antique PC Valkut prez zimata bg PC calibre 3.18.0 19.3.2018 12a1a512-b1ad-4b9c-b2cc-34de28e1c699 1.0 0101

На Суати Гембъл

I

ЛОВ

Хуква той бързо от страх и достига полята смълчани,

вие високо, напразно се мъчи слова да изрича.

Овидий, „Метаморфози“1

1

Съзнателно беше избрана къща, която да не се отличава с нищо: нито много голяма, нито твърде малка, не особено добре поддържана, но в никакъв случай не и занемарена. Тя беше разположена на малко парче земя недалече от град Нюарк, щата Делауеър, в гъсто населения окръг Нюкасъл, кой­то претърпя тежък удар, когато през 2008 година затвориха монтажния завод на „Крайслер“, заедно с близкия дистрибу­торски център „Мопар“. Обаче Университетът на Делауеър беше на мястото си, а 20 000 студенти могат да похарчат дос­та пари, ако си го поставят за цел.

Изборът на Нюарк не бе изненадващ за човека, когото преследвахме. Градът се намираше близо до границите на три щата - Пенсилвания, Ню Джърси и Мериленд - и едва на два часа път с кола от Ню Йорк. Но това беше само една от безбройните миши дупки, които си беше подготвил; придо­бивал ги бе през годините с посредничеството на адвоката, който го защитаваше. Единствената отличителна особеност на този имот бе количеството консумирано електричество: тук сметките бяха много по-високи, отколкото в другите му свърталища, които бяхме открили. Това място, изглежда, се използваше редовно. Беше повече от склад за неговите ко­лекции. Нещо като база.

Той наричаше себе си Кушиел, но ние го знаехме като Ко­лекционера. В края на миналата година Колекционера уби наш приятел на име Джаки Гарнър. Според своята представа за справедливост той би нарекъл това „око за око“, а и Джаки действително бе допуснал ужасна грешка, заради която бе загинала близка на Колекционера. За отмъщение той го беше застрелял безмилостно, въпреки че Джаки е бил без оръжие и на колене, и като капак на всичко бе дал да се разбере, че сега всички ние също сме взети на мушка. Преследвахме Ко­лекционера заради онова, което бе сторил на един от нашите, но бяхме наясно, че е само въпрос на време, докато реши, че може да сме по-малка заплаха за него с два метра пръст над главите ни. Намерението ни бе да го заловим и убием, преди да се стигне дотам.

В една от стаите на къщата светеше лампа. Всички ос­танали помещения бяха тъмни. На алеята бе спряна кола - тъкмо нейното пристигане ни беше предупредило, че е възможно Колекционера да е тук. В храстите край алеята бяхме поставили двойна безжична сигнална система, коя­то се задействаше при прекъсване на лъчите ѝ. Системата работеше с таймер, така че щеше да изпрати сигнал до те­лефоните ни само ако двата лъча не бъдат прекъснати два пъти в течение на десет минути. С други думи, не пречеше на доставките, но всяко превозно средство, което влезе в имота и остане там по-продължително време, щеше да за­действа алармата.

Разбира се, това бе основано на предположението, че Колекционера няма да дойде пеша или с такси, но ние ре­шихме, че при толкова много врагове той няма да остави на случайността всичките си пътища за бягство и ще има на разположение поне един добре поддържан автомобил. Вдясно от къщата имаше гараж без прозорци, но когато раз­брахме за съществуването на този имот, не рискувахме да проникнем в него. Дори поставянето на малките безжич­ни инфрачервени трансмитери беше пресметнат риск и бе предприето едва след като щателното оглеждане на двора не установи присъствие на други подобни системи освен всички онези, които бяха използвани за обезопасяването на самата къща.

- Какво мислиш? - попита Луис.

Тъмната му кожа улавяше малко от лунната светлина и това засилваше още повече впечатлението, че е рожба на нощта. Той носеше тъмен памучен панталон, пристегнат в глезените, и черно памучно яке „Белстаф“, чиито копчета и токи бяха махнати до едно и заменени с такива, които не от­разяват светлината. Изглеждаше страхотно, но той винаги си беше изтупан.

- Че краката ми започват да се схващат - каза Ейнджъл. - Ако скоро не се размърдаме, ще трябва да ме внесете на носилка.

Ейнджъл не държеше да е изтупан. Облеклото му беше функционално и без фирмени етикети. Просто предпочита­ше нещата такива. Прошарената му коса беше скрита под плътно прилепваща черна шапка. Без нея изглеждаше на годините си. Той беше по-стар от Луис и мен и в послед­но време бе станал по-мълчалив и по-предпазлив. Смъртта хвърляше сянка върху него, както соколът простира криле над умираща плячка.

Клечахме в тревата край пътя, Ейнджъл от лявата ми страна, Луис от дясната, всеки от тримата въоръжен с деветмилиметров глок със заглушител и боеприпаси с дозвукова начална скорост2. Щяхме да загубим малко от скоростта, но ако откриехме Колекционера, схватката щеше да е отблизо. На изток и запад от къщата имаше други имения и наоколо беше тихо. Не искахме местната полиция да се изсипе на гла­вите ни, като повторим пукотевицата при „О. К. Корал“3. Но­сехме също така противодимни газови маски, произведени в Русия. Струваха по-малко от обувките на Луис, но досега не ни бяха предавали.

- Вие двамата поемете задната страна - казах, - аз отивам отпред.

Луис бръкна в джоба на якето си и извади граната със сълзотворен газ. Ейнджъл имаше втора, а аз още две.

- Постарай се да не те гръмнат, преди да ги хвърлиш - каза ми Ейнджъл.

- Ще се старая да не ме гръмнат и след като ги хвърля - отвърнах.

Ситуацията не беше идеална. Трябваше да чупим прозор­ци, за да хвърлим гранатите в къщата, и да се надяваме, че няма да ни застрелят, докато го правим. Ако Колекционера бъде поставен натясно и предпочете да опита късмета си въ­тре, щеше да се наложи Ейнджьл и Луис да влязат и да го хванат или да го подгонят навън, където щях да го чакам аз. Гранатометите може би щяха да свършат повече работа, но един среден гранатомет би привлякъл доста голямо внима­ние в предградията, а и бе трудно да го скриеш под якето, дори да е скъпо като това на Луис. Другата възможност беше да опитаме да разбием вратите и да влезем, стреляйки като супермени, но рискувахме да изглеждаме малко глупаво - и малко мъртви, - ако вратите са укрепени или снабдени с някакъв вид капани за наивници. Колекционера се грижеше много добре за здравето си.

Това бе третото негово свърталище, което щурмувахме, и вече бяхме на път да станем специалисти. Приближихме се бързо и ударихме сградата от двете страни почти едновре­менно, а стъклата на три прозореца издрънчаха едновремен­но. Гранатите разпръскваха произвеждана за войската ком­бинация от сълзотворен газ и лютив спрей и за по-малко от минута можеха да покрият пространство от 6000 кубически метра. Всеки, който се намираше в стаите, щеше да остане там задълго, след като се взривят. Бях нервен, когато хвър­лих първата, и двойно по-нервен, докато се готвех да хвърля втората. Ако имаше изстрели, те щяха да дойдат сега, но от вътрешността на къщата не последва реакция. След мину­та отново чух шум от чупене на стъкло. Ейнджьл и Луис влизаха през прозорец, не през вратата. Това бе пресметнат риск: да се покажеш, докато прескачаш през рамката на счу­пения прозорец, или да опиташ вратата, надявайки се да не е свързана с взривно устройство. Те бяха избрали първото. Отдръпнах се от къщата и се прикрих зад колата на алея­та. Тя беше средно голям закрит шевролет, какъвто би карал счетоводител. Вътре бе чисто и седалките бяха голи.

Не се случи нищо. Нямаше нито викове, нито изстрели. Чувах да се отварят с трясък врати, но нищо повече. След три минути мобилният ми иззвъня. Беше Луис. Дишаше тежко. Чух Ейнджьл да кашля зад него.

- Няма го - каза Луис.

Почакахме газът да се разпръсне, преди да влезем от­ново. Тази къща бе по-добре обзаведена от другите, които бяхме видели. На лавиците имаше книги - повечето биогра­фии на политици и нова история - и бяха положени усилия стаите да се украсят. Дървеният под бе отчасти покрит с евтини, но подбрани с вкус килими, а на някои от стените имаше репродукции на абстрактни картини. Кухненските шкафове съдържаха консервирани храни, ориз, макарони, няколко буркана нескафе и бутилка коняк „Мартел ХО“. На пода бръмчеше портативен хладилник. Вътре имаше шоко­ладови десертчета, прясно мляко и опаковка от шест дие­тични лимонади. Телевизорът в дневната бе свързан с DVD плейър, но нямаше кабелна връзка. На пода до единствения фотьойл лежеше брой на „Вашингтон Поуст“ от същия ден. До него имаше голяма чаша с кафе, все още топло. Погледът ми спря върху нещо, което висеше от лампата за четене до фотьойла. Беше огърлица с мечешки нокът. Колекционера я бе взел от камиона на Джаки - преди да го убие или след това. Преди време мястото ѝ беше върху огледалото му за обратно виждане. Това беше амулетът му, но въпреки него късметът му беше изневерил. Накрая късметът изневерява на всички ни.

Колекционера винаги събираше сувенири от своите убий­ства. Не бе зарязал този с лека ръка. Това беше послание към нас: подигравка или може би жест на компенсация - зависи как предпочиташ да го приемеш.

Предпазливо приближих до прозореца и рискувах да пог­ледна към малкия заден двор. Две къщи граничеха с тази и в далечината се виждаха светлините на Нюарк. Усещах, че той е някъде там отвън. Наблюдаваше ни. Знаеше, че няма да тръгнем да го гоним пеша из непознат терен, и то нощем. Чакаше да види какво ще сторим.

Чух Ейнджьл да казва:

- Имаме и други сувенири.

Застана до мен пред прозореца, с гръб към стената. Дори в тъмното не искаше да се превръща в мишена. В облечената си в ръкавица ръка държеше златна гривна с амулет, сним­ка на млада жена в сребърна рамка с орнаменти и излята от бронз детска обувчица - всяко от тях спомен за отнет живот.

- Как е излязъл? - попитах.

- През задната врата?

- Тя още е заключена отвътре. А също и предната. На­ложи се да счупите прозореца, за да влезете. Прозорците се отварят само отгоре, а през отвора трудно би минало дори дете.

- Насам - каза Луис от главната спалня.

Отидохме при него. Както във всички други стаи, и тук таванът бе нисък. В стената до прозореца беше изрязана дупка като за контакт за променлив ток, но такъв не бе сло­жен и дупката като че ли бе закована с дъска. Под нея имаше стол. Луис се качи на стола и опипа дъската. Тя имаше пан­ти отгоре и под натиска на ръката му се отмести като врата за домашен любимец. Дупката изглеждаше малка, но после Луис вдигна нагоре рамката около нея и тя изведнъж стана достатъчно широка, за да позволи през нея да се провре мъж със среден ръст.

- Обзалагам се, че дъската от другата страна също е на панти - каза Луис. - Изпълзял е оттук бръмбара му с бръм­бар - каза той и слезе от стола. Нощта беше ясна. Никакви облаци не закриваха луната. - Той е там навън, нали?

- Вероятно.

- Не може да продължава така. След време ще се умори да бяга.

- Може би. Кой знае колко ли подобни скривалища има? Но някъде има едно, което му е по-важно от другите, по-важно дори от това. Там държи адвоката.

Адвокатът Елдрич насочваше Колекционера към хората, които според него бяха загубили правото на живот - може би дори правото на безсмъртна душа. Той повдигаше обвине­нията, а Колекционера поемаше грижата за наказанията. Но Елдрич бе пострадал в същия инцидент, който бе причинил смъртта на жената и бе насочил Колекционера към Джаки. И Колекционера се беше погрижил старият адвокат да изчезне. Кой знае, може Елдрич дори да бе мъртъв? В такъв случай Колекционера съвсем му е отпуснал края. Ако не друго, Ел­дрич поне упражняваше известен контрол над своето ловно куче.

- Ще продължаваме ли да търсим това убежище? - попи­та Луис.

- Той уби Джаки.

- Може би Джаки сам си го е изпросил.

- Ако мислиш така, тогава и всички ние си го просим.

- Не е изключено.

Ейнджъл дойде при нас.

- Той защо не отвърна на удара? Защо не се опита да ни изкара навън?

Струваше ми се, че знам отговора.

- Защото смята, че като е убил Джаки, е нарушил собст­вените си правила. Не е имал право да отнеме живота на Джаки, каквито и да са били прегрешенията му. Някъде там в онова, което минава за негова съвест, Колекционера до­пуска, че ние може би сме си спечелили правото да го пре­следваме. Както каза Луис: може би всички ние сами си го просим.

- Тогава излиза, че и той, и ние сме само пионки в една по-голяма игра. Може да знае повече от нас за нейните пра­вила, но няма представа докъде е стигнала тя и колко близо е всяка от страните до победата или поражението. Бои се да ни убие, защото това може да наклони везните в негов ущърб, макар да не му е известно колко дълго ще се задържи сегаш­ната ситуация.

- А ние? - попита Ейнджъл. - Ако го убием, за нас ще има ли лоши последствия?

- Разликата е в това, че на нас не ни пука - казах аз.

- О - промърмори Ейнджъл, - тази бележка май ми се губи.

- В общи линии в нея се казва: „Начукай им го, ако не са на наша страна“ - обясни му Луис.

- Да, щях да запомня, ако я бях видял. Значи, продължава­ме да го гоним, докато не го пипнем или просто не се гътне и не умре.

- Гоним го, докато той не се умори или ние не се уморим - казах аз. - Тогава ще видим какъв ще е крайният резултат. Имате ли да вършите нещо по-интересно?

- Напоследък нямаме. И честно казано, никога не сме имали. А сега какво?

Загледах се отново в мрака зад къщата.

- Ако е там навън, нека поне има какво да гледа.

Ейнджъл отиде да вземе колата ни, а ние с Луис разби­хме ключалката на шевито и го избутахме до вратата на къ­щата. Докато Луис поливаше вътрешността му с коняка на Колекционера, спестявайки около една трета от него, вече започвах да усещам миризмата на газ от печката в кухнята. Той натъпка кухненски парцал в гърлото на бутилката и я разклати, за да накваси плата. Щом се увери, че пътят е чист, Ейнджъл ни сигнализира с фаровете, а Луис запали парцала, хвърли бутилката в шевито и побягна. Когато потеглихме, шевролетът вече гореше, но двете експлозии - първата от колата, втората от самата къща - дойдоха по-бързо от очак­ваното и станаха почти едновременно, което ни изненада. Не спряхме да гледаме как огненото кълбо се издига над дърве­тата, просто продължихме нататък по „Телеграф Роуд“ през Мериленд до кръстопътя с шосе 213 и после на север към Пенсилвания. Дадохме колата на една жена в Ландънбърг, взехме собствените си автомобили и се разделихме, без да си кажем и дума. Луис и Ейнджъл потеглиха към Фили, а аз на север към платената магистрала.

В покрайнините на Нюарк мъж в тъмно палто наблюда­ваше преминаващите пожарни коли. Накуцваше леко, раз­читайки повече на десния крак, а единият ръкав на палтото му беше скъсан. Фаровете на пожарните осветяваха за крат­ко слабото му лице, зализаната назад тъмна коса и тънката струйка кръв, която се стичаше по челото му. Този път малко оставаше да го заковат, съвсем-съвсем малко...

Колекционера запали цигара и пое дълбоко дима.

2

Вълкът беше млад, сам и ранен, ребрата му се брояха под ръждивокафявата козина. Вървеше, накуцвайки, към града. Вълчата глутница беше изтребена край бреговете на река Сейнт Лорънс, но по това време той вече бе завладян от по­требността да се скита и когато ловците дойдоха, тъкмо беше поел на юг. Глутницата му не беше голяма: общо дванайсет животни, водени от алфа-вълчицата, която бе негова майка. Всички тях вече ги нямаше. Той се беше спасил от разпра­вата, като бе прекосил реката по зимния лед, трепвайки при звука на всеки пушечен изстрел. Когато наближи границата на Мейн, се натъкна на втора, по-малка група мъже и беше ранен от куршум на ловец в лявата предна лапа. Поддържал бе раната чиста и тя не се бе инфектирала, но бе увреден ня­какъв нерв и никога повече нямаше да е толкова силен, нито толкова бърз, колкото преди. Раняването щеше да го довър­ши, рано или късно. То вече го правеше по-бавен, а бавните животни винаги стават нечия плячка. Беше истинско чудо, че бе стигнал толкова надалече, но нещо - някаква лудост - го тласкаше все напред и напред, по на юг и по на юг.

Пролетта вече наближаваше и скоро снегът щеше да за­почне да се топи. Само да преживее остатъка от зимата и храната щеше да стане по-изобилна. Засега се намираше в жалкото положение на мършояд. Беше немощен от гладува­нето, но този следобед бе уловил миризма на млад елен и следата го бе отвела до покрайнините на града. Подушваше страха и объркването му. Еленът бе уязвим. Ако успееше да го доближи, може би щеше да събере достатъчно сили и бър­зина, за да го повали.

Вълкът подуши въздуха и долови движение между дър­ветата вляво от себе си. Еленът стоеше неподвижно в гъс­талака, предупредително вирнатата му опашка бе сигнал за опасност, но вълкът усещаше, че не той е причината. Подуши отново въздуха. Подви опашка между краката и отстъпи назад с долепени до главата уши. Зениците му се разшириха, оголи зъби.

Двете животни, хищник и плячка, за миг застинаха, обе­динени от страха, а после побягнаха - вълкът на изток, еле­нът на запад. Всякакви мисли за глад и храна бяха изчезнали. Останал бе само инстинктът да бяга.

Но беше ранен и изтощен и все още бе във властта на зимата.

В „Пиърсънс Дженерал Стор енд Гънсмитъри“4 беше за­палена само една лампа. Тя осветяваше маса, около която седяха четирима възрастни мъже, всеки от които гледаше картите си.

- Господи - каза Бен Пиърсън, - това са най-слабите кар­ти, които някога са ми се падали. Кълна се, че ако лично не бях гледал как се раздават, никога нямаше да повярвам. Дори не съм подозирал, че може да има толкова слаби карти.

Никой не му обърна внимание. Бен Пиърсън можеше да държи четири аса, раздадени му лично от Христос, и въпреки всичко да се оплаква. Това бе неговата версия на блъфиране. Разработил я бе като начин за отвличане на вниманието от своите правилни черти, които бяха така изразителни, че из­даваха всяка преминала през главата му мисъл. В зависимост от разказваната история Бен можеше да бъде най-добрият или най-лошият слушател, който човек може да си пожелае. Беше едва ли не прозрачен като дете, или поне създаваше та­кова впечатление. Макар да беше прехвърлил седемдесетте, бялата му коса бе все още гъста и лицето му бе относително гладко. Това доста го подмладяваше.

По един или друг начин „Пиърсънс Дженерал Стор енд Гънсмитъри“ беше притежание на четири поколения от неговото семейство и въпреки това пак не бе най-старият бизнес в град Проспъръс, щата Мейн. На мястото, където сега се намираше бирария „Проспъръс“, е имало пивница още през осемнайсети век, а магазинът за облекла „Джена Марлис - Лейди енд Лейс“ съществуваше от 1790 година. Имената на първите заселници продължаваха да отекват по улиците на Проспъръс, с което малко други градове можеха да се похвалят. Корените на повечето от тях бяха в Дърам и Нортъмбърланд, в североизточния край на Англия, защото първите заселници в Проспъръс бяха тръгнали тъкмо оттам. Сред по-разпространените фамилии се срещаха Скот, Нелсън, Лидъл, Харпър, Емърсън и Голайтли, но имаше и други, по-малко познати: Брантингам, Клакстън, Стобърт, Прайърмън, Джоблин, Хъдспет...

Един генеалог можеше да спечели добри пари, ако прека­ра тук повечко време, ровейки се из градските регистри на новородените и починалите, и някои наистина бяха стигали чак до този северен край, за да проучват историята на се­лището. Посрещаха ги любезно и им оказваха известно съ­действие, но всичките до един си тръгваха леко неудовлет­ворени. Празноти в градските архиви не позволяваха да се направи пълно и задълбочено изследване и установяването на връзка между заселниците в Проспъръс и техните пред­ци в Англия се оказваше по-трудно от очакваното, защото, както изглежда, семействата, които се бяха отправили към бреговете на Новия свят, бяха напуснали острова целокупно, оставяйки след себе си незначителен брой неприсъединили се към тях роднини, ако изобщо бе имало такива.

Разбира се, подобни спънки едва ли бяха непознати за ис­ториците, любители или професионалисти, но при все това бяха обезсърчаващи, така че след време на град Проспъръс започна да се гледа като на задънена улица за генеалогията, което пък бе добре дошло за неговите жители. В тази част на света те не бяха единствените, които предпочитаха спо­койствието им да не бъде нарушавано от външни хора. Това бе и една от причините, накарали предците им да навлязат толкова далече във вътрешността на страната, сключвайки договори с коренното население, които в повечето случаи се оказваха трайни и създаваха на Проспъръс репутацията на благословен от Бога град, при все че жителите му отказваха да споделят с други хора своето видимо благополучие, из­пратено свише или не. В Проспъръс не канеха и не посреща­ха много радушно нови жители без точно определени връзки е най-северната част на Англия, а до края на деветнайсети век се мръщеха на браковете извън първоначалните родови линии. Нещо от онзи самонадеян пионерски дух се беше предало през поколенията и на днешните жители на града.

Сега в „Пиърсънс Дженерал Стор“ се сменяха карти и се правеха залози. Играеше се покер на дребни стотинки в най-буквалния смисъл и рядко имаше вечер, в която някой от участниците да се прибере вкъщи с олекнал или натежал с повече от долар-два джоб. Все пак добрите карти осигу­ряваха правото да се перчиш до края на седмицата и се бе случвало компаньоните картоиграчи на Бен Пиърсън някол­ко дни да не влизат в магазина му, за да дадат възможност на победоносното му настроение да се поохлади.

- Вдигам с десет цента - каза Колдър Айтън.

Колдър бе работил редом с Бен Пиърсън близо половин век и му завиждаше за косата. Той притежаваше малък дял от акциите на магазина, вследствие на кратък период на финансово съперничество в средата на миналия век, кога­то някои жители на града бяха допуснали вниманието им да бъде отклонено - от войната и от всичко останало - и за из­вестно време бяха изоставили добрата стара предпазливост с надеждата след време напълно да забравят за нея. Но скоро бяха разбрали колко е глупаво да се мисли така и по-възраст­ните бяха запомнили много добре този урок.

Томас Соулби сви устни и хвърли хладен поглед към Кол­дър. Колдър рядко качваше с повече от десет цента, ако ня­маше поне кента, и бе метнал монетата толкова бързо, че със сигурност държеше флеш или нещо още по-силно. Те винаги играеха с еднооки поп и валета като жокери5, освен това бе мярнал от ръката на Колдър да наднича и дама пика - Томас не смяташе за измама, ако някой е достатъчно невнимателен да покаже картите си на всички. Едно време, когато участ­ваше в корпоративните машинации, тъкмо това му беше по­могнало да стане добър бизнесмен. Сграбчваш всяка попад­нала ти възможност и я изцеждаш докрай.

- Аз излизам - каза Люк Джоблин.

Шейсетгодишен, той беше най-младият от четиримата, но също така и най-влиятелният. Семейството му беше в тър­говията с недвижими имоти още откакто пещерният човек бе погледнал свой събрат и си бе казал: „Брей, неговата пещера е много по-голяма от моята. Питам се дали ще се сети да се изнесе. Ако пък не се сети, ще го пречукам и пак ще му взема пещерата“. В този момент някой праисторически Джоблин може би бе надушил възможност да спечели проценти от сделката и едновременно с това да предотврати кръвопро­литието.

Сега Люк Джоблин имаше грижата недвижимите имоти в Проспъръс да остават в ръцете на подходящите хора, също както баща му, дядо му, прадядо му и прапрадядо му преди него. Люк Джоблин познаваше щатските разпоредби, касае­щи градоустройството и ползването на земята, днешните и предишните - нищо чудно, след като бе помагал при напис­ването на повечето от тях - и най-големият му син бе об­щински инспектор по градоустройството и строителството. Джоблинови имаха по-големи заслуги от всички останали семейства за запазването на уникалния характер и облик на Проспъръс.

- Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „излизам“? - сопна му се Пиърсън. - Та ти едва погледна онези карти пред себе си, преди да ги хвърлиш, като че ли са отровни.

- Ръката ми не става за нищо.

- През последните осем раздавания прибра почти долар от мен - каза Томас. - Най-малкото, което можеш да сториш, е поне да дадеш възможност човек да си върне загубеното.

- Ти какво искаш, просто да ти броя парите ли? Нямам карти. Това е стратегическа игра: рискуваш, когато си силен, излизаш, когато си слаб.

- Можеше да блъфираш. Можеше поне да си направиш труда.

Между тях винаги беше така. Харесваха се взаимно, но удоволствието, което всеки от двамата получаваше от ком­панията на другия, бе правопропорционално на неприятните положения, в които се поставяха по време на играта.

- Аз донесох уискито - изтъкна Люк. - Ако не бях аз, щяхте да пиете „Олд Кроу“.

Чу се одобрително мърморене.

- Да, това се пие - каза Колдър, натъртвайки на „това“. - Адски добро е.

Всички се редуваха да носят бутилката за седмичните сбирки на покер, макар че тя обикновено стигаше за две ве­чери, и беше въпрос на гордост да донесеш нещо, което да задоволява донякъде всички вкусове. Люк Джоблин бе за­познат с шотландското уиски по-добре от останалите и тази вечер пиеха осемнайсетгодишен скоч от „Талискър“, един­ствената спиртоварна на остров Скай. Беше малко прекале­но ароматен за небцето на Томас, който обаче не можеше да не признае, че е много по-добър от „Дъ Гленливет“, неговия избор отпреди няколко седмици. Но Томас никога не си бе падал по твърдия алкохол и предпочиташе виното. Той раз­клати по навик уискито още веднъж и отпи малка глътка. За­почваше да му харесва все повече и повече. Със сигурност нямаше да е трудно да свикне с него.

- Може би този път ще ти позволя да излезеш - каза той.

- Много великодушно от твоя страна - отвърна Люк.

Накрая Колдър взе пода с флеш, както Томас бе предпо­ложил. Тази вечер никак не му вървеше. Ако продължаваше така, щеше да се наложи да развали още един долар.

По мълчаливо съгласие си дадоха малка почивка. Разго­ворът се насочи към местните теми: делови взаимоотноше­ния, слухове, любовни връзки и проблеми в града, на които трябваше да се обърне внимание. Три корена почти бяха про­били тротоара на „Мейн Стрийт“, а сградата на общината се нуждаеше от нов парен котел. Беше възникнал спор за стара­та къща на Палмърови, която три семейства искаха да купят за децата си. Палмърови, необщителна семейна двойка дори по стандартите на града, бяха починали, без да оставят по­томство, и бяха прекъснали своя род в Проспъръс. Приходи­те от техните имоти трябваше да бъдат разпределени между различни благотворителни фондове, като една част щеше да отиде и в централния фонд на града. Но жизненото прос­транство в Проспъръс се котираше високо и къщата на Палмърови, макар малка и нуждаеща се от известен ремонт, бе много желана. Всяка нормална община би позволила да над­делее пазарният механизъм и къщата да отиде при онзи, кой­то предлага най-много пари. В Проспъръс обаче не се проце­дираше по този начин. Решението за продажбата на къщата щеше да бъде взето в зависимост от това кой я заслужава, кой е най-много в правото си да претендира за нея. Щеше да се проведе обсъждане и да се постигне съгласие. Семейство­то, което евентуално купи къщата, щеше да заплати известно обезщетение на останалите. Разбира се, Люк Джоблин щеше да получи своята комисиона, но щеше да си я изработи.

На практика сбирката им на покер изпълняваше ролята на неофициална среща между повечето градски съветници. Само Колдър Айтън не участваше в разискванията. Заседа­нията го отегчаваха и той винаги одобряваше решенията на Бен Пиърсън, каквито и да бяха те. Впрочем старият Кинли Ноуел отсъстваше тази вечер - лежеше в болницата с пнев­мония. Общото усещане бе, че на Кинли не му остава много. Трябваше да се помисли за възможни заместници и сега Бен постави въпроса пред колегите си от градския съвет. След известни колебания беше решено, че известно подсилване с по-млада кръв не би навредило и че трябва да се поговори с по-голямата дъщеря на Уокър, Стейси, след като първият градски съветник Хейли Кониър даде съгласието си. Кониър не държеше да я наричат съветничка, не одобряваше подоб­ни глупости. И не си падаше по покера, нито по уискито. Бен Пиърсън каза, че ще говори с нея на сутринта и ще види какво мисли тя, но не очаква отказ или някакви проблеми с кандидатурата. Стейси Уокър беше умно момиче и добър адвокат - никак не бе зле да имат подръка адвокат.

Томас Соулби не беше толкова сигурен. Убеден бе, че Хейли Кониър ще възрази, а тя все още разполагаше с рядко използваното право на вето върху кандидатурите за членове на съвета. Кониър бе силна жена, която предпочиташе мъжката компания и не притежаваше особено силно чувство за дълг към другите представителки на своя пол, които може­ха да се превърнат в заплаха за собствения ѝ пост. Тя не би одобрила идването на толкова млада и енергична жена като Стейси Уокър и Томас беше на мнение, че в случая с дъщеря­та на Уокър може би наистина беше права. Той самият има­ше амбиции да ръководи съвета, след като Кониър си отиде, и бе работил дълго и упорито конкуренцията му да е възможно най-слаба. Стейси Уокър просто бе твърде умна и амбициозна за неговия вкус. Той често се спречкваше с Кониър, ала нямаше да има нищо против тя да използва правото си на вето, за да отхвърли номинирането на Уокър. Можеше да се намери някой по-подходящ; някой по-солиден, по-опитен.

Някой по-отстъпчив.

Томас се протегна и огледа стария магазин с неговата странна смесица от скъпи, ръчно изработени, предмети и обикновени стоки, които можеха да се купят в „Ханафорд“ или „Шоу“ на половината от тукашната цена. Бен опреде­лено не се церемонеше с цените и Томас би приел това, но трябваше да се мисли и за изгодата, ширещите се слухове и подкрепата за местните производства. За града беше важно парите да остават в пределите му, когато това е възможно. Започнеха ли веднъж да изтичат, Проспъръс щеше да оста­не финансово стабилен само по име6. За първите заселници това име бе отчасти молитва и отчасти вдъхновение. Сега то отразяваше реалната ситуация: градът имаше най-високия доход на глава от населението в Мейн, факт, който на пръв поглед можеше и да не се забележи, ако се съди единствено по вида му. Проспъръс предпочиташе да остава в сянка и да не привлича вниманието към себе си.

Четиримата мъже седяха в западната половина на мага­зина, където Колдър бе сложил няколко маси до широкия прозорец с изглед към двора и гората зад него. През лято­то там имаше пейки, на които да седнеш, но засега тревата още бе покрита със заледен сняг и въздухът беше наситен с пронизваща влага и студ, от които възрастните хора получа­ваха болки в костите. Заключена врата от лявата страна на Томас водеше към оръжейния магазин, а зад него бе и самата оръжейна работилница. На опърпаната и пожълтяла табела беше написано, че за всяко прието за поправка оръжие се изисква депозит от 30 долара и още 25 долара допълнител­но, ако е дадено без необходимия пълнител. Томас дори не знаеше защо надписът още стои. Единствените хора, които даваха на Бен Пиърсън оръжия за поправка, бяха местни и едва ли биха забравили, че са ги оставили при него. И ако бяха пропуснали да донесат пълнителя, спокойно можеха да минат по-късно същия ден и да го донесат.

Съпругата на Томас, Констанс, използваше понякога ус­лугите на Бен - цял живот беше участвала в състезания по стрелба с пушка, а на младини почти беше покрила олим­пийските стандарти, макар че когато се стигна дотам, разли­ката между нейните умения и изискванията се беше оказала непреодолима като бездънна пропаст - но беше сред малци­ната изключения в Проспъръс. Дори като се вземат предвид ловците, тук процентът на притежаващите оръжие бе един от най-ниските в щата. Оръжейничеството беше незначителна част от бизнеса на Бен - по-скоро хоби. Той държеше само малък асортимент пушки и пистолети за продан, предимно скъпи екземпляри, но изглежда, му беше приятно да работи с метала, да прави нарези и жлебове, да монтира скъпоценни камъни. Носеше му се славата, че изработва по поръчка мно­го красиви приклади, ако това ти е на сърцето.

Томас се прозя и хвърли поглед към часовника си. Уиски­то се беше качило в главата му и на него му се искаше вече да си е в леглото. Погледна надясно. Лампата над масата осве­тяваше само няколко стъпки от снега вън на двора. Нататък бе мрак. Нещо бледо се мяркаше в сенките. Приличаше на пеперуда. Докато го наблюдаваше, то ставаше все по-голямо и по-голямо, докато накрая прие формата на млада жена, чи­ято изцапана бяла рокля почти се сливаше със снега, и той си помисли, че може би вижда жената насън. Тя тичаше, кра­ката ѝ бяха боси, а в тъмната ѝ коса се бяха заплели листа. Идваше все по-близо и по-близо. Томас отвори уста да каже нещо, но не издаде никакъв звук. Стана от стола точно когато жената се блъсна в прозореца и го разтърси. Ноктите ѝ бяха изпочупени. Оставяха кървави следи по стъклото.

- Помогнете ми - извика тя. - Моля ви, помогнете ми. Думите станаха на облачета във въздуха, вятърът ги граб­на и ги отнесе в ослушващата се гора.

3

Километри на юг, в град Портланд, умираше бездомник.

Името му бе Джуд - нямаше фамилия, само Джуд - и беше добре известен както сред останалите скитници, така и сред полицаите. Той не беше престъпник, макар някои хора в Портланд да бяха на мнение, че да си бездомен, е престъпно деяние, което трябва да се наказва с лишаване от грижи и подкрепа, докато проблемът не бъде решен от смъртта. Не, Джуд винаги бе спазвал законите, но бе прекарал толкова много време на улицата, че познаваше всяко кътче в града, всяка пукнатина по тротоарите, всяка издадена тухла. Той слушаше внимателно разказите на своите другари по съдба за появата сред тях на непознати хора, хора с лошо поведе­ние. Обръщаше внимание на новините за изоставени имоти, които преди са им служили за подслон, а сега се използват от дилъри на наркотици, и предаваше тази информация на полицаите. Не го правеше за своя изгода, въпреки че поня­кога нощите бяха студени, а полицаите му предлагаха уюта на затворническа килия, където да си почине, дори разходка с кола до Южен Портланд или още по-надалече, ако необи­чайно великодушие - или отегчение - обземе внезапно някое от ченгетата.

Джуд изпълняваше ролята на нещо като баща за бездом­ниците в града и връзките му с полицията му позволяваха да се застъпва за мъжете и жените, които понякога си имаха неприятности със силите на реда заради дребни закононару­шения. Ставаше посредник и на хората от градските служби, които се грижеха за бездомниците, като наглеждаше онези, които бяха в най-голяма опасност и съответно най-малко склонни да поддържат непрекъснато връзка с човек, който може да им помогне. Джуд знаеше къде спи всеки от тях и по всяко време можеше да назове броя на бездомниците в града с точност до няколко души. Дори най-лошите от тях, най-склонните към насилие и най-безразсъдните, уважаваха Джуд. Той бе човек, който би предпочел сам да остане гла­ден, но да сподели с ближния си каквото има, вместо да го гледа как умира от глад.

Онова, което Джуд отказваше да споделя с другите, бе по-голямата част от собствената си история. И рядко искаше за себе си нещо повече от най-елементарни услуги. Явно бе образован и в раницата, която носеше на гърба си, винаги имаше една-две книги. Познаваше отлично най-доброто от художествената литература, но предпочиташе историята, би­ографиите и трудовете по социология. Говореше френски, испански, малко италиански и малко немски. Почеркът му бе дребен и елегантен, както служещият си с него. Джуд се поддържаше чист и добре облечен, доколкото позволяваха обстоятелствата. В магазините „Гудуил“7 на „Форест Аве­ню“ и в съседство с Мейн Мол, както и в Армията на спа­сението на „Уорън Авеню“ всички знаеха наизуст мерките му и често оставяха настрани разни неща, които мислеха, че биха му харесали. По стандартите на улицата дори можеше да се каже, че Джуд е нещо като конте. Той рядко говореше за близките си, но се знаеше, че има дъщеря. В последно време тя бе станала тема за разговори между малкото му близки приятели. Шушукаше се, че дъщерята на Джуд, психически разстроена млада жена, отново била изчезнала, но той рядко я споменаваше и не желаеше да занимава полицията с лич­ните си тревоги.

Заради сътрудничеството и почтеността му грижещите се за бездомниците в града бяха опитвали няколко пъти да му намерят някакво постоянно жилище, но бързо бяха разбра­ли, че нещо в характера му го прави непригоден за уседнал живот. Той оставаше в своя нов дом седмица или месец, а по­сле някой социален работник отиваше да провери оплакване и откриваше, че Джуд е отстъпил апартамента на четири-пет други бездомници и се е върнал на улицата. През зимата тър­сеше подслон в приюта на „Оксфорд Стрийт“ или, ако там нямаше свободно легло, което при лошо време се случваше често, лягаше върху тънко чердже на пода в близкия култу­рен център на „Пребъл Стрийт“ или сядаше във фоайето на агенцията за социално подпомагане в Портланд. В такива нощи, когато температурата падаше до минус десет и вятъ­рът бе толкова студен, че преминава през пластовете вълна и памук, вестници и плът и стигаше направо до костите му, той се чудеше на онези, които твърдяха, че Портланд бил много привлекателен за бездомниците, защото намирал място за всеки, който търси подслон. Но вземаше предвид и собст­вените си недостатъци, заради които му бе невъзможно да приеме удобствата, които се мъчеше да осигури на другите. Знаеше какво означава това: че ще умре на улицата. Затова не бе изненадан от факта, че смъртта най-сетне бе дошла да го вземе, а само от формата, в която се беше явила.

От седмица и нещо живееше в сутерена на порутен и из­търбушен отвътре блок близо до Диъринг Оукс. Ядеше мал­ко - само каквото успяваше да открие из кофите и каквото даваха в приютите, - опитвайки се да балансира потребност­та да пести с основното изискване да остане жив.

Нямаше да ѝ бъде полезен, ако умре.

Генетично ли беше? Беше ли предал на единствената си дъщеря своя дефект, своята разрушителна любов към ули­цата?

В по-трезвите си, по-здравомислещи моменти мислеше, че не е. Той никога не бе имал проблеми с наркотиците, с алкохола. Привикването към различни вещества не беше в природата му. Дъщеря му, за разлика от него, бе започнала да ги употребява още откакто той бе напуснал дома си, или поне така му бе казала майка ѝ, преди да прекъснат оконча­телно контактите помежду си. Тя бе умряла, мразейки го, и не можеше да я вини за това. Непрекъснато бе повтаряла, че не знае къде е сгрешила, с какво го е засегнала толкова, че да напусне детето и нея, защото не можеше да приеме, че тя няма вина. Нещо се бе прекършило вътре в него и толкова. Зарязал бе всичко - работата, семейството, дори кучето си, - защото, ако не го беше сторил, щеше да посегне на живота си. Страдаше от психическо и емоционално разстройство, неописуемо и ужасно дълбоко, често срещано и въпреки всичко трагично - тъкмо заради тази си обичайност.

Беше се опитвал да говори с дъщеря си, разбира се, но тя не искаше да го слуша. Защо да го слуша? Защо да приема уроци за живота от човек, който е неспособен да приеме, че е щастлив, че е обичан? Тя хвърли в лицето му собствените му слабости, както и бе очаквал. Ако беше останал, ако беше истински баща, може би и тя щеше да остане там, където беше, и този звяр нямаше да я сграбчи в своите нокти и да изцеди лека-полека живота от нея. „Ти ми причини това, ка­зала му бе тя. Ти.“

Но той бе направил всичко по силите си за нея, по своя си начин. Както той не изпускаше от очи хората от улиците на Портланд, които бе взел под своя опека, други се грижеха за дъщеря му, или поне се опитваха. Но не можеха да я спа­сят от нея самата; тя имаше склонност към самоунищоже­ние, донякъде характерна и за увредената психика на баща ѝ. Всичко, което беше останало от имуществото на майка ѝ, бе влязло в нейно владение, тоест в ръцете на други: напълнило бе джобовете на любовници, които бяха само едно стъпало по-горе от сводниците и изнасилвачите.

Сега бе заминала на север. До ушите му достигаха съ­общения за нея от Люистьн, от Огъста, после и от Бангор. Новините от стара бездомница, която се беше запътила на юг, гласяха, че била чиста и търсела къде да живее, защото собственият дом щял да е първата стъпка към намирането на работа.

- Как изглеждаше тя? - попита Джуд.

- Добре изглеждаше. Тя е хубава, нали знаеш? Трудна, но хубава.

„Да, помисли си той. Знам. Хубава, дори повече от хубава. Тя е красива.“

Така че взе автобуса на север, но следите ѝ вече се бяха за­губили. Ала се говореше за нея. Предложили ѝ бяха работа. Млада жена, която живееше и работеше в приюта за бездом­ни майки и децата им в Бангор „Тендър Хаус“, бе говорила с нея, така му казаха, когато се обади по телефона. Дъщеря му изглеждала развълнувана. Отивала да вземе душ, да си купи някои нови дрехи и може би да се подстриже. Семейна двой­ка, приятни възрастни хора, имали нужда от някого, който да им помага да поддържат къщата си и големия двор, може би да им готви понякога и да ги кара с колата на разни места, когато трябва. Казали ѝ, че заради собствената си сигурност и за да премахнат всички съмнения, които тя може да има, по пътя за къщата ще се отбият в местния полицейски участък, просто за да я уверят, че са свестни хора и нямат намерение да ѝ причинят нещо лошо.

- Показаха ми снимка на къщата си - казала дъщеря му на жената от „Тендър Хаус“. - Красива е.

Как се нарича този град? - попита Джуд.

Проспъръс.

Името на града бе Проспъръс.

Джуд замина за Проспъръс и отиде в полицейския учас­тък, но там му казаха, че такова момиче никога не е прекрач­вало прага им, а когато започна да разпитва по улиците за дъщеря си, му отвръщаха с уверения, че никой нищо не знае. По-късно дойде да го прибере полицай. Закараха го до края на града и му казаха да не се връща повече, но той се върна. Втория път усилията му бяха възнаградени с пренощуване в килия, но не беше както в Портланд и Скарбъро, защото не се намираше там по свое желание и го обзеха старите стра­хове. Не му беше приятно да го заключват. Той не обичаше заключените врати. Това бе и причината да се скита по ули­ците.

На другата сутрин го закараха в Бангор и го съпроводиха до автобуса. Направиха му последно предупреждение: стой далеч от Проспъръс. Не сме виждали дъщеря ти. Тя никога не е идвала тук. Престани да досаждаш на хората или след­ващия път ще бъдеш изправен пред съдията.

Но той нямаше намерение да стои настрани. В Проспъръс имаше нещо гнило. Почувствал го бе още от първия ден в този град. Улицата бе изострила чувствителността му към хората, които носят в себе си семената на злото. Едно от тези семена бе покълнало в Проспъръс.

Не сподели това с никого, най-малко пък с полицаите. Намери си оправдания за мълчанието, едно от които звуче­ше по-естествено от останалите: дъщеря му бе скитница, наркоманка. Такива хора по правило изчезваха за известно време и после отново се появяваха. Почакай. Почакай и виж. Тя ще се върне. Но знаеше, че няма да се върне, освен ако някой не започне да я търси. Тя беше в беда. Чувстваше го, но не можеше да се застави да говори за това. Гласните му струни замръзваха при произнасянето на името ѝ. Прекарал бе твърде дълго време на улицата. Болестта, която го накара да напусне семейството си, го бе направила неспособен да се разкрие, да покаже слабост или страх. Той бе заключена кутия, в която се надигаха бури. Човек в сянката на самия себе си.

Но имаше един мъж, комуто вярваше, мъж, към когото можеше да се обърне, детектив, ловец. Той работеше за пари и мисълта за това сякаш някак си освободи Джуд. Щеше да му плати за времето и това заплащане щеше да е цената за нужната му свобода да разкаже историята на своята дъщеря.

Тази нощ, неговата последна нощ, той бе преброил пари­те си: шепа банкноти, които бе скрил в кутия, заровена във влажната пръст на сутерена: малките спестявания, които бе поверил на един от социалните работници и си бе взел обратно същия ден; и плик с мръсни банкноти и монети, само малка част от заемите, които бе давал на другите и сега му бяха върнати с по четвърт долар върху долара от онези, които можеха да си го позволят.

Разполагаше с малко повече от 120 долара, достатъчно, за да бъдеш пребит от някои хора или убит от други. Достатъч­но, надяваше се, за да наеме детектива за няколко часа.

Но сега той умираше. Въжето, вързано за греда на тавана, се стягаше около шията му. Опита се да рита, но държаха краката му. Ръцете му, преди това вързани отстрани до тя­лото, сега бяха свободни и той инстинктивно ги вдигна към носа си. Ноктите му бяха изтръгнати, но едва усещаше бол­ката. Главата му се пръскаше. Почувства как пикочният му мехур се освобождава и разбра, че краят му идва. Искаше да ѝ извика, но думите не излизаха. Искаше да ѝ каже, че съжа­лява, че съжалява толкова много.

Последният звук, който издаде, бе опит да произнесе име­то ѝ.

4

Оставиха на Томас Соулби да успокои момичето. Той имаше четири дъщери и те на свой ред засега го бяха дарили само с внучки, така че имаше по-голям опит от всички при­състващи с укротяването на жени. Укротяването на тази явно щеше да е по-трудно: първата ѝ работа, след като я пуснаха вътре през задната врата на магазина, бе да грабне най-близ­кия нож и да ги държи на разстояние. Никоя от дъщерите и внучките на Томас не бе вдигала нож срещу него, макар да не бе много сигурен, че една-две от тях не са били способни на това през тийнейджърските си години.

- Спокойно, скъпа - каза той. Стоеше извън обсега на ножа и се стараеше да говори колкото може по-меко. - Спо­койно. Как се казваш?

- Ани - отвърна тя. - Извикайте полицията. Моля ви, само се обадете в полицията.

- Ще се обадим, но трябва...

- Веднага! - кресна тя и звукът едва не взриви слуховия апарат на Колдър Айтън.

- Добре, обаждаме се - каза Томас. Направи знак на Бен, който вече държеше мобилния си телефон. - Но какво да им кажем?

- Кажете им, че някаква кучка и скапаният ѝ съпруг ме за­твориха в мазе и започнаха да ме угояват като прасе за клане. Това им кажете.

Томас погледна Бен и повдигна рамене.

- Може би ще е по-добре да не използваш точно тези думи.

Бен кимна и започна да набира номера.

- Сложи го на високоговорител, Бен - каза Томас, - та Ани да знае, че не я мамим.

Бен докосна екрана на телефона и усили максимално зву­ка. Всички чуха, че звъни. На третия сигнал прозвуча глас:

- Началник Морланд на телефона.

Момичето сякаш се поуспокои, когато го чу, но Томас виждаше, че продължава да хвърля погледи над рамото му и да се взира навън през прозореца в посоката, от която беше дошло. Нямаше как да знае колко време ще мине, докато нейните похитители забележат, че е избягала, и тръгнат да я търсят. Не вярваше, че четирима стари глупаци ще могат да я защитят.

- Лукас, обажда се Бен Пиърсън от магазина. Тук имаме едно момиче в беда. Казва, че името ѝ е Ани и че някой я е държал затворена в мазе. Ще съм ти много благодарен, ако дойдеш наистина бързо.

- Тръгвам. Кажи ѝ да има малко търпение.

Връзката беше прекъсната.

- Полицейският участък далече ли е? - попита Ани.

- На километър и половина, но аз се обадих на мобилния му - каза Бен. - Може да е по-наблизо или малко по-надалече, но градът ни не е голям. Скоро ще дойде.

- Можем ли да ти предложим нещо, скъпа? - попита То­мас. - Искаш ли вода или кафе? Имаме уиски, ако то ще по­могне. Сигурно умираш от студ. Бен, намери някакво палто на момичето.

Бен тръгна към закачалката да донесе някое от мъжките палта. Придвижването му го доведе почти в обсега на ножа и момичето разцепи предупредително въздуха.

- Господи! - каза Бен.

- Стой далече от мен! Всички се отдръпнете. Не искам никой от вас да ме доближава, не и преди да дойде полиция­та, разбрахте ли?

Томас вдигна ръце.

- Както кажеш, но виждам, че трепериш. Виж, Бен ще отиде до закачалката и ще плъзне по пода към теб палто. Ни­кой от нас няма да те приближава, нали? Така де, никой тук не изгаря от нетърпение да бъде нарязан.

Момичето помисли над предложението, после кимна. Бен свали от закачалката своята голяма стара канадка „Л. Л. Бийн“ с гъши пух и я плъзна по пода. Момичето клекна и без да сваля очи от четиримата мъже, пъхна лявата си ръка в ръкава. Изправи се и с едно бързо движение премести ножа от дясната в лявата си ръка, за да може да облече дрехата. Мъжете останаха напълно неподвижни. След това тя се придвижи странично до масата за покер в другия край на помещението, наля си чаша уиски и я изпи на една глътка. Люк Джоблин изглеждаше леко засегнат.

- Тези хора, които са те държали като затворничка, ти видя ли ги? - попита Томас.

- Да.

- Знаеш ли имената им?

- Не. - Момичето се поотпусна и скоро думите бликнаха неудържимо от устните му.

- Но те не бяха онези, които ме доведоха тук най-напред. Дойдох с едно възрастно семейство, Дейвид и Хариет Карпентър, ако това са били истинските им имена. Те ми по­казаха лични карти, когато се срещнахме за пръв път, но какво разбирам аз от лични карти? Още щом стигнахме в покрайнините на тази проклета дупка, ме предадоха на дру­га двойка, по-млада от тях. Те ме държаха в проклетото си мазе. Познавам лицата им. Дори не си правеха труда да ги крият от мен. Така разбрах, че накрая ще ме убият. Дойдоха и други. Хванах ги, че ме гледат през прозорчето на вратата. Преструвах се на заспала, но видях част от лицата и на някои от тях.

Томас поклати недоверчиво глава и седна тежко на един от столовете. Бен Пиърсън хвърли тревожен поглед към го­рата, също както момичето, очакващо от мрака да изплуват фигурите на настървени хора, дошли да го завлекат обратно в неговия затвор. Люк Джоблин наблюдаваше младата жена с неразгадаемо изражение. Вниманието на Колдър Айтън бе съсредоточено върху бръчките по ръцете му. Проследяваше ги с върховете на показалците - първо левия, после десния, сякаш бе изненадан да открие тези свидетелства за своето остаряване. Нищо повече не се каза, успокоителните думи секнаха. Сега това бе работа на Морланд.

Ани отиде до тезгяха, откъдето можеше да държи под око паркинга до магазина. В далечината светнаха сини лампи. Полицията идваше. Момичето наблюдаваше четиримата мъже, но те изглеждаха така стъписани, че едва ли предста­вляваха опасност за нея.

В паркинга влезе форд „Краун Вик“ без отличителни зна­ци, но със синя лампа на таблото. Въпреки че когато затвори магазина, Бен бе угасил външното осветление, над верандата имаше лампи, които се палят при движение. Сега те осве­тяваха паркинга и къпеха в блясъка си началник Морланд, докато излизаше от колата.

- Повдига ми се - каза Ани. - Трябва да отида до тоалет­ната.

- Началникът на полицията тъкмо пристигна, скъпа - обади се Томас.

- От уискито е - каза момичето. - Направи ми нещо на стомаха.

Преви се, сякаш от болка.

- Ще повърна или ще се насера, не знам кое от двете.

Бен не искаше нито едното от двете да се случи на не­говото работно място, затова я насочи към врата в дъното на магазина. Тя водеше към частния му апартамент, където преспиваше понякога, най-вече когато оставаше да работи до късно в оръжейната работилница. Къщата му бе на около километър, но откакто почина съпругата му, тя му се струва­ше твърде голяма и празна. Предпочиташе магазина. Това бе домът му сега.

- Втората врата вляво - каза той. - Не бързай, вече си в безопасност.

Тя тръгна към дъното на магазина, сложила ръка на уста­та си, секунди преди началникът на полицията да влезе. Той бе едър мъж, над метър и деветдесет и повече от деветдесет килограма. Бе гладко обръснат и очите му бяха сиви като из­стинала пепел от стари огньове. Беше началник на полиция­та в Проспъръс от близо десет години и бе поел службата от баща си. Преди това бе „чиракувал“ като редови полицай в Мейнската щатска полиция. Така го наричаше винаги, „мо­ето чиракуване“. Всички знаеха, че Проспъръс е единстве­ният град, който е от значение за него. Вървеше с едва забе­лежимо накуцване - последица от автомобилна катастрофа край Огъста преди години. Никой никога не бе споменавал, че увреденият крайник може да се отрази на способността му да изпълнява своите служебни задължения и той никога не бе давал повод за това.

- Къде е тя? - попита Морланд.

- В банята - отвърна Бен. - Прилоша ѝ.

Морланд бе идвал в магазина на Пиърсън достатъчно често, за да го познава почти толкова добре, колкото собст­вения си дом. Отиде право до банята, почука на вратата и извика:

- Госпожице? Името ми е Лукас Морланд, аз съм начал­никът на полицията тук, в Проспъръс. Добре ли сте там въ­тре?

Нямаше отговор. Студен вятър развяваше крачолите на панталона му около обувките и краката. Идваше изпод вра­тата на банята.

- Мамка му - каза той.

Отстъпи назад, вдигна десния си крак и ритна силно клю­чалката. Ключалката издържа, но касата се счупи при вто­рия опит. Вратата се отвори, за да открие празна баня пред него. Прозорчето над тоалетната зееше отворено. Морланд не загуби дори и секунда, за да погледне навън. Момичето сигурно вече бързаше да се скрие в мрака. Обърна се и тръг­на обратно към магазина, като едва не събори вървящия след него Томас Соулби.

- Какво има? - попита Томас, но Морланд не му отговори.

Опитваше се да скрие болката в левия крак. Това про­клето време винаги му се отразяваше адски зле и щеше да е щастлив, когато зимата свърши най-сетне. Изкуцука обратно до паркинга и зави наляво покрай сградата. Магазинът на Пиърсън се намираше близо до кръстопът: обърнатата на север фасада беше на главния път, който влизаше в Проспъръс, а на запад бе магистралата. Зрението на Морланд беше добро, дори в тъмното, и различи фигура, която се движеше бързо между две групи дървета в посока към магистралата. Пътят изкачваше височина на западната граница на Прос- пъръс. Докато я наблюдаваше, на хълма се появиха фарове на камион.

Ако момичето стигнеше до него, той беше загубен.

Ани тичаше.

Беше толкова близо до спасението, или поне така си бе мислила, и тогава се появи ченгето. Позна го веднага: фигу­рата и ръста му, но най-вече начина, по който куца. Беше го виждала два пъти. Първия път точно след като беше преда­дена на втората двойка, когато бе отведена в мазето. Борила се бе с тях, докато я сваляха от камиона, и кърпата на очи­те ѝ се бе отместила леко. Ченгето беше там, надзираваше операцията, вървеше след тях, докато я носеха към килията ѝ. Вторият път беше, когато ѝ позволиха да вземе душ, въ­преки че винаги я държаха с белезници на ръцете и крака­та. Погледнала бе надясно, докато излизаше от килията си в мазето, и преди вратата да се затвори, за миг бе зърнала в горния край на стълбището мъжа със сивите очи. В нито един от двата случая той не бе в униформа, иначе не би на­правила глупостта да позволи на старчоците да се обадят в полицията.

Онези двамата я хранеха добре. Това поне не можеше да им се отрече. Сега имаше сили, може би толкова, колкото не бе имала от много години. В организма ѝ нямаше алкохол и бе чиста откъм наркотици. Собствената ѝ скорост я изненад­ваше.

Ани видя камиона едновременно с Морланд. Ако успееше да стигне навреме до магистралата, можеше да го спре и да помоли да я откарат до някой друг град. Имаше вероятност ченгето да тръгне след тях, но всеки шофьор на камион, кой­то е с всичкия си, щеше да види окървавените ѝ боси крака и скъсаната ѝ нощница и да разбере, че я е сполетяло нещо ужасно. Ако това не стигне, за да го убеди, сигурна бе, че историята ѝ ще свърши останалото. Той - или тя, ако имаше късмета да я качи жена - можеше да я заведе при ченгетата в Бангор или до най-близкия участък на щатската полиция. Шофьорът на камиона можеше да я закара и направо във Вашингтон, в централата на ФБР, все едно ѝ беше. Искаше само да се махне от този покварен град.

Когато наближи пътя, теренът започна да става по-стръмен. Леко залитна, когато се спъна в камък, и я прониза ужасна, остра болка. Счупила бе големия пръст на десния си крак. Сигурна беше. Това я забави малко, но не я спря. Камионът още бе на известно разстояние, щеше да стигне до магистралата много преди той да премине. Готова бе, ако е нужно, да застане на средата на пътя и да рискува да бъде прегазена, за да го спре. За предпочитане бе да умре бързо под колелата, вместо да я върнат отново в онова мазе.

Нещо я блъсна отзад и тя падна. Миг по-късно чу из­стрела, почувства напрежение в гръдния кош, последвано от парене, което запали дробовете ѝ. Обърна се настрани и се опита да каже нещо, но от устата ѝ излизаше само кръв. Камионът мина на ръка разстояние от мястото, където ле­жеше, без шофьорът да има представа, че тя е там и умира. Ани протегна пръсти и усети полъха от преминаването му. Паренето вътре в нея вече не бе изгарящо, а студено. Ръце­те и краката ѝ започваха да се вкочаняват, вледеняването се разпростираше все по-нашироко и накрая стигна до самото ядро на живота ѝ, сковавайки крайниците и превръщайки кръвта ѝ в кристали.

Чуха се приближаващи стъпки, после до нея застанаха двама мъже и впериха погледи в агонизиращото ѝ тяло. Еди­ният бе куцащото ченге, другият - старецът, който ѝ бе дал канадката си. Държеше в ръцете си ловна пушка. Тя видя останалите му приятели да идват след него. Усмихна се.

„Измъкнах се. Избягах ви. Това не бе краят, който очак­вахте.

Победих ви, жалки негодници.

Аз...“

Бен Пиърсън видя как животът напусна момичето, как тя­лото му се слегна, когато последният дъх излетя. Поклати печално глава.

- И тази я биваше - каза той. - Беше мършава, но те я ох­ранваха. Ако бяхме имали този късмет, можехме да извлечем от нея десет години, дори повече.

Началник Морланд излезе на пътя. Не идваха други коли. Нямаше опасност да бъдат видени. Но каква каша. Каква ужасна каша. Някой щеше да си плати за това.

Присъедини се към останалите. Томас Соулби бе най-близо до него по ръст. Тези неща са от значение, когато си имаш работа с труп.

- Томас - каза той, - ти хвани левия ѝ крак. Аз ще хвана десния. Хайде да разчистим всичко това.

И двамата мъже повлякоха останките на Ани Бройър, из­губената дъщеря на човека, наречен Джуд, обратно към ма­газина.

5

Те видяха колите да отбиват в алеята им и разбраха, че са загазили.

Най-отпред беше началник Морланд с неговия „Краун Вик“ без отличителни знаци. Лампата на таблото обаче не светеше. Началникът не държеше присъствието му тук да се набива на очи.

Следваше го тойотата „Приус“ на Томас Соулби. Много хора в Проспъръс караха приуси или други екологични коли. Тук гледаха на мощните спортни автомобили с лошо око. Свързано бе с традициите в града да се поддържа благоприятна околна среда, в която да се отглеждат поколенията деца. Всеки знаеше правилата, писани и неписани, и те рядко би­ваха нарушавани.

Когато колите спряха пред къщата, Ерин хвана ръката на съпруга си. Хари Диксън не беше висок, нито особено хубав. Натрупал бе килограми, челото му оплешивяваше, хъркаше като бормашина, когато спи по гръб, но беше неин съпруг, и то добър съпруг. Ерин понякога съжаляваше, че нямат деца, но не им било писано. Бяха чакали твърде дълго, след като се ожениха, и когато стана ясно, че няма да зачене по естествен път, вече бяха навлезли в една рутина, където всеки от два­мата бе достатъчен на другия. О, разбира се, често им се бе искало нещо повече, но и в полза на „достатъчното“ можеха да се кажат доста добри неща.

Обаче дойдоха несигурни времена и идиличната средна възраст, която си бяха представяли, бе застрашена. До 2011 година строителната компания на Хари преодоляваше най- тежките последствия от рецесията, като съкращаваше броя на служителите на пълно работно време и изрязваше цените до кокал, но през 2011 година тя на практика фалира. Съ­общаваха, че само през март в щата са били закрити 4800 работни места и Мейн е станал национален лидер по броя на останалите без работа. И двамата бяха чели за разправиите между Департамента по труда и Центъра за икономическа политика в щата, защото посочените от Центъра по-високи числа за закритите работни места се базираха на данни от бюрото по труда, които Департаментът оспорваше. Ако пи­таха Диксънови, тъкмо щатският Департамент по труда се опитваше да смете мръсотията под килима. Това бе същото, както да кажеш на някого, че краката му са сухи, когато вода­та вече е стигнала до брадичката му.

Сега компанията на Хари бе паднала почти до равнището на еднолична фирма; той приемаше дребни поръчки, които може да изпълнява с евтина работна ръка, а при нужда нае­маше опитни специалисти на почасови договори. Все още смогваха да си плащат ипотеката, едва-едва, но се лишаваха от доста луксове и правеха все по-голяма част от покупките си извън Проспъръс. Полусестрата на Ерин Даян и съпругът ѝ хирург ги бяха подпомогнали с малка сума. И двамата ра­ботеха като консултанти в болница и бяха добре материално. Можеха да си позволят да им помагат, но гордостта на Ерин и Хари бе накърнена от факта, че са били принудени да ги молят за заем - при това заем, който нямаше изгледи скоро да изплатят.

Бяха теглили пари и от градския фонд за подпомагане на гражданите, изпаднали във временни финансови затрудне­ния. Бен Пиърсън, който бе смятан за един от по-отзивчивите членове на съвета, се беше погрижил за подробностите и парите - малко повече от 2000 долара - донякъде им бяха помогнали, но Бен бе дал да се разбере, че те трябва да бъдат върнати, в брой или в натура. Ако това не станеше, съветът щеше да се разрови по-надълбоко във финансите им, а започ­неха ли да душат наоколо, като нищо щяха да разберат за Даян. Ето защо Диксънови се съгласиха, макар и неохотно, да гледат момичето. Това щеше да се счита за изплащане на заема и тайната за роднинските им връзки с Даян щеше да бъде запазена.

Ерин бе разбрала за съществуването на своята полусестра Даян преди около три години. Бащата на Ерин бе напуснал Проспъръс, когато тя бе още невръстно дете, а впоследствие майка ѝ се беше омъжила повторно - по някаква случайност за братовчед на Томас Соулби. Оттогава не бе чувала нищо за баща си, но по-късно, в края на 2009 година, Даян я беше издирила по някакъв начин и помежду им се бе породила плаха, но искрена привързаност. Баща им очевидно си бе из­градил нова и напълно различна самоличност, след като бе напуснал Проспъръс, и никога не бе споменавал града пред новата съпруга или детето си. Едва след смъртта му и смърт­та на своята майка Даян бе открила сред вещите му доку­менти, разкриващи истината за неговия произход. По това време тя била вече омъжена за втори път - за човек, който, случайно или по волята на съдбата, живеел в същия щат, в който бил роден и баща ѝ, и то не много далече от града и живота, от които той бил избягал.

Ерин твърдеше, че не знае абсолютно нищо за причини­те, накарали баща им да положи такива усилия, за да скрие истинската си самоличност, но когато Даян настоя, Ерин намекна, че е имал връзка с жена от Луистън и се е боял семейството на майка ѝ да не потърси възмездие. Разбира се, нищо от това не бе вярно - е, поне историята за любовната афера. Страхът от отмъщение бе друг въпрос. Така или иначе, тя обясни на Даян, че ще е по-добре да стои далеч от Проспъръс и да не се рови в миналото на общия им родител. „Старите градове имат дълга памет - ѝ беше казала тя. - Те не забравят обидите.“

Подтиквана отчасти от готовността на своята полусестра да сподели с нея всичко, което знае за миналото на баща им, Даян, макар и озадачена, се бе съгласила да не се бърка в ра­ботите на Проспъръс, без да подозира, че Ерин тайно отсява от разказа си всички подробности - освен най-невинните.

И тъй, Ерин и Хари бяха бедните роднини, свързани с Даян и съпруга ѝ от сянката на един покойник. Но с удо­волствие играеха тази роля, като криеха съществуването на Даян и съпруга ѝ от гражданите на Проспъръс. И двамата бяха наясно с неизречената истина, че в даден момент Даян можеше да им бъде полезна, и то не само с пари, защото тяхното най-голямо желание бе да напуснат Проспъръс, а това нямаше да е лесно. Съветът щеше да попита защо. Съветът щеше да проучи. Съветът със сигурност щеше да разбере за Даян и да се запита какви ли тайни е споделила Ерин Диксън със своята полусестра, дъщеря на човек, който е обърнал гръб на града, който е откраднал парите му и може би е под­шушнал някому за сделката, която градът е сключил, за да се подсигури.

Не бе лесно да крият всички тези страхове от Даян и съ­пруга ѝ. И за да усложнят още повече нещата, бяха поискали парите да им бъдат дадени в брой. Ерин още си спомняше изражението на Даян: учудване, последвано от внезапното прозрение, че има нещо много нередно.

- В какви неприятности сте се забъркали вие двамата? - беше ги попитала тя, докато съпругът ѝ наливаше послед­ното вино, хвърляйки им неодобрителни погледи, навярно пазени за пациентите, които пренебрегват препоръките му за следоперативния период, а после се правят на изненада­ни, когато започнат да храчат кръв. Той се казваше Магнъс Мадсън и беше датчанин по произход. Държеше първото му име да се произнася Манъс, без „г“-то, и се бе примирил, че трябва да коригира буквалното произношение на Хари все­ки път, когато се срещаха. Хари явно бе неспособен да каже Манъс. Това проклето „г“ все някак се промъкваше там. Така или иначе, Магнъс Мадсън не бе слязъл вчера от викингския дракар8. В Мейн имаше камъни, които не бяха пристигнали тук толкова отдавна, колкото Мадсънови. Фамилията му бе имала достатъчно време да се научи да говори прилично английски и да се откаже от всички преструвки, които беше донесла със себе си от своята стара родина.

- Просто предпочитаме хората в Проспъръс да не зна­ят, че имаме сериозни затруднения - беше отвърнал Хари. - Градът е малък и ако това се разчуе, може да се отрази на шансовете ми да получавам поръчки. Ако ни дадете парите в брой, ще можем да правим редовни депозити в сметката си, докато стъпим отново на крака, и никой няма да разбере.

- Но нали всички взимания-давания, които имате с ваша­та банка, са строго конфиденциални - беше възразил Маг­нъс. - Не можете ли да поискате от банковия си мениджър разширена кредитна линия? Имам предвид, че още работите и досега трябва да сте изплатили по-голямата част от ипоте­ката си. Къщата ви е хубава и струва доста пари, дори в тези трудни времена. Няма да е като да искате необезпечен заем.

Хари имаше множество възражения по този въпрос, но всички те се свеждаха до едно: „Ние с теб живеем в различни светове“. Думите „необезпечен заем“ също го бяха жегнали, защото те искаха от Магнъс и Даян тъкмо това, но най-болезненото бе да си даде сметка, че Магнъс няма и най-бегла представа за начина, по който функционира град Проспъръс. Разбереше ли го, косата му щеше да побелее.

И скоро след това щеше да бъде убит.

Накрая Магнъс и Даян им дадоха парите и Хари ги из­ползва, за да напомпва депозитите им в банката, но парите почти бяха свършили и той не вярваше, че ще получат нещо повече от роднините си. При нормални обстоятелства Хари и Ерин биха продали всичко и биха се преместили другаде. Разбира се, щяха да бъдат донякъде ощетени по отношение на къщата, но с малко късмет можеха да вземат за нея висока петцифрена или ниска шестцифрена сума, след като изпла­тят ипотеката. Можеха да започнат отначало, вероятно като живеят под наем, докато икономиката се стабилизира.

Но ситуацията не беше нормална. Те знаеха, че едва ли са единствените пострадали в града; имаше слухове, и не само слухове. Дори Проспъръс не бе напълно имунизиран срещу капризите на икономиката; и в течение на историята невинаги бе пощадяван от конфликтите и финансовите бър­котии, както и от гнева на природата. Но все пак винаги се беше измъквал по-леко от повечето други градове. Защото бе предприемал мерки, за да си гарантира известна стабилност.

- Какво мислиш, че се е случило? - пошушна на съпруга си Ерин, докато гледаха как мъжете ги наближават. - Дали е избягала?

- Не - отвърна Хари. - Не вярвам да е избягала.

Ако беше избягала, сега тези, другите, нямаше да са тук, на прага им. Имаше само две възможности. Първата бе мо­мичето да е хванато, преди да успее да напусне Проспъръс, в който случай началникът на полицията щеше да им е бесен, задето не са успели да я опазят, и можеха само да се надяват, че то е имало достатъчно разум да си мълчи за лекотата, с която беше избягало. Втората възможност бе да е мъртво и Хари се хвана, че му се иска да се е случило тъкмо това. Щеше да е по-лесно за всички тях.

Не чакаха началника на полицията да почука на вратата. Хари отвори, свари Морланд с вдигнат юмрук и инстинктивно се дръпна, за да избегне удара. Имаше звънец, но от Лукас Морланд не можеше да се очаква да го използва при тези обстоятелства. Рязкото чукане имаше много по-силно психо­логическо въздействие.

Хари отвори широко вратата, за да ги пусне да влязат, на­чалникът със свирепо изражение на лицето, а Томас Соулби с по-скоро разочарован, отколкото ядосан вид, сякаш Ерин и Хари бяха тийнейджъри, неуспели да се справят с някакво много важно родителско изпитание.

- Знаем защо сте дошли - каза Хари.

- Ако знаете, защо не се обадихте да ни кажете за моми­чето?

- Току-що открихме, че я няма - отвърна Ерин. - Щяхме да се обадим, но...

Погледна съпруга си, очаквайки помощ.

- Но бяхме уплашени - довърши сама.

- Уплашени от какво?

- Че сме ви разочаровали, че сме разочаровали целия град. Знаехме, че ще се ядосате.

- Опитахте ли се да я потърсите?

- Да - каза Хари. - Всъщност не, още не, но тъкмо щяхме. Вижте, обул съм си ботушите. - Посочи надолу към краката си, които наистина бяха обути в ботуши. Той никога не сто­еше вкъщи с обувки, Ерин му се караше заради килимите, но тази вечер си беше обул ботушите, в случай че всичко отиде по дяволите. - Готов бях да изляза навън, когато вие пристигнахте.

- Намерихте ли я? - попита Ерин. - Моля ви, кажете, че сте я намерили.

Беше добра, Хари не можеше да не ѝ го признае. Казваше точно каквото трябва, точно каквото началникът би очаквал да чуе.

Морланд не отговори. Остави ги да се потят известно вре­ме, да види дали няма да изтърват нещо. Сега трябваше да са много внимателни. Какво можеше да е казало момичето, ако бе заловено? Какво можеше да им е издало?

Нищо. Би си мълчало. Тъкмо затова двамата с Ерин ос­тавяха най-често вратите отключени и отиваха да си вършат работата. Ако момичето бе заловено, можеха да отричат.

- Как се случи това? - попита Морланд.

- Вината е моя - отвърна Ерин. - Оставих вратата отклю­чена. Не беше нарочно. Понякога, когато знаех, че е заспала, само слагах резето, оставях белезниците да висят свободно на механизма. Но бях уморена и мисля, че може да съм заб­равила да сложа катинара и резето да не е било съвсем на мястото си. Може да го е отместила от вътрешната страна. Намерих парче плат на пода, което може да е използвала. Ве­роятно го е откъснала от нощницата си.

- Откъде е знаела, че не си заключила вратата? - попита Соулби.

„Проклет да си - помисли си Хари. - Винаги съм имал чувството, че си прекалено умен, и това не е от полза за ни­кого.“ Соулби, това жалко копеле, напомняше на Хари стар щъркел - само човка и крака.

- Нямам представа - отвърна Ерин. - Предполагам, че ни­кога не е спирала да опитва. Сигурно е опитвала вратата все­ки път, след като изляза от стаята, и този път ѝ е провървяло.

- Провървяло ѝ, значи? - каза Морланд.

Той си позволи лека усмивка.

- Покажи ми вратата. Обясни ми всичко още веднъж.

Слязоха в мазето и Ерин му показа килията, резето и кати­нара. Точно както беше му казала, на пода имаше парче бял плат, зацапано със смазка от резето. Морланд го разгледа и започна да премята катинара в ръцете си.

- Влизай вътре - нареди той на Ерин.

- Какво?

- Хайде. Влизай в килията. - Подаде ѝ парчето плат. - И вземи това със себе си.

Тя се подчини. Началникът на полицията затвори вратата след нея и сложи резето, но не го заключи с катинара. Каза:

- Сега отвори.

Слюнката в устата на Хари пресъхна. Би се молил, но от­давна беше престанал да вярва в Бога. Можеше да предста­ви множество аргументи, изключващи възможността да има благосклонно божество, което бди над човечеството, и един от най-силните бе, че Проспъръс продължаваше да същест­вува.

След няколко опита Ерин успя да промуши парцала през процепа между вратата и рамката над резето. Нямаше обаче никакъв начин да издърпа обратно другия край. Хари затво­ри очи. Това бе краят.

През процепа се подаде тънка дървена треска, закачи платнената лента и я дръпна назад към вътрешната страна на вратата. Ерин започна бавно да я дърпа насам-натам. Резе­то помръдна - не много, но помръдна. С малко постоянство, щеше да е само въпрос на време, докато успее да отвори вра­тата отвътре, точно както твърдеше, че е сторило момичето.

Морланд се бе втренчил в Хари. Хари знаеше, че въпреки онова, което бе видял с очите си, началникът на полицията не вярва особено на казаното от Ерин. Ако очакваше обаче Хари да се пречупи, щеше да остане разочарован, освен ако не прибегне до изтезания, а дори Морланд едва ли би паднал толкова ниско.

- Пусни я да излезе - нареди той на Соулби и Соулби дръ­пна резето.

Ерин излезе от килията, зачервена, но тържествуваща.

- Откъде взе треската? - попита Морланд.

- Беше на пода до леглото на момичето - каза тя. - Видях я, докато се опитвах да си представя как ли го е направила.

Тя му подаде боровата треска. Той я опипа, после отиде до леглото и намери мястото, от което беше откъртена.

- Изглежда нова - каза той.

- Момичето е избягало едва преди час - отвърна Ерин.

- Аха. - Началник Морланд хвана треската с двете ръце и я счупи на две. Това бе първата външна проява на гнева, който изпитваше.

- Още не сте ни казали дали сте я намерили - обади се Хари.

- О, намерихме я, разбира се.

- Къде е?

- В багажника на колата ми.

- Тя...

- Какво тя?

- Тя... мъртва ли е?

Морланд не отговори веднага. Затвори очи и изтри лицето си с дясната ръка. Раменете му се отпуснаха. В този момент Хари разбра, че са вън от опасност, засега.

- Да, мъртва е - каза накрая Морланд. - Само че не умря, както се очакваше. Имаш ли лопата?

- Да - отвърна Хари. - В бараката ми за инструменти.

- Добре. Защото ще ми помогнеш да я заровя.

6

Имах билет за полета на „Ю Ес Еъруейс“ в 8,55 вечерта от Филаделфия, ако реша да го използвам, ала си давах сметка, че ако опитам да стигна навреме за него, това ще завърши или с катастрофа, или с известие за глоба за превишена ско­рост. Нито една от двете възможности не ми се нравеше осо­бено, затова смених резервацията за 9,30 сутринта на другия ден и отседнах в мотел близо до „Бартрам Авеню“. Вечерях в бар, в който храната бе почти толкова лоша като онази, която можеш да си купиш на улицата, но не ме беше грижа.

Когато кацнах след събитията в Нюарк, след като адрена­линът ми беше спаднал, треперех и бях готов да повърна. Ня­маше значение какво ще ям, то така или иначе щеше да има отвратителен вкус, но си мислех, че трябва да сложа нещо в стомаха си. Накрая оставих повечето от храната в чинията, а онова, което изядох, не се задържа дълго в червата ми, след като се прибрах в стаята.

Всъщност тези реакции ставаха все по-нормални за мен. Предполагам, че когато съм изпадал в ситуации като тазвечерната, винаги съм изпитвал страх - всеки, който е надзър­тал в дуло на пистолет, който се е изправял пред опасността да бъде ранен или убит и твърди, че не се е уплашил, е лъжец или луд - но колкото по-често го правиш и оцеляваш, толко­ва по-ясно ти става, че късметът неизбежно ще ти изневери. Ако котките можеха да броят, сигурно щяха да стават нерв­ни, когато започват петия си живот.

Освен това исках да гледам как Сам, дъщеря ми, расте. Тя отдавна бе оставила зад гърба си онези първи години, когато децата, макар и сладки, не правят много повече от това да бърборят и падат, също както някои много възрастни хора. Намирах я безкрайно очарователна и съжалявах, че вече не съм с Рейчъл, нейната майка, ала не очаквах Рейчъл да се върне при мен само за да мога да прекарвам повече време със Сам. Но пък и аз не исках Рейчъл да се връща, така че чувството беше взаимно. Все пак при положение че Рейчъл и Сам бяха във Върмонт, а аз в Портланд, уреждането на пе­риоди от време, които да прекарвам с дъщеря си, изискваше известно планиране. Предполагам, че винаги бих могъл да се преместя във Върмонт, но тогава трябваше да гласувам за социалистите и да търся извинения, за да се отцепя от Ща­тите. Така или иначе, харесвах Портланд и близостта си до океана. Да рееш поглед над върмонтското езеро Бомъзин, не бе съвсем същото.

Легнах на кревата и прегледах съобщенията на клетъч­ния си телефон. Имаше само едно, от човек в Портланд на име Джуд. Той бе един от шепата местни бездомници, които ми бяха помагали в миналото - или като ми бяха давали ин­формация, или с тайно наблюдение от време на време, тъй като хората бяха склонни да не забелязват бездомните или да се правят, че не ги забелязват. Естествено, Джуд нямаше телефон за обратна връзка. Вместо това предлагаше да му оставям бележка при хората от Центъра за психично здра­ве или на таблото за съобщения пред медицинския център „Амистад Къмюнити“ на „Стейт Стрийт“, за да му кажа кога ще мога да се срещна с него.

От известно време не бях виждал Джуд по улиците, но и не бях го търсил специално. Както повечето портландски бездомници, и той правеше всичко по силите си, за да не ос­тава на улицата през зимата. Обратното означаваше риск да бъде открит замръзнал в някой вход.

Аз не бях изпаднал дотам. Напоследък работата ми се бе увеличила, защото си бях разработил добра странична линия за получаване на доходи като разносвач на съдебни призовки. Не беше престижна работа, но се печелеше добре и понякога изискваше да се използват поне няколко мозъч­ни клетки. Например в деня, преди да потегля за Нюарк, за да се срещна с Ейнджъл и Луис, бях осребрил чек за 2000 долара, включващ необлагаем бонус, и то само за един слу­чай. Призовката бе във връзка с инвестиционен анализатор на име Хайръм П. Тейлър, който бе в началната фаза на се­риозните и враждебни процедури по развода със съпругата си, представлявана от моята адвокатка и през повечето време моя приятелка Ейми Прайс. Хайръм беше такъв отвратите­лен развратник, че дори собственият му адвокат бе признал неофициално, че е възможно клиентът му да има пенис като тирбушон и накрая съпругата му да се е уморила от това уни­жение. Но щом съпругата бе подала молба за развод, Хай­ръм се бе заел да крие всички свързани с имуществото му документи и да прехвърля въпросното имущество възможно най-далече от досега ѝ. Дори бе напуснал своя офис в южен Портланд и бе опитал да замете следите си, обаче аз го про­следих до апартамента на една от приятелките му, жена на име Бранди, която, макар и с име на стриптийзьорка, работе­ше като счетоводител в Ню Хампшир.

Проблемът беше, че Хайръм не би вдигнал дори късче хартия от улицата от страх, че то може да е вързано с неви­дима нишка, която води до ръката на съдебен служител. Не ходеше никъде, без да е придружаван от Бранди; тя бе тази, която плащаше в брой за вестниците, хранителните продук­ти и питиетата в бара. Хайръм не докосваше нищо, ако мо­жеше да избегне това. Сигурно сутрин, преди да се изпикае, караше Бранди да го преглежда, да не би някой да е лепнал призовка на мъжествеността му, докато е спал.

Неговата слабост - всички те имат някаква слабост - беше колата му. Така го намерих. Караше черно шестлитрово бентли „Флаинг Спър Спийд“: 22,4 литра на 100 км градско, 0-100 км/ч за 4,8 секунди и цена на колата 200 000 долара минимум. Тя бе негова гордост и радост, което навярно бе и причината да стане толкова рязко, че да се залее с кафето, ко­гато влязох в „Старбъкс“ на „Андрюс Роуд“ и попитах дали собственикът на страхотното бентли отвън е тук, защото то­ку-що съм отнесъл страничното му огледало.

Хайръм не бе строен мъж, но можеше да се движи бързо, ако това се налага, дори с попарени от горещо кафе слабини. Той профуча покрай мен с издути платна и стигна до место­произшествието, за да се увери, че огледалото действително виси от колата само на жици. По-трудно ми беше да го от­къртя, отколкото бях очаквал - нужни бяха два удара с чук. Бентлито може и да бе скъпо, но явно бе добре изработено.

- Наистина съжалявам - казах аз, когато пристигнах и го заварих да милва колата, сякаш беше ранено животно, което се опитва да утеши. - Просто не внимавах. Ако това ще по­могне, имам брат, който има магазин за автомобили. Вярвам, че той ще предложи добра цена.

На Хайръм май му беше трудно да говори. Устата му не спираше да се отваря и затваря, без да издава звук. Видях Бранди да бърза през паркинга, мъчейки се да облече палто­то си, докато жонглираше със собственото си кафе и сакото на Хайръм. Той се беше откъснал от нея, но тя щеше да стиг­не при нас всеки момент. Трябваше да го закова, докато още е в шок и преди тя да довтаса.

- Вижте - подех, - ето ви данните за застраховката ми, но ако ми позволите да платя в брой, за да покрия щетите, наистина ще съм ви благодарен.

Хайръм посегна към листа хъртия в ръката ми, без да се замисля. Чух, че Бранди извика, за да го предупреди, но вече бе късно. Пръстите му бяха хванали призовката.

- Господин Тейлър - казах аз, - за мен е удоволствие да ви информирам, че току-що ви бе връчена призовка.

Хайръм П. Тейлър все още изглеждаше по-разстроен от повредата, отколкото, че е получил призовката, и това гово­реше много за отношението му към колата, ала не продължи дълго. Когато стигнах до собствената си кола, той вече бъл­ваше ругатни по мой адрес и последното, което видях, бе как Бранди хвърли кафето си върху него и си тръгна разплакана. Дори ми стана малко мъчно за Хайръм. Той беше нищоже­ство, но не бе лош човек, каквото и да мислеше съпругата му за него. Бе само слаб и себичен. Лошотията бе нещо друго. Аз знаех това по-добре от повечето хора. В края на краищата току-що бях изгорил нечия къща.

Отбелязах си да се свържа с Джуд, после изгасих лампата. Постадреналиновата криза беше отминала. Сега бях просто уморен. Заспах дълбоко, докато Джуд се е мятал на въжето в своя сутерен в Портланд.

7

Хари Диксън и началник Лукас Морланд пътуваха към гробищата с колата на Морланд. Не разговаряха много. По­следният труп, който Хари бе виждал, бе на собствената му майка, а когато почина, тя беше на осемдесет и пет. Почина­ла беше в хоспис в една октомврийска нощ. Обадиха му се в три часа сутринта, за да му кажат, че последните ѝ часове на земята изтичат и трябва да отиде веднага, ако иска да бъде до нея, ала когато пристигна, тя вече бе издъхнала. Но още беше топла. Хари си спомняше това най-ярко: как сестрата му каза, че трябва да я докосне, до почувства топлината на майка си, сякаш топлината беше живот и вътре в тази об­вивка може би все още имаше нещо от нея. Той сложи ръка на рамото ѝ, защото мислеше, че това се очаква от него, и почувства как топлината се топи постепенно, докато накрая не остана нищо друго освен студ.

Даде си сметка, че никога не бе виждал мъртвец, който не би трябвало да е мъртъв. Не, не се изразяваше правилно, но не намираше думи, за да си го каже по-точно. На майка му ѝ бе време да си отиде. Тя беше болна и стара. Последните си години бе прекарала най-вече в сън, с деформирани или напълно изтрити спомени. Само веднъж през последните месеци от живота ѝ си я спомняше да говори донякъде свър­зано и тогава бе благодарен, че двамата бяха сами в стаята. Питаше се дали в своята деменция е разказвала за тези неща на сестрите. Ако го беше правила, те навярно бяха отмина­вали казаното като бълнуване на старица, запътила се към гроба, защото никой не бе му го споменавал. Сега си спомни нейните думи.

- Веднъж ги видях да го правят - казала му бе тя, докато седеше до нея на неудобния болничен стол. - Аз исках да видя. Исках да знам.

- Така ли - отвърнал бе той, слушайки я с половин ухо, свикнал да кима и да не обръща внимание. Мислеше си за бизнеса, за парите и как за Ерин и него нещата бяха тръгна­ли толкова зле, докато за мнозина други, извън пределите на Проспъръс и в него, продължаваха да вървят все така добре. В края на краищата двамата с Ерин изпълняваха съвестно своята роля в бизнеса на града. Вършеха, каквото се искаше от тях, и не се оплакваха. Как се случи така, че пострадаха? Предимствата да живееш в Проспъръс не трябваше ли да се разпределят поравно между всички им? В противен случай какъв бе смисълът да си част от тази общност?

Тогава майка му започна да бъбри отново, да изравя от тинята на своята памет разни несвързани подробности.

- Видях ги как хванаха едно момиче. Видях как го върза­ха и го оставиха, а после...

Вече я слушаше. О, наистина я слушаше, дори когато хвърли поглед през рамо, за да се увери, че вратата е затво­рена.

- Какво? - попита. - После какво?

Знаеше за какво говореше тя. Той самият никога не бе го виждал и не искаше да го види. „Не бива да питаш“, това бе едно от правилата. Ако искаш да знаеш със сигурност, трябваше да станеш член на градския съвет. Но в Проспъръс градските съветници се избираха внимателно. Не можеше да се предложиш сам. Трябваше да чакаш да те предложат. Не че искаше да го предложат. В известен смисъл, колкото по-малко знаеше, толкова по-добре бе за него, но това не му пречеше да се пита...

- После...

Майка му затвори очи. За момент той забрави, че може да е заспала, но докато я гледаше, от дясното ѝ око се отро­ни сълза и тялото ѝ потръпна. Плачеше, а той никога не бе я виждал да плаче, дори и когато почина баща му. Тя беше корава жена, от стар заселнически сой, и хората като нея не показваха слабост. Ако са били слаби, градът не би съумял да оцелее. Да оцелее и да процъфти.

- Мамо - каза той. - Мамо...

Хари хвана дясната ѝ ръка, но тя я издърпа и той едва тогава разбра, че не плаче, а се смее, кикоти се при спомена за онова, което беше видяла. Мразеше я заради това. Дори докато умираше бавно, тя имаше способността да го ужася­ва. Погледна го и по изражението му разбра колко е отвратен.

- Винаги си бил слаб - каза. - Ако брат ти беше жив, щеше да стане член на градския съвет. Най-доброто от се­мето на баща ти отиде в него. В теб е капнало каквото беше останало.

Брат му беше умрял в утробата ѝ три години преди Хари да се роди. През същия период в града бе имало множество помятания, мъртвородени и починали в кърмаческа възраст деца, истински мор. Градският съвет бе взел мерки и оттога­ва Проспъръс беше благословен с раждането само на живи и здрави деца за много години напред. Но майка му никога не бе преставала да говори за мъртвия му брат. Ърл9, така го беше нарекла, меланхолично ехо от ранга, който е можел да достигне, ако бе оживял. Той бе Загиналият граф и неговото кралско потекло бе умряло заедно с него.

В старческото слабоумие на майка му имаше моменти, когато тя го наричаше Ърл, представяйки си живота на един син, който никога не бе съществувал, изброяваше постиже­нията и възхваляваше победите му. Хари ги изстрадваше мълчаливо, също както бе ги търпял през целия си живот. Затова, когато най-сетне краят на майка му наближи, остави Ерин в леглото, облече се и кара два часа в онази отврати­телна есенна нощ, за да стигне до хосписа и да бъде до нея. Просто искаше да е сигурен, че е мъртва, и малко неща в тех­ните отношения му бяха доставяли по-голямо удоволствие от това да усеща как топлината постепенно напуска тялото ѝ, докато остана само съсухрената обвивка. Единствено преда­ването ѝ на огъня в крематориума му бе донесло по-голямо удовлетворение.

- Още ли си буден? - попита Морланд.

- Да - отвърна Хари. - Буден съм.

Не погледна към него, докато говореше. Виждаше само отражението му в стъклото.

„Аз приличам на майка си - помисли си. - В Проспъръс всички приличаме на родителите си, а понякога приличаме и на децата на други родители. Това е генофондът. Твърде е малък. Би било справедливо да е дълбок поне колкото да уда­виш в него коте и всяко семейство да си има по един точещ лиги роднина, заключен на някой таван. Май наистина сме благословени.“ И се усмихна така сурово, така мрачно зара­ди избора на думата „благословени“, че усети как горната му устна се пукна.

- Много си мълчалив - каза Морланд.

- Никога досега не ми се е налагало да погребвам някого.

- И на мен.

Сега Хари наистина го погледна.

- Сериозно ли говориш? - попита.

- Аз съм полицай, не собственик на погребално бюро.

- Искаш да кажеш, че досега не се е случвало нищо та­кова?

- Не, доколкото знам. Май това е първият път.

Хари не се почувства по-добре от това. Щеше да има по­следствия. Пътуването с началника на полицията бе само на­чалото.

- Не ми каза какво се случи с момичето - рече той.

- Не, не ти казах. - Морланд мълча известно време, дър­жейки Хари в напрежение. После добави: - Наложи се Бен Пиърсън да я застреля.

- Наложило се е?

- Идваше камион. Ако го беше спряла, щяхме да сме в още по-трудна ситуация от сегашната.

- И какво щеше да правиш?

Началникът на полицията се замисли над въпроса.

- Щях да опитам да спра камиона и щях да бъда принуден да убия шофьора.

За момент той обърна сивите си очи към Хари.

- А след това щях да убия теб и съпругата ти.

Хари успя да потисне повдигането, но вкусът остана в гърлото му. За пръв път, откакто се качи в колата с Морланд, изпита страх. Намираха се сред мрака някъде около езерце­то Табарт, едно от множеството места около Проспъръс, на­речени на първите английски заселници. Сега в Проспъръс не бяха останали Табартовци. Нямаше Табартовци, няма­ше Мабсъновци, нямаше Куортьновци, нямаше Пойдовци. Всички те бяха измрели рано в историята на селището, а и на останалите, изглежда, бе съдено да ги последват, преди да бъде постигнато съгласие. Сега той самият се готвеше да копае гроб на място, наречено на покойните, на онези, кои­то вече ги няма, а един гроб можеше спокойно да подслони двама вместо един.

- Защо? - попита Хари. - Защо би ни убил?

- Защото ме принудихте да сторя нещо, което не исках. Защото направихте живота по-труден, отколкото беше и без това. Защото се провалихте. За назидание на останалите. Сам избери.

Морланд зави надясно по черен път.

- Като свършим, може би ще погледна още веднъж онзи катинар в мазето ви - каза той. - Нещо в цялата тази история някак си ме смущава. Май самият катинар. - И безизразно се усмихна на Хари.

Лъчите на фаровете улавяха голи дървета, заледен сняг и...

- Какво беше това? - рече Хари. Гледаше назад през дясното си рамо.

- А? Не видях нищо.

- Там имаше нещо. Беше голямо, като някакво животно. Видях очите му да светят.

Но началникът на полицията не му обърна внимание. Ако питаха него, „нещото“ на Хари бе просто хитруване, неско­посан опит да го отклони от въпроса за вратата на мазето. Но Морланд не беше човек, който може да бъде подведен толкова лесно. Смяташе да разходи Хари и съпругата му по собствените им версии за бягството. Да го прави отново и отново, докато се убеди в невинността или вината им. Още от самото начало беше против да им се поверява момиче­то, но възраженията му бяха отхвърлени. Не беше градски съветник, въпреки че можеше да присъства на съвещанията им. Нито един полицейски началник не бе избиран за град­ски съветник. Винаги се е смятало, че е по-добре пазителят на закона да се използва като инструмент за налагане волята на съвета.

Съветът бе искал да изпита Хари и Ерин Диксън. По от­ношение на това семейство бе изразено безпокойство - оп­равдано безпокойство, както се оказа. Но преминаването от съмнения в лоялността на граждани на Проспъръс към предприемането на директни мерки срещу тях бе сериозна крачка. В цялата история на града бе имало само няколко случая, когато се беше налагало да убият някого от своите. Подобни действия бяха опасни и носеха риска да се посее недоволство и страх сред онези, които хранят съмнения или се поддават на външни влияния.

Морланд вече съжаляваше, задето бе казал на Хари Дик­сън, че е можел да убие съпругата му и него. Не харесваше Диксън и не му вярваше. Искал бе да го предизвика, но ходът бе глупав. Щеше да се наложи да го успокоява. Дори ако му се извини и припише думите си на оправдан гняв и чувство на безсилие.

Обаче проверката не беше приключила. Проверката едва бе започнала. Хари Диксън трябваше да плати за грешките си и Морланд бе сигурен, че онова, което го очакваше, няма да му хареса, никак няма да му хареса.

- Та какво мислиш, че си видял? - попита го той.

- Струва ми се, че видях вълк.

8

Земята бе твърда. Не че това трябваше да го изненадва: Хари бе живял достатъчно дълго в окръг Пенобскът, за да храни илюзии за зимата. От друга страна, никога не му се беше налагало да копае гроб, през нито един от сезоните, а това беше като да разбиваш скала. В началото Морланд го остави да се оправя сам. Седеше си в колата, оставил вра­тата отворена, надул отоплението докрай, и пушеше цигара след цигара, като гасеше внимателно всяка една в пепелника. Но след известно време стана ясно, че ако трябва да изкопае гроба сам, Хари може да блъска земята до лятото, затова от­вори багажника и извади оттам кирка. От мястото, на което стоеше, Хари зърна нещо, увито в прозрачен найлон, но не го гледа дълго. Реши, че до края на нощта ще види много повече неща, отколкото би искал.

Морланд разкопаваше земята с кирката, а Хари изтре­бваше пръстта с лопатата. Работеха, без да говорят. Нямаха излишна енергия. Въпреки студа Хари чувстваше как ризата му прогизва от пот. Свали палтото и понечи да го закачи на нисък клон, но Морланд му каза да го остави в колата. Хари си мислеше, че го съветва така, защото в колата палтото му ще запази своята топлина, докато Морланд не му даде да разбере, че в момента неговото здраве му е последната гри­жа.

- Ако имаме късмет, тя ще остане тук, долу, и никога няма да бъде намерена - каза той. - Но не се знае. Готви се за най-лошото и няма да бъдеш разочарован. Виждал съм как заради нишка, която се е закачила за някой клон, кримина­листите са вкарвали човек зад решетките до живот. Ние няма да поемаме никакви рискове.

Морланд не се опасяваше, че ще оставят следи по земята. Тя бе прекалено твърда, за да има такава опасност. Нито пък се тревожеше да не ги видят. Наоколо не живееше никой и всеки, който би могъл да мине оттук, по всяка вероятност щеше да е жител на Проспъръс и да има достатъчно мозък в главата, за да не си пъха носа в делата на началник Морланд. Така или иначе, новината за онова, което се бе случило с мо­мичето, навярно вече беше предадена на хората, които тряб­ваше да знаят. Тази нощ пътищата около Проспъръс щяха да бъдат спокойни.

Продължиха да копаят. Когато стигнаха докъм метър дълбочина, и двамата бяха твърде уморени, за да продъл­жат. Началникът на полицията бе едър и силен мъж, но и Хари Диксън не беше от хилавите: през миналата година беше заякнал, защото вече му се налагаше да участва активно в работата по строежите, което не бе му се случвало от десетилетия. Това бе едно от добрите неща, произлезли от връхлетелите го финансови неприятности. Толкова време бе надзиравал, беше се разпореждал и занимавал с бумащини, че почти бе забравил удоволствието от истинското строител­ство и удовлетворението, което идваше с него - с него и с мазолите.

Морланд отиде до колата и взе от задната седалка термос с кафе. Наля чаша за Хари, а той самият надигна термоса. И двамата впериха погледи в луната.

- Това за вълка одеве беше шега, нали? - попита Мор­ланд.

Хари се чудеше дали не бе се излъгал. По едно време имаше вълци в цял Мейн - и сиви, и източни, и червени. До 1903 година щатът даваше парични възнаграждения за все­ки убит вълк. Доколкото можеше да си спомни, последното известно отстрелване на вълк в щата беше през 1996 година. Чел бе за това във вестниците. Човекът го бе убил, мислей­ки го за голям койот, но животното тежало над четиресет килограма, два пъти повече от средно голям койот, и имало характерните цветове на вълк, или вълчи мелез. Доколкото му беше известно, оттогава насетне нямаше нищо: твърде­ния и слухове за забелязвани екземпляри може би, но не и доказателства.

- Беше едро животно и имаше глава като на куче, само това мога да кажа със сигурност.

Морланд понечи да запали нова цигара, но установи, че пакетът е празен. Смачка го и го прибра грижливо в джоба.

- Ще разпитам - каза той. - Едва ли ще е вълк, но ако в гората има койот, ще е добре да съобщим на хората, да им кажем да пазят кучетата си. Свърши ли?

Хари допи кафето и му подаде чашата. Морланд я завинти и хвърли термоса на пода в колата.

- Хайде, тогава - каза той. - Време е да я сложим в земята.

Лампата в багажника освети найлона и момичето в него. То лежеше по гръб и очите му бяха затворени. В това поне му бе провървяло. Изходната рана на гърдите беше голяма, но кръвта бе по-малко, отколкото бе очаквал. Началникът на полицията сякаш следеше посоката на мислите му.

- Кръвта ѝ изтече на снега в двора на Бен Пиърсън - каза той. - Наложи се да го изгребем и да пръснем на мястото още сняг, за да замаскираме какво сме направили. Хвани краката ѝ. Аз ще я вдигна откъм главата.

Трудно бе да я извадят от багажника. Тя беше прекале­но слаба, затова бе взето решението първо да я поохранят, но сега Хари за пръв път научи какво се разбира под „живо тегло“. Здравият найлон беше хлъзгав и Морланд трудно я удържаше. Когато я извадиха от колата, му се наложи да я пусне на земята, да провре крак под нея, за да повдигне горната част на тялото ѝ и после да я прегърне и да я носи, притискайки я към себе си като спяща любовница. Застанаха вдясно от гроба и като преброиха до три, я хвърлиха вътре. Тя падна неугледно, в полуседнало положение.

- Най-добре да слезеш долу и да я сложиш да легне - каза Морланд на Хари. - Ако дупката бе по-дълбока, щях да съм склонен да я оставим така, обаче е плитка. Не искаме пръстта да се слегне и главата ѝ да щръкне навън като на костенурка.

Хари нямаше особено желание да влиза в гроба, но май нямаше избор. Спусна се долу и клекна, за да хване краища­та на найлона. Докато го правеше, погледна момичето. Гла­вата му бе малко по-ниско от неговата и имаше чувството, че то го гледа. Очите му бяха отворени. Сигурно се бе заблудил, когато го бе видял за пръв път да лежи в багажника. Вероят­но се е дължало на отблясък от вътрешното осветление или пък на собствената му умора, но можеше да се закълне...

- Какво има? - обади се Морланд.

- Очите ѝ - каза Хари. - Спомняш ли си дали бяха отво­рени, или затворени?

- Какво значение има? Тя е мъртва. И за нея, и за нас ще е все едно дали ще я заровим с широко отворени или със стиснати очи.

Хари си помисли, че той е прав. Дори не би трябвало да вижда толкова ясно очите ѝ през найлона, но сякаш вътре в главата ѝ беше запалена лампа, която осветяваше синьото на ирисите ѝ. Изглеждаше му по-жива, отколкото в мазето.

Отърси се от тази мисъл и дръпна рязко найлона. Сега момичето лежеше хоризонтално. Не искаше да вижда отно­во лицето му, затова се извърна. Беше се опитал. Дадени ѝ бяха по-добри шансове, отколкото на останалите, сигурен бе в това. Не беше виновен, че Бен Пиърсън бе сложил край на надеждите ѝ.

Изведнъж силите напуснаха тялото му. Не можеше да из­лезе от гроба. Успя единствено да вдигне ръцете си. Поглед­на нагоре към Морланд. Той държеше кирката.

- Помогни ми да изляза - каза Хари, но началникът на полицията не помръдна.

- Моля те! - Гласът му пресекваше леко и той се презира­ше заради слабостта си. Майка му беше права: не беше ис­тински мъж. Ако наистина беше смел, щеше да качи момиче­то в колата си, да го закара в щатската полиция в Бангор и да им признае всичко или поне да го остави в центъра на града, където ще е в безопасност. Изправен в гроба, той си предста­вяше сценарий, в който момичето се съгласява да си мълчи за случилото се, но сценарият се провали, щом се видя как се връща в Проспъръс, за да обясни нейното отсъствие. Не, направил бе за нея най-доброто, което можеше. Всичко дру­го би било проклятие за града. Но Проспъръс и бездруго бе вече толкова близо до проклятието, че едва ли нещо щеше да се промени.

Затвори очи и зачака кирката да го удари по главата, но нищо такова не се случи. Вместо това Морланд хвана дясната му ръка, изви се назад и общите им усилия го измъкнаха от дупката.

Хари седна на земята и скри лице в дланите си.

- За миг си помислих, че ще ме оставиш там, долу - каза той.

- Би било твърде лесно - отвърна Морланд. - Освен това още не сме свършили.

И Хари разбра, че той не говори само за запълването на гроба.

Момичето беше изчезнало, покрито от пръстта. Виждаше се, че земята е разкопавана, но Морланд знаеше, че остана­лите зимни снегове, които предстоеше да паднат, ще имат грижата за това. Когато започне истинското топене, пръстта ще се превърне в кал, а когато изсъхне, всички следи от тяхната дейност ще са се заличили. Надяваше се само да са за­копали момичето достатъчно дълбоко.

- Мамка му - каза той.

- Какво има? - попита Хари.

- Може би трябваше да я извадим от найлона. Това би помогнало да изгние по-бързо.

- Искаш отново да я изровим ли?

- Не, не искам. Хайде, време е да тръгваме.

Морланд зави лопатата и кирката в найлонови пликове, да не цапат багажника на колата му. На другия ден щеше да я почисти отвътре и отвън, просто за всеки случай.

Хари не бе помръднал от мястото си до гроба.

- Имам един въпрос - каза той.

Морланд го почака да продължи.

- Възможно ли е тя да бъде последната?

Морланд би определил изражението на Хари като обна­деждено, ако употребата на думата „надежда“ не бе така абсурдна при тези обстоятелства.

- Не - каза той.

- Тя е мъртва. Ние я убихме. Предадохме я на земята. Защо не? Защо да не може да е последната?

Началник Морланд затвори багажника, преди да отгово­ри:

- Защото беше мъртва, когато влезе в земята.

9

Беше пет и нещо следобед след връщането ми в Портланд, когато пристигнах в „Голямата изчезнала мечка“ на „Форест Авеню“. Барът гъмжеше от хора, както всеки чет­въртък. Това бяха вечерите, когато „Мечката“ канеше малки пивоварни да представят на хората своето производство - винаги с отстъпка и винаги с томбола накрая. Не бе нужно кой знае какво, за да задържиш редовните си клиенти, но винаги съм се удивлявал от това колко малко заведения на­мираха енергията да направят нужните минимални допъл­нителни усилия.

Заварих Дейв Еванс, собственика на бара, да строява вой­ските си за предстоящия щурм. От известно време не бях ра­ботил тук. Както вече казах, през последните месеци нещата при мен бяха потръгнали, може би защото и аз, както „Меч­ката“, бях готов да се постарая малко повече за клиентите си. Освен това проточилият се съдебен спор около продажбата на старата къща на дядо ми на „Горам Роуд“ бе решен в моя полза и по сметката ми беше преведена значителна сума. Бях платежоспособен и с изгледи да остана такъв и в обозримо­то бъдеще. Но въпреки всичко това обичах да поработвам в „Мечката“ от време на време, макар и само един-два пъти в месеца. От хората в баровете се научават доста неща. Вярно, повечето от тях са безполезни, но понякога изпадат и злат­ни песъчинки. Така или иначе, присъствието ми там даваше възможност на Дейв да си вземе почивка за остатъка от ве­черта, макар че днес той проявяваше странно нежелание да си тръгне.

- Приятелчетата ти са тук - каза той.

- Приятелчета ли имам?

- По-рано имаше. Не съм сигурен дали думата още е под­ходяща, когато говорим за ония двамата.

Посочи ми ъгъл от бара, който сега изглеждаше значител­но по-малък заради присъствието на двама масивни мъжаги в полиестерни анцузи: братята Фулси. Не ги бях виждал от погребението на Джаки Гарнър. Неговата смърт бе тежък удар за тях. Те му бяха предани и той се грижеше за тях, до­колкото можеше. За такива грамадни мъже бе трудно да ос­танат незабелязани, но през месеците след смъртта на Джаки те някак си бяха успели да го постигнат. Градът сякаш дори бе започнал да диша по-леко. Братята Фулси имаха свойство­то да изсмукват кислорода от пространството около себе си. Както и да го изкарват от хората с удари. Юмруците им бяха като бетонни строителни блокчета.

Следователно загрижеността на Дейв бе разбираема. Но въпреки вида си и несъмнената склонност към насилие, коя­то изглеждаше резистентна към всякакъв вид лекарствена намеса, по природа те бяха склонни предимно към мрачни мисли. Може и вглъбяването им в тях да не траеше много дълго, но определено отделяха време да обмислят кои кости да счупят най-напред. Фактът, че ме бяха оставили на мира толкова време, вероятно означаваше, че доста сериозно са размишлявали над съдбата на своя приятел. Това беше или добро, или пък много лошо предзнаменование за мен.

- Искаш ли да звънна на някого? - каза Дейв.

- Кого имаш предвид?

- Някой хирург? Свещеник? Погребален агент?

- Ако са дошли да създават неприятности заради Джаки, ще ти трябва предприемач, който да построи бара отново.

- По дяволите. И то тъкмо когато заведението започна да се съвзема.

Запробивах си път през хората, за да стигна до тяхната маса. И двамата посръбваха газирана вода. Братята Фулси не бяха големи пиячи.

- Не сме се виждали отдавна. - казах аз. - Започнах да се притеснявам.

Честно казано, сега, когато най-сетне се бяха появили от­ново, се притеснявах дори може би повече отпреди.

- Искаш ли да седнеш - каза Поли.

Не беше въпрос. Беше заповед.

Поли бе по-големият и една идея по-добре адаптираният от двамата братя. От главата на по-малкия, Тони, би трябвало да стърчи запален фитил.

Седнах на стола. Всъщност не се тревожех особено, че братята Фулси може да ми посегнат. Ако го стореха, нямаше да разбера почти нищо, преди да съм се свестил, ако това изобщо се случи, но аз винаги се бях разбирал добре с тях и подобно на Джаки, бях правил всичко по силите си да им помагам дори когато това означаваше да кажа някоя дума в тяхна защита пред местната полиция, когато прекрачваха чертата. През годините те ми бяха вършили някоя и друга работа и бяха си патили заради мен. Приятно ми бе да ми­сля, че помежду ни има разбирателство, но Тимъти Тредуел, онзи, който бе изяден от гризлитата, с които бе опитал да се сприятели, навярно се бе чувствал по същия начин, преди мечите челюсти да захапят гърлото му.

Поли погледна Тони. Тони кимна. Ако бе писано нещата да тръгнат на зле, сега беше моментът.

- За случилото се с Джаки ние не те обвиняваме - поде Поли.

Говореше много тържествено, като съдия, който обявява дълго обмисляна присъда.

- Благодаря - казах аз и бях искрен не само защото засега пребиваването ми в състояние на добро здраве изглеждаше гарантирано, но и защото знаех колко важен бе Джаки за тях. Нямаше да съм изненадан, ако таяха остатъчен гняв против мен, но едва ли. При братята Фулси винаги бе всичко или нищо. Обръщахме нова страница.

- Джаки направи нещо много лошо - каза Тони, - но това не означава, че трябваше да бъде застрелян в гърба.

- Така е - отвърнах аз.

- Джаки беше добър човек - продължи Тони. - Грижеше се за майка си. Грижеше се за нас. Той...

Задави се. Очите му се насълзиха. Брат му го потупа по мускулестото рамо.

- Ще направим всичко, каквото можем - каза Поли. - Каквато и помощ да ти потрябва, за да намериш онзи, който го е извършил, само кажи. И всеки път, когато поискаш да свършим нещо за теб, е достатъчно да ни звъннеш. Защото Джаки би ти помогнал и това, че него вече го няма, не озна­чава, че трябва да се откажем, нали разбираш? Джаки не би искал това.

- Ясно - казах аз.

Ръкувах се с тях и дори не изстенах, но ми олекна, когато си получих ръката обратно.

- Как е майка му? - попитах.

Миналата година на майката на Джаки бе поставена диаг­нозата болест на Кройцфелд-Якоб. Заболяването ѝ бе един­ствената причина Джаки да извърши деянията, довели до неговата смърт. Парите просто му трябваха.

- Не е много добре - каза Поли. - Дори Джаки да беше жив, пак щеше да ѝ е трудно. А сега...

Той поклати глава.

Застрахователната компания на Джаки се бе позовала на клауза в застрахователната му полица, отнасяща се за крими­нални прояви, твърдейки, че смъртта му е настъпила вслед­ствие на участие в престъпление. Ейми Прайс се бе заела със случая на доброволни начала, ала не вярваше застраховател­ната компания да промени позицията си, а тя трудно може­ше да я обяви за безпочвена. Джаки беше убит, защото беше оплескал нещата: не беше внимавал, някой беше загинал и отмъщението го бе застигнало. Отбелязах си да изпратя чек на майка му. Макар че нямаше да помогне много, все пак беше нещо.

Братята Фулси допиха содите си, кимнаха за довиждане и си тръгнаха.

- Още си жив - рече Дейв, който бе наблюдавал развоя на събитията с едното око; другото не бе откъсвал от бара си, в случай че го вижда за последен път в този му вид.

- Изглеждаш доволен.

- Защото това означава, че все пак ще си получа свободната вечер - отвърна той, докато обличаше палтото. - Иначе надали щях да мога да си тръгна.

Тази вечер в „Мечката“ беше много приятна за мен. Може би отчасти заради облекчението, че не си бях навлякъл гнева на братята Фулси, но и защото, докато сновях между бара и салона, успях да изхвърля от главата си всичко друго, освен кранчетата за бира, готвачите на конвейера и грижата, когато Дейв дойде на другата сутрин, да завари бара си горе-долу в същото състояние, в което го е оставил. Накрая седнах на бара да изпия едно кафе и да прегледам „Портланд Финикс“, докато около мен продължаваше нощното почистване.

- Не се преуморявай - каза Кати Сладкишчето, като ме побутна с подноса мръсни чаши. - Ако си се пресилил, дока­то помагаше, не знам как ще го преживея.

Кати беше една от сервитьорките. Ако е имало случай, когато да не е била весела, то аз не съм присъствал. Тя не спираше да се усмихва дори когато си изкарваше гнева върху някого.

- Не ме карай да те уволнявам.

- Ти не можеш да ме уволниш. Пък и би изисквало из­вестно усилие от твоя страна.

- Ще кажа на Дейв да те уволни.

- Дейв само си мисли, че работим за него. Не му отнемай илюзиите, като го караш да проверява.

В думите ѝ имаше известна истина. Още не можех да раз­бера как точно функционираше „Мечката“: тя просто функ­ционираше. В крайна сметка, без значение кой се водеше за собственик, всички работеха за самата „Мечка“. Допих ка­фето си, изчаках и последните хора от персонала да си тръг­нат и заключих. Моята кола бе единствената, останала на паркинга. Нощта беше ясна и луната блестеше, но покривът вече беше покрит със скреж. Зимата отказваше да освободи североизтока от властта си. Поех към къщи под небе, отру­пано със звезди.

Вратата към мазето на Джуд се отвори.

- Джуд, тук ли си?

Припламна запалка. Ако имаше кой да го види, пламъче­то щеше да освети мъж, навлечен в няколко стари палта, със стърчащи от обувките му без връзки вестници. Долната по­ловина на лицето му бе изцяло покрита от брада, в бръчките по кожата му бе наслоена мръсотия. Изглеждаше на шейсет, но беше по-близо до четиресетте. На улицата беше известен като Брайтбой. Някога бе имал друго име, но вече дори и той почти го беше забравил.

- Джуд? - извика отново.

Пламъкът на запалката пареше пръстите му. Брайтбой из­руга и го остави да угасне. Очите му започваха да свикват с тъмнината, но мазето беше Г-образно, което означаваше, че лунната светлина проникваше само дотук. Чупката вдясно оставаше в мрак. Щракна отново запалката. Беше евтина, пластмасова. Намерил бе цял куп такива, всичките още пъл­ни с газ, в кофа за смет пред блок, който опразваха. При този студ всичко, което можеше да даде пламък и топлина, заслу­жаваше да се пази. Останали му бяха още пет-шест.

Зави зад ъгъла и светлината улови обутия в ботуш крак на Джуд, който се люлееше на три стъпки над земята. Брайтбой вдигна бавно запалката, видя червеникавокафявия бал­тон, зеления шевиотен панталон, бежовите сако и жилетка, кремавата риза и грижливо вързаната червена вратовръзка. Джуд бе успял дори да умре като денди, въпреки че лицето над възела беше подпухнало и почти неузнаваемо и примка­та, на която висеше, бе потънала в плътта му. Под краката му имаше катурната табуретка. От дясната му страна се вижда­ше дървен сандък, който беше използвал за нощно шкафче, а до него спалният му чувал, разтворен и приготвен за лягане.

На сандъка имаше найлонов плик, пълен с банкноти и мо­нети.

Запалката започваше отново да пари ръката му. Брайтбой вдигна палеца си и пламъчето изчезна, но споменът за светлината танцуваше пред очите му. Лявата му ръка напипа плика с парите. Той го сложи внимателно в джоба си, после замъкна раницата на Джуд на лунната светлина и я претършува за нещо, което си струваше да се вземе. Намери фенер­че, тесте карти, два чифта чисти чорапи, две ризи, току-що купени от „Гудуил“, и шепа захарни пръчици с изтекъл само преди месец срок на годност.

Всички тези неща Брайтбой премести в собствената си раница. Взе също така спалния чувал на Джуд, като го нави и го върза с въже за дъното на своята раница. По-хубав беше от неговия, по-нов и по-топъл. Дори не се сети отново за Джуд, докато не се накани да си тръгне. Те двамата винаги се бяха разбирали добре. Повечето други бездомници отбяг­ваха Брайтбой. Той беше нечестен и на него не можеше да се разчита. Джуд бе един от малцината, които не се опитваха да го съдят. Вярно, Брайтбой понякога бе считал манията му по външния вид за превземка и бе подозирал, че тя му помага да се мисли за нещо повече от братята и сестрите си на улица­та, но Джуд бе също толкова щедър към него, колкото и към всеки друг и рядко си бяха разменяли грубости.

Брайтбой щракна запалката и я вдигна. Джуд сякаш беше замръзнал на мястото си. Кожата и дрехите му бяха покрити със скреж.

- Защо си го сторил? - каза Брайтбой. Лявата му ръка бръкна в джоба, сякаш за да се увери, че парите още са там. Беше чул, че Джуд си събира парите от раздадените заеми. Самият той му дължеше два долара. Това бе и една от причи­ните да го потърси; това, както и малко човешка компания, а също и глътка от някакво питие, ако Джуд разполагаше с такова. Някой бе казал, че парите трябват спешно на Джуд, и беше време да му ги върне. Той рядко искаше нещо от хора­та като него, така че малцина му се сърдеха, задето си иска парите обратно, и онези, които ги имаха, ги връщаха доста охотно.

Тогава защо човек, който, по преценката на Брайтбой, бе успял да събере най-малко сто долара, изведнъж би се отка­зал от всичко и би посегнал на живота си? Това бе непонят­но, но на него му бяха непонятни много неща. Обичаше име­то, с което беше известен на улицата, но нямаше и най-малка представа за иронията, която се криеше в него. Брайтбой10 не беше умен. Хитър - може би, но интелигентността му беше от най-ниските, и то главно от животински вид.

Каквото и да го бе накарало да завърши дните си, увиснал на въжето там, където беше сега, Джуд вече нямаше нужда от пари, докато Брайтбой бе още между живите. Той отиде на „Сейнт Джон Стрийт“, поръча два чийзбургера, пържени картофки и лимонада за пет долара от щанда за обслужване на шофьори на „Макдоналдс“ и ги изяде на паркинга пред китайския ресторант. После си купи опаковка с шест броя „Милър Хай Лайф“ от една бензиностанция, но навън бе толкова студено, че нямаше къде да изпие бирите. По липса на друг избор тръгна обратно към мазето на Джуд и ги изпи, докато мъртвецът висеше пред него. Разстла спалния чувал на Джуд, пъхна се в него и спа почти до разсъмване. Когато се събуди, още бе тъмно. Събра бутилките, за да им вземе депозита и се измъкна от мазето да потърси нещо за закуска. Спря само за да се обади на 911 от уличен телефон на „Кон­грес Стрийт“.

Това бе най-малкото, което можеше да направи за Джуд.

