Айзък Азимов Е Н Ц И К Л О П Е Д И С Т И 1. Терминус... - разположението на планетата беше малко странно за ролята,която тя трябваше да играе в гала- ктическата история,и въпреки това (което нито един от мно- гобройните автори никога не се е опитвал да отбележи) - неизбежно.Разположена на самия край на галактическата спи- рала,самотна планета на изолираното си слънце,бедна на по- лезни изкопаеми и безполезна икономически,тя не беше насе- лена в продължение на петстотин години след откриването си ,докато на нея не се появиха енциклопедистите. Беше неизбежно,че в течение на поколенията Терми- нус ще стане нещо повече от придатък на психоисториците на Трантор.Когато било извършено въстанието на Трантор и на власт дошъл Салвор Хардин,първият от великата линия... Галактическата енциклопедия В един от добре осветените ъгли на стаята седеше Люс Пирен ,задълбочен в работа.Трудът на отделните групи трябваше да се ко- ординира,обединените усилия да се организират,от мъничките частици да се направи едно цяло. Петдесет години,вече петдесет години,за да се настанят и да подготвят Том Номер Първи на Енциклопедията на Основанието.Пет- десет години,за да се събере суровият материал. Петдесет години подготовка. Това беше направено.Още пет години и ще бъде публикуван първият том от най-монументалната работа,която някога е била про- веждана в Галактиката. А след това,през десет години,редовно като часовник,том след том.А също и томове със забележки,специални ста- тии по текущите събития,докато... Над масата раздразнено издрънча звънецът и Пирен се размъ- рда в креслото си.Почти беше забравил за уговорената среща.Той на- тисна бутона и с крайчеца на окото си наблюдаваше как се отваря вратата и в нея се появява широкоплещестата фигура на Салвор Хар- дин. Не вдигна глава. Хардин се усмихна.Той много бързаше,но не се разсърди на Пирен,чудесно знаейки отношението му към всичко,което му пречеше да работи.Просто се отпусна в креслото от другата страна на масата и зачака. Моливът на Пирен се плъзгаше по хартията почти безшумно. Други звукове и движения не се чуваха.А след това Хардин извади от джоба си монетка.Подхвърли я и стоманената повърхност отрази свет- лината,летейки във въздуха.Той я хвана и отново я подхвърли,лениво наблюдавайки бляскащите отражения.Стоманата беше добро средство за обмяна на планета,където всички метали се внасят. Пирен вдигна глава и премига. - Прекратете това ! - каза той раздразнено. - А ? - Монетата.Престанете непрекъснато да я подхвърляте. - О-о. Хардин мушна монетата в джоба си. - Бихте ли могли да ми кажете кога ще се освободите? Обе- щах да се върна на заседанието на Градския съвет преди гласуването на новия проект на водопровода. Пирен въздъхна и се отдръпна от масата заедно с креслото. - Готов съм.Но,надявам се,няма да ме безпокоите със всяка- кви градски проблеми. Нали и сам можете да решавате тези въпроси. Енциклопедията ми отнема цялото време. - Чухте ли новините? - флегматично попита Хардин. - Какви новини? - Новините,които преди два часа прие ултракъсовълновият предавател на Терминус Сити.Губернаторът на Анакреон е получил кралска титла. - И какво от това? - Това значи, - отговори Хардин, - че сега сме отрязани от вътрешните райони на Империята. И макар че го очаквахме,от това не ни става по-леко. Анакреон лежи точно на търговския път към Санта- ния,Трантор и Вега. Откъде сега да вземаме метал? Вече шест месеца не можем да договорим доставки на стомана и алуминий,а сега вече изобщо няма да ги получаваме,освен от великата милост на Краля на Анакреон. Пирен нетърпеливо цъкна с език. - В такъв случай поръчайте метал през него. - А можем ли? Чуйте ме,Пирен,съгласно Хартата,написана,ко- гато се е създавало това Основание,на Доверените на Комитета по създаване на Енциклопедията е била дадена пълна административна власт.Аз,като кмет на Терминус Сити,имам власт колкото да се изсе- кна,ако,разбира се,вие не ми забраните,и тогава ще ми се наложи просто да кихна.Значи,това е ваша и на вашия Комитет работа. Моля ви то името на града,чието благополучие зависи от непрекъснатата търговия с Галактиката,да свикате спешно съвещание. - Чакайте! Престанете да изнасяте предизборни речи.Слушай- те,Хардин,нашият Комитет не попречи на създаването на мунципално правителство на Терминус.Ние разбираме,че това е необходимо поради нарастването на населението и все по-големият брой хора,заети не с енциклопедическа работа.Но това не означава,че първа и единствена цел на Основанието е престанало да бъде създаването на Енциклопе- дия,която да съдържа всичките знания на човечеството.Ние сме под- държан от държавата научен институт,Хардин. Ние не можем,нямаме право и няма да се намесваме във вътрешната политика. - Вътрешната политика! Кълна се,Пирен,това е въпрос на жи- вот и смърт.Планетата Терминус сама за себе си не може да поддържа механическа цивилизация.На нея няма метали,вие знаете това.На нея не са намерени и следи от желязо,мед и алуминий,само нищожно коли- чество от другите метали. Как мислите,какво ще стане с цялата ни Енциклопедия,ако този новоизлюпен крал на Анакреон ни откаже дос- тавки и търговски път? - На нас? Вие какво,забравяте ли,че ние се подчиняваме не- посредствено само на самия Император? Ние не сме част от областта Анакреон,нито от няоя друга област.Запомнете това! Ние сме част от личните владения на Императора,и никой няма право да ни пипа.Импе- рията ще защити своята собственост. - Защо тогава тя не защити имперския наместник на Анакреон ,който беше изхвърлен като мръсно коте? И само на Анкреон ли? Поне двадесет области на Галактиката,ако искате да знаете,почти цялата периферия кара сега така,както им изнася.Казвам ви,малко се съмня- вам,че Империята може да защити не само нас,но и себе си. - Глупости! Императорски наместници или крале - къде е ра- зликата? В империята винаги стават всякакви политически събития,и различните хора дърпат на различни страни.Губернаторите много пъти са въставали,и,щом става дума за това,и самите императори много пъти са ги сваляли или убивали.Но какво отношение има това към ця- лата Империя? Забравете всичко това,Хардин.То не ни интересува.Ние сме преди всичко - и в крайна сметка също - учени. И имаме една- единствена грижа - Енциклопедията. А,впрочем съвсем бях забравил. Хардин! - Да? - Направете нещо с този ваш вестник! - "Терминус Сити Джърнъл"? Той не е мой,собственикът му е частен.Какво има? - Те вече цели седмици пишат за това как трябва да се от- празнува петдесетгодишнината на Основанието.Смятат да отменят ра- ботния ден и да организират разни увеселения по този повод. - Какво лошо има в това? Радиационният часовник ще отвори Първия Сейф след три месеца. Аз бих казал,че това се струва да се отпразнува.Не е ли така? - Това действително е събитие,Хардин,но не за глупави пра- знувания. Първият Сейф и отварянето му засяга само нашия Комитет. Ако стане нещо важно,ние ще го съобщим на народа.Това е окончател- но,и,моля ви,накарайте вашия вестник да разбере това. - Много съжалявам,Пирен,но Хартата ни гарантира една малка подробност,която се нарича свобода на печата. - Може би. Но Комитетът нищо не ви гарантира. Аз съм пред- ставител на Императора на Терминус,Хардин,и имам пълна власт в то- ва отношение. Хардин мрачно каза: - Във връзка с вашия статут като представител на Императо- ра ми се налага да ви съобщя още една новост. - Относно Анакреон? Пирен сви устни.Той беше много раздразнен. - Да.От Анакреон към нас е изпратен посланник.Ще бъде тук след две седмици. - Посланник? Тук? От Анакреон? - Пирен се замисли. - Защо? Хардин стана и бутна креслото си обратно до масата. - Досетете се сами. И достатъчно безцеремонно излезе от стаята. * * * 2. Анселм от Родрик ("от" само по себе си вече означаваше дворянска кръв),суб-префект на Плузма и неприкосновен Посланник на негово величество краля на Анакреон,плюс още дузина други титли, беше посрещнат от Салвор Хардин на космодрума с цялото уважение, съответствуващо на сана и положението му. С разтегната усмивка и лек поклон той измъкна бластера от кобура си и го подаде на Хардин с ръкохватката напред.Хардин върна комплимента,извършвайки същата церемония със своя бластер,специал- но взет назаем за тази цел. По такъв начин дружбата и добросъсед- ските отношения бяха потвърдени,и въпреки че Хардин забеляза,че нещо издува отстрани сакото на посланника,той си даде вид,че не го е забелязал. След това те седнаха в лек автомобил,ескортиран от всички страни от най-различни ескорти,и бавно се насочиха към площада на Енциклопедията.