Пурпурна целувка Лара Ейдриан Данте прокара показалеца си по плътта на сладката женска, като остана на сънната й артерия, където пулса на хората беше най - силен~ Неговия пулс също се засили, отговаряйки на притока на кръв, който течеше под повърхността на тази деликатна, бяла кожа~ Данте се наведе и целуна това чувствително място като остави езика си да си играе там, където пулсът на женската се надбя гва ше~ * Кажи ми - измърмори срещу топлата и кожа, а гласът му беше като леко ръмжане в сравнение с басовете на музиката в клуба, - ти добра вещица ли си или лоша? Женската се сви в краката му~ Краката й, които бяха с мрежест чоропогащник го приканиха, а гърдите и се притискаха в брадичката му като бюфет~ Тя завъртя пръст под перуката си, след това я насочи по - надолу към разголеното си деколте~ - Аз съм една много, много лоша вещица~ Данте изгрухтя~ - Любимото ми! Той се усмихна към пияния й поглед, без да се опитва да скрие зъбите си~ Той беше един от многото вампири в тази клуб, в тази нощ на Хелуин, но повечето от тях се преструваха~ Хората си играеха с пластмасови зъби, фалшива кръв, и много глупави костюми~ Няколко - той и още шепа мъжки от едно от убежищата на вампирската нация * Даркхеван, които се мотаеха около дансинга - бяха оригиналните~ Данте и останалите бяха част от Породата~ Далеч от бледите, готически вампири от човешкия фолклор~ Нито не мъртви, нито създадени от дявола~ Вида на Данте е топлокръвна смесица между Хомо Сапиенс и смъртоносни пришълци от друг свят~ Предците на Породата са били група завоеватели, които са катастрофирали на Земята преди хиляди година и до сега всички са загинали, но те са се съвокуплявали с женските и са дали на поколенията си жаждата - първичната нужда - нужда от кръв~ Тези нашественици са дали на Породата както огромна сила така и разбиващи слабости~ Единствено човешките качества, които са им предавани от техните смъртни майки, правят Породата, цивилизовани и да следват по всякакъв начин Ордена~ Дори и тогава някои се поддават на своята дива страна и се превръщаха в Единаци - улица без изход, покрита с кръв и лудост~ Данте презираше тази част от вида си и тъй като беше част от войнската класа, дългът му беше да изкоренява своите братя Единаци, където й да ги намери~ Като мъжки, който се наслаждава на удоволствието, Данте не беше сигурен какво предпочита повече, топла женска вена в устата си или чувството да държи острието от титан, докато реже враговете си и ги превръща в прах~ 1 * Мога ли да ги докосна? - вещицата с розова коса беше зяпнала устата на Данте с изумление~ - Мамка му, тези зъби изглеждат ужасно реални~ Не мога да не ги пипна~ * Внимавай~ - каза той, когато сложи пръстите и до устните си~ - Хапя~ * 0, да~ - тя се изкикоти, погледа и се разшири~ - Обзалагам се, че хапеш, захарче! Данте започна да смуче пръста й в устата си, докато обмисляше най - бързия начина да я постави в хоризонтално положение~ Имаше нужда да се храни, но нямаше нищо против малко секс, докато го правеше~ Това дали си играеше или ги преследваше, нямаше значение за него~ Беше страхотно доколкото се отнасяше до него~ Преследвач, той реши импулсивно, когато позволи на зъбите му да й да се забият в върха на пръста й, и тя започна да го дърпа~ Тя дишаше учестено, докато той пиеше от малката рана и не й позволяваше да си тръгне още~ Малкото количество кръв го запали, като заостри зениците му във вертикална позиция в средата на жълтите му очи~ Нужда премина през него, като се установи върху издутината в панталоните му, която го притискаше~ Женската изохка, докато затвори очи и се сви като котка в прегръдките му~ Данте пусна пръста й, хвана я за главата и насочи врата й към себе си~ Да я използва така на публично място не бе в негов стил, но беше отегчен до мозъка на костите си и се нуждаеше от разнообразие~ Пък и се съмняваше някой да забележи в този клуб изпълнен с опасност и чувственост~ До колкото се отнасяше за женската в прегръдките му, тя щеше да се наслаждава на удоволствието, докато той взимаше това, от което се нуждаеше~ Данте се приближи, като наклони главата и настрани, устата му се навлажни от глад~ Той погледна зад нея към другите двама вампири от обществото на Даркхевън, които го наблюдаваха от няколко метра разстояние~ Те изглеждаха млади - без съмнение сегашното поколение~ Те си шепнеха по между си, вероятно го бяха разпознали като част от Войнската класа и се чудеха дали да го приближат~ (Разиграйте се~ Данте си помисли в тяхната посока, докато