Ники Хийт и Джеймисън Руук трябва да заловят убиеца на майка й, да спрат сериен убиец и да предотвратят терористичен акт в Ню Йорк.
	 
	След заплетените ситуации и сложността на случаите в „Ледена жега“, сега, колкото и трудно да изглежда, в „Смъртоносна жега“ напрежението се покачва още повече и случаят за разрешаване пред Ники Хийт е още по-заплетен.
	Продължавайки оттам, откъдето свърши предишната част от поредицата, детектив Хийт и нейният забавен и вятърничав приятел и партньор, носителят на Пулицър и разследващ журналист Джеймисън Руук, получават поредното предизвикателство.
	Тръгвайки по следите на бившия агент на ЦРУ, станал предател и наредил убийството на майка й, а по-късно и нейното, Ники Хийт започва да разплита нишката, водеща към сложен терористичен заговор, в който смъртта на майка й е само брънка от веригата.
	При това план, който не е част от миналото, а се случва днес и сега. Ню Йорк е изправен пред заплахата от нов терористичен акт, пред който 11-ти септември ще бледнее, но всички агенции са неспособни да разберат откъде идва заплахата. Единствено едно нюйоркско ченге е напипало вярната следа, но не може спокойно да я следва. Защото се намесват всевъзможни агенции и агенти с огромна власт и правомощия, които непрекъснато поставят пречки пред Ники Хийт и нейния екип. Понякога без да искат, а понякога съвсем целенасочено.
	Залогът за детектив Хийт вече не е само да получи лично морално удовлетворение, залавяйки убиеца на майка си, но също така и живота на десетки хиляди невинни хора. И въпреки всички пречки, тя е твърдо решена да не спира.
	Като капак на всички вътрешни проблеми, в града започва да действа нагъл сериен убиец. Пресата бързо го надушва и му дава цветистото име „Дъгата“. Случаят е възложен на Ники Хийт и на нея й се налага да „жонглира“ с разследване на сериен убиец и преследване на терористична група.
	Нещата започват съвсем да излизат от контрол, когато Дъгата открито обявява името на следващата си жертва – Ники Хийт!
	  

	 

	 

	 

	 

	 

	 

	ЕДНО

	 
	Следователят от Нюйоркската полиция Ники Хийт паркира сивия си „Форд Краун Виктория“ зад фургона на патоанатома и тръгна към пицарията, където я очакваше труп. Един униформен полицай с къси ръкави вдигна жълтата лента, за да й направи път и щом премина оттатък, Хийт спря да огледа Бродуей. В този момент, на двадесет пресечки по на юг, нейният приятел Джеймисън Руук обираше лаврите на пресконференция на Таймс Скуеър, повод за която бе последната му статия. Тя се оказа толкова сензационна, че редакторът реши да я използва като ракета-носител за новия уебсайт на списанието. Хийт осъзнаваше, че би трябвало да се чувства щастлива, но вместо това се разкъсваше от неприятни емоции. Защото статията беше за нея.
	Тя направи крачка напред, за да влезе, но спря. Тялото нямаше да избяга, а Ники имаше нужда да се накара сама на себе си, задето му помогна да я напише.
	Преди няколко седмици, когато му позволи да се заеме с хрониката на разследването на убийството на майка й, идеята й се беше сторила добра. Е, може би не добра, а практична. Драматичното залавяне на убиеца и изненадващата му самоличност се превърнаха в гореща новина и Руук беше изключително прям с нея – някой щеше да напише статия по въпроса. Тя кого предпочиташе – писател, награден с „Пулицър“ или някой драскач от жълтата преса?
	Интервютата й с Руук бяха напрегнати и отнеха цял един уикенд. Докато дигиталният му диктофон записваше всяка дума, Хийт започна с вечерта на Деня на благодарността през 1999 г. С майка й щяха да пекат пай и Ники й се обади от супермаркета, за да я попита какво да купи. Вместо това чу как някой пробожда Синтия Хийт с нож и хукна към къщи, трескава и безпомощна. Обясни, че е сменила специалността си в университета от актьорско майсторство на криминалистика, за да стане ченге, вместо актриса, както си бе мечтала преди. „Убийството“, каза му тя, „променя всичко.“
	Ники сподели досадата и раздразнението, които бе изпитала през следващите десет години, докато се опитваше да получи справедливост. Каза му и колко шокирана беше преди месец, когато един куфар, откраднат от апартамента на майка й в нощта на убийството, изникна на едно от местопрестъпленията, които разследваше, и в него откриха убита жена. Разследването неочаквано я поведе на разходка из тайното минало на майка й, към Париж, където тя с удивление откри, че Синтия Хийт е била шпионин на ЦРУ. Вместо просто да преподава пиано, майка й бе използвала уроците като прикритие, за да добие достъп до дома на дипломатите и индустриалците, които трябваше да следи.
	Всичко това Хийт бе разбрала на смъртното легло на стария шеф на майка й от ЦРУ, Тайлър Уин. Шпионинът обаче си оставаше шпионин – оказа се, че старецът само е инсценирал смъртта си, за да я подведе. Ники откри това по трудния начин, когато менторът на майка й се появи с пистолет в ръка, за да вземе тайните дискредитиращи го документи, заради които бе умряла Синтия. Защо? Защото бе открила, че довереният й приятел Тайлър Уин е предател.
	По време на интервюто Хийт призна, че не е било нужно да си представя колко предадена се е почувствала майка й. Разбра го от опит, когато гаджето й от университета, Петър, излезе от сенките и застана до Уин, насочил собствения си пистолет към нея, и когато старият шпионин се измъкна с документите, нареждайки му да я убие, също както бе сторил с майка й.
	На това място Руук спря, за да смени батериите на диктофона, но истинският му мотив беше да й позволи да дойде на себе си. Когато продължиха, Хийт призна, че винаги е смятала, че залови ли убиеца на майка си, раната най-сетне ще се превърне просто в белег. Вместо това обаче тя се беше отворила и кървеше, а болката не отслабна, напротив. Да, тя успя да арестува Петър, но човекът, който даваше нарежданията, беше изчезнал, а Петър нямаше да й помогне да го хване. Един от съучастниците на Уин го уби, слагайки отрова във вечерята му в затвора.
	Хийт се довери на Руук по начин, който не би могла дори да си представи година по-рано, когато й го натресоха, за да я придружава. Преди него тя винаги бе смятала, че на света има два чифта естествени врагове – ченгетата и престъпниците и ченгетата и писателите. Тази убеденост отслабна, когато по време на миналогодишните жеги двамата се влюбиха, докато работеха по първия си случай. Въпреки това, дори като любовници, на ченгетата и писателите никога нямаше да им е лесно и тази връзка постоянно го доказваше.
	Първото изпитание дойде миналата есен, когато статията на Руук за периода, когато я придружаваше, излезе в популярно списание и собственото й лице в продължение на месец я гледаше от всички будки за вестници. Всеобщото внимание я накара да се чувства неловко, а това да види личните си преживявания под формата на проза – още повече, най-вече заради ролята й на муза. Животът им техен ли беше, или просто източник на материал за писане?
	Сега новата статия щеше да излезе в интернет, предизвиквайки сензация, и всичките й опасения се превръщаха в неподправена тревога. Този път не се боеше от това, че ще бъде изложена на показ, а от възможността тази публичност да попречи на разследването. Защото за детектив Хийт този случай не беше просто недовършен, а взривоопасен, защото публичността е враг на справедливостта… а точно в този момент на Таймс Скуеър, на километър и половина разстояние, духът се канеше да излети от бутилката.
	Ники се радваше, че е успяла да запази поне една тайна – ставаше дума за нещо толкова експлозивно, че не каза дори на Руук.
	— Влизаш ли?
	Детектив Очоа рязко я върна в настоящето. Стоеше пред нея и държеше стъклената врата на „Всеизвестната пица на Доминго“ отворена, за да я подкани да влезе. Хийт се поколеба, после се освободи от мислите си и прекрачи прага.
	— Това си е направо за роман – обяви партньорът на Очоа, Шон Роули. Двамата следователи, чийто прякор беше Роуч*, смесица от фамилните им имена, поведоха Хийт покрай празните маси, които след няколко часа щяха да са заети до една, ако не беше убийството. Когато стигнаха до кухнята, Роули каза:
	[* Роуч – от англ, roach – хлебарка. – Б.ред]
	— Готова ли си за едно сефте?
	Той сложи ръка с ръкавица на най-горната врата на фурната и я дръпна надолу, за да разкрие убития. Или по-точно останките му.
	Бяха го пъхнали вътре на една страна, свивайки краката му, за да се събере, след което го бяха опекли. Ники погледна първо Роули, после Очоа и накрая трупа. Фурната все още излъчваше остатъчна топлина, а тялото приличаше на мумия. Виждаше се, че на влизане трупът е бил облечен – от ръцете и краката му висяха остатъци от изгоряла тъкан, обвивайки участъци от торса като разложено одеяло.
	Мрачният хумор по лицето на Роули се стопи и той пристъпи към нея. Очоа го последва, изучавайки изражението й.
	— Да не повърнеш?
	— Не, добре съм. – Тя се залиса с чифт сини гумени ръкавици и добави: – Просто забравих нещо.
	Каза го небрежно, сякаш не е важно, но за нея беше. Бе забравила своя ритуал, малката мислена церемония, която изпълняваше на всяко местопрестъпление – да спре мълчаливо за няколко секунди, преди да влезе, в памет на жертвата. Правеше го от съчувствие с лекотата, с която хората си казват молитвата преди ядене. Само че днес, за пръв път, откакто се помнеше, Ники Хийт бе забравила за това.
	Този факт я притесняваше, но може би беше неизбежен. В последно време рутинните случаи бяха повод да се разсее, за да не потъне напълно в другия случай. Нямаше как да го сподели с хората си, разбира се, но се оплака на Руук колко е трудно да се опитваш да затвориш страница, докато останалите постоянно отварят нови. Тогава той й напомни думите на Джон Ленън:
	— Животът е онова, което се случва, докато си зает с други планове.
	— Проблемът в моя случай – отвърна му тя, – е, че онова, което се случва, е нечия смърт.
	— Готвачите го открили, когато отворили ресторанта – започна Роули.
	— Сторило им се странно, че фурната е топла – продължи Очоа. – Отворили я и открили вътре нашето парче чипс.
	Роуч самодоволно се ухилиха един на друг.
	— Нали знаете, че това, че Руук го няма, не е причина вие да се правите на комедианти – отбеляза тя и протегна ръце към фурната. – Те ли са я изключили?
	— Не – отвърна Роули. – Готвачът каза, че когато дошли, била вече изключена.
	— Знаем ли коя е жертвата? – попита тя, надничайки вътре. Заради изгарянията щеше да бъде трудно да идентифицират мъжа.
	Очоа прелисти бележките си.
	— Приемаме, че е някой си Рой Конклин.
	Патоанатом Лорън Пари, която клечеше до куфарчето си, се надигна.
	— Това обаче е догадка, докато направим дентални и ДНК тестове.
	— Неслучайна догадка – каза Очоа и Хийт долови леката закачка към д-р Пари, не чак толкова тайната му приятелка.
	— Все пак открихме портфейл.
	Той посочи към стоманената маса и пликчето за улики, в което лежеше обезобразено блокче кожа и изкривена шофьорска книжка.
	— Става още по-странно – рече Роули, насочвайки фенерчето си към трупа. Хийт се доближи и той попита: – Достатъчно странно ли ти се вижда?
	Ники кимна.
	— И още как.
	На врата на жертвата висеше ламинираната лична карта на Рой Конклин от СФПЗ* в Ню Йорк.
	[* Служба по физическо и психическо здраве – Б.ред]
	Очоа застана до нея.
	— Вече се обадихме там и – готова ли си? Тялото във фурната е на инспектор по хигиената в ресторантите.
	— Това определено е нарушение на същата.
	Всички се извърнаха по посока на познатия глас, изрекъл остроумната забележка, а в кухнята наперено влезе Джеймисън Руук, който изглеждаше като картинка, поне според Ники – с тъмносин костюм точно по мярка, риза в пурпурно и бяло и вратовръзка в пурпурно и въгленосиво, която тя му беше избрала.
	— На прозореца на този ресторант до довечера ще цъфне табела „Второ качество“, ще видите.
	Хийт застана до него.
	— Не, че не оценявам помощта ти, но какво стана? Не ми казвай, че си се отегчил от червения килим, опънат в твоя чест.
	— Нищо подобно. Щях да остана, за да се здрависам с феновете, обаче Роули ми прати СМС за ей това. И слава богу – защо ми е да стискам хорските ръце, когато ми се отваря възможност да видя… – той надникна във фурната. – Мама му стара! Извънземно от Зона 51!
	Роуч оцениха долнопробния хумор, за разлика от Лорън Пари.
	— Това на рамото ти брокат ли е? – попита тя. – Вън, преди да си ми замърсил местопрестъплението!
	Руук се ухили.
	— Ако ми даваха петаче всеки път, когато чувам тези думи…
	Той обаче излезе от кухнята и закачи палтото си на облегалката на един стол. Върна се точно докато двама техници от Съдебна медицина вадеха трупа от фурната и Очоа му връчи чифт сини ръкавици.
	— Погледни картата – каза Роули и Хийт се отпусна на едно коляно до него, за да погледне по-отблизо. Картата на Коклин, както и връвчицата й, не показваха никакви следи от изгаряне или разтапяне.
	Руук коленичи до тях и обяви:
	— Това означава, че убиецът е изчакал фурната да се охлади или се е върнал по-късно, за да закачи картата на врата му. – Ники се обърна и го изгледа, а той възропта: – Ей, не е честно, това е физиономията ти за случаите, когато правя фантастични предположения. Не ми казвай, че ще ми искаш и бърз обзор на фактите.
	Очоа, който стоеше до фурната, каза:
	— Детектив Хийт?
	Хийт стана и последва лъча на фенерчето му. В далечния ъгъл на фурната, където досега нямаха видимост заради тялото, лежеше сгънато сако. Също като картата и връвчицата, по него липсваха следи от изгаряне. Детектив Очоа използва една лопата с дълга дръжка, за да го извади и когато го плъзна към останалите, никой не продума. Всички само се взираха в онова, което лежеше върху него – макара с червен конец и един мъртъв плъх.
	Докато Хийт, Роули и Очоа излязат от кухнята, Фелър вече беше приключил с разпитите на готвача и шофьора на автобуса.
	— Версиите им съвпадат – докладва той. – Сервирали последните пици в полунощ, прибрали всичко и затворили в един. Върнали се в девет и открили жертвата. – Той прегледа записките си. – През последните дни нямало нищо необичайно. Липсват признаци за влизане с взлом. Имат система за наблюдение, но миналата седмица се повредила. Не са се карали с клиенти или доставчици. Колкото до инспектора, името и снимката на Конклин не им говореха нищо. Не им казах къде ги открихме, разбира се, но когато неангажиращо ги попитах дали са докосвали тялото, и двамата казаха „не“.
	Хийт каза:
	— Щом получим по-качествени снимки от СФПЗ или от семейството му, накарайте ги да ги погледнат. Междувременно ги освободете.
	Определянето на точния час и причината за смъртта нямаше да бъде лесно, тъй като изпичането на трупа бе разрушило клетъчните структури, обърквайки и установяването на температурата му. Затова докато Хийт и най-добрата й приятелка от Съдебна медицина го караха до 30-та улица за аутопсията, Ники обмисляше с какво да се заемат хората й най-напред. Очоа щеше да изпрати екип патрули, за да покажат ксерокопие на снимката из квартала. Щом тръгнеха, той щеше да отиде до дома на Конклин, за да съобщи на семейството и да види какво може да научи там. Роули щеше да извърши обичайната си проверка за охранителни камери, които може да са записали нещо. Хийт прати Фелър до СФПЗ, за да вземе служебните документи на жертвата и да разпита началника му за случаите, върху които е работел, както и за отношенията му с колегите. Колкото до Руук, той предложи да й съдейства, когато съобщава основното на отряда. Ники не можа да устои и каза:
	— Ласкаеш се, но добре.
	Когато двамата излязоха от пицарията, Руук поклати неодобрително глава при вида на зяпачите зад жълтата лента.
	— Знаеш ли, Ники, не разбирам тръпката, която изпитват клюкарите, докато се мотаят наоколо, за да видят как товарите торба с труп във фургон. Пълни неудачници.
	От тълпата се чу глас:
	— Джеймисън? Джеймисън Руук? – Те спряха. – Насам, насам!
	Ръката, която им махаше, принадлежеше на млада жена с бухнала прическа, черни кожени панталони и обувки на токчета, които по-добронамерен човек би нарекъл „порнографски“. Тя успя да излезе най-отпред и притисна предницата на леопардово оцветената си жилетка към ограничителната лента.
	— Може ли да се снимам с вас? Моля ви!
	Руук притеснено измърмори:
	— Току-що ми хрумна, че след шумотевицата на Таймс Скуеър писах в Туитър, че идвам насам…
	— Побързай.
	Докато Руук вървеше към жената, Ники добави:
	— Нали знаеш, че затова микробофобите постоянно се мият?
	Хийт го изчака в колата, докато той позираше не с една, а с три красавици, които изскочиха от тълпата. Поне този път не разписваше сутиените им.
	Тя набързо провери електронната си поща.
	— Ура! – каза Ники на празната кола, когато видя, че й е писал частният детектив, от когото очакваше отговор. — Приключи ли? – попита тя, когато Руук се намести до нея.
	— Снимката беше само началото. Тя искаше да я пусна в Туитър с обозначение „адскиготин“. — Той облегна глава назад и добави: – Оказва се, че много се котирам.
	Ники запали колата.
	— Помниш ли Джо Флин?
	Руук веднага скочи.
	— Оня детектив, който си падна по теб ли? Не.
	— Е, този детектив ми направи услуга, прегледа архивите си и откри стари снимки от наблюдението на майка ми. Иска да обядваме заедно.
	— Мислех, че след час имаме съвещание в управлението относно Хрус-хрус. – После той тържествено добави: – Да почива в мир.
	Хийт почука с пръсти по волана, обмисляйки конфликта в графика си и бързо направи някои изчисления.
	— Ще му кажем, че само ще хапнем набързо.
	— Добре – каза Руук и косо погледна към местопрестъплението. – Обаче да не е пица. Само казвам.
	 
	* * *

	Тъй като Руук и Хийт нямаха време да седят два часа в ресторант, да бъбрят и да си избират десерти, Джо Флин беше поръчал бюфет в залата за конференции в „Куонтъм Рикавъри“, елитната му детективска агенция на най-горния етаж на ексклузивната сграда „Соул“. На масата имаше поднос от „Ситарела“, пълен с италианска шунка, студено телешко, наденички, както и няколко вида горчица и майонеза с билки. Гостите отказаха бирите, които се подаваха от пълни с лед кофички и предпочетоха изворна вода.
	— Доста сте се отдалечили от корените си, Джо – отбеляза Руук, докато дъвчеше корнишон и наблюдаваше Манхатън през огромния панорамен прозорец.
	— Имате предвид следенето на прелюбодейци из долнопробни мотели за триста долара на ден? – Той застана до Руук и също се наслади на пролетния ден. – Бих казал, че издирването на откраднати предмети на изкуството направи живота ми малко по-лесен. Пък и не умирам от желание да си взема душ веднага след като осребря чека.
	Преди да достигне елитните висоти и експресните асансьори, които ги съпровождаха, бащата на Ники бе наел Джо Флин, за да установи дали майка й му изневерява. Разтревожен от все по-тайнствените изчезвания на Синтия, той се бе обърнал към Флин през 1999, притеснен, че тя си има любовник. Детективът така и не откри признаци, че това е вярно, но беше направил снимки на майката на Хийт, които можеше да се окажат полезни сега, когато Ники разследваше Тайлър Уин.
	Точно когато и тя застана до тях двамата, неспособна да устои на изгледа към Емпайър Стейтс Билдинг и подаващия се между небостъргачите Статън Айлънд, телефонът на Руук иззвъня, той се извини и ги остави. Щом вратата се затвори, Джо Флин каза:
	— Щастливец.
	Ники се обърна и видя, че той се взира в нея като участник в предаването „С антики на път“, който очаква водещият да му каже цена. Прищя й се и нейният телефон да звънне, след което смени темата.
	— Благодаря ви, че потърсихте онези снимки.
	— А, вярно. – Флин извади флашка от джоба си и я завъртя из пръстите си – не я дразнеше, но не я и даваше. – Потърсих снимките на мъжа и жената, които ми изпратихте миналата седмица – каза той, имайки предвид Уин и съучастницата му Салена Кайл. – Тук ги няма. – Детективът отново й се ухили и добави: – Майка ви е била красива жена.
	— Вярно е.
	— Също като дъщеря си.
	— Благодаря ви – каза тя възможно най-неутрално.
	Той най-сетне разбра намека и й подаде флашката.
	— Може ли да попитам кои са? Хората, които търсите?
	— Съжалявам, бих искала да ви кажа, но информацията е секретна.
	— Не ми се сърдете, че попитах. Любопитството е част от работата ми, нали така? Няма как да му дръпна шалтера.
	Според Ники това беше повече от очевидно. Надяваше се снимките да й осигурят нещо повече от улики, които да я отведат при Уин и Салина Кайл – освен тях търсеше начин да разреши своята голяма тайна.
	Преди няколко седмици Ники се бе натъкнала на множество знаци с молив, изписани от майка й в една от нотните й школи. Хийт смяташе, че това е шифровано съобщение, но точките, линийките и завъртулките не следваха позната за нея логика. Беше проучила Морзовата азбука в Гугъл, както и египетските йероглифи, азбуката на Майте и дори уличните графити, но без успех. За да бъде обективна, провери дали това не са просто символи-указания към изпълнителя, но се натъкна просто на поредната задънена улица.
	Имаше нужда от помощ, за да дешифрира кода, но си даваше ясна сметка за секретността му – може би точно заради него Тайлър Уин бе убил майка й. Хийт знаеше, че трябва да го пази в тайна – пълна тайна. Обмисли дали да не каже на Руук с ясното съзнание, че г-н Конспирация ще посвети и тялото, и душата си на разгадаването му, но реши засега да не се издава. Това не беше просто тайна, а смъртоносна тайна.
	След срещата в „Куонтъм Рикавъри“ Хийт се разписа при охраната и тръгна към изхода, но усети, че Руук изостава.
	— Промяна в плана – каза той. — Обаждането беше от Джийн Калоу. Агентката ми, нали се сещаш?
	— Живее във фитнес клуб и носи твърде много грим. Тази ли е?
	Той се усмихна на хапливостта й и продължи:
	— Същата. Както и да е, отивам пеша до офиса й на Пето авеню, за да обсъдим популяризирането на новата статия.
	Познати нокти се забиха в диафрагмата на Ники, но тя се усмихна и каза:
	— Няма проблем.
	— Ще се видим тази вечер у вас, нали?
	— Разбира се. Може тогава да разгледаме снимките.
	— Ъъ, да. Може.
	 
	* * *

	Ники изнервено огледа общия офис и отново се почувства разкъсана между Големия случай и поредното убийство. Екипът от следователи, които бе повикала за разследването на смъртта на Конклин, седяха и чакаха, защото тя закъсняваше за насроченото от самата нея съвещание. В името на отчаяните си опити да открие някоя следа за Тайлър Уин, Хийт бе приела, че ще успее да смести и това телефонно обаждане, но в момента я разтакаваха.
	— Това е четвъртият ми опит да се свържа с г-н Кузбари – каза тя, стараейки се да потисне гнева си. – Той наясно ли е, че това е официално запитване от Нюйоркската полиция?
	Фарик Кузбари, аташе по сигурността към сирийската мисия в ООН, беше един от клиентите на майка й. Преди няколко седмици Хийт се опита да го разпита, но той и въоръжените му биячи я прогониха. Тя обаче нямаше намерение да се откаже. Човек като Фарик Кузбари би могъл да й каже доста неща за Тайлър Уин – нали и двамата бяха шпиони.
	— Г-н Кузбари е извън страната за неопределено време. Желаете ли да оставите съобщение?
	Ники си каза, че би желала да тресне телефона върху бюрото и да изкрещи нещо крайно недипломатично. Вместо това безмълвно преброи до три и изрече:
	— Да, ако обичате.
	Хийт затвори и забеляза, че някои от хората й й хвърлят изнервени погледи. Докато вървеше към тях, тя започна да съчинява извинение, че ги е накарала да чакат, но когато стигна до бялото табло и се обърна, беше решила, че обаждането и закъснението в крайна сметка са полицейска работа. „Майната му на Джон Ленън“, помисли си тя и започна направо.
	— Така, Рей Конклин, на 42 години – заизрежда Хийт, обяснявайки основните факти от местопрестъплението. След като закачи на дъската увеличени копия от картата и снимката на убития, взета от уебсайта на Здравната служба, тя продължи: – Има няколко… меко казано неясноти, свързани със смъртта му, на първо място състоянието и разположението на трупа. Фурните за пица рядко са замесени в обикновените убийства.
	Раймър вдигна ръка.
	— Наясно ли сме вече дали е бил убит вътре, или са използвали фурната, за да се отърват от тялото?
	— Добър въпрос – отвърна Хийт. – В Съдебна медицина в момента определят причината и часа на смъртта.
	Детектив Очоа каза:
	— Оттам се обадиха да съобщят, че по предницата на сакото са открити следи от хлороформ.
	Хийт рязко се обърна към него – за пръв път чуваше за това. Веднага се сети за обаждането от Лорън, което беше пропуснала, докато се разправяше със секретарката в Сирийската мисия. Приятелят на патоанатом Пари обаче леко й кимна – Очоа й пазеше гърба.
	— И така – бързо продължи Ники, – възможно е г-н Конклин да е бил упоен или на местопрестъплението, или преди това, и да са го преместили. Докато разберем причината за смъртта, няма как да знаем дали е влязъл във фурната жив или мъртъв. Ако е бил жив, можем единствено да се молим, че е бил в пълно безсъзнание от хлороформа.
	Всички замръзнаха при мисълта за последните мигове на Рой Конклин.
	— Другите неясноти – продължи тя, – са необгорелите вещи върху и около тялото. – Хийт ги изброи и закачи снимки на дъската. – Връвта и картата около шията му, сгънатото му сако, червеният конец и мъртвият, но неопечен плъх до трупа. Този странен подход говори най-малкото за извратеност, отмъщение или убийство-предупреждение. Да не забравяме, че Конклин е бил инспектор по ресторантската хигиена и е бил убит не просто в ресторант, а във фурна – плъхът и фактът, че за запазили картата му непокътната, означават нещо. И ние трябва да открием точно какво.
	Очоа докладва, че патрулите не са открили нищо при разпита на свидетелите. Той посетил апартамента на Конклин, но не открил следи от борба, обир или каквото и да било. Домоуправителят заявил, че госпожа Конклин е заминала по работа и му даде номера й. Роули бе открил десетина камери в околността и беше готов да започне да преглежда записите. Фелър, който тъкмо се връщаше от Здравната служба, беше говорил с началника на убития, който го описал като идеалния служител, използвайки думи като „мотивиран“ и „отдаден“. Освен това го нарекъл „един от онези рядко срещани хора, които живеят за работата си и никога не почиват“.
	— Въпреки това трябва да проучим що за човек е бил – каза Хийт и възложи на Раймър да прегледа банковите му сметки, търсейки следи от подкупи, дълги ваканции или разточителен живот. Фелър бе изпратен да разпита по-подробно колегите му, за да разбере дали от заведенията, които е проверявал, са се оплаквали от него.
	— Роулз, гледай си записите, но освен това с Мигел идете до ресторантите и баровете от списъка на Конклин и вижте какво ще ви кажат там за навиците, пороците и враговете му. Ще се обадя на жена му и ще се опитам да си определя среща за утре.
	След това Ники седна на бюрото си и разгледа листчето, на което беше записано името Оливия Конклин и телефонен номер, започващ с 917. Сложи ръка на слушалката, но се спря, преди да я вдигне. Само за десет секунди, за да покаже уважение към жертвата. Десет секунди, нищо повече.
	 
	* * *

	Когато влезе в апартамента си, откри Руук, който развиваше теления предпазител на бутилката „Луи Рудерер“, която му бяха изпратили, за да отбележат ролята му при откриването на уебсайта.
	— Такъв невероятен ден имах, Ник, че направо ми идва да отнеса върха на бутилката със сабя. Нямаш сабя, нали?
	Докато той пълнеше чашите, Ники каза:
	— Така и не ми разказа за церемонията, видях само броката на рамото ти.
	— Признавам си, че беше забавно. Разбира се, аз се престорих на дълбоко отегчен, но всъщност беше ужасно готино. Бяхме застанали зад ограничителни въжета на тротоара, точно на Бродуей. Аз, кметът, „Грийн Дей“, костюмарите от списанието…
	— Чакай малко, и „Грийн Дей“* ли са присъствали?
	[* Американска пънк-рок група, създадена през 1987 г. – Б.ред]
	— Е, не всички, само Били Джо Армстронг. Тази седмица в Сейнт Джеймс започва „Американски идиот“ и пи ар гуруто му го посъветвал да дойде. Както и да е, моментът настъпи, главната редакторка ми даде микрофона. Докато камерите святкаха, натиснах един огромен червен бутон…
	— Както онзи за голямата топка на Нова година?
	— Хм, по-скоро бутон тип „Фасулска работа“. Идеята беше пръв да натисна бутона, който публикува първата статия на ФърстПрес.ком.
	— Умно.
	Той вдигна чашата си.
	— За „Хийт в настъпление“.
	Заглавието на статията накара стомаха й рязко да се свие, но тя се усмихна, вдигна своята и отпи.
	Докато ядяха суши за вечеря, Руук не спря да говори за огромното количество зареждания на статията му на уебсайта. Попита я за убийството в пицарията и Ники му каза най-основното, но бързо смени темата, за да изрази раздразнението си от неуспешните си опити да се свърже с Фарик Кузбари.
	— Да се обзаложим ли, че наистина е извън страната? – попита Руук. – Имам приятели, които са кореспонденти в Египет и Тунис и там нещата са доста напечени. Сигурно са привикали Кузбари обратно в Сирия, защото за питбул като него винаги има работа в такива условия. Толкова много изтезания, толкова малко време…
	Тя остави пръчиците и избърса устата си със салфетката.
	— Остави Кузбари. И без него остават още двама души, които майка ми е шпионирала, с които не успявам да се свържа. Единият е извън щата, на кучешка изложба, а другият ми пречи чрез адвокатката си. Която е питбул на квадрат.
	— Искаш ли да чуеш един вариант, при който всички печелят? Прати адвокатката при Кузбари. Докато тя го бие в Сирия, ще можеш да си разпиташ хората.
	— Радвам се, че ти е смешно, Руук – каза Хийт и избута чинията си встрани. – Просто се опитвам да хвана човека, поръчал екзекуцията на майка ми. – Той престана да се усмихва и се опита да заговори, но тя не му позволи. – Освен това е очевидно, че след като Тайлър Уин се опита да убие и мен в онзи тунел, дъртият шибаняк явно крие нещо компрометиращо от миналото. Или пък нещо, което тече в момента. Така че, ако искаш да използваш всичко това за забавление, след като ти предоставих живота си за скъпоценната ти статия, добре, но не ме занимавай с размислите си по въпроса, ако обичаш.
	Остави го пребледнял във всекидневната, като се надяваше, че затръшването на вратата на спалнята му е докарало инфаркт. Когато дойде при нея след десет минути, той не запали лампата, а тя не отмести лице от възглавницата. Руук седна до нея на леглото и тихо заговори в мрака:
	— Ники, ако имах и най-малкото съмнение, че Тайлър Уин е заплаха за теб, щях да зарежа всичко и да обърна света наопаки, за да те защитя. И да го намеря. Истината обаче е, че Тайлър Уин получи всичко, което искаше в Призрачната станция онази вечер. Повярвай ми, най-голямата му грижа е да изчезне и сам да се превърне в призрак. Ако се появи, за да ти направи нещо, ще се изложи на риск. Освен това го търсят Вътрешна сигурност, ФБР и Интерпол. Остави ги да свършат основното, те са специалисти. Извинявам се за голямата ми уста. Изобщо не си мисля, че това е шега и никога не бих искал да те нараня.
	Настъпи мълчание. Тя седна в леглото и бледата светлина от всекидневната освети сълзата под едното му око. Ники внимателно я изтри с палец, прегърна го и двамата останаха така достатъчно дълго, за да забравят за времето.
	Най-сетне, когато тишината си свърши работата, Руук проговори.
	— Ти нарече Тайлър Уин „шибаняк“.
	— Бях ядосана.
	— Но никога не псуваш. Е, почти никога.
	— Знам. Освен когато ние…
	Тя не довърши и усети, че се изчервява. После пулсът му се ускори и тя го усети на ухото си, което бе опряла в шията му. Обърнаха се един към друг без уговорки и се целунаха, в началото нежно. Той вкуси уязвимостта й, а тя – тихата му загриженост. Скоро обаче, докато споделяха дъха си, я изпълни страст и тя силно се притисна към него. Руук се изви към нея, тя го хвана отзад с две ръце и го дръпна по-близо, а после пръстите й се насочиха към слабините му. Ръката му също я откри и тя изстена, а после се отпусна под него, оставяйки тежестта му да я изпълни.
	По-късно, след като поспаха в прегръдките си, той излезе от стаята, давайки й възможност да се полюбува на разкошния му задник. Върна се с две чаши шампанско, което изпиха в леглото. Сгушиха се един в друг и Руук каза:
	— Мислех си колко си се измъчила през тези десет години.
	— Десет и отгоре – поправи го тя.
	— Знаеш ли, нямам търпение да настъпи денят, когато случаят „Тайлър Уин“ приключи и мога да те заведа някъде, където ще си седим само двамата и ще вегетираме. Нали се сещаш – ще спим, ще се любим, ще спим, ще се любим и така нататък.
	— Не е лошо, Руук.
	— И още как. Ще прекъсваме само за да се излежаваме на плажа с коктейл с ром в едната ръка и книга от Джанет Иванович в другата.
	— Да се върнем към любенето.
	— О, на него можеш да разчиташ.
	— Имам предвид в момента – каза тя и остави чашите на нощното шкафче.
	Ники се събуди от трясъка на гръмотевица в далечината. Погледна през прозореца и видя, че улиците и покривите са сухи.
	Седнала на дивана с кръстосани крака и лаптоп в скута, Ники зареди сайта на „Фърст Прес“ и дъхът й секна, когато видя собственото й лице да се взира в нея под заглавие
	 

	ХИЙТ В НАСТЪПЛЕНИЕ

	 
	Снимката не беше режисирана, фотографът я беше хванал, докато излизаше от управлението вечерта, когато арестува Петър в метрото. Суровостта, сериозността и умората бяха изписани на лицето й. Хийт не обичаше да гледа свои снимки, но тази беше по-лесно смилаема от онази, за която я бяха накарали да позира предишния път.
	Прегледа статията, но не за да я чете, това беше направила преди няколко дни, а за да приеме реалността. Някои духове излитат от лампи, други от бутилки скъпо шампанско. Този беше излязъл и тя можеше само да се надява, че няма да навреди на разследването й.
	Ники Хийт се подготви за следващата доза нежелана публичност и за раздразнението, че Руук е включил извадки от полицейския й жаргон – че „търси самотния чорап“ и че гледа на всяко местопрестъпление „с очите на начинаещ“. Ако това беше най-лошото, можеше да се справи.
	На следващата сутрин на път за работа тя спря в кварталния „Старбъкс“, за да се погрижи за мозъка си, който беше работил на скорост цяла нощ. Обикновено не си купуваше напитки с цената на билет за кино, но виновен беше Руук. Той я свикна на това до такава степен, че когато дари машина за еспресо на отряда, тя се научи как да го приготвя съвършено за 25 секунди.
	Когато даде обичайната си поръчка, изпита необяснимо удоволствие, когато чу „Голямо обезмаслено лате с две дози ванилия без захар за Ники!“, което заглуши съскането на бързовара. Точно тези малки ритуали й подсказваха, че всичко е наред със света.
	Тя огледа помещението и забеляза мъж на двайсет и няколко години, който се взираше в нея, като гледаше ту към айпада си, ту към Ники. После се усмихна и вдигна махнатото си като за наздравица. „Започва се“, помисли си тя.
	Продавачът извика „Голямо обезмаслено лате за Ники!“, но когато тя тръгна към касата, за да го вземе, младият костюмар й препречи пътя, вдигнал айпада си, от който я гледаше собственото й лице.
	— Детектив Хийт, вие сте невероятна – усмихна се той и на бузите му се появиха трапчинки.
	— Ами, благодаря.
	Тя отстъпи половин крачка назад, но почитателят й не изостана.
	— Не мога да повярвам, че сте вие. Снощи прочетох статията два пъти… Мамка му, ще ми разпишете ли чашата?
	Ники нямаше опит и се съгласи само за да се отърве от него. Той й връчи химикалка, която сигурно беше получил за дипломирането си, но преди тя да успее да я поеме, един дървен стол се преобърна и всички ахнаха.
	Близо до плота, на който оставяха готовите напитки, един бездомник се олюля и падна на пода, като бясно риташе падналия стол. Удивените клиенти станаха от масите си и се отдръпнаха.
	— Позвънете на 911 – каза Ники на продавача и хукна към мъжа. Докато се отпускаше на колене, той престана да се гърчи и някой зад нея изпищя. От устата и носа му течеше кръв, смесена с повръщано. Очите му се изцъклиха и при изпразването на червата му се надигна воня. Тя притисна шията му и не откри пулс. Когато отдръпна пръстите си, главата му се обърна на една страна и Ники забеляза нещо, което беше виждала само веднъж в живота си, в нощта, когато отровиха Петър в килията му.
	Езикът на мъртвия се показа… и беше черен.
	Тя погледна разлятото кафе до него – на чашата с молив беше написано „Ники“. Изправи се, за да огледа тълпата. Тогава видя познато лице, чийто собственик тъкмо се изнизваше.
	Салена Кайл срещна погледа на Хийт и побягна.
	 
	 
	 
	ДВЕ

	 
	Ники се спусна към изхода с вик:
	— Полиция, всички вън!
	Няколко от клиентите нямаха търпение да се доближат до трупа, но тя се тревожеше заради отровата и искаше да запази уликите непокътнати. Отвори вратата и извика на продавача до телефона:
	— Кажете на 911, че полицай преследва заподозрян в убийство!
	Хийт се притисна към стената на фоайето и надникна навън, към тротоара, за да се увери, че няма да се натъкне на засада. Тогава видя Салена Кайл, която се провираше между пешеходците, и хукна след нея.
	Тя така и не се обърна, само тичаше – решително и бързо. Светкавично огледа 23-та улица с надеждата да види патрулна кола и точно тогава се сблъска с двама тийнейджъри, които излизаха от една кръчма и се смееха. Никой не падна, но когато ги заобиколи, Хийт забеляза Салена, която тъкмо се мушкаше в едно такси. То беше твърде далеч, за да види номера му, така че Ники запомни, че част от бронята му е отчупена, а на покрива му има реклама за стриптийз клуб, с надеждата отново да го открие в морето от таксита, което се канеше да го погълне.
	Излезе насред улицата, държейки високо полицейската си значка, за да спре някой шофьор. Едно такси, които не беше на смяна, наду клаксона си и отпраши нататък, а едно зелено камри рязко спря точно до нея. Ники със замах отвори лявата врата и срещна стреснатия поглед на старец с дебели очила, чиито рамки бяха поне от миналия век.
	— Полиция, спешно е, колата ви ми трябва. Веднага, ако обичате.
	Без да каже дума, зяпналият възрастен човек излезе, Ники му благодари, качи се, кимна на дребната старица, която я гледаше от съседната седалка, и натисна газта.
	— Внимание – каза Ники, завивайки рязко по Първа. Беше забелязала трите хикса на обявата върху покрива на таксито и огледа редицата отпред, за да го открие отново. Спътничката й не каза нищо, само сграбчи таблото с разкривените си от артрит ръце, а предпазният й колан с щракване се заключи. Пред тях, наполовина скрит от една паркирала линейка, Хийт забеляза нащърбената броня и лицето на Салена Кайл, която надничаше през задното стъкло.
	Ники не спря на червения светофар на 24-та, като успокои жената с думите:
	— Не се тревожете, и преди съм го правила. – Тя само се втренчи в нея с ококорени очи, но кимна. Ербап баба беше.
	— Имате ли мобилен телефон?
	— Имам – отговори жената и вдигна яркочервения си апарат. – Да се обадя ли на 911?
	— Да, моля ви. – Хийт се стараеше да звучи небрежно, въпреки че точно в този момент извиваше рязко волана, удряйки спирачките. През това време изкривеният пръст сръчно шареше по едрите, удобни за възрастен човек клавиши.
	— Кажете „Полицай се нуждае от помощ“.
	Докато Ники се придвижваше през задръстването на път към центъра, без да изостава от таксито, жената повтори съобщението й на оператора и го помоли да се свърже с патрулните коли пред тях, за да заклещят заподозряната в менгеме.
	— Чудесно се справихте – похвали я Хийт и щом старата дама затвори телефона си, я прегърна през раменете. – Дръжте се, дръжте се.
	Точно след като подминаха болница „Белвю“, Салена Кайл изскочи от таксито и се натъкна на алеята за линейките. Хийт погледна в двете огледала, зави рязко надясно и спря до тротоара.
	— Добре ли сте?
	— Тип-топ – кимна жената, а детектив Хийт излетя от колата и хукна след заподозряната.
	Ники бързо огледа линейките, паркирани пред входа на травматологията и докато тичаше, надзърна във всяка от тях, но не успя да открие Салена Кайл. Продължи нататък по алеята, като забави ход, за да надзърне в кофите за пране и тогава я видя – женска фигура, която се прехвърляше през стената в задънения край на паркинга.
	Кайл беше извадила една от дъските до линейките, за да покрие бодливата тел и Хийт също я използва, като спря чак най-горе, за да погледне къде е заподозряната, преди да скочи на тротоара. Приземи се с присвити колене, за да намали удара и хукна по аварийния път, който минаваше между медицинския център и „Рузвелт“.
	Пред нея се точеше права нишка на тротоар, а по него тичаше убиец.
	Салена Кайл беше професионалист и тичаше на хаотичен зигзаг, така че беше безполезно Хийт да се опитва да стреля от такова разстояние. Лъкатушенията на бегълката обаче я забавяха и Ники се затича с такава скорост, че в дробовете и лумна пожар.
	Когато стигнаха до 30-та улица и голямата бяла тента, пълна с останки след нападението на 11 септември, Хийт знаеше, че ще я хване. Беше достатъчно близо, за да рискува да стреля и извади оръжието си.
	— Салена Кайл, стой или ще стрелям!
	Заподозряната спря, вдигна ръце и се обърна към нея.
	Точно тогава от патоанатомията излязоха двама разсилни, мъж и жена, за да изпушат по една цигара през почивката.
	28
	— Назад! – изкрещя Хийт и те замръзнаха, пречейки й да стреля, а Кайл хукна към паркинга от другата страна на улицата, като тичаше между колите.
	С пистолет, насочен към тавана от стоманени трегери на паркинга, Хийт мина на пръсти през сенките, като оглеждаше всеки сантиметър и слухтеше, стараейки се да се абстрахира от тътена на движението по „Рузвелт“, за да долови какъвто и да е звук, който би могъл да й разкрие скривалището на Салена Кайл. Клекна, за да огледа под колите и единственият резултат беше, че си изцапа ръката със сажди. После се изправи и замръзна на място. Искаше просто да слуша.
	Ударът я завари напълно неподготвена – Салена Кайл скочи върху нея от стоманените греди на тавана и я изненада. Ники знаеше, че не бива да остава на земята при ръкопашен бой, така че я изблъска и скочи на крака, насочвайки пистолета си към жената, която все още лежеше на цимента. Салена обаче очевидно имаше опит. Десният й крак веднага се сви и стъпалото й с всичка сила се заби в китката на Хийт. Ударът попадна точно в нерва, ръката й изтръпна, а оръжието издрънча долу и отскочи от една автомобилна гума, преди да се завърти и да спре.
	Кайл скочи, бърза като гимнастик, и обсипа Ники с бързи удари с китките от двете страни на главата. Зрението на Хийт се замъгли, коленете й омекнаха. Тя обаче се пребори с причерняването, видя как Салена посяга към пистолета й, изрита я в ребрата и тя падна. После обаче отново изненада Ники, заклещвайки краката й с хватка от жиу-жицу, която самата Хийт беше упражнявала. Сега обаче сама стана жертва на сковаващата болка, когато Кайл едва не обърна коляното й в обратна посока. Без да може да се движи или да се освободи, Ники видя тъмния силует на оръжието си на цимента и посегна към него. Салена я дръпна обратно към себе си, но така освободи крака й достатъчно, за да й позволи да се измъкне от хватката й. Хийт се метна върху нея и обсипа врата и ключицата й с удари. Противникът реагира, като сви колене, засили се и преметна Ники над главата си. Тя се приземи по гръб и дъхът й секна.
	— Ей, какво става? – извика пазачът и излезе от павилиона си. Салена спря за миг, за да прецени заплахата, а в този миг Хийт се претърколи към пистолета си и успя да хване цевта. Когато стана, готова да стреля, Салена Кайл отдавна беше изчезнала.
	Хийт я подгони, накуцвайки заради раненото коляно, но се затича въпреки болката и я видя, докато завиваше надясно към реката на 34-та улица.
	Тогава Ники чу хеликоптера.
	Когато стигна до кръстовището, Хийт знаеше, че е на косъм. На сто метра от нея загряваше турскосин „Сикорски“ S-76, чиято странична врата беше отворена, а пилотът, облечен с риза с къси ръкави и еполети, лежеше на асфалта пред Салена Кайл, покрил лицето си с ръце. През пръстите му се процеждаше кръв.
	За втори път тази сутрин детектив Хийт извади оръжието си и извика „Не мърдай!“. Кайл вероятно не я чу заради рева на машината, но я видя. Задържайки поглед върху нея, тя арогантно се обърна, без да бърза, качи се и затвори вратата. Няколко секунди по-късно, когато Хийт стигна до пистата, хеликоптерът се издигна на около 60 см от земята, завъртя се и задната му перка едва не закачи Ники, която се просна на асфалта. Салена Кайл отново се завъртя, нагло й показа среден пръст и бавно се издигна над Ийст Ривър, вдигайки пръски вода.
	Хийт се изправи на едно коляно, опря лакът в другото и се прицели. Реши, че ако изпразни целия пълнител в двигателя, може би ще успее да свали хеликоптера в реката. Представи си изстрела, но се поколеба. Хрумна й, че на борда може да има невинен пътник. Прибра пистолета си и се обади, за да поиска въздушни подкрепления, докато наблюдаваше как въртолетът се превръща в точица на фона на сутрешното слънце.
	 
	* * *

	Джеймисън Руук се втурна в 20-то управление, откри Хийт и я прегърна.
	— Боже мой, добре ли си?
	Ники боязливо огледа общия офис и заговори тихо, за да повлияе и на него.
	— Добре съм. – Той я пусна и й показа чашата от „Старбъкс“, която държеше.
	— Донесох ти кафе.
	— Благодаря, ще почакам.
	— Ще го опитам пръв. – Той отпи, завъртя го из устата си и преглътна, след което премлясна и доволно каза: – А. – Подаде й го и добави: – Виж, току-що…
	Внезапно той облещи очи, задави се и вдигна ръце към гърлото си. Докато тя го гледаше безучастно, Руук се оправи напълно.
	— Да не подраних с шегите?
	— Закъсня. – Ники му направи знак да огледа офиса, където на всяко бюро се мъдреше чаша, надписана „Ники“. – Идиотите те изпревариха.
	— И то преди половин час – каза Очоа, докато вървеше към тях. — Да беше видял Раймър, след като отпи. Опи падна под бюрото от смях. — Той се усмихна. – Пяната на устата беше гениално хрумване.
	Руук каза:
	— Какъв е този ваш полицейски хумор? Толкова е мрачен. Толкова е неприемлив. И толкова готин!
	Още на първия ден, прекаран с Хийт, той беше разбрал, че ченгетата реагират различно на мъката и стреса – крият емоциите си, като говорят обратното на онова, което чувстват. Всички тези шеги за смърт бяха нещо повече от просташки хумор – те казваха още „Тревожа се, защото едва не те убиха“. Или „Грижа ме е за теб“.
	Очоа размаха тефтера си, за да покаже, че е време за работа.
	— Току-що говорих с един колега от 17-то управление във Флатбуш. В момента е на мястото, където кацнал твоят хеликоптер, в Проспект Парк. Добре, че не си стреляла, имало е пътник. Генерален директор на модна къща. Дори не успял да си разкопчее колана, когато хеликоптерът бил отвлечен. Казва, че докато летели над реката, Кайл набрала някакъв номер. – Детектив Очоа не прояви неблагоразумието да ги разтакава и прелисти до страницата с цитата от свидетеля. – Казала „Дракон, аз съм“, после нещо, което не разбрал, но звучало като „играта ми пропадна“. Кайл не казала нищо повече, само слушала, после затворила. Пет минути по-късно хукнала през ливадата, докато той седял в хеликоптера, а перките още се въртели.
	Очоа се върна на бюрото си, а Руук рече:
	— Не мога да не поклатя глава при мисълта за Салена Кайл. Колко време прекара в апартамента ми като мой физиотерапевт! Признавам, страхотни масажи правеше. – Той спря, преживявайки нещо наум с фалшива наслада, после отново стана сериозен. – Естествено, това, че е била у нас само за да слага подслушващи устройства по поръчка на Тайлър Уин, ми разваля целия кеф.
	При споменаването на името му Хийт потръпна. Не само защото й напомни за предателството на мъжа, поръчал убийството на майка й, а защото предателят явно все още искаше и нейната смърт и бе изпратил съучастничката си Салена Кайл да отрови кафето й. Ако Ники успееше да остане жива, може би дори щеше да открие причината за това.
	Докато събираше отряда около дъската, в ума й все се въртеше въпросната слънчева мисъл.
	— Не си правете труда да сядате – каза тя, докато пишеше „ДРАКОН“ с червени главни букви. – Имаме кодовото име на началника на Салена Кайл.
	— Това не е ли Тайлър Уин? – попита Руук.
	— Приемаме, че е, но не категорично. Вече би трябвало да го знаеш.
	Тогава Ники насочи вниманието си към детектив Хайнзбърг. Реши, че дори тя не би могла да провали някоя лесна задача, така че й възложи да пусне думата „Дракон“ и вариациите й през базата данни на ЦБПРВ*.
	[* Център за борба с престъпността в реално време – Б.пр.]
	— Щом приключиш, виж дали излиза нещо в базите на Вътрешна сигурност, Интерпол и службите в Париж.
	На детектив Раймър поръча да провери мобилните доставчици, за да видят дали от кулите до реката няма да изскочи номера, от който е звъняла Салена Кайл. Хийт беше сигурна, че тя е използвала телефон за еднократна употреба, но трябваше да бъде изчерпателна.
	Раймър, приветлив като градчето във Вирджиния, от което произхождаше, се усмихна и кимна.
	— Считай, че вече съм го направил.
	След това Хийт закачи на дъската увеличена разпечатка от Гугъл Мапс, показваща квартала в Бруклин, където бе кацнал хеликоптерът.
	— Едва ли заподозряната е имала време да уреди да я вземат, а в този квартал е невъзможно да успее да хване такси, нали така? Само че погледнете тук. – Хийт посочи към картата. – По пътя й се намира станцията на метрото на Чърч авеню. Роули, заеми се с камерите там. Вземи записите от Чърч авеню, за да видиш дали се е качила и ако да, в коя посока. После виж снимките по маршрута, за да разбереш на коя спирка е слязла.
	Когато се обърна, Хийт видя как Роуч се споглеждат, въртейки очи.
	— Нещо не е наред ли, господа?
	Очоа отговори:
	— Знам, че Роулз е твоят Крал на видеонаблюдението, само че сме на път да се разчекнем. Освен всичко останало трябва да разпитваме ресторантьорите от списъка на Конклин.
	— Ще трябва да жонглирате с двата случая – каза Хийт. – Като всички нас.
	Не й се наложи да продължи, виждаше ефекта от думите си върху лицата на всички. Всеки следовател в стаята знаеше, че шефът им не само жонглира с двата случая, но го прави, докато някой се опитва да я убие. Тя ги освободи, все още чудейки се за причината. Не знаеше каква е, но посегателството върху живота й тази сутрин й показа едно – в конспирацията, убила майка й преди 11 години, се беше замътило нещо ново. Иначе нямаше да се опитват да я отстранят точно сега.
	Докато с Руук пътуваха към Сити Айлънд, за да разпитат вдовицата на Конклин, Ники си даде сметка, че поглежда към огледалата много по-често от обикновено. Когато знаеш, че професионалист се опитва да те вземе на мушка, малко допълнителна бдителност може да ти позволи да видиш следващата зора.
	Хийт бе изложена на риск и никой нямаше да я подцени, ако се покриеше. Капитан Айрънс така се тревожеше за безопасността й, че дори й предложи платен отпуск, стига да иска. Ники веднага отхвърли това хрумване. Ченгето в нея никога не би се скрило при потенциална опасност, напротив. Тя обаче определено усещаше здравословна нервност. Кой не би се чувствал така? Затова Хийт направи онова, което умееше най-добре – да мисли разделно. Опитът я беше научил, че най-добрият начин да продължи напред е като вкара звяра зад решетки. Като пъхне страха си в кутия, за да може да действа. Каква беше алтернативата? Да се затвори в апартамента си? Да побегне и да се скрие? Не, не и тя. Тя щеше да ги открие и да ги конфронтира. И да гледа в огледалата за обратно виждане.
	Докато пресичаха моста „Пелъм Бей“, където река Хъчинсън отделя Бронкс от обширните зелени гори около Долината на костенурката, телефонът й иззвъня. Ники измъкна слушалката си от джоба на страничната врата и изтърпя строго мъмрене от приятелката си Лорън Пари.
	— Нужно ли е да ти напомням, че убият ли те, ще те убия?
	Хийт се изкиска.
	— Не, всеки път ми го казваш съвсем ясно.
	— Видя ли? – пошегува се Лорън, но тревогата й си личеше. – Затова все още се разхождаш по тая земя. Защото иначе ще те погна аз.
	След като конското приключи, патоанатом Пари разказа на Хийт за аутопсията на Конклин.
	— Трудно ми е да нарека новините добри – каза Лорън, – но г-н Конклин е бил мъртъв, когато са го пъхнали във фурната.
	Ники си представи тялото и високите температури, при които се беше пекло.
	— Значи не е страдал?
	— Съмнително е. Причината за смъртта е куршум 22-ри калибър в основата на черепа. – Хийт задоволи любопитството на Руук, като изобрази пистолет с показалеца си, а Лорън добави: – Състоянието на тялото и малкият калибър на куршума ми попречиха да го видя веднага. Открих го, когато отворих трупа. Пратих го на балистична експертиза.
	— Ами отровения в „Старбъкс“?
	— Сега ще се захвана с него.
	— Свери отровата с онази, убила Петър – напомни й Ники, която не беше забравила първата жертва, отровена от Салена Кайл.
	— Добре, че ми каза – отвърна приятелката й. – Остави аутопсиите на мен и гледай да останеш жива.
	 
	* * *

	Хийт и Руук търпеливо изчакаха поредния изблик на хлипове от страна на Оливия Конклин, седнала в дневната на просторния апартамент с две спални и морски декор, който никога вече нямало да й изглежда същия. Апартаментът беше част от спретнат комплекс, издигнат близо до водата до морското училище в Бронкс. Под балкона в далечината искреше Лонг Айлънд, осветен от пролетното слънце. Изгледът спокойно можеше да е онзи пред очите на Джей Гетсби, когато е наблюдавал зелената светлина, плъзгаща се над водата, но символите на красотата и оптимизма нямаха място в тази стая. По-добре би било, ако валеше.
	За Оливия Конклин, все още облечена в омачкан бизнес костюм след нощния полет насред семинара за програмисти в Орландо, единствената утеха беше, че съпругът й е бил застрелян. Щом това са добрите новини, ситуацията е ужасна.
	Въпреки че Хийт ненавиждаше тази част от работата си, именно нея умееше най-добре. Тя установи връзка с жената, тъй като навремето самата тя се бе намерила в нейното положение. Затова провеждаше разпита внимателно, но без да спира да следи за признаци за вина, лъжи и несъответствия. За съжаление съпрузите често се оказваха подходящи заподозрени и Ники деликатно проучи брака им, финансовото положение, пороците и психическото състояние на Конклин, както и признаците за изневяра.
	— Рой имаше само една любовница – каза жената. – Работата му. Беше толкова отдаден. Знам, че чуят ли „държавен служител“, някои хора разбират „мързел“, но моят Рой не беше такъв. За него работата никога не приключваше в офиса. Приемаше общественото здраве и хигиената лично. Наричаше ресторантите „свои“ и никога не би допуснал гаф.
	Думите й само потвърдиха онова, което Хийт вече знаеше. Финансите на Рой Конклин отговаряха на заплатата му. Проверките на Роуч по ресторантите разкриха, че там са го възприемали като строг, но справедлив. Нито жена му, нито колегите му знаеха да е имал врагове и отрекоха да се е държал странно или да е завързвал нови познанства.
	— Това просто няма смисъл – каза Оливия Конклин. После изплака една-единствена сърцераздирателна дума, която Ники чуваше от всички скърбящи след внезапна смърт. Тя беше фарът, който я направляваше в работата й. – Защо?
	 
	* * *

	Докато Хийт и Руук вървяха към колата покрай спретнатата редица яхти в марината на морското училище, погледът на Ники се насочи към огромното количество искряща вода. Представи си плющенето на платната, докато отплава към Лонг Айлънд, а после – Рой Конклин през последния ден от живота му, и се зачуди дали се е насладил на гледката, или сърцето му е било твърде натежало от страх или вина заради някаква ужасна тайна, която е криел от жена си – тайна, която бе довела до смъртта му, а нея – до въпроса „Защо?“ А може би той изобщо не е очаквал станалото? Внезапно телефонът й иззвъня и напомни на Хийт за другия случай. Плаването трябваше да почака, беше ред на жонглирането.
	Обаждаха й се от участъка в Хейстингс-на-Хъдзън, малко селце, разположено на половин час от Ню Йорк Сити нагоре по реката. Там работеха само двама следователи и Хийт редовно контактуваше с тях, за да проверява дали са забелязали един от жителите, с които трябваше да разговаря.
	Ваджа Николадзе бе само един от многото, които проучваше Хийт. До един бяха от потенциален интерес, тъй като майка й бе преподавала пиано в домовете им, преди да я убият. Николадзе, известен химик, избягал от бившата съветска република Грузия, вече не беше заподозрян, но тъй като Тайлър Уин често бе възлагал на Синтия да шпионира учениците си, Хийт искаше да разбере дали грузинецът наскоро е контактувал с беглеца.
	Също като изплъзващия се сирийски аташе обаче, Николадзе не се свързваше с нея, което ядосваше Хийт. Тя от седмици чакаше възможност да установи контакт, който най-сетне да придвижи случая напред. Реши все още да не подозира Николадзе в лоши намерения – той се беше държал приятелски и им съдейства, когато с Руук го посетиха преди три седмици. След това обаче Ваджа беше заминал да показва кучетата си на най-различни изложби из целия щат. Сега един следовател от Хейстингс се обаждаше да й съобщи, че току-що са го забелязали в града и макар че се разкъсваше между двата случая, Хийт метна топката „Конклин“ във въздуха и потегли на север. Когато тръгна по шосе „Соу Мил“, я обзе чувство на очакване. Нямаше намерение да избързва, но дръзна да се надява, че след цял месец разочарования може би най-сетне ще направи крачка напред.
	40 минути по-късно, докато полицейската кола под прикритие спираше на алеята, минаваща между гората и пасището, Ваджа Николадзе вдигна очи от парочистачката, с която миеше гумените постелки пред кучкарника. Дори отдалеч си пролича, че дребният човечец се изненада, когато чу ситният чакъл да хрущи под гумите им. Докато пресичаха ливадата, гърленият лай на грузинските овчарки ги посрещна още преди Ники да успее да каже:
	— Добър ден.
	Той не отговори. Вместо това извади четка с дълга дръжка от кофата със сапунена вода и изтръска пяната от нея. Хийт и Руук чакаха, без дори да се опитат да го заговорят заради шума на почистващата машина. Щом приключи, Николадзе я изключи, подпря четката на стената и просна постелките на парапета, за да съхнат. За разлика от предишния път, когато беше много сърдечен, този път Ваджа ясно даваше да се разбере, че не желае да има нищо общо нито с детектив Хийт, нито с журналиста, който я придружаваше.
	— Имам телефон, не знаехте ли?
	След повече от 20 години в САЩ акцентът му все още беше силен и й звучеше като руски.
	— Просто минавахме – каза Руук и си спечели продължителен мрачен поглед.
	— За материал за следващата си статия ли идвате, Джеймисън? Не ви ли е хрумвало, че не всеки в САЩ иска да става известен?
	Когато Руук придружи Хийт последния път, с Николадзе се разбираха добре. Беше им предложил напитки, разказваше им истории и дори им направи демонстрация с най-добре дресираното си куче. Руук го беше споменал само мимоходом в статията си – в не повече от два реда, за да служи като свръзка между отделните елементи, – но Ваджа очевидно искаше да стои настрана от прожекторите.
	На Хийт обаче не й пукаше и тя му отвърна в същия дух.
	— Дойдохме, за да продължим с официалното ми разследване, г-н Николадзе. Не ви се обадих, защото вие не отговаряте. Оставях ви съобщения, писах ви имейли – без успех. Затова дойдох лично, другарю.
	Руук тръгна да огледа местността, а Ваджа остави работата си и скръсти ръце.
	— Искам да погледнете някои снимки – заяви Хийт.
	— Да, същото твърдите и в безконечните съобщения. Както вече ви казах, не познавам този Тайлър Уин.
	Докато зареждаше снимките на екрана на телефона си, Ники каза:
	— Все пак ги погледнете. Искам да видите и Тайлър Уин, и тази жена, Салена Кайл, и този мъж тук, Петър Матич.
	Той им хвърли бегъл поглед.
	— Не мога да ви помогна.
	— Какво означава това, че не ги разпознавате или че не можете да помогнете?
	— И двете. – Той се втренчи в нея със смесица от решителност и инат. – Трябва да ви информирам, че ми забраниха да говоря с вас, освен ако не искам да ме депортират.
	Руук се беше върнал и срещна погледа на Ники иззад гърба на Николадзе. Тя свъси вежди и пристъпи към химика.
	— Кой точно ви каза това, г-н Николадзе?
	Щом чу името, Хийт побесня.
	 
	* * *

	— Детектив Хийт от Нюйоркската полиция – заяви тя, показа значката си и добави: – Специален агент Калън ни очаква.
	Служителят на рецепцията в Министерството по вътрешна сигурност прочисти гърлото си толкова драматично, че Руук отмести очи от тавана. Броеше камерите още откакто влязоха във фоайето на огромната правителствена сграда.
	— О, извинете. Джеймисън Руук, примерен гражданин. – Той му подаде шофьорската си книжка и прошепна на Ники: – Дори в мола по Коледа няма толкова камери. На бас на 5 долара, че Джак Бауър* вече знае, че сме тук.
	[* Герой от сериала „24“ – Б.пр.]
	— Асансьорът е вдясно – каза рецепционистът и им връчи пропуски със снимки, на които пишеше „6-ти етаж“. Щом влязоха и натиснаха 6, вратите се затвориха, светлините в кабината се приглушиха и тя тръгна надолу.
	След кратък момент на объркване Руук каза:
	— Черен асансьор – и започна да блъска по бутоните, което с нищо не промени посоката на движението им. Той се отказа и заключи: – Чудничко.
	Вратите се отвориха и те пристъпиха в подземен команден център, където десетки цивилни и военни от най-различни служби работеха на компютри и се взираха в огромни монитори. На тях се виждаха видеопотоци от охранителни камери, които предаваха на живо, както и светещи мрежи, една от които им напомни за картата на североизточните щати. До асансьора ги чакаха двама агенти с костюми, които ги придружиха покрай дългата стена до една конферентна зала, където ги очакваше специален агент Барт Калън, който се надигна от празната маса, щом ги зърна.
	При последната им среща нещата се бяха разиграли като сцена от шпионски филм от 60-те години. Ники ядеше обяда си на пейка в парка, Калън се материализира отникъде и седна до нея, за да се опита да я убеди да се присъедини към екипа му, за да помогне със залавянето на Тайлър Уин. Тя го изслуша, но отказа. Не можеше да бъде сигурна, но й се стори, че тогава той мина на лично ниво, опитвайки се да й предложи приятелство… и може би по-сериозен интерес. Хийт обаче си имаше приятел и, което беше по-важно, държеше да е независима от федералните – стилът й не се допълваше с бюрокрацията и политиката. От блесналата усмивка на агента обаче си личеше, че той не я е отписал напълно.
	— Хийт, Боже мой, не очаквах някога да ви видя тук долу! – Калън протегна ръка и когато Ники я разтърси, той я захлупи с другата си длан и прехвърли границите на приятелското ръкостискане точно с една секунда. – Ей, Руук, добре дошли в бункера.
	— Благодаря. Толкова е приятно човек да ви посети по собствено желание. – Руук все още помнеше как бяха отвлекли колата им първия път, когато се връщаха от Париж – един агент, преструващ се на шофьор, заключи вратите и ги откара в празен склад до магистрала „Лонг Айлънд“, където Калън ги разпитва за заниманията им отвъд океана.
	Този път агентът го прегърна през рамо и ги поведе към Кризисния щаб.
	— Стига, още ли се сърдите заради импровизирания ни разговор?
	Внезапно поразен от пълната с грамадни монитори високотехнологична конферентна зала, чиято махагонова маса имаше размерите на самолетна писта, Руук каза:
	— Запознайте ме с д-р Стрейнджлав* и спирам да се сърдя.
	[* Герой от черна комедия на Станли Кубрик, наречена „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“ – Б.пр.]
	Сериозният агент го погледна объркано и бързо насочи вниманието си обратно към Ники.
	— Седнете, седнете. – Той посочи към кожените столове с високи облегалки, но тя остана на крака и Калън надуши неприятностите. – Добре, не сядате…
	— Казали сте на свидетеля ми, на личност от потенциален интерес в случая на майка ми, че не бива да говори с мен. Настоявам да разбера защо се месите в разследването ми.
	Калън подръпна възела на вратовръзката си. Вече си беше свалил палтото и Хийт видя как трицепсите издуват ръкавите на ризата му.
	— Ники, това би трябвало да бъде нашето разследване. Нужно е само да се присъедините към нас.
	— Казах ви, искам да бъда независима, а не някаква федерална машина да ми обърква случая.
	— Късно е вече – обади се женски глас.
	Хийт и Руук се обърнаха към вратата. Жената, която тъкмо влизаше с уверена стъпка, се държеше така, сякаш тя командва тук и го знае. Внезапното охладняване на Калън показваше, че и той е наясно. Внезапно изнервен, той каза:
	— Ники Хийт, запознайте се с…
	Стройната брюнетка с костюм по поръчка обаче го прекъсна и сама се представи.
	— Агент Ярдли Бел, Вътрешна сигурност.
	Тя огледа Хийт преценяващо и крепко стисна ръката й. После се обърна към Руук, който я наблюдаваше с изражение, което Ники не беше виждала преди.
	— Бихте ли повторили името си? – каза той, като едва прикриваше усмивката си. Тогава тя изстреля:
	— Джеймисън Руук. Мама му стара!
	Двамата понечиха да се ръкуват, но на половината път решиха да се прегърнат и Ярдли Бел изненада и Ники, и него, като го целуна. По бузата, но все пак си беше целувка. Хийт за миг забрави за гнева си към институцията.
	Ярдли Бел се отдръпна, но не твърде далеч. Ръцете й още бяха на раменете му и тя със смях каза:
	— Съжалявам, това не беше много професионално.
	Руук само зяпаше, за разнообразие останал без думи.
	След това Калън, Хийт и той седнаха, а агент Бел избра да се облегне на стената зад стола на Калън начело на дългата маса. Ники веднага долови посланието за власт и йерархия.
	— Детектив Хийт – започна Бел, – дойдох от Вашингтон, за да установя контакт с агент Калън и да доведем ситуацията с Тайлър Уин, на която сте се натъкнали, до щастлив край. Наясно съм с емоционалната ви връзка с този случай и ви влизам в положението. – Тя спря само за миг и продължи.
	— Само че не ме разбирайте погрешно. Това е работа за големите играчи и няма място за вълци-единаци. Напреднали сме повече, отколкото подозирате и имаме стратегия, с която като аутсайдер не ви се полага да бъдете наясно. Но ако предпочетете да постъпите разумно и да се присъедините към екипа ни, може да получите отговори на въпросите си. Какво ще кажете?
	— Агент Бел, нали така? – рече Хийт. – Много ми е приятно, но смятам, че посещението ми приключи. Специален агент Калън, благодаря ви за разходката.
	Тя стана. Руук леко се поколеба, но също се изправи. Бяха почти до вратата, когато Бел каза:
	— Не искате ли да знаете повече за обаждането на Салена Кайл от хеликоптера?
	Ники се ненавиждаше за това, но спря и се обърна. Един от огромните плоски екрани на стената оживя и на него се появиха анимирани графики, които сканираха Долен Манхатън и Бруклин. Ярдли Бел застана до гигантския тъчскрийн и разтвори картата с два пръста, за да увеличи една подробност до Ийст Ривър. В горния десен ъгъл се виждаха координатите по мрежата.
	— Това е било записано по времето, когато Кайл ви избяга и открадна хеликоптера. – Тя докосна една икона до рамката, яркозеленият хикс се премести в средата на реката и равномерно замига. – Това е сигналът от телефона на извършителката, движи се към пристанището с 40 км в час. – На екрана светна втора светлинка. – Това е кулата в Ред Хук, предала обаждането. Както виждате, сигналът отскача до осем предавателя в Куийнс, Статън Айлънд, обратно в Бруклин и т.н. – Бел отстъпи от екрана, докато светлинките просветваха по него като във видеоигра и накрая замряха. – Това води до четири извода. Телефонът не е бил за еднократна употреба, а кодиран. Освен това говорим за софистициран сигнал, замислен така, че да бъде непроследим, а после да се самоунищожи.
	— Това са три неща – каза Хийт.
	— А, да. Извод номер четири гласи, че сте затънали до врата. Можете да се присъедините към нас и да получите достъп до ресурсите ни, или да откажете и да продължите да преследвате опашката си като малоумна.
	Калън усети, че става напечено и веднага се намеси.
	— Това не се отнася лично за вас – каза той, заставайки до Ники, надянал най-примирителната си възможна усмивка. За военен беше много сърдечен и това действаше успокояващо. Хийт озапти гнева си.
	— За какво се отнася тогава?
	— За ресурси, нищо повече. Имаме нужната инфраструктура, хора и опит, за да свършим работата както трябва. Ако питате какво бих желал лично аз… – Той направи пауза и сложи ръка на сърцето си. – Бих желал да се присъедините към нас, за да ни услужите с познанията и, честно казано, със забележителните си умения, детектив Хийт.
	Калън задържа погледа й и в гърдите на Ники нещо леко запърха въпреки волята й. Тя се обърна към Руук, като се чудеше дали той си е дал сметка за това. После погледна към агентката в другия край на залата, която явно просто изчакваше, и се зачуди дали двамата играят на добро ченге и лошо ченге, или Ярдли просто е грубиянка. Хийт върна приятната усмивка на агент Калън.
	— Много ми помогнахте, Барт, и трябва да призная, че размислих. Дойдох бясна, за да ви питам защо се бъркате в разследването ми, а сега… – Той я погледна с очакване. – Сега направо ви казвам „долу лапите!“.
	Калън настоя да придружи гостите до горното ниво, за да предложи втора среща с надеждата, че дотогава Ники ще се е успокоила. Когато двамата с Руук излязоха във фоайето, той остана в асансьора, държейки вратата с една ръка.
	— Не се притеснявайте от резкия маниер на агент Бел. Аз самият трябваше да се нагодя – доста се подразних, когато нахлу в разследването ми.
	— Кой е с по-висок чин?
	— Аз.
	— На мен ми се стори, че работите за нея, агент Калън. Нима искате да скоча в този политически миш-маш?
	— Да бъдем професионалисти. Да не се занимаваме с препикаване на дървета – именно това видяхме горе. Питайте приятеля си.
	Думите му криеха враждебност, която накара Руук да отклони поглед и смути Ники, която обмисляше предишните му отношения с Ярдли. Тя обаче се окопити и отново настъпи.
	— Все още чакам отговор. Ваджа Николадзе.
	— Добре – каза Калън. – Ще ви кажа като жест на добра воля. Грузинецът е наш информатор. И искаме да си остане такъв. – Той хвърли отровен поглед на Руук. – Бих се разпрострял, но не искам да цъфна по вестниците.
	— Ей – навъси се Руук, – щом отвличате журналисти и полицаи, не се чудете, че съм ви споменал в статията си.
	Калън не отговори, само помоли Ники да премисли, пусна вратата и се върна долу.
	Щом седнаха в колата, Хийт каза:
	— Е, изплюй камъчето. Коя е Ярдли Бел?
	— Като природна стихия е, нали?
	— Руук, тя те целуна. Говори.
	— Срещнахме се преди пет години в Кавказ – започна той. – Беше по времето, когато ранните ми репортажи за чеченците започнаха да привличат вниманието на…
	— Придържай се към Ярдли Бел, Руук, за репортажите ти знам предостатъчно.
	— Добре, един ден седях в кафенето до моя хостел и пишех имейл до редакцията, когато една жена седна срещу мен и каза, че била продуцент на националното радио. Каза, че четяла статиите ми и искала да ме придружава, за да прави проучвания за материала си. Помислих и реших – ами, може.
	— Защото е била секси?
	— Защото слушам националното радио. Освен това след толкова време с бунтовниците от шест седмици не бях попадал на човек, който говори английски, при това американец. – После той сви рамене и призна: – Добре де, секси беше.
	— Кога си даде сметка, че е от ЦРУ?
	— Същата вечер. Събудих се и я хванах да рови из лаптопа и тефтерите ми.
	— Посред нощ – каза Ники.
	— Да.
	— Още първата вечер.
	— Да преговорим основното – шест седмици, американка, секси.
	— Ясно.
	— Аз обаче си имам журналистическа етика. Не бих осигурявал прикритие на шпионин и нямах намерение да изгубя доверието на бунтовниците. Така че на следващия ден, добре де, на следващата вечер, я пратих да си върви по пътя и това беше всичко.
	Тя зави на север по Хъдзън и каза:
	— Не е всичко, Руук. Работата ми е да разпитвам лъжци, не ме баламосвай.
	— Нека да довърша. Мислех, че това е всичко, но шест месеца по-късно бях отвлечен в планината от отцепници, които ме обвиниха, че работя за руснаците. Цяла седмица ме биха в пещерите си, но познай кой беше начело на спасителната мисия, която ме откри?
	— Сузън Стамбърг*.
	[* Известна радиожурналистка от САЩ, р. 1938 г. – Б.ред]
	— Почти. Ярдли остана до мен, докато се възстановявах в Атина и накрая пренесох част от нещата си в апартамента й в Лондон. Сигурно сама разбираш, че беше много приятно, но сложно. Тя не можеше да говори за работата си, а аз не исках да обсъждам моята. Живеехме заедно, но и двамата пътувахме. – Спряха на светофара на „Кълъмбъс Съркъл“, на няколко пресечки от управлението. – Няма да те лъжа, беше хубаво, но не продължи дълго.
	— Конфликт на интереси?
	— И то какъв. Срещнах теб.
	Ники се обърна към него и двамата се взираха един в друг, докато светофарът се смени и някой зад тях натисна клаксона. Тя продължи нататък, а той добави:
	— Тогава спрях да се виждам с нея.
	Ники се замисли за интимността, с която Ярдли поздрави Руук и за неприкритото й фамилиарничене, и реши, че вече вижда интереса на агент Бел към случая в друга светлина. Срещата обаче й беше разкрила нещо много по-важно. Щом Вътрешна сигурност следяха номера на Салена Кайл от подземен бункер, Тайлър Уин и съмишлениците му очевидно замисляха нещо голямо.
	Хийт паркира форда си до другите полицейски коли пред управлението на 82-ра.
	— Не заключвай – подвикна Очоа, докато с Роули излизаха от затворения паркинг. – Имаме ново убийство.
	Ники ги познаваше и можеше да разчете знаците – нетърпеливите погледи, забързаната им походка. Инстинктът й подсказа, че ще я дръпнат в ново измерение.
	— Какво? – бе единственото, което им каза.
	— Намерили са връв – каза Роули.
	— Явно имаме сериен убиец – добави партньорът му.
	 