10

Джуд умря, без да има достатьчно пари за собственото си погребение, затова бе погребан от общината за сметка на данъкоплатците. Струваше им 1500 долара, макар че имаше и такива, които негодуваха, че трябва да се похарчат дори и тези пари, за да бъде погребан прилично човек, който според тях през по-голямата част от живота си не е бил нищо друго освен бреме за града. Единствената им утеха бе, че вече ня­маше опасност Джуд да ги безпокои за подаяния.

След като патологът приключи с аутопсията, той бе за­ровен в безименен гроб в гробището на Форест Сити, южен Портланд. Свещеник издекламира псалм, докато спускаха евтиния ковчег в земята, но за разлика от всички погреба­ни от общината покойници, Джуд не си отиде от този свят, без да бъде изпратен от опечалени. Редом с гробарите стояха пет-шест бездомни мъже и жени от Портланд, както и пред­ставители на местни приюти и помощни центрове, които го бяха познавали и харесвали. Аз също бях там. Най-малкото, което можех да сторя, бе да зачета кончината му. След като гробът беше заровен, върху пръстта бе положен един-един­ствен букет цветя. Никой не се застоя. Никой не проговори.

Заключението на патолога бе, че нараняванията на Джуд са съвместими с асфиксия, без индикации за смърт при съм­нителни обстоятелства. Обаче разследването продължаваше, а полицаите и главният прокурор не бяха длъжни да приемат мнението на патолога като неоспорима истина. Въпреки това обаче едва ли полицейското управление в Портланд щеше да го отхвърли. Когато бездомник загива от ръката на друг бездомник, обикновено това става по особено брутален на­чин и в това няма нищо загадъчно. Въпреки грижите, които полагаше за своята външност, Джуд беше психически обре­менен човек. Страдаше от депресия, живееше от хранене до хранене и от подаяние до подаяние. Имаше и други предраз­положени към самоубийства, ала не бяха много.

Единственото необичайно нещо в неговия случай беше, че патологът не бе открил никакви следи от дрога или ал­кохол в организма му. Бил е чист и трезвен, когато е умрял. Това бе дребна подробност, но въпреки това заслужаваше да ѝ се обърне внимание. Хората, които решават да сложат край на живота си, често имат нужда от помощ за последната стъпка. Те или преминават към осъществяването на своето намерение да се самоубият, като намират нещо, което да ги успокоява в тези последни часове и минути, или се настрой­ват на нужната вълна с помощта на алкохол или дрога, които задействат механизма. Не е лесно да се самоубиеш. Нито пък е безболезнено, каквото и да се казва в онази песен. Джуд сигурно е разбрал това, докато е ритал въздуха от края на въжето. Не зная колко би помогнал алкохолът при подобни обстоятелства, но едва ли би влошил допълнително положе­нието.

Честно казано, след погребението допуснах Джуд да се изтрие от паметта ми. Иска ми се да можех да кажа, че съм бил по-добър от всички останали, но не бях. Той не бе важен. Вече си беше отишъл.

Лукас Морланд спря пред дома на Хейли Кониър на „Грифин Роуд“. Не беше най-голямата къща в Проспъръс, съвсем не, но бе една от най-старите и бидейки частично изградена от камък, вдъхваше известен респект. По-голямата част от нея бе от края на осемнайсети век и навярно можеше съв­сем заслужено да бъде вписана в Националния регистър на историческите забележителности, но нито поколенията Ко- ниъровци, нито гражданите на Проспъръс бяха сметнали за уместно да направят това предложение. Градът не се нужда­еше от подобно внимание. И без това старата черква създава­ше достатъчно проблеми. Пък и къщата на семейство Кони­ър не биеше много на очи с разположението и архитектурата си и не будеше интересни исторически асоциации. Просто бе стара, или стара поне по стандартите на щата. Най-изтъкнатите граждани на Проспъръс, наясно със своя произход и много по-старата си история оттатък в Англия, имаха доста по-нюансирана позиция по тези въпроси.

Комбито „Кънтри Скуайър“ на Хейли Кониър бе на алея­та. По бронята сякаш бяха налепени още повече стикери, отколкото Морланд си спомняше: Обама/Байдън; протестна значка „Не“ на мазута по плажовете на Мейн“; „Мейн под­крепя правата на гейовете“ над флаг в цветове на дъгата; и напомняне, че шейсет и един процента от електората не бяха гласували за настоящия губернатор на щата. („Сърди се на демократите в щата, помисли си Морланд: бъди сигурна, че те могат да разделят своя вот и после да се правят на изне­надани, когато той се върне да ги ухапе по задниците. Боже, дори маймуни биха се справили по-добре с определянето на своя кандидат.“) Комбито беше толкова старо, че май само стикерите го крепяха да не се разпадне. Чувал бе Хейли да спори с Томас Соулби за колата си, Соулби твърдеше, че ста­рият смукач на газ замърсява околната среда повече от радиоактивното разпадане, но Хейли отвръщаше, че въпреки това е по-природосъобразен от инвестирането в нова кола и предаването на форда за скрап.

Краунвикът на Морланд бе купен от полицейското уп­равление в Проспъръс още през 2010 година, когато бе в идеално състояние. Впоследствие „Форд“ обявиха, че през 2011 година ще прекратят производството на полицейски автомобили и Морланд реши да се сдобие с една от колите на управлението, преди полицаите му да се запънат. Краун­викът имаше два тона товароподемност, задно задвижване и осемцилиндров мотор под капака. Ако човек катастрофира с краун вик, имаше по-добри шансове да се измъкне от него жив, отколкото от по-леките патрулни коли, като все по-по­пулярните шевролети „Каприз“. Освен това беше просто­рен, а това означаваше много за голям мъж като Морланд. Недостатъкът му беше, че с галон гориво изминаваше само двайсетина километра, но Морланд реши, че градът може да направи тази малка жертва за него.

Хейли се появи на моравата, докато Морланд размишля­ваше за колата си. Тя още бе удивителна жена, въпреки че вече бе прехвърлила седемдесетте. Но той я помнеше съв­сем млада, когато мъжете се тълпяха около нея, бръмчаха по пътя ѝ като облак мухи, когато отиваше някъде. Тя правеше всичко по силите си, за да не им обръща внимание или, ако ставаха прекалено досадни, ги прогонваше с махване на ръ­ката. Морланд нямаше никаква представа защо не се беше омъжила. Онзи стикер с цветовете на дъгата на бронята ѝ може би караше някои хора да мислят, че обяснението е там, но Хейли Кониър не беше лесбийка. Ако изобщо можеха да се правят някакви предположения, той би казал, че е абсолютно асексуална. Посветила се бе на града: той беше неин, да го притежава и да го пази, да го обича и да се грижи за него. Наследила бе дълга си към него, защото семейство Ко­ниър бе дало повече градски съветници от всяка друга фами­лия в Проспъръс. Самата Хейли бе първи съветник вече по­вече от четири десетилетия. Имаше хора, които шушукаха, че тя е незаменима, но Морланд не бе на това мнение. Никой не беше незаменим. В противен случай Проспъръс нямаше да просперира толкова дълго.

В дълбоките, тъмни кътчета на съзнанието си Морланд започваше да усеща, че може би ще е най-добре, ако Хей­ли Кониър освободи пътя за някой друг. За да стане това, тя трябваше да умре, защото нямаше да се откаже от кон­трола, докато диша. Ала беше дошъл моментът царуването на Кониър да приключи. Много неща можеха да се кажат в полза на дисциплината в семейния живот. Той караше хората да усвояват изкуството на компромиса и да поправят недос­татъците в характера си. Самият Морланд все още продъл­жаваше да се учи на това след две десетилетия брак, но му беше приятно да мисли, че същото се отнася и за съпругата му. Хейли Кониър, от друга страна, ставаше само все по-непоколебима в своята самоувереност, по-безкомпромисна във възгледите си и по-склонна да прибягва към диктат, за да наложи своята воля. Помагаха ѝ и правилата на съвета, според които гласът на първия съветник се броеше за два. Това означаваше, че дори когато броят на гласувалите „за“ и „против“ бе разделен поравно, страната на Хейли печеле­ше и тя можеше да наложи патово положение дори ако само един от съветниците беше на нейна страна. Освен това беше неоспорима истина, че всички останали членове на съвета, взети заедно, имаха по-малко тестостерон от нея. Те все по-често оставяха Морланд да се разправя с нея и да я съветва да бъде по-умерена - уви, през последните месеци с все по-малък успех. Един труп, оставен да виси в мазе в Портланд, бе свидетелство за това.

- Тъкмо се любувах на колата ти - каза Морланд.

- И ти ли ще ми кажеш да я сменя?

- Няма, освен ако парчета от нея не започнат да се откъс­ват по магистралата и да раняват останалите, макар че това започва да става все по-вероятно.

Тя скръсти ръце на гърдите, както правеше по митингите, когато искаше да каже на хората, че е престанала да слуша техните аргументи и решението ѝ е взето. Не носеше сути­ен и под ризата гърдите ѝ бяха увиснали. Със своята пола на цветя, обути в сандали крака и побеляла коса, прибрана назад с шалче, приличаше на типична майка земя, цялата в бобови и житни кълнове и органично мляко. Не беше съвсем нелепо, макар че не даваше и най-малка представа за твър­достта отдолу.

- Моя си е и ми харесва - каза тя.

- Вкопчила си се в нея само защото томассоулбиевците на този свят непрекъснато ти повтарят да се избавиш от нея. Ако започнат да я потупват и да ѝ се възхищават, мигом ще я предадеш за скрап.

Намръщеният ѝ поглед омекна. Морланд все още успя­ваше да я обезоръжи - умение, с каквото малцина други можеха да се похвалят. Баща му бе имал същата дарба. От­ношенията на Даниъл Морланд с Хейли Кониър бяха поч­ти флиртаджийски, поне когато жена му не беше наблизо. Но независимо дали си падаше по секса или не, Хейли бе привлекателна жена и Алина Морланд нямаше намерение да стои настрани и да гледа как съпругът ѝ се върти около нея само за да осигурява безпроблемното ръководство на града. Не я притесняваше властта, която притежаваше Хейли като първи съветник, защото всичко това бе политика, но другото касаеше отношенията между съпруг и съпруга. Градът мо­жеше да реши да направи Хейли Кониър своя официална кралица, но ако събудеше дори най-леко сексуално желание у съпруга ѝ, рангът не би попречил на Алина да свали коро­ната ѝ с юмрук.

Това бе пример за една от най-любопитните истини от­носно Проспъръс: в повечето неща той беше почти като всеки друг град с подобна големина. Имаше своите съпер­ничества, своите интриги. Мъже мамеха жените си и жени мамеха мъжете си. Хюго Рийд не говореше с Елдър Колингуд и никога нямаше да му проговори, и всичко това заради един инцидент с трактор и градинска врата преди около четиресет години. Рамет Хънтли и Милисънт Ролин, макар и изкуствено любезни един към друг, бяха вманиачени на тема потекло и през годините бяха посещавали редовно Северо­източна Англия, опитвайки се да проследят родословията си до някоя кралска особа. До този момент усилията на никой от двамата не се бяха увенчали с успех, но търсенето про­дължаваше. В Проспъръс, както винаги, основната грижа беше всичко да си остане постарому. Градът се различаваше от останалите само в едно много съществено отношение, но в течение на вековете дори и това се бе превърнало в разно­видност на нормалното. Изненадващо бе с какво можеха да свикнат хората, стига накрая да бъдат възнаградени за това.

- Искаш ли чай, Лукас? - попита Хейли.

- Един чай ще ми дойде добре.

В Проспъръс бе по-вероятно да ти предложат чай, откол­кото кафе. Това бе наследено от старата родина. Бен Пиърсън навярно бе единственият собственик на магазин в обсег от петдесет мили, който редовно свършваше чая „Ърл Грей“ и „Инглиш Брекфъст“ на листа и „Йоркшир Тий“ на пакетчета. И какви неприятности имаше само, когато това се случи.

Отвътре домът на Хейли напомняше музей на викторианската къща: стари мебели от тъмно дърво, персийски ки­лими, дантелени покривки на масите, столове с прекалено твърди възглавници и цели стени, отрупани с книги. Поли­леите, подобие на класическия джорджиански стил от осем­найсети век, бяха изработени в края на деветнайсети век от „Ослър енд Фарадей“ в Бирмингам. Морланд ги намираше за крайно претрупани и неподходящи за къщата, но пазеше това мнение за себе си. И все пак винаги когато сядаше на масата за хранене на Хейли, имаше усещането, че се готви за спиритически сеанс.

Хейли кипна вода и сложи чая да се запари. Чайникът беше от чисто сребро, но чаят щеше да бъде сервиран в не толкова изискани чаши. Порцеланът би бил прекалена превземка. Тя сложи мляко и в двете чаши, без да си прави труда да попита колко иска и дали не предпочита сам да си го сипе. Вече познаваше навиците и предпочитанията му почти тол­кова добре, колкото и съпругата му. Добави чая, после наме­ри някакви маслени бисквити и изсипа четири в една чинийка. Бисквити, не курабии - така пишеше на пакета, украсен още с шотландски крави, шотландски карета и руини.

Сръбнаха чай, гризнаха от бисквитите, поговориха за вре­мето и за ремонтите, които трябваше да бъдат направени в сградата на общината, когато зимата си отиде, и едва тогава преминаха към основната тема този следобед.

- Чух, че са погребали онзи скитник - каза Хейли.

Морланд не беше сигурен, че човекът, наречен Джуд, можеше да се нарече просто скитник. Скитниците са хора, които се придвижват от едно място на друго в търсене на препитание. За него той беше по-скоро безделник, лентяй.

- Очевидно.

- Вдигнал ли се е шум?

- Не съм чул да е имало такова нещо.

- Казах ти, че няма да има. А трябваше да слушам цялото онова вайкане и мрънкане.

Морланд остави думите ѝ без коментар. Изложил бе всич­ките си възражения, когато му бе съобщено решението на градския съвет, но тогава вече бе твърде късно. Беше се опи­тал да разубеди Хейли, само че този път тя бе демонстрирала имунитет срещу чара му.

- Щеше да е за предпочитане, ако просто беше изчезнал - рече накрая.

- Това би струвало повече, много повече. В счетоводство­то трябва да има баланс.

- Може би разходът щеше да си струва. Едва ли някой ще дойде да търси изчезнал бездомник, а и без трупа е трудно да се докаже, че е извършено престъпление.

- Никой не се опитва да докаже, че е извършено престъп­ление. Някакъв скитник се е обесил и толкова.

„Не съвсем“, помисли си Морланд.

Хейли разсъждаваше като градски съветник, Морланд - като полицай.

- Както го виждам аз, проблемът е, че сега имаме два тру­па и това няма да свърши добре - каза Морланд.

- Бен ми каза, че не е имал друг избор, освен да застреля момичето. Ти си се съгласил.

„Обаче не съм се съгласявал с убийството на бащата“, готвеше се да отговори Морланд, но преглътна думите, пре­ди да са стигнали до езика му.

- Този град е оцелявал и процъфтявал, защото е бил пред­пазлив - каза той.

- Няма нужда да ми напомняш това! - В бледите страни на Хейли се качи малко кръв. - Какво си мислиш, че пра­вя през всичките тези години? Всяко решение, което аз съм вземала, е било по своята същност във възможно най-голям интерес за града.

Аз съм вземала, отбеляза си той, не ние сме вземали. Пи­таше се дали всеки деспот започва изреченията си така. В даден момент някой трябваше да каже истината на онези, които държат властта. Но от друга страна, този някой често свършваше с набучена на кол глава.

- Не поставям под съмнение твоята преданост към града, Хейли. Никой не се съмнява в нея. Но двама мъртви от едно и също семейство може да привлекат внимание.

- Един мъртъв - поправи го тя. - Има едно тяло, не две. Съобщено ли е вече, че момичето е изчезнало?

- Не - призна той.

- Няма и да бъде, защото единственият, който можеше да се разтревожи за него, сега лежи в земята. Като действахме по този начин, ние решихме проблема, или щяхме да сме го решили, ако този проклет глупак Диксън не я беше оставил да избяга.

- Хм, интересно определение - отбеляза Морланд.

Досега не бе говорил с Хейли за своите подозрения. Иска­ше малко да се пресеят, преди да започне да ги излива. Хей­ли вдигна бисквитата към устата си и започна да я дълбае с дребните си бели зъби като гладен гризач.

- Мислиш, че лъже за случилото се ли?

- Опитах да отворя резето отвътре с парче плат, както два­мата с Ерин твърдят, че било направило момичето.

- И?

- Успях.

- Тогава?

- Отне ми известно време и трябваше да използвам парче дърво, за да издърпам плата навътре и да направя примка, също както стори и Ерин Диксън, когато я отведох в мазето и я накарах да ми покаже как може да е избягало момичето. Тя ми каза, че намерила треската на пода и че сигурно мо­мичето я било отчупило от леглото. Показа ми леглото и от него действително липсваше дълга треска, която отговаряше на тази в ръката ѝ.

- Но?

- Но когато пуснах Ерин да излезе, на пода до леглото имаше кръв и беше прясна.

- Възможно ли е да е била от момичето? Едва ли е имало час, откакто е избягало.

- Ако беше така, щеше да е съсирена.

- Ако кръвта е била на Ерин, може да се е одраскала, до­като е разглеждала парчето дърво.

- Може.

Хейли остави бисквитата до чашата си. Изглежда, вече не ѝ се ядеше сладко.

- Защо биха я оставили да избяга?

- Не знам. Носят се слухове за бизнеса на Хенри.

- И аз съм чувала. Неспокойна съм, откакто взеха този заем.

- Къщата му има нужда от пребоядисване и онзи негов стар камион може би е единственото возило в Проспъръс, което е в по-лошо състояние от твоето. Нямах време да ог­ледам добре кухнята му, когато отидох у тях, но видях ня­кои неразопаковани продукти, които още не бяха прибрани. Те купуват евтин хляб, макаронени изделия, които стават за всичко, пилешки разфасовки с изтичащ срок на годност, кои­то могат да се използват, ако се замразят, такива неща.

- Може да са били за момичето. Едва ли са щели да я хра­нят с филе миньон.

- Просто не ми се връзва. - Наблюдаваше я внимателно. - Звучиш ми, сякаш се опитваш да ги защитиш.

- Никого не защитавам - каза Хейли. - Мъча се да раз­бера. Ако онова, което предполагаш, е вярно, имаме много голям проблем. Ще бъдем принудени да действаме и това може да причини смут в града. Ние не се обръщаме срещу своите.

- Освен ако „своите“ не се обърнат срещу нас.

- И все пак не мога да разбера защо биха поискали да я освободят.

- Състрадание? Вина?

- Не е като да сме ги карали да я убият - каза Хейли. - Трябваше само да се грижат за нея, докато станем готови. Тя беше прекалено слаба. Всичко това можеше да бъде избяг­нато, ако Уолтър и Биатрикс не ни бяха довели наркоманка.

- Мина доста време, откакто не ни се е налагало да тър­сим някоя - каза Морланд. - Сега е по-трудно. Най-сигурни­ят начин е да се вземат уязвимите, отчаяните, онези, които няма да липсват на никого. Ако това означава наркоманки и курви,така да бъде.

- Наркоманките и курвите може да не свършат работа.

- Минаха много години, Хейли. Някои хора се питат дали изобщо ще бъде нужно.

Тя кипна.

- Кой? Кажи ми! - Погледът ѝ стана закачлив. - Същите, които шушукат за моите „грешки“ по отношение на града ли?

Трябваше да бъде по-предпазлив. Тя бе чула всичко, пре­въртяла бе подробностите в главата си и ги бе разгледала така внимателно, както ювелир разглежда скъпоценните ка­мъни, преди да реши кои да задържи и от кои да се откаже.

- Знам, че има хора, които започват да се съмняват в мен.

Хейли се вторачи в Морланд, сякаш му внушаваше да признае, че и той самият е прегрешавал с подобни мисли, но той не го стори.

Тя се наведе над масата и хвана ръката му. Кожата ѝ беше студена, на вид и на пипане му напомняше евтините пилеш­ки разфасовки в дома на Диксънови.

- Точно затова е толкова важно - каза тя. - Ако трябва да си отида, искам да си тръгна със съзнанието, че градът е в безопасност. Искам да съм сигурна, че съм направила всичко по силите си за него.

Пусна ръката му. Беше оставила белези върху нея, сякаш за да му напомни, че все още е силна и не бива да бъде под­ценявана.

- Какво предлагаш?

- Да говорим с Диксънови. Да им кажем да ни намерят друго момиче, бързо. И да не е наркоманка: искаме чисто и здраво момиче. Направят ли това, което очакваме от тях, ще видим какво още може да стори градът, за да им помогне да излязат от неприятностите, ако имат такива.

- А ако не го направят?

Хейли стана и започна да раздига масата. Беше се умори­ла да разговаря с него. Обсъждането беше приключило.

- Тогава са заплаха за сигурността на града. Във фонда за подпомагане все още има пари, благодарение на решението скитникът да не изчезва. И - добави тя - нашите приятели ще ни бъдат благодарни за работата.

11

Седях на маса в кафене „Крема“ на улица „Къмършъл“, когато ме намери мъжът, наричащ себе си Шейки. Беше мал­ко след девет сутринта и макар несекващият поток от хора да не даваше и миг почивка на баристите, повечето от масите си стояха празни. По това време хората искаха да си поръчат, без да консумират на място, което идеално ме устройваше. Разполагах с приятно огрявано от слънцето местенце до про­зореца и с новите броеве на „Ню Йорк Таймс“ и „Портланд Прес Хералд“. Салонът на „Крема“ бе един от най-хубави­те в града - само голи дъски и неизмазана тухлена зидария.

Имаше и по-лоши места, където да убиеш някой и друг час. По-късно сутринта имах среща с евентуална клиентка: не­приятности с бившия, който не бе схванал разликата между наглеждане и преследване на бившата половинка. Разликата бе тънка, в зависимост от това кого питаш. Той май не раз­бираше и че ако наистина го бе грижа за нея, би трябвало да ѝ плати издръжките за децата, които ѝ дължеше. За такива недоразумения се печелеха почасовите тарифи.

Шейки носеше черни гуменки, съвсем леко протрити дънки и балтон - толкова голям, че почти можеше да мине за палатка. Когато влезе в „Крема“, изглеждаше смутен, и видях, че един-двама от персонала го наблюдаваха, но той явно не смяташе да се откаже от онова, което си бе наумил. Тръгна право към моята маса.

Шейки11 не беше единственият, който използваше това име за себе си, всички на улицата му викаха така. Той имаше паралитичен тремор на лявата ръка, която държеше плътно до тялото си. Чудех се как ли спи. Може би просто бе свик­нал с нея, както се свиква с много неща, които се налага да търпиш дълго време.

Той спря пред мен, слънцето освети лицето му. Беше гладко избръснат и миришеше силно на сапун. Може и да грешах, но впечатлението ми бе, че преди да дойде тук, се беше привел в приличен вид и бе облякъл най-хубавите си дрехи. Помнех го от погребението. Беше единственият от присъстващите, който проля сълза, докато спускаха Джуд в гроба.

- Може ли да седна? - попита той.

- Заповядай - отвърнах. - Искаш ли кафе?

Той облиза устни и кимна.

- Да.

- Някакви предпочитания?

- Което е най-голямото и най-топлото. Ако може и да е сладко.

Тъй като аз самият пия предимно чисто филтрирано кафе, трябваше да разчитам на момичето зад бара да ми помогне за топлото и сладкото. Върнах се с кленово лате и две кифли. Не бях много гладен, но Шейки навярно беше. Хапнах малко от моята, за да бъда учтив, а Шейки се върна на бара и натъп­ка чашата си със захар. Щом седна отново на мястото си, се нахвърли на кифлата, после забави малко темпото, сякаш се сети, че е в компанията на порядъчни хора и никой няма да му издърпа залъка от устата.

- Вкусно - каза той. - И кафето го бива.

- Сигурен ли си, че захарта ти е достатъчна? - Бъркалката направо стоеше изправена в кафето.

Той се ухили. Зъбите му не бяха хубави, но усмивката ня­как си беше.

- Винаги съм имал слабост към сладкото. Предполагам, че си личи. Загубих повечето си зъби. - Отхапа още от киф­лата и я дъвка дълго и старателно, наслаждавайки се на вку­са ѝ. После каза: - Видях те на гробищата, когато погребаха Джуд. Ти си детективът, нали?

- Точно така.

- Познаваше ли Джуд?

- Слабо.

- И аз така чух. Джуд ми каза, че е вършил детективска работа за теб няколко пъти.

Усмихнах се. На Джуд винаги му беше приятно, когато го молех да ми помогне. Долових известен скептицизъм в гласа на Шейки, само следа от съмнение, но мисля, че искаше да е истина. Държеше главата си наведена, докато гледаше втрен­чено към мен, повдигнал едната вежда в очакване.

- Да. Така е - казах аз. - Джуд беше наблюдателен и зна­еше как да слуша.

Шейки се отпусна назад с огромно облекчение. Джуд не го беше излъгал. Идването му тук не беше напразно.

- Да - каза той, - Джуд беше умен. Нямаше нещо, слу­чило се на улицата, за което той да не знае. Освен това беше внимателен. Внимателен към всички. Внимателен към мен.

Спря да яде и за миг изглеждаше ужасно самотен. Уст­ните му се движеха беззвучно, докато се мъчеше да опише емоции, каквито никога досега не бе изразявал: онова, което бе изпитвал към Джуд, и начина, по който се чувстваше сега, когато него вече го нямаше. Опитваше се да облече загубата си в думи, но загубата беше отсъствие и не подлежеше на описание. Накрая се отказа и засърба шумно латето, за да скрие мъката си.

- Приятели ли бяхте?

Той кимна над чашата.

- Джуд имаше ли много приятели?

Шейки остави чашата и изтри уста с гърба на ръката си.

- Не. Държеше повечето хора на разстояние.

- Но не и теб.

- Да.

Смених темата. Не беше моя работа.

- Кога за последен път го видя жив?

- Един-два дни преди да го намерят в онова мазе. Пома­гах му в събирането.

- Събирането ли?

- На парите. Искаше да му върнат заемите, които бе да­вал, и поиска помощ от мен. Всички знаеха, че с него сме близки, и ако кажех, че работя за него, никой нямаше да се усъмни, че лъжа. Той ми написа всичко на хартия. Когато на­мирах някого, задрасквах името в списъка и записвах колко ми е дал.

Той бръкна в един от джобовете си и извади лист хартия, който разгъна внимателно и сложи пред мен. На него имаше списък с имена, изписани четливо с молив. До повечето от тях, със значително по-разкривен почерк, бяха надраскани цифри: обикновено два долара и никога повече от това.

- Понякога отивах при някои, след като той ги бе посетил и тези хора може би вече се бяха разплатили, а може би не. Но Джуд бе отстъпчив човек. Вярваше на всяка история за лош късмет, защото си беше такъв. Колкото до мен, аз знаех, че някои от тях лъжат. И докато са живи, ще лъжат. Гледах да ги накарам да си платят, ако могат.

Взех листа и събрах набързо цифрите. Сумата не излезе много голяма: 100 долара, плюс или минус цент-два. Тогава си дадох сметка, че макар и за мен да не бяха много пари, 100 долара можеха да станат причина човек да бъде размазан от бой, ако попадне в лоша компания. Можеше да са достатъч­ни дори за да бъде убит.

- За какво му трябваха тези пари? - попитах.

- Той търсеше дъщеря си. Каза ми, че е била наркоманка, но вече влизала в правия път. Последното, което научил за нея, било, че е отишла в Бангор да търси работа и изглежда, била намерила. Мисля, че...

Той замълча.

- Продължавай.

- Мисля, че е дошла тук, защото е искала да бъде близо до него, но не чак толкова, че съвсем да го улесни - каза Шейки. - Искала е той да дойде и да я намери. Джуд беше изоста­вил майка ѝ и нея преди доста време и знаеше, че момичето обвинява него за всичко, което се е объркало в живота му след това. Била му е ядосана. Дори може би го е мразела, но когато става дума за кръвна връзка, любовта и омразата не се различават особено или се смесват дотолкова, че не можеш да различиш едното от другото. Предполагам, че е мислил да се премести в Бангор и да сложи край на това. Но Джуд не харесваше Бангор. Там не е както тук. Изтръгнаха сърцето на този град, когато построиха мола, и той никога повече не се съвзе, за разлика от Портланд. Не е добро място и за без­домните - по-лошо е, отколкото тук. Но Джуд искаше да се реваншира на момичето за онова, което му е причинил, а не можеше да го стори от Портланд.

- За колко време вие с Джуд събрахте парите?

- За седмица. Щеше да му отнеме месец, ако бе действал сам. Би трябвало да си намеря работа като събирач на дъл­гове.

Шейки използва показалеца на дясната си ръка, за да дръ­пне листа към себе си и каза:

- Така че въпросът ми е...

- ...защо човек, който е прекарал трудна седмица в съ­биране на дългове и който мисли единствено как да оправи отношенията с дъщеря си, ще се обеси в мазе тъкмо когато е успял да събере известна сума? - довърших аз вместо него.

- Точно така.

- Значи, какво: на дъщеря си ли се е канел да даде парите, или да ги използва, за да се премести в Бангор?

- Нито едното от двете - отвърна Шейки. - Ако съм го разбрал правилно, мисля, че се надяваше да те наеме, за да я намериш.

Той, изглежда, си спомни, че има още кафе. Изпи на една глътка половината от онова, което беше останало, и хвърли кос поглед към кифлата в моята чиния. Побутнах я към него.

- Давай. Не съм толкова гладен, колкото си мислех.

Говорихме цял час - ту за Джуд, ту за самия Шейки. Той бе служил в армията и така се беше сдобил със сакатата си ръка: засегнат нерв от експлодирала гума на джип.

- Дори не беше истинска рана - каза Шейки. - Преди лъ­жех за нея, за да се правя на храбър, но като че ли вече не си струва труда.

В края на нашия разговор ми станаха ясни две неща: Шейки познаваше Джуд по-добре от всеки друг в Портланд и все пак всъщност изобщо не го познаваше. Джуд бе споде­лял с него само съвсем оскъдна информация за дъщеря си. Шейки бе с впечатлението, че колкото повече неприятности са се струпвали на приятеля му, толкова по-малко желание е изпитвал да търси помощ, за да се справя с тях. Тъкмо това била причината накрая човек да умира сам.

Преди да си тръгна, купих на Шейки още едно кленово лате, а той ми обясни как най-лесно мога да го намеря. Как­то и Джуд, използваше за подобни контакти добрите хора в Центъра за психично здраве.

След това отидох в Южен Портланд, за да се срещна с евентуалната си клиентка в дома ѝ, и тя ме осведоми най-подробно къде работи съпругът ѝ, къде живее и как сега бил станал голям задник, а преди не бил чак толкова лош. Тя не искаше да намесва полицията заради децата и мразеше адво­ката си. Аз бях най-малко лошата от оставащите ѝ възмож­ности - макар че ме попита дали не познавам някого, който би се наел да счупи краката на съпруга ѝ, след като ясно ѝ дадох да разбере, че не съм склонен да поема подобен анга­жимент, поне не и без по-сериозни причини. Тъй като нямах какво друго да правя, отидох да потърся прегрешилия съпруг в офиса му в Бак Коув, където той бе партньор в съмнителна фирма за финансови консултации и инвестиции. Името му бе Лейн Стейси и не изглеждаше много зарадван, когато раз­бра, че не съм отишъл да му давам пари за инвестиране. Кре­щя, тупа се по гърдите, но после му стана ясно, че не може да ме изгони навън със заплахи. Спокойното държане винаги помага в подобни ситуации; спокойствието и двайсетте ки­лограма предимство в теглото пред опонента в спора. Както собственика на бентлито Хайръм П. Тейлър, Стейси не беше лош човек. Дори не беше толкова похотлив, колкото Хайръм. Той беше самотен, съпругата и децата му липсваха и не вяр­ваше някоя друга да го поиска. Жена му просто го беше разлюбила, той също я бе разлюбил, макар и в по-малка степен, но искаше нещата да си останат постарому, за да има покрив над главата и човек до себе си, който да се грижи за него, когато се простуди, а може би и да спи с него от време на вре­ме. Накрая го уговорих да обядваме в „Баю Кичън“, където му обясних колко е важно да не преследва жена си и да пла­ща издръжката на децата си. Той на свой ред призна, че като я е морил от глад, нея и децата си, се е надявал, че така ще я направи по-отстъпчива и ще я принуди да го приеме обратно, което донякъде обясняваше защо страховете му, че може да не намери друга, която да го търпи, не бяха съвсем без­почвени. Към края на обяда бях получил някои гаранции за поведението му в бъдеще, а той се беше опитал да ми пробу­та толкова рисков краткосрочен заем, че направо приличаше на поръчка за персонална рецесия. Той прие храбро отказа ми. Както се изрази, очакванията му за финансовото бъдеще на страната били „оптимистични“ и виждал само бляскави перспективи пред бизнеса си.

- И на какво основание? - попитах аз.

- Всеки обича обещанията за бърза печалба - отвърна той. - А магазинът за наивници винаги има какво да предложи.

Прав беше.

12

Няколко обаждания ми бяха достатъчни, за да разбера кой е детективът, чието име беше удостоило с честта си следстве­ното дело за Джуд. За мен това означаваше едновременно добра и лоша новина. Добрата новина бе, че познавах детек­тива лично. Лошата - че по едно време бяхме излизали заед­но. Казваше се Шарън Мейси и „излизали“ може би е твърде силна дума за историята между нас. Тя идва няколко пъти в „Мечката“, когато бях барман там, и веднъж обядвахме в „Бода“ на „Конгрес Стрийт“, който е близо до нейния апар­тамент на „Спрус Стрийт“. Всичко свърши с кратка целувка и взаимно съгласие, че би било хубаво в скоро време да го направим отново. Аз дори го исках, а мисля, че и тя, но някак си животът не ни го позволи, а после загина Джаки Гарнър.

Шарън Мейси бе интересна личност, при положение че си склонен да приемеш китайската дефиниция за „интере­сен“ като подобие на проклятие. Преди няколко години тя била командирована на остров, наречен Санктюъри12, навъ­тре в залива Каско, когато пристигнала група жадни за от­мъщение професионални убийци и се стигнало до ожесточе­ни престрелки. Мейси се измъкнала невредима, но активно участвала в сблъсъците и си спечелила голямо уважение като полицай с точен мерник. В резултат на това не останала дълго униформен полицай и никой не се изненадал, когато я повишили в детектив. Работеше в отдела за криминални раз­следвания в полицейското управление на Портланд и оказ­ваше сериозно съдействие на специалните части за борба с тежките престъпления в Южен Мейн, които разследваха се­риозни инциденти в региона.

Когато набрах номера на Мейси, джиесемът ѝ беше из­ключен, но не си направих труда да ѝ оставя съобщение. Не беше в апартамента си, когато отидох там, но една съседка ми каза, че е отишла да занесе дрехите си в екологичната пералня на „Данфърт Стрийт“. Момчето, обслужващо автоматичната машина, потвърди, че е идвала, и каза, че може би чака в „Ръски“, докато той изпълнява спешната ѝ поръчка, включваща пране и сгъване.

„Ръски“ бе институция в Портланд, отваряше рано и сер­вираше храна до късно. Барът отдавна събираше хората, чи­ето работно време им дава възможност да закусват, когато им скимне, поради което сервираше закуски през целия ден. В неделя той беше магнит за редовните посетители, вклю­чително ченгетата и пожарникарите от всички околни сели­ща, притежаващи добри пътни комуникации с Портланд, на които им трябва тъмно и приветливо кътче, където да убиват следобедите. Той можеше да се похвали с дартс, с прили­чен джубокс, с недостатъчно места за сядане и никога не се променяше. Беше това, което е: бар в покрайнините, където цените бяха по-добри от храната, а храната бе хубава. Ко­гато отидох при нея, Мейси седеше до прозореца, пиеше и си бъбреше с патрулен полицай на име Теръл Никс. Позна­вах малко Никс, защото единият от братята му беше ченге в Скарбъро. По моя преценка Никс наближаваше петдесетте и навярно вече мислеше за пенсиониране. Косата му оредява- ше и лицето му бе придобило измъчено и разочаровано изра­жение. В чинията до него се виждаха остатъци от специално­то махмурлийско меню - месна яхния, препечени филийки, яйца и пържени картофи, ала нямаше вид на човек, който се мъчи да се пребори с последствията от тежка нощ. Очите му бяха будни и ясни, погледът му навярно стигаше чак до лелеяното пенсиониране.

Мейси изглеждаше като Мейси: дребничка, мургава, с живи очи и винаги готова да се усмихне. По дяволите. Опи­тах се да си спомня защо не ѝ се бях обадил. О, да. Животът, каквото и да беше това. И отчасти смъртта.

Никс ме видя преди Мейси, тъй като тя седеше с гръб към вратата. Побутна я по левия крак с дясната си обувка, за да я предупреди. Не изглеждаха като две ченгета, между които има нещо, а просто като две ченгета, чиито пътища случай­но са се пресекли в „Ръски“, където пътищата на ченгетата се пресичаха непрекъснато. Впрочем жената на Никс би го скопила и би оставила кръвта му да изтече, преди да украси капака на колата си със съответните атрибути, ако до ушите ѝ стигнеше дори само намек, че друга жена се интересува от него. Да не говорим, че братът на Никс бе женен за сестра на жена му. Цялата фамилия би помогнала да хвърлят трупа му в блатата край Скарбъро.

- Чарли - каза Никс. - Детектив Мейси, познаваш ли Чар­ли Паркър, нашия прочут частен детектив?

Първоначалната изненада на Мейси от моето появяване премина в крива усмивка.

- Да, познавам го. Веднъж обядвахме заедно.

- Сериозно?

- Господин Паркър така и не се обади за втора среща.

- Сериозно? - каза отново Никс. Изцъка като разочарова­на даскалица и отсъди: - Ужасно!

- Невъзпитано - допълни Мейси.

- Може би е дошъл да поправи грешката си.

- Не виждам цветя.

- Винаги може да поръча по едно питие.

- Това става - рече Мейси. Не бе свалила очи от мен, от­както влязох. Не флиртуваше, но се забавляваше.

- Е, щом не е дошъл да се извини, задето те е чупил, то­гава защо е тук?

- Да, защо си дошъл? - попита Мейси.

- Да сервира неприятности в нечия чиния - каза Никс.

- Ще сервираш ли неприятности на някого? - попита Мейси.

- Не, ако зависи от мен - казах аз, доволен да взема най-сетне думата, след като Никълс и Мей13 спряха да си поемат дъх. - Имах един-два въпроса по случая „Джуд“. Името ти се появи във връзка с него.

Никс и Мейси размениха погледи, но Никс остави на нея да отговори, ако реши. В края на краищата тя бе детективът.

- Светът е малък - каза Мейси.

- Нима? - отвърнах аз.

- Никс бе първият, който отиде на местопроизшествието. И няма „случай Джуд“. Освен ако ти си на друго мнение - добави тя.

- Беше си хубаво чисто обесване - каза Никс и аз знаех какво има предвид. Човек поемаше тези случаи, когато се появят. Те бяха просто писане на доклади и почти нищо по­вече.

Посочих бутилките им, в които беше останала главно пяна.

- Искате ли по още една?

Никс пиеше „Милър Хай Лайф“. В „Ръски“ имаше нещо, което караше хората да пият странни неща, като „Хай Лайф“. Мейси беше на „Ролинг Рок“. И двамата се съгласиха да по­харча парите си за тях и Никс се зачуди на висок глас дали черпенето с бира няма да мине за втората ми среща с Мейси. Не удостоих с внимание изложения асортимент фъстъци и поръчах бирите, плюс една „Ролинг Рок“ и за мен. Опитах се да си спомня кога за последен път си бях поръчвал „Ролинг Рок“, но не можах. Подозирах, че може да е било, когато съм се опитвал да излъжа за възрастта си с фалшива лична карта.

Забелязах, че Никс бе сложил до себе си спортния подлистник на „Прес Хералд“, отворен на баскетболната стра­ница.

- Фен ли си? - попитах.

- Синът ми е един от „Йотсманите“.

„Йотсманите“ бяха баскетболният отбор на гимназия­та „Фалмът“. Предишния сезон те бяха понесли нещо като разгром от местните си съперници „Ярмът“, което обикно­вено отнема години психотерапия, за да се преживее: 20:1 на регионалния финал. Изглеждаха окончателно ликвидирани, но този сезон до момента имаха само една загуба, от Йорк, и бяха спечелили първите си шестнайсет мача средно с над двайсет точки. Сега гледаха към щатския финал, а треньорът им Халиган, който през своята двайсет и шест годишна ка­риера бе извел „Фалмът“ и до девет щатски титли по футбол, беше кандидат за светец.

- По-добър сезон от предишния - казах аз.

- Тази година имат по-силни момчета - отвърна Никс. - Моят син играе и футбол, и кара ски. Има телосложение като на състезателен кон и му остава още година. Готов е да пре­мине в клас А.

Отпи дълга глътка от бирата. Отново оставяше трудните отговори на Мейси.

- Е, какво искаш да знаеш за Джуд? - попита тя.

- Как беше намерен?

- Обаждане до 911 от уличен телефон на „Конгрес Стрийт“. Анонимно. Предполагаме, че е бил някой от без­домните му приятели.

- Нещо странно около случая?

Тя погледна към Никс, който се замисли над въпроса.

- Беше недовършено мазе с пръстен под, Г-образно, като че ли разделено на две от ъгъла на стените. Изглеждаше така, сякаш някой друг бе спал там онази нощ. Имаше вдлъбнати­на в пръстта и намерихме две капачки от бира. Който и да е бил, се беше изсрал и бе използвал вестник от същия ден да се избърше. Но в доклада на патолога се казва, че когато го намерихме, Джуд е бил мъртъв най-малко от трийсет и шест часа. Сам си направи сметката.

- Някой е прекарал цяла нощ с тялото.

- Може да е спал с гръб към него, но да. Нали знаеш, било е адски студено и ако човек няма къде другаде да отиде...

- Нещо за вещите му?

- Спалният чувал е липсвал - каза Мейси. - И раницата му, изглежда, е била претършувана за нещо полезно.

- Намерени ли бяха пари?

- Пари ли? Какви пари?

- Може би повече от сто долара. Не кой знае колко за нор­мален човек, но много за такъв като него.

- Хора са умирали и за по-малко.

- Пази боже.

- Не, нямаше пари. Какво, да не мислиш, че е бил убит заради тях?

- Както сам каза, хора са умирали и за по-малко.

- Да - намеси се Мейси, - обаче е трудно да обесиш чо­век, който се съпротивлява, и още по-трудно да го направиш така, че да изглежда като самоубийство. Белезите от въжето съответстват на инерцията на падащото тяло и патологът не е установил прекомерно нараняване на врата. Жертвата е драскала по въжето, но това не е необичайно.

- Някаква идея откъде може да се е взело въжето?

- Не. Обаче не беше ново. Подобно на Джуд, и то е оби­колило няколко пъти квартала. Отрязано е, за да се направи примката.

- На погребението чух, че в организма му не е имало ал­кохол или наркотици.

- Което е необичайно.

- Зависи как го тълкуваш - каза Никс. - Ако говорим за събиране на кураж, тогава да, може да се очаква да е взел нещо, за да намали болката. От друга страна, ако търсим ули­ки за убийство, нагласено така, че да прилича на самоубий­ство, тогава дрогата или алкохолът биха помогнали жертвата да се усмири преди това.

Оставих думите му без коментар. Казах:

- Другото са парите.

- И защо? - попита Мейси. Сега тя беше заинтригувана. Виждах го в очите ѝ. Много детективи не биха се зарадвали особено, ако някой започне да си пъха носа в безпроблем­но приключен случай, но Мейси не беше от тях. Съмнявах се, че изобщо някога е била такова ченге и че случилото се на остров Санктюъри, каквото и да е било то, я е промени­ло по някакъв начин. Ако изобщо ѝ бе повлияло, то само бе укрепило тази страна на характера ѝ. Тя не ми бе казала за станалото на острова много повече от онова, което вече бе написано в официалния доклад, а и аз не бях настоявал, но бях чувал разни истории. Санктюъри бе странно място дори по стандартите на тази част от света и някои трупове от она­зи нощ така и не бяха открити.

- Джуд е положил много усилия да ги събере - казах аз. - Изглежда, се е тревожил за дъщеря си. Името ѝ е Ани: бивша наркоманка, полагаща усилия да се изчисти, която живеела в приют в Бангор. Опитвал се е да възстанови отношенията си с нея, когато тя е изчезнала. Тревожел се е за нея. Парите са му трябвали, за да започне да я издирва. Всъщност мисля, че може би се е надявал да ме наеме с тези пари.

- Какво би купил с тях? - каза Никс. - Два часа?

- Щях да му направя отстъпка.

- Дори и така да е.

- Да.

Никс отпи още глътка от бирата си.

- Е, има вероятност човекът, който е преспал онази нощ в мазето и е претършувал вещите на Джуд, да е взел и парите му. Обаче не мисля, че би си направил труда да го представи като самоубийство. Един бездомник по-скоро би използвал юмруците си или бръснач. Не би било много трудно да се справи с Джуд. Той не беше особено силен.

- Това все пак не обяснява защо човек, който си е напра­вил труда да събере дължимите му пари и който е загрижен за дъщеря си, ще сложи край на живота си в едно мазе и ще я изостави в беда. И както сам отбеляза, Джуд не беше осо­бено силен. Един порив на вятъра можеше да го вдигне от улицата. Някой едър мъж или двама едри мъже са могли да го държат достатъчно дълго, за да го качат на стол, да сложат примката на врата му и да ритнат стола изпод краката му. Биха оставили белези по тялото му, предполагам. Няма как да няма такива.

Сега мислех на глас. Мейси остави бирата си недопита.

- Имаш ли малко време? - попита ме тя.

- Да.

- Искаш ли да отидеш до „Роузи“, ще дойда там да изпи­ем по още едно. Преди това трябва да прибера едно пране.

Никс предпочете да остане в „Ръски“ за още една бира. Прояви достатъчно съобразителност да не се влачи с нас, не­зависимо от историята между Мейси и мен. Ако тя реши да сподели с частен детектив нещо повече за смъртта на Джуд, това си бе нейна работа. Той не искаше, нито чувстваше нуж­да да знае.

Обаче му платих пиенето, плюс едно за из път. Той въздъ­хна театрално, когато си тръгнах, и каза:

- Обзалагам се, че дори няма да се обадиш. Чувствам се така... използван.

13

Хари и Ерин Диксън бяха потънали в разговор, когато чуха колата да приближава.

- Трябва да заминем - каза Ерин.

- И къде да отидем? - отвърна Хари.

- Не знам. Където и да е. Можем да обещаем, че няма да кажем нищо, ако ни пуснат да си отидем и не ни преследват.

Хари се помъчи да не се разсмее, но не можа да се спре. Идеята, че Проспъръс е оцелял толкова време, като е позво­лявал на онези, които са се чувствали притеснени от него­вите закони, просто да го напуснат, бе невероятно абсурдна. Тъкмо Ерин би трябвало да знае това. Те бяха преследвали баща ѝ Чарли Хътън с години и никога не се бяха отказали. Хътън бе умен и му бе провървяло. Освен това бе работил като касиер в банката, така че не си бе тръгнал с празни джо­бове, защото, преди да избяга, бе откраднал градския таен фонд. Парите му бяха купили време и известно простран­ство за маневриране. Позволили му бяха да се уреди с нова самоличност и нов живот, но Хари бе сигурен, че е прекар­вал дните си в страх от всяко почукване на вратата и в сле­дене на лицата по улицата за поглед, който ще се задържи твърде дълго върху него.

Чарли не се бе страхувал, че ще пратят полицията по ди­рите му. Проспъръс не действаше по този начин. Така или иначе, парите, които беше откраднал, официално не същест­вуваха и фондът бе използван за цели, за които бе по-добре полицията да не знае. Онова, което Хари бе помнил винаги, бе, че бащата на Ерин никога не бе проговорил. Могъл бе да отиде в полицията и да опита да обясни какво представля­ва Проспъръс, но то бе толкова фантастично, че би рискувал да го вземат за невменяем. Дори ако бяха решили да му по­вярват, нямаше трупове, които да им посочи, нямаше плитки гробове, които да разкопаят, и кости, които да ексхумират. Хари се питаше колко ли надълбоко трябваше да се рови, за да бъдат открити жертвите на Проспъръс, ако от тях изобщо бе останало нещо. Всеки, който ги търси, би се отказал много преди да удари за пръв път на камък, а някои от телата навяр­но лежаха дори по-надълбоко. И освен това оставаше фактът, че тези неща се случваха не по-често от веднъж на двайсет-трийсет години и отговорните пазеха тайната за себе си. Би било почти невъзможно да се открие някаква закономерност и имената на отвлечените се забравяха още щом изчезнеха под земята. В много от случаите те въобще не се знаеха.

Но имаше още една вероятна причина за мълчанието на Чарли, по-дълбока причина: той бе обвързан с Проспъръс, а не е лесно да се откажеш от лоялността си към толкова стар и толкова странен град. Останал му беше верен дори когато бе правил всичко по силите си, за да избяга колкото може по-надалече, защото въпреки нежеланието си да участва повече във всичко това, не е можел да каже истината за него.

Но градът си беше направил изводите от случилото се с Чарли и бе взел мерки то да не се повтаря толкова лесно. Жи­телите биваха наблюдавани отблизо под претекст, че се по­лагат грижи за тяхното благополучие, сплотявани бяха чрез бракове, чрез семейни и делови връзки, чрез страх.

- Искаш да бъдеш като баща си ли? - каза Хари, когато смехът му секна. Не му харесваше обезпокоително истерич­ната нотка, която бе прозвучала в него. - Искаш да бъдеш преследвана цял живот?

- Не - каза тя тихо. - Но не искам и да оставам тук.

Ала Хари не я слушаше. Той вече беше в списъка.

- При това баща ти имаше пари. Ние нямаме нищо. Нима мислиш, че те не наблюдават как харчим, как се движат де­позитите и тегленията от сметките ни? Те знаят, или най-малкото подозират. Ние сме уязвими, а това означава, че те са загрижени как ще постъпим. Не, нямаме избор. Трябва да изчакаме това да свърши. Трябва да се надяваме, че по­ложението ни ще се подобри. Когато се подобри, можем да започнем да заделяме пари настрани. Можем да планираме, както навярно е правил и Чарли. Човек не напуска Проспъ­ръс, когато му скимне. Не...

И тогава се чу шумът от колата. Фарове осветиха къщата и думите заседнаха в гърлото на Хари Диксън.

14

Бар „Роузи“ не бе много по-различен от „Ръски“, но шан­совете да намериш място в „Роузи“ бяха по-големи - прос­то защото там имаше повече столове. Не ми се пиеше още бира, затова си поръчах кафе и започнах да наблюдавам пре­минаващите по „Фор Стрийт“ коли. Свиреше музика - ня­каква песен, която ми се стори позната, нещо за океани от милосърдие и нежелани изгнания. Докато чаках, се обадих на Рейчъл, а тя даде телефона на Сам. Побъбрихме малко за събитията в училището, които май бяха свързани главно с рисуване и много кавги с момче на име Хари.

- Майка му и баща му са го кръстили на Хари Потър - обясни ми Сам. Ако се съдеше по тона ѝ, тя май не одобря­ваше това. Цяло поколение възрастни, маскирали се като магьосници, когато им е било време да проявяват повече разум, сега като че ли се чувстваха длъжни да натрапват на потомците си странни идеи. Аз не харесвах магьосниците. Магьосниците бяха онези, които биват прегазвани от коли, без някой да обърне внимание на това или да се разтревожи за нещо повече от щетите по превозното средство, които и без това най-често са минимални, защото магьосниците, из­глежда, са по-леки от другите хора.

- Той рисува на челото си светкавица - каза Сам.

- Така ли? - учудих се аз.

- Казва, че е истинска, но тя се изтрива, когато я търкаш силно.

Реших да не питам как е разбрала това, макар да бях поч­ти сигурен, че както и да го е открила, момчето на име Хари е участвало в експеримента против волята си. Разговорът премина към пътуването до Флорида, което щяха да пред­приемат заедно с Рейчъл през следващия уикенд, за да гос­туват на родителите на Рейчъл в тяхната нова къща за зимни почивки. Сам ме информира, че Джеф, приятелят на майка ѝ в момента, също щял да пътува с тях.

- О - казах аз, стараейки се да запазя възможно най-неутрален тон. Не харесвах Джеф, но това бе без значение. Джеф се харесваше и за двама ни.

- Татко! - каза Сам. - Няма нужда да се преструваш, че ти е мъчно.

Боже.

- Сигурна ли си, че си само в началното училище? И не следваш допълнително психология?

- Мама познава психотагията.

- Да, така е. - Не дотолкова, че да престане да се среща с глупаци като Джеф, но да решаваш проблемите на другите често беше по-лесно, отколкото да се оправяш със своите. Замислих се дали да не споделя това прозрение с Рейчъл, но реших да не го правя. Може би най-сетне започвах да проумявам, че е по-добре да си спестяваш излишните ри­скове. - Дай ми пак майка ти. Ще се видим, когато се вър­неш.

- Чао. Обичам те - каза Сам и ми стана малко мъчно.

- Чао, захарче. И аз те обичам.

Побъбрих с Рейчъл още минута-две. Стори ми се щастли­ва. Това бе хубаво. Исках да е щастлива. Ако тя беше щаст­лива, и Сам щеше да е щастлива. Само че ми се искаше да е щастлива с някого другиго, а не с Джеф. Тази връзка се отразяваше зле на добрия ѝ вкус. Но пък имаше хора, които биха казали същото и за времето, което бе прекарала с мен.

- Какво работиш? - попита Рейчъл.

- Нищо особено - отвърнах аз. - Призовки. Прегрешили съпрузи.

- Само това ли? Няма да те държи задълго далеч от не­приятностите.

- Е, и с онази история около бездомника. Обесил се е и не мога да разбера защо.

- Обзалагам се, че не ти е платил предварително.

- Знаеш ли, странно е, че ми казваш това, но може би ня­кой в този град е взел парите, с които е щял да ми плати.

- Нужно ли е да ти казвам да внимаваш?

- Не, но това винаги помага.

- Съмнявам се, но заради дъщеря ти...

- Ще внимавам.

- В бар ли си?

- „Роузи“.

- А, среща?

Мейси пристигна. В едната ръка държеше фотокопирани страници, в другата - чаша. И тя като мен си бе взела кафе.

- Не, не бих казал.

Рейчъл се засмя.

- Не би казал, нали? Хайде, изчезвай.

Затворих. Мейси бе спряла малко встрани, за да не ми пречи. Сега приближи, сложи листовете на масата и седна.

- Можеш да го прочетеш, но не ти го оставям, нали?

- Ясно.

Беше докладът на патолога за аутопсията на Джуд. Сигурно щях да получа разрешение да го погледна и в кабинета по съдебна медицина, но това ми спестяваше труда да пътувам до Огъста.

Въжето, използвано за обесването, беше памучно, върза­но на примка с възел в областта на тила. Влакна и остатъци от въжето бяха намерени на близката маса, наред със следи от рязане по дървото, вероятно с остър нож.

- Намерихте ли нож на мястото? - попитах.

- Не, но може да е бил при другите вещи, които са взети.

- Предполагам.

Трупно вкочаняване и трупни петна на двата крака, дисталните части на горните крайници и областта около кръста над линията на колана. Двете очи полуотворени; конюнктивата кървясала, роговицата мътна. Устата полуотворена, ези­кът изплезен.

Преминах към следата от примката. Патологът беше ус­тановил, че тя обгръща целия врат, с изключение на малко разстояние под възела, и че съответства на тежестта на тяло­то. Минавала назад, нагоре и към тилната област. Била малко по-широка от лявата страна на врата, отколкото от дясната, но само с около половин сантиметър. Дисекцията на врата не показала никакви фрактури на щитовидния хрущял или под­езичната кост, често срещани при насилствено удушаване, което като че ли изключваше възможността Джуд да е бил нападнат. Също така липсвали и екстравазации - причинени от насилие кръвоизливи в областта на врата. Патологьт бе стигнал до извода, че причината за смъртта е асфиксия, дъл­жаща се на самоубийство чрез обесване с въже.

Единственото друго нещо в този доклад, което заслужа­ваше внимание, бе списъкът на синините, белезите и драс­котините по тялото на Джуд. Те бяха достатъчно много, за да ме накарат да изстена. И сякаш за да направи ситуаци­ята още по-сложна, Мейси плъзна към мен още един лист хартия. Бе цветно копие и качеството му не беше особено добро. Но трябваше да съм благодарен и на това, като се има предвид, че двете снимки на него показваха нараняванията, които Джуд бе получавал през годините. Падания, сбивания, побои: всичко това отбелязано на картата от кожа и плът и скрито под дрехи на манекен от магазините за облекла втора употреба. Всеки, който е достатъчно тъп, за да си въобра­зява, че животът на улицата в Портланд е един вид финан­сирана от щата ваканция на открито, би трябвало да види фотографията на торса и крайниците на Джуд, за да се върне в реалността.

- Патологьт казва, че някои са скорошни, но повечето са доста стари - каза Мейси. - Един-два може да са получени в часовете преди смъртта му. Тези тук са интересни.

Тя посочи с пръст белезите по горната част на лявата и дясната му ръка.

- Какво представляват?

Мейси ми подаде трети, последен лист. Тя имаше усет за драматизъм. Снимките показваха увеличения на белезите.

- Изглеждат като следи от стискане - казах, - сякаш някой го е държал здраво откъм гърба.

- Така си помислих и аз - потвърди Мейси. - Но това не означава, че са свързани със смъртта му. Става дума за човек, който е бил бит редовно.

- Ще поразпиташ ли?

- Нямах такива намерения, докато не се появи ти. Все още мисля, че сам е отнел живота си, но ще се съглася, че повдигаш достатъчно въпроси, за да ме накараш отново да се запитам защо го е направил. Но може да е полезно, ако успеем да открием съдържанието на раницата му и най-вече да поговорим с човека, който се е обадил по телефона. Не се знае какво още може да научим.

- Разпитахте ли наоколо?

- Никс опита, доколкото беше възможно. Ако някой знае­ше нещо, просто си замълча. Но ако бях попаднала на мърт­вец, бях преровила вещите му и бях откраднала малкото пари, които е имал, навярно и аз щях да си замълча.

Мейси събра фотокопията и допи кафето си.

- Значи, напоследък работиш много про боно, а?

- Не, но казват, че било добре за душата.

- И затова ще продължиш да се занимаваш с това - за доброто на душата си и защото мислиш, че дължиш на Джуд няколко часа?

- Каквото и да му дължа, не става дума за часове.

- Пазиш ли още номера ми?

- Да.

- Хубаво. Мислех, че може да си го загубил, като не се обаждаш и прочие.

- Съжалявам за това.

- Не съжалявай. Беше хубав обяд и ти го плати.

- Така е, но трябваше да ти се обадя. Не знам защо не го сторих.

- Аз знам - каза тя. - Поради същата причина, поради която не се обадих и аз. Животът. Смъртта.

Тя стана.

- Знаеш как да ме намериш. Ще се радвам пак да погово­рим, ако научиш нещо.

- Дадено - отвърнах аз.

Тя си тръгна, после се обърна за миг и каза:

- Приятно ми беше да те видя отново.

- И на мен.

Гледах след нея, докато се отдалечаваше. Няколко други мъже също.

По дяволите.

15

Морланд бе седнал от едната страна на кухненската маса, Хейли Кониър вдясно от него. Хари и Ерин седяха от другата страна, срещу тях. Диксънови никога не бяха посрещали в своя дом Хейли. Никъде не бяха разговаряли с нея. Нито пък бяха стъпвали в нейната къща. Чували бяха, че тя е красива и подредена, макар и мрачна. Ерин знаеше, че нейният дом не е нещо особено, но тайно се радваше, че поне не бе ли­шен от приветливост. Кухнята беше светла, а дневната, която бе свързана с нея, дори още по-светла. Ала сега върху всич­ко беше надвиснала сянка. Хейли Кониър сякаш бе донесла нощта със себе си.

- Имате хубав дом - каза тя с маниер на човек, който е из­ненадан какво могат да постигнат малките хора, като цепят стотинката, но все пак не би искал да живее като тях.

- Благодаря - отвърна Ерин.

Беше направила кафе. Имаше смътен спомен, че Хейли Кониър предпочита чай, но нарочно не ѝ беше предложила. Дори не бе сигурна, че в къщата има чай. Ако имаше, той бе толкова стар, че никой не би пожелал да го пие.

- Забелязах, че боята на прозорците ви се лющи - каза Морланд. - Трябва да направите нещо, преди да е станало още по-зле.

Усмивката на Хари не трепна. Това беше тест. Сега всич­ко бе тест и единственото, което бе от значение, бе да не се провалиш.

- Чаках да мине зимата - каза той. - Трудно е да боядис­ваш рамка на прозорец, когато ръцете ти треперят от студ. Рискуваш накрая да се сдобиеш с прозорци, през които не се вижда много добре.

Морланд нямаше намерение да се задоволи с този отго­вор.

- Можеше да се погрижиш за това миналото лято.

На Хари му ставаше трудно да се усмихва.

- Миналото лято бях зает.

- Така ли?

- Така.

- И с какво?

- С печелене на прехраната. Това разпит ли е, началник?

Хейли Кониър се намеси:

- Просто се тревожим за теб, Хари. С тази стагнация в икономиката и начина, по който се отразява на строителство­то, ти си по -...уязвим от повечето хора. Бизнеси като твоя сигурно страдат.

- Справяме се - каза Ерин. Нямаше да позволи тези два­мата да поставят натясно мъжа ѝ. - Хари работи много.

- Сигурна съм в това. - Кониър сви устни, след което из­вади от паметта си подобие на загрижено изражение. - Нали разбирате, работата на съвета е да пази града, а най-добрият начин да правим това е като пазим хората на града.

Не гледаше Хари. Погледът ѝ бе прикован в Ерин. Говоре­ше на Ерин като на бавноразвиващо се дете. Предизвикваше я, също както Морланд бе предизвиквал Хари. Те искаха ре­акция. Искаха гняв.

Искаха оправдание.

- Разбирам това, Хейли - каза Ерин. Не позволи дори кап­ка сарказъм да пропълзи в привидната ѝ искреност.

- Това е хубаво. Тъкмо затова помолих началник Морланд да се поинтересува как вървят работите ви, просто за да сме сигурни, че при вас всичко е наред.

Този път Ерин не успя да скрие гнева си.

- Какво?

Хари сложи ръка на рамото ѝ и се облегна на нея, така че тя да почувства тежестта му.

Спокойно, спокойно.

- Бихте ли ми обяснили какво означава това? - каза Хари.

- Означава - отвърна Морланд, - че говорих с някои от твоите доставчици и някои от подизпълнителите ти. Озна­чава, че през последните няколко седмици те следях, когато бях в настроение. Означава, че се срещнах с Алън Дантри от банката и с него проведохме поверителен разговор за твоите сметки.

Хари не се сдържа и затвори за миг очи. Толкова много се бе старал, но бе подценил Морланд и Хейли Кониър, и съвета. Той не бе първият, опитал се да скрие своите затруд­нения, и нямаше да бъде последният. Трябваше да се досе­ти, че в течение на столетията градът се е научил да открива слабостта, а той се беше разкрил, като бе поискал онзи заем от градския фонд. Може би заради икономиката просто бяха следили по-зорко за необичайни прояви, за странности в по­ведението. Толкова много хора оцеляваха трудно в сегашния климат. И тъкмо заради това съветът бе преминал към дейст­вие. Тъкмо заради това бяха отвлекли момичето.

- Това са си наши лични работи - каза Ерин, но гласът ѝ прозвуча неуверено дори в собствените ѝ уши. В Проспъръс нищо не беше лично, не и в истинския смисъл на тази дума.

- Но какво става, когато личните затруднения се отра­зяват на всички? - каза Хейли, продължавайки да говори с този влудяващ, разумен, лукав, покровителствен тон. Госпо­ди, как я мразеше Ерин. Все едно че от очите ѝ бяха махна­ти катаракти и старите лещи бяха заменени с нови и чисти. Видя града, какъвто бе в действителност, видя го в цялата му порочност, корист и лудост. Мозъците им бяха промивани, обработвани в продължение на векове да приемат определен вид поведение, но Ерин и Хари бяха разбрали, че не могат повече да бъдат част от това едва когато то се беше изсипало пред вратата им под формата на момичето. Разбрали бяха, че момичето не е добро решение, но още не бяха достатъчно смели сами да направят последната крачка и се бяха надява­ли друг да я направи вместо тях. Момичето да отиде в поли­цията, да разкаже своята история и те да дойдат.

И после какво? Момичето можеше да им даде описа­ние на Уолтър и Биатрикс, на Хари и Ерин. И четиримата щяха да бъдат разпитани, но Уолтър и Биатрикс нямаше да се пречупят на разпита. Те бяха отговорни за намирането и отвличането на двете последни момичета, но вече бяха на преклонна възраст, бяха не по-малко лоялни към града от Хейли Кониър и едва ли щяха да се обърнат против него в последните години от живота си. В най-добрия случай щеше да е тяхната дума срещу думата на Хари и Ерин.

Те ни заплашиха. Казаха ни да им намерим момиче или ще запалят къщата ни. Ние сме стари. Изплашени бяхме. Не знаехме какво искат да правят с момичето. Не попитах­ме...

А Хейли Кониър, а съветниците, а Морланд? Ами, няма­ше да има нищо, което да ги свързва с момичето, нищо друго освен думата на Хари и Ерин Диксън, които са го държали оковано в мазето си, преди да оставят вратата отключена, и може да са го сторили само защото са загубили куража да продължат онова, което са планирали да направят с него, каквото и да е било то. Така че срещу тях можеха да бъдат повдигнати обвинения в отвличане и насилствено задържа­не, криминални престъпления от първа или втора степен, зависи дали обвинението ще приеме, че са освободили жерт­вата по собствена воля - жива, на безопасно място и без се­риозни физически наранявания. Разликата беше между де­сет и трийсет години зад решетките, но при всяко положение щеше да е повече от времето, което някой от двамата бе готов да прекара в килия.

Все пак имаше вероятност, слаба наистина, някой и да по­вярва на историята им.

Не, такава вероятност съществуваше само във въображе­нието му.

- Хари? Ерин? Слушате ли ни?

Говореше Морланд.

Ерин погледна съпруга си. Знаеше, че мислите им текат в еднаква посока.

Ами ако, ами ако...

- Да - каза Хари. - Слушаме ви.

- Имате финансови затруднения - много по-сериозни, от­колкото сте пожелали да споделите с Бен, когато сте поиска­ли заема. Опитали сте да ги скриете от нас.

Нямаше смисъл да отричат.

- Да, така е.

- Защо?

- Защото се срамувахме.

- Това ли е всичко?

- Не. Освен това се страхувахме.

- Страхували сте се? От какво?

Вече нямаше връщане назад.

- Бояхме се, че градът ще се обърне срещу нас.

Тук отново взе думата Хейли Кониър.

- Градът не се обръща срещу собствените си хора, Хари. Той ги пази. Това е причината за съществуването му. Как можа да се усъмниш?

Хари стисна основата на носа си с палеца и показалеца на дясната ръка. Усещаше наближаващия пристъп на миг­рена.

- Не знам - каза той. - При всичко, което се случваше, при всичките ни проблеми...

- Загубили сте вяра.

- Да, Хейли, струва ми се, че е така.

Кониър се надвеси над масата. Дъхът ѝ миришеше на ментови бонбони и смърт.

- Пуснахте ли момичето да си отиде? - попита тя.

- Не - отговори Хари.

- Погледни ме в очите и ми кажи истината.

Хари махна ръката от носа си и така се втренчи в нея, че я накара първа да отклони поглед.

- Не, не сме пуснали момичето да си отиде.

Тя не искаше да му повярва. Виждаше се. Също както Морланд, и тя си имаше своите подозрения, ала не можеше да ги докаже, а градът нямаше да й позволи да предприеме нещо срещу тях без доказателства.

- Добре тогава - каза тя. - Въпросът е какво ще правим оттук насетне. Ще трябва да си платите за грешката, и два­мата.

Болката вече пулсираше в главата на Хари, а заедно с нея дойде и повдигането. Знаеше какво ще последва. Знаеше го още от мига, когато Морланд пристигна пред къщата им с тялото на момичето в багажника на колата. Искаше му се да им каже за сънищата, които сънуваше, но се овладя. Не бе казал за тях дори на жена си. В тези сънища момичето не беше мъртво. Закопали я бяха в гроба жива, защото мъртвите момичета не отварят очи. Беше жива и драскаше по найлона под земята, и някак си бе успяла да го разкъса, да мине през него и да разрови пръстта, само че когато бе излязла от гро­ба, наистина беше мъртва. Тя бе преобразена, беше призрак и когато отваряше уста, бълваше мрак и нощта около нея ста­ваше още по-тъмна.

- Какво искате да направим? - попита Хари, но само за­щото това се очакваше от него. Все едно, че четеше текст от сценарий.

Хейли Кониър потупа ръката му. И той с огромно усилие се сдържа да не се дръпне от докосването ѝ.

- Намерете ни друго момиче - каза Кониър. - И то бързо.

16

Стигнах в кухнята за безплатна храна на „Пребъл Стрийт“ тъкмо когато сервирането на вечерята приключваше. Към нея ме бе насочила жена на име Ивадни Брайън-Паркинс, която работеше в Центъра за психично здраве и социално подпомагане на „Конгрес Стрийт“. Шейки ми бе дал нейно­то име като човек за връзка с него, но тя не го бе виждала от два дни и предполагаше, че може би ще отиде на „Пребъл Стрийт“ да хапне нещо.

На „Пребъл Стрийт“ сервираха храна три пъти на ден не само за градските бездомници, но и за старци и семейства, които се мъчат да преживяват от социални помощи. Общи­ят брой хранения възлизаше на почти 500 000 годишно, но това бе само началото. Когато хората влизаха в кухнята, пер­соналът получаваше възможност да им помага със съвети за жилища, работа и грижи за здравето. Или поне да им дава чисти топли чорапи, а това означаваше много през зимата в Мейн.

Една от доброволките, млада жена на име Карин, каза, че Шейки е минал оттам по-рано същата вечер, но се е нахра­нил и си е тръгнал почти веднага. Това било необичайно за него. Той бил по-общителен от останалите и обикновено се радвал на компанията и топлината в приюта.

- Не е същият, откакто приятелят му Джуд умря - каза тя. - Те се разбираха и се грижеха един за друг. Шейки поговори малко с нас за това, но повечето задържа вътре в себе си.

- Имате ли някаква представа къде може да е отишъл?

Карин извика друг доброволец, този път момче на колежанска възраст.

- Това е Стивън - представи го тя. - Той беше един от координаторите на тазгодишната инспекция на бездомните. Дано може да ви помогне.

После се върна към почистването на масите, оставяйки ме със Стивън. Той беше висок, направо трябваше да изви­вам врат, за да го гледам в очите. Не беше така открит, както Карин. Държеше ръцете си скръстени, докато говорехме. Каза:

- Може ли да попитам защо частен детектив търси Шей­ки?

- Той дойде да говори с мен за смъртта на Джуд. Ми­сля, че казаното от него стана причина да изпитам известни съмнения. Ако реша да продължа нататък, ще имам някои въпроси и той може да ми помогне да намеря верните отго­вори. Няма да му създавам неприятности, имате думата ми.

Наблюдавах го, докато размишляваше над казаното от мен, преди да реши, че не се готвя да направя живота на Шейки още по-труден, и да омекне дотолкова, че да ми пред­ложи кафе. След бирата в „Ръски“ и кафето, което бях изпил в „Роузи“, бях събрал в себе си повече течности от камила, но едно от първите неща, които научих още в началото, ко­гато станах ченге, бе винаги да приемам, ако някой, с кого­то искам да поговоря, ми предложи кафе или безалкохолна напитка. Това караше хората да се отпускат, а когато бяха спокойни, ставаха и по-отзивчиви.

- Карин спомена нещо за инспекция - подех аз, докато сърбахме кафе от пластмасови чашки.

- От Управлението по жилищно настаняване и градоу­стройство изискват от нас да правим преброяване на бездом­ните всяка година - каза Стивън. - Ако не знаем колко хора се нуждаят от помощ, не можем да си планираме бюджетите, броя на персонала, дори предполагаемото количество храна, която ще ни е нужна през следващите месеци. Но това също така ни дава възможност да установим контакт с онези, кои­то са ни избягвали до този момент, и да опитаме да ги инте­грираме в общността.

Трябва да съм изглеждал озадачен.

- Чудите се защо някой, който е гладен, ще пропусне въз­можността да получи топла храна, нали? - каза Стивън.

- Не го разбирам съвсем.

- Някои от хората, които излизат на улицата, не желаят да бъдат намерени. Много от тях имат психически проблеми, а ако сте параноиден шизофреник, който си мисли, че прави­телството се опитва да го убие, последното нещо, което ще искате да сторите, е да идете в приют, където някой може да започне да си пъха носа във вашите работи. Освен това има хора, които просто се боят. Може да са се сдърпали някога с някого и да знаят, че някъде там чака нож, готов да ги прободе, или пък имат лоши спомени от контактите си с властите и предпочитат да не надигат глава. Затова една нощ в годината излизаме в пълен състав да надничаме под пейките и зад ко­фите за боклук, опитвайки се да стигнем до тях. Разбира се, излизаме и по друго време, но засиленото внимание в нощта на инспекцията и количеството на доброволците по улиците означават, че за няколко часа свършваме страшно много ра­бота.

- И къде се навърта Шейки?

- Шейки обича да идва в приюта, ако има свободен дю­шек, на който да спи. Откакто умря Джуд, не идва толкова често, а това означава, че си е избрал местенце край междущатската магистрала, вероятно около Бак Коув Парк, или спи зад някоя от работилниците на Данфърт или Плезант, където ченгетата не могат да го видят. Аз бих го потърсил там.

Стивън въртеше чашката от кафето в ръцете си. Искаше да каже още нещо. Изчаках го търпеливо.

- Познавахте ли господин Джуд? - попита накрая той.

Никога не бях чувал някой да нарича Джуд господин. Той винаги бе просто Джуд. Това ме накара да изпитам към мом­чето по-топли чувства.

- Малко - отвърнах. - Понякога му давах пари, ако ми трябваше човек, който да наблюдава известно време кола или някой адрес. Той никога не ме разочарова.

- Беше умен мъж, а също така и добър - каза Стивън. - Така и не можах да разбера как е стигнал до това положение. За някои от мъжете и жените тук ми е ясно. Има траектория, която може да се проследи. Но не и в случая на господин Джуд. Най-многото, което мога да кажа, е, че в машинарията е имало слаб болт и когато той се е счупил, целият механи­зъм е спрял.

- Вие случайно да не следвате инженерство?

Стивън за пръв път се усмихна.

- Човек се познава по метафорите му.

- Звучите така, сякаш сте харесвали Джуд.

- Да, харесвах го. Макар и потънал в собствените си гри­жи, той винаги намираше време за другите. Опитвах се да взимам пример от него, като на свой ред и аз му помагах.

- За дъщеря му ли говорите?

- Да, за Ани. Един вид я държах под око вместо него.

- Така ли?

- Заради моята работа в този приют имах възможност да разговарям с други, които се занимават със същото. От време на време звънях в „Тендър Хаус“ в Бангор, където живееше Ани, за да успокоявам господин Джуд, че тя е добре. Когато изчезна, аз...

Замълча.

- Почувствахте се виновен?

Той кимна, но не каза нищо.

- Джуд направи ли нещо, за да ви накара да вярвате, че и той мисли така?

- Не, никога. Не му беше в природата. Но от това не ми ставаше по-леко. Не се чувствах по-малко виновен.

Стивън явно беше добро момче, но егоцентризмът на младостта не му бе чужд. Светът се въртеше около него и следователно трябваше да има силата да го промени. И как­то често се случва с младите хора, приемаше чуждата болка като своя, макар и сякаш от най-благородни подбуди. Вре­мето и възрастта щяха да го променят; ако това не се случи, той нямаше да работи още дълго в кухни за безплатна храна и приюти. Безсилието щеше да го надвие и да го принуди да напусне. Щеше да обвинява за това другите, но грешката щеше да си е негова.

Благодарих му и му оставих номера на мобилния си теле­фон, просто за всеки случай, ако не успея да намеря Шейки или Шейки накрая все пак реши да отиде в приюта. Стивън обеща да остави бележка за доброволците на закуската и обяда, за да ми съобщят, ако Шейки отиде да се храни там на другия ден.

Използвах тоалетната, преди да си тръгна, за да съм си­гурен, че пикочният ми мехур няма да се пръсне накъде по пътя между приюта и Бак Коув. Пред единия от умивални­ците стоеше възрастен мъж, разсъблечен до кръста. Бялата му коса висеше покрай раменете и тялото му ми напомни за снимките на измъчения, покрит с белези торс на Джуд, до­сущ като средновековно изображение на Христос след сва­лянето от кръста.

- Как е? - казах аз.

- Като в сбъднат сън - отвърна старецът. Бръснеше се със самобръсначка за еднократно ползване. Свали послед­ната пяна от бузата си, наплиска с вода лицето си и потърка кожата, за да провери дали е достатъчно гладка. - Да имаш афтършейв?

- Имам, но не го нося със себе си - отвърнах. - Защо, среща ли имаш?

- Не съм ходил на среща, откакто Никсън беше президент.

- Още едно нещо, в което може да бъде обвинен: че е съ­сипал любовния ти живот.

- Той беше негодник, но на този фронт нямах нужда от помощ.

Измих си ръцете и ги избърсах с книжна кърпа. Имах пари в джоба, но не ми се искаше да обиждам стареца. По­сле реших, че все пак ще е по-добре да нараня чувствата му. Оставих една десетачка на умивалника до него. Той я пог­ледна така, сякаш Александър Хамилтън щеше да го ухапе, ако посегне към нея; или пък че аз ще поискам от него да ме ухапе като част от някаква извратена сексуална игра.

- За какво е това? - попита.

- За афтършейв.

Той протегна ръка и взе десетачката.

- Винаги съм харесвал „Олд Спайс“.

- Баща ми използваше „Олд Спайс“.

- Ако нещо се задържи толкова дълго, значи е хубаво.

- Амин. Грижи се за себе си.

- Непременно - отвърна той. - И, хей?

Обърнах се.

- Благодаря.

17

Да си бездомник, е работа на пълен работен ден. Да си бе­ден, е работа на пълен работен ден. Онези, които роптаят, че хората в неравностойно положение не се и опитват да търсят работа, не разбират това. Бездомниците вече си имат работа и тази работа е да оцеляват. Трябва да се нареждаш рано на опашката за храна и още по-рано за място, където да пренощуваш. Мъкнеш вещите си на гръб и когато те се износят, прекарваш времето си в ровене из отпадъците, за да търсиш нещо, с което да ги замениш. Само толкова енергия имаш, защото храната, с която зареждаш тялото си, е само толкова. През повечето време си уморен и сърдит, и дрехите ти са мокри. Ако ченгетата те намерят да спиш на улицата, гонят те оттам. Ако ти провърви, ще те закарат в някой приют, но ако няма свободни легла или дюшеци на пода, тогава си при­нуден да спиш седнал на пластмасов стол в някоя чакалня и всички лампи ще светят, защото така изисква правилникът за противопожарната безопасност, и затова отново излизаш на улицата, където можеш поне да легнеш на тъмно и ако имаш късмет, да поспиш. Всеки ден е като предишния и с всеки ден ставаш малко по-стар и малко по-уморен.

Но понякога си спомняш кой си бил преди. Бил си дете, което си е играело с другите деца. Имал си майка и баща. Искал си да станеш пожарникар или астронавт, или железо­пътен инженер. Имал си съпруга. Бил си обичан. Изобщо не ти е минавало през ума, че може да стигнеш дотук.

Свиваш се на кълбо в тъмното и чакаш последната, спа­сителната целувка на смъртта за лека нощ.

Шейки се бе върнал на улицата. Изкушавал се бе да иде в някой приют и да потърси дюшек, на който да спи. Ръката го болеше. През зимата винаги имаше болки, които го при­тесняваха с месеци, но откакто умря Джуд, те станаха още по-силни. Това навярно бе... Как беше думата? Замисли се. „Психосоматично“, точно така. Отнело му бе повече от ми­нута да си я спомни, но Джуд щеше да се сети веднага. Джуд знаеше много неща от историята, от естествените науки, от географията. Можеше да ти разкаже сюжета на всеки хубав роман, който е прочел, и да цитира по памет цели пасажи от всички тях. Навремето Шейки го бе препитвал за някои от тях. И се бе пошегувал, че според него било възможно Джуд сам да си е измислил тези цитати. Джуд му бе отговорил, че е засегнал честта му - точно тези думи беше използвал, „засегнал честта му“, така че бяха отишли в Портландската обществена библиотека на „Конгрес Стрийт“, където Шей­ки свалил от рафтовете „Великият Гетсби“, „Приключени­ята на Хъкълбери Фин“, „Лолита“, „Гроздовете на гнева“, „На смъртен одър“14, „Одисей“ и стиховете на Лонгфелоу, Къмингс и Йейтс. Джуд успял да цитира откъси от тях, без да сбърка и дума, без да се запъне нито веднъж и дори биб­лиотекарите дошли да слушат. Когато стигнал до Шекспир, Шейки имал чувството, че пред него стои някой от онези ста­ри театрални актьори, които се появявали в малките градове, когато там имало още театри, в които да играят - костюмите и реквизитът в един камион, трупата в друг, - представяли сцени от различни пиеси, комедии, социални драми, а поня­кога и компилации по Шекспир, от които изваждали всичко скучно, а оставяли само най-драматичните моменти: призра­ци, окървавени кинжали и умиращи крале.

Джуд, в своя кариран костюм и двуцветни обувки с про­трити токове и замаскирани с картон дупки в подметките, стоял изправен сред любопитните читатели и удивените библиотекари. Потънал в думите, в ролите, той за кратко бил различен от себе си и в онзи момент Шейки го обожавал, обожавал го, докато се къпел в светлината на удоволствието, която струяла от лицето на неговия приятел, обожавал го, докато, притворил благоговейно очи, шепнел благодарстве­на молитва за присъствието на Джуд в своя живот, при все че се чудел как толкова умен и толкова талантлив човек е могъл да стигне дотам, че да рови из кофите за боклук и да спи по улиците на град, който винаги е в сянката на зимата. Каква слабост в характера му го бе накарала да напусне се­мейството и дома си и да остави вятърът да го подмята като есенен лист?

Раницата му тежеше. Помисли си отново за приюта. Мо­жеше да остави нещата си там - дори да нямат легло за него, някой може би щеше да се съгласи да му ги пази - и по-късно да се върне да си ги прибере. Но присъствието на други хора му тежеше все повече. Щеше да вижда познати лица, ала онова, което търсеше, вече го нямаше, а присъствието на останалите само му напомняше за отсъствието на Джуд. От колко време бяха приятели? Не можеше да си спомни. Изтървал бе края на годините много отдавна. Датите няма­ха значение. Той не празнуваше годишнини от сватба, нито рождени дни на деца. Оставяше годините след себе си, зах­върляше ги, без да се замисли, като стари обувки, които не могат повече да задоволяват дори най-скромните му потреб­ности.

Вече наближаваше Диъринг Оукс. Непрекъснато се връ­щаше тук, на мястото, където Джуд бе поел последните глът­ки въздух, като опечален приятел и поклонник. Спря пред къщата, чиито прозорци бяха вече заковани. След смъртта на Джуд някой бе сложил на вратата за мазето ново резе и нов катинар: полицията, помисли си той, или пък собственикът, мри положение че сградата още бе собственост на частно лице, а не на банка. Напречно през вратата беше поставе­на лента за обозначаване на местопрестъпление, но сега тя беше скъсана. Развяваше се на нощния вятър.

Шейки не почувства Джуд, когато доближи къщата. Така разбра, че той не се беше самоубил. Не вярваше в призраци. Не вярваше дори и в Бог. И ако излезеше, че греши, е, тогава двамата с Бог щяха да си поговорят за скапаните карти, които му бяха раздадени в този живот. Но имаше непогрешим усет за хората и местата. Джуд също го имаше. Този усет беше не­обходим, ако искаш да оцелееш на улицата. Шейки инстинк- тивно разбираше на кого може да вярва и кого е по-добре да избягва. Разпознаваше местата, на които може спокойно да пренощува, и онези, на които е по-добре да не спира, макар да са празни и на вид безобидни. Докато преминаваха през живота, хората оставяха свои знаци, които можеха да бъдат разчетени, ако си достатъчно умен. Джуд бе оставил в това мазе своя знак, своя последен знак, но Шейки не го разчи­таше като знак от човек, който е отстъпил пред отчаянието. Разчиташе го като знак от някого, който би се борил, ако му стигнат силите и съдбата не е срещу него.

Слезе до вратата на мазето и извади от джоба си швей­царския войнишки нож. Той бе една от най-ценните вещи, които притежаваше, затова се грижеше добре за него. Има­ше едно острие, което поддържаше особено остро и което сега използва, за да издълбае два знака в каменния зид до вратата. Първият бе четириъгълник с точка в средата - сим­вола за опасност от старата азбука на скитниците. Втори­ят беше диагонална линия, пресечена по средата от втора по-къса, почти перпендикулярна: предупреждение да стоиш настрана.

Прекара остатъка от нощта в задаване на въпроси. Задава­ше ги внимателно и дискретно и се обръщаше само към хо­рата, на които имаше доверие, онези, които знаеше, че няма да го излъжат или да го предадат. Отне му известно време, докато реши какво да направи. Отговорът, който изкристали­зира в съзнанието му, бе да говори с детектива. Някой бе взел парите на Джуд и съдържанието на раницата му. Не беше изключено да са били хората, отнели живота му, но не изгле­ждаше вероятно те да са се обадили по-късно в полицията. Нито биха взели парите, ако са искали смъртта му да изглеж­да като самоубийство. Така или иначе, от наученото ставаше ясно, че Джуд е бил мъртъв от един или повече дни, преди тялото му да бъде открито.

Всичко това му говореше, че онзи, който бе съобщил за убийството, най-вероятно е същият, който е взел парите и е претършувал нещата на Джуд, и Шейки изобщо не би се учудил, ако е бил някой от техните хора, човек от улицата. Някой градски бездомник или се беше натъкнал случайно на мястото, където е нощувал Джуд, или по-вероятно го беше търсил. Разчуло се беше: Джуд си събираше раздадените за­еми. Трябваха му пари. Неизвестният може да го бе търсил, за да плати дълга си, но на улицата имаше и такива, които не биха се посвенили да го преследват, за да откраднат онова, което е успял да събере. Ала това бе без значение: очевидно някой го бе намерил да виси в онова мазе и бе откраднал па­рите и вещите му в сянката на неговия труп.

Шейки знаеше много добре, че 127 долара са много пари за човек, който се опитва да преживява с няколко долара на ден. Инстинктът му би бил да празнува: пиячка или може би нещо по-силно; и храна - купена, не от кофите за бок­лук. Алкохолът и наркотиците правеха хората невнимателни. Биха плъзнали слухове, че някой от техните хора е ударил кьоравото.

Когато се върна при палатката си в „Бак Коув Парк“, Шейки вече разполагаше с име.

Брайтбой.

18

На другата сутрин Шейки не се нареди на опашката за закуска в приюта. Стоеше встрани и опипваше бележката в джоба си. Тя бе забодена на дъската за съобщения на „Пребъл Стрийт“. Детективът искаше да говори с него. Запомнил бе номера, но още пазеше бележката за всеки случай. Знае­ше, че годините на улицата са размътили мозъка му. Случ­ваше се понякога да погледне часовника, да види стрелките, сочещи цифрите, и да не може да каже колко е часът. Или да влезе в магазин, където на табелките е написано ясно колко струва опаковка от шест бири или бутилка друг алкохол, да държи в ръката си сумата, необходима за плащането, и да не може да направи връзка между цената и парите, които има.

Сега, докато се спотайваше в един вход на „Къмбърланд Авеню“, Шейки продължаваше да си повтаря номера на джиесема. Мислил бе да се обади на детектива и да му каже какво бе научил, но искаше да е сигурен. Искаше да му представи солидни доказателства. Искаше да се докаже - за­ради самия себе си и заради Джуд, затова стоеше в сенките и наблюдаваше как бездомниците като него се събират за закуската.

Не му отне много време да открие Брайтбой. Той пристиг­на малко преди осем, с раницата на гърба. Острият поглед на Шейки бе привлечен от обувките му. Те бяха кафяви боти „Тимбърланд“ , по-хубави от онези, които носеше обикнове­но. Възможно беше да ги е намерил, но от друга страна, бяха покупка от „Гудуил“, която дори малоумник като Брайтбой би побързал да направи, докато има пари в джоба си. Чифт хубави обувки могат да държат краката ти сухи и топли и да направят дните, прекарвани в обикаляне по улиците, малко по-леки. Брайтбой разменяше поздрави с хората, които поз­нава, но повечето време стоеше сам. Той открай време бе единак, отчасти по собствен избор, но също така и защото не можеше да му се има доверие. Имаше хора, при които можеш да оставиш раницата си и да си сигурен, че ще бъде добре пазена, че съдържанието ѝ няма да бъде преровено, а ценните неща - чорапи, бельо, десертчета, отварачка за кон­серви, манерка - откраднати. Брайтбой не беше от тях и чес­то бе ял бой заради крадливостта си.

Шейки беше научил, че през последните дни Брайтбой е бил в запой, и то в тежък запой. „Моухок 190“, „Грейн Алкъхол“ и бърбън „Олд Кроу“, бутилка след бутилка. И напъл­но в стила си, бе отказвал да сподели съдържанието на своя портативен бюфет с напитки. Ако беше го сторил, може би нямаше да има толкова много недоволно шушукане.

Шейки не го последва в приюта, остана да го чака на ули­цата, гризейки вчерашен геврек. Той беше стар познайник в повечето пекарни и кафенета на града и рядко излизаше от тях, без да тикнат в ръцете му нещо за ядене. Стараеше се да разпределя равномерно дните, в които ги посещава, и вече имаше установено седмично разписание: тази пекарна в понеделник сутрин, другата във вторник, третата в сряда... Свикнали бяха да го очакват и ако пропуснеше да отиде, при следващото му появяване го отрупваха с въпроси. Какво се е случило? Болен ли е бил? Добре ли е? Шейки винаги отго­варяше честно. Никога не се правеше на болен, когато не е, и никога не лъжеше. Нямаше с какво друго да се похвали и затова за него бе особено важно да запази някакво подобие на чест и достойнство.

Брайтбой излезе след час. Шейки знаеше, че се е нахра­нил и е използвал тоалетната. Навярно имаше в джоба си половин геврек, завит в хартиена салфетка, или филия пре­печен хляб за по-късно. Почака го да се отдалечи на известно разстояние и чак тогава тръгна след него. Когато Брайтбой спря пред „Конгрес Скуеър Парк“ да приказва с жената, из­вестна като Франи, той влезе в кафенето „Старбъкс“ отсреща и седна до прозореца. С увредената си ръка и дошлото с нея леко прегърбване се чувстваше като най-нелепия шпионин в света. Слон под прикритие не би изглеждал така подозрител­но. Имаше късмет, че следеше Брайтбой. Брайтбой беше тъп и погълнат от себе си. Почти не се различаваше от обикно­вените хора по своята неспособност да забелязва какво става около него.

Портланд се променяше. Старият „Истланд Хотел“ се ре­монтираше от някаква голяма верига - Шейки бе престанал да брои множеството хотели и ресторанти, които никнеха като гъби в града през последните години - а както изглежда, част от стария търговски център „Конгрес Парк“ на „Конгрес Стрийт“ и „Хай Стрийт“ също щеше да бъде продадена на новите собственици. На ъгъла на „Конгрес Парк“ някога е имало „Дънкин Донътс“, където се събираха градските без­домници, но заведението вече отдавна го нямаше. Сградите, заемали това място през годините, понякога се струваха на Шейки не по-малко преходни от хората, които се събираха тук. На това място е имало пералня, аптека „Уолгрийнс“, „Конгрес Скуеър Хотел“, а малко по-рано и къща: една от цяла редица построени на калкан дървени сгради. Сега прос­транството бе заето от хлътнала в средата камара тухли и бетон и няколко лехи, в които хората като Брайтбой и Франи можеха да си вършат работата.

Срещата между двамата завърши с крясъци от страна на Франи, че ще го убие, в отговор на което Брайтбой се закани така да я фрасне, че да я прати на оня свят. Шейки му поже­ла успех. Франи беше на улицата от десет и повече години и дори не му се мислеше какво бе изтърпяла и преживяла през това време. Говореше се, че веднъж отхапала носа на мъж, който се опитал да я изнасили. Впоследствие това се приемаше за преувеличение: не му била отхапала целия нос, твърдяха хората, които разбират от тези работи, само хрущя­ла под носната кост. Шейки си помисли, че това трябва да й е отнело доста време, защото в устата ѝ нямаше повече от пет- шест зъба, за които си струва да се говори. Представи си я как държи онзи тип за ушите и глозга носа му с нащърбените си зъби. Картината го накара да потръпне.

Вървя след Брайтбой цели два часа, наблюдава го как тър­си монети в уличните телефони и около автоматите за так­суване на паркингите и как рови без желание в боклукчий­ските кофи за бутилки и кутии от безалкохолни напитки. На пресечката на „Конгрес Стрийт“ и „Диъринг Авеню“ зави по „Диъринг“ покрай дома за трезвеници на Скип Мърфи. Постоя известно време отпред, макар на Шейки да не му бе ясно защо. Там приемаха само хора, които работят на пълно работно време или студенти с някакви доходи. И най-вече приемаха само онези, които наистина искат да се поправят, а единственият шанс Брайтбой да се поправи, бе да умре. Може би познаваше някого вътре, в който случай за горкия нещастник би било най-добре да стои далече от него, защото ако някой се бе изкачил до последното ниво от дванайсетстепенната програма на „Анонимните алкохолици“, Брайтбой бе напълно способен да направи всичко по силите си, за да го смъкне на собственото си равнище. И това бе единстве­ната причина, която би го накарала да сподели питието си с някого. Страдащият обича да има компания, а прокълнатият се нуждае от нея.

Брайтбой продължи нататък, а Шейки вървеше по пети­те му и накрая двамата стигнаха до скривалището, където Брайтбой държеше нещата, които не можеше или не искаше да носи със себе си. Някои използваха колички за пазару­ване, но те най-често бяха от хората, които опитват да спе­челят нещо допълнително, като ровят в кофите. Брайтбой не беше от тях. Скрил бе всичко, което заслужава да бъде запазено, зад един склад на „Сейнт Джон Стрийт“, в хра­стите до контейнер за смет, който изглеждаше така, сякаш не е бил изпразван, откакто е открита пластмасата. Когато Шейки се появи иззад ъгъла, Брайтбой се беше навел над храстите и бе така погълнат от онова, което вършеше, че не чу стъпките му.

- Здрасти - каза Шейки.

Брайтбой клечеше с гръб към него. Погледна го през рамо, но не понечи да се изправи. Дясната му ръка търсеше нещо в храстите.

- Здрасти - отвърна той, докато ръката му продължаваше да шари наоколо. Шейки разбра, че е намерил каквото търси, когато на лицето му се появи усмивка. Брайтбой извади ръ­ката си и на слънцето блесна стъкло. Опита се да се изправи, но Шейки бе далеч по-бърз от него. Някои хора може да го наричаха зад гърба му „сакатия“, но той съвсем не беше та­къв. Левият му крак бе изпънат напред, десният описа широ­ка дъга, изравни се с левия и го задмина. Върхът на ботуша му улучи Брайтбой в слепоочието. Той изкряска веднъж и се строполи настрани. Празната бутилка от „Олд Кроу“ падна от ръката му и се търкулна на земята. Шейки го ритна още веднъж за по-сигурно, а и защото искаше. Никога не бе ха­ресвал Брайтбой. Джуд също не бе изпитвал топли чувства към него, макар че личните му нравствени принципи не му позволяваха да му обръща гръб. Отношението на Джуд към Брайтбой бе доказателство за Шейки, че покойният му прия­тел не е бил безгрешен.

Този път Шейки нанесе кос удар по брадичката. Брайтбой запълзя настрани, а Шейки го довърши с ритник отзад в слабините. Брайтбой спря да се движи и остана да лежи на земята, стенейки тихо, скрил лице в шепи.

Вятърът от предишната нощ беше спрял и денят беше тих. Шейки започна да претърсва вещите на Брайтбой. Отне му само минута да намери старата платнена торба на Джуд. Джуд я беше използвал, за да носи онова, което наричаше свои „вещи от първа необходимост“: кърпи, четка за зъби, гребен и книгата, която четеше в момента. Торбата бе достатъчно малка, за да се носи лесно, и достатъчно голяма, за да побере всички съкровища, които можеше да открие по пътя, докато основната му раница стоеше заключена в шкафчето в „Амистад“. Брайтбой сигурно бе прехвърлил ценните му неща в нея, преди да напусне мазето.

Шейки се подпря на кофата. Видът на торбата, усещането от докосването до нея му напомниха още веднъж жестока­та истина, че Джуд вече го няма. Разплака се. Брайтбой го гледаше от земята. Очите му бяха изцъклени, от устата му течеше кръв.

- Взел си това от него - каза Шейки. - Взел си го, докато тялото му е било още топло.

- Тялото му не беше топло - отвърна Брайтбой. - Беше студено като лайно. - Опита да седне, но топките още го бо­ляха. Легна отново, разтърсван от болката, но намери сили да продължи да говори. - Джуд не би имал нищо против. Нямаше как да я вземе със себе си. Ако можеше да говори, щеше да ми го каже.

Господи, как го мразеше само. Надяваше се да го е ритнал толкова силно, че да е вкарал топките в гърлото му и той да се задуши.

- Дори да ти я бе дал, ти не я заслужаваш.

В торбата намери онова, което беше останало от парите на Джуд - 43 долара, все още стегнати със същия ластик, както и пастата за зъби и гребена му. Кърпичките бяха изчезнали. Странно, книгата, която Джуд бе чел по времето, когато беше загинал, архитектурна история на първите черкви в Англия, също бе между вещите, откраднати от Брайтбой. Шейки си спомни, че специално я бе поръчал. Хората от книжарница „Лонгфелоу“ бяха намерили за него издание с меки корици и бяха отказали да приемат заплащане. Джуд я бе взел дни пре­ди смъртта си, точно след като се бе върнал от последното си пътуване на север. Шейки я бе приел като поредна проява на неговия изключителен интелект, но отношението на прияте­ля му към тази книга беше различно. Джуд не бе пожелал да я обсъжда с него, както бе отказал да сподели и къде точно е ходил последните два пъти, когато напусна Портланд.

- В Бангор ли беше? - упорствал бе Шейки.

- Няма значение.

- Мислиш, че дъщеря ти още е там ли?

- Не, подозирам че е отишла... на едно друго място.

- Намери ли я?

- Още не.

Джуд бе започнал да отбелязва страниците, докато чете­ше. Шейки разлисти книгата и отвътре изпаднаха няколко автобусни билета. Опита се да ги хване, но в този момент вятърът духна изневиделица и ги отнесе. Завря ги в тръна­ка и Шейки одра дясната си ръка, докато се опитваше да ги извади оттам. Почти се отказа, но не беше дошъл чак дотук, за да позволи да му се изплъзне нещо, което би могло да по­могне на детектива. Коленичи и напъха ръка в трънака, без да обръща внимание на болката и скъсания ръкав.

- По дяволите - прошепна. - Проклети храсти.

- Не - каза глас зад гърба му, - ти отиваш по дяволите, скапаняк такъв!

Бутилката от „Олд Кроу“ отново блесна на слънцето. Този път не се изтърколи, а се стовари върху черепа му.

Шейки дойде в съзнание, докато парамедикът промиваше раните му. По-късно щеше да научи, че шофьорът, който го беше открил да лежи на земята, бе влязъл в паркинга, за да обърне. Помислил го беше за мъртъв.

- Ще трябва да ви зашием - каза парамедикът.

Той и колегата му носеха сини найлонови ръкавици, кои­то бяха изцапани с кръвта му. Шейки се опита да стане, но те го спряха.

- Оставате тук. Ние ще се погрижим за вас.

Шейки почувства, че държи нещо. Погледна и видя, че стиска в ръката си смачканите автобусни билети. Внимател­но ги прибра в джоба на палтото си, а пръстите му докоснаха листа с телефонния номер на детектива.

- Имате ли някого, на когото можем да се обадим? - попи­та единият от парамедиците, те явно не бяха разбрали, че е бездомник. Изпрал бе дрехите си само ден преди това и дока­то ги бе чакал да изсъхнат, бе взел душ и се беше избръснал в „Амистад“.

- Да - каза Шейки и въпреки удара по главата издекла­мира номера на детектива по памет, преди отново да изгуби съзнание.

19

Когато пристигнах в медицинския център, лекарят бе из­вадил парчетата стъкло от черепа на Шейки и бе зашил ра­ните му. Той беше замаян от лекото успокоително, което му бяха дали, но нямаше да го задържат за през нощта. Рентге­новият преглед не бе показал фрактури на черепа. Щеше да има само ужасно главоболие, а скалпът му изглеждаше като скърпен от Виктор Франкенщайн.

Той ми посочи безмълвно своите вещи, които бяха при­брани в найлонов плик. Сестрата ми каза, че преди да изпад­не в несвяст зад склада, е настоявал парамедиците да прибе­рат книгата. Тя също бе в плика.

- История на първите английски черкви ли? - рекох аз, размахвайки я пред Шейки, който лежеше на кушетката и едва държеше очите си отворени. - Трябва да призная, че съм изненадан.

Той преглътна с усилие и махна към гарафата с вода наб­лизо. Налях му и доближих чашата до устата му. Той едва отпи от нея и каза:

- Беше на един приятел.

- На Джуд ли?

Кимна, но явно главата го заболя от това, защото направи гримаса и не се опита да кимне отново. Каза:

- Палтото.

Пребърках джобовете на палтото му и накрая намерих автобусните билети и листчето с номера на моя телефон. Би­летите бяха за две пътувания отиване и връщане Портланд - Бангор с автобусите на „Конкорд“ и още две, отново оти­ване и връщане, за автобусната линия „Сир Бъс“, свързваща Бангор с Арустък и районите между тях, този път от Бангор до Медуей в област Пенобскът.

- Откъде е взел парите за тези билети? - попитах. - От събрани преди това дългове ли?

- Предполагам - отвърна Шейки. - И от бутилки и бирени кутии.

Портландските бездомници, както повечето хора в тяхното положение, припечелваха по някоя и друга пара, като ровеха из боклуците за амбалаж. Вторнишките вечери бяха най-подходящи за тази дейност, тъй като отпадъците за ре­циклиране се приемаха в сряда.

- Той каза ли защо иска да отиде в Медуей?

- Не.

- Но сигурно е било свързано с дъщеря му?

- Да. През последните няколко седмици всичко бе свър­зано с дъщеря му.

Погледнах отново билетите. Медуей най-често се посе­щаваше заради лов, риболов, каране на снегомобили и ски, ала не можех да си представя Джуд отдаден на някое от тези занимания, независимо дали им беше сезонът, или не. Може би дъщеря му бе попаднала там, но по това време на годи­ната в Медуей не се случваше нищо особено. Снегът скоро щеше да започне да се топи и след това щеше да има затишие чак докато започнеха да пристигат летните туристи. Разли­стих книгата. Там имаше нещо, нещо, което ми убягваше. Люшкаше се на ръба на съзнанието ми. Мейн и английски черкви.

И тогава се сетих: град със стара черква, английска черк­ва.

- Проспъръс - казах на глас и една от сестрите ме пог­ледна учудено. - Но какво, по дяволите, би правил Джуд в Проспъръс?

На полицията не ѝ отне много време да открие Брайтбой. Той си бе купил половин галон джин „Колдуел“ и бе наме­рил тихо кътче в Бакстър Удс, където да го изпие. Дори не си бе направил труда да се избави от нещата, които бе взел от мазето на Джуд. След като му сложиха белезниците и го вкараха отзад в колата, Брайтбой им каза, без да го питат, че не съжалява, задето е ударил Шейки с празната бутилка от „Олд Кроу“.

- Бих го ударил и с пълна, ако можех да си я позволя.

На разпита в Портландското полицейско управление, на който беше подложен, след като поизтрезня, Брайтбой не можа да добави много към онова, което вече беше известно за смъртта на Джуд, а Шейки не пожела да повдигне обвине­ние срещу него с аргумента „Джуд не би искал да го правя“. Но от друга страна, Джуд беше мъртъв, а и не той бе цапардосан по главата с бутилка от „Олд Кроу“.

Запазиха легло за Шейки в един от приютите и персо­налът се съгласи да го наблюдава за признаци на мозъчно сътресение. Той изглеждаше спокоен, докато говорехме за Брайтбой, но един приют за спешно нуждаещи се не ми из­глеждаше като най-подходящото място за човек, който се възстановява след нараняване на главата. За късмет, се случи така, че Терил Никс бе един от озовалите се първи на място­то на нападението полицаи и двамата с него се споразумяхме да видим дали не може да се направи нещо за преместването на Шейки по-напред в списъка на чакащите жилищно нас­таняване в отплата за положените усилия за откриването на Брайтбой.

Полицията продължи да разпитва Брайтбой за Джуд и за онова, което можеше да е видял или да не е видял в мазе­то. Брайтбой не се оказа много полезен в това отношение - не поради нежелание, а защото не бе видял нищо друго освен трупа на Джуд и съответно възможността безнаказано да се възползва от всичко, което той бе притежавал. Ченге­тата можеха да го обвинят в дребна кражба, защото общата стойност на парите и вещите, които бе взел от мазето, беше по-малка от 500 долара, и за непозволено влизане в евенту­ално местопрестъпление, но накрая беше решено просто да го изхвърлят отново на улицата. Съдът и системата за лиша­ване от свобода и без това бяха пренатоварени, а краткото пребиваване зад решетките едва ли щеше да въздейства на Брайтбой по какъвто и да било начин.

Мейси се присъедини към Никс, докато бях в болницата, и аз ѝ споменах автобусните билети и книгата за църковна архитектура.

- Какво, по дяволите, би правил човек като Джуд в Проспъръс? - каза тя.

- Знаеш ли - отвърнах, - това бяха почти дословно и мо­ите думи.

- Нека позная. Ще посетиш Проспъръс в близките дни.

- Може би.

- Говорих с моя началник и той е на мнение, че всичко това просто усложнява нещата, в които не би трябвало да се задълбочаваме. Имаме си достатъчно работа за следващи­те дванайсет месеца и без да добавяме Джуд в списъка. Той смята, че е по-добре засега да не се занимаваме с него. Аз обаче ще продължавам да се интересувам от случая. Ако от­криеш нещо солидно, кажи ми. Терил?

Тя се обърна към Никс, за да чуе какво мисли той. Не мо­жех да не се възхитя от начина, по който работеше. Имаше детективи, които не биха си направили труда да включат обикновен полицай в такъв разговор, още по-малко пък да искат мнението му. Потенциалната обратна страна на моне­тата бе, че така детективът рискуваше да го вземат за нере­шителен или да създаде ситуация, при която полицаят да се почувства в правото си да казва своето некомпетентно мне­ние, без да го питат, ала бях с впечатлението, че Мейси едва ли ще има подобни проблеми. Тя не даваше твърде много. Даваше точно колкото трябва.

Никс тръгна по пътя на най-малкото съпротивление.

- Колкото повече го премислям, толкова повече ми се струва, че Джуд е увиснал на въжето по свое желание. Го­ворих с един от психиатрите в Центъра за психично здра­ве. Той каза, че е страдал от депресия почти през целия си живот. Това била и една от причините да не може да задър­жи никоя от постоянните квартири, които са му намирали. Просто изпадал в депресия и се връщал на улицата.

Разбирах позицията им. Джуд не беше хубавичка студент­ка, медицинска сестра или обещаващ гимназист, а докладът за смъртта му, макар и непълен, вече беше написан и приет. Случвало се бе и на мен едно време.

- Някой попита ли Брайтбой за нож? - Все още ме глож­деше въпросът как Джуд е срязал въжето, ако изобщо го бе срязал той.

- Мамка му - каза Мейси.

Отиде настрани и се обади по телефона. Когато се върна, изглеждаше угрижена.

- Брайтбой имаше джобно ножче у себе си, когато го хва­нахме, но каза, че си било негово. Не си спомняше да е виж­дал на мястото нож. Но може да лъже, а и признава, че дока­то е бил в онова мазе, повечето време е бил мъртво пиян. Не мисля, че помни много, ако изобщо помни нещо, дори когато е в най-добра форма.

Мейси сякаш искаше да убеди по-скоро себе си, отколко­то мен. Оставих думите ѝ без коментар. Семето беше посято. Ако пуснеше корени, толкова по-добре.

Тя си тръгна заедно с Никс. Гледах след нея, докато се отдалечаваше. Минаващият по коридора лекар - също.

- Леле! - каза той.

- Да - отвърнах, - и аз съм на същото мнение.

Следващия път, когато видях Мейси, умирах.

20

След като началникът на полицията Морланд и Хейли Кониър си тръгнаха, над къщата на Хари и Ерин Диксън надви­сна тъмен облак. Дори да беше дошъл само единият, съпру­зите биха се смутили дори всичко да им беше наред, защото ставаше дума за двамата граждани на Проспъръс с най-голя­ма власт, макар Морланд да не беше член на градския съвет. Но едновременно посещение и от двамата, особено при така стеклите се обстоятелства, беше достатъчно, за да докара Хари и Ерин до предела на силите им.

Оставили бяха момичето да избяга, защото искаха да се избавят от тази лудост - или може би защото то им напом­няше за дъщерята, която никога не бяха имали, но която ви­наги бяха искали да имат, - и сега бяха затънали още по-надълбоко в лудостта на града само защото се бяха опитали да постъпят както е редно. На Ерин ѝ минаваше през ума, че в известен смисъл това може да е сътресението, което им е било нужно. Очевидно тяхното вцепенение, примирението им с властващите в града порядки вече е било разколебано донякъде, защото иначе не биха могли да сторят онова, което сториха: да освободят момичето. Сега, когато бяха изправе­ни пред перспективата да отвлекат друго момиче, което да го замести, всички илюзии, които им бяха останали, се раз­пръснаха окончателно.

Колкото по-ясно започваха да виждат нещата, толкова по-отчайващо малка ставаше и надеждата им да избягат от Проспъръс, но досега никой от двамата не бе казал и дума за онова, което се искаше от тях. Двамата - Хари в по-голяма, Ерин в по-малка степен - приличаха на деца, които вярват, че като се преструват, че не забелязват проблема, той ще изчез­не от само себе си или ще им се представи друга възможност. Хари, по-специално, бе преминал към отрицание. Хващаше се, че едва ли не му се иска някое загубило се момиче - съ­пруга, бегълка - да мине през Проспъръс или да бъде качено на стоп от градски съветник: будещ доверие възрастен мъж, като Томас Соулби или Колдър Айтьн, който да предложи да го закара в града и да му поръча супа и сандвич в „Гъртруд“. После той ще се извини, ще иде в тоалетната и разгово­рът ще бъде проведен при закрити врата. При момичето ще дойде жена майчински тип. Ще прояви загриженост. Ще му предложи място, където да пренощува, макар и само за една-две нощи, колкото да се изкъпе и изпере. Може би дори ще се окаже, че в „Гъртруд“ има подходяща работа за него, ако я иска. В „Гъртруд“ вечно не достигаше работна ръка. Да, това щеше да свърши работа. Щеше да сложи край на упражня­вания върху тях натиск и те щяха да получат възможност да се върнат към планирането на евентуалното си бягство. Да, да...

Измина един ден. Хари избягваше да говори с жена си, като намираше причини да стои далеч от нея. Това не бе на­чинът, по който бракът им бе оцелял толкова дълго. Вярно, той понякога не участваше много охотно в разговорите за чувства, обиди и тям подобни, но бе започнал да осъзнава колко важни са те. Макар да не знаеше в каква посока се дви­жат мислите му, Ерин го разбираше достатъчно добре, за да се досети какви са.

Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша...

Хари понякога цитираше тъкмо този стих от Светото пи­сание - Лука 22:42, ако тя правилно си спомняше - в момен­ти на леки затруднения, като например когато го молеше да изнесе боклука в дъжда или - по-рядко и по-неприятно - ко­гато се готвеха да се любят. Съпругът ѝ си имаше своите сла­бости. Тя не хранеше никакви илюзии по отношение на тях и предполагаше, че той също е наясно с нейните, въпреки че ѝ бе приятно да мисли, че те се дължат на користолюбие и не са толкова страшни. Хари не обичаше конфронтациите и не го биваше да взима сериозни решения. Предпочиташе обстоятелствата да снемат отговорността за тях от плещи­те му, защото, ако последствията са лоши, вината нямаше да е негова. Ерин никога не бе го изричала гласно, но някои от техните финансови проблеми можеха да бъдат избегнати, ако съпругът ѝ бе показал малко повече характер, капка по­вече безпощадност.

Но щеше ли да го обича, ако беше такъв? Това беше въ­просът.

И тя като съпруга си ходеше на черква всяка неделя. По­вечето хора в Проспъръс го правеха. Те бяха баптисти, ме­тодисти и католици. Някои дори се бяха присъединили към крайпътните църкви, чиито вероизповедания бяха неясни дори за последователите им. Бяха вярващи и все пак не вяр­ваха. Разбираха разликата между страничното и съществе­ното, между създателя и създаденото от него. Но Ерин полу­чаваше по-голяма утеха от ритуалите, отколкото съпругът ѝ. Усещаше го как се затваря в себе си по време на богослуже­нието, защото организираната религия не го интересуваше много. За него неделната проповед бе форма на бягство, но само в смисъл, че му осигуряваше място и спокойствие, за да мисли, да фантазира, а понякога и да подремва. Но Ерин слушаше. Не се съгласяваше с всичко, което чува, но имаше толкова много неоспорими неща. Живей прилично, защото иначе има ли смисъл да живееш изобщо?

И хората в Проспъръс живееха наистина прилично и в повечето случаи се държаха добре. Правеха дарения за бед­ните. Пазеха околната среда. Те не просто проявяваха тър­пимост към гейовете и лесбийките - направо ги приемаха с отворени обятия. Закостенели консерватори и радикални либерали - всички намираха своето място в Проспъръс. В замяна градът се радваше на благополучие.

Само дето от време на време се налагаше същият този град да побутне малко съдбата.

Но ако мъжът ѝ бе слушал по-внимателно онова, което се казваше в проповедите или в Библията, вместо да вади наслуки цитати от нея, може би щеше да си спомни втората част от онзи стих, който толкова обичаше да ѝ подхвърля, когато започваше да целува врата му късно нощем.

...но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

Волята на града бе тази, която трябваше да се изпълнява.

- Трябва да поговорим за това - поде Ерин, когато седна­ха на масата за ранна вечеря. Беше сготвила печено със зе­ленчуци, но до този момент и двамата само чоплеха храната в чиниите си.

- Няма за какво да говорим - каза Хари.

- Моля? - Погледът ѝ изразяваше пълно недоумение. - Да не си си загубил ума? Те искат от нас да отвлечем момиче. Ако не го направим, ще ни убият.

- Все ще се появи някаква възможност - каза Хари. Наси­ли се да хапне от задушеното. Странно - или пък изобщо не беше странно?, - но откакто двамата с Морланд заровиха мо­мичето, изпитваше нещо като отвращение към месото. Яде­ше много сирене и филии хляб, намазани с фъстъчено масло. Вкусът на печеното бе толкова силен, че трябваше да положи големи усилия, за да не го изплюе обратно в чинията. Някак успя да го сдъвче достатъчно, за да може да го преглътне. Отдели зеленчуците и картофите от месото и продължи да яде тях.

- Няма да ни убият - каза. - Не могат. Градът е оцелял, защото не е посягал на своите. Съветът знае това. Ако ни убият, другите ще започнат да се страхуват, че може да дойде и техният ред. Съветът ще загуби контрол.

„Или ще го засили“, помисли си Ерин. Понякога беше не­обходимо да се даде пример, та останалите да не нарушават порядките, а онези в града - онези, които знаят, онези, които участват - да не си губят времето с хора, които застрашават настоящето и бъдещето на Проспъръс. Всички, които биха могли да изпитат някакво съчувствие към Диксънови, бяха все като тях - такива, които тайно се борят за своето оцеля­ване. Но беше напълно изключено тези хора да се обърнат срещу града, ако Диксънови изчезнат - не и преди началник Морланд и Хейли Кониър да застанат на собствения им праг и да поискат от тях да тръгнат на лов за млада жена. Младите мъже не вършат толкова добра работа, Проспъръс бе научил това много отдавна.

- Грешиш - каза Ерин. - Знаеш го.

Той не я погледна. Набоде половин картоф на вилицата и го натъпка в устата си.

- Какво искаш да направя?

- Трябва да кажем на някого.

- Не.

- Слушай...

- Не!

Тя се отдръпна от него. Хари рядко повишаваше тон - дори от радост и още по-малко от гняв. Това бе една от причините да го харесва толкова. Той приличаше на могъщо дърво: бурите можеха да го брулят, но не и да го изкоренят. Отрицателната страна на характера му бе склонността да не действа, а да реагира, и то само когато не му остане друга възможност. Сега бе изпаднал в ситуация, която винаги се беше надявал да избегне, и тъй като не знаеше как да се из­мъкне от нея, бе реагирал с инертност, съчетана със странна и неуместна вяра в късмета, и надеждата, че съветът може да промени своите намерения.

- Сам ще се справя с това - каза той.

Гласът му бе възвърнал обичайната си сила. Краткият из­блик на гняв, приливът на енергия беше отминал и Ерин съ­жаляваше за това. Всичко друго беше за предпочитане пред тази апатия.

Преди да успее да продължи, някой почука на вратата. Не бяха чули да приближава кола, не бяха видели фарове.

Хари стана. Опита се да не мисли кой може да е отвън: Морланд, който иска отново да огледа мазето им, все още търсейки доказателства за начина, по който е избягало моми­чето; или Хейли Кониър, дошла да провери докъде са стиг­нали, да види дали са започнали да обикалят улиците.

Но не беше никой от двамата. Пред вратата стоеше синът на Люк Джоблин Брайън. В краката му имаше сак. Брайън беше на двайсет и шест или двайсет и седем години, ако си спомняше правилно, помагаше на баща си в товаренето и разтоварването и имаше сръчни ръце. Хари бе виждал изра­ботени от Брайън мебели и бе впечатлен от тях. Но момчето не беше научено на ред и дисциплина. Не полагаше усилия да развива способностите си. Не искаше да стане дърводе­лец или майстор на мебели. Най-много от всичко обичаше да ловува, през сезона и извън него: всичко - от гарга до лос; каквото и да му се мернеше пред очите, за Брайън Джоблин бе удоволствие да се опита да го убие.

