Съдържание
Титулна страница
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА
Елена, дъщерята на Зевс и Леда
Пелей и Тетида
Парис присъжда
Парис се завръща в Троя
Парис отвлича Елена
Менелай се готви за война срещу Троя
Ахил
Троя
Гръцките герои в Мизия
Гърците в Авлида
Плаването на гърците към бреговете на Троя. Филоктет
Първите девет години от обсадата на Троя
Свадата между Ахил и Агамемнон
Народното събрание. Терсит
Двубоят между Менелай и Парис
Пандар нарушава клетвата. Битката
Хектор в Троя. Прощаването на Хектор с Андромаха
Битката продължава. Двубоят между Хектор и Аякс
Победа на троянците
Агамемнон прави опит да се сдобри с Ахил
Одисей и Диомед отиват на разузнаване. Конете на Рез
Битка край гръцкия стан
Боят при корабите
Подвизите и смъртта на Патрокъл
Битка за тялото на Патрокъл
Тетида при Хефест. Оръжието на Ахил
Помиряването на Ахил с Агамемнон
Ахил влиза в бой с троянците
Двубоят между Ахил и Хектор
Погребението на Патрокъл
Приам в шатрата на Ахил. Погребението на Хектор
Битката с амазонките. Пентезилея
Битката с етиопците. Мемнон
Смъртта на Ахил
Смъртта на Аякс Теламонид
Филоктет. Последните дни на Троя
Падането на Троя
Завръщането на гърците в родината
ПОДВИЗИТЕ НА ОДИСЕЙ
Одисей при нимфата Калипсо
На остров Итака
Телемах при Нестор и Менелай
Кандидатите подготвят гибел за Телемах
Одисей напуска острова на нимфата Калипсо
Одисей и Навзикая
Одисей при цар Алкиной
Одисей разказва за своите подвизи
Одисей на острова на магьосницата Кирка
Завръщането на Одисей в Итака
Одисей при Евмей
Завръщането на Телемах в Итака
Телемах пристига при Евмей. Одисей и Телемах
Одисей отива като странник в двореца си
Одисей и Пенелопа
Одисей избива кандидатите
Одисей се разкрива на Пенелопа
Душите на женихите в царството на Хадес
Одисей при Лаерт
Въстанието на гражданите и помирението им с Одисей
АГАМЕМНОН И НЕГОВИЯТ СИН ОРЕСТ
Смъртта на Агамемнон
Орест отмъщава за убийството на баща си
Аполон и Атина Палада спасяват Орест
Орест отива в Таврида
ТИВАНСКИ ЦИКЪЛ
Едип. Детство, юношество и завръщане в Тива
Едип в Тива
Смъртта на Едип
Седмина срещу Тива
Антигона
Походът на епигоните
Алкмеон
Николай А. Кун
Превод от руски Розалина Евдокимова
© Розалина Евдокимова, превод, 2006 г.
© Орлин Атанасов, корица, 2006 г.
© Книгоиздателска къща "Труд", 2010 г.
ISBN: 978-954-398-033-8
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА[1]
Елена, дъщерята на Зевс и Леда
Някога Хипокоонт изгонил от царството му славния герой Тиндарей. След продължителни
скитания героят намерил приют при Тестий - царя на Етолия. Тестий го заобичал много и му
дал щерка си Леда за жена. Когато великият син на Зевс - Херкулес, победил Хипокоонт и го
убил заедно със синовете му, Тиндарей се завърнал заедно с прекрасната си жена в Спарта и
започнал да управлява.
Леда имала четири деца. Хубавата Елена и Полидевк тя родила от Гръмовержеца Зевс, а
Клитемнестра и Кастор били от Тиндарей.
Нито една от смъртните жени не можела да се сравнява по красота с прекрасната Елена.
Дори богините й завиждали. Из цяла Гърция гърмяла славата на Елена. Чувайки за нейната
красота, героят от Атика Тезей я отвлякъл от баща й. Братята на красавицата - Полидевк и
Кастор, я освободили и я върнали у дома. В двореца прииждали много женихи, кандидати за
ръката на Елена. Всеки от тях искал да нарече най-прекрасната сред жените своя съпруга.
Тиндарей обаче не се решавал да я даде на никого от героите, които идвали да я искат.
Страхувал се, че от завист към щастливеца останалите ще започнат да воюват с него и това
ще доведе до люта свада. Най-накрая хитрият Одисей му дал такъв съвет:
- Нека прекрасната Елена сама да реши за кого да се омъжи. Но преди това всичките
женихи да се закълнат, че никога няма да вдигнат оръжие срещу този, когото тя избере, а ще
му помагат в случай на беда.
Послушал го Тиндарей и всички кандидати за ръката на Елена се заклели. Тогава тя
избрала един от тях. Това бил прекрасният син на Атрей - Менелай.
Оженил се Менелай за красивата Елена, а след смъртта на Тиндарей станал цар на Спарта.
Спокойно живеел в двореца на тъста си и не подозирал колко беди ще му се стоварят заради
брака му с хубавата Елена.
[1] Митовете от Троянската война са по поемата на Омир "Илиада", по трагедиите на Софокъл "Аякс биконосецът" и
"Филоктет" и на Еврипид "Ифигения в Авлида", "Андромаха" и "Хекуба", по поемата на Вергилий "Енеида" и на Овидий
"Героини" и откъси от редица други произведения.
Пелей и Тетида
Знаменитият герой Пелей бил син на мъдрия Еак, чиито родители били Зевс и Егина -
дъщеря на речния бог Азоп. Брат на Пелей бил героят Теламон, приятел на Херкулес - най-
великия сред смелите мъже на Гърция. Тъй като Пелей и Теламон убили от завист своя
доведен брат, им се наложило да избягат от родината си. Пелей се оттеглил в богатата Фтия,
където героят Евритион го приютил, дал му една трета от своите владения и го оженил за
дъщеря си Антигона. Но Пелей не останал дълго във Фтия. По време на калидонския лов
убил случайно Евритион. Дълбоко натъжен от трагичното нещастие, той напуснал Фтия и
отишъл в Йолк. За нещастие в него се влюбила жената на цар Акаст и започнала да го
увещава да забрави за приятелството си със съпруга й. Пелей обаче отхвърлил коварната й
любов и с това си навлякъл гнева й. За да му отмъсти, царицата побързала да го наклевети
пред мъжа си. Акаст повярвал на коварната си жена и решил да убие приятеля си. Веднъж
били на лов из гористите склонове на планината Пелион. Уморен от дългото бродене, Пелей
се отпуснал и заспал. Тогава царят на Йолк скрил меча му, подарен на Пелей от боговете.
Когато героят влизал в битки, никой не можел да го победи, тъй като мечът имал
необикновена сила. Акаст бил сигурен, че щом лиши приятеля си от чудното оръжие, той ще
загине - ще го разкъсат дивите кентаври. Но това не се случило. На помощ на Пелей се
притекъл мъдрият кентавър Хирон, благодарение на който героят открил меча си и се спасил
от неминуемата гибел. След това отмъстил на Акаст за коварството му. С помощта на
Диоскурите - Кастор и Полидевк, Пелей превзел Йолк и убил царя и коварната му жена.
Титанът Прометей разкрил голямата тайна, че от брака между Зевс и богинята Тетида ще
се роди син, който ще бъде по-могъщ от баща си и ще го свали от престола. Той посъветвал
боговете да дадат Тетида за жена на Пелей. От този брак щял да се роди велик герой.
Олимпийците постъпили така, както ги посъветвал титанът, но поставили едно условие -
Пелей да победи в двубой богинята.
Бог Хефест съобщил на Пелей волята на боговете. Героят се отправил към пещерата,
където богинята си почивала, след като излизала от морските дълбини. Скрил се той в
убежището й и зачакал. Тетида изплувала от морето и веднага се отправила към пещерата.
Щом влязла, Пелей се хвърлил срещу нея и я обгърнал с могъщите си ръце. Богинята
започнала да прави опити да се изтръгне от него. Превръщала се в лъвица, в змия, във вода,
но героят не я изпускал. Така Тетида била победена и трябвало да стане жена на Пелей.
Двамата отпразнували сватбата си в просторната пещера на Хирон. Нямало равен на
техния сватбен пир. Да почетат младоженците, дошли и самите богове от Олимп. Гръмко
звучала златната лира на Аполон, а музите пеели за великата слава, която очаквала сина на
Пелей и богинята Тетида. Боговете се веселели. Хорите и харитите играели хоро под звуците
на песните на музите и Аполоновата музика. Сред тях изпъквала с величествената си
красота вечно младата Афродита. В танците участвали също бързият като мисълта вестител
на олимпийците Хермес и страховитият бог на войната Арес, който за кратко време забравил
за кървавите битки. Като дар от кентавъра Хирон Пелей получил неговото копие. Дръжката
му била от здрав като желязо ясен, расъл в планината Пелион. Посейдон му подарил коне, а
останалите богове - чудесни доспехи.
Всички богове се веселели. Единствено богинята на раздора Ерида не участвала в
сватбеното тържество. Стаила дълбоко в сърцето си гняв, че никой не се е сетил да я покани
на сватбата, тя бродела самотна из Хироновата пещера. Най-после измислила как да отмъсти
на боговете. Решила да предизвика между тях раздор. Взела богинята една златна ябълка от
далечните градини на Хесперидите, върху която било изписано: "За най-прекрасната". Ерида
се приближила тихо до сватбената софра. Без никой да я забележи, хвърлила на масата плода.
Когато видели ябълката, боговете я вдигнали и прочели написаното. Взели да се питат
помежду си коя от богините е най-прекрасната? И така се разразил бурен спор между три от
богините: жената на Зевс Хера, войнстващата Атина и богинята на любовта Афродита. Всяка
от тях желаела да получи ябълката. Нито една не искала да отстъпи. Тогава те се обърнали
към царя на боговете и хората Зевс. Помолили го той да реши спора им.
Гръмовержеца обаче отказал да бъде съдия. Той взел ябълката и я дал на Хермес, като му
заповядал да заведе богините в околностите на Троя, до склоновете на високата планина
Ида. Там спора трябвало да разреши Парис, прекрасният син на Приам - царя на Троя. Той
трябвало да отсъди на коя от трите богини да принадлежи ябълката, коя от тях е най-
прекрасната. Така сватбеното тържество на Пелей и Тетида завършило с раздори. Спорът
между трите богини донесъл на хората много беди и нещастия.
Парис присъжда
Понесли се бързо Хермес и трите богини по склоновете на планината Ида. По това време
Парис - синът на Приам, пасял там стадата. Преди той да се роди, майка му Хекуба била
сънувала страшен сън - видяла как пожар заплашвал да унищожи цялата Троя. Изплашила се
тя и разказала съня си на своя мъж Приам. Той от своя страна пък потърсил помощта на
гадател. Оракулът му разкрил, че царицата ще роди син и той ще бъде виновник за гибелта на
Троя. Затова, когато Хекуба родила син, Приам заповядал на слугата си Ахелай да отнесе
детето на високата планина Ида и да го захвърли в най-гъстата гора. Бебето обаче оцеляло. За
него се грижела една мечка. След като изминала една година, Ахелай го намерил. Дал му
името Парис и го възпитал като свой роден син. Детето израснало сред овчарите и станало
красив юноша, който се отличавал от своите връстници със силата си. Много често му се
налагало да спасява от диви зверове и разбойници не само стадата, а и другарите си. Това му
донесло славата на силен и смел мъж, за което го нарекли Александър (поразяващ мъжете).
Парис живеел сред горите на Ида. Бил спокоен и доволен от съдбата си.
Пред този Парис се явили богините с Хермес. Когато ги зърнал, той се изплашил много и
поискал да избяга. Но можело ли бягство да го спаси от бързия като мисъл Хермес? Хермес
спрял момчето и му заговорил ласкаво, като едновременно с това му подал една ябълка:
- Вземи, Парис - казал богът. - Виж, пред теб стоят три богини. Дай тази ябълка на най-
красивата от тях. Зевс заповяда ти да бъдеш съдия в спора им.
Парис се смутил. Гледал богините и не можел да реши коя е най-красивата. Тогава всяка от
тях започнала да го убеждава на нея да й даде ябълката. Всичките му обещавали големи
награди. Хера например му обещала власт над цяла Азия, Атина - военна слава и победи.
Афродита пък му обещала за жена най-прекрасната сред смъртните - Елена, дъщерята на
Гръмовержеца Зевс и Леда. Парис не му мислил дълго. Щом чул какво му обещава Афродита,
дал ябълката на нея. Така синът на Приам признал Афродита за най-красивата сред богините.
Той се превърнал в неин любимец и тя за благодарност му помагала във всичко. А Хера и
Атина намразили младия овчар и решили да погубят Троя и жителите й.
Парис се завръща в Троя
След срещата си с богините красивият Приамов син не останал дълго в горите на Ида. Цар
Приам видял, че жена му Хекуба страда и я измъчва голяма мъка. Затова организирал богати
спортни игри в чест на загиналия, както те смятали, син. Като награда за победителя той
обещал най-красивия бик от своите стада. Животното обаче случайно се намирало в стадото,
което пасял Парис. Мъчно му било да се раздели с красивото животно. Много го обичал и
затова сам го повел към града. Когато пристигнал в Троя, Парис видял състезанието. В
сърцето на младежа пламнало желание да победи. Взел участие в игрите и победил всички,
дори и могъщия Хектор.
Приамовите синове се разгневили много, че били победени от някакъв овчар. Единият от
тях - Дейфоб, грабнал меча си и се втурнал да убие Парис. Уплашено, момчето се хвърлило
да търси спасение в олтара на Зевс. Там го открила Приамовата дъщеря Касандра. Тя веднага
познала кой е този овчар, и побързала да съобщи това на родителите си. Зарадвали се Приам
и Хекуба, че най-после намерили своя загубен син. С големи почести го въвели в двореца.
Напразно Касандра предупреждавала Приам. Напомняла му, че съдбата е отредила той да
стане причина за гибелта на Троя. Никой обаче не обърнал внимание на думите на
гадателката. Бог Аполон я бил обрекъл на печалната участ никой да не вярва на
предсказанията й, въпреки че се сбъдвали.
Парис отвлича Елена
Изминали много дни, откакто Парис се върнал в двореца на баща си Приам. Заради тази
промяна в живота му той като че ли бил забравил за подаръка, обещан му от Афродита за
присъдената й златна ябълка. Той бил вече принц, а не обикновен и никому неизвестен
овчар. Но богинята на любовта сама му напомнила за прекрасната Елена. Тя помогнала на
своя любимец да построи великолепен кораб. С него Парис се канел да отплава за Спарта,
където живеела красавицата. Напразно го предупреждавал Приамовият син - прорицателят
Хелен, който предсказал гибелта на Парис. Младежът не искал и да го чуе. Качил се на
кораба и поел на далечен път из безбрежните морски простори. Когато Касандра видяла как
бързоходният кораб се отдалечава от родните брегове, я обхванало отчаяние:
- О, горко, горко на великата Троя и на всички нас! Виждам как пламъци обгръщат
свещения Илион! В праха лежат облени в кръв неговите синове! Виждам още как
чуждоземци отвеждат в робство ридаещите троянски жени и момичета!
Така нареждала пророчицата. Никой обаче не обръщал внимание на предсказанията й. И
никой не направил опит да спре Парис.
А той отплавал все по-надалеч и по-надалеч. В морето се надигнала буря, но и тя не го
върнала у дома. Отминал той богатата Фтия, Саламин и Микена, където живеели бъдещите
му врагове. Най-после стигнал до бреговете на Лакония и пуснал котва в устието на река
Еврота. Заедно със своя приятел Еней Парис слязъл на брега и двамата се отправили да
гостуват на царя. Не виждали нищо лошо в това.
Менелай ги посрещнал радушно. В чест на гостите си заповядал да приготвят богата
трапеза. По време на гощавката синът на Приам за първи път видял хубавата Елена. Гледал я
в захлас. Не преставал да се любува на неземната й красота.
Царицата също останала възхитена от хубостта на младежа. Той изглеждал прекрасен в
разкошното си източно облекло. Минали няколко дни и на Менелей му се наложило да
замине за Крит. Когато тръгвал, помолил съпругата си да се погрижи за гостите, нищо да не
им липсва. Царят не подозирал каква голяма обида щели да му нанесат те.
Когато Менелай заминал, Парис решил да се възползва от отсъствието му. С помощта на
Афродита Приамовият син с нежни слова склонил Елена да напусне дома на мъжа си и да
избяга с него в Троя. Красавицата отстъпила пред молбите му. Парис тайно я отвел на кораба
си. Освен че отвлякъл жената на Менелай, той откраднал и всичките му съкровища. Заради
любовта си към троянеца хубавата Елена забравила всичко - и мъжа си, и родната Спарта, и
дори дъщеря си Хермиона.
Корабът напуснал устието на Еврота натоварен с богата плячка. Бързо се понесъл той по
морските вълни към троянските брегове. Парис ликувал. С него била най-красивата жена
сред смъртните - Елена. Но както корабът се носел в открито море, далеч от брега го спрял
могъщият морски бог Нерей. Той изплувал от морските дълбини и предсказал на Парис и на
родния му град Троя гибел. Това предсказание изплашило двамата влюбени. Но Афродита ги
успокоила. Накарала ги бързо да забравят страшното пророчество. Корабът се носил по
спокойното море три дни, пазен от богинята на любовта. Попътният вятър надувал платната
му. Най-после пристигнал благополучно на троянския бряг.
Менелай се готви за война срещу Троя
Веднага щом прекрасната Елена и коварният Парис напуснали царския дворец, боговете
изпратили на Менелай на остров Крит своята вестителка Ирида. От високия Олимп тя бързо
се понесла на пъстрите си като дъгата крила и му съобщила какво нещастие го е сполетяло.
Менелай веднага тръгнал обратно към дома си. Много бързо стигнал в Спарта. Видял, че
Елена го е измамила и съкровищата му ги няма. Разярил се много. Веднага отишъл при брат
си Агамемнон, да се посъветва как да отмъсти на Парис за коварството му. С пълно
съчувствие приел брат си Агамемнон. Посъветвал го веднага да събере всички герои, които
някога били дали клетва да му помагат във всичко, и с тях и с техните войски да тръгнат на
война срещу Троя. Менелай приел съвета на брат си. Двамата отишли първо при престарелия
вече цар на Пилос - Нестор. Той бил един от най-мъдрите гърци. През дългия си живот бил
видял много герои и участвал в много славни подвизи. Опитът му във военното дело бил
огромен. Вече трето поколение герои виждал царят на Пилос.
Нестор приел сърдечно Менелай и Агамемнон и много се ядосал на Парис. Възрастният
цар решил дори сам да участва в похода срещу Троя, като вземе със себе си и своите синове -
Тразимед и Антилох. Заедно със синовете на Атрей - Атридите, Нестор решил да обиколи
героите на цяла Гърция, за да ги накара всичките да вземат участие в похода.
Много от тях били готови да тръгнат в похода. Едни се съгласили заради дадената пред
Менелай клетва, други - защото жаждата им за нови подвизи била голяма. Срещу Троя
решили да тръгнат царят на Аргос Диомед - син на великия Тидей, равен по сила на бог
Арес; мъдрият син на евбейския цар - Паламед; могъщият внук на Минос - критският цар
Идоменей; приятелят на Херкулес Филоктет, на когото героят преди смъртта си бил дал
своите стрели. Както бил предсказал оракулът, без тези стрели нямало да може да бъде
превзета Троя. В похода взели участие и двамата едноименници: царят на Саламин Аякс -
могъщият син на приятеля на Херкулес - Теламон, нямащ равен по сила сред гърците, и
синът на Ойлей - Аякс от Локрида. Освен тях в похода участвали още много други славни
герои. Трябвало да се убеди да тръгне с тях и царят на Итака - хитроумният Одисей, чийто
баща бил Лаерт. Но на него никак не му се искало да напусне родното място. Наскоро се бил
оженил за прекрасната Пенелопа и току-що му се бил родил първият син - Телемах. Одисей
не можел да си представи, че ще остави мирния живот и силно обичаната си съпруга и син и
ще отплава далеч край стените на Троя, откъдето можело и да не се върне жив. Затова, щом
разбрал, че в Итака са пристигнали Менелай, Агамемнон, Нестор и Паламед, той решил да
ги надхитри. Престорил се на луд. Започнал да оре нивите си, като впрегнал в ралото вол и
магаре, а засявал сол. Паламед първи разбрал хитростта на Одисей и решил да го накара сам
да си признае. Взел той завития в пелени Телемах и го сложил на браздата, която изоравал
Одисей. Когато стигнал до сина си, Одисей спрял. Не му се искало да напусне родната Итака,
но и не искал да погуби единствения си син. Така Паламед разкрил хитростта му. И на
Одисей му се наложило да напусне града, жена си и сина си и да прекара дълги години под
стените на Троя. Оттогава той намразил Паламед и решил да му отмъсти, че го е накарал да
вземе участие в похода.
Ахил
За участие в похода героите трябвало да привлекат още един като тях. Това бил младият
Ахил - син на цар Пелей и богинята Тетида. Прорицателят Калхас бил предсказал на
Атридите, че ако този герой вземе участие, Троя ще бъде превзета. Съдбата вещаела на Ахил
безсмъртна слава. Той трябвало да бъде най-великият сред славните мъже на Гърция,
сражавали се край града на Приам. Подвизите на Ахил щели да са най-великите, но той
нямало да се завърне жив от стените на Троя. Щял да загине пронизан от стрела в разцвета
на силите си. Тетида много добре знаела каква страшна съдба очаква сина й. С всички сили
се стараела да я предотврати. Още когато Ахил бил бебе, майка му мажела тялото му с
амброзия и го държала в огъня, за да стане неуязвим. По този начин му дала и безсмъртие. Но
веднъж през нощта Тетида тъкмо била сложила бебето в пещта, когато баща му Пелей се
събудил. Ужасен, че вижда сина си сред пламъците, той се нахвърлил с изваден меч върху
богинята. Тя толкова много се изплашила, че от страх избягала от двореца му и се скрила в
чертозите на баща си Нерей в морските дълбини. А Пелей дал малкия Ахил при своя приятел
- мъдрия кентавър Хирон, да го отгледа и възпита. Хирон хранел момчето с мечи мозъци и
черен дроб от лъв. Така Ахил израснал и станал най-силният сред героите. Още на шест
години можел да убива свирепи лъвове и глигани. Бил толкова бърз и лек, че и без кучета
настигал бързоногите елени. В майсторството да владее оръжието нямало равен на него.
Освен това Хирон го научил да пее и да свири на сладкозвучна лира. Тетида обаче не била
забравила своя любим син. Много често изплувала от морските дълбини, за да се види с
Ахил. Навсякъде и винаги богинята се грижела за него.
Когато Ахил пораснал и станал прекрасен юноша, из цяла Гърция се разнесла вестта, че
Менелай събира героите за поход срещу Троя. Тетида много добре знаела каква жестока
съдба заплашва сина й. Затова го скрила в двореца на цар Ликомед на остров Скирос облечен
в женски дрехи. Там младежът заживял сред царските дъщери. Никой така и не разбрал къде
се е скрил Ахил. Но гадателят Калхас разкрил пред Менелай истината. Веднага Одисей и
Диомед били изпратени да го намерят. Хитрият цар на Итака измислил дори как да го
надхитрят. Престорили се те на търговци и пристигнали в двореца на Ликомед. Разположили
те стоката си пред принцесите. В нея имало прекрасни платове, златни огърлици, гривни,
обеци, златоткани наметала, а между тях наредили шлем, щит, наколенници и броня.
Онемели от възторг, принцесите разглеждали златните накити и богатите платове. Ахил,
който бил сред тях, гледал единствено оръжието. Изведнъж край двореца се разнесли викове.
Прозвучали бойни тръби и задрънчало оръжие. Спътниците на Одисей и Диомед заудряли с
мечовете си по щитовете и надавали бойни викове. Дъщерите на Ликомед се разбягали от
страх. Без да се замисли, Ахил грабнал меча и щита и се хвърлил срещу враговете. Помислил,
че някой напада двореца на Ликомед. По този начин пратениците на Менелай познали кой е
Ахил. С голяма радост той се съгласил да участва в похода срещу Троя. Заедно с него
тръгнали Патрокъл - най-верният му приятел, и мъдрият старец Феникс. На сбогуване Пелей
дал на храбрия си син доспехите, които бил получил като дар от боговете на сватбата си с
Тетида. Дал му също копието, подарък от Хирон, и конете, получени от Посейдон.
Троя
Велика и могъща била Троя и срещу нея се готвели да застанат най-силните герои на
Гърция. Неин основател бил Ил - правнук на сина на Зевс Дардан и на Електра, една от
седемте плеяди. Тя била дъщеря на Атлант и океанидата Плейона. Плеядите се самоубили от
скръб, когато сестрите им - хиадите, умрели. След смъртта си те се превърнали в звезди и
образували съзвездието Плеяди. Шест от тях се виждали добре, а седмата - Меропа, се
забелязвала много трудно. Според легендата тя се криела от срам, защото се била омъжила за
смъртен. Бащата на Ил - Дардан, бил дошъл от Аркадия при цар Тевкър. Той му дал за жена
дъщеря си, а заедно с нея - и зестра земя, върху която бил основан град Дардания. Внук на
Дардан бил Трой, чийто син бил основателят на Троя Ил. Веднъж във Фригия се състояло
състезание между героите, в което Ил успял да победи всички свои съперници. За награда
получил петдесет момичета и толкова момчета. Освен това царят на Фригия му дал и една
шарена крава и му казал, че където спре животното, там да основе град. Според фригийския
владетел оракул бил предрекъл голяма слава за този нов град. Ил изпълнил всичко, което му
бил заръчал царят. Тръгнал след кравата. Както вървели, тя изведнъж спряла на хълма на
богинята на нещастието Ата. Така той започнал да строи точно там своя град. Първото, което
сторил Ил, било да вдигне ръце към небето и да измоли от Гръмовержеца Зевс да му прати
знамение, че благославя делото му. Когато на сутринта излязъл от шатрата, видял пред себе
си издялано от дърво изображение на богинята Атина Палада. Именно това бил онзи
паладиум, който трябвало да пази новия град.
По време на царстването на Ил била обградена с крепостна стена само онази част от
града, която била издигната на хълма, а онази, която била изградена в подножието му,
оставала незащитена. По-късно и около нея била издигната крепостна стена. Построили я
Посейдон и Аполон, които изпълнили повелята на боговете да служат на Лаомедонт - сина
на Ил. Боговете издигнали около Троя яка стена. Тя можела да бъде разрушена само на едно
място, и то било там, където работел героят Еак, който им помагал. Първоначално градът
носел името на своя основател и всички го знаели като Илион. Той се намирал между реките
Симоент и Скамандър, а градският акропол се наричал Пергам. По-късно, когато на трона
седнал внукът на Дардан - Трой, градът бил кръстен на него: Троя.
Когато гръцките герои се събрали в похода срещу Троя, в него вече царувал внукът на Ил -
Приам. Той единствен бил оцелял от децата на цар Лаомедонт, след като синът на Зевс
Херкулес превзел града. Приам бил много богат. Дворецът, в който живеел с жена си Хекуба,
бил огромен и разкошен. Заедно с тях живеели също петдесетте му синове и петдесетте му
дъщери. Сред синовете на троянския цар най-известен бил със своята смелост и сила
благородният Хектор.
Троя била сред най-могъщите градове. На гръцките герои им предстояло да преживеят
много трудности в битката с войнствените троянци. Онези пък, които щели да завладеят
града, ги очаквали голяма слава и богата плячка.
Гръцките герои в Мизия
Героите на Гърция и войските им се събрали в пристанището Авлида, откъдето трябвало
да поемат към бреговете на Троя. Огромната войска, струпана на морския бряг, наброявала
сто хиляди воини[2]. За да отплава армията към града на Приам, били приготвени 1186
кораба. Преди да отплават, героите се събрали под сянката на столетен чинар. Върху
намиращите се там олтари принесли жертва на боговете, за да измолят щастливо и успешно
плаване. Точно когато започнало жертвоприношението, изпод един от олтарите изпълзял
страшен змей, яркочервен като кръв. Извивайки огромното си тяло, той бързо пропълзял до
върха на дървото. Там имало гнездо с осем пиленца и майка им. Чудовището погълнало
птичките и се превърнало в камък. Героите стояли изумени под дървото, без да могат да
разберат какво означава това знамение, изпратено им от боговете. Но мъдрият прорицател
Калхас им разкрил божественото послание - героите трябвало да обсаждат Троя девет
години, тъй като птиците, които бил погълнал змеят, били девет на брой, и чак на десетата с
много труд щели да превземат града на Приам. Тези слова на гадателя зарадвали гърците.
Изпълнени с надежда за щастливия изход на предприетия от тях поход, те спуснали на водата
корабите си и един след друг напуснали пристанището на Авлида. Гребците дружно
наблегнали върху греблата и огромната флота бързо отплавала към бреговете на Азия.
След като плавали известно време, гърците стигнали до бреговете на Мизия. Там
управлявал синът на Херкулес - героят Телеф. Воините мислели, че са стигнали до бреговете
на Троя, и се впуснали да унищожават царството на Телеф. Тогава той събрал своята войска и
начело на нея тръгнал да защитава владенията си. Разразила се кръвопролитна битка.
В сражението най-активен бил Ахил, който се сражавал рамо до рамо със своя приятел
Патрокъл. Смелият воин бил ранен, но не обърнал внимание на раната си, а продължил да се
бие редом с Ахил. След продължителна и трудна битка най-после Ахил успял да обърне в
бягство войската на Телеф.
Настъпила нощта. Под прикритието й синът на Херкулес успял да избяга в града си и да се
затвори зад здравите му крепостни стени. Рано на следващата утрин гърците започнали да
събират телата на убитите в битката воини. Тогава разбрали, че са се били не с троянците, а с
мизийците и техния владетел - сина на Херкулес Телеф. Натъжили се героите, че са нанесли
поражения на своя съюзник, а не на врага, и побързали да сключат мир с владетеля на
Мизия. От своя страна той обещал да им помогне, но им отказал единствено да тръгне с тях
срещу Троя. Бил женен за дъщерята на Приам и не искал да воюва срещу бащата на своята
обичана съпруга.
След като погребали загиналите в сражението, гърците напуснали Мизия и заплавали към
Троя. В открито море обаче ги връхлетяла страшна буря. От разгневеното море се надигнали
вълни, огромни като планини. Бурята подмятала корабите като тресчици и ги пръснала в
различни посоки. Заради стихията гръцката флота объркала пътя. Дълго се лутали из морето
славните герои. Най-после отново се върнали в Авлида. Един след друг корабите се
прибрали в същото пристанище, от което били потеглили смело към великата Троя. Така с
неуспех завършил първият им поход към Троя.
[2] Разбира се, във времената, когато е била създадена легендата за Троянската война, това е било невъзможно. Това е
обичайно епическо украшение, което придава героичност и грандиозност на битката между гърци и троянци.
Гърците в Авлида[3]
Когато всички кораби се събрали отново в Авлида, гърците ги изтеглили на брега. Там
построили голям военен лагер. Много от героите обаче не останали в Авлида, а се завърнали
по домовете си. Града напуснал и предводителят на цялата войска цар Агамемнон. Никой от
тях не знаел кога отново ще тръгнат на поход срещу Троя. Питали се и какво да правят оттук
нататък. Трябвал им водач, който да им показва пътя към бреговете на Троя. Единственият,
който го знаел, бил царят на Мизия Телеф. С него те неотдавна се били сражавали по
погрешка. Но по време на лютата битка Ахил го ранил лошо в бедрото. Както и да се лекувал
синът на Херкулес, нищо не помагало. Раната го боляла все по-силно и по-силно и най-
накрая болката станала нетърпима. Измъчван от страданията си, най-сетне Телеф тръгнал
към Делфи, за да пита Аполон как да се лекува. Гадателката Пития му отговорила, че може
да бъде излекуван само от този, който го е ранил. Тогава Телеф се облякъл в дрипи като
просяк и подпирайки се на патерици, отишъл в двореца на Агамемнон в Микена. Синът на
Херкулес решил да помоли царя на Микена да накара Ахил да излекува раната му. Първа
видяла Телеф жената на царя - Клитемнестра. Пред нея мизийският владетел се разкрил кой
е. Тя го посъветвала, щом влезе Агамемнон, да грабне от люлката сина им Орест и ако царят
откаже да му помогне, да го заплаши, че ще разбие главата на детето в жертвеника.
Агамемнон се изплашил много, че Телеф може да изпълни зловещата си закана, и се
съгласил да направи всичко, което искал мизийският цар. Още повече че Менелаевият брат
знаел много добре, че Телеф единствен може да им покаже пътя към Троя. Веднага изпратил
пратеници за Ахил, който останал много изненадан, защото не знаел как може да помогне на
Телеф и да излекува раната му - не разбирал нищо от медицина. Но най-мъдрият сред
героите - Одисей, му обяснил, че не е нужно да е лекар, за да помогне на ранения цар. Той
посъветвал Ахил да вземе желязо от острието на копието, с което бил пронизал Телеф, и то
щяло да изцери тежката рана. Веднага остъргали желязо от върха на Ахиловото копие и с
него посипали раната на мизийския владетел. Тя веднага заздравяла. Телеф се зарадвал
много, че най-после е здрав и че страданията му изчезнали. За награда се съгласил да отведе
гръцката флота до бреговете на Троя, което по-рано упорито отказвал да стори.
Въпреки че най-после бил намерен водач, флотата пак не можела да отплава от Авлида.
През цялото време по морето духал насрещен вятър, който бил изпратен от богинята
Артемида. Тя била гневна на Агамемнон и искала да му отмъсти, защото той убил нейната
свещена кошута. Гръцките герои очаквали вятърът да промени посоката си, но напразно.
Събралите се герои скучаели от бездействие. В лагера се появили болести, надигнало се и
недоволство. Имало опасност да избухне и бунт. Най-после прорицателят Калхас разкрил
пред гръцките вождове:
- Артемида ще се смили над гърците само ако й принесат в жертва прекрасната дъщеря на
Агамемнон Ифигения.
Когато се завърнал в Авлида и узнал това, царят се натъжил. Дори бил готов да се откаже
от похода срещу Троя, само и само да запази живота на дъщеря си. Брат му Менелай дълго го
увещавал да се подчини на волята на Артемида. Най-после Агамемнон отстъпил. Изпратил
вестоносец при жена си Клитемнестра в Микена, който трябвало да й предаде нареждането
му да доведе в Авлида дъщеря им Ифигения. Заповядал му да скрие истинската причина за
това негово искане. Вестоносецът трябвало да й каже, че Ахил иска да се сгоди за нея, преди
да тръгне на поход. След като го изпратил, още по-тежка мъка за любимата дъщеря налегнала
царя. Тайно от всички той изпратил нов вестоносец, който трябвало да предаде на жена му
да не води Ифигения. Новият вестоносец обаче бил заловен от Менелай. Като разбрал какво
трябвало да съобщи на снаха му Клитемнестра, той се разгневил много на брат си. Упрекнал
го, че изменя на общото дело. Дълго Менелай сипел упреци върху Агамемнон и накрая
между двамата се разгорял лют спор. Той бил прекъснат от завърналия се първи вестоносец,
който съобщил, че току-що са пристигнали Клитемнестра, Ифигения и малкият син на царя
Орест. Били спрели до извора в гръцкия стан.
Агамемнон изпаднал в отчаяние. Нима съдбата му отреждала да загуби своята нежна и
любима дъщеря? Нима самият той трябвало да я отведе на заколение пред жертвеника на
Артемида? Като видял мъката на брат си, Менелай дори бил готов да се откаже от тази
жертва, която Агамемнон трябвало да понесе. Но царят на Микена добре знаел, че Калхас ще
обяви волята на богинята Артемида пред цялата войска. Тогава щели да го заставят да
принесе в жертва Ифигения. Дори гадателят да не обявял желанието на богинята, Одисей
щял да го съобщи пред воините. Той знаел много добре какво иска тя.
Изпълнен с дълбока скръб, Агамемнон се запътил към жена си и децата си. Опитвал се да
изглежда спокоен и весел, но това не му се удавало. Ифигения веднага забелязала, че баща й
е много тъжен. Тя започнала да го разпитва, но той нищо не й казвал. Не казал нищо и на
жена си. Само я уговарял да се върне веднага в Микена. Не искал тя да бъде свидетел на
смъртта на щерка им. Най-после царят оставил семейството си и се упътил към Калхас.
Мислел да го пита дали не може по някакъв начин да спаси Ифигения.
Едва Агамемнон бил излязъл от шатрата, когато пристигнал Ахил. Дошъл да се види с царя
на Микена и да поиска от него незабавно да тръгнат към Троя. На героя му било омръзнало
да стои без работа в Авлида. Неговите мирмидонци се вълнували и искали час по-скоро да ги
поведат на бой или да се върнат вкъщи. Щом разбрала кой е този герой, Клитемнестра се
обърнала към него и го поздравила като годеник на дъщеря й. Ахил останал изненадан.
Никога не бил говорил с микенския владетел, че иска да се жени за дъщеря му. Клитемнестра
се смутила, щом разбрала, че Ахил никога не е помислял за женитба с Ифигения. Не знаела
какво да отвърне на героя. В този миг влязъл вторият роб, когото царят бил изпратил в
Микена. Той разкрил пред царицата за какво била повикана Ифигения в Авлида. Майката
изпаднала в ужас, защото й предстояло да загуби любимата си дъщеря. Не знаела от кого да
потърси помощ и защита. Клитемнестра паднала на колене пред Ахил. Заридала и обгърнала
с ръце коленете му с молба да защити дъщеря й. Заклинала го в майка му - великата дъщеря
на Нерей Тетида. Когато видял голямата мъка на нещастната майка, Ахил се заклел в името
на мъдрия морски старец Нерей, че ще й помогне и няма да позволи на никого да се докосне
до Ифигения. Той излязъл бързо от шатрата на Агамемнон, за да облече доспехите си. Когато
царят на Микена се завърнал, Клитемнестра започнала гневно да го упреква, че е приел да
погуби собствената си дъщеря.
Агамемнон не знаел какво да отговори на жена си. Не по своя воля се бил решил да
принесе в жертва на богинята Артемида родната си дъщеря. Не било по силите му да
постъпи другояче. Единственото, което можел да каже, било, че ако отстъпи пред молбите на
жена си и дъщеря си, разгневените гърци ще убият не само него, но и всичките му близки. Те
знаели, че за благото на цяла Гърция принасят в жертва Ифигения.
В стана вече било започнало силно вълнение. Мирмидонците едва не убили с камъни
Ахил, когато той обявил, че не разрешава да бъде принесена в жертва тази, която му била
обещана за жена. Начело с Одисей всички воини с оръжие в ръце се хвърлили към шатрата на
Агамемнон. С меч в ръка и прикрил се с щита си, Ахил застанал на входа на шатрата. Бил
готов да брани Ифигения до последната си капка кръв.
В този миг Ифигения спряла готовите да влязат в кървав бой, като обявила високо пред
всички, че е готова доброволно и в името на общото дело да отиде под жертвения нож. Тя не
искала да се противопоставя на волята на великата дъщеря на Зевс Артемида и пожелала да я
принесат в жертва. Неин паметник щели да станат руините на Троя, когато гърците я
превземат. Дъщерята на микенския владетел убедила героя да не я защитава, за да не започне
междуособна война. Въпреки че му било мъчно за красивата Ифигения, Ахил се покорил на
волята й. Влюбил се в нея за великата й решителност да се жертва заради общото дело.
Дъщерята на Агамемнон тръгнала спокойна към мястото, където бил издигнат
жертвеникът в чест на богинята Артемида. Прекрасна и величествена, тя преминала сред
безкрайните редици на воините и застанала пред жертвеника. Като гледал прекрасната си
млада дъщеря, Агамемнон горчиво заплакал. За да не гледа как ще умре, той загърнал главата
си с широкия си плащ. А Ифигения стояла спокойна и тиха пред жертвения олтар. По
заповед на глашатая Талтибий всички пазели дълбоко мълчание. Гадателят Калхас извадил от
ножницата жертвения нож и го сложил в златна кошница. На главата на момичето поставил
венец. От воинските редици излязъл Ахил. Взел той съда със светената вода и жертвеното
брашно, смесено със сол. С водата поръсил Ифигения и жертвеника, а с брашното посипал
главата й. На висок глас се обърнал към богинята Артемида с молба да изпрати за войските
успешно плаване към троянските брегове и победа над врага. Тогава Калхас взел жертвения
нож и всички замрели в очакване. Той вдигнал високо ножа и нанесъл удар на Ифигения. Тя
не паднала пред жертвеника с предсмъртен стон, след като я пробол. Станало велико чудо.
Богинята Артемида отвлякла Ифигения. Вместо нея пред олтара, обагрен с кръв, в
предсмъртни гърчове лежала сърна, поразена от ножа на Калхас. Изненадани от чудото,
всички воини извикали в един глас. Високо и радостно се понесъл и възгласът на
прорицателя.
- Ето, това е жертвата, която искаше великата дъщеря на Зевс Артемида! Гърци, радвайте
се! Богинята ни предвещава щастливо плаване и победа над Троя.
И действително, още не била изгоряла на жертвената клада изпратената от Артемида
сърна, и вятърът сменил посоката си. Станал попътен за гръцката флота. Героите започнали
спешно да се стягат за предстоящия поход. В стана всички ликували. А Агамемнон побързал
към шатрата си. Искал да съобщи на жена си Клитемнестра какво се било случило пред
жертвеника, и да й каже час по-скоро да тръгне обратно за Микена.
След като отвлякла от жертвения олтар Ифигения, богинята Артемида я пренесла на брега
на Евксинския понт, в далечната Таврида. Там прекрасната Агамемнонова дъщеря станала
нейна жрица.
[3] По трагедията на Еврипид "Ифигения в Авлида".
Плаването на гърците към бреговете на Троя.
Филоктет[4]
Спокойно __________плавали гърците към бреговете на Троя. През цялото време духал попътен вятър
и корабите бързо разсичали морските вълни. А в северната част на Егейско море пред очите
на всички вече се мяркали бреговете на остров Лемнос. Недалеч от него се намирал
пустинният остров Хриза. На него имало жертвеник в чест на покровителката му - нимфата
Хриза. Гърците трябвало да го намерят и да принесат жертва в нейна чест. В предсказанието
се казвало, че само ако спрат на брега на острова и изпълнят ритуала, може да превземат
Троя. Още великият Язон бил поставил жертвеника на този остров, когато бил на път със
своите аргонавти към далечната Колхида за златното руно. Върху този жертвеник бил
принесъл жертва и великият син на Зевс - Херкулес, когато бил тръгнал на поход срещу Троя,
за да отмъсти за обидата, която му бил нанесъл цар Лаомедонт. Приятелят на Херкулес
Филоктет знаел къде се намира жертвеникът, и се заел да покаже пътя на героите. Гръцките
вождове тръгнали след него. Островът бил пуст и целият обрасъл с ниски храсталаци. Най-
после видели жертвеника, който вече бил наполовина разрушен. Когато героите се
приближили до него, от храстите изпълзяла голяма змия. Тя пазела жертвеника и ухапала
Филоктет. Той извикал от болка и паднал на земята. Останалите герои дотичали до него, но
вече било късно. Змийската отрова била проникнала в раната и той изпитвал силни болки.
От раната обилно течала гной и изпълвала въздуха със страшни зловония. Страданията на
Филоктет били непоносими. Той не преставал да охка нито денем, нито нощем. Стенанията
на нещастника не давали покой на останалите гърци. Воините започнали да роптаят. Не
можели да понасят вонята, която се носела от раната му. По съвета на Одисей гръцките
вождове решили да оставят някъде по брега нещастния приятел на Херкулес. Когато плавали
край бреговете на остров Лемнос, решили да свалят заспалия Филоктет на пустия бряг.
Положили го внимателно сред скалите и оставили до него лъка и стрелите, както и дрехи и
храна. Така гърците изоставили героя, без чиито стрели не им било съдено да превземат
Троя. Девет години Филоктет страдал на пустинния бряг. Но дошло време, когато се
наложило гърците сами да изпратят да го вземат и да го молят за помощ. Това се случило
през десетата година от обсадата на Троя.
След като го изоставили, гърците се отправили по пътя си нататък. Най-после се
приближили до троянските брегове, където ги очаквали само трудности, опасности и велики
подвизи.
[4] По трагедията на Софокъл "Филоктет".
Първите девет години от обсадата на Троя[5]
Гърците били истински радостни, че най-после приключило дългото им пътуване. Но
когато доплавали по-близо до бреговете, видели, че там вече ги очаква силната троянска
войска. Начело стоял могъщият Хектор, син на престарелия цар на Троя - Приам. Как
можели гърците да спрат до брега? Как да слязат? Виждали, че който пръв стъпи на
троянския бряг, ще загине. Затова дълго време се колебаели. Сред тях бил и героят
Протезилай, който жадувал за подвизи и бил готов първи да скочи на брега и да започне бой
с троянците. Но и той не се решавал. Знаел много добре предсказанието, че от гърците ще
загине този, който пръв докосне с крак троянската земя. Одисей също знаел това. За да
увлече след себе си останалите, без да загине, хитрият герой скочил не на троянска земя, а
върху щита си. Протезилай решил, че вече един от гърците се е докоснал пръв до земята.
Жаден за подвизи, той забравил за всичко - за родината, за прекрасната си жена, младата
Лаодамея. Скочил на брега и с изваден меч се хвърлил срещу враговете. Тогава Хектор
размахал тежкото си копие и смъртоносно поразил младия Протезилай, който паднал мъртъв
на брега. Така той пръв обагрил с кръвта си троянската земя. Тогава гърците дружно
наскачали от корабите и се втурнали срещу врага. Закипяла кървава битка. Троянците се
стъписали. Обърнали се в бягство и се скрили зад непристъпните стени на Троя. На
следващия ден между гърци и троянци било сключено примирие, за да могат и едните, и
другите да приберат загиналите си воини и да ги погребат.
След като предали на земята убитите си другари, гърците се захванали да строят укрепен
лагер. Извадили на брега корабите си. Разположили се в просторен стан покрай морския
бряг от планината Сигейон до планината Ройтейон. Откъм Троя те защитили лагера си с
висок вал и дълбок ров. За да могат да наблюдават троянците и да не им дадат възможност да
ги нападнат неочаквано, Ахил и Аякс Теламонид разпънали шатрите си в двата
противоположни края на стана. А в средата се издигала разкошната палатка на цар
Агамемнон, избран от гърците за предводител на войската. Около нея бил и площадът за
народните събрания. Мъдрият Одисей пък опънал шатрата си до него. Така можел по всяко
време да излезе при събралите се и винаги да знае какво става в лагера. Макар че по-рано
той не искал да участва в похода, сега вече бил яростен враг на троянците и настоявал
гърците на всяка цена да превземат и да разрушат Троя.
Когато лагерът вече бил построен и укрепен, гърците изпратили в града цар Менелай и
хитроумния Одисей да водят преговори с троянците. Пратениците били приети в дома на
мъдрия Антенор. Той им устроил разкошен пир. От цялата си душа искал да бъде сключен
мир и да бъдат изпълнени законните искания на Менелай. Когато разбрал за пристигналите
пратеници, Приам свикал народното събрание, за да изпълни исканията на гръцкия герой.
Менелай и Одисей също се явили в народното събрание. В кратка и силна реч Менелай
изложил своите искания - троянците да върнат жена му Елена и откраднатите от Парис
съкровища. След него говорил и Одисей. Троянците слушали захласнати речта на мъдрия цар
на Итака. Той ги убеждавал да удовлетворят исканията на Менелай. Народът на Троя бил
съгласен да приеме условията на Менелай. Още повече че и самата прекрасна Елена се
разкаяла пред всички за лекомислената си постъпка. Съжалявала, че заради Парис била
напуснала дома на своя мъж герой. Антенор също убеждавал хората да се изпълнят
исканията на Менелай. Той виждал колко много нещастия ще донесе войната между троянци
и гърци. Но синовете на Приам и най-вече Парис не желаели мир с гърците. Нима ще го
заставят да върне Елена? - питал той. Нима ще му отнемат цялата плячка? Той не искал да се
подчини на народното решение, а и братята му го подкрепяли. Подкупен от Парис, Антимах
дори настоявал троянците да заловят и да убият цар Менелай. Но Приам и Хектор не
позволили да се оскърбят пратениците - те били под защитата на Зевс. Народното събрание
се колебаело и не знаело какво да бъде окончателното решение.
Тогава пред всички се изправил Приамовият син и троянски гадател Хелен. Той казал, че
троянците няма защо да се страхуват от гърците. Боговете обещавали на Троя своята помощ.
Жителите на града повярвали на прорицателя и отказали да изпълнят исканията на Менелай.
Гръцките пратеници били принудени да напуснат Троя с празни ръце. Те разбрали, че
започва кръвопролитна битка между гърци и троянци.
Жителите се затворили в непристъпния си град. Дори Хектор вече не се осмелявал да го
напуска. Така гърците започнали обсадата си. На три пъти се опитвали с щурм да превземат
Троя, но неуспешно. Тогава започнали да опустошават всичко около Троя и да завоюват
всички градове, които били в съюз с нея. Гърците предприемали срещу тях набези и по суша,
и по море. Във всички походи особено се отличавал великият Ахил. Гърците завладели
островите Тенедос и Лесбос, градовете Педас, Лирнес и други. Дори във вътрешността на
страната разрушили много градове. Завладели Тива, където управлявал Еетион - баща на
жената на Хектор Андромаха. В един ден Ахил убил и нейните седем братя. Баща й също
загинал. Но Ахил не се решил да предаде за поругаване трупа на Еетион. Страхувал се от
гнева на боговете и дал да го погребат. Според вярванията на древните гърци онези, които
били лишени от погребение, били осъдени на вечни скитания и никога не намирали покой.
Затова те смятали лишаването от погребение за най-голямото поругаване на покойника.
Майката на Андромаха пък била отведена в плен в гръцкия стан. В Тива Ахил натрупал
богата плячка. Взел като пленница и прекрасната дъщеря на Аполоновия жрец Хриз -
Хризеида, както и прекрасната Бризеида. Гърците дали Хризеида на цар Агамемнон. Те
опустошили всичко около Троя. Троянците пък не смеели да се покажат извън стените на
града. Грозели ги смърт, жесток плен или продажба в робство.
За деветте години война и гърците понесли много мъка. Мнозина от тях били убити. От
ръката на врага загинали и много герои. Бил убит и мъдрият герой Паламед, но не от
вражеска ръка. Поради омраза и завист го погубил хитроумният Одисей. Паламед давал
много разумни съвети на гърците и неведнъж им правил неоценими услуги. С целебни билки
лекувал рани и болести. Построил за гърците фар, за да знаят онези, които били отплавали
от лагера, къде да пуснат котва, когато се прибират в тъмните нощи. Гърците тачели героя
Паламед и с желание се вслушвали в съветите му. Точно заради това Одисей го намразил и му
завидял. Виждал, че всички слушат Паламед повече, отколкото него. Освен това добре
помнел, че именно Паламед го бил разкрил, когато се преструвал на луд и не искал да тръгва
в похода срещу Троя. Този горчив спомен още повече засилвал омразата му към Паламед.
Одисей дълго мислил как да погуби героя. Най-после се възползвал от това, че Паламед
започнал да съветва гърците да прекратят войната и да се върнат обратно в родината. Тогава
царят на Итака измислил коварен план. Една нощ скрил в шатрата на Паламед торба със
злато и започнал да уверява всички, че героят не току-така съветвал гърците да прекратят
обсадата на Троя и че бил подкупен от Приам. Сред гърците имало и доста недоволни от
Паламед. Те смятали, че ако всички се вслушат в съветите му, ще се лишат от богатата плячка
при превземането на града. Повечето недоволни повярвали на клеветите на Одисей. За да
бъде още по-убедителен, царят на Итака съобщил на Агамемнон, че героят се бил свързал с
Приам чрез един фригийски пленник и че воините на Одисей били хванали пленника, когато
се опитвал да избяга от гръцкия стан в Троя, и го убили. Освен това Одисей бил написал
писмо от името на троянския цар до Паламед. В него се казвало за златото, изпратено му уж
като отплата за това, че се опитвал да уговори гърците да си тръгнат обратно за родината.
Това писмо той предал на фригийския пленник и му заповядал да го занесе на Приам. Едва
пленникът напуснал гръцкия стан, и слугите на Одисей го нападнали. Убили го, взели
писмото и го занесли на своя цар. С това писмо Одисей забързал към шатрата на Агамемнон.
Когато видял съобщението, царят на Микена веднага извикал при себе си всичките вождове
на гръцката войска. Повикал и Паламед, който не подозирал каква опасност го заплашва.
Пред всички Одисей го обвинил в измяна. Напразно Паламед се опитвал да докаже, че няма
нищо вярно в това. За да го изобличи докрай, царят на Итака посъветвал да претърсят
палатката на Паламед. Когато намерили в нея торбата със златото, всички повярвали, че той
е изменник. Организирали съд, който го осъдил на смърт. Присъдата била да го убият с
камъни. Оковали невинния Паламед с тежки вериги и го завели на морския бряг. Напразно
нещастникът заклевал гърците да не го убиват, да не го предават на такава жестока смърт
невинен. Никой не искал да чуе мнимия изменник. Пристъпили към изпълнението на
присъдата. Нито един стон, нито една жалба не се изтръгнали от гърдите на страдалеца.
Преди смъртта си той само тихо изрекъл:
- О, истино, жал ми е за теб, защото ти умря преди мен!
С тези думи умрял най-благородният и най-мъдър от гръцките герои. Не могли да го спасят
всички услуги, които бил направил на гърците. По-късно гърците жестоко заплатили за
убийството му. Евбейският цар Навплий, баща на Паламед, отмъстил на всички за смъртта
на сина си.
Агамемнон не само че осъдил на смърт благородния герой, а и обрекъл душата му на вечни
скитания. Царят на Микена не позволил тялото на Паламед да бъде погребано. То било
оставено на морския бряг, за да бъде разкъсано от дивите зверове и хищните птици.
Могъщият Аякс Теламонид обаче не допуснал това. Той извършил погребални обреди над
тялото на убития Паламед и го погребал с почести. Аякс не повярвал в приказките, че героят
е изменил на гърците.
[5] По различни произведения на антични писатели. Епизодът с гибелта на Паламед е изложен по поемата на Овидий
"Метаморфози".
Свадата между Ахил и Агамемнон[6]
Изминали вече девет години, откак гърците обсаждали Троя. Когато започнала десетата
година от великата борба, в лагера на гърците пристигнал жрецът на стрелометеца Аполон -
Хриз. Старецът се молел на всички и най-вече на вождовете да му върнат срещу богат откуп
любимата му дъщеря Хризеида. Като изслушали жреца, всички се съгласили да вземат откупа
и обещали да върнат на баща му момичето. Тогава могъщият Агамемнон се разгневил и казал
на Хриз:
- Махай се, старче, и да не си посмял повече да се мяркаш тук, при нашите кораби! Няма да
те спаси и това, че си жрец на бог Аполон. Няма да ти върна Хризеида! Тя цял живот ще
чезне в робство! А ти, ако искаш да се върнеш невредим у дома, гледай да не ме разсърдиш!
Изплашен, Хриз напуснал стана на гърците. Натъжен отишъл на морския бряг. Там вдигнал
към небето ръце и се замолил на великия син на Латона - бог Аполон:
- О, сребролъки боже! Чуй верния си служител! Отмъсти със стрелите си за моята скръб и
обида.
Аполон чул жалбата на своя жрец Хриз и бързо се понесъл от светлия Олимп, преметнал
на рамо своя лък и стрели. Страшно подрънквали в колчана златните стрели. Кипнал от гняв,
Аполон се носел към стана на гърците. Лицето му било по-мрачно и от най-мрачната нощ.
Когато долетял до стана на ахейците[7], той извадил една стрела и я пратил в лагера. Тетивата
на Аполоновия лък звъннала страшно. След нея богът изпратил втора, трета. Като град се
посипали стрелите над стана, сеейки смърт. Страшен мор завърлувал сред гърците и много
от тях загинали. Навсякъде горели погребални клади, сякаш бил настанал гибелният час за
гърците.
Девет дни вилнял морът. На десетия по съвета на Херой великият герой Ахил свикал
всички гърци на народно събрание, за да решат как да умилостивят боговете. Когато всички
воини се събрали, пръв към Агамемнон се обърнал Ахил:
- Сине Атреев, ще трябва да отплаваме обратно за родината ни. Виждаш, че воините ни
загиват в битки и мор. Но може би първо трябва да попитаме гадателите. Те ще ни кажат с
какво сме разгневили сребролъкия Аполон, та ни изпраща този гибелен мор.
Едва Ахил бил изрекъл тези думи, и се надигнал прорицателят Калхас. Много пъти той
предавал на гърците волята на боговете. Казал, че е готов да разкрие с какво са разсърдили
далекострелния бог, но че ще го стори само ако Ахил го защити от гнева на цар Агамемнон.
Героят обещал да защити Калхас и дори се заклел за това в Аполон. Тогава гадателят казал:
- Великият син на Латона е разгневен, защото цар Агамемнон е поругал честта на неговия
жрец Хриз. Изгонил го е от стана и не е приел богатия откуп за дъщеря му. Можем да
умилостивим бога единствено като върнем на бащата чернооката Хризеида и принесем в
жертва сто млади бика.
Щом чул думите на Калхас, Агамемнон пламнал в лют гняв срещу него и Ахил. Но като
видял, че ще се наложи да върне Хризеида, поискал наградата за освобождаването й да бъде
само за него. Ахил не пропуснал да го упрекне в користолюбие. Това още повече разсърдило
царя на Микена. Той заплашил, че, което му се полагало като награда за Хризеида, щял да си
го вземе от дела на Ахил, на Аякс или на Одисей.
- Безсрамен и коварен користолюбецо! - викнал Ахил. - Заплашваш, че ще вземеш и нашите
награди, макар че никой от нас не е получавал дял, равен на твоя. Ние сме дошли тук не да се
бием за себе си, а да помогнем на Менелай и на теб. Искаш да ми отнемеш онази част от
плячката, която съм взел за велики подвизи. Така че по-добре да се върна обратно в родната
Фтия. Не желая да увеличавам твоите плячки и съкровища.
- Че какво толкова, бягай във Фтия! - изкрещял в отговор Агамемнон. - От всички царе най-
много мразя теб! Ти единствен разпалваш раздори. Не се страхувам от гнева ти! И ето какво
ще ти кажа още! Ще върна Хризеида на баща й, ако е такава волята на Аполон. За сметка на
това ще ти отнема пленницата Бризеида. Тогава ще разбереш колко по-голяма е моята власт!
И никой да не смее повече да се сравнява с мен!
Като чул заплахите на царя на Микена, у Ахил пламнал страшен гняв. Синът на Тетида
извадил меча си наполовина от ножницата и бил готов да се нахвърли върху Агамемнон.
Изведнъж обаче почувствал, че някой го докосва леко по косите. Когато се обърнал,
изтръпнал от ужас. Невидима за останалите, пред него стояла великата щерка на
Гръмовержеца Атина Палада, изпратена от богинята Хера. Жената на Зевс не искала гибелта
нито на единия, нито на другия герой. И двамата - Ахил и Агамемнон, й били еднакво скъпи.
С трепет в гласа Ахил попитал Атина:
- О, щерко на Гръмовержеца Зевс! Защо си слязла от високия Олимп? Нима си дошла тук,
за да видиш как беснее Агамемнон? О, гордостта му скоро ще го погуби!
- Не, могъщи Ахиле - отвърнала светлооката Палада. - Не за това съм дошла. Тук съм, за да
укротя гнева ти, ако, разбира се, се подчиняваш на волята на боговете олимпийци. Не вади
меча си. Задоволи се само с думи. С тях бичувай Агамемнон! Повярвай ми! Скоро тук, на
това място, ще ти платят за обидата с много по-богати дарове. Успокой се и се подчини на
волята на безсмъртните богове.
Ахил се подчинил на волята на боговете. Прибрал меча в ножницата, а Атина отново се
възнесла на светлия Олимп сред боговете. Още много гневни думи изрекъл Ахил на
Агамемнон. Нарекъл го народен изедник, пияница, страхливец, куче. Като хвърлил скиптъра
си на земята, той се заклел в него, че ще дойде време, когато срещу троянците ще бъде
необходима и неговата помощ. Тогава напразни щели да бъдат молбите на микенския цар,
който така тежко го бил обидил. Мъдрият цар на Пилос - старецът Нестор, напразно се
опитвал да сдобри враждуващите. Агамемнон не искал и да чуе мъдрите му слова, а Ахил не
желаел да се примири. Заедно с приятеля си Патрокъл и храбрите мирмидонци синът на
Пелей се отдалечил към своите шатри. В гърдите му бушувала злоба срещу обидилия го
Агамемнон.
През това време царят на Микена заповядал да бъде спуснат на вода един от най-бързите
кораби, да натоварят на него жертви за бог Аполон и да откарат прекрасната щерка на жреца
Хриз. Корабът трябвало да отплава за града на Естион - Тива, под командването на
хитроумния Одисей. А в стана по заповед на Агамемнон гърците трябвало да принесат
богати жертви, за да умилостивят бог Аполон.
По вълните на безбрежното море бързо се носел изпратеният от микенския цар кораб.
Най-после той влязъл в пристанището на Тива. Гърците свалили платната и пуснали котва.
От кораба начело на отряд воини слязъл Одисей и отвел прекрасната Хризеида при баща й.
Царят на Итака се обърнал към жреца с поздрав:
- О, служителю на Аполон! Пристигнах тук по волята на Агамемнон, за да ти върна
дъщерята. За да умилостивим великия бог Аполон, който изпрати тежко бедствие на
гърците, докарахме и сто бика за жертви.
Старецът Хриз прегърнал нежно дъщеря си. Радвал се от сърце, че най-после се е
завърнала. Той веднага пристъпил към жертвоприношението в чест на Аполон. Хриз
отправил и молби към бога стрелометец:
- Чуй ме, о, сребролъки боже! И по-рано си се вслушвал в молбите ми. Чуй ги и днес!
Избави гърците от голямото бедствие и спри гибелния мор!
Бог Аполон чул горещите молби на Хриз и прекратил мора в гръцкия стан. След като
принесли жертвите на Аполон, бил устроен и богат пир. Гърците се веселили в Тива.
Юноши разнасяли вино и пълнели догоре чашите на пируващите. Гръмко звучали
величествените звуци на химна в чест на Аполон, който изпълнявали гръцки момчета.
Тържествата продължили до залез-слънце. На сутринта, отпочинали от съня, Одисей и
отрядът му се отправили обратно към големия лагер край Троя. За да бъде пътуването
успешно, Аполон им изпратил попътен вятър. Корабът се носел като чайка по морските
вълни и пристигнал много бързо край стана. Пътниците го изтеглили на брега и се
разотишли по шатрите си.
Докато Одисей пътувал към Тива, Агамемнон изпълнил онова, с което бил заплашвал
Ахил. Повикал глашатаите Талтибий и Еврибат и им наредил да му доведат Бризеида.
