
Съдържание
ЧАСТ 1 Възелът на целувката

ЧАСТ 2 Барбара

ЧАСТ 3 Кръвен данък

Историческа бележка
Бележка на автора
S. У. Пери
ЗНАКЪТ НА САРАЦИНА
2020
За Джейн, както винаги
О, нека небесата му дадат защита от стихиите, защото го изгубих в
опасно море...
УИЛЯМ ШЕКСПИР, ОТЕЛО
През 1589 г. султанът на Мароко изпраща пратеник в Лондон. Той е
посрещнат възторжено, въпреки че по онова време разбирането за
тайнствения ислямски свят е в най-добрия случай объркано.
Независимо от страната, в която е роден, за англичаните
мюсюлманинът е мавър, турчин или сарацин...
ЧАСТ 1
Възелът на целувката
1
Маракеш, Мароко. Март 1593 г.
В мига преди да го хванат, Адолфо Сайкс сънуваше портокали.
Беше час след залеза на слънцето, третата нощ от времето, което
някои сред маврите наричаха `Ушар`, когато луната беше почти пълна.
В градините на джамията Кутубия продавачите на свещени текстове
бяха прибрали книгите си. Професионалните разказвачи си бяха
тръгнали, а публиката им се беше разпръснала. От високите си
минарета мюезините призоваваха града към молитва ал-магриб,
оставяйки Медината на сенките и мършавите кучета.
Той обичаше града по това време на нощта. Чувстваше се обгърнат
от защитните му червени стени. Прохладният бриз от Атласките
планини изпълваше улиците не с аромати на подправки и човешка пот,
а с пречистващи цитрусови плодове.
Докато не беше дошъл в страната на маврите, Адолфо Сайкс едва ли
беше виждал портокал, камо ли да е опитвал сочната му плът. Но сега,
след три проспериращи години в Мароко, този агент на Лондонската
варварска компания, чиито основатели са благородните графове на
Уоруик и Лестър, е готов да повярва, че самият рай може да мирише на
една огромна градина с портокалови дървета.
Почти беше стигнал до целта си - градската болница, Бимаристан
ал-Мансур. Високите й стени от кални тухли бяха едва на двайсет
крачки пред него. И тогава тази приятна мечта се разпадна за един
удар на сърцето.
От нощта излязоха две фигури с глави, завързани с обемни куфии -
двойка чудовищни дебеловрати демони, сътворени от някакъв
дяволски джин. В този миг Адолфо Сайкс осъзна, че е мъртвец от
момента, в който бе напуснал жилището си на Улицата на тъкачите.
Мислеше си, че е незабелязан, което не беше лесно постижение за
дребен, малко прегърбен полуанглийски, полупортугалски търговец с
прошарена завеса от преждевременно побелели коси, които се крепяха
отстрани на иначе невзрачната му пача. От устните му се изтръгна
неволно хрумване на изненада. Той спря. След това направи това,
което повечето хора са склонни да направят, когато се натъкнат на
нещо, което подозират, че е смъртна опасност: измисли набързо
причини да вярва, че не е така.
Те са колеги християни търговци - каза си той уверено. Или пък
еврейски спекуланти от квартала ел-Мелах, онези хитреци, без които
търговията между маврите и европейците би се затормозила като ос
без смазка. Които и да бяха, те в никакъв случай не бяха истински или
въображаеми убийци.
Нощта изведнъж му се стори по-студена, въпреки джелаба, който
носеше, изтъкан от най-добрата английска вълна, и доказателство - ако
имаше нужда от такова - за превъзходството на стоката му. Борейки се
с надигащата се вълна от паника, Сайкс бързо погледна през рамо.
Втора двойка забулени фигури стоеше едва на две крачки зад него,
прекъсвайки отстъплението му.
Това, което се случи след това, започна с момент на неловка
комедия. Най-напред се получи странен танц, сякаш петима закъснели
за пиршество се бяха събрали при единствения останал празен стол.
Сайкс, който беше дребен човек и жилав като варварски макак, се
отклони встрани. За миг се видя свободен човек, който се движи по
тъмните улици към безопасността - после към кораба, който щеше да
го отведе обратно в Англия, където, доколкото знаеше, никой не му е
искал да му причини жестока телесна повреда. После една хващаща
ръка улови гънката на джелаба му и един страничен ритник подхвърли
малките му прегънати крака под него. Той се свлече с лице надолу
върху пръстта, а от дробовете му се изтръгна простодушно хъркане.
Усети как в челюстта му се събира топла кръв, а тежестта на мъжкото
коляно в малкия му гръб почти го пречупи. Тъмнината придоби още
по-плътна патина, когато мъжът се наведе над него, обгръщайки го в
гънките на мантията си като сокол, който се нахвърля върху зашеметен
заек.
Дори и тогава Адолфо Сайкс все още не беше напълно готов да
признае истината: че те са знаели, че той идва, знаели са къде да го
причакат. Че го бяха подгонили като дивеч, както берберските племена
подтикваха пустинната газела към лъковете си. На своя сносен арабски
той изпъшка: "Кесия... от лявата страна... коланът ми - вземи го. Ако
Бог пожелае, тя е твоя.
Отговорът разкъса последните парченца самозаблуда.
Не ни обиждайте, господин Сайкс, ние не сме обикновени крадци -
каза глас съвсем близо до лявото му ухо. 'Ние не искаме вашата кесия,
а тайната, която вие криете от нас в невярното си сърце'.
Английски. Изговорен с ирландски акцент от човек, едва навършил
мъжка възраст. Последният език, който бе очаквал да чуе.
Обръщайки мъчително глава към говорещия, Сайкс видя буза, бледа
като порцелан на лунната светлина, буза, набраздена от момчешки
опит за брада.
След това гласът изрече няколко думи на арабски, навярно в полза
на спътниците му. Това не беше неусъвършенстваният език на улицата,
забеляза Сайкс абстрактно, а официален, класически арабски, сякаш
наскоро е бил научен наизуст от учител. Сайкс открои фразите "Това е
той... това е неверникът, който краде от вярващите".
Това оскърби Адолфо Сайкс почти толкова, колкото и
посегателството върху тялото му. Той никога не беше крадял от никого.
Питайте клиентите му. Попита християнските търговци. Попитайте
евреите от ел-Мела. Попитайте четиридесетте богобоязливи английски
търговци, които съставляваха Варварската компания - лицензирана с
печата на кралицата да държи монопола върху търговията между
княжеските държави в Мароко и Англия - добри и почтени мъже,
всички до един. Мъже, които се смятаха за едни от най-
напредничавите в Лондон и които щяха да го изгонят при най-малкия
намек за кражба.
Но това, което го тревожеше повече от клеветите, беше гласът:
гласът на палача, лишен от милост.
Груби ръце вдигнаха Сайкс на крака. Направил лош опит за блъф,
той протестира: "Аз съм факторът на Лондонската варварска компания.
Като такъв съм защитен от милостта на Негово величество султан ал-
Мансур. Имам писмената му дума за това. Мога да ви го покажа.
И това беше вярно, в известен смисъл. Паспортът се намираше в
жилището му, написан от един от армията чиновници на султана,
макар че, тъй като беше написан на арабски - който той владееше, но
не и четеше - можеше, доколкото Сайкс знаеше, да е списък за
пазаруване.
Отговорът беше брутално безпощаден. Най-напред го удари
отстрани на главата, от което коленете му се подкосиха. След това
вързаха ръцете му и му запушиха устата. Още при първото захапване
той разбра, че кляпът е от съвсем некачествен плат. Вероятно е била
домашно ушита от берберски племена. На Сайкс му се стори, че това е
последната, преднамерена обида.
Прекараха го грубо през същата тясна врата, изрязана в калната
стена на Бимаристан, от която бяха излезли. Той не се съпротивляваше.
Бяха млади и твърде силни за него. На тяхна страна беше законът на
пустинята: слабите винаги умират първи, а съпротивата само удължава
агонията.
Веднъж влязъл вътре, Сайкс видя на оскъдната светлина на
маслената лампа стар пазач, който седеше в една ниша. Набраздената
му кожа беше тъмна като арганова кора, а брадата му - бяла като
полумесец в беззвездна нощ. Той напусна мястото си, обърна се и
падна на колене, заемайки позата на мавър по време на молитва. Сайкс
веднага разбра: това не беше религиозна отдаденост, това беше
направено, за да може по-късно да твърди, че никога не е бил свидетел
на скритото, нощно пристигане на вързан и омаломощен европеец.
За място на екзекуцията бяха избрали стая, която изглеждаше в
самото сърце на Бимаристан - помещение, облицовано от пода до
тавана със сложни мозайки, всяко малко квадратче от камък беше
полирано като огледално стъкло. Чу как този с ирландския акцент води
кратък, но напрегнат разговор на арабски със спътниците си.
Разбираше само откъслечни думи, но знаеше, че те укрепват смелостта
си - момчета на прага на мъжествеността, които се подготвят за
суровия ритуал на прехода. Чу как започва молитвата. "All hu akbar...
В известен смисъл се радваше, че е тук, в тази малка, обсипана с
бижута стая. Защото в плоския таван беше изрязан отвор във формата
на шестолъчна звезда, прозорец към безкрайната нощ, и той отново
усети аромата на портокали във въздуха. Рай. Чакаше го. И всичко,
което трябваше да направи сега, беше да се подготви за пътуването.
2
Южният бряг на река Темза, Лондон. Един месец по-късно
В малките часове на смъртоносно тихата априлска утрин на две
мили надолу по реката от Уестминстър трима мъже слизат безшумно
от частна вишка. Облечени в тежки габардини, те се отправят на изток
от речните стълби на Mutton Lane. Насочват се към Лонг Саутварк,
водени през пустите улички от въртящите се пламъци на една факла.
Банксайд е безлюден. Необичайно студената нощ е твърде сурова дори
за крадци и водолази. Гредите на къщите, разположени плътно до тях,
се подават от мъглата като ребрата на разбита в прибоя флотилия
галери.
На портала в южния край на Лондонския мост те се натъкват на
нощната стража, която топли уморените си кости около мангал, който
гори като предупредителен фар за нашествие. Тримата мъже спират, но
само за да потвърдят адреса, който са получили. В лицата им има
тренирана твърдост, която подсказва, че под наметалата им може да се
крие стомана. Часовникът ги пропуска без въпроси. Те познават
правителствените мъже, когато ги видят. Арестите винаги се
извършват най-добре в такива моменти, когато обектът е твърде
заспал, за да се бори.
Навлизат в една уличка близо до табелата на гостилницата "Табард"
и тримата мъже отброяват къщите, докато стигнат до скромен
двуетажен имот с решетки и мазилка, близо до редица дървета, които
маркират западната граница на болницата за бедни "Сейнт Томас".
Водачът им не показва никакво задоволство, че са стигнали до целта
след толкова неудобно пътуване, и започва да удря силно по входната
врата, сякаш дъските и пантите ѝ са лично отговорни за нощните
неудобства.
Никълъс Шелби се събужда с изненада. Той усеща ритмичните
удари през дъските на пода, през рамката на леглото си, през сламата в
матрака, дори в костите си. Това са ударите, които констабалите
използват при арестуването на предатели - или при извикването на
лекарите от топлите им легла, за да им съобщят, че чумата най-накрая
е преминала реката в Саутуърк.
Той очакваше подобно обаждане, откакто миналата година се
появиха първите случаи на новата зараза. Досега епидемията се е
ограничавала до по-бедните улички от другата страна на Лондонския
мост. Но това не попречи на съдилищата на канцелариите,
отделенията, ливреите и исканията да се отправят към Хертфорд, за да
разглеждат делата си в по-здравословна обстановка. Засега свободата
на Саутуърк е избегната. В таверните на Банксайд не един и двама са
правили връзка между намаляването на броя на адвокатите и липсата
на чума на юг от реката, където се намират развратните къщи.
Но Саутварк не е избягал напълно. Кметът на града е наредил да се
затворят игралните зали и мечи ями. В резултат на това на южния бряг
на Темза се е настанила нежелана летаргия. Гмуркачите и ловците на
коняци изгубиха наведнъж половината от търговията си. В гюмовете
има проститутки, които от Свещника насам са имали компания само за
себе си, а по-любезните църковни настоятели са престанали да ги
питат за професията им, когато преценяват нуждата от
благотворителност. Циниците казват, че има само два вида обществени
места, които властите не смеят да затворят, защото се страхуват от
бунт: църквите и кръчмите. Всичко това изглежда като мрачна
прелюдия към това, което иначе би било време на радост и веселие -
предстояща сватба.
Вече напълно буден, той отваря очи в полумрака на наетата стая.
Върху сандъка с дрехите една-единствена свещ стои близо до улуците,
прихлупена и дебела като буца жълта глина, хвърлена на грънчарско
колело. Тя изпълва стаята с димяща миризма на овча мазнина. Влагата
по вътрешната страна на прозореца и липсата на нещо друго освен
водниста чернота отвъд него му подсказват, че до изгрева трябва да
останат още няколко часа. Това е онова опустошено време на нощта,
когато е по-добре да не се събуждаш, когато мислите се отприщват,
когато духовете ходят и старите хора умират.
"Дяволът да вземе теб и твоето безбожно чукане!
Гласът на домакинята му, госпожица Муцуна, прониква през
дъските на пода и е достатъчно язвителен, за да свали варта от стената.
Никълъс чува хриптящо хъркане на възмущение, последвано от:
"Надявам се, че това не е един от вашите пациенти, д-р Шелби! Ако е,
ще ви бъда задължен, ако ги помолите да се разболеят в по-божествен
час.
Никълъс знае, че ще отнеме известно време на домакинята му да
стигне до входната врата. Тя е жена, която не е създадена за бързина.
Навличайки си маркуча и ризата, той се чуди дали ще успее да я
изпревари. Когато излиза на стълбищната площадка, той вижда
трептенето на маслената лампа, която се движи тежко в тъмнината, и
отново чува гласа ѝ, изпълнен с наранено благоприличие: "Анон!
Анон! Очакваш ли да отворя вратата само в моята смяна? Какво място
мислиш, че държа - развратна къща?
Дори в Банксайд никой не би сбъркал жилището на почтената
госпожица Мъзъл с помещение за развратници, мисли си Никълъс,
докато се спъва по стълбите. Това обаче е идеалното място в Банксайд
за започване на лекарска практика: една стая на нивото на улицата за
прегледи на пациенти, жилище горе, а собственичката - страховитата
госпожа Мъзъл - е на сигурно място в собствената си територия в
задната част на къщата. Единствената част, която са принудени да
делят, е входната врата.
На светлината от лампата навъсеното ѝ лице има неудобния вид на
човек, който страда от лек пристъп на колики. С възмутен дъх и
театрално дрънкане на ключовете си тя отваря вратата. Над обширните
ѝ рамене Никълъс различава само три глави, очертани като силуети в
мъгливата нощ; нощ, превърната в мокра, кална охра от светлината на
една-единствена трепкаща факла. До него достига безплътен глас. Без
извинение, само с голословна констатация: "Това е жилището на д-р
Никълъс Шелби. Вярно ли е?
Аз съм д-р Шелби - казва Никълъс и избърсва съня от очите си.
"Трябва да дойдете с нас - веднага.
"По чия заповед?
"По заповед на сър Робърт Сесил.
Значи не е мор, но е достатъчно близък до него.
Госпожица Маузъл се обръща назад от вратата. Никълъс вижда как
малките ѝ очички го пробягват, изпълнени с внезапно недоверие. Знае
какво си мисли: член на тайния съвет на кралицата е изпратил за
наемателя си посред нощ. Следователно, най-малкото, той трябва да е
отровил някого. Дали е разпространявал папистки брошури вместо
лекарства? Дали изобщо не е лекар, а шарлатанин, който предписва
фалшиви еликсири? И което е по-важно, като е взела наема му,
виновна ли е тя по асоциация?
За момент Николас се наслаждава на нейното объркване. Но в
Банксайд не е лесно да се намерят просторни и хигиенични жилища.
"Не съм издирван престъпник, госпожице Маузъл. Или йезуит - ако
това ви притеснява. И съм си платил наема до Тринити семестър.
Неубедена, тя обръща глава обратно към вратата и мъжете на
улицата. Арестуван ли е д-р Шелби? - попита тя.
В момента не - казва този, който държи горящата факла. Струйки
дим се издигат нагоре, изчезват в студената, влажна нощ и карат
Никълъс да си мисли за души, които се надигат от гробище. Но ако
искаш...
Ударите на чука са толкова официални, че нито един от обитателите
не се осмелява да отвори прозореца, за да види какво се случва. Никой
не иска да рискува да стане свидетел на залавянето на предател или на
промиването на свещеник-папист. Задават се прекалено много
въпроси, а и винаги има вероятност да бъдеш сбъркан със съучастник.
Много по-безопасно е да се изчака публичният финал на Тауър Хил
или в Тайбърн. И макар да знае, че е почти невинен човек, Никълъс не
може да не признае, че в стомаха му се свива малък червив възел от
студен страх.
"Имам ли време да се приведа в малко по-приличен вид?
"Бързай. Това не е покана за пиршество, д-р Шелби. Имаме уиски
на стълбите на "Мутон Лейн" и приливът скоро ще започне да се
отдръпва. Вземете със себе си нещата, които обикновено се носят от
един лекар.
"За какво заболяване?
"Сър Робърт не каза.
"Тогава как, в името на Исус, да знам какво да донеса?
В лаконичния отговор на мъжа се долавя раздразнение. "Каквото
друго е необходимо, сър Робърт ще го осигури. А сега побързайте.
Колко време ще отсъствате? - попита госпожица Мъзъл.
"Не знам. Попитайте ги - казва Никълъс и кимва към мъжете на
улицата. "Ако някой дойде тук и се нуждае от лекарства, кажете му да
потърси госпожица Мертон. Тя ще бъде или в таверната "Джакдау",
или в новата си аптека на улица "Дайс". Бианка ще знае какво да
прави.
За първи път, откакто се е преместил от "Джакдау" в жилището на
госпожица Мъсъл, Николас става свидетел как хазяйката му го
удостоява с усмивка. Това е онази топла, снизходителна усмивка, към
която са склонни някои жени, когато мислят за предстоящ годеж. "А
ако самата госпожица Мертън се отбие тук, докато ви няма? Какво да й
кажа?
"На това е лесно да се отговори, госпожице Мъзел. Така или иначе,
ще се върна навреме за сватбата.
В спалнята на скромния имот на Дайс Лейн, на малко разстояние
нагоре по реката от къщата на госпожица Мъзъл, Бианка Мертън се
събужда от крехък, неспокоен сън. Тя сяда на възглавницата, а
деколтето на роклята ѝ е влажно върху кожата ѝ. В тъмнината тя си
спомня две тела, които падат през нощта към студената, черна
повърхност на Темза. Чува бавното, тежко пляскане, когато навлизат в
дълбоката вода, звукът на вълните, който изчезва, като звън на счупено
стъкло върху каменен под. Изчаква ги да изчезнат под повърхността.
Но те не изчезват. Лицата им остават точно под водата и я гледат през
нея със студения, обвинителен поглед на мъртвите. Тя стиска плътно
клепачите си. Ако съм сключила договор с Бога, казва си тя, когато
погледна отново, те ще са изчезнали. Но ако съм сключила договор с
дявола...
Тя брои до три и отваря очи.
За нейно огромно облекчение няма падащи тела, а само сенки,
хвърлени от горящата на нощното шкафче бърза лампа. Значи е
сключен договор с Бога. Праведен договор, а не зъл. Въпреки това тя
се чуди дали всички убийци са измъчвани от подобни спомени.
Очите ѝ се задържат върху грубо изрисуваните фигури на далечната
стена, фигури, които сигурно са предизвикали илюзията: двама мъже,
единият от които е повален, а другият стои над него. Изображението е
от Новия завет, притчата за добрия самарянин. Тази къща, научава тя,
преди е била собственост на пуритан, който е искал да обзаведе дома
си с библейска тематика, но не е можел да си позволи скъпи
фламандски гоблени. Затова вместо това наел човек, който рисувал
табели на кръчми, за да украси стените.
Те й правят компания: Йона и неговият кит в килера; Лазар в
килера; Даниил и лъвът в салона, където тя закусва. Даниел прилича
на дебел старейшина от Банксайд. Лъвът, който художникът е сътворил
във въображението си, е животно, което не е познато никъде другаде
на земята. Бианка се е научила да търпи всички тях, включително и
добрия самарянин в спалнята, с изключение на онези няколко случая,
когато той танцува в рушвета и ѝ напомня за нощта, преди почти две
години, когато двама мъже наистина паднаха в мрака под моста.
Когато беше изповядала греха си на кардинал Фиорци, преди той да
отплава обратно за Венеция, той ѝ беше казал, че Бог ще ѝ прости.
Мъжете, които беше довела до смъртта им, бяха зли хора. Те бяха
извършили гнусни дела в служба на Сатаната и нямаше грях да се
отърве от тях. Но за Бианка, въпреки всичко, те все още бяха хора. А
сега бяха мъртви. Прошката не можеше да промени ролята, която тя бе
изиграла в смъртта им.
Тя се скара на себе си. Аз не съм убийца. Аз съм добър самарянин.
Колко още невинни щяха да пострадат, ако не бях направила това,
което направих? Колко безпарични банкери щяха да се разболеят - или,
по-лошо, да умрат, - ако бях стояла настрана и бях оставила Никълъс
Шелби да умре?
При мисълта за него тя скромно наглася дрехата си, която се е
смъкнала на едното рамо, и разресва косата си с пръсти, за да внесе
поне малко послушание в тези тежки, тъмни коси, които винаги са
най-неуправляеми, когато се събуди. Ако можеше да я види в този
момент - Исусе, какво ли би казала майка ѝ при тази мисъл? - щеше да
си помисли, че кожата ѝ все още грее от топлината на италианското
слънце. Но това се дължи на рушвета. Тя се страхува, че пет години
английски дъжд са измили истинския цвят от нея, заедно с почти всяка
друга следа от падуанското ѝ възпитание. Докосва шията си там,
където тя се слива с рамото - шия, която в понеделник е лебедова, а във
вторник е мършава като тръстиките, които растат около стълбите на
реката в Мътън Лейн. Да, на светлината на свещите е истинска Венера,
но в сивата светлина на утрото в началото на април?
Тя се утешава с мисълта, че англичаните изглежда обичат жените
им да изглеждат бледи като трупове. Да намажеш лицето си с керемида
е на мода в интелигентните среди. Дори кралицата боядисва чертите си
с него, за да направи кожата си бяла като най-добрия лен от Фландрия.
Не че ще го видите на Банксайд, освен по лицата на по-богатите
проститутки, които го предпочитат, за да прикрият пораженията от
френската подагра. Тя се проклина гневно и си спомня нещо, което
майка ѝ често ѝ е казвала: Бианка, дете мое, никога не се притеснявай
от това какво може да си помисли някой мъж за теб. Мисленето не е
тяхната естествена нагласа.
И все пак, дори когато се взира в леглото и гледа към тапицерията
на далечната стена, тапицерия, боядисана в наситено оранжево, тя си
мисли, че би било хубаво да има малко цвят в лицето си за сватбата.
За първи път никой не казва на Никълъс да седи търпеливо сред
ламперията на Сесил Хаус - една от най-величествените отвъд
градските стени, разположена между реката и Ковънт Гардън - докато
някой не си спомни за присъствието му. Никой не му нарежда да не
бърза, докато чиновниците и юристите, интригантите и
интелектуалците бързат насам-натам. Никой не го приема за нов
градинар, който непростимо се е спънал в грешната врата. Този път
един уморен на вид секретар с черна полушуба и гарнирани чорапи го
отвежда директно в кабинета на Робърт Сесил.
Синът на лорд-съкровищника явно е на работа от известно време,
макар че зората още не е изгряла. Прегърбен над бюрото си,
кривогледството му се изглажда от нощта отвъд стъклото. Малката му
брада изрязва тъмен клин от спретнатия бял калпак, който носи върху
анцуг от мъховозелено кадифе. За Никълъс той би могъл да бъде
невинно лице, но злонамерен малък дух, който чете заклинания от
пергамент. Макар да е на възрастта на Никълъс, очите му са на човек,
който е видял всичко, което може да се види - добро и лошо. Когато
говори, гласът му е като шепот на извадено от ножницата острие.
Д-р Шелби, благодаря ви, че се съгласихте да дойдете.
Изглежда странно да кажеш нещо, мисли си Никълъс, когато си
изпратил трима мъже да измъкнат някого от леглото му - особено
когато вече му плащаш солидно, за да бъде на повикване.
Винаги съм на ваше разположение, сър Робърт - казва той тихо, като
му се иска това да не звучи толкова като признание за вина.
Робърт Сесил се надига и пристъпва от бюрото си. В малкото му
тяло има напрежение, което почти те предизвиква да разпознаеш
несъвършенството му, да го попиташ в очите как е възможно един
дребен човек с изкривен гръбнак да накара и най-могъщите да
танцуват по негова музика. Никълъс е чувал разговорите в кръчмата:
че кралицата го нарича Елф или Прасе. Като се има предвид, че Сесил
знаят почти всичко, което се случва в това кралство, той се чуди как
сър Робърт понася обидата. Може би твърдата му каросерия е по-скоро
защита от житейските неволи, отколкото от враговете на кралството.
Остави габардина си там - казва Сесил, посочвайки един стол с
висока облегалка в ъгъла. "Не искам жена ми да си мисли, че съм
повикал воденичар от Темза вместо лекар.
"Лейди Сесил болна ли е? Никълъс пита, докато разкопчава палтото
си. "Защо вашият човек не каза?
Но Сесил само го гледа критично. "Кажете ми, д-р Шелби, за какво
точно харчите хонорара ми? Това е същият бял платнен анцуг, с който
бяхте облечен, когато ви изпратих да шпионирате лорд Лъмли. Кога
беше това - преди две години? Пазите ли стипендията ми, в случай че
испанците дойдат отново? Това няма да те спаси, знаеш ли. Ще ти я
отнемат и ще я дадат на папата, за да изкупи греховете им. Така че
можеш да похарчиш част от нея за добър шивач.
Николас се опитва да не звучи свято. Аз харча малко за квартира и
храна, а останалото използвам, за да субсидирам медицинската си
практика, така че банксидерите да могат да си позволят нещо по-добро
от обичайните шарлатани, които продават фалшиви лекарства. В
замяна идвам, когато ме повикате. Така се договорихме, когато приех
покровителството ви.
Сесил го поглежда с присмехулно отчаяние. След това отваря
вратата и вкарва Николас в облицования с ламперия коридор. Свещите,
горящи в сребърни свещници, хвърлят двете си сенки върху дъбовата
ламперия. В съзнанието на Никълъс едната сянка е на човек, който се
изкачва по стъпалата на ешафода, а другата - на гаргойл, който
наблюдава тълпата. Защо, пита се той, винаги когато съм в
присъствието на този човек, мислите ми неизбежно се насочват към
насилствена съдба?
В края на коридора те спират пред врата, на чиито панели е
издълбан гербът на Сесил. Сър Робърт удря с енергичния си малък
юмрук по дървената конструкция и извиква: - Госпожо, в състояние ли
сте да се справите? Д-р Шелби пристигна.
Вратата се отваря към приятна стая, обвесена с блестящи завеси и
подплатена с възглавници, както Никълъс би си представил източен
харем. Той си спомня манията по всичко мавританско, която обхвана
Лондон, когато го посети пратеникът на мароканския султан:
Тамбурлейн в театър "Роуз", обущари, които изработват ориенталски
чехли, всички зяпат при вида на тъмнокожи мъже в екзотични одежди.
Дори Елинор бе настояла да превърнат собствената си камара в турска.
Но това беше преди...
Той изтласква спомена от съзнанието си и следва Сесил в стаята.
Слаба, грациозна жена на около трийсет години седи заобиколена от
четири прислужнички, а в краката ѝ има празна люлка. В скута ѝ лежи
малко дете, облечено в бродирана престилка, за която Никълъс смята,
че на работник от Саутварк би му стигнала по-голямата част от
месечната заплата. Той и преди е срещал лейди Елизабет Сесил,
дъщеря на лорд Кобъм и съпруга на сина на лорд ковчежника. И знае,
че тя не се интересува много от него.
Наистина ли в Лондон няма друг лекар, който да ни лекува,
съпруже? - пита тя Сесил, като обгръща с ръце детето, което започва да
се гърчи силно.
Значи това е синът, когото съм призовал да лекувам, мисли си
Никълъс. А майка му не иска да съм близо до него. Това може да се
окаже трудна диагноза.
Госпожо, знаете какво е мнението ми за лекарите - казва Сесил.
"Страдал съм от най-добрите от тях, със сигурност от най-скъпите. Те
не направиха нищо за мен. Останах такъв, какъвто се родих - раздвоен.
Според мен д-р Шелби е сред малкото честни, които съм срещала.
Най-малкото, той няма да ни излъже".
Никълъс за първи път чува Робърт Сесил да говори открито за
състоянието си. Той го приема като реплика и поглежда директно в
очите на съпругата на Сесил.
"Лейди Сесил, нека бъдем откровени един към друг. Предполагам,
че сте чували какво казват за мен някои от по-възрастните членове на
лекарския колеж.
Директността му я изненадва. "Чух. Те казват, че по някои въпроси
на медицината сте еретик.
Тъжна усмивка - бързо овладяна. "И аз не го отричам, лейди Сесил.
Когато открих, че наученото от мен не е достатъчно, за да спася
жената, която обичах, и детето, което тя носеше, последва период, в
който отбягвах всякакъв разум. Отхвърлих всичко, на което ме бяха
научили. Изпих се до безсъзнание, защото това изглеждаше
единственото лекарство, което можех да изпия. Загубих практиката си,
приятелите си, прехраната си. Спях под живия плет и проклинах Бога,
че ме е оставил да се събудя сутрин. Когато се съвзех - с помощта на
една жена, която мога да опиша само като ангел-служител - се заклех,
че ще практикувам само медицина, за която мога да докажа, че
действа. Ако трябваше да имам вяра в нея, това трябваше да е физика,
чийто резултат можех да предвидя с известна точност. Това е клетва,
която не възнамерявам да наруша. Ако това не е достатъчно за вас, аз
съм доволен да се върна в Банксайд и в леглото, от което хората на
съпруга ви така грубо ме извикаха.
Шокирана от честността му, Елизабет Сесил свежда поглед към
сина си. Тя го успокоява, но той продължава да се хили. "Не съм
сигурна, че това ви препоръчва, д-р Шелби, освен като човек, който е
обичал жена си повече, отколкото репутацията си".
"Както каза сър Робърт, мадам, няма да ви лъжа.
Вярно ли е, че се отказвате да правите хороскоп, преди да поставите
диагноза? - пита тя.
"Да, вярно е.
"Тогава как знаете какъв начин на лечение е благоприятен?
"Не вярвам, че звездите влияят на тялото толкова, колкото се твърди,
лейди Сесил.
"Но това е в разрез с цялата общоприета мъдрост, д-р Шелби.
"Може би е така. Но ако ви боли гърбът през януари, а след
лечението се върне през август, как могат съзвездията да ме насочат
какво лекарство да ви предпиша? Звездите вече не са в една линия.
Той вижда объркването в нея. Деликатните ѝ пръсти се бъркат в
детската престилка.
"И казват, че не вярваш в телесните мазнини. Вярно ли е това?
"Докато някой не ми покаже хумор, госпожо, да, така е. Докато не
мога да го докосна, да го изследвам, да възпроизведа влиянието му по
надежден начин, не мога с пълна вяра да настоявам, че съществува.
Освен това се учи, че балансирането на хуморите изисква да се вземе
кръв от определени части на тялото. Бихте ли ме накарали да пусна
кръв на дете на възрастта на Уилям? Той е едва на две години, нали
така?
"Разбира се, че не! Уилям е твърде малък за кръвопускане -
възкликва тя, повече от малко ужасена. Тя притиска момчето до
гърдите си, сякаш се страхува, че Николас ще извади ланцета изпод
панталона си и ще посегне на бебето.
Но ако кръвопускането действа, лейди Сесил, защо да не
кръвопуска дете?
"Защото... ами, защото...
"Във вените на детето тече кръв, както и в тези на майката. Така че,
ако вземането на кръв е медицински обосновано, защо да не
обезкървим детето - освен за да му спестим дискомфорта? Натам ни
води разумът, нали?
Той изчаква, докато види в сивите ѝ очи трептене на съмнение.
"Не се опитвам да ви измамя, госпожо. Отговорът е прост: защото
не работи. Смятам, че всеки ефект е чисто случаен. От опита си в
Холандия, като лекар на армията на Оранжевия дом, мога да ви кажа,
че кръвта е най-добре да се съхранява там, където е - вътре.
Елизабет Сесил изглежда заинтригувана, почти се наслаждава на
вълната на съблазънта. Тя се обръща към съпруга си. Робърт, обясни:
как така човек, който прекарва будните си часове в издирване на
еретици, кани един от тях в дома си - за да лекува сина му?
"Госпожо, ще позволите ли на д-р Шелби да прегледа Уилям или не?
С внезапно послушание, което го изненадва, лейди Сесил настанява
детето на най-близката възглавница, като го държи нежно за ръката. Но
в погледа ѝ към Никълъс няма нищо послушно. "Погрижете се за сина
ми, д-р Шелби. Той не е дете на някоя добричка жена от Саутуърк - той
е наследник на Сесил. Дядо му е най-обичаният служител на
кралицата. Увредете го - поглежда в посока на съпруга си, - и дори
най-новият й таен съветник няма да ви спаси от мен.
Погледни под мишницата му - отвръща Робърт Сесил тихо, сякаш се
надява никой друг в стаята да не чуе. "Дайте ми честен отчет за това,
което виждате.
Сега Никълъс разбира. Сесил се страхува, че синът му може да се е
заразил с чума.
Коленичил пред момчето, Никълъс му подарява нещо, което се
надява да бъде възприето като безгрижна усмивка. Кажете ми сега,
господин Уилям, майка ви играе ли с вас на "Тикъл"? - Той размахва
пръсти. Момчето се усмихва. Никълъс поглежда към лейди Сесил.
"Госпожо, ще ми помогнете ли?
Тя го разбира веднага и се заиграва с момчето, като се преструва, че
го щипе отстрани. Той се измъква от пръстите на майка си, смее се
гръмогласно и извръща двете си ръце от удоволствие. Сесил го гледа
внимателно. Ако възразява срещу лекомислието, той го запазва за себе
си.
Никълъс внимателно държи ръцете на момчето нагоре и изучава
червените петна, които ясно се виждат в подмишниците. Той веднага
разбира какво гледа.
Спомня си, че когато е имал практиката си на Хлебната улица -
преди смъртта на Елинор; преди падението - по-богатите му клиенти
са приемали твърде бързата диагноза като признак на небрежност. Бяха
искали да си заслужат парите. Но той усеща тревогата на Робърт и
Елизабет Сесил. Няма смисъл да я удължава. Той се изправя и се
опитва да потисне неочаквано прозяване, тъй като часът го настига.
"Кожно раздразнение, сър Робърт, лейди Сесил. Нищо повече. Това
не са мехурчета.
"Благодаря на нашия милостив Господ! Експлозивното изпускане на
дъха на Робърт Сесил е първата проява на емоции, на която Никълъс
става свидетел от пристигането си.
Но има и още нещо - казва Елизабет Сесил и връща детето в скута
си, където то започва да си играе с ръба на възглавницата. "Сънят му
също е много нарушен напоследък. Той изплюва млечния си сок.
Много мяучи. И моите дами ми казаха, че има треска.
В ухото на Николас тя звучи така, сякаш го изпитва. Той слага ръка
на челото на момчето. То е горещо на допир. Призовава да донесат
свещ, за да може да види вътрешността на устата на детето. "Казахте,
че изплюва млякото си. Лесно ли преглъща вода?
Елизабет Сесил поглежда към една от дамите, която поклаща глава.
Възпаление на колумелите - казва Никълъс. "Ако се вгледате,
мадам, ще видите: там, в задната част на гърлото.
Какво предписвате? - пита тя.
Ако желаете строго нееретичен режим - казва той, като се поддава
на сарказъм и веднага съжалява за това, - бих предложил очистване, за
да се изпразнят червата, и мокро обтриване, за да се изтегли кръв от
кожата. Възможно е да се направи малък разрез под езика, за да се
извади прекалено горещата кръв. Така ме карат учебниците.
Тя се усмихва. "Може би бях малко прибързана по-рано, д-р Шелби.
Но една майка има право да се защитава, нали?
"Разбира се, госпожо.
"И така?
"За болките под мишниците му - балсам от магарешки бодил и
лайка. За гърлото: отвара от кипарисови листа, розови листенца, чесън
и пъпки от нар, всичко това в мед.
Робърт Сесил се закашля, сякаш за да им напомни за присъствието
си. "Ще изпратя човек до аптеката на Спир Алея.
"Мъжо, още не се е разсъмнало...
"Какво от това?
"Мога ли да направя предложение, сър Робърт?
"Да, разбира се, д-р Шелби.
"Нека госпожа Мертън да ви приготви лекарството. Бих се доверил
на нейните съставки повече от всичко, което член на гилдията на
производителите на храни слага в гърнето. Половината от нея вероятно
ще бъде суха трева и счукани лешници.
Не ми казвайте, че сте се натъкнали и на бакалите, д-р Шелби -
казва Робърт Сесил. "След колежа на лекарите, бръснарите-хирурзи и
шивачите, има ли гилдия в Лондон, която да не сте разстроили?
Лозарите говорят много за мен - казва Никълъс с равен глас, лишен
от фриволност.
Може би съм сбъркала в мнението си за вас, д-р Шелби - казва
Елизабет Сесил с крива усмивка. Би трябвало вече да знам, че за
перлата не се съди по черупката ѝ.
Ясната препратка към съпруга ѝ хваща Никълъс неподготвен. Той
винаги е предполагал, че дъщерята на лорд Кобъм се е омъжила за
мошеника Робърт Сесил само заради името. Досега не му е хрумвало,
че любовта е играла някаква роля в живота на Сесил.
Когато се връщат в кабинета на сър Робърт, Никълъс казва: "Когато
вашите хора забиха на вратата на жилището ми, се страхувах, че са от
енорията, дошли да ми кажат, че чумата е преминала реката".
Робърт Сесил го поглежда замислено. "Понастоящем изглежда, че е
ограничена предимно в уличките около моста Флийт. Една от дамите
на Елизабет има семейство там. Затова естествено предположих най-
лошото. Да се надяваме, че ще успеем да го овладеем.
"Лордът кмет постъпи правилно, сър Робърт. Стига всеки да
поддържа жилището си чисто и улицата отвън да е свободна от
отпадъци...
"А какво е вашето еретично виждане за причината за тази зараза, д-
р Шелби?
Уморена усмивка. "Не знам нищо по-добро от всеки друг лекар, сър
Робърт.
"Хората, които не мислят със стадото, често са по-мъдри, отколкото
знаят, д-р Шелби. Спекулирайте.
"Знам, че хвърлянето на хороскопи и увиването в панделки,
изписани с молитви, няма никакъв забележим - и, което е по-важно,
повторяем - ефект, ако това имате предвид.
"Но предаването му: нямате ли свои собствени възгледи?
"Твърди се, че се движи лесно в замърсен въздух, но как и откъде,
не мога да кажа. Не мога да ви кажа и защо някои от заразените
умират, а други живеят. Това може да е свързано с възрастта и
телосложението, но в никакъв случай не е сигурно. Заболяването е
загадка - изключително злокобна загадка.
"Е, Тайният съвет е направил каквото е могъл. Заразените къщи
трябва да се затворят и да се постави стража над тях. Забранихме
всички панаири и събирания в града. Останалото зависи от Бога.
"Тогава да се надяваме, че ще умре от глад, сър Робърт.
"Амин за това. В момента не се говори за отлагане на тринадесетия
мандат на парламента. Но ако Нейно Величество започне да мисли да
се премести в Уиндзор или Гринуич, ще има голямо напускане на този
град, помнете ми думите.
В кабинета на Сесил Никълъс посяга към габардината, която е
оставил да виси на стола. През прозореца слаба сива линия бележи
границата между полята на Ковънт Гардън и все още черното небе.
Остави палтото си още малко - казва Робърт Сесил и го поглежда
безкомпромисно. "Имам да ви помоля за още нещо.
Ето го и него, казва си Никълъс, а сърцето му се свива. При Сесил
призовката е като кората на изгнило дърво: това, което е на
повърхността, не винаги е това, което се крие под нея. Отлепете
пластовете и вероятно ще откриете, че отдолу пълзят черни бръмбари.
"Искам да тръгнеш на пътешествие заради мен.
"Пътешествие, сър Робърт? Какво пътуване?
"Доста дълго, както се оказва. Случайно познавате ли град
Маракеш?
Малкият показалец на придворния, украсен с бижута, проследява
линия върху лакираната повърхност на глобуса - по Тесния океан към
Бретан, след това през Бискайския залив, покрай Португалия, чак до
африканския континент, почти до мястото, където знанието свършва.
Тук-там върхът на пръста преминава през малки вълнички, нарисувани
опростено, както детето може да нарисува крилата на птица в полет.
Солници, д-р Шелби - казва Сесил, докато пръстът му се движи на юг.
"Всичко е свързано със селитрата.
Никълъс го поглежда безучастно.
"Нека обясня. Варварската компания е създадена от техни грации
Лестър и Уоруик, за да търгува със западните народи на Мавъра. Ние
изпращаме в Мароко хубава английска вълна. В замяна султан ал-
Мансур ни изпраща подправки и захар. Когато пръстът му стига до
брега на Барбара, очите на Сесил се свиват. "Но това не е единственият
обхват на нашата търговия и трябва да получа думата ви, че няма да
говорите за това, което ще ви кажа извън тази стая - под страх от
сурово наказание".
Никълъс се чуди дали не е моментът, в който трябва да си пъхне
пръстите в ушите, но знае много добре, че да не чуеш доверието на
Робърт Сесил не е никаква защита. Неохотно кимва с глава и се
съгласява.
Допреди около петнадесет години - продължава Сесил, - Филип
Испански и португалската му марионетка Себастиан бяха господари на
Мароко. Тогава маврите въстанаха и ги изгониха. Сега изпращаме на
султан ал-Мансур нови мускети, за да защити кралството си от тяхното
завръщане.
А като заплащане ни изпраща селитра - предположи Николас.
"Което, д-р Шелби, знаете от службата си в Ниските земи, че е
важен компонент в производството на пушек. Знаете ли случайно
колко испански кораба бяха потопени в резултат на нашия огън, когато
Филип изпрати армадата си срещу нас?
"Не знам, не.
Нито един - казва Сесил уклончиво. "Дрейк трябваше да се сближи
с тях при Гравелин, преди оръдията ни да им причинят сериозна вреда.
Мароканската селитра е една от най-качествените на света. Нуждаем
се от всяка унция, за да сме сигурни, че ако испанската змия отново се
изправи срещу нас, ще можем да заредим оръдията му.
Но това все още не обяснява защо искаш да отида на барбарския
бряг - казва Никълъс.
'Сигурен съм, че няма да се изненадате, ако разберете, че
поддържам агент в Маракеш, специално за да следи за интересите ни'.
Едва ли това би могло да изненада Николас по-малко. И най-
изолираното село в Англия знае, че Сесил са очите и ушите, които
непрестанно защитават Англия от нейните врагове. Те имат свои хора
навсякъде. Майките предупреждават децата си, че ако се държат лошо,
Сесил ще види грешките им почти толкова сигурно, колкото и самият
Бог.
Човекът, когото наемам за свой шпионин в Маракеш, е наполовина
английски, наполовина португалски търговец на име Адолфо Сайкс -
казва му Сесил. "Той е фактор на Барбарийската компания там. Но
през последните седмици три кораба на Варварската компания се
върнаха в Англия без нито една от обичайните му депеши. Опасявам
се, че го е сполетяла някаква беда.
"Но защо ме изпращате? Да, знам малко за вълната - баща ми е
фермер - но не бих могъл да различа селитрата от пипера, ако ми
сложиш на овнешкото.
Сесил му се усмихва снизходително. "Защото да изпратя просто
още един търговец би било толкова безсмислено, колкото да изпратя
моята готвачка. Имам нужда от образован човек, д-р Шелби - някой,
който може да поеме задълженията на пратеник. Ако испанците са
настроили султана срещу нас, искам някой, който има способностите
да го върне обратно.
Но аз съм лекар, а не дипломат.
"Точно така. Един от близките съветници на султана - мавър на име
Сумаил ал-Седик - е благодетел на болница в града. Баща ми имаше
работа с него, когато дойде тук със свитата на султанския пратеник
преди около четири години. Сигурен съм, че си спомняте обществения
шум, който съпътстваше посещението.
Елинор и аз бяхме в тълпата - спомня си Николас. "Това беше
преди...
Миг неудобно мълчание, докато Сесил не казва: "Да, ама... можеш
да кажеш на министър ал-Седик, че си дошъл като пратеник, за да
насърчиш връзките на обучение между нашите две кралства. Това би
трябвало да е достатъчно убедителна причина.
Пратеник, който прилича на воденичар от Темза - казва Никълъс,
връщайки му предишните думи на Сесил.
Сър Робърт се прокашля дипломатично. Ако това е единственото ви
друго възражение, д-р Шелби, нека ви успокоя: Имам повече шивачи,
отколкото коне.
Никълъс си поема въздух, за да звучи отговорът му подобаващо
решително. От момента, в който преди две години се съгласи да бъде
лекар на Сесил срещу стипендия, която щеше да му позволи да създаде
благотворителна практика в Банксайд, той знаеше, че този момент ще
настъпи. Нима Бианка не го е предупреждавала достатъчно пъти?
Никълъс, сладкиш, Робърт Сесил не предлага нищо без причина.
Винаги има цена, която трябва да се плати в замяна.
Той се сеща за последното пътуване, което е предприел за сина на
измамника лорд ковчежник. То завърши с двама убийци с хлътнали
очи, които го влачеха към центъра на Лондонския мост и реката, която
го чакаше отдолу, а болката от побоя преминаваше през крайниците му
и виеше в ушите му. Ако не беше смелостта на Бианка онази нощ, сега
нямаше да стои тук.
Да, мисли си той, пътуването, предприето заради Робърт Сесил,
невинаги завършва на очакваното място.
3
В сянката на църквата на брега на реката пазарът на "Сейнт
Сейвиърс" е в пълен вик. Конкуренцията за продажба е ожесточена.
Драперите гръмко обявяват качеството на панделките си; фермерите,
пристигнали от провинция Съри, се хвалят, че няма да намерите по-
добри зимни зеленчуци извън градините на самата кралица; ножарите
се кълнат в гробовете на майките си, че ножовете им са новоизковани
и не са заложени от бедни моряци, уволнени от кралския флот. И като
щуки в сенчест басейн, преплитайки се през тълпата, ножарите и
ловците на шишчета ловуват своята плячка.
Никой от тях не би си помислил и за миг, че може да нападне
симпатичната млада жена с кехлибарени очи, която обикаля сергиите с
такава увереност, с плетена кошница под мишница, с тъмна коса,
прибрана под обикновена ленена забрадка. Чували са да казват, че ако
се опиташ да промъкнеш ръка между корсажа и ризата, за да
откраднеш чантата ѝ, на следващата сутрин ще се събудиш с гарванов
нокът вместо с пръсти. Бианка Мертън им е позната. Бианка Мертън е
извън границите на позволеното.
А по асоциация - и къдрокосото момче с тъмни очи и кожа с цвят на
мед от портокалов цвят, което върви до нея.
Банкерите вече познават Фарзад Гюл почти толкова добре, колкото
познават и неговата любовница. Поздравяват го, сякаш е един от тях. В
крайна сметка той е мавър на Бианка Мертон и следователно е нещо
като любопитна личност. Неговите колоритни клевети за папата и
испанския крал, научени от английските моряци, които го спасили от
корабокрушение, го направиха толкова популярен, колкото и всеки
уличен артист от Саутуърк.
Днес Фарзад прави едно от редовните си посещения в търсене на
зеленчуци за гърнето на Джакдау. Обикновено той идва сам, но тъй
като сватбата предстои, Бианка се възползва от възможността да го
придружи. Тя има по-добро око за качествени плитки и панделки, с
които да превърне изтъркания му жартиер в нещо по-подходящо за
младоженец.
Английската сватба може и да не съответства на падуанската или
персийската - казва му строго тя, когато интересът му към
галантерията се проваля на втората сергия, до която го завлича, - но
няма да търпя да изглеждаш като скитник, млади господине.
Не, госпожо - казва той с присвити очи.
"И така, ти отиди и ни намери малко от зелето на господин
Брокълсбъри, а аз ще се погрижа за панделките. Срещнете се с мен до
сергията за стриди на Джейкъб Хенри, когато приключите.
Да, госпожо - казва Фарзад с усмивка, защото знае, че изборът на
място за среща означава чаша от най-добрите стриди, които могат да
се намерят от тази страна на реката.
Докато се отправя сам навътре в пазара, Фарзад Гюл се чуди къде би
бил сега, ако не беше госпожа Бианка. Изминаха две години, откакто се
озова в този странен град. Ако спасителите му не бяха спрели в
таверната "Джакдау" по време на разплащането си, може би щеше да
продаде готварските си умения на нов кораб и да отплава отново на
някое друго странно място, далеч отвъд света, който някога е познавал.
Всеки ден Фарзад се чуди къде са майка му и другите оцелели от
семейството му. В съзнанието си той може да проследи съкрушителния
им път през изпепеляващата пустиня, от Суакин на Червено море до
пазара за роби в Алжир, Триполи, Фес или дори Маракеш. Но оттам те
изчезват напълно; продадени, без съмнение - ако са живи; превърнали
се от бурно спорещите герои на неговото детство в живи призраци.
Но къде живеят? Понякога се моли да не са стигали до сушата, а да
са последвали баща му и сестра му в рая.
Удар в рамото връща Фарзад в настоящето. Той чува презрителното
"Встрани от пътя ми, езическо куче!".
Обръща се и вижда две момчета на неговата възраст, облечени в
жартиери и шапки на градски чираци. Единият е с ръце в колана и
агресивно разперени лакти. И махни мръсните си черноборсаджийски
очи от мен - изръмжа той с акцент, който на Фарзад му се стори някак
познат.
Аз не съм езичник, аз съм от Персия - отвърна Фарзад любезно,
отказвайки да отговори на това, което очевидно е предизвикателство. И
за да изкара гнева от въздуха, добавя ярко: "А папата има дъх на стара
камила!
За негова изненада думите му не предизвикват очакваното пляскане
по бедрата и радостни възгласи на одобрение. Момчето с лактите се
втурва към него и запраща Фарзад обратно в сергията за сирене.
Кръгли жълти камиончета падат на калдъръма.
Уличните боеве в Саутуърк бързо излизат извън контрол. Изваждат
се ножове. Понякога дори мечове. Смъртните случаи не са рядкост.
Затова собствениците на сергии в "Сейнт Сейвиърс" умеят да ги
прекратяват, преди да са започнали. Едър тъкач, когото Фарзад
разпознава като редовен посетител на "Джакдау", притиска един от
чираците в жестока хватка.
Достатъчно, млади майсторе - казва той, като извива ръката на
момчето. Ако искаш да се биеш, по-добре си остани вкъщи, в
Ирландия, и си излей гнева върху испанците, ако се опитат да се
приземят. Тук няма да приемем твоите блатни буйства. Той отпуска
хватката си, мислейки, че чиракът е научил урока си.
Но не е така. Отново тръгва към Фарзад, който се опитва да върне
сирената на щанда. Един ден скоро ще стана принц над такива като теб
- изръмжава той, а ирландският му акцент се засилва от гнева му. Той
се взира отблизо в лицето на Фарзад. "Не бива да допускаме такива
като теб тук. Нашият капитан Конъл би знаел какво да прави с
чернокож като теб.
И за да няма съмнение какъв човек може да е този капитан Конъл,
той прокарва острието на едната си ръка през собственото си гърло.
След това се обръща и си тръгва, като подканя спътника си да го
последва.
Фарзад ги гледа как си тръгват, а сърцето му е студено. Не от
обидата - понасял е много по-лоши неща - а от споменаването на едно
твърде познато име: капитан Конъл. Това е име, което Фарзад Гул
отдавна се моли да не чуе никога повече. Това е името на най-жестокия
човек в целия свят.
"Кажи ми отново, Николас: къде?
По-късно същия ден, в аптеката на Бианка Мертон на Dice Lane.
Никълъс я нарича лице на кръчмарска любовница - онова, което тя
приема, когато в чешмата започва кавга, някой надхвърля кредита си
или пуритан се оплаква от греховността на Банксайд, като
същевременно пита за пътя към шапката на кардинала - всичко това на
един дъх. Никълъс се учудва как чертите ѝ могат да се променят от
изящни до ужасяващи в един миг.
Маракеш - повтаря той с лека следа от неудобство, подавайки ѝ
списъка с лекарства, които е обещал на Робърт и Елизабет Сесил.
Тя не откъсва поглед от дестилатите, праховете и лекарствата:
сладка детелина, сварена във вино, за болните очи на Уолтър Пемъл...
шафран, разтворен в сок от медоносно дърво, за язвите на краката на
госпожица Гилби...
"Това е в Мароко", казва той. Сър Робърт ми го показа - той има
земно кълбо с всички земи и столици...
Знам къде е Маракеш, Никълъс - казва тя и отмята настрани
падналия над едното си око абаносов кичур коса. "Израснах в Падуа и
баща ми беше търговец, помниш ли? Мога да изброя всички големи
градове на познатия свят, християнски или мавритански. Тя отново
вдига поглед и започва да ги изброява с тънките си пръсти: "Венеция,
Алепо, Лисабон, Константинопол, Йерусалим...
"Можеш да спреш. Приемам мнението ти: знаеш къде е Маракеш.
"Защо иска да отидеш точно там? Ако му трябват подправки,
познавам много търговци на кея, които внасят от Варвара.
Става дума за дипломация - казва той уклончиво.
"Николас, ти си лекар, а не дипломат.
Той ѝ дава отговора, който Робърт Сесил предлага като маскарад.
'Маврите имат големи традиции в медицината. Повечето от нашите
медицински текстове са преведени от арабски версии на латинските и
гръцките оригинали. Той иска да отида там, за да открия какво, ако
изобщо нещо, можем да научим от тях".
Тя го поглежда с тези обезпокоителни кехлибарени очи. "Не можеш
да отидеш в Маракеш, Николас. Сватбата - помниш ли?
"Няма значение.
"Какво имаш предвид - няма значение?
"Защото аз няма да отида. Казах му "Не".
Ъглите на устата на Бианка се повдигат в недоверчива полуусмивка.
"Ти отказа на Робърт Сесил?
"Не съм негов роб, Бианка. Аз съм негов лекар.
Тя потупва една от тенджерите на масата, сякаш току-що го е
шашнала на шах. Не е ли заплашвал да спре стипендията ти - да те
принуди да се откажеш от практиката си в полза на бедните?
"Не.
"Или заплаши да ме обеси като еретик?
"Не.
"Защото и преди е опитвал тази реплика, когато е искал да те
принуди.
"Не.
'Предполагам, че се е клел в гроба на майка си, че не може да се
довери на никой друг, освен на Никълъс Шелби, да свърши тази
работа?
"Бианка, Робърт Сесил има агенти на повече места, отколкото дори
ти можеш да изброиш. Сигурна съм, че някой от тях ще послужи на
нуждите му по-адекватно от мен. Ако наистина трябва да има лекар за
тази задача, може да се обърне към Колежа. Някой като Фроуик или
Бестън. Сигурен съм, че те с удоволствие ще прекарат три седмици в
морето на протекъл кораб, пълен с плъхове и въшки, за да могат да
кажат на потомците на великия Авицена къде грешат.
"Кой?
"Ибн Сина. Той е бил персийски лекар. Ние го познаваме като
Авицена.
Тя излиза иззад масата, а подгъвът на роклята ѝ се вие около
глезените ѝ като върба в летен порой. "Е, аз знам, че Робърт Сесил е
змия. Вие сте го отричали - нали?
"Казах ви, да.
Тя го поглежда строго и се обръща, преди да отговори. 'Добре,
защото за момент бях сигурен, че си измислила цялата история просто
за да изчезнеш за известно време - за да избегнеш сватбата'.
Джакдаунът рядко е изглеждал толкова бляскав. Свежата боя блести
по корниза. Бръшлянът около малките решетъчни прозорци е
грижливо подрязан. Неправилните дървени греди сякаш просто си
почиват, а не се провисват под тристагодишния труд, който са
изтърпели, поддържайки древната тухлена зидария. Когато Никълъс
следва Бианка през вратата, той долавя смесения привкус на хмел,
дървесен дим и пресни тръстики. От мястото си до огнището кучето на
Джакдаун, Бъфъл, поглежда към пристигането им, размахва веднъж
опашка и веднага заспива.
На Бианка не ѝ е лесно да стои далеч, след като е оставила
ежедневното управление на кръчмата на Роуз, бившата си
прислужница, и на Нед Монктън. Подозира, че ако аптекарският ѝ
магазин не вървеше толкова оживено, тя щеше да подава глава през
прага на всеки втори час.
Почти веднага тя забелязва Нед. Той стои в центъра на чешмата и
хвърля преценяващ поглед към разпръснатите закусващи като келтски
вожд с огнена брада след добра битка. Виждайки я, той изглажда
престилката си върху огромната си фигура и се опитва галантно да
свие коляно.
"Госпожица Бианка! Пон ми, чудно ми е, че ви виждам - казва той.
Роуз е приготвила сметките, ако сте дошли да ги видите. За мен те са
само калпаци, но тя ме уверява, че са в ред.
Сигурна съм, че са, Нед - казва Бианка с повече увереност,
отколкото изпитва. Да се довери на Роуз, че ще поддържа нещо в ред -
особено от разстояние - не ѝ е лесно.
При звука на гласа на Бианка Роуз се втурва от кухнята като пухкава
яребица, подгонена от шпаньол. Прокарва бързо ръка през черните си
къдрици и се поклаща в знак на послушание. "Госпожо, не очаквах...
Бианка се усмихва. "Роуз, скъпа, не е нужно да се любезничиш.
Анулирах договора ти, помниш ли? Вече не си моя слугиня. Не си ми
длъжна по никакъв начин. Леко повдигане на една фина падуанска
вежда. Освен ако, разбира се, счетоводството ти е непълноценно.
Една абатиса, обвинена в ръководене на магазин за скоч, не би
могла да изглежда и наполовина толкова ужасена от това предложение,
колкото Роуз. "Милост, госпожо! Бях прилежна - протестира тя и
бузите ѝ се изчервяват. "Както ми наредихте: Уолтър Пемъл да няма
кредит над девет пенса; пастор Муди да си плаща незабавно всяка
неделя и по едно пени на бирата си всеки път, когато започне да пее
онези негови песни - с монахините...
Никълъс слуша с тъжна усмивка на лицето си и се чуди дали не е
практично да наеме само долната стая на госпожица Мъзъл.
Сигурна съм, че правиш всичко според буквата, Роуз - казва Бианка
и я целува със закъснение за поздрав. "Честно казано, повече ме
притеснява търговията.
"Беше спокойно, госпожо", признава Нед. "Но тогава целият
Банксайд е спокоен, като се има предвид какво се случва отвъд реката.
Тези дни чужденците не са добре дошли. Не се знае какво могат да
донесат със себе си.
Ето човекът, който може да ни разкаже от първа ръка - казва Бианка
и поглежда Никълъс с предизвикателен поглед. "Тази сутрин ти
дъвчеше с един член на Тайния съвет, Никълъс. Какво казва твоят
приятел, синът на лорд ковчежника?
"Очевидно заразата е ограничена около Флотския ров и Холборн.
Но ако кралицата реши да отложи новия си парламент и да се оттегли в
Гринуич или Уиндзор, мнозина в града ще приемат това като сигнал да
напуснат.
Онези, които имат този лукс - казва яростно Бианка.
"Да. Точно това казах на Робърт Сесил.
Тя забива юмруци в кръста си и предизвикателно изпъва лакти. 'Е,
ще държим мястото да е изчистено и ще палим розмарин и ангелика
във всички свещници. Всеки ден пресен ракитник, а ако имаме
квартиранти, в понеделник и четвъртък ще варим чаршафите. Ако
трябва, Роуз, използвай котела за варене на пот, но за Бога, преди това
се увери, че е чист. Не искам спалното бельо да е боядисано в кафяво и
да мирише на ряпа". Тя поглежда към Николас. Имате ли други
предложения, д-р Шелби?
"Няма такива, които да са по-ефективни, госпожо Мертън.
Можем да избягаме в Маракеш, разбира се - казва тя закачливо.
"За кого да се оженим? Роуз изисква с намръщена физиономия.
"За Маракеш. Това е мястото, скъпа. Много далече. Никълъс знае
къде е, нали, Никълъс?
За миг Роуз изглежда, че ще се разплаче. "Но сватбата ще бъде тук,
на Банксайд! Всичко е уговорено. Дори сме закачили възела за
целувка. Тя посочва малките плетени топчета от зеленина, които висят
от гредите на тавана. "До прозореца има специална за теб и господин
Никълъс. Върви, всички чакаме.
Роза!
Но Роуз дръзко мята глава, от което черните ѝ къдрици се
разпиляват по челото. "Не може да се сърдите, госпожо - казахте, че
вече не съм наемник.
Нед Монктън се усмихва. "Ще трябва да го изпробвате, госпожо - да
видим дали ще проработи. Всички ние прекарахме часове в
поставянето им. Роуз настояваше. Той се обръща към най-близката
кабинка, където възрастен мъж с дълга проскубана бяла брада и
плътно прилепнала черна шапка на главата закусва. Не е ли така,
господин Мандел?
Соломон Мандел, евреин, който живее в уличката отвъд
обществения кладенец, облизва пръстите си. Роуз ме накара да седна
на табуретка, за да сложа това нещо там - казва той кръстосано.
"Представете си го - аз, на моята възраст!
Ако си спомням правилно, господин Соломон, вие настоявахте да
помогнете - казва Роуз. "И смътно си спомням, че танцувахте малко,
докато го правехте.
Образът на обикновено сдържания Соломон Мандел, който танцува
на стол, докато връзва възел за целувки на гредите, е стряскащ за
Никълъс. Мандел е сдържан човек, който живее сам и се занимава с
търговията си - внос на чуждестранни подправки - без фанфари. Той е
редовен посетител на "Джакдау" малко след като пристигането на
Фарзад става известно на всички в Банксайд. Той попита на странен
език дали младият персиец може да приготви един хляб, за който нито
Роуз, нито Бианка бяха чували. Когато Фарзад каза "да", Мандел почти
се разплака от радост. От този ден нататък той пристигаше точно на
разсъмване за закуската си с кубане.
Вие сте тиранин, госпожо Роза, истински тиранин, чувате ли?
Мандел казва, като размахва предупредително пръст в нейна посока.
Караш един старец да стои на стол, само за да можеш да разправяш на
цял Саутуърк, че си станала свидетел как господин Николас и
госпожица Бианка си разменят куш. Той погледна в тяхната посока, а
влажните му стари очи се бяха скрили далеч назад в пещерите си. Ако
това ще се случи, може ли вие двамата да се заемете с това, за да мога
да довърша отличния кубан на Фарзад?
Виждайки капана, който им е заложен, Бианка започва да
протестира. "О, не, не, не...
Трябва да вървим - казва Николас и се притичва на помощ. "Аз със
сигурност имам пациенти, които трябва да видя...
Но засадата е била твърде добре подготвена. Кариерата е обградена.
Фарзад пристига от кухнята, усмихвайки се по цялото си закръглено
лице, а момчето от чешмата Тимоти се появява сякаш от нищото и
започва да скача от маса на маса, водейки клиентите в нарастваща
татуировка на блъскане по масата. Нед и Роуз почти отвеждат двойката
до мястото, където възелът за целувки виси като очакваща примка.
Изход няма. До няколко минути за събитието ще се говори в
Банксайд. Най-сетне се случи... Соломон Мандел го е видял със
собствените си очи... Уолтър Аску, воденичарят, е бил там на закуска, а
знаеш, че е твърде глупав, за да лъже... Милост! - колко време им отне
това?... Мислех, че ще трябва да чакаме Второто пришествие, преди да
прогледнат...
Като целувки това наистина е доста незабележително - едва ли не
необуздано. Не е сдържаността, която я прави такава. Всъщност всеки
от тях е знаел, че този момент ще настъпи в крайна сметка. Само че
никой от тях не е очаквал, че това ще се случи насред чешмата на
"Джакдау", под ентусиазираното одобрение на дузина или повече
свидетели. Въпреки това това е целувка, която е далеч от пуританската.
Едва когато гласът на Роуз се намесва, Бианка и Никълъс забелязват,
че всички са спрели да блъскат по масите.
Ех, госпожо - казва тя, - всеки би си помислил, че вие и господин
Никълъс се венчавате, а не аз и Нед!
Бианка слага ръце на бузите си. Те са горещи като стените на фурна
за хляб. Тя прокарва пръсти през гъстите вълни на косата си,
забелязвайки капките пот по челото си. Една част от нея иска земята да
се отвори и да я погълне. Другата част желае да не покани Роуз да
използва стаята ѝ горе като своя.
А Никълъс? Какво си мисли той, докато усеща необикновената
топлина на тялото ѝ през пръстите си?
Отчасти, отсъствие. Отсъствие на вина. На скръб. На призраци.
Отсъствие, най-накрая, на Елинор. И на нейно място - нарастващо
разбиране, че наистина е възможно да обича две жени и да не е верен
на нито една от тях. Но най-вече той изпитва желание, което е смятал
за изгубено завинаги.
Всички тези мисли - и не само - преминават през съзнанието им в
краткия миг, в който Никълъс и Бианка остават лице в лице, без да
могат да повярват, че най-накрая са преминали от мисълта към
действието. От миналото към бъдещето. Това е пауза, която си струва
да бъде направена, защото каквото и публично лице да покажат сега на
Банксайд, няма връщане назад.
Добре, всички се забавлявахте - казва най-накрая Бианка и
повишава глас, когато представлението приключва с ново блъскане по
масата. Ако искате още забавления, ще трябва да изчакате лорд-кмета
да отвори отново "Розата". Тя сочи с пръст. Фарзад - обратно в
кухнята. А тези копачки няма да се почистят сами, Тимоти.
Решавайки, че единственият начин да затвори вратата на току-що
случилото се е като се държи строго делово, тя изтегля Николас, Нед и
Роуз настрани. "Преди тази весела закачка Нед ни каза, че търговията е
спокойна. Колко спокойно?
Постоянните клиенти все още идват, госпожо - казва Нед. "И все
още получаваме квартиранти от провинцията, които искат да си
починат, преди да прекосят моста. Търговията е в обратна посока -
поне наполовина. Всеки би си помислил, че пуританите са превзели
градската корпорация.
Тогава трябва да привлечем повече клиенти - казва Бианка,
възприемайки практичния си тон. "Трябват ни хора с монети и
склонност да ги харчат.
Добрата съпруга Шелби - подиграва се Соломон Мандел, свивайки
пръст, докато й прави знак от близката си ниша. "Може би имам
отговора на вашия проблем.
Бианка се пресяга към пейката му и коленичи до него. Чувства, че
лицето ѝ сияе. Има ужасното усещане, че то никога няма да спре да
свети. "Аз не съм добрата съпруга Шелби. Това беше целувка,
господин Мандел, а не брачен договор.
Мандел изсмуква трохите от палеца си. "О, жените в това царство!
Кралицата няма да се омъжи. Ти няма да се ожениш. Нищо чудно, че
галантите няма с какво друго да запълват часовете си, освен с писане
на стихове!
Бианка се навежда напред и прошепва сладко: - Може би бихте
искали да закусите в "Добрият съпруг". Там няма да приготвят
специалния ти хляб, а ако избереш шпроти, не идвай да търсиш лек за
грип от майстор Николас.
Кораби, госпожо - казва нацупеният Мандел.
"Какво да кажем за тях?
На Лионския кей се разтоварват три аргоси на Варварската
компания - казва Мандел. "Праведният", "Марион" и "Люк от
Бристол". Те пристигнаха от Мароко миналата седмица. Капитан
Конъл е техният комодор. Той е мой познат. Търгували сме заедно с
подправки. Направете му предложение.
Три кораба - това трябва да са поне шестдесет жадни моряци -
замисли се Бианка. "Кажи на приятеля си капитан Конъл, че може да
пие тук безплатно, а ние ще издържаме екипажа му на всяка пета кана.
Тя поглежда към Нед и Роуз. "Съгласни ли сте?
"Да, госпожо", казва Роуз. "Това все още е вашата кръчма.
"И господин Мандел може да си вземе колкото си иска от хляба на
Фарзад, безплатно до Великден. Допада ли ви това?
"Допада", казва Мандел с онази усмивка, която е позволена на
старите мъже с добри намерения. "Бих помолил и за целувка, но
съдейки по времето, което отне на теб и д-р Шелби да изтанцувате
любовната мярка, се съмнявам, че ми остават години да чакам.
Тя се навежда и нежно подръпва брадата му. "Тогава ще трябва да
танцувам малко по-бързо, нали? И с това го целува по изпъстреното му
с петна чело.
Когато се отдалечава, за да се присъедини отново към Никълъс, Нед
и Роуз, нещо я кара да погледне през рамо към самотния Соломон
Мандел. Той е един от едва няколкото евреи, които все още живеят в
Лондон, и единственият в Саутварк. Малцината други от неговия род
живеят в Дома на конвертитите на Чанкъри Лейн. Той се взира в
трохите на трензелата си, сякаш гледа фрагменти от един отдавна
изгубен за него живот. Сякаш оценява парчетата, преди да си направи
окончателна сметка за него. Гледката я изпълва с дълбока тъга.
По-късно, когато отново има повод да мисли за Соломон Мандел, тя
ще си спомни за този момент. Ще си спомни и нещо, което майка ѝ
някога ѝ е казала: дарбата за второ зрение не е от полза за никого, ако
не разбира какво вижда.
4
На Банксайд има мъже, които изглеждат така, сякаш могат да те
убият, ако стъпиш на сянката им. В по-голямата си част те си почиват в
по-тъмните кръчми, в ямите за бой с петли и на ринга за улавяне на
мечки. От време на време един или двама опитват късмета си в
"Джакдау" и се налага Бианка или Роуз да посочват размера на
юмруците на Нед Монктън. Но Катал Конъл, смята Бианка, би накарал
всеки от тях да се страхува от порязване.
Капитанът на варварския търговец "Праведник" е пергаментен труп
в кърпен и подплатен ръждив анцуг. Той има очите на стар палач,
който е забравил какво е милост, макар че нещо ѝ подсказва, че едва ли
е достигнал четиридесетте години. Тя си го представя как се взира в
празния хоризонт, чудейки се колко дълго ще издържи прогизналото
съдържание на бъчвите с вода, несигурен от какво се страхува най-
много: от корабокрушение или от безопасно излизане на сушата. И все
пак, когато той заговори, това е с мекия, сух глас на поет.
Е, сега виждам, че е вярно - казва той, като прави екстравагантно
коляно към нея. "Евреинът не е излъгал. Има една Афродита, която се
крие в Саутварк, сред крадците и измамниците. Диамант, изгубен в
кариерата - кой би си помислил?
Не е Афродита, господин Конъл, а по-скоро Цирцея - отвръща
Бианка и се опитва да не се взира в покритата със сол кожа на лицето
му.
Простете липсата на образование - казва той с усмивка, която би
била самоиронична, ако не приличаше повече на пристъп на парализа,
- аз съм обикновен ирландец от Лейнстър.
Цирцея била богиня, която с един поглед можела да превърне хората
в пълзящи зверове. Сигурно си чувал някой тук да казва това за мен.
Стегнатата усмивка опъва кожата отстрани на черепа му. "Чух нещо
подобно, когато направих запитването си.
"Ти си направил запитване?
"Не ми е много до плаване в неизследвани пристанища, госпожо
Мертън. Така се губят човешки животи.
"И какво, моля ви, чухте?
"Че можеш да лекуваш. Че имате второ зрение. Че сте единствената
вещица, която никой не смее да обеси.
Тя се усмихва, сякаш той ѝ е направил голям комплимент. "Жалко,
че не са намерили нищо ново, което да кажат за мен.
"Казаха ми, че някога Робърт Сесил те е взел за католичка. И вместо
на ешафода, някак си си се върнал в баржата на самата кралица.
"Те са изобретателни, хората от Саутуърк.
"Значи това е лъжа?
"Отчасти.
"Коя част?
"Баржата. Тя е принадлежала на Сесил, а не на кралицата.
Тя наблюдава несигурността в очите му и се опитва да не се
разсмее. Но за нея няма съмнение, че той има способността за голямо
насилие. Тя предполага, че ако човек прекарва живота си, изправен
пред най-лошото, което бурята и океанът могат да му подхвърлят, то
може би насилието, което един човек може да извърши на друг, е нещо
незначително в сравнение с него.
Трябва да призная, че бях изненадан от предложението - казва той.
"Мен и екипажа ми не ни канят често в таверни, а обикновено ни канят
да ги напуснем".
"Ако монетите ви са добри и поведението на хората ви е умерено,
сте добре дошли, капитан Конъл. А ако не, господин Нед яде буйни
момчета така, както кит яде малки рибки: в огромни количества.
Конъл поглежда към мястото, където Нед разчиства един копач от
наскоро освободената кабина. "Божиите нокти, той е голям гад, нали?
Твой ли е?
"Моят?
"Твоят човек. Това е още нещо, което чух за вас: че сте сгодени. Той
прокарва ръка по стегнатото стърнище на скалпа си. Звукът, който се
разнася, кара Бианка да си мисли за човек, който търка кърваво петно
от навития чаршаф.
Единствените сгодени хора тук са Нед и Роуз - казва тя. "Това е тя,
там, с тъмните пръстени, която сервира на мъжете ви бира".
Кога е сватбата? Моите хора обичат да виждат сватба - дава им
усещане за истински дом, към който да се придържат.
"Вдругиден. Празникът ще се проведе тук, така че ако искате да се
възползвате от предложението ми, бих ви помолил да не се държите
така, както понякога са склонни да се държат моряците на брега. Не
искам Роуз да прекара сватбената си нощ в къпане на кокалчетата на
Нед".
Конъл прави още един преувеличен поклон. "Ще накарам
момчетата си да се държат добре, госпожо Мертън. Самата кралица не
би се притеснила от техните маниери.
"Тогава няма нищо против, капитан Конъл.
"А този ваш човек - той ли ще бъде там?
"Казах ви, че няма "мъж".
"Това не е точно това, което казахте. Запитвания, помните ли? Той
трябва да е някакъв човек, за да залови такъв като вас.
"Не ме е хванал, капитан Конъл; не съм заек.
"Тогава може би е лисица? Той я поглежда с гладна преценка. Тя се
опитва да не потръпне.
"Моля, дръжте се прилично, капитан Конъл. В противен случай
Цирцея ще трябва да се замисли дали да не използва отново магията
си. Каква ще бъде тя? Мисля, че превръщането ти в дива свиня би било
подходящо.
Шегата ѝ сякаш го зарадва. "Да, виждам се като глиган, госпожо
Бианка - упорит и непредсказуем". Той прави два бивни от показалеца
си и ги изпъва от брадичката си.
Честно казано, мислех по-скоро за обезкосмяване, осоляване и
окачване за ядене, след като всичкото качествено говеждо е изчезнало.
След наложената забрана за публични забавления уличките на
Банксайд са необичайно тихи. Уличните фокусници са се оттеглили в
кръчмите, където се опитват да се залъгват един друг на топло, отчасти
за да поддържат уменията си, отчасти за да облекчат скуката. В
кръговете за примамване на мечки мечкарят наблюдава стария
Сакърсън, който се взира през решетките на клетката си, и се чуди
дали се радва на почивката, макар че в духа на християнското
състрадание Сакърсън, който е в залеза на живота си, вече се примамва
само по специални поводи. А сватбата не е един от тях.
Тя трябва да бъде великденска сватба. След нощта на дъжд, в която
земята се поддава на обувките като влажен хоросан, понеделник носи
сватбен подарък - ясно небе.
Нед Монктън - и Никълъс, назначеният от него младоженец -
пристигат в "Джакдау" под съпровода на музикантите от затворения
театър "Роза". С шумна, но радостна проява те претърсват кръчмата в
търсене на булката, за да я отведат от бившето ѝ имение. Тя и нейните
прислужници, сред които Бианка е матрона, се съпротивляват
достатъчно дълго, за да задоволят условностите, и изпълват Jackdaw с
радостни писъци, докато бягат от една стая в друга.
Процесията тръгва точно в десет часа под звуците на весело
биещата камбана на църквата "Свети Спасител". Булката и
младоженецът водят по пътя. Нед, който е най-едрият от
присъстващите, прилича на Хамелинския смок, водещ стадо щастливи
деца. Никълъс му е купил красив вълнен жартиер. Това е първата нова
дреха, която Нед е носил, и той се носи така гордо, сякаш е от чисто
злато. Минавайки покрай затвора "Клинк", той маха царствено на
старите си приятели, временно затворени там заради безредици, които
крещят насърчително от малките прозорци. Никълъс се усмихва
заместнически. В края на краищата Нед не беше толкова отдавна,
когато прекарваше дните си като санитар в болницата за бедни "Сейнт
Томас", почти погребан сред наскоро починалите. Той може да
претендира, че е единственият обитател на криптата, който някога е
възкръснал от мъртвите. В този момент със сигурност изглежда като
човек, на когото е предложен втори шанс за живот.
Бианка е измислила почти нова риза за Роуз, сглобена от останали
парчета от един шивач в Бермондси, който е дарил фартинга в
разплащане на шифъра си в "Джакдау". Булката е същинска картина на
буколически ангел, черните ѝ пръстени са обсипани с венци, а по
широките ѝ бузи цъфти задоволство.
Тъй като бащата на булката отдавна се е преселил на по-
благоприятно място, Бианка е осигурила на младоженеца зестра: пълна
бъчва с най-добрата адска котка на Jackdaw. В замяна на това бащата
на младоженеца е осигурил за пиршеството пухкави капути, пресни от
магазина му на Скроуп алея.
В църквата "Сейнт Сейвиърс" младоженците дават своите обети.
Нед се препъва в думите и става тревожно червен. В смущението си
той бърка в жартиера си, сякаш го мъчат въшки. Но Никълъс го е
прегледал в подготовката си за последващите му усилия и може да
гарантира, че няма въшки.
Пръстенът, който Нед слага на пръста на Роуз, е направен от
дръжката на счупена калаена лъжица, която някой е оставил в
"Джакдау", изкован е отново в ковачницата на пристанището "Сейнт
Мери" и е умело гравиран с думите: отвън - "Не се разделяйте с никоя
река", а отвътре - "Тази река се съединява" - във връзка с Темза, от
която зависи голяма част от прехраната им.
И сватбеното пиршество! Едва ли е имало подобна дъска в живата
памет. Или поне такава, на която да бъде поканен някой от
обикновените банкери. В допълнение към капоните на стария
Монктън, в огнището на "Джакдау" се пуши и плюе зимно прасе, което
се заплаща чрез събиране на пари от клиентите. Фарзад е приготвил
огнен сос с капия, индийско орехче и джинджифил. Сестрите от
болница "Свети Томас" дариха кошница, препълнена със зимни
зеленчуци от тяхната градина. Тимъти - вече почти мъж, който
привлича погледите на редица дъщери на Саутуърк - свири ярки
джигове на своята лютня под акомпанимента на музикантите от
игралната зала. Отвъд реката може и да има чума, а търговията да е
малко по-слаба, но общото мнение е, че когато Филип Испански е
дошъл в Англия преди толкова години, за да се венчае за Мария
Тюдор, е трябвало да го направи на Банксайд, а не в Уинчестър. Да,
сега той е враг, но вижте какво е пропуснал.
Само защото в чешмата има сватбено пиршество, това не означава,
че Jackdaw е обърнал гръб на останалия свят. Вратата е отворена за
всички, които имат добри намерения в сърцата си. И за всеобщо
облекчение познатите на Соломон Мандел от трите кораба на
Варварската компания, акостирали на Лион кей, се държат точно както
е обещал капитанът им Катал Конъл. Всъщност, подобно на моряците
навсякъде по света, те са спечелили възхищение за своите танци.
Бракът е хубаво състояние, нали? - пита Конъл, тъй като по стечение
на обстоятелствата двамата с Никълъс се оказват в непосредствена
близост. "Без него сме малко по-добри от животните. Той очевидно е
пиян. Гласът му звучи тъжно, сякаш по силата на някакво злокобно
съчетание на звездите и морето бракосъчетанието е завинаги
забранено за него.
То може да има своята цена - казва Никълъс, като си спомня как
загубата на Елинор почти го е сломила, накарала го е дори да се опита
да се самоунищожи в тъмната и бурна Темза.
Конъл не го разбира напълно. Да, ама по-глупаво е да се ожениш за
ругателка. Той отпива още една глътка бира, като прекарва гърба на
ръката си през устата. "Макар че, ако трябва да бъда честен с теб, бих
приел всички ругатни, които госпожа Мертън може да ми даде. Каква
помощ може да окаже жена като нея на един похотлив мъж. Хубаво
дълбоко пристанище и няма грешка.
Вътрешно Никълъс потръпва от грубостта на Конъл, но заради Нед
и Роуз държи юмруците си здраво свити.
Простете, че съм груб, но не ми приличате много на лекар -
продължава Конъл с разочарована усмивка на лицето си, сякаш му се
иска Никълъс да се е нахвърлил на стръвта.
"Това ми казват от колежа на лекарите.
Виждате ли, докторе Шелби, познавам хора, които се кълнат, че са
плавали до Китай и обратно, а истината е, че не са правили нищо
друго, освен да се въртят около яхниите на бристолските кейове, да
дърпат докситата и да пикаят в Ейвън.
Никълъс оглежда чешмата, за да види дали Нед или Роуз са
достатъчно близо, за да може да се откъсне от нея с известна доза
учтивост. Не са.
Моряците не са единствените разказвачи на приказки, капитан
Конъл - казва той и се примирява с разговора. Трябва да видите някои
от леченията, на които съм бил свидетел, предписани от почтени
представители на моята професия.
Конъл похърква. Търговският договор е нещо, което може да бъде
разбрано от прост човек като мен. Аз изпращам товара. Плащат ми.
Лесно. Но ако се разболея и платя на лекар да ме излекува, само Бог
знае дали ще бъда излекуван, или убит. Това не е голям стимул за
правене на бизнес, нали?
Думите са натоварени с опияняващо добронамереност. Но в
копринената реч на Конъл се долавя бодливост. Никълъс решава, че не
го интересува много човекът, когото Соломон Мандел е довел в
"Джакдаун". Двамата изглеждат като полюси: тихият, съзерцателен
евреин и соленият, с убийствени очи капитан на Праведниците.
Мислете за него, както би могъл да мисли един моряк - казва
Никълъс, като се опитва да скрие раздразнението си. "Използваме
неточни карти. Не знаем къде са скалите. Поне това е моето мнение,
доколкото си струва. Колежът на лекарите, от друга страна, обича да
ми казва, че е озвучил всеки океан.
Хрумва му една мисъл. При наличието на трите кораба на
Варварската компания, които в момента са на Лионския кей, дали това
е човекът, с когото Робърт Сесил е възнамерявал да плава Никълъс по
време на мисията си до Маракеш?
Кажете ми, капитан Конъл, дали случайно не са ви помолили да
вземете нещо друго освен товар при следващото си плаване до
Барбарския бряг? - пита той.
В питието си Конъл не може да скрие издайнически трептения на
подозрение. Какво намеквате, д-р Шелби - че имам навика да се качвам
в Брест, за да пусна няколко йезуитски свещеници, които бягат от
правосъдието на кралицата?
"Изобщо не предполагам това, капитан Конъл. Просто се чудех дали
някой ви е помолил да превозите пътник.
Дъхът на Конел е остър като миризма на лудо куче. "Превозвам
някои млади джентълмени, за да се обучават на мореплаване, ако
намеквате за това.
"Не съм имал предвид чираци. Мислех за себе си.
"Вие? Защо д-р Шелби иска да отиде на брега на Варвара? Особено
ако това го чака до вратата на спалнята му?" Той кимна към Бианка,
алерът накара главата му да се замая по-силно, отколкото
възнамеряваше. Мога да ти кажа, че с нея ще съм постоянно на котва.
Бих носил глезените ѝ като шал през целия ден.
Никълъс изпитва внезапно желание да удари Конъл в лицето, да
добави още една сурова рана към всички останали, които сякаш го
гледат с презрителни очи. Но дори в пияно състояние Конъл вероятно е
експерт с острието. И ако някога е имало разумно време и място да се
разбере това, сватбеното пиршество не е това.
Така че отговорът на въпроса ми, капитан Конъл, е "не", нали?
Опитният поглед на Конъл се изостря. "Сега, когато споменахте, ме
попитаха дали мога да намеря място за някого.
"Кой ви попита?
"Рейнард Голт. Той е водещ търговец от Барбарийската компания.
Добър човек за инвестиране. Притежава докосването на Мидас.
Познава всички правилни хора.
Случайно Сесил?
Конъл вдига рамене. "Защо искате да пътувате до бреговете на
Варвара, д-р Шелби?
Със сигурност не заради Робърт Сесил - отговаря Никълъс
безмълвно. Със сигурност не и за селитра, от която да се направи по-
добър пушек. Със сигурност не и за да разберете защо някой си
Адолфо Сайкс напоследък не пише на тайния съветник на кралицата.
"Чисто от академичен интерес, капитан Конъл. Маврите са превели
всички писания на древните на своя език. Ако не бяха те, нашите
познания за медицината, математиката, естествената философия -
всичко това - щяха да са по-бедни. Може би можем да научим много,
като наблюдаваме как те практикуват медицина.
"Това факт ли е, д-р Шелби? А аз си мислех, че са диваци.
"О, несъмнено. Някои от преводите на латински и гръцки език едва
сега се печатат в Европа.
Конъл се прозява насмешливо. Капки пенеста слюнка попадат върху
ботушите на Никълъс. 'Тогава бихте си помислили, че езичниците ще
имат повече почит към Бога, който им е дал знанията да го направят,
нали?
"В интерес на истината, капитан Конъл, кога този майстор Голт от
Варварската компания е направил своето запитване?
Конъл отпива глътка бира, за да си помогне да мисли. "Това ще да е
било преди три дни.
"Три дни - сигурен ли сте?
"Рейнард Голт не се среща често по кейовете, той е твърде велик за
това. Със сигурност е било преди три дни.
Три дни.
Горещ гняв се влива в кръвта на Николас, последван бързо от
чувство на предчувствие. Той бе отказал молбата на Робърт Сесил в
четвъртък, преди четири дни. Което означава, че или Сесил си е
намерил заместник... или, което е по-вероятно, змията все още не е
готова да отпусне челюстите си и да остави жертвата си да избяга.
Фличът на прасето е изяден. Сланината се охлажда в съдове за по-
късна употреба. Това, което не е нужно на Фарзад за готвене, Бианка
ще използва като основа за билките в балсамите и мастиката си. Нищо
не отива на боклука. Дори Бъфъл, кучето на Джакдау, гризе
последните парченца хрущял от костите. В чешмата танците, игрите и
песните стават все по-разкрепостени, тъй като младоженците се
подготвят за постелята. Но когато вратата на старата стая на Бианка
най-накрая се затваря и Нед и Роуз остават сами, на площадката
остават само няколко веселяци, които серенадират младоженците с
нахални песни за насърчение. Скоро дори те се връщат в чешмата и
нейния мъглив въздух на преяждащо задоволство.
В една от кабинките Бианка и Николас седят заедно, преситени. Той
разхлабва точките на белия си платнен дублет. Поставя едната си ръка
на рамото ѝ. Това е първото съзнателно, непринудено докосване и той
го е направил без замисъл или дори без предварително обмисляне.
Тя се обляга небрежно на него. Той има естествен аромат, който ѝ
напомня за времето, прекарано в Падуа, за конопените чували, пълни с
билки и подправки в склада на баща ѝ, които се топлят на лятното
слънце. Тя се чуди какво ли би било да лежи с него. Тази мисъл я
спохожда неведнъж през последните дни, което не е изненадващо
предвид предстоящата сватба. Той е достатъчно приятно сложен,
мисли си тя. Нито Лондон, нито колежът на лекарите все още не са
успели да изкарат от него сина на съфолкския ерген. Ефикасен селски
любовник, решава тя - приятно освободен от сложните и фалшиви
любезности на венецианския галант, но достатъчно чувствителен, за да
не я приема така, сякаш тя не е нищо повече от юница, а той - селски
бик. И досега, слава на Йезуит, Никълъс не е проявил склонност към
млечни сонети и страшна поезия, което - научава бързо при
пристигането си - очевидно е de rigueur сред всички англичани, които
могат да четат и пишат.
Харесва ѝ как той избягва опитите ѝ да го каталогизира. Един по-
предсказуем мъж би се оженил бързо след смъртта на съпругата си и
би се опитал да навакса изгубеното време в практическата дейност по
отглеждане на синове. Един по-малко съмнителен човек никога не би
се обвинил, че я е загубил. Той изглежда такъв, какъвто е, с прошарена
коса и силни крака, като фермерско момче. И все пак тя подозира, че
ако му се отдаде възможност, би могъл да даде шанс на падуански
доктор по философия. Нищо чудно, че аристократичните студенти в
Кеймбридж го наричат селски клошар, а колежът на лекарите го смята
за еретик. Подобно противоречие не би могло да бъде скучно между
чаршафите, нали?
И в известен смисъл тя вече е лежала с него, във всичко, освен в
плътското удоволствие от това. Тя познава тялото му по-добре,
отколкото той самият го познава. Тя си спомня онази октомврийска
зора, когато го бяха намерили да лежи в речната кал - една трета
замръзнал, една трета удавен, една трета крепящ се на живота, защото
не можеше да се сети за нищо по-добро. С помощта на преминаващи
непознати тя и Тимоти го бяха пренесли до Джакдаун. Там го бе
съблякла от измръзналите му дрехи, положила го бе пред огъня,
измила бе водната кал от тялото му, пренесла го бе на тавана, когато се
бе размразил малко, и след това бе прекарала три седмици, грижейки
се за него в делириума му, докато се чудеше кой, по дяволите, е той и
какво го е подтикнало да се хвърли в реката - акт, който според
католическата ѝ вяра е толкова греховен, че самият Бог едва ли ще
намери състрадание да му го прости.
Да, Никълъс Шелби й е по-малко непознат, отколкото самият той
може да си представи.
Преди да осъзнае, Бианка накланя глава и му предлага устата си за
целувка. Тя усеща как тялото му се премества в очакване, чака устните
му да срещнат нейните.
И тогава тя усеща движение в края на погледа си. Чува тих глас,
който вика: "Госпожо, госпожо...
Тимъти стои на ръба на кабината, суети се, а лицето му гори от
смущение. Младият Тимоти, вече почти мъж. Тимъти, който изтръгва
толкова сладки мелодии от лютнята си. И който - точно в този момент -
е предвестник на лоши новини, ако тя някога е виждала такива.
Простете ми, госпожо - казва той, поглеждайки към Бианка и
Николас и скръствайки ръце, погълнат от нещастие, че е развалил
момента. "Това е Фарзад. Търсих го навсякъде. Той е изчезнал!
5
Никълъс стои на алеята, а студеният нощен въздух щипе лицето му.
"Фарзад вероятно е отишъл до реката, за да се успокои. Работил е
много днес. Скоро ще се върне.
"А дали е взел и вещите си - втората си риза и ножа си - за малко
спокойствие край реката? Пита Бианка. Загрижеността ѝ за Фарзад я
прави раздразнителна.
Претърсили са Джакдау от мазето до тавана, всяко кътче.
Единственото помещение, в което не са влезли, е старата стая на
Бианка. Когато един от хората на Конъл - с подигравателно изражение
на лицето - предложи това, Бианка го накара да замълчи с един поглед.
В тази нощ, ако не в друга, Нед и Роуз ще имат право на лично
пространство.
Катал Конъл излиза несигурно от входа на "Джакдау". Напоен е,
това е - казва той, усмихвайки се като глава на предател на стълб.
"Само младо момче - не може да си държи бирата. Ще повърне някъде
в някоя канавка.
Религията му не позволява да пие - отсича Бианка, като оглежда
Конъл нагоре-надолу. "За разлика от някои, които мога да изброя.
"Какво изобщо прави мохамеданин в таверна в Банксайд? Конъл
пита, като обръща лицето си към студения нощен въздух, сякаш той
може да успокои изпитите му бузи.
"Беше спасен от барбарските роби от английски кораб. Край
бреговете на Етиопия - обяснява Бианка и поглежда нагоре-надолу по
алеята, сякаш очаква да види Фарзад да се прибира с ярката си
усмивка, която озарява тъмната нощ. "Един ден те дойдоха с него в
Джакдау. Беше се простудил - английското време не му допада.
Той е от Персия - добавя Никълъс, сякаш настинката е нещо
непознато извън Англия.
Ето защо не вярвам, че е слязъл до реката - добавя Бианка. "Не и в
нощ като тази. Не би го направил.
Конъл свива рамене. "Е, време е аз и моите приятели да сме в
хамаците си. Ако го видим на брега, ще го изпратим обратно вкъщи с
бълха в ухото.
След като моряците си тръгват, а повечето от празнуващите вече са
си тръгнали, остават едва десетина души, които да извършат
претърсване на околните алеи, а повечето от тях изпитват затруднения
да вървят по права линия. Нощните улички на Саутуърк са опасни
места за самотните пътници и винаги съществува опасността да се
натъкнат на брега на реката в тъмното. Затова Никълъс ги разпределя
на групи по трима, като всяка група се води от най-малко пияния. С
Бианка и Тимъти начело, той открива нощния пазач при мангала му до
моста и ги моли за помощ.
Те търсят в продължение на два часа: на запад в градината на Пик и
откритите участъци около мечешката яма, на изток до затвора
Комптър. Заобикалят затворения театър "Роза", който се извисява в
мъгливия мрак като чудовищен бастион, мълчалив и защитаван само
от призраци. Обикалят около руините на Рочестър Хаус, викат името
на Фарзад и се надяват да чуят някой от неговите прочути нежни
отговори: Папата е рожба на коза и маймуна... Кралят на Испания носи
женски панталон под роклята си... защото в Саутварк е добре известно,
че Фарзад е научил първия си английски от добрите протестантски
моряци, които са го спасили. Тази вечер дори Бианка би била щастлива
да чуе някоя от клеветите му, въпреки че се придържа към тайната си
вяра и трябва да си държи езика зад зъбите, когато другите се смеят
бурно.
В малките часове те се отказват. Въпреки че никой не го казва - от
страх да не си докара лош късмет - всеки си представя как Фарзад ги
чака на връщане и невинно се чуди за какво е цялата тази суматоха.
В "Джакдау" Тимъти пита: "Да събудим ли господин Нед и госпожа
Роуз?".
Не - въздъхва уморено Бианка. Оставете ги да спят. Те са си
заслужили радостта. Нека не я разваляме, докато не се наложи.
Преди изгрев слънце молителите започват да се редят на опашка
пред входа на къщата "Сесил" на улица "Странд". Някои от тях имат
съдебни искове, които искат да бъдат подкрепени от Сесил, други
желаят покровителството на семейството, трети се надяват на
изслушване в съда, а може би дори на аудиенция при самата кралица.
Немалко от тях биха искали да се възползват от щедростта на Сесил, за
да финансират различни планове - от практични до напълно безумни.
Те се гледат един друг като диви зверове, макар да се опитват да не го
показват, оценявайки предимството или не по кройката на наметалото,
плата на панталона или качеството на чифта обувки. Дъхът им
образува малки облачета от завист или презрение в бледия въздух.
Облечените в ливреи пазачи на портата извикват онези, които имат
срещи, от списъка, изготвен от чиновниците предишната вечер. Това,
че името ви е в списъка, не означава, че наистина ще се видите със сър
Робърт или с баща му, лорд Бъргли. Възможно е те дори да не са в
резиденцията. Но ако ви повикат, поне ще можете да изчакате в
дългата галерия, настрана от студа.
Един от хората, чието име е било извикано по-рано, е Рейнард Голт.
По ръст Голт е внушителен. В очите му се чете нетърпението на
ястреб да убие. Той е търговски предприемач, изгряваща звезда на
борсата. Той инвестира: в дървен материал от Балтийско море, в кожи
от Московия, в риба от моретата край Новооткритата земя. Но той
инвестира разумно. Няма време за аргоси, които потъват при първата
голяма вълна, или за капитани без солиден опит. Спекулативните
приключения в Индия в търсене на легендарни златни градове той
оставя на глупаците и на испанските си конкуренти.
И това го прави богат човек. Още не е навършил четиридесет
години, а има прекрасна къща на улица "Гилтспър" до Смитфийлд,
където показва на посетителите китов рог, за който казва на
лековерните, че е взет от еднорог. Той е водеща фигура в Обществото
на почитаемите търговци на хранителни стоки, тъй като първоначално
е натрупал богатството си с подправки. И тъй като е далновиден човек,
наскоро е приел да заеме важна позиция във Варварската компания. В
края на краищата, както обича да казва на онези, които идват при него
в търсене на следващата голяма възможност, бъдещето не е на
принцовете - християни или неверници - а на търговците.
След като е приет, Голт е предаден на грижите на мълчалив човек с
емблемата на Сесил с ерминова опашка на палтото. За негова изненада
Голт не е отведен до дългата галерия, където облагодетелстваните
чакат с променлив успех да бъдат допуснати до залата за присъствие, а
до открита тераса в задната част на голямата къща.
Робърт Сесил е застанал с гръб към грижливо подстриган жив плет.
Облечен в черна рокля, която скрива изкривения му труп, той е
придружен от квартет служители, които усилено записват бележки
върху восък или шифър. Той е най-малкият човек в групата и за миг
Голт има впечатлението, че е студент, който рецитира дипломната си
работа пред група облечени професори. Но след това Сесил им маха
категорично с ръка.
Бог да ви даде добро утро, сър Робърт - казва Голт и прави нисък
поклон.
А в замяна, Голт, ще ви дам пипер - казва Сесил с поздравителна
усмивка.
"Пипер, сър Робърт? Предполагах, че искате да говорите с мен за
пасажа, който ме помолихте да осигуря на борда на "Праведник".
Вярвам, че е уредено?
"Да, сър Робърт. Но вашият пътник трябва да е готов преди края на
месеца - забързано каза Голт. "Корабите, които са вързани на кея по-
дълго, отколкото е необходимо, са голяма тежест за инвеститора.
"О, той ще се качи на борда, така или иначе. Кажи на капитана си да
разчита на това.
"А пиперът? Искате да организирам място за товар? Бих могъл да
разтоваря част от товара на "Марион".
"Не желая да го пренасям, капитан Голт. Искам да го продам. Точно
триста тона. В сандъци. Стойност - деветдесет хиляди лири, според
оценката, която аз и баща ми, лордът ковчежник, направихме.
Голт изсвирва на изумителната цифра. Той кимва бавно,
заговорнически, за да покаже на колегата си, че може да чете между
редовете. "Испански пипер, както разбирам.
"Португалски, ако трябва да сме точни - на борда на галеона Madre
de Deus, заловен край Азорските острови от флота на нашия доблестен
сър Уолтър Роли. В момента е под охрана в Дартмут.
Голт познава добре историята. С изключение на чумата, в кръчмата
не се говори за почти нищо друго от септември миналата година,
когато след кървава битка край остров Флорес големият кораб беше
докаран в пристанището на Девъншир с издути трюмове.
Сам поставих охраната - продължава Сесил, - иначе крадливите
мошеници, които живеят по тези места, вероятно щяха да отмъкнат
всичко в галигаските си. Кралицата желае товарът да бъде продаден в
обща полза на хазната. Помислих, че един виден член на гилдията на
търговците на храни ще знае как най-добре да се разпореди с пипера.
Голт прави малък поклон, за да покаже колко е благодарен, че е бил
разгледан.
"Продажбата на такъв тонаж наведнъж би пренаситила пазара, сър
Робърт. Стойността би се сринала, преди някой да успее да реализира
печалба.
"Ето защо възнамеряваме да го пуснем в продажба на приемливи
количества в продължение на години".
"Много мъдро, ако мога да кажа така.
Разбира се, ще ни трябва някой, който да управлява продажбата -
казва Сесил, а веждите му леко се повдигат, сякаш тази мисъл му е
хрумнала едва сега. "През годините ние, Сесил, сме усвоили много
умения. За съжаление, продажбата на хранителни стоки не е сред тях.
Този човек ще може ли да използва монопола, както намери за
добре, сър Робърт?
"Много се съмнявам, че ще се намери подходящ човек, който да го
вземе, в противен случай.
"Имате ли предвид някого? Гьолт попита уклончиво.
"Ами като гледам, че сте тук... Искам да кажа, че в момента не сте
много зает с други начинания, нали? Можеш ли да намериш време?
За мен е чест, сър Робърт - казва Голт твърде бързо и с усмивката на
човек, който е ял твърде много захар. "Не мога да си представя по-
добър дълг за един честен търговец от това да помогне на хазната на
наше суверенно величество в този опасен момент.
"Колко жалко, че повече от нашите джентълмени не виждат нещата
толкова ясно. Изглежда си мислят, че корабите и оръдията се строят
сами от патриотичен дълг.
Голт търпеливо изчаква допълнението. Когато Сесил правят щедро
предложение, винаги има допълнение.
"Почитаемото дружество на търговците на храни, сър Рейнард -
проспериращо, както разбирам?
"Много добре, сър Робърт. Ние сме едва на второ място сред всички
компании с ливреи в града. Голт поглежда Сесил с огромна болка.
"Разбира се, че щяхме да сме първи, ако Меркерите не бяха измамили.
Нещо за камила, нали? - казва Сесил с лукаво навеждане на главата.
"Инцидент по време на коронацията на кралицата? Спомням си, че
баща ми го споменаваше. Той го смяташе за много забавно.
Лицето на Голт потъмнява. "Звярът беше част от нашето шествие.
Мислехме, че Нейна милост ще му се възхити. Но смятаме, че
мерцедесите са го нахранили с нещо, което го е накарало да отделя
отровни изпарения от основите си. За нещастие каретата на Нейна
милост беше точно зад звяра. Това беше гнусен трик.
На камилата, на бакалите или на Нейно Величество? - пита Робърт
Сесил с недоброжелателно движение на устните. Той не чака отговор.
Нека това бъде предупреждение, Голт: никога не се доверявай на хора
с прекалено суетен интерес към коприната.
Предполагайки, че аудиторията е приключила, Голт се покланя с
широка ръка. Но Сесил още не е приключила с него.
"Дружеството на търговците на хранителни стоки лицензира
аптекарите в нашия град, нали?
"Наистина е така, сър Робърт. И ние сме по-добри заради това.
Търговията не процъфтява, ако се позволява на шарлатани да
обезценяват стоката.
"И ако ви обърна внимание на аптекар, който според мен е такъв
шарлатанин, вие ще упражните влиянието си върху гилдията, за да го
закриете?
"Без съмнение, сър Робърт. Трябва само да ми кажете името му.
"Всъщност това е тя.
"Жена? Не знаех, че лицензираме жени.
"Тя спечели одобрението си единствено благодарение на влиянието
на лорд Лъмли. Той финансира катедрата по анатомия в колежа на
лекарите. Действал е от името на един млад лекар, който е искал да я
повиши. Услуга. Тогава не възразих. Може би трябваше да го направя.
"Лицензирана аптекарка! Какво следва - лекари във фартингали?
Голт махна с ръка, сякаш искаше да изчисти муха. "Ще направя така,
че да я лиша от права незабавно, сър Робърт.
Робърт Сесил слага ръка на ръката на Голт. "Всичко е навреме. Не е
необходимо да се бърза. Все още не.
Водното слънце се намира точно над големите къщи по Странд и
облива близкия Lincoln's Inn в болнава светлина. Вижте това - казва
сър Робърт разсеяно. "Адвокатите получават светлина преди Сесил.
Как, по дяволите, баща ми е позволил това да се случи?
Целувката е довела до славна близост, точно както Никълъс винаги
е знаел, че ще стане. Двамата лежат заедно голи, обгърнати от блажена
топлина. Бианка целува лицето му, шепне му ласкави думи. Той усеща
влажността на езика ѝ, който изследва врата му. Защо ми отне толкова
време - доволно изрича той. Защо се борих толкова решително срещу
него? И тогава тя го пощипва по ушната мида. Малка хапка с остри
зъби.
Седнал с гръм и трясък, главата му се сблъсква с нещо твърдо, което
го събужда грубо. Тогава Бъфъл започва нова радостна атака срещу
ухото му. Никълъс се стъписва, избутва кучето настрани и изпълзява
изпод масата, където е прекарал твърде малкото часове сън.
Чешмата е празна, с изключение на Тимоти, който спи на палето си
до огнището. Бианка, предполага той, все още спи в единствената
свободна стая за спане. Предполага се, че Нед и Роуз все още са
дълбоко потънали в топлата забрава на любовта. Изкачвайки се трудно
на крака, Никълъс отива до вратата и пуска Бъфъл да излезе на алеята.
В мъртвата светлина на ранното утро къщите отсреща се оглеждат в
него като потънали лица. Момче с твърде голямо за него палто от
широк плат кара чифт юници към срутището на Mutton Lane. Ако
знаеха какво ги очаква, мисли си Никълъс, юниците можеха просто да
се обърнат и да го стъпчат. Но те вървят безропотно към съдбата си,
принудени единствено от едно малко момче с още по-малка пръчка.
Дали Фарзад се е поддал на такава проста измама - чуди се той с
неудобство.
Когато търсенето е прекратено - в малките часове - теориите вече са
започнали да цъфтят. Фарзад беше избягал, защото се страхуваше, че
чумата скоро ще достигне Саутварк. Фарзад е пренощувал под жив
плет или в някоя врата, след като е загърбил религиозните си
възражения и е пил по време на празненствата. Почти
осемнадесетгодишният Фарзад, който се отличаваше с лъскава черна
коса и тъмен тен, най-сетне беше загубил невинността си с някоя
красива духачка от Банксайд и хъркаше доволно в щедрата ѝ
прегръдка.
Имаше и по-мрачни теории, онези, които никой не искаше да
изкаже: че е излязъл от задуха на чешмата на "Джакдау", за да подиша
чист въздух, и е станал жертва на особено яростно подстригване, или
че докато се е отпуснал за момент по уличките, се е скарал фатално с
някой, който е гледал на маврите със същото презрение, както на
папите.
Никълъс се протяга, за да облекчи болките в ставите си, и изчаква
Бъфъл да приключи сутрешния си патрул. Роуз се страхува, че кучето
ще бъде взето за бой, и не ѝ харесва да е на алеята без надзор.
Мързеливите му очи я следват и така той проявява по-дълбок интерес
към сцената, отколкото иначе би могъл.
Около входа на кръчмата в калта са останали следи от ботуши от
нощното претърсване. Те се разпростират като линиите на пътуването,
начертани върху глобуса на Робърт Сесил. Само на няколко крачки от
вратата една следа завива рязко надясно и се връща към стената на
кръчмата. Тя е наложена на няколко места, което подсказва, че е
направена преди началото на търсенето. Николас я разглежда за
момент, докато Бъфъл лае неефективно по отдалечаващите се крави.
Чуди се дали следите са на Фарзад.
Веднага отхвърля тази вероятност. По време на вчерашните
тържества десетки хора идваха и си отиваха. Този набор от отпечатъци
би могъл да принадлежи на всеки един от тях. Достатъчно чували и
луди кучета са били изпити, за да се наложи поне един човек да се
подпре на стената на кръчмата, преди да продължи пътя си. Въпреки
това образът на Фарзад в кожената му готварска престилка, с шапка
под шеговит ъгъл, който излиза незабелязано на алеята, за да се
разхлади, принуждава Николас да навлезе в алеята, за да я разгледа
отблизо.
На мястото, където самотните отпечатъци стигат до стената, има
второ петно от разкаляна кал. Множество следи водят към алеята. Той
може да си представи сцената: пияница, който танцува последен
пиянски танц в чест на щастливата двойка, преди да бъде подпомогнат
вкъщи от своите спътници.
И тогава го вижда.
По старата тухлена зидария точно под стаята, където Нед и Роуз в
този момент дремят в първата си зора като съпруг и съпруга, е
изпръскано тъмно петно, което е ужасно познато на Никълъс.
Внезапното стягане в гърдите му превръща всеки дъх в акт на протест.
Това не е голямо петно. Но тогава не е нужно да бъде. Веднъж
освободена, кръвта намира свободата за опияняваща. От дните,
прекарани в Холандия, където се е грижил за разкъсаните и
нарязаните, прободените с копия и разбитите, той знае точно колко
неуправляема може да бъде кръвта, когато се освободи от тялото с
помощта на острие или топка. Понякога тя тече така, сякаш никога
няма да спре, но след по-малко от час се смеете колко близо сте били
до бръснача. Понякога може да умреш, докато все още се опитваш да
откриеш пробождането. Но пръски по стената, колкото и малко да е
количеството, могат да означават само едно: внезапна атака, изпълнена
с движение и ярост.
Сега той може да види съвсем различна картина в калта. Събитията
от нощта се разгръщат в съзнанието му: тяло, поддържано от двете
страни от нападателите, докато те го влачат далеч от заслона на
стената.
Не е уличен грабеж, значи. Ако искаш да отрежеш чантата, не
взимаш собственика заедно с нея.
Никълъс търси следи от кръв. Не му отнема много време да ги
открие. На равни интервали от време тъмни капки кръв правят
компания на обърканата линия от отпечатъци, която се насочва към
алеята. Някои от тях са девствени кръгове, други са оставили само
промяна в цвета на кората. По тяхното разпределение той може да
определи крачката на мъжете, които влачат тялото на Фарзад. Тя е
дълга, равномерна. Николас има представа за двама мъже, тренирани в
носенето на тежки товари. Мъже, опитни в това, за което са се
захванали.
На кръстовището има обществен водопровод. Три жени черпят
вода, ръкавите на ризите им са навити нагоре, а пухкавите им ръце са
пожълтели от жълтеникавото слънце, което се издига над покривите.
Изгубихте ли нещо, д-р Шелби? - пита една от жените.
Нейната спътница отговаря: "Да, той изпусна годежния пръстен -
този, който щеше да сложи на пръста на госпожица Мертън".
Той си мисли, че опитът му за самоунизителна усмивка трябва да
им изглежда като подигравка на луд. Той промълвява несвързано
извинение. Но те вече са се позабавлявали за негова сметка и отново са
потънали в разговор.
На кръстовището релсите изчезват напълно, преобърнати до
неузнаваемост в лепкавата кал. Той поглежда назад към Джакпоу с
натежало сърце. Да кажеш на Бианка ще е достатъчно лошо, но
новината ще превърне щастието на господаря и добрата съпруга
Монктън в жлъч.
Отказвайки да изостави Фарзад, макар и само във въображението
си, Никълъс опитва всяка от останалите три алеи, излизащи от
кръстовището. Всички те са тесни и надвиснали над стърчащите
фасади на плътно натъпканите с дървена и мазилка къщички. Той
влиза в първите две само дотолкова, доколкото му е необходимо, за да
установи, че земята е твърде наскоро нарушена, за да покаже накъде са
го понесли нападателите на Фарзад. Пред една от къщите му се струва,
че отново е уловил следата, но тъмното петно се оказва само
ръждясало ламаринено копче. Обръща се, връща се на кръстовището и
опитва третата алея.
Почти веднага вижда дъга от пръски кръв в калта. Дали Фарзад се е
възстановил достатъчно, за да се бори? Или това е мястото, където е
умрял?
За негово облекчение няма очевидни следи, че тук в калта е било
положено тяло. И досега някой щеше да е намерил трупа. Щеше да се
вдигне обществен шум.
Оглеждайки се наоколо, озадачен, но все още вкопчен в надеждата,
Николас забелязва познатата му панелка недалеч. Това е къща, която не
се отличава с нищо - със сигурност не е по-величествена от останалите
в една уличка, където грандиозността се измерва с това дали
канализационната канавка отвън има стъпало или не. Тя е тясна
двуетажна дървена къща с малки прозорчета, пресечени с евтино
олово и затворени отвътре. Коловете и скобите на дограмата са
напукани и избледнели. Никълъс се приближава към нея, като решава
да поговори със собственика. Може би е чул нещо през нощта. И тъй
като е редовен посетител на "Джакдаун", както Никълъс го познава, би
било най-добре да бъде предупреден.
Стигайки до вратата, Никълъс вижда, че тя носи следите от
многобройни смени на ключалките, макар че очевидно собственикът е
достатъчно доверчив, за да я остави леко открехната. На малък дървен
квадрат, забит над бравата, е изобразена ръка, обърната с длан напред,
със събрани пръсти и насочена надолу. Някогашната ярка боя е
олющена и се лющи. Знакът е талисман, д-р Шелби, чува собственикът
да му казва, талисман срещу злото. Колко жалко, че не предпазва един
човек от течението.
Никълъс си спомня последното си посещение в тази къща. Беше
предписал счукана канела и сок от нар, за да облекчи стомашните
болки на пациента, но се спря на вземането на кръв от вените на
вътрешната страна на ръката. "Мисля, че това е свързано повече с
онези стриди, които ядохте вчера, отколкото с някакъв въображаем
дисбаланс на хумора", спомня си той.