отваряше уста, за да отвори вената на своя Домаки н~ Но младите вампири игнорираха тъмния му поглед~ По - високия от двамата, беше рус, облечен в жълтеникави панталони и тъмна риза~ Неговия придружител, който беше облечен в размъкнати дънки, и блуза която му беше голяма, се перчеше зад него~ * Мамка му! - не възразяваше за малко недискретност, но със сигурност не искаше да публика докато се хванеше~ * Какво не е наред? - неговата бъдеща Домакиня се сви, когато Данте се отдръпна от * Нищо, миличка~ - той сложи ръка на челото й и изтри последния час, в които бяха заедно~ - Върви сега и отиди при приятелите си~ Тя послушно стана от скута му и си тръгна, като изчезна в тълпата на дансинга~ Другите двама вампира само я погледнаха, когато минаха покрай тях~ * Какво става, момчета? - Данте подхвърли без никакъв интерес~ * Хей,- блондина кимна, и започна да показва мускули~ Нямаше видима татуировка на младата му кожа~ Определено сегашно поколение на Породата~ Вероятно още не бяха навършили двадесет години~ - Съжаляваме, че те прекъсваме, човече, но трябваше да ти кажем - страхотна работа свършихте с онези Единаци преди няколко месеца~ Всички говорят как Ордена са свалили цяла колония от Единаци за една нощ~ Направо ги издухахте~ Невероятно, човече~ * Да~ - добави спътника му~ - И така чудехме се, чухме че Ордена търси нови попъл нен ия~ * И така, търсите ли? Данте се облегна на облегалка на стола си и въздъхна отегчено~ Не беше за пръв път, когато някои Даркхеван вампир се опитваше да се присъедини към воините~ От както разбиха леговището на Единаците в една лудница миналото лято, тайните някога кадри на Ордена придобиха доста нежелана слава~ Станаха като знаменитости дори~ Честно казано беше ужасно досадно~ Данте изрита стола си далеч от масата и стана~ * Не съм човека, с когото да говорите за това~ - каза на безнадеждните~ - Така или иначе, попълнения се канят~ Няма друг начин~ Съжалявам~ Той закрачи като се радваше, че вибрацията на телефона му, който се намираше в джоба на якото му беше спряла~ Извади устройството, за да види че обаждането е от сградата на Породата, и натисна бутона за вдигане~ * Да~ * Как върви? - беше Гидиан, геният във воинската каса~ * Някой важни неща, за който да докладваш? * Не много~ Нещата тук са доста замрели~ - Данте прегледа клуба и забеляза, че младите вампири са си отишли~ Те са бяха насочили към изхода, бяха взели две костюмирани женски със себе си~ - Няма и следи от Единаци в околностите~ Не е ли отвратително? Направо умирам за някакво действие, Гид! * Ами, опитай се да се развеселиш~ - Гидиан каза, като се усещаше подсмихване в гласа му~ - Нощта е все още млада~ Данте се засмя. - Кажи на Лукан, че го спасих от още желаещи, които искаха да се присъединят~ Знаеш ли, нещата повече ми харесваха, когато се страхуваха от нас, а не сега когато всички ни познават~ Та, той има ли някакъв напредък с новодошлите или е прекалено зает с тази негова великолепна Спътница? * Да и за двете~ - Гидиан отговори~ - До колкото се отнася за новите попълнения, има кандидат, който идва от Ню Йорк, а Николай пусна връзките си в Детройт~ Добре трябва да организираме някакви тестове за новаците, нали знаеш, да ги накараме да наваксат с нас преди да ги пуснем да се бият~ * Имаш в предвид да им дадем задниците на поднос и да чакаме да видим кой ще се върне за още~ * Има ли друг начин? * Брой ме и мен~ - Данте вървеше бавно през клуба, докато стигна до вратата. Той крачеше през нощта, като избегна група хора облечени като зомбита покрити с разкъсани дрехи~ Неговият развит слух хвана доста звуци - от звуците от трафика до писъците и смеха на празнуващите на улиците~ Той чу и нещо друго~ Нещо, което изостри сетивата му на Войн~ * Трябва да тръгвам~ - каза на Гидиан, който беше на другия край на линията~ - Налетях на Единаци~ И все пак тази нощ няма да е загуба на време~ * Обади се след като ги издухаш~ * Добре~ До по-късно~ - Данте прекъсна разговора и прибра телефона в джоба си~ Той тръгна по алеята, като следваше леката миризма на развалено, носещото се зловоние на Единаците, докато дебнеше жертвата си~ Както всички воини от Породата изпитваха отвращение от членовете им, които са се превърнали в Единаци~ Всеки един вампир изпитваше жажда - всеки вампир трябваше да се храни - да убива понякога -за да оцелее~ Но всеки един от тях знаеше, че границата между необходимостта и лакомията е доста тънка, само няколко капки кръв~ Ако един вампир консумира прекалено много кръв или се храни много