Двамата тръгнали с неохота към шатрата на Ахил. Заварили го пред палатката му потънал в
дълбок размисъл. Те се приближили до могъщия герой, но били толкова смутени, че не
могли да продумат и дума. Тогава синът на Пелей им казал:
- Привет вам, глашатаи! Знам, че вие не сте виновни в нищо. Единствен носи своята вина
Агамемнон. Дошли сте за Бризеида. Приятелю мой Патрокъл, предай им момичето. Но нека
те бъдат свидетели - ще дойде време и аз ще бъда необходим, за да спася гърците от гибел.
Това загубилият разума си Агамемнон няма да може да го стори!
Проливайки горчиви сълзи, Ахил напуснал другарите си и отишъл на пустинния бряг.
Прострял към морето ръце и високо призовал майка си Тетида:
- Майко моя! Ако си ме родила обречен да живея кратко, тогава защо Гръмовержеца Зевс
ме лишава от слава! Не, не ми е дал слава той. Цар Агамемнон поруга моята чест, отне ми
наградата за моите подвизи. Чуй ме, майко!
Богинята Тетида чула зова на сина си Ахил и веднага напуснала прекрасния дворец на бог
Нерей, който се намирал в морските дълбини. Като лек облак тя изплувала бързо от
пенестите вълни и излязла на брега. Седнала тя до своя нежно обичан син и го прегърнала.
- За какво така горчиво ридаеш, сине мой? Сподели с мен мъката си.
Тогава Ахил разказал на майка си колко тежко го бил обидил Агамемнон. Горещо започнал
да моли майка си да се издигне на светлия Олимп, за да помоли Зевс да накаже микенския
цар и да помогне на троянците да прогонят гърците от стана им чак до техните кораби. Така
Агамемнон щял да разбере колко неразумно е постъпил, като е обидил най-храбрия сред
гърците. Ахил уверявал майка си, че Зевс няма да откаже на молбата й. Достатъчно било
само да му припомни как му е помогнала, когато боговете на Олимп били намислили да го
свалят и го оковали. Тогава Тетида била призовала сторъкия великан Бриарей да помогне на
Гръмовержеца. Нека само това да припомнела на царя на Олимп, и той нямало да й откаже
помощ. Така молел Ахил своята майка.
- О, мой обични сине! - възкликнала горчиво през сълзи Тетида. - Защо съм те родила, да
преживееш толкова нещастия! Да, няма да е дълъг твоят живот и краят ти е близък. Ето те
сега - недълговечен и най-нещастен от всички. О, недей да скърбиш! Ще се издигна на
светлия Олимп и ще моля Гръмовержеца Зевс да ми помогне. Ти си иди в шатрата. Не
участвай повече в никакви битки. В момента Зевс е напуснал Олимп и заедно с всички
безсмъртни е отишъл на пир при етиопците. Но след дванайсет дни ще се върне. Тогава ще
падна на колене пред него и ще го моля!
Тетида оставила натъжения си син и той се върнал при шатрите на своите храбри
мирмидонци. От този ден Ахил не участвал повече нито в събранията на вождовете, нито в
боевете. Тъжен седял в шатрата си, макар че жадувал за воинска слава.
Изминали единайсет дни. На дванайсетия рано сутринта заедно със сивата мъгла от
морските дълбини към светлия Олимп се издигнала богинята Тетида. Тя паднала пред
краката на Зевс, прегърнала коленете му и умолително протегнала към него ръце,
докосвайки брадата му.
- О, татко наш! - молела се Тетида. - Умолявам те да ми помогнеш да отмъстя за сина си.
Изпълни молбата ми, нали някога и аз ти направих услуга. Изпращай на троянците победи,
докато гърците не започнат да молят сина ми за помощ, докато не му окажат велики почести.
Облакогонецът Зевс дълго мълчал и не отговарял на богинята. Но тя го молила неотстъпно.
Най-после, след като въздъхнал дълбоко, Гръмовержеца отвърнал:
- Знай едно, Тетида! С молбите си може да предизвикаш гнева на Хера, която ще ми се
сърди. И без това постоянно ме укорява, че помагам в битките на троянците. Но сега се
отдалечи от светлия Олимп, за да не те види. А аз обещавам да изпълня молбата ти. Ето и
моето знамение, че ще го сторя.
Като казал това, Зевс страшно сбърчил вежди. Косите на главата му настръхнали и целият
Олимп се разтресъл. Тетида се успокоила. Бързо се понесла от високия Олимп и се скрила в
морските дълбини.
А Зевс отишъл на пира, на който се били събрали всички богове. Те станали, за да го
посрещнат. Нито един от тях не се осмелявал да го приветства седнал. Когато царят на хората
и боговете седнал на златния си трон, към него се обърнала Хера. Тя видяла, че при него е
била богинята Тетида.
- Кажи ми, коварни мъжо - казала Хера на Зевс, - с кого от безсмъртните ти се съвещава
тайно? Винаги криеш от мен своите помисли и намерения.
- Хера - отвърнал Гръмовержеца, - не разчитай, че някога ще узнаеш всичко, за което
мисля. Ти винаги ще научаваш преди всички останали богове това, което трябва. Но не се
опитвай да узнаеш всички мои тайни и не разпитвай за тях.
- О, облакогонецо - отвърнала Хера, - ти знаеш, че никога не съм се старала да разбера
твоите тайни. Ти винаги си решавал всичко без мен. Но се страхувам, че днес Тетида те е
убедила да отмъстиш за сина й Ахил. Така ще погубиш много гърци. Знам, че си обещал да
изпълниш молбата й.
Зевс погледнал страшно жена си, ядосан, че тя винаги го следи какво прави. Гневно й
заповядал да седи мълчаливо и да му се подчинява, ако не иска да я накаже. Хера се
изплашила от гнева на Гръмовержеца и мълчаливо седнала на златния си трон. Изплашени
били и боговете, които присъствали на скандала между двамата. Тогава станал куцият бог
Хефест и укорил боговете, че вече са започнали да се карат заради смъртните.
- Ако продължаваме все така да се караме заради смъртните, пировете ни ще бъдат лишени
от веселие - така говорел бог Хефест и помолил майка си Хера да се подчини на Зевс.
Гръмовержеца бил много страшен в гнева си и можел да свали от троновете всички богове
олимпийци.
Хефест припомнил на Хера как Зевс го бил запокитил самия него на земята, тъй като се
опитал да помогне на майка си, когато веднъж Гръмовержеца се бил разгневил и мятал
срещу нея мълнии. Хефест взел чаша, напълнил я с нектар и я поднесъл на Хера. Богинята се
усмихнала, а той, накуцвайки, започнал да загребва с чашите нектар и да го разнася на
боговете. Всички се разсмели, когато видели как куцият Хефест се клател из празничните
чертози. И отново веселието се възцарило на пира на боговете. Под звуците на златната лира
на Аполон и песните на музите боговете безгрижно пирували чак до залез-слънце. Когато
пирът свършил, те се разотишли из покоите си. Целият Олимп потънал в спокоен сън.
[6] По поемата на Омир "Илиада".
[7] Гърците - бел. прев.
Народното събрание. Терсит[8]
Безсмъртните богове спели безгрижно на светлия Олимп. В дълбок сън били потънали и
станът на гърците, и великата Троя. Единствено Зевс Гръмовержеца не затварял очи.
Размишлявал как да отмъсти за обидения Ахил. Най-после облакогонецът изпратил лъжлив
сън на Агамемнон. Извикал бога на съня и му казал да отиде в лагера на гърците при царя на
Микена, като му заръчал:
- Понеси се на бързите си криле, измамен сън, и спри при Агамемнон. Извести му да
поведе в бой гърците. Кажи му, че днес ще завладее великата Троя. Хера е помолила всички
богове да не помагат на троянците. Гибел заплашва Троя.
Богът на съня се понесъл бързо към земята. Приел образа на стареца Нестор, когото
Агамемнон почитал много, и се явил в съня му. Казал му всичко, което бил заповядал
великият Гръмовержец. Когато микенският владетел се събудил, още му се струвало, че в
ушите му звучат думите, които бил чул в съня си. Царят станал и се облякъл бързо. Взел в
ръка златния си скиптър и тръгнал към гръцките кораби, които стояли извадени на брега.
През това време зората запламтяла ярко, предвещавайки възлизането на великия бог на
слънцето Хелиос на небето. Агамемнон извикал глашатаите и им заповядал да съберат
всички воини на народно събрание. Могъщият цар на Микена събрал вождовете при кораба
на стареца Нестор и им разказал какъв сън му бил изпратил Зевс Гръмовержеца.
Вождовете решили да се готвят за битка. Но преди да ги изведе на полето край стените на
Троя, Агамемнон решил да ги изпита: да предложи на народното събрание да се завърнат в
родината. Докато вождовете се съвещавали, воините се стягали за събранието. Като пчелни
рояци, излитащи от планинските пещери, се сбирали безбройните тълпи от войници. В
народното събрание царяло вълнение. Глашатаите с труд въдворили тишина, за да могат
царете, питомци на Зевс, да се обърнат към народа. Най-после сред тълпата настъпила пълна
тишина. Първи станал от мястото си със скиптър в ръка Агамемнон. Обърнал се с реч към
всички. Говорил за тежестите на войната. За това, че гърците се сражавали под стените на
Троя безрезултатно. Вероятно нямало да могат да превземат непристъпния град и щяло да се
наложи да се върнат обратно в родината си. А и навярно самите богове искали гърците да се
завърнат по родните си места. Така говорел Агамемнон. Всички слушали внимателно речта
му. Народът се развълнувал като море, сякаш връхлетяно от ветровете Нот и Евър. Със силни
викове всички се втурнали към корабите. Земята затреперила от тропота на бягащите тълпи
воини, които искали по-бързо да стигнат до корабите. Вдигнали се огромни облаци прах.
Виковете се чували из целия стан. Всички бързали да спуснат по-скоро корабите на вода.
Искали час по-скоро да отплават към родината.
Виковете на воините стигнали чак до великия Олимп. Хера, която се страхувала, да не би
те да напуснат обсадената Троя, веднага изпратила в стана на гърците Атина Палада, за да ги
спре. Като буря се понесла богинята от Олимп към гръцкия лагер. Там се явила пред Одисей
и му казала:
- Благородни сине на Лаерт! Нима всички вие сте решили да избягате от тук в родината си?
Нима ще оставите прекрасната Елена за радост на Приам и на всички троянци? По-скоро
изтичай и убеди всички да не напускат Троя!
Щом като чул страшния глас на богинята, Одисей свалил наметалото си и изтичал към
корабите. Грабнал от ръцете на пресрещналия го Агамемнон скиптъра - знака на върховната
власт, и започнал да убеждава и вождовете, и обикновените войници да не спускат корабите
на вода. Призовал всички да се съберат отново на народно събрание. Онези воини, които
шумели и бързали да напуснат брега на Троя, ги удрял със скиптъра. Тълпите отново се
спуснали към мястото, където обикновено се събирал народът. Най-после всички отново
заели своите места и замълчали. Единствено Терсит продължавал да крещи. Той бил недъгав,
грозен и много злобен. Обичал да се надсмива на най-изтъкнатите и най-храбрите, към
които изпитвал завист. Освен това единствен си позволявал да се изказва срещу царете.
Особено ненавиждал Агамемнон, Одисей и великия син на Тетида - Ахил. Сега Терсит викал
по-силно от всякога и ругаел най-вече микенския владетел. Крещял, че Агамемнон е
натрупал огромна плячка и робини, че му стигали богатите откупи, които вземал за
пленените троянци не от него, а от обикновените войници. Терсит призовавал всички да
побързат да се върнат по-скоро в родината, а под Троя да остане само Агамемнон. Нека синът
на Атрей да разбере дали храбрите воини са му помагали в битката и дали са му били верни
слуги. Той ругаел микенския цар за какво ли не. Упреквал го и за това, че бил обидил Ахил,
но не пропуснал да нарече и сина на Тетида малодушен. Хитроумният Одисей слушал
виковете на Терсит. Приближил до него и страшно му изкрещял:
- Глупако, да не си посмял да ругаеш повече царете! Да не си посмял да говориш повече за
завръщане в родината! Още не се знае как ще завърши това, което сме започнали. Чуй ме и
запомни, защото, каквото кажа, го правя! Ако още веднъж чуя как ти, безумецът, ругаеш цар
Агамемнон, нека ми смъкнат главата от мощните ми рамене и да не ме наричат баща на
Телемах, ако не те пипна. Ще смъкна дрехата от теб и ще те налагам, докато не проплачеш в
ръцете ми! После ще те гоня от народното събрание чак до корабите.
Одисей крещял страховито. Замахнал със скиптъра и ударил Терсит по гърба така, че от
силната болка от очите на Терсит рукнали като градушка сълзи. На гърба му се образувала
тъмночервена ивица. Смръщен, Терсит треперел от страх и изтривал с ръка течащите сълзи.
Наоколо всички му се смеели, сочели го и говорели:
- Много славни дела е извършил Одисей и в съвета, и в боя, но това е най-великият му
подвиг! Колко бързо обузда този кресльо! Сега той повече няма да посмее да обижда
любимите на Зевс царе.
Тогава Одисей се обърнал с реч към народа. До него, приела образа на глашатай, стояла
Атина Палада. Царят на Итака убеждавал гърците да не напускат обсадената Троя. Казвал, че
ако се завърнат в родината си, без да са превзели града на Приам, ще покрият себе си и
Агамемнон с позор. Нима те се чувствали слаби като деца или вдовици? Или поради
малодушие щели да се приберат в родината си? Попитал ги дали не са забравили за
предсказанието на Калхас, какво ги очаква? Дали пък не са забравили и знамението, което
им бил изпратил в Авлида Зевс? Нали чак на десетата година от обсадата било съдено
гърците да превземат Троя. Със силни викове всички гърци приветствали речта на Одисей.
Околностите им отвърнали с гръмко ехо. Така той успял да вдъхне отново у всички жажда за
подвизи. Тогава се изправил божественият старец Нестор и наоколо всичко отново стихнало.
Нестор ги посъветвал да останат и да се хвърлят в бой с троянците. Освен това им казал по
време на сражението да построят войската по племена и родове, за да може всяко племе да
помага на другото, както и всеки род на другия. Тогава щяло да се види и кой от вождовете
или член на племе е по-страхлив или по-смел. Щяло също да стане ясно защо досега все още
Троя не била превзета - заради волята на безсмъртните богове или заради това, че вождовете
на познават бойното дело. Агамемнон се съгласил с всичко, което било казано. Той
заповядал воините да отидат да обядват, а след това да се подготвят за кръвопролитната
битка. В нея никой нямало да почива нито за миг и горко на онзи, който остане при корабите
и се отклони от сражението. Той щял да бъде хвърлен като плячка на кучетата и хищните
птици.
Всичките воини надали силен боен вик. Той приличал на грохота на морето по време на
силна буря, когато вятърът гони високи като планини вълни. Народното събрание бързо се
разотишло. Всички забързали към шатрите си. Из целия стан запламтели огньове. Преди
битката гърците се подкрепили с храна. Всеки принесъл жертва на бога и се молел да го
спаси по време на кървавата битка. Агамемнон също принесъл жертва на Зевс. Край
жертвеника се били събрали най-знаменитите гръцки герои. Той заклал охранен бик и
помолил Гръмовержеца да дари гърците с победа. Молел да им помогне да превземат
непристъпната Троя и дворците на цар Приам още преди нощта да се спусне над земята. Да
повали в праха Хектор и да прониже доспехите му с копие. Но Зевс Гръмовержеца не се
вслушал в молбите на Агамемнон. Той готвел през този ден за царя на Микена много
неуспехи. Когато жертвата била принесена и свършило жертвеното пиршество, старецът
Нестор започнал да подканя вождовете да поведат войските към бойното поле.
Забързали те към своите дружини. Глашатаите започнали със силни викове да събират
воините. Вождовете строили дружините в боен ред и ги повели към стените на Троя. Земята
стенела под тропота на воини и коне. Войските заели цялата долина Скамандър и горели от
желание да се бият с троянците. Сред армията буйно се носела Атина Палада. Тя подбуждала
воините за бой и им вдъхвала непоколебимо мъжество. Вождовете се движели върху
колесници пред войските. Сред всички тях със страшния си вид изпъквал най-вече цар
Агамемнон - в доспехите си приличал на Гръмовержеца Зевс. Стройно вървели към Троя
редица след редица храбрите гръцки воини.
[8] По поемата на Омир "Илиада".
Двубоят между Менелай и Парис[9]
От Олимп бързо се понесла вестителката на боговете Ирида и предупредила троянците за
приближаващата опасност. Тя приела образа на Приамовия син Полит и съобщила, че от
стана на гърците към Троя се придвижват безбройни войски. Когато Ирида пристигнала в
Троя, всички граждани били на народно събрание. Хектор веднага го разпуснал.
Всички троянци и съюзниците им побързали да се въоръжат и да се строят в боен ред.
Отворили градските порти и от тях започнали да излизат една след друга бойните дружини.
Със силни викове вървели те подобно ята от жерави по време на прелет. Гърците се
приближили със заплашително мълчание. Облаци от прах покрили цялото бойно поле.
Двете войски се срещнали, но не влезли веднага в бой. От редиците на троянците излязъл
прекрасният Парис. През рамото си бил преметнал леопардова кожа, а на гърба си - лъка и
колчана със стрелите. На бедрото му висял меч, а в ръката си държал две копия. Парис
призовал да излезе някой от гръцките герои на двубой. Щом съзрял Парис, Менелай веднага
скочил от колесницата си и святкайки със снаряжението си, излязъл напред. Радостно вървял
той срещу Парис. Приличал на лъв, неочаквано намерил богата плячка. Менелай ликувал, че
ще може да отмъсти на похитителя на неговата прекрасна Елена.
Когато Парис видял Менелай, сърцето му страхливо трепнало. Изплашен до смърт, той
побързал да се скрие сред приятелите си. Като видял това, Хектор започнал да кори брат си
за проявената страхливост.
- Ти си смел само на вид - казал Хектор на Парис. - По-добре да не се беше раждал,
отколкото да бъдеш позор за всички ни. Нима не чуваш как ти се надсмиват гърците? Имаше
достатъчно смелост, за да откраднеш жената на Менелай Елена за нещастие на цяла Троя! А
се уплаши от Менелай! Сега ще разбереш какъв боец е мъжът на отвлечената от тебе Елена!
О, ако троянците бяха по-решителни! Отдавна да са те пребили с камъни заради всичките
беди, които ни навлече.
- Имаш право, Хекторе, да ме хокаш - отвърнал Парис на брат си. - Но се успокой. Ще
вляза в двубой с Менелай. Заповядай само на троянците да се спрат. Пред войските ние с
Менелай ще се бием за красавицата Елена. Който от нас победи, той ще я отведе у дома си.
Като чул този отговор, Хектор застанал пред строя на троянците и ги спрял. Гърците били
готови да засипят Хектор със стрели. Някои дори хвърлили по него камъни, но Агамемнон ги
спрял, като извикал:
- Гърци, спрете! Спрете, ахейски мъже! Шлемосияйният Хектор иска да се обърне към нас
със слово!
Когато всички млъкнали, Хектор известил, че Парис предлага спорът за Елена да бъде
разрешен в двубой. На това Менелай отвърнал:
- Чуй ме! Отдавна е време да прекратим тази кървава разпра. Нека да се бием ние с Парис
и нека да загине онзи от нас, комуто съдбата е отредила гибел. След това вие ще сключите
мир. Да принесем жертва на боговете. Призовете стареца Приам. И тъй като всички негови
синове са коварни, нека той да се закълне преди двубоя, че ще спази този договор.
Като чули предложението на Менелай, всички се зарадвали. Хектор веднага изпратил
вестоносец да извика Приам.
През това време богинята Ирида приела образа на Приамовата щерка - прекрасната
Лаодика. Явила се тя пред Елена и я извикала да се качи на кулата при Скейските порти. Там
се били събрали троянските старейшини начело с Приам, за да гледат двубоя между Парис и
Менелай. Златокъдрата красавица Елена се облякла с най-разкошните си дрехи и придружена
от две слугини, побързала да последва Ирида. Спомнила си тя за своя първи мъж, за
родината и скъпата Спарта. Сълзи се появили очите й. Старейшините я видели да се
приближава. Елена била толкова красива, че те с възторг я гледали и си казвали:
- Не, не бива да се осъждат нито гърците, нито троянците, че водят кръвопролитна война
заради такава прекрасна жена! Наистина, по красота тя е равна само на безсмъртните
богини. Но колкото и да е красива, по-добре е да се върне в Гърция. Тогава гибел няма да
заплашва нито нас, нито децата ни.
Приам извикал Елена и започнал да я разпитва за онези герои, които виждал от стената.
Елена му показала могъщия Агамемнон, хитрия Одисей, Аякс Теламонид, царя на Крит
Идоменей. Като ги наблюдавал, Приам се възхищавал на красотата и могъщия им войнствен
вид. В това време пристигнали вестоносците и донесли посланието на Хектор до Приам.
Царят бързо се изправил и заповядал да впрегнат колесницата му. Заедно с Антенор
препуснал през Скейските порти към войските.
Срещу него застанали Агамемнон и Одисей. Принесени били жертви на боговете
олимпийци. Изречени били клетви, че ще се спазва договорът. Тогава цар Приам се обърнал
към гръцките и троянските войски със следните думи:
- О, храбри мъже - троянци и гърци! Сега аз ще се оттегля във великата Троя. Нямам сили
да гледам двубоя между моя син и могъщия цар Менелай. Единствено Зевс знае за кого е
предназначена гибел в този бой.
Приам напуснал бойното поле. А Хектор и Одисей определили мястото за двубоя. След
това сложили в шлем жребия и го разтърсили, за да се види кой първи да хвърли копието си.
Жребият се паднал на Парис.
Въоръжили се Менелай и Парис и излезли на мястото за двубоя, размахвайки тежките си
копия. Очите им страшно блестели, а в тях горял яркият пламък на омразата им един към
друг. Парис замахнал с копието си и го хвърлил срещу Менелай. То попаднало в грамадния
му щит, но не успяло да го пробие. Тогава царят на Спарта силно извикал към Зевс. Молел го
за помощ да отмъсти на Парис и никой повече да не се осмелява да отвръща със зло на
гостоприемството. Страшно метнал той своето копие и ударил щита на Парис. Копието
пробило щита, а така също и бронята му и разкъсало хитона му. Парис успял да се спаси
благодарение на това, че бързо отскочил настрана. Тогава Менелай извадил меча си и ударил
шлема на Парис. От силния удар мечът се строшил на четири части. Останал без меч, царят
на Спарта се нахвърлил върху сина на Приам. Сграбчил го за шлема и го повлякъл към
гръцките редици. Ремъкът на шлема се впил в гърлото на Парис. Замалко Менелай да го
завлече при гърците, когато в помощ на своя любимец се притекла богинята на любовта
Афродита. Тя разкъсала ремъка и в ръцете на царя останал само шлемът. Тогава той се
опитал да прониже с копието си падналия на земята младеж, но богинята покрила Парис с
тъмен облак и бързо го отнесла в Троя. Напразно мъжът на Елена го търсил. Като хищен звяр
обикалял той из троянските войски. Никой не могъл да му каже къде е синът на Приам,
макар че троянците го ненавиждали. Тогава Агамемнон се провикнал силно:
- Слушайте вие, троянци, и вие, гърци! Всички видяхте победата на Менелай. Нека ни
върнат Елена и всичките съкровища, които Парис открадна от моя брат, както и да ни платят
данък.
Но отговор царят на Микена не получил. И така, не било съдено битката да завърши.
[9] По поемата на Омир "Илиада".
Пандар нарушава клетвата. Битката[10]
Когато Парис и Менелай решили да влязат в двубой, безсмъртните богове пирували в
чертозите на Зевс. Младата богиня Хеба разливала нектар в чашите на боговете, които по
време на своя весел пир наблюдавали от високия Олимп Троя. За да се надсмее над своята
съпруга Хера, Гръмовержеца започнал да разказва, че ще прекрати кръвопролитната разправа
между троянци и гърци, тъй като вече бил победил Менелай. Непримиримата Хера обаче
започнала да моли Зевс да изпрати при троянската войска богинята Атина и тя да накара
някого да наруши дадената клетва. Въпреки че не било по волята му, царят на боговете и
хората се съгласил да изпълни молбата й. Преобразилата се в ярка звезда богиня Атина бързо
се понесла от Олимп и паднала сред войските на Хектор. Троянците останали изненадани.
Не можели да разберат какво означава това знамение: дали пък отново нямало да започне
кървава сеч, или Зевс искал да им покаже, че трябва да се сключи мир? В този миг Атина
приела образа на сина на Антенор - Лаодок. Приближила се до известния стрелец с лък
Пандар и го убедила да срази със смъртоносна стрела самия Менелай. Без да мисли много,
Пандар веднага се съгласил. Грабнал своя лък, поставил в него най-острата си стрела и като
призовал Аполон на помощ, я пуснал по посока на гръцката войска. Звъннала тетивата на
добре опънатия лък, стрелата литнала и вероятно щяла да прободе смъртоносно царя на
Спарта, ако не била Атина. Тя я отклонила и стрелата уцелила тялото му, облечено в двойна
броня. Пробила бронята и се забила в Менелаевото тяло. Въпреки че раната била плитка, от
нея плиснала силна струя кръв. Като видял, че брат му е ранен, Агамемнон се ужасил. Но
Менелай побързал да го успокои, че не се е случило нищо страшно. Помолил да извикат
героя Махаон, който се славел като един от най-великите лечители. Махаон погледнал раната
и насипал в нея лекарство. Докато Агамемнон и другите герои били заети с ранения
Менелай, троянските войски използвали това, за да настъпят срещу тях. Царят на Микена
бързо отишъл при войската. Веднага се заел да стегне редиците и да ентусиазира воините за
предстоящата битка. Те вървели мълчаливо и от време на време се раздавали единствено
командите на вождовете им. За разлика от тях войските на Хектор настъпвали със силни
викове. Сред гърците била Атина Палада, а сред троянците - буйният бог на войната Арес.
Когато двете войски се срещнали, се завързал ръкопашен бой. Победните викове се смесили
със стоновете на умиращите.
Под натиска на гърците армията на Троя започнала да отстъпва. Това въодушевило гърците
и те започнали още по-дружно да нападат враговете. Когато видял какво става на бойното
поле, бог Аполон, защитник на троянците, се разгневил силно и извикал високо:
- По-смело и напред, троянци! Не мислете, че гърдите на гърците са от камък, а телата им
- от желязо. Вижте, днес сред тях не се бие великият Ахил. Обзет от гняв, той си седи в
шатрата.
С този вик богът стрелометец въодушевил още повече троянците. И битката се разгоряла и
станала още по-кървава. Загинали много от героите. А дъщерята на Зевс Атина Палада пък
насърчавала гръцките войски. В тази битка тя дала непобедима сила на сина на Тидей - цар
Диомед. Съвсем скоро троянците се стъписали.
Когато видял как смело се бие Диомед, знаменитият стрелец Пандар опънал лъка си и
пуснал срещу него една стрела. Тя се забила в рамото на Диомед и обагрила с алена кръв
бронята му. Зарадвал се Пандар и заликувал. Мислел, че е ранил смъртоносно Диомед. Царят
обаче повикал бързо при себе си героя Стенел и го помолил да извади стрелата от раната му.
Стенел направил това много внимателно. Тогава цар Диомед се замолил на висок глас на
Атина Палада да му помогне да срази онзи, който го бил ранил. Богинята застанала пред
него и му вдъхнала голяма сила и мъжество. След това му заповядала да се впусне в боя, като
внимава да не напада само безсмъртните богове. Единствено, казала му тя, можел да порази
с копието си богинята Афродита. Диомед се хвърлил в боя като ранен лъв. Леката рана
удесеторила силите и разпалила още повече яростта му.
Когато видял как свирепо се сражава Диомед, героят Еней тръгнал из редиците на
троянците да търси Пандар. Когато го намерил, го уговорил да нападне гръцкия цар.
Мъжественият Пандар се качил на Енеевата колесница и двамата се понесли срещу Диомед.
Когато съгледал колесницата с двамата прочути герои, приятелят на Диомед Стенел го
посъветвал да избегне борбата с тях. Но гръцкият герой с яд отхвърлил съвета на своя
приятел. Колесницата на Еней бързо приближавала до него. Когато били съвсем близо,
Пандар метнал тежкото си копие и ударил по щита на царя. То го пробило и ударило бронята.
Тя обаче защитила Диомед от смъртоносния удар. Пандар вече ликувал, че е ранил
смъртоносно сина на Тидей. Тогава, без да се бави, Диомед запратил своето копие и Пандар
се срутил мъртъв от колесницата. От нея бързо скочил Еней. Прикрит с щита и с грамадно
копие в ръце, се приготвил да защити трупа на приятеля си. Диомед обаче грабнал огромен
камък, който не биха могли да повдигнат двама души, и с една ръка го хвърлил със страшна
сила срещу Еней. Камъкът улучил троянеца по бедрото. Той паднал на колене и вероятно щял
да загине, ако майка му - богинята Афродита, не му се била притекла бързо на помощ. С
дрехата си тя прикрила Еней и искала да го отнесе от бойното поле.
Диомед се нахвърлил срещу богинята и с копието си я ранил в нежната ръка. Тя извикала
силно и изпуснала сина си. Тогава бог Аполон бързо го обвил с черен облак. Диомед извикал
страшно на Афродита:
- Зевсова щерко, оттегли се! Напусни кървавата битка! Нима не ти стига това, че
прелъстяваш слабите жени!
Тогава богинята на любовта напуснала бойното поле, а Диомед отново нападнал Еней. Три
пъти синът на Тидей атакувал троянския герой и трите пъти Аполон го отблъсквал. Когато за
четвърти път Диомед се втурнал срещу Еней, Аполон не издържал и му извикал страшно:
- Сине Тидеев, опомни се! Отстъпи и не се осмелявай да нападаш безсмъртните! Никога
смъртните няма да бъдат равни по сила на боговете!
Когато чул гласа на страховития бог, Диомед се изплашил и отстъпил. Тогава Аполон
пренесъл Еней в своя храм в Троя. Там го лекували богинята Лета и Аполоновата сестра -
богинята Артемида. А самият Аполон направил призрак на Еней. Пуснал го на бойното поле
и около него се разразил упорит бой.
През това време ранената от Диомед богиня Афродита напуснала бойното поле. Отишла до
мястото, където бил буйният бог на войната Арес. Като стенела високо от болка, тя го
помолила да й даде колесницата си и на нея се възнесла бързо на светлия Олимп. Там със
сълзи на очи паднала върху коленете пред майка си Диона. Оплакала се, че цар Диомед я е
ранил в битката. Диона избърсала раната и излекувала ръката на богинята. Надсмивайки се
на Афродита, Атина и Хера казали на великия Гръмовержец Зевс:
- Дали пък богинята Афродита не е пострадала, докато е уговаряла някоя гъркиня да избяга
с някого от любимите й троянци? И сигурно си е одраскала и разкървавила ръката, милвайки
тази гъркиня?
Зевс се засмял и извикал при себе си Афродита. Ласкаво й казал:
- Мила дъще, шумните битки не са твоя работа. По-добре си гледай сватбите и любовта.
Остави битките на буйния бог Арес и на войнстващата Атина.
А на полесражението, както преди, кипяла люта битка около призрака на Еней, създаден
от бог Аполон. Самият бог пък се понесъл към Арес и го помолил да укроти Диомед.
Покритият с кръв бог на битките го послушал. Приел образа на тракийския герой Акамант и
се понесъл да вдъхне мъжество на троянците. Така битката станала още по-ожесточена. През
това време на бойното поле се върнал излекуваният Еней. Като го видели невредим,
троянците се зарадвали. Отново се стегнали обърканите им редици и започнали да настъпват
яростно. А гърците, подобни на буреносни облаци, които и най-буйните ветрове не могат да
разпръснат, очаквали приближаващите се троянци. Двамата Аяксовци, Одисей и Диомед
вдъхновявали ахейските воини да се бият с врага. Цар Агамемнон обхождал редиците им, а
златната му броня блестяла страховито на слънцето. Битката се разгоряла с нова сила. Един
след друг падали поразени героите и мракът на смъртта покривал очите им. Най-отпред пред
троянците се сражавал Хектор, комуто помагали самият бог на войната Арес и страшната
богиня на битките Енио. Когато видял бога Арес, героят Диомед отстъпил назад. Обърнал се
към гърците и извикал:
- Приятели! Хектор се бие толкова смело с нас, защото редом с него се сражава и му
помага самият бог на войната Арес. Отстъпвайте, приятели, и не влизайте в битка с
боговете.
Троянците все повече и повече притискали гърците. В сражението загинал и младият син
на Херкулес Тлиполем. С копието си го бил пронизал Зевсовият син Сарпедон, ранен преди
това от него в бедрото. Приятелите на Сарпедон с мъка го изнесли от сражението и дори не
успели да извадят копието от крака му. Като видял минаващия наблизо Хектор, Сарпедон го
замолил да разбие на пух и прах гърците. Тогава Хектор се хвърлил с нови сили срещу
гърците и поразил с копието си много герои. Така троянците още повече притиснали
гръцките войски.
Когато видяла това, богинята Хера извикала при себе си Атина. Двете започнали бързо да
се обличат и да се приготвят за бой, за да укротят Арес. С помощта на богинята Хеба
впрегнали коне в колесницата. Атина облякла доспехите си и сложила на главата си тежък
шлем. През рамото си преметнала егидата с главата на горгоната Медуза и с копие в ръце се
качила в колесницата при Хера, която бързо подгонила буйните коне. Когато се спускали от
високия Олимп, богините видели Зевс, седнал сам на висок хълм. Хера спряла конете и
казала на Гръмовержеца:
- Нима ти, Зевсе, не се гневиш на свирепия Арес, че погубва толкова много герои? Виждам
как на това се радват Аполон и Афродита. Ще ми се ядосаш ли, ако аз укротя бог Арес?
Зевс й отвърнал:
- Върви! Нека срещу Арес да застане богинята воин Атина Палада. Никой друг от
безсмъртните не може като нея да причини на Арес тежка скръб.
Тогава Хера пришпорила бързо конете и продължили нататък. Стигнали мястото, където се
сливат двете реки Симоис и Скамандър. Двете богини слезли от колесницата, разпрегнали
конете и ги обгърнали с черни облаци. Приела образа на притежаващия много силен глас
Стентор, Хера призовала гърците да се бият геройски и смело с троянците. А Атина Палада
пък се приближила до Диомед. В момента той избърсвал нанесената му от Пандар рана.
Богинята започнала да го кори, че се е отклонил от битката, че се страхува да се бие с
троянците, че така не би постъпил баща му - славният боец Тидей. Тогава Диомед отвърнал
на богинята:
- Не се страхувам да вляза в битка с героите на Троя, светлоока щерко на Гръмовержеца
Зевс. Аз помня това, което ми заповяда ти - да не влизам в бой с безсмъртните богове.
Тогава Атина му отвърнала:
- О, сине Тидеев, любимец на Атина! Вече не се страхувай от Арес или от когото и да било
друг бог! Аз самата ще ти бъда помощничка. Влез по-скоро в сражение с Арес. Неотдавна
той обеща да помага на гърците, а сега вероломецът помага на троянците.
Атина Палада застанала на колесницата на Диомед вместо приятеля му Стенел. Дъбовата
ос на колесницата заскърцала под тежестта на богинята. Невидима за Арес, тя подгонила
конете право срещу него. Богът на войната свалял доспехите от убития герой Перифант. Щом
видял стоящия до Атина Диомед, Арес оставил трупа и хвърлил копието си по него. Богинята
отклонила копието и то прелетяло покрай цар Диомед. Тогава тя удесеторила силите на
гръцкия владетел и той пробол с копието си Арес, а след това го извадил от раната. Богът
изревал страшно. Ревът му наподобявал вика на десет хиляди воини. От ужасния рев
трепнали всички троянски и гръцки воини. Покрит целият в черни облаци, буйният Арес
бързо се понесъл към светлия Олимп. Седнал край Зевс и започнал да се оплаква от Атина
Палада, че е помогнала на Диомед да го рани. Гръмовержеца погледнал страшно сина си.
Той го ненавиждал заради любовта му към кървавите битки. Казал му, че ако не му бил син,
отдавна да го е захвърлил в мрачния Тартар. Буйният Арес спрял да се оплаква. Зевс извикал
божествения лекар Паон, който бързо излекувал раната на бога на войната. А Хеба измила
Арес и го облякла в разкошни дрехи. Тогава, след като успели да укротят ненаситния за
битки бог на войната Арес, Хера и Атина се завърнали на светлия Олимп.
Край стените на Троя, както преди, продължавала да кипи битката. Гърците отново
започнали да изтласкват троянците. Аякс, Диомед, Менелай, Агамемнон и други герои
повалили в праха много славни троянци и свалили от убитите разкошните им доспехи. Като
видял, че пълното поражение на троянците не е далеч, синът на Приам - прорицателят
Хелен, започнал да моли шлемосияйния Хектор и сина на Афродита Еней да вдъхнат кураж
на войската, както и бързо да отидат в Троя и да умилостивят с богати дарове богинята
Афродита. Хектор се вслушал в думите на брат си. Окуражил той троянците и те отбили
натиска на гърците.
[10] По поемата на Омир "Илиада".
Хектор в Троя. Прощаването на Хектор с
Андромаха[11]
Хектор влязъл в Троя през Скейските порти. Веднага го наобиколили жени и деца, които
го заразпитвали за мъжете и бащите си. Но героят не им отвърнал нищо. Заръчал им да се
молят единствено на боговете олимпийци и забързал към двореца на Приам. Там го
посрещнала майка му Хекуба. Искала да му донесе вино, за да може той подкрепи силите си,
но Хектор отказал. Героят я помолил да събере бързо троянките и да принесат като дар на
Атина Палада разкошно наметало и богати жертви в нейна чест, за да я измолят да укроти
освирепелия Диомед. Хекуба тръгнала веднага да изпълни молбата на сина си, а той се
отправил бързо към чертозите на Парис.
Там Хектор заварил брат си да разглежда спокойно въоръжението си, а Елена разпределяла
работата на слугините си. Тогава той започнал да обвинява Парис, че си седи у дома, а през
това време гибел заплашва всички троянци. Парис отвърнал на брат си, че се готви да излезе
на бойното поле и да влезе в битка. За това го принуждавала и прекрасната Елена. А тя
приветливо се обърнала към девера си и го поканила да седне и да си отдъхне от бойните
подвизи. Едновременно с това укорила мъжа си Парис за безгрижието му, както и че не се
срамува да бездейства. Хубавата Елена страдала от многото беди, изпратени заради нея на
Троя. И всичко това било не по нейна вина, а заради Парис. Хектор отказал да си почине в
дома на брат си. Бързал да види жена си и сина си, а най-вече след това да се върне на
бойното поле. Не знаел ще има ли друга възможност да види обичните си хора и дали ще се
върне жив от битката, или боговете ще му изпратят гибел от ръката на гърците.
Хектор се отправил към своя дворец, но там не открил Андромаха и сина си. От слугините
научил че жена му, когато разбрала, че гърците притискат троянците, взела детето и изтичала
на градските стени. Стояла там и проливала сълзи.
Хектор бързо излязъл от двореца и забързал към Скейските порти. Досами тях видял
Андромаха. След нея вървяла прислужница, която носела малкия им син Астианакс. По
хубост детето приличало на утринна звезда. Като хванала ръката на мъжа си, Андромаха през
сълзи му казала:
- О, мъжо! Твоята храброст ще те погуби! Ти не жалиш нито мен, нито сина ни. Скоро ще
стана вдовица, защото гърците ще те убият. Без теб е по-добре да не съм жива, Хекторе.
Нямам си никого друг освен теб. За мен ти си и баща, и майка, и мъж. Съжали се над мен и
сина ни! Не излизай повече в бой! Заповядай на троянските воини да застанат до
смокиновото дърво. Само там могат да бъдат разрушени стените на Троя.
А шлемосияйният Хектор отвърнал на любимата си жена:
- Аз също се тревожа за всичко това. Но голям срам ще бъде за мен да остана зад стените
на Троя и да не участвам в битката. Аз съм длъжен да се сражавам начело на войската в
името на славата на моя баща. Сигурен съм, че ще дойде денят, в който ще загине свещената
Троя. Но не за това страдам. Мен ме натъжава твоята съдба. Ще те отведе в плен някой грък
и там, в чужбина, ще бъдеш принудена да тъчеш за чужденки и да им носиш вода. Когато те
видят да плачеш и кажат: "Това е жената на Хектор, който превъзхождаше по сила и смелост
всички троянски герои!", мъката ми ще стане още по-силна. По-добре да ме убият по-рано,
за да не видя как ще те поведат в плен и да не слушам плача ти.
Хектор се приближил до сина си и поискал да го прегърне. Малкият Астианакс с вик се
притиснал до гърдите на бавачката, защото се изплашил от веещата се конска грива върху
шлема на баща си. Андромаха и Хектор се усмихнали нежно на детето си. Тогава героят
свалил шлема от главата си и го сложил на земята. След това взел на ръце Астианакс и го
целунал. Вдигнал високо към небето сина си и се примолил на Гръмовержеца Зевс и на
всички безсмъртни богове:
- О, Зевсе, и вие, безсмъртни богове! Умолявам ви и моят син да бъде така известен сред
гражданите, какъвто бях аз. Нека стане могъщ и нека царува в Троя. Някога, когато се
завръща от битки, да казват за него, че надминава по смелост баща си. Нека громи враговете
и да радва сърцето на майка си!
След като се помолил на боговете, той върнал Астианакс на жена си. Андромаха
притиснала до гърдите си детето и през сълзи му се усмихнала. Хектор се разнежил и я
прегърнал.
- Не тъгувай, Андромаха. Никой от героите няма да ме изпрати в царството на мрачния
Хадес без волята на съдбата. Никой не може да избяга от нея - нито храбрецът, нито
страхливецът. Иди си, любима моя, у дома и се заеми с тъкане, предене и наглеждай
прислугата. А ние, мъжете, ще се грижим за военните дела. Най-много от всички това ще
правя аз.
Той сложил на главата си шлема и бързо се отправил към Скейските порти. Андромаха
тръгнала към дома си, но много често и през сълзи се обръщала да види как любимият й мъж
се отдалечава. Когато се прибрала плачейки вкъщи, заедно с нея заронили сълзи и слугините.
Те не вярвали, че Хектор ще се върне невредим от битката.
А Хектор бил настигнат при Скейските порти от Парис, който също бързал към бойното
поле, облечен в бляскавите си медни доспехи.
- Братко - казал му Хектор, - знам, че нито един справедлив човек не може да не оцени
подвизите ти. Но ти много пъти отиваш на бой с нежелание. Често се измъчвам, когато
чувам как те ругаят троянците. Но нека по-бързо да отидем при войските.
[11] По поемата на Омир "Илиада".
Битката продължава. Двубоят между Хектор и
Аякс[12]
Братята излезли заедно от Скейските порти. Когато видели двамата герои, троянците се
зарадвали много. Отново духът им се вдигнал и те започнали яростна битка. Хектор, Парис и
Главк избили много герои и гърците започнали да отстъпват. Като видяла това, светлооката
Зевсова щерка бързо се понесла към свещената Троя. Аполон срещнал носещата се от Олимп
богиня край столетен дъб, който растял встрани от бойното поле. Той попитал Атина дали не
бърза в помощ на гърците, и я убедил да му помогне да прекрати битката. Атина се
съгласила. За да спрат кръвопролитния бой, боговете решили да внушат на Хектор да извика
на двубой най-силния сред гръцките герои. Едва били решили това, и мъдрият Приамов син
Хелен веднага прозрял решението им. Приближил се той до брат си Хектор и го посъветвал
да призове на двубой гръцки герой. Хелен разкрил пред Хектор, че е чул гласа на небесните
обитатели, които повелявали да постъпи така. Според тях не било съдено той да загине в
този двубой.
Хектор веднага прекратил битката и спрял троянците. Същото направил и Агамемнон.
Бойното поле се успокоило. Изтощените от тежката битка воини насядали на земята. А
Атина Палада и Аполон се преобразили в хищни ястреби и кацнали на столетния дъб. От там
се любували на гръцките и троянските войски. Когато всички се успокоили, Хектор извикал
високо и призовал един от гръцките герои на двубой. Обещал да не осквернява трупа на
убития и да не сваля доспехите му. Поискал същото и от гръцкия герой, ако той станел
победител. Гърците чули призива на Хектор, но всички мълчали. Никой не се решавал да
излезе срещу него. Тогава Менелай страшно се разгневил и поискал да излезе на двубой с
Хектор. Агамемнон го възпрял. Страхувал се брат му да не загине от ръката на Приамовия
син, с когото даже Ахил се страхувал да се сражава. Старецът Нестор упрекнал гърците. Едва
бил свършил речта си, и изведнъж напред излезли девет герои: цар Агамемнон, Диомед,
двамата Аяксовци, Идоменей, Мерион, Еврипил, Тоант и Одисей. По съвета на мъдрия
старец те решили да хвърлят жребий. Имената били поставени в шлем и той започнал да го
тръска, за да изпадне от него едно.
Героите молели боговете жребият да се падне на Аякс Теламонид, Диомед или
Агамемнон. Жребият се паднал на Аякс Теламонид, който много се зарадвал. Облякъл той
доспехите си и излязъл на мястото, определено за двубоя. Вървял огромен, могъщ и страшен,
подобен на бога на войната Арес. Пред себе си носел обкован с мед щит, голям колкото кула,
и размахвал тежкото си копие. Когато го видели, троянците изтръпнали от ужас. Страх
изпълнил и сърцето на Хектор. Двамата се погледнали страшно. Първи хвърлил копието си
Хектор, но не успял дори да пробие щита на Аякс. Тогава Теламонид метнал своето копие. То
пронизало Хекторовия щит, пробило бронята на героя и разкъсало хитона му. Той се спасил
от гибел, като отскочил настрани. Героите измъкнали копията си и отново се сблъскали.
Хектор пак ударил щита на Аякс, но върхът на копието му се подвил. Гъркът пробил още
веднъж щита на троянеца и го ранил леко във врата. Хектор не прекъснал боя, а грабнал
огромен камък и го запратил в щита на Аякс. Медната обвивка, която го покривала,
изтрещяла. Тогава Аякс отвърнал, като грабнал още по-голям камък и го метнал с огромна
сила. Щитът на Хектор се строшил и наранил героя по крака. Синът на Приам паднал на
земята, но бог Аполон бързо го вдигнал.
Двамата герои се хванали за мечовете и сигурно щели да се изпонасекат, ако не били
притичали глашатаите и не препречили помежду им жезлите си.
- Свършвайте боя, герои - извикали те. - Всички виждаме, че и двамата сте велики воини.
Зевс ви обича еднакво. Вече настъпва нощта и всички трябва да починем.
- Глашатаю - обърнал се към троянския глашатай Аякс, - това, което ти изрече, е длъжен да
го каже и Хектор. Нали той призова за двубой. Аз съм готов да прекратя борбата, ако той
пожелае.
Тогава Хектор му отговорил:
- О, славний Аяксе! Боговете са те дарили с огромен ръст, сила и разум. Ти си най-
великият сред гръцките герои. Днес ще приключим нашия двубой. След това можем още
веднъж да се срещнем на бойното поле. Но преди да си тръгнем, да се зачетем един друг с
дарове за спомен от двубоя. Нека воините на Троя и Гърция да си спомнят, че герои,
пламнали във вражда един срещу друг, са се били, но са се разделили помирени и като
приятели.
И Хектор свалил украсения си със сребро меч и го подал на Аякс. Аякс му дал като дар
скъпоценния си пурпурен колан. Така завършил двубоят между героите. Троянците се
зарадвали, че Хектор излязъл невредим от двубоя с могъщия Аякс, и тържествено го
придружили до Троя. Гърците също ликували, като видели какъв силен герой е Аякс
Теламонид. Дори цар Агамемнон устроил пир в негова чест. Поканил всички вождове и те
празнували чак до вечерта.
Когато тържеството приключило, старецът Нестор посъветвал събралите се вождове да
прекратят за един ден битката и да погребат загиналите герои, да построят стена с кули
около стана и корабите и да изкопаят пред нея дълбок ров, за да може гърците да бъдат
защитени. Всички се съгласили с него и се разотишли по шатрите.
На съвет се събрали и троянските вождове. Там Антенор посъветвал да върнат на гърците
хубавата Елена и откраднатите съкровища. Но Парис за нищо на света не се съгласявал да
върне Елена. Единственото, на което се съгласил, било да върнат съкровищата на Менелай,
като прибавят към тях и още дарове. Цар Приам също казал, че на сутринта трябва да
изпратят при гърците свой пратеник, който да им предаде предложението на Парис. Ако те
не се съгласели с това предложение, битката трябвало да продължи дотогава, докато боговете
не дадели окончателна победа на едната или другата страна. Троянците се съгласили с
предложеното от Приам. Когато настъпило утрото, те изпратили свой представител. Гърците
отхвърлили предложението на Парис. Единственото, на което се съгласили, било да
прекъснат за един ден битката, за да погребат убитите си воини.
Още преди изгрев-слънце троянците и гърците започнали да погребват загиналите си
воини. Привързали телата им към кладите и ги запалили. След това за един ден гърците
построили около лагера и корабите си висока стена с кули и пред нея изкопали дълбок ров.
Дори боговете олимпийци се удивили на тази работа. Единствено бог Посейдон им се
разгневил, че не принесли жертви на боговете, когато издигнали стената. Но Гръмовержеца
го успокоил. Посъветвал го да разруши стената и отново да покрие брега с морски пясък.
Като привършили работата, гърците започнали да стягат вечерята. През това време от
Лемнос пристигнали кораби с вино. Зарадвали се гърците. Бързо изкупили всичкото вино и в
лагера започнал пир. Но той не бил спокоен. С гръмотевици Зевс им предвещал много беди.
Много често страх обземал пируващите и те разплисквали виното от чашите си. Никой от
гърците не се осмелявал да пие, преди да извърши възлияние в чест на страшния Зевс. Най-
после пирът приключил и станът потънал в дълбок сън.
[12] По поемата на Омир "Илиада".
Победа на троянците[13]
Рано на следващата сутрин богинята на зората Еос литнала в небето и изтокът пламнал в
алена светлина. Зевс Гръмовержеца събрал боговете на Олимп и им казал:
- Чуйте ме, безсмъртни богове! Никой от вас не бива да се осмелява да слиза от високия
Олимп в помощ на гърците или на троянците. Онзи, който не ме послуша, ще го захвърля в
най-дълбоката бездна на Тартар. Така ще разбере колко по-силен съм от безсмъртните
богове. Ако искате да изпитате силата ми, спуснете до земята златна верига, слезте долу и се
опитайте да ме смъкнете от Олимп. Аз ще хвана с една ръка тази верига и ще ви вдигна
всички вас заедно с цялата земя и моретата.
Боговете останали като втрещени от страховитата реч на Гръмовержеца. Единствено
богинята Атина му отвърнала:
- Велики Гръмовержецо, всички познаваме безкрайната ти сила, но всички ние скърбим за
гърците. Нима те са обречени на гибел?
- Дъще моя - отвърнал й Зевс, - аз нямам намерение да погубвам гърците.
Като казал това, той впрегнал в колесницата си златогривите коне, грабнал златния си
камшик и облечен в златните си одежди, се качил в нея. Царят на боговете и хората подкарал
конете и те се понесли като вятър между земята и небето към високата Ида. Там седнал на
най-високия й връх и се приготвил да гледа как гърците и гражданите на Троя се стягат за
предстоящата битка.
Двете войски излезли на полето и бързо се сблъскали. Така започнала отново ужасна
битка. Настъпило пладне. Зевс взел златни везни и претеглил жребия на гърците и
троянците. Жребият на троянците се вдигнал високо, като им предвещавал сигурен успех, а
на гърците паднал чак до земята. Това означавало гибел за мнозина от тях. Тогава Зевс
метнал бляскава мълния. Тя паднала сред гръцката войска и ужас обхванал всички воини.
Изплашени до смърт, те побягнали, бързайки да се скрият зад стените на своя стан.
Единствено Нестор останал сам насред полето. Един от конете му, който бил ранен от
стрела, изпратена от Парис, се изправил на задните си крака. Напразно старецът се мъчел да
отреже юздата му. Нестор забелязал как към него се приближава на бързата си колесница
Хектор. Диомед видял каква опасност заплашва стареца, и му се притекъл на помощ.
Извикал на помощ и Одисей, но царят на Итака не чул вика му. Тогава Диомед качил Нестор
при себе си и се понесъл срещу Хектор. Той хвърлил копието си срещу Приамовия син, но не
го улучил. То се забило в гърдите на Хекторовия кочияш и той умрял. Изведнъж конете
свърнали встрани. Героят Архептолем заел мястото на убития кочияш. Ако бягащите гърци
били видели подвига на Диомед, сигурно щели да спрат. Но точно тогава Зевс метнал пред
колесницата на героя ярка мълния. Тя изплашила буйните му коне и те се дръпнали назад.
Нестор започнал да убеждава Диомед да напусне бойното поле. Зевс не му предвещавал
победа. Макар че много искал да продължи сражението, Диомед послушал мъдрия старец и
обърнал назад конете към тълпата на бягащите гърци. Троянците се възползвали от това и
надавайки страшни викове, засипали гръцката войска с облаци от стрели. А Хектор не
пропуснал да се надсмее над бягащия Диомед. Той пък на три пъти искал да се върне обратно
и да се бие с троянците, но и трите пъти Зевс пращал пред конете му ярки мълнии. Тогава
Хектор разбрал, че със светкавиците си Гръмовержеца предвещава победа на троянците.
Затова насърчил своите воини и те продължили да преследват бягащите гърци. А той
заплашвал, че ще се промъкне в лагера им и ще изгори корабите. Като чула заплахите на
Хектор, Хера се ядосала много. Започнала да моли тя бог Посейдон да помогне на гърците,
но великият повелител на моретата й отказал.
А битката вече кипяла край самите стени на гръцкия стан. Тогава Хера внушила на
Агамемнон да вдъхне смелост на войските си. Царят на Микена се качил на кораба на
Одисей и с пламенна реч призовал храбрите воини да се защитават мъжествено. Той
помолил и Зевс да му прати помощ и да не позволява гърците да загинат от ръката на
троянците. Гръмовержеца най-после се смилил и им изпратил знамение. Над жертвеника на
Зевс закръжил орел и хвърлил в него елен, който държал с ноктите си. Щом видели
знамението, гърците се окопитили и отблъснали врага. Най-смел от всички в кървавата
битка бил цар Диомед. Той повалил мъртви много от троянските герои. Храбро се сражавали
и останалите гръцки смелчаци. Но особено много се отличил Тевкър - доведеният брат на
Аякс Теламонид. От точните му стрели намерили смъртта си много герои на Троя. Той убил
дори прекрасния син на Приам - Горгитион. Младият воин склонил мъртвата си глава,
покрита с шлем, така, както аленият цвят на мака се навежда под тежестта на росата. Братът
на Аякс убил и кочияша и най-добър приятел на Хектор - Архептолем. Тогава Приамовият
син кипнал от гняв и се хвърлил смело срещу Тевкър. Хвърлил по него огромен камък и го
ранил тежко в рамото близо до врата. Воинът паднал, стенейки силно. Хектор сигурно щял
да го доубие, ако не бил Аякс Теламонид, който го прикрил с огромния си щит и заповядал на
слугите си да отнесат ранения при корабите.
Тогава Зевс отново подбудил смелостта на троянците и те притиснали гърците до самите
кораби. Из бойните редици страховито се носел Хектор. Като видяла какво става на бойното
поле, Хера съжалила много гърците и помолила Атина да побърза и да им се притече на
помощ. Щерката на Зевс се съгласила. Надянала бойните си доспехи и двете с Хера се
понесли от високия Олимп върху бърза колесница. Гръмовержеца обаче видял от Ида
препускащите богини. Силно разгневен, изпратил вестителката на боговете Ирида да ги
спре. Богините се изплашили много от гнева на Гръмовержеца и натъжени се върнали
обратно на Олимп. Скоро след тях се завърнал и Зевс. На заплахите и на въпроса му, защо
богините са така натъжени, Хера отвърнала, че скърбят за гърците. Тогава царят на боговете
й отвърнал, че троянците ще побеждават дотогава, докато Агамемнон не се сдобри с Ахил и
не му изпрати богати дарове заради голямата обида, която му бил нанесъл.
Слънцето вече залязвало. Нощта бавно покривала със своя тъмен покров земята.
Кръвопролитната битка била прекратена. Хектор посъветвал троянските войски да не се
връщат в града, а да нощуват извън него. Те се разположили на полето, а старците и юношите
останали да пазят Троя. Синът на Приам предприел този ход, защото силно се надявал на
следващия ден да спечели окончателна победа над гърците и да ги прогони от Троада.
Троянците запалили много огньове на полето, които светели като звезди в тъмната нощ.
[13] По поемата на Омир "Илиада".
Агамемнон прави опит да се сдобри с Ахил[14]
Натъжен от победата на троянците, Агамемнон изпратил глашатаите да съобщят, че свиква
съвета на вождовете. Когато те се събрали, царят на Микена започнал да им говори с тъжен
глас, че ще са наложи да бягат от Троада в Гърция. Очевидно така било угодно на Зевс. Тогава
Диомед станал и гневно му възразил. Казал му, че ако иска, може сам да напусне Троада, но
че другите вождове ще останат и ще се сражават, докато не превземат Троя. Нестор също не
съветвал гърците да бягат. Старецът казал на Агамемнон да устрои пир и на него да обсъдят
какво трябва да се прави. А за охраната на стана да постави страж.
Агамемнон изпълнил всичко, което му казал Нестор. Под командването на седем вождове
седемдесет юноши отишли да пазят гръцкия лагер. Останалите вождове влезли в шатрата на
Агамемнон. По време на пира Нестор започнал да съветва микенския владетел да се сдобри с
Ахил. Той го послушал. Съобщил пред всички, че е готов да иска прошка от сина на Тетида.
Обещал също, че щял да прати на Ахил големи дарове и да му върне Бризеида. А когато се
завърнели в Гърция, щял да му даде за жена една от дъщерите си и много богати градове като
зестра. Вождовете одобрили решението на Агамемнон. Решили да изпратят в шатрата на
Ахил Аякс Теламонид, Одисей и Феникс, а заедно с тях и глашатаите Еврибат и Годий. Ахил
много обичал и ценял тези герои. Преди да тръгнат, старецът Нестор им дал много заръки.
Пратениците на Агамемнон отишли при Ахил. Заварили го да възпява славата на героите,
акомпанирайки си на лира. До него седял приятелят му Патрокъл. Ахил много се зарадвал,
като видял, че героите му идват на гости. Посрещнал ги сърдечно и им устроил богат пир.
Когато се нахранили, Одисей се обърнал към сина на Пелей и започнал да го увещава да се
сдобри с Агамемнон. Разказал му как троянците, водени от Хектор, са притиснали гръцките
войски. Царят на Итака не забравил да изброи и даровете, които микенският владетел бил
обещал на Ахил. Не пропуснал също да припомни какви наставления му бил дал баща му
Пелей, когато го изпращал в похода - да избягва разприте. Въпреки това Ахил отказал да се
сдобри с Агамемнон, оставайки непреклонен. Не можел да забрави голямата обида, която му
бил нанесъл той. Ако Агамемнон му обещаел дарове, равни дори на всичките богатства на
египетската Тива, пак нямало да му прости. Натъжен за съдбата на гърците, Феникс
продължавал да уговаря Ахил. Заклевал го да не постъпва като Мелеагър по време на
сражението между куретите и етолийците. На това Ахил нищо не отвърнал. Тогава Аякс
Теламонид се обърнал към Одисей и му предложил по-бърже да напуснат шатрата и да
отидат да съобщят на вождовете отговора на Ахил. Преди да тръгнат, Аякс направил
последен опит да убеди сина на Пелей. Той си оставал обаче все така непреклонен.
Единствено казал, че ще се изправи срещу Хектор чак когато той подпали гръцките кораби и
се приближи към неговите кораби и шатра.
Героите си тръгнали мълчаливо. Единствено Феникс останал при Ахил. Когато Аякс и
Одисей се върнали при Агамемнон, вождовете изслушали в дълбоко мълчание отговора на
Ахил. След като приключил разказът на пратениците, героят Диомед посъветвал да оставят
на спокойствие Пелеевия син. С обещанието си за богати дарове царят на Микена само му
бил дал възможност да се възгордее още повече. Диомед предложил, след като се подкрепят с
вино и храна, всички да легнат да спят, за да могат на другия ден с нови сили да започнат
кървавата битка.
[14] По поемата на Омир "Илиада".
Одисей и Диомед отиват на разузнаване. Конете на
Рез[15]
Целият стан на гърците потънал в дълбок сън. Единствено Агамемнон останал буден.
Ронел тежки въздишки и се вълнувал от много печални мисли. Като гледал пламъците на
огньовете, запалени около стана на троянците, царят на Микена се удивил. Там се носели
звуци на лира и се чували весели гласове. А щом погледнел в гръцкия стан, от мъка започвал
да си скубе косите и болка свивала сърцето му. Най-после Атреевият син станал. Облякъл се
и преметнал върху раменете си лъвска кожа. Грабнал копието си и тръгнал да търси Нестор,
за да се посъветва с царя на Пилос как да предпази от гибел гърците. По пътя за Нестор
срещнал и Менелай. Той също не можел да заспи от вълнение. Мислел за страшната съдба на
онези, които били пристигнали заради него край стените на Троя. Двамата братя решили да
съберат вождовете на съвет. Менелай тръгнал да ги търси, а Агамемнон се отправил към
Нестор. Чувайки стъпките на приближаващия се микенски цар, когото не познал в
тъмнината, Нестор поискал от него да се представи и да не се приближава до шатрата му.
Агамемнон се представил и се приближил. Разказал му какво го мъчело и че не можел да
заспи. Затова бил дошъл да потърси от него съвет. Щом чул това, Нестор веднага станал и
заедно с него тръгнал да събират останалите герои. Повикали Одисей, а след него и Диомед.
Той спял положил глава върху щита, а копието му било забито до него в земята. Като
обходили героите, отишли при стражата. Заварили я будна. Стражите седели, вперили очи в
тъмнината и ослушвайки се дали не идват троянците. Вождовете преминали през рова и
седнали на поляната пред лагера. Най-напред Нестор предложил да изпратят разузнавачи в
троянския стан, за да разберат какво са намислили там - дали отново ще нападнат гърците,
или ще се върнат в града. Определили за това опасно дело Диомед, а заедно с него да тръгне
и още един герой. Мнозина пожелали да отидат, но Агамемнон наредил на Диомед сам да си
избере другар. Героят избрал любимеца на Атина Палада - Одисей. Силно вярвал, че заедно с
него, хитрия и ловък воин, ще се върнат невредими дори и от огъня. И тъй като Диомед и
Одисей били дошли на съвета невъоръжени, останалите вождове им дали своите оръжия.
[15] По поемата на Омир "Илиада".
