Айзък Азимов 
      
      
      
      
         ПОСЛАНИЕТО 
        Isaac Asimov 
     The Message 
        Те  пиеха бира и си разказваха спомени, както правят мъжете след дълга раздяла.  Припомняха  си  дните,  когато  бяха  под  обстрел.  Спомняха  си сержантите  и  момичетата,  чертите  и  на едните, и на другите изникваха в съзнанието   им   доста   преувеличени.  Връщайки  се  назад  във  времето, ужасяващите  неща  им  се  струваха  смешни,  а  дребните, на които не бяха обръщали внимание десет години, изведнъж излязоха наяве. 
     Разбира  се,  заедно с неизменното неведение за същността на случилото се. 
     - Как си го обясняваш? - запита първият. - Кой започна това? 
     - Никой конкретно - присви рамене вторият. - Всички така правеха, беше като заразна болест. Ти също си го правил предполагам. 
     Първият се изкиска. 
     - Аз  никога  не  съм виждал нищо смешно в това - каза тихо третият. - Може  би защото се натъкнах на него за пръв път още когато ме обстрелваха - пак за пръв път. В Северна Африка. 
     - Наистина ли? - запита вторият. 
     - Първата нощ по бреговете на Оран. Тъкмо си приготвях подслон, правех си  нещо  като навес от подръчни материали, когато го видях в светлината на една сигнална осветителна ракета... 
      Джордж  бе щастлив до полуда. Две години канцеларщина и сега най-после отново  е в миналото. Вече може да допълни своята студия за социалния живот на пехотинеца от Втората световна война с някои автентични данни. 
     След  като се измъкна от мирното, скучно общество на трийсети век, той се  озова  в  един  върховен  миг  в  напрегнатата,  превъзходна  драма  на военолюбивия двайсети век. 
     Северна  Африка!  Мястото  на  първата  грандиозна  морска  инвазия на войната!  Тогавашните  физици са проучили района, за да определят идеалното място  и  момент.  Тази  сянка  на  запустяла  дървена  постройка  е  точно необходимото  нещо.  Нито едно човешко същество не би могло да се придвижва към нея незабелязано дори и за броени минути. Междувременно нито един взрив не  би  го засегнал сериозно. Със своето присъствие на това място Джордж не би  повлиял  на  хода  на  историята.  Той  ще  е  онзи  идеален образец на някогашния физик, "чист наблюдател". 
     Беше  още  по-ужасно,  отколкото  си  го  представяше. Навред бушуваше непрестанният  грохот  на  артилерията,  а над главата му се носеха с бясна скорост  невидими  самолети.  Периодичните  откоси  на  трасиращите куршуми разцепваха  небето, като понякога бяха придружени от пламтящите светлини на сигналните ракети, които избухваха от време на време и падаха криволичейки. 
     И той  бе  тук!  Той,  Джордж,  бе част от войната, част от онзи горещ живот  -  безвъзвратно  загубен  за  света на трийсетото столетие, което бе израсло кротко, еднообразно и вежливо. 
     Той  си представяше, че вижда сенките на прииждащите колони с войници, че  чува  тихото  им  предпазливо  придвижване  "стъпка в стъпка". Как само копнееше  да  бъде  един  от  тях,  ама  наистина,  не  само  като временен натрапник, един "чист наблюдател". 
     Джордж  спря  да  води  бележките си и се вторачи във върха на писеца, неговата  микросветлина  го  хипнотизира за момент. Изведнъж го обсеби една мисъл  и  той  се  загледа  в  дървото, на което се опираше рамото му. Този момент  не  би  трябвало  да  остане  незабелязан  за историята. Така не би постигнал нищо. Би трябвало да използва някой по-стар диалект на английския език и тогава не би имало никакви съмнения. 
     Бързо  направи  така,  както  реши,  и  проследи войника, който тичаше безразсъдно  към постройката, изплъзвайки се от един картечен откос. Джордж знаеше,  че  времето  му  е  свършило  и както го осъзнаваше, така се озова отново в трийсети век. 
     Но това нямаше значение. За тези няколко минути той бе част от Втората световна  война.  Една  малка  част,  но  все пак част И другите щяха да го знаят.  Възможно бе и да не подозират, че го знаят, но все някой щеше да си каже наум неговото послание. 
     Някой, може би онзи мъж, който тича да се скрие под навеса, щеше да го прочете и да знае, че ведно с всичките герои от двайсетото столетие е бил и един  "чист наблюдател", човекът от трийсетото столетие, Джордж Килрой. Той беше там! 
       Последна редакция: 10-Dec-2000