- Брайън? - каза Хари. - Какво правиш тук?

- Баща ми научи, че може би имате нужда от помощ - отвърна той и блясъкът в очите му не се понрави на Хари. Никак не му се понрави. - Той смята, че трябва да поостана у вас седмица-две. Докато се справите със ситуацията, нали разбирате?

Чак тогава Хари забеляза калъфа с пушката. „Ремингтън“ 700 30-06. Виждал бе Брайън достатъчно често с нея.

Замръзна на място. Усети присъствието на Ерин зад гър­ба си и едва когато тя сложи ръка на рамото му, разбра, че трепери.

- Няма проблем, нали, господин Диксън? - каза Брайън и тонът му даваше да се разбере, че има само един правилен отговор на този въпрос.

- Не, изобщо няма проблем - отвърна Хари.

Отстъпи назад да направи път на Брайън. Момчето взе сака и пушката си и влезе. Поздрави Ерин с кимване и „Гос­пожо Диксън“ и вниманието му бе привлечено от храната на масата.

- Печено със зеленчуци - отбеляза той. - Мирише хуба­во.

Ерин не откъсваше очи от Хари. Спогледаха се зад гърба на момчето - и двамата бяха разбрали.

- Ще ти покажа стаята, Брайън, а после може да дойдеш да хапнеш с нас - каза Ерин. - Има достатъчно за всички ни.

Хари я проследи с поглед, докато водеше госта по кори­дора към свободната стая. Когато се скриха от погледа му, зарови лице в дланите си и се облегна на стената отзад. Все още стоеше в същото положение, когато Ерин се върна. Тя го целуна по тила и се потопи в миризмата му.

- Беше права - прошепна той. - Обръщат се против нас.

- Какво ще правим?

Той отговори без колебание:

- Ще бягаме.

21

Вълкът беше в агония. Раната на крака му се влошаваше. В болката и страха си той се бе отдалечил твърде много от мястото, където бе ликвидирана неговата глутница, но сега се затрудняваше да изминава дори кратки разстояния. Някъ­де в дълбините на съзнанието си осъзнаваше, че той също умира. Усещаше го по постепенното надделяване на мрака над светлината, непрестанното потъмняване в края на зри­телното му поле.

Вълкът се боеше от хората, плашеше се от звуците и ми­ризмите, които издаваха, още помнеше касапницата, която бяха устроили на брега на реката. Ала там, където се събира­ха хората, имаше и храна. Принуден беше да рови в кофите и чувалите с отпадъци, но така се хранеше по-добре, откол­кото през последните седмици. Успя дори да хване малко куче, което беше навлязло твърде навътре в гората. Докато разкъсваше гърлото му, чуваше виковете и подсвиркването на хората, но тялото на плячката беше достатъчно леко, за да го стисне в челюстите си и да го отнесе. Завлече го далеч от шума на преследвачите и го изяде, остави само кожата и малко кокали.

Но си остана гладен.

Вече бе нощ и носът му потрепваше. Усещаше дъх на раз­лагащо се месо. Стигна до мястото, където миризмата беше най-силна, и установи, че земята е мека и рохкава.

Забравил болката в ранения крак, вълкът започна да рови.

II

КАПАН

О, Боже, рече благородният рицар,

дали това не е Зеленият параклис,

където Сатаната прави

своите среднощни гуляи ?

Сър Гауейн и Зеленият рицар15

22

Проспъръс изглеждаше както много други градчета в Мейн, с тази разлика, че те бяха разположени предимно в Нова Англия и благосъстоянието им се поддържаше от турис­тите, за които не беше проблем да похарчат петдесет долара за декоративни шамандури за кошовете за лов на омари. Но Проспъръс беше доста встрани от туристическите маршрути и за да останат платежоспособни, неговите търговци и пред­приемачи разчитаха на местната клиентела. Докато карах по „Мейн Стрийт“, ми правеха впечатление старинните улични лампи, грижливо поддържаните витрини и пълното отсъст­вие на нещо, което да напомня магазин от големите вериги. Двете кафенета бяха малки и старомодни, а аптеката изгле­ждаше толкова стара, че можеше да изпълнява и рецепти за лечение с пиявици. Пивницата бе имитация на бостънската „Джейкъб Уърт“ - чак до окачения над табелата стар часов­ник, а смесеният магазин в края на града можеше да бъде пренесен в деветнайсети век, без никой от тогавашните жи­тели да го погледне с почуда.

Тази сутрин, преди да предприема пътешествието на севе­розапад, попрочетох това-онова за Проспъръс в библиотека­та на Мейнското историческо дружество в Портланд. Почти 100% от гражданите му бяха собственици на своите жилища, а средната стойност на имотите в границите на града бе бли­зо с 50% по-висока от тази в щата. Както и средните доходи на домакинствата и броят на хората с бакалавърска или по-висока образователна степен. Същевременно, ако Проспъ­ръс имаше чернокожи жители, те се криеха много успешно, което се отнасяше също за азиатците, латиноамериканците и коренните жители на Америка. Ако статистическите данни бяха верни, между жителите на Проспъръс изобщо нямаше такива, които да са родени другаде. Любопитно бе, че броят на членовете на едно домакинство също бе много по-висок от средния за щата: близо четирима срещу 2,34 за щата. Из­глежда, децата в Проспъръс предпочитаха да си остават вкъ­щи при мама и татко.

Открих и още един странен факт. Въпреки че броят на военните ветерани бе, общо взето, пропорционален на голе­мината на града, нито един от жителите му не бе загинал в служба на отечеството. Нито един. Всички се бяха прибра­ли благополучно по домовете си. Това изключително пости­жение бе тема на статия в „Мейн Сънди Телеграм“ от 1975 година, след завръщането на последния войник, служил във Виетнам. Късметът на града се приписваше на „силата на молитвите“ на пастора, преподобния Уоткин Уорънър. Него­вият син, Майкъл Уорънър, бе настоящият пастор на града. Докато околните селища можеха да се похвалят с множество католически, баптистки, методистки и презвитериански мо­литвени домове, в Проспъръс имаше само една-единствена малка черква със странното название „Паството на Адам преди Ева и Ева преди Адам“ и Майкъл Уорънър очевидно бе пастирът тъкмо на това стадо.

И именно тук нещата ставаха наистина интересни: черк­вата на Проспъръс, която бе изградена от камък и едва ли по­бираше повече от двайсетина миряни, бе изцяло пренесена в Мейн от графство Нортъмбрия в Англия в началото на осем­найсети век. Всеки камък от нея бил грижливо маркиран, а положението му в сградата старателно отбелязано, преди да бъде натоварен като баласт на някой от корабите, превозили паството до Бриджпорт, Кънектикът, през 1703 година. От­там пилигримите поели на север към Мейн и когато накрая, след няколко десетилетия, основали град Проспъръс, отново издигнали своята черква, която дотогава стояла на склад.

Причината, която ги накарала да напуснат Нортъмбрия и да вземат и черквата си със себе си, се свеждала до религиоз­ни гонения. Паството, както се изяснило по-късно, било клон на сектата „Семейството на любовта“, или „Семейството“, която възникнала в Европа през шестнайсети век. Тя била известна с мистериозността и враждебността си към външ­ни хора, достигаща дори до убийства, макар че последното твърдение може да е било просто злонамерена пропаганда срещу тях. Браковете не излизали от кръга на сектата, както и точното естество на изповядваната от нея вяра. Доколкото схванах, членовете ѝ били убедени, че Адът и Раят са съ­ществували на Земята и че е имало време преди Адам и Ева. През седемнайсети век повечето членове на сектата се при­съединили към квакерското движение, с изключение на мал­ка група в Нортъмбрия, която отхвърлила формалното об­вързване с квакерите или с когото и да било и продължила да изповядва своята вяра, въпреки усилията на крал Чарлз II да смаже сектантските църкви в Англия. Той разпоредил всич­ки градски чиновници да бъдат членове на Англиканската църква, всички духовници да използват официалните англикански молитвеници и забранил всякакви нерегламентирани религиозни сбирки, на които присъстват повече от пет души, освен ако са членове на една фамилия. „Семейството“ било сред преследваните на това основание секти.

Обаче не било толкова лесно въпросната секта да бъде изкоренена. Нейните последователи се научили да се крият, като ставали членове на официалните църкви, но в същото време извършвали своите тайни богослужения. Тази игра на котка и мишка продължила и през най-тежките години на борбата със сектантството. И не им било особено трудно да заобикалят правилата за религиозните сбирки, тъй като бра­ковете между родственици били общоприети.

През 1689 година парламентът в Лондон приел Закона за толерантността, който давал на сектантите правото да имат свои учители, проповедници и молитвени домове, но как­то изглежда, по онова време някои от „Семейството“ вече окончателно били взели решението да напуснат бреговете на Англия. Може би просто им е омръзнало да се крият и са загубили вяра във властите на собствената си страна. Един­ственият намек за по-дълбоко недоволство, на който се на­тъкнах, се съдържаше в обяснителните бележки към есето „Бягството на Запад: сектантските църкви и Божията милост в първите селища на Нова Англия“, където се казваше, че членовете на „Семейството“ били прогонени от Англия, за­щото вярванията им се доближавали до езичеството.

Това отговаряше на няколко пасажа от книгата на Юде за църковната архитектура, които изтъкваха, че черквите на тази секта се отличавали със своите барелефи, сред кои­то имало множество мъжки глави, заобиколени от листа и клони, присъщи на традицията християнските сгради да се украсяват с древни символи на плодовитостта и природните сили. При старите храмове подобни декорации като прави­ло били толерирани и дори най-радушно приемани. Били са нещо като мълчаливо признание на връзката между човека и земята в земеделските общества. Но по отношение на по­стройката, която накрая се бе озовала в Мейн, противници­те на сектата бяха напълно единодушни, че главите са нещо повече от декоративен елемент: те са истинският обект на обожествяване, а християнските символи са попаднали сред украсата по случайност. Докато паркирах малко встрани от „Мейн Стрийт“, ми хрумна, че е странно религиозна секта, която се е укривала толкова дълго време, до такава степен да държи на една стара черква, че да я пренесе през Атлантиче­ския океан. Може би все пак си заслужаваше да бъде видяна.

Вътрешността на сградата на общината, червеникавокафява каменна постройка от деветнайсети век с модерно раз­ширение отзад, бе светла и чиста. Когато поисках да се срещ­на с началника на полицията, ми посочиха удобен стол и ми предложиха кафе, докато звъняха в офиса му. Кафето прис­тигна с курабийка върху салфетка. Ако останех достатъчно дълго, сигурно някой щеше да ми предложи възглавница и одеяло. Но аз предпочитах да запълня времето си, разглеж­дайки изгледите от Проспъръс от различни периоди, които украсяваха стените. Градът не се бе променил много през ве­ковете. Имената на магазините оставаха предимно същите и само колите по улиците и облеклата на мъжете и жените от фотографиите създаваха известна представа за хода на вре­мето.

Вдясно от мен се отвори врата и се появи мъж в унифор­ма. Той бе по-висок от мен и по-широк в гърба и раменете, а старателно изгладената му тъмносиня риза бе разкопчана на врата, откривайки изумително бялата тениска отдолу. Ко­сата му беше тъмнокестенява. Носеше бифокални очила без рамки и „Зиг Зауер“ на колана. Общо взето, имаше вид на счетоводител, който всяка вечер работи до късно. Само очи­те му разваляха впечатлението. Те бяха бледосиви, с цвета на зимно небе, предвещаващо сняг.

- Лукас Морланд - представи се той, докато се ръкуваше с мен. - Аз съм началникът на местната полиция.

- Чарли Паркър.

- Много се радвам да се запозная с вас, господин Пар­кър - каза той и изглеждаше искрен. - Чел съм много за вас. Виждам, че вече са ви поднесли кафе. Искате ли да ви долеят?

Отговорих, че кафето в чашата ми е напълно достатъчно, и той ме покани в кабинета си. Трудно бе да се определи цветът на стените, тъй като бяха покрити с толкова много дипломи и награди, че боята ставаше направо излишна. На бюрото му имаше различни снимки на тъмнокоса жена и две тъмнокоси момчета. Началник Морланд не присъстваше на нито една от тях. Питах се дали не е разведен. От друга стра­на, може би тъкмо той бе правил снимките. Имаше опасност да се превърна в един от онези, за които чашата е наполовина празна. Или по-празна.

Или пък изобщо не виждат чаша.

- Имате хубав град - казах.

- Той не е мой. Аз просто го пазя. Всички ние го пазим, всеки посвоему. Смятате да се преселите тук ли?

- Не мисля, че бих могъл да си позволя данъците.

- Опитайте да ги плащате с едната полицейска заплата.

- Може би тъкмо така се е зародил комунизмът. Гледай­те да не ви чуят, че току-виж си потърсили нов полицейски началник.

Той се облегна назад и скръсти ръце. Забелязах, че има коремче. Това бе проблемът на спокойните градчета: в тях нямаше достатъчно работа, за да изгаряш калориите.

- О, тук имаме всякакви. Видяхте ли мотото на табелата, когато влязохте в града?

- Честно казано, не.

- Е, да, човек лесно може да я пропусне. Само една-един­ствена дума: Толерантност.

- Кратко и ясно.

Той погледна през прозореца и проследи с поглед върво­лицата деца от началното училище, които преминаваха от­вън, всяко хванало се здраво с едната ръка за розово въже. Денят бе ясен, но студен, и децата бяха опаковани в толкова много дрехи, че бе невъзможно да се видят лицата им. След като малчуганите се скриха от погледа му и лично се увери, че нищо не им се е случило и нищо не ги заплашва, той от­ново насочи вниманието си към мен.

- Е, господин Паркър, с какво мога да ви помогна?

Подадох му снимка на Джуд, която бях намерил в Цен­търа за психично здраве в Портланд. Тя бе заснета на колед­ния обяд миналата година и Джуд, издокаран в светлокафяв костюм и бяла риза с гирлянд за елха вместо вратовръзка, се усмихваше. Някой педант навярно би отбелязал, че костю­мът му е твърде светъл за сезона, но това едва ли би развъл­нувало Джуд.

- Питах се дали не сте виждали наскоро този човек в Проспъръс или пък дали той не е влизал в контакт с вашето управление - казах аз.

Морланд сбърчи нос и се вгледа във фотографията през долната част на своите бифокални очила.

- Да, спомням си го. Дойде тук да пита за дъщеря си. Името му беше... Започна да почуква с пръст по бюрото, оп­итвайки се да си го спомни.

- Джуд - каза накрая. - Точно така, казваше се Джуд. Ко­гато го попитах дали това е първото или второто му име, той отговори, че било и едното, и другото. Неприятности ли има, или ви е наел? Честно казано, не ми приличаше на човек, който разполага с пари да наема частни детективи.

- Не, не ме е наел, а неприятностите му, каквито и да са били, вече свършиха.

- Мъртъв ли е?

- Беше намерен обесен в едно мазе в Портланд преди око­ло седмица.

Морланд кимна.

- Сега се сещам, че четох нещо за това.

На откриването на Джуд бе отделено кратко съобщение в „Прес Хералд“, последвано от малко по-подробна информа­ция в „Мейн Сънди Телеграм“ за премеждията на градските бездомници.

- Казвате, че е питал за дъщеря си ли?

- Точно така - отвърна Морланд. - Ани Бройър. Някой в приюта за жени в Бангор му казал, че е тръгнала насам. Възрастна двойка ѝ била предложила работа тук. Той иска­ше да знае дали сме я виждали. Имаше нейна снимка, но тя беше стара. Ала ми я описа добре - достатъчно добре, за да мога да кажа, че в града ни не е идвала млада жена, която да отговаря на това описание. Поне аз не знам за такава, а аз познавам всички.

- А на него хареса ли му това, което чу?

На лицето на Морланд се появи изражение, което бях виждал хиляди пъти. Навярно и на мен ми се беше случвало да реагирам така. Това бе изражение на човек, който служи на обществото, но просто не му се плаща достатъчно, за да се занимава с нечие недоволство от реалната ситуация.

- Не, господин Паркър, не му хареса. Искаше да го заведа във всяка къща в Проспъръс, в която живеят възрастни хора, и да им покажа снимката на дъщеря му. Всъщност стигна дотам, че предложи да претърсим къщите на всички, които са над шейсет години, да не би да я държат там заключена.

- Предполагам, че това не е било възможно.

Морланд безпомощно разпери ръце.

- Той не бе обявил дъщеря си за изчезнала. Дори не зна­еше дали наистина е изчезнала. Просто имаше вътрешно усещане, че нещо не е наред. Но колкото повече разговарях­ме, токова по-очевидно ставаше, че на практика изобщо не я познава. И тогава разбрах, че тя е живяла в женски приют, а той е бездомник и че двамата са се отчуждили един от друг. Оттам нататък всичко стана някак объркано.

- Накрая какво направихте?

- Копирах фотографията на дъщеря му, написах при­дружаващо описание и обещах да поразпитам наоколо. Но също така се опитах да му обясня, че нашият град не е от онези, където хората прибират непознати жени от улицата и им предлагат подслон в домовете си. Честно казано, не познавам и други градове, където някой би постъпил така. Историята просто не звучеше правдоподобно. Той ми даде няколко телефонни номера на приюти и кухни за бездомни­ци, на които могат да се оставят съобщения за него, и после го закарах до Медуей, откъдето можеше да вземе автобуса за Бангор.

- Нека позная - казах аз, - предложението да го закарате до Медуей е било такова, че той не е можел да откаже.

Морланд отново ми пробута изражението на многостра­дален обществен служител.

- Разберете ме, нямах избор. Той каза, че ще иде да си вземе чаша кафе и докато се усетя, започна да спира хората по улицата, да им показва снимката на дъщеря си и да лепи отвратителни фотокопия по уличните лампи. Казал му бях, че ще направя каквото мога, за да му помогна, и наистина имах това намерение, но не можех да позволя някакъв скит­ник - па макар и добре облечен - да тормози гражданите и да загрозява обществената собственост. Аз обичам работата си, господин Паркър, и не искам да я загубя. През повече­то време не е тежка - дори и в трудни моменти. Освен това обичам и града. Тук съм израснал. Преди мен началник на полицията беше баща ми, а преди него - неговият баща. Това е нашият семеен бизнес и ние се справяме добре.

Страхотна реч. Бих гласувал за него, ако кандидатстваше за поста.

- Та, значи, вие сте закарали Джуд до Медуей - не си поз­волих забележката, че Джуд буквално е бил изхвърлен като скитник, - но той, предполагам, не е разбрал намека.

Морланд наду бузи.

- Започна да се обажда в кабинета ми по два-три пъти на ден и да пита дали има някакво развитие, обаче нямаше. Ни­кой не бе виждал дъщеря му. Бяха му дали невярна инфор­мация. Но той не искаше да приеме това и дойде тук отново. Този път не ми оказа честта да ме посети, просто тръгна от къща на къща, чукаше по вратите и надничаше през прозор­ците. Естествено, заваляха телефонни обаждания от изпла­шени граждани, защото започваше да се стьмва. Имаше къс­мет, че не го гръмнаха. Прибрах го и през нощта го държах в килия. Казах му, че мога да го обвиня в нарушение на закона. По дяволите, накрая беше отишъл дори в гробището, поло­вин час след мръкване, както онзи герой на Дикенс.

- Магуич16 - казах аз.

- Точно така.

- Какво е правил в гробището?

- Опитал се да влезе в черквата. Не ме питайте защо. Ние я държим заключена и посещенията са само по предварител­на уговорка. Имали сме случаи на вандализъм в миналото. Знаете ли нещо за нашата черква?

Казах му, че знам и съм любопитен да я видя, преди да си тръгна, ако е възможно. Морланд се поободри от перспекти­вата да се освободи от моето присъствие. Разговорът за про­блемите на мъртви скитници и техните дъщери бе започнал да му дотяга.

- Та, така де, на другата сутрин го откарах до Медуей, отново, и му казах, че ако още веднъж го видя в Проспъръс, ще бъде арестуван и съден и няма да е особено полезен на дъщеря си от затворническата килия. Той, изглежда, си взе поука, защото освен едно или десетина обаждания по теле­фона повече нито го чух, нито го видях.

- И никой в града не знаеше нищо за дъщеря му?

- Не, господине.

- Но защо дъщеря му ще каже, че отива в Проспъръс, ако някой не ѝ е дал основание за това? Историята изглежда твърде странна, за да е измислена.

- Може да се е опитвала да впечатли другите бездомни­ци. В най-лошия случай сигурно е говорила с някакви хора в Бангор, които са ѝ казали, че са от Проспъръс, въпреки че не са били тукашни. Може този Джуд да е бил прав и с дъщеря му действително да се е случило нещо, но ако е така, то не се е случило тук.

Морланд върна снимката на Джуд и се изправи. Разгово­рът беше приключил.

- Значи, преди да си тръгнете, искате да видите черквата?

- Ако не ви затруднява прекалено много - казах аз. - Поне след това няма да се наложи да ме карате до Медуей.

Морланд прие думите ми с тънка усмивка, ала не каза нищо. Докато ставах, бутнах леко с ръкава снимката на бю­рото. Хванах я, преди да падне на пода.

- Това вашето семейство ли е? - попитах.

- Да.

- Хубави момчета. А нямате ли дъщери?

Морланд ми хвърли странен поглед, сякаш бях направил някакъв неприятен намек по негов адрес и естеството на се­мейните му отношения.

- Не, нямам - продължи той. - И да ви кажа, доволен съм, че е така. Приятелите ми, които имат дъщери, твърдят, че те създават повече грижи от момчетата. Момичетата могат да ти разбият сърцето.

- Да, дъщерята на Джуд със сигурност е разбила неговото сърце.

Морланд взе снимката от мен и я върна на мястото ѝ.

- Вие сте имали дъщеря, нали?

- Да - отвърнах аз и изпреварвайки онова, което щеше да последва, добавих: - Тя почина. - Вече бях свикнал с това.

- Знам - рече Морланд. - Съжалявам. Сега имате друго момиченце, нали?

Погледнах го заинтригувано, но той изглеждаше просто искрен.

- И това ли прочетохте някъде?

- Мислите ли, че в цялата правоохранителна система на Мейн има човек, който да не знае вашата история? Това е щат на малките градчета. Разчува се.

Истина беше. Но Морланд все пак показваше забележи­телна памет за семейните истории на хора, които никога не е срещал.

- Така е, имам друга дъщеричка - признах аз.

Морланд сякаш се канеше да каже нещо, но размисли и се задоволи само да отбележи:

- Може би ако този Джуд не беше напуснал семейството си, дъщеря му нямаше да свърши по този начин.

Имаше право - ако бе жив, Джуд дори може би щеше да се съгласи с него, - но аз нямах никакво намерение да изтък­вам недостатъците на Джуд като съпруг и баща. Трябваше да живея с бремето на собствената си вина в това отношение.

- Накрая се е опитал да ѝ се реваншира. Когато е дошъл да я търси в Проспъръс, е правел тъкмо онова, което всеки баща би направил.

- Да разбирам ли, че критикувате начина, по който моето управление се е отнесло към него?

Морланд не избухна, но едва се стърпя. И забелязах, че каза „моето управление“, а не „аз“.

- Не - отвърнах, - постъпили сте точно така, както би постъпил всеки полицейски началник.

Не беше съвсем вярно, но беше достатьчно близо до исти­ната. Ако Морланд имаше собствена дъщеря, може би щеше да прояви повече съчувствие; и ако Джуд не беше скитник, а дъщеря му - бездомна бивша наркоманка, може би щеше да положи повече усилия - съвсем мъничко повече, но по­някога и това е достатьчно. Ала не изказах нищо от това на глас. Нямаше да помогне, а и не можех да гарантирам, че на негово място и предвид средата, в която беше израснал, бих се държал по-различно.

Излязохме от кабинета му. Морланд предупреди секре­тарката, че отива до черквата. Тя се изненада, но нищо не каза.

- Тази жена, Ани Бройър, мислите ли, че е мъртва? - по­пита той, когато излязохме от сградата.

- Не знам - отвърнах. - Надявам се да не е.

- А ще продължите ли издирването?

- Вероятно.

- И кой ви е наел?

- Никой не ме е наемал.

- Тогава защо я издирвате?

- Защото никой друг няма да го направи.

Морланд премисли внимателно думите ми, а после ми каза да карам след неговата кола.

Все още клатеше глава, когато потегли.

23

„Благословената черква на паството на Адам преди Ева и Ева преди Адам“, ако трябва да използвам пълното ѝ наз­вание, бе разположена сред гора на близо километър севе­розападно от Проспъръс. Виещият се между дърветата път с надпис ЧАСТЕН, който бе преграден с верига и катинар и за който Морланд имаше ключ, ни доведе до желязна ограда, боядисана в черно, зад която се намираха старото гробище на града и самата черква. Морланд паркира върху тясна иви­ца трева до оградата, а аз спрях на пътя. В оградата имаше порта, също с верига и катинар, но когато пристигнахме, тя беше отворена.

- По пътя позвъних на пастор Уорънър и го помолих да се присъедини към нас - каза Морланд. - Въпрос на добри обноски, нищо повече. Той отговаря за черквата. Аз имам ключ, но само за извънредни случаи. Оставил съм тези неща на него.

Огледах се, но никъде нямаше и следа от пастора. Черква­та беше дори по-малка и примитивна, отколкото бях очаквал, със стени от грубо издялан сив камък, и беше обърната на за­пад, вместо, както обикновено, на изток. Обиколих сградата, но не ми отне много време. Тежката дъбова врата като че ли беше единственото място, откъдето можеше да се влезе или излезе, имаше само два тесни прозореца на северната и южната стена, затворени отвътре със стъкло, а отвън с решетки. Стената зад мястото, където предполагах, че се намира олта­рът, бе празна, без прозорци. Покривът бе сравнително нов и не съответстваше на старите камъни.

Основните декоративни елементи, „зелените лица“, с които черквата беше известна, бяха разположени в горните ъгли на всяка стена, където се срещаха и създаваха нещо като подобие на двуликия Янус. Впечатлението се допълваше от това, че орнаментите от бръшляни и клонки пропълзяваха между лицата и продължаваха по цялата ширина на стените, затвърждавайки представата за общото им начало. Вековете бяха оставили своите следи върху тях, но те не бяха толкова забележими, колкото можеше да се очаква. Лицата наднича­ха измежду сложните композиции от каменни листа, които образуваха нещо като защитна преграда около тях. Напомня­ха ми за детството, за приказките и как понякога - в зависи­мост от светлината и ъгъла, от който ги гледаш - белезите по дънерите на много старите дървета заприличват на разкриве­ни, страдалчески човешки фигури.

Но онова, което ме порази най-силно, бе откритата зло­намереност в изражението им. Те не излъчваха доброта и надежда. Вещаеха само зло за всеки, който ги погледне. По­мислих си, че тези глави бяха също толкова подходящи за черковна украса, колкото и изображенията на порнографски сцени.

- Какво мислите? - попита Морланд, когато се присъеди­ни към мен.

- Никога не съм виждал подобно нещо - отвърнах и това бе най-неутралният отговор, който ми хрумна.

- Вътре има още. Това е само встъплението.

Като по даден знак вратата на параклиса се отвори и от­вътре излезе мъж.

- Пастор Уорънър - представи го Морланд. - А това е господин Паркър, детективът, за когото ти казах.

Уорънър не изглеждаше така, както си представях пас­тора на черква, стара почти половин хилядолетие. Носеше джинси, протрити работни ботуши и кафяво велурено яке, което имаше вид на дреха, към която инстинктивно посягаш, когато искаш да ти е топло и да се чувстваш удобно. Набли­жаваше петдесетте, темето му силно оплешивяваше, а дока­то се ръкувахме, видях и почувствах мазолите на дланта му и усетих лек мирис на дървени трупи и стърготини по него.

- Наричайте ме Майкъл - каза той. - Радвам се, че бях наблизо, за да ви посрещна.

- Тук някъде ли живеете? - Не бях видял друг автомобил, когато пристигнахме.

- Оттатък гората - посочи той с палец над дясното си рамо. - На пет минути пеша. С камиона ми отнема също­то време, но не минавам по толкова живописен път, така че предпочитам да се поразходя. Може ли да попитам какво води един частен детектив в нашия град?

Погледнах нагоре към орнаментите на черквата и двамата се обърнаха да проследят погледа ми. Едната глава беше с широко отворена уста, с неприлично изплезен между устни­те език. Сякаш се присмиваше на надеждите ми да намеря Ани Бройър жива.

- Наскоро бездомник на име Джуд е навестил Проспъръс - отвърнах аз. - Началник Морланд ми каза, че при едно от посещенията си този мъж може би е влязъл без позволение в черковния двор.

- Спомням си - каза Уорънър. - Аз бях този, който го на­мери тук. Беше много възбуден, така че нямах друг избор и се обадих на началник Морланд за помощ.

- Защо е бил възбуден?

- Тревожеше се за дъщеря си. Била изчезнала и той пред­полагаше, че може да е дошла в Проспъръс. Смяташе, че по­лицията не му оказва нужното съдействие. Началник, не се обиждай.

- Не се обиждам - рече Морланд, въпреки че трудно мо­жеше да се каже доколко е искрен, защото не бе свалил тъм­ните очила заради отблясъците на зимното слънце върху сне­га. Почти не познавах Морланд, но вече го бях преценил като човек, който таи в себе си всяка обида и ревност, подхранва ги и ги гледа как растат.

- Е, опитах се да го успокоя, но без особен успех - каза Уорънър. - Помолих го да излезе и той ме послуша, но се тревожех, че може да се опита да проникне с взлом в черква­та и затова се обадих на началника.

- Защо решихте, че ще се опита да проникне с взлом в черквата?

Уорънър посочи към лицата, надвиснали над главата му.

- Неуравновесените хора си втълпяват разни неща, а тази прекрасна стара постройка въздейства на въображението по-силно от останалите. През годините сме имали опити да бъдат откраднати или обезобразени орнаментите по сте­ните. Откривали сме хора - при това не само млади, но и достатъчно възрастни, че да проявяват здрав разум, - които правят секс тук, в двора, защото вярват, че това ще им помог­не да заченат дете, а, разбира се, сме били посещавани и от представители на религиозни групи, които не са съгласни по християнските черкви да има езически символи.

- Както разбрах, градът е основан от последователи на сектата „Семейството“, а това е тяхната оригинална черква - казах аз. - Струва ми се, че вероизповеданието им е нещо повече от усложнена разновидност на християнството.

Уорънър изглеждаше приятно изненадан от въпроса ми, като мормон, който неочаквано е поканен в нечий дом на кафе с торта и разговор за интелекта и мъдростта на Джоузеф Смит17.

- Защо не дойдете в кабинета ми, господин Паркър? - каза той, канейки ме да вляза в черквата.

- Стига да не ви отклонявам от нещо по-важно - отвър­нах.

- Само от кухненските шкафове. Аз се занимавам с по­правка на мебели.

Извади от джоба си визитна картичка и ми я подаде.

- Значи, не сте пастор на пълно работно време?

Уорънър се засмя.

- Тогава щях да съм просяк. Не. Всъщност съм само пазач и нещатен историк. Вече не отслужваме тук литургии: няма останали последователи на „Семейството“. Най-близкото тяхно подобие са няколко квакерски фамилии. Другите са главно баптисти и унитаристи, а има дори и католици.

- А вие? Още ли носите титлата „пастор“?

- Ами завършил съм религия в колежа „Боудън“ и имам магистърска степен по богословие от Бангорската семина­рия, но винаги съм предпочитал дърводелството. И все пак мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че семейството ми носи богословския ген. Ръководя седмична молитвена гру­па, макар често да съм единственият, който се моли, а ня­кои граждани идват при мен за съвет и напътствие. Това са предимно хора, които не се черкуват редовно, но все пак са вярващи. Не се ровя много дълбоко в онова, в което наистина вярват. Стига ми да вярват, че има някаква сила, която е по- голяма от тях самите.

Вече се намирахме в черквата. Ако навън беше студено, вътре бе още по-студено. Пет реда твърди скамейки, обърна­ти към гол олтар. Нямаше никакви кръстове и никакви рели­гиозни символи от какъвто и да било вид. Вместо това над стената зад олтара имаше изображение на глава, като тези отвън, но по-голяма от всички тях. Между прозорците се виждаха две малко по-малки глави от същия вид.

- Ще имате ли нещо против да ги погледна отблизо? - попитах.

- На всяка цена трябва да ги разгледате. Само внимавайте къде стъпвате. Някои от камъните не са огладени.

Приближих олтара по дясната пътека. Докато вървях, по­гледнах първото лице. То бе издялано по-детайлно от онези отвън и имаше ухилено, пакостливо изражение. Когато се вгледах внимателно в него, установих, че всичките му черти се състоят от каменни изображения на зеленчуци и плодо­ве: тикви, грахови шушулки, ягоди, ябълки и житни класове. Виждал бях нещо подобно, но не можех да си спомня къде.

- Нямаше ли един художник, който е рисувал подобни картини? - попитах.

- Джузепе Арчимболдо - отвърна Уорънър. - Отдавна се каня да попрочета нещо за него, но все не ми остава време. Струва ми се, че ако не ги разделяха векове, той и създатели­те на тези релефи биха имали за какво да си поговорят, най-вече относно връзката между човека и света на природата.

Приближих до олтара и застанах пред скулптурата на стената. Ако лицето вдясно бе едва ли не весело - макар и с изражение на човек, който току-що е гледал как се дави кученце и е намерил това за забавно - и навеждаше на мисли за щедростта на земята, това тук беше много различно. То се състоеше от корени, тръни и коприва, оголени бодливи хра­сти и бръшлян. От отворената му уста се изсипваха покрити с шипове клони, които оформяха чертите и същевременно като че ли ги задушаваха, сякаш изобразеното същество се самоизтезаваше. То бе изключително грозно и имаше стряс­кащо, живо присъствие, древно създание, върнато към живо­та от мъртви неща.

- Това е същото лице, или същият бог, зависи как е скло­нен да го приеме човек - каза зад гърба ми Уорънър.

- Моля?

Той посочи лицето, направено от плодове и зеленчуци вдясно, другото вляво, което се състоеше от разцъфнали цве­тя, и накрая четвърто, което досега не бях забелязал, тъй като се намираше над вратата: лице, изградено от слама и току-що започнали да съхнат и да умират листа.

- Всичките са варианти на едно и също божество. През предишното столетие са го нарекли Зеленият човек: ези­чески бог, символ на смъртта и прераждането, преминал в християнската традиция, който е бил почитан много преди появата на идеята за възкресението на Христос. Разбираемо е защо сграда с подобна украса е въздействала на членовете на „Семейството“ - секта, вярвала в могъществото на приро­дата, не на Бога.

- А вие, пастор Уорънър, член ли сте на „Семейството“? - попитах.

- Казах ви - отвърна той, - няма останали членове на „Семейството“. Честно казано, съжалявам за това. Външно те са били толерантни към възгледите на другите, докато вътрешно са отхвърляли всички други религии. Отказвали са да носят оръжие и са пазели своите възгледи и вярвания за себе си. Привличали са елита и не са си губели времето с не­вежите. Ако ги имаше днес, биха били омерзени от повечето неща, които в тази страна минават за организирана религия.

- Прочетох, че са ги обвинявали, че извършват убийства, за да се защитят.

- Пропаганда. Повечето от тези инсинуации идват от Джон Роджърс, духовник от шестнайсети век, който нена­виждал Кристофър Витъл, водача на сектата в Англия. Той наричал „Семейството на любовта“ „ужасна секта“, като опирал нападките си върху твърденията на отклонили се бивши членове. Няма никакви доказателства, че представи­телите на „Семейството“ са убивали онези, които не са били съгласни с тях. Защо да ги убиват? Членовете на сектата са били квиетисти18: те дори не са се самоопределяли публично, криели са се между други вероизповедания, за да не бъдат разпознавани и преследвани.

- Като религиозни хамелеони - казах аз, - сливали са се с фона.

- Точно така. И в течение на времето просто са станали такива, за каквито са се представяли.

- С изключение на онези, които са пристигнали тук, за да основат Проспъръс.

- В крайна сметка дори и те са изчезнали.

- Защо членовете на „Семейството“ са напуснали Ан­глия? - попитах. - Не ми стана ясно от малкото неща, кои­то успях да открия за тях. Доколкото схванах, религиозните гонения вече са стихвали, когато те са потеглили. Защо ще бягаш, когато вече не те преследват?

Уорънър се облегна на една пейка и скръсти ръце. Това бе любопитен отбранителен жест.

- „Семейството“ навлязло във фаза на разкол - каза той. - Появили се разногласия между онези, които смятали, че трябва да се тръгне по пътя на квакерите, и другите, които искали да останат верни на първоначалната си религиозна система. Традиционалистите се опасявали да не бъдат обя­вени за нещо повече от вероотстъпници, особено когато се заговорило, че черквата, в която се намираме, трябва да бъде срината до основи. Те считали тази черква за извор на своята вяра, което било и причината онези, които избрали да тръг­нат по друг път, толкова да желаят нейното разрушаване. Група заможни хора, останали верни на „Семейството“, се обединили, за да спасят черквата и сектата си от унищоже­ние. Резултатът бил „изходът“19 към Нова Англия и основава­нето на Проспъръс.

Той погледна часовника си.

- Е, извинете ме, но наистина трябва да се връщам към кухненските шкафове.

Вгледах се още веднъж в най-голямата от главите на сте­ната, изображението на зимния бог, после благодарих на Уорънър и се присъединих към Морланд, който през цялото време бе чакал до вратата. Останахме, докато Уорънър за­ключи черквата с ключ от тежка халка и провери дали врата­та е надеждно затворена.

- Един последен въпрос - казах аз.

- Да?

В гласа му прозвуча нетърпение. Искаше му се вече да не е тук.

- Не е ли бил и Кристофър Витъл дърводелец?

Уорънър пъхна ръце в джобовете и ме погледна накриво.

Слънцето залязваше и въздухът ставаше по-хладен, сякаш студът от вътрешността на параклиса се беше просмукал във външния свят, докато вратата е стояла отворена.

- Наистина сте се подготвили добре, господин Паркър - каза той.

- Обичам да съм информиран.

- Да. Витъл е бил дърводелец. Това било използвано сре­щу него от противниците му, за да създадат впечатлението, че е най-обикновен нехранимайко.

- Но той е бил много повече от това, нали? Разбрах, че е бил търговец на платове в Нидерландия и тъкмо там се е за­познал с основателя на сектата Хендрик Никлас, само че по онова време е изписвал фамилното си име с двойно „л“. Ко­гато се е върнал в Англия, за да разпространява доктрината на „Семейството“, е изпуснал второто „л“ и така на практика се е представял за друг човек.

- Може и така да е било - каза Уорънър. - По онова време подобни промени в изписването на имената не са били нео­бичайни, нито пък непременно умишлени.

- И после - продължих аз, - около 1580 година, когато правителството на кралица Елизабет е преследвало „Семей­ството“, Витъл просто изчезнал.

- Не присъства в историческите хроники оттогава насет­не - каза Уорънър. - Не е ясно защо. Може би е умрял.

- Или е взел друго име. Човек, който веднъж е сменил името си, може спокойно да го смени отново.

- Какво искате да кажете, господин Паркър?

- Може би проповядването не е единственият талант, кой­то дължите на гените си.

- Трябвало е да станете историк, господин Паркър. Може би историк, който развива умозрителни хипотези, но все пак историк. Но пък историческите изследвания са също вид де­тективска работа, нали?

- Предполагам. Не бях се замислял върху това.

- А в отговор на вашето предположение ще кажа, че ня­мам представа дали моето родословие започва от Витъл, но наистина бих се почувствал благословен, ако е така.

Той провери вратата още веднъж и тръгна към портата.

- Проведохме интересен разговор, господин Паркър - из­вика през рамо, когато стигна до нея. - Надявам се пак да намерите време да ни посетите.

- Мисля,че ще се върна - отвърнах аз, но само Морланд ме чу.

- Няма да откриете нищо - рече той. - Онова, което тър­сите, не е тук.

- Може да сте прав, обаче не съм сигурен какво точно търся, така че кой знае?

- Мислех, че търсехте изчезнало момиче.

- Да - отвърнах, когато Уорънър се скри в гората, без да погледне назад, - и аз така мислех.

Морланд вървя с мен, докато излязох от черковния двор, и заключи портата. Благодарих му за отделеното време, качих се в колата си и потеглих. Реших, че може да ме проследи, за да се увери, че напускам границите на града, но той не го стори. Когато завих надясно, той тръгна наляво, за да се върне в Проспъръс. По пътя държах радиото изключено и не си пусках музика. Мислех за Джуд, за Морланд и за времето, прекарано с пастор Уорънър. Една малка подробност не ми даваше покой. Може и да не беше важна, но докато пътувах на юг, ме дразнеше непрекъснато като връхче на трън, забито в плътта ми, и когато пристигнах в Бангор, вече бе невъзмож­но да не ѝ обръщам внимание.

След като приключихме с темата за влизането на Джуд в гробището, Уорънър изобщо не попита за Джуд или за при­чината, която ме беше довела в Проспъръс. Възможно бе Джуд и изчезналата му дъщеря просто да не са го интересу­вали. Възможно бе да бе забравил за тях, когато заговорихме за любимата му черква. Но съществуваше и трета възмож­ност: да не е попитал за Джуд, защото вече е знаел, че е мъртъв. Но дори да беше така, защо изобщо не го спомена? Защо не попита кой ме е наел и защо съм дошъл толкова далече на север, за да разпитвам за някакъв си бездомник? Да, Морланд може да му бе казал причината за моето по­сещение, докато карах след него към черквата, но в такъв случай защо си бе направил труда да ми задава втори път този въпрос?

Фаровете ми осветяваха оголени клони и преплетени дър­вета и във всяка сянка се спотайваше лицето на Зеления чо­век.

24

Морланд стигна до покрайнините на Проспъръс, но оста­на да седи в колата, да пие кафе от термоса и да наблюдава превозните средства, които влизаха и излизаха от града. Бе спрял краунвика си на частично закрита от дървета височинка - място, което използваше често, за да устройва капани на каращите с непозволена скорост шофьори, когато бе в на­строение за това. Неговият баща му го беше показал и го беше препоръчал като идеална позиция, от която се вижда целият път и от която може да дебне, без да го забележат. Днес остави радарното устройство в калъфа му. Не искаше нищо да го разсейва. Необходимо му бе да помисли.

Щеше да се наложи Хейли Кониър да бъде информирана за посещението на детектива и бе по-добре той, а не пастор Уорънър да е този, който ще ѝ го съобщи. Кой знае какви зловредни мисли можеше да излее в ушите ѝ Уорънър. Пас­торът бе настоявал най-много човекът на име Джуд да бъде убит, при все че Морланд се бе опитал да отклони съвета от тази посока на действие, навлякла на главите им такъв опа­сен човек.

Защото детективът беше опасен, в това Морланд не се съмняваше. Когато детективът дойде в общината, той не беше зает и можеше да го приеме веднага, но си остави време да се съвземе и да обмисли различните възможни причини за идването му в града. Изненада се, когато детективът спомена името на Джуд, но успя добре да скрие това. Положи големи усилия да запази самообладание, когато той пожела да посе­ти черквата, но тревогите му бяха излишни: това бе напъл­но понятно желание, като се има предвид необичайността на сградата. Макар че той самият му бе предложил удобен повод, споменавайки, че Джуд е бил арестуван в двора на черквата. Колкото до Уорънър, той редовно получаваше пис­ма и имейли от проявяващи интерес хора, които искаха да я посетят, при все че се стараеше да разрешава визити само на лица, които нямат никакви скрити мотиви.

Но Морланд смяташе, че детективът не прави нищо без скрит мотив. Той не беше от хората, които ще отидат да раз­глеждат някаква стара черква просто за да си запълнят вре­мето. Той търсеше връзки. Морланд можеше само да се на­дява, че е напуснал Проспъръс, без да открие такива. Отново и отново се връщаше към подробностите от техния разговор, като прибавяше и онова, което бе чул от разговора му с Уоръ­нър. Опита се да погледне ситуацията през очите на Паркър и към момента, когато термосът се изпразни, вече бе стигнал до извода, че в случилото се през деня няма нищо, което би могло да засили евентуалните недооформени подозрения, с които детективът беше пристигнал. Той бе дошъл просто да хвърли въдицата, но на кукичката не се бе закачило нищо. Все пак на Морланд никак не му харесваше начинът, по кой­то детективът наблюдаваше пастора, докато той се отдале­чаваше, нито пък намекът му, че изчезването на момичето може да не е единствената причина за идването му. Първата кукичка може да не бе закачила нищо, но той бе оставил и други след себе си.

Морланд слезе от колата и влезе в храстите да се изпикае. Вече бе тъмно, но луната пръскаше сребро по малката водна площ, известна като Женското езеро. Това бе мястото, където през първите десетилетия след заселването им тук жените от Проспъръс се бяха събирали да си бъбрят и да се къпят, не­смущавани от мъжете. Морланд се питаше колко ли от тези жени са знаели какво е било истинското естество на града им, дори и тогава. Може би само шепа от тях. Сега повече хора бяха наясно какво представлява Проспъръс, но далече не всички. Някои предпочитаха да си затварят очите, а други умишлено бяха държани в неведение. Странното бе, че цели поколения от семействата никога не са били посвещавани в истината за Проспъръс, но въпреки това са се възползвали от облагите, които той предлага. Още по-странно беше обаче, че тайната на града оставаше неразкрита от външни лица в продължение на столетия, дори като се вземат предвид убий­ствата, които са ставали, за да се затворят устата на готовите да я издадат. Може би тук имаше припокриване на причина и следствие: градът винаги бе застрашен, защото му тряб­ваха убийства, за да оцелява, но като проливаше кръв, той получаваше благоприятна възможност да свежда рисковете до възможния минимум и да поддържа трайното си благо­денствие. Формулирано по този начин, всичко изглеждаше просто и логично.

Морланд се питаше дали, както баща му и дядо му пре­ди него, не се е превърнал в чудовище, което вече почти е престанало да забелязва собствената си морална и духовна деформация.

Въпросът за предателството го върна отново към семей­ство Диксън. Решението да настанят при тях сина на Люк Джоблин бе негово. Надяваше се присъствието на Брайън Джоблин да ги дисциплинира и да ги накара да правят онова, което иска съветът, но имаше своите съмнения. Ако Диксънови наистина успееха да намерят момиче, което да замени Ани Бройър, Морланд щеше да откаже кафето за цяла годи­на.

Но някаква част от него все пак се надяваше Хари Ди­ксън да излезе прав - че убийството на момичето и напоила­та земята на Проспъръс негова кръв може да са достатъчни. Градът беше суров, но не колкото другите селища в щата.

Хората преживяваха някак си. Представи си ситуация, при която пастор Уорънър съобщава на градския съвет, че вече всичко е наред и около черквата е спокойно, така че не е не­обходимо да се предприема нищо повече. Но Уорънър бе не само фанатичен, а също така и слаб и Морланд още не бе решил дали второто качество е полезно или опасно. Навярно зависеше от обстоятелствата, но при всяко положение озна­чаваше, че Уорънър има навика да напада в гръб, когато се стигне до спор. Той не беше честен играч. На Морланд му се искаше бащата на Уорънър да бе още жив, за да се грижи за черквата. Старият Уоткин Уорънър все пак бе предпазлив човек и бе ръководил паството над половин век, без да се пролее кръв повече от веднъж. Това бе най-дългият период на задоволеност, който бе преживявал градът.

„Е, сега си плащаме за това“, помисли си Морланд. Два трупа - един тук и един в Портланд - и те, изглежда, не бяха достатъчни. Сега някакъв детектив бе започнал да задава въ­проси - странен човек с репутация, че изравя отдавна погре­бани тайни и унищожава враговете си. При тези обстоятел­ства Уорънър можеше да излезе с тезата, че проливането на кръв е по-належащо от всякога, защото градът може да бъде спасен само с кръв, и беше напълно вероятно съветниците да се съгласят с него. Всички те бяха възрастни и страхливи - дори Хейли Кониър, само че тя криеше страха си по-до­бре от останалите. На градския съвет му трябваха по-млади хора, но повечето младежи не бяха готови да поемат бремето на защитници на Проспъръс. Нужни бяха десетилетия, дока­то градът се просмуче в душата ти, за да осъзнаеш, че имаш задължения към него. Това бе нещо като зараза, замърсяване, предавано от поколение на поколение, и само най-старите бяха достагьчно замърсени и заразени, за да могат да вземат жестоките решения, нужни, за да се поддържа животът на града.

Морланд използва бутилка вода, за да измие ръцете си, преди да ги избърше в крачолите на панталона. Време бе да поговори с Хейли Кониър. Позвъни на съпругата си и ѝ каза, че ще се прибере късно. Не, не знаеше точно кога. Знаеше само, че му предстои дълга вечер.

Стигна до къщата на Кониър и спря отпред. Завесите на всички прозорци бяха спуснати, но от подобната на мавзолей дневна излизаха сребристи ивици светлина. Не бе изненадан, че я намира вкъщи. Хейли винаги си беше вкъщи, освен ако не беше излязла по работа за съвета. Морланд не можеше да си спомни кога за последен път бе напускала града за повече от няколко часа. Тя се боеше, че без нея всичко ще потъне в земята. Това, разбира се, бе част от проблема.

- Кучка - каза той тихо, слизайки от колата.

Вятърът отвя думата и той усети как дясната му ръка трепна неволно, сякаш се надяваше да хване обидата, преди да е стигнала до ушите ѝ.

Натисна звънеца и Хейли отвори.

- Извинявай, че те безпокоя - поде Морланд, но тя вдигна ръка да го прекъсне.

- Няма нищо - отвърна. - Очаквах те.

Покани го да влезе, после го заведе в дневната, където пастор Уорънър вече се бе разположил удобно на един от фо­тьойлите.

- По дяволите - каза Морланд.

25

Жената, която дежуреше в приемната на „Тендър Хаус“ в Бангор, се казваше Моли Боу и сякаш беше създадена, за да краси носа на някой платноход. Бе пълна и обрулена от годините, но по майчински привлекателна и по едно време се наложи да отстъпя две крачки назад, за да не бъда смазан от бюста ѝ, когато мина покрай мен, за да стигне до карто­теката.

- Мога да мина - рече тя, когато залепих гръб до стената. Посочи гърдите си. - Родена съм си едра. Като се изключат болките в гърба, това винаги ми е било от полза в живота. Хората гледат да се махнат от пътя ми.

В съзнанието ми отново изплува представа за шхуна или по-скоро за боен кораб, който цепи вълните, но държах очите си вперени в неутрална точка на отсрещната стена, доста по-високо от гръдния ѝ кош.

Отвън нямаше никакви надписи, които да показват, че тук има приют за бездомни майки и техните деца. Той бе раз­положен в две съседни сгради с обшивка от дъски и с бяла ограда от колове, която бе съвсем малко по-висока от тези в съседство. На алеята, преградена от автоматично обслужван железен портал, също боядисан в бяло, бяха паркирани две коли. Зад входната врата на главната сграда имаше чакалня с играчки, библиотека с книги за самопомощ, кутии с харти­ени носни кърпички и салфетки, големи контейнери с дрехи втора употреба, подредени по вид и размери, от детски до дрехи за възрастни хора и, в един скрит ъгъл, четки и пасти за зъби и други тоалетни принадлежности. Зад рецепцията имаше малка стая за игри.

„Тендър Хаус“ не беше приют за бездомници, а по-скоро „кризисен център“ за жени, а липсата на дом бе само един от проблемите, с които се сблъскваше. Тук се грижеха за жерт­ви на домашно и сексуално насилие, бегълки и жени, които просто имат нужда от място, където да живеят, докато стъпят на краката си. Служителите поддържаха връзка с полицията и съдилищата и даваха мнението си за всичко - от ограни­чителните заповеди до възможностите за работа и образо­вание, - но главно насочваха дългосрочно бездомните към други агенции и центрове.

- Намерих я - каза Боу, размахвайки папка. Наплюнчи показалец и прелисти няколко страници. - Била е при нас около единайсет дни, освен петата нощ, когато някой беше почерпил с две половингалонови бутилки „Тен Хай“ оттатък при „Каскейд Парк“. На другия ден имахме няколко души с тежко главоболие, между които и Ани.

- Тя алкохоличка ли беше?

- Не, не мисля. Беше бивша наркоманка, но когато се по­яви на вратата ни, каза, че вече е чиста. Обяснихме ѝ, че по отношение на дрогата водим политика на нулева търпимост и ако се надруса, ще се озове отново на улицата.

- А към алкохола?

- Официално сме безпощадни и към него, но неофици­ално допускаме известни отклонения. Но никакъв алкохол в сградата и никакви наливания. Всъщност останах разоча­рована, когато Ани се върна натряскана с бърбън. Бях си ка­зала, че е млада жена, която наистина се опитва да промени живота си. Скастрихме я и поговорихме с нея. Оказа се, че нейният изоставил семейството си баща е дошъл да я тър­си и присъствието му в града я е извадило от равновесие. Предложили ѝ една-две глътки, за да се успокои, и след това всичко ѝ станало мътно.

- Тя каза ли нещо за отношенията с баща си?

На Боу явно не ѝ се искаше да споделя нещо, което ѝ е било казано поверително. Можех да разбера нейната резер­вираност.

- Ани е изчезнала, а баща ѝ е мъртъв - казах аз.

- Знам това. Обесил се е в някакво мазе в Портланд.

Изчаках няколко секунди.

- Намерен е обесен в мазето в Портланд - поправих я аз. Разликата бе малка, но съществена.

Моли седна зад бюрото си. До този момент бе стояла пра­ва. И двамата бяхме стояли прави. Когато тя седна, седнах и аз.

- Затова ли дойдохте тук - защото не мислите, че е било самоубийство?

- Засега нямам доказателство, че не е било самоубийство - отвърнах. - Просто някои дребни подробности не ми дават покой.

- Като например?

- Като например фактът, че е обичал дъщеря си и е искал да възобнови контактите си с нея. Говорил е, че ще дойде тук, за да е по-близо до нея. Също така в дните, преди да умре, бе положил доста усилия, за да събере малко пари. И беше успял. Това не са действия на човек, който иска да се самоубие.

- За какво са му били парите?

Мина ми през ума, че съм на погрешната страна в разпи­та: би трябвало аз да задавам въпросите, а не тя, но понякога човек трябваше да отстъпи педя назад, за да направи крачка напред.

- За да се издържа, докато се опитва да открие дъщеря си. Мисля, че също така се е надявал да ме наеме, за да му помогна да я намери.

- И колко пари е успял да събере?

- Повече от сто долара.

- За толкова малко пари ли работите?

- Странно, вие сте вторият човек, който ми задава този въпрос. Бих могъл да му отделя един-два часа или повече, ако взема това време от по-заможните си клиенти.

- Това не е ли неетично?

- Само ако не им кажа, че го правя. Плаща се за час дори ако работата отнема само пет минути. Това е най-ниската ми тарифа. Вижте, не мислите ли, че по някое време трябва аз да започна да задавам въпросите?

Боу се усмихна.

- Току-що го направихте.

По дяволите.

Тя се облегна назад като шампион, който е победил по­редния претендент за титлата, после ми подхвърли утеши­телен кокал.

- Майтапя се с вас. Ще се изненадате колко много хора идват при мен да задават въпроси за жените под наша опека. Трябва да внимавам какво говоря, за да предпазя тези жени.

- Какви хора?

- Понякога имаме жени, които проституират, когато са в безизходица, и разни типове идват да ги търсят - просто защото са негодници или защото имат оплаквания от полу­ченото обслужване, или пък им е харесало толкова много, че искат още. Идват съпрузи и любовници, които се опитват да си върнат собствеността, защото онези, които нахлуват тук, най-често смятат жените за лични вещи. О, те правят всичко по силите си, за да прикрият истинските си цели зад най-благородни мотиви - казват, че искат да обсъдят нещата, да дадат на връзката си още един шанс, че съжаляват за онова, което са сторили, а то обикновено е свързано с употребата на юмрук или ботуш - но аз вече имам нюх за най-отвратителните от тях. Не е трудно да ги надушиш. Веднага щом малко се опиташ да им попречиш, започват със заплахите. Само че този тип хора обикновено го правят много тъпо. Мотаят се наоколо с надеждата, че ще успеят да грабнат своята жена от улицата, обаче ние сме в добри отношения с местните по­лицаи и те пристигат още преди да съм затворила телефона.

Имали сме обаче и опити за проникване в сградата и по­бои над доброволци. Миналата година един се опита дори да ни изгори, като запали огън пред задната врата. От друга страна, ние се стараем да държим каналите за връзка меж­ду жените и семействата им отворени. Това е място, където жените - и децата им - идват, когато са отчаяни. Не е трай­но решение. Обясняваме им това от самото начало, обаче през последните десет години съм виждала жени, които на няколко пъти влизат и излизат през тези врати. Само дето стават по-стари и се покриват с повече белези. Има момен­ти, когато си мисля колко сме напреднали като общество по отношение на жените. Всеки път, когато включа телевизора, за да чуя как някой кретен в костюм дрънка глупости за фе­министките, ми се иска да го подпаля и дори не ми остават сили да се ядосам на тъпите кучки, успели да изпълзят до върха на купчината само за да отхвърлят напълно идеите на феминизма, сякаш собствените им успехи не са станали въз­можни благодарение на борбите на поколения жени. Каня ги да прекарат един ден тук с четиресетгодишната жена, чий­то съпруг гаси фасовете си върху нея от толкова време, че трудно намира място, където това още може да ѝ причини болка. Или с деветнайсетгодишното момиче, което трябва да носи памперси заради онова, което му е причинил вто­рият му баща. А след това нека пак да ми кажат, че не били феминистки.

Странното в монолога ѝ беше, че към края му тя продъл­жаваше да седи облегната назад, а гласът ѝ не се бе повишил ни най-малко. Сякаш бе видяла твърде много и не желаеше повече да хаби ценна енергия за безполезен гняв. Предпочи­таше да ѝ намери по-добро приложение.

- И как се вписваше Ани във всичко това?

Пръстите на Моли помилваха папката, като че Ани Бройър седеше на пода до нея и тя все още можеше да я утеши, да ѝ вдъхне известна увереност, че след време светът може да стане по-благосклонен към нея.

- Тя беше изоставена от баща си и бе загубила майка си още като тийнейджърка. Това не означава, че непременно е трябвало да стане наркоманка и да се озове на улицата, но при нея нещата са се развили така. Обаче не беше слабоха- рактерна. У нея имаше истинска сила. Не обичам да използ­вам думата „спасявам“ или да претендирам, че имам миси­ята да преобразявам живота на всяка жена, която стъпи тук. Това просто не е възможно и ние правим каквото можем, но у Ани имаше нещо, нещо светло и недокоснато. Затова оста­вих напиването ѝ без последствия, както и факта, че не бе в състояние да спазва вечерен час, за да не застрашава живота си...

Моли замълча изведнъж, осъзнала двусмислието на оно­ва, което бе казала току-що. Разтърси я болезнен спазъм и отклони поглед.

- Но не това ѝ се случи, нали? - казах аз. - Тя не изчезна нощем от улицата.

- Не - отвърна тя, когато бе сигурна, че гласът ѝ няма да затрепери, въпреки че продължаваше да гледа настрани. - Дошла е посред бял ден, събрала е багажа си и си е тръгнала. Аз дори не бях тук. Помолила е една от другите доброволки да ми благодари за онова, което съм направила, но аз не бях направила нищо, нищо съществено.

Отново докосна папката и попита:

- Мислите ли, че е мъртва?

- А вие?

- Да. Неприятно ми е да го кажа, но да: имам чувство за отсъствие. Нямам усещането, че е жива. Мислите ли...

- Какво?

- Може баща ѝ да ѝ е сторил нещо - да я е убил - и след това да е отнел собствения си живот от разкаяние.

Замислих се върху онова, което знаех за Джуд.

- Не, не ми се вярва.

- Наречете ме циничка, но трябваше да попитам. Нямаше да е първият.

Известно време в офиса бе много тихо. Тишината бе на­рушена от млада жена, която се появи в приемната някъде от горните етажи. Носеше жълта тениска, която стигаше до бедрата ѝ, и беше почти непоносимо красива. Косата ѝ бе толкова руса, че хвърляше бели отблясъци, а кожата ѝ беше безупречна. Държеше две-тригодишно момиченце, което мо­жеше да ѝ е дъщеря или дори нейна по-малка сестра, като се има предвид колко млада беше самата тя. Детето явно бе плакало, но при вида на двама възрастни бе спряло. То опря личице на шията на жената и се вторачи в мен.

- Извинете ме - каза по-голямото момиче. - Тя иска топло мляко, но вече свършихме нашето, та се чудех...

Подаде пластмасова чаша, от онези с капаче и малък улей за отливане.

- Разбира се, скъпа - отвърна Моли и взе чашата. - Седни. Ей сега се връщам.

Отиде при хладилника, извади двулитрова кутия мляко и изчезна в малката кухня в съседство с приемната. От място­то, където седях, виждах младата жена, тя също ме виждаше. Усмихнах се на детето в ръцете ѝ. То не ми отвърна с усмив­ка, но надникна изпод закрилящата брадичка, преди да заро­ви личице в гърдите ѝ. Реших да не им досаждам и започнах да търся интересни места по стената, които да зяпам. След малко Моли се върна с топлото мляко и двете деца - защото те бяха такива - отново се качиха горе.

- Да питам ли изобщо? - казах, когато Моли седна отново на мястото си.

- Нейният случай е тежък, но сме имали и по-тежки слу­чаи. Винаги има по-тежки случаи. Това е най-ужасното. Пък и след пет обикновено не пускаме тук мъже, така че при­съствието ви навярно я е стреснало малко. Не го приемайте лично. Съжалявам, докъде бяхме стигнали?

- До деня, в който Ани е напуснала приюта.

- Точно така.

- Бих искал да говоря с жената, която я е видяла последна. Тя още ли е тук?

Моли кимна.

- Кандис, но предпочита да ѝ викаме Канди.

- Ще говори ли с мен?

- Вероятно. Но трябва да бъдете търпелив. Тя е специал­на. Ще видите...

Канди наближаваше четиресетте. Носеше розови панто­фи със зайчета, твърде широки джинси и тениска, на която пишеше, че е готова да работи за бисквитки. Косата ѝ беше червена и рошава, лицето покрито с пъпки, очите възмалки, но имаше лъчезарна усмивка. Ако Моли не ме беше преду­предила преди това, може би не бих се досетил, че има лек синдром на Даун. Моли ми каза, че жените като нея често би­вали наричани „свръхинтелигентни“, но че сред хората със синдрома на Даун това определение не се приемало много добре, тъй като предполагало известна йерархия помежду им. Канди бе дъщеря на основателите на приюта. И двама­та бяха починали, но тя беше останала. Чистеше стаите, по­магаше в кухнята, предлагаше компания и утеха на онези, които се нуждаят от тях. „Канди умее да прегръща“, така бе казала Моли за нея.

Тя седна на дивана в офиса да почака, докато Моли ѝ при­готви чаша горещ шоколад.

- Не прекалявай с бонбоните - предупреди Канди. - Вни­мавам за теглото си.

Потупа се по корема, но въпреки това изглеждаше разо­чарована, когато горещият шоколад пристигна, поръсен с диетична доза наситнени желирани бонбони маршмелоу20.

- О - каза тя, като побутваше безутешно топящите се бели и розови островчета. - Бонбоните не са много.

Моли вдигна очи към небето.

- Нали каза, че внимаваш за теглото си - отвърна тя.

- Да, ама не съм дебела. Нищо, всичко е наред. - Издаде напред долната устна и въздъхна страдалчески.

Моли отиде в кухнята и бонбоните, които донесе, бяха достатъчно, за да покрият цялата повърхност на горещия шоколад, че и отгоре.

- Благодаря - каза Канди. - Много мило. - Засърба шум­но от чашата и когато се откъсна от нея, имаше шоколадови мустаци.

- Мммм, колко хубаво!

Моли сложи ръка на рамото ѝ и каза:

- Това е Чарли. Той иска да те пита за Ани.

- Ани ли?

- Да. Нали помниш Ани?

Канди кимна.

- Ани ми беше приятелка.

Моли бе казала, че Канди е била необичайно привързана към Ани и Ани на свой ред се е държала особено добре с нея. На някои от жените в приюта им било по-трудно да общуват с Канди, отнасяли се към нея като към непълноценен човек или дете. Ани никога не го правела. Приемала Канди като Канди.

- Спомняш ли си кога я видя за последен път? – попитах аз.

- На двайсет и втори януари - отвърна Канди. - Вторник.

- Можеш ли да ми кажеш за какво си говорихте?

Очите на Канди се насълзиха.

- Тя ми каза, че си отива. Намерила си работа. Беше ми мъчно. Ани ми беше приятелка.

Моли отново я потупа по рамото.

- Каза ли ти къде ще работи? - попитах.

- В Проспъръс. - Канди се затрудни малко с името на гра­да, така че то прозвуча като Проспъс.

- Сигурна ли си?

- Да. Тя го каза. Каза ми, че отива в Проспъс. Намерила си работа. Щяла да чисти, като Канди.

- А спомена ли кой ѝ е дал тази работа?

Канди се замисли.

- Не. Имат синя кола.

- Откъде знаеш? Ти видя ли ги?

- Не. Ани ми каза.

- Канди много се интересува от коли - обясни Моли.

- Обичам да знам какъв цвят са - каза Канди. - Какъв цвят е твоята кола?

- Аз имам две коли.

- Две коли! - Тя явно бе поразена. - Какъв цвят?

- Една червена и една синя. Имах и зелена, но...

- Да? Но какво?

- Цветът не ми харесваше много.

Канди се замисли. Поклати глава.

- Не харесвам зелено. Харесвам червено.

- Аз също.

Тя се усмихна. Бяхме се сближили. Очевидно беше, че човек, който предпочита червените пред зелените коли, не може да е много лош.

- Ани не ти ли каза каква марка е колата?

- Не, само че е синя.

- А хората, чиято е била колата, каза ли ти нещо за тях?

- Били са стари.

Отпи още една глътка от горещия шоколад.

- Колко стари? - попитах аз. - По-стари от мен?

Канди прихна.

- Ти не си стар.

- Значи, по-стари?

- Така мисля. - Прозя се. - Уморена съм. Време е да си лягам.

И толкова. Канди стана да си върви, хванала внимателно чашата горещ шоколад, за да не я разлее.

- Канди, има ли още нещо, което можеш да ми кажеш за Ани? - опитах отново. Синята кола бе все пак нещо, ала не беше достатъчно.

- Ани каза, че ще ми пише, но не ми писа - рече тя. - Обе­ща. Но не ми писа.

И отново насочи вниманието си към Моли.

- Трябва да ида в Проспъс. Да намеря Ани. Ани е моя приятелка.

- Чарли ще търси Ани - каза Моли. - Нали, Чарли?

- Да, ще я търся - обещах аз.

- Предай ѝ, че Канди е заръчала да ѝ пише. Не бива да за­бравя приятелката си Канди - каза тя и тръгна към стаята си.

Двамата с Моли не разменихме и дума, преди да се уве­рим, че си е отишла.

- Тя щеше да пише - рече Моли. - Не би допуснала да разочарова Канди. - Преглътна мъчително. - Ако бях тук, ко­гато си е тръгнала, щях да се погрижа да ми каже къде точно отива. Щях да поискам да се запозная с хората, които ѝ пред­лагат работа. Но тогава целият състав на пълен работен ден бяхме на събрание в Отдела по здравеопазване и социални грижи оттатък на „Грифин Стрийт“ и приютът се обслужва­ше само от доброволци. От доброволците и Канди.

Всичко, което можех да кажа, би прозвучало банално, така че си замълчах. Вместо това извадих една от визитките си от портфейла и ѝ я подадох.

- В случай, че вие или Канди се сетите за още нещо, което може да ми бъде от помощ, или още някой дойде да пита за Ани, ще съм ви благодарен, ако ми се обадите. Освен това...

- Да?

- Мисля, че Канди не бива да говори много-много за она­зи синя кола. По-добре да го запази за себе си.

- Разбирам. Не я излъгахме, нали? Нали ще продължавате да търсите Ани? Искам да кажа, че аз самата бих ви наела, ако можех да си го позволя.

- Забравяте нещо: аз работя евтино.

Този път тя не се усмихна.

- Някак си не вярвам, че това е така. Какво печелите и как работите са две различни неща.

Подадох ѝ ръка.

- Ще поддържаме връзка.

Моли ме изпрати до вратата. Когато я отвори, усетих дви­жение някъде отзад. Канди седеше на стълбите - на най-ни­ското стъпало, което не се вижда от офиса.

Плачеше. Плачеше безутешно.

Намерих Шейки на леглото му в приюта на „Оксфорд Стрийт“. Направили бяха всичко по силите си, за да му бъде удобно, докато раната на главата му зарасне. Още имаше гла­воболие и скалпът бе започнал да го сърби, но иначе беше добре, колкото може да бъде добре човек, ударен с бутилка от алкохол по главата. Качих го в колата и го закарах в „Меч­ката“ да го почерпя с бургер и бира. След като го настаних удобно до масата да чака бургера с чаша бира пред себе си, а Кати Сладкишчето да спре да се суети около него, му раз­казах накратко как бе минал денят ми. В края на краищата нали работех за него. Накарал го бях да ми плати един долар, докато лежеше на кушетката в болницата. Една от сестрите бе разбрала това погрешно и репутацията ми в „Мейн Медикъл“ сега навярно беше по-лоша и от тази на адвокатите, които карат след линейките с пострадалите при катастрофа, за да си хващат клиенти.

- Значи, със сигурност е ходил в Проспъръс? - каза Шейки.

- Не само е ходил, но и са го изхвърлили оттам. Откарали са го далеч от града. Два пъти. Първия път любезно, втория не толкова.

- Понякога беше голям инат.

- Освен това беше и умен - допълних. - Най-малкото по- умен от мен, защото все още не съм наясно защо е душил около някаква стара черква.

- Вярваш ли на онова, което ти е казало ченгето?

- Нямам причина да не му вярвам. Работата, за която е го­ворила дъщерята на Джуд, може да се е провалила. Може тя да е променила намеренията си или онази възрастна двойка, ако изобщо е имало такава, да се е отказала от самарянските си намерения, когато е отишла да си вземе багажа. Или пък просто е извадила лош късмет.

- Лош късмет ли?

- Била е уязвима - жена, която е живяла на улицата. Там има мъже, склонни да гледат на жени като нея като на лесна плячка.

Шейки кимна и отпи дълго от бирата.

- Знам - каза той. - Срещал съм много такива през своя живот и не всичките спят върху дюшеци на пода.

- Може и да си прав. Собственият ми опит показва, че най-лошите носят костюми и карат хубави, добре поддържа­ни коли. Но едно нещо е сигурно: според социалните служби в Бангор Ани е изчезнала в деня, в който е казала, че си е намерила работа. На връщане минах през женския приют - оттогава никой не я е виждал и чувал.

- А онази жена, онази Канди, сигурна ли е, че Ани е каза­ла, че отива в Проспъръс?

- Да, обаче това не означава, че Проспъръс е мястото, до което е стигнала.

- И какво смяташ да правиш?

- Да се върна там. Да потърся синята кола. Да видя какво ще стане.

- Леле, страхотен план. Сетил си се за всичко. И хората ти плащат за това?

- Не кой знае колко - отвърнах многозначително. - А и понякога въобще не ми плащат.

26

В дневната на Хейли Кониър Морланд закри лицето си с длани, затвори очи и отправи благодарствена молитва към бога, в когото не вярваше. Правеше го по силата на навика, нищо повече. Струваше му се, че е добре за него да ходи в неделя на черква. Всичките най-влиятелни граждани на Проспъръс принадлежаха към едно или друго вероизпове­дание. Някои дори бяха вярващи. Също както предците им в Англия, извайвали глави по стените на черквите си, чиято вяра е включвала повече от един бог. Морланд не бе като тях. Той вече дори не знаеше в какво вярва, като се изключи са­мият Проспъръс. Единственото, което можеше да каже със сигурност, бе, че мисленето му не е под влиянието на ника­къв християнски бог.

Дотегнало му бе да спори, но поне бе успял да наложи своето мнение засега. Като пазач на черквата, Уорънър, а не Морланд беше човекът, когото слушаше Хейли по време на криза, но този път бе успял да ѝ повлияе. Помогнало му бе отсъствието на двама от членовете на съвета: Люк Джоблин бе заминал за Филаделфия, за да участва в конгреса на бро­керите на недвижими имоти, а Томас Соулби в момента беше под наблюдение в бостънска клиника, след като неотдавна му бяха открили смущения в дишането по време на сън. В случай на криза Хейли имаше право да действа, без да чака гласуването в съвета, но Морланд я бе убедил, че ситуаци­ята не е чак толкова тежка. Детективът просто задаваше въпроси. Не разполагаше с нищо, което да свързва смъртта на бащата на момичето с града им, а самото момиче вече го нямаше. Освен ако не умееше да говори с мъртвите, детек­тивът скоро щеше да стигне до извода, че възможностите на разследването му са изчерпани.

Хейли Кониър наля последния чай в чашата си. Той сигурно вече беше изстинал и станал нетърпимо горчив, но тя не бе от онези, които ще си позволят да го хвърлят. От дясната ѝ страна седеше Уорънър с ледено изражение. Това бе втората причина: Уорънър искаше да предприемат някак­ви действия, ала не можеше да определи точно какви. Да се убие детективът, не беше решение, а Уорънър нямаше друго, което да предложи. Просто не му беше приятно Морланд да застава на пътя му. Предпочиташе да е крал на нищото, от­колкото принц на нещо си.

- Все пак не съм напълно удовлетворен - каза той. - Този човек е заплаха за нас.

- Още не - отговори му Морланд, както му се струваше - вече за стотен път. Свали ръцете от лицето си. - Не и докато ние не го превърнем в заплаха.

- Ще обсъдим това, когато Томас и Люк се върнат - сопна се Хейли. Изглеждаше не по-малко уморена от Морланд. - Междувременно искам да бъда уведомена веднага щом дой­де отново в Проспъръс, ако дойде изобщо. Не искам да ми се налага да чакам, за да го чуя от пастора.

Лицето на Уорънър се разтопи в усмивка. Морланд не ре­агира. Искаше му се само час по-скоро да се махне от тази къща. Стана и взе палтото си от стола.

- Ако се върне, ще разбереш - каза той.

Гладен беше. Джулиан положително бе сторила каквото може, за да му запази нещо за вечеря, но за това време то вече щеше да е безнадеждно изсъхнало. Но той щеше да го изяде, и то не само защото бе гладен. Би го изял дори ако по време на заседанието им Хейли Кониър го беше натъпкала насила с черен хайвер и гъши дроб. Би го изял, защото съ­пругата му го е приготвила за него.

- Лека нощ - каза Морланд.

- Само още нещо, началник - рече Хейли и той настръх­на, сякаш му бе забила нож в задника.

Обърна се. Дори Уорънър изглеждаше любопитен да чуе какво ще последва.

- Искам тялото на момичето да бъде преместено.

Морланд я погледна така, сякаш бе луда.

- Сигурно се шегуваш.

- Не ми е до шеги. Идването на този детектив в Проспъръс ме притесни. Ако тялото бъде открито, ще го начукат на всички ни.

Уорънър изглеждаше шокиран. Дори Морланд бе изне­надан. Откакто се помнеше, не бе чувал Хейли Кониър да ругае.

- Искам останките на момичето да бъдат изнесени извън границите на града - продължи тя. - Далече от тях. Как ще се избавиш от нея, е твоя грижа, но я махни оттук, разбра ли?

В този момент Морланд мразеше Хейли Кониър повече, отколкото бе мразил някого досега. Мразеше нея и мразеше Проспъръс.

- Разбрах.

Този път не я нарече кучка, този път намери по-силни думи и ги повтаря по целия път до дома си. Щеше да изкопае трупа на другия ден, точно както му беше казано, ала няма­ше да го прави сам, защото шибаният Хари Диксън щеше да е неотлъчно до него.

- Мамка ти! - крещеше Морланд, докато караше. - Мамка ти! Мамка ти! Мамка ти!

Всеки път, когато повтаряше ругатнята, блъскаше силно волана, вятърът превиваше клоните на дърветата, а гората наоколо се смееше.

27

В радиус около три километра от Проспъръс имаше три града. Само единият от тях, Диърдън, бе що-годе голям; дру­гите два можеха да минат за градове, колкото Плутон за пла­нета или няколко души на кръстопът за тълпа.

Всеки град си има по някой голям досадник. Тази роля е доста равномерно разпределена между половете, но възрас­товият профил обикновено е неизменен: поне над четиресет години, а най-често и повече; обикновено самотници или със съпрузи или партньори, които са изцяло погълнати от пре­клонение пред някой свой идол или са само на крачка от из­вършване на убийство. Ако се провежда събрание, те са там. Ако във въздуха витае промяна, те са против нея. Ако кажеш, че нещо е черно, те ще кажат, че е бяло. Ако се съгласиш, че е бяло, те веднага ще започнат да твърдят обратното. Тези хора рядко заемат избираеми постове и ако случайно се доберат до такъв, повече няма да се намери и един толкова луд, че да гласува отново за тях. Ролята, която сами са си избрали в живота, е да не допускат някой да ги смята за глупаци и да ги мами, и много държат колкото се може повече хора да знаят това. Заради тях нещата стават много бавно. Понякога изобщо не стават. Много рядко, по недоглеждане, вършат и по някое добро дело, като не позволяват да се случи нещо, което в крайна сметка би се оказало неизгодно или направо пагубно за обществото, но това се дължи само на факта, че дори спрелият часовник е верен два пъти дневно.

Ако градът е достатъчно голям, в него може да има много такива хора, но Диърдън беше голям само колкото за една такава персона. Човекът се казваше Юклид Дейнс и дори най-повърхностно търсене в интернет за града вадеше името му с подозрителна честота, направо се получаваше впечат­лението, че той е единствената жива душа там. Всъщност Юклид Дейнс бе толкова вездесъщ, че Диърдън дори бе твърде малък, за да го побере, така че неговата сфера на вли­яние се бе разпростряла и върху част от Проспъръс. Той притежаваше няколко акра земя между Проспъръс и Диърдън и сякаш бе превърнал в своя житейска цел собственоръчно да възпира експанзията на Проспъръс в южна посока. Земята му служеше като буфер между двата града и той упорито и успешно отблъскваше всеки опит на хората от Проспъръс да я купят или да го изгонят от нея. Парите и доводите им сякаш не го интересуваха. Държеше да си запази земята, а ако богаташите нататък по пътя се вбесяваха от това, толкова по-добре.

Къщата на Юклид Дейнс бе кошмарна, образец на среда­та, която създава един лош съсед: зле поддържана, с двор, който почти по нищо не се различава от пущинак и е за­трупан с разни неразпознаваеми машинарии, които, с лека обработка и много голямо нахалство, биха могли да бъдат представени за някакъв вид модерни скулптури. На алеята бе паркиран стар фолксваген костенурка. В открития гараж отзад се виждаше скелетът на втора костенурка, разглобена за резервни части.

Паркирах и позвъних на вратата. Някъде откъм задната страна на къщата се разнесе ожесточен лай.

Вратата отвори слаба като върлина жена в син пеньоар. В дясната си ръка държеше димяща цигара, с лявата бе хванала за кожата на врата малък помияр.

- Да? - каза тя.

- Търся господин Юклид Дейнс.

Жената дръпна от цигарата. Кученцето се прозя.

- Божичко, сега пък какво е направил?

- Нищо - отвърнах аз. - Исках само да му задам няколко въпроса.

- Защо?

- Аз съм частен детектив.

Показах ѝ картата си. Дори кученцето изглеждаше по-впечатлено от нея.

- Сигурен ли си, че няма неприятности?

- Не и с мен. Вие госпожа Дейнс ли сте?

Това предизвика бурен смях, който премина в пристъп на кашлица.

- Господи, не! - каза тя, щом се съвзе. - Аз съм сестра му. Никоя не е така отчаяна, че да се омъжи за този жалък нещастник, а ако има такава, не искам и да я знам.

На нейната ръка също не се виждаше венчална халка. Но пък жената беше толкова слаба, че трудно би се намерила халка, която да ѝ става. А и да се намереше, тя сигурно би загубила равновесие под тежестта ѝ. Беше толкова мършава, че изглеждаше едва ли не безполова, а косата ѝ бе подстри­гана по-късо от моята. Ако не бяха пеньоарът и тънките като клечки бледи крака, които се подаваха изпод полата ѝ, спо­койно можеше да мине за възрастен мъж.

- Е, господин Дейнс наблизо ли е?

- О, да, наблизо е, само че не е тук. На своя трон е и раз­дава правосъдие. Знаеш ли къде е „При Бени“?

- Не.

- Влизаш в града и завиваш наляво по първата улица след кръстовището. Следваш миризмата на застояла бира. Като го намериш, кажи му да си довлече задника вкъщи. Пека месно руло. Ако не е седнал на масата, когато извадя рулото от фур­ната, ще дам рулото на кучетата.

- Непременно ще му предам.

- Много благодаря. - Вдигна палето на височината на очите си. - Искаш ли да си купиш кученце?

- Не, благодаря.

- А искаш ли да ти дам едно без пари?

Кученцето, сякаш разбрало, че се говори за него, замаха обнадеждено с опашка. Беше кафяво, със сънливи очи.

- Всъщност не.

- По дяволите.

- Какво ще го правиш?

Тя погледна кученцето в очите.

- Ще го нахраня с месно руло, предполагам.

- Правилно.

Жената затвори вратата, без да каже и дума повече. За миг останах на мястото си, както прави човек, когато е водил нещо, което може да мине за разговор, стига да не си особено придирчив. После седнах в колата и тръгнах да търся „При Бени“.

Никак не се затрудних да го намеря. Диърдън не бе метро­полия и можеше да се похвали само с едно-единствено кръс­товище в центъра. Там нямаше дори светофар, а само чети­ри знака стоп, а „При Бени“ беше единственото заведение на улицата. Всъщност „При Бени“ беше единственото нещо на улицата. Отвъд него се виждаше само гора. Беше ниска постройка от червени тухли, чиято табела бе предоставена от компания „Кока-Кола“ най-малко преди трийсет години и сега бе избеляла и пожълтяла.

Непочистваният редовно бар изпуска специфична мириз­ма. Тя се усеща леко във всички бирарии - получава се от разлятата бира, която се е просмукала в подовете и складови­те пространства заедно с всичко, което се въди в престоялата бирена мая - но тук тя беше толкова силна, дори и отвън, че имаше опасност прелитащите над сградата птици да по­лучат алкохолна дезориентация. „При Бени“ беше добавил нов компонент към вонята, смесвайки я с тази на престояла мазнина: вентилаторите отзад бяха покрити с клеясало олио. Барът ме беше белязал с нея още преди да стигна до входа и знаех, че тя ще ме съпровожда по целия път към дома, ако случайно артериите ми дотогава не са се втвърдили и не са ме убили.

Странно, но вътре не миришеше толкова лошо, макар че при всичко казано досега човек трудно можеше да го предположи. „При Бени“ беше по-скоро ресторант, откол­кото бар, ако тълкуваме понятията по-свободно. Отляво зад тезгяха бе разположена открита кухня, наред с два крана за бира, което показваше, че на малките бири тук се гледа като на преходна мода. Таблото с менюто на стената отгоре беше с подвижни пластмасови букви и цифри, подредени в цени, останали непроменени още откакто беше починал Елвис, и названия на храни, допринесли за неговата преждевременна кончина. Масите бяха от ламинат формика, а столовете от дърво и винил. На всичките четири стени, под самия таван, бяха окачени гирлянди от лампички за коледна елха и по-голямата част от осветлението идваше от тях, а украсата се състоеше от огледала и стари рекламни надписи на различ­ни марки бира.

И знаете ли, след като очите ми свикнаха с полумрака, ми се стори някак си готино.

Свиреше тиха музика: Come Together, после Something. Abbey Road21. Огромен мъжага стоеше зад скарата и премя­таше бургерите.

- Как сте? - каза той. - Сервитьорката ще дойде при вас след минута. Как е навън?

- Студено. Но небето е ясно.

- По канала за времето казаха, че тази нощ може да падне до минус десет.

- На вас поне ви е топло тук, вътре.

Той се потеше над скарата. На никого нямаше да се нало­жи да соли хамбургера си.

- Имам си изолация.

Той потупа своя масивен корем и веднага се сетих за Канди от приюта в Бангор, която внимаваше за теглото си и бро­еше бонбонките. Това ми напомни защо съм тук.

Набита жена на средна възраст с бухнала коса изплува от тъмното. Вече бях започнал да различавам половин дузи­на пръснати наоколо фигури, но за да разгледам чертите им, щеше да ми е нужно фенерче.

- Маса, скъпи? - предложи жената.

- Търся Юклид Дейнс. Сестра му ми каза, че може да е тук.

- В офиса си е. Масата в дъното. Пратила ви е да го при­берете ли?

- Май приготвя месно руло.

- Вярвам ви. Тя не умее да готви нищо друго. Да ви доне­са ли нещо за пиене?

- Кафе, ако обичате.

- Ще го направя силно. Ще ви трябва, ако искате да оста­нете буден, докато слушате дрънканиците му.

Юклид Дейнс бе копие на сестра си в мъжки дрехи. Може дори да бяха близнаци. Носеше опърпан син костюм и чер­вена вратовръзка, в случай че неочаквано бъде поканен да се намеси в нечии дела. Масата пред него бе затрупана с вестници, изрезки, разни документи, писалки и маркери, плюс изядена наполовина порция пържени картофи. Не вдигна глава, когато застанах над него, толкова погълнат беше от анотирането на куп вестникарски информации.

- Господин Дейнс? - казах аз.

Той вдигна дясната си ръка, докато автоматичната писал­ка в лявата продължаваше да драска по страницата. Бележ­ките му бяха по-дълги от самия текст. Почти чувах надига­щите се отчаяни въздишки по време на още несъстоялото се събрание, когато Юклид Дейнс стане, прочисти гърлото си и започне да говори.

Мина много време. Кафето ми пристигна. Добавих му мляко. Отпих. В океаните се надигаха и стихваха бури, пла­нини се сриваха със земята. Юклид Дейнс най-сетне при­ключи своята работа, сложи капачката на писалката и я ос­тави до изрезката, над която беше работил. Сключи ръце и вдигна към мен млади, любопитни очи. В тях проблясваха пакостливи пламъчета. Юклид Дейнс може да беше прокля­тие за жителите на Диърдън, ала бе достатъчно умен, за да го знае, и достатъчно мъдър, за да изпитва удоволствие от това.

- С какво мога да ви бъда полезен? - попита той.

- Имате ли нещо против да седна?

- Ни най-малко. - Махна към един стол.

- Пържените картофи ваши ли са? - попитах, като посо­чих чинията.

- Бяха.

- Сестра ви ще се ядоса, че сте яли.

- Сестра ми винаги е ядосана, и да съм ял, и да не съм. Детективи ли наема вече, за да контролира навиците ми?

Опитах се да скрия изненадата си.

- Обадила ви се е по телефона ли?

- За да ме предупреди? Не би го направила. Сега навярно е у дома и се моли да ме накарате да изчезна. Не, аз чета вестници, гледам новините и имам добра памет за физионо­мии. Вие сте Чарли Паркър от Портланд.

- Карате ме да се чувствам като ловец на глави от Дивия запад.

- Да, нали? - Очите му светнаха. - Та с какво мога да ви бъда полезен, господин Паркър?

Сервитьорката се появи и ми доля прясно кафе.

- Искам да поговоря с вас за Проспъръс.

Началник Морланд взе Хари Диксън от дома му. Не го информира за какво му трябва, каза му само да си вземе пал­тото и ръкавиците. Вече бе сложил в колата бел, секира и фенерчета. Изкуши се да вземе и Брайън Джоблин, но вмес­то това му каза да чака с жената на Хари. Не искаше тя да изпадне в паника и да направи някоя глупост. Забелязал я бе как го погледна, когато Хари отиде да си вземе палтото, сякаш се готвеше да закопае мъжа ѝ, но не беше се стигнало дотам, още не.

- Всичко е наред - каза ѝ той, - ще го върна цял и невредим. Трябва ми само помощта му.

Ерин Диксън не отговори. Седеше до кухненския плот и го гледаше втренчено, карайки го да извърне очи. И спечели, или той ѝ позволи да спечели. Не беше сигурен кое от двете. Така или иначе, отклони поглед.

Брайън Джоблин седеше до огъня, пиеше бира и гледаше някакво глупаво телевизионно състезание. Брайън беше по­лезен, защото не мислеше много и вършеше каквото му ка­жат. За хората като него винаги можеше да се намери някаква цел. Империите се крепяха на техните плещи.

- Колко време ще стои този тук? - попита Ерин и посочи с брадичка към Брайън. Ако я чу, Брайън не го показа. Отпи още една глътка от бирата и се опита да познае на кой конти­нент се намира Република Ангола.

- Само докато се намери ново момиче - отвърна Мор­ланд. - Как се развиват нещата в това отношение?

- Обиколих насам-натам с колата. Хари също - каза Ерин. - Щеше да е по-лесно, ако този тъпак не се влачеше навсякъ­де с нас. - Брайън Джоблин отново не реагира. Беше погъл­нат от своето шоу. Предположението му беше, че отговорът е Азия, и сега разочаровано блъскаше страничната облегалка на стола. Брайън никога нямаше да стане член на градския съвет, освен ако всички жители на Проспъръс, включително кучетата и котките, не измрат преди него.

Морланд знаеше, че той разпределя бденията си между Хари и съпругата му. В момента помагаше на Хари при пре­устройството на някаква мансарда в покрайнините на Бангор. Може да не бе умен, но пък бе сръчен в ръцете, стига да събереше енергията да се размърда. На практика той не мо­жеше да направи кой знае какво, ако Хари или Ерин решат да извършат някоя глупост, докато той е с другия от двамата, но присъствието му беше напомняне за силата на града. То бе психически натиск, макар и обвързан с физическа запла­ха.

- Веднага щом си получим момичето, той ще си иде - каза Морланд. - Сами си го докарахте. Сами си докарахте всичко това.

Хари се беше върнал с палтото. Забавил се беше. Мор­ланд се питаше какво ли е правил.

Хари потупа съпругата си нежно по рамото, докато мина­ваше покрай нея. Ерин посегна да хване ръката му, но закъс­ня, вече беше излязъл.

- Имаш ли представа колко време ще ни отнеме? - попита той Морланд.

- Два-три часа. Имаш ли ръкавици?

Хари извади от джоба си чифт. Винаги имаше ръкавици. Те бяха част от униформата му.

- Да вървим тогава - каза Морланд. - Колкото по-бързо започнем, толкова по-бързо ще свършим.

Юклид Дейнс попита защо се интересувам от Проспъ­ръс.

- Предпочитам да не казвам - отвърнах. Не исках подроб­ностите да попаднат в някоя от папките му, готови за разгла­сяване на следващото събрание.

- Не ми ли вярвате?

- Не ви познавам.

- Е, как разбрахте за мен?

- Господин Дейнс, вие сте из целия интернет, като няка­къв вид сайбър-ръш22. Изненадан съм, че жителите на Проспъръс не са платили на някого да ви очисти.

- Там не се интересуват много от мен - призна той.

- Любопитно ми е да знам откъде идва враждебността ви към този град. Струва ми се, че изразходвате много енергия, за да забивате трески под ноктите на гражданите му.

- Това ли са те, граждани? Аз бих казал, че думата идолопоклонници е по-подходяща.

Чаках. Бях добър в чакането. Юклид издърпа лист чиста хартия от купа и нарисува в средата му кръг.

- Това е Проспъръс - каза той. После добави множество стрелки, сочещи навън към по-малки кръгчета.

- Тук са Диърдън, Томасвил и Лейк Пласко. Зад тях има­те Бангор, Огъста, Портланд. Проспъръс праща своите хора навън - да работят, да учат, да ходят на черква, - но внимава на кого разрешава това. Градът се нуждае от свежа кръв, ако не иска да отглежда идиоти в плитка генетична локва, затова от около половин век разрешава на децата си да се женят за външни хора, но държи тези нови семейства наблизо, докато не се увери, че са съвместими с града. Къщи не се продават на хора, които не са родени в Проспъръс, нито пък фирми. Същото се отнася за земята и малкото възможности за раз­гръщане, които са им останали. И тъкмо там се намесвам аз.

- Защото градът иска да се разшири - казах аз, - а вие заставате на пътя му.

- Браво. Печелите близалка. Първооснователите са из­брали място, оградено от езера, мочурища и гъсти гори, с изключение на ивицата свободна земя на югоизток. По съ­щество те са си изградили собствена малка крепост, но сега това се превръща в заплаха за тях. Ако искат децата им да продължават да живеят в Проспъръс, им е нужно простран­ство, където да строят, а градът почти е изчерпал подходя­щите за това площи. Положението все още не е критично, но отива натам, а Проспъръс винаги мисли в перспектива.

- Говорите за града, сякаш е живо същество.

- А не е ли? - отвърна Юклид. - Всички градове са сбор от организми, образуващи едно цяло. Както медузите. В слу­чая с Проспъръс контролиращите организми са семействата на първооснователите и техните кръвни линии са останали незамърсени. Те контролират градския съвет, полицията, училищното настоятелство, всяка важна институция. В ис­торията на Проспъръс се повтарят едни и същи имена. Това са пазителите на града. И също както медузите, Проспъръс има дълги пипала, които се провират навсякъде. Хората му посещават черкви на най-разпространените християнски вероизповедания, макар всичките те да са в градове извън Проспъръс, защото в самия град има място само за една черква. Той настанява деца от семействата на основателите в околните градове, включително и тук, в Диърдън. Дава им пари да се кандидатират за служби в местната и щатската администрация, да подпомагат благотворителни фондации или да правят дарения за благородни каузи, когато щатът не може или не иска да го направи. След няколко поколения се забравя, че това са креатури на Проспъръс, и всичко, кое­то те вършат, има за цел най-вече облагодетелстването на Проспъръс. Това е в природата им, още от времето, когато за първи път са пристигнали тук като отломки от „Семей­ството на любовта“. Знаете ли какво е „Семейството на лю­бовта“?

- Да, четох за него - отвърнах аз.

- Да, семейство на любовта, ама друг път. У тези хора не е имало любов. Те не са имали намерение да стават квакери. Мисля, че затова са напуснали Англия. Убивали са, за да се защитят, и ръцете им са били изцапани с кръв. Или е трябва­ло да си тръгнат, или са щели да бъдат погребани редом със своите врагове.

- Пастор Уорънър твърди, че това вероятно е било просто пропаганда. „Семейството“ са били просто сектанти, вероотстъпнци. Същите лъжи са се разпространявали за католи­ците и евреите.

- Уорънър - каза Юклид и името прозвуча така, сякаш, незнайно как, в устата му бе влязла муха и тя трябваше да бъде изплюта от върха на езика му. - Той е толкова пастор, колкото съм и аз. Може да нарича себе си както си ще, но в него няма нищо добро. И ще ви поправя за още нещо: „Се­мейството“ не са били просто сектанти, те са се инфилтри­рали. Криели са се сред утвърдените вероизповедания и на думи са изповядвали религии, които не са имали нищо общо с тяхната. Не вярвам, че това се е променило през годините. Те все още са напаст. Паразити, които карат организма да се обръща против самия себе си.

Това бе метафора, която вече бях чувал да се използва при други обстоятелства. Тя будеше неприятни асоциации за хора, които неразумно са приютили в себе си стари духове - древни ангели, чакащи благоприятен момент, за да започнат да изяждат отвътре своите гостоприемници.

За нещастие на Юклид Дейнс, приказките му за медузи, паразити и кръвни линии звучаха като брътвежи на парано- ичен маниак. Може и да беше такъв. Но беше умен - поне достатъчно умен, за да се досети в каква посока тръгваха моите мисли.

- Звучи откачено, нали? - каза той. - Звучи като бълнува­ния на луд.

- Не бих използвал толкова силни думи.

- И щяхте да сте един от малцината. Обаче лесно може да се докаже. Диърдън запада, но в сравнение с Томасвил е като Лас Вегас. Децата ни заминават, защото тук няма рабо­та и няма надежда да има. Магазините и работилниците се закриват, а онези, които все още се държат, предлагат само неща, от които имат нужда старите нещастници като мен. Градовете в целия този район постепенно загиват - всички освен Проспъръс. Той среща трудности, защото навсякъде е трудно, но не колкото нас. Той е изолиран. Той е защитен. Изсмуква живота от всички околни селища, за да се храни. Съдба, късмет, божия воля - наречете го както искате, но онова, което трябва да стигне за всички ни, не е много, а Проспъръс го е взел изцяло за себе си.

Сервитьорката с бухналата коса дойде да ми предложи още кафе. Изглежда, бях единственият в бара, който го пи­еше, и тя, естествено, не искаше да изхвърли онова, което беше останало в каната. Чакаше ме дълъг път до дома. Ка­фето щеше да ми помогне да остана буден. Обаче го изпих набързо. Не мислех, че Юклид Дейнс може да ми каже още нещо съществено.

- Има ли други като вас? - попитах.

- Опърничави? Параноици? Фантазьори?

- Или „вероотстъпници“?

Той се усмихна, когато употребих тази дума.

- Има неколцина. Доста. Но те си мълчат повече от мен. Не е здравословно да се дразнят хората оттатък в Проспъръс. Започва се с дребни неща - кучето ти изчезва, колата ти се поврежда или пък в данъчното се получава анонимно обаждане, че поработваш настрани, колкото да си покриеш сметките в бара - но после тормозът ескалира. Не само ико­номиката е причина дребният бизнес тук да загива и семей­ствата да си тръгват.

- Но вие сте останали.

Той взе писалката и отвинти капачката, готов да се върне към книжата си. Зърнах марката. „Тибалди“. По-късно я про­верих в интернет. Цените на тези писалки тръгваха от 400 и стигаха до 40 000 долара. По тази, която използваше Юклид Дейнс, имаше доста злато.

- Може да ви приличам на откачен стар глупак, който жи­вее в занемарена къща с повече кучета дори от хлебарките и сестра, която умее да готви само месно руло - каза той, - но брат ми беше съдия във Върховния съд на Масачузетс, племенниците ми са адвокати и банкери и никой не може да ми каже за игрите на борсата нещо, което да не знам. Разпо­лагам с пари и с известно влияние. Мисля, че тъкмо заради това ме мразят толкова: защото, освен грешка на природата, бих могъл да бъда и един от тях. И въпреки че не съм, те все пак смятат, че би трябвало да съм на страната на богатите и привилегированите, защото аз самият съм богат и привиле­гирован. Така че Проспъръс не може да предприеме нищо против мен, нито пък да ме сплаши. Единственото, което може, е да чака да умра. Но дори и тогава негодниците ще се сблъскат с безбройните юридически спънки, с които съм обвързал земите си, и едва ли ще намерят начин да строят върху тях, преди да настъпи краят на света. Приятно ми бе да поговоря с вас, господин Паркър. Желая ви успех, каквото и да разследвате.

Той наведе глава и започна отново да пише. Това ми на­помни края на „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“23, кога­то Джийн Уайлдър отпраща Чарли и опитва да се задълбочи в книжата си, а момчето му връща наградата, Вечното шоколадче, защото не я заслужава. Не бях споделил с Юклид всичко, което знаех, защото трябваше да съм предпазлив. Бях го подценил, бях си съставил погрешно мнение за него, но подозирах, че и той е постъпил с мен по същия начин.

- Неотдавна в Портланд се е обесил бездомник на име Джуд - казах аз. - Преди да умре, е търсил дъщеря си. Името ѝ е Ани Бройър. Бил е убеден, че е отишла в Проспъръс. Все още няма следа от нея. Мисля, а и не само аз, че е мъртва. Също така мисля, че може да е намерила смъртта си в Прос­пъръс.

Юклид престана да пише. Върна капачката на писалката на мястото ѝ. Оправи вратовръзката си и посегна към пал­тото.

- Господин Паркър, защо двамата с вас не се поразхо­дим?

Вече бе тъмно. Юклид Дейнс ме беше завел до северо­западния край на Диърдън. Оградата на неговия имот очер­таваше границата. Зад нея имаше гориста местност, част от района на Проспъръс.

- Защо не са строили тук? - попитах. - Мястото е подхо­дящо. Трябвало е само да се отсекат малко дървета.

Юклид извади малко фенерче от джоба си и светна надо­лу. В земята имаше дупка, може би четири-пет метра в диа­метър или малко повече. Тя бе частично скрита от храсти и корени на дървета.

- Какво е това? - попитах.

- Не зная. Намерих три такива през годините, но може да има и повече. Знам със сигурност, че има две около онази тяхна стара черква. Не съм ги виждал от известно време - както се досещате, аз съм персона нон грата в Проспъръс, - но го знам от достоверен източник, от други, които са хо­дили там.

- Мислите, че земята е нестабилна?

- Възможно е. Не съм експерт.

Аз също не бях експерт, но това не беше карстов терен, не и доколкото можех да преценя. Не бях чувал в този район да са се появявали пропадания на почвата както във Флори­да. Дупката беше странна, дори смущаваща, но това може би беше неясен атавистичен страх от тесни затворени прос­транства под земята и пропаданията, които те предизвикват. Не страдах от клаустрофобия, но пък и досега не бях попа­дал в дупка под земята.

- Какво я е причинило?

Юклид изключи фенерчето.

- А, това е интересното, нали? - каза той. - Ще ви оставя сам да си отговорите. Аз знам само, че ме чака месно руло с неизменните храносмилателни проблеми след него. Бих ви поканил да вечеряте с мен, но сте ми симпатичен.

Юклид тръгна към колата си. Аз останах край оградата. Още различавах дупката, по-черно петно на фона на спус­кащия се мрак. Почувствах сърбеж по главата, като че ли в косата ми лазеха буболечки.

Когато стигна до колата си, Юклид ми викна, за да ми даде последен съвет. Караше красив червен шевролет „Бел Еър“ от петдесет и седма година - беше ми казал, „Приятно ми е да знаят, че идвам“. Сега стоеше до отворената врата на автомобила и леденият вятър си играеше с рядката му коса и широката му вратовръзка.

- Късмет с онези хора оттатък - каза той. - Само внима­вайте къде стъпвате.

Включи мотора на колата и държа фаровете насочени към земята пред мен, докато стигнах благополучно до своя­та. Карах след него до дома му, после продължих на юг към къщи.

В покрайнините на Проспъръс Лукас Морланд и Хари Диксън се взираха в друга дупка в земята. В първия момент Хари бе поразен от абсурдната, но вледеняваща мисъл, че момичето се е откопало, точно както в съня му, и онова, кое­то е изпълзяло от гроба, е било нещо много по-ужасяващо от ранена млада жена, която може да назове имена. Но после фенерите осветиха отпечатъците от големи лапи в разпиля­ната пръст, начупените кости и следите от зъби по тях. Наме­риха главата под стар дъб, по-голямата част от лицето беше оглозгана.

- Казах ти - рече Хари. - Казах ти, че видях вълк.

Морланд не отговори, беше започнал да събира останки­те, които успяваше да намери. Хари се присъедини към него. Не можаха да открият всичките. Вълкът, или някакъв друг хранещ се с мърша хищник, бе отнесъл със себе си части от нея. Липсваше едната ръка и повечето от единия крак.

„Улики, помисли си Морланд. Това са улики. Те трябва да бъдат намерени.“ Единственото, което можеше да стори засега, бе да увие в найлоновото фолио онова, което бяха ус­пели да съберат, да го сложи в колата и да запълни гроба. В Проспъръс от поколения не се бе случвало нещо такова, нещо така ужасно. Само момичето да не беше избягало, само Диксън и неговата кучка да не му бяха позволили това...

Искаше му се да удари Хари. Искаше му се да го убие. Всичко бе по вина на Диксънови - от начало до край. Дори ако Хари и Ерин намереха подходящо момиче, той щеше да измисли начин да ги накара да си платят. По дяволите, ако самата Ерин не беше толкова дърта и скапана, можеха да из­ползват нея. Не, градът не се подхранваше със своите. Нико­га не бе го правил. Онези от техните хора, които престъпваха законите на града, винаги биваха третирани по-различно. Имаше си правила.

Облепиха найлоновото фолио с тиксо, оформяйки три па­кета с части от тялото. След това караха на север в продълже­ние на час и погребаха за втори път онова, което бе останало от момичето, далече от Проспъръс. Вонята ги съпровожда­ше по целия път до града. По-късно, когато се прибраха по домовете си, се сапунисваха, търкаха и стояха под душа, но продължиха да я усещат.

Ерин Диксън почука на вратата на банята петнайсет ми­нути след като бе спряла да чува шума от течаща вода, а съ­пругът ѝ още не се бе появил. Брайън Джоблин беше заспал във фотьойла край камината. Беше си помислила да го убие. Мислите за убийство напоследък я спохождаха често.

- Хари? - извика тя. - Добре ли си?

От банята се разнесоха хлипове. Ерин натисна дръжката. Вратата не беше заключена.

Мъжът ѝ седеше на ръба на ваната с навит около кръста пешкир, захлупил лице в дланите си. Седна до него и го при­тисна в прегръдките си.

- Усещаш ли миризмата? - попита той.

Ерин го подуши, помириса косата и кожата му. Усети само дъх на сапун.

- Миришеш приятно - отвърна тя. - Искаш ли да ми ка­жеш какво се е случило?

- Не.

Тя надникна в коридора пред банята и се ослуша. Хърка­нето на Джоблин продължаваше да се чува. Затвори вратата, върна се при съпруга си и за всеки случай продължи шепне- шком.

- Мари Несбит ми се обади по телефона, докато онзи зад­ник хъркаше, та се късаше - каза тя.

Мари беше най-близката приятелка на Ерин. Работеше като секретарка в общината и бе потомка на първооснователите, каквито бяха и Диксънови. Съпругът ѝ Арт беше алкохолик, но най-често биваше по-скоро кротък и тъжен, отколкото буен. Ерин отдавна се бе превърнала в нейна дове­реница и утешителка.

- Каза ми, че в града е идвал детектив и е питал за моми­чето.

Хари престана да плаче.

- От полицията ли?

- Не, частен детектив, както по телевизията.

- Каза ли кой го е наел?

- Не. Подслушала е само началото на разговора. Не е ис­кала да я видят, че шпионира.

- Как се казва?

- Паркър. Чарли Паркър. Потърсих го в Гугьл на теле­фона, после изтрих статията. Вестниците са писали за него.

Значи, затова Морланд бе искал тялото на момичето да бъде преместено. Детективът беше дошъл и Морланд се бе уплашил. Не, не само Морланд. Той може да беше началник на полицията, но правеше каквото му каже съветът. Заповед­та тялото на момичето да бъде изкопано навярно бе дошла лично от Хейли Кониър, обаче вълкът пръв бе стигнал до него. Първо момичето, после детективът, а сега и вълкът. Тайните на града започваха да се разбулват.

- Хари - каза Ерин, - аз реших: няма да им намирам друго момиче.

Той кимна. Как биха могли, след като бяха освободили предишното? Как брачна двойка, която бе искала, но не ѝ бе отредено да има собствена дъщеря, би могла да участва в заговор за убийство на чуждо дете?

- Ще следят детектива - каза Хари. - Така действат те. Няма да можем да се свържем с него, още не. И вероятно никога.

- Тогава какво ще правим?

- Остава, както ти казах. Ще заминем, и то скоро. След това ще решаваме.

Ерин сграбчи ръката му. Той стисна нейната в отговор.

- Кога?

- След два дни. Не повече.

- Обещаваш ли?

- Обещавам.

Тя го целуна. Устните му се разтвориха под нейните, но преди да успеят да продължат, бяха прекъснати от чукане на вратата и Брайън Джоблин извика:

- Ей, вие двамата, тук ли сте?

Тя отиде и отключи вратата. Джоблин стоеше пред нея с мътни очи, вмирисан на евтината си бира. Той видя Ерин, видя Хари, застанал зад нея с пешкира около кръста, тялото му превито, за да скрие вече започващата да спада ерекция.

- Забавлявате се, а? - каза Джоблин. - Мамка му, имате си спалня. Всички трябва да използваме тази баня, а на мен ми се пикае...

28

Началник Морланд рядко сънуваше. Този факт му бе лю­бопитен. Разбираше, че всички сънуват, въпреки че след като се събудят, невинаги помнят своите сънища, но в паметта им остават поне части от тях. Съпругата му сънуваше много и помнеше сънищата си едва ли не от начало до край. Той само няколко пъти се беше събуждал с частични спомени за съну­ваното. Не можеше да ги свърже с някакви особено трудни или травматизиращи моменти в живота си. Не беше като да е починал баща му и същата нощ да е сънувал или да са го измъчвали кошмари за ужасното преживяване, когато колата му е поднесла на заледен асфалт и едва не се е забил с пълна скорост в канавката с мисълта, че краят му е дошъл. Не бе забелязвал подобна причинно-следствена връзка.

Но онази нощ сънува как двамата с Хари Диксън намират разпръснатите останки на момичето. Легнал си беше късно, защото бе мислил за вълка. Трябваше да повярва на Диксън през първата нощ, когато каза, че е видял животно на пътя. Трябваше да свърже това с разкъсаните чували боклук и с из­чезналото куче на Елспет Рамзи, но умът му беше зает с дру­ги неща, като момичето с дупка в гърдите, семейство Диксън и техните приказки за трески и парцали и бавното западане на града, което трябваше да се спре.

Пък и вече от десетилетия в щата не бяха виждали вълци. Река Сейнт Лорънс образуваше естествена преграда, която ги държеше в Канада, и Морланд нямаше абсолютно никак­ви възражения срещу това. Беше наясно, че в Мейн има хора, които подкрепят възстановяването на популацията от вълци, защото те били важна част от екосистемата. Ако питаха него, същите аргументи можеха да се използват и по отношение на динозаврите и саблезъбите тигри, но това не означаваше, че трябва да се правят опити за тяхното съживяване. Как­во би станало със загубило се в гората дете, чиито родители може би напразно обикалят пътеките? Или с възрастен чо­век, който е паднал, счупил си е крака и изведнъж се е видял заобиколен от глутница вълци? Какво би се случило тогава? Същото, което навярно бе сполетяло и кучето на Елспет Рамзи и момичето, само че то поне вече е било мъртво, когато вълкът е започвал да го оглозгва. Светът бе пълен с наивни филантропи, обаче не бяха останали мъже като него, за да оправят кашите, които те забъркват.

Наля си един пръст бърбън. Морланд не само сънуваше рядко, но и консумираше твърд алкохол само при случай. Питаше се дали между едното и другото няма някаква връз­ка. Все едно. Тази нощ беше различна. Тази нощ бе ходил да разкопава труп, но се беше оказало, че вълк е свършил това вместо него, принуждавайки го да рови в калта за кости и разлагаща се плът, за късчета найлон и останки от дрехи. Вече бе виждал предостатъчно трупове - при самоубийства, случайни произшествия с огнестрелно оръжие, автомобил­ни катастрофи и при рутинните действия в случай на смърт, когато местните полицаи са принудени да разбиват прозор­ци и да отварят с ритници врати, защото някой е бил достатъчно голям егоист да умре, без да предупреди приятелите, роднините и съседите си. Морланд не бе убивал сам никого, за разлика от баща си, но Даниъл Морланд беше подготвил добре своя син за отговорностите, които щеше да поеме след време, когато стане началник на полицията. Сега Лукас Морланд си мислеше с изненада за спокойствието, с което бе гледал тялото на простреляното момиче. То му беше при­помнило мимолетната тъга, изпитана при вида на поваления по време на лов елен, нищо повече.

Отпи глътка от бърбъна и опита да си представи, че е началник на полицията в нормален град. „Нормален град“: собствените му думи го накараха да се изсмее на глас и той покри с ръка устата си като дете, което се бои да не го хва­нат, че върши нещо нередно. Единственото нормално нещо в Проспъръс бе начинът, по който доказваше, че след време хората свикват и с най-ужасното поведение. Толкова много от жителите на града, дори онези, които бяха най-тясно свър­зани с тайните му, смятаха себе си за добри хора, и не без основание. Те се грижеха за семействата си и в общи линии спазваха законите. В политическо отношение Проспъръс бе най-либералният град в тази част на Мейн: тук първо­то предложение за разрешаване на еднополовите бракове в щата бе прието със същото мнозинство, с каквото и в Портланд, а на изборите градът клонеше леко към Демократиче­ската партия или независимите либерали. Но по-възрастните бяха наясно, че Проспъръс е изграден върху лъжа или върху истина, която е твърде ужасна, за да бъде изречена. Част от тях предпочитаха да се преструват, че не знаят, и никой не ги винеше. Тези хора не бяха подходящи за лидери. В крайна сметка винаги се стигаше до семействата на първооснователите. Те се грижеха за града от името на всички.

Морланд допи питието си. Би трябвало да се обади на Хейли Кониър, за да ѝ каже за вълка и бъркотията около гроба, но не го стори. Днес Хейли му беше дошла в повече. Обаждането можеше да почака до сутринта. Тогава щеше да се погрижи за организирането на хайка, щяха да открият въл­ка и да го убият без много шум. Соулби имаше стара хрътка, която може би щеше да хване следата. Морланд не знаеше за лова на вълци много повече от онова, което бе прочел в интернет, но по отношение използването на много кучета мненията сякаш се раздвояваха. Някои твърдяха, че вълкът бягал от тях, но стотината мъртви ловджийски кучета в Уисконсин говореха друго. Изчезналият помияр на Елспет Рамзи показваше, че този вълк не се колебае да нападне домашно животно, ако му се удаде такава възможност. Все едно, и без това в Проспъръс нямаше много кучета, които могат да свър­шат работа при сблъсък с вълка, освен ако Морланд не беше пропуснал някое съобщение за скритата сила на лабрадуде- лите24. Залагането на капани като че ли беше най-ефикасният начин да се справят с животното, но пък можеше и да успеят да го хванат на мушка, въпреки че напоследък късметът им го нямаше никакъв.

Легна си. Целуна жена си. Тя промърмори нещо насън.

Сънува.

В съня му Проспъръс гореше.

През следващите дни заглавията по първите страници на вестниците си приличаха: ТРОЙНА ТРАГЕДИЯ ПОРАЗЯВА МАЛЪК ГРАД; МЕЙНСКИ ГРАД ОПЛАКВА СВОИТЕ МЪРТ­ВИ; НЕЩАСТИЕТО ИДВА НА ТРОЙКИ В СПЛОТЕНО ГРАД­ЧЕ...

В Кандахар, Афганистан, бе паднал хеликоптер UH-60 „Блек Хоук“ с четирима „военни съветници“ на борда. След катастрофата, причинена от техническа неизправност, бяха оцелели общо трима от пътниците и екипажа, но не и след последвалата престрелка с талибаните. В дебрите на интер­нет циркулираше снимка с три отрязани глави, наредени една до друга в пясъка. Две от тях бяха идентифицирани като капитан Марк Табарт и сержант Джереми Гътър, и двамата жители на Проспъръс, Мейн.

В същия ден, в който загинаха войниците, жена на име Валъри Гилсън взе завой между Диърдън и Проспъръс и видя ранено еленче да лежи насред пътя. Животното, изглежда, беше блъснато от кола, защото задните му крака бяха усука­ни и счупени. То дращеше по асфалта с предните си копитца и мяташе глава в агония. Валъри слезе от колата. Сърце не ѝ даваше да остави животното в беда, нито да го прегази, за да го избави от мъките: след това никога повече нямаше да може да се качи на колата си. Извади джиесема и се обади в полицейското управление на Проспъръс. Морланд щеше да знае какво трябва да се направи. Слушалката вдигна Мари Несбит, която беше дежурен диспечер този ден.

- Мари? Здрасти. Обажда се Валъри Гилсън. Да, добре съм, но съм на около километър и половина южно от града и по средата на пътя има ранено еленче. То много се мъчи и не знам...

Спря да говори. Току-що бе видяла, че около задните кра­ка на животното е усукано нещо. Приличаше на жица. Не, не беше жица, бяха корени или трънаци - не беше сигурна кое от двете. Краищата им се губеха в храсталака. Сякаш ране­ното еленче бе сложено тук за примамка. Тя инстинктивно вдигна телефона и фотографира краката му.

Чу гласа на Мари, която я питаше дали е добре.

- Извинявай, Мари, току-що забелязах...

Валъри Гилсън така и не успя да каже на Мари какво е забелязала, защото в този момент камион на дърводобивна фирма взе завоя със съвсем мъничко превишена скорост. Шофьорът изви волана, за да избегне колата, и вместо това блъсна Валъри, убивайки я на място. Джиесемът ѝ бе наме­рен впоследствие. На него беше последната снимка, която бе направила: задната част на еленче с крака, омотани в тъмни корени. Но от самото еленче нямаше и следа.

А в оръжейната си работилница зад магазина Бен Пиърсън носеше своята любима ловна пушка към работния тез­гях. Пушката беше същата, която беше използвал, за да убие Ани Бройър. Началник Морланд го бе посъветвал да се из­бави от нея, а Бен знаеше, че е разумно да правиш, каквото ти казва Морланд. Куршумът бе пронизал момичето и той не беше успял да открие следа от него, колкото и старателно да бе търсил. Пушката го свързваше с убийството, така че въпреки времето и труда, които бе вложил в нейното изра­ботване, и въпреки че на километри наоколо нямаше друга, която може да се сравнява с нея, трябваше да я разглоби и унищожи.

Много бе мислил за мъртвото момиче. Не съжаляваше за онова, което бе сторил. Ако тя бе избягала, това щеше да е краят за всички им, но не можеше да се избави от чувството за грях. Тя не бе негова, за да я убива. Създадена бе по спе­циална причина. Тя беше момичето на града. Принадлежеше на Проспъръс и градът трябваше да отнеме живота ѝ. Като я бе убил, той бе лишил града от онова, което му се полагаше. Такова нещо не бе се случвало досега, нито веднъж през дъл­гата история на тяхната общност. Бен се боеше, че ако скоро не се намери друго момиче, може да има последствия. Щеше да зарови пушката в гората и това щеше да е негово лично жертвоприношение, акт на разкаяние.

За пръв - и последен - път Бен се спъна в своята рабо­тилница, място, което познаваше от десетилетия. Докато падаше, пръстът му се плъзна върху спусъка. Пушката не трябваше да е заредена. Доколкото зависеше от Бен, нямаше начин пушката да е заредена. Той бе маниакално внимателен с тези неща и никога не оставяше патрон в цевта. Куршумът разкъса гръдния му кош и засегна сърцето.

И докато умираше, Бен държеше своята любима пушка в ръцете си.