често, рискува да се пристрасти, и да навлезе в състояние познато Жажда за кръв~ Изгубен от заразата ще се превърне в буен наркоман, който би направил всичко за следващата си доза~ Диващината и недискретността на Единаците застрашаваше всички от Породата да бъдат разкрити пред човешката раса, опасност която Данте и останалите не биха позволили~ И ето вече друга опасност разцъфтяваше~ От няколко месеца Единаците са започнали да се организират, броя им се покачваше, тактиките им са организирани към някаква цел, която изглеждаше беше война~ Ако не бъдат спрени, и то скоро , както хора така и вампири ще се окажат в средата на адска, просмукана с кръв битка, която можеше да се сравнява само с най - лошия сценарии на Армагедон~ Сега, работата на Воините бе да намерят новия команден пункт, така че единствената мисия на братята беше да убият всеки Единак, който им се изправи на пътя~ Да ги избиват, като заразни вредители, каквито бяха~ Това бе задача, на която Данте се наслаждаваше~ Никога не се чувстваше по на място, когато се разхождаше из улиците и търсеше битка~ Това го държеше жив, беше сигурен и държеше най - мрачните му демони на страна~ Данте зави на ъгъла и крачеше по друга тясна уличка между няколко сгради~ Чу женски писък някъде пред него в тъмната нощ~ Забърза темпото в тази посока~ И стигна там секунда по - рано~ Единаците дебнеха двамата вампира от Даркхевът и техните придружителки~ Изглеждаше млад, беше облечен в готически стил с черно палто~ Но млад или не , той беше голям и силен, заслепен от жажда~ Една от женските бе хваната в смъртоносна схватка, изгладнелия вампир вече се бе настанил на врата й, докато желаещите да бъдат Воините стояха сковани~ Данте извади кама от ножницата си и я хвърли~ Острието се заби здраво, като се настани между раменете му~ Оръжието беше специално изковано от стомана и титан, металът, който беше ужасно отровен за системата и органите на Единаците~ Една целувка от острието му и Единака щеше да започне да се вари от вътре много бързо~ Само че този не го направи~ Той хвърли озверял поглед към Данте, очите му светеха в кехлибарено, а зъбите му бяха покрити с кръв, когато изсъска своето жестоко предупреждение~ Но Единака пренебрегна нападението на камата и хвана по - здраво жертвата си, наклони врата й и започна да пие по - нетърпеливо~ %ащо по дяволите? Данте се нахвърли върху хранещия се вампир с острие в другата ръка~ Той не губеше и секунда, докато се насочваше към врата с намерение да го пререже~ Острието се вряза надълбоко~ Но Единака се изплъзна от атаката преди Данте да го довърши~ С болезнен рев той остави женската и насочи цялата си ярост към Данте~ - Махнете хората от тук! - Данте извика на вампирите от Даркхеван, когато хвана женската и я насочи към тях~ - Раздвижете се! Сега! Изчистете я~ Изтрийте паметта й и се омитайте оттук! Младоците се задействаха и дръпнаха пищящата женска, докато Данте преценяваше колко си видели непознатите~ Данте зяпна трансформираното му лице, деформираните му зъби и разтегнатите зеници, които плуваха в кърваво червени ириси~ Смрадлива розова слюнка излизаше от устата на вампира, а стомаха на Данте се преобърна~ Отвратен, той се дръпна назад, и предположи, че този екземпляр е на същата възраст на която бяха и другите вампири~ Смотано дете~ Игнорирайки пулсиращата рана на врата си съществото се обърна и махна другата кама от рамото си~ Изръмжа, ноздрите му се разшириха все едно щеше да му се нахвърли на момента~ И тогава се затича~ Загубеняка офейка за нула време и ръба на палтото му се вееше докато той тичаше из улиците, криволичейки~ Данте не го изпусна и за секунда~ Той го следваше улица след улица, квартал след квартал, докато не стигна до индустриалната зона до реката~ Ниската пулсация, която се чуваше от една от сградите и силния бас и просветващите светлини, без съмнение идваха от някой бесен купон наоколо~ Няколко фута по -надолу вампира ускоряваше към някакъв док точно към някакъв навес за лодки~ Слюнка се стичаше от отворената му уста, обърна се и застана в позиция за атака, докато ръмжеше срещу Данте като някой лунатик~ Прясна кръв беше попила по неговите, останала от бруталното нападение върху женската~ Той замахна и го одра, от зъбите му се стичаше слюнка, от пастта му излизаше повече от розовата пяна~ Кехлибарените му очи грееха с чиста злина~ Данте също усети промяната, яростта, която преминаваше през него, когато се биеше го превръщаше в нещо различно от съществото, с което се биеше~ С едни рев хвърли Единака