По целия им път се раздаваха нужните приветствия от тълпата ентусиасти. Суб-префектът Анселм слушаше възторжените викове с флегма- тичната безразличност на войник и дворянин. - Кажете,само този град ли е целият ви свят? - попита той Хардин. Хардин повиши глас,за да може да бъде чут през шума на тълпата. - Нашият свят все още е много млад,ваша светлост.За цялата му кратка история са ни посетили само няколко толкова високо бла- городни хора.Затова е ентусиазмът на тълпата. Беше очевидно,че негово весокоблагородие не разбира ирони- ята,даже когато е насочена срещу него. Много замислено Анселм от Родрик каза: - Основана преди петдесет години.Хм..м..м! Вие тук имате твърде много неизучени земи,кмете.Никога ли не сте мислили за това да ги разделите на участъци? - Засега не изпитваме такава необходимост.Целият ни народ е централизиран,така трябва и да бъде поради Енциклопедията.Някога ,може би когато населението ни се увеличи... - Странен свят! И нямате ли селяни? За Хардин не беше трудно да разбере,че негова светлост просо се опитва да лови риба в мътна вода,и при това го прави до- ста несръчно.Той спокойно отговори: - Нямаме нито селяни,нито благородници. Веждите на от Родрик се вдигнаха. - А вашият предводител - чавекът,с когот трябва да се сре- щна? - Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Ко- митета,и освен това,личен представител на Императора на Терминус. - Д о к т о р ? И никаква друга титла? Просто у ч е н ? И той стои по-високо от гражданската власт? - Разбира се - добродушно отговори Хардин. - Всички ние сме учени в по-голяма или по-малка степен.В края на краищата цели- ят ни свят е само научно поселение,намиращо се под прекия контрол на Императора. Последната фраза беше леко подчертана,и това не се хареса особено на префекта.Той се замисли за нещо и мълча по време на ос- таналия път. * * * Хардин неимоверно скуча през цялата следваща вечер,но беше удовлетворен поне от това,че Пирен и от Родрик,които се срещнаха с изрази на най-нежна и гореща дружба,явно си омръзнаха още повече. От Родрик със святкащи очи изслуша предосадната лекция на Пирен по време на разглеждането на сградата на Енциклопедията. С вежлива и нищо не изразяваща усмивка той слушаш бързата скоропого- ворка на Пирен,докато те вървяха през големите хранилища на филмо- теките и камерите за разглеждане. И едва след като те се спускаха етаж след етаж надолу,раз- глеждайки коректорски отдели,печатни отдели и отдели за филмотеки, направи първата си изчерпателна забележка. - Всичко това е много интересно - каза той, - но,по моему, това е малко странно занятие за възрастни хора. Какво е доброто в това? На тези думи,както забеляза Хардин,Пирен даже не намери какво да отговори,макар че изразът на лицето му беше достатъчно красноречив. Вечерята беше огледално повторение на събитията на деня, тъй като от Родрик завладя инициативата в беседата и с голямо ста- рание,с най-малките технически детайли описваше сражението на своя батальон в неотдавнашната война между Анакреон и съседното неотда- вна провъзгласено Кралство Смирно. Суб-префектът не млъкна,докато вечерята не свърши и дреб- ните чиновници не напуснаха един след друг помещението.Последния разказ за триумфалната битка на космическия му флот той завърши, съпровождайки Пирен и Хардин на балкона,където тримата седнаха в креслата,наслаждавайки се на топлата лятна вечер. - А сега, - каза той с твърд и в същото време игрив тон, - нека да поговорим за сериозни неща. - Отдавна трябваше да започнем - неразбрано промърмори Хардин,пушейки дълга пура от тютюн от Вега и облегнат назад в кре- слото. Високо в небето блестеше Галактиката и мъгливите й звезди се простираха от хоризонт до хоризонт. В сравнение с тях видимите съседни звезди изглеждаха като песъчинки. - Без съмнение, - каза суб-префектът, - формалното обсъж- дане,подписването на документи и другите технически подробности ще ги направим пред...как наричате своя съвет? - Комитет - студено отговори Пирен. - Странно название! Но както и да е,това ще стане утре. А днес ние можем да се договорим тук,между себе си.Как смятяте вие? - И това значи... - вмъкна Хардин. - Това значи,че сегашната ситуация се е променила малко.В периферията на Галактиката станаха някои промени,и следователно статутът на вашата планета стана малко неопределен.Ще бъде извън- редно удобно,ако ние с вас стигнем до съгласие по въпроса как сто- ят нещата.Между другото,кмете,няма ли да ви се намери още една та- кава пура? Хардин погледна суб-префекта и с неохота му подаде пура. Анселм от Родрик я помириса и от удоволствие цъкна с език. - Тютюн от Вега! Откъде ги намерихте? - Получихме малко при последната доставка.Вече почти няма- ме.Само космосът знае кога ще получим още - ако изобщо получим ня- кога. Пирен се изкашя.Той не пушеше и затова ненавиждаше мириз- мата на тютюн. - Дайте да се изясним,ваша светлост - каза той. - Вашата мисия просто да изясните положението на нещата ли е? От Родрик кимна през дима на своите първи жадни дръпвания. - В такъв случай тя скоро ще бъде приключена.Ситуацията на планетата е такава,каквато е била винаги: всичко за Първия Том на Енциклопедията на Основанието. - А! Какво значи всичко? - Много просто.Ние представляваме поддържан от държавата научен институт,а също и лична собственост и владение на негово величество Императора. Тази реч не направи никакво впечатление на суб-префекта. Той пускаше кръгове дим. - Това е приятна теория,доктор Пирен. Даже мисля,че имате всички необходими документи с императорския печат на тях,но какво е реалното положение? Какви са вашите отношения със Смирно? Вие сте на не повече от петдесет парсека от столицата му. И как стоят нещата относно държавите Коном и Дарибоу? - Ние нямаме отношение към нито един от васалите - каза Пирен. - Бидейки част от владенията на Императора... - Те не са васали - напомни от Родрик, - те сега са само- стоятелни кралства. - Нека да са кралства.Все едно,ние нямяме към тях никакво отношение.Като научен институт... - По дяволите вашата наука! - изруга негова светлост,доба- вяйки остър войнишки израз,който нагорещи атмосферата.- Какво зна- чение има това,когато Смирно може да завладее вашата планета всеки момент? - А Императорът? Той какво,ще седи и ще гледа как ще зав- ладяват Терминус ли? От Родрик малко се успокои и отговори: - Виждате ли,доктор Пирен,Вие се отнасяте с уважение към собствеността на Императора,също както и Анакреон,но нали Смирно може да се отнася съвсем иначе.Ако си спомняте,ние току-що подпи- сахме договор с Императора,ще представя негово копие утре на вашия Комитет,според който на нас лежи цялата отговорност по поддържане- то на реда в границите на бившата област на Анакреон по заповед на Императора.Нашите задължения са ви ясни,нали? - Безусловно.Но Терминус не е част от областта Анакреон. - Смирно... - Той не е част и от областта Смирно.Той изобщо не е част от никоя област. - Кажете,Смирно знае ли това? - Безразлично ми е знае ли го или не. - Но на н а с това не ни е безразлично. Войната ни със Смирно току-що завърши,и в негово владение все още остават две на- ши звездни системи. Терминус е разположен на място за прекрасен стратегически пункт между двете нации. Хардин почувствува слабост и се намеси в разговора. - Какви са вашите предложения,ваша светлост? Суб-префектът се радваше,че може да прекъсне словесния двубой и да премине към конкретни заявления.Той живо каза: - Напълно е очевидно,че Терминус не може сам да се защити, и следователно е длъжен да се намеси Анакреон,за ваше собствено благо.Вие,естествено,разбирате,че нямаме намерение да се намесваме във вътрешните ви работи... - Безусловно.- сухо го прекъсна Хардин. -...но ние сме уверени,че ще бъде по-добре за всички,ако ние настаним на Терминус военна база. - И това е всичко,което искате - просто да построите воен- на база на на ограмната незаета територия,с която разполага плане- тата? Нищо повече? - Разбира се,ще ви се наложи да издържате силите,които ще ви защищават. Хардин пусна креслото си и се наклони напред,опирайки се с лакти на коленете. - Най-накрая стигнахме до същността.Дайте да наричаме не- щата с имената им.Терминус ще бъде протекторат и ще бъде длъжен да плаща данък. - Не данък,издръжка.Ние ви защищаваме,вие плащате за това. Неочаквано Пирен силно удари с юмрук по ръчката на кресло- то. - Дайте ми думата,Хардин.Ваша светлост,не давам пукната пара за всичките ви Анакреони и Смирно,взети заедно.