29

Очаквах обаждането на Юклид Дейнс още откакто вест­ниците започнаха да свързват смъртта на войниците в Афга­нистан с Проспъръс. Фаталната пътна злополука и видимо случайното прострелване в същия град в течение на двай­сет и четири часа едва ли биха предизвикали особен медиен интерес, но заедно със загиналите далеч от родината мла­ди мъже и начина, по който са били умъртвени, привляко­ха вниманието към Проспъръс, и то не само на местните и щатските издания. Националните вестници също обърнаха погледи към града и той бе показан в уеб сайтовете на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“. Задачата да се оправя с медиите се падна на Хейли Кониър, ръководителя на съвета. (Местен телевизионен репортер по невнимание го бе наре­къл в нейно присъствие „съвет на избраниците“ и можеше да е благодарен, че се беше измъкнал жив.) Тя се справяше добре със своята роля. Беше любезна, сдържана и изпълне­на с достойнство. Казваше на репортерите достатъчно, за да не продължават да ровят, но успяваше да притъпи тяхното любопитство, като повтаряше отново и отново едни и същи неща и ги затрупваше с молби за дискретност. Градът из­търпя бурята от внимание, продължила няколко дни, а после потъна в травмиран покой.

Юклид ми позвъни на третия ден, когато Проспъръс вече започваше да изпада от водещите новини.

- Изглежда, Проспъръс е изпразнил вече бъчвата с къс­мета - каза той. Но гласът му не звучеше тържествуващо, а загрижено.

- Случва се - отвърнах.

- Не и с Проспъръс.

- Предполагам, че просто ще трябва да се справят с по­ложението.

- Тъкмо това ме тревожи. Рано тази сутрин получих обаждане. Човекът не се представи. Гласът беше мъжки, но не го разпознах. Заплаши ме, че моите щуротии няма повече да бъдат търпени и ако не си затварям устата, ме чака дупка в земята. Онази кучка, сестра ми, също. Той го каза, не аз. Аз харесвам сестра си, ако не се брои готвенето ѝ. Бях преду­преден също така да не дрънкам много-много пред непозна­ти в „При Бени“.

- Някой те е изпортил.

- В Диърдън пари не се намират под път и над път, така че не бих се учудил, ако са платили на някого да ме държи под око, но мислех, че трябва да знаете за това обаждане. След всичко, което се случи през последните дни, Проспъръс сигурно го е заболяло, а ранените животни нападат.

- Ще го имам предвид. Благодаря ви, господин Дейнс.

Юклид Дейнс каза довиждане и затвори.

Изчаках да върнат у дома и да погребат тленните останки на войниците, преди да се върна в Проспъръс.

Дъщерята на пастор Уорънър беше тази, която го аларми­ра за присъствието на мъж в гробището.

Уорънър почти беше завършил последните дърворезби на последния от кухненските шкафове. Беше извънградска поръчка от банкер в Рокланд и съпругата му, на които дори не им мигна окото, когато им показа приблизителната смет­ка, макар да беше добавил двайсет процента към и без това високата цена. Последните трагедии и последствията им за града нямаше да го накарат да пропусне крайния срок. Ко­гато нещастията се случиха, той вече имаше аванс от една седмица, за което бе благодарен: не можеше да работи добре със страх в сърцето и по време на тревогите тези дни бе по­забавил темпото.

Планирано бе градският съвет да се събере на следваща­та вечер, след като медийният цирк бе вдигнал шатрите и бе заминал да търси нови страдания и трагедии. Уорънър бе настоявал за по-ранна сбирка, но Хейли Кониър се беше въз­противила. Присъствието на вестниците и телевизионните камери и нежеланото внимание към града, което предизвик­ваха те, я бяха разтревожили и засилили още повече скръбта и шока ѝ от четирите смъртни случая. Тя и Бен Пиърсън бяха близки, въпреки че се различаваха силно като личности. У Хейли имаше нещо браминско, докато Бен бе земен до мозъ­ка на костите жител на Мейн. За разлика от мнозина други в Проспъръс, Бен Пиърсън не се боеше от Хейли Кониър и тя се възхищаваше от независимото му мислене. То я караше да уважава мнението му повече от това на останалите членове на съвета и обикновено бе склонна да го слуша, когато не се съгласяваше с нея, и да съобразява становищата и действи­ята си с него.

Сега имаше вакантно място в съвета. При нормални об­стоятелства останалите членове щяха да посочат имена на подходящи кандидати и да ги предложат на гражданите, за да получат формалната им подкрепа, но Проспъръс беше в криза и не бе време за избори. Съветът щеше да продължи работата си само с петима членове, а Морланд и Уорънър щяха да останат като наблюдатели, които могат да дават съ­вети и мнения, но нямат право на глас.

Войниците, Валъри Гилсън и Бен Пиърсън бяха погре­бани в новото гробище на юг. На територията на старата черква не беше погребван никой още от края на предишния век, дори починалите членове на старите семейства, чиито фамилни имена можеха да се прочетат по толкова много над­гробни камъни в черковния двор. Бащата на Уорънър бе обя­вил, че гробището вече е затворено за погребения и никой не бе оспорвал неговото решение. Единствената причина, която беше посочил, бе следната:

Защо да рискуваме да смутим покоя на онова, което по­чива?

Неотдавна синът му бе издал една още по-ограничаваща разпоредба. Гробището и черквата ставаха забранена тери­тория за всички. Никой не можеше да влиза там и докато ме­диите бяха в града, Морланд и неговите заместници, подпо­магани от най-благонадеждните по-млади граждани, даваха двайсет и четири часово дежурство, за да държат настрана всякакви посетители и репортери. Ако бяха попитали Уорънър каква е причината, той би посочил тази:

Защо да рискуваме да смутим още повече покоя на онова, което и бездруго вече е неспокойно?

Сега при него бе дошла неговата най-малка дъщеря, за да му каже, че някакъв мъж се разхожда между надгробните ка­мъни и фотографира с телефона си черквата. Уорънър беше така вбесен, че дори не отиде до къщата да си вземе палтото, а хукна през гората по риза, без да обръща внимание на студа и на клоните, които го шибаха, докато си припомняше по­следната фотография от телефона на Валъри Гилсън - сним­ката на еленче, чиито задни крака са овързани с трънаци, еленче, което е било осакатено и оставено като примамка...

Изскочи от гората, видя нарушителя и извика:

- Хей! Това е частна собственост и свещена земя. Нямате право да влизате тук.

Непознатият се обърна и щом го видя, пастор Уорънър веднага разбра, че неприятностите на града току-що значи­телно са се увеличили.

Наблюдавах Уорънър, докато идваше към желязната огра­да, която заобикаляше гробището. Той дишаше тежко и кър­вящата драскотина на врата цапаше яката на ризата му.

- Какво правите в гробището? - попита той.

Тръгнах към него. Той следеше внимателно приближава­нето ми.

- Същото, както и миналия път - отвърнах. - Опитвам се да намеря изчезнало момиче.

- Тя не е тук, а вие смущавате покоя на мъртвите.

Заобиколих килнат на една страна каменен кръст. Име­ната и датите на него бяха толкова стари и избледнели, че изобщо не можеха да бъдат прочетени.

- Така ли? Аз пък стигнах до извода, че е много трудно да събудиш мъртвите, освен ако не са били чак толкова мъртви.

- Това не е нито мястото, нито времето за шегички, госпо­дин Паркър. Градът ни премина през труден период.

- Известно ми е, господин Уорънър. И съм напълно се­риозен.

Вече стоях срещу него. Ръцете му се вкопчиха в ограда­та толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. Обърнах се надясно и продължих да вървя, принуждавайки го да крачи редом с мен.

- Портата е от лявата ви страна - каза той.

- Знам. Така влязох.

- Тя е заключена.

- Била е заключена. Аз я намерих отворена.

- Лъжете.

- Предполагам, че можете да се обадите на началник Морланд, за да я изследва за пръстови отпечатъци. Или просто да си купите по-добър катинар.

- Наистина смятам да се обадя на началник Морланд - каза Уорънър. - Ще му кажа да ви арестува за влизане без разрешение.

Ръцете му преровиха джобовете за телефона, но без ре­зултат. Предложих му моя.

- Обадете му се, ако държите, само че аз и без това възна­мерявах да го посетя отново, след като приключа тук.

Видях, че Уорънър се изкуши да вземе телефона, но дори и той можеше да се сети колко абсурдно ще е това. Заплаш­ването с намеса на полицията не бе особено ефикасно, кога­то заплашваното лице не е нищо повече от посредник, готов сам да повика полицията.

- Какво искате, господин Паркър? - каза той.

Спрях пред дупка в земята. Беше подобна на онази, която Юклид Дейнс ми бе показал в близост до границата на своя имот.

- Питах се какво ли може да е това?

Натъкнал се бях случайно на нея - по-точно, едва не си бях счупил глезена в нея.

- Това е лисича дупка - отвърна той.

- Така ли?

Коленичих и я разгледах. Около използваната бърлога обикновено има следи от влизанията и излизанията на жи­вотното, но тук нямаше.

- Голяма е за лисича дупка и не виждам никакви лисичи следи.

- Дупката е стара - рече Уорънър. Враждебността блика­ше на вълни от него.

- Много ли стари дупки имате тук?

- Може и да са много. Не съм си губил времето да ги броя. Казвам ви за последен път, искам да се махнете оттук. Вед­нага.

Ако и двамата бяхме деветгодишни и се намирахме в учи­лищния двор, можех да го приканя да ме принуди насила или да го попитам какво ще направи, ако откажа, обаче не ми се виждаше редно да правя това в гробище, пък и още не го бях ядосал достатъчно. Той ме последва обратно до портата и след като се върнах откъм правилната страна на оградата, разгледа катинара. Не ми се беше наложило да го разбивам: двете десетилетия приятелство с Ейнджьл ми бяха дали ос­новни познания в боравенето с шперц. Уорънър промуши веригата през портата и оградата и я заключи.

- Искате ли да ме последвате до полицейското управле­ние? - попитах.

- Не - каза Уорънър. - Знам, че ще идете там. Имате да задавате още въпроси, нали? Защо просто не ни оставите на спокойствие?

- Въпроси остават винаги, дори когато нещата приклю­чат. Това си върви със занаята.

- И с това, че си задник, който не може да остави един град да скърби за своите мъртви ли?

Той изрече с наслада думата „задник“. Наричали са ме и с по-обидни думи, но ми се случваше за първи път от човек с научна степен по богословие.

- Не, с това, че съм човек. И вие трябва да опитате някой път, господин Уорънър - или пастор Уорънър, или каквато друга титла сте решили да си пришиете. Вашите мъртви вече не се нуждаят от нищо и скръбта ви няма да им помогне. Аз търся изчезнало момиче. Ако е живо, то е в опасност. Ако е мъртво, някой друг е в опасност. Бих казал, че като лице, което твърди, че е божи човек, в момента сте насочили със­траданието си в погрешна посока.

Уорънър пъхна ръце в джобовете на джинсите си, сякаш се боеше от онова, което иначе би могъл да ми причини. Той бе едър мъж, а и силен. Ако ме докопаше, щях да постра­дам. Разбира се, щях да разбия едното му коляно, преди да стигне толкова близо, но това нямаше да изглежда добре в служебната ми характеристика. Все пак цялата му тежест беше върху левия крак, който беше изпънат като колец. Ако помръднеше, щях да реагирам.

Уорънър пое дълбоко въздух, за да се успокои и да си вър­не чувството за достойнство. Моментът отмина.

- Вие не знаете нищо за моя бог, господин Паркър - каза той важно.

Отместих очи от него и погледът ми се спря върху ста­рите камъни на неговата черква и злите лица в бледнеещата предвечерна светлина.

- Тук може би се заблуждавате, пасторе.

Когато потеглих, той стоеше край портата, пъхнал ръце дълбоко в джобовете, приковал поглед в мен, застанал в сян­ката на своята черква.

В сянката на своя бог.

30

Началник Морланд гледаше навън през прозореца на ка­бинета си, когато спрях пред общината. Ако се радваше да ме види, мъжествено се опитваше да го скрие. Ръцете му бяха скръстени и ме съзерцаваше безизразно. Приближих по пътеката. Сред служителите в сградата се бе възцарила напрегната тишина и бях склонен да предположа, че малко преди това началник Морланд е крещял по телефона на пас­тор Уорънър. Никой не ми предложи кафе и курабийка. Ни­кой не пожела дори да ме погледне в очите.

Вратата на Морланд беше отворена. Застанах на прага.

- Имате ли нещо против да вляза?

Той разпери ръце.

- И какво ще се промени, ако имам?

- Мога да говоря с вас и оттук, но ми се вижда малко де­тинско.

Морланд ми махна да вляза и ми каза да затворя вратата. Почака ме да седна, преди и той да стори същото.

- Телефонът ми звъни непрекъснато заради вас - каза той.

- Уорънър ли?

- Пасторът беше просто последният, който ми се обади. Имах съобщение от човек, който ви е видял, че оглеждате разни имоти, докато е пътувал с колата си, и вече изпратих един от своите заместници да провери какво става. Ако ка­рахте своя луксозен мустанг, щях да разбера, че сте вие, но, изглежда, днес сте оставили играчката си в Портланд.

- Опитвах се да бъда дискретен.

- Пасторът не мисли така. Може би не сте забелязали табелата пред гробището, на която пише „Частна собстве­ност“?

- Ако обръщах внимание на всички табели с надпис „Частна собственост“ или „Влизането забранено“, изобщо нямаше да мога да свърша нещо. Освен това си мислех, че след последната обиколка на практика вече съм член на братството.

- Там няма братство.

- Да, имах намерение да ви попитам за това. Все пак ми се вижда странно, че религиозна секта си е направила труда да домъкне черква през Атлантическия океан, да я построи отново камък по камък и после просто да вдигне рамене и да я зареже.

- Те са измрели.

- Говорите метафорично, нали? Защото потомците на първите заселници още са тук. В този град има повече стари имена, отколкото в Библията.

- Не съм историк, но в този град има много хора, които се смятат за такива - каза Морланд. - „Семейството“ вече го няма. Чувал съм да казват, че най-лошото нещо, което е можело да се случи със „Семейството на любовта“, е било да напусне Англия. Те са оцелявали, защото са били преследва­ни и потискани, а няма нищо, което да укрепва по-безотказно убедеността на човека от това да му кажеш, че не може да следва собствените си вярвания. Със свободата на вероизпо­веданията е дошла и свободата да не се вярва.

- А вие коя черква посещавате, началник?

- Аз съм католик. Посещавам „Непорочната Дева“ отта­тък в Диърдън.

- Познавате ли мъж на име Юклид Дейнс?

- Юклид е методист, въпреки че те биха се отрекли от него, ако не усещаха такава остра липса на хора, с които да запълват скамейките си. А вие откъде го познавате?

Не мигна, не отклони поглед, не потри лявото си ухо с дясната ръка, не почеса носа си - не стори нищо от онова, което се предполага, че правят онези, които лъжат или се опитват да скрият нещо, но какво от това? Морланд знае­ше много добре, че съм говорил с Юклид Дейнс. Нямаше да е много добър началник на полицията, ако не знаеше, не и в град като Проспъръс. И така, той се преструваше, а аз го оставях да се преструва и всеки от двама ни наблюдаваше изпълнението на другия.

- Открих го в интернет - казах аз.

- Гадже ли сте си търсили?

- Малко е старичък за мен, обаче се обзалагам, че печели добре.

- Юклид не е много популярен в този град.

- Той се кичи с това като с почетен знак. Може би на негово място и аз бих го сторил. Знаете ли, че са го заплаш­вали?

- Него винаги го заплашват. Но това не помага особено.

- Говорите така, сякаш одобрявате това.

- Той е голям инат, стои на пътя на разширяването на гра­да и парите, които могат да се влеят от това в местната ико­номика.

- Както сам казахте, нищо не циментира така упорството на определена категория хора, както заплахите заради техни­те убеждения.

- Не мисля, че Първата поправка25 гарантира правото да бъдеш кретен.

- Аз пък мисля, че прави тъкмо това.

Морланд отчаяно вдигна ръце.

- Господи, ако затворя очи, направо ще ми се стори, че слушам самия Дейнс, и не можете да си представите колко неприятно ми е това. Значи, сте говорили с него? Браво на вас. Обзалагам се, че ви е наприказвал всички онези глупости за лошия богат стар Проспъръс, чиито граждани са мръсници - просто защото пазят своето. Изобщо не ми пука какво при­казва Дейнс. Ние не се боим от рецесията и живеем добре. И знаете ли защо? Защото се подкрепяме един друг, защото сме сплотени и това ни е помагало да оцеляваме в трудни времена. Ако случайно не сте забелязали, господин Паркър, напоследък този град понесе тежки удари. Вместо да нахлу­вате в стари гробища, би трябвало да отидете в новото и да отдадете почит на двете момчета, които току-що погребахме там. Няма да ви е трудно да намерите техните кръстове. Ще ги познаете по знамената до тях. После погледът ви ще спре върху пресния гроб на Валъри Гилсън наблизо и послания­та, които са оставили там нейните деца. А вдясно ще видите куп цветя, бележещи мястото, където почива Бен Пиърсън. Четирима мъртви за двайсет и четири часа, град в траур, а аз трябва да се занимавам с вашите глупости.

Имаше право. Само че предпочетох да не обръщам вни­мание на това.

- Търся възрастна двойка - подех аз, сякаш Морланд не бе казал нищо. - Най-малко на шейсет години, но това е само предположение - нали знаете какви са младите хора: ако си на двайсет, всеки, който е над четиресет, ти изглежда стар. Тази двойка притежава синя кола. Видях няколко сини коли, докато карах през вашия много чист град, но устоях на им­пулса да започна да чукам по вратите, преди да съм говорил с вас. Можете да ми спестите време, ако ми дадете имената и адресите на всички, които отговарят на тези критерии.

Извадих от джоба си малък бележник с твърди кори­ци, измъкнах отвътре миниатюрната химикалка и зачаках. Чувствах се като секретар, готов да запише, каквото му про­диктуват.

- За какво говорите? - попита Морланд.

- Имам свидетел, който твърди, че онези, които са довели Ани Бройър в този град, са били възрастни хора със синя кола. Реших, че трябва да опитам да поговоря с възрастните хора, които имат сини коли. Понякога най-простите решения са най-добрите. Можете да ме придружите, стига да не под­готвяте още някоя предизборна реч.

На вратата зад мен се почука.

- Не сега - каза Морланд.

Вратата се открехна едва-едва. Обърнах се и видях една от секретарките да наднича вътре.

- Шефе, аз...

- Казах, не сега!

Вратата бързо се затвори. По време на краткия разговор Морланд не откъсваше поглед от мен.

- Миналия път, когато наминахте, ви казах, че няма ни­какви доказателства жената да е стигнала до Проспъръс.

- Мисля, че е стигнала.

- Обявена ли е за изчезнала?

- Не - признах аз.

- Значи, търсите жена от улицата, бивша наркоманка, коя­то вероятно се е върнала към старите си навици, и очаквате от мен помощ, за да обвините някакви старци в отвличането ѝ?

- Старци и по-млади хора - поправих го аз. - И само та­кива, които имат достъп до сини коли.

- Махайте се.

Затворих бележника и върнах миниатюрната химикалка на мястото ѝ.

- Предполагам, че ще трябва да прегледам регистрите на моторните превозни средства.

- Направете го. Никой тук не отговаря на вашето описа­ние. Онова момиче не е в Проспъръс. Ако отново ви видя в пределите на града, ще бъдете обвинен в незаконно проник­ване в чужда собственост и в тормоз.

Изправих се. Изчерпал бях дневната си квота за вбесяване.

- Благодаря за отделеното време, началник - казах на из­лизане. - Много ми помогнахте.

Той го прие като сарказъм, изписано бе на лицето му, но това бе самата истина.

Никога не бях казвал на Морланд, че Ани Бройър е нар­команка.

Вълкът продължаваше да обикаля около града. Върнал се бе на мястото, където беше намерил запасите от месо и кости под земята, но там беше останала само миризмата им. За известно време улиците се бяха изпълнили с още повече светлини, шум и хора и оживлението го бе принудило да из­бяга в гората, но гладът го доведе отново тук. Разкъса торба с боклук и изяде пилешките кости, които бе надушил вътре, после отново се скри в гората. Беше все така мършав и въ­преки дебелата козина ребрата му ясно се открояваха. Тем­пературата бе започнала отново да пада: тази нощ щеше да стигне до минус седем. Дебелият слой подкожна мазнина на вълка се беше стопил през зимните месеци, докато тялото му се бе хранило с нея. Храната от града го поддържаше, но злото вече бе сторено. Инстинктът го предупреждаваше да потърси подслон, тъмно и топло скривалище. През младите му години някои от вълците в глутницата колонизираха изо­ставени лисичи бърлоги и сега търсеше дупка в земята, къде­то да се приюти. Болката пронизваше тялото му и раненият крак не можеше да поеме никакво натоварване.

Южно от града улови миризма на елен. Следата бе стара, но вълкът разпозна болката и паниката, белязали последните мигове на елена. Спря, станал по-предпазлив. Еленът бе ум­рял ужасен и под сладката миризма на плячка вълкът усети и друга, която му бе непозната, но въпреки това караше сетива­та му да бъдат нащрек. Никакви хищници не представляваха заплаха за вълка - освен човека. Заради храна бе готов да влезе в схватка дори с гризли, веднъж глутницата му бе изяла потънала в зимен сън черна мечка. Страхът, който изпитваше сега, му напомняше страха от човека, но това, което усеща­ше тук, не беше човек.

Обаче миризмата на елена не му позволяваше да спре. Долепи уши до главата, изви гръб и в този момент покрай него премина шумно кола. После светлината изчезна, шумът заглъхна и той продължи да върви между дърветата, докато накрая стигна до поляна.

На поляната имаше дупка. До нея, почти покрит от коре­ни и клони, лежеше еленът. Вълкът присви очи и сви уши. Опашката му сочеше право назад, успоредно на земята. За­плахата идваше от дупката. Вълкът оголи зъби, козината му настръхна. Миризмата на елена заливаше сетивата му. Готов бе да се бие, за да се нахрани.

И тогава опашката му се раздвижи, скри се цялата меж­ду краката. Той изплези език, сниши задницата си с все още вперени в дупката очи, но муцуната му сочеше нагоре. Гърбът му отново се изви, точно както когато премина колата, ала този път това не показваше страх, а активно покорство, уважение, което едно животно засвидетелства на по-силното от него. Накрая вълкът доближи, като внимаваше да стои на разстояние от дупката. Тръните, омотани около задните крака на елена, се махнаха лесно, когато дръпна мъртвото животно. Въпреки умората и глада, не започна да яде, преди да замъкне плячката колкото можеше по-надалече от дупката в земята.

Мирисът на опасност отслабна. Заплахата от доминира­щото животно започваше да се губи, ставаше все по-далечна.

Потъваше все по-навътре в земята.

Звънецът в къщата на началник Морланд иззвъня. Съпру­гата му тръгна към вратата, но той каза, че сам ще отвори. Почти не бе разговарял с нея, откакто се беше прибрал, и още не бе вечерял със семейството си. Жена му не каза нищо, не възрази. Съпругът ѝ рядко се държеше така и когато го правеше, обикновено имаше сериозни причини и тя бе достатъчно умна да не му го натяква.

На стълбите пред вратата стоеше Томас Соулби. Придру­жаваше го мъж, когото Морланд не познаваше. Той носеше тежки кафяви ботуши, а тялото му бе скрито под пластове дрехи. Червената му брада беше гъста, прошарена тук-там с бяло. Той държеше в ръката си вълчи капан на дълга верига.

Двамата посетители влязоха в къщата и вратата се затво­ри безшумно зад тях.

III

ИЗТРЕБВАНЕ

Hиe, хората, се боим от звяра във вълка,

защото не разбираме звяра в самите себе си.

Джералд Хаусман

Meditations with the Navajo

31

Събраха се в дома на Хейли Кониър, както винаги, ко­гато трябваше да се обсъдят тайно особено важни въпроси. Градският съвет редовно провеждаше публични срещи, но дневният им ред се уточняваше предварително и щекотливите теми решително се избягваха. Освен това тези събрания бяха открити само за гражданите на Проспъръс след осуе­тения опит на Юклид Дейнс да запише едно от тях. Тъкмо след този инцидент покойният Бен Пиърсън бе поискал, и то не на шега, Дейнс да бъде убит. Ако беше се стигнало до гласуване в съвета, предложението му положително щеше да бъде прието единодушно.

Люк Джоблин пристигна пръв в къщата на Хейли, при­дружен от Кинли Ноуел. Сред смъртта на Бен Пиърсън Кинли бе излязъл от болницата по собствено желание. Все още бе слаб, дишането му бе затруднено и плитко, но влезе в къщата на собствените си крака, само с помощта на проходилката, която използваше от десетина години, че и повече. Джоблин носеше респиратора му. После дойде Томас Соулби, след него и Колдър Айтън. Хейли бе най-внимателна с Колдър, чието лице издаваше скръбта му от загубата на Бен. Докато сядаше безмълвно на мястото си - до празния стол от дясната му страна, стола, на който винаги бе седял Бен Пиърсън, - тя му прошепна нещо.

Пастор Уорънър пристигна едновременно с началник Морланд. Ако не знаеше за враждебността, която съществу­ваше помежду им, Хейли като нищо можеше да ги заподозре в заговорничене, но когато отвори, двамата стояха пред вратата на неестествено голямо разстояние един от друг, а езикът на телата им издаваше недвусмислено взаимната не­приязън. Тя знаеше, че през деня Морланд е бил в гората и заедно с Абът, ловеца, доведен в града от Соулби, е залагал капани за вълка. Изглеждаше уморен. „Добре“, помисли си тя: това можеше да го направи по-сговорчив. Хвана го под ръка, докато минаваше покрай нея, и направи знак на Уорънър да влезе в трапезарията. Уорънър я послуша. Не го тревожеше онова, което Хейли Кониър можеше да каже на Морланд в негово отсъствие. Дори след последното заседа­ние, когато тя бе взела страната на Морланд. Продължаваше да е сигурен в своите позиции като духовен наставник на Хейли.

- Намери ли животното? - попита тя.

- Не, още не. Но е някъде тук. Открихме труп на елен. Це­лият беше изгризан. Абът смята, че е мъртъв от доста време, но разкъсванията по трупа са скорошни - най-много отпреди двайсет и четири часа. Оставихме стръв и заложихме капа­ни. Скоро ще го спипаме. Абът каза, че е ранен. Разбра го по следите му.

Но Хейли бе по-заинтригувана от елена. И тя, както оста­налите, беше видяла снимката от телефона на Валъри Гибсън.

- Еленът беше ли...?

- Може би. От него не бе останало много, за да го иден­тифицираме. А недалеч от мястото, където го намерихме, имаше дупка.

Тя кимна.

- Влизай. Другите чакат.

Морланд се присъедини към тях. Четиримата живи чле­нове на съвета седяха от двете страни на масата за хране­не, със свободен стол за Хейли на челното място. Уорънър бе седнал в другия край, оставяйки две празни места меж­ду себе си и Кинли Ноуел. Морланд се настани срещу него, като остави три стола между себе си и Колдър Айтън. Когато поглеждаше натам с ъгълчетата на очите си, направо имаше чувството, че на единия от тях вижда духа на Бен Пиърсън, който отваря пакет екзотични бисквити или пуска кутия ан­глийски бонбони да обикаля масата: Бен беше този, който се бе нагърбил да осигурява малка почерпка за съветници­те и наблюдателите. Но столът оставаше празен и на масата нямаше нищо. Нямаше доклади, с които да правят справки, нито разтворени бележници. От това заседание нямаше да остане никакъв протокол.

Хейли изгаси лампата в коридора и зае мястото си начело на масата.

- Добре - каза тя, - да започваме.

Хари Диксън коленичи на пода на вградения гардероб в спалнята и вдигна част от перваза на дюшемето. В къщата беше тихо. Ерин бе отишла на своя кръжок по куилтинг26, къ­дето бяха започнали да работят върху покривка за легло в па­мет на последните покойници от града. Според Ерин толкова много жени желаели да участват, че трябвало да внасят още столове. Брайън Джоблин бе отишъл с нея, макар че щеше да се налива в някой бар, докато тя шие. Хари се чудеше докога съветът ще продължава този фарс с натрапването на Джоблин: докато двамата с Ерин намерят друго момиче или докато докажат, че са лоялни. Джоблин беше в дома им само за да са сигурни, че двамата се държат както трябва и про­дължават да търсят заместница на Ани Бройър.

Хари бе излизал с Джоблин по-рано същия ден с тази цел, заедно бяха кръстосвали улиците на Луистън и Огъста, оглеждайки жените. Всъщност работата не бе кой знае кол­ко трудна. Хари си мислеше, че през свободното си време Джоблин и без това върши същото, дори когато не е толкова наложително. По дяволите, не беше тайна, че и той самият заглежда с копнеж хубавите момичета, когато жена му не е наблизо, но в никакъв случай не можеше да се мери с Бра­йън. В Проспъръс младият Джоблин се ползваше със славата на пръв фустогонец, дотолкова нагъл, че при случайна среща на главната улица самата Хейли Кониър бе дръпнала него и баща му настрани и ги беше предупредила, че ако Брайън не държи пениса в гащите си или поне не ограничи употре­бата му в рамките на огромната част от Съединените щати извън Проспъръс, лично ще му го резне и ще го закачи на входната табела на града за назидание на останалите, които биха се изкушили да поругават чувствата и най-вече телата на репродуктивното бъдеще на Проспъръс. Оттогава Брайън бе насочил вниманието си към относителното изобилие в Бангор и предпочиташе да минава на отсрещния тротоар, за да избягва всякакви срещи с Хейли Кониър, сякаш се боеше, че възрастната жена може всеки момент да извади нож и да изпълни заканата си.

Онзи следобед Хари и Брайън бяха наблюдавали ученич­ки и млади домакини. Брайън смяташе, че някоя от тях ще е идеална. Искаше да отмъкнат веднага едно от момичетата - млада, атлетично сложена брюнетка, пред мола в Огъста, - но Хари го разубеди. Каза му, че тези неща трябва да се планират внимателно и че е твърде рисковано да се отвлече жена посред бял ден. Огледаха няколко от бездомниците, но всичките бяха твърде стари или изхабени. Нужна беше по-свежа плът.

- Какво ще кажеш за дете - предложи Джоблин. - Сигурно ще е лесно да отвлечем дете.

Хари не му отговори. Само си го представи как умира по различни мъчителни начини.

На връщане Джоблин ропта по целия път, но Хари не се съмняваше, че пред баща си ще ги похвали, ще каже, че Диксънови, изглежда, поне се опитват да изпълняват своите за­дължения към града, и Люк Джоблин на свой ред ще предаде това на съвета. За да направи измамата по-убедителна, Хари му даде идеята да прегледа уебсайтовете за проститутки: двайсет и пет годишни и по-млади, такъв бе съветът му, и да не са от щата. Да нямат татуировки и да не искат личните данни на евентуалните си клиенти. Също и да са независи­ми, да не работят с агенции. Брайън се впусна в работата с ентусиазъм. Дори принтира за Хари списък на възможните кандидатки.

- Нали знаеш, че всичките тези обаждания могат да бъ­дат проследени до нашия компютър? - каза му Ерин, когато разбра с какво се занимава Брайън. Торбата с принадлежно­стите за куилтинга бе зад гърба ѝ, вече приготвена. Двамата шепнеха. Заради нежелания гост вече прекарваха повечето от дните си в почти пълно мълчание. Сякаш живееха в нещо като религиозно усамотение.

- Няма значение - отговори ѝ Хари, - и без това всичко е само прах в очите.

- И все пак не ми харесва. Имам чувството, че компютъ­рът ни е омърсен. Вече няма да се чувствам по същия начин, когато го използвам.

„Боже, дай ми сили“, помисли си Хари.

- Компютърът няма да дойде с нас - каза той. - Ще ти купя нов, когато стигнем...

- Стигнем къде? - попита Ерин.

- Стигнем там, накъдето ще тръгнем - завърши той.

- Кога?

- Не зная.

- Кога? - повтори тя. В очите ѝ имаше сълзи. - Не мога да продължавам така още дълго. Не издържам Брайън Джоблин да е в дома ни. Мразя миризмата му, гласа му, мразя начина, по който ме гледа.

- Гледа те? Какво искаш да кажеш?

- Господи, ти нищо не виждаш. Нищо! Сякаш не можеш да си представиш, че друг мъж може да ме намери привлека­телна. - И с тези думи се втурна навън, към работата върху голямата покривка за легло.

Хари изпрати с поглед отиващата към колата си Ерин и тътрещия се подире ѝ Брайън Джоблин. Разбира се, тя още бе хубава. Знаеше го по-добре от всеки друг. Не би трябвало да се изненадва, че Джоблин може също да я харесва.

Остави на килима частта от перваза на дюшемето и брък­на в открилото се празно пространство. Когато извади ръ­цете си, в тях имаше червено огнеупорно сандъче, по-малка версия на онова, в което двамата с Ерин държаха паспортите и ценните си документи. Ключът беше в ключалката. Хари не се опасяваше, че някой може да намери сандъчето, и не искаше Ерин да попадне случайно на ключа и да попита как­во е това. Двамата нямаха много тайни един от друг, но тази беше една от малкото.

Отвори сандъчето. Вътре имаше пет хиляди долара в банкноти по десет и двайсет, това беше неговият резервен фонд. До тази седмица не си бе позволявал да бърка в него, дори когато бизнесът му почти опря дъното. Не знаеше за колко време ще им стигнат тези пет хиляди, когато започнат да бягат, но първата им задача щеше да е да отидат колкото е възможно по-надалече от Проспъръс. След това щеше да се обади по телефона тук-там. Все още имаше приятели извън Проспъръс.

В сандъчето бе прибрал и писмо - написано и приготвено за изпращане. То бе адресирано до Хейли Кониър и съдържа­нието му можеше да се обобщи като обещание да не говорят за Проспъръс, ако бъдат оставени на спокойствие. Дори след всичко онова, което се беше случило, Хари продължаваше да е лоялен към града. Не искаше да издава тайните му.

Последното нещо в сандъчето бе пистолет „Смит и Уесън“ 638 със зареждане за пет изстрела, скрит ударник, по-къса от пет сантиметра цев и тегло само 400 грама, когато е празен. Купил му го бе един от неговите подизпълнители, водопроводчик с редица присъди, който му бе задължен, защото му даваше работа, когато никой друг не го искаше. Хари се страхуваше да си купи законно огнестрелно оръ­жие. Безпокоеше се, че това може да стигне до ушите на Морланд и да почнат да му задават въпроси, защото с въ­просите идваха подозренията. Пистолетът влизаше с лекота в джоба на любимото му яке, беше мощен, точен и лесен за употреба дори от новак като него. Ерин не одобряваше оръ­жията и не би го търпяла в дома си. Ако беше разбрала за пистолета, патроните за самоотбрана със заоблени върхове, които лежаха в кутията до него, със сигурност щяха да му потрябват.

Прехвърли цялото съдържание на сандъчето в черна платнена торбичка и я скри на горния рафт зад куп стари тениски. Не бе казал на Ерин, но подготовката за заминава­нето им почти бе завършила. Говорил бе с търговец на коли втора употреба в Медуей и бе уредил замяна на камиона си, с малко доплащане. Една сутрин, докато Брайън Джоблин на­блюдаваше Ерин, Хари бе посетил „Ти Джи Макс“ в Бангор със списък на мерките на жена си и бе купил разни неща за нея: бельо, всекидневни дрехи, гуменки, както и два куфара.

Не беше необходимо да купува много вещи за себе си: скрил бе чувал за смет, пълен с джинси, ризи и нов чифт боти в сандъка с резервните инструменти в камиона. Сега ги пре­мести в единия куфар. После отиде в „Уолгрийнс“ на „Бро­дуей“ и накупи колкото можеше повече от арсенала тоалетни принадлежности и козметика, които бе виждал в банята и на тоалетната масичка на съпругата си. Когато свърши с това, направи кратко посещение на сестрата на Ерин и я помоли да му пази куфарите. За негова изненада, тя не зададе много въпроси. Това го накара да се запита какво ли е научила вече или пък подозира за Проспъръс.

Върна празното сандъче на мястото му зад шкафа и на­мести частта от перваза. Имаше чувството, че е изваждането на парите и пистолета решението му вече е взето. Оставаше да направи само още една последна стъпка. След това няма­ше да има връщане назад.

Отиде с колата до пощата и само след кратко колебание изпрати писмото до Хейли Кониър.

32

Хейли си играеше с него, Морланд знаеше това, опитва­ше се да го хване неподготвен и да го накара да се почувства неудобно. Неведнъж я бе виждал да прави същото с хора, от които е недоволна. И баща му го беше предупредил за този ѝ навик, когато стана време да го замести на поста началник на полицията.

„Тя е умна, запомни думите ми - бе казал баща му, - бъди нащрек, когато е наблизо, и никога не заставай с гръб към нея. През годините е кръстосвала шпаги с много мъже и жени, които са се мислили за по-хитри от нея, но до един ги е пратила в гроба.“

И тогава не беше много наясно дали трябва да разбира думите му буквално или просто като метафора.

Намести се удобно, доколкото беше възможно, на скър­цащия стар стол и направи всичко по силите си да обузда­ва гнева си, докато Хейли го провокираше. Минал бе почти цял час, а тя дори още не бе споменала за детектива: подгот­вяше момента, като трупаше и нагнетяваше напрежението около него, та като стигнат накрая до този въпрос, той да е вътрешно крайно вбесен и в същото време потиснат от ней­ното неизречено недоволство. При все че не виждаше как иначе би могъл да реагира на интереса на детектива към из­чезналото момиче. Какво искаше Хейли от него - да убива всекиго, който хвърли любопитен поглед към Проспъръс ли? Може би наистина очакваше тъкмо това, тя открай време си беше параноичка, въпреки че опитваше да оправдава това с твърдението, че съдбата на града и отговорността за него­вите жители лежат на нейните плещи. Какво гласеше онази сентенция за властта, която корумпира? Няма значение - тя беше вярна, но също така и непълна: властта не само корум­пираше. След време тя можеше и да побърка човека.

И така, през последния час Хейли бе игнорирала опитите на Морланд да се намеси, макар да си даваше вид, че му от­деля място в обсъжданията, за да каже своето мнение. Ако мълчеше, го приканваше да каже нещо, но почти веднага спираше да го слуша и накрая започваше да говори едно­временно с него, преди да се е доизказал, обръщаше се към някого за алтернативно мнение или просто сменяше тема­та, принуждавайки го да млъкне. Беше унизително и Мор­ланд бе сигурен, че крайната ѝ цел е изобщо да го изгони от заседанието, ала отказваше да се поддаде на натиска и да ѝ позволи да постигне каквото си е наумила. От решаващо значение бе да остане на срещата. Досещаше се какво крои Хейли и трябваше да я спре. Тя не бе срещала детектива и не разбираше напълно каква опасност представлява той. Дори Уорънър имаше вина: въпреки че два пъти се бе сблъсквал с него, той го бе подценил, но това се дължеше на неговото неуместно чувство за превъзходство. Морланд го бе наблю­давал в черквата - той се държеше с детектива като отракан екскурзовод и направо го водеше към предположения за тай­но учение, които можеха да са или да не са верни. Но детек­тивът бе по-проницателен и по-хитър, отколкото бе мислил в началото Уорънър, и когато той осъзна това - покрай въпро­сите за „Семейството“ и за Витъл, - вече бе твърде късно.

А после детективът се върна и започна да говори за сини коли, провокирайки Уорънър и него, както го провокираха и сега. Освен това беше говорил с Дейнс, а Дейнс бе много повече от обикновен досадник. В щатския парламент имаше хора, които го слушаха, макар да нямаше особено силно вли­яние над настоящия губернатор, главно защото настоящи­ят губернатор не слушаше никого - поне впечатленията на Морланд бяха такива. Но и той, и съветът знаеха, че Дейнс бе успял да посее семената на съмнението по отношение на Проспъръс оттатък в Огъста27. Вярно, повечето хора все още го отърсваха от себе си като троха, но той беше троха с пари, а парите купуват влияние.

Отново си спомни гнева на Бен Пиърсън от нахълтването на Дейнс на откритото заседание. Старият негодник ги оплюваше с пяна на устата, а Соулби и другите не оставаха по-назад, крещейки „Разпни го!“, както първосвещениците пред Пилат. Тогава Хейли бе тази, която заговори с гласа на ра­зума. Не можеха да убият Дейнс, защото не се знаеше какви неприятности би им докарала неговата смърт, ако има и сле­да от съмнение, че нещо около нея намирисва. Не им остава­ше друго, освен да чакат да си умре от естествена смърт, но засега Дейнс упорито оставаше здрав, също както и самата Хейли. Понякога Морланд дори подозираше, че на Хейли ѝ е приятно Дейнс да е наблизо. Отнасяше се едва ли не сниз­ходително към неговите усилия да спъва разширяването на града, сякаш тяхната интензивност отразяваше важността на Проспъръс и доказваше колко добро е нейното ръководство.

Проспъръс имаше влияние и в Огъста. Това бе естествено за толкова богат град като този и въпреки че гражданите му имаха различна политическа ориентация, всички разбираха, че финансовото подпомагане на политици от всякакви пар­тии служи на общите интереси. Обаче влиянието трябваше да бъде използвано внимателно и без да се вдига шум. Мор­ланд усещаше, че наближава моментът, когато от инвестици­ите на града в политиката на щата ще могат най-сетне да се извлекат дивиденти. Той лично би бил по-доволен, ако това можеше да бъде отложено за известно време, но започваше да се чувства все по-неспокоен от хода на заседанието. Има­ше чувството, че наблюдава змия, която се готви да го ухапе, без да вижда сянката на ножа зад гърба си.

Обсъждането на скорошните смъртни случаи почти при­ключваше. Хейли попита как са семействата и как се справят след загубата, а Уорънър ѝ даде подробен отчет за участието си като пастор във всичко това и всички се надпреварваха да показват, че тяхното състрадание и болка от загубата са най-силни. Набързо беше решено да се създаде фонд за под­помагане на семействата в трудния за тях момент. Съветни­ците незабавно предложиха щедри дарения, а Хейли удвои общата сума, обявена от тях. След като обложеха целия град с по-големи или по-малки вноски, щеше да се получи значи­телен капитал за финансово компенсиране на семействата.

„Наречете го с истинското му име, помисли си Морланд. Наречете го подкуп, начин за купуване на време и на лоял­ност.“ Населението вече започваше да шушука (а той слуша­ше и - там, където беше възможно - подклаждаше огъня на недоволството от градския съвет). Защо се бе случило това? Къде бе отишла защитеността им? Какво щеше да направи съветът по този въпрос? Ако не можеше да направи нищо или не можеше да направи достатъчно, тогава може би беше време други да излязат напред и да поемат отговорността за управлението на града от тези старци и тази старица, които му бяха служили толкова добре и толкова дълго, но чието време вече бе изтекло.

И ако някой от тях възрази - като под „някой“ се разбира­ше само един, Хейли Кониър - тогава, мислеше си Морланд, градът би проявил разбиране, в случай че я сполети някаква злополука, защото със старите хора стават такива неща, и би приел нейната смърт като различен вид жертвоприношение. И тъй, това бе важна среща, може би най-важната от близо век. Оцеляването на града може и да не бе застрашено, още не, но оцеляването на настоящия градския съвет със сигур­ност беше.

- Е, значи, това е решено - каза накрая Хейли. Тя щеше да запише всичко на другия ден, съчинявайки един безсъдържателен протокол за заседание с огромно значение, та да видят градът и онези, които наблюдават града, как се оправят тук в моменти на несъгласие. Междувременно истината ще бъде предавана шепнешком по бензиностанции и улични ъгли, в кухни, след като децата заспят. Съмненията, пошушвани от ухо на ухо, ще бъдат потулени. Градският съвет се беше раз­поредил. Всичко щеше да е наред.

- Което ни довежда до основния въпрос тази вечер.

Около нея настъпи раздвижване. Погледите започнаха да се обръщат към Морланд. Той почувства как обгръщащите го нишки се стягат и инстинктивно пое дъх, изду гръдния кош, напрегна мускулите на ръцете си, за да ги отблъсне от себе си и да си извоюва пространство за движение.

Хейли се облегна назад, столът ѝ беше „Карвър“, един­ственият около масата с облегалки за ръцете. Тя опря десния лакът на едната от тях, с палеца под брадичката и показалеца до дясното слепоочие, и погледна замислено Морланд като кралица, очакваща разочаровалият я царедворец да обясни защо срещата му с палача трябва да бъде отменена.

- Е, началник Морланд - поде тя. - Разкажи ни за детек­тива...

33

Роналд Стрейдиър се отби у дома, докато препрочитах материала за „Семейството“, изваден от архивите на Мейнското историческо дружество. Роналд бе индианец пенобскът от Олд Таун, северно от Бангор. Той бе служил в корпус К-9 във Виетнам и както толкова много други, сражавали се в тази война, се беше завърнал от там с рана в душата. В не­говия случай раната беше нанесена от решението на амери­канската армия да класифицира своите войскови кучета като „екипировка“ и после да ги зареже като стока, която повече не се търси. Когато американците избягаха от Южен Виет­нам, хиляди военни кучета бяха прехвърлени към южновиетнамската армия или евтаназирани, но много от техните обучители, в това число и Роналд, никога не простиха напълно на своята страна за отношението ѝ към животните.

Виетконгците мразеха екипите на К-9, защото те про­веждаха почти невъзможни за изпълнение внезапни атаки, и преследваха с особено настървение и кучетата, и онези, които се грижеха за тях. Връзката между войниците от К-9 и техните кучета бе неимоверно здрава, а емоционалните и психическите поражения, причинени от отношението на американската армия към тези екипи - неизмерими. Една по-мъдра войска, съобразяваща се повече с въздействието на войната върху психиката, би позволила на хората да осино­вят своите кучета. Вместо това войниците от К-9 видяха как Южен Виетнам се предаде на Северен Виетнам и разбраха, че техните кучета ще бъдат избити за отмъщение.

Сега Роналд работеше с ветерани, но го правеше без ка­квато и да било помощ от страна на американското прави­телство или военните. Не желаеше да има нищо общо нито с едните, нито с другите. Мисля, че това бе една от причини­те да продава марихуана. Не беше толкова заради интереса, който така или иначе проявяваше към дрогата: това бе прос­то средство тихомълком да си го върне на Чичо Сам, задето беше пожертвал Елза, немската му овчарка, във Виетнам. Но, общо взето, се занимаваше с дилърство за развлечение: вероятно купуваше повече, отколкото продаваше, а остана­лото си изпушваше сам.

Не бях го виждал от доста време. Някой ми беше казал, че е напуснал града. Брат му в Олд Таун бил болен, или поне така се говореше, и Роналд помагал на семейството му да преживява. Но доколкото знаех, Роналд нямаше брат.

Тази вечер очите му светеха по-ярко от обикновено, но­сеше синьо сако над джинсите, риза в тон с тях и кремави гуменки.

- Знаеш ли - казах аз, - джинсите и ризата от деним вър­шат работа само ако си кънтри певец или имаш ферма.

Роналд ме изгледа сърдито.

- Нужно ли е да ти напомням колко време моите хора са бродили по тези земи, преди да дойдат белите?

- Облечени като теб сега ли?

- Движим се в крак с времето.

- Не достатьчно бързо.

Той ме последва в офиса. Предложих му кафе - или бира, ако е в настроение за това, но той отказа и двете. Седна на един от фотьойлите. Беше едър и фотьойлът изглеждаше твърде малък за него. Всъщност начинът, по който се натъп­ка вътре, ме караше да се тревожа как ще го измъкнем от там, когато се опита да стане. Представих си как впръсквам отстрани криско28 с плик за глазиране на сладкиши.

- Е, как я караш? - попитах.

- Престанах да пия - отвърна той.

- Нима?

Доколкото помнех, Роналд и преди не беше голям пияни­ца, но пиеше редовно, въпреки че повечето време се придър­жаше към бирата.

- Да. И престанах да пуша трева.

Това вече бе истинска новина.

- И да продаваш ли си престанал?

- Имам достатъчно пари в банката. Не ми е нужно да се занимавам с дилърство.

- Не си паднал от кон по пътя за Дамаск, нали29?

- Не, бе, аз не обичам конете. Ти ми говориш за индиан­ците от равнините. Трябва да прочетеш някоя книга, да се образоваш.

Роналд каза всичко това с абсолютно безизразна физио­номия. Общо взето, бе трудно да разбереш кога говори сери­озно и кога се шегува - докато не започнеше да те блъска с юмруци в корема.

- Чух, че известно време си бил извън града. И ми се стру­ва, че се досещам какво си правил. Работил си над себе си.

- И мислих.

- Ще възразиш ли, ако попитам за какво?

- За живота. Философски глупости. Ти не би го разбрал, защото си бял.

- Вижда се, че те бива за тези неща, дори един бял не може да не го забележи.

- Реших, че не е редно да пия, да пуша и да продавам дро­га, докато работя с хора, за които това може да представлява изкушение. Ако искам да им помогна да станат порядъчни и да се изчистят, трябва самият аз да съм порядъчен и чист, разбираш ли?

- Напълно.

- Обаче продължих да следя вестниците. В тях нямаше нищо за теб. Изглежда, че от месеци не си гръмвал никого. Да не си се пенсионирал?

- Както е тръгнало, може и да наруша клетвата да не до­косвам оръжие. Само да провериш дали държа на думата си ли си дошъл, или има нещо, с което мога да ти помогна?

- Чух, че си обикалял приютите за бездомници и си зада­вал въпроси - каза Роналд.

Покрай работата си с ветераните Роналд често можеше да бъде намерен в приютите. Опитваше се да установява контакти с мъже и жени, които се чувстват изоставени от страната си след края на времето, когато са носили унифор­ма. Понякога някои от тях дори отиваха да живеят при него. Въпреки студеното си държане Роналд Стрейдиър, изглежда, имаше неизчерпаеми способности за емпатия.

- Така е.

- Ветерани ли?

В миналото Роналд ми беше помагал по случаи, засягащи войниците или армията. Това бе неговата сфера на действие и той се чувстваше длъжен да я пази.

- Не съвсем, или по-точно само косвено. Ти познаваше Джуд, нали?

- Да. Той беше добър човек. Обличаше се странно, но по­магаше. Чух, че бил умрял. Самоубийство.

- Не мисля, че сам е посегнал на живота си. Предполагам, че са му помогнали да иде на оня свят.

- Имаш ли някаква представа защо?

- Може ли да попитам защо се интересуваш?

- Някой трябва да наглежда тези хора. Аз се опитвам. Ко­гато по някаква причина градските бездомници станат обект на насилие. Искам да знам.

Тази причина да се задават въпроси бе не по-лоша от вся­ка друга.

- Рано е да се каже, но мисля, че е убит, защото е отишъл да търси дъщеря си. Името ѝ е Ани и е вървяла по стъпките на баща си - и в прекия, и в преносния смисъл. Излязла е от правия път и се е озовала на улицата. Мисля, че се е опитвала да го привлече към себе си, като същевременно го е държала на разстояние. Живяла е в женски приют в Бангор, но вече не е там. Не е обявена за издирване, защото не са ѝ остана­ли близки, които да съобщят за изчезването ѝ, но имам чув­ството, че може да е отвлечена. Преди да умре, Джуд е бил загрижен за нея.

- А ти какво общо имаш?

- Приятел на Джуд, човек на име Шейки, ми каза, че Джуд е спестявал пари, за да плати няколко часа от моето време. Наречи го чувство за дълг от моя страна.

- Познавам Шейки. Да имаш някаква представа кой е от­влякъл момичето?

- Ходил ли си някога в град Проспъръс?

- Не. Чувал съм за него. Там май не си падат много по коренното население и изобщо по хората, които не са богати и бели.

- Ани е казала на някого в Бангор, че възрастно семей­ство ѝ е предложило работа в Проспъръс. Преди да замине с тях, си е взела нещата от приюта и повече никой не я е видял.

- Старците може да са я излъгали - рече Роналд. - Лесно е да кажеш, че си от един град, а всъщност да си от друг.

- Минавало ми е през ума.

- Затова си и детектив.

- Точно така. Приятно ми е да мисля, че съм умен за бял човек.

- Не е кой знае колко трудно да се досетиш.

- Аз се досетих, а може би и Ани Бройър се е досетила. От хората, е които говорих за нея, останах с впечатление­то, че не е била глупава. Иначе не би оцеляла толкова дълго на улицата. Сигурно е поискала някакво доказателство, че те са порядъчни хора. Щом е казала, че отива в Проспъръс, предполагам, че точно там е отишла. За съжаление, според местната полиция там няма и никога не е имало следа от нея.

Не казах на Роналд нищо, което Шейки и ченгетата в Портланд да не знаеха, поне в общи линии. Всички други мисли и подозрения, в това число и странната история на „Семейството“, запазих за себе си.

Роналд продължаваше да седи мълчаливо на мястото си. Изглежда, обмисляше нещо - дори това да беше въпросът как да стане от фотьойла, след като вече беше разбрал онова, което искаше да научи.

- Хората, които са убили Джуд, как са го намерили? - каза накрая той.

Хората. Роналд знаеше, че за да се инсценира обесване, дори на толкова слаб на вид мъж като Джуд, е нужен повече от един участник.

- Наблюдавали са приютите - отвърнах. - Както сам отбе­ляза, той беше личност, която се набива на очи.

- Някой може да ги е забелязал. Бездомниците, по-умните от тях, винаги си отварят очите. Оглеждат се за полицаи, за приятели, за мъже и жени, които им имат зъб. Дъното на блатото е жестоко и безмилостно. Трябва да внимаваш, ако не искаш да бъдеш изяден.

Роналд бе прав. Не бях задавал достатъчно въпроси на улицата. Позволил си бях да отклоня вниманието си към Проспъръс и онова, което представляваше в действителност този град, но може би имаше и друг начин.

- Някакви идеи с кого бих могъл да говоря?

- Ако тръгнеш да обикаляш и да задаваш въпроса „кой“, никой няма да разговаря с теб. Остави това на мен.

- Сигурен ли си?

- Ще измъкна от тях повече, отколкото ти.

Трябваше да се съглася, че е прав. Но бях длъжен да го предупредя.

- И още нещо.

- Да?

- Аз ще бъда дискретен. Ако съм прав и Джуд наистина е убит, хората, които са го направили, няма да се поколебаят да действат, за да прикрият следите си. Не ни трябват повече трупове.

- Разбирам.

Роналд се надигна да си върви. Както очаквах, срещна известни трудности при измъкването от фотьойла, но се отблъсна силно от страничните облегалки и успя някак си. Щом се освободи, хвърли леко враждебен поглед към стола и каза:

- Следващия път няма да сядам.

- Може би ще е най-добре.

После погледна през прозореца към окъпаните в лунна светлина тресавища и рече:

- Мисля да си взема друго куче.

Роналд не си бе вземал куче след Виетнам.

- Хубаво - казах аз.

- Да - отвърна той и за пръв път, откакто се бе появил на вратата ми, се усмихна. - Да, мисля, че ще е хубаво.

След като си тръгна, звъннах на Ейнджьл и Луис в Ню Йорк. Обади се Ейнджьл. Винаги той се обаждаше. Луис считаше телефоните за инструменти на дявола. Винаги ги използваше неохотно и по телефона бе още по-лаконичен, отколкото в разговорите очи в очи, което означаваше нещо - или в неговия случай, абсолютно нищо.

Ейнджьл ми каза, че работи по откриването на още свър­талища на Колекционера, но засега остава с празни ръце. Може би вече бяхме разбили всичките и той живееше вече в хотел под земята, както героят от една книга, която бях чел като малък. Там човекът се бе опитал да убие някого, май беше Хитлер, и не беше успял. Подгонен на свой ред, той буквално се бе скрил под земята, като си бе изкопал пещера, и чакаше преследвачите му да покажат лицата си. „Единака“, така се казваше книгата. Бяха направили филм по нея, с Питър О'Тул. Докато мислех за книгата и за филма, си спомних онези дупки в земята около Проспъръс. Нещо ги бе издълба­ло, но какво?

- Още ли си там? - обади се Ейнджъл.

- Да, извинявай. За момент мислите ми бяха другаде.

- Е, твоите стотинки вървят.

- Издаваш възрастта си, като ми напомняш за времето, когато човек можеше да говори по телефона за стотинки. Кажи, за какво си говорехте тогава с господин Едисън?

- Майната ти. Майната му и на Томас Едисън.

- Колекционера все още е някъде там. Той може да понесе някои лишения, но адвокатът не може. Някъде има вписване за покупка на къща, която още не сме открили.

- Ще продължавам да търся. А ти? Кого тормозиш напо­следък?

Казах му за Джуд, за Ани, за Проспъръс и дори за Роналд Стрейдиър.

- Последния път, когато говорихме, разнасяше съдебни призовки - каза Ейнджъл. - Знаех си, че няма да е задълго.

- Как е Луис?

- Скучае. Надявам се да извърши някое престъпление, трябва му нещо, което да го изкара от апартамента.

- Кажи му да гледа филми. Чувал ли си за „Единака“?

- Порно ли е?

- Не.

- Звучи като гей порно.

- Защо бих гледал гей порно?

- Не знам. Може да мислиш да минеш в другия отбор.

- Дори не съм много наясно ти как си се озовал там. Със сигурност не си бил съблазнен.

- Още веднъж майната ти, на теб и на твоя отбор.

- Кажи на Луис да иде да потърси „Единака“. Мисля, че ще му хареса.

- Добре. - Гласът му стана малко по-тих, когато се из­върна от телефона. - Ей, Луис, Паркър казва, че е добре да излезеш и да потърсиш някакъв единак.

Долових неясен отговор.

- Той казва, че е твърде стар.

- „Единака“, с Питър О'Тул.

- Тул30? - Така ли се казва оня? Ей, това трябва да е пор­но...

Натиснах бутона за изключване. Дори „натиснах“ звуче­ше леко вулгарно след разговора, който проведох. Направих си кафе и излязох навън да го пия, докато гледам как луна­та огрява тресавищата. По лицето ѝ преминаваха облаци, променяха светлината, хвърляха бягащи сенки. Ослушвах се. Понякога ми се искаше те да дойдат, дъщерята, която бях загубил, и жената, която вървеше до нея, но тази нощ не по­чувствах присъствието им. Може би така бе по-добре. Когато идваха, се проливаше кръв.

Но накрая щяха да се върнат. Те винаги се връщаха.

34

Морланд каза на съветниците, че знае за детектива. Разка­за им неговата история, как са загинали жена му и дъщеря му преди много години. Запозна ги с някои от случаите, по които е работил, онези, които бяха станали обществено достояние, но ги информира и за многобройните други разследвания, тайните разследвания, за които се носеха слухове. Линията, която следваше, бе деликатна: искаше те да разберат каква заплаха представлява за тях детективът, но не и да бъдат тол­кова разтревожени, че да действат прибързано. Сигурен бе, че Хейли вече знае повечето от онова, което имаше да им каже. Представлението му бе адресирано към останалите членове на съвета, както и към Уорънър.

- Казваш, че вече си е имал вземане-даване с Вярващите, така ли? - обади се Соулби.

Другите замърмориха неодобрително. Общинският съвет съществуваше в Мейн по-отдавна от сектата, известна като „Вярващите“, и се отнасяше към нея със смесица от безпо­койство и антипатия. Това, че те търсеха свои събратя, дру­ги паднали ангели като тях, изобщо не интересуваше Проспъръс. От друга страна, градът не желаеше и да привлича вниманието на други като Вярващите или на онези, в чиято сянка действаха те. Вярващите бяха само част от по-голямо съзаклятие, което постепенно завладяваше Мейн. Съветът не желаеше да участва в това, въпреки че неофициалните канали за комуникация с някои заинтересувани личности се държаха отворени от Томас Соулби, който поддържаше членството си в различни клубове в Бостън и се движеше свободно в тези среди.

- Да - отвърна Морланд. - Чувал съм само слухове, но няма да сбъркам, ако кажа, че те са съжалявали повече за това, отколкото той.

Старият Кинли Ноуел взе думата. Махнал бе кислородната маска от лицето си, за да говори, и всяка негова дума звучеше като отчаяно усилие. Морланд си помисли, че Кин­ли вече прилича на труп. Кожата му бе бледа като восък и от него се носеше смрадта на смъртта и лекарствата, които бе вземал, за да отложи срещата с нея.

- Защо детективът не е убит досега?

- Някои са се опитвали. И не са успели.

- Не говоря за гангстери и престъпници. - Ноуел сложи маската на лицето си и вдъхна дълбоко два пъти, преди да продължи. - Не говоря дори за Вярващите. Има други, които остават в сянка и никога не пропускат. Убивали са за нас, когато сме имали хора за убиване. Във вените им тече кръвта на Каин.

„Крепителите“: така бе чувал Морланд да ги наричат. Мъже и жени с много пари и власт, както съветът не пропус­каше да изтъкне.

- Ако е жив - каза Соулби, сякаш в отговор на въпроса, - това е защото те искат той да е жив.

- Но защо? - продължи Ноуел. - Той явно е заплаха за тях - дори в момента да не е, по-нататък ще стане. Непонятно е защо го оставят жив.

Кониър се обърна към Уорънър, не към Соулби, в очак­ване той да реши проблема. Според нея това бе богословски въпрос.

- Пасторе, ще бъдеш ли така добър да предложиш възмо­жен отговор на тази гатанка?

Уорънър може да бе арогантен и склонен към съзаклят- ничене, ала не беше глупак. Остави си почти цяла минута, преди да отговори.

- Боят се да убият онова, което не разбират - каза накрая. - Какво искат те? Искат да открият своя заровен бог и да го освободят. Считат, че са по-близо до своята цел, отколкото са били някога изобщо. Детективът може да представлява преч­ка или пък да изиграе някаква роля в тяхното търсене. Засега не разбират какво представлява той и не смеят да предпри­емат нещо срещу него от страх, че ако го сторят, може да навредят на своята кауза. Изслушах онова, което имаше да ни каже началник Морланд, и признавам, че може би съм подценил детектива.

Морланд бе изненадан. Уорънър рядко признаваше свои­те слабости, особено пред Хейли и съвета. Това отвлече вни­манието му, така че бе неподготвен, когато ножът бе изваден от ножницата и използван срещу него.

- Но изложението на началник Морланд показва - про­дължи Уорънър, - че той също го е подценил и че не е тряб­вало да го води в черквата. Детективът трябваше да бъде държан далеч от нея и от мен. Аз принудително бях вкаран в ситуация, където трябваше да отговарям на въпроси, и се справих възможно най-добре с тях при тези обстоятелства.

На Морланд му се искаше да каже, „Лъжец, видях те как се перчеше. Това няма да ти се размине, глупако“.

- Началник, това вярно ли е? - намеси се Хейли.

Тя явно се забавляваше. Доставяше ѝ удоволствие да гле­да как нейните домашни любимци се хапят. Морланд усеща­ше, че целта ѝ е той да се разгневи. Дребното унижение, на което го бе подложила преди това, не бе успяло да го извади от релси. Нищо чудно вече да си бе набелязала някого, с ко­гото да го смени, но не вярваше да е стигнала чак дотам. Хейли знаеше само, че е започнал да се съмнява в нея, и ис­каше да запази поста си. Ако трябваше да пожертва него, за да оцелее, щеше да го направи.

В отговор каза само, „Постъпих така, както смятах за най-добре“, и видя с известно задоволство как лицето на възрастната жена бе помрачено от разочарование.

Соулби, вечният дипломат, избра този момент, за да се на­меси.

- Като си разменяме обвинения, няма да стигнем далеч - каза той. - Началник Морланд, въпросът е следният: детек­тивът ще се откаже ли?

- Не, но...

Морланд се замисли сериозно как да формулира следва­щите си думи.

- Продължавай - подкани го Соулби.

- Той няма никакви доказателства, нищо, за което да се хване. Има само своите подозрения, а те не са достатъчни.

- Тогава защо се е върнал в града втори път?

- Защото ни предизвиква. При отсъствието на улики иска ние да предприемем нещо. Иска да тръгнем срещу него. За­почнем ли да действаме, ще потвърдим подозренията му и тогава той ще отвърне със сила. Ще бъде не само стръвта, но и кукичката.

- Ако е жив - рече Ноуел, изпълнен пред прага на смърт­та със злоба и очевидно решен да я изразходва докрай, преди да умре.

- Той има приятели, които няма да оставят ненаказано каквото и да било посегателство срещу него - отвърна Мор­ланд.

- Те също може да умрат.

- Мисля, че не разбираш...

- Недей! - изграчи Ноуел и вдигна съсухрен пръст като стар гарван, опитващ се да сграбчи мрака. - Разбирам те по-добре, отколкото мислиш. Страх те е. Ти си страхливец. Ти...

Останалите му обвинения потънаха в пристъп на задух и кашлица. Оставиха на Люк Джоблин да върне маската на лицето му и да не я сваля повече. Безполезни или не, изказ­ванията на стареца засега бяха приключили. „Защо просто не пукнеш - прокле го мислено Морланд. - Пукни и осво­боди място за някого, на когото е останал поне грам разум.“ Прочел мислите му, Ноуел го гледаше гневно над маската.

- Та какво казваше? - върна го към темата Соулби и Морланд откъсна поглед от Ноуел.

- Детективът е убивал - каза той. - Има жертви, които са известни, и ви гарантирам, че има и поне още толкова, които не са. Човек, който е действал по този начин и не е зад решетките, нито пък е лишен от поминъка и оръжията си, е покровителстван. Да, някои от хората на страната на закона биха се радвали да го видят изваден от уравнението, но слу­чи ли му се нещо, дори те ще са принудени да се намесят.

Сред членовете на градския съвет се възцари тишина, нарушавана единствено от мъчителното дишане на Кинли Ноуел.

- Защо не се обърнем към Крепителите и не поискаме съвет от тях? - предложи Люк Джоблин. - Може пък да ни помогнат.

- Когато решим да действаме, ние не искаме разрешение от никого - отсече Хейли Кониър. - Техните и нашите инте­реси не са еднакви дори в този случай. Ако сами не желаят да предприемат нещо срещу него, няма да го сторят заради нас.

- Освен това стои въпросът за друго момиче - обади се Колдър Айтън. Това бяха първите му думи, откакто бе започ­нало заседанието. Морланд почти беше забравил, че при­съства и той.

- Какво имаш предвид, Колдър? - попита Кониър. Тя също изглеждаше изненадана да чуе гласа му.

- Имам предвид, че получихме предупреждение, или че­тири предупреждения, зависи от какъв ъгъл разглеждаш се­гашната ни дилема - отвърна Колдър. - Хората се тревожат. Каквато и заплаха да представлява този детектив, трябва да бъде намерено и доставено друго момиче - и то бързо. Мо­жем ли да поемем риска този човек да души наоколо в такъв деликатен момент от историята на града?

- Какви са новините за Диксънови? - попита Соулби. - Има ли някакъв напредък?

- Брайън ги наблюдава - отговори вместо Морланд Люк Джоблин. - Той смята, че са на път да намерят момиче.

Но Морланд имаше собствено виждане за ситуацията.

- Брайън ми каза, че е ходил с Хари да търсят заедно, но - моля те, не ме разбирай погрешно, Люк - синът ти не е от най-умните. Моето мнение е, че на Диксънови не може да се има доверие. Мисля, че те заблуждават Брайън. Трябваше да поверим работата по намирането на ново момиче на някой друг.

- Но, Морланд, нали заради твоите подозрения решихме да ги изпитаме, като им възложим тази задача? - каза Кониър.

- Може би е имало по-добър начин да се уверим в тяхната лоялност - отвърна той.

- Стореното - сторено. Малко е късно да се разкайваш.

Томас Соулби се намеси отново:

- Но ако те заблуждават Брайън - а следователно и всички нас, - какво целят с това?

- Мисля, че се готвят да бягат - каза Морланд.

Мнението му бе посрещнато зле. Случвало се бе различ­ни хора да напускат Проспъръс. В края на краищата градът им не бе крепост, нито затвор, и извън него съществуваше друг, по-широк свят. Но онези, които напускаха, нямаха ко­лебания в лоялността си към него, пък и мнозина от тях след време се връщаха. Бягството бе нещо друго, защото носеше в себе си риска от разкриване.

- В рода на Ерин има такъв прецедент - каза Айтън.

- Ние не съдим децата за греховете на възрастните. И майка ѝ плати повече от достатъчно за греховете на баща ѝ - каза Кониър. След това отново насочи вниманието си към Морланд.

- Предприе ли някакви мерки?

- Да.

- Можеш ли да бъдеш малко по-точен?

- Мога, но предпочитам да не съм. В края на краищата е възможно и да греша. Надявам се да е така.

- А детектива - подхвана отново Айтън, - какво ще пра­вим с детектива?

- Ще гласуваме - каза Кониър. - Пасторе, имаш ли да до­бавиш нещо, преди да започнем?

- Нищо, освен че според мен детективът е опасен - от­върна той.

„Удобно неясен отговор, помисли си Морланд. Каквото и решение да се вземе, каквито и да бъдат последствията от него, няма да имаш вина.“

- А ти, началник?

- Знаеш какво мисля аз. Ако го нападнете и успеете да го убиете, ще докарате още неприятности на този град. Ако го нападнете и не успеете да го убиете, последствията може да са още по-лоши. Не бива да предприемаме нищо срещу него. След време той ще се умори или друг случай ще отвлече вни­манието му.

Но се питаше дали не се самозаблуждава. Да, детективът може би щеше да ги остави на мира за известно време, но нямаше да забрави. Това не бе в нрава му. Той щеше да се върне, щеше да се връща отново и отново. Най-доброто, на което можеха да се надяват, бе посещенията му да останат безрезултатни и впоследствие някой друг да им направи ус­лугата да го убие.

Около него градските съветници размишляваха над оно­ва, което бе казал. Не можеше да прецени дали думите му са имали някакво въздействие.

- Благодаря и на двама ви за участието ви в дискусията - каза Кониър. - Бихте ли почакали навън, докато вземем решение?

Двамата мъже станаха и излязоха. Уорънър се загърна плътно в палтото си, пъхна ръце в джобовете и седна на ве­рандата. Странно, но Морланд имаше чувството, че нещичко от собствените му предупреждения бе проникнало през че­рупката от сляпа вяра и измамна самоувереност на Уорънър. Виждаше го в изражението на пастора. Той живееше, за да пази своята черква. За него трайната сигурност и благосъс­тоянието бяха само съпътстващ продукт на мисията му. Едно бе да дадеш съгласието си за убийството на бездомник, който няма да липсва на никого и за когото никой не ще скърби; съвсем друго беше да се забъркаш в покушение срещу опа­сен човек, което може да има лоши последствия, независимо дали ще успеят да го убият, или не.

- Стръв - рече Уорънър.

- Моля?

- Ти каза, че детективът е готов да употреби себе си като стръв. Защо човек ще се излага на такава опасност, особено пък заради някого, когото дори не познава?

- От чувство за справедливост може би. Светът извън гра­ниците на нашия град не е чак толкова покварен, колкото ни се иска да вярваме. В края на краищата погледни колко пок­варени сме станали ние самите.

- Ние правим каквото е нужно.

- Няма да продължи още дълго.

- Защо казваш това?

- В днешния свят няма да можем да живеем повече, както сме свикнали. Накрая ще ни хванат.

- Значи, мислиш, че трябва да спрем?

- Можем сами да спрем, а може и да ни спрат. Първото вероятно ще е по-малко болезнено.

- А старият бог?

- Какво е богът без вярващи? Само мит, който чака да бъде забравен.

Уорънър зяпна. За него това бе богохулство.

- Но какво ще стане с града?

- Градът ще оцелее. Просто ще стане град като всички останали.

Злъч се надигна и заседна в гърлото му. Горчивината из­кара сълзи в очите му. Възможно ли беше изобщо Проспъръс да стане някога нормален град? Кръвта се беше просмукала твърде дълбоко в него. Целият беше омазан в червено и в грях.

- Не - каза Уорънър, - никога няма да стане като другите.

Морланд бе сигурен, че пасторът не беше разбрал за как­во става дума.

- Не отговори на моя въпрос - продължи Уорънър. - Ня­каква неясна идея за справедливост не е достатъчна, за да се обяснят действията на този човек.

- Справедливостта никога не е неясна - отвърна Мор­ланд. - Просто изглежда такава през призмата на закона. А колкото до този човек...

Морланд бе мислил много за детектива. След като го беше проучил, имаше чувството, че в известен смисъл почти го разбира. Когато заговори отново, думите му бяха адресирани колкото към Уорънър, толкова и към самия него.

- Не мисля, че той се бои да умре. Той не търси смъртта и ще се бори с нея до последния миг, ала не се страхува от нея. Мисля, че страда. Наранен е дълбоко от преживяната загуба и тази рана няма да заздравее. Когато дойде за него, смъртта ще сложи край на мъките му. А дотогава нищо, което някой би могъл да му причини, няма да е по-лошо от онова, което вече е преживял. Това го прави страшен враг, защото може да понесе повече от своите неприятели. А нещата, които е правил, рисковете, които е поемал заради други хора, са му спечелили съюзници, някои от които може би са дори по-опасни от него, защото нямат неговите нравствени скрупули. Ако има някаква слабост, тя е, че е морален човек. Стига да е възможно, той ще направи онова, което е правилно, онова, което е справедливо, и ако извърши нещо лошо, ще поеме вината си.

- Ти го уважаваш.

- Трябва да си глупак, за да не го уважаваш.

- Но говориш така, сякаш почти го харесваш.

- Да - отвърна Морланд. - Може би дори повече, откол­кото себе си.

Той слезе в градината на Хейли Кониър и запали цигара. Тя не би одобрила това, но му бе все едно. Дали му бяха да разбере къде му е мястото, колко маловажна е ролята му в делата на града и колко илюзорна е властта му. След като всичко това свърши, той щеше да е принуден да подаде ос­тавка. Ако имаше късмет, съветът щеше да я приеме и да му разреши да вземе семейството си и да си тръгне. Иначе щеше да е принуден да остане в града като жалка фигура, която не става за друго, освен да съставя актове за неправил­но паркиране и превишена скорост.

Макар че можеше да е и по-зле.

Морланд усещаше, че наближава краят на всичко, усещал го бе през цялото време, откакто момичето бе застреляно. Пристигането на детектива само бе подредило логично всич­ко онова, което и без това знаеше. Проспъръс нямаше да се възроди дори с идването на пролетта. И може би така бе най- добре.

Морланд дръпна продължително от цигарата и се зами­сли за вълците.

Вълкът надуши месото. Вятърът носеше миризмата му. Когато тя стигна до него, той си почиваше, скрит под пад­нало дърво, спеше трескаво и на пресекулки заради болката. Само бе гризнал от мъртвия елен, който му бе позволено да отнесе. Вкусът на месото не беше добър, развален бе от на­чина, по който е умряло животното.

Вълкът се надигна полека. Винаги се чувстваше скован, когато се изправяше, дори когато бе лежал кратко време, но обещанието за прясно месо беше достатъчен стимул.

Съпровождан от пълната луна на небето и миризмата на кръв във въздуха, той закуцука на юг.

35

Томас Соулби бе този, който повика Морланд и Уорънър да се върнат в къщата. По това време Морланд вече беше изпушил една цигара и бе запалил втора. Пердетата на про­зореца в дневната помръднаха и той зърна лице, което над­ничаше навън към него. Може би беше Хейли Кониър, но не бе сигурен. Стъпка недопушената втора цигара в чакъла и му мина през ума да я остави там, та дъртата кучка да я намери на сутринта, но се отказа. От дребнавостта нямаше полза, при все че носеше кратко удовлетворение.

Соулби го подуши, когато влезе вътре.

- Тя ще усети миризмата на цигарите - каза той. - Едно е да изпушиш тайничко някоя, друго е да внесеш доказател­ството в дома ѝ.

Морланд не го погледна. Не искаше Соулби да види от­чаянието му, мрачното му усещане, че е важно, по-важно от всичко, да оставят детектива на мира. Колкото по-дълго бе крачил и пушил, толкова повече се бе ужасявал от онова, което имаше да става.

- Ще ѝ замириша още по-лошо, когато всичко това при­ключи - каза той. - Целият град ще замирише на кръв.

Соулби дори не се опита да отрече.

Морланд разбра какво са решили още щом влезе в трапе­зарията. Предполагаше, че е знаел дори и преди да ги остави на разискванията им, но отмъстителното тържествуващо из­ражение върху онази част от лицето на Кинли Ноуел, която не бе скрита от маската, не оставяше и най-малко съмнение.

Сега, когато победата ѝ беше осигурена, Хейли Кониър благоволи да смекчи отношението си към своя полицейски началник - защото, разбира се, тя мислеше за него и за всич­ко останало именно по този начин: „нейният“ полицейски началник, „нейният“ градски съвет, „нейният“ град. Почака го да седне на мястото си и се усмихна с маниера на работо­дател, който се готви да съобщи лошата новина на провалил се кандидат за работа.

- Решихме да се заемем с детектива - каза тя.

- Ще има последствия - напомни Морланд.

- Взехме предвид тази възможност. За виновен ще бъде посочен... друг.

Морланд забеляза, че пред Кониър имаше празен лист. Докато я гледаше с недоумение, тя извади от джоба на жи­летката си химикалка, начерта на листа някакъв символ и безмълвно му го подаде.

Морланд не докосна листа. Не беше и нужно, защото виждаше достатъчно ясно онова, което бе нарисувала тя, а и не желаеше да го докосва. Кониър бе нарисувала тризъбец. Символът на Вярващите. Една и бездруго трудна и опасна ситуация беше на път да стане катастрофална.

- Ще разберат, че сме ние - каза Морланд.

- Прав е - подкрепи го Соулби. Той изглеждаше наисти­на изплашен. Очевидно този елемент от плана на Кониър не беше обсъждан. - Това излиза от рамките на здравия разум.

- Няма да разберат, ако внимаваме - каза Кониър. - А ние винаги внимаваме.

Беше лъжа, но Морланд не ѝ го натякна. Ако наистина бяха внимавали, детективът никога нямаше да дойде в тех­ния град.

Ноуел свали маската.

- И какво, ако се разбере, че сме били ние? - изхриптя той. - Вярващите без друго не бяха много, а детективът се погрижи за онези, които бяха останали.

- Не знаем това със сигурност - каза Морланд. - Може да има и други. Те се крият. Това е в природата им. Освен това остава въпросът за Крепителите. Те винаги са поддържали връзка с Вярващите. Дори е възможно между тях също да има Вярващи. Можели са да предприемат нещо срещу де­тектива, но са предпочели да не го правят. Решението да го премахнем вместо тях може да не бъде прието добре.

- Вината няма да падне върху нас - държеше на своето Кониър.

- Не можеш да бъдеш сигурна - възрази Морланд.

Почувства надигащия се пристъп на мигрената. Разтърка слепоочията си, сякаш това можеше някак да предотврати болката и повдигането. Беше уморен. Трябваше просто да си затваря устата, защото тази дискусия бе безполезна. Битката беше загубена, а скоро щеше да бъде загубена и войната.

- Прав си: не мога да бъда сигурна - рече Кониър.

Морланд я погледна учудено.

- Но те могат - завърши тя.

Морланд усети раздвижване зад гърба си и две сенки пад­наха върху масата.

Значи всичко е било фарс: заседанието, споровете, по­следното обсъждане при закрити врата. Решението е било взето много преди това. Иначе тези двамата нямаше да са тук. Те не пътуваха, ако не предстоеше убийство.

- Не е нужно повече да се тревожиш за детектива, начал­ник Морланд - каза Кониър. - Нашите приятели ще се по­грижат за него вместо нас. Засега обаче Диксънови остават твоя отговорност. Искам да бъдат наблюдавани. Ако опитат да избягат, искам да бъдат спрени. И ако успеят да излязат извън рамките на града, искам да бъдат убити.

Започнаха да се разотиват. Всички мълчаха. Морланд излезе навън да изпуши още една цигара и гледа след тях, докато се отдалечаваха. Не го интересуваше какво мисли Хейли за неговата зависимост от никотина. Сега това бе по­следната му грижа. Бездруго вече нямаше съмнение, че дни­те му като началник на полицията са преброени. Там, вътре, тя го беше кастрирала така ефикасно, сякаш беше използва­ла същия онзи нож, с който бе заплашила Брайън Джоблин. И беше някак естествено, че накрая, след като повечето от другите си тръгнаха, Соулби сам, а Айтън - поемайки гри­жата за линеещата злоба на Кинли Ноуел, остана само Люк Джоблин.

Морланд предложи на Джоблин цигара и той прие.

- Знаех си, че всъщност не си ги отказал.

През последните два месеца Джоблин не спираше да тръ­би, че е отказал цигарите, макар хвалбите му да бяха най-гръмогласни, когато жена му беше наблизо.

- Барбара мисли, че съм - каза Джоблин. - Не знам кое ми струваше повече, цигарите или ментоловия дропс за оп­равяне на дъха.

Двамата следиха с очи задните светлини на последната кола, докато не се загубиха по пътя за града.

- Тежи ли ти нещо, Люк? - попита Морланд.

- Тревожа се.

- За Брайън ли?

- Господи, не. Ти си прав: синът ми не е умен, но може да се грижи за себе си. Ако имаш нужда от помощ за Диксънови, можеш да разчиташ на него. Той е надежден младеж.

Брайън Джоблин не беше надежден в нито едно отноше­ние. Той беше на границата на психопатията и разполага­ше с богат асортимент от пороци и сексуални отклонения, но Морланд пазеше това мнение за себе си. Нямаше много приятели в градския съвет и не му трябваше да обръща Люк Джоблин срещу себе си.

Джоблин пое дълбоко дима от цигарата.

- Не, заради Крепителите е. Не разбирам защо не се обърнахме към тях. Не е хубаво да ги разгневяваме. Те могат да ни смажат. Трябваше да говорим с тях, преди да действаме, но Хейли отхвърли тази идея още щом беше да­дена. Защо?

- Защото се молим на различни богове - каза Хейли Кониър зад гърба му.

Морланд дори не я бе чул да приближава. В един момент бяха сами, а в следващия тя изникна зад тях.

- Съжалявам - каза Джоблин, макар да не бе ясно дали се извинява, задето критикува дискусията, или за това, че са го хванали да пуши в двора на Кониър, или пък и за двете. Огледа се за нещо, на което да угаси цигарата. Не искаше да я хвърля. Накрая вдигна левия си крак и угаси фаса върху гьонената подметка. На нея остана следа от обгорено. Щеше да се наложи да крие обувките, докато намери време да купи нови. Жена му имаше да се чуди как така избавил се от по­рока пушач ще гаси цигари върху обувки за триста долара. Морланд взе фаса от него и го прибра във вече изпразнената кутия.

- Не се извинявай - каза Кониър. - Това е в корените на всичко, което правим тук, на всичко, което се опитваме да опазим. Ние не сме като Крепителите и техният бог не е като нашия. Техният бог е зъл, гневен.

- А нашият? - попита Морланд.

Видя Уорънър, който ги наблюдаваше, застанал на стъл­бите към верандата. В коридора зад него чакаха два силу­ета.

Хейли Кониър сложи нежно ръка на рамото му. Беше странно интимен жест, колкото утешителен и успокояващ, толкова и, той почувства това, жест на неохотно сбогуване.

- Нашият просто е гладен - отвърна тя.

Вълкът намери месото: кърваво парче бут. Започна да обикаля около него, все още предпазливо въпреки глада си, но накрая не устоя. Направи две крачки напред и капанът щракна около лапата му.

36

Основан през 1794 година и разположен на брега на за­лива Каско, където река Андръскогин се влива в океана, ко­лежът „Боудън“ по традиция се нареждаше между най-до­брите колежи в Америка. Списъкът на възпитаниците му включваше Хенри Уодзуърт Лонгфелоу, Натаниъл Хоторн, пътешественика Робърт Пиъри и сексолога Алфред Кинси. За съжаление, пасторът на Проспъръс Уорънър като че ли не присъстваше в него. Обаждането ми рано сутринта в Бюрото за връзки между завършилите колежа не извади на бял свят нищо, което да показва, че Майкъл Уорънър е фигурирал между бившите му студенти. Запитването ми в Бангорската семинария също беше безрезултатно.

Докато смучех молива и се мъчех да се сетя защо Уоръ­нър си е направил труда да лъже за нещо, което може да се провери толкова лесно, получих допълнително обаждане от службата по охраната в „Боудън“. Някакъв техен доцент ис­кал да се срещне с мен. Всъщност той бил свободен този сле­добед и ако съм имал време, можело да прескоча до колежа.

- Той наистина ли каза това? - попитах.

- Какво да е казал? - не разбра секретарят.

- Да прескоча?

- Той така си говори. От Англия е.

- Ах.

- Да. Ах.

- Моля, предайте му, че ще ми е приятно да прескоча.

Някъде в Боудънския факултет по религия името Уорънър бе включило малък алармен звънец.

Доцент Иън Уилямсън изглеждаше точно така, както ви­наги съм си представял академиците и както те рядко изглеж­дат: леко разчорлен (не толкова, че да буди безпокойство за психическото си здраве), със слабост към жилетките и раз­новидностите на туида, при все че при него потенциалната старомодност на облеклото се компенсираше от избора на гуменки „Кънвърс“. Беше младолик, брадат и весело разсе­ян, сякаш всеки момент можеше да зърне някой интересен облак, да хукне подире му и да го хване с ласо.

Както се оказа, Уилямсън беше десет години по-голям от мен, но очевидно академичният живот му понасяше. Препо­даваше в „Боудън“ вече над двайсет години, макар че все още говореше като гост за уикенда в Даунтън Аби31. Честно каза­но, ако доцент Уилямсън не можеше да свали в Мейн жена с акцента си, тогава нищо друго не би му помогнало. Неговите специалности бяха религиозната толерантност и мистичните традиции, а кабинетът му в красивата стара сграда на фа­култета бе пълен с книги и най-различни антикварни рели­гиозни джунджурии, така че представляваше нещо средно между библиотека и пазарска сергия.

Той ми предложи кафе от своята машина „Неспресо“, качи краката си върху куп книги и ме попита защо се интере­сувам от Майкъл Уорънър.

- Бих могъл да ви задам същия въпрос - отвърнах аз, - тъй като той, както излиза, не е учил във вашия колеж.

- Аха, фехтовка - рече Уилямсън. - Добре. Разбирам. Чу­десно.

- Моля?

- Фехтовка. - Той направи париращ жест с въображаема рапира, придружавайки го със свистящ звук, за да е сигурен, че ще го разбера. Но аз не го разбрах.

- Извинете, на дуел ли ме предизвиквате?

- Какво? Не. Имам предвид словесна фехтовка - добро­то старо нападение и париране. Филип Марлоу и прочие. Аз казвам, вие казвате. Нали разбирате, нещо от този род.

Той ме гледаше оживено, аз него - не чак дотам.

- Е, може би не - каза Уилямсън и ентусиазмът му се поизпари. Почувствах се така, сякаш бях ритнал кученце.

- Нека кажем, че се интересувам от Проспъръс – подех аз. - И от пастор Уорънър. Той прави впечатление на особен човек в един странен град.

Уилямсън посръбваше своето „неспресо“. На иначе праз­ното бюро зад него забелязах три книги с обърнати към мен гърбове. И трите свързани със „зелените лица“. Тяхното на­биващо се на очи присъствие едва ли беше случайно.

- Майкъл Уорънър постъпи в „Боудън“ като студент по хуманитарни науки, когато беше на двайсет и няколко годи­ни - каза Уилямсън. - От самото начало си пролича, че ин­тересите му са насочени главно към изучаване на религиите. Програмата е натоварена и обикновено привлича само сту­денти с истинско влечение към предмета. Пълният курс на обучение се състои от девет цикъла лекции, краткият от пет, с два задължителни: „Въведение в науката за религиите“, или Рел. 101, и „Теория на религиите“. Останалите обхващат свободно избираеми комбинации от дисциплините „Азиат­ски религии“, „Ислям и следбиблейски юдаизъм“, „Христи­янство и секс“, „Библия и сравнителни изследвания“. Това достатъчно ясно ли беше?

- Абсолютно.

Уилямсън се намести по-удобно на стола.

- Уорънър не беше от най-способните студенти. Всъщ­ност известно време приемането му бе на кантар, но той имаше подкрепата на влиятелни хора.

- От Проспъръс?

- И не само оттам. Ясно беше, че се полагат усилия прие­мането му да се уреди. От друга страна, знаехме, че в курсо­вете за отдадени на религията студенти има място и...

- Да?

- Между преподавателите от факултета съществуваше известно любопитство по отношение на Проспъръс, вклю­чително и от моя страна. Както без съмнение знаете, това е град, основан от тайна религиозна секта, историята и същ­ността на чиято вяра и до днес остават неясни. Струваше ни се, че като приемем Уорънър, може би ще получим възмож­ност да научим нещо повече за града и неговата история.

- А какво се получи?

- Научихме онова, което би могло да се нарече „версията за обща консумация“. Уорънър ни даде известно количество информация и ни бе разрешено да изучим черквата и местата около нея, но на практика информацията ни за Проспъръс и „Семейството на любовта“ не се обогати почти с нищо, кое­то да не ни е било вече известно. Освен това академичната непригодност на Уорънър бе разкрита на много ранен етап. Той вземаше изпитите с големи усилия и трудно получаваше оценка по-висока от „слаб“. След време бяхме принудени да го освободим.

- По-късно пастор Уорънър, както започна да се титулува впоследствие, бе приет отново в този колеж като „специа­лен студент“. Специалните студенти са хора от местното население, които по някаква причина желаят да продъл­жат образованието си като задочници. Когато работата им се оценява в академичните характеристики, се вземат под внимание и техните неакадемични постижения. Те плащат такси за курсовете и не им се отпускат никакви финансови помощи. Пишат им се оценки, от които получават официал­ни преписи, но тъй като не са кандидати за научни степени, не им се дават дипломи. В период на повече от пет години пастор Уорънър посещаваше пет такива курса, някои от кои­то с по-голям успех и ентусиазъм от другите. Проявяваше изненадващ интерес към някои въпроси от „Християнство и секс“ и по-умерен към азиатските религии, исляма и юдаизма. Общо взето, остави у мен впечатлението, че се стреми към престижа, който дава образованието в колеж. Искаше да парадира, че е учил в колеж, нищо повече. Струва ми се, вие също сте казали на секретаря, че се е хвалил с магистратура в Бангор?

Опитах се да си спомня точните думи на Уорънър.

- Мисля, че каза, че е завършил религия в „Боудън“ и като магистър е специализирал богословие в Бангорската семи­нария.

- Предполагам, че стига човек да е достатъчно широко скроен, тези твърдения дават известна свобода на интерпре­тацията, най-вече второто. Ако поразпитате, положително ще откриете, че Уорънър по някое време е кандидатствал в Бангорската семинария и е бил отхвърлен или пък е правил опити да посещава неофициално семинарите. Това би било напълно логично при неговия стремеж към утвърждаване и признание.

- Да е оставил у вас още някакво впечатление?

- Той беше фанатик.

- Това не върви ли с неговата сфера на дейност?

- Понякога. Уорънър обаче рядко успяваше да навърже повече от две изречения, без да спомене „своя бог“.

- И какъв е богът, на когото се моли? Аз се запознах с Уорънър и видях черквата му, но въпреки това не съм много наясно какъв пастор е той.

- Привидно Уорънър е нещо като строг протестант. У него има малко баптизъм, капка методизъм, но също така и значителна доза пантеизъм. Нищо от това обаче не е особено дълбоко. Неговата религия, по липса на по-добро обяснение, е неговата черква, тухлите и хоросанът в нея. Той боготво­ри една сграда, или онова, което тази сграда представлява за него. Казвате, че сте я видели?

- Предложена ми бе тържествена обиколка.

- И какво мислите?

- Малко бедна е на разпятия за моя вкус.

- Католик ли сте?

- Не особено ревностен.

- Аз съм израснал в Англиканската църква - трябва да добавя, тази за простолюдието, - но дори на мен черквата на Уорънър ми се видя твърде сурова.

- Особено барелефите.

- Да, те са интересни, нали? Необичайни са тук, в Съеди­нените щати. И може би не толкова необичайни сред стари­те черкви в Англия и определени части на Европа, макар че тези са особено характерни. Това е черква на „Семейството“, в това едва ли може да има съмнение, но все пак от особен тип. Тя не е наследство от онези пропити с дух на мир и доброта хора, които са се присъединили към квакерите или унитаристите. Нещо по-жестоко е.

- А Уорънър? Той още ли принадлежи на „Семейството“?

Уилямсън допи кафето си. Като че ли се поколеба дали да не си направи още едно, но се отказа. Остави чашата.

- Да, господин Паркър - каза той, - убеден съм, че не само Уорънър е такъв, а и целият Проспъръс си е останал общност от последователи на „Семейството“. Не бих могъл да кажа с каква цел.

- А техният бог?

- Погледнете отново тези барелефи в черквата им, ако ви се представи такава възможност. Подозирам, че в някакъв момент от историята Уорънър и онези, които споделят не­говите религиозни убеждения, са престанали да забелязват връзката между Бога - християнския бог - и могъществото на природата. Единственото, което им е останало, са тези барелефи. За хората от Проспъръс това са лицата на техния бог.

Станах да си вървя. И тогава Уилямсън ми връчи книгите от бюрото си.

- Реших, че това може да ви е интересно - каза той. - Просто прескочете до пощата и ми ги пратете, когато свър­шите с тях.

Ето пак „прескочете“. Той ме хвана, че се усмихвам.

- Нещо смешно ли казах?

- Просто се чудех колко ли момичета сте свалили в Съе­динените щати с този ваш английски акцент.

Уилямсън се засмя.

- Той май наистина ме е правил доста популярен. Дори подозирам, че съпругата ми, която беше твърде висока топка за мен, ме е взела тъкмо заради него.

- Признак на остатъчно колониално преклонение пред потисника.

- Казано с езика на магистър по история.

- Не, не аз, а Уорънър каза нещо подобно, когато се за­познахме. Направи аналогия между работата на детектива и историческото изследване.

- А нима не са всички разследвания исторически? Прес­тъплението е извършено в миналото, а разследването се пра­ви в настоящето. Като един вид разкопки.

- Не усещате ли да се задава нова студия?

- Знаете ли, може и да напиша нещо все пак.

Разлистих първата книга. Тя беше пълна със снимки и ри­сунки.

- О, има и картинки - казах.

- Ако оцветите някоя от тях, може да се наложи да прове­дем дълъг разговор.

- Един последен въпрос?

- Казвайте.

- Защо толкова много от тези лица са заплашителни или враждебни?

- От страх - отвърна Уилямсън. - Страх от силата на при­родата, страх от старите божества. А може и ранната църква да е намирала в тях точен израз на една метафорична кон­цепция: radix malorum, „Коренът на всяко зло“. Адът, ако сме приели да вярваме в него, е под краката, а не над главите ни. Трябва да се дълбае много надълбоко, за да бъде намерен, но за християните, които са имали отколешна връзка със земята, не е било трудно да възприемат представата за влиянието на злото, внушавана посредством преплетени корени и пълзящ бръшлян, или пък лица, оформени от нещо заровено дълбоко в земята, които опитват да си изградят физически образ от всевъзможни подръчни материали. Но богът, изобразен по стените на черквата в Проспъръс, няма нищо общо с хрис­тиянството. Много по-стар е и е далече от идеята за добро и зло. Той просто съществува.

- Звучите така, сякаш едва ли не и вие самият го вярвате.

- Може би понякога ми е по-лесно да разбера как човек може да си измисли и да повярва в бог от дърво и листа, бог, който се е формирал, както се е формирала природата около него, отколкото в брадат старец, който живее на облак в не­бето.

- Това брои ли се за криза на вярата?

Той отново се засмя.

- Не, само за естествено последствие от изследването на всяка страна от религиозната вяра и от опитите да препода­ваш колко е важно да бъдеш толерантен в свят, в който толе­рантността се свързва със слабост и ерес.

- Нека позная: вие и Майкъл Уорънър не сте постигнали пълно единомислие по въпроса.

- Не. Той не проявяваше враждебност към другите форми на религия, само незаинтересованост.

- Когато го видя отново, да му предам ли поздрави от вас?

- Бих предпочел да не го правите - отвърна Уилямсън.

- Страхувате ли се?

- Много. И вие би трябвало да се страхувате. - Той вече не беше разсеян, вече не се усмихваше. - Едно от предизви­кателствата, пред които обичам да изправям студентите си през първия им учебен час, е играта на асоциации. Карам ги да запишат всички думи, положителни и отрицателни, кои­то им идват наум, когато мислят за бог. Понякога получа­вам цели страници, друг път няколко думи, но Уорънър беше единственият, който написа само една. Тази дума бе „глад“. Той и другите като него се прекланят пред гладен бог, гос­подин Паркър, а от бог, който гладува, не може да се очаква нищо добро. Абсолютно нищо добро.

37

Потеглих обратно към Скарбъро, но преди да вляза в града, спрях на „Пайн Роуд“ до големия магазин на „Бул Мус Мюзик“ и рових по рафтовете цял час. Беше отчасти за удоволствие и отчасти, за да се поразсея. Чувствах, че по отношение на Проспъръс съм стигнал до задънена улица, а разговорът с Уилямсън само бе потвърдил собствените ми подозрения, без да предложи нови идеи за посоката на раз­следването ми.

Не бях по-близо до намирането на Ани Бройър, отколкото в началото, и започвах да се питам дали не греша, като при­емам, че всичко, което съм научил през изтеклата седмица, е полезно, та дори и вярно: възрастна семейна двойка, синя кола, бегло споменато предложение за работа в Проспъръс пред жена с умствения капацитет на дете и бездомник, об­себен от барелефите на стара черква. Всяко късче от информацията, която бях събрал, можеше да бъде оспорено и беше напълно възможно през следващите дни и седмици Ани Бройър да се появи в Бостън, в Чикаго или в Сиатъл. Дори на­правената мимоходом забележка на Морланд, че Ани е бив­ша наркоманка, можеше да бъде обяснена, ако се е обадил в Портланд или Бангор още след първото ми посещение в града. В очите на някои хора вече бях нарушил най-важното правило при провеждането на едно разследване: не приемай нищо за даденост. Не създавай схеми на поведение там, къ­дето няма такива. Не си измисляй история, към която после да нагаждаш доказателствата. От друга страна, всички раз­следвания изискваха да си изградиш хипотези, да докажеш извършването на престъпление и да си представиш веригата от събития, които може да са довели до него. Разследването не беше само въпрос на историческо проучване, както бе ка­зал Уорънър. То бе въпрос на вяра, както в собствените спо­собности, така и в това, че правосъдието е възможно в свят, който е подчинил справедливостта на закона.

Но аз нямах престъпление, което да разследвам. Имах само бездомник с депресии, който можеше като нищо сам да се е обесил в пристъп на отчаяние, и изчезнало момиче с би­ография на бивша наркоманка и алкохоличка, което се е но­сило по течението през по-голямата част от живота си. Дали не се бях вторачил в Проспъръс само защото жителите му бяха богати и привилегировани хора, докато Джуд и дъщеря му бяха бедни и страдащи? Дали не бях набелязал Уорънър и Морланд просто защото вършеха онова, което пасторите и полицаите трябва да вършат, тоест закриляха своите хора?

И все пак...

Майкъл Уорънър не бе точно мошеник, но бе нещо потен­циално много по-опасно: неудовлетворен човек с куп рели­гиозни или духовни принципи, които подклаждаха неоправ­дано високото му мнение за себе си и за мястото му в света. От реакцията на Морланд при моето своеволно посещение в черковния двор също ставаше ясно, че Уорънър заема от­говорен пост в този град, което означаваше, че зад гърба му стоят влиятелни хора, които споделят вярванията му или поне не се отнасят напълно скептично към тях.

Какво общо имаше всичко това - ако изобщо съществува­ше някаква връзка - с изчезването на Ани и смъртта на баща ѝ, не знаех. Просто чувствах, че в Проспъръс става нещо нередно, а аз се бях научил да вярвам на чувствата си. Но пък Ейнджъл и Луис можеха да попитат дали изобщо съм се чувствал някога прав за каквото и да било и дали съм се научил да вярвам и на това свое чувство. Можех да ги кон­трирам с отговора, че никой не е търсил моята помощ, когато няма проблем, но усетих, че започвам все повече и повече да се дразня от факта, че споря с Ейнджъл и Луис дори когато ги няма.

Пристигнах в Портланд, където хванах филм по Никелодеон32, и после хапнах един бургер в „Литъл Тап Хаус“ на „Хай Стрийт“. В тази сграда се бе помещавал ресторант „Катадън“, преди да се премести на „Форест Авеню“. След това в нея за кратко бе имало тапас бар, а сега „Литъл Тап Хаус“ бе разработил там собствена ниша като квартален бар с добра храна. Изпих една сода и се опитах да почета малко от книгите, които ми бе поверил Уилямсън. Те проследяваха развитието на „зелените лица“ от първи век след Христа до възприемането им от ранната християнска църква и разпро­страняването им в цяла Западна Европа. Някои от илюстра­циите бяха по-въздействащи от останалите. Моят вътрешен компютър като че ли отдели специално внимание на един капител от катедралата в Отан33, на който бе изобразен човек, изчезващ в челюстите на „зелено лице“. Много от барелефи­те, като например маската от тринайсети век в Бамбергската катедрала, притежаваха своеобразна красота, което ги праве­ше дори още по-зловещи.

Намерих източника на цитираната от Уилямсън латинска фраза: Никодимовото апокрифно евангелие, в което Сатана­та е описан като radix omnium malorum, корен на всяко зло, редом със снимка на трицефалоса, триглавия демон от фаса­дата на „Сан Пиетро“ в Тоскана, Италия. Виещи се филизи напираха от устата на всяка глава, издънки от първоначал­ния корен, описани като „кръвопийци“ в контекста на друга глава от петнайсети век в абатството Мелроуз, Шотландия. И тук отношението между човешкия и растителния елемент в маските се определяше като предимно враждебно или паразитно, въпреки сякаш общоприетото мнение, че предста­вляват един вид симбиоза, дългосрочно взаимодействие и взаимноизгодна връзка между два вида. Човекът използваше плодовете на природата и обновлението, предизвиквано от смяната на сезоните, а в замяна...

Е, тази последна част не беше толкова ясна, въпреки че катедралата в Отан с нейните изображения на изяждане от­криваше една възможна сфера за предположения.

Затворих книгата, платих си бирата и излязох от бара. Времето се беше постоплило - не много, но синоптиците обещаваха, че най-тежката част от зимата е вече отминала за тази година - според мен малко прибързано. Небето бе ясно и докато паркирах пред моята къща, откъм солените тресавища лъхаше мирис на свежо и чисто. Заобиколих към задната врата, за да вляза през кухнята. Станало ми бе навик, откакто Рейчъл и Сам се изнесоха. Влизането отпред и видът на празния коридор бяха някак си по-потискащи от минава­нето през кухнята, където и без това прекарвах по-голямата част от времето си. Отворих вратата и посегнах да набера кода на алармата, когато мъртвата ми дъщеря заговори зад гърба ми. Каза само една дума

тате

и тя съдържаше в себе си изгледите за живот и надеждата за смърт, за край и начало, за любов и раздяла, спокойствие и гняв - всичко това обвито в две прошепнати срички.

Вече се хвърлях на пода, когато ме улучи първият изстрел от ловна пушка и сачмите откъснаха кожата от гърба ми, косата от черепа ми, плътта от костите ми. Горях. Намерих сили да ритна вратата и я затворих, но вторият изстрел изби ключалката и по-голямата част от стъклото и ме засипа с трески и отломки. Кръвта ми покриваше пода и когато опи­тах да се изправя, краката ми се хлъзгаха. Дотътрих се някак до коридора и в този момент зад мен проехтяха пистолетни изстрели. Почувствах силата на ударите им в гърба, в рамото и хълбока си. Снижих се отново, болката стана непоносима и реших, че трябва да извия тялото си наляво. Изкрещях, ко­гато паднах на пода, но вече почти бях преминал през прага на офиса. Дясната ми ръка напипа ъгъла на стената и се дов­лякох вътре. Отново затворих вратата с ритник и успях да седна, подпрял гръб на бюрото. Извадих пистолета. Вдигнах го и изстрелях един куршум. Не знаех какво е уцелил. И не ме беше грижа. Достатъчно бе, че пистолетът е в ръката ми.

- Хайде - казах аз и от устните ми захвърчаха кръв и трес­ки. - Хайде - повторих по-високо, без да зная дали говоря на себе си или на онова, което бе проснато от другата страна на вратата, все едно какво или кой е това. - Хайде - казах за трети път, на приближаващия се мрак, на пръстите, които ми махаха от него, на спокойствието, което идва накрая при всичко мъртво. Над всичко това се носеше пронизителният вой на алармата.

Стрелях отново и в отговор два куршума пробиха вратата. Единият мина встрани.

Другият не.

- Ела...

Вълкът вдигна очи към мъжете, които го заобикаляха. Оп­итал бе да прегризе попадналата в капана лапа, но не беше успял. Вече бе уморен. Времето беше дошло. Озъби се на мъжете, козината около устата му бе напоена със собствена­та му кръв. Остра горчива миризма раздразни сетивата му, миризма на шум и смърт.

Излая, последният звук, който щеше да издаде някога. В него имаше и предизвикателство, и примирение. Викаше смъртта да дойде при него.

Пушката гръмна и вълкът вече бе мъртъв.

- Дръжте го! Дръжте го!

Светлина. Мрак.

- Господи, изобщо не мога да го задържа в ръцете си, има толкова много кръв. Добре, на три. Едно, две...

- О, за бога.

- Гърбът му е голо месо. Какво, по дяволите, се е случило тук?

Светлина. Мрак.

Светлина. Мрак. Светлина.

- Чувате ли ме?

Да. Не. Видях парамедика. Видях Шарън Мейси зад него. Опитах се да говоря, но от устата ми не излизаха думи.

- Господин Паркър, чувате ли ме?

Светлина. Вече по-силна.

- Останете с мен, чувате ли ме? Останете!

Нагоре. Движение. Покрив. Лампи.

Звезди.

Тъмнина.

Бях мъртъв.

38

Къщата, по-голяма от повечето съседни, се намираше на невзрачен път по средата между Рехобот Бийч и Дюи Бийч на крайбрежието на Делауеър. Повечето постройки наоколо бяха давани под наем ваканционни вили или летни къщи, из­ползвани от жители на Вашингтон, които имаха малко пари за харчене. Смяната на обитателите бе нещо нормално. Вярно, край пътя имаше шепа хора, които живееха тук целого­дишно, но те бяха предимно такива, които си гледат работата и оставят другите да гледат своята.

Значителна част от къщите в района бяха собственост на гей двойки, защото Рехобот отдавна се беше превърнал в един от най-толерантните към гейовете курорти на Източния бряг. Това може би бе изненадващо, при положение че Рехо­бот бе основан през 1873 година от преподобния Робърт У. Тод като лагер за срещи на методисти. Идеята за религиозна колония на преподобния Тод обаче не просъществувала дъл­го и към 1940 година холивудската гей тълпа вече си устрой­вала шумни купони в имението на Дюпон край океана. През петдесетте години се появил барът „Пинк Пони“, а после, през шейсетте, отворили врати „Плезънт Ин“ и „Номад Вилидж“, и трите заведения известни с това, че посрещат по-дискретните хомосексуални граждани на окръг Колумбия. През деветдесетте години някои не толкова толерантни жи­тели направиха неуспешен опит да възстановят онова, което доста свободно определяха като „семейни ценности“, като пребиваха от време на време случайни хора само защото са им заприличали на гейове, но с преговори между представи­тели на гей общността, домовладелците и полицията, общо взето, бе сложен край на размириците и Рехобот спокойно влезе в ролята не само на „национална лятна столица“, но и на „национална лятна гей столица“.

Наематели за голямата къща се намираха рядко, дори по стандартите за ваканционни къщи. Освен това грижата за нея не бе поверена на някого от местните брокери, мнозина от които вдигаха доходите си, като даваха летните къщи под наем и ги наглеждаха през зимните месеци. Все пак беше добре поддържана и се носеха слухове, че или е купена като част от някаква сложна комбинация за укриване на данъци, в който случай не беше препоръчително да се задават много въпроси, особено пък в район, където гъмжи от вашингтон­ци, за които не се знае дали са, или не са свързани с данъч­ните служби; или пък е корпоративна инвестиция, тъй като явно беше собственост на куха компания, която от своя стра­на е собственост на друга куха компания, и така нататък, и така нататък, като безкрайна поредица от матрьошки.

И ето че сега, когато зимата се бе вкопчила за последно в страната, когато плажовете бяха безлюдни и пусти, най-сетне някой се бе настанил в къщата. Забелязани бяха да се нанасят и да живеят в нея двама мъже - единият млад, дру­гият стар и на вид малко болнав - макар че те не общуваха с хората в никой от местните барове и ресторанти.

Но в Рехобот Бийч не беше толкова необичайно двама мъже да живеят заедно, на каквато и възраст да са, така че присъствието им не предизвика почти никакви коментари.

Вътре в къщата Колекционера седеше умислен до про­зореца. Оттук нямаше изглед към океана, виждаха се само редица дървета, които пазеха къщата и нейните обитатели от любопитството на другите. Мебелите бяха предимно ан­тикварни, някои от тях придобити посредством умни капита­ловложения, но повечето чрез завещания и от време на вре­ме направо чрез кражба. Колекционера гледаше на подобни придобивки едва ли не като на нещо, което му се полага. В края на краищата предишните собственици вече не можеха да ги използват, тъй като до един бяха мъртви.

Той чу, че адвокатът Елдрич кашля и крачи напред-назад в съседната стая. Елдрич спеше повече след експлозията, която едва не бе отнела живота му и която беше унищожила архива за престъпленията, широко известни и тайни, съби­ран с упорити издирвания в течение на десетилетия. Дори да не бе така немощен, загубата на архива му щеше сериозно да ограничи дейността на Колекционера. Той не си бе давал сметка колко много разчита на знанията и съучастничеството на Елдрич, за да преследва и плячкосва. Без него беше изпаднал в положението на страничен наблюдател, оставен на подозренията си за греховете на другите, без доказател­ствата, които му бяха нужни, за да ги прати по дяволите.

Но през последните дни малко от предишната енергия на Елдрич се бе върнала и той беше започнал възстановяване­то на своя архив. Паметта му бе удивителна, ала сега, воден от омразата и жаждата за отмъщение след неотдавнашните страдания и загуби, той се ровеше още по-настойчиво из скритите в нея запаси от тайни. Изгубил бе почти всичко, което бе важно за него: жена, която му бе и съпруга, и съу­частник, както и делото на живота си: каталозите на човеш­ките слабости, които убиват. Сега му оставаше единствено Колекционера и той щеше да е оръжието, с което да отмъсти.

И така, докато преди адвокатът бе обуздавал импулсите на Колекционера, сега той сам ги подклаждаше. Всеки изми­нал ден сближаваше двамата мъже още повече. Това напом­ни на Колекционера, че на определено равнище те все още бяха баща и син, макар че онова нещо, което живееше вътре в него, бе много старо и много далечно от всичко човешко, и той, общо взето, беше забравил своята предишна самолич­ност като син на стария адвокат в съседната стая.

Къщата бе една от най-новите му придобивки на имоти, но и една от най-добре прикритите. Странно, но дължеше нейното съществуване на детектива, на Паркър. Пристигнал бе в Рехобот във връзка с изучаването на миналото му, с опи­тите да разбере какво представлява той. Рехобот бе част от миналото на Паркър, малка наистина, но тъй като бе изклю­чително прецизен, Колекционера считаше, че си струва да бъде проучена. Къщата, скромна, но красива, привлече вни­манието му. Дошло му беше до гуша от оскъдно мебелира­ни убежища, от стаи с незастлани подове, пълни единствено със спомени за мъртъвци. Трябваше му място, където да си почива, да размишлява, да крои планове, така че я купи с посредничеството на Елдрич. Тя си оставаше едно от мал­кото жилища, където все още се чувстваше в безопасност, особено след като детективът и приятелите му започнаха да го търсят, за да го накажат за смъртта на един от своите. До­кара адвоката в Делауеър веднага щом раните му заздравяха достатъчно, за да може да пътува, а после и той самият се изолира тук. Никога досега не беше разбирал какво означава да бъдеш преследван; ловецът винаги беше той. Но в Нюарк едва се измъкна от клопката им и честите болки от скъсаното сухожилие на крака непрекъснато му напомняха за това. На тази ситуация трябваше да се сложи край. Време бе да си разчистят сметките.

Имаше и нещо още по-лошо: с падането на нощта пред прозореца му се събираха Безплътните хора. Той ги бе ли­шил от живот и бе върнал техните души на създателя им. Онова, което бе останало от тях, се навърташе около него не само заради заблудата, че единствено той е причинил стра­данията им - мъртвите понякога се самозаблуждават, досущ както живите, - а и защото можеше да увеличи броя им. Това бе единствената им утеха: че и други може да страдат, както са страдали те. Но сега усещаха слабостта му, уязви­мостта му, а с това идваше и ужасната, извратена надежда: че Колекционера ще бъде изтрит от лицето на Земята и със смъртта му може би ще дойде забравата, за която копнеят.

Нощем се събираха между дърветата, кожата им - сбръч­кана и покрита с петна като стар болен плод, и чакаха, из­гаряха от желание детективът и неговите помощници да се нахвърлят върху му.

„Можех да ги убия - мислеше си Колекционера. - Мо­жех да разкъсам Паркър на късчета, както и онези, които се наричат Ейнджъл и Луис. Имаше достатъчно улики срещу тях, които да оправдаят това, достатъчно грехове, които да натежат на везните.“

Може би.

А ако грешеше? Какви можеха да бъдат последствията? Той бе убил техен приятел в пристъп на гняв и в резултат сега положението му не бе по-различно от това на беляза­но животно, което бяга от дупка на дупка, докато кръгът на ловците се сключва около него. Ако убиеше детектива, при­ятелите му нямаше да се успокоят, докато не вкарат и него в гроба. Ако убиеше приятелите на Паркър, а оставеше него жив, детективът щеше да го преследва до края на света. Ами ако, по някакво чудо, успееше да убие и тримата наведнъж? Тогава щеше да бъде прекрачена граница и онези, които па­зеха детектива от сенките, щяха да довършат започнатото от него и да го ликвидират. Какъвто и избор да направи, краят му щеше да е един и същ: преследването щеше да продължи, докато не го заловят и не му бъде въздадено правосъдие.

Имаше нужда от цигара. На адвоката не му беше приятно, когато пушеше в къщата. Пречело на дишането му. Разбира се, можеше да излезе, но осъзна, че той самият вече се бои да се покаже навън, сякаш дори най-краткият миг невнимание можеше да го погуби. Никога досега не се бе страхувал тол­кова. Преживяното се беше оказало неприятно поучително.

Колекционера стигна до извода, че не може да убие де­тектива. Дори ако успееше да го стори и по някакъв начин избегне последствията от своите действия, в крайна сметка тези действия щяха да са насочени срещу Всевишния. Де­тективът бе важен. Той имаше да играе роля в онова, което предстоеше да стане. Той беше човек, в това Колекционера вече бе сигурен, но в него имаше нещо, което му бе невъз­можно да разбере. Някак си, по някакъв начин той бе докос­нал Бога или бе докоснат от него. Оцелял бе след толкова много премеждия. Привличал бе злото и всеки път го бе по­беждавал. Имаше същества, които се бояха от Колекционера, но още повече се бояха от детектива.

Нямаше решение. Нямаше изход.

Затвори очи и усети злорадото тържествуване на Безплът­ните хора.

Адвокатът Елдрич включи компютъра и се върна към на­стоящата си задача: възстановяването на архивите. Обикно­вено вървеше по азбучен ред, но ако неочаквано си спом­неше някое име или подробност, отваряше отделен файл и вкарваше новата информация. Ролята на документите на хартия почти се изчерпваше със стимулирането на паметта: всичко важно се пазеше в мозъка му.

Ушите го боляха. Слухът му бе увреден при експлозията, която уби жената и унищожи архивите му, и сега имаше не­прекъснато и пронизително пищене в ушите. Увредени бяха и някои от нервите на крайниците му, което предизвикваше спазми в краката, когато се мъчеше да заспи, а пръстите на ръцете му се сгърчваха и сковаваха, когато пишеше - на ръка или на клавиатурата - твърде дълго. Състоянието му посте­пенно се подобряваше, но беше принуден да се справя без необходимите физиотерапия и консултации с лекар, защото Колекционера се опасяваше, че ако се покаже, детективът може да се изсипе на главите им.

„Нека дойде - мислеше си Елдрич в най-тежките момен­ти, когато лежеше нощем буден и едва ли не чувстваше как мускулите на краката му започват да се късат от мъчителни­те спазми или пък пръстите му се сгърчваха толкова силно, че очакваше костите да пробият кожата. - Нека дойде и нека най-сетне сложим край на всичко това.“ Но успяваше някак да си открадне достатъчно сън, за да може да продължи, и всеки ден се опитваше да убеди сам себе си, че забелязва облекчение на страданията: по-големи промеждутъци меж­ду появите на спазмите на краката - както дете, което брои секундите между гръмотевиците, за да се успокои, че бурята отминава; малко по-добър контрол над пръстите - като паци­ент с трансплантация, който се учи да си служи с нов край­ник; и лек спад в силата на пищенето в ушите - надежда, че лудостта може да бъде държана на разстояние.

Колекционера му бе инсталирал няколко много сигурни пощенски кутии за имейли, с петстепенна проверка и забра­на на всякакъв външен достъп. Контакти по телефона не се допускаха - твърде лесно бе да се проследят, - но Елдрич все пак имаше своите информатори и бе важно да остане във връзка с тях. Отвори първата от пощенските кутии. В нея имаше само едно съобщение. То гласеше: В СЛУЧАЙ ЧЕ НЕ СИ ГЛЕДАЛ ТОВА и беше само от преди час. Съдържаше линк към репортаж от новините.

Елдрич копира линка и го постави в друга програма, пре­ди да го отвори. Той го отведе до вечерното излъчване на „Нюз Сентър“ по Канал 6 на Ен Би Си от Портланд, Мейн. Изгледа го до края в мълчание, а после подвикна на мъжа в съседната стая:

- Ела тук. Трябва да видиш нещо.

След секунди Колекционера застана до него и попита:

- Какво?

Елдрич пусна репортажа още веднъж.

- Решението на нашите проблеми.

39

В Бостън Гарисън Прайър вървеше към масата на главния готвач в ресторант „Л’Еспалие“ на „Бойстън Стрийт“, кога­то дойде обаждането по личния му мобилен телефон, онзи, който се сменяше всяка седмица и с чийто номер разполагаха само шепа хора. Той бе особено изненадан, когато видя кой се обажда. Веднага натисна зеления бутон за включване и каза:

- Да?

Не се очакваха никакви любезности. Главният Крепител не обичаше да говори дълго по незащитени линии.

- Гледа ли новините?

- Не, цял ден съм по срещи и ще се видя с клиенти за кьсна вечеря.

- Телефонът ти има ли достъп до интернет?