	 
	 
	ТРИ

	 
	В спускащия се здрач нахлулите на местопрестъплението светлини спокойно можеха да идват от прожекторите на някой от холивудските снимачни екипи в Манхатън. Само че когато Хийт и Руук наближиха по Ривърсайд Драйв към 72-ра, не видяха нито камиони с оборудване, нито гримьорни, нито преносими тоалетни с надписи „Луси“ и „Дези“. Когато паркираха, тя спря зад фургона на Съдебна медицина. Всичко беше съвсем истинско.
	Ники излезе и спря насред улицата, преди да затвори предната врата. Руук я попита дали всичко е наред и тя кимна. Този път направи ритуалната пауза в памет на жертвата и се почувства готова. Роули и Очоа също излязоха от колата си и четиримата започнаха да работят.
	Първото, което направи Хийт, когато разпозна жертвата, беше да повика главния надзорник на местопрестъплението и без да излиза от ритъм, просто му каза веднага да овладее тълпата.
	— Пресата, папараците, зяпачите – никой да не се приближава.
	— Олеле – каза Руук. – Това е Максийн Бъркоуиц.
	— Самата тя – кимна Роули. – Таранът на Канал 3.
	— Господа – каза Хийт и това беше достатъчно, те се умълчаха и спряха по местата си. Тя тръгна напред, като заслоняваше лице от мощните прожектори, докато обикаляше и оглеждаше жертвата с очите на начинаещ. Трупът на репортерката от Канал 3 беше поставен в седящо положение на една пейка, която гледаше към статуята на Елинор Рузвелт на входа на Ривърсайд Парк. Максийн Бъркоуиц беше облечена с качествен кафеникав бизнес костюм по поръчка, а косата й, макар и покрита с лак, стърчеше на тила. Гримът около устата и в долната част на лицето й беше размазан. Двете й ръце почиваха на скута и за повечето минувачи тя би изглеждала просто като един от многото тридесет и няколкогодишни професионалисти в Манхатън, които си почиват, гледайки паметника на Първата дама на света. Само дето тази жена беше убита.
	— Била е удушена – каза Лорън Пари, надничайки иззад клипборда в ръцете си. – Това е предварителното ми заключение, с обичайните уговорки, че трябва да си направя изследванията и т.н.
	Ники се наведе, за да огледа ярката синина около врата на жертвата.
	— Не са го направили с ръце.
	— Залагам на електрически проводник. Контузията е рязко изразена, а и не виждам следи от ожулване, както при използването на въже. – Хийт се доближи още и долови противно сладникава миризма.
	— Хлороформ? – Лорън кимна. Ники огледа размазания грим около носа и устата й и при спомена за собственото й отвличане преди няколко месеца й стана мъчно за репортерката. Тя стана и каза: – Покажи ми връвта.
	Техникът от „Събиране на доказателства“ направи една последна снимка, вдигна 15-сантиметровата алуминиева линийка, която бе сложил до връвта, за да илюстрира мащаба, и каза:
	— На ваше разположение е.
	Тя лежеше върху дамската чанта на жертвата, на другия край на пейката. Парче червен конец, подобно на онова, открито до тялото на Конклин, беше завързано за парче жълт конец със същата дължина, усукани в едно и аранжирани върху чантата във формата на осмица. Прецизността, грижливостта и безгласността на посланието, каквото и да бе значението му, смразиха Ники. После Руук пристъпи до нея и тя усети топлината му до себе си.
	— Виж ти – каза той. – Лемниската.
	— Какво? – попита Очоа.
	— Лемниската. Така се нарича знакът за безкрайност.
	— Мислех, че знакът за безкрайност се нарича „безкрайност“ – изказа се и Роули.
	— Това е за простолюдието.
	Ники погледна към Роуч и поклати глава.
	— Интелектуалец. – После каза на Руук: – Това като интервюираше Стивън Хокинг ли го научи?
	Руук повдигна рамене.
	— Истината ли искаш? Пишеше го на капачката на бутилка „Снапъл“.
	Останаха на местопрестъплението повече от час и разпитаха тийнейджъра, който открил трупа, докато разхождал булдога на съседите и помолил убитата за автограф. Наоколо не се виждали други хора – забелязал Максийн Бъркоуиц само защото била единственият човек там. Обиколката на близкия парк за кучета не им осигури нищо полезно, но даде време на д-р Пари да постави ограничителните си паравани, за да направи предварителните измервания на температурата и ливидността на тялото. Тя определи, че смъртта е настъпила между 12 и 4 часа същия следобед.
	От „Събиране на доказателства“ извикаха Хийт до пейката.
	— Открихме нещо, докато слагахме чантата на жертвата в торба – каза техникът, вдигна чантата с ръце в гумени ръкавици и разкри малкия диск под нея. Ники приклекна до него, за да го огледа по-отблизо и да се увери, че става дума за онова, което си мислеше. Тя се намръщи и вдигна очи към техника.
	— Странно, а? – каза той. – Колело от ролер.
	Хийт възложи на хората си да обиколят апартаментите, които гледаха към парка в случай, че имаше очевидци, особено на човек с ролери, и да потърсят охранителни камери. После с Руук тръгнаха към Канал 3.
	 
	* * *

	Новините на Канал 3 се помещаваха на най-долните два етажа на медиен комплекс между Линкън Сентър и магистрала „Уест Сайд“. Докато чакаха охраната да провери документите им, Ники се взираше през двора към съседните студиа, където бившият й приятел и убиец на майка й беше работил в екипа на нощно токшоу. Споменът за предателството отново я блъсна като вълна и усили тревогата й за местоположението на Тайлър Уин. Хийт я изолира и се съсредоточи. „Едно по едно“, помисли си тя.
	Залата на новинарите й заприлича на общия офис в управлението, но с по-нови технологии, по-ярки цветове и по-представителни дрехи. Подготовката на новините в 10 оживено тиктакаше, подхранвана от същите премерени количества адреналин, с които колегите й работеха върху разследване с краен срок. Напрежението и вълнението бяха в кръвта, не във въздуха. Наречете го контролиран хаос.

 	Директорът на новините, набитият червенокос Джордж Пътнам, все още беше в шок след убийството на най-напористия си репортер. Докато го следваха, Хийт и Руук се движеха през мъгла от алкохолни изпарения и Ники се запита дали уискито помага на Пътнам да се справи със смъртта на Бъкоуиц, или с напрежението по подготовката на вечерните новини в Готам. Настаниха се в офиса му – остъклена кутия, подобна на кабинета на капитан Айрънс в 20-то, през която наблюдаваше света.
	— Това е голям удар за семейството ни – каза той и посочи към залата. – Всички работим, но ни е много тежко. Правим го заради Макс. Беше изключително момиче.
	Вентилаторчетата в шашмофилтъра на Хийт се завъртяха, но тя каза:
	— Това е възхитително.
	Руук хвана погледа й и, както могат само любовниците, успя да й сигнализира, че и неговата антена е щръкнала.
	Пътнам описа Максийн Бъркоуиц като идеалната комбинация между репортер и бачкатор. Дошла при тях от Кълъмбъс, Охайо, за да води емисиите през уикенда.
	— Фокус групите обаче така и не я харесаха, така че вместо да я освободя, ми хрумна да я използвам като кучето-пазач на потребителите. Нали разбирате, защитник на зрителите, който на никого не цепи басма. Който ще минава през стените и ще разбива врати, ако трябва. – Той обърса едното си око и добави: – Тя самата предложи името на рубриката – „Таранът“.
	Последва описание на отдаден отборен играч, когото колегите много са обичали. Недоволна от общите приказки на Пътнам, Ники поиска да говори с някой, който е бил близък с Максийн. Директорът се поколеба, а после ги поведе към студиото, където хип-хоп метеорологът на Канал 3 стоеше приведен над бюрото си.
	— О, божичко! – възкликна Руук. – Не мога да повярвам, че ще се запозная с Кулио Нимбъс.
	Младият чернокож бързо се изправи и късите плитки заподскачаха по главата му. Разпознаваемата усмивка и палавите му очи обаче бяха помрачени от тъга. Той изглеждаше така, сякаш е изгубил най-добрия си приятел.
	Нимбъс ги поведе към кабинката си, разположена точно до студиото. Щом стигнаха, Ники се обърна да потърси Руук, но явно го беше изгубила по пътя. Откри го удивено да зяпа собственото си лице на 54-инчовия монитор над бюрото на водещия на спортните новини. Когато се присъедини към тях Кулио вече беше описал Макс на Ники така, както и директорът на новините, въпреки че за разлика от него каза:
	— Има някои работи, които трябва да знаете, обаче не знам дали е редно да плямпам.
	— Знам, че е трудно, г-н Нимбъс – каза Хийт, – но трябва да бъдем наясно с всяка вероятност, ако искаме да открием убиеца на приятелката ви.
	Прекъсна ги познат глас:
	— Боже Господи, това била Ники Хийт.
	Над тях се извисяваше Гриър Бакстър, лицето-икона на вечерните новини. Каската от твърда руса коса на водещата-ветеран подчертаваше строго привлекателните й черти. В яката си бе пъхнала няколко салфетки, за да не се изцапа от грима. Хийт и Руук станаха, но той сякаш беше невидим. Бакстър притисна дланта на Ники между своите и каза:
	— Бедната Максийн. Каква трагедия, каква загуба. – След което, сменяйки скоростите с лекотата, с която обръщаше страниците в ефир, тя каза: – А сега, Ники Хийт, с вас трябва да поговорим. Искам да уредим участието ви в моята незначителна рубрика.
	Рубриката, която описваше така скромно, „Гриър в настоящето“, беше тази с дългите интервюта, с които завършваше всяка вечерна емисия. Бакстър беше известна с уменията си да интервюира и да кани интересни гости.
	— При цялото ми уважение – започна Ники, – аз…
	— Не, не – прекъсна я Гриър. – Няма да приема отказ. Ако нямате достатъчно информация, за да дойдете тази вечер, разбирам, но имам нужда от вас. Сериозно говоря. Обадете ми се или аз ще ви се обадя, Ники Хийт.
	След като тя си тръгна, Ники отново се обърна към Кулио Нимбъс.
	— Какво трябва да знам за Максийн Бъркоуиц?
	 
	* * *

	Няколко минути по-късно, когато се върнаха в офиса му, Джордж Пътнам заобиколи бюрото си и затвори вратата.
	— Кулио ви е казал това, така ли?
	Хийт кимна, а той се просна в скъпия стол на колела и се залюля напред-назад, като тежко въздишаше. После се наведе напред, опирайки луничавите си лакти на бюрото и обръщайки към тях още по-луничавото си едро лице.
	— Вярно е. С Макс бяхме любовници. Започна преди години, докато я обучавах за новото назначение.
	— Като ваша любовница? – обади се Руук.
	— Като най-добрия защитник на зрителите в съвременната телевизия – отвърна той. – Бях си въобразил, че хората могат да продължат да работят заедно, въпреки че делят едно легло, но грешах. Знаех твърде много и като шеф на новините имаше неща, които бях длъжен да крия от нея. Тя, естествено, научаваше, когато пращах уведомления за промените, и страхотно се дразнеше, че не е научила първа. Това ни раздели. – Ники позволи на мълчанието да си свърши работата и накрая Пътнам го запълни. – Скъсах с нея преди години, много грозно беше. Аферата ни обаче е далеч в миналото. В крайна сметка така става, когато един романс приключи, нали?
	Руук веднага се обърна към Ники и каза:
	— Да… абсолютно.
	Хийт рече:
	— Г-н Пътнам, бих искала да знам къде бяхте днес по обяд, ако обичате. – Само че още докато записваше показанията му, тя знаеше, че не е бил той и че алибито му е само формалност. Истинският убиец беше на свобода.
	 
	* * *

	Същата вечер Руук приготви вечеря в апартамента си, докато двамата пиеха „Хефенвайзен“, а Ники го наблюдаваше през кухненския плот, след като си взе вана.
	— Каква магия забърквате този път, г-н Джеймисън? – попита тя. – Обожавам чесън и прясна мащерка.
	— Рецептата се нарича „40 скилидки и едно пиле“. – Руук вдигна готварската книга и каза: – Много е странно, нали? Олтън Браун пише, че това е идеалното ястие, което да сготвиш предварително по време на някоя от ония ужасни седмици-серийни убийци, или когато цял ден си преследвал палави медицински сестри.
	Докато ядяха, гледаха новините в десет на Канал 3. Водещата новина, разбира се, беше удушаването на техния репортер Максийн Бъркоуиц. Стоическият прочит на Гриър Бакстър бе придружен със запис на служители, които плачеха сърцераздирателно, и живо предаване от ъгъла на 71-ра и Ривърсайд Драйв, където репортерът, застанал до импровизирания мемориал от свещи и цветя на тротоара, показваше местопрестъплението, отцепено от полицията, за да могат да потърсят улики и сутринта.
	— С мен е капитан Уолъс Айрънс от Нюйоркската полиция – каза той, – който е началник на 20-то полицейско управление.
	— Както и най-късото възможно разстояние между труп и телевизионна камера – заяде се Руук, когато Уоли пристъпи в светлината на прожекторите и застана до журналиста.
	Появяването му беше просто протоколно – когато му докладва преди половин час, Хийт му каза най-основното – причина и час на смъртта и как е било открито тялото. Той използва времето си, за да призове очевидците да се свържат с тях, точно както му поръча Ники. За връвта обаче не му беше казала нищо, нито че вероятно става дума за сериен убиец. Щеше да го направи още утре сутринта, но засега го премълча, защото нямаше доверие на голямата уста на шефа си.
	След като Руук изми чиниите, двамата отвориха бутилка „От-Кот дьо Нюи“, а после се върнаха в 1999 година. Снимките, на майка й, направени от Джо Флин, разстроиха Ники. Телеобективът на детектива бе запечатал Синтия точно така, както я помнеше дъщеря й – изискана, елегантна и спокойна. Баща й беше поръчал наблюдението, защото подозираше, че жена му си има любовник и опасенията му не бяха неоснователни. Всички действия на Синди Хийт целяха да скрият тайния й живот – и от мъжа й, и от собственото й дете. Ники и баща й никога не обсъждаха това, и двамата се бояха да повдигнат въпроса, но подозираха, че тя крие нещо. Никой от тях не допускаше, че води двоен живот като агент-разузнавач на ЦРУ и че шпионира семействата, които я наемаха за уроци по пиано. Ники се замисли върху иронията — тревогите на един съпруг за верността на жена му бяха довели до наемането на частен детектив, чиито снимки сега може би щяха да разкрият улики за конспирация на отцепници от ЦРУ.
	Ники зареди флашката, получена от Флин, на макбук про-то на Руук и двамата се загледаха в поредицата снимки, седнали рамо до рамо. Щом надмогна носталгията, предизвикана от единадесетгодишните снимки на майка й, Ники се съсредоточи върху другите лица. Някои от снимките бяха правени през прозорците, а повечето – на тротоарите из Манхатън, докато учителката по пиано пристигаше или си тръгваше с куц музикални школи под мишница.
	Хийт разпозна ямаеца, Алджернон Барет, който се беше скрил зад полата на адвоката си, за да я избегне. На една снимка Синтия беше с бирения магнат Кари Магс – седеше на сандъчето за цветя пред блока и се смееше на нещо, казано от синчето му. Прическата ала Рудолф Нуреев на Ваджа Николадзе издаваше датата на снимката, на която той разговаряше със Синди Хийт на паркинга си, придружен от грузинска овчарка, послушно седнала до левия му крак.
	Руук бързо изръшка серия повтарящи се снимки, но когато Ники каза „Ей, ей!“, спря поредицата и двамата се взряха в познатото лице на мъжа, потънал в разговор с майка й на един тротоар в Мидтаун. Не знаеха името му, но никога нямаше да го забравят. Беше лекарят, който помогна на Тайлър Уин да инсценира смъртта си пред очите им преди три седмици в Париж.
	— Мамка му – изломоти Руук под нос.
	— Става все по-любопитно – съгласи се Ники. – Още една снимка, нека го огледаме.
	Синтия не беше в следващия кадър, но френският лекар беше – седнал на предната седалка на паркирала кола, до друг мъж, когото не разпознаха. Руук рече:
	— Явно французинът е прекарвал достатъчно време около майка ти, за да си заслужи собствена фото сесия.
	Ники си записа датата и часа на снимката, за да се обади на Джо Флин и да го пита идентифицирал ли е когото и да е от двамата. Щом приключи, видя, че Руук я гледа втренчено.
	— Имам идея, която няма да ти хареса.
	 
	* * *

	— Прав си – каза тя. – Не ми харесва.
	Ники седна на дивана в голямата стая с изключителния изглед към Трибека и добави:
	— В кой свят живееш, за да си мислиш, че мога просто да зарежа всичко и да ида в Париж? – Той донесе бутилката вино и чашите и докато ги слагаше на масата, Хийт продължи: – Ако това е някакъв таен план да ме заведеш на безопасно място, стратегията ти е съмнителна, Руук. В някой бар на левия бряг на Сена могат да ме отровят толкова лесно, колкото и в „Старбъкс“ в Грамърси Парк.
	— Първо на първо, това не е таен план. Просто е нещо, което обмислям тайно. – Той си даде сметка какво е казал току-що и й подаде виното. – Нека да довърша. Имам предвид, че откакто Тайлър Уин избяга, обмислям второ пътуване до Париж, за да видя дали мога да надуша следите му по старите места, които е обикалял и може би дори да се свържа с моя руски шпионин, Анатолий. Няма нищо тайно, това са просто мисли, които не съм споделял.
	— Нещо съвсем ново за теб – каза тя, докато отпиваше от бургундското.
	— Стига, Ник, нали видя онзи френски доктор с майка ти? Ченге си, не ти ли се иска да откриеш връзката?
	— Е, и аз си мисля за същото нещо.
	— Тайно ли?
	— Млъквай.
	— Само момент, докато се насладя на тази рядка победа. – Той затвори очи, усмихна се и отново ги отвори. – Добре. Ето какво искам да направя. Да цъфна в онази френска болница, да изненадам д-р МакФренчи и да разбера какво знае за Тайлър Уин.
	Ники изправи гръб и остави чашата си.
	— Знаеш ли, идеята ми харесва все повече.
	— Значи си съгласна, че има логика да отидем? – попита Руук и когато Хийт потвърди, той започна да настоява. – Ти ще дойдеш, нали?
	— Стига, Руук, няма как да се измъкна.
	— Дори на служебно пътуване?
	Тя оправи яката му и опря длан на гърдите му.
	— Може ли да ти обърна внимание, че тук си имам достатъчно работа, включително прясна следа, водеща към Салена Кайл? Без да споменавам новопоявилия се сериен убиец.
	— Винаги изниква нещо – каза той. Шегуваше се, но само отчасти.
	Ники кимна – беше взела решение.
	— Ти върви, но ми отговори на един въпрос. Да ми помогнеш със случая ли се опитваш, или да събереш материал за следващата си статия?
	— Заболя ме – уведоми я Руук, взря се в нюйоркската нощ през прозореца и каза: – Обаче ще ти простя, ако правим секс.
	 
	* * *

	Ники Хийт повика хората си, за да могат да започнат рано. Когато следователите пристигнаха в шест сутринта, тя обърна монитора си така, че да може да наблюдава реакциите им, когато всеки от тях откриеше на бюрото си горещо кафе с надпис Ники.
	— Смейте се, смейте се – каза тя в отговор на кисканията им. – Тази шега ми коства 20 долара.
	Телефонът й започна да вибрира – беше Руук, който заминаваше за Париж и тъкмо проверяваха багажа му на летището. Искаше да й каже колко му е харесала услугата по събуждането. След секса Хийт заспа дълбоко, пропадайки в сладко забвение, сгушена в ръцете му. Събуди се заради мускулната треска след краткия рунд жиу-жицу със Салена Кайл. Тъй като Руук смяташе да стане в 4 сутринта, за да хване самолета, тя реши да му бъде будилник и се плъзна под завивките. Ники му писа, че няма търпение, докато дойде нейният ред да заминава някъде и тръгна към предната част на залата – достатъчно бавно, за да има време да овладее усмивката си.
	Постави две дъски една до друга – една за Рой Конклин и една за Максийн Бъркоуиц, и разказа основното за второто убийство на следователите, които не бяха присъствали на местопрестъплението в Ривърсайд. Когато Очоа попита дали репортерката е имала проблеми с гаджето си, Ники им каза за скъсването с директора на новините и му възложи да провери алибито на Джордж Пътнам.
	— Провери също къде е била жена му – заръча Хийт в случай, че любовният триъгълник имаше и избухлива страна. – Само че действай внимателно. Не казвам да отписваме този вариант, но според мен става дума за нещо повече от ревност.
	Това я наведе на мисълта за връзката между двете убийства.
	— Имаме уникална следа, която говори за сериен убиец. – Тя закачи увеличени снимки на връвта, открита на всяко местопрестъпление и взе записките си. – „Събиране на доказателства“ са блъскали цяла нощ, за да ни осигурят данните тази сутрин. И червения, и жълтия конец са от полиестер и се използват за какво ли не – занаяти и хобита, бижута, връвчици за йо-йо и нещо, наречено кендама.
	Рандал Фелър вдигна показалец, за да привлече вниманието й и каза:
	— Това е японска игра – дървена пръчка с чашка от едната страна, целта е да хванеш с нея дървена топка, закачена на конец от другата. – Той млъкна за момент и добави: – Не питайте.
	— Много се радвам, че дори когато Руук го няма, пак има кой да се прави на многознайко – отбеляза Роули.
	Тъй като Фелър беше демонстрирал по-специални познания, Хийт му възложи да проучи железариите и магазините за хобита, занаяти и играчки, за да установи дали са имали някакви по-интересни клиенти.
	— Детектив Раймър, вие ще му помагате. Сигурна съм, че такъв конец може да закупи и по интернет. Разберете кой го продава и се свържете със собствениците на сайтовете, за да получите списък с клиенти.
	От главния офис дойде цивилен асистент, който подаде на Ники съобщение. Тя го прочете и се обърна към отряда.
	— Един патрул, който проверявал боклукчийските кофи, открил еднометрово парче коаксиален кабел недалеч от статуята на Елинор Рузвелт. Сега е при „Събиране на доказателства“. Информацията не е официална, но изглежда, че по него има следи от грим. – Хийт се сети за салфетките, които беше видяла в яката на Гриър Бакстър и каза: – Ако е така, разполагаме с оръжието на убийството.
	— Ами колелото от ролер? – попита Раймър.
	— Странно е, нали? – каза Хийт. – Конците са доста необичайни, но същото се отнася и до колелцето. Според „Събиране на доказателства“ е съвсем ново, стандартно, полиуретаново, без отпечатъци или охлузвания. Направо от кутията. – Тя се замисли за миг и каза: – Шарън? – Детектив Хайнзбърг скокна, сякаш я бяха сръчкали с клон. – Искам да отидеш с Роули и Очоа и да проучите колелцето.
	Същата вечер, когато смяната приключи и Хийт остана сама в общия офис, тя се възползва от тишината, за да огледа двете бели дъски и да остави инстинктите й да говорят. Все още нямаха нови улики, а вътрешното чувство на ченге й подсказваше, че това, че елиминираха няколко, не беше нещо лошо, а път към целта. Например, и Джордж Пътнам, и жена му имаха солидни алибита. Също така, Рой Конклин явно действително беше човек, когото всички харесваха, само че именно това негово качество затрудняваше разследването.
	Ники седна пред настолния си компютър и позволи на очите си да блуждаят от табло до табло, а известните елементи да й разкрият мисленето на серийния убиец на фона на жуженето на флуоресцентните лампи. Конецът беше буквалната обща нишка. Какво друго? Странните помощни материали. Мъртъв плъх. Вътрешно колелце от ролкова кънка. Как бяха свързани? И дали нямаше и нещо друго?
	Географията. Най-очевидният елемент. И двете жертви бяха открити в Горен Уест Сайд, по-точно на територията на 20-то управление. Това беше самоанулираща се улика, защото означаваше, че убиецът живее или работи наблизо, или пък е пътувал до там, за да убие жертвите по-далеч от дома си.
	Минаха минути, може би дори час. Когато Ники влезеше в този коловоз, тя не само не обръщаше внимание на времето, но и се криеше от него. Посегна към тефтера си и написа една-единствена дума: „Работа.“
	Хрумна й не само, че и двете жертви бяха убити или обезобразени с инструмент, свързан с работата им – ресторантският инспектор с фурна, а телевизионната репортерка – с коаксиален кабел. Тези прилики вече бяха преобладаваща тема по време на работните срещи на отряда. Новото беше нещо не чак толкова очевидно, но достатъчно полезно. Тя се обади на Роуч, Фелър и Раймър и ги повика обратно в управлението.
	Четиримата следователи не само не изглеждаха раздразнени, че ги връща – сториха й се изпълнени с очакване и когато Хийт каза „Пред очите ни е – и двете жертви са се занимавали със защита на потребителите“, очите им светнаха.
	— Искам да разбера дали са се познавали или са имали общи приятели.
	Оттам нататък срещата не продължи дълго. Тя прати Роуч при Оливия Конклин, Фелър – обратно в Здравната служба, а Раймър – при колегите и приятелите на Максийн Бъркоуиц.
	— Проверете имейлите, СМС-ите, разпечатките от телефоните им, всичко, което би оставило следа – каза тя и ги наблюдава, докато отменяха плановете си за вечерта и решително залягаха над телефоните.
	Рано на другата сутрин, при малко резултати, но много предстоящи усилия, денят за всички се превърна в най-точното определение на добрата полицейска работа – къртовски труд. Часовете, прекарани на телефона и пред компютрите прекъсваха само за кратки срещи, за да си сверят бележките, след което трамбоваха из града, за да се срещнат лично със собственици на магазини, детегледачки и портиери, които не бяха видели нищо необичайно. Най-тежката задача на Ники й се стовари, когато капитан Айрънс пристигна късно сутринта, готов за камерите, понесъл чиста бяла риза, току-що взета от химическо чистене, просто в случай, че някой му поиска изявление. След като се увери, че никой не се е опитал да убие най-добрия му следовател през последните 24 часа, той помоли Хийт да го осведоми и за двата случая. Тъй като беше по-скоро администратор, отколкото ченге, очите, на Уоли разсеяно блуждаеха, докато тя му съобщаваше подробностите и когато приключи, първият му въпрос беше:
	— Това колко пари за извънреден труд ще ми изяде от бюджета?
	Винаги готова за възраженията му, Ники успя да убеди началника си, че ако вземат повече хора, това ще спести пари в дългосрочен план и на излизане от кабинета му получи позволението му да повика един от любимите си тандеми, Малкъм и Рейнълдс.
	Руук се обади от таксито, което го караше от летище „Де Гол“ до хотела му в Париж. Там беше вечер и той каза, че е оставил съобщение на Анатолий Киже, старият руски шпионин, с когото се беше сприятелил. Надяваше се да успеят да се видят за една късна вечеря и да обсъдят положението.
	— Онзи Анатолий Киже, чиито биячи ни отвлякоха от Плас де Вож, за да бъдат сигурни, че никой не ни следи?
	— Ех, спомени, спомени – каза Руук. – Не ти ли се ще да дойдеш и ти?
	— Да ти кажа, Руук, за мен това да ме натикат в багажника на кола не е незабравим тур на „Мишлен“.
	Разделиха се с обещанието да поговорят по-късно същата вечер, защото търсеха Хийт от Съдебна медицина. Лорън Пари потвърди, че причината за смъртта на Максийн Бъркоуиц наистина е асфиксия посредством удушаване.
	— Убиецът я е изненадал в гръб с кабела. От „Събиране на доказателства“ потвърждават, че става дума за онзи, намерен в парка. Остатъците от грим по него съвпадат с този на жертвата.
	— Спести ми обаждането, Лорън, и ми кажи намерили ли са отпечатъци по кабела.
	— Не – отвърна патоанатом Пари. – И следи от борба няма. Първо я е упоил и я е удушил, щом е припаднала.
	Ники записа чутото и преобръща страниците, докато стигна до бележките за другия случай.
	— Може ли да сменим скоростите?
	— Детектив Хийт, не познавам друг човек, който да има да ме пита за толкова трупове.
	— Тогава ми издай карта за бонуси.
	— Много си безчувствена.
	— Знам. Какво става с отровения в „Старбъкс“?
	— Отровата е същата като онази, с която Салена Кайл уби Петър. Бързодействаща смес от стрихнин и цианид с някои добавки, включително производна на бисмутовия салицилат, която боядисва езика в черно. Не е отровна, добавена е за ефект.
	— Прости ми, че не ръкопляскам.
	— Ники – каза д-р Пари. – Това е много силно, жената е добър химик. Пази се.
	 
	* * *

	Хийт стреснато се събуди от звука на рингтона, инсталиран на телефона й от Руук – песента „Напомни ми“ на норвежкия дует Рьойксоп. Отне й доста време да се ориентира и да го открие и дори се притесни, че обаждането ще бъде прехвърлено на гласова поща, но успя да вдигне навреме.
	— Нали щеше да се обадиш снощи – каза тя.
	— Бонжур и на теб! Тук стана много натоварено, няма да съжаляваш.
	Гласът на Руук звучеше кристално ясно, сякаш той се намираше в съседната стая. И в него се долавяше нещо… може би оживление.
	Тя отмести нотните листа, над които беше заспала при поредния неуспешен опит да разгадае майчиния си шифър.
	— Разкажи ми – подкани го Хийт и инстинктивно посегна към химикалката и тефтерчето със спирала, които държеше на масичката, и прочисти нощната дрезгавина от гърлото си.
	— Видях се с Анатолий Киже.
	— Кютуците му нахлупиха ли ти торба на главата, преди да те изсипят пред „Дьо Маго“?
	— Още по-добре, той дойде сам. Срещнахме се на брега на Сена. Само аз и старият боен кон от КГБ! Не е ли страшно готино? Все едно съм в роман на Джон льо Каре!
	Ники си представи картината и се усмихна.
	— Започва да ми харесва.
	— Дори не съм започнал. Първо, Анатолий позна лекаря от старите снимки на Джо Флин. Франсоа Сисон – оказва се, че е бил истински лекар, преди да постъпи в старата мрежа на Тайлър Уин, когато последният още работел за ЦРУ. И – готова ли си? Сисон е свършил в моргата в деня, след като е помогнал на Уин да инсценира смъртта си пред нас.
	— Отрова?
	— Да го наречем оловно отравяне. С куршум зад ухото.
	— Все още чакам добрите новини – каза тя. – Струва ми се, че си се развълнувал, след което си се забил в задънена улица.
	— В Париж – да, но тук в Ница нещата са малко по-различни.
	Хийт погледна часовника си – в Ница май минаваше 12 на обяд.
	— Какво, по дяволите, правиш в Ница?
	— Говоря с теб от стаята ми в хотел „Негреско“. Искаш ли да знаеш защо? Защото току-що излизам от среща в един клуб, наречен „Кастел Плаж“. Нагоре по Променад дез Англе, между хотела и льо Шато. Което, между другото, на английски означава…
	— Руук, знам какво означава „шато“. Давай нататък.
	— Добре, готова ли си? Току-що обядвах с любимия ти аташе по сигурността, неуловимият Фарик Кузбари.
	Ники остави химикалката и се заслуша. Руук й обясни, че след срещата с Киже на Сена се метнал на бързия влак до Ница, където сирийският охранител се съгласил да се видят. Оставил сака си в „Негреско“ и тръгнал по крайбрежния булевард към „Кастел Плаж“, където Кузбари го очаквал на една уединена маса.
	— Знаеш ли, Фарик е много по-симпатичен, когато хората му не те заплашват с оръжие.
	— Руук.
	— Извинявай. – Той спря за малко и тя успя да чуе фоновия шум отвън – чайки, мотоциклети, сирената на туристически кораб. Прищя й се и тя да е там. – Кузбари ми каза, че майка ти не го е шпионирала, докато обучавала децата му.
	— И ти му повярва. Просто така?
	— Само ти споделям какво каза човекът, а човекът каза, че ако някой може да разбере кога го шпионират, това е той. Каза ми обаче и нещо друго, което е много важно. Помниш ли онази седмица, която Флин каза, че майка ти е прекарала на някаква конференция с Кузбари и семейството му?
	Ники си я спомняше много добре, беше описана в доклада на Джо Флин от 1999 година. Когато сириецът и охраната му я притиснаха на улицата в Сохо, тя не се беше поколебала да го попита за нея.
	— Помня, че Кузбари много се постара да отрече, че между тях е имало нещо. На теб какво ти каза?
	— Каза, че отишъл в Бъркшайър на симпозиум по ограничаването на оръжията за масово унищожение, и че когато майка ти не преподавала пиано на децата, прекарвала необичайно много време с един от другите гости.
	Хийт отново взе химикалката.
	— Кой е той?
	— Д-р Ари Уайс.
	Вълна адреналин премина през Ники, която вече беше съвсем будна и нервно крачеше из хола.
	— Помниш ли това име? – попита Руук. Помнеше го, разбира се. Намираше се в записките й от преди няколко седмици, но както повечето неща, които си записваше, фактите бяха запечатани в паметта й и движението на химикалката по листа само й помагаше да ги увековечи.
	Точно преди убийството на майка й Ари Уайс бе гостувал на друго видно семейство, наело Синтия Хийт. Ники беше приела, че тя е шпионирала тях, но информацията, получена от Руук, хвърли съвсем различна светлина върху въпроса. Възможно беше майка й да се е домогвала до дома им, за да следи госта, Ари.
	— Това е голямо откритие – каза тя.
	— Да. Жалко, че не можеш да говориш с него.
	Когато за пръв път се натъкнаха на името му, Хийт и Руук откриха, че д-р Ари Уайс е умрял от заболяване на кръвта. Ники обаче се почувства мотивирана и нямаше да се откаже. Все още имаше начин да получат информация за мъртвия лекар. Докато обикаляше из стаята, тя търсеше из бележките си номера на човека, комуто бе гостувал Ари Уайс. Може би той щеше да знае дали е имал някаква връзка с Тайлър Уин и съучастниците му. Но за да се увери, че благодарността й се усеща дори през Атлантика, Хийт повтори:
	— Ей, Руук? Това е голямо откритие.
	— Благодаря. Все едно съм в центъра на виелица, дори не съм си лягал, откакто пристигнах от Ню Йорк, но съм толкова надъхан, че…
	— Е, справил си се чудесно. Това с Кузбари е много важно. Толкова е трудно да го открие човек, как успя изобщо?
	— Знам ли, професионална любезност. Нали се сещаш, танто за кукуригу по шпионски. Като повечето страни в Близкия изток, Сирия върви надолу и смятам, че той се опитва да се подмаже на нашето разузнаване в случай, че му се наложи да избяга.
	Ники спря обиколките си.
	— Не говориш ли за руското разузнаване? Знам, че Киже ти е уредил срещата. – В далечината се чу ревът на уличното движение и гласът на осезаемо европейска сирена, запълвайки дългото мълчание на Руук. – Кой ти я уреди?… Там ли си?
	Докато той се колебаеше, Хийт чу познат женски глас зад него.
	— Руук, излез да видиш, някаква кола се е подпалила.
	— Ти сериозно ли? – попита Хийт. – Тя е там с теб? В Ница?
	 
	 
	 
	ЧЕТИРИ

	 
	Ники се пребори с импулса да затвори и вместо това само слушаше, докато Руук се гърчеше. Той хъмка, мънка, увърта и на края на разговора има нахалството да попита „Всичко наред ли е?“. Тя му каза, че отива на работа и го остави да слуша сигнала „свободно“ в глупавата си хотелска стая на глупавото Средиземноморие. После пусна горещата вода и застана под струята.
	— Шибаната Ница – каза тя на парата. – Шибана идиотщина.
	Отваряйки с рамо стъклената врата на магазина, тя изскочи на тротоара на Пърл стрийт, ожесточено късайки оранжевата опаковъчна хартия. Застана до кошчето за боклук на ръба на улицата, изтръска две от сладките е фъстъчено масло, разкъса кафявата хартия около тях и ги пъхна в устата си. Затвори очи и обърна лице към небето, докато дъвчеше, усещайки как острите ръбчета на шоколадовата глазура се търкат в небцето й, докато сочният солен пълнеж от фъстъчено масло се смесва със захарта върху езика й. „Копеле“, помисли си Хийт. „Глупаво момче.“ Докато дъвчеше, дъхът й изсвири през ноздрите – ядеше не за удоволствие, а като акт на агресия. Щом приключи, тя преглътна и се наслади на вкусната лекота, с която сладкишите потушиха огъня на гнева й.
	Погледна към хартията – беше останала още една сладка. Ники реши да си я запази и я пъхна в джоба на сакото си. Ако идиотът се обадеше пак, скоро щеше да й потрябва.
	Хийт избута встрани яда си към Руук, който беше отишъл във Франция с бившата си, и продължи нататък. Имаше да мисли за по-важни неща. За пръв път от няколко седмици й се струваше, че е открила истинска следа, която може да я отведе при Тайлър Уин. Докато вървеше, започна да си преговаря всичко, което знаеше. Ако Фарик Кузбари казваше истината, възможно ли беше майка й да го е използвала за прикритие, за да проникне на симпозиума и да шпионира Ари Уайс? Дали пак по тази причина после си беше намерила работа в дома на бирения магнат Кари Магс – за да държи Уайс под око, докато е на гости на своя бивш състудент и семейството му? Надяваше се да разбере след няколко минути, когато щеше да се види с Магс.
	Последния път, когато посети пивоваря-социален активист, Ники се хвърляше напосоки, търсейки връзка с убийството на майка й. Сега се надяваше на друга следа – такава, която някак си да свърже Уайс с беглеца Тайлър Уин и да й помогне със залавянето му.
	Когато стигна до паветата на пристанището на Саут стрийт, Ники спря. Инстинктът й за самосъхранение я накара първо да огледа района. Пешеходните пътеки и дворовете бяха празни – беше твърде рано за туристите, които щяха да напълнят квартала по-късно. Видя само камион за доставки на безалкохолно и един самотен чистач, който миеше с маркуч двора на едно кафене. Чувствайки се сама и уязвима, Хийт погледна зад себе си, а после огледа покривите на старите сгради. Някъде я чакаше убиец, но въпреки това тя тръгна към тухления склад от 19-ти век, в който се помещаваше пивоварна „Боз“. Тя беше мишена и го знаеше. Знаеше също, че това може да е следващата стъпка по пътя към оцеляването й.
	При товарния док зад пивоварната Ники изкачи четирите стъпала, започващи на алеята и чу високо свистене от другата страна на металната врата. Кари Магс й беше казал да почука силно, за да я чуе въпреки шума от електрическите инструменти. Тя потропа с ключа си и той замря. Пантите изскърцаха и пред нея застана ухилен мърляв мъж, който приличаше повече на общ работник, отколкото на мултимилионер.
	— Вие сте одрали кожата на майка си.
	Това й беше казал при посещението й преди няколко седмици и нищо чудно – той познаваше отлично Синтия, която беше преподавала пиано и на него в Лондон през 1976, когато Кари бе още момче.
	— Бих ви се извинил за безпорядъка, но не ме предупредихте, а работя върху една реставрация. Погледнете – автентична реликва от лондонската пожарна команда от 1870 година.
	Зад него, заобиколена от огромни котели от неръждаема стомана, пълна с най-различни видове бира, стоеше стара пожарна кола – файтон, който навремето е бил теглен от коне. Сигурно затова Лондон беше изгорял.
	— Изглежда като нова.
	— И по-добре! Трепя се денем и нощем, за да съм готов навреме за марша. – Тя го погледна объркано и Магс обясни:
	— Марша срещу глобалното потисничество. Пивоварната стана корпоративен спонсор. Какво да ви кажа, чековата ми книжка кърви заедно със сърцето ми.
	Той остави уреда, с който полираше файтона и последва Хийт, която обикаляше, разглеждаше го и му се възхищаваше. Червената боя блестеше от восъчното покритие, а медният комин за огромния котел светеше като огледало.
	— В замяна ще получа публичност, разбира се. – Тя забеляза златния шаблон във формата на листо, оставен встрани.
	— Бригада Боз – каза той. – Сещате ли се за по-добра реклама на дикенсова бира от викториански артефакт като този?
	След като приключиха с любезностите, Хийт каза:
	— Да поговорим.
	Кръчмата-ресторант до пивоварната щеше да отвори едва след няколко часа, но Магс я поведе към бара и свари кафе.
	— Много е вкусно – похвали го тя. – Но… кафе в кръчма?
	— Знам, скандално е. – Британският акцент на Магс беше изискано-игрив и предизвикателен по начин, който и напомняше за човек, когото не успяваше да назове. – Въпреки това можем да останем верни на дикенсовия лайтмотив, без да сервираме единствено кървавица, нали така? – Внезапно тя се сети. Напомняше й на Кристъфър Хичънс*. – Да, често ми го казват. Той е от Портсмут, не от Лондон, но приликата идва от Оксфорд. Всички до един сме многознайковци, които умират от страх да не се окаже, че има нещо, което не знаят.
	[* Британски журналист, интелектуалец и атеист, прекарал последните десетилетия от живота си в САЩ и посветил по-голямата част от статиите, книгите и дебатите, в които е участвал, на борбата с религията. – Б.пр.]
	Тъй като Магс сам заговори за университета си, Хийт се възползва от дадената й възможност.
	— Всъщност идвам точно заради Оксфорд – каза тя. – Трябва да ви питам за бившия ви състудент.
	— Ари.
	Той стана сериозен и избута кафето встрани.
	— Когато говорихме последния път, вие казахте, че д-р Уайс ви е гостувал за Деня на благодарността през 1999. – Не се налагаше, но Ники хвърли поглед към записките от предишния им разговор – благодарение на тази хватка онези, които разпитваше, отговаряха по-искрено, – Казахте, че престоят му е съвпаднал със седмицата, през която майка ми е обучавала сина ви.
	Той замълча, за да помисли.
	— Да, но както ви казах, не мога да повярвам, че Ари е имал нещо общо с убийството й.
	— А както ви казах аз, г-н Магс, нещата се получават по-добре, ако просто отговаряте на въпросите, които ви задавам. – Той кимна. – Можете ли да ми кажете какво прави д-р Уайс по време на посещението си?
	— Нека да помисля. Все пак стана преди десетина години. – Той бавно поклати глава. – Съжалявам, но основно разглеждахме града. Ходихме по клубове, един-два пъти на Бродуей.
	— Той имаше ли познати в Ню Йорк, които да са чужденци или дипломати?
	Магс свъси чело.
	— Ари? Съмнявам се. Ари беше типичният учен, просто лабораторен плъх. Рядко напускаше лабиринта, ако ме разбирате.
	Това не се връзваше с казаното от Фарик Кузбари за присъствието на лекаря на симпозиум относно оръжията за масово унищожение. Тя си го записа и опита по друг начин.
	— Имаше ли ясно изразени политически възгледи? Вие например дарявате много от приходите си на радикални организации като… – Хийт се консултира със записките си. – Като „Мъркейтър Уоч“. Как ги нарекохте преди?
	— „Грийд Пийс“* – изкиска се Магс, но очите му проблеснаха от неподправен гняв. – Алчността по горните етажи съсипа света, детектив Хийт. Затова избухват толкова много войни. Богатите използват властта си срещу безсилните. Това трябва да спре. И ще спре. – Той размаха ръце към витрината, зад която се намираха медните и стоманените котели в пивоварната. – Този бизнес за мен е просто трамплин. Филантропията ми ще съперничи на тази на Бил Гейгс и Уорън Бъфет, но по моя начин. Напоследък прекарвам повече време с брокера си, отколкото с главния пивовар по една причина – твърдо решен съм да използвам бизнеса и инвестициите си, за да създам военна хазна за мир. – Той се засмя и приглади косата си с пръсти. – И да, наясно съм с иронията. Все пак съм учил в Оксфорд.
	[* Игра на думи, при която думата “green“ (англ. – зелен) от името на екоорганизацията “Green Peace“ е заменено е „greed“ (англ. – алчен). – Б.ред.]
	— Поне част от политическите ви пристрастия не се ли прехвърлиха върху Ари Уайс?
	Магс приключи тирадата си и отново се успокои.
	— За Ари, Бог да го прости, ако не беше видял нещо под микроскоп, то просто не съществуваше. Ако говорим за радикализъм, вълнуваха го само свободните радикали с липсващи електрони.
	— Някога споменавал ли ви е името Тайлър Уин?
	Той се замисли и каза:
	— Хмм, не.
	— Това ще помогне ли?
	Тя почука по айфона си и зареди снимката на Уин, но Магс отново отрече да го познава. След това тя му показа старите снимки на Джо Флин, на които двамата мъже седяха в паркираната кола. Шофьорът беше френският лекар, другия не го познаваше.
	— Разпознавате ли някой от тези двама мъже?
	— Шегувате се, нали? – попита той. – Това е моят приятел Ари Уайс.
	Бинго. Кари Магс беше посочил връзката между Тайлър Уин и Ари Уайс, а тя беше френският лекар, който помогна на бившия разузнавач от ЦРУ да инсценира смъртта си. Но какво означаваше всичко това? Докато се возеше обратно с метрото и преценяваше потенциала на убиец на всеки, качил се в нейния вагон, Хийт се опита да си отговори и не успя. Имаше нужда да го обсъди с Руук, чиито фантастични спекулации я дразнеха, но и я освобождаваха от ограниченията на линейното мислене.
	Руук.
	В стомаха й се надигна пеперуда, но тя я притисна надолу и се съсредоточи върху случая.
	Още преди да стигне до бюрото си, детектив Хийт извика на Роуч да започнат да проучват Уайс. После седна на компютъра и зареди страницата, отбелязана от Руук преди няколко седмици, и отново прочете некролога на доктора. Според кратката статия медикът-изследовател завършил медицина в Йейл, а после получил стипендията Роудс. Явно така се беше запознал със своя приятел Кари Магс в Оксфорд. През 2000 починал от рядко заболяване на кръвта, наречено бабезиоза. Хийт зареди линка и отвори Уикипедия, където пишеше, че бабезиозата е подобна на маларията и се причинява от паразити, обикновено кърлежи, като лаймската болест, но можела да се предаде и при преливане на заразена кръв.
	Из главата й проблясваха отделни мисли, но Хийт не обичаше предчувствията. Нейните приятели бяха фактите и в момента имаше нужда от такива. Тя дълго мисли, после вдигна телефона на бюрото си.
	Когато отговори, Барт Калън й се стори изненадващо хладен. При предишните им срещи, включително тази във Вътрешна сигурност, той не само настояваше – неуморно – тя да се присъедини към тях, но и представяше жеста си като нещо повече. Хийт усещаше нещо лично и смяташе, че агент Калън не би имал нищо против двамата да станат по-интимни. Така че когато й каза, че е малко зает, тя не го очакваше. Освен това се почувства малко… какво? Разочарована? После обаче той влезе в познатия коловоз.
	— В блатото съм, затънал в алигатори чак до кръста, но може да се видим по-късно. Искате ли да изпием по един коктейл?
	Тя прие и се почувства виновна. А после се зачуди защо.
	 
	* * *

	Хийт искаше да се видят на някое шумно, многолюдно място, но Калън провеждаше разпит в Горен Ийст Сайд и за нейно неудоволствие избра „Бемелманс“ в Карлайл – тих бар с кожени тапицерии, предразполагащо осветление и, за жалост, твърде интимен. Тя спази дистанция, докато се ръкуваха и го остави да седне на пейката. Обикновено предпочиташе да вижда вратата, но на стол се чувстваше по-малко притисната. Поръча си шприц е бяло вино – ненавиждаше тази напитка, но държеше да не си замайва главата и да му праща подвеждащи сигнали, като си вземе коктейл. Той я изненада, поръчвайки минерална вода. Втората изненада беше, че веднага заговори за работа.
	— Искам да ви кажа, че засякохме няколко снимки на Салена Кайл след бягството й от хеликоптера.
	— Много сте бързи – каза тя, спомняйки си как преди да излезе, нагледа бедния Роули, който все още преглеждаше цели километри видео.
	— Имаме софтуер за лицево разпознаване. Ще ви пратя копия.
	— Чудесно. Къде я открихте?
	— Слизаше от влака в Кони Айлънд. Смятаме, че или щабът е там, или наблизо я е чакала свръзката. Проверяваме компаниите за отдаване на коли под наем и някои други възможности. Ако ви кажа повече, ще се наложи – е, останалото го знаете. – Той се усмихна, а тя се почувства неловко. След като келнерът донесе напитките и си тръгна, Калън каза: – Кайл явно доста се е борила, за да ви избяга.
	— Моля ви, вече се чувствам достатъчно виновна. Бойните ми умения са хванали ръжда.
	— Военноморският тюлен, а? – попита той. – Голяма трагедия. Казвал се е Дон, нали?
	Боже, този човек си беше направил домашното. Знаеше, че убитият и приятел Дон е бил неин спаринг-партньор. Ники огледа агента на Вътрешна сигурност, чудейки се дали знае, че едно време двамата с Дон имаха неангажираща сексуална връзка. Бившият тюлен обичаше да се описва като „неин треньор с екстри“. Ако Барт Калън го знаеше, с нищо не се издаде, така че тя не можа да разбере дали влага скрит смисъл в думите:
	— Вижте, ако ви трябва нов партньор, аз много обичам да тренирам.
	Очите й се насочиха към стените на бара, които явно бяха изрисувани от художника, илюстрирал поредицата „Маделайн“.
	— Обадих ви се, защото отново искам да ви питам за контактите ви с майка ми – каза тя, доволна, че вече е в свои води. – Преди няколко дни споменахте нещо за някакъв информатор.
	— Не мога да ви кажа много повече.
	— Тогава повторете ми онова, което ми казахте.
	— Нищо не премълчавам, детектив Хийт, данните ни са малко. – Тя повдигна вежда и Калън каза: – С удоволствие ще ви го повторя. Тогава работех във ФБР и бях свръзката на майка ви, когато се обади в бюрото, за да ни съобщи, че има информация относно заплаха за сигурността в границите на страната. Каза, че вербува информатор в терористична група и ние й преведохме двеста хиляди, за да го подкупи в замяна на подробности за замисъла им. Дадохме й парите в деня, когато беше убита.
	Хийт вече знаеше това, но искаше да зададе някои нови въпроси.
	— Знаехте ли кой е информаторът й? – Когато агентът отрече, тя каза: – Смятам, че е бил мъж на име Ари Уайс. Мъртъв е, не може да ни помогне, но е бил състудент на британец, който живее тук, Кари Магс. — Тя наблюдаваше лицето му, за да види реакция, но такава не последва. – Може ли да ви помоля да проучите Магс вместо мен?
	— Смятате, че може да е замесен ли?
	Тя повдигна рамене.
	— Не ми изглежда така, но искам да се застраховам. – Калан свали капачката на химикалката си и си записа името. После тя го попита: – Ами онези двеста хиляди? Появиха ли се изобщо? Знам, че обикновено маркирате банкнотите.
	Той отново поклати глава.
	— Не разбрахме нищо повече. – После добави: – Поне докато вие разобличихте Тайлър Уин. Заради което отново ви отправям предложението си. Във Вашингтон на това му викат „кооперативно взаимодействие“. Присъединете се към мен, Ники, имам достатъчно ресурси. Ще бъдем страхотен отбор.
	Той понечи да протегне ръка през масата, но тя отдръпна своята в скута си.
	— Благодаря, но действам по-добре, когато съм независима.
	Той размаха ръце към нея, после към себе си.
	— А на това как му викате?
	— Кооперативно взаимодействие. Сътрудниците ви в полицията положително го оценяват.
	Когато излязоха на Мадисън авеню, тя отказа на предложението му да я закара, въпреки че така щеше да си позволи известна сигурност – все пак Салена Кайл беше по петите й. Калън кимна, но й напомни, че ако й трябва спаринг-партньор, той няма да й откаже. Докато го наблюдаваше от прозореца на таксито си, а той се качваше в черния фургон с правителствени номера, Ники си каза, че сигурно би й осигурил добра тренировка.
	 
	* * *

	Детектив Хийт затвори очи и започна да пресмята. Уравнението започваше с информацията от Калън, че майка й е вербувала информатор. Не можеше да й каже кой е, но предвид новата връзка, установена между Синтия и Ари Уайс като член на кръга около Тайлър Уин, тя лесно прецени, че майка й не е шпионирала д-р Уайс, а го е убеждавала да доносничи.
	Ники зареди некролога му на айфона си – датата на смъртта му от заболяване, причинено от кърлеж, беше 2-ри януари 2000. Само шест седмици след смъртта на Синтия Хийт.
	Щом заключи апартамента след себе си, Ники набра домашния номер на съдията, с когото се беше запознала по време на една от ежеседмичните игри на покер у Руук. След като съдия Симпсън поиска възможност да си спечели обратно парите, тя го помоли за услуга – да напише заповед за ексхумацията на Ари Уайс.
	От екрана я откъсна рингтонът на Руук. Звучеше като песен от реклама за пещерни хора и след обаждането му днес й се струваше особено уместен.
	— При вас е късно, боях се, че си си легнала – каза той.
	— Преглеждам доклади за серийния убиец.
	— В Лондон съм, всъщност на „Хийтроу“. Прибирам се при теб, скъпа. – „Шегаджията се опитва да обърне всичко на смях“, помисли си тя, докато мълчеше. – До изгрев твое време ще съм там. Летя с „Върджин“.
	— Съмнявам се.*
	[* Игра на думи – името на авиокомпанията е Virgin, което означава „девствен“.]
	Още една неловка пауза.
	— Ники, мисля, че ми е ясно защо се дразниш заради Ярдли, но твърде преувеличаваш.
	— Така ли?
	— Да. – Всеки слушаше дишането на другия, докато накрая Руук каза: – Викат моя полет.
	— Колко часа е?
	— Да видим… седем и малко отгоре.
	— Чудесно – отвърна тя. – Използвай това време, за да развиеш малко емпатия.
	 
	* * *

	На следващата сутрин детектив Хийт отново повика отряда си по-рано. Този път към тях се присъединиха Малкъм и Рейнълдс, които учеха бързо, така че Ники се нуждаеше само от десетина минути, за да им помогне да наваксат и с двете убийства. Докато приключваше, в задната част на общия офис се вмъкна Шарън Хайнзбърг, единствената, която закъсняваше.
	След ден и половина, прекарани в обаждания и обиколки, уликите от всяко местопрестъпление не бяха довели до никакви резултати. Червеният и жълтият конец бяха широко разпространени и се намираха толкова лесно, че прегледът на направените напоследък покупки щеше да отнеме седмици, ако приемеха, че убиецът не е пазарувал преди месец или година. Същото беше и положението с колелото от ролер.
	Малкъм вдигна ръка.
	— Нека ви кажа нещо – започна той, отпусна се в обичайната си поза и качи единия си ботуш на облегалката на стола пред себе си. – Първи впечатления. Натъкна ли се на такъв реквизит при някой случай, става дума за едно от общо две неща. Или са лични глупотевини, с които се бори извършителят…
	— Фетиши ли имаш предвид? – попита Хийт.
	— Да. Или пък някакви смахнати, малоумни бебешки мании, като например, че майка му не му е давала да си вземе животинче или да кара скейтборд.
	— Докато тича с ножици в ръце – добави партньорът му, Рейнълдс.
	— Вторият вариант е, че ръси боклук наляво и надясно само за да ни обърка. – Малкъм вдигна чашата си и отпи глътка кафе. – Кой знае?
	— Единствено убиецът – каза Хийт. – Да продължим с издирването на тези неща, особено конеца, който присъства и в двете убийства, но не спирайте да проучвате жертвите. Приятели, роднини, как са прекарали последния си ден и най-вече имат ли връзка помежду си, като се изключи сходството в професиите им.
	Роули докладва, че към мястото, където е била убита Максийн Бъркоуиц, гледа само една камера.
	— Намира се пред местния Ислямски център на Рузвелт Драйв – каза той. – И не работи.
	Хийт записа това на таблото за репортерката и потупа с маркера по идентичния ред на другата дъска.
	— Дали е съвпадение? – попита тя. – Според мен това е достатъчно странно, за да го считаме за…
	— Внимание! – извика Фелър.
	— … самотен чорап – обяви Ники и цялата стая хорово изрева „Дааа!“ още преди да е довършила любимата си служебно-жаргонна фраза. Смехът обаче утихна, когато влезе един от секретарите, понесъл сутрешните вестници, и вдигна един таблоид така, че всички да го видят. Дебелото заглавие гласеше „МЪРТВА ЗАВРЪЗКА!“, а под него, на бял фон, имаше огромна снимка на един червен и един жълт конец.
	Хийт освободи хората си и всеки от тях направи онова, което и тя, забивайки нос в първата страница на „Леджър“. Подзаглавието беше „ЕКСКЛУЗИВНО!“, а авторът бе Там Швайда, старши метро репортер на вестника, за която Хийт знаеше доста неща, включително, че е мързелива и разчита на новини, подхвърлени от „вътрешни източници“. Детектив Хайнзбърг й беше доверявала секретна информация преди, служейки за микрофон на капитан Айрънс, с когото имаха сексуална връзка. Статията звучеше като претоплени стари факти, които бяха официално оповестявани преди, но някой бе издал онова, което премълчаваха – че двете убийства буквално са вързани едно за друго с конец, което доказваше, че из Манхатън се подвизава сериен убиец.
	— Успокойте се, Хийт – каза Уоли Айрънс, когато тя нахлу в офиса му, преди да е успял да отвори куфарчето си. – Така или иначе днес щяхме да го оповестим.
	— Но не го направихме, някой се е разприказвал и е изтипосал конфиденциалната информация на първа страница
	— каза тя, размахвайки снимката на конците.
	— Да караме по ред – отвърна той, като очевидно се забавляваше. – Там Швайда ми се обади, за да поиска коментар и както виждате, аз омаловажих ъгъла със серийния убиец. Ето, погледнете. – Той прокара пръст по колонката и прочете: – Началникът на управлението Уолъс Айрънс предупреди да не избързваме със заключенията. „Не можем да изключим възможността убийствата да са дело на различни извършители.“
	— Никой няма да повярва – каза Хийт.
	— Е, нали го отпечатаха. Моята работа аз си я свърших.
	Ники се плесна по бедрото с навития таблоид, чудейки се как й се падна да работи точно за Железния човек. Тогава в кабинета надникна детектив Очоа.
	— Извинете, детектив Хийт? Търси ви мъж, който твърди, че той е серийният убиец.
	— Ето, виждате ли? – Ники размаха вестника към Айрънс.
	— Фалшивите обаждания вече започнаха.
	Тогава Очоа добави:
	— Детектив Хийт, попита дали обичате да карате ролери.
	Хийт захвърли вестника на стола и хукна към бюрото си.
	 
	 
	 
	ПЕТ

	 
	— Тук детектив Хийт.
	— Привлякох вниманието ви, нали?
	Гласът звучеше като мъжки, но беше електронно деформиран – така, както в предаването „20/20“, когато крият самоличността на свидетелите и издайниците.
	— Добро начало – каза Ники, седна зад бюрото, завъртя се на стола си и видя, че целият отряд се е събрал около нея. – Е, кажете за какво се обаждате. – Последва силно изщракване и връзката прекъсна. Тя се взря в телефона и понечи да каже, че е затворил, когато стационарният й телефон иззвъня и тя се метна към него.
	— Хийт. – Деформацията го караше да звучи още по-смразяващо. – Не се занасяйте с мен. Опитате ли се пак да ми приказвате небрежно, изчезвам. Ясно ли е?
	— Ясно.
	— Аз ще говоря, а вие ще слушате. – Ники погледна към Роули, който координираше проследяването на обаждането от бюрото си. – Какви са тия идиотщини във вестника, че можело да са двама души? Нужно ли е да доказвам обратното?
	— Не – веднага отвърна тя.
	— Ще видим. Това аз го решавам, г-це Хубавицата от корицата. – Хийт беше обучена да остава невъзмутима при такива обаждания, но сърцето й прескочи, когато той спомена списанието. Опита се да го отклони от себе си, но той имаше други виждания по въпроса. – За много умна ли се смятате, детектив Хийт? Дори когато търчите насам-натам като мишка в лабиринт? Надушвате следата, но не я виждате. Първо някой трябва да ви отвори вратата.
	Ники искаше да го накара да продължи да говори – не само заради проследяването, а и за да схване как мисли.
	— He е нужно да превръщате това в състезание.
	— Съжалявам. – Когато се изсмя, той звучеше точно като Дарт Вейдър. – Знаете ли какво, медийна супернова такава. Следващия път може да ви помогна малко.
	Връзката отново прекъсна, а Хийт стана и погледна към Роули, който поклати глава и затвори телефона си.
	Ники отиде в тоалетната и напръска лицето си с вода, после отново и отново. Стори й се добро занимание в момент, когато не иска нищо друго, освен да остане сама. Докато се бършеше, усети, че хартията трепери в ръцете й, докато обмисляше важността на станалото току-що. Бяха й отправили предизвикателство. Случай, който вече ги беше объркал достатъчно, бе придобил нови измерения за Хийт, която изведнъж трябваше да си мери силите със сериен убиец, а от това колко е добра зависеше животът на невинни хора.
	— Хубавицата от корицата – измърмори тя в дланите си, смачка хартиената салфетка и излезе в коридора, без да се погледне в огледалото.
	Когато се върна в общия офис, там я очакваше още една тревожна изненада.
	— Je suis retourné!* – извика Джеймисън Руук, изхлузи се от бюрото й и застана до своя сак с колелца. Хилейки се през наболата си брада, той разтвори обятия, докато тя се приближаваше. Не смяташе да го игнорира пред хората, но целувката й не беше изпълнена с особен ентусиазъм.
	[* Върнах се (фр.) – Б.пр.]
	— Брр – тихо каза той, после добави: – Виждаш ли, развивам емпатията си.
	— Моментът е неподходящ, Руук.
	— Нека да позная – отвърна той и вдигна копие от днешния брой на „Леджър“. – Видях го на летището, щом слязох от самолета.
	Роули мина край тях с разпечатки на текста на обаждането, тя взе една, без да го поглежда, а той продължи нататък и раздаде останалите на колегите си, които се бяха насъбрали около белите дъски.
	— Серийният убиец също чете „Леджър“ и току-що се обади.
	— Говори ли с него?
	— Говорих.
	— Значи съм се върнал точно навреме.
	Той безгрижно мина покрай нея и седна сред следователите. Решена да не му позволява да я разсее, Ники застана отпред.
	— Имам задача – обяви Хийт, оглеждайки присъстващите. – Някой трябва да излезе на рецепцията и да приема обажданията. Така ако убиецът се обади пак, ще може да го прехвърли веднага. – Погледът й се спря на детектив Хайнзбърг. – Шарън, избирам теб.
	Хайнзбърг направи кисела физиономия.
	— Добре, ти решаваш.
	— Права си – отвърна Ники и я изчака да излезе в коридора. Реши, че ако не ги чува, тя няма да може да изпее нищо на вестниците. После се обърна към останалите: – Преди да започнем, някой още да не го е чел?
	Тя вдигна своето копие от таблоида. След миг мълчание Очоа се обади:
	— Да ида ли да питам детектив Хайнзбърг?
	Щом многозначителният смях затихна, Хийт каза:
	— Имам чувството, че Шарън е наваксала. – Тя изчака и последния кикот да замре и мина по същество. – Повечето от вас чуха какво казах по време на обаждането. Всички разполагате с разпечатка, а детектив Роули направи и копия на аудио файла на сървъра. Роулз?
	Той отвори WAV-файла и увеличи колонките на компютъра си. В началото Руук и останалите четяха, но с напредването на обаждането, което ставаше все по-зловещо заради електронно променения глас, всички оставиха разпечатките и се наведоха напред, взирайки се в компютъра, сякаш той бе човекът от другата страна, а не машина, която възпроизвежда запис. Щом той свърши, Роули го изключи. Последва пълно мълчание.
	Наруши го Хийт, която попита:
	— Добре, какво разбрахме?
	Тя раздели таблото за Максийн Бъркоуиц с вертикална линия и започна да води списък в незаетото пространство.
	— Това е убиецът – каза Фелър. – Сам спомена нещата, които ги няма в статията – колелото от ролера и плъха в лабиринта. Той е.
	— Засега да приемем, че е така – съгласи се Хийт и всички закимаха.
	— Технически грамотен е – добави Рейнълдс. – Не всеки знае как да си промени гласа по този начин.
	Руук не устоя.
	— За това няма ли приложение?
	— Роули – каза Хийт. – Като Крал на видеонаблюдението искам да провериш дали Руук е прав. – Роулз кимна и си записа. – Какво още?
	— Оня обича да контролира нещата – обади се Очоа.
	— На мен ли го казваш – отбеляза Хийт и го записа на дъската. – Начинът, по който ми затвори първия път, целеше да ми покаже кой е шефът.
	— А целта на второто обаждане – добави Руук, – беше да каже каквото иска по неговия начин, в удобно за него време. Като шампион по билярд, който командва всички около масата.
	Детектив Раймър рече:
	— Бих записал и „умен“. – Докато Ники записваше, той продължи: – Знаеше точно кога да затвори, за да не успеем да го засечем, както и как да те дразни, като заговори за обикалянето в кръг…
	— И те нарече Хубавицата от корицата – допълни Рейнълдс. Очите на Ники се насочиха към Руук, а после встрани.
	— Мисля, че той не просто е умен и обича да командва – рече Малкъм. – Смятам, че е ядосан. Слушайте. – Той зачете фрази от разпечатката: – „Не се занасяйте с мен… аз ще говоря, а вие ще слушате… За толкова умна ли се смятате, детектив Хийт?“
	— Това не е просто яд – каза Роули.
	— Той се състезава – довърши партньорът му. – Говореше за случая като за надпревара и каза, че ще ти помогне следващия път.
	— Това е най-важната следа – каза Хийт. – И най-ужасната.
	Не беше необходимо да го изрича на глас, убиецът вече го беше направил. Щеше да има ново убийство.
	 
	* * *

	По-късно същата сутрин до бюрото й дойдоха Роуч.
	— Руук се оказа прав – каза Очоа.
	— За това наистина си има приложение – довърши Роули. Руук ги чу от взетото си назаем бюро и дойде при тях. – Не просто има приложение – открихме тонове софтуер за деформация на гласа. Нужен е само лаптоп, за да промениш звука.
	Партньорът му продължи:
	— Може да избереш Дарт Вейдър като нашия човек, младите момичета могат да звучат като стари дами, а мъжете – да се преструват на жени…
	Руук се намеси:
	— Затова винаги казвам да…
	— Да гледаме адамовата ябълка – изпяха Роуч в един глас.
	Хийт не се отклони от темата.
	— И тези приложения са широко достъпни?
	— Не колкото колелата за ролери и конците – каза Роули, – но почти. А и човек, на когото това му е хоби, спокойно може да отиде до местния магазин за електроника и да си направи собствена гласова кутия.
	— Да започваме да звъним по тези магазини тогава – каза Ники и вече знаеше, както и те, че усилието ще бъде напразно. Точно като за Шарън Хайнзбърг. – Трябва да се застраховаме.
	Разделиха се, за да се захванат със задачата и Хийт извика след тях:
	— Кажете на Раймър да се свърже с продавачите на приложенията. – За нейно раздразнение Руук не се махна. – Малко съм заета – каза тя и взе един доклад.
	— Добре, но кога ще говорим за това? Знаеш какво имам предвид.
	Тя размаха папката по посока на общия офис.
	— Не мисля, че това е мястото да обсъждаме как си се шлял в южна Франция с бившата ти.
	— Напротив, мястото е идеално. За мен този разговор е истинско убийство.
	— Много смешно, писателче. Определено ще говорим, но сега ме разсейват достатъчно други неща, а и ме чакат две убийства.
	— Вече са три. – Двамата се обърнаха към Фелър, който идваше към тях от бюрото си. – Не знам дали е било твоето момче, но имаме и трета жертва.
	И така към топките във въздуха се присъедини още една.
	 