на земята на дока~ Извади двата си ножа марка Малабракхе~ Огънатите остриета блестяха, като смъртоносна красота~ Дори и ако острието от титан излезе безполезно имаше още други начини да убие вампир, Единаци или не~ Той заби първо едното, после другото острие в плътта на врата на съществото и накрая чисто отряза главата му~ Данте изрита остатъците от дока във водата~ Тъмната река ще покрие трупа за през нощта, а на сутринта УВ лъчите ще свършат останалото~ Духна вятър, който носеше миризма на индустриално замърсяване и нещо друго~ Данте чу движение, но докато не усети горещината на разкъсаната плът на крака си той не разбираше, че все още е под атака~ Той пое още един пронизващ удар, този път в тял ото~ Жсусе Христе! Някъде зад него, зад старата фабрика, някой го стреляше~ Личеше си, че оръжието беше автоматична пушка~ Притъпената нощ внезапно изглеждаше но - интересна от колкото му харесваше~ Данте падна на земята, когато друг изстрел мина покрай него и се заби в реката~ Той се претърколи, за да се скрие в навеса за лодки, когато снайпера изстреля още няколко летящи изстрела~ Един от изстрелите удари дървото в ъгъла и го направи на малки пръчки~ Данте имаше девет милиметров пистолет в помощ на остриетата, което носеше по време на битка~ Извади го, но знаеше, че няма да върши работа срещу снайпера на такова разстояние~ Още няколко изстрела минаха покрай него, един от който го прониза в бузата, когато той се опита да види нападателя си~ 0, това никак не е добре~ Четири фигури се движеха от района на фабриката и всеки един от тях беше въоръжен до зъби~ Породата можеха да живеят стотици години и да издържат сериозни физически наранявания, но те все пак са от плът и кръв~ Наранявания, като надупчени здраво, някой важни артерии, отрязана глава и те са мъртви, също както всички хора~ Но не и без една добра битка~ Данте се сниши и изчака новодошлите да се появят в обсега му~ Когато го направиха той уцели един в коляното, а друг в главата~ Беше изненадан да види, че те бяха Единаци~ Титана в тези малки куршуми започна да ги разяжда отвътре~ Останалите продължиха да стрелят, Данте едва се измъкна от изстрелите и влизаше по - навътре в навеса за лодки~ По дяволите~ За да се прикрие, трябваше да жертва позицията си за атака~ Без да споменаваме факта, че като направи така, вече не можеше да вижда дали идват или не~ Чу, че те идват, докато зареждаше пистолета си~ И тогава, тишина~ Той чакаше като оглеждаше това което го заобикаляше~ Нещо по - голямо от куршум прелята във въздуха в навеса за лодки~ То се изтърколи и падна на дока~ 'Жсусе! Те хвърлиха граната по него~ Данте си пое въздух и се хвърли в реката няколко секунди преди да избухне, вдигайки навеса за лодки и почти целия док във въздуха, с огромна експлозия от пушек, пламъци и шрапнел~ Ударът беше като сонарен бум под мрачната река~ Данте усети как главата му се отпуска назад, тялото му бе затиснато от непоносим натиск~ Над него отломките се изсипваха в реката~ Осветено от заслепителен оранжев пожа р~ Зрението му се замъгли от сътресението~ Започна да потъва, когато течението го дърпаше надолу~ Водата го носеше, в безсъзнание, окървавен и неспособен да се движи~ Специална доставка за доктор Tec Кулвер~ Tec вдигна поглед от досието и се усмихна, без значение от късния час и умората~ - Някои ден ще се науча да ти отказвам~ * Мислиш ли, че се нуждаеш от повече практика? Какво ще кажеш, ако отново те помоля да се омъжиш за мен? Тя въздъхна и започна да клати глава към сините очи и американската му усмивка~ * Няма да говорим за нас, Бен~ Нали щеше да дойдеш в осем часа? Петнадесет минути преди полунощ е~ * Да не би да си планирала да се превърнеш в тиква или нещо подобно~ - той отвори врата и влезе в офиса й~ Наведе се и я целуна по бузата~ - Съжалявам за закъснението~ Тези неща не се правят по точно определен час~ * Да бе~ И така, къде е? * Отзад във вана~ Tec се изправи и махна от ръката си ластик, за а може да върже косата си~ Русо - кафявите къдрици бяха непокорни все едно току що е била на фризура~ Шестнадесет часова смяна и клиника я оставяха да изглежда в състояние на анархия~ Махна кичур коса от лицето си и мина покрай бившето си гадже към фоайето~ * Нора, би ли приготвила спринцовка с кетаминохелазин, моля? - И подготви манипулационната , голямата~ * Със сигурност - из цвъртя асистентката й~ - Здравей, Бен~ Честит Хелоуин~ Той и намигна и се усмихна с крива усмивка, която би разтопила всяка топлокръвна жена~ -Страхотен костюм~ Плитките