- Разбира се.

- Иди на Канал 6 в Портланд. Обади ми се, когато свър­шиш.

Прайър не възрази. Закъсняваше за вечерята, но сега това бе без значение. Главният Крепител не се обаждаше току-така.

Прекъсна връзката и спря до стената край входа на метро- станция „Копли“. Не му отне много време да намери репор­тажа от новините, за който бе говорил Главният Крепител. Влезе в уебсайта на „Портланд Прес Хералдс“, да не би слу­чайно там да има още подробности, ала нямаше.

Почака малко да събере мислите си, после позвъни на Главния Крепител.

- Вкъщи ли сте? - попита.

- Да.

- Но можете да говорите?

- Засега. Някой от нашите ли е бил?

- Не.

- Сигурен ли си?

- Абсолютно. Никой не би направил подобна крачка, без първо да се посъветва с мен, а аз не бих позволил. Решено бе: трябваше да се чака.

- Увери се, че нямаме нищо общо.

- Ще проверя, но нямам никакви съмнения. На този човек не му липсваха врагове.

- На нас също. Ще има последствия за всички ни, ако ни хванат, че имаме и най-малка връзка с това.

- Ще изпратя съобщение. Няма да има повече никакви действия, докато вие не наредите.

- И прати някого в Скарбъро. Искам да знам какво точно се е случило в онази къща.

- Ще се обадя веднага.

Мъжът в другия край на линията замълча за момент, по­сле каза:

- Чух, че „Л’Еспалие“ бил много добър ресторант.

- Да. - На Прайър му трябваха една-две секунди, докато си даде сметка, че не бе казвал на Главния Крепител къде ще вечеря. - Да, добър е.

- Може би все пак трябва да съобщиш на клиентите си, че няма да успееш за вечерята.

Връзката прекъсна. Прайър погледна телефона. Имаше го само от два дни. Извади батерията, изтри я с ръкавиците си и я хвърли в боклука. Докато вървеше, счупи СИМ картата и пусна парчетата в един канал. Пресече „Бойстън Стрийт“ и се отправи към Нюбъри. Влезе в сенките на 440 улица, сло­жи телефона на земята и започна да го блъска с тока на обув­ката си, по-силно и по-силно, докато накрая тъпчеше яростно само късчета пластмаса, като не спираше да ругае. Двама минувачи по Ексетър го погледнаха бегло, но не спряха.

Прайър опря чело до стената на най-близката сграда и за­твори очи.

Последствия: това бе слабо казано. Ако някой бе посег­нал на детектива без разрешение, изобщо не се знаеше какви беди могат да се очакват.

В един апартамент в Бруклин равин на име Епстайн седе­ше пред екрана на компютъра, гледаше и слушаше. Прекарал бе дълъг ден в дискусии, спорове и нещо като бавен напре­дък - ако си достатъчно оптимистично настроен. Епстайн, заедно с двама свои колеги, умерени равини, се опитваше да постигне компромис между общинарите в район Бруклин и местните хасиди34 по дълъг списък въпроси, включително разделянето на половете в градските автобуси и религиоз­ните възражения против използването на велосипеди - най- често без особен успех. Днес, като наказание за греховете си, Епстайн беше принуден да обяснява пред недоумяващи общински съветници идеята за metzitzah b’peh - практиката да се изсмуква с уста раната от обрязване на малки деца.

- Но защо някой ще иска да прави това?

Честно казано, той нямаше отговор на този въпрос, или поне не и такъв, който би удовлетворил членовете на съвета.

Впрочем някои от по-младите хасиди явно не се отнася­ха към Епстайн с повече симпатия, отколкото към гоите35. Веднъж дори чу един от тях да го нарича зад гърба му alter коскеr - „стар пръдльо“, - но не реагира. По-възрастните проявяваха повече разум и поне признаваха, че той се опитва да помогне, като влиза в ролята на посредник и се мъчи да намери компромис, който да е приемлив и за хасидите, и за общината. Стига да можеха, хасидите биха издигнали стена между Уилямсбърг и останалата част от Бруклин, при все че първо трябваше да се преборят и с хипстърите в квартала. Ситуацията не се подобряваше от обстоятелството, че някои официални лица в града публично сравняваха хасидите с мафията. Понякога всичко това можеше да накара разумен човек като него да зареже и вярата, и града си. Но една ев­рейска поговорка гласеше: „Преживяхме фараоните, ще пре­живеем и това“. А старият виц, без който не минаваше нито един еврейски празник: „Опитаха се да ни изтребят и не ус­пяха, така че хайде да хапнем!“.

Това се въртеше в главата му, докато се прибираше из­гладнял вкъщи, но вече не му бе до храна. До него стоеше млада жена, облечена в черно. Името ѝ беше Лиат. Тя бе глу­хоняма и не можеше да чуе новините, но можеше да чете по устните на водещия, когато той се появи на екрана. Видя полицейските коли, къщата и снимката на детектива, която показваха във всички телевизионни новини. Тя не бе праве­на скоро. Сега той изглеждаше по-стар. Спомни си лицето му, когато се любеха, и усещането от нараненото му тяло до своето.

Толкова много белези, толкова много рани, видими и не­видими. Епстайн докосна ръката ѝ. Тя сведе поглед към ли­цето му, за да може да следи движението на устните.

- Качи се горе - каза той. - Разбери каквото можеш. Аз ще започна да събирам информация тук.

Тя кимна и излезе.

„Странно“, помисли си Епстайн: никога досега не я бе виждал да плаче.

40

Брайън Джоблин бе този, който им съобщи новината, на­пускайки на бегом къщата. Това, че си тръгваше в този мо­мент, оставяйки ги на мира, изглеждаше като дар от бога. Хари и Ерин бяха започнали все повече да се дразнят от него и вече не издържаха постоянното му присъствие в своя жи­вот, докато той бе навлязъл с удоволствие в ролята на техен надзорник, гост и донякъде съучастник в престъпление, кое­то тепърва трябваше да бъде извършено. Той още притиска­ше Хари да намери момиче, сякаш бе нужно това да му се напомня. Самата Хейли Кониър се бе отбила в къщата тази сутрин, докато разтребваха след закуската, и им бе дала да разберат много ясно, че времето им изтича.

- Нещата тук много скоро ще се раздвижат - каза тя, за­станала пред вратата, сякаш не искаше дори да стъпи повече в техния рушащ се дом. - Много от проблемите ни са на път да изчезнат и ще можем отново да се заемем с важните за­дачи.

Наклони се толкова близо до тях, че Хари усети топлина­та на дъха ѝ и вонята на вкиснало, която винаги свързваше със смъртта на майка си: воня на отказващи да функциони­рат вътрешни органи.

- Трябва да знаете, че в Проспъръс има хора, които об­виняват вас за онова, което се случи с нашите младежи в Афганистан, както и с Валъри Гилсън и Бен Пиърсън - каза тя. - Те мислят, че ако вие не бяхте допуснали момичето да си иде - Кониър остави другата възможна интерпретация на условното изречение да виси във въздуха за момент, - че­тирима от нашите хора можеха още да са живи. Имате да вършите много работа, за да си платите за грешките. Давам ви три дни. Най-добре ще е дотогава да ми намерите замест­ница на момичето.

Но Хари знаеше, че след три дни те вече няма да са тук и че ако са, това навярно ще е краят им. Готови бяха да бягат. Ако Брайън Джоблин не им бе казал какво се е случило и ги беше оставил известно време да правят, каквото намерят за добре, може би биха почакали още един ден просто за да са сигурни, че всичко, свързано с бягството им, ще е наред. Сега те приеха предадената от него новина като сигнал: вре­ме беше. Докато изпращаха колата му с погледи, неговите думи още кънтяха в ушите им:

- Ударихме детектива - казал бе Джоблин. - Дават го по всички канали. С този нещастник е свършено. Свършено.

Двайсет минути след потеглянето на Джоблин Диксънови вече бяха напуснали Проспъръс.

Хари позвъни по пътя към Медуей. Повечето вечери тър­говецът на автомобили затваряше в шест, но Хари имаше номера на мобилния му телефон и знаеше, че живее само на няколко преки от паркинга. Казал му бе, че ако се стигне до обаждане по телефона, вероятно ще се налага спешно да напусне щата. Пробутал му бе някаква измислена история за болна майка, знаейки много добре, че него изобщо няма да го е грижа дори и майката на Хари да е Тифозната Мери36, стига да му плати в брой допълнителната сума за размяна­та. Така че трийсет минути след като напуснаха Проспъръс, Диксънови потеглиха от паркинга в пътнически ван GMC Savana със 160 000 км на брояча и спряха само в покрайни­ните на Медуей, за да се обадят на Магнъс и Даян и да им кажат, че идват. Ванът беше грозен като контейнер за смет, но можеха да спят в него, ако трябва, а бог знае още колко време щяха да са на път и колко надалече щеше да се нало­жи да отпътуват. Не можеха да останат задълго у сестрата на Ерин. Дори за една нощ щеше да е рисковано. Всъщност колкото повече наближаваха дома на Магнъс и Даян, толко­ва повече се засилваше чувството му, че може би двамата с Ерин изобщо не бива да отсядат у тях. Може би щеше да е най-разумно да вземат нещата си, да уговорят някакъв начин за връзка и после да намерят мотел, в който да пренощуват.

Колкото по-далече от Проспъръс, толкова по-добре. Сподели тревогите си е Ерин и се изненада, когато тя се съгласи без възражения. Ако питаха него, тя съжаляваше само за едно: че не бяха успели да убият Брайън Джоблин, преди да напус­нат Проспъръс. Може и да се бе пошегувала, но Хари някак си се съмняваше в това.

Спряха на алеята до къщата. Вътре лампите светеха и тъй като пердетата не бяха спуснати, се виждаше, че Магнъс седи пред телевизора в дневната. Щом чу шума от мотора, той стана. Махна им от прозореца. Още не бяха слезли от вана, когато отвори входната врата.

- Влизайте - каза той. - Безпокоим се още откакто се оба­дихте.

- Къде е Даян? - попита Ерин.

- В банята е. Веднага ще слезе.

Магнъс отстъпи встрани да ги пусне да влязат и каза:

- Нека взема палтата ви.

- Няма да останем - отговори му Хари.

- По телефона ни каза друго.

- Знам какво казах, но мисля, че ще е по-добре да про­дължим нататък. Те ще дойдат да ни търсят, щом разберат, че сме напуснали града, и няма да им отнеме много време да направят връзката с теб и Даян. Трябва да се отдалечим възможно най-много от Проспъръс. Не мога да ти кажа защо. Просто трябва да оставим града далече зад себе си.

Магнъс затвори входната врата, но Хари усети течение откъм кухнята. Порив на вятъра премина през къщата и от­вори вратата на дневната от лявата им страна. Вътре видяха Даян, седнала в тъмното до масата.

- Мислех, че си - поде Ерин, но не продължи нататък.

Брайън Джоблин седеше срещу Даян и държеше в дясната си ръка пистолет, насочен небрежно в гърдите ѝ. Зад него бе Колдър Айтън. Той също държеше пистолет, но се целеше в дъщерята на Даян, Кейли.

Ръката на Хари бавно се плъзна към пистолета в джоба на якето му, но в този момент от дневната се показа началник Морланд и го хвана за рамото.

- Недей - каза той и гласът му беше едва ли не любезен.

Ръката на Хари трепна, после увисна безсилно. Морланд бръкна в джоба му и извади пистолета.

- Имаш ли разрешително за това?

Хари не отговори.

- Не мисля, че имаш.

Морланд вдигна пистолета и го опря отзад в главата на Ерин. Натисна спусъка и кремавите стени на къщата стана­ха яркочервени. Докато Хари още се мъчеше да асимилира картината, когато тялото на съпругата му се свлече на пода, Морланд стреля в гърдите на Магнус, после мина три крачки напред и уби Даян с един-единствен куршум, който проби лицето ѝ точно под основата на носа.

Дойде на себе си от писъците на Кейли, но вече бе твърде късно. Морланд го блъсна и го просна на пода до мъртвата му съпруга. Той впери поглед в нея. Очите ѝ бяха затворени, лицето ѝ - изкривено в предсмъртна гримаса на ужас. Пита­ше се дали я е боляло много. Надяваше се да не е. Той я беше обичал. Толкова много я беше обичал.

Сега цялата тежест на Морланд бе на гърба му. Усети ми­ризмата на дулото, когато то докосна лицето му.

- Убий ме - каза. - Просто ме убий.

Но вместо това дулото изчезна и ръцете му бяха оковани хлабаво зад гърба. Кейли бе престанала да пищи и сега хли­паше. Но, изглежда, бяха сложили ръка пред устата ѝ, защо­то хлиповете бяха приглушени.

- Защо? - попита Хари.

- Защото не може да имаме такова масово убийство без убиец - каза Морланд и изправи Хари.

Той се втренчи в началника на полицията с изцъклен по­глед. Лицето на Морланд беше замръзнало в маска на пълна безнадеждност.

Колдър Айтън и Брайън Джоблин се появиха от втората врата на дневната, носейки Кейли. Минаха през кухнята и излязоха през задната врата. Малко след това Хари чу да се затваря багажник и после потегли кола.

- Какво ще се случи с нея? - попита той.

- Мисля, че вече знаеш. Беше ти казано да ни намериш момиче. Май накрая все пак ще изпълниш дълга си.

Браян Джоблин отново се появи в кухнята. Усмихна се на Хари, когато тръгна към него.

- Сега какво? - попита Хари.

- Двамата с Брайън ще се повозите. Ще дойда при вас веднага щом мога.

Морланд се обърна да тръгне, но спря.

- Кажи ми, Хари, момичето наистина ли избяга, или вие го пуснахте?

Какво значение имаше? Момичето въпреки всичко беше умряло, а скоро щеше да го последва и той.

- Ние го пуснахме да избяга.

Думата „ние“ го накара да погледне надолу към Ерин и така пропусна да види изражението, което премина по лице­то на Морланд. В него имаше и частица възхищение.

Имаше чувството, че ще заплаче, но сълзите не искаха да потекат. Без това бе късно за сълзи и те нямаше да помогнат.

- Съжалявам, че се стигна дотук - каза Морланд.

- Върви по дяволите, Лукас - отвърна му Хари.

- Да, предполагам, че тъкмо това ще се случи.

41

Мина ден. Падна нощ. Всичко се промени, но беше съ­щото. Мъртвите си оставаха мъртви и чакаха умиращите да попълнят числото им.

В покрайнините на Проспъръс масивен автомобил 4WD отби край пътя, изхвърли един от пътниците и после бързо пое обратно на изток. Роналд Стрейдиър метна раницата на гръб и пое към гората и развалините на черквата.

42

На двуетажната сграда от червени тухли имаше табела с надпис БЛЕКТОРН, АПТЕКАР, въпреки че бяха минали много години, откакто там не беше продавано нищо, а и са­мият стар Блекторн отдавна бе мъртъв. През по-голямата част от своята история тя бе останала единственият магазин на „Хънтс Лейн“, бруклинска уличка с конюшни, чието пър- воначално предназначение било да подслоняват конете на богаташите от близките „Ремсън Стрийт“ и „Джоралемън Стрийт“. Външните рамки на прозорците бяха черни, над­писите върху и над тях златни, а предната врата оставаше неизменно затворена. Прозорците на горния етаж имаха ка­паци, централната витрина на първия бе защитена с гъста телена решетка. Бъркотията от изложени стоки зад стъклото представляваше исторически артефакт, колекция от кутии и шишета, носещи имена на отдавна престанали да съществу­ват компании и продукти, в които съдържанието на змийска мас не е било само загатнато: „Магически болкоекстрактор на Дали“, „Ароматичен подсилващ балсам на д-р Хам“, „Нервин на д-р Майлс“.

Навярно в някакъв момент от миналото някой от праде­дите на последния Блекторн бе сметнал за уместно, наред с тези еликсири, да предлага на клиентите си и още по-странни лекарства. Малка витрина на самата врата съдържаше „Противоастматична смес за пушене на Потър (може да се пуши с лула - със или без обикновен тютюн)“ и „Противо- астматични цигари на Потър“ от деветнайсети век, наред с прахчета „Еспик“ и „Льогра“, вторите - лобими на френския писател Марсел Пруст, който ги вземал, за да се бори с аст­мата и сенната хрема. В добавка към страмониума, добиван от татула, Datura stramonium, който се смятал за ефикасно лекарство при дихателни проблеми, продуктите от този род съдържали, в различни комбинации, поташ и арсеник. Тези отдавна изгубили своята популярност продукти бяха увеко­вечени в полумрака на „Блекторн, Аптекар“, редом с малцови сиропи за кърмещи майки и празни бутилки от вино с кока, хероинов хидрохлорид и различни съдържащи опиум и морфин препарати против кашлица, простуда и проблеми с никненето на зъби при малки деца.

По времето, когато последният Блекторн навлязъл в заника на живота си, в магазина, който направо се пазел от светлината с помощта на тежки завеси и скъперническо из­ползване на електрическото осветление, се продавали само билкови церове и мухлясалият интериор още пазеше доказа­телствата за вярата на Блекторнови в безотказното действие на природолечението. Махагоновите рафтове бяха отрупани със стъкленици, съдържащи разлагащи се и изсъхнали бил­ки, както и най-различни масла, оцелели през годините, ся­каш без да се променят особено. Преградки с калиграфски надписи между рафтовете отделяха цял поменик от названия на болести от наличните билки, с които могат да се неутра­лизират симптомите им - от лош дъх (магданоз) и стомашни газове (копър и резене) до рак (боровинки, нар, малини, гъба маитаке) и сърдечна недостатъчност (глог). Всичко бе потъ­нало в прах и мъртви насекоми, освен пода, където редовно преминаващи стъпки бяха очертали тясна пътека в трупана­та с десетилетия смет. Тя водеше от страничната врата в съ­седство с главния вход, през коридор, украсен с фотографии на покойните и аматьорски пейзажи, издаващи патологичен, граничещ с психоза интерес към творбите на по-депресивните немски романтици, и стигаше до самия магазин през врата, украсена с графично пресъздадени сцени от мъките Христови. Крайната точка на пътеката бе скрита от черни кадифени завеси, които отделяха онова, което някога е било задната стая, където Блекторнови са приготвяли своите тин­ктури и прахчета.

Сега, докато по улиците се лееше леден дъжд, през про­ядените от молци дупки в завесите прозираха точици свет­лина, примигващи като звезди, когато невидимите хора зад тях се движеха. Бе паднала нощ и „Хънтс Лейн“ беше пуста, като се изключат двамата мъже, скрити под навеса на стара конюшня отсреща, които наблюдаваха магазина и едва доло­вимите признаци на живот в него.

От стрелбата бяха минали два дни.

- Побиват ме тръпки от него - каза Ейнджъл.

- Този човек кара всекиго да настръхне - съгласи се Луис. - Има мъртъвци, които биха излезли от гроба, ако разберат, че са погребани редом с него.

- Защо обаче тук?

- А защо не?

- Сигурно си прав. От колко време се крие в тази къща?

- От две седмици, ако е вярно онова, което чух.

Местонахождението му бе коствало на Луис значителна сума пари, плюс услуга, която никога повече не можеше да поиска. Не му се свидеше. Това бе лично.

- Уютно е - каза Ейнджъл, - по дикенсовски. Някак си му отива. Имаш ли представа къде е бил през всичките тези години?

- Не. Свикнал е да се мести насам-натам.

- Не е имал кой знае какъв избор. Сигурно не си е спече­лил много приятели с тази негова професия.

- Да, сигурно.

- В края на краищата и ти нямаш приятели.

- Да.

- Освен мен.

- Да. Като стана дума...

- Върви си го начукай.

- Може би това е другата ми алтернатива.

Ейнджъл се взираше в сградата и сградата сякаш се взи­раше в него.

- Странно, че се появява тъкмо сега.

- Да.

- Знаеш ли какво е правил, докато го нямаше?

- Каквото е правил винаги: причинявал е болка.

- Може би си мисли, че това ще отнеме малко от собстве­ната му болка.

Луис погледна приятеля си.

- Знаеш ли, превръщаш се в истински философ в най-неочакваните моменти.

- Аз съм роден философ. Просто невинаги имам желание да споделям мислите си с други хора, това е. Мисля, че може би съм стоик, стига да знаех какво точно означава това. Така или иначе, харесва ми как звучи.

- Що се отнася до предишното ти съждение, той изпит­ваше удоволствие да причинява болка и да гледа как други я причиняват още когато той самият не страдаше.

- Ако човек вярва в някакъв бог, би могъл да реши, че това е божие наказание.

- Карма.

- Да, това също.

Дъждът продължаваше да вали.

- Знаеш ли - каза Ейнджъл, - в този навес има дупка.

- Да.

- Това е като метафора, или нещо от този род.

- Или просто дупка.

- Ти не носиш поезията в сърцето си.

- Да.

- Мислиш ли, че той знае, че сме тук, отвън?

- Знае.

- И?

- Искаш да почукаш ли? Заповядай.

- Какво ще стане?

- Ти ще умреш.

- Мислех си, че ще е нещо такова. Значи, ще чакаме.

- Да.

- Докато?

-Докато той отвори вратата.

- И?

- Ако се опита да ни убие, ще знаем, че е замесен.

- А ако не се опита, значи не е?

- Не, значи, че просто е по-умен, отколкото съм очаквал.

- Ти каза, че не познаваш по-умен човек от него.

- Точно така.

- Това не вещае нищо добро за нас.

- Да.

Откъм отсрещната страна на улицата се чу шум: звук от ключ, който се превърта в ключалка, и резе, което се вдига. Ейнджъл се премести надясно, пистолетът вече беше в ръ­ката му. Луис тръгна наляво и бе погълнат от мрака. В кори­дора бавно изгря светлина, видима през пукнатото стъклено полукълбо над по-малката от двете врати. Тя се отвори бавно и откри огромен мъж, застанал на прага. Той остана съвсем неподвижен, с леко отделени от тялото ръце. Ако Ейнджъл и Луис бяха искали да го убият, това щеше да е най-добра­та възможност. Посланието изглеждаше ясно: онзи, с когото бяха дошли да се срещнат, искаше да говори с тях. Нямаше да има убити.

Още не.

Погледът на Ейнджъл се местеше между закритите с капаци прозорци на горния етаж на аптеката и входа към „Хънтс Лейн“ откъм „Хенри Стрийт“. „Хънтс Лейн“ бе ули­ца без изход. Ако това беше капан, нямаше да имат никак­ва възможност за бягство. Ейнжъл бе попитал Луис как ще се приближат до целта, изказвайки гласно съмнението дали няма да е по-добре, ако единият от двама им остане на „Хе­нри Стрийт“, докато другият влезе в „Хънтс Лейн“, но Луис не се бе съгласил.

- Той знае, че идваме. Той е последният.

- Което ще рече?

- Че ако това е капан, ще го щракне много преди „Хънтс Лейн“. Ще сме мъртви още щом стъпим в Бруклин. Само че няма да знаем, докато ножът на гилотината не падне.

Нищо от това не звучеше успокояващо. Ейнджъл бе виж­дал този човек само веднъж, когато беше опитал да вербува Луис - а следователно и него самия - за своите цели. Споме­нът за тази среща така и не бе избледнял. Чувствал се беше отровен от нея, сякаш, дишайки един и същ въздух с този човек, бе заразил своя организъм завинаги.

Луис отново се появи. Държеше пистолета си вдигнат, насочен право в силуета на входа. Човекът направи крачка напред и включилата се от движението лампа светна над гла­вата му. Наистина беше огромен, главата като внушителен паметник над раменете, гръдният кош и ръцете - невъзможно масивни. Ейнджъл не разпозна лицето му, а с положителност щеше да помни, ако бе виждал подобно чудовище. Черепът му бе гол, целият набразден с белези, очите му - много свет­ли и кръгли, като наврени в лицето варени яйца. Беше изклю­чително грозен, сякаш Бог бе създал възможно най-грозното човешко същество и след това го бе фраснал в лицето.

Най-поразителен от всичко бе жълтият костюм, в който беше облечен. Той му придаваше странен вид на престорена веселост, може би в резултат на напразна надежда, че ако дрехите му са в по-ярки тонове, видът му някак си няма да е толкова страшен. Той наблюдаваше приближаващия го Луис, и Ейнджъл си помисли, че не го бе видял да мигне нито вед­нъж. Очните му ябълки бяха така огромни, че всяко мигване щеше да бие на очи като пляскане на криле.

Луис свали пистолета, а едновременно с него стражът на входа вдигна дясната си ръка. Показа на Луис малкия пласт­масов флакон, който държеше, и без да го чака да реагира, отметна глава назад и сложи капки в очите си. Когато свър­ши, излезе на дъжда и безмълвно направи знак на Ейнджъл и Луис да влязат в аптеката, протегнал дясната си ръка като портиер, който кани посетители в най-лошия нощен клуб на света.

Ейнджъл неохотно пресече улицата. Последва Луис в мрака на коридора, но влезе заднешком, без да сваля очите и пистолета си от немигащия гигант на вратата. Но гигантът не ги придружи вътре. Остана да стои на дъжда с лице, вдиг­нато към небето, а дъждовните капки се стичаха по бузите му като сълзи.

Ейнджъл и Луис последваха дирята в прахоляка под оскъдната светлина на мъждукаща в единия ъгъл лампа. Вътре миришеше на отдавна изветрели билки, дъхът им се беше просмукал в дървото и лющещата се боя на стените, но беше подсилен и от миризма на лекарства, която се усещаше все по-силно с приближаването до завесите в дъното.

И под всичко това се долавяше ясно още една миризма: на разлагаща се плът.

Луис бе върнал пистолета в кобура под мишницата си и Ейнджъл на свой ред стори същото. Луис бавно протегна ръка, дръпна завесите и пред тях се откриха задната стая и мъжът, седнал зад бюро, осветявано само от една настолна лампа. Светлината на лампата бе насочена под такъв ъгъл, че мъжът оставаше скрит в сянката, но дори и така Ейнджъл видя, че той бе станал още по-уродлив, отколкото при пре­дишната им среща. При влизането им той с усилие вдигна глава и когато заговори, думите му бяха завалени.

- Добре дошли - каза. - Ще ме извините, че няма да се ръкувам с вас.

Изкривената му дясна ръка, от чиито пръсти бяха остана­ли само две стърчащи от китката чуканчета, се протегна към лампата. Ейнджъл и Луис не реагираха по никакъв начин, ако не се брои краткият изблик на състрадание, който накара Ейнджъл да затвори за миг очи. Не можеше да не изпита съ­чувствие дори към такъв като него. Реакцията му не остана незабелязана.

- Спести ми това - каза мъжът. - Ако беше възможно да се избавя от тази болест, като накажа теб с нея, на мига бих го сторил.

Изгъргори и на Ейнджъл му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това е било смях.

- Всъщност, така или иначе бих те наказал с нея, стига да беше възможно, дори и само заради удоволствието да я споделя с някого.

- Господин Камбион - каза Луис, - не сте се променили.

Леко перване с китката и лампата бе обърната така, че светлината да пада върху обезобразеното му лице.

- О - каза той, - променил съм се.

Официалното ѝ название беше болест на Ханзен, на име­то на норвежкия лекар Герхард Армауер Ханзен, който през 1873 година бе открил бактерията, която я причинява, но от четири хилядолетия човечеството я знаеше просто като проказа. Днес терапии с комбинации от медикаменти, в ос­новата на които бе антибиотикът рифампицин, даваха въз­можност да се побеждава онова, което преди бе считано за нелечимо: двата вида проказа, мултибациларната и пауцибациларната. Но Камбион бе едно от изключенията, един от малцината нещастници, които не показваха нито клинично, нито бактериологично подобрение след лечението. Причи­ните за това бяха неясни, но онези, които шушукаха по негов адрес, твърдяха, че при по-ранните прояви на заболяването той непочтено е бил лекуван само с рифампицин, вместо с комбинацията с дапсон и клофазимин, поради което баци­лите му бяха станали резистентни към основното лечебно средство. Нещастният виновен лекар впоследствие изчез­нал, ала не бил забравен от семейството си, тъй като паметта им била освежавана най-редовно с части от неговото тяло, които продължавали да им се доставят. Всъщност дори не било ясно дали той е мъртъв, тъй като частите, които им се изпращали, изглеждали забележително свежи, дори като се имат предвид защитните опаковки.

Но когато ставаше дума за Камбион, истината бе дефи­цитна. Дори името му беше измислица. През Средновекови­ето наричали камбион мутирал потомък на човек и демон. Калибан, героят от „Бурята“ на Шекспир, е бил камбион, „достойно изчадие на вещица37“. Единственото, което се зна­еше за Камбион със сигурност и което се потвърждаваше от присъствието му в старата аптека, бе, че състоянието му бързо се влошава. То би могло да се определи дори като де­генерация, но Камбион си беше дегенерат по природа, а бо­лестта, която поразяваше физиката му, можеше да се приеме като външна проява на вътрешното му разложение. Камбион бе богат и без всякакъв морал. Камбион бе убивал - мъже, жени, деца, - но когато болестта бе разяла плътта му, огра­ничавайки способността му да се движи и лишавайки го от чувствителността в крайниците, той бе преминал от из­вършването на убийства към подпомагането им. И преди не беше пренебрегвал този доходоносен допълнителен бизнес, защото репутацията му привличаше хора, пропаднали поне колкото него, но сега това беше основното му занимание. Камбион бе главната фигура за контакти между онези, които обичат да съчетават убийствата с изнасилване и изтезаване, и онези, които горещо желаят техните врагове да страдат, преди да умрат. Говореше се, че му доставяло удоволствие да гледа, когато това е възможно. Неговите хора - ако из­общо бяха хора, защото способността им да вършат зло по­ставяше под въпрос самата им принадлежност към човеш­кия род - изпълняваха поръчки, които другите отказваха да приемат - или по морални причини, или заради личната си безопасност. Обаче садизмът им беше слабост. Именно зато­ва услугите на Камбион оставаха толкова специализирани, а той и зверовете му се криеха в сенките. Действията им се посрещаха със закани за не по-малко свирепи отмъщения.

Когато Ейнджъл го бе видял последния път, преди повече от десет години, лицето му вече показваше признаци на израняване и деформация, а някои нерви бяха започнали да се удебеляват, включително големият слухов нерв под ухото и нервът над очната ябълка. Сега пораженията от болестта го правеха почти неузнаваем. Лявото му око едва се виждаше като цепнатина в плътта на лицето, докато дясното бе широ­ко отворено, но замъглено. Долната му устна бе ужасно под­пухнала и увиснала, поради което устата му не можеше да се затвори. Носният му хрущял се беше разложил, оставяйки две дупки в средата на лицето, разделени от ивица кост. Ця­лата останала кожа, която се виждаше, беше покрита с поду­тини, които изглеждаха твърди като камък.

- Как мислиш? - каза Камбион и от устните му захвърчаха пръски слюнка.

Ейнджъл се радваше, че не беше застанал по-близо до бюрото. След онази първа - и последна - среща с Камбион си беше направил труда да прочете нещичко за проказата. Повечето неща, които знаеше, или си мислеше, че знае за тази болест, се оказаха митове, включително и това, че тя се предава при допир. Начините на заразяване още се изслед­ваха, но изглежда, че това ставаше главно чрез секретите от носа. Докато гледаше капчиците слюнка върху бюрото, Ейн­джъл си даде сметка, че задържа дъха си.

- Не виждам признаци положението ти да не се подобря­ва - каза Луис.

- Много дипломатичен отговор.

- Може би трябва да опиташ... - Луис щракна с пръсти и се обърна към Ейнджъл за помощ. - Какъв беше оня боклук, който използваш? Нали се сещаш, за крастата ти?

- Хидрокортизон. И не е краста. Копривна треска е.

- Да, точно така - каза Луис и отново се обърна към Камбион: - Хидрокортизон. Моментално премахва оная гадост.

- Благодаря за съвета. Ще го имам предвид.

- За мен бе удоволствие. Предал ли си онова, което те мъчи, и на оня Спондж Боб Квадратни Гащи38 отвън?

Камбион успя да се усмихне.

- Ще кажа на Едмънд как си го нарекъл. Сигурен съм, че ще го намери забавно.

- Изобщо не ме е грижа дали ще му хареса, или няма да му хареса - каза Луис.

- Не съм го и очаквал от теб. Колкото до онова, което мъчи него, то е състояние, известно като лагофталм, форма на ли­цева парализа, която засяга седмия черепномозъчен нерв, контролиращ orbicularis oculi - мускула, който затваря кле­пачите - и не позволява очите да се навлажняват достатъчно.

- Леле - каза Луис, - страхотна двойка сте.

- Приятно ми е да мисля, че поемайки риска да е с мен, Едмънд получава възможност да види собствените си про­блеми в по-широк контекст.

- Можеше да го види, ако беше наел бодигард, който няма проблеми с очите.

- Едмънд не ми е точно бодигард. Той е моя медицинска сестра и мой довереник. Всъщност - Камбион размаха дясната си ръка, показвайки чуканчетата - може да се каже, че той е дясната ми ръка. Лявата обаче още върши работа.

За пръв път показа и нея. Тя още имаше четири пръста. В момента те бяха обвити около модифициран пистолет с уголемен спусък. Дулото бе небрежно насочено към Луис.,

- Ако се канехме да те убием, вече щяхме да сме го сто­рили - каза Луис.

- За мен важи същото.

- Не беше лесно да те открием.

- Ето че успяхте. Знаех си, че все някога ще стигнете до мен, след като преровите всички други възможни места. Направо изорахте града, ти и твоето гадже. Направили сте всичко възможно.

Истина беше. Ейнджъл и Луис бяха започнали да раз­питват часове след стрелбата - къде кротко, къде не съвсем. Имаше тихи разговори над чаша кафе в евтини ресторанти и над халба бира в задни стаички на долнопробни барове. Имаше и обаждания по телефона и отрицателни отговори, заплахи и предупреждения. Свързаха се или получиха вести от всеки посредник, всеки дилър на наркотици, всеки пома­гач, който познаваше хората, убиващи за пари: Луис искаше имена. Желаеше да научи кой е дръпнал спусъка и кой е на­правил поръчката.

Трудността идваше оттам, че стрелецът - или стрелците, както подозираше той, защото комбинацията от използвани­те ловна пушка и пистолет сочеше към екип - едва ли бе намерен по обичайните канали. Не се съмняваше, че той е професионалист, или поне бе започнал с това убеждение. Не му се вярваше да е дело на аматьор, не и когато ставаше дума за Паркър, а и вероятността стрелците да са били двама беше в подкрепа на това становище. Ако не беше прав и излезе, че извършителят е някой разгневен единак, тогава случаят щеше да е за ченгетата и тяхното следствие. Възможно бе да стигне пръв до стрелеца, ако изтече информация, но това не беше неговият свят. В света на Луис се плащаше на хора, за да убиват.

Ала връзките му с детектива бяха добре известни и никой от онези, които познаваше, не би приел такава поръчка дори като агент на стрелеца. Все пак случаят трябваше да бъде разнищен докрай просто за да е сигурен.

Несъмнено беше възможно ударът да е свързан и с дви­жението на Паркър из по-мрачните светове и във връзка с това Луис вече се бе свързал с Епстайн, възрастния равин в Ню Йорк, и му бе обяснил, че ще е много недоволен, ако той открие нещо свързано с нападението и реши да не го споделя с него. Междувременно Епстайн бе изпратил в Мейн собст­вения си бодигард, Лиат. Според Луис тя бе малко закъсняла за партито. Всички бяха закъснели.

Третата линия на разследване сочеше към Колекционе­ра, но Луис бе отхвърлил тази възможност почти незабавно. Ловджийската пушка не беше в негов стил, а и той вероятно най-напред би подгонил него и Ейнджъл. Луис подозираше, че Колекционера иска Паркър жив, освен ако не му е оста­нал никакъв избор, ала не разбираше защо, въпреки опитите на Паркър да му обясни ситуацията. Ако успееше някога да хване Колекционера натясно, непременно щеше да го накара да му го обясни - точно преди да го гръмне в главата.

Накрая трябваше да се обърне внимание и на случая, по който работеше Паркър преди покушението: изчезнало мо­миче, мъртъв мъж, намерен в мазе, и град, наречен Проспъръс, но това бе всичко, което знаеше. Ако някой в Проспъръс бе наел убиец, залавянето му отново се връщаше в неговата сфера на действие. Той щеше да намери стрелеца и да го на­кара да проговори.

Което бе и причината двамата с Ейнджъл сега да стоят пред Камбион, защото Камбион не го бе грижа за Луис или Паркър, за никого и за нищо друго, а и хората, с които си имаше работа, бяха твърде покварени и извратени, за да го е грижа за тях. И да не беше замесен - а това трябваше тепър­ва да се докаже, - връзките му се разпростираха до потайни места, за които не подозираше дори Луис. Изчадията, които се криеха там, имаха нокти и зъби и бяха пълни с отрова.

- Хубаво местенце си имате тук - каза Луис. Очите му започваха да свикват с оскъдната светлина. Виждаше съвре­менни лекарства на лавиците зад Камбион, а в дъното - ко­ридор, водещ навярно към помещенията, където той живее­ше и спеше. Не можеше да си представи, че този човек ще изкачва стълби. Инвалидна количка стоеше сгъната в един ъгъл. До нея имаше пластмасова купа, лъжица и салфетка. На бюрото до Камбион бяха поставени порцеланова купа и сребърна супена лъжица, но забеляза подобна купа и лъжица и на странична масичка вдясно от себе си.

„Интересно, помисли си: двама души, а три купи.“

- Започнах да се привързвам към новия си дом - каза Камбион. - Но мисля, че сега ще трябва отново да се местя. Жал­ко, подобни катаклизми изцеждат силите ми, а е трудно да се намери подходящо жилище с такава приятна атмосфера.

- Недей да бягаш заради мен - каза Луис. Дори не си на­прави труда да коментира обстановката. Старата аптека му приличаше едва ли не на зала за балсамиране на трупове.

- Защо, да не би да ми казваш, че мога да разчитам на твоята дискретност, че няма да подшушнеш на някого къде се намирам? За главата ми има обявена награда. Единстве­ната причина да стигнеш толкова близо, е информацията, която имам, че си отказал поръчка за мен. Още не разбирам защо.

- Защото мислех, че може да дойде ден като този - отвър­на Луис.

- Когато ще ти потрябвам?

- Когато ще трябва да те погледна в очите, за да разбера дали лъжеш.

- Питай.

- Замесен ли си?

- Не.

Луис остана съвсем неподвижен, докато се взираше в раз­лагащия се мъж. Накрая кимна.

- Кой е замесен?

- Никой от моя кръг.

- Сигурен ли си?

- Да.

Въпреки че движението бе едва забележимо, Ейнджьл видя как раменете на Луис се отпуснаха. Камбион бе послед­ният от посредниците. Сега преследването щеше да стане още по-трудно.

- Обаче чух слухове...

Луис се напрегна. Играта започваше. Където бе Камбион, там винаги имаше игра.

- По-точно?

- Какво можеш да ми предложиш в замяна?

- Какво искаш?

- Да умра на спокойствие.

- Като те гледам, това не ми се струва много вероятно.

- Искам договорът да бъде анулиран.

- Не зависи от мен.

Камбион остави на бюрото пистолета, който през цялото време бе държал в ръката си, и отвори едно чекмедже. Изва­ди от него плик, който побутна към Луис.

- Говоренето ме уморява - каза той. - Това трябва да е достатъчно.

- Какво е?

- Списък с имена, най-лошите от мъжете и жените.

- Онези, които си използвал.

- Да, наред с престъпленията, за които са отговорни. Ис­кам да откупя договора с тяхната кръв. Уморих се да бъда преследван. Нужна ми е почивка.

Луис не откъсваше поглед от плика, докато пресмяташе. Накрая го взе и го сложи в джоба си.

- Ще направя каквото мога.

- Тези имена ще бъдат достатъчни.

- Да, така мисля. Кажи ми сега за слуховете.

- Мъж и жена. Женени. Деца. Безупречни средноамериканци. Имат само един работодател. Само няколко удара, но много добри.

- Мотивацията им?

- Не пари. Идеология.

- Политическа?

- Религиозна, ако онова, което чувам, е вярно.

- Къде?

- Северна Каролина, но вече може да не са там. Само с това разполагам.

Зад тях се появи издокараният в жълто гигант, наречен Едмънд. Той подаде на Луис листче хартия. На него беше написан номер на клетъчен телефон. Срещата беше приклю­чила.

- Скоро ще се махна оттук - каза Камбион. - Използвай този номер, за да потвърдиш, че договорът е анулиран.

Луис запамети номера и върна листчето на Едмънд. То изчезна в гънките на гигантската му длан.

- Колко време ти остава? - попита Луис.

- Кой знае?

- Струва ми се, че за теб може да е спасение, ако оставиш договора в сила - каза Луис, когато Едмънд отстъпи встрани, за да могат двамата посетители да излязат, и се приготви да ги придружи до вратата.

- Ти може да мислиш така, но аз още не съм готов да умра.

- Да - каза Луис, когато завесите се затвориха зад гърба му. - Много жалко.

44

Спането на открито не бе нещо ново за Роналд Стрейдиър. Спал бе във виетнамските джунгли, в Голямата северна гора на Мейн и край плантации с канабис в горния край на щата Ню Йорк през периода на недоразумения с някои кон­курентни производители, които приключиха, когато Роналд напъха един от тях с главата напред в тясна дупка и продъл­жи да запълва дупката.

Така че беше наясно колко са важни добрата храна и под­ходящите дрехи, особено при студено време. Знаеше, че най-близо до тялото се облича полипропиленово термобельо, не памучно, защото памукът задържа влагата, и че въздействие на конвекцията означава, че студеният въздух и влагата по­глъщат топлината на тялото. На главата си носеше шапка с наушници, защото изстинеше ли главата, тялото започваше да изключва кръвоснабдяването на крайниците. Внимаваше непрекъснато да е в движение, дори то да се състоеше само от леки, генериращи топлина, упражнения със стъпалата или опъвания на ръцете и пръстите. Взел бе много вода и най-различни ядки, семена, енергийни закуски, пастърма и са­лам, както и няколко пакетирани порции готова за консума­ция храна, защото човек понякога има нужда от топла храна, макар и сякаш приготвена за домашни любимци - и кутии със самозагряващи се супи и кафе. Не знаеше колко време може да остане навън в пущинака, но бе взел достатъчно провизии за четири дни, а дори и за повече, ако се наложе­ше да е по-пестелив. Въоръжен бе със законно притежавана ловна пушка „Браунинг БАР Марк II Лайтуейт Стокър“. Ако стане нужда, можеше да каже, че е на лов за катерици или зайци, дори за койоти, въпреки че след браунинга от пако- стливите животинки не би останало друго освен снопчета козина и спомени.

Провървяло му беше с мястото. Гората около порутената черква беше смесица от широколистни и иглолистни дърве­та, но вторите преобладаваха. Разположи се в най-големия гъсталак, който успя да намери, и покри спалния чувал с клони. Проучи внимателно местността, без да влиза в двора на черквата - не от суеверие, а просто защото, ако Шейки бе прав, черквата беше важна, а хората бяха склонни да пазят местата, които са важни за тях. Провери портата и оградата, но не откри нищо, което да показва, че районът има елек­тронна охрана, обаче въпреки това предпочете да не поема риска да задейства някой скрит сензор за движение. Отказа се и от всякакви проучвания в самия град. Той беше внуши­телен мъж и биеше на очи. Може би щеше да разгледа града много скоро.

За да минава времето му по-бързо, четеше. Взел бе със себе си „Студеният дом“ от Чарлз Дикенс, защото помнеше, че детективът му я бе препоръчал навремето. Купил бе кни­гата, но така и не бе сварил да я прочете.

Шейки, както и Джуд преди него, считаше, че в Проспъръс има нещо гнило, и почти бе успял да убеди Роналд в това, макар той още да не бе стъпвал в този град. Шейки го придружаваше, когато започна да обикаля Портланд и без много шум да разпитва бездомниците какво са видели в дните преди смъртта на Джуд. Шейки умееше да успокоява хората. Той не ги плашеше и те, общо взето, го харесваха. Роналд имаше чувството, че води със себе си добро куче, стар лабрадор може би, някакво дружелюбно и толерантно същество. Но не сподели това с него. Не бе сигурен как ще го приеме.

Въпреки усилията си не научиха нищо съществено чак до края на един дълъг ден на издирване и разпитване. Информа­цията дойде от съвсем неочакван източник: жена, известна като Франи, с която Шейки бе видял Брайтбой да се кара същата сутрин, когато Брайтбой го беше нападнал. Шейки обикновено правеше всичко по силите си, за да избягва Фра­ни - заради войнствения ѝ нрав и образа на мъж с отхапан нос, който тя неизменно извикваше в съзнанието му. Но Ро­налд Стрейдиър ни най-малко не се стресна от нея. Той каза на Шейки, че познава Франи отпреди много години, когато повечето ѝ зъби са били още на мястото си.

- Вярно ли е, че е отхапала носа на някакъв мъж и после го е изплюла пред него? - попита Шейки. Струваше му се, че Роналд Стрейдиър би трябвало да знае.

- Не - отвърна той най-сериозно. - Това не е вярно.

На Шейки му олекна, но Роналд не беше свършил.

- Не го изплю - продължи той. - Глътна го.

На Шейки му призля. По време на последвалия разговор с Франи се улови, че използва тялото на Роналд като защитна стена между себе си и жената. Ако беше развила вкус към мъжко месо, Франи трябваше да мине през Роналд, за да стигне до него.

Тя се зарадва да види Роналд, макар да не ѝ беше толкова весело, когато научи, че той вече не се занимава с дилърство. Като използваше предимно четирибуквени думи, тя изрази мнението, че Роналд е голямо разочарование за нея. Той прие мнението ѝ без възражения и ѝ даде името на човек, който вероятно ще може да ѝ набави трева, както и двайсет долара, с които да се почерпи.

В замяна Франи им каза за двойката, която беше видяла близо до свърталището на Джуд.

Франи не беше общителен човек. Избягваше приютите. Винаги беше ядосана или за кратко спокойна - след поред­ното разлютяване и преди следващото избухване. Не харес­ваше никого, дори Джуд. Никога за нищо не бе го молила, а и той бе проявявал достатъчно разум да не ѝ предлага каквото и да било. Независимо от парите и връзката за намиране на трева, които ѝ бе дал Роналд Стрейдиър, Шейки не разби­раше защо тя му се доверява. Едва по-късно се сети: Франи бе поласкана от вниманието на Роналд. Роналд разговаряше с нея, както с всяка друга жена. Беше учтив. Усмихваше се. Попита я за раната на ръката ѝ и ѝ препоръча някакъв лек. И нищо от това не правеше лицемерно: Франи би го разбрала веднага. Не, Роналд разговаряше с нея така, както би разго­варял с жената, която е била преди време и за която може би, дълбоко в себе си, още се мислеше. Откога ли никой не бе правил това за нея, помисли си Шейки. Вероятно от де­сетилетия. Тя невинаги е била такава, както и всички онези, които свършваха на улицата, и никога не си е пожелавала подобна съдба. Докато двамата с Роналд разговаряха, Шейки видя как тя се променя. Погледът ѝ стана по-мек. Не беше красива и никога вече нямаше да бъде, ако изобщо някога е била, но за пръв път я видя като нещо различно от индиви­да, от когото трябва да се бои. Докато говореше с Роналд, тя свали гарда, и Шейки бе поразен от прозрението, че Франи живее в постоянен страх, защото, колкото и лошо да беше да си бездомен мъж, несравнимо по-тежко бе да си бездомна жена. Той винаги бе разбирал това, но някак абстрактно, и общо взето, го свързваше само с по-младите момичета, тий- нейджьрките, чиято уязвимост беше по-очевидна. Направил бе грешката да си въобразява, че с годините на Франи може някак си да ѝ е станало по-леко, а не по-трудно, но сега раз­бираше, че се е заблуждавал.

И така, Франи бе разказала на Роналд Стрейдиър как ми­навала покрай мазето на Джуд вечерта, преди той да умре, и видяла кола, паркирана от другата страна на улицата. И тъй като била отчаяна, както винаги, а питането не струва­ло пари, почукала на стъклото с надеждата да падне някой долар.

- Дадоха ми петарка - каза тя. - Пет долара. Ей така.

- А поискаха ли ти нещо в замяна? - попита Роналд.

Франи поклати глава.

- Нищо.

- Не попитаха ли за Джуд?

- Не.

Защото вече са знаели, помисли си Шейки, и са били достатъчно умни да не привличат вниманието към себе си, като платят на жена от улицата, за да им даде информация. Вмес­то това са ѝ дали пари - били са щедри, но не прекалено, и тя си е тръгнала, оставяйки ги да чакат Джуд да се появи.

Роналд я попита какво си спомня за тях. Тя беше запом­нила сребриста кола и регистрационен номер от Масачузетс, но си призна, че може и да греши за номера. Жената била хубава, но била от онези, които полагат прекомерно голе­ми усилия да се поддържат във форма, когато започнат да остаряват, и в резултат се сдобиват с бръчки по лицата със слънчев загар, които са щели да бъдат избегнати, ако е било по силите им да се примирят с малко плът върху костите. Мъжът започвал да оплешивява и носел очила. Почти не по­гледнал Франи. Парите ѝ дала жената и пак тя отговорила на нейните благодарности с мимолетна усмивка.

Дадената от Франи информация не беше много, но все пак бе малка отплата за положените усилия. Роналд се ка­неше да се сбогува с Шейки и да се прибере вкъщи. Пътьом щеше да се обади на детектива и да сподели с него какво е научил. Вместо това, докато вървяха по „Конгрес Стрийт“, видяха лицето му да се появява на телевизионния екран в един бар. Роналд почерпи Шейки с бира, а той самият пий­на газирана вода и заедно изгледаха новините. Шейки каза, че това може да е свързано с Джуд и дъщеря му. Ако беше така, значи, беше свързано и с Проспъръс, а в такъв случай и старата черква играеше някаква роля в случилото се, което бе и причината сега да лежи в гората, да яде консерви и да чете Дикенс. Искаше поне да се опита да направи нещо, дори и Шейки да не беше прав, но не можеше да не се съгласи с дребния бездомник: Проспъръс създаваше усещане за нещо нередно, а черквата - за нещо стократно по-нередно.

Откакто пристигна, не се бе случило почти нищо. Два пъти полицейска кола бе приближила по пътя до черквата, но и двата пъти полицаят само бе проверил катинара на пор­тата и бе направил повърхностна обиколка на гробището. Роналд бе използвал телескопичния мерник на пушката, за да прочете името му: Морланд.

Единственият друг посетител бе висок мъж на четиресет и няколко години със сресана назад коса, с джинси, високи работни обувки и кафяво велурено яке. Той пристигна от се­верозапад, така че присъствието му в черковния двор свари Роналд неподготвен. Първия път го наблюдава как отвори вратата на черквата и провери вътре, въпреки че не остана там задълго. Предположи, че това е пастор Уорънър. Шейки бе научил от детектива за него, както и нещичко за начал­ника на полицията на име Морланд. Според Шейки Джуд и детективът бяха имали спречквания и с двамата. Роналд не последва Уорънър, когато той си тръгна, но по-късно намери пътеката, която водеше от черковния двор до къщата му. По-добре бе да знае откъде идва той, отколкото да не знае.

Първия ден пасторът се върна малко преди слънцето да залезе, с гребло и лопата, и започна да разчиства храсталака на място, отдалечено около дванайсетина метра от западна­та стена на черквата. Роналд го наблюдаваше през мерника. Когато Уорънър свърши, в земята се откри дупка, широка шейсетина сантиметра в диаметър. После, видимо доволен от своята работа, той си тръгна и оттогава не се бе появявал.

Отново се беше стъмнило и Роналд се готвеше да пре­кара още една нощ в гората, когато пристигна колата. При­ближи бавно, защото се движеше без светлини, и спря доста преди да стигне до оградата на гробището. Слязоха двама мъже. Роналд обърна към тях своя бинокъл за нощно вижда­не „Армасайт“. Единият беше Морланд, въпреки че този път бе свалил униформата. Вторият беше старо плашило с дълго палто и филцова шапка. Морланд отвори портата и двамата влязоха в двора, без да говорят.

По пътя се зададе втора кола, комби. Морланд и плашило­то се обърнаха и впериха погледи в нея. Тя спря до първата и от мястото зад волана слезе възрастна жена. От задните врати се появиха двама мъже, но на единия му трябваше по­мощта на придружаващия го и жената, за да слезе. Носеше малка кислородна бутилка, вързана с ремъци за гърба му, а устата му беше покрита от маска. Той влезе в черковния двор, подкрепян от другите.

Накрая от северозапад дойде и пасторът, ала не беше сам. С него вървеше момиче на осемнайсет-деветнайсет години. Беше облечено във ватирано яке над нещо, което прилича­ше на нощница, а на краката си носеше гуменки без връзки. Ръцете ѝ бяха вързани зад гърба, устата - залепена с тиксо. От дясната ѝ страна вървеше друг мъж, десетина години по- възрастен от пастора. Той бе хванал ръката ѝ над лакътя и я направляваше, за да не се препъва в старите надгробни камъ­ни, при което шепнеше нещо и се усмихваше. Тя не се съпро­тивляваше и не се опитваше да избяга. Роналд подозираше, че е упоена, защото очите ѝ бяха леко притворени и влачеше крака, докато вървеше.

Доведоха я до мястото край западната стена на църквата, от което Уорънър беше разчистил храстите по-рано същия ден. На Роналд му се искаше да приближи, но имаше риск да вдигне шум и да разтревожи групата долу. Затова се задо­воли само да се премести малко встрани, за да вижда по-ясно какво се случва. Беше тиха, спокойна нощ и гласовете на хората стигаха до него, когато се вслушваше по-внимателно. Чу Уорънър да казва на момичето да си почине и че почти са свършили. Мъжът, който я държеше за ръката, ѝ помогна да падне на колене, а останалите оформиха полукръг около нея, при което почти я скриха от погледа на Роналд. Появи се нож и той се сепна. Остави бинокъла и мина към оптиката за нощно виждане на пушката. Тя не увеличаваше толкова и зрителното поле не бе така широко, но ако някой опиташе да доближи ножа до момичето, тогава, ченге или не, щеше да го застреля, преди металът да е докоснал кожата. Браунингът се самозареждаше, което му даваше четири изстрела, преди да му се наложи да спре.

Но ножът беше използван само за да прережат въжетата, които стягаха ръцете на момичето. Роналд ги видя да падат от двете ѝ страни, а после мъжът, който ѝ бе помагал, сва­ли ватираното яке, оставяйки само нощницата да я пази от студа. През мерника тя изглеждаше като блед призрак в чер­ковния двор. Роналд взе на прицел мъжа с ножа и зачака, без пръстът му да докосва спусъка, но ножът изчезна и никой от останалите не държеше оръжие.

Те се отдръпнаха от момичето и отчасти го скриха от по­гледа му, но нощницата още се виждаше, бяла на фона на мрака. Роналд местеше мерника от гръб на гръб, следейки за движение, следейки някой да не извади оръжие, да не посег­не към нея, но никой не го направи. Като че ли чакаха нещо.

Отново насочи вниманието си към онова, което се вижда­ше от момичето. По бялата нощница пропълзя тънка сянка, сякаш луната внезапно беше огряла надвиснал клон.

Но нямаше клон и нямаше луна.

Появи се втора сянка и трета, като пукнатини на лед. Последва внезапна вихрушка, мътилка от бяло, и едно тъпо изпукване, сякаш се счупи кост. Наблюдаващите старци се събраха и за момент момичето остана напълно скрито от по­гледа му.

Когато се разделиха отново, то беше изчезнало.

Роналд отдръпна окото си от мерника и примигна. Не беше възможно. Разгледа мястото, но там нямаше и следа от момичето в бялата нощница. Дори ако бяха съблекли някак си нощницата, все пак на земята щеше да се вижда голото тяло, но той не виждаше нищо.

Сега групата се разпръскваше. Уорънър тръгна обратно към дома си, докато мъжът, който бе дошъл с него, се при­съедини към останалите, които се връщаха към колите. След броени минути портата беше отново заключена и автомоби­лите се отдалечаваха по пътя към магистралата, все още дви­жейки се с угасени светлини.

Роналд изчака петнайсетина минути, после тръгна към гробището. Прескочи през оградата, вече без да го е грижа за никакви скрити сензори, и приближи до мястото, където за последен път бе видял момичето. Коленичи и забеляза сле­ди от разравяне. Бяха откъртени буци суха земя, а в пръстта имаше следи от нещо, което скоро е било влачено през нея. Те свършваха там, където се бе намирала дупката, но тя се бе слегнала и от нея беше останала само лека вдлъбнатина.

Роналд остави пушката и започна да рови пръстта с голи ръце; от момичето нямаше и следа, само земя и дебели коре­ни, при все че не знаеше откъде идват те, защото в гробище­то нямаше дървета. Отпусна се на земята, дишайки тежко. Над него се извисяваше старата черква.

Някакво светло късче в пръстта привлече вниманието му. За малък камък се бе закачило парченце светъл плат санти­метър на сантиметър. Роналд го стисна между палеца и по­казалеца си.

„Не съм луд, каза си. Не съм луд.“

Вдигна пушката и с помощта на обувките се помъчи да заличи следите от опитите да рови. Когато реши, че е на­правил каквото може, се върна в своето скривалище, събра нещата си и се приготви да тръгва. Провери още веднъж, за да е сигурен, че не е забравил някой боклук или някоя вещ, макар да знаеше, че е достатъчно внимателен, за да не прави такива пропуски. Все пак си струваше да отдели малко вре­ме, за да е сигурен. Когато потегли, още нямаше единайсет часа и движейки се предпазливо, успя да стигне до град Диърдън малко преди полунощ. Спря в покрайнините и се сгу­ши възможно най-удобно до дънера на едно дърво. По пътя бе позвънил само на един номер, но той не беше 911. Изпи чаша кафе да се стопли, обаче не спря да трепери и когато камионът пристигна, цялото тяло го болеше. Братята Фулси му помогнаха да се качи и го закараха обратно в Скарбъро.

45

Ейнджъл и Луис бяха паркирали близо до кръстовището на „Амити Стрийт“ и „Хенри Стрийт“, на около четири пре­сечки от „Хънтс Лейн“. Разговаряха, докато вървяха, навели глави срещу дъжда.

- Е? - поде Ейнджъл.

- Той не ни казва всичко, което знае - каза Луис.

- Но вярваш на онова, което ни каза?

- Да.

- Защо?

- Защото имаше известен процент информация, която ни бе спестена, но никакъв процент лъжа, а той е човек, който умее да изчислява процентите. Не е бил посредник при поку­шението, но не сподели с нас цялата информация, която има за онзи, който е стрелял по Паркър.

- И ти стигна до този извод само като го гледаше в очите ли?

- Аз го разбирам. И знам, че се страхува от мен.

- Членовете на този клуб никак не са малко.

- Да, но не всеки, който членува в него, има ресурсите да посегне на мой приятел. Камбион ги има, но е достатъчно умен, за да знае, че ако се замеси в подобно нещо, ще трябва да премахне и мен, а това не се случи.

- Което означава, че стрелците или не знаят, или не ги е грижа за теб.

- А ти знаеш, че може да е и второто.

- Опазил господ. Това би означавало, че не им е останало нищо, заради което да живеят.

- Точно така.

- Тогава какво не ни казва Камбион за стрелците?

- Техните имена. Камбион не търгува със слухове. Може би пътищата им някога са се пресичали. Може дори да се е опитвал да ги наеме.

- И те, подобно на теб, са му отказали.

- Но както изглежда, за разлика от мен, са фанатично ре­лигиозни.

- Вярно. Никой не може да те обвини, че си прекрачвал прага на черква, освен ако не си искал да застреляш някого, скрит в тъмното. Значи, Камбион ще чака да уредиш анули­рането на договора му и след това ще ти каже повече ли?

- На теория би трябвало да е така.

- А ти можеш ли да го направиш? Да прекратиш догово­ра?

- Не. Нещата са стигнали твърде далеч. Хората, които имат интерес да видят Камбион мъртъв, са твърде много - заради онова, което е сторил или което знае.

- Но ако Камбион е толкова умен, колкото казваш, би трябвало да е наясно с това.

- Вероятно.

- Тогава каква игра играе?

- Опитва се да спечели време. Както ти казах, Камбион изчислява процентите. Мисля, че знае точно кого търсим, така че в момента се мъчи да прецени дали хората, които са били изпратени да убият Паркър, са по-опасни от мен. Ако са, може да ме продаде на тях в замяна на каквото там му е нужно: пари, място, където да се скрие или - най вероятно - главите на някои от онези, които го преследват. Ако реши, че стрелците не са достатъчно добри, за да ме отстранят, тогава ще ги подхвърли на нас, но ще почака, докато стане възмож- но да му предложим повече. Не мисля, че ни излъга, когато каза, че иска да прекара остатъка от живота си на спокой­ствие. Той иска гаранция за протекция, но е наясно, че сам не мога да му я дам.

Ейнджьл се замисли върху това.

- Федералните - каза той след известно време. - Иска държавна защита.

- Федералните - потвърди Луис.

- Но ние познаваме само един федерален.

- Точно така.

- И той не харесва нито теб, нито мен.

- Да, но бих казал, че в момента несъмнено се интересува от нас.

- Защо си толкова сигурен?

- Защото смятам, че онзи, който ни следи от предишната пряка, е той.

- Големият син форд ли? Чудех се защо се влачи така. Сигурно си въобразява, че няма да се досетим.

- Едва ли му пука.

Луис слезе на платното, застана пред едва пълзящата кола, сложи пръсти в устата си, свирна пронизително и тя удари спирачки на сантиметри от него.

- Ей, такси! - рече той.

През чистачките и дъжда специален агент от Федералното бюро за разследване Рос гримасничеше насреща му. Устните му се раздвижиха беззвучно, когато Ейнджьл се присъедини към Луис. Ейнжъл сви ръка зад ухото.

- Моля?, „Майка...“ какво?

Втория път Рос изкрещя думите, за да е сигурен, че ще го чуят.

Седнаха заедно в „Хенри Пъблик“ на „Хенри Стрийт“ 329. Всички си поръчаха бруклинско тъмно пиво. Изглежда­ше някак редно - в този квартал. Бяха почти сами в бара, и нищо чудно - в този час.

- Аз ще платя - каза Рос, когато им донесоха бирата. - Достатъчно неприятно е, че седя на една маса с вас. Не ис­кам и да бъда обвинен в корупция.

- Ей, не пипнаха ли така федералния в Бостън, онзи, кой­то беше гъст с Уайти Бългър? - каза Ейнджьл. - В един мо­мент си седиш и си пийваш с приятели в Саути39, а в следва­щия вече излежаваш четиресет години.

- Първо на първо, не сме приятели - каза Рос.

- Огорчен съм - отвърна Ейнджьл. - Сега как ще си уредя глобите за неправилно паркиране?

- Тук е Нюйоркското полицейско управление, тъпако.

- А, да. - Ейнджьл отпи от бирата. - Ами ако ме глобят в окръг Колумбия?

- Майната ти.

- Знаеш ли, псуваш повече, отколкото федералните по те­левизията.

- Псувам само когато съм в стрес.

- Май непрекъснато си в стрес.

Рос се обърна към Луис.

- Винаги ли е такъв?

- Доста често.

- Никога не съм допускал, че ще го кажа, но ти си направо светец, мамка му.

- И аз така мисля - отвърна Луис. - Но става за някои работи.

- Хич не искам да знам.

Рос отпи дълга глътка от бутилката си и попита:

- Ходи ли да го видиш?

- Паркър ли?

- Не, новия папа. За кой друг бих могъл да говоря, по дяволите?

Ейнджъл и Луис си размениха погледи. Ейнджъл искаше да отидат в Мейн, но Луис не се съгласи. Считаше, че мо­гат да бъдат по-полезни на Паркър в Ню Йорк. Прав беше, разбира се, но Ейнджъл все пак се тревожеше. Той бе силно привързан към детектива и тъй като той вероятно нямаше да прескочи трапа, искаше да се сбогува с него.

- Не - отвърна Луис. - Казват, че умира.

- И аз така чух.

- Вярно ли е?

- Той е като котка, има девет живота. Само не знам колко от тях е използвал вече.

Докато осмисляха казаното, Ейнджъл и Луис надигнаха бирите. После Луис попита:

- Какво искаш, агент Рос?

- Доколкото разбирам, вие обръщате града наопаки, за да разберете кой е стрелял по него. Чудех се докъде сте стиг­нали.

- Това опит за размяна на информация ли е? Ако е така, на път си да преживееш тежко разочарование.

- Знам с кого сте се срещали на „Хънтс Лейн“.

Левият клепач на Луис трепна. При него това бе признак на изключителна изненада, еквивалент на припадъка при другите хора. Рос го забеляза.

- За колко некадърни ни мислиш, по дяволите? - каза той.

- Това риторичен въпрос ли беше?

- Искаш ли да видиш досието, което съм натрупал за теб?

Луис остави въпроса да мине покрай ушите му.

- От колко време го наблюдавате? - попита Ейнджъл.

- Още откакто се върна в града - отвърна Рос. - Той как изглежда? Не успяхме да му направим ясна снимка. На по­следната, която имаме, видът му не е много добър.

- Сигурно още среща известни трудности, когато сваля мадами - каза Ейнджъл.

- Замесен ли е?

Рос наблюдаваше и двамата и чакаше. Беше много търпе­лив. Мина цяла минута, но това, изглежда, не го безпокоеше.

- Не - каза по някое време Луис. - Или поне не пряко.

- Смятахте ли да го арестувате? - попита Ейнджъл.

- Не разполагаме с нищо, освен с разни истории. Обаче чуваме, че са обещани пари за всеки, който натисне спусъка срещу него. - Погледът му скочи обратно към Луис. - Ми­слех, че може би ще искаш да се възползваш.

- Не гониш когото трябва - каза Луис.

- Явно.

- Подслушвахте ли го?

- Би ми се искало. Не е напускал този стар магазин, откак­то се е нанесъл в него. Няма телефонна линия. Ако използва клетъчни телефони, те са от онези, които се изхвърлят. Ръ­ководи целия си бизнес далеч от прозорците, което означава, че не можем да хванем вибрации, особено с всичките тези завеси.

- И?

- Доколкото разбирам, осъществява неофициални кон­такти с цел договорът да бъде анулиран. Вярно ли е?

Луис отново почака известно време, преди да отговори. Ейнджъл запази мълчание. Ако щеше да има размяна, Луис трябваше да реши колко да даде и какво да иска в отплата.

- Вярно е - каза той. - Мислите ли да му предложите сделка?

- Смятаме, че пази много тайни.

- Ще ви изцежда кръвта за всяка, която ви издаде, и нико­га няма да го накарате да свидетелства.

- Може пък да не искаме да свидетелства - каза Рос. - Може да ни трябват само подробности. Интересуват ни не само осъдителните присъди. Интересува ни информацията.

Ейнджъл си мислеше за списъка с имена, който беше сега у Луис. Той може би имаше някаква стойност. Но пък може­ше и да не представлява никакъв интерес. Истината най-ве­роятно беше някъде по средата.

Рос допи първата бира и вдигна бутилката, давайки знак на сервитьорката да донесе още по една, въпреки че Луис почти не беше докоснал първата.

- Чух, че се е опитал да те вкара в своята кошара - каза Рос. - Преди доста време.

- Не толкова отдавна - отговори Луис.

- Но ти не си се хванал на въдицата?

- И той като теб май беше притеснен от начина, по който си вадя хляба.

- И не си го харесвал.

- Нямаше много за харесване. Сега още по-малко, като видиш колко е напреднало разложението.

Вторите бири пристигнаха, но никой не посегна към тях.

Ейнджьл почувства, че са достигнали критичната точка в пазарлъка, макар че, доколкото можеше да прецени, като че ли не беше постигнат особен напредък в нито една посока. Преговорите не бяха неговата стихия. Онова назначение в ООН ставаше все по-недостижимо с всеки изминал ден.

- Ще попитам още веднъж - каза Луис, - какво искаш от мен, агент Рос?

Той впери поглед в Рос, както змия, която хипнотизира животно, преди да го клъвне. Рос не мигна. Избрал бе подхо­да „трима мъже си пийват бира“ и той не бе свършил работа. Навярно се бе досещал, че ще стане така, но нищо не пречи да се опита, нали? Докато Ейнджьл го наблюдаваше, той на­пълно се промени, изправи гръб, изражението му стана на­прегнато, годините сякаш се отърсиха от него. В този момент Ейнджьл разбра защо Луис винаги бе толкова предпазлив с него. Както и Камбион, той беше неразгадаемо създание, хранилище на тайни.

- Дойдох да те предупредя, че няма да толерирам една акция за разплата, дори да е заради твоя приятел. Няма да я толерирам, защото съм загрижен, че тя може да попречи на собствената ми работа, на по-голямата картина. Защото с всеки мъж или жена, които убиваш, се затваря потенциална линия на разследване. Това нещо не се прави така.

- И каква е „по-голямата картина“, агент Рос? - попита Ейнджьл. - Какво е „това нещо“?

- Преследването на нещо, което е било скрито, преди да се появи животът на тази планета - каза Рос. - Нещо, което отдавна е погребано. Това достатъчно голямо ли е за теб?

Ейнджьл вдигна бирата.

- Знаеш ли, все пак ще взема да изпия и тази.

И пресуши половината бутилка.

- И ти вярваш в съществуването на това „нещо“? - каза Луис.

- Няма значение в какво вярвам аз. Важно е в какво вярват онези, които го търсят. И хаосът, който създават и ще про­дължават да създават, докато не бъдат спрени.

- Значи, искаш да се оттеглим и да не правим нищо?

- Не съм глупак. Да не се прави нищо, не е алтернатива, когато става дума за вас. Искам сътрудничество. Да споделя­те с мен какво сте открили.

- И после ти да ни казваш дали може да действаме ли? Това ми звучи като най-лошата сделка, откакто са прецакали индианците за Манхатън.

- А също така и като много добър начин да свършим в затвора - допълни Ейнджъл. - Все едно предварително да подпишем самопризнание. Казваш да споделяме с теб какво искаме да направим. „Ей, това ми се вижда прекрасна идея. Действайте!“ И в следващия момент се гледаме шашардисано, изправени пред съда.

- Той е прав - каза Луис. - Няма сделка.

За негова чест, Рос не изглеждаше особено изненадан или разочарован. Вместо това бръкна в джоба си и извади кафяв плик. От него изсипа една-единствена снимка и я сложи на масата пред тях. На нея се виждаше символът тризъбец, гру­бо издълбан върху парче дърво. Луис и Ейнджъл веднага се сетиха какво е това: знакът на Вярващите. Паркър се бе сре­щал с тях в миналото, Ейнджъл и Луис също. Вярващите не бяха останали много доволни от тези срещи.

- Къде е направена? - попита Ейнджъл.

- В къщата на Паркър, непосредствено след стрелбата. Сега разбирате ли защо искам от вас да действате предпаз­ливо?

Луис използва ръба на бутилката, за да завърти снимката и я разгледа по-добре.

- Да - каза той. - Разбирам.

Негов ред бе да извади от джоба си плик. Подаде го на Рос без коментар. Рос го отвори и прегледа напечатания списък с имена, места и дати. Не му бе нужно да пита Луис какво е това.

- От Камбион ли?

- Да.

- Защо ти ги е дал?

- Мислеше, че аз мога да вляза в ролята на посредник по затрудненията му с договора.

- Ти какво получи в замяна?

- Няма значение.

Рос сгъна списъка и го върна в плика.

- Защо го даваш на мен?

- Нали това искаше?

- Да.

- Сега не ти се налага да сключваш сделка с него и можеш да прекратиш наблюдението.

- И да го оставя на твоето благоволение.

- Аз нямам прошка за него.

- Това трябва ли да ме безпокои?

- Не виждам защо.

Рос претегли плика върху дланта на дясната си ръка, ся­каш преценяваше неговата тежест и колко ще струва той на душата му.

- Отишъл си при Камбион, защото си мислел, че знае нещо за покушението над Паркър - каза Рос. - Залагам лъс­кава нова монета от четвърт долар, че ти е дал да вкусиш от онова, с което разполага, но ти мислиш, че може би има още. Да преговаряш от негово име, е било половината от сделката. Не си прави труда да ми казваш, ако съм на прав път. Не бих искал да се чувстваш посрамен.

- Далеч съм от опасността да се почувствам посрамен, агент Рос - каза Луис.

- Но сега нямаш нищо.

- Освен свободен достъп до Камбион, в случай че ми по­трябва, нали?

Пликът остана върху дланта на Рос още няколко секунди, после изчезна в джоба му.

- Да - каза той. - А Паркър?

- Ако това ни доведе до Вярващите, ще ви съобщя чрез равина, Епстайн. За останалото няма да се бъркате в нашите работи.

- Ти си арогантно копеле, знаеш ли?

- Поне не ме нарече надут. Това би предизвикало сериоз­ни търкания.

Рос стана и пусна петдесетачка на масата.

- Беше удоволствие да се работи с вас, господа - каза той.

- Благодаря, подобно - отвърна Луис.

- Сигурен ли си, че не можеш да помогнеш за глобите? - подхвърли Ейнджъл.

- Майната ти - сряза го Рос.

- Така или иначе, ще си запазя номера ти. За всеки случай.

46

Ейнджъл и Луис не размениха и дума, докато не се при­браха в апартамента си, защото Луис се тревожеше, че Рос може да е решил да се застрахова, като подслушва колата, макар претърсването ѝ след това да не даде нищо. Все едно: Луис не бе оцелял толкова дълго, защото е бил небрежен, а Ейнджъл наистина нямаше друго по-добро занимание, ос­вен да претърси колата за бръмбари, или поне Луис му каза така.

Когато пристигнаха, най-напред се поздравиха с госпожа Бондарчук, старата дама, която живееше в апартамента под тях. Освен че беше единствената им съседка, госпожа Бон­дарчук бе и тяхна единствена наемателка, тъй като сградата беше собственост на една от кухите фирми на Луис. Госпо­жа Бондарчук гледаше померани, на които щедро даряваше повечето си любов и внимание, откакто преди много години господин Бондарчук се беше преселил на едно по-добро мяс­то. Дълго време Ейнджъл и Луис бяха живели със заблудата, че господин Бондарчук се е поминал, но наскоро се изясни, че през 1970 година е избягал и неговото по-добро място всъщност е Бойс, Айдахо - и „по-добро“ не бе нищо пове­че от относително понятие в един злополучен брак. Той не липсваше на госпожа Бондарчук, според която съпругът ѝ бе предпочел да си тръгне, вместо да бъде убит от нея. Помераните били повече от задоволителни заместители въпреки джавкането им. Но отглеждаше само мъжки екземпляри и не пропускаше да ги кастрира възможно най-рано, което водеше Ейнджъл и Луис до извода, че още храни известна остатъчна враждебност към господин Бондарчук. Тя защи­таваше шумната природа на своите питомци с твърдението, че тъкмо това ги правело добри кучета пазачи, така че на практика представлявали истинска алармена система. Луис се съгласяваше охотно с нея, въпреки че в сградата имаше алармена система, на която можеха да завидят дори някои правителства - и обикновено само правителства можеха да си позволят.

Преди няколко години се беше случило нещо, което гос­пожа Бондарчук продължаваше да нарича „онази неприят­ност“: направен бе опит да се проникне в сградата, който накрая беше завършил със смъртта на всички виновници. Това произшествие не беше успяло да разтревожи полиция­та, главно благодарение на това, че Ейнджъл бе разяснил на госпожа Бондарчук, на чаша мляко и шоколадова торта, кол­ко е важно понякога да избягваш вниманието на силите на реда и закона, защото те невинаги са склонни да разберат, че има моменти, когато на насилието може да се отговори само с насилие. Госпожа Бондарчук, която бе достатьчно възрастна, за да си спомня нахлуването на нацистите в родната ѝ Ук­райна и смъртта на баща си в боевете край Киев, всъщност прояви голямо разбиране към тази гледна точка. Разказа на смаяния Ейнджъл, че с майка ѝ са пренасяли оръжие за ук­раинските партизани и е гледала от един ъгъл, когато майка ѝ и четири други вдовици са кастрирали и после убили ред­ник от немския полицейски батальон „Остланд“, който имал нещастието да попадне в ръцете им. По свой начин, като ев­рейка, чиито събратя са били избивани в Минск, Костопил и Сосенки, тя знаеше по-добре от него колко е важно някои неща да се пазят в тайна от властите и понякога сурово да се наказват деградиралите мъже. Оттогава госпожа Бондарчук бе започнала да се отнася още по-покровителствено към два­мата си съседи, а те за отплата имаха грижата наемът ѝ да е минимален, а удобствата - гарантирани.

Сега, след като я бяха поздравили и се бяха погрижили за обезопасяването на сградата, разговорът отново се върна към събитията от вечерта. Луис наля две чаши „Мейрлуст Рубикон“ от Южна Африка, подходящо за зимата червено вино. Внезапните пориви на снежна вихрушка замъгляваха изгледа през прозорците, но те бяха колебливи и в крайна сметка не променяха нищо, като последни изстрели на раз­громена войска. Ейнджъл наблюдаваше Луис, докато той съ­бличаше якето и навиваше ръкавите на ризата си. Тя беше безупречно бяла и изгладена, сякаш изобщо не беше носена. Никога не преставаше да се удивлява как партньорът му ус­пява да запази вида си толкова свеж. На Ейнджъл му беше достатъчно само да погледне някоя риза и тя започваше да се мачка. Единственият начин да носи бяла риза цяла вечер и да се прибере вкъщи, без тя да изглежда така, сякаш със седми­ци не е слизала от гърба му, бе да я колоса толкова силно, че да заприлича на ризница.

- Защо даде на Рос тези имена? - попита Ейнджъл. В гла­са му нямаше и следа от упрек или недоволство. Просто бе любопитен да разбере.

- Защото не харесвам Камбион и ще се радвам, когато умре. - Луис разклати виното в чашата си. - Забеляза ли нещо странно в малката pied-à-terre40 на Камбион?

- Ако знаех какво е това, може би щях да мога да ти отго­воря. Ще предположа, че говориш за аптеката.

- Имаш още много да учиш.

- Ти пък имаш на какво да се надяваш. И, за да отговоря на твоя въпрос, в малката наричай-я-както-щеш на Камбион нямаше нищо, което да не бе странно.

- Преброих три купи за супа, едната от които пластмасо­ва. Не преброих повече от двама души.

- Едната паница може да е от по-рано.

- Възможно е.

- Но ти не мислиш така.

- Помещението бе старо и зловещо, но беше разтребено. С изключение на тези купи.

- Пластмасова купа - каза Ейнджъл. - Мислиш,че държи там дете ли?

- Не знам. Просто не вярвам той и неговото момче Едмънд да са единствените, затворени в този стар магазин.

- Смяташ да се върнеш там, за да изясниш ситуацията?

- Още не. Имаме си приоритети.

- Като стана дума: ти даде този списък на Рос, но какво получихме ние в замяна?

- Научихме, че Вярващите нямат нищо общо с покуше­нието.

Ейнджъл се чудеше дали виното и двете бири по-рано не са образували някаква коварна смес, която е разрушила част от и без това вече застрашените му мозъчни клетки. Рос им бе показал снимка. Излъгал ли ги беше?

- А фотографията?

- Фотографията е без значение. Тя е фалшива следа. Тези хора, или каквито са там, не оставят своите подписи. Това е за евтините романчета. Да не мислиш, че след като застре­лям някого, навивам визитната си картичка и я пъхам в дуп­ката от куршума, за да си правя реклама?

Ейнджъл се съмняваше, но знаеше ли човек?

- Мислиш ли, че Рос се досеща, че това е фалшива следа?

- На Рос изобщо не му пука дали е фалшива, или не. Това е още един пирон в ковчега и за него нема значение кой го е забил.

- Няма. Няма значение. Знаеш ли, че правоговорът ти куца?

Публичният образ на Луис се различаваше от този в част­ния му живот, но той понякога забравяше в каква роля е.

- А ти знаеш ли, че шибаният Рос бе прав за теб? - каза Луис.

- Рос не може дори да уреди една глоба за паркиране. Сам си го каза. Значи, сега ще се върнем при Камбион и какво? Ще му кажем, че сме продали неговото бъдеще на федерал­ните, или просто ще го излъжем, че още се опитваш да ану­лираш договора?

- Нито едното от двете. Познавам някои хора и в Северна, и в Южна Каролина. Ако съществува екип от стрелци съ­пруг и съпруга, които действат от там, все някой ще е чувал за тях.

- Не и ако си подбират клиентите. Не и ако не работят за пари, а от някакво сбъркано чувство за дълг.

- Какво, искаш да кажеш, че са като нас ли?

- Точно като нас, като се изключи религията.

- Да, и виж колко трудно беше да ни намерят. Не много отдавна доставчици опитаха да ни взривят вратата с експло­зиви, а тази вечер Рос можеше да ни отнесе задниците с ко­лата, ако бе пожелал, но ще ги пипнем, колкото и време да ни отнеме.

- А после?

- Ще ги накараме да говорят.

- А след това?

Луис опита виното. Беше хубаво.

- Ще ги убием.

Доста от предположенията на Луис бяха верни. Дори най-предпазливият човек можеше да бъде открит, ако пре­следвачът му има нужната настойчивост и съответните ре­сурси. Мъжът, който стоеше на прогизналия от дъжда ъгъл на Ъпър Уест Сайд41, където бедните бяха в зрителното поле на богатите и - много по-обезпокоително за онези, които се бояха от предстоящ социален срив - богатите бяха в зрител­ното поле на бедните, бе прахосал много време и значителна сума пари, опитвайки се да установи къде живеят Ейнджъл и Луис. Накрая вниманието му бе привлечено към тях от едно нападение на сграда - „неприятността“, съюзила Ейнджъл и госпожа Бондарчук. Луис бе положил големи усилия до по­лицията да не стигне и дума за случилото се, но мъжът на ъгъла бе представител на друг закон и друго правосъдие и бе много трудно подобни неща да се скрият от него и от баща му.

Колекционера сви шепи около клечката кибрит и я подне­се към цигарата между устните си, после започна да пуши, като държеше фаса с палеца и показалеца си, а с останалите пръсти го закриваше от дъжда. Пристигнал бе точно когато Ейнджьл и Луис влязоха в сградата. Не знаеше къде са били, но не бе трудно да се досети: положително вървяха по дири­те на онези, които бяха нападнали детектива. Колекционера се възхищаваше на тяхната целеустременост, на тяхната съ­средоточеност: никакво втурване на север, за да седят до лег­лото на детектива, никакви безполезни удари напосоки, така характерни за изпълнените със скръб, но лишени от сила, и за разгневените, но лишени от обект, върху когото да го излеят. Те биха оставили настрана преследването на самия Колекционер, за да се концентрират върху най-неотложното. Колекционера знаеше, че вероятно повечето от тази целена- соченост идва от Луис, но любовникът му също не биваше да се подценява. Лишените от емоции убийци рядко оставаха живи дълго време. Номерът беше не да потискаш чувствата, а да ги контролираш. Любовта, гневът, скръбта - всичко това само по себе си беше оръжие, но трябваше да бъде държано под контрол. Онзи, който се наричаше Ейнджьл, даваше на Луис възможност да прави тъкмо това. Без него Луис отдав­на щеше да е мъртъв.

Но Ейнджьл също беше опасен. Луис преценяваше плю­совете и минусите и ако ситуацията не му харесваше, се оттегляше и изчакваше по-благоприятна възможност, за да нанесе удар. При него логиката винаги беше на първо място. Ейнджьл беше различен. Веднъж взел решение да удари, той непрекъснато атакуваше набелязаната мишена, докато еди­ният от двамата не бъде победен. Той знаеше как да превърне емоцията в оръжие. Този вид сила и решителност не бяха за подценяване. Онова, което повечето хора не можеха да раз­берат, бе, че изходът от битката се решава в първите секунди, а не в последните, и че самото изправяне пред видимо непре­клонен нападател може психически да сломи дори по-голям и по-силен противник.

Но най-странното бе, че докато анализираше тези двама мъже, Колекционера осъзна, че е започнал да им се възхи­щава. Прекланяше се пред свирепостта и лукавството им дори когато го преследваха от място на място и разрушаваха неговите скривалища, които така грижливо беше изграждал. Освен това не можеше да отрече, че той и тези мъже, чрез предаността им към Паркър, на практика се занимаваха с ва­рианти на една и съща работа. Вярно, наложило му се бе да убие един от техните хора, но това беше грешка. Допуснал бе емоцията да го ръководи и приемаше, че е трябвало да плати за това. Цената бе загубата на неговите скривалища. Но преследването вече започваше да го уморява. Щеше да им даде онова, което искат, за да постигне примирие. Ако не се съгласяха, е, той имаше работа за вършене и тяхното преследване му пречеше. Отклоняването на вниманието и заплахата, която представляваха, времето и усилията, които го караха да прахосва, даваха възможност на мъже и жени, въплъщаващи злото, да издевателстват над по-слабите от тях. Присъди чакаха да бъдат изпълнени. Колекцията му се нуждаеше от ново попълнение.

Обади се на Елдрич от уличен телефон. Въпреки възра­женията на стареца беше осигурил услугите на гледачка за времето на принудителното си отсъствие. Имаше ѝ пълно доверие. Тя бе племенница на жената, която бе поддържала реда в офиса и бе топлила леглото му до неотдавнашната си смърт. Беше дискретна и избирателно глуха, няма и сляпа.

- Как се чувстваш? - попита Колекционера.

- Добре съм.

- Жената добре ли се грижи за теб?

- Мога сам да се грижа за себе си. Тя само ми се мотае в краката.

- Считай го за услуга към мен. Така съм по-спокоен.

- Трогнат съм. Намери ли ги?

- Да.

- Свърза ли се с тях?

- Не, но скоро ще им изпратя съобщение. Утре ще се срещнем.

- Те може да не се съгласят.

- Единият е прагматик, другият се ръководи от принципи. Онова, което ще им предложа, ще се хареса и на двамата.

- А ако не им хареса?

- Тогава нещата няма да се променят и неизбежно ще се пролее кръв. Те няма да искат това, гарантирам ти. Мисля, че на тях също им е омръзнало, колкото и на мен. Детективът е първата им грижа: детективът и онези, които са натиснали спусъка срещу него. Кой знае, може да успея да договоря малък бонус за нас, награда, към която се стремиш от много години.

- И каква ще е тя?

- Местонахождението на един покварен човек - каза Ко­лекционера. - Бърлогата на прокажения.

47

Послушното ченге на Гарисън Прайър бе срещнало за­труднения да получи достъп до местопрестъплението. Там бе пълно с полицаи от Скарбъро, както и от Отдела за борба с тежките престъпления в щата Мейн, и от ФБР, които неза­бавно бяха изпратили агенти не само от Бостън, но и от Ню Йорк. Къщата и районът наоколо бяха отцепени от мига, в който беше пристигнала първата патрулна кола, а информа­ционният поток се контролираше строго чрез закани за увол­нение и дори за затвор при най-малкото нарушение от страна на полицаите или персонала на Бързата помощ.

Но въпреки всички тези предпазни мерки човекът на Пра­йър се добра до един санитар от екипа на линейката, и - чен­гето си е ченге - успя да навърже някои дребни подробности само като държи устата си затворена и слуша. Все пак мина­ха дни, докато Прайър научи за символа, издълбан в дървото на кухненската врата в дома на детектива. Тази информация го постави пред трудно решение: трябваше ли незабавно да информира Главния Крепител, или да изчака, докато изясни ситуацията? Спря се на първия вариант. Не искаше да дава на Главния Крепител никакъв повод да се съмнява в него и беше за предпочитане най-напред да признае, че не знае нищо повече по въпроса, а после да навакса пропуснатото, отколкото да бъде обвинен в укриване на информация и да бъде изложен на всякакви подозрения.

Докато утринното слънце опитваше да пробие сивите облаци над Бостън, Главният Крепител слушаше мълчали­во отчета на Прайър за онова, което беше научил. Главният Крепител не беше от хората, които прекъсват и които позво­ляват да бъдат прекъсвани.

- Е, Вярващите ли са го извършили? - попита той, когато Прайър приключи.

- Възможно е - отвърна той, - но ако е така, извършите­лят не е от онези, за които знаем. Не е свързано с нас.

Не бе нужно да споменава, че повечето Вярващи вече са мъртви. Те бяха шепа хора и преди детективът и неговите съюзници да премахнат повечето от тях. Макар това никога да не беше обсъждано, почти единодушното мнение на Крепителите бе, че ликвидирането на Вярващите - чиято фикс идея бе да намерят някакъв пленен ангел, един от падналите - е нещо като дар от небето. Всяка група си имаше собствени приоритети и макар пътищата към крайната цел понякога да се пресичаха или да следваха една и съща посока, никой не вярваше напълно на другия. Само че поколения Крепители на драго сърце бяха използвали Вярващите, когато това им изнася. Дори понякога се бяха присъединявали към тяхната кауза. Съществуваха връзки.

- Ако символът на Вярващите е бил надраскан върху дървенията на къща, в която е извършен опит за убийство, това представлява потенциална опасност за всички нас - каза Главният Крепител. - Всяко разследване може да ни навреди.

- Не е изключено да е дело на ренегати - каза Прайър.

- Ако случаят е такъв, няма да е лесно да бъдат открити. Известна ни е самоличността на онези, които са попадали в полезрението на Паркър. Всички други са оставали скрити дори и за нас. В крайна сметка инстинктът ми подсказва, че символът е фалшива следа. Който и да е извършил покуше­нието или е наредил то да бъде извършено, иска да отклони вниманието от себе си.

- Има хора, които с удоволствие биха използвали дори недоказано подозрение, че имаме пръст в това, за да се нах­върлят върху нас. А какво става с детектива?

- Състоянието му остава критично. Неофициално, лека­рите предполагат, че няма да оцелее. Но дори и да оцелее, няма да е същият. Във всеки случай вероятно няма да играе никаква роля в онова, което има да става.

- Може би, но има вероятност и ролята му просто да се е променила.

Лори, личната секретарка на Прайър, почука на вратата на кабинета му. Той ядосано ѝ махна да си върви. Толкова ли спешно беше? Ако имаше пожар, щеше да чуе алармения звънец.

Но тя не помръдна и лицето ѝ бе изкривено от уплаха.

- Сър, може да се наложи да се свържа отново с вас - каза Прайър.

- Проблем ли има?

- Така изглежда.

Той остави слушалката и Лори влезе веднага.

- Бях помолил... - поде той, но тя го прекъсна.

- Господин Прайър, долу има агенти от Звеното за иконо­мически престъпления. Охраната се опитва да ги забави, но те имат заповед от Прокуратурата.

Звеното за икономически престъпления бе клон на Отде­ла за финансови престъпления на ФБР, който, наред с други­те си задачи, бе натоварен и с разследванията на злоупотреби с ценни книжа и стоки. Страховете на Главния Крепител се оправдаваха. Нападението срещу детектива бе открило благоприятна възможност за техните врагове. Това може да бе само акция за опипване на почвата, но чрез нея им се отпра­вяше предупреждение:

Ние знаем за вас.

Ние знаем.

Докато Гарисън Прайър се готвеше да се изправи очи в очи с федералните следователи, Ейнджъл се обади на Рейчъл Улф. Тя току-що се беше прибрала в своя дом във Върмонт, след като бе прекарала две нощи в Портланд, за да е близо до бащата на детето си. Дъщеря ѝ не бе останала с нея. Рейчъл бе преценила, че за Сам е важно да продължава своите рутинни занимания и да не бъде ангажирана в едно продължително бдение, но ѝ бе позволила да види за кратко баща си в интензивното отделение. Боеше се да допусне тя да го види сломен и умиращ на болничното легло, но дете­то бе настояло. Джеф, партньорът на Рейчъл, докара Сам в Портланд, а после я върна отново вкъщи. Той може и да не обичаше много бившия ѝ партньор, но след покушението се беше държал деликатно и тя му бе благодарна за това. Сега Рейчъл говореше на Ейнджьл за игли и тръбички, за рани и превръзки. Единият бъбрек извън строя. Сачми от ловна пушка старателно извадени от черепа и гърба, доста от тях в опасна близост с гръбначния стълб. Потенциално увреден нерв на едната ръка. Промърморени намеци за мозъчно на­раняване. Той оставаше в кома. Тялото му като че ли беше изключило всичко, с изключение на най-важните системи, за да се бори за оцеляване.

- Как го понесе Сам? - попита Ейнджьл.

- Не пророни и сълза - отвърна Рейчъл. - Дори Джеф из­глеждаше съкрушен, а той изобщо не харесва Чарли. А Сам само прошепна нещо на баща си, но не пожела да ми каже какво. Но е изглеждала спокойна по пътя към къщи. Не е ис­кала да говори. После, когато Джеф се обърнал да я погледне някъде около Лебънън, спяла дълбоко.

- Опитвала ли си да говориш за това с нея след посеще­нието ѝ в болницата?

- Аз съм психолог: не правя друго, освен да говоря за раз­ни неща. Тя изглежда... добре. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми, че нейният татко решавал.

- Решавал какво?

- Дали иска да живее, или да умре.

На последната дума гласът на Рейчъл трепна.

- А ти как си?

Чу как тя се опитва да се овладее, да не заплаче.

- Добре, предполагам. Сложно е. Чувствам се някак не­лоялна към него, сякаш съм го изоставила. Можеш ли да го разбереш?

- Чувство за вина.

- Да.

- Задето се чукаш със задник като Джеф.

Тя не можа да се сдържи и избухна в смях.

- Ти си задникът, знаеш ли?

- Често ми го казват.

- Джеф се държа добре, мръснико. А знаеш ли какво бе най-странното от престоя ми в тази болница?

- Имам чувството, че ще ми кажеш.

- Можеш да бъдеш сигурен. Най-странното беше върво­лицата от жени, които идваха да питат за него. Беше като да седиш край постелята на цар Соломон. Имаше една дреб­ничка тъмнокоса полицайка и жена от онзи град, Дарк Холоу. Помниш ли го? Би трябвало да го помниш. Там имаше пукотевица.

Ейнджъл изстена не толкова при спомена за самия град, а по-скоро при спомена за жената. Името ѝ бе Лорна Дженингс и беше съпруга на началника на полицията в Дарк Холоу. Там имаше история, която нямаш желание да обсъждаш с майката на детето на замесения в нея мъж, макар тя вече да се е разделила с него, а той да умира в момента в болнично легло.

- Да, говори ми нещо.

- А нея спомняш ли си я?

- Не много добре.

- Лъжец. Той спа ли с нея?

- Не знам.

- Хайде де!

- Господи, не знам! Не вървя подир него с пешкир и чаша вода.

- А с полицайката?

Трябва да е била Шарън Мейси. Паркър му бе казал за нея.

- Не, не е спал с нея, напълно сигурен съм.

Ейнджъл се опита да си спомни по-мъчителен разговор от този, но не можа.

- Има и още една жена. Тя почти не излиза от интензив­ното отделение и имам чувството, че има разрешение от по­лицията да е там, но не е полицайка. Глухоняма е и носи пистолет. Виждала съм я как го гледа.

- Лиат - каза Ейнджъл. Сигурно Епстайн я беше пратил да пази Паркър. Тя бе странен избор за ангел пазител. Спо­лучлив, но странен.

- Спал е с нея, нали? Жалко, ако не е.

„Какво иска тя, по дяволите“, помисли си Ейнджъл.

- Да, спал е с нея.

- Може да се очаква от него да спи с жена, която няма как да възрази.

- Беше само веднъж - каза Ейнджъл.

- Ти какъв си, негов адвокат ли?

- Ти ме превърна в негов адвокат! Обадих се само да те попитам как си. И вече съжалявам.

Рейчъл се засмя. Смехът ѝ бе искрен и той се зарадва, че ѝ бе подарил поне този миг.

- Ще дойдете ли да го видите? - попита тя.

- Скоро - отвърна той.

- Издирвате ги, нали? Онези, които са му причинили това.

- Да.

- Никой досега не е стигал толкова близо до него. Никой никога не го е наранявал толкова тежко. Ако умре...

- Не произнасяй тази дума. Спомни си какво ти е казала Сам: той още не е решил и има причина да се върне. Той оби­ча дъщеря си, обича и теб, въпреки че се чукаш със задник като Джеф.

- Махай се. Свършѝ нещо полезно.

- Слушам, госпожо.

Ейнджъл остави слушалката. Луис стоеше до него и чака­ше. Подаде му „Берета“ 21 със заглушител, който бе съвсем малко по-дълъг от самия пистолет. Сега с беретата можеше да се стреля в ресторант и звукът щеше да е съвсем малко по-силен от чукване с лъжица по порцеланова чаша. Луис също носеше такова оръжие в джоба на своето яке „Белстаф“.

Отиваха да свършат нещо полезно.

Щяха да се срещнат с Колекционера и ако трябва, да го убият.

48

Роналд Стрейдиър седеше в дневната на дома си недалеч от хиподрума „Скарбъро Даунс“. Държеше своя снимка като по-млад, в униформа, лявата му ръка обвила врата на едра немска овчарка. На снимката беше усмихнат и му беше приятно да мисли, че Елза също се усмихва.

Искаше му се още да пушеше марихуана. Искаше му се още да пиеше. Би било лесно да се върне към едното или другото, дори и към двете. При дадените обстоятелства това нямаше да е изненадващо, нито пък срамно. Вместо това започна да си говори със снимката и с духа на кучето на нея.

Хора, които не бяха способни да разберат, често го пита­ха защо след това не си е взел друго куче. Знаеше, че има и такива, които казват, че ако гледаш куче, трябва да се прими­риш с евентуалната му загуба, защото те живеят сравнително кратко. Номерът - ако „номер“ бе подходящата дума - беше да се научиш да обичаш душата на животното и да приемеш, че тя се предава от куче на куче и всяко от тях носи същата жизнена сила. Вярваше, че в това може би има нещо вярно, но признаваше, че мъжете могат да кажат същото за жените, и обратното. Познавал бе много жени и дори бе обичал ед­на-две от тях, така че имаше известен опит в тези неща. Но някои мъже и жени губеха партньорите си рано в живота и никога повече не успяваха да се посветят изцяло на друг и Роналд си мислеше, че и в неговите чувства към изоставено­то куче може би има нещо от това катастрофално усещане за загуба. Не беше сантиментален човек - при все че, от друга страна, някои хора погрешно приемаха тъгата му по мърт­во животно за сантименталност. Роналд Стрейдиър просто бе обичал това куче, Елза беше спасявала неведнъж неговия живот и живота на братята му войници. Накрая го бяха при­нудили да я изостави, да я предаде, и гледката как драскаше с нокти по клетката, когато му я отнемаха, го преследваше всеки божи ден оттогава. Единствената му надежда бе, че може би някога, в отвъдния свят, отново ще се събере със своето куче.

Сега Роналд разказваше на духа му за черквата, за мо­мичето и за сенките, които го бяха обгърнали, преди земята да го погълне. Можеше да отиде в полицията, но в това бе замесен и полицай. И какво можеше да им каже, че е видял момиче на колене край някаква дупка и после то е изчезна­ло ли? Единственото, с което разполагаше, бе късче светъл плат. Можеха ли да извлекат ДНК от него? Роналд не знаеше. Навярно зависеше от това дали платът е докосвал достатъчно дълго кожата ѝ, дали изобщо я е докосвал. Сложил го бе в едно от найлоновите пликчета, които използваше за храна и отпадъци. Сега то беше пред него. Вдигна го срещу светли­ната, но не видя следи от кръв по плата, струваше му се, че е изцапано само с кал. Не знаеше името ѝ и не бе сигурен, че би могъл да я идентифицира, след като я бе зърнал само за миг в зеленикавата светлина на обектива за нощно виждане. Знаеше само, че не е дъщерята на Джуд. Виждал бе снимки на Ани. Джуд му ги беше показвал, а Роналд все още имаше невероятна памет за лица и за имена. Погълнатото от чер­ковния двор момиче беше по-младо от дъщерята на Джуд. Чудеше се дали и Ани не лежи някъде в онова гробище, дали и нейната съдба не е била същата. Ако беше така, колко ли още други спяха под черквата, в прегръдките на корени? (За­щото не сенки бяха обвити около момичето, когато то беше взето, о, не...)

Но Роналд разбираше инстинктивно, че дори полицаите да повярват и да претърсят мястото, може да копаят дъл­го и надълбоко в черковния двор, без да намерят и следа от момичето. Докато ровеше с ръцете в изронената пръст, надявайки се да открие някаква следа от нея, беше усетил присъствието на абсолютна и дълбока враждебност, осеза­телен злобен глад. Тъкмо това, повече от всякаква физиче­ска неспособност да продължи да копае, го бе накарало да прекрати опитите да намери тяло. Дори и сега се радваше, че бе използвал водата в камиона на братята Фулси, за да отмие пръстта от ръцете си, и един от пешкирите им, за да ги избърше, и че след това бе изхвърлил пешкира в кофа за смет, за да не бъде използван никога повече. Благодарен бе, че не беше пренесъл в дома си дори частица от тази прокъл­ната пръст и бе запечатал плика, съдържащ късчето плат, да не би някоя миниатюрна песъчинка да изпадне от него и да замърси всичко.

Детективът щеше да знае какво трябва да се направи, но той умираше. Обаче имаше приятели: умни мъже, опасни мъже. В момента тези мъже сигурно издирваха виновници­те за случилото се с него. На Роналд не му бе трудно да на­прави връзка между разследването на детектива за изчезва­нето на Ани Бройър и гледката как онова непознато момиче бе дръпнато под земята, докато група мъже и жени стояха и гледаха отстрани. Не бе нужно голямо въображение, за да си представи стечение на обстоятелства, при което същите тези хора са намерили за уместно да отнемат живота на де­тектива.

Ами ако грешеше? Е, мъжете, които помагаха на детек­тива, приличаха на него повече, отколкото може би и сами предполагаха, имаха ярост в излишък. Щеше да намери на­чин да ги открие и тримата заедно щяха да отмъстят за по­падналите в капаните под калта на Проспъръс.

Докато Роналд Стрейдиър тънеше в размисъл и скръб, телата на Магнъс и Даян Мадсън и Ерин Диксън бяха от­крити от полицията - благодарение на това, че Магнъс не се беше явил да изпълни задълженията си в болницата. Мейнската щатска полиция информира Лукас Морланд от полицейското управление в Проспъръс веднага щом бе ус­тановена самоличността на Ерин. Тъй като Кейли Мадсън и Хари Диксън очевидно бяха изчезнали, в дома на Диксънови незабавно беше изпратена полицейска кола, но там нямаше и следа от Хари или племенницата му. Лицата им, както си му е редът, започнаха да се появяват по новинарските кана­ли и един търговец на автомобили в Медуей се яви да каже, че само преди няколко дни е разменил колата на Диксън с пътнически ван GМС. Ванът скоро беше намерен в малка го­ричка край Бангор заедно с Хари, който седеше зад волана с дупка в тила, откъдето беше излязъл куршумът от пистолета в ръката му. На седалката до него имаше дамска блуза с кръв по яката. Размерът ѝ отговаряше на дрехите в гардероба на Кейли Мадсън и ДНК тестът щеше впоследствие да потвър­ди, че кръвта е на Кейли, въпреки че така и не беше намерена друга следа от нея.

„ПРОСПЪРЪС: ПРОКЪЛНАТИЯТ ГРАД В МЕЙН“ - така гласеше едно от най-зловещите вестникарски заглавия след това. Проспъръс се напълни със следователи от мейнската щатска полиция, но Морланд се оправяше добре с всички тях. Беше усърден, отзивчив и скромен. Знаеше си мястото. Само веднъж изпита лека тревога, когато от Ню Йорк пристигна агент на ФБР на име Рос. Рос седна в каби­нета на Морланд и гризейки курабия, заразпитва за детекти­ва, за Паркър. Защо е дошъл в Проспъръс? Какво е искал да научи? И после сам посочи на Морланд възможен „изход“: Паркър говорил ли е с Хари Диксън или с жена му? Морланд отвърна, че това не му е известно, но допуска, че е възможно, макар да няма представа защо Паркър би искал да се среща с Диксънови. Ала всичко, което свързваше Паркър с Диксънови, беше от полза за Морланд - и за Проспъръс. Това бе задънена улица и изобщо не го беше грижа, дори ако ФБР и щатската полиция се вторачват в нея с години.

- Може ли да попитам защо ФБР се интересува от стрелба по частен детектив в Мейн?

- От любопитство - отвърна Рос. После добави: - Напо­следък градът ви май има доста проблеми с това.

- Да. Казват, че тези неща идвали на тройки.

- Така ли? - учуди се Рос. - Аз преброих, ъъ... - Запресмята на пръсти. - Шест - каза накрая. - Или девет, ако включим Мадсънови и изчезналата им дъщеря. Или, охо, единайсет - с онзи бездомник в Портланд и неговата изчезнала дъщеря. Доста са. Във всеки случай са повече от три.

Морланд не чуваше това за пръв път. Следователите от мейнската щатска полиция бяха подхвърлили същото и сега отговори на Рос точно както бе отговорил на тях.

- Сър, по моите сметки имаме две убийства, извърше­ни от религиозни терористи на хиляди километри от тук; един нещастен случай с възрастен човек, застрелял се по невнимание с ловна пушка; едно пътнотранспортно произ­шествие; и за наш срам и съжаление, един случай на убий­ство и самоубийство, включващ двама наши съграждани. Не мога да говоря за някакво самоубийство в Портланд или за някакви изчезнали момичета. Знам само какво е претърпял нашият град. Не мога да кажа защо Хари Диксън е застре­лял тези хора. Чух, че имал финансови затруднения. Много хора имат финансови проблеми, но не вдигат пистолет сре­щу близките си. Възможно е неприятностите на града да са причината нещо у него да се пречупи. Не съм психиатър. Но ако можете да намерите връзка между всичките тези злопо­лучни събития, аз никога повече няма да поставям под съм­нение парите от данъци, които нашето правителство налива в Бюрото.

Рос дояде курабията си.

- И опитът за убийство на частен детектив - каза Рос. - Едва не забравих да го добавя.

Морланд не отговори. Приключил бе с ФБР засега.

- Днес мога ли да ви бъда полезен с още нещо, агент Рос?

- Не. Мисля, че това беше всичко. Благодаря за отделено­то време. И курабийката беше много хубава. Моите компли­менти за майстора.

- Съпругата ми - отвърна Морланд.

- Вие сте щастливец.

Рос стана и закопча палтото си, преди да излезе. Въздухът още бе мразовит.

- И градът е страхотен. Несъмнено страхотен град.

Трийсет минути по-късно Морланд получи телефонно обаждане от пастор Уорънър. Рос бе посетил черквата.

49

В началото Ейнджъл и Луис решиха, че пратката от Ко­лекционера е просто някаква подигравка. Тя бе донесена от куриер на колело и се състоеше от подплатен плик, съдър­жащ крайния мечешки нокът от огърлицата на приятеля им, покойния Джаки Гарнър, и визитна картичка от ресторант „Лексингтън Кенди Шоп енд Лънчънет“ на „Лексингтън Авеню“, някогашната сладкарница, която се помещаваше в същата сграда от 1925 година. Едва когато Луис обърна кар­тичката и видяха на гърба ѝ написана дата за същия ден и час - 11 часа предобед, разбраха, че може да е и нещо друго, макар да не бе много ясно дали ще се окаже маслинова клон­ка, или капан.

Дори избраното от Колекционера място на срещата из­викваше определени асоциации: „Лексингтън Кенди Шоп“ бе мястото, където Гейбриъл, покойният учител на Луис, организираше своите срещи с клиенти, а понякога и с тай­ните агенти, за които работеше като посредник, един от кои­то беше Луис. Може би, мислеше си Луис, разликата между Камбион и Гейбриъл не беше така голяма, както му се щеше да вярва. Гейбриъл бе просто един Камбион с по-развито чувство за морал, но това не означаваше нищо. В чашките на Петри42 се въдеха твари с по-висок морал от този на Камби­он. Съответно и разликата между Камбион и Луис навярно бе значително по-малка, отколкото би му се искало. Тя се състоеше в това, че Луис се бе променил, докато Камбион си беше останал същият. Камбион нямаше човек като Ейнджъл до себе си, но пък човек като Ейнджъл никога не би се съ­юзил с такъв като Камбион. Това накара Луис да се замисли дали Ейнджъл бе забелязал перспективата за промяна у него много преди той самият да я беше видял. Почувства се едно­временно поласкан и леко разтревожен от тази възможност.

Решението на Колекционера да избере „Лексингтьн Кенди Шоп“ за място на срещата им бе неговият начин да каже на Луис, че знае за него и неговото минало всичко, което му е нужно да знае. Това обвиваше поканата му в допълнителен слой необичайност. Тя не бе действие на човек, който залага капан, а на човек, който с готовност влиза в такъв.

Когато Луис и Ейнджьл дойдоха, единствените други клиенти в ресторанта бяха двама японски туристи, които възбудено снимаха интериора с неговите газови кафеварки и стари надписи. Колекционера седеше в дъното на салона до врата с надпис ВХОД ЗАБРАНЕН. САМО ЗА ПЕРСОНАЛА. Ръцете му лежаха спокойно от двете страни на чашата кафе пред него с долепени до масата длани. Беше облечен, как­то почти винаги, в дълго черно палто над тъмен панталон, тъмно сако без вратовръзка и риза, която някога е била бяла, но сега в нея, както и в оцветените му от никотин пръсти, жълтото бе повече от загатнато. Косата му беше пригладена с брилянтин назад по темето и висеше над яката на ризата, прибавяйки мазни нюанси към жълтото. Ейнджьл си поми­сли, че от последния път, когато се срещнаха, Колекционера още повече е заприличал на мъртвец. Така се отразяваше на човек непрекъснатото преследване.

Щом влязоха, иззад тезгяха излезе жена на средна въз­раст, заключи вратата и обърна табелата с надпис ЗАТВОРЕ­НО. После наля спокойно две чаши кафе и напусна салона през вратата за персонала, без да погледне към тях или към вмирисания на тютюнев дим човек, който седеше и чакаше.

Двамата японски туристи оставиха камерите и се обър­наха с лице към Колекционера. По-младият направи почти незабележим знак на двама свои сънародници, които наблю­даваха мястото от югоизточния ъгъл на „Лексингтьн“ и 83 улица. Единият от тях прекоси улицата, за да охранява от­пред, докато вторият наблюдаваше заведението отстрани.

- Мислиш, че не съм ги забелязал ли? - каза Колекционе­ра. - Открих ги още преди да разберат, че съм тук.

Луис седна на отсрещната страна на масата вдясно от Колекционера, а Ейнджьл зае същата позиция вляво, офор­мяйки нещо като фатален триъгълник. В мига, в който заеха местата си, пистолетите бяха вече в ръцете им, видими за Ко­лекционера, но не и за някого, който би надникнал случайно от улицата.

- Търсехме те - каза Луис.

- Знам. Сигурно къщите за подпалване са ви на свърш­ване.

- Можеше да ни спестиш доста пари за бензин, ако се беше появил тук преди няколко месеца.

- Да. И да отбележа на челото си точката, където да влезе куршумът.

- Трябваше да си по-внимателен в подбора на жертвите.

Луис бръкна с лявата ръка в джоба на палтото си и извади оттам огърлицата от мечешки нокти на Джаки Гарнър. Те изтракаха като кости, когато ги прокара между пръстите си. В дясната си ръка държеше отчупения от огърлицата и при­бавен към поканата на Колекционера последен нокът.

- Бих могъл да кажа същото и за покойния ви приятел - отвърна Колекционера.

Бавно, с точни движения, за да не дава повод на хората срещу себе си да реагират, той вдигна чашата и отпи от ка­фето.

- Ако искате, можем до мръкване да си играем на обви­нения, но никой от нас не е толкова наивен - каза той. - Гос­подин Гарнър не си направи добре сметката и близък до мен човек плати за това. Бях разгневен и господин Гарнър заги­на. Ще ме извините, но няма да позволя такъв като вас, с кръв на виновни и на невинни по ръцете, да ме поучава дали едно убийство е редно или нередно. Лицемерието е особено противен порок.

Ейнджьл се наклони леко към Луис.

- Сериен убиец ли ни изнася лекция?

- Знаеш ли, мисля, че да.

- Това е нещо ново.

- Така е. Но той все пак няма да ми липсва, след като го убием.

- Да, на мен също.

Ръцете на Колекционера отново лежаха неподвижно на масата. Той не показваше никакво притеснение. Може би за­щото не съзнаваше колко близо е до смъртта или изобщо не го беше грижа.

- Чух, че вашият приятел, детективът, умира - каза той.

- Или още е жив - каза Ейнджъл. - Въпрос на гледна точ­ка.

- Той е необикновен човек. Не твърдя, че го познавам, но предпочитам да оживее. С неговото присъствие светът е по-колоритен. Той привлича злото към себе си, както светлината нощните пеперуди. Това облекчава задачата на специалисти­те, които искат да го премахнат.

- Дошъл си тук, за да изразиш пожелания за бързото му възстановяване ли? - каза Луис. - Непременно ще му ги пре­дадем. А ако умре, е, тогава може би ще имаш възможност лично да му кажеш колко съжаляваш.

Колекционера погледна през прозореца към двамата японци, после и към другите двама в ресторанта.

- Къде намерихте тези хора? - попита той.

- Привличаме ги, както светлината нощните пеперуди - отвърна Луис, възползвайки се от неговата метафора.

- Това ли сте сега? Силата на светлината?

- По липса на други желаещи.

- Да, подозирам, че вашата светлина е просто отразена - каза Колекционера. - Вие търсите онези, които са го застре­ляли. Аз мога да ви помогна.

- Как?

- Мога да ви дам техните имена. Мога да ви кажа къде да ги намерите.

- И защо би направил това?

- За да сключим сделка. Елдрич е болен. Има нужда от почивка и време, за да се възстанови. Напрежението от пре­следването си казва думата. Колкото до мен, то пречи на ра­ботата ми. Докато се опитвам да бъда на крачка пред вас, мъже и жени, които носят злото у себе си, остават ненаказа­ни. Затова ще ви дам имената, а вие, като част от сделката, ще престанете да ни преследвате. Сигурно и вие сте уморени от това колкото мен и знаете, че вашият господин Гарнър до­пусна грешка. Ако не го бях убил, щеше да прекара остатъка от живота си в килия. В известен смисъл аз му помогнах. Той не би оцелял дълго в затвора. Не беше толкова силен, колкото сме ние.

Ейнджъл стисна по-силно пистолета. Почти му беше не­поносимо да слуша брътвежите на този изрод, че убийството било едва ли не божия милост за Джаки.

- Поне е щял да получи процес - каза той.

- Аз го разпитах. Той призна. Това, за което говориш, са просто условности на законността, нищо повече.

Луис се намеси. Каза само една дума, но тя бе едновре­менно и предупреждение, и молба.

- Ейнджъл.

След една-две секунди Ейнджъл се успокои.

- Ти спомена прекратяването на преследването като „част“ от сделката - каза Луис. - Какво е останалото?

- Знам, че издирването на хората, които са стреляли, ви е срещнало с много интересни личности. Предполагам, че една от тях е бил Камбион.

- Защо?

- Защото след като сте проверили всички други линии, той сигурно е бил единственият, който ви е останал. Съмня­вам се, че ви е дал отговорите, които ви трябват.

- Срещнахме се с него - призна Луис.

- И?

- Каза ни, че покушението е извършено от двама души, мъж и жена. Обеща да ни каже повече.

- Разбира се. Какво поиска в замяна на информацията?

- Същото, което току-що поиска и ти: да спра преследва­нето му. Но нещата стоят така: той може да е откачено копе­ле, но е откачено копеле, което не е убило наш приятел. Ако се стигне дотам, може би ще бъда по-склонен да опитам с него.

- Ще бъдеш разочарован. Той ще те предаде на стрелците - и теб, и твоето гадже. За него те са потенциално по-ценни от вас. Вие никога няма да направите онова, което иска от вас, но те ще му дължат услуга, а са много, много добри в онова, което вършат.

Луис разбра, че Колекционера бе прав. Думите му по­твърждаваха онова, което и сам подозираше: Камбион щеше да извлече по-голяма полза, ако застане на страната на стрел­ците.

- Продължавай.

- Ето какво предлагам - каза Колекционера. - Давам ви имената. В замяна искам примирие помежду ни и искам да знам къде е Камбион. Отдавна си е заслужил да му се тегли ножа.

- А ако не се съгласим? - каза Луис. - Ако решим просто да те убием тук?

Пистолетът в ръката му светкавично се премести и се на­сочи към Колекционера под масата. Първите куршуми щяха да го уцелят в корема, а последният - в тила, когато падне напред и Луис произведе изстрела на милосърдието отгоре.

Колекционера посочи с дясната си ръка към стола до себе си. На него имаше зелена картонена папка, незабелязана до­сега от Ейнджъл и Луис.

- Отвори я - каза той и отново сложи ръцете си на масата.

Луис стана и отиде да вземе папката, без и за миг да откъс­ва очи от него. Двамата азиатци в ресторанта също се раздви­жиха, вече извадили пистолетите. Колекционера продължа­ваше да седи неподвижно, вперил поглед в масата пред себе си. Остана така и докато Луис прелистваше съдържанието на папката. Вътре имаше листове с печатен текст, фотографии, дори записи на телефонни разговори.

- Това е твоята история - каза Колекционера. - История­та на твоя живот: всяко убийство, което успяхме да просле­дим, всяка улика срещу теб, която успяхме да съберем. За късмет, това бе едно от малкото досиета, от които Елдрич пазеше копия на сигурно място. Тук вътре има достатъчно материал, за да те пратя по дяволите, стига да исках. Ако днес не си тръгна оттук жив и здрав, Елдрич ще се погрижи копие от това да отиде при федералния прокурор за южен Ню Йорк, прокурора на Манхатън, дванайсет различни по­лицейски управления из цялата страна и Отдела за крими­нални разследвания на ФБР. Би трябвало да е достатъчно, за да запълни всички досадни непълноти в собствените им разследвания.

За пръв път Колекционера се отпусна. Облегна се назад, затвори очи и продължи:

- Казах ти, уморен съм от това преследване. Прекратявате го веднага. Бих могъл да използвам този материал, за да ви накарам да станете по-отстъпчиви, но чувствам, че трябва да ви компенсирам за онова, което се случи с господин Гарнър. Искам да ми обещаете, че слагате край на преследването. Искам Камбион. В замяна вие получавате възможността да отмъстите за детектива.

Луис и Ейнджьл се спогледаха. Луис виждаше, че Ейнджьл не желае да сключват сделка с този човек, но папката бе наклонила везните и щеше да се съгласи с всичко, което е в интерес на неговата безопасност. Възможността да стигнат до извършителите на покушението срещу Паркър трябваше да бъде приемана просто като бонус.

- Съгласни сме - каза Луис.