	* * *

	Що се отнасяше до категорията хотели-апартаменти за по-дълъг престой, супермодерният „Втори дом“ се целеше по-скоро в актьорите, които снимаха филми в града, отколкото в пътешествениците, които търсеха възможност да закусят на бара. Докато минаваха през строгото, оскъдно осветено фоайе, Хийт и Фелър трябваше да изчакат Руук да приключи разговора си с една ирландска рок-звезда, която го дръпна настрана, за да му каже, че в момента играе в мюзикъл на Бродуей. Той успя да се измъкне с неясно обещание за по един коктейл по някое време и тримата продължиха към местопрестъплението.
	Двамата униформени полицаи поизправиха рамене, когато Хийт слезе от асансьора на деветия етаж и тръгна към тях по килима с шарка тип рибена кост. Зад отворената врата, пред която пазеха, проблясваха светкавиците на фотоапарати, очертавайки за миг сенките им върху отсрещната стена.
	— Афроамериканец от мъжки пол, на 60 до 65 години – изрецитира патоанатомът, щом влязоха в спалнята. – Според личната карта, открита у трупа, той принадлежи на Дъглас Ърл Сандман.
	Матракът бе избутан встрани и Хийт и другите двама трябваше да заобиколят леглото, за да огледат жертвата, чието тяло лежеше по лице на пружината.
	Фелър попита:
	— Това не е ли онзи от рекламите за изтребване на вредители? – попита Фелър.
	— Боже, Дъг Дървеницата! – възкликна Руук и повтори знаковата фраза на мъртвия: – „Направо смазваме конкуренцията!“
	— Добре, Руук, разбрахме кой е. – Ники се обърна към приятелката си Лорън Пари, която напоследък виждаше твърде често, винаги по неприятни причини. – Каква е причината за смъртта?
	— Първоначалната ми диагноза е асфиксия. Само че е не е бил удушен като Максийн Бъркоуиц. Г-н Сандман е бил задушен с матрака.
	— Толкова много ирония на едно място – обади се Руук. – Най-вече защото Дъг Дървеницата е бил убит с легло.
	Хийт му прости неуважението, защото беше казал нещо важно.
	— Точно както ресторантският инспектор е бил убит от фурна за пица, а репортерката от Канал 3 – с телевизионен кабел.
	Детектив Фелър обходи стаята, в която всичко си беше на мястото, с изключение на матрака, чаршафите и възглавниците.
	— Ако са го убили тук, няма следи от борба.
	Д-р Пари, която измерваше температурата на тялото, каза:
	— Отпред на гащеризона му има петна от хлороформ. От „Събиране на доказателствата“ взеха проби от килима в дневната и проверяват за други следи.
	Хийт се обърна към полицая, отзовал се на повикването.
	— Кой го е открил?
	— Персоналът. Управителят каза, че днес ще идва някакъв супермодел, за да снима календар и камериерката проверявала дали апартаментът е готов.
	— Значи това не е стаята на жертвата?
	— Не, но той имал договор с хотела да пръска срещу дървеници.
	— И защо е бил тук? Викали ли са го да провери стаята?
	— Управителят отрече такова нещо. Дори не знаел, че човекът е тук горе.
	Ники изпрати Фелър да разпита управителя по-подробно, а двамата униформени в коридора – да почукат на вратите наоколо и да разпитат дали някой е чул нещо. Лорън приключи тестовете си и заключи, че смъртта е настъпила между полунощ и два сутринта.
	— Което означава – каза Руук, – че твоят сериен убиец го е убил, преди да ти се обади тази сутрин.
	— Ако това е негова работа – каза Ники. – Все още не е сигурно.
	Тя клекна и повдигна бърсалката за прах, за да надникне под
	леглото, а Руук прегледа шкафа и пъхна глава в този, в който стоеше телевизорът. После извади библията от нощното шкафче и каза:
	— О, смърт, къде е твоята връв?*
	[* Игра на думи, оригиналният цитат от апостол Павел гласи „О, смърт, къде е твоето жило?“. На английски жило е sting, a string означава конец. – Б.пр.]
	— Намерих я – каза Лорън Пари и им показа късо червено конче, едва забележимо, тъй като беше затъкнато между тялото и пружината.
	— Може ли да го преместим? – попита Ники. Патоанатомът им каза да изчакат, извика един фотограф, за да документира конеца и разположението му и кимна на Хийт. С Руук се отдръпнаха, а Пари и техникът обърнаха тялото на една страна. Фотографът зае позиция и снима, а светкавицата му освети онова, което лежеше под него – дълго парче червен конец, вързано за дълго парче жълт конец, вързано за дълго парче лилав конец. На крайчеца на лилавия беше завързан футуристичен на вид ключ.
	 
	* * *

	— Трябвате ми, Хийт, и то веднага – извика капитан Айрънс, докато тя бързо минаваше край вратата на кабинета му. Въпреки мнението й за него той заслужаваше да му каже какво става, така че тя смени посоката, влезе при него и му разказа за убийството на Дъг Дървеницата. Щом довърши и тръгна да излиза, той каза:
	— Не сме свършили, детектив Хийт. – Ники спря, макар че нямаше и секунда за губене и се надяваше да приключи бързо. – Знаете ли под какво напрежение съм? Знаете ли колко пъти на ден ми звънят, за да привършим с този случай?
	— Да, сър, представям си как ви тормозят от „Полис Плаза“ 1.
	Той направи физиономия и повдигна рамене.
	— Не, не. Комисарят е наясно, че се скъсваме от работа, говорех за медиите.
	— Моля? За напрежение от медиите ли става дума?
	— Вижте какво, Хийт, отдавна си го мисля, така че най-добре е да ви го кажа. – Той й посочи един стол и двамата седнаха. – Знам, че посвещавате времето си на другия, хмм, случай, тъй като ви засяга лично, но сега гоним сериен убиец, пресата се интересува и смятам, че трябва да се съсредоточите там, където сте ми необходима.
	Тя отдавна чакаше да стане дума за това. Беше наясно, че малоумният й началник, който в началото така се разтревожи след опита да я отровят, че искаше да я пусне в отпуск, бързо ще забрави за това. Знаеше, че ще мрънка, че Хийт работи върху две неща, тъй като беше убеден, че след като кокосовият орех на неговия врат не може да задържи две мисли едновременно, същото се отнася и за всички останали. Фактът, че говореше така небрежно за „другия случай“, в който ставаше дума за убийството на собствената й майка, я вбесяваше, но Ники беше наясно, че този разговор е неизбежен и си имаше стратегия.
	Циментените глави като неговата трябваше да се насочват, а не да се притискат в ъгъла. Налагаше се Хийт да загърби гнева си и да бъде ефективна, защото на карта бе заложено много повече от справедливостта, която заслужаваше майка й. Ники усещаше, че от конспирацията на Тайлър Уин ще излезе нещо друго – в противен случай всички тези нови тактики, включително посегателството върху живота й, нямаше да врят и кипят по този начин. Затова вместо да надвие Железния човек, тя щеше да го надхитри.
	— Сър, макар че връзката ми със случая Тайлър Уин започна като нещо лично, аз съм сигурна в едно.
	— Какво е то?
	— Че вие и аз сне единствените ченгета тук, достатъчно умни да си дадат сметка, че не става дума просто за убийство.
	Малко ласкателство нямаше да навреди. Всъщност начинът, по който Уоли налапа стръвта, беше буквално жалък.
	— Вярно е… – Той се усмихна на себе си, а после и на нея. – Вярно е.
	— И когато извадим белезниците, а това ще стане, кой ще бъде героят тук? – Тя го наблюдава, докато очите му се насочваха към трофеите и купите върху рафта за книги. – И още нещо, сър. Беше много мъдро от ваша страна току-що да ми напомните да държа под око и двата случая. Имате думата ми, капитане, няма да ви подведа. Само гледайте.
	Тя задържа дъха си, докато веждите му се свъсваха в нескопосана имитация на дълбок размисъл. Накрая Айрънс се изправи и изрече вълшебните думи:
	— Само ми кажете, ако ви дойде в повече.
	— Разбира се.
	— Междувременно медиите ме обсаждат с вили и факли. Трябва да им кажа нещо, ще ми помогнете ли?
	— Разбира се – кимна тя. – Дори предлагам да си го запишете. – Ники го изчака да приготви химикалката си и да обърне нова страница. – „Без коментар.“
	После стана и отиде на работа.
	Хийт преразказа видяното в хотела на останалите в общия офис. Щом приключи, детектив Раймър каза:
	— Търся каквато и да е връзка. При първата жертва открихме плъх. Случайно Дъг Дървеницата да е трепел и плъхове?
	— Дъг Дървеницата? – невярващо повтори Очоа.
	— Не, само дървеници – каза Роули, разигравайки една от рекламите. Руук не можа да устои.
	— Ами мравки?
	Роули веднага се включи.
	— Не, само дървеници.
	— Ракуни?
	— Само дървеници.
	— Скунксове? Хлебарки? Опосуми?
	— Не, не, не. Само дървеници.
	Хийт каза:
	— Приключихте ли? Приключвайте.
	— Открихме нещо – каза Малкъм, докато Рейнълдс караше столове от околните бюра. – Връзка между първите две жертви. – Стаята притихна и всички се обърнаха към тях. – Нали знаете как когато гонят рейтинг, каналите излъчват шокиращи разкрития за гнусотии по ресторантските кухни? Току-що се свързах с бивш редактор на такива материали от Канал 3. Когато са махнали Максийн Бъркоуиц като водещ на новините, познайте каква е била първата й задача в „Таранът“ и кой – първият й източник на информация от Здравната служба.
	Никой не го изрече, но Хийт взе червения маркер и свърза имената на Рой Конклин и Максийн Бъркоуиц. После го захвърли на алуминиевата поставка и каза:
	— Малкъм и Рейнълдс, велики сте.
	Фелър рече:
	— Чудя се дали Максийн е правила материал за дървениците или за Дъг Дървеницата. Това би било връзка.
	— Всички сме свързани по един или друг начин – обади се Руук. – Всеки може да бъде свързан с всеки друг, стигат само шест стъпки. Все едно играеш на „На шест градуса от Марша Мейсън“.
	— Искаш да кажеш „На шест градуса от Кевин Бейкън“ – поправи го Раймър.
	— Моля те, майка ми е примадона от Бродуей. В нашата къща винаги ставаше дума за Марша Мейсън.
	Роуч ги прекъснаха с доклад за необичайния ключ, открит под трупа на Дъг Сайдман. Роули закачи снимки, а Очоа погледна записките си.
	— Ключът е секретен, нова технология от австралийска компания. Както се вижда на едрия план, дизайнът е футуристичен. Изглежда като кръстоска между баракуда и кораб от Междузвездни войни.
	— Според сайта на производителя – продължи Роули, – благодарение на двойния ствол и единствената по рода си резба, може да се използва само за една от 17 000 ключалки. Хубавото е, че те до една са регистрирани. В Австралия минава полунощ, но се надявам да успея да разбера за коя ключалка е този, защото може да принадлежи на следващата жертва.
	— Обикаляме местните ключари, които внасят тази марка – каза детектив Очоа. – Скъпа е и не са особено много.
	— Действайте тогава – каза Хийт и отрядът се пръсна. Вълнението й от напредъка бе попарено от недоверие. Този убиец беше играч, манипулатор, убил третата си жертва часове преди да се обади да заплашва, че ще го стори. Ники можеше само да се надява, че ще действат достатъчно бързо, за да спасят четвъртата.
	В този миг пристигна електронна поща от Барт Калън.
	 
	„Проучих Кари Магс, както ме помолихте. Инстинктите ви са точни. Чист е по всички параграфи. ПП: Ако работехте тук, сега щяхте да сте си у дома, ха-ха! Б. К. “
	 
	Докато записваше имейла, Роули и Очоа почти дотичаха до бюрото й с нетърпеливи физиономии. Роули каза:
	— Поддръжката на производителя на ключалки в Австралия работи по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
	Намеси се и Очоа:
	— Засякоха серийния номер и казаха, че ключалката и ключът са регистрирани при ключар на „Амстердам“.
	— Обадихте ли се?
	— Не вдига – отвърнаха Роуч.
	— Ключар ли? – Ники скочи на крака. – На ъгъла на „Амстердам“ и коя улица?
	 
	* * *

	Хийт и Руук спряха зад колата на Роуч на пет пресечки южно от 77-ма. Докато се събираха на тротоара, Очоа каза:
	— С Роулз наскоро бяхме тук, докато проучвахме колелото от ролера. – Той посочи един магазин, на чиято табела пишеше „Кънки под наем – на час или за половин ден“.
	Вниманието на Хийт обаче се насочи към „Ключалки Уиндзър“, съседният магазин. Нещо определено не беше наред. На вратата пишеше „Отворено“, но вътре беше тъмно.
	— Това вече е повече от странно – каза Руук и посочи нещо. – Плъхове. Виж, от едната му страна има магазин за домашни любимци с плъхове на витрината, а от другата – магазин за кънки.
	Двойката патрулни коли, които Хийт бе повикала, спряха зад тях. Без да откъсва очи от магазина, тя каза на полицаите да минат отзад и докато се разделяха, тръгна към стъклената врата, придружена от Роули и Очоа. Тримата спряха и Ники сложи едната си ръка на оръжието, а с другата посегна към дръжката.
	— Чакай – каза Очоа. – Подушваш ли го?

 	— Газ – отвърна Хийт.
	 
	 
	 
	ШЕСТ

	 
	— Мирише по-силно, отколкото обикновен теч – каза Очоа.
	Детектив Хийт веднага се обърна към Роули.
	— Обади се да съобщиш. – После си спомни газовата експлозия, която разследва през 2006 – самоубийство, изравнило триетажна сграда със земята. – И никакви искри. Използвай телефона на другия ъгъл, за да не духа насам. Кажи на патрулите да се върнат и да започнат да разчистват сградите. – Тя завъртя ръка над главата си, сочейки към апартаментите над магазините. – И кажете на всички – никакви цигари, никакви лампи, никакви телефони.
	Очоа вече тръгваше да разгони хората от тротоара, когато Руук, който надничаше през витрината на ключаря, се обърна към нея.
	— Ники, на пода има човек.
	Тя вдигна длани край лицето си, за да ограничи отблясъците и опря нос в стъклото. В дъното на тесния магазин изпод тезгяха се подаваха чифт мъжки крака с разперени пръсти. Хийт бързо претегли риска да предизвика експлозия спрямо възможността да спаси човека, ако е жив и се задушава от изпаренията.
	Време беше да вземе решение.
	— Мигел! – Очоа се обърна към нея от мястото, където разговаряше с няколко пешеходци. – Има пострадал, аз влизам. – После се обърна и видя Руук да посяга към дръжката на вратата. – Ей, ей, ей! – Той замръзна. – Ако вратата има електрическо звънче или контакт, ще ни вдигнеш във въздуха.
	Руук отдръпна ръка.
	— Какво ще кажеш да избегнем това?
	Тя бързо се огледа, изтича до ъгъла и свали капака на една кофа за боклук. Стоманеният цилиндър беше тежък и Очоа дойде да вдигне другия му край.
	— Внимавай да не одраскаш бетона – каза му тя, докато вървяха по тротоара. – Не искам искри.
	— На три, ти брой – отвърна той. Двамата вдигнаха кофата, насочвайки я към прозореца и по плочите се посипа боклук. Тя преброи до три и с Очоа я забиха във витрината, но вместо да се счупи, тя само се напука. Хийт отново преброи до три и опитаха още веднъж, много по-силно. Този път не само зейна дупка – цялото стъкло се натроши и към тях полетяха остри късове, които едва не ги гилотинираха, преди да се разбият по улицата и пода на магазина. Ники изрита щръкналите парчета по рамката и се прехвърли вътре.
	Изтича до края на тезгяха и коленичи до мъжа, притискайки пръсти към врата му. Сънната му артерия туптеше под тях. Към нея се присъедини Очоа и затаила дъх, за да не вдишва токсичния въздух, тя му кимна, за да покаже, че ключарят е още жив. Само че нямаше да е лесно да го измъкнат. Беше нисък и строен, но много тежък, тъй като беше в безсъзнание. Дробовете на Хийт крещяха за въздух, при напъна да го вдигне тя си пое дъх и моментално съжали за това. Миризмата на развалени яйца накара гърлото й да се стегне, а главата й олекна. Хватката й отслабна и мъжът падна отгоре й. Тя бързо му подложи бедрото си, за да спре падането и докато се бореше с гаденето, успя да го хване по-здраво за работната риза. Двамата с Очоа успяха да го извлекат до прозореца, където го поеха силните ръце на пожарникарите, които го сложиха на носилка, а парамедиците веднага се хванаха за работа.
	Хийт и Очоа стояха приведени на тротоара, като кашляха и се давеха. И двамата вдишаха от предложения им кислород и през кратките минути, които им отне да се възстановят, пожарникарите бяха спрели електричеството в сградата, както и притока на газ, и разпръсваха изпаренията с преносими вентилатори.
	Руук им подаде по една бутилка вода и Хийт и Очоа жадно отпиха.
	— Докато бяхте вътре, отидох в магазина за животни и изкарах всички. За малко да се наложи да изтичам навън с по десет змии във всяка ръка.
	Парамедиците им казаха, че са извадили ключаря точно навреме. Глен Уиндзър вече беше стабилен и смятаха да го откарат в болница „Рузвелт“ за наблюдение. Хийт каза, че първо иска да му зададе няколко въпроса и макар че това не им хареса, тя им обеща да бъде кратка.
	— Благодаря ви – каза Уиндзър, вдигайки очи към нея и Очоа. – Казаха, че съм се разминал на косъм.
	Един парамедик го помоли да не сваля кислородната си маска, но той го увери, че е добре, вдиша веднъж и я сложи на гърдите си.
	Ники видя, че ръката му трепери – такова изживяване сигурно би се отразило тежко на всекиго. Ключарят беше млад, може би на около 30, но съвсем дребен и слаб, като професионален играч на боулинг.
	— Г-н Уиндзър, няма да ви задържам, но се чудех дали можете да ми кажете какво стана.
	— Мамка му, и аз се чудя! – Бледият мъж на носилката говореше меко и добродушно като детектив Раймър и в устата му ругатните звучаха чаровно, вместо обидно. – Извинете – каза той. – Пак ще пускам пари в буркана за ругатни. – Уиндзър отново вдиша глътка кислород и продължи: – Бизнесът днес не вървеше, така че си седях на касата и играех на „Енгри Бърдс“. Изведнъж чух звук зад себе си и докато се обърна, някой запуши устата ми с ръка. После се събудих тук отвън.
	— В ръката имаше ли парцал?
	Той повдигна рамене.
	— Съжалявам, не помня.
	— Подушихте ли нещо? Нещо сладникаво, може би?
	Лицето му светна и той кимна.
	— Сега като го споменахте, да. Нещо като почистващ препарат.
	Хийт прошепна на парамедика да го провери за хлороформ.
	— По кое време се случи?
	— Да видим, чаках да дойде време за обяд. Към 12. – Ники погледна към часовника на фасадата на банката – наближаваше 13:00 и тя си даде сметка, че следата изстива с всяка изминала минута.
	— Съжалявам, детектив Хийт – каза парамедикът. – Ще трябва да продължите по-късно.
	Хийт благодари на Глен Уиндзър, докато го караха към линейката, после прати един от патрулите с него и му поръча да остане в болницата, докато се появи и тя.
	 
	* * *

	— Течът е ето тук – каза началникът на пожарната команда, когато Ники се върна в магазина на Уиндзър, този път през вратата. Той посочи развития клапан на вградения в стената газов радиатор. Налагаше се да крещи заради свистенето на вентилаторите. – Виждате ли? Развили са го, моторчето за вътрешно горене е разкачено, а някой е извадил запушалката от подаващото съединение. Нямало е нито какво да спира газта, нито какво да я изгаря, така че е изпълнила цялата стая. Не ми се мисли какво е можело да стане.
	Фелър, Малкъм и Рейнълдс пристигнаха, за да помагат при търсенето на улики.
	— Под „улики“ разбирате „конци“, нали? – попита Руук.
	— Защото ако няма конци, сме заникъде.
	— Да палнем една клечка кибрит и да приключваме – каза Рейнълдс на Малкъм.
	Първото претърсване не доведе до нищо. Когато пожарникарите заявиха, че вече могат да изключат вентилаторите, Хийт се взря в един от тях, който стоеше до зеещата врата на изхода, и попита началника дали са я отворили хората му, или са я заварили така.
	— Така я намерили – каза униформеният, който стоеше до нея. Полицай Страцуло беше сред патрулите, които бе изпратила да огледат алеята. – Когато минахме по алеята, задната врата беше ето така.
	Той разтвори ръце на около 50 сантиметра.
	— По дяволите – каза Фелър на Хийт. – На бас, че е бил съвсем наблизо, но се е чупил.
	— Дали е бил вътре, когато пристигнахме? – попита Роули.
	Хийт не каза нищо. Вместо това излезе през отворената врата и стъпи на алеята. Останалите я последваха и Ники застана до контейнера за боклук под противопожарната стълба, водеща към покрива.
	— Полицай Страцуло, тук ли беше тази кофа, когато дойдохте?
	— Съжалявам, не си спомням.
	— Може ли аз да разиграя сценария? – помоли Фелър. – Когато сте се появили, убиецът е бил вътре, детектив Хийт. Прекъснали сте работата му по ключаря – оп-па! – и той се е изсулил през задния вход. Скрил се е зад кофата за боклук…
	— Той го изигра, тръгвайки от вратата и скривайки се зад контейнера. – Бил е там, когато е пристигнал Страцуло, на косъм от ареста, но тогава са привикали кавалерията отпред и той се е измъкнал.
	— Прилича ми на предварително замислено – каза Очоа, преценявайки късото разстояние от капака на контейнера до стълбата. – След като Страци е бил повикан на алеята, той се е покачил върху кофата и пуф.
	— Може така да е дошъл и така да си е отишъл – съгласи се Роули.
	Детектив Хийт се покачи върху контейнера и тръгна нагоре по противопожарната стълба, стиснала зъби, като на всяко стъпало тихо изразяваше гнева и раздразнението си, че едва не са го хванали – ако наистина е бил там.
	Ако.
	Останалите я последваха нагоре и тръгнаха в колона по покрива, претърсвайки плоската му мърлява повърхност за улики. Откриха една в далечния край. Всички я зърнаха едновременно.
	Единият край на дълъг червен конец бе вързан за дръжката на вратата към аварийните стълби и се вееше на вятъра. Имаше и други цветове, които следваха модела от другите убийства. След червеното идваше жълто, после – лилаво, а накрая имаше и нов конец, този път зелен.
	Хийт вече беше пратила полицаи по всички изходи, включително на стълбите. Тя тихо извади пистолета си, насочи го и застана до вратата. Всички направиха същото и заеха тактически позиции, с изключение на Руук, който не беше въоръжен. Вътре, на най-горната площадка, стояха Страцуло и партньорът му. Всички прибраха оръжията.
	Погледнаха надолу и видяха отчупено парче панел. Фелър се наведе и щом го вдигна, изпод него изхвърча късче от вестник, малко по-голямо от пощенска марка. Роули го подгони по покрива и успя да го хване.
	Всички се наредиха наоколо му, нетърпеливи да го видят. Едната страна на хартийката с площ около 3 квадратни сантиметра беше бяла, а от другата имаше цветна картинка, сякаш парче от фотокопие на картина е маслени бои, изрязано с ножици. Виждаха се само нечии пръсти и кокалчета.
	Детектив Роули извади телефона си и направи прилична снимка в едър план, преди да дадат парченцето на „Събиране на доказателства“, за да му вземат отпечатъци и да го изследват. Хийт възложи на Роуч да открият каквото могат за картината, от която е било изрязано.
	— Онова, което разбрахте за онзи ключ, спаси човешки живот. Откриете ли нещо за картината, може да хванем убиеца.
	 
	* * *

	В болница „Рузвелт“ се наложи Хийт да си търси място за паркиране заради новинарските бусове, наредени пред входа на Спешното отделение. Репортерите, които вардеха местата си за вечерния репортаж, забелязаха Ники и започнаха да я викат по име и да искат коментар. Тя не ги и погледна, хвана Руук за лакътя и двамата успяха да влязат в болницата с помощта на полицая на вратата.
	Глен Уиндзър седеше на леглото си, провесил крака към пода и пиеше ябълков сос със сламка, а бузите му отново бяха поруменели.
	— Как се чувствате, г-н Уиндзър? – попита го тя.
	Той се усмихна и отговори:
	— Късмет извадих, че съм жив. – Тя му върна усмивката и си каза „Приятел, и представа си нямаш“. – Отново ви благодаря. Чудех се как, за бога, сте разбрали, че имам нужда от помощ?
	Хийт не беше сигурна колко да му разкрие. От една страна се беше оказал мишена на сериен убиец, но от друга страна отвън чакаха медиите, а тя искаше да контролира какво ще научат.
	— Подушихме газ – отвърна Ники, без да лъже.
	Уиндзър каза, че има сили, така че тя го помоли отново да й разкаже за нападението. Той повтори казаното на местопрестъплението и когато Хийт го попита дали в живота му напоследък има нови работни или други контакти, той се замисли, преди да поклати глава.
	После тя му показа снимка на ключа, открит у последната жертва и той веднага го разпозна.
	— „Байлок“ е, австралийски. Много качествен секретен ключ. Произвеждат ключалки, катинари с ключове, с цифрови комбинации, с жлебове…
	Докато той изреждаше, Руук хвана погледа й и леко извърна глава, за да прикрие усмивката си. Често я забавляваше, имитирайки Бъба Блу, който обяснява на Форест Гъмп по колко начина може да готви скариди.
	Щом Уиндзър приключи списъка, тя каза:
	— От „Байлок“ ни казаха, че този ключ е регистриран при вас.
	— Точно така, аз ги продавам. Търсенето не е голямо, но продуктът е отличен.
	— Онова, което имам предвид, г-н Уиндзър, е, че този ключ е от вашата складова наличност. Забелязахте ли, че липсва и ако да, бравата също ли я няма?
	Той разгледа снимката и каза:
	— Не знаех, че липсва. – Уиндзър стана, внезапно разтревожен за магазина си. – Искам да отида да направя инвентаризация.
	— Ще пратим следовател, за да ви помогне, но искам набързо да ви задам няколко въпроса.
	Той се успокои, но Хийт усещаше, че се разсейва и реши да побърза. Трябваше да узнае дали има някаква връзка, независимо колко далечна, с предишната жертва. Показа му снимки на първите трима. Лицето на Рой Конклин не му говореше нищо, както и това на Максийн Бъркоуиц, макар че той се сети, че е била репортер в Канал 3. Когато му показа снимката на Дъглас Сандман обаче, той се ококори и я потупа с пръст.
	— Този го познавам, Дъг Дървеницата.
	— От рекламите ли го познавате?
	— Да, но освен това съм работил за него. Преди 6 месеца поставих нови ключалки и алармена система в офиса му в Куийнс.
	Хийт и Руук се спогледаха и всеки от тях изпита прилив на вълнение. Ники се опита да изглежда небрежна, прикривайки надеждите си, че човекът, когото бе спасила, може би щеше да й помогне да разкрие начина, по който серийният убиец избираше жертвите си.
	— Глен, общувахте ли с г-н Сандман на лично ниво?
	— Определено, той огледа работата ми и лично ми написа чек, щом приключих.
	— Мога ли да попитам за какво разговаряхте?
	— За цените и колко време ще ми трябва, с всеки клиент говорим за тези неща.
	— Нещо друго? Помислете за малко, ако трябва.
	Ключарят отпи от сока си, втренчи се в празното пространство и каза:
	— Не, съжалявам. Просто му обясних какво ще правя, нищо повече. Но той се оказа приятен човек, позволи ми да погаля кучето му.
	— С Дъг Дървеницата имахте ли общи познати? – включи се Руук.
	— Не, сър.
	— Някой друг ли ви уреди работата? – попита Хийт, подхващайки нишката на Руук. – Може би ви е препоръчал друг клиент?
	— Де тоз късмет. Уредих си работата по обичайния начин – отворих Жълтите страници, усмихнах се и набрах номера му.
	Надеждите на Ники за пробив започнаха да избледняват, но тя го помоли да помисли отново през следващите няколко дни, остави му визитката си и му заръча да я потърси, ако му хрумне нещо, било то и най-незначителната подробност.
	Детектив Фелър се обади да й каже, че е дошъл с такси под прикритие, взето назаем от приятел от таксиджийския отряд, и че в момента е спрял пред входа на болницата. Първото, което направи Хийт, щом видя струпването на медии отвън, беше да уреди дискретен изход за Глен Уиндзър, но преди с Руук да успеят да го измъкнат от Спешното, последва неприятна изненада.
	— Ето го нашия човек! – извика капитан Айрънс от външните стълби. Преди Ники да успее да се обърне, Уоли влетя вътре заедно с детектив Хайнзбърг и Хийт забеляза, че е облякъл прясно колосана униформа, а свинското му лице е покрито с грим. Също както молец открива светлината, Айрънс беше надушил пресата и пристигаше в тръс за своя близък план.
	След като няколко пъти се ръкува с Глен, потупа го по гърба и окуражително изкукурига „Останали сте жив, браво, браво!“, Железния човек попита Уиндзър дали има нещо против да излезе с него при медиите. Ключарят притеснено погледна към Хийт, но капитанът каза:
	— Не се тревожете, не е нужно нищо да правите – просто стойте до мен, аз ще говоря.
	Хийт дръпна шефа си настрани.
	— Капитане, не мисля, че идеята е добра. Не искаме да дразним убиеца, нали? А и смятам, че колкото по-малко се знае, толкова по-добре.
	— Ти винаги така мислиш – каза Шарън Хайнзбърг, самопоканвайки се в разговора. – Капитана ужасно го тормозят. Да го оставим да се наслади за миг на победата.
	— Каква победа, капитане? – попита Хийт, обръщайки гръб на Хайнзбърг. – Той е още на свобода.
	— Оценявам гледната ви точка, Хийт, но смятам да изляза и да уверя съгражданите ни, че в 20-то си вършим работата и сме спасили човешки живот. А сега ни извинете.
	Той тръгна към камерите, прегърнал Уиндзър през раменете. Докато излизаха през стъклената врата, Хайнзбърг се обърна към Хийт и й намигна.
	Руук попита Ники дали е готова да тръгват, но тя спря, поразена от спомена, че именно тук медиите бяха обявили, че Джон Ленън е починал в линейката на път към същата тази болница. После забрави за това – беше заета да прави други планове.
	 
	* * *

	Когато вечерта се прибра, откри Руук дълбоко заспал на дивана, а по готварския канал гърмеше „Без резервации“. Щом заглуши скандалджийския глас на Антъни Бурдейн, той се стресна, седна и разтри очи с дланите си. Обясни й, че умората от пътуването го изненадала, предлагайки й възможност да попита за приключенията му във Франция, от която Ники не се възползва.
	Неудобството да избягва темата й се струваше по-лесно смилаемо от самата нея. Пък и защо да я избягва, след като можеше да го разсее, като започне монолог за събитията в службата?
	— Рандал Фелър ми прати СМС от работилницата на ключаря – каза тя, докато прибираше резервния си пистолет, „Берета 950 Джетфайър“, в чекмеджето на бюрото в дневната. – Открили са бравата от тайнствения ключ в склада, така че потенциалната жертва явно не е заключена в някоя стая. – Хийт тръгна към кухнята и извика иззад отворената врата на хладилника: – „Събиране на доказателства“ не са открили нищо, няма използваеми отпечатъци. Нито в магазина, нито на бравата на покрива, нито на листчето хартия. И слушай – освен брави, Глен инсталира и охранителни системи, но ако мислиш, че в магазина има дори една камера, грешиш. Той е като обущар, чиито деца ходят боси. Ще си отворя бира, искаш ли една?
	Той не отговори, така че Ники затвори хладилника. И откри, че Руук стои от другата страна на вратата и чака.
	— Тая работа няма да изчезне от само себе си – каза той.
	Ники се замисли за миг, после отвори хладилника, подаде му една бира и двамата се върнаха на дивана.
	— Отговори ми на следния въпрос – каза тя, когато седнаха, подвили крака под себе си, за да бъдат с лице един към друг.
	— В какво се забърках? – изкиска се той. – Великият инквизитор ли ще ме разпитва сега?
	— Ти настоя, Руук. На какво се надяваше?
	— Надявах се да се изясним, за да мога да успокоя напълно ирационалната ревност, която усещам, че изпитваш към Ярдли Бел. Господи Исусе, отидох във Франция, за да ти помогна. Защо имам чувството, че съм направил нещо лошо?
	— Въпросът ми, ако ми позволиш да го задам, е откъде Ярдли Бел разбра, че си там? Не ми казвай, че е било съвпадение. Да не би от Вътрешна сигурност да са те надушили, когато си използвал паспорта си, и тя да те е последвала през Атлантическия океан?
	— Тя предложи да отидем.
	Ники удивено се дръпна назад.
	— Аха. Ясно. Изяснихме се, не изпитвам никаква ревност. Колко ирационално от моя страна!
	— Виждаш ли? Ето затова не ти казах, знаех, че ще реагираш така.
	— Не е ли разбираемо?
	— Като се замисля, признавам, че не проявих особена разсъдливост.
	— А какво прояви?
	— Стига, познаваш ме достатъчно добре.
	— Теб познавам, тя е друга работа.
	— Казах ти, между мен и Ярдли всичко е минало.
	— За теб – да, но нейният тип ми е ясен.
	— И какъв е нейният тип?
	— Бивша приятелка-маниачка, която не може да се откаже. Знаеш за какво говоря. Разкарват се из цялата страна с памперси с емблемата на НАСА и си носят скоч и тейзър в багажника. И пращат на конкуренцията по тридесет хиляди имейла.
	— Ярдли ти е пратила имейл?
	— Не! Не е необходимо, достатъчно е да скочи на държавния самолет и да се види с теб в шибаната Ница.
	— Където ми оказа неоценимо съдействие, като ме свърза с Фарик Кузбари. Това би трябвало да те радва.
	— Да, погледни ме само, по-щастлива никога не съм била.
	— Щастлива беше, когато ти казах. Само че разбра, че и тя е там.
	— Това е другият проблем. Руук, моята цел е да държа федералните по-далеч и от мен, и от случая. Стотици пъти съм си имала работа с тях, във връзка със стотици други случаи. Така наречените им ресурси винаги си имат цена. Няма да позволя политиканстването между отделите им да съсипе всичко или да бъда предадена в името на дипломатическата ефективност. Държа Вътрешна сигурност на разстояние – повтори тя, решила да не споменава Барт Калън, – но сега агент Мацка си вре носа в моите работи, като използва теб за целта. И обратното да е, каква е разликата?
	Руук се опита да забави топката.
	— Ехо? Ники? – Той сниши глас и сложи ръка на коляното й. – Това изобщо не е в твой стил.
	В този момент всичко – не само последните няколко дни, но последните 11 години – преля. Хийт мразеше емоциите й да излизат от контрол, но беше твърде късно да озапти стихията и въпреки усилията й въздържаната, стоически настроена и разделно мислеща Ники разкри цялата си уязвимост.
	— Чувствам се изолирана, всичко ме залива едновременно. Не мога да се справя сама.
	— Тогава защо не искаш помощ?
	— Искам, просто не от всеки. Не мога да вярвам на всички.
	— А на мен? На идиота, който се изложи на куршум заради теб? Все още ли ми вярваш?
	Това беше един от миговете, който може да определи посоката за цял живот, така, както стрелката насочва компаса. Вместо да отговори с „да“ или „не“, Ники направи нещо повече, нещо, което не би могла да изкаже. Без да продума, тя стана, отиде до пианото на майка си и извади нотите с шифъра.
	 
	* * *

	Руук слушаше внимателно, докато тя му разказваше всичко. Как една нощ преди три седмици най-сетне успя да седне пред пианото на майка си за пръв път от убийството насам. Как отвори пейката след 11 години и извади музикалната школа, по която бе свирила като малка. И как докато свиреше, забеляза нещо необичайно – ситни знаци с молив, записани между нотите. Той се наведе да ги разгледа, като присвиваше очи и въртеше глава в опит да ги разгадае, а Ники му каза какво мисли, отговаряйки на въпроса му за доверието.
	Каза му, че е убедена, че тези знаци са таен шифър, оставен от майка й и че каквато и информация да крият, тя е била причината да я убият.
	— И тъй като всичко сочи, че конспирацията около Тайлър Уин се разраства, смятам също, че ако неподходящ човек разбере за шифъра, и двамата ще загинем.
	— Чудесно – каза той с непроницаемо изражение. – Благодаря ти много, че ме забърка.
	После двамата здраво се прегърнаха. Минаха няколко секунди и Ники каза, все още заровила лице в рамото му:
	— Умираш си да се захванеш с това, нали?
	— Направо агонизирам.
	Тя се отдръпна с усмивка.
	— Заповядай.
	Руук не се поколеба. Завъртя се с лице към масичката и отвори школата, наведе се над нея, въртейки глава насам-натам и присви съсредоточено очи. Хийт остави мъжа, на когото би поверила и живота си, да се занимава на спокойствие и вниманието й се насочи към намаления телевизор, където барманът в някаква кръчма в Белфаст наливаше на Антъни Бурдейн идеалната халба „Гинес“. Ники бе решила на кого да се довери и, поне засега, не изпитваше никакви резерви.
	 
	* * *

	Будуваха през цялата нощ, блъскайки си главите над шифъра. Преминаха от бира към черно кафе, но макар че ги разбуди, то не им помогна с прозренията. Хийт отговаряше на всичките му въпроси, но се стараеше да не се отклонява твърде много – богатото му въображение работеше най-добре, когато никой не го ограничаваше.
	Дори когато Руук влезе в интернет и тръгна по нейните стъпки, Хийт не се опита да го спре. Може би щеше да открие нещо с очите си на начинаещ, което бе убегнало на нея и тя не желаеше да му пречи.
	Той проучи не само египтяните, майте и авторите на графити, но и финикийците и друидите. Проучи дори сайт, посветен на измисления език от сериал на име „Светулка“. Тогава и двамата разбраха, че е време да си лягат и да започнат на чисто по изгрев.
	— Тоест, след 45 минути? – попита Ники. Въпреки кофеина тя се унесе веднага. Не беше спала толкова дълбоко от години – може би това става, когато споделиш бремето си.
	Когато се събуди, чаршафите от страната на Руук бяха студени. Тя облече халата си и го откри да седи на перваза на прозореца и да се взира в Грамърси Парк, макар че тя не беше сигурна, че вижда нещо повече от шифъра сред нотите.
	— Сега вече знаеш за какво мисля седмици наред – каза тя, слагайки ръце на раменете му.
	— Мозъкът ме сърби. – Той се облегна назад и Хийт го целуна по челото. – Сега ще ме намразиш.
	— Отказваш ли се?
	— Не.
	— Не вярваш ли, че е шифър?
	— Напротив.
	— Какво тогава?
	— Мислех си.
	— Това винаги ме тревожи.
	— Сами няма да се справим. Не и достатъчно скоро, за да свършим нещо полезно. Трябва ни помощ.
	Ники се стегна и отдръпна ръце, а той се обърна с лице към нея.
	— Успокой се, не ти говоря за Ярдли Бел. Или за агент Калън.
	Старите й съмнения за това дали си е струвало да сподели с Руук отново я заглождиха.
	— Кой тогава?
	 
	* * *

	Беше едва осем сутринта, но когато отвори вратата на мансардата си в Челси, Юджийн Симънс изглеждаше като излязъл от списание. Професионалният иконом-телевизионна звезда наведе среброкосата си глава и изискано целуна ръка на Ники, отхвърляйки извинението, че го притесняват толкова рано.
	— Моля ви. Много се радвам да ви видя, а и ми дадохте причина да не остана по халат.
	— Виждам – каза Руук. – Трябва да ми покажете как възелът на вратовръзката ви става толкова съвършен.
	— Трябва ли? – отвърна Съмърс.
	Въпреки че Руук беше негов голям почитател (а може би именно заради това), идолът му явно не се радваше да го види отново. Въпреки това Кралят на добрите обноски, както го наричаха по рекламите и билбордовете, стисна приветливо ръката му и ги покани в дневната, където беше сервирал топли кроасани, мармалад и кафе в порцеланов сервиз.
	През 70-те години на миналия век младите Юджийн Съмърс и Синтия Хийт бяха работили като шпиони в европейска операция на ЦРУ, ръководена от Тайлър Уин. Участваха в екип с прякор „Мрежата на бавачките“, тъй като добиваха достъп до мишените на Уин, осигурявайки домашни услуги. Майката на Хийт работеше като учителка по пиано, а Юджийн – като иконом. Заради тази връзка Руук бе предложил на Ники да го посетят – за да научат дали в мрежата са имали таен шифър.
	В началото тя беше против – дори това, че сподели откритието си с Руук, беше огромна крачка за нея. Да посветят още някого, при това човек, работил за Тайлър Уин, беше огромен риск, но Руук изрече истината – че не стигат доникъде – и това я убеди да приеме идеята му, стига никой от двамата да не издадеше факта, че у тях има шифровано съобщение.
	— Какво ви води насам толкова спешно, детектив Хийт? – попита икономът, след като любезно им наля кафе и седна. Стойката му беше безупречна и когато хвърли на Руук всеизвестния си неодобрителен поглед, той изправи гръб и се усмихна.
	Ники започна лъжата си с думите:
	— Само следваме процедурата. Сигурно сте чули, че Тайлър Уин още е на свобода. Просто си вършим работата, като говорим с всички, които са го познавали.
	— Действително чух – отвърна Съмърс и сложи ръка върху най-горното копче на жилетката си. – Освен това четох за ужасното ви преживяване в статията на г-н Руук. Ужасяващо и сърцераздирателно. – Той замлъкна, а тя кимна, за да отчете изпълнения му със симпатия поглед. – Само че наистина не знам как бих могъл да ви бъда от полза. Тайлър Уин определено не е контактувал с мен.
	— Това, разбира се, беше един от въпросите ми – каза Хийт. – Благодаря ви.
	Руук остави чашата си и се постара да звучи възможно най-небрежно.
	— Хубаво кафе. Уин може да се е свързал с някои от другите си познати.
	— „Може“? – повтори Юджийн, който беше много умен. Личеше си как пресява всяко чуто изречение зад фините си очила без рамки. – Значи не сте сигурни?
	— Просто се чудим, това е – отвърна Хийт. – Докато преглеждахме вещите на някои от съучастниците му, ми хрумна, че може да има шифровани съобщения, които напълно да сме пропуснали.
	— Искате да знаете какво точно виждате – каза икономът, – за да търсите улики.
	— Именно – каза Руук.
	— В мрежата на Уин използвахте ли шифър?
	Съмърс поклати глава.
	— Имахме просто скривалища, а за тях ви казах последния път. Там слагахме само съвсем ясни съобщения. Написани на ръка, без никакъв шифър. – Той се ухили. – Бяхме твърде буйни и недисциплинирани, за да седнем да учим шифър, какво остава да го използваме.
	— Ами Тайлър Уин? – попита тя. — Той използваше ли шифър?
	— Това не ми е известно. Попитайте ме каквото желаете за Тайлър Уин – мога да ви кажа кое е любимото му вино, къде му изработват обувките, къде си купува козето сирене, но що се отнася до тайната му комуникация, ще трябва да ме извините, но не зная нищо.
	Ники се взря в кафето, което бе оставила да изстине. Докато прибираше тефтера си и съжаляваше, че са пътували дотук, излагайки се на риск, се обади Руук.
	— Юджийн – започна той, – преди малко казахте нещо, което ме накара да се замисля. Тайлър Уин има специфични вкусове, нали така?
	— Моля ви, не можете да си представите колко са специфични.
	— Ако сте склонен да ми отделите час-два, бих желал да ви разпитам за навиците му – какво обича, какво не обича и така нататък. Много ще ми помогне, докато пиша следващата си статия. Нали се сещате, американският Джеймс Бонд с обувки и сирене по поръчка.
	— Час-два… тази сутрин имам интервю с Лара Спенсър.
	— Чудесно – каза Руук. – Тогава ви каня на обяд.
	Притиснат от чувството си за благоприличие, известният иконом неодобрително се втренчи в Руук и прие. Докато слизаха с асансьора, Хийт каза:
	— Кажи ми, Руук, всичко в живота ми ли е вид помощ за следващата ти статия?
	— Това сега не беше заради статията. Ето какво си мисля – ако успеем да проучим вкусовете на Тайлър Уин, може да успеем да го засечем по покупките.
	Вратите се отвориха, Ники излезе във фоайето и каза:
	— Идеята е ужасна.
	— Защо?
	— Защото не хрумна на мен.
	После тя избърза пред него, криейки усмивката си. Когато влезе в общия офис, атмосферата й напомни за зала за телемаркетинг. Всички следователи бяха или на телефона, или около белите дъски, за да се съвещават с тях относно уликите, които проверяваха. Освен Шарън Хайнзбърг, разбира се – тя си купуваше обувки по интернет, но затвори прозореца, щом зърна Хийт.
	Роули и Очоа се готвеха да тръгнат към Сотбис*, за да се видят със специалиста, с когото се бяха запознали миналото лято, докато разследваха убийството на един от тамошните експерти по определянето на цените.
	[* Международен институт за търгове, специализираш в продажбата на антикварни стоки и произведения на изкуството, – Б.пр.]
	— Ако някой може да ни каже от коя картина е тази ръка – каза Роули, – това е тази дама.
	Това накара Ники да се замисли за Джо Флин. Специалист по възстановяването на откраднати предмети на изкуството от неговия ранг също би бил много полезен. Щом Роуч излязоха, тя намери номера му в айфона си, но преди да го набере, си спомни последното си посещение в „Куонтъм Рикавъри“ и жадните му погледи. Хийт прибра телефона – Флин щеше да почака, докато се пробваха в Сотбис. Тя позвъни в 61-во управление в Бруклин, за да провери дали Салена Кайл не е била забелязана. След като три пъти я прехвърлиха от една гласова поща на друга, Ники затвори, повика Шарън Хайнзбърг и я прати в Кони Айлънд, за да направи проверката лично.
	— Сезонът още не е в разгара си, така че пробвай в хотелите и особено в апартаментите под наем.
	Шарън я погледна раздразнено.
	— Не е ли по-добре да се съсредоточа върху серийния убиец, вместо да трамбовам из града?
	— Какво лошо има в трамбоването? – не можа да устои Хийт. – Сигурна съм, че имаш подходящи обувки.
	Рано следобед телефонът и избръмча. Беше Гриър Бакстър от Канал 3. Хийт я прати на гласова поща и изслуша съобщението.
	— Детектив Хийт, обажда се Гриър Бакстър от новините на Канал 3. Забравихте ли, че имам нужда от вас за рубриката ми? Много държим да научим какво става с нашия сериен убиец. – След това водещата направи драматична пауза и добави: – Освен ако пазите информацията за ексклузивната статия на приятеля ви, разбира се. Очаквам обаждането ви.
	Хийт усети как главата и олеква от гняв. Заради заяждането, заради манипулацията, заради това, че я разсейваха. Тя внимателно остави телефона на бюрото и затвори очи, за да се успокои.
	— Детектив Хийт? – Ники отвори очи и видя Фелър, който беше на път да се пръсне от вълнение. – Открих нещо! Най-яката възможна връзка между жертвите!
	 
	 
	 
	СЕДЕМ

	 
	Детектив Фелър държеше да показва, не да разказва и Ники го последва до бюрото му, а той я покани да седне.
	— Постоянно проучвам жертвите, за да открия нещо общо между тях, точно както поръча. – Той посегна към мишката и кликна два пъти. Зареди се снимка на Максийн Бъркоуиц, седнала на пода на някаква кухня, по спортни панталони и рунтави ботуши, заобиколена с кученца. – Обикалям акаунтите й по социалните медии и открих нещо, което е пуснала преди три години. – Сърцето на Ники натежа, както всеки път, когато видеше веселата усмивка на убита млада жена, гледаща към нечий обектив. – Обърни внимание на бийгълчетата.
	— Сладури.
	— Видиш ли това, ще ги заобичаш още повече. – Той отвори втори прозорец до снимката на Бъркоуиц – реклама на Дъглас Сандман, застанал до Смоуки, неговият бийгъл, който надушваше дървеници. – По всичко личи, че бийгълите много умеят да надушват дървеници и унищожителите ги ползват постоянно. Дъг навсякъде е позирал със Смоуки.
	— Да, виждала съм обявите – каза Хийт. – Значи според теб връзката е, че и двете жертви са харесвали бийгълите? Слабичка е, Рандъл.
	— Момент, моля. – Той насочи гумичката на молива си към екрана и посочи кученцата около Максийн Бъркоуиц. – Виж колко са шарени малките. Това пале е бяло на разноцветни петна, това – на жълти. Но погледни това тук. – Той увеличи снимката. – На това му викат отворена шарка. Бяла козина на кафяви и черни петна. Забелязваш ли петънцата на рамото му? – попита той и увеличи снимката на Смоуки.
	— Еднакви са – каза тя, внезапно заинтригувана. – Това същото куче ли е?
	Фелър се усмихна.
	— Ти ми кажи. – Той отвори едно видео в Ютюб и докато чакаше да се зареди, каза: – Снимката е направена преди година и половина в Денбъри, в кучешка академия за трениране на обонянието. Всъщност това е дипломирането на Смоуки.
	Ники се загледа в любителския запис – Дъглас Сандман се качваше на подиума, за да приеме дипломата на бийгъла, който го следваше по петите. След като прие сертификата, последваха кадри, от които кръвта на Хийт изстина. Явно бяха заснети след церемонията, на паркинга, където Дъглас Сандман и Максийн Бъркоуиц хвалеха нейния малък Смоуки, който ближеше лицето й.
	Хийт кимна одобрително на Фелър.
	— Кой е добро момче? – попита той. В този момент Руук се върна от обяд и се присъедини към тях. Ники му разказа за връзката, открита от Ранди и се обърна към дъските с подробностите за убийствата.
	— Вече имаме връзка между Рой Конклин и Максийн Бъркоуиц, сега открихме една между нея и Дъг Дървеницата. Все още не знаем какво означават, но явно има нещо. – Тя се обърна към детектив Фелър. – Повтори проучванията си за Максийн и с Дъглас Сандман. Разпитай и ключаря, Глен Уиндзър.
	— Ясно. Ще търся каквато и да е връзка с другите жертви.
	— Или нещо, което да ни помогнем да установим коя ще е следващата – каза Хийт и докато Фелър вървеше към бюрото си, тя прекара една линия от Бъркоуиц към Сандман и я надписа „Смоуки“.
	— Готино име за бийгъл – каза Руук. – Бари Манилоу* е имал два – Геврек и Бисквита.
	[* Популярен американски певец и продуцент, р. 1943 г. – Б.ред.]
	— Удивително.
	Хийт тръгна към бюрото си, а той я последва, без да млъква.
	— Като стана дума за Бари Манилоу, гледах реклама за някакъв сериал, казва се „Центърът“. Много е смешен, Патриша Хийтън нахлу, докато майка й танцуваше на музиката на Бари Манилоу. Обаче – повиши глас той, обръщайки се към целия офис, – познайте кой играеше майката. Марша Мейсън. Градусите бяха още по-малко от шест, много благодаря.
	— Руук, по-добре остави глупостите за момент, в който сме по-малко заети – каза Хийт. – Например, знам ли, след като хванем един-два убиеца.
	— Е, детектив Хийт, оказва се, че мога да допринеса с нещо за издирването на един от заподозрените, някой си Тайлър Уин.
	Той седна върху бюрото и – беше му станало навик и се наложи тя отново да издърпа една папка изпод задника му.
	— Слушам те.
	Руук разтвори черния си тефтер.
	— Въпреки неоснователната си и напълно неразбираема антипатия към мен, Юджийн Съмърс ми даде наистина полезна информация за Уин, докато обядвахме. Той е идеалният източник – не просто е работил за него толкова години, но е иконом, така че е наблюдателен, с усет към подробностите. Даде ми пълен, удивително подробен списък с личните предпочитания и навици на Тайлър Уин. – Руук отвори на страница, отбелязана с черна панделка. – Знаеше ли например, че обувките му се изработват по поръчка? Мокасини, по 6000 долара чифта, от „Джон Лоб“ в Париж.
	Това привлече вниманието й. Не беше само въпрос на глезотия – цената бе предупреждение за всеки, който проучваше държавен служител. Предателството на Тайлър Уин явно финансираше скъпите му предпочитания. Руук вдигна очи от тефтера си.
	— Може да си внушавам, но ако чифт обувки струват шест бона, редно ли е да се наричат мокасини*?
	[* Игра на думи – на английски мокасина е loafer, което обаче може да означава и безделник, – Б.пр.]
	— Буквалист.
	Тя често дразнеше Руук за писателските му навици, но докато го наблюдаваше как рови из бележките си, си даде сметка, че много ги уважава. Особено когато й съдействаха със залавянето на Тайлър Уин и може би дори й помагаха да остане жива.
	— Да видим какво друго. Саката и палтата му са само „Барбур“, само от „Херодс“. Куфарчета „Артър Дънхил“, пуловери – „Питър Милър“, ризи – от „Хаупт“, Германия, спортни чорапи от Южна Африка – „Балегас“, ако те интересува. Алкохолните му предпочитания също са доста особени. Любимото му бяло бургундско е „Домейн Льофевр Пулини-Монтраше“, а червеното – „Каберне Совиньон“ от Напа. Обича сладък вермут „Уисълпиг“ и ирландско уиски „Майкъл Колинс“.
	— Какво? – учуди се тя. – „Джеймисън“ не е ли достатъчно добро за него?
	— Ники Хийт, направо ми четете мислите.
	 
	* * *

	Личните навици могат да се превърнат в следа, а най-известният иконом в ефира им беше предоставил цял куп улики. Бяха толкова много, че Хийт заръча на Раймър да помага на Руук, докато се свържат с магазините и снабдителите, които осигуряваха скъпите продукти на Тайлър Уин.
	— Инстинктите ти на разследващ журналист работят, Руук – каза тя. – Направи следващата стъпка и виж дали чичо Тайлър си е купувал хубавинки напоследък и къде са му ги доставили.
	— Няма начин да имаш такива вкусове и да успееш да се покриеш напълно.
	— Докажи го – каза тя и двамата мъже се хванаха за работа.
	След малко Роули се обади от колата.
	— С Мигел току-що се прибрахме от Сотбис в Ийст Сайд – каза той.
	— Дали ще могат да идентифицират картината?
	— Идентифицираха я, отне им пет секунди. Ръката на онази хартийка е от творба на Пол Сезан. Нарича се „Момчето с червената жилетка“. Изпратиха ми дигитално копие, ще ти го пусна, но може да го намериш и онлайн, ако не ти се чака.
	— Ще го направя, благодаря. Много сте бързи, Роулз.
	— Ами, оказа се, че картината не само е известна, ами и в последно време е в устата на всички.
	— Защо?
	— През 2008-а е била открадната от… момент, не си разчитам почерка. Свили са я от колекцията на Бюрл заедно с още няколко, станало е в Цюрих, Швейцария. – Той замлъкна за миг и каза: – Там ли си?
	— Да – каза Ники. – Тук съм, просто се сетих, че трябва да се обадя на един човек. Добра работа.
	Тя затвори, подготви се психически и се обади на Джо Флин в „Куонтъм Рикавъри“. Докато телефонът звънеше, потърси картината на Сезан в Гугъл и откри много статии, най-вече новини за кражбата й отпреди две години.
	— Съжалявам, г-н Флин не е в офиса – каза й асистентката му. – Искате ли да му оставите гласова поща?
	След сигнала Ники го помоли да й се обади, провери записките си и остави същото съобщение на мобилния му телефон. Когато затвори, се ядоса, че не му е позвънила по-рано, така щеше да спести половин ден, прекаран в идентифициране на картината. Каза си, че винаги става така, когато позволи личните й чувства да пречат на разследването и се закле да не допусне това да се повтаря. Наложи се да си спомни за това по-скоро, отколкото очакваше.
	— Ники Хийт, обажда се вашият фен номер едно – каза гласът от другата страна. Гардът й моментално се вдигна и тя забрави за всичко останало. Беше Зак Хамнър, старши административен асистент на заместник-комисаря на Юридическия отдел на Нюйоркската полиция, който се обаждаше само когато искаше нещо. А когато човек, описан от Руук като отрочето на Рам Иманюъл* и Гордън Геко**, искаше нещо, отказът си носеше рисковете.
	[* Политик от САЩ, старши съветник на президента Бил Клинтън. – Б.ред.]
	[** Безскрупулен финансист, герой от филма на Оливър Стоун “Уолстрийт“. – Б.ред]
	— Радвам се, че на „Полис Плаза“ 1 все още помнят името ми – каза тя, стараейки се да звучи весело, без изобщо да се чувства така.
	— О, отлично знаете, че го помним – приветливо каза той, успявайки да прикрие злобата в гласа си толкова, колкото Хийт – страха в нейния. – Знам, че сте заета. Радваме се, че точно вие се захванахте със серийния убиец, включително комисарят.
	Зак знаеше колко е важно титлите да се споменават.
	— Ще го хванем.
	— Ако някой би могъл да го хване, Хийт, това сте вие. А сега… – Той мълча поне пет секунди, за да привлече вниманието й. Евтин номер, при това ненужен. – Звъня ми Гриър Бакстър от Канал 3. Няколко пъти. Обажданията от медиите обикновено отиват в отдел Информация, но Бакстър има познати тук, така че няма как. Сигурно разбирате какво имам предвид.
	— Разбирам, Зак, но вие положително знаете какво става при такива разследвания. Ако човек си върши добре работата, последното, за което има време, са медиите.
	— Поради което не остана екран, от който да не се блещи Уоли Айрънс. Слушайте внимателно, докато броя. Първо, Гриър Бакстър е приятелка на комисаря. Второ, онова влечуго уби един от колегите й. Трето… – Той отново замълча и Хийт знаеше какво ще последва още преди да го е изрекъл. – Трето сте ми задължена.
	Ники затъна още по-дълбоко в плаващите пясъци на мрачното си настроение. По-рано същата година Хамнър я беше препоръчал за капитан на 20-то управление, но тя го унизи, като публично отказа повишението в последния момент. През изминалия месец пък й се наложи да му поиска услуга, когато капитан Айрънс я отстрани незаслужено по медицински причини, правейки се, че се тревожи за психическото й състояние след една престрелка. Хамър й върна значката, но я предупреди, че това си има цена. Налагаше се днес да я плати.
	 
	* * *

	— Ще ви заведа при Гриър след две минути, детектив Хийт – каза дежурният и напусна малката гримьорна зад студиото на Канал 3, а Руук застана зад стола на Ники. И двамата гледаха в огледалото, но единият изглеждаше много недоволен.
	— Нали едно време си искала да ставаш актриса, очаквах да ти е приятно – отбеляза той. – Хора влизат и излизат, повтарят „Две минути, детектив Хийт“ и „Желаете ли вода, детектив Хийт?“…
	— Да ви поосвежа ли грима, детектив Хийт? – попита появилата се на вратата гримьорка.
	— Виждаш ли? – попита Руук. – Вълшебно е.
	— Благодаря, няма нужда.
	Жената си тръгна, а Руук попита:
	— Сигурна ли си, близо милион души гледат тази емисия.
	— Искам просто да приключа с това, не ми пука как изглеждам.
	— Мм, добре…
	— Какво?
	— Нищо – каза той. – Е, добре, де, имаш малко… остави.
	Хийт скочи от стола и се приближи до огледалото, но не
	видя нищо тревожно освен отражението на Руук, който се смееше. Когато тя се настани обратно, той се успокои и каза:
	— Реши ли какво ще кажеш?
	— Не разбираш ли, именно в това е проблемът. Принуждават ме да изляза на живо по телевизията, при положение, че не мога да разкрия нищо ново, без да съсипя разследването.
	Дежурният се върна.
	— Готови сме, а вие?
	По време на рекламата за лекарство против артритни болки някой закачи безжичен микрофон на яката на Ники и я отведе до кожен стол, който би изглеждал съвсем на място в полет първа класа. Беше леко наклонен към втори, съвсем еднакъв стол на мястото за интервюта в ъгъла на подиума, по-далеч от местата на водещите. Докараха три камери, които запречиха останалата част от студиото, но Хийт и без това не го виждаше заради ярките прожектори.
	— Благодаря ви, че дойдохте – чу се познат глас, от светлината към нея пристъпи Гриър Бакстър и й подаде ръка. Ники я разтърси и тъкмо щеше да излъже, че й е много приятно, когато водещата седна и каза: – Престорете се, че камерите ги няма, съсредоточете се върху мен. – После погледна към една от камерите и каза: – Тази вечер ще говорим за серийния убиец – на живо, в „Гриър в настоящето“.
	Последва монтаж на музикален фон, където Бакстър интервюираше Ал Шарптън, Даниъл Мойнихан, Упи Голдбърг, Съли Съленбъргър, Доналд Тръмп и Алек Болдуин. Щом заставката приключи, дежурният посочи към камерата в средата и Бакстър се обърна към нея.
	— Тя вероятно е най-известното ченге в Ню Йорк. За следовател Ники Хийт от отдел „Убийства“ се пише много. Тя получава награди и има най-високата успеваемост, що се отнася до разрешените случаи. Добре дошли, детектив Хийт.
	— Здравейте.
	— По улиците обикаля сериен убиец, който вече взе три жертви – служител на Здравната служба, унищожител на насекоми и репортерът от Канал 3 Максийн Бъркоуиц. – На монитора Ники видя, че зад нея и Бакстър се изрежда колаж от снимки. – Какво можете да ни кажете за случая?
	— Първо бих искала да изразя съчувствието си към вас и колегите ви, както и към семействата на всички жертви. Що се отнася до случая, мога да ви кажа много малко извън онова, което вече излезе в медиите.
	— Това на недостатъчен напредък ли се дължи?
	— За мен напредъкът никога не е достатъчно, преди убиецът да бъде заловен и затворен. Очевидно не сме на този стадий.
	— Какво ще кажете за подробностите, които все още не са оповестени в пресата? Има ли нещо, което можете да ни кажете, за да ни успокоите?
	— Гриър, ако споделянето на вътрешна информация можеше да помогне за залавянето на този човек, аз първа бих го направила. Работата обаче е там, че има подробности, които можем да знаем единствено ние в полицията, тъй като не искаме да навредим на разследването, като подскажем нещо на заподозрения или като предоставим материал за имитаторски сценарии.
	— Значи само това ще ни кажете. – Гриър леко се наведе напред, готвейки се за кръстосан разпит. – Не искам да бъда груба, но защо дойдохте, ако нямате желание да споделите нещо повече?
	— Мисля, че ясно ви обясних, че не мога да разкрия повече от онова, което вече знаете. Но ако имате въпроси, аз…
	— Добре, ето един. Вече знаем, че убиецът оставя цветни конци след себе си. – Тя вдигна първата страница на „Леджър“. – Според тази статия първите два са били червен и жълт. Според моя източник вече има и други. Например лилав? И зелен?
	„Нейният източник“? На Ники й се прииска да беше с по-дебел слой грим, за да не личи как се изчервява.
	— Повтарям, не мога да коментирам.
	— Червено, жълто, лилаво и зелено. Звучи като цветовете на дъгата. Нека ви попитам, измислихте ли прякор на убиеца? – Преди Хийт да успее да отговори, тя я прегази. – Знаете ли как бих го нарекла аз? Убиецът-дъга. – Тя се обърна към камерата и повтори за по-драматично: – Убиецът-дъга. – Доволна, че може би е изковала ключова фраза, Бакстър каза: – Детектив Хийт, явно не сте приказлива. Ако в един момент можете да споделите нещо със зрителите, се надявам да дойдете отново.
	— Определено – каза Ники, докато си мислеше, че това би станало само ако я докарат – на носилка и в усмирителна риза.
	— Радвам се да го чуя. Имаме още тридесет секунди – напоследък гледали ли сте някой хубав филм, или и за това не можете да говорите?
	— Всъщност не съм — каза Ники и реши да рискува. – Мога обаче да спомена едно друго убийство, което разследваме. Хванахме убиеца, но все още търсим съучастниците му. – Дежурният започна обратното броене от десет, а Хийт бръкна в джоба си, извади лист със снимките на Тайлър Уин и Салена Кайл и го показа пред камерата, която светкаше в червено. – Искам да помоля хората да се свържат с нас, ако са виждали когото и да било от тези двамата. Жената е била забелязана на Кони Айлънд.
	— Времето ни свърши, детектив Хийт – обяви Гриър Бакстър. – Желая ви късмет с това разследване, както и със залавянето на… убиеца-дъга.
	Докато таксито ги караше към центъра, Руук каза:
	— Какъв късмет, че случайно разполагаше с онези снимки.
	— Да – кимна Ники. – Представи си само, да ги взема точно вечерта, когато ще ме дават на живо по телевизията. Да го бях планирала, нямаше да се нареди така добре.
	Той стисна ръката й.
	— Не се наложи да го планираш.
	На следващата сутрин Айрънс дойде при Хийт още преди да отключи вратата на кабинета си. Белезникавото му лице бе изпъстрено с гневни румени петна.
	— Случайно ви гледах снощи в десет по новините с Гриър Бакстър. Аз съм ви началник, не е ли редно да съгласувате медийните си изяви с мен?
	На Хийт й се прииска да се изсмее в лицето му. Ужасно й се щеше да отвърне „Да го съгласувам ли искате, или да не ви се пречкам, докато тичате към камерите?“, или „Да го съгласувам като Хайнзбърг ли искате – на колене?“. Вместо това тя запази професионализма си и каза истината.
	— Не исках да давам интервю, наредиха ми от „Полис Плаза“ 1. Желаете ли да говорите с комисаря?
	Айрънс зяпна насреща й, очарователно безпомощен, и отвърна единствено:
	— Следващия път ми кажете.
	След което изчезна. Като по часовник, пет минути по-късно се появи детектив Хайнзбърг. Целта на интервала беше да се създаде впечатлението, че с шефа не спят заедно и щом влезе, тя веднага започна да мрънка по повод задачата, която й бе възложила Хийт предишния ден – да обиколи Кони Айлънд и да разбере дали там са виждали Салена Кайл. Ники й беше посочила някои хотели и апартаменти под наем и Шарън докладва, че в нито един от тях не са засичали заподозряната. Почти сигурна, че именно Хайнзбърг издава подробности за серийния убиец на Гриър Бакстър, „Леджър“ и останалите лешояди, Хийт я изолира, като й заръча да проучи всяко от обажданията за Тайлър Уин и Салена Кайл, които бяха постъпили, след като показа снимките им по новините предишната вечер.
	— Добре, стига да не се налага пак да карам до Кони – отвърна тя.
	Един униформен полицай вдигна предпазливо ръка, докато Ники отиваше към кухнята.
	— По-добре поддържайте дистанция, вътре има един отворко.
	Тя се подпря на стената и изяде лъжичка кисело мляко, докато двама полицаи се мъчеха да вкарат един рокер с белезници в „Разпити-1“. Плътно зад него вървеше адвокатът му, Хелън Миксит и щом я видя, Хийт се зачуди точно за кой отворко я бяха предупредили.
	— Адвокате, каква приятна изненада. Клиенти ли няма, затова ли защитавате Синовете на анархията?
	Хелън Миксит, по прякор Булдога (дължеше го както на външния си вид, така и на маниера си на общуване) никак не се зарадва на Хийт.
	— По-скоро синовете на най-скъпия зъболекар в Манхатън – не, че е ваша работа. Всъщност се надявах да свърша моята, без да се налага да се разправям с вас.
	— Някога връщате ли телефонните обаждания, Хелън?
	Адвокатката ядосано спря, после кресна на клиента си:
	— Сега идвам, Хауърд, нищо не казвай, чуваш ли? Нищо! – После затвори вратата и се обърна към полицая, предупредил Ники. – На този мястото му тук ли е? – Хийт се усмихна и човекът си отиде. – Детектив Хийт, вие сте истинска напаст. Две обаждания дневно, понякога и повече!
	— Искам просто кратко интервю с г-н Барет.
	Алджернон Барет, милионерът, емигрирал от Ямайка и спечелил състоянието си като готвач и основател на верига за бързо хранене и линия подправки за месо, също беше сред клиентите на майката на Ники.
	— Той може да успее да ме насочи към двама опасни заподозрени, които издирвам.
	— Не ме занасяйте, Хийт. Помните ли, когато бях окръжен прокурор и работехме заедно? Всеки ден изритвах ченгета от офиса си заради такива калпави версии, за да не ме изрита после съдията от съдебната зала.
	— Не съм кое да е ченге, Хелън, и съм сигурна, че не сте го забравили. – Ники видя, че е направила впечатление на адвоката и продължи: – Стигат ми две минути, само ще му покажа няколко снимки. Погледнете положително на нещата – ще престана да ви се обаждам.
	Хелън Миксит стисна устни и на лицето и изплува нещо, което трябваше да мине за усмивка.
	— Утре. – Тя влезе в „Разпити-1“ и докато вратата се затваряше, подвикна: – Първо се обадете!
	Ники откри Руук и Раймър във временния команден център, който си бяха устроили в кабинката, където Роули преглеждаше видеозаписите. И двамата бяха на телефона и се обаждаха на магазините, където се предлагаха любимите неща на Тайлър Уин. Когато ги попита как върви, те вдигнаха към нея оцъклените погледи на роби-гребци в римска галера.
	— Знаеш ли – отвърна Руук, – много е странно. Една добра идея изглежда толкова вълнуваща… до момента, в който трябва да се хванеш за работа.
	— Досадно е, но ще се справим – каза Раймър, вечният оптимист.
	— Нека ти кажа докъде сме — каза Руук и се премести до огромната презентация, която бе подредил на един алуминиев статив. – Личният му обущар в Париж каза, че на мосю Уин няма да му е време за нов чифт поне до догодина. Което е жалко. В „Хародс“ пък казаха, че трябва да говорят с управителя, преди да споделят с нас информация за клиентите си.
	— Ще се обадя в Ню Скотланд Ярд, ако се налага – каза Хийт.
	Очите на Руук светнаха.
	— Скотланд Ярд? Обожавам я тази работа!
	После той продължи по списъка и й обясни, че са започнали от Европа и Източния бряг и смятат да се движат на запад, заедно с часовите зони. Все пак в Калифорния още не бяха станали.
	— Трябва да ти кажа нещо, преди да затънеш прекадено – отбеляза тя.
	— Никак ли няма да ми хареса?
	— Може да е поръчвал, използвайки псевдоним.
	— Никак не ми харесва. – Той се обърна към Раймър. – А така се зарадвах, като спомена Скотланд Ярд.
	Докато излизаше, Хийт каза:
	— Знаем някои от псевдонимите на Уин, но на твое място бих се обадил на приятелчето ти иконома. Разбери какви други имена е използвал.
	Тя отвори вратата и дръпна в стаята Роули, който държеше дръжката от другата страна.
	— Той е! – каза той, останал без дъх. – Твоят сериен убиец е на втора линия!
	 
	* * *

	Тя хукна към бюрото си и грабна телефона.
	— Хийт.
	— Не бързайте толкова – каза стряскащият глас. – Аз ви потърсих, забравихте ли? – После той се изсмя безрадостно. – Убиецът-дъга, а? Общо-взето ми допада. Червено, жълто, лилаво, зелено. Зелено… чудя се кой е зелен. Кой ли е зелен?
	— Да говорим по същество, става ли? – Тя седна и взе една химикалка за всеки случай. – С кого разговарям?
	— Вие занасяте ли ме?
	— Трябва да ви наричам някак. Моето име го знаете. Вашето какво е?
	— Ами добре, защо не ме наричате Да ти го начукам? Защото ако си въобразявате, че можете да ме обработвате с психономерата си, това е отговорът ми. Да ви го начукам.
	— Стига, аз просто…
	— Викайте ми Дъгата тогава – каза той, внезапно приветлив. – Да. Дъгата. Да ви го начукам в дъгата. – Той пак се засмя, после маниерът му внезапно стана леденостуден. – Мислите си, че вчера почти ме спипахте при ключаря, нали? За умна ли се имате?
	— За достатъчно умна – отвърна тя, като го изпробва с леко предизвикателство.
	— Оо, кучката се репчи. – Той замлъкна и Хийт долови електронното дращене на дишането му. – Добре, това ще ви го призная. Досега не съм си имал работа с такова умно ченге. – После добави: – Ще видим колко сте умна. Не забравяйте – зелено.
	Щрак. Връзката прекъсна.
	 