и кожените панталони стил мис Швейцария ти оти ват~ * Благодаря~ - каза тя, греейки от това, че той и бе обърнал внимание и се насочи към склада за лекарства~ * Къде е твоя костюм, Tec~ * Нося го~ - каза тя като мина покрай него по алеята между половин дузина 1спящи кучета и нервни котки, и завъртя поглед~ - Казва се супер ветеринаря, който ще бъде арестуван заради този еднодневен костюм~ * Няма да позволя да си навлечеш някаква неприятност~ До сега не съм го правил, нал и? * Ами ти? - тя отвори вратата на задния склад на малката си клиниката и влезе с него,-Вахванал си се с опасен бизнес~ Поемаш прекалено много рискове~ * Притесняваш ли се за мен, Докторе? * Разбира се, че се притеснявам~ Аз те обичам~ Знаеш това~ * Да~ - каза той, леко намръщено~ - Като брат~ Задната врата на мястото се отвори към тясна алея, където рядко имаше хора, с изключение на бездомните, които използваха вратата като нещо на което да се подпрат~ Тази нощ черния Фолцваген на Бен беше паркиран там~ Тихо ръмжане и пръхтене се чуваше от превозното средство, което леко се поклащаше, все едно нещо голямо се разхождаше напред -назад~ Всъщност точно това й ставаше~ 1 Един галон - 12 броя * Вътре е,нали? * Да~ Не се безпокой~ Ще бъде послушен като коте~ Обещавам ти~ Tec го погледна със съмнение докато ходеше към врата на вана~ - Трябва ли да те питам от къде намери този? * Вероятно не~ През последните пет години Бен Съливан се държеше като кръстоносец, за да защитава малтретирани екзотични животни~ Той намираше мисиите си една по една също толкова ловко колкото и най - добрия агент на правителството~ И след това като единак от Специалния отряд, той нахлуваше и освобождаваше малтретираните, недохранени, застрашени и животни от малтретиращите ги собственици и ги преместваше в убежища специално оборудвано, за да се грижи за такива животни~ Понякога спираше по спешност в клиниката на Tec, за да излекува различни животни с наранявания, които се нуждаеха от лечение~ Точно така се запознаха преди две години, когато той донесе сервал с чревно разстройство~ Малката екзотична котка беше взета от къщата на наркопласьор, където беше глътнала гумена играчка под формата на куче, и Tec трябваше да я премахне оперативно~ Следващото нещо, което Tec знаеше беше, че те излизаха заедно неп реста н но~ Тя не беше сигурна как от забежка нещата се превърнаха в любов, но това стана~ Поне с Бен~ Тя го обичаше, обожаваше го, но не виждаше как биха преминали фазата на добри приятели, които от време на време спяха заедно~ Нещата се бяха охладили напоследък, по нейна инициатива~ * Ще ми окажеш ли честта? - тя го попита~ Той се пресегна и хвана дръжката на двойните врати като внимателно ги отвори~ * Боже мили! - Tec каза , буквално изплашена~ Бенгалския тигър беше изтощен и раздърпан с огромна рана на крака от която течеше кръв вероятно от изгаряне~ Дори и изнемощял какъвто беше, той беше най - величественото нещо, което тя някога беше виждала~ Гледаше ги втренчено с отворена уста, изплезен език и се беше задъхал, страха беше замъглил зениците му и те изглеждаха почти черни~ Тигърът зарева , като си удари главата в клетката, в която го държеше Бен~ Tec внимателно се приближи~ - Знам , миличък~ Имал си и по - добри дни, нали? Тя се намръщи, когато видя странната форма на лапите му, нещо липсваше на пръстите~ - Отрязали са му ноктите? - каза на Бен, без да успее да скрие презрението си ~ * Да~ Махнали са също така и зъбите~ * Исусе! Ако са искали да притежават красиво животно, защо им е бил да го обезобразяват така? * Не би искала рекламния ти талисман да разкъса клиентите ти и техните деца, нал и? Tec е втренчи в него~ - Рекламния ти талисман? Да не би да имаш в предвид онзи магазин за оръжия на~~~ - тя замълча~ - Няма значение~ Наистина не искам да знам~ Сега нека вкараме това голямо коте вътре, за да мога да го прегледам~ Бен издърпа рампа от багажника на вана~ - Качи се вътре и застана зад клетката~ Аз ще съм отпред, защото ще бъде по - трудно надолу~ Tec спази инструкциите му, като му помогна да свалят контейнера долу на улицата~ Когато стигнаха вратата на клиниката, Нора ги чакаше~ Тя въздъхна и започна да гугука на голямата котка, след това погледна Бен с възхищение~ * О, Господи! Това е Шива , нали? От години се надявам, че ще избяга от това място~ Ти си откраднал Шива~ Бен се усмихна~ - Не знам за какво говориш, скъпа~ Тази котка е само един бездомник, който се появи на вратата ми~ Помислих си, че Доктор Чудо може да го позакърпи преди да му