Одисей и Диомед пленяват троянски съгледвач
Троянците от своя страна също решили да разузнаят дали врагът им охранява добре стана
си. За свой съгледвач изпратили Долон - син на Евмед. Той сам пожелал да отиде на
опасното разузнаване. Бил известен с бързия си бяг. Долон решил да се добере тайно до
гръцките кораби и да чуе какво си говорят на съвета вождовете. Въоръжил се, преметнал
вълча кожа и тръгнал към гръцкия стан. Скоро обаче го забелязали Диомед и Одисей.
Залегнали тихо на земята, те го пропуснали да мине покрай тях. След това като две кучета,
които преследват заек или сърна, се втурнали след него.
- Стой!- извикал Диомед. - Инак ще те настигне копието ми и няма да избегнеш смъртта.
Гръцкият герой метнал копието си така, че то да прелети над рамото на троянеца.
Изплашен и пребледнял от ужас, Долон спрял. Одисей и Диомед го хванали. Той започнал да
ги моли за пощада. Героите го заразпитвали защо е дошъл в гръцкия стан, кой го е изпратил,
какво е разположението на троянците и на съюзниците им. Като се надявал, че ще го
пощадят, Долон им разказал всичко. Показал им и къде се намират наскоро пристигналите
тракийци. Водел ги цар Рез, притежател на чудни коне и златни доспехи. След като узнали
всичко това от Долон, гръцките герои не го пощадили. Свалили от него вълчата кожа и взели
оръжието му. Одисей скрил всичко така, че да могат на връщане да го вземат, и двамата
поели към лагера на тракийците.
Тихо се прокраднали чак дотам, където сред воините си и до чудните си коне лежал цар
Рез. Като лъв, нападнал беззащитно стадо кози и овце, се нахвърлил Диомед върху
тракийците. Убил дванайсет от тях, както и самия им владетел. Одисей отвързал конете на
Рез и ги извел от лагера. Когато обаче Диомед поискал да изкара от там и златната
колесница на царя и да вземе златните му доспехи, пред него се появила богинята Атина
Палада и му казала:
- Сине Тидеев, помисли ли за връщането в стана на гърците? Време е вече да тръгвате
натам. Май ще трябва да бягаш, ако някой от боговете, които са враждебни към теб, събуди
спящите троянци.
Диомед послушал съвета на богинята. Скочил върху единия от конете на Рез, а Одисей - на
другия. Двамата бързо се понесли към гръцкия стан.
Но бог Аполон видял как Атина Палада помогнала на гръцките герои, и се понесъл към
лагера на троянците. Там разбудил героя Хипокоонт - роднина на тракийския цар. Скочил
Хипокоонт от ложето си. Видял, че мястото, където били конете на Рез, е празно. Тогава
започнал силно да вика името на царя. Никой не му отвърнал. В лагера на троянците се
вдигнала тревога. Стълпилите се с ужас видели какво били сторили Диомед и Одисей.
Двамата взели скритото Долоново оръжие и се върнали в своя стан. Там ги очаквали
останалите вождове. Одисей разказал как са заловили Долон, как Диомед убил цар Рез и
дванайсет известни тракийски воини и как се сдобили с чудните коне. Като разбрали за
подвига им, всички в лагера ликували и славели смелите герои. Конете на Рез били
привързани до шатрата на Диомед, а Одисей отнесъл на своя кораб оръжието на Долон.
Битка край гръцкия стан[16]
Едва изтокът бил озарен от първите лъчи на настъпващото утро, и Зевс изпратил в лагера
на гърците богинята Ерида (Раздор). Тя се качила на огромния кораб на царя на Итака и
извикала високо и страшно. По този начин вдъхнала на воините неудържима жажда за битка.
Облечен в пищни доспехи и поклащайки грамадното си копие, цар Агамемнон също
подбуждал към сражение гръцките герои. И те пеша се втурнали в битката. Храбро се
сражавали с тях троянците, но Хектор надминал всички със своите подвизи. Като разярена
глутница вълци се носели по бойното поле воините. А богинята Раздор гледала кървавото
сражение и се забавлявала. Оплаквайки се, че Зевс помага на троянците, боговете се
оттеглили в своите чертози на светлия Олимп. Царят на боговете и хората пък радостно
наблюдавал боя. Най-свиреп бил цар Агамемнон. С тежкото си копие той поразил много
герои. Убил двама от Приамовите синове - Ис и Антиф. Те се биели заедно в една колесница.
Троянците не помогнали на Приамидите и те загинали. Микенският цар убил също двамата
синове на Антимах, които напразно го молели за милост. Така си отмъстил на баща им,
който, подкупен от Парис, съветвал да убият Менелай, когато пристигнал в Троя като
пратеник. След като ги убил, Агамемнон се спуснал към мястото, където кипяла най-
ожесточената битка. Както огънят изпепелява гората и в огнената буря падат повалени
дърветата, така и Атреевият син покосявал един след друг троянските герои. По бойното
поле се носели с грохот колесниците им. Троянците се стреснали и побягнали назад. Спрели
се пред Скейските порти.
Когато съзрял бягащите троянци, Гръмовержеца Зевс заповядал на богинята Ирида да се
понесе към Хектор и да му извести да влезе в боя, когато види ранен Агамемнон.
Гръмовержеца щял да му даде велика сила и той щял да притисне гърците чак до самите им
кораби. Ирида бързо изпълнила заповедта му. Тогава Хектор скочил в колесницата си и
въодушевил троянците. А микенският цар продължавал да поваля един след друг враговете.
Убил и сина на Антенор - Ифидамант. А по-големият брат на Ифидамант - Коонт, искал да
отмъсти за смъртта му и ранил с копието си Агамемнон в ръката, някъде около лакътя.
Тогава владетелят на Микена с един удар на меча си му отсякъл главата. Така и по-големият
син на Антенор паднал мъртъв до трупа на брат си. Но Агамемнон не можел да продължава
повече да се сражава. Раната му се разлютила и той напуснал с колесницата си бойното поле.
Със силен глас Хектор започнал да насърчава воините си и сам се хвърлил в сражението.
Много герои повалил той. Истинска гибел заплашвала гърците. Тогава Одисей призовал на
помощ Диомед и двамата герои мощно отбили атаката на троянците. Когато видял
приближаващия се Хектор, Диомед хвърлил срещу него своето копие и го ударил по шлема.
Бог Аполон обаче не позволил копието да пробие шлема и така спасил от сигурна гибел
Приамовия син. От силния удар той паднал в безсъзнание на земята. И докато Диомед вървял
през редиците от воини, за да вземе копието си, Хектор се съвзел. Скочил в колесницата си и
така избегнал смъртта. Страшен гняв избухнал у Диомед - отново не могъл да убие брата на
Парис. Метнал копието си и убил още един от троянските герои. И точно когато се бил
надвесил да вземе доспехите на мъртвия, Парис го видял и го ранил със стрела. Троянският
герой тържествувал. Под прикритието на щита на Одисей Диомед извадил стрелата от раната
си. Той не можел обаче да продължи повече да се сражава и напуснал бойното поле.
През това време троянците обкръжили Одисей. Царят на Итака ги отблъсквал с копието
си. Много от тях намерили смъртта си от оръжието му. Пробол и брата на цар Сок - Хароп.
За да му отмъсти, царят ударил с копието си щита на Одисей. Той се пробил и гръцкият
герой бил ранен в бедрото. Макар и ранен, Одисей се нахвърлил срещу Сок и го принудил да
бяга. Докато Сок бягал, гръцкият герой го пробол с копието си в гърба и след като извадил
копието, от раната бликнала кръв. Щом видели, че Одисей е ранен, троянците се нахвърлили
върху него. Тогава царят на Итака започнал силно да вика за помощ. Първи се притекъл
героят Аякс Теламонид. Той го прикрил с огромния си като бойна кула щит. Менелай пък го
извел на колесницата си от мястото, където сражението било най-яростно. Аякс се впуснал в
битката и убил много троянци с копието си. През това време Парис ранил със стрела героя
Махаон в дясното рамо. По молба на Идоменей Нестор откарал ранения в гръцкия стан. А
Хекторовият кочияш Кебрион, щом видял как Аякс притиска троянската войска, веднага му
казал. Понесъл се смелият Приамов син, а Зевс успял да внуши страх у Аякс. Като защитавал
гърба си с огромния щит, той започнал да се оттегля. Отстъпвал като лъв, който яростни
кучета и смели овчари храбро отпъждат от стадото.
Отстъпвал бавно Аякс. От време на време се спирал и като се прикривал с щита си,
задържал притискащите го троянци. Щом го видял да отстъпва, героят Еврипил побързал да
му помогне. Но и той бил ранен със стрела от Парис. Наложило се да напусне бойното поле.
Гърците побързали да се притекат на помощ на Аякс, който с тяхна помощ напуснал
невредим сражението.
А от кърмата на кораба си Ахил наблюдавал битката. Като видял, че Нестор докарал ранен
герой, той извикал своя приятел Патрокъл. Помолил го да отиде при Нестор и да узнае дали
не е ранен Махаон. Ахиловият приятел бързо отишъл в шатрата на Нестор. Наистина там
Патрокъл видял ранения Махаон, на когото приготвяли питие. Когато забелязал Патрокъл
царят на Пилос го поканил да седне при тях, но той отказал. Нестор разказал на Патрокъл
как троянците притискат гърците. Той го посъветвал да убеди Ахил да позволи на него,
Патрокъл, да се въоръжи с Ахиловите доспехи и да поведе мирмидонците в бой. Тогава може
би троянците щели да сметнат Патрокъл за Ахил и да прекратят боя, а гърците щели да могат
да си отдъхнат от тежките сражения. Патрокъл приел съвета и тръгнал обратно към Ахил с
твърдото намерение да склони приятеля си да му позволи да влезе в боя. По пътя срещнал
ранения Еврипил, от чието бедро стърчала стрела. Героят страдал от силна болка, а от раната
му струяла кръв. Патрокъл го съжалил и му помогнал да стигне до кораба си. Там извадил
стрелата от раната и я посипал с билки. Еврипил също му разказал, че троянците притискат
гърците.
Битката кипяла както преди. Стената и ровът вече не служели за защита на гърците. И
въпреки това троянците не можели лесно да преминат през защитния ров и да превземат
стената, зад която се били укрили гърците. Дори Хектор, който искал да премине през рова с
колесницата си, не успял. Конете му не искали да го прескочат, а свили встрани. Тогава по
съвет на героя Полидамант троянците се разделили на пет големи отряда и под
предводителството на своите вождове се хвърлили в атака. Вождовете се биели пеша, защото
били оставили колесниците си при рова. Единствено героят Азий не бил изоставил
колесницата си. Искал, преследвайки гърците, да се промъкне с отряда си в стана им и там
направо да нападне корабите им. Но двама герои - лапитите Полипет и Леонтей, спрели
Азий пред стените на лагера. Като два могъщи дъба стояли те пред портите. Лапитите се
сражавали геройски с врага. От стените летели градушка от камъни и облаци от стрели.
Полипет и Леонтей успели да отблъснат Азий, като избили много троянски герои. Към
портите се приближил нов отряд, който бил предвождан от Хектор и Полидамант. И точно
тогава Зевс изпратил велико знамение. Над отряда на троянците изведнъж се появил орел,
който държал в ноктите си змия. Извивайки се, тя ухапала птицата по гърдите. Орелът
изкрещял силно, пуснал я сред троянския отряд и бързо се скрил от очите им. Като видял
знамението, Полидамант започнал да съветва Хектор да прекрати боя и да не се опитват да
превземат гръцкия стан. Но Приамовият син не послушал приятеля си и продължил с отряда
си към стената.
Тогава Гръмовержеца вдигнал страшна буря. Кълба от прах се понесли към корабите на
гърците. Въпреки силната буря те храбро защитавали вала. Троянците къртели зъберите и
разклащали гредите, с които били укрепени кулите, за да ги сринат. Гърците посрещали с
камъни, стрели и копия настъпващите към тях врагове. Двамата Аяксовци не спирали да
въодушевяват останалите воини храбро да се сражават. Като се прикривал зад щита си и с две
копия в ръце, към портите пристъпил могъщият Сарпедон. Той призовал на помощ
ликийския герой Главк. Менестей защитавал портите на стана. Той изпратил да извикат на
помощ Аяксовците. Притекли се Аякс Теламонид, брат му Тевкър и Пандион. Със силен удар
с огромен камък Аякс съборил героя Епикъл, който се опитвал да се изкачи на стената. А
Тевкър ранил със стрела в главата Главк. Въпреки това Сарпедон не отстъпвал. Дори успял
да разруши част от стената, но от там веднага го отблъснали Аякс и Тевкър. Тогава той
въодушевил своите ликийци. Те още веднъж се хвърлили към стената. Не могли да я овладеят,
но и гърците не успели да ги прогонят. Първи в стана успял да нахлуе могъщият Хектор.
Грабнал той огромен камък и с него треснал портите. Не издържали на силния удар нито
вратите, нито здравото резе и с гръм и трясък станали на парчета. Хектор се хвърлил през тях
и нахлул в стана. В очите му горял гневен огън. След него се втурнали и троянците. Стената
била превзета с щурм. Гърците се обърнали в бягство към своите кораби, а в лагера
настъпила паника.
[16] По поемата на Омир "Илиада".
Боят при корабите[17]
Закипяла битка и край самите кораби. И тъй като бил сигурен, че нито един от боговете
няма да се намеси в сражението, Зевс спрял да наблюдава битката. Като видял това, бог
Посейдон, който наблюдавал боя от планините на Тракия, бързо слязъл от там и се запътил
към своя дворец. Планините се тресели под нозете на гневно стъпващия бог. Щом
пристигнал, Посейдон впрегнал в колесницата морските си коне и се понесъл по морските
вълни към Троя. Те летели като вятър, без да докосват вълните. Скоро докарали бога до Троя.
Посейдон оставил колесницата и конете в огромна пещера, като спънал краката им със
златни вериги. После приел образа на Калхас. Явил се пред двамата Аяксовци и ги
въодушевил за битка. Допрял до телата им жезъла си и им влял нови и мощни сили. Тогава
двамата герои разбрали, че с тях под образа на Калхас говори самият бог. Още по-смело се
хвърлили те в битката. Посейдон преминал из гръцките редици, подбуждайки всички да се
сражават храбро. Воинските редици се събрали около Аяксовците. Щит до щит, шлем до
шлем, с насочени копия гърците зачакали настъпващите троянци, сред които бил и Хектор.
С насочено копие и щит се носел той срещу гърците. Спрял се пред плътните воински
редици и започнал да въодушевява троянците да разкъсат гръцкия строй. Завързала се
упорита битка. Много гърци загинали в сражението. Сред тях бил и внукът на Посейдон
Амфибах. Загубата му разгневила бога на моретата. Той въодушевил цар Идоменей да
отмъсти за смъртта на внука му. Тогава Идоменей облякъл блестящите си доспехи и като
ослепителна Зевсова светкавица се хвърлил в боя. Срещнал Мерион, който отивал да вземе
ново копие, защото бил счупил своето от щита на Приамовия син Дейфоб. Идоменей му дал
копие и двамата герои минали на левия фланг на гръцката войска.
Като видели приближаващия се Идоменей, троянците се хвърлили към него. Устремил се
той към тях и ги обърнал в бягство. Дейфоб видял как царят отблъснал войските му, и
извикал на помощ Еней. Двамата нападнали Идоменей. Повикали още Парис и Агенор.
Около Идоменей започнала страшна сеч и много гръцки герои се притекли на помощ на
храбрия цар. От силните удари загърмели медните им доспехи.
Там, където двамата Аяксовци бранели корабите, напирал Хектор. Застанали един до друг,
те упорито се биели. Много воини се сражавали около тях. Зад тях локрийците, въоръжени с
лъкове и прашки, пращали гъсти облаци от стрели срещу напиращите врагове. Още миг - и
троянците щели да се огънат. Тогава героят Полидамант посъветвал Хектор да извика на
помощ най-храбрите герои и да решат дали да се нахвърлят срещу гръцките кораби, или да
отстъпят. Когато тръгнал да събира героите, Хектор не открил много от тях. Едни вече
лежали мъртви край корабите. Други били напуснали бойното поле, защото страдали от
тежките си рани. Единствено Парис удържал натиска на гърците. Хектор се обърнал с упрек
към брат си, но той бил несправедлив. Парис нямал вина, че много от героите били ранени, а
още повече - убити. Парис призовал Хектор да поведе войските в битката. Макар троянците
да връхлитали като буря, натискът им не стреснал гърците. Когато съзрял Хектор, Аякс
Теламонид го повикал да се приближи до гръцките редици. Тогава над Аякс се появил виещ
се орел и гърците радостно се развикали при вида на това знамение. Но троянците, водени
от Хектор, със страшен вик ги нападнали. Гърците им отвърнали със същото. Така бойният
вик на двете войски стигнал чак до небето.
Този вик на войската чул мъдрият Нестор, който седял в шатрата си с Махаон. Грабнал той
щита и копието си и излязъл от палатката. Тръгнал старецът към цар Агамемнон. Срещнал го
заедно с Диомед и Одисей. Те вървели ранени и се подпирали на копията си. Искали да
погледат битката. Сърцата им се свивали от мъка - виждали, че боят вече се води край
корабите. Вождовете скърбели също че стената, която гърците били издигнали да се бранят,
била разрушена. Не знаели как да помогнат на войските, какво да направят за спасяването
им от гибел. Агамемнон дори бил готов да заповяда корабите да се спуснат във водата.
Одисей го възпрял. Опасявал се, че тогава гърците повече ще мислят за бягство, отколкото за
битката. А Диомед го посъветвал да облече доспехите си. Да се появи пред войските, за да
повдигне духа им, но да не взема участие в битката, за да не бъде отново ранен.
Когато видяла неуспеха на гърците, богинята Хера решила да им помогне с хитрост.
Намислила била да приспи Зевс и през това време да даде победа на гърците. Бързо полетяла
богинята към Лемнос. Там открила бога на съня Хипнос. Хера дълго го увещавала да приспи
Гръмовержеца, но Хипнос й отказвал. Страхувал се от Зевсовия гняв. Най-после тя успяла да
го убеди и двамата се понесли към върха на Ида. Там Хипнос приел образа на сладкогласна
птица и се скрил зад една грамадна ела. С песните си приспал дълбоко Зевс. След това се
понесъл от високата Ида при Посейдон и му казал, че Гръмовержеца спи.
Зарадвал се Посейдон и още повече въодушевил за битка гърците. Агамемнон, Диомед и
Одисей забравили за раните си и строили в редици гръцките войски. Под предводителството
на Посейдон армията се хвърлили срещу троянците. Морето закипяло, вълните с шум
достигали чак до самите кораби и шатрите на гърците. Като морски талази настъпвали
воините срещу троянците. Отново се разразила ужасяваща битка. Хектор хвърлил копието си
по Аякс, но не го ранил. Тогава Аякс грабнал огромен камък, с който нанесъл тежък удар
върху гърдите на Хектор. И както пада дъб, поразен от мълния на Зевс, така и синът на
Приам се строполил. Копието паднало от ръцете му, а огромният щит го притиснал към
земята. Гърците се хвърлили към него, но троянците го защитили с телата си и го изнесли от
бойното поле. Положили те изгубилия съзнание Хектор на брега на река Ксант и напръскали
лицето му с вода. Героят въздъхнал и отворил очи. Надигнал се, но от устата му бликнала
кръв. Отново паднал възнак и загубил съзнание. Щом видели, че Аякс е наранил тежко с
камък Хектор, гърците отново се хвърлили срещу троянците. Завързала се още по-люта
битка. Много герои от гърците и от троянците намерили смъртта си в нея. Троянците се
обърнали в бягство. Спрели чак зад насипа, който ограждал стана на гърците.
В това време на върха на Ида Зевс се събудил. Видял бягащите троянци и преследващите ги
под предводителството на Посейдон гърци и се разгневил страшно. Започнал да укорява
Хера, като я заплашвал, че ще я върже със златни вериги и ще я увеси между земята и небето.
Обвинявал я, че е накарала Посейдон да помогне на гърците. Но с тежка клетва Хера успяла
да убеди мъжа си, че не по неин съвет богът на моретата помага на гърците.
С бързината на мисълта богинята се понесла към Олимп. Там на пира на боговете
започнала да ги убеждава да не се противят на Зевс. Тя съобщила на бога на войната Арес, че
синът му Аскалаф е загинал от ръката на Дейфоб. Разридал се Арес. Страховит скочил той и
надянал доспехите си. Бил готов да се понесе към бойното поле, за да отмъсти за смъртта на
сина си. Но богинята Атина го възпряла. Припомнила му волята на великия Зевс. Хера
извикала бог Аполон и вестителката Ирида и им казала, че Зевс им е заповядал да отидат
при него на върха на Ида.
Когато те се появили там, Гръмовержеца заповядал на Ирида да отлети при Посейдон и да
му предаде неговата заповед да напусне битката. За миг богинята се явила пред бога на
моретата и му предала нареждането на Зевс. Но Посейдон не искал да се подчини на волята
на брат си. Казал, че двамата имат равна сила на властта и че Зевс може да заповядва само на
своите синове и дъщери, но не и на него. В края на краищата обаче се подчинил на
Гръмовержеца. Отдалечил се от бойното поле, заплашвайки, че ако Зевс продължава да щади
Троя, между тях ще избухне вечна вражда.
А на Аполон Зевс заповядал да вземе неговата егида и с нея да заплаши гърците, както и да
възстанови силите на Хектор. Когато Аполон като ястреб се спуснал на земята, Хектор вече
започвал да идва на себе си.
- Стани, Хекторе! - казал му Аполон. - Аз съм бог Аполон и Зевс ме изпраща да ти
помогна. Иди при войската и й заповядай да нападне гърците. Аз сам ще тръгна пред
троянците.
Аполон вдъхнал могъща сила в гърдите на Хектор и той станал и тръгнал към своята
армия. Зарадвали се воините му, като го видели невредим. А гърците с изненада зърнали
Приамовия син отново в редиците на враговете си. Троянците се окопитили след бягството и
отново започнали да притискат гърците. Все по-кръвопролитен и по-кръвопролитен ставал
боят. Гърците храбро отблъсквали натиска на троянците. Това било само докато бог Аполон
не разтърсил егидата на Зевс. Тогава гърците трепнали, а ужас сковал сърцата им. Забравили
те за храбростта и се обърнали в бягство. Троянците тръгнали да ги преследват. Аполон
изглаждал пътя им, като засипал рова пред стената на разстояние хвърлено копие. Гърците
спрели чак при корабите. Започнали да се молят на боговете за спасение. Старецът Нестор
помолил Зевс:
- Зевсе, спомни си за жертвите, които ти принасяха гърците! Молеха те да им пратиш
щастливо завръщане в родината! Отклони гибелта от тях, о, олимпиецо! Не давай на
троянците окончателната победа!
Когато чул молбата на Нестор, Зевс треснал с гръмотевица от небесните висини.
Троянците приели този гръм за благоприятно знамение и се нахвърлили срещу гърците.
Битката закипяла досами корабите. Аякс ги защитавал упорито, като се сражавал храбро.
Редом до него стоял брат му Тевкър и поразявал героите на Троя с точните си стрели. Когато
той решил да прониже и Хектор, Зевс защитил сина на Приам. Тевкър изтървал лъка,
тетивата се скъсала и стрелите се разсипали. С ужас той разбрал волята на боговете. Тогава
Аякс посъветвал брат си да остави лъка и да продължи да се сражава с копие.
А битката ставала все по-яростна и по-яростна. Около корабите кръвта се леела като
поток. Сякаш с медна стена гърците ги били оградили с щитовете си. Макар храбрите гръцки
герои да били извършили много подвизи, троянците продължавали да ги притискат все по-
силно. Сякаш се сражавало войнство с пресни сили, което току-що било започнало битката.
С помощта на грамаден прът в ръце Аякс се прехвърлял от кораб на кораб и отблъсквал
троянците. С викове поощрявал героите за нови битки. А Хектор поразявал гърците като
орел, биещ се с прелетни птици. Хванал се с ръка за кърмата на кораба на Протесилай, той
поискал от троянците факла, за да го подпали. Не могъл да издържи на натиска и най-
могъщият Аякс Теламонид. С последни сили отблъсквал той с копието си врага. Троянците
го обсипвали с дъжд от стрели. Изтръпнала лявата му ръка под тежестта на щита. Героят
дишал тежко. По цялото му тяло се стичали ручеи пот. Той започнал да отстъпва. Като се
хвърлил напред, Хектор избил копието от ръката му. Тогава Теламонид разбрал, че волята на
Зевс е да пламнат гръцките кораби. И наистина, троянците подпалили кораба на Протесилай
и той избухнал в пламъци. Но точно когато изглеждало, че е настъпил краят за всички гърци,
пристигнала помощ. И то от там, откъдето не се надявали да я получат.
[17] По поемата на Омир "Илиада".
Подвизите и смъртта на Патрокъл[18]
Когато троянците нахлули в гръцкия стан, Патрокъл бил при ранения Еврипил. Обхванат
от ужас, той скочил. Извикал силно и забързал към шатрата на Ахил. Проливайки горчиви
сълзи, Патрокъл влязъл при приятеля си. Ахил го попитал:
- Защо плачеш, Патрокле, като момиченце, което тича подир смъртта и я моли да го вземе
на ръце? Да не би да си получил лоши вести от Фтия? Или плачеш, че гърците загиват край
своите кораби? Сподели с мен мъката си, не крий нищо.
- О, сине Пелеев! - отвърнал Патрокъл. - Велика скръб застигна гърците. Най-храбрите от
тях са ранени. Нима няма да им помогнеш? Ако ти не искаш, пусни ме мен с твоите
мирмидонци. Дай ми твоите доспехи. Може да ме вземат за теб и троянците да прекратят
битката. С пресни сили ще ги отблъснем от корабите.
Така Патрокъл молел Ахил. Не предполагал, че сам си проси смъртта.
Ахил виждал в какво трудно положение са гърците. Чувал как се разнасял само гласът на
Хектор. Значи в битката не участвал нито един велик герой на Гърция. А Ахил не желаел
гибелта на гърците. Той се съгласил да даде на Патрокъл снаряжението си. Разрешил му да
влезе в бой с троянците, но само ако опасността е вече пред неговите кораби. Тогава
приятелят му щял да притисне троянците и нямало да им позволи да ги подпалят. Но Ахил
му забранил да води мирмидонците пред стените на Троя. Страхувал се любимият му
приятел да не загине.
Така разговаряли двамата. Изведнъж Ахил видял как един от неговите кораби пламнал,
запален от Хектор. В гнева си той се развикал:
- Побързай, Патрокле! Виждам как пламъците бушуват и на нашите кораби! Бързо се
въоръжавай! А аз самият ще строя мирмидонците за бой!
Патрокъл бързо облякъл Ахиловите доспехи. Не взел само копието му. То било толкова
тежко, че с него можел да се сражава единствено Ахил. Кочияшът Автомедонт впрегнал в
колесницата буйните коне. Ахил строил своите мирмидонци. Като хищни вълци, готови да се
нахвърлят върху елен, те жадували да се впуснат в битката. Пелеевият син вдъхновил
храбрите си воини за бойни подвизи. Заповядал им да се сражават смело. Така цар
Агамемнон щял да разбере колко необмислено е постъпил, като е обидил най-славния сред
гръцките герои. Със силен вик, който се понесъл над бойното поле, се хвърлили в боя
мирмидонците. Когато видели Патрокъл с доспехите на Ахил, троянците помислили, че
синът на Пелей е забравил за враждата си с Агамемнон и бърза да помогне на гърците.
Тогава всеки троянец започнал да мисли за бягство. Патрокъл се хвърлил в центъра на
сражението. Поразявал с копието си всички врагове, които се биели около кораба на
Протезилай. Изплашените троянци започнали да отстъпват.
Но те не напуснали веднага гръцкия стан. Отначало се оттеглили само от корабите.
Гърците преследвали бягащите и убили много от тях. Троянците не могли да се задържат в
гръцкия лагер. Върху тях като свирепи вълци се нахвърляли гръцките герои. Мнозина
загинали, когато скачали в панически бяг през рова, търсейки спасение в полето. Могъщият
и смел Аякс Теламонид горял от желание да срази Хектор. Макар да виждал как победата се
изплъзва от ръцете на троянците, Приамовият син не отстъпвал. С всички сили се стараел да
задържи настъпващите гърци, които безмилостно преследвали воините му. Най-после
Хектор бил принуден да отстъпи. Бързите му коне го пренесли през рова в полето.
Като възпламенявал гърците да преследват бягащия враг, Патрокъл бързо погнал конете си
към рова. Теглейки колесницата, безсмъртните коне на Пелей го прескочили и се понесли из
полето. Дълго Патрокъл търсил Хектор. Но той се бил спасил благодарение на бързия си
впряг. Бягащите в паника троянски тълпи вдигнали над полето огромни облаци прах.
Воините бързали да се скрият зад високите стени на Троя. Патрокъл им отрязал пътя и ги
подгонил обратно към корабите. С тежкото си копие погубил много от тях. Сарпедон видял
колко много герои загинали от ръката на Ахиловия другар, и призовал своите ликийци да
спрат да бягат. Той изгарял от желание да се бие с Патрокъл. Скочил бързо от колесницата си
и зачакал гръцкия герой. Приятелят на Ахил също слязъл от бойната колесница. Двамата се
хвърлили един срещу друг. Приличали на два сокола, които с писък се бият върху висока и
стръмна скала за плячка. Зевс видял този двубой и му дожаляло за Сарпедон. Гръмовержеца
искал да спаси своя син. Но Хера чула жалбите му и го посъветвала да не предприема нищо.
Напомнила му, че синовете на много богове се бият край Троя. Мнозина от тях вече били
загинали. Ако Зевс спасял Сарпедон, останалите богове също щели да пожелаят да спасят
децата си. Зевс бил длъжен да допусне Сарпедон да загине от ръката на Патрокъл, ако така
била решила съдбата. Олимпийският цар се вслушал в съвета на жена си. Изпратил кървава
роса, която покрила троянските полета. По този начин отдавал почит към сина си, който
трябвало да загине от ръката на Патрокъл.
Приятелят на Ахил първи метнал копието си и убил верния слуга на Сарпедон. След него
хвърлил копието си и Сарпедон, но не улучил Патрокъл. То прелетяло покрай него и убило
единия от конете, впрегнати в колесницата на приятеля на Ахил. Двамата герои се сблъскали
и втори път. Отново Зевсовият син не улучил. Тогава Патрокъл го пронизал право в гърдите.
Паднал на земята ликийският цар, както се гътва отсечен до корена дъб. Силно извикал
умиращият герой на приятеля си Главк:
- Приятелю Главк! Накарай ликийците да се бият храбро за своя цар Сарпедон и ти сам се
бий заради мен! За теб ще бъде вечен позор, ако позволиш на гърците да ми свалят
доспехите.
От гърдите на царя се изтръгнал предсмъртен стон и бог Танатос затворил очите му.
Когато чул гласа на приятеля си, дълбока скръб завладяла Главк. Терзаел се от мисълта, че с
нищо не може да му помогне. Самият той страдал от своите рани. Тогава призовал бог
Аполон и го помолил да излекува раната му. Щом чул молбата на Главк, богът го изцелил.
Тогава Главк извикал ликийците и героите на Троя, сред които били Еней, Агенор,
Полидамант и блестящият с шлема си Хектор, за да защитят тялото на Сарпедон. Бързо се
събрали героите и побързали на помощ на Главк. Патрокъл също събрал гръцките герои.
Първи дошли Аяксовците. Около тялото на ликийския цар закипяла кървава битка. За да
бъде по-ужасен боят, Зевс разпрострял тъмнина над загиналия си син.
Оръжията вдигали страшен грохот. Трупът на Сарпедон лежал покрит с прах и кръв и
целият бил обсипан със стрели. Зевс не вдигал очи от бойното поле. Мислел дали да погуби
Патрокъл край тялото на сина си, или да му даде възможност да извърши още велики
подвизи и да прогони троянците до градските стени. Най-накрая Гръмовержеца решил да
пожали живота на Ахиловия приятел. Той изпратил страх на Хектор, който първи се обърнал
в бягство. Последвали го и останалите воини. Гърците свалили доспехите от мъртвия
Сарпедон. Патрокъл им заповядал да ги отнесат на корабите. Чак тогава Зевс повикал бог
Аполон и му наредил да вземе тялото на Сарпедон, за да го измие от праха и кръвта, да го
намаже с благовонно масло и да го облече в разкошни дрехи. След това братята Сън и Смърт
трябвало да отнесат Сарпедоновото тяло в Ликия. Там неговите братя и приятели щели да
погребат владетеля с велики почести. Аполон изпълнил заповедта на Зевс.
В това време Патрокъл преследвал троянците към градските стени. Той се носел към
своята гибел. Много герои бил вече убил. И сигурно би превзел Троя, ако бог Аполон,
изпълнявайки заповедта на Зевс, не застанал на високата кула на Троя. Три пъти се опитвал
Патрокъл да изкачи стената и три пъти Аполон го отблъсквал. Когато за четвърти път той
отново се хвърлил към крепостната стена, богът му извикал страховито:
- Храбри Патрокле, отстъпи от стената! Не на теб, а на Ахил е съдено да разруши великата
Троя.
Ахиловият приятел отстъпил. Не се осмелявал да гневи поразяващия надалеч със своите
златни стрели бог Аполон.
А Хектор спрял в своя бяг конете си чак при Скейските порти. Колебаел се дали да
нападне Патрокъл, или да заповяда на всички да се скрият зад крепостните стени на града.
Тогава пред него се появил Аполон, който бил взел образа на брата на Хекуба, и го
посъветвал да нападне Патрокъл в открито поле. Хектор послушал съвета на бога. Заповядал
на кочияша си Кебрион да обърне колесницата обратно. Щом го съзрял, Патрокъл слязъл на
земята. В дясната ръка грабнал огромен камък, а в лявата размахвал копието си и зачакал той
да се приближи. Когато Хектор бил вече много близо, гръцкият герой метнал камъка. Ударил
по главата кочияша Кебрион, който подобно на водолаз, хвърлящ се в морето, паднал от
колесницата надолу с главата. Патрокъл възкликнал с насмешка:
- Колко бързо се гмурна Кебрион! Ако беше в морето, колко ли стриди щеше да извади!
Виждам, че и в Троя имало водолази!
Така възкликнал той и се хвърлил към тялото на Кебрион. Тогава Хектор скочил от
колесницата. Завързал се бой между двамата за трупа на кочияша. Край тялото на мъртвия
Кебрион започнала кървава сеч. Гърци и троянци се биели така, както в гориста долина се
блъскат северният и южният вятър - Евър и Нот. Тогава дърветата се огъват със страшен шум,
удряйки клоните си, а наоколо се разнася трясъкът на чупещите се дъбове, борове и ели.
Дълго време продължила битката между гърци и троянци. Слънцето вече клоняло на запад.
Три пъти Патрокъл се нахвърлял върху троянците. Три пъти повалял с копието си по девет
герои. На четвъртия обаче срещу него се изправил самият Аполон, обгърнат от дълбок мрак -
застанал зад гърба на гръцкия герой и го ударил в раменете и гърба. Притъмняло пред очите
на Патрокъл. Аполон съборил от главата му шлема, който би сиял върху главата на великия
Пелей. Търколил се шлемът на земята. Копието се счупило в ръцете му, а тежкият му щит
паднал на земята. Богът разтворил доспехите му. Така, лишен от сили и оръжие, Патрокъл
стоял пред троянците. Дори и без оръжие не посмял да го нападне в лице героят Евфорб, а се
промъкнал отзад. Промушил го с копието си между раменете и се скрил в тълпата троянци.
За да избегне гибелта си, Ахиловият приятел започнал да отстъпва към гръцките редици.
Щом видял героя ранен, Хектор го пробол смъртоносно с копието си. Както лъв, който на
водопой убива глиган на брега на маловоден ручей, така и синът на Приам убил Патрокъл.
Ликувал троянецът, че е убил приятеля на Ахил, който заплашвал да разруши великата Троя.
Патрокъл паднал на земята. Умирайки, казал на Хектор:
- Сега вече можеш да се гордееш с победата си, Хекторе. Спечели я с помощта на Зевс и
Аполон. Боговете ме победиха, като свалиха доспехите ми. За тях това е лесно. Но ако
двайсет такива като теб ме бяха нападнали, всичките щях да ги поразя с копието си.
Погубиха ме бог Аполон и Евфорб. Ти си третият, който ме порази. Запомни какво ще ти
кажа. И ти няма да живееш още дълго! И до теб приближава смъртта. Съдбата ти е отредила
сурово наказание - да загинеш от ръката на Ахил.
Като казал това, Патрокъл издъхнал. Тихо отлетяла душата му в царството на мрачния
Хадес. Проклинала, че е напуснала младото и силно тяло.
А Хектор извикал на вече мъртвия:
- Защо ми предвещаваш смърт, Патрокле? Кой знае, може преди мен Ахил да се раздели с
живота си, поразен от моето копие.
Той измъкнал от тялото на мъртвия копието си и се нахвърлил срещу Автомедонт. Искал да
завладее конете на Ахил.
[18] По поемата на Омир "Илиада".
Битка за тялото на Патрокъл[19]
Щом съзрял трупа на Патрокъл, цар Менелай се хвърлил към него. Не искал да допусне
троянците да осквернят трупа на героя, който се бил сражавал за него. Обикалял като
страховит лъв, прикривайки се зад щита и размахвайки тежкото си копие.
Троянецът Евфорб, който ранил в гърба Патрокъл, искал да завладее трупа му. Изгарял от
желание да вземе плячката си и да отмъсти на царя на Спарта за убийството на брат му.
Пристъпил към Менелай. Ударил с копието си по щита му, но не успял да го пробие. Тогава
царят със силен удар забил копието си в гърлото на Евфорб. Младият воин грохнал мъртъв на
земята. Когато Менелай започнал да сваля от него скъпоценните му доспехи, стрелометецът
Аполон подбудил Хектор да го нападне. И той се нахвърлил срещу него. Царят на Спарта не
искал да отстъпва и да остави тялото на Патрокъл. Знаел, че всички гърци ще го осъдят за
това, но се страхувал от обкръжилите го троянци. Тогава решил да извика на помощ Аякс.
Отстъпил бавно под натиска на троянците и го повикал. Когато Аякс пристигнал, Хектор
вече бил взел трупа на Патрокъл и бил свалил от него доспехите на Ахил. Наложило му се на
Хектор да остави мъртвеца. Като видял това, Главк започнал да обвинява Приамовия син, че
е малодушен и че се бои от гръцките герои. С тези думи го накарал да влезе отново в битка.
Хектор извикал на слугите си, които трябвало да отнесат доспехите на Патрокъл в Троя, да
се върнат. Надянал ги. Щом съзрял как Хектор се въоръжава с оръжието на Ахил, Зевс
Гръмовержеца си помислил: "Нещастнико, нима не чувстваш колко близка е смъртта ти!
Слагаш върху себе си доспехите на героя, от когото всички се страхуват. Сега ще ти дам
победа като награда, че жена ти Андромаха никога няма да получи от ръцете ти доспехите
на Ахил". В знак, че така ще стане, Зевс страшно смръщил вежди.
Хектор се изпълнил с неудържима сила и смелост. Бързо отишъл при войската си и
започнал да я възпламенява за битка с гърците. През това време Менелай с висок глас
призовавал гръцките герои да защитят тялото на Патрокъл. Първи пристигнал Аякс, синът на
Ойлей. След него - Идоменей, Мерион и другите. Струпали те своите щитове около тялото на
мъртвия си другар. Троянците ги отблъснали и пак го завладели. Тогава могъщият Аякс
Теламонид разпилял редиците на врага. Отнел трупа, като убил героя, който влачел Патрокъл
за краката. Отново се развихрила сеч около мъртвия. Троянците се огънали. Тогава Аполон
включил в битката и Еней. Той възпрял от бягство войската. Битката ставала все по-
кръвопролитна. Земята била заляна с кръв. Натрупала се огромна грамада от трупове.
Сражението се превръщало във всепоглъщащ огън. Зевс разпрострял тъма около трупа на
Патрокъл. Мракът бил дълбок. Можело да се помисли, че на небето повече няма нито
слънце, нито луна. Но това било само около трупа на Патрокъл. Останалата част от бойното
поле било обляно от слънчевите лъчи и на небето нямало нито едно облаче. Героите се
сражавали в тъмнината за трупа на приятеля на Ахил.
Далеч от битката стояли безсмъртните коне на Ахил. Те проливали горчиви сълзи за
гибелта на приятеля на своя стопанин. Напразно кочияшът Автомедонт се опитвал да ги
накара да помръднат от мястото си. Стояли неподвижни, с наведена глава. Гривите им се
спускали чак до земята. Когато видял конете, Зевс си помислил: "О, злочести коне! Защо вас,
безсмъртните, ви подарихме на Пелей? Нима за да узнаете мъката на хората? Няма по-
нещастна твар в цялата вселена от човека! Недейте да тъгувате - Хектор никога няма да ви
завладее. Ще ви дам сили, за да изведете от битката Автомедонт. А на троянците ще им дам
още една победа. Но само за днес, докато слънцето залезе".
Гръмовержеца вдъхнал огромна сила на конете и те се понесли из бойното поле заедно с
Автомедонт. Кочияшът на Ахил хванал тежкото си копие и поразил героя Арет. Свалил от
него доспехите му, радвайки се, че така може да отмъсти за смъртта на Патрокъл.
А около тялото на Патрокъл все още кипяла битка. Към сражаващите се гръцки герои върху
червен облак се спуснала богинята Атина. Приела образа на Феникс, тя ги насърчавала. Без
да разбере, че това е самата богиня, Менелай, отговаряйки на Феникс, призовал Атина на
помощ преди всички други богове. Зарадвала се тя и вдъхнала на царя на Спарта непобедима
сила. Аполон пък насърчавал троянците. И битката ставала все по-кръвопролитна. Тогава
Зевс разтресъл егидата си и навсякъде отекнал страховит гръм. Ужасили се героите на Елада.
А Аякс Теламонид се натъжил, когато ги видял да бягат обратно към стана. Помолил се той
на Гръмовержеца да разсее тъмнината и да не погубва гърците. Или ако това била неговата
воля, да ги погубвал на светло. Чул молбите на Аякс олимпийският цар. Разсеял тъмнината и
слънцето отново грейнало. Тогава Аякс помолил Менелай да намери сина на Нестор
Антилох и да го прати при Ахил с вестта, че Патрокъл е убит и троянците може да завладеят
тялото му. Менелай намерил Антилох и му разказал за гибелта на Патрокъл. Антилох
изпаднал в ужас от страшната вест. Проливайки горчиви сълзи, младият син на Нестор
побързал да отиде при Ахил. Около тялото на Патрокъл сечта ставала все по-жестока и
кървава. Тогава Аякс посъветвал Менелай и Мерион да вдигнат тялото и да го отнесат към
стана. Самият той ги прикривал, като отблъсквал врага. Щом видели, че героите са вдигнали
тялото на Патрокъл, троянците се нахвърлили отгоре им като разярени псета. Но достатъчно
било Аякс само да се обърне към тях, и те се спирали, пребледнели от страх. Боят се
разпалвал все повече, като пожар, който унищожава града, поглъщайки всичко наоколо.
Менелай вървял бавно с трупа на Патрокъл на ръце. Аякс с мъка удържал напиращите
троянци, начело на които се биели Еней и Хектор.
В това време Ахил седял пред шатрата си и се питал защо ли Патрокъл не се връща.
Тревожел се, че гърците отново бягат. Героят започнал да подозира, че приятелят му е
загинал. Тогава при него дошъл разплакан синът на Нестор и му донесъл страшната вест за
гибелта на Патрокъл. Неизразима скръб обзела Ахил. Загребал с две шепи пепел от огнището
и с нея посипал главата си. Тя се разпиляла по дрехите му. Ахил паднал на земята и от мъка
заскубал косите си. Заедно с него плачел и младият Антилох. Той държал Ахил за ръката, за
да не посегне на живота си. А синът на Пелей ридаел на глас. Чула Тетида плача му и също
заридала. Дотичали при нея сестрите й - нереидите, и също заронили сълзи.
- Сестри мои! - възкликнала богинята Тетида. - Горко ми, горко! О, защо съм родила на
този свят Ахил! Защо съм го възпитавала и защо го пуснах край стените на Троя! Никога
повече няма да го видя да се завърне в светлите чертози на Пелей. В краткия си живот той е
обречен само да страда! А аз не мога повече да му помогна. Ще отида да узная за какво
скърби!
Тетида и сестрите й бързо се озовали пред скърбящия Ахил. С плач прегърнала тя главата
на обичния си син и го попитала:
- За какво ридаеш така силно? Не крий от мен, а ми разкажи. Нали Зевс изпълни молбата
ти и прогони гърците до самите им кораби. Те не искат нищо друго от теб, освен да им
помогнеш.
- Зная това, мила майко - отвърнал Ахил, - но каква утеха е това за мен! Аз загубих
Патрокъл. Обичах го повече от всички и го пазех повече от собствения си живот. Хектор го
уби и отвлече доспехите, които боговете дариха на Пелей. Не искам да живея сред хората, ако
не мога да поразя с копието си Хектор и той не заплати с живота си за смъртта на Патрокъл.
- Но след него ще трябва да умреш и ти - възкликнала Тетида.
- О, нека веднага умра, щом не можах да спася приятеля си! Навярно той ме е зовял преди
смъртта си. Проклета да е враждата, защото тя докарва и мъдрите до бяс! Ще забравя гнева
си срещу Агамемнон и отново ще вляза в боя, за да убия Хектор. Не се страхувам от смъртта!
Никой не я е избегнал, дори великият Херкулес въпреки обичта на баща му - Зевс
Гръмовержеца. Готов съм да умра там, където ми е отредила съдбата. Преди това ще спечеля
голяма слава! Не ме спирай, майко! С нищо не можеш да ме задържиш!
Така отговорил Ахил на майка си. Тетида само го молела да не влиза в бой, докато не му
донесе нови доспехи от бог Хефест.
Прекрасните нереиди се спуснали в морето. Тетида ги помолила да съобщят на баща им
Нерей какво се е случило край стените на Троя. А самата тя се възнесла на високия Олимп
при бог Хефест.
През това време гръцките герои с мъка удържали натиска на троянците. Вече три пъти
Хектор връхлитал върху тях яростно, опитвайки се да изтръгне от ръцете на Менелай трупа.
Три пъти Аяксовците го отблъсквали. И Приамовият син сигурно щял да завладее трупа на
Патрокъл, ако пред Ахил не се явила пратеничката на богинята Хера - Ирида. Тя подтиквала
Ахил да отиде и да защити тялото на приятеля си. Но той не можел да влезе в боя. Нямал
доспехи. Тогава Ирида му заповядала да застане без оръжие върху вала край гръцкия стан. С
вида си щял да внуши страх сред настъпващите троянци.
Ахил се отправил към вала. Тогава Атина Палада положила върху раменете му егида и
обкръжила главата му със златен облак с чудно сияние. Отблясъкът от главата му стигал до
самото небе. Застанал героят на вала и страшно изкрещял. Заедно с него надала вик и Атина
Палада. Ужас обзел троянците. Конете им се изплашили от вика и сами се понесли обратно.
Кочияшите на колесниците видели пламъка около главата на Ахил и също се уплашили. Три
пъти извикал страховито Ахил. Три пъти страшен смут преминал през цялата войска на
врага. При това объркване загинали дванайсет троянски герои. Едни от тях се натъкнали на
копията, други били премазани от конете. Гърците изнесли тялото на Патрокъл, положили го
върху носилка и със силни ридания го понесли към шатрата на Ахил. След тях вървял синът
Пелеев. Той също плачел неутешимо, като гледал другаря си, когото сам бил изпратил в
кървав бой.
Хера заповядала на бога на слънцето Хелиос по-рано да се спусне във водите на океана.
Настанала нощ. Битката свършила и гръцкият стан потънал в сън. Троянците се събрали на
съвет сред полето. Те се съвещавали прави. Ни един от тях не посмял да седне - страхували
се от нападение на Ахил. Полидамант ги посъветвал да се върнат в Троя и да не чакат тук
утрото, когато ще ги нападне Ахил. Много от тях щял да порази той, ако ги нападнел в
открито поле. Ако обаче се защитавали от крепостните стени, гръцкият герой напразно щял
да обикаля около Троя с бързите си коне. Нямало да може да я превземе със сила. Но Хектор
отхвърлил съвета на Полидамант. Заповядал на троянците да останат на полето и да поставят
пред лагера си стража. Все още всички се надявали, че Хектор отново ще нападне гръцките
кораби и ще прогони врага от Троада. Героят казал също, че ако Ахил решал да участва
отново в битката, той повече нямало да избягва сблъсъка с него. Тогава единият от тях
навярно щял да се завърне с победна слава у дома - или той, или Ахил. Атина Палада
помрачила разума на троянците и те останали на полето, където разположили лагера си.
А в стана на гърците Ахил, положил ръце върху гърдите на Патрокъл, оплаквал неутешимо
смъртта му. Силно и тежко стенел той, като лъв, чиито малки са отвлечени и който, след като
се прибере от лов и не ги открие в леговището, броди и със силен рев търси из гората следите
на похитителя.
- Богове, богове! - възклицавал Ахил. - Защо обещах на бащата на Патрокъл, че двамата ще
се завърнем в родината? Не, и на двама ни е съдено да обагрим с кръвта си троянската земя.
Няма да ме посрещнат да се завръщам от похода нито баща ми Пелей, нито обичната ми
майка. Затова нека и аз да умра, скъпи Патрокле. Но не и преди да отмъстя на Хектор и да ти
устроя пищно погребение.
Заповядал Ахил на своите приятели да измият окървавеното тяло на Патрокъл и да го
намажат с благовония. Те изпълнили молбата му и положили тялото на мъртвеца върху
богато украсено ложе. Покрили го с тънко платно, а отгоре - с разкошен саван. Цяла нощ
мирмидонците оплаквали мъртвия му приятел. Заедно с тях плачели и пленените от Ахил и
Патрокъл троянки и дарданянки.
[19] По поемата на Омир "Илиада".
Тетида при Хефест. Оръжието на Ахил[20]
Богинята Тетида отлетяла бързо на светлия Олимп до медния дворец на бог Хефест. Когато
влязла в палата му, той бил в ковачницата. Потънал в пот, ковял наведнъж двайсет
триножника. Те били на златни колела. Сами се придвижвали до боговете и се връщали
обратно пак сами. На бога ковач му оставало само да прикрепи дръжките с богатата украса.
Когато Тетида влязла, той изковавал гвоздеите. С тях трябвало да ги прикрепи към
триножниците. Когато видяла богинята, Харита - прекрасната жена на Хефест, я хванала
ласкаво за ръката и й казала:
- Влез в нашия чертог, Тетида! Толкова рядко ни посещаваш. Каква нужда те води при нас?
Харита извикала на Хефест да дойде по-скоро при гостенката им. Като чул, че при него е
дошла майката на Ахил, богът ковач побързал да се отзове. Някога тя била спасила живота
му, когато Хера го изхвърлила от Олимп. Вдигнал се той от наковалнята. Събрал всичките си
инструменти, с които работел, и ги прибрал в окована със сребро ракла. Изтрил си ръцете,
гърдите и шията с мокра гъба и си измил потта и саждите. Облякъл се и като се подпирал на
дебела тояга, излязъл при богинята Тетида.
Богът вървял, а от двете му страни го подпирали слугини. Били изковани от самия него от
злато и изглеждали като живи. Хванал той Тетида за ръката и я попитал:
- Кажи, богиньо, какво желаеш? Ако мога, готов съм всичко да направя за теб.
Обляната в сълзи майка разказала как синът й се бил лишил от доспехите, подарени на
баща му Пелей. Как Хектор убил Патрокъл и Ахил скърбял за своя приятел. Как жадувал да
отмъсти на убиеца му, но нямал въоръжение. Богинята помолила Хефест да изкове оръжие за
сина й. Като изслушал Тетида, богът веднага се съгласил да изкове такова въоръжение, че
всички хора да се дивят на необикновената му красота.
Богът ковач се върнал обратно в ковачницата си. Взел духалата. Поставил ги до огнището и
им заповядал да разгорят огъня. Те духали върху огъня, подчинявайки се на желанието на
Хефест - ту равномерно, ту рязко, като разпалвали в огнището огромен пламък. Богът
хвърлил в огнището мед, олово, сребро и скъпоценно злато. Поставил наковалнята и хванал
своя грамаден чук и клещи. Първо изковал щита на Ахил и го украсил с чудни изображения.
Върху него поставил земята, морето и небето, а на небето - слънцето, луната и звездите. Сред
тях изобразил съзвездията Плеяди, Хиади, Орион и Голямата мечка. Върху щита Хефест
изобразил и два града. В единия празнували сватби. По улиците се движели сватбени
шествия и хорове от юноши. Жените им се любували от прага на домовете си. А на площада
се съвещавало народното събрание. Там двама граждани спорели каква вира[21] за убийство
трябва да се плати. Гражданите, разделени на две партии, подкрепяли единия или другия от
спорещите, а глашатаите ги успокоявали. Градските старейшини били насядали в кръг и
всеки от тях, като вземел в ръката си скиптъра, произнасял своето решение по спорното
дело. А в центъра лежали два таланта[22] злато, награда на оня, който отсъди най-
справедливо. Другият град бил обсаден от врагове. След като оставили жените, децата и
старците да го защитават, обсадените устроили засада. Техни предводители били
величествените и страшни богове Арес и Атина Палада. Двама разузнавачи вървели напред и
следели за врагове. Но ето стада, пленени от враговете. Гражданите, скрити в засада, си
вземали обратно кравите и овцете. В стана на врага са чули шума и са се притекли на помощ.
Завързала се кръвопролитна битка. Сред воините сновели богините на раздора, измамата,
унищожението и страшният бог на смъртта. На щита Хефест изобразил и оран. Орачи
вървели зад плуговете. Когато стигнели края на нивите, слуги им подавали чаши с вино.
Богът изобразил и жътва. Жътварите жънели, други връзвали снопите, а децата събирали
разпилените зрели класове. Собственикът на нивата с радост наблюдавал как се прибира
богатата реколта. Встрани жени готвели обяд за жътварите. А до тях бил изобразен и
гроздобер. Младежи и девойки носели в кошниците грозде. Прекрасен юноша свирел на
лира, а около него се виел весел хоровод. Хефест изобразил и стадо волове, нападнати от два
лъва. Пастирите се мъчели да прогонят дивите зверове, но кучетата се страхували и само
лаели. А малко по-встрани били изобразени пасящи в долина среброрунни овце, както и
ясли, кошари и колиби на овчарите. И най-накрая, Хефест изобразил хоровод на момчета и
момичета. Те танцували, хванати за ръце, а съселяните им се любували на танца. Около щита
богът ковач изобразил Океан, който обтича Земята. Хефест изковал и броня за Ахил, която
пламтяла като ярък пламък, тежък шлем със златен гребен и наколенници от гъвкаво олово.
Когато свършил работа, богът взел въоръжението и го отнесъл при богинята Тетида. А тя
се понесла като бърз ястреб от Олимп към далечната земя, за да занесе по-скоро доспехите
на сина си.
[20] По поемата на Омир "Илиада".
[21] Обезщетение, което трябва да плати убиецът на близките на убития.
[22] Талантът е бил мярка за тегло и монета в Гърция. Стойността му е зависела от полисите и епохата. Така например
атическият сребърен талант е отговарял на 6 хиляди драхми - бел. ред.
Помиряването на Ахил с Агамемнон[23]
Рано на следващия ден зората едва се била пукнала, когато Тетида донесла на сина си
доспехите. Намерила го да ридае върху трупа на Патрокъл. Като се стараела да го утеши,
богинята му показала какво е донесла. Нито един от мирмидонците не могъл да погледне
доспехите - те блестели ослепително. В очите на Ахил засвяткал пламък. Взел ги той и
започнал да им се любува. Синът на Тетида решил незабавно да излезе на бой с троянците.
Безпокояло го само едно - трупът на Патрокъл да не се обезобрази от гниенето. Но дъщерята
на Нерей успокоила сина си. Обещала му да запази трупа, като влее в него нектар и
амброзия. Така Патрокъл щял да стане още по-прекрасен. А сина си посъветвала да отиде на
съвета на гръцките вождове.
Ахил тръгнал по морския бряг и свикал всички на народно събрание. Цялата войска се
събрала пред шатрата на Агамемнон. Никой не останал при шатрите и корабите. Куцайки,
пристигнали Одисей и Диомед. Излязъл и страдащият от раните си Агамемнон. Когато
всички се събрали и се възцарила тишина, Ахил предложил на микенския цар да се помирят.
Подканил всички час по-скоро да влязат в бой с троянците. Когато чули, че най-после
враждата между Ахил и Агамемнон е приключила, всички гърци се зарадвали много. Тогава
станал Агамемнон и признал вината си. Казал, че богинята на раздора го била заслепила -
стъпвайки леко по главите на хората, тя ги оплитала в мрежите си. Така веднъж била успяла
да заслепи дори и самия Зевс. Агамемнон обещал да даде на Ахил всичките дарове, които му
бил обещал за помиряването. Но синът на Пелей нямал нужда от тях. Мислел единствено за
битката и за Хектор и затова призовал всички час по-скоро да влязат в боя. Хитроумният
Одисей съветвал Ахил да не бърза. Казал му, че воините трябва първо да утолят глада и
жаждата си, и подкрепени от храната и виното, можели да влязат в сражение. През това
време Пелеевият син трябвало да приеме даровете и върнатата му Бризеида. Агамемнон бил
съгласен със съвета на царя на Итака. Помолил го лично да отиде заедно с младежите за
даровете и за Бризеида. А вестоносеца Талфибий пък изпратил за глиган, който да принесе в
жертва на боговете за помирението. Напразно Ахил молел всички да не се занимават с
даровете, а да се погрижат за предстоящата битка. Искал гърците веднага да тръгнат на бой,
а чак когато отмъстят за убитите, вечерта да седнат на общ пир. Той се отказал от сегашния
пир. Не му било до ядене, когато в шатрата му лежал неотмъстен неговият верен приятел.
Одисей обаче успял да го склони да поизчака с началото на сражението. От шатрата на
Агамемнон той донесъл даровете, а героите довели робините и Бризеида.
Всички се разотишли по шатрите си. След като взели Агамемновите дарове,
мирмидонците се отправили към своите кораби. С тях тръгнал и Ахил. Скоро след това при
него дошли гръцките вождове. Молели го да се подкрепи с храна, но той им отказал. При
него останали Агамемнон, Менелай, Одисей, Нестор, Идоменей и Феникс. Те се стараели да
утешат великия герой, но той мислел само за Патрокъл и рекъл, въздишайки:
- Беше време, когато самият ти, Патрокле, ми предлагаше храна преди боя. А сега лежиш
пронизан от копие. Смъртта на баща ми не би ми причинила толкова голяма мъка. Даже и
смъртта на обичния ми син Неоптолем, когото оставих в Скирос. Надявах се в чужбина да
умра само аз. Мислех си, че ти ще се върнеш във Фтия и ще заведеш там младия ми син.
Така нареждал Ахил и горчиво плачел. А около него героите въздишали. Всеки от тях си
спомнил за своите близки, които бил оставил в родината. Когато видял от Олимп скръбта на
Ахил, Зевс заповядал на Атина Палада да слезе в шатрата при героя и да напръска гърдите му
с нектар и амброзия. Като орел излетяла от Олимп Атина и напръскала гърдите на Ахил с
нектар и амброзия, за да не можел той да загуби силите си.
[23] По поемата на Омир "Илиада".
Ахил влиза в бой с троянците[24]
Гърците се въоръжили. Един след друг излизали от стана отрядите им. Били многобройни.
Ослепително блестели на слънцето техните шлемове, копия и щитове. А под краката на
храбрите воини треперел морският бряг. Синът Пелеев също се въоръжил. Облякъл той
изкованите от Хефест доспехи. През рамото си провесил меч, взел блестящия като месец
щит и извадил от калъфа грамадното си копие. С него можел да се сражава единствено и
само той. Надянал и блестящия си като звезда шлем и излязъл от шатрата. Гневно святкали
очите му, а както и преди, непоносима мъка терзаела сърцето му. Впрегнали в колесницата
конете на Ахил. Кочияшът му Автомедонт се качил на нея и взел в силните си ръце камшика
и юздите. Ахил също се качил в колесницата. Тръгвайки на бой, той се обърнал към конете
си:
- О, Ксант и Балий, деца на божествената Подарга! Изнесете ме жив от битката, а не като
Патрокъл! Не ме зарязвайте мъртъв на бойното поле!
Изведнъж навелият муцуна Ксант се извил към сина на Тетида. Сътворен от Хера и
надарен от нея с пророческа дарба, той казал с човешки глас:
- Днес, велики Ахиле, ние ще те изнесем жив от битката. Но помни, че е близък
последният ти ден. Не е наша вината, че Патрокъл загина. Него го порази стрелометецът
Аполон. Той подари победата на Хектор. Дори да летим като сина на Астрей и Еос -
Фавоний, по-известен като Зефир, ти е съдено да загинеш от ръката на бог Аполон и на
смъртен мъж.
Ахил изкрещял гневно:
- Какво ми предричаш смърт, Ксанте! Аз самият добре знам, че ми е писано да загина тук -
далеч от баща и майка. Но няма да напусна битката, докато не напоя земята с кръвта на
троянците. Докато не отмъстя за Патрокъл!
Така възкликнал гръцкият герой и погнал конете в битката. А гърците вече се били
строили на полето и настъпвали срещу троянците, които били заели хълма пред Троя.
В това време Гръмовержеца Зевс заповядал на богинята Темида да извика боговете на
съвет. Събрали се всички те в чертозите му. Дошли дори боговете на реките и потоците,
нимфите и богините на изворите. Зевс казал пред всички, че няма да се намесва в битката, а
ще я наблюдава от върха на Олимп. Всички богове можели да участват в нея на чиято страна
пожелаели. Зевс се страхувал, че троянците нямало да издържат под бурния натиск на Ахил и
той можел въпреки повелята на съдбата да завладее Троя. Боговете веднага се спуснали на
земята. Богините Хера и Атина Палада, боговете Посейдон, Хермес и Хефест застанали на
страната на гърците. Богините Афродита, Артемида и Латона и боговете Арес, Аполон и
речният бог Ксант пък взели страната на троянците.
След като олимпийците се приближили до войските, богинята Ерида веднага подтикнала
всички да се бият. Страшно извикала Атина Палада, прелитайки над гръцките войски. С рев,
приличащ на страховита буря, от троянските редици й отвърнал богът на войната Арес.
Двете войски се сблъскали. По небето забоботили и се понесли гръмотевиците на Зевс. Бог
Посейдон разлюлял земята. Разтресла се от основите си, та чак до върховете планините.
Люшкали се и великата Троя, и гръцките кораби. Ужасил се и властелинът на царството на
мъртвите Хадес. Стреснат скочил от трона си той. Боял се, че земята ще се разтвори и ще
разкрие неговото царство на ужасите. То събуждало потрес дори и у безсмъртните богове.
Завързала се кървава битка. Ахил жадувал да се срещне в нея с Хектор.