Когато Никълъс вдига ръката си, за да почука, главата му се накланя
надолу в противовес на вдигането на ръката. Това е непреднамерено,
но в резултат на това се вижда тъмното петно в подножието на вратата.
Той се взира в нея, а в мислите му се разразява леден поток от
недоверие.
Сигурно не е тук! Не от ръката на този човек.
Но когато коленичи, за да погледне по-добре, естеството на петното
му става ясно в цялата му ужасяваща сила.
Никълъс се блъска във вратата. Тя се люлее навътре със скърцане на
пантите. Той вече е вътре, преди още да е разбрал, че е разумно да
влезе.
Тесен процеп дневна светлина му показва помещение с нисък таван,
чиито граници се губят в тъмнината. Помещението е достатъчно
студено, за да не е било обитавано, макар че Никълъс знае, че това не е
вярно. Има ли някой? - обажда се той тихо. "Това съм аз, Никълъс.
Един стон на болка щеше да му подскаже, че поне има надежда. Той
ще се задоволи с това; ще бъде благодарен за него. Но той не чува
нищо.
Сякаш върви по пясък. Усеща как ботушите му се плъзгат по него.
Поглеждайки надолу, светлината от полуотворената врата му показва,
че мръсният под е покрит с фин тъмен прах. Острата миризма на
индийско орехче се издига от мястото, където са стъпили краката му.
Те са разбили малката стаичка, сякаш е папистки параклис и всичко
в нея е отвратително за тях. Пепелта от тухлената пещ в ъгъла е
изгребана и хвърлена на пода. Разкъсаните страници на книгите са
разхвърляни навсякъде. Торбичките с подправки, които някога са били
подредени грижливо до една стена, сега се въргалят като изкормени
жертви на клане. Оскъдното съдържание на един сандък за дрехи е
разхвърляно наоколо, сякаш хората, които са го направили, са
изоставили собствените си сенки от чувство за вина.
Само обикновеното легло в ъгъла е останало непокътнато, защото
са имали нужда от платформа, на която да извършат по-сложните и
лични действия.
Никълъс се чуди как съседите не са могли да чуят убийците, които
са се занимавали с работата си. После си спомня, че мнозина в тази
уличка са редовни посетители на "Джакдау". Те щяха да присъстват на
тържествата. Останалите може би са били в църквата. Или на гости на
приятели. Или просто са свикнали да бият слуги, чираци, кучета, деца,
курви и съпруги, че един-два писъка на мъчение тук и там не са нещо,
което би ги развълнувало.
В смъртта си Соломон Мандел притежава изненадваща благодат.
Старото му лице носи стоическата увереност на мъченик, сякаш
агонията на смъртта не е нищо повече от временно изпитание, което
трябва да се изтърпи и след това да се забрави. Брадата му, прошарена
от кръв, е брада на старозаветен пророк, а не на възрастен мъж, който
изпитва носталгия по хляба на детството си. Той лежи гол и вързан,
странно прав, като се има предвид как са го измъчвали. Никълъс се
учудва как не се е изкривил в поза, отразяваща болката, която е
изтърпял. Белите му ръце приличат на крайниците на чучело,
издълбано в гипс върху гробница. Китките - здраво завързани с въжета
- лежат кротко и благочестиво в слабините, сякаш защитават
скромността му.
За срам на Николас, гневът, който се надига в гърдите му, се
съчетава с облекчение - облекчение, че съсипаното тяло на леглото не е
на Фарзад.
6
Необичайно за публична обява, издигната от енорийските власти на
Банксайд, предупреждението, залепено на вратата на къщата на
Соломон Мандел - в рамките на един час след като Никълъс открива
тялото - е все още там ден по-късно. Като предупреждение, то е
недвусмислено. За опит за влизане: затваряне в затвора и неустойка от
двадесет шилинга. За изнасяне на сувенири от мястото на убийството с
намерение да ги продаде на нездравословни любопитковци:
заклеймяване на част от тялото по решение на съдията.
При последното убийство на Банксайд хванах някакъв човек, който
се опитваше да продаде ботушите на жертвата за половин ангел пред
"Табард" - казва енорийският констабъл Уилдърс. "Все още имаше
кръв по тях. Има и такива, които биха продали самия труп за
украшение, ако смятат, че ще намерят купувач.
Констебъл Уилдърс е нисък, с дълги гърди, облечен в кожен
жартиер. Той е вечно намръщен и носи служебната си тояга накриво на
гърдите с тържествеността на монарх, който носи златен скиптър.
Познавате Банксайд, констабъл Уилдърс - казва Никълъс с въздишка
на примирение, - там, където могат да се правят пари...
Уилдърс посочва малкия дървен квадрат с изрисувана ръка,
разположен точно над ключалката - символът, който Никълъс беше
забелязал, когато следите от кръв го доведоха тук. "Какво мислите за
това, д-р Шелби? Може ли да е дяволско?
"Това е талисман за защита, това е всичко. Самият Мандел ми го
каза.
Бианка поглежда по-отблизо. Виждала съм ги и преди в Падуа -
казва тя, - на входните врати на еврейските къщи зад Piazza delle Erbe.
Баща ми често ме взимаше със себе си, когато отиваше да види
клиентите си там. Мисля, че това бяха предимно евреи, избягали от
Испания и Португалия.
"Чудя се дали оттам е дошъл Соломон Мандел.
Не знам; той никога не е говорил много за себе си - казва Бианка. "И
тъй като това е Саутварк, никой не го е питал.
Уилдърс прибира тоягата си под една мишница и вади голям ключ
от колана си. Не съм сигурен, че госпожа Мертън трябва да ни
придружи, доктор Шелби. Тялото е отстранено, но това, което е
останало, не е приятна гледка за една жена. Има доста кръв.
Преди Никълъс да успее да отговори, Бианка казва: "Правилно ли
си спомням, констабъл Уилдърс, че миналото лято дойдохте при д-р
Шелби, притеснен от апостема под слабините си?
Уилдърс се взира в ботушите си. Той не казва нищо.
"Д-р Шелби ми предписа успокояваща мазилка, която приложих,
след като той разряза апостемата и пусна гнойта. Помниш ли го?
Уилдърс си позволява да кимне едва забележимо.
"Мога да ви уверя, констабъл Уилдърс, че в сравнение с това
преживяване, каквото и да има там, не може да ми причини абсолютно
никакви ужаси.
В такива моменти, мисли си Никълъс, докато се опитва да не се
усмихва, наистина ми се иска да те взема в обятията си и да те целуна -
каквото и да каже Елинор по този въпрос.
Уилдърс внезапно проявява дълбок интерес към острието на ключа,
отключва вратата и въвежда Никълъс и Бианка вътре.
С изключение на тялото, нищо не е преместено. Стаята все още е
развалина от преобърнати мебели и разкъсани торбички с подправки,
чието съдържание е разхвърляно наоколо като малка пясъчна дюна.
Въздухът е тежък и пълен с прах. Бианка усеща миризмата на канела и
мускат, пипер и индийско орехче - и плоския метален привкус на
пролята кръв. Вижда я и разпръсната обилно около празното вече
легло, сякаш някой е разбил бутилка вино върху него.
Предполагам, че сте го отвели в криптата на моргата в "Сейнт
Томас" - казва Никълъс.
"Да, и изпратихме съобщение до коронера Данби в Уайтхол. Той ще
дойде утре през моста, за да организира разследването. Предполагам,
че ще искаш да говориш с него.
"Ако трябва.
Уилдърс го погледна любопитно. "Той ще иска да чуе естеството на
нараняванията на евреина от собствените ви уста, д-р Шелби. Аз не
съм квалифициран да докладвам по такива въпроси.
"Ако познавам Данби, той вече е стигнал до присъда, без да си
вдига задника от стола".
"Искате ли да видите още веднъж тялото, д-р Шелби? Само че
енорията би искала да го погребат възможно най-скоро. При
положение че заразата е от другата страна на реката, те искат да
запазят Банксайд колкото се може по-чист и подреден.
"Не, записах на хартия това, което видях.
Бианка казва: "Може би не иска да бъде погребан с християнски
ритуали, констабъл Уилдърс. Енорията помислила ли е за това?
Уилдърс изглежда объркан. "Защо някой би желал друго освен
християнско погребение, госпожо Мертън - освен ако не е искал да се
скита вечно в огъня на ада?
Защото Соломон Мандел е бил евреин - казва Бианка. "Може би е
искал да отиде при Бога с подходящите оратории на собствената си
вяра.
Соломон Мандел е бил християнин, госпожице Мертон - каквито и
да са били предците му - казва Уилдърс с непоколебима убеденост. "В
противен случай нямаше да му бъде позволено да остане в това
царство.
Откъде знаете какво е било в сърцето му? Бианка казва, като се
опитва да не навлиза в дюните от смесени подправки. "В Падуа хората
му живееха в собствения си квартал, изповядваха религията си в
собствените си храмове, погребваха се със собствените си церемонии".
По изражението на лицето му изглежда, че констабъл Уилдърс не
може да проумее подобно място. Падуа се намира в земите на папата,
нали, госпожо Мертън? - казва той тържествено. "Тук, в Англия,
нещата се случват по различен начин. Тук няма място за еретик,
независимо дали е католик или евреин. Майстор Мандел ще бъде
погребан според божиите закони, разкрити от единствената истинска,
реформирана вяра - вярата на кралицата. Ако е излъгал по време на
молитва, ще трябва да отговаря за това в отвъдното".
Бианка отправя подривна молитва лятото да е горещо и апостолите
на констабъл Уилдърс да се върнат с отмъщение.
Бихте ли позволили на госпожица Мертън и на мен да останем
насаме тук, констабъл Уилдърс? Никълъс попита. "Трябва да опресня
паметта си за коронера Данби.
Ще бъда в Табард, д-р Шелби - казва Уилдърс, очевидно благодарен,
че отговорността е свалена от раменете му. "Изпратете госпожа
Мертън с ключа, когато приключите.
Когато той си тръгва, Никълъс се връща към стаята. Отново прави
равносметка на опустошението: преобърнатия сандък с дрехи, чието
съдържание е разпръснато в пътека от разкъсани и изпокъсани тъкани,
като знамената на победена армия; личните документи, някои
написани смело на иврит, други с по-слаб английски почерк;
обикновения дървен шкаф, чиито вратички висят от долните си панти;
скромната колекция от оловни чаши и чинии, които се валят като сиви
камъни, изхвърлени на плажа. Единственото нещо, което не изглежда
да е било разпръснато като плява от жесток вятър, е Библията, която
лежи на дървена табуретка до леглото, с изтъркана кожена каишка,
придържаща страница от Книгата на Матей: притчата за Исус,
нахранил множеството само с пет хляба и две риби.
Чудя се дали убиецът е намерил това, което е търсил - казва Бианка,
като се мъчи да не допусне мрачни образи да залеят въображението ѝ.
"Независимо дали го е намерил или не, той не е бил сам.
"Как можеш да си сигурна?
"Един човек не би могъл да нанесе раните, които видях по тялото на
Соломон Мандел. Трябва да са били поне трима: двама мъже, които да
го държат, и един, който да извърши рязането.
"Рязането? Гласът на Бианка не може да прикрие ужаса, който
вижда в съзнанието си.
"Ивици кожа от гърдите му. Разкъсаха го. Той свива рамене.
'Съжалявам, че съм толкова брутален. Няма друг начин да го кажа.
Един метален отблясък сред отломките привлича вниманието на
Бианка. Тя коленичи и вдига от отломките един предмет - свещник с
три извити клона от двете страни на централна колона. Тя го разклаща
и облак от канелени прашинки с цвят на охра увисва за миг във
въздуха, преди да се свлече на пода.
Подобно на талисмана до вратата, и тези съм ги виждала преди -
казва тя. "Това е менора. Запалват свещи в тях по време на свещените
си обреди.
Тя го подава на Николас, който го обръща бавно, разглеждайки
фино изработената метална конструкция. Прахът от канела потъмнява
гравюрите като снопчета кръв. Библия и менора - казва той. "Дали
Соломон Мандел наистина е приел християнството, или е практикувал
истинската си вяра тайно?
Това е по-често срещано в Банксайд, отколкото си мислите -
отговаря Бианка с уморено признание в гласа си. Всеки бодър ден от
пристигането си в Лондон тя шепне собствените си католически
оратории към Бога, но само когато наоколо няма никой, който би могъл
да я издаде.
Знаейки, че журито много вероятно ще пожелае да види мястото на
убийството, Никълъс казва: - Мисля, че трябва да запазим това от
очите на коронера Данби. Каква ще е ползата от това - освен да осъдят
стареца като еретик?
С лек присмех в гласа Бианка казва: "За един англичанин ти
наистина развиваш много опасен навик: толерантност. Робърт Сесил
знае ли?
В отговор той се смее крехко и се оглежда за нещо, в което да увие
менората. Погледът му попада на конопена тъкан, откъсната от един от
чувалите с подправки. Има смътната идея да държи артефакта в стаята
си в жилището на госпожица Мъзъл, докато реши какво да прави с
него.
Изглежда, че са подпалили някои от документите му - казва Бианка,
като се пресяга към леглото. "Сигурно са го направили, докато са...
докато са му правили тези неописуеми неща".
Покривката е изпъстрена с цяла делта засъхнала кръв. В една от
локвичките тя различава малко струпване на пепел и обгорели
фрагменти. Те приличат на тъмни листа, разпръснати в локва след
буря. Някои от тях са не по-големи от нокът. Други са завити и
почернели. Само две от тях са оцелели след изгарянето.
Забелязах ги, когато оглеждах тялото - казва Никълъс и се
присъединява към нея. Може би са изгаряли нещо пред очите му -
измъчвали са го по някакъв начин.
Неусетно той започва да обработва оцелелите фрагменти, като ги
освобождава от кръвта и пепелта. Отнема му известно време, но
накрая ги вдига за проверка; те са загубили малко, освен някои
овъглени краища.
Върху един от тях той вижда написани думите ROUGE CROIX. На
другата има само шест букви - S-U-I-V-A-N - сгушени безсмислено
между овъглените ръбове.
"Rouge Croix - червен кръст", казва той на никого конкретно. "Защо
Соломон Мандел би имал писмо, написано на френски?
"Той е бил търговец. Търгувал е - казва Бианка, сякаш е най-тъпият
селски клошар, който може да си представите, - с други държави.
Разбира се - отвръща Никълъс, като върти очи в знак на
самоунижение. "Така че SUIVAN може да бъде suivant - следващ.
Последовател на Червения кръст?
Не съм сигурна, че това се превежда - казва Бианка. "Но ако е така,
последовател на червения кръст би бил английски кръстоносец, нали?
"Това може да обясни защо са оставили Библията на мястото ѝ,
недокосната. Може би са разбрали, че в сърцето си Соломон Мандел
всъщност изобщо не е приел религията на кралицата.
"Тогава защо би имал Библия до леглото си?
"Не знам. Може би за показ. Той е използвал тази стая както за
работа, така и за почивка.
"И така, те са го измъчвали за това, което са смятали за ерес, и след
това са го убили? Бианка изказва предположение. Тя прикрива очите си
и поклаща глава. Когато пуска ръцете си и заговаря отново, гласът ѝ се
пречупва под тежестта на това въображаемо безсърдечие. Ако са били
толкова оскърбени, можеха да го изобличат в енорията. Нека законът
се справи с него. Не беше нужно да го убиват!
"Но не съм убедена, че са го убили именно заради това.
"Тогава защо?
'Може би са се опитали да го накарат да им каже нещо. И
независимо дали са успели или не, не са искали да е жив, за да
установят кой е задавал въпроса.
С нежно благоговение Николас поставя фрагментите обратно на
леглото, сякаш полага цветя на гроба. С наведена глава той казва: "Ще
съобщя за тях на констебъл Уилдърс и на съдебния лекар. Те ще могат
да си помислят какво биха могли да означават.
А какво става с менората? - пита Бианка.
"Ще я държа при себе си, докато се сетя какво да правя с нея. Може
би ще я оставя анонимно в Къщата на новопокръстените на Чанкъри
Лейн. Там живеят повечето от другите евреи в града. Те могат да решат
какво да правят с него. Той поклаща безрадостно глава. "Знаеш моето
мнение, Бианка. Не ме интересува как се моли един мъж - или една
жена. Или дори ако изобщо не се молят.
Тя се усмихва, а в кехлибарените ѝ очи прозира нежно наставление.
"Което, скъпи ми Николас, те прави по-голям еретик от всеки от нас".
7
"Шелби? Името ми е познато, но не мога да го определя правилно.
Уилям Данби е коронер на кралицата. Единствената причина,
поради която той е тук, на Банксайд, е, че убийството на самотния
Соломон Мандел се е случило в рамките на границата, произволно
определен радиус от дванадесет мили около личността на монарха.
Това е денят след посещението на Никълъс и Бианка в жилището на
Мандел и Данби е прекосил реката, за да започне разследване. Той е
донесъл със себе си малко от елегантността на съда. Облечен е в тънък
двуреден панталон в цвят бордо, има жартиери на маркучите си и
бутилковозелена полушуба с кожена обшивка на раменете. На бедрото
си има дори меч. Но при цялото си изящно облекло Данби не изглежда
като добър човек. Сивата му коса виси на тънки гънки над спретнатата
му дреха и има дрезгава кашлица, която сякаш се е настанила някъде
много дълбоко в него. Никълъс се чуди дали ще преживее
разследването, за което е дошъл в Банксайд.
Шелби - казва той отново, очевидно не по-мъдър от повторението.
Дойдох при вас във връзка с едно момче, извадено от водата по
стълбите на Уайлдгус през август 1590 г. - казва Никълъс тихо.
Намират се в салона на къщата на констебъл Уилдърс на улица
"Сейнт Олав", на няколко преки от гостилницата при знака на
ореховото дърво и достатъчно далеч от реката, за да не ги притеснява
миризмата на приливната кал. В присъствието на коронера на
кралицата Уилдърс е загубил голяма част от официалната си надутост.
Изградил си е навика да потупва почтително дясната си ръка по
бедрото, когато Данби завърши изречението си.
Наистина ли? - казва Данби и подава наметалото си на Уилдърс,
сякаш констабълът е негов слуга.
"Да, господин коронер. Вие предоставихте трупа на сър Фулк Вейзи
за лекция по анатомия в колежа на лекарите, на която случайно
присъствах.
Сега си спомням за вас - каза Данби и се закашля в ръкавицата си.
Вие сте човекът, който досаждаше на всички до отчаяние относно
причината за смъртта. Настоявахте - донякъде аргументирано, ако си
спомням правилно - че момчето е било убито, въпреки че сър Фулк ви
каза, че не е така.
Сбърках - казва Никълъс толкова смирено, колкото може да си
представи.
Лъжата му идва толкова лесно, че почти я смята за истина - че
преди три години никога не е имало убиец, който да ловува най-
уязвимите в Банксайд. Че братът на Нед Монктън, Джейкъб, и
осакатеното анонимно момче, което се озова на масата за дисекции на
Вейси, са починали напълно естествено. Бианка никога не е била на
косъм от това да стане последната жертва на убиеца. Или че през
годините след това самият Никълъс никога не се е замислял какво би
било наказанието за това, че е натопил някого за престъпление, което
никога не е извършил, за да го изправи пред съда за няколко
престъпления, които със сигурност е извършил.
Да, мисли си той, би било твърде лесно да натрие носа на Данби. Да
му каже, че убийството е точно това, което е било. Но той не може.
Това би отворило твърде много врати, които трябва да останат
заключени.
Данби се обръща към констебъл Уилдърс. Разбирам, че тялото вече
е погребано.
"Вчера. В църковния двор "Сейнт Джордж", сър - казва Уилдърс.
"Нямаше семейство, което да го вземе. А и енорията смяташе, че
бързото погребение е разумно, предвид наличието на зараза от другата
страна на реката.
Аз се противопоставих на това - казва Никълъс.
Данби повдига гръдния си кош и изрича нещо, което е наполовина
дума, наполовина очакване. "Защо?
Ако бяхте мой пациент, мисли си Никълъс, щях да ви кажа да се
върнете при семейството си и да се уверите, че завещанието ви е
актуално. Но той казва, колкото може по-цивилизовано: "Бих искал да
имам повече време, за да проуча тялото. А и засега няма доказателства,
че труп в Саутуърк може да привлече чума от друга част на града".
Чумата се разпространява с мръсен въздух, д-р Шелби, а труповете
са източник на такива миазми, нали? - казва Данби със снизходителна
усмивка. Бих помислил, че това е мъдра предпазна мярка.
Има и друга причина, поради която смятам, че погребението е било
прибързано - казва Никълъс, като се сеща за разговора си с Бианка.
"И каква е тя?
"Соломон Мандел е бил евреин.
Уилдърс потупва с пръсти бедрото си, сякаш иска да каже: "Този
разговор вече сме го водили.
"Как това се отнася, д-р Шелби? Данби пита.
'В Лондон няма място, отредено за погребение на хора с неговата
вяра. Смятам, че енорията е трябвало да потърси съвет от неговите
събратя".
Данби изглежда неубеден. От онези малцина евреи, които са
толерирани в този град, се изисква да отрекат богохулството си и да
приемат единствената истинска религия. Според закона - такъв,
какъвто се прилага за евреин - Мандел е християнин. Вашата
загриженост е напразна.
Но кой знае какво е било в сърцето му?
Да се надяваме, че това е била любовта към нашия Спасител, д-р
Шелби - казва Данби с тържествеността на архиепископ. "Както
всички неверници, евреинът може да бъде спасен само чрез обръщане.
Ако не се обърне, той е прокълнат - и на този, и на онзи свят. По-
мъдрите го знаят. Вземете за пример стария д-р Лопес. Той е евреин;
мисля, че е от Португалия. И все пак се е обърнал. И в резултат на това
просперира. Дори му е позволено да посещава кралицата по въпросите
на медицината. Не, господине, ако този Мандел тайно е практикувал
своята ерес, погребението в осветена земя според християнските
ритуали ще бъде най-малката му беда, когато застане пред нашия
Господ. Наистина трябва да прочетете книгата на Мартин Лутер по
този въпрос".
Сигурен съм, че сте прав, господин коронер - казва дрипаво
Никълъс, като решава, че не е нито моментът, нито мястото да започва
нови разногласия с коронера на кралицата. С ъгълчето на окото си той
вижда как тялото на Уилдърс се отпуска, като на човек, който е
получил опрощение.
Както и да е, бързината на погребението не би трябвало да попречи
на обсъжданията на журито - казва небрежно Данби. Виждам, че вече
сте изготвили подробен доклад за това, което сте наблюдавали. Той
кимва към листа хартия на масата, до чинията с маршалски козунаци и
кана с хипокрас, поставени за важния посетител от другата страна на
реката. Прочетохте ли го, констабъл Уилдърс? Съответства ли на
спомените ви?
Пръстите на Уилдърс отново започват да треперят. "Не можах да го
прочета сам, сър. Д-р Шелби го прочете вместо мен.
"Но съвпада ли, констабъл?
"Д-р Шелби е прав в това, което излага, сър, макар че не мога да
коментирам медицинския характер на написаното от него.
"Но сцената, констабъл - сцената. Точно ли е описана? Може ли
журито да се довери на нея?
"О, да, сър. Беше много неприятна сцена. Господин Мандел беше на
леглото, вързан с въжета. Д-р Шелби ми показа мястото, където с
някакво острие бяха отстранени няколко ивици плът от гърдите му. Той
прави странично режещо движение с ръка, сякаш реже шунка на
масата. Бих казал, че някой се е опитал да го одере жив. В резултат на
това имаше доста кръв. Изобщо, беше много смущаващо. Не съм
виждал нищо подобно, откакто младият Джейкъб, братът на Нед
Монктън, беше изваден от реката при стълбите на "Мътън Лейн" - но
това беше преди да стана констабан.
"Монктън? Той има ли отношение? Данби казва.
Никълъс има представа за тялото на младия Джейкъб Монктън,
положено на стълбите на Мътън Лейн, празно като труп, висящ на
месарския щанд в Чийпсайд. По онова време коронерът на кралицата
със сигурност не е смятал бедняка от Банксайд за подходящ нито за
миг. Според него би било справедливо Данби да слезе в "Джакдау"
точно сега и да попита Нед в очите дали смята, че малкият му брат е
бил подходящ.
Не в този случай, сър - казва Уилдърс. "Аз просто се позовах на
едно минало престъпление. Монктън няма никакво отношение към
това.
Не е ли възможно раните да са получени при това, което законът
нарича "случайна размяна" - гореща кавга? Данби попита. "Разбирам,
че те са доста често срещани тук, в Банксайд.
"Мандел е бил мирен старец. Беше харесван. Не е имал врагове, с
които да се скара.
Уилдърс кимва в знак на съгласие. "Вярно е, сър.
Никълъс добавя: - Освен това, както ви каза констебъл Уилдърс, той
е лежал на леглото си, гол и вързан. Дори за Саутварк това е необичаен
начин да се сложи край на спор.
"Тогава на какво се дължат раните, д-р Шелби? Данби адвокатски
подръпва с две ръце гърдите на панталона си.
Никълъс не може да не види отново кървавите ребра, врязани в
плътта на Мандел. "Това е просто: той е бил измъчван. Мисля, че
убийците му са искали нещо от него, което той не е искал да
притежава.
Данби обмисля това внимателно за момент с някакво шумно
смучене на езика си. Не сте ли си задавали този въпрос, д-р Шелби: че
вместо да бъде измъчван, той е бил наказан?
"Наказан за това, че е евреин?
"За това, че е еретик.
Чудех се - казва Никълъс. "Убийците са претърсили стаята му, но са
оставили Библията до леглото му недокосната. Намерих и два
фрагмента от изгорял пергамент, близо до мястото, където го убиха. На
единия беше написано Rouge Croix. Другият ме накара да се запитам
дали убийците на Мандел са се наричали "Последователи на Червения
кръст".
Данби свежда глава в размисъл. Уилдърс го потупва по бедрото,
сякаш за да го насърчи в мъдрото му размишление. Когато коронерът
отново вдига поглед, на лицето му се появява твърда усмивка на
просветление.
Има хора, които смятат, че трябва да направим нещо повече от това
просто да осъдим рода Мандел за смъртта на нашия Господ на светия
кръст - казва той. 'Такива хора казват, че трябва активно да ги
наказваме за това отвратително престъпление. Не е моето мнение,
както се случва - според мен папистът е много по-голяма заплаха за
безсмъртните ни души, отколкото евреинът. Но, както казах, трябва да
прочетете писанията на Учителя Лутер по този въпрос. Той вдига
каната и си помага с чаша хипокрас. Не предлага нищо нито на
домакина си Уилдърс, нито на Николас. Е, ще разберем истината,
когато заловим извършителя - казва той уверено. Ще говоря с кмета за
сформиране на група, която да го потърси.
Уилдърс изглежда дори по-изненадан от Никълъс от думите на
Данби. "Да разбирам ли, че един от престъпниците е идентифициран,
сър?
Данби отпива от подправеното вино. Той го разбърква в устата си,
преди да преглътне. "Мислех, че самоличността му е очевидна,
констабъл Уилдърс. Защо иначе мавърът щеше да избяга?
За миг Никълъс не може да повярва на чутото. "Мавърът? Говорите
за Фарзад? Смятате, че Фарзад е убил Мандел?
"Езическите страсти са от естество, което е съвсем чуждо на
християнина, д-р Шелби.
"Те са били приятели! Фарзад печеше хляб за закуската на Соломон
всяка сутрин.
"Кой знае колко дълго може да дреме една скрита вражда, преди да
се събуди внезапно? Не сте ли виждали представлението на
"Тамбурлейн" на майстор Марлоу? Мавърът е същество с
изключително гореща кръв.
Никълъс може само да се учуди на убедеността на Данби. Той си
мисли: "Значи си прочел книгата на Лутер и си гледал пиесата на
Марлоу и сега си достатъчно добре запознат, за да решиш, че Соломон
Мандел е бил убит, защото е бил евреин, а Фарзад е неговият убиец. И
ме обвинявате в прибързани диагнози!
На алеята Сейнт Олав Данби взема юздите на коня си от един слуга
и се настанява удобно в седлото, като стяга ръкавиците си в подготовка
за пътуването обратно през моста. Конят му се полюшва под него, а
копитата му тракат по калдъръма.
Фарзад Гул не е убил Соломон Мандел - казва Николас, като се
опитва да запази спокойствие. "Бих заложил живота си на това.
Данби се усмихва фалшиво и любезно на Никълъс. "Ще оставим
това на следствието да го установи. Предполагам, че ще пожелаете да
бъдете включен сред съдебните заседатели.
Никълъс попита тихо: "Знаете ли, че той има име, господин
коронер?
Данби погледна надолу, а на слепоочието му се появи бръчка. "Име?
Не ви разбирам, сър. Кой е имал име? Мавърът?
"Онова осакатено скитническо момче, за което ви разказах - тялото,
което изпратихте на сър Фулк Вейзи за лекцията му по анатомия".
"О, той. Той нямаше име, д-р Шелби. Спомням си какво написах в
доклада си: неизвестен, освен за Бога.
"Името му беше Ралф Кълън.
Данби го гледа озадачено.
Той има сестра, Елис - продължава Никълъс. "Месеци наред тя не
можеше да се насили да говори заради това, което ги беше сполетяло.
Но тя е жива. Намерих я. Сега тя е член на домакинството на лорд
Лъмли в двореца Нонсуч. Помислих, че може да ви е интересно да
знаете.
"Всичко това е много интересно, д-р Шелби. Но не съм сигурен
какви указания трябва да взема от това.
Никакви - отвръща Никълъс отчаяно, изненадан от това, че гърлото
му изведнъж се е свило и очите му са започнали да се присвиват.
"Знам, че той не е представлявал интерес за никого, а най-малко за
коронера на кралицата. Но исках да чуеш името му - макар и само
веднъж.
Данби обръща главата на коня си към моста. "Скитникът си е
скитник, каквото и да е името му". Той затяга юздите. Спомням си, че
Баронсдейл от колежа на лекарите ми каза, че някога сте бил добър
лекар, д-р Шелби. Но каза, че никога не можете да оставите миналото
да спи спокойно. Онази ваша жена, която почина, и това скитническо
дете, което изглежда не можете да забравите: оставете ги. Това е моят
съвет. Онова, което Бог е определил за нас в своя план, не можем да
поставяме под въпрос.
Дали Данби смята, че това включва и убийството на един невинен
стар евреин? Никълъс се чуди. Ако се вслушам в съвета ви, господин
коронер - казва той толкова спокойно, колкото може да се справи, - ще
направите ли малка услуга?
"Ако мога.
"Когато си отдъхнете от тежкия труд в службата си, може би ще
можете да промените доклада си за смъртта на Ралф Кълън. Запишете
името му. Тогава той вече няма да е "неизвестен, освен за Бога" - нали?
Как Данби би могъл да мисли, че Фарзад е убиец? Бианка пита,
разкопчавайки ботушите си и извивайки краката си.
Двамата с Никълъс са се върнали в "Джакдаун" след поредното
безплодно търсене, този път покрай брега на реката чак до Гравъл
Лейн, почти до Ламбетските блата. Изгубиха бройката на хората, които
бяха спрели. Виждали ли сте го? Той е момче с маслинова кожа,
заплетена черна коса и изцапани с подправки пръсти: мавър, но за
сметка на това почетен банкер... Фарзад, персийското момче, което
може да прокълне папата с повече изобретателност, отколкото всички
епископи на Англия, взети заедно...
"Фарзад бягаше. Следователно Фарзад трябва да е виновен -
отвърна Никълъс. "Данби предпочита разследванията му да приключат
бързо, за да може да се върне в удобния Уайтхол".
Нед Монктън и Роуз седят на съседната маса. Роуз прави
равносметка на разходите. Нед умее да пише името си, макар и никога
по един и същи начин два пъти, и наблюдава булката си с нескрито
възхищение. Наоколо няма никой, когото Данби би могъл да вкара в
журито и който да подкрепи това обвинение - извиква той.
Не вярвай, Нед - отговаря Никълъс. "Със сигурност някъде ще се
намери някой старейшина или магистрат, който е готов да се съгласи с
всяка глупост, която кралският коронер изприказва. Ако намерят
Фарзад преди нас, ще го държат окован в затвора до следващото
заседание на съда. Може дори да изтръгнат от него фалшиво
признание.
Роуз ядосано поклаща глава, а черните ѝ къдрици се разпиляват по
бузите ѝ. Фарзад не би оцелял повече от седмица във влажна, заразена
с плъхове килия - протестира тя. "Той може да се простуди и в слънчев
ден.
Това, което не разбирам, е защо някой изобщо би убил нежна душа
като Соломон Мандел - казва Бианка. "И то по такъв жесток начин.
"Защото е бил евреин - според Данби. Някой фанатик решил да го
държи лично отговорен за смъртта на нашия Спасител на кръста.
Кехлибарените очи на Бианка пламтят със смесица от гняв и тъга.
"В Падуа градът всяка година организираше конни надбягвания.
Галантите яздеха най-добрите си жребци, но управниците караха
евреите да се състезават на магарета, за да може тълпата да им се смее.
Когато баща ми ми разказа за това, аз се разплаках от унижението им".
"Ти познаваш майстор Соломон по-дълго от мен, Бианка. Кога го
срещнахте за първи път?
"Малко след като купих Джакдау.
"Това ще да е било преди около четири години?
Беше по времето, когато мавританският пратеник пристигна в
Лондон - казва Бианка и очите ѝ заблестяват при спомена. "Бях в
тълпата в Лонг Саутуърк, когато пристигна процесията. Все още
виждам всички тези фини копринени одежди и странните шапки,
които носеха, като лук, който седеше на главите им. Лицата им бяха
като на ястреби, надменни и благородни - сякаш и най-обикновеният
от тях беше принц. И цветът на кожата им - сякаш носеха пустинното
слънце в телата си и то ги печеше отвътре. Те бяха чудо, Николас.
Великолепни като всичко, което някога съм виждал в Падуа.
Момичешкият ѝ трепет при този спомен го кара да се усмихне. Той
също си спомня онази студена януарска нощ, когато двамата с Елинор
се присъединиха към очакващата ги тълпа от северната страна на
Лондонския мост. Партията на маврите беше навлязла в Корнуол и
новините за напредването ѝ към града държаха населението в
напрежение в продължение на дни. Когато най-накрая пристигнаха,
окъпани в трептяща светлина на факли като керван, изпратен от двора
на фараон, те бяха придружени от водещите членове на Варварската
компания, които яздеха ескорт.
Но собственият му спомен за събитието е оцветен не с ярки
коприни, а с болка. Това беше началото на годината, в която Елинор се
бе сдобила с дете. Годината, в която запалката е била поставена. Бавно
горящият фитил, който щеше да избухне чак през следващото лято, за
да разкъса живота му.
Той купуваше пилетата си от магазина на баща ми - услужливо се
обади Нед. Татко каза, че майстор Мандел му е казал, че е роден в
Португалия.
Лекарят на кралицата, д-р Лопес, също е евреин от Португалия -
казва Никълъс. "Може да е познавал Соломон. Може би ще се съгласи
да говори с мен.
Нищо от това не отговаря на въпроса: кой го е убил? Бианка казва.
"Или къде е Фарзад.
"Може би вашият капитан Конъл може да знае повече за Мандел.
Той не е моят капитан Конъл, Ник - казва Бианка.
'Но Мандел познаваше капитана достатъчно добре, за да ти
предложи да го поканиш да пийне тук. Не знам дали си гледал в очите
на Конъл, но ако търсиш човек, способен на убийство, там със
сигурност има такъв.
"Наистина не го харесвате, нали?
"Дали?
"Не в това е въпросът. Конъл беше в "Джакдау", където се напиваше
и се държеше нецивилизовано, помниш ли? Видяхме го да си тръгва с
екипажа си, след като бяхме потърсили Фарзад.
Никълъс признава поражението си. "Прав си. Отпечатъците
предполагат, че Мандел е бил взет отвън на "Джакдау" някъде по време
на сватбеното пиршество - или когато е излязъл на въздух, или може би
когато се е прибирал към дома си.
Значи са били на алеята и са го чакали?
"Това е моето предположение. Никълъс поглежда Бианка с
умиление. "Но каквото и да казва Данби, аз не вярвам, че убийството е
било наказание. Поне не за нещо, което Соломон Мандел е криел в
душата си.
В Лондон има сгради, които изглеждат идеално пригодени за своето
предназначение. За разследване на убийството на самотен старец,
мисли Никълъс, не можеш да избереш по-добра от обезсмъртената
църква "Света Маргарита" на хълма. Изглежда, че тя също умира
бавно и безславно. Витражите са изпочупени и зазидани. Половината
от гробището е разкопано и на негово място са построени евтини
частни жилища. Вместо богомолци в наоса се провеждат
четвъртвековни мирни сесии, на които магистратите раздават клейма и
режат уши на престъпниците от Банксайд. Когато Никълъс отваря
полуразрушената врата и влиза вътре, в деня след посещението на
коронера Данби в Банксайд, звукът от стъпките му по каменния под
отеква като предупредителен шепот: "Няма те... няма те... няма те...
няма те...
Наосът е празен, пейките отдавна са продадени или превърнати в
дърва за огрев. Студеният източен вятър стене навън като плач на
призрачно паство. Той долавя миризмата на застояла пот, постоянен
спомен за затворниците, които са били затворени тук, преди да бъдат
преместени в Compter и Marshalsea. На мястото, където някога е стоял
параванът, има купчина слама, за да им осигури известен комфорт.
Мирише на изпразнени пикочни мехури и отчаяние. Ако това някога е
бил Божият дом, той отдавна не е изплатил ипотеката и е върнал
ключовете.
Отгоре до него достига шумолене на гласове. Поглеждайки нагоре,
Никълъс вижда, че наосът е преграден с напречни греди и дъски, за да
се направи горен етаж в свода на тавана. Той се изкачва по тясната
дървена стълба с нарастващо чувство на отчаяние.
Но когато стига до източника на шумоленето, открива, че констебъл
Уилдърс е събрал журито сред по-мъдрите енорийски знатни
личности. Двама от тях дори са покровители на "Джакдау". Може би
има надежда за Фарзад, където и да се намира той.
Единственият външен човек е писарят, който кралският коронер е
изпратил, за да го представлява и да запише процеса. Никълъс се чуди
дали отсъствието на Данби означава, че Соломон Мандел е обречен на
същата официална анонимност като малкия Ралф Кълън.
Служителят е мухлясал дребосък, чийто нос трепери от студения
въздух. Той притиска кутията си за писане към гърдите си, сякаш
очаква някой измамник от Саутварк да я открадне в момента, в който
погледне другаде.
Поставена е маса с пейка от двете страни. Никълъс заема мястото си
при останалите. Никой не е склонен да свали наметалото или
габардина му. В глезените им се блъска злокобно течение, проникнало
през местата, където хората на Мери Тюдор са били пестеливи с
хоросана, когато са зазиждали прозорците на сакристията.
Сега, когато всички присъстваме, предлагам да започнем - каза
констебъл Уилдърс. Той затваря очи, събира ръцете си в молитва и
цитира няколко думи от Евангелието на свети Яков: "Ако някой от нас
тук се нуждае от мъдрост, нека отвори сърцето си за Всемогъщия Бог и
Той ще ни я даде".
След амнистията Николас чува промълвеното: "Надявам се, че това
няма да отнеме много време. В "Грифон" има прекрасен огън.
Уилдърс кани Никълъс да прочете доклада си за видяното в къщата
на Соломон Мандел. Той описва накратко как е успял да проследи
следите от кръв; как е намерил вратата незаключена и разрушенията
отвъд нея. След това разказва за начина, по който евреинът е умрял:
привързан към леглото, гол, рана под лявото коляно - кръвта от която
обяснява следите по стената на Джакдау и последвалата следа - и следи
по гърдите на жертвата от значително изтръгване.
"Отдръпване, д-р Шелби? Можете ли да обясните какво имате
предвид?" - пита един от съдебните заседатели, чистач от
пристанището в Уинчестър на име Фронтуел. "Ние не сме медици тук.
"Простете, господин Фронтуел. Не исках да бъда неясен. От гърдите
му бяха изрязани ивици плът. "Нарязани" би било по-добра дума или
"издълбани". Няколко от тях.
Искате да кажете, че е бил изпържен? - попита друг съдебен
заседател, а лицето му изведнъж придоби още по-студен оттенък от
това на останалите около тази вече хладна маса.
"Ако предпочитате да е така, да. Върху площ, голяма колкото ръката
ми.
Оголен като мъченика Свети Вартоломей - пита друг съдебен
заседател. "Докато е жив?
"Да.
Това е чудовищно - прошепва Фронтуел, оглеждайки свода на
тавана, сякаш се надява да открие късче божия милост, скрито някъде
сред пукнатините.
По моя преценка Мандел е умрял или от мъките, които е изпитал,
или от пролятата по този начин кръв - казва Никълъс. "Вероятно
първото. Не забравяй, че Соломон Мандел не беше млад човек.
"Но кой би му направил такова нещо? Фронтуел попита. "И с каква
цел?
Чух, че младият Мавър от "Джакдаун" е изчезнал - казва един
съдебен заседател, когото Никълъс не разпознава. "Един невинен човек
няма причина да бяга, нали?
Никълъс веднага започва твърда защита на Фарзад. Той разказва за
двата фрагмента от пергамент, които предполагат, че християнски
фанатици може да са отговорни за смъртта на Мандел под знамето на
червения кръст. Но той постига само частичен успех. Макар че журито
не обвинява Фарзад в престъплението, то нарежда на секретаря да
отнесе въпроса до мировия съдия на кралицата, за да може да се
извърши подходящо издирване и Фарзад да бъде поканен да обясни
внезапното си изчезване - при необходимост под строг разпит. Николас
единствен гласува против.
Но това не означава, че той смята, че убийството на Соломон
Мандел и изчезването на Фарзад не са свързани. Това далеч не е така.
Най-големият му страх - който не споделя с останалите членове на
журито - е, че те са неразривно свързани. И че някъде, може би не
много далеч, едно персийско момче чака с ужас първия разрез на
същото острие, което е разкъсало Соломон Мандел.
Чака под червен кръст.
На връщане към жилището си Никълъс се спира в църквата "Свети
Спасител". Тя е празна, с изключение на възрастен църковен служител,
който преследва гълъб, долетял вътре и сега зает да сере по пейките.
Мъжът отразява развълнуваното пляскане на птицата, докато я гони из
наоса. Никълъс решава, че това е католически гълъб, изпратен от
испанския крал, за да замърси протестантска църква. С какво друго
може да се обяснят ясно изразените нехристиянски проклятия на
надзирателя с пурпурно лице?
Бих искал да видя списъците със субсидиите, ако не е прекалено
трудно - извиква Никълъс, давайки гласност на идеята, която му
хрумва по време на разследването. Вие съхранявате енорийските
регистри тук?
Църковният настоятел прекъсва усилията си и идва. "Бог да ви даде
добро утро, д-р Шелби.
"И на вас, надзирателю Димок. Ролята на субсидиите...
Управителят Димок се намръщва и обръща глава към трептящата
сянка високо в свода, сякаш се страхува от внезапна контраатака. Не
съм сигурен, че това е възможно без съгласието на някой от
старейшините.
Питам в официално качество, от името на коронера на кралицата -
казва Никълъс не съвсем вярно.
Усмивката на разбиране от страна на Димока разкрива три
липсващи долни зъба и малко заострено езиче, което се подава през
пролуката, подобно на охлюв, излизащ от черупката си. О, разбира се -
разследването. Чух за него от констебъл Уилдърс. Ужасна работа.
Доста ужасно.
"Има нещо, което трябва да проверя - за протокола, това е всичко.
"В такъв случай...
Църковният настоятел го повежда към ризницата и взема ключ от
колекцията на колана си. Отключва здрав дървен сандък и вдига
капака. Вътре Никълъс вижда купчини широки книги с кожена
подвързия и купчини пергаментови рула, грижливо завързани с
панделка. В тях се усеща сухата миризма на старо мастило:
мухлясалият натрупан материал от столетие или повече енорийско
усърдие. Като се има предвид всеобщото презрение на Саутварк към
чиновничеството, на Никълъс му се струва, че те са изненадващо
добре поддържани.
Моля, върнете ги в реда, в който сте ги намерили, д-р Шелби, в
противен случай няма да чуя нищо за тях от старейшините - казва
Димок и се обръща обратно към наоса и битката си с кощунствения
гълъб. Обадете ми се, когато свършите.
На Никълъс му трябват само няколко мига, за да открие последния
списък със субсидии, изготвен от дребните инкасатори, за да изчислят
колко данъци може да внесе Банксайд в хазната, ако кралицата поиска
нови налози във войната с Испания. Избира я, защото в нея са
изброени чужденците, живеещи в окръга. Той прокарва пръст по
колоната с жителите. Срещу всяко име е изписана стойността на
движимото им имущество, наемите или авоарите. Прескачайки бързо
английските имена, той забелязва френски бакалин на име Бодри;
холандски търговец на восък на име Хугелин; и още един бежанец от
Ниските земи, дърводелец, който се казва Йохан Хиеронимус ван
Вестергартен.
И тогава го вижда. Вписването, на което се е надявал:
Соломон Мандел, иврит; стойността му се оценява на 100 крони...
И така, Мандел се е чувствал удобно, въпреки скромния си външен
вид. Дали убийците му са го измъчвали, за да разберат къде е скрита
монетата му? Никълъс се чуди. Ако са го направили, те не са били
местни хора. Банксайд не е нищо друго освен семейство, колкото и
беззаконни да са някои от племето му. Извършителите на такова
брутално престъпление, извършено срещу един от неговите хора, не
биха могли да запазят тайната си дълго.
Но допълнението към записа, написано на дясното поле с точния
почерк на дребния инкасатор, е това, което изнервя Никълъс. След
професията на Соломон Мандел - търговец на подправки - той е
добавил: Човекът на турците.
8
"Човекът на турците", казва Бианка с намръщена физиономия.
"Соломон Мандел никога не ми е изглеждал като нечий слуга. Най-
малко пък на турчин.
Ясна пролетна утрин и двамата с Николас правят поредния си
изтощителен обход на Банксайд, за да видят Фарзад. Вчера беше денят
на затворите: първо Маршалси, после Комптър, след това Клинк и
накрая Белия лъв. След като надникнаха в повече смърдящи килии,
отколкото е полезно за здравето, стигнаха до заключението, че ако
Фарзад е затворен някъде, то не е по заповед на енорийските власти.
Днес това са уличките около улица "Бермондзи". Както винаги, те
избират мъдро кого да разпитат: еднодневки, пътуващи железари,
продавачи на ленти, хора, които прекарват времето си в движение в
търсене на клиенти. Спират се дори на познати ловци на коняци и
разносвачи на портмонета, които, след като заразата е сложила край на
публичните събирания, с по-малко търговия, изглеждат доволни да
прекарат няколко минути в разговор. Посещават дори "Флауър дьо
Люс", защото собственикът там на два пъти се опитва да отвлече
Фарзад от "Джакдау" с обещание за допълнителни три пенса седмично
към заплатата му.
"Турчин, мавър, сарацин... който и да е бил господарят на Мандел,
можем да предположим, че е мохамеданин, приел християнството. В
противен случай нямаше да живее тук.
'Кралицата има няколко чернокожи и етиопски слуги в
домакинството си. Виждал съм ги по време на процесии. Може би
кралските слуги имат слуги.
"Които са свободни да ядат хляб "кубане" в таверна на Банксайд
всяка сутрин? Никълъс казва. Лицето му потъмнява. "Или са били.
Кога е съставен списъкът със субсидиите?
"Датира от януари 1590 г.
'Година след като пратеникът на мароканския султан пристига в
града'.
'Смятате, че Соломон Мандел е бил слуга на някого от свитата?
"Ами, той се появи на Банксайд приблизително по това време.
"Тогава защо не се е върнал с господаря си във Варвара?
Бианка присвива очи и казва кръстосано: "Не знам. Престани да се
опитваш да ме измамиш. Ти не си адвокат и аз не съм подсъдима.
Известно време вървят мълчаливо, следвайки брега на реката.
Приливът е отминал, въздухът е натежал от миризмата на гниещи
водорасли.
При устието на Батъл Крийк спират, за да наблюдават как няколко
момчета с износени маркучи се ровят из чакъла като пеперуди, които
търсят червеи. Мястото заема неприятно място в паметта на Никълъс.
Именно тук - преди почти три години - е намерена третата жертва на
касапина от Банксайд, откритие, което позволява на Никълъс да
надникне за първи път в съзнанието на убиеца. Той затваря очи. В
мислите си вижда как тялото се търкаля през борда на малкия скиф в
тъмната вода. Чува плясък, но когато отново отваря очи, вижда само
двамата таралежи, които се надпреварват да видят колко далеч могат
да хвърлят плява в течението.
Може би съм сбъркал - казва той. "Може би търся връзка там,
където я няма.
"Имаш предвид между смъртта на Соломон Мандел и изчезването
на Фарзад?
"Може би просто му е писнало за дома му.
"Фарзад няма дом, Николас - освен "Джакдаун". Освен това за едно
пътуване до Персия ще му трябват нещо повече от втора риза и нож. И
не би тръгнал, без да е говорил първо с мен.
"Тогава може би се е самоубил в пристъп на ревност - заради това,
че Роуз се е омъжила за Нед. Сърцето на тази възраст може да бъде
крехко.
"От опит ли говориш?
Той се свива от нейната прямота. "Това е страстна възраст, особено
ако страстта е безответна.
"Ще приема, че той обожава Роуз. Ние всички го правим - когато тя
не е госпожа Лунен лъч с пълна глава с въздух. Но нито веднъж не съм
видял Фарзад да й прави лунни очи.
Никълъс усеща как във вените му нахлува дълбока студенина. Чуди
се дали не е заради това място и спомените, които то пази. А може би е
просто внезапно захлаждане на въздуха, което предвещава дъжд.
Кой друг знае, че сте позволили на Фарзад да практикува оракулите
на своята вяра - пита той, - освен мен, Нед, Роуз и Тимоти?
"Никой. Аз не съм клошар, Николас. Знам как да пазя тайна, ако
предполагаш, че е така. Правя го още от деня, в който кацнах тук.
"Може би Данби е бил прав и става дума за религия. Ако някой
открие, че обръщането на Соломон Мандел е измама - че той тайно
практикува старата си вяра - тогава може би същият този човек ще
открие, че ти позволяваш на Фарзад да прави същото.
Тогава къде е тялото му? - казва Бианка по-разпалено, отколкото е
искала.
Съжалявам - казва той и свива рамене в знак на поражение.
"Връщането е дълъг път. Най-добре е да тръгнем. Изглежда, че започва
да вали.
Госпожица Маузъл поклаща глава, когато Никълъс спира пред
вратата на кабинета си. Мокър сте, д-р Шелби.
"Попаднахме под дъжд.
Превръща се в радост за един миг. "Вие и госпожа Мертън -
разхождахте се заедно. Сами.
"Пуританите нямат град, госпожице Мъзел. Все още не.
Намериха ли момчето, което уби евреина - онзи млад мавър, който
готви в "Джакдаун"?
"Какво чухте?
"Джени Солвър ми каза, че е извършил гнусно убийство, от
езическа злоба. Джени Солвър казва, че в Божиите очи маврите и
евреите са по-лоши дори от папистите. Не бива да ги търпим в нашето
кралство.
"И кога госпожа Солвър ви каза това?
"Вчера в църквата. Бяхме на вечерната песен.
"Тогава госпожа Солвър говори през задника си. И можете да
приемете това като професионално мнение на лекар. Той й се усмихва
студено. "Не се притеснявайте, няма да я таксувам за това.
Никълъс се съпротивлява на желанието да затръшне вратата след
себе си. Успява само отчасти. Облегнат на стената, той хвърля
капещата си шапка на пода и започва да разкопчава ботушите си.
Мисли си, че може да си почине малко, а после да се отбие в
"Джакдау" и да хапне козунак.
Между другото, д-р Шелби, пристигна писмо за вас - чува да казва
госпожица Маузъл от коридора. "Сложих го на масата ви.
Мърмори благодарности и поглежда към сгънатото и запечатано
квадратче хартия, което лежи до кутията му с отвари.
Сърцето му се свива. Толкова голям печат може да означава само, че
писмото е официално: поредното оплакване от колегията на лекарите
за непокорното му поведение или Робърт Сесил, който обявява, че
стипендията му е отменена, защото е отказал да отиде в Маракеш. И
наистина, при проверката той вижда, че восъкът е отпечатан с
устройството на Сесил. Щраквайки го, той проклина Сесил и всички
техни произведения в мърморещ поток от инвективи. Парченца восък
се разпръскват по бюрото.
Поздрави на моя достоен и доверен приятел Никълъс Шелби...
Странно приятен начин, мисли си той, докато чете, да се започне
едно писмо за уволнение. И тогава очите му се разширяват от
изненада, дори когато една дъждовна капка се търкулва по
слепоочието му и по върха на носа му.
"Ти всъщност няма да присъстваш, нали? Бианка пита половин час
по-късно, когато Никълъс седи пред кофичка с пай в "Джакдау". "Той
не те вика от приятелство. Със сигурност има друг мотив.
"Той не ме вика. Той ме кани. Никой не отказва покана да вечеря с
Робърт Сесил. Няма да обидя един от най-могъщите мъже в
кралството, още повече че той ми плаща стипендия, за да придружавам
сина му.
"Какъв е смисълът? Не искам да бъда груб, но вероятно ще седнете
в самия край на най-дългата маса в Лондон. Той дори няма да погледне
в твоята посока.
"Благодаря, че ми напомнихте за мястото ми.
"Не исках да кажа това.
"Има членове на Колегията на лекарите, които биха помислили да
отровят собствените си майки, за да получат покана за масата на
Робърт Сесил. Освен това там ще бъде и лекарят на кралицата, д-р
Лопес. Това е идеалната възможност да го попитам за Соломон
Мандел.
Никълъс, ти не си от тези, които могат да намерят добро общуване в
такава компания.
Ревнуваш? - пита той с повдигане на една вежда.
Усмивката на Бианка е изпълнена с презрение. "Да вечеряш със
змия? Никога. Тя го потупва по китката. "Но се надявам, че знаеш къде
да намериш надежден дегустатор на храна в кратък срок".
Това е първото спречкване на Монктонови като мъж и жена.
Всъщност това не е никаква разправия, а по-скоро изблик на
раздразнение в края на дългия ден в "Джакдау". И тя приключва почти
преди да е започнала.
Никълъс и Бианка са си тръгнали - всеки в собствената си самота - а
Роуз току-що е приключила с проверката на продадените за деня
продукти: единадесет пастички с коняк, седем чинии с риба, две вани
със стриди, дванадесет порции шпроти и двадесет купички потап.
Двадесет.
Трябва да останат четири порции. Роуз знае това, защото сама е
приготвила яхнията на разсъмване и от опит знае, че тенджерата
съдържа двадесет и четири порции. Не двадесет.
Това несъответствие е важно. В условията на застой в бизнеса за
"Джакдаун" е достатъчно трудно да излезе на печалба и без да раздава
храна. А Роуз е обещала на Бианка, че ще бъде старателна в
стопанисването.
Отивайки да търси съпруга си, тя намира Нед в мазето. Той стои под
отворената врата на люка в далечния ъгъл и взема чували с хмел от
Тимоти, който е на двора горе. Ризата му е разкопчана и кестенявите
къдрици по огромните му гърди блестят като златни нишки на
слънчевата светлина. Тя известно време му се любува на труда, преди
да попита: - Не си ли бил прекалено щедър към тези твои приятели
водоплаватели, съпруже? Липсва тенджера.
Нед слага чувала, сякаш е пълен само с пера, и избърсва веждата си
с една подобна на шунка предмишница. Не, не съм, добра съпруга
Монктън - отговаря той, наслаждавайки се на удоволствието от всички
щастливи последици, които включва терминът "добра съпруга". Не бих
се отнесъл така небрежно към подаръка на госпожица Бианка. Знаеш,
че не бих го направил.
Тогава сигурно съм го изчислила погрешно - казва Роуз с такава
самоувереност, която би изумила Бианка, ако тя беше тук и можеше да
я види. Тя накланя глава, за да погледне Нед в очите - маневра, която
умишлено разкрива примамливо копринената ѝ бяла шия и малко
лунички. Срамежливо и с великолепно измислено потрепване на
клепачите си тя обявява: - В такъв случай, съпруже, вероятно по-късно
ще имам нужда от сериозна корекция.
Роуз няма предвид корекцията, която може да предвиди магистрат;
поне не в професионалното си качество.
Ако в този момент Нед Монктън можеше да намери място в
мислите си за нещо друго, освен за новата си булка, то вероятно щеше
да е да отправи хиляди осанна към Бианка Мертън и Никълъс Шелби
за това, че са му дали живот, различен от този на портиер в болницата
"Сейнт Томас" за болни и онеправдани от Банксайд. Що се отнася до
Роуз, тя е твърде заета да отвръща щастливо на целувките на съпруга
си, за да помисли за миг, че може би е права за количеството липсваща
помия.
9
Приютен под платнената тента на наклонената лодка, Никълъс
наблюдава как от дъжда се очертават частните водни стълбища под
Сесил Хаус. Една баржа на Сесил блокира най-близката страна на кея.
Тя се поклаща леко на вълните, празна и без лодка, а дъждовните
капки блестят като скъпоценни камъни по позлатените бордове.
Кормчията оставя течението да ги отнесе. След това накланя
кормилото и лодката се завърта. Дъждовната вода се излива през ръба
на тентата, като отрязва гледката на Николас, сякаш той стои зад
водопад. Веслата се потапят два пъти, издигат се в унисон и после
корпусът се стоварва върху кея. Никълъс едва усеща удара. Ударът
идва отгоре: светкавица. Гръмът се разнася някъде съвсем наблизо.
Придърпвайки габардинката си, той излиза и бърза към входа на
"Сесил Хаус" на Странд под извиващите се черни облаци.
Никълъс не се чувства добре на големи маси. В Кеймбридж
джентълмените учени му се подиграваха за това, имитирайки
суфолкското му ръмжене и питайки го дали има нужда от инструкции
как да използва ножа и лъжицата си, или дали може да различи
гасконското вино от селската бира. В резултат на това той свързва
официалното пиршество по-скоро с окървавени кокалчета, отколкото с
пълен корем. Но това съвсем не е това, което е очаквал.
Тайната трапезария е облицована с ламперия от пода до тавана и е
леко осветена от свещи. Едната страна е заета от високи прозорци,
през които тече дъжд. На масата, достатъчно голяма за четиринайсет
души, са разположени четири места, малка колония от столове с
високи облегалки, изящни чинии и сребърни чаши, полепнали по
иначе празната покривка от фландърски ледник. Това е съвсем
различно от всички официални маси в колежа на лекарите, като
старият барондейл - президентът - е поставен магически на високата
маса и е заобиколен от старшите колеги, докато всички останали седят
под солта в строг ред на статута. Това е по-скоро интимно събиране на
колеги.
Двама мъже стоят и разговарят с Робърт Сесил пред огъня, който
пращи в дълбокото тухлено огнище. Единият от тях Никълъс
разпознава като Родериго Лопес, стария белокос евреин Марано, който
посещава кралицата. Облечен е в официална черна лекарска рокля и
набрашнен реверанс. Другият мъж е много по-млад - пакостлив на вид,
на възрастта на Николас, с дълга, къдрава светла коса и нос, който
изглежда е бил счупен в кавга. Брадата му, носена също толкова
плътно, колкото и тази на Никълъс, изглежда така, сякаш е
подстригана от пиян бръснар. Но е елегантно облечен в добре
подплатен дублет от черно кадифе с плетена тапицерия. Никълъс се
чувства недостатъчно облечен. За първи път от три години съжалява,
че е хвърлил собствената си лекарска рокля в Темза.
Сигурен съм, че д-р Лопес не ви е чужд - казва Сесил, след като
Никълъс прави официално коляно. "А този непочтен човек е моят
братовчед, майстор Франсис Бейкън. Ако сте се надявали на
компанията на друг противоречив човек, няма да срещнете по-добър.
Сесил нарежда на Бейкън да седне до него, а Николас и Лопес са от
другата страна на масата. Капеланът на Сесил влиза, за да каже
молитва. Скъпото вино се налива от още по-скъпи сребърни прибори
от слуги, които изглежда са придобили умението да бъдат само
полутелесни. Над рамото на домакина си Никълъс вижда лорд Бъргли
в роба с жартиери, който наднича към събралите се от рамката на
картината си, а на изрисуваното му лице е застинал неодобрителен
поглед. Това е хубаво подобие, но кара Никълъс да се чувства още по-
задълбочено наблюдаван.
Храната пристига, носена от процесия от облечени в ливерки лакеи:
смокинови тарталети с оцет; пай, пълнен с говеждо месо, сини сливи,
стафиди и моркови; и осолен шаран, за който Лопес - по мнението на
лекаря си - казва, че е нездравословен за старец като него, но въпреки
това го яде, тъй като е добър и за облекчаване на горещата треска.
С изключение на дискомфорта от прекомерното ядене, храненето не
се оказва такова изпитание, каквото Николас е очаквал. Разговорът е
непринуден и обширен: как Тайният съвет се опасява, че Испания
може да изпрати нова армада срещу Англия; как крал Филип преследва
Ескориал в Мадрид в черна ярост заради "Мадре де Деус"; как в
парламента е прочетен законопроект, който предлага глоба от десет
лири на месец за това, че сте допуснали в дома си да живее
вероотстъпник, и конфискация на децата ви, ако се окаже, че самият
вие сте такъв.
Никълъс слуша с чувство на нарастваща интрига. В "Джакдаун"
клюките за държавните дела текат толкова бързо, колкото бясното куче
и сбиването. Но това са невежи клюки. Диви спекулации. Откровени
неистини. Да чуеш от информирани хора, толкова близо до властта, е
опияняващо. Такива мъже не са странични наблюдатели, които
безпомощно наблюдават развитието на света. Те променят самия му
ход.
Но някои неща, с ужас открива Никълъс, не се променят. Когато
Сесил пита - на чаша от най-сладкия чувал, който Никълъс някога е
опитвал - какви нови постижения могат да бъдат постигнати скоро в
областта на физиката, Лопес, все още с лек намек за иберийското си
наследство в гласа, гордо съобщава: "Д-р Дий, който, както знаете,
често съветва Нейно Величество по окултни въпроси, ми каза, че скоро
може би ще бъде възможно да се изследват демоните, които
причиняват някои болести.
Как така? - пита Никълъс, като се мъчи да не покаже презрението в
гласа си. Това са глупости, които той свързва с акушерката, която го
уверява - със същата увереност - че определени свещени камъни, уж
помазани с кръвта на Света Маргарита, ще му помогнат да спаси
Елинор и детето, което тя носи.
Д-р Дий вярва, че тези демони могат да бъдат хванати в капана на
определени кристали и по този начин да бъдат наблюдавани без
опасност - казва Лопес. "Той ми показа и огледално стъкло от полиран
обсидиан, чрез което твърди, че може да види отражението на онези
зли духове, които причиняват болка в тялото на пациента".
"И вие вярвате ли му?" - пита Франсис Бейкън, подсмихвайки се,
докато дъвче лъжица лефер.
"Нямам причина да не вярвам, господин Бейкън", казва Лопес. "Д-р
Дий е много учен човек.
Робърт Сесил забива ножа си в посоката на Николас, сякаш иска да
изтръгне мнението му. А вие, д-р Шелби? Вярвате ли и вие, че един
ден ще носим лекарството за всички наши болести в кристална брошка
или ще видим причината за тях отразена в огледално стъкло?
Няма да нарека лекаря на кралицата глупак в лицето му, ако ме
каниш да направя точно това, помисли си Никълъс. Освен това Лопес
не е сам в глупостта си; в колегията на лекарите има немалко хора,
които с удоволствие биха повярвали на току-що казаното от Лопес.
Сесил приема мълчанието му за нерешителност. Хайде сега -
сигурен съм, че на доктор Лопес ще му е интересно да чуе мнението
ти. Ако ви се даде власт, как бихте разтърсили физиката за ушите?".
Бих накарал лекаря да си окървави ръцете - казва предпазливо
Никълъс. "Да обединим усилията му с тези на хирурга.
Искаш да кажеш, че един човек изпълнява и двете роли? - пита
Лопес със съмнение. "Но хирурзите не са обучени в писанията на
древните. Те са занаятчии - бръснари.
Майстор Паре го е правил във Франция - напомня му Николас. "Аз
самият съм практикувал хирургия - в Ниските земи.
Но това е било необходимост на бойното поле, д-р Шелби -
възразява Лопес.
"Аз съм син на ерген, д-р Лопес. Баща ми кара воловете, направлява
плуга и хвърля семената с голи ръце. Той жъне и реколтата. Никога не
съм забелязал някой в рокля да го инструктира как да го прави от
копие на "De Agri Cultura" на Катон.
Божиите нокти, човек на собствения си ум! - извиква Бейкън, удря
по масата и кара сребърната чиния да дрънчи. "Това е единственият
начин човечеството да прогресира. Древните могат да разсъждават и
да правят изводи, колкото си искат. Но съвременният човек трябва да
открива нещата сам. Той трябва да вземе природата в ръце и да я
разчлени с очите и ума си. Мисля за този свят така, както мисля за
гората: не можеш да разбереш истинските ѝ размери, ако не се
откъснеш от клоните, не се покатериш по дърветата, не я изследваш.
Казвам, че е достатъчно суеверието на мъртвите! Вие сте с мен, д-р
Шелби?
"Със сигурност, господин Бейкън.
Робърт Сесил слага ръка на гърдите си в жест на подигравателна
капитулация. "Там е бъдещето, д-р Лопес - в ръцете на еретици!
Бейкън се усмихва и отпива от чувала. "Виждаш ли срещу какво се
изправяме, Никълъс? Пророци в собствената ни земя, които не са на
почит.
За пръв път в живота си Николас чува собствените си мисли да се
изказват от друг. Дори приятелят му лорд Лъмли, патрон на
Лъмлианската катедра по анатомия в Колежа на лекарите, притежател
на една от най-учените библиотеки в Англия, никога не е повтарял
убежденията му толкова ясно. Той се чувства като човек, който току-
що е убедил обесен съдия в своята невинност.
"Ето ти го, Никълъс, накратко. Не би могло да бъде по-ясно - за
умен човек като теб. Докато говори, Сесил свива рамене, за да облекчи
дискомфорта в изкривения си гръб.
Те са в кабинета му. Бейкън и д-р Лопес все още са в трапезарията и
водят добронамерен спор дали кристалите и обсидиановите огледала
правят човека предсказател или шарлатанин. Дъждът е намалял. През
прозорците Никълъс вижда храстите на терасата, които приличат на
опечалени около гроб.
"Страхувам се, че отличната храна е притъпила разума ми, сър
Робърт. Не знам какво имате предвид.
"Пътепоказател, Никълъс. Камък, който ти показва накъде да
поемеш.
"Не знаех, че съм се изгубил.
"Кръвта на Бога, Никълъс! Спести ми смирението. Днес вече съм
погълнал достатъчно сладост. Говоря за бъдещето ти като лекар. Ако
се постараеш, би могъл да внесеш част от визията на Франсис - част от
твоята визия - в Колежа; да разтърсиш сивобрадите от
самодоволството им; да помогнеш да бъдат изведени на паша хора като
стария Лопес. Сложете край на суеверието.
"Аз? Никълъс се надява крехкият му смях да не прозвучи твърде
обидно.
"Защо не?
"Защото колегията на лекарите ме смята за опасен еретик.
"Да, но сега ти си моят опасен еретик, Никълъс. Лекар, който
посочва сина на лорд-касиера сред пациентите си - може би дори
самия лорд-касиер, ако успея да убедя баща си в това - няма да има
проблеми да се чуе гласът му сред членовете на колежа. Може би дори
нашата владетелка Елизабет ще пожелае съвета и лекуващата му ръка.
Не сте ли съгласни?
"Кралицата вече има повече лекари, отколкото й трябват, и всеки от
тях е изтъкнат и ползващ се с добро доверие.
"Доверие, да. Всички, с изключение на един.
Казано е с достатъчно скрита провокация, за да накара Никълъс да
отговори, преди да успее да се спре.
"И кой може да е той, сър Робърт?
"Разбира се, д-р Лопес.
Кабинетът изведнъж изглежда лишен от топлина. В света на Робърт
Сесил предателството сякаш се сервира в сребърна чиния и
фламандско платно.
"Лопес остарява. Вече не ходи надалеч. Но когато го прави,
обикновено се движи по много тънък лед. Той интригува с
претендента за португалския престол дон Антонио, който в момента е
гост на Нейно Величество. Но също така общува тайно и с онези,
които са му откраднали кралството - испанците. Той има приятели в
Мадрид. Графът на Есекс е убеден, че той е предател. Каквато и да е
истината, той се подвизава на места, на които не бива да попада. На
неговата възраст бихте си помислили, че ще бъде по-предпазлив. По
мое скромно мнение е толкова вероятно да умре на ешафода, колкото и
в леглото си. Така или иначе, подозирам, че това няма да се забави
дълго. Тогава ще има свободно място.
Искате да кажете, че вие и лорд Бъргли ще настоявате за моето
назначаване за негов заместник? Никълъс попита учуден и повече от
малко отвратен. Изведнъж добрата храна се оказва като олово в
стомаха му.
"Ние, Сесил, не се натискаме, Никълъс. Ние съветваме. Ние
препоръчваме. Ние убеждаваме. В крайна сметка резултатът
обикновено е един и същ. Сесил отива до глобуса на Молиньо, който
все още стои точно на мястото, където беше последния път, когато
Никълъс беше тук. Помислете за доброто, което бихте могли да
направите за физиката. Помислете за благотворителните институции,
които бихте могли да оставите след себе си, за болниците и
милосърдните домове. Представете си гордостта на баща ви, когато
синът му извоюва за семейството си герб от колежа на хералдите - вече
не скромни фермери, а джентълмени.
От нищото Никълъс чува гласа на Бианка в главата си. Никълъс,
миличък, Робърт Сесил не предлага нищо без причина. Винаги има
цена, която трябва да се плати...
И какво точно очаквате от мен в замяна? - пита той.
Сесил не отговаря. Просто слага безгрижно едната си ръка върху
лакираната повърхност на глобуса - до гравирания контур на
Варварския бряг.
"Маракеш? Около врата на Никълъс се стяга гарота от горещ гняв.
"Няколко месеца път, това е всичко, Николас. Може би по-малко,
при благоприятни ветрове. Връщам се с натрупани знания и подобрена
репутация. Готов да започнеш да се изкачваш към полагащото ти се
място на лекар на наше суверенно величество. Има хора, които биха
убили за тази чест, Николас.
Вече ви казах, че не се интересувам от вашата поръчка, сър Робърт.
"О, но се интересуваш от наградата, Никълъс. Виждам го в очите
ти.
И за свой срам Никълъс знае, че това е вярно.
Има още един фактор, който бихте искали да вземете предвид.
Гласът на Робърт Сесил внезапно се превръща от глас на придворен
в глас на изнудвач.
"И това е?
"Предвид сегашната зараза в града, предложих на Дружеството на
търговците на хранителни стоки да изкорени всички лица, които
продават фалшиви лекарства на обществеността. В това число и
аптекарите - особено тези от женски пол, които понастоящем
пребивават на територията на Саутварк. Сесил прави пауза, за да попие
думите си. А ако Тайният съвет нареди да се затворят кръчмите -
предполагам, че някой, който по този начин е лишен от два източника
на препитание, много трудно ще намери храна в корема си. Помисли
малко.
И с това оставя Никълъс на фона на затихващия грохот на
отминаващата буря и празните погледи на сивите опечалени на
терасата.
Пред погледа се появява частна карета, теглена от два сиви жребеца.
Никълъс я вижда като легло на колела, с четири ъглови стълба, които
поддържат дървен покрив, и завеси, които пазят от времето - или от
всяка гледка, която пътникът може да намери за притеснителна. Той го
наблюдава през отворената врата, копитата на конете се плискат в
локвите, а джантите на колелата хвърлят мъглива светлина зад тях.
Обикновено не е толкова щедър, д-р Шелби - казва Лопес до него.
Чудя се дали не се притеснява какво ще му каже кралицата, ако
позволи на стария й лекар да хване треска по време на разходка до
дома в този дъжд.
Никълъс забелязва, че акцентът му сега е по-силно изразен. Може
би когато е в компанията на Тайния съвет, Лопес изпитва нужда да
омаловажи португалския си произход.
"Отивам в Маунтджой, д-р Шелби. Но ако искате да ви кача до
обществените стълби, сигурен съм, че кочияшът няма да възрази.
Това е любезно от Ваша страна, д-р Лопес - отговаря Николас.
"Откакто пристигнах, очаквах възможността да си поговорим насаме с
вас. Той придърпва габардинското си наметало около врата си и следва
стареца в каретата.
Докато се движат напред, Николас се опитва да се настани удобно
на пухкавата, покрита с кадифе седалка. Вътрешността мирише на
амбра и конска кожа. Покривът, едва на метър над главата му, е
обсипан със златни звезди. Колко ли интриги са се разиграли в този
ограничен, облицован с дамаска свят?
Да го предупредя ли за коментарите на Сесил в кабинета? Никълъс
се чуди. Но какво да кажа? Откъде да започна? Освен това Лопес е бил
лекар на Франсис Уолсингам и граф Лестър, преди да се доближи до
кралицата. Не може да е издържал толкова дълго, без да развие нюх
към интригите. Мога ли да бъда откровен, д-р Лопес? - пита той.
Ревматичните очи на Лопес се разширяват от изненада. Ако става
дума за новите идеи на майстор Бейкън, спести си дъха, млади човече.
Аз не съм човекът, който може да защитава такива диви глупости.
"Не за това исках да говоря. Чувал ли си за човек на име Соломон
Мандел?
Лопес се обляга на възглавниците. Той изучава Николас така, както
би могъл да изучава пациент, с чиито симптоми не се е сблъсквал
никога преди. Сивата плът на набръчканото му чело е изпъстрена с
чернодробни петна. Соломон? - казва той, като произнася името бавно,
сякаш то принадлежи на далечното му минало и изисква малко усилие,
за да го пренесе в настоящето. "Разбира се, че съм чувал за Соломон.
Мислиш ли, че в този град има толкова много евреи, че сме си чужди?
"Знаеш ли, че е бил убит?
Шокът на Лопес изглежда истински. Вдлъбнатите му бузи издават
едно-единствено потрепване на емоцията. Не бях чувал за него -
признава той. "В Саутуърк?
"Да, от неизвестни засега нападатели.
"Бедният Соломон. Какъв край.
"Той беше приятел?
"Познавах го. Но отдавна не сме си говорили.
"Знаехте, че живее в Саутуърк?
"Знаех, че се е преместил на юг от реката, да. Освен това нищо
повече.
"Знаете ли защо е напуснал града и е заживял на Банксайд?
"Защо някой отива там, д-р Шелби? Предполагам, че заради
проститутките и игралните зали.
"Не и Соломон Мандел. Не и от това, което разбрах.
"Тогава може би е отишъл там, за да избяга.
"Да избяга? От какво?
Лопес се почесва по бялата си брада. "Д-р Шелби, аз съм лекар на
кралицата. Това носи определени привилегии. Имам пари. Имам
известно положение в този град. Имам хубава къща в Маунтджой.
Толериран съм - дори от кралицата - с известна доза учтивост.
Соломон не е имал такива удобства, които да го предпазят от
враждебност".
"Съдебният лекар Данби смята, че господин Мандел е бил убит,
защото е бил евреин.
"Данби? Пренебрежително подсмърчане. "Данби е глупак. Можеш
да умреш в пустинята и Данби ще твърди, че си се удавил.
Но по този конкретен въпрос не би ли могъл да е прав?
Лопес маха пренебрежително с една костелива ръка по лицето си.
"Може, д-р Шелби. Би могъл. Но да се надяваме, че не е така. След
като в града отново се появи чума, за невежите ще бъде твърде лесно
да обвинят за болестите си моя народ.
Никълъс се чуди дали да каже на Лопес за менората на Соломон
Мандел, може би дори да му я повери за съхранение. Но ако Лопес
наистина се е обърнал към вярата, предложението може да му се стори
неприемливо. А дори и да не е така, връчването на артефакт, който
може да се разглежда като еретичен, едва ли ще го привлече към
дарителя. Затова Николас решава да не го прави.
Каретата спира. Отвъд спуснатата завеса Никълъс чува повишения
глас на кочияша, който спори с един келнер. Човекът изглежда не
желае да вземе билет до далечния бряг. Никълъс чува да се споменава
името на Робърт Сесил. Той подсигурява бесилката, но вероятно ще
удвои цената на билета.
Проучих списъка с енорийските субсидии, д-р Лопес - казва тихо
Никълъс. "Соломон Мандел е описан там като "човек на турците".
Дали някога е бил някакъв слуга - на мавър?
"Соломон? Лопес се засмива със сух смях. "Соломон не е бил слуга
на никого. Той беше честен търговец, фактор на мавританските
търговци, които продаваха подправки на английските вносители.
"Искаш да кажеш, че е бил техен агент в Лондон?
"Да. Той следеше за интересите им: изпращаше им новини колко
искат венецианците за обработка на индийските подправки и други
подобни неща. Когато пратеникът на мароканския султан пристигна в
Лондон през 1589 г., Соломон беше негов преводач - той говореше
езика на маврите.
"Значи турчинът, споменат в списъка на субсидиите, може да е
мароканският пратеник?
"Или един от неговите спътници. Той е дошъл с няколко господа от
двора на султана.
Завесата се дръпва настрани и Николас вижда речните стълби,
хлъзгави от дъжда, да се простират във водата. В далечния край
навесът на една лодка с накланящи се врати се издига и пада, което
засилва странния дискомфорт в стомаха му.
"Благодаря ви, д-р Лопес. Бяхте много полезен. Извинявам се още
веднъж, ако сте ме сметнали за нецивилизован на празненството.
Понякога мога да бъда малко свадлив. Обикновено успявам да запазя
споровете си в рамките на лекарската колегия.
Бледите очи на Лопес се разширяват от закъснялото признание.
Разбира се, сега вече го разбрах - вие сте младият човек, чиято съпруга
и дете починаха. Този, който захвърли практиката си. Сега вече си
спомням името.
"Да, аз съм.
'Това обяснява желанието ви да преобърнете ябълковата каруца.
Надявам се това да ви донесе утеха, доктор Шелби. Но се опасявам, че
ще ви остави само още въпроси без отговор. Послушайте съвета на
един стар човек: останете с това, което е известно.
Никълъс слиза от каретата. Завесата се затваря зад него. Последният
дъжд погалва лицето му. С наведена глава той бърза към чакащата го
лодка, а зад него каретата се отдалечава с траурен грохот на тежките си
дървени колела.
10
Фарзад е избягал заради нещо, което Бианка му е казала, нещо,
което тя не може да си спомни - и което така или иначе не би имала
предвид. Вследствие на това той се е удавил. С някаква напълно
въображаема обида, която е звучала в ушите му, той се е спънал в
брега на реката и е паднал. И всичко това е по вина на прекалено
бързия ѝезик, казва си тя в честите моменти на самообвинение, сякаш
колкото повече вина поеме, толкова по-голяма е вероятността Фарзад
да влезе в магазина ѝ за да ѝкаже, че всичко е било само глупаво
недоразумение.
Докато отключва вратата на магазина си на Дайс Лейн на сутринта
след посещението на Никълъс в Сесил Хаус - отбелязвайки си, че
трябва да накара Тимоти да смаже древните панти - тя си казва: Той ще
дойде днес. Няма да плача. Нито пък ще му запуша ушите. Ще се
огранича с простото "Притеснявахме се за теб. Добре дошъл у дома" -
поне докато не получи възможност да прегърне Фарзад. След това той
ще трябва да си вземе лекарствата като мъж.
Но за неин постоянен ужас, когато първият посетител за деня влиза,
допускайки порив на вятъра, който размахва стръкчетата билки,
окачени по гредите, това не е Фарзад, а Катал Конъл. За един ужасен
миг тя се страхува, че той е дошъл да ѝкаже, че тялото на момчето е
намерено да се поклаща на прилива в Лион кей.
Значи тук приготвяш любовните си филтри и заклинания, така ли? -
казва той, а на изпитото му лице се появява усмивка.
Когато навлиза по-навътре в малката стаичка, криейки се под по-
големите гроздове от борадж и див кампион, бъз и елекампан, Бианка
вижда, че не е сам. Втори мъж го следва по петите. И когато този се
обръща, за да не затвори вратата след себе си, тя вижда, че той е
толкова различен от господаря на Праведните, колкото е възможно да
бъде.
Там, където Конъл има див поглед на глад, спътникът му е добре
оформен, дори властен. В контраст с моряшките шлифери на Конъл,
той носи скъпо наметало, чийто фин косъм е прилепнал към кожата. За
да засрами обикновената шапка на Конъл, той носи весела шапка с
лента, в която може би е имало перо от скобар - преди дъждът да го е
настигнал. Сваляйки шапката, той потупва перото с пръсти, за да го
върне във форма.
Добре изглежда, не може да не си помисли Бианка. Един толкова
добре облечен мъж би накарал всички мошеници и измамници от
Банксайд да тръгнат след него, ако не беше фактът, че днес те щяха да
се удавят наполовина, преди да успеят да се доближат до него.
Бог сигурно е наскърбен от всички тези небесни сълзи, които се
леят от небето - казва Конъл, изтръсквайки дъжда от маншетите на
палтото си от платно. Плаче ли, защото госпожа Мертън още не се е
омъжила?
Просто вали, капитан Конъл, това е всичко - уморено отговаря
Бианка. "Страхувам се, че любезността е напразна.
Тя все още си спомня как Кит Марлоу се шмугна в "Джакдаун" -
вече преди две години, осъзнава тя с почуда - и изсипа в ушите ѝ същата болнаво-сладка сладост. И вижте какво ми донесе това, мисли
си тя: съвест, смутена от убийство.
"На такова бижу, никога.
Игнорирайки го, тя пита: - И кой може да е този господин? Не
изглежда да има нужда от аптекар.
Рейнард Голт, госпожо - казва добре облеченият и официално
коленичи пред нея, - от Почитаемото дружество на търговците на
храни.
Значи това е всичко, мисли си тя, прехапвайки си езика. Откакто
приятелят на Никълъс, лорд Лъмли, беше убедил Дружеството на
търговците на храни да й издаде лиценз за аптекар, Бианка знаеше, че
накрая ще я посетят. Тя е изненадана, че им е отнело толкова време.
Може би са очаквали, че тя ще се провали. Може би просто са
забравили, че са издали лиценз на жена. Така или иначе, посещението
е нежелано - двойно повече в този момент.
"Тогава сте двойно по-желани. За мен е чест, господине - казва тя,
като се опитва да изтръгне поне капка учтивост от челюстта си. Тя се
обръща към Конъл. Не съм подозирала, че се движите сред такива
хора, капитан Конъл.
Голт отговаря вместо него. Аз също съм водещ член на Барбарската
компания, госпожице Мертън. Ние сме монопол, основан от графовете
на Лестър и Уоруик и лицензиран от кралицата. Нашата мисия е да
разширяваме търговията на това кралство в земите на маврите в обща
полза на хазната.
А ти си на второ място, ако се съди по хубавото ти облекло,
помисли си тя.
Капитан Конъл е генерал-адмирал на нашия флот - обясни Голт.
Когато ми каза за съществуването на Хелън от Банксайд, реших
веднага да я видя лично.
"Да ме видиш сам? Аз не съм Лондонският мост или Тауър,
господин Голт. Аз не съм забележителност. Тя се втренчва в Конъл. "А
що се отнася до това, че съм генерал-адмирал на - какво ми каза
майстор Соломон: три кораба? - е, не мога да си представя как сър
Франсис Дрейк живее с тази ревност.
Конъл се усмихва, за да покаже, че може да понесе малко закачки.
Дрейк е тръгнал да обикаля света само с пет. Ако се върна от
следващото ни плаване до бреговете на Варвара с една десета по-богат
от него, ще бъда достатъчно щастлив.
Голт започва бавна обиколка на магазина, която Бианка намира за
неприятно натрапчива. Той надниква в рафтовете, пълни с касетки със
сушени билки; изважда китки от морския живовляк, който тя
предписва при ниско либидо; държи на светло отварите от хурханд,
които използва за облекчаване на дискомфорта при менструация;
подушва корените от елекампан, които смила в бира за отслабване на
зрението. Бианка избърсва ръцете си в престилката, за да покаже, че
има работа, и казва на Го: "С какво мога да ви бъда полезна, сър? Само
трябва да смеся няколко лекарства за д-р Шелби.
Лекар от Банксайд? - казва той и спира проверката си. "Как, в името
на Христовите рани, той печели?
"Не мисля, че печели.
"Тогава защо е тук?
Бианка се снишава, за да погледне сивото небе през малкото предно
прозорче. "Сигурно заради слънцето.
"Е, не може да е заради възнаграждението.
"Това по-скоро зависи от това какво разбираш под награда.
Конъл изпуска изсушен смях. "Между другото, как е д-р Никълъс
Шелби? Предполагам, че се подготвя за пътуването си до страната на
маврите.
Това кара Бианка да настръхне. Откъде знаеш за това? - пита тя,
като почти изпуска пестика, който е взела, за да разбие в хаванчето
няколко листа от кехлибар.
"Той сам ми го спомена.
"Кога?
"На сватбеното тържество. Там, бих добавила, ти засенчи булката,
както хиляди звезди засенчват самотна свещ.
Сигурно така се чувства човек, ухажван от труп, мисли си тя. "Е,
той няма да отиде. Сам ми го каза. Тя обръща поглед към Го. "Ако не
мога да направя нищо друго за теб, на улица "Кент" има едно
момиченце с болки в корема. Майка ѝняма да ми благодари, че си губя
времето в празни разговори".
Няма нищо празно в посещението ми тук, госпожо - казва Голт.
"Посещавам аптекарите, за да се уверя, че са подготвени за
увеличаване на броя на случаите на чума, ако времето стане по-меко.
Гласът му придобива по-твърд характер. "А също и за да изкореня
шарлатаните.
Подтекстът е очевиден. Бианка престава да блъска листата на
черницата. Наричали са ме по много начини, господин Голт - казва тя и
се чуди дали в Англия има закон, който забранява да се разбива с
каменен чук финият нос на член на Компанията на търговците на
храни, и дали наказанието е поносимо - от папска блудница до вещица.
Предимно от мъже, които се чувстваха засегнати, защото не исках да
търпя ухажването им. Но никой никога не ме е обвинявал, че съм
шарлатанка".
Голт поставя внимателно шапката си на главата. Необходими са
няколко завъртания, преди да е доволен. След това й прави малък
красив поклон. "Сигурен съм, че не са. Но всичко винаги се случва за
първи път, госпожо Мертън.
Никълъс намира Бианка там, където Роуз му е казала, че ще бъде: в
нейната физическа градина, тайното ѝмясто, известно само на
малцина избрани, оградено със стена между алеята на Черния бик и
старата къща на Лазар, достатъчно близо до реката, за да чуе нейния
шепот. Това е мястото, където тя отглежда много от цветята и билките,
които използва в своите лекарства. Това е и мястото, където отива,
когато мислите ѝстанат тежки.
Дъждът е спрял, когато Никълъс прекосява пустошта, разположена
между фронтоните на две къщи. Той бута старата дървена врата,
вградена в провисналата тухлена стена.
Тя е коленичила до едно от леглата и се грижи за него с
благоговението на послушник в свещенически сан. Известно време я
наблюдава мълчаливо, докато някакво второ чувство не я кара да
погледне през рамо. Тя се изправя, сваля кожените си работни
ръкавици и тръгва към него.
Срещат се между копърката и пелиторията. Дъждът е оставил
толкова много от себе си във въздуха, че челото ѝблести от влагата му.
Една заблудена вълна от косата ѝе паднала върху едното ѝоко. Той я
отдръпва, усещайки влажната ѝтежест върху пръстите си. И тогава,
без никой от двамата да е взел съзнателно решение да прескочи
последната останала пропаст, те се целуват.
И този път тя е толкова различна от последната им публична
прегръдка - под възела за целувки в "Джакдау" - колкото един шепот е
в пълноводен хор. Това е почти синината. Тридесет месеца отричане,
разкъсани на парчета в един миг.
Когато най-сетне се разделят, тя казва задъхано: "Това беше много
по-лесно от предишния път, нали? Защо чакахме толкова дълго?
"Ти знаеш защо.
"И сега да разбирам ли, че д-р Шелби е излекуван?
Това е най-трудният въпрос, на който му се е налагало да отговаря,
и същевременно най-лесният.
"Да.
Тя го поглежда с поглед, който изисква неговата честност. "Тогава
кажи ми как се чувстваш?
"Да те целуна?
"Да бъда свободен човек, Николас. Да не робуваш на никого?
"Ужасяващо - в добрия смисъл на думата.
Нещо в изражението му предизвиква съмнение в кехлибарените ѝ очи. "Наистина? Наистина ли си свободен, Николас? Можеш ли да ме
погледнеш и да кажеш: Аз, Никълъс Шелби, ти обещавам, Бианка
Мертън, че вече не съм притесняван от призраци? Че съм свободен
човек; свободен да правя - и да обичам - каквото пожелая?
Той толкова много иска да каже "да". Но лъжата пред тази жена е
като счупено стъкло върху езика му.
Усещайки колебанието му, тя го отблъсква. "Какво става, Николас?
Какво не е наред?
"Не е Елинор, обещавам ти.
"Тогава ме целуни отново - ако се осмелиш. Докажи ми го. Покажи
ми, че си свободен.
"Но аз не съм, нали? Нито пък ти. Огледай се около нас: Соломон
Мандел е мъртъв; Фарзад е изчезнал - може би също е мъртъв. Има и
минало: малкият Ралф Кълън, братът на Нед - Джейкъб; Танер Бел и
Фини, онези две момчета, които д-р Аркампора беше убил... А какво да
кажем за смъртните случаи, които сме причинили? - Гейбриъл Куигли;
Аркампора и двамата му главорези, Дънстън и Флорин; съпругата на
сър Фулк Вейзи, Катрин... Кога ще свърши тази деликатна мярка, която
танцуваме със смъртта?
За пръв път вижда грозота в лицето на Бианка. Смущение от болка.
Мислиш ли, че и аз нямам същите мисли, Николас? Понякога, точно
преди да се събудя напълно, виждам онези двама мъже да падат от
моста - мостът, на който ги заведох, знаейки много добре какво ще се
случи. Казвам си, че те трябваше да умрат, за да живееш ти. Но нека
погледнем истината в очите, Николас: сега и двамата сме убийци".
Известно време те стоят така, като двама непознати, които си
мислят, че някога са се познавали.
И двамата трябва да живеем с това, което сме направили - казва
Бианка накрая. "Трябва да вярваме, че това е било направено за добро,
а не за зло. Тогава можем да бъдем свободни. Тя се оглежда в
градината; черпи сили от нея, както винаги. "Стига мрачни приказки,
Николас. Изгубихме ли момента - или искаш да ме целунеш отново?
"Повече от всичко.
"Тогава какво те спира?
Погледът, който й хвърля, е на човек, който знае, че хвърля
последния си поглед към света, преди да изгуби зрението си. "Трябва
да си тръгна за известно време.
За миг тя не го разбира. Дали се връща в Съфолк, за да бъде със
семейството си? Дали заминава, за да се присъедини към приятеля си
Джон Лъмли в Нонсуч, бягайки от града, за да не се разпространи
заразата?
И тогава ѝпросветва.
"Ти отиваш в Маракеш!
За миг той не може да говори. Речта, която е подготвил по пътя от
квартирата си, го изоставя. Не е било писано да се случи така.
"Откъде знаеш?" - не успява да каже.
Тя скръства ръце над главата си, сякаш голямата истина, която не е
успяла да види, изведнъж е станала видима. "Досега не знаех. Но
очевидно Катал Конъл знаеше. Той дойде в магазина ми. Попита ме
дали се подготвяте за пътуването. Казах му, че няма да пътувате.
Очевидно съм сгрешил.
"Щях да ви кажа...
Но в нея вече се надига гняв, който втвърдява лицето ѝи кара
пръстите ѝда треперят. 'Така че сега знам истината - този призрак,
който не можеш да оставиш да лъже. Той не е Елинор. Това е Робърт
Сесил!
"Не е така!
Този човек ни носи само злини, Никълъс - изръмжава тя, а твърдият
акцент на Венето внезапно изплува на повърхността на гласа ѝ "Колко
монети е платил за твоето послушание този път?
"Той не ми предлага пари. Предлага възможността да направя нещо
добро с моите умения.
"Но ти правиш добро с тях. Тук, в Банксайд, има хора, които щяха
да са мъртви, ако не беше ти.
'И аз разчитам на благоволението на Робърт Сесил, за да мога да
продължа да ги лекувам. Той може да ми отнеме това благоволение в
един момент. Той прокарва една ръка във въздуха, за да акцентира. "И
какво тогава? Едва ли бих могъл да си изкарвам прехраната тук, в
Банксайд, и то само като лекувам онези, които могат да си позволят да
ми плащат. Робърт Сесил ми предлага възможността наистина да
предизвикам вълнение сред колегията на лекарите. Ако не направя
нищо друго, да помогна да се сложи край на шарлатаните, които се
хранят с бедните и отчаяните, ще бъде добро наследство, нали?
"Шарлатани? Тя изпуска експлозивен дъх на презрение. "Звучиш
точно като приятеля на Конъл.
"Кой?
Много скъпо облеченият Рейнард Го - казва тя, а кехлибарените ѝ очи блестят от тлеещ гняв.
За миг името не означава нищо за него. После си спомня за
разговора си с Конъл на сватбеното тържество: Голт - човекът, когото
Робърт Сесил бе изпратил да уреди пътуването му на борда на
"Праведник".
Говорил си с него? - пита той несигурно. "Как?
"Конъл го доведе в магазина ми. Явно има някаква власт в
Компанията на търговците на хранителни стоки. Изкоренява
шарлатаните заради чумата. Можех да го ударя.
Кълна се, че не съм имал намерение да разбереш по този начин -
казва Никълъс искрено, отчаяно опитвайки се да гарантира, че Бианка
няма да разбере, че Сесил стои зад посещението на Голт в Дайс Лейн.
"Дойдох тук, за да ти кажа. Но вие ме изпреварихте.
Кога си тръгваш? В гласа ѝсе образува ледена пелена.
"След няколко дни.
"Ще се върнеш ли?
"Разбира се! Веднага щом приключи поръчката ми от Сесил.
"А Фарзад? И Соломон Мандел? Толкова бързо ли ги забравихте?
"Фарзад може да е навсякъде. Ако е жив, не мисля, че иска да го
намерим.
"Ами ако чумата се разпространи в Банксайд? Нуждата ни от добър
лекар ще стане още по-голяма.
"Вече ви казах: лекарството няма лек. Аз няма да съм полезен
повече от шарлатаните, които Голт е забелязал.
"Какво промени решението ти?
Той забелязва, че ледът в гласа ѝсе е сгъстил. Представя си, че чува
как се пука. "Вчера на масата на Робърт Сесил, слушайки Франсис
Бейкън, разбрах, че не съм единствената, която се съмнява в сегашното
практикуване на физика. Трябваше да чуеш Бейкън да говори, Бианка.
Той ме вдъхнови. Сесил ми показа едно бъдеще, което никога не съм
си представяла.
"Той ти даде още едно от обещанията си, това е, което направи.
"Това не е така.
"И ти си се хванала на него. Тя отвръща поглед, а гневът ѝвече е
примесен с разочарование. "О, Николас! Ти си по-лош от замаяна
девойка, която вярва на красив грабител, когато й обещава света - само
ако си закопчае ризата за минута-две. Господи, мислех, че си по-добър
от това!
Глупаво се опитва да отстоява позицията си. "Дължа го на баща ми,
който заложи фермата си, за да ме изпрати в Кеймбридж. Дължа го на
онези, които имат нужда от лекар, а получават само измамник, който
цитира фалшиви лекарства на латински и ги ограбва с парите им.
Дължа го на... на...
"Давай - кажи го! На Елинор. Гласът на Бианка е силен, твърд и
пренебрежителен. Той кара двойка гарвани да пищят в стария габър
отвъд далечната стена.
"Добре, да. За Елинор и за нашето дете. Но това не означава, че не
обичам...
Не ме интересува какво означава това, Никълъс - казва тя и го
прекъсва, преди да успее да каже думата.
Тя тръгва към мястото, където е оставила кожените си ръкавици.
Прикляква, облича ги и взема градинския си нож, след което го забива
в мократа почва.
Да си върви с вас, д-р Шелби - извиква тя през рамо, докато той
стои и не знае какво да направи или да каже. "Няма да имам повече от
теб. Вървете към брега на Варвара. Разхождайте се из безкрайните
пустини на Арабия, за всичко, което ме интересува. Остави ме тук да
посадя нещо, което има поне шанс да израсне до пъпка".
11
Църквата "Сейнт Джордж" се намира в непосредствена близост до
Лонг Саутварк, където графът на Съфолк е имал голямата си къща по
времето на бащата на кралицата, осмият Хенри. Имението отдавна не
съществува. Сега там няма нищо друго освен ниски къщички,
построени до стената на гробището. Два дни след срещата си с Бианка
в нейната физическа градина Никълъс Шелби се лута сред
надгробните камъни и кръстовете под мъгливите лъчи на ранното
утринно слънце, търсейки гроба на Соломон Мандел. Под лявата му
ръка има плосък пакет, увит в чувал.
Когато намира мястото, Никълъс се оглежда, за да се увери, че не е
наблюдаван. Клекнал, той разстила прясно изкопаната пръст и заравя
менора, която е взел от дома на Мандел. Не е сигурен, че е правилно да
постъпи така. Но при липсата на друг план му се струва най-малкото
подходящо.
След кратка, мълчалива молитва за душата на Соломон Мандел, той
се отправя на север към Лондонския мост, като си пожелава всички
негови дилеми да починат толкова бързо.
На върха на хълма Фиш Стрийт Никълъс се насочва на изток към
квартал Олдгейт. Тук е пазарен ден и уличките са пълни с хора. Той се
провира между клиентите, които отиват към сергиите за риба; отбягва
от пътя на чираците на златарите, които вървят по задачи; заобикаля
галантеристите, натоварени с кошници с плитки, панделки и
копринени дантели. За негово облекчение не вижда никакви признаци
на зараза; няма пазачи, които да забраняват влизането в заразените
улички; няма кръстове на вратите, които да предупреждават за
болестта, която се крие вътре. Поне в този квартал градът изглежда
безпроблемен.
Спира до сергия за храна в източния край на улица Тауър. Там си
купува парче хляб с манчета и сланина за закуска, поднесени му от
едра жена с любезна усмивка. Тя се навежда през щанда, за да го
погледне по-добре, като настоява, че разпознава младия лекар, който е
практикувал на улица "Грас". Той ѝказва, че греши. Той отдавна не е
гражданин на тази част на града.
Предпочита да се наслади на храната си със собствено темпо. Но
съседът му на пейката е продавач на змиорки, който си почива от
пазара, а престилката му е омазана с рибена кръв, от която стомахът на
Никълъс почти се обръща. Той поглъща храната си и бърза да
продължи.
Преминава през открития терен на Тауър Хил, където ешафодът
стои като изоставен сал в пустото море - море, което на глобуса на
Робърт Сесил би могло да бъде обозначено като Mare Incognitum.
Спира в сянката му, взирайки се в мрачната бесилка като в селска
зелка, която наскоро е дошла в града. Той си спомня, че именно тук
убиецът на Ралф Кълън, Джейкъб Монктън и останалите е намерил
заслужения си край. В мислите си той се връща към онази нощ в
криптата под старата къща на Лазар, нощта, в която Бианка едва не
стана следващата жертва на убиеца, преследващ Банксайд. Той е бил
толкова близо до това да я загуби завинаги. Сега ли я изгубих? пита се
той.
От този спомен е лесно да се прехвърли към един по-ранен, от
времето преди смъртта на Елинор. Преди да се превърне от
преуспяващ млад лекар в скитник с див поглед. Преди Бианка да го
намери.
Три лета преди това е знойният ден на Ламас. Едно безименно
момче-дете - поне тогава безименно - лежи на масата за дисекции на
сър Фулк Вейзи и очаква ножа, сякаш не е нищо друго освен парче
месо, което трябва да бъде нарязано за тенджерата с кюфтета. Едно
скитническо дете без значение. Обект не за състрадание, а само за
обучение. Никълъс се взира невярващо в очевидните следи от
убийство. Чуди се защо великият анатом също не може - или не иска -
да ги види.
Ралф Кълън.
Безименен вече не е, благодарение на него и Бианка.
Но толкова много врати са се хлопнали пред лицето му по пътя.
Толкова много слепи улици. Толкова много презрение, което трябва да
преглътне, от хора като Вейзи и коронера Данби. Сега си мисли, че ако
беше кралски лекар с място и репутация, колко лесно щеше да бъде да
ги накара да го изслушат. Колко живота щяха да бъдат спасени? Ако
Робърт Сесил му предлага шанса да изчисти тази история, просто като
изтърпи неудобствата на едно пътуване до Мароко, той трябва да се
възползва от него - каквото и да мисли Бианка за договора. Как може
да не вижда, че той прави това за нея, както и за себе си? Как да не
признае, че той има нужда да направи нещо по-голямо с познанията си
по медицина, отколкото да обслужва бедняците в Банксайд?
Обръщайки гръб на празната бесилка, той бърза към града.
Къщата на Джон Лъмли в Лондон се намира в северния край на
Уудроф Лейн, където тя се слива с Харт Стрийт, близо до градската
стена. Това е красиво имение с дървена конструкция, разположено в
собствена малка овощна градина. Когато Никълъс се приближава, той
вижда, че пътят към къщата е застлан със сандъци и пакети, увити в
платнища. Наблизо стои празна каруца с четири колела. Самият
Лъмли, облечен в черни кадифени бричове и разкопчан панталон,
инструктира четирима слуги за техническите особености на
безопасното и ефективно товарене. Дългото му, меланхолично лице
просветва, когато вижда Николас на портата.
Часът, който си избрал, е удачен, Николас - казва той с нежния си
нортумбрийски глас. Потрива сивата си брада, подстригана на лопата,
с обратната страна на едната си ръка. "Планирах да замина за Нонсуч в
рамките на този час.
Спомняйки си за предупреждението на Робърт Сесил, Никълъс
пита: - Заразата ли е, милорд? Напускате ли града? Не видях никакви
признаци на зараза по време на разходката си тук.
"Милост, не, Никълъс. Кралицата даде да се разбере, че възнамерява
да дойде в Нонсуч по време на летния си престой. Трябва да бъда готов
за нея. Рядка усмивка озарява челото му. "Не мога да се оплача. В края
на краищата Нонсуч вече е неин.
За очите на Николас патронът на Лумлеевата катедра по анатомия в
Колежа на лекарите изглежда далеч по-малко притеснен човек,
отколкото при последната им среща.
Това трябва да е голяма тежест, която е паднала от раменете ти -
казва той.
Когато я наследих от покойния си свекър, граф Арундел, тя дойде
заедно с всички дългове, които имаше към короната. Сега, когато е
върнат на кралицата, тези дългове са опростени. А тя ми позволява да
остана там, докато свърши земният ми път. Така че това е нещо повече
от вдигане на тежест, Никълъс. Това е вдигане на истинска планинска
верига.
"А библиотеката ти? Тя ще остане непокътната?
"Всичко това е част от правното споразумение. Сега ми остава само
моята реституция, която ме държи буден през нощта. А Нейна милост
изглежда склонна да ми разреши дори това, стига да го запазя за себе
си и да не разстройвам Тайния ѝсъвет с опасни попски изказвания.
Тогава вие сте от най-редките хора, милорд - човек, който е
надхитрил Сесил - казва Никълъс с усмивка, като си спомня как
Робърт Сесил го е изпратил в Нонсуч, за да шпионира този кротък
академик. За да разкрие католицизма му. За да го свали. От всички
провали в живота си Никълъс се гордее най-много с този.
С какво мога да бъда полезен в тази прекрасна сутрин, Никълъс?
Лъмли пита, отмятайки кичур посивяла коса от високото си слепоочие.
Нуждая се от мъдър съвет, милорд - казва той смирено.
Не ми казвай, че отново си разстроил колежа - казва Лъмли и почти
с усмивка повежда Николас към уединението на овощната градина.
"Още не. Но може би скоро ще ми се отдаде възможност да ги
разстроя отвъд най-смелите им представи.
Той разказва на Лъмли за предложението на Сесил. Лъмли не е
лекар, но познава колежа по-добре от всички. Ако някой може да му
даде честна оценка на примамката, която синът на лорд ковчежника е
размахал пред него, това е Джон Лъмли.
Всичко се свежда до това дали се доверявате на Сесил - казва
Лъмли със същия тон, с който би попитал дали можете да се доверите
на притиснат в ъгъла звяр в мечия кръг.
Знам, че в миналото той е искал да ви навреди, милорд. Но досега
не съм знаел да е нарушил думата си.
Лъмли обмисля това за момент. После кимва. "Той има право,
Николас. Колежът със сигурност би могъл да процъфтява с малко
млада кръв във вените си.
"В това вярвам, милорд.
"И аз съм чувал слуховете за д-р Лопес. Той е човек, чието време
със сигурност е ограничено. Жалко, защото аз го харесвам.
"Не бих искал да му се случи нещо лошо, милорд - не и заради мен.
Не и заради това.
"Не мисля, че трябва да се тревожиш, Николас. Ако отидеш в
страната на маврите заради Робърт Сесил, това няма да промени
съдбата на д-р Лопес нито на йота. Той е като мен: еретик, който
разчита на благоволението на кралицата, за да продължи да бъде в
безопасност. И през цялото време вълците от Тайния съвет ни
обикалят, а малките им очички следят за момент на слабост. Чакат да
се спънем. Но ти - ти би могъл да свършиш чудесна работа, ако ти се
даде възможност. Експедиция до земите на маврите, за да донесеш
знания: това би могло да направи името ти известно.
Спомням си, когато за пръв път дойдох в Нонсуч - каза Никълъс.
"Ти ми показа трудовете на техните лекари Авицена и Албукасис.
Спомням си един особено хубав екземпляр на "Канон на медицината".
"Той е сред книгите, които ценя най-много, Николас. Разбирането на
маврите за медицината изглежда подобно на нашето, силно повлияно
от древните. Да отидеш там и да се увериш сам, би било чудесно
наставление, нали?
"Точно това си мислех. За съжаление, госпожа Мертон не е
съгласна.
Лъмли прави една от дългите си, зимни въздишки. "Имах чувството,
че нещо те възпира. Той хваща Никълъс за рамото. "Трябва да
направиш това, което смяташ за правилно. Казвал съм го и преди:
талантите ти със сигурност ще бъдат пропилени, ако се ограничат до
Банксайд. Може би е време да се върнеш във външния свят.
Никълъс се замисля дали да не помоли Лъмли да се намеси в
Дружеството на търговците на хранителни стоки, за да премахне
заплахата, надвиснала над аптеката на Бианка. Но влиянието на Сесил
е много по-голямо от това на Лъмли. Това само ще настрои Робърт
Сесил отново срещу стария му враг. А Никълъс няма да рискува това.
Милорд, ако заразата се разпространи, докато аз съм извън
кралството, може ли госпожица Бианка да потърси убежище в Нонсуч?
"Разбира се.
Тя има само няколко уста, които зависят от нея - добавя той,
мислейки за Нед, Роуз и Тимоти - Фарзад също, ако някога се появи
отново. "Разбира се, те биха работили за своя пансион. Всички са
млади.
Лъмли се смее. Никълъс, когато кралицата и домочадието ѝсе
спуснат в Нонсуч, ще ни трябват повече тела за донасяне и пренасяне,
отколкото на фараона са били нужни роби за строежа на пирамидите
му. Те ще бъдат добре дошли.
"Тогава мога да отида с чиста съвест. Благодаря ви, милорд.
Лъмли вдига предпазливо ръка. "Ако се наложи, кажи им да не се
бавят. Ако чумата се разрасне значително, на никого от този град няма
да бъде позволено да се приближи до мястото, където живее Нейна
милост.
Те продължават през овощната градина. Никълъс пита за сестрата
на Ралф Кълън - Елис, която вече е на сигурно място при домакините в
Нонсуч. Новините са добри. Тя е прилежна в обучението си - казва му
Лъмли. Когато не е на рогозката си, тя цвърчи като чучулига. Тя дори
започва да обръща главите на мъжете слуги. За Никълъс да чуе за
напредъка на Елиз от ужасеното нямо дете, с което се е сблъскал за
първи път, е като да отвориш врата и да откриеш навън топла лятна
сутрин, докато си очаквал само сняг.
Когато се разделят, Никълъс поема по друг път към моста, по
Ситинг Лейн до Темза Стрийт. Избягва напълно скелето на Тауър Хил.
Направих всичко, което можах, мисли си той. Достатъчно ми е да се
задържам на тъмни места.
Тимъти се е скарал.
По навик той е спокойно момче, което се чувства по-добре с ръце
около лютнята си, отколкото около врата на някого, но е отговорил с
необичайна сила на неразумна обида, хвърлена му на улицата.
Трябвало е да намериш сили да го игнорираш - казва му Бианка,
когато пристига в "Джакдау", за да си почине от задълженията си на
"Дайс Лейн".
"Как бих могъл, госпожо? Наричаха ме катамайката на Фарзад.
Казваха, че е езичник и че е убил бедния майстор Мандел.
"Знаеш, че това не е вярно за всеки, който притежава разума си.
Следващия път ги съжали, че са гъзолизци.
Да, госпожо - казва Тимоти неубедително.
Имал е късмет да избяга, мисли Бианка и го изпраща да си върши
задълженията в чешмата, докато тя се настанява в кухнята, за да се
погрижи за единствената видима рана на честта му: разкъсване на
жартиера. Тя не може да го вини. Сигурна е, че и тя би постъпила по
същия начин, като би добавила и малко проклятия. И то не просто
заради обидата и загрижеността ѝза Фарзад. Предстоящото
дезертьорство на Николас е направило собственото ѝтърпение - което
никога не е било съвсем стабилно в най-добрите моменти - още по-
крехко. И наистина, докато кърпи вълнения жартиер в скута си, тя
убожда палеца си три пъти в бърза последователност.
Роуз, гладна съм - извиква тя с раздразнен глас, когато забелязва
бившата си прислужница да минава през вратата. "Имаме ли хляб с
манджа? Може би и малко овнешко?
"В килера има овнешко, госпожо. Хлябът е там, на рафта.
Изсмуквайки кръвта от върха на пръста си, Бианка оставя работата
си настрана. "Не, тук няма хляб", отбелязва тя, разглеждайки
кошницата с хляб.
Това е странно - казва Роза и влиза да провери сама. "Сигурна съм,
че тази сутрин имаше. Тя се почесва по черните си пръстени в знак на
недоумение.
Това няма значение - казва Бианка уморено. "Забрави, че съм
питала. По-късно ще си взема малко потапяне.
Това със сигурност има значение, госпожо - протестира Роуз с
необичайно силен тон. "Не за първи път напоследък тук изчезват неща.
Мога да се закълна във всички светии, че някой е бил и в гърнето за
варива. В него има двадесет и четири мери и вече няколко пъти
продадох двадесет и го намерих празно. Мисля, че имаме крадец в
Джаковия.
Бианка въздъхва. "Това е Банксайд, скъпа. Бих се изненадала, ако
нямахме. Просто се опитай да ги държиш далеч от кухнята, ако нямаш
нищо против.
Може би младият Тимоти го е получил, без да иска - казва Роуз.
"Той се превръща в истински дързък малък гадняр. И преди Бианка да
успее да я спре, тя изкрещява: "Тимъти! Вкарай мързеливия си труп
тук в този момент.
Когато той се появява, Роуз иска да знае: "Къде е онова парче хляб с
манчета, което оставих тук?
"Защо. Попитайте. мен? Тимъти казва весело, свирейки три
низходящи ноти на лютнята си. "Това е твоят хляб.
"Строго погледнато, сър, това е хлябът на госпожа Бианка.
Може би съпругът ви го е ял - казва Тимоти с опасна безгрижност, -
за да поддържа силите си за всички тези поправки, които трябва да ви
даде.
За миг в кухнята настъпва дълбока и ужасна тишина, нарушавана
единствено от бълбукането на гърнето върху въглищата. Тогава Роуз
посяга към най-близкия нож. Тя дръпва едната си ушна мида, сякаш
иска да предложи да се подрежат ушите.
Но Тимъти вече е избягал обратно в относителната безопасност на
чешмата.
Тя тук ли е, Нед? Никълъс пита три часа по-късно, докато отпива
отчаяни глътки от бакъра си с бира. "Ако попитам Роуз, тя просто
изглежда смутена или започва да плаче.
Тя се върна в Dice Lane преди час - отговаря Нед Монктън. "Трябва
да отидеш при нея там.
"Опитах. Тя не отговаря на почукването ми.
Той преглъща бавно още една глътка бира, като се съпротивлява на
желанието да я изпие наведнъж, защото старото опасно желание
изтръпва в краищата на пръстите му. Някога пиенето е било неговото
убежище от скръбта. Знае, че не смее да се скрие там отново, каквато и
болка да изпитва от отказа на Бианка да го види.