- Ако детективът оживее, бих искал твоята дума да е га­ранция и за неговото добро поведение - каза Колекционера. - В противен случай примирието отпада.

- Ясно.

- Двамата, които търсите, се казват Уилям и Зила Донд. Живеят в Ашвил, Северна Каролина. Имат двама синове, Ейдриън и Кер. Синовете нямат представа за страничните занимания на родителите си.

- Кой ги е наел?

- Ще трябва да попитате тях.

- Но ти знаеш.

- Мисля, че името Донд идва от североизточните райони на Англия: Дърам или може би Нортъмбърланд. Аз бих ги оставил сами да допълнят всичките други подробности. Сега бих искал да изпълните втората част от споразумението.

- Камбион е на „Хънтс Лейн“, оттатък в Бруклин - каза Луис, - при положение че още не се е преместил. Заврял се е в една стара аптека.

- Има ли някого със себе си?

- Грамаден мъж на име Едмънд.

Колекционера стана.

- Тогава свършихме тук - каза той. - Желая ви успех в издирването.

Закопча палтото си и излезе иззад масата.

- И можеш да задържиш папката - подхвърли на Луис, докато минаваше покрай него. - Вече имаме няколко копия.

Оставиха го да си иде и той се загуби в тълпата на „Лексингтън“.

- Забелязах, че не му спомена за възможността на „Хънтс Лейн“ да има и трети човек - каза Ейнджъл.

- Да - отвърна Луис. - Май не се сетих.

50

Седях край някакво езеро на дървена пейка, боядисана в бяло. Студено ми беше, макар да бях с яке, и държах ръ­цете в джобовете си, да не замръзна съвсем. Вляво от мен, на хълмче, се намираше рехабилитационният център, стара къща на морски капитан от деветнайсети век, заобиколена от построени в по-ново време едноетажни сгради от червени тухли. Вечнозелени дървета ограждаха езерото и повечето сняг беше почистен от тревата. Наоколо беше тихо.

Всичко тънеше в тишина.

До краката ми лежеше малък черен камък. Изглеждаше невероятно гладък. Искаше ми се да го подържа в ръка. Пре­сегнах се да го взема и усетих, че е напукан отдолу. Парче от него беше изпаднало, оставяйки долната страна нащърбена и неравна. Погледнах нататък към тихата шир на езерото пред себе си и хвърлих камъка. Той удари водата и повърхността ѝ се напука като лед, макар да не беше замръзнала. Пукнати­ните пропълзяха напред, преминаха през езерото и насякоха горите и планините отвъд него, докато накрая самото небе не бе раздробено от черна мълния.

Чух стъпки зад себе си и на рамото ми легна ръка. Видях венчалната халка на нея. Спомнях си този пръстен. Помнех как го сложих на пръста пред пастора. Сега единият нокът беше счупен.

Сюзан.

- Разбрах, че е нереално - казах аз.

- Как? - попита мъртвата ми съпруга.

Не се обърнах да я погледна. Беше ме страх.

- Защото не можех да си спомня как съм попаднал тук. Защото нямаше болка.

И заговорих за раните, оставени от куршумите, и раните, оставени от загубата.

- Вече не би трябвало да изпитваш болка - каза тя.

- Студено е.

- Ще бъде известно време.

Този път се обърнах. Исках да я видя. Тя беше такава, ка­квато бе, преди Пътника да я прониже с ножа си. И все пак не съвсем. Беше и повече, и по-малко от онова, което бе някога.

Носеше лятна рокля, защото винаги бе носила лятна рок­ля на това място. Всеки път, когато я бях зървал, след като я загубих, носеше все същата рокля, въпреки че никога не виждах лицето ѝ. Когато го виждах, това ставаше при други обстоятелства. Тогава роклята беше изцапана с кръв, а чер­тите ѝ - разруха в червено. Никога не успявах да обединя двете представи за нея.

Сега тя отново беше красива, но очите ѝ бяха далечни, фокусирани някъде другаде, сякаш присъствието ми тук я бе откъснало от някакво по-приятно занимание и искаше час по-скоро да се върне към него.

- Извинявай - казах аз.

- За какво?

- За това, че ви изоставих. Че не бях до вас, когато той дойде да ви убие.

- И ти щеше да умреш заедно с нас.

- Може би щях да го спра.

- Не. Тогава не беше толкова силен, а и той бе насъбрал толкова много гняв. Толкова много гняв...

Ноктите ѝ се забиха в рамото ми и двамата заедно бяхме пренесени обратно в нашия дом, гледахме заедно, докато Пътника изнасилваше нея и нашата дъщеря. Докато го вър­шеше, зад него стоеше друга версия на съпругата ми, лицето ѝ беше неразличимо от заливащата го кръв, главата и тялото ѝ се тресяха. Това бе онази, която бях виждал преди. Това бе съпругата, която бродеше в моя свят.

- Коя е тя? - попитах. - Какво е тя?

- Тя е онова, което остава. Тя е моят гняв. Тя е цялата моя омраза и моята скръб, моето страдание и моята болка. Оно­ва, което те преследва.

Ръката ѝ помилва главата ми. Докосването ѝ пареше.

- Насъбрала бях много гняв - каза тя.

- Виждам. А когато умра?

- Тогава и тя ще умре.

Останките на нашата дъщеря бяха проснати през скута на майка ѝ. Дженифър бе вече мъртва, когато той започна да реже. Това, предполагам, бе проява на милост.

- А Дженифър?

Почувствах, че се колебае.

- Тя е различна.

- Как така?

- Тя се движи между световете. Контролира другия свят. Няма да те изостави дори и в смъртта.

- Тя ми шепне.

- Да.

- Пише по праха на прозорците.

- Да.

- Къде е сега?

- Наблизо.

Огледах се, но не я открих.

- Веднъж, преди време, я видях тук, в тази къща.

Години след като животът им беше свършил, двойка лю­бовници ме дебнеха в тези стаи. Но моята дъщеря ги чакаше - моята дъщеря и въплъщението на гнева, което тя се опит­ваше да контролира и което този път на драго сърце остави да излее яростта си.

- Иска ми се да я видя.

- Тя ще дойде, когато е готова.

Гледах как Пътника продължава да реже. Нямаше болка.

Поне за мен.

Отново бяхме край езерото. Пукнатините се бяха затвори­ли. Чупливият свят бе непокътнат. Стоях на брега. Водата не се плискаше. Нямаше вълни.

- Какво да правя? - попитах аз.

- Какво искаш да правиш? - попита тя.

- Мисля, че искам да умра.

- Тогава умри.

Не виждах своето отражение, но виждах отражението на Сюзан. В този свят тя беше реална, а аз не бях.

- Какво ще стане?

- Светът ще продължава по пътя си. Да не мислеше, че се върти около теб?

- Не си бях представял, че в живота след смъртта има тол­кова много сарказъм.

- Известно време не бях имала причина да го използвам. Ти не беше наблизо.

- Обичах те. Знаеш това.

- Зная. И аз те обичах.

Тя се запъна на тези непривични за устата ѝ думи, но по­чувствах, че когато ги изговори на глас, те накараха нещо дълбоко в нея да се разтопи. Сякаш моята близост ѝ напом­няше как се е чувствала някога като човек.

- Ако останеш тук - каза тя, - събитията ще се развиват без твое участие. Светът ще бъде различен. Ти няма да си до тези, които си можел да защитиш. Възможно е други да заемат твоето място, но кой знае?

- А ако се върна?

- Болка. Загуба. Живот. Още една смърт.

- За какво?

- Мен ли питаш за своята цел?

- Може би.

- Знаеш какво търсят те. Онзи, Който Чака зад Стъклото. Бога на Осите. Погребания Бог.

- От мен ли се очаква да ги спра?

- Съмнявам се, че можеш.

- Защо трябва да се връщам тогава?

- Няма „трябва“. Ако се върнеш, ще го направиш, защото така си решил, и ще пазиш онези, които иначе няма кой да пази.

Тя приближи до мен. Почувствах на лицето си топлина­та на нейния дъх. В него имаше едва доловима миризма на тамян.

- Чудиш се защо идват при теб, защо се чувстват при­влечени от теб, онези, падналите. - Шепнеше думите, сякаш се боеше да не я чуе някой. - Когато седиш известно време близо до огъня, започваш да миришеш на дим. Онези твари търсят не само своя Погребан Бог. Търсят огън, който искат да угасят, ала не могат да го намерят. Ти си бил близо до него. Бил си в неговия обсег. Носиш дима му по себе си и затова идват за теб.

Тя се отдръпна от мен. Отражението ѝ се отдалечи, после изчезна. Бях сам. Затворих очи. Когато ги отворих отново, дъщеря ми беше до мен. Тя сложи ръката си в моята.

- Студено ти е - каза Дженифър.

- Да. - Гласът ми пресекна.

- Тате, искаш ли да се поразходим? - попита тя.

- Да - отговорих. - Ще ми бъде много приятно.

51

Книжарница „Батъри Парк“ се намираше в центъра на Ашвил, Северна Каролина. Там се продаваха редки книги и книги на старо, срещу които Луис нямаше възражения, а също вино и шампанско, срещу които възраженията му, до­колкото ги имаше, бяха още по-малко.

Жената на име Зила Донд участваше в читателски клуб в магазина. Тя и четири други дами обсъждаха биографи­ята на Клеопатра от Стейси Шиф на чаша пенливо вино и някакви хапки - от онези, които минават за храна сред хуба­вите слаби жени. Луис седеше с чаша пино ноар до дясната ръка и екземпляр от „Макс Пъркинс: редактор на „Гения“ от А. Скот Бърг в скута. Избрал бе книгата на Бърг, защо­то Пъркинс беше редактор на Томас Улф43, вероятно най-из­вестния син на Ашвил, а Луис, който не можеше да понася писанията на Улф, се опитваше да разбере защо Пъркинс си е направил този труд. Доколкото можеше да съди, след като прочете съответните части от биографията на Бърг, единствената причина дебютната книга на Улф, „Погледни към дома, ангеле“, да е поне мъничко приемлива, беше, че Пъркинс го е накарал да махне над 60 000 думи от нея. Все пак, по грубите сметки на Луис, от 500-те страници на пред­лаганото в книжарницата издание на „Скрибнър“ най-малко 499 бяха излишни.

Зила Донд изглеждаше като една от онези жени, кои­то приемат книгите много на сериозно, без да разбират, че четенето може да бъде също така и приятно. От нейния ек­земпляр на „Клеопатра“ стърчаха множество тесни листчета в различен цвят и Луис беше сигурен, че отвътре книгата е пълна с бележки, като „Интересно!“, „Съгласна съм, много!“ и „Страхотно!“, като екземпляра на осмокласничка, която за първи път чете „Спасителят в ръжта“. Тя беше стройна и руса, с фигура на бегач на дълги разстояния. Можеше дори да мине за хубава, ако не се бе състарила преждевременно, навярно вследствие на комбинация от прекомерно излагане на природните стихии и желязна решителност, която бе ос­тавила трайни бръчки по челото ѝ и стисната челюст с леко отворени устни като на змия, готова да те нападне.

Луис бе наблюдавал Донд през последните трийсет и шест часа, но не се бе доближавал до нея повече от това. Та­къв му бе маниерът: да започне от разстояние и постепенно да приближава. Впечатлението от кратките наблюдения на нейното всекидневие бе, че живее като обикновена, сравни­телно добре обезпечена буржоазна домакиня. Тази сутрин бе ходила в местния фитнес клуб и бе тренирала там един час, след което се беше прибрала вкъщи да вземе душ и да се преоблече и рано следобед бе дошла в своя читателски клуб. Предишния ден се беше срещнала с приятелки на късна закуска, пазарувала бе в ашвилския мол, поровила бе из лавиците на книжарницата за книги втора употреба „Гос­подин К.“ на „Ривър Ридж“ и беше вечеряла вкъщи със своя съпруг и по-малкия им син - тъй като по-големият, студент втори курс в университета „Джордж Вашингтон“, в момента отсъстваше. По-малкият бе едва на шестнайсет, но нямаше скоро да се прибере за вечеря. В този момент двама мъже, чиито лица дори не бе успял да зърне, преди да го отвле­кат, го откарваха с ван дълбоко в националния парк „Писга“. Навярно бе ужасен, но ужасът на момчето не интересуваше Луис. На него му трябваше нещо, което да използва срещу бащата и майката, ако откажат да говорят.

Междувременно Ейнджъл следеше отблизо Уилям Донд, който беше преподавател във Факултета по литература в Университета на Северна Каролина в Ашвил. Луис бе готов да се обзаложи на долар, че Уилям Донд е чел „Погледни към дома, ангеле“ толкова пъти, че знае наизуст цели паса­жи. Може би дори харесваше книгата. Луис очакваше с не­търпение да го гръмне.

Зила Донд изложи мнението си за безпощадността на Клеопатра, която очевидно не беше щадила дори собствени­те си близки, когато ситуацията го е налагала.

- Клеопатра е живяла във време на убийства и предател­ства - каза Донд на приятелките си. - Не вярвам, че е убива­ла, защото ѝ е било приятно. Убивала е, защото това е било най-ефикасното решение на проблемите, пред които е била изправена.

Другите жени прихнаха - такава си беше тяхната Зила, винаги вървеше по най-краткия път между две точки, без значение кой или какво може да се изпречи насреща ѝ - и Луис я гледаше как се смее с цяло гърло заедно с тях.

Групата си тръгна и той върна цялото си внимание към Максуел Пъркинс. В писмо до Улф с дата 17 ноември 1936 година Пъркинс се опитваше да се примири с факта, че Улф къса връзките с него. „Зная, че ти никога не би постъпил неискрено - пишеше той - и никога не би сторил нещо, което не смяташ за правилно.“

Луис не можеше да не се възхити на вярата му, макар че според него тя в крайна сметка се бе оказала неуместна.

- Знаете ли, той е съсипал Томас Улф.

Луис вдигна глава. Пред него стоеше Зила Донд, със своя­та „Клеопатра“ под лявата мишница и дясна ръка в джоба на палтото.

- Справил се е добре с Хемингуей и Фицджералд - каза Луис. - Не можеш да прикоткаш всичките.

Не си позволи да отмести поглед към дясната ѝ ръка. Про­дължи да я гледа право в очите.

- Да - каза тя, - навярно е така. Наслаждавайте се на ви­ното - и на книгата си.

Тръгна си, а Луис си помисли: „Изработи ме, или поне си мисли така“. Това бе без значение. Ако тя и съпругът ѝ бяха такива умници, за каквито очевидно ги мислеха Камбион и Колекционера, трябва бързо да бяха разбрали, че детективът, когото се бяха опитали да убият, е по-различен и не само полицията преследва извършителите на покушението, а по дирите им вървят и хора, които не се различават много от тях. Може би просто не бяха очаквали да ги открият толкова скоро, ако изобщо са ги открили. Луис се питаше дали Кам­бион вече не ги е предупредил.

Обади се на Ейнджъл, докато я наблюдаваше как прекося­ва улицата на път към паркинга.

- Къде е той?

- В кабинета си - каза Ейнджъл. - Води семинари от су­тринта и ще чете лекции до четири.

- Ако ги отмени, обади се.

- Защо?

- Мисля,че жената е разтревожена. Ако съм прав, ще му се обади. Знаеш ли къде е паркирал?

- Да.

- Наблюдавай колата.

- А ти?

- Поемам къщата. Не изпускай съпруга. И...

- Какво?

- Чел ли си „Погледни към дома, ангеле“?

- Мамка му, не. Сигурно е най-малко хиляда страници. За какво ми е притрябвало да я чета?

- Знаех си, че има причина да те харесвам - каза Луис.

- Нима? Е, ако в отговор и аз се сетя за някоя, ще ти я кажа.

Луис бе имал преднина пред жената през цялото време. Спрял бе колата си до автомат за таксуване на паркинг точно пред книжарницата, така че още щом тя се скри от очите му, остави пари за виното и потегли. Ейнджьл се беше погри­жил за алармената инсталация в къщата по-рано същия ден, веднага след като се бе уверил, че Уилям Донд се е посве­тил изцяло на своите семинари. Което означаваше, че когато Зила Донд влезе в къщата, Луис вече я чакаше вътре. Докато оставяше торбата, пистолетът 22-ри калибър със заглушител беше едва на сантиметри от главата ѝ и тя каза само:

- Мамка му.

- Предпочитам „начукаха ни го“. И само за сведение, не си права за Максуел Пъркинс.

Затвори с крак входната врата и се отдръпна на крачка от нея. Попита:

- Знаеш ли за какво е всичко това?

- Удара в Мейн.

- Някой каза ли ви да очаквате неприятности?

- Разбрахме от отзвука след това, но и ни се обадиха.

- Камбион ли?

Тя не отговори.

- Не че е някаква утеха, но той каза и на нас за вас. Не всичко, но поне началото.

- Както сам каза, начукаха ни го.

- Да, така е. Пусни торбата на пода.

От лявото ѝ рамо висеше голяма дамска чанта. Наблюда­вал я бе, докато пиеше виното си в книжарницата, и знаеше, че не е левачка още преди да бе разговаряла с него с дясната ръка в джоба, може би държейки оръжие, насочено срещу него. Предполагаше, че има у себе си поне един пистолет и вероятно още един в чантата.

- Ако си въоръжена, по-добре ми кажи веднага.

- В чантата ми.

- А не в десния джоб на палтото?

- Опа.

Луис отстъпи назад и ѝ каза да отърси палтото от рамене­те си. То издумка тежко, когато падна на дървения под.

- Имаш ли още нещо?

- Можеш да ме претърсиш.

- Намираме се под линията Мейсън-Диксън44. Ние, цвет­нокожите, трябва да внимаваме с белите жени тук, долу. Бих предпочел просто да ми кажеш.

- Отляво, на колана.

- Война ли очакваш да избухне?

- Живеем в опасен свят.

Тя носеше широка жилетка под лек жакет, от онези, под които лесно се скрива оръжие.

- Използвай лявата си ръка - каза Луис. - Само палеца и показалеца. Бавно.

Зила Донд свали лявата си ръка, избута с лакът жакета на­зад и използва дланта си, за да вдигне жилетката, откривайки пистолета. Той изглеждаше като малък олекотен „Смит енд Уесън“ без ударник, модел 642.

- Неудобно е - каза тя. - Кобурът е стегнат.

Луис видя, че тя се напряга, и я изпревари само със секун­да. Беше бърза, изви тялото си и едновременно вдигна дясната си ръка да му нанесе удар, но в това време той вече сто­варваше дръжката на пистолета върху дясното ѝ слепоочие. Последва я на пода, измъкна оръжието от кобура и го хвърли настрани. Тя беше зашеметена, но в съзнание. Луис държеше пистолета опрян в основата на тила ѝ, докато смъкваше сако­то и жилетката до лактите ѝ, за да обездвижи ръцете, после я потупа да легне. Джинсите ѝ бяха тесни, но за всеки случай ги опипа за нож. Когато свърши, я пусна, но не свали поглед от нея, докато тя оправяше дрехите си. Намери телефона ѝ и ѝ го подаде с думите:

- Обади се на мъжа си.

- Защо?

Изглеждаше замаяна, но Луис допускаше, че може да преиграва, за да го заблуди. Позволи ѝ да седне с гръб към стената, обаче настоя да държи краката опънати и ръцете да­лече от тялото. Така щеше да ѝ бъде по-трудно да се изправи, ако реши да го нападне отново. Беше напълно наясно колко опасна е тази жена.

- Защото знам, че си се обадила на мъжа си, след като го­вори с мен в книжарницата. Той сигурно чака съобщението, че всичко е чисто.

Луис почти бе стигнал до къщата, когато Ейнджъл му бе позвънил, за да му каже, че Уилям Донд е потеглил, и той го бе инструктирал да го остави да се прибере.

Почака я да прегледа последните повиквания и да стигне до „Бил“. Когато пръстът ѝ се поколеба над бутона за повик­ване, опря дулото в лявото ѝ слепоочие.

- След като знам, че съпругът ти идва, очевидно не работя сам. Съпругът ти се следи. Ако кажеш нещо, за да го преду­предиш, ще разберем. Не е задължително нещата да свършат зле за вас.

Тя го погледна напрегнато. Всички последици от удара по главата, реални или симулирани, изчезнаха отведнъж.

- И двамата знаем, че това не е вярно - каза тя. - Аз видях лицето ти.

- Госпожо - отвърна Луис, - в момента дори не можеш да си представяш колко по-лошо може да стане за теб и семей­ството ти.

Споменаването на семейството свърши работа. Не става­ше дума само за нея и за съпруга ѝ.

- Мамка му - каза тя тихо.

- Ако бяхте толкова загрижени за безопасността на си­новете си, трябваше да си намерите друга сфера на дейност - каза Луис. - Обади се. Усили звука, но не го включвай на говорител.

Тя направи, каквото ѝ беше казано. Луис слушаше.

- Зил? - каза мъжът ѝ.

- Вкъщи съм - обади се тя. - Но все пак трябва да пого­ворим.

- Идвам. Нищо повече по телефона.

- Добре. Само побързай.

Разговорът свърши.

- Зил и Бил - каза Луис. - Сладко.

Тя не отговори. Виждаше как пресмята, опитвайки се да реши какви ходове остават открити за нея. Секунди по-късно избръмча телефонът на Луис.

- Ейнджъл.

- Той е на около пет минути от вас.

- Стой колкото можеш по-близо.

- Ясно.

Луис продължаваше да държи пистолета, насочен към Зила Донд.

- Изпълзи по корем в кухнята - каза той. - Хайде.

- Какво?

- Ако опиташ да се изправиш, ще те убия.

- Ти си животно.

- Сега ме обиждаш. В кухнята.

Докато пълзеше, Луис стоеше зад нея и през цялото вре­ме я държеше на мушка. Кухнята беше предимно от орех, със също такава маса и четири стола в средата. Когато Зила Донд стигна до масата, Луис ѝ каза да се изправи бавно и да седне с лице към вратата. Свали чаша от полицата и я сложи пред нея. Кухнята бе разположена по ширината на къщата, а друга врата я свързваше с голяма всекидневна, единият край на която бе оформен като трапезария. Между масата и тази врата имаше хладилник и шкаф със стъкла, пълен с консер­ви. Луис зае позиция там. Не виждаше входната врата, затова пък виждаше жената.

Шумът от спираща кола дойде откъм предната страна на къщата. След около минута се чу звук от превъртане на ключ. Това беше моментът. Сега Зила щеше да предупреди съпруга си.

Вратата се отвори. Три неща се случиха почти едновре­менно.

Зила Донд изкрещя името на мъжа си и се хвърли на пода.

Уилям Донд вдигна пистолета, който бе вече в ръката му, и се приготви да стреля.

Ейнджъл се появи зад Уилям Донд и го уби с един заглу­шен изстрел в тила. Влязъл бе в къщата и бе затворил вра­тата след себе си. Дори не погледна тялото на Донд, когато го прекрачи. Не беше от коравосърдечие. Просто не искаше да види какво е направил. Огледа улицата от прозореца на всекидневната, но по нищо не личеше някой да е видял какво става. От друга страна, нямаше как да са сигурни, освен ако ченгетата не цъфнат на прага. Трябваше да побързат.

Когато се присъедини към Луис в кухнята, Зила Донд сто­еше пред сервизното помещение. Луис не сваляше пистоле­та, но тя държеше в ръката си голям кухненски нож. Не беше ясно за какво възнамерява да го използва, но срещу когото и да го вдигнеше, включително и срещу себе си, резултатът нямаше да е добър.

- Изобщо не си имал намерение да оставиш жив някого от нас - каза тя.

- Да - отвърна Луис. - Никой от двама ви нямаше да оце­лее. Просто влезлият в къщата пръв щеше да живее по-дълго.

Зила Донд обърна ножа в ръката си и опря върха му в гърлото си.

- Ще си тръгнете с празни ръце - каза тя.

- Преди да го направиш, би трябвало да се обадиш на сина си.

Луис сложи телефона на кухненската маса и внимател­но го бутна към най-близкия до нея край. Свали пистолета. Ейнджъл направи същото. Зила Донд отиде до масата. Взе телефона. На дисплея имаше едно име: Кер, по-малкият ѝ син.

Натисна бутона за набиране. Той се обади.

- Кер?

- Мамо? Мамо?

- Кер, добре ли си?

- Не знам къде съм, мамо. Някакви мъже ми се нахвърли­ха и от часове ме разкарват насам-натам. Мамо, страх ме е. Какво става?

- Нищо лошо няма да ти се случи, скъпи. Това е голяма грешка. Тези хора ще те пуснат. Обичам те.

- Мамо? Какво...

Зила Донд прекъсна връзката. Върна ножа на мястото му в дървеното блокче. Прехапа долната си устна и поклати гла­ва. Очите ѝ гледаха другаде. По едната ѝ буза се търкулна сълза, но не можеше да се каже дали бе за сина ѝ, за съпруга ѝ или за нея самата.

- Давате ли дума?

- Той ще бъде освободен жив и здрав - каза Ейнджъл.

Това не му харесваше. Никак не му харесваше. Не беше в характера му да заплашва деца. Необходимо беше, но това не го правеше редно.

- Как да ви вярвам? - каза Зила Донд.

- Без да преувеличаваме очевидното - каза Луис, - нямаш голям избор. Но предполагам, че Камбион ти е казал достатъчно за нас и може би междувременно си научила още.

- Обадихме се тук-там - призна тя.

- И?

- Ако знаехме за вас, щяхме да ви убием още преди да се заемем с детектива.

- Амбициозно.

- И предвидливо.

- Не. Ако бяхте достатъчно предвидливи, първо щяхте да си научите добре урока.

Зила Донд прие забележката.

- Кой ви каза да убиете детектива? - попита Луис.

- Хейли Кониър.

- Коя е Хейли Кониър?

- Първи общински съветник в град Проспъръс, Мейн.

- Защо?

- Не попитах, но всичко, което върши Хейли, е за доброто на града.

- Убивали ли сте за друг?

- Не, само за нея.

- За пари?

- Тя си плаща, но ако трябва, бихме ѝ помогнали и без­платно. Ние сме излезли от този град преди поколения.

- Кой друг знае?

- Морланд, началникът на полицията. Пастор Уорънър. Останалите членове на градския съвет.

- Вие ли убихте бездомника на име Джуд в Портланд и нагласихте всичко така, че да изглежда като самоубийство?

- Да.

- А дъщеря му?

- Не.

- Какво толкова специално има в Портланд? - попита Ейнджъл.

Устата на Зила Донд застина в онази странна гримаса на решителност, която Луис бе забелязал още в книжарницата: зъбите стиснати, устните леко разтворени.

- От мен няма да научите нищо повече.

- Предадохте своя град твърде лесно - каза Луис.

- Изобщо не сме го предавали - отвърна тя. - Проспъръс ще ви изяде живи.

Луис стреля в нея два пъти. Тя падна на пода и се гър­чи известно време, преди да умре. Луис отиде до предния прозорец и погледна навън. Вече притъмняваше. Къщите в тази модерна градска спалня бяха разположени сред големи парцели, разделяни от жив плет и дървета. В някои от тях светеха лампи, но по улиците нямаше хора. Луис се чудеше как може да се живее в квартал като този, с тези почти ед­накви къщи сред ясно разграничени дворове и тук-там дреб­ни разлики в детайлите, явно целящи да създават погрешна представа за индивидуалност. Може пък за съпрузите Донд убиването на хора да е било единственият начин да се пред­пазят от полудяване.

Ако имаха повече време, щяха да претърсят къщата, но Ейнджъл бе неспокоен. Той извади от джоба на якето си две плоски шишета карболова киселина, или втечнен фенол. Двамата с Луис минаха по собствените си стъпки в къщата, като ги пръскаха с киселината. Фенолът беше полезно сред­ство за унищожаване на следите от ДНК. Веднага щом свър­шиха, напуснаха къщата и се върнаха при колите си. Върху оригиналните им табели бе залепено фолио с фалшиви ре­гистрационни номера. Отне им само секунди да го махнат и да ги стопят на открит пламък. Луис се обади на похити­телите на Кер Донд и ги инструктира да не го освобождават до сутринта, когато двамата щяха вече да са далеч от Ашвил, Северна Каролина, но значително по-близо до Проспъръс, Мейн.

52

Луис и Ейнджъл не се изсипаха направо в Проспъръс. Из­чакваха, планираха действията си. Бяха наели апартамент на „Истърн Промънейд“ в Портланд от името на куха фирма, принадлежаща на Луис. В „Голямата изгубена мечка“ Дейв Еванс се правеше на разсеян, докато в офиса му се провеж­даха поредица срещи; накрая се примири и отиде да си вър­ши канцеларската работа в една барака до бара. Проспъръс бе посетен от двама японски бизнесмени и съпругите им, които печелеха симпатиите на всички с учтивостта и енту­сиазма си. Правеха много снимки, но какво по-нормално от това за туристи от Далечния изток? Настроението им не се развали дори когато бяха предупредени да не влизат в гро­бището около старата черква. Казано им бе, че теренът не бил безопасен, но било запланувано да се маркира пътека до самата черква между надгробните камъни. Може би щяла да е готова до следващото им идване в града.

И една вечер, скоро след като Ейнджъл и Луис пристиг­наха в Портланд, Роналд Стрейдиър дойде в „Голямата изгу­бена мечка“. Той рядко посещаваше градските барове дори докато пиеше, а сега, когато бе отказал алкохола, изобщо нямаше причина да стъпва в тях. Но Ейнджъл и Луис пред­почитаха да вършат работата си далеч от своето жилище: колкото по-малко хора знаеха за него, толкова по-добре. Сре­щата с Роналд бе уредена от Рейчъл Улф, тъй като Роналд не се сещаше за друг начин да се свърже с двамата мъже, които му трябваха. Оставил ѝ бе съобщение в болницата, където детективът продължаваше да лежи в кома. Кратката бележ­ка съдържаше само молбата Рейчъл да му се обади.Тя бе го виждала няколко пъти, докато живееше още в Скарбъро, така че го познаваше и знаеше за взаимното уважение между него и бившия ѝ любовник. Когато ѝ каза, че иска да го свърже с Ейнджъл и Луис, не започна да го разпитва, а просто им предаде неговото желание. И когато по-късно Ейнджъл му се обади, Роналд му каза само:

- Видях нещо да става в Проспъръс, нещо лошо.

И Ейнджъл разбра, че ще получат още едно късче от пъ­зела.

На чаша кафе в задната стаичка Роналд разказа на Ейн­джъл и Луис за онова, на което бе станал свидетел: как мо­миче бива погълнато от земята в сянката на старата черква, докато група възрастни мъже и жени, придружени от пастор и полицай, стоят и гледат. Ако двамата му слушатели бяха изненадани от разказа му, не го показаха. Ако бяха скептич­ни към чутото, не им личеше.

- Какво мислиш, че се е случило с нея? - попита Луис.

- Мисля, че нещо я дръпна под земята - отвърна Роналд.

- Нещо?

Роналд реши, че това е първият знак за съмнение, но явно грешеше. Спомни си, че този човек е виждал и чувал неща, по-странни дори от това.

- Не е достатъчно - продължи Луис. - Трябва ни още нещо. Не можем да действаме на сляпо.

Роналд също бе размишлявал върху това. Изровил бе от паметта си племенните легенди: за преклонението на чероките пред кедровото дърво, основаващо се на вярата, че Съз­дателят е вселил в него душите на загиналите по време на вечната нощ; мита на индианците лакота за канотила, които живеят в дърветата; приказката на абениките за създаване­то на човека от кората на ясен; и историите на собствено­то си племе, пенобскътите, за населяващите горите малки хора микъм-уосъс, но не можа да намери в тях обяснение за онова, което беше видял. Яви му се видение на голямо дърво, което расте от горе надолу, короната без листа дълбо­ко под земята и дънерът проточен нагоре до корените, кои­то помръдват и опипом си проправят път през пръстта към въздуха горе; а в сърцевината му, заобиколено от останките на мъртви момичета, имаше същество, дошло от много дале­че, дух, пропил се в камъните на стара черква и прекосил с тях суша и океан, преди да се оттегли в Новата земя, в която са положени основите на черквата, приемайки формата на напоено с мъзга дърво. Но онова, което занимаваше Роналд най-много, бе естеството му, защото вярваше, че хората съз­дават боговете в същата степен, в която, ако не и по-често, боговете създават хората. Ако този стар бог съществуваше, то бе защото имаше мъже и жени, които чрез своята вяра му позволяваха да продължава да съществува. Те го хранеха, а в замяна той хранеше тях.

Роналд извади от джоба на якето си сноп фотокопирани страници и ги сложи пред Ейнджьл и Луис. Изображенията на тях не бяха датирани, но показваха издяланите от камък глави, които можеха да се видят отвън и отвътре в черквата на „Паството на Адам преди Ева и Ева преди Адам“. Открил бе снимките, заровени в архивите на Центъра по история на Мейн, а после, без сам да го знае, бе извървял почти съ­щия път на изследване, както и детективът, разглеждайки с удивление изградените от растителни елементи образи, срещани в черквите и катедралите на Западна Европа. Ан­гличаните бяха нарекли тези скулптури Зеления човек, но те бяха по-стари от названието с повече от хиляда години, а духът в тях беше още по-стар. Когато на Земята са се поя­вили първите хора, той ги е чакал сред дърветата и е приел този си образ в съзнанието им: човешко лице, изобразено от клони и листа.

- То може би изглежда така - каза Роналд.

Ейнджьл взе една от снимките. Беше зимното лице, най-мрачното и враждебното от изображенията в черквата на Проспъръс. Спомни си какво им бе казал Рос в Бруклин. Няма значение дали нещо съществува, или не. Важни са не­приятностите, които причиняват онези, които вярват, че то съществува.

- Ти говореше за корени - каза той.

- Да - отвърна Роналд. - Мисля, че корен повлече моми­чето надолу.

- Корени и клони - каза Ейнджъл. - Дърво?

- А какво прави дървото? - попита Луис.

Ейнджъл се усмихна и отговори:

- Гори.

Убийствата в Ашвил не останаха незабелязани в Бостън, защото хората на Гарисън Прайър вървяха почти по същите следи, както Ейнджъл и Луис, макар и малко по-дискретно. Смъртта на Уилям и Зила Донд само бе потвърдила онова, което Прайър бе започнал да подозира: че нападението над детектива е поръчано от град Проспъръс. Това показваше, че решението знакът на Вярващите да бъде оставен в къщата на детектива също бе взето там, което пък означаваше, че всичките настоящи неприятности на Прайър можеха да бъ­дат оставени пред портите на града.

Проспъръс рядко бе причинявал безпокойства на Прайър. Това бе затворена в себе си общност и той не бе виждал при­чина да се меси в нейните действия, стига те да са дискрет­ни. Сега самата му изолираност, отказът му да признае своя­та обвързаност със света в по-широк смисъл и възможното въздействие на решенията му върху хората извън него - и върху ангажимента на неговите покровители да го пазят на всяка цена - бяха нарушили равновесието.

Чрез своите действия Проспъръс бе направил възмездие­то неизбежно.

Обаждането дойде по джиесема на Ейнджъл, от телефон без идентификация. Луис имаше чувството, че би трябвало повече да се изненада, когато Ейнджъл му го подаде и чу гласа на Колекционера.

- Много впечатляващо - каза той. - Честно казано, чудех се дали Камбион не е бил прав, като е заложил всичко на тях, но явно не са били чак толкова съвършени, колкото си е мислел.

- Май убийствата на бездомници са изтъпили ножовете им - отвърна Луис.

- О, не са убивали само бездомници, но ще се съглася, че бяха дребни риби.

- Как научи за тях?

- По пътя на елиминирането. Задавах въпроси и разбрах, че Паркър е душил около Проспъръс. Възможно беше гра­дът да не е замесен, но Камбион реши въпроса вместо мен. Той отдавна се интересува от любимците на града, съпрузите убийци.

- Можеше просто да ни го кажеш. Можеше просто да ни дадеш името на града.

- И какво щеше да му е забавното тогава? Луис, познавам те може би по-добре, отколкото сам се познаваш. Ти си пе­дантичен в работата си. Искаш да запълниш всички неясно­ти. Какво ти дадоха съпрузите Донд? Проспъръс или нещо повече? Нека да отгатна - имена: дали са ти имена. Ти не би си тръгнал без тях. Прав ли съм?

Луис остави чашата портокалов сок. Тъкмо се потапяше в бизнес страниците на „Таймс“, но сега установи, че внезапно е загубил всякакъв интерес към вестника и дори към порто­каловия сок.

- Едно име - призна той. - Жената ни даде едно име.

- Хейли Кониър.

- Мамка му.

- О, на нея никак няма да ѝ бъде приятно, ако те чуе да псуваш така. Тя е богобоязлива жена. Впрочем тук „бог“ е с малко „б“.

- Интересуваш се от нея, така ли? Среща ли искаш да си уредиш?

- Много е стара.

- Моите извинения, но не мисля, че можеш да си позво­лиш да бъдеш толкова придирчив.

- А ти не бъди толкова тесногръд. Тя е интересна жена и Проспъръс е удивителен град. Ще ти хареса.

- В списъка ти ли е?

- О, да.

- Тогава защо не си я очистил?

- Защото не е само тя, а целият град. И то поколения от него. За да раздам правосъдие за греховете на Проспъръс, би трябвало да изровя кости отпреди векове и да ги изгоря на клада. Трябва да се подпали целият град, а това надхвърля моите възможности.

Луис разбра.

- Но не и нашите.

- Да.

- И защо трябва да унищожим цял град?

- Защото е участвал в заговора за онова, което се случи с детектива. Ако не го изтриеш от лицето на земята, ще преда­де традициите си на бъдещите поколения, а тези традиции са много, много опасни. Проспъръс е гладен град.

- Значи, искаш ние да свършим мръсната работа вместо теб? Да ти го начукам.

- Недей така - каза Колекционера. - Ще ти хареса, обе­щавам ти. О, и обърни специално внимание на онази тяхна черква. Огънят няма да е достатъчен. Трябва да копаете мно­го по-надълбоко и да я раздробите на късчета с нещо много по-силно.

Луис усети, че разговорът върви към края си.

- Ей, като си говорим така любезно и прочие, намери ли твоя приятел Камбион?

Колекционера се намираше в сградата на аптека „Блекторн“. Държеше в ръката си нож. По острието му имаше едва забележима следа от кръв.

- Боя се, че той, както изглежда, се е извинил и си е тръг­нал, преди да успеем да се опознаем по-добре.

- Колко жалко - рече Луис.

И наистина съжаляваше.

- Да, жалко - отвърна Колекционера.

И също бе искрен.

Минаха секунди.

- Каза, че живеел тук с още някого.

- Да, грамаден мъж. Облечен в жълто. Трудно е да не го забележиш.

- И никой друг?

- Поне аз не знам за такъв.

- Хммм.

Колекционера бе вперил поглед в дрипавите останки на човешко същество, които лежаха на носилка пред него. Мъжът нямаше очи, нямаше уши, нямаше език. Повечето от пръстите на ръцете и краката му също липсваха. Шевове бележеха мястото на кастрирането му. Колекционера го бе убил като акт на милосърдие.

- Знаеш ли - каза той, - мисля, че може да съм открил изчезналия лекар на господин Камбион. Не забравяй да ми изпратиш пощенска картичка от Проспъръс. - И затвори.

Ейнджъл погледна Луис над разтворения „Портланд Прес Хералд“.

- Вие двамата май вече станахте първи приятели?

Луис въздъхна.

- Знаеш ли - каза той, - понякога ми се иска никога да не бях чувал името на Чарли Паркър...

Гарисън Прайър седеше в тих ъгъл на „Изабела Стюърт Гарднър Мюзиъм“ в Бостън. Можеше да наблюдава и съсед­ната зала, затова знаеше, че не го наблюдават или подслуш­ват. След посещението на ФБР в офиса му неговият страх от следене бе стигнал до степен на параноя. Вече не водеше деликатните разговори навън или по телефоните в офиса, особено когато говореше с Главния Крепител. Най-важните Крепители сега си разменяха номерата на чистите телефони всеки ден, но иначе се бяха върнали към примитивното, ала на практика непроследимо средство за предаване на пове­рителна информация, като номерата на телефоните: простия код, базиран на печатното издание на „Уолстрийт Джърнъл“: страница, колона, абзац, ред. Много от по-старите Крепите­ли намираха този привичен способ едва ли не успокояващ и Прайър си мислеше, че някои от тях може да се застъпят за запазването му и след като ФБР се умори да преследва въоб­ражаеми нарушения на финансовите закони.

Вниманието на Бюрото беше не само досадно и притес­нително, но и нещо повече от това. „Прайър Инвестмънтс“ си бяха взели поука от минали грешки и сега бяха особе­но стриктни в своята работа. Разбира се, фирмата беше само фасада - работеща с пълна пара и доходоносна, но все пак фасада. Истинският механизъм на Крепителите бе скрит толкова надълбоко и толкова отдавна - в утвърдени компании, банки и тръстове, в благотворителни и религи­озни организации, - че беше неоткриваем. Изобщо не го вълнуваше, че ФБР и подобните им хабят енергията си за „Прайър Инвестмънтс“. Да, неприятно беше, че частният детектив от Мейн бе започнал да се интересува от „Прайър Инвестмънтс“. Беше си лош късмет, нищо повече. Но той бе говорил открито пред други хора за своите съмнения и това бе причината от ФБР да се изтърсят на прага им. Обаче нямаше да открият нищо и след време вниманието им щеше да се насочи в друга посока.

Сега, в тишината на музея, Прайър говореше по телефона с Главния Крепител.

- Кой уби съпрузите в Ашвил?

- Не знаем със сигурност - каза той, - но предполагаме, че са били любимите помощници на Паркър.

- Добре са направили, че са открили онова, което ние не успяхме.

- Бяхме на крачка. Кръвта на двамата Донд още не беше изтекла на пода в къщата им, когато научих техните имена.

- Значи, спестили са ни усилията да ги убиваме.

- Така излиза. А сега какво?

- Сега ли? Нищо.

Прайър бе изненадан.

- А Проспъръс?

- Ще оставим приятелите на Паркър да довършат, как­вото са започнали. Защо да се намесваме, след като те ще свършат работата вместо нас? - Главният Крепител се засмя. - Дори няма да е нужно да им плащаме.

- А после?

- После всичко продължава постарому. Ти пак ще изку­пуваш мини.

„Да, помисли си Прайър. Ще изкупувам, и още как.“

53

Лукас Морланд имаше чувството, че за няколко дни се е състарил с години, но за пръв път започваше да вярва, че Проспъръс може да остане чист и неопетнен, поне от глед­на точка на правосъдието. Мейнската щатска полиция не се беше свързвала с него от четиресет и осем часа и следовате­лите ѝ вече не безпокояха неговия град. Една история при­добиваше все по-голяма тежест: че Хари Диксън, който бил депресиран и имал финансови проблеми, е убил жена си и нейната полусестра, съпруга ѝ, а вероятно и племенницата си, и накрая е обърнал пистолета към себе си. Щателните издирвания в града и околностите не бяха открили никаква следа от Кейли Мадсън. Щатската полиция дори бе напра­вила повърхностен оглед на гробището под зоркия поглед на пастор Уорънър. Единственият напрегнат момент беше, когато бе открито леко разровено място недалече от стените на черквата, но при последвалото разкопаване бяха открити само останки от нещо, което беше прието за дупка на някак­во животно - твърде тясна, това поне изглеждаше очевидно, за да побере тялото на млада жена.

Освен това го тревожеше и случаят с детектива. Напа­дението над него бе извършено нескопосано и точно както беше предупреждавал, бе повлякло след себе си поредица други събития, чиято кулминация бе убийството на съпру­зите Донд. Морланд не знаеше как са били открити. Нито пък дали са си държали езиците, преди да умрат, или са си признали всичко в опит да се спасят, или, по-вероятно, да спасят своя син, който се е намирал в плен, докато са ги убивали в собствения им дом. В най-добрия случай хората, търсещи възмездие за стрелбата по детектива, сега се нами­раха на крачка от Проспъръс. Той се беше опитал да накара Хейли Кониър и останалите да проумеят в каква опасност се намират, но те отказваха да приемат предупрежденията му. Мислеха си, че са взели мерки да защитят града и че градът на свой ред ще защити тях. Защо да не ги защити? Нали в края на краищата му бяха дали момиче?

Сега отново беше в къщата на Кониър, седеше на същата маса в същата стая, пиеше чай от същите чаши. През дър­ветата струеше слънчева светлина. Беше първият истински топъл ден от месеци насам. Въздухът трептеше от галещи слуха звуци на топящи се сняг и лед, напомнящи тихото тиктакане на часовници.

- Ти се справи добре, Лукас - каза Кониър, посръбвайки от чая си. Морланд почти не беше докоснал своя. Започнал бе да ненавижда всеки миг, който прекарваше в присъстви­ето на Кониър. - Не мисли, че съветът не оценява усилията ти.

Морланд бе тук само защото онзи стар негодник Кинли Ноуел най-сетне бе предал богу дух. Умрял бе тази сутрин в ръцете на дъщеря си. Смъртта му бе по-спокойна, отколкото заслужаваше. Морланд беше на мнение, че Кинли Ноуел бе страдал от тежка недостатъчност на човещина дори по стан­дартите на град, който храни дупка в земята с млади жени.

Ала смъртта на Ноуел му даваше може би последна въз­можност да вкара малко разум в главата на Хейли Кониър. На съвета му трябваше нов член, но тя бе отхвърлила пред­ложението починалият да бъде заместен от младата адвокат­ка Стейси Уокър, въпреки че повечето от другите градски съ­ветници искаха нея. Вместо това твърдо стоеше зад Даниъл Купър, който не беше много по-млад от Ноуел и бе един от най-твърдоглавите и тесногръди градски старейшини. Дори след всичко, което се беше случило, Кониър не прекратява­ше опитите да укрепи позицията си.

- Само трябва да останем заедно още малко - продължи тя - и после всичко това ще отмине.

Кониър знаеше защо е дошъл Морланд, но нямаше наме­рение да се отклонява от своя курс. Вече го бе информирала, че Стейси Уокър ѝ се струва твърде млада и твърде неопитна, за да бъде приета в съвета. Трудните времена искали стари глави, така му бе казала. Той не знаеше дали си го е измисли­ла, или наистина има такава поговорка, но в никакъв случай не можеше да се съгласи с нея. Тъкмо старите глави им бяха навлекли всичките тези неприятности. Градът се нуждаеше от ново начало. Спомни си за Ани Бройър и въпроса, който му бе дошъл наум, след като двамата с Хари Диксън бяха прекарали онази студена нощ, погребвайки я.

„Какво ще се случи, ако престанем да го храним?“

„Лоши неща“, би му отговорила Хейли Кониър, ако може­ше да го чуе. Би му изброила нещастията, които преследваха Проспъръс напоследък - смъртта на онези момчета в Афга­нистан, Валъри Гилсън, Бен Пиърсън - и би казала, „Ето! Виждаш ли какво става, когато не изпълняваш задълженията си към града?“.

Но ако това беше само мит, в който бяха направили греш­ката да повярват? Ако техният стар бог бе по-зависим от тях, отколкото те от него? Тяхната вяра му даваше сила. Ами ако го лишат от нея, тогава какво?

Можеше ли един бог да умре?

По-добре бе градът да поеме своя дял от нещастия, своите рискове, както останалата част от човечеството, за добро или зло. Изненадан бе колко силно бе разклатила собственото му душевно равновесие вярата на Хейли. Чувал беше истории, разбира се. Собственият му баща го беше подготвил за нея и мислеше, че знае какво да очаква. Но въпреки това се оказа, че не е напълно подготвен за реалния контакт с нея. Онова, което го бе поразило най-силно, бе бързината, с която моми­чето бе погълнато от земята, като в трик на факир.

Ако зависеше от него, повече нямаше да хранят този стар бог.

Но Хейли Кониър стоеше на пътя му: Кониър и другите като нея.

- Трябва да оставим старите разногласия зад гърба си и да погледнем към бъдещето - каза Кониър. - Нека всичките ни трудности останат в миналото.

- Но те не остават там - каза Морланд. - Онова, което се случи със съпрузите Донд, го доказва.

- Намекваш, че тяхната смърт е свързана с услугата, коя­то ни направиха неотдавна.

- Ти самата ми каза, че работят само за града. Не може да има друга причина за онова, което се случи с тях.

Тя отмина казаното от него с махване на ръката.

- Може да са се изкушили да приемат други поръчки, без ние да знаем. Дори и да не са го направили и някак си да са били проследени заради детектива, те не биха ни предали.

- Напротив, биха го направили, за да спасят детето си.

Но Хейли Кониър нямаше деца и очевидно никога не бе изпитвала желание да бъде майка, така че във въображение­то и емоционалната ѝ нагласа нямаше място за любов към дете.

- Хейли - каза Морланд е леко повишен тон, - следваща­та им стъпка ще е да дойдат тук. Сигурен съм в това.

Искаше му се да добави: „И то по твоя вина. Предупредих те. Казах ти да не предприемаш подобни действия. Обичам този град не по-малко от теб. Дори убивах заради него. Но ти мислиш, че каквото решение и да вземеш, каквото и да е от полза за теб, то е от полза и за Проспъръс, и тук не си права. Ти си като френския крал, който казвал, че той е държавата, но народът накрая го опровергал, като отрязал главата на не­гов потомък“.

Морланд не беше единственият, който мислеше така. Имаше и други. Времето на настоящия общински съвет из­тичаше.

- Ако дойдат, ще се справим с тях - каза Хейли. - Ще...

Но Морланд вече дори не я слушаше. Отнесъл се беше нанякъде. Не спеше добре и когато задрямваше, видения с вълци изпълваха сънищата му. Той извади носна кърпа от джоба си. Хейли Кониър продължаваше да говори, четеше му лекция за историята им, за неговите задължения към гра­да, за мъдростта на съвета. Грачеше като стара гарга. Споме­на нещо за заемания от него пост и че никой не бил незаме­ним. Възможно било да бъде изпратен в дългосрочен отпуск.

Той се изправи. Костваше му големи усилия. Усещаше тя­лото си невероятно тежко. Погледна носната кърпа. Защо я беше извадил от джоба? А, да, спомни си. Застана зад Хейли Кониър, сложи кърпата върху носа и устата ѝ и стисна. Съ­щевременно обви около нея лявата си ръка, държейки я при­кована към стола, подобните ѝ на клечки ръце притиснати до тялото. Тя се съпротивляваше, но Морланд бе едър мъж, а тя бе старица в края на дните си. Не я гледаше в очите, докато я убиваше. Гледаше през прозореца към дърветата отвън в двора. Виждаше тъмните зимни пъпки на най-близкия явор. Скоро те щяха да отстъпят пред червените и жълтите цветя на ранната пролет.

Хейли Кониър се метна рязко на стола. Той усети как ду­шата ѝ излетя и помириса смъртта ѝ. Отдръпна ръката с кър­пата и огледа носа и устата ѝ. Нямаше видими следи от на­силие. Леко зачервяване, където беше затискал ноздрите, но нищо повече от това. Остави я да падне напред върху масата и се обади на Франк Робинсън, който ръководеше единстве­ната частна клиника в града и който също беше на мнение, че е време да се направи промяна. От Робинсън щеше да излезе добър общински съветник.

- Франк - каза Морланд, когато жената на рецепцията го свърза. - Имам лоша вест. Дойдох да поговоря с Хейли Ко­ниър и я намерих захлупена на масата за хранене. Да, мъртва е. Трябва да е заради стреса от всичко, което се случи.

Главният съдебен лекар на щата едва ли щеше да насто­ява да се направи аутопсия, а дори и да бъде наредено да се извърши такава, д-р Робинсън имаше нужните правомощия. Междувременно Морланд щеше да направи снимките, които да приложи към доклада си.

Изслуша онова, което му говореше Робинсън, и каза:

- Да, загуба е за града. Но ние продължаваме.

Двама бяха вън от играта. Станеха ли трима, той можеше да превземе градския съвет. Онзи, от когото трябваше да се пази, бе Томас Соулби, той винаги бе искал да е председател на градския съвет. Уорънър също можеше да представлява проблем, но по традиция пасторът не участваше в съвета, както и самият Морланд: по правилата на града началникът на полицията бе лишен от тази възможност. Обаче Уорънър нямаше много приятели в града, докато той имаше. И ако ис­каше най-сетне да сложи край на тази лудост, може би щеше да е принуден да се погрижи и за него. Без пастир нямаше стадо. Без пастор нямаше черква.

Погледна надолу към ръцете си. Никога преди не бе стре­лял по човек от гняв, до онази вечер, когато уби Ерин Диксън и роднините ѝ, а ето че вече на съвестта му тежаха пове­че убийства, отколкото можеше да преброи на пръстите на едната ръка. Изстрелял бе дори и куршума, който уби Хари Диксън. Брайън Джоблин бе предложил услугите си, но Морланд не бе сигурен, че той може да свърши нещо толкова лесно и едновременно толкова опасно, без да го оплеска. Но му бе позволил да гледа. Това бе най-малкото, което можеше да стори за него.

Би трябвало да се чувства потиснат, но като се изключат последните мигове на Кейли Мадсън, нищо не бе натовари­ло особено психиката му, защото можеше да оправдае пред себе си всяко от тези убийства. С бягството си Хари Диксън не му бе оставил друг избор, освен да го ликвидира. Накрая той все щеше да каже на някого за Ани Бройър и как се бе стигнало до смъртта ѝ в град Проспъръс. Колкото повече се отдалечаваха хората, толкова повече се охлабваше хватката на града. Това се отнасяше за всяка религиозна система. Вя­рата се поддържаше от близостта на другите вярващи.

Отвън спря кола и Морланд видя Франк Робинсън да сли­за от нея. Искаше му се да може да се качи на своята и да се махне оттук, но вече бе стигнал твърде далеч. Дойде му наум реплика от пиеса, или по-скоро смътен спомен за реплика. Вероятно беше от гимназията, защото от двайсет години не бе стъпвал в театър. Като че ли беше от Шекспир и смисълът ѝ се свеждаше до това, че ако нещо трябва да се направи, най-добре е да се направи бързо.

Ако можеше да се избави от Соулби, съветът щеше да бъде негов.

Съветът и градът.

Новината за смъртта на Хейли Кониър стигна до вестни­ците, както всичко, касаещо Проспъръс в последно време. Преобладаващото мнение бе, че сърцето на възрастната жена не е издържало на неприятностите, връхлетели нейния град, макар да имаше и такива, които не го споделяха.

- Господи - каза Ейнджьл, - ако продължават така, няма да ни остане нито един човек за убиване.

Търпението на Луис не спираше да го изненадва. Още стояха в Портланд и нищо не бе предприето срещу Проспъръс.

- Мислиш ли, че е било по естествени причини, както твърдят? - попита той.

- Смъртта винаги е по естествени причини, ако се поста­раеш да ги откриеш.

- Нямам предвид това.

- Ще съм изненадан, ако не е умряла, кроейки още нещо - каза Луис. - Зила Донд каза, че заповедта да се удари Паркър е дошла от градския съвет, и по-точно от тая Кониър. Сега тя е мъртва. Ако бях член на този съвет, щях да започна да за­ключвам вратата си нощем. Това е като при Шерлок Холмс. Нали знаеш, след като изключиш невъзможното, онова, кое­то остане, колкото и невероятно да изглежда, е истината.

- Не го разбирам - каза Ейнджъл.

- Когато всички други в стаята са мъртви, единственият останал жив, колкото и почтен да изглежда, е убиецът.

- Точно така. Имаш ли предвид някого?

Луис отиде до масата в трапезарията. Върху нея бяха под­редени множество фотографии: изгледи от града, сгради и множество граждани. Някои от тях бяха направени от япон­ските „туристи“, други - копирани от уебсайтове. Луис отде­ли от останалите снимките на петима мъже.

- Соулби, Джоблин, Айтън, Уорънър и Морланд - каза той.

Бутна настрана снимките на Айтън и Джоблин.

- Не са тези.

- Защо? - попита Ейнджъл.

- Просто усещане. Соулби може да го носи у себе си, при­знавам, но не и онези двамата. Единият е твърде стар, други­ят не е такъв тип.

След това отдели и Уорънър.

- Пак ще попитам, защо?

- Няма логика. Ако е свързано с тяхната стара черква, Ко­ниър и съветът са предприели тези действия, за да я защитят. Черквата е отговорност на Уорънър. Той няма причина да убива човек, който е взел мерки, за да я защити.

Луис докосна снимката на Соулби. За всички членове на съвета, както и за Уорънър и Морланд, бяха събрани досиета. Соулби бе интересен тип, безскрупулен в бизнеса, с връзки в Бостън. Обаче...

- Много убийства за един стар човек - каза Луис. - Твър­де много. - Сложи и снимката на Соулби при другите.

- Значи, остава Морланд - заключи Ейнджъл.

Луис прикова поглед във фотографията на Морланд. Тя беше извадена от уебсайта на града. Морланд се усмихваше.

- Да - каза накрая. - Значи, остава Морланд.

54

Томас Соулби се опитваше да си стегне багажа, докато жена му гледаше отстрани. Констанс се дразнеше все пове­че и повече от небрежния начин, по който съпругът ѝ хвър­ляше дрехите си в голямата кожена пътна чанта. Мислеше си, че и лайно би се справило по-добре с тази работа. Но не го каза гласно. Дори след четиресет години брак съпругът ѝ се правеше на шокиран от, както се изразяваше, „соления“ ѝ език.

- Хайде, дай на мен - каза Констанс. Избута го внимател­но настрани, извади панталоните и ризите и започна да ги сгъва отново, преди да ги върне в сака. - Ти върви да доне­сеш несесера си за бръснене.

Томас направи, каквото му беше казано. Не ѝ напомни, че може да няма време за внимателно сгъване и подреждане на дрехите му. Тя и бездруго работеше по-бързо и по-сръчно от него - неговото бързане само бавеше нещата още повече, а и нямаше смисъл да спори с жена си, особено когато става­ше дума за организационните подробности от живота му. Без нейното участие те никога не биха постигнали финансовата сигурност и материалните блага, на които се радваха днес. Томас не обръщаше внимание на подробностите. Неговата работа бяха идеите. Съпругата му беше педантката.

Когато се върна до леглото, тя бе напълнила наполовина пътната чанта с ризи, пуловер, два чифта панталони и втори чифт обувки със спретнато подредени вътре чорапи и бельо. Към всичко това той прибави несесера за бръснене и писто­лета „Колт“ 1911, който бе принадлежал на баща му. Писто­летът беше нерегистриран. Много отдавна баща му бе обяс­нил колко е важно да пазиш някои неща в тайна, особено в град като Проспъръс. Докато бе наблюдавал как Лукас Морланд бавно и неотклонно израства, Соулби беше започнал все повече да цени този съвет. Той имаше самочувствието, че умее да преценява характерите - не би успял в бизнеса, ако не притежаваше тази способност - и никога не беше ха­ресвал Лукас Морланд, нито пък му бе имал доверие. Този човек се мислеше за по-умен от по-възрастните от него, а в Проспъръс това не беше прието. Освен това през послед­ните седмици бе забелязал промяна у него. Усещаше го по миризмата му, по изменените му телесни секреции. Хейли също го беше почувствала. Тъкмо затова, преди да умре, бе планирала да отстрани Морланд от поста му и да сложи на негово място един от по-отстъпчивите му заместници. Соул­би още усещаше ръката на възрастната жена върху рамото си, силата, с която го беше стиснала, когато бе разговаряла за последен път с него предишния ден.

- Чуй ме, Томас Соулби, чуй ме добре - казала му бе тя. - Аз съм не по-малко здрава от всяка друга жена в този град. Майка ми доживя до деветдесет и осем години, а аз имам на­мерение да достигна и да надмина тази възраст. Но ако нещо се случи с мен, ти ще знаеш. Това ще е дело на Морланд и той няма да се задоволи с мен. Ти си негов приятел, но той със сигурност пет пари не дава за теб. Той не разбира града, както ние с теб го разбираме. Не го обича така, както го оби­чаме ние. Той не притежава вяра.

А после дойде обаждането от Колдър Айтън: Колдър, който беше приятел на всички, но след смъртта на Бен Пиърсън вече не беше същият. Соулби бе сигурен, че Колдър беше обичал Бен и че ако Бен не беше така категорично хете­росексуален, а Колдър не беше продукт на не дотам просве­тено и по-затворено в себе си време, те двамата биха могли да живеят заедно като щастливо семейство, пазени от толе­рантността на подсмихващия се град. Вместо това Колдър беше избрал нещо като връзка без секс, подпомагана от по­ложението на Бен като вдовец и собственото му положение като притежател на дял от магазина. И двамата се въртяха и суетяха един около друг, сдърпваха се и се помиряваха като стара семейна двойка, каквато и тайно бяха. Сега Колдър ня­маше да изкара дълго. На Морланд нямаше да му се наложи да го убива дори ако той намереше смелостта да му се про­тивопостави, в което Соулби се съмняваше силно. Колдър бе овдовял и лишен от компанията на Бен, щеше да угасне и да умре много скоро.

Колдър бе този, който се обади да му каже за смъртта на Хейли Кониър. Това не го изненада. Те бяха двама от послед­ните трима членове на съвета, а Томас винаги се бе чувствал по-близък с него, отколкото с Люк Джоблин, който бе твърде избухлив за вкуса му. Изненада го тонът на Колдър. Той зна­еше. Знаеше. Попита го:

- Кой я е намерил?

- Началник Морланд - отвърна Колдър, и то беше там, в начина, по който произнесе началник. - Мисли, че може да е получила удар.

- И се обзалагам, че Франк Робинсън е написал тъкмо това в смъртния акт.

- И аз така чух. - Мълчание. - Морланд ще дойде за теб, Томас.

Телефонът в ръката на Томас стана хлъзгав. Дланите му се бяха изпотили.

- Зная - каза той. - Ами ти?

- Той не се бои от мен.

- Може би те подценява.

Колдър се изсмя горчиво.

- Не, той ме познава като петте си пръста. Това ще е моят акт на самоотбрана, последният. Ще се оттегля от съвета.

- Никой не се оттегля от съвета.

Само смъртта слагаше край на назначението като член на съвета. Изборите бяха само театър. Всеки го знаеше.

Колдър седеше в задната стаичка на магазина на Бен Пи- ърсън. Всъщност той бе негов, колкото и на Бен, но в мисли­те му си оставаше магазинът на Бен, въпреки че Бен вече го нямаше. Погледна шишенцата е хапчета, които събираше, откакто той бе починал.

„Скоро - помисли си. - Скоро.“

- Има начини, Томас - каза накрая. - Побързай.

Багажът вече беше готов, Томас целуна жена си и се при­готви да тръгва.

- Къде ще отидеш? - попита Констанс.

- Не зная. Не много далече, но достатъчно далече, за да съм в безопасност.

Трябваше да се обади на някои хора. Още имаше доста съюзници в този град, но не очакваше много от тях да се из­правят срещу Морланд. Те не бяха убийци, а Морланд беше.

- Какво да му кажа, когато дойде? - попита Констанс.

- Нищо, защото нищо не знаеш.

Целуна я.

- Обичам те.

- И аз те обичам - отвърна тя и гледа след колата му, до­като не я загуби от погледа си.

Не мина и час и Лукас Морланд се появи пред вратата.

Соулби кара до Портланд и остави колата в гаража за дълъг престой на летището. После взе автобуса до Бостън, като плати за билета в брой. Не знаеше колко далече може да стигне Морланд, за да го открие, не беше шпионин, но се надяваше, че ако някак успее да разбере къде е колата, това малко ще го обърка. Помоли зет си да му запази стая под име­то Райън в един клуб близо до „Масачусетс Авеню“, който се рекламираше от „Еспидиа“45. Соулби знаеше, че в този клуб не искат документи за самоличност, а просто дават ключ сре­щу името, записано в резервацията. След това отиде в Бак Бей46, седна в едно кафене срещу „Прайър Инвестмънтс“ и зачака. Когато Гарисън Прайър се появи с джиесем до ухото, излезе от кафенето и го последва. Настигна го, когато той спря на светофара, и го поздрави.

- Здравей, Гарисън.

Гарисън се обърна.

- Ще ти звънна по-късно - каза той и изключи телефона. - Какво правиш тук, Томас?

- Имам нужда от помощ.

Светна зелено и Прайър продължи нататък, но Соулби го настигна с лекота. Беше значително по-висок, а и в по-добра форма от него въпреки възрастта си.

- Не съм в помагаческия бизнес - каза Прайър. - Не и за теб и твоя съвет.

- В миналото си разменяхме информация.

- Това беше преди по дървенията на някои къщи в Скарбъро, Мейн, да започнат да се появяват тризъбци. Имаш ли представа какви неприятности ми навлякохте?

- Посъветвах ги да не го правят.

- Не достатъчно енергично.

- В Проспъръс имаме проблеми. Сериозни проблеми.

- Забелязах.

- Нашият началник на полицията е неконтролируем. Трябва да бъде... изваден от играта, за да можем да се стаби­лизираме. Ще обезщетим теб и колегите ти.

- Нещата стигнаха твърде далече.

- Гарисън. - Соулби протегна ръка да спре Прайър, при­нуждавайки по-ниския мъж да вдигне очи към него. - Морланд ще ме убие.

- Съжалявам да чуя това, Томас - каза Прайър. - Наисти­на съжалявам. Но ние няма да се намесим. Ако това е някак­ва утеха за теб, каквото и да се случи, времето на Проспъръс изтича. В крайна сметка няма значение кой ще остане: ти, Морланд, съветът. Има хора, които ще дойдат да ви изтрият от картата.

Ръката на Соулби увисна безпомощно.

- И вие ще позволите това да се случи?

Прайър извади телефона, преизбра някакъв номер и го вди­гна до ухото си. После потупа Соулби по рамото за сбогом.

- Томас - каза, докато се отдалечаваше, - ще гледаме как изгаряте всичките.

Морланд седеше в кабинета си. Беше разочарован, но нищо повече. Соулби щеше да е принуден да се върне. Живо­тът му беше тук. В негово отсъствие Люк Джоблин и Колдър Айтън се бяха разбрали изборите за градски съвет да бъдат проведени веднага след погребението на Хейли Кониър. Ни­кой от двамата не бе възразил срещу предложения от него списък с кандидати за трите овакантени места.

Морланд си беше приготвил и четвърто име. Имаше чув­ството, че скоро ще се освободи още едно място.

55

Началник Морланд видя Томас Соулби отново, докато стояха над гроба на Хейли Кониър. В знак на признател­ност за нейната продължителна и всеотдайна служба на град Проспъръс тя бе погребана в старото гробище, в сянката, хвърляна от черквата, за опазването на чието наследство тя беше сторила толкова много и в която тялото ѝ бе изложе­но в нощта преди погребението. Само шепа от най-видните граждани бяха допуснати в черквата за опелото, но модер­ната звукова техника позволяваше церемонията да бъде пре­давана за жителите, които стояха отвън. Бог фигурираше в надгробното слово на Уорънър, но и на природата бе отделе­но достатъчно място, а метафората за смяната на сезоните, за пътуването на човека от пролетта към зимата, а после и към прераждането под нова форма, минаваше като червена нишка през него.

Когато ковчегът бе спуснат в гроба, на съветниците, под­помагани от Морланд и Уорънър, бе предоставено да го заси­лят. Това бе знак на уважение, но нямаше как да не напомни на Морланд за последния път, когато беше въртял лопата, заравяйки труп. Хората от града започваха да се разотиват. В общината, където щяха да се разказват спомени за Хейли Кониър, бяха организирали възпоменание с чай и кафе, но разговорите неминуемо щяха да се насочат към изборите за нови градски съветници. Освен това никой не искаше да про­пусне възможността да поклюкарства под траурния флаг: от­съствието на Томас Соулби до сутринта преди погребението не бе останало незабелязано и напрежението между него и началник Морланд бе всеизвестно, макар самата причина за изблика на враждебност - принудителното оттегляне на Хейли Кониър от този свят - да оставаше в тайна.

Морланд настигна Соулби някъде по средата на черков­ния двор. Сграбчи го за ръката, дръпна го встрани от портата и каза:

- Томас, да повървим малко заедно.

Съпругата на Соулби го чакаше вън от оградата. Когато го приближи, Морланд помисли, че тя ще се хвърли да за­щитава мъжа си, но Соулби вдигна ръка да ѝ каже, че всичко е наред. Ако Морланд имаше намерение да му стори нещо, щеше да го направи в друг ден, при други обстоятелства.

- Липсваше ни - каза Морланд. - Отсъствието ти бе нена­временно. Градът беше в траур. Очакваше съветът да вземе нещата в ръцете си, а съветът, на свой ред, очакваше ти, като най-възрастен, да сториш това, но тебе те нямаше.

Соулби не смяташе да обвинява Лукас Морланд в убий­ство, не и тук, нито пък някъде другаде. Все още беше възможно да оцелее след всичко това и дори да обърне ситуа­цията в своя полза. Тримата кандидати за членове на съвета бяха сравнително млади и податливи на манипулации. Не бяха негови хора, но не бяха и хора на Морланд. Не виждаше никаква причина Морланд да го нападне, макар да не бе мно­го далече от тази мисъл, защото на Морланд можеше и да не му трябва причина, за да стори това.

- Имах да приключвам някои неща. - каза Соулби.

- Ще възразиш ли, ако попитам какви?

- Частни. Лични.

- Сигурен ли си? Защото, ако е свързано с града, аз наис­тина трябва да знам за това. Моментът е деликатен. Всички трябва да се държим един за друг.

Соулби спря и се изправи лице в лице с него.

- Какво искаш, началник Морланд?

- Искам да се откажеш от своето място в съвета.

- Знаеш, че това е невъзможно. Според правилата...

- Правилата се промениха. Съветът се събра, докато те нямаше.

- Не е имало съвет. Двама души не са кворум.

- Както казах, моментът е деликатен. Ние не знаехме как­во се е случило с теб, а жена ти не ни помогна особено. Тряб­ваше да се вземат решения. Колдър Айтън и Люк Джоблин се съгласиха с временните мерки до избирането на нов град­ски съвет и с приемането на тези правила за постоянни. Ман­датът на съветниците няма да е пожизнен и никой съветник няма да има правото да бъде избиран за повече от два по­следователни мандата. Бих те информирал за тези промени по-рано, ако можех да те намеря.

Соулби разбираше какво се случва. Ако се оттегли от съ­вета, щеше да се лиши от цялата власт, с която бе разполагал досега. Нямаше да има никаква защита.

И в даден момент Морланд щеше да се разправи с него. Щеше да го направи, защото, жив, той винаги щеше да е за­плаха за него. Колдър Айтън нямаше да живее още дълго, а Люк Джоблин бе на страната на Морланд, и може би не от вчера. Само Соулби знаеше в подробности какво бе вършено в името на съвета и какво бе вършил самият Морланд.

- А ако откажа да се оттегля?

Соулби забеляза движение между дърветата и видя, че много от членовете на старите фамилии не бяха напуснали района на гробището. Наблюдаваха ги от гората и когато той погледна към тях, започнаха да се обръщат с гръб към него, един по един, докато престана да вижда лицата им. И тогава, едва тогава, започнаха да се разотиват.

- Волята на хората ще надделее, Томас - каза Морланд и Соулби разбра, че е сам.

Морланд се усмихна тъжно и си тръгна. Соулби не по­мръдна от мястото си, докато не видя колата на Морланд да потегля и вече бе сигурен, че той не е наблизо. Чак тогава отиде при съпругата си оттатък оградата.

- Какво ти каза? - попита Констанс.

- Искам да отидеш при Беки и Джош и да останеш при тях - каза той.

Беки беше най-голямата им дъщеря. Живееше в Портсмът. Съпругът ѝ Джош беше племенник на Колдър Айтън. Соулби му вярваше.

- Не. Няма.

- Ще отидеш. Всичко това ще отмине, но за известно време ще бъде трудно. Не мога да се тревожа за теб, докато опитвам да оправя нещата.

- Не - каза тя, - не, не...

Разплака се. Той я прегърна.

- Нищо няма да ми се случи. Всичко ще е наред.

Констанс замина същия следобед. Беки дойде с колата да я вземе. Опита се да разпита баща си, но той не ѝ отговаря­ше, а тя познаваше нравите в Проспъръс твърде добре, така че засега престана да задава въпроси.

Соулби си наля чаша бренди. Седна и се загледа в залеза. Додряма му се, но не заспа.

Люк Джоблин бе този, който дойде да се разправи с него, малко след осем. Синът му Брайън чакаше на задната седал­ка, видя го, когато Люк отвори предната врата и осветле­нието вътре се включи. Можеше да се бие с тях, но какъв смисъл би имало? И без това вече беше оставил стария колт под възглавницата на съпругата си. Тя щеше да го намери там и щеше да разбере.

- Хайде, Томас - каза Люк кротко, но твърдо, както се говори на възрастен роднина, който отказва да стори онова, което е най-добро за него. - Време е...

56

Обаждането дойде на следващата вечер, когато Морланд се готвеше да си ляга. Току-що бе излязъл от банята и бе облякъл долнището на пижамата и стара фланелка на „Ред Сокс“47. Тихичко хапваше сандвич в тъмното, преди да се мушне в леглото и може би да прекара някой и друг приятен момент със съпругата си. Не бяха се любили повече от сед­мица - по понятни причини не бе имал настроение за това. На жена му не ѝ беше приятно, когато яде късно нощем, но той беше на мнение, че онова, което не ѝ е известно, или не може да докаже, няма как да я наскърби. Мина му през ума, че същото важи и за много други неща.

Току-що се бе върнал от посещение при онази кучка, же­ната на Соулби Констанс, в дома на дъщеря ѝ, придружа­ван от Люк Джоблин и трима представители на най-старите фамилии. Похвалили бяха прекрасните ѝ внуци и чудесната къща, в която живеят дъщеря ѝ и зет ѝ, защото най-ефикасна­та закана беше онази, която съвсем не звучи като закана, она­зи, която извиква във въображението лоши картини. Беки, дъщерята на Констанс, предложи кафе, но никой не пожела.

Когато приключиха с любезностите, Констанс попита Морланд:

- Какво сте направили с Томас?

- Нищо - отвърна той. - Искаме само да не ни мъти во­дата, докато не минат изборите. Не ни трябва в града, та да пречи, а ти знаеш, че ще пречи. В безопасност е.

Изборите за градски съвет бяха определени за събота. Те се провеждаха винаги в събота, просто за да е сигурно, че ще могат да гласуват възможно най-голям брой хора.

- Защо не ми се обади?

- Щом като искаш да ти се обади, ще го накараме - каза Люк Джоблин. С преливащ от добронамереност, успокояващ тон. - Принудени бяхме да му вземем телефона. Разбираш защо.

Ако Констанс Соулби разбираше, по нищо не ѝ личеше.

- Нямате право - каза тя, - нямате право.

- Градът се променя, госпожо Соулби - отвърна Морланд. - Едва се съвзехме от трагедиите през последните две седми­ци. Това не бива да се случва отново. В Проспъръс не бива да се пролива повече кръв. Старият градски съвет и всичко, кое­то стори той, трябва да бъдат оставени в миналото. Трябва да намерим начин да оцелеем в двайсет и първия век.

Тревожна тръпка разтърси тримата представители на старейшините, двама мъже и една жена. Морланд ги бе убедил в нуждата от промяна, ала това не означаваше, че са преста­нали да се боят от нея.

- Томас може да се адаптира - каза Констанс. Опитваше се да не се моли, но в гласа ѝ все пак се прокрадваха умоли­телни нотки.

- Въпросът не е в това - каза Морланд. - Решението е взето.

Нямаше какво повече да се каже. Морланд, Джоблин и тримата други посетители станаха. Някой смотолеви смуте­но „Довиждане“, но отговор не последва. Морланд почти бе стигнал до колата си, когато чу сърцераздирателните вопли на Констанс. Люк Джоблин също ги чу и се напрегна, въпре­ки че се мъчеше да не им обръща внимание.

- Защо ѝ каза, че мъжът ѝ ще се обади? - попита Мор­ланд. Томас Соулби никога повече нямаше да звънне по те­лефона на когото и да било. Тялото вероятно нямаше да бъде намерено. Щом свършеха изборите, щяха да го обявят за из­чезнал.

- Опитвах се да я успокоя.

- Мислиш ли, че успя? - каза Морланд, когато писъците станаха още по-пронизителни, но след това позаглъхнаха. Почти си представяше как дъщерята на Констанс притиска главата ѝ до гърдите си, как я целува и се опитва да я успо­кои.

- Не, всъщност, не - отвърна Джоблин. - Дали знае?

- О, знае.

- Какво ще направи?

- Нищо.

- Изглеждаш много сигурен в това.

- Тя няма да се обърне срещу града. Не е в кръвта ѝ.

Сега, докато слушаше звъна на телефона си, се запита дали е бил прав да говори така уверено. Големите промени винаги травмират, а травмите предизвикват неочаквани и нехарактерни действия.

Жена му се появи на стълбите, дошла бе да види къде е. Облечена беше в прозрачна нощница. През ефирния плат се виждаха извивките на тялото ѝ. Той хвърли остатъците от сандвича в умивалника, преди да ги бе забелязала. Щеше да се избави от тях на сутринта. Обикновено се будеше преди нея.

- Не може ли да не му обръщаш внимание? - попита тя.

- Само ме остави да видя кой е.

Излезе в коридора и погледна дисплея.

Уорънър.

Тепърва му предстоеше да се оправи с пастора. До ушите му положително бяха стигнали слухове за онова, което пред­лагаше той. Трябваше да го убеди, че е нужно да се подчини на волята на града, но нямаше да е лесно. Все пак Уорънър можеше да бъде оставен да се грижи за своята черква и да се моли на своя бог в тишината зад стените ѝ. Навярно пас­торът таеше надеждата, че когато настъпят тежки времена, градът отново ще се обърне към черквата и старите практики ще бъдат подновени. Ако наистина беше така, молитвите му трябваше да са дяволски силни, защото Морланд по-скоро би го пратил при Хейли Кониър и Томас Соулби, преди да допусне друго момиче да бъде поставено на колене до дупка в гробището.

Мина му през ума да не отговаря на повикването, но все още беше началник на полицията. Ако Уорънър искаше да спори с него, щеше да изключи телефона до сутринта, но ако беше нещо по-спешно...

Натисна зеления бутон и рече:

- Пасторе, тъкмо се канех да си лягам.

- На територията на черквата има бездомник - каза Уоръ­нър. - Крещи нещо за убийство.

Мамка му.

- Идвам.

Морланд погледна към жена си.

- Съжалявам.

Но тя вече си беше отишла.

Уорънър затвори. В ъгъла на дневната лежеше тялото на Брайън Джоблин. Бедата на Джоблин беше, че се намира­ше в къщата на Уорънър, когато мъжете пристигнаха, и че посегна към пистолета си още щом ги видя. Умря веднага. Напоследък той бе хвърлил око на най-голямата дъщеря на Уорънър, Рут, от което Уорънър бе дълбоко разстроен. Из­глежда, че този проблем вече беше решен.

Но наблизо стояха съпругата и децата на Уорънър, с на­сочен към тях пистолет. Друг, не много различен на вид, бе само на сантиметри от неговото лице. Фиксираше ли погледа си върху дулото, а той го фиксираше, защото то беше мно­го, много близо до него, маскираното лице на мъжа, който държеше оръжието, се размазваше. Можеше да вижда ясно само едното или другото, но не и двете едновременно: или инструмента за убиване, или човека, който можеше да го ос­тави жив.

- Добре се справи.

Уорънър не можеше да отговори. Единственото, което съумя да направи, бе да не позволи на гласа си да трепне, докато говореше с Морланд. Успя да събере малко слюнка в устата си и си върна гласа.

- Какво ще стане със семейството ми?

- Нищо - отговори мъжът с пистолета. - Макар че не мога да обещая същото и за теб.

Нощем в полицейския участък на Проспъръс дежуреше един полицай. При спешен случай този полицай можеше да се обади на началника и дори на мейнската щатска полиция, но досега не бе имало нито един нощен инцидент, който да е достатъчно сериозен, за да е нужна помощта ѝ. Дежурният полицай тази нощ се казваше Кони Даксън. Тя се опитваше да поправи щепсела на машината за кафе, когато в община­та влязоха двама мъже. Единият носеше ловджийска пушка, другият - пистолет. Двамата бяха с черни скиорски маски.

- Да не си мръднала - каза онзи с пушката, която сега бе насочена към Даксън.

Досега никой не беше насочвал пушка към нея. Тя бе така уплашена, че не би могла да помръдне, дори и да искаше. Накараха я да легне с лице към пода и закопчаха ръцете ѝ с нейните собствени белезници. Вързаха устата ѝ с кърпа и я заключиха в единствената арестантска килия в града. Тя беше повече от стогодишна, също както и сградата, в коя­то се намираше. Решетките бяха зелени и Диксън виждаше ясно през тях как мъжете изваждат от строя цялата комуникационна система на полицейското управление.

По пътя Морланд не успя да се свърже с Кони Даксън по мобилния ѝ телефон. Но това не го разтревожи. Може да го беше забравила в колата, ако бе правила патрулни обиколки, или просто беше отишла до тоалетната. Възможно беше и вече да е при Уорънър и да чуе нещо, което не бива да чува. Това беше негова и само негова работа.

Първото, което му направи впечатление, когато пристиг­на, беше отворената врата на черквата. Портата към черков­ния двор беше отключена, веригата лежеше на земята. Тя беше прерязана, точно както онази по-нататък по пътя.

Второто бе, че не виждаше и следа от скитник.

Морланд не извика Уорънър. Не беше и нужно. Вече го виждаше, коленичил на вратата на черквата. Зад него стоеше висок мъж със скиорска маска. Той държеше пистолет, насо­чен към главата на пастора.

- Началник Морланд - каза мъжът. - Радвам се, че успя да дойдеш.

Морланд си помисли, че гласът му е като на чернокож. Проспъръс нямаше чернокожи жители. В такъв бял щат това не беше необичайно. Мейн бе едно от малкото места, където никой не можеше да вини чернокожите за престъп­ността. Белите сами си вършеха тази работа. Вдигна писто­лета и каза:

- Свали оръжието.

- Огледай се, началник - отговори мъжът.

Морланд рискува да хвърли поглед около себе си. От мра­ка в гробището изплуваха още трима мъже, също маскира­ни. Двамата бяха въоръжени и оръжията им сочеха към него. Третият носеше макара с жици и когато я видя, Морланд за пръв път забеляза кабелите, които кръстосваха гробището и висяха над някои от надгробните камъни. Премести се малко надясно и видя една от дупките, които бяха събудили такъв интерес у следователите от щатската полиция, когато бяха дошли да търсят Кейли Мадсън. Дълга жица навлизаше в дълбините ѝ.

- Какво правите? - попита Морланд.

- Свързваме последните термични и пластични взривни устройства - каза мъжът. - Готвим се да разрушим вашия град, като започнем оттук. Сега остави пистолета. Искам да поговорим. Пасторът ми разказа доста неща за теб.

Но Морланд нямаше намерение да говори с когото и да било.

Вместо това направо започна да стреля.

На „Мейн Стрийт“ в Проспъръс не живееше никой. Тя бе отделена само и единствено за бизнеса. Когато наближи полунощ, по улицата и в сградите около нея не бе останала жива душа.

Един по един от сенките започнаха да излизат мъже, общо осмина. Водеше ги Роналд Стрейдиър. Лицето му, как­то и лицата на останалите, бе скрито. Редом с него вървеше Шейки.

- Сигурен ли си, че нямаш нищо против да извършиш това? - попита го Роналд.

- Сигурен съм - отвърна Шейки. Той държеше в здравата си ръка възпламенител. От изток духаше студен вятър. Това бе хубаво, така огънят щеше да се разгори по-бързо.

Чу се шум от счупване на стъкло.

Минути по-късно Проспъръс пламна.

Морланд тичаше с всичка сила. Куршуми се забиваха в надгробните камъни, свистяха покрай ушите му и изчезваха някъде в гората оттатък. Движеше се приведен, използвай­ки паметниците за прикритие, стреляше, тичаше на зигзаг и отскачаше, но не спираше нито за миг. Тези мъже имаха чис­лено превъзходство и можеха лесно да го обкръжат и убият. Така или иначе, не можеше да остане в гробището, защото всеки момент щеше да последва мощна експлозия.

Не тръгна към портата. Това би било твърде предсказу­емо. Вместо това хукна към оградата и се прекатери през нея. Куршум го улучи в лявата мишница, но той не спря. Го­рата беше пред него и той се потопи в мрака ѝ. Позволи си да погледне назад само веднъж и видя, че вратата на черквата вече е затворена. Стрелбата бе спряла и в тишината чу гласа на Уорънър, който пееше зад старите каменни стени. Някак си беше успял да се заключи вътре.

Та когато започнат да скубят бурените от житната нива48... - пееше Уорънър.

Маскираните побягнаха от черковния двор. Морланд презареди пистолета и се прицели в най-близкия. Може би още не беше късно да им попречи. Пръстът му вече беше на спу­съка.

Ала не го натисна. Това не беше ли същото, което искаше той самият, което целеше? Да свършва тогава. Свали писто­лета и навлезе навътре в гората, движеше се все по-бързо и по-бързо, стремейки се да увеличи възможно най-много раз­стоянието между себе си и черквата. Ако успееше да стигне до колата си и да се върне в града, двамата с Даксън можеха да се скрият в общината и да поискат подкрепление.

Стигна до пътя и видя оранжевото сияние, което се из­дигаше над Проспъръс. Неговият град вече гореше, но той почти нямаше време да възприеме този факт, защото в съ­щия миг нощта бе разцепена от мощна експлозия. Земята се разлюля толкова силно, че не можа да се задържи на крака. Отломки летяха високо в небето; пръст, камъни и трески се изсипваха върху него. Дори на пътя усещаше горещината от детонациите.

Покри главата си с ръце и започна да се моли на всеки бог и на никой.

57

„Мейн Стрийт“ вече не съществуваше, останали бяха само отломки от тухли и обгорели празни парцели. Най-малко една от разрушените сгради беше от осемнайсети век, други бяха съвсем малко по-нови. Историците и опитните архитекти описваха случилото се като трагедия.

Черквата на „Паството на Адам преди Ева и Ева преди Адам“ бе разпиляна над горите, пътищата и онова, което беше останало от гробището, а то не бе никак много. Овъг­лени човешки останки, повечето отдавна погребани, щяха да бъдат намирани години наред. Невероятно, но общият брой на загиналите възлизаше само на трима: пастор Май­къл Уорънър, който бил в черквата си, когато тя хвръкнала във въздуха; Брайън Джоблин, хладнокръвно убит в дома на Уорънър; и Томас Соулби, старейшината на общинските съветници в града, за когото се говореше, че е придружа­вал началник Морланд на гробището, когато се е получило обаждане за нарушител бездомник, и не е успял да избяга оттам, преди да стане експлозията. Франк Робинсън направи аутопсия на Соулби, просто за да няма неясноти по въпроса. За разлика от пастор Уорънър, тялото на Соулби бе остана­ло достатъчно цяло, за да бъде погребано, както му е редът. Морланд го бе удушил, също както бе удушил и Хейли Кониър.

Вестниците и телевизионните камери се завърнаха. Щеше да мине много време, преди да си тръгнат. Когато го питаха за плановете за възстановяване, началникът на полицията в града Лукас Морланд отговаряше, че работата по „Мейн Стрийт“ щяла да започне почти веднага, но за черквата не можел да каже нищо - нанесените от мощните експлозии по­вреди били такива, че възстановяването ѝ в първоначалния вид щяло да е разорително скъпо, ако изобщо било възможно. Може би на мястото ѝ щял да бъде издигнат паметник. Дискусиите по този въпрос щели да започнат веднага след като бъде избран новият градски съвет.

Оставаше неясно кой би могъл да е отговорен за онова, което беше определено, почти незабавно и неизбежно, като „терористичен акт“. Вниманието се насочваше ту към мю­сюлмани, ту към фашисти, ту към сепаратисти и опоненти на федералните власти, радикалсоциалисти и екстремистки религиозни организации, но Морланд знаеше, че нито една от тези линии на разследване няма да доведе до някакъв ре­зултат.

Истината бе, че изобщо не биваше да посягат на детек­тива.

Общината бе пострадала доста, главно от успешния опит да бъдат унищожени пожарните коли. Полицай Кони Даксън бе гледала как сградата гори. Нейните похитители я бяха преместили от килията и я бяха оставили вързана на безо­пасно разстояние от пожара. Тя мислеше, че може да са били азиатци, съдейки по акцента и необичайната им любезност, но не можеше да е сигурна. Полицейското управление на Проспъръс незабавно се беше преместило на временна квар­тира в салона на ветераните от войните в чужбина.

На третия ден след нападението срещу неговия град - за­щото Проспъръс вече бе тъкмо това, „негов“ град - Лукас Морланд наблюдаваше топящия се сняг през своя прозорец в Дома на ветераните. Водата течеше по онова, което беше останало от „Мейн Стрийт“, бистра отгоре и черна като кат­ран на дъното. Възможно бе да навали още сняг, но той ня­маше да се задържи дълго. Вече си бяха разчистили сметките със зимата и зимата си бе разчистила сметките с тях. Те бяха оцелели - той бе оцелял - и градът щеше да е по-добър и по-силен след това пречистване. Морланд изпитваше дълбоко и трайно възхищение към жителите на Проспъръс. Веднага щом бяха потушени пожарите, започна работата по почист­ването. Преценяваше се кои сгради са за събаряне и кои за възстановяване, съобразно с повредите, които им бяха нане­сени. Вече бяха получени молби за помощи, възлизащи на шестцифрено число. Директорите на застрахователни ком­пании бяха предупредени, че няма да бъде толерирано ни­какво шикалкавене във връзка с поетите от тях задължения, и тези предупреждения имаха силно въздействие, тъй като идваха от свързани с Проспъръс членове на собствените им бордове.

Морланд не хранеше никакви илюзии, че неприятностите на града - и по-точно собствените му неприятности - вече са свършили. Хората, отговорни за частичното разрушаване на неговия град, можеха като нищо да решат да се върнат. Пом­неше думите на мъжа от гробището - Пасторът ми разказа доста неща за теб. Дори в последните си мигове Уорънър бе намерил начин да го прецака. Поне беше загинал и Брайън Джоблин - едно недоразумение, което нямаше да му създава повече грижи.

„Нека дойдат - мислеше си Морланд. - Нека дойдат и ще им дам да се разберат. Следващия път ще бъда подготвен и ще ги избия на място.“

Морланд не чу приближаването на жената. Той вече ня­маше собствен кабинет. Бюрото му беше само част от стру­паните в старата зала градски служби. Непрекъснато влизаха и излизаха хора, шумът и жуженето на гласовете не секваха.

- Лукас.

Извърна се от прозореца. Пред него стоеше Констанс Соулби. Тя държеше в ръката си пистолет: стар колт. Оръжието не трепваше, защото жената, която го държеше, беше олице­творение на спокойствието.

- Можеше да го пощадиш - каза тя.

Морланд видя движение зад гърба ѝ, някой бързо при­ближаваше. Чу изплашени викове. Пистолетът бе забелязан. Понечи да заговори:

- Аз съм...

Пистолетът изрази несъгласие и Морланд престана да съ­ществува.

IV

ЗАВРЪЩАНЕ

Утрото блуждае с обгоряло лице

а аз съм смъртта на луната.

Нощта се пръсна под хладнокръвния ми поглед

и аз съм новият божествен вълк.

Адонис (Али Ахмад Саид Асбар),

„Божественият вълк"

58

Роналд Стрейдиър беше на двора, когато колата пристиг­на. Зимата несъмнено си отиваше и той трупаше снега зад навеса за дърва, където можеше да си се топи на спокой­ствие и да върви по дяволите, без той да е принуден да го гледа.

Почака колата да спре, подпрял ръце на лопатата, и за миг го прониза страх, когато двамата мъже слязоха от нея. Не ги бе виждал и не бе говорил с тях от онази нощ в Проспъръс, но те не бяха от хората, които оставят работата си недовър­шена. Нямаха основание да се тревожат, че той или хората, които беше довел със себе си да драснат клечката на Прос­пъръс, ще им създават някакви неприятности. Някои от тях вече бяха напуснали щата. Тези, които бяха останали, щяха да си държат езиците.

Двамата мъже се облегнаха на вратите на колата и впери­ха погледи в него.

- Хубав ден - каза Ейнджъл.

- Да, хубав.

- Изглежда, че зимата свършва.

- Да.

Ейнджъл погледна Луис. Луис повдигна рамене.

- Дойдохме да ти благодарим - започна Ейнджъл. - Ще идем да видим Паркър и да се сбогуваме с него. Време ни е да се връщаме в цивилизацията.

- Обадих се в болницата - рече Роналд. - Казаха, че ня­мало промяна.

- Винаги има надежда - отвърна Ейнджъл.

- Да, и аз вярвам в това.

- Така или иначе, имаме подарък за теб, ако го искаш.

Ейнджъл отвори задната врата на колата и се наведе над седалката. Когато се изправи отново, държеше в ръцете си кученце - женска немска овчарка. Отиде при Роналд, сложи кученцето в краката му и му подаде каишката. Роналд не я взе. Гледаше кученцето. То седна за момент, протегна се, после стана и сложи предните си лапи на десния крак на Роналд.

- Паркър говореше за теб. Казваше, че е време да си взе­меш друго куче. Смяташе, че и ти вече започваш да мислиш така.

Роналд остави лопатата настрани. Наведе се и почеса ку­ченцето по главата. То започна да се върти от радост и отно­во опита да се покатери по крака му.

Роналд взе каишката от Ейнджъл, откачи я от нашийника и попита кученцето:

- Искаш ли да дойдеш с мен?

Тръгна към къщата си. Кученцето заприпка след него, без дори да погледне назад към Ейнджъл, скачаше, за да не изо­става от дългите крачки на своя стопанин.

- Благодаря ви - каза Роналд Стрейдиър.

Луис се върна в колата. Ейнджъл го последва.

- Казах ти, че ще задържи кучето - подхвърли Луис.

- Да. Струва ми се, че се размекваш на стари години.

- Възможно е.

Даде на заден ход по алеята на Роналд.

- Защо никога не сме си вземали куче? - попита Ейнджъл.

- На мен не ми трябва куче - отвърна Луис. - Имам теб.

- Точно така - съгласи се Ейнджъл.

Замисли се за момент.

- Ей...

59

Седях на пейката край езерото. Дъщеря ми беше до мен. Не разговаряхме.

На открита скала източно от нас стоеше вълк. Наблюдава­ше ни, както и ние него.

Над пейката падна сянка и видях във водата отражението на мъртвата си съпруга. Тя докосна рамото ми и усетих ней­ната топлина.

- Време е - каза тя. - Трябва да решиш.

Чух шум от приближаваща кола. Погледнах през рамо. На пътя бе спрял бял форд „Фолкън“ 1960. Виждал го бях на снимка. Това бе първата кола, която бяха притежавали из­цяло баща ми и майка ми. Зад волана седеше мъж, до него - жена. Не можех да видя лицата им, но знаех кои са. Исках да говоря с тях. Исках да им кажа, че съжалявам. Исках да кажа онова, което всяко дете иска да каже на родителите си, когато вече ги няма и е късно да им казва каквото и да било: че ги обичам и винаги съм ги обичал.

- Може ли да говоря с тях? - попитах.

- Само ако отидеш с тях - каза моята мъртва съпруга. - Само ако решиш да тръгнеш на Дългото пътуване.

Хората в колата обърнаха глави към мен. Въпреки това продължавах да не виждам лицата им.

„Вече няма да има болка, помислих си. Няма.“

Откъм хълмовете отвъд езерото се чу силен вой. Видях как в отговор вълкът вдигна муцуна към ясното синьо небе и зовът откъм възвишенията стана още по-силен и по-радос- тен, но той не помръдна от мястото си. Очите му бяха впе­рени в мен.

Вече няма да има болка. Няма.

Дъщеря ми протегна ръка и хвана моята. Притисна нещо студено в дланта ми. Разтворих пръсти и видях в нея тъмен камък - гладък от едната страна, нащърбен от другата.

Моята дъщеря.

Но имах и друга.

- Ако потеглиш на Дългото пътуване, ще тръгна с теб - каза тя. - Но ако ти останеш, и аз ще остана.

Взирах се в колата, опитвайки се да различа лицата зад стъклото. Бавно поклатих глава. Хората вътре се извърнаха и колата потегли. Гледах след нея, докато се изгуби от погледа ми. Когато се обърнах отново към езерото, вълкът още стое­ше там, гледа ме още миг, после се шмугна между дърветата, джавкайки и виейки, докато накрая гласът му се вля в ра­достния вой на глутницата.

Усещах тежестта на камъка в дланта си. Той искаше да бъде хвърлен. Когато това стане, този свят щеше да рухне и на негово място щеше да дойде друг. Вече усещах пореди­ца парвания, докато раните ми запяваха. Ръката на мъртвата ми съпруга остана на рамото ми, но докосването ѝ ставаше по-студено. Тя прошепна нещо на ухото ми - име, преду­преждение, - но ми бе трудно да го запомня още преди да беше изречена последната дума. Отражението ѝ във водата започна да избледнява, докато моето добиваше по-плътни очертания до него. Опитах се да се хвана по-здраво за ръката на дъщеря си.

- Само още малко - казах аз. - Само...

Джералд Хаусман ми предостави любезно разреше­нието

да използвам цитати от книгата му Meditations with the Navajo

(Bear & Company/Inner Traditions, 2001).

Стихотворението на Адонис „Божественият вълк“ в

английски превод на Калед Матауа е цитирано от сбор­ника

Adonis: Selected Poems (2010) с любезното съгласие на автора и неговите издатели от Yale University Press.

Бележки

[

←1

]

Превод от латински Георги Батаклиев. В цитираните стихове се визира героят от гръцката митология Ликаон, който поднесъл на Зевс блюдо, приготвено от човешко месо, и за наказание Зевс го превърнал във вълк. - Бел. прев.

[

←2

]

За ограничаване на шума. - Бел. прев.

[

←3

]

Ограждение за добитък в Тумстоун, Аризона, пред което през 1881 г. е станала легендарната най-кратка - продължила само 30 секунди - престрелка между шерифа и хората му и четирима кау­бои, завършила със смъртта на трима от каубоите. - Бел. прев.

[

←4

]

Смесен магазин и оръжейна работилница на Пиърсън. - Бел. прев.

[

←5

]

Поп каро, вале пика и вале купа, които са изобразени на картите в профил. В покера с тях могат да се заместват само аса и липс­ваща карта за кента. - Бел. прев.

[

←6

]

Prosperous (англ.) - преуспяващ, благоденстващ. - Бел. прев.

[

←7

]

Goodwill - Международна благотворителна организация, насо­чена към хората в неравностойно положение, която разполага с верига собствени магазини за продажба на дарени стоки. - Бел. прев.

[

←8

]

Едномачтов дълъг и тесен кораб с квадратно платно, управляван с весла от двата борда. - Бел. прев.

[

←9

]

Earl, граф в Англия. - Бел. прев.

[

←10

]

Brightboy (англ.) - Умно момче. - Бел. прев.

[

←11

]

Shaky (англ.) - Треперещия. - Бел. прев.

[

←12

]

Sanctuary (англ.) - Убежище. - Бел. прев.

[

←13

]

Майк Никълс и Илейн Мей - известни американски комици. - Бел. прев.

[

←14

]

As I Lay Dying, Faulkner, 1930. - Бел. прев.

[

←15

]

Sir Gawain and the Green Knight - рицарски роман от XIV в. с не­известен автор, където главните герои са Сър Гауейн, рицар от кръглата маса на крал Артур, и Зеленият рицар, който според някои тълкувания е превъплъщение на Дявола. - Бел. прев.

[

←16

]

Герой от романа „Големите надежди “ - Бел. прев.

[

←17

]

Joseph Smith, американски „пророк“, чиято „Книга на Мормон“ е в основата на мормонското вероизповедание. - Бел. прев.

[

←18

]

* Последователи на мистично религиозно учение, наречено квиетизъм, според което благочестието се постига чрез съзерцание и вглъбяване в себе си. - Бел. прев.

[

←19

]

Библейско название за излизането на евреите от Египет. - Бел. прев.

[

←20

]

Marshmallow, градинска ружа. Растението първоначално е влиза­ло в състава на бонбоните като средство против гърлобол. - Бел. прев.

[

←21

]

Предпоследният студиен албум на „Бийтълс“. - Бел. прев.

[

←22

]

Cyber-Rush, компютърна игра, в която трябва да се преодоляват неочаквано изникващи засади и капани. - Бел. прев.

[

←23

]

Филм мюзикъл за деца, където Джийн Уайлдър изпълнява ролята на директора Уили Уонка, а Чарли е главният герой, момче, което бива избрано за наследник на фабриката заради честността му. - Бел. прев.

[

←24

]

Порода кучета, кръстоска между лабрадор и дребен пудел. - Бел. прев.

[

←25

]

Първата поправка на Конституцията на САЩ, една от десетте, влезли в Закона за правата, действащ от 1791 г. - Бел. прев.

[

←26

]

Изработване на ватирани изделия от разноцветни парчета плат. - Бел. прев.

[

←27

]

Столицата на щата Мейн. - Бел. ред.

[

←28

]

Преработена растителна мазнина за приготвяне на сладкиши. - Бел. прев.

[

←29

]

Както Савел, бъдещият апостол Павел, който, според Библията, там чул гласа на Христос и получил просветление. - Бел. прев.

[

←30

]

Tool (англ.) - инструмент. - Бел. прев.

[

←31

]

Downton Abbey - имение на английски аристократи, в което се развива действието на едноименен ТВ сериал, копродукция на Ве­ликобритания и САЩ. - Бел. прев.

[

←32

]

Nickelodeon - детски телевизионен канал. - Бел. прев.

[

←33

]

Град в Централна Франция, обл. Бургундия, един от главните гра­дове на римската провинция Галия. - Бел. ред.

[

←34

]

Членове на еврейска секта, която държи на строгото спазване на религиозните ритуали и правила. - Бел. прев.

[

←35

]

Евреи, които не спазват еврейските правила. - Бел. прев.

[

←36

]

Мери Малон, готвачка в Ню Йорк, безсимптомен преносител на бактерията, която в началото наминалия век заразила 51 човека с коремен тиф. Името ѝ станало нарицателно за човек, който разнася зараза, в пряк и преносен смисъл. - Бел. прев.

[

←37

]

Превод Валери Петров. - Бел. ред.

[

←38

]

Sponge Bob Square Pants, популярен американски анимационен ге­рой. - Бел. прев.

[

←39

]

Квартал в Бостън, Масачузетс, известен със своите барове. - Бел. прев.

[

←40

]

Временна квартира (фр.). - Бел. прев.

[

←41

]

Квартал на Манхатън, застроен с извънредно луксозни вили. - Бел. прев.

[

←42

]

Плитки лабораторни съдове за отглеждане на култури. - Бел. прев.

[

←43

]

Thomas Wоlfe, считан за един от най-добрите писатели на Амери­ка от първата половина на XX в. - Бел. прев.

[

←44

]

Договорена в средата на XVIII в. граница, отделяща американски­те щати, в които робството е било отменено, съществувала до средата на XIX в. - Бел. прев.

[

←45

]

Компания за туристически услуги онлайн. - Бел. прев.

[

←46

]

Back Bay, квартал на Бостън. - Бел. прев.

[

←47

]

Бостънски бейзболен отбор. - Бел. прев.

[

←48

]

Евангелие от Матея, гл. 13 - притча за бурените в житната нива. - Бел. прев.