намеря добър дом~ * Бен Съливан, ти си много лош~ И в този момент си моят герой~ Tec повика своята хлътнала асистентка~ - Нора, би ли хванала този край с мен? Трябва да го вдигнем и да го вкараме вътре~ Нора застана на страната на Tec и тримата хванаха клетката и я занесоха в задната стая на клиниката~ Те го закараха в подходящата манипулационна, която наскоро беше оборудвана с хидравлична дъска, учтив подарък от Бен~ Това беше лукс, който Tec не би могла да си позволи~ Въпреки, че имаше малка, отдадена клиентела, не работеше в богатия квартал на града~ Цената на услугите беше под истинската им стойност~ Тя чувстваше, че не е толкова важно да печели пари, а да се различава~ Но нейния хазаин и доставчици не мислеха така~ Бюрото й беше затрупано с купчина известия за плащания, които нямаше да може да изпълни още доста време~ Трябваше да използва собствените се си спестявания, за да ги покрие, а когато и те свършеха~~~ * Успокоителните са на плота~ - Нора прекъсна мислите й~ * Благодаря~ - Tec сложи една от спринцовките в джоба на престилката си, като предположи, че няма да и трябва, съдейки по послушността и състоянието на пациента си~ И без това, тя щеше да направи само визуален преглед, да си запише някой неща за състоянието му, и да види какво е нужно да се направи, за да бъде транспортиран здрав в новия си дом~ * Мислиш ли, че можем да накараме Шива или каквото и да е името на този бездомник да се качи на масата сам или трябва да използваме лифт? - Tec попита, докато Бен отваряше ключалките на клетката~ * Струва си да опитаме~ Хайде, мъжага~ Тигърът се поколеба, докато оглеждаше с наведена глава силно осветената стая~ След това с малко помощ от Бен излезе от клетката и скочи на металната маса~ Докато Tec му говореше нежно и го галеше по главата, животното седна като сфинкс , по - спокоен дори от най - добре обучената домашна котка~ * И така - каза Нора~ - Нуждаеш ли се от още нещо или мога да си тръгвам? Tec поклати глава~ - Можеш да си вървиш~ Благодаря ти, че остана до толкова късно~ Наистина го оценявам~ * Няма проблем~ Партито на което отивам няма да започне преди полунощ - тя преметна русата си коса през рамената си~ - Добре тогава~ Аз тръгвам~ Ще заключа на излизане~ Лека нощ, приятели~ * Лека нощ~ -отговориха едновременно~ * Тя е чудесно хлапе~ - Бен каза след като Нора си тръгна~ * Тя е страхотна - каза Tec, докато проверяваше за Шива за поражения и бучки под дебелата козина~ - И тя не е хлапе, Бен~ Тя е на двадесет и една и ще следва ветеринарна медицина след като завърши в университета~ * Никои не е толкова добър колкото си ти~ Имаш вълшебно докосване, Докторе~ Tec се намръщи на комплимента, но до известна степен имаше доза истинност~ Съмняваше, че Бен дори осъзнаваше това~ Дори и Tec не можеше да разбере, а когато успяваше и се искаше да го изтрие~ Без да осъзнава, тя скръсти ръце, за да прикрие дланите си~ * Ти също не трябва да оставаш, Бен~ Бих искала да задържа Шив ~~~ - тя прочисти гърлото си и вдигна вежда към него~ - Моя пациент, тази нощ за наблюдение~ Няма да правя никакви процедури до утре и ще ти се обадя да те информирам преди да правя каквото и да е~ * Вече ме отзоваваш? Мислех, че мога да те убедя да излезем на вечеря~ * Вечерях преди няколко часа~ * Закуска тогава~ У нас или у вас? Ти избери~ * Бен~ - каза тя, докато се навеждаше, когато той я погали по бузата~ Допирът му беше топъл и нежен, успокояващо познат~ - вече много пъти сме минавали през това~ Не мисля, че е добра идея~~~ Той изпъшка и звука беше прекалено сексуален, нисък и гърлен~ Имаше времена, когато този звук я караше да се топи, но не и тази вечер~ Никога повече, ако искаше да бъде честна с него~ Беше грешно да си легне с Бен, след като знаеше, ч е той иска нещо, което тя не би могла да му даде~ * Ще остана, докато заключиш~ - предложи, като отстъпи назад~ - Не ми харесва да си сама тук~ Тази част от града не е безопасна~ * Всичко ще бъде наред~ Просто ще приключа прегледа, ще попиша малко и ще заключа~ Нищо работа~ Бен се намръщи и беше на границата да започне да спори, докато Tec не изпъшка, и го изгледа по своя си начин~ Тя знаеше, че е разбрал, след като го беше виждала доста пъти през двете години през, които бяха заедно~ - Добре тогава - най- накрая се съгласи той~ - Но не стой до много късно~ И ми се обади сутринта, обещай ми~ * Обещавам~ * Сигурна ли си, че ще се справиш с Шива сама? Tec погледна изнемощелия звяр, който веднага започна да ближе ръката й в момента, в който я постави близо