	 
	 
	ОСЕМ

	 
	В управлението надали имаше дори едно ченге, което не мислеше в цветове и не се питаше с какво ли е свързан свободният край на зелената връв. Всички бяха твърдо решени да изпреварят убиеца така, както в случая с ключаря, но този път искаха не просто да спасят нечий живот, а да спипат копелето.
	— Да ти го начукам в дъгата – каза Рандъл Фелър, когато изслушаха записа. През това време Хийт раздаде на хората единственото нещо, което беше записала по време на разговора – „досега не съм си имал работа с такова умно ченге“. Тя претегли тези думи и се обади в Куонтико, Вирджиния, в Националния център на ФБР за анализ на насилствените престъпления. В последно време беше работила по няколко случая, за които й се наложи да поиска помощ оттам. Говореше директно с аналитичката, с която се беше сприятелила и това й се струваше различно от блатата, в които затъваше, когато си имаше работа с федералните. Това беше по-лично, като нейна собствена, олекотена версия на Бюрото.
	Познатата й каза, че вече са й съобщили за случая и че наистина знае всичко, включително подробностите за цветните конци.
	— Прекарахме тази информация през нашата база данни – каза й Хийт, – но исках да видя дали при вас не е изникнало нещо ново.
	Предаде разговора, който бе провела преди малко, докато слушаше как пръстите й чаткат по клавишите.
	— Детектив Хийт, бихте ли ми изпратили звукови файлове и от двата разговора?
	Ники й каза, че щом приключат, веднага ще го направи.
	— Междувременно има нещо, което още не сме проверили. Сама ще го чуете на края на днешния запис. Той каза, че досега не си е имал работа с такова умно ченге.
	— О… – Аналитичката си даваше сметка за важността на казаното, също като Хийт. – Сигурно искате да търся други серийни убийства, при които е имало гласов контакт с полицията.
	— Разбирам защо сте избрали тази работа – каза Ники.
	— За да помагам на добрите, детектив Хийт.
	 
	* * *

	В първия момент Ники реши, че халюцинира. Стресът и безсънните нощи като нищо можеха да доведат до това. Тя премести стола си, за да надзърне иззад монитора. В стъкления кабинет на капитан Айрънс имаше някой, който в гръб приличаше на… да, това наистина беше специален агент Барт Калън от Вътрешна сигурност, който се ръкуваше с Уоли, който пък се кокореше от бюрото си с увиснала челюст, зяпнал като риба на сухо. После и двамата се обърнаха и лицето на капитана стана тъмночервено, когато посегна да стисне ръката на прелестната си гостенка, агент Ярдли Бел.
	Замръзнала на мястото си, Хийт можеше само да се взира, докато Айрънс жестикулираше към общия офис, а те се обръщаха да я погледнат. Видя ги да й се усмихват и й се стори, че поне Калън е искрен.
	Минута по-късно Ники седеше в аквариума на Железния човек, а той се суетеше наоколо й, напълно излишен.
	— Ако имате нужда от нещо, повикайте ме – каза той.
	— Не, кабинетът ви ни е достатъчен – увери го Калън и се огледа. – Освен ако има друго място, където можем да говорим насаме.
	Уоли добави:
	— Може да използвате „Разпити-1“.
	— Тук ни е добре – заяви Ярдли Бел и тримата зачакаха Айрънс да схване смисъла на мълчанието им. Той козирува и излезе, а Бел затвори вратата и се облегна на нея. Калън си придърпа един стол по-близо до Ники и седна.
	— Да не би вече да свикнахте с мен? – поинтересува се Хийт. – Почувствах се далеч по-специална, когато ме отвлякохте в онзи склад в Куийнс.
	— Не мислете, че това е засада – каза Бел. – С агент Калън бяхме наблизо и просто решихме да наминем.
	— Еха! – възкликна Ники и имитира наивната усмивка на Джоуи от „Приятели“.
	— Искахме да ви питаме за Юджийн Симънс – каза Калън. – С Джеймисън Руук доста постояхте в апартамента му в Челси и се чудехме защо.
	— Разпитвате ли ме? Сериозно?
	— Нищо подобно, само се информираме, за да запълним празнините в разследването. – Той се ухили. – Просто се застраховаме.
	Оправданието му звучеше толкова достоверно, колкото думите на Бел, че просто минавали. Очевидно искаха нещо и Хийт си каза, че трябва да внимава. Имаше опит с разпитите и знаеше, че трябва да влезе в главите им и да си представи, че е на тяхно място. Какво би искала, ако се намираше в тяхното положение?
	Шифърът. Него ли търсеха? Или доказателства, че той съществува?
	— Очевидно сме наясно, че навремето Съмърс е работел за Тайлър Уин – продължи Калън.
	— За какво говорихте? – попита Бел.
	— Попитахте ли него?
	— Питаме вас – отвърна тя. Погледът й беше сравнително
	мек, но безкрайно многозначителен. Въпросът беше кой доминира, този разпит. А може би имаше и нещо друго…
	— Аз, естествено, исках да разбера дали Уин се е свързал със Съмърс.
	— И?
	— Не се е свързал.
	— Какво друго?
	Очите на Бел не се отклониха от нейните. Ники знаеше, че най-добрата стратегия е да каже истината и тъй като никога не би споменала шифъра, реши да направи най-добрия възможен избор, като каже някаква истина.
	— Тайлър Уин е много придирчив и искахме да го проследим чрез следата, която оставя, когато пазарува. Не знаехме доколко можем да вярваме на Съмърс, така че Руук се направи, че го разпитва заради следващата си статия.
	Хийт не каза нищо повече – достатъчно пъти беше виждала как хората се увличат, когато ледът под краката им е крехък и би било най-добре да се отдръпнат и то бързо. Тя се отпусна в стола си и ги остави да се потят.
	— Значи това ще бъде и версията на Руук? – попита Калън.
	Ники поклати насмешливо глава.
	— Версия ли?
	Тя стана и ги помоли да я последват. Удоволствието, което изпита, когато ги въведе в импровизирания офис на Руук, който звънеше по магазините, бързо избледня, щом забеляза реакцията му при влизането на Ярдли Бел, както и нейната. Ники не можа да реши как точно възприема израженията им. Така ли се гледаха старите любовници, или тези усмивки издаваха, че между тях не всичко е приключило? Тя пристъпи между двама им и каза:
	— Това е импровизираният команден пункт, откъдето Руук и детектив Раймър се опитват да хванат консуматорските следи на Тайлър Уин.
	— Очарователно – каза Бел, а Хийт се обърна към Руук, натъртвайки думите.
	— Разказах на агенти Бел и Калън как се видяхме с Юджийн Съмърс, за да стартираме това мероприятие.
	— Точно така – потвърди той. – Ще видим колко любезно ще реагира Кралят на добрите маниери, когато разбере, че не го разпитвах, защото пиша статия.
	Това беше умно. Дори да не беше доловил предупреждението й, той знаеше достатъчно, за да прояви предпазливост. Ярдли Бел каза:
	— Искам да видя как работиш, Джейми. Бихте ли ни оставили за момент? – каза тя, обръщайки се към останалите.
	На Хийт не й харесваше, че ги разделят, било в личен план, било в стратегически, но когато Раймър се изниза с недоядения си сандвич и кутийка „Пепси Лайт“, Калън задържа вратата пред Ники. Тя се поколеба, но накрая също излезе.
	Когато двамата останаха насаме в стъкления офис на Айрънс, тя каза:
	— „Разделяй и владей“ част от стратегията с наминаването ли е?
	— Искам да заявя, че това да дойдем да ви притискаме не беше мое хрумване.
	— Кой ръководи разследването ви, агент Калън?
	— Започва да става сложно. Би трябвало аз да контролирам нещата, но агент Бел има голямо влияние в правителствените кръгове. Хрумне ли й нещо, гази като танк. – Той разтвори ръце. – Затова сме тук.
	— Затова ви казах, че не искам да се забърквам в малкото ви общество.
	— Искам пак да поговорим за това.
	— Спестете си усилието.
	— Ами ако ви кажа, че съм съгласен с вас? – Той я изчака да превъзмогне изненадата си и продължи: – Точно така, аз също доста мислих, откакто пихме коктейли онази вечер и не смятам, че с вас трябва да участваме в един и същи отбор.
	Тя предпазливо го огледа от главата до петите.
	— Значи размислихте просто ей така?
	— По-скоро чувствата ми се промениха – поясни той и завъртя брадичка към стъклото, за да покаже, че не желае да го прекъсват. – Хийт, смятам, че храня лични чувства към вас, а това не е добра основа за работни отношения.
	— Разбирам – бързо отговори тя, но се обърка – по никакъв начин не бе очаквала подобно нещо.
	Когато беше още тийнейджър, едно лято на Кейп Код си науми да се научи да кара уиндсърф. Излизаше след закуска и се прибираше след залез, но денят й не протичаше и наполовина толкова атлетично и безметежно, колкото си бе представяла. Вместо това се превърна в поредица от удари, падания и подхлъзвания, съпроводени с няколко секунди равновесие, докато поредната вълна я събореше от дъската. Ники се втренчи в Барт Калън и се запита как целият й живот бе успял да заприлича на онзи ден. От всички затруднения и усложнения, които й се бяха изпречвали, това можеше да нанесе най-голяма вреда. Даваше си сметка за опасните последствия в случай, че не отиграе добре ситуацията.
	— Не исках нищо да споменавам, но знам, че вие го усетихте – каза той и когато не дочака отговор, продължи: – Аз със сигурност го усетих от ваша страна.
	Ето я – втората вълна, надигнала се изневиделица. Беше ли флиртувала с него? Определено нямаше такова чувство. Беше ли се запитала „ами ако?“ един или два пъти? Кой не би го направил? Докато си възвръщаше равновесието, Хийт разбра точно какво трябва да каже.
	— Барт, има нещо, което трябва да знаете. – Тя се увери, че погледът й не оставя място за съмнения и довърши: – В момента имам връзка.
	Хийт не се разпростря, не му каза, че е чудесен човек, за да не остави никакви възможности за свободна интерпретация. И за да е сигурна, добави:
	— Тя означава много за мен.
	Калън кимна и каза:
	— Разбирам.
	— Радвам се – усмихна се тя. Погледът на агента се насочи към коридора, където Ярдли Бел разговаряше с Руук.
	— Но да не губим контакт. – Той я погледна отново и добави: – Човек никога не знае.
	 
	* * *

	Щом гостите си тръгнаха, Хийт отново се съсредоточи върху серийния убиец. Докато пресяваше уликите, докладваше на капитана, отблъскваше атаките на пресата, елиминираше фалшивите самопризнания и имитаторите и се съвещаваше с хората си, не й остана никакво време да се усамоти с Руук. Едва в девет вечерта, докато стояха в колата, която той нае да ги откара до дома му, те успяха да поговорят.
	— За какво говорихте с Ярдли Бел?
	— Ако се чудиш дали съм споменал Онова, не, не съм го споменал. Не ме подценявай.
	— Ще се опитам – закачливо каза тя. – Браво, доста бързо схвана намека ми за Юджийн Съмърс.
	— Ей, и аз мога да бъда двуличен. Освен с теб, разбира се, ти ме четеш като отворена книга, особено под завивките.
	Той искаше да се закачат, докато Хийт търсеше сигурност.
	— За какво говорихте тогава?
	— Ами, тя помоли бързо да й демонстрирам проекта „Тайлър Уин“.
	— Колко й демонстрира?
	Хийт беше бясна, че агент Бел се бърка в разследването й. Калън я беше описал много добре.
	— Достатъчно, за да си даде сметка, че може би си губя времето. Също като теб Ярдли ми обърна внимание, че Уин вероятно използва псевдоними или пазарува чрез подставено лице.
	— Това ли е нейният принос? Да омаловажи разследванията ти?

 	— Не, всъщност много ми помогна. Ники, тя ми предложи гениална нова стратегия. – Ако си даваше сметка колко я дразни ентусиазмът му, Руук не се издаваше. – Ярдли каза, че все повече търговци използват технологии за РЧИ.
	— Просвети ме.
	— Радиочестотна идентификация. Нали знаеш как картата ти вдига бариерата на магистралата, а алармите по дрехите се включват, ако се опиташ да ги изнесеш от магазина? Това са устройства, които излъчват радиосигнали. Благодарение на технологичния напредък вече говорим за чипове с размер на оризови зърна, които производителите и търговците слагат в продуктите – за контрол на инвентара и проучвания на клиентите. Как го постигат ли? – Той направи пауза, за да подчертае казаното. – Като засичат чиповете електронно, за да видят къде се доставят продуктите.
	Той я плесна по бедрото, за да илюстрира вълнението си.
	— Плашиш ме, Руук, започваш да звучиш като техничар.
	— Не мога да се сдържа, не разбираш ли? Естествено, че разбираш. Ако открием достатъчно продукти в списъка на Тайлър Уин, които имат чипове, те могат да ни отведат до вратата му, независимо какво име е използвал.
	С нежелание и известни резерви, но в края на краищата обективно, Хийт призна, че идеята на Ярдли Бел има стойност и каза на Руук, че на другия ден сутринта ще му прати още хора.
	— Може ли да ги наричам „команда“?
	— Не.
	— Винаги съм искал да участвам в команда.
	— Остави това за видеоиграта, която играеш по боксерки у вас.
	Той се обърна към Брайънт Парк, който сякаш хвърчеше край прозореца му.
	— Защо ме нараняваш?
	Когато се качиха в кухнята, Руук запали газта и кипна вода за пастата, която щеше да сервира със скаридите, докато Ники наливаше виното. Без да се уговарят, двамата бяха започнали да се хранят по-често вкъщи, откакто Салена Кайл се опита да я отрови. Никой от двама им не желаеше да живее постоянно нащрек, нито да признае, че се налага.
	— Как се чувстваш? – попита той.
	— Сякаш още не съм изпаднала в мозъчна смърт. Работя по въпроса.
	— Пия за живите в мозъчна смърт. Вече си почти зомби. – След наздравицата Руук каза: – Ако искаш да си вземеш душ и да си починеш, аз ще запържа малко чесън за скаридите.
	— Знаеш ли какво ми се прави? – попита тя.
	— Знам, искаш пак да се пробваме с Онова.
	— Руук, сами сме, можем да го наричаме „шифъра“.
	Той престорено се нацупи.
	— О, шифърът ли? Аз пък се надявах, че под „Онова“ разбираш…
	— Отвращаваш ме – разсмя се тя и докато вървеше към стаята, той извика:
	— Скрил съм едно копие в кабинета, в най-горното чекмедже е, отгоре пише „Шифър Ники“.
	После се разсмя.
	В четири сутринта Хийт се събуди, измъкна се от леглото, нахлузи чифт шорти и тениска за тренировки, и излезе от стаята. След няколко минути пресече покрива на Руук боса и седна върху стената, за да разгледа града, който също не спеше много.
	Летните бури, предсказани за сутринта, още не се бяха разразили, но от запад прииждаха мрачни облаци, поглъщайки размитата светлина на Ню Йорк и придавайки й цвят на кръв.
	Ники се бореше с отчаянието. Из този бетонен каньон скиташе сериен убиец, както и мъжът, отговорен за убийството на майка й. Да не говорим за съучастницата му, която едва не я уби. Хийт се огледа, почувства се уязвима, каза си, че не й пука… и почти си повярва.
	Засега бе успяла да спаси една от мишените на убиеца, но все още нямаше сериозни улики, които да позволят някакъв напредък. Издирването на Уин и Кайл не вървеше, на това отгоре там й се месеха на федерално ниво – Барт Калън, енергичен, компетентен и с неуместни лични намерения, и Ярдли Бел, която застрашаваше и разследването, и връзката на Ники.
	Докато лежеше в леглото до Руук, тя се бе опитала да прогони тези демони от ума си. Не успя да заспи, така че реши да бъде продуктивна и си представи линиите, точките и ченгелчетата от майчиния си шифър. Решението обаче не идваше, така че тя смени пейзажа и докато опираше босата си пета на богато украсения фриз, се заслуша в собственото си дишане, вместо в клаксоните на такситата и буботенето на боклукчийските камиони. Позволи на погледа си да се замъгли и вече не виждаше иконичните очертания на Емпайър Стейт Билдинг и сградата на „Крайслер“. Вместо това зрението й се сля с тънката завеса от смог в далечината, а нотите от детската музикална школа изплуваха от спомените й и се смесиха с размазаните светлини от прозорците на небостъргачите. След това се появиха странните бележки с молив, подобни на тъмни печати. Ники ги виждаше тъй ясно, сякаш страницата беше пред нея… само че независимо дали ги гледаше на хартия, или на червеникавия хоризонт, те все още не й говореха нищо.
	— От колко време се мъчиш с това? – чу се глас зад гърба й. На идване Ники подпря вратата, за да не се затвори и Руук се беше качил на покрива, без да го чуе.
	Тя се наклони надясно, където зората се опитваше да разбута упоритите облаци.
	— Може би от два часа.
	— Нямам предвид тази нощ, а изобщо. – Тя не отговори. Той отлично знаеше колко време е минало. – Почти от месец, Ники. Време е.
	— Не. – Хийт го изрече така остро, че подплаши няколко гълъба. – Няма да го дам във Вътрешна сигурност, нито на Ярдли.
	— Съгласен съм.
	— Какво предлагаш тогава?
	— Имаш ми доверие, нали? – попита той. – Имам предвид наистина.
	— Накъде биеш?
	— Познавам един човек. Разгадава шифри, това му е работата.
	Този път Хийт не отказа, само продължи да се взира в бавно оживяващия град. После кимна едва забележимо и се обърна към него за пръв път, откакто бе застанал на покрива.
	— Руук.
	— Да?
	— Не си облечен.
	 
	* * *

	Руук откри Кийт Тахома там, където очакваше да го намери в седем сутринта – на Юниън Скуеър. Играеше две партии шах едновременно и печелеше и двете.
	Ники наблюдаваше кльощавия старец с мустаци ала Джордж Карлин* и сива, хваната на опашка коса, който подскачаше от дъска на дъска, перчеше се и демонстрираше ясни признаци на обсесивно-компулсивно разстройство. Тя се усмихна пестеливо и прошепна на Руук:
	[* Американски комик, известен с хапливия си социален коментар. – Б.пр.]
	— Майтапиш ли се с мен?
	Въпреки че интелектуално бе приела, че е време да потърсят професионална помощ с шифъра, Руук все още трябваше да се бори с емоционалната й нерешителност.
	— Виж, самата ти каза, че Уин може би се опитва да скрие нещо важно. – Той почука с пръсти по копията, които бяха направили на нотите. – Може отговорът да е тук вътре. Колкото повече се бавиш, толкова по-вероятно е да провалиш шансовете си да спреш конспирацията, която смяташ, че назрява. Ако държиш да бъдеш горделива и упорита и да си блъскаш главата сама, докато времето тече, давай, но ако наистина искаш да открием решението, аз имам пълно доверие на моя експерт.
	Експертът му разкъса шест пликчета със захар едновременно, изсипа ги в кафето си, разбърка го с резки движения, а после засърба, усилено намигайки на Ники.
	— Г-н Тахома, разбрах, че дядо ви е бил един от кодоразбивачите-навахи от Втората световна война – каза тя.
	— Щом сте приятелка на Руук, наричайте ме Пъзела, ясно? И да, моят ши’нали е приказвал с вятъра, и още как. – Той духна парата над кафето си и остави чашата. – С хората му създали шифър за морските пехотинци на базата на езика на навахите. Направо скрили топката на японците. Дали ми е в кръвта? И още как. Прекарах цялата Студена война в ядене на шницели и разшифроване на сигнали от Източен Берлин. Направих руснаците на глупаци и получих за това сума ти медали, които не мога да нося. Наеха ме в Агенцията по национална сигурност и докато се усетя, вече дешифрирах тайни съобщения за това кой гърми пътнически самолети в Корея, в коя палатка спи Кадафи и кой купува оръжие за чеченците.
	— В Чечня ли се запознахте с Руук?
	— Как пък не – каза той. – На Стар Трек конвенция се запознахме.
	Руук тъжно сви рамене и тя попита:
	— Да разбирам ли, че вече не работите за правителството?
	— Кое ме издаде, шортите и джапанките ли? – Пискливият му смях привлече няколко погледа и той се наведе към нея, заговаряйки по-тихо. – Поощриха ме да потърся независимостта си, когато психологическият ми профил намекна, че може да съм на ръба на лудостта. – Той й намигна и се ухили. – Сякаш това е недостатък в шпионската индустрия!
	Странно защо именно налудничавостта му помогна на Ники да му се довери. След като бързо го прецени в крачка, инстинктът й подсказа, че Пъзела вероятно е гений, който до такава степен не умее да се вписва в социалните правила, че оцелява благодарение на извънредно строги лични такива. Той не само разгадаваше тайни кодове, но и живееше според такъв.
	Освен това Руук беше прав – колкото повече се бавеше Хийт, толкова по-вероятно беше да прахоса шанса си да открие Тайлър Уин и да се изправи пред онова, което той вероятно замисляше. Време беше да позволи на Пъзела да се пробва.
	Десет минути по-късно, когато тримата седнаха около кухненската маса в миниатюрния, натъпкан с вещи апартамент над книжарницата, в която работеше, Кийт Тахома избута встрани черновите на книгата с триизмерни пъзели судоку, която съставяше, и се съсредоточи върху шифъра на Синтия Хийт. Ники се опита да му обясни, че знаците се намират между нотите в старата й музикална школа и че майка й, която ги беше писала, е била убита заради неизвестна информация, получена от други шпиони. Щом отвори уста обаче, Пъзела вдигна показалец, за да я накара да замълчи, без да откъсва поглед от страниците. След няколко минути вдигна очи към гостите си и каза:
	— Адски съм впечатлен. Какво ли не съм виждал – шифърът на Виженер, квадратът на Полибий, дискът на Алберти, Криптос, решетката на Кардано, Енигма машини… Учил съм акрофония, редундантност, символите Еда, но това е… страшна работа!
	— Какво пише?
	— Хал хабер си нямам. – При тези думи главата на Хийт клюмна. – Но не се отчайвайте. Дайте ми малко време, за да се повъргалям с тоя звяр.
	Докато излизаха, Руук се сбогува, но Пъзела не го чу. Вече беше потънал в шифъра.
	Щом пристигна в 20-то управление, Ники заръча на Малкъм и Рейнълдс да помогнат на Руук с радиочестотната идентификация на продуктите, предпочитани от Тайлър Уин. Знаеше, че Айрънс ще откачи, щом чуе, че заема хора от случая със серийния убиец, но електронното проследяване на клиенти беше най-обещаващата улика и в двете разследвания, освен това и според обучението, и според опита на Хийт най-обещаващата улика трябваше да бъде приоритет, докато се появи по-обещаваща. Което се случи малко преди обяд.
	Роули и Очоа дойдоха до бюрото й, като всеки се опитваше пръв да се докопа до нея.
	— Колеги, пак изглеждате подозрително – каза Хийт.
	— Знам, че не обичаш да се псува в офиса – каза Очоа, – обаче сега може да се изкушиш.
	— Цяла сутрин бяхме в централния офис на Дъг Дървеницата в Лонг Айлънд сити – започна Роули. – Трябва да го видиш с очите си, на покрива има грамадна метална скулптура на дървеница.
	— Както и да е – продължи партньорът му, – отидохме да погледнем счетоводните книги на жертвата, точно както ни поръча.
	— И сте открили връзка с другите жертви?
	— Не – отвърна Очоа. – Обаче открихме нещо, което би нарекла „самотен чорап“. И се чудим дали не сочи към нова жертва.
	— Това са постъпленията в сметката на Дъглас Сандман
	— обяви Роули и вдигна една папка. – Открихме, че често е правил проверки за дървеници, обаче му е плащало трето лице, което няма връзка със сградите.
	— Така че попитахме жена му и тя каза „О, да, Дъг спечели доста пари от оня човек, защото можеше да влиза в сгради и апартаменти, преструвайки се, че търси дървеници.“
	— Само че всъщност е шпионирал, а онзи му е плащал. Така де, третото лице – уточни Роули.
	— А ето какво привлече вниманието ни – продължи Очоа.
	— Нали помниш късчето хартия с ръката, което ни остави серийният убиец? Онова от картината? Оказва се, че поръчителят на Дъг е в бизнеса с произведения на изкуството.
	— Сигурно сте открили името му – каза Хийт. Роули отвори папката и когато видя за кого става дума, на Ники й се зави свят.
	 
	* * *

	Докато Хийт, Руук и останалите следователи успеят да слязат до марината при река Хъдзън на 79-та улица, от Службата по парковете вече бяха открили трупа на Джо Флин. Той се поклащаше на метър под повърхността на реката, вързан между кея и 15-метровия кеч, на който бе живял убитият. Не им беше нужен съдебен лекар, за да разберат, че е мъртъв – очите му бяха изхвръкнали и надничаха към небето през мътната вода, покрила подпухналото му лице. Тялото му се беше подуло от газове, а кожата му беше станала бледозеленикава.
	Далечна гръмотевица се сля с рева на двата дизелови двигателя на лодката, пратена от бреговата охрана. По гладката водна повърхност в марината се посипа дъжд, бурята наближаваше. Хийт се отпусна на едно коляно – бе забелязала във водата дървената дръжка на ножче, от онези, които използват художниците – подаваше се от гърлото на Флин. Тя си отбеляза също, че той е бос, а чорапите му са различни – единият беше светъл, а другият – тъмен.
	— В лодката няма нищо – съобщи Фелър и се изкатери в кабината. – Детектив Хийт?
	Гласът на Рандъл леко му изневери и това накара всички да се обърнат към него. Ники си сложи чифт гумени ръкавици и се качи на борда. Рандъл Фелър мълчаливо застана до люка, позволявайки й да мине. За да опази отпечатъците и ДНК-то непокътнати, Хийт не докосна полираните месингови перила, докато слизаше по тиковите стълби към главната каюта — просторно помещение, което служеше за кабинет и хол едновременно. Ники чу стъпки зад себе си и направи място на Руук и останалите.
	Каютата беше достатъчно висока, за да не се налага да се навеждат и щом влязоха, точно пред тях, на нивото на очите, се разкри голяма снимка на Джо Флин, същата като онази от уебсайта на „Куонтъм Рекавъри“, окачена от тавана. Висеше от редица еднакви на дължина върви – червена, жълта, лилава и зелена. Цветовете на дъгата.
	След като няколко секунди наблюдава как снимката на поредната жертва се полюшва с движението на лодката, Хийт най-сетне каза:
	— Виждате ли шаблона?
	— Трудно е да го пропусне човек – отвърна Очоа. – Цветовете съвпадат с конците, намерени до всяка жертва.
	— Има и нов – каза Фелър, за пръв път заговаряйки с дрезгав глас. Те го последваха зад фотографията, на чийто гръб беше залепен нов конец – оранжев и закачен за предната каюта като въже за пране. Краят му изчезваше зад вратата и Роуч я дръпнаха, за да видят дали там има някаква улика за следващата мишена на убиеца. Нямаше ги само за миг, а когато се върнаха, бяха бледи като платно.
	 
	 
	 
	ДЕВЕТ

	 
	— Назначавам ви охрана, Хийт. Вярвайте ми, тая гад няма да успее да се доближи до вас.
	Пружините на стола изскърцаха под тежестта на Айрънс, който се люлееше напред-назад с ръце на корема си. Ники се опита да пренебрегне факта, че пръстите му едва успяваха да се докоснат.
	— Благодаря ви за подкрепата, капитане, но…
	— Никакво „но“. Не мога да позволя да убият ченгето от корицата, докато съм на смяна.
	Тя си помисли какво удоволствие е да бъде наясно, че тревогата за безопасността й е просто параван за опасенията на шефа й, че кариерата му може да пострада. Ники щеше да се възпротиви на идеята му за постоянна охрана и да успее да се наложи, но дори тя трябваше да признае колко се смути, когато се оказа, че оранжевият конец води от фотографията на последната жертва към нейната собствена. Разбираше и защо капитанът я нарече „ченгето от корицата“. Убиецът бе избрал разпечатка на снимката, публикувана на първата страница от статията на Руук в сайта на „Фърст Прес“.
	— При цялото ми уважение, сър, тези рискове си вървят с професията. Аз съм въоръжена, добре тренирана и явно представлявам най-големия кошмар на убиеца. Освен това работя върху два случая и не е редно разследванията да пострадат, защото постоянно се препъвам в охрана от патрули или следователи трета степен, които изостават от темпото.
	„Или още по-зле – в Шарън Хайнзбърг“, помисли си тя, но успя да се въздържи и не го изрече.
	— Не ми помагате, Хийт. Занимавате се с два случая, но и ви отправиха две заплахи за убийство. Бих ви препоръчал да се събудите и да изпиете едно кафе, за да не заспите пак, но в него може да има цианид.
	— Много смешно, сър.
	— Отлично разбирате какво имам предвид, по дяволите.
	Тъй като не успя да убеди началника си с логика или перчене, тя заложи на най-силната си карта – страхът.
	— Вие решавате, капитане. Именно затова ще е жалко, когато медиите разберат, че ваше решение е забавило напредъка на разследванията ми.
	— Кой би казал такова нещо?
	Тя повдигна рамене.
	— Тези работи се разчуват, както знаете.
	Той замълча, а после показа, че се е предал, като и препоръча да се пази и да повика подкрепления дори ако й се стори, че наблизо мяука улична котка. Хийт си тръгна от кабинета му с чувство на облекчение. Добре, че не спомена за обаждането, което току-що бе получила от приятелката си в Куонтико. Аналитичката от ФБР й каза, че при ключови думи „контакт с полицията“ и „електронно променен глас“ от базата данни с неразкрити убийства са изскочили два резултата. При всяко от тях заподозрян, който твърдял, че е сериен убиец, се свързал анонимно със следователи от Бриджпорт, Кънектикът през 2002 и от Провидънс, Роуд Айлънд през 2007.
	И двамата детективи бяха мъртви.
	 
	* * *

	Хийт се обади на Хелън Миксит, за да й каже, че ще закъснее с половин час за срещата, уговорена с Алджернон Барет. Както можеше да се очаква, Булдога се наежи и обвини Ники, че играе игрички, за да притесни клиента й.
	— Адвокате, ако исках да играя игрички, нямаше да си направя труда да ви се обадя. Просто щях да ви оставя да се чудите къде съм.
	Трябваше й още време, за да се свърже с отдел „Убийства“ в Бриджпорт и Провидънс. При нормални обстоятелства щеше да възложи това на хората си, но в този случай това можеше да вдигне аларма и да й докара постоянна охрана. Следователите и в двете градчета отлично си спомняха случаите и не се наложи да преглеждат стари записки. Когато бъде убито ченге, това никога не се забравя.
	И двете убийства оставаха неразкрити. С помощта на двете табла в общия офис Хийт сравни чутото със записките за нейния сериен убиец, включително методът му на действие и подробностите за жертвите. Единствената прилика беше фактът, че убиецът се свързал с главния следовател по телефона, с електронно променен глас. Когато Хийт попита как е загинал всеки от двамата, изникна допълнително сходство. Жертвите бяха застреляни неочаквано, след като убиецът ги бе примамил в засада.
	Килерът, който Руук и Роули бяха присвоили, за да разследват покупките на Тайлър Уин, стана твърде малък, когато към тях се присъединиха Малкъм и Рейнълдс, така че те се бяха преместили в по-просторна база в далечния край на общия офис. Тримата следователи разговаряха по телефона с най-различни търговци и доставчици из страната, събирайки данни от проследяващите чипове в опаковките на любимите марки на Уин. После предаваха наученото на Руук, който също разговаряше по телефона и забождаше цветни кабарчета по карта на трите щата, за да отбележи зоните за доставка на какво ли не – от връхни дрехи до уиски, тъмни очила и наденици.
	— Работата е там – каза той на Ники, – че не знаем кои от тези продукти отиват при Уин, но идеята е, че ако достатъчно от тях отговарят на навиците му, ще можем да стесним периметъра, щом забележим някаква следа.
	— Значи ако само пет души си купуват, да речем… палта „Барбур“, вермут „Уисълпиг“ и заешка наденица с джинджифил „Д’Артаньон“, вие ще сте ограничили възможностите и ще можем да тръгнем от врата на врата. – Тя хвърли поглед към кабарчетата на картата и добави: – Още не виждам припокривания.
	— Бавно върви.
	— Но изглежда обещаващо, така че продължавайте. Отивам да разпитам асистентката на Джо Флин, а после и Алджернон Барет.
	— Нима?
	Отношението му не й хареса.
	— Руук, знаеш колко се измъчих, докато го притисна.
	— Знам, просто… Тайлър Уин и Салена Кайл искат да те убият, а сега и серийният убиец. Разумно ли е да обикаляш наоколо, докато те гонят двама касапи?
	Нещата бяха достатъчно сложни и без той да всява страх – направеше ли го, тя можеше спокойно да се брои за мъртва. Затова му възрази.
	— Руук, отказвам да живея, затънала в параноя. Единственият начин да ги спра, е като отида при тях и ги спра.
	— Великолепна логика – хапливо отвърна той. – Ако извадиш късмет, може да те сгащят едновременно. Тогава ще се наведеш и те ще се избият взаимно.
	Хийт прекъсна саркастичния му кикот, като го хвана за ризата и го дръпна встрани от останалите.
	— Ще го кажа само веднъж – аз така работя. По няколко неща едновременно. Живея опасно, налага се. Защо ли? Връщам ти цитата от Джон Ленън, Руук. Докато правя планове, стават убийства. Аз обаче си реализирам плановете и да, това включва разпита на хора от потенциален интерес като Алджернон Барет.
	 
	* * *

	Докато караше към центъра, Хийт се съсредоточи върху ритъма на чистачките в дъжда, за да се успокои. Руук я ядоса, но после се извини с обяснението, че се е уплашил при вида на оранжевия конец, свързан със снимката й. Ники му влезе в положението и дори си даде сметка, че докато вървеше към колата, оглеждаше прозорците и покривите още по-внимателно от преди. Дори гръмотевиците я стряскаха. Докато стигне до етажа, на който се помещаваше „Куонтъм Рикавъри“, тя беше решила, че по-късно ще трябва да се извини на Руук, че му се е сопнала.
	Асистентката на Джо Флин седеше в кабинета на шефа си на изключена лампа. Заради мрачния филтър на дъждовните облаци лъчите на слънцето отмиваха цветовете от големите картини по стените. Очите на младата жена бяха подпухнали от плач и Ники започна разпита внимателно и с разбиране. Въпросите й за заниманията, поведението и новите клиенти на частния детектив не хвърлиха нова светлина върху ситуацията. Графикът на Флин не се беше променял, отношението му – също, в живота му нямаше конфликти, спорове или заплахи. Единственото странно нещо беше, че айпада му – ценна бета-версия, подарък от „Епъл“, след като открил изгубен прототип – го нямаше и все още не се беше появил. Асистентката каза, че за последен път е говорила с Флин, когато преди няколко дни си е тръгвал от офиса. Не й се сторило странно, че оттогава не се е обаждал, защото понякога го правел, когато имал разследване. Наричал го „романтизмът в преследването на международни крадци на произведения на изкуството“ и накрая винаги се появявал – уморен, но готов да разказва какви ли не интересни неща.
	— Каза ли къде отива?
	— Нищо конкретно не каза – отвърна асистентката. – Имал среща с човек, който разполагал с информация за една открадната картина.
	— На Сезан ли? – попита Хийт и младата жена изненадано вдигна глава. Ники извади ксерокопието на „Момчето с червеното палто“.
	— Откъде разбрахте?
	Пристигна Рандъл Фелър и Ники му възложи да провери телефонните разговори, имейлите, интернет историята и банковите сметки. Той предложи да отложи малко тези неща и да я придружи на срещата й в Бронкс и когато Хийт отказа, той не се примири лесно.
	Докато пресичаше река Харлем, Ники преговори някои неща. Срещата й с Алджернон Барет преди месец беше напрегната и непродуктивна. Тогава беше потенциален заподозрян за убийството на майка й, който се криеше зад адвоката си, така че Ники го накара да избухне с надеждата така да го принуди да издаде нещо. Не се получи, така че този път, особено при положение, че не гледаше на него като на заподозрян в убийство, тя реши да изиграе доброто, любезно ченге и да види дали този подход няма да даде по-добри резултати.
	Ямаецът беше забогатял, идвайки в Ню Йорк в началото на 90-те – бил имигрант, който организирал незаконни залагания на конни надбягвания от будката си за храна. Жената, с която живеел, учела бизнес във „Фордам“, направила бизнес план за продажбата на карибските рецепти за подправки на Алджернон и след две години компанията му реализирала печалба над 1 милион долара, без изгледи да спре да се развива. Когато Хийт натисна звънеца, за да съобщи, че се намира пред индустриалната сграда на 123-та улица, железните порти, които се разтвориха през нея, я отведоха в генералния щаб на тази преуспяваща готварската империя.
	Когато ги откри, Барет и адвокатът му изглеждаха така, както преди месец, като се изключат дрехите. Облеченият с анцуг готвач-магнат седеше зад бюрото, нахлупил тюркоазенозелена шапка с козирка върху дългите до раменете му плитки. Седналата до него Хелън Миксит кимна на Хийт, без да става и тя пусна чара си в действие, като се усмихна и се ръкува и с двамата.
	— Благодаря ви, че ми отделихте време, сигурно сте зает. Забелязах, че на паркинга чакат много хора – персонал ли наемате?
	— Не е нужно да отговаряш – каза Булдога. – Детектив Хийт, казахте, че имате въпроси, свързани с идентифицирането на заподозрян. Да се придържаме към тях.
	Алджернон свали скъпите си слънчеви очила.
	— А, нямам нищо против. Нека да разбере, че не съм някой жалък тип, с когото може да се гъбарка. – Той се обърна към Ники. – Разширявам бизнеса. Тая работа с будките на колела е адска отживелица. Истината е в магазините-еднодневки и аз току-що получих разрешителни за някои от най-хубавите места в Ню Йорк. Вече няма да разчитам на социалните медии, тази седмица хората ще се натъкнат на мои магазини в „Гранд Сентръл“, на „Кълъмбъс Съркъл“ и Юниън Скуеър, до Емпайър Стейтс Билдинг и край всички стадиони. – Той отново си сложи очилата. – Търсите ли си работа?
	— Нищо не се знае, но ви поздравявам, г-н Барет. Задължително ще се отбия.
	Той се изправи и отвори чекмеджето на бюрото си.
	— Ще ви дам безплатен купон.
	Откри един – голям долар с неговата физиономия – и й го подаде, а Хелън Миксит й предложи да преминат към съществената част.
	— Първо, г-н Барет, не ви подозирам в нищо. Просто ми е нужна помощта ви, защото майка ми е преподавала пиано на дъщеря ви…
	— А, много мила дама беше Синтия.
	— Благодаря. Както и да е, искам да си спомните за онова време. Бихте ли ми казали дали някога сте виждали тези хора? – Тя заобиколи бюрото и му подаде снимки на Тайлър Уин, едната от 1999, другата от съвсем скоро. Той ги огледа подробно и поклати глава, но когато му подаде снимката на Салена Кайл, Хийт засече реакция.
	— Какво, г-н Барет, познавате ли я?
	— Не, но определено бих желал – похотливо се изкиска той. – Страхотно ще си изкараме двамката.
	— Грешите, повярвайте ми. – Тя извади последната снимка – онази на д-р Ари Уайс и Франсоа Сисон, лекарят на Уин в Париж, направена, докато двамата разговарят на задната седалка на паркирала кола.
	— Съжалявам – каза ямаецът. – И тях не ги познавам.
	— Значи приключихме – обяви Миксит и стана на крака. – При това напълно, нали? И ще оставите клиента ми на мира?
	— Абсолютно, само още един въпрос – кимна Ники и седна. Адвокатката също, но не преди да погледне часовника си. – Г-н Барет, помислете, моля ви. Помните ли да сте виждали майка ми с когото и да било преди или след уроците по пиано?
	Той наклони глава и се замисли, докато премяташе една плитка между пръстите си. Първо понечи да отрече, но после каза:
	— Знаете ли, помня един път… а го помня, защото много се ядосах. – Хийт деликатно отвори тефтера си. – А се ядосах, защото прекъснаха урока на малката ми Айиша. Виждате ли, него ден я заведох в апартамента на Синтия в Грамърси Парк, защото имах работа в Манхатън. Точно насред урока някой звънна на вратата, г-жа Хийт каза „Извинете“ и излезе в коридора, като остави момиченцето ми само, за да спори с някого отвън.
	— Чухте ли за какво спореха? – попита Ники и се наведе напред, изпълнена с очакване. Миксит реши да се намеси.
	— Детектив Хийт, било е преди десет години, как очаквате да си спомни за какво са спорели?
	— За пари – каза Алджернон Барет. – Когато някой говори за големи пари, това не се забравя.
	— Какви пари, можете ли да си спомните сумата?
	— Не само, че помня сумата, помня какво рече майка ви. – Ники спря да записва и се втренчи в него. – Г-жа Хийт каза „Двеста хиляди долара е нищо за вас, така че ме оставете на мира“.
	Барет току-що беше цитирал точната сума, получена от агент Калън от ФБР, за да може Синтия Хийт да подкупи информатора си.
	— Чухте ли още нещо?
	Барет се замисли и каза:
	— Само това си спомням.
	— Случайно да видяхте с кого спореше майка ми?
	— Вие шегувате ли се бе, госпожо? Чуя ли, че двеста бона са нищо за някого, задължително отивам да видя кой е. – Той сви показалец към основата на палеца си и погледна Ники през дупката. – Надникнах през ключалката. Приличаше на ченге.
	Хийт го очакваше, но по инерция попита:
	— Можете ли да го опишете?
	— Него ли? Не беше мъж, а жена.
	— Която приличаше на ченге? – Ники задраска името на Калън. – Можете ли да я опишете?
	Той пак се замисли.
	— Съжалявам… много отдавна беше. – Барет се засмя. – Твърде много трева изпуших оттогава.
	Адвокатката му бързо добави:
	— Това е просто метафора, не самопризнание.
	Същата вечер единственият отговор на Руук, когато Ники му предаде разговора си с Алджернон Барет беше, че умира от глад и настоява да вечерят като нормални хора.
	— Можем пак да сме отдадени – не, вманиачени – и въпреки това поне веднъж на ден да не ядем нещо, доставено в мазна торба и надписано с номер от меню, вместо с име на ястие.
	— Не знам – каза Хийт. – Много обичам 46. 11 може да си го задържиш.
	— За мен всичките имат вкус на номер 2.
	— Ммм.
	— Ще ти се реванширам – увери я той и го направи. Щом влязоха във френското бистро на Даниел Булуд срещу Линкън Сентър, вината на Ники по повод кратката почивка се изпари.
	— Освен това – отбеляза Руук, – пак можем да говорим за работа, стига да не го правим твърде гръмогласно.
	Седнаха на една празна маса в задната част на заведението и докато пиеха коктейлите си, той отбеляза:
	— Погледна ли надениците и френското сирене зад бара, виждам само консуматорските навици на Тайлър Уин и колко работа ми остава. Виждаш ли колко съм съсредоточен?
	— Хубаво е, че се откъснахме за малко от офиса – каза тя и закачи прасеца му с палеца на крака си под масата.
	— Всъщност е точно така. – Той остави чашата си и свъси вежди. – Липсва ми времето, което прекарваме заедно.
	— Нали работим заедно?
	— И да, и не, имам чувството, че играем за съседни отбори, вместо да работим в екип. Ти си вършиш твоите работи, аз – моите. Липсваш ми, липсва ми комуникацията ни. Искам да бъде както преди. Под което разбирам миналия месец.
	— И аз, но полицейската работа е такава, свиквай. Така е, когато всичко ти се струпа. Точно затова избухнах по-рано днес. Съжалявам. Плажът и Джанет Еванович обаче още ни очакват.
	— Както и сексът.
	— Разчитай на това. – Мобилните им телефони лежаха на масата пред тях и Ники ти отмести встрани. – Може тук, веднага. Искаш ли?
	— Следователю, моля ви – престорено укорително отвърна той. – Вие сте мишена. Дръжте се като такава.
	Поръчаха си скариди на скара и паста с агнешко и докато ядяха, Хийт му разказа за посещението си в „Куонтъм Рикавъри“.
	— Знаеш ли какво не ми излиза от главата във връзка с убийството на Флин? – попита той накрая.
	— Опааа, този тон ми е познат. Задвижват се зъбчатите колела на поредната конспиративна теория, съвсем ясно ги чувам.
	— Чуваш как един любопитен, непредубеден разследващ журналист хвърля светлина върху въпроси, които не могат да се избегнат. Например как убийството на Флин току-що свърза двата случая, които разследваш. И как Убиецът-дъга съвсем случайно е открил връзката между теб и Флин.
	— Руук, ти сериозно ли го нарече „Дъга“?
	— Стига де, дори серийните убийци се нуждаят от бранд. Както и да е, според мен истинската връзка може да не води от Флин към теб, а от теб към конспирацията на Тайлър Уин, каквато и да е тя. – Тя се усмихна снизходително, докато дъвчеше скарида. – Не ми се подигравай, вече го обмислих. Кажи ми, че на Тайлър Уин няма да му отърва, ако те убият.
	— Руук, твърде сложно е. Да убие четири души само за да стигне до мен? Я стига.
	— Тая проклета логика – каза той. – Е, поне го обсъдихме.
	— Не се чувствай виновен. Съгласна съм с едно – зададе много умен въпрос, откъде Дъгата е могъл да научи, че Флин има нещо общо с мен?
	— Дъгата – повтори той. – Запомня се.
	След като отнесоха празните им чинии, тя попита Руук дали Ярдли Бел някога е била подчинена на Барт Калън. Той отвърна, че не знае и Хийт му разказа за спора на майка й с жена с вид на ченге, на който бе станал свидетел Алджернон Барет.
	— Първо на първо, този ямайски галфон ли е най-надеждният ти свидетел? И второ – какво би означавало това? Сега твой ред ли е да фабрикуваш теории?
	И двамата се изкикотиха, но Хийт отвърна:
	— Никога не е сигурно кое какво означава, човек просто събира фактите и се надява, че накрая ще го отведат където i трябва.
	— Добре. Искаш ли да я попитам?
	— Не.
	— Защо не?
	— Не знам, просто не я питай.
	Той направи пауза и каза:
	— Може да попиташ агент Калън.
	— Не мисля.
	— Защо? Знам, че с него си говорите. Нали сте пили коктейли, докато бях във Франция? – Тя го изгледа и Руук каза: – Спокойно, не ревнувам. Хората постоянно ходят на работни срещи, дори в интимни барове като „Карлайл“.
	Ники се почувства раздразнена и леко уязвима, но се усмихна и рече:
	— Ти обаче не ревнуваш.
	Телефонът пред него иззвъня и на екрана изникна името на Ярдли Бел.
	— Идеално – каза Ники. – Хайде, вдигни.
	Той взе телефона, но й го подаде.
	— Явно някой се е объркал, това е твоят телефон.
	Щом го взе от ръката му, вибрацията разтърси нейната чак до китката. Тя прие обаждането и каза:
	— Тук Хийт.
	— Открихме го.
	На Ники й се зави свят и тя хвърли поглед към чашата си с мартини, давайки си сметка, че замайването не е от алкохола.
	— Кого сте открили?
	Докато изричаше думите, си даде сметка, че въпросът й звучи тъпо, при това точно пред Ярдли Бел, но тя търсеше нещо, за което да се залови, докато пред очите й причерняваше, а светът наоколо й все повече забавяше ход.
	Агент Бел отвърна:
	— Открихме Тайлър Уин. Кога можете да съберете хората си?
	 
	 
	 
	ДЕСЕТ

	 
	През тялото на Хийт премина вълна от адреналин, но тя не загуби самообладание. Обучението й надви емоциите и тя премина от ентусиазъм към логистика. Още преди да стане от масата, вече набираше радиодиспечера в 20-то, за да нареди на една патрулна кола да дойде да я вземе от ресторанта. Нямаше време да търси такси.
	Докато тичаха към вратата, Ники остана на телефона, за да изброи следователите, които искаше да се съберат в района, отцепен от Вътрешна сигурност в Ийст Сайд. Не й се наложи да мисли дълго – повика всички освен Шарън Хайнзбърг.
	През това време Руук се обади на детектив Раймър, който още беше в управлението и работеше върху проследяването на любимите стоки на Тайлър Уин. Докато с Хийт приключат разговорите си, патрулната кола вече завиваше по Бродуей, за да ги прибере.
	От обаждането на агент Бел бяха изминали по-малко от две минути, но на Ники те й се сториха като цяла вечност. От Вътрешна сигурност бяха изолирали 57-ма и „Сътън Плейс“ – тих жилищен район, който свършваше до един парк на брега на Ийст Ривър. Там имаше достатъчно място за подвижния команден център и бе възможен пълен контрол върху зоната. Хийт и Руук изскочиха от патрулната кола, щом тя стигна до кордона, и минаха между редицата фордове, пожарни и линейки, стигайки до бял фургон, където откриха агенти Калън и Бел. Ярдли ги забеляза и подвикна: – Съжалявам, че прекъснах любовната ви среща с полицейски истории.
	На Ники и се прииска да й зашлеви един. Да, тя може би просто се шегуваше, но спокойно можеше да става дума и за заядлива забележка от бившата на Руук. За втори път тази вечер Хийт изолира чувствата си в името на професионализма.
	— Агент Калън, агент Бел – каза тя. – Кажете ми какво става с мишената.
	Калън ги извика във фургона, който беше пълен с цялото оборудване, необходимо за изпълнението на стратегическа операция.
	— Много яко – отбеляза Руук. – Точно както в „Еър Форс Едно“. – Той мелодраматично се намръщи в опит да имитира Харисън Форд: – Разкарай се от фургона ми! – Забелязвайки втренчените им погледи, Руук рече: – Продължете.
	— Доколкото знаем – започна Калън, – скривалището на Тайлър Уин е в апартамент на четвъртия етаж на сграда до Първо авеню.
	Един младши агент, седнал пред компютъра, им показа сателитна снимка, чиято резолюция беше далеч по-висока от тези в Гугъл Ърт. Той я увеличи и им посочи сградата, а Калън продължи:
	— В тази сграда, както и в целия квартал, живеят основно богати възрастни хора.
	— Крие се пред очите на всички – каза Хийт.
	— Именно.
	— Какво означава „доколкото знаете“? – попита тя. – Има ли очевидци?
	— Не сме виждали мишената със собствените си очи, макар че наблюдаваме неотлъчно апартамента – обясни агентът и добави: – Освен това изпратихме техник, който се престори, че поправя охранителните камери. Така успяхме да влезем в системата, без да вдигаме тревога в случай, че Уин плаща на портиерите да го предупреждават.
	Калън направи знак на оператора и на екрана изникна видеозапис, замръзнал на изображение на Тайлър Уин, който слиза от асансьора на четвъртия етаж с тенис ракета в ръка.
	— Това ли е вашият човек?
	— Записът е от десет сутринта, това ли е последното му появяване?
	— Да. Прегледахме записите от камерите при всички изходи. Влязъл е и оттогава не е излизал.
	— Как го открихте? – попита Руук.
	— Благодарение на теб – отвърна агент Бел и го потупа по рамото. Ники забеляза, че ръката й се задържа там доста дълго.
	— Чудесно, но как?
	— Вчера ми даде идеята да проследим покупките му, нали помниш?
	— Естествено, в управлението само с това се занимаваме.
	— Което е очарователно – каза тя, като някак си успя да не звучи снизходително, не и докато говореше на Руук. – Но виж, тези неща ние ги правим насън. Всъщност точно така стана. Компютрите ни работят и през нощта и на базата на списъка ти с предпочитанията на Тайлър Уин накрая ни препоръчаха този адрес. Пратихме техниците да пипнат камерите и до обяд го открихме.
	— До обяд?! – изкрещя Хийт, неспособна да потисне надигналия се в нея бяс. – Шегувате ли се? Знаете още от обяд?! – Тя се обърна към Руук и видя, че той също е бесен, което само засили гнева й. – Влязохте в управлението, отнехте ни разследването, при това без да кажете на хората ми, че си губят времето, повторихте нашите усилия и сега очаквате да ви поднесем цветя в знак на благодарност, така ли? – Тя рязко се обърна към агент Калън. – Това ли наричате „кооперативно взаимодействие“?
	Преди Калън да успее да отговори, се намеси Бел.
	— Детектив Хийт, по-полека, ако обичате. Държите се
	като аматьор. Това, че знаем от обяд, няма никакво значение. Всяка секунда оттогава досега ни беше необходима, за да изработим логистичен план и да подсигурим нещата. Уин е там, ние сме тук и няма да го изпуснем. Освен това – Бел пристъпи към Ники, буквално и символично изблъсквайки Калън от пътя си, – аз го хванах. Захлупих го под буркана. Наистина ли се оплаквате?
	Ники замълча, докато гневът й се уталожи, и отвърна:
	— Не.
	Говореше сериозно – въпреки че й се месеше, в края на краищата Ярдли Бел успя. За един ден бе постигнала толкова, колкото Ники не успя за цял месец. Смешното беше, че й спомена за навиците на Уин само за да скрие шифъра на майка си. Ярдли не само го прие сериозно, но и откри човека, поръчал убийството на Синтия, за броени часове. Отново спокойна, Хийт погледна първо към Калън, а после към Бел и попита:
	— С какво мога да помогна?
	Специален агент Калън пристъпи напред, сякаш за да напомни на всички кой командва.
	— Можете да ръководите залавянето – оповести той и когато Бел се обърна, за да възрази, Калън продължи: – Вече използваме хора и ресурси от 17-то управление. Решението ми е да продължим да си сътрудничим с местната полиция, като възложим на детектив Хийт да ръководи операцията. Този разговор приключи.
	 
	* * *

	— Дума да не става, Руук, оставаш тук! – извика Ники, докато се връщаше от консултацията си относно плана за действие, а той я следваше по петите между дузина тежковъоръжени полицаи от Специалните части, облечени с черни униформи, балистични шлемове и ръкавици „Айрънклад“. Докато Хийт вървеше към отряда си от 20-то, които си обличаха защитните жилетки, писателят не изоставаше.
	— Нали искаше всичко да е както преди, Руук? Ами, това е, оставаш при колата.
	— Приятни спомени, а? – подразни го Очоа.
	— По-скоро смазани мечти – обади се Роули.
	— Хайде, Ники, стигнахме толкова далеч! Защо ме оставяш тук?
	— Вече сме го обсъждали – ще пречиш. Освен това е опасно.
	— Да, обаче този път съм добре защитен – каза той и дръпна ципа на сака си. – Обадих се на Раймър да ми донесе това. Та-дааа!
	След което Руук извади собствената си предпазна жилетка, на гърдите и гърба на която пишеше „Журналист“.
	— Шегуваш се – обяви Хийт, докато затягаше своята, а застаналият до отворения багажник на колата си Хелър попита:
	— Ей, какви са тия бродерии отпред, които приличат на две златни монети?
	— Тези ли? Награди „Пулицър“. – После Руук добави: – Има място за още няколко.
	— Предпазна жилетка с брокат? – обади се Шарън Хайнзбърг, която вървеше към тях, навличайки екипировката си. – Забравихте да ми се обадите, добре, че бях включила радиостанцията вкъщи.
	Разговорите секнаха и следователите продължиха подготовката си, без да я поглеждат. Всички бяха наясно с по-особеното й положение.
	— Детектив Хийт, може ли за момент? – Хайнзбърг я повика настрани и тихо каза: – Виж, не съм сляпа, давам си сметка, че ми даваш само скапаните задачи. Знам също, че това, че никой не ми се обади за днес, не е случайно.
	Хийт видя сълзите в очите й и си даде сметка за две неща първо, че Шарън също е наясно с положението си и второ, че няма време за това. Реши да бъде честна – поне за второто.
	— Шарън, моментът не е подходящ, нито пък мястото.
	— Уверявам те, че съм много в час, няма да съжаляваш.
	Ники реши, че това са последните две секунди, които може да си позволи да прахоса с Хайнзбърг и каза:
	— Приготви се.
	Множеството луксозни небостъргачи не превръщаха „Сътън Плейс“ в най-подходящия квартал за въздушни подкрепления, но докато нейният отряд тръгна пеша по 57-ма към входа на сградите „Клюга“, същите тези високи покриви осигуряваха обхвата, с който се хвалеше агент Калън. Вместо хеликоптер, горе пазеха снайперисти от полицията и Вътрешна сигурност, докато екипът на Ники тихо тичаше по тротоара. В същото време отряд от Специалните части, наречен „Херкулес“, се движеше огледално на тях по 58-ма, за да покрие задния изход. Когато преполовиха пътя и спряха на две врати от входа на Уин, Ники направи знак на хората си и те спряха, прилепяйки гърбове към каменната фасада на сградата, за да не могат да ги видят от прозорците над тях.
	— Тук Хийт, на позиция едно сме – прошепна тя в микрофона на рамото си.
	— Прието, Хийт на позиция едно – отвърна Калън от караваната. – Виждаме ви. „Херкулес“ също са на позиция едно.
	— Влизаме след една минута.
	— Разбрано – чу се гласът на водача на „Херкулес“.
	Ники вдигна показалец към отряда и зачака, като се опитваше да не мисли за предстоящата кулминация и всичко, което означаваше тя за нея. Сега не беше време за емоции. Трябваше да мисли само за две неща – споменът за тях я съпровождаше още от Академията. Във всяка зала, коридор и класна стая, дори на стрелбищата в мазето имаше табелки, които гласяха „Добрите ченгета винаги мислят за тактиката и прикритието“.
	Над главата й, зад гърба й и на съседната улица й бе осигурено най-доброто прикритие, на което някой някъде би могъл да разчита. След като обсъдиха логистиката със Специалните части и колегите от 17-то, планът на сградата изобразяваше не само тактическия достъп и резервните варианти, но и указваше как да обхванат всичко отвътре. Всеки полицай имаше задача още от момента на влизането и беше запомнил пътя до позицията си – щяха да имат хора навсякъде, от асансьорите до рецепцията, пощенската стая, фитнес салона, стълбищата и дори улея за боклук, ако г-н Уин решеше да използва такъв долнопробен път за бягство.
	А ако случайно му хрумнеше да скочи от четвъртия етаж и оживееше, долу го чакаше Шарън Хайнзбърг.
	Оставаха дванадесет секунди. Детектив Хийт пое глътка въздух, включи микрофона си и повтори онова, което беше казала, преди да тръгнат:
	— Пазете се, но се постарайте да го хванете жив. Искам да разбера върху какво работи.
	Когато часовникът й отмери точно една минута, тя спокойно изрече:
	— Тръгваме.
	И всички тръгнаха. Ако не бяха бронежилетките и автоматите в ръцете им, можеха да минат за балетисти. Детектив Раймър тихо избърза пред Хийт, както се бяха разбрали, показа значката си на пазача и остана при него, за да се увери, че той няма да се обади горе. Двойните стъклени врати се отвориха сами и един полицай от Специалните части ги подпря с торби, пълни с пясък. Ники нахлу във фоайето и извика:
	— Полиция, всички да излязат с вдигнати ръце и да застанат там, до детектив Фелър.
	Управителката и облеченият в костюм портиер се подчиниха и застанаха на полирания мрамор с удивени, притеснени изражения.
	— Не се плашете – каза им Ники. През задния вход обаче нахлу отряд „Херкулес“ и хукна по стълбите, което никак не успокои двамата служители.
	Управителката, на чиято значка пишеше „Карлота“, попита:
	— Нуждаете ли се от ключове за някой от апартаментите?
	Един глас отвърна „Вече си имаме“ и очите на Карлота се разшириха, когато тя се обърна и видя полицай от Специалните части, понесъл таран. Жената обаче се успокои, когато си даде сметка, че не се е обадил той, а детектив Очоа, който тъкмо беше взел ключа за А-4 от таблото. Въпреки това мъжът с тарана се качи в асансьора с Хийт и Роуч – за всеки случай.
	Малко преди вратата да се затвори, при тях се вмъкна Руук, навлякъл защитната си жилетка с надпис „Журналист“.
	— Четвърти етаж, моля – каза той, пренебрегвайки раздразнения поглед на Ники. – Продавам абонаменти за „Месечен журнал на подлеца“. Мисля, че в А-4 ще има интерес.
	— Това ти е за последно, Руук. Така, задачата ти е да стоиш тук и да държиш вратата отворена.
	— Нямате ли си подпори за това?
	— И ти ще свършиш работа.
	Хийт извади пистолета си и го насочи напред. На четвъртия етаж вратите се разтвориха и тя поведе отряда по коридора. Според плана полицаи от „Херкулес“ вече бяха заели позиция до отворената врата към стълбището и зад дивана до асансьора с насочени автомати, готови да ги прикрият.
	Без да говорят, те безшумно тръгнаха към последния апартамент, до чиято врата беше занитен матово стъклено квадратче, на което със синьо бе изписано „А-4“. Отвътре се чуваше тиха музика – от радиото или от MP3 плейър. На Хийт й се стори, че разпознава гласа на Били Холидей. Споменът за Париж, когато с Руук слушаха джаз, я докосна като приятен аромат от друго време.
	Тя коленичи до касата на вратата, а останалите заеха позиция. Очоа беше най-близо до топката и държеше ключа. Ники се напрегна и долови мъжки глас, който тананикаше в такт с музиката. Добре го познаваше – за пръв път го бе чула, макар и без да вижда собственика му, на един стар запис, на който му свиреше Моцарт, седнала до майка си. През изминалия месец почти всяка нощ го чуваше как нарежда на бившия й приятел да я бутне под следващото метро. Дори сега, въпреки ускорения си пулс, тя си спомняше как небрежно изговаря последните си думи, преди да я остави да умре в Призрачната метростанция. Гласът от другата страна на вратата бе изрекъл „Застреляй я, ако се наложи“.
	Хийт се обърна към останалите и докосна ухото си, за да им подскаже, че е чула Тайлър Уин. После вдигна три пръста – броенето започваше. Все още приклекнала, тя се извъртя към коридора, за да се увери, че мъжете и жените от „Херкулес“ я виждат.
	Тогава в А-4 избухна бомба. Подът се разтресе, от стените се посипаха картини, а сътресението събори Хийт по задник.
	 
	* * *

	Чифт ръце в черни ръкавици сграбчиха Ники за жилетката и я изправиха на крака. Един гигант от Специалните части я извади навън, влачейки я по коридора по-далеч от вратата. Остави я до асансьора при Руук и хукна обратно към апартамента, изблъсквайки Роули и Очоа, които прочистваха терена. Отвън бясно пищяха аларми, появиха се няколко уплашени наематели и Ники и останалите им креснаха веднага да излизат, като използват стълбите. Те не се нуждаеха от второ предупреждение. Хийт забеляза, че вратите на асансьора са затворени и си даде сметка, че слушалката се е изплъзнала от ухото й. Нагласи я и от нея се изля хаос от гласове:
	— Сапьорите се качват нагоре…
	— Парамедиците чакат сигнал…
	— Качваме стълби и помпи, чакаме сигнал…
	Хийт включи микрофона.
	— В коридора на четвъртия етаж няма ранени.
	— Прието, няма ранени – отвърна агент Калън.
	— Специалните части евакуират наемателите по стълбите, причакайте ги във фоайето и ги изведете през задния вход.
	— Във фоайето са – отговори той. – В момента оглеждаме горните и долните етажи.
	— Чух мишената в А-4, още не сме го видели. – Ники погледна нагоре по коридора и продължи: – Вратата все още е невредима.
	— Изчакайте сапьорите.
	— Ясно, чакаме.
	Тогава Ники най-сетне погледна Руук.
	— Добре ли си? – попита той.
	Хийт кимна.
	— Да, а ти?
	Вратите на асансьора се отвориха и оттам излезе сержант от Специалните части със защитен черен костюм с качулка, заобиколен от двама полицаи от „Херкулес“. Докато минаваха край тях, Руук каза на Хийт:
	— Вече определено имам чувството, че сме в „Междузвездни войни“.
	Всички чакаха на стълбите, докато героят-сапьор отваряше вратата в случай, че вътре ги очаква нов взрив.
	— Това какво беше, как мислиш? – попита Руук. – Уин дали е знаел, че идваме? Да не би да е правел бомба и да се е гръмнал по грешка? – Щом си даде сметка, че никой друг не говори, той също престана. – Млъквам.
	Всички зачакаха. Накрая Ники чу прословутото „Чисто е“… последвано от „Пратете парамедици, има пострадал“.
	— Жив е – каза тя и хукна по коридора, като включи микрофона си и каза: – Парамедиците да идват, бързо!
	Апартаментът беше двуетажен. Според плана, който беше запомнила, преди да тръгнат, долу имаше дневна, коридор, гардеробна, килер, кухня и столова, а горе – две спални и две бани. Хийт нахлу през вратата и зави наляво – сапьорът беше предал, че жертвата се намира в кухнята. Докато си проправяше път през синкавия дим, изпълнил коридора, Хийт направи знак на Роули и Очоа, които й пазеха гърба, да прегледат килера и гардеробната. На пет крачки от нея по паркета се лееше яркочервена кръв, но източникът беше зад ъгъла и не се виждаше.
	Щом зави, пред Ники се разкри сюрреалистична гледка. Сапорът, все още облечен с тежкия си защитен костюм, притискаше раната на врата на Тайлър Уин, от която струеше кръв. Хийт бързо прецени щетите – всички рани по тялото на стария човек бяха от кръста нагоре, от страната, която се бе оказала изложена на взрива. Ясно се виждаше, че той е избухнал на кухненската маса от другата страна на плота. Всичко там беше унищожено – кожените столове бяха на парчета, стъклата на огромните прозорци липсваха, осакатените, овъглени остатъци от щорите се вееха напред-назад, а масата от дебело стъкло беше станала на сол – късчетата покриваха целия под и искряха като натрошен лед. По-големите остри парчета се бяха пръснали навсякъде из апартамента, заедно с шрапнела в бомбата – винтове, пирони и лагери.
	Уин беше пострадал, стоейки в кухнята. Гранитният плот бе защитил долната част на тялото му, но горната приличаше на стек „Тартар“. Хийт коленичи до сапьора и посегна към гърдите на Уин, но отдръпна ръка, когато нещо остро одраска дланта й. Тя повдигна останките от ризата му и видя отчупеното острие на нож за хляб, който сътресението бе изстреляло в ребрата му.
	— Хийт – с мъка изрече той, но заради кашлицата се чу само „хиии“.
	— Идва помощ, дръжте се. Само се дръжте.
	Тя откри на пода една кърпа и почисти раната на челото му. Кожата се бе обелила толкова надълбоко, че черепът се виждаше. Раната на гърдите все още кървеше обилно, така че тя внимателно намести острието между пръстите си и притисна метала, доколкото смееше.
	— Да не беше…
	Уин отново се закашля.
	— Не се опитвайте да говорите.
	— Салена ли… беше? Тя… откри ли ме?
	— Дишайте, не говорете. Само дишайте и се дръжте. Вижте, ето ги парамедиците.
	Честно казано, Ники искаше той да говори, но повече искаше да оживее, за да говори много. Когато парамедиците го поеха, тя остана до тях, окървавена до лактите и коленете. Не искаше да го остави в случай, че кажеше още нещо, но това не изглеждаше вероятно. Въпреки че не беше лекар, Ники бе присъствала на достатъчно местопрестъпления с травми, за да разбира кога положението е ужасно по тона на медиците.
	— Не можем да го стабилизираме – обади се един от тях. – Трябва да го закараме в болницата, веднага.
	Хийт слезе с тях и се качи в линейката. Ако Тайлър Уин умираше, тя искаше да присъства. И да – да се увери, че този път няма да му се размине.
	 
	* * *

	Щом двойните врати се затвориха, той обърна глава към нея, вдигна ръката, чиито кости и жили не се показваха, и я повика по-наблизо. Тя се хвана за носилката и се наведе към чудовищното му разкъсано лице.
	— Съжалявам – каза той. Тя видя, че Уин започва да хлипа и положи длан на китката му. – Обичах майка ви. Аз…
	Той потисна риданието си и затвори очи, което я накара да мисли, че е умрял, но Уин отново ги отвори – бяха очи на дивак, пълни със сила и решителност, които черпеше бог знае откъде.
	— Продадох се. Те ме направиха богат. – Той болезнено си пое глътка въздух. – Само че ме накараха да върша ужасни неща. Толкова съжалявам. Накараха ме да…
	— Кои?
	— Той! – Старият шпионин изкашля името, плюейки кръв. – Дракона!
	Хийт си спомни – това беше човекът, на когото Салена Кайл се беше обадила от хеликоптера.
	— Кой е Дракона? – попита тя. – Това не сте ли вие?
	Уин бясно заклати глава. Усилието пресуши упоритостта в очите му и той премигна. После внезапно изкрещя:
	— Терор! Смърт, тук в Ню Йорк, масово убийство, по-лошо от… – Той шумно издиша и потръпна. – По-лошо от 11-ти септември. – Старецът се сви и с мъка преглътна. – Студено ми е.
	— И майка ми е разбрала? Затова ли вие…
	— Да! – избъбри той. – Толкова съжалявам. – Уин отново изхлипа и каза: – Тя за малко да ги спре.
	— А кой ги спря накрая? Никол ли? – попита Хийт. Стори й се логично, че приятелката на майка й се е намерила и е свършила убита в куфар.
	Главата на стария човек бясно се замята наляво-надясно.
	— Никой не ги спря.
	— Не разбирам. Кога е щяло да стане?
	— Не „щяло“ – поправи я той, а от раната на врата му шурна кръв, – а „ще“!
	— Какво ще, Тайлър, какво?
	Наложи се почти да опре ухо до устните му, за да чуе отслабващия му глас.
	— Масово убийство. Наближава.
	Тя се надигна, за да погледне лицето му и да се опита да разбере. И да повярва. Без да откъсва очи от нейните изпод разранените си клепачи, той кимна убедено.
	— Вие, Ники. Вие го спрете.
	Уин отново потръпна и с мъка си пое дъх. Хийт виждаше, че си отива и несправедливостта в това я вбеси.
	— Говорете, кажете ми! – Тя отново наведе лице към неговото. – Ти я уби, копеле проклето, и това няма да е нахалост! Говори! Кажи ми какво се задава! Кога?
	Старецът не отговори. Посегна към бузата й, но ръката му падна безжизнена на гърдите. Парамедикът се спусна да го съживи и за втори път в рамките на един месец Хийт наблюдава как тялото на Тайлър Уин се тресе от електрошоковата терапия. Също както преди, правата линия и съпровождащият я пронизителен звук възвестиха смъртта му. Разликата беше, че този път той наистина си беше отишъл.
	Парамедикът изключи машината и почука по стъклото зад шофьора. Той изключи сирената и намали скоростта, докато минаваха край „Кълъмбъс Съркъл“ на път към спешното отделение. Когато спряха пред болница „Рузвелт“, Ники погледна първо към трупа на стария шпионин, а после през прозореца. Ако Уин й беше казал истината, в момента някъде из града се спотайваше терористична група и вече правеше други планове.
	 