Като приел образа на Приамовия син Ликаон, стрелометецът Аполон се явил пред Еней.
Казал му, че няма защо да се бои той, синът на Афродита, да влезе в бой със сина на низшата
богиня Тетида - Ахил. По този начин той го възпламенил и Анхизовият син се впуснал смело
в сражението. Богинята Хера видяла това и се изплашила, че Аполон ще помогне на Еней.
Посейдон посъветвал боговете да не се намесват веднага в битката - нека седнели на вала,
насипан някога от Херкулес на морския бряг, и чак когато бог Арес и бог Аполон се намесят,
тогава и те да се включели в сражението. Разбрали боговете, които помагали на гърците,
съвета на Посейдон. Седнали далеч от бойното поле. А боговете, които били на страната на
троянците, насядали върху камъните на Каликолонските хълмове.
Еней и Ахил се срещнали в битката. С насмешка Пелеевият син се обърнал към сина на
Анхиз. Припомнил му как веднъж Еней вече бил избягал при срещата си с него. Посъветвал
го по-скоро да се скрие сред воинските редици. Но Еней отвърнал на Ахил, че напразно го
плаши, сякаш е малко дете. Не пропуснал да напомни на Тетидиния син от какъв славен род
произхожда. И тъй като горял от нетърпение по-скоро да започне боят, метнал копието си по
щита на Ахил. Не помислил, че човешка ръка не може да пробие щит, направен от бог. Тогава
Ахил отвърнал на удара. Запратил тежкото си копие по Еней и пробил щита му. Троянецът се
навел и то прелетяло над него. Причерняло пред очите на Еней от ужас - толкова близо бил
до гибелта си. И сигурно щял да загине, но бог Посейдон не искал смъртта му и бързо му се
притекъл на помощ - вдигнал той копието и го сложил в краката на Ахил. Пред очите на
Пелеевия син земетръсецът спуснал гъста тъмнина и с могъщата си ръка прехвърлил Еней
далеч извън битката. Явил се Посейдон пред него и му забранил да се бие в предните редици
на воините, докато е жив Ахил. След което богът на моретата разсеял мрака от Ахиловия
поглед. Синът на Пелей останал изненадан. Видял в краката си своето копие, а Еней го
нямало вече пред него. Разбрал, че боговете покровителстват Еней, и вече бил сигурен, че
той няма да се осмели повече да влезе в бой с него.
Яростно се хвърлил в битката гръцкият герой. Търсел Хектор, който бил погубил много
герои. По това време бог Аполон бил забранил на Приамовия син да напада Ахил и му
заповядал да стои в задните редици. Но Ахил пронизал с копието брат му Полидор. Бил най-
малкият син на царя на Троя и баща му го обичал много. Като видял гибелта му, Хектор
забравил за заръките на Аполон. Хвърлил се той към мястото, където се сражавал Ахил.
Щом синът на Тетида го зърнал, страшните му очи радостно заблестели.
- Ето го този, който порази сърцето ми с дълбока скръб! - възкликнал Ахил. - Стига! Няма
повече да бягаме един от друг на бойното поле. Ела по-близо, за да те изпратя по-скоро в
царството на Хадес!
Но Хектор му отвърнал:
- Още не се знае кой от нас двамата ще бъде убит. Макар да не съм толкова могъщ, като теб,
Ахиле, единствено само боговете знаят кому е съдено да падне. Знай, че и моето копие е
остро.
Тогава Хектор метнал копието си. Но с едно свое дихание Атина Палада го отклонила и то
паднало в краката на Ахил. Той се спуснал върху Хектор, но в помощ на Приамовия син се
притекъл бог Аполон и го обгърнал в мрак. Три пъти се хвърлял Ахил срещу Хектор. Всеки
път пронизвал с копието си единствено мрака. Когато налетял четвърти път, той страшно
извикал:
- Отново избегна гибелта си, куче! Отново Аполон те спаси! Но ако и аз имам покровител
сред боговете, скоро ще те настигна!
В гнева си Ахил се нахвърлил върху другите троянски герои и погубил с копието си много
от тях. Като разбушувал се пожар вилнеел той сред троянските бойни редици. И както под
краката на воловете се ронят класовете, когато земеделецът вършее на хармана ечемика, така
и под краката на конете му се раздробявали тела, щитове и шлемове. Разяреният Ахил
изгарял от жажда за воинска слава. Облял с кръв ръцете си. Троянците се обърнали в бяг.
Ахил ги настигнал на бреговете на река Скамандър. Врязал се в редиците им и разделил
бягащите. Част от тях се устремили към Троя, но с гъст мрак Хера им преградила пътя. Друга
част се хвърлили към реката. Много троянци търсели спасение в Скамандър. По брега се
разплискали вълни от хвърлилите се във водите му воини. Едни искали да се спасят с
плуване. Други се криели под стръмните брегове на реката. С меч в ръце Ахил също се
хвърлил във водата и започнал да посича бягащите воини. Заловил дванайсет троянски
младежи. Завързал им ръцете с ремъци и заповядал на мирмидонците да ги отведат в
гръцкия стан. А той продължил да избива троянците.
На брега на Скамандър Ахил настигнал младия син на Приам - Ликаон, същия, когото
някога бил взел в плен в лозята и продал в робство в Лемнос. Нещастният Ликаон прегърнал
краката на Ахил, като го молел за милост и обещавал грамаден откуп. Но Ахил горял от
желание да мъсти за Патрокъл и не го пощадил. Бил умрял много по-бележитият воин
Патрокъл, а и самият Ахил щял да загине, поразен от врага. Защо тогава трябвало да пощади
Ликаон? С острия си меч Пелеевият син го пронизал във врата и той паднал мъртъв на
земята. Гръцкият герой хванал за краката трупа и го хвърлил в Скамандър, да нахрани рибите
с него.
Разярил се още повече Ахил. Заплашвал троянците, че от гнева му няма да ги спаси дори
богът на река Скамандър. Нямало значение, какви жертви щели да му принесат. Щял да ги
избие всичките, за да отмъсти за Патрокъл и загиналите гърци. Чул гордите слова на Ахил
Ксант - богът на река Скамандър, и се разгневил силно. Междувременно срещу гръцкия
герой решил да се изправи Астеропей - син на речния бог Аксий. Метнал той срещу Ахил
едновременно две копия. Едното леко наранило героя в лакътя на дясната ръка. Тогава Ахил
запратил грамадното си копие по Астеропей. То минало край него и се забило дълбоко в
брега. Астеропей се опитал да извади Ахиловото копие, но не могъл. Силите му не стигали
дори да го повдигне. В този миг върху него налетял с изваден меч могъщият Пелеев син и го
посякъл смъртоносно. Ахил хвърлил трупа на Астеропей също във водите на Скамандър.
Сетне погубил още много герои. От речните дълбини високо се провикнал Ксант:
- Ахиле! Прогони от водите ми троянците и ги убивай на бойното поле! Не в реката!
Труповете им преградиха пътя ми към морето. Въздържай се да ги убиваш в моето корито!
- Ксанте! - отвърнал Ахил на бога. - Няма да престана да убивам троянците, преди да ги
натикам в Троя и да се бия с Хектор!
Тогава Ксант призовал силно бог Аполон:
- О, далекопоразяващ боже! Не изпълняваш това, което ти заповяда Зевс Гръмовержеца!
Той не ти ли нареди да защитаваш троянците, докато нощта не покрие с мрака си хълмовете
и полята?
Забушували водите на Скамандър. Със страшен рев започнали да изхвърлят на брега
труповете на убитите, а живите речният бог скрил в пещера. Заклокочили вълните около
хвърлилия се в реката Ахил. Не можел той повече да се удържа на краката си и се хванал за
висок чинар, който растял на брега. Подкопано от водите на реката, дървото паднало напряко
като мост. Ахил изскочил от вълните и побягнал из полето. След него се носела страшна и
огромна вълна от Скамандър, която заплашвала да го удави. Няколко пъти героят се опитвал
да се пребори с нея. Но нима можел той, смъртният, да се бори с безсмъртния речен бог!
Вълните го заливали и буйно се плискали около раменете му, изтръгвайки земята изпод
краката му. Най-после Ахил обърнал взор към небето и възкликнал:
- Гръмовержецо Зевс! Съдбата ми е отредила да загина край Троя от стрелата на Аполон.
Нима ще умра от безславна смърт като свинарче, което се дави в бурен планински поток,
опитвайки се да го прегази? О, по-добре да ме беше убил Хектор, най-славният от синовете
на великата Троя!
Едва бил промълвил това синът на Пелей, и пред него се появили Посейдон и Атина
Палада. Боговете го окуражили и му заповядали да се сражава храбро, докато не прогони
троянците в града и не убие Хектор. После щял да се завърне в стана обвит със слава. Атина
Палада вдъхнала огромна сила в гърдите му. Скамандър повече не можел да се бори с него и
извикал на помощ брат си - бога на поток Симоис. Още по-висока придошла калната речна
вълна, издигната срещу Ахил от бога на река Скамандър, и започнала да огражда героя като
непристъпна стена. Богинята Хера се уплашила, че синът на Пелей може да загине, и
призовала сина си, бог Хефест, да помогне на героя в битката срещу Симоис. На полето
лумнал буйният пламък на бога. Пламнали труповете на убитите от Ахил троянци. Залятото
от вълните на Симоис поле бързо изсъхнало. Тогава Хефест подпалил и реката. Горели
чинарите, буките и върбите. Горели влажната зелена тръстика и лотосите. На всички страни
във водата се замятали риби, опитвайки се с всички сили да се скрият в дълбините на реката
от поглъщащия всичко наоколо огън. Кипнал Симоис и силно призовал бог Хефест:
- О, Хефесте! На никой от боговете не е по силите да се бори с теб! И аз никога няма да се
реша на това! Загаси огъня и повече няма да помагам на троянците! Нека синът на Пелей да
ги погубва!
Водата се нагорещявала все повече и клокочела от страшния жар. Реката спряла да тече.
Горещината изтощила Скамандър. Бог Ксант започнал да моли Хера да укроти своя син.
Речният бог се заклел с великата клетва на боговете, че никога повече няма да помага на
троянците. Дори и ако, подпалена от гърците, Троя избухнела в пламъци. Хера спряла бог
Хефест и той угасил огъня.
Разгоряла се силна разпра и между боговете. Те се хвърлили в битката. Земята застенала
под стъпките им. Като видял как боговете започнали да се бият един срещу друг, Зевс се
засмял. Богът на войната Арес нападнал богинята Атина Палада. Искал да й отмъсти, че
неотдавна помогнала на героя Диомед да го рани. С копието си Арес ударил егидата на
богинята, но не могъл да я пробие. Атина грабнала огромен камък и го ударила с него по
врата, събаряйки го на земята. Загърмели Аресовите доспехи и прах покрил косите му. На
помощ му се притекла богинята на любовта Афродита. Тя поискала да го отведе от бойното
поле. Атина ударила и нея в гърдите с копието си и тя паднала на земята. Богът на моретата
Посейдон пък призовал на бой Аполон. Но далекопоразяващият бог не влязъл в сражение с
него, тъй като се страхувал да вдигне ръка срещу могъщия брат на Зевс. Богинята Артемида
укорила брат си Аполон, че не бил склонил да се бие с Посейдон. Като чула това, богинята
Хера се разгневила. Хванала тя за ръцете Артемида, изтръгнала от нея лъка й и ударила с
него младата богиня. Разсипали се стрелите на Артемида. Тя побягнала, обляна цялата в
сълзи, като гълъбица, спасяваща се от ястреб. Богинята Латона събрала стрелите, вдигнала
лъка на дъщеря си и тръгнала след нея. Артемида се възнесла на Олимп и горчиво се
оплакала на Зевс, че Хера я е оскърбила. На Олимп се завърнали и други богове. Едни от тях
били горди с победата си, а други - изпълнени с гняв. Аполон пък се понесъл бързо към Троя.
Опасявал се, че въпреки повелята на съдбата гърците може да разрушат стените на града.
Старецът Приам съзрял от високата кула как Ахил преследва по бойното поле троянците,
и заповядал да се отворят градските порти, за да могат те да се укрият в града. Аполон пък
внушил голямо мъжество на героя Агенор и го подбудил да се изправи срещу Ахил. Самият
бог се покрил с гъст облак и застанал до него, за да го спасява от Ахиловото копие. Гръцкият
герой разтресъл копието си и зачакал приближаващия се към него Агенор. После силно
метнал копието към него. То ударило воина в наколенника, но не го наранило. Тогава Ахил се
нахвърлил върху Агенор. Аполон обгърнал троянеца в тъмнина и така го спасил от сигурна
смърт. След това приел образа на Агенор и побягнал из бойното поле. Ахил се втурнал да го
преследва, без да знае, че това е бог. По този начин Аполон спасил троянците и им дал време
да се скрият в свещената Троя.
Прибрали се те в града. Били уморени от боя и бягството. Утолявали жаждата си и
изтривали потта си на градските стени. На бойното поле бил останал само Хектор. Сякаш
вцепенен от неизбежната съдба, той стоял до Скейските порти.
[24] По поемата на Омир "Илиада".
Двубоят между Ахил и Хектор[25]
Дълго Ахил преследвал бог Аполон. Най-после богът стрелометец се спрял и се разкрил
пред героя. Като видял кого е гонил, силен гняв завладял Пелеевия син. С каква само радост
щял да отмъсти на Аполон, ако можел! Изоставил преследването и отново се устремил към
стените на Троя, носейки се през полето. Приличал на блестяща звезда - на онази, която ярко
горяла на есенното небе. Хората я наричали Сириус и тя носела само нещастия на
смъртните. Старият Приам се уплашил, като видял приближаващия се към стените на Троя
Ахил, и започнал да моли Хектор:
- О, любими мой сине! Влез по-скоро в града! Не се сражавай със сина Пелеев. Той е по-
могъщ от теб! Влез в Троя! Та нали в теб е цялата надежда на всички троянци и троянки за
спасение! Помисли само колко мои синове е убил Ахил. Съжали ме поне мен, нещастния
старец. В края на живота ми Зевс ми прати ужасни беди. Да виждам гибелта на синовете ми.
Да гледам как отвеждат в робство дъщерите ми, как ще убиват невинни младенци. Самият аз
ще бъда убит на прага на дома ми. Псетата, които съм хранил с ръцете си, ще ближат кръвта
ми. Смили се над мен, Хекторе!
[25] По поемата на Омир "Илиада".
Двубоят между Ахил и Хектор
Майката на Хектор - старата Хекуба, също го умолявала. Тя му припомнила как го е
хранила в детството му, как го е прегръщала. Нима щели да го убият пред очите й? И нито тя,
нито Андромаха щели да могат да го оплачат? А трупът му щял да бъде разкъсан от кучетата
край мирмидонските кораби.
Но Хектор бил твърдо решил да чака Ахил. Опрял щита си на една издатина на кулата, той
очаквал врага си. Не можел да избегне боя с него. Синът на Приам се страхувал от
обвиненията на троянците, че е погубил Троя, разчитайки на силата си. Та нали и
Полидамант също го съветвал да се скрие в Троя заедно с войските, преди да влезе в битка с
Ахил. Сега единственото, което му оставало, било да се бие с Ахил до победа или да загине.
За миг у него проблеснала мисълта да тръгне срещу врага без оръжие. Да му обещае да върне
красивата Елена и всички откраднати от Менелай съкровища. Заедно с тях да даде и
половината от всичките богатства на Троя. Но бързо отхвърлил тази мисъл. Знаел много
добре, че Ахил няма да се съгласи да се договаря с него. А останал без оръжие, щял да бъде
убит като безпомощна жена.
Ахил приближавал все повече и повече. Страхът обхванал Хектор и той се спуснал да бяга
около Троя от страшния Пелеев син. След него като ястреб, който гони слаба гълъбица, се
носел неукротимият Ахил. Три пъти героите обиколили Троя.
В бесен бяг се носели те. Няколко пъти Хектор искал да се прислони до стената, за да даде
възможност на троянците да отблъснат със стрелите си героя. Той обаче не го допускал до
крепостната стена. Отдавна да го бил настигнал, ако Аполон не вдъхвал сили на Приамовия
син. Когато за четвърти път героите бягали край изворите на Скамандър, богът Гръмовержец
поставил върху златни везни два жребия на смъртта. Единият бил на Ахил, а другият - на
Хектор. Жребият на Хектор се спуснал към царството на мрачния Хадес. Напуснал бог
Аполон сина на Приам. До Ахил се приближила Атина Палада. Тя заповядала на героя да се
спре и му обещала победа над Хектор. А самата богиня, като приела образа на Хекторовия
брат Дейфоб, се явила пред Хектор. Убедила го да се бие със сина Пелеев и му обещала
помощ. Хектор се спрял. Двамата герои се срещнали. Първи възкликнал Хектор:
- Сине Пелеев! Повече няма да търся спасение в бягството! Нека се бием! Да видим ти ли
ще ме убиеш, или аз ще те победя. Но преди боя ще призовем за свидетели боговете!
Обещавам да не осквернявам тялото ти, ако Гръмовержеца ме дари с победа. И ти спази тази
уговорка.
Но Ахил му отвърнал страховито:
- Не! Не ми предлагай договори, ненавистни враже! Както е невъзможно да има договор
между лъва и хората или между вълците и овцете, така е невъзможен той и между нас. Не!
Събери всичките си сили и си припомни своето изкуство в бойното дело. За теб няма
спасение! Ще заплатиш за пролятата от теб кръв на моя приятел Патрокъл и на другите мои
приятели, които си убил.
С могъщата си ръка Ахил запратил тежкото си копие срещу Хектор. А той залегнал и така
избегнал смъртоносния удар. Атина Палада бързо хванала копието на Ахил и му го подала
обратно. Хектор ударил с копието си средата на щита на гръцкия герой, но то отскочило от
изкования от бог Хефест щит като тънка тръстикова пръчка. А троянецът нямал друго копие.
Свел поглед и започнал да вика със силен глас Дейфоб на помощ. Но него вече го нямало.
Тогава Хектор разбрал, че Атина Палада го е измамила и му е съдено да загине. Извадил той
меча си и се хвърлил срещу Ахил. Ахил също се спуснал срещу него и с могъщата си ръка
запратил във врата му тежкото копие. Паднал на земята смъртно раненият Хектор. Можел да
каже единствено още няколко думи на тържествуващия Ахил:
- Ахиле, заклевам те в твоя живот и в твоите близки! Не хвърляй тялото ми да го разкъсат
мирмидонските кучета! Върни го на баща ми и майка ми! Те ще ти дадат огромен откуп.
- Не! Напразно ме молиш, презряно псе! - отвърнал Ахил. - Аз самият бих разкъсал тялото
ти, ако се подчинявах на гнева, който бушува в мен. Никой няма да прогони кучетата от
тялото ти, дори да ми предлагат най-богатите и най-разкошни дарове. Дори да ми дадат
толкова злато, колкото тежиш ти самият. Приам и Хекуба никога няма да оплачат трупа ти!
Хектор изрекъл последните си слова към Ахил:
- О, знам, че няма да се трогнеш от молбата ми! В гърдите си носиш желязно сърце. Но
имай страх от гнева на боговете! Край Скейските порти с помощта на бог Аполон Парис ще
те прониже със стрела.
С тези думи на уста Хектор издъхнал. Отлетяла душата му в царството на мрачния Хадес,
оплаквайки своята горчива участ.
Тържествуващ от победата си, Ахил призовал всички гърци. Те се дивели на могъщия ръст
и красотата на прострения на земята Хектор. Всеки от тях минавал край мъртвия и го
пробождал с копието си. Сега им било лесно да го пронизват! Но не и когато той палел
гръцките кораби.
А Ахил бил намислил нещо ужасно. Пробил той сухожилията на краката на Хектор и през
тях прокарал здрав ремък. Снел и доспехите от мъртвия. Сетне привързал трупа към
колесницата си и скочил в нея. Вдигнал високо доспехите и погнал конете по полето. Тялото
на убития се влачело по земята след колесницата. Прах се вдигнал по полето. Почерняла
прекрасната глава на Хектор, непрекъснато удряйки се в земята.
От стените на Троя Хекуба видяла как Ахил позори тялото на сина й. В мъката си тя
скубела побелелите си коси. Биела се в гърдите и разкъсала дрехата си. Приам също ридаел
горчиво. Искал да го пуснат на полето. Бил готов да моли победителя Ахил да се смили над
него, стареца. Да си спомни за баща си Пелей, който бил също такъв старец като него.
Андромаха също чула тъжните вопли. От страх изтървала совалката от ръцете си. Изтичала
жената на Хектор на стената. От там видяла тялото на мъжа си как се влачи в праха след
Ахиловата колесница. Нещастната жена паднала безчувствена в ръцете на троянките. От нея
се свлякло скъпоценното наметало, дар от Афродита. Косите й се разпилели. Когато дошла
на себе си, Андромаха заридала неутешимо. Вече си нямала никого на света. Осиротял и
прекрасният й син Астианакс. Нещастно щяло да расте сирачето, нямало кой да го защити от
обидите. Неизразима скръб раздирала сърцето й. А около нея троянките също ридаели
неутешимо. Загинал бил великият защитник на Троя.
Погребението на Патрокъл[26]
Гърците се завърнали при корабите си. Но Ахил не заповядал на своите мирмидонци да се
разотидат по шатрите, а им наредил три пъти да обиколят с колесница тялото на Патрокъл.
Със силен плач вървели храбрите воини. Ахил също плачел неутешимо. Положил той ръце
върху гърдите на приятеля си и възкликнал:
- Радвай се, мъжествени Патрокле! Направих това, което ти обещах! Докарах до смъртното
ти ложе трупа на Хектор. Ще го хвърля да го разкъсат псетата. Дванайсет троянски младежи
ще убия до твоята клада, за да отмъстя за смъртта ти.
Ахил хвърлил до ложето на убития Патрокъл трупа на Хектор, без да го покрие с нищо.
Тогава Пелеевият син устроил богат пир за своите мирмидонци. А самия него гръцките
вождове го убедили да отиде при Агамемнон. Там дълго го молили да се измие и да вземе
участие в пира. Ахил отказвал. Само помолил Агамемнон да заповяда на гърците да
въздигнат погребалната клада.
Гръцките герои устроили пир, а след него се разотишли по шатрите си да спят. Само Ахил
останал да бодърства. Лежал край брега на вечно шумящото море и тежко стенел. Най-после
го налегнал дълбок сън. Насън му се явила сянката на Патрокъл. Молела го по-скоро да
извърши погребалните обреди над тялото му, за да може да се успокои душата му в царството
на Хадес. Патрокъл пожелал костите му да бъдат погребани в същия гроб, в който по-късно
щял да бъде положен и Ахил. В една урна, дадена от богинята Тетида, трябвало да лежи
прахът на Патрокъл и Ахил. В съня си Тетидиният син протегнал ръце към сянката на
приятеля си. Тя се скрила от него с тъжен стон. Събудил се героят и отново заоплаквал
високо приятеля си. Заедно с него плачели и мирмидонците. Така ридаещи ги заварила и
богинята Еос - предвестницата на бога Хелиос.
Рано сутринта Агамемнон изпратил гърци на склона на високата Ида да донесат дърва за
погребалната клада. Те изпълнили заповедта на царя и издигнали на морския бряг висока
клада. С тържествено шествие мирмидонците изнесли трупа на Патрокъл, покрит с
отрязаните им коси, и го сложили върху нея. Ахил също отрязал косите си. Те били
посветени на речния бог Сперхей, в случай че на героя му бъде съдено да се върне в родината
си. Поставил ги в ръцете на Патрокъл. След това по негова молба Агамемнон пуснал всички
воини да отидат при корабите. Край кладата останали единствено гръцките вождове. В чест
на Патрокъл били заклани много овце и волове, а с лойта им било намазано тялото му. Около
ложето подредили в кръг съдове с мед и масло. Убили четири коня и две кучета. На кладата
положили и труповете на дванайсет троянски младежи, които Ахил убил със собствените си
ръце. А трупът на Хектор лежал до кладата. Пазела го богинята Афродита, след като го
намазала с благовонно масло. Бог Аполон разстлал над него облак, за да не го изсушат
палещите лъчи на слънцето.
Когато всичко за погребението било готово, Ахил запалил кладата, но тя не пламвала.
Тогава той се помолил на боговете Борей и Зефир да раздухат пламъците. Бързо се понесла
вестителката Ирида към чертозите на Зефир. Там пирували всички богове на ветровете и тя
ги призовала в помощ на Пелеевия син. Зефир и Борей се понесли над морето със страшен
шум, като струпвали кълба от облаци. От духането им по морската повърхност се образували
високи вълни. Ветровете долетели бързо до Троя и раздухали огъня. Цяла нощ високо към
небето се издигали пламъците от кладата. А Ахил, като гребял с двудънна чаша вино,
извършвал възлияния и призовавал душата на Патрокъл.
На сутринта огромната клада догоряла и започнала да загасва. Измореният Ахил легнал на
земята до догарящия огън и потънал в дълбок сън. Разбудили го гласовете на вождовете. По
негова молба те загасили тлеещите въглени с вино. Събрали костите на Патрокъл и ги
положили в златна урна. След това изкопали дълбока дупка и в нея поставили урната. Отгоре
насипали огромна могила.
След погребението Ахил устроил пищни погребални игри в чест на умрелия. Те започнали
с надбягвания на колесници. В тях участвали синът на Адмет - героят Евмел, героят Диомед,
цар Менелай, синът на Нестор - Антилох, и героят Мерион. Първи стигнал до целта Диомед,
на когото била помогнала богинята Атина. Малко след него изостанал синът на Нестор
Антилох. След него - Менелай, от когото Несторовият син отнел с хитрост второто място.
Последен пристигнал Мерион. А най-прочутия бегач с колесница - Евмел, го стигнало
нещастие. Тъй като не желаела той да победи, богинята Атина счупила ока на колесницата
му. Евмел паднал на земята и се пребил. На всички участници в състезанието Ахил раздал
големи подаръци. Поднесъл дар и на стареца Нестор, който не можел да вземе участие в
надпреварата на героите. С годините силата му била отслабнала, а някога той винаги
побеждавал най-великите герои. След това могъщият герой Епей и героят Евриал се
състезавали в бой с юмруци. Победил Епей, който с един юмручен удар съборил на земята
Евриал. Аякс Теламонид и цар Одисей се състезавали в борба. Дълго се борили те. Не можел
да надвие нито единият, нито другият и затова си поделили наградата. В бързо бягане се
надпреварвали Аякс, синът на Йолей, Одисей и синът на Нестор - Антилох. Напред бърз и
лек като вятър бягал Аякс, а след него - Одисей. Царят на Итака се помолил на Атина да му
прати победа. Богинята чула героя. Аякс се подхлъзнал и паднал. Така първи стигнал целта
Одисей и получил първа награда. В боя с оръжие се надпреварвали Диомед и Аякс
Теламонид. Сблъскали се героите, но гърците се страхували, да не би двамата герои да се
наранят смъртоносно един друг, затова прекратили двубоя и им разделили наградата. В
мятането на тежък диск победил героят Полипет. В състезанието по стрелба с лък на висока
върлина завързали гълъбица. Стрелецът трябвало да я прониже със стрела. Излязъл героят
Тевкър. Опънал тетивата, пуснал стрелата, но тя прерязала само тънката връв, с която била
привързана птицата. Издигнала се гълъбицата високо в небето, но героят Мерион я пронизал
със стрелата си и получил наградата за стрелба с лък. Наградата за мятане на копие получил
цар Агамемнон. Никой не могъл да го надмине в това умение.
Игрите завършили. Героите се разотишли и скоро целият стан потънал в дълбок сън. Не
спял единствено Ахил. Той неутешимо оплаквал своя другар. Станал от ложето и тръгнал да
броди по морския бряг. Най-после зората пламнала на небето. Той впрегнал колесницата си
и привързал към нея трупа на Хектор. Три пъти обиколил надгробната могила, влачейки по
земята трупа на нещастния син на Приам. След това отново го захвърлил и се прибрал в
шатрата си.
[26] По поемата на Омир "Илиада".
Приам в шатрата на Ахил. Погребението на
Хектор[27]
От светлия Олимп боговете видели как Ахил позори тялото на Хектор. От това
възнегодувал бог Аполон. Боговете поискали Хермес да отвлече трупа на Приамовия син.
Възпротивили се богините Хера и Атина Палада, както и бог Посейдон. Вече единайсет дни
лежали останките на Хектор край шатрата на Ахил, без да бъдат покрити с нищо. Аполон
укорявал боговете, че позволяват на сина на Тетида, забравил състрадание и съвест, да
позори тялото на Хектор. Между стрелометеца и Хера се разгорял лют спор. Зевс
Гръмовержеца го прекратил. Той изпратил вестителката на боговете Ирида да извика
богинята Тетида. Искал тя да отиде при Ахил и да му съобщи неговата заповед - да предаде
тялото на врага си на неговия баща Приам срещу богат откуп. Измежду троянците Зевс най-
много обичал великия Хектор.
Бързата като мисълта Ирида се понесла към Тетида и само след миг била при нея. Тетида
стояла обкръжена от морските богини и проливала горчиви сълзи заради сина си. Като чула
от устата на Ирида волята на Зевс, в знак на скръб облякла черни дрехи и се възнесла на
високия Олимп. Боговете посрещнали с почит майката на Ахил. Атина й сторила място
редом до Зевс. Хера й поднесла златна чаша с благоуханен нектар. Гръмовержеца й казал
своята воля. Тетида веднага слязла на земята в шатрата на сина си. Седнала до печалния
Ахил и нежно го погалила. Казала му, че боговете са гневни заради Хектор. Зевс повелявал
той да предаде трупа му на Приам. Могъщият Ахил се покорил на волята на боговете.
Междувременно Гръмовержеца Зевс изпратил вестителката на боговете Ирида и при
Приам. Тя се понесла на пъстрите си като дъгата крила към двореца на царя на Троя.
Нещастният старец лежал проснат на земята и проливал сълзи за загиналия си син. Около
него седели синовете му и също ридаели силно. Приближила се до стареца Ирида. От името
на Зевс му заповядала да отиде в гръцкия стан при Ахил с богат откуп. Богинята му обещала
бог Хермес да го заведе там.
Като чул думите на Ирида, Приам веднага станал и тръгнал към двореца. Заповядал на
синовете си да приготвят кола за даровете и колесницата му. Влязъл в палата Приам. Извикал
престарялата си жена Хекуба и й казал, че иска да отиде в стана на гърците. Изплашила се тя
и започнала да го моли да не отива на сигурна гибел. Той я успокоил. Казал й, че отива при
Ахил, подчинявайки се на волята на олимпийските богове. Царят избрал богати дарове и
започнал да се приготвя за път. Укорявал синовете си, че го бавят. Изплашили се те и бързо
впрегнали в една кола мулета, а в нея поставили огромен кош за дарове. Впрегнали и
колесницата. Качил се на нея Приам и подкарал конете. Пред колесницата мулетата теглели
колата с даровете, управлявана от вестоносеца Идей. Всички изпращачи на Приам го
оплаквали горчиво, все едно отивал на заколение.
Когато царят на Троя излязъл в полето, Гръмовержеца Зевс изпратил при него сина си бога
Хермес. Той завързал на краката си крилатите сандали, взел в ръцете си жезъла, с който
склопвал очите на смъртните, и се понесъл към Троя. Там приел образа на прекрасен младеж
и се появил пред Приам, когато той поял мулетата и конете в реката. Изплашил се царят.
Помислил си, че младежът може да го убие и да отмъкне даровете. Но Хермес се представил
за слуга на Ахил и му предложил да го заведе до стана. Зарадвал се старецът и предложил на
момчето като дар скъпоценна купа, но Хермес отказал. Качил се на колесницата Приам и
подкарал бързо конете. Край портите на гръцкия стан имало стража. Хермес й пратил
дълбок сън. Вдигнал богът резетата на портите и тайно превел Приам през стана. Хермес
отворил и портите на лагера на мирмидонците. Когато царят на Троя се приближил до
шатрата на Ахил, Хермес се разкрил пред него и му казал смело да влезе при Пелеевия син.
Приам оставил Идей да охранява даровете, а самият той влязъл вътре. Ахил току-що се бил
нахранил. Незабелязан от никого, троянският цар влязъл и паднал на колене пред героя,
молейки го с думите:
- О, велики Ахиле! Спомни си за баща ти, който е също такъв старец, като мен! Може би и
неговия град са обсадили съседи и няма кой да го отърве от тази беда. Аз, нещастникът,
загубих почти всичките си синове. Ти уби и най-великия сред тях - Хектор. Заради него съм
дошъл при корабите ти. Смили се над мъката ми! Приеми богат откуп. Виждаш ме колко съм
злочест. Преживявам това, което не е преживявал нито един смъртен. Принуден съм да
целувам ръцете на убиеца на децата ми.
С думите си Приам извикал у Ахил спомените за баща му. Проснат на земята, троянският
цар плачел за сина си. Най-накрая Ахил станал. Вдигнал Приам и му рекъл:
- О, нещастнико! Много мъка си видял в живота си! Но как се реши сам да дойдеш тук?
При този, който е убил много от синовете ти? О, в гърдите ти има сърце, по-твърдо от
желязо. Но успокой се, спри да плачеш! Седни! Боговете са отсъдили хората да понасят в
живота си мъки. Самите те, безсмъртните, не познават скръбта. Недей да проливаш повече
сълзи! С плач няма да съживиш загиналия Хектор. Стани и седни тук!
- Не, няма да седна, Ахиле - отвърнал Приам, - преди да ми върнеш Хектор. Приеми
даровете и ми дай да погледна тялото на сина ми.
С гняв погледнал Ахил стареца:
- Пази се да не ме разгневиш, старче! Аз самият знам, че съм длъжен да ти върна тялото на
Хектор. Такава е волята на Зевс. Научих я от майка ми, богинята Тетида. Знам, че и теб те е
пратил тук бог. Иначе ти не би се осмелил да се появиш в гръцкия стан. По-добре замълчи!
Боя се, че в гнева си мога да наруша Зевсовата повеля - да се щади молителят!
Ахил излязъл. Извикал приятелите си и им заповядал да разпрегнат конете и мулетата на
Приам и да въведат в шатрата Идей. След това Ахиловите робини измили тялото на Хектор и
го облекли в скъпи дрехи. Самият Ахил вдигнал тялото и го положил върху богато украсено
ложе. Приятелите му го натоварили в колата. Великият син на Пелей помолил душата на
Патрокъл да не се гневи, че връща тялото на Хектор на баща му. Обещал да посвети на
Патрокъл част от донесените от Приам дарове. Като направил всичко това, Ахил се върнал в
шатрата и казал на стареца, че вече му е предадено тялото на Хектор. Приготвил Тетидиният
син богата вечеря и поканил Приам да подкрепи силите си с храна и напитка. По време на
вечерята троянският цар гледал с изненада прекрасния и величествен като бог Ахил. Той пък
се чудел на почтения вид на беловласия старец и слушал мъдрите му слова.
Когато вечерята свършила, Приам помолил Ахил да му позволи да си поотпочине. Не бил
спал от мига, в който Хектор бил загинал. Ахил заповядал да приготвят на царя и на Идей
две разкошни легла пред шатрата. Когато Приам се стягал за сън, Пелеевият син го попитал
колко дни ще са му необходими за погребението на Хектор. Обещал му през тези дни да не
започва битка. Царят на Троя поискал десет дни. Гръцкият герой му обещал, че той самият
няма да влезе в сражение, а и ще възпре останалите гърци от това. Любезно стиснал ръката
на стареца. С този жест искал да го успокои и се разделил с него.
Всички воини потънали в сън. Спели и боговете на светлия Олимп. Единствено бог
Хермес не затварял очи. Явил се пред ложето на Приам и го разбудил. Заповядал му да
напусне по-скоро гръцкия стан. Боял се, че някой може да го види и да се съблазни от
възможността да получи за него богат откуп. Изплашил се троянският цар. Станал от ложето
и разбудил Идей. Хермес впрегнал конете и мулетата и ги извел тайно от стана. Чак на
бреговете на Скамандър богът напуснал Приам.
На сутринта царят наближил Троя. Първа го видяла Касандра и с гръмкия си плач по
Хектор събрала жителите на града. На портите на Троя се струпала огромна тълпа. Пред
всички стояли Хекуба и Андромаха, които ридаели силно и скубели косите си. Всички
троянци също плачели. Стараели се да приближат повече до колата, върху която лежал
убитият Хектор. По молба на Приам тълпата се отдръпнала и му дала възможност да влезе в
града.
Андромаха ридаела силно и оплаквала своя мъж и единствен защитник. Вече знаела, че
Троя ще падне и всички троянки ще бъдат отведени от гърците в тежък плен. Враговете щели
да убият сина й Астианакс. По този начин щели да отмъстят на Хектор за смъртта на много
герои. Страдала вярната съпруга, че любимият й мъж е загинал далеч от нея. Отишъл си, без
да й каже заветна дума, която тя да помни вечно. Ридаела и Хекуба, проливайки потоци
сълзи по любимия си син.
Елена също плачела за Хектор. От него тя не била чула нито една укорна дума и не била
видяла обида. Благият по душа Хектор винаги се бил застъпвал за нея. Благодарение на това
застъпничество другите не я обиждали. Сега бил загинал единственият й приятел и
утешител в Троя, където всички я ненавиждали.
Приам заповядал да подготвят погребалната клада. Девет дни троянците возили дърва от
Ида. На десетия върху кладата поставили тялото на Хектор и го изгорили. В златна урна
събрали пепелта и я поставили в гроб. Покрили го с каменни плочи, а върху него насипали
погребална могила. Докато троянците насипвали могилата, стража наблюдавала, да не би
гърците да ги нападнат неочаквано. След погребението Приам устроил в двореца си
разкошно погребално угощение.
Така троянците погребали великия Хектор.
[27] По поемата на Омир "Илиада".
Битката с амазонките. Пентезилея[28]
След смъртта на Хектор настъпили тежки времена за Троя. Тя вече нямала могъщ
защитник. Троянците не смеели да излязат извън крепостните стени, за да не се сблъскат с
гърците в открито поле. В Троя вече нямало герой, който можел да премери сили с Ахил.
Изглежда, настъпвали последните дни на великия град. И точно тогава неочаквано дошла
помощ на троянците. От далечния Евксински понт върху бързи коне в помощ на Троя се
появили храбрите и войнствени амазонки. Водела ги царицата им Пентезилея. Тя искала в
битка с гърците да изкупи своята вина - по време на лов, без да иска, била убила сестра си.
Като помагала на троянците, подкрепяни и от Артемида, царицата се надявала да
умилостиви богинята, която била гневна за извършеното убийство. Могъщата щерка на Арес
се хвалела, че щяла да срази всички славни гръцки герои. Щяла да ги прогони от Троя и да
изгори корабите им. С бурни ликувания троянците посрещнали амазонките. Приам приел
Пентезилея като своя родна дъщеря и в нейна чест устроил разкошен пир.
На следващия ден амазонките застанали в блестящото си въоръжение начело на троянската
войска срещу гърците. Вдигайки ръце към небето, Приам молел боговете да им пратят
победа. Но боговете не чули молбите му. Започнала кръвопролитна битка. Като бурен вихър
се носели Пентезилея и нейните амазонки през гръцките редици. Тя поваляла един след друг
героите. Гърците се стреснали и отстъпили. Храбрата царица ги притиснала чак до корабите
им. Вече амазонките виждали победата си близо, когато изведнъж в помощ на гърците се
притекли Ахил и Аякс Теламонид. Дотогава те не участвали в сражението. Двамата лежали
до надгробната могила на Патрокъл и скърбели за голямата загуба.
[28] По поемата "Героини" на Овидий и "Енеида" на Вергилий.
Битката с амазонките
Като чули шума от битката, двамата герои се въоръжили набързо и като два страшни лъва
се хвърлили в боя. Нито храбрите амазонки, нито троянците можели да им устоят. Щом
съзряла могъщия Ахил, Пентезилея смело застанала срещу него. Метнала копието си по
героя, но то се ударило в щита му и се разлетяло на парчета. Хвърлила второ, но и то не
могло да рани Ахил. Тогава той се нахвърлил срещу нея със страшен гняв и я пронизал в
гърдите. Пентезилея разбрала, че е ранена смъртоносно. Събрала последни сили и поискала
да извади меча си. С тежкото си копие могъщият Ахил я пронизал заедно с коня й.
Животното паднало на земята, а до него лежала царицата на амазонките. Когато се доближил
до нея, синът на Тетида снел шлема й и разбрал, че е убил необикновено красивата дъщеря
на бог Арес и царица на смелите амазонки. Умиращата Пентезилея била прекрасна като
богинята Артемида. Ахил стоял надвесен над тялото на мъртвата красавица и усещал как го
завладява силна любов към нея. Докато той стоял надвесен и обзет от скръб по амазонката,
се приближил Терсит и започнал да ругае героя така, както правел и по-рано. Надсмял се над
мъката му и пронизал с копието си окото на прекрасната Пентезилея. Тогава Ахил избухнал в
страшен гняв. Замахнал и го ударил с такава сила, че го оставил намясто. Това ядосало много
Диомед, защото Ахил убил неговия роднина. Гърците едва успели да разтърват двамата
герои.
Пелеевият син тихо вдигнал от земята мъртвата Пентезилея и я изнесъл от битката. По-
късно гърците предали телата на царицата и на още дванайсет амазонки на троянците. Те им
устроили пищни погребения и изгорили труповете на клада.
Тогава Ахил се отправил към остров Лесбос. Там принесъл богати жертви на бог Аполон и
богинята Артемида и на тяхната майка Латона, молейки ги да го изчистят от оскверняването
с пролятата от него кръв на Терсит. По заповед на Аполон хитроумният Одисей очистил
Ахил.
Битката с етиопците. Мемнон[29]
След смъртта на Пентезилея за троянците станало още по-трудно да удържат натиска на
гърците. Но още веднъж неочаквано за тях се появила помощ. От бреговете на беловласия
Океан, който обгръщал с водата си цялата земя, в Троя пристигнал Мемнон с голяма войска
етиопци. Той бил син на прекрасната богиня на зората Еос и на Тифон и роднина на Приам.
Никой от смъртните не можел да се сравнява по красота с него. Сред троянските войски той
сияел като утринна звезда със златни доспехи, изковани от самия бог Хефест. Могъщият син
на богинята Еос бил достоен противник на Ахил. И отново под стените на Троя закипяла
яростна битка. Начело на троянците бил етиопският военачалник Мемнон, а гърците водел
Ахил. Той не избягвал срещата със сина на Еос. Синът на Тетида добре знаел, че ако убие
Мемнон, скоро след това ще загине и той от стрелата на Аполон. Етиопецът нападнал
стареца Нестор. Нима можел престарелият герой да се сражава с младия и силен Мемнон?
Обърнал Нестор конете си и поискал да се спаси с бягство. Но Парис опънал лъка си и
пронизал единия от конете. Като видял, че го заплашва сигурна гибел, Нестор извикал на
помощ сина си Антилох. Верният му син побързал да му помогне. Решил, че е по-добре да
загине, отколкото да позволи на Мемнон да убие баща му. Антилох грабнал огромен камък и
го метнал срещу Мемнон. Но шлемът, изкован от Хефест, защитил сина на богинята Еос от
силния удар. Тогава етиопският владетел пронизал гърдите на Антилох с копието си.
Несторовият син паднал мъртъв на земята, прободен право в сърцето. Така с живота си той
заплатил спасението на баща си. Като видял гибелта на сина си, Нестор се разридал горчиво.
И макар че другият му син - Тразимед, и приятелят му Терей нападнали етиопския герой,
Мемнон искал да свали доспехите на убития Антилох. Самият Нестор се хвърлил да защити
трупа на сина си. Но Мемнон не желаел да се бие със стареца и не вдигнал ръка срещу него.
Ожесточено се биели гърци и етиопци около тялото на Антилох. Старият Нестор призовал
на помощ Ахил. Когато разбрал, че Антилох е убит, синът на Тетида изпаднал в ужас. Той го
обичал повече от всички други герои. След Патрокъл той бил най-добрият му приятел.
Забравил за всичко, а най-вече че самият той щял да загине след смъртта на Мемнон, Ахил се
хвърлил в боя. Щом видял, че към него се приближава Пелеевият син, етиопецът хвърлил
срещу него огромен камък. Камъкът отскочил надалеч от щита на героя. С копието си Ахил
ранил в рамото Мемнон, който обаче не обърнал внимание на раната и на свой ред ранил
Ахил в ръката. Двамата герои извадили мечовете си и се хвърлили един срещу друг. По сила
двамата били равни. Двамата били синове на богини. Доспехите и на единия, и на другия
сияели и били изковани от бог Хефест. Двамата се прикривали с щитовете си. Боговете
наблюдавали двубоя им от високия Олимп. Майките на героите - богинята Еос и богинята
Тетида, молели Зевс - всяка за своя син. Гръмовержеца взел златните везни, сложил върху тях
жребиите на героите и ги претеглил. Жребият на Мемнон се спуснал ниско. Съдбата
предвещавала той да загине от ръката на Ахил. Разридала се богинята Еос. Трябвало да
загуби нежно обичания си син. Най-сетне Ахил замахнал с тежкото си копие и пронизал
гърдите на Мемнон. В знак на скръб богинята Еос се покрила с тъмен облак. Тя изпратила на
бойното поле своите синове. Боговете на ветровете отнесли тялото на героя далеч в Мизия
на бреговете на река Есеп. Там млади нимфи оплакали героя и му построили гробница.
Етиопците били превърнати от боговете в птици. Оттогава всяка година те долитали при
гробницата на Мемнон, на бреговете на река Есеп, и там оплаквали своя цар.
Гърците пък погребали с големи почести младия Антилох. Положили праха му в урна и
впоследствие я поставили в могилата с праха на Ахил и Патрокъл.
[29] По поемата "Одисея" на Омир, "Теогония" на Хезиод и "Енеида" на Вергилий.
Смъртта на Ахил
В гърдите на Ахил горял страшен гняв срещу троянците. Решил той да отмъсти жестоко за
гибелта на своите приятели Патрокъл и Антилох и сражавайки се като разярен лъв, повалял
един след друг героите на Троя. Троянците се обърнали в бягство и побързали да се скрият
зад стените на Троя. Яростният Ахил ги преследвал. Неумолимата съдба го тласкала към
сигурна гибел. Пелеевият син преследвал врага си чак до Скейските порти. Сигурно щял да
влети и в свещената Троя и тя щяла да загине, ако не се появил бог Аполон. Като извикал
страшно, той спрял Ахил. Но героят не му се подчинил. Бил гневен на бога, че много пъти
стрелометецът спасявал Хектор и троянците. Дори го заплашил, че ще го прониже с копието
си. Неумолимата съдба била помрачила разума му. Синът на Тетида бил готов да нападне
дори бог. Разгневил се Аполон и забравил, че някога на сватбата на Пелей и Тетида бил
обещал да пази сина им Ахил. Като се прикрил с тъмен облак и станал невидим за никого,
той насочил стрелата на Парис. Тя улучила героя в петата, единственото му уязвимо място.
Че петата била слабото място на Ахил, знаели всички още когато той бил бебе. Тогава Тетида
топяла младенеца във водите на Стикс, като го държала за петата. Така тялото на Ахил
станало твърдо като желязо. Петата му, която не се докоснала до водите на Стикс, останала
обаче неговото слабо място. Раната, която получил от Парисовата стрела, била смъртоносна
за него. Ахил почувствал приближаването на смъртта. Извадил стрелата от раната и се
строполил на земята. Горчиво упреквал той бог Аполон, че го е погубил. Ахил знаел, че без
помощта на бога никой от смъртните не можел да го убие. За последен път събрал сили.
Страшен и приличащ на умиращ лъв, той се надигнал от земята и убил още много троянци.
Но ето че крайниците му започнали да изстиват. Все по-близо и по-близо била смъртта. Ахил
се бранел, като се подпирал на копието си. Страховито изревал той към троянците:
- Тежко ви! Ще загинете и вие! И след смъртта си аз ще ви отмъщавам!
Този възглас обърнал троянците в бягство. Но Ахил все повече отслабвал. Напуснали го и
последните му сили и той паднал на земята. Златните му доспехи издрънчали и земята
затреперила. Ахил издъхнал. Но троянците не смеели да се приближат до героя. Страхували
се от него и мъртъв - такъв ужас им бил внушил той приживе. Постепенно те преодолели
страха си и около тялото на мъртвия герой се развихрила жестока сеч. Най-силните гръцки и
троянски герои взели участие в нея. Планини от мъртви тела се издигали около него. А той
лежал неподвижен и огромен и не чувал боя. Прах се вдигал под краката на воюващите.
Леели се реки от кръв. Като че битката никога нямало да свърши. Изведнъж треснала Зевсова
гръмотевица. Извила се буря и спряла троянците. Гръмовержеца не искал те да завладеят
трупа на Ахил. Тогава Аякс Теламонид отнесъл тялото на приятеля си до корабите. Одисей
го защитавал, като отблъсквал врага. От троянските редици към него летели облаци от
стрели и копия. Той мъжествено удържал натиска им, като отстъпвал крачка по крачка.
Донесъл Аякс тялото на Ахил до корабите. Гърците измили трупа. Намазали го с
благовонни масла и го положили върху богато ложе. Наобиколили го и заоплаквали горчиво
своя най-велик герой, а от мъка скубели косите си. Тетида чула плача им. Заедно със
сестрите си - нереидите, се издигнала тя от морските дълбини. Като разбрала, че обичният й
син е загинал, издала такъв вопъл, че потреперили всички гърци. От страх сигурно щели да
избягат на корабите, ако не ги бил спрял старецът Нестор. Седемнайсет дни Тетида,
нереидите и гърците оплаквали Ахил. А от високия Олимп се спуснали музите. В чест на
умрелия те пеели погребален химн. Дори безсмъртните богове на Олимп оплаквали храбрия
герой. На осемнайсетия ден издигнали клада и изгорили трупа на Ахил. Много жертвени
животни били заклани в чест на най-големия измежду гръцките герои. Облечени в разкошни
доспехи, в погребението участвали всички гърци. Когато кладата догоряла, събрали
Ахиловите кости и ги положили в златна урна, която бог Дионис подарил на Тетида. В нея
лежали и костите на Патрокъл. Така в един гроб били погребани Ахил, Патрокъл и
Несторовият син Антилох. Над гроба им гърците насипали огромна могила. Тя се виждала
далеч от морето и била свидетелство за великата слава на погребаните под нея герои.
След погребението в чест на загиналия били организирани игри. За награда за
победителите в игрите богинята Тетида изнесла от морето скъпоценни дарове. Те били
толкова разкошни, че сигурно щели да възхитят дори самия Ахил, ако великият герой бил
жив.
Смъртта на Аякс Теламонид[30]
След смъртта на Ахил останали изкованите му от бог Хефест златни доспехи. Тетида
пожелала да ги даде на онзи, който най-много се бил отличил при защитата на тялото на
Ахил.
Следвало да ги получи или Аякс, или Одисей. Между тях пламнал спор за доспехите. Как
можел да се реши той? И двамата герои били достойни да облекат чудните доспехи,
изработени от бог Хефест. Накрая решили съдии да бъдат пленените троянци. Но и тук
Атина Палада помогнала на своя любимец - царя на Итака. С нейна помощ Агамемнон и
Менелай подменили жребия на Аякс и преброили невярно гласовете на троянците. И така, с
доспехите се сдобил хитрият Одисей. Натъжил се могъщият Аякс. Отишъл той в шатрата си и
замислил как да отмъсти на Атреевите синове и на Одисей.
През нощта целият гръцки стан бил потънал в дълбок сън. Аякс Теламонид излязъл от
шатрата с меч в ръце, възнамерявайки да убие Агамемнон и Менелай. Но богинята Атина
Палада му отнела разума. Отдавна дъщерята на Зевс му се гневяла. Като разчитал на силата
си, той отхвърлял помощта на боговете. Безумният Аякс се нахвърлил върху стадо бикове и
започнал да ги избива в тъмнината, мислейки, че убива гърците. Останалите говеда закарал в
шатрата си, смятайки ги за пленници. В палатката си Аякс подложил на големи изтезания
животните, като се радвал на техните мъки и смърт. В безумието си не виждал, че са бикове.
Мислел, че са Атреевите синове. Постепенно обаче съзнанието на героя започнало да се
прояснява. Когато видял, че шатрата му е пълна с убити животни, го обзел голям ужас. Мъчел
се да си обясни как се е случило всичко това. Разказали му какво е сътворил. Голяма мъка
стиснала сърцето му и той решил със смърт да изкупи застигналия го позор. Заръчал на брат
си Тевкър и на воините, дошли с него от Саламин, да се грижат за сина му Еврисак.
Усамотил се той на морския бряг, като взел със себе си меча, подарен му някога от Хектор.
Казал, че отива да моли боговете за милост, а меча щял да посвети на Хадес и на богинята
Нощ.
Мълвата за това, което бил извършил Аякс, бързо се разпространила из гръцкия стан.
Намерили убитите от него бикове и овце, както и труповете на пастирите. По кървавите
следи, които открил, Одисей разбрал за стореното от Аякс. Агамемнон и Менелай се
разгневили много и решили да отмъстят на Аякс.
Междувременно бил пристигнал вестоносец от Тевкър, който съобщавал на Аяксовите
приятели да пазят великия герой, защото над него била надвиснала гибел. Тя го застрашавала
само през същия този ден и след него за Аякс повече нямало опасност. Наскоро след това в
стана дошъл и самият Тевкър. Разбрал, че брат му е отишъл на брега на морето, и се затичал
натам да го потърси. Страхувал се, че му се е случило нещастие. И действително, когато
пристигнал там, не открил брат си жив. На морския бряг лежал само трупът му. Аякс се бил
хвърлил върху меча си и пронизан, бил паднал на пясъка. Така загинал най-могъщият след
Ахил гръцки герой.
Менелай и Агамемнон не искали да разрешат на Тевкър да погребе мъртвия си брат. Имало
опасност между Атреевите синове и него да пламне открита и силна вражда. В стана на
гърците можело да започнат междуособни сблъсъци, ако в спора не се бил намесил Одисей.
Той убедил Агамемнон да позволи на Тевкър да погребе останките на Аякс, който бил оказал
толкова много услуги на гърците. И така, до могилата на Ахил се издигнала нова могила. В
нея почивал прахът на могъщия Аякс Теламонид.
[30] По трагедията на Софокъл "Аякс биконосецът".
Филоктет. Последните дни на Троя[31]
След смъртта на Ахил и Аякс гърците упорито продължавали да държат Троя под обсада.
Те не можели обаче да превземат града със сила. Един ден Одисей подслушал от засада
словата на Приамовия син - гадателя Хелен, и с хитрост успял да го плени. По такъв начин
царят на Итака разбрал, че Троя може да бъде завладяна само ако в гръцката войска дойдат
Филоктет с отровните стрели на Херкулес и младият син на Ахил - Неоптолем. Той веднага
решил да тръгне на далечен път и да доведе двамата герои.
Щом пристигнал при цар Ликомед на остров Скирос, Одисей лесно успял да убеди
Ахиловия син да вземе участие в обсадата на Троя. И той като баща си горял от жажда за
велики подвизи. Прекрасният Неоптолем веднага потеглил заедно с Одисей, въпреки че
майка му Дидамия го убеждавала да не ходи никъде и проливала горчиви сълзи.
По-трудно било да бъде спечелен Филоктет. Изоставен от всички, той живеел на
пустинния остров Хриза, близо до Лемнос, в пещера с два изхода - на изток и на запад. През
тях зиме слънцето топлело пещерата, а лятос вятърът я разхлаждал. Често Филоктет
изпитвал глад и с мъка си набавял храна. Със стрелите си убивал по някой и друг див гълъб.
Раната на крака му го боляла много. Нещастникът едвам можел да отиде да си донесе вода.
Много трудно можел да си запали огън, като удрял два камъка. Цели десет години бил
подложен на страшни лишения и страдания на остров Хриза. Много рядко до брега спирали
моряци, но никой не се съгласявал да го вземе със себе си в Гърция. Виновници за тези
негови мъки били Атреевите синове и Одисей. И затова той ги мразел страшно и с
удоволствие би ги пронизал със стрелите си.
Царят на Итака знаел много добре, че го очаква гибел, ако се срещне с него. Затова решил
да го примами с хитрост. Уговорил Неоптолем да му разкаже, че е напуснал обсадата на
Троя, защото гърците са го оскърбили. И ако Филоктет започнел да го моли да го вземат и да
го отведат в Гърция, той да се съгласял. По този начин героят и стрелите му щели да бъдат на
кораба. Тогава по-лесно щели да го откарат в Троя. Неоптолем не искал да действа с измама.
Одисей го убедил, че само по този начин Филоктет може да бъде качен на кораба. И тогава
синът на Ахил се съгласил.
Когато корабът пристигнал в Хриза, Неоптолем слязъл на брега с още няколко воини.
Тръгнали те към пещерата, където живеел Филоктет. Не го заварили там.
Скоро се появил и той. Охкайки силно, влязъл в пещерата. Раната му го измъчвала много.
Като видял пришълците, се зарадвал много. А още по-голяма била радостта му, когато
разбрал, че пред него стои синът на Ахил. Неоптолем разказал на страдалеца цялата
измислена от Одисей история. Споделил и за смъртта на Ахил, Патрокъл и Аякс. Когато чул
този разказ, Филоктет се натъжил. Тях ги обичал много повече от другите герои. Съгласил се
да отплава с Неоптолем за Гърция. Даже дал на Ахиловия син да носи стрелите и лъка.
Молел да го закриля от коварството на Одисей. Толкова голямо било желанието му да
напусне острова, че сам подканял Неоптолем да тръгнат час по-скоро.
Неочаквано се появил един воин. Той съобщил, че уж героят Феникс и синовете на Тезей
приближавали, за да отведели насила Филоктет край Троя. Въпреки ужасните страдания, от
които той чак губел съзнание, нещастникът забързал към брега. Като видял мъките му,
Неоптолем нямал повече сили да крие истината от него. И тъкмо когато искал да му върне
стрелите и лъка, изскочилият от засадата Одисей не му позволил да го направи. Филоктет
много искал да избяга и да се хвърли от високите скали в морето, само и само да не бъде
послушно оръдие в ръцете на омразния му Одисей и Атреевите синове. Тогава царят на
Итака заповядал на слугите си да го хванат и насила да го качат на кораба. Филоктет
изпаднал в отчаяние. Неоптолем не можел повече да гледа мъките му и върнал на
нещастника лъка и стрелите. Така целият план на Одисей рухнал. Той дори побързал да се
спаси с бягство. Много добре знаел колко ужасна е смъртта от стрелите на Херкулес.
Неоптолем направил още един опит да уговори Филоктет да тръгне с тях към Троада и да
помогне на гърците да превземат Троя. Но Филоктет твърдо отказал. Не можел да забрави на
какви страдания го били обрекли Агамемнон, Менелай и Одисей. Изглежда, трябвало да
напуснат Хриза без резултат или пък Неоптолем отново да си послужи с измама.
Тогава пред Филоктет изведнъж се появил в сиянието на безсмъртен бог Херкулес, който
му заповядал да замине край стените на Троя. Най-великият сред героите му обещал, че там
ще намери изцеление на страданията си. Щял да бъде обвит с велика слава при превземането
на Троя. Филоктет се подчинил на волята на своя приятел. Доброволно се качил на кораба на
Одисей и отплавал за Троада. Там го очаквали велики подвизи.
Край стените на Троя Неоптолем също извършил много подвизи. По сила и храброст никой
не можел да се сравни с Ахиловия син. От неговата ръка в боя паднали много троянски
герои. В жесток двубой с него загинал и могъщият потомък на Херкулес - Еврипил, синът на
Телеф. В помощ на Приам го била изпратила майка му, която била подкупена със скъпоценен
дар - златна лоза, отгледана от Зевс за прекрасния Ганимед. Най-могъщият защитник на Троя
след Мемнон бил прекрасният като бог Еврипил, но користолюбието на майка му го
погубила.
Наскоро след като пристигнал край стените на Троя, Филоктет ранил със стрела
виновника за тази жестока война - Парис. С отровната стрела на Херкулес той му нанесъл
неизличима рана, от която Парис трябвало да умре в жестоки мъки. Все по-дълбоко и по-
дълбоко прониквала в тялото му отровата от стрелата. Парис напуснал Троя и отишъл в
гората, където умрял в страшни мъки. Издъхнал точно там, където като пастир бил живял
безгрижно. Тялото му било открито от пастири. Те горчиво плакали за смъртта на своя бивш
приятел. Издигнали голяма клада, положили Парис върху нея и я запалили. Пастирите
събрали праха му и го сложили в урна, която закопали под могила.
[31] По трагедията на Софокъл "Филоктет".
Одисей и Диомед вземат от светилището на Атина Палада в
Троя изображението на богинята (паладиум)
С всеки изминат ден на троянците им ставало все по-трудно да защитават града си. А
гърците пък не можели със сила да го превземат. Тогава Одисей се решил на опасен подвиг.
Царят си нанесъл удари с бич, обезобразявайки лицето си. Облякъл окъсана роба и като
просяк влязъл в Троя, за да разбере какво замислят троянците. Те видели нещастния просяк
да събира милостиня из многолюдните улици. Единствено Елена познала у просяка Одисей.
Извикала го у дома, измила тялото му и се заклела да не го издаде на троянците. Той
разузнал всичко, избил много стражи и благополучно се завърнал в гръцкия стан. Царят на
Итака и Диомед извършили след това още по-опасен подвиг. Те проникнали тайно в Троя и
се прокраднали в светилището на Атина Палада. Там стояло дървено изображение на
богинята (паладиум), което някога било паднало от небето. Именно него трябвало да вземат
гърците, тъй като никой не можел да превземе града, докато то се намирало в него.
Излагайки се на голяма опасност, храбрите герои го откраднали. А по обратния път към
стана избили много троянци и се върнали невредими.
Падането на Троя[32]
Въпреки всичко гърците все още не можели да превземат Троя. Тогава Одисей ги убедил,
че трябва да действат с хитрост. Посъветвал ги да направят огромен дървен кон и в него да се
скрият най-могъщите гръцки герои. А цялата останала войска трябвало да отплава от
бреговете на Троада и да се укрие на остров Тенедос. Когато видели коня, троянците щели да
го вкарат в града, а през нощта героите щели да излязат от него и да отворят градските порти
за завърналите се тайно гърци. Одисей уверявал всички, че само по този начин може да се
превземе градът.
Прорицателят Калхас, на когото Зевс бил изпратил знамение, също убеждавал гърците да
прибягнат до хитрост. Най-после те се съгласили и приели Одисеевото предложение. С
помощта на богинята Атина Палада знаменитият художник Епей и учениците му изработили
грамаден дървен кон. В него влезли Неоптолем, Филоктет, Менелай, Идоменей, Диомед,
младият Аякс, Мерион, Одисей и още неколцина други герои. Цялата вътрешност на коня се
изпълнила от въоръжени воини. За да не заподозре някой, че в него се намират войници,
Епей плътно затворил отвора, през който те били влезли. След това гърците запалили
всичките си постройки в стана. Качили се на корабите си и отплавали в открито море.