до него~ - Мисля, че двамата ще се оправим~ * Както казаха, Докторе~ Вълшебно докосване~ Изглежда, че той вече е влюбен в теб~ - Бен прокара пръсти през русата си коса и я погледна победен~ - Предполагам, че ако искам да спечеля сърцето ти, трябва да ми пораснат козина и зъби, така ли? Tec се усмихна и завъртя очи~ - Върви си у дома, Бен~ Ще ти се обадя утре~ /л ec се събуди внезапно~ у/ По дяволите! Колко дълго е спала? Беше в офиса си~ Файла на Шива беше ^ С отворен под бузата й~ Последното нещо, което си спомняше беше, че беше нахранила изгладнелия тигър и го бе върнала в клетката, за да може да си запише това което беше открила~ Това е било - погледна часовника си - преди около два часа и половина~ Сега беше око три часа без пет минути през нощта~ Трябваше да дойде на работа в клиниката в седем часа~ Tec се прозя и се протегна~ Добре, че се беше събудила преди Нора да е дошла, или никога нямаше да чуе края~~~ Силен трясък се чу някъде отзад в клиниката~ %акво по дяволите? Да не би такъв звук да я бе събудил преди малко? Господи~ Бен сигурно е дошъл, когато е видял лампите на клиниката да светят~ Нямаше да бъде за първи път, когато той идваше късно през нощта за да я провери~ Не й се искаше, да я хока за късния час~ Същия звук се чу отново, тромав удар и след това последван от тракане на метал все едно нещо се удари в шкафа~ Което значеше, че някой беше в скала отзад~ Tec се изправи и направи няколко крачки към вратата на офиса си, като беше наострила уши за всеки обезпокояващ звук~ Котките и кучетата, които се намираха в приемната, бяха неспокойни~ Някой оттях мяукаха, а други ръмжаха~ - Здравейте! - Tec извика към празното пространство~ - Има ли някои там? Бен, ти ли си? Нора? Никой не отговори~ А и шумовете, които чуваше преди бяха затихнали~ Страхотно~ Туко що тя обяви присъствието си на натрапник~ 'Брилянтно, Хулвер~ Лбсолютно брилянтно~ Тя се опита да достигне до някакво бърза логика~ Може би беше бездомник, който си търси подслон, намерел пътя към нейната клиника~ Не някакъв натрапник~ Да? И тогава защо костите и бяха настръхнали от страх~ Tec пъхна ръцете си в джобовете на престилката си и се почувства много уязвима~ Тя почувства как кръглата й химикалка се завива в пръстите й~ Имаше още нещо там~ Да~ Точно така! Спринцовката с успокоителното, в която имаше достатъчно анестетик, който би нокаутирал 200 килограмово животно~ * Има ли някой там? - тя попита като се опита да запази гласа си здрав и силен~ Спря пред рецепцията и посегна към телефона~ Проклетото нещо не беше безжично беше го взела много евтино и сега едва стигаше до ухото й~ Tec обикаляше около бюрото във формата на „у" , като се взираше наоколо, докато набираше 911~ - По - добре да излезеш оттам веднага, защото се обаждам на ченгетата! * 'He~~~ моля me~~~ не се страхувай~~~ Дълбокия глас беше толкова тих не би трябвало да достигне до слуха й, но достигна~ Чу го толкова ясно все едно, някой го бе прошепнал в ухото й~ (Вътре в главата й, това изглеждаше странно~ От задния склад се чуваше сухо грачене и силна кашлица~ На когото и да принадлежеше този глас се намираше в света на болката~ Болка на живот и смърт~ * Но дяволите! Tec пое въздух и затвори телефона преди да се е свързал~ Тя се запъти към задната стаичка, несигурна какво щеше да открие там, а наистина и се искаше да не трябваше да проверява~ * Здравей! Какво правиш тук? Ранен ли си? Тя заговори на натрапника в момента, в който отвори вратата и влезе в стаята~ Дочу учестено дишане, подуши пушек и аромат на река~ Подуши също така и кръв~ Много кръв~ Tec включи лампата~ Флуоресцентните лампи светнаха като осветиха огромния, подгизнал, зле ранен мъж, който беше легнал на пода й, близо до един от рафтовете й с лекарства~ Той беше облечен в черно, като от някакъв готически кошмар, с кожени панталони, тениска, работни дрехи и копринени бойни ботуши~ Дори и косата му беше черна, водата я беше вкаменила, а главата му беше обърната, за да се вижда лицето му~ Грозна диря от вода и смесена с кръв идваше от вратата на пътеката, през алеята и до мястото където мъжа лежеше~ Вероятно се беше довлякъл само до тук, може би защото не можеше да ходи~ Ако не беше свикнала да вижда последствията от катастрофи, сбивания, и други травми, стомаха й щеше да се преобърне~ Вместо това мозъка и превключи от инстинкта за самосъхранение към това за което се бе учила, да помага на хората в беда~ * Какво се е случило с теб? Мъжът се намръщи и след това поклати глава, все едно нямаше да й