	 
	 
	ЕДИНАДЕСЕТ

	 
	Хийт остана до тялото, докато пристигна Лорън Пари, за да удостовери смъртта. Когато получи съобщение за станалото, тя гледаше мюзикъл на Бродуей, но веднага отговори, че ще отиде лично, тъй като е само на седем пресечки от болницата. Истинската причина обаче беше приятелката й и това колко важни са за нея тези събития, и нямаше нужда патоанатомът да я изрича гласно.
	— Д-р Пари, бихте ли се уверили, че е мъртъв – каза Руук, докато Лорън обличаше престилка върху вечерната си рокля. – Прободете го с дървен кол, ако се налага. Този човек има досадния навик да се връща от оня свят.
	Докато патоанатомът работеше, Хийт откри една празна операционна и разказа на Калън и Бел какво е разбрала в линейката. Барт Калън й зададе същите въпроси, както всички останали. Беше ли конкретен? Каза ли каква ще бъде терористичната атака? Каза ли кога? Или къде? Каза ли кой я организира?
	— Вижте, нищо не премълчавам – каза Ники. – Уин почина, преди да успее да ги издаде.
	— Колко досадно – включи се Руук. – Постоянно го прави, побърква те от напрежение и ритва топа, преди да си довърши разказа.
	Докато отговаряше, Калън започна да пише CMC.
	— Нещата станаха много сериозни. Веднага ще уведомя Отряда за борба с тероризма.      
	— На Тайлър Уин може ли да му се вярва изобщо? – попита агент Бел. – В крайна сметка, погледнете миналото му.
	— Сериозно ли говорите?!
	Хийт рязко се обърна към Ярдли. Може би причината беше стресът или този ужасен край и невъзможността всичко най-сетне да приключи, но в Ники внезапно се надигна страхотен гняв.
	— Вие наистина ли смятате да стоите насреща ми и да ми говорите – на мен — за неговото минало?
	Вместо да отвърне, агент Бел само я погледна продължително. После тръгна към вратата и спокойно каза:
	— Агент Калън, имам работа за вършене.
	Щом излезе, Калън каза:
	— Време е за малко почивка. Денят беше ужасно напрегнат. Още утре ще чуя докладите на всички, които участваха в операцията и искам и вие да присъствате.
	— Шегувате се, нали?
	— Стига, не позволявайте някакви дребнави кавги да ви изолират. – И двамата се обърнаха, за да наблюдават как Ярдли Бел пише нещо на своето блекбери, с гръб към големия прозорец. – Ники, имам нужда от вас. – След това, разчитайки реакцията й след твърде личния тон, добави: – О, що се отнася до онова, което ви споменах, забравете го. Това е нещо съвсем ново.
	— Благодаря ви – отвърна Ники, – но аз ще ви потърся, ако науча нещо ново. Очаквам същото и от вас.
	Докато вървяха към залата, в която работеше Лорън Пари, Руук попита:
	— Ники, за какво говореше Калън? Какво ти е споменал?
	— Руук, наистина ли искаш да ми помогнеш?
	— Само кажи.
	— Престани, става ли? И махни тая глупава жилетка.
	 
	* * *

	Хийт не си отиде вкъщи. Целуна Руук за довиждане въпреки нежеланието му да я пусне, помоли един патрул да я закара до 82-ра улица и поспа малко на дивана в стаята за почивка до общия офис. След краткия, но дълбок сън си направи кафе и го изпи, седнала в стола си пред белите табла. Умората всъщност й помагаше да мисли. Преди да се унесе, мозъкът й приличаше на клетката на приматите в зоологическа градина – в него беше твърде шумно заради безбройните подробности, а мислите й се мятаха от лиана на лиана. Опустелият офис й помогна да прогони маймуните. Когато Роули, Очоа и Руук се появиха рано сутринта, тя беше готова да сподели с отряда някои нови идеи. Една от тях й се струваше важна.
	— Тайлър Уин е мъртъв – започна тя, но спря, когато детектив Хайнзбърг реши, че би било много сладко, ако запляска с ръце. Никой не последва примера й и тя спря, изложена на погледите и мълчанието им.
	— Този път е сигурно – продължи Хийт, – но ние нямаме никакво намерение да се примирим. Всъщност онова, което ми каза той преди смъртта си, не само означава, че случаят не е приключил – започва нова фаза, която налага да удвоим усилията си.
	Докато отпиваха от кафетата си и дъвчеха гевреци, хората й си записаха последните думи на мъртвия шпионин.
	— Колкото и да е досадно, че разполагаме с повече въпроси, отколкото отговори, той все пак ни разкри нещо. От нас зависи то да се окаже достатъчно.
	Тя сама обърна внимание на въпросите, които знаеше, че си задават – онези, които бе чула от Барт Калън в спешното отделение преди няколко часа и които и тя беше обмисляла цяла нощ. Вече ги беше записала на бялата дъска зад себе си:
	 
	1) Какъв вид терористична атака?
	2) Кога?
	3) Къде?
	4) Кой я организира?
	 
	— Да започнем с онова, което знаем – къде. – Тя написа „НЮ ЙОРК“ до въпрос номер 3. – Доста е общо, но е някакво начало. Колкото до вида – след като става дума за по-сериозен удар от 11 септември, явно ще използват нещо по-мащабно от стрелби или коли-бомби, макар че не бива да се отказваме от нито един вариант. По този въпрос имам идея, към която ще се върна по-късно.
	С Руук се спогледаха и той леко се усмихна – знаеше, че тя бистри нещо.
	— Кой го организира? Кой знае? Вече съобщих на Отряда за борба с тероризма, те следят местните и чуждестранни терористични групи. Заеха се със случая, но да не се залъгваме. Чака ни много работа – завърши Хийт и сложи капачката на маркера.
	— Не каза нищо за „кога“ – отбеляза Раймър.
	— Именно тази част ме плаши. Мисля по въпроса, нека ви кажа докъде съм стигнала. – Тя седна на масата пред белите табла, разклати крака и погледна хората си, които не откъсваха очи от нея. – Можем да приемем, че смъртта на майка ми се дължи на факта, че е разкрила две неща – съществуването на терористичен заговор и това, че в него е замесен Тайлър Уин, който е предал ЦРУ. – Тя направи пауза, за да им позволи да го осмислят. – Макар че майка ми е била убита, намесата й явно е всяла известен смут. Явно е успяла да вербува шпионин в групата, един биохимик, който също внезапно е починал няколко седмици по-късно. Очакваме резултатите от повторната аутопсия, но засега аз приемам, че е бил екзекутиран. Всички ли сме на една вълна?
	Те замърмориха утвърдително, а Хийт се плъзна от масата и тръгна към предната част на помещението.
	— Явно замисълът е бил осуетен за десет години. Не знаем защо или как.
	— Може би смъртта на Ари Уайс е причината – обади се Руук. – Щом се е срещал с приятелчетата на Тайлър Уин в разни коли, както се вижда от снимките на частния детектив, явно е играл ключова роля. Случвало се е в много от революционните групировки, които съм разследвал. Ако един от лидерите умре или влезе в затвора, трябва или да спрат, за да се прегрупират, или да вербуват нов човек.
	— Напълно е възможно. Ако групата е малка, вътрешните борби и новите членове могат да я дестабилизират. – Тя видя, че Очоа вдига ръка. – Да, Мигел?
	— Същото се случва и ако ги наблюдават. Когато разследвах бандите и рекетьорите, го виждах постоянно. Започнеш ли да душиш наоколо им, минават в спящ режим.
	— Да – кимна Ники и развълнувано насочи показалец към него. – Точно за това говоря. Знам, че разследвахме това заедно, но позволете ми да преговоря основното. Майка ми бива убита, но нейна близка приятелка също е агент на ЦРУ – Никол Бернарден.
	— Замразената дама в куфара – обади се Роули.
	Ники си спомни поредицата от шокиращи разкрития. Как него ден отиде на Кълъмбъс авеню с мисълта, че ще разследва най-обикновено убийство – жертва, натикана в куфар; как се стъписа, когато си даде сметка, че куфарът е онзи, който бяха откраднали от апартамента на майка й в деня на убийството; и колко удивена беше, когато се оказа, че убитата е най-добрата приятелка на Синтия… която също е била шпионин на ЦРУ.
	— Правилно. Също като майка ми, Никол Бернарден е участвала в мрежата на Тайлър Уин. Нещо, което е разбрала, й е коствало живота, отново по заповед на Тайлър Уин. Това обаче е станало наскоро, след пауза от повече от десет години.
	Хийт мина зад масата и взе един кафяв плик.
	— Да си припомним някои неща от случая Никол Бернарден. Първо, по дрехите й имаше остатъци от мощен разтворител. Второ, така и не получихме токсикологичния доклад, тъй като Салена Кайл, съучастницата на Тайлър Уин, саботира токсикологичното изследване на тялото. Преди патоанатомът да успее да го повтори, някакъв тайнствен непознат поръча Никол да бъде кремирана.
	Ники вдигна очи, докато обръщаше страницата. Следяха я неотклонно.
	— Уин е имал и друг съучастник. Корумпирано ченге на име Картър Деймън. Когато открихме фургона му, вътре имаше не само кръв от Никол, а и следи от въпросния разтворител. – Тя млъкна за момент, отбелязвайки си с пръст докъде е стигнала. – Доста мислих защо един убиец би почиствал труп с лабораторен разтворител. Какво е искал да отстрани? И защо толкова се постара да саботира токсикологичните тестове и да унищожи тялото, за да не бъде изследвано по какъвто и да било начин? – Тя огледа стаята и видя, че всички очи са вперени в нея. – Внезапно ми просветна, че Никол Бернарден явно е влязла в контакт с нещо, докато е разследвала тайните занимания на Тайлър Уин. И мога да се сетя само за една причина съучастниците му толкова старателно да са изтрили следите.
	Тя затвори папката и се обърна към бялата дъска. Тъкмо взимаше маркера си, когато усети, че групата зад гърба й е достигнала до същото заключение. Двама души – вероятно Роуч – тихо промърмориха в един глас:
	— Маааамка му…
	Тогава тя записа хипотезата си до „Какъв вид терористична атака?“ с големи печатни букви.
	 
	БИОТЕРОР.

	 
	* * *

	Щом се извърна от таблото, капитан Айрънс се обади от мястото си в дъното на стаята.
	— Хийт, може ли за момент?
	Началникът на управлението затвори вратата, щом тя влезе в кабинета му, но не си направи труда да се нацеди зад бюрото, така че никой от двама им не седна. Това отлично устройваше Ники, която предпочиташе разговорът да бъде съвсем кратък.
	— Добра работна среща – каза той. – Успях да присъствам през по-голямата част.
	— Да, сър, забелязах.
	— Ще се радвам следващия път да ме предупредите, за да не разчитам на късмета си.
	— Разбира се – излъга тя и решавайки, че това е всичко, понечи да си тръгне, но той каза:
	— Жалко за Тайлър Уин – хванахте го, но той остави куп неясноти след себе си. От друга страна, след като този случай приключи, ще можете да се съсредоточите върху Дъгата.
	— Определено не е приключил, капитане. Присъствахте на работната среща – вече става дума за биотерор.
	— Което е работа на Вътрешна сигурност. Казвам ви, Хийт, ако Дъгата увесваше цветни конци от моята снимка, щях да му обърна сериозно внимание.
	— Сър, нека ви успокоя – в състояние съм да се справя и с двата случая.
	Ушите му почервеняха, а на бузите му избиха морави петна.
	— Изобщо не съм спокоен. Може всички списания и телевизии да ухажват вас, но това все още е моето управление и ви нареждам, че след като заловихте Уин, случаят отива при федералните. Ако не – е, вече съм ви отстранявал веднъж. Искате ли да ви го припомня?
	Хийт се върна на бюрото си, като едва успяваше да овладее гнева си. Строго погледнато, Уоли Айрънс имаше право. Случаят се беше разраснал отвъд обикновено убийство и заповедта на шефа й да се съсредоточи върху работата в това управление имаше смисъл. Ники обаче не търсеше смисъл – тя искаше да довърши задачата. На карта бе заложен животът на хиляди хора в Ню Йорк. Хийт се запита кое я мотивира по-силно – задължението да спре терористите или отговорността да завърши делото на майка си?
	Реши, че двете неща са еквивалентни и обмисли едно обаждане, което би предпочела да избегне.
	— Ники Хийт, толкова съм доволен – каза Барт Калън.
	— От името на Вътрешна сигурност ви благодаря, че ще дойдете.
	— Няма за какво, специален агент Калън – отвърна Ники с надеждата, че като спомене титлата му, ще успее да пресече излиянията, преди да са започнали.
	— С какво мога да ви услужа? – попита той и Ники му обясни.
	Малко след това чу как телефонът в кабинета на Айрънс иззвъня и се обърна, за да наблюдава шефа си през стъклото, докато Калън му прилагаше Федералната хватка. Уоли кимаше като играчка с ключе, но не изглеждаше доволен. Беше й все едно – щеше да се постарае да бъде доволна и за двама им.
	Час по-късно детектив Хийт се изправи пред Командата за борба с биотероризма в бункера на Министерството по вътрешна сигурност на САЩ, който се намираше шест укрепени етажа под наземното ниво на Варик стрийт в Манхатън. Застанала пред смесената група от военни, полицаи и разузнавачи, включително Калън и Бел, тя им разказа как е станала част от разследването посредством един единадесетгодишен случай, както и какво се беше случило през месеца, предшествал последните думи на Тайлър Уин в линейката.
	Спомените й бяха кристално ясни, така че тя говореше, без да се консултира със записки, като в общи линии повтори онова, което бе разказала на отряда си сутринта в 20-то. Не използваше бяло табло и малко се стресна, когато периферното й зрение засече големия плосък екран зад гърба й, който се изпълваше с текст, докато тя говореше. Една от секретарките в дъното на стаята правеше пауър пойнт презентация в реално време. „Ресурси“, каза си Хийт. „Ето какво имат предвид под ресурси.“
	Задаваха й въпроси, най-вече за подробностите, които бе решила да им спести и тя отговори искрено, без да спомене само едно нещо – шифърът. Щом седна на мястото си, Купър МакКейнз, командирът на Отряда за борба с тероризма към Нюйоркската полиция, каза, че приема логиката, която я бе довела до извода, че става дума за биотероризъм. Останалите се съгласиха и след протоколната уговорка да не пренебрегват другите възможности, групата се насочи към практически действия. Думата взе специален агент Калън, който ръководеше съвещанието, и изброи най-основните неща.
	— Най-важният ни приоритет във връзка с този удар са въпросите какво, къде и кога. Моля ви да гледате и да слушате много внимателно, когато разговаряте с информаторите си, и да преосмислите всички налични данни в контекста на тази заплаха. Разбира се, ние държим да се съсредоточим върху групите в списъка с чуждестранни терористични организации, започвайки от Ал Кайда и нейните братовчеди Хизбула, Муджахидините, ФАРК, Сендеро Луминосо и така нататък.
	— Ами списъкът с местните? – попита мъж с кафяв костюм, папийонка и катинарче, който приличаше на университетски професор.
	— Не е за пренебрегване, особено ако се е сформирал нов съюз, за който не знаем, но Тайлър Уин е бил кадър на ЦРУ и това ме навежда на мисълта, че по-важни са чуждестранните групи. Само че… – Той вдигна пръст, за да привлече вниманието им, – всички сме виждали как двама чуждестранни студенти с химически комплект за игра и списък с покупки от железарията се превръщат в заплаха.
	— Спектърът стана доста широк – отбеляза професорът.
	— Значи трябва да действаме сръчно – отвърна Калън. – И бързо.
	Докато Кризисният щаб се изпразваше, Хийт изчака Калън на вратата и каза:
	— След като всички сме съгласни, че става дума за биотероризъм, има една следа, която искам да проуча. Предупреждавам ви предварително, защото ако си спомняте, преди възникна проблем. Става дума за Ваджа Николадзе.
	— Забравете за Николадзе, детектив Хийт – каза Ярдли Бел, намесвайки се в разговора. – От него нищо няма да излезе.
	Изражението на Ники подканяше Калън да се намеси, но той явно се беше уплашил от другия агент, така че Хийт отвърна:
	— Не и според мен. Нека ви изброя причините, агент Бел. – Ники задържа погледа й и започна да свива пръстите си един по един. – Николадзе е отличен биохимик. Той е чужденец, беглец от бившата съветска република Грузия.
	— Боже мой, вие сериозно ли ми рецитирате биографията на Ваджа Николадзе, сякаш не я знам?
	— Освен това – продължи Хийт, – майка ми го е шпионирала.
	— Ето какво трябва да знаете за Николадзе – каза агент Бел. – Той от години е продуктивен, достоен за доверие информатор. Освен това работи в организация, чиято цел е демилитаризирането на науката. Майка ви явно го е използвала като източник на информация.
	— Вие сте били свръзката на майка ми с ФБР по онова време – каза Ники на Калън. – Такива ли бяха отношенията им?
	— Наистина не бих могъл да ви кажа, нямам представа.
	— В такъв случай искам да проуча.

 	— Не, искате вие да сте права, а аз да греша – каза Ярдли. – Престанете да губите време.
	Бел излезе и Калън каза:
	— Хийт, може би действително има по-продуктивни разследвания, на които да се посветите.
	— Това ми звучи като заповед. – Калън не отговори, освен е усмивка, и Ники каза: — А аз се тревожех, че се присъединявам към екип, раздиран от постоянни кавги. Колко глупаво от моя страна.
	 
	* * *

	Когато Хийт се върна в управлението, капитан Айрънс демонстративно й обърна гръб и се вторачи през прозореца. Тя реши, че все някак ще го преживее и седна на бюрото си, включи монитора и започна да чете електронната си поща. Имаше няколко доклада от екипа й относно серийния убиец, но повечето съобщения бяха пълни с показания, взети от хора, които се представяха за Дъгата. Ники се съсредоточи върху докладите, докато разбъркваше кофичка кисело мляко с ягоди.
	— Аз пък ядох истинска храна за обяд – обади се Руук и тя побърза да премести няколко папки, преди да е успял да седне върху тях. – Хич не си падам по кисело мляко на крак.
	Към тях се присъединиха и Роуч, подавайки си баскетболна топка – стар навик, който им помагаше при размяната на идеи.
	— Писателят много се цупи – обади се Очоа, но Руук пренебрегна и двамата и продължи да бъбри за обяда си.
	— Хапнах салата с морска храна в „Оушън Грил“ на „Кълъмбъс“.
	Роули хвана топката, хвърлена от Очоа.
	— Муси се, защото ти отиде във Вътрешна сигурност без него.
	— Бяла покривка и истински сребърни прибори. – Руук се наведе към нея. – Извинявай, тая пластмасова лъжица да не е спукана?
	— Руук – каза тя. – Наистина ли си сърдит?
	— Не, защо да съм сърдит?
	— Повярвай ми, досега ни е пилил, сърдит е – каза Роулз и подаде топката на Руук, който се дръпна, вместо да я хване.
	Докато Очоа я вадеше изпод едно бюро, той изплю:
	— Добре де, не съм ходил в „Оушън Грил“. Изгубих си апетита. Било е команда, Ники! Как можа да отидеш на среща с команда без мен?!
	— Достъпът е ограничен.
	— Това кога ме е спирало? – попита той и ако ставаше дума за някой друг, думите му щяха да прозвучат като кухо перчене.
	Детектив Очоа рече:
	— С партньора ми си мислехме за фургона, в който открихме следи от почистващ препарат и кръвта на Никол Бернарден. И ние не сме обядвали.
	— И какво ви хрумна?
	— Така, слушай – каза Роули. – Да предположим, че докато е проучвала какво замисля Тайлър Уин, Никол Бернарден е влязла в контакт с някакъв биологичен токсин, точно както каза ти. Онзи, който я е хванал да рови и я е убил, явно се е притеснявал, че по тялото й може да има следи от заразата.
	— Така че са почистили трупа, преди да се отърват от него – продължи Очоа. – Не са искали да ги разконспирират.
	— И тъй като във фургона на Картър Деймън има както следи от кръвта на Никол, така и остатъци от лабораторен разтворител – намеси се Роули, – смятам, че е разумно да приемем, че са използвали камионетката, за да закарат тялото й от мястото, където е била убита, до мястото, където са я натикали в куфара. Мислим, че ако успеем да разберем откъде е минал Деймън в нощта на убийството…
	— Може да намерим лабораторията за биологично оръжие, която е открила Никол – каза Хийт и мислено добави едно „може би“, но чувството й харесваше. Тази дребна подробност можеше да доведе до пробив.
	— Как бихте могли да разберете откъде е минал фургонът? – попита Руук, а детектив Фелър се обади от бюрото си:
	— От Вътрешна сигурност нали слагат камери, с които засичат номерата на колите на важни пресечки, за да могат да проследят подозрителните коли на влизане в града?
	— Така е, те ще имат видеоархив – кимна Роули. – И те, и Нюйоркската полиция.
	Хийт си спомни за преживяването в бункера и каза:
	— Започнете с полицията.
	— Толкова добре ли мина срещата? – попита Руук, а Роули и Очоа се отправиха към бюрата си, за да се заемат с новата задача.
	— Млъквай – отвърна тя, криейки усмивката си в киселото мляко. – Остави ме да си изям обяда.
	— Ама разбира се. Междувременно нека ти кажа какво си мислехме с партньора ми. Моят, естествено, е въображаем, затова съм толкова доволен, че се върна.
	— Руук, от реалността ли се опитваш да се откъснеш, или имаш да казваш нещо?
	— Мисълта ми е, че не разбирам защо, след като е имал толкова международни връзки, Тайлър Уин не се е изнесъл в момента, в който го обяви за издирване.
	— Просто е – искал е да завърши замисъла си.
	— Тук не съм съгласен. Какви бяха първите му думи след взрива?
	— Попита ме дали е била Салена Кайл.
	— Не, искам точния цитат, детектив Хийт.
	Хийт си представи стареца, проснат на кухненския под. Сякаш в главата й се прожектираше филм.
	— Каза „Салена ли беше? Тя намери ли ме?“
	— Виждаш ли – кимна Руук. – Това не е просто важно, а грандиозно.
	— Прав е – обади се Рандъл Фелър, неспособен да устои на изкушението да се включи. – Звучи така, сякаш се е криел от съучастницата си.
	— Ако Салена Кайл се е обърнала срещу него – продължи Руук, – а той се е укривал в Ню Йорк, това може да значи, че собствената му организация го е низвергнала и не е имал възможност да избяга от страната незабелязано. Виждал съм такива неща, нали имам приятели европейски шпиони. Днес си в центъра на събитията, а утре се криеш по кофите за боклук и не смееш да се покажеш или да се качиш на самолета.
	— Въпросът е защо внезапно са решили да го убият? – попита Фелър.
	— Надявам се да разбера – каза Хийт. – Може би са се настроили срещу него, защото аз оцелях. Когато излязох от метрото жива, чичо Тайлър се е озовал на нечий списък с мишени, защото ако го бяхме хванали, може би щеше да издаде съмишлениците си.
	— Напълно прилична причина – каза Руук, – която обяснява защо Салена не е избягала. Трябвало е да го убие.
	— Както и мен.
	— Ето пак – отбеляза Руук и намигна на Фелър, а после се обърна към Ники. – Винаги все за теб става дума.
	— Мислите ли, че го е убила Салена Кайл? – попита Шарън Хайнзбърг. Рандъл Фелър не беше единственият, който не успя да се удържи, но това да се включи в нещо не беше типично за Хайнзбърг. Може би наистина се опитваше да се промени.
	— Кайл определено е начело на списъка – отвърна Хийт, а Фелър свъси вежди.
	— Тя не предпочиташе ли отровата?
	— Най-добрият избор е ефективният – каза Ники.
	— Сигурни ли сме, че той не е сглобявал бомба, която се е взривила? – попита Фелър. Хийт поклати глава.
	— В апартамента нямаше материали за бомба.
	— Ама моля ви се! – престорено се възмути Руук. – Говорим за „Сътън Плейс“, там не е разрешено!
	— Според записките на портиера до апартамента му е бил доставен пакет – обясни Хийт. – Местна куриерска служба, вероятно фалшива.
	— Щом не се е намирал точно до взрива – каза Руук, – явно не е било нужно да го отвори.
	— Значи е бил с таймер или са го активирали дистанционно. – Хийт отново прегледа пощата си. – Все още чакам новини по въпроса от сапьорите и „Събиране на доказателства“.
	— Много работа ти се е събрала – каза детектив Хайнзбърг. – Искаш ли аз да им се обадя и да видя какво е станало?
	Ники се радваше, че най-слабото звено се опитва да се поправи и прие. Дали заради най-обикновена вина, дали за да си докаже, че може да жонглира, тя посвети остатъка от деня на Дъгата. Накрая се предаде и също започна да нарича така убиеца, но след няколко часа си даде сметка, че това е единственият напредък, отбелязан от разследването. След като остана доволна от усилията на отряда си, Хийт си позволи една глезотийка. Не можеше да устои, въпреки че знаеше, че ако изпълни намерението си, вредата ще е повече от ползата.
	— Ало, обажда се Ваджа – каза мъжът от другата страна, чийто мек глас и евразийски акцент я караха да си го представя как рецитира поезия в кафене в Тбилиси.
	— Д-р Николадзе – приветливо отвърна Ники, стараейки се да звучи небрежно. – Тук Ники Хийт. Как са кучетата? – Вслуша се и чу бриза, идващ от Хъдзън, както и далечния лай на неговите грузински овчарки. – Тази зима ще ви видя ли в Уестминстър?
	— Вече проведохме този разговор. Приятна вечер.
	Телефонът изпращя, излая куче и връзката прекъсна. Тя вдигна очи от айфона си, стресната от Руук, който беше облякъл спортното си сако и премяташе куриерската си чанта през рамо.
	— Имам още поне час-два работа – каза му Ники.
	— Да, досетих се – отвърна той и нагласи дръжката на чантата така, че да не прежули врата му. – Обадиха ми се, отивам на среща. Ще пием коктейли и вероятно ще остана да вечерям.
	Стомахът на Ники се сви и тя си го представи с Ярдли Бел на някое от любимите им места. „Булуд“, „Балтазар“ или „Нобу“. Или още по-зле – в някой от ресторантите, които бяха посещавали двамата с бившата му приятелка.
	— Става дума за списанието – обясни той.
	— Надявам се новините да са добри.
	— Ще видим. Агентката ми е уредила среща с някакви филмови продуценти от Касъл Рок. Искали да говорим за филм, базиран на материалите за Хийт, нищо сериозно.
	На Ники почти й се прииска да ставаше дума за вечеря на свещи с Ярдли, която му пъха ягоди в устата.
	— Ти шегуваш ли се? Филм? Базиран на моите… материали?
	Тя изплю думата с омерзение. Общият офис вече беше почти празен, но за всеки случай Ники не повиши глас.
	— Стига де, това са само приказки. Срещаме се, говорим – като танц е. Нищо няма да се реши, без първо да го обсъдя с теб. Имаш думата ми като представител на пресата.
	Той се засмя, опитвайки се да я развесели, но тя махна с ръка, пренебрегвайки темата за момента. Идеята все още я притесняваше, но Ники предпочете тактическото отстъпление, защото не би могла да понесе напрежението от още един конфликт. Знаеше обаче, че сблъсъкът просто се отлага.
	— Разбирам, да, добре. – Хийт стана и го прегърна. – Снощи спах тук, така че днес ще си легна веднага. Да се видим сутринта.
	Той се наведе, тя го целуна скромно, като за в офиса, наблюдава го, докато излезе, седна и не помръдна пет минути, докато успее да се успокои.
	 
	* * *

	Преди да се прибере, Ники си купи храна за вкъщи от „Дюкс“ и докато ядеше макарони и свински ребра, удобно седнала пред телевизора, погледа малко бейзбол. След като се изкъпа, се уви в едно одеяло, сви се на дивана и се опита да остане будна. Сънят обаче я надви.
	Събуди я телефонът. Тя намали звука – даваха коментар от студиото – и вдигна. На дисплея пишеше „Скрит номер“.
	— Сигурно сте си дали сметка, че вие сте следващата – каза гласът на Дарт Вейдър.
	Ники подскочи, сърцето и заблъска. Изправи се и се уви в хавлията – първичен рефлекс.
	— Звъните след работно време – нахакано отбеляза тя, опитвайки се да замаскира уязвимостта си. Обаждането на личния й телефон си свърши работата – беше се стреснала.
	— Използвам максимално времето – каза той. – Кой знае колко часа ви остават? Е… – изкиска се убиецът. – Всъщност аз знам.
	— Ще останете разочарован.
	— Възможно е – каза той и Ники долови искреност в гласа му въпреки електронната деформация. – Вие сте предизвикателство, Хийт. Както казах, по-умна сте от останалите. – Той замълча за миг и добави: – Но знаете ли какво? Точно затова се учудвам.
	— Какво искате да кажете?
	— Още не сте разбрала. Това искам да кажа.
	И той затвори.
	 
	* * *

	Хийт имаше чувството, че трябва да направи нещо, но какво? Ако се обадеше да съобщи на Айрънс, той щеше да й прати охрана или още по-зле – да я отстрани, както беше направил преди месец, когато я принуди да излезе в отпуск. Хрумна й да се обади на Фелър или на Роуч – и тримата й бяха показвали какво означава да можеш да разчиташ на друго ченге – само че не искаше да ги тревожи и да ги отвлича от работата им. По същата причина не се обади и в кварталното управление. От 13-ти участък вече бяха пращали патрул, за да пази пред вратата й, но това можеше да стигне до капитан Айрънс. Руук? Тя погледна часовника си. Беше почти единадесет часът.
	Набра номера му, знаейки, че ще получи по-скоро компания, отколкото защита, но и това й стигаше. Той вдигна след третото иззвъняване.
	— Ей, какво става?
	Звучеше приглушено – така се държеше, когато се намираше на място, където не можеше да говори.
	— Моментът неподходящ ли е?
	— Не, нищо подобно. – Тя долови дрънченето на сребърните прибори и част разговора, нещо като „Нейтън би бил идеален за ролята, ако се окаже свободен“.
	Ники усети, че Руук закрива микрофона с ръка, а после той каза:
	— Приказваме си с хората от Касъл Рок. Може ли да ти се обадя след десетина-петнайсет минути? Будна ли ще бъдеш?
	— Няма проблем, не си прекъсвай срещата. Само исках да ти кажа „лека нощ“.
	— И на теб.
	Тя долови нежеланието му да звучи вдървено и разочарованието му, че въпреки това не е успял.
	— Ще се видим утре в офиса – каза Хийт. Само гласът му й бе достатъчен, за да се поуспокои. Провери предната врата и всички прозорци, после си легна, оставяйки пистолета си на пода до нощното шкафче.
	Обзе я сладко изтощение и тя се унесе в сън. В седем я събуди телефонът й – беше получила имейл. Ники се надигна на лакът, за да го прочете – агент Калън я молеше да проведат конферентно обаждане същата сутрин. Тя потвърди, после отново се отпусна назад и се протегна, поемайки си дълбоко дъх. Прищя й се снощи да беше помолила Руук да дойде. Обърна се да погледне възглавницата му и скочи, треперейки от ужас заради онова, което зърна там.
	Снопче оранжев конец.
	 
	 
	 
	ДВАНАДЕСЕТ

	 
	— Кажи ми, че се шегуваш – каза Руук. – Позволила си на някакъв убиец да ми пипа възглавницата?!
	Хийт се засмя за пръв път от дни насам. Когато смехът заседна на гърлото й и тя преглътна сълзите си, той я прегърна, а Ники се притисна към него, обвивайки гърба му с дългите си ръце и притискайки буза към гърдите му, само заради милостта да чуе любящо сърце.
	Зад тях някой прочисти гърлото си – на вратата на апартамента стоеше Бениньо ДеХесус от екипа по събиране на доказателства, а зад него чакаха хората му, облечени в лабораторни гащеризони, найлонови терлици, ръкавици и маски. Руук каза:
	— Страшни костюми, деца, обаче последната група обра всичките бонбони.
	ДеХесус още не си беше сложил маската, но дори тя не би успяла да прикрие сериозността, която излъчваше заради повода за тази визита. Той поздрави Ники много сърдечно, но нито един от двама им не понечи да се ръкува заради процедурата – нищо не биваше да се замърси.
	— Радвам се, че дойде ти – каза Хийт, и то не за пръв път. Не познаваше по-добър специалист по уликите от Бениньо и когато съобщи за взлома, помоли да изпратят него.
	— Като начало ми разкажи как прекара нощта. – Той извади голям разчертан скицник и сръчно нарисува план на хола, дневната и кухнята. – Кажи ми откъде мина и какво пипа от прибирането си до сега, колкото и тривиално да ти се струва.
	Хийт му разказа всичко, чувствайки се неловко, че за разнообразие тя е свидетелят. От време на време Бениньо отбелязваше нещо в скицника и когато направи снимки на конеца, който още лежеше на възглавницата, той я попита дали е забелязала нещо в апартамента да е било местено.
	— Преди или след като си си дошла – уточни той.
	— Преди ли? – учуди се Руук, но после го разбра. – Боже господи.
	Беше си дал сметка, както и Ники, след като откри конеца, че Дъгата може би се е криел в апартамента, когато се е прибрала с храната от „Дюкс“, и я е изчакал да си легне, като дори се е обадил от килера или от банята.
	— Преди това не забелязах нищо – каза тя. – Както и тази сутрин, като се изключи фактът, че охранителната ми камера беше изключена – първо нея проверих. Абсолютно нищо не беше местено.
	— Ако има нещо, което може да бъде открито, ще го открием – отвърна ДеХесус. Хийт и Руук потеглиха към управлението, а екипът се хвана за работа. Ники спря в коридора, за да хвърли последен поглед на апартамента си, представяйки си как серийният убиец е обикалял етажа, докато тя спи, и когато се качиха в асансьора, каза на Руук, че вече знае какво се има предвид под фразата „Чувствам се така, сякаш някой минава над гроба ми“.
	Руук натисна бутона за фоайето.
	— Хайде вместо това да се повозим.
	Комиците в управлението явно бяха изпразнили килера, защото когато Хийт и Руук влязоха в офиса, всички следователи лежаха на бюрата си с възглавници под главите. Хуморът им я стопли повече от всяка прегръдка и тя им отвърна в същия дух.
	— Така си и мислех. По улиците вилнеят убийци, защото вие спите на работното място.
	За да им покаже, че е време да приключат с майтапите, тя занесе кафето си отпред, без да си прави труда да спре при бюрото, и останалите се събраха около нея за сутрешното съвещание.
	— Очевидно трябва да поговорим за Дъгата – започна тя, докато хората й нареждаха столовете си около белите табла. – Първо обаче имаме новини за бомбата у Тайлър Уин. Детектив Хайнзбърг, свързахте ли се със сапьорите и „Събиране на доказателства“?
	Лицето на следователката остана безизразно.
	— Ъъъ…
	— Не ме изпълваш с увереност, Шарън.
	— Не, не, говорих с тях – каза тя, посягайки към грамадната дамска чанта на пода. – Просто ме изненада и не бях сигурна, че записките ми са у мен.
	Хийт я изчака да извади тефтера си.
	— Трябваше да ги попиташ как е била задействана бомбата, с таймер или с дистанционно.
	— С таймер – отвърна тя, без да отваря бележника си.
	— Благодаря.
	Хийт записа отговора в полето на Тайлър Уин и премести таблото встрани. Докато Роули и Раймър поставяха на негово място тези за серийния убиец, Ники разказа за обаждането на Дъгата и за това, че той е бил в спалнята й.
	— Твърдият диск, свързан с камерата-червило над вратата ми липсва, а домоуправителят не е пускал никого в апартамента ми.
	— Онзи нахалства – каза Очоа.
	Детектив Фелър изобрази пистолет с двете си ръце.
	— Бих искал да му пусна един куршум.
	— В случай, че някой е пропуснал да забележи – каза Ники, – той не ме уби, когато имаше възможност за това. Смятам, че Дъгата много държи да си играе игричките.
	— Състезава се, иска да докаже, че е по-умен от всеизвестната Ники Хийт. – Щом Малкъм спомена известността й, Хийт размени кратък поглед е Руук. – Вероятно това го възбужда. Ако те надхитри… – Следователят си даде сметка накъде води тази мисъл и приключи с: – Извинявам се.
	— Няма нищо, Мал – каза Хийт. – Мисля, че всички знаем какъв е залогът.
	— Как само те предизвиква – отбеляза Рейнълдс, вдигайки възмутено вежда. – Включително с различните чорапи на Джо Флин. Самотният чорап?
	— Да, това всички го разбрахме. Това е цената животът ти да е изтипосан по вестниците. – Този път Ники не погледна Руук, а се обърна към Фелър. – Рандъл, имаме ли представа как е успял да разбере, че Джо Флин има нещо общо с мен?
	— Още не, но работя по въпроса.
	— Тая Дъга – обади се Роули, – явно е някакъв зъл гений. Що за мозък би успял да стигне от Конклин чак до теб?
	— Не мисля, че е постъпил така – обади се Руук.
	— Ало, г-н Пулицър – възрази Малкъм. – Според мен конците казват друго.
	— Зависи от кой край тръгваш, нали? – Руук пристъпи към дъските. – Понякога, когато играех на „На шест градуса от Марша Мейсън“, аз хитрувах. Не се гордея с това, но го правех. И знаете ли как? Не си избирах някоя знаменитост, от която да стигна до Марша Мейсън, а започвах от Марша Мейсън и се придвижвах назад. – Той направи пауза и видя, че те започват да схващат. – Дъгата още от началото е знаел, че иска да се състезава с детектив Хийт, така че е започнал от нея и е установил връзките в обратна посока. – За да илюстрира мисълта си, той посочи към Ники, после към всяка от жертвите, но в обратен ред. – От Хийт към Флин, към Дъг Дървеницата, към Бъркоуиц и Конклин… когато се движиш назад, е по-лесно. И докато стигнеш до Конклин, изборът става почти случаен.
	— Не е толкова случаен – каза Раймър. – Погледни, от Конклин до Флин, всеки от тези хора е разследвал нещо. Ресторанти, нарушения срещу потребителите, откраднати картини… Този човек обича да убива инспектори. Вероятно за да докаже, че е по-умен от тях.
	— Има смисъл, брато, и още как – каза Очоа. – Обаче изобщо не ми пука за колко умен се мисли. Ще дълбаем, докато открием къде е сбъркал и ще го заковем.
	— Ще ви кажа къде е сбъркал – обади се Хийт. – Сбърка, като нарочи мен.
	След като отрядът се пръсна, за да се заеме със задачите си, Ники тихо направи две телефонни обаждания – едно до Бриджпорт, Кънектикът, и едно до Провидънс, Роуд Айлънд. Главните следователи във всяко управление реагираха еднакво, когато се свърза с тях – ядосаха се, че не са си дали сметка, че жертвите на серийния убиец до един са били вид инспектори. Имаше застрахователен агент, който разследваше измами, както и администратор от „Човешки ресурси“, който проверяваше миналото на кадрите. Всички отговаряха на този профил. Детективът в Провидънс каза:
	— Този какво се опитва да постигне? Да докаже, че би могъл да надхитри Шерлок Холмс?
	 
	* * *

	Късно на сутринта се появи капитан Айрънс, който беше ходил до „Полис Плаза“ 1 на ежеседмичното стат-заседание – ритуал, при който началниците на управленията се отчитаха пред комисарите от Нюйоркската полиция, след което те ги демонизираха и унижаваха пред колегите им. Колкото и неприятен да беше целият процес, Железния човек беше администратор, а не полицай, така че обикновено оцеляваше благодарение на единственото си умение – да изглежда добре на хартия.
	Ники го наблюдава, докато оставяше куфарчето и събличаше сакото си с ясното съзнание, че след няколко минути ще види доклада й за среднощното посещение на Дъгата. Откри Руук да рови в хладилника в кухнята и попита:
	— Искаш ли да се повозиш с мен до Съдебна медицина?
	— На предната седалка – ухили се той.
	Пресякоха Сентръл Парк през тунела на 81-ва само за да попаднат в задръстване.
	— Пъзела докъде стигна? – попита тя.
	— Не се е обаждал.
	— Защо не му се обадиш ти?
	— Не бива да го притискаме.
	— Защо?
	— Не искам да знам отговора на този въпрос – отвърна той. – Пъзела… е такава енигма.
	Скоро след като Ники зави на юг по Второ авеню, телефонът й иззвъня и тя си сложи слушалката.
	— Конферентното обаждане с Вътрешна сигурност – каза тя на Руук. – Мълчи и не ме карай да се смея.
	— Хийт? Тук Барт Калън. Ще включа и агент Бел.
	— Ето ме – каза Ярдли, която звучеше дори по-категорично от обикновено.
	— Ще бъда кратък – започна Калън. – Мислете за този разговор като за деликатно предупреждение относно протокола на екипа.
	Ники усети, че пулсът й се ускорява и се зачуди дали не е по-удачно да спре.
	— Добре…
	— Ваджа Николадзе – каза Бел. – Изрично ви забранихме да го търсите, а какво направихте вие? Потърсихте го.
	— Обади се да ни се оплаче. Явно имаме различни навици – каза Калън, който или се стараеше да я успокои, или се правеше на доброто ченге, докато Ярдли играеше лошото – кой би могъл да каже? – Сигурно сте свикнали с малко по-гъвкава структура…
	— О, покажи малко гръбнак и престани да говориш глупости, Барт – сопна се агент Бел. – Хийт, повтарям ви, не си позволявайте да пренебрегвате пряка заповед. Направите ли го отново, ще ви блокираме напълно. Ясно ли е? Радвам се. Сега се изключвам.
	— Много неловко – каза агент Калън, – но не го приемайте лично. Нека да се съсредоточим върху целта, съгласна ли сте?
	Хийт обаче вече беше затворила. Тя метна слушалката на таблото и шумно издиша.
	— Проблем ли има? – попита Руук, а тя рязко се извърна към него.
	— Да, писателче – приятелката ти.
	— Нужно ли е цяла нощ да охранявам коридора ти с двуцевка? – попита Лорън Пари, когато Хийт влезе в кабинета й до залата за аутопсии. – Защото точно това ще направя, ако не си вземеш охрана.
	— Все това й повтарям, докторе – обади се Руук.
	— Говорила си с Мигел, нали? – попита Ники.
	— Естествено, че говорих с Мигел. С привлекателния и изискан детектив Очоа смятаме, че това, че не позволяваш да ти пазят гърба, е лудост. И защо смятаме така? Защото сме разумни.
	Хийт се зачуди дали в Манхатън е останало дори едно местенце, където би могла да намери спокойствие и д-р Пари явно долови колко е стресирана, защото намали оборотите.
	— Така, аз казах каквото имах за казване. Да преминем към по-приятна тема, а именно повторната аутопсия, която направих на Ари Уайс.
	Тя посочи през прозореца към Б-23, залата за аутопсии в мазето.
	— Той тук ли е? – попита Руук. – Никога не съм виждал тяло след ексхумация! Може ли?
	Вместо да изчака да му позволят, той хукна към витрината.
	— Виждала съм четиригодишни деца да се държат така в автомивка – усмихна се Лорън, – но тук ми се случва за пръв път.
	На най-близката маса лежеше труп на мъж, положен по гръб. Руук го огледа и се обърна към д-р Пари.
	— Очаквах нещо по-гнусно.
	— Ела пак след петдесет години. Тяло, затворено херметически в хубав ковчег, обикновено е много запазено.
	— Дори след единадесет години?
	— Дори след единадесет години.
	— Много си скучна.
	Ники замислено се взря в бившия съмишленик на Тайлър Уин – мъжът, когото майка й се беше опитала да вербува и който бе починал почти непосредствено след нея, което се струваше твърде удобно на Хийт.
	— Потвърди ли, че е имал заболяване на кръвта? – попита тя.
	— За бабезиозата ли питаш? Може да изчакаме резултатите, но бих могла да направя предположение още сега. Нека ти покажа защо те повиках.
	Двамата сложиха престилки и маски и последваха патоанатома в голямата зала. Щом се приближиха, забелязаха, че макар че на места трупът бе започнал да се свива, а на други плътта леко се беше разложила, като цяло е забележително запазен.
	— Познаваш ме – каза Лорън. – Без резултатите от изследванията никога не съм категорична.
	— Да, освен това ужасно обичаш да проточваш напрежението – кимна Хийт.
	Дори зад маската си личеше, че д-р Пари се усмихва.
	— Заради хората е. Живите много ги обичам.
	— Можеш да бъдеш сигурна, че тръпнем в очакване – отвърна Хийт.
	— Добре. Предричам, че резултатите ще сочат, че Ари Уайс не е умрял от заболяване на кръвта, а от загуба на кръв.
	Лорън драматично дръпна чаршафа от торса на Уайс и щом видя голямата прободна рана, Ники си спомни за убийството на майка си и бързо си даде сметка какво означава това. Руук също, но той демонстрира мислите си по-ясно.
	— Не ексхумация, а чудо.
	 
	* * *

	Телефонът на Ники иззвъня и на екрана се изписа „Канал 3“. Тя седна зад волана и го показа на Руук.
	— Не съм сигурна, че ми се занимава.
	— На твое място бих вдигнал, точно по това време, в паузите между повторенията на „Грейс под обстрел“*, от Канал 3 се обаждат на зрители, за да участват в състезанието „Зън-зън за пари“. Може да спечелиш награда от любезните им спонсори.
	[* Популярен комедиен сериал от 90-те години – Б.пр.]
	Давайки си сметка, че рано или късно ще трябва да откаже поканата за интервю, Ники вдигна.
	— Детектив Хийт, обажда се Джордж Пътнам. Помните ли каскадата, която направихте онази вечер по време на рубриката на Гриър Бакстър?
	— Вижте какво, г-н Пътнам – отвърна Ники, докато пъхаше ключа в стартера и правеше знак на Руук да си сложи предпазния колан, – нямам никакво намерение да ви се извинявам, че използвах Канал 3, за да помоля зрителите ви за помощ.
	— Не искам извинение, обаждам се, тъй като един мъж се отзова на молбата ви. Не ми звучи като шегаджия и твърди, че е спешно. Задръжте така, ще го включа в разговора. – След секунда-две Пътнам каза: – Свързах ви с детектив Хийт, кажете й онова, което казахте на мен.
	Човекът говореше толкова тихо, че почти шепнеше.
	— Не мога да говоря силно, тя е тук.
	— Кой? – попита Хийт, несъзнателно снижавайки гласа си.
	— Дамата, чиято снимка показахте по телевизията. Аз съм управителят на рент-а-кар „Сигурност“ на „Фултън“. В момента тя стои на касата.
	Хийт погледна през рамо и даде газ.
	— Сигурен ли сте, че е тя?
	— Не, но определено прилича на нея.
	— Какво прави?
	— Иска да наеме камион.
	 
	* * *

	Въпреки слизането и качването по многобройни рампи, Хийт реши, че „Рузвелт“ е най-краткият път от Кипс Бей до Долен Манхатън. Прецени, че времето, което ще изгуби по рампите, не може да се сравни с онова, което би прахосала, заобикаляйки еднопосочните улици и задръстванията.
	Тя запраши напред, включвайки светлините и сирената за огромно удоволствие на придружаващия я журналист. Щом минаха край пристанището и наближиха улица „Фултън“, Ники ги изключи – ако жената наистина беше Салена Кайл, не биваше да я предупреждават, че идват. Хийт се съсредоточи върху шофирането, подавайки телефона си на Руук, за да се обади на Барт Калън от Вътрешна сигурност, който пък се свърза с агентите си и им нареди да пресекат пътя на заподозряната.
	Руук забеляза табелата, насочваща ги към рент-а-кар „Сигурност“ – намираше се вдясно, до един паркинг.
	— Сериозно говоря – каза му Хийт. – Остани при колата.
	С тези думи тя паркира и изскочи насред улицата, без да изключва двигателя, а после хукна по тротоара с ръка върху оръжието.
	Един азиатец с риза с дълги ръкави и вратовръзка отвори стъклената врата, на която пишеше „Коли под наем“ и я пресрещна.
	— Детектив Хийт, натам. Видя ви.
	Той развълнувано посочи към една панелна ниша в ъгъла на гаража, където се въртеше огромно колело, задвижващо яркожълт отвесен конвейер, който се спускаше в еднометрова дупка в циментовия под. Хийт спря.
	Автовишка.
	Беше ги виждала преди – използваха ги из целия град, по строежите и паркингите. Никога не се беше качвала на някоя от тях и нямаше никакво желание да го прави. Не и откакто (когато все още беше униформено ченге) й се наложи да пази останките на служител в гараж, паднал от автовишка. Най-ясно си спомняше издължените следи от кръвта на нещастника по дебелия ремък, който се въртеше безспир, докато някой се сети да го изключи.
	Ники погледна към улицата с надеждата да зърне подкрепления от Вътрешна сигурност, след което се обърна към автовишката. Появи се поредното стъпало, тя се хвана за перилата и се качи.
	Тревожеше се не толкова, че ще падне, колкото, че е уязвима. Едно е да изчезнеш в дупка в пода, а съвсем друго да се спуснеш през отвор в тавана на долния етаж с краката напред и гръб, изложен на евентуални изстрели. Затова Хийт пренебрегна правилата за безопасност при слизане с автовишка, хвана се само с една ръка, обърна се с гръб, вместо с лице към ремъка и извади пистолета със свободната си ръка. Скочи на ниво 2, скри се зад една боклукчийска кофа и огледа редицата паркирани коли на светлината на жужащите флуоресцентни лампи.
	Отвън на „Фултън“ писнаха клаксони. Обикновено Руук ги приемаше като по-просташката част от музикалния фон в Ню Йорк, но когато се обърна и видя, че при бързото паркиране Хийт е препречила пътя на дълга колона коли, той излезе, махна на шофьорите и седна зад волана.
	— Технически погледнато съм още в колата – измърмори той и премести форда така, че макар и все още неправилно паркиран, той оставяше място на останалите да преминат.
	Преди да действа, Хийт погледна нагоре. Последния път, когато се озова на паркинг със Салена Кайл, тя скочи отгоре и отвисоко. „Опознай врага си“, каза си тя и пропълзя напред, безшумно плъзгайки подметки по цимента – първо, за да чува по-добре и второ, за да не я чуват, докато наднича под колите.
	Внезапно се чу звук – под нечия обувка изчатка камъче. Хийт завъртя глава и щом се раздвижи, над багажника на една джета проблесна дуло, а край ухото й изсвистя куршум, заби се в стената зад нея и късчета цимент и боя одраскаха бузата й.
	— Полиция, хвърли оръжието! – извика тя и се превъртя по-далеч, за да се прикрие, надигайки се до капака на един джип.
	Следващият изстрел продупчи багажника му, но този път Хийт изстреля два куршума, целейки се зад проблясъка и зачака. Заслуша се въпреки затихващото ехо от изстрелите, но не чу нищо – никакво движение, никакви стонове. Ами сега?
	Доброто ченге винаги мисли за тактиката и прикритието. Прикритието й беше отлично, а и очакваше подкрепления, така че Ники реши да остане на мястото си. Играта обаче се промени. Светнаха фарове, изрева мотор. От паркинга изхвърча бял „Нисан Верса“ и се понесе към рампата на изхода, по-далеч от Хийт. Тя стана, подпря се на багажника на джипа и изстреля още един куршум. Задното стъкло на версата се напука, но шофьорът зави зад ъгъла и изчезна към горното ниво.
	Ники хукна към стълбите. Клаксонът на нисана не млъкваше и секунди по-късно той изникна горе и изхвърча от паркинга. Пешеходците го чуха и разтревожено се разпръснаха, докато колата излизаше на „Фултън“. Джеймисън Руук даде газ и блъсна нисана странично в мига, в който той се появи на улицата. При удара най-близките две гуми се вдигнаха на 20 см от паважа, а малката кола се заби в един камион, запращайки въздушната възглавница в лицето на Салена Кайл.
	Хийт изтича на улицата само две секунди по-късно, но бегълката вече беше успяла да се измъкне през счупеното предно стъкло. Ники се огледа и я забеляза да тича по „Фултън“, като леко накуцваше. Знаеше, че от такова разстояние би могла да я улучи, но не искаше да рискува да рани цивилен, за да го докаже.
	— Пърл стрийт. Ще я догоня – каза Хийт, докато минаваше на бегом край Руук, който беше излязъл от форда.
	— Ей! Останах в колата! – извика той, но не беше сигурен, че го е чула, тъй като вече бе завила зад ъгъла. Руук реши да импровизира, каза на управителя да съобщи на подкрепленията накъде е тръгнала Ники и хукна по Клиф стрийт, която беше успоредна на улицата, по която тичаше тя.
	— Колите са на две минути от вас – съобщи Калън на Хийт. – Вече трябва да чувате хеликоптера.
	— Изгубих я – каза му тя по телефона. – Как успях да я изгубя само за 15 секунди?
	Описа му дрехите на Салена Кайл и съобщи точната си позиция на Пърл стрийт, като оглеждаше витрините и козметичните салони, докато вървеше и говореше.
	— Просто елате. С цялото оборудване, веднага.
	След това Хийт затвори.
	Руук познаваше квартала и беше решил да се движи по „Клиф“, докато пресече Джон стрийт, където на теория щеше, да пресрещне Ники и двамата да блокират пътя за бягство на Кайл, само че преди да стигне до „Джон“, той надникна в една закусвалня и я видя – Салена Кайл, която се опитваше да се смеси с тълпата. Тя обаче го забеляза и пъхна ръка в сакото си.
	— Бомба! – кресна Руук и влетя вътре. – Всички вън!
	Сред крясъците и панически бягащите хора, които се блъскаха в Салена Кайл, тя се забави достатъчно и Руук успя да се метне върху нея, преди да е насочила оръжието си. Двамата се блъснаха във витрината с ястията и глокът й полетя към дъното на закусвалнята.
	Руук беше по-скоро боксьор, отколкото борец и тя лесно се отскубна от него, събори го на пода и тръгна към пистолета си. Само че в качеството си на талантлив университетски мързеливец, той притежаваше умение, по-полезно от жиу-жицу – да хвърля фризби. Изправи се на едно коляно, взе една пластмасова чиния, метна я удивително точно и улучи Кайл зад ухото. Тя не падна, но ръбът я зашемети достатъчно, за да забави ход.
	Тя се обърна с невярващо изражение и бе посрещната от канонада от ледени кубчета, които Руук изтребваше с две ръце от салатения бар. Салена го погледна пренебрежително, обърна се, за да вземе пистолета си, но се подхлъзна, краката й поднесоха и тя падна. Руук нямаше време да изтича при нея, така че се хвърли на пода, пързаляйки се по леда, сграбчи пистолета й, изправи се и го насочи към нея.
	— Граждански арест! – извика той. Тогава се появи Хийт, проправяйки си път през тълпата, и застана на прага.
	— Ехо, следователю – каза и Руук. – Вижте кого хванах!
	Още преди да довърши, Салена го дръпна за крачолите и той се стовари по гръб на пода. Кайл светкавично се шмугна зад завесата, водеща към кухнята, а Хийт отново не посмя да стреля, за да не улучи някой служител. Бавно си проправи път между ледените кубчета и влезе в кухнята – задната врата зееше. Ники вдигна оръжието си, излезе на алеята… и не откри никого.
	Тя изтича към края на пътеката, която водеше към Пърл стрийт и се огледа. Погледна дори нагоре. Неизвестно как, Салена Кайл беше изчезнала.
	 
	* * *

	Когато Хийт и Руук се върнаха при рент-а-кар „Сигурност“, „Фултън“ се беше превърнала в блестяща река от черни автомобили. Джипове и седани с мощни двигатели и бели правителствени номера изпълваха целия квартал, който беше отцепен. Над главите им обикаляха военни и телевизионни хеликоптери, а облечени с гащеризони техници взимаха отпечатъци от потрошения нисан и го снимаха от всички ъгли. На долното ниво се разиграваше същата сцена, допълнена от специалисти от Нюйоркската полиция, чиято задача беше да решат дали преценката на Хийт под обстрел е била адекватна.
	Откриха агент Калън седнал на задната седалка на джипа си. Вратата беше отворена, краката му се подаваха навън, а той говореше по телефона. Както винаги, приличаше на защитник от университетския отбор по футбол, но им се стори леко посърнал. Агентът вдигна вежда, за да ги поздрави, но затвори, за да си довърши разговора. След минута излезе навън и прибра телефона в джоба си.
	— Детектив Хийт, току-що неприятностите ни навлязоха в нова фаза.
	Хийт поклати глава.
	— Как е успяла да изчезне от тротоара? Следвах я по петите. Няма начин просто да се е изпарила.
	— Е, изникна нещо още по-сериозно. Сигурен съм, че през последния половин час сте била достатъчно заета, но обмисляли ли сте какво означава всичко това?
	— Разбира се – отвърна Ники.
	— Стига, Калън, всички сме наясно. – Руук се огледа, за да се увери, че никой не ги чува, и продължи: – Салена Кайл участва в замисъл на терористичен удар с биологично оръжие и току-що се опита да наеме камион.
	— Всички сме съгласни какво означава това – каза Хийт.
	— Време е да прибавим ново число към уравнението. – Агентът посочи към офиса. – Управителят каза, че е искала да наеме товарен камион за този уикенд.
	На Ники й прималя, Руук тихо изсвири, а Калън продължи:
	— Именно. Току-що казах на съветника на президента по сигурността, че вероятността за терористична атака с биологично оръжие в Ню Йорк е много висока. И че до нея остават три до четири дни.
	 
	 
	 
	ТРИНАДЕСЕТ

	 
	Специален агент Калън не остави избор на Хийт относно срещата на Командата против биотероризма в Кризисния щаб. Дръпна я встрани от Руук и каза:
	— Задължително ще присъствате. Ако има някакъв личностен конфликт между вас и агент Бел, то…
	— Мисля, че сте наясно, че не ми липсва професионализъм – прекъсна го тя. — Знам какъв е залогът и не бих допуснала да ми влияят лични чувства. – После добави специално за него: – Независимо какви са и независимо към кого са.
	В ъгълчетата на устните му изплува първата следа от усмивка, която бе зървала на лицето му от пристигането му насам.
	— Явно тук всички сме професионалисти.
	— Предвид онова, което се задава, е много важно да вложа енергията си там, където ще бъде най-полезна – на улицата. Имам ли време да привърша тук?
	Докато я водеше към джипа си, Калън погледна авиаторския си часовник.
	— Аз също ще се заема, но ако смятате, че можете да използвате времето по-добре, действайте. Повикал съм хора от Пентагона и Центъра за контрол и предотвратяване на заболяванията, те също ще се присъединят към срещата.
	Руук чу последните му думи и се прокашля.
	— Той може да дойде, нали? – попита Ники.
	— Аз нося на бой – увери го журналистът. – Освен това всичко ще си остане напълно секретно.
	Агентът го огледа от глава до пети.
	— Да, г-н Руук може да присъства, ако това ще означава, че и вие ще дойдете, детектив Хийт.
	— О, ще дойдем – каза Руук.
	— Една заповед, преди да се разделим – добави Калън, докато се качваше в колата. – Не казвайте никому за това. Не просто на пресата, Руук – допълни той, обръщайки се и към двама им. – Не го споменавайте на възлюбените си, на роднините и приятелите си или на когото и да било друг. Това в ерата на социалните медии, не искаме да се разчуе и хората да се паникьосат.
	— Да – кимна Руук. – Не е нужно една огромна заплаха да се, хмм, разрасне.
	— Всъщност, Хийт, оставете го в колата.
	Калън затръшна вратата и отпердаши по „Варик“ с включени фарове.
	— Изглеждате точно както по телевизията – каза Алън Лю, управителят на рент-а-кар „Сигурност“. – Изобщо не приличате на полицай. Красива сте като фотомодел. Или момиче на Бонд.
	— Благодаря ви, г-н Лю, най-вече за това, че ни се обадихте. Беше изключително смело от ваша страна и много ни помогна.
	— Много по-хубава сте от снимката на сайта на Фърст Прес.
	— О, прочетохте ли статията? – попита Руук и лукаво намигна на Ники.
	— Да, прилична беше. Много интересна, но стилът… трудно е да го сравни човек с Шекспир, ако ме разбирате.
	Усмивката на Руук се стопи.
	— Мисля, че детектив Хийт има няколко въпроса към вас, сър.
	— Ще задържим договора, който е попълнила, ако нямате нищо против.
	— Разбира се, че нямам.
	— Личната карта, която сте ксерокопирали, очевидно е била фалшива.
	— Престорих се, че ксероксът е повреден, за да я забавя, докато дойдете.
	— Много изобретателно. Можете ли да ми кажете с какво се занимаваше тя през това време?
	Човекът заобиколи тезгяха и застана там, където бе стояла Салена Кайл. Хийт надраска малка скица и отбеляза мястото. Понякога тези разпити бяха протоколни, друг път осигуряваха улики. Опитът я беше научил, че амбициозните, мотивирани хора като Лю са добри свидетели, така че се постара да внимава.
	— Остана си тук през цялото време. Често се оглеждаше. Когато ви се обадих, ме наблюдаваше. Докато успея се свържа, направих два опита, а не исках да се измъкне.
	— Може ли? – попита Хийт. Г-н Лю отстъпи встрани, тя застана на неговото място и се завъртя. – Така ли се оглеждаше?
	Той усилено закима.
	— Да, само че ето така.
	Той повтори движението на Ники, но се престори, че държи телефон до ухото си.
	— Говорела е по телефона. Чухте ли думите й, може би някое име?
	— Нищо не каза, само го държеше.
	Хийт се обърна към Руук.
	— Иди до паркинга, където бях аз, за да те видя как идваш.
	Той излезе на тротоара и влезе в паркинга, както бе направила Ники. Щом го зърна, Хийт хукна към стъклената врата и повтори маршрута на Кайл до автовишката, като засече времето. Когато се върна в офиса, изглеждаше замислена.
	Тогава влезе един униформен полицай.
	— Извинете, детектив Хийт? Имаме очевидец.
	 
	* * *

	Пред закусвалнята на Клиф стрийт един вело-куриер им каза, че е видял Салена Кайл да отпрашва в сребриста камионетка.
	— Записахте ли номера? – попита Ники.
	— Нямаше номер.
	— Тя ли караше?
	— Не, някакъв мъж. – Той не успя да опише шофьора. – Мислех само за това как да остана жив, оня изскочи изневиделица и почти ме размаза.
	Един от техниците беше открил чантата на Салена Кайл под една от масите и Руук се постара всички да го чуят, когато отбеляза:
	— Сигурно я изпуснала, когато я повалих.
	Хийт беше твърде заета със съдържанието й, за да му обърне внимание. Вътре имаше тънък портфейл с фалшива лична карта, кредитна карта на същото име, няколкостотин долара в брой, обикновено червило и пудра, каквито можеха да се купят във всяка аптека, и ключ от хотелска стая със свален номер. Хийт откри и пълнител с куршуми 9-ти калибър.
	— На една жена винаги й трябват резервни – каза Ники и го остави при другите вещи. Докосна джоба и през ръкавицата й се стори, че в него има още един пълнител, но се оказа, че е мобилен телефон. Ники отвори менюто със скорошните обаждания и видя последното. Съвпадаше с времето, когато Кайл е била в офиса. Хийт се обади на отряда от собствения си телефон.
	— Здрасти, Ники – каза Хайнзбърг, единствената, която използваше малкото й име. Ники още не можеше да реши дали това я дразни, или не. – Онзи със сведенията намери ли те?
	— Ти как разбра за него?
	— Ами, някакъв мъж се обади и каза, че видял Садена Кайл и искал да говори с теб. Започнах да го разпитвам, за да се уверя, че не е смахнат, а той се нацупи, каза, че нямал време за губене и затвори.
	Хийт си спомни думите на управителя, че е направил два опита да се свърже.
	— Защо не ми каза за това?
	— Казвам ти – изкиска се Хайнзбърг.
	— Детектив Хайнзбърг.
	— Имаш предвид преди ли? Реших да не те притеснявам, защото е ненормален.
	Както почти всеки път, когато се занимаваше с Шарън Хайнзбърг, Хийт преброи до три, преди да продължи.
	— Имаш ли химикалка? Пиши. – Ники й продиктува номера от телефона на Салена Кайл и я помоли да го проследи. – И, Шарън? Обади ми се веднага, щом приключиш.
	След като затвори, Хийт се навъси, обмисли потенциала за неприятности и набра детектив Очоа. Щом вдигна, тя му даде номера и го помоли да го проследи.
	— Мигел, не казвай на Хайнзбърг, че ти се занимаваш с това. Помолих нея, но вече имам съмнения.
	— Едва сега ли ти се появиха? – засмя се той и затвори.
	— Мислиш, че някой е предупредил Кайл, нали? – попита Руук.
	— Може би – отвърна Хийт, продължавайки да рови в чантата. – Защо питаш?
	— Защото когато ме помоли да ида до гаража и да се престоря на теб, си дадох сметка, че няма начин Салена да те е забелязала, без ти да забележиш нея.
	— Така е, освен ако има рентгеново зрение и ме е видяла през стената, когато бях на тротоара. – Тя вдигна очи от чантата и му се усмихна. – Браво, писателче.
	— Изминах километър във вашите обувки, Ники Хийт.
	— Вече можеш да спреш.
	— Спирам.
	— Ето още нещо.
	От една гънка на дъното на чантата изникна малка пластмасова карта със стандартен размер.
	— Постъпила е във фитнес салон. – Ники я вдигна, за да му покаже баркода. – „Кони Айлънд Уъркаут“.
	Мака, собственикът на салона, престана да сгъва кърпите, за да сканира баркода на картата.
	— Абонаментът се подновява ежемесечно. Това ли е тя?
	Той обърна монитора към тях – оттам ги гледаше сериозното лице на Салена Кайл, а снимката явно беше направена на рецепцията. Името обаче съвпадаше с това на фалшивата карта, а не с истинското.
	— Тя е – каза Хийт. – Остави ли адрес?
	— Разбира се – каза той и им показа файла. – Във Феърфакс, Вирджиния.
	Ники не се изненада и отиде да огледа салона с надеждата, че ще открие някой, с когото е тренирала. Вероятността беше малка, Кайл беше единак и идваше, за да не губи бойна форма. Тогава Мака каза:
	— Аз обаче знам къде живее. Какво да ви кажа, хубавица е. Една вечер чаках автобуса и я видях да влиза в мотел „Кони Крест“ на Сърф авеню.
	 
	* * *

	Докато вървяха натам, Руук каза:
	— Извинявай, няма ли да се обадиш на братовчедите във Вътрешна сигурност?
	Хийт знаеше, че така е редно, но отвърна:
	— Така ще се забавим.
	Това беше вярно, но просто прикриваше истинските й мотиви. Някой може би беше предупредил Салена Кайл, че Хийт е наблизо и Ники просто не можеше да рискува това да се повтори, така че реши, че тази операция ще бъде светкавична, малокалибрена и че наясно с нея ще бъдат единствено участниците. Обади се само на двама души – на Бениньо ДеХесус, чийто екип вече беше претърсил щателно апартамента й, и на дежурния в 16-то управление, за да помоли няколко полицаи да обградят мотела и да им осигурят подкрепления. Не каза за какво и никой не я попита. Всички приеха, че става дума за случая „Дъгата“.
	„Кони Крест“ осигуряваше типа квартира, известна като ЖЗЕ или „жилище за един“ – стаи, отдавани под наем на увеличаващия се брой нещастници, изгубили домовете си заради икономическата криза. Полицаите знаеха, че тук временно убежище намират също полулегалните и укриващи се наркомани, крадци и други нарушители. Общото между този вид мотели беше, че никой не задаваше въпроси, в коридорите миришеше неприятно, а имената на клиентите звучаха по-изискано от самото място.
	Когато Ники се качи на втория етаж и тръгна към стая 210, трима униформени безшумно се изкачиха по стълбите, за да я настигнат в коридора. Тя спря до перилата и погледна надолу към мътния басейн, където Руук я чакаше до счупения трамплин. Управителят на „Кони Крест“, който явно не беше специалист по конституционно право, не поиска заповед за обиск и просто й подаде своя ключ, макар че щом видя онзи от чантата на Салена, каза, че вероятно е за 210, но ще отключи още поне десетина врати.
	Детектив Хийт и полицаите зад нея заеха позиция от двете страни на вратата. Позовавайки се на плана, който бяха съгласували на паркинга, Ники коленичи, пъхна ключа, извика „Салена Кайл, полиция, отворете!“ и отключи. Униформеният, който беше най-близо, отвори с ритник и тримата се изсипаха вътре, като си пазеха гърбовете и крещяха „Не мърдай!“.
	Всичко свърши за 15 секунди – те провериха спалнята, гардероба, банята и дори шкафовете в кухненския бокс.
	— Нали не очакваше да я намерим тук? – попита Руук, щом Хийт го пусна.
	— Не, Кайл е добре обучен агент. След като знае, че ключът й е у нас, никога не би се върнала. – Тя му се усмихна.
	— Остави ме да си фантазирам.
	Бениньо ДеХесус лесно откри мотела – ходеше там по работа много често и дори се шегуваше с екипа си, че би трябвало да наеме една от стаите, за да си държи там оборудването. Докато отваряше своето куфарче на колела и се готвеше да огледа стая 210, той разказа на Ники за резултатите от претърсването на апартамента й. Докладът му беше кратък. Натрапникът влязъл през прозореца на килера в гостната. Повреденото резе бе останало невидимо за Хийт, но при огледа отвън ДеХесус забелязал драскотини и метални стърготини по перваза. Не беше открил следи от липсващия твърд диск от камерата, нито ДНК – било от екскременти (често се случваше) или от сперма. Липсваха и несъответствия в откритите косми, нишки и следи от обувки. Оранжевият конец беше същият като онзи, открит в лодката на Джо Флин. Бяха го пратили в лабораторията, но също както при останалите, възможността там да открият нещо беше минимална.
	— Намерихме отпечатъци, но ще се изненадам, ако не са твои, на г-н Руук и на домоуправителя. – Бениньо нахлузи найлоновата си шапка и каза: – Знам, че от това няма да спиш по-спокойно, но сякаш те е посетил призрак.
	Вместо да се стресне, Хийт обмисли коментара му обективно, като следовател. Записа си да проучи крадците-фантоми в базата на ЦБПРВ го заведе в стаята на Салена Кайл.
	Специалистът по уликите застана мълчаливо в центъра й и просто се огледа, а след няколко секунди мълчание попита:
	— Униформените какви щети нанесоха при взлома?
	— Минимални. Щом отвориха вратите и шкафовете, ги изпратих отвън.
	— Радвам се. С отпечатъците няма да ни е лесно, това е мотел и оттук минават много хора, но ако е имала посетители, може да разберем кои са, така че ще се постарая. Взехме частичните отпечатъци на Кайл от чашата ти от „Старбъкс“, допускам, че по чантата, която си намерила, ще има и други.
	— Всъщност, аз й я взех – обади се Руук и не се стърпя да добави: – Докато се биехме.
	Бениньо го погледна за момент, не каза нищо и се хвана за работа. Започна в кухненския бокс, защото на плота беше забелязал няколко найлонови торбички от железарията, а това нямаше нищо общо с приготвянето на храна.
	— Виждате ли? – попита той и разтвори една от тях. – Лагери, пирони, закупени на едро, винтове, гайки… Обзалагам се, че това са остатъците от шрапнела в бомбата за Тайлър Уин. Ще съвпаднат, помнете ми думата.
	Той се захвана с шкафовете и щом стигна до този под умивалника, коленичи и го освети с фенерчето си. После се обърна към Хийт и небрежно рече:
	— Няма да правя нищо, докато не евакуираме хотела и не извикаме сапьорите. Това е само предпазна мярка, но ела да видиш.
	Тя се наведе и надзърна над рамото му, а той й посочи пластмасова стойка за чинии, пълна с найлонови торби и най-различни електронни елементи.
	— Не мисля, че са вързани, но виждам барут, С4 и дори резервно дистанционно управление. Виждаш ли кафявия кликър за гаражна врата до онези прекъсвачи и проводници? С такъв тип дистанционно е бил задействан пакетът в апартамента на Уин.
	— Казаха ми, че било таймер – каза Хийт.
	— Не съм бил аз. Мога да различа таймер от радио контролер.
	Хийт се обърна към Руук, който не само бе прочел мислите й, но и вече възприемаше насмешливо изражение.
	— Поредната проява на Кралицата на подробностите, Шарън Хайнзбърг.
	Докато караха към Манхатън, Ники се обади на детектив Хайнзбърг или, както я беше прекръстил Руук, Дефектната Хайнзбърг.
	— О, точно щях да ти се обадя.
	Кой знае как Шарън винаги успяваше да звучи така, сякаш са я хванали да играе на „Енгри Бърдс“. На Ники й хрумна, че може действително да е така.
	— Онзи номер, който ме помоли да проверя – от телефон за еднократна употреба е.
	— И ти си сигурна в това – каза Ники, без да крие раздразнението си.
	— Да. Предплатен, вероятно от ЦВС или „Бест Бай“. Непроследим е.
	— Питам те, защото ми каза също, че бомбата в апартамента на Уин е била задействана с таймер, а току-що научих, че е било с дистанционно управление. Може да не е краят на света, но онова, което ме тревожи, детектив Хайнзбърг, е, че не довършвате задачите, които ви възлагам.
	— Ама аз я довърших! – изхлипа тя, но Ники не се трогна.
	— Тогава защо ми каза, че са използвали таймер?
	— Защото когато ме сложи на топа на устата, ужасно се притесних, забравих кое беше и казах първото нещо, което ми хрумна. По време на тези работни срещи съм толкова напрегната. – Хайнзбърг замлъкна и Ники я чу да преглъща. – Имам чувството, че ме мразиш и ми става още по-трудно. Старая се да работя по-добре.
	В този момент на Хийт й се стори, че се разправя с дете, а не със следовател от отдел „Убийства“, и реши да се откаже, докато е рано.
	— Ето с какво можеш да започнеш, Шарън. Прави каквото те моля и когато не знаеш отговора, не си го измисляй, става ли?
	— Виждаш ли, наистина ме мразиш.
	След края на разговора Ники изръмжа от раздразнение и каза на Руук:
	— Последното, което ми е нужно, докато се занимавам с два грандиозни случая, е Шарън Хайнзбърг и нейните…
	— Идиотщини?
	— … глупости.
	— Точно така, Ники.
	— Мога да се справя със слабостите й, както и с известна доза некомпетентност, поне донякъде, но не мога да си позволя да й нямам доверие. Освен това няма как постоянно да й измислям фалшиви задания, за да не пречи.
	— Просто я уволни.
	— Не мога и ти знаеш защо.
	Докато влизаха в тунела „Мидтаун“, Руук се усмихна.
	— Ето защо никога не бих спал с човек, с когото работя.
	 