"Дерзайте, господин Ник. Вие двамата сте видели достатъчно
неприятности и сте преминали през тях, за да не се поправяте - казва
Нед, а гигантската му рамка се накланя напред над пейката, докато
върхът на кестенявата му брада се оказва на сантиметри от лицето на
Никълъс. Гласът му е тих. Заговорнически. "Тя ще се оправи, господин
Ник. Виж как ме прокле, когато се скарахме с теб, преди да се
познаваме.
"Ти я нарече вещица, Нед. Папистка вещица. Това беше неприятно.
"А ти ме хвана с този късмет - ударът, който ме изхвърли от краката
ми. Той се усмихва тревожно. "Единственият човек в Банксайд, който
някога е правил това. Повален от дребен човек, който е учил в
Кеймбридж! Нямате представа колко време ми отне да си възвърна
репутацията след това.
Начинът, по който те прокле, когато се излежавах след това,
наполовина ме накара да ти повярвам, Нед - смее се Никълъс.
"А сега съм тук и се грижа за нейната кръчма вместо нея. Далеч съм
от криптата на моргата в "Сейнт Том" и да прекарвам дните си сред
мъртвите. Така че има надежда за теб, нали?
"Предполагам, че има.
"И сега имам Роуз. Аз, женен младеж. Кой би си помислил? За един
джентълмен е лесно да изрече сонет на любовницата си -
прислужницата се размърдва от такива неща. Но опитай се да го
направиш, когато прекарваш деня си в криптата на моргата и миришеш
на мъртъвци.
Никълъс има сериозни проблеми да си представи огнената брада на
Нед Монктън, който рецитира поезия на любимата си. Но тази мисъл
го кара да се усмихне. И - както е сигурен, че Нед е искал - тя му дава
надежда. Нед, искам да ми дадеш две обещания - казва той.
"Назови ги.
Никълъс изважда сгънат пергамент от анцуга си. "Това е писмо,
което написах на лорд Лъмли в двореца Нонсуч в Съри. Ако чумата
премине отвъд реката, трябва да знам, че ти, Роуз, Бианка, Тимоти - и
Фарзад, ако успееш да го намериш - ще напуснете Банксайд и ще
потърсите убежище там.
Нед го поглежда със съмнение. "Такива като мен не се допускат до
места като Нонсуч.
"Джон Лъмли ми даде дума, че ще ви приеме. Това ще бъде
убежище за вас, докато чумата свърши. Той повтаря предупреждението
на Джон Лъмли да не се бавите. "Разчитам на теб, Нед.
"Тогава трябва да предадете това на госпожица Бианка, господин
Ник. Може би това ще оправи това, което е станало между вас.
Казах ти: тя няма да ме види - казва Никълъс с победоносно
поклащане на главата. "Освен това знаеш колко упорита може да бъде
понякога. Повече от понякога. Сигурно ще го разкъса, само за да си
каже нещо. Така че разчитам на теб да я накараш да поеме по разумния
път".
Нед приема предложената хартия, сякаш е направена от златни
листенца. "Имате моята дума, господин Ник. Какво е второто
обещание?
"Това пътуване, което предприемам, не е прищявка, Нед, каквото и
да си мисли госпожица Бианка. Ако не тръгна, сър Робърт Сесил ще й
отнеме аптекарския магазин. Той ще накара Дружеството на
производителите на хранителни стоки да отмени лиценза й. Тя не знае
това. Обещай ми, че няма да й кажеш.
Знаех си, че има нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед
- изсумтя Нед. "Иначе нямаше да я оставиш. Какво те караше да
правиш този мошеник?
"Не мога да ти кажа, Нед. Но това е между теб и мен. Никой друг.
Кълна се в това?
"В името на живота си. Тя няма да го чуе от Нед Монктън. Той
поглежда Никълъс с въпросителна. "Значи барбарският бряг е много
по-далеч от пътуването, което ти и аз направихме, за да поправим онзи
човек от Аркампора, нали?
Никълъс прехапва езика си, за да спре да се смее. Нед Монктън не
заслужава да му се подиграват. О, да - казва той и се вглежда в бирата
си. "Това е много по-далеч от Глостършир.
За нетренираното му око писмото е впечатляващо. Написано е с
елегантен придворен почерк върху скъп пергамент на английски,
латински и испански:
До нашия любим и верен приятел, княжеския ал-Абас ал-Мансур,
крал на Варвара, поздрави...
"Тя ли го е диктувала? пита Николас. Това е най-близкото
присъствие на монарха през живота му. Не може да отрече, че се
чувства малко поразен.
"Кралицата? Разбира се, че не - казва Робърт Сесил и подпечатва
писмото с пръстена на тайния си съветник. "Ако разчитахме, че Нейно
Величество ще ни накара да действаме, Филип Испански щеше да седи
в Уайтхол с крака на масата, папата щеше да произнася проповедта в
"Сейнт Пол", а Мери Стюарт все още щеше да има коварната си глава.
Така че ние очакваме. За това са тайните съветници.
"А другата част? Никълъс се запита.
"Ако от това произлезе нещо добро, тогава нашата задача е да
посочим, че всичко това е било нейна идея от самото начало.
"Звучи като брак.
С изключение на това, че анулирането може да има фатални
последици - отвръща Сесил с хриптящ смях, от който малкото му тяло
се гърчи като гарван с лошо храносмилане.
"Как ще си платя, докато съм там? С акредитиви?
"Португалците плащат. Тяхната валута все още се приема от
маврите. Сесил сочи към малко сандъче, което се намира на масата в
кабинета му. "На борда на "Мадре де Деус" имаше достатъчно дукати,
за да те изпратят сто пъти по света в значителен лукс. Това, което е в
него, би трябвало да е напълно достатъчно за нуждите ти. Очите му се
свиват. "Ще очаквам отчет, така че не развивайте скъпи вкусове.
Следват тайните шифри. Лорд Бъргли и синът му, който се занимава
с мошеничество, имат шпиони в почти всеки голям град от Париж до
Константинопол. За да остане кореспонденцията им сигурна, тя трябва
да бъде криптирана. Робърт Сесил показва на Никълъс кода за
транслиране на писма, с който Адолфо Сайкс изпраща своите.
Запишете го в паметта си, а след това изгорете хартията - казва му
Сесил. Ако се случи да откриеш някакви съобщения, които Сайкс не е
успял да изпрати, използвай го, за да ги прочетеш и да прецениш дали
трябва да ги изпратиш набързо, или да ги върнеш, когато се върнеш.
"А ако са спешни?
"Поставете ги на борда на всеки бърз английски кораб, който
можете да намерите. Кажи на капитана, че те се очакват спешно от
Тайния съвет и че той ще получи възнаграждението си от мен.
"Трябва ли да използвам същия шифър за собствените си
съобщения, сър Робърт? Ако нещо лошо е сполетяло Сайкс, то вече
може да е компрометирано.
Сесил се смее дрипаво. "Вече мислиш като интелигент. Добре. Той
иска от Никълъс част от проза или поезия. "Нещо, което можеш да
запомниш, без да се налага да натоварваш паметта си".
"Какво ще кажеш за Хипократ? "Медицината е от всички изкуства
най-благородното..." Трябваше да запомня откъси от "Закона" за
обучението си по медицина.
Сесил го кара да запише първите двадесет реда. След това взема
перото и преглежда текста, като закръгля някои знаци, прави широки
прорези между различни букви и думи. Когато се задоволява, казва:
"Виж: да кажем, че искаш да енципираш например думата "изпрати".
Първото s, на което се натъквате в извлечението си, може да се намери
в края на is. Върнете се с една буква назад - до i. След това отново
напред, като пропуснете следващите пет. Така че първата буква на send
ще бъде l. Втората, e - която се среща за първи път в думата medicine -
ще се превърне в n. И така нататък... Двадесет реда ще ви гарантират
достатъчно голям запас, каквото и да желаете да шифровате.
Запомнете: едно назад, прескочете пет напред. Имате ли го в главата
си?
Николас има. Но там е и ужасният образ на изкормените гърди на
Соломон Мандел. Това, че една дума е шифрована, не означава, че не
може да бъде разкрита.
"Да, имам я.
"Добре. Ти имаш паметта си - аз имам това - казва Сесил и потупва
анотирания текст. Разбира се, може да има някакво съвсем невинно
обяснение защо са спрени депешите на Сайкс. Ако не можеш да го
откриеш или го е сполетяло някакво зло, потърси мавърския
придворен, за когото ти казах - ал-Седик. Той е бил джентълмен на
султанския пратеник, който е дошъл тук през 1589 г.
Човекът на турците. Николас се чуди дали господарят на Соломон
Мандел е бил мавърът ал-Седик.
Робърт Сесил взима второ писмо измежду многото документи на
работния плот. "Дай му това. То е от баща ми, лорд Бъргли. Двамата са
разговаряли много пъти, докато ал-Седик е бил в Лондон, и той знае
малко английски. Той е съюзник. Това писмо ви препоръчва пред него.
"Вие ли написахте и това?
Разбира се, че не, Никълъс - намръщи се Робърт Сесил. "Да
измамиш кралицата си е едно. Но да излъжеш баща си...
Сесил взема двете писма и ги поставя в скъпа кожена чанта.
Притискайки торбичката в ръката на Никълъс, той казва: "Помисли си
колко благодарна - и щедра - ще бъде Нейна Милост, когато успея да я
уверя, че съгласието между нашите две кралства е ненарушимо.
"Но какво ще стане, ако разбера, че е нарушена? Какво ще стане
тогава?
Сесил потупва Никълъс по рамото и му се усмихва безрадостно.
"Тогава всички ние разчитаме на твоята изобретателност да я
поправиш".
12
'Той крие нещо от мен, Нед. Знам, че го прави.
Нед Монктън мълчаливо се моли за внезапно божие действие,
гръмко и с не много лоши последици - всичко, което ще отклони
проницателния поглед на тези кехлибарени очи.
Той е загрижен за вас, госпожо, заради чумата и всичко останало.
"Тогава защо ни напуска? Пита Бианка. "Ти си мъж, сигурно ти се е
доверил. Защото аз съм сигурна, че ме лъже през зъби.
Нед се свива от неудобство и прилича на мечка, която изтръсква
водата от козината си след плуване. П'рапс, трябва да отидеш до Лион
Куей и да го попиташ сам, преди да е станало твърде късно. Не е
хубаво да се разделяш с тежки думи".
"Значи той ви се е признал?
"Не!
"Тогава какво криете вие двамата от мен?
Няма да е лошо да ѝкажа за писмото, мисли Нед. Може дори да я
отклони от следите. Ако тя продължи с инквизицията, той се опасява,
че няма да може да запази за себе си историята на Никълъс за Робърт
Сесил, който заплашва да я затвори.
"Той ми даде писмо, адресирано до лорд Лъмли в Нонсуч".
"Писмо? Трябва ли да знам какво пише в него? Или това са още
мъжки тайни?
"Ако чумата дойде на юг, господин Ник иска всички ние да
потърсим убежище от нея там. Казва, че това е уредено.
Отговорът ѝне е това, което той очаква, макар че с Бианка Мертън
отдавна е научил, че рядко е така.
"Уговорено?" - изсъсква тя. "Какво сме ние за него - букет от
цветчета, които трябва да бъдат грижливо завързани на венец? Нима
той не ни смята за способни сами да се избавим?
Мисля, че се опитваше да помогне, госпожо - казва Нед, озадачен от
непредсказуемостта на жените. Особено жените от Падуа.
И тогава, за негово още по-голямо недоумение, той вижда как очите
ѝзапочват да се навлажняват. Но преди той да успее да намери и най-
неумелите думи на утеха, тя вече е на път да излезе от "Джакдаун".
Докато Бианка бърза към моста, гневът води битка с копнежа за
контрол над краката ѝ
Вече са минали пет дни от размяната на мнения с Никълъс в
градината й с лекарства. Той е идвал в Джакдаун неведнъж, въпреки че
е оставил Роуз да не се съмнява в нежеланието ѝда го види. Тази
сутрин, когато се събуди в стаята си над аптекарския магазин, й се
стори, че го вижда да стои в подножието на леглото й. Но това беше
само добрият самарянин, нарисуван на стената. По-късно, в
"Джакдау", тя наполовина очакваше да го види в чешмата и се чудеше
какво ще му каже, ако го види.
Независимо от това, което Нед Монктън току-що ѝказа, Никълъс
явно не се интересува ни най-малко от нея, иначе сбогуването му
щеше да е малко по-изразително от самоцелните глупости в бележката,
която беше изпратил преди три дни чрез Роуз. Очите ѝне бяха минали
през задължението към моя покровител... подобряване на
перспективите ми за развитие... преди да смачка бележката в дланта си
и да я хвърли в огнището. Къде беше това, че сърцето ми се къса, за да
те оставя... - поиска тя на глас пред празната си стая.
Англичани, помисли си тя, докато минаваше покрай кладенеца на
кръстовището преди Лонг Саутуърк - па!
На борда на "Праведникът" цари спокойствие и целеустременост.
Приливът е в обратна посока, а западният вятър обещава добро
плаване надолу по реката към тясното море. Екипажът изглежда
развеселен от перспективата да има лекар сред тях, а в замяна Никълъс
се е постарал с пренасянето и складирането на провизиите.
Предложението му да помогне с последната част от товара обаче е
учтиво отхвърлено.
Той е доставен в каруца, придружена от оръженосци: шест дървени
ковчега с прави страни, чиито капаци са заковани с железни скоби. На
всеки сандък е поставен знак на търговец на вълна:
- два сърпа един до друг.
Тъй като е син на земеделец, Николас знае, че платът не се предлага
в кашони, а в увити болтове. Той изучава дъските на палубата,
преструвайки се на невежа, докато в ушите му звучат думите на Робърт
Сесил: Изпращаме на султан ал-Мансур нови мускети, за да защитава
царството си от Испания и Португалия...
След като Катал Конъл заявява, че е доволен от подготовката,
Никълъс се чуди защо още не са потеглили от Лионския кей. Дали има
някакъв таен морски ритуал, който трябва да се изпълни преди това?
чуди се той. Дали чакат някой свещеник да дойде и да даде Божията
благословия на пътуването?
Няколко минути по-късно пет момчета на възрастта на Тимоти
пристигат на кея и дават отговор на въпросите му. Пренасям някои
млади господа за обучение по мореплаване - чува той как Катал Конъл
му казва на сватбеното пиршество.
В обикновените си вълнени моряшки калпаци и кожени жартиери те
приличат не толкова на джентълмени, колкото на слуги на човека,
който ги придружава: висок, добре облечен момък в кадифен дублет.
Никълъс го оценява на около четиридесет години. С приятните черти
на галантен мъж, неговото очевидно богатство и увереност блестят
толкова ярко, колкото и златните пръстени на пръстите му. Брадата му
е също толкова добре подстригана, колкото и дрехите му, а вятърът по
палубата кара кафявата му четина да танцува също толкова
нетърпеливо, колкото и знамената, които се развяват от фаловете на
кораба.
Дай Боже да имаш хубав вятър, капитан Конъл - казва той, докато
следва петимата чираци на палубата. Още по-добре, нека ви даде
успешни ветрове.
Така е, майстор Голт - отвръща Конъл с гримасата на смъртната си
маска. "За доброто на всички нас.
Чувайки името, Николас вдига поглед от мястото си до сапаните на
гротмачтата. Вижда как Голт подава на Конъл комплект документи,
всеки с тежък восъчен печат на копринена лента, и чува ясно отговора
му.
"Това са на младите джентълмени. Знаеш какви са, Конъл. Пази ги
на сигурно място. От тях зависи голяма печалба.
Конъл прибира документите под мишницата си и предава младите
момчета на своя капитан на плаването, намръщен грубиян с корем на
готвач, който ги гледа така, сякаш не може да реши дали да ги
инструктира, или да ги свари.
Вашият човек също е на борда, майстор Рейнард - казва Конъл и
кимва на Николас.
Голт прави плитък поклон в негова посока. Грижете се добре за него
- казва той на Конъл, като отказва да се обърне директно към Николас.
"Ще трябва да отговарям пред сър Робърт Сесил, ако му се случи нещо
лошо".
Никълъс отговаря с кимване. По някакъв начин увещанието не го
кара да се чувства по-сигурен.
В слънчевите лъчи на късния април Бианка спира на едно от
малкото свободни места на Лондон Бридж. Тя поглежда към реката,
която се пени между арките. Тя си спомня, че това е същото място,
където Нед Монктън с ужасяваща лекота е хвърлил в нощта живите
тела на Дънстън и Флорин - бъдещите убийци на Никълъс, същите
падащи тела, които тя все още понякога вижда в мига преди да се
събуди.
Днес тя вижда само мачтите на корабите, закотвени в басейна
между Саутварк и кея Билингсгейт. А също и уиндзорите и лодките,
които кръстосват мътната кафява вода. И трима малки варварски
търговци, които бавно си проправят път надолу по реката под
въздействието на западния вятър и прилива. Тя закъснява.
"Праведният" е отплавал.
С копнеж да зърне лицето му за последен път, тя кара Николас да се
обърне, макар да знае много добре, че на това разстояние той не би
могъл да я различи от останалите хора, преминаващи по моста. Чуди
се дали той не я напуска по друг начин, освен чисто физически. Дали
Робърт Сесил го е ухажвал, дали е напълнил главата му с обещания,
дали го е превърнал от един вид Никълъс в друг? Това е най-дълбокият
ѝстрах.
Докато наблюдава трите кораба, които си проправят път покрай
зърнените мелници на южния бряг, тя се чуди дали някога ще го види
отново. Мисълта за това е като пробождане в сърцето. Но все още
горещият гняв в нея не ѝпозволява да се разплаче. Това няма да
направя, мисли си тя, не и за който и да е мъж.
Потънала в мислите си, Бианка не забелязва как зад нея минава
млада девойка с ярко нетърпеливо лице, която бърза да се прибере в
Саутварк. Името ѝе Рут. Връща се в жилището си на Pocket Lane,
което споделя със съпруга си, след едноседмично отсъствие в
компанията на любимата си, но болна леля, която живее на Fleet Lane
на север от реката. Минавайки покрай стройната млада жена с
бутилковозелена риза и корсаж от карнеол, която гледа толкова
втренчено към реката, Рут започва да изпитва неприятна горещина.
Докато стигне до вкъщи, тя ще има температура. На следващата
сутрин ще се събуди и ще открие болезнени отоци в подмишниците си.
Млада и силна, тя има навика да благодари на Бога за добрата си
физика. Но след няколко дни тя ще умре.
Заразата е преминала реката.
ЧАСТ 2
Барбара
13
Как празнотата не довежда човека до лудост?
С изключение на "Люк от Бристол" и "Марион", които му правят
компания на три кабелни дължини отзад - или поне така е информиран
Никълъс, макар че това е без значение за землянин като него - няма
нищо друго, което да храни очите, освен безкрайно пространство от
сива, мътна вода. Нищо не се чува, освен бумтенето на платната,
стоновете на въжетата и виковете на капитана на кораба. Нищо не се
отразява на кожата, освен щипещият солен вятър. А под краката ви -
само няколко дъбови дънера, които ви пазят от безшумните дълбини.
И все пак екипажът се занимава с работата си тихо и ефикасно,
чувствайки се тук по-добре, отколкото някога на "Джакдау". Стоейки
на високата, кутиеобразна кърма на "Праведник", Никълъс се замисля
дали не са родени с инстинктивна омраза към зелените хълмове,
градските стени и църковните кули. Или пък дотолкова са в плен на
дивия Катал Конъл, че празният хоризонт, гледан от безумно
люлеещата се мачта, не означава нищо за тях?
Но ако Никълъс е научил само едно нещо, откакто се е качил на
борда на "Праведник", то е, че при цялата неудобна самота на
палубата, под нея е много, много по-лошо. На първо място,
безкрайното клатене и преобръщане, постоянно присъстващият риск
да бъдеш блъснат в непоклатимата дървесина. След това е миризмата:
наситената миризма на влажна кожа и животински отпадъци, която му
напомня за краварника в Барнторп.
Никълъс е научил, че "Праведникът" мирише не защото е мръсен, а
защото за шестдесет години плаване е погълнал телесната отвара на
всички мъже, които са плавали с него, заедно с животните, които са
водили със себе си за мляко и месо. Никакво старателно почистване не
може да я премахне.
А капитан Конъл е човек, който държи на чистотата и реда. Той е
дал да се разбере това от самото начало. Правилата му за пътуването са
прочетени на екипажите на трите кораба, тъй като нито един от десет
души не може да ги прочете сам: не трябва да се ругае в събота, нито
да се разменят хули или мръсни приказки. Всички обичайни
религиозни служби на Нейно Величество трябва да се спазват в
съответния час - освен ако някой кораб не е в непосредствена опасност
и не са необходими ръце за спасяването му. В такъв случай молитвите
са вече задължителни. Кормчиите и навигаторите трябва да извършват
ежечасни наблюдения на приливите и отливите, течението, звездите,
луната и слънцето, които да се записват точно в дневника на всеки
кораб, заедно с всички наблюдавани точки на сушата и всички
интересни явления. И накрая - и тук гласът на Конъл се извиси до
такава сила, че се носеше ясно над вятъра - никаква содомия, под страх
от смърт.
Тази последна забрана, както научи Никълъс, е най-вече за да
предпази младите чираци от вниманието на един или двама от по-
възрастните им, по-жадни колеги.
Петте момчета бързо се отърсват от мазните си навици. Само след
няколко дни в морето те се справят с такелажа толкова ловко, колкото
маймуните на панаира "Свети Вартоломей". Когато не се занимават с
физическа работа, те седят на решетката на главната палуба и изучават
документите, които Голт е донесъл на борда и за които Никълъс
предполага, че са инструкции за начинаещи моряци.
И все пак, докато ги наблюдава, той не може да се освободи от едно
натрапчиво съмнение относно начина, по който са пристигнали на
Лионския кей. Ако им предстои живот на търговци и откриватели в
служба на Варварската компания, защо не са се качили на борда на
"Праведник" още когато той е бил подготвян за плаване? Защо Рейнар
Го е чакал до последния момент, за да ги качи на борда?
Почти е настъпила нощта. Роуз чака Тимъти да се върне, след като е
предал последното искане на един от по-малко платежоспособните
клиенти на "Джакдау". Тя щеше да изпрати Нед. Той е идеалният
събирач на дългове, с големия си ръст, страховитата си кестенява брада
и предишната си репутация на човек, който обича да се кара. Но сега,
когато е видяла зад маската, тя знае, че той е добра душа. Той е твърде
лесна мишена за една история за тежък късмет. Вероятно накрая ще
обещае да разшири кредита на мошеника. Освен това мисълта, че по
време на пътуването доксите от Саутуърк ще му правят лунните си
очи, изважда защитни нокти, за които не е подозирала.
Когато Тимъти подава глава откъм вратата на чешмата, той
изглежда като човек, който очаква скорошен побой.
"Той те е измамил, нали? Роуз изхърква. "Каква сълзлива приказка
ти разказа този път?
Тимоти протяга шепа шилинги. "Той плати, госпожо. Всичко.
"Тогава защо има вид на виновен човек?
Без да има лютня, ръцете на Тимъти свирят развълнуван минорен
акорд върху бедрата му. "Направих го от любов към него, нищо друго.
Не исках той да гладува.
"Но ти имаш неговите монети, Тим. За какво си говориш?
Вместо да даде обяснение, Тимъти просто изглежда още по-
нещастен. "Обещай ми, че ти и госпожа Бианка ще разберете. Не го
наказвай. Не ме наказвай. Аз трябваше да го направя. Заради онзи
човек Конъл.
Никой, който казва честната истина в "Джакдаун", не бива наказван,
Тим; знаеш това - успокоително каза Роуз. "Сега се успокой и говори
ясно. Какво не е наред?
Тимъти оглежда чешмата, сякаш очаква засада. Той не може да се
върне, нали?
"Кой не може да се върне? Роуз пита, като се опитва да овладее
нетърпението си.
"Този капитан Конъл.
"Не, освен ако не може да лети. Той е някъде далеч в океана.
Отговорът на Тимъти я кара да се стресне.
'Само че Фарзад няма да излезе от скривалището, ако не е сигурен.
Той ме накара да обещая, че няма да кажа и дума, докато брегът не е
чист.
Удивлението залива пухкавото лице на Роуз като мляко, разлято
върху стъкло. "Фарзад? Знаеш ли къде е той?
Преди Тимъти да успее да отговори, тя го хваща за ръка и го
изкарва от чешмата, като не забравя, че Фарзад все още е издирван за
разпит във връзка със смъртта на Соломон Мандел. Но още преди да
стигнат до уединението на салона, Роуз разбира къде са изчезнали
хлябът и потът.
Бианка е заключила магазина, когато Роуз и Тимъти пристигат на
Дайс Лейн. Отнема ѝизвестно време да отговори на спешното
почукване на Роуз.
Къде е той, Тимъти? - пита тя възможно най-утешително, след като
Роуз обяснява защо са дошли. "Никой няма да пострада, ако ни кажеш.
"В театъра на Роуз, госпожо. Той каза, че това е най-доброто място
да се скрие, тъй като е затворен от енорията. Аз му носех храна, за да
се нахрани, защото иначе вероятно щеше да умре от глад.
"Защо, в името на Исус, избяга?
Вече напълно доволен, че е разсеян от тайната си, Тимоти става
почти гарванурен.
"Отначало не искаше да ми каже, госпожо. Каза само, че притежава
ужасно знание, че трябва да се скрие, че ако остане в "Джакдаун",
може да навреди на всички ни. Каза, че никой не трябва да знае за
това, особено вие, госпожо. Той ме накара да се закълна.
"И това е свързано с капитан Конъл?
"Да.
"Знам, че Конъл изглежда като жесток мошеник, но от какво
трябваше да се страхува Фарзад?
Попитах, но той не каза, госпожо - казва Тимоти. "Той не говореше
за Конъл по име до днес, когато му взех хляб. Когато го убедих, че
капитанът е отплавал преди няколко дни, той каза, че мога да наруша
клетвата си и да ви кажа къде е.
Как го намерихте? Пита Бианка.
"Той ме потърси два дни след като изчезна. Бях на реката, купувах
змиорки. И изведнъж той се появи.
И оттогава си запазила това за себе си - казва Бианка със
съчувствена усмивка. "Не знам дали да ти се възхищавам, или да те
проклинам.
"Както казах, госпожо, той ме накара да се закълна.
Мисълта за Фарзад, който е сам и уплашен, скрит в празната
игрална зала като полугладна дива котка, внезапно предизвиква сълзи в
очите на Бианка. Знае ли той за Соломон Мандел? - пита тя.
"Да, госпожо. Казах му.
"Знае ли също, че господин Ник е плавал с капитан Конъл?
"Не, госпожо.
"И сега ли е в "Розата"?
"Да. Но все още се страхува да се върне у дома. Мисли, че няма да
се съгласите със завръщането му.
Бианка внезапно се приближава. Тимъти потръпва, мислейки, че ще
трябва да изкупи греховете си, като понесе жилещ удар в гърба. Но тя
не идва. За негово учудване тя го привлича към себе си и го целува по
челото.
Отиди веднага в театъра - прошепва тя, - и доведи Фарзад вкъщи. И
му кажи, че докато стигне, Роза ще стопли тенджерата с ястието.
Студен вятър се разнася от реката в тихите улички на Банксайд. The
Jackdaw е затворил врати за през нощта. В чешмата пет души седят
заедно пред угасващия огън. Само една от тях изглежда оживена.
Това не означава, че не е имало шумна радост от завръщането на
Фарзад. Но сега Бианка, Роуз, Нед и Тимоти седят в ужасено
мълчание, докато Фарзад им разказва историята на Ажи Дахака - най-
жестокия човек на света.
Нарекох го така по името на един лош дух, който е живял в Персия
по времето на моите предци - обяснява Фарзад, докато въглените в
огнището пукат. "Старият Ажи Дахака имаше три глави и можеше да
изгори цели села с огнения си дъх. Но аз трябва да ви разкажа за новия
Ажи Дахака. Той има само една глава. Но аз мисля, че в нея живее
дяволът.
Не е лесно да разкажеш приказка за страдание и смърт под
палещото слънце, когато си в затъмнена английска таверна в хладна
априлска вечер. Но Фарзад прави всичко възможно, въпреки че това е
история, която се страхува да издигне от мястото, дълбоко в душата си,
където толкова упорито се е опитвал да я погребе.
Започва в един горещ арабски ден преди около три години. Близки
на семейството му правят поклонението хадж, което е изискване на
тяхната вяра. Те са събрали средствата си, за да платят за лодка, която
да ги преведе през водата до Ал Катиф, откъдето ще започнат дългия
преход през пустинята до Мека. Ранният следобед на втория ден в
морето е и на палубата на лодката е твърде горещо, за да се ходи бос.
Долу е още по-лошо: смрадливо тъмно подземие, където въздухът е
толкова гъст, че сякаш се опитваш да дишаш през гореща смола. Никой
от тях не е бил в морето преди, а жените - особено баба му Абиджа -
страдат много. Баба Абия започва да бълнува. Само успокояващата
ръка на по-малката сестра на Фарзад, Сабра, върху челото ѝможе да я
успокои. Сабра - или поне така винаги казва баща му - може да
успокои и ураган.
Но въпреки дискомфорта, останалите участници в партито са в
добро настроение. Поклонническото пътуване ще бъде трудно - те го
знаят. Но ще се върнат в състояние на благодат. И ако някой падне по
пътя, макар че онези, които са останали, ще плачат, те ще бъдат
щастливи, защото душата на починалия ще има гарантирано влизане в
рая.
Братовчедът на Фарзад, Рамин, пръв зърва триъгълното късно
платно, което блести като перка на акула на фона на хоризонта -
корсарска каравела, с набъбнало от вятъра платно и двадесет гребла
отстрани. И тя се приближава като стрела, изстреляна от лък.
Те не ни искат нищо лошо - казва чичото на Фарзад, Хасан. "Когато
видят, че сме поклонници, ще ни оставят да продължим пътя си.
Но Фарзад вече е видял страха в очите на баща си.
И той има право да се страхува. Корсарите се оказват банда
безбожни разбойници от Хор Факан. Те се нахвърлят върху лодката
като мравки върху труп. И изобщо не им пука за благочестивите
поклонници. Виждат в тях само плячка.
Капитанът на тази глутница кучета е висок, княжески мъж, когото
корсарският екипаж нарича Тафилалт. Това не е истинското му име,
както Фарзад ще научи по-късно, а името на далечната пустинна
област, от която произхожда.
Тафилалт е по-висок от всеки друг човек, който Фарзад е виждал
досега. Държи се като принц, а изсеченото му лице е покрито с
набраздена кожа, сякаш Аллах - най-милостивият, най-
състрадателният - го е съшил от кожа, оставена твърде дълго на
слънце. Той не ходи като обикновен човек. Изглежда, че се плъзга,
сякаш е пренесен с магия, защото Фарзад не може да види следи от
крака между бялата роба, която носи, и отразения блясък на слънцето,
който се отразява от дъските на палубата.
Фарзад бързо разбира, че Тафилалт е наистина много лош човек.
Съжалението му е чуждо. Той казва на пленниците си, че не е роден от
жена, а от камък в пустинята. И в този дух обявява, че те трябва да
забравят всичко, което се е случило в живота им досега: детство, братя
и сестри, родители, брак, деца... всичко. Ако не забравят, скоро
паметта ще се превърне в мъчение за тях, вместо в утеха. От този
момент нататък спомените - колкото и да са скъпи - е по-добре да се
хвърлят в морето и да се оставят да потънат. Те трябва да се смятат за
новородени.
Те трябва да бъдат разтоварени в пристанището на Суакин, на
Червено море. Там ще се присъединят към керван от роби, за да
изминат дългия път през пустинята до западния край на света - и
легендарните пазари за роби в Маракеш, Триполи и Алжир. От тези,
които оцелеят по време на похода, най-здравите мъже ще бъдат
продадени за роби на галери, а по-малко издръжливите ще бъдат
кастрирани и изпратени да работят като домашни роби. Що се отнася
до жените, младите ще станат наложници, а по-възрастните -
детегледачки. За да се подготвят за тази примамлива съдба, всеки от
тях трябва да развие твърда външна кожа на издръжливост.
Тафилалт не очаква от тях да постигнат това сами. Те ще бъдат
обучени от човек, който сам е научил Тафилалт на всичко, което знае
за пиратството.
Именно сега Фарзад научава, че Тафилалт не е най-лошият човек на
кораба. Съвсем не.
За негово огромно недоумение - защото никога досега не е срещал
християнин - човекът, който ще ги обучава на тази нова твърдост, не е
от расата на Тафилалт. Дори не е от неговата религия. Той е неверник.
Човек, дошъл от далечна страна, за да си изкарва прехраната с вадене
на човешки души от морето, както рибарите в Бандар Сираф вадят
блестящите сребърни хамури. Той е ходещ бял труп със солено лице и
диви очи. Ажи Дахака в човешки образ. Най-жестокият човек на
земята. Корсарите го наричат Кон-Ел.
Първо, този Кон-Ел кара поклонниците - и млади, и стари - да се
клатушкат с вериги на глезените. След това ги принуждава да клякат с
часове в носа на кораба под палещото слънце, без вода. Тези, които не
могат да издържат, той наказва с шепнещи удари с бастуна. Удари,
които започват с върха, насочен обвинително към небето, и завършват
с тежък удар по палубата при долния удар.
Баба Абия е първата, която губи ума си. Дори успокоителните думи
на Сабра не могат да я успокоят. Затова Кон-Ел заповядва да махнат
щифтовете от железата ѝи я хвърлят в топлите води край остров Киш,
за да си почине както може.
В този момент сестра му започва страхотен и ужасен плач, въпреки
че въздухът е толкова горещ, че изгаря устата като разтопена захар.
Дори Тафилалт се приближава от дървения си трон на кърмата, за да
види за какво е тази суматоха. Плачът престава едва когато и Сабра се
присъединява към баба Абия в нейния покой.
Достигането на Баб-ел-Мандеб, водната ивица, която бележи входа
на Червено море, отнема четиринадесет дни. На родния език на Фарзад
той е известен като Вратата на сълзите. Наречена е подходящо. Докато
стигнат до нея, братовчед му Рамин, трите му лели и чичо му Хасан
също са хвърлени в морето, защото не са успели да си изработят тази
безчувствена кожа на издръжливост, която Ажи Дахака, най-жестокият
човек на този свят, изисква от тях.
През тези мрачни две седмици три други плавателни съда са
сринати и отвлечени: двама търговци от Манора в Синд, от другата
страна на Арабско море, и един християнски кораб, превозващ
португалски търговци. Всички, които оцеляват след залавянето - а
немалко от тях предпочитат да умрат, съпротивлявайки се - са
включени в медресето на Ажи Дахака, училището за издръжливост.
За Тафилалт това се оказва благополучно плаване. Поради това на
борда остават малко провизии за храна и вода за собствения му
екипаж, да не говорим за около четиридесет пленници. Но той е
помислил за бъдещето. При Вратата на сълзите го чакат две други
корсарски каравели. Така Фарзад, баща му, двама чичовци и един
племенник са прехвърлени заедно с петима португалски християни на
друг кораб.
Но Баб-ел-Мандеб може да бъде капризен. На следващия ден
внезапен и силен шквал разделя малката армада. Откъснат от
останалите, корабът на Фарзад е залят от тежкото море и изоставен от
оцелелите членове на екипажа. Единственият жив човек, останал на
борда, е Фарзад.
С кърмата си едва над водата, той се носи по течението още два дни.
За да се предпази от слънцето, Фарзад пропълзява през люк в малко,
стръмно наклонено пространство, което водата не е достигнала. Там
той остава, опрял крака в палубната скоба, и излиза само когато
слънцето се спуска под хоризонта.
Утопилите се - включително и баща му - често го посещават. Те се
блъскат в него в знак на приятелски поздрав, докато теченията вътре в
потъналия кораб ги изкарват на повърхността като плодове в бъчва.
Той е сам, но не се страхува. Тъй като е поклонник, когато корабът
потъва, той е сигурен, че ще види отново баща си, сестра си Сабра,
братовчеда Рамин, баба си Абиджа и чичо си Хасан.
Именно тогава той се моли на Аллах, най-милостивия, най-
състрадателния, да не би и майка му да не успее да завърши медресето
на издръжливостта Ажи Дахака. Защото тогава всички те ще бъдат
заедно в рая.
Когато през изгорелите си от сол очи вижда кораба, който се
насочва към него в славния залез на втория ден на дрейфа, той започва
да крещи, страхувайки се, че най-жестокият човек на света се е върнал
за него. Но корабът е християнски, английски търговски кораб, който
изследва Арабско море, отправяйки предизвикателство към
португалците, които смятат тези води за свои. И е в безопасност от
корсарите, защото носи оръдия. В безопасност от Až Dahāa...
Роуз се просълзява в огромните гърди на Нед. Самият Нед има
онази стара позната, огнена гримаса, която предупреждава, че
темпераментът му трудно се сдържа. Тимоти е обхванал защитно
Бъфъл с ръце, сякаш се опасява, че кучето е в непосредствена опасност
от отвличане. Само Бианка е неподвижна, макар че на светлината на
огъня блясъкът на очите ѝе ясен за всички.
Значи не съм дошъл на небето - казва Фарзад, докато се взира в
жаравата в огнището. "Вместо това дойдох в Саутварк. И не знам дали
от Саутварк може да се стигне до рая.
Гласът на Нед е като тих грохот на свлачище. "Но оттук можеш да
отидеш в ада, а там ще отиде Конъл, ако някога отново се появи тук.
"Защо не дойде при нас, Фарзад? Пита Бианка. "Щяхме да извикаме
полицая.
"Няма полицай, който може да укроти Ажи Дахака, госпожо. Когато
ме обидиха на пазара "Сейнт Савиур" някакви чираци, те казаха, че
Кон-Ел е тук - в Лондон; че ще знае какво да прави с чернокож като
мен. Тогава го видях тук. Страхувах се, че ако ме познае, ще ме убие - а
може би и всички вас. Не бих могъл да рискувам такова нещо.
Но вие изчакахте да мине сватбата на Нед и Роуз, преди да избягате
- казва Бианка и гласът ѝпочти се пречупва. Роуз, чиято глава все още
е заровена в гърдите на Нед, започва да издава звук като бедстваща
гъска, а тялото ѝсе вълнува от ужас.
Едва когато видях, че той е отплавал, се осмелих да изляза от
скривалището.
Ако те е видял, той не те е запомнил - казва Бианка. "Което
означава, че не е имало никаква причина да си тръгнеш и да сринеш
всички наши сърца като кегли. Гласът ѝе по-суров, отколкото
възнамерява, но това е суровостта, която следва облекчението.
След това, което е чула, Катал Конъл изглежда очевиден заподозрян
за убийството на евреина, дори и да е бил на сватбеното пиршество
цяла нощ. Може би Ажи Дахака има силата да бъде на две места
едновременно или да стане невидима. Тя се дръпва накратко,
припомняйки си глупостите, които някои хора в Банксайд твърдят за
нея. После си спомня предупреждението на Николас, че съдебното
жури все още иска да разпита Фарзад. "Сега, когато се върнахте при
нас, млади ми галанте, ще останете тук, в "Джакдау". Не излизай
навън. Обещаваш ли ми?
Но аз трябва да изляза навън, госпожо - казва Фарзад.
"Няма нужда, не за известно време. Забранявам ти.
За миг тя си мисли, че той ще се разплаче. Тъмните му очи са
огромни на светлината от въглените, в тях се чете отчаяние. "Но аз
трябва да изляза. Трябва да отида при майстор Николас - да му кажа,
че съм си у дома.
14
Николас се топи. Николас се държи за една остра скала, докато
вълните разбиват тялото му на парчета. Той е изяден от голяма риба.
Той е в ръцете на най-жестокия човек на този свят.
Бианка живее с първите три образа в главата си, откакто
"Праведниците" отплава, преди пет дълги дни. Четвъртият - сътворен
от Фарзад - е нов за нея. И след като вече е погледнала в очите на
Катал Конъл, сега това е образът, от който се страхува повече от
всички останали.
Без да може да заспи, тя чува как стражата вика полунощ и как
камбаната от кулата на "Свети Спасител" отговаря. Не желае да
изостави Фарзад на неспокойните му сънища, но е отхвърлила леглото
си над магазина на Дайс Лейн за матрак на тавана на Джакдау, макар
че е трябвало да каже строги думи, за да задържи Нед и Роуз в старата
си стая на първия етаж. Така че сега тя лежи там, където лежеше
Никълъс, когато беше тук, и й се иска той да е до нея, а не във властта
на новата Ажи Дахака.
Тя се чуди дали Рейнард Го знае какъв човек е наел, за да командва
аргосите на Варварската компания. Или дали Робърт Сесил - ако
знаеше - би бил доволен, че емисарят му е в кървавите ръце на такъв
дявол. Но тъй като е жена от Венето, тя знае твърде добре как
търговските предприемачи могат да скрият християнската си съвест,
когато печелившата търговия примамливо изписва боядисаната си
уста.
Тя си спомня времето, когато един падуански моряк се е върнал у
дома, откупен след три години робство в Константинопол, където е
работил за османския султан. Половината град е излязъл, за да го види
как пристига. Но радостта на семейството му скоро утихнала, когато
видели какво са му причинили пленничеството и тежкият труд. Едва
двадесет и три годишен, той изглеждаше като старец, сломен от
болести. Единствената ѝутеха сега е, че Никълъс е човек на Робърт
Сесил и Конъл не би посмял да му навреди. Тя се взира невярващо в
гредите, чудейки се как, за Бога, е стигнала дотам да бъде благодарна -
да, благодарна - на кривокракия син на лорд ковчежника.
Трябва да има нещо, което мога да направя - повтаря тя с тихо
мърморене, мислейки си като един от онези религиозни фанатици,
които повтарят един и същи ред от свещените писания. Но какво? Как
една кръчмарка и аптекарка от Банксайд спасява своя почти любовник
от опасност в открито море?
Тя знае какво поне половината от Банксайд очаква да направи: да
направи заклинание, да изплете някаква магия. В края на краищата, по
време на сватбеното пиршество на Нед и Роуз, самият Конъл не ѝе
казал: "Ти си единствената вещица, която никой не смее да обеси"?
Отговорът изниква в съзнанието ѝкато пакостлив извор: хвърли чар
върху Робърт Сесил. На разсъмване облечи най-хубавата си брокатена
риза, зелената, и корсета с карнеол, накарай Роуз да ти прибере косата
така, че очите на Никълъс да затанцуват в гнездата си - не си мисли, че
не съм забелязала - и отиди в Сесил Хаус. Омагьосай малкия Краб с
всичките си падуански хитрости. Убедете го да изпрати най-бързия
кораб от флота на кралицата, за да залови Праведния, да върне
Никълъс благополучно у дома и да окове Конъл във вериги за убиец. И
какво от това, че Ажи Дахака има три глави и може да диша огън?
Никога не беше срещал дъщерята на Костанция Мертон, Бианка, нали?
Доволна, тя затваря очи и се опитва да заспи. Но тогава в мислите ѝ нахлува друг сприт, този път с предупредително размахване на
малките си нокти.
Какво да прави с Фарзад?
Младежът все още е обект на заповед, която изисква да бъде
отведен за разпит във връзка с убийството на Соломон Мандел.
Мисълта, че той ще се мъчи в някоя смрадлива, гнусна дупка като
Маршалси или Клинкс, докато законът си проправи път до
евентуалното признаване на невинността му - може би след месеци - и
след това се сети да го пусне, я кара да прехапе устни от притеснение.
Не, няма да позволя това да се случи, решава тя - не и на момче,
което е пострадало толкова тежко.
Освен това един или два часа закъснение няма да променят нищо за
Никълъс. Но то може да се окаже решаващо за Фарзад. Очарованието
на Робърт Сесил може да почака още малко - решава тя. Първо трябва
да дойде очарованието на констабъл Уилдърс.
Няколко къщи по-надолу по алеята "Сейнт Олав" от таверната
"Орехово дърво" Бианка минава през стара каменна арка и влиза в
проход, водещ към църковен двор. Тухлената зидария е позеленяла от
мъх. Една стара котка я наблюдава безучастно от гробищната стена,
почесва се и се връща да яде останките на един гълъб.
Вратата с железни колове се отваря от дребна жена със сиво,
победоносно лице.
"Добро утро, госпожо. Констабъл Уилдърс у дома ли е? Бианка пита
толкова безгрижно, колкото може да се справи.
От нежното ви почукване разбирам ли, че няма аларма - пита
жената. "Няма призив за преследване?
"Не, не мисля така. Искам само да кажа една-две думи на
констебъла.
Когато добрата съпруга Уилдърс вкарва Бианка вътре, тя казва с
облекчен глас: "Алилуя за това, госпожо. Мога да ви кажа, че ако това
беше вашата врата, щяхте да се страхувате от всеки удар по нея. Денем
и нощем е "Елате бързо!" или "Злодейство! Злодейство!" Не ме
интересува дали съм на молитва, или на гърне. Никога не спира. Тя
поглежда Бианка нагоре-надолу. "Приеми съвета ми: никога не се
омъжвай за констабъл. Времето ти никога не е твое.
"Мога да си представя. Но всичко, което ми трябва, е...
Но добрата съпруга Уилдърс изглежда смята, че е срещнала
довереник. "Кълна се, че когато се венчахме, бях с метър и половина
по-висока. С всяко блъскане на тази врата се смалявам с една педя.
Няма да бъда по-висока от малка атомия, докато съпругът ми се
оттегли.
Той у дома ли е?
"Не, госпожо, но скоро ще се върне. Току-що отиде при дъщеря ни
Рут на Pocket Lane с тенджера от моя бульон. Рут се е разболяла малко,
а аз правя добър бульон, нали разбирате. Нощната стража се кълне в
него. Тя се намръщи строго като гражданин. "Съпругата на констабъла
трябва да играе своята роля в опазването на мира на кралицата. Кой
може да каже за потушаването на какви бунтове и безредици е
помогнал моят бульон?
И Бианка усеща миризмата - топъл, месен аромат, който се носи из
почистената малка къща. Тя кимва признателно. Ако е болна, мога да
приготвя нещо за Рут, ако иска - казва тя услужливо. "Аз съм аптекар.
Имам магазин на Dice Lane.
Добрата съпруга Уилдърс я поглежда, а в уморените ѝочи
проблясва признание. Вие сте госпожа Мертън! Не е ясно дали това
изказване е похвала или обвинение.
"Да, аз съм.
"Помислих си, че изглеждате малко чужда. Казват, че сте
наполовина римлянка.
"Родена съм в Падуа, от баща англичанин и майка от Венето. Но
сега съм верен банкер.
"Казват, че сте рекусантка. Папист.
В казаното от добрата съпруга Уилдърс не се забелязва злоба. Тя
може да намеква, че Бианка може да готви добре или да бяга бързо.
Само англичаните, смята Бианка, могат да те обиждат с думи, които
звучат като приятни.
"А предполагам, че сте чували как Робърт Сесил ме е отвел, за да ме
обвини в измяна, и се е върнал в Саутуърк с личната си баржа? Това
беше преди повече от две години, а историята все още е актуална -
казва тя, без да се замисля, и се проклина, че се е хванала на въдицата.
"Чух, че е на кралицата. Цялата боядисана в златисто, с малинови
копринени възглавници.
И сигурно си чувала, че съм вещица, предполагам? Искате ли да
направя заклинание за оздравяването на Рут? Не взимам много пари.
Умореното лице на добрата съпруга Уилдърс се изкриви. "Благодаря
ви, че не си правите такива шеги в християнски дом, госпожо Мертън.
Магьосничеството е сериозен въпрос. Няма да търпя да се говори за
него небрежно. След това, отстъпвайки, тя добавя: "Имайте предвид,
че ако можехте да хвърлите едно заклинание, за да успокоите всички
тези удари по вратата...
"Обмислял ли си да махнеш ключалката?
Вратата се отваря и констебъл Уилдърс прекрачва прага, сякаш по
сигнал от игрална зала. Изглежда зачервен и притеснен, а ниското му
тяло се тресе от нервност, която Бианка би приписала по-скоро на
чайка от Банксайд, която се явява пред мирови съдия, отколкото на
служител на реда, който влиза в собствения си дом. Тя се чуди дали не
се е заиграл с кубчетата или с проститутките на връщане от дъщеря си.
Или може би е изпил повече бульон, отколкото може да понесе.
Как сега, госпожо Мертън - казва той. Не мислех, че ще ви видя тук.
Отпуска поглед, плюе в дясната си ръка и размазва челото си под по-
привлекателен ъгъл.
"Мислех да си поговорим, констабъл Уилдърс, ако ми позволите.
Изглежда малко разсеян. Тя е свикнала мъжете да се държат като
глупаци в нейно присъствие, иска ѝсе само да кажат това, което имат
да казват, без да блъфират или да се плашат. Но тя смяташе, че
констабъл Уилдърс е по-разумен човек.
Той разкопча кожената си табара и я хвърли върху един стол. Ризата
му изглежда така, сякаш е предадена от някой прадядо, достатъчно
чиста, но силно закърпена с грижливо зашити квадрати от различен
плат. Изглежда също така, че е направена за по-малко корпулентен
мъж. Не сте ли взели със себе си доктор Шелби? - пита той.
"Д-р Шелби е заминал за кралството.
"Дали? Къде е отишъл - в Ирландия? Той си губи времето. Там
всички са нелечими.
"Заминал е за бреговете на Варвара, констабъл Уилдърс.
Констабълът наду бузите си от изненада. "Наистина ли? Не ми
казвайте, че е станал турчин - че е станал мохамеданин. Чувал съм, че
не е пропуснал да вземе напразно името на нашия Господ.
"Не, констабъл Уилдърс, не е. Той е отишъл като пратеник на сър
Робърт Сесил. Изпратен е, за да постигне разбирателство с мавърския
султан в областта на медицината, мисля.
Уилдърс изглежда впечатлен. "Не знаех, че плува в такива
прекрасни води, госпожице Бианка. Как мога да помогна на слугинята,
която е оставил?
"Той не ме е "оставил", констабъл Уилдърс. Аз не съм нещо, което е
забравил да събере в пътническия си сандък. Дойдох за Соломон
Мандел.
А х, е вр еи нъ т - к аз ваУ ил дъ рс "В еч е ев ъп ро с н а д ок ум ен ти
С ъд еб ни ятл ек арп ро из не сеп ри съ да тас и: г ор ещ а с ме с - к ак тов си чк и
п од оз ир ах ме
"С по мн ямс и, ч е Н ик ол аск аз а с ъщ от о. Н о и ма м н ов а и нф ор ма ци я.
И лип он е м ож е б и и ма м.
У ил дъ рси зп ъч и г ър ди с як ашз а д а ѝн ап ом низ а г ра жд ан ск ат а с и
п оз иц ия "Т ог ав а с ъмд лъ же н д а яч уя г ос по жоМ ер тъ н. Т ойп ог ле жд а
с ъп ру га тас и сн ад ме не н п ог ле д. "Г ос по жо м ол я, о тс ъс тв ай те Т ов а е д ел о, к ое тоз ас яг а м ир а н а к ра ли ца та
Б иа нк а н е ч ув а н ап ъл ноп ро ща лн ат а г ри ма са к ог ат о д об ра та с ъп ру гаУ ил дъ рсс е о тт ег лявк ух ня та- си зк лю че ни е н а д ум ит е м ири к ър ва воч ук ал о.
"Ас ег а, г ос по жи цеМ ер тъ н, д ай теп ок аз ан ия тас и в ъвв си чк ит е и м
а сп ек ти Иг о д ай теп ра вд ив о, к ат о ч ес те н п од ан икн а Н ей но В ел ич ес тв о - к аз вап ом по зн о У ил дъ рс к ог ат о о ст ав атс ам и. "В яр ва м,
ч е с теч ес тн а.
"Ч ес те н к ат о в си чк и т ук к он ст аб ълУ ил дъ рс
Т ойи зг ле жд а н еу бе де н. "Т ук вС ау ту ър к, г ос по жо И лит уке.. т ук
Т я г о д ар яв а сн айд об ра тас и у см ив ка С ам о в ием ож ет е д а
о тг ов ор ит е н а т оз и в ъп ро с, к он ст аб ълУ ил дъ рс
Т ойо тн ов о н ав ла жн яв а р ък ат а с и ип ра вин ов а к ор ек ци я н а ч ел от о
с и. "Н е с е п ре ст ру ва йт е, м ол я, г ос по жоМ ер тъ н. Вз ак он а н ям а м яс то з а п ри тв ор ст во
"И ск амд а г ов ор я з а м ое том ом чео т к ух ня та Ф ар за д М ав ър а.
"А т ой И зб яг ал ия т.
"Н аи ст ин а, т ой
"Ик ак вои ск ат е д а к аж ет е з а н ег о, г ос по жо
"Ч е т ойен ев ин ен к он ст аб ълУ ил дъ рс
"З а у би йс тв от о н а е вр еи на
"Н ев ин енк ат о с ве ще ноа гн е.
Т я и зч ак вао тг ов ор У ил дъ рсп ро ве ря вак ръ пк ит е п о р из ат а с и. "Т ов а
к аз а дрШ ел бин а р аз сл ед ва не то Иа коч ов екн е м ож е д а с е д ов ер и н а
л ек ар..
А кок аж а, ч е з на м к ъд е еб илФ ар за д вн ощ та к ог ат о еб илу би т
С ол ом онМ ан де л, ич е т ойен ап ъл нон ев ин енвс лу ча я - п ро дъ лж ав а
т я, - м ож е б и т ов а щ е н ак ар а е но ри ят а д а м у с пе ст и з ат во ра Вк ра я н а
к ра ищ ат а т е и ск атс ам о д а г о р аз пи та т. Аа з м ог а д а о тг ов ор я з а н ег о.
Т ойев ашс лу жи те л, к ак тор аз би ра м?
О д а, б езс ъм не ни е - к аз ват я, в ъп ре кич е вс ъз на ни ет о ѝФ ар за д -
с ле д к ат о ес ви кн ал а сн ег ов ит е к ле ве тис ре щуп ап ат а - с е еп ре въ рн ал
п од об нон а Т им от и, п о-с ко ровп о-м ал ъкб ра т, к ак ъв тон ик ог а н е е и ма ла о тк ол ко товс лу га т оч нок ак тоР оу з с е еп ре въ рн ал а н е вн ей на п ри сл уж ни ца авн ей ная до са нап о-м ал кас ес тр а.
"Т ог ав а т и с и н ег ов а г ос по да рк а им ож ешд а г ов ор ишо т н ег ов о и ме
Т ак ъвез ак он ът
"Аа з к аз ва м, ч е т ойен ев ин ен
У ил дъ рсяи зу ча ваи зв ес тн о в ре ме Т я с е о пи тв а д а н е з аб ел яз ва с лю нк ат а, к оя тоб ле ст и п о т ем ет о м у.
И ма тег о, н ал и? - к аз ват ой с як ашт ок у-щ о ер аз га да л т ре во жн а
з аг ад ка
Б иа нк а н е к аз ван ищ о. Т я с им ул ир а д ет ск а н ев ин но ст
"З на ешл и к ойеу би л м ай ст орМ ан де л? И лин е т ря бв а д а п од ла га м
н а д оп ъл ни те ле н и зп итч ес тн ос тт а т и?
"И ма м и де я, к он ст аб ълУ ил дъ рс Н о н е м ог а д а б ъд а с иг ур на
В ъп ро сн ия т ч ов екм ож е д а р аз ка жез а с еб е с и п ре з о на зин ощ
"Т ог ав а м ож е б и т ря бв а д а п ро ве ри м и ме нн о н ег о.
"С тр ах ув амс е, ч е ит ойеи зв ънс фе ра та
У ил дъ рсп оп ив а б ра ди чк ат а с и се дн а д ла н, д ок ат о о бм ис ляк ак во м у ек аз ал а Б иа нк а - и лин е м у ек аз ал а. О тн ем а м у и зв ес тн о в ре ме з а
д а с ти гн е д о з ак лю че ни е.
Щ е с ъо бщ я н а е но ри ят а, ч е м ла ди ятм ав ърм ож е д а б ъд е о тс тр ан ен о т п ре ст ъп ле ни ет о, г ос по жоМ ер тъ н - к аз ват ойн ак ра я.
"Д об реп ра ви те к он ст аб ълУ ил дъ рс Т я с е у см их ва "Н ад яв амс е
д ъщ ер я в и Р утс ко род а с е в ъз ст ан ов и. М ол я, у ве до ме тем е, а ком ог а д а
в и п ом ог на К ак во тоид а е п ро ст о и зп ра те тес ъо бщ ен иед о Д ай с Л ей н.
У ил дъ рск аз вас ъв се м т их о: - З а д а и зб ег не м н еж ел ан и в ъл не ни я,
б ихи ск алд а в и п ре дл ож а д а д ър жи тем ла ди я м ав ърд ал ечо т п ог ле да
Н е с ъмв и к аз ва ла ч е с ъмг о н ам ер ил а - к аз ват я н ев ин но
Ав ие г ос по жи цеМ ер тъ н, н е у сп ях тед а м и к аж ет е, ч е с теч ес тн а.
15
Л ин ии те г ра ви ра нив ър хуп ов ър хн ос тт а н а г ло бу сан а Р об ър т
С ес илМ ол ин ьо и зг ле жд ах а т ол ко вап ос то ян ни к ог ат о Н ик ъл ъсг и
и зу ча ва шевК ъщ ат а н а С ес ил т ън ки н о н еч уп ли виз ла тн и в ер иг и,
и зд ъл ба нивл ак а, с въ рз ва щик он ти не нт ит е, с як ашг и з ак от вя т н а
м яс то С ле дв айг и ис ти гаБ огд а у сп ок оив од ит е ид а т и д ад е
б ла го пр ия тн и в ет ро ве щ е с ти гн ешд о Н ов оо тк ри ти тез ем и, Б от ни я и ли П ан ам а. В ся кал ин ияп ре дс та вл яв аш е о тк ри ва те лс коп ът еш ес тв ие
о съ ще ст ве ноо т н як оео т а нг ли йс ки тем ор ск и к уч ет а: Х ок ин с, Д ре йк
Ф ро би шъ р, Р ал ей..
В ер иг ат а, к оя тос въ рз ва шеА нг ли я сВ ар ва рс ки я б ря г, и зг ле жд аш е
н а Н ик ъл ъсе дв а л и ед ос та тъ чн о д ъл га з а д а и зи ск вап ов еч е о т
н як ол код нивм ор ет о. Н о т ойен а б ор дан а "П ра ве дн ик в еч е п о-д ъл го о т п ла ва не то к ое тог о о тв еж давН ис ки тез ем и - н ов ои зл юп енл ек ар
к ой тод об ро во лн о с е ез ап ис алд а с лу жик ат о х ир ур г вб ор ба тас ре щу и сп ан ск ат а о ку па ци я т амАт ук вп ус та тао ке ан ск а п ус то ш, н ям а
у те ши те лн а п оз ла те нал ин ия к оя тод а с ле дв аш И мас ам о б ав ни я у да р
н а в ъл нас ле д в ъл на к ои тос е у др ятвк ор аб а сш ум к ой том у з ву чи к ат о б ав ни я, п ри гл уш енз въ н н а г ол ям а к ат ед ра лн а к ам ба на ч утп ре з
с те нао т ч ув ал и. С ег а п ри ка зк ит е, к ои тоеч ув алд а р аз ка зв атв од ни те х ор а, к ог ат о п ия т в"Д жа кд ау н", п ри до би ва т н ов а ит ре во жн а
а кт уа лн ос т: К ат ер иц ат а, з аг ин ал а св си чк и х ор а вс ил наб ур я к ра й
А зо рс ки тео ст ро ви е ки па жъ т н а к ор аб а "Д жо н Г уд уи л", р аз би т н а
б ре ган а Б ам бу к ио ст ав енд а и зг ни е со тр ов ни тев ър хо вен а с тр ел ит е,
к ои тов сео щес а вт ел ат а и м; х ор ат а о т к ор аб а "Firebrand", к ои то з ам ен ятб ър за тас мъ рто т у да вя не к ог ат о к ор аб ок ру ши рак ра й
И сп ан ьо ла сп ро дъ лж ит ел нас мъ рт к ат о д енс ле д д енс е н ос ятв о тк ри том ор е н а б ор дан а с ал д ос та тъ че н с ам о з а д ес етд уш и, д ок ат о
у би йс тв от о с та вае ди нс тв ен ия т н ач инд а с е о тл ож и н еи зб еж на таг ла дн а
с мъ ртн а о ст ан ал ит е д ев ет
Н о п он е з на е, ч е евк ом пе те нт нир ъц е. Н еп ри яз ън там у к ъмК ат ал К он ълн е ео тс ла бн ал а н ит о н а й от а. Н о т ойн е м ож е д а у пр ек не у ме ни ят а н а ч ов ек а. Т ойс е с пр ав я сП ра ве дн ик а с ъсс по ко йн а в ещ ин а.
Иео бу чи л д об рех ор ат а с и. Д ор и вн айс ур ов от о м ор е т е с е д ви жа т п о
п од ви жн ат а п ал уб а, с як ашн е с а п оз на ва лид ру г ж ив ото св ент оз и.
Н ик ъл ъсд ор и ех ар ес алм но гоо т т ях О тн ач ал о т е с е о тн ас ях а с п ре дп аз ли во стк ъмн ег о, т ъйк ат о - к ак тов си чк и м ор яц и - ве ди н
м ом ен т б ях а п ра кт ич ни авс ле дв ащ ия- д ъл бо кос уе ве рн и. С ег а
и зг ле жд атд ос та тъ чн о д ов ол нио т п ри съ ст ви ет о н а б ор дан а
к ом пе те нт енл ек ар- р яд ко ст к оя тос по ре д т яхщ е г ар ан ти ра б ез оп ас но тои м з ав ръ ща невА нг ли я. Н а н ег о н е м у с ти гас ър це тод а
и м к аж е д а с е д ов ер ятн а с об ст ве ни тес и з на ни я, ан е н а н ег ов ит е.
Ак ат о п ра те ни к, н ос ещп ис мао т к ра ли ца та е ки па жъ т с е о тн ас я
к ъмн ег о п оч тик ат о к ъмп ри дв ор ен к ат о ве ди н м ом ен т м у п ок аз ва п ре ув ел ич ен о у ва же ни е, авс ле дв ащ ияг о д ра зн и б ез ми ло ст но
Н ик ъл ъсп ри ем а т ов а су см ив ка Т ов а м у н ап ом няз а в ре ме то к ог ат о е б илвк ом па ни ят а н а с ърД жо шу а У ай лдвХ ол ан ди я.
Иен ау чи л м ал коо т с тр ан ни я и м е зи к. В еч е з на е р аз ли ка там еж ду н ав ет ре на таип од ве тр ен ат а с тр ан а. К ог ат о н як ойм у к аж е д а с е м ах не о т п ът я yarely, т ойз на е, ч е и мап ре дв идб ър зо К ог ат о К он ели зв ик а с д ре зг ав ияс и г ла с н а р ул ев ия "З ад ръ ж я, Н ик ол асв еч е з на е, ч е и ск а
"П ра ве дн ик ът д а д ър жик ур с б ли зод о в ят ър а.
К ог ат о м ор ет о с е в ъл ну ваив ят ър ътб уч и н адп ал уб ат а, ч ет ен ет о н а
и зд ан ие тон а "Ц ве те тон а ф из ик ат а" н а У ил ямК ле въ р с та ва н ев ъз мо жн о, з ат ов а с ли зад ол у, з а д а р аз ми шл яв а к ак воб и м ог ълд а
н ап ра ви к ог ат о с ти гн е д о С аф и, с та ро топ ор ту га лс кот ър го вс ко п ри ст ан ищ е н а б ре ган а М ар ок о.
П о з ал езс лъ нц е П ра ве дн ия т з ас пи ва Си зк лю че ни е н а к ор мч ия таи р ъц ет е, к ои тот ря бв а д а п од дъ рж атп ла тн ат а ив ъж ет ат а, в си чк и
о ст ан ал и с е п ри би ра т вх ам ац ит е с и. М ал кос е и гр аен а з ар ов е и ли к ар ти К он елн е р аз ре ша вао тк ри т о гъ н п одг ла вн ат а п ал уб а, з ащ от о
т рю мъ т еп ъл енсб ал и д об ъра нг ли йс кип ла т. П ов еч е о т м ор ск ит е з ми и
иу ра га ни тев се кич ов екн а б ор дас е с тр ах ув а о т о гъ ня
П од об нон а м но год ру гиа нг ли йс кит ър го вс кик ор аб и,
"П ра ве дн ик ът ев ъо ръ же н. Н а н ос ов ат а ик ър мо ва тас те нас а
п ос та ве ним но же ст вок ул ер ин и, д ем ик ул ер ин и иф ал ко не ти Т е с е
и зс тр ел ва т з а т ре ни ро вк а, к ог ат о К он ълевн ас тр ое ни ет о н а в ое не н. Т е
п ро из ве жд ато гр ом нио бл ац и о т о тв ра ти те лн о м ир иш ещд им к ой то д ор и п рис ил енв ят ърс як ашн ас ищ а к ор аб а см ир из ман а с яр а.
А кос ре щн еши сп ан ск и к ор аб в ъз на ме ря ва ш л и д а с е б ие ш? - п ит а
Н ик ъл ъсК он ълс ле д е дн а т ак ав а д ем он ст ра ци я. Д им ътс е ер аз се яли д ва ма там ъж е с то ятн а в ис ок ат а, з аг ре ба нак ър ма н аб лю да ва йк и
п ет им ат а м ла дич ир ац и, к ои тои зу ча ва т д ок ум ен ти тесг ол ем ит е
в ос ъч нип еч ат и, к ои тоР ей на рдГ ол т д он ес е с ъсс еб е с и п ри з ам ин ав ан ет о и м о т Л ио нс ки я к ей З а Н ик ол аст е и зг ле жд атк ат о
у че ни ци к ои тос е г от вя т з а и зп итп о л ат ин ск и.
А коег ал ео н, щ е б яг ам е о т н ег о - к аз ваК он ъл "Д он ов ет е г и с тр оя т
г ол ем и, н о н е иб ър зи Т ойп ог ле жд а н аг ор е, к ат о п ра вие дн а о т
п ер ио ди чн ит е с и о це нк и н а н еб ет о. "А коет ър го вс ки щ е г о з ал ов им
Н е м ож емд а о ча кв ам е н ов а М ад ред е Д еу с, н о в сеп акщ е н и н ап ра ви б ог ат и х ор а. Т ойп ог ле жд а Н ик ъл ъссл ук ав з аг ов ор ни че ск и п ог ле д.
И ск ат е л и д а с та не теб ог атч ов ек г ос по ди н л ек ар
Н ик ъл ъсн е о тг ов ар я. "А мие ки па жъ т?" - п ит а т ой "Н а б ор дан а
"П ра ве дн ик н ям а м яс тоз а з ат во рн иц и.
Щ е г и о св об од я о т б ог ат ст во тои м, щ е и м п ож ел аяс ла дк а Б уе на Ф ор ту наищ е г и и зп ра тяп о п ът я и м - о тг ов ар я К он ъл з аг ле да н в о гр ом на тав од наш ир Т ойп ог ле жд а к ъмН ик ол ас с як ашс е в ръ щак ъм с по ме ни тес и. К ак вод ру гоб их тен ак ар ал и е ди н б ог об оя зл ивч ов екд а
н ап ра ви
П яс ъч ни ятч ас ов ни к ез ак ре пе н д о к ор аб на так ам ба на Вс по ко йн и
в од и т ойс е д ър жид об ре Н о д не с м ор ет о еи зр иг на лосе дн а о т
в не за пн ит е с и п ро ле тн и б ур и и"П ра ве дн ик ът с е т ър ка ляп о н ач ин
к ой тоН ик ол асн ам ир а з а о тк ро ве ноу жа ся ва щ. П рив се кис тр ан ич ен с ко к п од ве тр ен ия т п ар ап етп ро би ваг ре бе ни тен а в ъл ни теии зх въ рл я
л ед ен а в од а в ър хуп ал уб ат а. Д а н е и зп ус као т о чис ти ча щи тес е
п ес ъч ин кивс тъ кл ен ат а к ру шк а с ам о з ас ил ваг ад ен ет о, к ое тои зп ит ва
Н о н ак ра я т я еп ра зн а. П ом ощ ни к-к ап ит ан ът- н ав ъс ен о с ъщ ес тв о,
к ое тои зг ле жд а т ак а, с як ашеи зс еч ен о о т с ъщ ат а г ор а, о т к оя тос а
д ош лид ър ве ни тег ре дин а к ор аб а - к им ва Н ик ъл ъсз въ ние не рг ич но о се м п ът и. П о п ла дн е е д ок ол ко тон як ойм ож е д а р аз бе ре
П рип о-я сн о в ре меч ир ац ит е щ ях а д а п ро ве ря т н ак ло нан а с лъ нц ет о
н адх ор из он таса ст ро ла би я. Н о д не с н еб ет о ес ин ьоим ра чн о. П о
п ал уб ат а с е с ти ча т д ъж до вн и к ап ки к ои топ ра вя т д ъс ки тет ъм нии к ов ар нох лъ зг ав и. Ив ъп ре кич е в си чк и с а о бл еч ен и вм ас ле ник ал па ци ик ож ен и д ри пи н ик ойн е еб или ст ин ск и с ухо т д вад ни
Н ик ъл ъсн аб лю да вак акч ир ац ит е х въ рл ятв ъз ел а н а в ъж ет о, з а д а
и зч ис ля т с ко ро ст тан а к ор аб а. Д ок ат о т я с е о тк ъс вао т в ре те но тои и зч ез ваз адб ор да т е и зм ер ва т к ол ков ъз ел а с а и зм ин ал и, к ат о
и зп ол зв атп о-м ал ък п ол ов ин ми ну те н п яс ъч енч ас ов ни к. С ле д т ов а
к ор мч ия тап ро ве ря вак ур сас и п о ж ел яз от о н а к ом па са К ог ат о
п ом ощ ни къ т с е у ве ри ч е н е с а д оп ус на тиг ре шк и, т ойс ъо бщ ав а
и зм ер ва ни ят а н а К он ъл к ой тон ан ас я п оз иц ия таи м в ър хук ур са
н ач ер та н н а к ар та там у о т к оз я к ож а. И зг ле жд а д ов ол ен ч е н е с а с е
и зг уб ил и. Н о п о в си чк о л ич и, ч е Н ик ъл ъсм ож е д а п ла вао т к ра я н а
с ве та
И зг ле жд ат е м ал кос ур ов ат ъч ен дрШ ел би- к аз ваК он ълс ъс с ту де нау см ив ка к ог ат о Н ик ъл ъсс е з ас ил вас ре щуп ор ед но то и зк ри вя ва нен а п ал уб ат а. А кощ е п ов ръ ща те н айд об реед а с тесл иц е
к ъмп од ве тр ен ат а с тр ан а, и на чещ е и зг уб ит е х уб ав о п ов ръ ща не
О тк аз ва йк и д а д ад е н а К он ълд ре бн ат а п об ед а, к оя тож ел ае
Н ик ъл ъсп ре гл ъщ а т ру дн о. "К ол код ъл гом ис ли те ч е щ е п ро дъ лж и
т ов а, к ап ит анК он ъл
"Н е з а д ъл го Вп ов еч ет о с лу ча и т я с е еи зд ън ил а.
"И ма мел и н ап ре дъ к?
"Н е с мес е у да ви ли а кои ма ш п ре дв идт ов а.
"Т ак а л и е Н е б яхс иг ур ен
К он ълг о д ар яв а су см ив ка к оя тоН ик ъл ъсев иж да л ип ре ди
у см ив кан а п ре зр ен иек ъма ут са йд ер а. "С ле д д вад нищ е б ъд емк ра й
н осФ ин ис те р. М ож емд а с е о тб ие м в ъвВ иг о з а п ря сн а х ра наив од а.
Н о В иг о еп оди сп ан ск о у пр ав ле ни е - к аз ваН ик ъл ъсс ъсс ъм не ни е.
"Н ям а л и д а б ъд емво па сн ос т о т к он фи ск ац ия
К он ълс е с ме е. "М ер си дрШ ел би м ис ли тел и, ч е т ър го ви ят а с пи ра с ам о з ащ от о н аш ат а к ра ли цаид он ск ия т к ра л с е с ка рв ато т в ре мен а
в ре ме
"Н о а з н ос я п ис мао т с ърР об ър т С ес ил А ком е х ва на т...
Щ е к аж ат ч е с и ш пи он инн а а нг ли йс ка так ра ли цаищ е т е о бе ся т -
у сл уж ли вок аз ваК он ъл Т ог ав а к ра си ва таг ос по жи цаБ иа нк а щ е т ря бв а
д а с е о бъ рн е к ъмп о-г ру б ч ов ек к ой тод а йт оп лич ар ша фи те Т ойс е
с ме е ип от уп ваН ик ол асп о р ам от о. "Н е с е п ри те сн яв ай Щ е и зп ра тя "М ар ио н" б ли зод о б ре га з а д а п ог ле дн е. Т я ем но гоу до бн а. А кои ма д он ск и г ал ео н н а к от ва м ож емд а с е о тд ал еч им п ре дии сп ан ци тед а
у сп ея т д а с и в ди гн атг ащ ит е. О св ент ов а, д ор и ит ол ко ван а с ев ере в ер оя тн о д а с е с бл ъс ка месв ар ва рс кик ор са ри к ак тоиси сп ан ци
"В ар ва рс кик ор са ри Н ик ъл ъсд об ав я т аз и м ис ълк ъмб ър зо н ар ас тв ащ ияс и с пи съ к см ор ск и о па сн ос ти Т е с е с ре ща т н а т ез и
г ео гр аф ск и ш ир ин и?
"Д а, т е н ап ад атп ор ту га лс ки теии сп ан ск ит е к ра йб ре жн и с ел ищ а з а
р об и. П он як ог а н ап ад атиф ре нс ко ток ра йб ре жи е. Ин е с ам о
б ар ба рс ки тем ав ри Д ор и ил ев ан ти йс ки теп ир ат и н ад ни ча т в А тл ан ти че ск ияо ке ан а кос а д ос та тъ чн о г ла дн и. Н о вм ом ен тас мев д ос та тъ чн а б ез оп ас но ст Вт ез и м ор ет а е дн а г ал ер а н е м ож е д а г ре без а
н ищ о, ат е с а л уб ер и сп ла тн а, т ак а ч е с а т ак ив а".
"Н о т и к аз а, ч е б ур ят а п оч тис е ер аз ра зи ла К ак вос та ва к ог ат о
м ор ет о у ти хн е?
"Т ог ав а с е н ад яв ай ч е м ои теа рт ил ер ис тис и з на ятр аб от ат а.
"Н о с иг ур ноп ис ма та к ои тон ос я д о д во ран а с ул та на щ е н и
г ар ан ти ра т с во бо дн о п ре ми на ва не
К он ълс е з ас ми вап ре не бр еж ит ел но "П ър во н ям а н ит о е ди н м ав ър н а х ил яд а, к ой тод а м ож е д а ч ет е а нг ли йс ки В то ро е ди н м ав ърн е е п ро ст о м ав ър Т е с и и ма т с во и е ре ти ци к ак тоин ие И маип ле ме на
е ди н в ат ас и и ск а к ръ вт а н а с аа ди к ой тос е г ну сио т т ур чи н, к ой то с мя таа ле ви йц ит е з а м ал коп о-д об рио т к уч ет а... М ог а д а п ро дъ лж а, н о
щ е м е р аз бе ре те Ив си чк и т е м ра зя т х ри ст ия ни те О св ена кон ям ат н уж дао т н ег о, р аз би рас е. К он ъли зх въ рл я п ре зр ит ел ног лъ тк а с лю нк а
н адб ор дан а "П ра ве дн ик. Н о н е с е п ри те сн яв ай те дрШ ел би
М ав ри тем е п оз на ва т, а кон е н а п ръ в п ог ле д, т о п он е п о р еп ут ац ия Д а,
т е п оз на ва т К он ълд ос та тъ чн о д об ре
Т ов а ек аз ан о т ол ко ваз аг ад ъч но ч е Н ик ъл ъср еш ав а д а п оп ит а
К он ълк ак вои мап ре дв ид Н о о щед ок ат о о тв ар я у ст а, з а д а г ов ор и, т ой ч ув а с ък ру ши те ле н з ву к, к ат о ч е л и в си чк и д ем ис ку лп ер и ис ок ол и н а
б ор дан а "П ра ве дн ик с тр ел ятк ат о е ди н. О бр ъщ а с е - ив иж дак ак о гр ом нав ъл нас е у др я вп ре дд ве ри ет о.
З а м игм у с е с тр ув а, ч е к ор аб ътс е еб лъ сн алвс ка лао т т ъм но зе ле н
к ри ст ало т к ър ва в к ам ък "П ра ве дн ик ът с як ашс пи рав ъвв од ат а.
Н ик ъл ъсу се щак акк ол ен ет е м у с е п од ко ся ва т. С ле д т ов а в ъл на тас е
р аз би ва п ре ми на васр евп ре з г ла вн ат а п ал уб а ис е р аз би вавп ен ес та м ъг ла к оя тоз а м игг о з ас ле пя ва
И зб ър св ай кио чи тес и, з а д а с е о св об од и о т щ ип ещ ит е с ол ен и
и зп ар ен ия т ойп ог ле жд а н ад ол у о т м яс то тос и н а к ър мо ви я з ам ък З а
н ег ов а и зн ен ад а "П ра ве дн ик ът в сео щеец ял Е ки па жъ т с е с ме е
б ур но Щ ас тл ив от о б яг ст вог и еп ре не сл о о т у жа савн як ак ъвв ид л ик ув ащд ел ир иу м.
В си чк и, си зк лю че ни е н а е ди н о т ч ир ац ит е, ч ие тот ял о, о тх въ рл ен о
о т в ъл на тас ре щуе ди н о т д ем ис ку лп ер ин ит е, л еж и п ро пи тои н еп од ви жн о н а п ал уб ат а к ат о н ещ о, к ое том ор ет о еи зх въ рл ил о п ри п ре ми на ва не тос и.
Д ок ат о с е в ръ щао т а ле ят а С ей нтО ла в, Б иа нк а в сео щеу се щав н оз др ит е с и м ир из ма тан а б ул ьо нан а д об ра тас ъп ру гаУ ил дъ рс Т ов а ѝ н ап ом ня ч е н е ея лао т з ак ус ка С то ма хъ т ѝш ум нок оп не е з а е ди н о т
с пе ци ал ит ет ит е н а Ф ар за д. Н о п ре дид а м ож е д а с е н ах ра ни т ря бв а д а
с въ рш и е дн а р аб от а н а а пт ек ар я. К акщ е с е р аз пр ос тр ан яв атс во бо дн о
е но ри йс ки тек лю ки а коД же ниС ол въ р н ям а б ос ил еко т б ялп ип ер
м ас лоо т к оп ър с ер пи лу м ие уф ор би ум з а д а д ър жип одк он тр ол м иг ре на тас и? К акм ър мо ре не тон а У ол тъ р П ем ълд а б ъд е п он ос им о,
а кот ойн ям а м азо т к оп ри ва к оя тод а в тр иевг но йн ат а с и р ан а? К ак п ас то р М уд и д а ч ет е с по ко йн о Б иб ли ят а с и, а кон ям а е ле кс иро т с око т
с ла дн икиб ялр ав не ц, к ой тод а у кр еп и з ре ни ет о м у? ВБ ан кс ай д и ма д ос та тъ чн о и зп ит ан ия к ои тот ря бв а д а с е п он ес ат б езБ иа нк а М ер тъ н
д а п ре не бр ег ваз ад ъл же ни ят а с и. З ат ов а т я р еш ав а д а с е в ър невД ай с
Л ей н. Х ра не не том ож е д а п оч ак а.
Д вач ас а п о-к ъс нот я в еч е еп оч тиг от ов а. Г ла дъ т еи зч ез на л. Н о н а
н ег ов о м яс тос е еп оя ви лан ео бя сн им а у мо ра
П ър во на ча лн о т я с е о пи тв а д а г о п ре не бр ег не И ма м з др ав о рг ан из ъм к аз вас и т я. Н е с ъмн ап ра ве нао т л ив ад нат ре ва Н е с е
п ре об ръ ща м п рип ър ви я п ол ъхн а в ят ър а. Т ов а еп ро ст о у мо ра
З ап оч вап ол ов ин ча тас и р ав но см ет ка П ро ве ря вас ак си ит е и к ут ии те ч ек ме дж ет ат а иб ур ка ни те к ло нк ит е, к ор ен ит е, с ух ит е л ис та
п ар че та та.. Н а н як ол коп ът и яп ре къ св атк ли ен ти н о к ог ат о т е с е
з ад ър жа т, з а д а р аз го ва ря т, т я н е с е ч ув ст вао со бе нос кл он над а и м
у га жд а. К ос ти тез ап оч ва т д а яб ол яту жа сн о. А коиу тр е с е ч ув ст ва м
т ак а, м ис лис и т я, п ът ув ан ет о д о С ес илХ ау с щ е т ря бв а д а п оч ак а.
Ч ув ст ва м с е т ак а, с як ашс ъмс е с ра жа ва лат рир ун дас ъсс та ри я м еч ок С ак ер со н.
Т я н ео хо тн о з ат ва рям аг аз ин а. П ри го тв я с и о бщ о у кр еп ит ел ноп ит ие о т ж ив ов ля к ид юл я, с ле д к ое тос е п ри би равс па лн ят а с и г ор е. З ат ва ря щ ор ит е, с ъб ли чар ок ля тас и, к ъп е с е см ок рак ър па н ап ое нас д ес ти ла ци я о т п од бе л, з а д а о бл ек чиб ол ки те ик ог ат о ес ух а, с е с вл ич а
вл ег ло то
Д ок ат о л еж и т амис е п ре ви вао т д ис ко мф ор тавс та ви тес и п ри в ся код ви же ни е, Б иа нк а с е ч уд и к ъд е еН ик ол асс ег а. П риц ел ияу жа с
н а и ст ор ия тан а Ф ар за д т я н е м ож е д а с и п ре дс та ви ч е т ойев о па сн ос т о т К он ъл н е иа кон ос и п ор ъч ка тан а Р об ър т С ес ил Н е,
о ча ро ва те лн ия т К ра дл ьом ож е д а п оч ак а д о у тр е. Н як ол коч ас а з др ав с ънит я с ъсс иг ур но стщ е с е п оч ув ст вап о-д об ре
Н о с ън ятн е и дв а. Б ол ка тавс та ви тейс е з ас ил ва С то ма хъ т ѝ з ап оч вад а с е о бр ъщ а. Ид ор и д а м ож еш е д а п ре не бр ег нет ез и
н еу до бс тв а, м оз ък ътѝс е т ре сео т м ис лик акд а с е д об ли жид о Г ол т и д о Р об ър т С ес ил К ам ба на тан а ц ър кв ат а "С ве тиС па си те л" о тм ер ва ч ас а т рип ът и, п ре дин айн ак ра я д а яо бз ем е н ес по ко енс ън Н о вм иг а
п ре дит ов а о тг ов ор ътйи дв а к ат о в не за пе н п ро бл яс ъкн а я сн от а.
И ме том у еЕ дм ън д Х ор то п. Т ойен а ш ес тн ад ес етг од ин и, с инн а
о вч аро т У ил д вК ен т. Н ик ог а д ос ег а н е еб илвм ор ет о.
В си чк о т ов а Н ик ъл ъсн ау ча вао т м ор яц ит е, к ои топ ре на ся т
с чу пе но том у т ял о о т д ем ис ку лв ер ин а д о м ал ко тоу бе жи щез ад с тъ лб ат а н а С тъ рн ка съ л.
Н ик ъл ъси м ек ре щя л д а н е г о м ес тя т, н о в оя т н а в ят ър а ез аг лу ши л
г ла сам у. С ег а м ла ди ятХ ор то п г о г ле да шесу пл аш ен и о чи л иц ет о м у
б е л ъс на лоо т м ор ск а в од а ип от ап лъ тт а м у б е т ре во жн о с ив а.
Н ик ъл ъсс е о пи тв а д а п ре це нис те пе нт а н а н ар ан яв ан ия там у. Н ям а
с ле дио т к ръ в, с ам о е дн а с ур ов а в дл ъб на ти нан а д яс на там у ч ел юс т,
к оя тоН ик ъл ъсп ри пи св а н а с бл ъс ък а м у сж ел ез ни я т ри онн а
о ръ ди ет о. Н о о т о пи тас и к ат о х ир ур г ва рм ия тан а О ра нс ки я р одв Н ис ки тез ем и т ойз на е, ч е л ип са тан а к ръ в н е ег ар ан ци я, ч е п ац ие нт ът м у н е ес мъ рт он ос нор ан ен
Н ик ол аср аз го ва рясм ом че то д ок ат о т о р аз ко пч ав а г аб ар ди ни тес и,
н ап ое нио т м ор ет о. З а п ръ в п ът о тк ак тос е ек ач илн а "П ра ве дн ик, т ой с е ч ув ст ваа вт ор ит ет ен- в еч е н е ен ек ва ли фи ци ра нап ре чк а, к оя то т ря бв а д а б ъд е о тб лъ сн ат а св ик"М ах айс е, я ре ле".
"К ъд е еб ол ка та Е дм ън д? М ож ешл и д а м и к аж еш
Т я б еш е н ав ся къ де г ос по ди не- к аз вам ом че тосп ре си пн алг ла с.
"Б еш е?
"С ег а еп о-д об ре О тш ум яв а. Т ойх ва щаН ик ол асз а к ит ка та
П ръ ст ит е м у с а к ат о л ед ен и л ен ти "Т ов а о зн ач ав а л и, ч е иа з у ми ра м?
Н е б ихи ск алд а у мр а н ас ре д о ке ан а, У чи те лю
"Т и н е у ми ра ш, Е дм ън д. П ро ст о с и п ол уч илт еж ъку да р. Л еж и
с по ко йн о.
ВХ ол ан ди я т ойч ес тоеу сп ок оя ва л п о т оз и н ач инщ ур мо ва к и ли п ис то ле т, с тр ел еци лим ач ле ри ст з на ей кид об ре ч е г и л ъж е. Н о
п он як ог а у те ха таее ди нс тв ен от о л ек ар ст во к ое тол ек ар ятм ож е д а
д ад е.
Н о п ос та вя не тон а с чу пе ник ос ти п оч ис тв ан ет о из аш ив ан ет о н а
р аз къ са нап лъ т - т ов а еп ра кт ич ес ко тол ек ар ст во вк ое том ож е д а б ъд е
с иг ур ен В си чк о, к ое тот ря бв а д а н ап ра ви ед а п оп ра ви Иа кон е м ож е
д а п оп ра ви т о щ е ез ащ от о р ан ат а н е м ож е д а с е и зл ек ув а, ан е з ащ от о
м у ет ру дн о д а р ец ит ир а с тр ан иц и о т Г ал ениХ ип ок ра т н а б ез уп ре че н
л ат ин ск и.
И зп ра щае ди н о т д ру ги теч ир ац и д ол у д а д он ес е л ек ар ск ияс ан дъ к,
Н ик ол аср аз тв ар я г аб ар ди нан а м ом че тоив ни ма те лн о г о о пи пв а з а
с чу пе нир еб ра Г ръ дн ия т к оши зг ле жд а з др ав м ак арч е д иш ан ет о е п ов ър хн ос тн о иу че ст ен о. Х ор то п о ст ав а б ез мъ лв енп ре з ц ял от о в ре ме н а и зс ле дв ан ет о, з аг ле да н вл юл ее що тос е н еб е.
К ра йн иц ит е с ъщ о и зг ле жд атн еп ок ът на ти М ож е б и н е с и н ап ра ви л
н ищ о д ру го о св енд а с е н ат ър ти ш, Е дм он д - к аз вао ку ра жи те лн о т ой
м ак арч е п ре ду пр ед ит ел енг ла с вг ла ва там у к аз ва ч е м ом че тощ е и ма к ъс ме т, ч е с е ео тъ рв ал о т ол ко вал ек о. Т ък мос е к ан и д а п ом ол и Х ор то п
д а р аз дв иж и к ра йн иц ит е с и, к ог ат о д ру гав ъл нас е с то ва рв а в ър ху П ра ве дн ия Т я с е п ре тъ рк ул вао тв ра ти те лн о. З ас та на л н адп ов ал ен от о
т ял о н а Х ор то п, е дн о о т м ом че та тач ир ац и с е п ре пъ ван ап ре д и б от уш ътм у т уп вас ил нов ър худ ес ни я г ле зе н н а Х ор то п.
Х ор то п н е и зв ик ва Т ойд ор и н е о тм ес тв а к ра кас и о т п ът я.
Е дм ън д, щ е с е о пи та ш л и д а р аз дв иж ишк ра кас и з ар ад и м ен
Н ик ол аск аз ва к ог ат о П ра ве дн ия т с е у сп ок оя ва
Н о Х ор то п о ст ав а н еп од ви же н.
"Н е м ог а, г ос по да рю Т е о тк аз ва т н а в ол ят а м и. Г ла съ т м у е дв а с е
ч ув а. Н ик ъл ъсв иж дау си ли ет о, к ое том у ен ео бх од им о, з а д а н ак ар а
д ум ит е д а и зл яз ато т у ст ат а м у. Т ойз аб ив а п ет ат а н а д ла нт а с и в п лъ тт а н а д яс но тоб ед рон а Х ор то п, н а п ол ов ин ат а п ътм еж дук ол ян от о
ис ла би ни те
"У се ща ш л и т ов а?
М ом че тоо тг ов ар я: "Н е.
Н ик ъл ъсс е и зп ра вяис е о бр ъщ а к ъмК он ъл к ат о г ов ор и т их о, з а д а
н е г о ч уеХ ор то п н адш ум а н а в ят ър а. "М ис ля ч е м ом че тоез ас ег на то о т п ар ал из а н а к ра йн иц ит е. В ъз мо жн о ед а и мау вр еж да нен а
г ръ бн ач ни я м оз ък.
"М ож е л и д а с е и зл ек ув а? К он ълп ит а. "Т ойс тр ув а и зв ес тн а с ум а
п ар и з а м ен
Ш ок ир ано т б ез ду ши ет о н а К он ъл Н ик ъл ъсс е м ъч и д а з ап аз и
н еу тр ал енг ла с. "П ро гн оз ат а н е ед об ра П рип о-м ал киу вр еж да ни я
д ре вн ит е п он як ог а с а п ре по ръ чв ал и х од ен ет о п о г ръ бн ак а д а о бл ек чи б ол ка таи лит ял от о д а б ъд е о ка че нон а р ам ка Н о Х ор то п н е е п ре ка ле ноп ри те сн ен Т ов а м е п ри те сн яв а.
"Т ря бв а д а и ман ещ о, к ое том ож ешд а н ап ра ви ш - сц ял от о т ов а
о бу че ни е вт еб
"Вк ра йн и с лу ча и ф ре нс ки ятх ир ур г П ар е п ре по ръ чв а д а с е и зр еж ат ф ра гм ен ти тен а у вр ед ен ит е п ре шл ен и. В ед нъ ж с е о пи та х д а г о н ап ра вя вН ис ки тез ем и се ди н ш ве йц ар ск и н ае мн ик к ой тос е б еш е у лу чи л в г ър ба Н е б еш е с ъв се м у сп еш но
К ак вос е с лу чи
"Т ойу мр я.
К он ъло бм ис лят ов а з а м ом ен т. П ос лек аз ва "Т ог ав а щ е г о и зп ра тя н а б ре гав ъвВ иг о. П ор ту га лц ит е и ма т б ол ни циим ил ос ър дн и с ес тр и.
Т е м ог атд а г о в зе ма т.
"Д а и зо ст ав ишм ом че товч уж дас тр ан а, п ар ал из ир ан о о т в ра та н ад ол у?
"К ак вод ру гом ож е д а с е н ап ра ви
"Д а с е н ад яв ам е, ч е м ав ри тещ е м ог атд а г о л ек ув ат, к аз ваН ик ол ас
"М ав ри те" - о тг ов ар я К он ълсп ре зр ит ел ном ър мо ре не
Т ех ни ятл ек арА лб ук ас исеп ис алз а с ъс то ян ие тон а п ар ал из ат а вп о-
г ол ям а с те пе н о т х ри ст ия нс ки тел ек ар и - к аз ваН ик ол ас з на ей ки ч е
з ву чик ат о ч ов ек к ой тог уб и с по р.
"Аа коу сп ея т?
"Т ойм ож е д а ж ив ее Н о с е с тр ах ув ам ч е щ е б ъд е г ол ям о б ре мез а
с ем ей ст во тос и, к ог ат о с е в ър не Б ащ а м у еп ас ти р, к ак тор аз би ра м.
М ал ков ер оя тн о ед а и мап ар и, з а д а с е г ри жиз а о са ка те н с ин.
Н ик ъл ъсс и м ис лиз а б ед ни тес ки тн иц и, к ои тоев иж да л п о
п ът ищ ат а н а А нг ли я, п ол уг ла дн и, о бл еч ен и вп ар ца ли п ро се щих ра на
п ро го не нио т г ра до ве тес ъсз ап ла ха тад а б ъд атз ак ле йм ен и. М но гоо т
т яхб ях а о са ка те нив ой ни цио т Н ис ки тез ем и и лио са ка те ним ор яц и,
у во лн ен и о т ф ло та М ож е б и щ еш е д а еп о-д об ре м ис лис и т ой а ко в ъл на таб еш е о тн ес лаЕ дм ън д Х ор то п и зц ял о о т т оз и с вя т.
К он ъли зу ча вао пъ на ти теп ла тн а, д ок ат о о бм ис ляк аз ан от о о т
Н ик ол ас З на чиеС аф и - к аз ват ойис ви вар ам ен е. Д а с е н ад яв ам е, ч е
в яр ат а в и ве зи че ск ат а ф из ик а н е ен еу ме ст на дрШ ел би А з п ък п ре дп оч ит амд яв ол ътд а м и с ме св а л ек ар ст ва та
Ш ум но тол ош о н ас тр ое ни е н а с ъс ед ск ияп ет елс ъб уж даБ иа нк а.
Е ди н-е ди нс тв енл ъчв од ни ст а с ив а с ве тл ин а п ад а н ео хо тн о в ър ху с те на тан а с па лн ят а. Д ок ат о с ед и н а в ъз гл ав ни ца та б ол ни теѝс та ви п ро те ст ир ат С ег а т я н е с е ч ув ст вап о-д об ре о тк ол ко ток ог ат о е з ас па ла
Н о г ла дъ т ѝс е ев ър на л со тм ъщ ен ие Вг ла ва таѝс е п оя вя ва м ир из ма тан а б ул ьо нан а д об ра тас ъп ру гаУ ил дъ рс С то ма хъ т ѝз ап оч ва д а к ър ко ри М ис лис и, ч е вс ег аш но тоѝс ъс то ян иее ди н д об ърб ул ьо н
м ож е д а ео т з на че ни е.
Т я ск оп не ж с и с по мн я з а т оз и, к ой том ай каѝеп ри го тв ял а, к ог ат о е б ил а м ал ка т ру п н а п ла ни нс кап ти ца- т ет ра они лиф ад жа но- в ар енс ч ас ов е са сп ер жи м аг да но з ик оп ър И ма лоем ом ен ти вк ои тот оз и
б ул ьо н яед ър жа л вр ед н ап ри ме р р аз ри въ т ѝсА нт он ияА до на тои ли о нз и с лу ча й, к ог ат о н а ч ет ир ин ад ес ет го ди шн а в ъз ра стех въ рл ил а
в си чк и ж ен ск и у ме ни я, к ои тос и ев ъо бр аз яв ал а, ч е п ри те жа ва н а
П ау лоВ иа не ло с ин а н а з ид ар я, з а д а яу ни жип уб ли чн о, к ат о ѝк аж е д а
с е в ър не к ог ат о п ор ас несе дн а г од ин а, ит о е дв а с ле д к ат о ѝп ор ас на т
г ър ди Н ик ог а н е еи ма лои зп ит ан ие к ое тод а н е м ож е д а б ъд е
п ос та ве нон а м яс то том у о т т оз и п ре кр ас енб ул ьо н.
Ч ув ст ва йк и с е м ал коп о-д об рес ам о п рим ис ъл таз а т ов а, Б иа нк а
р аз ма хв а к ра кан а п од а, и зм ив а с е о т к уп ат а ск ла де нч ов а в од а въ гъ ла
о бл ич а ч ис тап ре ст ил каис ли зап о с тъ лб ит е, и зп ъл не насн ов а ц ел
В яр ное ч е г лу ха р и лия ре би цам ож е д а с е о ка жа т т ру дн и з а
н ам ир ан е вк ра тк и с ро ко ве
Н о п аз ар ътн а "С ве тиС ав ад ор щ е б ъд е о тв ор енн а р аз съ мв ан е и п ти ча ри тем ож е д а с а х ва на лин як ол ковм ре жи тес и. Аа кон е, т я
в ин аг и м ож е д а и зп ол зв а г лу ха рч е к ат о а лт ер на ти ва Д о о бя д м аг ия та т ря бв а д а ез ав ър ше на Т ог ав а щ е б ъд е вп о-д об рак он ди ци я д а о бл еч е
з ел ен ат а с и б ро ка те нар из а ик ар не ол ов от о с и б од и ид а т ръ гн е д а
о ма гь ос ваК ра б д а и зп ра тиб ър з п ин ас к ой тод а п ри бе реН ик ол асу д ом а о т л ап ит е н а н айж ес то ки я ч ов екн а с ве та
Т я т ък мос ъб ир а о ст ан ал ит е с ъс та вк и о т к ух ня тас и, к ог ат о Д же ни С ол въ р с е в ту рв а вм аг аз ин а с ъсз ач ер ве нол иц е.
"А з л и с ъмп ър ва г ос по жоМ ер тъ н?
"В иес те г ос по жоС ол въ р. О щен е с ъмо тв ор ил а - е дв а с е е р аз съ мн ал о.
"З на чин е еи ма лоб яг ст во
Б иа нк а и зг ле жд а о за да че на "Б яг ст во Н а к ак во
"О це т.
"Н е. Ат ря бв а л и д а и ма
Вт ак ъвс лу ча й щ е м и т ря бв ат - Д же ниС ол въ р з ап оч вад а з ач ер кв а
п ръ ст ит е с и - "п он е е дн а ч ет въ рто це т... т ин кт ур а о т к ле к... т ри с кр уп ул и п ел ин.. ч ет ир и д ра хм и в од енз др ав ец.. к ам фи р...
И зч ак ай тем ал ко г ос по жоС ол въ р - к аз ваБ иа нк а, о пи тв ай кис е д а я з аб ав и. "Т ов а с а с ъс та вк ит е з а ф ум иг ан т: з а з ащ ит а о т з ар аз ат а.
Д же ниС ол въ р яг ле дат ак а, с як ашес ел ск ия т к ло ша р. 'З ащ о и на че с и м ис ли те ч е с ъмт уквк ок ош ият ръ н, г ос по жоМ ер тъ н? Т ойе п ре ми на л р ек ат а. ВБ ан кс ай д и мач ум а.
О би ча йн ия т н ав икн а Б иа нк а ед а н е о бр ъщ а в ни ма ни е н а к лю ки те н а Д же ниС ол въ р. Н о н ещ о вп ог ле даѝп од ск аз ва ч е т ов а н е с а п ро ст о
с лу хо ве "О тк ъд е з на еш
"П ас то р М уд и м и к аз а. Т ойп ог ре бап ър во тот ял о к ъс нос но щи
Б иа нк а в ди гар ък а к ъму ст ат а с и. "Н е! К ояеб ил а б ед на тад уш а? Т ой к аз а л и?
'П оз на ва ш л и д ъщ ер ят а н а к он ст аб ълУ ил дъ рс Р ут т аз и, к оя тос е
о мъ жиз а с ин а н а о нз и р ък ав ич ар Ж ив ея т н а Pocket Lane. С ам о ч е т я е б ил а з а м ал коо т д ру га тас тр ан а н а м ос та в иж да тел и, ик ог ат о с е
в ър на ла..
Б иа нк а у се щак акп ре з н еяп ре ми на вав ъл нао т с ту де н с тр ах к оя то и зт ръ гв а ц ял ат а с ил а о т к ра ка таѝ Ч ув а г ла сан а д об ра тас ъп ру га У ил дъ рсвг ла ва тас и: Т ойт ок у-щ о ео ти шъ л п рид ъщ ер я н и Р утн а
"П ок етЛ ей н" ст ен дж ер а о т м ояб ул ьо н. Р утс е еп оч ув ст ва лам ал ко з ле..
Ит я с и с по мн я к акУ ил дъ рс к ог ат о с е в ър на и зг ле жд аш е н як ак р аз се ян Т ойез на ел к аз вас и т я. З на еле Ив сеп акем ъл ча л. С ам о
е ди н Б огз на е к ол кох ор а в еч е м ож е д а с а з ар аз ен и!
З а м игБ иа нк а с и м ис ли ч е щ е п ри па дн е. Т я с е п од пи ран а м ас ат а.
Д же ниС ол въ р с е н ав еж дас ъв се м б ли зод о н ея о чи теѝс е в ър тя т,
у ст ни теѝс а и зт ег ле нин адз ъб ит е, з а д а п од че рт ая т у жа сан а в си чк о
т ов а. Г ла съ т ѝи зг ле жд а н еп он ос им о с ил ен- с як ашк ре щивл иц ет о н а
Б иа нк а.
"П ре дс та ве тес и г о: К он ст аб ълУ ил дъ рст ря бв а д а з ат ва ря у ми ра ща тас и д ъщ ер я вч ум авд омип ре з ц ял от о в ре мед а с е ч уд и д ал и
н е ео мъ рс илс еб е с и - ив се ки к ой тоеб илб ли зод о н ег о. Т ак а ч е, а ко в и ев сет ая г ос по жоМ ер тъ н, щ е п ол уч а т оз и ф ум иг ан т в ед на гащ ом у сп ее те Г ос по жи цеМ ер то н... Г ос по жи цеМ ер то н... д об рел и с те
16
П ре з н ощ таН ик ъл ъсс пивх ам ак п ос та ве н вм ал кан иш а, к ъд ет о с е
с ъх ра ня ва т с ан дъ ци тесм ус ке ти п ре дн аз на че низ а о ръ же йн иц ат а н а
с ул та н а л-М ан су р. Н а "П ра ве дн иц ит е" т ов а ен айб ли зк от о д о
у ед ин ен ие к ое том ож е д а п ол уч и в се ки- о св енК он ъл- иео ск ъд но п ри зн ан иез а п оз иц ия там у н а п ра те ни к н а Т ай ни я с ъв ет Т я н ап ом ня н а Н ик ъл ъсз а к ри пт а вм ав зо ле й. Е ди нс тв ен ат а с ве тл ин а - д ок ат о н е с е
р аз съ мн е ин е с е о тв ор и л юк ъто тп ре д н а ф ор ща га- и дв а о т е ди н р ог ов ф ен ер к ой тос е к ла тин а к ук а о т г ре дан а п ал уб ат а. К ог ат о т ов а с е
с лу чи о бр аз ув ал ат а с е ш ах тасл ък ат уш ещ а с ив а с ве тл ин а к ар а
Н ик ол асд а с е с тр ах ув а, ч е м ор ет о ен ах лу ло Л юк ътв еч е ео тв ор ен
В ят ър ътеп ре ст ан алд а в ие В ъл ни тес а с е у сп ок ои ли П ър ва та д не вн а в ах тас е к ач ван а п ал уб ат а, п ро це си я о т м ър мо ре щии п ро кл ин ащ и м ъж е, к ои тос е к ач ва т с ън ли воп о с тъ лб ат а, з а д а с ед на т в г ла ва та т яс на тар еш ет кап одб уш пр ит а - е ди нс тв ен от о м яс тон а
"П ра ве дн ик, к ъд ет о ч ов екм ож е д а и зп ра зн и ч ер ва тас и, ит о
о би кн ов ен о с ам о р ам о д о р ам о с ъсс ъс ед а с и.
Н ик ъл ъсп ри ем а т оз и е же дн ев енр ит уа л сд об рон ас тр ое ни е. Т ойн е
еч уж д н а п ри ну ди те лн от о о бщ ув ан е. ВН ис ки тез ем и, к ат о х ир ур г в к ом па ни ят а н а с ърД жо шу а У ай лд т ойс е ен ау чи л д а к оп аед же зв е
т ол ко ваб ър зо к ол ко тов се кид ру г ч ов ек ид а г о и зп ол зв а б ез о пл ак ва не н ез ав ис им о о т м ир из ма та Т укп он е о тп ад ъц ит е н а ч ов ек а
о ти ва т в ъвв од ат а, ан е вн як ояв он ящ а к ан ав каи ливо тк ри ти те к ан ал из ац ио нн и ш ах тин а Л он до н.
Н о п ре диН ик ъл ъсд а с е з ае мес ъсс еб е с и, п ър вот ря бв а д а п ро ве ри с ъс то ян ие тон а с во я п ац ие нт б ед ни я Е дм ън д Х ор то п.
В че рач ир ац ит е с кр еп их а в ес ла тан а л од ка та з а д а о бр аз ув ат и мп ро ви зи ра нан ос ил ка з ав ър за хам ом че ток ат о н ав ит о н а р ул о
к ил им чеи- к ол ко том ож е п о-н еж но- г о с пу сн ах а п ре з л юк а в т ъм ни на тад ол у. Н а Н ик ъл ъсм у с е с то ри ч е в еч е г о п ог ре бв ат Т ойе с ме лоа нг ли йс ком ом че- в иж те н е с е о пл ак ва- к аз а п ом ощ ни къ т,
м ак арч е Н ик ъл ъср аз бр а, ч е м ъл ча ни ет о н а Х ор то п ес въ рз ан о п ов еч е
сн ар ан яв ан ет о м у, о тк ол ко тос ъсс ме ло ст та к оя том ож е б и в сео ще п ри те жа ва
Н як ол коп ът и п ре з н ощ таН ик ъл ъсс е с ъб уж да шеис пъ ва йк и с е в с ве тл ин ат а н а ф ен ер а, с ти га шед о м яс то тон а Х ор то п з адс тъ лб ат а н а
л юк а, к ат о с е н ав еж да ше з а д а н е с и и зб ием оз ък а н а н ис ки тег ре дин а
п ал уб ат а. К ле кн алд о р ан ен от о м ом че т ойг о у сп ок оя ваиу сп ок оя ва
г ов ор и з а н ес ъщ ес тв ен от о, и зб ър св а п от та н ав ла жн яв а у ст ни тем у. Н е
м ож е д а н ап ра вип оч тин ищ о д ру го аио тд ав наер аз бр ал ч е
а кт ив но ст та к ол ко тоид а еб ез по ле зн а, ед об рам ас каз а
б ез по мо щн ос т, к ог ат о с та вад ум а з а л ек ар
Щ е о жи ве е л и Е дм ън д, г ос по ди н д ок то ре - п оп ит а е ди н о т
п ри ят ел ит е н а Х ор то п, е дъ р м ла де ж св еч ноп ит ащ ит е о чин а д ет е,
з аг уб ил о р од ит елвт ъл па та Н ик ъл ъсо тг ов ор и сн як ак воз аб ра ве но в еч е у ве ре ни е, к ое топ од оз ир а, ч е еп ро зв уч ал о т ол ко вап ли тк о н а
ч ир ак а, к ол ко тоин а с ам иян ег о.
Т ойт ря бв а д а ж ив ее- р еш ит ел нок аз а д ру г. "Т ойеи зм ин алц ел ия т оз и п ът В еч е ен а е дн а р ък а р аз ст оя ни е. С ме ло ст Е дм ън д. С ко рощ е
ж ив ее ш к ат о п ри нц
Т ог ав а Н ик ъл ъсб еш е т въ рд е у мо ре н, з а д а с е з ап ит а к ак вои ма п ре дв ид Н о с ег а, д ок ат о с ле дв аш е р ед иц ат а м ор яц и к ъмс тъ лб ат а, с и
с по мн и, ч е т ов а м у с е с то рис тр ан но В яр ное ч е Х ор то п е п ро из хо жд ало т с кр ом нао вч ар ск а к ол иб а, н о ж ив от ътп о м ор е в с лу жб а н а В ар ва рс ка так ом па ни я е дв а л и и зг ле жд а к ат о п ри ма мл ив р ай
Н ик ъл ъсс ти гад о с тъ лб ат а. Вб ле да тас ве тл ин а о т л юк а т ойв иж да
ч е п ро ст ра нс тв от о з адн ег о еп ра зн о. Г аб ар ди но во топ ал тон а м ом че то л еж и з ах въ рл ен о в ър хуз др ав от о д ър ве нор еб ро Н о с ам ия т Х ор то п с и е т ръ гн ал
О т н ад еж дак ъму жа с ио бр ат но П ад ан е, в ин аг и п ад ан е. Ве ди н
м ом ен т Б иа нк а ес иг ур на ч е н е с тр ад а о т н ищ о п о-т ре во жн о о т л ек а
т ре ск а, п ре ди зв ик ан а о т п ре ка ле ном но гом ис ле не Вс ле дв ащ ия м ом ен т т я з на е, ч е еб ол нао т ч ум а. Щ е с е в ъз ст ан ов я. Щ е у мр а.
В ъз ст ан ов яв амс е... у ми ра м...
Е ди нс тв ен ия т в ъп ро с е к ог а? Вс ле дв ащ ияч ас Вр ам ки тен а д ен я?
З ар аз ат а м ож е д а в и з ас ти гн е т ол ко ваб ър зо ч е д а н ям ат е в ре мед ор и
д а н ап ра ви тез ав ещ ан ие З др авп о о бя д, м ър тъ в д о н ас тъ пв ан ет о н а
н ощ та Ч ув ст ва м с е м ал коп о-д об ре о тк ол ко топ ре дич ас.. Ч ув ст ва м с е
п о-з ле..
Т я ез ат во ри лам аг аз ин а с и н а Dice Lane. Н ям а д а г о о тв ор и, к ол ко то ис пе шн о д а ет ър се не тон а н ей ни теб ал са миит ин кт ур и. Н е с е
о см ел яв а д а р ис ку вад а в ле зевк он та ктсд ру гаж ив а д уш а.
С ег а р аз би раз ащ о к он ст аб ълУ ил дъ рси зг ле жд аш е т ол ко вар аз се ян
Т ойо тр ич аш е - д ор и п ре д с еб е с и - т ов а, ск ое тос е б еш е с бл ъс ка л в ж ил ищ ет о н а д ъщ ер я с и. Т я д ор и м ож е д а м у с ъч ув ст вад он як ъд е.
К ак вод ру гоещ ялд а н ап ра вие ди н л юб ящб ащ а: д а г о о бя вип ре д
ц ър кв ат а "С ей нтС ей ви ър с" н а ц ял от о н ас ел ен ие Ч ум ат а евд ом а н а
д ъщ ер я м и! М ож е д а ез ас ег на лаим ен- ив си чк и, к ои тос а с е
п ри бл иж ил и д о н ас..
Б ла го да рян а Й ез уи та ч е н е с е о ба ди х в"Д жа кд ау н", к ак то в ъз на ме ря ва х - п ом ис лис и Б иа нк а.
Т я с то и вс па лн ят а с и, р аз ко пч ав а л ен ен ат а с и п ре ст ил каияо ст ав я
д а п ад нед о к ръ ст а. В зи мао гл ед ал но тос тъ кл о н а м ай кас и - е ди н о т
м ал ко тол ук со зн и п ре дм ет и, к ои тоед он ес лас ъсс еб е с и вА нг ли я, -
в ди гал яв ат а с и р ък а к ъмт ав ан а ив ни ма те лн о о гл еж дап од ми шн иц ат а
с и. С ле д т ов а п ре хв ър ляс тъ кл от о вд ру га тас и р ък а ип ра вис ъщ от о н а
д яс на тас и с тр ан а. В ръ щас тъ кл от о вс ан дъ касд ре хи тес и ие не рг ич но п об ут васп ръ ст и п одв ся кар ък а, з а д а с е у ве ри ч е п одк ож ат а н е с е
р аз ви ваз ло ко бн о м ех ур че
Ч ис то- р еш ав а т я. Д ос ег а.
П ос та вя йк и о тн ов о п ре ст ил ка тас и, т я с е о пи тв а д а с и с по мн и д ал и
ев ър вя лап еш а и лиет ич ал а д о к ъщ ат а н а У ил дъ рс т ъйк ат о н як ои л ек ар и с мя та т, ч е ф из ич ес ко тон ат ов ар ва нем ож е д а о тв ор и п ор ит е н а
к ож ат а ид а д оп ус нез ар аз ат а в ът ре С иг ур нае ч е ев ър вя лап еш а.
П ро ка рв а п ръ ствс то ма хас и, з ащ от о з на е, ч е б ол ка тат амм ож е д а
п ре дв ещ ав а б ол ес тт а. Н е у се щаб ол ка Ив сео щеег ла дн а, к ое тое д об ърз на к. П ос та вяп ръ ств ър хув ен ат а н а д яс на тас и к ит каиу се ща п ул сас и. Т ойи зг ле жд а н ор ма ле н.
С ли за йк и д ол у вм аг аз ин а, Б иа нк а т ър сир аф та н а к ой тод ър жи б ур ка нч е сл ис тао т к ле к, н ак ис на тивм едио це т - б ъл во ч, к ой то п ро да ван а к ли ен ти я лил ош о м ес о и лис тр ах ув ащ и с е, ч е в ра г и ли с ъп ер ни к вл юб ов тас е ео пи та л д а г и о тр ов и. Т я в зе мас ам о м ал ко к ол ич ес тв о - н е д ос та тъ чн о, з а д а п ов ър не а коез др ав а. А коп ов ър не
т ов а м ож е д а ез на к, ч е ез ар аз ен а.