/9j/4AAQSkZJRgABAQEAYABgAAD/4QCuRXhpZgAATU0AKgAAAAgAAYdpAAQAAAABAAAAGgA AAAAAAZKGAAcAAAB6AAAALAAAAABVTklDT0RFAABDAFIARQBBAFQATwBSADoAIABnAGQALQ BqAHAAZQBnACAAdgAxAC4AMAAgACgAdQBzAGkAbgBnACAASQBKAEcAIABKAFAARQBHACAAd gA4ADAAKQAsACAAcQB1AGEAbABpAHQAeQAgAD0AIAA5ADUACv/bAEMAAgEBAgEBAgICAgIC AgIDBQMDAwMDBgQEAwUHBgcHBwYHBwgJCwkICAoIBwcKDQoKCwwMDAwHCQ4PDQwOCwwMDP/ bAEMBAgICAwMDBgMDBgwIBwgMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDA wMDAwMDAwMDAwMDAwMDP/AABEIAoQBpQMBIgACEQEDEQH/xAAfAAABBQEBAQEBAQAAAAAAA AAAAQIDBAUGBwgJCgv/xAC1EAACAQMDAgQDBQUEBAAAAX0BAgMABBEFEiExQQYTUWEHInEU MoGRoQgjQrHBFVLR8CQzYnKCCQoWFxgZGiUmJygpKjQ1Njc4OTpDREVGR0hJSlNUVVZXWFl aY2RlZmdoaWpzdHV2d3h5eoOEhYaHiImKkpOUlZaXmJmaoqOkpaanqKmqsrO0tba3uLm6ws PExcbHyMnK0tPU1dbX2Nna4eLj5OXm5+jp6vHy8/T19vf4+fr/xAAfAQADAQEBAQEBAQEBA AAAAAAAAQIDBAUGBwgJCgv/xAC1EQACAQIEBAMEBwUEBAABAncAAQIDEQQFITEGEkFRB2Fx EyIygQgUQpGhscEJIzNS8BVictEKFiQ04SXxFxgZGiYnKCkqNTY3ODk6Q0RFRkdISUpTVFV WV1hZWmNkZWZnaGlqc3R1dnd4eXqCg4SFhoeIiYqSk5SVlpeYmZqio6Slpqeoqaqys7S1tr e4ubrCw8TFxsfIycrS09TV1tfY2dri4+Tl5ufo6ery8/T19vf4+fr/2gAMAwEAAhEDEQA/A OU/ae/ZL03U/Amu+MPAd1I9/YrLeR23nMqW8ayF5WQKctJKm1CWHKqpz1Ncj8HvjBqOsfDc ahqkf/Ez1mKVrqQSKd7OMIzDAGcDdnk/LnPIr27wL42tvGnxV+0aXod7HoZg+yPdwKUtgqB ceajcsOq4KnOQTwK8G8UfDnV/gnq1p4c8QR6Npeh63JdXWjXdmpuWVYWQNC+3BVSrow+Xgl l7CqxUlCm5LZFZRleJzHFwweEi5Tk7JLdsofEOw8Zav8N7u60e3efSrGcPdtGu5omKqN5AO WXLKPbnOQK5f4F/DPUNa8EeKL3WNYuB4ntkjurSwRIwjqGAd3ZR1+ZT8pBO5SelfQvwi+NH gz4Z2cVvJJ9ujvLcR6qstm8i3Lhm2lA3ATBUFTx8vTvXFeJfF2ly6VNp+iarZaVZzyXG9Vs JNzq7sYySFyGVGC4B24WvOw+ZUVBKctvJn3tTwf4s5nbCS/D/ADKumeIprr4X+Gdc/sm6vL vSLfY1+sAzuLL5kZYH5mGVUhhkMgIxkkz/ABasfGC/BrXry+uNPmh0SCTUyJsI8g8oEIMjA yW24xngdK5vw7oOlaX9vt7jxZPNYahKs8sSWsqM7lf3hJCjAZwGG3BBJOcmuq+InijRfiT8 MNY0W+13df6tAtuZzZS7Aqrt+YDBY7cDn0X0ro/tXD30l+DI/wCIO8W/9Akvw/zODsvjV41 8YaFokt9pMWLq0S5tLu3lSJLpkHzq5AOd6EKMFR1Az1rR8X/EXS/E3ji2bT/D+pWNytqLeS 5iv/3d2yBEBVGUAY2Eds8EjINeifBbwHpetfs16V4fvrifxBc6DcxWWbK3kia4leByp3MBt XZAWIYhd5461e0L9m3wT4emgm8RCFWtUkgNuLgy/u5CnlFx82CrKMkd88jFdNGt7aPNTd0f EZ1keNynFPB4+DhUVrp7q60PlL/gqMmoXfwK8F2FrcXuqw6b4gYpqrjEqfaLYgR7V/i+TBZ eCQntXa/A/wAdeJvj14f0JxY2Mf8AZrro2o3JgDTW6wwlg/lsVXcAGY88FTjIr1/9qO48La 5quleC7+OXSLJYDqFjMbYtb3siSQuHidB80kUkSh0bBKSZBwxI5/X/AIX2HwF+Kk182tW0P hXxHdQ3MtskTEXSzKFSaGRhlo5I3w2PulHVgpVql4iMp+zT1SNK3D+Oo4GOYypv2U20pbq/ bTZ+pxw/tb4e/CZvFWrX8dxquo63OrSSguBCsESKyv8Af+cO20AFTgAEHNYd38V9J8HeJYd cjs4rzwZql7NGl2Il8qwungV3VMnKSRAsVYqSxTHO3B9d1TwhoOmeP10/SdJ1BdA1Kc3UjC QCPYUwEyxwBlyy8feHQEV4t480PUPhN+zbfrruo6Tp2pXcjaPHHeRDbLDdOYYGmRRsLx2rl t7HPA5J5Gul7y1Z4x0uo6Ld/EB/Bc2m2qyaNb2ig2kI3T3AmZxCZnC58xpEgPLLgOBgDiuO +BnxE1vVYDb3Gi2en69pGq3C3jpCftFxNucmZyy9AMqkeQBtB5yTXu/xEtLb4K/B3TNW/tD +0rzQ9Ma51OdA1vc3KIsY3oDy6vGispDDDMGDYNcLrui3Hw+u/DXi7SdZi17xF4lnvLS1M8 TG6lkijVl2oy7GIkuI8KcAgNnJxWUqkVJRvq9j0MPk+KrYWpjacG6dNpN9E3tcvXfxy8bfA nxpDql9dahJb6TAjzJ5vmPLbyOiPJ5PO1SsqMgfHQ4PGK8m+O/hf+x/jVpvilZLxNPv5P7H 1WBYD9rEzKkkTDuYzlQeMKQM1qQ/2z8Qfipf295qEks3ieSO3kW5iJmtGhdXe227sbQzbUG SGJ6KQBXn114h1HxV4m1mfXL52ludXWeHzi0kkflOQ7KwyVUAIOfmJUjHSrmrxaOCO56Pc6 lrNlq1teQ/2fdW8LbZ3+0gTQuXwpYL91T85LEdsZNeiJrura9r2mQ26i5bc8zwnUPsZJRXR 1R2BAJXKjjntnrXk3g65jtvH73l5581lJb+UNhyqGSUQlX3DPIcMBgndt9CK9J/ZX0m/wDi D4a0zS7i8+x3hsn0e5hS13tcrFOXjnjcqdhyFGcg5XA+UiuKnUhQV5Pc93KeHcfmnPLBU3P kV21skt229Dv/AIeaVcXnxRvPCuoWN7No+rWdtINRt7szwKkxcqpfcEb5lZMEByVwAc14r4 k8e3Gl/CW00iz0/wAT6hqGp3sEV7PZNiK+h85dkOV+cPIEHQ8MpHvXtXhP4rzfBP4q6bo93 ZSRag8aWF9BPaLLIlsHnnR4mIO1ypLbgeGQjnvt/CDwtpnxx+HknjCxuGSGB5FtdMYrKwH3 A25SDGz4LccEuQeDk90U27o+flzRk4yOK+GXwk1PVLHT7jxFDq2oJe6u1pa2l7LJLLprBfM 3OpLCQ71KuWHT0AAr2CKHUvA+tw3VvD9qsZRJBeLAgjiibezLJgYCqhPLZPAFUfDqXHirWb aQag9nBp8puRDx5iOE8srxxxuJHB6Y56074heNtB8DaVJp5ktGlvwizWKMXltIwQ+SoO1d7 diQcHheCTpUrQprnm7I9LKchzDNsQsNl9J1J+Sb+/svU7y08fWUMbNDdQXUsW6C3lReJwDg OB0XOPvA9snrUOheIJtf8b3Nz5kJlmlRVlGXEa+WAAxbJHO49fmyOnNeATfH/TPDUWx2nWF yVMcs6RoVCkKqkjONx3HvwB710Oi/8FAvDvhtFSXS7KzQAASjUVUscAZO9MHjpyMGuF5xRs 1FN+dj9Gl4H8SxgvbRhCT6OcU/uuQalaDwj8R9QtWWEK940aLcQsIQsg2ltpP3cNgc9utd9 4o8Ir8RfiFd6XrkenNpekxwWM0FsrLFOVXzEQvu+YD7xAx02nPfjNQ8deEPjrc+dH4gh0Vr m2EIjurNUtiynIKyxsyjJJ5ZUHPUda39dZ/h54vsdLt5nYrarfiWdWaLUWZhvlglXKygAbc K2BnHXNVgsTSqR5E9b+jPleIOB85yZqWOouMekt0/mroxNKh0D4I6xe3Vj4N13RNRvNzTNZ 232qG4DF1YsVZsFuSeM5IB6CuS1T4oqPGc8fh+/v30m1ifT4ba5Xy2gmeJnVnX7yqCUODhh hgBjmu98XeONTi8S2c1x4g0vTPDV5fJELaGLF2iBdxkmDY2qsm0dMYbqc5rll8Q6f4kXU/E yiJGh1+ObyI0CGSNFJZ2z8x3IjxgZPJOeld8kklZnyaK3h2Gbwo00un+LjpaarCv9o6mUJt 5mLuiyuCDtClCoY4OF688avhTU9U0vwjeaXZ6presa19pS9t/Ehv2W11CzOUkYR8neHOCOR tC9jmuo1r46xeG/HmrSabosmqab4h06K0a0sWigntMLuCgMwyDvz8vzAgcHrXO+G/H+i+Pv iAfCfiDTZdN8UbYINIL2gSG0aSdoWcoh+WR2Qb8g4DdSayrVuSKnN2R6GV5Visxr/VsJByn ZtJdkrv7kbus+L/ix8M9Vhm17RtI8UaboYYpBNczW9zPbuMMFEarggKDtJwzDAJzivT4fiL 4Z8OeK9N1DVvDfhXTtLutI+2Wmp27ZcLsUvbyZAYqC+Vzk/N0HSvH9M1yWSyXStbh+JGh3k cotbNZZXmsL5k2ogLsCFUsobAAIDKvUc3vG2iaxefDnbqd1pmq6No8UGI7m0a2klCbSqqd3 zAxqVbAB64yRWkpxaS3R50qbhJwktT0DRv2pNPX4za7aC2h1LwrcaQv9lXatutJLry/MeIg DAJRuuSVwRgV4w3wXj+MfgDVrBZDDb6YYXuDHOFkj+b5sFlO5ioIwSMZBz2PfeFvBXhO/wD h7595dSaRZ6RYzXiGHbFBas6l8DcQZGJ2qRwXAA9MTfArTo9Y+AespJvOpa5dRx26K+HWYh 9gfuuAM5I4xyRiuCtDnrJNNJLc3pytF2Ln7MH7LnhHSfB2g6hJc3dnq1hqnnWkS3AMe1FUq twg/wBWxcBtwOSTj2OV+0RqTeCfFms3CWaadLPKPKuLhPOsbuFZFd4EOPmJZASjhW2t6YNV 5/CV/wCCYNV1jUvGerWEVxHaae2dNjWGJWm/124sdxj4Bbq24YHNcn8QvDHjL9mjR/EF7rt 14T8U+FdTuY5rlZZJ57xQZAqzuhYJv8thu8vYQNygnK11zkowu7k4ejUr1VSpq8pNJLu3sa Pgn9nbXPGGrXa+GNSWxWeR2tdMu9RkltYFkVgjRk/NGUVyyhWGQB8vStlv2O/CvjbXrrXL7 VLvW9QsryXw+l1dRrYw214m0iaBUYnaUO4MxYkkAdDXCRaX4z8PWNprHhe/1bUdM1iaaaKD w9ZLZm1Nue4kZ5G4KqFXgD8q7vxR4a8WePfh7pWl6DJ4skjbUlvdRifTorZ4WRFZ/OmYLH5 LSOoBIUnDHnoJw8ozipQd0dWZZbiMBXlhsXFxnF2ae6ZnTfs1TaB4okvLPxAddE3lwySX2s qXKocoHJYN8pz04zzjrVXxe+m+CtY0mO28I3U1416kkOolnMyMGLKok2hPLKn5jgjazZAzx 7X8JP2ffC/iSYR6xpFxJqFjK0tqi3L/AGdSGB3M4YeYdyp8oO0gEVH8S/CsemQXTax4q07Q 1tJRFa+aFhghVyXyyZwNx5U9Tk8nAq6kdDz9DxDV/i7auNY8Lrp6areXEf2eI2ShWjmfYF+ fBAbJHpwuM5Y44vxM7W/ga78uK/gSCLyo0jI3byMD/vkkE8Z256DOPVfiB4q0zwj8QvDd3Z 6Tp+o28RnMqRBQ9xCYgduSAu6VgrDcQVKKcjGa5fxboLfH/wAD6XqfhCymt5rjWb5Z9NnZo jaujIfNCk4YbI8AYwS4B2nrw1KUpSU0joo1VGLi+p5vL8YIPh54L0j7Naaxpj2Jj3uLaOK3 jujhZGZRtVidwB9STk9af4I+O3iDxL4wW61a80U+H9B1COd7i9aAySTbf9GWBGO75m37mX7 oCg47+l6il5qHw7urH/hDbXS9SkTeb1Yo4SXBLsZPlJZOx2Yy2d2eh4z4feBvEV94feHUvE GqSaQyAmxinVLa6uC25G2FMEAhsNx94D2O6i+qRMeS2u5wt1+zN4nXxP4x8Y+KPFega3ds4 vNIk0XVhdmJnkZmCqNphKny8AjLYkDHLVzP/CHT63q1vq0VhdabrFrc/PvASaBmfIZCOPLO W46YGMHOK+lLlhqWnafYappvhuYvbvbMbvSoIjMpPmKJXRch8ISWU8E7jjiuYT4Of8Iz4rN 14f8AEceg67Gj/Z0tXNzaHO4MJI5wwjdOoVCDjBPJxUybvdhcg+E37KOsWmqLeapqWkxrb2 1xPA1y4KrcRqTG0qsFEUW/ZhsgMSoHUmqPxf8A2sLH4OaBc6DH4jkktmZtNDx5P2hUbajsq gDawBfocAc5OTXNzanq/hHVdT0nUtYtmv8AUg0V5fwX32iz1BiySbHO4SRSPsYFZMEllwzZ 48q+MVpefGP9sm1XVbPSby2TSI5IorX90kckSoHaRFwV+8qbjn0OckBSsouTYowfMj234Ze IGtEsIWLQrqCLL5m8hJSGBRpMc4O4MD14A7U34y+E4br4laVa6pBpEunl5bmO4hiEVxYvDs lAL4JYFiVdXODkdMZqOx1a5jvbH7LC8zpPGWMS8oqZfADdhtzjr7Htr6nrNh4gbVG1KO5UW 1pLcrMEJKsYZFWDDdJJdwG4Anrgd6ywsny3RtU5bu53ng1fCPiL4banqd1o+jabe39hNe6W 9rCsaRyDcGEituDRJIDgqR8zHhgpNfLnxXuvF8t7e6Pa+JrSxsrvUZ3u0ltRd29qysxbe7K sjncjAhV5bIyeDXXaV4a8UXGh6hqV5PZJpJtGigtDMVFn5uyaKSEg/Ku53GQO+CTjlbPQ9P 8AGfxa0j7Cthd2dnAGvSXylxK0TXMzNkDHzO3UkgN6itk301MlFWucX4Ntfi1ZWbfZT4dut yqsjXFpLBtZcjaA5IJHfHQ8HoKK+gfhT4lt/gdLq/k6Hda6muXAu4ridgVWH5tiqm19pyzk 9Mhl4yDRRzsD0vRvGmueB/Ha6y/h1f7CspJoHltT5ZyCiSNsY5HzbsdTlTzgivMP2wvECa5 4+8AyRW4gW4TV5yAflPNsEIHqUCsf97Hbj6h+LfjFH8FXVrJp6qdSSZY4pUCKjCNnLbcYwN o9Bk18TfF6y1zTvHngQa1fC9e+sNRv4gCGEAkNvlA4A3AbQc84zjtSzJcmHaT3R+ieEmnFW F9f0ZS/bI8F6f4R+LninRtBs9asbqDV5ri3eCeZ7cWyMUaFV3cEMVYnooPoOL3wc+Fmh+L/ AIS6fHqa6rDqeqk3i6ydRn2xxFWCqED7Nu7nn5vkI4zmvpXx/ong2D4m67r2sLNcaxDrd/p kNnHJuS4FxMY87NwAbBGWPIVRnjrwXwp+MPw2ubO50zTfDes+HLaykSOGZrdj57IGypQdSS SDjruJzjFYYHDxnQi5RW3kcef8YZ1HMa0YYqaSk/tPv6nNSfsy6RpmqDVNT89NJ0omK4tbT Ubh5bzbGrqdglLI0jKygEjh1IBrH+Lvg/wLo3gOW4ttP1LRdRMot7ZbnU7tHnHl73dlZsLj KLkHb83rnHYePfijPofjTxdJ4QhttSvNTFpI9q4UqmYS0YTcwUSOwwobdgjkZwK5X9pb4x+ Gb3R9L3Wfma20OILy9iCmzGzJYttwCGDKwKgHiuqOGpaqyODCcY5468L4qe6+0+/qO+A3iS 4t/wBkeO8uGvbhbzU9HS6aJzvcyWlyu5yeoDsGO4gZAya4/VPFOrWdp9vsdXsZElimt7z7T EZZC8TsEYopwuVCAEHGQ3GASeo/Z11HQ4f2UtG0/wAQ5XT9Y1PSbV3LgIqnT7tnVweCrRh1 56Fge1e++D/gT4Z/4RTUYdE02ygh1xxIkpQrDGwQqkiY6bFLAcdyK4srk402o92fV+M0nLi OUpO7cKf/AKSj5S8S/GpvjzoXhHwNq11e2OrPqM+o6bqSWax+VMtu+NqA4YGSSNWXgMrOM8 17D+zD4qsfjHpkvwt8dQ/2frmj3kkOmMZRu0y/YDfbbj1hnBDRscAM6njc2PMP2tfgJ4g8I fFT4X3+n3BudTj1O9ntYoLTZICDbM3ThlLO/JGMJk8V03x98I6lryWvxB0XTbgeJtORINbt LZMNqUSqCxQD70kZ3MmM5+Zc/MMaY7Dydq0PiX4rsc/h9xPh4RnkGbO+Fr6X/kn0ku2p6X8 RvFD/AAa8ILp58NXOnaPYWzONSnYZZYvMLJJk5EgYpz7Y9K+Z9I+Mum/GDwHf+EPEloL2LU oStyVZd6sWLxSADJDRMz8EghSSeDge2fFy41r9tz9m1tY8LX633ifTorUaxbfafLGoWm9FF 9HnhmK7VlU9WVW/jOPAvgB+zDrP7O3j2++ImuyWM+laHbSR3FrNM7m5MxMafdGBguG6Zx6H Fb4fEQqU1JLXr5M+T4q4bxGSZhPBV9lrF9Gns0+t0eufEvX9L8ZfsI6toKNdatr3gTRrzTN Xus7vtrRW7hLgOOQmEQhT16dK1dR+B8fxJ/Zu8B655l7FP4e8QXwgeBVbY7w2pXcCQSCU24 BzlgewrlfFvhCXWPgF45vrqzmltbnQL68S5j3BfMWCVEVio5KqijHQqPm4r1n4Xy+ILr4Fe DNO0e9FlbXutXpu3aBZUiVVs8SncQF2AucnjjtxXDWkniabt3/I+y4b04MzP/HS/NmF8A/A ej+G9ev31q11Gy8RawVWy0+SItFZsdsjyLIS2SCcq2cgAV5f+1R4f8OaTqclpZ2saX+u6jL fyujZ8vYqKoTHKgyOWIHHrmvdtR+OFmniXTdDm17Ste1axiknE9rFlZogQrMHHRmPBAyOvW vDv2rZIfEOu+GtQsLOScXQntIXRSgjmQpuQkDI4bdnsM88Yr1KnLCm29lqfmuW5fXx2KhhM OnKc2kkutzitV8P/wDCZXWk6TbtdRNauJr0ROwzggIuAxB3NuYDt8xxnFeia7p994Hu9M0O 1uDokc0PnPfxyFFEqMAkJCjd5aDcDt+85HZcnm31xPgL4StNQ3RXet38yeQJmO5lLYeboTu 2h1jB4yuf4Rn0PVdVj8Q/DH7Knh+71a4vmS10ua6uFYTzOVO8uGyAudz5wFVSMg14eGpyrV PbS2T0X6n7hxjmVDhTJ1wrlsk680nXmu/8ifl1Os+BVp/wmt9p2q+I7qC6voWl09mu5lhuL qBiURlRzuZVLHlATkA9M1lfs4+DrfwuEtdUmtNHNjA8FpLp07SHW5QziOR0ztJGchvuuy4x 8prY8O/FXTvjT8eLDR9a3KfDIngsoDKqm4mfCs7hT1CZYKDwSOoNcj+1job/AA813R5vDN8 1tfX1xbwQFbULHF5QZgWAGwtFGgOBjqh5JOfcnUjCDqPpufieU5XXzLG0sDh1edRpL5sztY 8bahYeKbzTdBaS1bMkN1OhLSb3I3RrkZWTH3mHKlsDBBxr6F8JbfQvE/hm28TtNHD4kabyY IZdkhKAnMjkHYC23P8AFhs5FaPwn8Ip4BtdNuJLeS41O+CzwbxvZYyd2WJBPmSYZix5wQf4 jXfaLoC+JPjXqfiCGGKxuoUhiiN6HcW2I1eRdhwVLbuOnBGevPl4ajLFS9vX26L9T974n4w ocGYP/VvhqyrJWq1Vu5dVF9Etg+BHhG88P3t4JtE0TTdPubFTLLCjLOsjMQq73UFjhsHls7 CcjAr019M+24MkA3KFgSFwGDIhzluuOx9wcVRsooBoWo2+qSXU9vJIzbGIjfC4PyhRuGQFH +FSxazBDbQ3dtJKu5FBReWwVGCQTnIBHPfPNe9TpQiuVI/nzEZrjcRUdatVlKT1bbbZ8+fE 79mXw1r3xTElnFf+HtS1KKWaS40tlhEbpzudADG6kZ4kQ5xjg1zXhD4m6x8FNYtvCvjKC31 7w1rTefavExjgvcAkvA2Wa1vEUE7QSGAP30DKvsXxDtNQ0vxy+qaaBLcXsLGXfIcfMy7m9S q4OB6kgV5r8TPAUPj3QtVh1DUP+JcUj+z29shiljmyCjIzcK6N84PJyPQnPmYnAwqLmj7su jR+gcH+ImMy+awmPftsLLScJa6Pdq+zXSx2HjDw5qni7XYNLhjg1fwbrNibvTtdnVPPudoU GB1Byjxsu11P8e0jcrKxf4P+BdmnhWe61y8vY/PEphsy8SxRZ5yRtJbjacdjXN/sT/FLU9Q i1b4d6wEGrTylbPeMLFqaR74JUBztS6iZV9jJHnJStKbxN4g1LxEmofZ1OnWrpboXLH7RtZ QcjoqbmXOBngg9KWBrOqnCppJaP/M5/EThellGNjWwT5sPWSnTfk+j81sYHhz4WTTizNneX 8LrFdMkpiUzSzIwV0LOuFYHgcdsc9sTwjZ+V+3L4VuZdY/tu9v4NJlu52Kh1k+3yrtdVVQr BVUYA7V7pf6NHcStYzaxPbxW9vvlklRcj5gWYEnqRuxjuTXjUHgjS/An/BQnRLXS57y5jnG kzytOAPna9fOzH8Jxn6sazzJWoNL+tT0/Btp8SU/8E/8A0lnVeAvhXqnxY0zxNqV1qLTtaT 3FrGZJZmF1OjMd0BLlVVWXAYKpycZIUitS5+JepXHhmC31PS5LoahpInhghVZBEz7ofmQAh djgnkZGwk9M1c+K/wAddP8AA+nTzTaXqOnaNY6uIRJZpsZWUqDGPlPVt77iCGzgAYJrtbL4 2+D9N0+6XRV0ySfVrc3AZFWN70SF278lCzP0GCSc16NNe6mt7H5tmH+8z9X+Z86/Hbwj4qj 1/wCH7C1nHhS/l+1JLC5dI0QKW3qvADKUClzkFiQMc16b+z/rvhbTZNTj8UwwrbxMZbOU3T xGR+B/Cy8/e5546jvWB4q+IMnhX4YavZ3F212utoklgoO+JGLKmxAwwojRTnbjknrVLwRa6 x4o+C02nppenapeRamzpcSqArrIYwcgAuCkYAODg5boTXN73t1zPSxnTvyM9V8efCfwdqng 24nt9V1y10jWIkEemC5F3bgnBPLlgVUfMVxgnGSQK8m/aR8FatpvwK8VSXHiaHVtK06ysY4 BOqRO48yNI1BVQzOicFW4HB54z7donw2j0X4NQ6ReNaXTWyNC9sg3KDIxLAnAcqh7dwCM15 b+13pOj/8ADPXia3tdI0mO+0tLfD2xG5VEsau+DkjkqMHnnHaujEW9m7X2Z6fDcv8AhVw/+ OP5os6B8RJ/h18GvBN0zWS2JvbwMZpjEQzSIh+bIGApLAZ5ZQMHJrs/Av7R914s+G0mpMz/ AGK6gFrEiOoe6YMQDhuAGXaee2MjFYPhnwl4I8dfsvaDpfia00+TVLi7uzY3E1u00sIEicI F+YZY9RyCK43xr8K9H0W40+PQzrLadZeUqR3UErW87q219uUIVVUA4575PNceVyf1dXWn/B PrfFqz4pxf+L9Ee0aH8ZH8P2Fvd27TwX8btbRIQr26DKNhnXO18KxOCRtPauH8f/ESz/aD0 jxX4R8QWbtq/wBjPkT3Gfst0EZHKqw+8Y22Asn3PMGQc4rs/AvwKu/E1nGhmktDJL9ptxOi xxK+CcSBRu2gOQeeRgjGCDQ8PeCfEGgavpOuX1vZaXZxPdQ3unib7SZpQW+bDKSySMikgEd F69K9CUrrl2PzU+UfhbZ+Jv2ldH1rQ7W61GXxL4QkFpAwtiAluudjMyglkkkaJBuUbCGYsA zY+h/hnq/iDwR8H7OHXLzTrPxBpN9dWpmuXVRe3WzzDCjq20SFmAIb7zHGATx2nw4v7X4c/ Gq41yxsZrSbWERL8QWgiWccjzHQdGUovQgc9qyfgzoWhXXwl+JXhvXofst9q+q3WrPHdOxN td7ldZYtw3LiREYleCSwB6VMdFuVdND/AIXX2v8AxA0KHUFshbSQg219Dfq0RsLlGCvGARz tb6/eHXNcR8Y/iNrnhjTtQgvfD011Y6aFuv7QsyqxMI3I4G0H5GYAqAST145rjdM+Kmvfs0 apq66nJealoWqWkmoaY9u73UQuXkRXh3sCGcpvcnB6jHIr6F13xjpLeF4/FMc9/d6ZcaWhu 3uLYSeZEJGZZ5EXgso4JGeVGTkCipG65o/MI2iziNCsdWvtMgXUY9NW4mkV7Z5127lZUYsC 3TLfNt4xvAPcVm+LoU1T7LYeJPDt4t1bzmA3FmBIsO9TiYPHuwpwgyw6nqMU+11qPxVqFlq mh3nlRXaNfSxTM58qTIDK7N0B5IHQhx1xW5fQ2Pi7TYY2jFtf5G6cI/D5ABY8NtB5+U8ckA ZNS43Q202eFfEn9nyP4QafJ4i0vUtE1G2uSY73TtZQYvVfICI4PymMZ245JAPYCvPPhD4cS Hxc2vQxtG2uwsb2KUma7sg5HlF3JyE+XGP4jJnsDX1b8TfH95+ztpEWreKNPv8A+xLqG3aC V0bF3ukYFoww+dSBndnaehpvh74k+H/jf4NuJtMs2fRdXmWG3iitFtpIw2HaRkGCMblJBAO egJrKpTvBmsZ8rTaPANZ1yTwpaxQ3Fvdm3tdRWeee2G9kV/kLuVGVQMyKeOhJHQ1van4jmm 1qOxt4raY2aedDcJbtJtlRHZF2fcZnkCLlwT83pjG34j0WT4deJ7+GQ/2lYXEHlgANBO6Mj I6Eq24E7o2DqQCA3yjgjmLjwhfTavpWktHbWkcP2a4uJFkLNJHvzsVjnj5D/tKc8/NWOHSS V1qOpPnfNY63wFp2n/GHSo/Bl/Z3uneJbLTFgsJNOjUi9tbffKqMdwVJWdCxYg5wMjPNec+ A/wBhqz+NvizWNY0+9vvBzaPMmk206XrW0srJAm+N3V12j96FLbXBKNwe/wBB/s3+E7PSPF DeLL64gWWaVrOGBoAjxKyxxLtwMKpywwfXvmr3w50P+wvCVxDDp93Lqt5q1xqM8lvCHnuLZ 5Cu1nUEo2FXG7kbFPIyK3jDtoQqj2PCLj9ifw+zra3PxK8VWc1gghl33U86vJkltrKIwcAq CcEk5GTgUV7/AP29YWMD6VceGZ449CuZbCKC5vfPlAXa3mNIm0MX3D6bcYBzkqvY+bDmPaP E/g/SfGOjwyXHmSRNG628cb7ElLqwbgD5TywyeBXyZ+274D0/wd8T/hsdPkugsel6hZmK4Y OwCfZirZUBRw+3AA4UHGea2f2TP2qdb8JWujeDvHV59r1W4muJEui6u6WhVTHK75K7SWPPU 8D1NeQfG7xdr3jT486Hfa5eJcGaK/a3jhLeTDHi3ACggYJAGff1xWGaOLoO71P0Xwli3xRh ZdL/AKM9r+LnhHVJPjT428RaBqEV1d+Htae9i0phjz7jz5FdSOjZjCfeIHJxyBjN8P8Aifx BpGgW2uXHizwnPqUkUU6Wi6aFkVSxHmO6EbuNwDZzhOmAM9n4b+IvhvSf2gPiRLdahaw37+ Iry1kiuCsbKkLMSuWIwGzkddwPuKk0T4bfC/UfFGpm10vSpmimBaO11FoJEBBKFl3DILu+N nIG30pYWMnQj6I+O4gklmeI/wAUvzOJ+Kfge/8Ag18ZTrWi/Yr611q0SB7ctslE21nVgoB3 IfLfBGORg9a0fiz8HLL43eAdRutahjSK8hjnhktkZZTMI1Mm/cMbCWZf+Abq9S8UReG9Vv7 fWLy5tLdLAIluyXSsXBH3ep+YdB3OTniuQ+IHiu71vwFqkmmnf9kbyHdgHDKqLuC5PzZBUE 9vmODiurkdrydjhwd3XhbuvzPkbVRI37EnhTbGZYv7f0lZkHV0bSr8HjBJwSG4Gflr6G/Zh +Mlr4f0xvC+pW99p0+lhZkhutyuYnYtHgMc8phvl+nU15J4F8WWngb9iXR9Wm0eLWrrT9a0 Sext5JvKTzlsLsBmPcBS3HepLf8AbUuPil8PrDUtH8DxS61p05gbVr2JoorFQoXLOvEzKTu AUEKD0BrzcraVNuTSV2fp3jHGT4iaSv8Au6f/AKSj2/8Aas+L2m+B/G3w71rUbq3tw2pXlh LIclYxPbhgueqqWjX24HPNR3Hx1HhKK1FrapLFqKF5XRC0aM+8gkgZPzdAOua/Pb4h+LPE3 jr4reGLHxJfQNaXeqqwnWYCMNL+5R1LcLGN/PHG7rxmvvXwn8H/AAx4e1yLQxqWp6hr1ouw RpNGfsJJb5D/AAsxVyVwSR156V6kpKVuVX8z8n5XHU4eJ9b/AGTfiPpPjfTLT7L4Z8Q3RSS 3lOYra5lyrxyJwVt7oF1Kn7shbp5igd14sudU0DxDZXWi20mq/DzxsSbd1SK4udOK4Etu6O eZYSVG44DKY2H3sC14x8M6bZeD7Xwfrl6ddiu0mivDeHOUaJkVSV5Uhj1HOVBHPThP2Ofje 3wr8X3nw+8YXE8+i3vlzJeSoQdqkCC9GP442OyVR99Dux8y48nEU3hqntofDLc/bMnrR4vy f+x6/wDvlBN0m95xWrg35dDR+MX7QC2vwH8ceGdD0K/W1g8PahZ3LTWU0RiY2rqX+YbRxu3 fMeQSOCK9B+EWmWF5+yjYSaja6xJb/bb+Ez6flnh3x2mQVB5+UE8gj5cYyRWb+134D8Saf+ z744uNYaDMGlX3miKcTsF+zOUfeoA2yKcggnKkcmnfC7x03hH9nbw7FFNaQzXN/qOHuH2xx DZZLvPI6FsZ6gGitKLxNOS21/I4eH6NSlwhmlKpG0lOmmuqabPJE0HQ/ht8Mrj/AIR/UJm1 X7XJjUtRtwJIYVZX2ANt2xgOGCnGct3xUug3uqfFa8j1jWIZ5rDSoilraQxbCquc7QO0kpA LMeVRAD93mh4puJvin4/ks4byK80+zdjc3YceRdMh3liw48uIAszdPlAP3SK5r42/tSzfCX RY7XwlaS6rDEGZgxSKOdAAJJS7MMuT8qKpLEcAZU1niJfWa3sYP3Vu/wBD6Dh3B0uDMk/1g xsU8XXTVCL3invNr8it8cfBXiDWGm1iazDzQMH8q3gaVpUUYWJUH3VUYIPQbRzwct0n4t+L vgr8B7O60fR3mtby5mh3TIfPjVyVdtrctz0P8S44PNeX+PP2l7z4/wDwXtG0y+mbxKdTWG0 0+wuTYSBGjfe7SMMtGhSPJOMvvGcEZ90/Zt+NB8TaO2k/ES80yDWrKJQl2J0mg1QBRIG3Rg oJVDbWAP3s98getTpRhHki/RH4XjMZWxVeWIxDcpSbbb3be5wvwV8d67beLbeXXprcX2pXc t4soZJJ1vUVTEEdTlR8zh14XafmBIBr2Pw0upfG7486VoWqSXrw+HYltrlZ3VmjkdRc3TAo SDiBYFXuMEHuK8Q8SaJpenfF/WY9I1BJrRrqC/i2xllt32sHVBuX7zIh5U8dTgkH1T9j7VL zRfhj4p8V6i4m1MWU0ryBlhLvNdpD8uSMN9nDhQOuAK8jH1XyKlf4mkz9c8IMKqOLxOcTV/ q9KUl/iasvxPpD4saVpcBsdXuhcKqusKJb2zBI+GULIyggDYw64+6DyK0/BnhiPQ72XVlkh nOpS3Mw2IH89USJMgd2AKZ9NoJ4ryHxD+2xb3XgPVbO20fUJ9Yk09XjSIwWz7dy7ZtzMy8Z BI56EDk14lefGv4iWXjXRr3VtQ07w3JEjWZnivA0DRXCxq7OVUhWRo1ZjtzjI4xmvXo1KUY pReiPyXH1K1evOvVu5SbbfdvU+ytVtZhqlnNHHIIvmjMi4UbD94gc5Pb8KI5bqw1OU2jGPI EcwdMr5Y6fMDwcjH/6q+WPi5+1P4u/4RaO3sltZdyCSN9NJdFmDYIO4B9vyk7lyvIJPJxd+ C/7UniPxHomqN4wtdLsLeONLW4njvQz7pPlCoCAPMO3IzxwSffqhOLWj1PP5ZX1Vjp/GPxh kn1m8vtPme/iKrZFEkOVHmNtCgjkg5zj+92pF8T6Rrllb3CpNA14dgllkbDTIARjHUjp6ck H0rzLx9onjDwbb2c2gafDbSWt41xAk95BO0sLFwUcq3JIJBYd8DtVrTU1rTYbSa88PySvBd 7IBb38cm93LOiuihsEjJznsM4ziuWNZO7e6OjlWiRL45vtU8GfFnwvrxdoZL+H+zHnTKN50 DST2zlf4WCrMuT13JjjFev/ALRPxOm0DxzFqtnHH/ZviqG31iK1MLNHtuIszopUELtnEinO PuD8Pnv4hXmv3fgvxHcTaTqCx+G57bU5hIxlMGy5jd2yBnIjDgnAUIW55r1T4m2Nx4k+EHw 51j+y9U1iDQbjUNKlSxTfIAksVygxznIupiM8fIQOSBXmufssYpLaS/I/Z6j/ALV4AfPrPC VEk+qjNbfejZ8O/F+Dxs1mY7WS7+1M0cTpOFUEE71djk4yAPWue8HSM/7cnhcTed9rEelee G2lA3298bCpORjHXnJOa4/wV4k1fwX4guY7nR/E1npeoXYvLiKawMRhkBaMlCp2srA5AXlT kHqBXSfDDxKnif8AbM8IyR2c1ktvHpkCpMmyRguoy4Zhk4JGD1/LpWmZVE6DS/rU8rwbi1x HTf8Acn/6Sz2nxHrSeJNM1K31C7uzBJO6iBIinKSMU24AIKnnccknHavOfCH7LF9pMF3qlx qs0s0Jji0lItuRaRNvRJAdxBcsRt+Vs+2RVDxL+2x4HsPENxY3l0Y9Ze5dHgi5EbFyuDg4U Bh1zyT9ahl/bjguTqGgaD4b1jUL+zDtNCbKQiMxAB13JuDZO7GN3Q8evoQ5XGNmfmeM5vrF T/E/zNP9pi2sbbUPC9vpcMyaNdWkt1AGbzSkxkG4DODg/MQvb9KqfCn44T/D3U30ixW0aW9 ljuDLIzbyGwqrgjHB7js3OMLXE6Z43174v+K9V1Bo0sfDvmpC9oIDE0d75S7ldWwxAwzdFB LAAcE1zEumxaN8ctHvFW5ur2yWS8W2hkLPKrMoy6ckRgrnAwCScdK5ZSjHEJJ6BGTdNxPrj 43/ALRy+BvDelDT7GbVpLja0pWN1COWVVHyg9z3xnP1rif2n9CvrH4MeJbvUIUWObSIZVeM hX+0PdIWWXJJJ24IHA46cVzWnftExeCo7poNDvNS1Kzby0VFO0LuDMoVyMY/2l3DGQcCuX+ L37TGofEv4QeIrDUrax0z7ZHFcojXCyy3Ba5XCr/ENg4PbJ4PauzESjKm9Vselw3GSzXDv+ /H80e//CjVbyL4U+DrGCGza3updSaV3C+duV48Kp+8Bgk8f3fWvT18LrqGkNGmsaxpxcLHG 1tOGTaT90oVKsgIB2nacMcnqK8b8K6/a6L8E/CP2jUrXTAZ75zK6B5AokT7oA3AHkZHTvmu VP7R89t4mmsZpJRpt3Eqx3sbF03IQNquoAEhUYwCc7vrjhyyzw6V7b/mfWeLV/8AWrF+v6I +ofhdqGoWniOZ5Ypp9LntsJPO4DwhWIVjnn512tgdBgdDUfxg8Yz6DoM6aXatfajPIpSOAq xABJDFWbcx3dNoIOD6V8ZfHL9tjxJ4C2nw/wCVdWMSKbkXFyjvIu0bBEgOZDGgUsMrwFxno eX+K/xk1j4z2Xgy+0rUpLXxBZJLdXl7qU8un/2bEsyMjIFwGYgyEdcK208jNepzQ5bdup+Z KM76n174N+CWu3/iHSfHWuatbtq11YyzLaoG/wBAnaHMMbquAQpYlsEkFe5rzbwJ4i0HSP2 h/wC2G8S+S9o8ujX2nXpNw87Rsq7oSMqqu7OwHQAjPzV0fwJ/a10+PwjNb+LtRt4tfj+Uyw xtJa6koJjEyZxzIF3ENgnJPHSvl2+8TaBofjzxHrVvfWlzFJq73afa7hRcMuHQIhyAuTI3H 8b89hjGbUGpbo1pq6dz6vtvBfh3QPjfpGjtbrqupa3aTGCOZ/OhsVjEjOyKVC+Zs+XnAAPc nNeWfDPw94v8G/FSb4fi8ntNL0i5N5ZEzKYxYspVoXJzuCsd23HGMCuKuf2otL8LeMLjWNY u9RlTSGh/sq7tof3bsdqtvkPzD5WZdp45yMjmvevhx+1p8O/Eetm1v5LTRdXEbGJ9SRYmlR 23EK7DkFznaTnjOAKE23eIcrMv4h+Hn8U/De/1bRb5tQvdPhPkkSpGkgR2Uwu4CgEbd/PPI HOBSfsYftG+OvD9pqlpdfEDT/hjEsivN/a41FGvmC5JQW1nMmyNQSS7ow3jjGSLHxQ+M/gf T9QfUI9YhllsoGHkWVysdvcNlWIbJ2qQq8DGTux1rhLv9oH4R/EjXZbq3v7C3uIVaR0uX4k ZyFP7oEhjnDZPU5Pc1UYzd7FRWx9Q/taTaD8cdZNzeanbeM7eXRtOilu9kwivJobSNHdVkV JOZA+GZFPOcc18L3PxS8QfBDwfcx6TZ203h+6ulW2ngdYzb3DSKvzHBZQx2Dbgjg84r3H4j /GXR9I0WeTTZmu2eJo0kQMUCnJYA7cFR8uPXP0rwTxJrsXiFmtV0SOOa8UywfbBJGkOzcyF IwMO+SxBbKjAxk1jLlpvRmrhKTV/JHo3wi8fw/FHULm+11XtdUS/hvHtwAy7BE6Kq/WNm9M 7M4FdJp3iK18W6hqurSxXN1pun3S2csJdY547gMCJlQjLJIHKhcDbuTO4818+/s5aLJa/Eu 58vxFJrsF0yLPvfy/JfY0aogJAwgVV2ZyM+pr3Pwn4d0O38ceMtZ222l6HPPDPPZaldLDFF M6ndMvzLIVddhTBJUg4J4pKSkuaKFODi7Ms/FjxnqXhzwrqVuLqKFdSQLdNEx8m3mMbIu1w MlMuPmwDlGbFWv2Y/wBojxB4y1XXtF8qK3uPBpS2uYIidl46qEVQ55DuRubd/BjB5rX8EX/ w71rT5dN0e3065s5BKk8E2qTyZZmdx95/mV2LANwcNjtgbvwi+A+mXc0mt2+ni2vdWi26hL bFkJjVyyb1BwHjXcu7G4ByCcGtIyaWqMxmp63eSBbmaS3AvGaVN/zHHAOGUoWGQcFsn6dKK 6HxGdB+G2pyWOo6q1pfElzFbSxKIYySUQjG0BcsAFVcDqKKjmkacq7nyq/wVv8A4IeNG0uT TdBs570+dp1vd36PNc7Ix8i7j864J+Vc5HOMg1i+I9Ovrfx34RmvpEkn+xXkDqjiRY9iWyq u8dTs2deeOeeK+rPiB8B9P8RaG03irUppxpkbXAvnQiWBwEXcnX922V4IyB05rx39pX4YeH PC3j/4eXnhqQTDXLTVJJmWQFZWVrMBsAAA/vMH615eOw3LSbu9j9M8Ka0XxNhYxXX8kbf7Q XhC9i+P3jvUv7F0SSG3vrmS5abUIY5p0kkZEKBsZfaM5ydmcHBArjLn4Z2+vySX1hoOpRxW zD/TNTPkRxSEgIyOAqsSGHzZOQRg816f8W73QviD8bvE8aLJLc2Ot3cMq3NsDvaKQNtVz91 VJZsEDIJz1Fafw/0jSrXxxf8AhnXrCS38gobSI3TSRxylS0rEMxwgJVUxwFGO1bUaNqUbNr RHxWeVv+FGu49ZS/M8m8F6Z4q8D63aagvhG4lhllVwJolu3by2IYlQcKG+UOAAcDtk55v4m 20mi6RdaXqdv4k0Z9QgaWBBbtbvIqKS6qeyjd245IzmvqE+CLXVfiDqul213DHJHateJuAG xZAcsMDvgD8O5r5y+Mk+l6j8ZNaeMzO2kWS2So7byjmMvJhjyFOV4B4xitKkJxg5NvQ5cDW viIKK6oxtA0+2u/2CreW8Zo4LTUdHlZ16xj7BdDd7Yzn64rm/CXjbT9E8HWkNvKsN1PEHtI XPzzMZCPLCLjZleehyduOCa7T4eTxR/sIoJlhdJL7SIysq5V82N0MY9aTxELWw+H802j3mi /29Y2axWMXkIFvwoynRSwdRuXkj7gOcc15uX01ODjfqz9L8YKvLxC/8FP8A9JR8+/GuysfF fi67sI2S3mt547Z4yVjktizGTcQflGHBBPqn4VmLfeMNA8c6ZfabrmryXUd9Fb3TszeRM2A FxGnzYLfxD0IOcV7Z4L8eah8SBaahdWeinUmYXFw0sQLl0UlmyBljtBx06AHOMnG8ceFG+P fhsX2l/arKCwljupUa3McqTIMK8cgZcAOGY5AICj1zXqxjOHwvQ/JudPdHEeLP2v8A4weHv GUz/wDCPx6l9lQ24YWzH5VX5mGeDkbiD2Oa9t+CvhTW/inp974o1S1ubvU5bBUgtnlCsHZf 3cIfGFDONzHnCIOpXng7D4cTeNPiva3yahJqt3qMATUHSVmluW3GNFkX7qyOFwdvDIO27n0 1fitq3hH4t6l4NTSNSttA0K2eC7uxEdk108SubneFIKLtZFUkZVAx6kVwYqpPEVFhovRav/ I/ceEaUeFchnxPXVsRVTjRT3V9HP7tifX9e8VfEb9nHxJ8PfGBuNH+I3hPw/dT6UJziLxZp XlOPLQqdrTREkoATjMidDEKu+MrK48Q/BDwHo9gudQk1TUi0gx/oahLLLsT04DAZ4JHPANZ X7TfxJg+KvwF0fVrLTbuLxR4Rin1A3nypjy4yXAUcMjoFDKcHHHUKRpapZw6B8JdH1PzFEv iK4vIJQSV2rbrbuihgD8rPL8w4yFHOM1w4vD1KdSFOL9PLufV8KcQZTiuGMdmmYwftYyg5p JWlJX5X83uUNF8XWvwZ1Lw14n8NyNfaTpdydH1qzvIVaH94xSKdwQS1vcB3gcP/fTIG5iek /a8+CfhHTPhjputaLpNrqsXjC5W7tbhbRYZI1Z5A0LiNNhaLiJ+FG5Ekwd2Go/s4aTpPj61 8S+DNatrW7ttZ05pTKJPmdGIEkKuOFKkK2euRnORxe+Avi/WNQ8LeNvgrNfWd54lspnh0K7 uG2xy3u3ELbv4Uu41CN2EyqCdqsa7vYrDSjNfDKyfr3PkpZpU42y2th69vrVC8qdla8N3BL +70Mex+C/h/S71tN0e00W3W0szO1o9ulzLbQSqpDOzgjd821RGowx65FZ2pfsq5spI8w6Ym 3zEeeyE32fdGQp8sYUDIXcMkbsnk8VsfAy48UR/E7wtY+MGs2/4SFJYYGSDa0bRYfyHkUAH JUssYzgYbgkipYPGK+J/jt4m8IeKNWkj0m9sVmlWRzDFMI23rEjHAQElVOMFgODzXrunHSU D8PlzxfJI574keDPDug+GtL1aLQ9EvbhUjW/mTTliW6ZPld9yHcu5QTgH65xzp/s7WMcH7F muahILdpLO20mcefb+em7yLmTdsH3juQY7eoqn8QNBgtfDciaPqltfaFfTvZWFuCWFj2kjU n+FZEOB2B6nNb37Kemf8Jd+xprGjtcLax6jb6PFO7A4jQW12HJwQRg4GQc5IrxsdTj7emnt c/ZPD2bXDecOG/JH7uZXOIF5oOr+ENE1DVPD+nW13aICRFdkFZCokQSxtlWDLk7Tj5l5ABr sZ7vwX8T7ax1LVtF8JI0kxunQ2CpKYjlAHxjADZPzA+xINQeC/D2g+PpdS1aRLZbHWLy2jc 5yqlIwsCcMCRtBUsT6g8k1w3xH0Gytf2gdP0Gxul0TR9clCzMEVhDhWZTtLYZCQqkA4O4e9 etyKEfdVj8blVbW+p6BP8JvB8Gr6XbW9ub5o4mmtrqyRY4UUc+WUU7Q2MgN06ZHesLwj8Eb O+0+71KWFbCAX3kJbocEtAmEYKQSZAAqscZYgHJr6B8IfCjT/h54O/smzWSG3tIipaQ5mlZ hksXxnJbH546VyfjiTTTu09EiTVoJXmaBJF+ZjlwT2Jxt468VvGFkmjNTbdnueX6zYt/Z2l wxzPF5TNNISRgKoBKsT833txAJ6mt7w/o9vYXeq2OrX95BbSxrsnzlPOZSdx2nI2HaMcY4H QkU0eANeu76XUrO3j1KSTaDaXC+WhB5bG7juSBnJOBUOlavY/EbxNb2Mv23Sb6+iYqHIZLg o20o+SSjFtpQEKWA6Vgoq7ZUtNDz34iWkz+D/Eumlrm2WPTJrdjJJk3JeP5ncqxB3ZJC9AM detetfD/x/J4d/ZTtNREc0ph12GQhH/hnswHP1GxTn2rhvHujWXhTS/FNlfXEUbSaZPdMYl zJvSIkDJ6Kzc8cYDdMV6h+z/p/2f8AZkW1nhSSK41W2twCoJ3JaMOB7Fkz7E15+K1xFO3dn 7NwWv8AjDc25tv3f33OMn8caVY6VqV5fXF/DdTEQ3FpNbsXdUfenLDJG/DDCsGLce2db+KG 8MftLaFrTLJdSafpdjfPCVKZKXsz7FJycEDqRxnpxXvcer6Dqcc2tpc2yyTWzW10shWbyGY kqQOTksCR7H1PHkeiXGk3/wC3D4SXSbg3dmYNLB3DPXUZSRyAe+efX0rTNKaWHbtqcPgrWj Hiik5q8VGd1tdcr0OKv0+Gt9fzSXFxcyAztJGDPZrJCpbeqbwgYhW5BPOT9K3bT4j+DbK8v LldY1RpLu1Nt82o2+E+8CwwoJY7skk5yARivAfGWqjw74gvb2GKY2mraldxWgQCSXzHmd8R lQc8lxtPQqO3B9t8P3vhW28AaHZtpslx4vu743d7eOQ0umW8cgWO1ZSoAbeUD7RgkHJPbz6 WCrSV1N6H0GM474ThWlF5Qm7v7b7nRj4u/DiDQXs7extrSZrr7ULqK6t1mXMaoyZC8oSN2G yQT1rl/G+s+A/GenxRrrGqaZcQzF1ubTUbeOQoQyvE3y/MjBzkevIwam07wLPo3ir+2NLs7 lLm1uGlHmlVjnDKctNjoCxbAwcFR6rjF0Hwx4i8d+ENB8SaVDZwRX97OlxNexCNmZfuRgNk FfLBXJGM1tHLqqlz+0d/Q448fcJa/wDCOv8AwNneXXxw8I3e4zXzzNMsX2gzT2kn2ho12I7 ZXhtgAyOTgE89cjx1488E+NvA2qaJFJGJtUMQhkknt5Gt2V0cbMKGGSvQHHzdK3PC3xK0Wz 102Nxa2t3dT21urwS2yL5Q279rHBBI4GRzwfaua+MOlab4G+C3ja30+ZNQsdQv7a/s5p4h5 lqLmVHaFDgfKHDsCMYVguKqtgKyg5Oo2enkfHPCs8wowpZSoyckk+d6O61+R3mu+ILXw/8A CbwK88aSTOdTFuGcqxYMhbaB94hecdMc4r0rRr+1+L/wr0WTRbpPD2rWwWCeUlfNimdWLFG CkFmxuViu0kkGvI/iJqFvYfAzwd5vkxyMb8RzSkgRZlQHPbB4GTyO1dz+yZ4kttS8K3+m3X leXpU6vBMUwbmB+d+48sVYlcD2x1rTJ9aVmfGeL0r8U4tx/m/REnxt8G6dH4l8F2drocV9Y JIj6hPJB5QkDBQwkeMhQHYM3K7gykAgHm5b+DINU/tXTdNupJYbKePTrm1itxbK8gYsiqpA O3b8+5jkjGPSvC/FXxf8Za1qvjBbbxJZaZ4fsNXigsoL4sZ4EWFXMsbBSAGY7WyDhm46V7V 8AJ9V0vx/q+g61q32+/TQmv8AT7oooy3KOikAMzR7gMtgnBIGCK9ZU499WfmTukZ3ij4EW/ g22e9v9Um0ePT5xtniSMjzVfeykyZBD46A5GTzg7a6P4h6o+k2g1DSNIsooWInmLadbyNEX UZKMVDJz34zuGOma4H4W+OtF1DWPGGl+NJHmh0rUftdla36M6XEpVo3k287nEZY4I+UvwTx j2X4VeGYdP8ABELWWqNqml61ALiBrgkskQYOiEnLYAZh83OeMcVMad1dolt9Ty/TfB1l8Qd K8QWuuGx0/Tb60cQSugYWLQsroGDDKcoTkEA5wMk14Jp9vbfFrxZa6HdWGmmDUp4LPzb0LM FYMcMpkAJPOAfQADpXrv7XfiC48APYWOiyPb6hrwuLW/leETxXi5V2bew4wQVzwV2rgYrx3 XPhbD4u8OWcN5eTwz2NxHcJImPMJjHyKWA6D15I4rz8RUipxdrdztwsW4ux9OeCv2VfDvwk 8ZTWCWWiatZSWOQ3kKH3FtiyncCFIK8sMHD8cDFVf2dvgn8MfDfg7xWvjLxV8OLTUD4nvrz w9/bdjPLcRQnTLy3hgLQW0zt5V08chHGNgYZZVA84i/aNt5PiAs1xqUmi2VxqkWiXMruI3s VmtUVCytkthySNudy8+oFj43fs12vw9+Feq2WiyXeqape3kt5bapflnj+0yxujsk0Q2xeZk 5yFAY4yCwNd/u8jiuttfmc0bqfN1X/DGV8VfjBpU/xj0+68OyaB4wsfDuj6Lpep6jptlJDZ 311FYRJeSQpJFFK2Z0lHzRpuJLEd6beap4L8U6Tb6rbeG00q+gAYpPLKJgrFxsDs+V5csMd 8DivHf2dvH03w9nurPT9LvZbme/AuUgtwYm2bkaUF2LqsjkgsefnALDg17X4h+G198UvD0e oQv9lWLfcfZJWXzbEICfJc4J+X5ydvdDgnINZ+zUr82pcqkna3Sy+4j8C/s5eAbPw1Bdan4 e0K51QOLp5Wu7mP5n7OwfLMUwCACMjGMCsHV9G+G+k/GsabNZG6S5lhyYLydfsrMWOch9xX oFYDGOMAgkxDwxeeIfGuh2GjSX2pJFIhUTRGC0i2LkthjuCNglSRu+YkDAFd5rvwat/HmvX PntbaZfukKpd+YDNDMdivh8E8AMAuCCRxjmmqcbJJaC53zc1zbT9nvwDqF/dtoun6l9o1WJ mk+zX6ylh13ASKwyrc+g6DGTXg+n6jo/w38eXeowKYNX02+it7i1eeZbfVGiyNrLkBgSqMe oywxkA179pfw41L9n/wfPfTSPq06SKvnwE5SFCerHJGflyPUEc8Vo/tCeDbPxh8Oda1y1tb OUeHbNtUikgdZ7ksqo7xLGGUAyRqy/MeAq/LxWdWLirwdjWlWs/eVz5x8G/s1/8AC3Jrm60 /T/DXii+iSN9R1G8mcebM+4kLtBPBDdccFcDrRXs37DfwdvPGPhfxLef8JBeratqY+ziH/R 5UBiQsjhWydrEgbuchvWiqhGVuplKXvHuWu/EPVH8S3ST6WsttZs1sYYyz/aQuSWw2QQNoO OOleU/GiwtfEH7VXw30OzhWOFYZZjAItoja9vLUFRgAkEwMRxXuWq2+oeHdeiuLCCK5UxmM u6lyGKlhhe4JJyeteH/21feNf26NU1OO282bwvpVukUWAQZbe1mvgCDwCWuY1I6cCsc2lak 13sj9N8IKd89+sy+GlCcm+1ov9TrfHtzeN8Std1HwvqmjjUNTvnW0S+CLBdEws7qrsW3El9 uSAxKADoBXNax+zx4m+J/w4uNS0PU9Y0jWLTUI22PErzFo9xuEA6yoWyAMjIAxjOK4qXTG+ M/xFsY/DGnz6WNFtjPcJO+2O2uXUMxB5yQyKyqM4VsdzXvvh74jz/BPwxBL4h1SPW7hoAq3 cJLNKxbBBOMAK3XGSMV10I6KKPzfG1nUxE6ndt/ezlvgveXnxB8E23jCOUQavFDPY6hA5MR DRv8AIxRjtAUNwNxxnj1rwn9oDQj4P8U61rM9tfxzakkxOQf3kzqM7SRsOGHbOcge1fR2i2 WpP/aGseF7q3bQtcnGoW8t2F2uz7lfagGNj8lT0+Rckc1yf7SfhuPXfhLrV5HqtvqNxMjC1 xET5cu0h1ZiTwzBWzgFeefSK0HyONysBJrEwt3R4f8AD5LjU/2MNIsbVYzNfavosSs7AbD9 guiNuepJAUe7Cu++BGh6JD4ii0+8Wf8AtC3tftMSGEtDI7gJgNjBkBIOM9znpXC/BG4Rf2Y /C0sknlw2fiHQZ5QDhpFW0uflHuf5ZrrfiH+0PonwltdDbVLO4NvBrLQQGCVo0hSblyPlw2 PlJXjjOO+fKyuN182fpXjBLm4gbX8kP/SUciPhdr3wO8bNf3rWd1pF7d3kqQJa7DCSXWHLY w2EZ23R4xuxgkDPoXhlNH8M/DPxjd+L7I3i3Agjht4t1rNfb0GxozwQ7SDbnryWICmkh8Y2 fxR+DJ1qzn8R77PWYgLaIQvdWbCQI7JuU7lZZFOGBHJOMiuS1DwevxF/aBvbXSdSvtU0yG4 WGO4uX3iSVFZZJjgYIiVnjUgDO1sD7tduOrexhzdenqeN4e8JSz7No0Z6Uoe9UfRRWr+/Yb 8Efh8fhN4Aj1C0g331xcCC2UHLs7sBNKpbJOxDtRsHDEHqprqPGNhp/wAUvDnxAbxLdXmne IPCpe3tpLSULBqSOjo29CDuARRgj7uVPeum+LXhbR7LU/BSxte2kdnqpsT5jLGlqi42SuAM vGZAWPzKSTwDwK4n41/D7xBoHwiubzWLrSNWv7PVQzvZI8cOoWzK0gjcnB2sEVfXpUYHDOn Dnn8UtX/kdfiZxVDOMz9nhdMPRShTS2UVpf1e7OHGgWs/7JF9qk0q21xpvhq8JJlMgneS1e PbkcEszFvUDPWux8W6b/aPwQ+HytIqxPqWqRSIwO11dLAdcYGPfsT14rmfiTDp+g/s8eKYU s4be10/Qbny1aQvhniZIlAGACu/r6Dkda6HxvEz/APwLtZgxvtWXAXIOY7D3wD0rmxUk8RB +p6fDf8AyRmZf46f5s7nXfhe3wt8Ww3Gg2UMyCUxT2wkEaJNFGqOACFXa/LAcZ3v2PHm37T F1BfNonxS8MwwBNP3JrP2b/Xm3ZkXawABLRMDKpI3Y3KDzXt/xB8azTfCrT9NkltJfGOopC 8tosxfKsCzShiMqjMqgrgjkDHNcnouqeNviVq/gu48J2Mf/CPPLdQ6ibt0me1clEKmMnHAR wGCnaG7GvWxFGM6Xs3sz894fzqvlWPp47Dv3oNP17p+TRiftG+II/ip8JdD+JWg2qS+I4Lu GDU7uK5aFLe7UF4rjCKfkuUDkt0DrJ0BWvOvh58V7H4qfFi203xdZQS+IGnjsIGEe22vGKb yyOAA0ib1AGSpVfc11/wx1L/hlf48a14H1y1mt/CetROq2iSiRl0+RlZ40/6aWsjI6Z/h8s HI3U79o/4XWvhX4a6J4Z8mDTY9F12GewvEA8p1RXa2mR1BLJKuJOeSrknGNtcGArSjL2E3q vyPuPEjJaCdPP8ALV/s+IV7L7M/tRfbXVHmnxd+HF74T+K+heBdLvBdpqWojY12RGVd9zOr upwm7YDuIODu6jFe4/8ABO3Sn0S18beB9QWA3dlYX1ioILqstpd5RlBxnEG5hnnB7V4p4z+ G/inxj4uvdQivk1DUtEkh+zR2w/eSFw3loH42uzqcE8YU8nOD6R8NfiJdfCL9tmXUNctxaW +qSQ3d5GCG3IYEs75OOrrGY2OeS0hJ5zSx8bJVV9lpnb4S1o1q+LyeT/3ilKK/xJXX4o7/A OMXhnTfDnw2s4Le1OnW0d8TKYIhG6nG4uOmBhCw69T758IT9n9vid4g1abSdQmudQstRhht 5rk5gjZ40dVdQDmNVVmJHd0JyOnqn7afwS8U2Xi+6aPWNtvavLcyKpYLIqLsTywD829STng YPFdX8B/h9b+GfhDea9DMIdSmgnuLhnI8pHT5EYBmyvyqP++iOletGPtYqSZ+SYijOjUlSq K0otprzRS8MXeoatrcljf6h9qktrprcuAYwFAJJAPUZUkH27ZrP+KvwZtJtQGq295eR3kUT XO1GDCaYsNjMT91VUH5V/Wu78M2K+I/AFvr8fkw3k1uVnMsanzZGYKJAMDgp1I9QOTXEjVP EGvNcadcWoS43PAZxkbBwvmBDyQc8djjFacq5dWc7dyS3+Mum6O0Edw8819HGgeJY2yWwdx 4HOOfaoovA/hzxN4+l1u1EvmyIsoQP8qkFWQ4PGRIpbjnGOuKzNb+C+r2OpwXltaTQy6Xuk nupJFCzjG1tgDEjO5vlYdxnFS+MPFFro2nW2m2GoWMF5sVVlCk/KVG0rjJJPXbyccCputNL M1joro4L9s+7i8Q6escTGcagkOmxSROAP3zCIk4XkYZjj0Gc1a+NHiW+8J/s/8Ag/SdJuZN P1PVdSvdXFzEWDxxIqQIAF6hnhfg9QGGOarfEewfV9U8J6bJJJeaiM6teZQg7grQQLtPI3O 0jY9YRXd/GPwvp/iO0h03S7hri88KWK6bcJESFhKEtLLgcyDzncYGQCQcHmvBqSdTGJR+ym /vP3GjS/srw7nOrpLF1FZd4wW/pc+I7Hxp480L4pJqBmu5k1WeQTw7FWKdUDPwo4XPbuPav qD4JafDZftkeFJrfeIr2HSJwjptePN7INrD+8Mc+h4ryzTPhdrFp4qSS8t5JXRJpleQ4SJV RyGJPAxndjjOOAM16f8AAXWZ9X/a78HrcTPO9lBpFqZHA3NtvX+Zu+TnPPNa5hOToO7PE8H ElxJT/wAE/wD0lnL/ALP1/pqfEy5FhZ2l7qVjfah5j3zskcjOzlVCMdioAG+cAF3Y5PSuz+ Jnwe+IMeitD4Ng8PC4nnS41O7sAUurmGMgrBEXykcrjaz5znOcjFeE/AjxG+ofGHWm+2R2W g2+oSR3M8p3CSSSSR4kckcLvQt6YGOMivrD4eR6v4Ytba7gvBfW92Td3E6J5kcsjk5KMp4U q23Hau2nBuCaPzfMW/rM/V/meH/su+MNeN5rF14p0jVbqINNbXFujl3smSQPEwdsgnMezO7 OSQOor3WKz0e28IW+rW6WxjiBe2PkY3qNwHBztIzjjnAxya0bDx/Br8msK1lHaW+nSxkROi ogmPzJIwAHTJPXAbnrXF+I/hF/b/hB7rwTqzeWwkH2JyVhDjLuFbsCchc8jIxWuqV5/ecTu 2Z3xd0XRLHw1aahY20lvrkjowmDmZELgmWRwB0VQoA9gCepHPftY/G57T4Lf2Poulxrputa na2EtzOocRxRFXwhA+8SEGfTPHeres/C3V7/AMP2pvLyK1t45kY2t46lpe5iYEjKjkgdeFz 78/8A8FAYZIdc8JWNvGY9JtNODRSRqAl06zRLvIBODt4yepPGcZGFaX7p22Z7vDf/ACNcP/ jj+aPWl8OR+ILH4VQyyoqT3N9EVckLuFxG6EEdDlcZ9SD2raa1m+Euvy6xpdnF/ZixteNby owlQOzO8SryWbrgdTxjNYHiWC6ufhz8Nv7PkWDUPtt2YJTnCMLiLBwOW57Dtmui+K3xFS7N nZ6Ksd3d6D5l1f26FljGxYzsibOSChcdSFx61jlC/cc3W59f4t6cUYq3836IyPi/4abVNWH iCG2DQ3ViHthc2rqqMod3MqMqk43bd3PRRnnFcv8AFrUNct10LWrLT7Pw5eJE1ydTdZRlWA R2dgQFUAjBbj5a9N+Ffh3xl8Q/iHba1puoaWfCV/o0KR2gnDvMyhiY5crnG5zyO6A9RWR4l 8JWt9o2rbRb3F805j1O1Dl0vWIkCbnOCoKlVK425YZBxXZKOvMtz8zujlv2efGFr8avHv8A wj/izS7jT9d8QQXREl2PJa5hRsCS2ZhhWKoNwGSS5PcY+jNO+HMnw40I6fb3E02k6LCZ7SR XUu33V8tgVBZU3FlJz1xztyflH9rK4vtU1T4b3nmt4d1GwiuGtLmVGkSCR2TzVJX5Qp3qvB 4woXgA165+xDrvinxX4d1zVvF15NevY3EsTsQyq8aRb1G05ztZlyQf4mHsNINSja+qE4t6o yP2tNA1I6/ojXVqqaU6+dDcmNsyySKd8ZY8bhsY8HnevHFcRe2n2eFNpLqytsUqCzMuAevH dfpXZ/tOfF658Van4Q8OrYXUF3mbUJ7mUgwrGVACqcAM4JAI6hcHvXGzeHLjVNXisI5o/Pk ZYYXdsKjuduc8cBsHPpx3NePiYv2/K9bnqYWyplPQ9N8N+I/Cl1p/iaGW00nVNSjjTVBHHm 3uGG2J0DggMpQrk9Q+VHy5r71/ZC+PXhfw/wCBtUGpeI/ES2d7NGbqPTdOjmt9VhW3uIXgd DNEAivIr4IYMQp6gEfEt54nuPjH+zxrl/dabpuoXGlXbTusaPLHcpBHhwiMcsY2SRkOV3Hk AAivR/2XtPurjQm0TStDvdWvLeAXNtDpUMlx5tsyq28Iu4qMsBjPyhR1zXrU4LkcH/Wx5z0 nzdv+GMj4xXug+BfiXer4Zb/hKvD/AIjtlt3u723itJdOZFGYgiSSMquQCFLtuZD0zgaXha PS5tG+1WN1LHbrc+ZI1uBb7yVJ2HA+aPB9+QBnGK8z134HXF98RJJNB8jQ/sEuJ9OaN5WuG BDSZWQgKwVn4X0bDA8Vynxb8HeKPB8t1rWj6lqk9po8Vm08Fxtkt9QaSUmWCJFX7iRDJJwR jjFEWh7s7jx145vNZ8LXmn6YbqKeG4jvVvpwmLdUYqEQqB2DY4OVbGe9c34t8e6tpzWOq3Q Fy0wRbSa2xEizOG2ITyRnHfOPauy1jQriD4Sy301naxGfTxJFMcIzEYJiOSMAgrjP1HUivK Ph+1n8SPgz4h0u+ltLOKxQzxAxSxS+YikRqHOWZS+3Bzk85FS5JPQfKj3rQPjpNrvww1Q3+ h3t/LBBHLel74uHTAwGVcjO3k4AI45Br0Xwdq3h7xl8Mry60XTpLO0utGnmlRzjYxhcIm8n duVwDghsLg9xnyP9n1Lfx/8ABO/0vQZrg30uiC4h/fssd4NzB2V8FsZQKOPbOOK9Z/Z1+HO l2vhJvEN5cXkkP2MrOHwbeWYja6kqu7C7V6n6ntVSd000RscN+zh4Muvhx4+8fafp9n4gh0 ia5tL2w/ci3Xy5YmLKoIJZVkDqHON2OgxRXrnw+m8r4peMXvVW8XZp8VqUkWOOOEQM5UbmG SJXmyQSOnTpRRHmt0DmOh8UT2Sw38yzbIbSyM0qybYkEKZLMTn5VAzk9se9fP8A+yjcT65N 4w8cahDi78USTmFJSEKrKwfacg/6uFIY+M9cVb+JfjG5/aE1P/hGPCdvLa2N1CU1q5Z1Xzo DIm5eTnYzbQ57qSuCGJHX+JfC2pfD9tG0nQLNbjSbNIpLy7icbw3mfOFQcsSp+b1A7mvJr4 inXrxgmuWLu3ffsj94yvh3MeGshxFWvQl9ZxK5Ixs7xi7czdlpcxdW8Fab4j8aWeqNqS6NH fQPaXcdsh/0hlQIpXoONq8n+73rlvih4i8E/C7wdremafpeo/EPVdCu7W3vdHjZojBBIGJY uVYYAfkgk7nVcqTxtOuu6148sZDod3a2OmXHA8tvLmXJBbBAIyOevBb2rI+L2h6pFMbvwfo Wp6bPqVlNp948cDCaEBlyd4G52c7XEpJYfMASOB6X1rDp6SWvmfkP+rma/wDQPP8A8Bf+Rs +L/jp4A/YJ+AOjahbf25qGl39w8mmaIWDyxI6o7xLu+4qZDbW6ZNVfCf7S3g39oDwPr11pd rbGK5gElvBG+J4GbcHGwcgAlMnuMHvXgOu/Bbxf49+G2nXNz4Z1V77T7aa1ube9DbjI+2SO dVbkkbQrbMk73B6AVhfst/AjVvhp8XbyHUNB1XSdN1DTZNmoizcLDIORGTjAVgNvOD0PGTi amKouKSa0Xc2wvD2ZRrRboS3XR9/Q1PAWs/2V+xWt0be9u0s7zR5ngtGCzyBbWf7meMg4PP pXoa6tYftIfBXU9Pk00zWCoLqxeRAXhlBK7t2MKc5yv92j9iHTbSb9nzUtP1SKFt8NhDJDM gZubeVWG1uhxkfjXQfCDwno/wAGvh7r1xNd3qWMkMoDToYYrZVLOXZSMg7Ac5PIHtXn5bUh GLTavdn3Xipl+Lq525qnJrlgr2dr8qVrni/gT4j6p4B0bW/DMNw8d5fTkWyIm37CrCN3uFO OCoXbtP8Ay0wcYzXca7pDfCz9nG/1Gw1I6Xq4+zSqInAngthInlg8hgJHKFjnJXGRgnPP/B 3wn/ws/wCI97rE1o8NtOVnmj5LQW6LtjiOT95sAsM9Wbn5RXe/tUfsyal4qkvJtB1BYYNc0 wSS20kitNJchgAqgjAQKEAyOABxxRT/ANoxHO/hjt5s+lzitDg/hiOU0nbFYpJ1H1jHpH5l ab4g2XjLw80fiOO/t5pL/wC2WGoTwPHEqzRxskS7WJWMsFIJJGFJGMc97qXj3SfiB8L7Wxe 3t7G3s5BFPFEwkVYoMFsk8lvmwSe4Nc18OvF1x4Q0Kz8C+MNCt9RJsoJtOmMRZWYceQ5PKu jZxjOF4yeKd4L0ASSeIx4ksIII7iRrIaoAVEe7czjB+9ySoOcHgdea9aL7n8/Su2eR/tReK LXxP8N5LaxtktorbQrxp3RGBmZY3RQw7YCEAegFdf8AFLU4LD9m/wACxySBZ7jU9TWFNrMZ G22HACjPUj0FZn7Zmh6PovwfS+0W5M9kumX2msASxlBiZ0cnHzLlnxnp+NaPxU1ObSP2cfA Fxb+Zvt9bv5TsHA2LYMAxHIBIxmvCxbtXhfzP1zhlN8GZkv71P82XfHvxjvvDXxb0+yuPDN xdzWsEf72BNq/a1ZsM5VQzKY0VlweqkkYWuo0S4s/AXw6i8Z2PiOw03RPEEFrdXcExMRiml UbmikUEkdSflz8hyRxjM+Dvj/TfifqWqW9/bx/azoc0TStKVxJLE6OVY4zwUVSPu5IH3qf8 EPDGpw/DG38P69pLX9j4evGsCJIhiQK3yttPUbSckjG09TXt0ql1fr0PyGUpRlZo88120j/ aPXVPEGh30l/qltNJqOh3c7lWnVAUKsCflhk2SRnPPzhiARitvVPitqv7Q37HcOn6LcwG88 Hv/bcSzJma401Fk8+DPUPbu7OV/ueb/wA81FTat4R0nxuurWPhLVodO1rTtXk0e72EBfs4V XeRgMF8AuowD86gcisHVvB17+yL8SvDetaXdRyaV4jk3o5QeVb6ki5kjZTx5c8YY7TwSrg/ exXBjouLVeK1W/mj9g8O8yoZhhq3CuPfuVtabf2ai29L7HrP7Jvw2vdL8FXviK5IlkvCXkt XwWDW0RVMt91uGcj2K980z44fBa4+Kvwmh8ceHbMS6/ossuovbxE7pSjeXNbA4wfNj3lQf+ WiIc4FdB4r+JH/AAjPwpjs/CtvcNpvie2kksBFc7ZLYlybi1Z2By8ZIUNy2zy2P3q3PgT8R rNPgv4dWzmt54b2FYXwcFGDkAsMZDHIyeckEnrXqtUq9HTVNH5+qmN4dzhOzjVoy/J/kyn8 N/iZa/tGfALT7y1RdT17w1ZLbuoGXu7LbsgnOecR5ETjquIyRy2OavNc1SW3h8K6kkensEW OYrGWj+bcyxk9CSc59etYfi3wB4s+A/jqf4keCNPv4bP7VJc6tpUMSvNaSknzLmCNc+ZFKC fNhwc7mZQ25lrtbX4oaB+0l4fg1Hw7fadp2sXDrK+mSzhLe4l6GS2mZgvHTypCHXJUF68vD 4mWGfsa2i6PpY/SOJ+G6fElP/WHII8zlrVpL4oy6tLdpvsbmh6FLpvguDTY2m86K18tsHB3 KSdvvnmsPT7a00qwvfEl1dS2iWq7mgcHCblAJDdTyBx2O6s6RPHeleIbaPWY7ixk87dAJYw ituYglj2A4I65FVPilZ3lu0VtNdGXTdXldZhGdwyVyCwPzYJGc9jXpOrB2kpJn5HLLcTTm4 VINPs07nES/GvW/iprUmkxvqYtr2SNjBK5AZFI3bTz1OWOc4AGOcVn393o/gbxtc3WrTHUd OvLB9PFkEBTdGyOCvGdwbgY+b5lxXaXfha1+GdxBfzX0EJB8yBLchriUFlyNg5X5QeW2j3r z7Xp7fxX4k024ubWytZ1dLSzhhQbpZnKoDyfmkchRngAD0BNcWKzKMfdXvS2SR+n8E+FuPz SaxmYRdDCx1lOemi1dr2u2dJ8ELS6n8QTeKtcb7RqKlWiDjPm3CIFgiGOvlou5iOCwJ6tVu DxFqmifD631axglujYXU1wwkjUtKWVQ6ufvN8zk4xyAO4r2XQfhgPDPhC3X7TYiC323QV4c SWsgAEmJlY7gTuyCO5GcAVxPw38RzaAdfki01rrwzYkSz3NyfK8psLwg/iZvlHygdickg0s vwsqSc6luaWr/wAjn8TuLaGa4yGDy1WwuHShTXe27+b1PHPHniLXta1A6cbOHTYdSHnXLBN rMdquqk4yqkbeAO3vWp8JPCd94X/bG8ISX1uLc6hDpNxEA+7ev2513eo5U9fSvSUvdE+Kfx Bs7pbjybmGeG7tgFAa8JQrsQthVYHDFWxkKcZo8e2J0r9vXwDZtcR3DWemaTCSi4xt1GcD6 1GZQaw7foX4OS/4yWmv7k//AElnyt8HPhTa6trXjfQd11uuNWklLzxAyCRHk2EKOAN2SAOg Lc4r6L+BHippvAi6dDpdzpdjpMP2UxGNkVJg7EyDdyASAcDgD2xXn/hu1s734ha+9jbSQRa neZtXBJMchO3cGzg8h2UsQPnIxXTeIfGXi7xL4vWGwEkE8CLaWsF0237TlTuZs/K2cLycDL DrXo4f3Yq76H5xmX+8VPV/mdP4w8LalD4a1NrCzsDa3MDPNdRSqZZ/vK8KL/EdpDEj7pJAN cX4G8WReCrafQ7V73TL6wgS6uI50JBcMyuxJ4BJwV6Ag45JrrfC3i+88NeCdCsfEUdtZa5q IeJIoQWWJwOS/J28ndxn73B545n4h+A21zxLcXNnqXkancQbNQhldgtyFVBHHuY5X50TOTg j60qnu6rY44u+j2OwvvCmg/EfwtJp+pSK1xvZLd4sfun2hScDsTgOOp9RkY8P/ag8OX3h7w L4ZtdQuY7ue0tpYQYfljjjWeFEG1ssGzvPXgMASTzVqy8Sa/8ABi4Rb7S7gxWRSW4KsZVRn K7cDOSGxnj7v1pn7TthrWoeEbXVr+GGDTLxEawUHL7TMhO/nO7bg/ieM81zYppUHKLPd4Zi v7Ww9/54/mj1y6gvL3w/8KILG3M9wb++kBCbxGEZX3HuMEDpz1PauI8ZfFzXtD8eeIprzw/ EljaozG6fJW0hHlpMm0EYJkZvmAJbcAAcGu/vLXUB8Nvh/c2MkkLiTUo0cY27vNjJDHsNo7 9sjnJra8X+EIfip8OvGWnJYpE+pmOC1kZCJJBGVlTHXgFHbOehJauXK7qgmv61PrPFyV+Kc Uu0v0RjeOte0H9nfQ0vDrWqHRbyaW4g05LR5pkIGfkaMDIZuBuOPm4HFc18JfGdppfgC/1y 5YxrbRrd3abw8oVhvCHB+aTY45XoQwArq/A1nfTeA9KufElvB9nNs0Us0jKpgADIWJHcgDG PmJ59DXnGjaZ4f+PGn6JfaLq0mnNsaTV7dMeY7I5RFCds53biSdp2kZr1LtdLo/N0rHjXiH 44+JPjh45j0lprk6J4dupYrGG6DNIqXFzGE3uRlkb5FUgcBAetfdPwGgb4G/BSTXZZmufNs BfPFcJuWN5W3umcANnIGTjJB45xXw3+2t8E9X+Hnx90y88PozW2u6fFbx7VYSkiRAkRBIwF cJggA4K+pFes/Ez4+a14g+BcWn3mn3kEOkRJPfidJIJGSJEBKqcbyMblHO5gTgg5q6cotN3 CXQ9G8f6J4n8ZaRpPizVnj/4Q9IJItNs3iVPsU0p3ujbT8+1UChsYwNuSRXF+JtTtrnTr/w AiYTNHBJOTAzEx7VJGSuWBBO7pnCk9FNe1/ED4jaP4o/Zcume4he3OmRXUMwRlaC5WNV5VS HX94CGI/hcg4FfKnxIktG8G3+oeH0i06e8MEqQBAmW2IzIwPTAZmY9Cqt1yM+fWwv77nb2N 6dWXK4He/sk/HbS2+HWj+GZRbWMEqrZi8nkba8zvvYOkh4Lu5OM4yCOBxX0X+yb8R7PwN4O 1X4d3XjHw74A8RprttPPdzzzW0HiK1WCVY0eeFXKyozo/lSYUgnDblRT8q69oGr6t8ENRuJ PD6QX2ohr62gW3hjhWZWXYRIrFmjZg77gTtRVGSa9L/Zx8Jw+M/BMsniC4hudbjdxKCdiEo UfccgsRkIQwA4AHQ12890427foYK6afY9+/aW8U+HfiX+0PDrml3n9sXFlaQ6fLrKJJH/aN xFbJFNM4fDFJHDsCy7n4ZgCTXnet+Kp/BOl6bp9xpd7qM0Mm2MiFQk5JYqwJIAbb0BHJIrx T48eN7r4VeNRaWtiNQsNYjEMksnmBN6l3YqR/GEVm5PYcN0PqFt8YtN8S/s7WuvbotQkgiW dwl2sLpJGc5V+qngFQeeR6jNU4xtaI3du7Lj+PJvHfh7XdJuNLit7uGGO4WK5RWSD5jhjn+ PK8L2JxnFYHiXwtBp3gu88RaTpNrJNYWjPIkBVLiSQqSGRONsgyRt5OQOPlr0vwZqnhzxdd XsenyxPJr2nQ6uCFXzJI+mS3OdpABHQE8VtN4Z0Hwbayl7i3ae/ZiDfNlgz8MQBjdn+WfUm olHXRB6HnvwJ+JvgDQPhvKmg2b20mh2gSUSH5oELBhE3AYbfn2gjjB5716N8I/AbeJvgloM s2vXEdhrFm09wIowI0Z5WBd9rYX5l2sPmxycYzjl5/2XLLVL/VNa0ORbHUJNNmgu7SFN1rf gRfdYfewdzkHJbdyTgmu+/Y8s5I/wBmnSLa+txpuq2JvNKltWLGPzFuJFUSJ/EZNytuBx8+ RxxTUk9dmRJtK5l/C/wjo1/qGrQtoGmxfZRBGLjzm23W1ChZMsCFJQttBIDSNjGcUV03w2S 41P4heNtJutPWObw9d2tpLJIwSOV3tY5m2Yz8o8wY6cFfU0VXszP2kux8qWPwL1PxhY6U2m a3aaTeahpM+pxJfQgw3Hl3LQlFfcCpCqzHII6c9cdfqP7F99pmhx3U3xCs4pXRSQdIBiB4B G8S8j0OOa5rUPjCvw8+OHh/w5eeXYxx+G7G2t7ya23RwtPH9qlViV5VvPxwOCucnFe+aX4N 1iDTrixutWE9pNbLtaBDAkLHaxYAkBlKnOR92vFy7L6E6KdRXbVz+gvELxg4ihn+KpYTEON OMmkklZJadj5k+OPwk1j4Nx2d/a+JrHXtLlvLW2dhZeQ7ebMUIA8xiCAA2eRyK37/APZ7u7 u0sL9fFVvpljf6PBexxNZG5m855HRwcMoWMBAQeWyTxXV/tu+HINO+FGk3Ecxll/t3Toy4k 3eaPOGM+pHHJ659q7zw74HkvvBfhLVIrG3ut+hQxOHkAaTDy7QMkYGcjjuc9qzqZfTWKVOK 0tf8T2KfiTn74JlmLrv2vtlG9le1ttjwxP2YNas9KiutW8daPFHM7AG105pFRQpZS25lwxw QVGcGsi3/AGf21C4lhm8cRQSxkYB0tfmU/wAQHm5x+Heu7+I3wQ1W21Kzj877UgiZ4EmuPL itmLLhHAbDAZJBGSfpmt+++HHhtdKm/tKTbdWojkkEUpMiKjfOSPvFWBOAPQelekstoJ2ts fmMvFniiS1xLfyX+R8u/HDwLq3wxttUuNK1uHWo9OtzMo+xLEzsqlipXzCcA4HGT144rp9C 8L3nxE/ZtvJLTVbLS9OTVYL6+kuTkPAtvI4ULxuy4T5QRn36VgeONSEviTUdRsbf7RBIzeT JcrucQ5KbipHyqSdp5xhh0INV/hFFdXvwX0nSdQ8u20+yWG9uXl+URNChQNnPzAg5A5ydpF eXjqdOjNOmv+Cfq3h3nWacS4LF0cyr25OWXPJK0Und9N7bHf8AwF1y/wD+EHutO/srULi7m uGnFzZSi3uJVIQRxbGVlDghj1xhzkcc5Vz8bNb8A+NtGutch1ES7xbvNLudY3Z5AFJOCxVX TIwFzn0r3z4e+CtNtvhXZXOl3M6fbYHlkkt5cZZW+TucOVVgSO5OAOK86+MOm2fxi8e6Jp8 jw2twjNf2YlAOWQENG2OjNjqc4wa7svw86cLz69D8p8SuI8JmuaXwa92C5ed6ubWl9dl2se r+H1ufGWupqb7L2DT4xcRQNHmSVyCpRj124OcjptHWs7xJ42t/HcOv6TfSQWVukjITO4CW4 RSwctgYAJXnA3HAxzXQ6DrNnpvh+O6mkhtILKwVtQZpxttggbeCw4IA6n0xXht1DdfG7x9f 6lawyW9jIVeNJSQRGpwksgJ5kIOcfwg467iejF42FKFkryeyM/D7gOtxFiZTqTVPD01ec3t Ff5vocb4s0u18Y/CiTw5qIaGBJZTHcxvjZG6smACO+7PIHpjvUt3+0DaaZ4OsdJ+x2usWWk 3Ms0JMCyNHLIIw4JZlU8RKcEY4b2rov2ofh94Z8NfCKbSJrhJtWvpMTy+Yf3MSqzOBjGB0G RySRk4GK+W/DdleeCPGdtpdzYyXNprB3pdxHcqqwB2upIzjJGRzjJ9a8mtg6lR89d2fZH6Z jPEjh/IaE8o4awkakLrmnU152tnbt2PojwF8cbjTdmoaL4FhlhMoPmW2nRNhlJ5Iil3cFfT qBXVeHP2kfDvio6tot1Jq/hu91J/Nuoo2eQwNu3MTa3G2VVJyGKyYweh6V0P7Mmj+DofhBI dYvtOtb/SLuSS6hllWNo5CxKlRuxtKhcZ6k1w3ia58D/tHXUl5M1tHNamS2ga5lWF1dWDb4 nUrIsh4wQR949a1o4CajzU5NP1PkY+JGXY2Xss2y6k4PdwXLJeaaOJ8f/DqH9n/AOJOm+NI r2O/0e8lZbW5tGd7a6nYbFDOVGyQKQSkgDdSFI5rp/2k/j14f/aJ+CUmjWvmWGtaLOyDClk tZEUmNwy5wwYA7hwOoGc1xPhH4wQeAPHeoeDtUkXxH4d1Ym2aG/GE1FAc+RNtwFnUfMk0e0 kruXawIPZ6n8B/DXhvVZ7u3hcaR4kENzo9+hwZl8wo9rMm7b5kTKQ7Dja6sPlYV0UcS23Qx G6/E8vibhOngaVPPMim54eT0f2oS3tL06F79nj4pa5ZabNpi3+na14Pv2hvZRPbCK5t7mMj cYhuKktwrYyGUqSBgERxfFfT/hpfPpckcw0G8kSYSytzaom5NoK4ztOzKgDgc85NUpYdN8M 6DEmk6miS6dqLrLFA6tHjBWUI4YnaVI5+78mc8YPXeBtGHxubVPAq2GmSTm0Z7C6eVM2xVS AXdjkqy4YbRkHoK1pyVONoaI+PzDM8TmeLjicdLmk7JtpJu3e257F+y38YLr45/Cn+37fR4 7O4kfTje24mNxDtuUleR40YZyGjGFyeGPpWf41/Ye0nxReX+sW803hnWbqYyfatLVY458tx 5sLKY5D/ALRUPzjdjmvN/wBjO58Y2H7JZXwTax3msvcaLGYndUDJ9lvOAW4yXCD3zXpFnqn xguftUmoaBFZSRBRcm4voIoxLtztChiVO3HGP4SfrOX8lak1X11e6ufbceupw7n0Xk0nR9y D91tauKb+9s4vUPhz8Wvhbf/2Xo/iaLV4VQyLGRcWargZwyhpUJ4HQD6dq5zxT4m+JNjpEl zqslrDDHP5GEuZWk54LACBcrgnnNddFc/GDxFNfXui2Md1p0dzsuWW9WQKyA7wgZiwzkBlA A5BAwaofETwF4o8aeDIJpYL6y7kylQWfOM8McAc84GcVM8swrk+QMP4ycRRiueUJNdXCLf3 tHIeGPCt5r3i17TxDeXVnHtUmSOLaSWG5SSxJZTyDjaee3Sum0bVfC0/iPwzoLWthb65pmq LdRSs+6NXjZhvLsctkKBtY5z04xnBm+Gl4LBbzVfiNKptoo1e3sgJ5GUsOolYHI46AdD1ra 134RTSeGdS1KXxBqHiS60pBLbyJbW/3Y2Dq85H7xUVgF65bGR8vFXQoUqPvKPzPneIePM9z qKp4/ENw6R2X3KyOguPiU+tfH6w+H2p292dNhiso1NtciASebPJGxdSh3j5Q2Bt5zyQeMD9 pHxFr3gbSvFVjHotzJpkN1bSXjwuYR5YlVCoYLtLbWBAAOMdCAa4f4F63d63+1pojXmWeNN Mw5HzSFryRmP03EhR2AAHFQfE79p7x5a+O79LxtHdTdzvaia3Z0ZUkO3JB2gjG4E4IwOe9c 1Cu6leor6aW8j6bPMqwWB4fyrHxppynzuf960lZP5aGl4Y+JngPw1aww+Tqd88BZlkuNZBk 5PqIV6DKjA4Brq/BHxE0b4tftT+DNa08JBdWc2m6dLCLkTFo0vGdZD8qnJLsM9Plryaw/ab 1O1+I2k3t1b2KTWySWizrEUUu43YcqSjHhtp5xj8a6D9nbWNQ8QftmaHf39vHbrfTadcQBI 2RGVtQclhuZs5bdyDjP41x46hUjS5nNtdj9N8OeMckxubLDYbLY0ajhO01Jtr3XfTbU3/C2 j6Lo/xU8SXGm+ILWGyNzvljSVSNzncy4J5TI6L0IHTBFem+I/HMcyxwCSCSSdPOhJIDKqIN 2Hxz2JAIIFfLXhC1n0G8ks/EXh2OCLS72aJ7iKymlurnzJFDKjIwVnJGQrD5S+cYNaep+OF 1TQF1Kdb/AEzUNGnaGOwutM+xyxW8qBUyjjDE8qW+8duWr3KNWKppvU/mbMabeLnr1f5lD9 oZ9W8RXbavpuoTQXDzxujmTdEiqVLquTypRWCjgkv617l8MdatdT8N6Ff3S2V1C0HkXkryk S27IxYBwRyx2Db1PHsa8UWPxF8VfCVrdXOlafPZWu5Y3kv47OS4VS3zJEADIqjq3GMgc4yd uP4XfEKDSJDouk6hb2DFJXhDxyrIyPwCQwwdwG0gfXjOap14tPm2Od0mlY+gJfB+lw+M5V1 bSW8rULQST6jDdNGLlUO8JMM7dgJwPU5z1ryr9oTQ9J+LNhaxaTr10kW/yxAU3CMJtPmlTg 4O1B7hj6E0t5N4ysrWG51bQvEerylGiFtbXcSRSROQPmO4BQVDZA5BII6VZ13x5out+Kvst rp1zokunWUNu9nNGsbwM2ZCM5+bcGPzt147YrPEezlTfKjbB4ieHqxrQdpRd16or+D/AI7a poU+ieEdWV72xsoL6+DWUn2Np1aW3TypAyuWUlmPylc8DkZreg/ag8P+HHngj863OJIXibW YR5e/IdcGLg9Rz2yK8sg1W11H9piyjt5ROsGkyB3XJTcbi3JAOMEjHOPUV1Xx81u71r9o/w AbL/aFupsdbvomiiRZFhiE8ituQ/eO0qGBBAzk4rw4RlKq4Qk4pJaH9GyzrJcNw9hc6zjBL E168p3k20/dsltuVD8WvB9t4dXSmu7+4sUdpBHLr0DjcwwesXTHbtgYrnfAvjH4f/C7xjPr elxyi6uBtZJdahaMLuDkACIHBYAkZ5xVjxB46OgvoOoxWOhT6bDdqL23vbCJw7IzNtRlwEX YxYkd84OFFbfxO8T+EfG/hx4bHQ910shuLOVo42MbMzvgPyAoYk7W4weB0Fdiw1a11UZ8vP jzhibtHKIr/t5lb4m/tDeFfiprel32oKsU+lypMnkatColKSLIFcNGfl3IvAx7Yrp9N8Taf 8TPAni7VrltX1GJgsrwvexyQ3H2lfIbaVjUqAqrjaeoGO1eTeHLbwWNXs7i7hlt/wBxI0yQ 2qyIJCpRkkPHKlWIK5BAAIya1v2ans2+AGtwtI0OmzG2iMrMYxFG08oV2284UlWI9Ac1Eo1 KU43ndNnbSx2QZzlONlh8AqM6cLpptu90up2PwB8SXeg+HX0m8M974dWZ4nMp8xo0dnDoSR nHyqcN8zE5IHSuR8Calpt5pmsw3Fhe6lqmo3V1b2xnG23SMKoDjGcssaMOcDLEV21x4q8M+ NPBV7a31hJZ65badGRc2hkijvlT5gWYrh85+8xxgZDV5N4cl1TTp/JmtYr2KR2mt4orxY0s S2SFRxuHAGSSNzAHOK9WrUVvetdn4fhqLlOKPT/DF/L8VP2Prp9Os9WW+UabHFFHc/aGi8x ZWxF8oZEUxoMZPyDHbn1z9mf9qvQP2cPA+uavqWi6CNVu7+CD7FqenLe3DobaeOJomkidYg l4sU0ilkZ0Kqdyqy14L8EfFmoeEv2Nbi4sLe6vJ7ibR7aSOFlBKvDdjJ3EAru2/wA+1c7qf xKj1DTNZ0mTwP4puVYLbXVw9xAfPmROWU7uUIc/dzyccYriwOIfI1N7v52uj7vxKyjDYDNY 08JBKPJB2XdxTb+9n2D+0t4o8F/GOfVL6GbR9Wuo7W1lluNKtFjt7rUFtUSea2i2qF/e+YV ZVUfMWGARXwn+0mZPhVPoi6HLZajpV9vujFDMyGGWEpJsnhzne8fJDcfeA5Ar2T4S/tM+D/ g9o9pqWvWesaOAQ6WSaS8pjVTt/wCWW6MnGG6gscEgVt/Hnxv8J/2iPDem6pqNpc/6ZG8Vh qsVlPBdWquvKvtG85yDtYEYJ716qikueP5n5zd395Htnwl07StZ8PaDq+m6WtmDpsU1o8ER QCKRFZ4mAwoGWLAD0Pet7xYbi2tpdUuIpn0m3i+2NHO0Ijt1iVXfLs25dy7j0I+RumRXl3w 7+O+h6d4f0DR7Txfp/wBhtbQW2TasiqqHCrJuAZOAcZGOM85rC+Iv7QGu/HHyvh/ax6bLa3 1zG9zd25+aW2Vv3auR8o81wSx/uI4IAascRXjTpObex9Hwrw/VzjMqWBp7Ser6JLVt/I9I+ DP7b89/qGn2K+GbW1j1a7EUR84pJHBJLtQuoX7/AJZUtzgtmvcfjR8RZPgZ8PNT8SzaVJDZ 6VOVsFdBC1zIAG811U5wcFVOMseTjivjO90ex0P9rvwra6feLd28GnWEaFEUREC8YllZSS2 92diTjGcAYAJ7b43654o+MPja4sfE+sJd2ugXVy8cVscRSlZW2MQMAsEAz1AYgAk5rx8Dip RlN1XrZNL1P1bxWyTJKOX4Kvk1JQjJzTd23LlaV362Z458EP2pPih4Q8feO9bs5muLLxpew 6vHC8HnNaEo0flknoQiJwOBjA6UV02v/BpdUnhLwz6WI4go8h3iaU5JO/ZjOD0B6A+5orsh m07bH4r9Rj/MelW3wv0/9trSrzxB/aUWn6XoV4BZYtZvOudOMarE0qDGweWeqlmx3rmPCHw H+JWk6tqtnpvjXTre18PzvGYLu7Z/Mt1LKCHx86429gWHTmvo39kDwFb+BX1KzkkuHS3VrW x87aS1nklFJUANjB6DI4XsTTPF+i6HcGKzhk0/7ez4R442G9Q7kjbtIUncmc9D0NduHwzpR Si9jnxmMlia861TWUm2/Vu58s/tJeA/FHhn4Y6Bc6xr+lXlvLrlgTbWaSMMM4KEuwABAAyO SNw9a9cuPhX42v8Awx4J8SaNqWny6T/YdtB9gnnaIoyzSFnJAIxkg57YOa5D9t/Uo1+FuiW dvc+fHbeJrKNsYLKAwCq56lwFAyeqqCODXtHwW+Lcmm+F/DHh/ZGdmgRTxSou4pueTcrg+p VSOeRu461wVW3jlr0P1SMv+NeS/wCv6/8ASTzP4wfAX4qfEJP7PvtP8MataqSIpre+a3kiV wP4udwRl+6QOSD0JrynTfGlx4d8OvZaqLdLi3imt5Lvz1VgjhFZV7N8yZzzt3nHWvqvWPi5 NpGk+IolureGSzilmh3AJHDK27buJyfmOePVOetfGNx4uk1oaholraxXNzfSR77x4V862Xc XKxkjIZzjJ/hXnrtrTMK86aTufE8J8N4jO8ZHB4dat6vol1bfRJHKeGvCuoeNr6KwuG3adY 3Ms0SNuBjZsb1ZiT+7XaC3Ykeua9M1LQLlPhoJNPsbe8jlvDYy6dcqB9sVuBOzbchSwARVy MYPLZA9L+CfwstvAtlPDdQQ/bGs8JCQpOTjaFBPACgjPcnJ6Cu006x0vWvA9npsnmQrHMXL ugIgCzB0VCB0UAcE5BBNceGwtWc1Vq/JdkfoXG/FGDy3BrhfIH+7j/Emt6klvr/KeafCH9j PxR8PNJtbjSNUsERwtwbf+0JZRC7/AH1COu1gOOSQfasSz+BXizQvHcMtrd6ROLuc4eXcZY ZFZueAdsed2e3OcdK+wdF0e40OTzNNmM9pcjccDb5Z7lSc8nqCOtYunXLwXIFwEjVJHMRKr 9ofgklWPyliOM17CjJJXZ+LRnKcuU+NviJp3xC0f4yXngHW/sL2d3FbXrrZHIvQ0rCJQOqh 5ELEHk+WARgnPovg2K+mZLHw7p8uo6fYmSCe8gb5ZrkNsZucZUlWUDJGxVY4zWf8NfFbfEr 4weOviJeRs0dvJPLaofmIVCtnbKNo9FM3H8RYiu9/ZT1PWNavfEfkWEOj+G0YiC6+ZVnlQM ZGCdAm9lUMOfkP0rxsPF1cS6jei0R+78aY6WQcNYTh7C+7KslUq23fN8KflboeMfGD9jzx5 4q8Qzafe3thb/2yQsBtJGkKQ5JYO7AgZPBAPfHQ1TsP2CvGXhXV0sdW1Tw7b3FjbNIlsryS IdqfKN204YqQeTjJbPWvpT4e+PNae21a4upbS2urLVZY7SNovMkAKh8SqT8pIJZcdiT6Vg/ HTxBqV6st5daktsuoTpGpTlGmzkxkZ6bQfl5wK9Sph+Z3kz8NVVrQ+bNF/Zc1zQPD9zfQXG nzNJO3n2cUnmM7ZG5wwyoAIb5TzlRUt7+zxdaB4cf7RpemX8twxeJoipki+UkDYcDpg5yeh 5Fep6j4xu/D7Lps0CxPfRGeeWOMRRtsKrjAJ3ZHGDjJOe9cpr2qR67praTcxyWhun2xzi5Y pCo5XCgZIBGTj8Kf1VJXTsROpoYNh8CNPtPDeo2F9p8DWU9gtvPLCR5sc5O9Z4ztBRkwpUg kKwyRxitn9ne3v/HHhrW/hv4lhNvr1sZJLUAgNDqMUIf5COiXVsRgA8l4v7tdPc6RqHhbwi 19bL9v+ziGRzcvuju8MpC5PLK3Q+u70rj/AIg/FiC3/aT8M+KNFtBpF3dafGs0UaKkSXlhN uiZNuPvwuo5AO2FR2rzcfRSpe0XxJn654T5j9axFXIMX/DxEWkn0kleLXncs/CjwHp8eted daXBcIHEQQDAYDJbcW+XcAwX6E+mK9m+G3wYvdH+KFpNZwPp8ULPcBxHlgy/dXevUMuc5HS vRNG8C6B4J8Zz3TQ2smh+JHW6gjcKGCTp5kIjOPlZY2UHnnbmoNT+N/hfwXp6rNc30jGWVf KMRJiVC4UlwMYJAGM5rsw9Jumpb3Vz86xeHqYbMXhpLWErP5Ox5F/wTgs7O6/ZpvmvZZIFi GiyRyRuI3SQQ3O0hjwvPf0r1y9aTwzot5cXckM0tzE8xd3ZsOQFHOcsGAUhjwMMO9eNf8E6 9DsvEn7Nc1vfOY4y+iupDFRuEF0QCR2xnrxXrP7QK2Gj6Pax6ewYWo2FSQzIhGdpKjaRggn 61nlelKTt1Z954yf8lAv+vdP/ANIR5L8DP2gbrw5qF14cv9Pe3tSZWu5y2WmujOy+dvHLKy BFHPGfYVl/HPxfqjS3MOnrbmIsw8ogsnBVgcdPX8OlO0rQU8PXFvdalYvDGrOLYoPNzuUHO 332Y56ZOK5zxxfx23i+KOKZ5lkjN3I7A4cbSpXI46ZBHpXc5NK6Py1JXPMfC/huS616DVLj fNdxys9zvb5WGcgMB1xuU49wMcGvYNC16zh+DfjaS1vYpLu4RY5Yth8+BUlXAdixyhGDgDj OM15d4Pkk07WysoFxB9oUkfMwICgDJA+ZvmPBxnHvwviCwmg1HWJvJktkimZCUGI5d7Aheo /hUHv92s5VGou/Y0jFNrU0P2dplm/a50xQ+90OlhjnOSbyT/OK634qfAu80XxFr32q0s77T bydpra+iZd8bFyVRl7biccehPvXF/s0iQftZaY0mAWOl4wcg/6ZJkj8a6bwX8ZIfFH7RdzZ 3N2bVdUuLiyuXZuUkEzlAobIXdhVJHSvIy+N8RP5H7Bxvf8A1Syj0qf+lGNrOg6XpmrySXm kxPa3FpEt25kK+SHQKcAfeyAwz2IHvXU/DzxDbeIv2w/Ab2mVtoLHSIokPWNRqMu0H1OMH8 ayP2jfC2oaNq0c1ms81ubtY5QEVvLB+6pzx13cnjnPFVP2d5JD+114WjnXZdRDS1lQJt2H7 c5GB6Y5rpzCKWHkuv8AwTz/AAd/5KSH+Cf/AKSzZ8Ly65o2s3TNL9ksL+7nnM75VmJbIclc cEEDPXBrrPHt/Ne/DXxb5mL2zNhIIUOGUSOm1QCT/wA9HyD2GK0fE3w+bUdCv7W31TdZ29z cG3t5SqRTzGQEIRnkKAQvIwCB2qh410uzvvhxq1utne21xqdlJEbUMzsr4yh4xhflU4HpnP NdlOMXFRaPzPMKl8TP1f5nE+CPC3hjwn4Oszq1+tn4gaKGOJ4irSO4gRGVAcho8g8H374qH XPFvjzwxpmjzafItvpkwUZmiGJdjBTK6HsWzyOmT6Zru9A8K6ZoHi3wu2oLpsUlppcKzm4O PKm2bxhSQT82QB2ye1dn8bLq3+IvgG11O3ktJrCCIpGyFXGGwGLKV+vK/TvUT5ox5oLY54y bdzzb4Y/GhvFrDTdc0aDWLlZGuILhSRHGpwdzkBsFCeoHvisr4sfC3RNA+KWt+INO1a3uPE L6QGt9NhcyiFUlZhIFxsfKELtIA4JHTnhdD1XVPCnxBubGG5aZbiy8qBlHls4yGZcdjz948 /J7V0GneDPFWt+LI9LTULGWTUCtkWdVSTD7S6oVB3AArkddo44qFUvH3tynFKdzFtpobj9o HSnbUNQ1DU5NNle6E4TyogZrQoE2ADpnJPJG3NfQv7esXhe38fanrkmjvqGopPJG8SL5Uk6 +c6sxfHIXZypwGVgOwr580zwY3gb476XZMsyrBbXkLF1KjzEns94HboVOBxhh0r1340+HtQ X4qeObC6Y22i65qOpGe5uZcyRoJ3EiwMThZNoCqP8AaBxzXDQjGeJnfsj9h4of/GE5Xb+ap +aPnr4d+L4vhF4qtfCuoadpfiy2urZdQAukKywpIDiOMkDjDrk4zk47mvSfGf7Nuja4bTUL OS60fTbgRy3aJftEbRdruyojLldm3GD7DFQfDb4bzN8PH8aXei2NxJpsUFvDfR2xkuIiind CeQx8ouGLYwSvUgEV9Aab8DZviV4Astd1y7zDqIgnaWGBV3KCNgJ5OHJBIABPyivYVGLXvL Y/HY1pJ2R81+B/hlo9yuoaZ4XZba20uVdQlgluwr3EBKhpkdhjeSS2Dj61Z/Y/8HXnjT4Me I7Wztfts7xwu0Ty7SyieQnLdj75pf2qo9cvvjPpWneDru20/Uoomt4/sdgkcciAnAKtnJxj A45J5545DwJf+LPBP7Fniabw/qFzY6/GbGCe4iK7iDPKrgk8FWIwfY15+MUFOHa5+p8Bxc8 qzSS1tTX5o7if4t6joPhe/kaOwgs4JYllhlMU6XKlyjJlgV7nK7eSRzzVvwX8RPhxoviC/l v7GwkieZXtg9puKs4UOiqg2qVKbgx65xya8G+AOheKPENpqPh3xMsV59vha4jmjQmKAlhuk KqNo4UjPopI5Fexw/Cax8F6dcNeJaG6d3RZ7dhsljVVdJBzkCSORGGcHOR2xXdLlW6TR+a4 dtVY2fVGp+yz4psvDP7Ll/eXNjHqUbSaT5EDkje+y5ZSpAJDDBOfbqDzXr/7JGreNPCXh/V bH4Z3Hg9fG0viGG4vnvb6zt7+50Rra5z9ke7KoQk5h81YnDsAjH5A9ecfsBeTN8E1jaFLi4 J0trQPnYsqw3TBmA6gKHOO/TvXnX7YsM7/ABFsI9KuEgnjWMagtvD+53bNpdsLhUKsvGB8y 8n7xPn4OmnTba6vXrv/AEj9K8WJ/wDC1Br/AJ90/wD0hH0Z+0RoHg/xl+1T4m0+1tfDWpRQ 6Vp9zqNzoflrp7akYI0vGhELCMZnMhDJ8hJYLlcGvGNU+Ei3XiN/stqpjju1iS3lkMFo1uc FpUcrkyHJCjJDEEe9aVh8Gmn8SSXOjatcw6sumfZ7lUuMx3SsMsu4ADkjoMfd6isOD4J3jT W7LeymKWDBjDliSCSOCfl7Dj+4DXXyxUVF/gfmPM5ysjubb4QaLoOh3+sXc0ui6PpJuJJ0g fzzcqirsZGJ3LJkkAHIzgbTnFcXaWmpeDvh1f6pp09rpfirxXcbLNpwJjZwtIquwX7zYUrC MDnMrcbeGeCfDGteJPGx8EQ3yXGnS3cV7fkgMqOuWRS39xeZW5z8keetdB4g1KTQf2gPEkI AOi6bGmlWoNuJHSFbeJxkAMNxkcujEgb3YfxGvNqQVeuoQ+GOr9ex+wZf/wAYzw1PGy0xGL TjDuqf2n89h+jeDNS8H/tNeC/7XUrqF9p1ncSxj7kOb1vlQnkgHPJ4OeOMV7t4o/4QzT/Em kafo+patf8AiHxJqN4pthFFP5BR2XJRirbWbd8u/KLk7WNeIReO9Y8c/tT+Cjq0Kxf2fpVh a25MeJGjW8bG9sncw6E+ua6D4s+BptN+Lj6pNAdQu9L1NpYYIJmtzMm5yMvgnfhhuODkKB7 U6dOmsVNS10QcXc8uDsplf/n5f/wI9W034aal46t2kt9LjMcDkDZrFvA6A4wsiByVkAAJUk gbsAnk0V5v4C+EvjP9pWXUJP8AhINLW40uUvMksjRrbmZ3PlIVIyiFCAD0/E0V6H1en2Px3 mkeyfAPxHN4X8Y7L61/dapLMts8I3FGaaQ+XJk5QZIIOACCT616HqXhHSdE8YQ6zr919sn1 qY24ZDuijlK7kYMuCpGzaByDx61474P8Jz+F/E+rrqHij7JeTBSk9qFYPMh3Zw2BgsRwBx8 y5713dl43h8WTrYw2890zXIW6skcxrJuxkKcALtAOW/DODXdzc6bl0OS1nc+Wf20J7g3Uyr 566Z/b1mbeRkMaTlbnBXBHzsodeR0we2K9D1T4h2ukfDPwfpel28k/iOTSIpnEClpSnmMFB A7YDEenWuF/b+vNBh/sbTdNS4N9a+IIWvHlLZaQznDKT8rKF+U4xyo610Pi3xdp3we+Fnhn Wre3t5/E+t6PDb2gJJkdY2fgn+GNSdzHqcgdSK8etNQxXM+x+3ZRltfH8ErCYWLlOWISSX+ E4P41a/eeHzqekya0t3f6ntK2sUWVtoydxndyeoIKhOjFiegNN8DeFLf4dfDrT/EjAXEWqz yW8csb7jbuhdpA4AyJCFDe6up7ms/TPhT/AGr4I17WNauPOv8AUIWcpuKSyM5CMwwQV2hht A+7gVj/ALMvj2TTbnU/APiy4MMF4UQ3UgISOQFlttQXj7pIdJMf9NBztWuWpUlUqKrUXurb /M+zy/LcFl+U4jh7KKv+3uN5yVtbfFCL7pdj3vwtpf8Awml1Frdtfb5bq3Kgs+0jHIOT93I 9+c+1db8PPC+n36m2+2K1yhWSRUc7AT1D579SCPT3ryHw/wCC9V8CTw6PPFNZ31rI0Nwhl3 FZNzYPA+6RyDzwODXZ/C66u9A8XyWkUkcaTwGR5Q/7xHLKqqyn1G5vbmvejOLs0z+ZK8Z05 uFRare57nrOs6ta6RbPAqkyO20yjKKg+6Nw4XO09ex9a86+IHjS68NeDNU1iJoftGkWFzfX E5cbQIoWfCZ5OcfL64NSTx3ninxtp7X0s6yw3DTQWkEubcRKpKiRcA+5Gccda8q/aU8XSSf Bfx7o4ZIL+DRr5FHm+ak8KwujYYDh1TJA6DgZrapHlpydzpyiiqmNpQfWUfxaI/2XdJk8M/ BOwt1iea5vLuGDGCRMLazcurH3a4Q9Qcgde3unwde8tvDNrbNZmLS/szxzyj5kKrKSvHTOO OM5wea439mWfT7P4ZaVHeLu+0alqu0B9rDbBp6bhjk7RITxzzXa+HtUZ7Z7azeGazt8BVm3 IJWcgM2DgjHHXr1rx8rp/uuZ9W/zP0zxoquXE9Wl0goJeiijj9S+HF3afHu41OCWbVdCubR 7yRI+BE0bFUVt3QnBK85GcciofiX8WNJl8PeH760CWDpeeVqdnEm+R8nCMC2VO3BycZ+cH0 r0hPiRH4ZsrrQZNJjmmvgXE77SgXbyDkgkYAP0Fee/tFxeHPC3wza81Dw9b2qKyvO8A2lFL AKVJBKlnwDj7wHtXqOEldn5RvuWL/SvBnxQ0IXFhYiO7WP5J5p2SJ2fcjK/UlQMMcjqAeK8 i8afCbUvBmhLqX+hSRSSyJL5DmQQBCgBG7DE/MSCMdPwr2Tw1pcPia1VdIshY6LFFCHnlAj S2yu4MnPzHPrnd36CuI/ab0nQNJnjl0ueW61S9tvsVyYJSiXIXALEHKodvGRjgepquS8FNd ASs7F74YfBLW/jR8KtTm0+4gFuGWFEdzGwmVkcgZ6bd3PTjPFeFftPeCrz4deJPDsN7DcW9 zo2oWysJlUMfOLW7MSuQQTOe/8ADzyK+vvgL8QdN8J+FbTS3+1w31hAgu7KaNfOeQKW88EY G3gg5OeQeK8K/wCCqeoPqXiezuAWjgjs9PkhygQOFu1fA9RkbvX615+ZU702z6ngfFyoZ7h akd1OP5o6u+8Sa9q2g/D9pFWbw8dEt2Q5UYu4Lu5tipOdy4iSI57g47V2usfs9XHijwjJMm lwXUl9GXF0ZlVbXcxUrtOWb7xwwx971FcL4G+yr4T+G81+zm1Mt9aSlSBti+0K+ST0wzsc9 RXseomS78YN4fOpPA0MRZESRlE0bp8qOi8ZBBZQSM8n2pZe+fDpN7HveI2GVDi7EwitOe/3 u/6nz9+wJ4vt/BP7JmqXE8iwmSLRoYnaLzFD+Rcnle4wpr0HwlpU3irwvrOpXWpy6ifJc2E rofK5j5CkE7l3KwB4yRnivAf2WvEfibw78B9LbRfD8uvWcaaZcSiK2kne3uY4ZTAwEbKw+U y5zlTjkdK7j/hfPjbw9pDwjwJdWllK7SlF0e4WMM33iAHwvToMdz3rgweOdKDhyOWr1R+ue IHhu81zKGM+uUafNTp6TlZq0Vuix4k1rSdd+FVjo8GoSSagqlXuU3Lkhyd29hyjA8HHHvXl N3oU/g/RLzUr6KRrS6lEETllxCqr8yjbgZ5bjrz3612c3xc1pHurN/h/KrSIvnRHSLoYXHy 8b/lHI6YzmsHxP8ZofDmiLpuseCIrWxuJPNSC40+7Cs3IyoMvB5PT1raWYyf/AC7Z8P8A8Q eaf/Iyw/8A4GR/sleEHuvHOra00l1d6Vpc4kVXIcSb1b+EElSOWCjPABr1j9pTwhpN18LNQ 1b7LFDqELLse3Tbv3uMhsHoQzHuc1534G8T33gmwhutB+G1xY2rBWSSLTb0IwP3TzLz6D8q t+Kvjlq1tot3p+reCXSyLBriKXTrpQG3DGf3mRzt/SqqZguS3s3cP+IPu/8AyMsP/wCBnn/ 7Myk/tR6LJzhv7MwCMEYvH4P0zj8O9bniH4It8S/jF4huNBuNPa3ivGvo5onWMwszFQqp97 KlTnGR1PcCpvgn4m0TxP8AtFaBNY6TFpGox3Vgk0UcU0avF9pYo2JGbJ3FwSD2FdX8TPDfh v4V+PZ7iMX2kajLdSlJLGMBGVp1aRCONoKnBJGMEjtWOWS9pXnJq2x6niplH9l8O5Vg3VjU 5VP3oO6d2tn5GR4g1jXNY0S60a8t7e4luBiW5YklWjOQQTwGPI3HHGapfCrSJNI/bT8L+Z5 e6ZNLfg5YD7e4AY9yMdRweteyeIotLtYtRsLWzuwupWrElUDeUBhsPnuxbr04H4+JLqcni7 9prR5PD90zapNpNhDBlBE1tci7lVVJJIOHwQ3TkcDpXVmkZexlJ+R874K01U4opQbSTjNXe yvF6s9N8f8Aiex01NV0/wASaa1veRPcz6Y9rPmKSVjlVcEjaMFeWwCe4rHvvCmpW/wu1uFr ptskUlxbTRSfMscYIdQxPzDCkg4ztPHFc/qPxe8e+ItVu4rjSb66u7edoZg8dgGLDIIOWBZ evtx7caei+O/ij4imNnZ6LqV8UVl8vOnSRkKOVXLlTgdh0x9a54ZhVSVqb+893FeE+Tyqyk 85optvS5zGmeHfiB+0L4C0CXUJtGsdWkgi+zO0ipNcOqgKqrzn1YN03980/wAJeAPEuh+BL yxmvtH1KVDJh0YJAGD73YDOOuTnHPHUYqzaftn6x4Q8VabBqGh2819FIhtFl0u3nJZcbQn2 di5OFHA5IxxXWfDv4x+AviDr8v2hrnw7d4ZbqNA1zbIzZwJIHUTwDJJyC55I2+kvM5J/vE4 r8DyMR4P4qUHPKcTSxFtbQkub5J7nk3hpdW8Q65FZ20EVzqNneFJsIpdjt42E/ej2naR1+Y 9hmvV7Lx1ofwJ+I2lR+KtJ1C4udNd7idYIgoW7kiCo4AIBVUAUEAHAHoQeV1C61P8AZ7+KU lj9lT7RrAWSyv0ijltL6J3CiS1m6NGVIVl4YMGUgHIq1400zVviFr2qS67YaxNdSQyeUIgw 3yopIRDkFPL2MwPQuu3kZrrpYhOKk9T8rxmDrYetKjXi4zi7NNWafodH+0/4v0Tx78fPhxq uhXUd1b3nhu6eVg53rL9stwyumflYYHUZPGc4Fe4fEvQbX4bN48uI1MqjWbzWYnnt8i0mcv kpkjJx8w4xur4Z8GWkNj+0Vaww3N1dRxadKqyS4AI+025GFA+U8ncMnn619L/t1ftbM3iDx f4Zt4LV7S1u7i2nlkiZXEgkbGz5lB24G4kHrxkVzUbPFTlDsj9U4obXBWVpL7VT80bP7J+j ab4p8Jz/AGeZ5LxDK89sxCK0zMUSTaOMhcA54yfauV0T4x+KPBdlpNjJdQvp2mTGOO0Iwso X5Ar553Ywx5+9k8E1W/Yh+JFnaeDnWx86bUtUcmeQxbdke/hQcgKAzEkkDIr1DRvhXpPjHx xaNdQ3MFyVaaS5sII2s3kCt8zhh85bgn0I64xXvQk+VNH47KKu0eC/HbWY9c+Ofh7VFhazv LnSIp5yyAGWQTtz8o6YUYHPbJJOap/sq3Wh6X+zl4jvvEVnJqOmQSWMklsn/Ly32yQBSD1U k8jrjNc18ZvG2qat8dJNPktbdRaSxaXA0WAJSJC5YZIC/dUjBwobBPFXvgBruj6B+yRq99r d7aWelrdaa00s8uyN1+1yNtLAg4OOxBx0IPNeNjknUppdWfsHhzH/AIRs2/69L80N8V+MJN H8eQTeCdEi0Wa7n/1Owv8AaLZyqPburHbIodxn5cqSBxg56+Xwvpl/4a/tiGGLT7m8thFNa iHypLd1+VUcdB0zxwQ3QdKpfs9/F7wD8fP2w5Wt9Y0wWEVtd3NlFLOW+1yySiSVVaTpgs+1 j8xyxOSRWz8fdF1fwf4xla8mGo6NfSwx2l/cEF5AdoCybWJVlOVBP3gAenT0ZQcVZrQ/KcP Je1in3X5nlfwP1STQ/wBlZrqMzKba60di8UpjMY8q6XcWHIGSAcetfX37Nfij4Y+JWvdF8R a14I0vUfEsnl3beJNHe/nvtPhtrkM1rJHbTeTJHcTQOXDxP8qkOwBU/NP7GHh1vE/7N2r2W +3WOW205XWeLzElVo7hdu31ywIPqBXC/tNeA7vRfjr4H0nRXuNk+h3CCKSQqSkbp5h39WJy AR0wozXDgP4MoPZvf7j9G8VnbOab7U6f/pKPQ7rxNH4O+Kt1ofhvUNF8XYhSE63phnjtHLJ uby1nijkAQOwJKAbjhSRzWr8QJZvhDoaSy29y6RW8tsFfg3Em9QioT/EWbHfOar/BnwDJ4c 8UW922n3F/PG6idj82xQwGD3G0nHtx1rsfitqk37RHxr0bwjZ25TTvC7G4vXADObhlDbd3/ TONumcF5R0K8Viq7p03JO54nBPD/wDa+ZwpS0px96b6KK1ZV/Zr+Hs2l6bBJdMo1jxVKzyy hT8kZYFyAOQrOAo9Ejx0aub8N/DpNZ/ax8Yx+IvFVrpOlvd/ZxaWQ8+S+htlhjRfLXJUmRG YtwdqZzxgfQPhz4Xa1p/iJ7qa3GnWMkf2chWU+RDtRECqeWxtA45HWvlf4NfD+4vf20PiL4 r0bXLNE8M6zfXAubqVvIgM6m3jVGH32BchcgqX3ZyCKnL6PLC8t3q/UrjriL+1szlOlpSpp RguiitF9+7PW/jX4Tt/Cf7Y3gSO1torWGbSbWRERzICP7QbB3Hlgc5yQDzzzXtX7U3hePw5 rjzxwiGykuS5jByZGXcWc55IwT7jGK8Q+MF1dSftg+AoLuMRy22jWKMQ+5Xb7YcsBjKgnnB 9a9d/b9l1qz1DRZLKaExvfTCS0JY/aCW2LyegTczEfSs6Cj9aqXXY+r4vk/8AU/Kbf9PPzR w/gT4b614e8T+IWsbWe5gup0lZjMkKl2LuSnzYKFXQgAnBznGaK6IeOrz4ZfDPwro9xHbXX 2W2ZTGlyrSwv8m7eY+CG4Kk84yO1FepyyXU/Id9TxTxR8SfDerfEvUPtNvqVjZakFFulgEk lsVRyXlkjLBTgMjAAjK5zhlxXtnwQvdU1DW5bXQdQsbuLTAq3d5OmI7hRgqwBBAcjBA4PI7 MTXyprXw0tfC3xajvbfUZrGGSxm1AiNhIssBYLuQHJUOmWIyeh9a+5/2N9c8K+L/h/dzWf9 l6ubRLWVRbIFlulKhlWRG6MqkhTwNoHfiiEnKSX3mdRWR8x/8ABRe2tTqvh1o2U3S6rbq6q xdQvn5UgnONxZzjoOPU1y8unXTWNnqurB3ns7BYdOV4hnyEZ3Q443Dc7bRyT9FFep/8FIvD Gn6ZbWD21iqONZ07ZLk7VVp2O0D+8AQD7GrenfAe6+IulaFqE/kw2Nh4atJYSqb55pPOlG5 FJAIXaAepwe2c15eMoqeNUJLS1/U/fOG+JMRk/AFathbc8qvKm1qk1q12djzT4X64ut3OqW mpRr9kkWQyqRnfGY92FJ443Bhnun1rB8XfBDUPGPwjtvFWjQ3F14g8Nz3AjhDj/S7cFWkts erj5l9JEXszV6frPw9X4Y+CvLvJrC7eS7RkuwhG9WC8NgDaG+bP8IwBWj4DmD+CLfR7NpLl ZLmaaQpjar7u3GQxGOSewHeuypR9p7j2PxfK86xOCxscwpSfPFp3+fX16jP2d/Hdr8efhxa 6jFMLvW9Aso0c/wAd/p5wiSnPO+HdscddpjP8LVh+BvhLdWHxr1TVL67UQSDzIkinzJlx0d SOcdyCM9e2Dwml6ZrX7H3xqsdcsVVdG1K/ZIklcukNy6lnhk7eVdxmQgZ+8sy8EqK+grnwZ p9u1vq2gyyyaB4is3u7OSRyzw/MVktnPZ4nYq3qArDhhXJgqjhN4ee6280foviFk9DHYWnx Tli/d1tKiX2anX0T3RD4l0eb+zND8q6lstSaUQmYbiJVC4VmYDndjIz1zg9DXnH7VngVrn4 