Не ме интере- сува тяхната политика и игри на войни. Още веднъж ви повтарям,ние сме поддържано от държавата,свободно от данъци научно учреждение. - Поддържано от държавата? Но държавата - това сме ние,до- ктор Пирен,а ние не ви поддържаме. Пирен сърдито скочи. - Ваша светлост,аз съм пряк представител на... -...неговото неприкосновено величество Императорът - под- хвана в хор Анселм от Родрик. - А аз съм пряк представител на кра- ля на Анакреон.Анакреон е доста по-близко,доктор Пирен. - По същество.- твърдо каза Хардин. - Как и в какво смята- те да събирате така наречената издръжка,ваша светлост? В натура? В пшеница,картофи,плодове,животни? Суб-префектът се вторачи в него. - Откъде-накъде? За какво са ни? Имаме си свои запаси. В злато,разбира се.Още по-добре в хром или ванадий,ако имате доста- тъчни запаси. Хардин се разсмя. - Запаси! Ние нямаме запас даже от желязо! Злато! На,пог- леднете парите ни. - Той му протегна една монетка. От Родрик я повъртя в ръце и погледна Хардин. - Какво е това? Стомана? - Именно. - Не разбирам. - Терминус е планета,на която практически няма метали. Съ- ответно ние нямаме злато и нямаме с какво да ви платим,освен с ня- колко тона картофи. - Е...с готова продукция. - Без метал? Как мислите,от какво правим машините си? Настъпи пауза,в която отново се намеси Пирен. - Всичко това няма никакво отношение към въпроса.Терминус не е планета,а научно основание,подготвящо голямата енциклопедия. Велики космосе,нима нямате ни най-малко уважение към науката? - Енциклопедията не печели войни. От Родрик се намръщи. - Какво пък,ако вашият свят е толкова непродуктивен...той не е и населен.Вие можете да плащате и със земя. - Какво имате предвид? - попита Пирен. - Вашият свят е практически безлюден,и ненаселените земи сигурно са плодородни.На Анакреон има много дворяни,които с удо- волствие биха прибавили земя към владенията си. - Вие нямате право да ни предлагате... - Няма никаква нужда да се вълнувате така,доктор Пирен.За всички ще стигне.Ако работата тръгне както трябва,и вие ни помог- нете,ние можем да направим така,че вие нищо да не загубите.Титли- те могат да се заслужат,а после могат и да се даряват.Мисля,че ме разбирате. - Благодаря - сърдито изфуча Пирен. А след това Хардин небрежно попита: - Ще може ли Анакреон да ни предостави достатъчно плутоний за нашата атомна електростанция? Останал ни е само за няколко го- дини. Пирен се задави с въздишката си и за няколко минути наста- на мъртва тишина.Когато от Родрик заговори,гласът му забележимо се различаваше. - Имате атомна енергия? - Разбира се. Какво странно има в това? Ако не се лъжа, атомната енергия е открита преди петдесет хиляди години.Но на нас ни е трудно да си доставяме плутоний. - Да,да разбира се. Посланникът се запъна и неловко добави: - И така,господа,ще продължим обсъждането на този въпрос утре.А сега ме извинете... Пирен погледна след него и процеди през стиснати зъби: - Това тъпо самоуверено магаре! Този... - Съвсем не. - намеси се Хардин. - Обикновен продукт на своята цивилизация.Той разбира само едно: "Аз имам атомен пистолет ,а вие нямате". Пирен рязко се обърна към него. - А вие? Защо заговорихте с него за всичките тези военни ази и данъци? Да не сте полудял? - Не.Просто му дадох да си каже мисълта.Забележете,той на- края ни издаде истинските намерения на Анакреон - да раздели Тер- минус на поземлени владения.И,разбира се,аз нямам намерение да до- пусна това. - Нямате намерение.Няма да допуснете.А кой сте вие? И мога ли да ви попитам откъде-накъде се раздрънкахте за енергостанцията? Първият намек за атомна енергия ще ни направи мишена за военните. - Да. - ухили се Хардин. - Военна мишена,от която е добре да се пазиш.Не разбирате ли защо поведох разговор на тази тема? Той само потвърди това твърде силно подозрение,което възникна у мен. - Какво? - Че на Анакреон вече няма атомна енергия.Ако това не беше така,той веднага щеше да разбере,че плутоният,освен в прастари времена,не се използува в атомните електростанции.А от това след- ва,че икономиката на цялата останала Периферия също се базира не на атомната енергия.Поне не на Смирно,иначе те нямаше да спечелят войната. Интересно,не е ли така? - Глупости! - Пирен раздразнено се обърна и излезе,а Хар- дин изведнъж се усмихна. Той хвърли пурата и погледна към небето. - Обратно към нефта и въглищата,така значи? - прошепна той и дълбоко се замисли. 3. Когато Хардин отричаше,че е собственик на Терминус Сити Джърнъл,той беше прав само от юридическа гледна точка.Той винаги беше начело на движението,което искаше да създаде на планетата ав- тономен мунципалитет - той беше избран за първи кмет на града,и затова не беше чудно,че макар на негово име не се водеше нито една от акциите на вестника,той контролираше шестдесет процента от кон- тролния пакет чрез други методи. Такива методи имаше. И никак не беше случайно съвпадение,че когато Хардин пред- ложи на Пирен той също да участвува в заседанията на Комитета,ве- стникът започна също кампания.И беше проведен първият масов митинг в цялата история на Основанието,на който народът искаше в "нацио- налното" правителство да участвуват представители на града. И в края на краищата Пирен се предаде,получавайки добра печалба от изгубената партия. Хардин,седейки на края на масата,вяло мислеше защо всички учени са такива лоши администратори. Може би това беше така,защото те бяха свикнали с точните факти,но не и с гъвкавите хора. Какъвто и да беше отговорът,вляво от него седяха Томас Сат и Джорд Фара,отдясно - Лендин Краст и Ят Фулхъм,а председателству- ваше Пирен.Той,разбира се,познаваше всички,но по случай днешното заседание те изглеждаха помпозно. Хардин полудремеше,докато течаха неизбежните формалности,и се стресна чак когато Пирен започна своята реч,отпивайки за начало глътка вода. - Радвам се да съобщя на Комитета,че след миналото ни за- седание получих известие,че след две седмици при нас ще пристигне канцлерът на Империята лорд Дорвин.Сега вече имаме гаранция,че на- шите отношения с Анакреон ще бъдат изгладени,за наше общо удовле- творение,веднага след като императорът бъде иформиран за случилото се. Той се усмихна и се обърна към Хардин. - Тези сведения бяха предадени от мен във вестника. Хардин изруга наум.Беше съвършено очевидно,че желанието на Пирен да съобщи тези сведения пред него и беше една от причините, поради които му разрешиха да присъствува в тази светая светих. Той просто отговори: - Да оставим мъгливите изрази настрана.Какво очаквате от лорд Дорвин? Какво може да направи той? Отговори Томас Сат.Той имаше лошия навик да говори в трето лице за човека,към когото се обръща,особено когато беше в лошо на- строение. - Напълно е очевидно, - забележи той, - че кметът Хардин е просто професионален циник.Той с труд разбира даже,че Императорът едва ли ще позволи да посягат на собствеността му. - Защо? И какво ще направи той в случай на такова посега- телство? Разнесе се недоволен шум. - Вие нарушавате реда на заседанието, - каза Пирен,и,след като помисли,добави: - И освен това изказвате почти изменнически твърдения. - Това ли е целият ви отговор? - Да! Ако нямате какво повече да кажете. - Откъде-накъде? Бих искал да задам един въпрос.Освен то- зи дипломатически ход - който може да постигне нещо,а може и да не постигне - взети ли са някакви реални мерки,за да се противостои на опасността от Анакреон? Ят Фулхъм замислено разбърка рижите си мустаци. - Виждате ли някаква опасност оттам? - А вие не виждате ли? - Едва ли...Императорът... - Велики космосе! - раздразнено изкрещя Хардин. - Какви са тези работи? От време на време някой крещи "Императорът" или "Им- перията",като че ли това е вълшебна дума! Императорът е на петде- сет хиляди парсека оттук и се съмнявам дали изобщо му е до нас. А дори и да му е,какво може да направи той? Императорският космиче- ски флот в нашия район сега е в ръцете на четирите кралства,в това число и Анакреон.Послушайте ме,ние трябва да се борим не със думи, а с оръжие в ръка. И разберете още нещо.Никой не ни бута вече два месеца най- вече защото намекнахме на Анакреон,че имаме атомно оръжие. Но вси- чки тук знаем,че това е една неголяма благородна лъжа.Имаме атомна енергия,но я използуваме само за стопански цели,и то в ограничено количество.Те скоро ще разберат това,и ако мислите,че те обичат да се шегуват,много се лъжете. - Мой скъпи сър... - Почакайте.Още не съм свършил. Хардин малко се разгорещи.Той се радваше. - Разбира се,чудесно е да привлечем към делото разните ка- нцлери,но много по-добре би било до намерим няколко оръдия с кали- бър като за чудесните атомни бомби.