Д ок ат о ч ак а, в зе мад ър ве нал ъж ич ка п ов ди гак ап ак а н а в ан ич ка та с ъсс яр а ии зс ип вам ал коо т ж ъл ти я п ра х вг ли не нак уп а. О тн ас я яв о гн ищ ет о. Н аг ря важ ел яз о вп ла мъ ци тез а н як ол ком ин ут и, с ле д к ое то г о п от ап я вс ер ат а. В ед на гап ра хъ т з ап оч вад а о бр аз ув а р аз то пе ни з ла тн и т оп че та к ои тоо тд ел ятт ан цу ва щис ин и п ла мъ циио ст ри и зп ар ен ия к ои тояк ар атд а с и м ис ли ч е б и м ог лад а м ин е иб ез в ом ит ор ия та О чи теѝс е н ас ъл зя ва т, т я с е о тд ръ пв а ии зч ак ва и зп ар ен ия тад а п ро ни кн атвж ил ищ ет о ѝ
О съ зн ав а, ч е еи зп ол зв ал а т въ рд е м но гос яр а, з ащ от о н ак ра я е п ри ну де над а о тв ор и п ро зо ре цан а г ор ни я е та ж. Н ав еж да йк и с е, з а д а
с е н ас ла дин а в ъз ду ха т я в иж да ч е а ле ят а еп ра зн а. М ис лис и, ч е
м ъл ва тас е ер аз пр ос тр ан ил а. А з в еч е с ъми зг на ни к. В еч е с ъмм ър тв а.
С ам о ч е н ик ойн ям а с ме ло ст тад а д ой деид а м и к аж е.
О бз ем а ян еп он ос им а с ам от а. Т я з ап оч вад а т ре пе ри Д ал и т ов а е з на к, ч е з ар аз ат а с е р аз пр ос тр ан яв а вт ял от о ѝ- и лип ро ст о с тр ах ъто т
н ея Т я к оп не е д а м ож е д а с е х въ рл и вп ре гр ъд ки тен а Н ик ол ас Т ойб и
яр аз бр ал Т ойд ор и б и м ог ълд а ѝп ом ог не Т ойед об ърл ек ар б ез з на че ни е к ак вом ис лиз а с еб е с и.
Ит ог ав а т я с и с по мн я к акс е с ка ра хавн ей на таф из ич ес каг ра ди нав д ен я, к ог ат о т ойк аз а, ч е п ри ем а п ор ъч ка тан а Р об ър т С ес ил В еч е т и
к аз ах ф из ик ат а н ям а л ек ар ст во Н е б ихб илп ол ез енп ов еч е о т
ш ар ла та ни те к ои тоГ ол т ез аб ел яз ал
Т я о ст ав я п ро зо ре цао тк ре хн атис е в ръ щавм аг аз ин а, ас ъл зи тев о чи теѝн е с а и зц ял о р ез ул та т о т с еи ра Т амс ип вао це т вб ур ка н, к ат о
в ъз на ме ря вад а с е в ър невс па лн ят а с и ид а с е и зм иесн ег о. В сео ще и ман як ол кон ещ а, к ои тойп ре дс то и д а о пи та Т е м ож е д а п ом ог на т, а м ож е ид а н ям атн ик ак ъве фе кт В ъп ро съ т ес ам о д а с е и зч ак а. Д а ч ак а
с мъ рт тад а в зе мер еш ен ие
Н о п он е о щен е еп ов ър на ла
17
"Г ос по жо Г ос по жо
Б иа нк а ч ув а к акР оу з яв ик а. Т я с ли зао т л ег ло тоид ол ав я п о к ож ат а
с и д ъхн а о це т. Н ав еж дас е п ре з п ро зо ре цаив иж дак акР оу з яг ле дао т
а ле ят а. З адн еяН ед Ф ар за д иТ им от и с то ятк ат о д ец а о ко лос мъ рт ни я
о дъ р н а р од ит ел
К аж и, ч е н е ев яр но- м ол и Р оу з, - в си чк и т ез и г лу по ст и, к ои то Д же ниС ол въ р р аз пр ав яш е, ч е с и з ар аз ен а сч ум а.
"К ойс е г ри жиз а Д жа ко Б иа нк а о тг ов ар я, о пи тв ай кис е д а з ву чи т ак а, с як ашн е ям ъч и н ищ о п ов еч е о т л ек о г ла во бо ли е. "К ойс е г ри жи з а к ли ен ти теис ле диз а п ри хо ди те
Р оу з п ок ла щаг ла ваво тч ая ни е. Ч ер ни теѝп ръ ст ен и с е р аз пи ля ва т
н еп ок ор ноп о р ам ен ет е ѝ Т я в ди гап ръ ст енск лю чо ве "В яр а, г ос по жо
н е б ив а д а с е п ри те сн яв ат е п о т оз и в ъп ро с.
"З ак лю чи лис те- с иг ур но
"Д а, г ос по жо
"Ап ро зо ре цъ т н а т ав ан а - вс та ра тас та я н а г ос по ди н Н ик ол ас
З ак лю че н, г ос по жо- к аз ваР оу з су мо ре н т он "Т ойез ак лю че н,
о тк ак тот ойо ти девж ил ищ ет о н а г ос по жи цаМ ъз ел
"Н о к ак вод а к аж емз а т ър го ви ят а? Н е м ож емд а ж ив ее м н а в ъз ду х,
г лу па вом ом ич е. В си чк и щ е о ти да т в"Д об ри я с ъп ру г" и"Т ур ск ат а
г ла ва.
Н е, н ям а д а о ти да т - к ре щиН ед "Аа коо ти да т, а з щ е г и в ър на о бр ат но
Ф ар за д п ро тя гап ре дм ет у ви т вп ла т. Б иа нк а д ол ав я в ку сн ат а
м ир из ман а з ад уш ен о а гн еш ко Н ос я в и н айд об ри я а бг уш т - и зв ик ва т ойг ор до "М но гоед об ърз а б ол на таг ос по жа П ос ле к ог ат о
р еш им ос тт а м у с е р аз па да к аз ва "М ол я в и, г ос по жоБ иа нк а - д а н е
у ми ра те Н е и ск амд а г уб я в то рам ай ка
Б иа нк а т ря бв а д а п от ис нес об ст ве ни я с и в ико т б ол ка та к оя тос е
ч ув а вг ла сам у. "О ст ав и г о д о в ра та та Ф ар за д, м ил о. Щ е г о в зе ма
к ог ат о с и т ръ гн еш- о ба жд а с е т я. "И мал и н ов ин и з а У ил дъ рс
Н едиР оу з с е п ог ле жд ате ди н д ру г.
С то ма хъ т н а Б иа нк а с е п ре вр ъщ а вл ед Б ъд и ч ес те н - и зк ре щя ват я
г не вн о. "Н ям а д а м и н ап ра ви теу сл уг а, а кои зл ъж ет е.
О гн ен от о л иц е н а Н едс е п ре вр ъщ а вл иц ет о н а м ал ком ом че к ое то т ок у-щ о еп ол уч ил о с ил енш ам ар "М ър тъ в, г ос по жо- к он ст аб ъл ът с но щи т оч нос ле д в еч ер на тап ес ен Д об ра тас ъп ру гаУ ил дъ рсг о
п ос ле дв а т аз и с ут ри н, н а р аз съ мв ан е. Т ойн ав еж даг ла ва с як ашв си чк о
еп о н ег ов а в ин а.
З а м игн ик ойн е з на е к ак вод а п ра вип о-н ат ат ък
"Е но ри ят а з на е л и, ч е с ъмб илвт ях на так ом па ни я? Б иа нк а с е
о ба жд а н ад ол у.
Р оу з с кр ив а с тр ах а с и п одф ан ел ат а н а п ре зр ен ие то "О на зи к лю ка рк а Д же ниС ол въ р н е ес пи ра лад а к ря ск а з а т ов а н ит о з а м ин ут а,
п ре з ц ел ияд ен К ог ат о п оп ит амн як ог о о тк ъд е еч улн ов ин ат а, в ин аг и
м у к аз ваг ос по жаС ол въ р. Т я с е ев ко ча ни лавл ег ло тос и о т с тр ах
"Н о б ол нал и е
"Н е с по ре д с ъп ру гаѝ Т ойеб илд не с з а с во ят а б ир а. К аз а, ч е е д об ред а и мам ал кос по ко йс тв ие О че ви дн о т я с е г ър чик ат о е пи ск оп
б ол ено т ф ре нс кап од аг ра Р оу з с е с ме е н еу бе ди те лн о. Н о к ог а н е е
г ос по жо
Т ов а ем ал коп оо щр ен ие м ис лис и Б иа нк а. П о-д об рео т
а лт ер на ти ва та
В ър не тес е в"Д жа кд ау н", г ос по жо- к аз ваР оу з п ро ст од уш но "Т ам м ож емд а с е п ог ри жи м з а т еб
"З на еш ч е н е т ря бв а д а г о п ра вя Р оу з, с къ па
"Т ог ав а м и п оз во ле тед а в ля заид а с е п ог ри жаз а в ас М ол я,
г ос по жо
"Т ов а н е еб ез оп ас но Р оу з. Н е еб ез оп ас ноз а н ик ог о о т в асд а б ъд е
б ли зод о м ен
Н е н и и нт ер ес ув а - к аз ваР оу з п ре ди зв ик ат ел но ав си чк и к им атс г ла ви
"А кос ъмз ар аз ен а, щ е о ст ав ит е Н едв до ве ц. И ск ат е л и т ов а?
Р оу з з ап оч вад а б ъл ну ван ек он тр ол ир уе мо
П ро ст о т ря бв а д а и зч ак ам е ид а с е д ов ер имн а Б ож ия там ил ос т -
к аз ваБ иа нк а п о-с по ко йн о, о тк ол ко тос е ч ув ст ва Ин е п ус ка й Б ъф ълн а
у ли ца та П рис ег аш на тач ум а т уке но ри ят а в ер оя тн о щ е и зб иев ся ко к уч е, к ое тоу сп еед а х ва не
Р оу з и зд ав а с ер ияо т з ву цив ър хуг ър ди тен а Н ед З а Б иа нк а т я з ву чи к ат о с та р п ия ни цаск ру п.
Н едп ре ве жд а. Т я к аз ва "Б огв еч е н е м ож е д а п ра вир аз ли кам еж ду д об ро тоил ош от о".
Р оу з с е о тд ръ пв а о т р ъц ет е н а с ъп ру гас и. И зб ър св а н ос а с и в р ък ав а, з ае мач ет ир иъ гъ лн а с то йк а н а г не вн о п ре ди зв ик ат ел ст вои к ре щик ъмп ро зо ре ца "З ащ о м ай ст орН ик ол асн е ет ук з а д а т е
и зл ек ув а? З ащ о н и ен ап ус на л, к ог ат о и ма мен айг ол ям а н уж дао т
н ег о?
П о-к ъс но вс та ят а с и, н а с ве тл ин ат а н а л ое на тас ве щ, п ос та ве над о
л ег ло то Б иа нк а п ро тя гар ък а к ъмх ъл мч ет о, к ое ток ол ен ет е ѝп ра вя т н а
п ок ри вк ат а. Т амс а п од пр ен и д вад ок ум ен та ч ие том ас ти лов еч е е и зс ъх на ло ад ум ит е н е м ог атд а б ъд ато тр еч ен и. Т е н е м ог атд а б ъд ат р аз ма за ниид а н е с ъщ ес тв ув ат Т е с то ят З а д а г и н ап иш е, йеб ил а
н уж нац ял ат а йс ме ло ст з ащ от о з на е, ч е а ког и п ро че тен як ойд ру г,
о св енн еяс ам ат а, т я щ е б ъд е м ър тв а.
А з, Б иа нк а М ер тъ н, б ив шаж ит ел кан а г ра д П ад уа с ег а ж ив ее щав к ва рт алБ ри джб ез во бщ ин а С ау ту ър к, п ри ми ре насБ ог а ч ре з
с иг ур но тоит ра йн о п оз на ни е н а в ъз кр ес ен ие то т укит укп ра вяс во ет о
з ав ещ ан ие
Н а м ои тев ъз лю бе нип ри ят ел и Н едиР оу з М он кт ъно ст ав ям т ав ер на та"Д жа кд ау ив си чк и н ей низ ап ас и, п ло чи о бз ав еж да не
п ри хо диид ох од и з а в еч нив ре ме на д ор и д о т ех ни тен ас ле дн иц и.
Н ар еж да м т ов а н а Т им ът и Н ор дъ н, м ом че тоо т ч еш ма та иФ ар за д Г юл (м ав ър д а о ст ан атн а р аб от а т ам д ок ат о ж ел ая т, ид а п ол уч ав атп о
е ди н д ес ят ъко т с по ме на ти теп ри хо дид о к ра я н а д ни тес и.
Н а м ояп ра во ве ре н п ри ят елН ик ъл ъсШ ел би л ек ар о ст ав ям к ни ги тен а б ащ а м и су ве ре но ст та ч е т ойщ е г и п аз и. Т ойд об рез на е
к ол кос къ пом у ес тр ув ал о н а т оз и, к ой тог и ен ап ис ал д а г ов ор и с ре щу п ре об ла да ва щи тем ис лиио би ча и н а д ен я. О ст ав ямм у ис ре бъ рн ия п ет ри чк и к ръ стн а б ащ а м и - вп ам етн а в яр ат а, к оя тон ос ехн а
с по ме на ти я Н ик ол ас ивр аз ка ян иез а д ум ит е, к ои тоо ст ав их н еи зр еч ен и.
Б иа нк а с ла газ ав ещ ан ие тод о в ъз гл ав ни ца та Т я в зе мав то ри я
д ок ум ен т. Н ап ис ва не том у ѝо тн ем а п ов еч е в ре ме з ащ от о д ум ит е и ма т
т еж ес т, к оя тоз ат ру дн яв а и зт ръ гв ан ет о и м о т с ър це тоѝ
Н е з на м д ал и с и н а с уш ат а и лин а м ор ет о. Н о т ебт е н ям а т ук аа ко б еш е, щ еш е д а м и ем но гоп о-л ек о.
Н е ег ол ям о и зп ит ан иед а с е и зп ра ви ш п ре д с мъ рт та к ог ат о т я с то и
им ам и н а в ра та та З ап аз ихс е т ол ко вав яр нан а е ди нс тв ен ат а и ст ин ск а
р ел иг ия к ол ко том и п оз во ля важ ив от ътс ре д е ре с, из на м, ч е Б огщ е
в зе мет ов а п ре дв ид к ог ат о о пр ед ел и к ол код ъл год а о ст ан а в Ч ис ти ли ще то З на м, ч е м ол ит ви тез а д уш ат а н е с а р аз ре ше нио т н ов ат а
а нг ли йс кав яр а. Н о в иен е с теч ов ек к ой тод ър жим но гон а
к он фо рм из ма Т ак а ч е с е м ол ет е з а д уш ат а н а Б иа нк а М ер тъ н, Н ик ъл ъс Ш ел би
В еч е з на м з ащ о с теп ри ну де н д а о ст ан ет е т ол ко ван ес по ко ен
Т ър си ш и ст ин ат а, к оя тон ям а д а с е п ре чу пивм иг а, вк ой тос тъ пи ш з а
п ър вип ътн а н ей ни я б ря г. Н о з на й е дн о: н ям а т ак ъвк он ти не нт к ой то д а б ъд е о тк ри т, Н ик ъл ъс Н е ивт оз и с вя т.
Н е б ив аш е д а т е и зп ра ща м о т м енст еж кид ум и. К ог ат о Т им от ейт е
н ам ер и о нз и д ен и зх въ рл енн а б ре га з на ех ч е с и т ал ис ма н, д он ес енв м ояс вя т о т б ла го да тн о п ро ви де ни е. Ит ов а с е о ка зат ак а. Т ов а, ч е н е
с ъмт и к аз алз а и ст ин ск ит е с и ч ув ст ва ес ам о м ояг ре шк а. З ат ов а с ег а
т и к аз ва м, Н ик ъл ъсШ ел би ч е т е о би ча м.
З на й, Н ик ъл ъсШ ел би ч е а кос лу ча йн о с ре щн а т во ят а Е ле он ор а н а
н еб ет о, щ е йо тд амц ял от о с и у ва же ни е ищ е йк аж а: Н ер аз ру ши ма та и ст ин а, к оя тот ойт ър си в ин аг и еб ил а т ам вс ър це том у, иа з н е м ож ах д а г о о тк ло няо т н ея
З ат ов а с ег а, к ак тоеп ра кт ик ат а н а м оя тав яр а, щ е н ап ра вя п ос ле дн ат а с и и зп ов едп ре д в се мо гъ щи я Б ог Иг о п ра вяст ебиЕ ли но р
н а п ър вом яс товм ис ли тес и.
И зп ов яд ва м г ре хан а з ав ис тт а.
18
Т ойу мр я п ре з н ощ та- н еб ре жн о к аз ваК он ъл В ер оя тн о т ак а еб ил о
н айд об ре Х ор то п в еч е п оч ив а п риБ ог а. Т ойн еб ре жн о к им вак ъм д ал еч ни я х ор из он т.
И ск ашд а к аж еш ч е с и х въ рл илт ял от о м у з адб ор да
"К ак вод ру гоб их теи ск ал и д а н ап ра вя К он ълп ит а сн ас ме шл ив о
с ви ва нен а р ам ен е. "Н е м ог а д а и ма м т ру п н а б ор да дрШ ел би Т ов а
т ря бв а д а г о з на е д ор и ие ди н л ек ар к ой тон е ен а с уш ат а.
"З ащ о н е б яхс ъб уд ен
"П о-п ол ез енс тем и о тп оч ин ал О св ена ко р аз би рас е, н е м ож ет е д а
с ъж ив яв ат е м ър тъ вц и. М ож ет е л и д а г о н ап ра ви те дрШ ел би
"Р аз би рас е, ч е н е.
"Т ог ав а з ащ о ет аз и з аг ри же но ст
"М ож ехд а п от въ рд я, ч е ем ър тъ в.
П от въ рд и? - к аз ваК он ъл ав еж ди тем у с е п ов ди га т. Н ик ъл ъсс е
с ещ а з а з ми йс как ож а, к оя тос е п лъ зг а п о к ос ти те "М ис ли тел и, ч е щ ях д а г о и зг он я о т к ор аб а, з ащ от о б еш е с ам о д ос ад ни к - д ок ат о в сео ще б еш е ж ив дрШ ел би
"Н е, р аз би рас е, ч е н е, н о...
"Б яхи нв ес ти ра л п ар и вт ов а м ла дом ом че З ащ о б ихп оз во ли л н а
Н еп ту н д а г о в зе меб ез пл ат но К он ъло гл еж дан еб ет о, о че ви дн о
д ов ол ено т р аз къ св ащ ияс е о бл ак "С ко рощ е и ма мед об рав ид им ос т
к ъмс лъ нц ет о, з а д а о пр ед ел имг ео гр аф ск ат а с и ш ир ин а. Т ак а ч е а з щ е
с е з ае масм ои тез ад ъл же ни я, а ков иес тет ак а д об рид а с е з ае ме тес в аш ит е. Н ад яв амс е, ч е а кон а б ор дан и с е с лу ча т о щен ещ ас ти я,
л ек ар ст во тов и щ е с е о ка жеп о-е фи ка сн о, о тк ол ко топ риб ед ни я
г ос по ди н Х ор то п.
К ак воо ча кв аш е т ойо т м ен ч уд и с е Н ик ъл ъс д ок ат о л еж и в к ри пт ат а с и н адс ан дъ ци тесм ус ке ти Г ър бъ т н а м ом че тоес чу пе н. А з
с ъмл ек ар ан е ч уд от во ре ц.
Т ойз ат ва ряо чи О пи тв а с е д а н ав ак саи зг уб ен ияс ън Л юл ее не тон а
П ра ве дн ик а ес та на лоп оч тиу сп ок оя ва що с ег а, к ог ат о б ур ят а е о тм ин ал а. Т ойс е л юл еео т с тр ан а н а с тр ан а вт ъм ни на та с лу ша йк и
с те на ни ят а н а к ор пу саих ър ка не тон а м ор яц ит е, к ои тон е с а н а в ах та
Н о вс ъз на ни ет о м у п ро дъ лж ав а д а с е н ав ир а е ди н н ат ра пч ивв ъп ро с
к ат о ч ер ве й вг ро б: н аи ст ин а л и К ат алК он ълех въ рл илвм ор ет о
ж ив от о т ял о н а Е дм ън д Х ор то п?
Т ов а еж ивч ер ве й с ъсз ъб и, к ои тон е п ус ка т в ъо бр аж ен ие тон а
Н ик ъл ъс Н ак ра я т ойс е и зм ък вао т х ам ак а ис е в ръ щан а м яс то тоз ад с тъ лб ат а. Л юк ътг ор е в сео щеео тв ор ен Н о в ме ст о с мъ рт он ос нас ив а
с ве тл ин а с ег а в ър худ ъс ки тес е с пу ск атс лъ нч ев и л ъч и, к ои тоо св ет яв ат к ва др ат ш ир оке ди н м ет ър к ой тос е д ви жил ек о п о п ал уб ат а, д ок ат о
"П ра ве дн ик ът п лу вап ре з м ор ет о.
Н ик ъл ъсз ас та ван адм яс то то к ъд ет о з а п ос ле де н п ътс е ег ри жи л з а
Х ор то п. Вс ъз на ни ет о м у и зс ка чау жа се н о бр аз- н а м ла ди я ч ир ак
к ой тов ър тио чио т у жа с, к ог ат о о съ зн ав а к ак вов ъз на ме ря ва т д а
н ап ра вя т м ъж ет е, в ди га щии мп ро ви зи ра на там у н ос ил ка
З на е, ч е К он ълн ик ог а н е б и м ог ълд а и зм ис лит ов а б езп ом ощ тан а
н як ол ком ъж е иб езм ъл ча ли во тос ъг ла си е н а в се ки к ой тоб и м ог ълд а
с е с ъб уд и ид а с та нес ви де те л н а с лу чв ащ от о с е. К ое тоо зн ач ав а - а кое п ра в вп од оз ре ни ят а с и - ч е ев ъвв ла ст тан а е ки п о т у би йц и. Т ойс е
ч уд и к ак воб и м ог лод а с е с лу чи а кос ам ия т т ойн е б еш е и зп ад на л в т ол ко вад ъл бо к с ън
К ог ат о с е у на сявд ви же ни ет о н а к ор аб а, к ва др ат ътс лъ нч ев а
с ве тл ин а о тк ро яв а з ах въ рл ен от о м ор яш ког аб ар ди не ноп ал тон а
Х ор то п, к ое тол еж и д о п ре гр ад ат а. Н ик ъл ъсс е н ав еж да з а д а г о
п ри бе ре Н е м у с е с тр ув а п ра ви лн о д а г о о ст ав и т ам
К ог ат о г о в ди га с гъ на т п ер га ме нтсо ст ат ъц и о т т еж ъкв ос ъч ен п еч ат к ой тов сео щееп ри кр еп ен с е п ри зе мя васт ае н п ля съ к н а
п ал уб ат а. Н ик ъл ъср аз по зн ав а, ч е т ов а ее ди н о т д ок ум ен ти те к ои тое в ид ялР ей на рдГ ол т о т В ар ва рс ка так ом па ни я д а в ръ чв а н а К ат ал К он ълп ре дио тп ла ва не тон а "П ра ве дн ик ът - с ъщ ит е д ок ум ен ти к ои то ен аб лю да ва л к акч ир ац ит е и зу ча ва т с ле д у пр аж не ни ет о со ръ ди ят а,
с гу ше нивд ъл бо как он це нт ра ци я, с як ашс е г от вя т з а и зп ит С по ме нъ т
м у п ов та ряд ум ит е н а Г ол т, к ои том у к аз а с ег а: Т ов а ен а м ла ди те д же нт ъл ме ни.. П аз и г и. О т т яхз ав ис и г ол ям а п еч ал ба..
Н ик ъл ъсв ди гап ог ле д, з а д а п ро ве рид ал и л юк ътес во бо де н, с ле д
к ое тос е о гл еж дак ъмс пя щи я е ки па ж, к ой тон е ен а в ах та Н е ес иг ур ен з ащ о г о п ра ви М ож е б и м ис ъл та ч е н як оио т м ъж ет е, к ои товм ом ен та х ър ка т вх ам ац ит е с и н а н як ол ком ет рао т н ег о, м ож е д а с а с ъщ ит е,
к ои тос а и зк ач ил и Х ор то п п о с тъ лб ат а, з а д а г о у би ят У до вл ет во ре н, ч е
н е ен аб лю да ва н, Н ик ол аср аз гр ъщ а е ди нс тв ен иял ис т с къ п п ер га ме нт
Б ли зо ст тан а г ре ди тен а п ал уб ат а г о к ар а д а с е н ав ед е м ал кои т ял от о м у д а з ас ен чид ок ум ен та Т ойс е п ри бл иж ав а д о п ро ме ня щи я с е
к ва др атс лъ нч ев а с ве тл ин а.
Г ле дап ор ед иц а о т с въ рз ан и п ом еж дус и к ут ии с ъд ър жа щи е ле га нт нои зп ис ан и с ъд еб нир ък оп ис и. Ап о р ъб а н а п ер га ме нт а и ма р ам као т н ещ о, к ое тои зг ле жд а к ат о х ер ал ди че ск и г ер бо ве Т ой п ро чи тас ъд ър жа ни ет о н а п ър ва так ут ия
С ърК ло ви с д ьоБ ас ен в ои н н а Б ог а,
у би т вА кр а вС ве ти тез ем и, 1190 г
...
Н ик ъл ъсс е н ам ръ щв а, ч уд ей кис е к ак вол и б и м ог ълд а п ра вие ди н
о вч ар ск и с ино т У ел д вК ен т, п ри те жа ва щ т ак ъвд ок ум ен т. Ит ог ав а
п ог ле дъ т м у п оп ад а н а е ди н р едвк ра я н а с тр ан иц ат а.
Т я ен ап ис ан а ср аз ли че н п оч ер к о т т ек ст а вп ол ет ат а. Е дн о-
е ди нс тв ен о и зр еч ен ие И зп ис ан о сг ла вн и б ук ви
Д ОК АЗ АН О СН АД ЛЕ ЖН АТ А В ЛА СТН А Р УЖК РО А
П РЕ СЛ ЕД ВА Ч, К ОЛ ЕГ ИЯН А Х ЕР АЛ ДИ ТЕ Ве ди н м ом ен т Н ик ол асс е в ръ щавр аз ру ше но тож ил ищ е н а
С ол ом онМ ан де л ис е в зи равд ва таф ра гм ен тао къ рв ав енп ер га ме нт
к ои тоев ди гн ало т л ег ло тоз а м ъч ен ия Н а е ди ни я ен ап ис ан о ROUGE
CROIX. Н а д ру ги я ен ап ис ан о н ер аз би ра ем от о SUIVAN.
М ож е д а еsuivant - с ле дв ащ.. ч ув а с е к акк аз ван а Б иа нк а.
П ос ле до ва те л н а ч ер ве ни я к ръ ст.. Ин ей ни ято тг ов ор Н е с ъмс иг ур на
ч е т ов а с е п ре ве жд а... Н о а коет ак а, п ос ле до ва те л н а ч ер ве ни я к ръ ст б и б ила нг ли йс кик ръ ст он ос ец..
С ег а Н ик ол асз на е, ч е ид ва ма тас а б ил и вг ре шк а. Т ойеж ив ялв Л он до н д ос та тъ чн о д ъл го з а д а с та нес ви де те л н а н ей ни я в ку с к ъм п ок аз но ст та Г ле да л ео т т ъл па так акг ра фо веих ер цо зим ин ав ат п ок ра й т яхвг ра нд ио зе н с пе кт ак ъл ак он ет е и м с а у кр ас ен и ск оп ри на из ла тн и п ла то ве В иж да л еис ам ат а к ра ли ца м ак арио т б ре ган а
р ек ат а, к ог ат о еб ил а д ок ар ан а д о Г ри ну ичсб ар жа н а к оя тол од ка тан а
Р об ър т С ес илеи зг ле жд ал а к ат о л од ка тан а п ра ве дн иц ит е.
Н о с ег а вс ъз на ни ет о с и н аб лю да ва шеш ес тв ие тон а е дн а о т м но го то в ел ич ес тв ен и л ив ре йс кик ом па ни и вг ра да Д ал и т ов а с а з ла та ри те
п ив ов ар ит е, г ал ан те ри ст ит е и лид ор и б ак ал ит е, н ям а з на че ни е.
П ог ле дъ т м у ев пе ре н вч ов ек а, к ой тов од и а ва нг ар даив ла ст но з ап ов яд ван а о би кн ов ен ит е х ор а д а р аз чи ст ятп ът я. Ч ов ек к ой то б ле ст и сп оз ла те нат аб ар ад а. Ц ер ем он иа лн о н аз на че н, о фи це р о т
к ол еж а н а о ръ жи ят а. Н ад ол у п о р ан г о т х ер ал даво рд ен а н а
в ел ик ол еп ие то
Т ойеPursuivant.
И зв ед нъ ж Н ик ъл ъсч ув а с тъ пк и п о п ал уб ат а, к ои тос е п ри бл иж ав ат к ъмл юк а, иг ру бо тош ег ув ан е н а м ор яц ит е. Т ойс е о тд ал еч ав а о т
с лъ нч ев ат а с ве тл ин а исц ял от о с по ко йс тв ие к ое том ож е д а с ъб ер е,
п ри би рад ок ум ен тавг ън ки тен а г аб ар ди на тан а Х ор то п.
Ио щед ок ат о г о п ра ви к аз ван а Б иа нк а: с гр еш их ме С ол ом он М ан де л н е еб илу би т, з ащ от о е ди н х ри ст ия нс киф ан ат икес ме тн ал р ел иг ия там у з а о тв ра ти те лн а. Т ойеу би т п о с ъв се м д ру гап ри чи на
П ри чи на к оя тои ман ещ о о бщ о сК ат алК он ъл Р ей на рдГ ол т и П ра ве дн иц ит е. Исе дн о м ом чен а и меЕ дм ън д Х ор то п, ч ие том яс тон а
п ок ойс ег а еб ез бр еж ни ято ке ан
19
И ман ещ о н ео би ча йн о ву тр от о.
Б иа нк а с и б еш е л ег на ла о ча кв ай кид а с е с лу чие дн о о т д ве тен ещ а.
И лищ еш е д а с е с ъб уд и о т г ра че не тон а с ъс ед ск ияп ет ел к ой то в ъз ве ст яв аш е з ор ат а, и лищ еш е д а у мр е п ре з н ощ та
Я вн о н е с ъму мр ял а - м ис лис и т я, д ок ат о с е с ъб уж да Н о иа з н е
ч ув амп ет ел а, ао ко лощ ор ит е в еч е с е п оя вя вад не вн а с ве тл ин а. Т я с е
ч уд и д ал и с ъс ед ит е ѝн е с а н ап ус на лиж ил ищ ет о с и, в зе лис а п ти ца таи с а и зб яг ал и. И лим ож е б и в си чк и с а м ър тв и. М ож е б и т я е е ди нс тв ен ат а о ст ан ал а ж ив а н а у ли ца таск ъщ и, вк ои тои мач ум а.
Т я с яд а н а о бл ег ал ка таио гл еж дас та ят а, о пи тв ай кис е д а о пр ед ел и
к оеет ов а, к ое тон е ен а м яс то тос и.
К ат о н ач ал о, д об ри ятс ам ар ян ин н ар ис ув анн а с те на та с е д ър жи д об рет аз и с ут ри н. Д не с т ойн е еп ад на л вм иг а п ре дит я д а с е с ъб уд и.
Е тог о - ф ик си ра н вб оя та д ок ат о т ра е с те на та б ла го че ст ив ат а м у
у см ив каен еп ро ме не на д ре хи тем у с а з ас тл ан и п ри ли чн о п ре з к ра ка та н а б ед ни я п ре би т п ът ни к, л еж ащн а п ът я.
К ог ат о Б иа нк а с е н ав еж дан ап ре д, яп ор аз яв а: с та ви тен е яб ол ят Т я
с е ч ув ст вад об ре О тп оч ин ал а ед об ре Ие ди нс тв ен от о н ещ о, вк ое то м ож е д а б ъд е с иг ур наз а ч ум ат а, е ч е - а кощ е т е в зи ма- н е т и
п оз во ля вад а с и п оч ин ешс ут ри н вп ро це са
Т я с ви вар ам ен е. И зх въ рл я р ъц ет е с и ис ви вак ит ки тес и. О тк оп ча ва з ав ив ка таир аз ма хв а к ра ка к ак топ ра виБ ъф ъл к ог ат о яг ъд ел ич ка ш
п о к ор ем а. Н ищ о н е яб ол и. Т я с е ч ув ст вад об ре П ро ве ря вап од м иш ни ци тес и иво бл ас тт а н а с ла би ни тес и з а м ех ур че та Н ям а ие дн а
п ъп ка
С ле д м ин ут а Б иа нк а п ла чео би лн о о т о бл ек че ни е.
К ог ат о в ъз вр ъщ а с ам оо бл ад ан ие тос и, т я о бл ич а р аб от на тас и р из а,
с ли зад ол у, к ат о в ъз на ме ря вад а и зл ез е н а п оч тис ве жи я в ъз ду х в С ау тв ар к - в ъз ду х, к ой то в яр но в ин аг и ем ал коз ря л о т ж ив от ин ск а
т ории зп ра зн ен и п ик оч ни ци н о д ос та тъ чн о с ве ж, к ог ат о с е с ъм ня ва ш,
ч е н як ог а п ре з ж ив от а с и щ е г о п ое ме ш о тн ов о.
О тв ар яй кир ад ос тн о в ра та та т я е дв а н е б лъ ск а н а у ли ца тае ди н
н ев зр ач енм ъжвк ож ен а п ре ст ил каир аб от ни че ск а ш ап ка Т ойу сп яв а
д а с е з ад ър жии зп ра ве н, п ри ти ск ай кик ъмс еб е с и с ак си я сч ер ве наб оя
к оя тос е р аз пл ис кв а в ър хуп ре ст ил ка там у, с як ашеу да ре н см ечв г ър ди те Т ойр аз ма хв а ч ет ка тавн ей нап ос ок а, с як ашз а д а яд ър жин а
е дн а р ък а р аз ст оя ни е.
Г ос по ди г ос по жи цеМ ер то н, н е п ра ве теик ра чк а н ап ре д - в ик а т ой
с як ашс е ес бл ъс ка л сд ивз вя р.
З ащ о л и н е, г ос по ди н К ос ли н? - п ит а т я п ри ят ел ск и, р аз по зн ав ай ки г о к ат о р ед ов енп ос ет ит елн а "Д жа кд ау н".
"З ащ о? П ит ашм е з ащ о?
"М ис ле х, ч е с ъмк аз алт оч нот ов а.
Т ойяп ог ле жд а и зм ъч ен о. 'З ащ от о о т е но ри ят а м е и зп ра ти хад а
м ар ки ра м т ез и п ом ещ ен ияк ат о з ар аз ен и. Ж ил ищ ат а о т д ве тес тр ан и с а
и зч ис те ни аа з т ря бв а д а н ар ис ув амк ръ стн а т аз и в ра та М ък ат а с е
п ре вр ъщ а в ъвв ин ов нос ъж ал ен ие "Ат и щ е о ст ан ешз ат во ре н в ът ре
П ро ст ет е м и, г ос по жо С ъж ал яв ам В ин аг и с теб ил и м ил ос ти вик ъм м ен Щ е с е м ол я з а т еб Д ав амт и д ум ат а с и.
Б иа нк а г о д ар яв а с ъсс ла дк а у см ив ка "Т ов а н ям а д а ен ео бх од им о,
г ос по ди н К ос ли н - н ит о б оя н ит о м ол ит ви
"Н е ен ео бх од им о?
"Н е. Н ям а н ищ о л ош о вм ен Б еш е п ро ст о в ъз па ле ни е. А з с ъм д об ре Н аи ст ин а с ъм Н ик ог а н е с ъмс е ч ув ст ва л п о-д об ре
К ог ат о ес иг ур на ч е т ойѝв яр ва Б иа нк а с е в ръ щав ът ре в зе ма п ис мо то к ое тоен ап ис ал а н а Н ик ол ас к ог ат о ем ис ле ла ч е щ е у мр е,
к ол ен ич и п ре д о гн ищ ет о иг о п од ав а н а в сео щет ле ещ ит е в ъг ле ни
Р оу з с ла гар ък а н а у ст ат а с и, з аб ра вя йк и з а к уп чи на там ръ сн и
т ра нж ор низ а з ак ус ка к ои тон ос и. Т е с е п ри зе мя ва т ст ря съ к н а п од а
н а ч еш ма та Т я с е в зи рау чу де нов ъвф иг ур ат а н а в ра та та д ок ат о
Б ъф ъл- с ъб уд ено т д ря мк ат а с и к ра й о гн ищ ет о - п ог лъ щан ео ча кв ан ат а
н аг ра дао т о ст ат ъц и.
Н едр аз ли ваб ак ър а сб ир а, к ой топ од ав а н а У ол тъ р П ем ъл- т ой с ка чао т м яс то тос и, з а д а н е с е н ам ок ри Т им ът и с пи рап о с ре да тан а
с ти хан а "С ла дк от о о ча ро ва ни е н а с ър це тот и" сн ес ъг ла су ва но д ръ нч ен е н а с тр ун ит е н а л ют ня тас и. Ф ар за д к аз ван ещ о н ер аз би ра ем о
н а п ер си йс ки
"Н е т и л и еп ри ят нод а м е в ид иш Б иа нк а п ит а, б езд а м ож е д а
п от ис неу см ив ка тас и.
Ит ог ав а Р оу з с е х въ рл я ст ял о вр ъц ет е н а Б иа нк а. "Г ос по жо т ов а е ч уд о! Б огео тг ов ор илн а м ол ит ви тен и. В иес теи зл ек ув ан а!
П он е т ак а с и м ис лиБ иа нк а, з ащ от о л иц ет о н а Р оу з ез ар ов ен о в ъв в ра таѝ Т ов а н е еч уд о, Р оу з, с къ па- к аз ват я, аб ра ди чк ат а ѝе и зт ла ск ан а н аг ор е о т п ре гр ъд ка та т ак а ч е д а и мая сн а г ле дк а к ъм г ре ди тен а т ав ан а, п ок аф ен ел и о т д ър ве се н д им "Б еш е п ро ст о т ре ск а,
т ов а ев си чк о.
Р оу з с е о тд ръ пв а, ач ер ни теѝп ръ ст ен и с а р аз бъ рк ан и. О чи теѝ б ле ст ятк ат о н а п ос лу шн ик к ой тот ок у-щ о ев ид ялл иц ет о н а Х ри ст ос во бл ац ит е. "К ак ъвт ал ис ма н и зп ол зв ах те г ос по жо
"Н ик ак вит ал ис ма ни Р оу з. Н е б яхз ар аз ен а.
"Н о т и б еш е! Д же ниС ол въ р г о к аз а. С ъщ о ип ас то р М уд и... и н ад зи ра те ля т К ул ик от.. иБ ил и Е въ нс с ин ътн а к ам ен од ел ец а... Т е
д ор и и зп ра ти хаД жа к К ос ли н д а о тб ел еж и м яс то тот и сн ар ис ув ан к ръ ст
"З на м. Н ак ар ахг о д а р аз ле е ч ер ве наб ояп о п ре ст ил ка тас и.
"Н ап ра ви хт е л и е ди н о т в аш ит е е ли кс ир и, г ос по жо Р аз ка же тен и
к ак м ол я.
"Р оу з, с къ па н е б яхб ол на Б еш е т ре ск а.
Н о д ок ат о Р оу з и ск а д а р аз бе ред ал и л ек ътес ъд ър жа л а нг ел ик а и ли т ра га ка нт с мр ад ли каи лип ел ин д ал и еб илв ар ени лид ес ти ли ра н и к ол коо т н ег о т ря бв а д а с е п ри ем е, з а д а б ъд е е фи ка се н, Б иа нк а с е
п ри ми ря васн еи зб еж но то ч е н ей ни ятч уд од ее н л еко т ч ум а щ е с и
п ро пр ав и п ътвк ан он а н а в еч е о бш ир на таѝс ла ва к ъд ет о щ е п ра ви к ом па ни я н а п оз ла те на таб ар жан а к ра ли ца таив си чк и д ру гиф ан та зи и,
к ои тон е м ож е д а п оп ра ви к ол ко тоид а с е о пи тв а.
Н едс е п ри бл иж ав а, п ръ ст ит е н а о гр ом ни тем у р ъц е р аб от ят с як аш ем ал ком ом чесв ин ов нат ай на Т ойн ак ла няк ес те ня ва тас и б ра дак ъм н еяп ла хо Г ос по жо м ож емл и д а п ог ов ор имм ал кон ас ам е?
Р аз би рас е, Н ед- о тв ръ щат я иг о ц ел ув а н еж ноп о л яв ат а б уз а, о т
к ое тот ойс е и зч ер вя ват ак а, ч е к ож ат а иб ра да тас а ве ди н ц вя т.
Су ди ви те лн а л ов ко стз а т ак ъве дъ р ч ов ект ойс е и зс тр ел ван аг ор е.
К ог ат о с е в ръ ща т ойн ос и н ещ о, к ое тон а Б иа нк а ѝи зг ле жд а к ат о
п ис мо Т ойяз ав еж дад о е дн а с во бо дн а м ас а вт ихъ гъ л.
П ре дид а с и т ръ гн е, г ос по жо г ос по ди н Н икм и д ад е т ов а - к аз вай т ойсц ял ат а т ре во жн а г ор до стн а ч ов ек н а к ог от о еп ов ер ен а д ър жа вн а
т ай нао т р ък ат а н а с ам ат а к ра ли ца "М ож е б и с ег а ем ом ен тъ т д а с е
в ъз по лз ва м о т н ея
М ъл че йк и, Б иа нк а ч ет е п ис мо то к ое тоН ик ъл ъсп иш е, з а д а
п ре по ръ чан а Д жо н Л ъм лид а с е г ри жиз а н ея М он кт ън ов и, Т им ът и и Ф ар за д вд во ре цаН он су ч. К ог ат о в ди гап ог ле д, Н едк аз ва "Т ойб еш е
м но гон ас то ят ел ен А коз ар аз ат а с ти гн е д о Б ан кс ай д, а з т ря бв аш е д а с е
п ог ри жав си чк и д а с е в ър не м п рил ор д Л ъм ли з а д а п ол уч имп од сл он их ра на Г ос по ди н Н икк аз а, ч е в си чк о еу ре де но В си чк о, к ое тот ря бв а
д а н ап ра ви ш, ед а п ре дс та ви ш т ов а п ис мо
О тг ов ор ътѝг о и зк ар вао т р ав но ве си е.
"Т ов а л и и ск аш е - в си чк и д а и зб яг ам е? К ак тот ойн ап ра ви
Г ос по жо т ов а б еш е н ап ра ве носм ис ълз а н ас н ег ов ит е п ри ят ел и -
к аз ваН едн еу до бн о.
"Н е т е о бв ин яв ам Н ед Т и с и и зп ъл ни л о бе ща ни ет о с и к ъмн ег о.
Т ов а б еш е п ра ви лн о о т т во я с тр ан а.
"Н о ч ум ат а д ой де г ос по жо Ат и в еч е в ед нъ ж яи зб ег на Н е т ря бв а
л и д а н ап ра ви м т ов а, к ое тои ск аш е г ос по ди н Н ик В ин ов енп ог ле д
н ад ол у. "С ег а т ря бв а д а м ис ляз а м оя таР оз а, г ос по жо
Б иа нк а м у с е у см их ват ъж ноии зв ин ит ел но "П ро ст и м и, Н ед
Р аз би рас е, ч е т ря бв а д а м ис ли ш з а ж ен а с и. Ид ва ма тат ря бв а д а
о ти де те ИТ им ът и иФ ар за д. А з щ е з ат во ря"Д жа кд ау н". Н о а з м ог а д а
б ъд а п ол ез ент ук Н ик ол асм ож е д а к аж е, ч е з ар аз ат а ен ел еч им а. И м ож е д ор и д а еп ра в. Н о а кон е м ог а д а и зл ек ув ам т о п он е м ог а д а
п ом ог на.
Щ е п ог ов ор я сР оу з ищ е н ап ра вяк ак во тот я п ож ел ае- т их о к аз ва Н ед
Н ещ о вн ач ин а, п о к ой тод ър жиг ла ва тас и н ав ед ен а, и зу ча ва йк и
п ръ ст ит е с и в ър хуг ол ям ат а п од ут ин а н а г ър ди тес и, п од ск аз ван а
Б иа нк а, ч е т ойн е с е ео тк аз ало т в си чк ит е с и т ай ни
"К ак воет ов а, Н ед К ак вок ри ешо т м ен
Н е м ож е д а с кр иеб ор ба та к оя тос е в од и з адо чи тем у. "Т ойн е
н ап ра вит ов а, к ое ток аз ах те г ос по жо- и зб яг а.
"Н ед к ак вон е м и к аз ва ш?
О гр ом ни теп ръ ст и н а Н едз ап оч ва т д а б ар аб ан ятп о д ъс ка тан а
м ас ат а. Вм ин ал от о - п ре дид а б ъд е у кр от ен- т ов а, к ак тоз на е Б иа нк а,
в ин аг и еб ил о з на к, ч е н ра въ т н а М он кт ънен а п ътд а и зб ух не Н о с ег а
вл иц ет о м у н ям а г ня в. С ам о к он фл ик т.
"З ак ле х с е п ре д н ег о, ч е н ям а д а г ов ор я з а т ов а п ре д т еб.
"Н о с ег а с мя та ш, ч е т ря бв а д а ч уяз а н ег о?
Т ойк им ва "З ащ от о м у п ри чи ня ва ш н ес пр ав ед ли во ст
Т я п ос та вян еж нор ък а н а р ък ат а м у. "Т ог ав а г ов ор и, Н ед а ко с ър це тот и п од ск аз вад а г о н ап ра ви ш.
Т ойяг ле да д ок ат о с е б ор и с ъсс еб е с и о щем ал ко С ле д т ов а
в ъз дъ хв а ик аз ван аб ър зо "Г ос по ди н Н ик ъл ъсс е с ъг ла сид а о ти ден а
б ре ган а В ар ва рас ам о з ащ от о с ърР об ър т С ес илм у к аз а, ч е а кон е г о
н ап ра ви щ е т и о тн ем атл иц ен заз а п ра кт ик ув ан е н а "п от ек ар ст во. Т ой и зд ав а з ву к к ат о о т к ов аш ким ех "Е то- к аз ахг о. Б огд а м и п ро ст и, ч е
н ар уш ихк ле тв ат а.
И зв ес тн о в ре мет е с ед яте ди н с ре щуд ру г вм ъл ча ни е, ад яс на та р ък а н а Б иа нк а ео пр ян а вс ле по оч ие тоѝ С ле д т ов а т я с е о бл яг а н аз ад ио ст ав я р ъц ет е с и д а п ад на т о тс тр ан и. "О Н ед Т ря бв аш е д а р аз бе ра
Т я с е о бр ъщ а ин ак ла няг ла вак ъмт ав ан а. А кот ър син ещ о, м ис лис и
Н ед т я г о п ра вип ре з з ат во ре ник ле па чи
Ис ег а т ойевр ъц ет е н а о но вач уд ов ищ е, К ат алК он ъл- к аз ват я,
е дв а-е дв а д ос та тъ чн о с ил но з а д а яч уеН ед Н е з на м д ал и д а м у с е
в ъз хи ща ва м, и лид а г о н ак аз ва м з а г лу по ст та
"К ак вод а п ра ви м, г ос по жо
"Т и, Н ед т ря бв а д а н ап ра ви ш т ов а, к ое тос мя та ш з а п ра ви лн о з а т еб иР оу з. А з з на м к ак вощ е н ап ра вя Щ е з аб ияб ра дан а Р об ър т С ес илв о но ван ег ов о л ег ов ищ е н а С тр ан д.
Е дв а д вач ас а п о-к ъс но с ле д к ат о ен ат ов ар ил а Р оу з д а ѝп ом ог нед а
о бл еч е з ел ен ат а с и б ро ка те нап ол а, д а ѝз аш иек ор са жао т к ар не олид а
ѝп ри бе рек ос ат а, т ак а ч е д а и ми ти раж ен а о т в ис ши тек ръ го ве к ак то м ож е, ид а есе дн о п ен и п о-б ед нао т т ов а, ч е еп ре пл ув ал а р ек ат а, з а д а
с па сик ра ка тас и, Б иа нк а з ас та вап ре д о бл еч ен иявл ив ре я п аз ачн а
С ес илХ ау с.
И ск ама уд ие нц ияп рис ърР об ър т С ес ил- к аз ват я в ис ок ом ер но
"В ъп ро съ т ео т с ер ио зн а в аж но ст
"В иел и с тевс пи съ ка
"Н е м ис ля ч е ет ак а. Н о н аи ст ин а с та вав ъп ро с з а...
"С ер ио зе н и нт ер ес В ин аг и ет ак а. П ор ти ер ътс е п ро зя п ок аз ва йк и
п ож ъл тя л е зи к. Б иа нк а д ол ав я м ир ис к ой тоѝн ап ом няз а с яр ат а, к оя то ег ор ял а во гн ищ ет о н а Dice Lane.
С та вад ум а з а е ми са рян а с ърР об ър т п рив ар ва рс ки тем ав ри
У ст ат а м у с е з ат ва ряк ат о к ап ан "Ик оям ож е д а с тев ие г ос по жо з а
д а з на ет е н ещ о з а е ми са ри тен а с ърР об ър т? М ож е б и с тет ае н
с ъв ет ни к? Т ойи зх ър кв а к ат о п ра се нц е н а у мн ат а с и ш ег а.
"А з с ъмп ри ят елн а с по ме на ти я п ра те ни к. Ии ма м н ов ин и з а н ег о -
н ов ин и з а с ърР об ър т.
"Н аи ст ин а л и? К ойс тев ие
Б иа нк а с ти ск а ю мр уц и ик аз вак ол ко том ож е п о-р ав но ме рн о: "А з
с ъмг ос по жи цаБ иа нк а М ер то н. О т С ау ту ър к.
П о л иц ет о м у т я в ед на гар аз би ра ч е ес бъ рк ал а.
О о т С ау ту ър к - к аз ват ойср аз би ра не "К ъщ и з а р аз вр ат м еч и
г ра ди ни т ав ер ниии гр ал наз ал а" - о щее дн о с ви нс коп од см ър ча не- "о
д а, г ос по жо з на м в си чк о з а с ер ио зн ит е в ъп ро сит ам.
П ро ст о к ъс ме т, к аз вас и Б иа нк а, д а м и п ре пр еч и п ът я е ди н
р аз вр ат енп ур ит ан
А з с ъмч ес тн а к ръ чм ар ка- к аз ват я, и зм ък ва йк и д ум ит е м еж ду с ти сн ат ит е с и ч ел юс ти Иа пт ек ар ка л иц ен зи ра нао т Д ру же ст во тон а
т ър го вц ит е н а х ра ни
П ор ти ер ътс ме няс ви нс ко тоса си ни нс ко Т ойи зд ав а д вар ез ки б ре йк а к ат о м ул е, к ое тоб ия т ск ам ши к. "А хх х! А хх х! Г ръ нч ар ка к оя то п ро да вал юб ов ниф ил тр и. П оз на ва м т ак ив а к ат о т еб
О а кои ма х с ам о е дн а д ес ет а о т м аг ьо сн ич ес тв от о, к ое тоБ ан кс ай д
в яр ва ч е и ма м, м ис лис и Б иа нк а. С ег а о т т ебщ еш е д а о ст ан е с ам о
д им ящп ра х о т с къ пот ри коит ра ена ро ма т н а и зг ор ял а г ор до ст
Н аи ст ин а в яр ва м, ч е с ърР об ър т щ е п ож ел аед а м е в ид и - к аз ват я
т ол ко вас по ко йн о, к ол ко том ож е д а с е с пр ав и.
Из ащ о ет ак а, м оям ал кан ах ал наИ по ли та
К ок ал че та таѝс е п ри зе мя ва т п ра вовл ен ив ат а и зв ив кан а н ос а м у,
к ат о г о р аз би ва т о т д ру га тас тр ан а, т ак а ч е т ойп ри ли чан а Я ну с о т
д ве тел иц а. Н о к ог ат о п ог ле жд а ю мр ук а с и, к ок ал че та тас а
н еп ок ът на ти ан ад ме нн от о м у л иц е ен еп ок ът на то Т я с и п ое ма д ъл бо код ъхии зв аж дап ос ле дн ияи зс тр ело т ш ка фч ет о с и.
'З ащ от о д ок то р Ш ел биел ек арн а с ин а н а с ърР об ър т, У ил ям Иа ко с ърР об ър т н ау чик акс тео би ди лип ре дп ол аг ае ма таб ул кан а л ек ар я -
к ол кол ес ном и д ой дет ов а н а у м, м ис лис и т я, с як ашс е н аб лю да вао т
р аз ст оя ни е, - т ог ав а с ер ио зн ит е в ъп ро син а Б ан кс ай д щ е б ъд ат з ав ин аг и о тр еч ен и з а в ас г ос по ди н в ра та р. З ащ от о н ям а д а и ма ш
м он ет и, з а д а г и п ла ти ш. Щ е б ъд ет е у во лн ен Иб езп ар и. Т ов а ев аш и зб ор
С ле д т ов а н ап ре дв ан ет о ѝвд ъл би ни тен а С ес илХ ау с ек ат о
п од хв ан ат о о т б ур я. П ор ед иц а о т д же нт ъл ме ни в се кио т к ои тоеп о-
о бл еч енио бл еч ено т п ре ди шн ия м ин ав атп ок ра й н еяп о т ол ко вам но го о бл иц ов ан и сл ам пе ри я к ор ид ор и, ч е Б иа нк а с е с тр ах ув а, ч е с е е и зг уб ил а вг ор а о т л ам пе ри я, д ок ат о н айн ак ра я с е и зп ра вяп ре д д ре бе н
м ъжсч ер нап ол уш уб а иг ар ни ра нич ор ап и. Т ойи мап ри ми ре нч ес ки в идн а ч ов ек к ой тоо ча кв а д а б ъд е п ом ол енд а и зп ъл нит оч нос ъщ ат а
з ад ач а, к оя тов еч е ео пи тв алс топ ът и, б езд а п ос ти гн е з ад ов ол ит ел ен р ез ул та т.
Н аи ст ин а с ъж ал яв ам г ос по жо- к аз ват ойсу мо ре нач ес тн ос т.
"С по мн ямс и д об редрШ ел би А з б яхт оз и, к ой тог о з ав ед е п рил ей ди С ес ил к ог ат о с ърР об ър т с е о па ся ва ше ч е с ин ъти м еб ол ен А коб ях те т укв че ра щ яхд а в и о си гу ряа уд ие нц ия
В че ра - п ов та рят я сч ув ст вон а р аз оч ар ов ан ие "Н е ел и т ук
"С ърР об ър т ен ап ус на л г ра да з а д а б ъд е сН ей ноВ ел ич ес тв о.
П ре дп аз нам яр ка к ак тор аз би ра те с ре щус ег аш на таз ар аз а. М ож е б и
щ е б ла го во ли тед а н ап иш ет е м ол ба тас и вп ис ме н в ид
20
"Н а е зи кан а м ав ри тет я с е н ар ич а Р асЛ аф аа г ла ва тан а з ми ят а.
К ат алК он ълп ос оч ваш ир ок ияз ал ивк ъмс ка ли ст ияв ръ х, к ой тос е
и зд иг а н адб ур ни я п ри бо й. П ог ле дъ т н а Н ик ъл ъсп ро сл ед яв а
п ро те гн ат ат а м у р ък а, с ле д к ое тос е п лъ зг а п ок ра й б ре гасб ез бр ой м ал кис лъ нц а, п ла мт ящ и вг ре бе ни тен а в ъл ни те д ок ат о н е п ос оч и
в ис ок а к ам ен нас те на о бг ра де наск ръ гл и к ул и. "Ат амеК ас аре л
Б ах р, З ам ък ътн а м ор ет о. П ор ти нг ел ит е с а г о п ос тр ои ли к ог ат о с а
в ла де ел и т ов а м яс то п ре дим ав ри тед а г и и зг он ят Р ък ат а с е в ди га о тн ов о, п ри вл ич ай кип ог ле дан а Н ик ол асн аг ор е н адл ек о и зд иг ащ ит е
с е х ра ст и им ас ли но виг ор ич кик ъмл ин ия тан а в ну ши те лн и
п яс ъч ни ко вис те нин а х ор из он та "Ат ов а еК ех ла ц ит ад ел ат а. Н е в и л и
с е с тр ув а в ел ич ес тв ен а, дрШ ел би
ИН ик ъл ъст ря бв а д а п ри зн ае ч е ет ак а. О т к ул ит е н а ц ит ад ел ат а
с ло жн и м ав ри та нс киз на ме нас е р аз вя ва т о т в ят ър а н а б ре га
С ле до бе дн от о с лъ нц е о ба гр я к ре по ст ни тес те нивб ле дак ан ел а.
И зв ед нъ ж в ни ма ни ет о м у с е в ръ щак ъмк ра йб ре жи ет о иК ас аре л
Б ах р. П о п ро те же ни е н а б ой ни тем у с те ниц ъф тин ак ъс ан а л ин ияо т
б ел и п ух че та М игп о-к ъс нод ъл бо ки ят р еф ле кт ир ащг ръ м н а
о ръ де йн а с тр ел бао те кв а вз ал ив а. З а м игН ик ол асс е о па ся ва ч е
"П ра ве дн ик ът еп од ло же н н а б ом ба рд ир ов ка Н о о т м ор ет о о ко лон ег о
н е и зр иг ва т в од нис тр уи н ит о и зс тр елр аз къ св а т ак ел аж а. Д им ътс е
р аз на сяо т в ят ър а з ае дн о су ти хв ащ ияг ръ м.
Т ов а ег ра нд ио зн о п ос ре ща неин ям а г ре шк а - к аз ваК он ълс п ри зн ат ел но ст Т ойп ос оч вак ъмф ло ти ли ят а н а м ал ки я "М ар ио н",
к ой тов еч е ез ак от ве н д о к ам ен ни я в ъл но ло м. Н е з аб ра вя й, ч е и зп ра ти х
с ъо бщ ен ие ч е н а б ор дан и и мап ра те ни к н а а нг ли йс ка так ра ли ца
М ож е б и с ул та нъ т еи зп ра ти л о нз и м ош ен ика л-А ну рит ук з а д а т и
с ти сн е р ък ат а.
А л-А нн ур и?
"Т ойее ди н о т м ин ис тр ит е н а с ул та на С ту де наг ад О чи тем у с а
к ат о н а с ок олс ки тн ик Н е ео т м ав ри те н а к ои тоб их теи ск ал и д а с е
п ро ти во по ст ав ит е. Н о н е м ог а д а г о в ид я д а и зм ин е ц ел ият оз и п ъти д а п ох ар чих уб авп ра х з а е ди н н ев ер ни к.
Ч ов ек ът ск ог от о т ря бв а д а с е с ре щн а, с е к аз ваС ум аи л а л-С ед ик-
о тг ов ар я Н ик ъл ъс п ри по мн яй кис и и нс тр ук ци ит е н а Р об ър т С ес ил
"Т ойб еш е сп ра те ни кан а с ул та на к ой тод ой девЛ он до н п ре ди н як ол ког од ин и. Н ос я п ис мод о н ег о о т л ор д Б ър гл и. Т ойщ е м и
р аз ка жев си чк о з а м ав ри та нс ка там ед иц ин а.
К он ъло тм ят а г ла ван аз адис е с ме е. "О т ов а щ е в и х ар ес а, др Ш ел би П ов еч е щ е я де те о тк ол ко тощ е у чи те О би чау до бс тв ат а с и, а л-
С ед ик
"П оз на ва тег о?
"Р аз би рас е. В се кип оз на вас та ри тег ун ди гу ти А ког о б ут не ш, щ е с е
п ре тъ рк ол и. К он ълп ля ск а с об ст ве ни я с и м ър ша в к ор емвз на к н а
б ла го да рн ос т з а п ре кр ас ни я м у х ум ор В сеп ак к ой тоид а ен ар ед ил т оз и п оз др ав т ря бв а д а с е ч ув ст ва ш п ол ас ка н. О би кн ов ен о д ър жа т д а
п ос ре щн атп о т оз и н ач инк ор са ри те к ог ат о с е в ръ ща т уд ом а сн аг ра да о т р об и.
Ин аи ст ин а, Н ик ол асв иж дае дн а г ал ер а, к оя тоен а б ре ган а
п яс ъч на таи ви цаиз а н ищ о н а с ве тан е п ри ли чан а т ри ре мао т д ре вн а
А ти на О тв ор ит е з а г ре бл ат а ѝс а п ра зн и, ас ам ит е г ре бл а с а п од ре де ни н аб ли зо
З аб ел яз ва йк и п ос ок ат а н а п ог ле дан а Н ик ъл ъс К он ълк аз ва - Н е
м ож е д а с е д ви жи ш см ав ър а ид а н е о це ни ш у ме ни ят а м у вт ър го ви ят а
см ес о, дрШ ел би
Т ър го ви ят а см ес о? - п ов та ряН ик ъл ъс ад ъх ътм у с ек вао т
о тв ра ще ни е. "И ма теп ре дв идр об и?
"Д а, р об и, дрШ ел би Е вр оп ей ск и р об и, п ро те ст ан тс кии к ат ол ич ес ки.. т ур ск и р об и... с ар ац ин и... к ол ег и м ав рио т р аз ли чн и
п ле ме на.. М ъж е, ч ер ник ат о н айф ин от о а ба но со вод ър воо т с ам от о
с ър цен а п ус ти ня та к ои тос е п ок ла ня т н а б ог ов е, з а к ои тов иед ор и н е
с теч ув ал и. М ъж е, ж ен и, д ец а... р об и. П аз ар ит е с а п ъл нист ях Т ук в С аф и, вМ ар ак еш вА лж ир вТ ри по ли- ч ув алс ъм ч е с е с мя та ч е
с ам о п о т ез и п аз ар и с е п ро да ва т п ов еч е о т т ри де се т х ил яд и е вр оп ей ци
С ам о д яв ол ътз на е и ст ин ск ат а ц иф ра Н як оио т т яхс е п ро да ва т, з а д а
г ре ба т н а г ал ер ит е н а с ул та на д ру ги- з а д а п ри сл уж ва т н а г ос по да ри те с и, к ак тоевх ри ст ия нс ки тед ом ов е; т ре тик ас тр ир атип ос та вя т д а
о хр ан яв атх ар ем ит е и м и лид а и м с лу жа т к ат о с ек ре та ри Т ов а еб ог ат а
п оч ваз а в се ки к ой тои мас ме ло ст тад а яо бр аб от ва
Н ик ъл ъсс е ч уд и д ал и т ов а в кл юч ваиК ат алК он ъл Т ойн е б и б ил п ър ви ят м ис лис и т ой Ч ув алео т в од оп ла ва те ли те к ои точ ес то п ос ещ ав ат"Д жа кд ау, ч е Ф ра нс исД ре йкиД жо н Х ок ин с н е с а
п ре не бр ег ва лит ър го ви ят а сч ов еш кид уш и.
К ог ат о т ез и м ом че тан е н ап ад атх ри ст ия нс кик ор аб и - п ро дъ лж ав а
К он ъл - т е и лио бр аб от ва т н ив ит е с и, и лик ар атк ер ва ниск ам ил и.
Т ов а ем яс то то к ъд ет о с въ рш вап ът ятн а п од пр ав ки те Т ръ гн ет е
н ав ът ревс уш ат а ие ди н д ен- а кож ив ее тед ос та тъ чн о д ъл го з а д а
п ре ми не теп ре з В ис ок ияА тл асип ов еч е м ил и п ус ти ня о тк ол ко тос а
з ве зд ит е н а н еб ет о - щ е с е о зо ве тевК ит ай Т ойс е у см их вак ат о ч ер еп
А коп ър вон е т е з ак ус ва т г иг ан ти тесп о е дн о о ковс ре да тан а ч ел от о,
к ои тож ив ея т вц ар ст воК он го и лил юс пе ст ит е з ми и с ъсз ъб и к ол ко то п ръ ст ит е т и, к ои топ лу ва т вН ил Д об ред ош лин а б ре ган а В ар ва ра д
рШ ел би Н е с е л и р ад ва те ч е с тед ош ли
Н а к ра йб ре жн ат а у ли цао ко лоК ас аре л Б ах р м ал кип ла ни нио т
с то кас а н ат ъп ка нисп ло чи Ч ув ал и ск ан ел а, с но по вез ах ар на т ръ ст ик а, п ло чис олср аз ме ри тен а к ам ън и, с ан дъ цис ъсс ел ит рач ак ат д а б ъд атн ат ов ар ен и н а б ор дан а т ри теа нг ли йс кик ор аб а, с ле д к ат о
т рю мо ве теи м б ъд ати зп ра зн ен и.
П ос ле дн ит е м ет рио т п ът я н а "П ра ве дн ик ът с а и зк ри ве нио т б ан ди д ре бн и, п ър га вим ъж е, к ои тон ат ов ар ва т д ри па вив ъж ет а, д ок ат о
к ор аб ътн е с е з ак от виб ез оп ас нод о г ол ем ит е к он оп ен и ф ен де ри
в ис ящ и о т к ея К он ълк аз ван а Н ик ол ас ч е т ов а с а б ер бе рс кип ле ме на о т п ла ни ни те к ои топ еч ел ятп ов еч е ст ру д, о тк ол ко тоб их а м ог лид а
и зк ар ат п ас ей кик оз и вп од но жи ет о н а В ис ок ияА тл ас Т е с е у см их ва т
ир аз го ва ря т, д ок ат о с е т ру дя т, ал ъс ка ва таи м к ож а и мао тт ен ъкн а
с та рак ож а, н ап ое нао т д ъж д.
Н ик ъл ъсс и п ре дс та вя шет оз и м ом ен т о щеп ре дио тп ла ва не тон а
"П ра ве дн иц ит е". Н ис ки тез ем и т ойп оз на вао т н еп ос ре дс тв ен о
н аб лю де ни е - н е с а т ол ко вар аз ли чн и о т А нг ли я. Н о п ре дс та ва там у з а
з ем ит е н а м ав ри тееф ор ми ра нан айв еч е о т г ле да не тон а с пе кт ак ли те "М ул и М ол ук о" и"Т ам бу рл ей н" в"Р оз ат а" ио т ч ет ен ет о н а
"Е ст ес тв ен а и ст ор ия н а П ли ни й - во ри ги на л н а л ат ин ск и п о в ре мен а
с ле дв ан ет о м у вК ей мб ри дж к ое топ оч тиг о н ак ар а д а и зб яг а о бр ат нов Б ар нт ор п иф ер ма тан а б ащ а м у.
К ог ат о с ка чан а к ал дъ ръ ма п ок ри т сп яс ъко т в ят ър а, т ойв ед на га о съ зн ав а с во ет о н ев еж ес тв о. О гл еж да йк и с е н ао ко ло т ойн е в иж да д ес по ти чн и в ож до ве к ои тор аз чл ен яв атв ра го ве тес и с ъсз ло ве що и зв ит и м еч ов е, н ит о п ла ни ни о се ян и см ъл ни и, н ит о б ез кр ай ни п ус ти нио т ч ер енп яс ък н ит о м ъж е со чивц ен тъ ран а ч ел ат а с и и ли п ри те жа ва щис ам о е ди н о гр ом енк ра к н а к ра я н а е ди н к ра к... С ам о
е дн о о жи ве ном ал коп ри ст ан ищ е, к ое тоб и м ог лод а б ъд е Д ув ър а кон е
б ях а ж ег ат а иц ве тъ т н а к ож ат а н а м ъж ет е.
Н а в ъл но ло мач ак а к ом ит етз а п ос ре ща не Н як оио т т яхс а м ав рив д ъл гио де жд и, к ои ток ар атН ик ол асд а с и м ис лиз а р им ск и т ог и, а д ру ги те- с ъд ей кип о л иц ат а ио бл ек ло тои м - с а е вр оп ей ци е вр еии л ев ан ти йц и. Т е и ма т с ъщ ияп ре дп аз ли в ио ча кв анп ог ле д, к ой тот ойе в иж да л вл иц ат а н а т ър го вц ит е иф ак то ри те к ои тос е с ъб ир атн а
к ей ов ет е вЛ он до н. Т е с а т ук з а д а с е п аз ар ятз а н ов оп ри ст иг на ли я
т ов арид а с и о си гу ря т н айд об ра тас де лк а з а с об ст ве ни тес и с то ки
к ог ат о "П ра ве дн ик ът б ъд е п ра зе н иг от овз а о бр ат ни я р ей с д о А нг ли я.
Н ас тр ан а о т т ър го вц ит е с то и г ру пар аб от ни ци г от ов и д а и зв ър шв ат т еж ка тар аб от а. Т е с а м ра чн а г ру па Н а в ся ка кв а в ъз ра ст- о т м ла де жи д о с ив об ра ди т е с а о бл еч ен и п ре ди мн о вс къ са ним ар ку чиик ал па ци а г ър ди теи м с а г ол и иб ле ст ятвж ег ат а. К ат о и зк лю чи м ф ак та ч е
п ов еч ет о о т т яхс а ч ер но ко жи т ов а б и м ог лод а б ъд е к ея т н а Г ал еяи ли к ея т н а Б от ол ф н а Т ем за м ис лис и Н ик ъл ъс
Н айч уж да таг ле дк а вн еп ос ре дс тв ен иям у о бс егес та дож ив от ни
к ои тол еж атн аб ли зо Т ойс мя та ч е т ов а с а к ам ил и. Т е т ър пе ли воч ак ат т ов ар а с и, ав ъз му те ни теи м л иц а м у н ап ом ня т з а с та ри я У ол тъ р
П ем ъл к ог ат о з ап оч вае дн а о т о би ча йн ит е с и т ир ад и с ре щуд ре бн ав ит е
п ра ви лан а е но ри йс ки тес ъв ет ни ци
Н ад зи ра те ля т н а к ам ил ит е ем ла дом ом чен а е дв а д ес етг од ин и.
О бл еч еневм ръ сн а в ъл не нат ун ик а ик ре щип ър вон а и сп ан ск и, а п ос лен а а нг ли йс ки "Е дн а к ам ил а, с ед ема нг ли йс кип ен са Е дн а
п ол ов инк ам ил а - о се м а нг ли йс кип ен са В си чк ит е с а м но год об ри camello. Н ик ак вил ам и. П ре на ся т м но год об ърт ов ар
З а м ом ен т Н ик ол асс е ч уд и д ал и с"п ол ов инк ам ил а" и ск а д а к аж е,
ч е г и п ре дл аг а из а м ес о, п ре дид а м у х ру мн е, ч е п ол ов инк ам ил а ео бщ т ов ар- ид оп ъл ни те лн ия т р аз хо д ез а п ок ри ва нен а р аз хо ди теп о
и зд ир ва не тон а о ст ан ал ат а ч ас т о т т ов ар а.
Вх ла дн а с та я, в гр ад ен а в ъвв ът ре шн ат а с те нан а К ас аре л Б ах р,
с ед и м ъжвд ев ст ве наб ял а р об а, з ади зк ус нои зд ъл ба нае вр оп ей ск а
м ас а, з а к оя тоН ик ол асп ре дп ол аг а, ч е ер ел ик вао т п ор ту га лс ко то у пр ав ле ни е. Н а г ла ва тас и н ос и о бе мн а п ла тн ен а в ръ зк а, к оя тоН ик ол ас н е м ож е д а н е с и п ом ис ли ч е п ри ли чан а г иг ан тс кил ук Ч ов ек ъти ма с тр ое н, з на ещп ог ле д, с як ашн ям а х ит ро стз а и зб яг ва нен а м ит ни че ск и
т ак си к оя тот ойв сео щед а н е еп ро зр ял С та ра те лн о и гн ор ир ай ки д ва ма тас и п ос ет ит ел и, т ойп ре дп оч ит а д а и зу ча вап ер о им ас ти лн иц а,
п ос та ве нид о д век ни ги Е дн ат а ео би кн ов ент омсп од въ рз ияо т
т ел еш как ож а ср аз ме ри тен а г ол ямх ля б, ад ру га таем но гоп о-м ал ка
н о м но гоп о-е кс тр ав аг ан тн о п од въ рз ан а ии нк ру ст ир ан а с ъсс ло жн и
м ав ри та нс ким от ив и, и зр ис ув ан и вз ла то
Т ря бв а д а с меп ър ви те к ои тощ е г ов ор ят- п ро ше пв а К он ълн а у хо то н а Н ик ол ас "З а н ег о н иес мен ев ер ни ци Н е и ск айо т м енд а т и
о бя сн яв амл ог ик ат а вт ов а, н о с ег а с мевн ег ов от о ц ар ст во т ак а ч е
т ря бв а д а г о н ап ра ви м. Т ойх въ рл я ч ер еп на тас и у см ив как ъм м ит ни ча ря к ач ваг ли не но тог ър нен а м ас ат а ик аз вар аз ши ри те лн о: -
М ирн а п ра хат и, М ул и Х ас ан Д он ес охт и м ал коо т т ов а, к ое то о би ча ш.
П ро мя на таем иг но ве на Н еп од ви жн ия т д от ог ав а ч ин ов ни к с е
и зп ра вян а к ра каиз ап оч вад а п ом пав еч е с во бо дн ат а р ък а н а К он ъл
К ог ат о з аг ов ар я, а нг ли йс ки ятм у еи зн ен ад ва щод об ър Н ик ъл ъс п ре дп ол аг а, ч е т ов а ер ез ул та т о т ц ялж ив от п ре ка ра н во бщ ув ан е с ч уж де ст ра нн и т ър го вц и. Ч уд и с е д ал и вЛ он до н и мам ит ни че ск и
с лу жи те ли к ои тод а г ов ор яте зи кан а м ав ри те С ъм ня вас е вт ов а.
"У а а ле йк ум С аи диК он ъл У сп еш ноп ът ув ан е, д а? - к аз вам ъж ът п ре з ш ир окн аб оро т ч ис тиж ъл тиз ъб и. "А лл ах н айм ил ос ти ви ят н ай
с ъс тр ад ат ел ни ят н ап ъл нип ла тн ат а в и сб ла го пр ия те н в ят ър д а?
Д а, н ап ра виг о, М ул и Х ас ан- к аз ваК он ълип от уп вао пъ на ти я
п ла тн енк ап акн а г ър не то "С иг ур ноз на е к ол ком но гоо би ча ш
а нг ли йс ка так он се рв а о т б ер бе ри с.
Н ик ъл ъсг ле давз аш ем ет ен о м ъл ча ни е. М ож е л и т оз и К ат алК он ъл
н ос ит елн а п од ар ъц и о т с ла дк о, д а ес ъщ ия т К ат алК он ъл к ой том ож е
б и - м ож е б и - ех въ рл илвм ор ет о е ди н п ар ал из ир ана нг ли йс кич ир ак
д ок ат о еб ило щеж ив
Н о а з т и д он ес охп од ар ък п о-ц ен ено т я го ди те М ул и Х ас ан-
п ро дъ лж ав а К он ъл к ат о п ог ле жд а к ъмН ик ъл ъс Т оз и м ла де ж т уке п ра те ни к н а с ърР об ър т С ес ил м ин ис тъ р н а н аш е с ув ер ен но в ел ич ес тв о Е ли за бе т. Т ойи мап ис маз а в аш ияп ри нц
К ап ит анЯ кс лио т "М ар ио н", т ойм и к аз а т ов а - к аз ваМ ул и Х ас ан
Т ойп ра вим ал ъкп ок ло н н а Н ик ъл ъс "Г уб ер на то ръ т н а С аф и щ е
н ап ра виа уд ие нц ияп рив асвК еч лас ъв се м с ко ро Н о п ър вот ря бв а д а
о тд ад емч ес т н а Н ег ов о В ел ич ес тв о А хм адА буа л-А ба с а л-М ан су р,
З ла тн ия З ав ое ва те лян а С он га й, К ом ан ди ран а в ер ни те Т ов а с е
и зи ск вап рип ри ст иг ан ет о.
З а м игН ик ол асс е ч уд и д ал и о т н ег о с е о ча кв а д а к ол ен ич и и лид а
н ап ра вин як ак ъвд ру г о фи ци ал енп оз др авк ъмс ул та на К ог ат о
Е ли за бе т м ин ав а п ре з С ау ту ър к ск ра лс ка тас и б ар жа- н а п ътз а
У ай тх оли лиГ ри ну ич- п оз др ав ъто т б ре ган а р ек ат а о би кн ов ен о е д об ро ду шн о в ес ел иеир ит ор ич нив ик ов е, к ои тоо би кн ов ен о п ов та ря т
к ле ве ти тен а Ф ар за д п о а др есн а п ап ат а ии сп ан ск ияк ра л. Н о к ак во п ра вие ди н т ок у-щ о и зд иг на т п ра те ни к, к ог ат о з а п ър вип ътс тъ пв а н а
ч уж д б ря г? Р об ър т С ес илеп ро пу сн алд а м у к аж е. Т ойс е о бр ъщ а к ъм К он ълз а н ас ок а.
Н о К он ълн е п ро яв яв а н ик ак воу ва же ни е, о св енч е п ус кас ме тк ат а
с и з а з ар еж да нен а м ас ат а д о з ап ас а о т б ер бе ри с. Т ойяр аз гр ъщ а. С ле д
т ов а д ва ма тасМ ул и Х ас анс е в зи ра т вс пр ет на ти тер ед ов е н а п оч ер ка
к ои топ од ро бн о и зб ро яв атк ак воен ат ъп ка новт рю ман а "П ра ве дн ик.
О т в ре мен а в ре меМ ул и Х ас анп ра вио тм ет касп ер от о с и в ър ху с ви тъ ка с ле д к ое топ ра виз ап исвм ал ка та п оз ла те нак ни ган а б юр от о.
М ог ъщ ит е в зе ма т с во я д ял м ис лис и Н ик ол ас д ок ат о г ле да
И зг ле жд а, ч е в ар ва рс ки ятб ря г и мап ов еч е о бщ о сА нг ли я, о тк ол ко тос и
еп ре дс та вя л.
С ле д к ат о д ес ят ък ътн а с ул та наед ог ов ор енир ег ис тр ир ан К он ъли Н ик ъл ъсс е в ръ ща т в"П ра ве дн иц ит е". Ш ес тт е с ан дъ касм ус ке тит ип "м ач ло к" в еч е с а н а к ея Н о и зг ле жд а, ч е н е с е б ър заси зв оз ва не тон а
о ст ан ал ат а ч ас т о т т ов ар а.
Н ям а н ик ак вап еч ал бао т т ов а, ч е с е м от ае тет ук дрШ ел би- к аз ва м у К он ъл П рит аз и с ко ро стн а р аб от а н а т ез и м ош ен иц и щ е м ин е
и зв ес тн о в ре ме п ре дит рю мо ве тен и д а с а п ра зн и. Аим ом че та там и
щ е и ск ати зв ес тн о в ре мен а б ре га з а д а с и п оч ин ат А ком е р аз би ра те
Т ойп од ав а р ък а н а Н ик ъл ъс з а д а яс ти сн е.
И ма тем оя таб ла го да рн ос т з а т ов а, ч е м е д ов ед ох тед о б ез оп ас но и зл из ан е н а с уш ат а, к ап ит анК он ъл- к аз ваН ик ъл ъс ч уд ей кис е д ал и
т ов а ес ъщ ат а р ък а, к оя топ ом ог нан а Е дм ън д Х ор то п д а с е п ре хв ър ли п ре з б ор да И мач ув ст во то ч е с ти ск а в ъз ело т в ъж е, и зк оп ан о о т
о ке ан ск от о д ън о.
Н е с и б ро йт е к ок ош ки те- к аз ваК он ълс ъсс мя х. Д айи м ш ан с ит ез и
е зи чн иц и щ е т и и зр еж атс ър це тоищ е г о п ро да да т з а п оч ер пк а, м но го п ре дид а с ти гн ешд о М ар ак еш
Д ов ол ен ч е с е ео тк ъс на л о т К он ъл м ак ариз а м ал ко Н ик ол ас т ръ гв а н аг ор е п о х ъл мак ъмК ех ла с та ра тап ор ту га лс кац ит ад ел а н а
в ър хам у. Н е еи зм ин алм но гоп ът п ре дие ди н м ла д м ъжвк аф яв а
д же ла бад а с е в мъ кн е д о н ег о ид а с е и зр ав нисн ег ов ат а к ра чк а с л ек от а. Т ойи маг ла васг ъс тич ер ник ъд ри циис ъз ер ца те лн о л иц е н а
п ое т.
А з с ъмХ ад ирБ ен ха си- к аз ват ой с як ашт ов а ен аг ра да к оя том у е п ри съ де на "Д об ред ош ливС аф и. М ол я, к аж ет е м и, д ал и с теи зп ра те н
т уко т п ок ло нн ич ес ка так ом па ни я н а б ар ба ри тевЛ он до н?
Н ик ол асс е в зи равч иф т н ет ър пе ли вик аф яв и о чи
"Н е с е с тр ах ув ам г ос по ди н Б ен ха си К аз ва м с е Н ик ъл ъсШ ел би А з
с ъмл ек ар И зп ра те н с ъмо т м ин ис тъ ран а м оя так ра ли ца з а д а
и зу ча ва м м ед иц ин а в ъвв аш ат а с тр ан а. Ск ак вом ог а д а в и б ъд а
п ол ез ен
Н им а Н ик ъл ъсс и м ис ли ч е в иж дао бл ек че ни е п о л иц ет о н а Х ад ир Б ен ха си А коет ак а, т о и зч ез ваз а м иг М ом че тов ди гар ъц е вж ес т н а
в ъз то рг д же ла бас е п лъ зг а п о к аф яв ит е м у р ъц е.
"И ма м ч ес тт а, С аи ди д а б ъд а ф ак то р н а В ар ва рс ка так ом па ни я т ук
вМ ар ок о. И дв амо т М ар ак еш з а д а в ид я д ал и в си чк о ен ар едст ов ар а
н а к ап ит анК онЕ л. Т рид нин а к ам ил а!
Н ик ол асо гл еж дал иц ет о н а Б ен ха сиз а п ри зн ац и н а х ит ро ст Н е
н ам ир а т ак ив а. Н о а кот ов а м ом чен аи ст ин а еф ак то ръ т н а В ар ва рс ка та к ом па ни я, к ак тот въ рд и, т ог ав а к ъд е еА до лф о С ай кс Вм ис ли тес и
Н ик ъл ъсч ув а г ла сан а Р об ър т С ес ил Т рик ор аб а н а В ар ва рс ка та к ом па ни я с а с е в ър на ливА нг ли я б езн ит о е дн а о т д еп еш ит е н а
А до лф о С ай кс О па ся ва м с е, ч е г о ес по ле тя лан як ак ваб ед а...
Т ов а ев аж нао тг ов ор но ст г ос по ди н Б ен ха си- к аз ват ой п ре дп аз ли во С амл и ян ос ит е?
"Д а, С аи ди С ъв се м с ам
"ВС аф и?
"Н е, С аи ди вн аш ияв ел икг ра д М ар ак еш
А коХ ад ирБ ен ха сил ъж е, р еш ав а Н ик ол ас т ойеп о-о пи те н вт ов а,
о тк ол ко тоб и м ог лод а с е п ре дп ол ож и о т н ев ин на там у ф из ио но ми я.
"В ръ ща тел и с е т ам г ос по ди н Б ен ха си З ащ от о т амс ъмд лъ же н д а
о ти да Н ос я п ис моо т м оя так ра ли цад о в аш ияс ул та н".
О чи тен а Х ад ирБ ен ха сис е р аз ши ря ва т о т с тр ах оп оч ит ан ие 'Т ог ав а
т и с и н айв аж ни ятч ов ек С аи диН ичл ес АвМ ар ок о в си чк и в аж ни м ъж е т ря бв а д а и ма т с ек ре та р. И ма тел и в еч е с ек ре та р?
Н ям ам г ос по ди н Х ад ир- к аз ваН ик ол асив ед на гар аз би рак акщ е
з ав ър шит оз и р аз го во р. "Н о т ъйк ат о н е з на м н ит о д ум а н а в аш ияе зи к,
п ре дп ол аг ам ч е т ря бв а д а с и н ае мат ак ъв М ож е л и д а м и п ре дл ож ит е
н як ог о?
М ис ляс и, ч е м ог а д а н ап ра вян ещ о п о-л ош о о т т ов а д а д ър жат оз и
и нт ер ес енм ла д м ъжб ли зод о с еб е с и. Ик ак ъвп о-д об ърн ач инд а
н ау ча- см ал ков ни ма те лн о д ип ло ма ти че ск о р аз сл ед ва неп о п ът я -
к ак вос е ес лу чи лосА до лф о С ай кс Д ва ма тас е с ъг ла ся ва т н а п ол ов ин д ук атс ед ми чн о.
Т ъйк ат о с тев аж енч ов ек С аи диН ик ъл ъс щ е в и т ря бв а н ай
д об ро ток ам ил о з а п ът ув ан ет о д о М ар ак еш з а д а с е в ид ит е с ъсс ул та на - к аз ван ов ия т с ек ре та р н а Н ик ол ас д ок ат о с ле дв атп ра шн ияп ътк ъм К ех ла м еж дуд ър ве та та к ои тово чи тен а н еп оз на ти я м у п ри ли ча т н а
г иг ан тс киг лу ха рч ет а. "Щ е т и д он ес а е дн а. М но гоу до бе н. С ам о о се м
а нг ли йс кип ен са
М ом че тон а к еяп ре дл аг аш е к ам ил а з а с ед ем- к аз ваН ик ъл ъси м ом ен та лн о с е ч уд и з ащ о еп ре дп аз ли в сп ар ит е н а Р об ър т С ес ил
"М ож ешд а м у п ла ти ш с ед ем а кои ск аш Н о а з н е г о п ре по ръ чв ам
З ащ о н е?
"Т ов а н е с а н ег ов ит е к ам ил и.
Н ик ъл ъсс е у см их ва Т ойр еш ав а, ч е Х ад ирБ ен ха сим у х ар ес ва-
к ой тоид а ет ойвд ей ст ви те лн ос т.
Н аб ли жа ва т в ис ок ит е п яс ъч ни ко вис те нин а К еч лаии зя щн ат а
с во де ст а п ор та р аз по ло же нам еж дуд вев ис ок и к ул и. Вс ян ка таи м е р аз по ло же н м ал ъкп ал ат ко в л аг ер вк ой том ъж е сл иц а, т ъм нии н аб ра зд ен и к ат о с уф ол кс коп ол е п ре з з им ат а, с е г ри жа т з а с та да п ас ящ и к оз и. М ъж ет е с а о бл еч ен и во де жд и, б оя ди са нивс ин ьок ат о
н еб ет о, аг ла ви теи м с а п ок ри тисп ла тн ищ а. Ж ен ит е, о ки че нис о гъ рл иц и о т п ол ир ан и к ам ън и, с ед ятвк ръ г ив ес ел о с и б ъб ря т, д ок ат о
в ар ятн як ак ван ап ит кавм ед ниу рн и.
"К аж и м и, Х ад ир о тк ог а с и ф ак то р н а В ар ва рс ка так ом па ни я?
"О т в то ра тад жу ма да, к аз ваХ ад ир "Д вам ес ец а.
"Ап ре ди шн ия т ф ак то р - б ащ а т и л и б еш е? Н ик ол асп ит а, к ат о
с им ул ир а с ам о б ег ъли нт ер ес
С ве тл от о л иц е н а Х ад ирс е п ом ра ча ва "С аи диС ик есб еш е м но го д об ърч ов екз а м ен Н о т ойв еч е ем ър тъ в.
Н ик ъл ъсс е м ъч и д а з ад ър жил иц ет о с и, з а д а н е и зд ад е е мо ци я: т ой н е з на е з а А до лф о С ай кс Н ик ог а н е еч ув алз а н ег о. Н е б и п оз на л
и ме то а коб еш е и зп ис ан о сб ук ви в ис ок и д ес етф ут а.
"М ър тъ в? С та р ч ов екл и б еш е?
"Н е, С аи ди П ри ят ел ятм и С ик есн е б еш е с та р. Б еш е з ло по лу ка
М но гон ещ ас те н с лу ча й.
21
Б иа нк а с ед и н а п ей ки тевц ър кв ат а "С ве тиС па си те л", св ъз пи та н
и зр азн а п ок ор ноб ла го че ст иен а л иц ет о. Т ов а ем ас ка та к оя тот я с ла га в се кип ът к ог ат о п ос ещ ав а п ро те ст ан тс кац ър кв а. У си ли ет о йс тр ув а
п о-м ал коо т г ло ба таз а н еу ча ст ие Т я п оз во ля ван а з ву чн ияг ла с н а
п ас то р М уд и д а яо бг ър нек ат о с та ров ъл не ноо де ял о, о ст ав ен о н а
д ъж да Л еп ка во М ух ля са л.
М уд и р аз ка зв а н а п ас тв от о с и, ч е д яв ол ътеп ос ет илч ум ат а в ър ху т яхз ар ад и с об ст ве на таи м г ре хо вн ос т. Н а н еяѝх ру мв а д а и зв ик а, ч е
з на е з а е дн а к ъщ а б ли зод о с тъ па ла тан а р ек а Ф ал ко н, к ъд ет о
б лу дн иц ат а д ър жип од бр ан и з ло ко бн о п од ат ли виб ас ту ни к ои тод а
и зп ол зв а в ър хуп ух ка ви тез ад нич ас тин а п ас то ра Н о н е г о п ра ви
П оя ва тан а ч ум ат а ед ос та тъ че н ш окз а Б ан кс ай д.
В еч е д вес ед ми ци о тк ак тос е ес ъб уд ил а, з а д а о тк ри е, ч е еи зб яг ал а
о т ч ер ни тейк ри ле Ц ял от о с ем ей ст воУ ил дъ рсен а г ро би ще то В с ъщ ияп ар це л л еж атс ъп ру гъ т н а д ъщ ер ят а Р ут р ък ав ич ар ят и н ег ов ит е с ес тр и б ли зн ач ки С об ст ве ни къ т н а "О ре хо во тод ър во н а
"С ей нтО ла в Л ей н" еп ог ре ба н н аб ли зо з ае дн о сн як ол коо т к ли ен ти те с и, в кл юч ит ел нок ож ар я Д жа к П ра утив си чк и ч ле но вен а с ем ей ст во то м у, си зк лю че ни е н а е ди н - б аб а. Т аз и д ре вн а о це ля лаж ен а ет ол ко ва п об ър ка нао т т ов а, н а к ое тоес та на лас ви де те л вз ат во ре на тач ум ав а
к ъщ а, д ок ат о р од ни ни теѝс а у ми ра лио ко лон еяе ди н п о е ди н, ч е с ег а
п ос ещ ав а г ро би ще то з а д а б ъд е п о-б ли зод о т ях Т я п ъл зис ре д
н ад гр об ни тек ам ън и ия десш еп и п ръ ст д ок ат о ц ър ко вн ия т п аз ачн е я о тб лъ сн е см ет ла
У ол тъ р П ем ълем ър тъ в, с та рч ес ко том у м ръ нк ан е еп ре къ сн ат о
з ав ин аг и с ле д е дн о н ео бм ис ле ноп ос ещ ен иен а с ин а м у н а А ле ят а н а
ч уш ки те К ъщ ат а н а Л аз арз адг ра ди на тан а Б иа нк а еп ре въ рн ат а в м яс тоз а н ас та ня ва нен а б ол ни м ак арч е т я с е ч уд и к ол коп о-б ър зо б их а и зд ъх на ли а коз на ех а к ак воѝс е ес лу чи лон а т ов а у жа сн о м яс то
К ни жа ря т А йз ъкБ ре ду ел б ив ш п ар тн ьо р н а Н едвп ие не то ео тн ес ен о т б ол ес тт а ис ег а л еж и в"С ве тиС па си те л" з ае дн о св си чк и о т
к ва рт ир ат а м у: о бщ о д ва на де се т д уш и, в кл юч ит ел нод вем ом ич ен цан а
т риис ед емг од ин и иш ес тм ес еч ноб еб е. Н едеу сп ялд а о тк ри е в с ър це тос и и зв ес тн а д оз а т ъг а п о Б ре ду ел к ой тон як ог а т ак а у по ри то с е о пи тв аш е д а н ас тр оиН ик ъл ъсс ре щуБ иа нк а, к ог ат о т ойз а п ръ в п ът д ой девБ ан кс ай д вг од ин ат а н а г ол ям ат а с и с кр ъб
П ос ещ ен ие тон а Б иа нк а вц ър кв ат а и мам ал коо бщ о с б ла го да рн ос тт а з а о це ля ва не тоѝ Т о ев ъп ро с н а п ра кт ич но ст
Е но ри йс ки тев ла ст и с е о па ся ва т д а п ра вя т б из не с св се ки к ой тон е е д об ро во ле н ч ле н н а п ас тв от о, из ат ов а т я с ед и н а п ей ки тевц ър кв ат а
"С ве тиС па си те л" ис лу шап ро по ве ди тест ол ко ват ър пе ни е, к ол ко то м ож е д а с ъб ер е, в яр ва йк и, ч е Б огщ е р аз бе ре ч е ве дн а н ац ияо т
е ре ти цип ро те ст ан тив яр ва щи теп он як ог а т ря бв а д а п ра вя т н ещ а, к ои то б их а п ре дп оч ел и д а н е п ра вя т.
Н е ч е п ре дл ож ен ия таѝз а п ом ощс а п ри ет и е ди но ду шн о. П ов еч е о т
н як ол кос тр ан ич нис лу жи те ли р из ни ча риин ад зи ра те лис а д ал и д а с е
р аз бе ре ч е с по ре д т яхе дн а ж ен а н е м ож е д а р аз бе рес ло жн ит е м ет од и,
ч ре з к ои тос е р аз пр ос тр ан яв а з ар аз ат а. В ъп ре кит ов а н ей ни ятм ал ък а пт ек ар ск и м аг аз инн а Dice Lane с е еп ре въ рн алвм яс то то к ъд ет о в се о щес е р аз вя ва т з на ме на тан а с ъп ро ти ва та м яс то тон а б ой но топ ол е,
к ъд ет о о це ле ли тем ог атд а с е п ре гр уп ир атип ре въ ор ъж ат о тк аз ва йк и
д а п ри ем атп ор аж ен ие то Вр ез ул та т н а т ов а г ра ди на таѝсл ек ар ст вас е
и зч ер пв а. Ч ес тойс е н ал аг а д а в зе ман аз ае м Т им от и о т Р оу з ид а г о
и зп ра щап о м ос тад о с кл ад ов ет е н а т ър го вц ит е вП ет и У ел с б ли зод о
К ул ат а, з а д а к уп и с ух и з ам ес ти те ли
П о г ра фи к, к ой тот я ео рг ан из ир ал а з а е но ри ят а, е ск ад ро нио т ж ен и
и зл из атн а р аз съ мв ан е ип ри ве че р, з а д а о си гу ря т п оч ис тв ан ет о н а
у ли чк ит е иа ле ит е о т о тп ад ъц и ио тл ом ки Д ор и Д же ниС ол въ р и гр ае с во ят а р ол я, м ак арБ иа нк а д а п од оз ир а, ч е с е р ад ван айв еч е н а
в ъз мо жн ос тт а д а к лю ка рс тв а. Т ез и ч ас тин а С ау ту ър к н ик ог а н е с а
б ил и т ол ко вач ис ти В ра ти тес е п оч ис тв атсо це т, ат ез и, к ъд ет о е в ър лу ва лач ум а - сн ег ас ен а в ар О тв ор ен ит е к ан ал из ац ио нн и ш ах тис е
о бл ив атср еч нав од а д вап ът и д не вн о. С ме ти ще тон а Mutton Lane с е
п оч ис тв а о т к ръ в ио ст ат ъц и п о о бя д ио тн ов о с ле д в еч ер на тап ес ен
С ре дн ит е ид ол ни тек ла де нц и с е и зг ар ят ао тл ом ки тес е з ар ав ят
З ап ал ва т с е о гн ьо ве з а д а с е и зг ор ятс та ри тер ог оз киит ру по ве тен а
б ез до мн ит е к уч ет а. Н а Б ъф ълн е с е р аз ре ша вад а и зл из а н ав ънит я
т ря бв а д а с е о гр ан ич ав а вд во ран а Д жа кд ау н, о св енк ог ат о с е с тъ мн и.
Ис ам о т ог ав а вк ом па ни ят а н а Н ед
Д а, м ис лис и Б иа нк а, н ещ ат а м но гос а с е п ро ме ни лиз а д вес ед ми ци
о тк ак точ ум ат а с е д оп ряд о б уз ат а м и, п ог ле дн а м е во чи теис е п ре не се н ат ат ък Н о е дн о н ещ о н е с е еп ро ме ни ло Ит ов а ен ей ни ятс тр ах ч е
в си чк о, к ое тоН ик ъл ъсѝек аз алз а п ри чи ни те п ор ад и к ои тоо ти вав М ар ок о, еб ил о л ъж а.
К ог ат о п ро по ве дт а с въ рш ва Б иа нк а с е в ръ щавм аг аз ин а с и, з а д а с е
п од го тв и з а о ча кв ан иян ап ли в п о о бе д. Т я п ро ве ря вач ув ал а с ъсс яр а.
Т ойеп ре пъ лн енд о п ол ов ин ат а. О св ена кон ям а в не за пн о у ве ли че ни е
н а т ър се не то- ам ол имс е н а Б ог а т ов а д а н е с е с лу чи- б и т ря бв ал о д а
с ти гн е з а о щет рид ни Т я о тб ро яв а с тр ък че та тас уш енб ос ил еки л ив ад ин а ид оп ъл вао кс им ел а со це т им ед П ос та вян ап ъл не ни те с ъд ов е, ф ла ко ниип ар че тап ла т вп од хо дя щи тез а т яхк ут ииио тн ов о
с е п ит а д ал и и ман ещ о, з а к ое тон е еу сп ял а д а с е с ет и п ре з д ни те
о тк ак тоес то ял а п ре д с ек ре та рк ат а вч ер на тап ол уш уб а иг ар ни ра ни те ч ор ап и вС ес илХ ау с.
П о н ег ов а п ок ан а т я н ап ис а п ис мод о с ин а н а л ор д к ов че жн ик а, в к ое тог о м ол еш е д а и зп ра тиб ър зап ин ац ея з а д а и зм ък неН ик ол асо т
р ъц ет е н а К ат алК он ъл С ег а т я с и п ре дс та вя ч е п ис мо тот ън е в о гр ом нап ла ни нао т н еп ро че те нак ор ес по нд ен ци я, з ащ от о в сео щен е е п ол уч ил а о тг ов ори лид ор и п от въ рж де ни е, ч е еб ил о б ла го по лу чн о
д ос та ве но
О т С ес илХ ау с т я с е о тп ра вик ъмУ уд ро ф Л ей н, б ли зод о Т ау ърХ ил
Н ад яв аш е с е, ч е п ри ят ел ятн а Н ик ъл ъс- л ор д Л ъм ли м ож е д а ѝ п ом ог не Н о Л ъм лив еч е с е б еш е о тт ег ли л вд во ре цаН он су ч.
Н а с ле дв ащ ияд енѝх ру мв а и де ят а д а о ти деск ор аб чед о Г ри ну ич и лиУ ин дз ор з а д а п от ър сиР об ър т С ес ил Б еш е п ри ну де над а с е
о тк аж е о т т аз и и де я, о съ зн ав ай ки ч е ш ан со ве тес тр аж ит е д а ѝ п оз во ля т д а с тъ пин а к ра лс ки тев од нис тъ лб и с а м ал коп о-д об рио т
н ул а.
Вк ра йн а с ме тк а р еш и, ч е н айд об ро то к ое том ож е д а н ап ра ви ед а
с ъо бщ и н а Р ей на рдГ ол т к ак воч уд ов ищ е ен ае л з а г ен ер ала дм ир ал
Т ак а д вад нип о-к ъс нот я п ре ми нап ре з м ос та и зк ач и К ор нх или п ро дъ лж и к ъмП ти це кл ан иц ат а, к ат о с е и зп ра вип ре д з ло ко бе н в ят ър
к ой тон ак ар а п ол ит е н а р из ат а ѝд а с е о тс ку бн ато т г ле зе ни теѝ з а д а
с ти гн е д о г ил ди ят а н а Д ру же ст во тон а т ър го вц ит е н а х ра нин а
К он их оу п Л ей н. К ак тос е о па ся ва ше н ег о г о н ям аш е, ао те гч ен ия т
п ор ти еро тк аз а д а йк аж е к ъд е ж ив ее
Вр ез ул та т н а т ов а т я п ре ка рв а д ни тео тт ог ав а, и зм ъч ва йк и с еб е с и,
к ат о с и п ре дс та вян айл ош ат а с ъд бан а Н ик ъл ъс Ис мя та ч е в ин ат а з а
т ов а еи зц ял о н ей на
А коз на ех ч е ео ти шъ л н а в ар ва рс ки я б ря г с ам о з а д а с па сил иц ен за м и з а а пт ек ар н ик ог а н ям аш е д а с е д ър жат ак а р яз косн ег о, к аз вас и
Б иа нк а п ов еч е п ът и, о тк ол ко тойс е и ск а д а п ре бр ои М ож ех мед а
и зм ис ли м а лт ер на ти ва М ож ех мед а н ам ер имн ач ин Н о вс ър це тос и т я
з на е, ч е сР об ър т С ес илн ям а д ру г н ач ин
З ат ов а н е еи зн ен ад ва що ч е с е н ал аг а д а п ол ож и в си чк и у си ли я, з а
д а з ап аз и с ам оо бл ад ан ие к ог ат о Р ей на рдГ ол т, в од ещч ле н н а Г ил ди ят а
н а т ър го вц ит е н а х ра ниин а В ар ва рс ка так ом па ни я, в ли завм аг аз ин а ѝ сц ял от о б ез ра зс ъд ст вон а т ур ис т о т с ев ер на тач ас т н а м ос та
С кл он енс ъмд а к аж а: "Б огд а в и д ар и сд об роу тр о", г ос по жо М ер тъ н - к аз ват ой з ае ма йк и п оз а, к оя тот я п од оз ир а, ч е и маз а ц елд а
п ол ас ка е п ро фи лам у. Н о вд не шн о в ре меч ов екм ож е б и н е б ив а д а
и зк уш ав а с ъд ба та
С ъв се м н е с ъмс иг ур нак акд а п ри ем а т ов а, с ърР ей на рд- к аз ва Б иа нк а. Т я п ро ка рв а р ък а п ре з к ос ат а с и, м ис ле йк и с и, ч е т ря бв а д а
п ри ли чан а п ла ши ловб ур я. "К ак вов и д ов ед е вБ ан кс ай д? В сео щел и
т ър си теш ар ла та ни
Т ойс е у см их ва П ри ят нау см ив ка- з а н ей наг ол ям а т ре во га
"П ра ви х с он да жи г ос по жоМ ер тъ н. Ч ух ч е с тес е п ре въ рн ал и в б ас ти онн а Б ан кс ай д с ре щуз ар аз ат а. О че ви дн о е фе кт ив енб ас ти он
"П ра вяк ак во том ог а, с ър Т ов а ем ал ко
З ащ о м е г ле даст аз и и зн ен ад ан а у см ив ка Б иа нк а с е ч уд и. С як аш т ок у-щ о ез аб ел яз аля рк о ц ве тевл ех а сп ле ве лиин е м ож е д а р еш и
д ал и д а г о о ст ав и д а р аз цъ фт и, и лид а г о о тр еж е о т с тъ бл от о ид а г о
п ри кр еп и к ъмс къ пи я с и к ад иф ена нц уг
"К аз ва т, ч е с и и ма л ч ум а".
"К ойг о к аз ва
Х ор ат а - к аз вайт ойс ра ме жл ив о. 'Я вн о с и д ей ст ва ласн як ак ва м аг иян а ф из ик ат а. Ис ле д т ов а т я и зч ез на
К аз ва т, ч е м ож ешд а п ро ме ня ш ф ор ма тас и. К аз ва т, ч е м ож ешд а
п ие ш о тр ов а ид а н е с е ч ув ст ва ш з ле К аз ва т, ч е с и и ма лач ум а ис и с е
и зл ек ув ал а. К аз ва т, ч е с и е ди нс тв ен ат а в ещ иц а, к оя тон ик ойн е с ме е д а
о бе си Т я еч ув ал а в си чк о т ов а п ре ди
"С тр ах ув амс е, ч е т ря бв а д а в и р аз оч ар ов ам г ос по ди н Г ол т. Т ов а
б еш е т ре ск а. Н ищ о п ов еч е.
З а м игк ра си во том у л иц е с е п ре вр ъщ а о т у см их на товс ур ов о.
"Т ог ав а д а с е п ре ст ру ва тен а д ру гоеп ре ст ъп ле ни е. М ож е д а з аг уб ит е
л иц ен зас и, д ор и д а б ъд ет е о съ де н н а з ат во р.
"Н е с ъмс е п ре ст ру ва л н а н ищ о. Т ов а еБ ан кс ай д - т укп ри ка зк ит е
ц ъф тя т п о-б ър зоо т п ищ ял ки те И ма х т ре ск а.
Т ак а т въ рд иш- к аз ват ойим ал кос е у сп ок оя ва Т я п од оз ир а, ч е м у е т ру дн о д а и зд ър жан а п ро ве рк ат а н а у ве ре но ст тас и. С тр ув а ѝс е, ч е
т ойеч ов ек к ой тон е м ож е д а с ти гн е д о д ру гоз ак лю че ни е о св енд о
п ра ви лн от о. К акт ак а е дн а т ол ко вам ла даж ен а к ат о в асз на е т ол ко ва м но гоз а п ре дп аз ни тем ер кис ре щум ор - п ит а т ой "ВЛ он до н н е е и ма лог ол ям а о па сн ос т о т д ес етг од ин и.
"Р од ен а с ъмвП ад уа о т м ай ка к оя тоео пи тн а во бл ас тт а н а
е ст ес тв ен ат а ф из ик а. К ог ат о б яхн а о се м г од ин и, с е п оя виг ол ям а ч ум а.
К аз ва т, ч е с мез аг уб ил и о ко лод ва йс етх ил яд и д уш и в ъвВ ен ет о.
Н ау чи хм е с е б ър зо
Е дн а в еж дас е в ди гак ат о о це нк а. Т ог ав а Б ан кс ай д н аи ст ин а и ма к ъс ме т д а в и и ма
"Ит укщ е о ст ан а, г ос по ди н Г ол т. З а р аз ли као т н як оио т м ои те н ач ал ни ци к ои тои зг ле жд а п ре дп оч ит атд а и зб яг ат в ме ст о д а
и зп ъл ня ва т з ад ъл же ни ят а с и. Т я г о п ог ле жд а д ир ек тн о. "И ск ат е л и д а
и зб яг ат е о т г ра да П ри зн ав амс и, ч е м ис ле х, ч е в еч е с тег о н ап ра ви ли
"Б яхвБ ри ст ол г ос по жоМ ер тъ н, п о т ър го вс кив ъп ро с. К ог ат о с е
в ър на х, ч ух ч е с тед ош ливг ил ди ят а н а т ър го вц ит е н а х ра ни те лн и
с то киис тем е п от ър си ли Ит ак а, е том е т ук
"В иес е о см ел их тед а о ти де тевС ау ту ър к с ам о з а д а р аз бе ре тек ак во и ск ам Ан е з а д а м и о тн ем ет е л иц ен за
"З ащ о д а и ск амд а в и о тн ем а л иц ен за г ос по жи цеМ ер тъ н, с ле д к ат о
и зг ле жд а, ч е п ра ви теч ес т н а п ро фе си ят а н а а пт ек ар я? Г ол т йс е
у см их вас ъсс тъ кл ен а у см ив ка п ре з к оя тот я в иж дав си чк о. "Д ой до х,
з ащ от о и ск ахд а п ог ов ор я св асз а в аш ит е п ре дп аз нис ре дс тв а с ре щу з ар аз ат а. М ож е б и щ е и ма м н уж дао т в аш ит е у ме ни я.
"Н ям ат е л и а пт ек ар и вс об ст ве ни я с и п ал ат г ос по ди н Г ол т?
"В ъвФ ар ин гд ънб езс те на та Е дв а л и и ман як ой к ой тод а п оз на ва к ом пр есо т к ли ст ер Р аз би рас е, н ит о е ди н т ол ко вак ра си в.
"Трябва да ме видите, след като съм сипал сяра, господин Голт. Тя
поклаща глава. "Съжалявам, но в момента съм твърде заета, за да
обикалям целия град.
"Не толкова, че да не намериш време да стигнеш до Конихоуп Лейн,
за да ме потърсиш в гилдията. Може би трябва да се уговорим.
Предполагам, че бих могла да го обмисля - казва тя, признавайки си,
че винаги е знаела, че Голт няма да й даде нищо, без да очаква някакво
заплащане.
"Добре. Знаех, че ще имаш смисъл. А сега, какво те накара да ме
потърсиш?
Бианка си поема дълбоко дъх. Катал Конъл - как попадна в
полезрението на Компанията?
Главата му се наклони, докато се опитваше да разбере причината за
въпроса ѝ "Конъл? Аз го ангажирах. Трудно се намират добри
корабоводители.
Това не е съвсем отговор. "Знаете ли за миналото му?
"Разбира се. Не бих ангажирал човек, без да знам репутацията му.
Капитан Конъл е прекарал около пет години в плавания в моретата на
Арабия и по крайбрежието на Далмация.
"А товарите му?
"Всички достойни стоки: захар... подправки... сол...
Знаеш ли, че е търгувал и с Божието творение? - пита тя и очите ѝ потъмняват.
"Какво имаш предвид?
"Имам предвид хората, господин Голт. Човешки същества. Роби.
Гаулт прави суетен малък жест, който говори за дреболии и
незначителни неща. "Варварската компания не търгува с роби, госпожо
Мертън. В кралството на кралицата не отнемаме свободата на друг
човек, освен ако нейният закон не го изисква.
"Аз не говоря за Англия. Това е било по време на пътешествията му
из Арабия.
Той се смее. 'Прави ли са за второто ти зрение? Позволява ли ти да
виждаш чак до Арабия?
Тя знаеше, че ще трябва да отговори на подобен въпрос, откакто за
пръв път си помисли да се приближи до него. За да защити Фарзад, тя
казва: "Забравяте, че аз съм собственикът на кръчмата "Джакдау",
господин Голт. В една таверна можеш да подслушаш много неща. А
екипажът на капитан Конъл се наслаждаваше на своята бира.
Гаулт отговаря с нацупена физиономия, която разваля иначе
приятните му черти. "Какво е правил или не е правил капитан Конъл,
когато е бил в езически води, не засяга Варварската компания,
госпожо. То няма никакво отношение към настоящия му ангажимент.
"Един мой приятел е плавал с Конъл. Като се има предвид миналото
на капитана, аз съм загрижена за него.
Голт я поглежда с празен поглед. "Приятел?
Д-р Никълъс Шелби.
"А, човекът, за когото Робърт Сесил търсеше пропуск. В очите му
проблясва разбиране. Сега вече го разбирам - той е човекът, за когото
сър Робърт ми каза, че е подал молба за издаването на лиценза ви.
"Чрез лорд Лъмли, да. Но сега той е отишъл на брега на Барбара, за
да разбере как маврите практикуват своята медицина. Изглежда смята,
че това ще подобри положението му в колежа на лекарите. Думите й
идват толкова лесно, че почти може да се убеди, че им вярва, ако не
беше толкова сигурна, че зад заминаването на Никълъс има друга
причина.
И като приятел се страхуваш за безопасността му в дивия океан.
Това е съвсем разбираемо.
'Не океанът ме тревожи, господин Голт, а човекът, с когото е
заминал. Не бих желал Никълъс да е в ръцете на човек, който търгува с
човешки души. И със сигурност не някой, който може да е извършил
убийство".
Тя наблюдава тези непоколебими очи за трептене на реакция. Няма
такава. Само едно лаконично "Убийство? Това е някакво обвинение.
Молим ви, срещу кого?
"На Соломон Мандел. Евреин. Убит е близо дотук, малко преди
Конъл да отплава.
Мързеливо поклащане на главата му. Предницата му пада закачливо
над едното око. Голт го отмята настрани. "Страхувам се, че името не
ми е известно, госпожо. Има ли доказателства в подкрепа на
обвинението ви?
Вдига стрък исоп и започва да стрива с нож листата в хаванче, за да
не се налага да отговаря. Виждайки, че се колебае, Голт казва: "Тогава
трябва да го смятаме за невинен".
"Но аз се притеснявам за Николас. Надявах се, че ще успеете да...
да... - Тя спира и оставя ножа да падне на масата. Не знам какво си
мислех - казва тя, а очите ѝса вперени в клончето исоп.
За миг й се струва, че той ще протегне ръка и ще я погали по бузата,
сякаш е дете, което се нуждае от утеха. Тя помръдва в очакване. Но
докосването не идва.