От високите стени на Троя обсадените видели, че в лагера на гърците има някакво
движение. Дълго не можели да разберат какво става там. За тяхна най-голяма радост
забелязали, че от стана на врага се издигат гъсти кълба дим. Разбрали те, че гърците
напускат Троада. Ликувайки, троянците излезли от града и тръгнали към стана. Той
действително бил пуст и постройките догаряли. С любопитство разглеждали местата, където
до неотдавна се издигали шатрите на Диомед, Ахил, Агамемнон, Менелай и другите герои.
Били убедени, че обсадата вече е свършила, всички бедствия са отминали и можело да се
отдадат на мирен труд.
Изведнъж троянците спрели изумени. Видели дървения кон. Разглеждали го и се чудели
що за странно съоръжение е това. Някои съветвали конят да бъде хвърлен в морето. Други
пък настоявали да бъде откаран в града и поставен на акропола. Завързал се спор. Тогава
пред всички застанал жрецът на бог Аполон - Лаокоон, и започнал горещо да убеждава
съгражданите си да унищожат коня. Бил сигурен, че в него са се скрили гръцки герои и че
това е някаква военна хитрост, измислена от Одисей. Лаокоон не вярвал гърците да са
напуснали завинаги Троада. Жрецът умолявал троянците да не вярват на коня. Каквото и да
било, той се страхувал от гърците, дори и да поднасяли дарове на Троя. Тогава Лаокоон
грабнал едно голямо копие и го хвърлил срещу коня. Трепнал той от удара и във
вътрешността му глухо издрънчали оръжията. Но боговете били помрачили разума на
троянците, които въпреки всичко решили да откарат коня в града. Трябвало да се изпълни
повелята на съдбата.
Докато троянците обикаляли около коня, изведнъж се разнесъл силен вик. Пастири водели
вързан пленник. Бил се предал доброволно. Този пленник бил гъркът Синон. Троянците го
заобиколили и започнали да се гаврят с него. А Синон стоял мълчалив и гледал страхливо
наобиколилите го. Най-после проговорил. Проливайки горчиви сълзи, оплаквал злата си
съдба. Сълзите му трогнали Приам и останалите троянци. Те започнали да го разпитват кой е
и защо е останал. Тогава Синон им разказал измислена история. Тя била съчинена от Одисей
и с нея той трябвало да ги заблуди. Синон разказал как Одисей искал да го погуби, защото
бил роднина на онзи Паламед, когото царят на Итака мразел с цялата си душа. И затова,
когато гърците решили да прекратят обсадата, Одисей уговорил Калхас да извести, че
боговете уж искали човешка жертва, за да осигурят щастливо завръщане в родината. Дълго
Калхас се преструвал, че се колебае кого да посочи за жертва на боговете. Най-после се
спрял на Синон. Вързали го и го повели към жертвеника. Но Синон успял да развърже
въжетата и се спасил от сигурната смърт, като избягал. Дълго се крил в гъсто обрасналата
тръстика, очаквайки гърците да отплават за родината си. Когато те заминали, излязъл от
убежището си и доброволно се предал на пастирите. Троянците повярвали на хитрия грък.
Приам заповядал да го освободят и го запитал какво означава дървеният кон, оставен от
гърците в стана им. Синон само това чакал. Като призовал боговете за свидетели, че говори
истината, казал, че конят е оставен от гърците, за да умилостивят страшната Атина Палада.
Тя им била разгневена, че били отмъкнали от храма й в Троя паладиума. Според думите му
този кон щял да защитава града, но само ако троянците го вкарат вътре. И на тези коварни
думи му повярвали троянците. Синон ловко изиграл ролята, която му бил отредил хитрият
Одисей.
Едно велико чудо, изпратено от самата Атина Палада, накарало троянците да повярват още
повече в думите на пленения грък. От морето се показали две чудовищни змии. Те плавали
много бързо към брега и извивали сред морските вълни телата си на безброй пръстени.
Високо се издигали червените като кръв гребени на главите им. А в очите им святкали
пламъци. Змиите изпълзели на брега и се отправили към мястото, където Лаокоон принасял
жертва на бога на моретата Посейдон. Всички троянци се разбягали, обзети от ужас. Змиите
обаче се нахвърлили върху двамата синове на жреца и се обвили около телата им. Самият
Лаокоон се спуснал да им помогне, но змиите се обвили и около него и започнали да хапят с
острите си зъби телата на тримата. Нещастникът се мъчел да откъсне от себе си чудовищата
и да освободи децата си, но напразно. Отровата прониквала все по-дълбоко в телата им.
Крайниците им се гърчели. Страданията на тримата ставали все по-ужасни. Като чувствал
приближаването на смъртта, Лаокоон изкрещял силно. Така загинал той, ставайки свидетел
на смъртта на невинните си синове. Загинал, защото искал въпреки волята на бога да спаси
родината си. А змиите, след като извършили ужасното дело, пропълзели и се скрили под
щита на статуята на Атина Палада.
Смъртта на Лаокоон още по-силно убедила троянците, че са длъжни да закарат дървения
кон в града. Съборили част от градската стена, защото било невъзможно огромната дървена
статуя да влезе през градските порти. С ликувания и под звуците на музика и песни завлекли
с въжета коня в града. Докато го влачели през отвора в стената, конят се спирал четири пъти,
удряйки се в нея. Страшно гърмяло оръжието на гърците, но троянците не го чували. Най-
накрая го довлекли до акропола. Когато видяла на акропола коня, пророчицата Касандра
изпаднала в ужас. Тя предвещала гибел на Троя. Отговор на предсказанията й бил само
смехът на жителите на града. Никой не й вярвал.
Гръцките герои стояли във вътрешността на дървения кон, без да проронят дума.
Вслушвали се внимателно във всеки звук, който идвал от вън. Чували как хубавата Елена ги
вика по име, като подражавала на гласовете на жените им. Одисей едва удържал един от
героите да не се обади, като му запушил устата с ръка. До тях достигали шумните веселби от
веселите пирове, които троянците устроили в цяла Троя по случай края на обсадата. Най-
после настъпила нощта. Всичко замлъкнало. Троя потънала в дълбок сън.
Единствено край дървения кон се чул гласът на Синон, който дал знак на героите да
излязат. Коварният грък успял да разпали край градските порти и голям огън. С него дал знак
на гърците, скрити зад остров Тенедос, да побързат да се върнат в Троя. Като внимавали да
не вдигат шум с оръжията си, героите излезли от коня. Първи били Одисей и Епей. Всички се
пръснали из потъналите в дълбок сън улици на града. Пламнали домове и кърваво зарево
осветило загиващата Троя. На помощ на героите се притекли и останалите гърци. През
отвора в крепостната стена те нахлули в града. Завързала се ужасна битка. Троянците се
защитавали кой с каквото можел. Хвърляли по гърците горящи греди, стълбове, домакински
съдове. Сражавали се с шишовете, на които преди това били пекли месо за пировете. Но
гърците не щадели никого. Жени и деца бягали по улиците и писъците им се чували надалеч.
Най-после гърците стигнали до двореца на Приам, защитен от крепостна стена с кули. Там
троянците се защитавали с отчаяна храброст. Те съборили върху враговете си една кула. Това
накарало гърците да се нахвърлят с още по-голямо ожесточение. Ахиловият син Неоптолем
разбил с брадва портата на двореца и първи се втурнал вътре. След него нахлули другите
герои и воини. Приамовият дворец се изпълнил от горчивите вопли и стенания на жените и
децата. Край олтара на боговете се били събрали дъщерите и снахите на царя, вярвайки, че
там ще намерят защита. А Приам, облечен в доспехи, искал да ги защити или да загине в боя.
Но жена му Хекуба молела престарелия цар и той да потърси защита край олтара. Нима
можел слабият старец да се бори с могъщите герои!
Изведнъж се втурнал Неоптолем, който преследвал смъртно ранения Приамов син Полит.
С един удар на копието си героят повалил младежа в краката на баща му. Тогава Приам
хвърлил по сина на Ахил копието си, но то отскочило от доспехите му като тънка тръстика.
В гнева си героят сграбчил Приам за белите коси и забил в гърдите му острия си меч. Приам
загинал в двореца, в който бил живял много години, управлявайки великата Троя. Нито един
от синовете му не могъл да се спаси. Бил убит дори внукът му Астианакс - синът на Хектор.
След като го изтръгнали от ръцете на нещастната Андромаха, гърците го хвърлили от
високите крепостни стени на града. Менелай убил и спящия Дейфоб, който се бил оженил за
хубавата Елена след смъртта на Парис. В гнева си той искал да убие и Елена, но брат му
Агамемнон го възпрял. Тогава богинята Афродита накарала в гърдите му пак да пламне
силна любов към невярната му съпруга. И той тържествено я повел към своя кораб.
Пророчицата Касандра, дъщеря на Приам, потърсила спасение в светилището на Атина
Палада. Там я открил синът на Ойлей - Аякс. Жрицата паднала пред статуята на богинята и
обгърнала с ръце изображението й. Аякс я сграбчил грубо с такава сила, че чак изтръгнал
свещената статуя и тя се разбила на парчета на пода. Тогава гърците се разгневили на Аякс.
Върху него се стоварил и гневът на великата богиня. По-късно тя му отмъстила жестоко.
От всичките троянски герои успял да се спаси единствено Еней. Той изнесъл на ръце от
града своя стар баща Анхиз и малкия си син Асканий. Гърците пощадили и героя Антенор,
който непрекъснато бил съветвал троянците да върнат на гърците отвлечената от Парис
прекрасна Елена и заграбените съкровища на Менелай.
Дълго димяла Троя. До небето се виели кълба дим. Боговете оплаквали гибелта на великия
град. Пожарът се виждал надалеч. Още през нощта останалите народи разбрали по
стълбовете от дим и огромното зарево, че най-могъщият град в Азия - Троя, е превзет.
[32] Основно по поемата на Вергилий "Енеида".
Завръщането на гърците в родината[33]
Богатата плячка, която гърците награбили след превземането на Троя, била
възнаграждението за всичките беди, които били изпитали по време на десетгодишната
обсада. Те отнесли на корабите си много злато и сребро, много домакински съдове и безброй
прекрасни пленнички.
Когато гръцките кораби хвърлили котва на противоположния бряг на Хелеспонт, пред тях
се явила сянката на великия Ахил. Героят поискал да му принесат в жертва Приамовата
дъщеря Поликсена. Някога тя трябвало да му стане жена. Но Агамемнон не искал да я даде.
Касандра също го молела горещо да пощади сестра й. Като напомнил какви велики услуги
бил извършил на гърците Ахил по време на обсадата на Троя, Одисей настоявал за тази
жертва. А и самата Поликсена също била готова да падне под жертвения нож. Знаела, че така
може да се избави от тежкото робство в чужбина. Приамовата щерка спокойно отишла до
олтара, където я очаквал с жертвен нож Неоптолем. Момичето не позволило да се докосне до
него младежът, който трябвало да я отведе на смърт. Поликсена не желаела да слезе в
царството на Хадес като робиня. Затова сама се приближила до олтара и разголила гръдта си.
С тъжна въздишка Неоптолем забил в гърдите й меча си и гореща кръв обагрила издигнатия в
чест на Ахил жертвеник.
След като принесли в жертва дъщерята на Приам, гърците се отправили на далечен път
към родината. По време на пътуването си те изпитали много беди. Мнозина от героите
загинали, без да видят ро-дината си.
Още по време на разрушаването на Троя разгневената Атина Палада предизвикала голям
раздор между гърците и синовете на Атрей. Менелай искал незабавно да отплават за Гърция,
а Агамемнон настоявал гърците да останат в Троада дотогава, докато не умилостивят с
жертви Атина. Той не знаел, че нищо не можело да смекчи гнева на богинята. Спорът между
братята продължил цял ден. На следващото утро част от гръцките кораби, натоварени със
своя дял от плячката, напуснали Троада. С тях отплавали Нестор, Диомед, Неоптолем,
Идоменей и Филоктет. По-късно отплавал и Менелай. Той догонил Нестор и Диомед на
остров Лесбос. Одисей също напуснал Троада, но на Тенедос се скарал със своите спътници
и се върнал обратно в Троада при Агамемнон.
Събралите се на Лесбос герои отплавали към остров Евбея. Там на полуострова, посветен
на бог Хефест, принесли жертва на Посейдон и продължили нататък. След четири дни
Диомед пристигнал в Аргос, а Нестор - в Пилос. В родината щастливо се завърнали също
Идоменей, Филоктет и Неоптолем. Много несгоди се наложило да понесе Менелай. Около
източния край на Атика - нос Сунион, бог Аполон пронизал със стрелата си кормчията му
Фронтис. Менелай спрял на брега и извършил богат погребален обред в чест на загиналия
кормчия. Чак след това продължил нататък по пътя си. Когато корабите му заобикаляли
югозападната част на Лакония - опасния нос Малея, Зевс им изпратил голяма буря. По
морето се издигнали огромни като планини вълни. Бурята отнесла част от Менелаевите
кораби към остров Крит. Там те се разбили в скалите, а намиращите се на тях гърци се
спасили с голям зор. А останалите кораби, на които бил и самият Менелай, се носили още
дълго по морето, докато най-после стигнали бреговете на Египет. Седем дълги години
Менелай се скитал сред чуждоземни народи. Бил при сидонците, етиопците и още много
други народи. Известно време бил на остров Кипър, във Финикия и далечна Либия, чиито
народи се славели със своите неизброими стада. Менелай получил много богати дарове и
натрупал огромни богатства. В Египет жената на Тоон - Полидамна, подарила на хубавата
Елена чудодейно лекарство, приготвено от сока на вълшебно растение. Този, който го вземал
заедно с вино, забравял и най-тежката си мъка. Най-после на връщане от Египет Менелай
спрял на остров Фарос. На него той чакал двайсет дни попътен вятър. Островът бил пуст, а
запасите вече били на свършване. Гладна смърт заплашвала всички. Менелай и спътниците
му обаче били спасени от богинята Идотея - дъщеря на морския бог Протей. Тя се явила на
царя на Спарта и го научила как да залови баща й и да го накара да му разкрие волята на
боговете. Рано на следващата сутрин, когато на небето едва се била показала богинята на
зората Еос, Менелай и трима силни и мъжествени негови спътници тръгнали към морския
бряг. Там ги очаквала Идотея с четири тюленови кожи. Тя надянала върху тях кожите и за да
не ги мъчи лошата миризма, ги намазала с амброзия. Менелай и спътниците му лежали
неподвижни на морския бряг. Най-после из морските дълбини заедно със стадо тюлени
изплувал Протей. Преброил той животните, след което легнал спокоен на пясъка и заспал.
Тогава Менелай и приятелите му се нахвърлили върху него с викове. Завързала се
разгорещена борба. Протей се превръщал в лъв, змия, пантера, глиган, вода и дърво, но
четиримата герои го държали здраво. Най-после старецът се усмирил. Приел предишния си
образ и попитал Менелай какво иска да узнае от него. Царят попитал морския старец кой от
боговете се гневи и не иска да му изпрати попътен вятър. Протей заповядал на Менелай да се
върне в Египет и там да принесе в жертва на боговете сто вола, което се наричало хекатомба.
Чак след това боговете щели да се смилят над него и да му пратят щастливо завръщане в
родината. Освен това мъдрият Протей предсказал съдбата на Менелай и на жена му Елена.
Разкрил и какво очаква всеки един от героите по време на завръщането им от Троя. Менелай
изпълнил заръката на бога и се върнал обратно в Египет. Там той принесъл жертви на
боговете, а те му изпратили попътен вятър. Той благополучно се върнал в своята Спарта,
където живял дълго и щастливо. А след смъртта им Менелай и жена му Елена били
пренесени на острова на блажените, където заживели вечно и без да знаят скърби.
Цар Агамемнон също трябвало да изпита много опасности по обратния път към дома си.
Той и спътниците му стигнали благополучно до бреговете на Евбея. Но близо до Херейския
нос се извила огромна буря. Била я изпратила разгневилата се на гръцките герои богиня
Атина. Най-много била ядосана на сина на Ойлей - Аякс. Много кораби загинали, като се
разбили в скалите. Така се случило и с кораба на Аякс. И той щял да загине сред морските
вълни, но над него се съжалил великият земетръсец и бог на моретата Посейдон. Той
заповядал на вълните да изхвърлят героя на Херейската скала. И така Аякс се спасил. Но тук
заради своята надменност сам се погубил. С безумна гордост възкликнал, че се е спасил сам,
без помощта на боговете и дори срещу тяхната воля. Бог Посейдон чул тези толкова дръзки
думи, изречени от онзи, когото бил спасил. В страшния си гняв той замахнал с тризъбеца си
и ударил с него скалата, върху която стоял Аякс. Половината от нея рухнала със страшен шум
в морето и го повлякла със себе си. Така Аякс загинал в морските дълбини, от които малко
преди това го бил спасил Посейдон. А корабите на Агамемнон едва се измъкнали от бурята и
най-после пристигнали до родните брегове. Но не за радост се завърнал Агамемнон в своята
богата със злато Микена. Там го очаквала смърт от ръката на невярната му жена
Клитемнестра.
[33] Основно по трагедиите на Еврипид “Андромаха” и “Хекуба”.
ПОДВИЗИТЕ НА ОДИСЕЙ
Одисей при нимфата Калипсо[34]
Завръщайки се от Троя в Итака, героят Одисей трябвало да изтърпи много тежки беди и да
премине през страшни опасности. По пътя изгубил всичките си спътници. Те загинали и
жестоката съдба не пожалила никого от тях. След дълги скитания Одисей се озовал на
остров Огигия. Там владеела нимфата Калипсо. Цели седем дълги години трябвало да чезне
Одисей при могъщата вълшебница. Започнала и осмата. Тъгувал героят по родната Итака и
семейството си и молел нимфата да го пусне да се прибере в родината си, но тя оставала
непреклонна. Най-после боговете олимпийци се смилили над него. На тяхно събрание Зевс
се вслушал в молбата на дъщеря си - богинята Атина Палада, и решил да върне Одисей в
родината му, макар че Посейдон го преследвал по морето. Богът бил разгневен, че царят на
Итака бил ослепил сина му - циклопа Полифем.
[34] По поемата на Омир "Одисея".
На остров Итака
На остров Итака. В отсъствието на Одисей кандидатите за жена му безчинстват и
разхищават имуществото му
Когато боговете решили да върнат Одисей в родината му, богинята воин Атина веднага се
спуснала от високия Олимп в Итака. Приела тя образа на царя на тафийците Мент и отишла
в дома на Одисей. Там заварила вилнеещите кандидати за ръката на Пенелопа - жената на
Одисей. Те седели в залата за пиршества и играели на зарове, докато очаквали храната, която
робите и слугите приготвяли. Телемах - синът на Одисей, първи видял Атина и сърдечно
посрещнал мнимия Мент. Въвел го у дома и го сложил да седне на отделна маса, настрана от
трапезата на кандидатите за ръката на майка му. Пирът започнал. Когато се нахранили,
женихите извикали певеца Фемий, за да ги развлича с песните си. По време на пеенето си
Фемий се навел към Телемах и Мент и започнал да им се оплаква тихо, да не го чуят
останалите. Певецът им разказал какви беди бил принуден да търпи от кандидатите за
ръката на Пенелопа. Телемах тъгувал, че баща му толкова дълго не се завръща. И ако той се
завърнел, щели да свършат всичките му нещастия. Одисеевият син попитал госта си кой е и
как се казва. Атина Палада се назовала Мент. Добавила, че познава Одисей, на когото
Телемах така много приличал. И като се направила, че не разбира какво става в двореца,
попитала да не би Телемах да празнувал сватбата си или някакъв друг празник. И защо така
безчинствали гостите му? Тогава Телемах й разказал за своята голяма мъка. Споделил пред
госта си как буйните женихи принуждавали майка му Пенелопа да избере един от тях за
мъж. Как безчинствали в дома им и разхищавали имуществото им. След като изслушала
Телемах, Атина го посъветвала да свика народа на Итака на събрание. Да се оплаче от
кандидатите за женитба и да потърси от него защита. Освен това му дала съвет да замине за
Пилос при стария Нестор и в Спарта при цар Менелай и от тях да узнае за съдбата на
Одисей. След като дала на Телемах такъв съвет, Атина се скрила от очите на младежа,
превръщайки се в птица. Той разбрал, че току-що е говорил с богинята.
През това време от покоите си в залата за пиршества била слязла Пенелопа. Като чула
песента на Фемий за завръщането на героите от Троя, тя започнала да го моли да спре
тъжната песен и да изпее друга. Но Телемах я прекъснал, обяснявайки й, че за избора на
песента е виновен не певецът, а бог Зевс. Той го бил вдъхновил да изпее точно тази песен.
Момчето помолило майка си да се върне в покоите си и там да продължи да се занимава с
привичните за една жена и стопанка дела - да преде и да тъче, да наблюдава работата на
прислугата и да се грижи за реда в дома. Помолил я да не се бърка в мъжките работи. Не
пропуснал да й напомни, че в дома на баща му Одисей сега единствено той е повелителят.
Пенелопа покорно се прибрала в покоите си. Спомнила си за Одисей и горчиво се разридала.
Най-после богинята Атина й пратила дълбок и сладък сън.
Когато Пенелопа излязла от залата за пиршества, сред женихите се разгорял спор, кой от
тях да се ожени за нея. Телемах обаче много скоро ги прекъснал. Казал им, че ще се обърне за
помощ към народното събрание, за да им забрани да разоряват бащиния му дом. Одисеевият
син ги заплашил и с гнева на боговете. Но заплахите му не подействали на кандидатите за
женитба. Те продължили шумната си веселба, като пеели, танцували и буйствали до късно
през нощта.
И Телемах тръгнал към покоите си, придружен от вярната слугиня на Одисей -
престарялата Евриклея, която го била отгледала от малък. Легнал той в ложето и цяла нощ не
могъл да затвори очи. Мислел за съвета, който му била дала Атина Палада.
На следващото утро Телемах заповядал на глашатаите да съберат народното събрание.
Народът бързо надошъл. Пристигнал и синът на Одисей с копие в ръцете, а след него тичали
две кучета. Бил толкова прекрасен, че събралите се не скривали възхищението си от него.
Старейшините на Итака се отдръпнали и младежът седнал на мястото на баща си. Той се
обърнал с молба към народа да го защити от безчинствата на кандидатите за ръката на майка
му, които разграбвали дома им, и в името на Зевс и на богинята на правосъдието Темида
заклевал народа да му помогне.
Като свършил гневната си реч, Телемах седнал на мястото си. Отпуснал глава, а от очите
му рукнали сълзи. Цялото народно събрание се умълчало. Само един от женихите - Антиной,
започнал дръзко да отговаря на Телемах. Упрекнал Пенелопа за хитростта, към която тя била
прибягнала, само и само да се отърве от брак с някого от кандидатите. Била им казала, че ще
избере един от тях, когато приключи с тъкането на разкошна покривка. През деня тя
действително тъчела, а нощем разтъкавала това, което изработвала през деня. Антиной
заплашил, че нито един от тях няма да напусне дома на Одисей, докато Пенелопа не си
избере мъж. Той дори настоял Телемах да изпрати майка си при баща й. С това искал да я
застави да си избере съпруг. Момчето обаче отказало да изгони майка си от дома. То
призовало Зевс за свидетел, за да види какви оскърбления и злини е принудено да търпи от
женихите на майка си. Щом го чул, Гръмовержеца изпратил веднага знамение. Над
народното събрание високо се издигнали два виещи се орела. Долетели до средата на
събранието и се хвърлили един срещу друг. До кръв раздрали гърдите си и шиите и бързо се
скрили от очите на изумения народ. Птицегадателят Халитерс съобщил пред всички: това
знамение предвещавало, че Одисей скоро щял да се завърне и тогава тежко на женихите.
Никой нямало да го познае и той щял жестоко да накаже онези, които грабели дома му. Това
казал пред събралите се Халитерс. Тогава Евримах - един от женихите, започнал да се
подиграва на гадателя и дори заплашил, че те ще убият и самия Одисей. Евримах заявил
гордо, че кандидатите за ръката на Пенелопа не се страхуват от нищо: нито от Телемах, нито
от птиците прорицателки, с които ги заплашвал гадателят.
Телемах се отказал повече да ги убеждава да прекратят безчинствата си. Помолил народа
да му даде един бърз кораб, за да отплава за Пилос при Нестор. Надявал се там да узнае нещо
за баща си. Единствен, който подкрепял Одисеевия син, бил разумният Ментор, приятел на
баща му. Той упрекнал народа, че позволява на женихите да обиждат по този начин Телемах.
Гражданите седели мълчаливо. Измежду кандидатите за Пенелопа се надигнал Леокрит.
Започнал той да се подиграва на Телемах и дори заплашвал със смърт и Одисей, ако той се
завърнел и направел опит да ги изгони от дома си. Леокрит бил толкова дързък, че
самоволно разпуснал дори народното събрание.
Потънал в дълбока скръб, Телемах отишъл на морския бряг и се обърнал с молба към
Атина Палада. Тя се явила пред младежа в образа на Ментор и го посъветвала да остави на
мира женихите. В своето заслепление те сами си подготвяли гибелта, която била все по-
близо и по-близо. Богинята обещала да намери кораб за Телемах и да го съпроводи по пътя до
Пилос. И още нещо му заповядала тя - да се прибере у дома и да приготви всичко необходимо
за далечен път.
Одисеевият син я послушал. Когато се прибрал у дома, заварил кандидатите, вече готови за
поредния пир. Антиной посрещнал младежа с насмешка. Хванал го за ръка и го призовал да
вземе участие във веселието. Но Телемах гневно издърпал ръката си и се отдалечил,
заплашвайки всички с гнева на боговете. Извикал той вярната слугиня Евриклея и отишъл с
нея в просторния килер на Одисей, за да вземе всичко необходимо за пътуването.
Единствено само на вярната слугиня казал за решението си да пътува до Пилос и я помолил
по време на отсъствието му да се грижи за майка му. Вярната прислужница започнала да го
умолява да не напуска Итака - бояла се, че синът на Одисей ще загине. Той останал обаче
непреклонен.
През това време Атина Палада била приела образа на Телемах. Обиколила тя целия град и
събрала двайсет млади гребци. Дори отишла при Ноемон да го моли за кораб и той с
желание дал прекрасния си кораб. Всичко било готово за пътуването. Ставайки невидима,
дъщерята на Зевс влязла в залата, където кандидатите за ръката на Пенелопа пирували, и ги
приспала дълбоко. След като отново приела образа на Ментор, извела от двореца Телемах и
го отвела на брега на морето, където корабът го очаквал. Спътниците на Телемах бързо
натоварили всичките запаси, които била приготвила Евриклея. Синът на Одисей и мнимият
Ментор се качили на борда. Атина изпратила попътен вятър и корабът бързо се понесъл по
морето.
Телемах при Нестор и Менелай[35]
Атина Палада изпратила на Телемах чудесно плаване. На следващата сутрин, когато богът
на слънцето Хелиос току-що се бил възкачил на небето с белоснежните си коне, корабът на
Одисеевия син пристигнал в град Пилос, в Южен Пелопонес. Там заварил целия народ на
Нестор да извършва жертвоприношение на бог Посейдон. Пилосци били заклали много
бикове пред жертвениците, след което дали богато угощение. Край девет маси седели по
петстотин души. И тъкмо когато слугите започнали да носят ястията, Нестор съзрял
приближаващите чуждоземци. Начело вървяла Атина Палада, приела образа на Ментор.
Престарелият цар посрещнал приветливо гостите. Синът му Пизистрат ги поканил да вземат
участие в пира. Той подал на Атина купа с вино и я помолил да извърши възлияние за бог
Посейдон - нали угощението било в негова чест. На богинята й харесало, че младият
Пизистрат я почел, поднасяйки чашата първо на нея.
Когато пирът завършил, Нестор попитал чужденците откъде идват. Телемах му отвърнал,
че е син на Одисей и че е пристигнал при него в Пилос, за да узнае каква е съдбата на баща
му. Зарадвал се Нестор, като разбрал, че пред него е синът на царя на Итака. Той ценял
Одисей повече от всички други герои заради ума му. Бил изненадан колко много Телемах
приличал на баща си, и то не само външно, но и по мъдрост. Нестор му разказал за бедите,
които се наложило да понесат героите по обратния път за родината. Но за Одисей не можел
да разкаже нищо. Старецът съжалил младежа, че трябвало да понася толкова много обиди от
женихите, които разорявали дома му. Мъдрият старец го посъветвал по-скоро да се върне у
дома, но преди това да посети цар Менелай - тъй като той се бил завърнал по-късно в
родината и възможно било да знае нещо повече за Одисей. Нестор бил сигурен, че боговете и
най-вече Атина Палада щели да помогнат на Одисеевия син да разбере къде е баща му.
Настъпила нощта. Телемах започнал да се стяга да се върне да нощува на кораба, но Нестор
не го пуснал. Искал синът на приятеля му да прекара нощта в двореца. Ментор също
посъветвал Телемах да остане в палата на стария владетел. Той самият се стягал да се качи
на кораба. По думите му трябвало да отплава в страната на кавконите, където трябвало да
получи някакъв стар дълг. Като казал това, изведнъж мнимият Ментор се превърнал в морски
орел и пред очите на изумените пилосци отлетял. Тогава Нестор и всички, които
присъствали на това явление, разбрали, че на Телемах му помага самата богиня Атина.
На следващата сутрин Нестор принесъл в жертва на великата богиня Атина теленце с
позлатени рога. След жертвоприношението и пира синовете му впрегнали конете в
колесницата. На нея се качили Телемах и Пизистрат - най-малкият син на Нестор. Двамата
поели към Менелай.
Бързо се носели конете. Надвечер пътниците стигнали във Фера на брега на Месенския
залив. Там живеел героят Диоклон. Той им дал подслон за през нощта. На сутринта, още щом
пламнала зората, те се отправили нататък. Вечерта пристигнали в Спарта.
Когато Телемах и Пизистрат пристигнали в двореца на Менелай, там имало голямо
тържество. Спартанският владетел изпращал дъщеря си при Неоптолем - сина на Ахил. Бил
му я обещал за жена още когато воювали край Троя. Освен това той стягал и сватбата на сина
си Мегапент. Весело пирували гостите. За развлечението им се грижели изкусни музиканти
и певци. Изпълнявали красиви мелодии на лира, а под звуците им се носели във вихрени
танци двама юноши. Телемах и Пизистрат били дошли тъкмо в разгара на тържеството.
Посрещнал ги един от слугите на Менелай. Изтичал той при царя и го попитал дали ще
приеме в двореца си двама пришълци. Менелай му заповядал веднага да разпрегне конете
им, а самите тях да покани на пира. Той бил изпитал много бедствия по време на връщането
си у дома и на самия него често му се налагало да ползва гостоприемство, затова не отказвал
на никого да го посрещне в двореца си. Слугите разпрегнали конете и въвели гостите в
двореца. След като се изкъпали в прекрасни вани и облекли чисти дрехи, Телемах и
Пизистрат влезли в залата за пиршества. Били поразени от необикновеното богатство и
разкош, които срещали на всяка крачка в Менелаевия дворец. Царят ги посрещнал сърдечно и
ги поканил да седнат до него.
Пирът, устроен от Менелай, нямал равен на друг. Поразен от великолепието на двореца и
пира, Телемах се навел към Пизистрат и тихичко му казал, че никъде дотогава не бил виждал
такъв разкош. Навярно само дворецът на Зевс можел да бъде по-богат. Дочул тези думи
Менелай и като се усмихнал, казал на младежа, че смъртните не могат да се сравняват с
безсмъртните богове. И че той бил постигнал огромното си богатство с много труд и бил
преминал през безброй премеждия. Но колкото и големи да били, те не можели да се сравнят
с опасностите, които бил преживял Одисей. Като чул от Менелай тези слова, Телемах
заплакал. В това време влязла жената на Менелай - прекрасната Елена. След нея слугините
носели златен чекрък и прежда, сложена в сребърна кошница със златни краища. Когато
погледнала чужденците, тя останала много изненадана от приликата на единия от тях с
Одисей. Царицата не пропуснала да сподели това с Менелай. Пизистрат чул думите й и
потвърдил, че това действително е синът на Одисей Телемах. Менелай се зарадвал много, че
редом до него седи синът на най-любимия му приятел, претърпял много беди заради него.
Започнал той да разказва за подвизите на Одисей и за несгодите на гърците край Троя. Елена
също си ги припомнила. Спомените за баща му извикали сълзи в очите на Телемах. Заплакал
и Пизистрат. Той си спомнил за брат си Антилох, загинал край Троя. Скръбта по загиналите
приятели обхванала и царя на Спарта. За да ги развесели и да прогони тъжните думи, Елена
капнала в съда с питието сок от чудно растение, от който хората забравяли за мъката си. Била
й го дала царицата на Египет Полидамна. Но пирът вече бил към своя край. Скоро Менелай и
гостите се оттеглили в покоите си. Царят на Спарта отложил разговора си с Телемах за
следващия ден.
Рано на сутринта той излязъл от спалнята си и отишъл в покоите, където нощувал Телемах.
Попитал го защо е дошъл в Спарта. Телемах му отговорил, че иска да узнае каква е съдбата на
баща му. Менелай му разказал за всичките си приключения. Морският бог Протей му бил
разкрил съдбата на героите, които се завръщали от Троя. Одисей, бил казал Протей, чезнел в
неволя на острова на нимфата Калипсо. Само това можел да съобщи Менелай за Одисей. Той
започнал да увещава Телемах да остане да му гостува дванайсет дни. Но младежът помолил
царя да не го задържа и да го пусне по-скоро да се прибере у дома. Дълго продължила
беседата между двамата.
Докато те разговаряли, гостите отново се събрали в двореца на спартанския цар. И скоро
трябвало да продължи веселият пир.
[35] По поемата на Омир "Одисея".
Кандидатите подготвят гибел за Телемах
Кандидатите подготвят гибел за Телемах, когато се завърне на остров Итака[36]
Докато Телемах бил в Пилос и Спарта, кандидатите за ръката на Пенелопа разбрали от
случайно пристигналия при тях Ноемон, че той е напуснал Итака. Те се изплашили, че е
отишъл да търси помощ в Пилос и Спарта. Антиной ги посъветвал да съоръжат кораб и да
излязат навътре в морето, където да го причакат, да го нападнат неочаквано и да го убият.
Всички женихи веднага одобрили това зло дело. Събрали гребци и отишли на морския бряг.
Натоварили един кораб и отплавали към остров Астерид, за да устроят засада на сина на
Одисей.
Пенелопа научила за коварния им план и я обхванало отчаяние. Тя не знаела, че синът й
бил отплавал от Итака. Решила веднага да изпрати един от слугите при Лаерт - бащата на
Одисей, и да го уведоми за опасността, надвиснала над внука му. Но Евриклея успяла да я
убеди да не предприема това и посъветвала царицата да помоли за помощ богинята Атина.
Жената на Одисей се вслушала в съвета й и принесла жертва на Зевсовата щерка, като я
помолила да помогне. След това легнала на великолепното си ложе и заспала. Богиня Атина
се вслушала в молбата й и изпратила на спящата Пенелопа призрака на сестра й Ифтима.
Призракът разкрил, че Телемах няма да загине. Царицата попитала и за съдбата на мъжа си.
Видението не й отговорило нищо и се скрило като лек облак. Когато се събудила, Пенелопа
разбрала, че боговете й били изпратили това видение.
[36] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей напуска острова на нимфата Калипсо
На съвета си безсмъртните богове решили Атина да помогне на Телемах да се завърне
невредим в родината си и да не позволи на женихите да го нападнат. Хермес трябвало да
отлети на остров Огигия и да заповяда на нимфата Калипсо да пусне Одисей. Гръмовержеца
веднага изпратил Хермес при Калипсо.
Като обул крилатите си сандали и взел в ръцете си жезъла, бързият като мисъл Хермес се
понесъл от Олимп. Като морски орел летял той над морето и само за миг стигнал до Огигия.
Островът бил прекрасен. На него растели огромни чинари, тополи, борове, кедри и
кипариси. Ливадите били покрити с тучна трева. В нея цъфтели ароматни теменужки и
лилии. Четири извора напоявали острова. От тях тръгвали поточета, които капризно се виели
между дърветата. На острова имало прохладна пещера, в която живеела нимфата Калипсо.
Цялата пещера била обрасла в лозници, а от тях висели зрели гроздове. Когато Хермес влязъл
в пещерата, Калипсо седяла и тъчела със златна совалка покривало с чудни фигури. Одисей
не бил в пещерата. Той седял самотен и тъжен върху висока скала на морския бряг, устремил
поглед в морската шир. Героят ронел сълзи, като си спомнял за родната Итака. Така той
прекарвал по цели дни тъжен и самотен.
Като видяла Хермес, Калипсо станала да го посрещне. Поканила го да седне и му
предложила амброзия и нектар. След като се заситил с храната на боговете, Хермес й предал
волята на царя на богове и хора Зевс. Когато разбрала, че трябва да се раздели с Одисей,
Калипсо се натъжила. Тя искала да го задържи завинаги на острова при себе си и да го дари с
безсмъртие. Но нямала право да се противи на волята на Зевс.
Хермес си тръгнал, а Калипсо отишла на морския бряг при тъжния Одисей и му казала:
- Одисей, избърши си очите и не тъгувай повече! Пускам те да се завърнеш в родината си.
Иди, вземи брадвата и насечи дърва, за да си направиш здрав сал. С него ще се отправиш на
път. Аз пък ще ти пратя попътен вятър. Ако е угодно на боговете, ще стигнеш до родината си.
- Богиньо - отвърнал Одисей, - не връщане в родината ми готвиш ти, а нещо съвсем друго.
Нима мога да преплавам бурното море върху несигурен сал? Дори с бързоходен кораб
морската шир невинаги се пресича благополучно. Не, богиньо! Ще тръгна със сал само ако
ми дадеш ненарушимата клетва на боговете, че не си замислила да ме погубиш.
- Одисей, истина казват хората, че си най-умният и най-прозорлив сред смъртните! -
възкликнала Калипсо. - Кълна се във водите на Стикс, че не искам твоята гибел.
Двамата се върнали в пещерата. Там тя сложила трапезата и започнала да уговаря Одисей
да остане при нея. Обещавала му безсмъртие. Казвала му, че ако знаел колко много и какви
страшни опасности му предстоят по време на пътуването, щял да остане. Но желанието на
Одисей да се върне в родината било неудържимо. Калипсо не успяла с никакви обещания да
го накара да забрави родната Итака и семейството си.
На следващата сутрин Одисей се захванал да строи сал. Четири дни се трудил. Сечал
дървета, дялкал греди, връзвал ги и ги сковавал с дъски. Най-после салът бил готов. Върху
него закрепил мачта с платно. Калипсо му дала запаси за из път и се сбогувала с него. Героят
опънал платното. Подгонен от попътния вятър, салът се понесъл в морето. Осемнайсет дни
плавал Одисей. Определял пътя по съзвездията Плеяди и Голямата мечка. Най-после в
далечината се показала суша. Това бил островът на феакийците. Докато салът се носел по
морето, го видял Посейдон, когато се връщал от етиопците. Разгневил се повелителят на
моретата. Хванал тризъбеца си и ударил по водната шир. Извила се страшна буря. Облаци
покрили небето и станало съвсем тъмно, като непрогледна нощ. Ветровете връхлитали от
всички страни и люлеели морето. Одисей бил обзет от ужас. В страха си царят на Итака
изпитвал завист към онези герои, които били загинали край Троя. Изведнъж върху сала се
стоварила огромна вълна и го изхвърлила във водата. Потънал Одисей дълбоко в морската
бездна, но с последни сили успял да изплува. Пречела му дрехата, която нимфата Калипсо му
била дала на сбогуване. Героят успял да се хване за сала и с голяма мъка се качил на него.
Ветровете яростно го подхвърляли на всички страни. Подгонвал го ту свирепият Борей, ту
Нот. Или пък с него си играел шумният Евър, който след това го подхвърлял на Зефир. Край
него се накамарили огромни вълни.
Точно тогава морската богиня Левкотея видяла изпадналия в беда Одисей. Приела тя
образа на гмурец, литнала от морето и кацнала върху сала. Там си възвърнала истинския
образ и казала на героя да си свали дрехата, да се хвърли в морето и да плува, докато стигне
сушата. Богинята му дала чудодейно наметало, което щяло да го спаси. След като изрекла
тези слова, Левкотея отново се превърнала в гмурец и отлетяла. Но Одисей все не се решавал
да напусне сала. Тогава бог Посейдон образувал огромна като планина вълна и я стоварил
върху героя. И както силният вятър разпилява купа слама, така вълната натрошила сала и го
разхвърлила на всички страни. Одисей едва успял да се хване за една от гредите и да седне
на нея. Тогава смъкнал бързо дрехата си, обвил се с наметалото на Левкотея и заплавал
направо към острова. Щом го зърнал, Посейдон възкликнал:
- Е, дотука ти стига! Плавай из бурното море, докато не те спаси някой. Сега вече ще си
доволен от мен!
Като изрекъл това, богът на моретата погнал конете си към своя подводен дворец. На
помощ на Одисей се притекла Атина Палада. Тя наредила на всички ветрове освен Борей да
спрат да духат и започнала да успокоява бушуващото море.
Две денонощия се мятал Одисей из бурното море. Едва на третото то се успокоило. От
върха на една вълна героят видял недалеч от себе си земя и много се зарадвал. Но когато се
приближил вече до брега, чул шума на прибоя. С рев вълните се блъскали в крайбрежните
скали и подводните камъни. Сигурна била гибелта на Одисей. Щял да се разбие в тях, ако и
този път не му помогнела Атина Палада. Успял той да се залови за една от скалите, но една
отдръпваща се вълна го откъснала със сила и го отнесла навътре в морето. Тогава Одисей
заплувал покрай брега и почнал да търси удобно място, откъдето да излезе на сушата. Най-
после съзрял устието на река и започнал да се моли на речния бог за помощ. Като го чул,
богът спрял течението и му помогнал да се добере до брега. Останал без сили от дългото
плуване, могъщият герой паднал изтощен и безчувствен на пясъка и едва дошъл на себе си.
Тогава свалил наметалото на Левкотея и без да се обръща, го хвърлил във водата. То бързо
заплавало и се върнало в ръцете на богинята. Недалеч от брега Одисей открил две маслинови
дръвчета. Под тях имало куп сухи листа. Заровил се той в тях, за да се защити от нощния
студ, а богинята Атина му пратила дълбок сън.
Одисей и Навзикая[37]
Докато царят на Итака спял дълбоко, заринат в купчината сухи листа, богинята Атина
тръгнала към града на феакийците. Според гърците островът им се намирал в най-западната
част на морето. Когато стигнала там, тя влязла в двореца на цар Алкиной. Приемайки образа
на дъщерята на моряка Диамант, се явила на спящата царска щерка Навзикая и започнала да
я кори, че не се грижи за дрехите. Напомнила още на младата принцеса, че не бил далеч
денят на сватбата й и че трябвало да приготви чисти дрехи за близките си и за онези, които
щели да доведат в дома годеника й. Богинята подканвала Навзикая да отиде с робините си на
брега на морето и там на водоемите да изпере дрехите. Щом изрекла това, Атина напуснала
принцесата и литнала към светлия Олимп.
На сутринта Навзикая се събудила. Била поразена от съня, който й се бил присънил, и
веднага отишла при родителите си. Заварила майка си Арета да преде пурпурна прежда край
огнището, заобиколена от прислужничките. А баща си срещнала на портите. Той отивал на
съвета на феакийските старейшини. Момичето се приближило до него и започнало да го
моли да й даде кола, запрегната с мулета, за да отиде на реката да изпере дрехите.
- Много мръсни дрехи са се събрали у нас - казала Навзикая. - Искам да ида и да ги изпера.
Нали трябва да блестиш от чистота на съвета на старейшините. Младите ти синове също
искат с чисти дрехи да посещават хорЎта на феакийските моми. За дрехите аз сама ще се
погрижа.
Навзикая казала това, но за брака, който желаела с цялото си сърце, не проронила нито
дума. Срамувала се тя да спомене за него. Но Алкиной веднага разбрал тайната мисъл на
дъщеря си. Усмихнал се нежно и заповядал на робите да приготвят колата с панера и да
впрегнат в нея мулетата. Навзикая бързо се приготвила. Царица Арета й дала храна и вино, за
да могат дъщеря й и робините да утолят глада си след работата. Дала им и златен съд с
благовонно масло, за да се намажат, след като се изкъпят.
Весели се отправили към морския бряг Навзикая и робините. Когато пристигнали при
водоемите, изпрали всички дрехи. Изплакнали ги и ги прострели да се сушат на пясъка.
Когато приключили с работата си, младите момичета се изкъпали в реката и намазали телата
си с благовонното масло. След като похапнали, започнали да лудуват по брега, като играели
на топка. И точно тогава Атина Палада намислила да събуди Одисей. Навзикая метнала
топката към своята приятелка. Невидимата за момичетата богиня я отклонила с могъщата си
ръка и тя паднала в морето. Всички се развикали силно. От вика им се събудил Одисей. Той
не знаел какво да предприеме - дали да излезе от убежището си, или да си остане там. Най-
после се решил и се появил пред момичетата, като прикривал голото си тяло с клони.
Гръцкият герой изглеждал много страшен - целият бил покрит с тиня и водорасли. Момите
се изплашили и се разбягали на всички страни. Останала единствено Навзикая, на която
богинята Атина й била вдъхнала смелост. Одисей обаче не се решавал да се приближи до
прекрасното момиче. Отдалеч започнал да го моли да му помогне:
- О, прекрасна девице, простирам с молба към теб ръце! По красота си равна на Артемида.
Да не си богиня? Ако си смъртна, родителите ти са истински щастливи да имат такава
дъщеря! С красотата си ми напомняш стройната палма край олтара на Аполон в Делос.
Някога искрено й се възхищавах. Смили се над мен, прекрасна девице! Двайсет дни аз се
носих по бурното море. Дай ми поне някакво парче плат, за да прикрия голотата си! Нека за
тази твоя помощ безсмъртните богове да изпълнят всяко твое желание! Нека те възнаградят с
щастлив брак!
- Чужденецо! - отвърнала Навзикая на царя на Итака. - По думите ти виждам, че не си
прост човек и боговете са те дарили с мъдрост. Но както на знатните, така и на
обикновените хора Зевс изпраща щастие и нещастие. С търпение понеси това, което ти е
изпратил Зевс. Тук, при нас, няма да имаш нужда от нищо. Ще ти покажа пътя към града. Аз
съм дъщеря на Алкиной, владетеля на феакийците.
Навзикая извикала робините си и им заповядала да дадат на Одисей чиста дреха и да го
нахранят. Храбрият герой се измил в реката. Намазал тялото си с благовонно масло и
облякъл дрехите, които му дали. Атина го била дарила с такава красота, че когато той седнал
на морския бряг, феакийската принцеса го помислила за един от боговете. С радост тя би си
избрала точно такъв мъж. Робините му подали храна и вино и той утолил измъчващия го
глад.
Междувременно вече всичко било готово за връщане в града. Навзикая поканила Одисей да
ги последва. Помолила го само за едно - в града да не се движел заедно с нея и робините й.
Да поизчакал край градските порти, в градините на Алкиной, за да можела тя сама да се
прибере в двореца. Царкинята се страхувала, че феакийците щели да започнат да злословят,
като я видели с прекрасния чужденец. Щели да гадаят дали вече не го е избрала за свой
годеник. Навзикая го посъветвала, когато влезе в двореца, най-напред да падне на колене
пред царица Арета и да я помоли за помощ. Целият народ я почитал като богиня заради
мъдростта й. Като казала това, Навзикая погнала мулетата към града. След нея вървели
робините и Одисей. Царкинята сдържала животните да не тичат, за да не изостават Одисей и
робините.
[37] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей при цар Алкиной[38]
Когато Навзикая се завърнала в двореца, излезли да я посрещнат братята й. Те разпрегнали
мулетата и внесли в двореца панера с дрехите. Тя пък отишла направо в покоите си, където
нейната бавачка - робинята Евримедуза, й била приготвила богата вечеря.
Като изчакал малко край градската порта, Одисей тръгнал към града. А за да не можели
феакийците да оскърбят героя, Атина го обвила в тъмен облак и той станал невидим. Още
когато бил пред градските порти, тя се явила пред него в образа на феакийско момиче.
Одисей се обърнал към него с молба да му покаже пътя към двореца на Алкиной. Атина се
съгласила да го заведе там и го посъветвала да не се обръща към никого с въпроси, защото
тукашните хора били негостоприемни. И така, Одисей вървял мълчаливо след богинята и се
възхищавал на богатствата на града, на пристанището с корабите, на големия градски площад
и на непристъпните градски крепостни стени. Най-после стигнали двореца на Алкиной.
Малко преди да си тръгне, богинята, както и Навзикая, посъветвала героя да се обърне с
молба преди всичко към царица Арета. След като му дала тези съвети, Атина се отдалечила.
И ако богатството на града изумило царя на Итака, то дворецът на Алкиной го поразил със
своята пищност и разкош. Целият бил построен от блестяща мед. Стените били покрити с
железни украшения. Портата, през която се влизало в палата, била изработена от чисто злато,
рамката й - от сребро, а прагът - от мед. А пред портите седели две безсмъртни кучета,
изковани от самия бог Хефест - едното от злато, а другото от сребро. Щом влязъл в двореца,
Одисей видял подредени край стените богато украсени пейки, застлани със скъпи покривки.
Върху поставки имало излети от злато статуи на младежи с факли в ръце. Дворецът на
Алкиной бил божествен. Но като че ли най-прекрасното в него била градината. В нея и зиме,
и лете зреели всякакви и различни плодове. Топлият Зефир нежно галел дърветата и цветята.
Там растели лозници, които през цялата година давали сладко и зряло грозде. В градината
бълбукал бистър поток. А още един пък минавал до самия праг на двореца. След като дълго
се удивявал и възхищавал, Одисей най-после влязъл в тържествената зала, където се
организирали пищните пирове. В нея седели цар Алкиной, жена му Арета и най-знатните
феакийци. С ароматно вино те извършвали възлияние на бог Хермес. Обвит в облак, царят на
Итака се приближил до царицата и паднал в нозете й. Тогава Атина разсеяла облака и
изумени, всички видели храбрия гръцки герой. Без много да се бави, Одисей започнал
горещо да моли Арета да му помогне на него, нещастния странник. След като изрекъл
молбата си, той се отдръпнал и като молещ закрила седнал върху пепелта на огнището. По
съвета на най-стария феакиец Алкиной хванал Одисей за ръка и го сложил да седне редом до
себе си. Слугите му поднесли храна и вино. Всички присъстващи извършили възлияние в
чест на защитника на странниците - Гръмовержеца Зевс. Алкиной си мислел, че му гостува
някой от боговете, приел вида на смъртен. Затова поканил всички събрали се на следващия
ден на богат пир в чест на пришълеца. Тогава Одисей разубедил царя на феакийците.
Разказал му колко беди бил преживял по време на пътуването си, след като напуснал острова
на нимфата Калипсо. Как му била помогнала Навзикая, която срещнал на морския бряг.
Алкиной изслушал всичко много внимателно и поразен от мъдростта на героя, възкликнал:
- О, светли богове на Олимп! Ако бяхте дарили дъщеря ми с мъж, който да прилича на този
чуждоземец, бих дал цялото си богатство като зестра! Но ние няма да те задържаме против
волята ти, чужденецо. Ще те върнем в родината ти. Дори най-далечният и най-труден морски
път не плаши феакийците!
Вече било късно и пирът скоро свършил. Царица Арета заповядала да приготвят ложето за
Одисей и много скоро той потънал в дълбок сън. Сънят обхванал и двореца на Алкиной.
На следващото утро царят заповядал всички феакийци да се съберат на съвет и да решат
как да помогнат на Одисей да се завърне в родината си. Приела образа на глашатай, самата
Атина Палада обиколила града и събрала на площада гражданите. Алкиной довел със себе си
и Одисей и го сложил да седне до него. Скоро се събрал целият народ. Всички гледали
изумени гръцкия герой, когото Атина Палада била надарила с невиждана красота и величие.
Цар Алкиной се обърнал към събралите се:
- Слушайте, граждани! При нас е пристигнал чуждоземец. Той ни моли да му помогнем да
се завърне в родината си. Ние нито веднъж не сме отказвали помощ на чужденци. Така че ще
подготвим кораб и ще отведем нашия гост в родината му. Всички, които ще тръгнат на път, ги
каня на пир в двореца си. Каня също всички старейшини. С този пир в моя дворец ще
почетем пришълеца. Нека дойде и певецът Демодок да весели гостите с дивното си пеене.
След като Алкиной рекъл това, петдесет и двама гребци тръгнали веднага да подготвят
кораба за път. А всичките старейшини последвали царя в двореца му. Царските слуги
приготвили богат пир. Заклали два бика, дванайсет овци и осем прасета. Един слуга на
Алкиной довел на угощението и слепия певец Демодок. Гостите насядали около трапезата и
веселбата започнала. Когато всички се заситили, Демодок откачил от гвоздея, който бил над
главата му, лирата си. Дръпнал звънките й струни и запял на тържествения пир за това, как
спорели двамата велики герои Одисей и Ахил. Щом Одисей чул песента, го връхлетели
тъжни спомени и от очите му рукнали сълзи. За да не ги видят останалите, той покрил
главата си с пурпурната мантия. Демодок свършил песента, а Одисей избърсал очите си. Взел
в ръка златна чаша и извършил възлияние на безсмъртните богове. Певецът поел нова песен
за подвизите на героите край Троя и царят на Итака отново заплакал. Никой не обърнал
внимание на сълзите му. Единствен Алкиной се замислил защо чуждоземецът рони сълзи.
Най-сетне разбрал причината.
Когато гостите се наситили, царят ги поканил на площада да вземат участие в игрите,
които бил организирал. Всички тръгнали, а редом до него вървял героят Одисей.
Феакийските младежи започнали да се състезават в различни упражнения: бързо бягане,
борба, скачане, юмручен бой и хвърляне на диск. Когато игрите вече завършвали,
прекрасният и могъщ Евриал се приближил до сина на Алкиной - Лаодамант. Предложил му
да покани в състезанието да участва и чуждоземецът, който изглеждал също така силен.
Отначало красавецът Лаодамант се колебаел, но след това любезно поканил Одисей да вземе
участие в игрите. Царят на Итака отказал, защото го мъчела скръбта по родината. Като чул
отказа на Одисей, Евриал с насмешка казал:
- Страннико! Виждам, че не можеш, разбира се, да се сравняваш с могъщите млади атлети.
Навярно си търговец, който обикаля моретата и върти търговия.
Гръцкият герой се смръщил страховито и му отвърнал:
- Слушай, Евриале, ти изрече много обидни думи! По теб съдя, че комай боговете не
даряват един човек с всичко. Така е и при теб. Дали са ти красота, но за сметка на това не са
ти дали ум. Ти ме оскърби, но трябва да знаеш, че съм опитен в състезанията. В много боеве
съм участвал и немалко мъки съм изтърпял, много сили съм загубил, но все още ги имам.
И като казал това, Одисей вдигнал огромен камък и го хвърлил с могъщите си ръце.
Камъкът се понесъл със свистене над главите на феакийците. Те се навели, за да не ги удари.
Той прелетял над цялата тълпа. Паднал толкова надалеч, където нито един юноша не би
могъл да хвърли дори диск, макар и по-лек от камъка.
Богинята Атина взела образа на феакийски старец. Той отбелязал мястото, където бил
паднал камъкът, и казал, че толкова далеч не би могъл да го запрати нито един феакиец,
колкото и могъщ да е. Тогава Одисей възкликнал зарадван:
- Феакийски юноши! Хвърлете диска толкова далеч, колкото аз хвърлих камъка! Ако някой
от вас достигне мястото, където падна моят камък, тогава ще хвърля друг, още по-далеч!
Призовавам ви всички да се състезаваме в юмручен бой, борба и бягане. Единствено с
Лаодамант няма да се състезавам. Няма да вдигна ръка срещу този, в чийто дом съм приет
като гост.
Тогава цар Алкиной отвърнал на Одисей:
- Чуждоземецо! Виждам, че насмешката на дръзкия Евриал те принуди да предизвикаш на
борба всички участници в игрите. Искаш да им покажеш великата си сила. Ти ще можеш да
ни надминеш във всичко, но не и в бягането. Боговете са направили феакийците непобедими
в него, така както са ни направили и първи мореплаватели в света. Освен това всички ние
обичаме пеенето, музиката, веселите танци и пищните пирове. Сега тук ще дойдат най-
изкусните млади танцьори. Ти ще се убедиш, че ненапразно се гордеем с това изкуство.
Алкиной заповядал да донесат на певеца Демодок лирата и слугите веднага изпълнили
заповедта на господаря. Демодок взел от ръцете им инструмента, дръпнал златните струни и
запял весела песен. А младежите затанцували под звуците на песента му. Одисей гледал с
възторг и мълчаливо се дивял на красивите им движения. Когато танцът свършил, цар
Алкиной заповядал на всички старейшини да поднесат като подарък на Одисей по един кат
разкошни дрехи и по талант злато. А заради обидата, която му нанесъл, Евриал трябвало да
го дари с по-специални дарове. Той веднага свалил своя скъпоценен меч и като го подал на
Одисей, му казал:
- О, чуждоземецо! Ако съм изрекъл по твой адрес обидно слово, нека вятърът да го разсее.
Забрави го! Нека боговете ти изпратят щастливо завръщане в родината, за да можеш по-скоро
да видиш жена си и семейството си.
- Нека и теб да те пазят боговете, Евриале! - отвърнал му Одисей. - Никога не се разкайвай,
че си ми подарил своя меч, изкупвайки с това нанесената ми обида.
Слънцето вече залязвало и всички забързали към двореца на царя. Там Одисей влязъл в
покоите, които Алкиной му бил предоставил. Подредил всички дарове, които бил получил, в
разкошна ракла, която му изпратила Арета. След това я завързал с връв и стегнал краищата в
изкусен възел, на който го била научила Кирка. Героят облякъл разкошни дрехи и се отправил
към залата за пиршества. Там срещнал Навзикая. Тя се обърнала към него с думи, от които
струяла тъга за раздялата:
- Прекрасни чуждоземецо! Скоро ще се завърнеш в родината си! Не ме забравяй там!
Спомняй си за мен. Та нали и на мен дължиш спасението си.
- О, прекрасна Навзикая! - отвърнал героят. - Ако Зевс Гръмовержеца ми даде възможност
да се завърна благополучно в родината си, ще се моля за теб от благодарност, че ме спаси.
Като казал това, той седнал до цар Алкиной и веселият пир започнал. По време на
тържеството царят на Итака помолил Демодок да изпее песента за дървения кон, който
гърците били направили край Троя. Запял слепият певец, а Одисей отново започнал да
пролива горчиви сълзи. Щом видял сълзите в очите на чуждоземеца, Алкиной прекъснал
песента на Демодок. Попитал героя защо всеки път, щом чуе песните за подвизите на
героите край Троя, започва да плаче. Помолил го да каже истината кой е и кои са родителите
му, и му обещал да го отведе в родината му, който и да е той. Царят дал дума, че ще изпълни
обещанието си, макар да знаел, че богът на моретата Посейдон бил заплашил да накаже
феакийците, ако те откарат в родината им странници против неговата воля. Освен това щял
да превърне кораба им в скала, а града щял да затрупа с огромна планина. Въпреки че знаел
това, Алкиной все пак решил да откара Одисей в родината му. Сега искал да узнае кой е
чуждоземецът, седнал редом с него. Помолил Одисей да разкаже за себе си и за всичките си
приключения, които е преживял.
- Царю Алкиной! - отвърнал Одисей. - Ти искаш да узнаеш за всичките бедствия, които съм
изтърпял. Искаш да разбереш кой съм и откъде съм родом, кой е моят баща. Добре тогава -
знай, че аз съм Одисей - син на Лаерт, цар на остров Итака. Вече знаеш какво съм преживял,
след като напуснах острова на нимфата Калипсо. Сега ще ти разкажа и за останалите
приключения, които съдбата изсипа върху главата ми, когато отплавах от Троя. Слушай сега!
Така рекъл Одисей и започнал да разказва за приключенията си.
[38] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей разказва за своите подвизи
Киконите и лотофагите[39]
Когато потеглихме с попътния вятър от Троя - така започнал разказа си Одисей, - плавахме
спокойно из безкрайното море. Най-после стигнахме до земята на киконите. Завладяхме
града им Исмар, избихме всичките му жители, а жените взехме в плен. След това го
разрушихме до основи. Дълго убеждавах спътниците си да отплаваме час по-скоро за
родината, но те не ме послушаха. През това време останалите живи жители на Исмар, които
бяха успели да се спасят, събраха киконите от околностите и ни нападнаха. Бяха толкова
много, колкото са листата по дърветата, колкото са пролетните цветя по поляните. Дълго се
сражавахме с тях около нашите кораби. Те успяха да ни победят и се наложи да бягаме. От
всеки кораб загубих по шестима от най-смелите си гребци. Преди да отплаваме, повикахме
три пъти нашите другари, но те не се появиха. Тъгувайки по загиналите си спътници и
радвайки се, че сме се спасили, излязохме в открито море.
Още щом се озовахме в морето, срещу нас Гръмовержеца Зевс изпрати бога на северния
вятър Борей, който развихри силна буря. Тъмни облаци покриха цялото небе и черна
тъмнина скри всичко около нас. Разбеснелият се Борей събаряше три пъти платната от
мачтите. Най-после с мъчителен труд и на весла се добрахме до пустинен остров. Два дни и
две нощи чакахме на него, докато спре ужасната буря. На третия ден поставихме нови мачти.
Вдигнахме платната и продължихме отново по далечния си път. Но не пристигнахме в така
обичаната си родина. По време на буря объркахме пътя. След десет дни плаване най-после
спряхме на един остров, който беше на лотофагите. Накладохме огньове и започнахме да си
приготвяме обяд. Изпратих трима от спътниците си да разузнаят с какъв народ е населен
островът. Лотофагите ги посрещнали гостоприемно и ги гостили със сладък лотос. Едва
хапнали от него, и спътниците ми забравили за своята родина. Те отказваха да се завърнат в
родната Итака. Искаха да останат завинаги на острова на лотофагите. Но ние със сила ги
отведохме на корабите и там ги завързахме здраво, за да не избягат. Веднага заповядах на
спътниците си да седнат зад веслата и колкото се може по-бързо да напуснем острова.
Страхувах се, че и други, след като пият от сладкия лотос, ще забравят отечеството си.
Одисей на острова на циклопите. Полифем[40]
След дълго плаване стигнах със спътниците си до земята на свирепите циклопи, които не
познават законите. Те не се занимават със земеделие, но въпреки това земята им дава всичко
в изобилие. Циклопите великани живеят в пещери. Интересуват се единствено от своето
семейство и не свикват народни събрания. Ние не слязохме веднага на тяхната земя, а най-
напред влязохме в залива на един малък остров недалеч от острова на циклопите. Въпреки
че беше много плодороден, дотогава нито един човек не бе стъпвал там. На него се въдеха в
изобилие диви кози. Те никога не бяха виждали хора и затова не се страхуваха от нас.