Ние вече изгубихме два месеца, джентълмени,и може би ще е по-добре да не губим следващите два? Какво смятате да правите? Лендин Краст,злобно смръщвайки нос,отговори: - Ако ни предлагате да милитаризираме Основанието,то аз не желая изобщо да слушам за това.Тогава,искаме или не,ще бъдем във- лечени в политиката.Ние,господин кмете,сме научно основание и нищо повече. - Той не разбира това. - добави Сат. - Освен това да съз- даваме армия значи да използуваме хора - ценни хора,работещи над Енциклопедията. - Съвършено вярно - съгласи се Пирен. - Енциклопедията преди всичко. Хардин вътрешно застена.Изглежда че всички членове на Ко- митета жестоко страдаха от Енциклопедично заболяване на мозъка. Той студено отговори: - Идвало ли е някога на ум на членовете на Комитета,че Терминус може да се интересува от нещо друго освен Енциклопедията? - Изобщо не мога да си представя,Хардин - отговори Пирен, - че Основанието може да има к а к в и т о и д а б и л о дру- ги интереси освен Енциклопедията. - Казах не Основанието,а Терминус.Боя се,че не схващате положението на нещата.На Терминус живеят повече от еди милион души и само сто и петдесет хиляди работят непосредствено над Енциклопе- дията.За всички останали тук е домът им. Тук сме се родили и тук живеем.В сравнение с нашите домове,ферми и заводи Енциклопедията значи за нас твърде малко,и ние искаме да защитим... Гласът му потъна във викове. - Енциклопедията на първо място - виеше Краст. - Ние сме длъжни да изпълним своята мисия. - По дяволите мисията - не по-малко силно изкрещя Хардин. Преди петдесет години може би щяхте да бъдете прави.Но сега поко- лението е друго. - Това нищо не значи - отговори Пирен. - Ние сме учени. И Хардин се възползува от това. - Учени? Нима? Каква прията халюцинация,нали.Вашата мъни- чка компания тук е идеален пример за това от какво е била болна Галактиката хилядолетия наред.Що за наука е това - с векове да съ- бираш данните на другите учени за миналото хилядолетие? Идвала ли ви е някога на ума мисълта да движите науката напред на основата на старите знания,да я разширявате и усъвършенствувате? Не! Вие сте напълно щастливи със своето живуркане.Впрочем,както и цялата Галактика цели хилядолетия.Ето защо Периферията въстава,комуника- циите изчезват,глупавите войни стават хронични,ето защо всички си- стеми забравят начините за получаване на атомна енергия и премина- ват на варварската химическа.И ако искате да знаете истината - ця- лата Галактика се разпада! Той млъкна и рухна в креслото,за да си поеме дъх,без да обръща внимание на няколкото членове на Комитета,които се опитваха да му отговорят едновременно. Успя да се изкаже Краст. - Не зная какво се опитвате да спечелите с вашите истери- чни твърдения,господин кмете.Вие не внесохте никакви конструктивни предложения в дискусията.Моля господин председателя речта на ора- тора да бъде задраскана от протокола на заседанието и дискусията да бъде продължена от същото място,на което беше прекъсната. Джорд Фара се размърда в креслото си за първи път.До този момент той не взе в разговора никакво участие,дори когато страсти- те се разгоряха.Но сега мощният му глас,мощен като тежащото триста фунта тяло се намеси в разговора. - Не забравяме ли ние едно обстоятелство,господа? - Кое? - раздразнено попита Пирен. - Че след месец ще празнуваме нашата петдесетгодишнина. Фара обичаше да казва най-обикновени неща с изключително тържествен глас. - И какво от това? - И че тогава - продължаваше Фара, - ще се отвори сейфът на Хари Селдън.Мислили ли сте някога за това какво може да има в този сейф? - Не зная.Обикновени неща. Може би реч с поздравления. Не мисля,че трябва да му се придава голямо значение,макар че вестни- кът - тук той погледна към Хардин,който се ухили в отговор - се опита да вдигне поредната шумотевица.Аз прекратих това. - Аха - каза Фара, - но може би вие грешите. Нима не ви учудва - тук той спря и опря пръст до върха на носа си - че сейфът се отваря в много удобно време? - В много неудобно време - промърмори Фулхъм. - Стигат ни и нашите грижи. - Грижи,по-важни от послание от Хари Селдън? Не мисля. Фара заговори още по-тържествено от обикновено,и Хардин замислено го наблюдаваше.Накъде избиваше той? - Всъщност, - с щастлива усмивка продължаваше Фара, - вие като че ли все забравяте,че Селдън беше най-великият психолог на нашето време и че той беше основателят на нашето Основание.Напълно логично е да се допусне,че той е използувал своята наука и е опре- делил вероятния ход на историята за известно време напред.Ако той е направил това,което,повтарям,е много вероятно,той безусловно е намерил начин да ни предупреди за опасността и може би да ни под- скаже изход от нея.Нали казват,че той е държал много на създаване- то на Енциклопедията. В стаята цареше дух на недоверие.Пирен промърмори: - Не знам,не знам. Психологията е велика наука,но...сред нас тук няма психолози.Струва ми се че сме стъпили на нестабилна почва. Фара се обърна към Хардин: - Кажете,не сте ли изучавали психология при Алурин? Хардин отговори почти със съжаление: - Да,макар че не завърших курса.Уморих се от теоретични лекции.Исках да бъда учен психолог,но не ни достигаше материал,и затова направих най-доброто,което можех - заех се с политика.Това практически е едно и също. - И какво все пак мислите за сейфа? Хардин внимателно отговори: - Не зная. Цялата следваща част от заседанието той не каза нито дума, макар че ставаше дума за канцлера от Империята. Всъщност той изобщо не ги слушаше.Идваха му нови мисли на- ум и постепенно това-онова му ставаше ясно.Съвсем по малко.Различ- ните събития водеха към едно и също. И ключът за всичко беше психологията.Той беше уверен в то- ва. Той отчаяно се опитваше да си припомни теорията на психо- логията,която някога беше изучавал,и откъдето от самото начало бе- ше почерпал верни сведения. Такъв велик психолог като Селдън би могъл с достатъчна то- чност да предвиди човешките емоции и човешките реакции,за да пред- скаже задълго историческото развитие на бъдещето. А това значеше...хм-м-м. 4. Лорд Дорвин взе щипка тютюн.Той беше дългокос,старателно увит и двата бели кичура,които той въртеше между пръстите си,явно бяха изкуствени.Говореше само със свръхточни изрази и изяждаше "р" - тата. На Хардин вече не му оставаше време да измисля причини,по- ради които той би могъл да ненавижда благородния канцлер още пове- че. А,да,елегантните движения на ръката,с които той съпровождаше забележките си,и снизхождението,с което слушаше събеседника си. Но сега той трябваше поне да бъде намерен.Лордът изчезна заедно с Пирен преди половин час. Хардин изобщо не се съмняваше,че собственото му отсъствие от предварителните преговори напълно устройваше Пирен. Но Пирен го бяха видели в това крило на сградата и на този етаж.Следователно задачата се свеждаше до просто отваряне на всяка врата. Отваряйки една от тях,той удовлетворено изхъмка и влезе в полутъмната стая.Беше невъзможно профилът на къдравата прическа на лорд Дорвин на фона на осветения екран да се сбърка с нещо друго. Лордът вдигна глава и каза: - А,Хардин.Вие,разбира се,търсите нас? Той държеше в ръце своята разкошна табакера - пълна без- вкусица по мнението на Хардин - и когато последният вежливо отка- за,той взе щипка тютюн и се усмихна на Хардин. Пирен промърмори нещо,но на лицето му не се отрази нищо. Единственият звук,нарушил тишината по време на проточила- та се пауза,беше щракането на затворената табакера на лорда. След това той я мушна в джоба си и каза: - Ог'омно достижение е тази ваша Енциклопедия,Ха'дин. Едно от най-великите дела на всички в'емена. - Всички ние мислим така,милорд.Обаче работата все още не е завършена. - Е,аз съм уве'ен,че няма нужда да се боим за това. Не се съмнявам,че такива майсто'и като вас ще завъ'шат 'аботата в с'ок. И той кимна с глава на Пирен,който отговори с възхитен по- клон. Съвсем като обяснение в любов,помисли си Хардин. - Не се оплаквам от липса на умение,милорд,по-скоро от прекалено голямо умение,наистина по друг въпрос,от страна на Ана- креон. - Ах,да,Анак'еон. Небрежно махване с ръка. - Току-що п'истигам оттам.Много ва'ва'ска планета.Ст'ашно неудобно е,че на хо'ата им се налага да живеят тук на к'ая на Га- лактиката.Няма най-елемента'ни удобства за п'иличния човек,никакъв комфо'т,все едно... Хардин сухо го прекъсна. - За съжаление жителите на Анакреон имат всичко,което им е необходимо,наистина,за да воюват и да предизвикват нарушения. - Вя'но,вя'но. Лорд Дорвин изглеждаше раздразнен,може би защото го прекъ- снаха по средата на изречението. - Но ние сме се съб'али тук не за да въ'шим 'абота,поне не сега.