	* * *

	Докато стояха на тротоара пред Министерството по вътрешна сигурност, Хийт се обади на детектив Роули точно преди да влязат.
	— Ти нали все още си моят Крал на видеонаблюдението?
	— Освен това съм ясновидец – отвърна той. – Предричам, че ще трябва да отложа плановете си за вечеря.
	— Удивително. Отсега нататък ще те наричам Великия Роулини. Току-що си тръгнах от стаята на Салена Кайл в Кони Айлънд. В мотела имат охранителни камери, които дори работят, а управителят ни е приготвил записите от последните няколко седмици. Искам да ги изгледаш и да запишеш кога е влизала и излизала, както и дали са я посещавали.
	— Ще се заема – каза той и си записа адреса на „Кони Крест“.
	— Шон, нека това си остане между нас, но преди няколко дни поръчах на Хайнзбърг да провери хотела и тя каза, че го е направила.
	— Искаш да се уверя, че действително е отишла, така ли?
	— Еха – възкликна Хийт. – Великият Роулини вижда всичко.
	— Проверяваш ли я? – попита Руук, след като тя затвори.
	— Роули и без тора ще ходи там за записите.
	Ники не беше сигурна кое я кара да се чувства по-зле – това, че действа зад гърба на един от хората си или че това й се налага, защото така става, когато вече не вярваш на член от екипа.
	Когато Хийт и Руук слязоха от асансьора и се озоваха в бункера на Вътрешна сигурност, помещението сякаш беше нажежено от напрегнат шепот. Явно бяха минали в режим „Спешно“. В слабо осветеното помещение работеха повече хора, понякога по двама в кабинка, и преглеждаха имейли, следяха заподозрените от списъците си и общуваха с информатори. Други наблюдаваха огромните монитори, на които се виждаха електрическата мрежа, водните резервоари, атомните централи и живо предаване от трафика по мостовете, пристанищата и в тунелите.
	— Ако някога си направя мъжко леговище у дома, ще имам точно такава пещера в мазе…
	Тишината беше нарушена от рязък пищящ звук, а над главите им блесна ослепителна светлина. Стъклените врати автоматично се затвориха, а тази към Кризисния щаб бе блокирана от дебела стоманена преграда. Ники погледна през прозореца и видя как Калън, Бел и останалите членове на Командата стават и поглеждат навън. Четирима души в защитни костюми изскочиха сякаш отникъде, сграбчиха Хийт и Руук и ги натикаха в малка стаичка до асансьора. Двама останаха да чакат отвън, а останалите влязоха с тях. Единият натисна копче, което създаде вакуум около преградите пред вратата – почувстваха се така, сякаш се намират в набиращ височина самолет.
	— Какво става? – попита Ники. 
	Те не отговориха, само я отделиха от Руук и започнаха да ги сканират. Подобните на микрофони сензори бяха прикрепени към краищата на жълти градински маркучи, закачени за свистящи филтри.
	— Ники – каза Руук и наклони глава към табелата на вратата. Наложи й се да я прочете наобратно – „Карантина“. Внезапно една от машините започна да писука и се изпъстри с жълти светлинки. На монитора изникна думата „ЗАРАЗА“. Това беше уредът, с който изследваха Хийт.
	 
	 
	 
	ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

	 
	— Задействахте алармата – обясни агент Калън, докато отваряше вратата към помещението за карантина, а Ники излизаше, облечена във взети назаем (и различни на цвят) панталони и суичър с качулка и надпис МВС. Докато вървяха към Кризисния щаб, той отбеляза:
	— Отиват ви. Задръжте ги, докато изследваме дрехите ви и разберем какъв биоагент има върху тях. – Агентът посочи към роботоподобната машина за наблюдение на въздуха, която се беше задействала при влизането на Хийт. – Ето кой ви спипа.
	Ники беше виждала различни варианти на тези биоаерозолни филтри из Манхатън, те бяха част от инициативата на Вътрешна сигурност за ранно засичане при опити за биологичен тероризъм.
	— Нали не работите на черно за някоя терористична група? – попита Калън.
	— Да, в свободното си време.
	Докато Ники се преобличаше, Руук си беше намерил място на масата – точно до Ярдли Бел, която оживено разговаряше с него до момента, в който влязоха Калън и Хийт и всички очи се насочиха към тях.
	— Според предварителните резултати по сакото й има остатъчен материал – обяви Калън, докато сядаше начело на масата. – Каквото и да е задействало филтъра, количеството му не е достатъчно, за да навреди, но поне знаем, че устройството работи.
	— Чудесно. Може да го разкарваме из града и да проверяваме населението един по един, за да видим кой планира нападението – обади се професорът с папийонката. Това не беше шега, а хаплив израз на всеобщото раздразнение. – Много ми е любопитно къде сте се натъкнали на този вирус или бактерия, детектив Хийт.
	— Нали не сте влизали във физически контакт със Салена Кайл? – попита агент Калън.
	— Не. Във всеки случай, не днес.
	— Лоша работа – подчертано снизходително се обади Ярдли Бел. – Но не се чувствайте виновна. Понякога човек просто ги изпуска.
	— Включително добрите – каза Ники, без да се налага да поглежда към Руук. Ярдли беше достатъчно умна, за да схване намека. Хийт се ядоса на себе си – сопването й беше на ниво сапунена опера. Да, помогна й да се почувства малко по-добре, но си беше долнопробно.
	— Може би е станало там, откъдето идвам – обясни тя на професора. – Мотелската стая, в която се е укривала Салена Кайл.
	Ники очакваше, че информацията за самоинициативата й няма да се хареса на никого и не грешеше. Хората наоколо й започнаха да се прокашлят и наместват на столовете си, лицата им се изопнаха.
	— Организирали сте акция, без да ни съобщите? – попита Калън.
	— Нямаше време! – намеси се Руук, но се сви на стола си под втренчените им погледи.
	Ники обясни как е открила чантата на Кайл, разбрала е къде ходи да тренира, получила е сведение за мотела й и е открила там остатъци от шрапнел.
	— Понякога решенията се взимат в движение. Предвид флуидността на ситуацията, моето беше да действам възможно най-бързо, вместо да спирам и да чакам да изпълним всички стъпки от протокола.
	МакКейнз, командирът на Отряда за борба с тероризма към Нюйоркската полиция, улови погледа й – единствено неговият изразяваше одобрение. Калън я попита как се нарича мотелът, извади телефона си и изпрати екип на МВС в „Кони Крест“.
	В най-неловкия момент, докато Барт беше на телефона, а Ники бе изложена на неодобрителните погледи на останалите, тя усети, че я обгръща необичайно спокойствие. Защото въпреки напрежението и факта, че я гледат под лупа, тя се чувстваше защитена от двамата убийци, които я преследваха. Чувстваше се в по-голяма безопасност в бункера, отколкото по улиците на Ню Йорк. „Що за живот водя?“, зачуди се тя.
	Размишленията й бяха прекъснати от СМС от д-р Лорън Пари.
	— Възможно е източникът на заразата да е бил друг – каза Хийт, след като Калън затвори. – Току-що разбрах, че тялото, което ексхумирахме – на Ари Уайс, информаторът на майка ми в терористичната група – е съдържало остатъци от биологичен токсин. Рицин.
	Агент Калън отново извади телефона, каза на някого да търси рицин по сакото на Ники, след което я попита:
	— Има ли още нещо, което не сте ни казали?
	Вместо да се хване на въдицата му, тя не се отклони от темата.
	— Важният извод след повторната аутопсия на Уайс е, че причината за смъртта му не е било заболяване на кръвта, а пробождане с нож.
	— Също както при вашата… – Калън не довърши и използва мълчанието, за да смени скоростите. – Протокола и комуникацията в екипа можем да обсъдим по-късно. Да продължаваме напред. Сред нас е д-р Доналд Роуз от Центъра за контрол и предотвратяване на заболяванията в Атланта. Дон?
	Експертът от ЦКПЗ, висок, строен и с огромни мустаци, повече приличаше на застаряващ каубой, отколкото на химик-изследовател. Преди да започне, той си наля чаша вода с лед от гарафата в центъра на масата.
	— Благодаря ти, Барт.
	Ники се зачуди дали напитката ще позаглади дрезгавия му глас, или той просто ще я изгълта и ще изреве „Говеждо. Това ще вечеряме.“
	— Дойдох да ви кажа какви биологични агенти са в обръщение в момента – започна той. – В Атланта аз координирам предотвратяването и подготовката в случая на биотерористична атака. – Роуз се усмихна. – Все казвам на жена ми, че ако върша първото както трябва, второто е фасулска работа.
	Никой не се засмя. Вместо да ги успокои, лаконичният му подход караше думите му да звучат още по-плашещо.
	— С помощта на нашия отряд за наблюдение събираме данни за пациентите и симптомите в болниците и клиниките из цялата страна. Изследваме мащаба, разпространението и темпото на вирусните и бактериологичните зарази, като целта е да следим рисковете, за да можем да реагираме навреме. Ще попитате какво търсим. Много неща. Да започнем с антракс. Всички си спомняме случаите от 2001. Макар че е в списъка ни с опасности и не искам да го омаловажавам, антраксът не е статистически ефективен, когато се цели широко разпространение при сериозна атака. Въпреки това държим на склад големи количества ципрофлоксацин, доксициклин и амоксициклин, за да го лекуваме. Един от биоагентите, които имат потенциал за превръщане в биологическо оръжие, е рицинът. Останалите, като например вирусите Ебола и Марбърг, както и аренавирусите, причиняват треска с мощно кървене. Класифицирани са като патогени с ниво на биобезопасност 4, или НББ-4. Разпространението на заразата би било бързо и трудно за овладяване. Тези вируси причиняват масиран, едновременен отказ на множество органи и хиповолемичен шок. Лекарите, които са работили в заразени зони в Третия свят ги наричат „Адът на земята“ и това е меко казано. Говорим за ужасна, болезнена, грозна смърт.
	Руук се обърна към Ники.
	— На твое място бих изхвърлил онова сако.
	Последвалият смях бе кратък, но добре дошъл. Всички имаха нужда да си поемат дъх. Експертът от ЦКПЗ направи пауза и отпи втора глътка вода. Всички чакаха, без да помръдват – това беше Шоуто на д-р Дон Роуз.
	— В случай, че не знаете, едрата шарка е била унищожена през 1979. В целия свят Variola major и Variola minor се пазят само на две места – Русия и ЦКПЗ в Атланта. Освен ако някой успее да изнесе вируса, той е здраво заключен и това не е случайно – едрата шарка е много опасна, със смъртност при 35 процента от случаите. През 1985, точно преди изчезването й, убива два милиона души.
	— Как биха били разпространявани тези биоагенти? – попита агент Бел.
	— От човек на човек или с хранителни и други продукти. Това обаче би бил по-бавен, макар и тревожен процес. При терористична атака очаквам да използват аерозол. Вероятно течен и съхраняван в запечатан метален контейнер с активатор, който да го атомизира.
	— Контейнер с какъв размер? – попита Ники.
	— В център с такава гъстота на населението стигат няколко десетки литра. – Щом всички си дадоха сметка, че става дума за търсене на игла в купа сено, той додаде: – Освен това всички райони, изложени на големи количества от аерозола, моментално ще бъдат поставени под карантина.
	— Добре, наясно сме с трудностите – каза Калън, обръщайки се към Координатора на разузнаването. – Колко зле са нещата?
	— „Зле“ е добро описание – отвърна агент Лондел Уошингтън. Сигурно наближаваше петдесетте, но безсънието и стресът го състаряваха с десет години. В този бизнес човек грохва бързо. – Откакто тая беля ни кацна в скута, увеличихме наблюдението и сериозно притискаме както информаторите, така и агентите под прикритие, но резултат няма. Следим движението на всички терористични групи в списъка за наблюдение, за които сме сигурни или подозираме нещо, за да видим кои се събират, кои внезапно са станали активни и кои са се покрили. Липсва аномално поведение. Следим обажданията, имейлите, чатрумовете и Туитър акаунтите им, разходките с такси и дори песните, с които се поздравяват по радиото, сериозно ви казвам, и нищо. Всички проповядващи джихад, заедно с останалите идеолози, се държат нормално, липсва оживлението непосредствено преди удар, а служителите в електроцентралите, ЖП гарите и така нататък не са си взимали болнични.
	— Може мотивацията да не е идеологическа – обади се Руук.

 	— Каква тогава? – попита професорът с папийонката, който явно нямаше желание да слуша теориите на някакъв драскач със значка „Посетител“.
	Руук невъзмутимо отвърна:
	— Работата ми е такава, че съм се срещал с военни престъпници в Хага, с партизани, крадци-фантоми и дори бивши губернатори, които обожават да носят чорапи до коляното. Хората, които прекрачват границите, го правят по най-различни причини. Ако извадим фанатизма, като мотив обикновено остават отмъщението, егото или печалбата. Един мой приятел, бивш шпионин от КГБ, винаги казва „Първо проследи парите“. Откраднал е фразата от Удуърд и Бърнстийн, но идеята е ясна.
	— При цялото ми уважение – възрази професорът, – аз не вярвам в тероризма, които не следва държавни граници. Това положително е заговор, спонсориран от нечие правителство. Предвид цялата логистика, и скъпоструващите играчи като Тайлър Уин, кой друг би могъл да си позволи да го финансира? Според моите източници става дума за сирийците.
	Калън хвърли химикалката си на масата.
	— Значи след всичките ни усилия ни остават три, може би четири дни, и все още не знаем откъде да започнем.
	— Може би трябва да подходим по различен начин – каза Ярдли Бел, обръщайки се към Купър МакКейнз от Отряда за борба с тероризма към Нюйоркската полиция. – Командире, бихте ли изброили най-важните потенциални мишени на този удар?
	— Разбира се. При такива атаки се търсят мишени със символично значение и голям брой хора. Така че, без да ги редя по важност, става дума за Таймс Скуеър, Емпайър Стейт Билдинг, станция „Гранд Сентръл“, Юниън Скуеър, станция „Пен“, Сохо… и стадионите, разбира се. Тъй като говорим за събота и неделя, бих добавил и Сентръл Парк. Времето ще бъде хубаво и очаквам да е пълен.
	— Благодаря ви – кимна Бел, стана, отиде до големия екран зад гърба на Калън и застана до списъка с мишените, които се бяха появили на него по време на изложението на командир МакКейнз.
	— Детектив Хийт, вие имате по-особена връзка с този случай, това е известно на всички ни. Тази връзка включва някои личности от потенциален интерес сред хората, които е следила майка ви преди години.
	Ники се почувства странно. Това, че признават усилията и, звучеше като подкрепа, но това, че тя идваше точно от Ярдли Бел, я караше да се чувства несигурна.
	— Може би вместо да седим около тази маса и да отброяваме секундите, е по-добре да разгледаме някои от разкритите от вас улики. Разкажете ни за ямайския емигрант Алджернон Барет.
	— Барет беше в списъка ми със заподозрени, преди да разбера кой всъщност е убил майка ми. Наскоро обаче го посетих отново и според мен той не се вписва в този терористичен замисъл.
	— Интересно.
	Бел се върна на мястото си, обхождайки стаята като адвокат, който прави резюме пред съдебните заседатели. Сложи длан върху ръката на Руук, каза „Извинявай, може ли?“ и извади изпод лакътя му една сива папка.
	— Барет продава храна, нали?
	— Ямайско пиле с подправки. Продава подправките и има няколко будки за бързо хранене.
	— Да, и аз съм ги виждала. Нашият чужденец обаче внезапно е променил своя бизнес модел. – Агентката отвори сивата папка и започна да чете на глас, отново потегляйки към мястото начело на масата. – Разказал ви е за магазините, които смята да отвори – как ги наричат точно, „еднодневки“? – Вместо да се чувства неловко, Ники започваше да побеснява и това явно си пролича. – Не се тревожете, не съм ви подслушвала. Руук ми каза.
	Хийт се обърна към него и изражението му й напомни за това на куче, което току-що се е изходило на новия килим.
	— Какво точно ви притеснява, агент Бел? – попита Калън, губейки търпение.
	— Ще ви кажа. За онези от вас, които не са наясно, тъй като в Атланта няма много магазини-еднодневки, това са временни магазини за стоки или храна, които внезапно се появяват на овакантени терени, в продължение на седмица биват обсаждани от готини млади хора, които следят социалните медии, а след това сменят квартала. Много са модерни… а може би и смъртоносни. Ето къде ще изникнат магазинчетата на Алджернон Барет този уикенд. – Тя застана до екрана със списъка с потенциалните мишени и прочете: – Таймс Скуеър. Срещу Емпайър Стейт Билдинг. В източната част на станция „Гранд Сентръл“ и станция „Пен“. До книжарница „Барнз & Ноубъл“ на Юниън скуеър. – Тя прекара показалец по екрана. – Ха, май изброихме всичките с изключение на Сохо и парковете.
	Хийт каза, че това са само предположения, но думите й не можаха да надвият мълчанието, спуснало се в Кризисния щаб, след като Ярдли Бел седна на мястото си. Накрая агент Калън каза:
	— Струва ми се, че трябва да се отбием при Алджернон Барет.
	 
	* * *

	Оттам нататък нещата се развиха бързо – издадоха заповед за обиск, съставиха план и пуснаха кучетата. Във Вътрешна сигурност се готвеха именно за такива моменти и преди да измине времето, нужно за доставка от „Доминос“, Хийт се намери на предната седалка на черния джип на агент Калън, който тръгна към предградията, съпроводен от конвой с включени сирени. По силиконовата слушалка, пъхната в ухото му, явно постъпи информация, която му хареса и той съобщи на Ники:
	— Бел каза, че екипът й вече е там и потвърждава, че Барет е на линия.
	Тя не отговори, притеснена от бързината, с която тази операция се беше превърнала от спекулация във валяк, мачкащ всичко по пътя си.
	Когато колоната се вля в Първо авеню, Барт Калън се постара да не изостава. Щом излезе на правата отсечка, хвърли поглед към огледалото за обратно виждане и към Руук, който седеше на задната седалка.
	— Не очаквах някога да го кажа, но в края на краищата се радвам, че сте тук.
	— Така ли? – измънка той. Отговорът му прозвуча вяло не само заради двусмисления комплимент, а и защото се опитваше да остане незабелязан след като Ярдли Бел разкри, че той е източникът на информацията й за ямаеца. Знаеше, че след това с Ники ще трябва да разговарят по въпроса и защитната му стратегия беше да не бие на очи. Мъжът зад волана обаче си имаше собствен дневен ред и го следваше, скривайки заяждането си зад привидни похвали в присъствието на Ники.
	— Сериозно говоря. Ако не бяха по-специалните ви отношения с агент Бел, никога нямаше да се доберем до тази улика.
	И Хийт, и Руук се чувстваха видимо неловко. И двамата искаха да излязат от тази кола, но предвид скоростта и контекста, моментът не беше подходящ. Междувременно Барт продължи – звучеше съвсем невинно, въпреки че сипваше сол в раната.
	— С Ярдли Бел явно сте добри приятели, щом романсът ви е приключил, а все още сте толкова близки.
	Руук не отговори. На Хийт й се искаше да се обърне и да го погледне, както и да бяха сами, за да си го изкара, но това можеше да почака.
	— Знаете ли кой е този мост? – попита Калън, докато пресичаха река Харлем по Уилис авеню. – Той бележи първите 25 километра от Нюйоркския маратон. Наричаме го Стената.
	— Защото тук се отказвате ли? – попита Руук.
	— Не – насмешливо изсумтя Калън. – Защото тук се отказват по-слабите бегачи.
	 
	* * *

	Един полицай в черна униформа ги насочи към паркинга на пощенския клон в Бронкс встрани от „Браунс Плейс“ – той беше съвсем близо до склада на Алджернон Барет, макар че оттам не го виждаха. Калън огледа асфалтирания терен, пълен с фургони, камиони, линейки и две страховити на вид армейски бронирани коли, екипирани с тарани. В по-далечния ъгъл издигаха портативна душкабина за почистване на опасни вещества, а до нея – палатка за лекарите.
	— Колко полезно, че в квартала има паркинг, собственост на Американски пощи – отбеляза Хийт.
	— Съдействие на федерално ниво в най-чист вид – кимна агентът. Звучеше двусмислено, но лицето му изразяваше искреност. Щом Руук откопча предпазния си колан и той изщрака, Калън го погледна в огледалото за обратно виждане и проговори тихо, но с тона на армейски инструктор:
	— Вие ще останете в колата.
	Руук отпусна ръце в скута си и зачака.
	Ярдли Бел ги пресрещна на половината път към зоната за действие, докато вървяха по 123-та улица.
	— По улиците има кордон, всички изходи са блокирани, в съседство има… център за пощенски пратки и фабрика за производство на скелета, евакуирахме ги. Екипът по карантината е готов, очакваме въздушните подкрепления. – Тя обърна глава към небето. – Привлякохме и няколко хеликоптера с журналисти. Накарахме ги да останат на километър и половина разстояние, а завеждащият обществена информация се обади в телевизиите, за да ги информира за тренировките по бойна готовност, които провеждаме тази седмица.
	Слушайки Ярдли, Ники ясно долавяше увереността и компетентността й и се чувстваше виновна, че не успява да им се възхити.
	— Ето ви заповедта за обиск, агент Бел – каза Калън и й подаде документа. Тя бързо го прегледа и каза:
	— Да палнем фитила.
	Приближиха се до входа с един от камионите, взети назаем от Американски пощи, а шофьорът съобщи, че има доставка за Алджернон Барет. Портата се разтвори, пропускайки пратката – дузина въоръжени федерални агенти, скрити отзад. Зад камиона се движеха колите с персонала, полицейските фордове и шест бели камионетки, белязани със синьото райе на Вътрешна сигурност.
	Първа влезе Бел заедно с екип от Специалните части, вдигнала високо значката и заповедта за обиск. Представи се и нареди на всички да останат по местата си и да си покажат ръцете. Детектив Хийт влезе с втората вълна, заедно с полицията и взвод биотехници, които влачеха преносими системи за откриване на аерозоли и друга апаратура. Щом минаха през рецепцията и офисите най-отпред, пред тях се разкри единственият етаж на индустриалната кухня, помещаваща се под покрив от гофрирана ламарина. Никой не се възпротиви, нито побягна, така че агентите лесно събраха тридесетте служители до товарния док, докато техниците от Вътрешна сигурност се пръснаха, за да изследват въздуха и хладилниците.
	Тъй като познаваше сградата, Хийт отведе Бел до кабинета на Алджернон Барет. Ямаеца го нямаше, но от огромния телевизор гърмеше гласът на коментатора на конните състезания в Кентъки, а от дебелия фас в пепелника се извиваше дим с остра миризма. Двете сложиха ръце на оръжията си и провериха банята. Другата врата гледаше към задна алея, водеща към склада. Те застанаха пред вратата, на която пишеше „Склад – подправки“, заеха позиция и влязоха.
	— Я виж ти – обади си Ярдли Бел, когато Барет изникна между кашоните с вдигнати ръце. – Открих тайната съставка.
	Претърсиха го и го отведоха обратно в кабинета му. Още преди да тръгнат, Ники ги беше предупредила за адвоката му, така че целта беше да го разпитат, преди Хелън Миксит да усложни нещата.
	— Защо се скрихте?
	— Вие кои сте?
	— Специален агент Барт Калън от Вътрешна сигурност, само един от хората в тази стая, които могат да превърнат живота ви в кошмар. А сега отговорете на въпроса ми – защо се скрихте от нас?
	— Сигурно по навик. Разбият ли ми вратата, хуквам.
	— Нима очаквате да ви повярваме?
	— Вярвай каквото щеш бе, човек. – Алджернон се извърна и огледа Ники, която стоеше в ъгъла. – Е, детектив Хийт, това ли получавам в замяна, че ви съдействах?
	— Г-н Барет, всичко ще мине много по-гладко, ако продължите да го правите – отвърна тя.
	— Ами? – Барет скръсти ръце, седна на дивана и се облегна назад. – Нищо няма да кажа. Искам адвокат.
	Час по-късно, след като Калън и Бел направиха всичко възможно, за да го накарат да признае участието си в терористичния замисъл, се появи Булдога, посъветва клиента си да не казва абсолютно нищо и ги увери, че нейното изявление е напълно достатъчно.
	— Клиентът ми е американски гражданин, който си плаща данъците. Собственик е на преуспяващ и напълно законен бизнес, който предлага вкусна храна на лоялните си клиенти и всякакъв намек, че е замесен в някакъв дяволски план, базиращ се на произхода му, е безобразна, обидна спекулация и клевета.
	— Ами внезапното му решение да отваря обекти на ключови места? – попита Бел.
	— Тези места са ключови – отвърна Хелън Миксит, – тъй като позволяват големи печалби. Освен ако имате доказателства или смятате да му повдигнете обвинение, защо не вървите на майната си?
	Ники си помисли, че дори от тази акция да не излезе нищо, в края на краищата може и да започне да харесва Хелън Миксит.
	Докато техниците в склада продължаваха да търсят вирусни или бактериални агенти в кутиите с марината, хладилниците и кашоните с подправки, Хийт дръпна Калън настрана.
	— Ако нямате нищо против, смятам да се върна в управлението.
	— Така се надявах, че ще открием нещо. – Той огледа склада и довърши, клатейки глава: – Хийт, нуждаем се от пробив.
	— Зная. Просто така и не повярвах, че ще го направим тук.
	— Това вашият вариант на „Аз нали ви казах“ ли е? – Ярдли Бел, която стоеше на три метра от тях, върна списъка с пратките на един агент и се приближи. – Виждате ли, детектив Хийт, това е фундаменталната разлика между нас. Вие сте готова да си тръгнете, защото не стана от раз, докато аз няма да се откажа. – Тя се обърна към Калън. – Уредете ми още заповеди за обиск, агент Калън. Искам да претърся къщата на Барет, къщите на приятелите му, на наркопласьорите му, на проститутките му, дори на шибания му изповедник. – Тя тръгна на заден ход и каза на Ники: – След което, ако оживеем до понеделник, аз ще ви река „Аз нали ви казах“.
	Калън уреди един агент да закара Хийт и Руук до управлението, което отново отложи разговора им за голямата уста на Руук. През по-голямата част от пътуването той не спря да се оплаква, че Калън го е принудил да остане в джипа.
	— Много се ядосах. Все едно ме прати на пейката, за да гледам играта отдалеч. Както и да е, използвах този половин час, за да разкарам мама от града.
	— Руук.
	— Спокойно, не й казах защо. Прекалено хитър и лукав съм.
	— Знам.
	Той пренебрегна отговора й и обясни:
	— Обадих се на един колега от Щатския университет, който ми дължи услуга, и уредих Маргарет Руук, примадона номер едно на Бродуей, да получи годишната награда за сценично изкуство на Театралния фестивал в Осуего. Казаха й в последния момент, но тя много се зарадва.
	— И каква е тази награда?
	— Още не съм го измислил. Знам само, че ще ми струва десет бона и стая в луксозен хотел. Но поне мама ще е на сигурно място, в случай, че… нали се сещаш.
	Тя се обърна към прозореца и се загледа в Ленъкс авеню, спомняйки си за миг, че когато за последен път зърна зеленината на северния край на Сентръл Парк, все още беше пролет. Краткото й разсейване обаче бе прекъснато от CMC.
	— Странно – каза тя, след като го прочете. – От Калън е. Следите от биоагента по сакото ми не са били от рицин.
	Тя подаде телефона си на Руук.
	— Едра шарка? – пребледня той. – Д-р Зла Орис от Атланта не каза ли, че е адски опасна? – Тя кимна. – И единственото, което ти хрумна да кажеш, е „Странно“? О, извинете, май имам едра шарка по ръкава. Нищо сериозно.
	— Сериозно е, знам, че е сериозно. По всичко личи, че не е било достатъчно, за да ме зарази, но насам идва лекар, за да ме ваксинира. – Тя дочете CMC-а и каза: – Странното е, че не е рицин, тоест, не съм го прихванала от трупа на д-р Уайс.
	— Откъде тогава?
	— Не знам.
	Спусна се мълчание, а шофьорът отвори прозореца.
	— Не те обвинявам, приятел – отбеляза Руук. – Подай си главата отвън и дишай, ако искаш.
	Щом пристигнаха на 82-ра улица, Руук се усмихна и каза:
	— Е? Сдобрени ли сме?
	— Това ли е всичко? Ти така ли разбираш разрешаването на проблема? Да свиеш рамене и да кажеш „Сдобрени ли сме“? – Тя му се подигра, като отупа ръце една в друга. – Боже, такова момче си.
	— Не съм… – Той имитира жеста й. – Просто смятам, че трябва да се сдобрим, защото никога не бих те изложил на риск, като споделям тайни.
	— Така ли го наричаш?
	Мина Шарън Хайнзбърг, понесла торба с храна, и те замлъкнаха, но щом тя влезе в управлението, Руук каза:
	— Първо, за да запазя една тайна, трябва да бъда наясно, че е тайна. Мислех си, че всички сме от един отбор и се опитваме да попречим на лошите да заразят хората с чума.
	— Това, че сме от един отбор, не означава, че можеш да докладваш на други хора, особено на Ярдли Бел.
	— Ти не я харесваш.
	— Не е въпросът дали я харесвам.
	— Още ревнуваш, защото бяхме гаджета.
	— Не е там работата. Просто й нямам доверие.
	— Защо?
	— Не мога да го обясня, просто инстинкт.
	— Аз съм този с инстинктите и предчувствията и ти едва го понасяш.
	— Е, сега е мой ред. Колкото и ирационално да ти се струва, искам да проявиш уважение.
	Известно време двамата се гледаха един друг, а топлите им чувства не отслабваха въпреки спора. Ники си помисли, че може би връзката е именно това. Тя му протегна ръка и Руук я пое.
	— Виж, знаеш с колко неща се занимавам. Казвам само, че се тревожа по твърде много поводи и не искам ти да си един от тях.
	Руук протегна другата си ръка, Хийт я хвана и двамата застанаха лице в лице.
	— Е? – усмихна се той. – Сдобрени ли сме?
	Ники го погледна и разбра, че Джеймисън Руук е преди всичко добър човек, на когото може да има доверие. Нищо друго не беше важно.
	— Сдобрени сме.
	После стисна ръцете му и двамата влязоха заедно в управлението.
	 
	* * *

	Докато инжектираха Ники с лекарство, наречено „Тековиримат“, тя се опита да си спомни как е прекарала деня и да прецени къде е могла да влезе в контакт с вируса. Хрумна й зловеща мисъл и след бързо обаждане до Бениньо ДеХесус и Барт Калън оранжевият конец, който Дъгата бе оставил на възглавницата й, замина за лабораторията с куриер. Жадният й за конспиративни теории приятел щеше да се гордее с нея.
	Хийт беше сигурна в едно, а именно, че няма никакво намерение да остане по анцуг. Отвори най-долното чекмедже на бюрото си, където държеше резервни дрехи за дните, когато се залееше с кафе или я опръскаха с кръв. След като се преоблече и набързо погледна белите табла, тя реши, че е време отново да хване телефона. Именно така се правеха разследвания – човек получава нова информация и говори с някого за нея. Понякога получава нова информация, друг път – не, но не спира да се опитва, въпреки че се чувства като вързано пони, което обикаля в кръг. Не спира, докато накрая излезе нещо.
	Първо се обади на Кари Магс в пивоварна „Боз“. Този път маниерът му беше особено британски, което ще рече очарователно кисел и приветлив едновременно.
	— Да не сте зает?
	— Това е неизбежно – изкиска се той. – Все пак управлявам бизнес и спасявам света по време на икономическа криза. Аз съм истински Кларк Кент, макар и недостатъчно строен, за да нося трико.
	Хийт си спомни за марша за мир, спонсориран от Магс и ужасно й се прииска да го предупреди за възможността за терористичен удар, но започнеше ли, къде трябваше да спре? През уикенда бяха планирани стотици събития, конвенции, вело-маратони и улични панаири. Може би ако Руук продадеше статията си в Холивуд, щеше да спечели достатъчно, за да осигури награда за актьорско майсторство на всички и да ги изпрати извън града.
	След като избута тази мисъл встрани, тя му каза новините за Ари Уайс – че старият му приятел не е умрял от заболяване на кръвта, а е бил убит.
	— Исусе Христе – въздъхна той.
	Убийството за Магс не беше просто нова информация – пробождането толкова приличаше на онова, убило майка й, че тя му прати CMC със снимката на убиеца, Петър Матич. Чу звука от телефона му, когато съобщението пристигна, след което Магс шумно си пое дъх и зацъка с език, докато я разглеждаше.
	— Знаете ли какво? Този съм го виждал.
	— Сигурен ли сте?
	— Нямам и капка съмнение. Тая мазна дълга коса и отнесеният поглед… Кой е той?
	— Беше ми гадже.
	— Опааа, извинявам се.
	— И уби майка ми. – Тя го чу да ругае под нос и продължи: — Вероятно е намушкал и Ари. Помните ли кога и къде го видяхте?
	— Много добре си спомням, защото заради него извиках полицията. Редовно се размотаваше в сградата, в която живеех и исках да го разкарат.
	— Кога беше това?
	— Боже господи, детектив Хийт, беше малко преди Деня на благодарността, същата седмица, когато ми гостува Ари и когато…
	— Няма нищо, Кари, знам какво още се случи онази седмица.
	Хийт долавяше болката в гласа на англичанина, докато той се опитваше да преглътне стряскащите новини, които му беше сервирала за стария му приятел, но въпреки това тя настоя. Магс можеше да се възстанови по-късно, сега й трябваше нова следа.
	— Кари, бих искала да ми помогнете, ако сте в състояние. – Той беше много разстроен, но успя да изграчи „добре“ и Ники попита: – Споменахте ми, че Ари не се е интересувал от политически или социални каузи. Помните ли дали беше близък с други учени? Споменавал ли ви е някого конкретно, работил ли е с други хора по някой проект?
	След като помисли малко, Магс отвърна:
	— Не мога да си спомня. Разбира се, срещал съм се с неговите хора за по една бира или за да гледаме футбол, но за мен те бяха просто хомогенна група особняци.
	Тя не искаше да го подвежда, като споменава имена, така че попита:
	— Помните ли някой чужденец?
	— Шегувате се, нали? – засмя се той. – Повечето бяха чужденци.
	Тогава Хийт му каза името на Ваджа Николадзе, но тъй като то не му говореше нищо, тя му изпрати снимка и зачака.
	— Съжалявам, определено си прилича на учен, но не помня да се е размотавал с Ари.
	Ники се примири с поредното разочарование, но Магс поне беше идентифицирал Петър, потвърждавайки връзката му с убийството на д-р Уайс.
	Руук я убеди да го придружи, за да хапнат набързо в новото заведение за бързо хранене на Кълъмбъс авеню, „Шейк Шак“, но двамата не стигнаха далеч. Всъщност, детектив Роули ги спря още във фоайето.
	— Какво става, Шон, да не би да си забелязал нещо на записите от „Кони Крест“?
	— Не, още ги преглеждам, но е Мигел току-що попаднахме на нещо друго. Ще ти бъде интересно, повярвай ми.
	— В „Шейк Шак“ ще трябва да оцелеят и без нас – обяви Руук.
	Когато се върнаха в общия офис, Очоа беше качил резултатите на монитора си в Централа „Роуч“ – така наричаха ъгъла, в който бяха избутали бюрата си.
	— Така – каза той, след като Хийт седна, – преглеждахме записите на полицейските камери за наблюдение от миналия месец, за да видим дали няма да изникне фургонът, който е разкарвал трупа на приятелката на майка ти. Намерим ли него, ще намерим и лабораторията, нали така?
	— Да – кимна Руук.
	— Така се надяваме – отвърна Хийт.
	— Ударихме джакпота – оповести Очоа. – Ето я първата ни находка, точно от нощта на убийството. – Той кликна с мишката и на екрана изникна размазана снимка на регистрационен номер. Надписът в долния й ъгъл гласеше „И-Зи Пас, Платно 2, мост Хенри Хъдзън“.
	— Наистина ли? – учуди се Хийт. – Чак там?
	Роуч кимнаха едновременно.
	— Чак там – потвърди Роули.
	— Ние също се зачудихме – добави Очоа. – Запитахме се какво е търсела камионетката, че и трупът, на влизане в града от толкова далеч? Така че направихме още няколко проверки.
	— Страхотни сте, Роуч – похвали ги Хийт.
	— Проверихме камерите около рампите в окръг Уестчестър и на север – продължи Роули.
	— Не беше толкова трудно, колкото изглежда, защото знаехме датата и приблизителния час.
	Очоа кликна отново и на екрана се показаха още четири снимки на същия регистрационен номер, на четири различни места.
	— Гледано отзад напред, ето го първото появяване на фургона по пътя му на юг към Ню Йорк.
	Той кликна върху най-горната снимка. Когато файлът се отвори, Хийт прочете надписа, указващ местоположението и ахна.
	 
	 
	 
	ПЕТНАДЕСЕТ

	 
	Когато камерите го бяха хванали да излиза на шосе „Соу Мил“ при Хейстингс-на-Хъдзън, кафявият фургон е можел да идва от къде ли не, но Ники Хийт се сети само за едно място. Назова го Руук.
	— Ваджа.
	С едно-единствено кликване с мишката всичките й инстинктивни съмнения, заради които настояваше да третира грузинеца като личност от потенциален интерес, се оправдаха. Можеше само да се моли, че не е твърде късно.
	— Роуч, тръгваме. Фелър, Раймър, елате и вие. Отиваме в Уестчестър.
	— Ами аз?
	От кухнята излезе детектив Хайнзбърг, понесла чиния със салата. Внезапно пак се върнаха в гимназията – бяха в час по физическо, отборите бяха съставени и всички се стараеха да не се гледат един друг. Хийт просто не желаеше Шарън да идва с тях, освен това нито искаше да се вози с нея, нито да я натриса на Роуч или Фелър и Раймър.
	— Имам нужда от теб тук.
	Почувства се виновна, но беше сигурна, че тя бързо ще го превъзмогне. А и действително можеше да свърши някои неща, които да ги улеснят.
	— Първо се обади на щатската полиция. Кажи им, че се готвим за отцепване и арест, заподозреният живее в Хейстингс, до Уорбъртън авеню и се нуждаем от подкрепления. Дай моя номер, ще координирам логистиката от колата.
	— Ясно – кимна Хайнзбърг, явно доволна, че ще бъде полезна. – Ами местната полиция?
	Хийт и останалите вече бяха на вратата.
	— Познавам ги, номерата им са у мен. Сама ще им се обадя, след като говоря с Вътрешна сигурност.
	— Какво всъщност е направил човекът в Хейстингс? – попита Шарън.
	— Все още нищо, надявам се – отвърна Хийт и излезе.
	 
	* * *

	Заеха позиция на мястото, където железопътната линия „Олд Кроутън“ минаваше край горист хълм точно над дома на Ваджа Николадзе.
	— Още час и ще започне да се стъмва – отбеляза Очоа и се обърна, за да им посочи ниско спусналото се слънце, отразено в стъклената кожа на Манхатън на 35 километра надолу по реката. От това разстояние все едно гледаха Австралия.
	Хийт не си направи труда да погледне. Вместо това остана съсредоточена върху безлюдните зелени акри под тях, без да сваля бинокъла от очите си. Огледа металносиния джип-хибрид на Николадзе, който стоеше празен до олющеното перило, където постланият с чакъл път опираше в пасището зад къщата му. От този ъгъл в прясно боядисаната викторианска постройка не се забелязваха признаци на живот. Завесите не бяха спуснати, но вътре не се виждаше никакво движение, нито преминаващи сенки. И никъде не светеше.
	Вятърът залюля цъфналите в розово рододендрони до кучкарника от дясната страна на пасището. Ники никога не беше виждала всичките кучета, които живееха там, но при първата им среща месец по-рано се запозна с грузинската овчарка, която Ваджа бе избрал да обере лаврите, отказани на любимото му куче-състезател, което внезапно бе умряло. В този момент Хийт се зачуди какво точно се е случило с горката животинка и дали изражението на биохимика, което бе взела за тъжно, всъщност не изразяваше угризения. Заслуша се, но вместо лай чу само вятъра и грохота на влака, който наближаваше от север, скрит зад дърветата в дъното на долината.
	— Калън каца – обяви Ники, нагласяйки звука на слушалката си.
	— Ние защо не дойдохме с хеликоптер? – попита Руук.
	— Пич – обади се Фелър, – стигнахме за половин час. В случай, че не си забелязал, в момента седим тук и чакаме да се изсипят фукльовците с шибания им хеликоптер.
	— Въпросът не е, че искам да се возя – обясни Руук. – Просто се надявах поне веднъж в живота си да мога да се обърна към някого и да кажа „Приготви хеликоптера“.
	— Добре де, кажи го на мен – подкани го Роули.
	— А, не мога.
	— Хайде де, давам ти възможност.
	Руук се замисли за миг и каза:
	— Приготви хеликоптера.
	— Майната ти – отвърна Роули, а Очоа сви юмрук и го удари в неговия.
	— Момчета – обади се Хийт.
	— Няма нищо – великодушно заяви Руук. – Знам, че се заяждате само защото гледате на мен почти като на друго ченге.
	— Щом те устройва, добре – отвърна Очоа.
	Срещнаха се с Калън и Бел на пътя зад завоя, който ги скриваше и нямаше възможност Ваджа да ги види от дома си. Калън поздрави Хийт и каза:
	— Съжалявам за закъснението, наложи се да кацнем в някакъв резерват.
	— В Мейбери нямат хеликоптерна площадка – обясни Ярдли Бел.
	Ники разтвори картата върху капака на колата.
	— Няма проблем. Така имахме време да обмислим логистиката. Отцепили сме целия район. Щатската полиция затвори този път и не пуска коли от Одел авеню или яхтклуба в Йонкърс. На запад са релсите и реката, няма друго. На изток е гората и пътеката нагоре по хълма, където спряхме ние. Детектив Фелър е там и наблюдава.
	— Някакъв знак от Николадзе? – попита Калън.
	— Не. Колата е там, но това нищо не означава.
	— Ами в службата му? – попита агент Бел.
	— Проверих, местната полиция много ми съдейства – отвърна Ники. – Закараха детектив Раймър до института и потвърдиха, че Николадзе не е там. Останаха в случай, че се появи, а и за да се уверят, че никой няма да му се обади.
	Специален агент Калън кимна одобрително.
	— Много добре, като за местна полиция – каза той, намигайки на Ники и попита: – Как ще влезем?
	Хийт разтвори скицата на имота, нарисувана на бяла хартия за принтер. Докато се готвеше да маркира стрелките с червен маркер, Ярдли Бел я прекъсна.
	— Ето, това вероятно ще бъде малко по-полезно. – После извади огромна сателитна снимка на имението. – Правена е днес, малко след 12 на обяд.
	Руук се опита да разведри атмосферата.
	— По обяд, а? Предлагам да използваме скицата на Ники, отпреди десет минути е.
	Заеха позиция на пътя зад храстите на края на алеята и на ключови места в горите, които обточваха собствеността на Николадзе от северната и източната страна. Друг контингент от щатската и местната полиция заварди железопътната линия зад горичката. Планът на детектив Хийт беше да се съберат във взвод и да се доближат пеша, използвайки тишината, за да изненадат мишената, а колите зад тях да затегнат обръча. Предложението й бе отхвърлено, а авторитетът й – подронен.
	— Първо, детектив Хийт – заяви Ярдли Бел, – така ще бъдем твърде открити. Напълно възможно е някой да изненада нас.
	— Възможно е, ако той има пушка – съгласи се Калън.
	Преди Хийт да успее да обясни къде ще бъде прикритието им, както и местата в къщата, от които не могат да ги видят, Бел я прекъсна.
	— Шок и ужас, чували ли сте за тази тактика? Неслучайно я използваме често – действа. Ще направим обратното. Пускаме първо колите, а пехотинците – след тях. Шок и ужас.
	Както ставаше обикновено, Калън остави подчинената му да го прегази.
	— Избираме шок и ужас – заяви той.
	Хийт даде сигнала и акцията започна. Джипове и фордове с ревящи двигатели нахлуха по алеята, вдигайки чакъл във въздуха и мачкайки тревата пред предната врата. Вратите шумно се отвориха и агентите изскочиха навън. Използвайки колите за прикритие, Хийт, Роуч, Калън и останалите със скокове стигнаха до страничната стена на къщата, без да се надигат, докато се движеха край летвите около предната веранда.
	Агент Бел използва същата тактика – един джип и два форда спряха пред кучкарника, а Ярдли и нейният екип се прилепиха към стената. Тогава всичко пропадна.
	Щом всички коли пристигнаха, двойните врати на кучкарника се отвориха с трясък и от там изхвръкнаха десет грузински овчарки, които с лай започнаха да обикалят големия двор. Нашествениците се разсеяха за малко, точно в този момент изрева мотор, от сградата зад колите изхвръкна един всъдеход и се понесе към гората. Бел и останалите вдигнаха оръжията си, но Хийт се задаваше на бегом от къщата и викаше:
	— Не стреляйте, не стреляйте!
	Бяха го обсъдили, преди да влязат – Ваджа им трябваше жив. Ярдли Бел се отдръпна от стената, до която се беше прилепила и хукна към една от колите, прибирайки оръжието си.
	— Аз ще го догоня! – кресна тя на Ники, която беше на двадесет метра от нея и извика в отговор:
	— Отцепили сме района, няма да стигне далеч!
	Точно когато стигна до форда, агентката затръшна вратата и отпраши, оставяйки я да наблюдава безпомощно, докато тя даде газ по алеята.
	Руук видя всичко. Бяха го пратили да седне в една линейка на задния фланг и той чу първо кучетата, а после – виковете на Ники в далечината и изскочи навън точно навреме, за да чуе пронизителния рев на всъдехода, който трошеше клони, проправяйки си път през гората отляво, и ръмженето на полицейската кола, която полетя след него.
	Джипът на Ваджа се откъсна от храсталака и излезе на „Уорбъртън“. Първото, което направи впечатление на Руук, беше колко дребен изглежда грузинецът – като дете, качило се в колата на баща си. Николадзе рязко се обърна към Руук, но всъщност гледаше към наближаващата кола. Може би щеше да му провърви повече, ако беше продължил през гората, но вместо това той даде газ и се опита да избяга по паважа.
	Обгърнат от вихрушка от вятър и камъчета, фордът профуча край Руук и се изравни с Николадзе, като леко забави ход. Преди да стигнат до завоя, където чакаше скритата полицейска блокада, агент Бел опря дясната част на бронята в задницата на джипа и рязко завъртя волана, изпълнявайки известна от полицейските преследвания маневра, която би принудила беглеца да се завърти, да загуби контрол и да спре, ако кара обикновен автомобил. Това обаче беше всъдеход. Той се разтресе, като едва не се претърколи настрани. Николадзе бясно задърпа ръчките, за да възстанови баланса и накрая джипът тежко се стовари върху задните си гуми, вдигайки предните във въздуха. Те обаче така и не докоснаха земята, а продължиха да се вдигат, докато накрая задните ги последваха и машината се превъртя във въздуха, а шофьорът падна по гръб на паважа.
	Всъдеходът не само се приземи върху него – колелата му продължиха бясно да се въртят, превръщайки лицето, тялото и дрехите му в кайма, докато накрая машината се стовари отгоре му с глух тътен и той остана да лежи на пътя кървящ и разкъсан до смърт, със спукан череп.
	 
	* * *

	Седнала на предната седалка на колата си, Ники Хийт се размърда – беше я събудило ритмичното потропване на росата, която капеше от един клон върху предното стъкло. Звукът приличаше на тиктакането на часовник.
	Не съвсем будна и решена да поспи още няколко минути, тя присви очи, за да се ориентира. Три фенерчета, отдалечаващи се от кучкарника на Николадзе в редица, осветяваха гората, а светлината им пронизваше пухкавата мъгла, която обгръщаше Хейстингс-на-Хъдзън след полунощ. Зад един от прозорците на втория етаж на викторианската къща проблесна светкавицата на фотоапарат. Мъглата я увеличи като лупа и тя заприлича на светкавица без гръм.
	След няколко минути Хийт щеше да продължи да претърсва имота на Ваджа заедно с екипа от Вътрешна сигурност. Натисна хоум-бутона на айфона си, за да провери колко е часът. Беше си отделила 40 скъпоценни минути за сън и й оставаха още 20.
	Докато седеше насред мрачното пасище в долината на река Хъдзън, тя се чувстваше странно свободна от случая „Дъгата“. Обикновено залавянето на сериен убиец представляваше надбягване с времето, за да бъде предотвратено следващото убийство. По ирония на съдбата, този път следващата жертва беше Хийт, която си бе издействала малка почивка. А и какво по-добро от това да си заобиколен от полицаи, ако искаш да бъдеш в безопасност? Нямаше как да прекарва така всяка нощ, но засега това, че нямаше нужда да се прибира и да се придържа към обичайния си режим, я караше да се чувства по-сигурна.
	Затвори очи, спомни си кавгата с Ярдли Бел след катастрофата и мислено изруга, задето не успя да остане хладнокръвна. Можеше да го отдаде на умората – дългото работно време, стресът и напрежението около работата по два случая определено и даваха право да бъде избухлива, но Ники се обвиняваше за това, че не се е овладяла. Просто казано, когато парамедиците обявиха, че Ваджа е мъртъв, тя се разстрои, а Ярдли Бел се обърна към Калън… и сви рамене.
	Вместо да се оприличи на бик, зърнал червено, Хийт си спомни, че пред очите и сякаш припламна бяла мълния, както когато електрическата искра докосва магнезия в старовремската фотографска светкавица. Гневът и раздразнението, които се трупаха от момента, с който се запозна с Ярдли Бел преди седмица, експлодираха и макар че първите й думи можеха да бъдат по-оригинални, въпросът „Как смеете?!“, изкрещян право в лицето й, беше съвсем прилично начало. Няколко часа по-късно Хийт все още помнеше изражението на агентката и се наслаждаваше на факта, че и тя даде своя принос към шока и ужаса този ден.
	Руук и Роуч явно се бояха, че Ники ще я удари, защото я хванаха за раменете и я затеглиха назад, докато тя продължаваше да й крещи. Каза си всичко – че Бел се е намесила най-нагло, че й е забранила да разговаря с Ваджа без никакво основание, че е прахосала толкова време с Алджернон Барет, когато истинският заподозрян – „който беше биохимик, мамка му“ – е продължил невъзмутимо да действа.
	— И накрая – продължи Ники, – за капак отхвърлихте плана ми за акцията…
	— Казах ви! – извика Бел. – Тактически това щеше да бъде самоубийствена глупост!
	— А как наричате гениалната идея да се изсипем с всички коли, така че да няма как да обградим района?!
	— Колите нямаше да бъдат от никаква полза, детектив Хийт, той тръгна към гората!
	— И от вас нямаше никаква полза, когато се опитахте да го хванете жив, агент Бел!
	— О, я моля ви се.
	— Вие безразсъдно причинихте смъртта на единствения човек, който можеше да ни каже как да предотвратим терористичната атака. Ваджа беше на 20 метра от блокадата, защо просто не го оставихте да продължи?!
	— Защото не оставям нищо на случайността и никога няма да го направя. Той избра да действа така. Аз го спрях.
	— Спряхте го и още как, затова сме наникъде.
	— Лесно ви е да обвинявате, нали? Явно сте започнали да вярвате на хвалбите в пресата, които сама тиражирате. Смятате, че сте достатъчно умна да се справите с всичко, но това не е вярно, така че проявявате неуважение към мен. Хийт, спомнете си онова, което знае всеки добър следовател. Невъзможно е човек да е наясно с всичко. Винаги изскача нещо, което ще ви изненада, нещо, което изобщо не очаквате и не смятате за възможно. И е по-добре да се молите то да не ви убие.
	Хийт се изтръгна от ръцете на тримата мъже и се отдалечи, докато й мине ядът. Тъй като главният заподозрян бе твърде мъртъв, за да го разпитат, разследването трябваше да разчита само на улики. Най-добрите специалисти от Вътрешна сигурност пристигнаха с цял керван от цивилни бели фургони. Калън изгони щатската и местната полиция, боейки се, че стъпканите и повредените улики вероятно ще са повече от откритите. Хийт също освободи хората си, за да се върнат в Горен Уест Сайд и да поработят върху случая със серийния убиец. Надвисналата заплаха от терористичен удар определено го беше избутала по-назад в списъка им, но не го беше замразила. Смъртта никога не спира.
	— Не е нужно да оставаш – каза тя на Руук.
	— Ще се оправиш ли?
	— Вече се оправям, тогава просто избухнах – отвърна тя. – Но вече край.
	Руук я погледна така, както само той умееше, търсейки истината в очите й с деликатна загриженост, която я накара да се почувства много по-добре. Явно доволен от видяното, той каза:
	— Истината е, че мога да остана, за да ми наредят да остана в колата, или да се прибера вкъщи и да направя някои проучвания за новата статия, която смятам да предложа на Фърст Прес в понеделник сутринта. – Той отметна кичур коса от челото й. – Приемете думите ми като вот на доверие, детектив Хийт – убеден съм, че ще има понеделник сутрин.
	Докато се отдалечаваше, той не можа да устои и добави типично в свой стил:
	— Стига човек да не живее в Ню Йорк и вятърът да духа в обратна посока. Чувам, че по това време в Едмънтън било прелестно.
	Техниците се пръснаха из къщата и кучкарника, търсейки отпечатъци, биохимически агенти, снимки, документи и дигитална информация по компютрите. Имаше дори експерт, чиято задача беше да взриви сейфа, открит под гардероба в спалнята.
	— Между другото, сейфът е празен – съобщи Калън на Хийт след операцията. Във втората спалня, която Николадзе бе превърнал в кабинет, имаше кошче за боклук, пълно с нарязана на ситно хартия. – Машината за унищожаване на документи още е топла. Явно добрият доктор си е организирал парти с конфети точно преди да се появим.
	— Ваджа е знаел, че идваме – каза Ники.
	— Определено е знаел достатъчно, за да се скрие в кучкарника – обади се Бел. Откакто се бяха скарали, тя стоеше на разстояние, но професионалистите знаят как да си оправят отношенията (или поне как да загърбят различията) в името на мисията си. – Възможно е да ни е забелязал, може някое от стъклата на биноклите да е проблеснало на слънцето.
	— Възможно е също просто да е обичал да унищожава документи – обади се Калън.
	— А възможни ли са и двете едновременно? – попита Хийт.
	— Предлагам да продължим да търсим – отвърна Бел.
	Кучкарникът притесни Хийт по начин, който не очакваше. Грузинските овчарки до една бяха отведени в местния приют, за да ги прегледат, така че дългото, подобно на казарма помещение с граховозелени прегради, осветено от ярка флуоресцентна светлина, й приличаше по-скоро на морга. Спокойно можеше да мине за Б-23, залата за аутопсии в Съдебна медицина, само дето не беше под земята. Имаше една-единствена клетка, която се намираше в най-близкия ъгъл. Кучетата спяха в индивидуални отворени ниши, които следваха източната стена, и бяха свободни да обикалят наоколо.
	Докато оглеждаше постройката с Калън и Бел, Ники имаше мрачното чувство, че върви по стъпките на Никол Бернарден на практика, след като с хората и толкова дълго ги бяха обсъждали на теория в общия офис. Онази нощ месец по-рано Никол бе търсила доказателства за смъртоносния заговор на Тайлър Уин съвсем сама и това й беше струвало живота.
	В дъното на кучкарника имаше редица шкафове, пълни с витамини, кучешка храна, гребени и четки, а на пода до тях – капак. Не беше отбелязан на плановете, с които работеха и явно водеше към мазе.
	— Съжалявам, господине… съжалявам, дами – заяви мъж с бял защитен гащеризон и маска. – Не можете да влезете без защитен костюм.
	— Явно много си падате по мелодрамата – отбеляза Калън.
	Това ли наричате „сериозни мерки за безопасност“?
	— Сър, наричаме го „спасяваме ви живота“. Колегите долу са открили следи от биоагенти.
	— За вас не знам – каза Хийт, – но аз гласувам за защитния костюм.
	Няколко минути по-късно, след като облякоха гащеризони и надянаха маски, свързани с кислородните бутилки на гърба им, тримата слязоха по металните стълби и се озоваха в мазето, където д-р Ваджа Николадзе, биохимик с международна слава, бе изградил лаборатория за биологично оръжие. „Все едно сме в бърлогата на някой злодей от филм за Джеймс Бонд, само че с лошо осветление“, каза си Ники.
	Размерът на лабораторията съвпадаше с този на сградата над нея, а апаратурата беше професионална – епруветки, мензури, центрофуга и, изолационни камери от термостъкло със защитни ръкавици, прикрепени към предните панели. На вратите на четирите хладилника (последна дума на техниката) бяха залепени етикети, но вместо на тях да има телефонни номера на лекари и зъболекари, надписите бяха на латински. Хийт разпозна някои от тях – беше ги срещала в статиите, публикувани от ЦКПЗ. Bacillus anthracis; Vibrio cholerae; Ricinus communis; Filoviridae Ebola; Filoviridae Marburg; Variola major. Вътре като стражи бяха наредени множество запечатани цилиндрични контейнери от неръждаема стомана, върху всеки от който беше залепена оранжева лепенка със символа за биологична заплаха.
	— Лепенките страшно ми харесват – отбеляза Бел с приглушен от маската глас. – Ще рече човек, че не е знаел с какво точно работи.
	— Остава въпросът за кого е работел — отвърна Ники.
	Хийт и агентите от МВС напуснаха мазето, оставяйки го на техниците, и докато се качваха по стълбите, обмисляха ужасните новини, получени от тях – сред запечатаните метални кутии имаше празнина, белязана с влажен кръг. Явно един от 75-литровите контейнери липсваше.
	Щом се качиха горе, ги привика един техник, коленичи в клетката, показа им канала на пода и каза:
	— Тази клетка е била мита с лабораторен разтворител. Ще ни бъде много трудно да намерим следи от ДНК.
	Жената се надигна и им показа някакво петно на вътрешната стена на клетката, после насочи към него инструмент, който приличаше на голям мобилен телефон. На екрана изплува силно увеличена снимка с отлично качество.
	— Виждате ли какво открих?
	— Това кръв ли е?
	— Да. И освен ако някое от кучетата е необичайно високо, вероятно е човешка. Ще взема проба и ще я изследвам.
	— Никол Бернарден е била подходящата височина – каза Хийт. – И са я проболи в гърба, горе-долу на това ниво.
	— Напълно възможно е следата от кръв да е от човек, който се е облегнал назад. Намерих и нишки от плат. Разполагате ли с дрехите на жертвата?
	— Да.
	— Пратете ми ги. Утре сутринта ще мога да ви дам отговор.
	 
	* * *

	Ники все още беше в полусънно състояние и реши, че темпото на капките роса по стъклото се е усилило, но щом отвори очи, се оказа, че един от агентите на МВС леко почуква по страничния прозорец.
	— Простете, детектив Хийт, опитах се да не ви стресна – извини се той, щом тя излезе и се протегна, за да облекчи болката в изтръпналия си гръб. – Най-накрая открихме мобилния му телефон.
	Найлоновото пликче, в което бяха прибрали апарата, стоеше на масата между Калън и Бел в караваната-команден център. След близо четири часа обиколки из гората, екипът с фенерчетата, които Хийт беше видяла, докато дремеше, го откри недалеч от пътя, по който Николадзе бе подкарал вседехода.
	— Може ли да го погледна? – попита Ники. 
	Ярдли Бел хвана плика в ъгълчето, подаде й го и докато тя го отваряше, каза:
	— Обадихме се в митницата, за да проучим смахнатия професор. Тази година Николадзе три пъти е летял до Русия.
	— Вероятно някак си е успял да вземе едра шарка и да я пренесе тук – предположи Хийт и вдигна телефона. – Някой има ли стилус*? Не искам да докосвам екрана.
	[* Малка пластмасова показалка за управление чрез интерактивен екран на мобилни телефони, таблети и др. – Б.ред.]
	Техничарят, който седеше до конзолата, извади своя с мълниеносна бързина, сякаш беше оръжие, и й го подаде със самодоволен вид. Като държеше телефона в едната си ръка, Ники отвори списъка с последните обаждания.
	— Изпреварихме ви – каза Бел. – Някой е позвънил на Ваджа около 45 минути преди акцията. В момента проверяваме номера.
	Ники го погледна и пъхна апарата обратно в торбичката.
	— Не е нужно да го правите, това е номерът на телефона за еднократна употреба, от който са се обадили на Салена Кайл, докато е наемала камион. – Хийт запечата пликчето и каза онова, което подозираше още откакто избухна бомбата в апартамента на Тайлър Уин. – Някой ги предупреждава.
	 
	 
	 
	ШЕСТНАДЕСЕТ

	 
	Когато Ники пристигна в управлението малко преди шест, Руук я изненада с кат чисти дрехи.
	— Фантазирах си, че си облечена в тесните дънки и кафявото кожено яке, докато бориш престъпността днес – обясни той. – Не можах да открия гривните, които те пазят от куршуми, така че ако те обстрелват с автомат, ще трябва да разчиташ само на светкавичните си рефлекси.
	— Благодаря ти, Руук, много мило.
	— Реших, че след като спа в гората, ще искаш да се поосвежиш. О, освен това съм ти донесъл кафе. Точно както го обичаш – без захар, с две дози стрихнин.
	След като се преоблече, тя му разказа какво са открили в Хейстингс-на-Хъдзън, привършвайки с новината за предупреждението по телефона. Макар че бяха сами в общия офис, той заговори по-тихо.
	— Това е доста гадно. Как смяташ, че информацията стига до всички заподозрени?
	— Въпросът не е как, а кой, Руук. Докато карах насам си мислех… твърде нахално ли е да попитам къде, по дяволите, е Пъзела?
	— Вероятно още го обработва.
	— Вероятно?
	— Добре, ще видя дали не мога да го окуража малко.
	През следващите няколко часа Ники разговаря с всеки от подчинените си, за да види докъде са стигнали. Новините не я изпълниха с ентусиазъм. Салена Кайл се беше укрила, а Дъгата мълчеше.
	— Поне не е убил никой друг – каза детектив Малкъм.
	— Предвид, че следващата е Хийт, бих казал, че това е чудесно – добави Рейнълдс.
	Руук улови погледа й и двамата се упътиха към кухнята.
	— Пъзела ми излезе с обичайната глупост – „Точно щях да ти се обадя“. Както и да е, каза, че май напредва.
	— Сериозно? – В последно време Ники беше преживяла толкова разочарования, че песимизмът надви оптимизма и. – Намекна ли ти нещо?
	— Каза, цитирам, „Без спойлъри“. Само че аз му извих ръцете и накрая предложи да се видим тази вечер. Седем и половина, в кафене „Гретчен“.
	— Страхотно.
	— За него това може да означава девет. Единственото нещо, което Пъзела не умее, е да познава часовника.
	— Ужасно ме обнадежди – каза тя и го остави да претопля овесените си ядки в микровълновата фурна.
	Щом се върна в офиса, Хийт спря на вратата, изненадана да открие посетител до бюрото си.
	— Агент Бел?
	— Добро утро. Макар че дните и нощите сякаш вече се сливат, нали?
	Усмивката й изглеждаше искрена, но Хийт се доближи доста предпазливо.
	— Донякъде – отвърна тя и си позволи неутрална усмивка в отговор. Можеше да бъде любезна, докато разбере накъде бие. – Какво става?
	— Предлагам да сключим мир и ви нося подарък – каза Бел и посочи към закачалката, където висеше сакото, което Ники бе оставила на изследване в МВС. – Успокойте се, от лабораторията потвърдиха, че няма да ви убие.
	— Благодаря ви.
	— Същото се отнася и за оранжевия конец, който ни пратихте. По него няма следи от едра шарка. Освен това имам добри новини. Тук удобно ли е?
	Хийт огледа полицаите в офиса, които говореха по телефона или работеха на компютрите си, и седна.
	— Мен ме устройва.
	— Първо – уликите. Лабораторията ни ще се занимава единствено с тях, освен това имаме възможност да започнем във фургоните, още на местопрестъплението.
	Агент Бел не извади папка, тефтер или дори айпад, но понякога погледът й се рееше малко над главата на Ники, сякаш четеше подточките от въздуха.
	— Отпечатъците – освен тези на Николадзе, в лабораторията открихме няколко от Тайлър Уин. Както и един от агент Бернарден.
	Вълна от облекчение заля Ники. Потвърждението, че тримата са били заедно в мазето, изясняваше нещата, макар че изводите бяха тревожни. Междувременно Бел премина към следващата подточка:
	— Клетката – открихме още отпечатъци. На Бернарден, Салена Кайл, на корумпираното ченге…
	— Картър Деймън?
	— Да. И на Петър Матич. Излязоха бързо, защото са в базата данни. – Хийт си записваше, макар и само по навик, и Бел я изчака. – Засъхналата кръв наистина е от същата група като тази на Никол Бернарден. Все още не можем да бъдем съвсем сигурни, че е нейна заради саботажа на токсикологичното й изследване в Съдебна медицина. Освен кръвта обаче има и нишка от дрехите й, така че ще успеем да пуснем ДНК тест и да затворим кръга. – Тя направи пауза и погледна нагоре. – О, освен това става дума за същия разтворител, с който е била дезинфекцирана кожата на Бернарден.
	Ники се замисли за ужасната съдба на французойката, след като я бяха хванали – пъхната в клетка, убита и покръстена в почистващ препарат от децата на Сатаната.
	— Значи потвърдихме, че е била убита там – каза Хийт. – Хубаво е да се знае. За съжаление не ни помага да намерим нова информация.
	— Ето нещо, което ни помага. По дрехите й, също както по вашето сако, има следи от едра шарка. Считайте, че ви казах последните новини относно уликите.
	— Благодаря. Оценявам желанието ви да си сътрудничим.
	Агент Бел повдигна рамене.
	— С вас стъпихме накриво още от първия момент. Снощната ни… конфронтация… ме накара да се замисля. В момента искам просто да проверя дали можем да работим съвместно, като избягваме конфликтите. Особено предвид последната информация, която получих. – Тя се огледа и сниши глас. – Наш информатор под прикритие в една от ислямистките терористични групи каза, че по-рано тази седмица го е потърсила Салена Кайл.
	— Значи твърдите, че това е замисъл на ислямисти-екстремисти?
	— Не съвсем. След като говори с останалите си източници, той потвърди, че Салена Кайл е разговаряла с най-различни свои познати. Накратко, търси мъченик, който да нанесе удара.
	— Намерила ли е такъв?
	— Не знам. Наясно сме само с едно – денят е събота.
	При мисълта, че прозорецът им за действие се стеснява, по гърба на Ники полазиха тръпки. Двата или три дни, които смятаха, че имат на разположение, със сигурност ставаха два.
	— Простете, дами – обади се капитан Айрънс, който току-що беше изникнал до тях. – Хийт, елате в кабинета ми.
	Той затвори вратата и каза:
	— Знаете ли какво е да седите и да гледате как се развиват нещата, без да участвате в тях? – Точно в този момент отговорът на Хийт нямаше да бъде изпълнен с разбиране, така че тя предпочете да замълчи. Вместо това зачака Уоли да изплюе каквото има, за да се върне на работа. – Понякога си стоя тук, поглеждам отвън и… Ами, трудно се издържа на резервната скамейка. Както и да е, чудех се дали има какво да ми възложите, за да ви помагам.
	Тя се замисли за момент.
	— Крадци-фантоми. Не знам кой влезе в апартамента ми онази нощ, но е успял да го направи, без да остави никаква следа.
	— Искате да проуча базата данни за крадци-фантоми.
	— Да. Проверете кой е излязъл от затвора и дали наскоро е действал в близост до местата, където са живели жертвите, или където ги открихме.
	— Започвам – каза той, докато Хийт излизаше.
	Когато се върна на бюрото си, Ярдли Бел не беше там, но Ники я видя да разучава таблото, което бе изготвила за Тайлър Уин и Салена Кайл. Тогава зад нея изникна Руук, който разбъркваше закуската си, обгърнат от аромат на канела.
	— Я виж ти кой бил тук. Надявам се не отивате на дуел или нещо подобно – внезапно се навъси той.
	— Не, тази томахавка я заровихме, но все още не ми е приятно да се мотае наоколо, да ми гледа таблото, да ми наднича над рамото…
	— Все още я мразиш.
	— Нищо подобно. Не много. Добре де, малко. Просто в момента присъствието й тук не ми е… ще се погрижиш ли?
	— Веднага. – Той направи няколко крачки, а после се върна. – Сигурна ли си, че нямаш нищо против аз да…?
	— Върви.
	Изпълнена със смесени чувства, Хийт отиде до бюрото си, за да наблюдава как Руук бъбри с бившата си.
	— О, агент Бел, мога ли да ви изкуша с вкусна закуска? Веднага ще ви я приготвя. Вярно, овесените ядки не са впечатляващи като френската храна, но определено са за предпочитане пред мазното овнешко, което нагъвахме в Чечня.
	Докато излизаха и се кискаха, Ярдли попита:
	— Как върви новата статия? В Туитър си писал, че имаш предложение от Холивуд…
	Хийт огледа белите табла, за да се увери, че там няма нищо, което да е скрила от Вътрешна сигурност. Удовлетворена, че няма да я обвинят, че укрива информация, тя реши да се обади на Очоа. По-рано му беше поръчала да се обади в банката, издала кредитната карта, използвана от Салена Кайл в рент-а-кар „Сигурност“. Оттогава насам той проучваше сметката й и засичаше харчовете й в търсене на подсказки къде се намира, както и на каквато и да е друга информация, която би им подсказала нещо повече за предстоящия терористичен удар.
	Детектив Очоа връчи на Хийт извлеченията от кредитната карта.
	— Току-що чух Руук и мацката от Вътрешна сигурност. По дяволите, що за живот е това моето? Осем години работя от сутрин до вечер, заплатата ми е смехотворна, наркомани ми повръщат върху обувките или стрелят по мен… докато писателчето се завърта наоколо за два месеца и хоп – Джордж Клуни му праща кошница с плодове.
	— Нали си даваш сметка, че говориш за приятеля ми?
	— Да, извинявай. Просто мислех на глас.
	Хийт понечи да отвори папката, но отново я затвори.
	— Джордж Клуни е пратил кошница с плодове на Руук?!
	— Не ти ли каза?
	Ники отново се наведе над папката, сменяйки темата.
	— Какво ти казаха от банката на Салена Кайл?
	— Отворила е сметката преди два месеца, като е използвала въпросното фалшиво име. Кредитната карта се захранва с парични преводи, щом тя купи нещо. Човекът каза, че заради кризата много банки предлагат този вариант на новите клиенти. Виждаш, че единственото теглене е било при опита й да наеме камион. Проверих адреса във Вирджиния, който е дала за картата – на някакъв счетоводител е, поне така се води. Всъщност е просто съмнителен адрес, където приемат всякаква поща.
	— Тоест, задънена улица.
	— Поемам към следващата – отвърна той и се върна в Централа „Роуч“.
	Единственото, което може да направи един следовател, е да упорства, особено когато му се изпречват тухлени стени. Рано или късно и те поддаваха. Именно в този дух Хийт вдигна телефона и се обади на Бениньо ДеХесус.
	— Детектив Хийт – ведро я поздрави той. – Как сте тази сутрин?
	— Настроена съм на вълна „Улики“ – отвърна Ники и го помоли да й преразкаже накратко какво е открил в скривалището на Салена Кайл. Наложи се да си спомни, че са минали по-малко от двадесет и четири часа – това беше цената на прекараната в Хейстингс нощ.
	Детективът от „Събиране на доказателствата“ каза:
	— Току-що получих потвърждение от лабораторията. Материалите, които открихме, съвпадат с онези, използвани за бомбата, убила Тайлър Уин. Сигурно вече си разбрала, че в стаята й нямаше следи от биоагенти.
	— Да, МВС ми съобщиха. Обаждам се, защото се надявам да си открил нещо, което да ми помогне да я надуша отново.
	Той се изкиска.
	— Например автобусен билет с адрес на гърба, записан с червило?
	— Нищо, а?
	— Съжалявам, че ще те разочаровам. Живяла е като монах и не е оставила нищо след себе си. Ако се съди по боклука й, хранела се е с полуфабрикати и протеинови шейкове. Познаваш ме – проверих. Дори скочихме в боклука, за да открием нейните торби.
	— Да, Бениньо, познавам те – каза тя, без да успее да прикрие разочарованието си. – Все пак ти благодаря.
	— Няма проблем. Между другото, намери ли си айпада?
	Оставих го на кухненския ти плот.
	— Айпадът ми ли?
	— Да. Докато бяхме в апартамента ти вчера, го открих под леглото ти. Забравих да ти кажа, но го оставих на плота, за да го видиш.
	— Още не съм се прибирала – каза Ники, забелязала, че Руук се е върнал, и помоли ДеХесус да изчака. – Руук, да си оставял айпада си у нас? – Той отвори чантата и извади таблета си. – Бениньо, аз нямам айпад, и на Руук не е.
	След по-малко от час доставиха таблета на Хийт, след като домоуправителят пусна Бениньо в апартамента й, за да го вземе. Той каза, че вече е взел отпечатъци, така че нямаше нужда тя да слага ръкавици. Щом го включи, се появи тапет, на който усмихнатият Джо Флин стоеше в лодката си, а зад него се виждаше Статуята на Свободата. Руук и следователите, насъбрали се около Хийт, въздъхнаха едновременно при вледеняващата мисъл, че Дъгата е оставил и това при среднощното си посещение в Грамърси Парк.
	— Е – каза Рандъл Фелър, – има някакъв прогрес. Открихме изгубения айпад на Флин.
	Хийт се справи с безпокойството си, като подходи аналитично и си каза, че този опит за сплашване може да се превърне в следа, ако не изгубеше самообладание и си свършеше добре работата.
	— Защо? – попита тя. – Какво смяташ, че иска да ни каже с това?
	Тя се обърна към хората си, а те насядаха около нея за импровизирано съвещание. Или може би защото несъзнателно се опитваха да я защитят.
	— Конецът на възглавницата каза всичко необходимо относно моята уязвимост. Това не е ли малко ненужно?
	— Просто има патологична нужда да контролира нещата – каза Малкъм. – Съвсем просто е.
	— Каква полза от този начин на мислене? – присмя му се партньорът му Рейнълдс. – Никаква. Да не губим любопитството си.
	— Знам какво възбужда моето любопитство – обади се Руук. – Все се питам по какво си падат хората. Какво са търсили в интернет. Може ли?
	Хийт му подаде айпада, отвори уеб браузъра на страницата на Гугъл и намери куп търсения с ключова фраза „Джеймисън Руук“.
	Очоа се обърна към него и каза:
	— Тоя Джон Флин фен ли ти беше, или просто вманиачен преследвач?
	Роули чукна няколко пъти по стъклото и отговори:
	— Нито едното, нито другото. Търсенията са направени след изчезването на Флин.
	— Къде водят резултатите? – попита Руук.
	— Най-вече към Фърст Прес, Туитър акаунта ти и… да видим най-скорошното. Страницата ти във Фейсбук. – След още няколко почуквания се показа снимка. – Това познато ли ти е?
	Всички се наклониха напред, после започнаха да дюдюкат и подсвиркват насмешливо.
	— Познато ми е – отвърна Хийт. – Това е нашият знаменит писател, докато си прави снимки с умопомрачените орди, които държи да нарича свои фенове.
	— Не ме ненавиждайте, задето съм известен – каза Руук, преструвайки се на засегнат, а Ники се ухили при вида на жената с леопардов елек, която стратегически се беше изпъчила точно до ръката му.
	— Точно тогава присъствах и аз. Направи я пред пицарията, точно след като отидохме да разследваме смъртта на Рой Конклин.
	— Жертва номер едно на Дъгата – отбеляза Малкъм и, за да отмъсти на партньора си, добави: – В името на любопитството искам да попитам защо му е било на Дъгата да търси точно тази снимка с този айпад?
	Детектив Очоа видя нещо и дръпна таблета от ръцете на Роули, за да погледне по-отблизо.
	— Ей, ей, вижте!
	Той увеличи снимката и обърна дисплея към Хийт. В момента на него се виждаше едър план на едно лице сред тълпата. Всеки психоаналитик би казал, че принадлежи на мрачен единак, на единствения човек, който не маха и не се хили към камерата. Вместо това Глен Уиндзър гледаше право в лещата, а очите му излъчваха насмешливо презрение. На Хийт й се стори, че ключарят гледа право към нея… защото беше точно така.
	 