Бъдете спокойна, госпожо Мертон - казва той ярко. "Аз съм в
състояние да успокоя ума ви. Преди "Праведникът" да отплава,
поръчах на капитан Конъл да се погрижи за комфорта на д-р Шелби.
Казах му, че ако не го направи, ще отговарям пред сър Робърт Сесил.
Това задоволява ли страха ви?
Донякъде да. Но докато Бианка наблюдава отдалечаващата се
фигура на Голт през прозореца на магазина си, на негово място се
появява друг страх.
Той е породен от един спомен, който я връхлита точно в този
момент - спомен за нещо, което Никълъс ѝе казал, преди да си тръгне.
Той беше описал разговор в каретата след дъжд, разговор с лекаря на
кралицата, доктор Лопес.
"Разказах му за записа, който бях видял в списъка на субсидиите в
"Сейнт Сейвиърс": Соломон Мандел, иврит; стойността му се оценява
на 100 крони... търговец на подправки... човек на турците" - чува го тя
сега.
И ясно си спомня разказа на Николас за отговора на Лопес: как
лекарят на кралицата е потвърдил, че Мандел е бил и агент, и преводач
на мароканския пратеник, който е пристигнал в Лондон през 89-та
година с такова обществено одобрение.
Което я кара да се запита как е възможно Рейнар Го, почтен член на
същата гилдия, която е удостоила маврите с ескорт от водещите си
търговци, да се преструва, че никога не е чувал името на Соломон
Мандел.
22
Беше първата нощ след напускането на Сафи и те стигнаха до малък
караван-серай с кални стени, разположен в кедрова горичка.
Почиваме тук, защото през нощта по пътя върлуват разбойници,
Саиди Нич-лес - обяснява Хадир. "Много лоши хора. Ще ти прережат
гърлото и ще отмъкнат товара ти. Той кимва по посока на древен,
тънък като пръчка мъж с бяла престилка и съмнителна жизненост,
чието лице сякаш е изградено от произволни ивици много тъмна глина.
Човекът се беше появил сутринта, когато малкият керван от шест
камили беше тръгнал от кея, носейки първата част от товара. Ето защо
имаме Изил и неговия мускет - казва Хадир.
Изил се усмихва беззъбо на Николас, докато размахва огнестрелно
оръжие с мачлок, което изглежда толкова старо, колкото и
собственикът му.
Изил взе този мускет в битка с известен кастилски рицар - обяснява
Хадир, - когато избихме португалците в Ксар ел-Кебир. Изстрелите на
християните не можаха да го докоснат. Беше голямо чудо.
Николас смята, че вероятността Изил да е по-точен с мачлето от
кастилеца, от когото го е взел, е малка. Но смята, че е по-добре да има
някаква защита, отколкото никаква.
Камилите са разтоварени, нахранени и подковани. От кладенеца
вътре в каравансарая се вади вода и се пали огън от кедрови клони.
Докато Николас наблюдава как пламъците се разгарят, той чува звук от
нещо, което според него са лисици, които плачат гладко през нощта.
След минути в мрака прескачат дъждове от огнени искри, а по
вътрешните стени на комплекса се гонят сенки, докато камиларите
танцуват весело под ритъма на малък тамбур. Големи облаци ароматен
бял дим се издигат в сумрака, сигнал за всеки разбойник и бандит в
радиус от двадесет мили. Но печеното козе месо е като амброзия след
почти три седмици хранене с корабни провизии.
Чрез Хадир Никълъс бързо установява, че мъжете от този керван,
носещи болтове от хубави английски платове към града на своя султан,
нямат ни най-малка представа къде се намира Англия. Един от тях
казва, че тя е на другия край на света, дори покрай далечния Катай.
Друг уверено твърди, че тя е земя, изградена изцяло от кораби, и че
закотвените в Сафийския залив аргоси са малки фрагменти от нея,
които са се откъснали и са се понесли по света, носени от океанските
течения. Най-голямото учудване остава за момента, в който Хадир им
казва, че Англия се управлява от кралица.
Това е вярно - казва Николас. "А преди нея - друга кралица. Преди
Елизабет - Мария.
При това се води сериозна дискусия, която той не може да проследи.
Но тя изглежда сериозна. От време на време някой хвърля поглед в
неговата посока.
Искат да знаят дали си евнух - обяснява Хадир. "Само евнусите
позволяват да бъдат управлявани от жени".
Не и когато последно гледах - отговаря Николас.
Преводът на Хадир предизвиква изблик на радостна гавра.
"Къде научи английския си, Хадир? Николас пита между отделните
хапки. "Добър е.
Уча го от моя приятел Саиди Сикес - казва Хадир. "Той ме научи
добре, да?
"Много добре. Той ли те научи, за да можеш да станеш негов чирак?
В очите на Хадир проблясва чувство за вина. Изглежда, че има
внезапна нужда да изучи пръстите на дясната си ръка. Никълъс се смее
от възхищение, когато осъзнава това. "Ти дойде в Сафион сам, нали?
Дойдохте, за да видите дали можете да си проправите път като
търговец. Ето защо изглеждаше облекчен, когато казах, че съм лекар, а
не заместващ фактор на Варварската компания.
Аз съм честен човек, Саиди Нич-лес - настоява Хадир почти
пламенно. "Много честен. Не крада от никого. Противоречи на всички
учения - дори да крадеш от неверник.
"Това ще бъде наша тайна. При едно условие.
Хадир изплюва парче хрущял върху тъмната земя. Назовете го,
господарю Нич-лес?
"Ще ми кажеш как е умрял Адолфо Сайкс.
Отначало Хадир не казва нищо. Взира се в огъня, докато Николас не
се убеждава, че не възнамерява да отговори. Тогава започва да рисува
шарки в пръстта с края на агнешка кост.
"Беше след молитвата Ал-Иша, в началото на Джумада ал-Тани -
март. Отивам в къщата му на Улицата на тъкачите, както обикновено.
Но той не е там. Търся го навсякъде. Не го намирам. Хадир вдига ръце
в знак на молба, за да покаже колко усърдно е търсил. На светлината на
огъня Николас вижда скръбта, изписана ясно на лицето му. "На
следващата сутрин чувам от един еврейски търговец, че тялото на
Саиди Сикес е намерено извън градските стени. Тръгнах да видя.
Стражът на Баб Дукала ми казва, че сигурно е паднал и си е разбил
главата.
Ти сам видя тялото на майстор Сайкс, когато го донесоха?
Нежното лице се напряга, когато умът си спомня. "Никой не
заслужава да бъде храна за зверовете, Саиди Нич-лес. Дори и
неверник.
Какво имаш предвид под "храна за зверове"?
"Леопарди и чакали, Саиди Нич-лес. В наши дни те не се
доближават до стените. Но може би са знаели, че приятелят ми е
неверник, затова тогава идват. Моля се на Аллах, най-милостивия, най-
състрадателния, моят приятел вече да е бил мъртъв, когато това се е
случило.
"Кога какво се е случило, Хадир? Николас пита, макар че някак си
вече знае какво ще му каже младежът.
Хадир сякаш не може, или може би не иска, да намери български
език за това, което иска да каже. Но ужасната картина е ясна в
съзнанието на Никълъс, когато пръстите на мавъра правят движение с
нокти по собственото му тяло, подобно на хищник, който заграбва
труп. Или може би, както в случая със Соломон Мандел, някой, който
реже плътта от гърдите на човека, в случай че тайната, която носи, е
скрита по някакъв начин под кожата.
По-късно през нощта, когато останалите са заспали, Никълъс се
взира в голямата каскада от звезди над главата си и рецитира мислите
си като човек, който чете книга, написана на език, който не е неговият,
като внимателно ги проверява, за да избегне грешен превод.
Евреин в християнски Лондон, който пази вярата си в тайна.
Християнин, който тайно бди над Маракеш.
И нищо, което да ги свързва в смъртта, освен очевидната прилика на
раните им.
И един ирландски морски авантюрист на име Катал Конъл, който не
мисли да хвърли все още жива душа в дълбините на океана.
И Робърт Сесил, който няма да се успокои, докато Никълъс не се
съгласи да дойде тук.
23
Сега сред малкия керван цари тихо очакване. Вчера, след молитвите
преди зазоряване, имаше само обещание за още досадни мили. Повече
неудобства. Още една нощ на твърдия под на каравансарая. Но сега, в
острата светлина на ранното утро три дни след напускането на Сафи,
Николас открива нова цел. Най-мълчаливите лица са започнали да се
усмихват. Дори старият Изил, с древния си мускет, преметнат на гърба
му, е намерил ново оживление. Той продължава да се усмихва на
Николас през беззъбата кухина на устата си. Днес, inshāAllā - фраза,
която Никълъс чуваше често, откакто напусна Сафи, и без която
изглежда, че нищо не може да се представи или да се надява - те ще
стигнат до Маракеш.
Пътят не е нищо повече от тясна пътека, врязана в прахта. Върви
през овощни градини с цитрусови дървета, пресича реки, които
отдавна са умрели от жажда, заобикаля накъсани хълмове с гребени
като натрошени кремъци. Издига се над песъчливи дюни и се спуска
по брулени от вятъра склонове под най-синьото небе, което Николас
някога е виждал. Хадир му е дал платнен тюрбан, който да увива около
главата си, за да пази от слънцето и от праха в устата му.
На няколко пъти по време на пътуването Николас се страхува, че
керванът се е отклонил от пътя. Но берберските водачи не губят пътя
си, увери го Хадир; те пътуват по пътя от Сафи до Маракеш от хиляда
години. Николас се чуди дали някой от тях някога е успял да се
настани удобно на камила.
Често се улавяше, че поглежда към пътническия сандък, закачен на
седлото на камилата, сякаш писмата, които Робърт Сесил му е поверил,
се канеха да избухнат и да отлетят на топлия вятър - вятър, който сега
носи аромата на портокали. Той чува как Робърт Сесил подготвя
неохотния си агент за пътуването: Един от близките съветници на
султана е благодетел на болница в града...
Докато пътуват заедно, Никълъс пита Хадир дали е чувал за Сумаил
ал-Седик, човекът, с когото е дошъл толкова далеч, за да се срещне.
Хадир поглежда на другата страна от люлеещото се седло, сякаш
подозира Николас, че прави магии. "Сумаил ал-Седик е известен и в
Англия?
"Не, не е известен. Но преди няколко години той дойде в Англия с
пратеника на вашия султан. Нося му писмо от лорд-съкровищника на
нашата кралица, лорд Бъргли. Синът на Бъргли е този, който ме
изпрати тук.
Никълъс вижда изчислението в очите на Хадир. Това не е алчност.
Дори не е особено меркантилно. Това е просто погледът на млад мъж,
който се опитва да си проправи път в един враждебен свят и току-що е
открил, че спътникът му има особено добри връзки.
Сумаил ал-Седик е най-известният - съобщава той гордо. "Той
прави много ал-вакф. Имате ли ал-вакф в Англия?
"Преди да отговоря на този въпрос, ще трябва да ми кажете какъв е
той.
"Това е начинът, по който богатият човек може да бъде оценен
милостиво, когато застане пред Аллах. Той трябва да даде част от
съкровището си, за да финансира болници, училища, къщи за почивка
на поклонници, дори саби - нашите обществени фонтани. Когато стана
богат търговец, ще дам много ал-вакф.
"Той ми звучи като добър човек. Явно и лорд Бъргли смята така.
"Всеки знае за Sumayl al-Seddik. Той е участвал в битката при Ксар
ел-Кебир - където Изил е спечелил своята огнена част от кастилците -
сражавайки се срещу брата на Негово Величество, Абд ал-Малик, нека
Аллах упокои душата му на небето.
"Срещу? Искаш да кажеш, че ал-Седик е бил враг на сегашния
султан и на неговия брат?
"Беше преди петнадесет години, когато Абд ал-Малик беше наш
халиф. Той беше свалил халифа, който беше дошъл преди него - кучето
Мули Мохамед. Но кучето сключи договор с неверниците португалци.
Заедно те събраха голяма армия, за да подарят Мароко на испанския
невернически крал". Хадир поглежда нагоре към яркосиния свод на
небето. "Но Аллах пожела заговорниците да бъдат повалени. Той даде
на ал-Малик голяма победа, а на Изил - неговия мускет.
"Така братът на сегашния султан победи.
"В голямо клане, Саиди Нич-лес. Португалският крал...
низвергнатият кучешки Мули Мохамед... всичките им воини - всички
мъртви. Той поглежда Николас с превъзходен поглед. 'Никоя жена,
кралица на Англия, не би могла да направи такава победа, да?
"Не бих заложил на това, Хадир. Военноморският флот на нашата
кралица вече е отблъснал един опит за десант на испанска армия. А и
тя не се притеснява да борави с брадвата - вече е обезглавявала
братовчед си.
Хадир изглежда не е впечатлен. "Беше голяма победа. Но на
следващия ден ал-Малик, той също умира. И тогава брат му - ал-Абас
ал-Мансур - става шариф. Тогава ал-Седик идва на колене при ал-
Мансур и моли за прошка. Негово величество проявява милост и сега
ал-Седик го обича като брат".
"Тогава той е най-щастливият човек, този ал-Седик.
Хадир кимва енергично. "Най-голям късметлия. Понякога новият
султан наказва враговете си след някоя битка. Понякога заповядва
кожата им да бъде одрана от живите им тела.
Николас се чуди мрачно дали сред враговете са шпионите и старите
евреи.
Как е умрял братът на сегашния султан? - пита той. Ранен ли е бил в
тази голяма битка, която е спечелил?
"Не, Саиди. Той умря от болест. Ето защо Негово величество гледа с
доброта на ал-Седик - заради ал-вакфа. Ал-Седик дава много злато на
болницата в Маракеш. Освен това той довежда в града великия Дей-
Лиал. Day-Lyal е единственият невернически лекар, на когото е
позволено да посещава султана.
Думите на Хадир се сториха на Николас като лоша нота в сладка
мелодия. "Дей-Лиал е християнин?
'Той е известен в целия ни град - говори нашия език, което е много
необичайно. Той е франк.
Николас предполага, че под франк Хадир има предвид французин. В
съзнанието му Дей-Лайъл става дьо Лисле. Той се чуди дали Робърт
Сесил знае, че католиците французи са поставили човек на толкова
деликатно място в двора на султана.
Английската кралица позволява ли на неверници да присъстват при
нея? - пита Хадир с лека тръпка на отвращение.
"Тя няма мавърски лекар, ако имаш предвид това. Има един евреин,
но той е принуден да се отрече от вярата си - казва Николас, без да
добави: - И ако Робърт Сесил е прав, той живее назаем.
Хадир изпуска лек лай на презрение. Испанският крал трябва да е
много слаб човек, за да има английска кралица, която да потопи
корабите му и да разпръсне армиите му.
Звучиш точно като Фарзад, мисли си Никълъс с умиление. Той се
смее. "Още не сме разпръснали армиите му, господин Хадир. Въпреки
че разпръснахме флота му, когато дойде срещу нас.
Хадир задава още един от многото си въпроси за загадъчното място,
от което е дошъл Николас, и за неговия още по-непонятен владетел.
Дали синовете на твоята кралица няма да я изгонят от двореца ѝ
когато станат мъже? - пита той.
"Тя няма синове, господарю Хадир. Тя е неженена.
"Тогава тя е много грозна, да?
Николас се бори с усмивката си. "Съвсем не, Хадир. Ние я наричаме
Глориана. Но тя е избрала да остане неомъжена.
"Как може да избере това? Защо баща ѝне ѝнамери мъж?
Николас поклаща глава развеселен. "Тя е кралица, ето как. И
изобщо, баща ѝе мъртъв. Тя е наследила короната от полусестра си.
Нима всички английски мъже са създадени като кучета, за да се
гърчат под камшика на господарката си? - пита изумен Хадир.
"Иска ни се да мислим, че не е така. Но подозираме, че тя има други
идеи.
"Защо министрите ѝне ѝнамират съпруг, или и те са жени?
"Повярвай ми, Хадир, те се опитаха.
Хадир изхвръква от недоумение. Англия е странно място - казва
той, а в гласа му се долавя следа от съжаление. "Нищо чудно, че моята
приятелка Си-кес е избрала да живее тук, сред мъже.
И вижте докъде го докара това, мисли си Николас, докато двамата
мъже мълчат.
Пътеката се отдалечава от билото на планината и се насочва към
коритото на река. Кафяви водни потоци се провират между шисти и
храсти. Дълъг, вълнообразен вик някъде зад кервана предизвиква слух
на кози, които се втурват по пътя им. Хадир спира камилата си. Конят
на Николас също спира, макар и по-скоро по собствено желание,
отколкото с някакво съзнателно усилие. Той поглежда към
пресъхналото корито.
Добре дошъл в Маракеш, Саиди Никълъс - казва Хадир с гордостта
на човек, който се завръща на любимото си място. "На езика на
берберите той се нарича "Градът на Бога".
Но Николас е твърде погълнат от това, което вижда, за да отговори.
На хоризонта пред него се вижда бледочервената завеса от градски
стени, които блестят в жегата, издигат се и се издигат в кули, а бойните
стени са като зъби, които се готвят да захапят снежнобялата плът на
далечните Атласки планини отвъд.
24
Морът се завърна с отмъщение. Болницата "Савой" затвори вратите
си за нови пациенти, а по водните стълбища постави охрана, която да
възпира посетителите. Смъртната камбана в параклиса бие все по-
често. На 28 май, точно в деня, в който Никола пристига в Маракеш,
Тайният съвет - по настояване на кралицата - прекъсва тримесечния
мандат на парламента и съдилищата. Елизабет вече е дала да се
разбере, че възнамерява да се оттегли в Уиндзор. Екзодирането,
предсказано от Робърт Сесил, е в ход. Онези, които имат домове в
провинцията или роднини в далечни градове, затварят вратите си и
заминават, като вземат със себе си вещите си или ги поверяват на
пазачи и придворни, които, откровено казано, предпочитат да са
другаде. В Саутварк малцина имат такъв лукс.
Когато Бианка посещава "Джакдау" същия следобед -
приблизително по времето, когато Никълъс стои пред стените на
Маракеш - тя е категорична.
Трябва да си тръгнете - казва тя строго на Нед и Роуз. "Мисля, че
оцеляваме назаем. Тя пита Нед дали все още има писмото на Никълъс
до лорд Лъмли. Когато той отговаря положително, тя му казва:
"Вземете Роуз, Тимоти и Фарзад и веднага отидете в Нонсуч. Там ще
бъдеш в безопасност.
Отговорът, който получава, не е този, който очаква. Главите падат.
Краката се размърдват. И четиримата се суетят като скарани деца.
Отказът от директна инструкция от Бианка Мертън не е нещо, което
някой от тях някога е обмислял.
Нед говори от името на всички. "Не, госпожо. Няма да си тръгнем.
Ще останем тук - с вас.
Кехлибарените очи проблясват предупредително. "Какво имаш
предвид, не?
Странна конфронтация: стройната млада жена с маслинова кожа, с
леко раздалечени крака и предизвикателно наведена брадичка, гледаща
кестенявия гигант, чиято гримаса е известна с това, че за миг изчиства
чешмата в кръчмата. В други времена шансовете на Нед щяха да бъдат
изключително големи. Но сега той има Роуз, която да компенсира
недостатъците му.
Казах на съпруга си какво мисля, госпожо - казва тя смело.
"Говорихме дълго по въпроса. Ако вие оставате, и ние оставаме.
Ако графът на Есекс току-що е казал на кралицата, че не може да си
направи труда да я ласкае повече, то последвалото мълчание не може
да бъде по-мразовито.
И ние също - изпищява Тимъти в нечувана демонстрация на
непокорство. "А ние не сме ли, Фарзад?
От чума не трябва да се страхуваме - казва Фарзад. "Повече се
страхувам от пръднята на папата.
Бианка се намръщва. Тя все още не може да свикне с непринудените
хули на Фарзад. Тя си поема дълбоко дъх. "Ако бях капитан на кораба,
който те спаси, Фарзад, щях да те науча на малко повече благочестие.
Както и да е, нямате ли ти и Тимоти още няколко часа неплатен труд,
който да предложите на Роуз в замяна на цялата храна, която сте
пренесли контрабандно?
Няма да ви напуснем, госпожо - отвръща Нед. "Направете ни
заклинание, ако искате. Прокълнете ни на този език, за който говорите
- Eye-tallien. Но ние сме взели решение. Оставаме. Не е ли така,
съпруга?
Да, сме, съпруже - казва Роуз и предизвикателно разтърсва черните
си къдрици.
И с това Нед изважда писмото на Никълъс до Джон Лъмли от
жартиера си - където го е прибрал в очакване на този момент - и го
разкъсва на четвъртинки. Ето, госпожо - казва той. "Уредихме ли
въпроса?
Лицето на Бианка остава сдържано, докато тя не напуска "Джакдау".
Когато знае, че никой не може да я види от прозорците на таверната, тя
позволява на сълзите, които са се натрупали в очите ѝ да се стичат по
бузите ѝ Никой, покрай когото минава, не й обръща внимание. Сега
сълзите са нещо обичайно за Банксайд.
Докато се връща към Dice Lane, тя се чуди колко дълго ще може да
задържи заразата. Да, отворените канализационни шахти са
освободени от човешка пръст и миришат по-поносимо, отколкото са
миришели, откакто е пристигнала; миди и ями вече не замърсяват
въздуха, а над срутището на Мътън Лейн се носи само най-неясният
мирис на заклано месо. Но докога ще издържи защитата? Тя се чуди
защо градът от другата страна на реката не е бил толкова старателен.
После си спомня какво ѝе разказвал Никълъс за лекарите: как можеш
да събереш десет от тях около леглото на пациент и да им поставиш
дванадесет различни диагнози, а пациентът вероятно ще умре, докато
спрат да спорят. Мисълта за него сега я връща към писмото, което му е
написала, когато е смятала, че е заразена и умира. Никога през живота
си досега не беше предавала на хартия толкова интимни мисли, не ги
беше превръщала в реалност, не им беше придавала тежест, която
пръстите ѝвсе още помнят.
Опитва се да си представи къде е той сега, но когато си го
представя, винаги е в сянката на най-жестокия човек на света.
Единственото, което я утешава, е обещанието на Голт, че е
предупредил Конъл да се грижи добре за пътника си. Но сега, когато
вече знае, че Голт я е излъгал за Соломон Мандел, тя не му вярва
много повече, отколкото вярва на онзи Ажи Дахака в човешки образ.
А има и много други страхове, които я измъчват - страхове, които са
поникнали като плевели от плодородната почва на детското ѝ въображение, от момента, в който Николас ѝе казал, че заминава.
В Падуа тя често е виждала търговци и моряци от Арабия -
тъмнокожи, сатурновидни мъже, които са носели дрехи, различни от
италианските, и сякаш са били изковани от самия пясък и скали на
техните далечни, сухи пустини. Когато беше малка, те я плашеха. Тя се
криеше зад полите на майка си, когато я поглеждаха. Това беше така,
защото беше чувала разкази за това как турските корсари нахлуват в
крайбрежните села в Сицилия и около Йонийско море, отвличайки
мъже, жени - дори деца като нея - за робски живот в галерите или
харемите си. Баща ѝположи всички усилия, за да я увери, че няма да
се притесняват да се отправят на поход навътре в страната до Падуа.
Дори тогава тя отказваше да си легне, ако не можеше да вземе малък
кухненски нож, който да постави до възглавницата си, до любимата си
кукла от плат, Катерина. Ако някой турчин неочаквано нахлуеше, тя
беше решила да продаде скъпо и куклата, и себе си. Никакво
убеждаване от страна на майка ѝне можеше да я накара да остави
ножа в кухнята. Едва на деветия си рожден ден тя се смили, когато
пристигна новината за разбиването на османския флот при Лепанто от
галерите на италианската и испанската Свещена лига. Тогава, с
тържествеността на генерал, който носи у дома свещен трофей, за
който е хвърлена много смела кръв, тя го върна в кухнята, като при
това си поряза пръста и си спечели уморителното мъмрене на майка
си: "Сега виждаш ли къде е по-голямата опасност?
По-голямата опасност.
Тя си мисли, че Никълъс е видял така избора, който му е предложил
Робърт Сесил: да се изправи пред Бог знае какви опасности в страната
на маврите или да види как гилдията на производителите на храни
отнема лиценза на определен човек за аптекар. И така, за да я защити,
той е избрал да се повери на грижите на най-жестокия човек на земята
и да замине за страна, където - или поне така си представя тя - да спиш
с нож до възглавницата си вероятно е най-малката предпазна мярка,
която трябва да предприемеш.
Настроението ѝсе променя рязко между любовта към Никълъс
заради начина, по който иска да я спаси от нараняване, и горещия гняв,
че е позволил да се превърне в пионка в машинациите на Робърт
Сесил. И при всяко люлеене махалото се удря в нейната вина, че го е
изпратила по пътя му със студено лице и непрощаващо сърце.
Когато пристига в Дайс Лейн, тя вижда малка тълпа да чака пред
магазина ѝ Дори Джени Солвър е там, лъчезарна по всичките си две
лица, преструвайки се, че само преди дни не е избягала толкова
набързо, че някой да си помисли, че е открила Дявола, който служи зад
щанда. Бианка се чуди как ще успее да завърши всички балсами,
тинктури и дестилации преди падането на нощта, защото всички ще
искат да клюкарстват.
Напомня си, че сярата почти е свършила. Скоро ще трябва да отиде
от другата страна на реката в Пети Уелс, при един познат там
италиански търговец лютеница, който я внася от Сицилия чрез
братовчед си Бруно в Падуа. В замяна на това, че Бианка плаща добра
цена, търговецът й изпраща писма до Бруно заедно с поръчките си. По
този начин тя получава новини за стари приятели, като кардинал
Фиорци - който в момента се радва на спокойна пенсия с Мърси
Хайтън. Знае например, че Самуел - внукът на Мерси - се е прочул
като градинар в имението на кардинала, че падането му по болест е
отшумяло и че му предстои да се ожени за мила девойка на име
Алесандра.
Когато Бианка стига до вратата, едно младо момче се измъква
напред, привличайки гневните погледи на чакащите клиенти. Облечен
просто във вълнен чорап, жартиери и шапка на чирак, той сякаш се
смята за по-важен, отколкото има право. "Какво става с теб? Джени
Солвър пита раздразнително. "Изчакай реда си като всички останали.
Пренебрегвайки я, той натиска сгъната хартия в ръката на Бианка и
изчезва по посока на моста.
Едва когато отново затваря магазина - един час след падането на
нощта, когато и последният клиент е обслужен - Бианка има
възможност да проучи съобщението.
Предполагаше, че това е рецепта, може би от някой от бръснарите-
хирурзи в болницата за бедни "Сейнт Томас". Но това не е така. Това е
писмо от Рейнар Го, написано с размах, толкова показен, колкото и
самият човек - толкова, че редовете трябва да се извият надолу в края,
за да не изпаднат от страницата:
До госпожа Мертон, моите поздрави и най-учтиви комплименти.
Като имам предвид несъмнените ви умения в областта на медицината,
съчетани с милостта, която Всемогъщият Бог прояви към вас
напоследък, желая да се приберете в къщата ми на улица "Гилтспър" в
Смитфийлд в най-кратък срок. Имам нужда от вашата компетентност,
за да защитя себе си и интересите си от сегашното ужасно ветровито
време. Освен това имам доверие, което може да ви бъде от полза.
Ваш верен приятел, докато дишам,
Райнд Голт
Тя го прочита три пъти, като изпитва огромно удоволствие от факта,
че попът, който е имал наглостта да й намекне в лицето, че е
шарлатанка, сега има нужда от нея. Но когато оставя писмото
настрана, тя все още не е мъдра. Каква увереност би могъл да сподели
с нея, която би била в нейна полза?
Освен ако, разбира се, той не знае повече за това защо Робърт Сесил
е изпратил Николас в Мароко, отколкото признава.
Или пък внезапно и необичайно е открил нуждата да се разтовари
от греха на лъжата - за познанството си със Соломон Мандел.
25
Баб Дукала. Хадир дава името на Николас толкова бързо, че той
едва успява да го долови.
Тя не прилича на никоя градска порта, която е виждал:
концентрично гнездо от арки, украсени с арабески и облицовани с
плочки в ярки цветове: синьо като небето и жълто като слънцето,
преплетени с тъкани от сребърни нишки. От двете страни на входа се
извисяват две забранителни кули от червен хоросан. От крепостните
стени отегчени стражари гледат надолу към тълпата от търговци,
фермери, грънчари, тъкачи, търговци на подправки, които се
надпреварват да търсят работа така гласовито, както всички на пазара
"Свети Спасител" на Банксайд.
Спирайки камилите, Хадир поздравява приятелски един страж с
престилка от верижна ракия и конусовиден шлем, увит в бял плат,
който се крие от слънцето в сянката на портата. На колана си има
зловещо извита сабя, а през рамо - мачле, значително по-ново от това
на Изил. Двамата си разменят нещо, което Николас смята за
любезности, поднесени с една и съща непробиваема скорост. Докато
Хадир говори, стражът изучава Николас с откровено недоверие. След
това свива рамене, изпраща едно момче, клечащо в сянката на лявата
кула, да предаде новината за пристигането им в неизвестна посока и с
лична шега към Хадир и последно поклащане на глава им кимва по
пътя към града.
Той каза, че Англия трябва да е бедна страна, щом пратениците им
изглеждат толкова невзрачни - весело разказва Хадир на Николас.
"Когато султанът изпраща посланик, той го изпраща облечен в коприна
и обсипан със скъпоценности, носещ цял керван с подаръци".
Николас се усмихва на Хадир, за да покаже, че не се е обидил.
Моята кралица предпочита да харчи монетите си за борба с враговете -
казва той с тон, който се надява да е подходящ за император. А ако има
нужда от ласкателство, тя предпочита то да бъде внесено.
В градината, засенчена от високите червени стени на града,
камилите се сгъват на колене като захвърлени празни мехове за вино.
Докато конят му потъва под него, Николас се опитва да си спомни
какво е научил през последните три дни. Хадир му е казал, че
християните могат да влизат в града само с изричното разрешение на
султан ал-Мансур; те трябва да живеят заедно в квартал, наречен
Адуана; евреите живеят в квартал ел-Мелах на изток от големия
дворец на султана, където помагат на търговските зъбчати колела
между християни и маври да се въртят с възможно най-малко
търкания; и всяка общност има право да практикува мирно
собствената си вяра и обичаи. Но Хадир не е успял да научи Николас
как да слиза от камила с някакво достойнство.
Сякаш за да натопи сол в раната, той забелязва в ъгъла на градината
група жени, които го гледат с забавен интерес. Те са облечени в ярко
боядисани рокли и носии, украсени с дълги панделки, обсипани с
метални дискове, които блестят на слънчевата светлина. Една от тях,
по-млада от останалите, забива лакът в страната на съседката си и
двете жени се смеят заговорнически. Това го кара да се замисли как
Бианка и Роуз обичат да подпитват неговите случайни пропуски в
помпозността.
Опитва се да не се превива, когато мускулите на бедрата му
протестират, когато премята десния си крак през помпела и се плъзга
като човек, който се подхлъзва по кален бряг.
Появява се мъж на възрастта на Изил, въоръжен не със старинен
мачлек, а с кръгъл сребърен поднос, върху който стоят множество
стъклени чаши и кана със сложно гравиран капак. Той вдига каната и
от височината на раменете си излива струя тъмна течност в чашите,
без да пръсне нито капка.
"Това е атай", казва му Хадир. "Листата идват от Китай. Захарта и
ментата са наши. Резултатът е от небето. Той вдига чашата си. "Трябва
да пиеш три пъти, докато листата се запарят. Първата напитка ще бъде
сладка като живота. Втората ще бъде силна като любовта. А третата ще
бъде горчива като смъртта. Това е обичай!
Благодарен, че е утолил жаждата си, Николас пие. Атайът е сладък и
ароматен. Горещ и апетитно освежаващ, с ароматен привкус на мента.
Над ръба на чашата си той вижда как Хадир го наблюдава.
Изражението му се променя между гордост и очакване. Но очите,
широки и кафяви, са пълни с надежда, изкована в пещта на
разочарованието.
"Какво става, Хадир? Нещо не е наред?
Хадир се размърдва на хълбоците си. Дълъг е пътят от Сафи до
Маракеш - казва той, сякаш тази мисъл му е хрумнала едва сега.
"Да, радвам се, че всичко свърши.
"И пътят е опасен. Много бандити.
"Да. Радвам се, че имахме Изил и неговия мускет.
"Мускетът на Изил е много силен. Той прави добър черен прах с
най-добрата селитра. Убий всички бандити. Той прави експлозивен
пушек с уста и ръка.
Слава богу, не му се наложи - казва Николас.
Хадир изведнъж изглежда много сериозен. "Но селитрата е много
скъпа. Изил има жена и пет деца.
Дори и в жегата Николас усеща как бузите му се разцъфтяват от
смущение. "Разбира се. Разбирам.
Той преминава към мястото, където камилата му си почива, а
подвижната ѝуста хрупа оскъдната растителност. Отключва
пътническия си сандък, изважда един дукат от португалските монети,
които Сесил му е предоставила, и се връща при Хадир. Момчето следи
всяка негова стъпка, но симулираното му учудване би засрамило и най-
добрите актьори в Роуз театър в Банксайд. Ти си на път да се
превърнеш в опитен търговец - помисли си Николас с усмивка.
След това остава само да чакаме, докато се появят поредица от
чиновници, всеки от които очевидно е по-важен от предишния, ако се
съди по силата на виковете, с които се обръщат към все по-
многобройните си придружители. Настроението в градината се
променя едва когато пристига мъж с бял тюрбан, който закрива лицето
му и виси на плюшени гънки около врата му. Раздавачът на атай
изчезва заедно с жените. И този път няма викове. Николас забелязва, че
ръцете на Хадир треперят. Изглежда, че момчето е на път да падне на
колене в знак на молба. Николас се чуди дали протоколът изисква от
него да го последва. Но мъжът протяга ръка и спира Хадир с най-
нежно докосване на лявото рамо.
Явно е много важен човек, макар да е просто облечен в бяла
копринена роба с тесен скъпоценен пояс на гърдите. Никълъс
предполага, че е в средата на тридесетте години. Добре наболата черна
брада лежи на фона на блестящата драперия на чалмата като засъхнала
кръв, изпръскана върху бял мрамор. Носи се с почти женска грация.
Тъмните му очи са бързи и проницателни, а веждите - черни като струя
и изящно извити. Лицето, разчленено от дълъг извит нос, би могло да
бъде почти тиранично, ако не беше устата, която сякаш винаги ще се
усмихне снизходително. Мъжът се обръща директно към Николас: на
италиански.
Смаян, Николас потвърждава, че той наистина е пратеникът,
изпратен от министър Сесил. Но италианският му език - научен
предимно от лютеранските наемници в Ниските земи, а останалото от
Бианка, и то не дипломатически - скоро се изчерпва.
Свивайки тъмните си вежди от неудобството на Николас, мъжът
опитва испански. Никълъс се намръщва извинително.
Като се отказва, новодошлият изстрелва поток от инструкции към
треперещия Хадир. С едно щракване на пръстите му се появява
забързан слуга, който носи тежък ключ, дълъг около метър. Той
тържествено е поверен на Хадир, сякаш е част от скъпоценностите на
короната. След това проницателният му поглед се спира за последна -
и явно разочарована - оценка на новопристигналия английски
пратеник, мъжът в бяло поклаща невярващо глава и си тръгва, а
мълчаливите му придружители се отдалечават след него. Хадир го
наблюдава като човек, който току-що се е сблъскал със смъртта.
Виждал съм го, но никога не съм разговарял с него - прошепва той,
явно в страхопочитание.
Бяхме ли в присъствието на султан ал-Мансур? - пита Николас.
Можеше и да попита дали току-що са били посетени от императора
на Свещената Римска империя, като се има предвид смехът, който
въпросът му предизвика у Хадир. Не, Саиди Нич-лес. Султанът не би
оставил възглавниците си, за да поздрави неверник!
"Тогава кой беше той? Николас се пита дали това е съдбата на
всички пратеници - да бъдат обиждани от своите домакини.
"Това беше Негово превъзходителство Мохамед ал-Анури, най-
довереният министър на шерифа".
Студена гад - чува Никълъс да казва Катал Конъл. Очите му са като
на сокол скитник. Не е от маврите, на които бихте искали да се
изпречите.
Знаеше ли кой съм аз?
"Разбира се. Губернаторът на Сафи изпраща съобщение напред.
"А ключът?
'Негово превъзходителство казва, че трябва да те заведа в същата
къща, която султанът дава на моя приятел Сикес. Трябва да се погрижа
да се настаните добре там. След това, когато султанът пожелае да види
писмата, които ще донесете от английската кралица, той ще изпрати
съобщение за вас. Това е добре, да?
"Колко време мислиш, че ще трябва да чакам?
Хадир свива рамене. 'Негово превъзходителство ал-Анури не казва
на Хадир. Хадир е по-малко от праха върху сандала си. Той ще изпрати
съобщение, когато султанът е готов.
В такъв случай, след като имам възможност да поспя малко, бих
искал да те помоля за една услуга, Хадир.
"Трябва само да я назовеш, Саиди Нич-лес, и тя ще бъде изпълнена
- инша̄аллах.
"Бих искал да посетя гроба на майстор Сайкс. Възможно ли е това?
Щастлива усмивка, но все пак колебание. Леко, но забележимо.
"Лесно е, Саиди Нич-лес. Намира се в квартал Адуана: в
християнското гробище. Ще те заведа там по-късно.
А после бих искал да видя мястото, където е имал... - Николас прави
пауза. Колко ли подозира Хадир за смъртта на Сайкс - чуди се той.
Възможно ли е новият, самоназначил се за фактор на Варварската
компания да знае повече, отколкото е признал досега? Бих искал да
видя къде Адолфо Сайкс е претърпял злощастния си инцидент.
"Защо Саиди Нич-лес желае тези неща? Той не е бил ваш приятел.
Никълъс поставя усмивката, която пази за недоверчивите пациенти.
'Майстор Сайкс загина тук в служба на моята страна. Най-малкото,
което мога да направя, е да отбележа кончината му.
Хадир обмисля отговора на Николас за момент. Ще бъде направено,
както искаш - казва той и кимва мъдро. "Но първо ще отидем в
жилището ти. Шариф ал-Анури казва, че трябва да бъда винаги близо
до теб - като сянка.
И за да помогне на Хадир в тази важна задача, Николас забелязва,
че внушителният Мохамед ал-Аннури предвидливо е оставил зад себе
си двама мълчаливи младежи в бойна възраст, облечени в бели одежди,
със сабя на колана и заплашителна отнесеност в очите. Мъжете, които
бихте наели, ако искате да защитите ценно притежание.
Или да пазят ценен затворник.
Когато излизат от сянката на криволичещата алея и се озовават в
безмилостните отблясъци на слънцето, Хадир съобщава, че почти са
стигнали до къщата на Улицата на тъкачите. Засенчвайки очите си,
Николас поглежда напред.
Той стои на ръба на открито, кръгло пространство. То е достатъчно
голямо, за да се организира приличен първомайски панаир - с
огнедишащи, жонгльори и играещи мечки. Но пред погледа му не се
разкрива сцена на буколическо забавление - нито ухажващи се двойки,
които се измъкват в гората, докато родителите им гледат морална
пиеса, нито състезания по стрелба с лък, нито някой, преоблечен като
кралица Елизабет, който бие селския клошар, маскиран като Филип
Испански. Някаква друга цел се разиграва в тази открита пещ. Николас
се нуждае от известно време, за да разбере какво вижда.
Това е пазар. Но стоката, която се продава, е човешка. Малки
групички от хора - някои голи, почти всички с бръснати глави - стоят
притихнали, сякаш са попаднали в буря и няма къде да се подслонят,
нямат друга алтернатива, освен да се подготвят за проливния дъжд.
Миризмата на затворени човешки тела витае във въздуха като гореща
мъгла.
Когато очите му се приспособяват към светлината, той вижда, че
много от тях са чернокожи, но не достатъчно, за да направят сцената
еднородна. Има и много бели лица. Потенциалните купувачи се
разхождат сред скупчените групи, проверяват стоката за широчина на
гърба и конформация, докато търговците прибират стоката си в
приятна поза с дълги пръчки.
Как може една човешка душа да не се пречупи, когато се озове на
такова място като това? чуди се Никълъс. Какви надежди и планове са
имали тези хора, какви амбиции, преди лошата съдба да ги разкъса на
парчета? Сигурно, мисли си той, когато Бог е създавал хората, не е
имал предвид те да нямат по-голяма стойност от табуретка в спалнята
или каруца в хамбара - просто още една вещ. Той си спомня
отчаянието, което го е обхванало, когато собственият му живот е бил
прекъснат от смъртта на Елинор и детето, което е носила. Ако не беше
Бианка, той щеше да се предаде. Загинал. Каква надежда за изкупление
могат да имат тези бедни души?
При мисълта за нея го залива непреодолима самота. Представя си я
на пейката в аптекарския магазин, как смесва лекарствата си с една
ръка, а с другата отмята тежките тъмни коси от челото си. Вижда я в
"Джакдаун", как пасе заблудената Роуз, момичето, което обича да
нарича госпожица Лунен лъч; чува я как поставя Уолтър Пемъл на
мястото му, гласът ѝе нежен, но неумолим. В съзнанието си той дори
усеща миризмата ѝ Розовата вода, която обича да пръска по врата си и
която е една от малкото ѝекстравагантности. И се чуди дали тя вече му
е простила, че я е напуснал.
Няма ли роби в Англия? - пита Хадир, като вижда изражението на
лицето на Николас.
Той е на път да отговори с категорично "не". Да протестира. Да
настоява, че всички англичани са свободни. Но после си спомня за
английските наемни слуги, които са обвързани чрез договор с
господарите си, за еднодневните работници, които носят като мулета
за жълти стотинки, за доксите от Банксайд, които продават телата си в
гювечите, и за скитниците и бродягите, принудени да тръгнат на път
поради мизерия. Така че той се ограничава с безстрастния отговор:
"Откъде са дошли, Хадир?
"Отвсякъде", казва му Хадир. "Някои идват през пустинята от
Арабия. Някои от Африка. Някои са заловени в морето от нашите
корсари. Някои са пленени в битка. Някои са продадени от собствените
им семейства. За важния човек се съди по робите, които може да
преброи. Хадир ще ти намери много роби. Заговорническо присвиване
на очи. "И жени за наложници. Утре Хадир ще те заведе на пазара, за
да си избереш сам роби. Аз ще ти кажа на кой търговец да се довериш.
Трябва да имаш готвач и перач. И един човек, който да ти носи
слънцезащитен навес. Той поставя ръка над главата си, за да
илюстрира необходимостта.
Предпочитам да ми намериш желаещи слуги, на които мога да платя
- казва Николас.
Саиди Си-кес беше същият - оплаква се Хадир и извърта очи пред
странностите на неверническия ум. "Ето какво се получава, когато
имаш жена султан!
Отвън къщата на Улицата на тъкачите прилича на приземена
отбранителна кула, издигната, за да пази някаква дива и спорна
гранична територия. Обикновените стени са направени от уплътнена
кал и не са пробити от нищо, което би могло да се нарече прозорец. С
ключа, който ал-Анури му даде, Хадир отваря врата, издълбана със
сложни арабески. Николас го последва вътре. Подвизавайки се под
нисък корниз, напоените му от слънцето очи регистрират само
тъмнина. Усеща мирис на кедър, канела и гореща мазилка.
И тогава излиза от манастир с изящни арки във вътрешна градина,
окъпана в слънчева светлина. В градината има маслинови дървета и
фонтан, поставен върху мозаечен цокъл. Има странни храсти с шипове
вместо листа. Има пътеки с плочки, които се простират около цветните
лехи. Поглеждайки нагоре, той вижда, че манастирът има горна
галерия, в която малки прозорчета гледат надолу в знак на одобрение
на неговото пленничество, а врабчета пеят под квадрат от блестящо
синьо небе.
Султан ал-Мансур е щедър човек - казва Николас с възхищение под
носа си на никого конкретно, докато оглежда временния си нов дом.
Хадир го повежда обратно към манастира и нагоре по затворено
стълбище. Излизат на покривна тераса, която обикаля четирите страни
на къщата и от която се открива прекрасна гледка към града. От едната
страна той вижда издигащата се в небето кула на джамията "Кутубия",
а от другата - огромните стени на двореца на султан ал-Мансур. Той
оставя погледа си да се разшири отвъд града, през далечните горички
от финикови палми до мъгливия хоризонт и заснежената завеса на
Високия Атлас.
Красиво е - казва Николас. "Докато не дойдох тук, никога не бях
виждал планина. Ние нямаме такива в Съфолк.
Протегнатата ръка на Хадир привлича погледа му обратно към
двореца. Той прилича на замък, разположен вътре в града. Макар да му
липсват реверите, бастионите и тенекиите на модерните европейски
крепости, които създават смъртоносна зона за всеки нападател, той
изглежда достатъчно внушителен, макар да подозира, че на
артилерийски влак няма да му отнеме много време да разбие стените
от пясъчник. Дървено скеле разкрива местата, където все още се
извършват строителни работи.
Шарифът прави всичко това със злато, взето от португалските
неверници - казва му уверено Хадир, сякаш султанът е благоволил да
му довери този факт лично. "И португалски роби, за да го построят.
Вземат много роби. Обръща се обратно към терасата на покрива и с
тъга в гласа казва: "Тук моят приятел Сикес много пъти ми е разказвал
за английската кралица и как се живее в нейната страна. Тук ядем
заедно, когато слънцето залезе. Тук се научих да говоря английски.
"Възхищаваше му се, нали?
"Саиди Сикес беше добър човек. Харесвам го, въпреки че беше
берачин като теб. Той се намръщва, докато търси превод. "Отвън.
"Външен човек.
"Да. Външен човек.
Не бихте могли да ме опишете по-добре, ако бяхте председател на
колежа на лекарите, мисли си Николас. Той отива до терасата откъм
улицата и поглежда надолу. Двамата въоръжени мъже на Ал-Анури все
още са там, седят в сянката на финикова палма на близко разстояние от
входната врата и изглеждат като два вълка, които са натикали агне в
гъсталака и не могат да си направят труда да изразходват енергия, за да
тръгнат след него. Поне засега.
26
Николас се събужда от сутрешния призив за молитва, лирична
песен на непоклатима вяра, която отеква от джамията Кутубия. Той
отпуска глава върху възглавницата, усеща топлината на слънцето,
което го залива през малкото прозорче. И тогава си спомня: лежи в
леглото на мъртвец.
По негова преценка след една седмица ще бъде Кръстовден.
Поглежда в бъдещето и си представя Бианка в "Джакдау", която
контролира празненствата и подтиква Роуз и Тимоти да изпълняват
задачите си. Чешмата ще се изпразни, когато покрай нея ще минат
хората на Морис, които ще тропат, клакьорстват и триумфират по пътя
си към улица "Бермондси". Тази година Фарзад ще бъде коронясан за
летен крал - роля, която ще изиграе докрай, обиждайки папата и
испанския крал и предизвиквайки бурни аплодисменти, докато се
възкачва на преобърната вана в чешмата.
Мислейки за Бианка сега, паметта му предлага случая, в който
нощният пазач е хванал двамата заедно на ъгъла на алеята на Черния
бик, промъквайки се обратно от скривалището на шифрованите писма,
които са разгадали конспирацията на Самюъл Уайлд. Тя го притиска
към стената на магазина на Чандлър, за да накара стражата да си
помисли, че са любовници, които се наслаждават на тайна среща.
Какво го беше спряло да я целуне тогава? Вината от мисълта, че може
да обича друга жена след Елинор? Или пръстеновидният болт в
стената, който притискаше гръбнака му като средство за мъчение?
Спомняйки си как тялото ѝсе е притискало към неговото, Никълъс
разбира, че не е било нито едното, нито другото. Това е била
собствената му плахост. Страхът от онова, което целувката му щеше да
отприщи. Сега се проклина, че не е бил достатъчно смел, за да се
възползва от момента. Защо трябваше да чакам Нед и Роуз да ни
съберат под любовния възел в чешмата "Джакдау", пита се той
обвинително.
Гласът на Хадир, който се обажда от терасата на покрива, прекъсва
мислите му.
Добре ли си спал в Божия град, Саиди Нич-лес? - пита той, когато
Николас се присъединява към него.
"Много добре, Хадир, благодаря ти. Спането беше добро.
Събуждането беше смущаващо.
Хадир е приготвил закуска с фурми, прясно изпечен хляб и сладко
от плодове, които Николас не може да определи. Той налива горещ
атай в стъклена чаша. Ароматът на мента се разнася из съзнанието му
като ободряващ зимен вятър.
Когато храната свършва, Хадир настоява да подстриже брадата на
Николас с остър нож. Саиди Сикес обича къса брада - казва той на
Николас. "Баща ми беше бръснар, така че аз правя това за него.
Никълъс с удоволствие се подчинява. След почти три седмици на
борда на "Праведник" брадата му е станала непокорна и той
предпочита да я носи прибрана. Освен това, мисли си той, би било по-
добре, ако пратеникът на сър Робърт Сесил в двора на султан ал-
Мансур не пристигне с вид на селски бракониер.
Кажи ми, Хадир, дали новият фактор на Варварската компания
съхранява документите на стария фактор?
"Разбира се, Саиди Нич-лес. Наранен поглед - За какъв
некомпетентен глупак ме вземаш? - последван от подозрение. Защо
искате да ги видите? Вие сте лекар, а не търговец.
"Четете ли английски толкова добре, колкото го говорите?
"Не, Саиди. Изобщо не мога да го чета.
"Тогава какво ще стане, ако сред документите му има писма, които
по право трябва да бъдат върнати в Англия?
Хадир обмисля това набързо измислено обяснение за момент.
Очевидно то преминава успешно проверката. "Ще ги донеса, Саиди.
Приседнал в най-затънтената част на терасата, Никълъс чете
сметководните книги и записите на Адолфо Сайкс, които Хадир е
донесъл от един склад. Те изглеждат старателно водени. Никълъс си
представя, че нито един болт вносен английски плат не е останал
неотчетен, нито един бушел изнесена захар или шисти сол не са
пропуснати. Каквато и да е причината за смъртта му, тя не е била лошо
счетоводство.
Хайде, Саиди Нич-лес, имаме работа - казва Хадир, когато Николас
приключва. "А сега Хадир ви намери слуги!
"Казах ти, Хадир, никакви роби. Няма да си купя мъж - или жена, в
този смисъл - както мога да си купя нов чифт ботуши.
Никакви роби, никакви роби - обещава Хадир с уморена въздишка.
Навеждайки се над стената на терасата и поглеждайки надолу към
улицата, Николас вижда двамата мъже на ал-Анури да се излежават
под една финикова палма. Той се чуди дали са били там цяла нощ.
Чуди се дали съм затворник тук. Дали свободата ми зависи от
постоянното снизхождение на Мохамед ал-Анури?
Когато излиза от вратата заедно с Хадир, опасенията му се
потвърждават. Единият от мъжете става, избърсва праха от бялата си
роба и ги следва на дискретно разстояние с цялата си притворна
невинност на уличен в кражба на портмоне в Банксайд.
В края на Улицата на тъкачите се намира открито пространство,
осеяно с маслинови дървета. В сянката им расте подраст от
конусовидни палатки. Около всяка от тях Николас вижда семейства,
които се наслаждават на топлия сутрешен въздух. Стоичните им лица
говорят за хора, които живеят или умират от това, което могат да
измъкнат от земята, след като по-богатите са си взели своето; хора,
които всеки ден трябва да питат Бога дали да гладуват, да умрат от
жажда или - инша Аллах - да оцелеят. Жените, чиито лица са
затъмнени от кантовете на широки филцови шапки, обсипани с
мъниста и медальони, клюкарстват, докато бдят над глинени съдове за
готвене. Децата пазят пасящите овце и камили. Мъжете носят качулки
от плат, боядисани в синьо като небето.
Бербери - казва му Хадир. Живеят в пустата пустиня отвъд
планините. Разказват, че преди да научат за Аллах, най-милостивия,
най-състрадателния, те се кланяли само на камъни.
Хадир отправя бърза фюзилка на своя език към най-близката група.
Николас стои неудобно, докато лицата се повдигат и го гледат с
различна степен на интерес. За някои от тях той очевидно е създание,
което ги очарова. За други не е по-важен от камъните на земята.
Един поглед през рамо му подсказва, че стражът на Ал-Анури
наблюдава случващото се от заслона на последната къща на улицата,
приседнал безгрижно до глинения й зид, сякаш има цялото време на
света. Николас си мисли: Наблюдателите на Робърт Сесил биха могли
да научат един-два трика от теб, що се отнася до наглостта.
В рамките на няколко минути Хадир се сдобива с готвач, момче,
което носи вода, и момиче на не повече от десет години, което пере
дрехите на неверника. Готвачката е древна жена с мъдри очи и
усмивка, която и годините на женския Метусала не са успели да
помрачат. Тя му се усмихва майчински. Двете деца го гледат с очи,
големи колкото португалските дукати на Сесил. Когато Хадир
преминава към следващата група, Николас осъзнава, че ако не се обади
да спре, в бившата къща на Адолфо Сайкс на Улицата на тъкачите ще
има повече слуги, отколкото в Гринуичкия дворец.
"Нуждите ми са достатъчно прости, Хадир. Нека не притесняваме
повече тези хора.
"Но вие сте посланик на английската кралица! Хадир вика като
гладен човек, който се отдръпва от пиршество.
"Аз не съм посланик, аз съм лекар. Това ще бъде достатъчно.
С новопридобитото си домакинство на ръце Николас се връща към
къщата. Като минава покрай пазача на ал-Анури, той казва весело,
макар и без да очаква да бъде разбран, освен с усмивката си: "Добро
утро, сирра. Надявам се, че сте спали добре през нощта под дървото
си. Ще помоля Хадир да изпрати на теб и на твоя спътник закуска.
Мъжът не реагира. Гледа ясно през Никълъс, сякаш очите му са
угасени. Но едва Никълъс е минал покрай него, а вече се е запътил по
следите на човека, когото се е преструвал, че не вижда.
Звукът от кавгата се чува много преди Никълъс да стигне до
къщата. Не толкова кавга, мисли си той, колкото звук от ядосан учител,
който се кара на мързелив ученик.
Под финиковата палма, която се е превърнала в техен пост, вторият
от пазачите на Ал-Анури стои с наведена глава пред един дребен човек
в ярко раирана роба. Човекът е в пълно наводнение. Повдигнатият му
глас е сладникав, което е в противоречие с обидите, които отправя,
прекъсвани от агресивни удари на пухкавия му показалец.
Охранителят понася тази тирада без протест, въпреки че е с една
глава по-висок от мъчителя си и е наполовина по-млад от него.
Наблизо един по-млад мъж в обикновена платнена роба, чиято
плешива глава блести на слънчевата светлина, гледа с развеселен
интерес.
Когато Николас се приближава, малкият мъж се обръща към него.
Заканите спират по средата на изречението. Лицето му се смекчава.
Той се превръща в съвсем друг герой: усмихнат, приветлив, душа,
чиито искрящи кафяви очи не таят злоба към никого.
Най-после уважаваният английски лекар се завръща от първите си
приключения в нашия благороден град - казва той с високия си,
танцуващ глас. Едно движение на месестата му ръка, внезапно, кратко
завръщане към предишната му сърдита същност и стражът на Ал-
Анури се отдалечава, за да се присъедини към спътника си, който е
спрял малко по-надолу по алеята. Кратката им размяна на реплики
напомня на Никълъс за двойка размирници, които Нед Монктън току-
що е изхвърлил от "Джакдаун". Те сякаш обсъждат дали да се върнат и
да опитат късмета си с юмруци. Но след това сякаш се замислят и
тръгват по посока на берберския лагер с раздразнителната
самоувереност на публично победените.
Дребният мъж поправя Николас с благосклонна усмивка, която
разчупва къдравата му бяла брада като падане на слънчева светлина
върху сняг. "А аз съм Сумаил ас-Седик, министър на Негово
Величество Ахмад ал-Мансур, любимец на Аллах, завоевател на
Сонгай, лъв на Тимбукту. Той ми е възложил да ви предам поздрави.
Той протяга пухкава малка ръка, за да я стисне Николас. Трябва да ви
помоля за прошка за обидата - казва той и кимва към отдалечаващите
се стражи. "Този пустинен скорпион ал-Анури няма никаква чест - че е
поставил кучета за стража на нашите чуждестранни гости, сякаш те не
са нищо друго освен бандити и крадци!
В интерес на истината, господине, малко ми беше жал за тях -
трябваше да ме следват и да спят под финикова палма.
"Те са нищо. По-малко от мръсотията под обувките ви. Ал-Анури е
куче. Знае само как да накара хората да се страхуват от ухапването му.
Спомняйки си как ръцете на Хадир са треперели, когато Ал-Аннури
се е появил в градината до стените, Николас казва: "Не искам да ги
наказвам, господине. Започнах малко да ги харесвам.
Ал-Седик намира това за забавно. "Бях забравил колко
сантиментални могат да бъдат англичаните. Не се страхувайте. Те ще
знаят как да го понесат. Едно муле не може да живее дълго, ако не
свикне с бастуна. Очите му наблюдават Николас с интерес. "Значи вие
сте англичанинът, който е дошъл да учи медицина в нашата страна?
Чух за пристигането ви от губернатора на Сафи.
"Аз съм, сър", казва Никълъс. "Името ми е д-р Никълъс Шелби.
Нося писмо за вас от лорд Бъргли, който желае да бъде запомнен с вас.
Тук съм по заповед на сина му, сър Робърт Сесил.
Значи кралицата най-сетне го е посветила в рицарство - казва ал-
Седик с кикот. "Вярвам, че това го е направило щастлив. Той посочва
мъжа до себе си. "А този великолепен джентълмен е д-р Арнулт дьо
Лисле. Той има привилегията да заема длъжността лекар на Негово
Величество. Решихме, че и двамата трябва да дойдем, за да ви
приветстваме с добре дошли.
Дьо Лисле кимва сдържано вместо поздрав. Кожата му е
тъмнокафява, той лесно би могъл да мине за мавър. Желязно-сивата му
брада, подстригана плътно, придава остър ръб на лицето му, което е
интелигентно и граничи с високомерие. Изглежда като човек, който не
проявява особена търпимост към по-бавните умове. Никълъс го
определя като човек в края на тридесетте години.
За мен е чест присъствието ви, господа - казва Никълъс с тон, който
се надява да е подходящ за новопристигнал пратеник.
Професор дьо Лисле е преподавател по арабски език в Колеж дьо
Франс, назначен от самия крал Анри - казва ал-Седик и кимва любезно
на по-младия мъж. Той е и един от най-добрите лекари на своята
страна. Говори нашия език, сякаш е негов собствен. И английски също.
Щастливи сме, че го имаме в нашата скромна страна.
Дьо Лисле се усмихва с най-малката си усмивка, сякаш за да покаже
смирение пред незаслуженото изобилие. Когато протяга ръка, за да
стисне ръката на Николас, мантията се изплъзва от китката му. Тежки
златни гривни, забелязва Никълъс. Изглежда, че Дьо Лисле се е
справил добре в службата на султана.
Това писмо от милорд Бъргли: мога ли да го видя? - казва ал-Седик.
Никълъс се колебае. Какъв е протоколът за гостуване на султански
министър - или на султански лекар, в този случай? Той добавя въпроса
към нарастващия списък с неща, които Робърт Сесил не му е казал.
Хадир му се притичва на помощ. След няколко мига Никълъс седи
на възглавниците на покривната тераса, докато Хадир налива атай за
гостите. Жената от берберския лагер поднася фурмите и ядките,
останали от закуската.
Вече имате мярка за нас, д-р Шелби - казва ал-Седик с възхищение.
"Ние сме прости хора и сме най-доволни от простите удоволствия".
Един поглед през покрива към великолепието на султанския дворец
подсказва на Никълъс, че министърът на ал-Мансур, при цялото си
любезно обаяние, е неискрен.
Трябва да ви похваля за владеенето на моя език, господине - казва
Николас. "Това е голямо удобство за чужденеца във вашата страна.
Придобихте ли го, докато бяхте в Англия с пратеника на Негово
величество?
Преди да замина, имах малко от английските търговци тук, в
Маракеш, и от д-р дьо Лисле. Но аз съм любознателен човек и нашата
делегация неведнъж е ходила във вашите лондонски игрални зали. Ал-
Седик се усмихва при спомена. 'Необикновена случка - да видиш
млади момчета, които се преструват на жени, и слаби мъже с горди
кореми, които влизат в ролите на герои. Как вие, англичаните, умеете
да се лъжете един друг!
Никълъс подава писмото на Бъргли, което Ал-Седик прибира в
сатенената си роба. Нося и поздравително писмо от Нейна милост,
кралица Елизабет, до султан ал-Мансур - казва той. "Кога мога да се
надявам да го представя?
"Ще организирам аудиенция", казва му ал-Седик. "Това може да
отнеме известно време; шерифът е много загрижен за работата, която
се извършва в двореца ел-Бади. Междувременно моята палатка ще
бъде твоя палатка. Ще пируваш с мен утре следобед, след молитвата
ал-зур. Ще изпратя д-р дьо Лисле да ви доведе. Допада ли ви това?
Николас потвърждава, че това е много приятно. Той следва ал-
Седик и дьо Лисле по тъмното стълбище и излиза на улицата на
тъкачите. Когато очите му се възстановяват от прехода от светлина към
мрак и отново към светлина, вижда, че стражите на ал-Анури не са
посмели да се върнат на мястото си под финиковата палма. Улицата е
празна, с изключение на едно дете, което води стар слепец, тънък и с
кухи бузи, към берберския лагер.
Тази къща, господине... - несигурно започва Николас.
"Тя не ви удовлетворява?
"Напротив, тя е перфектна.
Най-слабото повдигане на една бяла вежда. "И така?
'Разбирам, че предишният наемател е бил фактор на Варварската
компания тук, в Маракеш'.
"Адолфо Сайкс, да. Внезапно изражение на разкаяние, когато ал-
Седик разбира. "Разбира се! Простете ми, д-р Шелби. Непростима
грешка. Никога не е трябвало да бъдете настаняван тук, не и след
тъжната кончина на господин Сайкс.
"Не е това. Къщата е много приятна - казва Никълъс, осъзнавайки,
че земята под краката му изведнъж се оказва сякаш направена от
яйчени черупки. "Просто се чудех защо е избрана точно тя. Тя не е в
християнския квартал.
"Това обижда ли ви?
"Нищо подобно. Просто разбрах, че кварталът Адуана е мястото,
където се настаняват посетителите от християнските земи.
В Адуана нямаше никъде свободно място, което да е толкова удобно
- уверява го ал-Седик, излъчвайки добронамереност. Освен това това е
голям град. Искаме да знаем къде да намерим най-почетните си гости.
И докато Николас го гледа как си тръгва, весело малко пухче, увито
в коприна, а ъгловатото тяло на Арнулт дьо Лисле се движи до него
като слуга, който се опитва да предугади каприза на господаря си, му
хрумва, че има и по-фини начини да наблюдаваш някого от това да
седиш пред вратата му в сянката на финикова палма.
27
Уличките, водещи към Смитфийлд, са по-празни, отколкото когато
Бианка дойде за последен път по този път, а таверните са по-тихи дори
от тези на Банксайд. С това темпо Уийтсъндей ще бъде най-тихият ден,
който тя познава, откакто е дошла в града. В по-щастливи времена
стълбовете щяха да бъдат окичени с панделки, които да трептят от
вятъра. Летните крале и кралици дефилираха в импровизираните си
одежди. Двойките, които се ухажваха, се измъкваха, за да се скрият
под прането, постлано на живия плет, за да изсъхне на ранния летен
въздух. Но сега майските стълбове стоят безпомощно голи. Дори и
там, където публичните събирания не са забранени, хората са загубили
апетит за тълпа.
Whitsuntide. Тя все още не може да свикне с този термин.
Предпочита да го нарича с католическото му име - Петдесетница - но
само когато е сред хора, на които има доверие. Ако го използва
другаде, знае, че в най-добрия случай ще се окаже, че е откачен. В най-
лошия случай - еретик.
Докато върви към улица "Гилтспър", Бианка си представя как би
прекарала тази предстояща Цветница, ако Никълъс беше тук. Може би
ще го убеди да изтанцува с нея един-два танца в градината "Пайк" на
Банксайд, въпреки че той неведнъж е казвал, че танците заемат същото
място в съзнанието му като ваденето на зъби. Но тя щеше да намери
начин, мисли си тя.
Представя си го сега: как тялото му започва да се отпуска и как
неохотната усмивка на удоволствие си пробива път на лицето му.
Чувства как ръцете му стискат кръста ѝмалко по-плътно, как тялото
му се притиска малко по-близо, отколкото е строго необходимо за
хората с пуритански чувства.
И тогава тя си представя как Робърт Сесил се втурва и изисква
присъствието на Никълъс другаде.
Тя се чуди къде е Никълъс сега: най-вероятно в някоя обляна от
слънцето касба - изпънат на копринени възглавници, слушащ
екзотични приказки за Арабия, нашепвани му от някоя красавица с
кохлеви очи, докато евнух в копринен кафтан дърпа струните на лира и
издава онази странна нестройна музика, която понякога чуваше на
Руга дей Спезири във Венеция, където османските търговци имаха
своите магазини.
Едно момче чирак нарушава размислите ѝ като се промъква грубо
покрай нея. Бианка се нахвърля върху него с италиански ругатни.
Изненадан, той поглежда през рамо и извиква: "Еби се обратно в
Испания, папистко копеле!".
Тя иска от него да падне по лице в най-близката купчина конска тор.
Но по някаква необяснима причина днес нейната способност да хвърля
талисмани изглежда не работи.
Къщата на Рейнард Голт е самотна на открито до комплекса от
пекарни, които осигуряват бисквити за кралския флот. Тя е
новопостроена. Дъбовите греди са бледи, както в момента, в който са
излезли от дъскорезницата, набраздени и набраздени, а мазилката е
безупречна.
В просторната зала една прислужница взема роклята на Бианка и я
кани да чака. Оглеждайки се наоколо, тя забелязва, че плочите са
толкова чисти, че може да са добити вчера. Тя усеща миризмата на
ленено семе по новата облицовка и прясна боя по ремъците под
измазания таван. Къщата е като подарък, който той си е купил от
прищявка.
Над широкото огнище виси портрет: по-младият Го гледа на света с
непоклатима увереност - дори с малко алчност - облечен в нагръдник и
пояс, а лявата му ръка се подпира на дръжката на меч с бижута. Зад
гърба му се простират зелени площи към мъгливи планини.
Това е дело на майстор Хилиард - казва истинският Голт зад рамото
ѝ "Струваше ми откуп за херцог. Накарах го да промени фона, за да ми
напомня за Ирландия.
Вие сте се сражавали там? Бианка пита безпричинно, като се опитва
да не показва колко много я е стреснал.
"Господи, не! Не съм воин - казва той с пресилено смирение. "Аз
съм скромен търговец. Роден съм там. В Лейнстър.
Но мечът...
'Знаеш какви са тези придворни художници. Ласкаят се, за да си
гарантират, че ще им платят.
Но ти не си възразил срещу преструвката, нали? - помисли си тя.
Може би удобното премълчаване е в кръвта ти. Може би затова се
престорихте, че не сте чували за Соломон Мандел. Не бях разбрала, че
сте ирландец - казва тя приятно.
Семейството ми има малко земя в Дъндолк. В по-голямата си част -
овце. Изнасяме по-голямата част от преждата си за Англия.
Останалото продаваме на маврите. Оттук и позицията ми във
Варварската компания".
Бианка се отдръпва от картината. Всичко това е много хубаво,
господин Го, но наистина не вярвам, че сте ме извикали тук, за да
обсъждаме овцете. Какво искате от мен?
Той я преценява като абат, който се опитва да реши дали са му
продали фалшива свещена реликва. После, очевидно доволен, казва:
"Госпожо, елате с мен".
Голт я повежда към спретната стая, която е гола, с изключение на
нова тапицерия и шест френски стола от плодово дърво с бродирана
тапицерия, които изглеждат така, сякаш току-що са били доставени.
През един оловен прозорец тя вижда дворна градина и новозасаден
зюмбюл, който прегръща тръстиките си като грижливо подредени
колони в книга. В центъра на градината има квадрат с чакъл. Две
момчета на възрастта на Фарзад, облечени в униформени сиви анцузи,
тренират с мечове. Други трима седят наоколо, гледат ги и викат
насърчително, като гласовете им са почти неми отвъд стъклото.
Вашите синове? Пита Бианка, макар да знае, че не могат да бъдат,
като се има предвид сходството във възрастта им.
"Мерси, не. Нашият Господ все още не ме е дарил с такива
благословии. Те са добри момчета от земите ми в Ирландия.
"Учиш слугите си да убиват с меч? Не знаех, че Ирландия е толкова
беззаконно място.
Той се смее на неразбирането ѝ "Така е, госпожо. Много
беззаконна. Но тези момчета не се учат как да убиват, а как да живеят".
Превръщате ги в галантни английски джентълмени? - намеква тя с
нотка на сарказъм. Опитът ѝпоказва, че английските галанти са не по-
малко склонни да се бият с меч от тези, които са ѝгостували в Падуа.
В "Джакдаун" тя е карала Нед и Никълъс да изгонят немалко от тях.
След време, да - признава той. "Аз ги обучавах във Варварската
компания. Взимам най-умните от имението си в Лейнстър, Ирландия, и
им предлагам по-добър живот от това да си пречупят гърба на земята.
"Колко щедро от ваша страна, сър Рейнард. Сигурен съм, че те са ви
много благодарни.
Тези момчета са почти готови да започнат следващата глава в
обучението си - казва той.
"И какво ще бъде това - юмручни боеве и повръщане по вратите на
кръчмите? Оскърбяване на млади девойки? Сваляне на шапки на
чужденци?
Изглежда наранен. "Правите им лоша услуга, госпожо. Когато
капитан Конъл се върне, тези момчета ще се качат на борда на
неговите аргоси, за да се учат на навигация и мореплаване. Той гледа с
гордост момчетата в двора, сякаш се възхищава на множество
прекрасни цветя, които е наблюдавал как растат от семена. "Тези
млади момчета са следващото поколение английски търговски
предприемачи. Бихте ли ги накарали да отидат в един опасен свят, без
да имат средства да се защитят?
Предполагам, че не - казва тя, като си спомня за твърдите, изгорели
от слънцето мъже, които е виждала да се готвят да отплават от
арсенала на Венеция на своите откривателски и грабителски
пътешествия.
"Холандците вече са в Индиите. Испанците и португалците имат
Испаньола и Америка. Търговията със света срещу такава конкуренция
ще изисква решителни и смели мъже.
И не искаш да умрат от чума, преди да са започнали - казва тя.
На лицето му се появява оловна сериозност. "Положих много време
и усилия за тези момчета. Те не са първите. Ще дойдат още много. Те
са бъдещето на това царство. Ще бъда небрежен, ако не направя всичко
по силите си, за да защитя тяхното благополучие.
По-скоро това е твоя инвестиция, помисли си Бианка. Мога ли да
бъда откровена с теб? - попита тя.
"Не бих очаквала нищо друго.
Като има предвид картината, тя подозира, че той не е от хората,
които приемат подигравките със самоирония, усмивка и свиване на
рамене. Затова подбира думите си внимателно.
"Трябва да разберете, сър Рейнард, че Банксайд е място, където ще
чуете десет слуха на една истина. На сцената на театър "Роуз" се чуват
по-малко измислици, отколкото по улиците. Историите за моето
бягство от чумата са точно това - измислица. Аз не съм имал чума. Да,
мога да ви направя всякакъв брой предпазни средства, но нито едно не
е сигурно. Най-добре е да поддържате къщата си чиста, без плъхове, и
да се молите. Или може да изпратите момчетата на село.
Това не е възможно - казва той и я изучава, сякаш се опитва да
прецени какво контрапредложение да направи.
Не съм го имала - настоява тя. "Беше треска. Нищо повече. Мисля,
че трябва да съм работила твърде много.
Можете да отричате, колкото си искате, госпожо - казва той с
убедеността на човек, който не може да се насили да отрече
собствените си уверености. "Но пред вратата на магазина ви има
опашки. Енорийските власти се вслушват в съветите ви. А заразата е
по-овладяна в Саутуърк, отколкото тук. Ще помогнете ли? Ще го
направя много полезно.
Ще ми трябват пари, мисли си тя, като се има предвид спадът в
търговията в "Джакдау". Не може да навреди, ако осигурим още
няколко дестилации и една-две торбички сяра, нали? И ако трябва да
разбера защо този човек ме е излъгал за Соломон Мандел, какъв по-
добър начин да започна от това да го направя зависим от мен.
Много добре, господин Голт. Ще направя каквото мога.
"Ще изпратя едно от моите момчета в Дайс Лейн. Утре ли е
подходящо?
Бианка се смее. "Можете да си купите моите превантивни средства,
господин Голт, но не можете да си купите мен. Ще трябва да изчакате
реда си - поне една седмица. Може и повече; давам предимство на
тези, които нямат средства да си купят място на опашката.
Изглежда, че той приема това като начален ход. "Хайде сега, моята
монета не е ли добра валута в Банксайд?
"Стига да не е срязана, тя е толкова добра, колкото и всяка друга.
"Тогава три дни.
"Казах ви: ще трябва да изчакате реда си. Ще ви изпратя съобщение,
когато приключа. И трябва да разбереш, че не мога да обещая, че ще
излекувам някого от чумата.
Той вдига рамене, подарявайки ѝонази усмивка, която тя си
представя, че запазва за празнуването на изгодно споразумение.
"Добре. Това не беше толкова досадно, нали?
И тогава, за неин шок, той я хваща за ръката и я придърпва към себе
си. За миг тя си мисли, че той ще я целуне, може би дори ще се
нахвърли върху нея. Тя хваща с юмрук сатенения си панталон, отчасти
за да не се спъне, отчасти за да го задържи на разстояние.
Искам от вас нещо повече от медицина, госпожице Мертън - казва
той хрисимо.
Тя си спомня за честото увещание на майка си: когато някой се кани
да ви заплашва, преминете в атака. Изправете се. Погледнете го
директно в лицето. След това - когато са застигнати от кехлибарените
ви очи, дадени от Бога - едно остро коляно в коляното трябва да ги
накара да прогледнат. За момента тя приема съвета само дотам, че да
погледне Голт в очите.
Това, господине, е неприлично - изплюва се тя.
Очите му са навсякъде по нея, но ги движи по-скоро несигурност,
отколкото похот. Той отпуска малко хватката си. "Не ме примамвайте,
госпожо. Кажете ми истинската причина, поради която Робърт Сесил
искаше приятелят ви д-р Шелби да се качи на борда на "Праведник".
Бианка го поглежда. Никълъс?
Голт отпуска ръката ѝ "Ако това е името, което е получил в купела,
тогава да.
Бианка се отдръпва назад, като размята мястото, където пръстите му
са притискали кожа към кост. "Има ли истинска причина? По-скоро се
надявах да ми кажете - казва тя.
Голт я поглежда. "Не се заигравайте с мен, госпожо. Кажете ми
истината.
"Знам, че за да убеди Никълъс да замине за Мароко, Робърт Сесил
му е предложил няколко хубави костюма, на които, трябва да кажа с
цялата си тъга, глупавият адълт се е хванал. След това, като предпазна
мярка, той се обърна към теб за помощ, за да ме затвориш, ако
Никълъс се вразуми и промени решението си. Защо Сесил би стигнала
дотам - и всичко това заради научното желание да научи как маврите
практикуват физика? Вие ми кажете, господин Голт?
Струва ѝсе, че вижда в очите му блясък на възхищение. "Как
открихте това - чрез догадки? С второ око?
За да защити договора, който Никълъс сключи с Нед, тя казва:
'"Долових" може би е по-добра дума. Познавам сър Робърт отдавна. Тя
усеща, че един заблуден кичур коса заплашва да се плъзне над едното
ѝоко. Тя го избутва плътно обратно под косата си. Движението
принуждава брадичката ѝда се наклони нагоре, а гърлото ѝда се извие
към него. Това й дава внезапно усещане за уязвимост.
"Е, госпожо, можете да си правите изводи, колкото искате. Аз
отричам, разбира се.
"Мисля, че Робърт Сесил ви е предложил някакъв стимул, някакво
благо, ако се съгласите да ми бъде отнет лицензът. Така ли стана?
Какво беше това - злато?
Голт се взира в богато украсения таван, а на устните му се появява
крива усмивка. "Всъщност пипер.
"Пипер? Съгласихте се да ми отнемете препитанието заради пипер?
"Много много пипер.
"Но защо?
"Сър Робърт не сметна за нужно да разкрие мотивите си, госпожо.
"Но вие мислите, че е имало друга причина, поради която е искал
Никълъс да си тръгне, иначе нямаше да сте толкова нахални с мен
преди малко.
"Д-р Шелби не ви ли се довери?
"Само че Сесил го праща да учи физика в страната на маврите, ако
имаш предвид това.
"Нищо друго?
"Не. Нищо. Ние не сме женени.
Усмивката му е като онази, която чичо ѝСалваторе ѝподаряваше,
когато навърши четиринайсет години, преди майка ѝда му забрани да
влиза в къщата - наполовина жестока, наполовина коварна.
"Но защо избра него? Защо не някой от старшите колеги в колежа на
лекарите? Или старият Лопес, който служи на кралицата?
Не знам - казва тя с насмешка. "Може би сър Робърт е смятал, че те
са твърде стари, за да се опитат да пътуват. Предполагам, че е било,
защото Сесил му има доверие. Никълъс - д-р Шелби - е лекар на сина
му.
Голт се пресяга към бюфета и налива две чаши вино от сребърна
кана. Предлага ѝедна чаша. Отначало Бианка е склонна да я откаже и
да си тръгне възможно най-бързо. Трезвият Го е достатъчно
непредсказуем за нейните вкусове. Но това би означавало да признае
поражението си. Освен това чашата с чувал може да успокои нервите
ѝ Когато го опитва, кръчмарката в нея пресмята, че не може да се купи
бутилка от Винтри за по-малко от пет шилинга.
Мога ли да бъда откровен с вас, госпожо Мертън? пита Голт и вдига
чашата си.
Ето го и него, мисли си тя. Има още една причина, поради която
Никълъс е отишъл на брега на Варвара, и аз съм единствената, която не
я знае. Голт ме разиграва. А сега ще разкрие истината - при условие че
се съглася да лъжа с него. Смята, че мога да бъда купен за пет шилинга
на бутилка.
"Ако трябва.
"Вие сте откачен, нали? Католик. В очите на Робърт Сесил - еретик.
Това голословно твърдение съвсем не е това, което тя очаква.
Предполагам, че сте чули това, когато сте разпитвали за мен в
Банксайд.
"Беше споменато.
От кого - от Джени Солвър? Ако ще заплашваш, че ще кажеш на сър
Робърт Сесил, не си прави труда. Той вече знае. Ние сме се разбрали.
Голт дори не се опитва да прикрие изненадата си. Споразумение -
вие и Сесил?
"Ако сте чували слухове, че съм откачен, несъмнено ще чуете и как
ме отведоха в Сесил Хаус, за да ме прегледат - и ме върнаха с личната
баржа на Робърт Сесил.
"Спомням си такива истории.
"Е, те са верни, господин Голт. Робърт Сесил и аз постигнахме
споразумение.
"Споразумение?
Какво лошо може да се случи, чуди се тя, ако разкрасим слуховете с
малко фантазия? Колкото по-екзотична е тя за него, толкова по-
безгрижен може да бъде той с тайните си. "Да, господин Голт -
споразумение. Аз не правя заклинание, за да изсуша семето му; той
оставя името ми в списъците на отказващите се.
За нейна радост, Голт действително потръпва. Това е
магьосничество - прошепва той.
"Е, щеше да е - ако аз го бях направил. Но с удоволствие мога да
кажа, че лейди Елизабет роди здрав син". Тя свива рамене за това,
което можеше да се случи. "Нека всички благодарим, че не ми се
налага да плащам глоба за рецидивист, а наследникът на Сесил не се е
родил с орехова костилка".
Голт я гледа, сякаш не може да разбере какво същество може да е тя.
В очите му има възхищение и повече от малко предпазливост.
Изглежда, че му е трудно да реши доколко може да ѝсе довери.
Виждате ли, господин Голт - продължава тя, възползвайки се от
нерешителността му, - ако смятате да заплашвате, че ще ме обявите за
еретичка, губите си времето. Това няма да ме накара да се съобразя с
вас. Аз съм единствената вещица, която никой не смее да обеси. И ако
моят Никълъс се разболее от ръцете на онова чудовище Катал Конъл -
човекът, на когото си го поверила, - тогава сухото семе ще бъде най-
малкият ти проблем".
28
Изглежда, че това е лошо място за умиране. Едва ли има ров. Малко
повече от стъргане в горящата пръст, където тичат гущери и скорпиони
стрелят с лък по жилата си. Но тогава, мисли си Никълъс, Адолфо
Сайкс вероятно не е умрял тук. Вратата на Дукала е едва на петдесет
метра; часовите щяха да чуят писъците.
В съзнанието му се появява картина на тъмна нощ и вагон, който
напуска града; измислена спирка, на която шофьорът се облекчава в
канавката, докато спътниците му изкарват тялото изпод покривалото.
Представя си как то пада в изкривена купчина, а звукът едва се чува
над свистенето на каруцаря. Робърт Сесил не получава повече
шифровани депеши.
Той поглежда назад към Баб Дукала, засенчвайки очите си срещу
отблясъците на следобедното слънце, отразяващи се от теселираните
му арки. Радва се, че Хадир му е осигурил синя берберска кърпа за
глава. Освен че го предпазва от слънцето, тя има и това предимство, че
засенчва европейските му черти от минувачите, които иначе биха се
запитали какво прави един неверник, който инспектира парче земя
точно пред стените на града им.
Защо да рискува да изхвърли тялото толкова близо - чуди се той.
Защо да не е някъде по-надолу по Сафироад, далеч от погледа? Нима
не ги е грижа за стражите?
Николас вече вижда един от тях, облегнат на бойните стени в
отегчено съзерцание на пътя. Колко ли по-трудно щеше да е да останат
нащрек през нощта, пропилявайки дългите часове на стражата? Той
може да си представи как часовият се поддава на скуката и намира
друг начин да прекарва времето си, освен да наблюдава как каруцата
изчезва в мрака.
Сигурен ли сте, че тук сте видели тялото?
"Не, Саиди. Бачир го вижда.
Надеждите на Николас се разпадат. Един приятел го е видял.
Приятел на приятел. Приятел ми каза, че някой негов познат го е
видял... - Бачир? Но аз мислех, че ти каза, че си видял тялото.
Беше моят приятел Бачир - казва Хадир и кима енергично.
"Охранителят, когото видяхте да поздравява, когато пристигнахме от
Сафи. Беше пазарен ден. Той каза, че когато слънцето изгрява, вижда
Саиди Сикес до онзи храст там, който прилича на камила, която сере.
Той кимна към акациевия храст, който се намираше едва на пет крачки
от мястото, където стоеше Николас. "Бачир казва на командира на
охраната. Командирът на охраната казва, че не иска мъртви неверници
да развалят работата на пазара.
"Но ти ми каза, че си видял раните му - тези, които си мислел, че са
нанесени от див звяр.
"Бях вътре в портата, когато Саиди Сикес беше докаран на каруцата
на Ибн Дауд. Познавам и Ибн Дауд. "Ей, Хадир, ела да видиш езичника
англичанин - извика ми той. Така че отивам и виждам. Това е много
лошо за мен. Много харесвах Саиди Сикес".
"Знам, че ти е трудно, Хадир, но можеш ли да си спомниш дали е
имало много кръв? Изглеждаха ли раните прясно направени?
Хадир изсумтя. Лицето му не е създадено за мрачни мисли. "Имаше
малко кръв, най-много само тук. Той прокара пръсти по страните на
гръдния си кош. Може би звярът, който е убил Саиди Сикес, е изпил
всичко.
"Ти познаваше добре майстор Сайкс, Хадир. Предполагам, че си
знаел и неговия режим. Каква е причината той да е извън градските
стени през нощта?
Момчето може и да е проницателен търговец, но що се отнася до
приятеля му Адолфо Сайкс, то все още не се е научило да се
преструва. Не си позволявам да си задавам този въпрос - казва той и
самообладанието му се разпада.
"Защо не? Никълъс пита, макар да подозира, че знае отговора.
"Защото това означава, че не е било случайност. Това означава, че
приятелят ми е бил убит - но не от диви зверове.
Имал ли е Адолфо Сайкс врагове? Никълъс попита колкото може
по-меко.
Хадир поклаща глава. "Той беше добър човек. Нямаше врагове!
Никълъс си мисли, че бих казал същото за Соломон Мандел, ако
някой ме беше попитал. Той си спомня какво му е казал Хадир по пътя
от Сафи, как султан ал-Мансур е простил на стария си враг ал-Седик:
Понякога новият султан наказва враговете си след битка. Понякога той
заповядва да се отърве кожата от живите им тела...
Той отново поглежда към петното пръст, до което го е довел Хадир.
От оскъдната сянка на една скала изплува малък скорпион и тръгва с
бавна крачка към най-близкия акациев храст.
Видях всичко, което трябва да видя тук - казва Николас. "Сега ми
покажи къде е погребан твоят приятел.
Двадесет минути пеша отвеждат Николас до квартал Адуана,
квартал от складове и частни жилища, където християнската общност
на Маракеш търгува със своите домакини през граница от кални тухли,
висока десет метра. В тази жега Никълъс се чувства така, сякаш е
изминал пътя от Банксайд до Барнторп, без да си почива по пътя.
За негово облекчение по алеите на Адуана е сенчесто. Но сенките не
могат да затъмнят пъстрото облекло на жителите му. Вместо трезво
облечените търговци от Уудбридж или тъмно облечените достолепни
хора, които е виждал на борсите в Антверпен или Ротердам, тук
факторите и посредниците, продавачите и купувачите са облечени в
ярки цветни дрехи. Той вижда копринени рокли, ленени пончота,
блестящо боядисани платнени палта, панталони и галигаски с всички
нюанси под слънцето. От Хадир научава, че това са християни от
Андалусия, Константинопол, Александрия, от Балканите и Леванта, а
някои дори от Персия. Хадир разменя поздрави с много от тях. Сега
Николас започва да разбира защо в Сесил Хаус е пълно със забързани
чиновници със сериозни лица, които бързат насам-натам. Ако Адолфо
Сайкс е бил само един-единствен агент в огромната мрежа от
разузнавачи на Сесил, докладите, които постъпват в Къщата на Сесил,
трябва да дават на лорд Бъргли и неговия син с гръбнак почти
божествен поглед върху познатия свят.
Християнската църква в Адуана е сграда от кални тухли, която
почти не се различава от другите в уличката, с изключение на
железния кръст с три лъча с източен дизайн над входа. В съседното
гробище Николас се разхожда сред десетина глинени могили, на всяка
от които има прост кръст. Мястото за почивка на Адолфо Сайкс е най-
новото. Камъкът все още носи скорошните следи от длетото на
каменоделеца, а вятърът все още не е размекнал земната могила под
него. Макар че през живота си е имал причини да се съмнява в
божеството, на което е посветен този малък участък, Никълъс застава
за миг в мълчание и отправя молитва страданията на Адолфо Сайкс да
приключат.
"Защо Саиди Никълъс иска да види гроба на човек, когото не
познава? Хадир пита, а нежните му кафяви очи са съсредоточени върху
гроба, сякаш се смущава от собствения си въпрос.
Без да иска да се заплете в прибързана лъжа, Никълъс не бърза да
отговори.
"Един негов приятел в Англия. От известно време не се беше чувал
с майстор Сайкс. Когато научи, че идвам тук, ме помоли да потърся
новини за него.
Хадир го поглежда в очите. "Този приятел, за когото говориш,
министър на английската кралица ли е? Министърът, който изпрати
Саиди Нич-лес тук, за да изучава нашата медицина?
Просто приятел - казва Николас, преди да направи дискретен
поклон и да се обърне към гроба.
Невинен въпрос? Чуди се. Или Хадир Бенхаси е започнал да си
прави изводи за посещението ми на гроба на Адолфо Сайкс?
Когато Сумаил ал-Седик му е казал "моята палатка ще бъде твоя
палатка", той е бил малко скромен, открива Николас на следващия ден.
Имението на министъра се намира близо до двореца ел-Бади,
достатъчно близо, за да може дребният придворен да отговори на
прищевките на султана, без да се изпоти недостойно. Подобно на
повечето хубави къщи в Маракеш, външните му стени са невзрачни,
без украса, от кални тухли. Едва когато се озове вътре, Николас вижда
красотата - и богатството - на показ. Заедно с домакина си и професор
дьо Лисле той сяда на възглавници в ароматна градина, засенчена от
най-силното слънце под редица смокинови дървета. Музиканти им
правят серенади със странно примамлива музика, изпълнена на лютня
с екстравагантно дълги шии. Сервира се пикантна рибена чорба.
Наричаме я шебел - казва му ал-Седик. "Подобна е на английската
сьомга. Но Николас не може да се сети за нито една сьомга, която
някога е ял и която е била извадена на ръка от декоративна цистерна,
пълна с вода, спусната по тръбите от Атласките планини. Ястието му е
поднесено от черен роб, висок повече от метър и половина, красив
като ангел и закупен - както господарят му с удоволствие обяснява - с
огромни средства от най-ексклузивния търговец на роби в Тимбукту.
Неговите спътници, нито един от които не е по-малко внушителен,
хвърлят от месингови кадилници разхлаждаща вода, ухаеща на амбра,
върху вечерята. Никълъс решава, че пълничкият малък придворен има
вкус към изключителното.
Никълъс забелязва, че храненето е започнало без официални
молитви. Ал-Седик просто изрича собствената си молитва, преди да се
захване с храната с голи пръсти.
Докато се хранят, Николас научава откъде идва това огромно
богатство: интереси в златни мини, кожарници, кораби за роби. А ал-
Седик е скромен в благодарността си за късмета си. Аз съм прост
човек с прости вкусове - уверява той Никълъс неведнъж. "Не мога да
си представя защо Аллах, най-милостивият, най-състрадателният, ме е
избрал за такива милости, освен че мога да допринеса много за ал-
вакфа на моите събратя. Болницата "Бимаристан ал-Мансур" ще
гарантира, че ще мога да продължа да Му благодаря дълго след като
съм преминал в рая.
Никълъс не може да спре да се усмихва, като си помисли какво би
направил старият Барондейл, президентът на колежа на лекарите, с
неговата правота на пастор и строга пестеливост.
Разговорът се насочва към физиката, като дьо Лисле превежда по-
загадъчните въпроси, които иначе отличният английски на ал-Седик не
може да обхване. Николас открива, че маврите практикуват медицина
по същия начин като европейците, използвайки същите текстове на
Гален и Хипократ от древността. Научава, че чумата е същото бедствие
както в Лондон, макар че Лондон за щастие е пощаден от
злокачествените болести, причинени от яденето на твърде много
мушмули и кайсии, които ал-Седик нарича плодови трески.
Утре, д-р Шелби, трябва да посетите нашия Бимаристан - казва ал-
Седик, сякаш е оставил най-доброто ястие за накрая. "Мисля, че може
да ви се стори малко по-различно от вашите болници в Англия.
Предстои да бъде извършена процедура, която може да ви
заинтересува. Може би сте били свидетели на... на... - Той се мъчи да
намери правилния английски език. Помогнете ми, моля, професоре -
операция на касабат ал-ри'а - тръбата на белия дроб?
Тръбата на белия дроб - казва дьо Лисле с превъзходен глас.
"Процедурата, която трябва да се извърши, е ларинготомия.
Очите на Николас се разширяват от изненада. Доколкото му е
известно, тази процедура е извършвана успешно само веднъж в
Европа, и то преди почти петдесет години. Ал-Седик можеше също
толкова добре да го покани да гледа обесване или изгаряне - защото
шансовете на субекта да оцелее едва ли биха могли да бъдат по-лоши.
29
Това не е нищо друго освен смъртна присъда - казва Бианка на
Джени Солвър, като едва успява да удържи сълзите на съжаление да не
се натрупат в очите ѝ "Можеше и да завлекат бедните души в Тибърн
и да ги обесят. Така ще е по-бързо и по-милостиво.
Чух го от прислужницата на олдърмен Гудрик - отговаря другата
жена с обичайната радост на заклет клюкар, - така че сигурно е вярно.
Бианка поклаща глава с недоверие. "Дървена къща, издигната в
градината Пийк, за да затваря всички, които са болни? Това е направо
безсърдечно. Те трябва да се лекуват в собствените си домове. Ако
трябва да умрат, нека да е в лоното на семействата им.
По-добре, отколкото да се скитат по улиците и да разнасят зарази -
казва Джени Солвър, като разрошва косата си.
Но Бианка не иска да го допусне. Трагедия е, че всички манастири
са разрушени - казва тя. "Можеха да потърсят убежище там. Когато във
Венето имаше чума, светите домове бяха място за убежище.
Джени Солвър поема гърнето с лекарство, което Бианка ѝе
приготвила - отвара от капка брадавица, за да се раздвижи урината ѝ-
и възразява. "Тогава ще имаме две язви, госпожо Мертън: мор и
папизъм".
Разгневена, Бианка я наблюдава как си тръгва. Трябваше да сложа
черен пипер, казва си тя - това щеше да спре клюките ви за известно
време.
След като остава сама, мислите ѝсе насочват към Рейнард Голт. Все
още не е приготвила превантивните средства, които му е обещала.
Чуди се дали той наистина се нуждае от тях, или това е било - както
подозира - просто начин да я привлече по-близо до себе си, за да може
да открие онова, което смята, че тя знае за пътуването на Николас до
Барбара.
Тя стига до заключението - ако някога е имало съмнение - че не се
интересува от Рейнар Го. За такива като него няма да се издигат
смрадливи, временни общински болници. Такива като него имат
удобни домове в провинцията, където да избягат. Хора като Голт могат
да се дистанцират от заразата. Те могат да си осигурят известна
сигурност. Тук, в Банксайд, хората не разполагат с този лукс.
За миг тя обмисля да го остави да се задушава, като се заеме с
молбата му едва когато изчерпи всички причини за отлагане. Но после
старият, познат червей на любопитството започва да се гърчи. В
сърцето си тя знае, че Голт иска от нея повече от лекарства.
Сега, когато си спомня размяната им в прекрасната му нова къща, тя
усеща настойчивия натиск на пръстите му, които стискат ръката ѝпо
начин, който е в пълно противоречие с маската на галант, която носи.
Внезапната му реакция дори сега я кара да потръпне. Не за първи път
тя се чуди какво е довело до такова внезапно разтваряне на завесата,
което ѝпозволява да види един по-тъмен свят отвъд. Желанието му да
разбере защо Робърт Сесил е изпратил Николас в Мароко изгаря в
очите му като треска. За миг тя се уплаши, че той ще се опита да избие
от нея тайната, която не притежаваше.
Което означава, че Никълъс я е излъгал; в поръчението, което е поел
за Робърт Сесил, има нещо повече от обикновеното желание за знание.
Никълъс - изсъсква тя към празния си, мълчалив магазин, - в какво си
се забъркал? Още ли не си научил урока, че нищо добро не може да
излезе от сделки с Краб?
Но когато започва да събира съставките за приготвяне на
предпазните средства на Голт, да вади с лъжица от глинени съдове
сладко ухаещи прахове, да бере стръкове билки, да налива масла от
малки калаени съдове в каменна бъркалка, в сърцето ѝзапочва да се
надига страхът, че този път Николас се е поставил в твърде далечна
опасност, за да може тя да му се притече на помощ.
Тя отново се замисля дали да не отиде при Робърт Сесил в Уиндзор
и да се изправи срещу него. Но знае, че няма да я допуснат близо до
него, със сигурност не и сега, когато заразата е дошла в Саутуърк. Биха
затворили градската порта пред лицето ѝ
Не, мисли си тя, единственият начин да разбере в какво се е
забъркал Никълъс е да се обърне с неохота към единствения човек,
който изглежда иска да знае толкова силно, колкото и тя.
Арнулт дьо Лисле пристига на следващата сутрин след молитвата
Ал-Фаджр, за да заведе Николас в Бимаристан Ал-Мансур.
Французинът е облечен по мавританска мода, в кремава ленена
джелаба. Със загорялото му лице е твърде лесно да го вземем за местен
жител на Варвара, освен когато заговори. Френският му акцент е
културен, а английският му е плавен.
Професор дьо Лисле е читател по арабски език в Колеж дьо Франс,
назначен от самия крал Анри - Никола чува как му казва ал-Седик. Той
се чуди какви други таланти може да крие дьо Лисле: например
подривна дейност срещу съюза между мароканския султан и
английската кралица.
Разходката до Бимаристан ги отвежда през широк обществен
площад, претъпкан с хора. Слънцето огрява търговците, които
продават масла, мед, магданоз и риган; групи борци; жонгльори и
змиеукротители; млади момчета с тържествени лица и звънчета на
китките, които изпълняват енергични танци под аплодисментите на
тълпата. Има мъже, седящи на столчета, които въртят вретена на
пешкири, гадатели, акробати, професионални разказвачи на истории,
дори изложба на отрязани глави, смърдящи и тъмни като сливи на
стълбовете си, които напомнят на Николас за главите на предателите,
украсяващи върха на портала на Лондонския мост. Ако не беше
горещината, това можеше да бъде Банксайд на всеки майски ден.
Но когато влиза в Бимаристан ал-Мансур, Николас се чуди дали
французинът не го е завел по погрешка в един от дворците на султана.
На Никола му е необходимо известно време, за да осъзнае цялото
великолепие на това, което вижда. Той се взира мълчаливо във високия
свод на залата от блестящ бял мрамор; в стройните колони, чиито
разперени корони изглеждат като изработени от каменна дантела; в
сложните шарки от сини, червени и златни плочки под краката му,
всяка от които не е по-голяма от камъче; в блестящата вода, течаща от
фонтан във формата на шестолъчна звезда, положена настрани и
разположена върху стъпаловиден подиум. Тя не прилича на никоя
друга болница, която някога е виждал. Представя си, че пациентите
сигурно се чувстват вече в рая.
На най-ниското стъпало на фонтана седи старец в бяла джелаба. Той
изтръгва странни ноти от струнен инструмент с дълга шия, който
изглежда твърде крехък, за да създава такава успокояваща музика.
Лицето му изглежда неподвластно на красотата на звука, който издава.
Може да седи тук от хиляда години, мисли си Николас, а музиката му
успокоява безброй поколения болни.
Появява се Ал-Седик с бяла брада, която се подава под блестящата
му усмивка за добре дошъл, а кръглото му малко тяло е увито в
бледосиня коприна - пухкав дамаджан в чехли с бижута.
Това е нашият данък към Аллах, най-щедрия, най-щедрия, за дара
му на медицината - казва той гордо, а едната му пухкава предмишница
се полюшва небрежно, за да обхване великолепието.
Красиво е - казва Николас, почти изгубил ума и дума. "Много чисто.
За хигиена - казва му ал-Седик. "Това е заповед на великия ал-Абас
ал-Маджуси. Християнинът може да го познава по-добре като Хали
Абас. Може би сте чували за него в Англия?
В Кеймбридж изучавах превод на неговото "Пълно медицинско
изкуство" - казва Николас. "Не съвсем успешно; латинският ми е малко
неубедителен.
Имаме екземпляр в нашата библиотека - казва гордо ал-Седик. "Това
е оригинал - на шест века.
Никълъс свива устни, за да покаже колко е впечатлен. Той дори не е
сигурен, че в Англия е имало лекари преди толкова време. Бих искал
да я видя - казва той и се сеща за Джон Лъмли. Един мой приятел има
в библиотеката си превод на Канона на Авицена - отпечатан в Париж
преди повече от век.
Ал-Седик се радва. "Ах, великият Ибн Сина! Имаме и оригинал на
Канона - "Ал Канун фи ал-Табб".
"Оригинал?
"Разбира се.
"На шестстотин години?
"Плюс минус няколко десетилетия", казва ал-Седик и потупва
Николас по ръката в знак на приятелско съчувствие. "Лично аз
предпочитам ал-Маджуси. Неговият метод за определяне на
местоположението на болниците беше водещият принцип при избора
на това място.
"Това трябва да е частта, в която имах проблеми с латинския".
Ал-Седик се смее. "Строителят на болница трябва да разположи
парчета месо на местата, които обмисля.
"Месо? Като жертвоприношение?
Ние не сме езичници, д-р Шелби - протестира приятелски Ал-
Седик. "Строителят трябва да избере мястото, където месото ще
издържи най-дълго, преди да се развали. Това показва, че мястото е
благоприятно за изцеление. То предполага добър въздух.
В Лондон е трудно да избягаш от миризмата на развалящо се месо,
където и да живееш.
Имате ли и фонтани в болниците си?" - пита ал-Седик, като пуска
монета за музиканта.
Само ако бръснарят-хирург случайно пререже някоя артерия -
отговаря Никълъс. Той отново оглежда залата от блестящ камък.
"Сигурно само най-богатите могат да си позволят лечение на място
като това.
"Напротив. Благодарение на нашата система ал-вакф, при която
богатите хора дават част от съкровището си, тук може да дойде всеки.
Мъж, жена, султан или поклонник, дори роби се лекуват тук.
"А процедурата, която искате да ми покажете - професор дьо Лисле
казва, че това е ларинготомия".
"Като се има предвид, че е рядкост в християнството, помислих, че
ще ви бъде интересно. Елате.
Ал-Седик ги повежда през още хладни стаи с високи сводове към
голяма стая в сърцето на Бимаристан. В центъра ѝима висока до
кръста платформа, облицована със същите сложни шарки, с които е
покрит и подът, като всяко малко квадратче е толкова полирано, че на
Николас му се струва, че може да стои в съкровищница, пълна с
рубини, изумруди и топази. В тавана е вграден отвор - отново във
формата на шестолъчна звезда - а отвъд него има навес на покрива,
който предпазва от най-силното слънце.
Но погледът на Николас е привлечен от мъжа, който лежи на
платформата. Облечен в обикновена платнена риза, която стига почти
до коленете, той изглежда в плен на транс. Заобиколен от такава
красота, той би накарал Николас да си помисли за мъртъв фараон в
гробницата, ако не беше бавното, отчаяно разпиляване на дъха му.
Пациентът се задушава бавно заради тумор в гърлото - казва му ал-
Седик.
"Очаквате ли да преживее процедурата? Никълъс пита, знаейки, че
шансовете са малки.
"Иншаа Аллах. Мисля, че в Англия се казва: "Ако Бог пожелае".
В Европа е извършена успешно само веднъж - от синьор Брасавола
във Ферара - казва Николас. "И това беше преди кралицата ми да се
възкачи на трона. Смятаме, че това е твърде рискована процедура, за да
се опитваме да я прилагаме.
Тогава този човек има най-голям късмет, че не е християнин - казва
палаво ал-Седик. "Шансовете му са добри. Извършваме я, откакто
великият Ибн Зухр я е опитал за първи път върху коза преди четири
века. Хирургът Уадуд е много компетентен. Но в крайна сметка Аллах
ще реши дали той ще живее, или ще умре. Така е с всички нас.
От едната страна на стаята са насядали редица асистенти, облечени
в подобни ленени дрехи. Някои от тях носят дървени таблички за
писане с вдлъбнати краища, които удобно прилягат по бедрата им.
Докато Николас ги наблюдава, влиза млада жена, облечена в бледа
рокля, ушита със сребърни конци, а косата ѝе покрита със зелен ленен
шал. Тя има огромни кафяви очи като тези на Хадир и същата тиха
замисленост. Тя обикаля бавно около пациента, като често спира, за да
изрече това, което Николас смята за наблюдения, с нежен,
размишляващ глас. Над тракането на дъха на пациента той чува звука
на тебеширени пръчици по дърво, докато асистентите записват думите
ѝ Той одобрява това, като си мисли колко пъти в Ниските земи е
можел да си послужи с предварително написани бележки, колко
ранени мъже е могъл да спаси с такава подготовка. Едва когато жената
пляска с ръце - а един асистент става и ѝподава скалпел - Николас
разбира, че жената е хирургът Ваду.
Изглеждате изненадан, д-р Шелби - казва ал-Седик с лек намек за
усмивка.
Признавам, че не го очаквах.
"Колко странно. Вие, англичаните, си имате кралица, която да ви
управлява, но нямате жени лекари, които да ви лекуват. Ал-Седик леко
изпъшка от задоволство. "Аллах ни е благословил с умни лекарки от
векове. Да вземем за пример човека, който пръв усъвършенства тази
процедура, Ибн Зур - две от дъщерите му станаха кралски лекари.
Обикновено имаме обичай да ги ограничаваме да се грижат за
собствения си пол, но когато една лекарка е толкова опитна като
хирурга Вадуд, би било глупаво да не използваме уменията, които
Аллах ѝе дал.
Следва кратка размяна на реплики между ал-Седик и жената, по
време на която тя поглежда Николас, сякаш присъствието му е въпрос
на пълно безразличие за нея.
"Хирургът Вадуд е доволен, че един лекар християнин наблюдава
уменията ѝза по-голяма слава на Аллах, най-милостивия, най-
щедрия", казва ал-Седик. "Предлагам описанието на процедурата да
бъде оставено на професор дьо Лисле, като се имат предвид
медицинските му познания и владеенето на нашия език".
Превъзходното изражение на лицето на дьо Лисле не би било
неуместно на горната маса на празненството на колежа на улица
"Найтрайдер", мисли си Никълъс.
Французинът превежда, докато хирургът Уаду прави това, което
Никълъс смята за встъпително обръщение. Тя обикаля около пациента
с плавна, уверена грация.
"Обикновено процедурата се извършва, когато пациентът е в
седнало положение. Мадам Уаду не е съгласна с това. По-добре е
пациентът да бъде в легнало положение.
Предполагам, че за да се доближи трахеята до повърхността - казва
Николас.
"Точно така. И пациентът трябва да бъде успокоен до сън със сок от
мак и мандрагора, иначе има вероятност да се бори. Ако го направи,
съществува твърде голям риск от прекъсване на сънните артерии,
което ще доведе до смърт. Успокоителното трябва да бъде внимателно
смесено, защото в противен случай пациентът може да умре, преди
процедурата да започне. Ако се извърши правилно, загубата на кръв
трябва да е малка. Той прави пауза, за да се съсредоточи върху думите
на хирурга Уаду. Когато го възприема в главата си, кимва. "Мадам
Уаду обяснява, че е разумно наблизо да има паста от паяжини и
заешки косми, смесени с яйчен белтък - за да не се допусне грешка и
пациентът да получи обилно кървене.
Николас кимва, за да покаже, че е възприел тази важна информация.
"Освен това тя е взела предпазни мерки и се е консултирала с
хороскоп, за да се увери, че звездите са благоприятни.
Никълъс чува обвинителния глас на Елизабет Сесил в ухото си:
Вярно ли е, че се отказвате да правите хороскоп, преди да поставите
диагноза?... това е в разрез с цялата общоприета мъдрост... Той казва
на дьо Лисле невинно: "Да се надяваме, че тогава Козирогът е бил във
възход".
Дьо Лисле го поглежда безучастно. "Козирог?
"Рогатият козел. Майстор Ибн Зур е научил тази процедура, като се
е упражнявал върху..." Той прави пауза. "О, няма значение.
Хирургът Вадуд се приближава към пациента си, държейки дългия
железен скалпел между тънките си пръсти като перо. С изключение на
устата, лицето ѝе неподвижно, решително, но напълно спокойно.
Никълъс никога не е ставал свидетел на толкова контролирана красота.
Дьо Лисле превежда бързия ѝкоментар.
Освен това хирургът Уадуд се погрижи за благоприятния резултат
да осигури квадрат с магически числа - казва той, докато един от
придружителите държи дървен квадрат с размерите на голяма книга. В
горната му част са изписани пет реда на мавритански език. Под тях,
във всяко квадратче от изписаната с тебешир мрежа, е нарисуван
символ, който Николас смята за число.
В горната част има талисман - продължава дьо Лисле, - който
укрепва смелостта на пациента. Числата в решетката се събират в една
и съща сума, независимо от начина, по който се правят - нагоре,
надолу или напречно. Маврите смятат, че това явление е магическо.
С неочаквана болка Никълъс си спомня как акушерката се е опитала
да спре спускането на Елинор към смъртта, като е повярвала в
свещените камъни, които според нея са били измити с кръвта на Света
Маргарита. Сега му хрумва, че макар и техните болници да оставят в
сянка английските, маврите споделят същата вяра в мистичните
измишльотини.
Хирургът Уадуд щраква с пръсти. Прислужникът поставя навита
кърпа под врата на пациента, извивайки гърлото му, сякаш го подготвя
за екзекуция. Измъченото дишане става по-дълбоко, по-бавно. Сега
Никълъс може да види какво кара мъжа бавно да се задушава - голяма
подутина от едната страна на врата, точно над адамовата ябълка.
Уаду поставя свободния си показалец върху гърлото на мъжа и
кимва с покана към Николас да направи същото. Той забелязва, че
плътта е все още влажна от миенето.
Уадуд насочва пръстите му, докато Никълъс усети пръстена от
хрущяли над трахеята. Докосването ѝпредизвиква пулс в тялото му.
Лицето ѝе съвсем близо до неговото. Усеща мириса на розово масло
по кожата ѝ който му напомня за Бианка. Тя му хвърля един кратък
поглед с необикновените си очи и притиска пръстите си към гърлото
на пациента, като му казва нещо на нейния език. Може да е
инструкция. Може да е любовна ласка. Николас се принуждава да се
съсредоточи.
Продължавайте да натискате и наблюдавайте внимателно -
превежда дьо Лисле на рамото му.
Хирургът Уаду премества показалеца си на мястото по средата
между мястото, където Николас натиска, и горната част на гръдната
кост на пациента, като през цялото време говори.
Разрезът трябва да бъде направен по централната линия - казва дьо
Лисле, когато върхът на скалпела докосва плътта като бижу, поставено
върху гърлото на любовник. "В противен случай, когато тръстиката се
вкарва, тя може да се промъкне под околната тъкан. И трябва да е
вертикално - с достатъчна сила, за да проникне в трахеята - по този
начин.
Скалпелът на хирурга Уадуд се врязва надолу в гърлото на
пациента. Тялото му издава не повече от краткотрайно потрепване.
За миг оставя острието там, сякаш проверява центъра на месото, за
да види дали е сготвено. Когато го изважда, розовите краища на раната
се отдръпват като листенца на утринна слава, които се отварят към
изгряващото слънце. Точно както беше обещала, кървенето е малко.
Асистентът донася къса тръстика, грижливо подрязана във всеки
край. Той овалва единия край в мед, намазан на малък трензеленчук, и
го подава на хирурга Вадуд, който сръчно го поставя в отворената
рана, оглежда резултатите от труда си, кимва в знак на задоволство и
се отдръпва.
Още двама помощници бързат да помажат раната с балсам от
олибан, алое и смирна и я поръсват с червен железен оксид.
Превързват врата на пациента с чисто платно, като оставят върха на
тръстиката открит. Николас забелязва, че хрипливият звук от дишането
му е заменен от меко свистене при всяко издишване. Ако хирургът
Уаду е доволен от усилията си, дълбоко поставените му очи не го
показват.
Дьо Лисле казва: "Сега има шанс да живее - дай Боже - докато
туморът му се лекува с..." - бърза размяна на думи с хирурга Уадуд, за
да получи правилните думи: "редовни купирания, за да се изкара
черната жлъчка. Раната трябва да се промива ежедневно с вода и мед.
При условие че се храни само със студена отвара, той би трябвало да
възстанови говора си.
Толкова проста процедура - казва Николас, впечатлен. "Можехме да
я използваме и в Ниските земи.
"Освен риска от прекъсване на сънната артерия, съществува и
опасност раната да се замърси. Трикът е в това да я поддържате чиста.
Това би ни поставило в неизгодно положение - съгласи се Николас.
"Може да мине известно време, преди да се сдобием с мрамор и
фонтани в нашите болници.
Хирургът Ваду приема благодарностите и възхищението на Николас
с нещо, което изглежда като върховно безразличие. Но ал-Седик е
видимо развълнуван.
"След работата трябва да дойде и играта, да?
Министърът се изразява така, сякаш сам е извършил
ларинготомията. Той сияе от самодоволно удоволствие.
"Организирал съм посещение на хамама, банята. Поставя
съжалителна ръка върху широките си гърди. 'За съжаление, не е
позволено на човек, който не е последовател на Пророка - мир на праха
му - да се къпе сред вярващите. Затова уредих професор дьо Лисле да
ви заведе в хамама в Адуана, където се къпят християните. След това
всички заедно ще празнуваме в дома ми. Можете да ми разкажете как
лорд Бъргли и синът му се справят с отношенията си с вашата
кралица". Той поглежда за последен път пациента, който леко хрипти
на масата, и въздъхва. "Сигурно е трудно за такива умни мъже да
пристъпват толкова предпазливо през сянката на жена, която може да
сложи край на живота им по един каприз".
И само за миг Никълъс не е сигурен дали жената, за която говори, е
кралица Елизабет или хирургът Уаду.
Хамамът е неописана сграда, разположена дълбоко в Адуана, без
нищо, което да показва предназначението ѝ освен избледняла ръка,
размахваща стригил, нарисуван до входа. Никълъс не е сигурен какво
да очаква; бащата на кралицата е затворил баните в Саутуърк много
преди той да се роди, защото са били свърталища на пороци и разврат.