Докто' Пи'ен,бихте ли ми показали вто'ия том? Ако обичате. Светлината угасна,и през следващия половин час Хардин мо- жеше да се намира,ако ще,но Анакреон,тъй като не му беше обърнато ни най-малко внимание.Книгата на екрана означаваше твърде малко, пък и той не се насилваше да вникне в смисъла й,но лорд Дорвин от време на време изглеждаше развълнуван напълно по човешки. Хардин забеляза,че,когато беше най-възбуден,канцлерът напълно престана да гълта "р"-тата. Когато отново беше включена светлината,лорд Дорвин каза: - П'ек'асно,п'осто п'ек'асно.Не се ли инте'есувате случай- но от а'хеология,Ха'дин? - Какво? Хардин трепна и се превключи от мислите си на текущите съ- бития. - Не,милорд,не мога да твърдя подобно нещо,аз съм психолог по образование и политик по окончателното свое решение. - Ах! Несъмнено инте'есни науки.Самият аз,знаете ли - тук той всмука в себе си гигантска доза тютюн - се увличам от а'хеоло- гия. - Нима? - Негова светлост - прекъсна го Пирен - е голям специалист в тази област. - Може би,може би - скромно отговори негова светлост. - Аз съм извъ'шил ог'омно количество 'абота в тази област и съм п'очел маса научни книги.Целия Джалин,Обиджази,К'омуил...всички тях,знае- те ли. - Разбира се,чувал съм за авторите - отговори Хардин, - но никога не съм ги чел. - А си ст'ува,мой скъпи п'иятелю.Знанията не п'опадат. Бях изумен и щастлив да наме'я тук,на пе'ифе'ията копие на Ламет.Ще ми повя'вате ли,това копие в моята библиотека го няма. Между д'угото, докто' Пи'ен,помните ли обещанието си да ми нап'авите едно копие? - Ще се радвам да ви услужа. - Ламет,знаете ли, - продължаваше канцлерът тържествено, - 'азглежда нов и извн'едно инте'есен въп'ос,който добавя нови към п'едишните ми знания по "Въп'оса за п'оизхода". - Какъв е този въпрос? - запита Хардин. - Въп'осът за П'оизхода.За мястото на п'оизхода на човеш- ката 'аса,знаете ли.'азби'а се,вие знаете,че някога човешката 'аса е заемала само една планетна система. - Безспо'но,никой вече не знае точно коя система е била тази,загубено и в мъглата на в'емето,знаете ли.Обаче съществуват 'азлични теории.Някои казват - Си'иус,други държат за Алфа Цента- вър,разбирате ли. - И какво пише Ламет? - О,той върви по съвъ'шено нов път.Той се старае да дока- же,че археологическите изкопаеми на третата планета на Арктур до- казват,че човечеството е съществувало там още преди да се появят космическите полети. - И това значи,че именно тогава тази планета е била люлка на човечеството? - Вероятно.Трябва щателно да се изучи всичко и да се пре- теглят обстоятелствата преди да го кажа със сигурност.Трябва да се провери доколко компетентни са твърденията му. Известно време Хардин мълча.След това попита: - Кога Ламет е написал книгата си? - О,мисля,че преди около осемстотин години.Разбира се,в основното той се е опирал на трудовете на Глин. - Защо тогава да му доверяваме вселената? Не е ли по-про- сто да полетите на Арктур и сам да изучите разкопките? Лорд Дорвин повдигна вежди и бързо смукна тютюн. - Да,но поради каква нужда,мой скъпи приятелю? - Само за да получите информация от първа ръка. - Защо е необходимо това? Това е някакъв много сложен и безпомощен метод за получаване на информация.Погледнете сами,у мен са събрани трудовете на всички стари майстори - великите археолози на миналото.Аз ги сравнявам един с друг,намирам разногласията,ана- лизирам противоречивите съждения,решавам кое от тях е най-правдиво и достигам до заключението.Ето това е научен метод. Най-малкото аз го разбирам така.Толкова неимоверно грубо ще бъде да се отправя на Арктур,или например на Слънчевата система,и да се мотая по плане- тите,когато великите учени на миналото вече са изучили всичко мно- го по-ефектно,отколкото ние изобщо можем да се надяваме. - Разбирам - вежливо промърмори Хардин. Ама че научен метод! Нищо чудно,че Галактиката бързо се разпада. - Да тръгваме,милорд - каза Пирен. - Мисля,че ще е по-доб- ре да се връщаме. Когато те вече излизаха от стаята,Хардин внезапно запита: - Милорд,може ли да ви задам един въпрос? Лорд Дорвин очарователно се усмихна и подчерта отговора си с изящно движение на ръката: - Безспорно,мой скъпи приятелю.Ще се радвам много,ако мога да ви бъда полезен с нещо.Ако скромните ми познания могат да ви помогнат. - Това не е от археологията,милорд. - Не е? - Не е.Работата е следната: миналата година до нас на Тер- минус дойде вестта за взрива на енергостанцията на планетата на Гама Андромеда.Но ние не знаем абсолютно никакви подробности. Не бихте ли могли да ми кажете какво се е случило там? Устата на Пирен се изкриви. - Учудва ме вашето желание да задавате на негова светлост ненужни въпроси. - Няма нищо,доктор Пирен, - прекъсна го канцлерът. - Всич- ко е наред.Пък и за това почти няма какво да се каже.Енергостанци- ята експлодира,и това беше доста голяма катастрофа,знаете ли.Помня ,че загинаха няколко милиона души и половината планета беше срина- та.Нашето правителство даже сериозно обмисля да обяви закон за ог- раничение върху използуването на атомната енергия - макар че това си е между нас,не е за публикация,разбирате ли. - Разбирам - отговори Хардин - но поради каква причина се взриви станцията? - Виждате ли, - безразлично отговори лорд Дорвин - кой мо- же да знае? Тя започна да излиза от строя още преди няколко години и поправката и замяната на детайлите беше извършена много лошо.Та- ка трудно е днес да се намерят хора,които наистина разбират от на- шите енергийни системи. И той със съжаление взе в ръка щипка тютюн. - Вие разбирате ли, - каза Хардин -че независимите кралст- ва по периферията съвсем са загубили технологията на атомната ене- ргия? - Наистина ли? Изобщо не съм учуден.Варварски планети... О,не,мой скъпи приятелю,не ги наричайте независими.Та това не е така,знаете ли.Договорите,които ние сме сключили с тях,напълно по- твърждават това.Те признават суверенитета на Императора.Това,раз- бира се,им се налага,иначе ние няма да търгуваме с тях. - Може би това е така,но им е предоставена много широка свобода на действие. - Да,вие сте прав.Разумна свобода.Но това надали има голя- мо значение.За Императора ще бъде много по-добре,ако периферията се опира само на своите собствени ресурси,и всичко ще си остане както си е,повече или по-малко.Те не са ни нужни за нищо,знаете ли.Много,много варварски планети.Едва цивилизовани. - Но преди те бяха цивилизовани.Анакреон беше една от най- богатите периферни провинции.Доколкото си спомням,небезуспешно го сравняваха със самата Вега. - О,но Хардин,това беше преди столетия! Надали от това мо- гат да се правят изводи.В старите велики дни всичко беше иначе.Се- га вече не сме същите като някога,знаете ли.Виж ти,Хардин,вие сте настойчив момък.Нали казах,че не искам днес да се занимавам с ра- бота.Доктор Пирен ме предупреждаваше за вас.Той казваше,че вие ще се опитате да ме объркате,но аз съм прекалено стара лисица за то- ва.Да отложим работата за утре. С това всичко свърши. 5. Това беше второто заседание на Комитета,на което присъст- вуваше Хардин,ако,разбира се,не се броят тези неофициални беседи, които те имаха с лорд Дорвин.И въпреки това кметът ни най-малко не се съмняваше,че е минало едно,а може би две или три заседания,на които той някак си не беше получил покана. Вероятно нямаше да бъде поканен и на това,ако не беше ул- тиматумът. Във всеки случай това можеше да се нарече ултиматум,макар че вежливото писмо съдържаше множество най-приятелски думи за еди- нството на двете планети. Хардин внимателно попипа писмото.То започваше с пищни фра- зи и с приветствието:"От Негово Величество Краля на Анакреон до своя любезен приятел и брат доктор Люс Пирен,председател на Коми- тета по Енциклопедията на Първото Основание" и завършваше с огро- мен,нагизден,многоцветен,дори твърде символичен печат. Но въпреки всичко това беше ултиматум. - Значи не ни остава особено много време - каза Хардин. - Само три месеца.Но и тези три,които вече имахме,не успяхме да ги използуваме за нищо.Това писмо ни дава една седмица.Какво ще пра- вим? Пирен развълнувано се намръщи. - Трябва да има някакъв изход.След всичко това,което ни каза лорд Дорвин за отношението към нас на Императора и Империята, след неговите уверения е просто невероятно те да се решат на няка- кви крайности. Хардин вдигна глава. - Ясно.