	* * *

	В общия офис работата закипя още по-трескаво. Хийт изпрати Малкъм и Рейнълдс да подберат няколко патрулки и да обградят магазина на Уиндзър, наблюдавайки и апартамента на горния етаж, в който живееше. Нареди им да го държат там, докато тя получи заповед за задържане, и се зачуди как са успели да пропуснат нещо толкова важно. Част от стандартната процедура при разследване на убийство беше да се направят снимки на тълпата, за да се потърсят на тях подозрителни или познати лица. След като мислено наруга сама себе си, че не е забелязала Уиндзър, когото със сигурност щеше да познае, тъй като бе единствената оцеляла жертва на Дъгата, Ники каза на Раймър и Фелър да изтеглят снимките на хората, насъбрали се около лобните места на четирите жертви – Рой Конклин, Максийн Бъркоуиц, Дъглас Сандман и Джо Флин. После с Руук се присъединиха към отряда, за да помогнат при разглеждането им.
	След като ги изучиха внимателно, лице по лице, всички стигнаха до извода, че Глен Уиндзър го няма на нито една от тези снимки.
	— Не разбирам – обади се Руук. – Защо е на моята снимка, но не и на останалите?
	— Защото го бива — отвърна Фелър. — Знае как да се скрие от фотографа на полицията.
	— Прав си – рече Хийт. – Когато разглеждахме снимките, не го забелязахме, защото той не е искал да го забележим. – Тя вдигна айпада, на който се мъдреше снимката, направена от Руук. – Не е искал да открием тази, преди той да го реши.
	Детектив Раймър я разгледа отново и обяви, че е извратена.
	— Прилича ми на подпалвач, който стои сред тълпата, защото се възбужда сексуално от пламъците.
	— Само че не ми изглежда възбуден – обади се Очоа. – Изглежда ми…
	— Предизвикателен – довърши Хийт.
	— Уиндзър определено те предизвиква с тази снимка – съгласи се Роули.
	— Също както на лодката на Джо Флин – кимна Руук.
	— С оранжевия конец, водещ до снимката ми ли? Да, това го схванах.
	— Не, за самотния чорап говоря. – Руук скочи от стола и се заразхожда напред-назад. – Помниш ли, че решихме, че с различните чорапи на краката на Флин Дъгата просто се подиграва на твоя цитат в статията ми? Ники, той всъщност ти е дал улика.
	— По дяволите, естествено! – възкликна Роули. – Какъв е самотният чорап сред жертвите на Дъгата?
	— Единствената жертва, която остана жива – отвърна Хийт, ядосана, че не се е сетила по-рано.
	— Той е инсценирал всичко – съгласи се Очоа. – Включил е газта, за да изглежда, че Дъгата го е нападнал, и вероятно е оставил задната врата отворена, за да не се задуши. И за да решим, че Дъгата се е измъкнал.
	— Ами конецът и уликата на покрива? – попита Раймър. – Предварително ли ги е сложил?
	— Бъди сигурен в това – отвърна Хийт, докато наместваше оръжието си. – Няма как да получим заповед за арест, защото сме го забелязали сред тълпата, но нека все пак го доведем. Може да ни позволи да се снимаме с него.
	 
	* * *

	Когато Хийт пристигна с останалите, Малкъм и Рейнълдс вече бяха отцепили квартала около 77-ма и „Амстердам“. Екипите за наблюдение, придружени от допълнителен персонал, готов за гонитба, пазеха всички входове и изходи, както и двата края на алеята. Бяха предупредили и в близкия участък, откъдето блокираха близкото шосе 87 и прочистиха парка на ъгъла от детегледачките, бездомниците и влюбените. На покрива на сградата на Уиндзър патрулираха униформени полицаи, други чакаха на стълбището до апартамента му на втория етаж и на аварийната стълба до прозореца на спалнята му, а на покрива на отсрещната сграда дебнеше снайперист – за всеки случай.
	Зад колите на Хийт и хората й спря полицейски камион, от който слезе отряд от Специалните части и Ники си даде сметка, че напоследък често се вижда с тези смели хора.
	Екипът за наблюдение, скрит на „Амстердам“, докладва, че в магазина на ключаря не се забелязва никакво движение. Парчето шперплат, което покриваше прозореца, счупен от Хийт и Очоа, докато вадеха Уиндзър, ограничаваше видимостта, но 30 минути по-късно нищо не се бе раздвижило и никой не беше влязъл или излязъл. Домоуправителят, ужасно любопитен и решен да брани територията си, заяви, че видял Уиндзър да излиза още рано сутринта, и че оттогава не се е връщал. Просто заради упражнението, Хийт помоли Раймър да набере номера на магазина. Телефонът звънна, а после го прехвърли на гласова поща.
	— Ами сега, тренер? – попита Малкъм, а Хийт навлече защитната си жилетка.
	— Роуч, вземете Раймър и Фелър и щом ви кажа, влезте в апартамента горе. Останалите – след мен. Влизаме в магазина.
	Те заеха позиция и когато Хийт им даде зелена светлина, се затичаха към предната врата. Водеше Ники, придружена от двама полицаи от Специалните части. След около пет секунди, през които бе изложена на евентуални куршуми, тя посегна към стъклената врата и я отвори.
	Внезапно сърцето й сякаш спря – от дръжката от вътрешната страна падна граната и се изтърколи на линолеума пред краката й.
	 
	* * *

	Хийт изкрещя „Граната!“ и скочи обратно на тротоара, където придружителите й от Специалните части, чиито униформи бяха бронирани, се хвърлиха върху нея, Докато Хийт чакаше взрива и си представяше въртенето на нашарения със зелено овал отново и отново, й се стори, че е минала цяла вечност. Ники си спомни подробностите за смъртта на предишните жертви на Дъгата, всяка от които бе подмамена в засада. Внезапно разбра предназначението на айпада… а времето отново започна да се движи. Без експлозия.
	Останалите полицаи от Специалните части бързо извадиха противовзривни щитове и Хийт и останалите се скриха зад тях. Отново не последва взрив. Дойдоха сапьорите с тежките си костюми и бронирания си камион и пратиха робот, за да извади гранатата. След като дълго я оглеждаха, определиха, че е просто сувенир, от онези, които можеш да купиш от магазин за маски и такъми за Хелоуин.
	Роуч бяха влезли в апартамента на Уиндзър без каквато и да е драма – и без да открият Уиндзър. След като сапьорите се увериха, че магазинът е чист, Хийт и хората й влязоха, макар и напълно наясно, че и там няма да го открият, въпреки че Ники намери подарък на стъкления плот до касата. Твърдият диск от изключената й камера-червило, увит с шнур от конци с цветовете на дъгата, вързани на фльонга.
	 
	* * *

	След всички снимки, които беше разгледала този ден, на Ники най-много й се искаше да фотографира капитан Айрънс, когато му съобщи, че е пуснала заповед за задържане на Дъгата. Възторгът му, след като чу новината, се обърна на 180 градуса, щом чу, че главният заподозрян е Глен Уиндзър – същият Глен Уиндзър, с когото се беше снимал по време на импровизираната си пресконференция в болница „Рузвелт“. Фотографията от първата страница на „Леджър“, на която Железния човек прегръщаше спасената жертва през рамото и се хилеше, все още се мъдреше на бюрото му, умишлено поставена така, че всеки случаен посетител да я види и да го попита за нея. Капитанът смачка таблоида и го метна в кошчето, а гневното шумолене на хартията изпълни пустия офис, докато Хийт излизаше от кабинета му.
	До бюрото й спря Руук.
	— Поздравления – каза той. – Ти успя. Идентифицира Дъгата.
	— Поздравления ли? Руук, идентифицирах го, защото той така поиска. Да не забравяме, че все още е на свобода и иска да ме убие. На твое място няма да купувам шампанско, преди да го хванем.
	— Хубавото е, че току-що ми спести 300 долара за бутилка „Кристъл“ – отвърна той.
	— Да не смяташ да се къпеш в него? Мислех си по-скоро за реколта 2005, ще ти струва около 1500.
	— Как така едно ченге е толкова наясно с тези луксозни стоки?
	— И аз съм придружавала разни хора, ако искаш да знаеш.
	— Имах си хас да не знаех. – Той се ухили, после забеляза разпечатката на снимката на Глен Уиндзър от айпада. – Доста мислих за този човек. Това е идеалната професия, ако целта ти е да имаш достъп навсякъде. Ключар – обзалагам се, че точно така е влязъл у вас. Разбитият прозорец е бил само за да те отклони от следата. Освен това той инсталира охранителни системи. Сигурно затова камерите на местата, където е действал, никога не работеха.
	— И аз мислих за това, повярвай ми.
	— Съвсем логично е, като се замисли човек.
	— Знам, все още ме е яд.
	— Ей, и аз не се досетих. От друга страна обаче съм само писателче, а не следовател от отдел „Убийства“.
	— Задник. – Тя побутна чантата на рамото му и я накара да се завърти. – Накъде си тръгнал?
	— Имам малко работа. Във връзка със списанието. Добре де, отивам на обяд, ще обсъждаме една оферта. Опитвам се да не те занимавам. Какво, защо душиш въздуха?
	— Ананаси ли подушвам? Или ягоди, поляти с шоколад? Руук, плодовете от Джордж Клуни по-вкусни ли бяха от онези, които купуваме от магазина?
	— Всъщност – отвърна той, – плодовете наистина бяха по-вкусни. И не само това, кивито на Клуни ми действа особено. Отхапя ли, имам чувството, че мога да спася света. И да изглеждам страхотно, докато го спасявам.
	Той вдигна суетно вежди и излезе, а детектив Фелър завъртя стола си към нея и каза:
	— Новини за Глен Уиндзър. Катаджии току-що са забелязали камиона му, паркиран на една пряка от магазина. От „Събиране на доказателства“ ще го обработят.
	— Хубаво, благодаря. – Внезапно тя си спомни поведението на Дъгата до момента и каза: – Рандъл, провери дали извън щата има други коли, регистрирани на негово име. Виж първо в Кънектикът и Роуд Айлънд.
	— Ало, тук Кралят на видеонаблюдението – съобщи детектив Роули и тя се усмихна, щом чу гласа му по телефона.
	— Затова ли те няма на бюрото ти? Да не си в кралството си?
	— Ела насам – каза той и затвори.
	Тя тръгна към импровизираното студио на Роули, но по пътя я дръпна Фелър.
	— Права беше, в Кънектикът има превозно средство, регистрирано на името на Глен Уиндзър.
	Той й подаде факса, а Хийт го прочете и се намръщи.
	— Какво? – попита Ранди.
	— Не съм сигурна.
	Нещо я тревожеше, но мислеше за толкова много неща, че не можеше да определи какво е. Хийт върна разпечатката на Фелър и му каза да я добави към заповедта за издирване на Уиндзър.
	Ники влезе в будката, в която работеше Роули, посочи картонената шапка, подпряна на монитора му и каза:
	— Ако искаш да си задържиш короната, която ти взех от „Бъргър Кинг“, гледай да ми съобщиш нещо важно.
	— Ще си заслужава. Най-накрая успях да прегледам записите от „Кони Крест“. Мале, колко изроди минават оттам. – Той театрално потръпна и се засмя. – А сега – по същество. Няма нито следа от обичайните заподозрени, като се изключи Салена Кайл, докато се регистрира и слиза или се качва по стълбите. Общо-взето, километри лента със следното съдържание.
	Той кликна с мишката и на монитора се показа зърнестият запис – екранът беше разделен на две, от дясната страна се виждаше кабинетът на управителя, а отляво – стълбището, което водеше от втория етаж към приземното ниво зад фоайето. Скоро по стълбите слязоха чифт крака и когато лицето на Кайл влезе в кадър, Роули спря записа.

 	— Имам купища такива кадри, както и по обратния път. Идва и си отива, нищо особено.
	— Това ли е единствената камера освен тази в кабинета на управителя?
	— Да. И както виждаш, ъгълът не е достатъчно широк, за да се вижда вторият етаж или вратата на стая 210. Идеята е управителят да вижда кой идва и си отива и толкова.
	— Ясно. Благодаря, Шон.
	— Още нещо. Помоли ме да проверя дали детектив Хайнзбърг е отишла да говори с управителя. Отишла е. – Той кликна с мишката и отвори нов видеофайл. – Имаш ли нещо против да изляза – не съм мърдал оттук цял ден, а изпих поне литър кафе.
	— Вървете, кралю, сама ще се оправя.
	Детектив Роули включи записа и бързо излезе. Столът му не беше от най-удобните, но след тежката нощ, а и сутринта след нея, Ники се отпусна назад, докато пред очите й детектив Хайнзбърг влизаше в хотела и разговаряше с управителя. Камерата се намираше зад бюрото на рецепцията и нямаше звук, така че Хийт трябваше да се задоволи да наблюдава лицето на Шарън над главата на управителя. Най-много от всичко искаше да види изражението му, докато лъжеше, че Салена Кайл не е там.
	Ники се зачуди как Роули издържа тази досада. Доволна, че нейният дефектен детектив наистина е изпълнил заръката й, Ники не изключи видеото в случай, че управителят се обърне към камерата, и отвори другия файл, за да наблюдава как Салена Кайл идва и си отива. Откри иконата, която увеличаваше скоростта максимално и скоро хората се стрелкаха и надолу по стълбите като герои от филм на Чарли Чаплин. Тя реши, че Роули се справя с монотонността благодарение на номера като този.
	Тогава нещо привлече вниманието на Хийт и тя едва не скочи от мястото си. Сграбчи мишката, върна записа и го изгледа отново, вторачена във всеки кадър. Когато Роули се върна от тоалетната минута по-късно, тя беше затворила всички файлове. Екраните бяха тъмни.
	— Намери ли каквото ти трябва? – попита той.
	— И още как. – Тя спря на вратата и каза: – Роулз, пази тези файлове, ясно ли е, не искам да излизат оттук.
	— Ъъ… всичко наред ли е?
	— И помни, това да си остане между нас. Изобщо не сме ги гледали, ясно?
	— Разбира се, но…
	Той така и не довърши въпроса си – Хийт вече я нямаше.
	 
	* * *

	Умът на Ники бясно препускаше. Тя изтича навън само за да се раздвижи. Не отиде никъде, просто обиколи управлението, като избягваше пушачите по тротоара в търсене на свеж въздух, за да си прочисти главата. Онова, което видя на онзи запис, беше само косвено доказателство, но на съдебните заседатели в ума й не им трябваше повече. Сега трябваше да пази още една смъртоносна тайна. Времето обаче изтичаше и се налагаше да измисли план.
	— Ники?
	Беше Шарън Хайнзбърг, която звучеше много напрегнато. Хийт бавно премигна, за да се опомни и се обърна към нея.
	— Търсят те по телефона. Жената казва, че е Салена Кайл.
	 
	 
	 
	СЕДЕМНАДЕСЕТ

	 
	Хийт тръгна с бързи крачки към дежурния сержант и щом автоматът на вратата избръмча, я блъсна, отвори я с трясък и хукна по коридора, а токчетата на Хайнзбърг чаткаха зад гърба й, докато тя се опитваше да не изостава по пътя към общия офис.
	— Не съм абсолютно сигурна, че е тя.
	— Какво точно ти каза?
	— Не съм говорила с нея – обясни Шарън. – Прехвърлиха обаждането от централата, но нали помниш човека, който се обади онзи ден…
	— Помня го.
	— След като се омазах, не исках пак да стане така.
	— Браво.
	— Така че дойдох да те повикам.
	— Обаждането проследява ли се?
	— В централата вече се заеха. – Тя прочете съмнението в погледа на Ники и настоя: – Заеха се, защо ме гледаш така?
	Когато влязоха в общия офис, той беше празен, всички останали бяха по задачи. Хайнзбърг посочи към бюрото на Ники.
	— Линията, която мига.
	Хийт посегна към телефона, но се поколеба. Изчака няколко секунди, докато се успокои и се настрои. „Бъди нащрек“, помисли си тя. „Няма време за грешки“. После се обърна към Хайнзбърг.
	— Обаждането записва ли се?
	— Би трябвало.
	— „Би трябвало?“ Ти сериозно ли говориш?
	— Записва се. – Хайнзбърг се наведе над малката кутия, свързана със стационарния телефон на Ники и с един твърд диск, включи я и й посочи светкащата в зелено лампичка. – Сега се записва.
	— Най-добре повикай Роули.
	— Казвам ти, обаждането се записва. Просто вдигни.
	Ники отвори тефтера си и натисна бутона.
	— Тук детектив Хийт.
	— Аз съм – каза жената и след кратка пауза добави: – Салена.
	Гласът приличаше на нейния, макар че звучеше по-вяло и дрезгаво. Ники се опита да го сравни с онзи, който чу преди месец, когато Кайл се намърда в живота й, представяйки се за физиотерапевт на Руук. Тогава двамата шеговито я наричаха „неговата палава медицинска сестра“, а Хийт беше решила, че е празноглава красавица с маса за масажи. Толкова за уменията й на профайлър.
	— Ще трябва да го докажете – каза тя.
	— Очаквах това. За луничките по задника на приятеля ви ли искате да ви кажа, или за буламачите на Ваджа Николадзе, които ще убият няколко хиляди души?
	Хийт пренебрегна личния момент и вместо това се увери, че зелената лампичка свети. После каза:
	— Да поговорим за буламачите на Ваджа.
	— Първо вие – отвърна Салена и се изкикоти подигравателно. Зад презрението й обаче Ники долови нещо друго, някакво напрежение. Сякаш заплахите й бяха фалшиви. Или беше пияна. Или пък… се страхуваше? След толкова години опит в разпитите Ники беше разбрала, че промените в поведението винаги издават нещо важно. Трябваше да слуша внимателно, за да разбере какво.
	— Вие се обадихте на мен. Какво искате?
	Жената от другата страна прочисти гърлото си, после въздъхна.
	— Защита – отговори тя. – Искам да се предам, но ми е нужна защита.
	— Като онази, която дадохте на Петър?
	— Можете ли да ми я осигурите? – Гласът й дереше, сякаш гърлото й бе пресъхнало. Определено беше изплашена. Какво ли ставаше?
	— Какъв е проблемът, Салена? Да не би да не са ви останали хора, които да убивате? – След дълга пауза Кайл измънка нещо. – По-високо, не ви чувам.
	— Обърнаха се срещу мен. – В гласа й се четеше смесица от страх и нещо друго. Апатия, пораженство. – Ще ме намерят и ще ме убият, точно както Тайлър Уин.
	— Извинете ме, но смятам, че него го убихте вие.
	— Имат и други агенти, ще го направят.
	— Кои са те, Салена? Искам имена. – Докато Кайл дишаше тежко, Хийт направи знак на Хайнзбърг по-бързо да се обади в централата и да провери дали са проследили обаждането. – Започнете с едно име, мога да чакам.
	— Никога няма да проследите обаждането, така че не се опитвайте да ме бавите.
	— Смятам, че вие губите моето време.
	— Не, не затваряйте! – изкрещя тя. – Знам имена, знам всичко. Просто няма да говоря, преди да ме приберете. – Тя шумно преглътна. – И да ми осигурите безопасност. Тогава всичко ще ви кажа.
	Хийт беше чувала тази уговорка хиляди пъти. Кайл казваше точно каквото трябва, но начинът, по който го казваше, не звучеше убедително. За Ники всяка молба за споразумение трябваше да издържи теста „Свети Валентин“. „Обичам те“ трябваше да звучи искрено. Няма ли тръпка, няма и сделка.
	Седналата на бюрото си Хайнзбърг привлече вниманието й и обърна палец надолу. След като проследяването не беше възможно, Хийт премина към следващия етап.
	— Вижте какво, Салена, елате при нас, а аз ще се постарая да ви вкарам в програмата за защита на свидетелите. Само че нищо не ви обещавам, преди да проговорите.
	— Съгласна съм!
	„Твърде бързо се съгласи за хладнокръвен убиец“, помисли си Хийт.
	— Добре. Знаете ли къде се намира 20-то управление? На ъгъла на 82-ра и „Кълъмбъс“?
	— Добър опит, но няма начин.
	— А, разбирам – саркастично отвърна Хийт. – Искате ние да дойдем при вас.
	— На мое място какво бихте направили?
	Ники трябваше да признае, че тя има право. След като се прокашля още няколко пъти, Кайл каза:
	— Помните ли летището за хеликоптери на Ийст Ривър?
	— Трудно ще го забравя.
	— Да, изплъзнах ви се, след като отрових кафето ви в „Дънкин Донътс“.
	„Старбъкс“ беше, не „Дънкин Донътс“. Странно. Нима Салена Кайл би забравила такава подробност? Ники се зачуди дали наистина не е пияна. Или имаше нещо друго…
	— Днес в осем и половина. Елате сама, вярвам само на вас.
	Хийт си записа времето и мястото, но каза:
	— Не, Салена. Вие елате.
	Кайл не отстъпи.
	— Няма да стане. Или ще дойдете, или ще се откажа. А ако доведете още някой, няма да има сделка. И когато градът ви се превърне в морга, ще можете да благодарите само на себе си.
	След което сигналът прекъсна.
	— Затвори ли? – попита Хайнзбърг. Хийт само кимна, потънала в мисли за странното обаждане и рязката промяна в поведението на дръзката убийца. – Какво искаше?
	— Да се предаде.
	— Ега ти и… Опааа, извинявай. Чух, че спомена управлението – тя тук ли ще дойде? – Ники не отговори. – Ехо?
	Тя вдигна глава.
	— Извинявай, премислям нещо. – Хийт почука с пръсти по тефтера си и го избута встрани. – Имам нужда от въздух. Ако се обади пак, знаеш къде да ме намериш.
	Щом излезе на тротоара, Ники отново се почувства уязвима. Не просто защото си даваше сметка, че по улиците на Ню Йорк е изложена на опасност – ставаше дума за нещо по-лично. Това обаждане беше извънредно важна крачка в разследването на терористичната атака, както и на убийството на майка й, но едновременно с това вродената й предпазливост не я оставяше на мира. Толкова много неща, свързани с този зов за помощ, не изглеждаха логични – беше напълно неочакван, предлагаше твърде много информация твърде лесно, като примамка, а Салена Кайл се беше държала странно.
	Ники продължи да мисли за това, докато прескачаше късчетата стара дъвка, полепнали по почернелия цимент. Диалогът в главата й постави желанието да залови Салена Кайл в контекста на преживяното през последната седмица, и на онова, което беше видяла на онзи запис.
	Вродената предпазливост на детектив Хийт нашепваше в ухото й, но силният глас в другото изпълваше стомаха й с пърхащи пеперуди – с усещането, че може би се намира на пресечната точка на две грандиозни разследвания. Гласът й крещеше да действа, като не просто реализира тази възможност, но се възползва от нея.
	След като направи още десетина обиколки около препятствията от дъвка, в главата й започна да се оформя план как точно да подходи.
	 
	* * *

	Руук вдигна секунда преди обаждането и да мине на гласова поща.
	— Извинявай, чак сега си чух телефона, тук е ужасно шумно. – Фоновият шум звучеше така, сякаш той се намираше в долнопробна кръчма и това не беше случайно. – Холивудският обяд премина в надпиване.
	— Как върви?
	Изскърца тежка врата, врявата внезапно заглъхна и гласът на Руук проехтя в някакво празно фоайе.
	— Жалко, че не си падаш по медиите, Ники. Заедно щяхме да им оберем точките.
	— Действай сам. Обаждам се да ти кажа, че няма да успея за срещата с Пъзела в седем и половина.
	Хийт му разказа за неочакваното обаждане на Салена Кайл и за срещата, на която бе предложила да се предаде. Щом приключи, Руук рече:
	— Ти, разбира се, си й казала, че няма да отидеш.
	— Да.
	— И въпреки това ми съобщаваш, че няма да успееш за нашата среща. Какви ги вършиш, по дяволите?
	— Обмислих нещата и имам предчувствие защо Салена се свърза с нас. Трябва да отида.
	— Предчувствие? Предчувствията и смахнатите теории са моя специалност. Да не се превърнем в двойка старци с еднакви анцузи и копие от „Теория за световната конспирация“ във всеки джоб?
	— Стига да не започнем да си приличаме външно.
	— Има ли как да те разубедя?
	— Не, и няма как да ме убедиш да те взема. Каза да отида сама, опитна е и радарът й е като на таен агент. Ще разбере, ако съм с придружител. – Ники се изкиска. – Освен това какво смяташ да направиш, да я напръскаш с мастило от писалката си?
	— Поне се обади на Калън – каза той след кратко мълчание.
	— Не.
	— Той също приема случая много сериозно, освен това ще знае как да ти осигури подкрепления незабелязано. Чу ли го как говореше за пълното покритие при наблюдението на Тайлър Уин?
	— А ти помниш ли какво стана накрая? – Ники го изчака да обмисли въпроса й и продължи: – Руук, чуй ме, на всяка крачка изтича информация и обърква всичко. На никого няма да кажа.
	— Сигурна ли си?
	— Ти също на никого няма да казваш. Сериозно говоря.
	— Добре. Какво да кажа на Пъзела?
	— Кажи му да разгадае шифъра.
	— Ясно. Поне имаш ли някакъв план?
	— Имам. – После Хийт добави: – Трябва да го измисля до осем и половина.
	 
	* * *

	Според уебсайта на летището за хеликоптери на Ийст Ривър въздушният трафик спираше в осем вечерта. Хийт провери колко е часът – почти шест. Не спря, за да затвори прозореца на браузъра си или да изключи монитора, отблъсна стола си от бюрото, провери оръжието си, грабна сакото си и хукна към вратата. Стигна до коридора, спря и се върна обратно в общия офис.
	— Всичко наред ли е? – попита Хайнзбърг.
	— Да, просто малко бързам. – Хийт отключи чекмеджето си и извади един резервен пълнител. – А, Шарън, провери записа, става ли? – каза тя и посочи към телефона. – Увери се, че обаждането се е записало и не допускай никой до диска.
	След което излезе. Не погледна назад, нито взе тефтера със записаното място и час на срещата. Не смяташе, че има шанс да ги забрави.
	 
	* * *

	Стигна по-рано и показа значката си, за да я пуснат да паркира до центъра за рехабилитация на 34-та улица. Служителят дори премести един ограничителен конус, за да й отвори място така, че да може да наблюдава входа към летището, който се намираше от другата страна на аварийния път, под моста при „Рузвелт“.
	Оставаше още един час. Слънцето щеше да залезе едва след петнадесет минути, но буреносният фронт, идващ от Охайо, бе навял завеса от черни облаци на западния хоризонт. Беше толкова тъмно, че велосипедистите, които караха по алеята между Хийт и летището, бяха включили лампите на шлемовете си. Вятърът се усили, боклукът се вдигна на облаци от земята и последният хеликоптер за деня се спусна над Ийст Ривър, завъртя се и грациозно зави на изток към Лонг Айлънд. Десет минути по-късно флуоресцентните лампи в караваната, която служеше за мобилен офис и събирателен пункт за пътниците, угаснаха. От паркинга излязоха две коли, втората спря и облеченият в бяла риза с еполети шофьор излезе и заключи портата с верига, преди да си тръгне.
	Тя зачака, като внимателно наблюдаваше всичко наоколо. Бегачите и велосипедистите намаляха, колите също. От време на време минаваше по някое такси. Внезапно светлините около площадката за кацане угаснаха едновременно, дори насочващите авиационни лампи по ръба на пистата. Странно. Таймер ли ги контролираше, или някой ги беше повредил умишлено? Един шофьор на камион наду клаксона, раздразнен от линейка, която обслужваше близката болница. Докато двамата мъже си крещяха точно пред летището, тя за миг го изгуби от поглед. Когато скандалът приключи и те подкараха нататък, всичко изглеждаше както преди.
	Оставаха още пет минути. Тя отвори вратата на форда и излезе. За всеки случай се върна назад, за да пресече пътя на място, което не се виждаше от летището. Придържайки се към сенките, стигна до офиса-каравана, паркиран под моста на „Рузвелт“ – между покрива й и свода имаше около метър и половина. От страната, която гледаше към пътя, нямаше врати, само четири тъмни прозореца. Тя наведе глава, докато минаваше край тях и стигна до северния край на фургона, до оградата. Зрението й се беше нагодило достатъчно към мрака, за да види, че веригата около портите сега виси свободно. Беше срязана, а големият катинар на края й се люлееше насам-натам и леко дрънчеше при удара в стоманената тръба. Тя извади пистолета си и се провря през отвора.
	Топката на вратата зад портата отказа да се завърти, секретната брава вероятно беше заключена. В тъмното нямаше как да види езичето й, така че продължи нататък, притисната към гофрираната стомана, спускаща се към терена за кацане. Вдигна оръжието си, зае позиция и надзърна зад ъгъла.
	Площадката беше празна, като се изключи един-единствен хеликоптер, заемащ място, предвидено за пет. Леко поклащащите се на вятъра перки бяха вързани с найлонови ремъци, носът му сочеше към сградата, а опашката – към червено-бялата ивица, която маркираше края на пистата и служеше за предупреждение на пилотите, докато наближаваха откъм реката. В този момент самотният „Сикорски“ страшно приличаше на стелт-бомбардировач – заплашителен силует, катраненочерен на цвят, като се изключи бледата светлина в кабината. Най-странното беше, че тази светлинка беше най-зловещото нещо на пистата, защото я канеше да се доближи.
	Тя зачака, опряла гръб в стоманата, и прецени риска. Между нея е хеликоптера имаше шест метра и докато ги изминаваше, щеше да бъде изложена на стрелба. От дясната й страна, в южния край на летището, имаше празен гараж. Възможността там да дебне заплаха беше минимална. Отляво имаше друг паркинг, пълен с коли, зад които лесно можеше да се скрие някой. Оттам щяха да дойдат неприятностите.
	Очите й не се откъсваха от светлината и тя взе решение. Приклекна и хукна напред, а щом стигна, се скри в сянката на хеликоптера и се заслуша, като дишаше тежко. Наблизо мина яхта, на която явно празнуваха нещо. Тя се осмели да се раздвижи и да надникне в кабината едва когато плаващото парти се отдалечи.
	В хеликоптера нямаше никой. Тя бързо се сниши, за да помисли. Светлината идваше от задната част на машината. Все още приклекнала, следователката се премести там, като се прикриваше зад корпуса на хеликоптера. После се надигна и надникна през прозорчето над вратата. Онова, което видя, смрази кръвта й.
	От седалката с мъртви очи я гледаше Салена Кайл. Устата й беше отворена в беззвучен крясък, излагайки на показ избити и изпочупени зъби. Цялото й лице беше покрито с отоци и изгаряния с цигара. От ухото й стърчеше шило, а под него се виждаха следи от кръв и плазма, стекли се по врата й до рамото на бялата й тениска. От гръдната й кост насред голямо червено петно стърчеше дръжката на голям армейски нож, а точно над острието някой беше вързал конец. Оранжев конец, на който висеше люлеещ се куршум.
	В този момент, легнал по корем на покрива на караваната-офис, Дъгата я наблюдаваше през мерника на пушката си. Беше дошла при него точно като останалите, макар че примамката го затрудни доста повече – костваше му огромни усилия да убеди Салена Кайл да й се обади по телефона. Изтезанията обаче му доставиха неочаквано удоволствие, а накрая жертвата сама дойде. Никой от избраните не можеше да устои на обещанието за решаваща улика, нито дори всеизвестната детектив Хийт.
	Дъгата не бързаше, изчаквайки момента, в който ужасът щеше да я завладее напълно, в който всички парченца от мозайката се нареждаха, всички нишки се свързваха. За да стигне дотук, беше планирал операцията месеци наред и нямаше да допусне да я претупа. Щеше да отнеме живота на Ники Хийт точно в момента, в който зърнеше прозрението на лицето й. Ако избързаше, всичко щеше да олекне. Ако изчакаше, тя щеше да бъде негова. Искаше се единствено търпение. Той положи цевта на пушката върху подпората и намести мерника върху главата й. Най-сетне тя започна да се обръща.
	 
	 
	 
	ОСЕМНАДЕСЕТ

	 
	Искаше му се да вижда лицето й по-ясно. Различаваше само силуета й и си даваше сметка, че може би не е трябвало да изгася толкова много от лампите. Ако можеше тя да се обърне още мъничко… Уиндзър стисна зъби и измърмори:
	— Хайде, Ники, дай да те видя.
	— Ще се наложи да се обърнеш – отвърна детектив Хийт, – но не те съветвам да го правиш.
	Той вдигна глава от мерника и леко я наклони на една страна. Периферното му зрение я различи – на по-малко от три метра разстояние, скрита зад климатика, опряла лакти в покрива на караваната и насочила пистолета си право към черепа му. Говореше тихо и съвсем спокойно.
	— Полиция. Остави пушката и ми покажи ръцете си или мозъкът ти ще опръска любимото ми сако.
	Уиндзър се подчини.
	— Откога си тук?
	— Дойдох доста преди теб – отвърна Хийт, експертът по тактическо мислене. – Сега искам да изпълзиш назад към мен и то бавно. – Той застана на четири крака и се отдалечи от пушката. – Браво. Легни по лице и разтвори краката и ръцете си с дланите нагоре.
	Щом го направи, тя дойде, провери го за други оръжия и се изправи над него, леко наведена, за да не удари глава в моста над себе си.
	— Почешеш ли се, стрелям.
	Той не отвърна, прилепил лице към покрива. Ники се обърна към площадката и извика:
	— Детектив Хайнзбърг!
	Силуетът до хеликоптера се обърна към нея и Хийт едва успя да различи как Шарън Хайнзбърг вдига ръце и насочва пистолета си към подвижния офис.
	— Не стреляй, Шарън – извика Хийт. – Задържах Глен Уиндзър. Ела и го дръж под око, докато го сваля долу.
	Хайнзбърг хвана противопожарната стълба, използвана от Ники и я премести до тях, за да се възползват от бледата светлина, идваща от отсрещния бряг на реката. Застанала на покрива, Ники насочи фенерчето си към Уиндзър, за да го заслепи, докато той слизаше при Шарън. И двете бяха насочили оръжията си към него.
	— Хайде пак по корем – нареди Хийт, когато той стъпи на земята и изчака Хайнзбърг да му сложи белезници, преди самата Ники да слезе.
	— Как, по дяволите…? – попита Дъгата, извивайки глава към нея.
	— Първото правило при засадите – отвърна Хийт, – е да се появиш пръв.
	— Но как разбра? – попита Хайнзбърг. – Аз не знаех.
	Хийт нямаше време да изброи нещата, които Хайнзбърг не знаеше – и това щеше да стане, и то скоро – така че отговорът й бе кратък.
	— Когато се обади, Салена Кайл звучеше надрусана. Оказва се, че е била и изтезавана. Дори се опита да ме предупреди, като нарочно обърка „Старбъкс“ с „Дънкин Донътс“. Това предизвика подозренията ми. После обаче открих камионетката в Кънектикът, регистрирана на твое име – каза тя на Дъгата. – Съвсем същият цвят и модел като онази, в която е била видяна Салена, след като изчезна, докато я преследвах. Не си я спасил, нали, Глен – следил си ме и си я отвлякъл. Как успя, с хлороформ ли я упои?
	— Да – отвърна той. – Така става съвсем тихо.
	Тогава Хийт премина в официален режим.
	— Глен Уиндзър, арестуван сте за убийството на Рой Конклин, Максийн Бъркоуиц, Дъглас Сандман и Джоузеф Флин. – Тя хвърли поглед към хеликоптера и допълни: – И Салена Кайл.
	Единственият му отговор беше да попита дали вече може да стане. Хийт имаше още работа и му отказа.
	— Да докарам ли колата? – попита Хайнзбърг.
	— Не, искам да ми дадеш оръжието си.
	Шарън нервно се изкикоти.
	— Моля?
	С бързо, неочаквано движение Хийт изтръгна пистолета от ръката й и го пъхна в джоба си, като насочи своя и към двама им.
	— Ники… това пък защо?
	Хийт отново извади фенерчето си и го насочи към Уиндзър, за да си осигури светлина.
	— Така по-лесно ще ни забележат. Докато ти местеше стълбата, пратих CMC, че искам подкрепления. Легни на земята, Шарън.
	— Какво става тук?!
	Ники видя удивлението и страха в очите й и каза:
	— Глен те изпревари.
	— С кое? За какво говориш, по дяволите?
	— Дойде да убиеш Салена Кайл, преди да издаде замисъла. Или да убиеш мен. Или и двете.
	— Аз… Какво… Ти сериозно ли?
	— Знаех, че ще чуеш записа на обаждането й. Така си решила да дойдеш. За всеки случай обаче оставих на бюрото си бележника с мястото и часа на срещата.
	— Оставила си ми примамка?
	— Примамка е, само ако я глътнеш. Нали така, Глен?
	— Да ти го начукам.
	— Това е лудост – обади се Шарън. – Дойдох да ти помогна.
	— Разбира се. Много инициативно от твоя страна, Шарън, което е голяма промяна.
	— Виж, мисля, че е време да престанеш. Знам, че не ме харесваш, но това е…
	— Проблемът не е, че не те харесвам.
	— Какъв е тогава?
	— Че ти си техният вътрешен човек.
	Хайнзбърг отвори уста да възрази отново, но от нея не излезе нито звук. Никия погледна и каза:
	— Видях те на записа от „Кони Крест“, Шарън. Скривалището на Салена.
	— Да. Ти ми каза да отида.
	Хайнзбърг звучеше не просто неубедително, а сякаш беше затънала в плаващи пясъци.
	— Гледах записа от охранителните камери. Знаеш ли какво привлече вниманието ми? Докато говореше с човека на рецепцията, нито веднъж не му показа значката си, нито снимка на Салена Кайл. – Хайнзбърг понечи да отговори, но Ники не й го позволи. – Забелязах го, но бях готова да отдам и него на немарливостта ти. Което е най-малкият ти проблем, повярвай ми. Само че не спрях видеото и те видях на другата камера. Шарън, качила си се на втория етаж.
	— Това нищо не значи.
	— Не, но аз продължих да гледам. Докато слизаше, ти сложи нещо в чантата си. Приличаше на дистанционно управление за гараж. Но не беше, нали, Шарън? Било е дистанционното за бомбата, убила Тайлър Уин, нали? Затова се присъедини към акцията без покана – трябвало е да бъдеш достатъчно близо до нея, за да я взривиш.
	Хайнзбърг не отговори, очите й се насълзиха. Тя се взря в нищото, а Хийт насочи пистолета си към асфалта.
	— Лягай, не усложнявай още повече положението си.
	Хайнзбърг не помръдна, но не напук, а от безсилие. Устните й започнаха да треперят.
	— Един ден се свързаха с мен и поискаха да те наблюдавам.
	— И какво друго? Да проваляш разследванията ми?
	— Не, просто да те следя. Да им казвам какво правиш. И кога. Нищо повече.
	Въпреки слабата светлина Хийт ясно виждаше срама по лицето на Шарън и се чудеше дали некомпетентността й е истинска, или тя просто е достатъчно умна, за да се прави на глупава.
	— Не знаех, че ще стигнат толкова далеч. Когато започнаха да умират хора, се паникьосах. Ники, знаеш ли под какво ужасно напрежение съм?
	В този миг Хийт реши, че тя е глупава.
	— Започнаха да искат да правя и други неща, не само да ги информирам. Когато видях какво се случва на останалите, не посмях да откажа. Накараха ме при всяка възможност да забавям разследването. И да ги предупреждавам, когато готвиш акция. И знаеш ли какво получих в замяна? Няколко хиляди отгоре и удоволствието да чукам Уоли Айрънс, за да не си загубя работата. – Тя обърса сопола, увиснал от носа й. – И мен ще се опитат да убият, знаеш го. Искам защита.
	Хийт беше чула съвсем същите думи преди няколко часа – от трупа в пилотската кабина.
	— Шарън, бомбата, която взриви, уби човек.
	— Ще сключа сделка. Знам разни работи.
	— Започвай да говориш. Кога и къде ще се проведе терористичната атака?
	— Това не знам. Честно!
	— Кой стои зад нея? Кой стои зад теб? – В далечината се чуха сирени. – Отговори веднага, Шарън, ще бъде от полза за теб.
	Глен Уиндзър я повали толкова внезапно, че когато го осъзна, Ники вече беше на половината път към земята. Не видя как точно го беше направил, но по-късно разбра, че е използвал брейкаджийска хватка, отблъсквайки се с гърди от земята и подсичайки коленете й с прасците си. Тя изпусна фенерчето, но не и пистолета си и когато се изправи, той тичаше към реката с оковани зад гърба ръце.
	Ники бързо погледна към Хайнзбърг, но тя стоеше като вцепенена, със страхлив поглед в очите. Като се разкъсваше между двамата, Хийт се обърна отново към Уиндзър, който наближаваше опашката на хеликоптера и след малко щеше да се хвърли във водата. Тя насочи пистолета, извика „Не мърдай, ще стрелям!“ и го направи, целейки се в прасеца му. Той се олюля и падна на пистата на крачка от реката.
	Зад нея някой извика „Хийт, долу!“ и Ники се просна на земята в същия момент, в който чу изстрела. Превъртя се и се подготви за стрелба, но не натисна спусъка. Вгледа се в сенките и разпозна силуета на агент Калън, застанал над Шарън Хайнзбърг, която лежеше на асфалта под носа на хеликоптера.
	— Чисто е! – извика той. Пред портата се виждаха пулсиращите светлини на полицейските коли и се отразяваха в значките на униформените полицаи, които тичаха към тях. Хийт стана, повлече Глен Уиндзър по-далеч от реката и го пусна на земята – със засилка. После хукна към Калън и стигна до него точно докато той изритваше пистолета по-далеч от ръката на Шарън. Ники още подушваше барута от неговия.
	— Щеше да ви застреля в гърба – каза той. – Имате късмет, че дойдох.
	— Имаме двама ранени, викнете парамедиците – каза Ники на полицаите и коленичи до Хайнзбърг. В слепоочието й зееше голяма дупка, а очите й приличаха също на онези на Салена Кайл.
	 
	* * *

	Докато Хийт довършваше доклада си за стрелбата, в далечината проблесна светкавица. Лорън Пари бе прегледала труповете на Салена Кайл и Шарън Хайнзбърг – предварителното й заключение беше, че причините за смъртта са очевидни, но препоръчва аутопсия. Каза на Ники, че ще остане цяла нощ, за да я направи и да й предостави резултатите още рано сутринта.
	Хийт откри Барт Калън седнал на дървената рампа, която водеше от пистата до мобилния офис. Беше опрял лакти в коленете си и безизразно се взираше в чаршафа, с който бяха покрили трупа на Хайнзбърг, и в множеството жълти означения до гилзите от пистолета му. Не каза нищо на Ники, която застана до него, проследи погледа му и каза:
	— Трудно е да убиеш човек. Особено ченге.
	Той вдигна плика за улики, в който имаше пистолет.
	— Резервното оръжие на Хайнзбърг, „Мини Глок 26“. – Той остави торбичката на рампата, между обувките си. – Ще го преживея. Убих едно ченге, за да спася друго.
	Тя сложи ръка на рамото му.
	— Благодаря ви.
	Той сковано кимна и каза:
	— Явно не сте успели да я проверите.
	— Да кажем, че ме разсея опитът на Уиндзър за бягство. – Хийт си даде сметка, че дланта й още е на рамото му и я отдръпна. – Слава богу, че дойдохте бързо. Почти веднага, след като поисках подкрепления.
	— Вече пътувах насам – отвърна той, видя реакцията й и поясни: – Щом разбрах за тази идиотска среща с Кайл, реших да дойда, за да ви помогна. Оплаквания ли имате?
	— Никакви. Как точно разбрахте за нея?
	— Ярдли Бел ми каза.
	— Агент Бел? Тя пък откъде е научила?
	Той взе пистолета в пликчето и каза:
	— Не попитах. Просто реших, че приятелят ви й е казал.
	 
	* * *

	Руук се хвърли към въртящата се врата на болница „Белвю“ и щом се намери вътре, кресна:
	— Ники!
	Ехото понесе гласа му през просторното преддверие, построено преди пет години, когато покриха старата каменна сграда със стъкло. Щом стигна до Хийт, той я сграбчи и зашепна в ухото й:
	— Господи, Ник, понякога ужасно ме плашиш. – Когато се целунаха, Руук усети резервираността й и я огледа. – Добре ли си?
	Тя се замисли за миг и отвърна:
	— Адски неприятна нощ беше. Глен Уиндзър е горе, шият прасеца му. Щом го пуснат, отивам да го разпитам.
	Намериха един свободен диван до спешното отделение и Хийт му разказа основното — как беше разбрала, че нещо не е наред по гласа на Кайл, която й се сторила или дрогирана, или под напрежение, и как самата Салена я предупреди.
	— Как ти хрумна да свържеш това с Дъгата?
	— Само по себе си би било теория типично в твой стил, но откакто Кайл просто се изпари от улицата, докато я преследвах, не съм спряла да мисля колко лесно стана.
	— След като я повалих типично в мой стил, нали?
	— В какво се забърках? – пошегува се тя, сложи показалец на устните му и му разказа за сребристата камионетка, регистрирана в Кънектикът на името на Глен Уиндзър, която я беше навела на мисълта, че вероятно е бил замесен. – Нямаше как да бъда сигурна, но реших, че ако ми е устроил засада, мога да дойда достатъчно рано и да заема позиция, за да го спипам.
	— Ами ако не беше засада?
	— В най-лошия случай щях да хвана Салена Кайл.
	Той обмисли чутото и каза:
	— Отлична работа. Типично в твой стил.
	— Не започвай пак.
	— Но пък Хайнзбърг… Боже мой.
	— Признавам, че и на мен ми дойде изневиделица. Явно не съм искала да призная собствените си съмнения, но записът от „Кони Крест“ беше плочката от домино, която повали всички останали. Всеки от дребните й гафове започна да прилича на саботаж – каза ми, че бомбата за Уин е била активирана с таймер, а не с дистанционно…
	— Което е държала тя…
	— Не ми каза за обаждането от онзи рент-а-кар, когато управителят забеляза Салена Кайл…
	— За да я предупреди…
	— И така нататък, и така нататък.
	— Много изобретателно – преструвала се е на некомпетентна, криейки се пред очите ти насред общия офис. – Руук се замисли и каза: – Хубавото е, че разкри шпионина. Вече не е нужно да се оглеждаш, преди да кажеш нещо.
	— Поне така се надявам – със съмнение каза тя и това привлече вниманието му.
	— Какво?
	— Знаеш ли как Калън е успял да стигне до летището толкова бързо? Ярдли му казала за срещата с Кайл.
	Той се намръщи.
	— Ярдли откъде е разбрала?
	— Ти ми кажи – преценяващо го погледна Хийт.
	— Чакай, да не мислиш, че аз… Ники, сериозно ли говориш?
	Тя не отвърна – отчасти защото това беше тактика при разпит и отчасти защото не искаше да мисли, че го е направил Руук.
	— Виж, много неща бих признал. Да, двамата отидохме в Ница. Да, казах й, когато реших да проследя Тайлър Уин с помощта на покупките му.
	— Каза й и за магазините-еднодневки на ямаеца.
	— Да. Но когато ти ме предупредиш, че нещо е тайна, то си остава между нас.
	— Тогава откъде е разбрала?
	— Нямам представа, но мога да те погледна в очите и да ти кажа, че не е било от мен.
	Двамата се втренчиха един в друг и след няколко секунди телефонът на Хийт избръмча – беше получила СМС.
	— Това да не е резултатът ми от детектора на лъжата?
	— Няма нужда от това. Късметлия си, че ти имам доверие, приятел. – Тя му показа написаното. – Глен Уиндзър е излязъл от операционната, искаш ли да дойдеш?
	— И още как. – Руук стана и извади телефона си, ухили се лукаво и каза: – Но нека първо да се обадя на Ярдли.
	 
	* * *

	Полицаят, който пазеше пред стаята на Глен Уиндзър на втория етаж, огледа преценяващо Руук, когато двамата с Ники застанаха пред вратата малко преди полунощ.
	— Спокойно, тя е с мен – заяви той. Ченгето се разсмя и след като Хийт му кимна, им направи знак да влязат.
	Затворникът лежеше с повдигнат върху възглавница крак и гледаше новините. Не изглеждаше изненадан от посещението, но каза:
	— Еха, и Джеймисън Руук е дошъл! За мен ли ще е следващата ви статия?
	— Абсолютно. Ще пиша за екскрементите.
	— Простете ми, че не ставам – каза той, подръпвайки белезниците, с които го бяха приковали към леглото. – Въпреки това мога поне да ви помахам.
	Той показа на Руук среден пръст и се разсмя, а Ники изключи телевизора.
	— Стига де, за мен говореха! Искам пак да видя репортажа.
	— Доста време ще слушаш за това, Глен – рече тя, а Руук добави:
	— През остатъка от живота си.
	— Ей, защо се държите така грубо с мен, Руук? Не съм се опитвал да убия вас. – Ухили се той. – Поне така казват.
	Докато си придърпваше стол, Ники погледна Руук, правейки му знак да я кара по-полека. Той се поотдалечи и подпря рамо на касата на вратата.
	— Как е кракът? – попита тя.
	— Трябва доста да тренирате на стрелбището, детектив Хийт.
	— Улучих те там, където исках, повярвай ми. Ако те бях убила, нямаше да получа възможността да си поприказваме.
	Тя седна и замълча в опит да получи контрол върху разговора. Детектив Раймър й беше пратил папката с досието на Уиндзър и тя отвори разпечатката, която беше направила на долния етаж.
	— Колегите ми са открили някои интересни неща в апартамента ти.
	— Ами?
	— Да започнем с електронната кутия, която променя гласа по телефона.
	Уиндзър насмешливо изсумтя.
	— Използвам я само когато поръчвам пица. Представа си нямаш колко експедитивни стават, когато поръчката е от Дарт Вейдър.
	Ники реши да не обръща внимание на опитите му да я разсее и продължи:
	— В бюрото ти са намерили множество папки с изрезки за мен. Не просто статията от списанието миналата есен, където си подчертавал почти всеки абзац, а и материали за случаи, върху които съм работила през последните години, както и снимки, които обаче не са от пресата. Проверихме фотоапарата ти – направил си ги ти, без мое знание. В супермаркета, докато тичам, докато съм сама в апартамента си.
	— Какво да кажа, аз съм ти фен.
	— Историята на уеб браузъра ти сочи, че си правил куп търсения за мен, за Руук и за други хора, които имат нещо общо с мен, включително родителите ми, колегите ми и дори престъпници, които съм арестувала.
	— Детектив Хийт, всеки изрязва статии за нещата, които го интересуват и рови в интернет. Не е като да сте открили тайна стаичка, облепена с ваши снимки.
	— Не, това би било чалнато – обади се Руук, Ники мрачно го изгледа и той се втренчи в пода.
	— Той не схваща – заяви Уиндзър. – Казва, че било чалнато.
	— Ти как го наричаш?
	— Подготовка. – Той задържа за малко погледа й, преди да продължи: – Разбрах за теб от първата му статия, онази във „Фърст Прес“. Четох я отново и отново и си казах… тази следователка е различна. Истинско предизвикателство.
	Стомахът на Хийт се сви, когато си спомни останалите следователи, с които се беше захванал през годините. Те бяха мъртви, а нея беше описал като „тази“. Той я наблюдаваше, отпуснал глава на възглавницата си, и явно усещаше какво си мисли, защото каза:
	— Миналата есен реших, че ще бъдеш нещо като тест за мен, но реших да се размърдам едва когато видях рекламните откъси от статията на Руук в интернет.
	Той замлъкна, оставяйки я да обмисли класическата нужда на психопатите да споделят и дори присвоят вниманието, което обществото обръща на човека, по когото са се вманиачили.
	— Какво разбираш под „да се размърдам“?
	— Исках да те изпробвам, когато излезе статията. Когато всеобщото внимание е насочено към теб. Когато Ники е особено актуална. – Той се ухили. – Кажи ми, че не съм речовит.
	Хийт беше на път да се ядоса и много се постара да не избухне. Целта й беше една – да разбере каква информация е получил от Салена Кайл и да осуети терористичната атака. В момента това беше дори по-важно от задължението й да гарантира, че ще го осъдят.
	— Разкажи ми за разговора ви с мъртвата жена в хеликоптера.
	— Сега ли? Тази вечер дават „Монолозите на Фъргюсън“ и се бях настроил да ги гледам.
	Ако допуснеше гневът й да изригне, доникъде не би стигнала. Реши, че за разнообразие е неин ред да го ядоса и смяташе, че знае къде е слабото му място.
	Щом радарът им засече Глен Уиндзър, Хийт беше накарала Малкъм и Рейнълдс да проучат биографията му. Резултатите лежаха в скута й и тя взе страницата, за която смяташе, че ще наклони везните в нейна полза.
	— Харесва ли ти да бъдеш ключар, Глен?
	— Това пък какво значи? Работа е, така си плащам сметките.
	— Да, но ти – ключар?
	Ники уважаваше всички професии, но заради крайната цел си придаде презрителен вид. Той неловко се понамести и се втренчи в превръзката на прасеца си.
	— Не това си беше избрал, нали? – попита тя и когато прехвърли страницата в другата си ръка, той отмести очи. Ники изчака, за да използва момента до краен предел и довърши: – Проучихме малко – да, и ние използваме компютри за целта – и знаеш ли какво се оказа? Че са те изключили от Полицейската академия на Ню Йорк.
	— Това са стари работи – отвърна той, макар че интонацията му подсказваше, че нищо не е забравил.
	— Може, но е доста интересно. Според архива са те изгонили заради резултатите от психологическия тест.
	— Шибаният тест не е обективен – заяви той и задиша по-бързо. – Виждала ли си го?
	— Да – тихо отвърна тя. – И аз го държах. И минах. – Каза го с усмивка и се постара да я задържи на лицето си. – Интересното при този тест е, че всички, които са се издънили, смятат, че е невалиден.
	Уиндзър се опита да седне и белезниците му издрънчаха.
	— Ей, майната ти! Не съм се издънил! Бях твърде умен за ония загубеняци в академията. Почувстваха се заплашени от талантите ми и уредиха да ме изгонят. Ревниви лайнари.
	— Сигурна съм, че в противен случай би бил отличен следовател.
	— И още как.
	— Само че тук пише, че не си се провалил само в полицията. Нямам целия списък, Глен, но тук колегите са изброили няколко фирми от сферата на сигурността, откъдето са те уволнили, след което следва поредица от прогресивно западащи професии, завършващи с… ключар. – После тя добави: – Който инсталира алармени системи. Явно така си поддържал мечтите си живи.
	— Това са глупости. Знам какво мога, знам кой съм, знам каква е съдбата ми. По-умен съм от всички онези боклуци и съм го доказал.
	— Като изненада Дъг Дървеницата от засада? – включи се Руук.
	— Ей, и на тебе да ти го начукам!
	Този път Хийт не възрази на намесата на приятеля си.
	— Руук има право.
	— Глупости.
	— Такава ли е съдбата ти? – попита тя. – Да дебнеш невинни хора и да се преструваш, че ги превъзхождаш?
	— По-умен съм, не ми казвай, че не го знаеш. Трябваше да ти нарисувам чертеж с цветен тебешир, за да не изпаднеш от играта.
	— О, значи смяташ, че и аз съм загубенячка.
	Поведението му за миг премина от дефанзивно към маниакално.
	— Не, не, не, детектив Хийт. Вие се справихте, вие… знам ли, останахте жива. Заради вас ще се наложи да вдигна нивото.
	— Играта свърши, Глен.
	— Друг път е свършила.
	Ники посегна към белезниците и разклати веригата с палеца и показалеца си. После затвори папката, стана и тръгна към вратата. Щом посегна към дръжката, Уиндзър извика:
	— Искаш ли да говорим за Салена Кайл? – Ники спря и той каза: – Знам това-онова. Понаучих разни работи за тоя техен удар.
	Хийт се обърна към Руук.
	— Детектив Уиндзър току-що разреши случая.
	Щом тя се обърна, той извика:
	— Измъкнах всичко от оная кучка! Повярвай ми, Хийт, ще поискаш да ти кажа всичко!
	Тя остана до вратата, но каза:
	— Слушам.
	— Не. Първо искам споразумение.
	— Не ме карай да се смея, ти си сериен убиец.
	— Не бива всичко да свърши така! – кресна той и така задърпа белезниците си, че полицаят влезе да го провери. След като си тръгна, Дъгата каза: – Трябваше да ме убиеш, Хийт. Заслужавам да умра геройски.
	„Пак съдба“, помисли си тя, а Уиндзър придоби замислен вид. Накрая рече:
	— Ти разбираш от споразумения. Уреди ми нещо. Например да излежа присъдата в готин затвор, вместо в скапан. Или пък при по-топъл климат, като за начало. Калифорния, Аризона.
	— Времето тече, Уиндзър. Ако искаш да говорим за споразумение, по-добре изплюй нещо, което си научил за терористичната атака.
	Той се замисли за миг, после спокойно я повика с пръст. Щом Ники застана до него, й се усмихна и каза:
	— Ще говоря, когато съм готов. Ела утре, много съм уморен.
	После затвори очи и извърна глава, сякаш се готвеше да заспи.
	Докато слизаха надолу, Хийт се обърна към Руук.
	— Не го казвай.
	— Кое? „Играта не е свършила, не си тръгвайте още?“
	— Мразя те.
	 
	* * *

	Когато отложи срещата им с Пъзела, Руук му каза да не ги чака. Докато с Ники пресичаха фоайето на болницата, той извади телефона си, за да му позвъни.
	— Сега ли? – учуди се Хийт и погледна часовника си. – По това време са будни само наркопласьорите, той няма да…
	Руук вдигна ръка.
	— Кийт? Руук е. Я кажи, още ли си в готовност?
	После се ухили и вдигна пръст нагоре. Хийт беше толкова преуморена, че очите й горяха, а от глад й се струваше, че вече не е гладна. Сънят обаче трябваше да почака.
	— Може ли да се видим някъде, където сервират храна? – попита тя.
	„Таверна 29“ беше съвсем наблизо и Ники умираше за един хамбургер с бекон. Поръча го още преди да седнат, отказвайки се от бирата, защото искаше да остане нащрек. Вместо нея си поръча газирана вода. Вече привършваха вечерята, когато влезе Кийт Тахома с развяна сива конска опашка, и още от вратата се развика за невероятната енергия на Ню Йорк среднощ. Хийт повече се интересуваше от онова, което той държеше в ръцете си – дълга картонена тръба, останала от изхабено руло с хартиени кърпички.
	Пъзела си поръча кафе и щом го получи, повтори познатия ритуал с шестте пликчета захар и невротичното разбъркване. Хийт го попита дали това ще му помогне да остане буден и той отвърна със смях:
	— Засега върши работа.
	— Кийт, прощавай, че те притискам – обади се Руук, – но денят ни беше много тежък, а нямаме търпение да разберем какво си открил.
	— А, да, разбира се. – Ники се оживи, когато Тахома постави картонената тръба на масата и каза: – Извинявам се за закъснението, костелив орех се оказа.
	— Но вие го счупихте – каза Хийт, не толкова за да попита, колкото за да изрази надежда. В отговор той нежно потупа тръбата и й намигна.
	— Сега, за да не ви е кофти, че не се справихте сами, искам да ви кажа, че ония драсканици бяха абсолютна безсмислица. Пробвах всеки възможен шифър, а ги знам всичките, през годините даже измислих няколко. Тая сутрин обаче, както обикалях шахматните дъски и чаках празноглавците да осъзнаят, че след 6 хода губят, погледнах нагоре и видях една птица. Просто си летеше. Видях и един самолет, сигурно се готвеше за завой, за да кацне на летище „Кенеди“. Беше на километър и половина над птицата, обаче на мен ми се струваше, че ще се сблъскат. Схващате ли?
	Хийт и Руук поклатиха глави.
	— Ще схванете. Всичко е просто визуален трик. Припокриването решава загадката.
	Хийт започна да схваща.
	— Значи сте решили, че може би ако сложите страниците една върху друга, ще разчетете съобщението.
	— Не – отвърна той, тропна по масата и се усмихна. – Не всички страници, само някои. След като сума ти време налучквах, успях да открия четири, които се допълват, ако ги сложа една върху друга и ги вдигна срещу светлината. Дори не беше шифър, четеше се съвсем ясно, на най-елементарен английски. Мама му стара, адски умен се почувствах.
	— Това да не е… – попита тя и посочи към тръбата.
	— Точно така – кимна той и театрално й я връчи. Ники я взе от ръцете му, огледа се и извади страниците от тръбата. Разви ги, подравни краищата им и с разтуптяно сърце ги вдигна към свещта. Съобщението, написано с прегледния почерк на майка й, гласеше:
	 
	Отключи Дракона
	 
	Ники погледна първо към Пъзела, после към посланието, размести страниците и погледна отново.
	— Това ли е всичко?
	— Само това е написала.
	— Може ли? – помоли Руук и направи същото, търсейки още текст. В това време Ники се сети за Дракона. За пръв път беше чула това кодово име преди няколко дни, когато пътникът в отвлечения от Салена Кайл хеликоптер я беше чул да нарича така някого по телефона. Какви бяха думите й? „Дракон, аз съм.“ Значи Дракона беше шефът й. Както и този на Тайлър Уин, който го беше признал на смъртното си легло. Сега майка й също го споменаваше на тези стари страници. Което означаваше, че Дракона е жив, точно както преди единадесет години.
	Майка й не е могла да знае, че ще мине толкова време, преди дъщеря й да получи съобщението, но Ники все още беше объркана, а не разполагаше с още единадесет години, за да разбере какво означава то. Не разполагаше дори с единадесет дни.
	— Не изпаднахте в екстаз, както се надявах – отбеляза Пъзела.
	— Не, не – отвърна Хийт. – Чудесно се справихте, просто…
	— Не знаем какво означава това – довърши Руук.
	— Е, това е съвсем различна задача – каза Пъзела. – В такива моменти се сещам за една мъдрост, която научих от моя ши’нали. Дядо казваше, че има само един шифър, който никога не може да бъде разгадан.
	— И какъв е той? – попита Ники, отново вдигайки страниците към свещта.
	— Онзи, който е известен само на двама души – на изпращача и на получателя.
	 
	* * *

	Синтия Хийт говореше на дъщеря си по безсмисления начин, по който го правят призраците насън. Също както в неизброимите други нощи през изминалите единадесет години, Ники я виждаше най-често посред нощ, макар че понякога сякаш я зърваше, докато търсеше картата си на път за метрото или докато се забавляваше с някоя карикатура в „Ню Йоркър“. Майка и обикновено й заговаряше от локва кръв на кухненския под. Беше й казала много неща през годините, повечето от тях толкова нелогични, колкото самите й появявания. Този път обаче седеше пред пианото в дневната, свиреше и повтаряше две думи отново и отново, като аватар от видеоигра. „Ти знаеш. Ти знаеш. Ти знаеш.“
	Събуди я нечия ръка, опряна на рамото й. Тя примигна – все още беше тъмно. Руук седеше до нея с телефона й, а той звънеше. Хийт прочисти гърлото си и вдигна. Заслуша се, после изстена.
	— Какво? – попита Руук.
	— Избягал е. Дъгата е избягал.
	 
	* * *

	Хийт стигна до болницата за нула време, защото не й се наложи да се преоблича. Напълно изтощена, тя се беше проснала на леглото си в 2 сутринта, все още по работни дрехи. Четири часа по-късно с Руук влязоха в стаята на Глен Уиндзър на втория етаж, и двамата облечени така, както предишната нощ. Тя погледна празното легло и каза:
	— Някой да ми обясни това.
	Униформеният, който стоеше до него с двама служители от болничната полиция, наведе очи към пода. Тя се насочи към него.
	— Как се казвате?
	— Слотър.
	— А малкото ви име?
	— Нейт.
	Тя наклони глава, за да влезе в полезрението му.
	— Чуйте ме, Нейт, знам, че се чувствате ужасно, но трябва да го превъзмогнете. Този мъж е много изобретателен, така че не се обвинявайте. Просто ми разкажете как стана.
	Полицай Слотър обясни:
	— Към един и половина сестрата дошла да му измери температурата. Не си дала сметка навреме, но в предния си джоб носела очила за четене. Той явно ги е свил, когато се е навела да му провери превръзката.
	Той посочи очилата на плота и Руук се наведе над тях.
	— Дръжката е отскубната от рамката.
	— Да, решихме, че е използвал металния край, за да отключи белезниците си.
	— Надявам се, че не е одрал нечие лице, за да го използва вместо маска на излизане – отбеляза Руук и трите ченгета се вторачиха в него. – Не сте ли гледали „Мълчанието на агнетата“? Продължавайте, полицай Слотър.
	— Когато дошъл един разсилен, той го надвил, облякъл дрехите му и изчакал смяната на дежурството, за да мине покрай мен. Дори не го видях, когато го докараха, как бих могъл да знам как изглежда? – умолително я погледна той.
	Докато пътуваха сами в асансьора, Руук каза на Ники:
	— Извинявам се, обаче ако някой се казва Слотър*, очаквам да е малко по-намахан. Само казвам.
	[* Slaughter – клане – Б.пр.]
	— Много се радвам, че се забавляваш толкова – отвърна тя. – Остават ми двадесет и четири часа да спра терористичен удар, още не сме разбрали нищичко по въпроса и надеждите ми се крепят на проклетия ключар-сериен убиец, който току-що избяга. Сега ли намери да се шегуваш?
	Той замлъкна за миг и каза:
	— Добре де, ако ти се казваше Слотър, нямаше ли поне чат-пат да ходиш на фитнес?
	Болница „Белвю“ беше на територията на 17-то управление, така че докато седяха в таксито, Хийт се обади на Фелър, за да му възложи да се сприятели със следователите там и да се увери, че заповедта за издирване на Уиндзър е била пратена и до ЖП гарата, летищата и автобусните спирки в Чайнатаун. Щом затвори, Руук каза:
	— Доста помислих.
	— Още шеги ли ти хрумнаха?
	— Не, говоря за случая. Ей, ама какво трябва да направя, за да се съсредоточиш? – После той стана сериозен и продължи: – Не мисля, че ти е нужна заповед за издирване.
	— Защо?
	— Защото Дъгата ще дойде при теб.
	— Да, бе.
	— Ники, погледни навиците му. И доказателствата. Спомни си какво видя снощи по време на разпита. Уиндзър не просто се е вманиачил по теб, той не е наред с главата. Обзалагам се, че е нарцист, при това грандиозен. Медицински погледнато, такова его има нужда винаги да е в центъра на всичко.
	— И казваш просто да спра издирването.
	— Не, казвам, че той ще се свърже с теб, както преди. Няма друг начин, това е неговият час и за да се докаже, трябва да те накара да се включиш.
	— Както когато каза, че заради мен трябва да вдигне нивото?
	— Именно. Може би греша, може би няма да те потърси, но в случай, че го направи, на твое място бих започнал да кроя планове как да го изиграя.
	— Най-много от всичко ненавиждам да играя игрички.
	— Ще се наложи не просто да участваш в тази, Ники, а и да измислиш начин да го победиш, въпреки че е майстор.
	Такъв си беше Руук – понякога се правеше на шут, друг път беше изключително полезен.
	— Щом си толкова умен – каза му тя, – защо не ми кажеш как да го постигна?
	Той се втренчи за малко през прозореца и изрече две думи, ехо на онези, които бе чула насън.
	— Ти знаеш.
	 
