Тъмните Пазители: Пълнолуние Prologue Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset __________________________________________________________________________________________________________________________ Пълнолунието бе станал моя враг. Аз съм в пещера, приготвяйки се за най-важната нощ в целия ми живот. Няколко дни по-рано навърших седемнайсет. Тази вечер пълната луна ще освети небето. И когато застана под нея, лунната светлина ще ме огрее и аз – Линдзи Ланкастър – ще се превъплътя... …във вълк. Аз съм шифтър, част от тези, които от хиляди години разполагат с възможността да се отърся от човешката си форма и да приемат животинска. Моят клас е предопределен да приема формата на вълк. От какво се помня, съм в напрегнато очакване за тази нощ, но през последните няколко седмици се ужасявах от пристигането й, понеже изведнъж нещата станаха прекалено объркващи и сложни. Чувствата ми, емоциите ми – всички те бяха над това място. Сърцето ми прошепваше едно, умът – друго. С Конър сме били винаги най-добри приятели, а семействата ни винаги са ни побутвали да се съберем във външния свят, където всички ние се преструваме, че нямаме невероятно способности, където демонстрираме, че сме като статистите – тези, които са закотвени в една форма. Родителите ни са убедени, в това че с Конър сме отредени един за друг. Понякога се страхувам, че с Конър се оказваме затворени в техните мечти и решаваме, че те са също така и наши. Така една вечер, пред всички Конър ме обяви за негова сродна душа, а аз бях развълнувана, че има толкова големи чувства към мен, защото мислех че чувствам същото към него. Семействата ни празнуваха. Според традицията на нашия вид, той бе татуирал моето име изписано с келтски символи върху лявото си рамо – нашия еквивалент за сгодяване. А съдбата ни бе запечатана. Но след това Рейв се завърна у дома това лято, след една година в колежа и започнах да гледам на него както никога до сега. Когато говори, в дълбокия му глас се появява леко стържене – прекалено секси. Той не говори често, освен когато има да каже нещо важно, а когато го направи – ушите ми забучават. Тъмните му очи имат способността да ме държат затворена в друг свят, да накарат сърцето ми да бумти, а когато свали този свой опасен поглед към устните ми, искам да се разтопя в обятията му и да придърпам устните му към моите, за да вкуся от забраненото. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние Притежава толкова диви черти, предпочитайки да живее живота си на ръба. Той е големия, лош вълк – без майтап. А понякога нещо в него призовава дивото в мен... но е вик, на който не бих могла да отговоря. Конър е моята съдба. Две години по-голям от мен, той вече в преминал през трансформацията си, а довечера ще ми помогне да се справя с моята. Принудих себе си да се концентрирам върху Конър: неговата руса коса и сините му очи, кривата му усмивка, която винаги ме кара да се усмихвам. Чака ме сега, чака ме да споделя с него най-важната нощ в живота ми. Той ще ме държи, ще ме води през прехода и ще се подсигури, че ще оцелея. Ще се свържем дълбоко и завинаги, след като преминем през това изпитание заедно. Това е, което трябва да се случи. Изучих образа ми в огледалото. Очите ми са лешникови, въпреки че, обикновено се менят според настроението ми. Тази вечер изглеждаха някак по-сини отколкото зелени или кафяви, тъжни когато би трябвало да са пълни с възбудата на момента, както очакването, което момичетата изпитват точно преди бала. Бяло-русата ми коса виси свободно около рамената ми. Бялата кадифена роба, която носех галеше голата ми кожа, а нервността се спусна по мен, когато осъзнах, че скоро луната щеше да ме докосва – лунната светлина и Конър. Извърнах се от огледалото и отидох до входа на пещерата, където падащия водопад защитаваше нашата бърлога, от тези които не знаят за него – за нашето – съществуване. Измъкнах се от водната завеса и обиколих езерото, в което скоро щеше да се отрази нарастващата в небето луна. Спрях погледа си върху Конър, който чакаше търпеливо появяването ми. Носейки черна роба, той я придържаше с ръце и аз притиснах дланта си срещу него. Пръстите му – толкова дълги, сигурни и стабилни – се затвориха около моите, които внезапно започнаха да ми изглеждат твърде деликатни и крехки за това, което предстоеше да се случи. Сякаш видял опасенията ми, ме притегли по-близо. Интимността с него ми даде подкрепа. Той е единствения. Винаги е бил той. Навеждайки се, той потърка устните си в моите, сърцето ми пропусна няколко удара, заради това, което бяхме на път да направим. Държейки ръката ми, той ме заведе до сечището, към очакващата ни луна, към това да бъде моя сродна душа завинаги. А аз просто се надявах да не съм направила грешен избор. В противен случай вървях право към най-голямата грешка в живота ми. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter One Първа глава Превод:djenitoo Редакция: djenitoo & sunset _________________________________________________________________________________________________________________ По общо мнение сънищата отразяват скритите ни страхове и тайните ни желания, всички настояващи за внимание. Този който сънувах миналата нощ беше толкова ярък, че дори и сега, когато вечерта бе вече близо, ме караше да се свивам от неудобство в стола си. Седях срещу стената в съвещателната зала, където старейшините на Тъмните Пазители – защитниците на нашето общество – обсъждаха как най-добре да осигурят оцеляването ни. Понеже все още не бях преминала първата си трансформация, бях считана за стажантка и не бях допусната да седна на голямата, кръгла маса с другите. Това беше добре за мен, защото ми даваше свободата да пусна мислите ми да се реят – без никой да забележи, че не им обръщам внимание. В съня ми стоях на сечището с обявената ми сродна душа, Конър, ръцете ни бяха обвити един около друг толкова силно, че едва можехме да дишаме. Пълнолунието осветяваше като прожектор. Изведнъж тъмни облаци покриха луната и всичко се стъмни. Все още държаща го близо и силно, усещах костите и мускулите на тялото му се притискат към мен. Той стана по-висок и по- голям. Пръстите ми направиха разходка из косата му, която сега на допир бе гъста и дълга. Устата му покри моята, но устните му бяха по-пълни от преди. Целувката бе по-жадна от всяка предишна, която ми бе давал. Цялото ми тяло омекна и като че ли вече знаех какво е чувството да си мек восък, топящ се под горещия пламък. Съзнанието ми шептеше, че трябва да се отдръпна, но вместо това се притиснах към него сякаш ще се удавя в море от съмнения, ако го пусна. Реещите се облаци се отдръпнаха и лунната светлина ни озари отново – само, че вече не бях в ръцете на Конър. Вместо това притисках тялото си към това на Рейв, целувах го, копнеех за докосването му… Размърдах се неудобно в стола си със спомена за това колко отчаяно желаех Рейв. Предполагаше се, че исканията ми трябваше да са насочени към Конър, но се събудих в преплетените чаршафи, настояваща за друго докосване, на Рейв – дори и да е само в сънищата. Размърдах се отново, почувствах рязко лакът да се забива в ребрата ми. - Ще се успокоиш ли? – прошепна грубо до мен Британи Рийд. Като мен, тя също скоро щеше да стане на седемнадесет и да премине първата си трансформация през следващото пълнолуние. Познавам Британи от детството си. Бяхме приятелки, но никога не се чувствах толкова близка с нея, както с Кайла – с която се запознах едва миналото лято, когато приемните к родители я Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн бяха довели в парка, за да се срещне с миналото си. Свързахме се на дълбоко ниво почти веднага след като се срещнахме. Прекарахме последната година споделяйки живота си чрез е- майли, SMS-и и телефонни разговори. По време на миналото пълнолуние тя откри, че е една от нас и че Лукас Уайлд е сродната к душа. Не можех да си представя, колко изплашена е била през малкото време, което е имала да го осъзнае. Ние шифтърите не контролираме първата си трансформация. Когато пълнолунието се издигне телата ни реагират на повика му. Но сега Кайла седеше на масата с другите. Лятното слънцестоене, най-дългия ден в годината, обикновено е времето, когато колкото се може повече от нашия вид идват, за да празнуват съществуването ни. Но тази година опасност се бе надвесила над нас и затова се събрахме в Уолфорд, село скрито дълбоко в огромната националната гора в близост до границата с Канада. Всичко, което напомняше тук, че някога е било населен район, бяха само няколко малки сгради и големи приличащи на жилищни блокове постройки, които служиха за дом на старейшините, които ни управляваха. Резиденцията също така бе и къща, приемаща повечето от нас, когато сме тук за лятното слънцестоене. Винаги сме били тайно общество. Дори и когато живеем сред останалите в света, ние показваме истинското си аз само един на друг. Но наскоро открихме, че по-големия брат на Лукас ни е предал, като е дал сведения на някой от външния свят за нашето съществуване. Сега няколко учени, които работят за медицинско изследователска компания наречена Био-Хром, са решили да ни заловят и да открият какво ни прави различни – или по-важното, какво ни кара да се трансформираме. Те искат да патентоват тази дарба, да ни отворят, и да ни използват за финансовите им печалби. Но да ни направят дисекция и изследват, не бе начина по който някой от нас искаше да прекара ваканцията си. Макар, че никой от нас не е видял следи от учените от Био-Хром, откакто Лукас и Кайла избягаха от техните лапи, никой от нас не вярва, че са се отказали толкова лесно. Всички бяхме на ръба, защото можехме да усетим предстоящият сблъсък – по начина по който животните усещат наближаващата буря. Природата ни бе направила приспособима към опасността. Това беше причината по която не сме тръгнали по пътя на динозаврите. Британи беше права. Трябваше да остана спокойна поне за сега. Да спра да мисля за този откачен сън и да обърна повече внимание на разговора на масата. За жалост погледа ми се отклони около групата, точно на Рейв. Той ме наблюдаваше толкова напрегнато, че ме накара да си мисля, че знае за побъркания ми сън. Тъмните му очи съдържаха предизвикателство, което ме подканваше да не погледна настрани, изкушаващи ме да рискувам да ме хванат взираща се в него, вместо да съм се концентрирала над защитата ни от Био-Хром. В този момент, не можех да се насиля да повярва, че някакви учени са по-опасни за мен отколкото Рейв. Той ме изучаваше без срам. Почти можех да почувствам допира на погледа му по кожата му. Знаех, че трябва да погледна настрани, но не исках да загубя тази силна връзка. Никога не съм чувствала нещо толкова силно преди. Периферното ми зрение се размаза, изговарящите се думи наоколо бяха неясни, сякаш се намирах под вода. Сърцето ми ускоряваше една секунда, на другата забавяше – беше толкова объркано – колкото мен. Исках да стана и да отида до него. Но същевременно с това - да избягам от стаята. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Рейв не говореше много през тези заседания – всъщност, никога не говореше много. Той беше втори по командване след Лукас и всеки път бе наблягал повече на действията. Винаги изглеждаше сякаш е забравил да се обръсне сутринта с този малък намек за набола брада по брадичката. Гъстата му права коса стигаше до раменете му и бе черна като безлунна нощ, почти подобни очи с нюанс на горещ шоколад. Когато се трансформира, той е великолепен… и смъртоносен. Миналото лято го видях да отстранява пума, когато проучвахме едно място преди да заведем няколко туристи там. Пумата нападна, Рейв се превъплъти и станах свидетел от първите места, на какво на какво сме способни, когато сме заплашен. Ние сме агресивни и смъртоносни. Дори и в човешка форма Рейв ме плашеше с всичката си отприщваща сила, която усещах да се излъчва се от него. Не знаех защо напоследък само той привлича вниманието ми – въпреки, че привличане е твърде слаба дума. Не можех да изкарам пет секунди без да мисля за него, без да се огледам наоколо за да видя дали е наблизо. Бях толкова любопитна и то по начин, по който не съм била за никое друго момче преди, дори към Конър. Исках да знам филмите които харесва, и книгите които чете. Исках да прослушам iPod-а му и да разбера, коя е любимата му музика. Но най-вече исках да почувствам ръцете му около себе си по начина, по който бяха в съня ми. Исках да опитам жадната му целувка. - Само след две седмици и ще играем с големите момчета. – прошепна Британи, разрушаваща обгърналото ме очарование от Рейв и разпалваща искрица вина в мен. Беше ли забелязала на къде бе насочено вниманието ми, кое „голямо момче” ме бе омаяло? Или също е гледала към масата, надяваща се да привлече вниманието на някой? Имаше легенда, че момиче не може да премине през трансформацията, ако е сама. - Не си ли уплашена? – попитах. – Имам предвид никой не те посочил още. – Скоро след като го казах бях шокирана от себе си. Британи вероятно достатъчно се тревожи за това и без рязкото напомняне от моя страна. Но тя само извъртя тъмно сините си очи и поклати глава, отмятаща дебелата си въглено-черна плитка зад рамото си. - Това е толкова средновековно. Няма да чакам никое момче да стане от задника си и да ме обяви. Ако е този, когото искам, бих била в състояние да го попитам. Няма нищо лошо в това да си малко алфа момиче. Това все пак е двадесети и първи век. - И кого би попитала – да допуснем? Тя се поколеба, в първия момент си помислих, че ще ми даде име, но след това просто сви рамена сякаш няма значение. - Някой, когото не ми набутват родителите. Ауч! Знаех, че има предвид това, че моите родители и тези на Конър един вид ни притискаха да сме заедно. - Родителите ми не са избрали Конър. - Осъзнай се. Семейни ваканции, гимнастика, рождени партита – семействата ви правя всичко заедно от както си се родила. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Не можех да споря. Конър винаги е бил там за всички важни моменти в живота ми. Имах снимки на Конър и мен спускащи се по Кулата на Ужаса в Дисни, на сърф в Хавай, на ски в Аспен… Списъка продължаваше. Прекарвали сме много лета крещейки и смеейки се, яздейки безразсъдно и наслаждаващи се на местните атракции там където са ни завели родителите ни за ваканцията. Спомням си колко самотна бях когато бях на петнадесет и той бе прекарал първата си лятна и зимна ваканция работещ в националния парк като шерпа – името с което наричат туристите, водачите в сърцето на дивата природа и осигуряващи да не отиват никъде близо до скритите ни села. Следващото лято кандидатствах за обучението за шерпа. - Винаги ни е забавно заедно. – казах на Британи. – Ние сме съвместими. - Съвместими? Караш го да звучи сякаш си избираш, кои обувки да носиш с новата си пола. Приемането на сродната си душа вероятно е най-важното решение, което правиш в живота си. - Защо слагаш под въпрос избора ми? – Освен това караше мен да се съмнявам в избора си. Или пък съня бе породил тези глупави съмнения? - Защото не е честно към Конър, ако не го обичаш истински. - Какво ти влиза в работата? – отвърнах. Устните к се изпаха в права линия. Тя ми се караше относно отношенията ни с Конър, откакто лятото започна, намекваше, че не съм добро гадже. – Мили Боже. Влюбена ли си в него? Преди да може да отговори – предполагам, че щеше да го направи – Лукас Уайлд, лидера на глутницата ни, се обърна от мястото си и ни погледна свирепо. Безмълвно предупреждение, стиснах устни заедно, кимнах му, и най-накрая се концентрирах върху това, което обсъждат на масата. След трансформацията ни, Британи и аз ще направим бройката на Тъмните Пазители на дванадесет. Но Кайла, Лукас, Конър, Рейв, Британи и аз бяхме шерпа отбор. Работим заедно, за да изведем камперистите в дивата природа. Работехме като водачи на групата Био-Хром, когато узнахме истинските им намерения. - Не знам, какво повече можем да направим за това. – каза Конър, и изпитах гордост, че не се бои да говори така на тримата старейшини които седяха заедно, формиращи верига от мъдрост и история. – Д-р Кейн и отбора му напуснаха горите преди две седмици. Може би досега щяха да започнат нашето търсене. Д-р Кейн беше водача на учените от Био-Хром и един от ръководителите на плана да ни изучават. Другия беше синът му – Менсън. - Най-вероятно само се прегрупират. Няма да се изненадам, ако се покажат отново в близките дни. – каза Лукас. - Съгласна съм. – каза Кайла. Лукас к се усмихна топло и извън зрението на старейшините взе ръката к под масата. С червената к коса спускаща се около раменете к, тя винаги щеше да се откроява, но начина по който я кара да изглежда Лукас я правеше смайваща. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Повярвайте ми, Менсън е обсебен от това да хване някой от нас и да открие ключа за способността ни да се трансформираме. Те ще се върнат, така че трябва да сме готови. – тя продължи. – Той няма да ни остави на мира. За известно време през лятото Кайла се интересуваше от Менсън – може би като потенциално гадже. Излишно е да казвам, че интереса к спря, когато научи, че в очите на Менсън е стръв с която да хване Лукас. Беше невъзможно да си я представим сега с някой друг освен Лукас. Старейшина Уайлд, дядото на Лукас стана: - Ние ще останем бдителни. Животите ни зависят от хитростта и уменията на Тъмните ни Пазители. Имам пълна вяра в способностите ти да ни защитиш. Сега е време да празнуваме лятното слънце стоене, много от нашия вид са дошли тук за това. – Той разпростря ръце, с което ни обхвана всички нас. – Забравете проблемите си. Насладете се на нощта. - Той се шегува нали? – Британи попита под нос. - Старейшина Уайлд не е срещал Менсън и баща му. Той не разбира в каква опасност сме или колко обсебени са те. – отговорих. - Наистина ли мислиш, че може да се получи? Да се създаде серум, който да причинява ликантропия? - Не знам. Не е като да има някакъв вирус в кръвта ни. Генетично е. Или имаш гена или го нямаш. - Аха. – Британи промърмори. – Трудно е за тези, които го нямат. - Все пак ние няма да се тревожим за това. Скоро ще се превъплъщаваме с най-добрите от тях. – станах и отдалечих от нея, докато Кайла се доближаваше, усмихваща се весело, светло сините к очи излъчваха вълнение. - Та, какво си клюкарихте двете тук? Чувствам се изолирана. - Нищо важно. – казах к. - Виждаш ли, просто доказваш твърдението ми. – каза Британи. Тя беше на мнение, че не съм мислила достатъчно, при избора си на сродна душа. Започнах да се дразня от тази линия на мисли. Наистина трябваше да смени нагласата си. Може би, ако не беше толкова обсебена от моя избор, щеше да намери приятел и за себе си. - Какво твърдение? – попита Конър, когато застана до мен. Потръпнах, чудех се как ще реагира на обвинението к, че сме задължени да сме заедно от родителите ни. Но тя каза само: - Нищо. Успокоих се. Нямаше да изкаже мнението си, че чувствата ми към Конър не са истински. Не исках да се съмнява в обичта ми, защото ме беше грижа за него – нямаше значение какво мисли Британи. Конър и аз винаги сме знаели, че си принадлежим. Лукас дойде до Кайла и обви ръце около нея, притискайки я към себе си, сякаш не можеше без да я докосва. Защо аз и Конър нямахме този луд подтик да се гушкаме постоянно? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Стеснително, направих бърз оглед на стаята, и открих, че Рейв вече е напуснал. Не бях изненадана. Освен когато работим, купонясваме или защитаваме глутницата той беше сам. - Готова ли си за веселбата? – попита Лукас. - Шегуваш ли се? Това е първото ми празнуване на лятното слънцестоене. Искам да се преоблека. Погледа му пробяга по нея. - Мисля, че изглеждаш много добре. - Имало ли е някога момче да казва друго – каза Британи с подигравателен глас. Обърнах вниманието си към Конър: - И аз ще си сменя дрехите. - Окей. Ще те намеря после. Колко различен беше тона му от този на Лукас! Казах си, че е защото Лукас и Кайла едва сега са се намерили, докато Конър и аз винаги сме били заедно. Дори и така да е, не можех да си помогна, но вярвах, че трябва още да усещаме тази искра от вълнение, когато сме близо един до друг. - Не мога да повярвам, колко голямо е това място. – Кайла каза, когато вървяхме надолу по коридора към фоайето, оставяйки момчетата в заседателната. Всичко което вземах за даденост за нея бе ново. Караше ме да гледам на нещата от други очи. Всички стени бяха облицовани в тъмно дърво. Каменният под беше протрит и надраскан на местата където са минавали хората. Портретите на прадедите ни в двете форми – човешка и вълча, украсяваха стените. - Целия вид е живял тук. – каза Британи. Тя харесваше историята, докато обикновено аз не можех да я разбера или запомня. – Ние сме били само-достатъчни. Тогава индустриализирането започнало да се разпространява, и ние сме осъзнали колко много изпускаме от отвън, когато се само-изолираме. - И така сме отишли в големия, лош свят. – прекъснах. - Не е толкова лош. – каза Британи. - Тогава защо пазим съществуването си в тайна? – попитах. - Защото, когато сме пробвали да се разкрием, сме са започнали да ни преследват и изгрят като вещиците и демоните. – отговори Британи. - Знам какво се е случило преди много време. – каза Кайла. – Но не мислите ли, че хората са по-просветени в тези дни? - Каква беше първата ти реакция когато научи за съществуването ни? – попитах. Тя се изчерви толкова силно, че луничките й изчезнаха от повърхността на кожата й. - Слисах се. Мразя да го признавам, но бях ужасена, когато открих, че бях една от вас. Но сега, когато разбрах, че не сте бесни върколаци с лоши намерения, си помислих, че е много яко. Само това ще кажа. Ако на хората им бъде даден шанс да разберат какво наистина сме, може би ще ни приемат. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Или може би ще искат да ни заловят и изследват. Като Био-Хром. - Но ако хората знаят за нас, правителството би ни защитило. - Ние сами се защитаваме, - каза Британи яростно. – Винаги сме го правили и винаги ще го правим. - Просто мисля, че да имаме някаква помощ не е толкова лоша идея. - Това не е наше решение. – казах, когато приближихме голямото широко стълбище, което щеше да ни заведе към стаята, която споделяме. – Освен това има по-важно решение пред което сме изправени – какво да облечем за довечера. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Two Втора глава Превод: djenitoo Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ Противно на Кайла, аз съм посещавала много празнувания на лятното слънцестоене. То се определяше от изобилието от храна и отживяла музика, на която родителите ни танцуват – и това, че няма да я слушаме дори и да сме мъртви. Повечето на моите години щяха да се съберат наоколо на групи, за да говорят, така отбягваха по-старите членове, които щяха да се наведат и ощипят бузите ни и ще ни кажат колко сме сладки. - Как да се облека за довечера? – попита Кайла докато тършуваше из малката си туристическа чанта. - Секси. – казах, докато изваждах червения си потник с тънки презрамки от чантата си. Нощта ставаше студена от северния вятър, така че планирах да облека бяло дънково яке отгоре. Влязох в банята, където на дългия тезгях Британи вече изправяше черната си коса с преса. Докато вървяхме из гората, ние обикновено носихме косите си на опашки или плитки – всичко, което да намали сплитането к. Най-вероятно за довечера щях да оставя русата си коса спусната около раменете ми. Застанах срещу огледалото и си сложих спирала. Кожата ми имаше хубава руменина от целото прекарано навън време. Предвкусването на нощта бе превърнало кафявите ми очи в леко зеленикави. - Има ли някакви специални дейности по време на този празник? Трябва ли да се приготвя за нещо? Искам да кажа, момчетата не се събличат и трансформират, нали? – попита Кайла, докато влизаше в банята облечена с дънкова пола и сладък дантелен розов потник. - Искаше ми се. – промърмори Британи. – Мисля, че изглеждат най-добре във вълча форма. - Наистина? – попитах. - Да, не е ли така? Помислих над това за момент. Тя го каза, като че ли изглежда важно, но не можех да разбера защо. Сякаш тя ни виждаше някак си различно, отколкото повечето шифтъри виждат себе си. - Не, изглеждат ми едни и същи независимо от формата си. Ти как мислиш Кайла? - Не мога точно да избера. Лукас си е Лукас, няма значение как. То е просто форма. - Точно. – казах. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Може би, вие двете не оценявате вълка, толкова колкото е нужно. – каза Британи с малко острота в гласа си. – Довиждане. След това излезе от стаята. Кайла вдигна вежди към мен. Свих рамене. - В странно настроение е. Кайла сбръчка чело. - Имала ли си чувството, че тя е… - гласът к спадна. - Че е какво? - Не знам. Различна. Усещам връзката с теб, сякаш е естествена помежду ни, но не се чувствам по същия начин към Британи. Накара ме да се почувствам нелоялна към Британи, това че приемах, че понякога усещах странни вибрации от нея. - Просто не я познаваш от дълго време. - Предполагам, че е така. Когато Кайла беше готова излязохме навън, на мястото където щеше да се проведе фестивала. Говеждото се печеше бавно в голям ров. Подбрани зеленчуци и десерти бяха наредени на бюфетите. Хората се разхождаха наоколо, ядяха и говореха. - Подобно на голям пикник или нещо такова. – каза Кайла. - Семейна среща, един вид, предполагам. Може и да не сме директно свързани чрез кръвта, но сме свързани чрез древното проклятие. - Наистина ли мислиш, че това е резултат от проклятие? - Може би. - Лукас мисли, че сме били тук от зората на времето. - И това е възможно. Британи вероятно знае. Тя изучава всички тези исторически неща. - Какви неща? – попита Конър, когато той и Лукас се присъединиха към нас. Конър обви ръка около мен. Сякаш цял живот сме си държали ръцете. Чудех се дали и той забелязва близостта между Кайла и Лукас. Мека ловджийско зелена тениска беше мушната в тъмните му джинси. Изглеждаше страхотно. - Откъде произлизаме. – казах. - Древните текстове казват, че винаги сме съществували. – каза Лукас докато плъзгаше ръката си около кръста на Кайла и придърпващ я към себе си. - В древни текстове, които са само за теб? – попита Кайла, гледаща към него с израз на обожание. Беше очевидно, че бяха един за друг. - За старейшините. Пазят се в специална стая. – Лукас наклони главата си на една страна. – Хайде, да вървим на партито. Тръгнах да ги последвам, но Конър ме върна назад, подръпвайки леко ръката ми. - Мисля, че иска да я разведе наоколо. – каза той. – Лично. – тона му беше намекващ. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Оу! Вярно. – не можех да се спра и почувствах пристъп на ревност. Кайла и Лукас едва можеха да държат ръцете си далеч един от друг, докато Конър и аз се държахме, като стари другари. Той ми се усмихна с топла одобрителна усмивка: - Много си хубава. - Нима казваш, че обикновено не съм? – попитах закачливо. - Винаги изглеждаш страхотно. Знаеш това. Това е една от причините Рейв да не сваля очи от теб. Стомаха ми се сви и се чудех дали е забелязал, че напоследък трудно държах очи надалеч от Рейв. - Не бях забелязала. – излъгах. - Добре, че знам, че си моя, иначе щях да ревнувам. – каза. Тайно се чудех дали малко ревност ще е добре. Исках да почувствам тази искра между нас, която очевидно я има между Кайла и Лукас. - Хайде. Нека вземем нещо за ядене. – каза Конър, все още държащ ръката ми, и дърпащ ме бързо към грила. Не можах да се спра и се изкикотих на ентусиазма му. Калко пъти през годините бе бързал за някъде, защото бе гладен? След като напълнихме чиниите си с месо, което беше опечено до кървав стек. Конър и аз седнахме на земята под едно дърво и се хранихме в приятна тишина. - Само при мен ли ми се струва, че липсва нещо тази година? – попитах след време. - Аха, нещо определено липсва. Нарича се смях. След като го каза, разбрах, че е прав. - Та, мислиш ли, че Био-Хром е сериозен проблем? – попитах, надявайки се, че ще каже не. - Боя се, че е така. Не мисля, че ще ни оставят. – той прекъсна. – Но трябва да се върнем към работа, както обикновено, завеждащи къмпируващите в гората. Просто трябва да предусещаме шпионите. Помислих над това за момент. - Дали подозират, че във нашата група някой друг освен Лукас е шифтър? - Трудно е да се каже. - Наистина мисля, че като е растял Менсън е чел прекалено много комикси. Навярно вярва, че ако го ухапе радиоактивен паяк, ще се превърне в Спайдермен. Конър се засмя. - Няма ли? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Игриво плеснах ръката му. Той харесва супер герои. Железния човек му е любимия, защото всъщност не притежава истински супер сили. Изведнъж ми се стори странно това, че Конър предпочита човека, който без металния си костюм, беше „нормален” колкото мнозинството от света. - Удобно ли е да бъдеш шифтър? – изтърсих. - Никога не съм мислил за това. Защо? - Просто си мислих, колко се възхищаваш на Железния човек. Вероятно трябва да оставя психоанализата на професионалистите. - Определено. Мислите ми се върнаха обратно на Био-Хром. - Може би трябва да вградим шпионин в лабораторията им. Конър се вторачи в мен. - Какво? – попитах, почувствала се неловко от неговата напрегнатост. - Не е лоша идея. - Шегувах се. Освен това, кои откачен би приел да го направи? - Може би някой, който мисли, че няма какво да губи. - Британи, може би. – казах тихо. Докоснах коляното му. – Конър, имаш приятели сред момчетата. Защо никой не се интересува от нея? Бавно поклати главата си. - Кой, по дяволите, знае? Просто има нещо странно в нея. Сбръчих вежди. - Какво имаш предвид? Въздъхна, отхапа от месото и го дъвчи известно време, сякаш трябваше да подреди мислите си. - Трудно е за обяснение. Тя е секси – във форма. Имам предвид, човече, тя бяга по няколко мили още преди зората да се е пръкнала, плюс това прави всички тези лицеви опори и коремни преси и няколко тежки тренировки – което винаги съм си мислил, че е един вид странно за момиче, защото сме генетично предразположени да сме в страхотна форма. Тогава защо тя се упражнява? - И ти се упражняваш. – напомних му. - Да, но е различно за момчетата. Защото ние сме момчета. - И момичетата също се упражняват. - Но не толкова интензивно, колкото Британи, Спря за момент, подбиращ думите си. - Но не е само това. Гледам в теб и усещам душевна връзка. Вълк с вълк. Дори и когато срещнах Кайла го усетих, което значеше, че е една от нас. Но с Британи няма нищо. Сякаш виждам статистическите момичета в колежа и просто знам, че те са външни хора. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Но Британи е една от нас. – настоях. - Знам. Прави впечатление, но не съм единственото момче което усеща статистически вълни от нея. - Но, тя не може да бъде статист. Родителите к са шифтъри. – трябва да бъдат. Познавам майка к. А колкото до баща к - никога не съм го срещала. Никой не го познаваше. Той живееше в Европа, част е от друго общество. Винаги е било само Британи и майка к. Но все още, не мога да си представя майка к да тръгне с не-шифтър. Не бях дори сигурна, че това е възможно. – Трябва да е мутирала по някакъв начин или нещо подобно. – поклатих глава, бях напълно издухана от идеята, и повторих. – Тя е една от нас. - Хей, Конър! – едно от момчетата го извика, прекъсвайки разговора ни за Британи. Не мисля, че имаше какво още да кажем по темата. Самата идея тя да не бъде шифтър беше толкова неестествена дори и за размишляване. Доколкото знаех нищо такова не се е случвало досега. – Старците ни предизвикват на свободен футбол. Бащи срещу синове. Ще идваш ли? - Разбира се. - В пет. На сечището. – отвърна той. - Ще гледаш ли играта? – попита Конър. - Сигурно. - Ще ми дадеш ли целувка за късмет? Усмихнах се, надявам се да се е получило секси. - Има ли нужда от питане? Наклони се и ме целуна. Винаги ме изумяваше колко топла бе устата му, колко хубаво се чувствах да бъда целувана от него. Нямах друг опит с който да го сравнявам – той винаги ми е бил първият и единственият. Отдръпна се и ми се усмихна широко. - Искам повече от това след като сритам задника на баща си. Смеех се докато той ме вдигаше на крака. Върнахме чиниите си и се запътихме към сечището. Той ме целуна набързо преди да побегне към мястото където Лукас и няколко други Тъмни Пазители го чакаха. Конър бе невероятно бърз и грациозен. Обичах до гледам как се движи. Беше удивително съвършен. Търсех Кайла и Британи сред тези които се бяха събрали да гледат, но не бях в настроение да се справям с отношението на Британи или това, което ставаше с нея. Дори не бях в настроение да слушам колко противно щастлива е Кайла, сега когато е открила Лукас. Радвах се за нея, но също може би малко завиждах, че тя няма съмнения относно чувствата си към Лукас, докато съмненията ми относно чувствата ми към Конър, започнаха да ме тормозят. Облегнах се на едно дърво, харесваше ми здравината му. Аз съм за всичко свързано с природата, ценя всеки вид в нея, и ме превличаше спокойствието к. Нуждаех се от малко спокойствие точно сега. Когато се огледах, осъзнах за жалост, че Конър е прав. Нямаше толкова смях, колкото обикновено. Всеки сякаш осъзнаваше, че света ни е на ръба на Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн промяната – и ние просто не ни беше спокойно с вида промяна, която директно не е свързана с телата ни. Може би това беше причината все още да използваме термини като сродни души и само момчетата публично да обявяват избраниците си. Ние сме старомодни в този си начин. След като се стъмни, няколко факли бяха запалени в полза на тези от нас, които все още не са преминали първата си трансформация. Тези които вече са се превъплащавали, имаха силното нощно виждане на вълка, дори и когато не бяха във вълча форма. След първата трансформация, взимаме много от увеличените ни възможности в човешката си форма. От една страна не можех да чакам, но от друга все още се ужасявах. Как би било наистина? А ако направя грешка в избора си на сродна душа? - Кой води? Сърцето ми прескочи няколко удара при познатия дрезгав глас близо до ухото ми. Не познавам никой друг, който се движи така тихо както Рейв. Поглеждайки над рамо, надяваща се да не чува дивото биене на сърцето ми, му се усмихнах нехайно. - Синовете, предполагам. Как така не играеш? Странно изражение обгърна лицето му – и си припомних, че баща му умря. - Съжалявам. Това беше необмислено – - Няма значение. Не е като да е голяма загуба за обществото ни. - Но, за теб беше. - Не наистина. Това е най-тъпия празник на лятното слънцестоене, който някога е същесвувал или просто трябва да ги изпреваря? Беше очевидно, че иска да смени темата. Баща му беше загинал в катастрофа, която е причинил след като е карал пиян. Смених темата с удоволоствие: - Ох, определено е най-тъпия празник досега. - Искаш ли да се измъкнем за малко? Ще вземем мотора ми. Изпитах удоволствие, че ме пита, и внезапно осъзнах колко неуместна бе реакцията ми. - Мерси, но не мога. Защото, не можех да изкарам съня си от главата, или начин по който ме гледаше по време на заседанието. И ако бъдем сами, в горите… Истината беше, че не вярвах на себе си. Дали ще се изкуша? Рейв изкарваше някаква част от мен, нещо вътре в мен което не разбирах. Караше ме да мисля да се сближа лично с него – а Конър вече изяви привилегия към мен. Погледнах назад към играта, гледах как Конър бяга и подаде на Лукас. Само няколко човека аплодираха. Сякаш искаха никой от гората да не ни чуе – сякаш се връщаме назад към това да бъдем строго поверителни. Начина по който действаме, сякаш се страхуваме от собствените си сенки. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Знаеш, че ще играят още няколко часа. – каза Рейв. – Ние сме легендарни с издръжливостта си. Дори и старите, като енергични зайчета: Просто ще продължават и продължават. - Знам, но- - Хайде, Линдзи. Говоря просто за возене с мотора си. Много по-забавно ли е да стоиш облегната на дървото? А си мислих, че е момче на малкото думи. Но той беше прав. Отегчих се. Рейв и аз бяхме приятели. Мога да се разходя с него и няма да правя нищо с което да предавам Конър. Дали? Сигурно. Никога не съм искала да нараня Конър. Това беше една от причините поради които държах съмненията си за нас дълбоко заровени: - Конър и аз – - Знам. – каза малко тъжно. – Вие си принадлежите. Той има името ти татуирано на рамото си и т.н. Притворих очи към него. - Ти имаш татуировка. Чие име е? Обикновено момчето обявява половинката си преди да сложи изобразено името к на кожата си, но Рейв не спазва правилата. Едва наскоро научихме, че има татуировка. - Ела с мен. – прикани ме. – И може би ще ти кажа. - Няма да правя нищо, което няма да се хареса на Конър. - Не те и моля. Гласът му съдържаше смирение, което не можах напълно да разбера. Накара ме да се чудя отново, дали той изпитва същото привличане към мен, както аз към него. Освен това съм любопитна за татуировката му. - Не мога да за отдалеча за дълго. – казах тихо. Когато играта свърши, Конър щеше да ме търси. Не исках да му давам причина да се съмнява във верността ми. И колкото повече време прекарам с Рейв, толкова по-голям шанс за мен да направя нещо, което не трябва. Като да открия дали целувките му в реалността са толкова страхотни, както и в съня. - Само бързо возене. Никой няма да забележи, че ни няма. – обеща той. Погледах назад към него и кимнах. Беше лесно да не правя неща които не са ми разрешени, ако наистина не им дам израз. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Three Глава трета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________________________ Докато вятъра се удряше в бяло-русата ми коса, която течеше като коприна зад мен се чувствах безгрижна, но обременена от бъдещето си. Стегнах ръцете си около Рейв и притиснах бузата си към силния му, широк гръб. Фаровете на мотора останаха изключени. Знам, че най- вероятно звучи лудо, но му вярвах достатъчно, за да знам, че няма да ни убие докато прекосяваме гората с мотора. Дори за шифтър, имаше отлично нощно зрение. Засмях се просто така, най-вече защото можех да го направя и никой друг освен Рейв нямаше да ме чуе; звука отекна между дърветата, достигайки до дебелия слой листа над нас. Гръмкия смях на Рейв заглуши моя. Бе толкова прекрасно да чуя весел глас отново. Мразех Био Хром, защото го взе от нас и превърна празника ни в мъртвешки. С Рейв отраснахме в Търънт, малък град близо до входа на националната гора. Въпреки, че е с две години по-голям от мен, ходехме в едно и също училище. Имахме някои общи часове. Аз бях учебен факир, той - не особено. Това което бе приключение за мен – за него нормално. Аз предпочитам да използвам мозъка си, докато той предпочита да използва ръцете си. Тръпка премина през мен, когато си припомних съня – начина, по който големите му длани милваха гърба ми и ме придържаха близо. Сред момчетата, Рейв е този, който знае всичко за механиката, този с мотора. Доказателство за уменията му е мъркънето на двигателя под мен и гладкото движение по земята, въпреки че нямаше пътека. Бе прототип на това, върху което работеше: двутактово превозно средство за всякакви терени, което би могло да направи чисто преминаване през гората без да се затрудни от земната повърхност. Той бе гений в механиката. Той заобиколи едно дърво, а ние почти го докоснахме. Стиснах го по-силно, сдържайки писъка си, но сърцето ми галопираше. Това бе истинска бързина. Той се засмя отново и знаех, че е защото живее за опасността. Не се страхува от нищо. Той обърна мотора наобратно и се пързулна за да спре на ръба на скалата, която би ме уплашила до смърт ако бях видяла, че идва – но с лице претиснато към гърба му, всичко което виждах бяха високите дървета, които подминавахме. Изключи двигателя и всичко утихна. Имах нужда да изпукам ушите си, затова се приплъзнах от задната част на мотора, без да очаквам, че краката ми ще са като желе след карането. Пристъпих назад и почти паднах, но се спрях рязко, когато Рейв сграбчи ръката ми. Не бях видяла движението му, но това също бе част от първоначалната му промяна: бързина, която бе отвъд човешката. Увивайки ръцете си около мен, той ме притисна срещу гръдния си кош, Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн подкрепяйки ме. Знаех, че трябва да се отблъсна назад и да посрещна падането. Знаех, че да стоя толкова близо до него бе грешно, но усещането бе прекрасно, а той бе толкова силен. Защо бе толкова различно, от моментите в които ме държеше Конър? Конър е Тъмен Пазител. Не бе някой, който да те обърква. Но се чувствах в такава безопасност, когато ме държеше Рейв, сякаш нищо никога не би могло да ме нарани. - Само след минута краката ти ще се приспособят – каза тихо и аз го чух да вдишва аромата ми. Мириса е едно от най-подобрените усещания на шифтърите, затова и не използвахме парфюми или изкуствени аромати. Фермоните са същността на човека, особено за нас. - Защо твоите крака не са нестабилни? – попитах и се зачудих защо звучах задъхана, когато дори не съм бягала. Да бъда толкова близо до него правеше дишането тежко, без дори да добавяме внезапната ми неспособност да си стоя на краката. - Защото съм свикнал да карам. Можех да помириша земния му аромат. Бе по-богат, по-властен от всичко, което може да се намери в магазина. Носеше тениска, която прилепваше по тялото му като втора кожа. Можех да почувствам приятната топлина на тялото му да се процежда през нея. Въпреки, че днес слънцето бе топлило земята най-дълго време в сравнение с останалата част от годината, тук в гората, близо до канадската граница, нощта бе студена. Исках да стоя сгушена в него цялата вечер, но имаше прекалено много пречини да не го правя. Или може би само една от тях бе истински важна: Конър. Не бих могла да му изневеря и имах нужда да се уверя, че стоенето тук с Рейв не е предателство. Не бях направила нищо, с което да го засрамя. Къде беше вредата в едно возене, дори когато шофьора бе секси момчето, което посещаваше сънищата ми нощем? Не можех да контролирам съня си, нали така? - Добре съм – казах, отдръпвайки се от него съвсем малко. Усетих нежеланието му да ми позволи да се отделя. Внезапно се притесних, че съм на много по-опасна почва, отколкото съм осъзнавала. Може би за Рейв не съм просто удобен избор в скучната вечер. Заобикаляйки го, отидох до ръба на скалата внимателно, опипвайки почвата под краката си преди да стъпя, за да се подсигуря, че ще успее да издържи теглото ми. Отраснах близо до тези гори, те бяха детската ми площадка и се чувствах комфортно в тях. Поглеждайки надолу, видях само черна бездна, но знаех, че дърветата и храстите изпълваха стръмния склон надолу към долината. Само звездите очертаваха пътя ми, заради което се почувствах невероятно малка. Рейв пристъпи тихо зад мен. - Предполагам, че е късно да си пожелая нещо на първата звезда – каза тихо, но дълбокия му глас се разнесе от лекия бриз и се разпръсна в косата ми. - Първата изгря преди часове. - Коя си мислиш, че е била? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Рейв бе войн, защитник, Тъмен Пазител.Той не ме смяташе за някой, който вярва в пожеланиета на първата звезда. Но все пак посочих нагоре. - Тази в дясно от тук, близо до опашката на голямата мечка. - Добре. Пожелавам си... Притиснах бързо пръста си към топлите му устни. - Ако го кажеш на глас, няма да се сбъдне. - След като включва теб, няма да се сбъдне така или иначе, освен ако не знаеш какво е. Не за пръв път съжалих, че напуснах празника, поставяйки себе си в тази позиция. Обичах предизвикателствата, но сега се премествах извън комфортната ми зона. Заедно пътувахме към неизследвана територия, което и за двама ни бе вълнуващо и ужасяващо. - Не казвай нищо, за което ще съжаляваш след това – предупредих го. - Прекарах много време в мисли, за това как ще те целуна. Не точно каквото исках да чуя. Боже, кого занасях? Всяко момиче иска да вярва, че едно прекрасно момче мисли за това да я целува. Проблема беше в това, че трябваше да се справя с него. - Не е трябвало – настоях строго, опитвайки се да контролирам ситуацията, въпреки че усещах как се изплъзва от пръстите ми. - Също така не трябва да те желая за моя сродна душа, но е така. Шока от мрачната му изповед ме остави замаяна. Да, заглеждахме се един в друг от време на време, но никога не съм забелязвала, че ме гледа като нещо друго освен част от групата. Чувствах се, сякаш земята се изменя под краката ми. - А момичето, чието име си татуирал на рамото си? – келтския символ винаги е бил сложен и нечетлив, способен да се дешифрира само от мъжа, преди да го сподели с жената. - Господи, Линдзи, трябваше да си разбрала до сега... Почувствах се сякаш въздуха е изкаран насила от гърдите ми. - Това е моето име? Защо би го направир? Познаваш Конър и аз... това, че сме... защо би избрал мен? - Защото ти си тази, която желая. Гласа му бе толкова уверен – без съмнение за стореното. Как можеше да е толкова убеден? - Ти не... не може да го взимаш на сериозно. Рейв, знаеш че съм с Конър. - Защо? Защото винаги си била с него? Ами, ако той не е правилният? Ами, ако не е истинската ти сродна душа? Накара ме да се ядосам, когато чух в гласа му съмненията, които ме разяждаха напоследък. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Това не е честно, Рейв. Защо ми казваш сега? Защо не ми каза миналата година, преди Конър да ме обяви като негова сродна душа? - Защото миналата година не знаех, че ще се почувствам по този начин. Първия път, когато те видях след като се върнах от колежа, се почувствах сякаш е паднало дърво върху ми. Опитах се да се преборя с това... привличане. Трябва да ми повярваш за това, но то става само по-силно. Бях несигурна. Не можех да мисля. Не знаех какво да кажа. В тишината, той попита. - Някога мислила ли си да ме целунеш? Съня се прехвърли през главата ми. Очевидно, подсъзнанието ми ми даваше няколко мисли за това, че го целувам, но нямаше да си го призная. - Аз съм с Конър – повторих строго. Бях с него откакто навърших шестнадесет. Той бе като старата роба, която обличаш дори след като е оръфана и дрипава, защото се е моделирала през годините, докато не стане перфектна за теб. - Това не е отговор – настоя. - Няма да е честно спрямо Конър – това бе най-близкото до признание, което можеше да постигне, че в момента не исках нищо толкова силно, колкото това да целуна Рейв. Той въздъхна дълбоко. - Защо не може Конър да е идиот? Ще направи нещата много по-лесни. Мога да го предизвикам... - Да не си посмял! – внезапно почти извиках, изпадах в паника. Ние сме хора, но също така и зверове и в нашия свят предизвикателствата не преминаваха лесно. Те представляваха битка до смърт. - Значи си загрижена за него – каза, сякаш бе изненадан от откритото. - Разбира се! - А обичаш ли го? Знаех, че би трябвало да отговоря незабавно, но съмненията ми се появиха отново. Обичам Конър, но обичам ли го достатъчно? Надникнах към Рейв, който се бе вгледал в нощното небе, сякаш би могъл да намери някакъв отговор там. Малкия полумесец и звездите осветяваха профила му, разкривайки силната му брадичка и върха на носа му. Силуета му бе силен точно толкова, колкото бе той. Винаги бе изглеждал по-възрастен и по-силен от другите. Може би защото е работил в магазина за коли на баща си, когато не е бил шерпа. Късно през нощта продължаваше да го прави, често го виждах в светлината на стария фенер, когато преминавах от там. Понякога си мислех да спра, но точно както сега, знаех че това е лоша идея. Тогава защо се съгласих да дойда с него? За да потуша предизвикателния си дух? Заради последния шанс да направя нещо, което не бе позволено? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Нашия вид работеше във външния свят точно като хората. Баща ми бе адвокат, както и бащата на Конър. Имаха успешна практика. Никога не съм си тръгвала, без да получа каквото съм си пожелала. От друга страна Рейв желаеше неща, които не можеше да има, неща които никога не би могъл да си позволи. Беше ли заинтересуван от мен само защото бях недостижима? Вместо да отговоря на въпроса му, се захванах за моя сценарий. - Може би ме искаш, само защото не може да ме имаш. Забранените неща са винаги по-сладки, нали? Обърна се към мен. - Наистина ли мислиш, че всичко е заради това? - Не знам. Може би. - Прекалено лесно е да разберем... Целуни ме – предизвика ме – Ако всичко е толкова просто, една целувка би потушила този глад, който имам към теб. - Глад? Караш го да звучи сякаш ще ме погълнеш. - Това дори не става за начало на описание на нещата, които чувствам към теб, Линдзи. Примитивно е. Сякаш вълка дебне вътре в мен, чакайки да се появиш. - Значи е само заради вълците? - Не можеш да ги отделиш. Не е като да са две различни неща. Аз съм вълка. Аз съм и човека. Мисля за теб през цялото време, мисля за това как ще те целуна и желая да споделя с теб твоята първа трансформация. Дълбочината на думите му ме ужасиха. Конър бе забавен. Той се смееше и дразнеше. Докато Рейв бе винаги сериозен, тъмен и с лоши предчувствия. Започнах да вървя около него. Земята под краката ми внезапно се срина. Възкликнах, ръцете ми се стегнаха, когато усетих, че падам. Рейв ме сграбчи, но вече бях пропаднала твърде много. Не можеше да ме издърпа безопасно. Всичко, което успя да направи е да се увие около мен, докато и двамата се понесохме в тъмната бездна. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Four Глава четвърта Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ________________________________________________________ За моя голяма изненада, падането не беше толкова болезнено колкото очаквах. Разминах се само с одраскано коляно. Някак си Рейв бе успял да ни завърти, така че да омекоти приземяването ми с тялото си. Бях върху него, а едната му ръка ме държеше близо. Лицето ми бе заровено в гънката на шията му и ноздрите ми се напълниха с прекрасния му аромат. Лежейки в невероятно мълчание, той въздъхна леко. - Добре ли си? – попитах. - Да. Звучеше сякаш изговаря трудно думата и осъзнах, че с мен отгоре му най-вероятно не можеше да си поеме дъх. Знаех, че би трябвало да се претърколя от него, но вместо това останах където бях, наслаждавайки се на твърдостта на тялото му под моето въпреки че не трябваше. Ако обърнеше главата си само още малко, а аз отдръпнех моята съвсем леко назад, устните ни щяха да се срещнат и. . . - Не трябваше да казваш нищо там горе, Рейв – прошепнах. Трябваше да му се скарам, но думите ми излязоха по-тъжни отколкото си бях пожелала. - Помислих си, че трябва да знаеш. - Прекалено късно е. - Не, не е – бе категоричен. – Не и преди пълнолунието. Не можех да причиня това на Конър и каквото и да изпитвах към Рейв – добре, може би беше просто мрачен период. - Виждал съм те да ме наблюдаваш – промърмори тихо той. – Помислих си, че може би се чувствах по начина по който се чувствам и аз. - За да бъда честна, Рейв, не знам какво изпитвам – освен, че бях изплашена, но това нямаше да го спомена. Претърколих се и седнах до него. Бе толкова тъмно тук долу, но чух движение и разбрах, че е станал. Той изпъшка отново. - Сигурен си ли, че си добре? – попитах. - Достатъчно добре. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Какво означаваше това? Но звучеше кисел, затова не го притиснах. Най-вероятно егото му е пострадало. Исках да му споделя за съня си, да му разкажа за мислите си за него по-късно, но моето признание може да направи нещата само по-зле и най-вероятно ще бъде по-тежко и за двама ни. Щеше да е най-добре просто да забравим, че тази вечер се е състояла. А най-добрия начин да сложим край е да се върнем в Уолфорд преди някой да е забелязал, че ни няма. - Как ще се качим до горе? – попитах. - Мога да виждам, ще те водя. Станах, а той взе ръката ми и я насочи към гърба си. - Дръж се за колана ми, ще е по-лесно да ме следваш. - Няма ли да е по-лесно за теб ако си вълк? - Не и преди да те заведа някъде, където има светлина – можеш да включиш фаровете на мотора ми. - В това няма смисъл. - Линдзи, паднах под лош ъгъл. Мисля, че си счупих ръката. - Боже мой, Рейв! Защо не ми каза? - Защото няма да промени нищо, а не исках да се притесняваш. - Господи. Понякога си толкова… мъж. Той всъщност се подсмихваше, докато аз исках да крещя. Сега усетих умората в гласа му. Той се бореше с болката. Не знам дали сега беше „не е ли толкова сладко, че не иска да ме тревожи” или „ехо, глупаче, не можеш ли да разбереш, че очевидно се нуждая от помощ” случай, защото той се опитваше да ме защити по много странен начин. Постарах се да поддържам гласа си равен, когато попитах. - Колко е зле? - Достатъчно зле, за да се нуждая от теб да държиш всичко заедно за малко след като се трансформирам, за да зарасне правилно. Една от привилегиите, когато се превъплътим е, че сме способни да регенерираме бързо клетките си. Освен ако не получим фатална рана в главата или сърцето, или оръжието, което с което е причинена раната е с сребърно, имахме способността да се лекуваме много бързо. - Би трябвало да се погрижа за него преди да се опитаме да се изкачим на върха – казах му. - Няма да си способна да виждаш. Най-вероятно бе добро нещо, след като трябваше да свали дрехите си за да се трансформира. - Мога да го напипам. Коя ръка? - Лявата. Чудесно! Знаех, че е левак. Така, че се опитваше да се върне на върха с една здрава ръка и то не най-силната му? Защото той вече премести ръката ми на колана си, бях в добра позиция. Издърпах тениската от дънките му, след това много внимателно плъзнах ръката си по гърба му, през рамото му, по ръката му. . . Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Боже мой, Рейв! – изплаках, когато пръстите ми напипаха ръба на нещо твърдо, което трябваше да е кост. Той вдиша рязко. Можех да подуша металния аромат на кръвта му сега и да усетя топлината к под пръстите си. Костта му бе разкъсала кожата му. - Мислиш си, че може да е счупена!? - Не исках да те притеснявам – повтори. Очите ми се напълниха със сълзи. Би трябвало да го боли. Възможно най-внимателно, издърпах тениската му над главата му, а той наддаде стон. За пръв път от няколко седмици си пожелах пълнолунието, за да мога да виждам по-ясно. Сребристата останка от луната и няколкото звезди на нощното небе бяха много недостатъчни. Не помагаше и това, че се намирахме в основата на скалата, с храсти и дървета навсякъде около нас. Щом тениската му бе свалена той каза: - Мога да си сваля останалото. Просто седни там и когато се върна, трябва да намериш счупеното и да притиснеш двете парчета кости обратно заедно. - Добре – все още стискайки тениската му, седнах на земята и подвих краката си под мен. Толкова по плана ни да се измъкнем надалеч за малко. Най-вероятно вече щяхме да сме се върнали ако му бях позволила да ме целуне. Чух раздвижване зад храста, докато Рейв сваляше ботите и джинсите си. Отказах се да си го представям гол и приемайки вълча форма. Промяната може да се случи само за премигване, по-бързо отколкото съм способна да си представя. Можех едва да видя силуета му, докато накуцваше към мен във вълча форма. Зарадвах се, че няма достатъчно лунна светлина, която да ми позволи да видя болката в очите му. Той опря главата си в скута ми. Съвсем внимателно, зарових пръстите си в козината му, следвайки линията на рамото му докато достигнах левия му преден крак. - Знам, че това ще заболи и съжалявам. – казах и започнах да натискам костта, за да се върне обратно на мястото си. Той се втвърди, но не издаде звук. Дори във вълча форма, трябваше да се прави на мъжкар. - Сега ще се оправи. Засмях се смутена. - Не знам защо ти говоря. Можеш да прочетеш мислите ми, нали? Иска ми се да можех да прочета твоите. Или може би – не. Сигурна са пълни с болка в момента. Когато се превъплътим, ставаме телепати. Това е начина, по който комуникираме с другите докато сме във вълчата си форма. Като бонус, може също така да прочетем мислите и на тези, които не са във вълча форма. Рейв облиза ръката ми, може би за да спре говоренето ми или просто за да ме осведоми, че е добре. Исках да заровя лицето си в козината му и да се разплача. Мразех, че преминаваме през това. Чувствах се безполезно, имаше толкова малко неща, които можех да направя. Той ме облиза отново. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не е честно – казах – Не си мисли, че не зная, че това е вълчата версия на целувка – опитах се да изпразня съзнанието си, за да не разбере колко много се наслаждавах, че е толкова близо до мен, дори в животинската си форма. Бях наясно с това, че вече нямаше капеща кръв. Посмях да прокарам пръста си, през това което до преди миг е било разкъсана плът. Бе гладко сега, излекувано. Мускула и костта най- вероятно щяха да отнемат още малко време. Способността ни да се лекуваме бе друга от причините Био Хром да се интересува от нас. Но не исках да мисля за това. Дори и да се опитвах да изпразня ума си, не можех да спра да мисля колко бе красив Рейв сега. Виждала съм го и преди във вълча форма, така че дори с малката лунна светлина знаех как изглежда. Козината му е черна като косата му, толкова черна, че в някои от ъгли е като безвездното небе вечер. Бе величествено, най-величествената козина, която някога съм виждал. Тази на Лукас бе комбинация от черно, бяло, сребърно и кафяво. На Конър, с неговата пясъчно руса коса, бе по скоро златиста. Моята коса е светло руса, почти бяла. Чудех се как ли бих изглеждала като вълк? Щях ли да напомням на белите арктически вълци? Щях ли да съм хубава? Или нямаше да има нищо специално в мен? Беше достатъчно зле, че трябва да се тревожа за косата си, грима си и дрехите си, защото винаги исках да изглеждам добре, но сега и започнах да се притеснявам за вида ми като вълк. . . Рейв побутна ръката ми и осъзнах, че ме осведомяваше, че вече не е нужно да държа стегнато левия му крак. Погалих врата и рамената му, наслаждавайки се на усещането на козина докосваща пръстите ми. - Зная, че лекуването, да не споменаваме промяната, може да е изморително. Просто си почини още малко. Предполагам, че говорих на глас по навик. Красив си, помислих си. Това бе нещо, което никога не казах на глас. Както никога не му казах, че смятам, че изглежда добре – секси, за да бъдем точни – в човешка форма. Мислите ми пътуваха по места, където не трябваше. Започнах да си тананикам песен на „Nine Inch Nails”, опитвайки се да запълня съзнанието си с хаотичния ритъм, за да заглуша всичко друго. Рейв се отдръпна от мен. Усещането, за липсата на топлината му и да прекарвам пръсти през козината му, се появи веднага. Исках да го извикам обратно. Вместо това, започнах да си тананикам по-силно. Нещо падна в скута ми. - Дрехите ми, нагъни ги – той се върна обратно в човешка форма за да ми говори, за да ми каже, че ръката му е излекувана – След това се хвани за козината ми. По- Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн силен съм и вървя по-бързо във вълча форма. Докато свърша с нагъването им и поставянето им в едната си рака, той се превъплъти отново и побутваше крака ми. Хванах се за кичур козина и го оставих да ме води. Беше бавно, докато търсеше за оголени скали, на които можех да стъпя. Загубих крачката си веднъж или два пъти и се подхлъзнах малко назад, но той винаги беше там, побутвайки ме с муцуната си, настоявайки да опитам още веднъж. Накрая бяхме отново горе на скалата. Пуснах дрехите му, веднага щом се отдалечихме от ръба и започнах да се разхождам около мотора. Знаех, че се трансформира и облича зад мен. Опитах се да не мисля как изглежда, когато бе гол. - Благодаря ти, че ми помогна – каза. Стреснах се, засмях се и се обърнах обратно. - Винаги се изненадвам на това колко тих можеш да си. - В природата ни е да сме тихи. Никога не знаеш къде може да те изненада някой хищник. – можех да почувствам погледа му. – Предполагам, че не искаш да подложиш на тест теорията ми за целувката преди да се върнем. - Не. Това е наистина лоша идея. - Предполагам, че зависи от възгледите ти. – преминавайки покрай мен, той яхна мотора и включи двигателя. Също така, този път включи фаровете. – Качвай се. По- добре да се приберем преди да осъзнаят, че ни няма. Страхувах се, че бе прекалено късно за това. Покатерих се на мотора, притискайки се отново срещу му и затягайки ръцете си около кръста му. Той обърна главата си към мен. - Линдзи? - Да? - Аз също мисля, че си красива. Ритна стойката, натисна педала за газта преди да мога да отреагирам и профуча напред. Това бе добре, защото нямах никаква идея как да отговоря на това. Но през целия път към дома на старейшините, си тананиках щастливо в мислите си. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Five Пета глава Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset __________________________________________________________________________________ Когато се върнахме в Уолфорд, Рейв набра кода на електронната клавиатура и портата се отвори. Това бе нашето последно попълнение към защитата на нашето малко местенце в света, което бе смесило древното с модерното. Той достигна до зоната, където няколко джипа и всякакви други превозни средства бяха паркирали. Беше късно. Фестивала беше свършил. Всичко беше тихо, когато преминавахме покрай голямата къща. - Ти първа – каза Рейв – Не искаме да ни видят заедно. - Мда – щях да си играя с огъня, ако отидех до Конър сега. Как дори бих могла да обясня? Не можех. – Ъм, виж. . . благодаря ти, че ме отведе надалеч от целия гибел и мрак за малко. - Да си на кракча от смъртта е чудесен заместител. Усмихнах се. - Това беше моя грешка. Лагерувам в тези гори достатъчно често, за да знам, че не бива да стоя на ръба на скалата. – казах, мислейки си, че все още стоя на ръба на такава. Метафорично, разбира се. – Някога обмислял ли си възможността да си с Британи? Знаеш, за сродна душа. Тя е свободна. Той се засмя сурово. - Какво правиш? - Опитвам се да предложа варианти – отговорих искрено. - Не искам варианти. Не изпитвам същия глад към Британи. Не изпитвам нищо друго освен леко любопитсвто и безгрижно приятелство. Не се чудя какво ще е ако я целуна. Не изпитвам нужда да лежа до нея, с тяло притиснато в нейното. Не ... – той се наведе и потърка устни по дължината на лицето ми, вдишвайки, предизвиквайки топлина, която премина бързо през мен. – Не се наслаждавам на аромата й. Не я сънувам. Искам теб. Преди да успея да реагирам, той се завъртя на петите си и започна да върви на другата страна. Сърцето ми заби хаотично, устата ми пресъхна. Каза го сякаш няма да се откаже. Не знаех дали да се чувствам поласкана или разтревожена. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Почти тръгнах след него. Ще трябва да вкарам малко разум в главата му. Вместо това го оставих да си тръгне, отказвайки да си призная, че една малко част от мен се зарадва, на това че отхвърли идеята ми да бъде с Британи. Бях в пълна бъркотия. В резиденцията няколко светлини бяха все още включени, но все още бе невероятно тихо. Предположих, че всички са по леглата си. Започнах да се качвам по стълбите. - Линдзи? Сърцето ми почти спря, когато чух гласа на Конър. Обърнах се бавно, за да го видя да стои до вратата на салона. Преглътнах тежко преди да кажа. - Здрасти. Той дойде до мен. - Къде изчезна? Не можах да те открия. Вдигнах рамене. - Аз просто. . . всички бяха толкова потиснати и притеснени, така че исках да прекарам малко време сама. Изучаваше ме с дълбоките си сини очи и за момент изглеждаше тъжен. Сърцето ми заплашваше да спре. Исках да му се извиня, че изчезнах с Рейв, но се страхувах да не направи нещата по лоши. Наистина не искам да нараня Конър. Накрая той кимна. - Шерпите ще се връщат към входа на парка на сутринта, за да можем да се върнем на време за да водим скаутската група, която ни нае. Помислих си, че можех да се качим с Лукас. Той дойде до тук с джипа си. - Окей, ще се видим тогава. Знаех, че трябва да кажа нещо повече, но вината ме разяждаше. Побързах да се кача по стълбите и надолу по дългия коридор, преминавайки покрай множество затворени врати. Завих на ъгъла, мярнах Лукас и Кайла залепили се един за друг, целувайки се пред прозореца, осветени от слабата лунна светлина. Съдейки по топлината, която се генерираше, бях изненадана, че прозореца все още не е замъглен. Бяха толкова отдадени един на друг, че дори не ме чуха. Възможно най-бързо преминах около ъгъла, отпускайки се свита, притискайки гръб към стената. Имах лудото желание да се разплача. Плачех много рядко, но внезапно се почувствах загубена и невероятно самотна. Защо с Конър не се промъквахме в коридора за бързи целувки? Или пък дълга, какво значение има? Къде е нашата страст? Ще дойде ли след трансформацията ми? Ще бъдем ли неспособни да държим ръцете си далеч една от друга тогава? Мислех си за Рейв и това колко много исках да ме държи, да ме докосва, да ме целува и колко трудно колко трудно ми бе да отстъпя надалеч от него, когато желаех да се нахвърля върху Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн него. Но това бе само похот, нали? Само физическа реакция. Любовта бе повече от това, тя бе вътрешна. Любовта е сърцето и душата ти. Тя бе всичко, което бе важно. Бе. . . Мисълта ми бе прекъсната от писъка ми, когато Лукас дойде иззад ъгъла и почти се спъна е мен. - Уоу! Линдзи, съжалявам! - Вземете си стая следващия път, а? – издразних се, когато се изстреля към краката ми. Той се усмихна засрамено, задето са го хванали по средата на страсна прегрътка. Ако не бяха сенките в коридора, най-вероятно щях да видя изчервяването. Той винаги е бил най-честното момче, което съм познавала. Нямах на идея, че е бил заинтересуван от Кайла, докато не станаха двойка. Беше ми пределно ясно, че ме изучава внимателно. Той може да извърши трета степен разпит без да каже и една думичка. Не бях в настроение за това. - Лека вечер. Преди да направя първата си стъпка, той сграбчи ръката ми - Добре ли си? Изглеждаш. . . объркана. Как щеше да реагира той, ако му признаех раздвоените си чувства към Конър? След като бе приятел и на Рейв, и на Конър, щях ли да го поставя в неловка ситуация? Реших, че колкото по- малко хора знаят – толкова по-добре. - Току що минах през ... Опитвам се да не го представям отново. А сега отивам да си лягам. За мое огромно облекчение, той ме пусна. Като наш водач, се чувстваше сякаш трябва да наблюдава всички ни, но не мислех, че би могъл да ми помогне за моя проблем. Отидох до стаята, която поделях с Кайла и Британи. Кайла седеше на леглото си. Опъната върху една подложка, Британи правеше лицеви опори. Съдейки по потта на челото й, предположих, че вече наближава стоте. Аз? Предпочитам да се свия на леглото с хубава книга в ръка. - Къде беше? – попита Британи, дъха к се изплъзваше на малки пухтения, докато продължаваше да поддържа темпото си. - Къде мисли, че бях? С Конър. - А какво си, невидима шерпа? Защото той те търсеше. Отпуснах се на тежко на леглото и свалих обувките си. - Просто исках да съм сама. Тя спря и започна да упражнява стречинг. - Тогава защо не каза така? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Вина. - Може би защото не обичам да ме разпитват. - Беше само един въпрос. Опитвайки се да издържа на напрежението, свих рамене. - Съжалявам. Кашата покрай Био Хром ме държи на ръба. Погледнах към Кайла, която преминаваше с четката си през дългата си, червена коса. - Обикновенно фестивала на лятното слънцестоене е по-забавен. - Аз прекарах страхотно – тя блестеше от радост. – Говорих с всички тези хора, които са познавали родителите ми. Осиновителите ми са страхотни и всичко, но преди това лято, никога не съм усещала, че наистина пренадлежа някаъде, нали рабираш? Но тук се чувствам сякаш съм се прибрала у дома. Родителите на Кайла са били убити когато е била малка и е била осиновена от семейство статисти. До това лято тя дори не е знаела, че нашия вид съществува. Говорейки за удари, част от концепцията за реалността ти се изменя. Не мога дори да си представя какъв шок е бил за нея. Взех раницата от краката на леглото, започнах да ровичкам в нея, докто не открих памучните си шорти и тънко горнище, с което да спя. Щом се преоблякох, седнах с кръстосани крака на леглото си. Британи бе свършила с упражненията си и се приготвяше за легане. Бе време за малък интимен момичешки разговор. - Слушай, Кайла. . . момчетата никога не говорят за чуството, когато се трансформират. Всички мълчат за това. Какво наистина е? Първия път? - Боже, трудно е за обяснение – С глава притисната срещу лицевата дъска, тя затвори очи и събра пръстите си заедно. – Толкова е напрегнато. То е като смесване между всичко, болка и удоволствие, и не знаеш какво наистина изпитваш, и изведнъж – бам! Това е максималното пренатварване и изведнъж тялото ти е в различна форма, а мислите ти са по... ясни. – Тя се усмихна мило и отвори очите си – Невероятно е. - Аз чух, че е изключително болезнено – Британи каза. Кайла кимна. - Така е – ако го преминеш сам. Както е трябвало да направят момчетата, но когато Лукас беше с мен ме разсейваше, така че болката беше само дразнеща. - Мислиш ли, че щеше да е по-болезнено ако не го обичаше? – попитах. - Не бих искала да премина през това с някой, който не обичам. То е много лично и честно. Не точно каквото бих искала да чуя. Обичах Конър, но беше ли достатъчно? Имам превид, отчаяно, сякаш живота ми би свършил ако не отвърнеше на чувствата ми? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Звучи сякаш съм прецакана – каза Британи – Аз също ще мина през него сама – може би дори ще умра по време на процеса – или ще премина с някой, който не обичам, което звучи по-зле дори от това да го премина сама. - Някой ще те поиска, Британи – настоях. - Имам само две седмици! Времето ми изтича. Освен това, не искам просто някой. Искам някой, който гледа на мен, както Лукас гледа Кайла, сякаш тя е звездите и луната. Кайла се засмя сияща. - Наистина ли Лукас ме гледа по този начин? - Боже, спира ли някога – казах. Бе странно да видя силния, мълчалив Лукас влюбен толкова много. Но като всички момичета, мечтаех за някой, който си мисли, че съм съдбата. Беше едновременно ужасяващо и романтично. В повечето общества, не се предполага, че момичетата на нашата възраст се влюбват, но ние не сме като повечето общества. Нашите правила са управлявани от съдбата. - Разбира се, ти го гледаш по съшия начин – казах к. Тя се усмихна още по-широко. - Сигурно го правя. Луда съм по него. - Така, че истинската ти сродна душа може просто да не те е забелязъл още, Британи – казах, опитвайки се да бъда позитивна. В интерес на истината, бе много рядко за момиче да наближава промяната си, без никое момче да я обяви. - Да, правилно. И просто ще се натъкне на мен в последните ми две седмици? Слез на земята. Заспивам – каза Британи, преди да се пресегне и загаси лампата до леглото си, потапяйки ни в мрак. Беше ми толкова тъжно за нея, но и в същото време осъзнавах, че тя не желае съжалението ми. Тя винаги се опитваше да докаже колко е силна. Бях твърде неспокойна за да се опитам да се промъкна някъде, затова се опитах да заспя. Страхувах се, че още един сън, подобен на снощния ме очаква. Отидох до прозореца и погледнах през завесите. Поради някаква причина, всички тези разговори за намирането на истинската сродна душа, за преминаването на първата трансформация с някой, когото наистина обичаш. . . направи чувствата ми неясни и объркани. Можех да мина през това с Конър, но защо не се чувствах удобно от това решение? Чух леки стъпки да приближават към мен. - Добре ли си? – прошепна Кайла, докато заставаше до мен. - Да. – гласа ми беше също толкова тих. Обикновенно не отнемаше много на Британи да заспи, но не исках да рискувам и да я смутя. Тя няма да разбере объркването ми, няма да ми предложи утеха. А Кайла би. - Знаеш ли. . . едно от нещата, които ти се случват след първата транформация е това, че всичките ти усещания се усилват – каза меко Кайла. - Да, чувала съм – чудех се какво точно се опитва да каже. За разлика от Кайла, това не беше нещо ново за мен. Родителите ми са шифтъри. Отраснах около шифтъри. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Мириса е това, което се усилва най-много. Нали знаеш, когато влзеш в любим ресторант и просто ухае толкова добре? - Разбира се. - Добре, сега мога да усетя аромата на всеки, защото са индивидуални. Но не надушвам лазаня, а домати, чесън, юфка и моцарела. Мога да помириша всяка отделна съсравка. Когато отида в стая, пълна с хора, мога да помириша всеки различен човек. Като сега. Мога да усетя малко от Конър... и доста от Рейв. - Какво се опитваш да кажеш? – попитах, раздразнена от способността к и силно паникьосана, от мисълта, че може би Конър също е подушил върху мен Рейв. Може би това бе причината, поради която бе дистанциран и не ме издърпа в ъгъла за целувка. - Била си с Рейв много повече отколкото с Конър тази вечер. Не е моя работа, но ако имаш нужда да поговориш – тя докосна рамото ми леко. – Ти си моята най-добра приятелка. Тук съм за теб. - Не знам, Кайла. Не знам какво чувствам точно сега. Не знам каква връзка изграждаш след първата трансформация със срещуположния . . . - Мисля, че връзката трябва да е първа там, Линдзи. Да, задълбочава се след като я преминеш, но емоциите се нуждаят от почва. - Конър е добро момче. Той винаги е постоянен. Мога да разчитам на него – Но това означаваше ли, че това което изпитвахме един към друг е правилното, бе ли толкова дълбоко колкото трябва да бъде? Ако му кажех, че имам съмнения, щях ли да изгубя приятелството му? Можех ли да понеса да го изгубя, след като съм го имала през по-голямата част от живота си? - А обичаш ли го? – попита Кайла. Защо този въпрос бе обща тема тази вечер? И защо, по дяволите, не знаех отговора? На следваща сутрин заварих майка ми и баща ми да закусват. В трапезарията имаше доста малки покрити с покривки кръгли масички, така че семействата да могат да проведат личните си разговори. Но това, което имаме ние не са разговори, а разпити. - Не те видяхме миналата нощ – каза татко като за начало на разговор, но познах адвокатска тактика, когато я чух. Тъмната му коса се превръщаше в сребърна на места. Това го правеше много изискан, дори кафявите му очи ме държаха като вълк дебнещ заек. - Размотавах се наоколо с приятели, както обикновенно. - Конър те търсеше – каза мама. Дори в дивата природа тя изглеждаше готова да пие чай с кралица. Да, семейството ми – точно като това на Конър – е сред елита на клана ни. Ние никога не си замърсявахме ръцете от работа с инжинерска работа – наемахме хора да правят различни неща. Дори наехме бащата на Рейв до преди да се напие до безпаметност и да стана нетърпим и заядлив. - Намери ме – уверих я. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не съм сигурна защо въобще е трябвало да те търси – каза мама, прибирайки отделилите се кичури от русата си коса обратно във френската плитка, която си бе направила. - Отегчих се да гледам футбола, затова се разходих наоколо за малко. - Знаеш ли, че когато хората лъжат, аромата на кожата им се променя? – попита баща ми, случайно намазвайки с масло филийката си. Простенах вътрешно. Бе невъзможно да запазиш нещо в тайна тук. Реших да сменя темата. - Затова ли си толкова успешен в кариерата си? Защото знаеш когато свидетелите лъжат? - Това е една от причините. Искаш ли да опиташ с друг отговор? - Не. Щастлива съм с този, който дадох. Той притвори очите си към мен. Този хищнически поглед най-вероятно бе другата причина кариерата му да е толкова успешна. Ако не бях отраснала с него, щях да се разтреперя в маратонките. След това можеше да разкъса гърлото ми без разкаяние. Имаше слух, че наистина го е направил веднъж – на мъж, който е убил няколко тинейджъри и щяха да го умъртвят технически. Но ако беше истина, татко никога не го е споменавал. Той вярваше в закона на джунглата, но цялата му работа бе в пределите на статистическия закон. - Видях те с момчето на Лоуел миналата вечер – каза със смъртоносно спокойствие. Усетих как гнева се надига в мен. - Момче? Рейв е Тъмен Пазител, пази задника ти. . . - Внимавай с тона, малка госпожичке. Понякога родителите ми можеха да бъдат толкова. . . , добре де, родители. Бе толкова дразнещо. - Защо просто не ме попита за него, а вместо това ме третираш като злите хора, които са свидетелите в съда? Мускула в бузата на баща ми потрепна. - Повярвай ми, миличка, аз съм малко по-безкрупулен с лошите хора. Не искаш да отидеш до там. - Просто се притесняваме, скъпа – каза мама възтановявайки спокойствието на масата. Тя бе добра в това. Притежаваше свой собсвен луксозен спа център в малкото ни градче. Станало к е практика, заради многото туристи, които идват в гората. – Имала съм твоите колебания. Знам, че понякога нещата започват да стават плашещи, когато дойде времето, но имаш Конър. А той е по-подходящ за теб. По подходящ? Мислех си за коментара за обувката на Британи предния ден. Звучеше сякащ с родителите ми избирахме аксесоари. Беше оскърбително и за Конър, и за мен. - Което значи...? – подканих я. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Конър идва от същия вид среда като теб. Семейството на Рейв е малко по. . . недодялано. - Баща му беше пияница, но той не е. - Рейв беше арестуван за кражба на кола – каза татко. Той открадна кола преди няколко години – бях забравила за това. - Когато беше на шестнайсет. Точно след като баща му умря в ужасяваща катастрофа. Боже би бе вид отреагиране. Не е правил нищо нередно от тогава. - Имаш предвид, че не е бил хванат да прави нещо нередно. - Добре, виж. Рейв ми е приятел. Той е приятел на Конър. Ако ще го унижаваш, аз се махам от тук. - Беше ли с него миналата вечер? – попита мама. - Нищо не се е случило – знаех, че това е каквото наистина питаха. Дали изневерявах на гаджето си? На перфектния Конър? Дръпнах стола си назад – Ще тръгвам с другите. Беше ми приятно да видя и двама ви. – Не. Никога не е било. Те искаха да бъда това, което бяха те: богата, преуспяла и сигурна в себе си. Преди да успея да се отдалеча, майка ми протегна ръка и ме прегърна бързо, едва се докоснахме. Чувала съм, че някои семейства действително се търкалят по пода заедно, като вълчи кутрета. Не и моите родители. Понякога се чудех дали се чувстват комфортно в животинската страна на съществуването ни. - Нуждаеш ли се от пари – попита баша ми. Това бе неговия еквивалент на Обичам те. - Не. Добре съм. Взимам заплата всяка седмица – прегърнах го, защото знаех, че други семейства може да ни наблюдават . Мотото на семейството ни е никой да не разбере ако нещо стане. Може би щеше да се кандидатира за губернатор някой ден. Нищо в нас не би трябвало да е скандално. Това най-вероятно бе причината, поради която се чувсваха по-комфортно с Конър отколкото с Рейв. Конър бе Орел Скаут. Рейв прекарваше времето си в неприятности. Взех раницата си и излязох навън, бързо приплъзвайки погледа си към паркинга. Мотора на Рейв го нямаше, предположих, че вече е тръгнал. Конър стоеше на първото стъпало. Гледайки към природата. - Освободи ме от още една закуска с родителите ми – промърморих, когато стигнах до него. - Разкажи ми. Татко и аз сме в спор – каза уморено. - За какво? - Нищо, за което да се тревожиш. Но не трябваше ли да си споделяме в момент като този? - Не те видях в трапезарията – казах. Той се усмихна иронично. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Срещнахме се по-рано. Старейшините имат специално време за срещи с някои от нас. - Не съм чувала за това. Той всигна рамене. - Бяхме само няколко момчета. Британи беше толкова права. Ние сме такава сексистка група. Не можех да избегна раздразнението в гласа си. - Какво правите? Планирате някаква секретна операция, която е прекалено опасна за да бъдат включени момичета? - Секретно е, но е опасно само ако Британи разбере. - Тя не е единствената, която ще изяви протест, ако не бъдем включени? - Не е каквото си мислиш. - Тогава какво е? – побутнах го. Върна погледа си в каквото се бе загледал преди да дойда. - Конър? Какво става? - Трябва да обещаеш да не казваш на никой. Това звучеше детинско, но както и да е. Исках да разбера какво става. - От самосебе си се разбира. - Все пак, кажи. - Обещаваш да не казвам – бе необичайно за него да мелодраматизира по този начин и започнах да се чувствам по-разтревожена. - Старейшинита обсъждаха Британи. Знаеш. Защото тя си няма сродна душа. Търсеха доброволец. Бях учудена, че се опитваха да я съберът с някой, който не я обича. Особено след като Кайла каза, колко интимно бе преобразяването, с някой който действително я обичаше. А Конър бе прав да го запази за себе си. Британи би могла да избухне, ако разбере. - Какво? Като. . . сродна душа по милостиня? Изглежда му бе неудобно и аз осъзнах какво точно бе това. По-лошо от това да уредят среща. Тя може да се влюби в уреден мираж. - Конър, това е лудост! – след това си помислих друго. Може би едно момче наистина е заинтересувано от него, но е прекалено срамежлив да се изправи. Ако ръката му е протегната принудително. . . - Имаше ли доброволец ? – попитах. - Не. Изтеглиха име. - Това е пълна отврат! - Виж, тя не трябва да го избира. Но той ще е част от нашия екип, ще прекарва време с нас, ще определи дали има някаква химия. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Определено щеше да има химия – като експлозия в лаборатория – ако Британи открие какво се опитваха да направят с нея старейшините. От друга страна, нямахме много време да се срещаме с други Тъмни Пазители, така че може би бе просто, защото тя не бе около другите достатъчно дълго време за да привлече достатъчно внимание. Част от мен си пожела да имам нейния проблем, защото да усещаш нещо за две момчета изглеждаше по-лошо. Силно бибиткане се чу, когато Лукас влезе в джипа си с Кайла, която носеше пушка. Британи седеше отзад. Конър отвори вратата за мен, защото, разбира се, идваше от семейство, където правят този вид неща. Не можех да си представя Рейв да направи същото нещо. Най-вероятно мисли, че мога да се справя сама. Покатерих се. Конър наблъска раниците ни в багажника, преди да седне до мен. - А какво ще правим по въпроса за Био Хром? – попитах. - Ще сме бдителни – отговори ми Лукас. - Не мислиш, че трябва да сме по-активни и да тръгнем след тях, нали? - Не и преди да разберем повече. Погледнах към Конър. Той взе ръката ми и целуна кокалчетата ми. Усетих как Британи се намества на мястото до мен и се изчервих. - Ще имаме нов член в екипа ни – казах случайно. - Да – каза Лукас, хващайки погледа ми в огледалото за обратно виждане, преди да го коригира леко, за да може да вижда Британи. - Даниел. Ще се присъедини към нас утре. - Той е момчето от Сиатъл, нали? – попита Кайла. - Точно така – отговори й Лукас Той стана Тъмен Пазител едва това лято. Ще се срещнем с него, разбира се, но не знаем много за него. Погледнах към Британи. Тя се бе загледала през прозореца, сякаш не може да се интересува по-малко към това, че ново интересно момче се присъединява към екипа. - Радвам се, че имаме още един член – добавих – С всички тези момичета, ще заминем още утре сутрин, колкото повече помощ имаме – толкова по-добре. Лукас прочисти гърлото си. - Всъщност, един ще трябва да остане. Ще преразпределят Рейв. Рязко обърнах вниманието си към Конър, докато ръката му се стягаше около моята, преди да я разхлаби отново. - Не го спомена. - Важно ли е? – попита бързо без да ме поглежда. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Зависеше от причината, поради която щяха да го преразпределят. Беше, но само за мен, и не можех да добавя това без да обясня защо, но докато гледах как челюста на Конър се стяга, имах чувството, че той вече знае отговора. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Six Глава шеста Превод: sunset Редакция:djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ По размер националната гора е малко над пет милиона акра – колкото Ню Джърси – и пътуването от скритото ни село до главния вход на парка продължи до късно следобед.Не помогна и това, че трябваше да караме предпазливо през горите. Дори когато достигнахме до същестуващ път, продължихме да караме бавно, защото дивите животни вероятно биха се стрелнали пред нас – и може би защото по някакъв начин природата, в която сме отрасли не бе вече толкова наша и не се чувствахме в пълна безопасност. Още от пътуването ни с Био Хром не можехме да се отпуснем напълно и да се наслаждаваме на обграждащото ни. Бяхме готови за изненада на всеки ъгъл. А и не можех да спра да се притеснявам за Рейв. Исках да разбера заради какво наистина са го преместили, а и дали е съгласен с това. Бях толкова напрегната, когато Лукас спираше, че мислех, че ще експлодирам. Вътре във входа на парка имаше малко селце със няколко кабини, където шерпите остават, когато не предвождат някоя група. Аз споделях моята с Кайла и Британи. След като оставихме багажа си в кабината, се качихме отново на джипа на Лукас и подкарахме към града. Всички бяхме неспокойни, затова решихме да прекараме повече време в любимото ни свърталище – Слай Фокс. Провинциалните сгради бяха клише: рокерски бар и игрална зала, любимото заведение за туристи, лагеруващи и местни. Единствените хора вътре, които надхвърляха трийсет беше собственика Мич – който се караше на всички по няколко пъти – и няколко сервитьорки, които са тук от зората на времето и наричаха всички „захарче”. Влязох в подковообразно сепаре на ъгъла. Конър ме последва. Докато Кайла бе до мен, с Лукас до себе си, Британи каза: - Ще отида да разбия няколко топки. - Не си ли гладна? – попита Конър. - Не. Ще ви настигна по-късно. Но също така и привлече вниманието на едно момче от бара и той я последва в залата с басейна. Бе висок, с върлинеста черна коса и брада на няолко дни. - Кой е този? – попитах. - Не знам – отговори ми Конър – Никога не съм го виждал преди. - Като се има предвид всичко което се случва не трябва ли да се тревожим от един непознат? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не мисля, че трябва да ставаме параноични. – каза Лукас. - Не си параноичен, когато в действителност си в опасност – отбелязах – Има много хора тук, които не познавам. - Лято е. Сезона на туристите. Конър потърка с ръка рамото ми. - Лукас е прав. Не можем да подозираме всички. Но да не подозирам никой ми изглеждаше еквивалент на опасност за мен. След като дадохме поръчките си на сервитьорката – бургери и пържени картофки – се отпуснах срещу Конър. Прекарвахме по няколко месеца разделени, след като той ходеше в колеж. Може би това бе причината да се чувствам странно с него. Може би просто трябваше да се синхронизираме. Той обгърна с ръка рамената ми и започна да си играе с косата ми. Винаги бе харесвал да я разбърква. Притисна лице към врата ми. - Конър – прошепнах. - Какво? - На публично място сме. - Е и? Тук е тъмно – той обърна главата си на една страна. Кайла и Лукас си говореха тихо и потайно, сякаш бяха напълно сами – Липсваш ми, Линдзи. Изглежда сякаш никога нямаме време, което да прекарваме сами. Ще поемем друга група утре. Тогава ще трябва да сме отговорни. Обгърна с ръка шията ми и започна да гали с палец брадичката ми, предизвиквайки тръпки на наслада да преминават през мен. - Трудно е, когато заминеш надалеч заради колежа – признах. - Още една година и ще си там. Нали? - Надявам се. Загубих ентусиазма си да ходя на училище. Изглежда, сякаш ще изгубя ентусиазъм за всичко по-късно. - Включително мен? Засмях се неловко. - Не. След това си помислих колко обтегнати са нещата между нас напоследък и ми хрумна нещо: - Заинтересован ли си от някой друг? Имам превид, срещна ли някой докато беше в университета? - Не, но нещата са различни помежду ни. Не съм сигурен какво е. - той премести косата ми и зарови лице в шията ми отново. – А и ме тревожи това, че не мога да разбера мислите ти. Усетих топлината на устните му срещу врата си и потънах в нея, плаваща в място където всичко е наслада. - Във вълча форма? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не. Както сега, когато съм в човешка форма. Лукас може да разчете мислите на Кайла по всяко време, независимо от формата си. - Какво? – погледнах назад. – Наистина ли, Лукас? Той се отдръпна от устните на Кайла, сякаш току що съм го събудила. - Какво дали е вярно? - Можеш да прочетеш мислите на Кайла дори когато не си . . . – огледах се наоколо. Мъж от бара премести погледа си от нас към халбата си. Наблюдаваше ли ни? Кой беше той? Бях съмнителна относно него. Бе едър, с обръснати ръце татуировка на бодлива тел около бицепса. Изглеждаше като някой, който е излязал току що от затвора. Определено не бе човек, който би работил в лаборатория но ... кой знае? Върнах вниманието си обратно на Лукас. – Знаеш. Не исках да кажа „вълк” на глас. Не всички тук са като нас, затова винаги трябва да сме предпазливи относно това какво казваме и къде го казваме. Лукас сви рамене и се облегна до таблата. Каза бързо: - И двамата можем да четем мислите на другия по всяко едно време. - Иууу! Никога ли не сте способни на лично пространство? - Можем да усетих когато другия иска лично пространство. Изключваме го – каза Кайла. Погледнах към Конър разтревожена - Така ли трябва да бъде? Родителите ми никога не са ми кзвали това. - Моите също не са го споменали. Може би е като секса. Не им е удобно да говорят за това. - Всъщност – започна Лукас – Мисля, че всяка връзка е различна. Първия път, когато видях Кайла беше като да стоя близо до щуро нападение. - Оу, колко е романтично – казах, докато Конър ликуваше на вулгарната картина. - Беше като електрически заряд – обясни Лукас – Не беше неприятно, но бе . . . малко тревожно. - Без значение от вида, изглежда всички мъже са еднакви – каза Кайла, усмихвайки се – Срамуват се за думата с О. - Аз не – каза Конър – Обичам Линдзи от както ми разкърви носа, защото к взех дъвчещата играчка. Сърцето ми спря, заради свободното му използване на думата с буквата О. В нашата връзка, аз бях тази, която се срамуваше да я използва. Винаги съм била така. Обожавах Конър, но не бях сигурна дали някога съм му казвала, че го обичам. Сега в никакъв случай не бе време за това. Шляпнах рамото му игриво. - Беше пръстенче за почесване на зъбите и бях само на една година. Дори не си го спомням. Но родителите ми винаги носят записа, когато семействата ни се съберат. - Това и голото видео. - Какво е това? – попита Кайла, смеейки се. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Ухилих се. - Аз съм била на две, а Конър на четири. Играем в надуваем басейн. Сваляме си дрехите и влизаме в пясъка. Има смисъл. Не влизаш в пясъка с мокри дрехи върху теб. - Не съм я виждал гола от тогава. Но щеше. По време на първата ми транфсормация. Дрехите възпрепятсвтат способността ни да се трансформираме. Обратно на това, което се случва в Хълк – горнищата не се късат и панталоните не се разтягат. Усетих, че се изчервявам докато Конър повдигна русата си вежда въпросително. За вид който смъква дрехите си, като се има предвид естествените обстоятелства, ние бяхме стеснителна група. Слава богу, сервитьорката донесе бургерите ни и разговора спря, докато ги поглъщахме. Така да се каже. В повечето случаи не се наслаждавахме на нищо повече от топлото, червено месо. Въпреки че имах слабост и към безгрижните разговори, но то не можеше да се сравнява дори с шоколада. След като се наядохме, с Конър решихме да се присъединим към Британи в билярдната зала, за да осигурим на Лукас и Кайла малко лично пространство. Когато влязохме вътре, разочаровано видях, че всички маси са заети. Близо до вратата младо момче, което се бе изпънало на масата погледна рязко нагоре и срещтна погледа на Конър. С присвиване, той постави късата билярдна щека долу, побутвайки партньора си по рамото – който остави щеката си на масата – и двамата се облегнаха към стената, с ръце преминаващи отбрадително над гърдите им. Реакцията им ми подсказа две неща: все още нямаха осемнайсет и бяха едни от нас, защото очевидно разпознаваха алфа мъжки, когато видеха един. Бе така при нас. Преди да получим способността да се превъплащаваме, имаме тази да разберем кой може. Това бе знак на респект. Статистите може би биха изпитали съжаление за тях. Въпреки всичко те бяха първи там. Но по закона на нашата култура, йерархията вече бе остановена. Като Тъмен Пазител, Конър бе на върха на хранителната верига. Трябваше да прибавя, че изпитах гордост, когато постави ръката си на гърба ми и ме поведе към масата. - Ще те разбия – каза, докато взимаше топките от пакета и ги насочваше към единия ъгъл. Вдигнах щеката, която първото момче бе оставил. Бе правилен размер за мен. Докато замазвах връхчето с кредата преместих погледа си към Британи. Тя тъкмо свършваше със сритването на задника на момчето, което я бе последвало в залата – или може би просто я бе оставил да спечели за да се отпусне около него. Започнаха да се приготвят за друга игра. - Какво има? – попита Конър тихо докато ме придърпваше близо до себе си. Притежателен израз. Въпроса му изглежда се повтаряше напоследък. - Не знам. Онзи мъж. Усещането ми за него не е добро, той не е един от нас. - Може би е турист или катерач. - Шпионин – добавих. - Мисля, че е безобиден. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Мислехме си това и за Менсън – той успя да залови Лукас във вълча форма. Ако не беше Кайла, Лукас можеше все още да живее някъде в клетка, следен от камери като ценно притежание. - Добра забележка – той погледна към младежите. Изглежда те бяха спряли да дишат, чакайки за преценката ни. - Благодаря за масата, но променихме мнението си. Ще отидем да поиграем с приятели. Британи се бе излегнала провокативно напред , когато стигнахме. Тя премести погледа си към Конър бавно, преди да направи удара си – и да пропусне ъгловия джоб, който си бе набелязала. - Добре! – каза непознатия с усмивка – Може би този път имам някакъв шанс да спечеля. Той чукна бирената си бутилка в нейната преди да заеме позиция за удар. Предизвикателния к поглед се насочи към мен и отпи една глътка. - Ще бъдеш сритана от Мич, ако научи, че пиеш – казах к. - Трябва първо да ме хване, а и освен това е зает – Тя отпи още веднъж преди да допре бутилката си към другата преди да премери удара му. – Това е Далас. Той е нов тук и е турист. Това са приятелите ми – Конър и Линдзи. Те са предопределени един за друг – думите к бяха почти обидни и се зачудих колко ли бира е изпила. - Яко – каза Далас развеселен. Той ми кимна и докосна двата си пръста до веждата си в поздрав на Конър, след това изпрати две топки към срещуположните джобове. - Той също е много добър на билярд. Играта свърши – каза Британи. - Не можеш да знаеш това – отговори докато удряше друга топка – Мога да пропусна ако дойдеш до тук и започнеш да ме разсейваш. Усмихвайки се Британи поклати глава. Може би причината, поради която никое момче не я бе обявило е тази, че изглежда твърде недостижима. Никога не флиртуваше с никой. - Помислих си, че можем да се съюзим и да ви предизвикаме – каза Конър. - Разбира се. Нищо не може да ни позволи да се опознаем по-добре от една приятелска игра. Само да довърша тук – и Далас набързо почисти масата от топките. - Виждате ли? – попита Британи – Нямате шанс. - Ще видим – промърмори Конър под нос. Нашия вид щеше да е нищо, ако не бе толкова състезателен. Докато Конър и Далас бутаха топките си по масата – всеки край на движението близо до края би било нарушение – аз побутнах с лакът Британи и казах тихо. - Каква е историята? - Казва, че е турист. - Вяваш ли му? - Няма начин, прекалено е блед. - Един от слугите на Менсън? - Може би. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Нищо друго не би предотвратило тена като прекарването на времето в лабораторията. Конър спечели правото да разбие и усетих тази малка гордост отново. Моето момче. Но докато удряше щеката си към топките преместик погледа си към Далас. Оглеждаше стаята сякаш очакваше проблеми. Усетих притеснението да минава през мен. Бяхме в неизгодно положение. Нашите най-добри войни бяха тук, но не биха били способни да се преобразят пред всички тези туристи. Работехме усърдно за да запази специалните си възможности в тайна. Но сега се чувствах сякаш вървим с голям знак лепнат на гърбовете ни гласейки: Внимание: Ние се превъплащаваме по воля. Въпреки, че все още не можех да го правя. Но скоро. Много скоро. Конър извика името ми и осъзнах, че е мой ред. Преместих се и застанах до него. Той посочи към твърдата топка. - Това би трябвало да е лесен удар. Кимах отнесено. Той положи раката си на гърба ми. - Спокойно. - Зная, че е напълно нелогично, защото нямам доказателства за това, но не мога да се оттърся от чувството, че приближава някаква беда – прошепнах. - Ще се справим. Имах това препознаване, дежа вю* (*чувство за познатост, повтаряне, че нещо ти се е случило/си виждал и преди в живота си) с миналото лято, когато бях назначена за първата ми група, която да заведа в природата. Бях толкова притеснена, че ще направя нещо, което би ги наранило. Конър бе с мен. - Ако нещо се случи – ще се справим - каза. Бе толкова спокоен. Никога не е имал съмнения, че не може да се погриби за каквато и да е ситуация. Кимайки се пресегнах за да насоча удара си. Знаех в секундата, в която Рейв влезе в стаята. Не знаех как точно. Дори не бях с лице към вратата. Бе осъзнаване, което проблясна през мен. Обърнах се през рамо за да го огледам и да видя как се насочва бавно към нас. - Кой печели? – попита. - Никой, все още – каза Британи, точно преди да направи въведение. Бяше ми пределно ясно, че Рейв изучаваше Далас – той също не му вярваше. Това го правеше един от нас. - Ще играеш ли вече? – подтикна ме Британи. Обърнах се обратно и подравних щеката. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не си достатъчно подравнена за да направиш удара – каза Рейв тихо и преди да мога да реагирам той бе зад мен, а ръцете му се увиха около ми. Всичко в мен бе все още там. Чудех се как можех да усетя същото събуждане, както когато го държах, когато бяхме на мотора, миналата вечер. Чух тихо буботене. Всички други можеха да го объркат със звука, който издава някой когато си прочиства гърлото, но аз разпознах незабавно предупредителното ръмжене, което идваше от Конър. Напълно игнорирайки го Рейв коригира позицията ми малко. - Искаш да го побутнеш ниско – каза. Кимнах, усещайки острото чувство на загуба, когато се отдръпна. Ударих бялата топка и видях как тя на свой ред бутна солидната оцветена топка и я запрати в джоба в ъгъла. - Това може да се счете за измама – каза Далас. - -Ще ти купя чиния говеждо, за да се реванширам – каза Рейв. - Звучи честно. С Конър спечелихме играта прекалено лесно, което ме накара да си помисля, че Далас дори не се и опита. Най-вероятно той просто си осигуряваше повод да ни наблюдава. След като свършихме с играта се върнахме на масата, където Лукас и Кайла ни чакаха. Запознаха се. Докато сядахме на местата си в подковидния диван Далас се огледа и в двете страни. Изглежда не осъзнаваше опасността в която бе, защото огледа наоколо отново, усмивкайки се и питайки. - Значи вие сте върколаците за които съм чувал? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Seven Седма глава Превод: djenitoo Редакция: sunset & djenitoo __________________________________________________________________________________ Всеки на нашата маса се смълча зловещо, по начина по който хищника го прави преди да скочи към жертвата си. Дори и сърцето ми, като че ли беше спряло. Далас се засмя неудобно. - Просто се шегувам. Бях чул тези откачени слухове относно нещата, които стават по тези места. Освен това тази вечер всички са нови лица. Помислих, че сте се крили през определени фази на луната или нещо такова. - Бяхме на семейна среща. – каза Лукас със смъртоносно спокойствие, което изпрати тръпка по тялото ми. Никога не бих искала да съм на лошата страна. – Къде чу тези слухове? - Наоколо. Тук и там. Лудо е нали? Имам предвид, това че някой може да се превъплъщава в друга форма. – Далас вдигна ръцете си и ги изследва, сякаш никога не ги е виждал досега. – Как може изобщо да се случи? Как може тялото да се промени, по дяволите? Бавно той огледа масата, като чели имаме отговора. Имаме го със сигурност, но нямаше да го споделим. - Тук има всякакви луди истории за неща които се случват в дивата природа. – обясни Британи мило, и се чудех дали не го харесва. Никога не съм виждала да показва толкова много интерес към някое момче. Колко странно би било да обичаш статист. Може ли изобщо да се случи? Мислите ми се отклоняваха от очевидния проблем. Кой беше този човек, и какво всъщност иска? - Върколаци, вампири, духове. – продължи Британи. – Хората винаги разказват страшни истории около лагерния огън. Но това е всичко, което са. Истории. Далас се засмя отново, само че този път беше смесено с облекчение. - Да, знам това. Трябваше да си видите лицата. Гледахте ме сякаш бях сериозен. Би било яко, не мислите ли? Възможността да променяш формата си наистина да съществува? - Искам да бъда кон. – казах, надяваща се да променя темата далеч от истината. - Конете трябва да работят много. – каза Конър, вземащ ръката ми и стискащ я. – Куче. Да спиш по цял ден. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Котка. – каза Британи. – Само, че съм алергична към тях. Мога ли да бъда алергична към себе си? Далас се засмя още по-успокоено. - Окей, схванах. Не трябваше да слушам историите. – той смигна на Британи. – Още една игра на масата? След като Британи и той се върнаха в игралната зала, тези от нас, които останаха на масата гледаха неудобно един към друг. - За какво беше всичко това? – най-накрая попита Кайла. Лукас поклати глава. - Не съм сигурен. Рейв, наблюдавай го, особено когато е с Британи. Погледа ми се премести на Рейв, за да преценя реакцията му. Както обикновено, не направи нищо. Дори не погледна към мен. Просто кимна на Лукас и стана от стола. - Мислиш ли, че е опасен? – попитах. Лукас поклати глава. - Ако е, можем да се оправим с него. След като напуснахме след час, се съгласихме, че Далас е просто турист привлечен от митовете за гората. Виждали сме го и преди – което беше и причината, хората от Биo Хром да ни дебнат. Също така мислехме, че са безобидни. Рейв беше отишъл да наблюдава Далас, но останалите от нас си легнахме по леглата. Имахме програма, която започваше от раната утрин. На следващата сутрин се събрахме близо до кабините си, за да посрещнем групата си. Повече от дузина момичета, практически подскачаха наоколо възбудени от мисълта за къмпинг в дивата природа. Или ентусиазмът им се дължеше на това, че трима от водачите им са секси – и това не се отнасяше за Британи, Кайла и мен. Лукас, Конър и Даниел проверяваха раниците на всички момичета, за да са сигурни, че са сложени удобно на раменете им и че не бяха твърде тежки. Ние шерпите ще носим тежките или обемни провизии. - Даниел е сладък. – каза Кайла. Той не е идвал с нас на училище, откакто семейството му се премести близо до Сиатъл, но се присъедини към Тъмните Пазители по-рано това лято, така че вече го познавахме. Не мисля, че му обръща голямо внимание. Той носеше черната си коса в къса прическа, което беше необичайно. Повечето момчета, които познавахме имаха дълга коса. - Да, както и да е. – каза Британи. - Знаеш, че не би било в твоя полза ако държиш момчетата надалеч. – посочих. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не искам момче, което не ме иска. - Може би той ще… ако му да дадеш шанс. – каза Кайла. - Освен това, старейшините казаха, че просто трябва да има момче с теб. Той не трябва да е единствения. – казах к. – Когато правилния човек дойде, може да се разделиш с него. Тя ме погледна свирепо. - Те не знаят дали ще проработи. Аз съм първото момиче, което ще е само. Просто предполагат. Добре, очевидно не е първата. Ако знаем, че момичето може да умре, ако премине първата си трансформация сама, значи някъде в миналото някое момиче го е направила сама. Но не мислих, че е най-добрата идея да го споменавам. Нямаше причина да карам Британи да спори. - Разбира се, че знаят какво ще стане. – казах, звучаща по-уверена отколкото се чувствах. Британи може и да поставя под въпрос избора ми за половинка, но отвъд всичко все пак си оставахме приятелки. Исках тя да оцелее през следващото пълнолуние. – Те имат древни текстове, книги. Сигурно ще ги използват, за да намерят отговора на дилемата. - Мислиш ли? – попита тя, и чух надежда в гласа к. - Със сигурност. – сложих ръка на рамото к. – Ти си Тъмен Пазител. Ценят те. Няма да гадаят за нещо толкова важно. Тя обърна поглед към Даниел. Той се бе навел към три малки скаута, обясняващ им нещо. Притежаваше широка, топла усмивка. Британи въздъхна: - Предполагам, че има и по-лошо от него. - Това е дух! – възкликнах. Не. Щях ли да бъда толкова доволна, както и неохотна да приема, ако вече нямах Конър? Британи извъртя очи. - Не знаете какво е. Напоследък се безпокоя за… - гласа к спадна. - Безпокоиш се за какво? - За нищо. Забрави. Преди да мога да я убедя да ми каже, тя отиде до групата от момичета и се представи на водачите и придружителите им. Погледнах към Кайла. Лицето к бе обгърнато от маската на безпокойството. - Искаше ми се да вярвам, че е добре. – казах к. Кайла ми се усмихна съчувствено. - Знам. Аз имах само 48 часа да се приготвя за първото си пълнолуние… не мога да си представя колко мъчително е било за теб да имаш много по-дълго време. Особено за Британи. Преди месец к бях казала, че не мога да чакам. Сега, не бях толкова сигурна. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Ти каза, че това към Лукас е било мигновено – че си почувствала незабавно силна връзка. Британи има време да намери някой. Кайла кимна, но подозирах, че не вярва в това, което казах повече от мен. Не знаех кое ще е по-лошо: да го преминеш сама или да го преминеш с някой, който всъщност не иска да е там. Погледнах обратно към групата от момичета. Британи всъщност говореше с Даниел. Може би все пак има надежда. Лукас ни даде знак да тръгнем. Наместих раницата си и тръгнах напред, огледах се назад, за да се уверя, че няма изостанали или скитащи назад скаути. Беше толкова странно, че Рейв го няма с нас. Чудех се къде е, какво прави. Най-накрая се огледах наоколо, но не го виждах никъде. Влязох в гората и се изненадах от това, колко тъжна бях. Искаше ми се с такава свирепост Рейв да е с нас, че чак се уплаших. По времето когато слънцето започна да се вдига, момичетата бяха загубили ентусиазма си. Не ги обвинявах. Лукас ги притискаше доста силно. Понеже бяхме длъжни да следим момичетата и да гледаме за опасност, не се обединихме по двойки докато лагера не бе построен и всеки бе седнал около лагерния огън и си печеше ружките. Кайла и Лукас бяха седнали близо един до друг, говорещи тихо. Беше очевидно, че се опитваха да се държат прилично пред малките скаути, понеже се докосваха за кратко и дори сякаш непреднамерено. Но дори и когато не се целуваха или галеха, все още имаше интимност между тях – като, че ли споделяха много дълбоки страни на душите си. Британи от друга страна, дори не споделяше и частица от това с Даниел. Тя седеше надуто до него, концентрирана по-скоро в правенето на ружките си, отколкото говоренето с него. Беше очевидно, че той се чувства неловко. Като ги гледах заедно, не мислех, че срещата може да стане по-лоша. В момента наистина оценявах, че винаги съм имала Конър. Не, че ние говорехме или се докосвахме един друг – по невнимание или другояче. Но все пак се чувствахме удобно един до друг. Момичетата не говориха много. Част от тях изглеждаха, като че ли ще заспят направо на местата си. Погледнах скришом към Британи: - Не мисля, че старейшините трябва да влязат в светотатство. – промърморих, така че само Конър да ме чуе. - И аз си мислих същото. – той каза, също толкова тихо. – Катастрофално е. Обърнах рязко главата си, за да го погледана. С ъгълчето на окото си, видях че Британи внезапно ме изучава. Облегнах се на Конър, като че ли ми е удобно и прошепнах в ухото му: - Не мисля, че е толкова лошо. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Той прибра кичурите, които се бяха отделили от плитката ми обратно зад ухото ми, кокалчетата на пръстите му се плъзнаха по челюстта ми, очите му се стоплиха, като че ли говорим за нещо лично: - Той дори и не се опита. Не знам. Той може поне… да говори с нея. Намерих за интересно, това че той мисли, че проблема е в Даниел, докато аз мислех, че е в Британи. - Може би просто се нуждаят от малко повече време за да се опознаят. - наистина исках да съм позитивно настроена към шанса к да си намери сродна душа. - Човече, толкова се радвам, че не трябва да правя всичките тези сцени на среща. Почувствах неудобно стягане в гърдите си. - Не мислиш ли, че причината да сме заедно – е защото сме удобни? - Не. – наведе се и ме целуна нежно. Едно от момичетата изхили и се провикна: - Конър и Линдзи, седят на дървото… Конър и аз толкова бързо се отдалечихме, че почти се ударих. Няколко момичета запяха: - Це-лу-в-ка… Разбира се те завършиха песента погрешно – забравиха да споменат, че след любовта идва трансформацията – но реших да не ги поправям. След това, на лидерите им, им отне малко време да ги вкарат в палатките им. Те решиха да пеят за Лукас и Кайла, след това за Британи и Даниел. Никога не съм виждала Британи толкова изчервена. Имах чувството, че би избягала в гората, ако нямаше да изглежда страхливка. Кайла пое първата смяна за нощната стража, което оставяше мен и Британи сами в палатката. Приготвяхме се за лягане в тишина. Когато изгасихме светлината, се шмугнах в спалния си чувал, гледаща нагоре, мислех си за Конър и се чудех защо не се гушкаме повече, защо – твърде често – просто говоренето изглежда достатъчно за нас. Твърде дълго ли сме били заедно, че сме станахме имунизирани към тялото на другия? За даденост ли го приемам? Дали ще се почувствам различно след промяната? Вече бях започнала да забелязвам някой промени. - Брит? Гората мирише ли ти…по-богато? – забелязвах аромати през похода днес, които досега не съм. - Какво имаш предвид? – попита тя. - Не мога да го обясня. Всичко мирише по-богато. Знам, че промяната ще усили сетивата ни – мислиш ли, че започва преди промяната? - Аха, може би…имам предвид сега като го спомена, да, нещата миришат…по-силно. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Каза думите, но не чух никакъв ентусиазъм в тях. Честно казано, не чух никаква истина в тях. Обърнах се на една страна. - Какво мислиш за Даниел? Искам да кажа - изглежда сладък. - Той е окей. - Знаеш, че може да опиташ по-усърдно. - Лесно ти е да го кажеш. Никога не си опитвала. Винаги си имала Конър. Мислих си да призная, че може би е права по отношение на мен и Конър – и как удобството не значи непременно, че сме един за друг. Но колкото по-дълго не давам глас на съмненията, те няма да станат реални. - Не искам да говорим за Конър и мен – казах, далеч по-остро, отколкото исках. - Не искам да говоря за Даниел. - Лека нощ тогава. – обърнах се на една страна. Защо се опитвах да бъда мила, да к помогна да си избере половинка? Не беше моя работа. - Линдзи? – повика ме колебливо няколко минути по-късно. Почти нямаше да отговоря, почти щях да се престоря, че вече съм заспала: - Какво? - Ами ако… ами ако не съм шифтър? – каза със нисък глас. Станах рязко, твърде шокирана от идеята, за да отговоря. Не беше ли се чудил Конър същото? - Ами ако това е причината нито едно момче да не се сближи с мен? – продължи тя. – Ами ако нещо не е наред с мен? - Ох, Британи, това е… това е просто… - не знаех какво да кажа. – Разбира се, че си шифтър. - Имам чувството, че всички момчета гледат през мен. Дори и Даниел ми се усмихва по- същия начин, по който се усмихва на момичетата скаути – сякаш съм сладка, но нищо специално. Няма никакъв огън. Огън? Дали описваше плашещото нещо, което изпитвам, когато Рейв е наблизо? За дългосрочен план, не е ли по-добре да се чувстваш комфортно с някой, да сте в синхрон? Огъня може да те изгори до пепел. Беше просто похот, не любов... нали? Но моята несигурност не бе това от което тя се нуждаеше, а успокоението. - Виж, Британи, сигурна съм, че няма нищо общо с теб. – казах, дори и да си мислих, че не съм напълно сигурна. Дори и Конър имаше съмнения, но приближаването към пълнолунието след седемнадесетият к рожден ден не е време за подсилване на луди идеи. – В момента само малка група от момчета работят като шерпи. Очевидно е, че рано или късно ще се разделят. Боже, истинската ти сродна душа може да е… не знам. В Калифорния, може би, дори в Флорида. И тази година, толкова малко дойдоха за празника. Друг път, може да се сближиш с някой друг. Тотално разочарование. Но Даниел може да е заместник докато истинската половинка дойде. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Първият път когато се превръщаме трябва да има елемент на романтика. Не мога да се успокоя момчето да ми държи ръката, след като искам да държи тялото ми. По-скоро ще го премина сама. - Може да умреш. - Или може би ще ни освободя от тази старомодна традиция. - Мислиш, че е старомодна само, защото нямаш сродна душа. Лично аз, не искам да го преминавам сама. Исках магията от трансформацията и чудото на връзката, която да последвам. - Както и да е, имам две седмици да реша какво да направя. – каза тя. – Ще измисля нещо. Отново зазвуча като старата непокорна Британи, която познавах. Всичко ще бъде окей. Когато потъвах в съня, се почувствах уверена. Нощта беше тъмна. Луната все още се издигаше. Лек бриз разпръсна косата ми. Конър застана зад мен, обви ръце около мен и целуна шията ми. Тръпка премина през тялото ми. Облегнах се на него. - Скоро. – той прошепна в ухото ми. – Много скоро. Обърнах се в обръча на ръцете му и приех целувката му. Беше изпълнена със страст. Той плъзна пръстите си по голите ми ръце, а след пръстите му местата започваха да пламтят от страт. Чух чупене и пукане. Бях токова разгорещена, че си помислих, че ще се разтопя. Отдръпнах се и се озовах взираща се в кафявите очи на Рейв, а не сините на Конър. Някак си, без да забележа те са се сменили. Сега можех да го видя ясно, защото заобикалящите ни дървета бяха пламнали и оранжеви, и червени пламъци се издигаха в небето. Игнорирах опасността в която бяхме, Рейв ме дръпна обратно в прегръдката си и сведе устата си към моята докато огъня ни погълне… Събудих се дишаща тежко и изпотена. Излязох от спалния си чувал и се препъвах в палатката докато не усетих студения нощен въздух по лицето си. Спах с дрехите си, така че ми липсваха само обувките ми, но бях свикнала да ходя боса, затова не ме безпокоеше земята под краката ми. Конър седеше близо до огъня. Пристъпи към мен: - Добре ли си? Кимнах рязко, започнах да прекарвам пръсти през косата си и си спомних че беше на плитка. Само в съня ми бе разпусната. - Аха, добре съм. Просто лош сън. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Макар, че не в традиционния смисъл на кошмарите. Бях по-изплашена от себе си и образите които си представях, отколкото от някое чудовище. Кайла седеше на един дънер. Стана и се приближи: - Толкова си бледа. Сигурна ли си че си добре? - Напълно. Защо не отидеш да спиш? Ще довърша смяната ти. - Лукас смята, че ще обръщаме по-голямо внимание, ако – - Знам. Ако не пазим със сродните си души. С Конър ще се държим прилично. Тя погледна към него. Той кимна и посочи с глава към палатката ни. Със свиване на рамената, тя се усмихна и ме потупа по рамото: - Добре тогава. Мерси. Изчезна в палатката. Конър взе ръката ми в своята. - Ела седни до огъня. Ще се почувстваш по-добре. Съмнявах се. - Имаше огън в съня ми. Всичко наоколо гореше. Просто ме подръж за минута. Не го изчаках да отговори. Тръгнах към разтворените му обятия, не се съмняваща, че ще ме приеме там. Той винаги бе бил опората ми. Наклоних глава назад и погледнах в сините му очи. Не знам какво прочете на лицето ми, но наклони глава и ме целуна. Целувката нямаше нищо общо с тази от съня ми. Беше приятна, сладка и топла. Беше надеждна. Непроменлива. Истинска. Целувката в съня…беше просто…добре де, беше просто сън. Конър ме поведе към дънера, на който седеше Кайла. Щом седнах на него, той се наведе и се сви пред мен прибирайки отделилите се кичури зад ухото ми. Преглътнах трудно. - На този празник за слънце стоенето, когато не можа да ме намериш…бях с Рейв. Тъга докосна очите му преди да каже тихо: - Знам. - Доловил си миризмата му по мен. Той кимна. - Защо не каза нещо? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Ти или си моя, или не си. Ако си моя, ще се бия за да те запазя. Ако не си…може би не бих искал да знам. Плъзнах пръстите си по бузата му. За разлика от Рейв, той рядко имаше набола брада. - Нищо не се случи. Просто направихме обиколка с мотора му. Имах нужда да се махна от съдбата и мрачността за малко. - Това каза и Рейв. - Сблъска ли се с него? - Разбира се. Всъщност това беше за което се скарахме с баща ми. Той мисли, че трябва да го предизвикам. - Това е безумие! Ще го убиеш, само защото ме е извел на разходка?! - Спокойно, Линдзи. Нямам никакви планове да го предизвиквам. Харесва ми да мисля, че трябва да станем малко по цивилизовани през годините и мога да разреша много от различията ни в човешка форма, а не във вълча. - Но не е ли това причината поради която той вече не е част от шерпа отбора ни? - Не. Старейшините наистина са загрижени за Британи. Ако тя и Даниел не си допаднат, вероятно ще сложат някой друг при нас. Замислих се дали да му кажа, че тя не изпитва връзка с Даниел, но имахме все още малко дни за да го променим. Внезапно косъмчетата на тила ми настръхнаха – но не и по приятния начин в съня ми. - Конър, имаш ли чувството, че ни наблюдават? - Да. Дишането ми се забави, когато се опитах да разбера от коя посока може да ни гледат. Конър се завъртя наоколо. Две момичета надничаха през палатките си. И двете се засмяха и се прибраха отново вътре. Конър се изхили. - Не си спомням да съм бил някога толкова млад и глупав. - Не мисля, че бяха тези двете. – казах, когато станах. Завъртях се бавно в кръг, но по- миналото ми усещане си беше отишло. - Те бяха всичко което усетих. – Конър помириса въздуха. – Нищо необикновено. Не можех да се освободя от чувството, че е бил някой друг. - Лукас сигурно е прав. Не трябва да пазим с някой, с който се гушкаме повече отколкото говорим. Конър се засмя. - Той е мъдър, нашия лидер. Ти пази тук. Ще обиколя лагера. Знаех, че няма да открие нищо. Каквото и да е било си е отишло. Но не ме спря да се чудя, кой е бил и по-важното - какво искаше. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Eight Осма глава Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ Пътувахме още два дни, водейки момичетата по-навътре в гората. Имаше части от националната гора, където са пътували само още няколко души и бяха по-диви и опастни, но ние ги избягваме и помогнахме на момичетата и техните лидери да стигнат до мястото на финалния си лагер и да ги настаним в относително безопасно място. След като се подсигурихме, че лагера е сигурен бе все още рано през деня, затова започнахме да се приготвяме за тръгването си от групата. Британи и Даниел щяха да останат назад и да ги пазят. Попринцип бихме оставили само една шерпа, но старейшините бяха дали заповед да насърчим Британи да се свърже с Даниел. Не виждах това да се случва, но нямаше да стане нищо, ако прекарат още няколко дни заедно. - Когато се върнем ще имаме достатъчно време да те заведем до Уолфорд преди пълнолуние – каза Лукас на Британи. - Както и да е – тя реагира сякаш е отегчена от цялото нещо. Това беше най-важната нощ в нашия живот, а тя се държеше сякаш я дразнеше. Хващайки я за раменете, я завлякох далеч от групата. - Ей! – започна да протестира, откъсвайки се от хватката ми. - Британи, трябва да се захванеш за това. Даниел се опитва . . . - Няма никаква връзка. Нула. Нищо. И двамата го знаем. Ще предпочета да мина през него сама. - Просто помисли за него като за линия на живот. Може да е там . . . само за всеки случай. - Не е възможно да е толкова болезнено, колкото го изкарват момчетата. А и ако Лукас е бил там само, за да разсейва Кайла – благодаря ти много, но мога да си намеря и сама нещо, което да ме разсейва. Всичко ще бъде наред. Прегърнах я силно. - И двете ще сме добре – прошепнах, надявайки се да е истина. Бяхме способни да прекараме по-добре без тези доставки, които разнасяхме и ако не чувахме тази цяла дузина шумни момичета. Започнахме да приготвяме лагера си по залез и осъзнах, че с малко късмет щяхме да сме отново на входа на парка утре вечер. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Лукас и Конър отидоха да заловят заек, а Кайла палеше огъня. Аз бях нервна. - Отивам да набера малко къпини – казах на Кайла и взех малък контейнер. Тя се обърна назад за да ме погледне. - Сигурна ли си, че ще се справиш сама? - Видях къпини в някои храсти, които подминахме. Не са далече. Няма да отнеме много време. - Просто бъди предпазлива. - Както винаги. Насочих се към посоката от която дойдохме. Забавното беше, че къпините бяха по- далеч от колкото си спомням и не се намираха близо до следите ни. Плъзнах се надолу и се покатерих на другата страна, където можех да видя няколко къпини, надзъртащи от гъсталака. Свъсем внимателно, избягвайки тръните, откъснах една и я лапнах. Дивите плодове винаги са били по-вкусни от всичко, което може да се намери на пазара. Контейнера бе наполовина пълен – аз съм оптимист – когато усетих ясно присъствие и косъмчетата на врата ми настръхнаха. Възможно най-бавно огледах всичко наоколо и тогава го видях. Планинска пума. - Добро котенце – прошепнах под нос, знаейки че съм в беда. Ако миризмата ми бе човешка може би щеше да си тръгне, но мириса на шифтъра е като на диво животно. Тя надеде дълбоко гърлено ръмжение и оголи резците си, които можеха да откъснат месото направо от костите ми. Внимателно предвижих тежестта на тялото си на другата страна, приготвяйки се за скок в боровинките, с надеждата, че бодлите им ще ме предпазят. Устата ми бе толкова суха, че не бих могла да се изплюя дори живота ми да зависеше от това. Сърцето ми биеше тежко и бях изненадана, че другите не могат да чуят циркулирането на кръвта в ушите ми. Видях движението на мускулите на котката. Подскочих и изкрещях точно когато ме нападна. Размазано движение скочи върху котката точно преди да падне върху мен. Усетих сблъсъка на телата, въздуха се раздвижи със сила. Паднах надолу и се извъртях. Погледа ми попадна върху битката. Можех да видя как вълка напада. Не който и да е вълк. Единствения, който знаех. Рейв. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Какво правеше тук? Ами ако загуби битката? Стъпих на крака и взех стъпка напред, след това една назад. Исках да го спра. Не исках Рейв да пострада. Сърцето ми препускаше. Исках да изпищя за помощ, но не можех да рискувам да го разсея. Стисках юмруци толкова силно, че ноктите ми започнаха да се впиват в кожата. Писъците на котката запълниха въздуха, бързо последвани от ръмженето на вълка. Бяха заключени в схватка. Нападаха се един друг, ръмжаха, оголваха зъбите си. Можех да видя, че Рейв кърви. Исках да притичам до него и да му помогна. Исках да е в безопасност. Исках котката да си тръгне. Ягуара се освободи и се спусна към вътрешността на гората. Вълка направи стъпка към мен и падна. Притичах до него, седнах на земята и положих главата му в скута си. Той кървеше близо до рамото и плешките. Когато се опита да повдигне глава я бутнах отново долу, нежно милвайки козината му. - Шшшшт, просто се отпусни. Трябва да се излекуваш. Всичко ще бъде наред. Задържайки погледа му си мислех, че не съм била по-благодарна за нечие пристигане. Но бе повече от факта, че ме спаси от атаката на ягуара. Бях толкова радостна да го видя. Исках да разбера както в правел, как се е справял. Имах хиляди въпроси, но най- вече исках просто да го държа до себе си. Той облиза голото ми коляно, сякаш иска да сподели, че изпитва същото. Не го скастрих за потайната му целувка. Чух изпукване на клони и вдигнах глава за да видя момчето, с което Британи играеше билярд – Далас – да стои там. - Какво си ти? Момичето вълк? – попита. - Опитвам се да не се побъркам тук – каза Далас – Но това е . . . диво, човече, напълно невероятно. Върколаците. Те съществуват. Не виждах никакъв смисъл да се опитвам да излъжа и да се измъкна от ситуацията, която само се влошаваше. Дрехите на Рейв бяха на купчина на земята – обясни това. Неговата зейнала, кървяща рана се излекува пред очите на Далас – отново, обясни това. Държах вълк в скута си и му говорех нежно – да, нормалните хора го правят през цялото време. Затова поведох Далас към лагера. Бяхме тръгнали само минути преди Рейв да се присъедини към нас в човешка форма, напълно облечен. Да го видя отново бе като удар в стомаха, което почти ме замая. Не бях осъзнала, че ми липсва, може би много Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн повече отколкото трябваше. Имах чувството, че аз също съм му липсвала, когато тихомълком ми подаде контейнера с къпините. Бе пълен, което означаваше, че е останал още малко време за да ги набере преди да ни настигне. Сега бяхме насядали около лагерния огън, където два заека се печаха. Не бях сигурна, че ще съм способна да ям. Бедствието отнесе всичко със себе си. - Предпочитаме термина „шейпшифтъри” – каза Лукас – Върколаци е толкова . . . холивудско. - Не исках да ви обиждам, но Боже! Менсън непрестанно говореше за върколаците и мислех, че е просто побъркан, а мозъка му е прекалено мощен за него. Имам в предвид, IQ-то му е извън диаграмите. - Познаваш Менсън Кейн? – иззтървах се. - Трудно е да не е така, когато работя – работех – за Био Хром. - Работеше? – Лукас повтори със съмнение. - Да. Напуснах преди десет дни. Реших да си взема дълга просрочена ваканция. А и да – добре, бях любопитен. Исках да разбера за себе си, дали наистина съществувате. - И реши да го направиш, като ни следваш? – попита Конър. - Недей да звучиш толкова оскърбен, човече. Той ме следеше. – погледна към Рейв. – Не, че успях да го видя или нещо такова. Бе просто шесто чуство, разбирате нали? Да, разбирах. Цялото време, през което имах чувството, че някой ни наблюдава е бил Далас. А може би и Рейв ни е хвърлял по едно око. - Защо ни последва? – попита Кайла. - Аз съм учен. Нуждая се от доказателство. А вие всички ли сте . . . – гласа на Далас спадна и той се огледа наоколо. - Ако ти кажем ще се наложи да те убием – каза Рейв и имах чувството, че се шегува само наполовина. - Виж, пич, не съм дошъл с лоши намерения. Както казах – исках доказателство. И се опитвах да разбера дали мога да ви вярвам. Всичко което знаех за вас е, че сте бесни и олиготени. - А сега знаеш, че не сме – каза Лукас – Какво означава това за теб? Кайла хвана ръката му. Чудех се дали се боеше, че Лукас се опитва да реши какво да правим с човека. Най-лошия сценарий включваше смърт, но не мисля, че ще стигнем до там. Можем да го заведем до Уолфорд и да оставим старейшините да се оправят с него, или да рискуваме и да го пуснем. Кой би му повярвал, така или иначе? - Вижте, мога да усетя как напрежението расте, така че защо не се успокоим? На ваша страна съм. Реших, че ако наистина съществувате ще ви кажа, това което знам. А, ако не съществувате, значи съм работел за Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн някакви луди и не трябва дори да ги питам за възтановяване на работата. - А какво точно знаеш? – попита Конър. - Точно на ръба на гората, малко преди това, което е посочено като земя на националния парк, има гориста зона, която все още е частна собственост. Миналата година Био Хром започнаха да строят лаборатория там. Изглежда правилен избор, разбираш нали? Защото е надалеч от всичко, посредата на нищото. Хеликоптерите ни доставят доставки. Живеем и работим там. То е почти като затвор. За да бъда честен - не бях сигурен, че ще ме оставят да си тръгна. Както и да е, те са много предпазливи относно това, което правят в факултета. Когато кандидатствах за работата всичко, което знаех бе, че включва изучаването на нещо, което наричат Л-факторна ген. Мислех си, че е нещо свързано с Любовта . . . нещо, което да помгне на загубеняците да си уредят среща. Наистина нямах никаква представа. Не и преди да започна да работя там и да открия, че Л идва от Ликантропия. Мислех си, че е шега. Той се загледа в огъня. Опитваше се да определи какво повече може да ни каже или все още се справяше с факта за съществуването ни. Не зная. - Но Д-р Кейн и Менсън – продължи – те са толкова обесебени. Не престават да говорят за това колко желаят да заловят ликантроп и да го изучават. Звучи варварско. Имам предвид, ако тези същества съществуват, да ги заключиш би отнело правата им. Когато казах това, Менсън отговори, че ликантропите не са хора, затова нямат никакви права. Звучеше толкова грешно. Но звучеше като Менсън, помислих си. Погледнах към Кайла. Тя изглеждаше невероятно тъжна и знаех, че е заради това, че тя не разбираше защо всички не приемат съществуването ни толкова добронамерено като нея. - Защо не ни каза това миналата нощ? – попита Лукас. Далас срещтна погледа му. - Щях да го направя, но колкото повече говоря, толкова повече идеята за върколаците – извинявайте, имах превид ‘шейпшифъри’ – звучеше толкова . . . невъзможна. Той погледна към ръката си отново, по начина по който го направи в Слай Фокс: сякаш не знае как го правим. - Значи си помисли, че да ни шпионираш е по-доброто решение? – попита Конър. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Вижте, никога преди не съм правил тези неща тип Джеймс Бонд. Застреляйте ме. Освен това видях на какво е способен – той кимна към Рейв – Ти можеш да ме убиеш, но вече пристъпих напред и ето ме. - Което ни отвежда обратно назад – за какво точно си тук? – попита Лукас. - Помислих си, че трябва да знаете какво планират. - Каза, че лабораторията е близо до националната гора. Къде точно? - Далечния северен ъгъл. - Защо не ни покажеш? – попита Лукас. - Какво? На карта? Лукас бе сложил неговото не-се-замесвай-с-мен изражение. В него можех да видя свирепостта, която го маркираше като водач на нашата група. Съдейки по начина, по който очите на Далас се разшириха, предположих, че той също го е разпознал. - Мислех си, че можеш да ни го покажеш лично – каза Лукас. - Не ми вярваш – каза Далас, гласа му бе леко кисел. - Нека просто кажем, че сме се срещали с Био Хром и преди. Компанията не е точно в листа ни за приятели на застрашените видове. Внезапно станал изключително нервен, Далас се огледа. - Те наеха наемни убийци да пазят мястото. Изглеждат сякаш биха убили бабите си, ако цената е достатъчно. - И не помисли, че трябва да го споменеш по-рано? – попита Рейв с мъртвешки спокоен глас, който изпрати тръпка по гръбнака ми, дори когато знаех, че няма да ме нарани. Той се опитваше старателно да не ме поглежда – докато аз имах достатъчно време и погледа ми пробягваше към него. - Заобиколих го. Вижте, аз съм добрият самарянин тук и се чувствам неоценен. - Трябва само да ни покажеш лабораторията – увери го Лукас – Може да имаме няколко въпроса щом я видим. - Далас кимна неохотно. - Да, добре, предполагам, че това има смисъл. Но слушайте, наех си стая в хотела в Търънт. Оставих няколко неща там. Искам да ги взема преди да тръгнем, защото веднага щом ви покажа лабораторията заминавам за Канада. Всички останали гледаха на Далас като на враг, докато аз го виждах като един от добрите. Надявах се, че не съм наивна. - Рискува много за да дойдеш и да ни кажеш за лабораторията – казах меко. - Както казах, това което правят . . . не е правилно. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Оценяваме това, че дойде тук – каза Лукас, но гласа му все още съдържаше нотка на недоверие. - Да – промърмори Далас – Просто се надявам, че това няма да ме убие. Аз също се надявах, че никой от нас няма да умре. Далас имаше малка палатка, която щеше да разпъне, но вместо това Лукас го убеди да спи в мъжката. Не че можеше да се измъкне без някой да го забележи, защото ние поемахме смени за да наблюдаваме. Лежах по гръб в палатката. Рейв бе на пост сега, а след това щеше да дойде реда на Кайла. Нямах шанса да поговоря с Рейв, да му благодаря за къпините – и за спасяването на живота ми. Тихо и предпазливо, отметнах спалния спалния чувал, станах и нахлузих обувките си. - Къде отиваш? Сърцето ми се качи в гърлото заради въпроса на Кайла. - Не мога да спя. Отивам да поема малко свеж въздух. - Виж, Линдзи, това не е моя работа но . . . - Не, не е. – прекъснах я, уверена накъде отива с това. Веднага изпитах вина за раздразнението си – Виж, аз просто. . . искам да съм сигурна. Не исках да к разказвам за сънищата ми за Рейв или за това колко развълнувана бях когато го видях. И двете неща бяха грешни, ако го кажа на Конър. Но не можех да отрека, че изпитвам възбуда, когато Рейв е наблизо. Беше ли защото той бе новост, а Конър бе познат? - Просто не е честно спрямо Конър – каза Кайла. - Ще бъде нечестно и ако имам съмнения относно бъдещето ни. Без да чакам за отговора к излязох от палатката. Усетих присъствието на Рейв преди да го видя. Той бе в сенките близо до нашата палатка. Усетих погледа му върху мен. Имаше толкова много сила в него, почти усетих допира му. Затоплих се, точно както в сънищата си. Обвих ръце около кръста си докато вървях към него, защото бях уплашена, че няма да имам силата да устоя на изкушението да не го докосна. - Исках да ти благодаря за къпините – бе недостатъчно начало за разговор, но как можех да обясня, че имах нуждата просто да го видя отново? - Къпините? – звучеше сякаш изговаря думите през зъби. Преглътнах тежко. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - И за спасяването на задника ми. - Не мога да повярвам – поклати глава преди да продължи – Не мога да повярвам, че си тръгнала сама. - Това са моите гори – отговорих натъртено – Нашите гори. Винаги съм се чувствала в безопасност в тях. - Вече не са безопасни. Не го ли разбираш? – прошепна рязко – Ако нещо се случи на теб, а аз не съм бил там. . . би ме убило. Преди да осъзная какво възнамерява да направи, той ме сграбчи, притисна ме до себе си и устните му пробягнаха по моите. Целуваше ме с такава жестокост, че ме остави трепереща и вкопчена под натиска му, сякаш внезапно се давех и той бе единствената ми надежда. Винаги съм мислела, че целувката е просто целувка. Грешах. Тялото ми реагира диво – бях струната на арфа, която бе подръпната и сега вибрираше със сладък звук. Целувката бе по-гореща от всяка, която съм получавала от Конър. Или просто химията между мен и Рейв бе различна. Обвих ръце около врата му и го притиснах към себе си. Той ме привлече още по-близо до себе си, с една ръка на гърба ми и една – проправяща пътя си през кичурите коса. Изглеждаше сякаш няма намерение да ме пусне. Бяхме толкова близо един до друг, че не бях сигурна къде свършва моето тяло и къде започва неговото. Лунната светлина не можеше да се просмуче помежду ни. Дори когато тръпката на невероятното удоволствие премина през мен, мислите ми крещяха, че това е грешно, толкова неправилно. Пренадлежах на Конър. Бях негова. Бе решено. Прекъснах целувката и отстъпих назад. Дишайки тежко се бях загледала в Рейв, опитваща се да разбера, какво се бе случило току-що. Той протегна едната си ръка към мен. - -Линдзи. . . - Не – прошепнах. Каквото и щеше да ми каже – не желаех да го чуя. – Това беше грешка. Обръщайки се, се насочих към палатката с истината пулсираща в мислите ми. Имаше неща в тази гора, които бяха много по-опасни от ягуара. По-опасни дори от Био Хром. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Nine Глава девета Превод: djenitoo Редакция: sunset & djenitoo ___________________________________________________________________________ Беше почти тъмно на следващия ден, когато най-сетне достигнахме входа на парка. Прекарах целия ден отбягвайки да гледам към Рейв, сякаш се страхувах, че ще избухна в пламъци, ако направим очен контакт или ако Конър някак си разбере, че Рейв ме е целунал. Чувствах се сякаш се нуждаех от по-силни думи, с които да опиша какво стана миналата нощ – „целувка” просто не ставаше. Силата на срещата вероятно беше предизвикана просто от страха и местността, и намека за опасност, която ни заобикаля. Но все още ме оставяше несигурна и разтреперана. - Съгласен ли си? Ще отидеш утре с Рейв, да му покажеш лабораторията? – попита Лукас, когато се събрахме на входа на парка. - Да, пич, със сигурност. – отвърна Далас. - Имам мотор. – каза Рейв. – Ще можем да направим нещо междувременно. Какво ще кажеш да се срещнем на разсъмване? - Аз не съм човек на ранното ставане. – каза Далас. – Какво ще кажеш за средата на сутринта? Те си уговориха времето и Рейв си тръгна с Далас. Чудех се дали ще наблюдава бившия Био Хром служител цяла нощ. Кайла и аз трябваше да вземем групата наблюдаваща птиците на следващата сутрин. Лукас беше решил, че заедно с Конър трябва да отидат във Улфорд, за да говорят със старейшините. - Ще тръгнем на сутринта. – каза ми Конър. – Искаш ли да гледаме филм довечера? Кимнах, опитваща се да звуча ентусиазирано когато казах: - Аха. Нуждаех се от време с Конър , отчаяно, но толкова се боях, че ще открие отклонението ми от верността през изминалата нощ. Дори и адреналина да е довел до целувката, би трябвало да бъда достатъчно силна, за да устоя. Проблема ми беше, че не знаех дали искам да устоя. Почувствах облекчение когато вървях към кабината си, сякаш четирите стени могат да ме предпазят от себе си, от тези никога-не-изпитани-преди-чувства, които изпитвах към Рейв. Не помогна и това, че Кайла ме изучаваше през целия ден, сякаш очакваше да се пречупя във всеки момент. - Нещо се е случило миналата нощ, когато излезе да говориш с Рейв, нали? – попита тя, когато хвърли раницата си на леглото си. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Нямам време да говоря за това. Имам среща с Конър. – отидох в банята и си взех горещ душ. От утре имах няколко дни без Конър или Рейв. Сама с мислите си, може би щях да си изясня нещата. Междувременно исках да изглеждам по най-добрия начин за Конър, но по някаква причина не бях удовлетворена от това което направих. Косата ми бе безформена, грима ми отегчителен. Запазената ми елегантност бе моето оръжие: къса бяла пола, пурпурен потник без презрамки, и бялото ми дънково яке. Дори носих сандали с ниски токчета. Те ме караха да се чувствам секси. Прецених по ниското изсвиркване, което Конър направи когато пристъпих навън - той го одобряваше. Накара ме да се чувствам по-малко виновна, за това което се случи вчера вечерта. Луната бе по-голяма и по-ярка тази вечер. С Конър решихме да повървим до града. Означава, че ще хванем късната прожекция, но бях по-заинтересована от това да бъдем заедно, отколкото коя прожекция ще хванем. Държащи си ръцете, ние вървяхме в удобна тишина. Опитвах се да не мисля за Рейв, но се безпокоях за него, че ще отиде да намери лабораторията на Био-Хром сам. Добре де, не напълно сам, разбира се. Далас ще бъде с него, но не го виждах като боец ако влязат в някакви неприятности. - Ами, ако това с Далас е капан? – попитах. – Ако те се нуждаят от един от нас…ние им поднасяме Рейв на тепсия. Пръстите на Конър се стегнаха около моите. - Ново правило тази вечер: Не можем да говорим за Био Хром или за всички други неща, които се случват. Само за няколко часа, нека се преструваме, че всичко е нормално. Не ми хрумна, че не съм единствената жадна за безопасността на света в който живеехме преди. Но той беше прав. Опитва ме се да избягаме от реалността за няколко часа. - Окей, тогава. Какъв филм ще дават? – попитах. Тарънт имаше малък театър, който показваше само един филм в момента. Бялата му усмивката проблесна в тъмнина. - Нещо с Рийз Уидърспун – което означава момичешки филм. Ще ми дължиш голяма услуга за това. - Да отидем беше твоя идея. – имах нужда да го отбележа, удряйки ръката му игриво. - Оу! – разтърка ръката си, след това ме дръпна от пътя към сенките на дърветата, докато гърба ми се притисна срещу един ствол. – Знаеш ли, Линдзи, че съм споделял с теб всеки момент от живота си, важен и маловажен. - Не и първата ти трансформация. - Щеше да бъдеш там, ако беше позволено. Искам да съм там заради теб, за първата ти трансформация. Обичам те. Сърцето ми се блъскаше в ребрата ми, но не и поради причината която трябва. Би трябвало да съм чувствам радост, но вместо това бях изпълнена с ужас от чудовищността на това, което каза Конър и неспособността ми да отвърна със същото чувство. Или Конър усещаше Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн вътрешната ми борба, или не очакваше отговор от мен, защото устата му покри моята. Целувката му никога не е била толкова важна, толкова значима, защото никога не съм разбирала тези две малки думи, които бяха огромни за мен. Борех се да не я сравнявам с неочакваната целувка миналата вечер – тази която открадна дъха ми и ме остави трепереща. Конър се отдръпна. Можех да почувствам напрегнатостта в него, когато дланите му се обвиха около ръцете ми. - Мислиш за Рейв. - Какво? Не. - Кажи ми, че ме обичаш. - Знаеш, че е така. Той се засмя с кратък рязък смях и пристъпи назад от мен. - Обичаш ли го? Почувствах сълзите да парят в очите ми. - Конър, нека да не правим това. - Обичаш. Ли. Го. Винаги бях способна да говоря с Конър за всичко. Внезапно бе толкова трудно да изкарам думите. - Не знам. - Боже, Линдзи, пълнолунието приближава, а ти не знаеш? Не мислиш ли, че трябва да знаеш? - Какво предлагаш? Да отида на кино с него? Тежка тишина се спусна, сякаш бях хвърлила бомба и чакахме да избухне. - Как може да знаеш, че аз съм правилната, Конър? – попитах, мразеща се, че гласът ми прозвуча толкова слаб, толкова несигурен. - Просто знам. - Това не е отговор. Как знаеш? Той направи няколко крачки и се озова зад мен. - Аха, окей. Може би имаш нужда да излезеш с него. Сърцето ми се сви; паникьосах се от възможността да късаме. Това ли беше което исках? Честно казано не знаех. - Сериозен ли си? - Да, така мисля. Той започна да се отдалечава. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Конър, чакай! – забързах се след него. – Не искам нещата да свършат – Внезапно спрях. Косъмчетата на врата ми започнаха да настръхват от необикновеното усещане, че нещо просто не е наред. - Конър! – прошепнах рязко, достатъчно високо не само да ме чуе, но и да усети страха в гласа ми. Преди да разбера, той беше обратно до мен, изпускащ ниско гърлено ръмжане. - Усещаш ли го? – попитах. Усещах го като… дисхармония във вселената – което ме караше да звуча като някакъв вид Ню Ейдж гуру или нещо такова, но не знаех как точно да го обясня. Гората се усещаше…неправилно. Чух Конър да вдишва дълбоко. - Кръв. – каза с нисък глас. – Много от нея. Все още топла. Може би скорошно убийство. Или някой ранен лошо. - Някой? Може да е животно. - Определено е човек. Стомаха ми се преобърна от мисълта кой може да е там, навън, ранен и вероятно умиращ. Знаех, че трябва да открием какво се е случило – и Конър също го знаеше. Той взе ръката ми, кавгата ни очевидно бе забравена: - Сигурна ли си, че ще се справиш с това? - Разбира се. – фактически, всъщност не бях сигурна, но нямаше начин да го призная. Той пусна ръката ми и осъзнах от движенията му, че той избутва дрехите си в ръцете ми. - Ами, ако е капан? – попитах. - Човешка кръв е, Линдзи. Някой може да е ранен. – и той можеше да го намери по- бързо във вълча форма. – Няма да можем да комуникираме, така че просто стой близо. Ако решиш, че сме в опасност, бягай колкото се може по бързо. Викай, за да привлечеш внимание ако трябва. - Дадено. Той бързо ме целуна и се надявах, че това не е последната целувка която получавам. Може ли да бъда по-объркана? Една минута не съм сигурна, че можем да бъдем заедно, а на другата се надявам тази целувка да не е последната. Един вид електричество изпълни въздуха, и козина се притисна към мен. Не беше трудно да видя Конър в тъмнината, защото разцветката му бе в бяло-русата гама, малко по-тъмна от моята коса. Като вълк той бе способен да чете мислите ми, така че се фокусирах върху задачата която ни предстои. Плъзнах ръката си по четината му. Когато започна да върви, душейки земята и въздуха, останах достатъчно близо, за да не го изгубя, пръстите ми от време на време докосвайки се до козината му. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Така, че много ясно долових, когато той внезапно настръхна, сякаш каквото и да търсихме, вече го е намерил. Сега можех да го помириша, металичната миризма наситена във въздуха, толкова плътно, че ми прилошаваше. Можех да видя сянка просната на земята. Конър изви дълго и ниско. Не знаех защо воя на вълка може да се носи толкова далеч и толкова сполучливо. Можех да извикам убийство и някой щеше да ме чуе, и щеше да дойде да ми помогне, но много от нашия вид щяха да чуят Конър. Те ще дойдат. И с малко късмет, щяха да носят фенерчета. Много информация може да се съобщава във воя. Конър внезапно се обезкосми и пръстите ми докосваха топлото му, голо рамо. Той беше в свита позиция. - Мъртъв е. – каза мрачно. - Кой е? – осмелих се да попитам. - Далас. Спомних си аромата му, а нощното ми виждане е достатъчно добро, за да мога да го виждам ясно. Зашеметена, едва осъзнавах дърпането на дрехите които държах в ръцете си. Пуснах ги. Вътре в главата си виках, „ Кой може да направи това? Защо са го направили?” отговора дойде веднага: Био-Хром. Конър обви ръцете си около мен, облече якето си, но остана без тениска. Можех да усетя топлината на кожата му по бузата си. - Добре ли си? – попита. С него толкова близо, сега можех да попитам въпроса от който се страхувах: - Как е умрял? Конър ме държеше толкова стегнато, сякаш се нуждаеше от утеха, колкото и аз: - Изглежда сякаш някой – или нещо – е разкъсало гърлото му. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Ten Глава десета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ Конър не облече тениската си, защото покри с нея лицето и раменете на Далас. Когато Лукас, Рейв и Зандър - друг шифтър - пристигнаха с фенерчета, за да осветят зловещата сцена, бях благодарна, че не видях нищо повече от мястото на което стоях, освен зелената тениска. - Не видяхте ли никого наоколо? – попита Лукас. - Не – отвърна Конър. Усетих допир по рамото си и обърнах глава. Беше Рейв. Не можех да повярвам колко се радвах да го видя, да зная със сигурност, че е добре. Погледа му пробяга бавно по мен, сякаш искаше да се подсигури, че моята кръв не замърсява въздуха. - Добре ли си? – попита, гласа му бе по-дрезгав от обичайното, по начин по който ставаше моя, когато съм уплашена. Кимах бързо . - Да, аз просто. . . добре съм. След това той се отдръпна и рязко усетих силната загуба на присъствието му. Клекнал долу той надникна под тениската. - Изглежда като истинска – каза Рейв. Той говореше за ухапаното – бе истинска, а не рана, която някой е направил просто за да изглежда, че Далас е атакуван от вълк. - Мислех си, че го наблюдаваш – каза Конър с раздразнение в гласа. Не бях убедена, че това се е случило, защото Рейв пренебрегва задълженията си. - Бяхме да си купим по един бургер в Слай Фокс, но той искаше първо да си вземе душ. Не мислех, че трябва да седя в стаята му и да го чакам, затова останах в бара. Когато не се появи отидох до хотела. Не беше там. - Чудя се какво се е случило, – промърморих. - Може би някой е разбрал, че иска да ни помогне и не му е допаднало – каза Рейв, гласа му бе съчувствен. Усетих силата на погледа му върху себе си и най-вероятно трябваше да погледна надалеч, но не го направих – Рецепциониста каза, че някакъв едър пич е ходил да го търси. - Един от наемните убийци на Био Хром? – гласа ми бе тих. - Така предполагам. Ако е бил той – изглежда го е открил. - Трябва да съобщим на шерифа – каза Лукас. - Искаме ли и полицията да се замеси? – попита Рейв. - Не виждам друг избор. Той не е един от нас. Може би има семейство някъде. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Шериф Райли бе като нас. Той щеше да извърти нещата както може, за да запази тайната ни и да се подсигиури, че няма да се разнесе мълва за бесни вълци или върколаци, които разкъсват гърлата на нищо неподозиращи туристи. - Ще изпратя Линдзи до кабината к – каза Конър. - Добре – отговори Лукас разсеяно, вторачен в тялото. Не помня нищо от връщането ни до хижата освен, че бе мълчаливо. Дори бухалите не бухаха. Сякаш цялата гора бе потънала в скръб. Когато стигнахме отворих вратата и влязох. Конър ме последва. Кайла, която седеше на леглото си, хвърли завивката си и се спусна към мен. Чудех се какво ли бе изписано на лицето ми – може би е видяла как кръвтта се бе изцедила от него до постигането на мъртвешко бяло. Чувствах се като ходещо зомби. - Добре ли си? – попита. Започнах да си мисля, че това е най-глупавия въпрос, който съществува. Защо хората питат, когато е очевидно? - Кажи к, става ли? – обърнах се към Конър. – Искам да си взема душ. Нахлух в банята и затворих вратата. Завъртях кранчето на душа, пускайки топлата вода възможно най-бързо. Бе лято и нощта бе прохладна, но тялото ми бе вкочанено, сякаш съм се разхождала през замръзналата тундра. Без да махам дрехите си, пристъпих към душа, седнах на пода и оставих водата да се стича по мен. Имах чувството, че част от кръвта се е пропила в кожата и дрехите ми. Свих крака, обвих ръце около тях и пристиснах лице към колената си. Заплаках. Като по правило, не бях голяма ревла, но Далас не изглеждаше като лошо момче. Той искаше да ни помогне. Защо не бяхме осъзнали какъв риск поема? Бяхме се срещнали с няколко от учените на Био Хром – тях ги бе грижа само и единствено за едно нещо: да вземат гена от ДНК- то ни. Чух, че вратата се отваря и малко прохлада нахлу в стаята, която се бе задимила от изпаренията. Най-вероятно се бях попарила, но в този момент ми изглеждаше, сякаш не съм способна да почувствам нищо. - Линдзи? – попита Кайла и дръпна завесата съвсем малко. - Моля те, не ме питай дали съм добре, – настоях. - Няма, – тя се пресегна и изключи водата. – Нека те изсушим. - Не мога да го направя – но някак си успях. Съумях да сваля мокрите дрехи от себе си, да ги изсуша и да облека пижамата, която ми бе приготвила. Когато приключих напуснах банята и се свих на леглото си. - Къде е Конър? – попитах. - Тръгна си. Искаше да се върне и да помогне на Лукас да разберат какво се е случило. – тя седна на ръба на леглото ми. – Искаш ли да поговорим за това? - Не особено. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Когато родителите ми бяха убити не исках да говоря за това, – каза Кайла. – Този вид травма може да те обърка напълно. - Едва познавахме това момче, – напомних к. – Но изглеждаше свестен, – не звучеше сякаш говорех аз. От къде идваха думите? - Конър не мисли, че е случайно нападение на диво животно. Мисли, че е било убийство. – каза Кайла – Или един от нас е минал на тъмната страна, или някой от хората на Био Хром е пуснал тренирано куче или вълк. - Ние бяхме единствените, които знаехме, че ще ни помогне, – казах. Вярвах, че Био Хром са намесени. Все още ми бе студено. Притеглих към себе си още едно одеяло и погледнах Кайла. - Предполагам, че ще открием отговора, когато намерим лабораторията на Био Хром, – казах. - Чудя се колко по-трудно ще стане. - Не зная, но това, че ще е трудно не означава, че ще е невъзможно. Поне знаем в коя посока да вървим. - Освен ако не е излъгал, – обобщи набързо Кайла. – Може би неговата мисия е била да ни поведе по грешна следа. - Не можем да разгадаем мистерията тази нощ. Лека нощ. - Сигурна ли си, че си . . . - Пефектно съм – отговорих преди да успее да довърши. Превъртях се, обръщайки к гръб. Чух как леглото к изкърца, когато седна на него. След това лампата изгасна. Лежах дълго време - изтощена, но неспособна да заспя. Бях сигурна, че при Кайла е същото. Тя никога не бе неспокойна в съня си. След това почувствах нещо отвъд вратата – скърцащ звук, сякаш някой е стъпил на верандата. Измъквайки се от леглото, се затътрих през кабината боса и тихо отворих вратата. Стъпих на верандата и затворих вратата. Не бях сигурна как разбрах, че Рейв е там. Просто знаех. Исках да се сгуша в прегръдката му, да го задържа и да не го оставям да ме пусне. Замислих се за спора който водихме с Конър. Наистина ли мислеше това което каза? Беше ли прав? Имах ли нужда да изуча чувствата си към Рейв? - Не исках да те събудя – каза тихо Рейв, стоейки с ръце заровени в предните джобове на джинсите си. - Бях будна. - Исках да съм сигурен, че си добре. Усетих сълзите в очите си. - Рейв, мисля, че грешката за убийстовото му е моя. - Какво? Не. – Пресягайки се към мен, той нежно плъзна пръстите си по брадичката ми, – Ако е нечия грешка, то тя е моя. - Ако не бях отишла да търся къпини, ако не те бе видял във вълча форма . . . Той докосна с пръст устните ми, за да замълча, след това ме придърпа към него. Чувствах се толкова комфортно когато ръцете му преминават по гръба ми. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Ако ни бе казал всичко още първата нощ нещата може би щяха да се развият по друг начин. Никога няма да узнаем. Нещата се нареждат по този начин, но никой от нас няма контрол над това. Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че някой го е търсил и сега е мъртъв. Но не можеш да носиш този товар. Можех, ако желаех, но не казах нищо, защото не исках да споря с него. Емоциите ми бяха предостатъчни за тази вечер. Точно сега, да бъда в ръцете му бе толкова успкояващо, колкото да отида на масаж в спа центъра на майка ми. - Виж, миналата вечер – когато те целунах – каза нежно. – Съжалявам, ако съм те разтроил. Бях толкова уплашен, когато видях пумата... Имах нужда да направя нещо повече от това да те държа и да знам, че си добре. Ако можех да поговоря с теб след това може би нямаше да се получи по този начин, но това, което чувствах ... започна да строи . . . - Всичко е наред – спрях го, преди да каже нещо, за което някой от нас би се разкаял. Той залепи една целувка на челото ми, след това неохотно отдръпна тялото си от моето и отстъпи назад. - Както казах, просто исках да се уверя, че си добре преди да тръгна. - Къде отиваш? - Да намеря тази лаборатория. Сърцето ми се скова. - Конър и Лукас ще дойдат ли с теб? - Не, те отиват да се срещнат със старейшините. Ще се върнат по някое време утре. Аз тръгвам сега. - Искам да дойда с теб. - Не, прекалено е опасно. - Рейв, чувствам се виновна за смъртта на Далас. Така че, ще тръгна да търся лабораторията сама, ако трябва. Той въздъхна разочаровано. - Линдзи, това не е като да напуснеш лагера за да търсиш къпини. - Знам това и искам да го направя. - На Конър няма да му хареса. Конър бе този, който ми каза, че може би се нуждая да прекарам малко време с Рейв. Знаех, че нямаше точно това предвид, но въпреки всичко, не можеше да ми се ядоса толкова много. По този начин, можех да ни помогна като прекарам малко време с Рейв, както предложи. - Трябва да го направя. Мълчанието на Рейв ми се стори вечно. - Добре. Имаш десет минути да си стегнеш багажа. Кимайки, достигнах до вратата. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Линдзи? Погледнах над рамото си към него. - Чудела ли си се някога дали си струва – цената, която плащаме за да запазим съществуването ни в тайна? - Чудя се за много неща, Рейв. Най-вече за теб и мен и какво наистина е това силно чувство, което предизвикваш у мен. Беше ли увлечение по забраненото? Или нещо повече? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Eleven Глава единадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset _______________________________________________________ Не е лесно да се измъкнеш от хижата си когато една от твоите съквартиранти наскоро е преминала през първата си трансформация и сетивата к са се усилили. - Какво правиш? – попита Кайла сънено когато стана. Не бях светнала лампата, но нахлуващата светлина през прозореца бе достатъчна, за да види, че си събирам нещата. - Нищо. Заспивай. - Очевидно нещо става. През изминалата година Кайла бе станала най-добрата ми приятелка, малко след като взаимоотношенията ми с Британи започнаха да се напрягат, заради това, че Конър бе избрал мен. Знаех, че някой се трябва да знае къде отивам и какво правя, а и й вярвах безрезервно. - Отивам с Рейв, за да потърсим лабораторията. Внезапно лампата светна и видях как Кайла ме наблюдава през присвити очи. - Трябва да поемем друга група утре. - Те са тук заради птиците, ще останат няколко дни. Ще се справиш и без мен. Тя разреса с пръсти гъстата си червена коса. - Рейв би се справил по-бързо без теб, не мислиш ли? Тя беше права – би могъл. Възпрепятствах ли го? Наистина ли желанието ми да помогна ме подтикваше да тръгна с него? Или е много по-егоистично от това? - Чувствам се виновна за Далас. Не му вярвах наистина, но може би е умрял, защото ни е дал тази информацията. - Това съм аз, Линдзи. Истината? - Това е истината. Просто не е цялата – въздъхнах и погледнах към ръчния си часовник. Оставаха ми само няколко минути, но исках да споделя съмняниета, които имах относно сродната си душа. Сядайки на ръба на леглото си се опитах да успокоя пулса си. Никога не бях казвала това на глас Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн на никого – дори и на себе си. Да се да се изправя пред истинските си чувства е ужасяващо. - Кайла, не мога да престана да мисля за Рейв. Имам тези странни сънища за него. А миналата вечер ме целуна. - В съня ти? Поклатих глава. - Не – реално. И беше . . . невероятно. Силно. Диво. Не искам да нараня Конър, но имам нужда да разбера какво наистина чувствам към Рейв. Не е като нищо, което съм изживявала преди. Изпълва ме с възхищение, но и в същото време ме ужасява. - Обичаш ли Конър? Оставих главата ми да падне назад и погледах към дървения таван, представяйки си, че мога да видя лицето на Конър в една от пукнатините. - Да, но . . . - Но. . . ? Сведох погледа си за да срещна нейния. - Какво е да обичаш Лукас? Челото к се набръчка. - Интензивно. Унищожително. Нямам никакви съмнения, че той е истинската ми сродна душа. - Това е моя проблем. Харесвам Конър, но имам съмнения. И той го знае. Спорехме за това точно преди да намерим Далас. Искаше да се изправя срещу това, което изпитвам към Рейв, но не мога да го направя без да прекарам малко време с него. А пълнолунието... няма да ме чака да реша. То идва – скоро – и трябва да зная. Може би няколко дни в гората с Рейв ще ми помогнат да разбера какви са чувствата ми и към двама. А и ще правим нещо ползено едновременно с това. - Линдзи, това е безразсъдно. Прекалено е опасно. Беше... по толкова много начини. - Зная, но трябва да поема този риск. Не само да открия лабораторията, но и също така да открия, какво наистина се крие в сърцето ми. - Ами, ако решиш... и не е Конър? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Почувствах болезнено пристягане в гърдите си. Не исках да го нараня. - Ще бъде ли честно спрямо него, ако го приема за сродна душа, но не го обичам както ти обичаш Лукас? Кайла стана, седна до мен и ме прегърна силно. - Няма да е честно спрямо никой от вас. Ако не можеш да решиш аз ще бъда там за промяната ти. - Но ти си свръзана с Лукас. - Е и? – Тя легна назад и задържа погледа ми – Не можем ли да се свържем с повече от един човек? Ти си моята най-добра приятелка, Линдзи. Няма да ти позволя да преминеш през това сама. Усетих сълзите, които пареха в очите ми. - Благодаря, Кайла. Но ще реша. Ако не мога, то е безполезно да ставам Тъмен Пазител. Искам да бъда Пазител почти толкова, колкото искам да разбера в кой от тях двамата се крие истинското ми бъдеще. Преди да тръгна помолих Кайла да обясни на Конър къде съм и че зная какво правя, затова не искам да се притеснява и да тръгва след мен. Познавайки го, най-вероятно това няма да го спре да направи което и да е от тези неща, но това бе моя опит. Когато излязох видях Рейв облегнат на верандата и бях застигната от реалността на това, което правех. Заминавах с него. Щях да бъда сама с него. Бях изненадана от това колко отчаяно го желаех. Можех да усетя как погледа му да ме изучава, но и бях наясно, че обикновенното му трудно за разчитане изражение се е заменило с такова на очевидна наслада. Въпреки опасностите, които можем да срещнем – и в природата, и в сърцата си – той бе радостен заради компанията ми. Усетих невероятна топлина да се процежда в мен, когато взе ръката ми, кръстосвайки силните си пръсти с моите. Бях зашеметена от това колко естествено го усещах. Тихомълкох го последвах от малкото селце до ръба на парка, където бе паркиран мотора му, достатъчно далеч, за да не го чуе никой. Качих се зад Рейв, намествайки раницата си, за да ми е по-комфортно и обвих ръцете си около него, приветстваща силата и топлотата на тялото му. - Сигурна ли си, Линдзи? – попита и знаех, че той бе наясно, че предприемам това пътуване заради няколко причини – не само защото исках да отркия скритата лаборатория. - Напълно. - Знаеш, че когато Конър се върне и разбере, че те няма ще тръгне след теб. - Но не може да ми се ядоса, Рейв. Истината е, че ... просто следвам негови идеи. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Той се засмя мрачно. - О, да, той ще бъде ядосан. Разчитай на това. Мотора се върна към живот с ръмжане. Стиснах Рейв по-силно когато тръгнахме. Странно усешане се настани в мен и погледнах над рамото си. Въпреки, че не видях нищо, не можах да се оттърся от чувството, че ни наблюдават. Карахме през гъстата зелена гора цяла вечер и цял ден. Спряхме веднъж за едно бързо похапване на сандвичи, които Рейв бе взел със себе си. Не говорехме. Може би чувството, че правим нещо, което не трябва ни държеше тихи – или може би просто се бояхме. Може би нямахме нищо, което да си кажем, след като значимостта на това, което правехме започна да прониква в съзнанията ни. Опасността, с която бяхме свързани бе неясна, а да ме вземе със себе си вероятно не е най-умното нещо, което можеше да направи Рейв. От друга страна не мислех, че ако бях тръгнала сама щеше да е по-умно. Тежка тъмнина се бе спуснала преди най-накрая да спрем за нощта. Рейв ме държеше близо до себе си, докато краката ми привикнат със земята. - Колко вереме ще отнеме на краката ми да се приспособят след това многочасово каране? – попитах. - Нядявам се никога. Харесва ми да те държа. Отпускайки се срещу него се насладих на чувството, което ми доставяше прегръдката му. Заравяйки носа си в гръдния му кош вдишах аромата му. Без значение как ще свърши това пътуване, помислих си, никога няма да забравя уханието му. - Мисля, че ще е безразсъдно да запалим огън – каза Рейв, а гърдите му завибрираха заедно с думите му. – Нямаме идея дали наблизо има някой. - Мислиш ли, че ни следят? - Не зная, но дори не искам да си помислям за наемните убийци, за които Далас ни каза. - Според теб те ли го убиха? - Това е предположението ми. Може да се навъртат наоколо, за да видят как ще реагираме. - Нещастници! – Отдръпнах се от Рейв неохотно и извадих малко фенерче от джоба си за да разузная терена. Попаднах на дънер и седнах на него, загасяйки светлината. Свалих раницата си, чудейки се как можех да съм толкова уморена, след като бях на мотора цял ден. Мускулите и костите ми ме боляха. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Лунната светлина бе повече тази вечер и можех да наблюдавам силуета му докато се приближи и седна до мен. Напипах прения джоб на раницата си и я откопчах: - Имам малко протеинови барчета и няколко ябълки. - Предполагам, че това ще свърши работа. Мога да те върна тази вечер ако си променила мнението си, но щом зад нас останат два дни път . . . - Не искам да се връщам – подадох протеиново барче и той го взе. Грабнах бутилката си с вода от задния джоб на раницата. - Утре ще сме достатъчно близо до едно от скривалищата ни. Ще можем да попълним храната си и да спим на защитена местност – каза Рейв. Шифтърите бяха направили скрити скривалища из цялата гора. Запасявахме ги с храна, допълнително дрехи и други важни неща, които мислехме, че някой може да се нуждае, ако се е отделил от глутницата, пострадал или е в беда. Правителството може технически да притежава гората, но тя ни изглеждаше като наша. Някои от предци ни бяха дошли от Мейфлауър. Случило се е когато са започнали да ги горят като вещици в Салем и ние сме установили пребиваването си в тази гора. Считана е за национална гора само от сто години, но е наш дом от много по-дълго време. Дори в мрака се чувствах добре тук. - Ще направиш ли нещо, ако откриеш лабораторията? – попитах – Знаеш - да я разрушиш, да убиеш всички в нея? - Просто ще предам местоположението к на Лукас. След това ще решим как да се справим с това. - Надявам се да съм преминала през първата си трансформация до тогава. Ще бъда по-полезна като вълк. - Не зная дали можем да чакаме толкова дълго. Разсмях се смутено. - Караш го да звучи сякаш е много далеч и аз седя тук и си мисля, че преминава прекалено бързо. - Повечето от нас са развълнувани за първата си трансформация – придвижи пръста си по голата ми ръка и аз потръпнах – Защо ти не си? Опитваше ли се да ме притисне за да си призная какво чувствам? - Можеш ли да разчиташ мислите ми – попитах. - Когато съм във вълча форма. - А когато не си? - Понякога хващам по нещо. Имаше ли значение това, че той може да разчете мислите ми, когато не е във вълча форма, докато Конър – не? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Станах. - Не разбирам. Мислех си, че трябва да има по една сродна душа за всеки от нас, това, че инстинктите ни ни позволяват да познаем този, който държи съдбата ни в ръцете си. Докато аз имам някакви отклонения. Не мислех, че трябва да е толкова объркващо. - От какво си объркана? Завъртях се. - Господи, Рейв, ако наистина можеш да прочетеш мислите ми би трябвало вече да знаеш. - Опитвам се да не нахлувам в съзнанието ти. Даваш ли ми разрешение ... - Не! – имах нуждата мислите ми да си останат мои докато не разбера как стоят нещата. - Какво почувства когато те целунах? – попита Рейв. Наблюдавах как сянката му се удължава, когато стана прав. - Бе по-емоционално от всичко, което съм преживяла. Но може да е било заради преживяванията от деня... и двамата реагираме на тях. - Тогава ми позволи да те целуна отново. Ще видим какво ще излезе – гласа му бе нисък, дрезгав, почти хипнотичен. - Няма да е честно спрямо Конър. - А съмненията ти честни ли са? Нещата са различни за сродните души при нас. По време на първата ти трансформация, ако сродната ти душа е с теб, ако го избереш в този момент той ще бъде свързан с теб. Ще бъде за постоянно. Ние се свързваме до живот. Ако смениш начина си на мислене, не можеш да си тръгнеш. Ние не можем. А ако дойдеш при мен след това – винаги ще знам, че той е бил там по време на първия път – и никога няма да мога да го изживея с теб. - Но ще имам други трансформации ... - Никога няма да е като първия път, когато всичко преминава през нас, всичко което сме, всичко, което ще бъдем – ще достигне зрялост. Пеперудата излязла от пашкула си винаги ще бъде пеперуда след това, но момента на благоговение, когато за първи път разтвори крилете си – това се случва само веднъж. Това е причината да се свързваме толкова силно през първата трансформация на жената. Никога повече тя няма да изпита този момент на учудване, а сродната к душа – нейната сродна душа – иска да го преживее с нея. Винаги съм знаела, че първата трансформация е неповторима, но никой никога не я бе обяснявал по този начин преди. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Не знаех какво да кажа. Мислех си , Всичко това не бива да ме изненадва. Винаги съм знаела какво представляваше, каква беше тя – но също като секса, не бе нещо, което майка ми е обсъждала с мен. Тя бе важна част от съзряването ми и никой не ми е давал карта. Изведнъж Рейв бе близо до мен. Можех да усетя топлината, която излъчваше тялото му. Исках да се сгуша до него. - Защо дойде, ако не искаш да разбереш какво ще е, ако сме заедно? – попита. Не му отговорих с думи. Вместо това, погледнах нагоре и хванах лицето му между ръцете си. Можех да усетя наболата му брада. Можех да почувствам лекия бриз, който създаваше дългата му черна коса по пръсите му. Да усетя милувката на погледа му впит в моя. Бях наясно с тишината му, докато ме чакаше да взема решение. Прости ми, Конър. Повдигнах се на пръсти и го поканих с тих и надявам се секси глас. - Целуни ме. Ниското му победително ръмжене отекна между нас и след това ме целуна страстно. Точно като първата целувка – ми отне дъха. Тази вечер я нямаше искрата адреналин от преживяването на косъм от смъртта или тежкото му впускане, за да спаси живота ми. Но огъня бе все още там, непокътнат, точно като в съня ми. И точно, като първата ни целувка бе замайващо – почти прекалено. Отдръпнах се първа. Вече го нямаше върпоса дали всичко бе само похот. Най-накрая усетих тази дълбока душевна връзка, за която бях чувала. Бях в беда. Голяма беда. Стъпвайки отново на земята, зарових буза в рамото му, привествайки ръцете, които се обвиха около мен. - Добре ли си? – попита. - Реших, че това е най-глупавия въпрос на земята. - Значи не си добре. - Не зная, Рейв. Нещата ставам само по-сложни. - Няма да кажа, че се радвам, но също така определено не съм и разочарован. Поне има някакъв шанс да избереш мен. А какво ще причини това на Конър? - Нуждаем се да поспим – каза след това и се зачудих дали не е усетил нужда да запълни тишината, която бе настанала помежду ни – Ще споделяш спален чувал с мен. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Чудесно! Не бях помислила да си опаковам спалния чувал. - Не мога – казах с малко съжаление. Но знаех, че имаше някои граници и веднъж щом ги преминех нямаше да мога да се върна назад. - Отново се тревожиш за Конър. - Разбира се, че се тревожа за него. Рейв, той е бил част от живота ми от както се помня. До това лято никой от нас нямаше въпроси, никой нямаше съмнения ... а сега просто не знам. Да се влюбя трябва да е най-лесното нещо на света, но не е. А точно това го правеше толкова сложно: мислех, че съм влюбена в Рейв. Не само защото се целува превъзходно – а факта, че може да оголи сърцето и душата си за мен. Той е силен и добър. Грижи се за мен. Знае какво желае и го преследва. Не го урежда с връзките си. Докосна нежно бузата ми. - Не исках да правя нещата по-трудни за теб. - Не искаше ли? - Не умишлено. Иска ми се да е по-лесно и за двама ни. Но няма да се предам ако има дори малка възможност да сме заедно. А ако няма шанс, искам да го зная. Ти също. - Зная. Не съм ядосана. Просто ... внезапно съм прекалено изморена. - Не си донесе спален чувал – каза – Обещавам, че само ще спим. Той не дочака отговора ми, а се премести леко, за да вземе спалния чувал от багажника на мотора си, където го бе завързал. Въпреки, че чувствах вина, не можех да отрека успкоителното очакване да лежа до него, да спя в ръцете му. Никога при никакви обстоятелства не съм си и помисляла да спя в обятията на Конър. Но знаех, че с него също ще изглежда толкова естествено. Никога не съм поставяла под въпрос факта, че винаги ще бъде до мен. Но сега бях притеснена, че аз няма да съм там за него. Наблюдавах как Рейв развива спалния чувал. Наведен, той достигна до мен и пръстите му се сплетоха с моите, подръпвайи ме леко. Коленичих и се пъхнах вътре, а при следващото ми сърцебиене той лежеше по гръб до мен, сгушвайки ме в извивката на неговата страна. Можех да усетя силата в прегръдката му, твърдостта на мускулите му. Зарових буза в ъгъла на рамото му и се заслушах в стабилния ритъм на сърцето му. Струваше ми се, че трябва да кажа нещо, но всички думи които бих могла да произнеса биха били неподходящи в този момент. Той обеща, че само ще спим, но лежейки толкова близо до него си пожелах повече. Искаше ми се още една целувка. Жадувах за допира на пръстите му върху кожата си. Желаех интимността с него толкова яростно както никога до сега. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Рейв се измести, обвивайки се около мен, докато не бях напълно погълната от пашкула на топлината му. Исках да се противопоставя. Вместо това се отпуснах докато не се прилепнах до него, а тялото ми се моделира по неговото. Мислех си, че ще отидем да търсим най-опасното нещо в гората. Грешах. Точно в този момент най-опасното нещо, с което можех да се срещна бе прегръдката му – а никога преди не се бях чувствала в такава удивителна безопасност. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Twelve Глава дванадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ________________________________________________________________ Когато се събудих на следващата сутрин все още бях сгушена в Рейв. Държал ме е цяла нощ, а аз не исках да напускам топлите му прегръдки. Не си спомням някога да съм спала толкова непробудно, дори когато бях в легло по-добро от горската повърхност. Като резултат от това сънищата ми бяха невероятно живи и смущаващо реални. Всички се въртяха около мен и Рейв, който ме целуваше докато изтръпнех цялата – което не отнемаше много време. Имаше един ужасен сън, в който той и Конър се сбиха за мен. До колкото знам, никога не се бе случвало в модерно време, но е ставало постоянно по време на древните шифтъри. Понякога бях удивена, че нашата общност не е изчезнала. Зарових лице в края на рамото му, чудейки се дали бе ранобуден и в какво настроение ще се събуди. Колкото до мен, не можех да повярвам колко отпочинало бе тялото ми. Предупреди ме целувката му близо до слепоочието ми: той беше буден. Устните му бяха меки и топли, исках да ги придърпам надолу към моите и да го целуна силно, но бях уплашена да се отдам на желанията си преди да осъзная чувствата си. Не можех да отрека, че растяха, но щяха ли да превъзходят това което изпитвам към Конър? Бяха ли вече надминали тези чувства? Беше ли въобще възможно да премеря емоциите си? Наклоних глава назад и срещнах топлия кафяв поглед на Рейв. Преди да го поздравя за добро утро, той ме целуваше, помитайки съмненията и вината ми. За момент се изгубих в движенията на устата му върху моята, като на ваканция – без притеснения, стрес и без подтискащи опастности. Отпуснах се към него и усетих как мускулите му омекват когато прокарах пръсти по раменете и грърба му. Бе толкова силен и мощен. Исках и желаех това, което ми предлагаше и да знам – дълбоко в себе си – че той е единственият. Но няколко часа прекарани в компанията му не можеха да изтрият цялото време, което бях прекарала с Конър – човека, предопределен за мен. Отдръпнах се със съжаление. Погледа му докосваше всяка част от лицето ми – брадичката, устните, носа, очите и челото ми – сякаш иска да продължи да ги целува. - Прекалено рано за спонтанни целувки? – попита тихо. Кимнах, а той ме погледна иронично. Погалих началото на устните му с палец. - Съжалявам. - Недей, Линдзи. Аз съм търпелив. Но луната не е. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн С това напомняне, той се измъкна от спалния чувал. Веднага усетих липсата на присъствието му. Оттърсвайки се от копнежа, станах, грабнах раницата и изкарах четката си за коса. След това разпуснах косата си започнах да прекарвам четката през нея. Рейв се наведе към мен и остави долу пакет с шест шоколадови понички. - Любимите ми – казах превъзбудена. - Знам. Погледнах нагоре към него. - От къде знаеш? - Ти си шоколадово манияче – протягайки се, дръпна игриво косата ми – Остави я пусната днес. - Ще бъде заплетена бъркотия до довечер. - Ще я разплета. - Някога борил ли си се с заплетени топки в издухана коса? Това е битка, която ще предпрочетеш да избегнеш. Съжалявам. Ще я пусна когато си лягаме довечера. Той се усмихна секси. - Това ще проработи. След това набързо изядохме закуската, прибрахме всичко и аз се наместих зад Рейв на мотора. - Можеш ли да се вмъкнеш в сънищата ми както правиш с мислите ми? – попитах. Погледна ме през рамо и ми намигна. - Само ако съм буден. Преди да успея да го попитам дали е спал тази вечер – трябваше да знам, ако бе видял сънищата ми – той включи двигателя и потеглихме през гората отново. Не бе толкова светло като на предния ден. Ако завалеше най-вероятно трябваше да продължим пътуването си пеш, защото мотора може да се заклещи в калта – или да изчакаме докато всичко издъхне отново. Не бях сигурна коя опция би коствала по- малко от ценното ни време. Колкото по-нaсевер отивахме толкова по-черни ставаха облаците – зловещ знак. Дори, ако само намерим мястото на лабораторията и се върнем за да съобщим, рискувахме да бъдем заловени. Ако вярват, че сме шифтъри ще започна да експериментират над нас. Никой закон не би могъл да ни защити, защото никой закон не включва Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн съществуването ни, освен нашите собствени. Може би PETA* (*PETA – e американска организация за правата на животните) ще се засътипи за нас и ще започне спор относно жестокостта над животните – само, че ние не бяхме точно „животни”. Нито напълно хора. Не можех да се спра и се зачудих щом веднъж стане време за нас да напуснем горите и да говорим – какво ще се случи. Около час преди да се смрачи газта ни свърши. Рейв бе направил някои корекции върху мотора, за да може да събере повече газ от обикновеното и си помислих, че резервоара е по-голям. Но дори най-добрия механик не може да предвиди всички възможни премеждия, особено в гора с размерите на тази. Той изглежда не се притесняваше от затруднението ни, най-вероятно защото знаеше, че сме близо до едно от скривалищата, където има складирани провизии. Нямах нищо против да повървя. Бях свикнала да правя походи надлъж и нашир. Част от мен искаше да върви бързо, а друга – да забави и да отнеме повече време. Скривалищата ни обикновенно са построени в някоя планина или хълм. Те предлагаха някои допълнителни неща. Тази вечер с Рейв щяхме да сме сами в едно. Ще бъда ли достатъчна силна за да устоя на изкушението на целувките му? Ще заспим ли в обятията на другия отново? Знаейки, че сме скрити и в пълна безопасност, щяхме ли сме достатъчно силни, за да устоим на страстта си? Огледах се наоколо в познатата обстановка, която внезапно почувствах чужда и нарушена. - Ами, ако са оставили капани? Трябва да знаят, че ако някой ни каже за лабораторията ще дойдем да я търсим. - Тогава да се надяваме, че аз ще попадна в някой, а не ти – каза Рейв. – Аз мога да се преобразувам и да си излекувам. Докато ако си ти – ще трябва някак да те върна обратно в цивилизацията. - Предивждаш, че ще успеем да се измъкнем от капана, но ако се окажем заклещени в лабораторията им. Той се протегна и докосна нежно бузата ми. - Няма да позволя да ти се случи нещо, Линдзи. В съзнанието ми изникна спомена за битката му с пумата. Но Био Хром бяха напълно различен вид животни. - Как могат да построят лаборатория толкова близо до националната гора без никой да забележи? – попитах. - Това е рядко населен район и не може да бъде патрулиран през цялото време. Чувал съм за различни видове наркотици, включително марихуана, които се Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн засаждат на правителствена зема – в националната земя – точно под носовете на рейндъжирте. Не може всичко да бъде наблюдавано. - Предполагам, че няма да обърнат внимание на молбата ми да поставят камери за наблюдение навсякъде. Той ме погледна и се ухили. - Така е. Погледа му падна върху устните ми, които започнаха да се стягат и разбрах, че си мисли да ме целуне отново. Бе толкова примамливо. Имах нужда да мисля за нещо друго. - А какво мислиш за убийството на Далас? Възможно ли е да е бил един от нас? Някой, който не му е вярвал? Или пък да е било случайно? - Има много възможности, но мисля, че най-вероятно някой е бил нает от Био Хром. Далас щеше да ги предаде. А не правят голяма врява за идването ни, защото искат да запазят същесвуването ни за сега. Искат всичко да е спокойно и да се избегне включването на властите докато не открият формулата или каквото и да си мислят, че могат да сътворят като дубликат на способностите ни. - Ами ако не можем да ги спрем? - Ще го направим. Напълно безразлично, той продължи да бута мотора нагоре по наклона и през пукнатините в нарастващия планински израстък. Звучеше толкова сигурен. Накара ме да му повярвам, да се почувствам сякаш всичко ще бъде наред. За толкова кратко време го бях опознала толкова по-добре от повечето му целувките, които ме впечатляваха. Той бе естествен водач. Следвахме дивата пътека докато не достигнахме до място, където водата бълбукаше над малка оголена скала и изчезваше в един подземен поток. Била съм тук и преди, това бе едно от скривалищата ни. - Дръж мотора – нареди ми. Наблюдавах как мускулите му се напрягат докато избутваше масивния камък настрана. Бе сумрачно когато влязох в студената, тъмна пещера. Докато Рейв избутваше мотора навътре се огледах наоколо, давайки време на очите си да се присособят към мрака. Исках да си представя, че сме на някое магично място, където света не може да се намести. Когато Рейв застана зад мен, уви ръце около кръста ми и целуна задната част на врата ми, обърнах се и го посрещнах. Знаех, че трябваше да съм обективна, но имаше нещо в мрака, което викаше дивата ми страна, както и при него. Пропътува пътя с устните си до извивката на врата ми. Насладата премина бавно по гръбнака ми и се Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн почувствах като котка, която се изляга на слънце. Но дори и в прекрасната тъмнина с Рейв не можех да спра да мисля за Конър. Вината ме удари и пристъпих назад, измъквайки се от прегръдката му, преди устните му да приковат моите. Замъглена светлина освети пещерата. Завъртях се наоколо любопитно и наблюдавах как Рейв се отдръпна от захранения с батерии фенер щом се включи. Протягайки се, той спусна черната завеса около входа, затваряйки навън останалата част от света. Рейв се обърна към мен, погледа му задържа моя и можех да видя желанието в очите му, изискващи повече отколкото бях готова да му дам. Той искаше да се преструвам, че това е свят само за двама ни. Не можех да отрека, че бе примамливо. Дойде при мен преди няколко минути. Сега бе мой ред да отида при него. Преди нощта да свърши, най-вероятно щях да го направя. Как бих могла да устоя? Не бях сигурна дали е прочел мислите ми или е било изписано на лицето ми колко много го желая, но той се усмихна бавно и мързеливо, все още задържайки погледа си на мен, който изведнъж бе станал по-топъл. Каза, че е търпелив, но по-важното бе, че разбираше. Рейв отиде до голям пластмасов контейнер и бръкна вътре, след това ми подаде кутийка с виенски наденички. Не любимите ми, но бях достатъчно гладна, за да не се оплача, докато сядах на студената, твърда земя. Складирахме тези места за спешни случаи. За това, сега всичко бе подготвено. - Как разбираме, че се насочваме в правилната посока? – попитах. Седейки на една от щайгите, с които бяха доставени провизиите, Рейв се наслаждаваше на неговите наденички. - Далас каза, че лабораторията е на северия ъгъл, затова посоката е правилна. Надявам се, че когато сме близо до хората на Био Хром ще ги надуша. - Това ще е по-лесно ако пътуваш във вълча форма. Вдигайки рамене, той се ухили. - По-лесно, но не толкова забавно. - Да, аз съм движеща се кутия за смях. - Няма да се почувствам самотен. Изучавах го за около минута, мислейки си за времето, в което учихме в едно училище. - Винаги си ми изглеждал самотен. - Това бе по-лесния начин. - Какво точно имаш на предвид? – попитах. Той извади една наденичка от консервата и я дъвка известно време. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Попита ме една вечер дали не е заради това, че искам неща, които не мога да имам. - Просто бях... не знам. Не трябваше да го казвам. - Не, беше права. Докато растях исках родители, които да ходят на срещите и да проклинат училищните ми проекти. Исках баща, който да ми подхвърля футболната топка, вместо да си изкарва глупостите на мен. Когато станех приятел с някого виждах много неща, които пожелавах, неща, които знаех, че никога няма да имам. Не материални или електронни, а неща като вечерянето на масата с цялото семейство. Болката се настани в гърдите ми, докато не почувствах стегнат възел точно в центъра. Знаех, че не е отраснал в моя свят, но не осъзнавах пълната степен на различието ни. - Ти беше единствения човек, който не ме зяпаше, когато идвах в училище със подутини или насинено око. - Родителите ми винаги са ми казвали да не зяпам – въпреки че, изглежда съм забравила маниерите си, защото по-късно зяпах Рейв доста. Сега, докато говореше за миналото си, исках да направя повече от това да го наблюдавам. Исках да го притисна до себе си, да го успокоя. - Баща ти ти причиняваше това, нали? Биеше те. - Да. През повечето време беше пиян. Никога не можех да му угодя, когато бе в това състояние. Използваше го, за да упражнява ударите си върху мен. Понякога казвах на хората, че съм се сбил. Бе по-лесно да се преструвам на побойник отколкото да оставя хората да разберат истината: Баща ми ме мразеше. - Не! – запротестирах остро. – Той беше болен. Никой не би могъл да те мрази, Рейв. Поглеждайки ме иронично поклати глава. - Знаеш ли, когато бях по-малък, не можех да дочакам до първата си трансформация, защото щях да имам способността да се лекувам бързо. Хората нямаше да знаят колко често ме биеше. След това умря в катастрофа и всичко беше спорно. Радвах се, че умря – направи пауза. – Тази част в мен отвращава ли те? Задържах погледа му. - Не, аз също не го харесвах. Плашеше ме. Вниманието на Рейв се изостри. - Направи ли нещо за да те уплаши? Някога нарани ли те? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Нямаше как. Баща ми би го убил, ако беше. Просто изглеждаше толкова зъл. Винаги се мръщеше, сякаш е ядосан на целия свят. - Никога не бих те наранил, Линдзи. Не съм като него. - Зная – но аз го правех. Да, Рейв ме плашеше. Но беше заради това, което чувствах към него – нещо, което никога не съм изпитвала към никой до сега. А тази вечер ще сме в тази тясна пещера, притиснати един в друг. Може би дори ще се целунем отново. Днес прекарах много време в размисъл върху това, което може да се случи тази вечер. Станах и пуснах празната консерва в пластмасовата чанта, която щяхме да вземем с нас. Винаги бяхме внимателни да не замърсяваме природата. - Отивам до басейна. Рейв ме погледна съсредоточено, сякаш се чудеше дали го бях поканила. Не бях. Исках малко време, за да успокоя нервите си. Знаех, че тук няма да се случи нищо, което не желая. Проблема беше, че не бях сигурна какво точно желая да стане. Отидох до пластмасовата щайка, където бяхме запасили малко допълнително дрехи. Намерих малък чифт памучни панталони и памучна риза с дълъг ръкав, която щеше да обвие слабото ми тяло, което не бе толкова изразено, колкото това на Британи. Взех всичко, от което се нуждаех, включително голямо квадратно фенерче, което хвърляше широка светлина и осветяваше пещерата. Коридора се свиваше и светлината рикошираше от стените. Направихме това убежище вътре в планината и поради причината, че входа бе блокиран не се страхувах да съм тук сама. В ъгъла коридора се разширяваше, водейки към друга пещера, където подземната вода излизаше в малко езерце. Коленичих на ръба на водата и оставих на известно разтояние фенерчето. Давайки малко време на очите ми да се приспособят, не отне дълго време преди да съм способна да видя малките флоуресценти създания да се движат през потока. Но басейна бе напълно чист. Постоянния приток на чиста вода пречеше на водораслите – и всичко друго, което би могло да ме накара да изтръпвам – да растат. Насочвайки светлината, навлязох във водата и започнах да почиствам мръсотията от лицето си. Представих си как Рейв лепва целувки по него. Въпреки, че въздуха наоколо бе изпълнен с хлад, изведнъж се стоплих. Свалих дрехите си и се гмурнах. Не беше първия път, в който идвах да плувам тук. Водата бе студена както обикновенно, но чувството бе хубаво. Измих косата и тялото си. Да се оттърва от двудневните песъчинки бе ободряващо – докато не излязох от басейна и хладнината се блъсна в кожата ми. Грабвайки кърпата бързо се избърсах и облякох. Изтърках косата си с кърпата, за да изсъхне възможно Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн най-бързо преди да я среша. Бих я вързала какво обикновенно, но Рейв ме помоли да не го правя, а аз имах тази луда нужда да го накарам да се усмихне и да почувствам как пръстите му пробягват през спуснатата ми коса. Погледнах към коридора, чудейки се какво точно ме чака от другата страна. Разбира се, бихме погли да спим прегърнати отново. Тръпки на очакване започнаха да преминават през мен. Исках да бъда с него – почти отчаяно. Никога не бях чувствала това ниво на емоция с Конър: чисто желание. Докато не срещнах Кайла, Конър бе най-добрия ми приятел, този с който правех всичко. Той бе удобен, но Рейв бе... вълнуващ. Събрах всичко и спокойно се насочих към входа, когато можех просто да изтичам. Близо до него чух гласове. Очевидно вече не бяхме сами. Веднага разпознах един от тях и осъзнах с раздразнение, че няма да мога да спя с Рейв тази вечер. Фактически, бе възможно никога да не го прегърна отново. Стигайки до началото на главната пещера, видях Лукас и Конър заобиколили Рейв. Кайла седеше леко дистанцирано, изглеждайки сякаш и е много некомфортно. Знаех, че тя бе свидетел на противопоставянето между Лукас и брат му – този, който ни предаде. Като мен тя се страхуваше, че момчетата могат да бъдат много смущаващи, когато нивото на тестостерона им се увеличи. - Какво си мислеше, като взе Линдзи със себе си? – извика Конър към Рейв и сърцето ми удари силно срещу ребрата ми от яростта която чух в гласа му. - Аз исках да дойда – отговорих преди Рейв да успее. Конър се обърна, а очите му се спряха на мен. Познавах го достатъчно добре, за да видя, че не е изненадан от моето заявление, значи Кайла му е казала каквото я помолих. По някои начини, това правеше нещата по-лесно, по други – много по-трудни. Можех да видя в очите му това, че иска да ми зададе въпроси, че помни спора, който така и не довършихме. Видях съжаление ... и тъга. В точно този момент и аз чувствах същото. Но също така и бях ядосана, Рейв бе обвинен за моите действия. - Какво си мислеше? – попита Конър яростно. - Не к говори по този начин - каза Рейв. Гласа му бе по-дълбок от обичайното и съдържаше нотка на заплаха. - Всичко е наред, Рейв – казах, опитвайки се да смекча ситуацията – Емоциите на всички са в повече точно сега. След като ни настигнаха толкова бързо, предположих, че са пътували във вълча форма. Имахме малко допълнителни дрехи за спешни ситуации като тази, и сега всички бяха облечени, Кайла бе сложила панталони подобни на тези, които аз носех. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Помислих си, че мога да помогна – казах на Конър. - Как? Ако беше пострадала ... - Не съм. - Също така и не поиска разрешение – каза Лукас и ме раздразни, че заема страната на Конър. - Не си ми шеф – знаех, че звучи детински, но не разбирах обвинението. - Всъщност съм. „Водач на глутницата” е другото название за „шеф”. - Ако ще се ядосваш на някой, нека е на мен – настоя Рейв. – Зная го и въпреки това я доведох. - И защо точно я доведе? – попита Конър. - Знаеш защо – каза Рейв и осъзнах, че е ядосан точно колкото Конър. Конър го нападна. Чух сковаващия звук от удар на плът и кости, а след това и двамата паднах. Изкрещях. - Спрете! И двамата, спрете! Само, че не го направиха. Продължиха да се удрят един друг, това не бе начина, по който ние се бием. Погледнах към Лукас, който бе застанал с ръце кръстосани пред гръдния кош, сякаш чака някой автобус да пристигне. - Направи нещо! – изкрещях му. Премести погледа си на мен. - Какво предлагаш? Изпуснах проклятие и скочих посредата на битката, опитвайки се да привлека вниманието им. - Момчета! Ко ... Болката рикошира по дължината на бузата ми и в окото ми. Изпищях и паднах назад. - По дяволите! Удари я! – каза Рейв, внезапно коленичил до мен. Лицето му бе подути и цялото кърваво, което отведе мислите ми към ударите, които е получавал от баща си. Пресегнах се за да докосна тъмната му буза. - Не я ударих аз, а ти – каза Конър, приклякайки от другата ми страна, докосвайки бузата ми с нежност, което бе в пълен контраст, с това, което правеше преди секунда. Погледнах към него. Явно е получил повечето удари. Едното му око ме оттекло и почти затворено. Докоснах кожата му. Той потръпна, не можах да се спра. Заплаках. Взе ме в обятията си и ме придърпа близо, което ме накара да заплача по-силно. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не зная, Конър. Просто не знам. Той ме залюля. - Всичко е наред. Чух драскане по пода, докато Рейв се изправяше. - Отивам навън да се излекувам – каза, гласа му бе плосък, лишен от емоции. Не можех да кажа какво си мисли. Не исках да си тръгва – но в същото време, щеше ли да е честно, ако го помолех да остане? Измъкнах се от прегръдката на Конър и засрамено избърсах сълзите си. - Ти също би трябвало да отидеш да се лекуваш. Почувствах се толкова глупаво, задето изгубих контрол над себе си пред всички. Бях объркана. Как можех да обичам две момчета наведнъж? Целуна леко натъртването ми. - Изчакай ме да се върна. Не знаех къде точно щеше да отиде, а след това осъзнах, че ме моли да съм там за него. Кимнах по навик. Той стана, но вместо да отиде навън както Рейв се насочи към коридора, който водеше към басейна. Кайла клекна до мен. - Мисля, че ще те споходи хубостта на насиненото око. - Няма значение. Успях да ги спра да се избият. Това бе единственото нещо, което е важно. - Ще приема, че не си по-близо до разбирането на нещата. Поклатих глава. - Не знам дали е възможно, но съм още по-объркана от преди. Какво стана с гледачите на птици? - Зандър ги заведе. Исках да съм тук при теб в случай, знаеш, че имаш нужда от малко подкрепа. Усмихнах к се благодарно. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Радвам се, че си тук, но наистина имам нужда да поговоря с Конър. Вдигнах се от земята и срещнах погледа на Лукас. - Според теб колко време ще отнеме, за да се излекуват? - Няколко минути. - Конър ли те помоли да преназначат Рейв? Лицето му бе безизразна маска – иронията бе, че това ми даде отговора. - Значи местенето на Даниел в нашия отбор не бе заради Британи. - Беше. Просто не е единствената причина. Имах кратък момент да се зачудя как ли вървят нещата при Британи, преди да грабна фенерчето си и да поема по коридора. Намерих Конър да седи на ръба на басейна, напълно облечен. Бързо преместих светлината, за да видя, че вече няма наранявана. С въздишка, седнах долу до него и се загледах във водата, опитвайки се да разбера накъде ще отида от тук нататък. - Съжаля... – започнахме двамата по едно и също време. След това и двамата се засмяхме смутени. По времето, когато се чувствахме напълно добре заедно и двамата знаехме от какво се нуждае другия. Или поне така си мислехме. - Ти ми каза да изляза с него – казах тихо. - Не го мислих. Имам превид, бях разтроен. Но дори и да бях казал точно това, е било да излезете на кино за няколко часа, а не да отидеш с него на поход за няколко дни – и определено не да поставяш живота си на риск. - Аз съм Тъмен Пазител. Това ми е работата. - Ти си начинаеща. Не можеш да се лекуваш като нас, не можеш да се трансформираш и не можеш да избягаш толкова лесно от опасностите. - Не си ядосан заради опасностите – казах меко. - Искаш ли да бъдеш с него? Ще избереш ли него? - Не знам, Конър. Но това не е единствената причина да съм тук. Пожелах да дойда, защото исках да помогна.Почувстах се отговорна за смъртта на Далас, може би защото ние го намерихме. Конър изглеждаше шокиран от думите ми. - Вината не е твоя. - До известна степен е, заради инцидента с къпините – но както и да е. Искам да се почувствам полезна, искам да участвам активно в справянето с Био Хром. Не искам да пазя гледачи на птици. Не е първия път, който избирам приключението над обикновеното. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Известна част от гнева на Конър изчезна и устните му се разтегнаха в усмивка. Знаех, че си спомня дузината поводи заради които го убеждавах да направи нещо, което евентуално ще ни навлече беда. Не винаги съм мислила за последиците от избора си, но винаги сме се забавлявали. Той напъха кичур коса зад ухото ми нежно. - Ти ... обичаш ли го? Не каза името му, сякаш ако говори за него като за абстрактен човек, не би било значимо. Казах му истината. - Не знам. Не очаквах да бъде толкова трудно. Кайла каза, че чувства непрестанна връзка с Лукас, Британи не усеща духовна връзка с никого. А аз се тревожа и за двама ви, за теб и за Рейв. Не искам да нараня никой и се притеснявам, че ще направя грешен избор. - Може би трябва да спреш да се притесняваш за това. Просто – той въздъхна – остви ни да се разберем. Зад нас поставяше себе си и Рейв. Присмях му се. - Да, това ще проработи. - Аз печелех – каза кисело. Това, което каза бе толкова момчешко. - Мислех си, че ти си този, който иска да бъде по-цивилизован – напомних му. - Ей, аз бях цивилизован. Не се преобразувах. По всяко друго време бих се засмяла. Вместо това се наклоних и сложих глава на рамото му. - Съжалявам, но не знам отговора. - Да. Аз също. Прегърна ме и стояхме така известно време, просто поемайки чувството да сме един до друг. Винаги сме били по този начин. Бях неговата опора, а той – моята. Но дали и съдбата ни бе един в друг? След време, станахме и се върнахме обратно в главната пещера. Дори не ми направи впечатление, че държим ръцете си – докато не видях Рейв да лежи облегнат срещу стената и погледа му се сведе към мястото, където те бяха съединени. Буря от емоции премина през очите му. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Аз ще пазя тази вечер – каза сбито и излезе от пещерата преди някой да успее да реагира. Исках да тръгна след него, но Конър стисна ръката ми. Беше ли това мълчаливо предупреждение да остана с него или ми напомняше, че ще бъдем заедно завинаги? Колко лоялна трябваше да му бъда докато нещата се наредят? - Ще оправя мястото за спане – каза тихо. Погледнах към мястото където Конър оправяше спалния чувал, на отсрещната страна на пещерата от мястото където Кайла приготвяше този за нея и Лукас. Потърках с длани ръцете си нагоре-надолу. Никога до сега не съм спала до Конър. Ако той наистина бе моята предопределена половинка, не трябва ли да съм развълнувана вместо да се притеснявам, че може да е неудобно? Можех ли да спя до него тази вечер, знаейки, че предната бях сгушена в Рейв? Когато всичко бе подготвено той взе ръката ми и ме поведе към импровизираното легло. Отне ни време да се наместим. Ударих брадичката му с главата си, докато той се подсмихваше и ми казваше да се успокоя. Завъртях се докато бях обърната с гръб към него, и той се настани зад мен. Ръката му се обви около мен и аз хванах пръстите му. Той ухаеше по-различно от Рейв. Усещането бе по-различно от това с Рейв. - Не го чувствам правилно, Конър – прошепнах. - Добре, превърти се и постави глава на рамото ми. - Не това, а да лежа тук с теб ... Ако ти беше един от пазителите тази вечер би ли ме оставил тук, да спя с Рейв? - Не е същото, Линдзи. Докато не решиш друго си моя. Имам символ означаващ името ти, запечатан с мастило на рамото си. - Както и той – казах тихо. Усетих напрегнатостта му, точно преди да го прокълне . Мастилото никога не избледнява. Конър го знае. - Той не те е обявил пред всички. Аз го направих. - Не става въпрос за кой спазва повече традиците. А за сърцата ни. - Винаги си имала моето. Затворих очи. Една минута беше разбран, а на следващата го прави толкова трудно, като обявява чувствата си. Не се съмнявах в него. Не се съмнявах и в Рейв. Съмненията бяха в мен. Но как да обясня това? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Thirteen Глава тринадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ________________________________________________________________ Конър заспа. Бях сигурна, че Лукас и Кайла са изкушени от разстоянието помежду ни. От друга страна аз не успях да заспя. Не мигнах. Не преставах да мисля за Рейв и бурята от емоции в очите му преди да си тръгне. След боя утеших Конър, трябваше да направя същото и за Рейв. Вината бе по-силна заради това, което започнах да чувствам към него и ме задържаше тук. Беше напълно нечестно. Предпазливо се отдръпнах далеч от Конър. Той бе заспал бързо, мъртъв за света сега. Промъкнах се до отвора на пещерата. Въпреки че бе тъмно, знаех пътя в пещерата и нямаше нищо, което да ме препъне. Излязох навън и се изненадах да открия, че слънцето бе започнало да огрява небето. Огледах се наоколо, но не видях Рейв. Каза, че ще ни пази, но не мисля, че наистина се нуждаем от пазач, достатъчно добре скрити сме. Подозирах, че просто иска да избегне друга битка. Тръпка премина през мен. Бе студено навън, но имаше нещо повече от хладнината във въздуха. Нещо не бе наред – точно както когато открихме Далас, имах чувството, че нещо зловещо дебне наоколо. Започнах да влизам обратно, но чух движение от посоката от която дойдохме с Рейв по-рано. Притискайки се назад към стената на планината, опитвайки се да бъда възможно най-невидима, вървях към пътеката, задържайки дъх, опитваща се да не издам какъвто и да е шум. Не бях сигурна, че ще се натъкна на някого, но имах нужда просто да проверя. Отидох до ъгъла на пещерата и видях някого. Сърцето ми се качи в гърлото, превръщайки писъка ми в болезнено писукане. Тогава, с прилив на облекчение, разбрах, че това е Рейв. Притиснах ръце към тупкащото ми сърце. - Боже мой! Уплаши ме. Помислих си, че са Био Хром. Поех няколко пъти дълбок дъх, опитвайки се да успокоя непостоянния си пулс. Рейв ме игнорираше, докато обличаше тениската си. - Какво правиш? – попитах. - Обличам се – клекна и започна да обува ботите си. Седнах до него. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Мислех си, че ще пазиш. - Вместо това почувствах нуждата да избягам. Дори без да попитам знаех, че е получил заповед да го направи. - Мислех си да не се връщам – каза и рязко завърза връзките на обувката си, стягайки ги силно. – Но никога не съм попадал в такава ситуация. Ако обичаш него, защо просто не го каза? Него. Той правеше същото нещо, като Конър: не използваше имена, сякаш това по някакъв начин намаляваше това, което изпитваше. - Не те обвинявам, че си вбесен, задето отидох при него в пещерата. Не трябваше. Или може би трябваше да дойда и при теб след като ти дам малко време. Съжалявам, че не дойдох при теб по-рано. Съжалявам за много неща, но не и за времето, което прекарахме заедно. Искаш ли да чуеш нещо лудо? Това беше идея на Конър. - Шибан ад. - Не, наистина. Точно преди да открием Далас спорехме за теб. Той каза, че имам нужда да прекарам малко време с теб. Сега казва, че не е имам предвид това – но така и не довършихме спора си, така че нямаше как да зная това. А сега съм още по-объркана. Не би трябвало да е така – или поне не мисля. Мислех, че трябва да е свързано със съдбата ни, че трябва да получим удар и веднага да разберем, коя е сродната ни душа. Той най-накрая се облече. Смали разстоянието помежду ни, слагайки китките си над свитите си колене. - Трябва да избереш, Линдзи, и то скоро. - Знам – наблюдавах как небето поема блестящото, дълбоко синьо на зората. – Може би Британи е права и трябва да го преминем сами, след това ще се влюбим по наш собствен график, а не по този на луната. Той нави няколко кичура от косата ми около пръстите си и ги подръпна леко. Преместих погледа си към неговия. Наситеността на емоциите, които бяха в тях отнеха дъха ми. - Без значение какво избереш, – каза тихо – няма да промени това, което чувствам към теб. Иска ми се да не ме бе ударило като гръмотевица това лято. Иска ми се да се бе случило по-рано. Да имам повече време да ... не знам ... да излизаме. Да ме опознаеш по-добре. Знам, че Конър има предимство, заради годините опознаване на своя страна – наведе се и пристиснна много нежно устни към насиненото ми око – Съжалявам за това. Никога не съм искал да те нараня. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Исках да го целуна в отговор, но вместо това просто стиснах ръката му. - Другите най-вероятно са станали, чудейки се къде сме. - Да, сигурна трябва да се връщаме. – той стана прав и ме издърпа. Започнах да вървя по обратния път по който дойдох. - Колко близо ... Рейв ме дръпна обратно и постави пръст на устните ми, за да замълча. - Чуваш ли това? Помирисваш ли го? – прошепна след секунда. - Не, какво? - Много стъпки. Хора. Мирис на кучета. Чакай тук. На това пътуване, все още, не бях следвала нито една пряка заповед и нямаше да започна от сега. Промъквайки се зад него,последвах го до ръба на пещерата в каменната стена. Той надника. Аз също се опитах. Той ме избута назад към стената и можех да видя в очите му, че нещо лошо ни чака след завоя. - Менсън е, с няколко мъже. Трябва да са наемните убийци, за които Далас спомена. Имат и кучета – ротвайлери. Тези същества могат съвсем лесно да откъснат гърлото на човек. - Какво? Не! Трябва да предупредим другите. Запона да сваля дрехите си. - Прекалено е късно за това, Линдзи. Те са в пещерата. Ще се преобразувам за да се кача по-нависоко, погледни надолу и прецени обстоятелствата. Трябва да отидеш възможно най-надалеч, преди кучетата да успят да уловят мириса ти. - Не! Трябва да направя нещо. Той хвана раменете ми е ме разтърси. - Ако хванат другите ние трябва да сме тук за да ги освободим. Моля те, просто започни да бягаш. Ще те настигна, обещавам. Освободих се от хватката му и надникнах през ъгъла. - Линдзи ... - Шшт! Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Можех да видя две големи кучите ръмжащи и спиращи се, дърпайки каишките си. Разпознах единия мъж, като брадясалия човек, който видях в Слай Фокс вечерта, в която за пръв път срещтнхме Далас. Изглеждаше още по-зле отколкото го помнех. Сърцето ми заби лудо, когато видях Кайла, Лукас и Конър – ръцете им бяха завързани зад гърбовете им – извлечени от пещерата от мъже, които изглеждат сякаш ядат гвоздеи за закуска и разнасят наоколо педесет килограмово тегло за забавление. С ръце кръстосани пред гърдите си Менсън ги поздрави. - Срещаме се отново. Кестенявата му коса падаше по челото му, помня, че имаше красиви зелени очи – очи, на които не може да се вярва. Как искаше да ни нарани? Кайла повдигна рамене. - Менсън, какво правиш тук? - Търсех теб, разбира се, – отговори к. – Имаме малко несвръшена работа. О, Боже. При плъзнах се обратно към скалата, така че да не мога да ги виждам. Стиснах очи, притискайки гръб срещу скалата се опитах да спра картините, които виждах. Ужасявах се заради тях. Какво щеше да им направи Менсън? Опитах се да мисля по позитивно. Не мисля, че Менсън е разбрал, че Кайла е една от нас. Това може да я спаси. Но Лукас – Менсън имаше подозрения за него. Какво ли мислеше за Конър? Ударих с юмруци срещу твърдата повърхност. Как се случи това? Нима Далас ни бе завел всички към капан? Почувствах, че ми се гади, най-вероятно щях да се разболея. - Линдзи, трябва да тръгваме. Кучетата са разсеяни сега, но много скоро ще прихванат и нашата миризма. Рейв беше прав. Въпреки, че чувствах малодушие затова, че напускам, знаех че трябва да тръгна сега, за да мога да им помогна по-късно да избягат. Не изчаках Рейв да свърши събличенето си и да се превъплати. Просто се завъртях на петите си и се затичах възможно най-бързо. През цялото време, мислите, съмненията ме пришпорваха напред. Как са ни открили? Къде наистина бе отишъл Рейв? Достатъчно ли искаше Конър да си тръгне за да каже на Менсън къде да го намери? Кайла е вярвала на Менсън. Харесвала го е. Само, че той я бе използвал. Погрешно ли преценявах Рейв? Беше ли като баща си? Щеше ли да нарани тези, които обича? Обича ли ме? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Не знаех колко на далеч да отида. Като всички шифтъри, бях благословена с издръжливост надхвърляща човешката. А като всички шерпи – имах прекрасно чувство за ориентация, затовах знаех, че няма да се изгубя. Просто исках да премина над радарите на кучетата. Спънах се на неравния терен, паднах и ожулих коляното си, проклех кръвта, която щях да оставя по пътеката. Натъкнах се на поточе и газех в него известно време, докато судената вода миеше раничките. След това минах на другата страна и спрях. С малко късмет, ако кучетата дойдат след мен ще са объркани и ще изгубят следата ми. Или може би преследват Рейв. Аромата на вълк най-вероятно ще им се стори по-силна от моята. Паднах на земята трепереща от изтощение, страх и ярост, облегнала се на едно дърво, опитваща се да не се разплача, когато истината ме осени. Рейв не се бе преобразувал, за да намери по-добра позиция да наблюдава, а защото планираше да заведе кучетата надалеч от мен. Знаех това толкова добре, колкото знаех името си. Как бе възможно да имам съмнения в лоялността му? О, Боже – надявам се, да е бил прекалено зает за да нахлува в мислите ми. Разбира се, така или иначе те бяха толкова объркани, че никой не би могъл да схване смисъла им. В една минута се притеснявах за Конър, а в следваща бях загрижена за Рейв. Но тревогата ми за Конър бе само за неговата безопаснот, докато мислите ми за Рейв бяха по-емоционални и пълни със смърт – мислех си, че ако нещо се случи на него, ще стане същото и с част от мен. По време на късния следобед, ми хрумна, че бях унищожила следата си и освен кучетата, Рейв също може да има затруднения да ме намери. Чудесно! Промърморих на ум. Сега какво? Трябва ли да опитам да се върна в началото на парка и да алармирам за това на рейнджирите? Трябваше ли да се прибера у дома и да кажа на татко, който има влияние над управителя? Тези опции означават да разкрия общността на шифтърите. И ако влезем в режим на пълна атака имаше прекалено голям шанс тайните ни да се разкрият не само на общината, а на целия свят. Но ако не направя нищо или се опитам да го направя сама ... Ако се проваля ... Чух изпукване на клонка и замръзнах. Колко ли дълго съм седяла тук без да обръщам внимание на обргаждащото ме, без да се ослушвам за звуци на неистов лай или стъпките на тежките боти? За мой късмет, можех да кажа, че е само един – куче или човек. Поне разликата помежду ни не е чак толкова голяма. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Огледах се наоколо, докато не намерих един голям, солиден клон, който можех да използвам като оръжие. Заобиколих дебелия ствол на дървото и заех позиция, в която можех да нападна, скривайки се зад него от другата страна на посоката от която дойде шума. Ако човека или каквото идваше, той – или то – трябваше да премине през мен и след това бам! Бих го накаутирала и взела за мой собствен затворник. Не че Менсън би водил каквито и да е преговори, но това ще е моята малка победа. Устата ми пресъхна, а дланите ми се изпотиха. Гърдите ми бяха болезнено стегнати заради опитите ми да не дишам, да не направя каквото и да е движение, което може да бъде уловено. Чух меки стъпки и стегнах хватката си около клона. Някой прекрачи зоната периферното ми зрение. Замахнах на сляпо и внезапно се озовах заклещана към земята от тежко тяло. Бях загубила клона, но все още си имах юмруци и започнах да удрям ... - Какво по дяволите? Линдзи! Рейв сграбчи китките ми и ги задържа над главата ми. Можех да усетя забързания си пулс срещу палеца му. Лицето му бе точно над моето, а шоколадово кафявия му поглед задържаше моя. - О, Боже мой, Рейв! Помислих си . . . – не можех да изкажа на глас мислите си. Това, че е мъртъв и това, че няма да ме намери. Това,че врага е наблизо и че света на шифтърите, който познавах бе напълно разрушен. - Всичко е наред – промърмори отново и отново, навеждайки се за да целуне слепоочите ми, челото, носа и брадичката – Всичко е наред. С приятната тежест на тялото му върху моето можех да му повярвам. Можех почти да повярвам, че всичко, което видяхме да се случва по-рано не бе нищо друго освен кошмар. Той бе реален, топъл и солиден. Той бе с мен и усещах вълната на облекчение. Освободи захвата над китките ми и се протегнах, за да докосна лицето, което обитаваше сънищата ми. Прокарах пръсти през гъстата му черна коса. Галейки го, да бъда милвана от него – това ме успокояваше, даде смисъл на света ми. Всичкия ужас, който чувствах внезапно можеше да бъде укротен. И знаех – знаех – че той ще намери начин да спаси приятелите ни. - Какво откри? - Това, че кучетата им бягат бързо и са свирепи. Положих флан на бузата му, сърцето ми се присви. - Трансформира се само за да можеш да ги отдаличиш от мен. Приближи се до мен и усните му трепнаха върху моите, леки като докосването на пеперудата до венчелистчето. И двамата знаехме, че сега не е време за нещо повече от Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн това – че каквото и да изпитваме, сега просто трябваше да почака. В този момент, не мислех, че мога да го обожавам повече от колкото вече го правех. Без значение какво ще реша за бъдещето си този момент помежду ни винаги ще е скъпоценен, защото той бе поставил благосъстоянието на другите пред нашето собствено удоволствие. - Това, което могат да ми причинят тези кучета, ако ме хванат е нищо в сравнено с това, което Конър щеше да ми направи, ако бях позволил нещо да ти се случи – каза той. Опитваше се да го направи по-лесно, но бях наясно с това, което рискуваше. - Менсън нарани ли ги? Стана от мен с въздишка. - Не, все още. Водят ги нанякъде с ръце завързани зад гърбовете им. - Значи можем да ги спасим довечера? Той запримигва към късното следобедно слънце и набърчи нос. - Бихме могли, но не смятам, че трябва. По-добре е да ги проследим, за да видим къде отиват. - Да не си луд? – седнах. – Щом се отнася до мен, би трябвало да ги спасим колкото се може по-скоро. - Просто се успокой за минута и помисли, Линдзи. Те ще ги заведат в лабораторията. По този начин ще разберем местоположението к, защото ще ни заведат право при нея. Не харесвах плана му. Не ми харесваше да забавям нещата. Но това не означаваше, че не можех да съзра мъдростта в това да оставим Био Хром сами да ни заведат до леговището си. - И какво ще правим сега? – попитах. - Мисля да се върнем в скривалището довечера, за да видим какво ще успеем да спасим. Те разхвърлиха мястото. - Не мислиш ли, че все още го наблюдават? - Оставиха един назад, но вече се погрижих за него. Не исках да питам какво точно е направил. Съществуването ни е в опасност. Всяко действие бе оправдано. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Fourteen Глава четиринадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset __________________________________________________________________________________ Да се каже, че са разхвърлили мястото е меко казано. Храната и дрехите бяха разпръснати навсякъде. Това добавя и обида към досегашните вреди. - От къде са разбрали как да ни намерят? – попитах объркано. Няма начин Менсън да открие това място – освен ако не знае къде точно да търси. - Нямам си на представа. - Някой трябва да им е казал. Рейв се завъртя и ме погледна внимателно. - Не мислиш, че съм аз, нали? Задържах погледа му в моя, казвайки му истината. - Не. Той освободи дъха, който бе задържал. - Не бих те обвинил, ако мислеше така. Трябваше да наблюдавам вместо да бягам и да обикалям около врага. Приближих се до него и докоснах бузата му. Може и да имах съмнения по-рано, но това бе само заради страха, който бе превзел всичките ми рационални мисли. - Знам, че не би ни предал. Той поклати глава, можех да видя срама в очите му. - Трябваше да приема тази работа по-сериозно. Вината е моя. - Не, Рейв, не е. Точно както смъртта на Далас не е моя. Ако трябва да виним някого, то това са Менсън и Био Хром. Той кимна решително. - Права си. Направих грешка, но мога да я поправя. Отново се огледах наоколо, храната бе отворена, смачкана, стъпкана. Дори мотора на Рейв бе на една страна. Трябва да съм гледала прекалено много шоута за прикрити ченгета, защото внезапно ме осени една луда идея: ако те са наели убийци за да ни следят . . . Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Възможно ли е да има някакво проследяващо устройство на мотора ти? – попитах. - Какво? Кога са успели да го сложат? Свих рамене. - Рецепциониста в хотела каза, че някой е търсил Далас. Който и да е може просто да е дочул уговорката ти за срещата ти с него. - Оставих мотора си навън. Може би някой от наемните убийци на Био Хром е чул разговора ни и е предположил, че съм шифтър. По дяволите. Той отиде до мотора, коленичи и започна да проверява всяко ъгълче и пролука. Проклинайки, той хвана малка шайба. - Това не е към мотора. Той го пусна на земята и понече да го смачка. - Не, почакай! Той отмести крака си. - Какво си намислила? - Ако са оставили някой тук, значи съзнват, че не са хванали всички. Дали можеш да го закачиш за заек или нещо друго? - Да ги изпратим за зелен хайвер. Харесва ми как мислиш – ухили се и ми намигна. – Но следователно – харесвам всичко в теб. Усетих как кръвта се качва в лицето ми. Аз също харесвах всичко в него. Челото му се сбръчка и челюстта му се стегна нервно. Огледа се наоколо. Знаех за какво си мисли. - Ще се оправя – уверих го. Той кимна. - Ще бъда бърз. След като изчезна навън седнах върху обърнатия сандък и усетих сълзите, които започнаха да запълват очите ми, заради следите на разрушението. Изглеждаше като поличба, за това което можеше да се случи на всички шифтъри. Био Хром, Менсън, баща му – работеха усилено за да разрушат, това което построихме. И изглеждаше сякаш ще успеят. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Без Рейв, пещерата, която някога служеше като наше убежище започна да ми изглежда зловеща. Вски път щом чуех някакъв звук от отвън замръзвах, едва дишайки, заемайки позиция за борба с каквото дойдеше. Минутите се точеха бавно като часове. Разсеяно почистих бъркотията, поддържайки сетивата си изострени в случай, че някой приближи. Понякога гнева ми вземаше контрол над мен и започвах да хвърлям дрехи, одеала и храна по контейнерите, сякаш те са моите врагове. След това в мен се настаняваше дълбоката тъга и започвах да се грижа внимателно за одеалата, за да не се намачкат, да подреждам в линия консервите с етикетите навън, за да са видими за шифтъра, който ще използва скривалището след нас. След това осъзнах, че най-вероятно трябва да изоставим това място. Вече не бе нашето убежище. Опитах се да не мисля за приятелите си. Болката, която ме спохождаше бе мъчителна. Болеше ме за Лукас, защото той бе нашия водач, винаги търсеше как да ни е най- добре. Заради Кайла, защото тя току що дойде в света ни и това бе ужасно посрещане. И за Конър, понеже не можех да си представя той да не бъде част от живота ми. Не ми помогна това, че вдигнах бутилка Ред Бул – любимата енергийна напитка на Конър. Обвих пръстите си около нея и си помислих, че Конър може да я изпие след като го освободим, затова реших да я сложа в раницата си. Когато се обърнах, за да я потърся погледа ми попадна на сянка, точно до входа. Един малък писък се изтръгна от гърлото ми преди да осъзная кой е. Релефа му ми бе познат. - О, Боже мой, Рейв, накара ме да изкоча от кожата си – скарах му се леко и побързах да отида и да обвия ръцете около врата му. – Бях толкова притеснена. Нямаше тедълго време. Притисна ме близо до себе си. - Съжалявам, Линдзи. Видях ги и реших да ги проследя за известно време, за да се уверя, че са добре. Конът и Лукас са малко насинени. Предполагам, че са се сбили. А и изглеждат малко полудели. Менсън скоро ще открие , че не ги харесва, когато се държат така. Засмях се леко, когато си представих как Конър и Лукас нападат глезените на Менсън докато маршируват, чакайки времето си за разплата. Беше толкова смешно. - Също така, трябваше да бъда малко по-вниателен и да заловя заек, който нямам намерението да ям. Отне по-дълго отколкото очаквах. Почувствах, че никога не искам да го пусна, но съзнавах, че се намираме в ситуация, в която този вид романтика не е позволена. Приятелите ни са там навън, борейки се или Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн най-малко чудейки се дали някога ще се освободят. Ако не бях отишла да поговоря с Рейв щях да съм заедно с тях. Не бе правилно да чувствам каквото и да е щастие, но в същото време не исках Био Хром да диктуват емоциите ми. Отдръпнах се от прегрътката на Рейв и направих дъговиден жест с ръка към пещерата. - Опитвах се да оправя нещата, но предполагам, че е ненужно. Рейв плъзна палеца си по бузата ми, докосването му бе достатъчно нежно, но предизвика известно неудобство от подутината. Предпочитах да избягвам огледалата, не исках да видя колко зле е посиняло окото ми след борбата снощи. Беше ми трудно да повярвам, че от тогава до сега е минал само един ден. - Не е – каза Рейв – Ще трябва да пакетираме всичко, в случай, че решим да преместим нещата в друго скривалище – усмихна се разбиращо. – Освен това, ще имаме нужда да поспим тази вечер преди да започнем да вървим след тях. Започнахме да работим заедно, слагайки нещата в щайгите и местейки ги до стената. Задържах погледа си на Рейв. Той се бе фокусирал върху задачата хранителните продукти да се подредят в щайгата. Тъмната му коса обримчваше красивото му лице и можех да видя решителността във всяка една от чертите му. Конър и Лукас не бяха единствените, които бяха ядосани. Обикновенно Рейв дръжеше всичките си емоции запечатани, сякаш ако ги изложи на показ, няма да може да се справи с тях. Той ги пусна за кратко снощи, в борбата с Конър, но въпреки това успя да поеме контрола над тях. Но от лятното слънцестоене до сега ми разкри толкова много: някои от уязвимите си места, от амбициите си, неубуздаността, всичко това го правеше уникален. Правеше го Рейв. Ако трябваше да направя избора си в точно този момент не бях напълно сигурна, че няма да избера него. По времето, когато нещата бяха приемливо подредени започнах да чувствам клаустрофобия. И двамата грабнахме по няколко протеинови барчета и пластасови бутилки сок и излязохме навън. Изкачихме се малко, което ни разкри невероятна гледка на гората, огряна от луната, чиято една четъвърт бе вече запълнена. - Малко над седмица – казах тихо, мислейки си за това колко малко време остава преди следващото пълнолуние. – Мислиш ли, че ще се върнем до тогава? Рейв уви ръката си около моята, която спокойно си почиваше в скута ми. Но жеста не носеше никакво сексуално напрежение, бе само за успокоение. - Сигурен съм. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Но дори и когато се опитвахме да спасим приятелите си, душата ми търсеше и напомняше за решението, което трябваше да взема. По всяко друго време това, което правехме тази вечер – да гледаме звездите заедно – би било романтично. Вместо това бе просто очакване времето да премине. - Рейв. - Мхм? Поех дълбоко дъх. - Докато не освободим другите, каквото и да изпитваш от мен, желаеш, каквото и аз да започна да чувствам към теб... трябва да го задържим. Единственото нещо, върху, което трябва да сме фокусирани е измъкването на Кайла, Лукас и Конър от Био Хром. - Разбрано. - Добре. Понечи да издърпа ръката си, но я хванах по-силно. - Но все още можем да предложим подкрепа и комфорт един на друг. - Добре. - Не желая да спя сама – след като видях какво се случи тази сутрин, не бях сигурна дали някога отново ще мога да остана сама. - Няма да ти се наложи – каза тихо. Тогава видях падаща звезда да прекосява небето. Имаше толкова много неща, които можех да си пожелая, но избрах това, което значеше най-много за мен. Пожелавам си ... надявам се всички да сме живи след всичко това. В обятията на Рейв бях способна да спя. Когато отворих очи, обаче, не бяхме сами. Менсън стоеше над нас, по-едър от колкото си го спомнях. Държеше сребърен пистолет, насочен към мен и някак си знаех, че е напълнен със сребърни куршими – едно от оръжията, което ни правеше беззащитни. - Не мога да ви позволя да ги освободите – гласа му бе мек и заплашителен. Бързо премести пистолета към Рейв и стреля. Изпищях. Някакви ръце ме обгърнаха. - Линдзи, събуди се! Сънуваш. Всичко е било само сън. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Отворих очите си, този път за реалния свят. Рейв ме държеше, трепереща, се отпуснах срещу него. - О, Боже, беше ужасно. Менсън те уби. - Копеле – промърмори под лека усмивка. Затегнах ръцете си около него. - Не е смешно. - Било е само един сън. Аз съм добре. Но все пак ... съня изглеждаше твърде истински. - Колко е часа? – попитах. - Време е да тръгваме. Кимнах, но никой не направи и опит да стане. Толкова силно желаех нещата да са различни, но желанието нямаше да ги направи реалност. Откраднах си още няколко минути, за да си набавя сила от прегръдката на Рейв. След това започнах да се приготвям за колкото дни се наложи. Докато събирах храна за изпът, Рейв намери някакви шишета бензин и напълни мотора си преди да го избута навън. След като напълних цялата си раницаотидох при него. Той седеше на мотора си, загледан в горите. - Ще караме ли? – попитах. - Не, прекалено е шумно, ще ни чуят, когато се приближим. Но мога да те науча на няколко неща в случай, че ти потрябва – прехвърли крака си и слезе от мотора. Потупа седалката и каза. - Седни тук. - Нали не си мислиш, че ще успея да подкарам това. Той въздъхна. - Мисля, че трябва да научиш основното в случай, че нещо се случи с мен и трябва да се измъкнеш. Стомаха ми се стегна на възел заради страха. - Нищо няма да ти се случи. - Не го планирам, а и Конър, и Лукас знаят как да шофират но все пак . . . Повдигна вежда и плесна по седалката отново. Поемайки си дълбок дъх свалих раницата долу. Яхнах седалката, наведох се напред и хванах дръжките. Рейв седна зад мен, притисна се до тялото ми и постави ръце върху моите. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Дъха ми секна от близостта му. По всяко друго време бих се наслаждавала на уроците му, бих взела инструкциите за невероятно секси. Но точно сега се борехме за нашите животи и тези на приятелите ни. - Ето какво трябва да знаеш – каза и дъха му се разпръсна по дължината на шията ми, предизвиквайки тръпка на наслада. Опитах се да се съсредоточа над думите му, а не над прелестното чувство на близостта му. Той описа ръкохватките за управление, съединителя, спирачките, педала за газта и обясни как сменям скоростта и спирам, използвайки педалите за управление. Понятията бяха лесни, но начина по който се използват – нямаше време ... - Най-вероятно ще се самоубия. Може би трябва да бягам – казах, когато ми каза да покажа как да запаля мотора и да дам назад. Той се изхили тихо, звук, който се притеснявах, че няма да чуя отново. Сгря ме, даде ми надежда, че може би щяхме да оцелеем. Преминах през няколко сесии без наистина да включвам двигателя. Рейв направляваше ръцете и краката ми за да ми даде усещане над това как работи мотора. - Иска ми се да направим едно кръгче – каза Рейв – но се боя, че ще ни чуят. - Мисля, че го схванах – уверих го. Той кимна. - Да се надяваме, че няма да ти потрябва да използваш наученото. Станахме и защото познавахме терена добре, а и двамата бяхме в добра форма, която бяхме придобили естествено – за разлика от групата на Менсън, в която най-вероятно много от тях прекарват целия си ден седейки на столове, гледайки през микроскопи – бяхме способни да ги настигнем лесно. Дори и ако Рейв бута мотора в случай, че е неспособен да се превъплати, а аз имах нужда да се измъкна незабавно. Също така подозирах, че Кайла, Лукас и Конър са направили всичко възможно, за да забавят групата. С Рейв внимавахме да избягваме вятъра, носечен към тях за да не прихванат кучетата мириса ни. Докато групата минаваше долината, ние използвахме високите места – скали, камъни, дървета – за да ни служат като прикритие докато ги следим. Спирахме за обяд тогава, когато спираха те. В сравнение с наемните убийци, Менсън изглеждаше като слабак. Също така забелязах и двама от другите учени – Итън и Тейлър – които срещнахме по-рано това лято. - Не мога да повярвам, че пих бира с това момче – каза Рейв, сочейки към Итън. - Заблудиха всички ни. - Не, не мисля, че Лукас никога им е вярвал – не и напълно. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Сигурен ли си, че няма да можем да ги освободим тази вечер? Преди да са достигнали до място, където не можем да ги измъкнем лесно. - Веднъж щом се стъмни ще се трансформирам и ще разуча. Може би дори ще се приближа достатъчно до Лукас за да обсъдим някои стратегии. Нямам никакви пълни планове, всичко е такава бъркотия. Трябваше да те оставя в скривалището. - Нямаше да остана. Той ме погледна иронично. - Така е. Той погледна към групата на Менсън. Бяха започнали отново да вървят. Продължихме и ние. Чакахме да стане почти пулонощ за да приближим лагера, Рейв бе във вълча форма, а аз – добре, аз бях в единствената форма, в която можех да бъда в момента. Ако ни хванеха, поне Рейв ще има шанса да се измъкне. Най-вероятно аз няма да извадя късмет. Знаех, че Конър ще бъде страшно ядосан, ако ме хванат, но нямаше да се скатая обратно в сенките сякаш съм безпомощтна. Тази вечер луната бе по-голяма и осветяваше пътя ни. Косата ми бе прекалено светло русо и я завих с тъмна кърпа за да не е видима. Дори бях намацала кал върху лицето си, за да се слее по-добре с нощта и гората. В интерес на истината, да не съм пълноправен шифтър ми даваше предимство, защото козината ни напомня цвета на косите ни, и би ми било много трудно да се скрия, ако съм бяла. Когато приближихме до лагера почувствах стягане в гърдите си заради положението на приятелите ми, седейки с гърбове към едно дърво, със завързани крака и ръце. Помислих си, че ако се приближа достатъчно бих могла да одрежа въжето с ножа, който си взех. Рейв изтъмжа ниско и предупредително: Дори не си го и помисляй. Обещах да не се отдалечавам от плана ни, към който бе лесно да се придържам. Видях как Менсън отива до приятелите ни. Той наистина излеждаше добре, но като Холивудските лоши момчета. Защо не съм го забелязвала преди? Той коленичи пред Кайла и сграби брадичката к, принуждавайки я да го погледне. Също така това к даде добра възможност да се изплюе в лицето му, а бих се изненадала, ако не се бе възползвала от нея. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Виж, знам, че Лукас е върколак – каза Менсън – Вълка, който заловихме бе със същия цвят козина като косата му – със същите очи. Човешки очи. Знам, че ти го освободи от клетката. - Съзнаваш ли колко побъркано звучи това, Менсън? Това, че вярваш, че хората наистина могат да се превръщат в животни. Позволих на вълка да си тръгне, защото е защитен вид в този парк и ти злоупотребяваше с това. Не го хранеше и не му даваше вода. Убиваше го. - Карахме го да отслабне, за да го принудим да се трансформира. А Конър? Той също е един от тях, нали? - Менсън, ти си психопат. Звука от удара на Менсън към нея отекна около нас и бе бързо последвано от ниското ръмжене на Лукас. - Звучи ми като вълк – каза Менсън. Забих ноктите си в дланта, за да си напомня да остана съсредоточена, за да не направя нещо глупаво. Исках да му изкрещя да я остави намира, да ги пусне. Усетих дивото в себе си да се изкачва, приготвяйки се за скок. Бях толкова ядосана, че бих могла да сваля Менсън без помощта на нищо друго освен човешките си юмруци, ноктите и зъби. - Как разбра къде да ни намериш? – попита Кайла. - Далас. Заблуден глупак! Напусна! Никой не напуска Био Хром! Изследването ни е прекалено важно и тайно. Отне ни известно време да го проследим до Тарънт. Разбрахе, че има само една причина да е там – за да предупреди върколаците. Продължавахме да набкюдаваме хотела, чакайки Далас да се върне за нещата си. Бяхме наблизо и слушахме, когато пристигна с онова момче – Рейв. Знаехме, че Лукас е върколак, затова предположихме, че всички мъже от малката ни експедиция са като него. Двамата говориха за заминаване с мотоциклет на следващата сутрин, затова му сложихме проследяващо устройство. Разбрахме, че Далас ще заведе Рейв до лабораторията – това бе единствения ни шанс да хванем един от върколаците сам и да спрем опитите на Далас да даде местоположението на лабораторията. - Затова уби Далас? - Не беше умишлено. Когато Далас излезе от стаята си, не очаквахме да се появи толкова скоро. Улови погледа на кучето на Мика. Паникьоса се и тръгна да бяга, но кучето го нападна. - Не успяхте да го удържите? – чух гнева в гласа на Кайла. Не я обвинявах. Тези момчета мислеха, че всичко е справедливо, само и само да ги доведе по-близо до възможността да ни хванат. - Може би просто не направихме всичко възможно за да го спрем. Съди ни – каза Менсън жестоко. – Но накрая Далас бе наш враг. Негова воля бе да ни предаде. Достатъчно добра причина мен ако питаш. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Той стана и започна да се разхожда наоколо. Не харесвах уверената му походка, цялото му становище, че сме шифтъри, също така бяхме и хора. Глупостта ме погълна, трябваше да направя нещо. Започнах да претърсва земята, докато не открих малко камъче. Вдигнах го, прецелих се и го хвърлих към Конър за да привлека вниманието му. Главата му се завъртя и можех да видя как претърсва гората. Показох се съвсем малко от скритото си местенце зад храста. Очите му се разшириха и разчетох по устните ми, че изговори дума, която никога не би използвал пред майка си. Махай ... се. Бе следващото. Поклатих глава категорично и му отговорих. Бъди ... готов. Той поклакти глава, а аз му изпратих една въздушна целувка, опитвайки се да му предложа малко успокоение, че всичко ще се нареди. Една ръка ме докосна леко по рамото. Почти изпищях преди да осъзная, че това е Рейв. Той кимна назад. Наведена, го последвах докато не се отдалечихме достатъчно от лагера, до мястото където щяхме да спим тази вечер. - Мразя се задето ги оставих там – казах му. - Знам, но ако още веднъж се разкриеш по този начин ще те оставя назад. Осъзнаваш ли какъв риск поемаш? - Нямах избор. Исках да им кажа, че сме тук и трябва да се подготвят. Знаех, че не бе никак щастлив от това, но нямаше начин да спори с мен. Тихомълком започнахме да ядем суха зърнена закуска, която имаше вкус на картон, но за да бъда напълно честна бях толкова притеснена, че бях способна да намеря за безвкусен дори препечен стек. - Когато това свърши искам да отидем във въображаем ресторант и да ям най- доброто месо – казах. - Това е среща. Сърцето ми спря за малко и бузите ми се затоплиха. - Рейв ... - Знам, че не трябва да правим никакви планове за бъдещето, но ти отвори вратата към този. Освен това с какво ще ни навреди една среща? Сякаш бе преди векове момента, в който с Конър спорехме за Рейв, и това, че Конър предложи да изляза с него. Кимнах, притискайки зародилата се вина. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Няма да ти кажа не, но и не обещавам да. - Знаеш ли, винаги съм си мислел, че се очаква да съм човек, който е натоварен с проблеми – каза раздразнено. Колкото и да оценявах безгрижните закачки, запазих тишина. Просто не се чувствах правилно, когато приятелите ни бяха затворници. - Защо не поспиш? – предложи ми. - А ти? - Прекалено близо сме до тях, искам да наблюдавам – облегна се на едно дърво и аз дръпнах спалния чувал до него. - Вдия ли как Менсън им говореше, начина по който ги гледаше? - Сякаш са животни, които нямат никакви права? Кимнах. - Да. Мислиш ли, че всички статисти ще ни считат за по-малко от хора? - Надявам се че няма. Обаче, ако това продължи не знам как ще избегнем да оставаме незабелязани. Ще трябва да се разкрием. Погали кокълчетата на ръката ми с пръста си, сякаш се нуждаеше от някакъв вид контакт. Знаех какво да направя и го посрещнах. - Имаш ли някакъв план за измъкването им? – попитах. - Работя над това. Засмях се леко. - С други думи – не. - Ще измислим нещо, Линдзи. Не се притеснявай. Само, че бях притеснена. Беше наистина трудно да определя чувствата си към Рейв и Конър с всички други по-важни неща, които ме застигнаха. Тяхната безопасност бе на първо място и не можех да си позволя да бъда разсейвана от емоциите си. Но те бяха там. Излгеждаха сякаш винаги ще са там. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Fifteen Глава петнадесета Превод: djenitoo Редакция: sunset & djenitoo ___________________________________________________________________________ Следващата нощ, докато аз наблюдавах лагера на Менсън от скрито място по-нататък в планината, Рейв се превъплъти и отиде да изследва. Свих колена към брадичката си и ги обгърнах с ръце, чудейки се дали не е по-добре да се опитаме да ги спасим сега. След това всички заедно може да тръгнем да търсим тази глупава лаборатория. Луната беше преминала връхната си точка, когато Рейв се отпусна до мен. Винаги ме е очаровало това как можем да бъдем толкова тихи в човешка форма, така както във вълча, тихомълкомстта бе вродена в нас. Предполагам, че се е случило когато част от нас е станала хищник. - Открих я. – той обяви, усмихващ се весело. Завъртайки се, се вглеждайки се в него: - Лабораторията? - Аха. Толкова бавно, колкото вървят, ще отнеме още ден или два докато я достигнат. Мисля, че е време пленничеството да престане. Почти се замаях от надеждата, че скоро всичко ще е свършило. - Имаш ли план? – попитах. - Така мисля. Проблема е в кучетата. Мога да се превъплътя, да ги отклоня, да ги водя – и с малко надежда и някой от дресьорите им – на далеч. Ти може да ги спуснеш надолу,да срежеш въжетата от ръцете на Лукас, Кайла и Конър. Ти и Конър ще избягате с мотора. Ще го преместя на някое място преди да се превъплътя, така че да можеш да изминеш разстоянието лесно. Кайла и Лукас могат да се превъплътят и да избягат като вятъра толкова бързо, че няма и да разбереш. Звучеше достатъчно лесно. Може би твърде лесно. Можехме да го направим още преди няколко дни – разбира се сега знаем къде точно е лабораторията. Двама пазачи патрулираха в лагера. Единия имаше куче със себе си. - Окей, трябва да се движиш бързо – каза Рейв. – Кучетата, заедно със пазачите, би трябвало да поемат след мен, но най-вероятно ще вдигнат достатъчно шум, за да събудят всички. Надявам се, че ще им отнеме достатъчно време, за да се ориентират. Вдигнах палци. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Той направи движение, за да се отдалечи от мен, към някакви храсти, където би могъл да съблече дрехите си и да се превъплъти. Хванах ръката му, дърпаща го. След всичко през което преминахме вчера, този момент изглежда сякаш би трябвало да е по-важен; все пак, щеше да промени всичко, не само за нас, но и всички шифтъри. Задържах кафявия му поглед, поглед, който едновременно бе топъл и нежен, но също така и изпълнен с решителност и безстрашие. Впи се в мен, докосна дълбоко, даде ми смелост. - Бъди внимателен. – прошепнах. - Винаги. И запомни, че трябва да спасиш първо. Кимнах, макар че не бях сигурна, че бе обещание, което бях готова да спазвам. Как можеше да очаква да сложа себе си преди приятелите ми? Искам да кажа, какъв приятел ме правеше това? Освен това не бях единствената, която планираше да сервирам себе си, като стръв за два ротвайлери с мощни челюсти които могат да разчупят и цимент. Рейв започна да се дръпва, но погледа му падна на устните ми. - Ах, по дяволите, само така мога да бъда добър. Дръпна ме в обятията си и ме целуна. Устните му бяха много подобни на погледа му: топли и нежни, въпреки това решителни и ох – толкова страстни. Не можах да се спра и се зачудих, дали като мен той се страхуваше, че може никога да нямаме друг удобен случай като този, така че искаше да се възползва максимално. Положи ръцете си на лицето ми, цялото ми тяло просто искаше да свие в себе си и да запази всяка старана от този момент. Всичко бе свършило твърде бързо, прекалено дори, той се хвърли към храстите преди да го помоля да измисли друг план. Докоснах с пръсти изтръпналите си устни. След няколко минути, видях лунната светлинна да проблясва по козината му, когато се плъзна нататък към далечната страна на лагера, където се намираха един пазач и кучето му. Другия пазач беше на края на пътя си към моята страна на лагера, там където затворниците бяха завързани. Внезапно точно по същото време, двете кучета стихнаха и наклониха глави. Ушите им се изправиха и чух зловещото им ръмжане. Знаех, че ротвайлерите можеха да се движат бързо. Можех само да се надявам, че Рейв може да се движи още по-бързо. Те биха го разкъсали ако впият зъбите си в него. Внезапно и двете кучета започнаха да бягат, лаещи, ръмжащи, дърпащи дресьорите си с тях. Пазачите най-накрая пуснаха каишките и просто ги следваха колкото се може по-добре. Хукнах от скритото си място. Кайла ме видя първа, и усмивката к беше толкова радостна, като че ли сякаш ме приветства за сън. - Исусе, Линдзи ти луда ли си? – попита Конър, връщайки ме обратно в реалността. Игнорирайки неблагодарния му поздрав – знаех, че го е подбудило страха му за мен – застанах до дървото, режеща въжето което държеше Кайла, преди пазачите дори да са извън лагера. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Побързай. – каза Лукас, и чух в гласа му колко загрижен беше да влезе в глупава битка. - Опитвам се. Скоро след като Кайла беше свободна, започнах с въжето на Лукас. Светлина влезе в палатката. - Ще освободя Конър. – каза Лукас, скоро след като беше освободен. Той взе ножа от мен. – Излезте от тук. - Конър, ела при мотора на Рейв. – наредих, преди да побягна на там, където е скрит. Знам, че ще съм най-бавната от всички. Кайла стисна ръката ми и започнахме да бягаме, животът ни зависеше от бързината ни. - Хей! Те бягат! – чух Менсън да вика. – По дяволите! Хора! Хванете ги, след тях! Не знаех дали момчетата са се превъплътили и са се погрижили за тях, или просто са използвали юмруци, трябва да вярвам, че каквото и да са решили, ще успеят. Макар, че бях уязвима, имах силен импулс да се обърна назад, да се изправя срещу тях и са се бия. - Можеш ли подкараш мотора, ако Конър не дойде? – попита Кайла, дишането к беше накъсано. - Да, но не искам да тръгвам преди да разбера, че всички са в безопасност. Не мисля, че ще имаме друг шанс за бягство. - Не вярвах, че ще имаме дори този. Ти си удивителна. Чух бързо тропане на крака. Погледнах назад, видях, че Конър и Лукас – изглежда, че ние шифтърите не винаги сме тихи, не и когато живота ни е в опасност и трябва да сме бързи. - Мотора е тук. – провикнах се и се насочих към един храст. - Ще се погрижа за Линдзи. – каза Конър, идващ до мен, хващащ мотора и яхващ го. - Кайла и аз изчезваме – каза Лукас, обръщайки се докато взе още говори. - Качвай се – заповяда Конър, когато обърна мотора и завъртя ключа. Качих се на седалката и увих ръце около Конър. - Ами, ако Менсън - - Остави него и нокаутираните му приятели. Нокаутирани. Не мъртви. Надявах се, че това решение няма да се обърне срещу нас – макар, че убиването на някой поражда свой обратен ефект. С рева на мотора, ние тръгнахме, изстрелващи се през гората. Внезапна имаше нисък вой, и един от ротвайлерите изникна отникъде. Скочи и впи зъби в бедрото ми. Изпищях. Конър бързо промени посоката, удрящ кучето срещу дървото. - Добре ли си? – попита, без да намалява скоростта. - Да. – но след това долових отдалечена експлозия, като изстрел. Почувствах изгаряща болка да се разпространява в рамото ми, и прилепнах по-плътно към Конър. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Чух го да проклина и почувствах влажна топлина да се стича по дрехите ми. - Дръж се, Линдзи. – извика, въпреки, че за мен думите му сякаш думите идваха като през вода или някаква подобна бариера. – Събуди се! Стой будна! Откъде можеше да знае, че искам да спя? О, да, той може да чете мислите ми. Не, не можеше. Рейв можеше. - Стой с мен, Линдзи! Исках. Наистина исках. Но рамото ми гореше, а бедрото ми ме болеше. Исках болката да свърши. Нещо не беше наред в това да искам да спя, мисля – и след това осъзнах, че ако отстъпя на тъмнината в ъгъла на зрението ми, мога да падна от мотора. Да, това е. Това би се случило. Трябва да стоя будна и да се държа. Ако пусна Конър, ще добавя още болки на досегашната ми листа. - Говори ми, Линдзи. Кажи ми какво чувстваш. - Рамото ми ме боли. - Моето също. Мисля че бяхме улучени. Куршума е излязъл. О, има смисъл, помислих си неясно. Имах затруднение в това да задържа мислите си и да анализирам ситуацията. Но, ако бях застреляна, значи поради тази причина чувствам топлината да изстудява на гърба ми. Ако куршума е излязъл… - Куршума удари ли те? – попитах, и бях изненадана да открия, че думите ми звучаха завалени. - Да, но мога да се излекуваме, когато спрем. - Кога ще стане това? Наистина искам да спя. - Знам, бебчо. Просто се дръж. Никога преди не ме е наричал бебчо. Никога не е използвал гальовни думи към мен. Беше толкова сладко, че го правеше сега. Исках да му кажа, че се тревожех за него, но бях толкова затруднена да оформя думите. Устата ми не искаше да роботи. Положих главата си на гърба му. Той беше толкова удобен. - Линдзи? Чух го да вика името ми, но тъмнината ме викаше по-силно, така, че отговорих. - Беше длъжен да я пазиш! - Да, но ако пазеше пазачите и техните тъпи кучета от връщане назад, тя нямаше да бъде ранена! Крясъците и обвиненията продължиха. Бавно излязох от мъглата на безсъзнанието, разпознах гласовете: на Рейв и Конър. И двамата бяха живи, благодаря на Бога, и определено се чувстваха по-енергични от мен. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Момчета, спрете! – изиска Кайла. – Не ме карайте да стана ваше куче пазач! Осъзнах, че лежах на земята и, че тя седи до мен. Ние бяхме в едно от малките си леговища. Значи сме се отдалечили. Всички ние сме в безопасност. Нали? - Лукас? – изграчих. - Ти си будна. – каза Кайла, и стисна ръката ми. - Лукас? – повторих. - Той е отвън, пази. Маже разни неща наоколо, така че кучетата да изгубят следите ни. Мислим, че сме в безопасност тук. Най-малкото, поне за малко. Трябва да се върнем в къщи. - Как се чувстваш? – попита Конър, когато коленичи до мен. Можех да видя Рейв да седи малко по-настрани, разтревожения му поглед спаднал на мен. Да има две момчета, които те искат, вероятно всяко момиче мечтае за това, но е съпътствано с толкова усложнения – - Ранена съм. Не много лошо предполагам. – болката не беше толкова лоша, колкото очаквах. - Намерихме чантичка с бърза помощ, - обясни Конър. – Има някакви болкоуспокояващи в нея. Бедрото ти е разкъсано там където кучето те захапа, и на рамото ти има дупка, там където куршума е влязъл и излязъл. Успяхме да превържем раните ти, за да спрат да кървят, но Кайла е права. Трябва да се приберем вкъщи. Мислим да те завържем отзад за мен на мотора. Накарах се да се засмея: - Това не е като возенето, когато отивахме на лунапарка - Не е. – той отметна косата ми от челото ми. – Трябва да се движим бързо, преди инфекцията да е започнала. Сбръчках нос. - Ще имам белези. – след няколко дни, когато мога да се превъплъщавам, раните щяха да заздравяват без белези, но сега – - Може би не. Или не толкова лоши. А ако има белези…добре де, мисля, че белезите са секси. Едва се засмях. - Не мислиш така. - Със сигурност го мисля. Опитай се да хапнеш и изпиеш нещо. Когато се почувстваш достатъчно силна, ще тръгнем. Знаех, че дори и да не се почувствам достатъчно силна, трябва да тръгнем. Защото нямаше да стана по-добре без медицинска помощ. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Конър се отдръпна. Дори и да знаех, че Рейв иска да ме доближи, той не го направи. Не беше негово право. Докато направя избора си, докато кажа на Конър, че не избирам него, той беше моето момче. Те двамата излязоха. Може би за да проверят мотора или Лукас. Може би, за да продължат спора си, там където не ги чувах. - И двамата много се безпокоят за теб. – каза Кайла, когато отвори шишето с вода и ми я подаде. Кимнах, знаейки, че се опитва да отбележи: Те бяха равни по обич и загриженост към мен. Може би също признава, че разбира трудността на решението ми. - Само, няколко нощи до пълнолунието. – каза тя тихо. Изстенах тихо. - Знам. - Ако все още се възстановяваш, дали тялото ти ще отложи трансформацията? Бавно поклатих глава. - Нямам такъв късмет. Луната има мистериозна сила над нас. По-силно е от всичко което сме срещали на земята. Когато тя ни вика, ние отговаряме. Тя ми подаде бисквита. - Нуждаеш се от протеини. – каза объркано, след това – Това е толкова необикновено – всичко относно луната, имам предвид. Усещам я. Преминах през трансформацията и беше като нищо друго което съм изпитвала преди. Не може да се подготвиш за това, и може би това е причината момчетата да не говорят за това. Знам, че се опитвам да го обясня, но е сякаш за кратко време тялото ти не твое, но е твое. Чуждо е, но все още е толкова познато. Всичко е заради пълнолунието. - Това е просто начина по-който е. – казах, използвайки бутилката с вода за да преглътна бисквитата. Предполага, че е по-лесно да приема тези неща, защото съм отраснала с тях. - Ами, ако избереш грешния човек? – попита тя тихо. - Не знам. Винаги съм познавала Конър. Само от скоро усещам Рейв по този начин. Ами ако цялото объркване и съмнения е защото той е забранен за мен? Как знаеше за Лукас? - Просто знаех. Не е голяма помощ, нали? - Нем. Чух стъпки, погледнах към входа. Конър седеше там. - Зората наближава. Трябва да продължим докато имаш сили. Кимнах. - Готова съм. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Дойде до мен и ми помогна да стана. - Ще бъдеш добре, Линдзи. Вдигнах палци за уверение. Физически, може би, ще бъда добре. Но сърцето ми все още беше в битка и не знаех как ще завърши. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Sixteen Глава шестнадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ Продължавах да затварям и отварям очите си. Всеки път, когато ги отворех пред мен имаше по нещо различно . Отворени очи: Гората преминава покрай мен. Затворени очи: С Конър строим пясъчен замък. Отворени очи: Гърба на Конър. Затворени очи: С Конър отиваме на ски за пръв път. Отворени очи: Притесненото лице на Рейв. Затворени очи: Конър поема вината ми за счупването на любимата кристална ваза на майка ми. Отворени очи: Кайла ме кара да пия вода. Затворени очи: Конър държи ръката ми, когато баба почина. Отворени очи: Лукас ми нарежда да се боря. Затворени очи: Конър ми подарява първата ми целувка. Отворени очи: Д-р Рейбърн свети с фенерче в очите ми. Затворени очи: Конър и аз на последния ред на киното. Отворени очи: Силни светлини, студена маса и хора вторачени в мен. Затворени очи: С Конър танцуваме на бала ми. Отворени очи: Майка ми плаче и прекарва пръсти през косата ми. Затворени очи: Конър ме обявява за негова сродна душа. Отворени очи: Баща ми, силният ми татко със сълзи в очите си. Затворени очи: Конър и аз под запълнената луна. Отворени очи: Конър стои на леглото до мен. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Този път очите ми останаха отворени. Погледнах към него, смътно спомняйки си куршума който ме уцели. - Реален ли си? Той ми се усмихна. - Да. - Къде сме? – гласа ми звучеше сякаш идва от друга стая или друг човек, сякаш дори не беше тук при мен. - В Уолфорд. Медицинския център. Сбръчих лице. - Не е забавно. Трябваше да се преобразуваш и да се излекуваш. - Направих го – той вдигна ръката си и можех да видя игла с някакъв вид тръбичка излизаща от нея. – Това е за теб. Изгуби прекалено много кръв. - Даряваш ми кръв? - Да, от една и съща кръвна група сме. Мисля, че казах благодаря, преди да отплавам в спокойнота място на забравата. Чух Конър да казва. - Няма за какво. Следващия път в който се събудих, майка ми седеше до леглото. Тя бавно натика една сламка в устата ми и ми нареди да пия. Беше най-вкусната вода, която някога съм опитвала. - Уморена съм – промърморих, чудейки се как мога да бъда изморена, след като очевидно съм спяла през цялото време. - Преминала си през доста изпитания. Трябва да се чувстваш способна да ставаш от леглото в срок от няколко дни. Тя приглади косата ми назад с пръсти. - Знаеш ли, че Конър спаси живота ти. Повдигнах вежда. - Наистина? Мислех, че е бил доктора. - Нямало е да позволи на другите да спрат по пътя до връщането ти тук. Даде ти кръвта си. Проверява те по няколко пъти на ден. - Да не си лобист? – попитах. Тя ми се намръщи. Затоврих очите си и заспах. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Майка ми беше права, силите ми се възвърнаха. До късния следобед на следващия ден бях готова да предприема малко приключение. - Сега вече се чувствам достатъчно силна, за да стана от леглото – казах на майка ми. Продължавах да избутвам завивките си, а тя да ги връщаше обратно. Това висене около мен бе дразнещо. - Мисля, че се нуждаеш от още един ден почивка. - Мамо, – завъртях очи. – Имам нужда да се махна от тук преди да превъртя. - Толкова близо до пълнолунието най-вероятно тялото ти е по-подвижно. Предполагам, че ако си внимателна и не правиш нищо изморително всичко ще е наред. - Добре. Просто ще поседя някъде, но искам да изляза от стаята – отново се отвих, но тя пак ме зави. - Първо искам да говоря с теб относно ... трансформацията ти. Никога не сме говорили за това... или пък за секса. - Мамо, вече е прекалено късно. Поговорих с Кайла и ми каза всичко. Не се страхувам. - А трябва – каза строго за моя изненада. Лицето й поомекна и отметна косата от челото ми. - Знаеш, че с баща ти мислим, че Конър е перфектен. - Знам. - Също така разбирам, че си се навъртала около онова момче Рейв. Сега не е времето за възтания, Линдзи. Връзката се развива по време на трансформацията. Любовта се задълбочава. Пактът е запечатан. Пакт до смърт. - Знам това, мамо. Защо си мислиш, че съм толкова уплашена, че мога да направя грешка с Конър? - Не правиш грешка с Конър, а с Рейв. - От къде можеш да си толкова сигурна? - Защото познавам и тях и теб. Конър е правилния човек за теб. С други думи – никога не биха приели Рейв. Британи е толкова права – традициите ни са построени на основата на древното. - Благодатя ти за съвета, мамо – когато избутах завивката на долу, този път тя не е я дръпна. - Просто искам да си щастлива – каза. Слязох от леглото и започнах да куцам към банята, бедрото все още ме болеше. - Аз също. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн В банята премахнах превръзката и започнах да изучавам раните. Задравяваха добре, доктора бе свършил чудесна работа, като ги е затворил с тънък бод, така че да не останат ужасни белези след това. Ако не заздравеят напълно, трансформацията щеше да се погрижи за тях. Измих се, вързах косата си и си сложих лек, дневен грим. Намъкнах панталони и горнище без презрамки, за да няма нищо, което да се допира до раните. Предполагам, че се нуждаят от свеж въздух точно колкото и аз. След това тръгнах да търся другите. Открих всички в библиотеката, наредени около една дъска и изучвайки голяма карта на националната гора. Дори Британи беше там, но вниманиеето ми бе превлечено от Конър и Рейв. Конър – със светла коса, а Рейв – тъмна. Конър се усмихваше постоянно, докато Рейв – рядко. Конър бе на постоянна константа в живота ми, докато Рейв бе неизучен елемент. - Ти си жива – каза високо Британи, с искрен ентусиазъм. - Благодарение на момчетата – казах обмислено и се премстих до дъската. - Не мога да повярвам, че всички сте тръгнали след Био Хром малко след като сте ни оставили с лагеруващите. - Не беше преследване, просто ги проследихме и се опитахме да разберем къде са скрили лабораторията си. Най-вероятно си се забавлявала повече с Даниел. Тя поклати глава. - Той е добро момче, но няма нищо помежду ни. - Но Британи ... - Ще се оправя. Окей, очевидно не искаше да говорим за това, предполагам, че имаше много по-важни теми, които трябва да обсъдим. - А вие, момчета, да не обсъждате как да се отървем от тази лаборатория? – попитах. - Това се опитваме да решим – каза Лукас. - Не трябва ли да изчакате до следващото пълнолуние . . . – предложих. Конър се опря на дъската. - Всъщност точно казвахме, че няма причина да прибързваме, тъй като нямат намерение да разкрият на света съществуването ни, защото се опитват да ни запазят в тайна възможно най-дълго. - Искат да запазят работата си в тайна – добави Кайла. - И какъв е плана? – попитах. Лукас въздъхна. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Все още не е сигурно, въпреки че не се намират на територията на националната гора все още са заобградени от нея. Да изгорим мястото до основи най- вероятно няма да провърви, защото бихме могли да засегнем и гората в опита си. - Значи трябва да намерим начин да унищожим лабораторията, без да причиним незнайно какви вреди на дома ни. - Точно така. - Ще поговоря със старейшините. Каквото и да решим, най-подходящото време би било по време на следващото пълнолуние. - От цялата тази тайнственост започва да звучи, малко като Мисията невъзможна. – каза Конър. - Ще бъде, но ще планираме внимателно и ще внимаваме да не унищожим сградата, но в същото време да направим нещо, така че Био Хром да напусне с мир – каза Лукас. - Мислиш ли, че са разбрали, че всички шерпи са шифтъри? – попита Рейв. – Дали всички са в опасност? Вниманието ми се премести към него и той задържа погледа ми. Видях предизвикателството: Направи избора си. Истината беше, че вече бях решила. - Не мисля, че са се досетили – каза Лукас, – както и не могат да знаят колко много сме. Освен това, все още нямат доказателства. Никога не са ни виждали да се преобразуваме. Ако открият дрехите ни – какво от това. Може би са малко по-убедени заради, това което брат ми е казал на Менсън за шифтърите. Но са учени, тяхната работа се основава на факти. - Как ще ги разубедим да не идват след нас? – попита Кайла. Лукас поклати глава. - Нямам си на представа, но ще измислим нещо. Имаме достатъчно време. Срещата свърши, а той и Кайла отидоха да поговорят със старейшините. Британи също си замина, както и Рейв, макар и неохотно. - Мислиш ли, че можем да го убедим да ни оставят сами? – попитах Конър. - Най вероятно не, но можем да опитаме – той се предвижи от дъската до мен и взе ръката ми. - Добре ли си вече? Физически или емоционално, помислих си. - Да, просто съм малко изморена, - реших да дам отговора свързан с физиката. Бе много по-лесно да се справя с това. - Чувстваш ли се достатъчно добре, за да се поразходим? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Не бях. Нивото ми на енергия бе спаднало бързо, но кимнах. Трябваше да обясня някои неща на Конър, той беше най-добрия ми приятел – след Кайла. Той бе приятел, който имах от дълго време. Проправиме пътя си и излязохме навън, на мястото където дърветата бяха вече възрастни. Въпреки кованата от желязо ограда, която заобикаляше Уолфор, имотът бе достатъчно голям, за да можем да отидем в гората, на мястото където растителността е все още защитена от оградата или достатъчно сигурна, взимайки се под предвид, че куршумите все още можеха да преминат през нея. Винаги се бях смятала за непобедима, но сега знаех, че смъртта може да дойде бързо и неочаквано. - Взех ти подарък за рождения ден – каза тихо Конър, – но ще трябва да почака докато преминеш трансформацията. Рожденния ми ден дойде докато се възстановявах. Дори не го помня. - Не е нужно да ми даваш каквото и да е – казах. - Знам, че не е нужно, но искам. Той спря да върви, бръкна в джоба на дънките си и извади малка кадифена кутийка. Сърцето ми започна да бие по-бързо. - О, Конър. - Отвори го. С треперещи ръце го направих. Вътре имаше златна верижка с малка, перфектно кръгла перла, подаваща се от него. - Красиво е. - Би трябвало да изобразява пълната луна – каза. Погледнах нагоре към него. - Перфектно е, благодаря ти. - Знаех, че ще ти хареса. Той знаеше толкова много за мен. Не можех да повярвам колко ме зашемети подаръка му. Може би, защото почти умрях, всичко започна да ми изглежда толкова по-важно. Когато взе ръката ми, пръстите ми се затвориха около неговите. Повървяхме известно време в тишината. Преди можехме да прекарваме часове заедно без дори да си говорим и това ми изглеждаше най-естетсвеното нещо на света. А сега тишината бе натежала заради многото неизречени мисли помежду ни. Избутах ги на дъното на съзнанието си и се съсредоточих върху лечебните свойства на гората. Вече започнах да усещам как силата започва да се връща, което бе добре, Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн защото когато луната изгрееше, щях да се нуждая от цялата енергия, която притежавам. Но преди това, трябваше да си отговоря на всички въпроси. - Някога чудил ли си се дали не си прибързал с обявяването ми? – попитах. Конър наклони глава, сякаш ако ме погледне под различен ъгъл може да разгадае странното ми настроение. - Не. Винаги съм знаел, че си единствената. Обичам те, Линдзи. Винаги съм те обичал. Това бяха те – думите, които не можех да кажа по-рано. Думите, които Рейв никога не изрече. В интерес на истината, не можех да си преставя как Рейв казва тези думи – но това не означава, че не ги чувства. Означава, че просто не е добър в изразяването на емоциите си като Конър. Конър задържа погледа ми и можех да видя колко много го нараняваха съмненията ми. Той никога не ме е предавал, винаги ме е поставял на първо място. - Пълнолунието е почти тук, Линдзи. Трябва да направиш избора си. Поклатих глава. - Не, не трябва. Вече го направих – поех си дълбоко дъх – Това си ти, Конър. Обичам те. Той ме погледна измумен. - А Рейв? Съмненията ти? Поклатих глава. - Ти си. А съмненията ми ги няма. Може да ти прозвучи странно, но да ме прострелят може би бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Даде ми възможност да се върна назад. Видях живота си на лента и независимо накъде се върнех виждах теб. Широка усмивка премина през лицето му. - Сигурна ли си? Усмихнах се. - Напълно. Той ме придърпа в обятията си и ме целуна развълнувано и ентусиазирано. Когато най- накрая трябваше да си поемем дъх бях вече замаяна. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Мислех си да отидем в скривалището зад водопада за трансформацията ти – каза. Първото превъплащение винаги бе в гората, надалеч от останалите шифтъри. Момчетата пореминават през него сами. Той просто си тръгна – и когато се върна бе променен. Докато момичетата винаги отиват недалеч от избраното място с мъжкия. Зоната около водопада бе една от най-красивите в гората. Нашето скривалище бе скрито зад самия водопад и бе любимото място на много двойки. Баща ми е завел майка ми там, а това носи малко повече романтика за повода. - Звучи невероятно. - Ако ще отиваме във водопада трябва да тръгнем още на сутринта. Само ако се чувстваш достатъчно силна за това – добави. Кимнах. - Добре съм – внезапно се почувствах толкова изморена. – Но точно сега имам нужда да полегна. Той взе ръката ми и започнахме да вървим обратно към замъка. Защо се чувствах сякаш съм била наблюдавана? Огледах се наоколо. Там имаше един прелестен черен вълк, гледащ ни. Когато се събудих след кратката дрямка, Британи седеше до прозореца, наблюдаваща залелза. Бях отишла в стаята, която обикновенно делях с нея и Кайла. Чувствах се достатъчно силна, за да не натоварвам никого със себе си – да се оттърва от майка ми за малко е прекрасен бонус. С прозявка, седнах и се облегнах на възглавниците зад гърба ми. - Къде ще ходиш за трансформацията си? - Не при водопада – не се обърна към мен. - Британи, кой ще е с теб? Тя не отговори, просто си седеше там. Станах от леглото си, отидох до прозореца и седнах на тънкия перваз. - Не можеш да преминеш през това сама. - Това е просто стара приказка. - Ами, ако не е? Тя ме погледна, имаше нещо упорито в сините к очи. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Тогава нещата с еволюцията ни сериозно са се объркали. Имам превид, всичко е толкова сексистко. Ако момчетата преминават през това сами, защо да не можем и ние? - Можеш да помолиш ... Рейв. Погледа к се омекоти заради мъката в очите к. - Значи избра Конър? - Винаги е бил до мен. - А това достатъчна добра причина ли е? Обичаш ли го? - Да. - Но обичаш ли го достатъчно? - Боже, Британи. Какво става с теб? Обичаш ли го? За това ли е всичко? – попитах я преди дори да ми отговори на първия въпрос. Тя погледна през прозореца отново. - Няма значение, той е заинтересуван от теб. Докато аз ще съм просто самотния женски вълк. Ще бъда легендарна, може би дори ще започне нова традиция и ще докажа какви глупости са тези неща със сродната душа. - Наистина ли мислиш, че това е глупост? - Мисля, че сме залостени в старото време. Мисля, че трябва да заживеем в двадесет и първи век. Тя плъзна погледа си към мен. - Винаги можеш да го преминеш сама, също като мен. Избери сродната си душа по-късно. Покалтих глава. - Вече я избрах. Тя стана. - Би трябвало да слезем долу за вечеря. Погледнах през прозореца и видях Рейв в началото на горите. - Ще дойда след малко. Изчаках докато не прецених, че вече е стигнала почти до трапезарията преди да се измъкна от стаята и да сляза по стълбите, които водят навън. Побързах да прекося тревата, насочена към гората, където бързо се изгубих в сенките, като слънцето залезе и луната започна да се покачва. Плъзнах се измежду дърветата. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Рейв? По обичайни си тих начин се появи внезапно пред мен. Облегнах се на дървото. Той подпря ръцете си на стеблото около главата ми. Предвижи пръстите си по бузата ми. - Знаеше, че съм тук. Това означава, че си дошла да ме видиш. Кимайки, погледнах в красивите му тъмно кафяви очи. Не исках да го правя, не исках да го нараня, но предпочитах да го чуе от мен. - С Конър ще тръгнем към водопада утре – Боже, колко е трудно – Просто исках да знаеш ... че ще съм с него. - Значи избра него – каза с мъртвешки спокоен глас. Думите му бяха твърдение, не върпос. - Винаги е трябвало да бъде той – казах му. - Защо? Защото родителите ти искат това? - Не, защото аз го желая – казах ясно, раздразнена, че всички си мислят, че родителите ми са отговорни за избора, който съм направила – Той е добро момче. - Да, – той се засмя сухо. – Това прави нещата по-трудни. - Предполагам, че иначе би го предизвикал и убил, нали? - Ако бе загубеняк – мигновено. Сърцето ми се ускори. - Недей, – наредих му строго. – Не искам да го нараняваш. Ако все още си търсиш сродна душа, Британи е свободна. - Не чувствам същото към Британи, не разбираш ли? - Рейв, ако се бяхме забелязали по-рано ... Друг изблик на суров смях ме прекъсна. - Аз те забелязах още в началното училище, но ти винаги се размотаваше с Конър. Никога не даде на някой друг шанс. До това лято, дори не бях разговаряла с някой друг, не исках никой друг. Какво бе сгрешеното в мен? Винаги е бил Конър. - Каза ми, че не си ме забелязал до това лято – напомних му. - Силните чувства, които изпитвам към теб ме удариха това лято, но винаги съм те забелязвал. Когато пълнолунието дойде и ти си с Конър помисли за това, което можехме да имаме – каза. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн След това ме целуна силно и страстно. Знаех, че трябва да го спра, да го избутам надалеч. Но вместо това ръцете ми се увиха около раменете му, знаещи, че това ще е последната целувка, която някога щяхме да имаме. Желаех да трае вечно, въпреки че бе невъзможно. Когато се отрдъпна, се почувствах както винаги съм се чувствала, когато съм с него: объркана. Може би трябва да приема предложението на Британи, помислих си. Просто да мина през трансфоррмацията сама и да реша по-късно кой ще бъде. Но си напомних какво каза Кайла за това, колко прекрасно е изживяването, ако до теб има някой за когото те е грижа, някой когото обичаш. - Довиждане, Рейв, – казах тихо и си тръгнах. Той дори не се опита да ме спре. А това най-вероятно казваше всичко. Защото дълбоко в себе си знаех, че Конър би се опитал да ме спре ако си тръгна. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Seventeen Глава седемнадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset __________________________________________________________________________________ - С баща ти ще сме тук когато се върнеш – каза майка ми и ме прегърна силно. – Няма да съжаляваш за решението си – прошепна близо до ухото ми. Живота ми можеше и да не продължи без този коментар. Отново започнах да прехвърлям през главата си тези глупави съмнения, че Конър е нейн избор, а не мой. Татко ми ме притисна до себе си. - Малкото ми момиченце. След това стисна ръката на Конър, а майка ми го прегърна. Когато с Конър най-накрая започнахме да вървим през горите казах. - Радвам се, че това свърши. - Просто се притесняват за теб. Как са раните ти? - Не са зле. Накуцвах малко и рамото ми ме болеше, но и това щеше да се оправи по време на трансформацията. Чувствах се по-силна, но нито Конър, нито аз притиснахме гарниците на възможностите си. Пътувахме тихо, стоейки на щрек. И тогава и сега можеше да ми даде да държа раницата и дрехите му, да се преобразува за едно мигване и да претърси окръга около нас. Въпреки, че сетивата му са по-изострена от тeзи на хората, във вълча форма е дори още повече. През нощта се редувахме на смени, за да наблюдаваме. На втората нощ един елен доближи в лагера ни – това бе единствения чужденец, когото видяхме. Когато стигнахме до крайната ни цел бе вече следобед. Изкачихме се по стената на укреплението и последвахме пътеката в малка поляна заобиколена от две планини. От едната страна беше водопада, а от другата гора, която се изкачваше по другата планина. Това бе добре скрито място, не бе лесно за откриване, освен ако някой не знае пътя. Нямаше как Менсън и групата му да ни намерят, тъй като нямат причина да ни потърсят тук. Само след няколко часа, след като пълнта луна изгрее на небето ще имам способностите да се преобразувам и да се измъквам бързо колкото Конър. Той хвана ръката ми и ме заведе до басейна, мястото където водопада се изливаше заради силно прииждащата вода. Тук бе шумно, а когато се приближа достатъчно близо, силата на водопада създаваше порив, който развяваше кичурите около раменете ми. Плъзнахме се зад водопада, в пещерата. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Това бе любимото ми от всички скривалища. Храната и всичко важно бяха подредени в съндъци. Конър включи фенерчето, а аз свалих раницата от раменете си и се огледах, за да намеря удобно местенце. Изглеждаше сякаш има хиляди неща, които с Конър да си кажем, но едва говорихме по време на пътуването. Мислех си за Британи и се чудих къде ще отиде, за да изживее първата си трансформация, дали се страхуваше да бъде сама. Не мисля, че аз съм уплашена, но определено бях нервна. - За какво си мислиш? – попита Конър. - За Британи. Тя ще премине през всичко съвсем сама – огледах се наоколо. – Мислиш ли, че ще се справи? Трябваше ли да дойде с нас? Можеш ли да помогнеш и на нея? - Не мисля, че можем да се свържем с двама. Стомахът ми се сви. Зная, че би трябвало да се концентрирам върху собствената си трансформация и моите нужди, но нещо в Британи ме притесняваше. Наистина се тревожех за нея. Чудех се дали Рейв би могъл да е с нея, след това напълно егоистично си пожелах да не може. Ако не можеше да е мой, помислих си, не искам да се свързва с никой друг. А това ме правеше студенокръвна кучка. Ами, ако съм направила грешка с Конър? Не мислех, че е така, но внезапно това леко безпокойство... най-вероятно се дължи на нервите, заради приближаването на луната. - Тук е всичко, от което се нуждаем, – каза Конър, премахвайки една голяма щайка от купчината. Отвори я. Отидох до него, и той премахна черната мантия, за да ми подаде красива сребристо-бяла. Изглеждаше почти както тези, които кралиците феи носеха във филмите. - Прави трансформацията ни по-лесна, тъй като не сме обременени с дрехи – каза. - Чух за това – казах, взимайки плата. Бе мек и копринен, нежен на допир . - Имаме още няколко часа. Какво искаш да правим? – каза. - Изморена съм, може ли да подремна малко? - Най-вероятно е добре и двамата да поспим. Тази вечер ще бъде ... изцеждаща. Наблюдавах как разпъва спалните чували и образува меко място на което можем да поспим. Щяхме само да спим и въпрки това бях нервна. Изведнъж кожата ми бе станала невероятно чувствителна, сякаш мога да почувствам прашинките, които танцуват около нас. Знаех, че най- вероятно тялото ми се подготвяше за предстоящата ми трансформация, но бе странно усещане и когато си представях как Конър ме държа, а ръцете му се разхождат по гърба и ръцете ми... Мислех си, че ще мога да усетя всяка вдлъбнатина на пръстите му. - Какво харесваш най-много от това да си във вълча форма?- изтървах се, чудейки се защо внезапно съм станала толкова плашлива. Това е Конър. Моята сродна душа. Съдбата ми. Нямаше ли да бъдем заедно завинаги? Той спря да върши, това което правеше. Все още приклекнал, опря лакри на коленете си и погледна към мен. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Харесва ми начина, по който всичко изглежда по-живо. Звуците са резки, цветовете по- ярки. Мога да чуя ударите на собственото си сърце. Това е пътуване – най-вероятно като екскурзия по един начин. Не знам. - Някога бил ли си дрогиран? - Не. Защо ми е притрябвало? Защо някой от нас би се нуждаел от дрога, ако може да се преобразува? Това само по себе си е едно неописуемо приключение. - Някога забравял ли си кой си? - Не. Ти все още мислиш като човек, просто си малко по-див. Ако някой те нападне в човешка форма, най-вероятно ще си мисля как бих го пребил. Докато ако те нападнат във вълча форма ще си мислиш как да го убиеш. Това е начина по който оцеляваме в животинската си форма. Кръстосах ръце, чувствайки се несигурна относно спането в обятията му, което бе глупаво, защото съм го правила и преди. - Никога не съм говорела за това с родителите си. - Аз също – той потупа по юргана – Хайде, изглеждаш сякаш ако паднеш ще умреш. Проснах се върху спалните чували, а той легна до мен, оставяйки ме да използвам рамото му като възглавница. - Чувствам се сякаш искам да изскоча от кожата си, – казах му. - Просто тялото ти се подготвя за всичко, което ти предстои. - Винаги ли ще съм толкова . . . чувсвтителна? - Да, но бързо ще свикнеш с него. Не можех да си го представя, но му вярвах. - Ще ме събудиш ли по време на залеза? – попитах. – Искам да имам достатъчно време за да се подготвя. - Да. Клепачите ми натежаха, а мускулите ми се отпуснаха в онова познато чувство, когато не искаш да мръднеш, което идва точно преди да заспиш. Попитах провлачено: - Конър, трябва ли да се страхувам? Ръцете му се затегнаха около мен. - Не, Линдзи. Унесох се и сънувах, че когато се събуждам съм красив бял вълк. Конър спази обещанието си и ме събуди малко след залез слънце. Следващия път, когато се покажеше щях да съм променена. Очакването потръпваше в мен, когато ядях обикновената храна от провизиите, които по общо мнение също така се сервират и на совалките. Опаковахме леговищата си сякаш бяхме на ръба на оцеляването, включвайки храни с дълъг срок на годност. Защото кой знае кога ще ги използваме или колко дълго ще трябва да се крием. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Конър бе сложи фенерчето помежду ни, така че да сочи напред и дръпна един драпиран син шал над него. Не знам от къде го бе намерил, но размъти светлината, давайки ни малко романтика. - Знам, че любимия ти цвят е синия – каза. Така беше, той знаеше всичко за мен. - Може би ще отидем на някой добър ресторант по-късно тази седмица, за да отпразнуваме рождения ти ден – каза. Сетих се за предложението на Рейв да отидем на вечеря, но след това настроих паметта си обратно на мястото което пренадлежах. - Помниш ли когато майка ми ни накара да взимаме уроци по етикет? Той се ухили. - Да. Тогава бях на дванадесет, а той на четеринадесет. Мислеха си, че трябва да се научим с кои вилици да ядем, ако отидем на официална вечеря. - А ти продължаваше да се оригваш – напомних му. - Хей! Не бях само аз. Ти беше тази, която предложи да се оригаме по мелодия на „Somewhere over the rainbow*” (* песен) Засмях се, припомняйки си как и двамата си навлякохме проблеми, задето не приехме урока на сериозно. - Не, наистина, защо на официалната вечеря има толкова много свебърни прибори? – попитах. - Не зависи от мен. Живея си достатъчно добре на пици в колежа, какво значение има? - Липсваш ми, когато съм на училище – казах. - И ти на мен, Линдзи. Само още една година. - Мога да завърша по-рано, някъде към декември. - Наистина? Ще бъде чудесно. Кимнах. - Да, ще бъде, – дърдорех глупости сега, опитвайки се да накарам стомаха ми да се отпусне. Конър събра боклуците ни. - Отивам навън. Ела, когато си готова. Наблюдавах го как взима черната роба. Когато излезе, седнах с кръстосани крака и направих няколко упражнения за дишане. Стегнах мускулите си, направих малко стречинг и слушах как ставите ми пукат. След това станах на крака и започнах да се приготвям. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Борех се да не си мисля за Рейв, чудех се какво ли щеше да прави тази вечер. Конър бе съдбата ми. Пуснах косата си и започнах да я сресвам докато не заблестя като бяло стъкло, както карамел, който видях веднъж да свети на слънцето. Оставих я пусната и се накарах да не мисля за онзи път, когато Рейв ме помоли да го направя. Намазах тялото си с лосион, по ръцете и краката си, мислейки си, че би помогнало на човешката ми кожа и тялото ми да се разпънат. Погледнах образа си в огледалото. Бях облякла само бялата копринена мантия. По някои начини изглеждах по-възрастна, но по други бях същата. Същата истина щеше да важи за мен след промяната. Отдалечих се от огледалото и отидох до входа на пещерата, измъквайки се зад завесата от вода и обикаляйки същото езеро, което скоро щеше да отрази изгряващата луна. Конър стоеше там, чакаше ме, тъмно русата му коса бе сресана, сапфирено сините му очи – спокойни. Носеше черната мантия. Хвана едната ми ръка и притисна дланта си срещу моята. Пръстите му – толкова сигурни и стабилни – се затвориха около моите. - Нервна ли си, Линдзи? – попита. - Да, малко – въздъхнах стеснително. – Чакам този момент през целия си живот. - Аз също. - Но ти вече се трансформира. - Не и с теб. Навеждайки се напред, потърка устните си в моите. Сърцето ми спря и си заповядах да не мисля за Рейв. Конър ми е приятел. Грижа ме е за него . . . - Трябва да вървим – казах, преди мислите ми да се изтъркулят по един път, който щеше да е катастрофален. Държейки ръката ми ме заведе посредата на поляната. Можех да видя пълната луна: толкова голяма, светла и жълтеникава. Трансформацията ми няма да започне преди да достигне до връхната си точка. С Конър застанахме лице в лице един с друг и зачакахме. Поех дълбоко дъх, опитах се да успкоя препускащото си сърце. След това чух ръмжане – тихо, дълбоко и предизвикателно. И двамата се обрънахме към гората. Близо до дърветата, самотен черен вълк изръмжа. Бих разпознала тези шоколадово кафеви очи навсякъде. - Не го прави, Рейв – заповяда строго Конър. Вълкът стоеше там оголил зъбите си. Противопоставяйки се. Предизвиквайки го. Конър погледна към мен. - Кой искаш да победи? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Отне му само един удар на сърцето ми, за да свали робата си и да отиде до вълка. Докато успея да мигна, с периферното си зрение успях да видя как се превръща в красив златен вълк. Черния вълк го нападна. Сблъскъха се във въздуха: светло и тъмно. Наблюдавах с ужас, знаейки какво наистина ме бе попитал Конър: Кой от нас искаш да умре? Ние сме хора, но също така и зверове, а в нашия свят предизвикателствата не протичаха леко. Предизвикателството е битка до смърт. Паднах в тревата и усетих сълзи на страх да се стичат по лицето ми. Не бях способна да дам отговор на Конър. Битката, която се провеждаше в сърцето ми цяло лято се превърна във такава от плът и кръв. Тази вечер, под пълната луна, някой когото обичам ще умре. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Eighteen Глава осемнадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ Сблъскваха се, ръмжаха и оголваха зъби. Не се боричкаха на шега. И двамата бяха алфа мъжки, опитващи се да спечелят женска. В този момент мразех, това което сме, мразех че сме животни водени от инстинктите си, а не от сърцата и умовете си. - Не правете това! – изкрещях, но те ме игнорираха. Това бе по-лошо от боя, който имаха в пещерата. Щях да отнеса повече от насинено око, ако се опитах да застана помежду ми. Би ми харесало, ако всичко това свърши с дупка в гърлото ми. Те се разделиха и отново се сборичкаха, ръмжащи и оголвайки зъбите си. Шифтърите са по-големи и по-силни от истинските вълци. Конър и Рейв си приличаха и не се страхуваха да се бият, да се съдират един друг. Станах на крака. Трябваше да прекратя тази лудост. Винаги съм обичала Конър, но обичам и Рейв, макар и да е от по-скоро. Кое бе по-важно: времето или интензивността на емоциите? Те се разделиха и златистия вълк бавно започна да обикаля около черния. Рейв изглеждаше наранен. Когато си ухапан от някой от нашия вид, раните не заздравяват бързо, както тези причинени от друго животно. Нещо в слюнката ни забавя процеса на заздравяването, който обикновено се проявява докато сме във вълча форма. Чудех се, какво ли би направил Менсън с тази информация. Ако нямаш уязвими места, никой не би могъл да те унищожи. Ние, по какъвто и да е било начин, можем да бъдем унищожени. Съдейки по това, колко тежко дишаше Рейв, съдейки по размера на Конър и очакването му... знаех, че е бил наранен. На лунната светлина можех да видя тъмна влага по козината му. Течеше близо до гърлото му, най-уязвимата част, която имаше във вълчата форма. Ако Конър бе разкъсал сънната артерия на Рейв, щеше да му е изтекла всичката кръв до сега. Това не се случваше, но изгледаше сякаш е намерил добро място, така или иначе. Познавах Конър и го бях виждала в борба, разбирах това, че е смъртоносен. Знаех, че има навика да определя размера на противника си и най-слабото му място – след това напада. Внезапно застина, премествайки тежестта на задните си лапи и разбрах, че е готов да убива. . . Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Също така и това, че примитивните инстинкти на Конър са надделели. Винаги е работел упорите, за да го овладее, да бъде повече човек от звяр, да е цивилизован. Когато Конър излезе от варварската си мъгла и ако Рейв е мъртъв, той никога не би си го простил. Подозирах, че ако Рейв излезе като победител би могъл да живее със съжалението за убийството на Конър. Също така, независимо кой умреше, щях да обвиня себе си, защото не съм била достатъчно силна да направя избора си преди да е прекалено късно. - Не! – изкрещях и изтичах до тях. Лунната светлина ме обля и болката премина през тялото ми. Бе по-интензивно от всичко, което бях очаквала. Удавих се в нея и паднах на колене. Конър се нахвърли върху Рейв. Рейв се скочи в защита. Чух сблъсъка на кости и кожа. Борех се с краката си и се насочих към тях. Имах чувството, че костите ми са се превърнали в уязвимо парче стъкло. Трябваше да направя нещо. Трябваше да ги достигна. От началото на лятото имах тези съмнения. Споделих ги с тях и накарах и двамата да се почувстват по-малко от колкото наистина са. Тази битка не е тяхна, а моя. Мислех си за насладата, която изпитвах с Рейв. Мислех си за непрестанното желание да ме докосне, колко отчаяно исках да го прегърна. Припомних си признанието му за глада, който изпитва към мен. Това негово желание живее в мен, вирее и ме ужасява с бързината си. Страхувах се да му се отдам, да го прегърна. Имах страховете, че е временно. Но сега знаех, че това бе повика на моята сродна душа, съблазъма на съдбата ми. Ако не го приемех сега и не се преборех, можех да го изгубя завинаги. Рейв и Конър се претърколиха по земята, хапейки и ръмжейки се. Два диви звяра, излагайки най-дивия си характер – но вътре в това все още имаше искрица от човека, който ги разделяше от истинските вълци. Точно на това разчитах сега. Паднах на колене и проплаках. - Избирам Рейв! С всичко, което съм и всичко, което ще бъде избирам Рейв за моя сродна душа! И двамата замръзнаха изведнъж. Погледнах в кафявите очи на този, който за кратко време бях обикнала повече от всичко. В тези кафяви очи не видях победа или удовлетворение. Вместо това видях любов толкова дълбока, толкова силна, че ако не бях вече на колене бих загубила равновесие заради нея. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Преместих погледа си в сините. А там видях наранена гордост – но не дълбока загуба, не истинска от даденост и опустошение. - Съжалявам, Конър – казах меко. Болката премина през мен и предизвика писък. – Исках това да си ти. Ти беше до мен във всеки важен момент от живота ми – но този принадлежи на Рейв. Обичам го толкова силно, че това ме плаши. Ти беше по-лесни избор, но и грешния. Черния вълк се отдръпна от русия и излезе от полезрението ми. Златистия бавно си тръгна. С последен поглед в моя посока, потъна в гората. Агонията се изля през мен, като разтопен огън. Съсредоточих се изцяло над това да спра предстоящите писъци. Внезапно Рейв клекна до мен, с черната роба около него, ръцете му погалиха раменете ми. - Линдзи, приемаш ли ме за твоя сродна душа? Погледнах в красивите му шоколадови очи. Можех да видя кръвта, която се стичаше от рамото му, там където Конър бе забил зъбите си в плътта му. Кимнах. - Да, Рейв. Обичам те. Той ме придърпа близо до себе си, притисна ме силно и ме целуна. Концентрирах се върху силата на ръцете му и енергията в целувката му. Бе всичко, от което се нуждаех, за да ме разсея. Болката започна да отслабва, подобна на вълните, които достигаха до брега. Изглеждаше толкова огромна и могъща, но сега отлетя с бриза, всичко което ме обграждаше бе Рейв – Рейв и каквото и да изпитваше към мен. Той се би за мен. Бе нещо, което древните са правели някога, но до колкото се простираха знанията ми – никой не го бе правил в модерни времена. Зашеметяваше ме това, че бе рискувал всичко за мен, това че Конър отговори на повика му за борба – а след това си тръгна. Нямах време да помисля за това или какво би могло да означава. Всичко, за което бях способна да мисля сега бе Рейв и странното чувство, което преминаваше през мен, сякаш през кръвта ми се предвижваха хиляди звезди. Рейв задълбочи целувката. Бях се стегнала между чувството на болка и удоволствие, и след това бе сякаш някой внезапно бе взривил хиляди фойерверки около мен. Рейв вече не ме целуваше, но потъркваше студеното си носле срещу моето. Той бе вълк. Както и аз. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Погледнах надолу. Бе както винаги съм си мислила – красиво бяло, като арктичните вълци. Толкова си красива. Думите изскочиха в главата ми и осъзнах, че това не бяха моите мисли. Бяха тези на Рейв. Мога да чуя мислите ти. Ако вълците могат да се ухилят – той го правеше. Прости ми, че предизвиках Конър, но не можех да те дам толкова лесно, не и без борба. Можеше да умреш. Обикновено не си падам по сантименталните мисли, но ако не съм до теб, не ме е грижа какво ще се случи. Не го прави никога повече. Обещавам. Огледах се наоколо. Къде е Конър? Той винаги е бил мой приятел. Трябва да отида при него. Повярвай ми, би желал да е сам в момента. Можеш да го намериш по късно. Той облиза гърлото ми. Искам да ти разкрия света през очите на вълк. Той започна да спринтира напред, а аз го последвах. Бе странно, че в сърцето ми вече нямаше никакви съмнения. Сега изглеждаше глупаво, че не бях разбрала собствените си желания. Рейв бе единствения. Този, когото обичам силно, този, когото исках до себе си – през всички предизвикателства, които щеше да отправи живота ми. Знаех това сега, можех да го почувствам точно, както усещам собственото си сърце да бие във вълчето ми тяло. Изкачихме се до тази точката на планината, където можехме да устремим поглед към всяко кътче от националната гора и по обширния нощен небосвод. Във формата на вълк, чувствах по-силна връзка към всичко, сякаш бях по-приспособена към природата. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Част от мен бе тъжна, че Конър не бе тук с мен. Бе преминал с мен през много от важните ми моменти – но сега разбрах, че никога не съм искала да споделя този момент с него. Това бе моментът на Рейв. Винаги е бил негов. Преместих погледа си към него. Обичам те. В тишината на нощта, чух неговия отговор. И аз те обичам. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Chapter Nineteen Глава деветнадесета Превод: sunset Редакция: djenitoo & sunset ___________________________________________________________________________ Не мога да обясня какво е да приемеш друга форма. От една страна всичко е напълно различно: начина по който се движиш, мислиш, по който възприемаш света около теб. Но от друга – нищо не е непознато. Все още съм си аз. След много часове, които отлетяха като минути, с Рейв се върнахме на поляната. Затворих очите си и представих себе си както винаги съм била – въпреки, че никога няма да бъда същата след тази първа трансформация. Но си се представих пак като човешко момиче. Усетих пристягане, като електрически заряд, която преминава през мен – отворих очите си, отново в човешка форма. Наведох се, вдигнах мантията, която носех преди преобразуването да я свали от раменете ми. Огледах се наоколо и видях Рейв да идва откъм гората. Носеше джинсите си, а тениската си държеше в една ръка, заедно с обувките. Изведнъж се почувствах по-уморена от възможното. Олюлях се. Внезапно той бе зад мен, придържайки и придърпвайки ме към себе си. Усетих дълбоката душевна връзка, която никога не бях изпитвала с Конър. Част от мен беше тъжна, надяваща се, че приятелят от деството ми ще бъде добре. На част от мен дори му липсваше. Но повечето от мен все още бе замаянo, заради всичко което се случи тази вечер. Най- накрая разбрах, коя е истинската ми сродна душа. Положих главата си на рамото му. - Може да те изтощи първия път – каза тихо Рейв, целувайки челото ми. - Само първия път? - Става все по-лесно. След първото превъплащение зад гърба си, бях напълно излекувана. Раната на крака ми и дупката на рамото – нямаше ги, бяха останали само малки белези. Раните, които Рейв получи тази вечер, в резултат от ухапването на шифтър се лекуват бавно, но не са животозастрашаващи; оставят белези, но и аз имах няколко. А и трябва да добавя: мисля, че белезите му са секси, защото са доказателството, за това което бе готов да даде за мен. Заведе ме до пещерата зад водопада. Щом влязохме, той се отдръпна от мен, захвърли обувките и ризата си на една страна и започна да приготвя мястото, където да спим. Отпуснах се надолу, сядайки на земята с краката под мен. Наблюдавах го докато Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн работи, приготвяйки само едно място. Тази вечер нямаше въпроси по това дали ще спим заедно. За пръв път ще бъде без вина, без чувства за предателство към Конър. Аз направих избора си – и когато си тръгна, той го прие. Помислих си да си облека дрехите, но кожата ми бе невероятно чувствителна. Помнех как майка ми винаги носи коприна, най-вероятно тази чувствителност бе страничен ефект. Станах на крака. - Нека ти помогна. Приведен до могилата от одеяла и възглавници той погледна нагоре към мен. Мисля, че никога няма да се изморя да гледам топлите му кафеви очи, виждайки нежността в тях, чувствата му към мен. - Не. Това е част от ритуала. Внезапно станах малко нервна. Момичетата винаги говореха за трансформацията си и преминаването к със сродната си душа, но никога не са говорели какво идва след това. Коленичих пред него. - Наистина? - Да. Преди време това е била първата вечер, в която на двойката й е позволено да спи заедно. - От къде знаеш? - Сродни души 101. Засмях се и малко от напрежението ми спадна. - Не се шегувам – каза със сериозен глас, а усмивката му се разшири. – Старейшините ни караха да се събираме и ни изнасяха лекции как би трябвало да се държим с вас. Погледнах нагоре и изпъшках. - Британи е права! Живеем изцяло в старите времена. Стомаха ми се завърза на възел при мисълта за нея. Насочих вниманието си към водопада. - Тя ще се оправи – каза Рейв. Не бях толкова сигурна. - Ако бях направила избора си по-рано, Конър можеше да е с нея – дали моята нерешителност я е убила? Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не, нямаше да е. Познавам Британи, не би взела изхвърленото. - Мисля, че щеше да го приеме. Тя... добре де, мисля, че го обича. Или поне си мисли, че е така. Имам предвид, как може наистина да разбереш преди да прекараш малко време насаме с въпросния човек? - Може би ще се съберат след тази вечер. Ако тя оцелееше . . . Трябваше. Трябваше да е добре. Сядайки на одеялата, Рейв се премести по-близо до мен и пръстите му се спуснаха по бузата ми. - Тя е добре. Приготвяше се дълго за тази вечер – правеше тренировки, ядеше правилно. Тя е в чудесна форма, ще се справи с промяната. Той бе прав. Трябваше да повярвам в това. Не исках нищо да срине първата ни вечер заедно, като сродни души. Набутах всички мисли за Био Хром и Британи в най- отдалечените кътчета на мислите ми. Тази вечер бе моя – моя и на Рейв. Той се приближи за целувка, но го спрях с ръка на рамото. - Можеш да прочетеш мислите ми – казах – когато не си във вълча форма. - Да. Истинските сродни души са винаги свързани, независимо от формата, в която са. Концентрирай се и ще разбреш мислите ми. Беше малко трудно да се концентрирам върху мислите му, когато устата му правеше толкова лоши неща с моята. Целуваше ме по-дълбоко от всякога. Сякаш искаше да ме маркира – но пълнолунието вече бе направило това. Трябваше да направя избора си и това бе той. Претъркулихме се на могилата от одеяла. С толкова много възглавници бе по-удобно от колкото бях очаквала. Рейв ме притискаше към себе си, краката и ръцете ни се преплетоха. От мантията, с която бях облечена, вече не служеше за нищо друго освен за одеяло, което ни покриваше. Плъзгайки пръстите си по голите му гърди и рамена се зачудих дали кожата му е чувствителна толкова, колкото моята. - Да – промърмори преди да ме целуни отново. Още веднъж се опитах да се съсредоточа върху мислите му, отколкото в целувките му. Копринено . . . изгарящо . . . мое . . . завинаги . . . Бе загубен във всичко това – в мислите си за нас. Оставих моите до отлетят, докато изчезна всичко и не остана нищо освен нас. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Когато на следващата сутрин с Рейв приготвихме нещата си за пътуване обратно към Уолфорд се чувствах по-силна. Бе убеден, че Тъмните Пазители са се събрали там. Лукас бе изпратен в нашия свят. Трябваше да започнем да се приготвяме за битката с Био Хром. Тъй като пътувахме бавно ни отне време, но искахме да останем в това блажено състояние възможно най-дълго, защото знаехме, че дяволски скоро ще трябва да се срещнем с Менсън и баща му. Знаех, че родителите ми ще са в Уолфорд, чакайки мен и Конър за официалното посрещане в семейството. Изненада! Най-накрая послушах сърцето си, а не вас. Най-вероятно нямаше да са очаровани от избора ми, но нещо се случи по време на трансформацията – или може би преди това, когато най-накрая събрах кураж да направя избора си. Почувствах как ставам самостоятелна. Обичах родителите си и исках да се гордеят с мен – но това повече няма да коства щастието ми. Ако не приемат Рейв, ами, ще им се наложи да изгубят мен. Това бе съдбата ми, повик на дивото към дивото, и знаех, че принадлежа на него. Пристигнахме в Уолфорд няколко дни по-късно, по време на залеза. Минахме през входната врата на имението и почувствах нервно пристягане, когато майка ми и баща ми излязоха от фоайето. - Здравейте. Мамо, татко. Познавате Рейв. Майка ми направи най-странното нещо. Усмихна се и прегърна Рейв, сякаш е отдавна изгубения к роднина. Когато отстъпи назад баща ми стисна ръката му. - Конър обясни. . . – майка ми се поколеба. Баща ми довърши. - Каза. . . добре, призна си, че не те е обичал истински, Линдзи, по този начин. Невероятно! През всички тези години изглеждаше сякаш те обожава. Понякога не знаеш всичко за хората. А понякога не знаеш дори за себе си. - Говорейки за Конър, знаете ли къде е? – исках да го видя само за момент, да знам че е добре. - С Лукас са в библиотеката, говорейки със старейшините за ситуацията покрай Био Хром. - Ами Британи? Върна ли се? – попитах. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Пресягайки се, майка ми оправи яката на ризата ми, сякаш имам нужда да съм подходящо облечена, за да се изправя пред новината, която са на път да ми кажат. - Не, никой не е чувал нищо от нея. Почувствах толкова остра болка, че бих се почудила дали майка ми ме е ударила. - Изпратиха ли някой да я потърси? - Никой не знае къде да я търсят. Звучеше толкова дяволски спокойна – сякаш просто я помолих да смени блузата си. - Това не е извинение. – Идиотизма на това никой да не я търси! Дори и на майка к? Тогава си спомних, че майка к е заминала за Европа. Лош спомен от миналото к. Да се въздържа от вик бе извън възможностите ми, може би защото промяната ме бе направила по различна. - Трябва да е в гората. Започваме от единия край и преминаваме към другия. Може да е наранена или да пострада, от преминаването на трансформацията сама. О, Боже, забравих – Био Хром може и да са я хванали. Не исках да кажа на глас, че може да е мъртва. Не исках да отивам в тази посока. Рейв уви ръката си около мен и ме дръпна към него. В жеста му се съдържаше сила и комфорт. - Ще поговоря с Лукас и ще видим какво можем да направим за да я намерим. Ще я намерим. Той ме целуна леко преди да каже довиждане на родителите ми и да се насочи към библиотеката, за да намери Лукас. - Изглежда добър млад мъж – каза майка ми. - Той е. – уверих я. – Страхотен е. И го обичам повече, от колкото си мислех, че е възможно. - Винаги сме си мислили, че с Конър. . . - Знам, татко – казах, отрязвайки го. – Но виждате, винаги е било мое решение, мой избор. И избрах Рейв. Баща ми се усмихна топло. - Поне знам, че ще има кой да поддържа колата ми. - Имаш повече от това, скъпи – каза му майка ми строго. – Имаш някой, който може да направи дъщеря ни щастлива. Нямаше да съм по-изненадана, ако бе признала, че не е шифтър. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Не ме гледай толкова шокирано, – каза. – Аз също бях млада. Някой ден трябва да ти разкажа за обкръжението, през което трябваше да мине баща ти, за да ме спечели. - Нямам търпение – но също така нямах търпение да видя Кайла или Конър – или някой, който може да каже какво щяхме да правим относно Британи. След като прегърнах родителите си и си уговорихме вечеря, взех ранизата си и се качих в стята, която споделях с Кайла и Британи. Кайла седеше на мястото до прозореца, когато влязох. Тя подскочи, притича през стаята и ме прегърна. - Бях толкова притеснена за теб. Усмихнах к се. - Добре съм. - Значи избра Рейв. Не мислех, че е възможно, но усмивката ми стана по-широка. - Да. Обичам го толкова много, Кайла. Дори и да не ме гледа, като луната и звездите, не ме е грижа, защото аз го правя. Тя стисна ръцете ми. - Радвам се за теб, Линдзи. Един вид винаги съм чувствала, че той е единстъвения за теб. - Защо не ми каза нищо? - Защото трябва да е твой избор, твое решение. За някой, който току-що се присъедини към нас се учеше бързо. Усмивката ми изчезна. - Виждала ли си Конър? Тя кимна. - Той ще се оправи. Кажи ми, трансформацията беше ли всичко, което очакваше? Кимнах. - Дори повече. Приседнах на края на леглото си. - Също така се тревожа за Британи. - Да, аз също. Тя просто изчезна и никой не знае къде е отишла. - Те дори не се опитват да я открият! Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Кайла направи гримаса. - Не е вярно. Просто не са настоятелни, защото в момента са доста притеснени за цялата бъркотия около Био Хром. Изпратиха няколко Пазители да я търсят, но оставиха повечето ни тук, в случай че ни нападнат. - Би трябвало всички да я търсят. - И да оставим Уолфорд незаищитен? Тя беше права – старейшините бяха тук, историята ни също – но не ми харесваше. - Освен това не е минало толкова много време. Може би просто к трябва време, за да стигне до тук. - Може би – за мен това не бе вярно. Нещо се бе объркало. Просто го знаех. Отидох до прозореца и погледнах навън. Конър се разхождаше около гората. Чудя се дали присъствито на Рейв го е накарало да напусне библиотеката. - Имам нужда да поговоря с Конър. Излязох навън и се насочих към гората. Странно, но можех да уловя аромата му дори когато не бях във вълча форма. Последвах го, докато не стигнах до малък поток. Той седеше до него. - Здравей. – казах тихо, докато се приближавах. Той погледна над рамото си. - Здравей и на теб. Как се чувстваш като пълноправен член на Тъмните Пазители? - Невероятно – спрях до него – Конър . . . - Моля те, не се извинявай отново – прекъсна ме. – Мислех доста от онази нощ. Ние винаги сме били приятели, а и аз винаги съм мислел, че ни е писано да сме заедно, но истината е . . . това, което изпитвам – не съм сигурен, че е любов. Не и от вида, който Лукас изпитва към Кайла. И тази, която ти изпитваш към Рейв. Не знам дали ще ми повярваш, но наистина се радвам за теб. Щастлив съм, че разбра това навреме. Борейки се със сълзите си го прегърнах силно. Имах нужда да го направя, за да мога да го пусна да си тръгне. Отдръпнах се назад и задържах погледа му. - Обичам те, Конър. - Също и Рейв. - Определено. Обичам и него, но е различно. Но ти все още си ми приятел, винаги ще бъдеш. - Ти също за мен. Започнахме да вървим обратно към имението. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Притеснена съм за Британи – казах му. - Недей. Ако има някой, който може да преживее трансформацията сам, то това е тя. - Знаеш ли, че те харесва. Той поклати глава. - Дори не си го и помисляй. Мисля, че няма да имам гадже поне известно време. - Не прави това – помолих го. – Има някой и за теб. - Ще видим. Но е сигурно, че не е Британи. Не казах нищо, но Британи може да е много упорита. Ако иска Конър, сигурна съм, че ще се възползва от всеки шанс. Разбира се, това зависеше от това дали е все още жива. По-късно през нощта, след като заспах се събудих отново. Не знам защо. Не знам какво ме стресна, но имах чувството, че нещо не е наред. Затворих очите си и се концентрирах върху Рейв. След това усетих връзката, която съзнанието ми отвори. Липсваш ми. И ти на мен. Къде си? Пазя северния периметър. Ела при мен. Идвам. Чакам те. Измъкнах се от леглото. Не бяхме дръпнали завесите и лунната светлина се процеждаше от прозореца към леглото. Можех да видя как Кайла спи, но леглото на Британи бе все още празно. Къде беше? Какво се е случило с нея? Не можех да се оттърся от чувството, че е в беда. Голяма беда. Обух обувките и панталоните си и излязох от стаята, насочвайки се надолу по стълбите. Щом веднъж излязох навън, изтичах до северния периметър. Не се преобразувах, защото точно сега имах нужда от човешки ръце около мен. Рейв трябва да се е натрапил в мислите ми, защото и той бе в човешката си форма, носейки джинсите, с които го забелязах за първи път. Хвърлих се върху него, с такава сила, че най-вероятно щеше да падне, ако не беше толкова силен. Придърпа ме към себе си и аз възползвайки се от топата му прегръдка се сгуших в него. - Британи е добре. Трябва да спреш да се притесняваш – каза преди да мога да проговоря. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн - Наистина ли проникна в мислите ми? – попитах. - Да, съжалявам. Опитвам се да не го правя, но емоциите ти са толков силни, че направо ме бомбандират. Отдръпнах главата си назад. - Не мога да се спра, Рейв. Нещо не е наред. Ако беше добре щеше да се е върнала до сега. Ще иска да се покаже, да се похвали. Оцеля, когато никой друг не успя. Така, че ако не е тук значи е в беда. - Не можеш да си сигурна. Може да има хиляди причини, поради които не е тук. - Назови една. - Може да к отнеме по-дълго време да се възтанови. Когато преминах през първата си трансформация ме болеше навсякъде. Не исках да се движа поне три дни. Думите му имаха смисъл и ме успокоиха малко. Може би беше прав. Може би се притеснявах за нищо. Той плъзна пръстите си по бузата ми. - Грижа те е толкова силно. Това е едно от нещата, които обичам в теб. Реших да набутам притесненията си на далеч засега. Британи ще се върне при нас и след това ще разберем какво се е случило. Ще к дам още няколко дни и след това ще настоявам да засилят търсенето – да изпратят поне още няколко момчета. Но точно сега, колкото и да бе егоистично, исках да насоча цялото си внимание към Рейв. Бе време да го поставя на първо място и да му отдам цялото си внимание. - Аз пък обичам всичко в теб – казах му. Той се ухили, а лунната светлина освети лицето му точно преди да ме целуне. Знаех, че опасностите с които трябва да се справим са далеч повече от тези до сега, но при тези няколко удара на сърцето ми, сгушена в обятията му, с устни върху неговите, знаех, че каквото и да ни предстои, ще го посрещнем заедно. Сега дори не можех да си спомня защо се колебаех толкова, дали че Рейв е истинската ми сродна душа. Отчаяно исках и Конър да открие неговата някой ден. Мислех за него, като за първата ми любов, имаше нещо сладко в нея. Но не беше толкова дълбока като тази, която изпитвах към Рейв. С Рейв приехме вълчите си форми, тъмната му козина контрастираше срещу моята бяла. Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн Пазехме, докато луната започна да става по-тъмна. Най-накрая щеше да стане напъно черна, а тогава щяхме да се изправим пред враговете си. При новолунието. Осъзнавах, че някои от враговете ни ще дойдат отвътре. Но това, което знаех със сигурност е, че Рейв е мой, а аз – негова. Той винаги е бил съдбата ми. Никой не може да промени това. Заедно ще се посрещнем всички трудности, които бъдещето ни е приготвило. КРАЙ Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net Document Outline FM 00.pdf FM 01.pdf FM 02.pdf FM 03.pdf FM 04.pdf FM 05.pdf FM 06.pdf FM 07.pdf FM 08.pdf FM 09.pdf FM 10.pdf FM 11.pdf FM 12.pdf FM 13.pdf FM 14.pdf FM 15.pdf FM 16.pdf FM 17.pdf FM 18.pdf FM 19.pdf