Вие,значи,сте информирали Краля на Анакреон за това ,че вече имате силен защитник? - Да,информирах го.След като доложих за своето намерение на Комитета и моето предложение беше гласувано единодушно. - И кога се състоя гласуването? Пирен отново се изпълни с достойнство. - Струва ми се,че не съм длъжен да отговарям на вашите въ- проси,кмете Хардин. - Прекрасно.Не съм жизнено заинтересован от това.Просто по мое мнение вашата дипломатическа поща с цитирането на лорд Дорвин - тук той повдигна горната си устна,оозъбвайки се в усмивка,- е причината за това малко дружеско послание.В противен случай те щя- ха да изчакат още,макар че не мисля,че това щеше да помогне на Те- рминус,ако вземем предвид как е настроен Комитетът ви. - Как ви се е удало да достигнете до такова забележително заключение? - попита Ят Фулхам. - Съвсем просто.За това е нужно това,на което вие не обръ- щате ни най-малко внимание - здрав смисъл.Виждате ли,съществува една наука,известна под името символна логика,която позволява да се отдели от човешките думи всичкият ненужен боклук и да се извади голата истина. - И какво от това? - попита Фулхам. - Приложих я.Освен всичко друго я приложих към този доку- мент.На мен това не ми е нужно,понеже аз великолепно разбирам за какво става дума,но ми се струва,че ще ми е по-лесно със символи, отколкото с думи да обясня съдържанието на този документ на петима учени-физици,тоест на вас. Хардин измъкна няколко листа хартия от папката,лежаща под ръката му,и ги подреди. - Между другото,това е направено не от мен - каза той. - Под този анализ се е подписал Мюлер Холк от отдела по логика,както можете да видите. Пирен се наведе над масата,за да разгледа по-добре докуме- нтите,и Хардин продължи: - Писмото от Анакреон беше,естествено,проста задача,тъй като хората,които са го писали,са по-скоро хора на делото,отколко- то на думите.В него ясно,макар и не съвсем квалифицирано е изказа- но само едно твърдение,ако следим символите,а в думи то се превеж- да грубо по следния начин: - Или вие до една седмица ще ни дадете това,което искаме, или ще ви пратим по дяволите и пак ще си го вземем. Докато петимата членове разглеждаха редовете символи,нас- тана тишина,а след това Пирен седна в креслото си и неуверено се изкашля. - Какъв изход виждате,доктор Пирен? - попита Хардин. - Изглежда,никакъв. - Прекрасно. Хардин събра листовете. - Сега виждате пред себе си копие от договора между Импе- рията и Анакреон,договор,между другото,подписан по поръчение на Императора от същия този лорд Дорвин,който беше тук миналата сед- мица.До договора можете да видите символния му анализ. Договорът представляваше пет страници ситен шрифт,а анали- зът заемаше само половин лист. - Както виждате,господа,примерно около деветдесет процента от договора е отпаднал от анализа като пълна безсмислица,а всичко важно може да се напише по следния доволно интересен начин: - задължения на Анакреон по отношение на Империята : н и к а к в и! - власт на Империята над Анакреон: н и к а к в а ! И отново всичките петима внимателно следяха доводите,щате- лно сверявайки ги с договора,и когато те се откъснаха от листове- те,Пирен обезпокоено заяви: - Изглежда всичко е вярно. - В такъв случай вие признавате,че този договор е ни пове- че,ни по-малко декларация за пълната независимост на Анакреон и признаване на този статут от Императора? - Струва ми се,че да. - И вие предполагате,че Анакреон не разбира това и не иска да подсили своята позиция на независимост - така че естествено се стреми да не обръща ни най-малко внимание дори на намека,че Импе- рията може да ги заплашва с нещо? Особено когато е напълно очевид- но,че Империята е безпомощна и не може да изпълни нито една от за- плахите си,тъй като в противен случай те никога нямаше да получат независимост. - Но тогава - прекъсна го Сат, - как кметът Хардин се от- нася към уверенията на лорд Дорвин,че Империята ще ни окаже под- дръжка? Неговите гаранции бяха... - Той сви рамене. - Те бяха удо- влетворени. Хардин се облегна в креслото. - Знаете ли,това е най-интересното от всичко,което става. Признавам си,че когато видях негова светлост,реших,че той е едно глупаво магаре,но в края на кращата се изясни,че той е великолепен дипломат и е изключително умен.Поех риска да запиша на лента всич- ки негови думи. Раздадоха се протестиращи викове и Пирен в ужас отвори ус- та. - Какво толкова има? - настоятелно попита Хардин. - Да,ра- збира се,това е нарушение на правилата на гостоприемството и изоб- що нито един порядъчен джентълмен не би го направил.Освен това,ако негова светлост ме беше хванал на място,щеше да бъде не много при- ятно,но всичко мина добре,а лентата е у мен.Това е всичко.Записах го,преписах записа на хартия и го изпратих при Холк за анализ. - И къде е този анализ? - попита Ландин Краст. - Именно това - отговори Хардин - е най-интересното.Това беше най-трудният анализ от трите,проведени в лабораторията.Когато след два дни тежка работа Холк упя да отстрани всички безсмислени твърдения,смътни полунамеци,безполезни определения,накъсо,всички глупости,се оказа,че не остава абсолютно нищо.Нито една дума.Лорд Дорвин,господа,за всичките пет дни на обсъждане не е казал нито една определена дума,и го е направил така,че вие не го забелязахте. Ето ви уверенията и гаранциите на вашата скъпоценна Империя. Дори ако беше сложил на масата бомба със закъснител,Хардин нямаше да предизвика по-голямо оживление от това,което се възцари след последното му изказване.Той търпеливо изчака шумът да утихне. - И така, - заключи той, - когато сте изпратили своите за- плахи,а това са били именно заплахи,за действията на Империята по отношение на Анакреон,вие просто сте предизвикали раздразнение у монарха,който е знаел за тези заплахи много по-добре от вас.Естес- твено,това е изисквало незабавни действия и резултатът е ултимату- мът,след което мога отново да се върна на това,с което започнах разговора.Имаме само една седмица.Какво ще правим сега? - Изглежда,-каза Сат,- нямаме друг изход освен да позволим на Анакреон да изгради военни бази на територията на Терминус. - Тук съм съгласен с вас - отговори Хардин,- но какво да направим,за да ги изхвърлим колкото се може по-бързо? Мустаците на Ят Фулхам щръкнаха. - Вие говорите така,като че ли смятате да приложите срещу тях насилие. - Насилието - последва отговорът - е последното убежище на безпомощния.Но аз естествено нямам намерение да им постеля червен килим и да ги настаня в най-добрите жилища. - На мен все пак не ми харесва вашето отношени по въпроса - продължи да настоява Фулхам. - Това е опасно отношение,още по- опасно защото,както сме забелязали напоследък,болшинството от на- селлението ви поддържа и е готово на всичко,което им кажете.Мога да ви съобщя,кмете Хардин,че Комитетът не е толкова сляп и е пре- красно осведомен за вашите действия. Той замълча и останалите съгласно закимаха с глави.Хардин сви рамене. Фулхам продължи: - Ако вие въвлечет града в акт на насилие,това ще бъде ра- вносилно на самоубийство,и ние няма да допуснем това.Нашата поли- тика има един кардинален принцип - създаването на Енциклопедията. Когато ние решаваме дали да правим нещо или да не го правим,ние решаваме,изхождайки от принципа,ще бъде ли това безопасно за Енци- клопедията,или не. - В такъв случай - каза Халдин - вие сте стигнали до изво- да,че трябва да продължаваме нашата интензивна кампания по крако- клатене. - Вие сам ни показахте,- с горчивина каза Пирен - че Импе- рията не може да ни помогне,макар че аз не зная как и защо това е могло да стане.Ако е необходим компромис... Хардин имаше кошмарното усещане,че се движи с бясна скор- ост и едновременно с това стои на място. - Компромиси не съществуват! Нима не разбирате,че всички тези разговори за военни бази са празни дрънканици,за замазване на очите! От Родрик ясно ни даде да разберем какво е нужно на Анакре- он: анексиране на нашите земи и насаждане на феодална система с владения,а също и крепостно-аристократична икономика.Нашият блъф с атомната енергия ще ги застави да действуват по-внимателно,но рано или късно те все пак ще започнат да действуват. Той негодуващо се надигна и всички се надигнаха заедно с него,освен Джорд Фара. А след това заговори той. - Ако обичате,седнете всеки на мястото си.Стигнахме доста- тъчно далече.Оставете това.Безполезно е да се сърдите така,кмете Хардин.