Хвърлихме котва до брега през нощта и спокойно заспахме. На сутринта се отправихме на
лов за кози. На всеки от корабите се паднаха по девет кози, а на моя - десет. След лова
почивахме цял ден и весело пирувахме на брега. От земята на циклопите до нас достигаха
гласовете им и блеенето на стадата им. На следващата сутрин реших да отида с моя кораб до
земята на циклопите, да разбера що за народ са. Бързо преплавахме малкия пролив и спряхме
до брега. Още от морето видяхме пещера, обрасла с лаврови дървета и оградена с огромни
камъни. Взех със себе си дванайсет сигурни другари, мех с вино и храна и поехме към
пещерата на циклопа. По-късно разбрахме, че бил страшно свиреп, живеел отделно от
другите и сам пасял стадата си. Той, както и останалите циклопи, не приличаше на
обикновените хора. Беше великан с чудовищна сила и имаше само едно око на челото си.
Когато влязохме в пещерата му, той не си беше у дома, а пасеше стадата си.
В пещерата му имаше кошници, пълни с много сирене, а във ведрата и други съдове имаше
кисело мляко. Самата пещера беше разделена на кошари за агнета и козлета. Спътниците ми
започнаха да ме уговарят да вземем от най-хубавите животни, както и сирене и да избягаме
на кораба. Но за нещастие не ги послушах. Много ми се искаше да видя циклопа. Най-после
той се прибра в пещерата и захвърли край входа й огромен сноп дърва. Щом го видяхме, ние
се уплашихме много и се завряхме в най-тъмния ъгъл на пещерата. Циклопът вкара стадото
си, с огромен камък залости входа на пещерата и се захвана да дои козите и овцете. След
като привърши, запали огън, за да си приготви вечеря. И точно тогава ни видя. С груб и
гръмовит глас ни попита:
- А вие кои сте? Откъде дойдохте? Сигурно се скитате по моретата ей така, без работа и
причинявате на всички народи нещастия?
- Всички сме гърци - отвърнах на циклопа - и се връщаме от Троя. Тук ни докараха бури.
Молим те да ни приемеш дружелюбно, като гости. Знаеш, че Зевс наказва всички, които
обиждат странниците и не им оказват гостоприемство.
- Личи си, че ти, чуждоземецо, си пристигнал тук отдалеч - свирепо ми изкрещя циклопът,
- щом си мислиш, че аз се боя от твоите богове. Зевс не ме интересува и не се страхувам от
гнева му! Нямам никакво намерение да ви пощадя! Ще направя това, което поискам! Кажи
ми къде са корабите ти!
Разбрах защо циклопът ме пита точно за корабите, и му отвърнах:
- Буря разби кораба ми в крайбрежните скали и се спасихме единствено аз и моите
спътници.
Циклопът не отвърна нищо. С грамадните си ръце бързо сграбчи двама от спътниците ми,
удари ги в земята и ги уби. След това насече телата им на парчета, свари ги и ги изяде.
Обхвана ни неописуем ужас. Започнахме да се молим на Зевс да ни спаси. След като
приключи с ужасната си вечеря, циклопът се изтегна спокойно на земята и заспа. Искаше ми
се да го убия тозчас и дори извадих меча си, но точно тогава погледнах огромната скала,
която затваряше входа на пещерата. Разбрах, че няма да можем да се спасим. Настъпи утрото.
Циклопът уби още двама от спътниците ми. Изяде ги и подкара стадото извън пещерата, като
отново затвори входа със скалата. Дълго мислих как да се спасим, и най-после измислих. В
пещерата открих огромна греда, която много приличаше на мачта. Навярно циклопът е искал
да си направи от нея кривак. С меча си изострих върха на гредата, обгорих го на огъня и я
скрих. Вечерта циклопът се прибра със стадото си. Пак уби двама от другарите ми и си
сготви отвратителна вечеря. Когато започна да се приготвя за сън, се приближих до него и му
предложих чаша вино. След като я изпи, циклопът поиска още:
- Налей ми още и ми кажи как се казваш. Искам да ти направя подарък.
Налях му втора чаша. След нея поиска трета и аз пак я напълних. Като му я подавах, казах:
- Искаш да знаеш името ми? Казвам се Никой.
- Чуй ме тогава, Никой. Теб ще те изям последен и това е моят подарък за теб - циклопът
избухна в смях.
[39] Митично племе, което населява Северна Африка и се храни с лотоси - бел. прев.
[40] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей завързва себе си и приятелите си под коремите на
овце и заедно със стадото всички напускат пещерата на
страшния циклоп Полифем - син на Посейдон
След като обърна и третата чаша, се напи. Падна на земята и заспа. Тогава дадох знак на
другарите ми. Заедно вдигнахме заострената греда, разпалихме я на огъня и я забихме в
окото на циклопа. Той зарева от страшната болка. Издърпа от окото си димящия кол и
започна да вика на помощ другите циклопи. Те дотичаха бързо и започнаха да го разпитват:
- Какво се случи с теб, Полифеме? Кой те нареди така? Да не са ти откраднали стадата?
Защо ни разбуди?
А освирепелият Полифем им отвърна:
- Не със сила, а с хитрост ме погуби Никой!
Циклопите се разсърдиха на Полифем и му закрещяха:
- Ако никой не те е обидил, тогава няма защо да ревеш така! Ако си заболял от нещо,
такава е била волята на Зевс. Нея никой не може да я промени.
С тези думи циклопите си отидоха.
Настъпи утрото. Стенейки силно, Полифем отмести скалата от входа. После започна да
изкарва стадото навън, като опипваше с ръце гърба на всяка овца и коза. За да спася
другарите си, аз започнах да завързвам по три овена, като под средния завързвах по един от
спътниците ми. Самият аз се хванах за гъстото руно на най-грамадния овен - любимеца на
циклопа, и увиснах под него. Покрай Полифем минаха първо овните, под които бяха
другарите ми. Последен беше овенът, под който висях аз. Циклопът го спря и започна да го
гали и да се оплаква от голямата си беда - че дръзкият Никой го бил обидил жестоко. Най-
после изкара и него. Така се спасихме от сигурна гибел. Бързо погнахме стадото на Полифем
към кораба ни, където ни очакваха останалите другари. Не разреших на останалите да
оплакват загиналите. Бързо се качихме на кораба, като взехме овцете и отплавахме от брега.
Когато се отдалечихме на разстояние, от което все още можеше да се чуе човешки глас, силно
извиках на циклопа:
- Чуй ме, циклопе! С жестокостта си ти сам си навлече наказанието на Зевс. Повече няма
да убиваш и да изяждаш нещастни странници.
Като ме чу, в яростта си Полифем вдигна и хвърли в морето огромна скала, която едва не
раздроби носа на кораба ми. Морето се развълнува и грамадна вълна подхвана кораба и го
хвърли към брега. Но аз успях с дълъг прът да го оттласна и отново поехме по безбрежната
морска шир. Като се отдалечихме, извиках на Полифем:
- Знай, Полифеме, че теб те ослепи Одисей - царят на Итака!
От ярост дивият циклоп зави и закрещя силно:
- Значи се сбъдна пророчеството на прорицателя! Аз си мислех, че Одисей е страшен
великан, а не нищожен червей, като теб!
Тогава Полифем започна да моли баща си Посейдон да ме накаже, че съм го ослепил.
Грабна още по-голяма скала и я запрати в морето. Тя падна зад кърмата. Грамадна вълна
подхвана кораба и го запрати далеч в морето. Така се спасихме. Благополучно стигнахме
острова, където ни очакваха останалите кораби. Там принесохме жертва на боговете.
Прекарахме нощта на брега на острова, а на следващия ден се отправихме на далечен път по
безбрежното море, скърбейки за загиналите ни другари.
Одисей на острова на Еол
Съвсем скоро пристигнахме на острова на Еол. Целият Еолов остров, плаващ по морето,
беше заобиколен от неразрушима медна стена. Бреговете му бяха отвесни скали, които се
издигаха от морските вълни. На него живееше цар Еол с жена си, шестимата си синове и
шестте си дъщери. Щастлив и безгрижен беше животът му. Прекарваше дните си весело,
пирувайки със семейството си в богатите чертози. Царят ни посрещна и цял месец ни
честваше с тържества, като слушаше с интерес разказите ми за подвизите на героите край
Троя.
Най-после започнах да го моля да ни пусне да си тръгнем за родината. Еол се съгласи. На
сбогуване ми даде завързан със сребърна превръзка голям мях, в който бяха подвластните на
царя ветрове. Единствено Зефир беше оставен на свобода. Той трябваше да гони корабите ни
към родната Итака. Еол ми забрани да отвързвам меха, докато не стигна у дома. Когато на
десетия ден от плаването ни вече се показа Итака, боговете ми пратиха дълбок сън. През
това време спътниците ми започнали да говорят помежду си, че вероятно Еол ми е дал в меха
много злато и сребро и заради това не съм разрешавал да го развързваме. Подбудени от
любопитство, те развързали меха. Тогава изскочилите от него ветрове вдигнали страшна буря
в морето. Аз се събудих от грохота. Отчаян, исках да се хвърля в морето, но се покорих на
съдбата. Загърнах се в плаща си и легнах на кърмата.
Бурята ни погна отново към острова на Еол. С един от спътниците ми поех към двореца му
и започнах да го моля да ни помогне още веднъж да се върнем в родината. Но Еол ми беше
много сърдит и ме изгони от двореца си. Каза, че никога повече няма да помага на такива
като мен, които боговете ненавиждат и преследват. Напуснах двореца на царя, проливайки
горчиви сълзи.
Одисей при лестригоните[41]
Отново поехме по море. Плавахме шест денонощия и най-после стигнахме до някакъв
остров. Влязохме в тих залив. Единайсетте ми кораба приближиха брега и спътниците ми ги
изтеглиха на крайбрежния пясък. Оставих на входа на залива единствено моя кораб. Слязох
на крайбрежните скали, за да разгледам околността. Никъде не се виждаха нито стада, нито
обработени ниви. Тук-там в далечината единствено се вдигаше дим. Тогава изпратих трима
от спътниците ми, за да разберат кой живее на острова. Те тръгнаха. Край един кладенец
недалеч от голям град срещнали мома с огромен ръст, която ги отвела в града в двореца на
баща си Антифат - повелителя на лестригоните. В двореца те видели царицата, висока
колкото планина. Тя заповядала да извикат мъжа й, който в този момент бил на събрание на
градските старейшини. Когато дотичал, той хванал един от спътниците ми, разкъсал го и от
месото му си приготвил обяд. Като видели това, останалите двама веднага побягнали и се
прибраха на корабите. Антифат свикал лестригоните и те се втурнали към морския бряг. Те
започнаха да къртят огромни скали и да разбиват с тях корабите ни. Чуваха се трясъкът от
чупещото се дърво и виковете на загиващите. Лестригоните убиха всички мои спътници от
единайсетте ми кораба, нанизаха ги на колове и ги отнесоха в града. Аз едва успях да се
спася на моя кораб. И така, от дванайсет кораба ми остана само един.
[41] По поемата на Омир "Одисея". Лестригони - митично племе, за което се предполага, че е живяло на остров Сицилия и е
било от канибали - бел. прев.
Одисей на острова на магьосницата Кирка[42]
Дълго плавахме по безбрежната морска шир, като оплаквахме загиналите ни другари. Най-
после стигнахме до остров Еея, където на нос Цирцей живееше магьосницата с прекрасните
коси Кирка. Викаха й още Цирцея. Била избягала там, след като била отровила мъжа си -
сарматски първенец. Кирка имаше божествен произход като щерка на бог Хелиос и на Перса
и притежаваше магьоснически дарби, които й позволяваха да превръща хората в животни. Тя
била толкова влюбена в Главк, че от ревност превърнала любимата му Сцила в чудовище.
Прекарахме два дни на брега на тих залив. На третия запасах меча си, взех копието и поех
към вътрешността на острова. От висока скала видях в далечината дим, който се издигаше
над гората. Реших да се върна на кораба и да изпратя няколко от спътниците ми да узнаят кой
живее на този остров. По пътя към кораба успях да убия с копието си голям елен. Отнесох го
на кораба и си приготвихме трапеза. Подкрепихме храната с вино, след което заспахме под
шума на морските вълни. На сутринта разделих спътниците си на два отряда. Единия водех
аз, а другия - Еврилох. Хвърлихме жребий, кой да отиде във вътрешността на острова. Падна
се на Еврилох и дванайсетимата му другари.
Те тръгнаха на път. Бързо стигнали до двореца на Кирка, около който обикаляли
опитомени лъвове и вълци. Като видели спътниците ми, зверовете дотичали при тях и
започнали да се умилкват като кучета около стопаните си. Така ги била укротила с вълшебно
питие Кирка. В това време от двореца се понесла звънка песен. После магьосницата
повикала другарите ми. Излязла и гостоприемно ги поканила да влязат. В двореца им дала да
пият вино, смесено с отвара от вълшебна трева. Спътниците ми изпили виното, а Кирка
докоснала с жезъла си всеки един от тях и ги превърнала в прасета, като им оставила
единствено разума. После вкарала проливащите горчиви сълзи прасета в свинарника и им
хвърлила желъди, за да се нахранят. Единствено успял да се спаси Еврилох, защото не бил
влязъл с останалите в двореца. Той дотича до кораба и с ужас ни разказа какво нещастие бе
сполетяло нашите другари. Веднага тръгнах към двореца на магьосницата. Мислех
единствено как да спася другарите си. По пътя пред мен се яви бог Хермес, приел образа на
прекрасен юноша. Той ме научи как да освободя от властта на Цирцея другарите си - даде ми
вълшебен корен, който щеше да направи безвредна магията на Кирка. Скоро след това
пристигнах в двореца на дъщерята на Хелиос. Тя ме посрещна любезно. Въведе ме вътре и
ме сложи да седна в богато украсено кресло. Поднесе ми от вълшебното си питие. Спокойно
го изпих, а тя ме докосна с жезъла си и рече:
- Сега иди в свинарника и се търкаляй там заедно с останалите!
Както ми беше поръчал бог Хермес, извадих меча си и се хвърлих срещу вълшебницата.
Заплаших я със смърт. Тогава Кирка падна на колене пред мен.
- О, кой си ти? - възкликна тя. - Досега никой не се е спасил от вълшебното ми питие. О,
знам, ти си хитроумният Одисей! Отдавна Хермес ми беше предсказал, че ще пристигнеш
при мен. Прибери меча си в ножницата!
Аз прибрах оръжието и накарах Цирцея да се закълне в ненарушимата клетва на боговете.
След като стори това, тя ме помоли да остана при нея. Предложи ми да си почина и аз се
съгласих. Докато си почивах, слугините й - дъщери на боговете на реките и потоците,
приготвиха пищна трапеза. След като отдъхнах, се облякох в разкошни дрехи и влязох в залата
за пиршества. Седнах на богатата трапеза, но там ме налегнаха тежки мисли. От мъка не
можех да хапна нищо. Кирка ме попита за какво тъгувам. Отвърнах й, че няма да хапна нищо,
докато не върне предишния образ на другарите ми. Тогава магьосницата изведе от
свинарника прасетата, намаза ги с вълшебно мазило и им върна предишния образ. Дори ги
направи още по-красиви и по-силни от преди. Като ме видяха, спътниците ми се зарадваха
много. Тяхната радост трогна силно Кирка. Тя ме помоли да отида на морския бряг и да
доведа в двореца и останалите ми спътници. Веднага изпълних молбата й и доведох при нея
всички, макар че Еврилох ги уговаряше да не се доверяват на коварната вълшебница. Когато
всички се събрахме в двореца, Цирцея ни устрои великолепен пир.
Цяла година живяхме при нея. След като изтече годината, започнах да моля Кирка да ни
пусне да се върнем у дома. Великата вълшебница се съгласи, но ми каза, че преди да се
завърна в Итака, трябва да посетя царството на мрачния Хадес и там да попитам сянката на
тиванския гадател Тирезий за съдбата ми. Вълшебницата ми обясни как да стигна до входа на
подземното царство на сенките, и ме научи как да принеса жертва и да призова сенките на
умрелите. След като изслушах заръките й, започнах да се стягам за път с другарите ми. От
шума, който вдигнахме, се събуди и спящият на покрива на двореца Елпенор. Той бързо скочи
от ложето си и забравил, че е на покрива, се затича към другарите си. Така падна на земята
от високата кула и загина. Всички плакахме горчиво за смъртта му. Не можехме да извършим
веднага погребението. Трябваше да тръгнем на далечен път към края на земята, където се
намираше входът на царството на мрачния Хадес.
Одисей слиза в царството на Хадес[43]
Ужас обхвана спътниците ми, когато споделих с тях какъв път ни предстои. Подчинявайки
се на заповедта ми, те се качиха на кораба и отплавахме към далечния север. Магьосницата
Кирка ни беше изпратила попътен вятър и корабът ни плаваше бързо. Най-после стигнахме
водите на беловласия Океан. Спряхме на брега на тъжната страна на древния народ от
тракийски произход - кимерийците, известни с честите си набези в Мала Азия. Над родината
им никога не е светил богът на слънцето Хелиос. Страната им е покрита с вечна и студена
мъгла и с гъста пелена от нощен сумрак. Изтеглихме кораба си на брега. Взехме с нас овцата
и черния овен, които ни бе дала Кирка, и потеглихме към една висока скала. При нея реките
Коцит и Пирифлегетон се вливат в Ахеронт. Там трябваше да принесем в жертва животните в
чест на подземните богове. Щом пристигнахме, извадих меча си и изкопах дълбока яма. Над
нея извърших възлияние с мед, вино и вода, смесени с брашно от ечемик. Заклах жертвените
животни и кръвта им се стече в ямата. Тогава край ямата се стълпиха душите на умрелите и
започнаха да спорят кой трябва първи да се напие от жертвената кръв. Тук бяха душите на
млади девици, юноши, старци и на мъже, загинали в битки. Ние бяхме ужасени. Изгорихме
жертвата и призовахме мрачния бог Хадес и жена му богинята Персефона. Извадих меча си и
седнах пред ямата, за да не допусна до нея душите на умрелите. Първа се приближи душата
на младия Елпенор. Беше стигнала преди нас до портите на царството на душите на
умрелите. Той ме помоли да погреба тялото му, за да може душата му най-после да намери
покой в царството на Хадес. Обещах да изпълня молбата му. До ямата долетя и душата на
майка ми Антиклея. Когато тръгвах от Итака, тя бе още жива. Колкото и да ми беше мъчно,
не я допуснах до ямата. Първи трябваше да пие от кръвта гадателят Тирезий. Най-после се
появи и неговата душа. След като се напи с кръв, безплътната му душа ми разкри, че
земетръсецът Посейдон ми е силно разгневен, че съм ослепил сина му - циклопа Полифем.
Тирезий ми предсказа, че и против волята на бога ще стигна до родината си. Трябвало само
спътниците ми да не закачат биковете на Хелиос на остров Тринакрия. Ако ги убиели,
всички тях ги очаквала сигурна гибел. Само аз съм щял да успея да се спася и след много и
големи премеждия най-после да се добера до дома. Там съм щял да отмъстя на кандидатите
за ръката на жена ми. След това съм щял да взема едно весло и трябвало да странствам
дотогава, докато не съм срещнел народ, който не познавал мореплаването и никога не е
виждал кораб. А щял съм да го позная по това, че щом ме видели с греблото, хората щели да
ме попитат защо нося лопата на рамо. В тази страна трябвало да принеса жертва на
Посейдон и чак след това да се върна вкъщи. Щом съм се приберял, трябвало да принеса
богата жертва на всички богове. Чак след това съм щял да заживея мирно в родната Итака до
смъртта си. Ето това ми предсказа мъдрият Тирезий и се отдалечи. Много души видях. След
като и тя се напи с жертвена кръв, душата на майка ми разказа какво е ставало в родната
Итака до смъртта й. Успокои ме, че са живи баща ми Лаерт, Пенелопа и младият Телемах.
Исках нежно да прегърна обичната си майка. Три пъти простирах ръце към нея, но и трите
пъти те се плъзгаха по леката й сянка. В царството на Хадес видях и сенките на много от
героите. За да ги изброя, няма да ми стигне цяла нощ. Но вече е късно и е време да прекъсна
разказа си. Всички трябва да почиваме.
[42] По поемата на Омир "Одисея".
[43] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей в царството на Хадес
Така казал Одисей. Но всички, които се били събрали, започнали да го молят да продължи
да разказва. За това го молили дори царица Арета и цар Алкиной. Всички били готови да
слушат героя чак до зори. И така, той продължил да разказва за своите страдания и
приключения.
- В царството на Хадес видях и душата на цар Агамемнон. Тя горчиво се оплакваше от
жена си Клитемнестра и от Егист, които убили царя на Микена в деня на завръщането му.
Душата на Агамемнон ме посъветва при завръщането ми в Итака да не се доверявам на жена
ми Пенелопа. Срещнах и душите на Ахил, Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонид. На Ахил
разказах за великите подвизи на сина му Неоптолем. Той много се зарадва, макар че преди
това горчиво ми се оплака от безрадостния си живот в царството на умрелите. Сподели, че
желаел да бъде по-скоро последният ратай на земята, отколкото цар в царството на душите
на умрелите. Много исках да се сдобря с великия Аякс - бях го обидил тежко, когато
спорехме за доспехите на Ахил. Но той мълчаливо се отдалечи от мен, без да каже нито
дума. Видях и съдията на умрелите - цар Минос. Видях мъките на Тантал и Сизиф. До мен се
приближи и душата на най-великия герой - Херкулес. Самият той е на Олимп в свитата на
боговете. Чаках до мен да се приближат душите и на други велики герои от минали времена.
Те обаче вдигаха такъв ужасен шум, че от страх избягах на кораба си. Страхувах се, че
богинята Персефона може да ми изпрати ужасната горгона Медуза.
Спуснахме бързо кораба на вода в беловласия Океан и напуснахме страната на
кимерийците. Скоро благополучно стигнахме до остров Еея. Спряхме на брега и се
отдадохме на спокоен сън.
Плаването на Одисей край острова на сирените и край Сцила
и Харибда[44]
На следващия ден погребахме тялото на Елпенор. Върху гроба му насипахме висока
могила. Като разбра, че сме се завърнали, при нас на морския бряг дойде и магьосницата
Кирка. След нея вървяха слугините й. Те донесоха на кораба много и вкусно приготвена
храна и мехове с вино. До късно през нощта пирувахме на брега. Когато спътниците ми
легнаха да спят, вълшебницата Кирка ми разказа какви опасности ми предстоят по пътя.
Научи ме и как да ги из-бегна.
Едва пламна утринната заря, и аз събудих другарите си. Спуснахме на вода кораба.
Гребците дружно наблегнаха върху веслата и се понесохме в открито море. Попътният вятър
надуваше платната ни и плаването беше спокойно. Вече приближавахме острова на сирените.
Тогава се обърнах към спътниците ми:
- Приятели! Налага се да плаваме край острова на сирените. Те примамват с пеенето си
плаващите край тях моряци и ги предават на жестока смърт. Целият им остров е осеян с
костите на измъчваните от тях хора. Ще ви запуша ушите с мек восък, за да не чувате
пеенето им и да не загинете. Мен ще ме завържете за мачтата. Магьосницата Кирка ми
позволи да чуя песните на сирените. Ако аз, омагьосан от тях, започна да ви моля да ме
отвържете, ме завържете още по-здраво.
Едва изрекох това - и попътният вятър изведнъж стихна. Другарите ми свалиха платното и
наблегнаха върху веслата. Вече се виждаше островът на сирените. Затъкнах ушите на всички
с восък, а те ме завързаха здраво за мачтата. Корабът ни плаваше бързо край острова, а над
него се носеше омайващото пеене на сирените.
- О, доплавай до нас, велики Одисее! - пееха те. - Насочи към нас кораба си, за да се
насладиш на песните ни. Нито един моряк не преминава оттук, без да чуе сладостното ни
пеене. След като се наслади, той ни напуска, научил много. Ние знаем всичко - и това, което
по волята на боговете са претърпели край Троя гърците, и това, което става по земята.
[44] По поемата на Омир "Одисея".
Корабът на Одисей минава покрай острова на сирените
Очарован от пеенето им, дадох знак на другарите ми да ме развържат. Но помнейки
заръките ми, те ме завързаха още по-здраво. И чак когато островът на сирените се скри от
очите ни, те ме отвързаха от мачтата и извадиха восъка от ушите си.
По-нататък плавахме спокойно. Изведнъж в далечината чух страховит шум и видях нещо да
дими. Тогава разбрах, че това е Харибда. Спътниците ми се изплашиха и изпуснаха веслата, а
корабът спря. Обиколих всички, успокоявайки ги:
- Приятели! Много беди ни минаха през главите! Избегнахме много опасности! И тази,
която сега ни предстои да преодолеем, не е по-страшна от опасността в пещерата на
Полифем. Не губете кураж! Наблегнете по-силно върху веслата! Зевс ще ни помогне да
избегнем гибелта. Насочете кораба встрани от мястото, където се вижда димът и се чува
ужасният шум. Карайте по-близо до скалата!
Така ободрявах спътниците си. С всички сили те наблегнаха върху веслата. Аз обаче не им
казах нищо за Сцила. Знаех, че тя ще изтръгне от мене само шестима спътници, а в Харибда
може би щяхме да загинем всички. Забравил напътствията на Кирка, хванах копието си и
зачаках нападение от Сцила. Напразно обаче я търсех с поглед.
Корабът бързо заплава в тесния пролив. Видяхме как Харибда поглъщаше морската вода.
Вълните клокочеха около пастта й, а дълбоко във вътрешността й като в котел кипяха морска
тиня и пръст. Когато тя изригваше водата, наоколо всичко кипеше и вреше. Солените пръски
излитаха чак до върха на скалата. Пребледнял от ужас, наблюдавах Харибда. В този момент
ужасната Сцила протегна шестте си шии и с шестте си грамадни уста, в които имаше по три
реда зъби, хвана шестима от спътниците ми. Единственото, което видях, бяха краката и
ръцете им, които се мятаха из въздуха. Чувах как нещастниците ме викаха за помощ. Край
входа на своята пещера Сцила ги изяде и те напразно простираха към мен ръце. Много
трудно преминахме край Харибда и Сцила и поехме към острова на бог Хелиос - Тринакрия.
Одисей на остров Тринакрия. Гибелта на кораба на Одисей
В далечината скоро се показа островът на бог Хелиос. Все по-бързо го приближавахме. До
мен вече достигаха мученето на биковете и блеенето на овцете на бога на слънцето. Помнех
много добре предсказанието на Тирезий и предупрежденията на магьосницата Кирка. Затова
започнах да убеждавам спътниците си да не слизаме на него. Исках да избегна голямата
опасност. Но Еврилох ми отвърна:
- Колко си жесток, Одисее! Като че ли си излят от мед и не знаеш умора. Ние се
изморихме. Колко нощи не сме спали, а ти ни забраняваш да слезем на брега. Да отдъхнем и
да се подкрепим с храна. Опасно е нощно време да плаваме по морето. Често дори против
волята на боговете през нощта загиват кораби, които ги настигат бури, вдигнати от яростни
ветрове. Не, трябва да спрем на брега. Утре ще потеглим със зората на път.
И останалите се съгласиха с Еврилох. Разбрах, че няма да се отървем от беди. Спряхме на
острова и изтеглихме кораба на брега. Тогава накарах другарите ми да се закълнат, че няма да
убиват бикове на бог Хелиос. Приготвихме вечеря. Със сълзи на очи си спомнихме за
другарите, които Сцила бе отвлякла. Когато свършихме вечерята, спокойно се отпуснахме в
сладък сън на морския бряг.
През нощта Зевс изпрати свирепа буря. Страшно ревеше яростният Борей. Облаците се
влачеха по цялото небе и нощта стана още по-тъмна. За да не пострада корабът ни от силната
буря, на сутринта го завлякохме в крайбрежна пещера. Още веднъж помолих другарите си да
не докосват стадата на Хелиос. Те отново обещаха да изпълнят молбата ми. Цял месец духаха
насрещни ветрове и не можехме да тръгнем отново на път. Хранителните ни припаси вече
бяха свършили и се наложи да ходим на лов и за риба. А гладът продължаваше да ни мъчи все
по-силно и по-силно. Веднъж бях отишъл навътре в острова - в уединение да се помоля на
боговете да ни пратят попътен вятър. Останал сам, започнах да се моля да изпълнят молбата
ми. Без да усетя, те ми изпратили дълбок сън. И докато съм спял, Еврилох уговорил
останалите да убият няколко бика от стадото на бог Хелиос. Казал им, че когато се върнат в
родината, ще умилостивят бога, като му построят богат храм и му посветят скъпи дарове.
Дори боговете да ги погубели заради няколко бика, по-добре било да умрат, погълнати от
морето, отколкото от глад.
Спътниците ми го послушали. Избрали от стадото най-хубавите животни и ги убили. Част
от месото принесли в жертва на боговете. Вместо жертвено брашно взели дъбови листа, а
вместо вино - вода. Брашното и виното ни се бяха свършили. След като принесли жертва на
боговете, започнали да пекат месото върху накладените огньове. Когато се събудих, аз
тръгнах към кораба, но отдалеч усетих миризмата на печено месо и разбрах какво се бе
случило. С ужас възкликнах:
- О, велики богове на Олимп! Защо ми изпратихте този сън! Спътниците ми са извършили
огромно престъпление - убили са бикове на Хелиос.
Междувременно нимфата Лампеция съобщила на бог Хелиос за случилото се и великият
бог на слънцето се разгневил. Оплакал се той на боговете как спътниците ми го били
оскърбили. Заплашвал, че ще се спусне завинаги в царството на мрачния Хадес и никога
повече няма да свети на боговете и хората. За да умилостиви бога, Зевс обещал да разбие с
мълнията си кораба ми и да погуби всичките ми другари.
Напразно корях спътниците си за това, което бяха сторили. Боговете ни изпратиха страшно
знамение. Одраните кожи на биковете започнаха да се движат като живи, а месото мучеше
жално. Шест дни бушува буря и през всичките тези дни спътниците ми избиваха биковете на
Хелиос. На седмия ден бурята най-после стихна и задуха попътен вятър. Ние веднага се
отправихме на път. Но едва от погледа ни се бе скрил остров Тринакрия, и Гръмовержеца
събра над нас страшни облаци. С вой отгоре ни налетя Зефир и се изви страшна буря.
Мачтата ни се счупи като тръстиково стъбло и падайки върху кораба, разби главата на
кормчията, който падна мъртъв в морето. Изведнъж ярко блесна Зевсовата мълния и разби на
парчета кораба ни. Морето погълна всичките ми спътници. Единствено аз оцелях. С голяма
мъка улових парчета от мачтата и кила на кораба и ги свързах. Бурята стихна и започна да
духа Нот. Той ме понесе направо към Харибда, но в това време тя с рев поглъщаше морска
вода. Едва успях да се хвана за клоните на едно смокиново дърво, което растеше върху скала
до ужасната Харибда, и увиснах над нея. Дълго чаках, докато заедно с водата тя отново
изригне мачтата и кила. Най-после те изплаваха от чудовищната й паст. Пуснах клоните на
смокинята и се хвърлих надолу право върху отломките от кораба ми. Така се спасих от гибел
в нейната паст. По волята на Зевс се спасих и от чудовищната Сцила. Тя не забеляза как
плавам по вълните на бушуващото море.
Носих се по безкрайната морска шир девет дни, когато най-после вълните ме изхвърлиха
на острова на нимфата Калипсо. За това вече ви разказах, Алкиной и Арета. Разказах ви също
как и след какви големи опасности стигнах до вашия остров. Няма да е разумно отново да
започна да разказвам за това. Пък и на вас ще ви е скучно пак да го слушате.
Така Одисей приключил разказа си за приключенията, които му се били изсипали на
главата на път от Троя за родната Итака.
Завръщането на Одисей в Итака[45]
На следващия ден феакийците започнали да се стягат за отплаване. Натоварили те кораб с
богатите дарове, които били поднесени на Одисей. Сам Алкиной ръководел
приготовленията. Когато вече всичко било готово, в двореца на феакийския цар принесли
жертва на Зевс и устроили прощален пир. Одисей очаквал с нетърпение вечерта. Когато
видял, че слънцето вече клони на залез, се зарадвал много. Вечерният мрак започнал да се
сгъстява. Героят се сбогувал с цар Алкиной и богоравната Арета и тръгнал към кораба. След
него слугите носели раклата с даровете, вино и запаси от храна за из път. Качил се той на
кораба и легнал върху приготвеното специално за него ложе. Могъщите гребци наблегнали
върху греблата и корабът излязъл в открито море. Боговете изпратили на царя на Итака
дълбок сън и той спал през целия път. По-бърз и от сокол се носел корабът по морето. В
ранното утро спрял на брега на Итака, недалеч от пещерата, посветена на наядите.
Феакийците пренесли внимателно спящия Одисей на брега и го положили върху пясъка.
Около него оставили всичките дарове и поели по обратния път. Като видял завръщащия се
кораб, бог Посейдон се разгневил страшно на феакийците. Те били откарали героя в
родината му против волята на Посейдон. Започнал да се оплаква той от тях пред
Гръмовержеца. Брат му го посъветвал за наказание да превърне кораба им във висока скала,
щом влезе в родното пристанище. Понесъл се Посейдон към острова на феакийците и
започнал да чака завръщането на кораба. И ето че той се показал на хоризонта. На брега се
били събрали голяма тълпа посрещачи. И точно когато навлизал в пристанището, изведнъж
корабът се превърнал в скала. За станалото чудо съобщили веднага на цар Алкиной. Разбрал
той, че Посейдон е изпълнил заканата си - да накаже феакийците, че превозват по морето
странници.
Царят събрал всички жители и им заповядал да принесат на Посейдон умилостивителни
жертви, за да не прегради той с висока планина достъпа до града им. Феакийците започнали
усърдно да се молят на бога на моретата да смекчи гнева си. Дали обет никога повече да не
превозват странници до родината им.
През това време Одисей се събудил на морския бряг. Не могъл да познае родната Итака,
защото богинята Атина била покрила с гъста мъгла околностите, и изпаднал в дълбоко
отчаяние. Помислил, че феакийците са го изоставили на някакъв пустинен остров, и
започнал на висок глас да оплаква горчивата си участ.
Огледал се наоколо и видял до себе си даровете. Били цели и непокътнати. Тъжен поел той
по брега на морето, където срещнал прекрасен юноша. Попитал го коя страна е това, и
изведнъж чул, че е Итака. А младежът от своя страна го попитал кой е. Предпазливият
Одисей отвърнал, че е странник, родом от Крит, и че избягал от там, защото за отмъщение
бил убил сина на Идоменей - Архилох. Мислел с кораба на феакийците, с който пътувал, да
се отправи в Пилос или Елида. Но коварните феакийци го били свалили на брега, докато
спял, и отмъкнали всичките му богатства. Като чул разказа му, младежът се усмихнал и
изведнъж променил образа си. Пред Одисей стояла Атина Палада. Тя го похвалила за
предпазливостта му и го ободрила, като му обещала помощта си. Богинята казала, че не му е
помагала, защото не искала да разгневи Посейдон. Тя заповядала на Одисей да не разкрива
пред никого кой е. А той пък все не можел да повярва, че най-после се е прибрал в Итака.
Тогава Атина разпръснала мъглата и героят познал родината си. Паднал той на земята и от
радост започнал да я целува. Атина го превърнала в просяк. Сбръчкала се кожата на лицето и
раменете му. Отслабнал Одисей, а от главата му опадали разкошните къдрици. Очите му
потъмнели, а клепачите се покрили със струпеи. Богинята го облякла в грозни дрипи. През
рамото му преметнала връвчицата на плетена торба, а в ръцете му се появила дебела тояга.
Заповядала му да скрие феакийските дарове в пещерата и като просяк да отиде при свинаря
Евмей. А самата тя се понесла към Спарта, за да върне обратно в Итака Одисеевия син
Телемах.
[45] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей при Евмей[46]
Когато Одисей се приближил до жилището на Евмей, свинарят си бил у дома. Седял пред
вратата и майсторял нещо. Щом видели Одисей, кучетата му се нахвърлили с яростен лай
върху него. Ако Евмей не ги бил разгонил, вероятно щели да го разкъсат.
- Странниче - обърнал се Евмей към просяка, в чието лице не познал Одисей, - замалко да
загинеш. Нова мъка щеше да разтерзае сърцето ми, което и без това се топи по загиналия
Одисей. Но хайде да влезем вкъщи. Аз ще те нахраня, а ти ще си починеш от дългия път.
Одисей влязъл в построения от груби камъни дом на Евмей. В двора близо до къщата
имало свинарник. Евмей сложил просяка да седне върху сноп съчки, покрит със сърнешка
кожа. След това отишъл в свинарника, взел две прасенца, заклал ги и ги изпекъл.
Стопанинът налял в дървена купа вино и я сложил на масата. Докато приготвял трапезата,
той горчиво се оплаквал от буйните женихи. Те разорявали дома на Одисей по-лошо и от
морски разбойници и унищожавали многобройните стада на царя. Героят слушал внимателно
разказа му. Мислел как да отмъсти на нахалните кандидати за ръката на обичната му
Пенелопа. Докато ядял, започнал да разпитва Евмей за господаря му. Свинарят му казал, че е
загинал. Одисей се заклел, че стопанинът ще се завърне вкъщи, и то много скоро. Но Евмей
не повярвал на тази клетва. Попитал скитника кой е и откъде идва. И тогава Одисей му
разказал измислена история за своите бедствия.
Разказал, че когато делели наследството, по-големите му братя го били дълбоко обидили.
След което се оженил за богата наследница и станал много богат. Заминал да се бие край
Троя, а на път за родината отишъл в Египет. Разказал как египтяните избили почти всичките
му спътници, защото те грабели града им. Но той измолил от царя на Египет да го пощади.
Седем години се бил лутал из Египет, а от там заминал за Финикия. Един финикиец го
убедил да заминат за Либия. Когато тръгнали, Зевс с мълния разбил кораба им. Единствено
той се спасил, като една вълна го изхвърлила на брега в страната на теспротите, които
населявали Епир. И като че ли там бил чул разказа на царя на теспротите, че Одисей се
завръщал в родината си с богати дарове. С кораб на теспротите предрешеният Одисей се
отправил към град Дулихий, в Акарнания, но коварните му спътници решили да го продадат
в робство. И когато корабът им спрял край бреговете на Итака, той едва успял да избяга.
Евмей повярвал на измислените истории. Единствено не повярвал на това, което скитникът
бил чул за Одисей от царя на теспротите. Свинарят го упрекнал, че разправя за любимия му
цар така само защото иска тук, в Итака, да получи от близките му голяма награда. Но Одисей
му отвърнал:
- Слушай, Евмее! Ако Одисей се завърне, обещай да ми дадеш нова дреха. Ако пък съм те
излъгал, заедно с останалите пастири ме хвърлете от върха на скалата в морето! Да не смеят
и други скитници като мен да разказват измислени истории.
Наскоро след това със стадото се завърнали и останалите пастири. Те заклали една тлъста
свиня, изпекли я и седнали да вечерят. По време на вечерята Евмей почел странника. Като на
гост му дал най-хубавото парче месо и му подал първи да отпие от купата с вино.
И както си вечеряли спокойно, навън се извила силна буря, излял се проливен дъжд и
станало студено. А Одисей нямал дори наметало, за да се покрие, докато спи. Тогава, за да
намекне пред свинаря и останалите пастири да му дадат нещо да се покрие, той им разказал
една история.
- Слушайте, Евмее, и вие, останалите - започнал Одисей. - Веднъж край Троя Менелай,
Одисей и аз лежахме в засада. През нощта беше много студено в ракитака, където се
криехме. Валеше сняг на големи парцали, а аз бях забравил наметалото си. Най-после казах
за това на Одисей и той веднага измисли една хитрост. Понадигайки се, събуди единия от
лежащите до него воини. Каза, че му се е присънил лош сън и затова се страхувал, че са се
отдалечили много от корабите. Трябвало да изпрати някого да иска подкрепление от
Агамемнон. Като чу това, единият от воините веднага скочи, свали си наметалото и пое към
гръцкия лагер. Аз взех наметалото му и се покрих. Така спах спокойно чак до сутринта.
Евмей веднага схванал намека. Приготвил на Одисей за спане край огнището. Постлал му
овча и козя кожа и му дал да се покрие с наметалото, което носел през зимата. Така героят
заспал сладко. А самият свинар излязъл от дома си с меч през рамо и с копие в ръце, покрил
се с плащ и тръгнал към стадата, които пасели в подножието на скалата.
[46] По поемата на Омир "Одисея".
Завръщането на Телемах в Итака[47]
След като напуснала превърнатия в просяк Одисей, Атина Палада се отправила към
Спарта. Стигнала бързо тя до двореца на цар Менелай. Отишла в покоите, в които спели
Телемах и Пизистрат. Докато Пизистрат си спял спокойно, сънят на Одисеевия син бил
тревожен. Той непрекъснато мислел за баща си, по когото много тъгувал. Атина се
приближила към възглавето на Телемах и казала:
- Телемах, време ти е да се върнеш в родината си, където си изоставил цялото си
имущество. Буйните кандидати за ръката на майка ти ще съсипят всичко, ако не се завърнеш.
Помисли и за това, колко непостоянни могат да бъдат жените. Ако се съгласи да се омъжи за
Евримах, майка ти ще те забрави. Ще се грижи само за децата от втория си мъж. Пак ти
казвам, връщай се по-скоро! Но запомни едно: кандидатите ти готвят засада. За да я
избегнеш, плавай през нощта покрай острова. На разсъмване спри на някое скрито място до
брега на Итака. След това прати кораба в града, а ти иди при свинаря Евмей. От там изпрати
вестоносец при майка ти Пенелопа, да й съобщи за пристигането ти.
[47] По поемата на Омир "Одисея".
Първи се завръща у дома Телемах - син на Пенелопа и Одисей
Като казала това, Атина изчезнала.
Синът на Одисей веднага разбудил Пизистрат и започнал да го подканя да тръгнат обратно
за Пилос. Но Пизистрат успял да го убеди да дочакат утрото. Не бивало да напускат двореца
на Менелай през нощта и без дори да се сбогуват с него. Телемах послушал приятеля си.
Скоро богинята на зората Еос излетяла на небето. Настъпило утрото. При младежите влязъл
цар Менелай. Одисеевият син посрещнал царя още на вратата и се обърнал към него с молба
по-скоро да го пусне у дома му в Итака. Менелай не го задържал. Помолил го единствено да
почака, докато му приготви дарове, като през това време младежите се нахранят добре, преди
да тръгнат.
Царят на Спарта заповядал на робите да приготвят бързо трапезата. След това повикал
Елена и сина си Мегапент и заедно отишли в съкровищницата. Там лично избрал дарове за
Телемах. Хубавата Елена също избрала подарък - изтъкани лично от нея разкошни дрехи за
бъдещата невеста на Телемах.
След като се нахранили добре и взели Менелаевите дарове, младите герои се приготвили
да тръгнат на път. Менелай излязъл от двореца с пълна купа вино, призовал боговете и
извършил възлияние. След това помолил младежите да предадат от него поздрави на стареца
Нестор. Когато Телемах се качил в колесницата и вече бил взел в ръцете си юздите, изведнъж
над двореца се появил орел. Той носел в ноктите си гъсок. С викове слугите на царя
подгонили птицата. Тя се понесла стремително нагоре и се скрила вдясно от двореца. Всички
разбрали, че това е знамение на боговете. Телемах помолил Менелай да го обясни.
Спартанският цар се замислил. Вместо него отговорила прекрасната Елена:
- Чуйте какво ми внушиха боговете олимпийци. Както орелът е отвлякъл гъсока, така и
Одисей, завръщайки се у дома, ще избие кандидатите за ръката на жена му. Може би дори
вече се е завърнал и обмисля гибелта на женихите.
- О, прекрасна Елена! - възкликнал Телемах. - Ако великият Зевс изпълни това, за което
говориш, щом се завърна вкъщи, ще те почитам като богиня.
С тези думи той шибнал конете и те бързо се понесли по пътя за Пилос.
Младежите пренощували при героя Диокъл в Тера. На следващия ден пристигнали в
Пилос. Телемах започнал да умолява Пизистрат да не ходи в двореца на Нестор, защото се
боял, че старецът ще ги задържи още един ден. Другарят му се съгласил и го отвел направо
на кораба, макар да знаел, че баща му ще бъде недоволен от това. Той дори започнал да кара
Телемах да побърза с отплаването. Страхувал, да не би самият Нестор да дойде на брега и да
го задържи. Спътниците на Одисеевия син бързо поставили мачтата. Точно когато искали да
се отдалечат от брега, до кораба се приближил прорицателят Теоклимен. Той бил избягал от
Аргос, защото се страхувал от мъст заради извършено убийство. Гадателят помолил Телемах
да го качи на кораба си и да го откара в Итака. Там роднините на убития нямало да го
преследват. Младежът се съгласил и те потеглили. Корабът се понесъл бързо в открито море,
гонен от попътния вятър.
През това време Одисей бил още при Евмей. На сутринта той поискал да отиде да проси в
града. Дори си мислел да помоли кандидатите да го вземат за слуга. Но свинарят го убедил
да не прави това. Разказал му колко буйни и жестоки били. Тогава мнимият просяк започнал
да разпитва за баща си Лаерт и за жена си Пенелопа. Евмей му разказал всичко, без да
подозира, че странникът е самият Одисей. Като чул разказа му, героят го попитал как самият
той е попаднал на остров Итака. Евмей с охота се съгласил да му разкаже и за себе си.
Споделил пред Одисей, че е син на цар Ктезий и е родом от остров Сира. Веднъж там
пристигнали финикийски търговци, които убедили една от робините, също финикийка, да го
открадне, като й обещали да я върнат в родината. Тя се съгласила. Тайно го извела от двореца
и го отвела на финикийския кораб. Отплавали търговците в морето и се отправили към
Финикия. Шест дни плавали, а на седмия богинята Артемида поразила със стрелата си
робинята предателка. Финикийците спрели на остров Итака и там продали малкия Евмей на
Лаерт.
Одисей изслушал внимателно свинаря, който свършил разказа си късно през нощта.
Двамата легнали да спят. Сънят им бил кратък, защото скоро на небето запламтяла зората и
те трябвало да стават.
На сутринта в Итака пристигнал и Телемах. Той спрял на скришно място и както му била
заповядала Атина, слязъл от кораба. След това помолил приятеля си Перай да подслони за
известно време Теоклимен и се приготвил да върви при Евмей.
Изведнъж над тях се появил сокол с гълъбица в ноктите си. Тогава Теоклимен хванал за
ръката Телемах и тихо му казал:
- Телемах, това знамение е щастливо. Няма по-могъщ род на този остров от твоя. Вие ще
управлявате вечно над цяла Итака.
Предсказанието зарадвало Одисеевия син. Той отпратил спътниците си на кораба и те
поели към градското пристанище. А самият той се запътил радостен при свинаря Евмей.
Телемах пристига при Евмей. Одисей и Телемах[48]
Одисей и Евмей се събудили рано. Приготвили си закуска и седнали да се подкрепят.
Изведнъж кучетата на свинаря с весел лай се хвърлили срещу приближаващия Телемах и
започнали да му се умилкват. Одисей чул стъпки и в този миг на входа на жилището на Евмей
се появил Телемах. Свинарят скочил, прегърнал младежа и като проливал радостни сълзи,
започнал да го целува. Той се радвал така, както баща се радва при завръщането на
единствения си син след дълга раздяла. Одисей също станал и искал да отстъпи място на
влезлия си син. Но Телемах му казал ласкаво:
- Сядай, странниче! Не се безпокой! На мен Евмей ще ми направи място да седна.
Свинарят бързо приготвил на Телемах място да седне и му сложил храна и вино. На
трапезата младежът попитал Евмей откъде е непознатият и кой го е довел в Итака. Свинарят
му разказал измислената история на Одисей и го помолил да приеме непознатия в дома си.
Телемах обаче не можел да обещае такова нещо. Как можел той, още толкова млад, да се
справи с буйната тълпа от женихи? Единствено можел да обещае, че ще изпрати на
странника нови дрехи и меч и ще му помогне да се завърне в родината си. Одисей съжалил
Телемах. Като се преструвал, че не знае нищо, го заразпитвал за буйствата на кандидатите за
ръката на Пенелопа. Не пропуснал да попита дали народът на Итака и роднините му не се
отнасят враждебно към него. Накрая казал:
- По-добре човек да бъде убит в собствения си дом, опитвайки се със сила да изгони
буйстващите женихи, отколкото да търпи обиди и да гледа как разграбват имуществото му.
Но какво можел да отговори Телемах? Можел само да каже колко трудно му е на него,
единствения син, да се пребори с бясната тълпа на кандидатите, които дори замисляли да го
убият. Даже се страхувал да съобщи на Пенелопа за завръщането си. Той изпратил Евмей в
града и му заръчал да предаде на майка му тайно, без да разберат женихите, че се е завърнал.
А тя трябвало да изпрати една от верните си робини да съобщи новината на стария Лаерт,
който също много се безпокоял за съдбата на своя внук. Евмей побързал да изпълни заръката.
Едва той бил излязъл от дома си, когато пред Одисей се появила - невидима за Телемах -
Атина Палада. Богинята повикала героя навън. И там, до оградата на двора, като го
докоснала с жезъла си, му върнала предишния образ и му заповядала да разкрие пред
Телемах кой е.
Когато Одисей се върнал, Телемах го изгледал изненадан. Помислил, че пред него се е
появил един от безсмъртните богове, толкова величествен и красив бил баща му.
- О, странниче! - възкликнал той. - Сега се появяваш пред мен в съвсем друг вид! Сигурно
си някой от безсмъртните богове! Смили се над нас! Ще ти принесем големи жертви!
- Не, не съм бог! - отвърнал Одисей. - Аз съм баща ти Одисей, заради когото си търпял
толкова обиди от буйните кандидати.
Одисей прегърнал с любов сина си и просълзен го целунал. Но Телемах не можел
изведнъж да повярва, че баща му наистина най-после се е завърнал. Та нали само преди
малко го бил видял като стар нещастен скитник. Как можело така изведнъж да се промени?
Нима смъртен можел да извършва чудеса? Съмнение обхванало младежа. Но Одисей
побързал да го разсее, като му съобщил, че богинята Атина го била превърнала в просяк и
сега му е върнала истинския образ. Тогава Телемах повярвал, че наистина пред него стои
баща му. Прегърнал го, а от очите му потекли сълзи от радост. Най-после, като преминала
първата голяма радост от срещата, младежът попитал баща си как се е завърнал в родината и
кой го е докарал в Итака с бързоходен кораб. Одисей му разказал как феакийците го
докарали, как скрил в една дълбока пещера даровете им, как богинята Атина го срещнала и
го изпратила при Евмей. От своя страна Одисей пък започнал да разпитва Телемах за
кандидатите. Изгарял от негодувание и искал по-скоро да отмъсти за всички обиди. Но дали
било възможно това? Нали женихите били много - сто и шестнайсет души, дошли от всички
краища. Биха ли могли само двамата - Одисей и Телемах, да влязат в открит бой с такава
тълпа? Но Одисей имал могъщи помощници, с които смъртните, колкото и много да били, не
можели да се преборят. Тези помощници били Зевс Гръмовержеца и дъщеря му Атина
Палада.
Като разчитал на помощта им, Одисей решил да изготви план, как да действа: Телемах
трябвало да отиде в града при кандидатите за ръката на майка му. След него щял да отиде и
самият Одисей, придружен от Евмей. Преоблечен като странстващ просяк щял да събира
подаяния. Колкото и да го унижавали кандидатите, щял да изтърпи. След това по даден знак
Телемах щял да изнесе оръжията им, като оставел оръжие единствено за себе си и за баща
си. Най-важното било той да запази в дълбока тайна завръщането на Одисей. Не трябвало да
разбере никой, дори Пенелопа, защото не всички слуги били верни на Одисей. Дълго се
съвещавали баща и син.
През това време в града пристигнал корабът на Телемах. Спътниците му веднага изпратили
вестоносец при Пенелопа, за да й съобщи за завръщането на сина й.
С този вестоносец се срещнал пред Одисеевия дворец Евмей. Двамата заедно влезли при
Пенелопа и вестоносецът обявил високо, че Телемах вече е в Итака. А Евмей се наклонил
незабелязано към нея и тихо й предал всичко, което му бил заръчал младежът. Пенелопа се
зарадвала много, че любимият й син отново е с нея.
Вестта бързо се разнесла и стигнала до кандидатите. Те се изплашили и се събрали на
площада да решат какво да правят. Антиной започнал да съветва да убият Телемах - той бил
единствената им пречка. Но Амфином не се съгласявал с това. Страхувал се от гнева на Зевс
и ги посъветвал първо да се допитат до боговете. Ако те пратели благоприятно знамение, бил
готов сам той да убие сина на Пенелопа. Ако пък нямало такова знамение, Амфином
съветвал и другите да не вдигат ръка срещу младежа. Кандидатите се съгласили с него и
отишли в двореца на Одисей.
Глашатаят Медонт съобщил на Пенелопа какво били решили кандидатите й. Тя излязла
пред тях и започнала горчиво да ги обвинява в коварство. Най-много виняла Антиной, чийто
баща някога Одисей бил спасил от гнева на народа. Евримах започнал да успокоява вярната
Пенелопа. Казал й, че кандидатите никога няма да вдигнат ръка срещу Телемах. Но каквото и
да приказвал, самият той не само че мислел като тях, но и кроял как да погуби сина й.
През това време Евмей се върнал в колибата си. Богинята Атина отново била върнала
предишния вид на Одисей, за да не го познае свинарят. Разказал Евмей какво бил видял в
града, и започнал да приготвя вечерята. След като се нахранили, те си легнали.
[48] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей отива като странник в двореца си[49]
На следващия ден, когато краят на небето се обагрил от пурпура на зората, Телемах се
отправил към града. На тръгване наредил на Евмей да доведе странника в града, за да събира
подаяния. Когато стигнал до дома си, първо срещнал старата си бавачка Евриклея. Тя
безкрайно много се зарадвала на любимеца си и с плач се хвърлила да го прегръща. Излезли
и всички слуги да посрещнат сина на Одисей. Като разбрала, че той се е завърнал, излязла да
го срещне и Пенелопа. Прегърнала го и започнала да го разпитва какво е научил по време на
пътешествието си. Но Телемах нищо не й казал. Бързал да отиде на градския площад и да
доведе Теоклимен в дома си.
Когато Телемах излязъл на площада, тълпата кандидати го заобиколили. Всеки бързал да
му пожелае по нещо хубаво, а дълбоко в коварната си душа замислял гибелта му. Скоро там
дошъл и Теоклимен с Перай, който го бил приютил, докато Телемах отсъствал от града.
Одисеевият син веднага поканил прорицателя при себе си и тръгнал заедно с него към
къщи. Там двамата се измили в прекрасни мраморни вани и седнали на трапезата. Пенелопа
също дошла и седнала при тях с ръкоделието си. Тогава Телемах й разказал за пътешествието
си до Пилос и Спарта. Натъжила се Пенелопа, че синът й не е научил нищо за баща си. Но
Теоклимен започнал да я успокоява. Твърдял, че Одисей е вече в Итака. Навярно се криел
някъде, за да подготви по-сигурно гибелта на кандидатите. Ако Одисей не се е върнал в
Итака, боговете нямало да пратят знамение при завръщането на Телемах.
През това време кандидатите се забавлявали на двора, като мятали диск и копие. Скоро
пастирите довели кози и овце за пира им. Тълпата натрапници нахлули в двореца и
започнали да се приготвят за предстоящата гощавка. Глашатаят Медонт ги поканил в залата
за пиршества.
Междувременно Одисей и Евмей бавно вървели към града. Подпирайки се на тояга, царят
на Итака се правел на немощен просяк. Вече били наблизо, когато при извора, от който
жителите на града пълнели вода, ги срещнал овчарят Мелантий. Като видял Евмей и
странника, той започнал да издевателства над тях и закрещял:
- Ей ги, един негодник води друг! Къде водиш тоз просяк, глупави Евмее? Гледай как
кандидатите ще му потрошат ребрата само ако посмее да се покаже в двореца на Одисей!
Като накрещял тези думи, Мелантий силно ударил по крака Одисей. Той дори не трепнал
от силния удар. Героят едва се сдържал да не убие нахалника, като му тресне главата в
земята. А Евмей започнал да заплашва Мелантий, че лошо му се пишело, когато се завърнел
Одисей. Пастирът обаче му отвърнал много грубо, че напразно се надявал на завръщането на
Одисей и че съвсем скоро кандидатите щели да убият Телемах, а самия Евмей щели да го
продадат на някакъв чужденец. Като изрекъл всичките тези заплахи, Мелантий се отдалечил.
Евмей и Одисей продължили бавно по пътя си. Най-после те приближили до двореца. От
там се носели звуци на лира и песни. Пирът на кандидатите бил в разгара си. Разговаряйки
високо, Евмей и Одисей влезли в двора. Върху купчина тор до самите порти лежало старото
куче на Одисей Аргус. Чуло то гласа на своя стопанин и наострило уши. Верният Аргус бил
усетил своя господар. Махнал с опашка и искал да се втурне към него, но бил вече много стар
и нямал сили да се помръдне. Стар и захвърлен от всички, вече берял душа. И Одисей познал
вярното си куче и от окото му се търколила една сълза. Той бързо я избърсал, за да не я
забележи Евмей. Аргус помръднал и издъхнал. Двайсет години бил чакал своя господар и
веднага го познал, дори и като просяк.
Евмей влязъл в залата за пиршества и седнал до Телемах. След него влязъл и Одисей, но не
отишъл при гостите, а седнал до самия вход, като се прислонил до вратите. Телемах взел хляб
и месо и заповядал да ги занесат на баща му. Да му кажат да влезе по-смело и да проси
подаяние от гостите. Одисей станал и започнал да обикаля всички гости. Всички му
подавали. Единствено Антиной не му дал нищо. Но Одисей започнал настоятелно да иска
подаяние и от него. Тогава жестокият и груб Антиной се разгневил и изгонил просяка.
Тръгвайки си, Одисей промълвил:
- Виждам, че умът ти не е така добър, както е хубаво лицето ти! Свиди ти се да ми подадеш
дори коричка хляб, при това чужд!
Антиной избухнал в гняв. Грабнал той скамейката и с всички сили я захвърлил срещу
Одисей, като го ударил по гърба. Но Одисей дори и не помръднал от силния удар. Стоял
непоклатим като скала. Страшно тръснал глава. Седнал отново до вратата и казал:
- Не е беда някой да защитава имуществото си и да понесе заради това побой. Ако
богините на отмъщението - ериниите, защитават и бедните, вместо брак Антиной тук го
очаква смърт.
Чул тези Одисееви думи Антиной и се разсърдил много. Другите кандидати започнали да
го упрекват, че е обидил странника, дошъл в дома. Понякога, като приемали образа на
скитници, се появявали боговете. Тежко му било и на Телемах, като видял как Антиной
обидил баща му. Но помнейки условието, сдържал гнева си.
Разбирайки какво е направил Антиной, Пенелопа още повече го намразила. Повикала в
стаята при себе си Евмей и започнала да го разпитва за просяка. Когато разбрала, че Одисей
някога е гостувал на баща му, възкликнала:
- О, сигурна съм, че Одисей и Телемах жестоко ще отмъстят на кандидатите, когато мъжът
ми се завърне!
Едва била изрекла това Пенелопа, и Телемах кихнал силно. Зарадвала се майка му на това
знамение. Вече била сигурна, че рано или късно кандидатите ще загинат от ръката на
съпруга й.
Тя наредила на Евмей да доведе при нея странника, за да го разпита за Одисей. Той обаче
отказал и я помолил да почака до вечерта. Не искал повече да дразни кандидатите за ръката
й. Пенелопа се съгласила да изчака.
А пирът на женихите ставал все по-шумен. Настъпила нощта. Евмей отдавна вече се бил
прибрал у дома. Женихите все още не се разотивали. Изведнъж на портите се появил просяк,
известен в цяла Итака като пройдоха и пияница. Наричали го Ир. Като видял скитника до
вратите, Ир започнал да го гони. Одисей не си тръгвал. Тогава просякът започнал да го
заплашва, че ще го набие, ако не си тръгне. Завързал се спор. Антиной чул скандала. За да си
уреди развлечение за себе си и за останалите, решил да накара Ир да се сбие със странника.
Обещал да даде за награда на победителя сварено козе шкембе и да му позволи всеки ден да
идва за подаяние. Кандидатите заобиколили Ир и Одисей. Започнали да ги подтикват да
премерят сили. Одисей се съгласил да се бие с Ир, но преди това поискал кандидатите да се
закълнат, че няма да помагат на просяка. Те се заклели, без да се замислят. Тогава царят на
Итака свалил дрипите си и се опасал с тях. Изненадани, всички гледали могъщото му тяло,
мускулестите му ръце, широката гръд и плещи. Ир се изплашил много, но вече не можел да
се откаже от битката. Робите го хванали, опасали го и го извели срещу героя. От страх
просякът едва се държал на краката си. Като го погледнал, Одисей си помислил: дали да го
убие с един удар на юмрука си, или само да го повали на земята? Тогава решил, че ако му
стовари силен удар, ще събуди подозрението на женихите. Затова, когато Ир го ударил по
рамото, той му отвърнал с удар по главата близо до ухото. Паднал Ир на пода и завил от
болка. Тогава Одисей го хванал за крака и го извлякъл от залата. На двора го поставил до
стената близо до портите, хвърлил на плещите му окъсаната торба и му бутнал в ръката една
тояга. Така му дал добър урок за това, че дръзко искал да прогони странника от собствения
му дом. Кандидатите се зарадвали много, че Одисей ги бил отървал от досадния просяк, и
весело го поздравявали за победата. Един от тях - Амфином, му поднесъл купа с вино и
пожелал боговете отново да му пратят богатство и щастие. Амфином бил най-добрият сред
женихите. Много често удържал останалите от буйства и винаги защитавал Телемах. Одисей
знаел това. Желаейки да спаси Амфином, го посъветвал да напусне тълпата от кандидати и
да се върне при баща си, защото Одисей съвсем скоро щял да се прибере и тогава сигурна
гибел заплашвала всички. Но Амфином не разбрал съвета на Одисей и сам вървял срещу
своята гибел.