А и не е потърсил Арноулт дьо Лисле, защото се страхува да не
заприлича на селски зелник.
На вратата французинът отстъпва място на един отминаващ клиент
- човек, който спира Николас на място по причини, които далеч
надхвърлят обикновената учтивост.
Той е ученолюбив мъж на около тридесет години, чието
добродушно, прясно почистено лице сияе от възторжено задоволство,
макар че е трудно да се каже дали от благочестие, или от усилията на
масажиста. Това, което притеснява Николас, е облеклото му: черната
рокля и широкополата шапка на Обществото на Исус - йезуитите.
Никълъс се опитва да не гледа.
За Сесил - а всъщност и за Тайния съвет и за самата кралица -
йезуитът е оса, която трябва да бъде потупана, преди да е успяла да те
ужили. Именно йезуитският орден изпраща папистки агенти в Англия,
за да подготвят заговор срещу жената, която смятат за еретичка. Ако са
тук, в Мароко, мисли си Никълъс, кой знае какви пакости могат да
замислят. Какво ли ще очаква от него Робърт Сесил, чуди се той: да
последва йезуита до дома му и да го гардира в някоя тъмна уличка?
Дьо Лисле поздравява мъжа на френски и Николас чува как лекарят
споменава името му. Свещеникът поглежда към него и учтиво кимва.
Никълъс отвръща без усмивка. След това, като му спестява по-
нататъшното изумление, йезуитът продължава пътя си, чист по тяло,
ако не и по религиозни убеждения.
След като влизат в хамама, те са посрещнати от собственика, едър,
лъскав човек, чиято усмивка за добре дошли разкрива редица
необикновено неравни зъби. Туниката му е изцапана с почистващо
масло, а тежките му ръце са с мазолестите длани на енергичен
масажист. Той е мелкитски християнин от Алепо - обяснява дьо Лисле,
макар това да не означава много за Николас.
След като Николас и дьо Лисле се събличат, увивайки се в
копринени кърпи за по-голяма скромност, те са въведени в топло
преддверие, където се сервира атай. След като изпиват, те се
преместват в широко, шестоъгълно помещение с куполен покрив и
кръг от колони. Тук е толкова горещо, колкото и навън, под пълните
лъчи на слънцето. Въздухът обаче е парлив, гъсто натоварен с аромата
на чужди мазила. На дървени пейки седят десетина къпещи се, които
разговарят на почти толкова езици, а гласовете им отекват от капещата
мазилка на стените: делови разговори, според сериозния тон, оферти и
контраоферти, протести срещу завишената цена, смях, когато ръцете се
разклащат при сделката. Отнякъде отвъд вратата, извита по османски
образец, се чува пляскане на юмруци, които удрят плътта, и стонове на
измъчен екстаз, които се изтръгват от устата, когато мускулите
внезапно се разпускат.
Когато заемат местата си на една свободна пейка, Николас усеща
как потта се стича по тялото му. За миг се чувства замаян. Дьо Лил се
навежда по-близо и с веща усмивка казва небрежно: "Не трябва да се
страхуваш. Фра Киприан е преговарящ.
Завладян от атмосферата и от думите на французина, Николас се
преструва на невинен. "Не мога да се ориентирам, господине. Не
познавам такъв човек.
"Йезуитът. Видях изражението на лицето ви - като на човек, който е
забелязал, че е на път да настъпи скорпион.
Николас се усмихва мрачно на домакина си. Той усеща как локвичка
пот прелива горната му устна. В моята страна изпитваме известно
недоверие към йезуитите.
'И така, ти си помислил, че той и аз може да сме в съюз, така ли?
Отговорът на Никълъс изглежда като най-прозрачното нещо, което
някога е казвал. "Разбира се, че не. Защо да мисля така?
Дьо Лисле го потупва влажно по рамото. "Можете да се отпуснете,
д-р Шелби. Фра Киприен е дошъл в Маракеш, за да уреди откупа. Това
се случва редовно.
"Откуп? За кого?
"Не видяхте ли пазара за роби, когато пристигнахте? Фра Киприен е
дошъл да договори връщането на един католик, отвлечен от
мавритански корсари. Те спряха кораба му край Сагрес миналия
септември.
Сред ехото от гласове Николас си мисли, че чува гласа на Катал
Конъл: Не можеш да търгуваш с маври и да не оцениш уменията му в
търговията с месо, д-р Шелби...
Семейството на този човек може да си позволи хиляда марки -
продължава дьо Лисле. Собственикът на робите иска петнайсет.
Надявам се, че фра Киприен ще договори компромис. Стойността на
роба понякога е по-голяма от тази на обикновения добитък - ако има
ресурси, които да използва.
А ако няма споразумение?
"Тогава фра Киприен ще се върне у дома като разочарован човек. А
бедният католик ще остане роб - освен ако не намери някой друг, който
да плати откупа.
Никълъс си мисли, че това е правдоподобно обяснение за
присъствието на йезуита. Единственият въпрос, който си задава, е:
дали това е истината?
Когато се отпуснат достатъчно в горещината, двамата мъже влизат в
помещение, където придружители ги обливат със студена вода от
полирани бронзови чаши. Оттам до нишите, от които Николас е чул
стоновете и виковете, има само няколко крачки. Двамата с дьо Лисле
се изтягат на каменни подложки, докато масажистите се заемат с
работата си, без да проявяват особена милост към никого от двамата.
Отдавайки се на непознатата смесица от агония и екстаз, Николас
забелязва, че сред постаментите се движи придружител. Мъжът
разнася масло от глинена стомна на масажистите. Той се движи със
странна криволичеща походка.
"Виждате ли? Ето какво може да се случи, ако нямаш богато
семейство и фра Киприан, на когото да се позовеш - казва дьо Лисле,
като отново улавя фокуса на погледа на госта си.
Случайност?
Кастрация - казва дьо Лисле брутално. "Марку е от Сицилия.
Беднякът е дошъл тук, за да плати на девширмето. След това е бил
достатъчно неразумен, за да се опита да избяга.
Николас поглежда дьо Лисле с празен поглед. "Девширме - какво е
това?
"Кръвният данък. Всяка година младите мъже от християнските
крайбрежни селища около Средиземно море се предават от
семействата си на маврите. В замяна на това корсарите спасяват
същите тези села от унищожение. Момчетата имат прост избор: да се
откажат от християнската си вяра, да станат мохамедани и да служат
на маврите като воини - или да умрат. Тъжно поклащане на главата.
"Тъй като са бедни, те нямат нужда от преговарящ като фра Киприан.
Те нямат нищо, с което да платят откуп.
Не е голям избор този кръвен данък - казва Николас, потискайки
стон, докато масажистът брани плътта между раменете му.
"Напротив. Това може да бъде добър живот, по-добър от този, който
са оставили зад себе си. Назначават ги за яничари - елитните воини на
султана. Те са добре хранени. Имат статут. Могат да вземат свои роби
при завоевания. Всичко, което трябва да направят, е да забравят, че
безсмъртните им души са били прокълнати от вероотстъпничество".
Николас поглежда отново към куцащия, заклан Марку. Ако някой
заплашваше да ми направи това - или нещо по-лошо - тогава може би
щях да се замисля дали да не обърна гръб на Всемогъщия - казва той.
"Малцина от нас нямат граници на смелостта в сърцата си".
Дьо Лил обръща глава и се усмихва. "Никога не се страхувайте, д-р
Шелби. Никой няма да поиска от нас да платим кръвен данък. Вие и аз
сме полезни на могъщите хора. Най-добре е да остане така, а?
Обучението на Никълъс продължава на следващата сутрин. То
продължава в същия дух почти цяла седмица. През деня той прекарва
времето си в Бимаристан ал-Мансур, а негови водачи са Арнулт дьо
Лисле и хирургът Уаду. Обикаля отделенията, които хирургът Ваду
нарича ивани, и чрез французина разговаря с пациентите. Той
посещава ивана, където се лекуват очни заболявания, и отделението,
предназначено за жени, въпреки че не е допуснат по-далеч от
деликатния сводест вход. Той вижда къде се грижат за болните на духа
и това е нещо толкова различно от лондонския Бедлам, където лудите
живеят в мизерия, която в никакъв случай не се ограничава само до
духа, колкото може да си представи. Когато се застоява в просторните
градини, наблюдавайки възстановяващите се пациенти, които седят в
сянката на портокаловите дървета, докато рецитират откъси от
свещени текстове в знак на благодарност за мъдростта, която Аллах е
разкрил на лекарите, той не може да не се запита какво ли биха казали
за всичко това старият Барондейл и колегите от колежа в Лондон.
Понякога забелязва, че хирургът Вадуд го поглежда с хладен
интерес, сякаш не може да проумее какъв чужденец се е появил в
нейната област. Изглежда, че не е склонна да го пита за физиката в
неговия свят. Но какво би й казал тогава - че английските болници,
които далеч не се ползват от система като ал-вакф, едва ли са
просперирали, откакто покойният баща на кралицата срина
манастирите и принуди болните да търсят помощ другаде? Какво би
могъл да ѝпредложи, което да се сравни с легендарните Бимаристани
в Дамаск, Кайро и Багдад, които, както му казва тя, съществуват от
почти хилядолетие?
На седмия ден Сумаил ал-Седик пристига, за да го придружи до
библиотеката на Бимаристан, където на Николас е разрешено да
разгледа древните текстове на Ибн Сина, ал-Захрави и Ибн ал-Нафис.
Той гледа със страхопочитание как дьо Лисле превежда мавританската
писменост - редове със странни извивки, които му напомнят на
гребени на вълни, развявани от летен вятър. Той научава за значението
на храните, които подпомагат възстановяването: храни, които загряват
и които маврите наричат garmi - гъска и патица и месо от мъжки козел,
праскови и маслини; и храни, които охлаждат и които се наричат sardi -
месо от женски козел, пъпеши, смокини и нарове. Той научава
класификацията на нередовния пулс чрез животинските наименования,
които маврите използват: газела, мравка и плъхова опашка; и
петнадесетте различни разновидности на болката.
Вече е започнал да изпитва известна вина. Ако се беше върнал на
Банксайд и се грижеше за болните в "Сейнт Том", както
професионалното му "аз" неведнъж му е казвало, че трябва да бъде,
щеше да има съвсем малко какво да им предложи в сравнение с тях. Но
най-вече се чувства като крадец, на когото са дали ключа за огромно
съкровище.
Има ли новини кога ще мога да представя писмото си на султана? -
пита той ал-Седик, когато обиколката му из библиотеката приключва.
Мавърът потърква с една ръка копринения си корем, сякаш в
очакване на поредното добро ядене. "Скоро. Много скоро. Иншаа
Аллах. Той се усмихва на Николас като дипломат. "Това е малко като
рая: човек вярва, че един ден ще стигне там, но не може да знае кога
точно.
Когато Николас се връща на Улицата на тъкачите малко по-късно,
стените от кални тухли все още блестят от топлината на слънцето,
въпреки че вече е почти вечер. Улицата е пуста, а единственият й
обитател е мършав сив котарак, който си играе бездейно с полумъртъв
гущер под една финикова палма.
Приближавайки се до къщата, той вижда, че Хадир е оставил
вратата отворена в очакване на завръщането му. Влиза през ниския
вход и навлиза в хладния мрак на вътрешния коридор. Застава за миг
неподвижно, вдишвайки аромата на портокалов цвят от дърветата в
централния двор. След това извиква, за да съобщи на Хадир, че е
пристигнал.
Три пъти.
Всеки път без отговор. Момчето сигурно е заспало някъде.
Но защо никой друг не е дошъл? Къде е берберската жена Метусала,
която готви? Къде е момчето, което носи вода, и младото момиче,
което пере неверника и все още не е спряло да го гледа с тези огромни
кафяви очи? Чува само чуруликането на врабчетата, които се стрелкат
по горната галерия. Той излиза на двора.
Те са планирали засадата до съвършенство: две фигури, движещи се
неестествено бързо из замъглените краища на зрението му, толкова
неясни, че биха могли да бъдат привидения. В момент на изненадано
разбиране Николас разбира, че те търпеливо са изчакали момента, в
който преминаването от тъмнина към ослепителна слънчева светлина
прави жертвата почти сляпа.
Те удрят толкова бързо, че Никълъс няма възможност да се защити.
Преди да успее да си помисли да се съпротивлява, един от тях държи
главата му в хватка, която го принуждава да затвори очи или да гледа
директно в слънцето. В гореща оранжева мъгла кръвоносните съдове
на клепачите му се превръщат в тъмна паяжина, която го заплита.
Ръката около врата му се стяга. Никълъс започва да се задъхва,
драпайки с разярени пръсти към задушаващата тежест, която смазва
дихателната му тръба.
Преди да го завладее черната тъмнина, за кратко време сънува. Най-
малкият проблясък на фантазия. Бианка Мертън е приклекнала над
него и приближава устните си към преобърнатото му гърло. Тя се готви
да постави Елинор на полагащото ѝсе място в архива на неговото
минало. И този път няма възел за целувки, няма публика в чешмата на
Джакдау, която да му се подиграва. Шията му се извива. В очакване. В
очакване на момента, който е отричал толкова дълго.
Но когато езикът ѝдокосва гърлото му, той не усеща горещата
целувка на дълго отлаганото удоволствие. Това е леденият удар на
скалпела на хирурга Уаду.
30
"Бастарда! Бианка изръмжава под носа си, когато пестикът излита
от ръката ѝи се търкаля по плота. Тя успокоява минохвъргачката,
преди тя да я последва, и прибира пестила в последния момент, преди
да се разбие на пода. След това обвинява Рейнард Голт, че е причината
за нейната несръчност.
През последния час тя е приготвяла помпандери от розови листа,
трагакантна смола и камфор, които той да окачи на врата на
инвестициите си, ако някога заразата има неблагоразумието да наднича
през входната врата на новата му къща в Смитфийлд.
Отново си спомня за посещението си на улица "Гилтспър" и как е
останала с ясното впечатление, че Голт се интересува от това, което
Никълъс би могъл да ѝкаже за мисията си за Робърт Сесил, както и от
нейната медицина. Сега тя е по-убедена от всякога, че Никълъс не ѝе
разказал цялата история. В резултат на това Бианка се страхува за него
повече от всякога. И макар да не иска да го признае, тя знае, че това е
истинската причина пестникът да заживее свой собствен живот.
Има и още нещо, което я тревожи. Това е лъжата, която Голт ѝе
казал, че не знае името на Соломон Мандел.
Дали той е замесен по някакъв начин в смъртта на евреина? пита се
тя, докато листата, които чука, освобождават опияняващите си
аромати. Защо иначе би я излъгал?
Тя се чуди как да докаже, че Голт е познавал Мандел или поне се е
срещал с него, както подозира. Може би Варварската компания
разполага със запис на събитията около посещението на мавърския
пратеник в Лондон - посещението, което е било приветствано от
водещите й търговци. Тя поклаща глава, като си представя как биха я
посрещнали, ако се появи в гилдията и поиска да го види. Освен това
Голт със сигурност щеше да чуе за това.
Тя вече се примирява с поражението, когато погледът ѝсе спира на
малък глинен съд, който седи сам на перваза на прозореца до уличната
врата, меко осветен от късното следобедно слънце. В него има мехлем
за уморените очи на пастор Муди. Тя очаква той да се обади днес и да
я вземе, ако успее да намери време, за да се откъсне от нарастващия
брой погребения, които трябва да извърши.
Разбира се. Пастор Муди!
Упреквайки се, че не е направила тази връзка, когато е приготвяла
мехлема, тя едва не изпуска пестила отново. Челюстта ѝсе сковава от
задоволство. Пастор Муди е свещеникът в църквата "Свети Спасител",
където се съхраняват архивите на енорията, същите архиви, които
включват списъка със субсидиите, благодарение на който Никълъс
научава, че Соломон Мандел е бил човек на турците.
А Саутуърк е мястото, където свитата на пратеника на султана на
Мароко влиза в Лондон след кацането си в Девън през 1589 г.
Усмихвайки се като луда, Бианка победоносно размахва пестик във
въздуха, сякаш току-що е пребила нападателя докрай. Защото й е
хрумнало, че ако е научила само едно нещо за англичани като Рейнард
Голт, откакто е пристигнала от Падуа, то е следното: когато става
въпрос за важни граждански дела, те по-скоро биха се разходили голи
из Кралската борса, отколкото имената им да останат извън протокола.
Тя пристига в църквата "Свети Спасител" и открива, че пастор Муди
се подготвя за вечерната песен. Той е развълнуван. Току-що се е
върнал от погребението на цялото семейство Молестроп: съпруг,
съпруга, баба и дядо и неомъжена шестнадесетгодишна дъщеря, на
които е било позволено да напуснат чумната къща зад езерата с щуки
едва когато са били мъртви достатъчно дълго, за да задоволят
изискванията на енорийските събирачи.
Не знам защо Бог така наказва невинните - казва сурово Муди,
избърсвайки челото си, така че шапката му да се отдръпне над
слепоочието. "Ние се молим. Отказваме се от греховността, доколкото
можем. И после се молим още малко. Това няма значение. Не мога да
си представя какъв е Неговият план за нас.
Донесох лекарството за очите ви, пастор Муди - казва Бианка и му
подава гърнето.
Вие сте добра жена, госпожице Мертон - казва той с непоклатимата
усмивка на свещеник. "Каквото и да казват някои в тази енория за вас.
Той я потупва по ръката. "Искам да знаете, че никога не съм вярвал на
по-дивите спекулации.
"Радвам се да го чуя.
'Има ли новини кога д-р Шелби може да се върне? Не съм си
представял, че ще ни изостави в такъв момент като този.
"Не вярвам да ни е изоставил, пастор Муди. Ако знаеше, че заразата
ще се увеличи, щеше да остане. Тя си мисли, че като защита това не е
съвсем непробиваемо. 'Освен това малко неща може да направи един
лекар, които ние вече не правим сами. Николас го каза, преди да
замине.
'Тогава това просто ни напомня, че всички ние, грешниците, сме
зависими от постоянната Божия благодат'.
Тя кимва мъдро, дори само за да го накара да се почувства по-добре.
"Искам да ви задам един въпрос, пастор Муди. Ще ми отделите ли
малко време?
И какъв е този въпрос, госпожо Мертън? - отговаря той, докато тя го
следва в прохладата на църквата.
"Когато д-р Шелби беше призован на разследването на бруталното
убийство на майстор Мандел, той дойде тук, за да попита дали може да
прегледа енорийските архиви, за да види дали може да разбере нещо за
миналото на Соломон. Тя чува как думите ѝотекват слабо от древните
камъни. Преди да си тръгне, Никълъс ме попита дали ще продължа
разследването му.
Така ли е?
"Както знаете, убиецът на Соломон все още не е изправен пред
съда.
"Мислех, че младият ви мавър е заподозрян.
"Фарзад? Не. Мога да гарантирам за Фарзад. Той не може да е бил
убит. Дори констабъл Уилдърс знаеше, че той е напълно невинен.
"Радвам се да го чуя. В наши дни в града има толкова много
чужденци, че понякога се учудвам, че повече от нас не са убити в
леглата си.
Бих искала да ви напомня, че аз също съм чужденец в тази страна -
категорично казва Бианка. Веднага след като думите излизат от устата
ѝ тя съжалява за тях. Сега не е моментът да се отчуждава от пастор
Муди.
Наистина ли сте? - пита той, сякаш тя му е казала, че е русалка. "О,
да - Италия. Спомням си, че госпожица Солвър ми каза, че имате
майка италианка и баща англичанин". Той я поглежда с непоколебима
убеденост. "Така че наистина сте една от нас. Едва ли си чужденка.
Тя се чуди как ли би изглеждала тази усмивка, ако му каже, че е и
католичка. Но може би той вече знае. Може би Джени Солвър му е
казала и това.
От колко време сте тук, в "Свети Спасител"?
"Петнадесет години. От гласа му се разбира, че това може да е
присъда от затвора.
"Дълго време.
"Бих могъл да го смятам за провал. Днес Банксайд не е по-
божествен, отколкото когато пристигнах за първи път. Игралната зала и
мечешката яма все още са свърталища на пороци. Едва ли има един на
всеки трима, който да упражнява честна професия. А що се отнася до
похотливостта на жените - без да включвам теб, разбира се...
Разбира се - повтаря тя и потиска усмивката си, когато си спомня за
публичния дом близо до стълбите на Фалкон, който знае, че той обича
да посещава.
Петнайсет години борба със Сатаната от дълбините на подобна
морална яма биха могли да сломят човек с по-малко вяра в сърцето.
Той поглежда укорително към небето. "А сега, госпожо, какво искахте
да ме попитате?
"Спомняте ли си по какъв повод в Лондон пристигна пратеникът на
мароканския султан? Беше през 89 г. - мисля, че през януари.
"Ще бъда нещастен, ако не мога. Най-впечатляващата гледка.
Всички тези лица, обгорени от пустинното слънце. Как сигурно са се
удивлявали тези маври, когато са виждали цивилизацията отблизо.
"Спомняте ли си кой беше тук, за да ги посрещне?
"Лордът кмет... по-голямата част от корпорацията на града... лорд
Бъргли... не мога да бъда точен, но със сигурност много видни хора.
"Знаете ли дали енорийските регистри съдържат някакъв доклад за
събитието?
О, да, аз сам го съставих - за старейшините - гордо казва пастор
Муди.
"Мога ли да го видя?
Лицето му е покрито с непоносима тъга. "Много съжалявам,
госпожо Мертън, но това няма да е възможно.
"Защо не?
"Това са поверителни документи. А вие сте жена. Сигурен съм, че
разбирате.
"Но вие позволихте на д-р Шелби да ги види.
"Това е различно. Искането му беше от името на коронера Данби.
"Жалко.
"Иска ми се да мога да бъда по-полезен. Наистина искам.
"Не, вие бяхте много щедър с времето си, пастор Муди. Съжалявам,
че ви притесних.
"Мога ли да направя нещо друго за вас, госпожо Мертън?
"Не. Нищо.
"Тогава още веднъж ви благодаря - за мехлема.
Бианка повишава гласа си достатъчно, за да получи добро ехо от
стените на църквата.
Два пъти на ден - казва тя сладко.
Пастор Муди изглежда озадачен. "Простете ми - вие ме поставихте
в неравностойно положение...
Бианка се попива в ъгълчетата на очите си. Препоръчвам ви да го
прилагате два пъти дневно. Малко количество би трябвало да свърши
работа.
"А, разбира се.
'Тогава ще можеш да виждаш пътя си към стълбите на Фалкон без
затруднения. След вечерната песен, нали? Всяка сряда. Или в
четвъртък? Забравих кой. Ще трябва да попитам бавачката - госпожа
Дженингс. Сигурна съм, че съм я виждала във вашата община.
Пет минути по-късно Бианка е сама в ризницата, а на масата пред
нея има купчина пергаментови свитъци и книги с кожена подвързия.
През отворената врата тя вижда пастор Муди, който се е проснал пред
олтара, потънал в молитва.
Отнема ѝизвестно време да го открие, но когато го прави, сърцето ѝ започва да бие учестено. Това е описание на събитието, записано за
потомците и за възвеличаване на енорията - как пратеникът на султана
е бил посрещнат на Лонг Саутуърк от лорд-кмета и лондонската
корпорация.
И сред всички високопоставени лица един скромен преводач -
майстор Соломон Мандел, търговец на подправки между Англия и
Мароко, който владееше езика на маврите.
И четиридесет водещи фигури от лондонската поклонническа
варварска компания. Включително един Рейнард Голт, търговски
предприемач.
В този момент силите в краката ѝсякаш внезапно я напускат.
Налага се да протегне ръка към масата, за да се закрепи. Взира се в
грижливо написаното с мастило, без да може да повярва на видяното.
Прочита реда отново, за да се увери:
Рейнард Го. Търговски предприемач.
Който присъства не само в качеството си на търговец, но и в по-
официална роля - като представител на Английската колегия на
хералдите, в която августейша организация с гордост заема чисто
почетната длъжност Rouge Croix Pursuivant.
ЧАСТ 3
Кръвен данък
31
"Защо сте дошли тук?
Силно акцентираният глас задаваше един и същ въпрос, откакто
съзнанието на Николас за пръв път започна да излиза от тъмната
пещера, в която го бе изпратило близкото удушаване.
Той седи до грубата стена от сива зидария с ями, в обикновен тесен
склад в къщата на Улицата на тъкачите. Светлината в ранната вечер се
процежда през малка решетка, вградена в тавана, и хвърля неправилна
форма в подножието на далечната стена. Той не може да движи ръцете
си. В умопомраченото си състояние си мисли, че все още е на борда на
"Праведник", а фигурата, която стои над него, е Катал Конъл, дошъл да
го хвърли в океана, преди да си възвърне способността да използва
крайниците си. Тогава осъзнава, че ръцете му са вързани зад гърба му.
"Защо си дошъл тук?
Гласът вече е по-ясен, макар и все още леко приглушен. Николас
осъзнава, че не говори мъжът, който стои над него, а една фигура,
която седи с кръстосани крака встрани от него. Лицето му е покрито с
платнена куфия, с изключение на очите, които приковават вниманието
на Николас като на ястреб. На гърба му Николас различава трима
други мъже, които стоят в мълчалива бдителност. Куфията заговаря
отново.
Доктор Шелби, ако искате това място да не се превърне в костница
за вашите кости, кажете ни защо сте дошли в нашия град - истинската
причина.
Млад глас. Някой в началото на двадесетте си години. Английският
език не е роден, нито пък има акцента на Хадир или Ал-Седик. Някъде
на изток от Италия - това е всичко, което Николас успява да напише.
Той си спомня нещо, което дьо Лисле му е казал по-рано в хамама:
"Кръвният данък"... прост избор: да служиш на маврите като воин -
или да умреш...
Никълъс се чуди дали тези хора са именно такива: яничари?
Аз съм пратеник на английската кралица - казва той, имитирайки
най-добре възмутен дипломат. "Нося писмо от кралицата до султана.
Ваш дълг е да ме пуснете. А ако сте наранили някого в дома ми, ще си
платите скъпо за това".
В отговора се долавя нотка на разочарована фамилиарност. Колко
пъти моят господар е чувал тези думи да ме пуснеш? На пазарите за
роби, в галерите, в затворите, винаги е: моля те, пусни ме. Но човек,
който моли по такъв начин, изобщо не е истински мъж. Той не е повече
мъж от този, който е управляван от жена. Не си ли съгласен -
неверник?
"Кой си ти? Защо злоупотребихте с пратеника на приятелски народ
по такъв начин?
Аз съм на разположение на Негово превъзходителство Мохамед ал
Аннури - казва куфията, като скръства ръце, сякаш се готви да се моли.
Млади пръсти, които вървят с млад глас - отбелязва Николас. "Това е
име, от което трябва да се научиш да се страхуваш.
Николас не си прави илюзии. Ако това са мъжете, които са
измъчвали и убили Адолфо Сайкс, тогава блъфирането му ще
продължи само докато извадят ножа.
"Какво иска от мен? Ако съм престъпил някой обичай, извинявам
се. Това е било поради незнание. Нищо повече.
Кратко мълчание - любезно дадено, за да му даде време да обмисли
неадекватността на изявлението си.
"Ще ви попитам отново, д-р Шелби. Защо сте дошли в Маракеш?
Господарят ми иска да знае.
"Казах ви. Аз съм пратеник. Освен това съм дошъл да уча физика
във вашата страна. Във всички цивилизовани страни това би ми дало
право на безопасно преминаване. Така че сега ме пуснете.
Мъжът, който седи пред него, изглежда не се интересува от
кралските писма, изразяващи приятелство, нито дори от
дипломатическите конвенции на цивилизованите страни. "Не ви
вярвам", казва той. "Мисля, че сте шпионин. Задачата на Негово
превъзходителство ал-Анури е да изкоренява шпиони. Да ги смачка
между пръстите си като въшки. Той щракна върха на средния си пръст
върху палеца си, за да покаже как се прави това. "Защо посетихте
мястото, където неверникът Сайкс намери смъртта си? Защо след това
посетихте гроба му?
Никълъс не се изненадва да научи, че е бил последван до църквата в
Адуана. Наблюдателите на Сесил в Лондон правят това с чужденците
постоянно. Той се връща към измислицата, която е разказал на Хадир.
"Някой в Англия ме помоли да им донеса новини за него - приятел
на майстор Сайкс. Едва ли бих нарекъл това шпионаж.
Не ти вярвам - казва куфията.
"Това е истината.
"Мисля, че сте дошли да го замените.
"Защо мислите така? Аз не съм член на Варварската компания, а
лекар. Не знам нищо за вълната, освен как да зашия дупка в нея.
Тялото на разпитващия го се накланя към него, сякаш предстои да
разкрие голяма увереност.
"Неверникът Сайкс беше шпионин. Изпратил е сведения до
английската кралица. Ти си изпратен да продължиш работата му.
Той беше просто търговец - казва Николас. "Ако е изпращал нещо в
Англия, то вероятно е било информация за търговията. Това не е
подстрекателство. Всички търговци го правят.
Още една дълга пауза, докато куфията обмисля това.
Храниш ме с въже, за да се обеся, мисли си Николас. Той се чуди
колко дълго ще може да държи главата си извън примката. Или гърдите
си далеч от ножа.
"Какво пише в писмото до нашия султан? Чел ли си го?
"Да - в Англия, преди да бъде запечатано.
"А съдържанието му?
"Израз на поздрави и продължаваща добра воля. И един-два реда, в
които ме препоръчва на Негово Величество султана. Знам, че Нейно
Величество желае да поддържа приятелството между нашите кралства
и да помага на Негово Величество в защитата на Мароко срещу
испанския крал. Ако не ми вярваш, той е в сандъка в покоите ми.
Прочетете го. Но ще трябва да обясниш на султана си защо някой друг
е видял пръв тайното писмо".
Куфията отново се навежда напред. На Николас му се струва, че
вижда първото трепване на несигурност в тези анонимни очи.
"Какво знаете за смъртта на Адолфо Сайкс, лекарю?
"Нищо. Казаха ми, че е било злополука. Защо продължавате да ме
питате за Сайкс? Никога не съм го виждал.
"Този приятел в Англия, който пита за неверника Сайкс - как се
казва той?
"Има ли значение?
"Името на този приятел.
Ръката на куфията лекичко почива върху дръжката на извития
кинжал, който носи на колана си. Никълъс има още едно ужасно
видение на кръвта на Хадир, която се просмуква в мазилката на
покривната тераса, дълги ленти от плът, оголени от младите му гърди.
Разсъждава, че ако Ал-Анури вече знае, че Сайкс е бил агент на
Робърт Сесил, то ако каже на разпитващия го, че Сесил го е изпратил,
това може да се окаже толкова фатално за лекаря, колкото и за фактора
на Варварската компания. Така че той изважда от въздуха удобно име
от миналото си, което ще отговаря на заявената от него причина да
посети Маракеш.
"Фулке Вейзи", казва той.
"Кой е този Вейси?
"Бил е лекар. Преди няколко години учих при него. Беше учен по
анатомия - поне така си мислеше.
"И откъде този Вейси в Англия познава Адолфо Сайкс в Маракеш?
"Нямам ни най-малка представа. Просто ме помолиха да предам
спомените му, това е всичко. Това не е престъпление. И със сигурност
не е шпионаж.
Куфията провежда оживена импровизирана дискусия с мъжете,
които стоят в сенките зад него. Николас се досеща, че който и да е
техният господар, той не е в залата с тях.
Какви са отношенията ви с министър Сей-цил?
Сърцето на Николас се свива.
"Аз съм лекар на сина на сър Робърт.
"А баща му, лорд Бърг-лей?
"Нямам никакви отношения с лорд Бъргли. Просто нося
възпоменателно писмо от него до министър ал-Седик. Те са се срещали
в Лондон.
Още един кратък разговор, по-колеблив от първия. На Николас му
хрумва, че тези мъже са били обучени какво да питат. Изправени пред
отговори, които не са очаквали, те не са сигурни как да постъпят.
Николас се възползва от възможността си.
"Негово Величество ал-Мансур няма да гледа благосклонно на
онези, които нараняват пратеник на неговата доверена приятелка,
кралица Елизабет. В моето царство е прието да се отлъчват онези,
които обезчестят пратеник на съюзническа държава. След това ги
обезглавяваме. Предлагам ви да кажете това на Негово
превъзходителство ал-Анури.
Куфията го изучава внимателно за момент, сякаш се опитва да
стигне до заключение.
Колко дълго възнамерявате да останете в нашата земя, лекарю?
Николас вече се чувства достатъчно смел, за да засили блъфирането.
"След това безобразие, за възможно най-кратко време!
Куфията се изправя на крака. "Това би било много разумно. Той се
приближава. Николас се подготвя за брутален ритник в ребрата.
Той не идва.
Султан ал-Мансур е зает човек - казва куфията. "Той няма време да
гарантира безопасността на всеки неверник, който идва в нашето
кралство, дори на тези, които са пратеници на английската кралица.
Послушайте съвета ми: върнете се у дома при първа възможност. Няма
да си първият човек, който е дошъл тук, за да изчезне на пазара за
роби.
Оставят го да седне до стената. Когато затварят вратата, той чува
звука от завъртането на ключа в ключалката. Когато гласовете им
изчезват, краката на Николас започват да треперят. Той се плъзга към
петното светлина с надеждата, че топлината на умиращото слънце ще
размрази студените пипала на страха, които се извиват в стомаха му.
Когато Хадир отключва вратата и влиза в склада, в очите му се
появяват сълзи. Благодарение на Аллах, най-милостивия, най-
състрадателния - ти си жив! - извиква той. "Мислех, че си мъртъв като
Саиди Сикес.
"Къде са всички? В безопасност ли са?
"Всички са в безопасност. Но тези мъже, които дойдоха тук, казаха,
че ако не излезем от къщата и не останем настрана до края на
молитвата ал-магриб, ще ни убият всички. Като започнем с баба
Тизири.
За миг Николас се чуди за кого говори Хадир. После му просветва:
той няма представа за имената на берберските си слуги. Но изпитва
огромно облекчение, че те са живи.
Те твърдяха, че са хора на ал-Анури - казва Николас. "Искаха да
знаят дали съм шпионин. Предполагам, че след като министър ал-
Седик е прогонил наблюдателите си, е решил да се откаже от
дипломацията. Врагове ли са, ал-Анури и ал-Седик?
"За Мохамед ал-Анури всички хора са врагове. С изключение на
неговия господар султана.
Хадир донася нож и прерязва връзките около китките и глезените на
Николас. Докато следва Николас от склада, той казва простичко:
"Половин дукат на седмица - това не е подходящо за работа като тази".
Същата вечер баба Тизири, жената от Метузела, Гвата, момчето,
което носи вода, и сестра му Лала, която пере, не се крият. Те се хранят
с Николас на терасата на покрива. Хадир обяснява, че утре започва
свещеният месец на постите и храната трябва да се консумира вкусно;
Николас, като невярващ, може да яде и да пие вода между изгрева и
залеза на слънцето, ако желае, но само баба Тизири може да приема
храна поради високата си възраст.
Берберите слушат с широко отворени очи, докато Хадир им
превежда винетки от живота в Англия. Много се смеят, когато Лала
обявява, че ще бъде втората кралица на Мароко, след като баба Тизири
се умори от лукса.
Хубавото общуване се нарушава единствено от дълбоко вкоренения
страх на Николас: че Адолфо Сайкс е открил нещо в този град, което
му е коствало живота. И че някой подозира, че Никълъс е дошъл тук,
за да довърши започнатото от него.
След като чиниите са прибрани, той слиза на двора и се задържа за
известно време, наслаждавайки се на прохладата на вечерния въздух и
аромата на портокалов цвят, докато се опитва да осмисли събитията от
деня. Отново вижда хирурга Уаду в работа и запаметява наученото,
макар да е сигурен, че ако някога се опита да извърши същата
процедура в Англия, лекарската колегия много вероятно ще го
импийчмънтне. Той си спомня за мелезния роб Марку и за розовото,
възторжено оптимистично лице на фра Киприен - който може да
договори, а може и да не договори връщането на пленника при
семейството му за сума, която се доближава някъде до
петнайсетстотин марки. Мисли за предупреждението на куфията, че
човек може да изчезне безследно в галерите, ако не послуша разумния
съвет и не се прибере у дома при първа възможност. И за Адолфо
Сайкс, човек, когото никога не е срещал, но на когото чувства, че е
длъжен да отдаде почит.
И той копнее да се върне в Англия, да прави любов с Бианка
Мертън, а не тук, на варварския бряг, където красотата и касапницата
носят взаимозаменяеми лица.
Небето над двора е светлолилаво, първите звезди се появяват
неуверено от мъглата, оставена от горещия ден.
Седни с мен за малко, Хадир - казва Николас и потъва до ствола на
стар нар. Знаеше, че този момент е неизбежен още от момента, в който
за първи път се довери на младия мавър. "Трябва да бъда честен с теб.
Макар че съм лекар и дойдох в Мароко, за да се запозная с медицината
на вашия народ, бях изпратен тук и за да разбера какво се е случило с
вашия приятел Адолфо Сайкс.
Хадир, приседнал до него, сякаш увисна като човек, освободен от
тежък товар. Знам това, тъй като ми задаваш въпроси от Баб Дукала.
Тогава си мисля, че този берачин, който е дошъл от Англия, е нещо
повече, отколкото казва.
'Е, тогава този беранийн не вярва, че приятелят ти е умрял от
злополука и после е бил разкъсан от диви зверове, както и ти не
вярваш.
Хадир кимна нещастно.
"Откога подозирате?
Откакто моят приятел Си-кес реши, че трябва да скрие писмата,
които смяташе да изпрати в Англия - казва Хадир и посочва през
двора.
В стената на отсрещния манастир е вградено нещо, което Никълъс
не е забелязвал досега: талисман за предпазване от лошо състояние и
зли духове. Талисман във формата на гипсова ръка, чиито пръсти сочат
надолу. Точно като този до вратата на къщата на Соломон Мандел в
Банксайд.
32
Вдлъбнатата стена на малкия манастир е обляна в мека вечерна
светлина. Никълъс изучава талисмана, на който и Адолфо Сайкс, и
Соломон Мандел така погрешно са се доверили. Каменната ръка
изглежда здраво закрепена за зидарията, а пръстите ѝсочат надолу към
керемидения под.
Пусни ме, Саиди - казва Хадир. "Моят приятел Сикес ми показа как.
Хадир притиска талисмана с две ръце, като свива тънките си пръсти
върху камъка, за да се закрепи. В съзнанието на Николас това е ръката
на Адолфо Сайкс, която той стиска, поздравявайки своя наставник след
тежък ден, прекаран в търговия в Адуана.
След миг внимателно манипулиране Хадир бавно отдръпва
талисмана от стената. Той издава стържещ звук, докато се изплъзва,
разкривайки каменния къс, който го е държал на място. Триумфално
Хадир я вдига, разкривайки тъмна вдлъбнатина с площ около три инча.
Никълъс прикляка и се опитва да надникне в дупката, но
избледняващата светлина и таванът на манастира правят това
невъзможно. Той се кани да вкара пръстите си, когато Хадир го спира.
"Понякога скорпионът си прави дом на място като това. Не е добре
да се докосва.
От баба Тизири получават маслена лампа. На нейната светлина
Николас отново надниква в кухината. Там няма скорпион. Но няма и
никакви писма. Пространството е празно.
Може би Саиди Си-кес вече е изпратила писмата в Англия - казва
Хадир и свива рамене.
"Но защо му е било нужно скривалище? От кого ги е криел?
"Не знам, Саиди.
"Казвал ли е на някого освен на теб за това скривалище?
"Той ме накара да се закълна да не говоря за него. И аз не го
направих.
"Имаше ли майстор Сайкс много посетители тук? Възможно ли е
някой друг да е открил нишата?
"Саиди ал-Седик, той идва понякога. И Дей-Лиал също. Също и
много търговци от Адуана. Но моят приятел Сай-кес не би искал никой
да знае за това място. Сигурен съм в това.
Николас се връща при гранатовото дърво и сяда на сянка, облегнат
назад на издялания ствол. Притиснал мислите си към тялото, той
открива, че по лактите му все още са полепнали малки парченца
песъчинки от пода на склада. Чува стърженето на зидарията, докато
Хадир сменя талисмана в стената. Звучи му като запечатване на
гробница.
Представяйки си техния съдия, той си представя лицата на тримата
мъже, които най-вероятно ще искат да разшифроват и прочетат
съобщенията от агента на Робърт Сесил в Маракеш. Първи сред
виновните е Мохамед ал-Анури, с усмивката на убиец. Въпреки че
неговият господар султанът е съюзник на Англия, самият министър
вече е доказал, че не е по-възрастен от това да подложи нейния
пратеник на жесток разпит. След това са двамата французи: Арнулт
дьо Лисле и Фра Киприен, и двамата католици. Може би всички те са
виновни - един триумвират на заговора.
Вдишва аромата на портокалов цвят, наблюдава птиците, които се
втурват и излизат от двора, стрелкат се по горната галерия. Врабчетата
са отстъпили място на лешоядите, които идват с настъпването на
вечерта. Те се въртят и хвърчат, гмуркат се толкова бързо, че сякаш ще
се забият в стените, но в последния момент се откъсват, за да се
издигнат обратно в тъмното небе.
Когато му хрумва, отговорът е толкова очевиден, че се чуди защо не
го е осъзнал преди това. Адолфо Сайкс не е изпратил последното
писмо от живота си на тази земя на Робърт Сесил. Той го е изпратил на
Соломон Мандел.
Печатите могат да бъдат счупени и изкусно заменени. Писмата
могат да бъдат прочетени от онези, за които не са предназначени - дори
криптираните, ако сте достатъчно умни. Което означава, че Адолфо
Сайкс не се е доверил на Катал Конъл да пренесе последната му пратка
до Англия.
Хадир, тръгнаха ли други английски кораби по времето, когато
"Праведникът", "Марион" и "Люк от Бристол" за последен път
напуснаха Сафи?
От манастира Хадир отговаря: "Не, Саиди. Не знам за такива.
Никълъс си позволява да се усмихне със задоволство, когато
осъзнава това: Ти не си изпратил писмото, нали? Мислеха, че си го
направил, но то все още е тук. Скрил си го някъде другаде, защото в
крайна сметка не си се доверил дори на талисмана да го защити.
Единственият въпрос е: опазихте ли тайната си, когато започнаха да
издълбават кожата от гърдите ви?
Никълъс се изправи на крака и тръгна обратно към талисмана с
формата на ръка, опитвайки се да наложи ред в бягащите си мисли.
Хадир го наблюдава с недоумение, сякаш новият обитател на къщата
на Улицата на тъкачите участва в някакъв неразбираем ритуал, който
могат да практикуват само неверници със съмнителен здрав разум.
Когато стъпва на покрития с плочки под на манастира, Николас
усеща, че нещо се поддава под краката му. Той поглежда надолу.
Остава достатъчно светлина, за да види, че на мястото, където е
стъпил, една плочка се е разцепила на две.
Но той е сигурен, че не се е счупила, когато е стъпил върху нея. Не е
имало никакъв звук. Плочката не се е счупила, а е поддала. Сигурно
вече е била счупена.
Той отстъпва една крачка, коленичи и повдига двете половини на
плочката с надеждата да открие второ скривалище. Отдолу открива
само уплътнена пръст.
Едва когато връща двете части на плочката, изправя се и поглежда
отново към талисмана на стената, Никълъс вижда, че те са в идеално
съответствие. Счупването е насочено директно към сочещия надолу
среден пръст на каменната ръка.
Съвпадение? Или нещо друго - знак?
Никълъс стъпва обратно на облицованата с плочки повърхност на
манастира. Обръща гръб на каменната ръка и във въображението си
удължава линията на счупването навътре в двора.
Не вижда нищо нередно. Няма втори талисман, вграден в
отсрещната стена, нито подходяща счупена плочка. Но не може да се
отърси от убеждението, че духът на Адолфо Сайкс стои до него в
ароматния здрач, насърчава го, иска да не се препъва в пътя, който му е
определил.
Какво съм пропуснал, господин Адолфо? пита се Никълъс, а устата
му немощно формулира думите. Той изобщо не забелязва, че Хадир се
взира в него, нито че баба Тизири на вратата на кухнята наблюдава с
недоумение странността на беранията.
Той оставя погледа си да се издигне към горния етаж.
Покрай грубата мазилка на стената, точно под редицата малки
прозорчета, се простира фин дървен фриз, издълбан и изрисуван със
сложни арабеск символи. Направен от отделни парчета с дължина
няколко метра, той се простира точно около двора.
Николас стои точно над счупената плочка. Той вдига показалеца на
дясната си ръка и го протяга пред очите си, сякаш е стрела, която се
готви да изпусне от лъка. Примигвайки по въображаемата стрела, той
вижда, че тя е насочена директно към мястото, където се съединяват
две части от фриза, на около метър и половина от едната страна на
прозореца на стаята му.
И докато се взира в настъпващия здрач, иззад резбованата украса се
появява един-единствен бързоход. Тя накланя глава в негова посока,
сякаш иска да получи одобрението му, и отплава в настъпващата нощ.
33
На Банксайд, в същия този сумрак, Бианка Мертън размишлява за
деня, който донесе новини за две заминавания от града, и двете - по
свой собствен начин - тревожни.
Кралицата е преместила двора си от Уайтхол в относителната
безопасност на Уиндзор. Съвпадение, гласи официалната версия; нищо
необичайно. Елизабет просто е решила да започне лятното си пътуване
из кралството малко по-рано.
Но обикновените хора знаят повече. Лятното придвижване не
изисква поставянето на стража на пътя към Уиндзор, която да връща
обратно всички, които доскоро са живели в заразния Лондон.
В Банксайд, където забързаното заминаване, предизвикано от
очакваното пристигане на съдебни изпълнители, кредитори или
отмъстителни съпрузи, е нещо обичайно, новината е посрещната с
малко повече от бегъл коментар. Днес се говореше най-вече за
златното момче Кит Марлоу: убит преди два дни в кавга в Дептфорд.
Спорът е бил заради непристойна и забранена любов между мъже.
Убит е, защото е бил таен папист.
Беше намушкан с нож, защото беше шпионин... защото беше
еретик... защото не беше платил своя дял от сметката в квартирата на
вдовицата Бул... защото беше влязъл в спор с един почитател на
пиесата, който казваше, че трябва да спре да пише такава оловна проза
и да направи път на онзи нов човек, Шекспир...
След като заплаща на един клошар от Банксайд три пенса, за да
предаде на Реймънд Голт съобщението, че превантивните му
препарати са готови, Бианка се отбива в "Джакдау", за да помогне на
Нед и Роуз да се справят с доставката на вносен малмси от "Винтри"
от другата страна на реката. Тя приема новината за смъртта на Марлоу
с повече от бегъл интерес. Това не е изненада.
Тя си спомня как преди две години той се е появил в "Джакдау" без
предупреждение. В театър "Роуз" дърводелците правеха ремонт, а той
имаше нужда от място, където да репетира пиесата си "Трагична
история на живота и смъртта на доктор Фауст".
Тя се усмихва при спомена за това как пристигането на Марлоу е
предизвикало първите реални признаци у Никълъс, че той таи към нея
чувства, които са нещо повече от братски.
Марлоу е изглеждал като персонаж, по-голям от живота -
постижение само по себе си в Банксайд, където острата пламенност е
нещо обичайно. Присъствието му бе накарало Никълъс почти да
полудее от ревност. Но в края на краищата Ник - добрият, надежден,
смел Ник; Ник, който винаги можеше да се спаси от съвършенство
чрез шега или постъпка, която караше всички да се чудят дали зад
солидното благоприличие на ерген не се крие малък полъх на сяра -
беше прав: Кит Марлоу беше донесъл след себе си само нещастия и за
двамата. Сега тя се чуди как ли ще приеме новината.
В един откровен момент, докато помага на Роуз да разчисти
окопите, тя се пита дали някога е можела да легне с Кит, ако той не се е
интересувал повече от зарове, момчета и тютюн. Може би щеше да го
направи. Но това никога не би било нещо повече от краткотраен вкус
на екзотичен, но опасен плод. Никълъс щеше да спечели при всяко
хвърляне на заровете.
Мислейки за Никълъс сега, тя си представя, че той би бил изумен да
научи какво е открила за Рейнард Голт. Гордее се със себе си, че е
успяла да го идентифицира като Руж Кроа Преследвач. Но все още не е
разбрала защо Го е излъгал, че познава Соломон Мандел.
В благотворителни моменти тя си мисли, че това е така, защото той
и евреинът са били партньори в някакъв заговор или нещо друго, което
е довело до убийството на Мандел - че той е умрял, опитвайки се да
защити самоличността на Голт. Но когато е в по-подозрително
настроение - а това се случва все по-често - тя се чуди дали не е
обратното: че Голт е участвал в измъчването и убийството на невинен
старец и че тези две хартийки всъщност може да са кървави
обвинителни пръсти. Каквато и да е истината, тя вече е сигурна, че
Голт я е поканил в дома си по причина, различна от защитата на
инвестициите му.
Размишленията ѝса прекъснати, когато от сумрака влиза пастор
Муди с притеснено лице. Със сигурност той не е дошъл да чуе
клюките за Кит Марлоу, освен ако не е, за да злорадства за
неизбежното падение на грешниците.
Госпожице Мертън - казва той като човек, който носи новини за
клане. "Отново е в ход. В Тар Али е затворена една къща. Енорията е
поставила надзиратели на двата края. Имам нужда от една кана за
сваляне, преди да организирам друго погребение. Наистина си мисля,
че Бог изпитва решимостта ми".
Тар Али. Бианка я познава добре - тясна просека на юг от брега на
реката, където конете, доставящи зърно за мелниците в Бермондси, се
водят на вода. Не повече от половин дузина къщи, предимно домове на
холандски бежанци от войните в Ниските земи.
И само на две улици от нейния магазин на Dice Lane.
34
Никълъс отваря щорите и поглежда към пълната луна, издигаща се
над далечните Атласки планини, чиито върхове са замръзнали с
призрачен ръмеж и са увенчани с мантия от звезди. Той се чуди дали
това е картината, която Адолфо Сайкс е видял в последната нощ на
живота си. Мисли си, че би могъл да се качи на терасата на покрива и
да прекара един час, наблюдавайки как градът се успокоява за сън - ако
нямаше по-належащи действия.
Внимавай, Саиди - казва Хадир, когато Николас се навежда над
перваза на прозореца. Бимаристан няма да ти е от полза, ако паднеш от
такава височина и си счупиш главата.
Само за няколко мига Николас открива връзката в дървения фриз.
Само с допир той вкарва ръката си в пролуката, от която само преди
минути е видял да излиза бързоходецът.
Пространството отзад е по-голямо от отвора - кухина, в която
старата зидария се е разпаднала с годините. Почти веднага усеща нещо
изкуствено и цилиндрично сред изсъхналите листа, мръсотията и
птичата каша. Инстинктът му е да го изтръгне като трудно спечелена
награда, за която знае, че е. Но от уважение към паметта на Адолфо
Сайкс той не бърза и се отнася към него по-скоро като към свещена
реликва.
На светлината на маслената лампа на баба Тизири той поставя
предмета на обикновената дървена маса вляво от прозореца. Това е
тесен пакет, увит в нещо, което предполага, че някога е било фина
английска вълна, преди да бъде скрито в гнездото на бързолет. Той е
завързан с прежда. Никълъс дърпа възела, докато се разхлаби. След
това размотава плата, за да разкрие съдържанието му. Не бърза, защото
когато един човек умре, за да опази тайната си, е недостойно друг да я
разкрие с размаха на евтин уличен трик от Банксайд.
На масата, обляна от лунната светлина, лежи руло пергамент, дебело
три-четири листа. Листовете се навиват защитно навътре в краищата,
сякаш предпазват до последно написаното върху тях. За миг Николас
се страхува да ги докосне.
Поемайки си дъх, той несигурно разстила листовете на масата и
кимва на Хадир да приближи лампата още повече.
Първото нещо, което Николас забелязва, е, че единият лист се
различава от останалите. Той е покрит с ръчно нарисувани знаци,
разположени в кутийки, всяка от които е свързана с вертикална или
хоризонтална линия. Това прилича на родословието, което беше видял
изложено върху документа, който беше взел от габардиновото палто на
чирака Хортоп на борда на "Праведник".
Вглеждайки се по-отблизо, той вижда, че това е точно това -
родословно дърво.
Изучавайки документа, Никълъс се запознава със сър Уолтър
Вашел, роден в годината на нашия Изкупител 1576 г., господар на
имението Мелтън в Съфолк. След това за него е лесна задача да
проследи родословието на сър Уолтър няколко поколения назад,
следвайки линиите и квадратчетата от дъното на страницата до върха,
докато не се запознае с някой си Гийом дьо Вашел, граф на Барентин в
Нормандия. По пътя си той открива, че предците на сър Уолтър имат
една обща отличителна черта: всички те са се сражавали - всъщност
често са загивали - във всяка историческа битка, която е била известна
от Светите земи до Ниските земи.
Някой си Томас Вашел е посветен в рицарско звание на бойното
поле при Агинкур от петия Хенри. Сър Норис Вахел умира в слава при
Фалкирк, сражавайки се с шотландците заедно с първия Едуард. Друг
Вашел се сражава с хората на лорд Стенли при Босуърт Фийлд и
получава от Хенри Тюдор имение на стойност шестстотин лири.
А в дъното на страницата, до полето, в което се намираше
потомъкът на този респектиращ род, самият сър Уолтър, има ред,
идентичен с този, който Никълъс беше видял написан върху документа
на Хортоп:
ДОКАЗАНО С НАДЛЕЖНАТА ВЛАСТ НА РОУЖ КРОА
ПРЕСЛЕДВАЧ, КОЛЕГИЯ НА ХЕРАЛДИТЕ
Общо взето, това е родословие, с което всеки англичанин би могъл
да се гордее с право, смята Никълъс, ако не беше фактът, че е много
вероятно то да е пълна измислица.
Никълъс знае това, защото имението Мелтън, на което младият сър
Уолтър очевидно е господар, се намира едва на час път пеша от
собствения му дом, фермата на баща му в Барнторп. А ергенът Шелби,
който е леко проспериращ фермер, е в добри отношения с всички
местни благородници. Техните фамилни имена, от Хауърдс надолу,
могат да се видят върху изображения и гробници в църквите на
километри наоколо. Никълъс е израснал с тях, чувал е тези имена във
всякакви ситуации, добри и лоши, откакто се помни. Но никога през
живота си не е чувал за сър Уолтър Вайчъл или за някой от неговите
предполагаемо знатни предци.
Останалите три листа са зашифровани, безсмислена поредица от
петбуквени групи.
"Какво казва моят приятел, Саиди? Хадир пита.
"Не знам - все още. Първо трябва да разшифровам написаното от
него.
Хадир го поглежда неразбиращо.
Думите са променени, за да не могат да се четат - обяснява Николас.
"Трябва да ги променя отново.
Това е неверническа магия - издъхва Хадир, а на лицето му се
появява страховито учудване.
Никълъс се опитва да не се смее. Напомня си, че не всеки е запознат
с хитроумните измишльотини на Сесил. Не, това не е магия - казва
той. 'Това е просто хитър трик да скриеш написаното, така че враговете
ти да не могат да го прочетат. Бих ти показал как, ако въпросът не
беше толкова спешен.
В центъра на масата има дървена кутия за писане, инкрустирана с
извита перлена арабеска, която блести на светлината на лампата.
Никълъс почти не желае да я докосне, защото знае, че някога е
принадлежала на Адолфо Сайкс.
Повдигайки капака, той вижда колекция от пера, нож с перо,
чернилка и съд за пудра. Когато ги изважда, той не може да не се
запита дали за последен път не са били използвани за писане на тези
страници.
"Ще ми трябва хартия, Хадир.
"Знам, че Саиди Си-Кес държи пергамент в книгите си за сметката.
Аз ще донеса.
Докато Николас чака Хадир да се върне, той събира страниците до
себе си и се опитва да си припомни кода за транспониране на Сайкс,
онзи, който Робърт Сесил го бе накарал да запомни, преди да си
тръгне.
Когато Хадир донася хартията, Никълъс я взема от него, като му
нарежда да постави лампата до кутията за писане, за да увеличи
лунната светлина. Той написва азбуката в колона на първия празен
лист. Използвайки всяка буква като колче, той започва да закача
шифъра наред с нея. За негово облекчение скоро има всички букви,
които съвпадат, с изключение на няколко, което е достатъчно, за да
започне да дешифрира с увереност. През цялото време Хадир го
наблюдава с мълчаливо недоумение.
Записвайки първата група букви и техните транспонирани
еквиваленти, Николас започва да се мръщи. Нещо не е наред -
промълвява той.
Буквите не изписват нищо друго, освен тарикатщина. Опитва се
отново, мислейки, че е допуснал грешка. Получава същия разгневяващ
резултат. Кодът остава непробиваем. Оловната тежест на поражението
кара Никълъс да се свлече напред върху масата.
"Какво става, Саиди? Хадир го пита. "Магията се провали ли?
"Да, не успява, Хадир. Ключът, даден ми от Робърт Сесил, не
отключва думите, написани от майстор Сайкс. И не мога да разбера
защо.
Но Хадир не може да му предложи никаква утеха, освен едно тъжно
изражение, което е наполовина съжаление и наполовина загадка.
Думата във въображението на Бианка Мертън не се нуждае от
дешифриране. Тя е ясна като ден, изписана с букви, високи един
метър: страхливец.
Колкото и рационален да е начинът на действие, който е решила да
предприеме, тя не може да се отърве от чувството за срам. Никой,
освен страхливец, не би избягал, защото чумата е пристигнала само на
две преки разстояние. Но като си спомня как се е разминала на косъм с
посещението си в къщата на констебъл Уилдърс, тя си мисли, че само
глупак би останал.
Докато се връща към магазина си на Dice Lane, а Нед Монктън
върви защитен до нея на лунната светлина, Бианка се разтоварва.
Чувства се странно, мисли си тя. Би трябвало да е Никълъс, на когото
се доверява.
"Какво ще си помислят клиентите ми за мен, Нед? Дали няма да
загубят сърцето си? Ще кажат ли, че съм ги изоставила?
Никой няма да си го помисли, госпожо - казва Нед с нежен глас,
който не подхожда на страховития му ръст. "Всичко, което трябва да
направят, е да се разходят малко по-нататък; "Джакдау" не е на десет
минути от "Дайс Лейн". Той се усмихва. Освен това Роуз и аз ще се
радваме да се прибереш у дома.
Тя поставя едната си ръка върху ръката му в знак на благодарност.
Мълчаливо минават покрай старата къща на Соломон Мандел. Сега
там живее някой друг. В Банксайд едно убийство е малка причина да
подминеш всяко полуприлично място, където да си сложиш главата.
Собственикът на къщата премести семейство френски хугеноти в
момента, в който последните петна от кръв бяха изчистени.
Все още го виждам, Нед - казва Бианка, - как казва на бедния
Фарзад, че не е сложил достатъчно черен кимион в хляба, който обича.
Това е образът, който тя предпочита пред този, с който се е сблъскала,
когато двамата с Николас са инспектирали руините на стаята на
Мандел.
Обесването е твърде добро за мошениците, които са направили това
- изръмжава Нед, докато напускат малката къща в сенките. 'Или за
онези, които твърдят, че го е заслужавал, защото не е бил истински
християнин'.
"Някои хора са склонни да потопят езиците си в гърне с глупости,
преди да говорят, Нед. Повечето от тях не го мислят сериозно.
"Да, госпожо. Но това не е оправдание да говориш лошо за един
добър старец.
Когато Нед я докара благополучно до вратата на магазина, тя се
наведе, за да целуне дивия кестеняв бряг на брадатата му буза, сбогува
се с него и влезе вътре. Останала сама в полумрака, тя прави бавна
обиколка на интериора, дълбоко замислена. Потрива пръстите си по
стръкчетата билки и снопчетата сухи листа, вдишва конкурентните
аромати на сладка шипка, дюля и розмарин. Разхожда се сред
висящите от тавана гроздове от ранилист и лютива чубрица, сякаш
прави съзерцателна разходка из осветена от луната беседка.
И след известно време стига до заключение. Утре ще прибере
всичко това и ще го отнесе обратно в относителната безопасност на
"Джакдау". Ако остане тук и чумата я застигне, разсъждава тя, няма да
може да помогне на никого. Да застанеш на пътя на огромен,
безмилостен див звяр, който е вкусил кръв и жадува за още, не е
смелост. Това е сляпа глупост.
В начина, по който Никълъс борави с документите, които Адолфо
Сайкс толкова упорито се е опитвал да скрие, има известна доза
отчаяние. Хартията усилва треперенето на пръстите му, сякаш през
отворения прозорец духа игрив вятър. Групите букви се размиват
примамливо на светлината на лампата.
Не мога да ги прочета - промърморва той на себе си. "Не мога.
Единствената му надежда е, че някоя от умните секретарки на
Робърт Сесил, владееща изкуството на шифъра, ще успее да го
направи. Но това ще трябва да почака, докато върне тези
непроницаеми страници в Англия.
Тъкмо се кани да върне листовете във вълнената им опаковка,
когато забелязва нещо, което не е виждал досега. Върху един от тях,
написан толкова слабо в долния ляв ъгъл, че почти не се вижда на
оскъдната светлина, има една-единствена дума на чист английски език.
Матю.
Никълъс се взира в нея, искайки да придаде някакъв смисъл на
името. Не намира такъв.
Има ли английски търговец тук, в Маракеш, който се казва Матю? -
пита той Хадир.
Ако има такъв, Хадир не знае за него. А Хадир познава всеки
търговец в града.
В търсене на най-малкия проблясък светлина, който се измъква от
иначе непроницаемата завеса на потайността на Адолфо Сайкс,
Никълъс се връща към прозореца. Взира се надолу към двора.
Неизбежно погледът му се спира на малката сива петна от каменния
талисман на далечната стена и на насочения надолу пръст, който го е
приближил толкова примамливо до последните написани думи на
агента. Ако ме е водил дотук, мисли си той, не може ли да ме води
докрай?
Талисман на стената в градината в Маракеш. Друг до вратата в
Саутуърк. Две ръце, някак преплетени.
И тогава му хрумва: Адолфо Сайкс не е писал на Робърт Сесил. И
не е използвал кода на Сесил. Пишеше на някой друг, защото се
страхуваше, че депешите му до сина на лорд Бъргли могат да бъдат
прихванати. Пишеше на приятел, който споделяше вярата му в силата
на един талисман, който в крайна сметка бе провалил и двамата.
Пишеше на Соломон Мандел.
Оттук до разрушената стая на Мандел има само един малък скок
във въображението му. Той се вижда как проследява стъпките си около
леглото на убития, докато Бианка гледа с влажни очи ужаса от
разрухата. И вижда единствения предмет в стаята, който е останал
недокоснат: Библията, отворена на страница от Книгата на Матей,
притчата за Исус, който нахранва множеството само с пет хляба и две
риби.
Фарзад, донеси ми още от твоя хубав хляб - чува Мандел да казва,
докато седи и закусва сам в "Джакдау".
Пет хляба. И две риби.
Разкритието се стоварва върху него със силата на един от
закачливите удари на Нед Монктън. Отвърнал се от прозореца,
Никълъс се хвърля обратно на стола, оставяйки Хадир да го гледа така,
сякаш се страхува, че господарят му току-що е бил обладан от особено
енергичен демон.
Матю - обявява той и вдига листа, за да види Хадир мястото, където
Сайкс с най-лека ръка е написал името. Това е, за да кажеш на
приятеля на майстор Сайкс в Лондон какъв код използва. А ключът
към този код се състои от числата пет и две.
Никълъс започва да пише. Преброявайки петте букви в думата
"kubaneh", той вижда, че следващият знак е "e" - също пета буква от
азбуката. Това е цялото доказателство, от което се нуждае, за да
разбере, че е на прав път. Той набира същата буква в азбучната колона,
която е написал по-рано, когато се е опитвал да си спомни шифъра,
който агентът на Робърт Сесил е използвал в депешите си.
Сега той е изправен пред избор: две риби. Две нагоре или две
надолу? Избира второто. Отброява две и след това звъни на следващата
в поредицата, h. Използвайки я като опорна точка, започва да пише
втора азбука на празното място вляво от първата, a срещу h, и така
нататък по колоната. Дълго преди да е приключил, той знае, че
завесата е дръпната настрани, просто като поглежда от време на време
от новата колона към първата кодирана страница.
Трябва ли да направя Хадир съучастник в това? чуди се Никълъс.
Какво друго да направя? Той вече знае повече, отколкото е безопасно
за него. Без неговата помощ само един Бог знае в какви опасности
мога да се натъкна в този чужд град. И така той оставя Хадир да го
наблюдава, докато възстановява последните написани думи на Адолфо
Сайкс. Докато изпълни задачата си, отвъд отворения прозорец няма
нищо друго освен мрак.
На моя скъп и верен приятел, Соломон Мандел, изпращам поздрав
от езичника, стар мошеник. Как е в Банксайд? Дъжд, не се съмнявам.
Все още ли се познаваш с момчето на Мавър, онова, което прави
кубане за закуска?
Измислих да видя още веднъж фалшивото родословие и мога да ви
уверя, че копието, което ви изпратих в последната си депеша, е точно
във всички важни аспекти. Все още не знам защо тези момчета ги
имат, но може би соколарят изисква ястребите му да са добре
отгледани. Знам само, че Конъл със сигурност е предателят, за когото
го подозирах. Той е дявол, лишен от Луцифер от всичко добро в него -
а се съмнявам, че и то е било много.
За предателството си Конъл получава злато и роби. Той получава
първия избор на пазара. Бог да помага на бедните души, които стават
негова собственост. Вчера станах свидетел на това, как се нахвърли
върху един бедняк, който се опитваше да избяга: две бързи резки на
ножа му и отчаяният човек беше окован. Конъл го заплю, нарече го
куче и го изпрати да пълзи надалеч, за да си намери фураж, както
може, или да умре от глад. Каква ще е ползата от него, този роб, който
не може да се изправи?
Когато дяволът си отиде, превързах раните на човека, взех назаем
каруцата на моя приятел Ибн Дауд и го закарах в Бимаристан ал-
Мансур, за да лекуват тежките му наранявания. Срам ме е, че маврите
ще го лекуват по-добре от предполагаемия християнин, който го
притежаваше.
След като предадох бедняка на лекарите, се забавих известно време.
Надявах се да открия тайното място, където крият портокалите, защото
сега съм сигурен, че това е мястото. Щандовете са обозначени със
символа
, два сърпа. Когато получите това писмо, отидете на Лионския кей и
следете за товар, маркиран по същия начин, който да бъде взет на
борда на кораб на Компанията. Тогава ще разберем, че източникът на
портокалите е такъв, какъвто подозирах.
Все още не знам кога ще ударят. През есента в новия дворец на
султана ще има голямо събиране на мавърските вождове. Изглежда
вероятно именно тогава да замислят коварството си. Накарай Свинаря
да предупреди наблюдателите си в Лисабон и Кадис за признаци, че
испанците подготвят галери и събират войници. С божията помощ ще
извадим това жило, преди да е потекла отровата му.
Това е всичко за момента, стари приятелю. Тази вечер е "Ушар".
Луната ще е ярка. Възнамерявам да отида още веднъж в Бимаристан. С
Божията помощ ще открия къде крият портокалите.
Кажи езическите си молитви за мен, иврит. Те ще ме утешат, ако
нощта е студена. С цялата си вяра и чест съм ваш любящ приятел: AS
На два пъти Николас прочита писмото на глас, за да може Хадир да
схване тънкостите му. На оскъдната светлина лицето на мавъра
придобива суровост, каквато Николас не е виждал досега.
"Защо моят приятел умря за портокали, Саиди Никълъс? Ако
искаше, можеше да ги откъсне от дърветата.
"Това не са портокали, Хадир. Това са нови английски мускети.
Нашата кралица ги изпраща на вашия султан за защита на царството
му. В замяна султан ал-Мансур ѝизпраща най-добрата си селитра, за
да направи черен прах, с който да зареди оръдията на флота ни срещу
испанците. Те може да не споделят една и съща вяра, но имат един и
същ враг".
Николас вече е в основата на тази конспирация, която има две глави:
една в Мароко и една в Англия. Оръжията, които Тайният съвет
изпраща на султан ал-Мансур, не достигат до него - поне не повече от
достатъчно, за да го убедят, че всичко е наред. По-голямата част се
насочва към неговия враг, "Соколаря".
Щандовете се качват на борда на Лион Кея в Лондон - продължава
Никълъс. На тях е поставен двоен знак за вълна. Ако има папистки
шпиони, които наблюдават, те ще повярват, че щайгите не съдържат
нищо по-опасно от кълбета английски плат. Когато товарът слиза на
брега в Сафи, Конъл маркира товарителницата пред митническия
служител Мули Хасан. Той ми каза, че това е, за да се определи
десятъкът на султана. Не е така - трябвало е да покаже в кои сандъци
се намират запалките. Мули Хасан трябва да е част от заговора".
"Кой е този Свинята, за когото говори моят приятел Сикес?
'Това е прякорът, който кралицата е дала на човека, който ме
изпрати, сър Робърт Сесил. Господин Сайкс казва на Сесил да държи
наблюдателите си в Лисабон и Кадис нащрек за признаци, че се
подготвя флот за нахлуване.
Дали португалците и испанските неверници идват отново да воюват
срещу нас? - пита Хадир, а в гласа му се долавя страх.
"Те планират това", казва Николас. "Този "Сокол", който и да е той,
възнамерява да свали султан ал-Мансур и да отвори портите на града
ви за испанската армия. И за да го направи, той въоръжава собствените
си яничари с крадени английски мускети "мачлок".
"Моят приятел Си Кес говори, че Соколарят иска ястребите му да са
добре отгледани. Какво означава това?
"Мисля, че той иска яничарите му да са по-качествени мъже от
бедните селски момчета от Балканите. Той иска да има мъже с добра
кръв. Когато свали вашия султан и върне Мароко като подарък на
Испания, той иска да го обвие в благородническа мантия. Един
мизерен преврат не отговаря на неговото чувство за важност".
Но ти каза, че тази фамилия е фалшива - казва Хадир и взема
родословието.
"Така е. Колежът на хералдите в Лондон отговаря за съставянето и
удостоверяването на родословията на английските джентълмени и
благородници. Един от техните хералди - Rouge Croix Pursuivant -
конструира фалшиви самоличности, за да накара тези момчета да
изглеждат като хора с благороднически произход. Чудя се колко ли
плаща Соколарят за тях: в монети и роби?
Ако убият приятеля ми Си-кес заради това, тогава и ти си в много
голяма опасност, Саиди Нич-лес - прошепна Хадир.
Никълъс се изправя и се навежда над перваза на прозореца. Оставя
нощния въздух да разхлади потта по челото му. Мисли си колко лесно
Катал Конъл е можел да измисли смъртта си на борда на "Праведник"
и как хората на Ал-Анури са можели да го убият в склада, но са
предпочели да не го направят.
Мисля, че искат да съм жив - казва той на нощта, както и на Хадир.
"Ако не се върна, подозренията на Робърт Сесил само ще се засилят.
Не, те предпочитат да не намеря нищо тук, да повярвам на историята
за инцидента със Сайкс и да се прибера у дома, за да кажа на Сесил, че
всичко между Мароко и Англия е наред. Аз съм в безопасност, докато
вярват, че не съм видяла писмото на Сайкс". Той се обръща обратно в
стаята. На светлината от лампата Хадир има само половин лице. "Кажи
ми, знаеш ли за някой в Маракеш, който се нарича "Соколарят"?
"Той ще бъде богат човек, Саиди Нич-лес. Богатите хора си имат
ястреби, както бедните хора си имат грижи.
"Или някой умен - може би много умен френски католик.
"Професор Дей-Лял?
"Французите и испанците са врагове на моята кралица, Хадир. Те
биха могли да имат обща кауза. А тук има и йезуити. Дьо Лисле ми
каза, че идват да уреждат откупи за католически роби. Но знам, че те
изпращат агенти и в Англия, за да заговорничат срещу нас. Когато ги
хванем, ги екзекутираме. Робърт Сесил ги смята за по-опасни от
чумата".
С храброст, която кара Никълъс да се усмихне, Хадир обявява: "Ще
отидем заедно при султана и ще му кажем. Аз ще ти превеждам.
Негово величество ще даде на Саиди Нич-лес повече злато, отколкото
може да преброи, а Хадир ще бъде назначен за негов везир. Ние ще
бъдем богати хора! Много богати - inshāAllā.
Ще се задоволя с жив - помисли си Николас. Отново чува тихия глас
на куфията, който му казва да се прибере у дома, преди да е станало
твърде късно; вижда в съзнанието си закланата плът на роба Марку;
отрязаните глави на градския площад. И чува Рейнард Голт, когато
връчва на Катал Конъл пакета, съдържащ фалшивото родословие на
Хортоп. Те са на младите джентълмени... Пазете ги в безопасност. От
тях зависи голяма печалба...
Смятам, че момчетата чираци на борда на "Праведник" бяха
новобранци за яничарите на Соколаря - казва Николас на измитата от
лунната светлина маса, сякаш като не се обръща директно към Хадир,
може да го защити по някакъв начин. Друг е въпросът дали те вече го
знаят. Следвайте ги и те ще ни отведат при Соколаря.
35
На Бианка ѝотнема по-голямата част от деня, за да измисли
бягството си от настъпващата зараза. Преместването на съдържанието
на магазина ѝна Dice Lane обратно в Jackdaw не беше лесно, не и при
безкрайния поток от клиенти, които искаха нейните предпазни
средства. Понякога й се искаше да им крещи: Не мога да ви спася! Не
прехвърляйте тази тежест на вината върху раменете ми.
Чуди се защо все още идват. Ако това, което им даваше, имаше
ефикасността, в която вярваха, чумата нямаше да се разпространява.
Пастор Муди щеше да си почива в развратната къща на стълбите на
Сокола, а не да извършва погребения. Но те имат такова доверие в
очите си. Тя не може да им обърне гръб.
Нед, Тимоти и Фарзад са били ангели-служители. Тя е изгубила
бройката на кутиите, бурканите, чувалите, тенджерите и бутилките,
които те са пренесли, без да се оплакват. Ако беше наела еднодневки,
пътят между магазина и "Джакдау" щеше да е осеян с утъпкани букети
билки, счупени саксии и жълта сяра. Дори са й носили буркани с живи
пиявици, макар че Тимъти е трябвало да го прави на една ръка
разстояние.
Момчетата тръгват с последния си товар, когато слънцето започва
да залязва над Ламбетските блата. Бианка завърта ключа в ключалката
и обръща гръб на магазина. Това не е поражение, казва си тя, а просто
разумна предпазна мярка. Ще се върна.
Тогава не на вечерната песен, госпожо Мертон?
Гласът я изтръгва от мислите ѝ Към нея се приближава Рейнард
Голт, а крачката му е уверена, почти арогантна. Облечен е в кафяв
кадифен панталон и ботуши до коленете от мека кожа. Гъшето перо в
шапката му от лисича кожа изглежда прясно оскубано. И - за нейно
голямо забавление, тъй като си спомни картината - той носи меч на
колана си.
Ако не се обличаше толкова галантно, нямаше да имаш нужда от
това - казва тя с превъзходна усмивка, докато поглежда фино
изработения гард, стърчащ от гравираната кожена ножница. "В
Банксайд скъпоценните хора оставят обикновените хора на мира. Но,
боже мой, те обичат пауни. А и са достатъчно бързи, за да ти отрежат
монетата, без да забележиш, така че тридесетте инча фина италианска
стомана наистина са доста излишни.
Голт кимва леко в знак на съгласие. Може да ми се подигравате,
госпожо, но аз съм този, който има хубава къща на Гилтспър Стрийт и
златни ангелчета в кесията си, докато вие си изкарвате прехраната с
несигурни пари сред мошеници, скитници и актьори.
"Да, ама ние всички живеем малко несигурно, нали? Предполагам,
че затова сте тук - за да събирате превантивните средства. По-скоро си
въобразявах, че ще изпратите някое от умните си млади момчета.
Предполагам, че за мен ще бъде чест.
Аз дойдох тук, защото исках да поговорим насаме, госпожо Мертън.
"О, тогава имате ли шпиони в прекрасната си нова къща? Тя се
вглежда в очите му, за да открие подозрение, което да показва, че той
има тайни, които иска да скрие, лъжи, които иска да представи за
истина. Тя не вижда нищо друго освен непробиваема крепостна стена
от самоувереност.
Моите момчета са лоялни, както и моето семейство - казва той.
"Защо да се страхувам, че ще ме чуят?
"Шегувам се.
"Ах, остроумието на Банксайд. Чувал съм, че то води до кавги. Той
потупва предпазителя на меча си с ръкавица от кожа.
"Превантивните мерки са в Jackdaw. Премествам се обратно там,
защото на Тар Алея има мор. Можем да се разходим по брега на
реката, ако желаеш. Това достатъчно ли е за теб?
В къщите на моста се запалват фенери, мачтите и дворовете на
закотвените на реката кораби бавно се превръщат в зимна гора от
безлистни клони. Вечерният вятър се носи от водата.
Не бива да сме врагове, ти и аз - казва Голт, докато вървят.
"Не съм предполагал, че сме.
Имаме повече общи неща, отколкото си мислиш - казва той и
повдига загадъчна вежда.
Като например факта, че и двамата знаем, че сте се познавали със
Соломон Мандел, въпреки че сте отричали.
Бианка оставя гласът в главата ѝда утихне, преди да отговори. Така
ли е, господин Голт? Не мога да си представя какво може да е това.
"Какво бихте казали, ако ви кажа, че и аз съм дете на единствената
истинска вяра - католичка?
Тя не отговаря веднага. Той не би бил първият човек в този град,
който твърди подобно нещо, само за да предаде впоследствие
споделената изповед. В момента в Брайдуел и Комптер, Клинк и дори в
Тауър има килии, които са домакини на онези, които са били
достатъчно глупави, за да се хванат на подобен трик.
Знае ли гилдията на търговците на храни или Варварската
компания?
От дълбочината на гърдите му се чу едно виновно хъхрене. "Ще
запазя ли позицията си, ако знаят?
"Тогава какво ме спира да те изоблича?
Момчешката му усмивка съдържа назъбен риф на злоба точно под
повърхността. "Бих си намерил купувач и бих му казал, че една
кръчмарска любовница от Банксайд е заплашила да повдигне лъжливо
обвинение срещу мен, ако не й платя двайсет лири. Тогава щяхме да
видим дали все още си единствената вещица, която никой не смее да
обеси.
"Виждам, че сте обмислили това признание, господин Голт. Защо
тогава сте толкова свободен със съвестта си?
"Защото сме съюзници, нали?
"Съюзници? Аз съм аптекар. Вие сте клиент. Едва ли бих нарекъл
това съюз.
"Но имаме обща цел: възстановяването на истинската Божия църква
в Англия.
Бианка отвръща глава, отказвайки да признае думите му. Тя
поглежда към реката и тъмнеещия бряг на север. Нека да е ясно: нямам
желание да свалям кралицата или нейната религия. Оцелявам тук, като
запазвам вярата си за себе си. Моля ви, можем ли да говорим за по-
безопасни неща - като чумата, например.
Когато тя отново поглежда към Го, лицето му е с нараненото
изражение на невинно момченце, ударено за провинение на братче или
сестриче. "Не ме разбирате правилно, госпожо Мертън. Не съм се
изповядал, защото искам да ви въвлека в размирици. Направих го,
защото искам да ми се доверите - каза той.
"Защо, в името на всички светии, трябва да ви се доверявам?
Откакто дойдох тук, Компанията на търговците на храни не е
направила нищо друго, освен да ми пречи. Приятелите ти биха
предпочели да се върна в Падуа и да спра да се меся в бизнеса на
хората. А не толкова отдавна ме заплашвахте, че ще ме закриете,
защото съм шарлатанин. А сега изведнъж отчаяно се опитваш да ми се
довериш. Интересно защо? Какво притежавам аз, че ти го желаеш
толкова много?".
Той размахва облечените си в ръкавици ръце като каещ се, който се
отказва от греховете си. "Признавам си. Робърт Сесил ме накара да
повярвам, че ще те намеря измамник, търговец на измами и
фалшификации. Вместо това намерих симпатична млада жена, която -
ако беше мъж - можеше дори да даде шанс на нас, търговските
авантюристи. Що се отнася до това, което искам от вас, на този въпрос
е лесно да се отговори: католическата кауза в Англия би могла да се
възползва от вашите таланти.
Истинско ли е това разкаяние, или е преструвка? Така или иначе,
Бианка се чуди доколко Голт наистина владее меча. Дали не е
възможно да му го отнеме и да го забие в покровителствения му
задник?
Вече ти казах - казва тя твърдо. Няма никакъв съюз, който бихме
могли да сключим и да ви бъде от най-малка полза, господин Голт.
Каквито и таланти да притежавам според вас, нямам никакъв интерес
към бунт. Запазвам вярата си за себе си. И ако сте смятали по някакъв
начин да ме поласкаете, не сте го направили. А сега да поговорим за
по-малко спорни въпроси.
И все пак думите му все още звучат в съзнанието ѝ докато се
приближават към "Джакдаун".
Защо й е признал такава опасна тайна, чуди се тя - ако не за да я
убеди да разкрие дали Никълъс й е доверил истинската причина,
поради която Робърт Сесил го е изпратил в Мароко. Защо Голт е
толкова решен да знае? И защо я е излъгал, че познава Соломон
Мандел?
Има само един начин да разберем, мисли тя. По-рано Голт е говорил
за съюзи. Може би е време да направи малка копка.
В светлината на зората прозорецът е блед квадрат на фона на
тъмната стена на покоите му. Никълъс пресмята, че не може да е спал
повече от три часа.
Облича ризата и чорапогащника си и слиза в градината, за да седне
под стария нар. Там се замисля за опростените инструкции на Робърт
Сесил какво да прави, ако открие, че съюзът между Англия и Мароко е
нарушен: Всички разчитаме на вашата изобретателност да го
поправим.
По-лесно би било, мисли си той, да извършиш успешна
ларинготомия или да кажеш правилното нещо на Бианка три пъти
подред.
Младото берберско момиче Лала, което пере неверните му дрехи,
идва при него с чиния фурми. Подаръкът ѝе още по-трогателен,
защото знае, че на самата нея ѝе забранено да приема храна до залез
слънце. Тя стои на дискретно разстояние и наблюдава с пълно
очарование как той се храни, лицето ѝе сериозно, а очите ѝсе
разширяват с всеки изминал момент. Той ѝсе усмихва. Когато тя му се
усмихва в отговор, той си мисли, че изражението ѝможе да надмине
слънцето по блясък.
Хадир? - казва той, като преувеличава движенията на устата си.
Лала посочва посоката към джамията Кутубия, за да покаже, че
Хадир е на богослужение. След това, изчерпала смелостта си, тя
побягва обратно към къщата и безопасността на баба Тизири.
Когато Хадир се връща, той има новини. Благодарение на някаква
животинска способност да усеща теченията в града, той научава, че
капитан Конъл е пристигнал с останалата част от товара.
"Чираците ли са с него?
"Капитан Коннел и четирима християни - това ми каза моят
приятел, пазачът на Баб Дукала.
"Къде са те сега? Знаеш ли?
"Почиват си в градината, където ние с теб се срещнахме с министър
ал-Анури. Те няма да останат дълго. Кон-Нел е настанен в Aduana.
Николас отваря уста, за да нареди на Хадир да отиде там и да види
къде Конъл ще заведе чираците, но внезапно чукане по уличната врата
го заглушава. Той си представя, че облеченият в бяло, властен ал-
Аннури е дошъл да довърши работата, която куфията е оставила
недовършена. Хадир го поглежда, без да може да скрие страха в очите
си. Явно и той си мисли същото.
Миг по-късно баба Тизири въвежда Сумаил ал-Седик в градината.
Той се търкаля, докато върви, като надупчена възглавничка с бижута,
издухана от силен вятър. Изглежда, че е в много добро настроение.
Високият, плешив дьо Лисле го следва, наблюдавайки Николас с лека
изненада, сякаш прави сутрешната си обиколка и не е очаквал
пациентът му да оцелее през нощта. Малка група от придружители на
ал-Седик съставлява ариергарда.
Повикаха ни - казва щастливо министърът, като се изразява така,
сякаш е получил божествена покана. "Негово величество шерифът ви
даде аудиенция".
"Днес?
"До час. Малко се помъчи да се квалифицира. "Макар че часовете
на Негово величество не са непременно същите като тези на
обикновения човек". Той хвърля неодобрителен поглед върху
обикновеното облекло на Николас. "Имате ли по-хубаво облекло от
това?
Звучиш като Робърт Сесил, мисли си Никълъс. След това ще ми
кажеш, че приличам на водоплавател от Темза. Боя се, че това е всичко,
което имам, сър.
Очевидно в света на министрите подобни недостатъци се поправят
бързо. Един от придружителите му изважда роба от прежда и бродиран
жартиер, които явно не са на ал-Седик, защото - по чиста случайност -
пасват идеално на Николас, сякаш са били подготвени за този случай.
Докато той ги облича, Хадир го наблюдава с горда усмивка на лицето.
Никога не съм имал аудиенция при султан - казва Никълъс, докато
придружителят закопчава на кръста му широк колан с пискюл и златна
закопчалка. Веднъж ме извикаха пред цензорите на лекарския колеж,
но те само си мислят, че са кралски особи. Какъв е протоколът?
Много е просто - казва му ал-Седик. 'Ще се приближим до Негово
Величество на колене. Когато той ме призове напред, ще стана и ще го
целуна по бузата'.
"Аз ли да го целуна?
Разбира се, че не - казва министърът с ужас. "Вие сте неверник.
Представете си, че аз, мавърът, бях потърсил такова запознанство с
вашата кралица, когато бях в Лондон.
Трябваше да се възползваш от шанса - отговаря Николас с палава
усмивка. "Казват, че тя е ужасна флиртаджийка. Графът на Лестър
умрял, преди да събере смелост. В момента в "Джакдаун" всички
сериозни пари са за граф Есекс.
Ал-Седик го поглежда безучастно. "Ще ви помоля за писмото. Ще
ми го предадеш. След това ще счупя печата и ще преведа
съдържанието му на Негово величество. В замяна на това той може да
ти даде подарък. А може и да не ти обърне никакво внимание. Каквато
и да е реакцията му, ние ще се оттеглим на колене. След това ще
накарам няколко мои съратници да се погрижат да се върнете
благополучно тук. Не бих искал да се изгубите по пътеките, облечени в
такова изкусително облекло".
Ще донеса писмото - казва Николас и подканя Хадир да го
последва. Когато се отдалечават от слуха на ал-Седик, той казва:
"Отиди веднага там, където са Конъл и чираците. Дръжте нащрек.
Разбери къде ги води.
Но аз трябва да придружа Саиди Нич-лес до двореца - протестира
Хадир, звучейки като малко момче, на което са казали, че не може да
стои в една стая с възрастните. "Трябва - аз съм твоят секретар.
Ще направиш много по-добра услуга на мен - и на султана си - като
откриеш къде отиват тези чираци. Те могат да ни отведат до Соколаря.
Хадир приема с неохота. Внимавайте с министър ал-Седик -
предупреждава той.
"Защо? Ако можем да се доверим на някого, то можем да се доверим
на него. Той е приятел на лорд Бъргли. Ще му кажа за писмото на
Сайкс, когато дьо Лисле си тръгне.
'Искам да кажа, да не му се доверявате, че няма да открадне
наградата на шерифа от мен. Той вече е богат човек. Хадир се нуждае
повече от златото, отколкото той.
Николас се смее. "Обещавам, че няма да му позволя да те измами.
Само не забравяй да се пазиш от очите на Конъл.
Той няма да ме види - обещава Хадир със сериозна гримаса. 'Аз ще
бъда като вълшебното писмо, което Саиди Сикес пише до приятелите
ти в Англия. Ще стана невидим.
Нарича се на английски Дворецът на чудесата - казва гордо ал-
Седик, докато води Николас през огромната богато украсена арка.
Дворецът ел-Бади се струва на Николас добре наречен - таен свят
със собствени хоризонти от високи червени стени, оградени със
сенчести, покрити с пилони павилиони. Той се вглежда в огромна
площ от поддържани градини, засадени с финикови палми, маслинови
и цитрусови дървета. Пътеките отразяват ослепителната слънчева
светлина от безброй малки глазирани плочки, лазурно сини,
изумрудено зелени и кърваво червени, нанизани една върху друга в
геометрични шарки, сякаш майсторите, които са ги изработили, са
намерили начин да изтъкат твърд камък на стан. Фонтаните изпълват
въздуха с мелодичната си песен. В центъра на града се простира
широк като река басейн, в който бродят птици с дълги, извити носове.
Това са ибиси - казва му ал-Седик. Подходящо е Негово Величество
да гледа същества, които някога са украсявали дворците на фараоните.
Николас търси следа от човека, на когото е посветено това
великолепие, платено - както му е казал Хадир - с португалско злато и
построено от португалски роби. Но няма и следа от някой, който да е
достатъчно величествен.
Отвеждат ги в един от павилионите с шатри, за да се разположат на
копринени възглавници и да очакват удоволствието на Негово
Величество. Дьо Лисле е все още с тях. Николас хвърля погледи към
французина, сякаш се опитва да проникне през тази сдържана
външност, за да види заговора, който кипи вътре. След известно време
спира, страхувайки се, че французинът ще заподозре интереса му.
И така, те изчакват.
И чакат.
Часовете на Негово Величество не са непременно същите като тези
на обикновения човек...
В средата на следобеда, малко след молитвата ал'аср, преди да ги
повикат.
Султан Ахмад Абу ал-Аббас ал-Мансур се намира на широкото
горно стъпало на шестте стъпала, водещи към сводестата врата на
приземената портичка в далечния край на дворцовите градини.
Засенчен от чадъри, вдигнати от телохранители, той седи на малко
столче и гледа към централния басейн като мавритански крал Канут.
Никълъс с изненада забелязва, че е облечен просто в ленена роба, а
обикновеният бял тюрбан обрамчва плътно накъдрена сива брада и
изпъкнали скули. Ако не беше великолепието, което го заобикаля, той
можеше да е селски дядо, който си почива от градинарството.
Зад него, в сянката на сводестата врата, стои министър ал-Анури,
мълчалив призрак в бяло, а закритите му с качулка очи следят Николас
да се приближи като сокол, който току-що е забелязал заек да се
укрива. Да, мисли си Николас, виждам те как изрязваш плът от живо
тяло и се усмихваш, докато го правиш.
Кратката церемония се развива точно както е предсказал ал-Седик.
Двамата с Николас се покланят в подножието на стълбите. Когато
министърът е извикан напред, Николас долавя думите Англия и
Елизабет в кратката му реч.
Писмото е надлежно прочетено. Султан ал-Мансур прави кратък
отговор, макар че дали за да благодари на кралицата за декларацията ѝ за приятелство, или за да коментира времето, Николас не може да
разбере, защото е предаден без ни най-малък намек за одобрение. Едва
когато след кратка пауза ал-Мансур сваля от пръста си огромен златен
пръстен, обсипан със скъпоценни камъни, и го подава на Николас чрез
ал-Седик, става ясно, че поздравът на кралицата е бил приет.
С пръстена, здраво стиснат в дясната ръка, Николас се измъква
назад на колене зад широкия копринен хълбок на ал-Седик. След като
се отдръпнаха на подходящо разстояние, минстърът се изправи и
започна да върви бавно назад. Никълъс го последва.
И тогава иззад стола на султана се появява мъж с кошница,
затъкната под едната му ръка. Докато Николас го наблюдава, той слиза
от крайния десен край на стъпалата и започва да хвърля пясък по
пътеката, като се движи напред, докато Николас отстъпва, сякаш сее
нива.
"Какво прави той? Никълъс прошепва на ал-Седик с ъгълчето на
устата си.
В отговора на ал-Седик се долавя лек намек за смущение. "Той
почиства пътя между вас и Негово величество. Не забравяйте, доктор
Шелби, че в този град вие сте неверникът - казва той.
Това е лош начин, мисли си Никълъс, да възнаградиш човек, който
има властта да спаси трона ти. Но като се има предвид тежестта на
пръстена, който стиска, той смята, че ще може да живее с обидата.
Хората на Ал-Седик придружават Николас през уличките към
Улицата на тъкачите. Тъй като не успява да намери момент насаме с
мавъра, Николас се утешава с предложението да се присъедини към
министъра за празника ифтар по залез слънце, а на следващата сутрин
да се отправи към касбата на Ал-Седик в планините за еднодневен лов.
Тъй като Дьо Лисле трябва да остане в Маракеш, в случай че султанът
има нужда да го повика, това обещава възможност на Николас да
разкрие какво е открил.
Преминавайки през открития терен, където при пристигането си
Николас е видял жалките струпвания на хора, наблъскани като зверове
на пазар, той забелязва, че сега мястото е празно, с изключение на
няколко бербери, лагеруващи там с овцете си. Той си спомня няколко
думи от писмото на Адолфо Сайкс: Бог да помага на бедните души,
които стават негова собственост... Конъл получава за предателството
си злато и роби.
Сигурен сега, че бедният Хортоп е бил жив, когато е влязъл в
морето, Никълъс не може да намери милост в сърцето си за същество
като Катал Конъл. Когато заговорът е осуетен, той трябва да се смята
за късметлия, че се е измъкнал с бързо обезглавяване.
Никълъс се чуди колко ли млади мъже са пристигнали тук на
корабите на Конъл, вярвайки, че се впускат в доходоносен търговски
живот? Дали някой е отказал да плати кръвния данък - да продаде
душата си и да стане яничар в чужда война? Спомня си какво е казал
на дьо Лисле в хамама, когато е видял заклания роб Марку: Малцина
от нас нямат граница на смелостта в сърцата си.
Николас се опитва да прецени мащаба на заговора. Той си представя
непрекъсната линия, свързваща Катал Конъл с Мохамед ал-Анури и
Арнулт дьо Лисле, през Рейнар Го и неговите фалшиви родословия,
чак до Ескориал в Мадрид и трона на Филип Испански. Той вижда в
Маракеш ново благородничество, което заменя старото - католическо
християнско правителство, съставено от млади мъже с купено
достойнство.
Докато разпусне двамата мълчаливи водачи на ал-Седик на входа на
Улицата на тъкачите, Николас вече си представя себе си през първата
нощ у дома. Той се е върнал в Банксайд от Сесил Хаус, увенчан с
лаври, окичен с гирлянди победител в отчаяна битка. Вдишва аромата
на розова вода от косата на Бианка, докато разкопчава точките на
карнеоловия ѝкорсаж, заравяйки уста в топлата дъга на рамото ѝ
Възползва се от втория си шанс в живота, от блаженството, което е
смятал, че капризен бог е решил да му откаже.
Той натиска богато резбованата врата и влиза в дома на Адолфо
Сайкс.
Първото кърваво петно лежи върху стената от кални тухли, до
вратата, която се отваря към двора. Отпечатък от ръка - пръстите са
разперени в агония. Никълъс трябва да се бори с всяка фибра на тялото
си, за да се насили да влезе в градината.
Тя е окъпана в топла вечерна слънчева светлина. Но небесният
аромат на цитрусови плодове е изчезнал. И не чува ударите на крилете
на лешоядите, които се стрелкат по горната галерия. Усеща само
миризмата на пролята кръв и изпразнени след смъртта черва. Чува
само доволното мърморене на пируващите мухи. Вижда само
изкормения труп на Хадир, нанизан под клоните на стария нар, като
току-що изперено палто, което се суши. А около босите крака на
Хадир - като просители пред Негово величество ал-Мансур - са
сгушени телата на баба Тизири, жената-метуза, момчето Гвата, което
носи вода, и сестра му Лала, която пере.
И тогава дяволът му говори иззад рамото. Не с остра сяра, а с мек
ирландски глас.
Знам какви са тези аудиенции с глупавите стари езичници - казва му
весело Конъл, докато Никълъс се взира в касапницата. "Те се
проточват толкова дълго, че можеш да се закълнеш, че ще умреш,
преди да свършат. Е, днес си бил прав.
36
Нед Монктън се взира съсредоточено в плота на масата.
Помислете добре - подкани го Бианка. "Случаен коментар.
Настрана. Нещо, което може да е звучало незначително по онова
време. Каквото и да е.
Вечерта на деня след преместването от Dice Lane. Нед седи с
Бианка и Роуз в кабинка в тих ъгъл на "Джакдау", докато Тимъти свири
на лютнята си "Лейди, не плачи повече" на група сантиментални
кентски дровъри. Фарзад се грижи за тенджерата си за готвене.
Няма какво друго да си спомням - казва Нед. "Учителят Ник каза, че
пътуването е било дипломатично, това е всичко. Каза ми, че Робърт
Сесил щял да ви затвори, ако не отиде. Даде ми писмото за лорд
Лъмли, а после ме накара да се закълна да си държа хранопровода
затворен. Той ще се разгневи, когато научи, че съм нарушил клетвата
си".
"Това ще бъде наша тайна, Нед.
Роуз пита: - Защо този Голт толкова много иска да знае дали
господин Ник не ти е разказал друга история?
Бианка с недоумение слага глава в ръцете си. "Защото, предполагам
- също като мен - той не вярва, че Сесил е изпратила Никълъс на брега
на Варвара, за да научи как маврите правят лекарства. Каквато и да е
истинската причина, мисля, че тя има нещо общо с убийството на
Соломон Мандел. Мандел беше на служба при мароканския пратеник,
който дойде в Лондон преди няколко години. Той беше преводач. В
очите ми Голт отрече да го познава. Но той беше там в официалното си
качество на глашатай на Руж Кроа Пърсуивант. Така че сигурно се е
срещал с Мандел. Той крие нещо, знам го.
Може би просто е забравил - казва Роуз.
Не, Голт е твърде остър нож, за да се притъпи толкова лесно. Освен
това това беше събитието на сезона.
Нед се надига от пейката, а огромната му фигура запълва
пространството между масата и стената на кабината. "Ще отида на
улица "Гилтспър" и ще изтръгна истината от преоблечения сакатлък.
Не бъди толкова глупав - казва му Бианка. "Младежите, които
държи около себе си, са въоръжени. Освен това беше достатъчно
трудно да опазим Фарзад от затвора. Не искам да се притеснявам, че и
ти ще се озовеш там.
Това е Банксайд - изтъква Роуз. Защо да не го примамиш да се
пребие? Аз ще играя ролята на стръв и ще го поведа. Тогава Нед може
да нахлуе в стаята ни точно когато Голт ще пусне маркуча си. Ако не
каже това, което искаш, можем да го заплашим, че ще го изправим
пред съдията за опит да съблазни омъжена жена.
"Много мило от твоя страна, Роуз, скъпа, но той не е зелена патка,
която току-що е дошла от провинцията. А помислила ли си как Нед ще
се почувства от това?
Бих могъл да го понасям, ако това се прави, за да се помогне на
госпожица Бианка - благородно казва Нед. "Стига да не се свалят други
дрехи освен неговите. И да не се пипа. Не бих могъл да те лапам,
съпруга.
Бианка удря с ръка по масата. "Не, няма да имам нищо общо с това.
Това няма да се получи. Не искам репутацията на Роуз да бъде
накърнена. И не искам Джакдаун да е известен с това, че хапе
кръстове. Това е единствената кръчма в Саутуърк, където новите
клиенти могат да се чувстват в безопасност.
Просто се опитвам да помогна - казва Роуз и свива рамене. "Това се
случва постоянно в "Добрия съпруг".
Бианка слага край на разговора. 'Ако не мога да измисля нещо
скоро, просто ще трябва да изчакам, докато Никълъс се върне. Тогава
може би той ще ми каже какво наистина е правил Голт и ще може да
накара Сесил да разгледа по-отблизо майстор Рейнард-Пауново перо-
Голт.
Чудя се къде е сега - казва Роуз разсеяно.
"Предполагам, че се връща на улица "Гилтспър".
"Не, имах предвид майстор Никълъс. Чудя се дали ще се върне при
нас, облечен като мавритански принц? Би изглеждал много добре.
"Роуз, скъпа, той е син на съфолкски ерген. Всичко, което можем да
направим, е да го накараме да носи ярка панделка на точките на стария
си платнен анцуг. Не мисля, че ще видиш Никълъс, облечен като
Тамбурлейн на майстор Кит, до Деня на Страшния съд.
"Кит Марлоу. Роуз се засмя малко настървено. "Милостиво, как си
спомням погледа на господин Никълъс, когато за първи път нарекохте
този нахалник Кит. Помислих си: Здравей, това е зелена ревност, това
е. Нашият господин Никълъс се страхува, че госпожица Бианка е
пощуряла по Кристофър Марлоу, или името ми не е Роуз Флъд.
Разбира се, сега не е Флъд, а Монктън. Но е жалко, че той е мъртъв -
Марлоу, имам предвид, не Нед или господин Никълъс...
Но Бианка не слуша бърборенето на Роуз. Твърде заета е с опитите
си да потисне съперничещите си гласове, които внезапно са започнали
да крещят в главата ѝ
Защото Роуз току-що я е накарала да осъзнае, че има начин да
примами Рейнард Голт да издаде тайните си. Забравете за съюз, мисли
си тя. Време е Кристофър Марлоу да плати за всички изпитания, на
които е подложил нея и Николас, като й се притече на помощ.
Дори ако се наложи да го възстанови от отвъдното.
За Никълъс складът в къщата на Адолфо Сайкс се е превърнал в
смъртна килия. Липсва само свещеник, който да му даде свето
опрощение.
Той е чакал цяла нощ и голяма част от следващия ден за момента, в
който вратата ще се отключи и ще дойдат за него. Не е имало и миг
спокойствие. В стаята е горещо и задушно като в хамама, но без
удобства. Ако седне до стената, грубата зидария притиска потния му
гръб; ако легне на пода, е все едно да се опитваш да спиш върху легло
от пирони. За да отвлече вниманието си, през по-голямата част от
времето се опитва да рецитира афоризмите на Хипократ на латински, а
след това и на английски. Дори и така, очакването е станало почти
непоносимо, постоянно присъстващо течение на паника. Всеки път,
когато долови звук от движение, всеки път, когато чуе издигане на
гласове, стомахът му се превръща в ледена разтопена вода и той трябва
да се бори с разразилата се вълна на ужаса.
Не че е страхливец. Не е мръднал, когато е слязъл от водните стълби
на Мътън Лейн, за да удави окончателно и завинаги укорителния глас
на Елинор, който шепне в главата му: Защо не можа да ме спасиш? По
време на сраженията в Ниските земи имаше моменти, в които си
мислеше, че очите на смъртта са вперени в него и само в него. И когато
двамата убийци на д-р Аркампора са се готвели да го убият в онзи
склад в Пети Уелс - преди Бианка да го спаси - той се е примирил с
унищожението, макар че, признавам, е бил твърде грубо използван, за
да разбере какво се случва.
Не, не липсата на смелост го заплашва да го разедини, а
безпомощността. Това е неспособността му да сграбчи Катал Конъл за
рядката му коса и да разбие това осеяно със сол лице срещу каменния
талисман на Адолфо Сайкс, докато не изтрие от съзнанието си спомена
за Хортоп, за Хадир, за баба Тизири, малката Гуата и сестра му Лала.
Отчитайки призивите за молитва, той пресмята, че е ранният
следобед в деня след засадата. От вчера похитителите му не са му дали
никаква храна и само малко вода. Може би искат да го уморят от глад.
Преди да го отведат в склада, той е прекарал няколко часа в двора,
сгушен под каменния талисман на Адолфо Сайкс, окован с верига на
глезена. Конъл жадно бе претеглил в дланта си пръстена, който султан
ал-Мансур бе подарил на Николас, след което го остави с телата за
компания.
Дори и със затворени очи Николас не успя да забрави образа на
Хадир, който висеше на старото дърво с нар, или на баба Тизири и
двете деца, които лежаха в краката му. В горещината не след дълго
първата слаба миризма на гниене започна да измества аромата на
цитрусови плодове. И той не можеше да запуши ушите си пред
монотонния траур на събиращите се мухи.
След молитвата Ал-Иша, когато луната окъпа градината в бледа
мъртвешка светлина, го отвързаха от веригите и го преместиха тук, в
склада. Благодарен, че е обърнал гръб на градината, той се зачуди дали
ще се отърват от телата, преди новото слънце да разнесе миризмата на
стореното от единия край на Улицата на тъкачите до другия. Сега се
моли да са го направили, защото ако го върнат там, не е сигурен, че
здравият му разум ще издържи.
През нощта, когато спеше само за кратко, той се занимаваше с диви
идеи за бягство. По някакъв начин щеше да стигне до двореца Бади и
да изкрещи името на ал-Седик на пазачите, докато не се вразумят и не
доведат министъра. Но нямаше как да излезе от склада, камо ли от
къщата. Дори и да успее да стигне до терасата на покрива, до твърдата
мръсна повърхност на улицата има трийсетина метра пад.
Чуди се дали Конъл няма да му даде кутията за писане на Адолфо
Сайкс, за да напише последното си писмо до Бианка. Той се съмнява.
Ако във вените на този човек някога е течало състрадание, то отдавна
се е превърнало в жлъчка. Затова вместо това той съставя писмото в
ума си: Аз съм син на фермер. Не мога да правя думи като Кит Марлоу
или Филип Сидни. Не притежавам нужните за това благодатни
качества. Не мога да направя красива фраза или да напиша галантен
стих...
Засрамен от тромавостта на думите, той прави въображаема линия
през тях и започва отново: Не съм си представял, че никога повече
няма да те видя. Мисълта за това ме натъжава повече от всяко
описание. Макар че не съм от вашата вяра и новата религия не ми
позволява изповед, бих желал тук да има свещеник - не за да ме
съкруши, а за да ме изслуша и да признае пред Бога вината за моето
пренебрежение: Не биваше да ви оставям.
Още едно мислено зачеркване, последвано от нови опити за
съчинение, всички от които не му допадат.
В крайна сметка Николас се отказва. Той покрива лицето си с ръце и
просто прошепва Обичам те, многократно, а в краищата на очите му се
появяват сълзи.
Когато чува звука от завъртането на ключа в ключалката, той само
се опитва да спре да крещи от смесица от страх и безсилна ярост.
Конъл е първият човек, който влиза през вратата. Облечен е по
мавританска мода, в платнена джелаба. Тя го кара да прилича на
възкръснал труп в навит чаршаф. Зад него вървят трима млади
европейци. Макар че не са чираци от Праведния, той предполага, че
всеки от тях е платил девширме - кръвния данък.
Бог да ви даде добро утро, д-р Шелби - казва Конъл със студена
усмивка. Защото след това няма да получиш нищо друго от Него.
Един от яничарите поставя чиния с няколко парченца хляб до
Николас, който се опитва да я изяде, без да издаде глада си.
Ако не успея да се върна в Англия, Конъл, подозренията на Робърт
Сесил само ще нараснат - казва той, като преглъща последните
застояли трохи. "Той ще изпрати известие до султан ал-Мансур.
Заговорът ти с Фалконър ще се провали. Вече знаеш колко малко
милост се проявява към заговорниците тук.
Прав си, разбира се - казва приятелски Конъл. "Но имаме
достатъчно време. Когато се върна в Лондон, ще им кажа колко добре
се справяш тук - като пратеник и всичко останало. Ще кажа, че си си
намерил хубава наложница мавърка. Всъщност можеш сам да им го
кажеш в писмото си".
"Какво имаш предвид, моето писмо?
"Онова, което ще напишеш на Робърт Сесил, че тук няма нищо
нередно, като използваш шифъра, който използва онзи намесен гадняр
Сайкс. Той вдига вежди от възхищение. "Беше умно от твоя страна да
намериш тези документи. Мислехме, че може би вече са стигнали до
Англия.
"А ако откажа?
"Не бъди глупак, Шелби. Мислиш ли, че не бих свалил адски огън и
наказание върху целия свят, ако това би ми донесло това, което искам?
Как мислиш, колко време ще издържи онази твоя хубава девойка от
Банксайд това, което направихме с евреина?
"Значи вие сте убили Соломон Мандел?
Устата на Конъл се разтвори в студен смях, като змия, която
поглъща мишка. "Не аз лично. Бях твърде зает да се наслаждавам на
сватбеното пиршество. Но имам приятели в Англия, момчета, които ми
помагат от време на време, когато трябва да свърша някоя дребна
работа.
"Бианка не знае нищо за това. Не е нужно да й причиняваме вреда -
казва Никълъс и страхът му се удвоява.
"Кой говори за нужда? Аз говоря за забавление.
Николас е наполовина на крака, ръцете му се стремят към гърлото
на Конъл, преди един от яничарите да го повали с ритник в стомаха.
Той се преобръща, стискайки болката, сякаш тя му е скъпа.
Когато си възвръща дъха, Николас казва нещастно: "Защо ги убихте
всичките, там в градината. Те бяха невинни. Двама от тях бяха деца, за
Бога!
"Бяха нечистоплътни, ето какви бяха. А ти знаеш колко обичам
подреден кораб. Той се обръща към един от яничарите. "Къде
сложихте телата? Не искаме да смърдят на улицата. Това ще привлече
вниманието.
Те са в стаята на неверника, господарю - казва яничарят. Николас
разпознава гласа. Това е гласът на куфията, човекът на ал-Анури, онзи,
който го предупреди в същия този склад да се прибере у дома, преди да
е станало твърде късно. Той кимва в посока на Николас. Какво ще
кажеш за този берранин?
Конъл присяда до Николас. 'Ако трябва да бъда откровен, не съм
много сигурен какво да правя с вас, доктор Шелби. Бих могъл да пусна
слуха, че сте ги убили всичките в пиянска ярост. Как ви се струва да ви
обезкосмя и обеся на градските стени? Това би отговорило на всички
трудни въпроси на Робърт Сесил, нали?
Никълъс го поглежда с нескрита омраза.
От друга страна, ти си ценна стока. Един роб, който е квалифициран
лекар, би струвал много пари на пазара. Той доближава лицето си до
това на Никълъс. Когато се усмихва, е като плът, която се плъзга от
гниещ череп. Но все пак не бих планирал да раждам наследници. Тук
има някои господари, които предпочитат робите им да са гелосани.
Това прави харема по-безопасен, или поне така разбирам.
Той потупва Николас по рамото в знак на приятелско съчувствие и
се кани да си тръгне. До вратата той поглежда към пленника си с
тъжна усмивка на лицето. "Какъв срам, а, д-р Шелби? Всички тези
обещания - а сега някой друг ще се грижи за госпожица Мертън.
Идват отново за него малко след молитвата Ал Магриб, но този път
Конъл не е с тях.
Слагат му железа на глезените и белезници на китките. Железите на
краката са свързани с половин метър верига, за да може да движи
краката си самостоятелно. Към белезниците те прикрепят втора, по-
дълга верига. Куфията дръпва свободния край и Николас се измъква от
склада като стар слепец, който в тъмното намира пътя към джебовете.
Градината отново е окъпана в лунна светлина. Отнякъде по посока
на двореца Бади едно куче надава пространен вой. Нощта е топла и
ароматът на смъртта все още се носи. Николас държи очите си
затворени. От казаното по-рано от куфията той знае, че телата са
отстранени, но независимо дали Конъл ще го остави жив, Николас не
желае никога повече да погледне това място.
Те го извеждат от Улицата на тъкачите и го повеждат към тъмния
град. В Лондон човек, воден на верига, може да повдигне една-две
вежди, освен ако този, който го води, не е съдебен изпълнител или
оръженосец. Тук никой не поглежда Никълъс. Очевидно е, че за
малкото хора, покрай които минава, той вече е роб.
Той се сеща за другите преходи в живота си: от момче в мъж; от
девственик в любовник; от съпруг във вдовец; от почти погубен до
втори шанс, благодарение на неочакваната намеса на Бианка Мертън.
И стига до заключението, че пътят между това да бъда аз и да бъда то
трябва да бъде по-добре маркиран. То е смърт. А мъртвите трябва да се
оплакват.
Куфията е нетърпелив млад мъж. Когато затворникът му се спъва,
той проклина на език, който Николас смята, че може да е славянски.
Той си спомня какво му е разказал дьо Лисле: млади мъже от
християнските крайбрежни села около Средиземно море... прост
избор: да се откажат от християнската си вяра... да служат на маврите
като воини - или да умрат...
За да успокои гнева на куфията, всеки път, когато той се оплаква от
некадърността на Николас, някой от другите яничари рита жестоко
обекта на неговото недоволство. Докато стигнат до Бимаристан ал-
Мансур, Николас вече се е научил да не се спъва.
Конъл ги чака в тъмнината. Никълъс не е въведен през входа, който
помни от последното си посещение, а вместо това е запратен към тясна
врата в безликата стена от кални тухли на около петдесет метра по-
нататък. Подобно на давещ се човек, който се задъхва за въздух, той
отмята глава назад, за да зърне за последен път света, който напуска.
Небето изглежда направено от черен пергамент. То е крехко, сякаш
топлата пустинна нощ го е изсушила по някакъв начин и ако го щракне
с пръст, ще се скъса.
Спомня си нощта, в която хората на д-р Аркампора го доставиха
вързан и окървавен в един склад на Пти Уелс. Тогава Бианка бе
намерила хитрост и смелост да го спаси. За да го направи, трябваше да
стане съучастница в убийство, но не се поколеба. Но тази вечер тя е на
един континент разстояние. Тази вечер няма кой да го спаси, освен
самият той. А в него не са останали сили да опита.