каже нищо~ Може би не беше способен да говори~ * Целия си покрит с рани и изгаряния! Господи, трябва да има стотици от тях~ Да не си претърпял някакъв инцидент? -Тя погледна на долу, където той бе сложил ръката на стомаха си~ - Корема ти кърви - също така и крака ти~ Исусе, да не си прострелян? * Нуждая~~~ се~~~~ от~~~ кръв~ Вероятно беше прав за това~ Пода беше хлъзгав и тъмен, покрит с това което той беше изгубил, докато е бил тук~ Вероятно беше загубил повече преди да дойде тук~ Почти всяка част от тялото му, която се виждаше, беше разкъсана - лицето и врата му, ръцете, Tec погледна навсякъде, и видя кървящи разрези и контузии~ Бузите му и устните бяха бели като петно, все едно беше призрак~ * Нуждаеш се от линейка - каза тя, без намерения да го разстройва, но по дяволите мъжа беше в лошо състояние~ - Успокой се~ Сега ще се обадя на 911~ * Не! - той се опита да се изправи и претегна ръка към нея~ - Никакви болници~ Не мога~~~ не мога да отида там~ Те няма~~~ не могат да ми помогнат~ Въпреки протеста му Tec се затича към другата стая~ Но тогава си спомни за откраднатия тигър в стаята за прегледи~ Трудно щеше да обясни на медиците, та кому ли на полицията~ От магазина за оръжейния вече сигурно са съобщили за кражбата, пък дори и да не бяха щяха след няколко часа~ * Моля те - големия мъжага, който кървеше в клиниката й каза задъхано~ - Никакви доктори! Tec замълча, докато го разглеждаше на тишина~ Той се нуждаеше от огромна помощ и се нуждаеше от нея сега~ За съжаление тя беше единствения му избор в момента~ Нямаше си идея как да му помогне, може би щеше да го закърпи временно, да го изправи на крака, и да го разкара оттам~ * Добре~ - каза тя~ - За сега няма да викам линейка~ Слушай~ Аз съм ами~~~ всъщност съм лекар~ В известен смисъл~ Тази ветеринарна клиника е моя~ Ще има ли някакъв проблем, ако дойда малко по - близо , за да те прегледам? Устата му се изви в странна форма и той издиша в знак на съгласие~ Tec седна до него на пода~ От далече той изглеждаше голям, но сега когато тя седеше до него и изглеждаше огромен, висок около шест фута и половина, и тежеше повече от 113 килограма с добра структура и костна система~ Да не е някой културист? Някой от онези мъжаги, които прекарваха живота си в салона? Нещо не се връзваше~ По чертите на лицето му изглеждаше, че е от тези хора, които могат да сдъвчат пушка със зъби~ Местеше нежно ръцете си по лицето му, за да намери някоя травма~ Черепа му беше непокътнат, но чрез допира си тя усети, че той имаше леко сътресение~ Вероятно все още беше в шок~ * Сега само ще проверя очите ти~ -тя го предупреди нежно и отвори клепача му~ JT'o дяволите! Стеснените зеници, които се намираха в центъра на големи, ярки ириси с цвят на кехлибар я изненадаха~ Тя се дръпна, шашната от неочакваното представление~ * Какво по~~~~! Тогава отговора я осени и тя се почувства като идиот, за това че е изгубила контрол~ !Контактни лещи~ Успокой се, каза си тя~ Изнервяше се без причина~ Мъжа сигурно е бил на някое парти по случай Хелуин~ Нямаше да може да му каже нищо за състоянието на очите му, ако продължаваше да носи тези глупаво контактни лещи~ Може би е празнувал със здрава компания; определено изглеждаше достатъчно голям и опасен, за да бъде част от някаква банда~ Ако тази нощ се е движел с някоя банда, тя не намираше доказателствата за ползване на дрога~ Нито пък миришеше на алкохол~ Само тежък пушек, но не от цигари~ Миришеше все едно е минал през огън~ Точно преди да си направи разходка до река М исти к~ * Можеш ли да движиш ръцете и краката си? - тя се приближи, за да прегледа крайниците му~ - Мислиш ли, че имаш нещо счупено? Tec прокара ръка по дебелите му ръце, за да прегледа за видими фрактури~ Краката му също бяха здрави, нямаше никакви други щети освен раната от куршум на прасеца му~ Изглежда куршума беше излязъл~ Така беше и с другата рана от куршум в стомаха~ За негов късмет~ * Бих искала да те преместя в кабинета си~ Мислиш ли, че можеш да ходиш, ако те поддържам? * Кръв - изпъшка той със заплашителен глас~ - Нуждая се от нея~~~СЕГА~ * Съжалявам, но с това не мога да ти помогна~ За това трябва да отидеш в болница~ Сега трябва да те махнем от пода и да смениш тези съсипани дрехи~ Бог знае каква бактерия си хванал в тези мръсни води~ - Тя го хвана за подмишниците, като се опита да го окуражи да стане~ Той изръмжа, звука беше дълбок и животински~ Когато звука напусна устата му, Tec видя зъбите му, които се показваха под горната му устна~ Уоууу~ ЛТова е странно!