Никой от нас не е извършил предателство. - Ще ви се наложи тепърва да ме убедите в това! Фара меко се усмихна. - Вие сам прекрасно разбирате,че говорите така от злост. Оставете ме да се доизкажа! Малките му проницателни очи бяха полузатворени и гладката твърда брадичка - леко изпотена. - Няма никакъв смисъл да крием,че Комитетът стигна до из- вода,че истинското решение на проблема с Анакреон ще бъде разкрито след шест дни,в момента на отварянето на сейфа. - Това ли е всичко,което можете да кажете? - Да. - Значи,ние трябва да не правим нщо и просто да чакаме и да вярваме,че решението ще изскочи от сейфа като дяволче от кутий- ка? - Ако оставим настрана вашата емоционална фразеология,име- нно така. - Просто чудесно.Наистина,доктор Фара,та вие сте истински гений! По-малко велик ум никога не би стигнал до такова решение! Фара снизходително се усмихна. - Вашето умение да подбирате думите е просто изумително, Хардин,но е неуместно.Впрочем,помните ли моето мнение относно от- варянето на сейфа преди три седмици? - Да,помня.Не отричам,че от гледна точка на дедуктивната логика то беше всичко друго освен глупост.Вие казахте,прекъснете ме,ако греша,че Хари Селдън е бил най-великият психолог в цялата Галактика,че следователно той е могъл да предвиди това неприятно и трудно положение,в което сме попаднали,и че следователно той е ос- новал своя сейф,за да ни показва изхода от трудните положения. - Разбрали сте същността на моята идея. - Ще се учудите ли,ако чуете,че непрекъснато съм я обмис- лял през последните три седмици? - Много съм поласкан.И какъв е резултатът? - Резултатът е,че изводите ви явно са неверни.И пак не е нужно нищо друго освен мъничко здрав смисъл. - Например? - Например,ако той е предвиждал неприятностите откъм Ана- креон,защо не ни е разположил на някоя друга планета,по-близо до Галактическия Център? Добре е известно,че Селдън ловко е маневри- рал,когато Комитетът за Безопасност на Трантор е заповядал Осно- ванието да бъде устроено на Терминус.Но защо той е направил това? Защо въобще ни е сложил именно тук,ако е могъл да предвиди разкъс- ването на комуникациите,нашето изолирано положение,заплахата откъм съседите ни и нашата безпомощност поради отссъствието на метали на Терминус? Особено пък това! Или пък,ако е знаел всичко това,защо не е предупредил навреме първите заселници,така че да имат време да се подготвят,а не да чакат,докато са с единия крак в гроба,защо според вас той не го е направил? И не забравяйте още едно.Дори той да е могъл да предвиди проблемът тогава,ние също така добре го виждаме сега.Следователно, ако той още тогава е знаел ррешението,ние сега трябва да го вижда- ме.В края на краищата Селдън не е бил вълшебник.И ние с никакви самоизмами не можем да избегнем стоящата пред нас дилема:той е мо- гъл да го предвиди тогава,а ние не го виждаме сега. - Но,Хардин - напомни му Фара, - ние действително не го виждаме! - Но вие не сте се и опитвали.Нито веднъж.Отначало въобще отказвахте да признаете,че съществува някаква опасност.След това вие абсолютно сляпо повярвахте на Императора.Сега възлагате всич- ките си надежди на Хари Селдън.През цялото време вие сте прехвър- ляли отговорността от едно рамо на друго,но никога нищо не сте се опитали да направите сами. Ръцете му неволно се свиха в юмруци. - Това е като болест.Условен рефлекс,който не ви дава да мислите,когато става дума за признати авторитети.Вие не се съмня- вахте нито в това,че Императорът е по-силен от вас,нито в това,че Хари Селдън е по-мъдър.А това не е вярно,нима не виждате? Всички мълчаха. Хардин продължаваше: - И работата не е само във вас.Работата е в цялата Галак- тика.Пирен чу идеята на лорд Дорвин за метод на научно търсене. Лорд Дорвин смяташе,че за да станете добър археолог трябва да про- четете всички книги по съществуващия предмет,книги,написани от хо- ра,умрели преди столетия.Той мислеше,че могат да бъдат решени вси- чки археологически заадки чрез сравняване на различните автори.И Пирен слушаше всичко това и нито веднъж не му възрази.Нима не на- мирате,че нещо тук не е както трябва? И отново в гласа му се дочу нотка на молба.И отново никой не му отговори. Той продължи: - И вие тук,и половината от цялото население на Терминус сте също така слепи.Ние седим тук,обсъждаме Енциклопедията,като нещо единствено и неповторимо.ие смятаме за велик венец на науката класификацията на отдавна известни факти.Това,разбира се,е важно, но нима не бива да се провеждат по-нататъшни търсения? Ние дегра- дираме,ние забравяме,нима не виждате? Тук,на Периферията,вече е изгубена технологията на атомната енергия.На Гама Андромеда енер- гостанцията експлодирала,защото я ремонтирали лошо,а канцлерът на Империята се оплаква,че атомни техници не могат да се намерят де- нем с фенер.А решението? Да се обучат нови? Никога! Вместо това те ограничават атомната енергия. За трети път ви питам,нима не виждате? Това става по цяла- та Галактика.Преклонение пред миналото.Това е пълно разрушение,то- ва е з а г н и в а н е ! Той местеше погледа си от един на друг,и те го гледаха в упор. Фара дойде на себе си пръв. - Мистичната философия не може да ни помогне в нашата ра- бота.Нека да говорим конкретно.Отричате ли вие,че Хари Селдън ле- сно е разработил историческата тенденция на бъдещето,прилагайки прости методи на психологията? - Не,разбира се,че не! - изкрещя Хардин. - Но не можем да разчитаме на него да ги реши.В най-добрия случай той е могъл да ни посочи проблема,но ако той има решение,ние сме длъжни да го разра- ботим сами.Той не може да го направи заради нас. Внезапно заговори Фулхам. - Какво имате предвид - да ни посочи проблема? Ние вече го знаем. Хардин рязко се обърна към него. - Така ли мислите? Вие мислите,че проблемът с Анакреон е единственият,са който се е грижел Хари Селдън? Аз не съм съгласен. Казвам ви,господа,нито един от вас няма ни най-малка представа за това какво става всъщност. - Освен,разбира се,вас? - враждебно попита Пирен. - Мисля,че да. Хардин скочи на крака и запрати креслото настрани. - Ако в целия този проблем има дори едно определено нещо, то това е,че става нещо непонятно.Ситуацията не се ограниава само с този проблем,тя е много по-сложна,отколкото можем да си предста- вим.Задайте си следния въпрос: защо се получи така,че сред първите жители на Основанието нямаше нито един първокласен психолог,с из- ключение на Бор Алурин? А той извънредно щателно пазеше учениците си от това да научат прекалено много и ги учеше само на основни неща. Последва кратка пауза,а след това Фара запита: - Добре.Защо? - Може би защото психологът би могъл да се ориентира в си- туацията и да разбере кое какво е и да направи това по-бързо,отко- лкото би се искало на Хари Селдън? А така ние през цялото време се движим в тъмнина,виждайки само проблясъци истина,не повече.А това е именно това,което е искал Хари Селдън. Той рязко се разсмя. - Довиждане,господа! И излезе от стаята. 6. Кметът Хардин дъвчеше края на пурата си.Тя отдавна беше изгаснала,но той се беше замислил дълбоко и нищо не забелязваше. Не беше спал предишната нощ и в ума му се въртеше мислта,че ще му се наложи да не спи и следващата.Личеше си по очите му. Той уморено каза - Готово ли е всичко? - Мисля,че да. Йохан Ли подпря брада на ръката си. - Харесва ли ви това? - Не е лошо.Всичко следва да се направи нагло,разбирате ли? Не трябва да има никакви колебания,не трябва да им дадем време да схванат положението на нещата.Когато ще заповядваме ние,правете го така,като че ли сте родени затова и ви се подчиняват просто по навик.В това е цялата същност на преврата. - Ако Комитетът даже се разколебае... - Комитетът? Можете да не му обръщате внимание.Вдругиден значението му за ставащото на Терминус няма да срува и пукнат грош. Ли бавно кимна. - Все пак е странно,че те нищо не правят,за да ни спрат. Вие сам казвахте,че те подозират нещо. - Само Фара.Понякога той ме кара да нервнича.А Пирен ме подозира от момента на избирането ми.Но работата е там,че те нико- га не са могли да разбират какво какво е в действителност.Те приз- нават само авторитетите.Те са уверени,че Императорът,само защото е Император,е всемогъщ.И смятат,че Комитетът,само защото това е Ко- митет,действуващ в името на Императора,не може да се окаже в поло- жение,когато няма да може да отдава заповеди.Тази им неспособност да разберат възможността за заговор е най-добрият ни съюзник. Той тежко се надигна от креслото и тръгна към умивалника. - Те са нелоши момчета,Ли,когато не се занимават с нищо друго,освен със своята Енциклопедия,и ние ще следим за в бъдеще те да се занимават само с нея.Те са абсолютно безпомощни,когато става дума за управляването на Терминус.