Вътрешността на "Бимаристан ал-Мансур" е хладна и сенчеста. От
вътрешността на сложно орнаментираните корпуси лампите хвърлят
разпръсната златиста светлина върху блестящите бели сводове, през
които минава Николас, бледи преддверия на някакъв въображаем
Елизиум, чиито обитатели дремят на ниски дивани, а сред тях се
движат медицински сестри в дълги мавритански рокли, които
овлажняват устните си с вода от глинени купички. Въздухът мирише
на кедър и тамян, а не на зловонната миризма на болести и бедност,
която той помни от "Свети Томас" на Банксайд. От време на време чува
кашлица и стонове на пациенти, които изпитват болка или не могат да
заспят, но най-силен е звукът от собствената му верижка на глезена,
която звъни по мраморния под.
Конъл вдига лампата и подканя малката група да го последва.
Никълъс е въвлечен в Бимаристан като човек, който отива на ешафода.
Сестрите не проявяват особен интерес към него. Той си спомня какво е
казал Сумаил ал-Седик: Тук се лекуват мъже, жени, султани или
поклонници, дори роби... Само една сестра вдига поглед от работата
си. Куфията казва нещо на арабски и прави мимика на делириум.
Медицинската сестра кимва.
Той ѝе казал, че съм беден, ненормален луд, мисли си Николас. Ще
ме настанят в техния еквивалент на "Бедлам".
Но не го правят. Вместо това го водят в малка стая с шест стройни
колони, които поддържат сводест таван. Тя е по-тъмна от останалите и
има само осем легла, четири от които заети. В далечния край има
ниска врата.
Куфията дава кратка команда и яничарят, който така свободно се е
справял с ритниците си, върви напред и поставя тежък железен ключ в
ключалката. Докато го върти, едно движение зад една от колоните
привлича вниманието на Николас. Там стоят две жени. Изглежда, че се
грижат за пациент на близкия диван - мъж, чието гърло е увито в
платнени превръзки. Дори на оскъдната светлина от единствената
маслена лампа Николас вижда тънката част от тръстиката, която
стърчи от превръзките: това е пациентът, на когото е направена
ларинготомия. А една от жените е хирургът Уаду.
Никълъс се възползва от шанса си. Обръща се към нея, изтръгвайки
веригата от ръцете на куфията. В името на милосърдието, помогнете
ми!" - изкрещява той, а гласът му отеква в тъмните ъгли на малката
стаичка. "Тези мъже искат да ми причинят голяма вреда! Искам да
говоря с министър ал-Седик. Разбирате ли? Намерете ал-Седик. Моля,
помогнете ми!
Той има достатъчно време да регистрира празния, неразбиращ
поглед на хирурга Вадуд, преди юмрукът на куфията да се удари в
бузата му и да го хвърли на мраморния под.
Докато се измъква на крака, Николас чува разговора на двете жени.
Макар да не разбира думите, тонът им е ясен: хирургът Вадуд е
притеснен повече от безпокойството на пациента си, отколкото от това,
което може да се случи с окования неверник, който се е държал
толкова нецивилизовано в нейно присъствие.
През звъненето в ушите си той чува как Конъл изръмжава на
хирурга Вадуд: "Какво си зяпаш, нещастна езическа кучко. Връщай се
при сестрите си. Тук става въпрос за мъжка работа.
Смеейки се, куфията превежда. Последният образ на хирурга Вадуд,
който Николас вижда, е как младата жена потапя глава от срам и дърпа
робата на спътницата си, опитвайки се да я измъкне.
Отвъд вратата има открито пространство, което мирише на урина и
ферментиращи плодове. Нощта се усеща студена върху посинялата
плът на бузата му, въпреки че въздухът е загубил малко от дневната
топлина. Танцуващата светлина на лампата на Конъл ги отвежда до
ниска, схлупена сграда, за която Никълъс се опасява, че може да е
моргата на болницата. Тук той усеща същата слаба миризма на гниене,
която го е притеснявала толкова много в градината на къщата на
Адолфо Сайкс.
За негово облекчение, когато отключват вратата, Никълъс зърва
накъсани погледи не на трупове, а на малък зикурат от щайги,
подредени до далечната стена. Когато светлината на лампата ги
прорязва за кратко, той вижда двойния знак на вълната, нарисуван
върху една от щайгите.
Не се надявайте, д-р Шелби - казва Конъл откъм вратата, докато
куфията го бута вътре. Ако смятате да си изтръгнете ноктите, за да се
доберете до някой от тези мускети, губите си времето. Ние държим
праха на друго място. Не бихме искали някой да е невнимателен и да
взриви ценната болница на султана, нали? Помислете за всички
невинни хора, които могат да пострадат.
И с това Николас остава сам в мрака - единственият човек в
Бимаристан ал-Мансур, който няма и най-малка надежда да се
възстанови.
37
Един овчар подкарва кравите си по улица Гилтспър към пасището
на Смитфийлд в ранното юнско слънце. Бианка стъпва предпазливо
след тях към хубавата нова къща на Голт, с едната си ръка стиска
конопения чувал, преметнат през лявото ѝрамо, а с другата се бори
подгъвът на ризата ѝда не се влачи в кравешкия тор. Докато блъска
почукването на тежката дъбова врата, чува как камбаната на църквата
"Сейнт Сепулшър" отмерва деветия час. Подобно на зловещия звън на
погребална камбана, тя предизвиква тръпки по тялото ѝ
Една прислужница я въвежда в главната зала. Когато чува стъпките
на Голт, Бианка се впуска в играта, която е репетирала през целия път
от Банксайд.
Първо, да поласкае суетата му...
Тя изучава портрета му, който виси над камината, и се преструва на
монахиня, която се любува на картина на светец.
Дойдохте ли да ми кажете, че сте прогледнали, госпожо Мертън? -
чува го да казва в гръб.
Тя се обръща и спуска чувала на пода. "О, господин Голт! Не чух
приближаването ви. Простете ми, възхищавах се на работата на
четката. Донесох още няколко предпазни средства. Ако усещате
миризма на кравешки тор, това не са те - това са кравешките
изпражнения на алеята.
Голт ѝправи поклон, който е само малко по-малко изискан от
шафрановия копринен дублет с черни дантелени украшения, който
носи. Той се усмихва. "Усещам само парфюма на розите. Италиански
ли е?
Сама си го приготвям, от масло, розова вода и босилек - казва тя,
доволна, че грижите, които е положила, за да даде най-доброто от себе
си, не са били напразни.
Облечена е в морскозелената си рокля и карнеоловия корсаж, за
който знае, че ласкае тъмнината на косата ѝ Ако си имаш работа с
хитър търговец като Голт, каза си тя, докато Роуз ѝпомагаше да се
подготви, е разумно да се увериш, че кутията съдържа най-добрите ти
стоки.
Тя развърза чувала и надникна вътре. "Всичко е тук: помади от
розови листа, трагакантна смола и камфор за окачване на шията... прах
от торментил, карамфил и лимон за смесване в настойка... Също така
тинктура от безоар и киселец. Смесвайте я във вода или малка бира
всяка сутрин.
"Приветствам усилията ви, госпожо. Дано всички аптекари в този
град да са толкова усърдни.
Тогава го накарайте да ви се довери...
Мога да препоръчам всяко от тези неща лично - казва тя уверено.
Твърдението ѝе неубедително, но планът ѝзависи от решимостта на
Голт да повярва в собствената си непогрешимост. "Поне при мен
действаха.
Той мълчи за момент, наблюдавайки я, сякаш самото ѝ съществуване е потвърждение на собствените му уверености.
"Значи е вярно - излекувал си се от заразата.
Тя го оставя да отмине със знайна усмивка; няма смисъл да се
престарава.
Никога не биваше да позволявам на Робърт Сесил да посее семената
на съмнението в съзнанието ми - казва той.
Как са младите ви чираци тази сутрин? Вярвам, че са здрави.
"Елате и ги вижте сами. Присъствието на красива млада жена, която
да наблюдава усилията им, би трябвало да подобри техните ривърси,
имброкати и стокати.
Той я повежда към двора, където същите момчета, които тя е видяла
при последното си посещение, се упражняват в боравене с мечове. Те
са съблечени до чорапи и жартиери, а младите им крайници блестят от
усилие.
Изглеждат много свирепи - казва тя с възхищение. "Но аз си мислех,
че им е писано да станат търговци. Нима очакват клиентите им да се
бият?
"Търговията е войнствена игра, госпожо. Защо иначе бихме
говорили за печелене на договори? Той се усмихва на собственото си
остроумие. "А сега ми кажи истинската причина, поради която си се
върнал.
Малко глупаво трепване, за да го накараш да си помисли, че вече е
по-добър от теб...
Тя притиска ръце към бузите си. "Вие прозряхте глупавите ми
женски хитрости, господин Голт. Нищо друго не съм очаквала.
И той би трябвало да е ваш...
Когато ви видях за последен път, бяхте необичайно свободен в
доверието си - продължава тя. "Признахте ми, че сте католик.
Предложихте да бъдем съюзници.
"Мислех, че е разумно да бъдем открити един към друг.
"И си помислих, че се опитвате да ме подмамите да ви издам неща,
които бих предпочел да запазя за себе си.
"Явно не успях.
"Не е задължително. Това е казано с достатъчно флирт, за да
подмами.
"Заинтригуван съм, госпожо Мертон. Моля, продължете.
'Вярвам, че искахте да разберете какви тайни може да са преминали
между мен, Никълъс Шелби и сър Робърт Сесил'. Ярка усмивка на
фалшива загадъчност. "Не мога да си представя защо един католик би
искал да знае какво му е хрумнало на министър на протестантската
кралица на Англия. Може би бихте могли да ме просветите.
Тя вижда по почти незабележимия начин, по който челюстта му се
накланя, че го е хванала.
"Слушам, госпожо Мертън. Тук можете да говорите свободно. Вие
сте сред приятели.
Сега, когато той е закачен, всичко, което трябва да направите, е да
го привлечете...
"Знаете, че имам малко колоритна репутация в Банксайд.
"Това не е убягнало от вниманието ми, госпожо. "Единствената
вещица, която никой не смее да обеси" - така ви описа Конъл.
"И знаете, че бях отведена в "Сесил Хаус", за да бъда разпитана от
сър Робърт по обвинение в отшелничество, и че се върнах в Банксайд
със собствената му позлатена баржа".
"Спомням си, че само преди няколко дни ми разказахте тази
история в същата тази къща.
"Питали ли сте се може би защо сър Робърт Сесил беше изпаднал в
такова необичайно милосърдие, след като можеше да ме обеси и по
двете обвинения?
"Този въпрос ми мина през ума. Какво точно получава Робърт Сесил
в замяна на това, че не ви е обвинил в ерес?
О, на това е лесно да се отговори - казва Бианка, като се усмихва
най-примамливо. "Получава информация - за моите колеги католици.
Виждате ли, аз съм шпионин на Робърт Сесил.
За момент Голт не казва нищо. Единственият звук, който Бианка
чува, е тракането на стоманата, докато мечоносците се хвърлят и
парират. Но сега в очите му има твърдост, каквато преди не е имало. Тя
загатва за кладенеца на насилие, скрит под поличката на галанта. Тя се
чуди дали той не обмисля практичността на трагичния инцидент:
зрител да се пребие, докато гледа фехтовка.
После се обръща рязко към фехтовачите. Махайте се! - изкрещява
той. "Не чувам как мисля.
Момчетата послушно се отдалечават в градината. Голт се
приближава до нея. Неудобно близо.
"Казвал съм ви и преди: ако смятате да ме издадете на Робърт
Сесил, ако не платя през носа, сте избрали грешната жертва за измама
в Саутуърк, госпожо. Ще кажа, че сте дошли тук, за да ме изнудвате.
Моите момчета тук ще го потвърдят. На кого мислите, че ще повярва
съдията: на изтъкнат градски търговец или на обикновена кръчмарска
девойка от Банксайд? Триумфална насмешка, за да постави Бианка на
мястото й. "Тогава ще видим колко умело умееш да избягваш въжето
на палача".
Бианка оставя ехото от неговата смелост да отшуми. След това казва
тихо, като шепот на влюбен: "Свършихте ли, господин Голт?
"Свърших? Има един от нас, който е приключил, госпожице
Мертон. И това не съм аз.
С глас, в който се долавя само нотка на разочарование, тя казва: "Е,
в такъв случай аз ще си вървя. Бог да ви даде добро утро. Можете да
запазите предпазните средства. Тя прави опит да си тръгне - после
сякаш си спомня нещо, което почти е забравила. "Чисто от интерес,
господин Голт, в света на търговията колко бихте платили, за да знаете
какво мисли някой конкурент?
Голт се намръщи. "Защо? Каква нова измишльотина е това?
"Просто се чудех, тъй като не съм нищо повече от обикновена
кръчмарска девойка от Банксайд. Колко би струвало такова знание?
"Би било безценно.
Тя свива устни. "А ако този конкурент е - да кажем - сър Робърт
Сесил?
"Какво намеквате?
Бианка поклаща глава, сякаш е толкова дразнещо да се налага да
обясняваш простички неща на една тромава жена.
Бих си помислила, че това е очевидно - за умен търговец като теб.
Никога ли не си вкарвал свои хора в предприятие на конкурент, за да
научиш тайните му? Може би не сте толкова умен, колкото предполага
портретът ви.
"Искате да кажете, че шпионирате за Робърт Сесил, а не за него?
Най-после - казва тя с театрално издишване. "Мислех, че никога
няма да стигнем дотам.
А кой точно е получателят на тази информация?" - пита той, като в
решителността му все още се е загнездила частица съмнение.
Кардинал Санто Фиорци, в Рим - казва тя без усилие, спомняйки си
настръхналото лице на човека, на когото тя и братовчед ѝБруно са
служили в Падуа; човекът, който носи крайната отговорност за
образите, които все още я притесняват, когато се събужда - образът на
две тела, падащи през нощта в надбягващите се води под Лондонския
мост. "Именно той ме изпрати в Англия, за да си пробия път към
доверието на Свинята. Сигурно не мислиш, че управлявам кръчма в
Саутуърк, защото се наслаждавам на компанията на пияници еретици?
Голт изглежда като човек, попаднал в ураган. Устата му се отваря,
но от нея не излиза никакъв звук.
И след като си извадил рибата, остава само да го изпратиш с удар в
задната част на лъскавата му люспеста глава...
"Чувал си за Кристофър Марлоу, предполагам?
Той я поглежда. "Разбира се. Не мога да кажа, че съм изненадан.
Прободен е, нали?
'И знаеш ли какво се говори за него: че Тайният съвет му е платил
да шпионира католиците, да си проправи път към тяхното доверие и
след това да ги предаде'.
Той кимва.
Бианка си мисли, че ако бях умела в боравенето с меч, ето как щях
да се чувствам, когато нанасям убийствения удар.
"Е, аз бях този, който подмами Кит Марлоу да умре".
Челюстта му увисва, разваляйки приятната симетрия на лицето му.
Ти?
"Някога той беше чест посетител на моята кръчма. Ако бяхте
задълбочени, когато разпитвахте за мен на Банксайд, може би щяхте да
чуете слуха, че сме били любовници.
Дали това е поглед на интрига, или на завист, който тя вижда в
очите му?
Е, това е вярно - продължава тя. "Когато лежахме заедно, не можех
да изтръгна признание от него. Той не искаше да признае, че е бил
информатор на Робърт Сесил. А аз наистина се опитах. Тя накланя
вяло глава. "В крайна сметка трябваше да изчакам Сесил да се
измъкне, че Тайният съвет е платил на измамника за предателството
му. След това трябваше само да предам информацията на някои мои
познати, които вярват, че вярата ни трябва да се защитава с всички
възможни средства, а враговете ѝда бъдат наказвани. Щях да изчакам -
докато и двамата не посивеем, ако това се окажеше необходимо.
Виждате ли, аз съм много търпелива жена.
Това е доста интересна приказка, госпожо - казва той. "Не мога да
се сетя за нито една жена в Лондон, която би могла да се сравни с нея.
"Като се има предвид това, което си признахме при последната ни
среща, би трябвало да ви бъда благодарна. Тя въздъхва с присмехулна
тъга. "Бедният Кит. Сега той няма кого да шпионира освен Сатаната.
Голт я гледа с нескрито възхищение, а и с немалко неприкрито
желание.
"Защо ми казахте това, госпожо Мертън? Какво искате от мен в
замяна?
Усмивката, която тя му подарява, съдържа захар от индийски
галеон.
"Вие сте умен търговец, господин Голт. Оставям на вас да
определите стойността на стоката. Не го оставяйте за дълго - аз съм
търпелива само когато става дума за отмъщение".
Бианка тръгва по улица "Гилтспър" към реката, без да обръща
внимание на минувачите. Тя носи широка, триумфална усмивка, която
дори киселата миризма на кравешка тор не може да измести.
Примамена, закачена, изпратена и готова за гърнето, казва си тя.
Залъгването на Рейнард Голт е почти завършено. Сега остава да чака
само призовката.
Каква ли ще бъде тя, чуди се тя, когато дойде признанието? Каква
конспирация ще й разкрие сега, когато смята, че е намерил идеалния
партньор в престъплението?
Когато наближава Водната порта на Блекфрайърс, тя вижда
свободна каруца, която чака клиент. Тя се усмихва със задоволство.
Понякога, изглежда, има дни, в които всичко е решено да върви по твоя
път.
Настанявайки се удобно на седалката на кърмата, тя си мисли: колко
лесно е да накараш суетен човек - особено такъв, който вярва, че има
власт над теб - да скача по твоята мелодия, като бедния стар мечок
Сакерсон. Колкото по-сладък е обещаният мед, толкова по-жив е
танцът му.
38
Никълъс е достигнал предела на издръжливостта си. Той ще напише
каквото Конъл иска от него да напише. Ще каже на Робърт Сесил всяка
лъжа; ще предаде всяка клетва, която някога е давал; ще продаде
душата си на дявола - ще направи всичко, което се иска от него, стига
да му позволят да напусне тази пещ на мъчителна камера, където
всеки дъх се усеща като горещ сироп в дробовете.
На тавана е поставена решетка, едва метър квадратен. Ако се
покатери на горните щайги и легне по гръб - изпитание само по себе
си, като се има предвид, че все още носи белезници на глезените и
окови - може да диша по-свеж въздух. Но не може да го прави за дълго.
Да лежи под желязната решетка е все едно да доближи лицето си до
огън.
Ако губи сили да вика за помощ, куфията го посещава. Той води със
себе си друг яничар, който говори със същия ирландски глас като
Катал Конъл. Те подтикват Николас към мълчание, като се редуват да
го налагат с бастун.
Лицето на ирландското момче е като на гневно дете, наранено от
твърде много рани, нанесени твърде рано в живота му. Неговият
спътник запазва превъзходството на разпитващия, което Никълъс си
спомня от склада в къщата на Адолфо Сайкс: Послушайте съвета ми:
приберете се у дома при първа възможност. Няма да си първият човек,
който е дошъл тук, за да изчезне на пазара за роби...
Никълъс преценява, че трябва да е около обяд, когато отново чува
звука от завъртането на ключа в ключалката, макар че до този момент
усещането му за време не е по-добро от това на султан ал-Мансур.
Страхът, че Конъл е дошъл за него, превръща потта по кожата му в
ледени капчици.
Но Конъл не е дошъл. Посетителите са двете момчета, но този път
вместо да го бият, те му носят плодове и вода. Водата е хладка, но
плодовете са добри.
Направи най-доброто от това - казва му куфията. "Капитан Конъл ни
го даде, за да те поддържа жив. Бъди благодарен; само неверниците
могат да ядат между изгрева и залеза на слънцето. За вярващите сега е
свещеният месец на постите.
Тогава най-добре кажи на Конъл да ми донесе и перо, мастило и
хартия, защото ако ме остави още дълго тук, няма да получи писмото
си - казва Николас и избърсва потта от очите си с мръсния ръкав на
ризата си.
Защо се оплакваш? - пита куфията. 'В багниите - там, където държат
обществените роби - ги натъпкват като риби в бъчва. Те биха убили
собствените си роднини, за да имат една стая за себе си.
Но след това, за изненада на Николас, те проявяват малко милост
към него. Извеждат го навън, за да се облекчи, и закачливо разклащат
веригата, сякаш са улични артисти от Банксайд, а той - маймуна. До
ъгъла на малката сграда ирландското момче разпъва веригата, за да
може Никълъс да свали маркуча си около коленете. Не му пука за
липсата на уединение - службата в Ниските земи скоро му е избила
срамежливостта.
Макар че на очите му е необходимо известно време, за да се
приспособят към ослепителната слънчева светлина, Никълъс получава
първата си възможност да види обстановката на дневна светлина.
Мястото на мъчението му е отшелническа килия от кални тухли,
разположена в центъра на оградено със стени място на около тридесет
крачки. Единственият изход е единствената врата, през която са го
извели снощи. Той се чуди дали това е мястото, където Бимаристан
затваря онези, които страдат от най-тежките изпитания на лудостта.
Мисли си, че скоро може да се нареди сред тях, ако му се наложи да
прекара още много часове в тази потискаща камера.
"Не си тръгвай, остани за малко. Кажи ми кой си - моли отчаяно
Николас, когато се готвят да го върнат в пещта на пленничеството му.
"Не се опитвам да те измамя. Просто ми кажи кой си - всички тук сме
берачи, нали?".
Момчето с ирландски акцент се смее. Външни хора? Вече не. Когато
нашият господар стане султан, аз ще бъда херцог в двора му". Той
заема поза на афектиран благородник, с ръце на хълбоците и
високомерно отметната назад глава. Вече съм син на английски рицар,
сър Томас Уинтърборн. Велик човек, по всичко личи. Имам документи,
които го доказват. Той прави малък танцувален миманс, в който
раздава милостиня на просещи селяни.
Доказано от Rouge Croix Pursuivant, без съмнение - казва Никълъс,
надявайки се да събуди любопитството му.
Момчето спира да играе. Приближава се и се вглежда в Николас,
сякаш е експонат в кабинет с любопитни предмети. "Капитан Конъл
беше прав, ти знаеш повече, отколкото даваш да се разбере. Това ли ти
каза моят стар учител?
"Това зависи от това за кой учител говориш: Конъл или Рейнард
Голт. Предполагам, че си дошъл тук с кораб на варварска компания и
че Голт ти е дал фалшив произход.
В очите на момчето внезапно проблесна несигурност. Какво знаеш
за майстор Го?
"По-скоро какво знаете за сър Томас Уинтърборн? Освен факта, че
той вероятно не съществува. Нито пък някой от предполагаемите му
предци.
Няма никакво значение дали съществува, или не - отсича момчето.
"Аз съм негов син. Имам писмените доказателства за това. Това ме
прави с благородна кръв. А това означава, че ще бъда херцог, когато
свалим султана и...
Куфията блъска момчето, което едва не го поваля. "Престани да
бълнуваш, глупав лафазане. Не виждаш ли какво прави?
Ирландското момче изпуска веригата на Николас и се нахвърля
върху другаря си, като използва гърдите му като таран. "Как ме нарече,
езичнико?
Куфията отстоява позицията си. "Нарекох те лафазан. На моя език
това означава дрънчащ капан, безродник. А аз не съм езичник, аз съм
от Албания.
Ирландското момче изстрелва глътка плюнка в краката на другото
момче. Къде, по дяволите, е това? - иска да знае той, като бута другаря
си. "Можеш да бъдеш шибан херцог на Албания, колкото и да ме
интересува, но само ако имаш родословие от колежа на хералдите, за
да го докажеш. Ако не, ще трябва да се правиш на чуруликащ пред
онези от нас, които имат. Как се казва слуга в Албания?
Двамата яничари се гледат един друг, а темпераментът им е
нажежен, тъй като са прекарали толкова много досадни часове в
охрана на вратата към Бимаристан.
Николас се възползва от шанса си. Придвижва се толкова бързо,
колкото му позволяват изнемощелите крайници, и хваща оловната
верига в двете си ръце. Замахва с примката към главата на албанеца с
безумната идея да я увие около гърлото му и да го задуши, докато
ирландецът не предаде ключовете си.
Подобно на повечето действия на отчаяние, това не е обмислено
почти никак. И има приблизително същите шансове за успех. Веригата
се приземява безрезултатно през задната част на врата на куфия. Преди
Никълъс да успее да опита отново, двете момчета са върху него,
размахвайки юмруци, които удрят по тялото му. Спънат от веригите на
глезените си, той пада тежко, а при приземяването песъчинките
издраскват лицето му.
Първият ботуш го удря точно над дясното бедро. От болката устата
му се разтваря и поглъща мръсотията от пода на комплекса.
Следващият удар се забива косо под рамото му. Третият е удар в
дясната му подбедрица, който вкарва жлъчка в гърлото му и го обръща
настрани, така че той гледа чифт хоризонтални ботуши, а на мъгливия
фон - стена и врата, лежащи настрани. След това броенето отстъпва
място на опитите да не повърне.
Гласът на ирландското момче достига до Никълъс така, както
приглушеният рев на вълната достига до човека, когото топи.
"Не го убивай, братко. Господарят ще иска да чуе какво има да каже.
Той е противен малък гадняр, но ножът ще го накара да проговори.
Винаги го прави.
Лежейки свит в мръсотията, Никълъс се взира в наклонения свят
през цветчетата пот, които се събират в ъгълчетата на очите му и се
стичат по изцапания му нос и буза.
И докато го прави, вижда как вратата в стената на комплекса се
отваря. Появяват се три фигури, които се носят към него като призраци
в сън. Ботушите на двамата нападатели се отдалечават и той чува как
албанецът промърморва нещо, което много прилича на молитва за
милост. От ирландското момче се чува приглушено "Света Богородица,
Майка Божия!".
Принуждавайки се да фокусира очите си, Николас разпознава
мършавата, оплешивяваща фигура на Арнулт дьо Лисле, а до него -
хирурга Ваду.
Но третата фигура се врязва в погледа му дори повече от парещия
пясък и пот. Над него, облечен в бяло, стои Мохамед ал-Анури, а очите
му наблюдават Николас с безпристрастната преценка на сокол.
39
Бианка е прекарала деня в това да върне мазето на Джакдаун в
аптекарската си стая. Нед и Тимъти са извършили тежката работа, като
са пренасяли торбите и кутиите надолу през отворения люк, който
осигурява достъп от двора, а Роуз е помагала с пакетите растения и
билки.
Умът ѝне беше изцяло съсредоточен върху работата. За какво си
мислех? - питала се е сто пъти, ако се е питала веднъж. Каква временна
лудост ме накара да го направя? Влязох в бърлогата на лъва и по
някаква причина, която само майка ми би могла да обясни - ако беше
жива, а добре, че не е, защото щеше да получи апоплексия - пъхнах
главата си в устата на лъва. Кой друг, ако не жена, лишена от всякакъв
разум, би направил подобно признание на човек с характера на Голт и
би повярвал, че това може да завърши добре?
Сега тя е убедена, че има връзка между убийството на Соломон
Мандел и убеждението на Голт, че Никълъс ѝе разкрил втората
причина, поради която Сесил го е изпратила на варварския бряг. Но ако
има втора причина - и тя е довела до смъртта на евреина - това просто
засилва тревогата ѝ защото не може да е добра. Ако има нужда от
доказателство за това, мисли си Бианка, трябва само да си спомни
какво ѝказа Голт онзи път, когато се разхождаха заедно покрай реката:
Католическата кауза в Англия би могла да се възползва от талантите
ти. Това беше покана за бунт, ако някога е чувала такава.
Защо Никълъс не е бил откровен с нея? Нима искаше да я предпази?
Ако е така, това само е влошило нещата. Тя тропна с крак, вдигайки
малко облаче от разлята жълта сяра. "Защо не можа просто да ми
кажеш?
Какво е това, госпожо? - казва Роуз.
Притеснена, че мислите ѝса заживели извън главата ѝ Бианка
казва: "Нищо, Роуз. Просто си мислех.
През отворената капандура до нея достига слабият звук на
камбаната на църквата "Свети Спасител", която бие за вечерната песен.
Тя слага товара си от жълт жиловлек, който използва за лечение на
язви, и го поставя до торбите със сяра, които Нед е събрал.
Това е последното количество сяра - казва Нед и поглежда през
отвора към двете жени долу. Все още има едно малко сандъче във
вашата стая, което трябва да донесем.
Бианка си спомня за сандъчето, в което държи книгите на баща си,
тези, които е донесла от Падуа, и сребърния му петрички кръст. Да ги
донесе обратно в Джакдаун сега би изглеждало като признание за
провал. По-добре е, мисли си тя, да ги остави на Дайс Лейн като
призив да се върне, когато заразата бъде победена.
Остави го там, Нед - обажда се тя. "Достатъчно се потруди днес.
Нед сяда на ръба на люка, отпуска се на ръце и с изненадваща
ловкост за такъв едър мъж се спуска лесно на пода на мазето. Вдига
новата си булка за кръста и я слага върху редицата чували, за да ѝсе
любува.
"Мъжо, внимавай! Роза изпищява. "Не искам да си изцапам задника
със сяра. Ще остави жълто петно на задника ми.
Гъстата червена брада на Нед се разцепва в усмивка. "Не ти трябва
сяра, за да запалиш основите си, добра съпруго Монктън!
Това не е развратна къща, вие двамата - казва Бианка и завърта очи.
"Ако беше така, щях да накарам пастор Муди да служи в чешмата.
Нед побутва един голям палец по посока на стълбите към мазето.
Току-що чух олдърмен Спайви да казва, че се носят слухове, че
кралицата е наредила забраната за събирания да обхване и панаира
Бартоломей. Той не е отменен от тази страна на Потопа. А и градските
компании трябва да спрат всички паради и празненства. Той поклаща
отчаяно голямата си глава. "Ще ви кажа, госпожо, че когато господин
Ник се върне у дома, ще намери Лондон за жалко място".
Погледни на това от добрата страна - казва Бианка. "Все още сме
отворени. И можем да си направим тук откровение, което да надмине
най-добрите.
Роуз й намига тревожно. "Когато се върне у дома, ще ти трябва ли
отново този възел за целувки? Или мислиш, че ще се справиш сама?
Бианка я поглежда, докато смехът ѝне се пречупва и тя не запраща
Нед и Роуз по стълбите на мазето. Благодаря ти, че за един ден стига с
тези глупости - казва тя. "Мисля, че е добре да изпием по една чаша, за
да изкараме праха от гърлата си.
Но докато ги следва до чешмата, Бианка се чуди колко дълго трябва
да чака Рейнард Голт да се свърже отново с нея. Удовлетворението,
което е изпитвала, когато е напускала къщата му на улица "Гилтспър",
е изчезнало. Сега тя почти се страхува от призовката. Защото каквото и
да й разкрие след това - в каквото и да е замесен - собственото й
признание пред него, че е католически шпионин, макар и фантастично,
е повече от достатъчно, за да я обесят.
40
Ударите са оставили Никълъс единствен обитател на свят, в който
единственият звук е високото свистене в ушите му; единственият вкус
- желязната подправка на собствената му кръв; единственият пейзаж -
гледката на болката, която няма хоризонт.
Той вдига поглед от мръсотията, заслепен от блясъка на слънцето.
След това, когато очите му се фокусират, той различава бялото облекло
на Ал-Анури, което се извисява над него, а на колана му има извит,
украсен с бижута кинжал. Очите с качулка го гледат с доволно
забавление, сякаш е плячка, за чието поваляне е било необходимо
известно умение.
След това свистенето в главата му отстъпва място на приглушени
гласове, проникващи от реалността: дьо Лисле говори на арабски; ал-
Анури издава нещо, което звучи като фусилия от заповеди; звук от
бягащи крака, кожа от сандали, която се удря в пръстта. Силни ръце го
вдигат без усилие на крака, сякаш е в безтегловност - войници, мисли
си той, имайки предвид металния шепот на верижната броня върху
кожата. Отново изправен, той се люлее като същество, закачено и
влачено от един свят в друг, без да е сигурен дали може да диша
въздуха му или да стои изправен на повърхността му.
След няколко мига, през които му дават да пие вода, сетивата му
започват да се оправят, но едва когато се оглежда и вижда куфията и
ирландското момче, приковани на колене - под зоркия поглед на двама
едри брадати мъже в раирани ленени туники и качулки, със заредени
арбалети в ръце - разбира, че това не е началото на някакво ново
мъчение, а спасяване.
Негово превъзходителство казва, че си най-големият късметлия -
казва дьо Лисле на Николас, след като го отвеждат обратно в
Бимаристан, в малкия иван, където предишната вечер е молил за
помощ хирурга Уаду. Ако хирургът Уаду беше отишъл при ал-Седик, а
не при мен, когато си се обърнал за помощ, щеше да си на път да се
превърнеш в мъртвец.
Оглеждайки се, Николас вижда, че отделението е освободено от
пациенти, дори от мъжа, който се възстановява след ларинготомията.
През отворената врата, водеща към останалата част на болницата, той
вижда още въоръжени мъже. Не му е ясно как могат да носят поща при
този климат - дори в относителната прохлада на Бимаристан. Но той се
радва, че са там.
Под ръководството на хирурга Уадуд един асистент промива с мед и
вода раните му, като с острието на малък, но много остър нож изтръгва
малки парченца пясък от бузата му. Посинял и отслабнал, той седи
пасивно на един диван, докато дьо Лисле разкрива мярката на
щастието му.
Очевидно хирургът Вадуд не харесва много ал-Седик - продължава
дьо Лисле. "Тя казва, че той се отнася към болницата като към свое
лично владение. Всички тук се страхуват от него, с изключение на нея,
разбира се. Тя знаеше, че вие сте английският пратеник, затова
смяташе, че е редно личният лекар на султана да чуе за това, на което е
станала свидетел, а не човек, който има навика да третира най-добрия
хирург на болницата повече като мияч на болни тела, отколкото като
техен лечител.
"Искаш да кажеш, че зад това стои ал-Седик? Той ли е Соколарят?
Дьо Лисле изглежда озадачен. "Не знам какво имате предвид. Но да,
министър ал-Седик е подготвял заговор за свалянето на Негово
величество. Той е признал. Поглежда с неприязън и добавя: - След
признанието бях повикан, за да го поддържам жив. Бяха сурови в
разпита си.
Мисля, че ви дължа извинение, професор дьо Лисле - казва
Николас. Когато ви видях с фра Киприан в хамама, стигнах до
заключението, че ако има някаква заплаха за султана, тя е от френски
лекар и йезуитски свещеник. Бях прибързан. Трябваше да бъда по-
малко склонен към грешна преценка.
Смехът на Дьо Лисле съдържа само нотка на упрек. Подчинена на
английската еретичка Елизабет прави лесно заключение за един
французин! Кой би очаквал подобно нещо?
"Да, добре, както казах, съжалявам.
Предполагам, че трябва да ви бъда благодарен - отвръща дьо Лисле
и се успокоява. 'Ако Негово Величество паднеше, подозирам, че
животът на лекаря му нямаше да надхвърли дълго време неговия
собствен. Той кимва към хирурга Уаду. Но ако се дължи благодарност,
законният получател стои там.
Никълъс също мисли така. Мисли го с пълни шепи. Слиза твърдо от
дивана, приближава се до хирурга и прави учтив поклон. Болката в
дясното му бедро, която го пронизва при сгъването на коляното, го
кара да си поеме рязко дъх, но той все пак успява да каже сърдечно
"Имате моята непреходна благодарност, хирург Вадуд". След това
поглежда към дьо Лисле, за да му помогне, и продължава: "Ако не
беше вашата намеса, нямаше да имам никаква надежда да се върна при
жената, която обичам. Дължа ви живота си. Каквото щастие Бог сметне
за нужно да ми дари сега, моля се да го дари на вас два пъти повече.
Още един поглед към дьо Лисле. "Ще кажеш ли това? Кажи й точните
ми думи.
Когато французинът приключва с превода, безстрастните дотогава
кафяви очи на хирурга Ваду се превръщат в място за една от най-
красивите усмивки, които някога е виждал. Тя дава кратък отговор.
Дьо Лисле превежда.
"Хирургът Ваду казва, че имате ръцете на добър човек. И добър
хирург. Казва: върни се у дома и им разкажи какво си видял тук, в
Бимаристан ал-Мансур. Кажи им, че не всички сме езичници.
Къщата на Мохамед ал-Анури е палат с просторни стаи,
разположени около градина, пет пъти по-голяма от тази на Улицата на
тъкачите. Николас е настанен в приятна стая с изглед към фонтан,
обграден от лилави бугенвилии. Слуга му носи чиста рокля от
берберски плат, боядисана в цвета на горещото лятно небе. Николас
изпитва вълчи глад. Той прави движение, с което слага храна в устата
си. Слугата изглежда ужасен. Тогава Николас си спомня, че е
свещеният месец Рамадан. От изгрев до залез слънце няма да се
приема храна - в това домакинство, или поне така изглежда, няма да се
приема храна дори за неверник. Той решава, че няколко часа глад са
съдба, която е за предпочитане пред тази, която вероятно вече е
сполетяла двете момчета, дошли при него в комплекса. Сега вече
разбира: когато куфията и останалите са го разпитвали в къщата на
Адолфо Сайкс, те не са били хора на ал-Анури, както са твърдели, а на
ал-Седик. Беше ги изпратил при Николас, за да разбере колко, ако
изобщо нещо, е научил за заговора на Соколаря.
Дьо Лил и ал-Анури идват при него няколко минути по-късно.
Министърът гледа Николас с тъмни, проницателни очи. И все пак в тях
се долавя нотка на забавление, сякаш е бил приятно разубеден в
лошото си мнение. Той произнася бърз изблик на арабски език, за да
може дьо Лисле да го преведе.
'За да спестим време, Негово превъзходителство желае да
признаете, че сте английски шпионин. Отричането няма да ви послужи
добре.
Тогава това е отсрочка, а не бягство, мисли си Николас, докато нова
вълна от страх преминава през тялото му.
"Не съм шпионин, а просто лекар. Изпратен съм тук, за да уча
физика - казва той, знаейки колко неубедително звучи отричането му.
Лекар, който по случайност може да дешифрира кодирани депеши -
казва дьо Лисле, като дори успява да улови част от скептицизма на ал-
Анури. Моля, не губете времето на Негово превъзходителство да
отрича, д-р Шелби. В стаята ви в къщата на Сайкс хората на Негово
превъзходителство намериха хартия с определени букви, написани
върху нея. Той смята, че тя е била използвана за отключване на кода на
Сайкс. Когато късно снощи арестува ал-Седик в жилището му, той
намери пълната депеша на Сайкс, заедно с копие от нея, направено на
чист английски език. Предполага, че това копие е било дешифрирано
от вас. Аз самият го прочетох. Вярно е, че имаше някои грешки, но те
бяха много по-малко, отколкото ако отговорен беше ал-Седик. На
английски език ръката му не е толкова опитна, колкото езикът му,
макар че скоро няма да има нужда и от двете. Бузата на французина се
изкривява от неприязън. "Това, което Негово превъзходителство много
би искал да знае, е как сте открили оригинала, след като хората на
предателя ал-Седик не са могли.
Отричането е безсмислено, осъзнава Николас. Той поглежда
откровено ал-Анури, докато отговаря. "Беше късмет, наистина. И
фактът, че и Сайкс, и приятелят му в Лондон вярваха в един и същи
талисман. В противен случай може би никога нямаше да разбера къде
Сайкс е скрил писмото си. Откъде Негово превъзходителство е знаел,
че Ал-Седик заговорничи срещу султана, преди да се сдобие с
последната депеша на Сайкс?
"Негово превъзходителство отдавна подозираше ал-Седик. Но
досега не е разполагал с доказателства - казва французинът. "Той също
се е сражавал в битката срещу португалците и испанците, когато
Негово Величество ал-Мансур е станал султан, и никога не е вярвал на
протестите на ал-Седик за лоялност. Вашите действия доказаха, че е
прав.
Николас с мъка си спомня думите на Хадир по време на пътуването
от Сафи: Тогава ал-Седик идва на колене при ал-Мансур и моли за
прошка. Негово величество проявява милост и сега ал-Седик го обича
като брат...
Той поглежда директно към ал-Аннури и казва: "Значи Негово
превъзходителство е мъдър човек. В Англия лорд Бъргли - най-
довереният съветник на нашата кралица - вярва, че ал-Седик е
приятел. Той дори написа писмо в знак на признателност. Аз самият го
предадох на ал-Седик.
Негово превъзходителство съжалява, че не е могъл да ви защити от
такова сурово отношение, но след като ал-Седик прогони своите
наблюдатели, това стана по-трудно. Има само толкова пъти, когато
човек може да мине по улицата и да наблюдава някоя къща, преди
присъствието му да бъде забелязано. В противен случай можехме да
спасим живота на домашните ви.
Ужасният образ на сцената в градината на Улицата на тъкачите се
разкъсва в съзнанието на Николас. Ако имате ал-Седик, надявам се да
имате и онзи копеле-убиец Конъл. Отнасяйте се с него толкова сурово,
колкото искате - това няма да е повече, отколкото заслужава.
Дьо Лисле предава посланието си. Отговорът не е това, което
Николас иска да чуе.
"Конъл се връщаше в имението на ал-Седик, когато видя, че
пристигат хората на Негово превъзходителство...
"Той избяга?
"Той не може дълго да избегне залавянето.
"А какво става с яничарите на ал-Седик? Какво ще стане с тях?
"Хората на султан ал-Мансур ги нападнаха тази сутрин в касабата
на ал-Седик в Таханут, в планините. Дали са ги взели всички - е,
отговорът на този въпрос ще трябва да се изчака, след като се проведат
тежки разпити.
Сред тях има и англичани, чираци, които Голт и Конъл доведоха тук
- казва Николас. "Те трябва да бъдат освободени, изпратени у дома.
Бърз поток от арабски от ал-Анури. Дьо Лисле превежда.
"Негово превъзходителство съжалява, че това не може да стане. Те
са избрали да станат наемници в една бунтовническа кауза. Те ще
трябва да понесат последствията от действията си.
Не им беше даден голям избор - възразява Николас. Той се сеща за
Хортоп, сина на кентския овчар. "Те са просто обикновени момчета от
бедни семейства. Беше им обещано богатство, нов живот в изобилие,
бягство. Не са знаели какво купуват. Ако ги изпратим у дома, ще
покажем на моята кралица, че съюзникът ѝв борбата срещу Испания е
милостив човек".
Негово превъзходителство ще го обмисли - казва дьо Лисле, когато
ал-Анури е усвоил казаното от Николас. "Но той би искал да чуе от вас
как министър Сесил е научил за предателството на ал-Седик".
"Той не е научил. Просто се е загрижил, когато Адолфо Сайкс е
спрял да изпраща депешите си. Затова ме изпрати тук, за да разбера
какво се е случило с него. Ако това е шпионаж - като се има предвид,
че единственото желание на сър Робърт беше да защити и двете ни
кралства - тогава да, аз съм шпионин.
Ал-Анури изслушва предаването на дьо Лисле на думите на
Николас със замислено намръщване. Когато той отговаря, на Николас
му се струва, че чува името Соломон Мандел.
Негово превъзходителство иска да знае дали имате сведения за
негов човек в Лондон - казва дьо Лисле. "Евреин на име Соломон
Мандел.
Николас вдига очи към тавана, изпускайки дъха си в дълъг, тъжен
поток. "Значи вие сте турчинът. Соломон Мандел е бил вашият човек.
Този път ал-Анури няма нужда от преводач, за да разбере смисъла
на думите на Николас. Погледът на ястреба се смекчава, дори когато
очите се стрелкат от Николас към дьо Лисле и обратно. Грижливо
подстриганата черна брада се стяга към челюстта със самообвинение.
Той беше убит - казва брутално Никълъс. "Заговорниците в Англия
смятаха, че последната депеша на Сайкс е изпратена до него, а не до
Робърт Сесил. Съжалявам. Наистина съжалявам.
Вие го познавахте? - пита Ал-Анури.
"Намерих го.
Ал-Аннури отива до отворения прозорец и се вглежда във фонтана,
а на ъгловатото му лице се появява съзерцателна гримаса. Той
прошепва нещо по посока на бугенвилията. На Николас това му звучи
така, сякаш дава обещание на мъртвец. Когато се обръща обратно в
стаята, слабият блясък на забавление в очите на мавъра е изчезнал,
заменен от плашеща интензивност. Гласът му е остър като кинжала със
скъпоценни камъни, който носи. Дьо Лисле го долавя, докато
превежда.
"От моя приятел Соломон знам, че мога да се доверя на капитан
Яксли от "Марион". Той все още е в Сафи. Ще се върнете в Англия на
борда на неговия кораб, д-р Шелби. И когато стигнете там, ще ми
направите малка услуга в замяна на това, че ви спасих живота.
"Разбира се. Всичко.
Ще откриете този, който е убил моя приятел Соломон Мандел, и ще
изтриете присъствието му от този свят. Ще отровиш кладенците им и
ще избиеш добитъка, който ги храни. Ще изгориш небето над тях. Ще
им донесеш мор и смърт, дори до седмото поколение. Ще изтриете
имената им, така че Аллах да забрави, че някога ги е създал. Ще
направиш ли това за мен?
Николас посреща погледа на мавъра, без да помръдва. Да - казва той
и се сеща за Соломон Мандел, за Хадир и мечтите му за успех, за баба
Тизири, за Гвата и широко скроената му сестра Лала, която избяга,
когато той ѝсе усмихна. "Ще го направя. Без значение какво ще стане,
аз ще им въздам справедливост. InshāAllā.
41
Сафи е град, който е паднал под ударите на враг, за който не е знаел,
въвлечен във война, за която не е знаел, че се води. Всеки, покрай
когото минават, се прекланя пред министър ал-Анури и поднася това,
което Николас смята за искрени протести за лоялност към султан ал-
Мансур.
Отрядът мавританска кавалерия под командването на ал-Аннури е
изминал пътя от Маракеш за рекордно кратко време. За Николас ездата
- на едра андалуска кобила - е уморителна, но вълнуваща.
В Кехла, старата португалска цитадела на хълма над пристанището,
губернаторът се полюлява на скъпите си плочки и се кълне в Аллах, че
никога не е знаел какво се случва долу в пристанището. Никога не е
срещал неверника Конъл. Никога не е вземал и един християнски
дюкат, за да гледа встрани. Като доказателство за невинността си той
представя митническия служител, когото Николас срещнал, когато
"Праведниците" акостирали, Мули Хасан. Изведен на дневна светлина
от някаква смрадлива яма, Хасан е вързан така, сякаш притежава
херкулесовска способност да разкъсва всички, освен най-здравите
вериги. От пурпурната каша по лицето му Николас за миг се замисля
дали не се е нагълтал с консервата от берберис, за която си спомня, че
му е давал Конъл. Но празният поглед в очите на мъжа и зъбът, който
все още е забит в долната му устна, подсказват друго.
Долу на кея Никълъс претърсва крепостта Касар ел Бахр и околните
складове в търсене на новини за Конъл. Дьо Лисле е негов преводач, а
четирима от хората на ал-Анури са негови телохранители.
Никой от разпитаните не признава да е виждал ирландеца.
Николас изкачва каменните стъпала към крепостната стена. Върви
покрай линията на осемте масивни роялни оръдия, за да огледа по-
добре крайбрежието. И трите английски кораба - "Праведник",
"Марион" и "Люк от Бристол" - все още са закотвени на вълнолома.
Напълно натоварени, единственото, което ги възпрепятства да
отплават, е отряд султански морски пехотинци - намръщени мъже в
раирани туники, наметнати върху пощенски плащове, с извадени
арбалети, които са се качили на борда по заповед на министър ал-
Анури точно с тази цел.
Николас забелязва, че на котвената стоянка в Сафи липсва един
кораб. На плажната ивица, където при предишното си пристигане е
видял да лежи корсарът "Мавър", сега има само набразден пясък. Той
се чуди дали Конъл не е избягал на борда му. Опасенията му се
потвърждават, когато се качва на борда на "Марион".
Капитан Яксли е компактен, жилав малък девонски морски териер с
дрезгав глас и сиви като океан очи. Мечът, който носи, е почти
прекалено дълъг за краката му. Той излъчва спокойна компетентност.
Градът е настръхнал от вчера на обяд, д-р Шелби - казва той, като
хвърля съмнителен поглед върху синята берберска рокля на Никълъс.
"Какво, по дяволите, се случва? Не мога да разбера нищо от тези
езичници.
"Заговор, капитан Яксли. Заговор за свалянето на султан ал-Мансур
и предаването на Мароко на доновете. Конъл е част от него. Виждали
ли сте го?
"Да, той пристигна вчера. Не искаше да говори с никого, освен със
Стоули, капитана си на плаването.
Никълъс си спомня за грубияна, който е стоял до него, докато
пясъчният часовник е отбелязвал смяната на вахтата. "Къде са сега?
"Само Всевишният знае това, д-р Шелби. Или може би дяволът.
Конъл може и да е добър моряк, но винаги съм смятал, че от този
човек лъха на Луцифер.
"И не сте го виждали от вчера?
"Когато го попитах какво става, той ме прокле за дивак и отведе
Стоули със себе си. Оттогава нашите хора ме питат какво се случва.
Всички се страхуват, че маврите ще ни извадят на брега и ще ни
направят пленници.
Откога го няма този мавърски корсар?
Яксли хвърля поглед към плажа през въжетата на "Марион". "Вчера
гребците слязоха при нея във вериги от Сафийското робско банио,
малко преди залез слънце, заедно с около десетина яничари. Не се
учудвам, че са тръгнали да робуват по крайбрежието към Лисабон. И
ще им е лесно - вятърът е много слаб. С гребци, които знаят какво
правят, една корсарска галера лесно ще изпревари християнско платно
в това време". Той изхвръква с благодарност. "Сигурно търсят хубава
награда; не съм виждал толкова голяма галера да се откъсне от брега
толкова бързо през всичките години, откакто плавам до бреговете на
Варвара.
Николас се усмихва с разбиране. Конъл е избрал най-бързия начин
за бягство.
Капитан Яксли, може би знаете, че бях изпратен на борда на
"Праведник" от сър Робърт Сесил. Носех послания на добра воля от
кралицата до султан ал-Мансур.
"Да, чувал съм подобно нещо.
"Тогава чуйте и това: Султан ал-Мансур е ценен съюзник на Англия.
Тайният съвет на кралицата трябва да знае за това, което се е случило
тук. От тяхно име ви моля за помощ, за да се върна в Англия възможно
най-бързо.
Яксли не се поколебава. "Това е цялото извинение, от което се
нуждая, д-р Шелби. Никой от моите хора не желае да се забърква в
кавга между маврите. И без това има достатъчно английски моряци,
които тънат в плен из Варвара.
Колко скоро ще сте готови да отплавате?
"Товарът вече е натоварен. Приливът е в наша полза. Но при този
слаб вятър ще трябва да изкараме "Марион" в морето. Можем да се
отдалечим от кея за един час, но може да минат още няколко, преди да
се отдалечим достатъчно, за да хванем подходящ вятър.
Тогава се заемете със задачата си, капитан Яксли - каза Никълъс.
Междувременно ще кажа на министър ал-Анури да махне пехотинците
от кораба ви. Колкото по-бързо се отдалечим, толкова по-скоро твоите
хора ще пият английска бира и ще харчат наградата на Сесил.
Три деца водят стадо кози по пътя от Кечла надолу към
крайбрежието. Когато виждат внушителната фигура на Мохамед ал-
Анури, който ескортира Николас и дьо Лисле обратно към кея след
последната среща в имението на губернатора, щастливите им
разговори престават и те замлъкват, като бързо отблъскват животните
от пътя. Никълъс си мисли колко лесно и той е попаднал в капана на
погрешната преценка на мълчаливия министър.
Когато стигат до кея, ал-Анури щраква с пръсти. Слугата, който ги
следваше на почтително разстояние, бърза с кожена торбичка,
украсена със златни нишки и перли. Слугата я подава на Николас, а ал-
Аннури разказва на арабски на дьо Лисле.
Това съдържа писмото, което Негово превъзходителство е написал
до вашия министър Сесил - обясни дьо Лисле. "То е на италиански
език, който Негово превъзходителство владее. Той вярва, че сър Робърт
ще успее да намери човек, който да го преведе.
Ако е написано с картинния шрифт на Рамзес Велики, Робърт Сесил
вероятно ще намери някой, който да му каже какво пише в него -
отвръща Никълъс многозначително.
Дьо Лил изглежда несигурен дали се шегува. 'Освен това в
торбичката се намира подаръкът, който султанът ти даде в двореца
Бади - пръстенът. Той е възстановен от къщата на ал-Седик. Негово
превъзходителство казва, че ви е даден като мярка за приятелството на
султана и затова трябва да остане у вас. И накрая, има и дукатите,
които сте оставили в стаята си в дома на Адолфо Сайкс. Разбирам, че
хората на Конъл не са искали да се върнат на мястото, където са взели
телата на старицата и двете деца. Смятали са, че това е нещастие. Един
от тях протестираше - преди да умре, - че е воин, а не обикновен
мародер".
"Това ли се е случило с яничарите на ал-Седик - всички са мъртви?
Дори новите чираци от Праведните?
Дьо Лил изглежда притеснен. "Негово превъзходителство не намери
за нужно да ми каже. Но конспирацията тук е опасен спорт, д-р Шелби.
Дори повече, отколкото в Англия или Франция. Ако им попречиш,
маврите нямат милост. Играйте с тях на измяна и е разумно да се
уверите, че ще спечелите.
Яксли беше прав. Отнема часове, за да се изведе "Марион" от
пристанището на Сафи. Под блестящо синьото небе и вятъра, който
едва разрошва косата, две от лодките гребат напред, изплавайки
въжето с прикрепена малка кедрова котва. Когато въжето се изтегли,
котвата се пуска на дъното на залива. След това екипажът на кораба се
труди на калпака, за да го издърпа до котвата. Процесът се повтаря,
кабел по кабел, толкова често, че Никълъс губи бройката. В крайна
сметка екипажите на лодките пускат каиша на десет сажена вода, а
"Кехла" е избледняла до бледо петно на фона на храстите и
маслиновите дървета. Дори крепостните стени на Касар ел Бахр на
брега губят очертанията си и се превръщат в нещо повече от тънка
линия пясъчник, танцуваща в горещината над прибоя.
И тогава вятърът малко се усилва. Дългите ветрила, които висят
безпомощно на мачтите, започват да танцуват, а морето се надига на
дълги, бавни вълни под кила на "Марион". Капитан Яксли дава заповед
да се отплава. Когато екипажът се втурва в такелажа над главата му,
Никълъс отново изпитва неудобството на неумелия, който е захвърлен
сред умелите. Той си позволява да се оправдае със заздравяващите си
натъртвания и да седне спокойно до кърмовия парапет.
По време на дългия преход от пристанището е имал време да
прецени Марион. Тя е по-малка от "Праведник", по-елегантна, с нисък,
грациозно извит нос и висок, загребен кърмови касъл. Носи по четири
оръдия на борда. Мисли си, че не би могъл да бъде на по-добър кораб.
Всичко, от което се нуждае сега, е добър южен вятър, който да напълни
платната му.
Все още пресмята късмета си, когато чува викове от горната част на
кораба, които привличат вниманието на Яксли.
Поглеждайки нагоре, Никълъс вижда няколко ръце, разположени
високо в такелажа, които сочат по посока на носа, за който Катал
Конъл му беше казал, че е Рас Лафаа, Главата на змията. Той се обръща
в посоката, посочена от протегнатите ръце.
Ниско на фона на блестящите върхове на вълните тъмна фигура се
движи по пътя им, по-бързо, отколкото този вятър би трябвало да може
да носи кораб. После Николас вижда сребристия, ритмичен отблясък
на пяната, който бележи движението на веслата, които се удрят в един
глас във водата.
Това е корсарят Мавър - казва Яксли, потвърждавайки опасенията
на Никълъс. "Мисля, че иска да се спусне към нас. Той поглежда
Николас, а сивите му очи търсят отговор.
Това е Конъл - признава Никълъс, усещайки как косъмчетата по
тила му се повдигат, което няма нищо общо с вятъра. "Той търси мен.
Той има приятели в Англия, които ще отидат на ешафода, ако доживея
да стигна до дома. Но ние можем да го отблъснем, нали?
Яксли го поглежда притеснено. "С по-добър вятър, да. Но в момента
имаме много малко път. Не можем да маневрираме. Той ще може да се
държи на разстояние от кюверите, а след това да пресече кърмата ни.
След това ще трябва само да ни обстрелва с оръдията си, докато се
превърнем в корпус и половината от нас загинат. Когато е готов, ще се
приближи и ще се качи на борда ни".
"Сигурно имаме някаква защита срещу това?
Само рабинетата - казва Яксли, посочвайки леко оръдие, поставено
на въртящо се желязо близо до кърмата. "Един изстрел от него ще ги
прогони. Но те не са глупаци. Няма да рискуват да се качат на борда,
докато не го сринат. Той няма обсега на техния преследвач на носа.
"Не можем ли да изпратим сигнал, за да кажем на Касар ел Бахр, че
сме в опасност?
"Оттук едва го виждаме, д-р Шелби. Освен това сме почти извън
обсега на техните боеприпаси. Маврите са добри стрелци, но никой не
може да отнесе изстрел по-далеч, отколкото Господ Бог иска да лети.
Колко време ни остава, капитан Яксли?
"Предполагам, че по-малко от час. Беше излязла от водата заради
кариерата - ето защо беше на плажа. Корпусът ѝще бъде изчистен от
плевели и раковини, така че ще разцепи водата още по-бързо. Така че
най-добре е да паднете на колене, доктор Шелби, и да помолите
Всемогъщия да напълни дробовете си и да започне да духа".
Едва думите излязоха от устата на Яксли, и флаговете, които се
развяваха от мачтите, паднаха безсилно като обвинителни пръсти,
насочени надолу към палубата. Новопоставеното платно виси мрачно
от ярдовете и се удря в мачтите, докато накрая цялото движение не
спира.
Изглежда, че Всемогъщият днес има и други неща за вършене,
освен да духа.
Понякога корсарът се вижда от гледната точка на Никълъс до Яксли,
а понякога не. Лекото вълнение или отблясъците на слънцето върху
водата могат да го заличат за минути. Един път изчезва достатъчно
дълго, за да може Никълъс да се надява, че внезапна катастрофа го е
погълнала. Но винаги се завръща, малко по-голяма, малко по-ясна. С
помощта на пясъчния часовник до кутията с компаса Никълъс вижда,
че е изминал половин час от първия вик от такелажа. Корсарят вече е
на около пет дължини на кабела от гредата на "Марион", точно извън
ефективния обсег на въоръжението му, и маневрира, за да се приближи
отзад - вълк, преследващ изтощен, куцащ задник.
И все още няма вятър. "Марион" едва е скъсил разстоянието до "Рас
Лафаа".
Яксли заповядва на най-крайния кълверин да опита късмета си с
далекобойна стрелба. Сътресението се усеща като удар в гърдите на
Никълъс. В неподвижния въздух задушливият дим се носи бавно към
носа, изпълвайки гърлото на Николас с острата, дяволска миризма на
изгорял черен прах. Плясъкът на десантния изстрел се издига от
морето точно на нивото на корсара, но на петдесет или повече метра от
поклащащата се редица от гребци.
Този копеле е хитър - казва Яксли. "Знае, че нямаме достатъчно път,
за да обърнем кюверите срещу него, щом се отдалечи от нашия
квартал. Ако не сме внимателни, ще ни ухапе по задника, д-р Шелби.
Яксли заповядва да се постави кормилото, опитвайки се да завърти
"Марион" и да запази лъча към корсара. Но в спокойния въздух и
бавното море тя просто се носи по посока на рака.
Сега Никълъс вижда ясно врага си. Веслата се движат в
дисциплиниран ритъм, задвижвани от оковани в белезници роби, които
знаят, че да се поколебаеш означава да получиш камшик или нещо по-
лошо. Тя е оръжие, което се задвижва не от тетивата на лъка или от
пламъка на запаления прах, а от човешките усилия. Той вижда
яничарите, облечени в пощенски ризници и шлемове, които чакат да
хвърлят грайферите си към кърмата на "Марион". И вижда Катал
Конъл на носа ѝ чието солено лице се усмихва като танцуваща
маймуна на Дявола.
Изхвърлете ме на дрейф, капитан Яксли - казва Никълъс. "Те искат
мен.
Лицето на Яксли изглежда неестествено спокойно, като се имат
предвид обстоятелствата. Той сякаш не е чул какво е казал Никълъс.
Вместо това изважда меча си и го размахва нагоре. Заредете рабинето!
- изкрещява той. "Градушка - два контейнера! Всички да се съберат на
кърмовия замък, за да не допуснат абордаж!
Никълъс разбира, че когато човек е наблюдавал как вълна с
размерите на малка планина се разбива над кораба му и е доживял да
излезе от другата страна, битката не е загубена, докато Бог не каже, че
е загубена.
Екипажът на "Рабинет" зарежда цевта на въртящата се пушка с вата,
прахосмукачка и две платнени топчета с градоносен куршум. Николас
е виждал ефекта ѝв Ниските земи: разпръскващ се взрив от
мускетарски сачми, който може да помете мъжете, както гръмотевична
буря може да изравни със земята поле с пшеница в Съфолк. Но сега,
гледайки към корсара, докато той се приближава, той вижда
оръжейния екипаж, приседнал до оръдието за преследване на носа в
носа му. Тежкият му изстрел скоро ще разбие кърмата на "Марион",
унищожавайки рабината, преди да успее да се възползва от нея.
Капитан Яксли, спуснете един от скифовете си - изкрещява
Никълъс, като най-сетне приема ръката, която нещастието му е
отредило, знаейки, че картата, която е обърнал, е тази със скелетния
конник върху нея. "Той иска мен. Ако ме пуснеш на дрейф, Конъл ще
получи наградата си. Ако не го направиш, той ще избие всички до един
от нас. Виждал съм на какво е способен.
Яксли изглежда раздвоен. Очите му се стрелкат от Никълъс към
приближаващата се галера и обратно. Изглежда преценява дали
съвестта му може да понесе съзнанието за това какво ще се случи с
Николас, ако се съгласи. Със съжаление се обръща към главната
палуба и вика: "Спуснете скифа!
Одобрителното мърморене на един или двама души от екипажа
слага край на нарастващото чувство на изоставеност у Николас.
Никога през живота си не се е чувствал толкова самотен, дори след
смъртта на Елинор. Това, че е оставен на дрейф и със сигурност ще
попадне в ръцете на Конъл, носи достатъчно страх. Но загубата на
всякаква надежда да види отново Бианка - точно когато изглеждаше, че
е свободен - заплашва да го превърне от мъж в разстроено, виещо дете.
Нужна е цялата му воля, за да се задържи на краката си.
Сам Бог знае, че ми се иска да има друг начин, д-р Шелби - казва
Яксли, взирайки се в дъските на палубата, без да може да погледне
Никълъс в очите. "Но трябва да мисля за хората си.
"Това е правилното решение, капитан Яксли. Няма никаква вина,
която да се търси във вашата врата.
Знаете ли как се използва пистолет с колело, д-р Шелби? Яксли
пита, изважда един от колана си и го предлага на Никълъс.
Като момче Никълъс често е ходил на дива птица със стария мачлок
на баща си в блатата около Барнторп. А в Холандия се научи да
използва модерен колесен замък от протестантските наемници, с които
беше служил. Той кимва.
"Тогава вземи това. Всичко, което трябва да направиш, е да
закърпиш кучешката глава. Да не се намокри, когато се качваш в
скифа.
Никълъс веднага разбира подтекста на предложението на Яксли. То
няма нищо общо с убийството на Конъл, а е свързано със спасяването
на Никълъс от всичко, което Конъл му е подготвил.
Вземайки пистолета, Никълъс си представя как се придвижва от
кърмовия замък, слиза по стълбата към главната палуба и стига до
скифа, който вече е отвързан от мястото си на кърмата на гротмачтата.
Той прави това, защото знае, че когато се отправи на краткото пътуване
наистина, краката му ще се съпротивляват. Ще трябва да се насили да
се движи. Виждайки действието в съзнанието си, може да преодолее
непреодолимото желание да остане на място.
Представя си как Бианка го чака на главната палуба, как протяга
ръка, как кехлибарените ѝочи се усмихват, как лекият ветрец разрошва
тежките тъмни вълни на косата. Той я вижда ясно. Почти като че ли тя
е тук, на Марион. Може би Нед и другите банкери са били прави -
може би тя наистина може да се превърне във въздушно същество и да
пътува по суша и море, за да бъде с него, когато той има най-голяма
нужда от нея. Той се усмихва. Мисли си, че ще му е по-лесно да
посрещне това, което предстои, когато тя е до него. Той затваря очи, за
да види образа ѝ
Някъде далеч отвъд самотния център на мислите си той не чува, а
усеща далечен гръм, остър и кратък. Той отваря очи. Миг по-късно
чува шум на вятър, който прилича на преминаване на мощни криле
през въздуха. На двайсетина метра пред приближаващата корсарска
галера от океана избухва висок водовъртеж, който увисва като облак,
преди бавно да се разпадне обратно във водата.
Открили са огън по нас - помисли си Никълъс. Започна.
Но той се е сблъсквал с бомбардировки от оръдия в Ниските земи.
На това разстояние преследвачът на корсара от носа не би могъл да
пропусне. Изстрелът щеше да се разбие в тясната, висока кърма на
"Марион" почти под мястото, където той стои, изпращайки злокобни
дървени отломки, които се разпиляха във всички посоки. Шумът от
изстрела на оръдието трябваше да е сто пъти по-силен.
Дали не е бил погрешен изстрел - чуди се той. Дали прахът се е
възпламенил само частично, хвърляйки тежката желязна топка едва на
една четвърт от необходимото разстояние?
Никълъс все още размишлява върху тези въпроси, когато до ушите
му достигат още две тъпи експлозии, последвани миг по-късно от още
по-бързи криле и още два водни кълба, които се издигат от
повърхността на морето - едното зад галерата, другото на морската ѝ греда.
Трябва му миг, за да осъзнае какво се е случило: оръдията на "Касар
ел Бахр" са открили огън по корсара.
Но как така изстрелът е стигнал толкова далеч - чуди се той,
зашеметен. Крепостта на кея е почти извън обсега. Яксли му беше
казал това, когато корсарят беше забелязан за първи път.
И тогава Робърт Сесил решава да каже последната си дума. За пръв
път Никълъс се радва, че чува разговора си със Сесил в главата си.
Изпращаме на султан ал-Мансур нови мускети с мачле... В замяна той
ни изпраща селитра, за да можем да превъзхождаме испанските
оръдия...
Яксли се усмихва като човек, който прави най-големия залог в
живота си. "Изглежда, че имате приятели на брега, д-р Шелби. Молете
се да имат очи, защото иначе и ние ще се окажем в капан.
Никълъс не може да спре един кратък смях, който се изтръгва от
устата му. Той си представя мълчаливия ал-Анури, предупреден от
наблюдател някъде по Рас Лафаа, как се шмугва по крепостните стени
на Касар ел Бахр в роклята си от бяла коприна и ругае артилеристите
да подобрят мерника си. Защото сега е сигурен, че тези три топки са
били само прицелни изстрели, за да се ориентират правилно
стрелците. И това, което ги е довело дотук, е висококачествена
мароканска селитра.
Капитанът на корсара също го е разбрал. Зад "Марион" галерата се
опитва да завие към морето, за да излезе от обсега. Ревът на офицерите
достига ясно до Николас през стотина метра океан.
Но гребците й са дали всичко от себе си, за да се приближат до
жертвата си. Мускулите, които са се трудили през последните три
четвърти час, нямат повече сили. Силата, която допреди миг бе
превърнала корсара в хищник, вече е изчерпана. Тя отчаяно се опитва
да се отклони от това, което всички на борда на двата кораба знаят, че
предстои.
На крепостните стени на Касар ел Бахр има осем оръдия - спомня
си Николас. Осем роялни оръдия - най-големият калибър боеприпаси.
За преместването на едно оръдие и неговата ладия са необходими чифт
волове. Необходим е силен мъж, за да вдигне четиридесет и два
килограма от един масивен железен куршум. Когато залпът удари,
резултатът ще бъде опустошение и смърт. А на това разстояние
"Марион" е в почти същата опасност като корсара.
Молейки се, че мавританските артилеристи си знаят работата,
Никълъс се ослушва за осемте детонации, но звукът на баража достига
до него като една пулсация на далечен гръм.
З а м игн ищ о н е с е с лу чв а. Н ик ол асч ув а с ам о с къ рц ан ет о н а
в ъж ет ат а н а "М ар ио н" ип ля ск ан ет о н а с по ко йн от о м ор е п о к ор пу са
Ит ог ав а т е и дв ат
П ри ст иг атс ъсз ву кан а б ур я, к оя тос е еп оя ви лао т н ищ от о, б ур я,
к оя топ ро дъ лж ав а с ам о т ол ко вад ъл го к ол ко тоен ео бх од им о н а у хо то
з а д а р ег ис тр ир а п ре ми на ва не тоѝ
Т рио т и зс тр ел ит е с а ш ир ок и - т рис тъ лб а з ел ен а м ор ск а в од а,
и зд иг ащ и с е о т п ов ър хн ос тт а н а о ке ан а - е ди н о т т яхд ос та тъ чн о б ли зо д о "М ар ио н", з а д а и зп ра тип ръ ск и с ол ен а в од а, к ои тос е н ос ятп о
к ър ма там у.
Ч ет въ рт ия т с е п ри зе мя ван а к ъс о, м ож е б и н а д ва йс етм ет рао тк ъм с уш ат а о т к ам бу за Н о Н ик ъл ъсв иж дар аз ма за но тод ви же ни е н а
т оп ка та к оя тоо тс ка чао т в од ат а ис е п ри зе мя ват оч нос ре д р ед иц ат а
г ре бл а, р аз це пв ай киг и к ат о к ло ни п ре дид а с е з аб иевк ор пу са
О ст ан ал ит е с е п ри зе мя ва т к ат о к ам ън и, х въ рл ен и в ър хус тъ кл о.
Ве ди н м ом ен т к ор са рс ка таг ал ер а ее ле га нт но п оч тич ув ст ве но м ор ск о ж ив от но авс ле дв ащ ияер аз къ са нан а д ве ав ът ре шн ос ти теѝ с е р аз пр ъс кв атво бл ако т м ор ск а м ъг лаио тл ом ки г ре бл а, д ъс ки
т ак ел аж- их ор а. Вр ам ки тен а д вем ин ут и о тд ел ни теч ас тио т к ор пу са м у е дв а с е в иж да т н адп ов ър хн ос тт а, ае ди нс тв ен ат а м ач тасв сео ще р аз вя ток ъс ноп ла тн о п ри ли чан а п ре чу пе н к ръ ств ър хун еп од дъ рж ан г ро б.
П ър вис е у да вя т г ре бц ит е, п од ре де нивс тр ой нир ед иц и, п ри ко ва ни к ъмп ей ки тес и. Я ни ча ри те з ас та на лин а и зд иг на та тац ен тр ал на п ал уб а, н е ж ив ея т д ъл го Н ат еж ал и о т п ощ ен ск ит е с и п ла що ве т е
с ъщ о с е п ре да ва т, к ат о п о-с ил ни тес е б ор ятс ам о м ал коп о-д ъл гоо т п о-
с ла би те
Вк ра йн а с ме тк а о це ля вас ам о е ди н - п ос ип алс е с ъсс оле вр оп ее ц,
к ой топ лу вак ъмМ ар ио н сд ъл ги р еш ит ел нид ви же ни я.
З а и зн ен ад а н а Н ик ъл ъсе ки па жъ т м у к ре щин ас ър чи те лн о иг о
п од ти кв а д а п ро дъ лж и. Д оп ре дим ал коК он ълеб илв ра г. С ег а т ойе п ро ст о о щее ди н м ор як з ас тр аш ено т у да вя не- ч ов ек к ой тот ря бв а д а
б ъд е с ъж ал ен д а б ъд е с па се н. Д ол у н а г ла вн ат а п ал уб а х въ рл ятв ъж ет а
п ре з б ор да з а к ои тот ойд а с е х ва не В иж да йк и у си ли ят а и м, К он ълс е
х въ рл я о щеп о-е не рг ич но
О т с во ят а г ле дн а т оч каН ик ъл ъсг о в иж дая сн о, м ож е б и н а
т ри йс ет ин а м ет рао т м яс то то к ъд ет о с то и н а к ър ма та к акс е д ви жи п ре з в од ат а п одъ гъ л к ъмб ор дан а "М ар ио н".
З адо но ва к ое тоН ик ол асп ра вип о-н ат ат ък н ям а с ъз на те лн а м ис ъл-
с ам о ж ив от ин ск о ж ел ан иед а с е о тч ет е п ре д С ол ом онМ ан де л, к ак тос е
б еш е з ак ле л, ип ре д Х ад ирио ст ан ал ит е. З аб ел яз ва йк и, ч е
о ръ же йн ик ътн а р аб ин ат а ен ап ус на л м яс то тос и, з а д а п ом ог неп ри с па ся ва не то Н ик ол асв ър виц ел ен ас оч ен о к ъмв ър тя що тос е о ръ ди е,
м он ти ра нон а ф ал шб ор да Т я в сео щеез ар ед ен а сп ра х исг ра ма дн и
и зс тр ел и во ча кв ан е н а а бо рд аж Н ик ъл ъси зв аж дат ле ещ ияш ну р с ъс з ап ал као т м яс то то к ъд ет о еп ри бр ан Х ва щак ръ гл ияж ел ез енб ут он в ъвв ът ре шн ияк ра й н а ц ев таиян ас оч ван адб ор дан а М ар ио н.
П ри ми гв ай кип о д ъл жи на тан а р аб ин ат а, т ойп ро сл ед яв а К он ъл д ок ат о
п лу ва П ис то ле тъ т с е в ър тиб езу си ли е н а с ма за на тас и в ър те ле жк а. Н а
т ов а р аз ст оя ни е Н ик ъл ъсз на е, ч е н е м ож е д а п ро пу сн е. С ле д м игв ъв в од ат а н ям а д а и ман ищ о д ру гоо св енн як ол коп ар че так ър ва вом ес о, с к ои точ ай ки тещ е с е н ах ра ня т, ип ип ал а к ръ в, р аз на ся щис е п о
т еч ен ие то
Д ок ат о д оп ир а з ап ал ен ат а к иб ри те нак ле чк а д о в ен ти ла ци он ни я
о тв ор Н ик ъл ъсн е и зп ит ван и н айм ал кор аз ка ян ие
42
Г ол т йи зп ра щас ло вовл иц ет о н а с ве тл оо ком ом чен а и меО уе н,
м ак арч е и зч ак вад ес етд ни п ре дид а г о н ап ра ви
О уе н в ли зав"Д жа кд ау н" р ан о с ут ри нт а ве ди н с лъ нч евп ет ъквк ра я
н а ю ни Т ойес ам к ое тос ам о п о с еб е с и ен ео би ча йн о. М ла ди тем ъж е
о т д ру га тас тр ан а н а р ек ат а о би кн ов ен о п ос ещ ав атБ ан кс ай д п он е п о
д во йк и, д ор и с ам о з а д а п од си ля т с ме ло ст тас и сб оя ди са ни тед ок си та
к ои тои м п од св ир кв ато т в ра ти тен а з ак ус ва лн ит е. Н о О уе н - к ра си во
д об рес ло же ном ом чес ъсс ве тл а к ос а ио чисц вя т н а л ап ис- и зм ин ав а
ц ел ияп ътд о ч еш ма тасн еп ок ът на тач ис то таип ор тм он е.
"Г ос по да ря т м и м е п ом ол и д а м у с ъо бщ я, ч е и мал од каст ил т,
з ак от ве нан а с тъ лб ит е н а "М ут онЛ ей н", г ос по жо И ск а д а г ов ор и св ас - н ас ам е - к аз ват ойсн еж ени рл ан дс киг ла с.
Л од кан а р ек ат а; Б иа нк а т ря бв а д а с пр е д а с е у см их ват ри ум фа лн о.
Г ол т т ря бв а д а и ман ещ о з аб ел еж ит ел ноз а р аз кр ив ан е - н ещ о, к ое то н ям а д а р ис ку вад а ч уя т д ор и с лу ги тем у н а Г ил тс пъ р С тр ий т. И ск а ѝ с е Н ик ол асд а ет ук з а д а в ид и к ол код об рееи зи гр ал а г ос по ди н ощ о-
с и-к ра си в Р ей на рдГ ол т, ч ле н н а Г ил ди ят а н а т ър го вц ит е н а х ра ни
в од ещ а с ве тл ин а н а Б ар ба ри йс ка так ом па ни я иRouge Croix Pursuivant
н а К ол ег ия тан а х ер ал ди те Т ойб и с е г ор дя л сн ея
О уе н яп ри др уж ав а д о в од ни тес тъ лб и. З ас та на л д о с им па ти чн а
п ри сл уж ни ца к оя тоесп ов еч е о т д ес етг од ин и п о-в ъз ра ст нао т н ег о,
т ойеп ри до би л н ещ о к ат о п ос то ян нос лъ нч ев о и зг ар ян е п о б уз ит е.
Б иа нк а п ра вив си чк о в ъз мо жн о д а г о у сп ок ои
П оз на ва м т е, О уе н - к аз ват я п ри ят но "В иж да лас ъмт е н а
т ре ни ро вк а п о ф ех то вк а. П ом ис ли х с и, ч е и зг ле жд ашк ат о п ер фе кт ни я
г ал ан т. М но гос ви ре п.
О уе н с е у см их вао вч ед уш но 'Г ос по да ря т к аз ва ч е с ам о м ъж е с к ур ажиу ме ни я м ог атд а о ча кв атн аг ра дан а т оз и с вя т, г ос по жо К аз ва
ч е т ам к ъд ет о о ти ва ме м еч ътис ил но тос ър цес а в си чк о, к ое тое н ео бх од им о, з а д а т е н ап ра вя т п ри нц Щ е м и еп ри ят нод а б ъд а п ри нц
З на м, ч е щ е с е р ад ва м.
Б иа нк а г о п ог ле жд а съ гъ лч ет о н а о ко тос и. "Ак ъд е т оч ноо ти ва те
г ос по ди н О уе н?
"К ъд ет о ид а н и о тв ед е к ап ит анК он ъл г ос по жо П од об нон а Д ре йк
Х ок ин с иР ол и, н иев си чк и щ е р аз тъ рс име зи че ск ияс вя т. Щ е в ър не м
п ов еч е, о тк ол ко тот е н як ог а с а в ър на лио т М ад ред е Д еу с.
"К ол коп ре дп ри ем чи во И ма ш к ъс ме т, ч е и ма ш у чи те л, к ой тож ел ае т ол ко вам но год об роз а ч ир ац ит е с и, ч е и ск а д а г и н ап ра вип ри нц ов е
н а ч уж диз ем и.
"П ов еч е о т п ри нц ов е, г ос по жо- н иещ е б ъд емк ра ле
"К ол код об реп оз на ва тек ап ит анК он ъл Б иа нк а п ит а с ъсс ъм не ни е,
к ат о с и с по мн я у жа сн ат а и ст ор иян а Ф ар за д.
"К ап ит анК он ълев ел икч ов ек Ч уд ес енп ре дп ри ем ач Т ойим ай ст ор Г ол т с а и зр ас на лиз ае дн о вЛ ей нс тъ р...
З а м игт ойс е п ок ол еб а. С як ашс е ч уд и к ол код а р аз кр ие Б иа нк а
п од оз ир а, ч е о т и зв ес тн о в ре мен е еб илвж ен ск а к ом па ни я. М ол и с е д а
п ро дъ лж иш О уе н - к аз ват я о ку ра жи те лн о.
У чи те ля т к аз ва ч е с и о т и ст ин ск ат а в яр а, т ак а ч е п ре дп ол аг ам ч е
н ям а д а и ман ищ о п ро ти в д а к аж а.
"С иг ур нас ъм ч е н ям а д а в ъз ра зи Т я д ок ос вар ък ат а м у, з а д а г о
у сп ок ои вр ез ул та т н а к ое тоО уе н п оч тии зс ка чао т к ож ат а с и.
В иж да ш л и, б еш е т ак а - з ап оч ват ойис та вао щеп о-ч ер ве н. "К ог ат о
с а б ил и о щем ом че та с а б ил и н а к ор абз ае дн о ср од ит ел ит е с и и д ви жи мо тои м и му ще ст во и дв ай кио т У ек сф ор д з а Р им Б ил и т въ рд о
у бе де ниви ст ин ск ат а р ел иг ия- б ил и н аб ел яз ан и д а с та на т с ве ще ни ци
к ог ат о п ор ас на т. Б ар ка съ т еп ре тъ рп ялк ор аб ок ру ше ни е б ли зод о
з ал ив а Р ат мо йл ан В си чк и с е и зм ък на лин а б ре га в ъп ре кич е б ил и
н ап ол ов ин а у да ве ни М ис ле ли ч е Б огг и еи зб ав ил н о п оп ад на лив р ъц ет е н а п ро те ст ан тс кие ре ти ци к ои тог и з ак ле йм ил и к ат о п ап ис тии в си чк и б ил и п од ло же нин а м еч- си зк лю че ни е н а д ве тем ом че та.
И ст ор ия таеи ст ин ск а, с мя таБ иа нк а. Ч ув ал а ер аз ка зиз а т ов а к ак о це ле ли тео т г ол ям ат а а рм ад а с а б ил и и зб ит и н а б ре ган а И рл ан ди я,
д ор и к ог ат о с а о тп ра вя лим ол ит виз а т ов а, ч е с а с е с па си лио т
д ъл би ни те
Т е с а б ил и п ро да де нин а а нг ли йс кип ла нт ат орис ъп ру га там у -
б ог ат и, н о б ез пл од ни- к ои тос а п ол уч ил и о тк ра дн ат о и ме ни е в Л ей нс тъ р о т о на зие ре ти чн а к ур ва Е ли за бе т - п ро дъ лж ав а О уе н. "Т е
н ап ра ви хам ом че та тас во и, в ъз пи та хаг и ве ре ти че ск ат а в яр а, т ак а и н ап ра ви ха Н о н ал ож ен ат а е ре с н е с е л еп ваз а м ъж е сч ес тн и д уш и.
К ог ат о у мр ях а, к ат о н айв ъз ра ст ен м ай ст орР ей на рдн ас ле дии мо та
К ап ит анК он ълз ам ин а з а А ра би я.
Т ов а н аи ст ин а ет ъж наи ст ор ия О уе н - к аз ваБ иа нк а, к ат о с и с по мн я
и рл ан дс ки я п ей за ж о т к ар ти на тавк ъщ ат а н а Г ол т. Т я н е г о х ар ес ва о щеп ов еч е, з ащ от о г о ч ув а, н о г о р аз би рам ал коп о-д об ре К он ълс ъщ о
- м ак арч е е дв а л и щ е с е н ас ил и д а г о п ри зн ае
Г ол т яч ак а н а б ор дан а м ал ка тал од касн ак ло не нап ла тф ор мап ри с тъ лб ит е н а Mutton Lane. Т я и маб ре зе нт овн ав ес о пъ на т в ър ху д ър ве нар ам ка к ат о м ал кап ал ат ка з а д а о си гу риу ед ин ен ие Т я с е
м ол и д не с д а ее ди нс тв ен ия т д ен вк ой тол юб оп ит ни тео чин а
Б ан кс ай д щ е г ле да т д ру га де- м ла даж ен а, к оя тос е р аз хо жд а п о р ек ат а
вз ат во ре нал од ка о би кн ов ен о о зн ач ав а с ам о е дн о.
Н а г ре бл ат а с а с пъ тн иц ит е н а О уе н о т к ъщ ат а н а Г ил тс пъ р С тр ий т.
К ак ва тоит ай над а в ъз на ме ря вад а йр аз кр иеГ ол т, т ойяп аз и
в ни ма те лн о.
Н е м ож ешд а с и п ре дс та ви ш к ол ком и в зес об ст ве ни къ т н а т ов а
н ещ о с ам о з а е дн а с ут ри н - к аз ваГ ол т, д ок ат о т я с е к ач вап одн ав ес а.
"К ог ат о к аз ах ч е и ск амд а и ма м с об ст ве ниг ре бц и, ц ен ат а с е у тр ои
М ис ля ч е с е с тр ах ув аш е, ч е н ям а д а г о в ър на
"Н аи ст ин а н е м ог а д а в и в ид я к ат о в од ен г ос по ди н Г ол т. О бл еч ен с тет въ рд е е ле га нт но
К ъмв аж нис лу ча и н е б ив а д а с е п од хо жд а н еб ре жн о - к аз ват ой
д ок ат о йп ом аг а д а с е н ас та нин а в ъз гл ав ни цин а к ър ма та о т к ое то л од ка тас е п ре об ръ щат ре во жн о.
Т я з аб ел яз ва ч е т ойед он ес ълб ут ил каи зи ск ан о р ей нс ков ин о ид ве с ре бъ рн и ч аш и. М ер си н о т ов а ем но гоп ри пр ян о - к аз ват я, д ок ат о с е
о тд ал еч ав ато т к ея "С тр ах ув ашл и с е, ч е с те ни тен а х уб ав ат а т и н ов а
к ъщ а н а у ли ца"Г ил тс пъ р" с а п ос тр ое нис ъсс об ст ве ниу ши
Г ол т йс е у см их ва "Т ез и м ом че тас а о бв ър за нисм енск ле тв а. З на м
о тк ъд е и дв а в се кие ди н о т т ях- о т м ои теи ме ни я вЛ ей нс тъ р. Н о
л он до нс ки тес лу гин е в ин аг и с а т ол ко ван ад еж дн и. Т ойн ал ив а в ин от о
ив ди гач аш ат а с и. О фи ци ал нан аз др ав иц а: з а у ни що жа ва не тон а
е ре ти ци теиз ав ръ ща не тон а е ди нс тв ен ат а и ст ин ск а в яр а.
Т ов а н е ен айв ис ше тож ел ан иевс ър це тон а Б иа нк а, н о т я с е
с ъг ла ся ва з а д а г о н ас ър чи "У ни що жа ва неп о н як ак ъвк он кр ет ен н ач ин г ос по ди н Г ол т? И лип ро ст о к ат о ц ял о?
К ра тъ к, с ни зх од ит ел енс мя х. 'Р аз ми шл яв ахв ър хут ов а, к ое том и
к аз ах те- п о о тн ош ен иен а г иб ел тан а о но вак уч е М ар ло у'.
"И зг ле жд а, ч е р аз ми шл яв ашо т д ес етд ни М ис ле х, ч е т ов а, к ое то к аз ах ед ос та тъ чн о я сн о.
"О н ед ву см ис ле но Н о е ди н м ъд ърч ов екн е с кл юч вад ог ов ор а ко п ре дит ов а н е с е ез ап оз на л н ап ъл носп ре дл аг ан ат а с то ка
"М ис ле х, ч е в иеик ап ит анК он ълв еч е с тен ап ра ви лит ов а.
"С ле д т ов а, к ое том и к аз ах те р еш их ч е ен айд об ред а н ап ра вяп о-
з ад ъл бо че ноп ро уч ва не
"Ид ов ол енл и с те
Т ойо бм ис ляо тг ов ор а с и, д ок ат о о тп ив а о т в ин от о с и. 'Н як ол ко д уш и, ск ои том ои тем ом че тар аз го ва ря ха н аи ст ин а с е з ак ле ха ч е с а
ч ул и с лу хо ве тез а в асиМ ар ло у. Н о т е б ях а о т п о-н ис ъкт ипж ен и.
З а п ръ в п ът о тк ак топ ри ст иг навБ ан кс ай д, Б иа нк а о тп ра вят их а
б ла го да рс тв ен а м ол ит ваз а с ъщ ес тв ув ан ет о н а р аз въ рз ан ияе зи к н а
Д же ниС ол въ р. Т я п ри ем а и зр азн а в ъз му те ноб ла го пр ил ич ие "М ож е
б и з ащ от о н ям амн ав ик а д а к ан я н от ар иу с вс па лн ят а с и, з а д а и ма м
п од пи са нак ле тв ен а д ек ла ра ци я, к ог ат о в од я м ъжт ам.
З а н ей нар ад ос т Г ол т с е и зч ер вя вап оч тит ол ко вас ил но к ол ко тои м ом че тоО уе н, о т н ей на тап ря мо та
"В ъвв ся код ру гоо тн ош ен иен е б ихм ог ълд а о пр ов ер га я и ст ор ия та в и, г ос по жоМ ер тъ н. Н е с е с ъм ня ва м, ч е щ е б ъд ет е о т г ол ям а п ол заз а
н аш ет о п ре дп ри ят ие
Б иа нк а с е н ав еж дам ал коп о-б ли зод о н ег о, с як ашп од ка нв ай киг о
к ъмп о-н ат ат ъш наб ли зо ст В ът ревн ав ес а в ъз ду хъ т ег ъс т из но ен
у зр ялз а р аз кр ит ия
С лу ча йн о т ов а п ре дп ри ят иеи мал и н ещ о о бщ о св ар ва рс ки я б ря г и ст ит ла тав и Rouge Croix Pursuivant?
А кот я б еш е х въ рл ил а в ин от о вл иц ет о м у, т ойн ям аш е д а б ъд е п о-
и зн ен ад ан
"О тк ъд е з на ет е т ов а?
"П ит ан ет о н е ес ам о м ъж кап ри ви ле ги я, г ос по ди н Г ол т. А коб еш е
т ак а, в си чк и щ ях мед а с мен ев еж и.
"Ик ак вот оч ном ис ли те ч е с тео тк ри ли
"Ч е и ме тоС ол ом онМ ан де л в и еи зв ес тн о, в ъп ре кич е м и к аз ах те ч е
н е е Т я о тп ив а г лъ тк а в ин о. 'Ч е т ойеу мр ял п ри те жа ва йк и д ок ум ен т,
н а к ой тоеб ил а н ап ис ан а т во ят а т ит ла т аз и, к оя топ ри те жа ва ш о т
К ол ег ия тан а х ер ал ди те. О щее дн а г лъ тк а в ин о, к ат о п оч ук ва нен а
к ра к, к ой топ од дъ рж а б ав ен т ра ур енр ит ъм "Ч е п ри чи на та п ор ад и
к оя тот ол ко вам но гои ск ах тед а р аз бе ре тео т м енз ащ о дрШ ел бие о ти шъ л вМ ар ок о з ар ад и Р об ър т С ес ил е ч е с е о па ся ва те ч е С ес иле р аз бр алз а т ов а в аш е н ач ин ан ие О щее дн а г лъ тк а. О щее дн о п ад ан е н а
к ра ка "Ч е с ъз на те лн о с теа нг аж ир ал и ч уд ов ищ е н а с во я с лу жб а в л иц ет о н а К ат алК он ъл. Т я г о п ог ле жд а ск ех ли ба ре ни тес и о чи "К ат о
с е и мап ре дв ид ч е ид ва ма тас е и зп ов яд ах мее ди н н а д ру г, п оз во ле те м и д а п ок ан я о щее ди н. Н ар ед их тел и н а К он ълд а у би е б ед ни я
С ол ом онМ ан де л?
И зв ес тн о в ре меГ ол т яг ле даб ез ст ра ст но с як ашв сео щен е м ож е д а
п ов яр ва ч е т я м ож е д а б ъд е н ег ов а п ол ов ин ка С ле д т ов а к аз ва "Н е, н е
с ъмм у н ар еж да л д а н ап ра вит ак ов а н ещ о. Д ол ив а йч аш ат а, с як аш и ск а д а ян ап ра вис ъу ча ст ни к вт ов а, к ое тои мад а йк аж е. "Н о з на м к ой еу би л е вр еи на
"Т ог ав а м и к аж ет е: к ойб еш е т ой
П ог ле жд ай киг о во чи те Б иа нк а и мас мр аз яв ащ от о у се ща не ч е
Р ей на р Г о м ож е д а яед ов елн ас ре д р ек ат а н е з а д а с е у ед ин и, ап о
с ъв се м д ру гап ри чи на
Сн ев ро ти чн о л ен ивг ла с т ойо тг ов ар я: "Т ов а б яха з".
"Г ос по жи цеМ ер то н... Г ос по жи цеМ ер то н... Р ек ат а н е в и л и
п ри те сн яв а?
Г ла съ т н а Г ол т п ро би вап ре з з ад уш ни я в ъз ду х вн ав ес а н а
н ак ло не на тал од ка
Н ищ о - к аз ват я, с тр ах ув ай кис е, ч е т ойев ид ялп ри те сн ен ие тов о чи теѝ "С тр ув а м и с е, ч е в ъл не ни ет о н а в од ат а ем ал кон еп ри ят но Н е
с ъмм ор якк ат о в аш ияс ме л к ап ит анК он ъл Д об рес ъм
С ке пт ич нов ди га нен а е дн о г ри жл ив о и зс ку ба ноч ел о. "Ш ок ир анл и
с те
"Р аз би рас е, ч е с ъмш ок ир ан
"Т ов а н е ет оч ноо тг ов ор ът к ой тоо ча кв ахо т ж ен а, к оя тот въ рд и, ч е
еп ре ди зв ик ал а у би йс тв от о н а К ри ст оф ърМ ар ло у. И ск ат е л и д а
п ро ме ни тер аз ка зас и п о н як ак ъвн ач ин
Б иа нк а с е б ор и д а с е у сп ок ои А кос ег а т ойв ид и с ла бо ствн ея
г ри жл ив о и зг ра де на таѝи зм ис ли цам ож е д а с е с ри нек ат о п ян ат а н а
к ан а сн ок да ун
"Ш ок ир ан а с ъм з ащ от о н е с ъмм ес ар г ос по ди н Г ол т. Н е з на ех ч е
С ол ом онМ ан де л ев ра г н а т ов а в аш е п ре дп ри ят ие З а м ент ойб еш е
п ро ст о е ди н м илс та ре ц, к ой тоо би ча шед а з ак ус вавм оя так ръ чм а.
З ащ о т ря бв аш е д а у мр е?
"Т ойб еш е о па сн ос т з а н аш ит е п ла но ве
"Н е б их тем ог лид а с е с пр ав ит е с ам и. В ид яхп ос ле дс тв ия та
М ои тем ом че там и п ом ог на ха
"Н ап ра ви л с и у би йц и о т ч ир ац ит е с и? К ак ъвн овс вя т щ е о би та ва т?
"Т е с а в ой ни ци г ос по жо в ой ни цив ъвв ой на тас ре щуе ре ти ци те
П он як ог а ен ео бх од им о в ой ни ци тед а з ак ор ав яв атс ър ца тас и.
"К акм ож ах тед а м у н ап ра ви тет ов а - д а г о о ст ри же те Т ойб еш е
б ез по мо ще н с та ре ц.
"Т ойс е о пи тад а с кр иео т м енн ещ о, к ое тои ск ахд а з на м. К ат ал К он ълен ау чи л т ех ни ка тао т м ав ри те Т я ем но гое фе кт ив наз а
р аз въ рз ва нен а е зи ка
"Ир аз въ рз а л и н ег ов ия
"Н е. Ч ес тн о к аз ан о, т ов а м е и зн ен ад а. Н е б яхо ча кв алс ме ло ст там у.
Н ит о п ъкк ре хк ос тт а м у. И лим ож е б и н е б еш е с ме ло ст М ож е б и б еш е
п ро ст о е ди н у по ри т с та ре ц.
Д а, т ойб еш е у по ри т, п ом ис лис и Б иа нк а. Ид об ър Ив ер оя тн о
с ам от ен Н о н айв еч е н е ез ас лу жа ва л т ак ъву жа се н к ра й о т т во ит е
р ъц е.
Г ол т и гр ае ч е и зс му кв а в ку сао т у ст ат а с и ср ей нс ки и зд ав ай кип о-
г ру ба тас и с ъщ но стз адф ас ад ат а н а г ал ан та
П оз во ле тем и д а б ъд а п ря м св ас г ос по жоМ ер то н - к аз ват ой
О бм ис ли х т ов а, к ое том и к аз ах тез а р аб от ат а с и з а к ар ди на ла д а
с та не тее ди н о т и нф ор ма то ри тен а Р об ър т С ес ил з а д а м ож ет е д а
с лу жи теп о-д об рен а е ди нс тв ен ат а и ст ин ск а в яр а. П ри зн ав амс и, ч е н е
с ъмп ре дп ол аг ал ч е щ е н ам ер я т ак ав а и зд ръ жл ив ос т ве дн а ж ен а. Ид а,
в яр ва м, ч е м ое тон ач ин ан иен е б и м ог лод а и мап о-д об ърс ъю зн ико т
ч ов екк ат о т еб Н о...
Т ойб ав ноз ав ър тяс ре бъ рн ат а ч аш а з а в ин о п ре д о чи тес и,
р аз гл еж да йк и ф ин о г ра ви ра на таѝп ов ър хн ос т, н ас ла жд ав ай кис е н а
у до во лс тв ие тод а п ри те жа ват ак ъвс къ п с ре бъ ре н п ре дм ет
"Н о к ак во М ол я т е, н е м и к аз ва й, ч е с е с ъм ня ва ш, ч е е дн а ж ен а
м ож е д а с е с пр ав и ст аз и з ад ач а.
"О н е. Н ям амн ик ак вис ъм не ни я п о т оз и в ъп ро с. С ам о ч е в ин аг и
с ъмс мя та л, ч е ер аз ум новт ър го вс ки теа ва нт юр и д а и зи ск ва м
д ок аз ат ел ст ваз а д ов ер ие Д ум ит е с а м но гох уб ав и, н о н ищ о н е м ож е д а
п од об рип ар ит е, к ои тос а з ал ож ен и вс ме тк ат а.
"К ак вои ск ат е о т м ен г ос по ди н Г ол т? Б иа нк а п оп ит а, у се ща йк и
н еп ри ят ноу се ща невс то ма хас и, к ое тон ям а н ищ о о бщ о ср ек ат а.
"К ак вод ок аз ат ел ст вощ е в и з ад ов ол и?
Т ойп ос та вяр ък ат а с и н а к ол ян от о ѝиб ав нояп ри дв иж ван аг ор е п о
б ед ро тоѝ т ак а ч е р из ат а ѝс е п ов ди ган адп од бе др иц ит е. П ръ ст ит е м у
с пи ра т т оч нод о с ла би ни теѝис е п ри ти ск атк ъмп лъ тт а ѝ
О Г ос по ди м ис лис и т я, п риц ял ат а с и д ем он ст ра ти вн ос т и х ра бр ос т, т и н е с и н ищ о п о-д об роо т г лу па к вя хн иявС ау ту ър к, о т
о не зи к ои тос и м ис ля т, ч е с а н ап ра ви лид ен я н а д ок то ра п ро ст о к ат о
с а с е п оя ви ли Т я з ав ър тап ет ат а с и с ре щук ор пу сан а н ак ло не на та л од ка з а д а п оз иц ио ни рав ър хан а о бу вк ат а с и т ак а, ч е д а н ан ес е л ов ък у да р м еж дур аз тв ор ен ит е м у к ра ка
"М ис ля ч е з на м к ак вощ е м и к аж ет е, г ос по ди н Г ол т.
"Ч ухит ов а - ч е и ма тев то роз ре ни е.
"М ог а ид а п лу ва м.
М ъл ча ни е з а м иг си зк лю че ни е н а п ля съ кан а р ек ат а п о к ор пу сан а
к ор аб а.
"Н о м ож ет е л и д а т ро ви те
Р аз би рас е, ч е м ож е д а т ро ви ВП ад уаБ иа нк а у св ои лат ов а у ме ни е
о т м ай кас и, к оя точ ес тот въ рд ял а, ч е п ре дид а с е н ас оч и о т с ме св ан ет о
н а о тв ар и сх ем ел окк ъмп ри го тв ян ет о н а л еч еб нис ре дс тв а, т ов а б ил о
с ем ее н з ан ая т - ч акд о ж ен ат а, к оя тос ме си лао тв ар ат а, ск оя то А гр ип ин а о тр ов ил а К ла вд ий С ег а Б иа нк а ч ув а м ай кас и, к оя тоѝк аз ва
ч е а кои ск ашд а о тр ов ишр аб от од ат ел я с и, з ащ от о т е б ие и ли л юб ов ни кас и, з ащ от о т и ео мр ъз на л - з ар ад и н ас ле дс тв от о,
о тм ъщ ен ие тои лип ро ст о з ар ад и ч ис та так ър ва вар ад ос т д а к аж еш п ос ле дн ат а с и д ум а - о бъ рн и с е к ъмк ап ор ет ит е вП ад уа Н о н ик ог а н е
с и о бл из ва йт е п ръ ст ит е н а п ътз а в къ щи
Р аз би рас е, ч е м ог а д а с ме св амо тр ов и - к аз ват я. А з с ъма пт ек ар
Т во ят а г ил ди я м е ел иц ен зи ра ла п ом ни ш л и?
Вт ак ъвс лу ча й, г ос по жи цеМ ер тъ н, д об ред ош лавн аш ет о
п ре дп ри ят ие- в ед на гащ омн ау ча ч е Р об ър т С ес илем ър тъ в.
43
Вп ро дъ лж ен иен а о се м д ниМ ар ио н с е н ос еш е п о в ъл ни тек ат о
х ръ тк а, к оя топ ре сл ед вак он як О це ня ва йк и д не вн ик а, к ап ит анЯ кс ли и зр аз яв а п ре дп аз ли вау ве ре но ст ч е м ож е д а и зв ър шип ът ув ан ет о о т
С аф и д о Л он до н п о-б ър зоо т в се кид ру г к ор абн а В ар ва рс ка та к ом па ни я д ос ег а.
П ри ну де н д а б ъд е б ли зъ к д ру га р, Н ик ъл ъсз ап оч вад а с е в ъз хи ща ва н а м ал ки я м ор ск и т ер ие р о т Д ев ън Т ойк ом ан дв а к ор аб а с и ст их а
у ве ре но стиг ри жаз а е ки па жа к ои ток ар атН ик ъл ъсд а п од оз ир а, ч е
н ям а б ур я, п ре з к оя тот е н е б их а г о п ос ле дв ал и. Т ов а ес вя т, р аз ли че н
о т с ур ов ат а т ир ан иян а К он ъл
Н а с ут ри нт а н а д ев ет ияд енЯ кс лии зв ик ваН ик ъл ъсд о л ев ияб ор д
н а к ър мо ви я з ам ъкип ос оч вас ла боп ет нон а х ор из он та
"Ф ал му т, дрШ ел би Н е с ле д д ъл гощ е в ид имд об ра тах ри ст ия нс ка з ем я.
"П ре дп ол аг ат е, ч е К ор ну олее зи че ск о м яс то к ап ит анЯ кс ли
Н ик ъл ъсс е з аи гр ав а сн ег о.
"Н ик ог а л и н е с теб ил и вК ор ну ол дрШ ел би
С ме хъ т н а Я кс лио т с ам оо це нк а з ам ир а вг ър ло том у, к ог ат о
д ръ нч ен ет о н а р аз ма хв ащ от о с е п ла тн о д ос ти гап ал уб ат а. Ф ан то ни те
к ои тос е в ея т о т м ач ти теип ре дис оч ех а п ът я к ъмд ом а, з ап оч ва т д а
п ад ат Н ик ъл ъсв иж да ч е Я кс лиев ди гн алп ог ле д, ип ит а: "К ак вос е е с лу чи ло
"В ят ър ът т ойс е о тд ръ пв а. Т ря бв а д а с меб ла го да рн и, ч е с меи ма ли н айд об ро тоо т н ег о.
Д ок ат о с е с бл ъс ка т ср иб ар ск ат а ф ло ти ли я н а Б ри кс ъмп одо бл ац ит е
о т ч ай ки б ър за там ал как ом ан дан а Я кс лип ра вид ъл гид иа го на лн и
м ан ев рио т д ве тес тр ан и н а в ят ър а, з а д а н ап ъл нип ла тн ат а с и.
П ох ап ва йк и р иб а иб ис кв ит и вт яс на так аю тан а Я кс ли Н ик ъл ъс т ру дн о п ри кр ив а р аз оч ар ов ан ие тос и.
"А коп ро дъ лж ав а т ак а, к ол ков ре мещ е о ст ан е д о и зл из ан ет о н а
с уш ат а?
"Т ов а з ав ис и.
"О т к ак во
"О т Б ог а. Т ойет оз и, к ой тои зп ра щав ре ме то Я кс лис чу пв а к ли нч е
с ух ариг о п от ап я вч аш ат а с и са ра к, з а д а о ме кн е. А коо тт укн ат ат ък в ят ър ътео т и зт ок т ог ав а м ож е б и о щеч ет ир и д нид о Л он до н. П ет а ко с е з ас ил и.
"Аа кос та нен аи ст ин а л ош о?
"М ож е д а с е н ал ож и д а п от ър си м п од сл онвС ол ен т и ливз ал ив а
Ч ес ил
"П рис ег аш на тас ко ро стк ол ков ре мео ст ав а д о н ав ли за не тов Д ув ър
"М ал коп одт ри Я кс лис е у см их ван а н ас то йч ив ос тт а н а Н ик ъл ъс
"П ре дп ол аг ам ч е т ов а ее дв а в то ро тов и п ът ув ан е, дрШ ел би
"В съ щн ос т ч ет въ рт от о м и. П ър во тоб еш е д о Н ис ки тез ем и, ап ос ле о бр ат но Н е т ол ко вад ал еч П ре з п ов еч ет о в ре мес тр ад ахо т м ор ск а
б ол ес т. Н о М ар ио н и зг ле жд а м е еи зл ек ув ал
Т ог ав а м ог а д а в и п ро ст я н ет ър пе ни ет о, дрШ ел би
"З на м, ч е т ов а ем ояг ре шк а.
"Т ря бв а д а с е н ау чи тед а яз аг ър бв ат е. Н ет ър пе ни ет о п рим ор яц ит е
еп о-г ол ямн ед ос та тъ к о т м ор ск ат а б ол ес т.
Н ак аз ан Н ик ъл ъсо тх ап вао т с ту де на тар иб а ис ъж ал яв а, ч е н а
Я кс лин е м у с е ен ал ож ил о д а з ап ов яд а д а и зг ас и к ор аб на тап еч ка
к ог ат о м ор ет о з ап оч над а с е н ад иг а. "П ра в с и, р аз би рас е. Н о т и з на еш з ащ о б ър за м т ол ко ва
Я кс лиг о и зу ча вав ни ма те лн о. "М ис ля ч е з на м. Д ел а н а Т ай ни я
с ъв ет д ор и н а к ра ли ца та Во чи тем у с е п оя вя вап оз на ва те ле н п ог ле д.
"Н о т и к аз а, ч е з аг ов ор ътс ре щус та ри я а л-М ан су р еб илп от уш ен
п ре дид а н ап ус не м С аф и. Т ак а ч е м ож е б и и маид ру гап ри чи над а с и в т ак ав а к ож а. М ож е б и еп ри сл уж ни ца
Ч ув ст ва йк и с е к ат о д ет е, х ва на товл ъж а, Н ик ол асу се щак ак т оп ли на тан ах лу вавб уз ит е м у. Т ол ко вал и с ъмя се н, ч е д а м е в ид ит е,
к ап ит анЯ кс ли - п оп ит а т ой
"П ро зр ач ен дрШ ел би- к ат о к ри лон а ф ея
М ар ио нъ т р яз кос е н ак ла ня к ог ат о е дн а в ъл нас е у др я вн ос а м у.
Н ик ъл ъсч ув а ш ум а н а м ор ет о, к ое тос е в ту рв а п о б ор до ве тем у, и у се щак акм ал ки ятк ор абс е о тъ рс ва 'П ре дп ол аг ам ч е н е м ож ешд а с е
и зп ра ви ш п ре д о па сн ос т з ае дн о сб ли жн ияс и и лид а п ре ка ра ш ж ив от а
с и вт ак ав а б ли зо стд о н ег о, б езд а с е н ау чи ш д а в иж да ш к ак вос е к ри е
вм ис ли тем у. Т ак а б еш е ивН ис ки тез ем и, к ог ат о б яхл ек арвр от ат а н а
с ърД жо шу а У ай лд с ра жа ва щас е с ре щуи сп ан ци те
"К ояет я, дрШ ел би О пи ше тем и я
Н ик ъл ъсп ри ли чан а ч ов ек о т к ог от о с е и ск а д а о бя сн и б ез бр ой ни те с фе рин а н еб ет о се дн о и зр еч ен ие Т ойп ок ла щаг ла вавз на к н а
п ор аж ен ие "Н ям аму ме ни ет о н а т оз и м ош ен икМ ар ло у д а г ов ор и с д ум и, к ап ит анЯ кс ли М ог а с ам о д а в и к аж а, ч е а кот аз и н ощл ун ат а и в си чк и з ве зд и н адн еяу га сн ат т ам к ъд ет о ет я, в сео щещ е и ма с ве тл ин а.
З а м игН ик ъл ъсс и м ис ли ч е Я кс лищ е м у с е и зс ме е. Н о т ойп ро ст о
с ве жд а п ог ле д, ат ял от о м у с е д ви живт ак т сп ок ла ща не тон а м ал ко то к ор аб че с як ашп ал уб ат а м у ее ди нс тв ен ат а з ем я, к оя тон як ог а е п оз на ва л.
П оз на ва х е ди н т ак ъв- к аз ват ойс ъз ер ца те лн о. "Н о с е к ол еб ае х. И т ак а с е и зг уб ихвм ор ет о.
З ат ов а л и т аз и б ар ке нт ин а с е к аз ва"М ар ио н"? Н ик ъл ъсс е п ит а в и зб ли к н а в дъ хн ов ен ие
Я кс лик им ва П ос лео тн ов о в ди гао чиип ог ле жд а б ез ко мп ро ми сн о
Н ик ъл ъс "З на е л и т аз и т во я с ве тл ин а, ч е ч ов ек ът к ой тос е п ри би ра п рин ея ео тн елж ив от а н а д ру г ч ов ек б езд а с е з ам ис ли
"И ма ш п ре дв идК он ъл
"Д а. В ид яхи зр аж ен ие тон а л иц ет о т и, т оч нос ле д к ат о и зп ус на р аб ин ет о.
"А з н е с ъму би ец а кои ма ш п ре дв идт ов а. П он е а з н е м ис лят ак а. Н е
с и в ид ялк ак вон ап ра висп ри ят ел ит е м и вМ ар ак еш
"О а з н е в и с ъд я, дрШ ел би Ч ув алс ъмр аз ка зиз а п ре ст оян а К ат ал К он ълва ра бс ки тем ор ет а, з ар ад и к ои тот ак ъвб ър з к ра й б и и зг ле жд ал к ат о м ил ос т. Н о п ре дп ол аг ам ч е с теп ол ож ил и к ле тв а д а л ек ув ат е. Аи к аз ва т, ч е ч ов ек к ой тоу би е в ед нъ ж, щ е с е с пр ав и п о-л ес нос ле дв ащ ия п ът Т ак а ч е м ис ля ч е т ря бв а д а с е з ап ит аш з ас лу жа вал и т аз и т во я
с ве тл ин а д а с е в ен ча е з а ж ив от а н а ч ов ек к ой тос е ео тк ло ни л о т п ът я
н а м ил ос ър ди ет о?
Т ов а еж ес то к в ъп ро с, н о Н ик ъл ъсн е о бв ин яв а Я кс ли ч е г о з ад ав а.
Т ойг о о бм ис лям ъл ча ли во к ат о с и с по мн я о бе ща ни ет о, к ое тоед алн а
М ох ам еда л-А ну ри Щ е и м д он ес ешм орис мъ ртд о с ед мо то п ок ол ен ие Щ е и зт ри еши ме на таи м, т ак а ч е А лл ахд а з аб ра ви ч е
н як ог а г и ес ъз да л...
Т ойс и с по мн я ио на зин ощн а Л он до нс ки я м ос т, к ог ат о х ор ат а н а д
рА рк ам по рас е г от ве лид а г о х въ рл ятн а с мъ ртвч ер ни тев од и н а
Т ем за Ио тн ов о ч ув а г ла сан а ж ен ат а, к оя тог о ес па си ла в иж даяс ег а,
в иж даяк акс то и п ре д н ег о вг ра ди на тас и к ра й р ек ат а вд ен я, вк ой тоѝ ек аз ал ч е з ам ин ав а з а М ар ок о: н ек а п ог ле дн еми ст ин ат а во чи те
Н ик ол ас ид ва ма тас меу би йц и с ег а...
Г ол т д ав а н а Б иа нк а е дн а с ед ми ца з а д а р аз ра бо тип ла н з а о тр ав ян е
н а Р об ър т С ес ил З а д а яз ад ър жив ър хуз ад ач ат а, т ойн аз на ча ваз а
н ей нас ян кад ру г о т ч ир ац ит е с и - к ис ел о н а в идм ом чен а и меК ал ъм
В ин аг и, к ог ат о п ос ещ ав а "Д жа кд ау н", т ойс ед и с амве дн а о т
к аб ин ки теич ет е е вт ине кз ем пл яро т п ре во дан а "К ни ган а
п ри дв ор ни я" н а Х об и. Д ал и н ау ча ван ещ о о т н ея еп одв ъп ро с, з ащ от о
с е и зи ск вац ял ат а д ип ло ма ти чн ос т н а Н ед- в ещ ес тв о, р яд кос ре ща но к ат о р ого т е дн ор огн а п ра х - з а д а н е п оз во лин а К ал ъмд а з ап оч не к ав гисв од оп ла ва щи те к ои тот ойс як ашс мя таз а п о-в ис шио т с еб е с и.