През това време Атина Палада подтикнала Пенелопа да се появи при пируващите, за да
разпали по-силно желанието им да се оженят за нея. Така Одисей и Телемах щели да могат
още повече да оценят нейната вярност и любов към тях. Пенелопа веднага повикала
Евринома и й заповядала да доведе две робини, които да я съпровождат на пира. Когато
Евринома излязла, богинята пратила на Пенелопа кратък сън, по време на който я направила
още по-красива и сияеща, като богинята на любовта Афродита. Робините събудили царицата
и тя тръгнала към залата за пиршества. Всички гледали с възторг жената на Одисей. А
Пенелопа повикала при себе си Телемах и го укорила, че е позволил в дома му да оскърбят
нещастен странник. Телемах покорно изслушал упрека на майка си. Тогава един от женихите
- Евримах, се обърнал към нея и започнал да прославя красотата й. Пенелопа го изслушала и
му отвърнала, че тя вече не притежавала красота - била я загубила още когато я напуснал
Одисей. И красотата й щяла да се върне само когато се завърнел съпругът й. Започнала да
укорява всички, че я принуждавали да сключи омразен брак с някого от тях и че разорявали
дома на Одисей с пировете си. Не било така в миналите времена. Тогава кандидатите искали
с дарове да спечелят съгласието на невестата, а не като пилеели чуждо имущество. Женихите
обаче не разбрали укорите й. След като я изслушали спокойно, изпратили слугите си за
богати дарове и я отрупали с тях. Мислели, че по този начин ще я склонят да избере един от
тях. Но Пенелопа мълчаливо приела подаръците и заедно със слугините се оттеглила в
покоите си.
Щом вярната Одисеева съпруга напуснала залата, кандидатите й веднага заповядали на
робините да донесат три големи светилника и да ги запалят, за да може залата да бъде
осветена. Те изпълнили нареждането им. Одисей казал на робините да напуснат
помещението - той щял да се грижи за осветлението. Но една от тях - Меланто, започнала да
му се подиграва и да го напада. Одисей я заплашил, че ще се оплаче на Пенелопа. Слугините
се изплашили и побързали да си тръгнат. А той се заел да се грижи за светилниците. За да
развесели женихите, Евримах казал, подигравайки се на Одисей:
- Виждам, че някакъв бог ни е изпратил този странник, та да ни е по-светло, когато
пируваме и се веселим. Светлината идва не от светилниците, а от плешивата му глава. Върху
нея няма нито един косъм.
Всички се разсмели. Евримах продължил да издевателства над героя, който не пропуснал
обаче да му отговори:
- Евримах! Безкрайна е твоята надменност. Но само си въобразяваш, че си силен. И то е,
защото си заобиколен от слаби хора. Ако за твоя беда сега се завърне Одисей, тази широка
порта изведнъж ще ти се стори тясна. Толкова бързо ще хукнеш да бягаш.
Евримах се разсърдил много. Грабнал една от скамейките, размахал я и я захвърлил срещу
Одисей. Но той ловко избегнал удара. Скамейката ударила ръката на един от робите, който
разнасял вино. Той паднал със стон на пода, разсипвайки чашите. Кандидатите се разшумели
и почнали да негодуват, че от мига, в който се бил появил странникът, пирът се бил
превърнал в непрекъснати скандали. Тогава Телемах казал, че странникът не е виновен за
скандалите, че всички вече са се напили и че е време пирът да свърши и всички да се
разотидат по домовете си. Колкото и да им било досадно да чуят такива думи от Телемах,
женихите били принудени още веднъж да напълнят чашите с вино, да ги изпият и да се
разотидат. Когато всички си тръгнали, Одисей казал на Телемах, че е време да се изнесе
всичкото оръжие от залата за пиршества. Одисеевият син извикал Евриклея и й заповядал да
затвори всички слугини в помещенията им. Не трябвало да видят, как ще изнесат оръжието,
което трябвало да се прибере, за да не се развали от дима. Евриклея незабавно изпълнила
заповедта. Телемах и баща му веднага започнали да изнасят от залата оръжието. Запалила
своя светилник, Атина им светела, без те да я виждат. Телемах останал изумен, като видял
как отвсякъде се разлива светлина от някакъв невидим светилник, и попитал Одисей откъде
е тази светлина. Но баща му заповядал да не пита повече. Страхувал се синът му да не
разгневи богинята с въпросите си. След като събрали всичкото оръжие, Одисей се отправил
към покоите на Пенелопа. Тя с нетърпение очаквала странника. Искала час по-скоро да го
разпита за Одисей. А Телемах отишъл в покоите си и спокойно си легнал.
[49] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей и Пенелопа
Когато Телемах тръгнал да си ляга, Пенелопа дошла в залата за пиршества заедно със
своите робини. Те поставили за господарката си до огнището стол от слонова кост, богато
украсен със сребро. След това започнали да разтребват масата след пира. Робинята Меланто
се захванала пак да се заяжда с Одисей. Пъдела го от двореца и го заплашвала, че ще хвърли
по него горяща главня, ако не си тръгне. Царят на Итака я погледнал мрачно и казал:
- Защо ми се сърдиш? Вярно, сега съм един просяк! Но какво да се прави, такъв ми е
жребият. Беше време, когато и аз бях богат. По волята на Зевс бях лишен от всичко. Може би и
ти скоро ще се лишиш от красотата си и твоята господарка ще те намрази. Внимавай! Одисей
ще се върне и ще трябва да отговаряш за дързостта си. Но дори и той да не се върне,
стопанин на дома е Телемах. Той добре знае как се държат робините. От него не може да
остане скрито нищо!
Като чула думите на Одисей, и Пенелопа гневно казала на Меланто:
- Непрекъснато и на всички се зъбиш като вързано куче! Виж, аз много добре знам как се
държиш! Ще дойде време да платиш с главата си за поведението си. Нима не разбираш, че аз
самата повиках тук този странник?
Тя заповядала да поставят край огнището стол и за Одисей и когато той седнал срещу нея,
започнала да го разпитва за своя любим съпруг. Странникът й разказал как уж някога на
остров Крит бил посрещал като гост Одисей. Застигнат от бурите, той бил спрял на техния
бряг на път за Троя. Като чула, че преди цели двайсет години странникът е виждал Одисей,
Пенелопа горчиво заплакала. За да провери дали той казва истината, го накарала да й
разкаже с какво е бил облечен тогава съпругът й. Гостът описал до най-малките подробности
облеклото му. И още нещо. Започнал да убеждава вярната съпруга, че мъжът й е жив.
Неотдавна бил в стана на теспротите. От там тръгнал към Додон, за да се съветва с оракула
на Зевс.
- Одисей ще се завърне скоро - казал странникът. - Преди да изтече годината и преди да
настъпи новолунието.
Искало й се на Пенелопа да повярва на думите му, но не можела. Толкова години била
чакала Одисей да се завърне, а той все не идвал. Тя заповядала на робините да приготвят за
странника меко легло. А Одисей й благодарил. Помолил старата Евриклея преди това да му
измие краката. Евриклея с охота се съгласила. По ръст и външност и дори по глас той силно
й напомнял за нейния господар Одисей. За него тя се била грижила през целия си живот. В
меден тас донесла вода и се навела да му измие краката. Изведнъж в очите й се набил белег
на единия му крак, който добре познавала. Някога по време на лов със синовете на Автолик
из склоновете на Парнас го бил ранил един глиган. Именно по този белег старата Евриклея
познала господаря си и от изненада обърнала съда. Сълзи замъглили погледа й и с треперещ
от радост глас му казала:
- Одисей, ти ли си, мое скъпо дете? Как не можах да те позная по-рано?
Тя искала да съобщи на Пенелопа, че най-после любимият й съпруг се е завърнал, но
Одисей побързал да й запуши устата с ръка и тихо промълвил:
- Да, аз съм - Одисей! Ти си ме бавила! Но мълчи и не издавай тайната ми - ще ме
погубиш. Пази се да не кажеш на някого за завръщането ми! Ще те накажа много сурово -
нищо, че си ми дойката. Когато наказвам робините за постъпките им, няма да те пощадя и
теб, разбера ли, че си ме издала.
Евриклея се заклела да пази тайната. Радвайки се на завръщането на Одисей, донесла още
вода и измила краката му. Пенелопа не забелязала какво се случва. Вниманието й било заето
от богинята Атина.
Когато Одисей отново седнал до огъня, тя започнала да се оплаква от горчивата си съдба.
Разказала му за съня, който наскоро била сънувала. Видяла грамаден орел да разкъсва
всичките й домашни белоснежни гъски. Заедно с нея жените от цяла Итака ги оплаквали
горчиво. Изведнъж птицата долетяла обратно. Кацнала на покрива на двореца и с човешки
глас й казала: "Пенелопа! Това не е сън, а знамение за това, което ще се случи. Гъските са
твоите кандидати, а аз съм Одисей, който скоро ще се завърне".
Одисей й казал, че сънят й, както самата тя вижда, е толкова ясен, че няма нужда да се
тълкува. Но тя не можела да повярва и на този сън. Дълбоко се съмнявала, че съпругът й най-
после ще се завърне. Царицата казала на странника, че е решила на следващия ден да изпита
женихите. Щяла да изнесе Одисеевия лък и да им предложи да го опънат и да стрелят с него
в определена цел. За свой съпруг щяла да избере победителя. Скитникът я посъветвал да не
отлага това изпитание. И добавил:
- Още преди някой от тях да опъне лъка, Одисей вече ще се е завърнал.
Пенелопа разговаряла с него, без да подозира, че срещу нея седи самият Одисей. Вече било
много късно. Макар че била готова цяла нощ да разговаря с госта си, тя трябвало да се
оттегли в покоите си. Царицата станала и си тръгнала заедно с всичките си робини. А когато
си легнала, Атина й пратила сладък сън.
Одисей си направил ложе от овчи и бичи кожи, но не можел да заспи. Все си мислел как да
отмъсти на кандидатите. До него се приближила богинята Атина и го успокоила. Обещала да
му помогне и му казала, че наближава краят на изпитанията му. Най-после тя успяла да
приспи героя. Но не бил дълъг сънят му. Разбудил го силният плач на Пенелопа. Тя се
вайкала, че боговете не позволяват на нейния Одисей да се завърне у дома. Царят на Итака
станал от ложето си, излязъл навън и отправил молитви към Зевс да му изпрати добро
знамение с първите думи, които щял да чуе сутринта. Гръмовержеца се вслушал в молитвите
му. По небето затрещяла гръмотевица. На сутринта първите думи, които чул героят, били от
устата на една робиня. Тя мелела брашно с ръчна мелница и пожелала това да бъде
последният ден, в който кандидатите пируват в дома на Одисей. Той много се зарадвал на
думите й. Вече знаел, че Зевс ще му помогне да отмъсти на натрапниците.
Одисей избива кандидатите[50]
На сутринта тълпа от робини влезли в залата за пиршества и започнали да я подреждат за
предстоящия пореден пир. Евриклея изпратила някои от тях за вода. Заповядала също да се
измие добре подът, да се постелят скамейките с нови пурпурни покривки и да се измият
съдовете. Скоро от покоите си излязъл и Телемах. Разпитал Евриклея как странникът е
прекарал нощта, и тръгнал към градския площад. Евмей, Филотий и Меланий пък докарали в
двореца кози, овце, свине и крава за предстоящия гуляй на женихите. Евмей и Филотий
поздравили сърдечно странника и му изказали пак съжалението си, че трябва да се скита
бездомен по света. А Филотий си спомнил за своя господар и го обзела тъга. Гледал
странника и си мислел: нима и неговият господар е принуден да се скита така бездомен по
света? Евмей и Филотий започнали да се молят на боговете Одисей да се завърне у дома. На
царя му се приискало да успокои верните си слуги и се обърнал към Филотий:
- Кълна се във великия Зевс и свещеното огнище в двореца на Одисей! Още преди да
успееш да излезеш от тук, и твоят господар вече ще си е дошъл! Ще видиш как той ще
отмъсти на разюзданите кандидати.
Но докато Евмей и Филотий се отнасяли приятелски със странника, грубиянът Мелантий
започнал наново да го обсипва с обиди и да го заплашва, че ще го пребие, ако не напусне
дома на Одисей. Царят не му казал нищо, само страшно смръщил вежди.
Най-после кандидатите започнали да се събират. Те били замислили да убият Телемах, но
знамението на боговете ги задържало. Седнали около масата и пирът започнал. До дверите
на залата Телемах поставил маса и скамейка за Одисей и заповядал да му дадат и на него
храна и вино. При това младият Одисеев син казал заплашително:
- Страннико! Седи тук и пирувай спокойно с гостите ми. Знай, че на никого няма да
позволя да те оскърби! Моят дом не е хан, в който се събира всякаква паплач. Това е
дворецът на Одисей!
Като чул думите на Телемах, Антиной възкликнал нагло:
- Приятели! Щом Телемах иска, нека ни заплашва! Ако Зевс не беше изпратил страшното
си знамение, щяхме завинаги да усмирим този омразен дърдорко!
Телемах не отвърнал нищо на заплахата. Седял мълчаливо и чакал Одисей да му даде
уговорения знак. Богинята Атина разпалвала все повече буйството на кандидатите. Така още
по-силно пламвала жаждата за мъст в гърдите на Одисей. Подтикван от Атина, един от
кандидатите - Ктезип, извикал към останалите:
- Чуйте какво ще ви кажа! Странникът получи от Телемах много храна и вино. И ние сме
длъжни да му дадем нещо. Аз вече съм му приготвил подаяние.
С тези думи Ктезип грабнал кравешки крак и силно го метнал по Одисей. Той едва успял
да се наведе и да избегне удара. Телемах страшно изкрещял срещу Ктезип:
- Имаш късмет, че не го улучи! С копието си щях да бъда много по-точен! Тогава баща ти
щеше да стяга не сватба, а погребение. Пак ви казвам на всички - няма да позволя на никого
да оскърбява гостите в моя дом.
Кандидатите не отвърнали нищо. А Агелай започнал да ги съветва да прекратят с обидите
към странника.
Изведнъж Атина предизвикала у пируващите безумен смях и размътила разума им. Те
започнали да се смеят диво. Лицата им пребледнели, а очите им се напълнили със сълзи.
Тъга налегнала сърцата им като тежко бреме. Тъпчели се със сурово месо като диви зверове.
Кандидатите започнали да се подиграват на Телемах, който седял мълчаливо и не обръщал
внимание на подигравките им. Пенелопа чувала от покоите си бесните крясъци на женихите
на обилния гуляй. Но никой никога не бил подготвял на хората такъв пир, какъвто готвели на
кандидатите богинята Атина и мъжът на Пенелопа.
Най-после царицата станала и отишла в помещението, където се пазели съкровищата на
Одисей, и намерила опънатия лък на съпруга си. Някога той принадлежал на Еврит, а на
Одисей го бил подарил Евритовият син Ифит. Пенелопа взела лъка и пълния със стрели
колчан и се отправила към залата за пиршества. Застанала до една колона и се обърнала към
кандидатите:
- Чуйте ме! Донесох ви лъка на Одисей. Който от вас го опъне и пусне стрела така, че тя да
прелети през дванайсет халки, ще се омъжа за него.
Царицата подала лъка на Евмей. Горчиво заплакал той, като видял лъка на любимия си
господар. Понесъл го към кандидатите. Заплакал и верният Филотий. Кандидатите се
разсърдили люто, че слугите ронят сълзи за Одисей. Телемах закрепил в земята пръти с
халки и ги изравнил. Искал първи да пробва силно опънатия лък, но и трите пъти не могъл
да опъне тетивата. Когато понечил да пробва за четвърти път, Одисей му кимнал и той
прекратил опитите си. Кандидатите решили да пробват поред опънатия лък. Първият, който
се опитал, бил Лейод. Той дори не могъл поне малко да огъне лъка, толкова опънат бил.
Антиной извикал Мелантий и му заповядал да донесе мас, за да смаже лъка. Мислел, че така
по-лесно ще го огъне. Напразни били опитите на кандидатите - нито един от тях не могъл
дори да опъне тетивата.
През това време Евмей и Филотий излезли от залата. След тях тръгнал и Одисей. Навън
той спрял верните си слуги и им разкрил кой е, като им показал белега на крака си от
глигана. Двамата се зарадвали много и започнали да целуват ръцете и краката му. Одисей ги
успокоил и заповядал на Евмей в мига, в който той вземе лъка, да отиде при Евриклея и да й
каже да затвори слугините и да не ги пуска никъде. А на Филотий наредил здраво да затвори
вратите. След това се върнал в залата и спокойно седнал на мястото си до дверите.
През това време Евримах бил намазал лъка с мас и вече го нагрявал на огъня. Когато се
опитал да го огъне, пак не успял. Като видели, че усилията им са напразни, кандидатите
решили да оставят лъка и да продължат с опитите на следващия ден. Те предпочели сега да
продължат пиршеството си. Тогава Одисей неочаквано се обърнал към тях с молба да му
позволят и той да пробва опънатия лък. Като чули молбата му, кандидатите започнали да му
се подиграват. Тайно се страхували, че странникът може да ги засрами. Пенелопа започнала
да настоява да му дадат шанс и той да опита лъка. Телемах прекъснал майка си и я помолил
да се прибере в покоите си. А на Евмей заповядал да подаде на госта оръжието. Когато
Евмей тръгнал към Одисей с лъка, кандидатите надали яростни викове. Евмей се уплашил,
но Телемах му изкрещял страшно и заповядал да отнесе лъка на странника. След като сторил
това, слугата бързо отишъл при Евриклея и й предал заповедта на Одисей. Филотий пък
залостил здраво вратите.
Одисей взел лъка си. Започнал внимателно да го разглежда, както певецът оглежда лирата
си, преди да започне да пее. Без ни най-малко усилие героят огънал лъка си и дръпнал
тетивата. После с палеца си изпробвал дали е добре опъната. Тетивата звъннала страшно, а
кандидатите пребледнели от страх. От небето се разнесъл гръм, знак на Зевс до Одисей.
Радост изпълнила сърцето на героя. Тогава той взел една стрела и без да става, я пуснал в
целта. Тя прелетяла през всичките дванайсет халки. Царят на Итака се обърнал към сина си
Телемах и възкликнал:
- Телемах! Не те посрами твоят гост! Ти видя, че не се напрягах много, за да опъна лъка.
Не, все още е цяла силата ми! Да поднесем сега двамата с теб ново угощение на кандидатите.
Друга лира ще зазвучи на нашия пир!
Като дал знак на младежа, Одисей сбърчил страшно вежди. Телемах запасал меча си, взел в
ръце копието си и въоръжен с блестящата мед, застанал до баща си. А героят захвърлил
дрипите си. Застанал на прага до самите порти, изсипал стрелите от колчана на пода и
извикал на кандидатите:
- Първата си цел улучих успешно! Сега съм избрал нова, в нея още никой не е изпращал
стрела. Стрелометецът Аполон ще ми помогне да я улуча!
Така извикал той и пуснал стрела по Антиной, пронизвайки го право в гърлото тъкмо
когато той се канел да отпие вино от чашата си. Антиной се разлюлял и облян в кръв,
блъснал масата и я обърнал, падайки мъртъв на пода. Останалите наскачали с викове и се
втурнали към оръжията си, които преди висели по стените на залата. Но там ги нямало.
Тогава Одисей им извикал още по-страшно:
- О, вие, презрени псета! Мислехте, че няма да се върна ли? Че безнаказано ще грабите?
Не, сега всички ви очаква гибел!
Напразно Евримах молел царя на Итака да ги пощади. Да приеме богат откуп за всичко,
което били разграбили. Одисей не искал нищо да чуе. Горял целият от жажда за мъст.
Разбрали кандидатите за ръката на Пенелопа, че ще трябва да се защитават, и извадили
мечовете си. Опитвали се да се защитят от Одисеевите стрели, като се криели зад масите. А
Евримах се нахвърлил с меч срещу Одисей, но стрела пронизала гърдите му и той се
строполил мъртъв на пода. Срещу героя се хвърлил и Амфином, но бил поразен от копието
на Телемах. След като го убил, младежът изтичал до килера за оръжие и изнесъл четири
шлема, четири щита и осем копия - за баща си, за себе си и за Евмей и Филотий. Докато
Телемах бил за оръжието, Одисей пускал стрела след стрела по кандидатите. Всяка от тях
носела гибел за някого от тях и те един след друг падали мъртви. Телемах се върнал с
оръжието и Одисей се въоръжил, а редом до него застанали, разклащайки копията си, синът
му, Евмей и Филотий.
Предателят Меланий забелязал как Телемах отишъл за оръжието и как бързайки да се
върне обратно при баща си, бил забравил вратата отворена. Тайно се прокраднал той в
килера и извадил от там дванайсет щитове и копия. Така кандидатите също се въоръжили.
Като видял това, Одисей се изплашил. За щастие Евмей бил забелязал промъкващия се за
оръжието Мелантий и бил съобщил това на господаря си. Одисей заповядал на него и на
Филотий да заловят предателя в килера и да го затворят там, като го завържат по-здраво с
въже. Двамата тихо се прокраднали и тъкмо когато той изнасял оръжие, го заловили.
Повалили го на пода, извили му ръцете и краката, завързали го да виси на една греда на
тавана и с насмешка му казали:
- Сега, Мелантий, да пазиш оръжието! Направихме ти меко ложе, няма да проспиш
разсъмването.
После грабнали оръжието и бързо се притекли на помощ на Одисей, който през това време
заедно с Телемах удържал натиска на кандидатите. В този момент пред Одисей се появила
Атина Палада в образа на Ментор. Одисей започнал да го зове на помощ, но кандидатите
заплашили Ментор със смърт, ако му помогне.
Богинята им се разгневила още повече. Упрекнала и Одисей, че с тях не се бие така храбро,
както се бил сражавал край Троя. Изведнъж тя се превърнала в лястовичка, издигнала се
нагоре и кацнала на една греда над кандидатите. Три пъти женихите нападали героя, като
мятали копия по него, по Телемах и по верните му слуги. Атина все ги отклонявала. Одисей
и съратниците му всеки път поразявали по четирима от враговете си. С един удар на копието
си Филотий убил дръзкия Ктезип и тържествувайки, възкликнал:
- Сега завинаги ще замлъкнеш, дръзки ругателю! Давам ти славен подарък за кравешкия
крак, с който толкова любезно нагости Одисей.
Един след друг падали мъртви кандидатите за ръката на Пенелопа. Изведнъж Атина
разтресла над главите им своята страшна егида и ужасени, те започнали да се мятат на
всички страни като безумни. Така се мятат по пасбищата биковете, когато ги жилят през
лятото рояци стършели. Както соколи нападат гълъби, така и Одисей, Телемах, Евмей и
Филотий избивали женихите и те падали мъртви със страшни викове. Никъде не можели да
се укрият. Тогава Лейод се промъкнал до Одисей и започнал да го моли за милост, но той не
го пощадил и с един удар на меча му отрязал главата. По молба на Телемах бил пощаден
единствено певецът Фемий, който пеел на кандидатите против волята си, а също и глашатаят
Медонт, скрит под кравешка кожа. Одисей заповядал на двамата да излязат на двора и да го
чакат там. След това започнал да оглежда дали не е останал още някой от враговете му. Нито
един не могъл да се спаси - всичките били избити.
Тогава Одисей наредил да извикат Евриклея. Тя веднага се отзовала на заповедта на своя
господар. Видяла го покрит целия в кръв сред труповете на кандидатите подобно на лъв,
разкъсал бикове. Одисей й заповядал да извика робините, които се били провинили със
съчувствието си към кандидатите на Пенелопа. Тя извикала дванайсет робини. По заповед на
Одисей те започнали, плачейки на висок глас, да изнасят труповете и да ги подреждат един
до друг в портика на двореца. След като изнесли труповете и измили залата за пиршества,
царят на Итака заповядал да ги убият. Всичките провинили се робини били обесени. Така
със смъртта си изкупили своето престъпление срещу Одисей и Пенелопа. На мъчителна
екзекуция осъдил той и предателя Мелантий.
Когато робините и Мелантий понесли заслуженото си наказание, Одисей заповядал на
Евриклея да донесе очистителен тамян и с него окадил цялата зала за пиршества. Всички
робини се събрали и наобиколили своя господар. Надпреварвали се да му целуват ръцете и
краката, радвайки се на завръщането му. Одисей също заплакал от радост, когато отново
видял домашните си.
[50] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей се разкрива на Пенелопа[51]
Докато всички домашни приветствали Одисей, Евриклея изтичала в покоите на Пенелопа.
Събудила я и й съобщила радостната вест, че най-после мъжът й се е завърнал и е отмъстил
на всички кандидати, като ги е избил. Пенелопа не можела да повярва. Помислила, че
Евриклея се шегува. Дълго слугинята убеждавала господарката си, че Одисей наистина се е
завърнал. Онзи странник, с когото тя толкова дълго била разговаряла, бил самият той. Тя го
била познала по белега на крака. Той обаче й бил заповядал да пази в тайна завръщането му
дори от Пенелопа. Въпреки старанията на Евриклея да я убеди на царицата й се струвало
невероятно Одисей да може сам да избие всичките кандидати. Най-после Пенелопа се
съгласила да отиде в залата за пиршества. Когато пристигнала, не могла да реши - дали да се
хвърли в обятията на Одисей, или първо да го разпита, за да се убеди, че това действително е
нейният мъж? Седнала до странника и внимателно започнала да се вглежда в него. Ту й се
струвало, че е той, ту отново започвали да я гризат съмнения. Като видял, че майка му се
колебае, Телемах започнал да я упреква:
- О, обична ми майко! Нима в гърдите си имаш сърце от камък? Най-после мъжът ти се
завърна, а ти седиш, без да промълвиш и дума. Едва ли ще се намери в целия свят друга жена,
която би посрещнала толкова неприветливо мъжа си, върнал се при нея след дълга раздяла.
- Сине мой, виждаш, че от вълнение не мога да промълвя и дума - отвърнала му Пенелопа.
- Ако странникът действително е Одисей, ние с него си имаме такава тайна, по която винаги
се познаваме.
Одисей се засмял и казал на Телемах:
- Сине мой! Недей да тревожиш майка си. Като ме разпита, тя ще се убеди, че аз съм
Одисей. На нея й е трудно да ме познае в тези дрипи. Сега трябва да решим как да запазим в
тайна от гражданите гибелта на женихите, за да няма бунт. С теб убихме най-знатните
младежи и близките им ще поискат да ни отмъстят.
Царят на Итака заповядал на робите и робините да пеят и весело да танцуват под звуците
на лирата на Фемий, за да си мислят гражданите, че в двореца продължава празненството.
Когато те изпълнили заповедта му, всеки, който минавал покрай двореца, смятал, че в него се
организира сватбен пир за Пенелопа и един от женихите.
А Одисей, след като се измил и облякъл богати дрехи, влязъл отново в чертога и седнал
срещу жена си. Атина го била дарила с божествена красота. Тогава той решил да й открие
една тайна, известна само на двамата. Извикал Евриклея и й заповядал да му приготви легло.
Пенелопа й казала:
- Добре, приготви му леглото, Евриклея. Само че не в спалнята, която сам Одисей направи.
Изнеси от там богатото легло и го застели.
- О, царице! - възкликнал Одисей. - Кой може да помръдне от мястото му леглото, което
съм направил сам? Та нали знаеш, че то е направено от грамадния дънер на онази маслина,
която растеше край двореца? Сам я отсякох и като го оградих със стена, направих ложето.
Украсих го със злато, сребро и слонова кост. Но може би по време на отсъствието ми някой
друг е отрязал дънера и е преместил леглото?
Сега вече Пенелопа разбрала със сигурност, че пред нея е Одисей. Единствено те двамата
знаели тайната, как е направено леглото. Заридала вярната съпруга и се хвърлила в обятията
на мъжа си, като го целувала нежно. А той, плачейки, прегърнал вярната си съпруга.
Притиснал я до сърцето си и я покрил с целувки. Така спасилият се от бурята и изхвърлен на
брега плувец целува земята. Дълго плакали и се прегръщали един друг Одисей и Пенелопа.
Сигурно така щяла да ги свари и утринната зора, ако богинята Атина не била удължила
нощта. Тя забранила на богинята на зората - розовопръстата Еос, да излети на небето.
Съпрузите напуснали залата за пиршества и се усамотили в спалнята. А Телемах заповядал
на робите и робините да спрат песните и танците. Целият дворец потънал в сън. Не спели
единствено Одисей и Пенелопа. Одисей й разказвал за невероятните си подвизи, а тя жадно
го слушала. Тя пък разказала на мъжа си какво трябвало да изтърпи от кандидатите по време
на отсъствието му.
[51] По поемата на Омир "Одисея".
Душите на женихите в царството на Хадес[52]
Със златния си жезъл, с който затварял очите на хората за сън или пък го пропъждал от тях,
бог Хермес взел от труповете душите на женихите. С жални викове те полетели след бога.
Виковете им приличали на писъка на прилепи, които летят изплашени из тъмна пещера,
след като се откъснат от скалата, върху която висят.
В редица се носели душите след Хермес по мрачния път, а той ги водел все по-надалеч.
Покрай водите на побелелия Океан, покрай вратите на двореца на бога на слънцето Хелиос,
край страната, в която живеят боговете на съня. Край белите скали на нос Левкат, от които
било и името на острова - Левкадия. От тях заради нещастната си любов се била хвърлила в
морето Сафо. Най-после стигнали ливада, цялата обрасла с асфодел. Там обитавали душите
на умрелите. Първа ги посрещнала душата на великия Ахил. Редом до нея били сенките на
Патрокъл, Антилох и Аякс Теламонид. Те обкръжили душите на кандидатите за ръката на
Пенелопа. Появила се и душата на Агамемнон. Сред тълпата от душите на кандидатите тя
познала душата на Амфимедонт. Царят на Микена му бил гостувал в Итака, когато
пристигнал на острова да кани Одисей да участва в похода срещу Троя. Сянката на
Агамемнон попитала душата на Амфимедонт:
- Кажи ми, защо дойдохте като тълпа в това царство на мрака? По време на буря ли
загинахте? Врагове ли ви избиха, когато сте грабили техните домове и сте похищавали
имуществото им?
Сянката на Амфимедонт му разказала как са се сватосвали за Пенелопа. Мислели, че
Одисей няма да се завърне. Тя му била вярна и не искала и да чуе за брак. Как най-накрая
Одисей се завърнал и жестоко си отмъстил, задето били буйствали в двореца и били
разхищавали имуществото му. След като разбрала, че Одисей щастливо бил преодолял всички
опасности, душата на Агамемнон възкликнала радостно:
- О, колко щастлив си, обични ми Одисее! Голяма ще бъде славата на твоята вярна жена
Пенелопа! Тя ще бъде възпята в песни и ще живее вечно в паметта на всички! Моята съдба
беше друга. Мене ме предаде моята жена и хората завинаги ще запазят ужасен спомен за нея.
[52] По поемата на Омир "Одисея".
Одисей при Лаерт
Рано на заранта, след като се въоръжили с блестящи доспехи, щитове и копия, Одисей,
Телемах, Евмей и Флотий поели към Лаерт. Героят наредил на Пенелопа да не излиза от
двореца. Знаел, че вестта за гибелта на нейните кандидати бързо ще се разчуе из града.
Скрити в гъст облак, Одисей и другарите му бързо преминали през целия град и излезли на
полето. Скоро пристигнали при дома на Лаерт. Той живеел заедно със своите роби и старата
си слугиня. Одисей изпратил спътниците си в дома и им заповядал да приготвят трапеза.
Самият той тръгнал из градината да търси Лаерт и открил престарелия си баща да работи -
окопавал млада фиданка. Дрехите на Лаерт били покрити с кръпки. На главата си бил
сложил калпак от протрита козя кожа, а на ръцете - ръкавици. Като видял баща си, Одисей
заплакал. Станало му мъчно за стареца, облечен като просяк. Колебаел се как да постъпи.
Изведнъж ли да се разкрие пред него? Или да скрие кой е, и да чака баща му да го познае?
Най-после решил да пристъпи към баща си и да се преструва, че не го познава. Почнал да
говори с него като с обикновен работник. Разпитвал го на кого е градината и как се казва
стопанинът. А за себе си разказал измислена история, като се представил за чуждоземец.
Накрая добавил:
- Някога приех като гост в дома си Одисей. Сега дойдох да се възползвам от неговото
гостоприемство. Кажи ми, наистина ли съм на остров Итака?
Едри сълзи се отронили от очите на стария Лаерт. Той отвърнал:
- Чуждоземецо! Ти наистина си в Итака, но няма да срещнеш тук Одисей. Домът му е
завладян от зли люде. А той навярно е загинал. Аз съм баща му. Но ми кажи, ти кой си?
Откъде си пристигнал?
Одисей отново се назовал с измисленото име и пак заговорил за себе си. Казал, че вече пет
години са изминали от деня, когато бил приел в дома си Одисей. Като чул това, Лаерт се
натъжил. Взел в ръцете си пръст, посипал главата си с нея и застенал от непоносима мъка.
Одисей повече не можел да гледа страданията на баща си. Хвърлил се към него, прегърнал го
и извикал:
- Тате! Аз съм твоят Одисей! По волята на боговете се върнах в Итака! Стига плака! Вече
отмъстих на натрапниците, разорили моя дом!
Лаерт не повярвал веднага на думите му. Поискал да му докаже, че казва истината и че
действително е неговият син. Тогава Одисей показал белега от раната на крака си. Изброил
всички плодни дръвчета, които Лаерт му бил подарил още през детството. Старецът заплакал
от радост. Прегърнал сина си и възкликнал:
- О, велики татко Зевсе! Все още на светлия Олимп има богове, щом злодеите изкупиха със
смърт вината си! Но аз се страхувам, че тук ще дойдат всички жители на Итака да отмъстят
за близките си.
Одисей успокоил баща си. Повел го той към къщи, където трапезата вече чакала. Там Лаерт
се измил и се облякъл в чисти и нови дрехи. Богинята Атина го направила по-млад и по-
бодър. Седнали те весели на трапезата. През това време се завърнал старият роб Долий
заедно със синовете си. Като влязъл в дома, с изненада видял гостите на трапезата. Изведнъж
сред тях познал Одисей и се хвърлил към него. Започнал да целува ръцете и краката му и
призовавал благоволението на боговете. Весела била трапезата в дома на стария Лаерт.
Въстанието на гражданите и помирението им с
Одисей
Междувременно из града се пръснала мълвата, че кандидатите за ръката на Пенелопа са
избити от завърналия се Одисей. С викове на негодувание към двореца на царя се стичали
роднините на убитите. Заедно с народа изнесли труповете им навън. След това се събрали на
градския площад и започнали да обсъждат как да постъпят. Бащата на Антиной, старият
Евпейт, започнал да подбужда народа да въстане срещу Одисей и да отмъсти за гибелта на
кандидатите. Единствено певецът Фемий и глашатаят Медонт убеждавали гражданите да не
вдигат ръка срещу Одисей. Те видели как самите богове били на негова страна и всички
кандидати били загинали по волята на Зевс. В защита на Одисей се изказал и прорицателят
Халитерс. Припомнил той на гражданите как той и Ментор ги съветвали да не позволяват на
кандидатите да безобразничат в дома на Одисей. И сега гражданите си били сами виновни за
всичко. По-добре било да се покорят на Одисей, за да не си навлекат още по-големи беди.
Част от гражданите послушали Халитерс. Друга част начело с Евпейт се хванали за
оръжието.
Видяла всичко това от високия Олимп богинята Атина и попитала Гръмовержеца Зевс:
- Татко Зевс! Кажи ми какво си решил. Ще възбудиш ли отново велика битка, или ще
въдвориш мир между враждуващите?
- Мила дъще! - отвърнал й Зевс. - Та нали ти самата реши, че Одисей е длъжен да отмъсти
на женихите. Той го стори и имаше право на това. Одисей ще бъде царят на Итака. Ние ще
изпратим в забвение смъртта на кандидатите на Пенелопа. И както преди, на Итака ще
царува любовта, там ще има мир и богатство.
Така казал Гръмовержеца. И Атина веднага се понесла към Итака. Голяма тълпа граждани
вече приближавали дома на Лаерт. Видял ги единият от синовете на Долий. Въоръжили се
всички в дома, дори и старците Лаерт и Долий, и излезли на двора. Атина се явила пред
Одисей в образа на Ментор. Той познал богинята. Много се зарадвал и се обърнал към
Телемах:
- Сине, докажи сега, че още помниш, как произхождаш от славен род. Славен по цялата
земя със своята доблест.
- Обични ми татко! - възкликнал Телемах. - Ще видиш, че няма да посрамя славния ни род!
Чул тези думи и старият Лаерт. Радост изпълнила сърцето му и той възкликнал:
- О, какъв ден ми изпращате, богове! Колко съм радостен! Моят син и внук спорят кой от
тях е по-смелият!
Атина се приближила до него. Заповядала да хвърли, без да се цели, копието си срещу
враговете, като призове на помощ богинята Атина и татко Зевс. Разклатил копието си Лаерт
и го хвърлил. То пробило медния шлем на Евпейт. Раздробило черепа му и той паднал мъртъв
на земята. Одисей и Телемах се хвърлили срещу враговете. Вероятно щели да загинат всички
граждани на Итака, ако богинята Атина не извикала страховито:
- Граждани на Итака, прекратете битката! По-бързо се разотивайте, без да проливате кръв!
Всички граждани на Итака били обхванати от огромен ужас. Изтървали от ръцете си
оръжието. Паднали на земята, щом чули гласа на богинята. Когато дошли на себе си, се
втурнали да бягат, за да спасят живота си. Одисей извикал силно и се хвърлил да преследва
бягащите. Но Зевс метнал своята мълния и тя ударила земята пред Атина. Тогава богинята
задържала Одисей и му казала:
- Богоравни сине на Лаерт, укроти сърцето си! Въздържи се от кървава битка, за да не
разгневиш Зевс Гръмовержеца!
Зарадвал се Одисей и се спрял. Не продължил да преследва бягащите граждани на Итака.
Скоро Атина Палада, приела образа на Ментор, установила траен мир между народа и цар
Одисей, който бил скрепен с взаимна клетва.
АГАМЕМНОН И НЕГОВИЯТ СИН ОРЕСТ
Смъртта на Агамемнон[53]
Тръгвайки на поход срещу Троя, Агамемнон обещал на жена си Клитемнестра да й съобщи
веднага щом Троя падне и свърши кръвопролитната война. Знакът за победата щял да бъде
огромен огън на върха на планината, разпален от изпратени от него слуги. Този сигнал се
предавал от един планински връх на друг. Така много скоро щял да стигне до неговия дворец.
Клитемнестра щяла да узнае преди всички за падането на великата Троя.
Девет години продължила обсадата на града на Приам. Започнала десетата. Според
предсказанието градът трябвало да падне тогава. Жената на Агамемнон всеки ден можела да
получи вестта, че Троя е паднала и нейният съпруг се завръща. За да не я изненада
завръщането му, тя всяка нощ изпращала роб на покрива. Той стоял до сутринта, вперил взор
в нощната тъмнина. И през топлите летни нощи, и по време на силни бури, и през студените
зими, когато крайниците измръзват от студа и вали обилен сняг, на покрива на двореца стоял
робът съгледвач. Дните минавали един след друг. Покорният на волята на царицата роб чакал
всяка нощ уговорения сигнал. Чакала го и Клитемнестра. Но не за да посрещне с радост и
ликуване смелия си мъж. Тя го била забравила заради друг мъж - Егист. Била замислил да
убие Агамемнон още същия ден, когато се завърне окичен със славата на победител.
Била тъмна нощ. На изток едва започвало да се развиделява. Утрото наближавало.
Изведнъж робът на покрива видял на далечния висок планински връх ярък огън. Това бил
отдавна чаканият сигнал.
Великата Троя била паднала! Скоро Агамемнон щял да се завърне у дома! Робът се
зарадвал много. Най-после щяла да приключи и неговата тягостна нощна стража на покрива
на двореца. Побързал той да съобщи радостната вест на царица Клитемнестра. Но дали тази
толкова чакана вест зарадвала жената на Агамемнон?
За да не падне и сянка от подозрение върху нея, тя се престорила, че е радостна от
известието. Събрала робините и отишла да принесе благодарствена жертва на боговете. Но
дълбоко в душата си коварната царица вече замисляла как да погуби Агамемнон.
Жителите на града също се събрали пред двореца. И до тях бързо била стигнала вестта, че
най-после великата Троя е паднала.
Старейшините искали да посрещнат своя цар край палата, макар да ги обхващало
съмнение, дали скоро ще се завърне. Тези съмнения обаче ги разсеял вестител, който
съобщил, че Агамемнон не бил далеч от дома. Клитемнестра отново се престорила на
щастлива и радостна от новината и побързала да се прибере в двореца уж да се приготви за
посрещането на мъжа си. Но не за това се стягала тя, а за убийството му.
Най-после в далечината се показала колесницата на великия Агамемнон начело на
победоносната войска. Воините вървели, окичени с цветя и зеленина, а след тях с коли
карали огромната плячка и много пленници. Редом до царя в колесницата седяла
опечалената дъщеря на Приам - прочутата гадателка Касандра. Народът посрещнал своя цар с
гръмки и радостни възгласи. Насреща му излязла и Клитемнестра. Тя била заповядала да
постелят целия път до двореца с червени килими. Като бог посрещала тя Агамемнон. Той
дори се стреснал - дали няма да разгневи боговете, ако приеме такива почести? Като си
свалил сандалите, Агамемнон тръгнал към двореца. След него вървяла коварната му жена.
Разказвала му с какво нетърпение го била очаквала, колко много била страдала от раздялата
им. Но когато стигнали до входа на двореца, спряла и извикала:
- Зевсе, Зевсе! Изпълни молбата ми! Помогни ми да направя това, което съм замислила!
С тези думи Клитемнестра влязла в палата.
Гражданите мълчаливо се трупали около двореца. Гнетяло ги тежко предчувствие. Заради
това не искали да се разотидат по домовете си.
Изведнъж от двореца се чул ужасяващият предсмъртен вик на Агамемнон. Невярната му и
коварна съпруга го убила, когато излизал от банята. Тя хвърлила върху него широко и дълго
покривало. Той се оплел в него като в рибарска мрежа и не могъл да се защити. Тогава
Клитемнестра съсякла мъжа си с три удара на остра брадва.
С окървавената брадва в ръце и с оплискана от кръв дреха тя излязла пред народа. Когато
разбрали какво злодеяние била извършила и че тя се гордеела с него, гражданите на Микена
изпаднали в ужас. Постепенно обаче угризения започнали да обхващат душата на убийцата.
Страх сковал сърцето й. Предчувствала, че ще пострада за това, което била извършила. Скоро
щял да се появи неумолимият отмъстител за смъртта на храбрия Агамемнон.
От двореца излязъл Егист. Вече се бил натъкмил с царските одежди и носел в ръцете си
жезъла. Тогава народът бил обзет от страшно негодувание. Ако не била Клитемнестра да го
защити, навярно насъбралата се тълпа щяла да го разкъса. Постепенно сломените от гибелта
на своя цар граждани започнали да се разотиват. А Егист и Клитемнестра влезли в двореца,
тържествувайки, че са взели властта с помощта на това голямо злодеяние. Но не им било
съдено от съдбата да избегнат жестокото наказание за извършеното от тях.
[53] По трагедията на Есхил "Агамемнон".
Орест отмъщава за убийството на баща си[54]
Изминали много години от гибелта на Агамемнон. Веднъж на гроба му, който се намирал
близо до двореца, дошли двама младежи, облечени като странници. Единият от тях бил
запасан с меч. Другият бил малко по-голям от него и държал в ръцете си две копия. По-
младият се приближил до гроба, отрязал кичур от косата си и я положил върху него. Това бил
Орест - синът на Агамемнон. В деня на убийството на царя го била спасила дойката му и той
израснал далеч от родината си при Строфий, царя на Фокида. Придружавал го Пилад - синът
на фокидския владетел. Едва Орест бил принесъл жертва на своя баща, когато от портите на
двореца се показали робини, целите облечени в черно. Идвали на гроба на Агамемнон. Сред
тях била и щерката на убития цар Електра. Девойката била облечена в черни дрехи като
всички останали. Косите й били отрязани. По нищо не личало, че е царска дъщеря. Орест и
Пилад успели бързо да се скрият близо до гроба. Наблюдавали какво правят робините. А те,
щом приближили до гроба, заплакали високо и го обиколили три пъти. Те били изпратени от
Клитемнестра. През нощта й се бил присънил зловещ сън и тя се страхувала, че душата на
Агамемнон й се гневяла. Робините били длъжни да я умилостивят. Те обаче мразели
царицата заради коварното убийство и защото ги тормозела много. Те били пленени троянки
и щом ги видела, убийцата си спомняла за мъжа си.
По съвета на робините Електра, вместо да моли сянката на Агамемнон за милост,
започнала да призовава боговете да отмъстят на майка й. Момичето не можело и да постъпи
по друг начин. От цялата си душа мразело майка си убийца.
Когато приключило жертвоприношението и робините се готвели вече да си тръгват,
изведнъж Електра видяла върху гроба кичура коса. По приликата с нейната коса се досетила,
че това са косите на Орест. Взела кичура и се замислила. Защо брат й не е дошъл сам, а е
изпратил кичур от косата си? Тогава към нея тихо се приближил Орест и я повикал. Електра
не познала веднага брат си - нали го била видяла за последно, когато бил малко дете. Но той
й показал изтъканата от нея дреха, която носел като невръстно момче. Зарадвала се Електра.
Орест й разказал, че е дошъл по волята на бог Аполон. В Делфи той му бил предсказал, че
трябва да отмъсти на майка си и на Егист за смъртта на баща им. Стрелометецът го бил
заплашил с лудост, ако не изпълни повелята му. Младежът помолил сестра си да бъде много
предпазлива. Да не казва на никого, че той е пристигнал в родната Микена.
Известно време след като Електра се прибрала в двореца, на портата му почукали Орест и
Пилад. На излезлия слуга казали, че трябва спешно да видят Клитемнестра, за да й предадат
важно известие. Слугата извикал царицата. Когато тя се появила, Орест й казал, че го
изпраща царят на Фокида. Бил го помолил да й предаде, че синът й бил умрял и не знаел
какво да прави с тялото му. Когато чула това, Клитемнестра се зарадвала много. Сега вече
нямало кой да й отмъсти за убийството на царя. Тя съобщила това и на намиращия се в града
Егист и той побързал да се върне в двореца без воините, които го охранявали навсякъде. Така
Егист бързал към сигурната си гибел. Щом влязъл в двореца, той паднал пронизан от меча на
Орест. Ужасен, един от робите изтичал при царицата да й съобщи какво се е случило, и да я
повика на помощ. Тогава тя разбрала, че я очаква разплата за стореното злодеяние.
Изведнъж при нея влязъл Орест с окървавен меч в ръце. Майката паднала в краката на
сина си и започнала да го моли да я пощади. Нали тя го била родила и кърмила на гръдта си!
Но младежът не можел да пощади онази, която била убила храбрия му баща. Бил длъжен да
изпълни и волята на Аполон. Той хванал майка си за ръката, повличайки я към мястото,
където лежал трупът на Егист, и там я убил. Така отмъстил за своя баща.
[54] По трагедията на Есхил "Хоефори", тоест "Извършващите възлияние на гроба в чест на умрелия".
Орест - син на Агамемнон, отмъщава за смъртта на баща
си
Когато узнал за смъртта на Клитемнестра и Егист, обхванатият от ужас народ започнал да
се тълпи пред портите на двореца. У никого от гражданите не трепнала и капка съжаление
към омразния на всички тиран Егист и коварната Клитемнестра. Тогава се отворили портите
на двореца и всички видели окървавените трупове. Над тях с меч в ръка стоял Орест.
Младежът се чувствал прав, че е убил двамата, защото бил изпълнил волята на Аполон - да
отмъсти за смъртта на баща си. Но изведнъж пред него се появили неумолимите богини на
отмъщението ериниите. Около главите им се виели отровни змии, а в очите им горял
страшен гняв. При вида им Орест се разтреперил и почувствал как постепенно разсъдъкът
му се помрачава. Подгонен от ериниите, напуснал двореца и поел към светилището на
Аполон в Делфи. Надявал се богът да го защити, нали бил изпълнил неговата воля.
Аполон и Атина Палада спасяват Орест
Аполон и Атина Палада спасяват Орест от преследването на ериниите[55]
Преследван от отмъстителните еринии и измъчван от скитанията и от мъка, най-после
Орест пристигнал в храма на Аполон в свещения град Делфи. Седнал до кръглия камък
омфал, за който казвали, че се намирал в самия център на земята. Дори в свещения храм
ужасните богини не се спрели, а продължили да гонят Орест. Тогава богът стрелометец ги
приспал и те затворили ужасните си очи в дълбок сън.
Тайно от ериниите пред Орест се явил Аполон и му заповядал да отиде в град Атина и да
се моли за защита пред древното изображение на богинята Атина Палада. Богът обещал на
нещастния младеж помощта си. Като придружител му изпратил брат си - бог Хермес. Орест
излязъл тихо от храма и заедно с Хермес поел към Атина.
Едва бил тръгнал, когато изпод земята в храма на Аполон се появила сянката на
Клитемнестра. Видяла спящите еринии и започнала да ги буди и да ги кори, че не преследват
убиеца на майка си. Подканила ги тя по-бързо да тръгнат след вече скрилия се от погледа им
Орест и да не му дават и миг покой. Но дълбок и тежък бил сънят на богините. Те стенели
насън, а от време на време и крещели, все едно че преследвали бягащия от тях убиец. Най-
после и с голям зор едната от тях се събудила и успяла да разбуди и останалите. Ериниите
изпаднали в ярост, като видели, че Орест бил вече изчезнал. Започнали да упрекват Аполон,
че е измъкнал от ръцете им един убиец. Стрелометецът ги заплашил с лъка и ги изгонил от
храма си. Изпълнени с яростен гняв и в безредна тълпа, богините се понесли по следите на
Агамемноновия син.
А Орест вече бил пристигнал в Атина. Веднага побързал да отиде при статуята на
богинята. Седнал пред изображението на Атина Палада и го прегърнал. Скоро долетели и
ериниите. Богините на отмъщението търсили младежа навсякъде. В страшния си гняв били
готови да разкъсат нещастника, но не смеели да оскърбят свещената статуя на Атина.
Като чула грозните им крясъци, дъщерята на Зевс се явила пред тях. Статуята й заблестяла.
Гневно богините настоявали да им дадяла Орест в тяхна власт. Искали да го подложат на
жестоки мъки заради убийството на майка му. А младежът горещо се молел Атина да го
защити. Напомнил й за своя баща Агамемнон, как бил загинал от ръката на коварната
Клитемнестра. Нима по своя воля Орест бил отмъстил на майка си? Нали бил изпълнил
повелята на Аполон! Младежът се молел на Атина самата тя да го съди за извършеното.
Разбрала Палада молбите на Орест и за да разреши проблема, организирала съд. В него
участвали атинските старейшини. Този съд се наричал ареопаг и в него влизали
представители на най-знатните атински родове. Той трябвало да съществува завинаги в
Атина. Да се събира на същия хълм, на който амазонките някога били разположили лагера
си, когато нападнали Тезей. Оттогава този хълм се нарича Арес, защото смелите жени воини
принасяли жертва на бога на войната.
Събрали се избраните от Атина съдии. Донесени били две урни, в които те трябвало да
пускат своите камъчета при гласуването. Започнало заседанието. Като съдия в него участвала
и самата богиня Атина. Наоколо се тълпял народът и искал да чуе какъв ще е изходът от
делото. Ериниите обвинявали Орест и страшно настоявали той да бъде осъден. Появил се и
бог Аполон и спокойно започнал да говори в защита на Орест. Той оправдавал постъпката си.
Момчето било отмъстило на майка си Клитемнестра за ужасното злодеяние - убийството на
мъжа й, великия герой цар Агамемнон. А и най-сетне, младежът бил изпълнил неговата
воля. Съдиите изслушали и обвинителките, и защитника и пристъпили към гласуване.
Решено било, ако гласовете за оправдаване и осъждане имат равен брой, Орест да бъде
оправдан. Когато били преброени, се оказало, че гласовете са поравно. Това станало, защото
за Орест била гласувала Атина. Тя обяснила, че е дала гласа си за него, защото самата тя няма
майка, а има само баща - бог Зевс.
[55] По трагедията на Есхил "Евмениди".
Аполон извършва обред в Делфи за пречистване на Орест
По този начин Орест бил оправдан, а ериниите били длъжни да спрат да го преследват.
Богините на отмъщението се разгневили страшно. Съдът ги лишавал от изконните им
права да накажат с жестоки мъки престъпника. Те заплашвали, че ще опустошат цяла Атика
и ще я потопят в море от бедствия. Но Атина Палада успяла да смекчи гнева им, като ги
убедила да останат завинаги в свещена пещера в Атика. Атиняните щели да им отдават
велики почести.
Страшните богини се съгласили. С големи тържества гражданите ги отвели начело с Атина
и нейните жрици в тяхното светилище - пещерата в подножието на хълма на Арес.
Оттогава ериниите се превърнали в защитнички на цялата област Атика и започнали да ги
наричат Евмениди.
Орест отива в Таврида
Орест отива в Таврида за свещеното изображение на Артемида[56]
След съда в Атина Орест не се избавил от преследването на ериниите. Не всички от тях се
подчинили на решението на ареопага. Някои преследвали Орест, както и преди. Не му
давали спокойствие нито денем, нито нощем. Най-накрая, измъчен от страданията,
младежът отново побягнал към Делфийското светилище на Аполон, където богът му
заповядал да замине за далечната Таврида[57] и да донесе от там свещеното изображение на
богинята Артемида. Този подвиг бил много опасен и изпълнен с риск. Пред това
изображение племето таври, което живеело в Таврида, принасяло в жертва всички
пристигнали в страната им чуждоземци. Такава участ можела да постигне и Орест.
Въпреки това младежът се отправил на далечен път. Искал на всяка цена да се избави от
преследването на злите еринии. След щастливо плаване заедно с приятеля си Пилад той
пристигнал в Таврида. Скрил кораба си до крайбрежните скали и тръгнал към храма на
Артемида. Орест и не подозирал, че жрица в този храм била неговата сестра Ифигения. Нея
гърците искали някога да принесат в жертва на богинята Артемида. Орест и Пилад не се
осмелили да откраднат изображението през деня и започнали да чакат да настъпи нощта. Но
за беда ги забелязали овчари, които ги нападнали. След дълга борба ги завързали и ги отвели
при царя. Той решил, че двамата трябва да бъдат принесени в жертва на богинята.
На сутринта довели пленниците завързани в храма. Без да подозира нищо, Ифигения
трябвало лично да убие брат си. През нощта обаче й се бил присънил страшен сън -
земетресение разрушило двореца на баща й. От него била останала само една колона, от
която се спускали руси къдрици. Тя измила колоната, сякаш се готвела да я принесе в жертва.
Тогава Ифигения решила, че брат й Орест е загинал, и решила да принесе жертва в чест на
умрелия. По време на жертвоприношението царските слуги довели при нея Орест и Пилад.
Ифигения започнала да ги разпитва кои са и откъде пристигат. Като разбрала че са гърци, ги
попитала за съдбата на Агамемнон и за брат си Орест. Разказите на двамата младежи не
били радостни. Най-после жрицата решила да принесе в жертва само единия младеж, а
другия да изпрати в Гърция с писмо до Орест. Искала да му съобщи, че сестра му Ифигения е
жива. И точно тогава открили, че след дълги години братът и сестрата отново се срещат.
Орест и Ифигения били истински щастливи. Но как можели да се спасят? Как да избягат от
Таврида?
Ифигения решила да прибегне до измама. Съобщила тя на царя на таврите, че статуята на
Артемида е осквернена и че трябва да бъде измита в морето от нея и от жертвите, които
щели да й да бъдат принесени. Владетелят се съгласил.
С тържествена процесия Ифигения и прислужниците при храма се отправили към
морския бряг, където бил скрит корабът на Орест. Прислужниците носели изображението на
богинята, а царските слуги водели завързаните пленници. Когато пристигнали на морския
бряг, Ифигения заповядала на слугите да се отдалечат. Не трябвало да бъдат свидетели на
тайния обред на измиването. Тогава жрицата освободила брат си и верния му приятел и
тримата забързали към кораба. На подозрителните царски слуги им се сторило, че обредът е
продължил много дълго. Върнали се те на брега и изненадани видели кораба, на който Орест
искал да отведе Ифигения. Хвърлили се те към младежа, за да отърват своята жрица, и се
завързала битка. Много скоро Орест и Пилад принудили слугите да побягнат, за да се спасят.
Качил се тогава Орест със спътниците и сестра си Ифигения на кораба. Гребците бързо
седнали зад веслата и излезли в открито море. Но не им било съдено лесно да напуснат
Таврида.
Извила се страшна буря и изхвърлила кораба обратно на брега. И сигурно всички гърци на
кораба щели да попаднат във властта на царя на таврите, ако на помощ не им се била
притекла богинята Атина Палада. Тя се явила пред владетеля и му заповядала да пусне в
Гърция не само Ифигения, но и брат й и всичките му спътници. Дори и всичките
прислужници в храма на Артемида. Царят се покорил на волята на богинята. Сега Ифигения
вече можела да се завърне в родината си, откъдето някога я била пренесла в страната на
таврите богинята Артемида.
Щастливо било плаването на Орест за родината. Когато се върнал, той убил сина на Егист -
Алт, който бил завзел престола, докато той отсъствал. А на верния си приятел Пилад, който
бил готов да умре заедно с него в Таврида под жертвения нож на Ифигения, дал за жена
сестра си Електра. Ифигения станала жрица на богинята Артемида в храма, построен на
морския бряг в Атика, недалеч от Атина.
[56] По трагедията на Еврипид "Ифигения в Таврида".
[57] Днешен Крим - бел. ред.
ТИВАНСКИ ЦИКЪЛ
Едип. Детство, юношество и завръщане в Тива[58]
Царят на Тива Полидор - син на Кадъм, и жена му Никтеида имали също син - Лабдак,
който наследил властта над Тива. Негов син и приемник пък бил Лай. Веднъж той посетил
цар Пелопс и му гостувал дълго време в Пиза. Но за гостоприемството му тиванският цар му
се отплатил с черна неблагодарност. Лай откраднал сина на Пелопс - Хризип, и го отвел в
своя град. Разгневеният и отчаян Пелопс го проклел, като пожелал боговете да накажат
похитителя със същото - да загубел и той родния си син. Проклятието на бащата на Хризип
било толкова силно, че трябвало да се сбъдне.
След като се завърнал в седемвратата Тива, Лай се оженил за Йокаста - дъщерята на
Менойкей. Царят живял дълго и спокойно. Само едно нещо го тревожело - нямал деца. Най-
после решил да отиде в Делфи и да пита бог Аполон за причината. От Аполоновата жрица
Пития царят чул страшен отговор.
- Сине Лабдаков! - казала тя на Лай. - Боговете ще изпълнят желанието ти - ще имаш син.
Но знай: ти ще загинеш от неговата ръка. Така ще се изпълни проклятието на Пелопс!
Лай изпаднал в ужас. Дълго мислил как да избегне присъдата на жестоката съдба. Накрая
решил да убие сина си веднага след като се роди.
Наскоро след това действително му се родило момченце. Коравосърдечният баща веднага
взел бебето, пробил ходилата му с остро желязо и ги завързал с кожени ремъци. После
повикал един роб и му заповядал да отнесе детето в гората на планината Китерон, между
Атика и Беотия, та да го разкъсат дивите зверове. Робът обаче бил милостив човек и не
изпълнил кървавата заповед на царя. По това време той пасял стадата на господаря си по
склоновете на Китерон. Тайно отнесъл детето при коринтския цар Полиб, който също не
можел да има деца. Полиб решил да го възпита като свой наследник. Кръстили детето Едип
заради отеклите му от раните крачета.
Израснало момчето при Полиб и жена му Меропа. Те го наричали свой син, а то ги
смятало за свои родители. Но когато Едип възмъжал, веднъж по време на пир с приятели
един от тях бил пийнал здравата и му казал, че е осиновен от царя. Тази вест поразила силно
младежа. Съмнения започнали да глождят душата му. Отишъл при царя и жена му и дълго ги
убеждавал да му разкрият тайната, кои са родителите му. Но нито Полиб, нито Меропа му
казали. Тогава Едип решил да замине за Делфи и там да узнае истината.
Младият мъж тръгнал за Делфи като обикновен странник. Когато пристигнал, помолил
оракула да разкрие съдбата му. Лъчезарният Аполон му отговорил чрез гадателката Пития:
- Ужасна е твоята съдба, Едипе! Ще убиеш баща си и ще се ожениш за собствената си
майка. От брака ви ще се родят деца, които боговете ще прокълнат, а всички хора ще ги
ненавиждат.
Едип изпаднал в ужас. Замислил се как да избегне злата си участ, отцеубийството и брака с
родната си майка. Но нали Делфийският оракул не бил назовал неговите родители! Ами ако
Полиб и Меропа са истинските му родители? Нима той щял да стане убиец на баща си и мъж
на майка си? Младежът пожелал да не се връща повече в Коринт и решил да си остане
завинаги скитник - без род, без племе, без родина.
Но нима човек може да избяга от съдбата си? От това, което му е писано? Та и Едип. Той
не знаел, че колкото и да се стараел да избяга от съдбата си, толкова повече вървял по пътя,
който тя му била предначертала.
Младежът напуснал Делфи като бездомен скитник. Не знаел по кой път да хване. Затова
избрал първия, който му попаднал. А той водел към Тива. Именно по него в подножието на
Парнас, където се събирали три пътя, срещнал в тъмна и тясна клисура колесница. В нея
пътувал побелял и величествен старец, пред когото вървял глашатай, а отзад го следвали
слуги. Разгневен, глашатаят се разкрещял на Едип да се махне от пътя. Дори замахнал към
него с бича, който носел в ръка. Едип се разсърдил и го ударил. А когато минавал вече
покрай колесницата, старецът посегнал и го ударил с жезъла си по главата.
Младежът освирепял и в силния си гняв ударил много силно с тоягата си възрастния мъж,
който паднал мъртъв. След това Едип се нахвърлил върху слугите и ги избил всичките. Само
един успял да се скрие и останал жив. Той избягал и се скрил незабелязан. Така се изпълнила
повелята на съдбата: без да предполага, Едип убил собствения си баща Лай, който пътувал за
Делфи, за да пита Аполон как да избави Тива от кръвожадния Сфинкс.
След схватката Едип спокойно продължил по пътя си. Смятал, че е невинен за убийството,
което бил извършил. Не бил нападнал първи, а само се отбранявал. Така младежът
продължавал да върви все по-нататък и по-нататък по избрания си път. Най-после
пристигнал в Тива.
А там царяло голямо униние. Две беди били надвиснали над седемвратата Тива. В близката
до града планина Сфингион се бил заселил роденият от Тифон и Ехидна страшен Сфинкс,
който искал все нови и нови жертви. И второто нещастие, сполетяло жителите, била вестта,
която бил донесъл спасилият се роб - че непознат скитник е убил цар Лай. Като видял
мъката на тиванци, Едип решил да ги избави от бедата, като самият той отиде при Сфинкса.
А това било страховито чудовище с глава на жена и с туловище на грамаден лъв, което
имало лапи с остри нокти и огромни крила. Боговете решили Сфинксът да остане в Тива,
докато някой не реши гатанката, дадена му от музите. Сфинксът карал всички пътници,
които минавали край него, да я разгадават. Като не успявали, загивали от жестока и
мъчителна смърт в железните обятия на лапите му с остри нокти. Много доблестни тиванци
опитали да спасят града си, но всички били намерили смъртта си.
Едип също отишъл при Сфинкса, който му предложил да реши загадката.