	* * *

	Хийт и Руук влязоха в общия офис, който бе обгърнат от тишина, токсична като пепелта в деня на Страшния съд. Студът се излъчваше от едно-единствено празно бюро – това с табелка „Ш. Хайнзбърг“. Всички продължаваха да работят, а погледите им бяха празни – не толкова от мъка, колкото от разочарование. Един от тях някак си бе тръгнал по наклонената плоскост. Не беше същото като корупцията – ченгетата-крадци бяха проблем както в Ню Йорк, така и навсякъде по света. Това беше различно. Това беше предателство към себеподобните.
	Лампите в стъкления кабинет на капитана не светеха. Айрънс беше изпратил имейл, че тази сутрин ще бъде на „Полис Плаза“ 1 за неопределено време и следователите се чудеха дали изобщо ще се върне след двойния си гаф.
	— Това не е хубав ден за Железния човек – каза детектив Малкъм с характерния си минимализъм. – Не стига, че даде пресконференция със сериен убиец, ами сега любовницата му се оказа шпионин на терористи.
	— Кофти – обобщи Рейнълдс.
	— Много кофти – добави Фелър.
	Роули и Очоа се върнаха след нощта, прекарана в апартамента на Хайнзбърг, последвани от Бениньо ДеХесус, облечен в тъмносин анорак и понесъл две картонени кутии с вещи, събрани от него и хората му. Каза, че ще ги занесе в лабораторията, а оттам ще ги пратят в отдел „Вътрешни разследвания“. Тъй като трябваше да обработи и бюрото на Хайнзбърг, ги беше донесъл в случай, че Хийт иска да ги прегледа, преди да заминат към центъра.
	— Само си сложи ръкавици – предупреди я той.
	Руук и останалите се събраха около Ники, докато тя вдигаше капаците и внимателно разглеждаше съдържанието им. Прегледа купчината отворени писма и сметки, без да намери нищо полезно. Под чантичка с най-обикновени лекарства откри пистолет в торбичка за улики и го вдигна.
	— „Смит и Уесън“, девети калибър – спокойно каза ДеХесус. Хийт го огледа през целофана – заради компактния му размер ченгетата обичаха да го използват при работа под прикритие.
	— Хайнзбърг е имала куп резервни оръжия – изсумтя Фелър. – Е, отлична работа й свършиха.
	Ники обмисли казаното и върна оръжието в кашона.
	— Някой преглеждал ли е този компютър? – попита тя, сочейки към един съвсем нов лаптоп. Детектив Роули го отвори и докато операционната система се включваше, каза:
	— Два часа се занимавах с него. На твърдия диск не намерих нищо интересно. Никакви карти или отметки в календара за събота. Тя обаче е имала имейл в Облака, от който не е излизала автоматично при затваряне на браузъра, така че успях да получа достъп. Имаше най-вече потвърждения за покупки, но беше останало копие от изпратено съобщение, което явно е забравила да изтрие. – Той изчака, докато то се зареди. – Погледни.
	Роули обърна монитора към Ники и от удивление тя прочете имейла два пъти. Адресът на получателя беше миш-маш от букви и цифри, а домейнът завършваше на .fr, което означаваше, че е френски. Заглавието беше „Хийт“, а вътре пишеше „Пристига днес. Хотел „Опера“, Рю дьо Ришельо.“
	— Това е нашият хотел – обади се Руук. – Изпратила го е един ден преди да заминем за Париж миналия месец и да се видим с Тайлър Уин.
	— Готови ли сте за голямото разкритие? – попита Очоа, извини се и посегна към втората кутия. Извади от нея телефон за еднократна употреба и го вдигна, така че всички да го видят.
	— Това да не е каквото си мисля?
	Очоа и го подаде.
	— Представяш ли си? Дори не го е изхвърлила. До последно си е останала мърляч.
	Докато Хийт проверяваше списъка с обажданията, Роули извади листче хартия от джоба на сакото си.
	— Последните две, които е направила, са до тези номера. Времето съвпада с предупрежденията както към Салена Кайл, така и към Ваджа Николадзе. Ще видиш още два номера – единият е на Тайлър Уин, а другият е изключен.
	— Последният ми е познат – замислено каза Хийт. – Поне така ми изглежда.
	Свъсила чело, тя извади собствения си телефон и след няколко секунди откри онова, което търсеше. После грабна ключовете си и хукна към вратата с вик:
	— Роуч, Фелър, палете колите и след мен. Веднага!
	 
	 
	 
	ДЕВЕТНАДЕСЕТ

	 
	Щом спряха пред луксозната жилищна сграда в Горен Ийст Сайд, Хийт и Руук излязоха от форда и зачакаха, скрити зад засадените в саксии борове от двете страни на входа, пред който беше паркирана луксозна черна лимузина под наем с изключен двигател. Детектив Фелър бе заел мястото на шофьора и чакаше вътре.
	— Към фоайето, бързо – прошепна той в уоки-токито си. – Първи е портиерът, заподозреният върви зад него.
	Роули и Очоа кимнаха утвърдително на Хийт от мястото си зад един кипарис. Тя чу как автоматичната врата на сградата се отваря и сложи ръка на кобура си. След това облеченият в униформа портиер излезе на стълбите и махна на лимузината, за да дойде да прибере наемателя, който стоеше зад него. Щом мъжът мина покрай тях, двамата следователи застанаха от двете му страни и му сложиха белезници.
	— Ей! Какво става, по дяволите?
	— Днес ще се возите с нас, г-н Магс – отвърна Хийт.
	 
	* * *

	Кари Магс седеше в „Разпити-1“ с ръце, спокойно отпуснати на масата.
	— Не можете просто да ме задържите без причина. Може да не съм американски гражданин, но имам права.
	Макар че бизнесменът-милионер говореше изискано като възпитаник на Оксфорд, щом Ники му отвърна с ледено мълчание, той реагира като всички останали, когато бяха виновни – от гангстери до помощник главни готвачи. Очите му се насочиха към вълшебното огледало – той или се чудеше кой го наблюдава от другата страна, или се оглеждаше, за да види как се справя. Или пък и двете. Магс обаче не изглеждаше толкова изнервен, колкото й се искаше и й върна топката, звучейки съвсем невъзмутимо.
	— Чувал съм за тези биткаджийски тактики по новините, детектив Хийт, но да си призная, никога не съм очаквал подобно нещо точно от вас.
	— Е, явно всички сме пълни с изненади.
	— Бихте ли ми спестили напрежението поне донякъде, като ми кажете защо ме подбрахте като най-обикновен престъпник и ме доведохте тук?
	Хийт не разкри картите си. Опитът я беше научил да не бърза и тя реши да остави разпитът да се развие от само себе си, въпреки че времето я притискаше от всички страни. Ако веднага го попиташе за мястото на терористичната атака, Магс щеше да си даде сметка, че е отчаяна и да овладее положението. Ако обаче непрестанно го караше да се пита колко знае всъщност, вероятно щеше да й каже още и то скоро. Затова Ники не отговори на въпроса му. Вместо това започна да се държи резервирано като него.
	След няколко секунди извади снимката на Петър Матич от папката пред себе си.
	— Когато за последен път говорихме по телефона и ви помолих да идентифицирате мъжа на тази снимка, заявихте, че не знаете името му, но сте го виждали да дебне около апартамента ви по времето, когато Ари Уайс е бил на гости у вас. Същата седмица, когато беше убита майка ми.
	Той не си направи труда да погледне снимката.
	— Точно така.
	— Казахте също, че ви се е сторил подозрителен и сте съобщили в полицията. – Той вдигна вежди и сви рамене в знак на съгласие. – Направихме проверка в 17-то управление – не е било записано такова оплакване, нито по телефона, нито след посещение във вашата сграда.
	— Може би не са го записали, кой знае? – Докато Магс импровизираше, тя най-сетне зърна пукнатина в невъзмутимата му фасада. – Може да не съм се обадил лично, а да съм заръчал на портиера.
	— Кое от двете, г-н Магс?
	Той повдигна рамене.
	— Единадесет години са много време, мила моя.
	Хийт се усмихна на мъжа, за когото смяташе, че е поръчал убийството на майка й, след като е разкрила замисления от него терористичен удар.
	— Не е нужно да ми го казвате.
	Усмивката й притесни Кари Магс. Това й хареса, но точно когато се канеше да зададе следващия си въпрос, вратата се отвори с трясък и в „Разпити-1“ нахлуха Барт Калън и Ярдли Бел.
	— Хийт, и ние ще се включим – каза Калън.
	— Извинете ме – каза Хийт, стана и им направи знак да излязат. Очите на Кари се разшириха.
	— Тези пък кои са?
	Никой не си тръгна, напротив.
	— Аз съм специален агент Барт Калън, а това е агент Ярдли Бел от Вътрешна сигурност. Имаме въпроси към вас относно терористичната атака, която планирате.
	Хийт стана, видя изражението на Магс, даде си сметка, че пясъчният замък, който издигаше толкова грижливо, е бил изравнен със земята и изруга на ум.
	— Агент Калън, агент Бел, може ли да излезем за момент?
	Бел сложи ръце на кръста си и се втренчи в нея, а Калън придърпа стола й, опря стъпало на седалката и се надвеси над масата.
	— Да започнем с това какво търсеше номерът ви в телефона на съучастник в терористичен замисъл, когото заловихме.
	— Да разбирам ли, че ме обвинявате в тероризъм, защото номерът ми е в нечий телефон? – Той се обърна към Хийт.
	— Майната му, искам адвокат.
	Ники обяви почивка, тримата оставиха Магс, събраха се в стаята за наблюдение и започнаха да си крещят веднага щом ключалката щракна.
	— Защо не ме предупредихте поне от учтивост, преди да нахлуете по време на разпита?!
	— Вие ли ми говорите за учтивост? – попита Бел. – Сериозно?!
	— Казах ви за ареста.
	— С имейл след акцията – обади се Калън.
	— Не ни предупредихте и за срещата си на летището снощи. Затова всичко се прецака – добави агент Бел. – Трябваше да сме там, а не да гоним вас.
	Хийт посочи към Магс през стъклото.
	— Номерът му беше сред скорошните обаждания от телефона за еднократна употреба на Шарън Хайнзбърг. Не исках да го изпусна.
	Ярдли Бел пристъпи съвсем близо до Хийт, носовете им почти се докосваха.
	— Глупости. Взехте поредното самосиндикално решение, за да ни изключите. От собствения ни шибан случай! Защо?
	— Защото – отвърна Ники, – неяснотите са твърде много.
	— Това пък какво значи? Доверие ли ни нямате?
	Хийт не отговори, просто отказа да премигне. Най-сетне се обади Калън, този път с по-учтив тон.
	— Да изясним всичко това по-късно. Имаме мисия. Какво измъкнахте от него до момента?
	Ники направи крачка встрани от Бел.
	— Прави се на невинен. Тъкмо започвах да го обработвам, когато се появихте вие.
	— Господи… – измърмори Ярдли и също се отдалечи.
	— Така, да бъдем прагматични – каза Калън. – Първо, никакъв адвокат.
	— Мога да се позова на член 9-ти и да го задържа за психиатричен преглед – предложи Хийт. – Искам да спечеля време, докато хората ми се върнат да докладват. В момента претърсват дома и офиса му, а Руук проучва финансите му.
	— Кои финанси? – попита Калън.
	Преди Ники да успее да отговори, се намеси Бел.
	— Защо ще си губите времето с измислен психиатричен преглед, Хийт? Актът за авторизация на националната защита позволява на всеки федерален служител да задържи заподозрян в терористична активност за неопределен период от време, точка. – Тя вдигна табелката „Вътрешна сигурност“, която висеше на шията й. – Сега в един отбор ли сме?
	 
	* * *

	В името на новоустановения, макар и крехък дух на сътрудничество, Калън нареди на най-добрите си специалисти по събиране на улики да се присъединят към следователите на Хийт в апартамента на Кари Магс на най-горния етаж на небостъргача в Горен Ийст Сайд, както и в пивоварната на пристанището на Саут стрийт. Също както при претърсванията на стаята на Салена Кайл в „Кони Крест“, на имението на Ваджа Николадзе и на едностайния апартамент на Шарън Хайнзбърг, целта им бяха материалните доказателства като компютри, поща, квитанции и биоагенти.
	С думите, че „усеща как задникът му се стяга все повече с всяка минута“, по обяд в деня на удара Калън изпрати и армейски части, за да спират и претърсват всеки камион на влизане в Манхатън, подсилвайки проверките, които полицията вече извършваше в ключови зони из острова. Мобилизира и медицинските отряди за бързо реагиране на армията и Националната гвардия, както бяха говорили в бункера. Оръжейната на форт „Уошингтън“ в Уошингтън Хайтс, както и двете оръжейни в краищата на Лексингтън авеню бързо се превръщаха в обширни медицински центрове, а футболните стадиони под моста „РФК-Трайбор“ – в цял град от армейски палатки в случай, че се стигнеше до масови поражения.
	Властите се придържаха към решението си да не оповестяват предстоящата заплаха. „Без конкретика това би довело единствено до всеобща паника.“ Точно в този момент всички в управлението знаеха какво е чувството.
	Решиха да позволят на детектив Хийт да продължи да ръководи разпита. За съжаление Кари Магс реши да продължи да се прави на невинен. След като в продължение на няколко часа се държа като несправедливо обвинен благородник, в „Разпити-1“ се вмъкна детектив Раймър и подаде на Хийт някаква папка. Тя прегледа съдържанието й и многозначително погледна Магс.
	— Да поговорим за Салена Кайл. Спомняте си коя е, нали?
	— По име – да, но само защото не спирате да говорите за нея и се държите така, сякаш се познаваме. Както вече ви изясних, не бих я разпознал, дори да се препъна в нея.
	— Знаем, че в последно време тя е разговаряла с радикални ислямисти в търсене на доброволци-мъченици. Наричам ги доброволци, но тя е предлагала 100 000 долара за семейството на всеки, който се съгласи.
	— Щом казвате. Все още не ми е ясно какво общо има това с мен.
	— 100 000 долара. Откъде физиотерапевт като Салена Кайл би намерил сто бона?
	— Питайте нея.
	— Мъртва е. И вие го знаете, нали? – Спусна се мълчание, а изражението на Магс остана непроницаемо. – Искам да ми кажете кого е наела и къде се намира той в момента.
	— Явно сме в задънена улица – бе единственият му отговор.
	Свикнала с този подход, тя настоя и извади друга страница от папката, която й беше донесъл Раймър.
	— Току-що получих интересна информация. В личната сметка на Салена Кайл тази седмица е постъпил депозит от 200 000 долара от банка „Клуун Уърлдуайд Холдингс“. – Тя остави листа и погледна следващия. – Това е копие от бележката, получена от Салена Кайл онзи ден, когато е използвала кредитната си карта, за да се опита да наеме камион. Проверихме – кредитът се е поддържал от „Клуун Уърлдуайд Холдингс“. – Отговор не последва, така че Хийт извади трета страница. – Това е банковото извлечение от личната сметка на Шарън Хайнзбърг.
	— Още едно име, което настоявате, че би трябвало да знам.
	— Виждате ли редовете, подчертани с жълто? – попита тя и му показа извлечението, а Магс почти не го погледна. – Плащания от по хиляда долара, изпратени по електронен път от „Клуун Уърлдуайд Холдингс“.
	— И?
	— И – повтори тя, изваждайки четвърти лист, – в „Клуун Уърлдуайд Холдингс“, офшорна банка на Кайманите, с други думи Швейцария с палмови дървета, когато става дума за пране на пари, е и сметката на „Мъркейтър Уоч“, благотворителната организация, която финансирате.
	— Това нищо не значи – каза той. – Да, банката, която използвам, обслужва и някакви други хора. Това е съвсем нормално. Една от банките по телевизионните реклами финансира сериала „Викингите“. И останалите й клиенти ли се снимат в него? – изкиска се той.
	 
	* * *

	Позволиха на Магс да отиде до тоалетната под надзор и когато той се върна в „Разпити-1“ и видя Руук да седи до Хийт, това го притесни, макар и не много. Англичанинът отново се прикри с равнодушие.
	— Много се радвам, че ще присъства и разследващ журналист. Ако ме пратят в Гитмо*, някой ще трябва да отрази тази несправедливост.
	[* Gitmo или GTMO – прозвище на военния затвор създаден през 2002 г. във военноморската база на САЩ в залива Гуантанамо, югоизточна Куба. – Б.ред]
	— Нека ви уверя, че не съм тук, за да отразявам кампанията „Освободете Кари“. Помагам на детектив Хийт да ви попречи да убиете невинни хора.
	— Е, поне се разбираме.
	— Все повече и повече – обади се Хийт, а Руук продължи:
	— Може да се каже дори, че разбрах всичко, Кари. Всичко. – Очите на Магс се стрелнаха към документите, които бе донесъл писателят. – Виждате ли, като разследващ журналист имам най-различни източници по какви ли не важни места. Отношенията ни са много интересни, понякога аз трябва да им връщам услуги, друг път – те на мен. Имам познат в Комисията по ценните книжа и борсите и ура! беше негов ред да ми услужи. Има една стара фраза, станала известна покрай Уотъргейт – „Следвай парите“ – намигна му Руук. – С помощта на моя приятел от КЦКБ успях да проследя вашите и да разгледам инвестициите ви само за два часа. Знам къде сте вложили богатството си. Или поне парите, които не тъпчете в обувките си, докато летите към Кайманите.
	Магс се опита да разчете текста по обърнатите наопаки страници, които седналия насреща му Руук нареждаше по масата.
	— „Мъркейтър Уоч“. Вашата международна организация, която следи за злоупотреби с детски труд. По-скоро е нещо като фонд. Но да я оставим засега и да погледнем инвестициите ви. До една са печеливши, поздравления. Корпорация „Пранко“, европейски правителствен изпълнител, занимава се със строеж на евтини къщи в селата от Третия свят, пострадали след военен конфликт. „Невуор Ентърпрайзес“, многомилионна, многонационална производствена компания, която наема бивши затворници от тоталитарни режими. – Руук вдигна очи. – И така нататък, и така нататък, Кари. Компания след компания, която ви осигурява сериозни приходи на базата на радикални идеали и каузи.
	— Това не ме прави шибан терорист, нали?
	— Напротив, следвате шаблона на пивоварна „Боз“, която почива на принципите на Чарлз Дикенс за разобличаване на социалната несправедливост.
	— И на корпоративната алчност – гневно отвърна Магс. – Занимавам се единствено с етичен капитализъм. Натривам носовете на всички гадни лихвари, играя тяхната игра, но ги побеждавам. Това не е престъпление.
	Хийт за пръв път го виждаше толкова ядосан. Руук кимна и посочи последната страница.
	— Това е вярно. Тази компания обаче… смея да кажа, че изпъква доста странно. Като…
	Той се обърна към Ники.
	— Като самотен чорап? – попита тя.
	— Да видим. Вие сте главен акционер в корпорация „БениФарм“. – Пред очите им Кари Магс започна да мига два пъти по-бързо. – Странното е, че „БениФарм“ е единствената ви инвестиция, която не влиза в радикалната схема. В данните на КЦКБ пише, че компанията е основана през 1998 с ваши пари и малък дял от втори партньор, доктор Ари Уайс, който е починал. Години наред компанията оперира само на хартия – допреди две години, когато внезапно излиза на пазара със собствен продукт. Ще ни кажете ли какъв е той, или да го направя аз?
	Магс прочисти гърлото си и каза с продран глас:
	— Ваксина срещу едра шарка.
	— Интересно – отбеляза Хийт.
	— В проспекта на „БениФарм“ пише, че единствено вие предлагате медикамента срещу едра шарка „Тековиримат“. Дадох си сметка за това едва когато беше инжектирана детектив Хийт, но ако лекарството бъде прието до пет дни след заразяването, пациентът няма да се разболее.
	— Точно така – кимна Магс.
	— Защо сте вложили такива усилия в лекарство срещу заболяване, което е унищожено? – попита Хийт.
	— От параноя – обади се Руук. – Живеем във времена, в които ненормалници могат да прибегнат до биотероризъм. Всъщност „БениФарм“ има договор с правителството на САЩ, закупени са лекарства на стойност половин милиард долара.
	— В това няма нищо нередно. Аз… ние… служим на обществото.
	— Какво ще стане с печалбите ви, ако избухне епидемия? – попита Хийт.
	— Прекалявате.
	— Или ако бъде извършен терористичен удар с вируса в гъсто населена област?
	— Това е скалъпено обвинение.
	— Какво би станало? – попита Ники. – Ще се удвоят ли приходите ви? Или ще се утроят? Дали към клиентите ви няма да се присъединят и други правителства? Колко бихте спечелили тогава? Кажете – пет, десет пъти повече? – Хийт стана и удари с юмрук по масата. – Струва ли си за това да убиете десетки хиляди невинни хора? Цената животът на майка ми ли беше, кучи сине?!
	Хийт стоеше пред него и дишаше тежко, цареше пълна тишина. Накрая тя каза, чувствително по-спокойно:
	— Постъпете правилно поне веднъж, Магс. Кажете ми кога и къде.
	Англичанинът поклати глава.
	— Ще ви кажа едно. – Когато привлече вниманието им, той довърши: – Все още просто гадаете.
	 
	* * *

	Хийт затръшна вратата с две ръце и тя се блъсна в стената на стаята за наблюдение.
	— Не мога да го пречупя.
	— Справихте се чудесно – каза й Калън, а Бел се обърна към Руук.
	— И двамата се справихте чудесно. Дори аз нямаше да си изиграя картите по-добре.
	През прозореца се виждаше Магс, отпуснат в стола с наведена глава и затворени очи. Повече приличаше на пътуващ в метрото, отколкото на главен заподозрян за терористична атака.
	— Куражлия е – каза Руук. – Стига до ръба, човек решава, че защитата му всеки миг ще се пропука, но той внезапно се стяга.
	— Какво има да губи? – попита Бел. – Ти сам го каза. Ако си държи устата затворена, печели милиарди, а ако внезапно се сдобие със съвест, ще лежи в затвора доживот.
	— Мисля – обади се Калън, – че мине ли пет часът, ще е най-добре да се откажем от традиционните методи и да го откараме в Черния хамбар*.
	[* Евфемизъм за помещение за разпити посредством изтезания – Б.пр.]
	Лицето на Руук светна.
	— Значи наистина си имате Черен хамбар?
	Калън се намръщи и погледна към Ники.
	— Той сериозно ли пита?
	— Е? – настоя Руук. – Имате ли?
	— Никъде няма да го карате – заяви Хийт. – Ние не действаме така.
	Зад нея Ярдли Бел тихо се изкикоти, а Калън обясни на Руук:
	— Права е, за съжаление сме на американска почва. Не бих имал нищо против да го обработим малко, но се налага да спазваме Конституцията. – Той отиде до прозореца и каза: – Пет минути почивка. Щом се върнем, аз ще се пробвам с тоя чвор.
	 
	* * *

	Когато се върна в общия офис, гласовата поща на Хийт беше препълнена. Лорън Пари й беше казала, че има интересни новини от аутопсията и Ники запази съобщението, за да го изслуша, след като говори с детектив Очоа.
	— Къде сте сега?
	— Отбор Роуч в момента се намира в пивоварна „Боз“ на Саут стрийт. Как вървят нещата с Магс?
	— Засега не вървят. Държи се така, сякаш смята да ме добави към списъка на „Амнести Интернешънъл“, точно под Северна Корея.
	— За жалост не можем да ви помогнем – каза Очоа. – Повярвай ми, плъзнали сме из апартамента и пивоварната като хлебарки, включително техниците от полицията и Вътрешна сигурност.
	— Всичко ли е чисто?
	— Не просто чисто, а стерилно.
	След като затвори, Хийт понечи да разкаже на Руук какво е научила, когато дотича една от цивилните асистентки и ги прекъсна. Каза само:
	— Дъгата.
	 
	* * *

	Ники посегна към телефона, но Руук я изненада, като сложи ръка върху нейната и задържа слушалката.
	— Руук.
	— Забави се малко, нека почака.
	— Може да измъкна информация за удара, не мога да чакам.
	— Надуши ли това, си обречена. Спомни си за Магс. – Той леко стисна ръката й и я пусна. – Помни какво ти казах. Ти игра на неговата игра, нека той поиграе на твоята.
	Хийт обмисли думите му и въпреки че те напълно противоречаха на чувствата й и на нуждата да научи нещо полезно малко преди последния час, тя се съгласи. Ако Дъгата надушеше отчаянието й, юздите щяха да попаднат в неговите ръце. Преди да вдигне, Ники изчака цели 30 секунди, изпълнени с агония.
	— Хийт.
	— Какво? Да не би да ме карате да чакам, за да проследите обаждането? – Тя разпозна гласа на Глен Уиндзър и кимна на Руук, за да потвърди. – Не съм идиот, знам как да настроя телефона, за да не ме засечете.
	Внезапно я осени прозрение, което ужасно я изплаши. Тя не го обмисли, нито го претегли, просто последва импулса и затвори.
	— Мама му стара! – възкликна Руук.
	Точно когато й призля при мисълта, че може би е допуснала фатална грешка, телефонът отново иззвъня. Тя натисна бутона за запис и отново изчака, преди да вдигне. Уиндзър заговори, още преди тя да каже „ало“.
	— Какво беше това, по дяволите?
	Гласът му дереше от вълнение.
	— Глен, заета съм – отвърна тя, стараейки се да звучи резервирано.
	— Изобщо не си заета. Трябва да говорим.
	— Почакай малко. – Ники затули слушалката с ръка и извика: – Изчакай ме малко, става ли? Идвам след десет секунди. Десет секунди!
	Руук стисна юмруци, за да я окуражи и, уверена в стратегията си, тя продължи:
	— Слушай, ако искаш да говориш с мен, ела в управлението. Иначе ще се наложи да почакаш.
	— Ти да не откачи?!
	— Не, в интерес на истината за разнообразие мисля трезво. В момента просто нямам време за теб, имам си по-големи грижи.
	— По-големи ли? – Тя ясно чуваше как дишането му ускорява. – Какви, оная терористична атака ли?
	— Ще трябва да почакаш, Глен. Изпусна момента.
	— Знаеш ли, че си шибана идиотка?
	Колкото повече се ядосваше Уиндзър, толкова по-равнодушно звучеше тя.
	— Виж, в момента нямам време за това.
	— Нямаш си и представа. Дори не знаеш къде ще пуснат вируса.
	Тя зачака в случай, че той реши да й каже. Не го направи и Хийт рече:
	— Не знам, но ще разбера. Ще бъда където трябва, за да пресека тази лудост, а дотогава ти си просто подточка в списък със задачи.
	— Пълни глупости.
	— Проблемът не е в теб, Глен, просто изникна по-голяма риба.
	— Не, в момента всичко е в мои ръце. Утре в девет сутринта вече няма да ме има, но всички ще знаят, че съм бил аз. Ще остана в историята, а ти ще трябва да живееш с това.
	— Много държа да гледам. Ще ми кажеш ли къде е мястото?
	Той обаче затвори, а Хийт излезе на бегом от офиса с вик:
	— Девет сутринта… да съобщим на Калън!
	Без да изостава от нея, Руук каза:
	— Може да не обичаш да играеш игрички, но ми напомни никога да не те дразня.
	Ники нахълта в стаята за наблюдения и откри, че е празна. Обхвана я пълзящо чувство, от което коленете й омекнаха. Тя отиде до стъклото и надникна в „Разпити-1“.
	— Магс е изчезнал – каза тя на Руук, изхвърчайки навън. – Както и Калън и Бел.
	 
	* * *

	Дежурният ги видял да извеждат Магс от сградата, но това не го притеснило – все пак, това били двама федерални агенти. Макар че знаеха, че е напразно, Хийт и Руук изтичаха на 82-ра улица. Откриха само локвата от климатика на мястото, където Калън бе паркирал джипа си.
	— Изникна още една неяснота – каза Руук.
	Хийт прекара следващия един час в опити да се свърже с тях. Първо набра мобилния телефон на Калън, а после – този на Ярдли Бел. Остави им съобщения, които бе сигурна, че ще пренебрегнат, ако изобщо ги чуят. Руук прати на Бел CMC-и и имейли и дори й пусна съобщение в Туитър, завоалирано, разбира се.
	Часът се превърна в цяла нощ, прекарана в безплодни опити. Ники се обади на всеки познат номер от Вътрешна сигурност, давайки си сметка, че крещи в черна дупка. Спомни си и Отряда за борба с тероризма и успя да се свърже с командир МакКейнз в дома му. Той отвърна, че ще проучи, което беше неговият начин да й каже да остави федералните да си свършат работата.
	— На ръба сме, Хийт, ако не сте забелязали.
	Отчаян, Руук се обади дори в Париж, събуждайки своя приятел, руският шпионин Анатолий Киже, за да се опита да го уговори да му даде някои лични имейли и телефонни номера. Тайният агент изпсува на руски и му каза да дойде на себе си – познанствата му сред американското разузнаване бяха леко ограничени.
	Когато изчерпаха всички варианти, започнаха отначало, но без резултат, като се изключат умората и прахосаното време.
	— Знаеш ли кое е най-дразнещото? – попита Хийт. – Усилията, необходими, за да се докопаме до собствените си хора, ни пречат да спрем удара утре.
	— Искаш да кажеш днес – поправи я Руук, поглеждайки часовника си. – Минава полунощ.
	— Отлично.
	— Обратната страна на медала е, че може да се справят по-добре от нас. Ако пренебрегнем етичната страна на въпроса, имам предвид.
	— Ние не пренебрегваме етиката, Руук – сопна му се Хийт. – Не сме такива, поне аз не съм. Да не мислиш, че не бих искала да прекарам десетина минути насаме с Кари Магс?
	— За да отмъстиш на майка си или за да спреш удара с едрата шарка?
	Тя обмисли въпроса му и отвърна:
	— Хубавото е, че не ми се налага да знам отговора. – След секунда-две Хийт попита: – Ами твоята майка? Маргарет напусна ли града?
	— А, да, тръгна към Осуего още преди няколко часа. Имам чувството, че в момента седи в салона и пие третия си коктейл, а членовете на журито на онзи фестивал се чудят откъде им е дошло.
	— Виж, Руук, направихме всичко по силите си. Няма да ти отнема червена точка, ако заминеш. Нали имаш вила в Хемптънс.
	Той взе ръцете й в своите, погледна я в очите и каза:
	— Да, аз изчезвам.
	И двамата се разсмяха, а после се целунаха. Тъй като бяха сами, си позволиха да се поотплеснат.
	През нощта Хийт не посмя да помръдне от бюрото си. Спеше на стола си на интервали от десет минути и беше усилила звука на телефона си, за да е сигурна, че няма да изпусне някое обаждане. Роули и Очоа се появиха малко преди четири сутринта, след като приключиха в пивоварна „Боз“. Само за спорта, тя ги накара да се отбият на Варик стрийт, в сградата на Вътрешна сигурност, и да се опитат да раздвижат нещата. След час те се обадиха, за да докладват, че не са постигнали успех.
	На разсъмване от оръжейната на 69-ти полк в Грамърси Парк се обади командир МакКейнз от Отряда по борба с тероризма. Не искаше Хийт да реши, че я е пренебрегнал и я увери, че се е обадил на всичките си познати, за да ги разпита къде се намират агентите от МВС и какво правят с Кари Магс. Ники му каза, че е добър човек и го помоли да я държи в течение.
	— Бог да ни помага – каза накрая той.
	Ники беше прекарала твърде много дни, облечена все е едни и същи дрехи и си позволи пет минути, през които да вземе душ в съблекалнята, което много я освежи и я подготви за предстоящия ден. След като се избърса, тя се усмихна, развеселена от факта, че се налага да сменя резервните си дрехи с втория кат резервни дрехи и се запита дали не трябва да предвиди резерва и за тях. Кафявото й кожено яке беше малко дебело, така че когато се върна в общия офис, Хийт го остави на закачалката и взе сакото, което й върна Ярдли Бел, след като по него бяха открити биоагенти.
	Когато го свали от куката, забеляза, че към петелката за закачане е прикрепено пликче за доказателства. Учените във Вътрешна сигурност предвидливо бяха изпразнили джобовете, прибирайки съдържанието им в найлонова торбичка. Ники погледна вътре и откри червилото и слънчевите си очила, тефтер и молив, и отворено пликче от бонбони с фъстъчено масло. Съмняваше се, че някога ще й се прииска да изяде стария сладкиш и го извади, за да го изхвърли, но ръката й замръзна над кошчето за боклук.
	— Руук! – извика тя.
	В стаята за почивка изскърцаха пружини и той се появи с разрошена коса и разгащена риза.
	— Какво?
	Тя посочи към сакото.
	— Вече знам къде съм се заразила. Идвай!
	 
	 
	 
	ДВАДЕСЕТ

	 
	Фордът на детектив Хийт профуча по 79-та улица с пълна скорост и включена сирена. За да не й се налага да изпуска волана, тя накара Руук да набере номера на диспечера и му каза да прати хората й, както и Отряда за борба с тероризма, на протестния марш, ко-спонсориран от Кари Магс. Руук държеше телефона до ухото й с едната си ръка, стиснал дръжката на вратата с другата, докато тя заобикаляше по-бавните коли или биеше спирачките на светофарите, тръгвайки с пълна газ на зелена светлина. В този час в събота сутрин движението не беше натоварено и Ники излезе на шосе „Хенри Хъдзън“ за рекордно кратко време.
	По време на разговора си с диспечера тя описа какво трябва да търсят: червена лондонска пожарна кола от 70-те години на деветнайсети век с голям меден котел отзад.
	— Смятам, че биоагентът е в него, така че действайте извънредно внимателно.
	Щом пред тях се ширнаха празните платна на магистралата, Руук се опита да надвика сирената.
	— Как ти просветна, как се сети?
	— Беше заради бонбона с фъстъчено масло – обясни тя. – Спомних си, че изядох единия сутринта, когато посетих Магс в пивоварната.
	— Невероятна си. Как успя да си спомниш нещо толкова тривиално?
	— Не беше тривиално. Бях ти ядосана, защото се обади от Ница. С Ярдли.
	— И бонбонът има нещо общо, защото…
	— Защото го изядох от яд. Бях бясна, че си неописуемо глупав и абсолютно безчувствен. – Тя млъкна, за да направи маневра около един камион. – Някои хора ритат кофи за боклук, аз ям бонбони.
	Продължиха в пълна тишина. Най-накрая Руук каза:
	— Радвам се, че съм изиграл някаква роля.
	 
	* * *

	Хийт и Руук стигнаха в Батъри Парк, на южния край на Манхатън, само за 14 минути, но когато пристигнаха, отряд „Херкулес“ от Специалните части и Отрядът за борба с тероризма вече се бяха събрали на площада до старата митница на ъгъла на Стейт стрийт и „Боулинг Грийн“. Ники обикаля между ченгетата и ревовете цъфнали яркорозови лалета, докато откри командир МакКейнз, който маркираше тактиката им върху карта на местността.
	— Не бих могъл да се сетя за по-лош сценарий, детектив Хийт.
	Двамата огледаха хората от другата страна на улицата, в Батъри Парк – няколко хиляди протестиращи, събрани зад огромния плакат с надпис „Марш срещу глобалното потисничество“, простиращ се над Градината на надеждата. Хийт забеляза логото на корпоративния спонсор – пивоварна „Боз“.
	— Кари Магс рекламира събитието от една година. Постарал се е да събере голяма тълпа, за да я зарази с едра шарка.
	— Ще бъде слънчево, с лек ветрец, идеален ден за целта, за съжаление – каза командирът. – Според последни данни тук има 4000 души, което включва децата и бебетата. – Той поклати глава. – Идват и още.
	— Не можете ли да ги спрете? – попита Руук. – Просто ги махнете оттук.
	— Чудесна идея, заповядайте – отвърна МакКейнз, като му подаде мегафона си, а после го дръпна. – Простете за хапливата забележка, но допускам, че нямате много опит с разпръсването на протестиращи. Обикновено ни се противят и тези няма да са по-различни. Когато пристигнах – продължи той, насочвайки вниманието си към Хийт, – ми позволиха да съобщя на организаторите за заплахата от биотерор. Смятат, че лъжем, за да им прекъснем марша.
	Ники огледа района и забеляза няколкостотин полицаи да добавят и газови маски към снаряжението си.
	— Нещо ново от Вътрешна сигурност?
	— Ето ни – обади се агент Калън и изникна до тях заедно с агент Бел.
	— Какво стана с моя затворник? – попита Хийт, а Калън отвърна:
	— Поздравления, в крайна сметка се справихте по-добре от нас.
	— Попитах ви какво стана с Магс.
	— В момента той не е от значение, детектив Хийт, нека първо да си свършим работата, става ли? – Вместо да дочака отговор, той го даде вместо нея. – Добре. А сега ми опишете пожарната кола, която търсим.
	За пореден път Хийт преглътна гнева си в името на мисията.
	— Старовремски файтон, червен, лондонски. Магс го реставрира като реклама на събитието.
	— Като явно е добавил и контейнер, от който да пръска тълпата – добави Руук, после чукна няколко пъти по екрана на айфона си и им го показа. – Ето снимка от сайта на пивоварна „Боз“.
	— Пусни ми я в CMC – каза агент Бел. – Ще я разпратя на всички наоколо.
	В парка някакъв мъж с мегафон кресна:
	— Няма ли справедливост, няма да има и бизнес! Няма ли справедливост, няма да има и бизнес!
	— По дяволите – каза Калън, след като тълпата започна да скандира. – Кога се очаква да тръгнат?
	Командир МакКейнз отвърна:
	— След 30 минути, в девет часа.
	При тези думи Хийт огледа района, чудейки се дали Глен Уиндзър се спотайва наоколо и ако да, какво ли е намислил. Всички се събраха около картата, която МакКейнз беше разгънал върху капака на една патрулка.
	— Разрешителното им е за парад, започващ от сегашното им местоположение, който ще премине по Бродуей и ще спре в Сити Хол Парк.
	— Ами страничните улици? – попита специален агент Калън.
	— Затворени са. Освен това поставихме прегради, за да не ходят по тротоара. Затворихме и близките метростанции, за да не идват още хора. – МакКейнз извади химикалка от джоба си и беляза средата на маршрута със скоби. – Повечето ни хора са тук, за да им попречат да превземат Уолстрийт или „Ексчейндж Плейс“.
	Докато командирът им обясняваше стратегията си, а от тълпата му пригласяха „Няма ли справедливост, няма да има и бизнес!“, Калън затвори очи, сякаш беше потънал в разговор със себе си. После плесна с ръце и каза:
	— Ето къде ще изсипем всичко. Единствената уязвима точка в целия цирк е Уолстрийт. Ако пуснат вируса там, не говорим само за масови поражения – при карантината ще трябва да затворим Нюйоркската фондова борса, може би дори Федералния резерв. Можете ли да си представите до какво би довело това?
	— Хайде да не си го представяме – обади се агент Бел.
	Тъй като никой не беше забелязал пожарната кола, нито дори пилотите на хеликоптерите, Калън и МакКейнз решиха да изпратят полицаи и агенти по маршрута на протеста чак до Уолстрийт и околните улици, за да я търсят по близките паркинги и гаражи. Всички следователи от екипа на Хийт бяха пристигнали и също щяха да й съдействат.
	— Само не ми казвай да чакам в колата – обади се Руук.
	— Няма, защото ще останеш тук – отвърна Хийт.
	— Наистина ли смяташ, че ще преча?
	— Не, но не искам да си там, ако се случи нещо лошо. Вече съм решила, край на разговора.
	— Нищо няма да ми стане, виж какво си нося – увери я той, сложи си една газова маска и шумно издиша. – Люк, аз съм ба…
	Ники я дръпна от лицето му.
	— Оставаш тук – повтори тя и тръгна с останалите.
	 
	* * *

	Руук остана на мястото си, като нацупено наблюдаваше как взвод униформени полицаи с газови маски се опитват да издигнат бариера с помощта на оранжева пластмасова мрежа, докато един лейтенант молеше присъстващите да прекъснат марша и да се разотидат в името на собствената си безопасност. Хората шумно го освиркаха.
	Точно в девет часа организаторът вдигна вувузелата си и я наду. Надигнаха се викове и ръкопляскания и групата потегли напред, като бавно избутваше полицията по пътя си по Бродуей. Някои от протестиращите, които имаха опит с тактиките на гражданското неподчинение, се хвърлиха на земята и се хванаха за ръце, заставайки между тълпата и полицията, която се опитваше да я спре. Докато ченгетата тръгваха напред, за да се заемат с живата верига, Руук реши, че не желае да бъде толкова близо до крясъците и гората от ръце, пресече улицата и влезе в парка, заобикаляйки мелето от задната страна.
	Мина покрай един уличен мим с тюркоазенозелено лице, преструващ се на Статуята на Свободата, и той му предложи да се снимат заедно за десет долара. Асфалтовият път, по който вървеше Руук, се виеше през парка, стигайки до замъка „Клинтън“ – форт от пясъчник, издигнат при защитата на Манхатън от англичаните по време на войната през 1812 година. По протежение на северната стена бяха инсталирани портативни тоалетни за протестиращите, а до препълнените кофи за боклук се мотаеха шестима бродяги, които явно бяха решили, че предпочитат да пушат марихуана, вместо да се разхождат. Руук се натъкна на няколко легена с лед, в които лежаха забравени бутилки минерална вода. Устата му все още беше пресъхнала след дългата нощ, така че си взе една, опря гръб в стената и остана да наблюдава задните редици на напредващия марш.
	На четири преки по-надолу, над небостъргачите във Финансовия сектор, се рееха два полицейски хеликоптера. Докато се наслаждаваше на слънчевите лъчи, огрели лицето му, Руук се заслуша в шума от двигателите им, който се сливаше със свирките, крясъците и скандиранията. Вдясно долови звук, приличен на плющенето на голямо знаме, но когато се обърна, видя, че това е просто шумът от отварянето на една от белите шатри за първа помощ. Наблюдава хеликоптерите още малко, представяйки си как Хийт и останалите обикалят улиците и гаражите, и му се прищя и той да можеше да участва. Тогава обаче вниманието му бе привлечено от друг звук. От палатката внезапно се разнесе цвилене.
	 
	* * *

	Последва тропот на копита и от голямата шатра се измъкна кон. Руук хвърли бутилката с вода и когато зад животното се показа и червеният файтон с надпис „Бригада Боз“, вече беше извадил телефона си. Ники вдигна, без да каже „ало“.
	— Не, писателче, там ще стоиш.
	— Той е тук – прошепна той.
	— Къде?
	— До замъка. – Щом го изрече, серийният убиец сложи крак върху стъпалото до кабинката на кочияша и го видя. – Дъгата.
	На улица „Уайтхол“ Ники свали телефона от ухото си и понечи да каже на Калън за откритието на Руук, когато радиостанциите оживяха – обаждаха се пилотите на хеликоптерите.
	— Виждам пожарната кола.
	— Червен файтон до замъка в парка.
	Хийт скочи към една патрулка, спряла до тротоара, отвори предната врата, вмъкна се вътре и каза:
	— Тръгвай.
	Раната на Глен Уиндзър го забави, докато се опитваше да влезе в кабинката. Той не изпускаше Руук от очи и дори спечели малко време, когато писателят се поколеба, преди да надникне в палатката. На пода лежаха двама доброволци-екстремисти с прерязани гърла. „Мъченици са, и още как“, каза си Руук. „Макар и за чужда кауза.“ Обърна гръб на труповете и хукна към червения файтон. Уиндзър не му обърна внимание, докато не си даде сметка, че писателят действа умно и тръгва към коня, а не към него. Тогава дръпна рязко юздите и едрото животно тръгна.
	Сержантът зад волана знаеше кои задни улици са били опразнени и двамата с Ники направо летяха към входа на Батъри Парк. Група протестиращи се хванаха за ръце и им препречиха пътя, като се смееха и ги засипваха с обиди. Хийт изскочи навън и се шмугна в тълпата, оставяйки вратата отворена.
	Дъгата изцъка с език, за да подкара коня по-бързо и да настигне маршируващите. Обърна се, погледна през рамо, търсейки Руук и се изненада, когато не го видя до бялата шатра. Внезапно файтонът се разтресе и изскърца от нечия неочаквана тежест. Уиндзър се наклони още повече, успя да надникне зад медния котел, пълен със зараза и зърна една ръка, а после – и Джеймисън Руук, който се изтегляше нагоре, пълзейки към него. Дъгата дръпна и юздите, и спирачния лост, опитвайки се да се отърси от него, като спре рязко, но Руук полетя напред и се доближи още повече. Уиндзър обаче заплющя с камшика и журналистът едва не падна, когато конят се хвърли напред и повлече файтона към голямата ливада, разпилявайки изплашените бродяги по пътя си.
	Широкият котел беше най-голямото препятствие. Докато файтонът подскачаше и се люшкаше, Руук трябваше да се дръпне леко назад, за да го заобиколи. Точно когато беше най-уязвим, Уиндзър го шибна с камшика, но той успя да го хване и го изтръгна от ръцете му. Докато конят галопираше през пасището и догонваше протестиращите, Дъгата посегна към оранжевия електрически кабел, преметнат през парапета пред него и стомахът на Руук се сви, когато видя устройството, прикачено към свободния му край. Разбра, че това е бутонът за спрея и проследи с очи кабела до мястото, където минаваше през облегалката на задната седалка, провираше се между медните тръби, водещи към клапаните на котела, и достигаше до двете пластмасови дюзи върху комина му. Дръпна го, но той не се откачи. Погледна напред – Уиндзър опипваше кабела, а спусъкът беше почти до ръката му.
	Ники Хийт успя да се измъкне от тълпата, извади пистолета си, коленичи на тревата, подпря се и се прицели в червения файтон, който се носеше към нея. Трябваше да внимава да не улучи коня – животното не само беше невинно, но ако паднеше, можеше да разлее котела с вируса, който също трябваше да остане цял. Ники трябваше да изчака момент, в който не би рискувала да го пробие, ако пропуснеше Уиндзър или куршумът минеше през него.
	Видя го да посяга към устройството, прикачено към оранжевия кабел, и се зачуди дали просто да не стреля. В този момент Руук се хвърли върху убиеца, пресегна се над рамото му и се опита да му изтръгне спусъка. Хийт прибра оръжието и хукна към файтона.
	Когато се метна върху Уиндзър, Руук бе успял да му избие кабела. Той пусна юздите и се наведе надолу, за да го намери и докато конят тичаше в кръг из поляната, а протестиращите пищяха и бягаха, журналистът отново се хвърли върху него, посягайки към спусъка, за да го извади от играта. Когато Уиндзър успя да го сграбчи, той смени тактиката, сви ръката си в юмрук и започна да налага прясната рана на прасеца му. Дъгата изкрещя от болка, но не изпусна кабела, а Руук го удари отново и отново. Уиндзър се извърна, за да го халоса и щом го направи, той го изтръгна от ръцете му и метна смъртоносния му край от другата страна на седалката.
	Дъгата отмести длани от кървящата рана, заби лакът в носа му и щом той падна настрани, извади нож от колана си. Въпреки замъгления си поглед Руук успя да зърне блясъка на острието и вдигна ръка нагоре. Точно когато удари китката на Уиндзър, файтонът подскочи два пъти, докато колелата минаваха над тротоара, комбинацията изтръгна ножа от ръцете му и го запрати на пътя. Невъоръжен и отчаян, убиецът се изправи и увисна над перилото, търсейки люлеещия се кабел. Тогава обаче Хийт скочи на борда и файтонът отново се наклони. Тя сграбчи Уиндзър за колана откъм гърба и го метна през седалката. Той пропадна в луфта между кабинката на кочияша и котела, а главата му се удари в земята с всичка сила. Задните колела го премазаха, файтонът леко забави ход и Ники скочи на пътя.
	Руук подсмръкна през разкървавения си нос, сграбчи кабела и го прибра на сигурно място във файтона, после подвикна тихо на коня, дръпна юздите и животното кротко спря между протестиращите. От другия край на поляната се чуваше гласът на Дъгата, който молеше застаналата над него Хийт:
	— Застреляй ме! Мамка му, моля те, просто ме застреляй!
	Работата е там, че не всички съдби се сбъдват. Ники прекъсна поредицата от убийства, като му сложи белезници, прибра пистолета си в кобура и зачака останалите да я настигнат, докато Руук прилежно навиваше оранжевия кабел.
	В този момент, докато над главата й ревяха хеликоптери, а наоколо й пищяха хора и сирени, я обзе тихо спокойствие, сякаш сянката на хаоса бе отнесена от летния бриз, идващ от пристанището. Потънала в своя безшумен свят, обгърната от спасение, Ники огледа хилядите хора, които щяха да живеят. Щом погледна надолу към Дъгата, разбра, че тя също ще живее.
	Десет години, двадесет и три седмици и четири дни, изпълнени с агония, предпазливост и страх, намериха своя край в един-единствен миг. Тя обмисли отминалото десетилетие. Целият й живот като възрастна бе белязан от загуба, вяра, подготовка и твърдост… но и от късмет. Смъртоносният заговор можеше да се реализира, ако не се беше намесил един сериен убиец. И ако детектив Хийт не беше жонглирала с двата случая.
	 
	* * *

	В понеделник вечерта Ники се прибра от федералния съд след прочитането на обвинението срещу Кари Магс, изпитвайки облекчение и агония едновременно. Когато Руук й се обади от хотела си в Бевърли Хилс, тя каза:
	— Знаеш ли, всички казват, че такова нещо като „завършек“ няма, но започвам да си давам сметка, че ме интересува не толкова кой, колкото финишът. Естествено е цял живот да ме боли заради убийството на мама, но определено нямам нищо против работата да приключи.
	— И след като Магс се обяви за невинен, това не може да стане.
	— Именно. Предстои процес, който ще се точи с месеци. Искам това да свърши, Руук.
	— Поне разследването приключи.
	— Това е вярно – отвърна тя. – Да го беше видяла днес, заобиколен от цял отбор мастити адвокати. Все едно седеше до Маунт Ръшмор*.
	[* Национален паметник на САЩ – скала, в която са изваяни лицата на четирима президенти (Вашингтон, Джеферсън, Рузвелт и Линкълн). – Б.пр.]
	— Нали знаеш, че въпреки това федералните ще му видят сметката.
	— Не и без бой, и то дълъг. Адвокатите му вече подадоха молба признанието на Глен Уиндзър да не бъде третирано като доказателство. Наричат го „плод от покварено дърво“.
	— Отвратително – каза Руук. – Накъде върви тази страна, щом не можем да вярваме на думата на един сериен убиец?
	— Бих се засмяла, ако не беше вярно. С достатъчно подобни случаи съм си имала работа, за да знам как ще свърши това. Прокурорът ще се съгласи, ако защитата не настоява Магс да бъде пуснат, тъй като са го разпитвали в извънучилищни условия.
	— Знаех си, че наистина си имат Черен хамбар.
	— Разкажи ми за твоите срещи. Кошниците с плодове съвсем ли ти размътиха главата?
	— Честно да ти кажа, Ник, всичко ми се струва някак безсмислено, след като спасих света с голи ръце.
	Тя се изкикоти.
	— Да, може би с Батман и Самотния отмъстител трябва да ходите заедно на психотерапия.
	— Да, може да наречем групата… знам ли, „Анонимни плащове“. От друга страна супергероите и без това са анонимни, така че трябва да бъде „Анонимни анонимни плащове“.
	— Лека нощ, Руук.
	— Лека нощ ли? Тъкмо се бях настроил…
	— Дръж се, скоро се прибираш.
	Седнала сама у дома, без никакви ангажименти след една мъчителна седмица, толкова уморена, че не смяташе, че някога ще успее да се наспи, Ники се замисли дали да не прекара вечерта във ваната, заобиколена със свещи на фона на хубава музика. Накрая обаче реши, че това е твърде повърхностно – раните в душата й се нуждаеха от много по-сериозно лечение. Освен това си даваше сметка, че няма да успее да се отпусне, докато все още липсват парченца от мозайката. Макар и изнервящо непредвидим партньор, Пъзела бе успял да разгадае шифъра на Синтия. Посланието звучеше недовършено, но след ареста на Кари Магс Хийт реши да се откаже… и не успя. Постоянно се връщаше към майка си. И към липсата на завършек.
	Чудеше защо някой би си дал толкова труд да остави кодирано съобщение, което не разкрива никаква информация. Майка й беше прекадено практична за подобно нещо. Никога не прахосваше усилията си, действията й винаги имаха цел. Дъщеря й не беше много по-различна.
	Ники извади нотните листа от картонената тръба и ги нареди пред себе си. После ги сложи един връз друг, вдигна ги срещу светлината и прочете същото послание:
	 
	Отключи Дракона
	 
	За бог знае кой път тя обмисли значението на всяка дума. Съсредоточи се върху „отключи“, защото й звучеше като покана към действие, което не беше предприела. Затова упорстваше толкова – все още не беше отключила нищо.
	Единадесет години обикаляше този апартамент в търсене на скрити кутии и ключалки. Баща й позволи да прегледа някои от вещите, които бе отнесъл в дома си в Скарсдейл, но и там не откри нищо. Продължи да се взира в съобщението, докато погледът й се замъгли. После разпръсна страниците по масата – ядосваше се, че отново се връща в началото, но го направи.
	Защо беше толкова трудно? Какво й каза Пъзела? Че най-трудно се разгадава шифър, известен само на изпращача и на получателя.
	Ако Ники беше получателят, защо Синтия бе избрала нея? Когато я убиха, тя беше студент по актьорско майсторство, а не ченге. Може би майка й я познаваше по-добре от нея самата… или просто й имаше пълно доверие.
	— Е, мамо – изрече на глас Хийт. – Какви тайни имахме с теб?
	Опита се да не си представя Синтия такава, каквато беше в кошмарите й – окървавена, просната на кухненския под. Погледна към ъгъла на стаята и й се яви призракът от съня, който бе сънувала наскоро – майка й свиреше на пианото и казваше „Ти знаеш…“.
	Докато гледаше четирите страници, смисълът започна да й се изяснява. Престана да мисли за шифъра и се съсредоточи върху нотните листа, върху които беше записан. Навести я спомен, понесен от дима на времето.
	Един от рециталите й, когато беше на 16 години, се състоеше именно от тези четири пиеси. Тя изтича до пейката пред пианото и извади старата програма. Ето ги – тези четири произведения и нищо друго.
	Защо майка й бе записала съобщението на тях?
	Ники ясно си спомняше онзи рецитал. Изпитваше силна сценична треска, направи само една грешка в началото и за пръв път не позволи тя да разклати увереността й. Какво друго? О, да! Майка й беше толкова горда с нея, че същата вечер я заведе на вечеря и за пръв път й позволи да си поръча алкохол. Отидоха в „Играчите“ — Синтия имаше членство. Клубът беше само на няколко преки от дома им, но Ники ужасно държеше на него заради забележителната му история. Майка й помоли бармана да отиде отзад и да отключи личното й шкафче, в което се намирала една специална бутилка. Когато той я отвори и се отдалечи, Синтия изпи водата в чашата на дъщеря си и й наля малко от виното за специални случаи. Позволи й да изпие само една чаша, но на шестнадесетгодишната Ники й се стори, че тя прелива.
	Хийт погледна часовника си и стана. Топлината, която я изпълваше, се дължеше на нещо повече от прозрение или завършек. Тя усещаше връзка с майка си. След секунда облече сакото си и излезе навън.
	 
	* * *

	Косата на бармана вече беше съвсем бяла, но той още помнеше г-ца Хийт, както и всеки друг член или специален гост на „Играчите“ през изминалите години. Ако Джордж бе имал късмета да работи там, когато Самюъл Клемънтс е играел билярд на масата, която все още седеше насред стаята, той щеше да помни всеки удар, шега или пък нецензурна дума, отронила се от устните на г-н Твен.
	Възрастният мъж взе ключовете си от куката над умивалника, поведе Ники към дъното на помещението и каза:
	— Баща ви все още се отбива от време на време. Макар и не толкова често, откакто…
	Лицето му стана тъжно и той не довърши. Сред сандъците с уиски и вина в хранилището се издигаше цяла стена от заключени шкафчета.
	— Това е – кимна Джордж. – Частният склад.
	Всяко шкафче бе белязано с овална пиринчена табелка, носеща името на собственика. Ники разпозна много от тях – повечето бяха на известни актьори, но имаше също и композитори, журналисти и писатели. Не бяха подредени по азбучен ред, но барманът ги знаеше наизуст. Той отключи вратичката, на която пишеше „Синтия Хийт“ и отстъпи назад. Безупречно дискретен, Джордж се усмихна и каза:
	— Ще ви оставя сама да я отворите.
	След което се върна зад бара. Хийт отвори шкафчето и не намери вътре никакво вино. В него имаше единствено бутилка бира – „Най-хубавото светло на Дърдълс“. На етикета пишеше „Вече и в Америка, производство на пивоварна „Боз“, Саут стрийт, на пристанището“. Ники я взе и прочете името си на писмото, пъхнато под нея. Прекара пръст по буквите, написани от майка й и отвори плика, който Синтия не беше залепила. Бележката в него бе кратка. Прочете я, изненадана от неочакваното чувство за завършек, което не смяташе, че би могла да изпита, а от думите, добавени под подписа, очите й се напълниха със сълзи. „Винаги помни, че мама те обича.“
	Хийт остави бирата, взе бележката и си тръгна с един отговор в повече. И то какъв.
	 
	* * *

	Когато на следващата сутрин Ники се просна на постелката на пода на фитнес салона, четириглавият й мускул шумно възрази. През изминалите тежки седмици си беше докарала перманентна мускулна треска, освен това нито спеше, нито тренираше редовно и се чувстваше като излязъл от форма охлюв. Тя болезнено се усмихна, доволна от факта, че членува в единствения фитнес клуб в Манхатън, в който няма огледала.
	Когато влезе, Барт Калън също се усмихваше широко.
	— Вие не се шегувате, Хит, тук е адски ретро. Очаквам всеки момент да зърна в ъгъла Роки Балбоа.
	— Така ми харесва. Няма глезотии, няма позьори. Който не е дошъл да работи, да се маха.
	— Затова ли сме съвсем сами?
	Той остави сака си в ъгъла, съблече анцуга си и остана по шорти и тениска с надпис „МВС“ и откъснати ръкави, които разкриваха изключително мускулести ръце. Ники се зачуди дали не е съсипал тениската си специално заради нея.
	Двамата застанаха в центъра на постелката, стиснали юмруци, за да покажат, че са в готовност. Ники прехвърли тежестта си от крак на крак, зачака, за да го прецени и след миг получи ясна представа за нещата. Той я подлъга, замахвайки с лявата си ръка, но мръдна в дясно, сграбчи я през кръста и я метна на постелката.
	— Най-сетне – оповести Калън. – Контакт.
	— Боже – тръсна глава Хийт и стана. – Чувствам се ръждясала.
	Този път тя го нападна. Той се отпусна на едно коляно, преметна я зад гърба си и Ники шумно падна на пода.
	— Спомнете си, че вие ме повикахте – отбеляза той. – Сигурна ли сте, че сте готова за това?
	— Ще видим. Нощес почти не спах.
	— Заради обвинението ли? – Той махна презрително с ръка. – Не мислете за него.
	Двамата обикаляха и се дебнеха, отправяйки фалшиви удари, без да се ангажират.
	— Не заради обвинението. Най-сетне разгадах едно съобщение, оставено от майка ми.
	Хийт се наведе и заби рамо в кръста му, а Калън не реагира навреме и падна. Този път тя му помогна да се изправи.
	— В него тя издава Кари Магс.
	— Малко е късно, случаят приключи, но поздравления.
	— Барт, когато ви помолих да проучите Магс, не ми ли писахте, че е чист?
	Той явно реши, че Ники е свалила гарда – изведнъж седна и замахна с крака, за да подсече коленете й. Тя обаче скочи над тях, приземи се на пръсти и затанцува на едно място, този път, без да му подаде ръка.
	— Не мога да повярвам, че се издъних – каза той, клатейки глава.
	— Не казахте ли, че Магс е чист?
	Агент Калън избърса потта от челото си.
	— Базата данни не лови всичко.
	— Явно е така – каза Хийт. Той се опита да я удари с рамо, но тя използва засилката му и се приземи отгоре му, а после скочи на крака.
	— Имам въпрос към вас, отнася се за летището миналата вечер.
	— Хийт, ще тренираме ли, или ще говорим?
	— Откъде знаехте, че трябва да дойдете първо там?
	— Казах ви, разбрах за срещата ви от Ярдли Бел.
	Той тръгна на дясно. Ники очакваше това да е клопка, но Калън довърши движението и я свали на пода.
	— Руук твърди, че не й е казвал.
	— Тогава откъде бих разбрал?
	— Може би от Хайнзбърг?
	Тя стана на крака, без да го изпуска от очи.
	— Хайнзбърг ли? Защо ми е да говоря с Хайнзбърг?
	Хвърлиха се един към друг едновременно, преплитайки ръце. Никой не надделя, така че се пуснаха и затанцуваха в кръг.
	— Странна работа – каза Хийт. – Когато претърсихме вещите на Хайнзбърг, открихме резервния й пистолет. У тях.
	— Значи е имала и друг. Какво става тук?
	— Освен това през уикенда с мен се свърза приятелката ми, патоанатом от Съдебна медицина. Открила следи от метал и барутни изгаряния в раната на Хайнзбърг.
	— Какво да кажа, стрелям с топ.
	Той посегна към нея, но се отдръпна, когато му отправи ответен удар и щом Хийт свали ръце, я преметна над бедрото си, повали я и й подаде ръка.
	— В съобщението от майка ми, освен, че издава Магс, тя разкрива и доста интересни неща за… Дракона. – Ники направи пауза. – Колко ви плащаше Магс?
	Юмрукът на Калъп се стрелна толкова бързо, че тя нямаше време да го отбие, той се заби в челюстта й и я запрати на паркета. Преди да е успяла да дойде на себе си, Калън хукна към ъгъла на помещението, където бе оставил сака си, бръкна вътре и извади оръжието си.
	Хийт обаче беше твърде бърза, а той не го очакваше. Преди да успее да се обърне, тя го събори, хващайки го странично откъм гърба и забивайки лицето му в панела точно над пода. Той се извърна с окървавен нос и притисна главата й между коленете си, поваляйки я по гръб. Ники усети, че ръката с оръжието се спуска към нея, посегна сляпо нагоре, хвана го за китката, отблъсна пети от пода с всичка сила и инерцията запрати краката й над главата, така че коленете й се забиха в торса му. Калън изкрещя от болка и хватката му се отпусна, а Хийт скочи на четири крака и го обърна по лице, все още стиснала китката му с една ръка, за да отблъсква пистолета от себе си.
	Той беше як мъж и упорито се опитваше да се изтръгне, но тя го държеше здраво. Най-сетне усети, че започва да поддава, но тогава Калън изстреля главата си напред е неочаквано движение и задната част на черепа му силно я удари по брадичката. Главата й се завъртя, пред очите й причерня. Бяха минали не повече от една-две секунди, но когато дойде на себе си и скочи на крака, Барт Калън вече се беше изправил с насочен пистолет.
	— Не исках да стане така – каза той, сякаш й се молеше. – Когато случайно се оказахте в центъра на тази бъркотия, постоянно ви отклонявах. Колкото по-надълбоко ровехте, толкова повече се стараех. – Калън избърса кръвта, рукнала от носа му, без да отклонява дулото на оръжието си. – Ники, държах на вас и направих всичко възможно… но сега трябва да ви убия.
	— Не трябва.
	Тя го погледна в очите, видя нежелание, дори тъга и реши също да му се помоли. Дори използва малкото му име.
	— Барт, ако между нас някога е имало нещо, поне ми позволете да, разбера защо отивам в гроба. – Ники не го изпускаше от очи и видя, че той обмисля казаното. – Барт, моля ви. Знам кой е виновният, не заслужавам ли да науча и причината?
	Той отново избърса кръвта от лицето си и погледна към вратата, а после отново към нея.
	— Вече разбрахте каква е причината – заради терористичния удар, финансиран от Магс.
	— Значи той ви плащаше?
	— Да.
	— Ами Тайлър Уин? Магс как го вербува?
	— Аз го вербувах, беше идеален за целта. Остарял, безполезен агент със скъпи навици.
	— Но защо точно него?
	— Заради връзките му в Европа. След като Ари Уайс се превърна в проблем, Уин започна да търси биохимик с по-флуиден морал.
	— Тайлър е открил Ваджа? – Калън не отговори, но това не се налагаше. – И затова сте замразили плана за единадесет години? Само за да си намерите биохимик?
	— Не само затова. Магс трябваше да основе фармацевтична компания, да сключи договор с правителството, да договори дистрибуцията. Това отне години. Когато залогът е два-три милиарда, търпението не знае граници.
	На улицата спря мотоциклет и го стресна. Преди да е размислил, Хийт зададе нов въпрос.
	— Защо убихте Никол Бернарден?
	— Ваджа събуди подозренията й, когато започна да пътува до Русия, за да получи мостра от вируса. Това чакахме, последното парче от мозайката. Никол се оказа твърде добра и…
	Той не довърши, но Ники отлично разбра смъртоносния намек. Калън явно също не очакваше следващата стъпка с нетърпение.
	— Барт – каза тя, стараейки се да звучи разумно, а не отчаяно, – обмислили ли сте положението си? Ако ме убиете, ще трябва да избягате. Може да решите да не ме убивате и пак да избягате.
	— Няма да стане.
	— Може да сключите сделка, дайте сведения за Магс. Хайде, постоянно уреждаме такива неща. Вие сте го правили, аз съм го…
	Ники реши, че последвалият оглушителен трясък е от неговия изстрел, но всъщност някой беше отворил металната врата със замах, блъскайки я в стената. Тя се обърна и видя Ярдли Бел с вдигнат пистолет. Калън се обърна към нея, Хийт скочи, сграбчи китката му и насочи оръжието към тавана. То гръмна, по главите им се посипаха люспици боя, а тя изви ръката му зад гърба и не я пусна, преди рамото му да се измъкне със звук, от който й се повдигна. Ревът на Калън огласи салона, а пистолетът му издрънча на дъските.
	Ники го събори по лице и заби коляно в гърба му, докато агент Бел му слагаше белезниците. Хийт се обърна към нея и каза:
	— Закъсняхте.
	 
	* * *

	Ники Хийт и Ярдли Бел стояха на тротоара пред салона, докато парамедиците в линейката наместваха рамото на Калън и почистваха кръвта от носа и брадичката му.
	— Мислите ли, че ще предаде Магс, ако му предложат сделка? – попита Ники.
	— Вече работи по въпроса. – Бел замислено я огледа. – Нямате нищо против да рискувате, а?
	— Налагаше се. В бележката от майка ми пише, че тя подозира, че Калън е Дракона, но не е успяла да го докаже. Исках да го подпитам и да видя как ще реагира?
	— И? – Двете се разсмяха и Бел каза: – Винаги съм смятала, че Калън може би е корумпиран, още от времето, когато беше във ФБР и работеше с майка ви, но подозренията ми бяха твърде мъгляви, а и бях просто новак.
	Хийт си спомни разказа на Алджернон Барет за дамата, говорила с майка й, която приличала на ченге и си даде сметка, че това явно е била Ярдли.
	— Благодаря, че ми казахте, агент Бел.
	— Както вие ми казахте за шифъра на майка ви, нали, детектив Хийт?
	— Имате право – призна Ники, а Ярдли продължи:
	— Когато Никол Бернарден беше убита, накарах шефа ми да ме изпрати тук, за да съдействам със случая, но истинската ми цел беше да се доближа до Калън.
	— Той смяташе, че искате да му се месите.
	— А вие – че аз съм Дракона. Или поне подставеното лице. Признайте си, де. – Когато Ники не отговори, тя рече: – Или поне сте се надявали да съм аз.
	Хийт се усмихна.
	— Да кажем, че считам всички варианти за възможни, докато не се потвърди противното.
	Когато парамедиците се опитаха да наместят ръката му в шината, Калън изкрещя и двете жени се обърнаха, за да го наблюдават.
	— Какво го издаде? – попита Бел.
	— Знаете как е, нещата се натрупват. Предполагам, че в началото беше заради вмешателството му в моя случай. Не се обиждайте, но също като вас Калън ужасно ми пречеше. Онова, което го издаде обаче, беше появяването му на летището. Имаше твърде много несъответствия, включително това, че застреля Хайнзбърг в слепоочието.
	— Отблизо.
	Хийт отново надникна в линейката.
	— Шарън сигурно е мислела, че идва да я спаси, но тя е работела за него и е трябвало да й затвори устата.
	— Нали знаете, че той се интересуваше от вас?
	— Като част от екипа, за да ме държи на къс повод, да.
	— Стига, Хийт, видях как ви гледа. Не го ли усетихте?
	Ники беше провеждала достатъчно разпити, за да си даде сметка, че й подхвърлят примамка.
	— И за миг не му повярвах. Нищо от онова, което ми каза, не звучеше романтично.
	— Може би просто не сте била благоразположена.
	Хийт замълча, а после погледна бившата на Руук в очите.
	— Можете да разчитате на това.
	 
	* * *

	Руук отключи вратата на апартамента й и остави куфара си до закачалката. После зачака.
	— Ехо? Дойдох си, няма ли да ме поздравиш?
	— Тук съм! – извика Хийт.
	Той закачи якето си на облегалката на един стол и влезе в дневната, където Ники лежеше на пода върху одеяло с тропически мотиви. В едната си ръка държеше коктейл с ром, а в другата – книгата „Щурите шестнадесет“.
	— Е, на това ли се надяваше?
	— Може да се каже – отвърна той и седна до нея. – Гола си.
	— По-гола – здраве му кажи.
	— Виждам – кимна Руук и се огледа. – Това какъв остров е?
	— Фантастичен.
	Ники остави чашата и книгата и протегна ръце към него, а Руук се отпусна на колене и двамата нежно се целунаха. Наведе се към нея и тя го притегли към себе си, усещайки как топлината на телата им ги слива един с друг, въпреки че той беше облечен. Скоро силата на връзката им ги изпълни с настойчивост, която прерасна във всепомитаща нужда. Накрая тежестта на отговорностите ги напусна, а близостта на телата им и копнежът, който всеки от тях изпитваше в този миг, ги завъртя в ураган от пулсираща, безумна страст.
	По-късно, докато лежаха прегърнати в леглото й, те се унесоха в сън. Ники лениво погали двудневната му брада, а гърдите й се надигаха и спадаха в такт със спокойното му дишане. Телефонът й избръмча, тя го взе, прочете CMC-а и го остави обратно на нощното шкафче.
	Без да отваря очи, Руук каза:
	— Моля те, кажи ми, че не е поредното убийство.
	— Още по-зле, Ярдли Бел иска утре да обядваме заедно.
	Той отвори очи.
	— Ще отидеш ли?
	— Вече си имам най-добра приятелка.
	— Най-добре иди.
	— Не я харесвам.
	— Не я познаваш.
	— Знам всичко, което искам – отвърна Хийт. – Знам и какво ми харесва.
	— Аз също.
	— Покажи ми – подкани го тя. И Руук го направи.
	 
	 
	 
	КРАЙ

	 
	 
	 
	 
	 
	 
	 
	Richard Castle – Deadly Heat (2013)
	Ричард Касъл – Смъртоносна жега
	Американска, първо издание
	Преводач: Илиана Велчева 
	Редактори: Илиана Велчева и Николина Петрова 
	Корекция: Марко Кънчев
	Предпечат и оформление: Лъчезар Маринополски 
	Адаптация на корица: Лъчезар Маринополски
	Издател: PRO BOOK (2013)
	ISBN: 978-954-2928-51-5
	Сканиране: Лайза Чесфийлд
	Разпознаване, форматиране и корекция: bonbon4e (2019)