"К ойет ой" - п ит а Р оу з н а ч ет въ рт ияд ен "З ащ о ет ук
Т ойее ди н о т ч ир ац ит е н а м ай ст орГ ол т - о бя сн яв а Б иа нк а.
"Е а з н е с е и нт ер ес ув амм но гоо т н ег о. Д ър жис е т ак а, с як аше с об ст ве ни к н а м яс то то Т аз и с ут ри н г о н ам ер ихд а с и п ъх а н ос а в м аз ет о, с ре д в аш ит е а пт ек ар ск и н ещ а. К аз а, ч е м у н ап ом нян а
м аг ьо сн ич ес каб ър ло га
Б иа нк а с е б ор и св не за пн ияс и г ня в. Е дн о е м ис лис и т я, д а
п ри ем еш ч е вк ъщ ат а и маш пи он ин с ъв се м д ру гое к ог ат о т ойг о
д ем он ст ри раст ак ов а п ре зр ен ие
М ож е б и еи ск алд а в ид и к ъд е п ра вяп ре ва нт ив ни тес ре дс тв а - к аз ва т я н еу бе ди те лн о. "П оз во лим у д а с е з аб ав ля вао щем ал ко з а м оед об ро
К ог ат о Р оу з и ск а д оп ъл ни те лн и о бя сн ен ия Б иа нк а - н ео би ча йн о -
г уб и с ам оо бл ад ан ие С ле д т ов а К ал ъмн е с е с по ме на вап ов еч е вн ей но п ри съ ст ви е.
Б иа нк а п оч тин е ес па лас ле д с ре ща тас и сГ о н а р ек ат а. С тр ах ът
к ой тояп ре сл ед ва ес та на л о гр ом ен К ак во тоид а з ам ис ляГ ол т, с ег а т я
р аз би ра ч е Н ик ол асеи зп ра те н вМ ар ок о, з а д а г о о су ет и п о н як ак ъв н ач ин Т ов а о зн ач ав а, ч е т ойевг ол ям а о па сн ос т. Иа кот ов а, к ое то Г ол т йек аз алз а С ол ом онМ ан де л, ев яр но н ик ойо т т яхн е ев б ез оп ас но ст Т я з ап оч вад а с е п ро кл ин а з а т ов а, ч е еп ое лат ак ъв б ез ум енр ис к. К ак вос и ем ис ле ла к ог ат о с е ев пу сн ал а д а р аз об ли ча ва ч ов ек з а к ог от о с ег а з на е, ч е еб ез съ рд еч ену би ец
П ре з н ощ та к ог ат о н айс ет неу сп яв а д а п ос пиз а ч асд ва т я с ън ув а
к акН ик ъл ъсер аз къ са н ж ивк ат о С ол ом онМ ан де л. С ле д т ов а с е
с ъб уж дао бл ян а вп от сп ре съ хн ал а у ст а ип ръ ст и, к ои тод ра ск атп о
ч ар ша фи те
П ре з д ен я к оп не жъ т д а г о в ър неп рис еб е с и с е п од иг ра васр аз ум а ѝ
В се кип ът к ог ат о вс ъз на ни ет о ѝс е п оя вио бр аз ътм у, м ис ли теѝс е
в ър тя т к ат о л ис тавб ур я. К ли ен ти те к ои тои дв атв"Д жа кд ау н" - с ег а,
к ог ат о м аг аз ин ътѝн а "Д ай с Л ей н" ез ат во ре н - т ря бв а д а п ов та ря т
т ов а, к ое тоѝк аз ва т, з ащ от о т я и зг ле жд а р аз се ян а к ат о л уд а. Д же ни С ол въ р д ор и еп ус на лас лу х, ч е Б иа нк а ео бс еб ен а о т б ог атик ра си в
т ър го ве ц о т д ру га тас тр ан а н а р ек ат а.
Н а с ед ми я д ен к ак тоеу го во ре но т я о ти вад а с е в ид и сГ ол т в С ми тф ий лд К ал ъмяп ри др уж ав а, ае кз ем пл яр ътн а "П ри дв ор ни ят е п ри бр анвк ож ен иям у ж ар ти ер И зг ле жд а, ч е в сео щен е ер аз бр ал т ън ко ст ит е н а с ми ре ни ет о, н е о тс тъ пв а п ре д н ик ог о, к ог от о с ре ща ас е
в зи рас ви ре по с як ашп ри те жа ваг ра даив си чк и вн ег о. П ре дс та вяс и,
ч е у чи те ля т Г о с иг ур нос е г ор де е сн ег о.
З ел ен ат а п ло щ н а С ми тф ий лден ее ст ес тв ен о п ус та- з аб ра на таз а
р аз вл еч ен ияис ъб ир ан ияс е еп ог ри жи лаз а т ов а. Н ям а в лю бе ни к ои то д а с и г ов ор ятс ла дк о п одд ър ве та та н ик ъд е н е с е в иж да т т ър го вц и,
т оч ил ар и и лиж он гл ьо ри Д ор и п ти ци тес а с пр ел и д а л ет ят Д об ит ък ът
к ой тот я б е п ро сл ед ил а п рип ре ди шн от о с и п ос ещ ен иевк ъщ ат а н а
Г ол т н а у ли ца"Г ил тс пъ р", п ас е с по ко йн о п одс лъ нч ев ит е л ъч и, ае дн а
е ди нс тв ен а к ра вас пид о с тв ол а н а б ук а.
К ал ъмяп ов еж дак ъмп ол ур аз ру ше ни я м ан ас ти р "С ве ти Б ар то ло ме й". Д о ч ас т о т м ан ас ти рс ка тас те нат я в иж даГ ол т ид ру ги те ч ир ац и, з ас та на лиз ае дн о д о р ед иц а я ст ре би к ац на лин а б ло ко ве тес и.
Т ов а о бя сн яв а о ск ъд но ст тан а п ой ни теп ти ци- к аз ваБ иа нк а. "Ч уд я
с е к акз на ят ч е н аб ли зои мах ищ ни ци д ор и к ог ат о н е г и в иж да т.
"К ак вок аз ва ш?" - и зм ър мо рв а н ам ръ ще ни ятК ал ъм
"Я ст ре би те, к аз ват я. "В иж да м, ч е т ойв и о бу ча вам но го с та ра те лн о. В иж да м, ч е в си чк и в иещ е б ъд ет е п ри ме р з а д об ри д же нт ъл ме ни
О т ов а н е еч ас т о т н аш ет о о бр аз ов ан ие г ос по жо- к аз вайК ал ъм
"Т ов а ен аш ат а л ек от а. В си чк и с е н ау чи хм е д а я ст ре би м о щев И рл ан ди я. Г ос по ди н Г ол т и ман айх уб ав ит е к ъщ ич кивг ра фс тв о
Л ей нс тъ р. В си чк и т амз на ятт ов а. Н ар ич атг о С ок ол ар я.
44
Вк ра йн а с ме тк а н ет ър пе ни ет о н а Н ик ъл ъсд а б ъд е сБ иа нк а, ан е
с ил ни ятв ят ър о пр ед ел я с ли за не тон а М ар ио н н а с уш ат а - к ак тои ф ак тъ т, ч е к он ст еб ъл ътн а з ам ък а Д ув ърел ор д К об ъм т ъс тъ т н а
Р об ър т С ес ил А кон як ойм ож е д а о бе ща е б ър з к онз а п ът ув ан ет о д о
Л он до н, т ов а щ е б ъд е т ой
С ам о т рид нис ле д р аз го во рам у сЯ кс лим ал ки ятк ор абеб ез оп ас но з ак от ве н п одв ис ок ит е к ре по ст нис те нин а Д ув ър П ре диН ик ъл ъсд а
с ле зевч ак ащ ияг о с ки ф, з а д а б ъд е и зк ар анн а б ре гап одо бе мн ит е
б ел и ф ар фо рин а л ет ни тео бл ац и, Я кс лим у п од ав а р ък а.
"К ог ат о в ид ишс ърР об ър т С ес ил н еп ре ме нн о м у к аж и, ч е н е с ъм у ча ст ва л вн ищ о, к ое тоез ам ис ли л о нз и м ош ен икК он ъл.
"Т ов а, к ап ит анЯ кс ли ен айм ал ко то к ое том ог а д а н ап ра вя з а д а
и зп ъл няд ъл гас и к ъмв ас
Я кс лим у п од ав а п ак ет у ви т вп ла тн ен а к ър па "Е то в зе ме тет ов а",
к аз ват ой
П о т еж ес тт а м у Н ик ъл ъср аз би ра ч е т ов а еп ис то ле тъ т з а
з ак лю чв ан е н а к ол ел о, к ой тоЯ кс лим у еп ре дл ож илвз ал ив а С аф и.
В яр ва м, ч е з на ет е з ащ о в и г о д ад охп ре дит ов а, дрШ ел би З ап аз ет е
г о, к ат о с по ме н о т е дн о щ ас тл ив о и зб ав ле ни е. В иес теч ов ек к ой то с як аши мад яв ол ск ияк ъс ме т. Н о д ор и ин а Д яв ол а м ож е д а м у с е
о бъ рн е г ръ б о т в ре мен а в ре ме аа з н е б ихи ск алн ищ о д а в и п оп ре чи д а д ос ти гн ет е д о с ве тл ин ат а, з а к оя тог ов ор их те- т аз и, к оя тов и ч ак а н а
Б ан кс ай д.
"Т ов а ен ев ъз мо жн о. Н е м ож е д а с е н ап ра ви Б иа нк а с е м ъч и д а н е
з ву чик ат о м ол ит ел ка "П ос та ви хт е м и и зп ит ан ие к ое тон е м ог а д а
п ре ми на
З а д а с е у ед ин ят д ва ма тасГ ол т с е о тд ал еч ав атм ал коо т с те на тан а
м ан ас ти ра М ак арч е С ми тф ий лдеп оч тип ра зе н ин ям а н ик ойн аб ли зо
к ой тод а п од сл уш ва д а г ов ор и о тк ри тоз а о тр ав ян ет о н а т ай ни я
с ъв ет ни к н а к ра ли ца тан е ѝеп ри ят но Ч ув ст ва таѝи зг ле жд ато ст ри к ат о о ст ри ет а. Т я ч ув а з въ нч ет ат а н а к ож ен ит е д жи ес ем и н а я ст ре би те ив не за пн от о ш ум ол ен е н а в ят ър а вт ре ва та
М ис ле х, ч е с теп о-у ме лао т т ов а, г ос по жи цеМ ер тъ н - к аз ват ой
к ат о яо гл еж дак ри ти чн о. "Д ал и н е с ъмв и п ре це ни л п ог ре шн о?
"К ат о п ре не бр ег ва меф ак та ч е т ойевУ ин дз ор- ск ра ли ца та и н ик ойо т Л он до н н е ед оп ус на т т ам ис ъсс иг ур но стн е ео т м ои те с ре ди- к акщ е п ол уч а д ос тъ п д о х ра на таи лив ин от о н а С ес ил А з с ъм н ег ови нф ор ма то р, ан е г от ва ч.
Г ол т яп ог ле жд а к ат о у чи те л, к ой тоез аб ел яз ало че ви дн а г ре шк а в р аб от ат а н а у че ни к. "Н о в иес тек ра си вам ла даж ен а...
К акт ов а б и т ря бв ал о д а п ом ог не- д ор и д а ев яр но - п ит а т я. "И м ог а д а в и к аж а, г ос по ди н Г ол т, ч е а кон як ог а м е б ях тев иж да лис а нг ли йс кан ас ти нк а ис оп ол и, с ти ча щис е п о б ра ди чк ат а м и, щ ях тед а
п ре ра зг ле да тер аз би ра не тос и з а к ра си ва
"Т ойез ак ър ня л к ри во кр ак О тв ра ти те ле н з а к ра со та та Ил ут ер ан
С иг ур нон е м ож е д а еи зв ънв ъо бр аж ен ие тот и. И лит во ит е х ит ро ст и.
Т я с е ч уд и д ал и а коу да риГ ол т вт ов а и на чет ол ко вап ри ят нол иц е,
щ е м ож е д а и зб яг а о т ч ир ац ит е м у, д а с ти гн е д о р ек ат а ид о е дн а
в иш ка п ре дид а ян ас ти гн ат
С ес илео тд ад енн а ж ен а с и - к аз ват я к ат о а лт ер на ти ва "Т ой и зм ък наН ик ъл ъс- дрШ ел би- о т л ег ло топ ос ре д н ощ з а д а г о н ак ар а
д а л ек ув а д ет ет о и м. Р об ър т С ес илв ер оя тн о ее ди нс тв ен ия т м ъжв Л он до н, к ог от о н е б ихм ог лад а з ав ле кад о Б ан кс ай д, д ор и а коо бе ща я
д а с е о бл ек а к ат о С ал ом е ид а т ан цу ва м з а н ег о н ас ре д У ай тх ол
Щ е н ам ер ишн ач ин- к аз вас мр аз яв ащ о Г ол т.
Из а н еи н у жа с - з ащ от о о съ зн ав а, ч е т укеп оч тит ол ко вау яз ви ма
к ол ко тоин а л од ка тасн ак ла ня щис е к ол ел а п о р ек ат а - т ойях ва щаз а
к ит ка та С ти ск а як ат о л юб ов ни к, к ой тоез ап оч на л д а п ро яв яв а
н еж ел ан а п ри въ рз ан ос т к ъмн ас то йч ив ос тт а. Н е м е р аз оч ар ов ай те
г ос по жоМ ер тъ н - п ро ше пв а т ой "Н иен ап ра ви хм е а ктн а и зп ов еде ди н
к ъмд ру г. Ап ри зн ан ие тон е м ож е д а б ъд е о тт ег ле но Н е иб ез п ос ле дс тв ия
О ка зв а с е, ч е л ор д К об ъмн е евр ез ид ен ци ят а с и, авд ом а с и н а
о ко лоп ет де се т м ил и о т н ея б ли зод о Г ре йв се нд С ле д к ат о с ъо бщ ав а
з а п ри ст иг ан ет о с и вп ор ти ер на та Н ик ъл ъсео тв ед енд о н ов ат а
б ат ар еяо т о ръ ди я вю жн ияк ра й н а к ре по ст ни тес те ни к ъд ет о
в ър хо вн ия т ш ер иф с ам оу ве ре н м ъжвк ра я н а ч ет ир ид ес ет тег од ин и н а
и меС он дс п ра вие дн а о т п ер ио ди чн ит е с и и нс пе кц ии Т ойи ма т ре во жн и н ов ин и.
Л он до н? - к аз ват ойс ъсс ъм не ни е, к ог ат о Н ик ъл ъсм у к аз ва ч е н ос и
с пе шн а д еп еш а з а С ес илХ ау с. "Н е с и л и ч ув ал ч е вг ра дав ър лу ва ч ум а?
Н ик ъл ъсу се ща ч е к ра ка там у г уб ятс ил а, н о н е з ар ад и д ни те
п ре ка ра нивм ор ет о.
"К ол коер аз пр ос тр ан ен а?
Н ей нам ил ос т, к ра ли ца та с е еп ре ме ст ил а вУ ин дз ор- к аз вам у
С он дс с як ашЕ ли за бе т ее ди нс тв ен ия т ж ит елн а г ра да "П ри дв ор ни те г ос ти лн иц и ип ар ла ме нт ътс а з ат во ре ни ав си чк и п ра зн иц и ип ан аи ри с а о тм ен ен и. К аз ва т, ч е т ра ур ни тек ам ба ние дв а с а с пр ел и д а б ия т.
З а м ом ен т Н ик ъл ъсг о г ле дасо тв ор ен а у ст а, п ог ъл на т о т у жа сн ат а
м ис ъл ч е з ар аз ат а м ож е д а с е ер аз пр ос тр ан ил а ивС ау ту ър к. С он дс п ог ре шн о п ри ем а и зр аж ен ие том у з а и зл иш нар ев но ст
"Н е с е п ри те сн яв ай те с ър в сео щем ож ет е д а п ре да де тет аз и в аж на в аш а д еп еш а н а с ърР об ър т С ес ил К аз ах а м и, ч е Н ей нам ил ос т ев зе ла с ъсс еб е с и м но гоо т ч ле но ве тен а т ай ни я с и с ъв ет С ърР об ър т н ай
в ер оя тн о ес ре д т ях
Н ик ъл ъсн е с е п ок ол еб ав а. Т ойн ям а н ам ер ен иед а п ът ув а д о
У ин дз ор Р об ър т С ес илм ож е д а и зч ак а о щен як ол код низ а с во ит е
н ов ин и. С ле д в си чк о, к ое тоеп ре жи вя л, исд ум ит е н а к ап ит анЯ кс ли
к ои тоз ву ча т ву ши тем у - "К ол еб ае х с е... Ит ак а с е и зг уб ихвм ор ет о" -
т ойн е ж ел аен ищ о п ов еч е о т т ов а д а в зе меБ иа нк а во бя ти ят а с и ид а
п ри зн ае ч е ен айм ог ъщ ия т г лу па к вх ри ст ия нс тв от о, ч е ес тъ пи л д ор и
н а б ор дан а "П ра ве дн ик. Т ов а, к ое тощ е с е с лу чис ле д т ов а, н е з ав ис и
о т н ег о.
Щ е м и т ря бв а к он г ос по ди н С он де с - к аз ват ой Б ър з ис ъсз др ав и
к ра ка О щеп о-д об ре н ам ер ет е м и т ак ъвск ри ла
Д ес ти ла ци и, с ир оп и, о чи ст ит ел ни б ал са миио тв ар и; вс во ят а
о бн ов ен а а пт ек ар ск а и зб а вД жа кд ауБ иа нк а еп ре ка ра лад ен я в п ри го тв ян ет о н а д уз ин а и лип ов еч е о т в ся као т т ях Т ря бв аш е д а с е
с ъс ре до то чи з а д а н е с ло жив ра ти гав ме ст о о ре хо вил ис тавм ех ле ма
к ой топ ра виз а у ха пв ан е о т к уч е, и лии со п вл ек ар ст во тоз а г ла во бо ли е
в ме ст о х ам ам ел ис Н е е ди н ид ва мак ли ен тис а яп ит ал и д ал и н е с е
ч ув ст вам ал коз ле И зг ле жд ат е м ал кор аз се ян а, г ос по жи цеМ ер тъ н -
о тб ел яз а Д же ниС ол въ р п ре дич ас к ог ат о д ой дед а п от ър сих ор ха ун д
з а у жи лв ан е о т о са П акл и с теб ол на
Р аз се ян а? Б ол на О тч ая на и ск аш е ѝс е д а и зк ре щин а ж ен ат а.
О тч ая над о б ез об ра зи е. З а п ръ в п ътвж ив от а с и с е ч ув ст вак ат о о съ де н
з ат во рн икб езн и н айм ал кан ад еж даз а о св об ож да ва нео т н ак аз ан ие то
Им ож е д а о тд ад е н ем ин уе ма тас и с мъ ртн а с об ст ве на тас и
и мп ул си вн ос т. С ти гад а н е с е б еш е о пи та лад а с е н ал ож и н адР ей на рд Г ол т.
Т я з на е, ч е н ям а н ик ак вав ъз мо жн ос т д а н ап ра вит ов а, к ое тот ойе п ои ск ало т н ея Д ор и ивм ал ков ер оя тн ияс лу ча й д а у сп еед а о тр ов и
с ърР об ър т С ес ил в си чк и к ат ол иц и вг ра дащ е б ъд атс ъб ра нив р ам ки тен а д ен я. М ъч ит ел ит е н а Т ай ни я с ъв етн ям а д а и ма т п ок ой
Н ев ед нъ ж м ис ли теѝс а с е н ас оч ва лик ъмт ов а д а о тр ов и с ам ияГ ол т
ид а п ре ма хн е п ри чи на таз а с тр ад ан ия тас и. Н о ч ир ац ит е м у я п оз на ва т. Т е с а б ил и с ви де те лин а п ос ещ ен ия таѝн а у ли ца"Г ил тс пъ р";
з на ятк ак вил ек ар ст ван ос и. Д о ч асщ е н ак ар атс ъд еб ни тез ас ед ат ел и
д а яп ре сл ед ва т.
Из а к ап акн а в си чк о, т я з ап оч над а п ла чеб езп ре ду пр еж де ни е.
В ъп ро с н а в ре мееР оу з и лиН едд а ях ва на т сп ре мр еж ен и о чи
Т я з аб ив а п ес ти лас и вх ор ос ан а, с як аши ск а д а г о у би е.
Н ик ъл ъс к ъд е, ви ме тон а с ве ти теХ ри ст ов и р ан и, с и т и?
Г ра дъ т с е к аз ваФ ав ър ша м. Т ойео жи ве ном ал ком яс тон а р ек а
С уе йл ск от ве нас то ян каз а к ор аб и сп ли тк о г аз ен е, л ех и с ъсс тр ид и и м ел ни цаз а п ро из во дс тв о н а п уш ек И мак ал дъ ръ м т ам к ъд ет о
п ов еч ет о м ес тао т т оз и м ащ аби ма т с ам о к ол ов оз и, ит ав ер ни Н ик ъл ъс с пи раве дн а о т т ях з а д а п оч ин е н а к он я с и, д а у то лиж аж да тас и ид а
х ап нен аб ър зо С об ст ве ни къ т р аз гл еж дасу жа с д же ла ба та к оя тов се о щен ос и, с ег а и зц ап ан а сп ра х.
Д а н е с и н як ак ъвп ап ис тк и с ве ще ни к, д ош ълт укд а р аз вр ащ ав а
р ел иг ия тан а к ра ли ца та - п ит а т ой ао чи тем у с а ш ир ок о о тв ор ен и о т
п од оз ре ни е. "И ливг ра даед ош лак ом па ни я о т и гр ач и?
Д ой до х о т М ар ок о - о бя сн яв а у мо ре ноН ик ол ас "И ма м в аж на р аб от а вТ ай ни я с ъв ет
О д а - к аз вах аз яи нъ т, с як ашо би ча ятм у н е в кл юч ван ищ о д ру го о св енп ре ми на ва щик ур ие риве кз от ич нид ре хи "З на чио ти ва тев Л он до н?
"Т ак ов а ен ам ер ен ие том и. Ч ух ч е т ами мач ум а.
"Т ак а е ит я ен ам ал ил а т ър го ви ят а н и н ап ол ов ин а. Н ик ог а н е с ъм в иж да л л он до нс ки я п ътт ол ко вап ра зе н.
"З на ет е л и д ал и С ау ту ър к еп ощ ад ен Н ик ъл ъсп ит а.
"И ма м б ра то вч ед к ой тоеп ре во зв ач М ин ал ияч ет въ рт ъкв зее дн о
с та до К аз а м и, ч е н е ет ол ко вал ош о, к ол ко товг ра да н о н е е д ос та тъ чн о з др ав ос ло вн о, з а д а и ск а д а о ст ан е п ов еч е о т е дн а н ощ
С лу ча йн о л и з на ет е вк оят ав ер наео тс ед на л?
М ъж ътп ок ла щаг ла ва
"Т укл и ет ой б ра то вч едт и? М ог а л и д а г ов ор я сн ег о?
"С ам о а кои ск ат е д а и зч ак ат е д енд ва г ос по да рю Т ойев К ен тъ рб ър и.
Н ик ъл ъсд ов ър шв а о ст ат ък а о т х ра на тас и во тч ая ном ъл ча ни е.
С ле д к ат о н ап ус каг ра даип ре д н ег о еп ът ятз а Л он до н, т ойс пи ра с ам о, з а д а з ар ед и ид а н аг ла сип ис то ле тан а Я кс ли к ой тос е н ам ир а н а
к ол ел от о. П ре дс то ятм у о щем но гом ил и, ан як оио т т яхс а п ре з Б ле к
Х ий т. Н е ес ти гн алд от ук к аз вас и т ой з а д а с та неж ер тв а н а
п ре ст ъп ни ци
Вг ра ди на тан а п ре кр ас на тас и н ов а к ъщ а н а Г ил тс пъ р С тр ий т
Р ей на рдГ ол т с лу ша б езд а п ре къ св а, к акм ом че тоК ал ъмр аз ка зв а
в се кид енз а ж ив от а с и вт ав ер на та"Д жа кд ау н а Б ан кс ай д. Вг ла сам у
с е д ол ав я з ав ис т, н о иу мо ре нор аз оч ар ов ан ие
"Т я н е еи ма лан ик ак вик он та кт и с ъсС ес ил д ок ол ко тов иж да м,
г ос по ди не Н ит о п ъкм ож ахд а и де нт иф иц ир амн як ой к ой тоб и м ог ъл д а д ой деп рин еяо т К ъщ ат а н а С ес ил.
Ин ищ о н е с тед оч ул и?
"К ог ат о м е в ид ятн ао ко ло д ър жа т д ум ит е с и н ак ра тк о. А кот я в и
л ъж е, г ос по ди не н ям амд ок аз ат ел ст ваз а т ов а.
Г ол т о бм ис лят ов а з а и зв ес тн о в ре ме и зу ча ва йк и ф ин ит е с и
р ък ав иц и о т д ет ск а к ож а. С ле д т ов а к аз ва "А кор еш имд а п ре тъ рс им м яс то то- и лиа кос е о ка же ч е т я л ъж е - к акб их мем ог лид а в ле зе м
н ез аб ел яз ан о?
"Н е в иж да м к акб их тем ог ли г ос по ди не Т амв ин аг и и ман як ой Аи т ов а еБ ан кс ай д, н е з аб ра вя йт е. П ре з н ощ тад ър жа т п ро зо рц ит е и в ра та тан а у ли ца таз ак лю че ни- с ре щув од ол аз и. Н е ч е н як ойб и
п ос мя л, р аз би рас е. Н е исн ея
"Т ов а ек ръ чм а, м ла диОН ий л, ан е к ре по ст Т ря бв а д а и ман ач ин
М ла де жъ т К ал ъмр аз ми шл яв а и зв ес тн о в ре ме П ос лел иц ет о м у
п ро св ет вак ат о н а л ис иц а, п оп ад на лан а н ео хр ан яе м к ок ош ар ни к. "Т ам ем аз ет о.
Г ол т п ог ле жд а н аг ор е. П ро дъ лж ав ай
"Н ям а д а п ов яр ва ш к ак вод ър жит ам д ос та тъ чн о с яр а, з а д а с е
с то пл и а дъ т з а с ед ми ца ип ов еч е о тв ар и, о тк ол ко тос а н уж ни з а д а
и зл ек ув аши лио тр ов ишп ол ов ин ат а г ра д. Н а т ав ан а и мав ра ти чк а к ъм д во ра С те на тан а д во ран е ет ол ко вав ис ок а. Н е иа кос и з др ав Н е и а кон ям ашн ищ о п ро ти в д а б ъд ешп ро къ лн ат
45
Д енип ол ов ин а с ле д к ат о н ап ус каД ув ър Н ик ъл ъсШ ел бис е к ач ва н а Л он г С ау ту ър к к ъмю жн ат а п ор тан а Л он до нс ки я м ос т, аи зп от ен ия т
м у к онб ле ст и н а ю лс ко тос лъ нц е, с як ашеи зд ял ано т м ас ив енм ра мо р.
М ин ав ай кип ок ра й Tabard Inn, т ойч ув а к акк ам ба на тан а "С ве ти С па си те л" о тм ер вав то ри я ч асн а с ле до бе да К ог ат о з въ нъ т ѝз аг лъ хв а,
т ойеп ор аз ено т н еп ри ви чн ат а т иш ин а. Б ан кс ай д б и т ря бв ал о д а
г ъм жио т х ор а. Н о д не с д ва йс етиш ес ти ятк ва рт алн а г ра да- с во бо да та н а Б ри джУ ор д Б ез- и зг ле жд а п оч тиб ез лю де н. М ис лис и, ч е т ов а е р яз ъкк он тр ас т сп ос ле дн ияп ът к ог ат о т укед ош ълп ос ет ит ело т б ре га н а В ар ва ра Т ог ав а т ъл пио т б ан ке рис е б ях а с те кл и, з а д а з яп атс ш ир ок о о тв ор ен и о чив ел ик ол еп ие тон а д ел ег ац ия тан а М ав ър а ид а с е
в ъз хи ща ва т н а п ищ ни тед ре хин а л ор д-к ме таит ър го вц ит е о т
Б ар ба ри йс ка так ом па ни я, к ои тоб ях а д ош лин а ю г п о м ос та з а д а я п ос ре щн ат Д не с н ик ойо т м ал ко тох ор а, ск ои тос е р аз ми на ва д ор и н е
з аб ел яз ваи зц ап ан иясп ра х иу мо рае зд ачвд же ла бао т с ин ьос ук но с п ри бр ан иявк ол ан а п ис то ле т н а Я кс ли к ой тос е еп оя ви л т ак а
в не за пн о с ре д т ях- в ъп ре кич е Н ик ол асс и м ис ли ч е т ря бв а д а
п ри ли чан а в то ро ст еп ен енг ер ойвп ре дс та вл ен иен а "Т ам бу рл ей н" н а
м ай ст орМ ар ло у.
И зп ъл ваг о в не за пн о ч ув ст вон а п ре дч ув ст ви е. С по мн я с и з а
о бе ща ни ет о, к ое тоед алн а М ох ам еда л-А ну ри д а и зп ра виГ ол т п ре д
с ъд К он ълем ър тъ в, н о в то ра таг ла ван а з ми ят а в сео щееж ив а. Г ол т е с ъщ о т ол ко вао тг ов ор енз а с мъ рт тан а А до лф о С ай кс С ол ом он М ан де л, Х ад ир б аб а Т из ир и, Г ва таис ес тр а м у Л ал а - д ор и н а м ла ди я
Х ор то п - к ол ко тоиК он ъл Н о з а д а и зп ъл нит ов а о бе ща ни е, т ойт ря бв а
д а о тн ем е о щее ди н ж ив от- н ещ о, к ое тоевп ъл ноп ро ти во ре чи е с д ру гак ле тв а, к оя тоеп ол ож ил к ле тв ат а д а л ек ув а.
Вк ак вос е п ре вр ъщ ам п ит а с е т ой к ат о с и с по мн я п ъл на тал ип са н а р аз ка ян ие к оя тоеи зп ит ва л, к ог ат о еу би л б ез за щи тн ияК он ъл
С ег а, м ис ле йк и з а Т ам бу рл ей н, т ойс и с по мн я е дн а р еп ли као т
п ие са та р еп ли ка к оя тог о с мр аз яв а д о д ън от о н а д уш ат а: И ск амд а
б ъд а у жа с з а с ве та..
Б иа нк а ч ув а п ис ъц ит е н а Р оу з д ор и вд ъл би ни тен а м аз ет о, к ъд ет о
т я р аб от и н а в ре ме нн ат а с и а пт ек ар ск а м ас а. Т ойс е в ря зв а вм ис ли теѝ з а Г о иф ат ал на тад ил ем а, к оя тот ойѝеп ос та ви л, к ат о б ра дв а вд ръ вч е.
Т я и зм ин ав а п ол ов ин ат а п ътп о с тъ лб ит е к ъмч еш ма та- г ла ва таѝе п ъл нас ъсс тр аш нио бр аз и - п ре дид а о съ зн ае ч е п ис ък ътео тс тъ пи л
м яс тон а в ъл нао т р ад ос тн о, н о с ъл зл ив о б ър бо ре не Т ог ав а Б ъф ъл з ап оч вад а л аев ъз то рж ен о.
Т ойс то и н а в ра та тан а у ли ца та о бл еч енвн як ак вас тр ан над ре ха
к оя тон як ог а м ож е б и еб ил а с ин я, а кон е с е б ро и ф ак тъ т, ч е и зг ле жд а е б ил а с тъ пк ан а вп ра хт а. Б ра да там у ен еп од дъ рж ан а, л иц ет о м у е о бг ор ял о вн ас ит ен о м ед ен ок аф яв о. П ри ли чан а к ня з н а р аз бо йн ич ес ка б ан да
Н о т ойс е ев ър на л. М ол ит ви теѝс а б ил и ч ут и.
Т я н е к аз ван ищ о. Н е г о п оз др ав яв а. Н уж да тад а г о в зе мево бя ти ят а
с и о бе зс ми сл я с ам ат а м ис ълз а р еч В ту рв а с е к ъмн ег о, с як ашт ря бв а
д а г о п ри ко век ъмм яс то то з а д а н е б и у ра га нъ т, п ре ди зв ик ано т з ъл м аг ьо сн ик д а г о о тн ес е о тн ов о о т н ея Д ва ма тас е в ко пч ва т е ди н в д ру г, п ок ла ща йк и с е л ек о вр ит ъм а н а с об ст ве но тос и о бл ек че ни е.
Н едг и г ле да у см их ва йк и с е к ат о л уд Т им от и с е в ту рв а д а т ър си л ют ня тас и, р еш енд а с ви рин а м ен ес тр ел Р оу з и зд ав а о нз и с тр ан ен з ву к - н ещ о с ре дн о м еж дус ви ня к оя тос е х ра ни иг ъс касл ош о
х ра но см ил ан е - к ой тояо бз ем а в ин аг и, к ог ат о еп ре ка ле но е мо ци он ал на Д ор и Ф ар за д и зл из а о т к ух ня та з а д а в ид и з а к ак во с та вад ум а, ид об ав я д оп ъл ни те ле н з въ н к ъмщ ас ти ет о н а Н ик ол ас
Б иа нк а с и п ре дс та вят оз и м ом ен т в се кид ен о тк ак тоН едз а п ър ви п ътѝк аз а, ч е Н ик ол асн е яен ап ус на л п о с во я в ол я. У се ща лаер ъц ет е
м у о ко лот ял от о с и, ч ув ал а ег ла сам у, у се ща лаеб ли зо ст там у. Н ощ ем
к ог ат о с е п ре гр ъщ аш е, з а д а з ас пи у се ща шеп ръ ст ит е м у п о т ял от о с и.
Б ез кр ай ном но гоер еп ет ир ал а к ак вощ е м у к аж е п риз ав ръ ща не том у.
Ис ег а т ойет ук Т я г о г ле даво чи те ау ст ат а ѝеб ли зод о н ег ов ат а.
"М ир иш ешн а к он, к аз ват я.
Г ла съ т м у ед ре зг ав М ож е д а ес тр ас т. М ож е д а еп ра х о т п ът я з а
Д ув ър П ос ъв ет ва й с е сМ ай къ л С он дс- о тг ов ар я т ой
"К ой ви ме тон а ц ел иях ри ст ия нс кис вя т, еМ ай къ л С он дс
"В ър хо вн ия т ш ер ифн а К ен т. Т ов а ен ег ов ия т к он
Д ва ма тас яд атз ае дн о ве дн а к аб ин а вч еш ма та Б иа нк а с е е о бл ег на лан а Н ик ъл ъст ол ко вап лъ тн о, к ол ко товд ен я н а с ва тб ен от о
т ър же ст вон а Н едиР оу з, к ог ат о Т им ът и д ой дед а ѝк аж е, ч е Ф ар за д е и зч ез на л. А кот ойс е п оя вис ег а ис е з ак ъл невж ив от а н а м ай кас и, ч е
к ра ли ца таеп ос ти гн ал а р аз би ра те лс тв о сп ап ат а, ч ум ат а еп ри зн ал а
п ор аж ен ие тос и, ак ар ди на л Ф ио рц и еп оч ин алийео ст ав илс то х ил яд и д ук ат а вз ав ещ ан ие тос и, т я н ям а н ам ер ен иед а м ър да
О си гу ри лаек ан а сн ок да унз а ж аж да тан а Н ик ол асив ъз гл ав ни цаз а
б ол ки тем у н а с ед ло то П од ст ри гв ан ет о н а б ра да там у щ е т ря бв а д а
п оч ак а з а п о-к ъс но Т ойс и еуд ом а. Т ойен ах ра не н ин ап ое н.
О ст ан ал от о ея сн о.
И зр аж ен ие тон а л иц ет о м у р аз би вас ър це тоѝ Т ов а еп ог ле дъ т н а
ч ов ек к ог от о с а и зв ел и н а е ша фо да с ло жи лис а п ри мк ат а н а в ра там у
ис ле д т ов а - т оч нок ог ат о ез аг уб илв ся ка кв а н ад еж да- еч улв ик а,
к ой топ ре дв ещ ав а о пр ощ ен ие Т ойс як ашн е м ож е д а р еш и д ал и д а
к ре щио т р ад ос т, и лид а п ла че
Р аз ка жим и, Н ик ол ас- п од ка няг о т я т их о. "З ащ о н аи ст ин а о ти до хт е
н а б ре ган а В ар ва ра К ра й н а л ъж ит е. Т ря бв а д а з на м и ст ин ат а.
Ит ак а, т ойѝяд ав а - п он е е дн а в ер си я н а и ст ин ат а, о т к оя тое и зт ри так ас ап ни ца та Т ойн е в иж дап ри чи на п ор ад и к оя тод а й п ри чи ня ват ов а.
В еч е з на м в си чк о з а К он ъл- к аз ват я, к ог ат о т ойп ри кл юч ва
"Ф ар за д м и к аз а. Т ойи зб яг а, з ащ от о д ов ед охт ов а ч уд ов ищ е в "Д жа кд ау.
Т ойяп ог ле жд а в ъп ро си те лн о. О тк ъд е Ф ар за д з на еш е к ак ъвч ов еке К он ъл
"Ф ар за д б еш е в зе т к ат о р об п ом ни ш л и? К он ълб еш е т оз и, к ой тог о
в зе
"Е в еч е н е ен уж нод а с е с тр ах ув а о т К он ъл Т ойем ър тъ в. А н ег ов ия т г ос по да р, Р ей на рдГ ол т, н е м ож е д ъл год а и зб ег не п ра во съ ди ет о. Т ойщ е б ъд е с ле дв ащ ия т. З ак ле л с ъмс е вт ов а.
С ам а р аз бр ах ч е Г ол т еР ужК ро а П ре сл ед ва ч - к аз ват я г ор до
К акг о н ап ра ви хт е? - п ит а т ой ао чи тем у с е р аз ши ря ва т о т
в ъз хи ще ни е.
"Т ойм е и зл ъг а, ч е п оз на ваС ол ом онМ ан де л. З на ех ч е к ри е н ещ о,
з ат ов а у бе ди х е но ри йс ки я с ве ще ни к М уд и д а м и п оз во лид а в ид я
е но ри йс ки тер ег ис тр и з а в ре ме то к ог ат о п ра те ни къ т н а м ав ри тее п ри ст иг на л вЛ он до н. Ит амб еш е Г ол т. И ме нн о т ойеу би л М ан де л.
Л иц ет о н а Н ик ъл ъсез аг ри же но "О тк ъд е з на еш
"Т ойс и п ри зн а.
"П ре д в ас" З аг ри же но ст там у с е п ре вр ъщ а ву жа с. "И ма тел и и н айм ал кап ре дс та вак ол коо па се н еГ ол т?
"С по ри м л и? В ър на хт е с е с ам о о т ч ас
"Вк ак во з а Б ог а, с и с е з аб ър ка л?
С ло жн о е- к аз ваБ иа нк а ии зб яг вап ог ле дам у. 'Н о т ря бв аш е д а д ам о бе ща ни е - д а н ак ар амГ ол т д а с и п ри зн ае В съ щн ос т в си чк о ен ещ о
к ат о п от фе йл О пи тв ахс е д а р аз бе рао т н ег о з ащ о Р об ър т С ес ил н аи ст ин а т е еи зп ра ти л вМ ар ок о; т ойс е о пи тв аш е д а р аз бе рео т м ен
з ащ от о м ис ле ше ч е м ож е д а с и с по ме на лаз а т ов а...
Н ик ъл ъсяв зе мавп ре гр ъд ки тес и ип ри дъ рп ваг ла ва таѝвс ку тан а
в ра тас и. "В си чк о ен ар ед д ни тен а Г ол т с а п ре бр ое ни Т ойп ро ка рв а
п ръ ст и п ре з г ъс ти те т ъм нив ъл нин а к ос ат а ѝ "Щ е д оп ият ов а п ит иеи п ос лещ е с е к ач имн а е дн а к ар уц а д о С ес илХ ау с. К ол ко топ о-с ко ро п ри кл юч им т ол ко вап о-д об ре К ак вот оч ном у о бе ща хт е?
О тг ов ор ътеп ри гл уш ено т б ли зо ст таѝ Т ойу се щав ла жн ос тт а н а
у ст ат а ѝ к ог ат о с е д ви жип о к ож ат а м у. Т ойяо тб лъ ск ва- н о с ам о з а д а
м ог атг ла дн ит е м у о чид а с е н ас ла дя т п о-д об рен а п ра зн ик а.
"К ак вок аз а?
Б иа нк а п ре ха пв а у ст ни тес и, п од го тв яй кис е з а р еа кц ия там у.
"К аз ах "Т ря бв аш е д а м у о бе ща я, ч е щ е н ам ер я н ач инд а о тр ов я Р об ър т
С ес ил.
З а м ом ен т Н ик ъл ъсп ро ст о яг ле да П ос лез ар ав я л иц е вр ъц ет е с и и п ро мъ лв яв а: "О п рис ве ти тер ан и н а Х ри ст ос..
В си чк о ен ар ед- к аз ваБ иа нк а я рк о, к ат о в зе мар ъц ет е м у з др ав о в с во ит е, - в съ щн ос т н ям а д а г о н ап ра вя
"О д об рин ов ин и!
С ег а, с ле д к ат о с и с е в ър на л, м ож ешд а н ак ар ашР об ър т С ес илд а
а ре ст ув а Г ол т. Н о т ойн е евк ъщ ат а н а С ес ил- т ойевУ ин дз ор п ри к ра ли ца та В иж да ш, ч е т ов а еч ум ат а. Б еш е у жа сн о.
Щ е о ти дат аму тр е - к аз ваН ик ъл ъс к ат о о бл ек ча вас ко ва но ст тан а
к ра йн иц ит е ис ед ал ищ ет о с и. "Вм ом ен тас ъму мо ре н о т в си чк о, к ое то и мач ет ир и к ра ка К он е, к ам ил и..." Т ойп ог ле жд а к ъмБ ъф ъл к оя то щ ас тл ив о р аз ма хв а о па шк а п ре д в хо дан а к аб ин ат а. "Си зк лю че ни е н а
н ея р аз би рас е. М еж ду вр ем ен но к акб их тес е ч ув ст ва лик ат о с на хан а
е рг ено т С ъф ол к?
Б иа нк а - к оя тоеп ол уч ав ал а п ре дл ож ен ияо т с ин ов е н а п ад уа нс ки д же нт ъл ме ни п од не се нивс ти хо ве л еп ка вик ат о с ир оп- с е о пи тв а д а
н е с е с ме е, вс лу ча й ч е г о п ри ем е п ог ре шн о. Т я н еж ноп ри бл иж ав а
р ъц ет е м у д о у ст ни тес и иг и ц ел ув а.
Авс ъс ед на так аб ин а ч ир ак ътК ал ъмт их о о ст ав я к ан а сб ир а,
п ри би рае кз ем пл яр а н а "П ри дв ор ни ят вж ар ти ер а с и ис е и зм ък ва т их о ин ез аб ел яз ан о о т "Д жа кд ау н".
46
Н ик ъл ъсч ув а к акч ас ов ни къ т н аз ов ав а п ол ун ощн а а ле ят а,
п ос ле дв анв ед на гао т р ит ор ич енк ом ен та р, к ой тон е м ож е д а д ол ов и.
С ле д т ов а с е с ме е. И зг ле жд а, ч е д ум ат а с е ер аз не сл а и з Б ан кс ай д к ат о
б ур енп ри ли в и з б ла та тан а Д еп тф ор д: ДрШ ел бииг ос по жи ца М ер тъ н с а с го де ни
Н е м ож емд а и ма мет ай нас ва тб а - к аз вас ън ли воБ иа нк а, д ок ат о
п ро сл ед яв а сп ръ ст и ф ор ма тан а д ал еч но том у р ам о. "Б ан кс ай д н ям а д а
н и п оз во ли О св ент ов а в си чк и б их а м ог лид а с е р аз ве се ля т. Д ок ат о т е
н ям аш е, т укс та над ос там ел ан хо ли чн о - з ар ад и ч ум ат а.
З ащ о н и ет ай нас ва тб а? - к аз ват ой к ат о и зд ър пв а о т п ок ри вк ат а
к он ец к ой тон як акс и с е ез ап ле л вк ос ат а ѝ "И ск амц ялЛ он до н д а
з на е з а н ея
"Н е с е л и с тр ах ув ашд а с е о же ни ш з а м аг ьо сн иц а?
"Н е м и к аз ва й, ч е п ре з ц ял от о в ре мес и с ла га лал юб ов ент ал ис ма н
п одв ъз гл ав ни ца там и, аа з н е с ъмг о з на ел а.
"Н е, н о т е п ре ду пр еж да ва м: Щ е и зп ле там аг ич ес кив ер иг и, з а д а н е
т е п ус нан ик ъд е, к ъд ет о Р об ър т С ес илз ап ов яд а.
"М ож ешл и д а о тл ож ишп ле те не то д ок ат о с е в ър нао т У ин дз ор-
з ар ад и С ол ом онМ ан де л?
Т я в ди гап ре дп аз ли вов еж да С ле д т ов а в еч е н ям а д а с е п од чи ня ва ш
н а п ри зо вк и о т С ви ня та- о св енд а п ри съ ст ва ш д о л ег ло тон а
к ра ли ца та к ог ат о еб ол на О бе ща ва ш?
"О бе ща ва м.
Н ик ъл ъсн ав ив а к он ец а м еж дуп ръ ст ит е с и, д ок ат о с е п ре въ рн е в м ал кат оп ка Т ойс е н ав еж дан адн ея
К ак воет ов а? - п ит а т я, д ок ат о т еж ес тт а м у яп ри ти ск а вп од ат ли ви я
к ом фо ртн а л ег ло то
Т ов а ев ъз елз а ц ел ув ки- о тг ов ар я т ойиг о о ст ав я д а п ад нен еж но м еж дуг ър ди теѝ "Н е з ап оч нал и в си чк о т ов а т ак а?
Н ощ таен а в ещ иц и, о бл ач нип ип ал а б ия т п о л иц ет о н а л ун ат а.
Р ек ат а еч ер нак ат о в ът ре шн ос тт а н а з ап еч ат ан а г ро бн иц а. Е ди н-
е ди нс тв енф ен ер з ам ас ки ра н з а с кр ив ан е, с ве тивн ос а н а н ак ло не на та л од ка д ок ат о т я с е п ри бл иж ав а к ъмс тъ лб ит е н а Mutton Lane.
М ом че тоО уе н с ли зап ър вон а б ре га З ах ва ща йк и с е з а м аш ат а н а
л од ка та т ойяп ри дъ рп вак ъмк еяиз ак ре пв а в ъж ет о з а д ър ве на к уп чи на о се ян а сп от ъв ащ и р еч нит ре ви С ле дв атК ал ъмио щед ва ма ч ир ац и, к ои топ ок аз ва т т ре ни ра нал ов ко стд ор и вт ъм ни на та Р ей на рд Г ол т еп ос ле де н. Т ойп ри дъ рп вап ол уп ла ще ни ца тас и о ко лор ам ен ет е и се дн а р ък а в ър худ ръ жк ат а н а м еч а с и н ар еж дан а К ал ъмд а п ов ед е
к ъму ли чк ит е н а Б ан кс ай д.
З ву къ т н а п ри зи ваз а м ол ит вао т д жа ми ят а "К ут уб ия и зв аж да Н ик ъл ъсо т д ъл бо к ид ов ол енс ън З а м игс ет ив ат а м у с а о бъ рк ан и.
С ле д т ов а т ял от о м у с е и зп ъл васг ор ещ ат а т ръ пк а н а с по ме на
С ън ли вос е о гл еж дан ао ко ло Въ гъ лан а с та ят а вс ве щн ик а с е м ъд ри с ве щ. О тв ъдс тъ кл ен ит е р ом бо вен а е ди нс тв ен ияп ро зо ре ц л ун на та с ве тл ин а о ба гр я к ъщ ит е о т д ру га тас тр ан а н а а ле ят а сп ри зр ач нос ив л ак
Т ог ав а т ойо съ зн ав а, ч е Б иа нк а н е ед о н ег о.
П ок ри вк ат а о т н ей на тас тр ан а н а л ег ло тоео тм ет на тан аз ади р аз кр ив а н е к ех ли ба ре на таг ла дк ос т н а с пя що тоѝт ял о, ас ма чк ан ч ар ша ф. Ит ог ав а, з а н ег ов о н ед оу ме ни е, в ис ок ия т в икг о п ре сл ед вад о
п ъл нос ъб уж да не О тн ем а м у м иг з а д а о съ зн ае ч е н як ъд е вД жа кд ау н
к уч ет о Б ъф ълв ие
Т ойи зч ак вад а ч уез ву као т о тк лю чв ан ет о н а у ли чн ат а в ра та к ог ат о
Б иа нк а яп ус кан а а ле ят а. Т ойн е и дв а. Л юб оп ит ен Н ик ъл ъсс ли зао т
л ег ло тоѝ н ав ли чав ъл не ни я с и ч ор ап ог ащ ни к ии зл из а н а п ло ща дк ат а.
И зм ин ав а п ол ов ин ат а п ътп о с тъ лб ит е, п ре дид а у се тим ир из ма та
с яр нам ир из ма к оя тос е з аб ив а вн оз др ит е ик ар а о чи тем у д а т ек ат
С ле д т ов а д ол ав я с тъ рж ещ иявг ър ло тов ку с н а д им Д ок ат о с ти гн е д о
п од а н а ч еш ма та в иж дап ри зр ац и о т н ег о, к ои тос е н ос ятн а с ла ба та л ун нас ве тл ин а. З ав ив а вк ор ид ор а, к ой тов од и к ъмс ал он а, к ух ня таи в ра та так ъмм аз ет о, к ое тоБ иа нк а ео тд ел ил а з а а пт ек ар ск ияс и
м аг аз ин Т укм ир из ма тан а с яр а еп о-с ил на Ит ог ав а в иж дап ре д с еб е
с и ф иг ур а - с тр ой наф иг ур а вн ощ ни ца к оя тос е п од пи ран а в ра та тан а
м аз ет о, с як ашз а о по ра Ч ув а к аш ли цан а ж ен а: д ъл бо ки р аз ди ра щи б ел ияд ро б х ри по ве
Б иа нк а! - и зв ик ват ойит ръ гв а к ъмн ея
Т я с е о бр ъщ а, с як ашз а д а м у м ах нен аз ад ал иц ет о ѝеи зк ри ве ноо т
и зп ар ен ия та
"М аз ет о... г ор и...
Д ру гаг лъ тк а о т с ер ни я в ъз ду х яп ре къ св а. Д ок ат о Н ик ъл ъсп ро тя га р ък а, з а д а яи зд ър па т ойв иж дак акт ял от о ѝс е с гъ ва д ок ат о с е
з ад уш ав а. Ик ог ат о т я с е н ад иг а о тн ов о - се дн ат а р ък а н а г ър ло то ас д ру га тав сео щес ти ск ай киб ра ва тан а в ра та та- т я с е п ре пъ ван ап ре д,
к ат о п ов ли чав ра та тас ле д с еб е с и.
Н ик ъл ъсу се ща ч е п о н ег о т еч е х ла де н в ъз ду х. Ч ер на тав ра тан а
м аз ет о и зв ед нъ ж с та вая рк ож ъл та Ч ув а к ако т д ъл би ни тем у с е р аз на ся д ъл бо коб уч ен е, к ог ат о с но по ве тес ъсс уш ен и р ас те ни я с е з ап ал ва т,
п ос ле дв ан и б ър зоо т м ас ла таил ик ьо ри те п ас ти тео т м аз ни ни
и зс уш ен ит е к ож и, в си чк и з ап ал им и м ат ер иа лин а а пт ек ар ск от о
и зк ус тв о. Н ощ тас та вач ер нак ат о а да к ог ат о г ъс т о бл акд имс е в ту рв а
н аг ор е п о с тъ лб ищ ет о, н ос ей кис ъсс еб е с и г ор ещ ин а, к оя тоз ад уш ав а
в ик а м у з а т ре во гап оч тип ре дид а еи зл яз ъло т г ър ло том у.
Т ойс е д ви жи б езд а м ис ли ж ив от ин ск а р еа кц ия к оя тос е б ун ту ва с ре щуж аж да таз а ж ив отн а т ял от о иг о з ав ла дя ва П ри ст ъп вак ъм д иш ащ ияв ъз ду х ис е в ту рв а н ап ре д вп ро хо да П ре дио щед а о съ зн ае д ви же ни ет о с и, т ойс е п ре пъ ван аз ад д ал ечо т т оп ли на та ип ов ли ча Б иа нк а с ле д с еб е с и, д ор и к ог ат о т я п от ъв а н а п од а.
В ка рв а явч еш ма та с як ашв ла чик ил им ик ре щим еж дур аз къ св ащ а
к аш ли ца "О гъ н!... о гъ н!... б ър за й - н иес мер аз ед ин ен и...
Д ок ат о Р оу з, Н ед Т им ът и иФ ар за д с е п ри съ ед ин ятк ъмн ег о,
к ор ид ор ътв еч е евп ла мъ ци ап ла мъ ци тео пу ст ош ав атд ре вн ит е
д ър ве ник он ст ру кц иин а Jackdaw во гн ен а к ул ми на ци я. В ъз ду хъ т в ч еш ма таер аз яж да щ вг ър ло то Б ъф ълл аесв ис ок и, р аз въ лн ув ан и
к ря съ циве ди н ъ гъ л, д ок ат о Т им от и н е яв ди гаиу сп ок оя ва
Н ик ъл ъск ол ен ич и д о т ял от о н а Б иа нк а. П ри ти сн аляд о г ър ди тес и,
т ойп ро ка рв а п ръ ст и п ре з к ос ат а ѝ П ре дим ал кот я ем ир иш ел а н а
р оз ов а в од а. С ег а и мао ст ърп ри вк усн а и зг ор ял а с ла ма О чи теѝс а
о тв ор ен и ит я с як ашо съ зн ав а о па сн ос тт а, с ти ск ай киз др ав о к ит ка та м у, с як ашс е с тр ах ув а, ч е т ойо тн ов о щ е яи зо ст ав и.
Н як ойд а д он ес е к лю чо ве те и на чев си чк и щ е и зг ор имт ук- в ик а
Н ик ол ас
Т им ът и, ч ия тоз ад ач а ед а з ак лю чв а у ли чн ат а в ра тап ре з н ощ та с ре щуд ом оу пр ав ит ел и, п од ав а Б ъф ълн а Ф ар за д ис пр ин ти рап о
с тъ лб ит е н а ч еш ма так ъмт ав ан а. В ръ щас е сх ал као т т еж киж ел ез ни к лю чо ве Вб ля съ кан а р аз пр ос тр ан яв ащ ит е с е п ла мъ цит ойб ър зо р аз по зн ав а п ра ви лн ияин ап ре дв а к ъмв ра та та Т ък мос е к ан и д а
в мъ кн е к лю чавк лю ча лк ат а, к ог ат о в не за пн о с е и зм ък ван а е дн а с тр ан а
ип ог ле жд а п ре з п ро зо ре ца О бр ъщ а с е о бр ат но ан а л иц ет о м у с е
и зп ис вао бъ рк ва не
"И мах ор а н а а ле ят а.
Р аз би рас е, ч е и мах ор а н а а ле ят а - и зр ъм жа ван ет ър пе ли воН ед
"Т ав ер на таг ор и, а кон е с и з аб ел яз ал Д а с е н ад яв ам е, ч е с а д ош лид а
п ом ог на т, ан е д а з яп ат
Н е с ам о х ор а - к аз ваТ им от и, б езд а з аб ел еж и г ру бо ст тавг ла сан а
Н ик ол ас "О нз и ч ов еко т Г ол т ет ам И ма т м еч ов е. З ащ о и ма т м еч ов е?
Н е м ож ешд а с е б ор ишсо гъ н см еч К ак вои ск ат
Н ик ол асз на е т оч нок ак вои ск ат В ид ялек ър ва во тод ок аз ат ел ст вов к ра си вад во рн а г ра ди навМ ар ок о.
Б иа нк а с ъщ о р аз би рак ак воо зн ач ав а п ри съ ст ви ет о н а Г ол т. П о
л иц ет о ѝс е с ти ча т с ъл зи к ои топ ок ри ва т к ож ат а ѝсд ел тао т с аж ди
С ти ск а к ит ка тан а Н ик ол ас З а н ег ов а т ре во гат ойз аб ел яз вам ал ки т оч иц и с аж дивс лю нк ат а о ко лоу ст ни теѝ
П ро ст и м и, Н ик.. Л юб оп ит ст во том и... К итМ ар ло у б еш е п ра в: н е
м ож ешд а с кл юч ишс де лк а сд яв ол а ид а о ча кв ашд а и зл ез ешн ай
д об ре
Т ойяп ре гр ъщ а д о г ър ди тес и.
М ож е б и н е - п ро ше пв а т ойву хо тоѝ "Н о т ов а, л юб овм оя е Б ан кс ай д. А кон е м ож ешд а и зм ам ишд яв ол а т ук к ъд е м ож ешд а г о
и зм ам иш
Т ойи зв ик ван а Р оу з иН едд а з ае ма т м яс то том у. В ни ма те лн о
о тк ъс вап ръ ст ит е н а Б иа нк а о т к ит ка тас и, и зп ра вяс е ип ог ле жд а к ъм к ор ид ор а, в од ещк ъмс ал он а. Вд ал еч ни я к ра й, д о в ра та тан а м аз ет о,
и мас те нао т р ев ящо гъ н, ад им ътс е т ър ка ляп о т ав ан а н а к ор ид ор а и с е р аз ли вавч еш ма та Т ойп ре це ня ва ч е д ор и д а у сп еед а в ле зев с ал он а, щ е и мас ам о м иг ов е, п ре дио гъ ня т д а п ре къ сн е б яг ст во том у.
Н о н ям а д ру г и зх од И зб ор ът к ой тоГ ол т м у ед ал ес ур ов д а у мр е о т
м ечи лид а и зг ор и к ат о е ре ти к.
О св ена ко..
Ж ег ат а п оч тиг о с пи ра п ре дид а с ти гн е д о в ра та тан а с ал он а.
Ч ув ст вас е т ак а, с як ашс е б лъ ск а вз ъб ит е н а б ур я, п о-г ол ям а о т в си чк о,
к ое тоеп ре жи вя л н а б ор дан а "П ра ве дн ик и ли"М ар ио н". В ся ка к ра чк а еи зп ит ан иен а с ил ит е м у с ре щуп ар ещ ияд ъх Н о н айн ак ра я
у сп яв а д а с е с пр ав и ии зп ит вао бл ек че ни е, к ог ат о с е в мъ кв а вс та ят а.
П ис то ле тъ т ск ат ин арн а к ол ел от о, к ой тоЯ кс лим у д ад е к ат о
с ре дс тв о з а б яг ст воо т о тм ъщ ен ие тон а К ат алК он ъл л еж и з ае дн о с п ра шн ос ин ит е д же зв ет а, к ъд ет о г и б еш е з ах въ рл ил п ре дид а и зк ъп е
б ол ки теим ръ со ти ят а о т п ът ув ан ет о о т Д ув ър Р ог ътм у з а п ра х л еж и
н аб ли зо д о т ор би чк ат а, к оя тоа л-А ну рим у ед алвС аф и. Н ик ол асг и
з аг ре бв а ис и п ро пр ав я п ъто бр ат ноп ре з п ещ тан а п ро хо да
Вч еш ма тав ъз ду хъ т еп оч тин ед иш ащ Н едег от овд а н ап ра виа та ка с ре щуф иг ур ит е, к ои точ ак атн а п ът ек ат а, м ак арч е н ям а к ак вод а
п ро ти во по ст ав и н а с то ма на та о св енг ол ит е с и ю мр уц и ис ме ло ст
р ав нан а р ъс там у.
Н ям а д а н ап ра вяР оу з в до ви ца- к аз вам у Н ик ъл ъсг ру бо "Т е и ск ат м ен Иа з с ъмт оз и, к ой тот ря бв а д а с ло жик ра й н а в си чк о т ов а.
З ам ък ътн а к ол ел от о в еч е ез ар ед енсп ра х ис ач ми т ойс е у ве рив т ов а, п ре дид а н ап ус нез ам ък а Д ув ър з а д а н е с ре щн е п о п ът я
р аз фа со ва нич ан ти С ег а, б ла го да ре н з а у ме ни ят а, к ои тоеу св ои л в Н ис ки тез ем и, м у о тн ем а н е п ов еч е о т м иг з а д а н ап ра вип ол ов ин о бо ро т н а к ол ел от о н а п ис то ле тасм ал ки я ж ел ез ени нс тр ум ен т з а
н ав ив ан е ид а з ад ей ст вап ру жи на та Т ойп ро ве ря вад ал и к ли нъ т о т
п ир итез др ав о з ак ре пе н вг ла ва тан а п ис то ле та п лъ зг а н аз адк ап ак а н а
з ап ал ит ел на тап ан ич каис ип вае дн а м яр кач ер енп ра х. З ат ва ряк ап ак а
н а п ан ич ка таис ва ляк уч еш ки я м ех ан из ъмв ър хук ол ел от о, к ат о с е
м ол и н а Б ог а Я кс лид а ез ап аз ило ръ жи ет о ч ис тоо т м ръ со ти я им ор ск а
с ол Е ди н п ог ре ше н и зс тр елс ег а щ е г о о ст ав и д а с то и б ез си ле н п ре д
Г ол т к ат о н айг ол ем ияг лу па к н а с ве та
О тв ор и в ра та та Т им от и - з ап ов яд ват ой Н ед з ас та низ адм ен
Т им ът и, Ф ар за д - щ омд амд ум а, п ом ог не тен а Р оу з д а и зн ес е
г ос по жи цаБ иа нк а н ав ън
Н ик ъл ъсз на е, ч е н ощ ни ятв ъз ду х щ е н ах лу е ищ е р аз па ли п ла мъ ци те Н о н ям а д ру гаа лт ер на ти ва С мъ рт таг о ч ак а - в ът реи ли н ав ън
"С ег а!" - в ик а т ой
К ог ат о Т им ът и о тв ар я в ра та та Н ик ол аси зл из а н а а ле ят а. Т ойв ди га р ък а к ат о ч ов ек к ой тои зо бл ич ав а п ре да те л, ин ас оч вап ис то ле так ъм г ър ди тен а Г ол т. Е дн о н ат ис ка нен а с пу съ каик ол ел це тощ е с е з ав ър ти с ре щуп ир ит а вк уч еш ка таг ла ва з ап ал ва йк и п ра хавз ап ал ит ел на та п ан ич ка Н а т ов а р аз ст оя ни е т ойн е м ож е д а п ро пу сн е.
"О тх въ рл ет е м еч ов ет е! Х въ рл и г и, и ли к ъл нас е вЙ ез уи т, щ е т е
з ас тр ел ямк ат о и зм ам ни к, к ак ъв тос и.
О св ет ен о о т п ла мъ ци тев"Д жа кд ау, п ор аз яв ащ от о л иц е н а Г ол т с е
еп ре въ рн ал о вг ар го йл ао чи тем у с а в пе ре нивб ез по гр еш но тод ул о
н а к ол ес ни ка к ой тоее дв а н а ч ет ир и м ет рао т г ър ди тем у.
Н ям а д а д ад ешо гъ н, Ш ел би- к аз ват ойг ла дк о. Т и с и л ек ар ан е
у би ец Н ям ашс ме ло ст
"В ер оя тн о т ак а ем ис ле л иК ат алК он ъл Н о е ди н и зс тр елсг ра ма да г о р аз се я о т т аз и м ис ъл А з с ам ия т г о и зс тр ел ях С ле д т ов а о т н ег о н е
о ст ан а н ищ о - н ищ о, к ое тор иб ит е д а н е м ог атд а п ог ъл на т.
О чи тен а Г ол т с е с тр ел на хао т п ис то ле так ъмл иц ет о н а Н ик ъл ъс
"Л ъж еш
П оп ит айЯ кс лио т М ар ио н. Т ойн е м ож е д а ен а п ов еч е о т д ени ли д ва Т ов а б еш е н ег ов ия т р аб ин ет п о к ой тос тр ел ях
Г ол т в сео щес е к ол еб ае "Щ е о ст ав я д ру ги теж ив и. И ма тед ум ат а
м и з а т ов а.
"К ръ ве н д ан ък Т ов а л и и ск аш Е Г ол т, с ъж ал яв ам ч е щ е т е
р аз оч ар ов ам н о н е м и с е и ск а д а яп ла ща м.
Н ик ол асв ди гал ек о п ис то ле таис е п ри це лв а вл иц ет о н а Г о.
З аб ра ви х к ол кор ан и, н ан ес ен и о т п ис то ле тн а с ач ма с ъмл ек ув алв Н ис ки тез ем и - к аз ват ой "Д об ърх ир ур г с ъм н о н ит о е дн а о т д ес етн е
о це ля Т ов а ео тв ра ти те ле н н ач инд а у мр еш Н ад яв айс е д а еч ис т
и зс тр елвс ър це то Аищ е т ря бв а д а м ин ешб езв иа ти ка к ое тоз а ч ов ек ст во ят а в яр а ео щеп о-ж ес то кон ар ан яв ан е им но гоп о-д ъл гол еч ен ие
Н о т ов а н е м е з ас яг а, р аз би рас е. Н ие е ре ти ци те н е в яр ва мев Ч ис ти ли ще то.
Е ди н п ог ле д н а д ве тес тр ан и к ъмч ир ац ит е м у иГ ол т к ап ит ул ир а.
С ло же тео ст ри ет ат а с и - н ар еж дат ой
Б езд а с е н ал аг а д а г о п од ка ня Н едс е п ри дв иж ван ап ре д ив ди га о ръ жи ят а.
И зв ед ет е в си чк и о т "Д жа кд ау н", Т им от и! Н ик ъл ъси зк ре щя ва б ез д а о тк ъс вап ог ле д о т Г ол т. Ч ув а к акп ро зо рц ит е с е о тв ар ят к акг ла со ве с е о ба жд ато т д ру ги тес гр ад и п о а ле ят а. Н як ойв ик а з а с тр аж ат а, д ру г
в ик а д а д он ес атв од а о т р ек ат а.
С ег а н ям а д а п ос ме ешд а м е з ас тр ел яш Ш ел би- к аз ваГ ол т сл ес на у см ив кан а л иц ет о с и. "С ви де те ли Щ е в и о бе ся т.
"Н е п оз на ва ш т ол ко вад об реб ан ке ри те н ал и? Т е с тр ад ату жа сн о о т
л ош и о чи Т ов а ед об реп оз на тос ъс то ян ие В еч ноп ре дп ис ва м б ал са ми
К ра ищ ат а н а у ст ат а н а Г ол т с е п ов ди га т вс ту де нау см ив ка "Т ов а е в ре ме нн о о бл ек че ни е, Ш ел би П ри зн айс и - п ът ятк ъмУ ин дз орм ож е
д а б ъд е о па се н: о тр яз ан и п ор тм он ет а... и нц ид ен ти.. Н ик ог а н ям а д а
с ти гн ешд о Р об ър т С ес ил Щ е с е п ог ри жаз а т ов а.
Н ик ъл ъсп ог ле жд а к ъмч ир ац ит е. К ак вов и ео бе ща л г ос по да ря т в и:
ч е щ е с та не теп ри нц ов е, к ог ат о с ти гн ет е д о б ре ган а В ар ва ра Ч е щ е
и ма тес об ст ве нир об и, з ла тоис къ по це нн ос ти Ч е в си чк о, к ое тот ря бв а
д а н ап ра ви те ед а и зл ъж ет е к оис а р од ит ел ит е в и ид а с е п ре ст ру ва те н а б ла го ро дн и д же нт ъл ме ни А ми т ов а еи зм ам а. В иж да л с ъмк ак вос е
с лу чв а. П ро да ва т т е вр об ст во к ое тон е м ож ешд а с и п ре дс та ви ш.
Н ар ич а с е к ръ ве н д ан ък ИГ ол т иК он ълв зе хам но гои зг од енд яло т
н ея Н о в си чк о с въ рш и. С ег а в и о ча кв а с ам о с мъ рт
М ом че тоО уе н о бр ъщ а л иц ет о с и к ъмГ ол т. "В яр нол и г ов ор и,
г ос по ди не
Р аз би рас е, ч е н е - о тс ич а Г ол т.
Н ик ъл ъсп ре ме ст вац ев тан а к ат ин ар а вм ал ъкк ръ г, с як ашо тб ел яз ва р аз ме ран а д уп ка та к оя тов ъз на ме ря вад а п ро би е вл иц ет о н а Г ол т. К ъм О уе н т ойк аз ва "Д ал и в еч е в и ев ръ чи л н а в си чк и х уб ав о,
и нт ел иг ен тн о р од ос ло ви е - д ок аз ан о сRouge Croix Pursuivant? С ле д
т ов а с е о бр ъщ а к ъмГ ол т: "К ол кот и еп ла ти л С ум аи л а л-С ед икз а в ся ко о т т во ит е м ом че та К ол коз ла то К ол кор об и? К ак вац ен а м ож ешд а
п ол уч ишн а б ор са тавн аш и д низ а ч ов еш киж ив от г ос по ди н б ак ал ин
Ж ег ат а в еч е еп оч тин еп он ос им а. Н ик ол асс е ч ув ст ват ак а, с як аш г ър бъ т м у г ор и. О бл ац и о т и ск рис е н ос ятвм ра как ат о с ве ту лк и.
Ч ир ац ит е с и р аз ме ня т п ог ле ди Н ас тъ пв а п ро мя на к оя тор аз се йв а
п ре ди шн ат а и м х ра бр ос т ин ак ър ня ваф ат ал нод ов ер ие тои м вГ ол т.
"Ч ас ов ни къ т... Ч ас ов ни къ т ет ук..
Г ла съ т ер яз ък- ж ен ск и г ла с, к ой тос е о ба жд а о тб ли зо
Ит ог ав а е ди н о т п ро зо рц ит е н а "Д жа кд ау с е в зр ив яв а, и зс ип ва йк и
с тъ кл о ио ло вн и т оп че тан а а ле ят а. Д ок ат о Н ик ъл ъср аз се ян о о бр ъщ а
г ла ва Г ол т с е в ту рв а. Т ойб яг а п о а ле ят а вп ос ок а н а с тъ лб ит е н а
Mutton Lane.
Л иш ен и о т в ла ст тас и, ч ир ац ит е м у и зг ле жд атн ес по со бн и д а
д ей ст ва т. Т е с то ятт амк ат о о вц е б езв од ач ч ет ир им а м ла дим ъж е,
л иш ен и о т б ъд ещ е, к ое тос ег а р аз би ра т, ч е еб ил о с ам о ф ан та зи я.
Н ик ъл ъсз ам ах васп ис то ле та н ас оч ва йк и ц ев так ъмб яг ащ ияг ръ б
н а Г ол т. П ръ ст ътм у с е с тя газ а с пу съ ка Г ол т в сео щеев н еп ос ре дс тв ен а б ли зо ст О щее дн о н ат ис ка неис де лк ат а м у сА л-
А ну риеп ри кл юч ил а. Щ е и м д он ес ешм орис мъ ртд о с ед мо то п ок ол ен ие Щ е и зт ри еши ме на таи м т ак а, ч е А лл ахд а з аб ра ви ч е
н як ог а г и ес ъз да л...
И зв ес тн о в ре мет ойп ро ст о с то и т амив ди шв а н ощ ни я в ъз ду х, к ой то с ег а еп о-т оп ъло т в ся кад ру ган ощвМ ар ак еш м ак арч е н ям а п ра вод а
б ъд е т ак ъв- к ат о с е и мап ре дв ид ч е л ун ат а еп ож ъл тя лан е о т
п ус ти нн ат а м ъг ла ао т д им а, к ой тос е н ос и о т с мъ рт тан а Д жа кд ау Т ой с и с по мн я к акЕ ле он ор а с е ш ег ув аш е ср еш им ос тт а м у д а л ек ув а, к ак с е у жа си к ог ат о ѝк аз а, ч е о ти вавН ис ки тез ем и, з а д а л ек ув а р ан ен ит е
вб ор ба тас ре щус ил ит е н а к ат ол ич ес каИ сп ан ия Ис и с по мн я к ак вом у
к аз а Б иа нк а вн ей на таф из ич ес каг ра ди на п ре дид а з ам ин е з а б ре ган а
В ар ва ра н ек а п ог ле дн еми ст ин ат а во чи те.. с ег а ид ва ма тас меу би йц и.
К ойс ъма з, п ит а с е т их о т ой л ек ар ят.. и либ ол ес тт а?
Им но гоб ав но- м ак арч е о щен е з на е д ал и сп об ед а, и лис п ор аж ен ие- Н ик ол асс пу ск а п ис то ле та
Г ла съ т н а Н едп ро зв уч ав а е дв а с ле д и зв ес тн о в ре ме О тн ач ал о
д ум ит е и зо бщ о н е с а д ум и, ас ам о ш ум ов е. Т е с а н ер аз га да ем и, к ат о
п ос ле дн ат а д еп еш а н а А до лф о С ай кс ч ак ащ и м ом ен та вк ой то м аг ия тащ е г и н ап ра вио тн ов о ц ял ос тн и.
Б иа нк а...
О гъ ня т...
Б ър за й...
У ми ра не
Н едиР оу з с а яп ол ож ил и н а б ез оп ас нор аз ст оя ни е о т п ог ре ба лн ат а
к ла дан а в си чк ит е ѝн ад еж диис тр ем еж и, к ол ко тод а п ре дп аз ято чи теѝ о т у ни що же ни ет о н а Д жа кд ау н, т ол ко ваит ял от о ѝо т п ла мъ ци те
Т им ът и иФ ар за д с то ятм ал ков ст ра ни Ид ва ма тап ла ча т, ас ъл зи тен а
Ф ар за д о вл аж ня ва т г ор на тач ас т н а г ла ва тан а Б ъф ъл к ой топ ри ти ск а
к уч ет о з ащ ит нок ъмг ър ди тес и.
К ех ли ба ре ни тео чин а г ос по да рк ат а и м с а з ат во ре ни Г ръ дн ия т ѝ к ошс е в ъл ну ваво тч ая нис па зм и, д ок ат о с е б ор и з а д ъх
К ол ен ич илд о н ея Н ик ол асв иж дан а с ве тл ин ат а о т о гъ няч ер ни те с аж дио ко лон оз др ит е иу ст ни теѝ Т ойв ни ма те лн о в ка рв а п ръ ст м еж дуу ст ни теѝиг о п лъ зг а о ко лоу ст ат а ѝ К ог ат о г о о тд ръ пв а,
в ла жн ос тт а н а к ож ат а м у еп ок ри тасо щес аж ди
В иж да л ет ов а я вл ен иеип ре ди вХ ол ан ди я: м ъж е, к ои тос а
и зб яг ал и о т г ор ящг ра д, п ри ви дн о н ев ре ди ми у ми ра т м ал коп о-к ъс но
т ъйк ат о п ор аж ен ия та п ри чи не нио т в ди шв ан ет о н а д ъх а н а о гъ ня с е
р аз пр ос тр ан яв ат с ви ва йк и д их ат ел на тат ръ ба Т ойз на е, ч е а кон е
д ей ст ван ез аб ав но щ е б ъд е т въ рд е к ъс нод а яс па си
Ит ог ав а о т т ъм ни тек ът че тан а п ам ет там у с е в ръ щас та ри ятс тр ах
з а д а г о п ре сл ед ва Н ег ов ат а ф из ик а н е еу сп ял а д а с па сиЕ ли но р и д ет ет о, к ое тот я ен ос ил а. Н ес по со бн ос тт а м у д а г и з ащ ит и еб ил а
п ра ха к ой тоез ад ей ст ва л д ет он ац ия та к оя топ оч тиг о еу ни що жи ла
Т ойз на е, ч е н е м ож е д а с е в ър нет амо тн ов о - н е с ам о з ар ад и т ов а,
к ое том у еп ри чи ни ло н о из ащ от о т оз и п ътн ям а д а и маБ иа нк а
М ер тъ н, к оя тод а г о в ър нео т Ч ис ти ли ще то з а к ое тоек аз алн а Г ол т, ч е
н е в яр ва н о к ое тоео пи та л из на е, ч е ет въ рд е р еа лн о.
Т ойс ла гап ръ ст и н а г ър ло тон а Б иа нк а. З а м игм у с е с тр ув а, ч е т я е с ло жи лас об ст ве ни тес и п ръ ст и в ър хун ег ов ит е, з ащ от о у се щач уж да р ък а о ко лос во ят а. Н о р ъц ет е ѝл еж атн еп од ви жн о о т д ве теѝс тр ан и.
Т ойс е у см их ва к ог ат о с и с по мн я б ез ст ра ст ни тек аф яв и о чин а х ир ур га У ад у. И ма ш р ъц ет е н а д об ърч ов ек Ид об ърх ир ур г с ъщ о... Р аз ка жии м
к ак вос и в ид ялт ук вБ им ар ис та н а л-М ан су р. К аж и и м, ч е н е в си чк и
с мее зи чн иц и...
Н ик ол аст ър сип ул сав ъвв ра тан а Б иа нк а.
Р ис к о т п ре ря зв ан е н а с ън ни теа рт ер ии к ое тов од и д о с мъ рт..
К ог ат о у се щар ит ъм а н а ж ив от а ѝп о в ър хо ве тен а п ръ ст ит е с и,
п ръ ст ит е н а Н ик ол асс е з ад ър жа т, ф ик си ра йк и вс ъз на ни ет о с и л ин ия та н а а рт ер ии те
"Н ед т ря бв а м и н ож О ст ърн ож- и зв ик ват ой
Е дн о о т м ом че та таи ма шен е с ам о м еч н о ип ун иа р - о тв ър наН ед
П оч ак ай д ок ат о г о д он ес а.
С ъщ ес тв ув а ио па сн ос т р ан ат а д а с е з ам ър си..
Н ик ъл ъсс е о ба жд а с ле д н ег о: "Т ами мап ар чео т р ам ка тан а
п ро зо ре ца- в дя сн о о т т еб- в сео щег ор и. П ос та вив ър хан а п ищ ов а в п ла мъ ци те П ре бр ойд о д ва де се т ип ос лем и г о д он ес и.
Т ри къ т евт ов а д а г о з ап аз ишч ис т...
"Т им от и, вк ла де не цан а к ръ ст ов ищ ет о и мах уб ав а в од а. Д он ес и м и
м ал ко
В од ат а еб ез по ле зн а, г ос по ди н Н ик- п ро те ст ир а Т им от и, з аг ле да н в п ла мъ ци те
"Т я н е ез а о гъ ня Ас ег а п об ър за йт е!
Д ок ат о Т им ът и с пр ин ти рак ъмк ла де не ца Н ик ол асх ва щаР оу з
в ни ма те лн о з а р ък ав а.
"И ск амд а т ич ашп рим ай каФ ис елвм аг аз ин че тон а а ле ят а н а
Ч ер ни я б ик Т я о тг ле жд а п че ли К аж и й ч е н и т ря бв а м ед Ич ис то б ел ьо К аж и й ч е т ов а ез а г ос по жи цаБ иа нк а. А кот я и гр аео би ча йн ат а
с и и гр а, н е с е к ар ай те Щ е п ла тяк ак во топ ои ск а.
Р оу з с е о тд ал еч ав а сн ев иж да над о т оз и м ом ен т с ко ро ст
Ф ар за д, д айБ ъф ълн а Н ед- з ап ов яд ваН ик ъл ъс
З а м игт ойс як ашн е ж ел аед а с е п од чи ни
"Т ов а ев аж но Ф ар за д. Д айн а Н едп ро кл ет от о к уч е!
А з т ря бв а д а с е г ри жаз а к уч ет о? - п ит а Н ед "Т ов а л и е е ди нс тв ен ат а з ад ач а, к оя том ож е д а м и с е п ов ер и?
И ск амд а д ър жи ш к уч ет о з др ав о, Н ед з ащ от о к ог ат о н ап ра вят ов а,
к ое тос е и зи ск ва и нс ти нк тъ т т и щ е б ъд е д а м е с пр еш Т ак а ч е т ря бв а
д а и ма ш п ъл нир ъц е. Н ям а д а с ъмйо т п ол за а кос е о пи та ш д а м е
с пр еш
Т ойс е о бр ъщ а о бр ат нок ъмФ ар за д. "О ти дивг ра ди на тан а П ик
Д он ес и м и п ол ов инд уз ин а о т н айс ил ни тет ръ ст ик и, в ся касд ъл жи на о ко лое ди н п ръ ст
Д а, г ос по ди н Н ик ол ас- к аз ваФ ар за д ис е у см их васу до во лс тв иео т
о тг ов ор но ст та
"ИФ ар за д...
"Д а, г ос по ди не
"Т оз и п ътн е с и п ра вит ру дад а и зч ез ва ш.
47
П еп ел яв ит е с те нин а д во ре цаН он су ч б ле ст ятк ат о и зб ел ен а к ос т
п ода вг ус то вс ко тос лъ нц е. П ос тр ое н о т п ок ой ни я к ра л Х ен риз а Д же йн С ий му р, о т м но гог од ин и т ойед омн а Д жо н иЕ ли за бе т Л ъм ли М ак ар ч е л ор д Л ъм лиг о ев ър на л н а к ра ли ца тав ме ст о м но го бр ой ни тес и
д ъл го век ъмк ор он ат а, Н ей нам ил ос т м у еп ре до ст ав ил а т ра енн ае м,
д ок ат о т ойим но го ст ра да лн ат а м у с ъп ру гас е п ре ме ст ятвп о-н еб ес но ж ил ищ е.
К ог ат о н е ед о л ег ло тон а Б иа нк а - о пр ав да наб ли зо ст к ат о с е и ма п ре дв ид ч е т ойен еи н л ек ар- Н ик ъл ъсч ес тоево гр ом на таб иб ли от ек а
н а б ар онЛ ъм ли к аз ва т, ч е т я ер ав нан а т ез и вО кс фо рди ли К ей мб ри дж Т ойп ре ка рв а м но гоч ас ов е т ам б ор ей кис е сл ат ин ск ит е
п ре во дин а А ви це наиА лб ук ас ис м ак арч е вс ъз на ни ет о м у т е в еч е
з ав ин аг и щ е б ъд атИ бнС ин а иа л-З ах ра ви Ч уд и с е д ал и н як ойд ен н ям а д а п ро че тед ум ит е н а х ир ур гаУ ад уд м ак арч е в сео щен е еу сп ял д а с ъс та виз ад ов ол ит ел нал ат ин из ир ан а в ер си я н а и ме тоѝ Н о е и зп ра ти л п ис мод о н ея- ч ре з к ап ит анЯ кс ли- вк ое тоѝб ла го да риз а
п од ар ък а, к ой тот я т ак а н ес ъз на те лн о м у ен ап ра ви ла
О бм ис ля л ед а о пи шеп ре д к ол ег ия тан а л ек ар ит е п ро це ду ра та
к оя тоеп ри ло жи л, з а д а с па сиж ив от а н а Б иа нк а М ер тъ н, н о ер еш илд а
н е г о п ра ви Т е н айв ер оя тн о щ е г о о съ дя т к ат о к ас ап ин
М ис ле йк и з а о на зин ощ- к ак точ ес топ ра ви- т ойс и с по мн я з а
и зм ъч ен ит е л иц а н а п ри ят ел ит е с и, к ог ат о п ос та вяв ър хан а н ож а в ър ху и зв ит от о г ър лон а Б иа нк а. Н о д ор и Н едМ он кт ънн е с е о пи тад а с е
н ам ес и, к ак тос е о па ся ва ше Б ях а м у с е д ов ер ил и, ч е щ е п ос тъ пи п ра ви лн о. Ип о т оз и н ач инм у б ях а д ал и с ил и д а с е д ов ер и н а с еб е с и.
З ор ат а с е б е р аз ля лаз адт ле ещ ит е р уи нин а "Д жа кд ау н", п ре дид а с е
у ве рид ор и н ап ол ов ин а, ч е с мъ рт таеб ил а а кон е и зм ам ен а, т о п он е
о тл ож ен а. Д от ог ав а п ол ов ин ат а Б ан кс ай д с е б еш е с ъб ра л, з а д а г ле дас у ди вл ен иер аз ру ше ни ят а, ан ем ал коо т т яхб ях а п ро ле лис ъл зиз а
Д жа кд ауиз аб ел еж ит ел на таж ен а, к оя тог о б еш е п ри те жа ва ла
Н едяо тн ес е в ъвв ик ар иа тан а "С ей нтС ей ви ър с", к ъд ет о п ас то р
М уд и б еш е о си гу ри л л ег ло Ит амН ик ъл ъсо ст ан а ц ел и д вад ни к ат о
с е з аед а п оч ис тв а р ан ат а н а Б иа нк а св од а им ед к ак тоб е н ар ед ил х ир ур гъ т У ад у. З а д а о бл ек чиб ол ка тао т и зг ар ян ия тавг ър ло тоид а
и зл ек ув а п ор аж ен ия та н ан ес ен и о т д им а, т ойян ак ар а д а п иер ед ов но д ес ти ла ци я о т к ор ен и н а б ла те н а ир г ра ди нс кич айик ан ел а,
п ри го тв ен а о т е ди н а пт ек ар н а к ог от о и ма шед ов ер ие н а Б ък ъл сб ър и
Л ей н б ли зод о Ч ип са йд Р еш и, ч е Р об ър т С ес илм ож е д а п оч ак а е ди н-
д вад ни С ле д к ат о К он ълб еш е м ър тъ в - С ум аи л а л-С ед икс ъщ о,
д ок ол ко тоз на еш е - иГ ол т б еш е р аз кр ит к он сп ир ац ия таб еш е
о бе зг ла ве на
Е дв а к ог ат о с е у ве ри ч е Б иа нк а еи зв ънн еп ос ре дс тв ен а о па сн ос т,
Н ик ъл ъсс е к ач и н а к ар уц а д о С ес илХ ау с. Т амт ойп ов ер и д еп еш ат а с и
н а с ъщ ияс ек ре та р вч ер нар ок ля к ой том у б еш е п ос оч илк аб ин ет а н а
Р об ър т С ес илвн ощ та к ог ат о б еш е т ак а г ру бои зв ик ано т л ег ло тос и в ж ил ищ ет о н а г ос по жи цаМ ъс ъл
А кои ман уж дад а г ов ор и см ен щ е м е н ам ер и в"С ей нтС ей ви ър -
к аз а т ой "А ком е и зв ик а вУ ин дз ор щ е и ма м н уж дао т в ъо ръ же н
е ск ор т.
С ле д к ат о с е в ър навБ ан кс ай д, т ойп ре ка рас ле дв ащ ит е ш ес т д нид о
л ег ло тон а Б иа нк а. А коп ас то р М уд и н як ог а ес мя та л, ч е п ри съ ст ви ет о
м у вс та ят а ѝн ад хв ър ляз ад ъл же ни ят а м у н а н еи н л ек ар т ойн ик ог а н е
еп ов ди га л к ри ти чн о в еж ди м ож е б и з ар ад и с об ст ве на тас и с кл он но ст д а п ос ещ ав а о пр ед ел ен а к ъщ а б ли зод о с тъ лб ит е н а Ф ал ко н.
Н ед Р оу з, Т им ът и, Ф ар за д - д ор и Б ъф ъл- с е б ях а у са мо ти лип ри г ос по жи цаМ ау зъ л, к оя то а кон як ог а йо мр ъз не шед а с им ул ир а з ар ад и
Н ед м ож еш е д а с е у те шисе дн а ш еп а д ук ат и н а Р об ър т С ес ил
Н ик ъл ъсс е в ър нав"Д жа кд ау н" е дв а с ед ми цас ле д п ож ар а. Т ов а,
к ое тов ид я, р аз бис ър це том у. Т ав ер на та к оя тоб еш е с то ял а в ек ов е
н ар ед с ег а б еш е с ам о к уп чи нап оч ер не лио тл ом ки з ао би ко ле нио т
о бг ор ел ит е о ст ан кин а ф ро нт он ит е н а с те ни те С гр ад ит е о т д ве те с тр ан и д о г ол ям а с те пе н б ях а п ощ ад ен и б ла го да ре ни е н а ч ов еш ка та в ер иг а о т б ан ке ри к ои тоц ялд енс е б ях а т ру ди ли з а д а д он ес атв од а о т
р ек ат а.
Н ик ъл ъсс е з ач уд и к акл и щ е с е о тр аз и г ле дк ат а н а в ъз ст ан ов яв ан ет о
н а Б иа нк а. П оч тив си чк о, к ое топ ри те жа ва ше- в си чк о, з а к ое тос е б е
б ор ил а, о тк ак тоб е п ри ст иг на лао т П ад уа- б е и зч ез на ло Е ди нс тв ен ат а
с ве тл ин а вм ра кан а з аг уб ат а ѝб еш е о тк ри ва не тон а п ът ни че ск от о
с ан дъ ческ ни ги тен а б ащ а ѝин ег ов ияп ет ри чк и к ръ ст к ое тоб еш е
о ст ав ил а вм аг аз ин а с и н а Д ай с Л ей н.
Н о и ме нн о ч ум ат а г о к ар а д а р еш и д а н ап ус неЛ он до н. К ъмк ра я н а
ю лис мъ рт ни тес лу ча и о т ч ум а н аб ли жа ва т х ил яд а н а с ед ми ца
К ра ли ца тан ар еж дан а Т ай ни я с и с ъв етд а и зп ра тид о л ор д-к ме та с тр ог а н от а, вк оя тои зр аз яв а с во ят а з аг ри же но ст Н ау чи л з а т ов а о т
п ас то р М уд и, к ой топ ъкг о б илч уло т е ди н в ид енс ъв ет ни к о т Б ан кс ай д
- м ак арч е м ал кос ра ме жл ив о к аз ва шет оч ноо тк ъд е - Н ик ъл ъср еш и д а
г о п ри ем е к ат о з на к, ч е к ъс ме тъ т т ря бв а д а с е н ат ис кас ам о д от ам
З ат ов а б е н ае л к он е з а с еб е с и из а Н ед к ак тоик ар уц а, вк оя тод а с е
в оз ятБ иа нк а, Р оу з, Т им от и иФ ар за д. Д ве тем ом че тас е р ед ув ах а н а
п ов од ит е, д ок ат о Б ъф ълл ае шеп рив ся кан ов а ив ъл ну ва щаг ле дк а и м ир из мап о в ре мен а п ът ув ан ет о д о Н он су ч.
Т рид нис ле д к ат о Д жо н Л ъм лиг и п ри е, п ри ст иг наР об ър т С ес ил
Т ойн е д ош ълс ам Сн ег о б ях а д ес ет ин а д же нт ъл ме нивр аз ко шн о
о пе ре ни е - в си чк и т е, к ак топ ре дп ол ож и Н ик ъл ъс м ож ех а д а
у до ст ов ер ятб ла го ро дн ияс и п ро из хо д б езн и н айм ал кап ом ощо т Р уж К ро а П ур су ив ан т - ие дн а ж ен а н а о ко лош ей се т г од ин и, ч ие тов ис ок о,
к ер ем ид ен об ял о ч ел о с е н ам ир аш е п одк ор он а о т г ъс тир иж ав и
к ъд ри ци к ои то п о с кр ом но том не ни е н а Н ик ъл ъс в ер оя тн о н е б ях а
н ей ни
"С иг ур енл и с те ч е с тел ек ар с ир еч Н ям ат е а ка де ми че н в ид
У чи л с ъмвК ей мб ри дж в ис оч ес тв о, п рип ро фе со р Л ор ки н - к аз а
Н ик ъл ъс к ат о с е н ад иг нао т м яс то то к ъд ет о б еш е к ол ен ич илв г ри жл ив о п од ст ри га на тат ре ван а п ре кр ас на таи та ли ан ск а г ра ди нан а
Н он су ч.
В ъз ел ъто т д же нт ъл ме ни з ао би ка ля щик ра ли ца та г о г ле дас ъс с ме си цао т л юб оп ит ст воик ап ри з. Н о в си чк и т е с по де ля т о но ва и зр аж ен иен а п ре въ зх од ст во к ое тот ойс и с по мн я о т в ре ме то к ог ат о е б илп ен си он ервК ей мб ри дж
В си чк и, си зк лю че ни е н а Р об ър т С ес ил
Г ос по ди н Ш ел биен ап ра ви л д об рау сл уг а н а к ра лс тв от о, в аш а
м ил ос т - к аз вас ин ътн а л ор д Б ър гл и. "Т ойн ас ко рос е з ав ър нао т
б ре го ве тен а В ар ва ра к ъд ет о и ма шеа уд ие нц ияп риН ег ов о В ел ич ес тв о
к ра лян а м ав ри те.
К ол кои нт ер ес но- о тб ел яз ваЕ ли за бе т сл ек о и зк ри вя ва нен а т яс на та с и, р еш ит ел нач ел юс т. "К аж ет е м и, дрШ ел би м но год ивл и б еш е т ой
"Н ит о н айм ал ко В аш е В ис оч ес тв о. С мя та м, ч е б еш е м но го в ну ши те ле н д же нт ъл ме н. И ск аш е д а в и у ве рявс ил ат а н а
п ри ят ел ст во том еж дун аш ит е д век ра лс тв а.
Т ра йн о ис иг ур ноп ри ят ел ст во- к аз ваС ес илид об ав я о на зич ас т о т
р еп ет ир ан ияо тг ов ор к оя тоН ик ол асез аб ра ви л д а в кл юч и.
Щ е и зп ра тяз а в ас с ир ра з а д а м и р аз ка же теп о-п од ро бн о к ак м ав ри теп ра кт ик ув атс во ят а м ед иц ин а - к аз вак ра ли ца таим у п од ав а
р ък ав иц а, з а д а яц ел ун е.
Н ик ъл ъссб ла го го ве ни е д оп ир а у ст нид о и нк ру ст ир ан ат а сп ер ли д ос ки н, с ле д к ое тос е о тд ръ пв а, д ок ат о Е ли за бе т ик ош ер ътѝо т
д же нт ъл ме нив ел ич ес тв ен о с е о тд ал еч ав атм еж дут оп иа ри теи р им ск ит е к ол он и к ъмб ан ке тн ат а з ал а, р аз по ло же нан а п ол ег атх ъл м н а
з ап адо т д во ре ца
Н е с е н ад яв ай те- к аз ваР об ър т С ес ил к ой тоео ст ан алн аз ад "Т я
о тп ра вяп од об нип ок ан и к ъмв се ким ла д м ъж ч ий тов ън ше н в идѝ х ар ес ва В ъз мо жн о ен ик ог а д а н е в и п ов ик а.
Д ал и Н ик ъл ъсс и м ис ли ч е ч ув а н от кан а н ед ов ол ст вовг ла сан а
к ри во кр ак ияС ес ил Н ам ер их тел и в еч е Г ол т? - п ит а т ой
"Т ойевЛ ей нс тъ р. Р аз пр ав ихс е см ои тех ор а вБ ри ст ол ч е с а г о
о ст ав ил и д а с е к ач и н ез аб ел яз ан о н а к ор аб Н о с ег а т ойн е н и
и нт ер ес ув а. К он сп ир ац ия тап ри кл юч и вм ом ен та вк ой том ин ис тъ р а л-
А ну рив ка раа л-С ед икво ко ви С ес илс виу ст нио т и зн ен ад а. Б ащ а м и,
л ор д Б ър гл и, евл ош о н ас тр ое ни е, о тк ак том у с ъо бщ ихн ов ин ат а в и.
Т ойн е ес ви кн алд а п ра виг ре шн и п ре це нк и. В сеп акп ре дп ол аг ам ч е
т ез и м ав рин е ц ен ятп ос то ян ст во тот ак а, к ак тоа нг ли ча ни те
"К ат о с та над ум а з а т ов а, с ърР об ър т, вБ ар ба рав сео щеи ма а нг ли ча нивр об ст во Т ря бв а д а с е о пи та мед а у ре ди м о тк уп а.
"Щ е п ом ол я е пи ск оп ит е д а п ои ск атд ар ен ияо т е но ри аш ит е с и.
"Н е м ож е л и х аз на тад а о си гу ри
Р об ър т С ес илс е с ме е. "Г ос по ди н е! Т ов а с ам о б и н ас ър чи лов се ки м ав ър ск и к ор са р д а п ля чк ос ваа нг ли йс ки тек ор аб и. А нг ли я ес ъз да де на о т д об ра таБ ож ияз ем я, Н ик ъл ъс ан е о т с ре бр о.
М ал ки ятч ас те н п ар ак ли с м ир иш е н а п че ле н в ос ък к ой тос лу ги те н а Н он су ч и зп ол зв ат з а д а п ол ир атл ам пе ри ят а ип ей ки те С лъ нч ев ат а
с ве тл ин а с е п ро це жд а п ре з п ро зо рц ит е, п ро ря зв ай кия рк о с ен ки теи б ле ст ей кив ър хуп ра ши нк ит е. Н ео би ча йн о з а п ар ак ли с, о тг ов ар ящн а
и зи ск ва ни ят а н а н ов ат а р ел иг ия вт оп ли я в ъз ду х с е у се щаид ъхн а
т ам ян Н ик ъл ъсс и с по мн я, ч е и ме нн о т укс е ен ат ък на л н а Д жо н
Л ъм лиис ъп ру га там у п о в ре мен а т ех ни тер ом ск и м ол ит ви к ои том у
д ав атд ок аз ат ел ст ва та о т к ои тоС ес илщ е с е н уж да е, з а д а у ни що жи с та ри я с и п ро ти вн ик Н ик ъл ъсер еш илд а н е р аз кр ив а т ез и
д ок аз ат ел ст ва Т ов а ер еш ен ие з а к ое тот ойн е с ъж ал яв а н ит о в ед нъ ж
п ре з и зм ин ал ит е д вег од ин и, ан айм ал кос ег а - з ащ от о Л ъм лие п ре дл ож илп ар ак ли саз а у тр еш на тац ер ем он ия Т я щ е б ъд е
п ро те ст ан тс кас лу жб а. Щ ед ро ст тан а Л ъм лин е с е п ро ст ир а д о т ов а д а
з ас тр аш и ж ив от а н а л ич ни я с и к ат ол ич ес кис ве ще ни к - а кои мат ак ъв
к ое то р аз би рас е, т ойк ат ег ор ич ноо тр ич а.
У тр е, и нш а А лл ах щ е с е в ен ча я з а Б иа нк а М ер тъ н - н ап ом нис и
Н ик ъл ъс д ок ат о у се ща шес лъ нч ев ит е л ъч и п о б уз ат а с и. Н ед Т им ът и
иФ ар за д щ е м и б ъд атш аф ер и. Р оу з иЕ ли с К ъл ън- с ес тр ат а н а
н як ог аш ни я б ез им ен енР ал ф - щ е б ъд атш аф ер кин а Б иа нк а. Н айп ос ле п ос тъ пи х п ра ви лн о. С та на х л еч ит ел ан е б ол ес т.
Ч ув а к акв ра та тавг ър бам у с е о тв ар я т их о.
С иг ур енл и с и, ч е и ск ашд а м ин ешп ре з т ов а? - ч ув а Б иа нк а д а
к аз ва аг ла съ т ѝв еч е ео цв ет енсп ос то ян над ре зг ав ин а. "Н ям а з ес тр а,
к оя тод а д он ес а. В си чк о еи зг ор ял о д о о сн ов и. В си чк о еи зч ез на ло
В си чк о.
Т ойс е о бр ъщ а к ъмн ея Т я ео бл еч ен а ве дн а о т к ре ма ви те б ро ка те нир ок лин а л ей диЛ ъм ли ан аб ра шн енл ен енр ев ер ан с з ак ри ва г ър ло тоѝ К ра со та таѝо тн ем а д ъх а о т д ро бо ве тем у.
Н ек а д а в ид я - к аз ват ой п ос оч ва йк и р уф ат а.
"Н е м и х ар ес ва Т ов а ен ед ос та тъ к. В еч е и ма м д ос та тъ чн о т ак ив а.
"А з с ъмт во ятл ек ар Т ря бв а д а в ид я.
С ра ме жл ив о п ос яг а з адв ра таѝир аз въ рз вав ръ зк ит е, к ои тод ър жа т
р ун та во тон а м яс то тос и.
П ер фе кт но- к аз ват ой н аб лю да ва йк и ч ер ве на тар ан ич касд ъл жи на н а м ал ъкн ок ътвм ър тв ияц ен тъ р н а г ър ло тоѝ т оч нот ам к ъд ет о
х ир ур гъ т У ад у б и ж ел алд а б ъд е. Т ойс е и зч ер вя ва К ог ат о к аз ва м
"п ер фе кт но, и ма м п ре дв идр аз ре за ан е... е г ър ло тос ъщ о е п ер фе кт но- т ов а ея сн о...
"С ер ио зн о г ов ор я, Н ик ол ас Щ е р аз бе ра а кое ди н л ек арн а п ра ган а
к ра лс кон аз на че ни е р еш и д а н е с е ж ен и з а б ез па ри чн ат а б ив ша с об ст ве ни чк а н а т ав ер навБ ан кс ай д. Н аи ст ин а щ е г о р аз бе ра
"Р об ър т С ес илеп од алм ол бад о к ра ли ца таз а к ом пе нс ац ия
Т ав ер на там ож е д а б ъд е в ъз ст ан ов ен а. П ра зн ия т а пт ек ар ск и м аг аз ин м ож е д а б ъд е з ар ед ен
Л иц ет о ѝп ад а. "Х ай дес ег а - з на ешк ак вис а т е. Д ав атт ол ко вал ес ни о бе ща ни я. М ож е д а м ин атг од ин и, п ре дид а в ид я ие ди н ш ил ин г. Н е
м ог а д а с и п ла тян ае ман а Dice Lane. Н е м ог а д а п оп ъл няз ап ас ит е с и.
Н ям амн ищ о.
"Ив сеп аки зг ле жд ат е к ат о г ра фи ня
"Ср ок лян аз ае м.
Т ойс е у см их ва "Т ов а н ям а з на че ни е.
Т я х въ рл я о чик ъмт ав ан а сл ам пе ри я н а п ар ак ли са "О м ил ос т, н е
м и к аз ва й, ч е л юб ов таев си чк о. Н е и ск амд а т е п ри ну жд ав амд а
р аз чи та ш н а с ти пе нд ия тан а Р об ър т С ес ил аа з н е м ог а д а ж ив еяо т
б ла го тв ор ит ел но ст
Н е, т ов а н аи ст ин а н ям а з на че ни е - к аз ват ой
П ос яг а к ъма нц уг а с и ии зв аж дап ла тн ен а т ор би чк а. Т ов а ек ес ия тас п ра х, к оя ток ап ит анЯ кс лим у ед алз ае дн о сп ис то ле таск ол ел це
Н ик ъл ъср аз тв ар я ш ну рч ет о ии зв аж дап ре дм етсг ол ем ин ат а н а г ол ям о ре х, п ок ри т ст ън ъкс ло й ч ер енп ра х. Д ър же йк и г о с ре щус лъ нч ев ат а
с ве тл ин а, т ойд ух нав ър хун ег о, к ат о о св об од и ф ин о с ив о о бл ач е.
Н ез аб ав нои ск рио т о тр аз ен а с лъ нч ев а с ве тл ин а и зп ъл ва т м ал ки я
п ар ак ли с.
Б иа нк а н е м ож е д а н ам ер и д ум и. Т я с и п ое маб ав нош еп не шк омд ъх о т и зу мл ен ие
"Т ов а е.. т ов а е.. к ра си во Т ов а е..
"С тр ув а с и п он е з а д ес ет ин а н ов и д жа кд ау- т ов а е
Ит ойп ро тя гап ръ ст ен а, к ой тос ул та н а л-М ан су р м у еп од ар ил
т оч ноп ре дид а и зт ри е с тъ пк ит е н а н еч ис ти я н ев ер ни к о т к ра лс ки я с и
п ог ле д.
И ст ор ич ес каб ел еж ка Ч ум ат а о т 1593 г д ос ти гас во ят а к ул ми на ци я вк ра я н а л ят от о. Д о
е се нт а т я с е о тт ег ля м ак арч е с е з ав ръ щаз а к ра тк о п ре з с ле дв ащ ат а
п ро ле т. Н а Д ен я н а б ок си нг а с ъщ ат а г од ин а т еа тъ ръ т "Р оу з" н а
Б ан кс ай д о тн ов о о тв ар я в ра ти
П о в ре ме то к ог ат о Н ик ъл ъсШ ел бив ли завБ им ар ис та н а л-М ан су р,
с ла вн ит е д нин а и сл ям ск ат а с ре дн ов ек ов нам ед иц ин а о тш ум яв ат Ив се п акб езт ру до ве тен а м юс юл ма нс ки тел ек ар и ип ре во дан а а ра бс кие зи к
н а т ек ст ов ет е н а Г ал ениХ ип ок ра т н ап ре дъ къ т н а м ед иц ин ат а н а З ап ад б и б илн ео це ни м.
П ро це ду ра тап о т ра хе от ом ия и зв ър ше нао т Н ик ол асио т х ир ур га В ад уд еб ил а р аз би ра ем а з а л ек ар ит е вД ре ве н Е ги пе т. П ър ви ят у сп еш ено пи т, з а к ой тоеи зв ес тн о, ч е еи зв ър ше н вЕ вр оп а, еи зв ър ше н
вИ та ли я о ко ло40-т е г од ин и н а XV в о т А нт он иоБ ра са во ла Т ойе п ов то ре н п о-м ал коо т т ри де се т п ът и п ре з с ле дв ащ ит е т рив ек а.
О пе ра ци ят а м ож е б и ес па си лаД жо рд ж В аш ин гт он к ой тоу ми рап ре з
1799 г - о т б ак те ри ал ене пи гл от ис- з ао би ко ле н о т т ри мах ир ур зи
е ди ни ято т к ои тоез на елз а п ро це ду ра та н о н е еи ма л с ме ло ст тад а я о пи та
К ат ол ич ес ки ятм он ахП ие р Д ан к ой тои зв ър шв а о тк уп ним ис иив ъв В ар ва ра т въ рд и, ч е п ре з в ек а с ле д 1530 г м ав ри тес а в зе лио ко лое ди н
м ил ио н х ри ст ия нс кир об и. С ер ва нт ес а вт ор ътн а "Д онК их от, еб ил р обвА лж ирвп ро дъ лж ен иен а п етг од ин и. А нг ли ча ни те к ои то п ро дъ лж ав атд а р аз чи та т н а д ип ло ма ци я иц ър ко вн и с би рк и, з а д а
о св об од ято тв ле че ни те с а т ол ко вао бе зп ок ое нио т м ав ри та нс ки те к ор са ри к ол ко тоив ся кад ру гае вр оп ей ск а д ър жа васк ра йб ре жи е. П ре з
а вг ус т 1625 г п рин аб егвз ал ив а М ау нт с вК ор ну олс а п ле не ни60
м ъж е, ж ен и ид ец а. Д ва де се т г од ин и п о-к ъс но240 д уш и с а о тв ле че ни п рид ру гон ап ад ен иен а к ор ну ол ск ияб ря г. П о т ов а в ре мео ба че п ор об ва не тон а д ес ет ким ил ио ниа фр ик ан цио т е вр оп ей ци тед ал еч н ад хв ър лям ащ аб ит е н а м ав ри та нс ка тат ър го ви я.
П ре з 1598 г А рн ул т д ьоЛ ис лес е о тк аз вао т п ос тас и н а л ек арн а
с ул та н а л-М ан су р, з а д а с та неп ро фе со р п о а ра бс кие зи к вК ол ежд ьо Ф ра нс З ав ръ щас е вМ ар ок о п ре з 1606 г к ат о п ос ла ни к о т д во ран а
А нр и IV.
ДрЛ оп ес л ек арн а Е ли за бе т I, н е н ад жи вя вад ъл гот аз и и ст ор ия
П ре з о кт ом вр и 1593 г т ойеа ре ст ув ан о бв ин енвш пи он ажвп ол зан а
И сп ан ияи- о щеп о-л ош о - вп ла ни ра нед а о тр ов и с во я к ра лс ки п ац ие нт П оч тис ед ем де се тг од иш енин ев ин енип о д ве тео бв ин ен ия
т ойео бе се н, н ар ис ув анир аз кв ар ти ру ва н п ре з л ят от о н а с ле дв ащ ат а
г од ин а.
У ст ав ътн а Б ар ба ро во тод ру же ст вои зт ич а п ре з 1597 г, к ат о п о т ов а
в ре мет о ев кл юч ен о вд ру гил он до нс кик ом па ни и. К ва рт ал ътА ду ан а в М ар ак еш- б ли зод о д не шн ияп ло ща д Е л-Ф на- ез ак ри т п ет на де се т
г од ин и п о-к ъс но
П ре з 1600 г вЛ он до н п ри ст иг а п ър ви ято фи ци ал нон аз на че н
м ар ок ан ск и п ос ла ни к вд во ран а Е ли за бе т I. П ъл но том у и мееА бде л-
О уа хе д б енМ ас ау д б енМ ох ам едА ну н. З а у ле сн ен ие в"З на къ т н а
с ар ац ин а" с и п оз во ли х д а и зп ол зв амп о-п оз на та таип о-к ра тк а в ер си я:
М ох ам еда л-А ну ри Н ег ов ия т н ео би кн ов ениз аг ад ъч енп ор тр етд не с
в ис и вШ ек сп ир ов ияи нс ти ту т вС тр ат фо рдн а Е йв ън П ре дп ол аг а с е,
ч е т ойев дъ хн ов илО те лл о.
Б ел еж кан а а вт ор а
К ог ат о д об ри тех ор а о т "К ор ву с" м е п ом ол их а д а п ро дъ лж а
п ри кл юч ен ие тон а Н ик ол асиБ иа нк а, м и с е с то ри ч е еи де ал ни ят м ом ен т д а н ап иш а м ал коз а д ъл га к ой тоз ап ад на там ед иц ин а ин ау ка и ма т к ъмс ве тан а и ст ор ич ес ки я и сл ям Ит ог ав а о тк ри х
н ео би кн ов ен ияс ъю з м еж дуА нг ли я иМ ар ок о, к ой тоз ап оч вап ре з
в то ра тап ол ов ин а н а XVI в ек Т ря бв а д а п ри зн ая ч е с ле дв ащ ат а м и
м ис ълб еш е: О д об ре- и зс ле дв ан иявМ ар ак еш К ак вар аб от а.
Б ихи ск ал а д а б ла го да рян а П олФ ул ша м з а в ъз мо жн ос тт а д а с е
о тп ус навК ас баА нг урвп од но жи ет о н а А тл ас ки теп ла ни ни А ко с по ко йс тв ие том ож е д а с е б ут ил ир а, т амщ е н ам ер ит е щ ай гасн ег о.
К ъщ ат а н а А до лф о С ай ксеа ма лг ам а о т р ед иц а и ст ор ич ес кик ъщ и и р иа ди к ои топ ос ет их в кл юч ит ел нок ра си ви я Д арЧ ер иф а.
П ри зн ан ие тоен а м но зи на н о п о-с пе ци ал нон а Д ом ин икГ ри йнз а
к ни га там у "Д во йн ия т ж ив отн а д ок то р Л оп ес, к оя тое п ре ду пр еж де ни е н ик ог а д а н е с и п оз во ля ва ш д а с е п ре въ рн ешв а ут са йд ерик оя топ ол зв ахз а г ер ояС ол ом онМ ан де л т оч нот ол ко ва
к ол ко тоиз а с ам ияЛ оп ес н а К ом ерП лъ мъ р з а н ег ов ит е "П ът ищ а к ъм р аз ру ха та; ин а Д же риБ ро тъ н з а "Т оз и И зт оч ено ст ро в", у вл ек ат ел ен п ог ле д в ър хук он та кт ит е н а Е ли за бе ти нс каА нг ли я си сл ям ск ияс вя т.
О т о гр ом нап ол заб ях а с ъщ о т ак а у вл ек ат ел на та"С ре дн ов ек ов на та и сл ям ск а б ол ни ца н а А хм едР аг аб "Н ар ъч ни к н а т ра ди ци он ни я
л еч ит ел н а Х ак имЧ иш ти и р аз би рас е, "Ч ер ни теТ юд ор и" н а
М ир ан даК ау фм ан З а п о-н ат ат ъш ноч ет ен е п о т ем ат а з а к он кр ет на та ф ор ман а р об ст во с ъд ър жа щас е вт аз и к ни га б езк ол еб ан ие п ре по ръ чв ам"Х ри ст ия нс кир об и, м юс юл ма нс киг ос по да ри н а Р об ър т
К Д ей ви с и"Б ял о з ла то н а Д жа йл с М ил тъ н.
К ак тов ин аг и, б ла го да рян а а ге нт а с и Д же йнД жъ д з а н ап ът ст ви ят а
ит ър пе ни ет о; н а П оп и М ос ти н-О уе н ие ки пан а Corvus з а в яр ат а и м в т ов а, к ое топ ра вя ин а М ан диГ ри йн фи йл д з а з ам аз ва не тон а
м но го бр ой ни тем и г ре шк и иг ра ма ти че ск и г ре шк и.
Ин ак ра я, с ър де чн и б ла го да рн ос тин а с ъп ру га там и Д же йн к оя то п ре де фи ни рас то иц из маит ър пе ни ет о, к ог ат о с ъп ру гъ т ѝез ат во ре н в ш ес тн ад ес ет и в ек__