[58] По трагедията на Софокъл "Едип цар".
Едип решава загадката на Сфинкса
- Отговори ми: кой ходи сутрин на четири крака, на обяд - на два, а вечер - на три? Нито
едно от живите същества на земята не се променя така, както той. Когато ходи на четири
крака, тогава силите му са по-малко и се движи по-бавно, отколкото през останалото време.
Едип не се замислил и за миг, а веднага отговорил:
- Човекът! Когато още е малък, едва в утрото на своя живот, тогава е слаб и пълзи на
четири крака. През деня, в зрялата си възраст, ходи на два крака. А вечерта, когато вече е
остарял, става немощен и се нуждае от опора. Тогава хваща бастуна и тръгва на три крака.
Така Едип решил загадката. Сфинксът размахал крила и се хвърлил в морето. Боговете
били отредили той да загине, ако някой реши загадката. Така Едип освободил Тива от
жестоката беда.
След като се завърнал в града, тиванците го провъзгласили за цар. Креонт, когато
управлявал след смъртта на Лай, решил владетел на града да бъде онзи, който го спаси от
Сфинкса. Когато станал цар на Тива, Едип се оженил за Йокаста - вдовицата на Лай. Тя му
родила две дъщери - Антигона и Исмена, и двама синове - Етеокъл и Полиник. Така се
изпълнила и втората повеля на съдбата. Едип станал мъж на родната си майка и тя родила от
него деца.
Едип в Тива[59]
Едип управлявал мъдро Тива. Дълго време нищо не нарушавало спокойствието на града и
царското семейство. Но предначертаните от съдбата нещастия за царя не закъснели.
Огромно бедствие сполетяло града. Стрелометецът Аполон изпратил коварна болест, която
моряла и стари, и млади. Седемвратата заприличала на огромно гробище. По улиците и
площадите лежали непогребани много мъртъвци. Отвсякъде се носели вопли и стонове.
Плачът на майките и жените звучал непрестанно. Но в Тива свирепствала не само жестоката
болест, но и глад. Нивите не били дали реколта, а стадата били натръшкани от страшен мор.
Всички мислели, че това са последните дни на града на великия Кадъм. Гражданите
напразно принасяли жертви на боговете и ги молели за спасение. Боговете обаче не чували
молитвите им. Бедствията все повече и повече се засилвали.
Тогава при Едип цар дошла огромна тълпа от граждани, които го молели да им помогне и
да ги научи как да се избавят от гибелното бедствие. Нали веднъж им бил помогнал да се
отърват от Сфинкса! Самият Едип също страдал за Тива и за рода си. Затова решил да
изпрати в Делфи брата на Йокаста - Креонт, той да попита Аполон как да се избавят от
нещастието. Царят го чакал с нетърпение да се върне.
Скоро Креонт се върнал от Делфи и донесъл отговора на оракула, който гласял: от града
трябвало да бъде изгонен онзи, който бил навлякъл бедите му със своето престъпление. За
пролятата кръв на Лай гражданите трябвало да заплатят, като изгонят и дори накажат със
смърт неговия убиец. Но как можели да открият убиеца? Лай бил убит по време на пътуване.
Всичките му спътници също били мъртви, с изключение на един от робите. Тогава Едип
решил с цената на всичко да намери убиеца. Който и да бил той и където и да се криел. Дори
да бил намерил убежище в собствения му дворец или пък да бил негов близък човек. Царят
събрал народа на събрание, за да се посъветва как да намери злодея. Народът посочил
гадателя Тирезий, който единствен можел да помогне. Довели слепия прорицател. Едип го
помолил да назове убиеца на цар Лай. Какво обаче можел да каже Тирезий? Много добре
знаел кой е убиецът, но не искал да спомене името му.
- Пусни ме да се върна у дома! И на двама ни ще бъде по-леко да носим бремето, което
съдбата ни е отредила - отвърнал гадателят.
Но Едип настоявал за отговор.
- Презрени, ти не искаш да ми отговориш! - провикнал се царят. - С ината си можеш да
разгневиш дори камъка.
Тирезий дълго упорствал и не искал да назове убиеца. Най-после, отстъпвайки пред
гневните слова на царя, казал:
- Едипе, ти самият оскверни страната ни с това, че я управляваш. Ти си убиецът, когото
търсиш! Без да знаеш, се ожени за тази, която за всички нас е най-скъпото нещо - за майка
си.
Когато чул думите на Тирезий, Едип се разгневил страшно. Нарекъл гадателя лъжец и го
заплашил със смърт. Дори обвинил Креонт, че бил накарал Тирезий да изрече тези думи, за
да може да завладее царството му. Гадателят изслушал спокойно гневните речи на царя. Бил
сигурен, че е казал истината. Много добре знаел, че макар и зрящ, Едип не можел да види
всичкото зло, което, без да иска, бил извършил сам. Тиванският цар не виждал къде живее и
че сам е враг на себе си и на семейството си. Тирезий не се страхувал от никакви заплахи.
Смело казал на Едип, че убиецът е самият той. Макар и да бил дошъл в града като чужденец,
убиецът бил тиванец. Била му отредена зла участ. От зрящ щял да ослепее. От богат щял да се
превърне в бедняк и да си замине от Тива като изгнаник, загубил всичко.
С ужас слушали гражданите Тирезий. Много добре знаели, че лъжа никога не била
осквернявала неговите уста.
А изпълнен с ярост, Едип обвинявал Креонт, че бил подучил гадателя да говори така.
Обвинявал го също в стремеж да завладее властта в Тива. Пристигнала и Йокаста. Царят й
разказал за Тирезиевите обвинения и споделил, че според него брат й имал зли помисли.
Разпитал той жена си Йокаста и тя му разказала всичко - как бил убит Лай и как
единственият им син бил захвърлен в горите на планината Китерон. Тогава в душата му се
прокраднали първите съмнения. Тежко предчувствие започнало да свива сърцето му.
- О, Зевсе! - възкликнал Едип. - На какво си решил да ме обречеш! О, нима виждащият съм
не аз, а Тирезий!
Царят запитал къде е робът, който бил оцелял, и дали е жив. След като разбрал, че пасе
стада по склоновете на Китерон, изпратил да го доведат при него. Едип искал да узнае цялата
истина, колкото и ужасна да била.
Едва били изпратили хора да доведат роба, и в Тива пристигнал вестител, който донесъл
новината за смъртта на цар Полиб. Значи умрелият от болест цар на Коринт не бил загинал
от ръката на сина си. И ако Едип бил негов син, това означавало, че не се е изпълнила
повелята на съдбата и не му е било съдено да убие собствения си баща. А можело пък Едип
да не е син на Полиб? Тиванският цар силно се надявал да е избягнал това, което съдбата му
била отредила. Но вестителят разрушил и тази негова надежда, като му казал, че Полиб не му
е баща. Самият той го бил занесъл при царя на Коринт, а на него му го бил дал пастирът на
цар Лай.
С ужас Едип слушал разказа му и страшната истина ставала все по-ясна. Ето че пристигнал
и овчарят. В началото той не искал да каже нищо. Тогава царят го заплашил със страшно
наказание, ако скрие истината. Пастирът признал, че момченцето, което някога бил отнесъл
на вестителя, било син на Лай. Царят го бил обрекъл на смърт, но овчарят се бил смилил над
невинното дете и решил да го спаси.
Разгневил се Едип на стария пастир, че не бил оставил бебето да загине. Толкова му се
искало на царя да е умрял още като невинно дете! Сега вече всичко се изяснило. От разказите
на Йокаста за смъртта на Лай Едип разбрал, че е убил баща си. От думите на овчаря му
станало ясно, че е роден син на Лай и Йокаста. И така, било се сбъднало пророчеството на
съдбата, колкото и Едип да се бил старал да го избегне. Дълбоко отчаян, той влязъл в
двореца. Убиец на баща си, мъж на родната си майка, а децата му - едновременно негови
деца и братя по майчина линия.
В двореца го очаквал нов ужас. Като не могла да понесе този ужас, Йокаста се била
обесила в спалнята. Обезумял от мъка, Едип откъснал от дрехата й фибулите и с острите им
върхове избол очите си. Не искал повече да вижда слънчевата светлина, децата си и родната
Тива. За него вече всичко било загинало. Нямало повече радост в живота му. Едип помолил
Креонт да го изгони от града. Единственото, което искал от него, било да се грижи за децата
му.
[59] По трагедията на Софокъл "Едип цар".
Смъртта на Едип[60]
Креонт обаче не изгонил веднага Едип от Тива и известно време той живял в двореца
отделно от всички, потънал в своята мъка. Но тиванците се страхували, че пребиваването му
в града ще навлече гнева на боговете върху цялата страна. Затова настояли незабавно да
прогонят слепия Едип в изгнание. На това решение не се възпротивили дори синовете на
Едип - Етеокъл и Полиник. Самите те искали да управляват Тива. Тиванците изгонили Едип.
Синовете му си поделили властта с вуйчо си Креонт.
Слепият и окъсан Едип поел по пътя на изгнаничеството. Както бил безпомощен, го
заплашвала сигурна гибел, ако не била дъщеря му. Благородната и силна по дух Антигона
решила да се посвети на баща си и го последвала в изгнанието му. Воден от нея, нещастният
старец пътувал от страна в страна. Момичето внимателно го превеждало през планини и
тъмни гори и деляла с него несгодите и опасностите по трудния път.
След дълги скитания най-после Едип пристигнал в Атика, край град Атина. Антигона не
знаела къде е довела баща си. В далечината се виждали позлатените от лъчите на
залязващото слънце градски стени и кули. Край града се зеленеела лаврова горичка, цялата
обвита с бръшлян и лозници. В нея тук-там блестели със сребристата си зеленина маслини.
От горичката се носели сладостните песни на славеите. Из зелената долина се носел
силният ромон на ручеи. Навсякъде белеели звездичките на нарцисите и жълтеел
ароматният шафран. Под сянката на един лавър в зелената горичка върху камък седял
многострадалният Едип. Антигона искала да отиде да разучи къде са попаднали. Край тях
минал един селянин, който казал на Едип, че се намират в Колона, градче близо до Атина.
Горичката, където седял слепият старец, била посветена на евменидите. Цялата местност
пък била посветена на Посейдон и на титана Прометей. Градът, който се виждал от гората,
бил Атина. Там управлявал великият герой Тезей - син на Егей. Като чул това, Едип започнал
да моли селянина да изпрати някого при атинския владетел - искал да му окаже голяма
помощ, ако се съгласял да му даде временен подслон. Селянинът трудно можел да повярва, че
слабият и сляп старец може да окаже помощ на могъщия цар на Атина.
Изпълнен със съмнения, той тръгнал към Колона, за да разкаже за слепеца. Старецът седял
в свещената горичка на Евменидите и обещавал голяма помощ на самия Тезей.
Като узнал, че се намира в свещената горичка на Евменидите, Едип разбрал, че наближават
последните му дни. Те щели да сложат край на страданията му. Отдавна Аполон му бил
предрекъл, че след дълго и пълно с несгоди скитане ще умре в горичката на великите богини.
Който му дадял подслон, щял да получи голяма награда. Тези, които го изгонели, щели да
бъдат наказани жестоко от боговете. Едип разбрал, че великите богини Евмениди го били
преследвали неумолимо през целия му живот. Вярвал, че вече и за него най-после ще
настъпи покой.
Междувременно гражданите на Колона забързали към горичката на Евменидите, за да
видят кой се е решил да влезе в нея. Самите те не се осмелявали да хвърлят към светилището
поглед дори. Като чул гласовете им, Едип помолил Антигона да го отведе навътре в
горичката. Но когато колоняните започнали да го наричат осквернител, той излязъл и
отвърнал на въпроса им, кой е. Като чули това, те изпаднали в ужас. Пред тях бил самият
Едип! Кой в Гърция не знаел ужасната му съдба! Кой не знаел за престъпленията, които
нещастният син на Лай бил извършил неволно! Не, колоняните не можели да допуснат Едип
да остане тук! Страхували се от гнева на боговете. Затова и не искали да чуят молбите на
слепия старец и на Антигона и настоявали те незабавно да напуснат околностите на
градчето им. Нима дори и в Атина не можел да намери подслон Едип? В тази Атина, която се
славела из цяла Гърция като свещен град, даващ закрила на всички, които помолели за това?
Нима той бил дошъл по своя воля! Нали идването му щяло да донесе благо за всички
граждани. Слепият старец помолил гражданите да почакат поне докато дойде Тезей, та царят
на Атина да реши дали Едип може да остане или трябва да бъде изгонен.
Съгласили се колоняните да изчакат Тезей. През това време в далечината се показала
колесница. На нея пътувала жена с широкопола тесалийска шапка, която закривала лицето й.
Антигона се вгледала и й се сторило, че жената е сестра й Исмена. Колкото повече
приближавала колесницата, толкова по-ясно Антигона разпознавала сестра си.
- Татко! - казала Антигона. - Виждам, че идва дъщеря ти Исмена. Сега ще чуеш гласа й.
Когато се приближила, Исмена слязла от колесницата и се хвърлила в прегръдките на баща
си.
- Татко, нещастни мой татко! - възкликнала тя. - Най-после отново ви прегръщам, теб и
Антигона.
Зарадвал се старецът. Сега с него отново били дъщерите му - неговата вярна спътничка и
помощничка Антигона и Исмена. Тя не била забравила баща си и постоянно му изпращала
известия от Тива.
Исмена търсела Едип, за да му предаде най-тъжните вести. Отначало синовете му били
управлявали Тива заедно. Но по-малкият - Етеокъл, заграбил цялата власт и изгонил от града
по-големия си брат Полиник. А той заминал за Аргос, където намерил помощ, и сега с
голяма войска настъпвал срещу Тива, за да си върне властта или да загине в битка за нея.
Исмена разказала още, че Делфийският оракул бил предсказал победа на онзи, на чиято
страна застанел Едип. Била сигурна, че много скоро тук щял да се появи управлявалият
заедно с Етеокъл Креонт, за да отвлече насила слепия старец. Но Едип цар не искал да
застане на нито една от страните. Все пак и двамата били негови синове. Много се
разгневил, че децата му били поставили алчността си за власт по-високо от дълга към стария
си баща. Не желаел да помага на тези, които не били проронили нито дума, когато бил
изгонен от Тива. Едип категорично отказал да им помогне и заявил, че ще остане тук, за да
бъде защитник на Атина.
Гражданите на Колона посъветвали стария Едип, ако наистина е решил да остане завинаги
в Атина, да принесе жертви, за да умилостиви Евменидите. Но той бил стар, сляп и
немощен. Не можел сам да извърши жертвоприношението, затова помолил някой друг да го
направи. Дъщеря му Исмена се съгласила да извърши жертвоприношението вместо баща си.
Отправила се тя навътре в горичката на Евменидите.
Едва била тръгнала, и към горичката се приближил със свитата си царят на Атина Тезей.
Поздравил сърдечно слепия Едип и му обещал защита. Героят много добре знаел колко тежка
е съдбата на чуждоземеца и колко много нещастия се струпват върху него. Бил изпитал
тежестта на живота в чужбина и поради това не можел да откаже защита на нещастния
скиталец Едип.
Едип благодарил сърдечно на атинския владетел. Не пропуснал да му каже, че неговият
гроб щял да се превърне в най-вярната защита на атиняните.
Но не му било съдено на Едип да намери най-сетне покой. Щом Тезей си заминал, при
него пристигнал с малък отряд Креонт. Той искал насила да отведе стареца в Тива, за да
осигури за себе си и за Етеокъл победа над Полиник и съюзниците му. Тиванецът се опитвал
да убеди Едип да тръгне с него, като му обещавал спокоен живот сред роднините, които щели
да го обградят с грижи и внимание. Но слепецът бил непреклонен. Не вярвал на нито една
дума на Креонт. Едип много добре знаел защо го уговарял да се завърне в седемвратия град. И
точно затова не искал и да чуе да тръгне обратно и да даде победата в ръцете на тези, които
го били обрекли на толкова много беди.
Като видял колко непреклонен е Едип, Креонт започнал да го заплашва, че насила ще го
застави да тръгне с него. Слепецът не се страхувал - вече бил под закрилата на Тезей и на
всички атиняни. Тогава коварният Креонт съобщил на безпомощния старец, че дъщеря му
Исмена вече е заловена. Съвсем скоро щял да плени и другата - самоотвержената Антигона,
единствената му опора. И без да се бави, заповядал на хората си да изпълнят заповедта му и
да хванат Антигона. Напразно момичето призовавало на помощ атиняните и протягало ръце
към баща си. Войниците я хванали и отвели. Сега, когато вече му били отнели очите, които
гледали вместо него, Едип призовал за свидетели Евменидите и проклел Креонт. Пожелал и
той да изпита съдба като неговата, както и да загуби децата си. Започнал с насилие, Креонт
продължил по същия път. Той сграбчил Едип и понечил да го повлече. За нещастника се
застъпили жителите на Колона, но за съжаление били малко, за да се сражават с отряда на
Креонт. Тогава започнали да викат силно за помощ. На виковете им бързо се отзовал Тезей
със свитата си.
Тезей се възмутил от Креонт, който се бил осмелил да постъпи така с Едип и щерките му
тук, в свещената горичка на Евменидите. Нима Креонт си мислел, че в Атина няма
достатъчно хора? Че Тезей ще позволи той да се гаври и да отведе насила тези, които били
под защитата на Атина! Героят се гневял и питал дали в Тива били научили Креонт да
действа така противозаконно! Не! Тезей знаел, че в седемвратия град не търпят беззаконията.
Креонт бил вече старец, а постъпвал като безразсъден младеж. По този начин позорял своя
град и родина. Атинският цар настоявал тиванците да върнат веднага дъщерите на Едип. Но
Креонт се опитвал да оправдае постъпката си. Казвал, че Атина едва ли ще даде подслон на
един отцеубиец, който след това се е оженил за родната си майка. Но Тезей твърдо отстоявал
решението си и настоявал Креонт да върне Едиповите дъщери. Казал, че няма да мръдне от
мястото си, докато тиванците не изпълнят искането му. Нямало как. Креонт бил принуден да
се подчини. Скоро слепият баща вече прегръщал любимите си дъщери и сърдечно благодарял
на великодушния атински цар, като призовавал боговете да дарят със своите благоволения
смелия герой.
Тогава Тезей казал на Едип:
- Искам, Едипе, да ме изслушаш. Тук, на олтара на Посейдон, където малко преди да дойде
Креонт, принасях жертва, видях да седи един младеж, който иска да говори с теб.
- Какъв е този младеж?
- Не знам, но каза, че е пристигнал от Аргос. Помисли си дали пък нямаш някой близък
там - отвърнал Тезей.
Като чул това, слепият старец възкликнал:
- О! Не ме моли, Тезее, да говоря с този младеж! От думите ти разбрах, че това е омразният
ми син Полиник. Словата му ще ми причинят само много страдания.
- Но той е пристигнал тук като молител - казал атинският цар. - Не можеш да му откажеш.
Недей да гневиш боговете!
Щом чула, че Полиник е тук, Антигона също се примолила на баща си да го изслуша,
нищо, че младежът се бил провинил много тежко пред него. Едип се съгласил и Тезей
отишъл да го доведе.
Когато Полиник пристигнал, очите му се напълнили със сълзи. Разплакал се той, като
видял слепия си баща облечен в дрипи, с развети от вятъра побелели коси и лице, насечено
от следи на постоянен глад и лишения. Чак сега разбрал колко жестоко бил постъпил с
родния си баща. Полиник прострял ръце към него и казал:
- Кажи ми, татко, поне една дума! Не се отричай от мен! Сестрици, поне вие убедете баща
ни да не ме пуска да си тръгна, без да ми каже поне една дума.
Антигона помолила брат си да му каже защо е дошъл. Била сигурна, че Едип няма да
остави сина си без отговор.
Тогава Полиник разказал как брат му го бил изгонил от Тива и той отишъл в Аргос. Там се
оженил за дъщерята на Адраст и намерил подкрепа. Искал да се върне и да отнеме властта от
брат си - като по-голям тя му принадлежала по право.
- О, тате! - продължавал Полиник. - Всички ние, които се опълчваме срещу Тива, те
заклеваме в живота ти и в децата ти да тръгнеш с нас. Молим те, забрави гнева си и ни
помогни да отмъстим на Етеокъл. Той ме изгони от родината. Ако оракулите казват истината,
ще победи този, с когото си ти. О, изслушай ме благосклонно, моля те! В името на боговете
тръгни с мен! Аз ще те върна в родния дом, защото тук, в чужбина, ти си просяк. Такъв
просяк, какъвто съм и аз.
Едип не искал да чуе сина си. Молбите му изобщо не го трогвали. Знаел, че е нужен на
Полиник само за да може той да завладее Тива. Нали именно той по-рано го бил изгонил от
града! Нали заради него се бил превърнал в скиталец! Нали заради него днес бил в тези
дрипи! И двамата му синове били забравили своя дълг към баща си. Верни му били останали
единствено дъщерите. Те се били грижили за него и го почитали.
- Не, няма да ти помогна да превърнеш в руини Тива! Още преди да превземеш града, ти
самият ще паднеш, облян в кръв. Заедно с теб ще загине и брат ти Етеокъл - изрекъл Едип. -
Отново призовавам над вашите глави проклятието. Да помните, че трябва да почитате
родния си баща. Махни се от тук! Ти си отхвърлен и нямаш повече баща! Носи проклятието
със себе си! Умри в двубой с родния си брат. Убий този, който те прогони от Тива! Аз ще
призова Евменидите и бог Арес, които ви подтикнаха към тази братоубийствена разпра, да
ви накажат! Иди и съобщи на спътниците си какви дарове е разделил поравно между двамата
си синове Едип!
- О, мъко моя! Нещастният аз! - проплакал Полиник. - Нима мога да предам бащиния
отговор на спътниците ми! Не, ще си премълча. Длъжен съм да тръгна срещу съдбата си!
Без да измоли прошка и закрила от баща си, Полиник си тръгнал. Заминал си, без дори да
изслуша молбата на Антигона. Тя настоявала той да се завърне в Аргос и да не започва война,
която заплашвала с гибел не само него, а и брат му, и Тива.
Наближавал и последният час на Едип. По ясното небе се разнесла силна гръмотевица.
Засвяткали мълнии. Всички, които се намирали в горичката на Евменидите, стояли поразени
от страшното предупреждение на Зевс. Ударила още една гръмотевица. Отново мълния
прорязала с ярката си светлина небето и всички изтръпнали от страх.
Едип извикал при себе си дъщерите си и им казал:
- О, деца! По-скоро повикайте Тезей! С тези гръмотевици Зевс предвещава, че скоро ще
сляза в царството на мрачния Хадес. Не се бавете! Отивайте по-бързо при Тезей! Близък е
моят край!
Едва успял да промълвил това, и отново се разнесли гръмотевици. Тезей бързо дошъл в
горичката на Евменидите. Като чул гласа му, Едип казал:
- Владетелю на Атина! Настъпи сетният ми час. Зевсовите гръмотевици предвещават
кончината ми. Искам, преди да умра, да изпълня обещанието си към теб. Ще те отведа на
мястото, където трябва да умра. Не бива никому да разкриваш къде е моят гроб. Той ще пази
града ти много по-добре, отколкото многобройните щитове и копия. Единствено ти ще чуеш
това, което не мога да кажа тук пред всички. Пази тази тайна и чак в последния си час я
разкрий на по-големия си син. Нека той да я предаде на своя наследник. Да тръгваме, Тезее!
Да вървим, деца. Сега аз, слепият, ще бъда вашият водач. Мен ще ме водят Хермес и
Персефона.
Тезей, Антигона и Исмена последвали слепия Едип. Той ги повел, все едно че виждал.
Когато стигнали до мястото, където се слизало в царството на сенките, той седнал на един
камък. Като се приготвил за смъртта, старецът прегърнал дъщерите си и им казал:
- Деца, от този ден няма да имате повече баща. Вече ме завладя богът на смъртта Танатос.
Върху вас няма да лежи тежкият дълг да се грижите за мен.
Антигона и Исмена се разплакали горчиво и прегърнали баща си. Изведнъж от дълбините
се чул тайнствен глас:
- Побързай, побързай, Едипе! Защо се бавиш още и не тръгваш? Твърде много се бавиш!
Като чул този глас, Едип извикал Тезей. В ръцете му сложил ръцете на дъщерите си и го
помолил да бъде техен защитник. Тезей се заклел да изпълни молбата му. Тогава старецът
заповядал на момичетата да се отдалечат, за да не видят какво ще се случи. Не трябвало да
чуят и тайната, която искал да повери на атинския цар. Антигона и Исмена се отдалечили.
По едно време се обърнали, за да погледнат за последен път баща си. Но него вече го нямало.
Там стоял единствено Тезей, закрил очите си с ръце. Сякаш му се било привидяло страшно
видение. Момичетата видели как героят паднал на колене и започнал да се моли. Така
приключил многострадалният живот на Едип. Никой от смъртните не разбрал как и къде е
умрял, къде се намира гробът му. Без стон, без болка той слязъл в царството на Хадес по
начин, по който никой от хората не си отивал от този свят.
[60] По трагедията на Софокъл "Едип цар".
Седмина срещу Тива[61]
Когато слепият Едип бил изгонен от Тива, синовете му и Креонт поделили властта
помежду си. Те трябвало да се редуват и всеки да управлява в продължение на една година.
Етеокъл обаче за нищо на света не искал да дели властта с по-големия си брат Полиник.
Изгонил го той от седемвратата Тива и завладял сам цялата власт над града. А Полиник
заминал за Аргос, където управлявал цар Адраст.
Адраст произхождал от рода на Амитаонидите. Някога синовете на славния герой Амитаон
- великият гадател Мелампод и Биант, се оженили за дъщерите на цар Пройт. Двете
момичета били разгневили боговете, защото не зачитали култа на Дионис, и били наказани
от тях с безумие. В миговете, когато то ги обхващало, те си въобразявали, че са крави, и се
понасяли с мучене по полята и горите. Мелампод знаел тайната, как да излекува Пройтовите
щерки, но в замяна поискал една трета от владенията на царя. Пройт не се съгласил.
Болестта на момичетата се засилила още повече. Те започнали дори да заразяват с безумие и
другите жени около тях. Пройт отново потърсил гадателя за помощ. Този път той поискал не
една трета, а две трети от царството му - една за себе си, а другата за брат си Биант. Бащата
бил принуден да се съгласи, само и само дъщерите му да оздравеят. С отряд младежи
Мелампод се отправил към планината и след дълго преследване най-после успял да излови
всичките обезумели жени, сред които и Пройтовите щерки. Гадателят ги излекувал, а царят
дал момичетата за жени на двамата братя.
На Мелампод се родил син, когото нарекли Антифат. Когато пораснал, той се оженил за
Зевксипа и се сдобил с момче - Оикъл. Оикъл станал известен герой и също си имал мъжка
рожба - Амфиарай.
А Биант - братът на Мелампод, също станал баща на мъжка рожба. Синът му бил кръстен
Тал, а децата му се казвали Адраст и Ерифила.
Когато потомците на Мелампод и Биант - Адраст и Амфиарай, възмъжали, между тях
пламнала остра разпра. Наложило се Адраст да избяга в Сикион, на брега на Коринтския
пролив в Северен Пелопонес. Там владетел бил цар Полиб. Оженил се Адраст за царската
дъщеря и наследил властта над града. Но не след дълго се завърнал в родния Аргос, сдобрил
се с Амфиарай и му дал за жена сестра си Ерифила. Двамата се заклели един на друг, че
Ерифила винаги ще бъде съдия, ако между тях възникне някакъв спор, и че двамата ще бъдат
длъжни да се подчинят на нейното решение. Тогава Амфиарай дори и не допуснал, че това
решение може да стане причина за гибелта му - неговата и на целия му род.
Една тъмна нощ до двореца на цар Адраст се приближил изгоненият от Тива Полиник,
който се надявал, че при него ще намери защита и помощ. Край стените на палата го срещнал
синът на Ойней. Героят Тидей, след като убил в родината си своя чичо и братовчедите си,
също бил избягал в Аргос. Между двамата герои се разгорял жесток спор. Буйният Тидей не
търпял никакви възражения и веднага се хванал за оръжието. Като се прикривал зад щита си,
Полиник също извадил меча си. Двамата герои се нахвърлили един срещу друг. Мечовете им
силно загърмели по обкованите с мед щитове. В тъмното двамата се биели като разярени
лъвове. Щом чул шума от двубоя, Адраст излязъл от двореца да види какво става. Останал
изумен, когато видял как двамата младежи се сражават ожесточено помежду си. Полиник
бил покрил щита си с лъвска кожа, а Тидей - с кожа от грамаден глиган. Тогава царят
изведнъж си спомнил предсказанието на оракула - че ще даде дъщерите си за жени на лъв и
глиган. Бързо разделил героите и ги въвел в двореца като свои гости. Наскоро след това
Адраст оженил Деипила за Полиник, а Аргея - за Тидей.
След като станали негови зетьове, двамата герои започнали да молят царя да им помогне
да си върнат властта в родината. Адраст се съгласил да им помогне. Имал само едно условие
- в похода да вземе участие и могъщият воин и велик гадател Амфиарай.
Решено било първо да тръгнат към седемвратата Тива. За беда Амфиарай отказал да
участва точно в този поход. Много добре знаел, че героите организират похода против волята
на боговете. Любимецът на Зевс и Аполон не желаел да разгневява боговете, като наруши
волята им. Тидей се мъчел по всякакъв начин да уговори гадателя, но той твърдо стоял на
своето решение. Неукротим гняв срещу Амфиарай избухнал у Тидей. Вероятно двамата герои
щели да останат непримирими врагове до края на живота си, ако цар Адраст не ги помирил.
За да застави гадателя все пак да участва в готвения поход, Полиник решил да прибегне до
хитрост - намислил да привлече на своя страна Ерифила, а тя със своето решение да принуди
Амфиарай да участва в похода срещу Тива. Полиник знаел за нейното користолюбие и й
обещал да й подари скъпоценната огърлица на жената на първия тивански цар Кадъм -
Хармония. Скъпият дар съблазнил Ерифила и тя отсъдила, че мъжът й трябва да участва в
похода. Амфиарай не могъл да се откаже - нали някога се бил заклел да се подчинява на
всяко решение на Ерифила. Така, съблазнена от скъпоценната огърлица, тя изпратила на
сигурна смърт мъжа си. Не знаела за големите беди, които носел скъпият дар на
притежателя му.
Много от героите се съгласили да тръгнат в този поход. Сред тях били могъщите потомци
на Пройт - силният като бог Капаней и Етеокъл, син на известната аркадска ловджийка
Атланта, младият и красив Партенопай, славният Хипомедонт и още мнозина храбри герои.
Полиник се обърнал за помощ и към Микена. Но точно когато владетелят вече бил готов да
даде своето съгласие, великият Гръмовержец Зевс го спрял, като му изпратил страшни
знамения. Въпреки това се събрала огромна войска. Седем вождове, водени от Адраст, били
начело на войската срещу Тива. Всички обаче отивали на сигурна гибел. Те не искали и да
чуят увещанията на гадателя Амфиарай да не започват този поход. Всички горели от
единственото желание - да се бият край стените на Тива.
Войската потеглила. Амфиарай се сбогувал със семейството си. Прегърнал дъщерите и
синовете си - младия Алкмеон и малкия Амфилох. Той бил още бебе и го носела неговата
дойка. Преди заминаването гадателят заклел Алкмеон да отмъсти на майка си. Тя изпращала
на сигурна гибел баща му. Изпълнен със скръб, той се качил в колесницата си. Знаел, че
вижда за последен път децата си. Преди да тръгне, той се обърнал към жена си Ерифила,
като я заплашил с извадения си меч и я проклел, че го била обрекла на смърт.
Войската стигнала благополучно до Немея в областта Арголида в Северен Пелопонес.
Измъчвани от жажда, воините започнали да търсят вода. Никъде не могли да открият нито
един извор. По заповед на Зевс, който бил много разгневен на героите, че били тръгнали
против волята му срещу Тива, нимфите били засипали всички потоци и извори. Най-после
воините срещнали бившата царица на Лемнос Хипсипила. Тя носела на ръце малкия син на
немейския цар Ликург - Офелт. Жените на Лемнос били продали своята царица в робство,
защото била спасила баща си Таонт, когато те избивали всички мъже. Сега Хипсипила била
робиня и бавела сина на Ликург. Тя оставила малкия Офелт на тревата и тръгнала да покаже
на воините един извор, скрит в гората. Едва се били отдалечили от детето, и от тревата
изпълзяла огромна змия, която се увила около него. Когато чули виковете му, Хипсипила и
воините се втурнали обратно да видят какво става. Дотичали също Ликург и жена му
Евридика да помогнат. Вече било много късно. Змията била удушила бебето. С изваден меч
царят се нахвърлил срещу Хипсипила, която сигурно щяла да бъде посечена, ако не я защитил
Тидей. Той бил готов да се бие с немейския владетел, но Адраст и Амфиарай го възпрели, не
позволявайки да се пролее кръв. Героите погребали Офелт и на погребението му
организирали военни игри. По този начин сложили началото на немейските игри[62].
Амфиарай разбрал, че смъртта на Офелт е страшно знамение за войската. Смъртта на
невинното дете предвещавала гибел за всички герои. Гадателят нарекъл Офелт Археомор,
което означавало водещ към смъртта. Започнал той да съветва всички герои да прекратят
похода срещу Тива. Но както и преди, те не го послушали и упорито вървели към своята
гибел.
[61] По трагедията "Седмина срещу Тива" на Есхил и "Финикянката" на Еврипид.
[62] Според друга версия тяхното начало било положено от Херкулес, след като убил Немейския лъв.
Амфиарай тръгва на поход
Като преминала клисурите на гористия Китерон, войската излязла на брега на река Азоп
край стените на седемвратата Тива. Вождовете обаче не пристъпили веднага към обсадата на
града, а решили най-напред да изпратят в него Тидей, да преговаря с обсадените. Когато
пристигнал в Тива, героят заварил най-знатните тиванци да пируват у Етеокъл. Те не
пожелали да изслушат Тидей, а смеейки се, го поканили да вземе участие в пира. Той се
разгневил и без да се съобразява, че е заобиколен от врагове, ги призовал на двубой. Победил
ги до един, защото Атина Палада помагала на своя любимец. Силен гняв обхванал
тиванците. Решили те да погубят великия герой. Когато той се връщал в лагера на своите
войски, изпратили под предводителството на Меонт и Ликофон петдесет младежи, които
трябвало да нападнат от засада героя и да го убият. Но и този път той не загинал, а избил
всички. Пуснал жив единствено Меонт - да се върне и да разкаже на тиванците за подвига
му.
След това още по-силно се разгоряла враждата между дошлите от Аргос герои и жителите
на Тива. Седемте вождове принесли жертви на бог Арес, на всички богове на битките и на
бог Танатос. След това потопили ръцете си в жертвената кръв. Заклели се да разрушат
стените на Тива или да напоят тиванската земя с кръвта си, като паднат геройски в битката.
Аргоската войска се приготвила да щурмува крепостните стени. Адраст разпределил
войските. Всеки от седемте вождове трябвало да нападне по една от седемте врати на града.
Тидей застанал със силната си войска срещу Пройтидската порта. Той жадувал за кръв като
свиреп дракон. Върху шлема му се веели три гребена. Върху щита му било изобразено
нощното небе, покрито със звезди, а в средата - пълната луна. Срещу портата на Електра
разположил своята войска приличащият на великан Капаней. Той заплашвал жителите на
града, че ще го превземе, макар боговете да били против това. Героят твърдял, че дори
всесъкрушаващият гняв на Гръмовержеца Зевс няма да го спре. Върху Капанеевия щит бил
изобразен гол герой с факел в ръка. Потомъкът на Пройт - Етеокъл, пък застанал със своя
отряд срещу Нейската порта. На неговия щит била изобразена емблема: човек, който се
катери по стълбата на кула на обсаден град. Отдолу имало надпис: "Дори самият бог Арес
няма да ме свали". Срещу портата на Атина застанал Хипомедонт. На щита му, блестящ на
слънцето, бил изобразен Тифон, изригващ пламъци. Войнствените викове на героя звучали,
изпълнени с ярост. Погледът му плашел до смърт всеки. Младият и красив Партенопай повел
своя отряд срещу Бореадската порта. А на щита му било изковано изображението на Сфинкса
с умиращ тиванец в ноктите. На гадателя Амфиарай се паднало да обсажда с отряда си
Хомолоидската порта. Той не криел гнева си към Тидей. Наричал го убиец, разрушител на
градове, вестител на ярост, подстрекател на убийства и съветник на всякакви злини.
Гадателят ненавиждал похода. Укорявал Полиник, че е довел чуждата войска да разруши
родната му Тива. Амфиарай знаел много добре, че потомците ще прокълнат всички
участници в похода. Че самият той ще падне в боя и тиванската земя ще погълне трупа му. На
неговия щит нямало нищо. Самият му вид бил много по-внушителен от всякаква емблема.
Последната, седмата порта обсаждал Полиник. Върху щита му била изобразена богиня,
водеща въоръжения герой. Надписът под нея гласял: "Аз ще отведа този мъж като победител
обратно в неговия град и в дома на дедите му".
Всичко било вече готово за щурма срещу несъкрушимите стени на Тива.
Тиванците също се били приготвили за предстоящата битка. Етеокъл поставил на всяка
порта по един отряд храбри воини, водени от прочут герой. Самият той се заел да защитава
портата, срещу която стояла войската на брат му Полиник. Срещу Тидей се изправил
могъщият син на Астах - Меланип. Той бил потомък на един от воините, израснали от зъбите
на убития от Кадъм змей. Срещу Капаней бил Полифонт, когото защитавала самата
Артемида. А синът на Креонт - Мегарей, застанал с отряда си до портата, която трябвало да
нападне Етеокъл Пройтид. Срещу Хипомедонт Етеокъл изпратил сина на Ойнор - Хипербий,
срещу Партенопай - героя Актор, а срещу гадателя Амфиарай - Лейстен, по сила непобедим
юноша, а по ум старец. Сред тиванските герои бил и могъщият Посейдонов син -
непобедимият Периклимен.
Преди да започне битката, Етеокъл се обърнал към гадателя Тирезий. Искал да разбере
какъв ще е изходът от нея. Тирезий обещал победа само ако бъде принесен в жертва на бог
Арес (който още бил гневен, че Кадъм е убил змея, посветен на него) синът на Креонт -
Менойкей. Като научил за това прорицание, юношата се изкачил на крепостната стена.
Застанал той с лице срещу пещерата, където някога живеел змеят, посветен на Арес, и сам
пронизал гърдите си с острия си меч. Така синът на Креонт доброволно се принесъл в
жертва в името на спасението на родната Тива.
Всичко вещаело победа на тиванците. Умилостивен бил гневният бог Арес. Боговете също
били на тяхна страна, защото те спазвали тяхната воля и знамения. Но тиванците не
постигнали победата веднага. След като влезли в битка с аргоските войски край
светилището на Аполон извън крепостните стени, тиванските бойци трябвало да отстъпят.
Под натиска на врага се наложило отново да се укрият в Тива. Тогава аргосците се хвърлили
да ги преследват и щурмували градската стена. Гордият с нечовешката си сила и надменен
герой Капаней подпрял висока стълба. Още малко - и неговите хора щели да се втурнат в
града. Намесил се Гръмовержеца. Той не можел да понесе някой да проникне в Тива против
неговата воля. Капаней вече стоял на върха на стената, когато Зевс метнал срещу него
огнената си мълния и го поразил смъртоносно. За миг воинът бил обхванат от буйни
пламъци. Овъгленият и димящ труп паднал на земята в подножието на крепостната стена в
краката на аргоската войска.
При обсадата на града загинал и младият Партенопай. Бил премазан от огромен като скала
камък, който бил хвърлил от стената Периклимен. Младежът се строполил мъртъв с
премазана глава.
След като се убедили, че с щурм няма да могат да превземат Тива, аргосците отстъпили.
Тиванците пък ликували, наблюдавайки от непоклатимите крепостни стени как врагът им се
оттегля.
Тогава враговете решили, че само с двубой между двамата братя Етеокъл и Полиник ще се
реши на кого да принадлежи властта в Тива. Синовете на Едип се приготвили за сблъсъка. В
блестящи доспехи излязъл от градската порта Етеокъл. Срещу него от стана на аргосците
тръгнал Полиник. Всеки миг щял да започне братоубийственият двубой. У двамата горяла
силна ненавист. Те много добре знаели, че единият от тях трябва да загине на бойното поле.
Но богините на съдбата - неумолимите мойри, били решили друго. Отмъстителките
Евмениди помнели много добре проклятията, които бил отправил Едип. Не били забравили
също престъпленията на Лай и проклятието на Пелопс.
Братята се нахвърлили един срещу друг като два разярени лъва, които си оспорват
плячката. С очи, изпълнени с омраза един към друг, те се дебнели, прикрити зад щитовете
си. Етеокъл се препънал. Без да се бави, Полиник хвърлил копието си срещу брат си и го
ранил в бедрото. От раната плиснала кръв. Но при удара Полиник бил открил едното си рамо
и Етеокъл му отвърнал също с удар на копието. То се плъзнало по доспехите на Полиник и
дръжката му се счупила. Така Етокъл останал само с меча си. Без да се колебае, той бързо се
навел. Грабнал огромен камък и го запратил срещу брат си. Улучил другото копие на
Полиник, и го натрошил. Сега и двамата останали само с мечове. Притиснали един в друг
щитовете си, братята се биели ожесточено. И двамата били ранени. Кръвта обагрила
доспехите им. Неочаквано Етеокъл направил бързо крачка назад. Полиник вдигнал щита си
нагоре. Брат му мигновено използвал това и го пробол с меча си в корема. Паднал на земята
Полиник. Кръвта му бликнала от раната като река. Очите му бавно започнали да тъмнеят от
приближаващата смърт. Етеокъл притичал тържествуващ до сразения си брат и поискал да му
свали доспехите. Тогава Полиник с последни сили се повдигнал и с меча си пронизал
гърдите на брат си. С този последен удар душата му отлетяла в мрачното царство на Хадес. А
Етеокъл рухнал мъртъв като посечен дъб върху трупа на Полиник. Смесила се братската кръв
и обагрила земята наоколо. Тиванци и аргосци наблюдавали с ужас кървавия изход на двубоя.
Примирието обаче не продължило дълго. Отново се разгоряла ужасната битка между
обсадени и обсаждащи. В това сражение боговете покровителствали тиванците и те имали
надмощие. На бойното поле загинали Хипомедонт и Етеокъл Пройтид. Непобедимият Тидей
бил смъртоносно ранен от могъщия Меланип. Въпреки многобройните си рани героят все
пак събрал последните си сили и отмъстил на своя убиец, като го пронизал с копието си.
Когато видяла, че целият облян в кръв Тидей умира, Атина Палада успяла да склони Зевс да й
позволи да спаси своя любимец. И дори да му дари безсмъртие. Богинята бързо се отправила
към героя. В този момент Амфиарай, който бил отсякъл главата на Меланип, я хвърлил на
умиращия Тидей. С безумна ярост Тидей я уловил, разбил черепа й и като див звяр започнал
да пие мозъка на своя враг. Щом зърнала тази кръвожадна сцена, Атина потреперила от ужас
и побързала да се отдалечи от любимеца си. Умиращият Тидей едва успял да прошепне след
нея последната си молба - тя да дари сина му Диомед с безсмъртието, което самият той не
успял да получи.
Тиванците победили аргосците. Цялото поле край града било покрито с труповете на
вражеската войска. В кървавото сражение загинал и гадателят Амфиарай. Опитал се той да
се спаси на своята колесница, управлявана от Батон. След него се спуснал да го преследва
могъщият Периклимен. И точно когато го бил настигнал и се готвел да прониже
смъртоносно великия гадател, изведнъж проблеснала мълнията на Зевс и треснал силен
гръм. Той разцепил земята и тя погълнала Амфиарай заедно с бойната му колесница.
Единствен от всичките герои се спасил Адраст. Той се носел върху коня си Арейон бърз като
вятър и успял да се укрие в Атина, откъдето по-късно се прибрал в Аргос.
Тива била спасена. Нейните граждани радостно ликували. Те устроили тържествено
погребение на всички загинали в битката герои и воини, но оставили непогребани
пристигналите от Аргос заедно с Полиник. Без гроб лежал и самият Полиник, вдигнал ръка
срещу родината си.
Жените и майките на непогребаните аргоски герои и воини разбрали за това. Изпълнени с
мъка и водени от цар Адраст, те пристигнали в Атика. В храма на Деметра в Елевзина се
срещнали с майката на Тезей и горещо я помолили да накара сина си да поиска от тиванците
да предадат телата на аргоските воини. Царят дълго се колебал. Най-после се решил да
помогне на нещастните жени и на Адраст. По това време при него пристигнал пратеник от
царя на Тива Креонт. Той настоявал Тезей да не помага на жените от Аргос и да изгони от
Атика Адраст.
Атинският владетел се разгневил. Как така Креонт се осмелявал да иска от него
подчинение? Нима той нямал власт сам да взема важните решения! Веднага събрал армията
си и потеглил към Тива. Победил тиванците и ги заставил да предадат труповете на всички
загинали аргосци на близките им. Тогава край Елевтер били построени седем клади. Върху
тях изгорили труповете на мъртвите воини. Труповете на вождовете били пренесени в
Елевзина и изгорени там, а майките и жените им отнесли пепелта им в родния Аргос.
Единствено прахът на Капаней, убит от мълнията на Зевс, останал в Елевзина. Неговият
труп бил свещен, защото бил убит от самия Гръмовержец. Атиняните построили огромна
клада и върху нея положили тялото на Капаней. Огънят се разгорял и огнените езици
обхванали трупа на героя. Тогава в Елевзина пристигнала неговата жена - красивата Евадна,
дъщеря на Ифит. Тя не могла да понесе смъртта на любимия си мъж. Облякла разкошни
погребални одежди, качила се на скалата, която била надвиснала над кладата, и от там се
хвърлила в пламъците.
Така загинала Евадна. Нейната сянка слязла заедно със сянката на мъжа й в мрачното
царство на Хадес.
Антигона[63]
След славната победа над аргосците тиванците устроили богато погребение на Етеокъл и
на всички загинали воини. Креонт и тиванците решили обаче да оставят непогребан
Полиник, тъй като бил довел чужда войска срещу Тива. Трупът му лежал край градските
стени на бойното поле, оставен да го разкъсат хищните животни и птиците. Душата му била
обречена на вечно скитане и не можела да намери покой в царството на душите на умрелите.
Виждайки на какво безчестие бил обречен брат й, благородната и готова на всякакви
жертви Едипова щерка Антигона се разкъсвала от скръб. Тя решила въпреки всичко да
предаде на земята тялото на Полиник. Заповедта на Креонт гласяла, че всеки, който се
осмели да извърши погребални обреди за Полиник, ще бъде наказан със смърт. Антигона
обаче не се плашела. Повикала и сестра си да я придружи. Исмена била нерешителна и се
страхувала от Креонтовия гняв. Тя дори се постарала да разубеди сестра си да не върви срещу
волята на тиванския цар. Припомнила й каква била участта на майка им и братята им. Нима
Антигона искала да погуби сама себе си?
Девойката не послушала сестра си. Била готова да изпълни своя дълг пред брат си.
Безропотно да понесе всичко, но да не остави непогребан Полиник. И тя изпълнила
решението си.
Наскоро след това Креонт узнал от един от стражите, че заповедта му била нарушена.
Някой тайно бил отишъл до трупа на Полиник, засипал го с пръст и извършил погребален
обред. Царят се разгневил много и заплашил стражите със страшни мъчения, ако не открият
кой е извършил погребението на Полиник. Той се заклел в самия Зевс, че ще изпълни
заканата си.
Стражите отишли там, където лежал трупът на Полиник, и го изровили. След това седнали
недалеч на хълма, за да не стига до тях смрадта на разлагащия се труп. Около пладне
внезапно се извила буря и вихърът подгонил облаци прах по цялото поле. Когато бурята
отминала, стражите видели девойка, която била наведена над трупа и оплаквала Полиник.
Скръбният й глас звучал като тъжния вик на птица, видяла как злобна ръка е откраднала
птиченцата й. Точно когато извършвала възлияние в чест на подземните богове, стражите я
заловили и я отвели при Креонт. Тази девойка била Антигона.
Креонт посрещнал племенницата си с гневни думи. Поискал от нея да си признае, че е
извършила престъпление. Антигона дори не мислела да отрича вината си. Да, тя била
нарушила заповедта на тиванския цар. Затова пък била изпълнила закона и волята на
боговете. Сестрата била изпълнила и своя дълг пред брат си, като предала трупа му на
земята. Не я плашела смъртта, дори я желаела. Животът й бил изпълнен само с мъка и
скърби. А в страшния си гняв Креонт искал да убие не само Антигона, а и сестра й Исмена.
Вярвал, че тя й била помогнала при погребението на Полиник.
Като чула, че и Исмена я заплашва смърт, Антигона потреперила от ужас. Нима тя щяла да
бъде виновна за смъртта на сестра си! Креонт изпратил слуги да доведат Исмена. Тя скоро се
появила на прага на двореца. От очите й се стичали сълзи от мъка за сестра й.
Когато винаги плахата и нерешителна Исмена узнала, че смърт заплашва сестра й, тя
намерила в себе си смелост да сподели нейната участ. Твърдо отговорила на царя, че също е
взела участие в погребалните обреди над трупа на Полиник.
Но Антигона не искала невинната Исмена да пострада заради нещо, което не била
извършила. Напразно Исмена я умолявала:
- О, сестро, не ме отблъсквай! Недей да казваш, че съм недостойна да умра заедно с теб!
Нима за мен животът ще има смисъл след твоята смърт? Не ме наскърбявай!
Но Антигона й отвърнала:
- Не, ти не си длъжна да загинеш заедно с мен! Не бива да наричаш свои постъпки, които
не си извършила! Достатъчна е само една смърт - моята! Ти си избрала живота, а аз -
смъртта!
Тогава Исмена се примолила на Креонт да пощади Антигона. Умолявала го да помисли за
това, че обрича на смърт годеницата на сина си. Но Креонт не се трогнал от молбите й.
Отвърнал, че няма да позволи на сина си Хемон да се ожени за престъпница. Не, Антигона
била длъжна да умре! Смъртта щяла да я раздели от любимия й. Тиванският цар заповядал на
слугите да отведат Антигона и Исмена в двореца и там да ги пазят зорко, за да не избягат.
Слугите покорно отвели Едиповите щерки. Макар и да изпълнявали заповедите на Креонт, те
съчувствали на Антигона. Знаели, че тя е извършила подвиг. Момичето било право. То казало
на царя, че народът никога нямало да я обвини, че е погребала Полиник, ако страхът не бил
сковал устатата му пред властолюбивия Креонт.
Хемон, младият син на царя, разбрал каква участ е надвиснала над годеницата му, и
веднага отишъл при баща си да го моли да помилва Антигона. Хемон добре знаел, че целият
народ съжалявал невинното момиче и роптаел. Тя била извършила благочестив подвиг, а я
очаквала смърт заради това. Младежът молел баща си да не упорства и да признае грешката
си.
- Цяла Тива смята Антигона за невинна - смело казал на царя неговият син. - Татко,
виждам, че си склонен да извършиш нещо несправедливо! Ти сам нарушаваш закона на
боговете!
А Креонт все повече и повече се изпълвал с гняв. Смятал, че само любовта на сина му към
Антигона го кара да я защитава, и в гнева си започнал да му крещи:
- О, ти мислиш като един презрян роб на жените!
- Не! - отговорил Хемон. - Ти никога няма да ме видиш да съчувствам на лошо дело. За теб
се застъпвам аз!
Но Креонт вече не слушал сина си. Отвърнал, че твърдо е решил момичето да бъде убито.
Като чул решението на баща си, Хемон отвърнал:
- Ако тя умре, то нейната смърт ще повлече и друга.
Но гневът на царя нямал граници. Креонт заповядал на войниците да доведат Антигона и
да я убият пред очите на Хемон.
- Не, тя няма да умре пред очите ми! - извикал Хемон. - Ти няма да ме видиш повече
никога, тате! Можеш сам да безумстваш пред раболепните си приятели!
С тези думи синът на царя излязъл. Напразно гражданите предупреждавали Креонт.
Гневът, с който се бил оттеглил Хемон, предвещавал само беда. Тиванският владетел останал
непреклонен.
През това време били довели Антигона за ужасната смърт. Решението на Креонт било да я
погребе жива в гробницата на Лабдакидите. Девойката извървявала последния си път към
бреговете на река Ахеронт. Тя щяла да бъде зазидана жива в гробницата. Край нея нямало да
има хора, а мъртъвци. Щяла да принадлежи не на живота, а на смъртта. Нямало да я
съпровождат приятели. Отвеждали я на смърт, без да бъде оплакана. Момичето повече
нямало да види ярката светлина.
Едва-що били довели Антигона, и при Креонт пристигнал слепият гадател Тирезий, воден
от едно момче. По време на жертвоприношение, което извършвал, боговете му били
изпратили зловещи знамения. Били много разгневени, че разлагащият се труп на Полиник
лежи непогребан и че птици и кучета го ръфат и разнасят късове от него. В безумното си
упорство царят не искал и да чуе Тирезий, който го съветвал да предаде на земята трупа на
Полиник. Осмелил се да каже, че дори орелът на Зевс да занесе до самия трон на
Гръмовержеца парче месо от убития, той пак нямало да го погребе. Освен това Креонт сипел
и върху самия гадател обвинения, че бил подкупен и от корист му давал тези съвети. Тирезий
се разгневил много и му отвърнал, че сам си е виновен за всичко, което върши, че е оскърбил
дълбоко боговете, като е затворил жива Антигона в гробницата, че е осквернил трупа на брат
й и с това е нарушил законите на боговете. Заради това те щели да го накажат сурово. Домът
на царя щял да потъне в дълбока скръб. Нещастие щяло да сполети този, който му бил най-
скъп. Така непознаващите пощада еринии щели да му отмъстят. Нищо нямало да може да го
отърве от това.
Думите на мъдрия Тирезий стреснали Креонт. Той отменил заповедта си тялото на
Полиник да не бъде погребано. Дори сам забързал към полето да извърши погребалните
обреди и да помоли Хадес и Хеката да не се гневят на него и на Тива. След като погребал
Полиник, царят се запътил към гробницата на Лабдакидите, за да изведе от там Антигона.
Но било много късно! Тя била направила примка от дрехата си и се била обесила. Креонт
заварил там сина си Хемон да оплаква своята любима годеница. Напразно царят го молил да
излезе от гробницата. Пред очите на баща си младежът пронизал гърдите си с меч и паднал
мъртъв до трупа на годеницата си. Креонт бил обзет от отчаяние. Загубил единствения си
син, горчиво ридаел над трупа му.
През това време вестоносец съобщил на Евридика - жената на Креонт, за смъртта на
Хемон. Тя изслушала мълчаливо вестта и влязла във вътрешните покои на двореца, където и
тя като своя син пронизала гърдите си с меч. Малко след като царицата се самоубила, в
двореца пристигнал Креонт. Носел на ръце трупа на единствения си син. И тук го
посрещнала трагичната вест за смъртта на жена му. Така бил сломен гордият и
користолюбив дух на жестокия тивански цар. В отчаянието си той викал смъртта, за да
прекрати страданията му. Така Креонт загубил всички, които обичал.
[63] По трагедията на Софокъл "Антигона".
Походът на епигоните[64]
Изминали десет години след похода на седемте вождове срещу Тива. Синовете на
загиналите край града герои пораснали и възмъжали. Те решили да отмъстят на тиванците за
поражението на бащите им и предприели нов поход. В него взели участие Айгиалей - син на
Адраст, Алкмеон - син на Амфиарай, Диомед - син на Тидей, Терсандър - син на Полиник,
Промах - син на Партенопай, Стенел - син на Капаней, Полидор - син на Хипомедонт, и
Евриал - син на Менестей. Този поход се подготвял при други условия. Боговете вече
покровителствали епигоните (така били наречени вождовете, предприели новия поход срещу
Тива).
Делфийският оракул им предсказал победа, ако в него вземел участие синът на Амфиарай
- Алкмеон.
Терсандър - синът на Полиник, предложил той да уговори героя да участва в похода.
Алкмеон дълго се колебаел. Не се решавал да тръгне срещу Тива, преди да изпълни заръката
на баща си и да отмъсти на майка си, тъй като била изпратила мъжа си на сигурна смърт.
Подобно на своя баща Полиник, Терсандър решил да използва помощта на Ерифила, за да
убеди сина й да тръгне с тях. Подкупил я, като й подарил скъпа дреха, която била
принадлежала на жената на Кадъм - Хармония. Тя била изтъкана за нея специално от самата
Атина Палада. Алчната Ерифила се полакомила така, както някога се била полакомила за
огърлицата на Хармония, и настояла Алкмеон и брат му Амфилох да вземат участие в похода.
Войската на епигоните поела от Аргос към Тива. Не била голяма, но била съпътствана от
победата. За неин водач бил избран Тидеевият син - Диомед, равен на баща си по сила и по
храброст. Радостно вървели в похода героите, горейки от желание да отмъстят за бащите си.
В Потния край Тива те се обърнали към оракула Амфиарай да им каже какъв ще бъде
изходът от похода. Оракулът казал, че вижда Алкмеон като наследник на славата на
Амфиарай с победа да влиза през портата на Тива в града. Епигоните щели да победят.
Единствено щял да загине Айгиалей, синът на спасилия се в предишната война цар Адраст.
Най-после войската стигнала седемвратата Тива. Епигоните опустошили околностите и
пристъпили към обсадата на града. Под предводителството на яростния син на Етеокъл - цар
Лаодамант, в полето излязла тиванската войска, за да отблъсне врага от крепостните стени.
Завързал се кръвопролитен бой. Пронизан от копието на Лаодамант, паднал героят
Айгиалей. Но тиванският цар също намерил смъртта си от ръката на Алкмеон. Тиванците
били разгромени и побързали да се укрият зад несъкрушимите градски стени.
Победените тиванци започнали преговори с обсаждащите ги. По съвет на гадателя Тирезий
през нощта тайно от войската на епигоните извели от Тива всички жени и деца и тръгнали с
тях на север към Тесалия. По пътя край извора на нимфата Телпуза умрял прорицателят
Тирезий. Дълги години той бил помагал на жителите на Тива и неведнъж ги бил спасявал от
сигурна гибел.
След дълго пътуване тиванците стигнали до Хестиотида в Тесалия и се заселили там.
През това време епигоните превзели Тива и я разрушили до основи. Поделили си богатата
плячка, която взели от там. Най-добрата част от нея, сред която била и дъщерята на Тирезий
- гадателката Манго, те принесли в дар на Делфийския оракул.
Епигоните се завърнали щастливо в родината си. Синът на Полиник - Терсандър, останал
да управлява в Тива и я построил отново.
[64] По различни произведения.
Алкмеон[65]
След като се завърнал от похода срещу Тива, Алкмеон изпълнил волята на баща си
Амфиарай, като отмъстил на майка си за неговата гибел. Лично той убил майка си. Като
умирала, тя проклела майцеубиеца и страната, която му дала подслон.
Когато разбрали какво е извърши младежът, богините отмъстителки еринии се разгневили
много. Те го преследвали навсякъде, където той правел опит да се укрие. Нещастният
Алкмеон се скитал дълго. Навсякъде търсел да намери приют и да се изчисти от
оскверняването с пролятата майчина кръв. Най-после пристигнал в град Псофида, в областта
Аркадия в Пелопонес. Там той бил пречистен от оскверняването лично от цар Фегей.
Алкмеон се оженил за дъщеря му Арсиноя. Вече си мислел, че най-после ще заживее
спокойно, но не това му била отредила съдбата. Майчиното проклятие преследвало младежа
и тук. Страшен глад и чума сполетели Псофида. Навсякъде върлувала смъртта. Алкмеон се
обърнал за съвет към Делфийския оракул. Гадателката Пития му разкрила, че трябва да
напусне града и да отиде при речния бог Ахелой. Единствено там можело да бъде пречистен
от пролятата майчина кръв. А спокойствие щял да намери в страна, която още не
съществувала, когато майка му била изрекла проклятието. Алкмеон напуснал дома на Фегей,
жена си Арсиноя и сина си Клитий и се отправил към речния бог Ахелой. По пътя спрял в
Калидон при Ойней, който го приел гостоприемно. Алкмеон бил и при теспротите, които
населявали Епир. Те обаче го изгонили от страната си, страхувайки се от гнева на боговете.
Най-после пристигнал до водите на Ахелой. Там богът го пречистил от оскверняването с
пролятата майчина кръв и му дал за жена дъщеря си Калироя. Алкмеон се заселил на един
остров край устието на реката на Ахелой. Той бил образуван от наносен пясък и тиня. Това
била страната, която още не съществувала, когато майка му била изрекла проклятието си към
него.
Но и тук съдбата преследвала Алкмеон. Калироя разбрала за скъпоценната огърлица и
изтъканата от самата Атина Палада дреха, които Полиник и синът му Терсандър били дали
на Ерифила. Започнала тя да настоява мъжът й да й донесе тези съкровища. Тя не знаела, че
този, който ги притежава, го очаква гибел. Тръгнал Алкмеон за Псофида и поискал от Фегей
да му даде огърлицата и дрехата. Казал му, че иска да посвети на Делфийския оракул
съкровищата, за да получи от бога стрелометец прошка. Фегей му повярвал и ги върнал. Но
робът на Алкмеон казал на царя за кого били предназначени те. Ядосал се Фегей. Повикал
синовете си Проной и Агенор и им заповядал да направят засада и да нападнат Алкмеон на
път към устието на Ахелой. Те изпълнили бащината заповед и там убили Алкмеон.
Разбрала за смъртта на мъжа си Арсиноя, първата жена на Алкмеон. Тя все още го обичала
много и в скръбта си проклела братята си. Те я отвели при цар Агапенор в Аркадия и я
обвинили, че е убила мъжа си Алкмеон. Така я обрекли на смърт.
Калироя също узнала за смъртта на Алкмеон и решила да отмъсти на Фегеевите синове и
на самия него за убийството на мъжа й. Но кой трябвало да бъде отмъстителят? Синовете й
Акарнан и Амфотер били още бебета и лежали в люлката. Тогава Калироя се помолила на
Зевс да направи веднага децата силни юноши. Гръмовержеца се вслушал в молбата й и я
изпълнил. За една нощ те пораснали и възмъжали. Потеглили на път към Тегея при цар
Агапенор. Там убили синовете на Фегей. След това отишли в Псофида и убили самия Фегей.
Така даровете, които някога била получила алчната Ерифила от Полиник и Терсандър,
донесли гибел на Фегей и на цялото му семейство.
Акарнан и Амфотер взели огърлицата и изтъканата от Атина дреха и със съгласието на
майка си ги посветили на Делфийския Аполон. Двамата не останали да живеят в родината
си, а се заселили в страна, която била наречена на името на Акарнан - Акарнания. Тя се
намирала в областта Епир. Там те основали ново царство.
[65] По поемата на Омир "Одисея".__