А сега вървете и дайте пара на работата.Искам да остана сам. Той седна на ъгъла на масата и се загледа в чашката с вода. Велики космосе! Да можеше и да усеща тази увереност,с коя- то говореше! Флотът на Анакреон трябваше да пристигне след два дни, а с какво разполагаше той освен желания и полудогадки за това към какво се е стремил Хари Селдън през всичките тези петдесет години. Та той не беше дори и най-обикновен психолог,а просто учениче,опи- тващо се да разбере най-великия ум на века. Ако Фара беше прав,ако целият проблем беше само в Анакре- он,ако Хари Селдън е бил наистина заинтересован само от създаване- то на Енциклопедията...тогава на каква цена той ще спечели подгот- вяния преврат? Той сви рамене и отпи вода. * * * 7. В помещението,където беше сейфът,имаше доста повече от шест стола,като че ли се е очаквало,че ще дойдат доста хора.Хардин забеляза това,замисли се и скромно седна в ъгъла,по-далече от ос- таналите. Членовете на Комитета изобщо не възразиха срещу това.Те разговаряха помежду си шепнешком и до Хардин отначало достигаха отделни думи,след това те започнаха да си шушукат още по-тихо.Из- между тях само Фара изглеждаше относително спокоен.Той беше изва- дил часовника си и мрачно следеше стрелките. Хардин също погледна първо часовника,а после стъкления куб, абсолютно празен и заемащ половината стая.Това беше единственият непривичен момент в обстановката,тъй като по нищо друго не личеше, че някъде миниатюрна частичка радий отмерва секундите,оставащи до точния момент,когато ще щракне тумблер,ще се свърже верига и... Светлината помръкна! Тя не угасна съвсем,остана слабият жълт отблясък на лампите,но това стана с такава бързина,че Хардин подскочи на стола си.Той изумено погледна лампите,висящи на тавана в старинни старомодни обковки,и когато отново премести погледа си, стъкленият куб вече не беше празен. В него имаше фигура - фигура в стол за инвалиди! Няколко секунди човекът мълчеше,но после затвори книгата, която лежеше на коленете му и бавно почна да я върти между пръсти- те си.След това той се усмихна и сякаш цялото му лице оживя. Фигурата каза: - Аз съм Хари Селдън. Гласът му беше стар и мек. Хардин усети,че се е приготвил да стане от стола и да се представи. Гласът продължаваше,без да бърза: - Както виждате,прикован съм към това кресло и не мога да стана,за да ви приветствувам.Вашите баби и дядовци отлетяха на Те- рминус само преди няколко месеца по моето време и оттогава ме уда- ри доста неприятен паралич.Аз не мога да ви видя,така че,както ра- збирате,не мога и да ви приветствувам истински.Не зная дори колко души сте тук,така че днешната ни среща не бива да има формален ха- рактер.Ако някой от вас стои прав,седнете,ако обичате,и ако някой от вас иска да пуши,също не възразявам. От устните му се откъсна тих смях. - Пък и защо да възразявам? Мен ме няма тук. Ръката на Хардин се протегна към пурите,но той се овладя и продължи да слуша. Хари Селдън остави книгата настрани,като че ли на маса до себе си,и когато върна ръката си в предишното положение,книгата изчезна. Селдън отново заговори. - Минали са петдесет години,откакто беше създадено Основа- нието,петдесет години,в течение на които членовете на Основанието оставаха в неведение над какво в действителност работят.Беше необ- ходимо да има такова неведение,но сега тази необходимост свърши. Като начало ще ви кажа: Енциклопедията на Основанието - това е лъжа,и тя винаги е била такава! Зад Хардин заскърцаха столове и се раздадоха няколко при- глушени възклицания,но той не се обърна. Хари Селдън,разбира се,не чуваше това.Той продължи: - Това е лъжа в смисъл че на мен и на моите колеги ни е напълно безразлично ще излезе ли дори един том от Енциклопедията. Тя изигра своята роля.С нейна помощ ние спечелихме Имперската Хар- та,привлякохме сто хиляди души,необходими за нашия план и дадохме на тези хора работа,докато през това време събитията се развиваха и никой от тях не можеше вече да се върне назад. Всичките тези петдесет години,през които вие сте работили върху безсмислица,няма смисъл да смекчаваме изразите,не ви дават сега възможност да отстъпвате,и вие нямате друг изход,освен да продължите да работите,но вече над доста по-сложен проект,който представляваше и представлява част от нашия план. Ние ви разположихме на такава планета и в такова време,че през петдесет години да възниква положение,в което да нямате сво- бода на избор.От настоящия момент и в течение на следващите векове пътят,по който ще вървите напред е неизбежен.Често вие ще се нами- рате пред лицето на кризис,както сега се намирате пред първия от тях,и всеки път свободата на избора ви ще бъде ограничена по такъв начин,че ще имате само един избор,един път. Това е този път,който разработи нашата психология,и не без причини. В течение на векове галактическата цивилизация загниваше и се разпадаше,макар че единици разбираха това.Но сега,накрая,Пери- ферията се отцепва от Империята,и политическото единство на после- дната е разколебано.И една от тези петдесет години,които вече са минали,историкът от бъдещето ще отбележи с червена линия и ще ка- же:"Тогава е станало падането на Галактическата Империя". И той ще бъде прав,макар че това надали ще го разберат, преди да изтекат няколко столетия. А след Падането неизбежно ще настъпи период на варварство, период,който по изчисленията на психоисториците трябва в нормални обстоятелства да продължи тридесет хиляди години.Ние не можем да спрем Падането.Пък и не искаме,защото културата на Империята е из- губила цялата си жизненост,изгубила е цената,която имаше.Но ние можем да намалим периода на варварство и анархия - да го намалим на само хиляда години. Ние не можем да ви кажем по какъв начин ще стане това,как- то преди петдесет години не можехме да ви кажем истината за Осно- ванието.Ако вие знаете предварително как искаме да съкратим този период на анархия,планът ни може да се окаже неуспешен,както би се оказал неуспешен,ако вие бяхте разбрали по-рано,че Енцклопедията - това е измама,защото това знание щеше да разшири свободата ви на действие,и общият брой на променливите в управлението ще превиши този,който сме в състояни да изчислим. Но вие няма и да узнаете,защото на Терминус няма психолози и никога не е имало,освен Алурин,а той беше един от нас. Но едно мога да ви кажа: както Терминус,така и неговият съратник - Основанието,разположено на другия край на Галактиката, са наченки на бъдещата Втора Галактическа Империя.Сегашният ви пръв кризис ще изправи Терминус на този път. Впрочем,това е много прост кризис,много по-прост от тези, които тепърве ви предстоят.Казано с прости думи,той се състои в следното: вашата планета внезапно е отрязана от все още цивилизо- ваните центрове на Галактиката и е заплашена от силните си съседи. Вие сте неголям свят на учени,обкръжен от все по-бързо разпростра- няващото се варварство.Вие сте островчена атомна енергия в океан от енергии много по-примитивни,но вие сте безпомощни,защото на ва- шата планета изобщо няма метали. Сега вие можете сами да видите,че сте изправени пред твър- да необходимост,и че действието ви е наложено.Природата на това действие,а следователно и решението на вашата дилема,е безспорно очевидно! Образът на Хари Селдън се протегна настрани,и книгата от- ново се появи в ръката му.Той я отвори и каза: - Но колкото и тежко да ви е в бъдещето,запомнете и преда- йте на вашите потомци,че пътят е избран,и че в края му ви чака но- ва и велика Империя! Очите му се насочиха към книгата и той внезапно изчезна. Светлината в стаята отново светна равномерно и ярко. Хардин се обърна и видя,че към него с трагичен израз в очите и треперещи устни гледа Пирен. Гласът на председателя беше твърд,но безжизнен: - Оказа се,че вие бяхте прав.Ако се срещнете с нас довече- ра в шест,Комитетът ще се проконсултира с вас какво да правим по- нататък. Те му стиснаха ръка един след друг и излязоха от стаята. Те бяха искрени,тези учени,които не можеха да не признаят грешката си,но за тях всичко вече беше късно. Той погледна часовника си.Всичко вече трябваше да и свър- шило.Хората на Ли бяха заели всички важни пунктове и Комитетът ве- че не издаваше разпореждания. Първите кораби от космическия флот на Анакреон трябваше да пристигнат утре,но и тук всичко беше наред.След шест месеца и те също вече нямаше да издават разпореждания. Както каза Селдън и както се досети Хардин още същия ден, когато Родрик призна,че те нямат атомна енергия,решението на пър- вия кризис беше очевидно.Дяволски очевидно! * * *