I+Jv7ImhkmsdHvTPcTllldvs7tIqgcHeFXHp9CK9Un1218a+D9RsL2y1Bb3RwsqWsUnltKq KNpAHXAO4cjp71yHivTl8T6VLbeXNNb6qGhlEY3ko6Y3Z9Cc5P6Yr1qkU48p+Y5ZW9liqdT +Vp/c0T/A3y9T+B2k3KtGv2HXbxxIQCcSW9mVUc5G4Rv9dvWvTbbX00bTHkumgFvAuxJEi2 yFhnC5/izwMYxxz0rx7/AIJ8Xtxr/wAGNV0iWRItS0X7FfSrKcbGtzJZ3IOe4kkTr/c9q9X 8b+Bf7esbOeO8uAjjflGCtIyqSFGBgZyMH1B9RXmZU/3XK+jaP0vxmo/8ZFLErarCEk+6cU cz4d+INv8AH/Wbu6t2kgstIuVtp0uVVeqkowJHzDCNkfjV3xL8O9N8c/DvxVHJqlzM19bCR YmTdiJGZwATzwRuA6gsD71Bq1jb6B8PNba3tbe0uYb2zN2oG1yqIyIxweowQfUk10XwlfS9 U8M6fDdwwWl1c2cjea0hVZGcMyBl7AjAOevA4r0r3l7yPyh9y/428S6fpvwT0fSjdLFbtaw 2zvKo85wygEEAfKSDnd+INeEfGn4A6lBr2oLZJe2unsVluUTmOYiPKlGJOCOeB2fntXs3iH 4caH8VPh5c6XDJLZ3mtWiJDfm6YmCRdrJGEHyfI2Bxzt4zUPwavfFK+LdS8N+Kit3HbxCJL 0xAi4CrgspJP8WVIOOn0qeb3eQEzH+CPiGx134ZyaJb27b0tHaRo8eaz7VjkZ3bO4NkHjnP vXjv7c+l6hovgnQ9Hv43FsGsxZmT53LPdxI2XwCcK3pwc/WvdrTw7qHwt8TXsjS6RFb3Kee GhgVfLXc2VPc8KuRjn8q8O/bZ1KHV/Efhayj1BLxpb5p3gD5MEcSvKSBk4HmmDnj71cONuq DPr+A8HLFcQ4SjFbzj9103+B0mm+E5vFPw18C2ahdojv70M7bFQiVwAW7EmJsY69OtbXw0+ LN54juRKtxAPEWnTRSzy3O1k1CFUaL5GGMFBs3Bv4m46nMlnq1vofhjS9HvLtLaG00uwicF 8NE8jPcMwBIGQZiPb884U3hd7S8try3t7hVmDROY5ckRo4dVkCgAAhC27P8ACOuanLV7Ohd 9V+Z6viFjFieLMTVjt7Sy+Tt+hxP7Kcmpj9jO/m0u4ltri2OjSsyMwJX7NeLg7RyCzL/PtX tnw4ff4YW8j1C7+xRssyRXGJdwKjerH+IFiRxx8vTJryP9hHxlovhD9l65uNcsRf2zHRkhQ gEJL5F0VbBB7AjofvV3PifxPqmpaMq2bG2t7lzMBZr/AKlWwxUc+5OPU4rTKr+yfa7PU8Ya knnit/z7p/8ApKNqLUIdY8aQSW6yxuwVZCW2qNgGQOp7DI5rzv8AaI0ixvtR0s2+ZGS9Ryz neCQCd7HOcjJwfc1Lc+Pv7KCJfP5LrmPZ5RG5QcFg31Gcjg881wfj74kr4p1Q2unWkhF4PL giTBZDjG7J9Rn6elelyrluj8qjOaep6f4u+K0cXhaNtNkkuYrY+TcGLMZ2ABeM/eJbj05pn jnxroXiz4N6pc2ensrX1kDkk5hcMpUNx3DbgSaofCXwHqOj6YW1azNrLGNqlJ0kaRh8yqo6 A8HB9s9qRtUD6NrCT6XNocZsrhEtSFCSsoDhsk43gjr0IPtRUtKFrBzy5tzy/wCCum/2b+1 hobFtxkGmryTkBL2Rec9+DXq3xl+G3iDxvoni+K3vFQ3ZujBKlysd3IRJIyLHnpGwyrLkcr k9cV5T8IL0TftI+DJhHIn2iy0ych+WJe+mbOe/X+Ve5vr81jfalL50Rkh1GbYAcKqvIzBev A5JOTxt7V4uDg1iJpeR+vcaVL8JZR6VPzKnwL+Jeh/ETRtHtNWtbyHxFb6ZDa3EcpYbmRVV gV4BLbMDPb3ry/4d+EofBn7e2l2tvcSXCtcabId0Wzy2N8+QDn5sev4dq9ZDaPP4/TWPLW3 1Qqq+WoxJMq8MOODtJLc9mHXrXAQeJbrW/wDgoBoMd1a/ZmsBpcKkJt81TfyMG9/vfpWmZN ujd/1qcfg67cSQ/wAM/wD0lnr194ai1XxDJZzwr9oi2KmpAbDcwhmBicH+LOfm688jirNzb 23gDWopFmu451ErnMjmBhISWGAMLktj3z2rifGGhfEK/ubiazlgZo7oRi1MflvdosnyshOD juTx93vW8fEPirxb8O5bFtH1AX9qgS9E2FTfGC6qzdVQADJ4J3EZPFdFO1lY/Ncwl/tM/V/ meBfHn4aeIPij4v0vUvBfhmVP7L1CCCIC/jia6khOJtisSABgMCfTuendfHzwtb/tE+AoNY 0+yk03xLo0++MxJsv7FXwzQBjjcoJfKvlWZSCOa5fUPjbb+DLPTNQ8K61pupW1+rLc6bKv/ HtOyhSx3HcEYEYDAdz3NeyeANBTwrrs3ii91topdSsFMtm2HkeRthJZ14Xa43ZHUNg965a0 LpxavfY3wOYYjB1Y18PNxlF3TTa1PPP2UPFlj8T/ABC3ww8b+TfW8OqJ9nkjZoltr3g29xE SdyR3AAikUnjc2fmiVq6GTwhovxR+KOqXF1qDTabd2tqkFgZijWpilYsoVWDq5YOrFgDlj2 rzL433Nxo/7UNhrlvpZ0mPVoJrNbiIYS7kiKzxyZHAkH70+vz96779pf4M3MvxI8Va9pbLC 2sRQeIJ5Vj8s28NyiztFGN2T8zvuZcABTn34cK/ZVHRk9LXR+t+IEoZvkWC4lslVk3TqNdZ RtZvza3OK+IPwy0n4eftFeG20u5WZb7SbrzFTO1Nl1bBepJJwcE5/hpv7X3w3uPDH7R/if7 UY9QGpapqF7A43N5SG4LFGBJG4Fx7YzxkV5r8Np5z+0LZxzTXcwh02VI/Oct8ont8EE+ucn tXs3xG8Uah8R/2m/G8P2We20zQNZv7SeUbZY3n8+copbOFLRhTt6/TGKmndV5cr6Iy4llfg vK7/wA1T80eceFPGUfhrx5b2txcyW0OsWzWRaJVJKSTRkuVbngAYIxjLA8FsfXXwV+OGn+I rG08Pasg8N6xpsCwYnBEMq7VRGXacb2yrckde/SvnXVPgtf+INTgvtA0rRL+9huJBctPOxm XdGu1bdCyqrAAHqeQcdzUd1H4iuvHKrqVusN9JBCjW7yrHOoBIj3HpvUYJ9wOeM19DhayjT Snqmj8crRam0U/2oPDQ8N/tXeUsq3ZSJZ44ThmjYFl9Pm3Bgx3Doc+lbP7K62q/steKo7qH T5Imht1Rby1S5hV/OnKZRlYE7gACBxnOcZrj/ifqd18QvjrcSbEl1HTLaGQKCI5HaNdu7cx wy4RQccEuxrT+CvjyPwN+xr4p1abzEcizRCHVcM886sCW4A2lhxk+leXmElKrTS2uj9e8Of +RLmyX/Ppfmjr0/Zw8NpeXOqatFp1rPpWlpq+k3Oh2ccEVzcPcrGkDKykyAhkOG5ILAYAFd H4w8cwaV4Whh16CCX7K29FdVlR0YAorqpxwTtw3KsFPFeeWnxch+Inhey0/wAN600968Atn 0m3Be6MKsuxXC5AUR45HUqTxtFe4fCq2TVfg1qtnqlrLb+TLJHMhJDRwvEBlC2cchsH0Ga9 flXK4rdfcfkeHilWi33PD/2MtVjsv2ddUZo93nwaaEyxAUhLhwTj2Wvf/gz4s1nxr4eOpeF 9L+El54u0fXIbeV/FqaCbuLTGs5kZrU6qQyo1z9mV/JOSdu7qK8H/AGIgLT4B3cqyeVHbpp jF2xwvl3IOQQc/KTx3qJbm4vPjLpZWS0uYbu1uLWclAsdywaOUFHIzvEiIw9CR2FefgfeoS j3f5NH6V4qX/tqHlTh+MEj1H4+/tR+Kfhz8VdXk1K18JSa0tvHZx2+iC0awnldVaJkayP2f G0ZbyySuJN3IOOi/ZK+GMPhrwZ/aWqXiSarr0xlupZZVEhDnzCz+jSszPjvlcDivBvA0zfF rx2v2qbyPB3hEOyRscQh1ULKwIHLMQIgeeTJjg19NfBXxhpPiOC4a4t7Rb+0ZZLmQQIrSRk blVgBhtgG0HGQFX61zU6ar1/KP4s9TFyXDnDSw8dMRi0m+8afReXMeo+Kvs9t4dv8Ay7ndG LR7kKHbanlqSGBAyQCoyPTpXyJ+z58Frj4jeP8AyUk2+XaK+xF2oxDHYxHG5kZi5JyQTkHO K+ptc8UaH4i8Ea/Z2TQR3EdlcQgISm1jFu9hjgZ49a+OfB/xsn+Bfiy01pJkEAKpNEHCxsr bdynsT8wYD2OcYrvlK1VRZ+SUYqUZS7Honxw0i88P/te/Dux1K8lvdStdEsUuZZDlmb7c2O cDPHevof8AaE8P23xNtStxmzlgvX+zkxEnazLvVV5OWVSBx82B0ya8A/aGv7XW/wBtDwBqV nNJLBf6JYyqXbcVzfOQNw4b5SOa9iu/FsutavNJfG8mvReuAYISFkVJWKsBgbQF2qzHHIB6 HNc+GX+11F6H6xxj/wAkdlFv+nn5o8l+Nen+INSsfDskenaNpsMNrLbh0uJLUzMkrB90chD IwYk7ecB1wcYoru/2uNA/4Sa+8PzWun6HcTx27pcNfsvUCMDaqhlXOCSQecjriivQ5Kh+Pc x8D2/xDsfij4n1/wANxaHdWF1oNnDYzXxmZWvIVbJmQkDao2oWAJ3A54GRX1N+z18AfEHw2 hu9S0Gaaa2UReVAg8q4ZQN4KrkFsZcqBnCkLn5ayLL9h+zuLCHxhDa6i9j5r2YaK8RY5G8g 5JkZfmUtvyGHIAUHPzV6Tp2keJPD2kLb6X40Uadodo4tBJGnmWrxpvjQuFAOG/dnqBx61FG M21zKzLqyUvheh43+1R8XNc8W+H9N0zUtPhNvFrlji78p1lUrNwpYkqcjjpn5ep5r07XfjU vgLw/4J02W1a4abw5C1s0YORulkDKxGNucdeeM8V5f+0Lp2oWfhQTSeI7nUY7rW9MkuIHhj ERkM247CoG3BcEqABz0Fe0XXwr1Tx14U+Hk1rqWiRpHoySJa6jpwnjdUaUurMrqx3YGFPB5 we1cdWtL68pNXsj9ajb/AIh47/8AQQv/AEk4CbWLXVdJ8QXd1JdXM4sJEEU11tjjlcqyYAV snI+6OTgAleRXT/BLTNU8QeErW5VY5jbEWiTxOMQOOApXqD1Jz/eGTWFpnwW8XXPiLU7rWb m1sdHsSwh+w2e8xfMrFhGpUBMLj7w7detWtM+G3iLX/BGs6l4d16ztoLDVF04yLJIrX804R UV0yxjMm8KGweSQcgV1e0nKala3dn5KuVxdjpNW+GsPxW8La94Z17SrpW1O2+zxzgbWEqMp SSM9FaN8MjHqUOM455n9h/4t3HhHxVq3wx8ZtAs/2v7MJpRshgvSNsNymfuw3Me1W7KSpPM RrA8b+B/iB8DLuaHUNXvbZ5rgmMPdtcQyBChLLgnnLFeneuI+LlrceJb+58YWUk8ureGrdP ttq2DLqWnkln28As8TZkQDJwXUDLZrjx1py5qfxR1X+R+o+G+eUaFSeTZm74XErllf7Mvsy Xoz6R8TXV34R8R22nXMKW9tLKY5XfI8qVW2lH2/MDgkBT3rKt5G8MeK9e09Y7jYgW9gL/IP KbIUKOQRuJ49OD6U7wRrUn7TvgjTPEEOsD7foccMerIkayG7jbC2+oBifmDKVSTr86RsTmQ 1T+Mf7P2oeN9XSa48c3llqykCxubZCJVBK/KAGxgH5jkfwjnk114XF+2gnY+P4s4br5HmNT A1vsvR9HF6prysee/BbWYPgz+1prOi6vIttofixHuZGJBEdpqAZJXYY6xXStMR2DR+or2bx Zd3HgnX4tKZrqMQgWt8jMCyTKxV8diu5evGcA14z8fP2UfFPhzwloWu2OqWXiTVPDMMruI4 Sl5fK5zNbyNuIZmUAp0w8aDoSa6GxvIv2ufhfY6xY3IvdX0XT0h1W0DlJdTs4wBFdpxuMkS jy5VPICoxHLkcMZfV8Q1Je7Lb1P0TNKT4n4Wo47D+9iMIuSaW7h9mSXVLY0fj58QrL4cfBH WlbWo72XWrVtgWZBcRyhgQw74IPb6e46H4fT6P478O2+oabrAvb1bZXjtDmKUrtK7iG5YBg wyOOD6CvFfFnwK0bUYrzVoYbgak8YgtIZ2YuWVV+cufkVc4yD/CO/FM1f4Ww+E9Cj1CHxIL 1ltngAafZ57RHLMgU/Kn3xkg9Rgevqc7b0Wh+L+zfVn05oqRwaNbWlvbNA1o7fMz4AVWJVV wD827cQMYOKW38W67HLczLbNcQxOpk+yxAXTseGUAjDIyktgcg9a8y+FHhnQ9fintbfXL+e 41CJ12x3vmA5XG9XIUjPbgH5ec54l8OfAfwb4UvGuvEGqapeMp4shdMohLtsw21gX+YZIyO h61pO7SaWwKNmWPDc0L6xfeH/EsN/Fa6lfCbTru8tsMrbSRDI3QLgZwT/Ea8e8aaLpXiH9p GSxs7qO40Pw1F9glvRwGCnz72QHJ+VAFj5PWBuea674+zeF/A/hs2mk3F/8A25cPKum2UU9 x9kt4dzIk7hpPvR4J55ZsKMDkeY6HY2PgfwPJZz3X2W41a2ZFcljKkCnczZAJLySbSe+0N1 3V4uYVHUaow1b39D9y8N8tWTYOtxXj1yxjFqkn9qbVrrul3Ov8QaXo/wAU73VtXk8QRut2z XShZVCRqPmRQp5GwYGDz8prK8Sa+NN1aM6NqTX0VxGcwJdqSGC425yMcH7vPGa4XV/AlufC dm1q121mxl2XBJIDAKWDKvKyKM4Vlw3J6Yq5ZeD7Tw/q6WH267W2vLf7UL2RB+4kBYZzwWb Gz/aOfQV1U4WjyWdj8hliXXxft5u8pSu/Ntmr8AXvY/2NmksIZZriG50aQLGwV1AtbzLDPX HXFafwd8PfFLxhqqrBKLPRgqLE73sa5kPO0ofmUbSDkL14watfsfvcJ+x/qv2VQ8rQaUpXj DKbe5DA59ia7Hwx8RbHRvFx0H7Ss++5BFyoEW2MjLqQeowVUEf3eMVGWQfI2nbVn3vi5NrO 1/17p/8ApKOF+Keg+OfDdxeLda2z6dZRpIovpVZriYgB1VcH5VZjy23OMkDiuD1fXvFNtpN ncR6toP2eMMGnbYHf5QSodl5KhgOvB7jjPffGjxpbaWkgvFjks/tuLaJQJ124CE7mO4hRkk HgYHWvOfHej2/jJtNitY1aO2EkSMiYjfOMtg8M3A555UdhXdZrS5+XKTudNZ/F3xN4elayL aZqMimIwKbny9oUDY4ZW+6SACQeD9ar/Ev4nfEr4h6ZBpP2XSbSzuoTPNJGCxBIKkJ12qc8 FuTjqeop+BrqGSWGPUdzPpgkgs5AgWO4VG2kqP4cMOR0PJBNX/EfjGbSlubLTbFpbe9gWSQ mbCzv825SM5ZQvHatnzON0yYO6uzD/ZZku4vj14XhuWvnjt4dNSB7kgkxC9kC7AOAvHH/AN evdNI8W6tfeLr+S28PxC1FzKYpoJxIq8kMSADgH36ZPWvL/hpG8H7V3h8TTLJMbXSS6pEI4 of9LcKiY6qAAM/Wn618SfFfgfxZqlq11BPHb3LupW2HzoHYIWI+8oUbTgEjHWvKwkmsVNN9 j9d4wV+E8pt2n+Z3Xhfxj4x8XeJJtPi8GWE6ykI5numSKMEkHD/3+gJHOOMVk+HNKudA/bm 8N2t5a6fa3USaX5iWk8syc3zkZaQBs7SOOQOK1fDniTXvGOhPdWbJptu8LM6Qgn5nHLE9eQ Dgg9Wqvbszftv+DWkuprqb7HpJkaXqrfbX49cdxn1qszj+5vc5vB+/+sdP/DP/ANJZt/Eb4 0fEfxP451LRbfRdJuNNjnezcCKTzbZnHyFz8u0kN8pB2Ng8cHHNeBfEPxE+GfhK/uHtrt9J jthpMUEsyStaqY2cR4xk4jDHAUhcbTt6HU/ag+KEkfjCyn0c32m6k1yyu8gBWeEEoxcr8vB dtp6Dg5rS159U8OafEtjHeX9vb28d1Kk9zhYpiu+RsFSSAGxuHUkgdK6lTbiuVn5zjpJ4ma t1f5nifw4+Cuv6+q3VnoataRQfZHjaNYsqg+UfOBlgOee5xmun1u48VfDXw+8n2O5mtwqh0 lkZzA3HQKcbefqK9Z8Oabea/oa3FvrOm2V4iK0KNKRDCHw7M7uMNtVlO4DJOBjFeWeIfibr 2taVeTajePdQW8BE0sUQQXDFuSPlBG0hDjGOv0rNUnHqZxk5NRijkdY+I+seNfG/hjS7xLY W9lJcaioR2MseIHi2upHykGUd+jD2r3b47fEaXTfFAsdS8Jzaxa6HpmmWsU4vVgdwllbh1w VbapYPuJHylAQRXlfwk8OR/En4tHVJlFvp0gWFXwV2WyAPcS4J4yEAHPPljrurQ8YatrHjv xj4ouYZV01/ENxKRHOGkNsXPysig8kL8oHTGc15dGKrYuVnolY/buMMLLKeCsBluIXLVqSl Uae6TSSv6nL/AA20MSftFeG7ddJu9Oe7tnZI7udZ53ikuLQIpZcKVyHxgfxHJNe0eItXg0X xD8QvC2maRqDX3ivXb7UfOaFpXMhm81nV1GAVUZDEngBcevnH7M/gseGf2k7d7ib7Va+FbW 3klZTuUGFXvJlUHgDaI/l6ZbHNZmm/HTxF4c8dSwzX8ssTTySuYkVJbuN2G5DuUhcAHkYOT WmEop1526WR5PGLeH4WyvCzVpNTnbyb0Zb1nxXq3hDVJZLzS9aNxZt893FaSJJFuXAYqY94 YlsBQOh9xnVl1vQfizfWOpeMPFmoeFtWtooo7kHRpW+1KAC8gkRQAx28qwODxmtnxD8X7PW prWEapdWsP2tRLPdoGu0iZOVfZhWTcoO7JYEE8AYqnaeIPEth4hkvLeaO5gY/MZjvIXGGKH OAO/PofavRpUXDRu5+RSq8yu0eYfEbQdP+I3xy8R67Y61Anh1L6K004W9nuWeBIVKKgk6yK NgYFRlt5HvqeF/DcPjP9hfxPZ3sMl6JZ9OZgRsJb7VN8zbVIXGcnAAHtXunhr47Wei6dqNw fDdggvr6W4u9RtjuEJCxxLhCCApEYOB0OT6Vx37KniA6T+zt4nvIII7pGe1xGX8tHVrmbg8 HI6fL36VwY6nPnp81rX0P13w4qL+x82dv+XS/NHEfsQeCPAfwi+OdhrUeoxQxrDslW9tzcx yO64ykinEZQkfMdwbtg8V9m/FLXfDp8MX629/p4e8ibEYnUrMQpBCAHjA5x7H6V8neKtSmu 7e9uodN0rR7uWJjMxhVYyRjaWVeGIy2Cw4xW/8ABHSv+E01CeDVJLFrAjzIYIpfllbIZlVl 5UAN3xw2a9aNTlj7O2vc/KqKjKrFp9UVP2G9NGofs6agvLAxaWRg4Y4W4PHHXAx9M1wf7RG uXOmfGrT7PS9TtLvU9Ju3hS3QEpbGWBhIzAcEruRsHugHeu3/AGQ/CU3i39l/WbW1WBXji0 2QCUZVQI7kYB7HkDNcR8JfC2m6Hr+peKbq1g+w6Ifs0XlfOuoTB2ClT3811znkFIs55rxae IcKMox+Jtpep/QOeZDTx3FEa+K0oUaVOc35KKdvVs7/AMJaNp/g200TwmurWmmGYJcai8j5 JO0mOJ+OWVTu25yzu+SNvPqHg6x0XQ0/4k+tQTatZiP7TK06JFODtG5MkELlsHvwfWvBNXn vPFcP25bG4lkmumkuZ5TmUqzDkAEkHHOR03V0ej/CP+zYo7xDZXGjTWqiBp3miUzFs7WwxA ypbaMfMU7d+vB0XSST36+p+NcWZ/LN8xni3s3aK7JaJL5H0lpnie1k0WWGe3sJJNZtJknkh ZQplIZQAM8YHzHJr5JePRvFej6xBmM7ZpbKScxbre0d2JMi7mG5sr02kMrHHUV0vgfTJ77x ibOGwurnc7QzxC8I2ru+ZdxVSOMAjBxuPTGK2Nd+B3hq41t7A6RrSa/pdzNImmW07uNu3AG 45DRnllUcqM9BWtaLk1K17HgUaigmnsznvAGt32tfHH4eLeQpF9h062tUeFw8E4TUXG+Nsk lSMdehyO1fYfi/wPB4c8eakmn6p5epJeSXE1s05lcqSAYlBO4LwrYxgHHFfJWn/DGP4c/tV eFmhsU02PUrW2kWAOrsuy+ZCXIAGcg54zwa95/aG+CHhvwJ4D1fxvpt9cIul6oRqDHUWjhV 3nCMxlXG352TgHHJzXNhqlsTOUk3otj9c4winwdlKX/Tz80dz4v8K614is9NvGsbe6WaI7Z FVYcBcLs28Yxt9O9FfMviGz1+4e3k1a4dLqeETLHdXjxtEjE7VwccjBBxkcfWivR+tR8z8f 5H5HQ+GPGHinxl4C1jQ5rz7DaxWUt5FFcRrsglVN52qNoIOflX3AqM6zH4m0eG4vL+6e08g swndooSwUBVVAMtls5LdWI7cnq/hPPN4t83S3+xR/apmiiunwZGhbZ5e92P8KkYIxjHIJOa 2PEPwI0nwHHPqWta9puvTWGpxCO204LtmtRIHztPWTCKuGyuOa7Y3cUcijZ6M+TPi3qmsTy aXGZkXThrFmssCsRg+aCpAPbIzg5welfUPgzxJqEGueD7e1vXijs9CtJXQuUQozyqwDYwGy wbBP8AD36V3nxm0D4b/tCeF7Ox1DQtN0yO1vYbiGe0LWklsVztUyRlW2klfXoD654nwF4Qh 8HeIvEGmtfXEsFlKsVjbXNyZjDbozmFC7EuzBXLAMSecZwAB50sLUWIVbpax94uKMP/AKqv I3F+0dRTvpa1rfee0fD3x3b+PtG1axuFht7tQ9o8L/IbhyuGZORycqM578Vyfj7whfeA9Fm 0T+x4YtJWW1mtr+2iMjSMsi4eRQRulR/mU5wDzxmrGleEJonkvreSYyWsv2gmRCpYDIwB3x nr6CtC8+I8Ot+II9PXVIbcSlHkguJGQlW43jdxwcjgZ/nXopN6nwlJ2Wp47+0pd6peeGtGl 1Wwk065lll8re2C67VVmdB90nYDjJwK8t+HHw91bxvqzXlheWsEGmtE88MsjHzVdlVVyBgf IHOT3x616p+3J4gh1HUPDVujLKtvBLcupUAn5gg3bQN2QuffH58x+zhd6XL4f8XW+q6l/ZP mWUM1q6DmVk3/AC+oPz5A9QfSvKxEbYpRXzOyEmqVzjvAPiaT9i/9o+3i09lu/D99JK1taN wgjYk3WmycEY2kyR+gJAH7oV9La34dtL/xDZ6lY3zX2nXka6jprqNrXsDnlWHRSDuRwOFdS Oor59u/D+keIvhh/Z/iAQ61O+ordw3VpcsHj2yO29mUqyMCUCgEHaHHRufRf2cvAviSG20j +y5r2XwxJqkxS2v7prgW8IDFwrOS6q7IQQpALoMjOCVDDSo13Om/dfTzP0LPOLsLnGRUMNj Yv61R0U9Peh0T63R0Hjz4waXfS6hYpv2BY3NpvwswLFHQsBwQOex5r5l1SDXvhR8RR4u8Bw 3imS4N5cWNpKDIspOWngJ4WQ/xxt8smc8MTv8AU9Ug8S6/8Sb3wxqHh+/sb0ymCxlgj2Ys2 ZUDOTw3zHBOQWPbNdb8GfhdJ8I/j/No/iIXN5ZarpqXFoJwv2SyvVZQ4R+oZ0Vc5OPlx0rp xNONaPJJHyvDnEWMyTFrF4OVns09VJPdNdU/M87i+J/gz9oxppb67l8LeIVlU30BjkSwklQ AYkgA8y1kOPmXYyHOQEHFek6V8MYfiDD9lurjQ7q1imWSCeyuYJFCbSuwhWyAP9oZ6Z6VB+ 0p+zv4TOgyX2paVb/2q9w7xahbloJoVZSQiyqVkVcqMJnByTzms/wF+wZp/i/wzaXFr4y8V 2Nw0IMqTLa3aBmVSpUNGsm056lz35rg9hjKatBprs9z9CqZlwRnL9vjqc8NVe/s7Si31aWl vkbutfCrSfh3490xrXUNP0ywg0JhJMrqyJOGTcpP8Rbqvpg9M1w/xS+M2h2ulNb6PZreXzA GW7kJECuCMsB1Y8E4+UfMatW/7IdjH8atM8L6h4w1hbe8sridp47aCAs6SIiqu5X/AL5JyR wvFe5aZ+yD4H+GOmxyW9hHqmrOVaG91C5adsZAZkVv3asDyNqA4NONHHVFytqKO/CVvDrKn 9YXtcVJapNKMb+Z8k+GPh/qvjvUJ9e1FZ7hZyXM8w2m7IyQq8YCjsMbcdM9Ktaz8LtV1TVb uZjbzstsIog6jMJfcp+bj5grdOnH0FfUuu+ELawsJ9uxZlLAMw2rKVLAEgdsfT16V88+LfG 0fwu8b3TXWjyzW1zfmeCRHzgunlEsCMEqUAAOOCTiuijl6pa3u+rPjONOP8VxBONNxVOjT0 hCOiS/V+ZxuifDG40DTbWSGSK9uG1IGBHiYho4/lZio464PJyQTW98bpNJ1PwdYyboLTUpA 009lGql4im5Qqlvu4IJA67Sv1ruvhV8PE+N2m6jcWOyytonMfnQAxuJsJJtDFsMNzZICjrj Nbumfswal418Q2c2sQ2zRmUtIHH3mC7Sy46bgoXjGQ3OetbRjpZ7nw9GpGNRTfQ8Y/YritZ /2QNajuzIsL2+k4KHDbhDcMAD2yRjPHWs34taVbx6PJe6bYTaV4jyl0Z4rgvEV2/c3dCVQj JAGTnFez6x8CdD+Afwx1HRvCIuxcX8C2ptXuprmOaSNWCKkcjHaVDtjGOOtc58Qb641JIdA vLe1n8+K2W5lVFSdGWJFkYEYEZJDbjg8Cpw+HlRp8srXbufWcccQ0c5zBYzDppcsY2e94pJ /kcf8LvBOh+JvAdpfan5U11Y3TLfwSAsGwN4LLkfIc8H860PE66fo/huONdGhWOwKyWsgyg ZS2Mhz/CoYHPfk1k+H/CMnh34jrpPkGGK9kLSrFKJVuI0JKsrdwVwMntnFev/ABf8J2t34Z yI0khgVUEOMvnaXVUJ5KgjHfIB5rqjFOPMlqj4zmszzeLxhodjbxSX2mWEalcEG2yEZvvDn jHUjt3Bq3d+Dl8ZeHbX7OsVy0ztJFFFGqmLHCNuA5UgYx6nPauAur9tU1mDSL2TMzzqN2Bt ZRuyAO7DgAnjnNd7+z98Sls/D99osl0Yr6wkYLEqIZGQHKFCwGSccD2NXGKmmohZHnHw8gl t/wBr7SLeYs00CaahDNkr/psp2/h0r1P9oH4UaV4y1KbXtNk+z27xzbFLCMJIjEYUdSdwxg 5B/Os7xL8OdF+It7L4utZZ9A8XKI/s1zBqDRRTtG+4NIFwAd5bGMYJ7gVyepfELXbOe0s9W aS7cuBK8QVBjeWbbjGOcnjPeuCnheSrOcutrfI+8zziWhjckwWW0k1KipXb2fM9LFv4VfE8 eEvDsmgXVpHHcPI1rJMU5hVSTu3DAOSenP6VR07xQ2lfthaRq2seZGNPtrC5uSE5VEvZXJV R1wg7dcVqeG9OTUbm5vI42nhm2h/tI3AZxkD5c+mD6k+orO+I3hTTNR8aw6lqFrfWvmQC13 215MjrAhOGYKwzhi5wem4dhWeKpyrUnBaMXh/xDhclzmGPxkXKCTTStfVW0N749WNh8VdWt ZrHxJotlDYtKkKm3uQvlu2QSBCSW6HkkZHSsH4baHq3hqzjtda8daPq0diQbWci8EkgXCoJ F8kD5VAAIPO0Z6msH4ufC638JLol1puo6s1jqlpuEj6hOE87IJUszcEBgMdDg49vOfGgvNV 1Ir4dv9Ytzb2X2i5t3v5JBGU2ozByw/ds7A/3l6ZOc15cfrSlZTR9/UzHw1nL2ssPWu/7yP pHx1q2m+K9EjtbjUdIuYZWb7TCkM77gVCDazRLyBgYPHHUVxWsovivUYrNfNu5pSQURMzXJ JBJZV5PQZP1z3rnfhX8PNSa+kutahvL4WoVBYTX0n704y5ZdxJ5ZCAOvA717l8DfCljdaZJ p+i20EV5qFvIY3S2LM3ltvlUyDuCrLk9lx3rb6riaitUnp5G+F424GyeX1jK8ulUqrZ1JJp Pvbqcx4J/s3w54qu/DepXtvot/HaQ3Mv2mJpbS7gd5UMAkiDFSDFnIBUkgbhtINaGwsPhR8 QrnV7O+g8RSQRvDppE7GKMbvlZ125zgc855xxnjpP2svhLpNto9lq0OnlNSgt4Wur+2uprV oYcgBE2EBgzyZ2sGAOem6uMHwH1AeMNFktdSmTSBeAXA1CcOs8K88EKudwyfmHQc1McFXpS 5aLST77m0+POFM7qxzTialUnXX2YtKFk9El0S2NP4XQP8K/CF5fWkU9zqWruymVIy7IhcPN KxGdpZlCgngKDkgYryz4u+IbG7ne8itbu7luZdsBBCyOu4Zxu6ZHHpx3zmvfNb0O48HfEd9 NELXHn6VdRNZ2jj7PLC+SGPYANuJB4A9uK870r4HXHjLwy8suh3dxdtdM9usRO2NWO4hcnP TBG72Fd2FwzoRabu27tn5jxzxa8/wAw+tQgqdOKUYQW0Yrb/gnn1z8LdetPDkt1Hbtp6hFm dJxuLqQQzZPA4Y8iofh78SLq2zpc8jNFbWz3DSEHOATgEdzg5A9/xr6IvvDEXhTRJGZZmtp YCogcHELbQQp7Ecqv1WvOLjwxYWusiG3s7a4j1kOrso2rankfLtPzHbjnGOOOtdcoytc+JT sYVr8ShpthHYu0bT3sqW5iiG5X3EFmAHQEkH2B9a6r9lG3N3+zP4iVV+WMWkjAg52rcSnjH Q1574l8BTeHl1XUoYY3S1aN7JXLHBULnocjJ559xiug0LQl8B/CycwjUNPa/dDNALyV4poS xdSEZiqsCDgrg/NjpmuTEUJVHCV/hdz7vhfiahlmAxuFqpt14KKato7p3fkdRaeH7rxjcW7 WdqDaTkqCOrls4LnOQQRjPvXWeEvBp+EnxE0LMUmotf6NNeTocsobKKoAIA3KSd3rx1xXd/ D3Qom8BeGptP8AIS7NojyxKVPJjJy2M/3h+OM89G65rKRfGfR4Z5IriWfSbuJFQZkjG6PeV xjB5xkjpXZGEredz4ijVUZqT6Hzl8DvGtxo37LGoaTptw9rq3iBNNhiKBg6whZhMyEDG8K6 hR1ywI6GvVPDHwkt7fQbHRigh0/S033UqAmJbjGApx94Kq7OOmGOeat2P7Nfg/wIljqOm2+ pWK6S0UkMLandEIysrIMM5TtyMFeorq9F0JLvwrfzSeWJp95PnphoB8xZQoO1vu/KOpyK8/ D5bONTnqPRbL1P2bjfxKwOZZdHB5ZBwnNRVSTtqopJJW6XRh/C220vQvGNrYyabMsktzJF9 rIUgKyAo4zxglTz0x712Ot2t1oyWdoug6Zf2mnqJkmKErMjghWzjO8fOB165rxD9n/x/wCI PEXivS7TVNJ1TSWhEwmTUYlVVhAJQxck7SWT5WOVIINe/wCn6xcQaZb2ckdw8zj5S5CFVJI ycnAPIBPPbFerGMEtNT8V5rHkWtXGpeAzPfaQuj25muprJ45YWuGiVmEiY+YZY5yGHORmqt n+1/feGfida3G23uktBC/mPbqQQ8H2eXcqkMTG4yvOMn1OK7j4j2+l3uu2t5DcT3Eun36SP BbhSzMQiltzYUsFUjbz93kYNfOM/grVtQ8WXkfhfTdY1O5ha5Z7SPTjcSW0asjIHbbtZA2W 3Hggr97pWHM0+hcbONz3H4xalrGqftb/AA8m1m1a2uJtHtZADAsJIbUZCPlGO208gNkkHPU +r/tnadovw++B+raFHeXUlxNa3V5FLPKZViAc+YQGwGBlmQ7ccgf7PGze/CHwp+0HN4T8Ua 5peuW/iCGwijjnt72e0lUJh2VgrqrHzCcHaTkjtXlf7fmoyeLPCHiW7ht/tCWlz9hubi2nB uoY8YdWX7pVznI4LEH61jTw0o15VHtKx9rn3FNDG5FgcqppqVDmu3s+Zrb0O58b3+nWfiK8 a6t/tV807Jc4s0ljEiBVZl9N7bnOOCX4AFFe8JpfhLxnL5PnSW/2OKKVZBKIvtiSoGWbJ+8 W2kH0KkelFdXsPI/P3J3Pnj4J/BBL3WtS0e7a6s9d0C1V9pcbVVgjlQCSTw69CR0PFY/i7w 2tp8QrzSYbqODN35ALlmWZ1OHUEcZCM23t7HFdN8KfE3ibwl8e7bWrWGDUn1qAaLeadKzAK gCsZt7AqCqomD9ckA1du/CGm3vjm4bxNLcWWlSeJJIJ1kAXygV+Q717Orggj0Oe1bS9yHLf U1SSdzn7n9mjSfj94+nk8K+M7/wza/bT9osJgzvIqMOFUsCQ2RjrjuK9LP7EnhnxL8QtQ1q +8Va9a3HiO4aZotsQiDKRho8/OqggHGcrz61uSfsiWfhKe38SaB4guNI1OG5a4WN51lMkYY BgAfuh4wwGOcvntVvwNJe6rqN7Bq00sljalVVlCkzE4O1cf3sg/nzxU0ot73REpXeh2uveB LOy8NiJWlvms7UxCVSFkmQKAyqB/E/UkcZFeeR/Bmz8U+IrPUUjWCzusJAHt8yw7doddx+7 0PHtXb3HxF03R4iieYpO0ncMbDxhQAORjnGQPWtm+8V2WteEo7rzGhjd1iIjAWRtxHygYO4 gnk44XNdPI07R2IjufFP7dXguLw/470SG3mmmtrqB7OAsQz5QjBPbB5+pTjrXFweH7k+AtH 0fT9Gmvbu6Bna6DM7TNLlkjO0BVBRVZVPIJPXNe2ftuQnxN8VdB0uzmLSR2qysluQfs7lmY LwC+8KowRzlxmug/ZU8H6Zo3gFdQvtTs7nRdUsrd3trpS1xDMCw24bACgkg8A/KOBjnyJQc 8U5HZKVqdjgP2UvA3g34kfC+W1vtLez1QM5v4orkZuyWUq6luVxngDn5eSa9w1bTtZTUWcX MOh2NnCbWytigY7Qww5buxxnb06+tWfFXgTwxZeHptX8Pw6SvkohtTAdscOxjlgFbkAnn3O DWh4ZspvHFhqcdzvmSwTzUu4nA8xTtZVTHfjJ+vUV6EKNlY5/aXPNPiFa6p4Gt7i9s5Ib5t SJZ54ZQRtITDvgb1wFAByQpHPSvPpvijB8Tvj9a6W8kYKSyLbCeMibzEjLuXzjBYpnjqO3N dfrviDxRrnjlbTR9F0TyjCQHnfL3MSkb1cA8cg4OMDPFbvx6+HlnqMVp4o0bTrfS9c0KfzU l8rzC48s4VyDyT90A5zuOelNxcW0g512MvxEsfi6aystWhxPEAyhju5U4KnHcfeA64YV29v 4Wu9I8RCS2EiRtEtoIIomZgo4DAAZJLDjrx6V5H4f13UfGfjlJLxhp9spMgjzsZGIw4IA5y QCM9OO2a9X1f4nfYE0mO4bawhJiMD7nLbsLux97O7PGO34Je9qugpxskzK8P/DiTXvjBZXl wt1HcWckwWIKNjpmNi5wNy8ohyB/Dxzmt0Sata+Mrixm1HR2gkDSREXAZlABBwrKGRsNgfd 6jr0rB+F+p3Nj8S7W6a7kXTLGwlSV9rKLudZPkOeAfLjyvXgHnhcnnviHDqWreJL/AFi1sp JreArN5mVBKll3BwuCR/EMDAxnqae2twjG/U3fEdj9ttxJeXSySojJKAxbd3U8deM8968X1 9NJ8SXOr6LJNYy6pZXO+KCXAKo6/Jv4JHzEHcOR8tdmlxqFyti0ccducsShJJkReNvHTHHU 5Pes+0+G1q3jjUvEM0Kw6ne2q2zuCWBiVtykoeBINxG4dRjPSoer8hdTu/2ULS1+H3g/UdF lhjSe61J7uPKj50dI03Bv+Ad+pr0bxpq8mg+E9QmVWa4ijItyU+4rL1PHuMY6V5n4Ve30HU 1mk8yWVZMmWU7dgKgAAA4Y56cYA610fjn4m2eheEdSluGkeO2tpHeQsDI2FOAFORnpxgg49 q6oxVkrE82tjyD4g+FJ9T+GA1S9uAJbGBmgEUjFZFdjkkg5Pp688VT0MWWnfDrTbnUpPtni GGAsZ53EYcSKofcoHy8YA64Hr1re8AeKLfxl4UghvLbbHaGW0E8b7/NkDEKdhADLjYQAB19 Aao678MYLdbbUoXkvL20RUNsdmZlJBdhyMcE49jUqmmve3KTd2rnnGp+CtU1D9qzwPriasB 4f0fSZYtTskZXWRpUdVUAg4Ckpg9QeRnNa/wAWtcurLTniZ5rd7UiK5Mh+cttYKqnHHH6n3 r1b7FHYXsci6ev2eOTMbpFlWYLj5iO3OB7+tc34j8J2/iG41KfVFVRdSmRRlXb5VIyQDgdP 0FS7wjyocWrpnzNCovvEtjdrbXF5bxSrLPCVI39Bt3A9MbeT0/Cuq1HwLpen+G7HVpmmW61 K5WYIsgjNkGOfLZjxyDt5wQGzwRW34i8IzeCr1riONoZshLS7VGkiV+SdyjOBjBIK844qxo f7M/if4qeE7m+0+3OvacJTHc3AubeziikJ3IGE0i5Y7W+72A98c9OMm/dWvkOdaC1k7LzOk /Z8Gh2f9oyatBFJpVqVWO3CCQEE7l27my2MHuM5PevVpvBXgn4kyLqmmw+EyuwqbaW2KSQs GCElnBZTnbkoW7ntz5d4P/Z91zwhpaab4nsItDup51u7Oe7uVU3kYAA2OrMjBWPLKSOQCAD iuotP2dvGWuaDcQ2lut5Y6UWuXliu4UaEby8g2lt0ihV3dCMEgeldFRN7LVbk+1glzX0fW5 z3jn4aWvw71n+ytJ1C51W9uWLGCJlZFJ+barAkAbRknPQZwpOBlaPpyP43so2ima8jkWJA8 TPFMCwAADDBIICngE7+3Fdr4Z8MatZ6nvazAtbZJbaWeJ1BBdCBkKTuHQjjqR6VX8BfD3Uv iT4oj0lftV1qCqLa3ijuVDR7WZwyHCoPuuuSenHYVjGlKbShuzWU4xjzN2Ryf7QGu3F5faZ bXMb3SWlo80SW9mFjhJZUC/KGBzjG7sqYyDxXLWfw40/4qeBvD+sXtlbaWmLjRCY41kW5UM zOHXgquyUZPqAeoFfRfxO/Z98SW1hb6tqGky2Wl6RZgXTJdwSND8wQbjGxZtxweFA5GcYry LSLqLxdqNt4JsbHUL7ULnVEuIPsACGNiPLbfIxVVyfL45z3yK86WHlDEcrWr20No1qcqHNF qyerucdq3gab4eWrzWt5py3SwrLpiQXzxvOxKRl3hYfMu0sy5YjKnjNdF8HNG1XTJfDmm6Z NdfaLe3kiWeIkxRB2/eOcDAGzb8zfMDuBxivftI/Zk0f40XmvGzsfsE8lmkIsmlBBRAS7qf uKwZnG4EDJ7V5J4V+CniXXvFSadoF6sS3YaGyv3kETyLEwVVLhud5K5LYLFTyQua7OWcWtN /xMY1oPd7bnbfF7xzY+JfC/9g61a6bqD6pi2jlY+RDO6EMqseAhJdW/hUHjIrzf4o+B9D8H aPataTxrHaXluWgEjlrLAHmnlceXzgbs/wAPrUnxr+Dvij4d6/Ho+vLezalkXICsjwTK7I2 VZOAchQSxBGRzjioPAHi/xT8QfFEWg33/ABMZriZLSSC4CiRFQoQS7Yz15LnOFAzgYp+7J8 trP9SqfK1zJ6bnl+ja94s8BfEoNNrVprB1DR57W2EkCWzxJG6LGrvnHzKGxnDE/ertvh78W Yx4Il8icfbJJQ8jqDvjYYG1wSdy4AHGMFeRXea1+xj8SzZXtxqWgaZqkl3E0EVxFqVosADP vAIaVT5gIXLA8g9eOfLfg/4Hj+Ht1rC+JEs7i6tpptPYwqVMLJkOdoZlbPQEE5Izk9avllB 2mvvM4VoVL8rTt2PXISfEvhWPc0Nyl3beZsAX93Gy4C9OpY9+g+lc5qHhzS/C/h2K3Omw25 tk/wBCu3I3SkndtLDkNxgjp8uK6Hwx4TEeizNJqMlxcwNG5jAZY44WXCRnd/EAM8Z6E96wP GmhSeI9Et41khtHsZWYtIGKupJG0AH1wcngYqpO/vWKOJ1nw5b6xFeQ2hDysWn2xRhkkwQe cDgEBuBgVH8TPBkHizwFbQxyXGmgokDFQzLj5sEbuQMnj6iursNOt/BOmzW63Xl6g6Nv2OG jCEBtny9c8HI6CubvfEcmpahtt4TqMsaMJEEjcZ6beCCAQBSsmthOTRx/w9+JWp/C7WYdIu pjcW6QKoLYILAYxnqOM5rcsPFEnjT4t6TqVmxia3E0EjbwAquYjtZcZP3DyPUVwvxC+INje 66xksXtZN5aWKbKhGB+fBBwcdD65rH8K+LJrPxNp9xb2qLJKHkYxvlUCkKWyPXjHPGDxQk0 0hJdT6I1H4jx6vrDWEzXIktywTaOXBJOGBGeu05UZGD2rW0XXf7W0i58mB4pLvc5IXzCpyd 5JIHfoa8JPx+vpPEgZrohoRsIcK2FYrzkDLdxg5xn3r0nwN8S/wC0LNJIbp2mctHIkQUKxB 4OM8ZwPfrWkJOTJd77aHS3ovNMt45Lf7P9qErMZ25kgOMkgZIYk4B7fWt+LwVca9pS38nnX mqTBWEkgGECjONhIRRnruzUGi3MdxMkd04eO4GV2svlLx97rg9SPbvW3dwTQeGJbKxjuhby KV81F3CRXJAKEcg5ORnris5Rd32A5u78H6V8QWu9P8S3llZy2QUMUn+eNCpYNICQqnO8YHf GTXZ/AGK8sb2S1kihnj0K5awg1GJQguoQySBioPyuMr1+9gnpXzv8Xf2e/F+o+L9PaGxvr7 +1QDLcowjSBRwrPuI+baAxDdgMcnFe0eA/D+oeAvgN4pvZprvQ9btpIY7mVpWEcjIqIjLg/ MZIyc98ntipjyKXNI15XayZ7J8YTPolpod1Zyi4gs3/ALQLh0RLdGV0O3HLMUbIBG3aM9a8 t+IP9j/Fbwh4gvH1IQWkmkyXllHbIoe0m2gsXXk+YAxOw5OHIOTxWHoeq6v8UvCd9oOq6le ra2UDNBOImjQqVYqpwANu0Dk56npg4y7UWPwv0qbRQmnaleeMNIthbsXILOp8t5+QfmYlTl Qu3YuOprWNpaEOD7n1j8C/Btn8Z/h3Y6xc+FLex/dJBFFeSMfLVVACx/KPkHY9yT3zRUfwg 8aaroXhny767XypNr27jBWRdoDEd+WBOT6+1FbciOV1NThvE3wO8ReHtJtobG602C7jllS1 ublyZruN42Rl3AfLIFclQepUcjFeTWGs+N/i14rsfDuoQiNhcw3F1PPCGUtD8rIXX77MicD rnnpkj0nXPjH41vvEQvG8GmGztkdkikvYj57yZKnapPyj5QW4II6AZqjb/tW3Hgm9sJPFXw +WHdcMiyW94s3kyBFRmGAuyTDoNxwSM8nBrmmmne50XbSXU7PXfixJ478rS9JlkSOC4UF5I hHNaqfkCuQMgfwk4x8pNZur6Jq3h29s9sd1Z29zH9njntJWBRgrsFIzhQAh5/2hXH+NP2y/ hjfXkbX3h/xdJdzW/wBluPsCLKUiVssCQw5Hze/pW54K/aR8F+MfDF1ovha38ZyXcyM/nm2 80RxvtywlLEABSc5Py+uea6I4jS10TykOiWeoeLtUkgZJ9OaCAfbL2GISx8HJdlbpJtBPy+ vSvR9M0eab4dCz0BpJNkstxDcTsCbh8EEtj7uegUDAzzjmue0bxRN8K/Ckejaf4X1zxFeG7 aa4nury3hjMTHKqSzEkAD5QB1Jyetalr4o1LXGu9Qi8N6npmi3VptMLTRsACp3uu1s/MowM EZNT7S6u3qF7aHzsvirUIf2g4tR1yH7HqMUhkngiGDEyLhlJOAH2/N35z7V3ngT4JeH7WfW 7TXLy/upL8yLE1hdbWhDyswU8YYqHB68nJNee6jJZeM5JZFZ4XciNZmdWnt40UIqlz1kARQ 3HPel0Lxr8SvEuiaBouj6bq4sbR5JF8myjkFy+CN4kUB9hXDAuflBPPSuGnKKk3J6nU7tLQ 9h8OfB+38ExI2i+JL+9stLgdDbyhctn5XVlXAY7lBBxznnpmuw+D/iddV8C6readcMJ7SPz DC+ICV8t0KkbiobKYweD75rwbWfBnxMsvD/23Sb23bUbSAzxWVqY/NZgW3RyfM27nBJOck1 5x8G7v48eEPDmtf8ACU/D6a9sPElgI4RFPGJBsd5knIVjuZSWG4qOOO1dVPEQvo380ZujK2 p638PbPVJfjJNf6ReOnlBllt5uDcgsWAAJ+XgMAOhGT2Fd18UbS6sPh9Y61DcXYuJrlkuQ/ JiZWYgMp44YZ7dq+YNZ+PesaTHbT6bpy6Frs0awOt26y+VJuYqWVsA9fUjrXoVv+0R8QvHP w0Hh660nTbbVlcu0sJXbMCSyOqMx2kKVJByuRgURxCbbb+QvYtO72IrvxTcvq8Mj6b5UxZg D5u37oO76jOB68/jVq5/acXRDE194VuLuezuElj2TKXYIytlVyCFICqT1/kebfwn8S7jVWa GONjdxBzAI1ZfMC7d4UgMw3YLYboTgdK5jxH8J/jFpfim4vIL3zVh3SyRLDCgVdpyqKAc7R kYJJ9zxXK6zu1Y2tFnsXw6+NDeIfiPfXeu+Zb6c9or2cb2+I7Gcyq+4kYMjHDBiR03ADnns fiT8SI/EnxUW+02+nu7dbdYpwkQjilIY/cUAZA3Fc7RkAZr5Fi+PfjBlmt763jaeJlmiYWU bCZSSGDMo38HkqeQOtX/HXxZ+KHh/To9V0bS7W1FxtZ7b7Gsp2YGWXDKVyWXntg4BrOnimk ubUTpJu6PrD7Uj2PmxqkUYJBTbsDEnnHp1/Ssq61PTbq9gSPy1unZg7pJtEwXGRyMKAGGSe nU18q+Nfin8Z7nw5Z3UaXOnWrgF5U0xNhj5LuQ+QOFOMcZTrxisCB/itH4qudQ0rWo9Ut/K jdpooEjtlVly6puw0khyrOB0A9K2+uRaskQ6TZ9WaRfXz3GpQ3F3YXl3ot0baeK0ffE25Q6 o3ygblBXp6ds1m/Gfx3pfgrwFJJqi21xf37GLyFDFjuyFAycKuOGI4B9DXjOkfGD4leNdc1 NtJ/sLWbYARTQGza3khCAnIXd/rMnli56HIxiqfxI+B/ijx1p2kahqEl1f3JuRbu6BoorcF v4mYklAMnOMexrb6zaPupshUlf3me5/sh2Enhz4DeHn1Brea9jR2lMjBmaR53dt/rwzKM8j nngV3eq6g9xaytFbWdvLdxsN5OZI1U8gFT3wACfQV57+zL8JtY+HHhE+G7Xxdpki3ErO8M1 gbzYzZbcj7lz1JwykA+hNL8Yrnxh8Gba71jT9T8M67IkOJIHtJrSRT90vwXBXYGYjg5IIzj mqVfRJpolwV7pnZ6dr8Nkt7asrOJGaJDu3oNoyrEkDr6Y4PPNcP4i8Y6X4S1GZXVreeUKC/ PlxrnBIODzk5Pt9K+ffA/7YXijxwYI5Le+t7gE7xFp6yQISflKs0gDK3BzhWUHoTXdXviLV PEs8VxFoMUh2bJp2JQMNx6buo3DqB2q51EvhdxqNt0P8TfFO30Rb+806G5uo5ZdiebbKXK+ oLdFyOCp6Cu7+FPxH8AeKv2TvGl34kvNf0rS7bxLZF/sFus0rzG0uSiKszKMNhu/3to6GvI vir8PItG8MLq2rahqAl1CWO3Ad8x2sTZzKAAAxP3RjB5r034A3fhrwr8Jb7w/PpemeNdP1j UIL+aHXzP5cFzGjqgjEciEYEjDac53dT2MNNpycktV8tzDFU1NJwWqZs/F349+B4/2U/D19 4TnvZvBun6jdaLO91ZFb61vpokl2FVLIsZjjzujZwSjhiCa2f2OPjnoXxC+JUbTXF5Jbp4S 1Mag4IhdUSDAZd2RgIrjdg/MOe4Hi/wAWfidqHiTRLHw/L4C0u08I6Pqck0+maLZMYPOf5P PfzGaSUlRtUs3yqzemKpfCz45r8AvinJNZ6DpdzNJYXGnXGm39szgxyK6PC21lbAUZxuAw3 ua1ji4xquVtLW/AxjhpOh7Prv8AifTqePPBsPgLxNr3ha+8Rm18KXEDXsGqQqYJRK2xXhkj VQ2G2qRjHOQTg1ifsY/F/wAIeN/j9b6hHDqen393LM8FsiEQ7RDL+83NztZckKPlX1NfNfx U/aY1z4kfC1NA0PSfDPhPw7rUq3N5aaNaPG1yU4R5GmlkkIGSUTdt5PGcGvRb74X6/wDsja Ba+JrdNE1C48Q6TDp8Wr/ZpptS0z7RBsKQoJVjVnL7N0iPjA27Tknjp5hF1rxWi7dzsnhZr D8s93ovJeZ618JvidB4p0D4tTaeVi0eDS4Usg4JchryIsznv8z7ef7tec/s/eK5of2ivCtr NHGFvfEViN9swPyi6Rl6ncMlCDwAVbpWF8KdF0/4GeDvFNvPrkMVp4ysorM6WQRcBYXWYeV ufCuCgVmKlTk4ORmrtp+0V4Z+GF54fu7HTrDU/FOmajDdWFpay+YxZCc+cEJJG8LyWzwcdc gjVUq9OpLRLf7yI0LU6lNddvuR9I6p8edF8J+AfFkXgex1aVfCupv/AMJEhtPKur6Hci/aI dxLNbpIrK44YbgxwDx8i+Jf2iLi8vFk06W60q1Fws1x5Cq7zBWPRmJbI4yDjdjAPSvePgj8 XLqPxk3iG4to7DWZrlmcRBXjlhf5nidG5MbEuME5OQQQQKrfEHWND8Paw6yeH9Mdrq5aeMQ WZkjaNssqyKynZgN6k46ndW1SvOTi1bTp2t2M6NDki4vXz6nRfE79ozwDbfEfwfpfigeNo9 U1Tw1pBS+t/InsFM8C7GMLfvd4LAsQ2TgYzjFc7qmhyaN8Qbyx07wXfavqelX9xbape6fEk Qupo3ZZGVmcBt6Kny4yu3rXTeLPHVzNb6fqdr8NfBN34m8PwRWdtfS6U80mniEBIApkfYzA IGXgfdGBkcQ/DX40ab4Z+FmmjUrx7jxLZ3FxdX74LSXMlxO7ySuwHyFg4XIOGzwDW1aXtJ+ 6le7d7dHa3zFhacqas9kktX16nI+MfHWqQ/se6fNc6Hfx248XS2MonkCzLGLYMGYjHAIK45 J2968rgW80Kee4utNuba3kaNprd9MDxLGVf5d4HDMGDFs8gdMV9N/FD4t+D9T+BtvFeLp5V dQGpQ2Yw08U+Nhfg8kDkcdxz6eF21nqPxF0rUW0++1G0tVmMrSrcr9pcqcksmQpXYQoC4J4 FYVozlUu+y/CxeHj7OLi11b+93OVtP2tfD+gapp2g3EJjW9hVllSBmSPCsqhyP4iQBlumR0 qpq3x80ubUriddSWBIHCOggcsrEE7TGDyOM5GQcEVrX/wk/4THwFrbabu0++07zpLa4to1A llBILPkMSBxgAMDjrzXkXxC+HusXfg0R2trDFrkjxweYUZJGVW3bmH8Sn04JyccUcz2N011 Hj4xWXi/S/7Qm1iSxvIZJUuLdw+ZlHCsABhQcY5PBGOa7f4N/ES1juo7i31jT7aUMySiVxC +OvRsdM9QfSuX8N/CDX9e0F1+z6S+rSQq1zO0DW4GWyQoIJPBLYwPumovij+zlrGg2Qu/Et npSTGYLbfZnOJRIUVY9h+8F65HXIrJVHFc1rl+6zmfi1d6Rd+NLj7VqdtJZXzrMpMgYAsw3 8r+J9fauW0TUYdO8ZNa2cUiQeS00U5G5ZlDDCp6455x1HfmtvXfhdo+vad/ZmsXC6elqQyO jxq0inGxtu3IJXPAPFcjM2m+HNbaxbUPLjtnEUUku4b4+CNuCOo7c1nKq7ppP7x2i9InoXi HTNN0fxJbW4geS11G3V/Nl2mZctywwOARtYfkRXd/DfTLfTLa3WG4LwvMHSaQiIOjHJGBzv DKCDznPpXi3xM+HsT7NQi8QfaDeRCRH+zMxQkA7Wyx6HA6Y4rjtNHiLTboLJ4kiCwFeMFsg kfMoUHBHt6dKI1IPVpp+hXI7WufpV4J+E1nDpH2xb641Nr4mWKEoP3DOMsGA+Xt14xyB79l p3hqTw/4SFqzm3gt1/dpK6hQvJ2q2FweRg5IHvXwF8P/EXjyWzFjH4p09ojIslsJ5wEZicD 7yj64zjpn0r1D/hO/ip4quLS01S+1GaEHNxJ5HnQbdxAcdFIOOMlR6Z4reWJoJpK9/QwjGb V00j6Yub7UNA0HTru91WG1mWV7a4tYnSZ2VssgZsHkgEnH3emcmu48K+LvD/xB+GNxa63a2 EkVrBLghM7UVsIz46su1T0OAM9TXxrBeeKLTV9G03XJvsUVzLPEEEEcQnZUbClwPmIIJO8k gDHTAq5qJ1zTrKNdP8AHFuk9xI1vPZx6VJLBCmRuYyblLLzztBwB1PSk6lFq2rKcZK12eof DT4cW/hu51HT5r5Te3Fy07Pb3bSLNAUJEbqSAOWc5+U4J44rS8Y2enaT4Q8R6Pql1NDHpGm SyxXkSLsKpL58cbsV3fK4G0KQcDkggV4zodtr/heza1bVvCrC5k8yN7CO4Z5ZcBVlwoYrL8 /BJ25Y9O1zx94k+Jmg+GZrHVbizXRfEdgPt4MTmWJVH3g4xtZiWVwdyk5AHArOVWKjZN/cO Kd7to+oJfi+mraJp01munXu6FSPPjCbIyiMmPqWfP096K+efBdp48+HXhu1+xPZvpGpILiz uJ7VLnzweTt+bKgbhwQCc0VisYuzD6vF9UXNJ+PF1fam0Nq0KGyMpgjMZ3AAqDkDlgBubHX Ndh4LttY8VXGo6PqFxpt1bXkS3WJUZpr1gCQFkXHlsAWwR8ykkHkVwXivw7feB/GN3p1xZr 586s1srSpE8Uo+9sYDnJU5z13e9ehfsw/FRfDWv6dBcNL9juLYJjyVCiVHYFdzbmVXBMjlQ Cz88AVu586V0LlaV0eafHn4Pt8IviLobWly4XV4VndMliGJcgM5OTt6bsgFcZHPHYeAvELf C7StHsdBmtdS1vUoZ3v4pwIgLlnLBkJ+UxiMr3z8uDnIrqf2j/hhrnxT+Pvg2NhbWOjXeiX +oziKLNyDE8KxKpH/ACzYyZbjoRgGuu8f/sg+HfiV4H8OX2nLbwX2mz/aJyAySzhk6YB+XD Khyey98CsqWH5azkloi6tSLilHfqcp4l8aw3V28tvI+k391bML3yoS7TfJsVQoIBZSpAx6n PeqOn/GtvBvgZdBs7XUJLu8Zp59g8xZJGxvZATlUwpJVjwc44rstD+EGl/DbWorm3u1mH2v z91xNsMTM2CrZBJ+bI2g4P413Gr/AAJ8IfEc3zWt1/Z+oW8XmtcK2xpnOS8ZxjcuCPl7bva u7maltucz1VkfP73HhK81aHVrrT5njkgaS6lctGtzMeqgA4Uds459TWj4u+Lg8AfC2XVPCc skeq3tvBaJASTFZtKSuGGeqqvB6gMegIFU/iL8LNW+F9/BeXMfmaKko3xRSHM6hWVVYKc4J wT2wMVyHifxhbwW+oQzaXJb5nhuopXKksI9pWIqSPvMVzjqq8jms48qblpc0px03Z59d+PN W+E/xD0bWrLVpoLi3kRr5IpCqXMRx5of+8CM5HXkHjGa+kNe+OHi7VLW18RW6wQRxpJb2to YwTPE6glywG1gyqpzuzuPTrXzl4A02z+Lvxju9GuIbZY7+yuZLEudv3WXeqAE/vDHuIzwMN 6V9j6B4csB8OreyfSY7qHTLyW5itZC0X2dI49i7W6nAGcDHJ461NGTbdhT91rU+JviLrl54 ++Ovhmx1LRJtMtdbst11coQguVSRkEjKxODhyvBHUelfXHwT8BQ2HxOn0K+0XVX+waYr2uq yqPJnX5QsWR0kCnOMk+ma8M+J/hvVviX8VPD0xjt7aHQtPBllk+QbXnJjbHBK7gV3Y6Bepz X6A/DiSO28MQK00bRR7VQocqzD5S2fzx7A+lTGjB1ObqVKbaSMU+AbXT9OivoowGEYXYSRK vGSMdeSOlaE3ga11DSNy24jG9Q/GWXI5H44PPrW3ZxDUrq9t2uMiGUTI6LhWzn5EbJ3bf4u mC3SqVjp+paU10hQJE84KR71QqoA5L55/i7AgjvW0oqLuZ6o5t/2ZPDtzqkV5HaQQyoGCMN okjVjlgO/J/HPFZnif8AZj0ye6aaGLEhTGd5Y4OOx4Br0MxXMn3Lje0jK7EtwMknGBngfjy ax9Z8V/YDBHtmjMlytuHVNwyflz0O0ZK8kcE4PWn7KNrWLUmup85eJ/hBF4Qi1mFIIZHliZ 3MoLLcEKx2uARkEckZGTjjrXk/7MPgeT/hSsEszMYFvZpvs0ysHijIC5UjhQVVAAAOAfevs H4i6XDdQLcBolnthuJHAyD7df6V4P8AD3RLHTPB8ej26xwsyyMGjYgFSzFzg8sRu5J+9z0r kqUVdWRftdLGT8M7zQbbxu9na+Ho7+xErSzXIceZG2OCW2lmxux9B1r6L0rw5ofiewRdPtI 1kQZlAU7Q3PXsTndnHrXhfgr4QW9pr0p02S4tbu4lbzblJCEcDjBAOC3zAH168YBr6D+Guj 2lv8OALdXPko0byEYZmRiGAB79+DzXXTglC1jHVu55Ta/s8nwp48N9p8ke5kU5cscMd24AY wOOmfeum8Safb+JYhb3lja+YhMcrhOGOMbQD1XBPFdffR/2PqElw16AL9FW3hdlBBUkkpjn 7pHqM1w3j7w9rGoTSSW+sS2EdyuCUgUuhAJ6njkgcjtQ0loUeFeP/hra6Ruh03SUtMSeWIU Xbtj3c4x97oOp6V2Hwe+FekeK/jRPZ6tcTRaXZ6RNqSRQkJJNsj3MF3AjqGzxXCfEjStW8N eJNP1i+1Ka80+4u2WQvlC21VO0hTjaTzxg8Y711nwP8TLcfGTxVfLcQ3LQ+FdVm4BWSHFvI QuD9Dyp7dqeHjHncmtEmY4iU+R2Zf8AF+l/DL4667rnhtdN8YIfDekXeoNJK0L2kpggeQRs oTLEhSRtIxnORxXlHwA8Kf27490Ga1zDbfaUADxkJtOUJGSTuC87j3UHvXVfskeMdL+Injn Wba1W8i1AeHNUS8E6EzM32N02qR93ZnBBJByp4NP0L4lWvgvxtoUl9l1mmiRUYiMhnZVwoX qOmT0xnHNdCoqdSCa0aOeM3CEkm9P8j2X4j/BzwF8PJ7rw1K/iC+kmuJYWl07yA8DcuGJdT 5kijk/dAJI7V83ftw/Def4d6hPrsUdpc29rYJqtlfxQst1fST5WMOn8K4XaU5AZeSRmvd/i 38Ctc1X9qPWdY0Ox1bWNHu7+b99pzSXEMV1vG+OVVGISGBDFyOACPlIrhf8Ago4bjUovCPh 61+xRra20NheX5CyRxyozysUHR1VmKDHUsfxxxVOPsnJqzvZE4eo+aNpXutfwPlH4T/AbRf B2hR+Lvirqni2G01rWH8P6HoejCJL3UZkRGuTI7q0cUMLsq7lVjuYgAbSa91/aej074n/BL S/EemaxqFv8PTrcOmazDqbf6dYyxMgjVHj/AHbRuiuwkwjZQggkg1W0vWviNP8AsTaJpnw/ i/4SLxp4F1e6uNR0xvD1nq2pXlncyJMtzbxXETuxUBwwiy5yhIwQw3P2yJviX4K+GGj3njn xLYwaGdetr+TQxolpazTWqKrJLcMkavHIsjNGkW3L5JJAFY+xjTpuy6LW3V2vqVHEVZ1FzP q1a/RHi/wW8FaL8Yri9XXNYm0/wlZhjBKHJvtQRGZFggMgVvMcnHzfcxI2CFBb6n+BX7C/w 5svDVz4h8OReJPDbTyf2eG1OeN7tZ3VMyRzqqbxsV1KsrL8/wApIyB4V8JfBDfFj436vb6H eakk3h+yt9StdKnWNG1K5B+a1bB8tZlBLbQDv27eC1fZfhb/AISjxf8AA6TU/H2lL4d1m3v N+lW01sLSS1U71YMmFIQt5ahmGST1OeOijRUqTctNP17k4itKNRcj62t8u3U+bNa+Hnir4W eOp/DZFnrVpjz4bvYYJRCm/Zkj5dyhDuwMErwa9Z+E3h7Tbzw1PYeINVkO2J7i4jZNt4rEB vLi3LzuwuF6ZYngLXKfEX4o3msl/wDiYw3jJI8Fwsc6s8LDcANvTcdpIHcHJ610PgPwLq/x tX7Ql/JpOtLDKwilhV/tc0O3bE3K4O3ocgZ+Ug0qMWn3OipJ8t27XL1v4Js/iz4J1C+8O32 v6GNLvDa3y6rcLMk26OR1dPLWMBgU2sNuWU/eY14V+zZ8PNH+Jviiw0G8e7Wya2vWnEUgXz PJSS5iY8EKWMeSB1UZJzzX0/Z+JfGHw1+FXiM+PJNPspLSdTokMtsttLfnD+cREm0smCmGI JB7npXi3/BOLwp/wmnxMvtUSREnxe2S5Iw6vazAMv8AdYEgHsACK6ZQ/fcqW69NTnjVkqM5 dtuv4lj4Bfs12/xjtNQn1K8a30eygntrOdYlFzeTJG8saIzA4QRoWYlc42/3gab8G/A8Nlq cC2/msJLZUkuJ33SJNISdyAYQEIF5wOW9a9K+GXiGx0L4r+H/AA/os5vdH0PS9QUXJUn7fO 1nM8twQOocgBT3RVA6Vxvh7W9UsfHCXMjWE1raQxrFGwKF5mHylVDZyuQw4Ocg1VSnHmgl/ wAPqFGrUblzdk15Fb9qD4T3H7PnxQ8Px6Hqmuajo9+BbuJQjTRmNmSXJXaGB+QnAztY57Cq 3xu/ZUvPA3ivwh4gs9V1m51PWBPJrSFYPLtpFWIeWhCgrGpkYEsWOUPavYPFen3Hjv41eLL PWrO3udN8FeJYtcjedQyw6e8P+l8E8hWjjYH/AGj1wa8g/aA+P9h4n+C/gXWta1B7NfEGra uwOVV1X7TEfl2n5lGR05II9c0VadOMW16ry2M8LiKkpQi+l0/PsO0Xwst211e+KLuysvCfh O3N61/phD3GqLlRGqJn/WBmbccYABYjFW/2lPFvhf4r/BfxBq2htPJeeDbK01IyymG4intX njVmR4o1KyKXUlWUnC8EYrtf2YNb0L4neCvE0nhW10vxLqlpBbpBZXMQmhDOziSUxsMMdu3 5fm6Z29qreIfC/j9Pg98TfDetQ2tpqV9oL3GmaPpNhBBNcbJ4WLx20ShmEaggs4G7edoO1i IVO9J27N7dUu5VarJVV5NL5O19D4Xu/hn4S8a+I4LzxN/bF5ocA23I0S7iS5kIQ7GR2VlbL Ehj1+h6dd8VP2bPgP4M8DeDp9vxMurrxhpU2oaXFPe2RMBjmkiVZCsOWAaPcSCDg4zmuA1j xXF4ZMmkz2LNNhtTe5hTyRBI0bB41RtpKguTznBAwK9S+P2jrF8DfgMbW+sQsvh+czsxK5i F9cOrYAxgkknI5ZRXFGzou61TS89UdlSL9tGzdnc+ePB+iQ678QNG8PnU9Ns9L1q8jsJr/U Z1jg04u4VmeRyoVEXLHp0r334dfAz4G/EH4yW3g/wzqXjhNbupxp2ma3cS209hcXJ+RSbUR eYsbHB3CZiqtkjjFQ/Br4G/D34m/HjQr3xJe2L2V5dMJ7GZvs1tfOkbeWkjg4VZJAis3BAY nOeR9Afs73vxe8F/tBeFH8TaLofww8HpqMVtcwJoVlo9tKzn5YLaVVEtwWbC/Kz9SzNtDGu nB4eLUVLZ3v8A8OcuYVpxbUOivv8A1c+UPA/wNtbrVbl5opm1Xw7I5uYnmJgiEbYb5gRuAz wBg8mvSPAGrx+LNfFvpWpXMVvDZlVgjQIqkEdR0IJO0EcgDgjNTv8ACm60b4leKLO+XUNHv UvpfOiuAysfmd1ARsEBl29iTuUg4rlfCLQ+BPFrw6fMlqzYMsxY8NySq56ADk+9edy90ejG 0loehePfCF7rN5oVhqGpQX6T30M8W0bWWRZFDHJ/2GcDbnPzA8k19GXPwHmubqa30mwQ2Vt aCzEs9r5fnu6hHYbm3tgljuxjk8YFfPmj6wvjn4keE7hbe5lubfU7WVxFgyOVmV0jRSP+Wj gKO2Gxg5r9CFuYUsYLyzbJnmWRYNmZAWyWVQTxkErnPGewFP2aaHUbsj5Pk/Z+sPh3qsv9q W/ksIE8u8gBUJMSGRChyWjwr4YHqo4xg1HqHgrSvGfg++khvrjUl8R3CupeVs2yIQojRDwp DLhwOC2TnOc+u/G74iLJoF/LHZ2d3b3ts0KTuhll0xgMFgRj5hu6dSGwDxXBfDCb+3vE0Fv fWaqVdYXSe0KQz+YQCiFWydpbcGJX5iAcbuNI0rK7Mrs6rwr+zp4DisD9l+0WtjNieK3+1M sUbMPmKKOFBIAwMfd6Ciuzt/hxo/wd0uHSZhHd/PJKoedozEGbOAFPTnAySePwooVOHZiuf C37QniCPUvE82tX32u21q+1FrgoEINshyyn0BLZyB/dzgYFZtp8QdM8AeJvCi6tZ6hYxXNx BZR6nFdMkKYlZHndFXLMWdVY4Jxz3Irs/ild3kvx6m1WcWUv2XVVd0uGBjlaOTHktkHA2qf vcNyc5pf2s/hXH8RvhxdHTNJhtILC9ubkQyyt9ocSKGECAAgoSWYDgE8ZB6YSk1J3R1XT0N jwV8TtZvvjJremWNqNe1zwfpV1Ibp7hggUTAqEDHaEI2YUYBP0r3e3+Itx4b0PRpbuzaLUt cu7e0ntljb92w4YhB0xkNzxivmX9gfQLHRv2lfErrqEup3MWkWcExuXJ8xtke4gfxL5kZPO fQZya+v/ABLZ2t22nXGrLCtzYFvLRAQpmYKoI9zzgZ/i6cVvR5viMpxSdg8d+B9D+ImnXC2 kMSvaDdNBA+yRnU7ywIOBxz/e46CvPfhp480lfhpbTNbwyfbL1GKzkRSxSKArMqMfmGNmSO GAPQg1fl8OaX4N+JFr4mupr+3vksG/tO2V820o2qo2DozLu2kcE8ZPqzwTJo/xJlvY5NDj0 60D+Xa208G0Qx7m3Mzgnly+7aPu5x2Nbxl712SlfUwP2hvi9pfw51rTIV0G28SvI4muYmuD G1vAxCI/fC73wPSp/id8G/DfxR+HNpDptxC2oRF5vtKSIQvnJ5bb2UfNtGCCMY2+przz4vf s/eJvh38SdJvtNNvr+maTBdSvbag7SKIDEVMYbAyBkMMkhSARjFWf2NfGOpL8HNTsXsZtS8 yUTW14qELwW3LknHYKe/AqJ8jeqLjflujyj4UWf2j9p/QdPnt7fT9Ss2nlEATCLshKI4IwG 3/MSOOR0r688T+KP+EX8O+ILq5kiE15YNPbMeqA5V1XjOV5xj0FfH/gqHx9YftK/wBtv4Vl vtO1RmaJoiE3DKt99h8hUqMr6sQOteu/Frxz8UNS8JaXNF4b0qxsLHUApEt0v2hhv2tEzAf NGwJYccZ6msqKs3Zk1E7pnmng7xs/xI+OV9qiq13p91occV3ZSxjzJ9ksojYZGVG8bhjjkG vsT4Hanq1x4aawu7SSyvbXaCMgjaTkqhz83pn3NfN2ieB9UtvGtjeOI1t57O22PDGsQL+Yw eMscEhSCAewzX0l8PLe71GRJB5tqjuIAkhyqt0DKT7880R1buT1PQWsNQktEt9Nt4Y7eGRm kQFY1ddxLLtzwx5w3r14roLbSvscEyyZiDSZjgLKVjBAyVOMnJySCcVwn7PD6xe+EI5Na3C 9nmnW5kDthtkrohAONoKpnB7N3rvMTROzTRs0cZDQksccg8Z68A9fWteVuNn3K3OZ1ZY/D3 iVNS1HVUt7GSL7F9mIxul5ZXTHLEhQuBkkCmaqf3V1NHJBmdVmheXd5cbNjCkdcggNjtn2q 9d6DHrl9DK0kk1tBIzokpyysM45x0HP55p+rW8awXSuqOHGAmDhu3+HNPVNCtrc858S6Xfa jbpBJHGkpHzojZDEcbunTv7Vwfhz4drYazasrQx29/cTRQxO7LK8ys21FA7NtcnP930r23Q 9FVr2LAQtIcBCPuAYx161y/w7i0e90qe3urCP7UmsX0sUhRjtInmVcOMFf48YyPmx3pSi3s K2l2U0+HrxXIuHaaE4X5FUDpzu9yM/jXSeE/7YutRlXzl+xwrkBIV/euF5Yg+4GMdCMcjNb WuRRtYW7KhhtlKqRglkbHp1P/66t6ekcWmfuvlLjLblO4L2OByD+tVFvZiTT2OW1PQZbKTT Guo4L/T1i+VpVVpEmHKsGxwMEjjCnHsKqa1FHqO1ofnUoSCEHDY2gYOfQ5ropljumRZtkrq CzmRdoZecKFJ6kt1xng9KhbwzZ21vIsdtbRBl5jVQQxIJ7d80ovuVHY+T/wBsj4X6lqOqeG hDceRpzLJBcTNKqqsjuCxKjofLHB6cHOOteV6T+yHeJPDpdpqQttL+VtUMr77iTadwEZPIj LcgHOMnr1r6++JXh4al4z0PTfsxvE1OG7iKu+IolCoTv47qWArH8P8AwtMGkRXWoWtvHqNr Esb3MBHluFLBNqg9NpUYPfis5K07j30PF38G2/w6tpL37C1pNcI0ImhVcRqxG588/O4UE/3 iea5Pxj4Pv9b1/RNZhs5ZLfSrmO+MULq7wqjkO3zDBDAkY9xgjGa9M+J6asks9vDFL9muY2 t0UTH947EheCCAchcNjPYEVy+i+AbnV/3d1qd8EaA/abOFgvnBsGJTkEqQUbOffg8U4tqSl B6oXs1Zp7Mi1PWtB+Jfxf8AE/iManqOm6f4o1G4mjt3Igcnczor7CQxUE7jucDOAeBVhPDY +OPgK403Rdej8QNpV2IbmVE+e23Hfs3OOfu5yMkY4xVLxT4Bk1LwfdrosmnXGo2tnLZxWQ3 Qi2d1Klg6ggfMVOABznkZrI+E/wAM9c+Efgy8S5a6sBMi24gsys+19xQSSEMGIOSMlckdKT lvGQ4xUVoee/twfBy8vIdLkj1C6iudLYO5tRhbp90almA5wkYJLHlQp57V9FfGTSvD3xQ+E c2n3kkQktUjk3yjEdvlwsTMxxnc7dSe9fMfi7xbq0V14rtXvnmuIdKeeSBwRgu6RyoFPR8b QeenHU123xcGveMfgz4U1Ka1uje2cFqdXEE6r58UYRwpXOGkOSCOgKE5FZUJXTjIJxVkT/A 3wjZ+EvAHivXJrV0k1WX7JcAlSlxNHhSIw3IClBkkfMScYrur/wAfal4z+FLaDEph1CaBFU 2yM4KgKSWzkZwXBOCA3IJNfP1h+0Hq1iJNLt9Nu7samZ5ZYHiVorAmV2CkY+ZBuQFhkAEti tpdb1X4iXUS+F9WGmxaLEts1zESYblXkDyqpHLSLtQLyOAeRjB1jNLRbEyjZp2NTwnpV1qn jvUNLsdYudOs7OVYpP8ARPtKTtsIkZGUKdwX73QgjHXNfZPgyye80eS5uIZWmktGhuJXVUL sYxjB74IGM4wRyMjNfOnhjxBovgWHSb7W/EL2upQxmXUGVVW3jZywGU2rv4CgkYPI5p/g/w DbD0G41a70+01uabDq919szDCiuQuxHRdwXGZCATwF7nA2py0KlZ62PoHxxptv8SfBVtJHb abLrtraLJDazsAse0/eLAEhMDkrxzXyDYfEvwr8MfAmteH9U1Cwuk1xJmEcU7HdmRgWQryO 2OeRj14+xNO+Hlvqvhq2tryzS5tdWgjMl5CWJcZDorO3LICATz0x61434r/ZmsLrw3qd1b2 Y3pK8JMESh5yjMjurKORlD0/vcjoamUpKZEHdNSVjyOD9orR9In0Nm1VbrR7C0jMcscM3mI 6MNilzkbEU4PJOR1GQB6noX7S/gO9sbPVvtllc6vK7bodRtfJMMxUoNjnO7C7ec7gR6VkeD /h5DdvpNrrGm6jb6PJIbcG1UOSBtCyOSDtQPjLHoRz1r0/x34a0fWfAupaZb+G7zVLeTKR7 7YRQ3CLvzKJGXy8ggfeIByPpWvNK1y1Y8ki8YaH8ZvEcKaLPZQLeuY4xMW/0ZsYdVZfmKhR kbyQoJ9eNf4zaL4B0j4bw6hrMmk6prEbrC03k7UkiQYLkR/KXKgfMeSpXFefa78IdPeymtb zw3ZaPNaRNF9osiI5y235CjRMF6dSDxk8c4p/hz9m+b4q6NDY6FJcaUhjNrq7vO9wk6qysD ggkscEg8HBUd6w5ub1HGMVsdn8FPFHw+v8AwTqXiLw7M/h+3tX8m5NtO1uY7gBiitnBaN/v YO3aR3rmP2kfDHizTb7w8virVNSs9Lu7wW1tftpwuhEJAm9XdNp25Viu9e55Oc1d/wCGM/C MmvyRxLIukTwLcmC31VzDfSoDiRCy7ldUR8h1xk4B61T+O3jOaHwjZeE7HXl8WWf9q23kQX wC3EcLSINiSIqnPyuM9sjGTgVM5StZDUVzHA6R4AsZNattN8ZaLfawiAyPqsTFvtiq2WXIY MpCttJ5GVBxXP8AjLw5JZeI9R1HwjCF0MxqpjubhpDAhVQFwcYC52qecDrXb6z4vuvgxbx6 m0jzaVqU5tX0y/BDW11t2kxTEkq6FwwbBGSRjivNfiBM1t4cs518UXesLcOv9oQwzAXECsx BV2KqZApXr04rFRcfVmltTmJvHFrqcKW8Om7brRp3ae4lmJ8xuhAVQMoACMH0JzW/qUTeK/ BV5qcN819fWqqIEtixW1Vv4VBxwMHpwM1w2sXDtfR3Ont9peFVV5FjGJ0x82echjnGfc5r1 74ZJa+AZbO4XTSYzO0pgnmxGwkjCgkDBJG8sOeSvtUxqSu7lSjHQ6D4fzX3huDS7MWcIScx pA5vDMqxsudzEfxM29ccndjFWvHEMt3cfaJo5NNsobkQlwhSFihdd0mBkMflHX3PeuPjOpN 8TryHSrr7ba6c4KMUGbZsZVkHONuCQffoDXouiaRqOueD5LXW7W8vbZka5BklC75k3MzY+8 R9BgHNEqik1AThbU5Pxn8WZvh9feD7bTbhrDXIvFem+bOVIBEd5E4A344Yqgb+EKfav1I+J fjx/AVpF5djG8U8csrB13GNtrYKsGH8RPsc+9fkj8bprX4xx6bDZ3kUd8ZYbeCUknyZg28s 4HBwqFuQcjsSa+yf2Yf2s9W+KEPjTSNY0uWzvPC0kNtcRXKB4y5gClg5+8B+7ZNnJVxkd63 ptJNLddO5lUva5sW3jW8/si4t5kk0u3VjMWJV2kYyK4I/u5DAf8BGTzx1fwB8C6rN4ki1K6 0l47XQ42iWWWeQ/abcMDEyA5VscHd+Bya8R8DyeMTexWSQR6lKXzqNzHFiCOEFJV3kk7cgL wDn5SDxiu+0T9sDXJtUtbDw7b2qWMYNuhILoFWb5UWQZKkbguOhKg8VSfvcz6GXKz6IS7T4 mStrNjocyrcAKTcjaZQucOAw4yS3A4wBRWp8MPGC+MrSa6uo45ZNkakC4SNUPzZAyecn5sj swop380TdHzB4e/ZY1Dw1owkm0htWvDd2eob725BhmKNvdWTjlXyBk855Pauz+P3hGTwp4U udU1a4jtrLT43vLAjm4kkKu7tOrHDAlQoA7fWvZ7TxnCLW3MWy4nJEZKhVTrj5RzggsPqOe 1eWftUfF3ST4A8RSSf2VFc6RbMUaYqz3LL9wspHKrIF46Hb1FCo21NKcuZ3Pzv+CHiXXrT9 qCbxHps32O01PXI4poY8iJA6D90FHLAOeAMfd96+7r/x3e+LbdPOaXEgRopVBIDYYnGBkZI IBzXxr+yG2m6nrWleItS1JBB/aovHkhhOxmRRuclR8pckkrwV2A9K++IfFej6VeolyRC1tO sqywp8kkrnK7cYPAfLADC7uelY4epKTb6F1NWXJvhRdarpmm3xnjvLX7MsV3aGNSty2T+9R 87lYAk46HaRSW3w7uvD2uWPzCawZ2tnVAAoMmx42LDk4KAcf3qlttd0+DxL/Y6tdNNeI95a QSr8kxyQ6IfUE7hnjng9q7/S9DW5g023mjAmtjE8c6SZ8pkByxXGGAIAI7bs10RTtexm29l sZvizwfpfjTw/Louopdul3ZGJ0UK6XHGXUcAqoHUd+veuU+D/AOz34f8AhL8NL7Tbe5uJJt Z1GSaJ2wEVnViUCqMKgCKB6E16vqHhWa+umFrMPPsH3x+V1QbRnleo5II6cVw3i3xDpPwl8 Jzap4kmlFjD51urwxM7QuTy5A6EAnH9M1XsVLcq7Wx5n4r1Q6brUml6Y1xD9sYRzXZIeNmB JfYqjjGRlsnPUEYro9O0Pwvrfw1ST7Ne3sVzMsUrq7eYj8EtsHbK4wOe9bHhP4ZaVdeH9M8 T6fdXEMN/BFcrNMgH2pXVAm5DnaGDcrjrWl4K+HlloEeoaUmDZo7QRFHyFk3B3KtjPDcAds 4zU046Wsc3PK9jxLxJHa2XikaXpsb3mnQ3zCzl+4UilxIyvnqyuGw3U5xk19AeB9DW002Hd tLKMjJ3MvUkn0yK8H/aNx4I+OegNCryxX1qsCRsMxPMjcM23lcJ1IyeK918GxCKJRHIzxXA 81GU8ADPr3FS42lY6XrY2tG1GM3c8WQoM7PsJzlSAQoGfm5/DmoNY1pbHWJPmiRmRYfvNnP JweoGPXFZur6kvheVFIhF1O6sDJKsbMSCBtBIzlugX2JArgfHc0nijxFFGZprH7U3nMylkV URSHAOM7snGOpwDVRT1FdHqFhrIjiRRJ574IYB8FsenHJqn4gu4YrWJmkAdwxxGVLkEgADP bnnBrkrVr7SriHT2ktLq6tbZm81Z/MKoBkBjxhip6HrtNcN42+LH2/WYrATQxW9gskKS4y5 ZcAnC52nd36cciiKutRXvoe0+GtWh03w9JdtKn7r5CzKTtG0HkH0yD68GvKdB8Zwaj4ilju Ne05NOtb+ZraK3G+ScSMzBX/ukFuOBkDvV34TeMdQ1+Py7iRkKhXkcAOzEhdi8nk8Y54Oce tM/Zv8MrPaeMLqZrfWLvS9b1GC3L2yqyCOd0VQQPm4HVj8pYinHVai3Vjq7TxVd6PY/Z5oW EQKrb7wxyvGAe4IHzfjWzH4mjgSNd8DyTyeWQcqGbnK+p+npWTe6RceKvFkV1LCYLS1sgxi UbdkhYMQ7H5cgd/rV3V7G3gjmmnt/Nawdbi3jRV8x/mBUrk9cgr69RTjZq6FGNtih4x8J6t cx/atFvLG0mmA8030LXRdlAG75WTHA5554qlFovihPEUXmeJoZmDhjbJpSwwTAqy7SS7P1O QQ2OBwe+vaeJpLrSIZP7L1a4Fw6sE8rY0XTLOWZVIAJ+XJJ6YrB0rx7q//AAmMCTeH7uzso 5eZbq5iyFCk52KWIycYAOMAEkHip7suOxl/FAXGjeLvD82oXWlWggiuvKeN2DOzKjMo3Dhi EwAOTu9qd4c8S/2lFEbu2uPs11bgi4LKVuuTxtOG3fLnOBnp71y/xv8AiDe3PxA8OaWtit8 dQuWa0kltA0UbKAdyur8YVsZZcfNyPTd1Z5Lbw9P/AG7JeTX1nEW2Q2Usao3XCMF2M3PVWx +VGv3kTi5WaZzXjbwPcajPIYPtMUEMqyJ5IXazbgd3UnIPXoflzivBrOHxB4Rutb0e4ltiP Oeezu5EaOWSNVOVLc7jk4BJBzkdq+idLfVL+yln3Txq78LMcbAR1K47GprXS5LqyuVkjJjY FE5wSVAyxHQc5J796l3S90pXXU8F0T41aXb67oek6bDpl5fzPDHdOXBVWcEFcFsgq+3J79R mvU9K+GkPxIutRXTJrWG2t7eSRZQzCW6uiuSxGdpjVwAuccfWuET4d6fpHxQFxq2l6VI1xc qLY3YU4YDL4yuBnJIx3FegJ8O/Ct1HAIdHFlNPvNwbOVoCF3cruXHGcnjFQlzrXTUbSvc+X f8AgoX4Pv8ATNFutQ0CC1j1pdOgmvJYkYiZlVWkYqQu1XVW5yckA8Zr0DxV4gurz4YeFplj iA1WwjuZIJFEYK7eVCnldpGMA+mOuK0/2tvCOn6D8PrmOxvNahmu4GXynkM0b/LhS2fmUKO Ac1xHw18Hy+JPAkVjHeXc9np0iQWUt3KolSEEs4bcpJAcuM54AGaxjG0mi+W6v2OZ03wDb6 54z1Ca3txH4ig3XZdziLUV2YeHeDwSoCgrg4AHTNfQPwt8E6Dd6JHp8Wn6f4cjsmd1tYLsb knJOduB8w46Akg5rjdJ+GjafcRXEmqTQW7q7CWAK6q0J64VcEYfkjHXHNbifAzXPGUyXMWu CW1PKO9sispLA7lI2gMBz05INbQdtdkSTeNfgBqFrfNc2+l6NqBsUe/lF/CZftLg7CpXkNx yDgAbV98xj4d6P4LRfE00OlQSXFkWvS7pGI3KBQ3P8I4UkAfLweor0LwD4C8UT+I9S03UvG WryWt1aCGIBIEeFhyWVvLJDEDnORW1e/sOeCtemeXUIdWvg0ZgczapORInPylQwGOc9P5U4 SSd1qCvewui/G/R7bw1AbvXPCtn55EUoeUCZwkYbL7mwCAMgDGcZ9BWBB8evD/hv4OTJoFr 4h13YHZHh0ucfI7O6yBmQRkAsMfMAcHmu08OfC3wd8LvExtdL8I6Bp1u1sxj1NLNXZXRQdr tt3KMbvmB/nXE+AtR8VfFT4DW99ZWKS6rLfupinjFvFPbee/zorKMKBs6dQrdea19pd6jcb K54xeftEaprVzZaOfh7rElzcW09m9xcyraLEzsrjazEq0mVA642sQOSDXodn8V/iJpXhO6s ZPh3LfqXYb4dXgMhaQDbt3HLDaFyCPvDgd6zNftfHCPa2firRbee2tbqGSy/scmaS3mRi2W HygLtwCxAB9jXRL8QIU0i3uL7wr4j0mLy5nnD2cjS2zK6qsxCryrfO2RnaMdQaqMrpiWh8x fFTWfH3xC1S4kt/D8mm3Fhd4uYzeK0rEjaY3G4dcjnA+YjHbHffB34zeMvh/r+maP4u0Oaa 0ggYQXGkwCaazVwMrMEBJZQcHGMEDqRiu+8baZ4d1zXDp8WsSaTfm4DS/aFMRuCVG4qzAck MB2OTxzXKfEfwX4u8N6PBZ6be/6YC/kXonMDyDcGAl2/KygqhYnG7aCQSCayjTSas9SrrqY vxo8fabpGuXeu6Xqq6ub60ayWKCcSGzLLhPMXcrLje6sDgrnjPSvN9e+GC6h47kul1CA3ul WsNmBbEbRcSNIWUnIy8YA28bg2Oegr2jWPgZo/jK60JdY0Nbnxbd6Mv2kRssbIx+d3JRsMS ArEMMA89c1xX7REM3heSzWzhiuNLF/albi1uSZZJVYkoVIyxIXJOTyo/HnrXbu2VB3dkcPF 8NpPEd1oXiRrK68QavpzurWAnDeeyHzCWBXAOAW6Hdg8gqc3P2nvgVceItIHi3QA6NdqqTW RjwY5U3O4bJIXOAo7HrxXp3gm3vJfBdjdWN3CyxuILs2oV3hcjbtYEAq+7BP3Rxz1p3iT4d eItc8H3ul3kF1b229pYmCZSaRxuULhiwyVVSrdR0NZqL2bK6nx74l8L/bvCFlqWm24ju2lV JYiAFkmBXITJ6dB1FdpoUtx44+FsJs7ZL678M4lvpZUaSQKX+62D90EHHoBS+KPAuqHQbS1 l0m7t7JJ5GthDG2PM4Vt24khlxjr3PA7X/haup6ELqxufNtFvoVhWW2TduYEhd47k7iOeOe 1E3yq5pFanR+C9WmsfHkNxbabHHbarbqXS2hYZdF6OSpxnt6896peKtX1rXtGmhEc0b2SSB 53uWVUVs5O0jIXOePU16nNY30nhySTTLea7vbWVbfaLlYn2SKBnGck5HHpj3zXFafb6hpbP F4ks9eFus7WMzxlUDEMMhjtJYj1z0Nc9OV+uppKb7Hi9joMPiL4y+FltIRYtok0M9+ZH2Gd 9zgMQDgNtIXaDzyTX2j8N4x4i8IajNa2261vdaa5lMYLTY4jD46sBHEDkDIwOoAr468b+GZ JtZu5/Ll0fdekRjhpkIC7OMYPL8f/Wr6m/Y68Uf2VremLqdimm3lsIEDTSnLsuAFAUEDLKe eD82COK7cO3bzOetdps90/Zs8Y6X4V17Wo7yVYodcf7FOHGd+7escxXrglgpOMYcc8V578b fCDfs4fFfRtN8JKNM/tFJXaOe4WCGJkkwI3QYDblY7OTuK56nir+1gniH4ceK7PUlkkhieJ 7af7JPsllhZWZdpOOhIwB6ZIw2K83+I/wC1bbeL/Cul2PibTNQ0vUrpbe90rUbq2M7RPCwd hnO/Lxs5DNgbwgIwxxrK0lro0c0b2TPsX4a+M21XTrxtNspbyRLgrfYgMhS4AAcE9RyPu9v qTRXm3jn4/N8G/EV5oOnyw2zJcNdztZA2ySvMqvyoZSW5ySc8sQDxRRzPsh8jNn4xfHDQ/A fhK6urnUJdDtdU1G0spbuFhGlq0k6RiV3PCLg8s3J4xXzZ+39faVpfhPQtAXWJWOrXatfXF q3mTraqAyks3DM7MCBnkdeCKwf2nvj3Y/Gn4eXmi+G5NR1a31Bopr2/tLSVbWCOI72UyFQP MO1flIJXLHAIFfNGjajrWvfDnRPCsI1G7k04Nb2V6kLOY4ixeNApXOEVlUtyAB6LWeIqKDa Wp0U6aWp9PfsPrLonxGvY76OKez1VZiIGQItqyu0auijguRwxxk5bnivqdPCElv4S1y/vES wuLWylgEBjZ4bYlSF2FuQTvZmYYycV+dfgK/8Air4T1p7OHWNKuLu1X/R5LjymWfGN6792A eNx3c5z3aux039qz42xtt1e18F6hLPaNbTI+sx26DGcDY0pUso6FgOSM9qzw9aKXmOpTu7p n1Z8MviNr9zBoNw19HcXumh1hhiXc8sA2+YxJIJfBYEHnpxX0rovjtrq105o7X7L9jlB3nn zFbr82c4x1BHfmvgD4T/tC6PY+KbAtq0mnC3iLTxXKMFib7pIdcqVJwN24jJ9MV9JeDP2ov CtysKy6laZiyJyh3+Q2B8mFGc7eensRXXRld8xzyTTPpLU/wBoDS/hlZtHcRst5rDkosQYl EVP3r88LtAU5PXPHNYvhPQP+FkTX+qS+Rd6C1oEtgSZBdoACZNp4DErtPfK/hXjl/8Atv8A gHwl4fubi6nu7g3bCJgLWQyPA/yggFcKWO47SQeOlVfAf7efg7TkNlp9nqg0Zi6hD5KywS7 yXUoHwqAMG253DI7Vu0ne25EqnKrnv174l0/4Y6ZZ29vG9yI7IfY3ZDkyqAAHUcDjB6dUqp peqarD4gtLCS3eMi2NzLdn5VmZyN+VPfJ4xzj6V5rrn7Sek+JvDFvqUd4mnNiS0itrqaGJs Nggt8zZwMNkEfhXp9p8Z/CfinwjBqE3iDRba6WLe6HU4FlLDOfkLZ6+2OaajoYc0lpLqfP/ AO1Jesf2j9DdfJmg0q2WRoUJziQsA7ZPAyGAPbvXpHgD4orYGCGS8g89RiSPLbSrMdjKcde OR6c18+/tCfHDR7n476jfpGb6G405dMZI541Q7HEiuzMQDjcRxnJxXC618dv+FcanYate2m o31iL1eLMrI6KPlBGWUMBlRnPQ9K4alTlnvc7VTk0rH3B4x8fyarPpdqv9nkTuxQXO1DMqF d0Ue7G5iGOCOhGenNdLHZ2KsL6O4iu7eeQSQRvCp8oNnLKec8ccjjGB1r4d1L9ud9akt7u3 8E6/qqeHmFxFbTmCJolVSqSK4ZlYsx27Rg4B5PFJD/wUMubSCwXUNH13SGsbVEdHtjcRStx yJICwO4nodpHvitZVlaydxcrPtT4k61o+i6OZridB5ALhFdYzKo5PTG4gZI9O4PSvnOw1/S NT8YatLE1rJFdgLJ5WYXKnOxPmXBJDc7fQ854r5w+NHxxj/aR8Rz3Et5eWsej2Et1FEIZ4z K8RDBSCqhXbcuFzuZSD256z9mH4l6P8T9Em1Ty9Qs77TA1sdGmssyRqSC0kblR52QzMBndu JGMgVEqi0UXcTi1qe1eGfGGk+HviNJ57TraQTLCI4omljgO7fudwRuIAIzyenaur/YA+Jum /EDwh8QbrS5naCXx1rJaQABstdNgsBlgP94c5z3r5N+Lvxf03xDdXfhvw3ot2um6jPGl8+s oYpYSq7hJsUb41bcQQSemcgcV5Z8PvE3jL9njXxf6Dc3HhO13G8ghs7hhpl7ME++6yMcs5U q28YLA55IxhLEJPlRp7J2uj9QvGXhnUp4orGNftMLTtIGL5VmyQN69xz0IxjA963tV8G2t/ pU9gzfZxDEhgcZQRsuDgeihhz29Aa+X/AAP/AMFQPC3ifw7okniWQ+H9eIWO5jXdJbTM6h1 lRlXhSwIKt8yn1FbaftGf8LBuZotLiadZIWU3NtKq7lyQdrNkZIPoK2pS7GfK10PaNM+IKT +ILmxuEY3KJuLLko7gZPzDjHPB46+1V7+7juN0zNIduRs3/MhUdM544wf1r5v8V2fiLxDrc c0bXVvHbvttgt27NhuWVwpAOMY6dPep9T+H3iF72PVH1ozSWLKzk7iIZGUhiAWPODgk9cnt itHU8iORvqe42MsPiDxB4eljmDiwllkZvMMrBXjAHJHQlcemcfSuuu2s5NZjk3Mkly6L85A SRR8oAB4yc+navmHTfCmsT3EdvLr2otBDGXRIJGWKLdkkDHC4AyDjr1Fcn4m8G32ofFjTND bVr64h1pJrm2vLkOUj8tSzj2wpU7Rgnd6VpKpFJXFytaXPsTWH03TZ52aMsoJlchdwjAUcj OTwcnpjjGK5zXdcs7vYkEyo6L5oQkBRxxnjnofXpzivAU/Z11LS1hMeuxpauFWQIhMhcEnI 2tzkZO0HkdaxtW/Zwe20ueG58bajJCWYOZNNVhKrk7uWkIAUDAXHNR7ZJ2SKjHU9E+IEHhH WdLa71e6sEuL2JrWC5NwI1jjVt20MW25OM1S8MfHTwroujLZya9p0klhEiCcTDZcYXIZW6N 055614tcfsp2+u3xjuvFt3I4mDq7afF86jIAOCM4H93uOorn9f+AcvhPUZYJtWnvbTY7Rzr BsMcW7jOXIG0kL6EDvWMqlk7Glr2sdT8ff2mNF1DR7vR7e+jWbWYP8ARJSWdIgzbEJZRtXk +uQBzjBrjf2efi9GuiX8eoWd5biORRKPKJLgKAWUHkiRgzE994FUNN+GP9pzbdQuI75bcGC WIxj5onBJbG7rkgexJI4rt5vgjod7d7ms7ppwixo5kKALtwu0K2BgD0PasuZ35rHRGMUuW+ 5z2qftGaZZa2ESe5lWeUwxwqGAjDEgBgRy2OGxjrnqK988A/tN2Gm6KH1WbT9K8iDzSWlU/ LtbPy5PPy42jJycdxn5h8D+EB4V8czeZHBrFrDPNFc27OHlV1Z9rNtI2AgAnnoRXd3nifw/ FcQSavpF5bsjs/kQlgm0BSzEsGAQAjrjO4UuZv1J5VHY7uf9reB/Fj+IPD2o2eo2S2DIUFy gli5c5aAgyAqQG29eenp6n8C/24PDHxX8N3H2zVrXSNRiHzwuWjjJyAAjsBubIyQAMZ6cE1 4B4Ak8K+PvEl/caZ4MvJoboKTJbXuy8ChWYsu5lVlyFUdSOck/KK6Cx8F+EbXUbEaLo5urv UoZLm3N1cyrIkisysjqm0M67ScdfmIyOtVGo0rWJcFLd2PWPjv8QLbxXZXmn6X4uWDfbMkk tpcw7UVlbKBgGy2MfKw53jvgir+zR4gsfCXgmC3uNY1iZ9JDR2fn3RZLmFmKMvTDbCGOO4b jrx4j8RvAWq22rWUNjqGlaBOyLczCa3Z2liZjjCeaxJUc43HvyteWeOtY8YajdWtvH4ss4Y bGJjB9msBsMIIZWbZIx3EjGccZqIznCpzdAlZwcVufoh4TWPVr43StIxIJAIClO273P9K6G HVp/OtmkW3eJA2W3sjjBzjvkcHgnHHvX5f21p4++LmqLaaT4r+JN9NpNsLi5k0ufydPCN8x VRkO2QpXBPJH4Vj+KvhP8SNM8MR6xpPjrXtbZLtYJ9NuNRedrfIDZZVb7pO4Y4YkEACuqNS T1S3OeNF/aZ+lnjVbL4g2d3Z6lp0Mlu6MBK8aSws2R8pBJIIwCcjHTvXy58fvCq+DtB8/w1 4ivLRbe7i0/UtOs7lbmNSykM8UcjERkA5+UoFIJ6CvO2/YK+I/h6K31iLxzYtcami3Wo6da RTwwsNoGUdXPmfKVBJHoM81q6B8KL5YWh1TRhd6fp77nvdFijn87cMlWwyv6feXvjtzNScl olqbRSW7MPWviLcWlpm11X7RFaI0LtLeiO8lRMM7ORuViScnYw9NvQ09/F2k/FX4b6GbS8W WaS5mSCKGPbPaFI2yHQ8Bs7Czc/Ke5IrD8V+HfBr31ytvHqWj6jbRs4N/EbYzKdvWOQrwOB 3Uk9ayPB+g2s2lS30UOrWM1tMktpewoskaleFBCtvJZjjcucKnoBWEpTkuWxcVFNM+pPhR4 C1TS559bsbW2hWadp9SsJUEcVyqLlnU8lCSA20gjGOle1eKfD2mat4Ak1rw6NHS/SWN7ja7 TAMSMnnkDODx06+tfBvxWt/jh4pbRF0vxRqN5p/iGCSHT4beJVW6ZWCvGdv3JMZGCfm6DOe Kk3iP4ofsr+KfJvNak0e6uIHtLqyEEbOVDAuyblO0Y6vwASOcE1pKyirkyjLpZn2x46+H2m +JbSz1Bre3gaQNLcID+6eYMVdsHoW65PrXl3if4aRaL4jljuNNtYLS7kWRZBk5UkEOFAAx1 /Eda+Pvid+114y0TxHZWOreMrtrNgu61uAscpiZsDcFT5ee452kEetdZ4E+OOra74Murqx1 i4k0uxvmtgYbgvFYS7csEdjlY2568HJNRLlY0pLVn06Nca2Rr6HR7poLePFxPEEVrZySNuw glwyIPQruByBXLXusah4l0S71q+kj/sXUb1Y/7Lhtj5cDJlmkLtkbh8p4J7jmuW8A/tVxaX evHdaP4h8TOLZ7XZZQB4kYKVDBwcM/LdOx6HArBT47aPo/gSW3n/4SHT5Y52E+mXdvLAIyx yN65wqjcCcHDck9qmMWviRV2aPxwezvNU0DUtFVZNJvNTtXilCDEsavtYMQRmQMT1HK4/u1 618D/AOn6skN5qF4LB7IGdklVg4j3bkIz1JZiMDpjJ7CvmOD4ga/4i8I2+ix+HPEUOlW8/2 kXNlp0o3DbhTyuDkgncCOg7jNdX8Nv2qdT+Hl9qK32g+JNZgkiAt47ywuZFJDK5ZWVD8hAy 3GQTwGJNXSlFT5WDpylG6PfPiirfETXPO1RLe/i0J1gcs3zKW5dlPoFPK9+p9KzPi78FW0v 4Q6dqNncXVvHbXkR0mWQB2bIfIwCW2rv9RyAcEVU0T9te61Xwkmlx/C+w1OwllDbLaW5iuJ C55cp5SSI2W/jBGCCCQK63xn+1Lb+Bfh5BDqHwW8XSPcRuyS2Ft/aBSRVO1ZV2oRHh0b5f4 TlckYq5wU3eLV/UwlGy0MjW7z4Z+PbezvPGUlhca/HEIbqO4ud88TgBmLlsfeLEjAAorzfw o+m/EaBtU1j4LeLtR8QTpGdSc2ZhVZduPlVTnbgcFsEgDvmip5pFqOh6drXja107wra6LZx x6bp5QwwQQJ5EaKqn5VC/d/iBJ5x1NeS+P/AId2nxCewl1K8u4r6a6SCwaByvmOy5ZNynJA RWP0X6ivRPGF0uh+ErPRWkuL/VGby2YRfO4wwXcVyR0AJPUDmrvgT4T3VnrGn3GpNCHv3Ei GVwWRWAXIXowxuJJBPzYrqjGLk0ZupJK54f8AE/8AYYu/Bk9ncDS5b+ae2YRRRS5uRIVQFm cttfB9e/bgYpeOv2HHsfEtrJuWFo7Jbh7m4Jlljm+UmMn+5s3EN13HHavqT4U+Oo/iB8L4Z La11bWLS01m506KR4QDKkBIdox3XfuUZIDFCeRWp4Z8B6ebK737rp48TxiVlLoXUgq2CN3K 5YDvnGOtdEMLBxOb60z5Jg/YmtfB+qya9HNt0aJ1ENnGXRlDsFZXIJ3Hd16AAqccc+3eFf2 fPho1lPJceHLfzrlfNkH9q3Ks0vAMh2yAElcjnoATirvjVph4xOkzNOkekxL8kg4kkcb8EA cgLtxnpnGa43VNYk1f4h6boVikl2hDXGokRsdiqqkEMeF3cqOvRl4zmuGyVXkjsbzbcE+53 vgX9nH4KeK43Nj4Qs5LO8lWV4orucFJBnDFfMyOVzk7s4z6VseNPgj4F8B3smrWFktla3LN 56SXczxFkjChsFixJARfTgZNcpJ4b1DRbprjT2e3lt5xNPHbACURsQik5IwpY5HOB04FXPH /AIN8ReL/AARZ3kF4mm3lnMUhiunG1pAQdr5z8rqCeCQeBnvXcqVtTnUk01c8o+IGl6b4pv bG18NeGbfxHpeqyt5rmWT9wS2xlXa3yuCD1+79K1vFn7POiTa2LJNMjgutPtDE2pWxlSVFT 5xGAxZQjYKtvGSOR3x7F8KvgMvwn+Gljbwia51yaU3Szq6rE7n55NiDoN3OCc5TOTWP8bdZ ksfGdnC0WYNbSZXvHBBLpExWNtvXIJwxPX61TpqMXzGcakotJanij6dYX2ozWNxp7C0mlHl Slw4uXKgEADG3aACccY9K9wu/g78NdT8KQNJD4ieAP5c9kL378iLlGV2G9MsoyEPcYxivOL 6SCyW1jaGNru3K+XIyEsoY7CQqg5PzY2+pWujj1m61DVrSz0m2uAkMW4zEbVdj9/cD93afm 456D1rz6MVJKUlodcpSTumbGhaR8J9Q0T7L/wAIz4o0qYxEGefU52mlCbfvsM5GSOOv3iKZ 4w8A+ArC08nTdFvbmNLQMBb3c7z+ahVlwCzKzM3TKHnIyAeNeHS013SLuSAI0lqpQOE+aWM rxIWYYPOBg9Oa82+JU3iDwxr2lwaONStpNVfyZJYwreSuc5G44VgDy3XBGOOa6vY01qRGvJ 6orfCT4P2XiLQ5bix8ZXv221xdWunalYJC8yyNua3lCsJGkQoCR+YUcV3mk2dv8NbuG7k+y Lo8jtLJdRxNzIkfzKqYyrbiGJxjAyDwax7syDVRJNJDLcMFwU2+arAqclwN2SQe+OgFdh4u 8Mw+Lvgtf27bbd4la6jBb/Vsi7uvXkKRzz81ZRw8IXmialeTST7m1+z7pEs3hWTVJLO3aXV pftAlMymUKHcKM4zkDbweMMPWuxPgK21UxR6l/plxBLJP5U6RiLLLtLBcEFsHqep5xisj4A QWr/B7RpvJVP7Qtlmdyp3SE9M4HXacZNdtbalb31wZLWNLhrYvC4B3NEygHax/hOMEHOcYB raGHg9SpV5J2R4R+0J+yvpPjuzfULxhoM8ZVopLaBJHlP3RlFG1WznlV6EUvhv4FRfDiKSf SNQnvrfEJiu7lAj78FHDKoDYBUrz3BPTivofTj9tt5457dC25ljynmGRflIb2yNpxnryK4n xr4SudIuXmjjP2ONNyQg7gVJPykA9cnIbttFWqUUtBe2n1KXgZJpWkknjjk4OIySN7FgVbP cgc8cHBrbi1WXyJrW6jSMsN4BRQZMA8kn3AwT0zU9vcxWYEdxC1tLKqgyFQEbgckE/KwOc/ wD16sxafY6pGk2VUlGmxvHnKE+8AueQeDwO9Q6bTtbQJVFHfcoeFdKQeFLiGS4jbULqNhdO pUshLK3ynnIHQkcc8V5/8fNMg1v4pfDV5LyGyjin1E3f73BVfse0hQTj5mZMsOgUV3UL6f4 en1HVFmLW88pJ8pNwy+AVXbkk42nPSvHv2gtW03xT478Oxr/aMd1bTmAiS2dAqFTkr8vzgn bnB7e1Yz0aT7lwTfvG1darp/hL54dQu5YY5WZVe0nDWzREjdnhWRmG3cvZlIOOtDW7xPEGl H/iYlUmUvKYpB80R6ALnKnIwM4Od1anjnTNX0yxsYlaVYLKB4pXLFHMRVd+GXnICjHIORn2 rxnxN47h1zXBBbRwxvch0aSUsnls6FQx4JZiT07ZznNOzbdyoyjtc3dEvLzwv5c0dzHd6PN G5iuJZOqhQQUJPAwAOehHvUmqx2fxJto7brHJEpxHJtLqcndjOOTtB549Ki0qCLSdHstD1S P7Q9lA6xF4yI5F5K8/7IDDPHrWH4G0WOzj8QtptykM9vPHIABsZV2oy7hggsWDq3HT86xlF 2saK11qY/j2W18P2TSK/wBm/soMACCXd1IAJyeGYtt29SoyK5+z+Ll9e6ddTrdXSXmnureW qs4kjTqAD6noRkn0FafibxvDY+GbyGPTUt7qSdpFcnKSsMPuJ6EjI5Hoa4GT4oX2r+HZr2N ng+w3SSMXCgSBgu9DuwWG0NnIPJHbg4yunobRszkdA+I7eE/jlr2rQQ3tr/aljFFJE8yllY zuC7dApH3c89B3r2jQPM+KmnW2necrXk6DNsJeZoQCXKEfeHyAdcgCvHdS0m01P4r6pPJpm pHR9MshLNclVJJkmkaN+OtuxwA3ctjFe0fs2vb2+tT3FjYXM+q211vaSYYjeILtCqw+URlW JxjOEPPNCTvYbVjc8HSN8O9Vs7zTdLtbffthc5ZhNu7HLcLtBI4HOO9e4af4cb4i+IPtVq0 imSZZHS3cRvuCMDswVKyEkANyTnGM15rp1/H4n8RLDqFuyTJK008Ah8ryFKgIFBGQhAyMkn LMM12lt4kt/CMbX+m3RVmnDT2iRK3kfNuyu7nG3YcDGwksT6Wo63Jd+h53+0v40tPh7c395 qDX9tNfxzWej28kSyLOw4OdykjywwZgpDFuhFcj4Ut/B3xe36pbX0xuDElvNCLlhEs7KWdl 4D+WQcbWb5Qm0nkmvbP22U8O/tA/Dnwzc28atruma1bS3dzbK0TLFIwRmRTkLI42ZOGBOc5 zXz9onhXVvg54g1bR7g3LxaXqDXTgxLGbhHUBeo252bDuHXI44qpSuuWwopnuH7O/gmXw9r 8v9kalpMEMrjzWexcmULtJRWLkKFYgbiDk54Xipfi74D+IV/HLoPhubRILLxEWuZ5ETyiJd xYuxJDNlQi8AAfiRVf4Lxz+E9G+0TRyfZLmBZ0gd9rMwfaFY4JBOwHOCMZJPYesa/4ntdFb T7yK0jF7vS3aCdQ0Nk5BywOBwfu7gegI4rWnsjN3U7mT4L0fx7pEGixrpel3D21qtvdJFet F5Q2ru8sGPayhlH4HGeK2rjV/7W0LUBqHhu8iVJWt7hFdZxhSoOTGS6/fJHH5dKufAvxTqf iDxTrtnf3ENzbWiqpQp5U0EgJHZQGVipwQTgDBPNdF4oubPT7F71ZLrSGmu4YLp0ODKu7bu 5OA20YLccd+9U49WJs+fv2i/gXFd6bNrEWpaVdw+Q9vZwSW3nRzgtwobBUHvlwVBUZHGKxd V8CeHPgWlprPhPSwJW06BtT0Wct5lnJIqOzRF28snBztAxywUqeB7x8co9S0L4e6ze6PBDN ujYojAiOW3EbvJLhPvOqqWBHJ2jrmvEtM8V6f8aNJsbXXJt2r6HDFZS7rdkadUjOxjg/N/D uYn+LopJNaUKaM5SSWp1uqQ6X4j+DMH/COwx2Yt5hfPDFGzfZmC7gQAQY+cNg91HvXzp8dP iNrXxhlszrhtLm+0hDFb38cYWW8gJ4ecgbQeB+J9a2r749SfArxjJoOn6bBb2F9FnUWd2El 6rM+1lByVdVJDZ6569K5/wCLegaRqNot94ftbmy8O6rbM0N1N+9jJT52UBRlTngbuCRROkn uKnKS0Z5uv7GSfFK903Wr26llsrfVVjuWkwIIoGZsszgjBOFUfXnsK9mvv2eNH+D3h6bwzp scsUE2oi8spMLJDJuVVJcsdrLkZOeAOK4fwD41up/Aninw3NN9ltLeNbuN5XCHcq5VAG4bJ wTxXqGj+H4dbh8MyWN9fywxaYszRSkuZGOfMjKnIVcbiDjBPSo9lZaGrqNtI2NA8TWfwxvd Kmiit21i5RYR5SeXbo3O0oqg89ck9BxXOftLfDHV/iL4B1jXFhsrDxJNr+laRBdyQeZJ5sr iNo33ctEAWYd8/SvUfDPw6vvEF7aM6i0SAm8ikQDepAGOP4gM42j1rV+O/hy3stO0uK+uI7 u+1nxboFy4MpLKZLtYoZGQckK7IMZ7EHGapU01qL2j5uVHLaZ4d1PxEssYurmXTbshZGnBS PCsCipg5bH1xz0rufAPhzWrPVl0+HcIbB/KtvLBO1DyV2tkFefw/Gva9I8CWoVIYYIvJRy0 YKnOcED72cDJ7irnh3wS2jXrN8pbcTgA/eHX+v5Cm6Mb6IzdSSdkcENOvlmvI9NHn31hCjG Uxb45UHBBI53ANgjt6GvZ/Bmk3V34a0uK6km+0W8SE4P+sVFAGfYg9P0rShsvLtN9rsiJfd IwBXDAfe6+nHuSamsYylyuNoVz5iFgTkd+TWkaUYvYmMnJaEcekx6LfXF0qyNJqBVmJ/duA owFJGcgZOM9MmitqaJUVWDKyyZI3gZoq+Vf0jT3z4x8QeFbbxFOZZJksb+Aqvm3DrGA5cbW DNnLBjgEdS2Pp1Xhe3knlu49UuIp00y1DIkSqqycspABP312Ljb0PJrmPiLPJf3dzcapqjP f3ZWJ0e22wWSo2cbGGQy4Zsnnv6VseGtcfTYNNtXtdMvrmd1tftLgvH852u77WG5GwAFznd zxjFYWbSaOXm6jJLi5QXkGgzCz0OO5a9S1tCqMqqoLKqhdyhXXJUcbnb1NQfC21Ooa7dSah NJY6heML6COSIKu2RmKKnUMN27OQWAYEgZzXF6l8avCnxG/aL1/wLB9t0rxNaSG2ls0gbY4 2gh1kC7S2CQyrlhnGOprsrnwnr/gzTxGZkt55Z/MNstszyzR/KGSMY/doCo5PUHAFdEJq2p jy2Vmcv8AEnULDxRrF5q1mI5rmwk8q6gYnLNGxRGDDGQQhBB4GOOK3vAPg+30JY1utMuf7V 1JgM2wy0cLHcHLchduwnkjB5+tCz0q5m8EXNneXEN1qclyyzhYlQxK82I4wB94DB6+v5+gW viXT/AXxBmt7vUH1Fbm1+yC3jiOwsishDSY27vlYNnHQdTXNTopVXLyOqpUXslZnA+JvhLf eONOKxzyRvdI1s7q+37Z5ZBCs4670BPTHfrV3wrDN4c8PWNrql1HOtsXuHinG8wsjHYjMM8 lON3TpzxXqkPjC2bULe4017KfSbdzA1uY2jbKoSzD0yuQTjryMdK4fxLbPpWtWkOms8Wo4Z g9uRMY2fLJvHO4ABsduRmu3mbWmxwqVy1ceM01azH2dLO3QAiJ7cgxwqAMZZuVJB5Hv3ry/ VvD0XijwpdXF1HcfbrGe8NvPltyhS6sSnOMoBjA49e1dnJ4Nbwrb3UbGL7TYuJHiVOJGcDe zAHnucflggUvjvwa174OguLOSKOS9064ZUjVo1KlWCkqOQSpxg56D0qZxbi0dMJtW5Txbwz b3U0+m3UTfZxZBWincsswdlO3JHBXvgg+tdR8Pfh1qOt+KdatrxmtoY54760uY2G0NxmMgE YZhk+3oa0/g/4fceCINREazWoYxFHTcIxtAJBz1BGB3roPG9gt/o4XTVndYJjOJUyrEgYVm x1ZcdfUehrjoxXs7s1rSfN7rXzM3xD4K1Hwl4bnmtbyPZApJVXKlUGCwY8g8YI79cDirOg6 Imuadb6hIsu0W42Wys3ksGzn5mOS2cEk88Y9BWjomr3UfhqS51mGO4hlRVeTywynqqvtB+X OOe3Bq/4Enj1jw59n+yWjPCFcx20m5Sp+ZGwD8uRz369q3STVzljJq9meYeMfDLeBNZutWt YH1C4ZVgZ2kCpIxI29wAR7joKtWFj/AMJh4OvLPVIozo93ZMyEOMhsFlc/QjjH938K7fUvE mj3up6tbrYzTyWLssqyKNnmFfmwBzwDwe/6155r/jVvD9hqDal5FjGdPlit4pwIvMJUhIQv 8RyV469SadRJKy2L3setfBzWHb4deDIYYbiVZ4ESd41JjjRE5ZiOikgc9STXqmm6ZbzaacQ o26TduCFTjpux1PQc/SvHv2Or6O8+EWmQny21DTZPsNwUJYSyJlhkdAoBXnv+Ve6aeIolOJ SZJmV23Biv4D047YFVGKUVIUZ3buVdNsvLLqqPb5GDk8/KOAv+PeqWpWi3100knlzRMFAJO SpxgkjoTjH61uSzw2zN8xMshJZMjBOPYc/TNczeyS3SuJJAqjOSV2qFHp6H1NFr6jk2jK8U Wf265hs2byLGRGjYhiCzH7oDcnkgfe44rIu/CskOn6bp0k1nNcaoWjm8p/Le1BDF92AGYKq BQeu5s+1bVx8SNGsLyOGbWrCGWMFghlQMcYzgNnI6jpXc29xa+INNt7qxYFLpcjJCvt55PG e/HQ5rRJOJlUm3q0fM/wAZdKj+H6nSbddV1Wxdnu4rZgzmyZsqQsijJjGWYK2SACccE14br txeeGIF0/8AtS4vLqG6Vl3EyiQqedpb5ipUgdgcEV9S/Enwc0Xjr+0LiTULu2tx5qWUefLk 2jBYgL87MCV2scZIxjrXkX7SOjeGrPwLofiPSwyyRzFri0kZ1lznJPJJRlICk524ziuCtG2 p20ZLRI2Nb+Ldr4q+F8TX66pLdXFr5F0tvEAY2JbjJY4YAZwGJxjg5xXnur/Caz0PUxdPcT 6heWMSgiWMRxJtBPXacMBxknPyjjjir8MhqcjyXmoTwXGl3Vy6RILgLK8j7HVQpyGchsDGc 7T0OK9hshZeNbKHS7h0e6ngaZoJUKJJGBg7lPzhs5xxnHNXyppDmop3Oe1bSv7StJrxfM8o xCTy2Ab76knaevOD145rmPh3odjYaVPffZ5nOo3zQqJwPMiRfkUtzll3sx6k7W444r2H4qe G7XRfD5uI7eWYQlEiRAdq5GBuUdgDgY9a43wx4EltPD0lrcCJJtTv5bwWc+5WWN0G1VbozE p0XgAsOoqeSz1FGaR5B8bPDs11bQ2G5ne1bAnYACLYgTkZ5znoPTpXimqaJqFozWl0yy2E1 zEsgEPmFUVTvA7KCHz16qtfZOkeA4fHng6bVFthJIxa3uDChcRsBg4IJ+TADBvcZryDXfB8 9v8AD6S3hhbVGhe4VdQiiCtKqSMgUBTlSuCp7/Lk1jWot6o3oVUm0zntV8OWtrqGqppWm2s 2hW2hIt09xd7DJDG7hITk7t7FuFwAMZJ6VkfDzxBIukDT7CKTR4h5N1HAkpCSZ+UtnqzbMZ XngD0GKS6m1x48tPC7yLcWc+hXX24eaFkkmVkcMy5JQhgyn0UHkE12mkfs/wCqN4ls7yyaR bKKeGCKJE+WIDYVyFBGBjGcnIOTg1ilorbm8ppbs9J0CLWPiVc2bX161reL5jCdAoR4UIA4 PfAPHTmvU/B99o2leO49WmsreS20Vre8kUsj7+TGYvLbhiylTwcA84OBWRpWgRx6mLO1jVr iyiWKVyrDIdQyNgZyME8cfrVrVfhhfag8bRrbJeK6OIpQrqxRiSWVsrswoHTrjOa3UNLmHt ot2OL/AGqPFvhvXbS51DTUsLDT9Oltbu6ihyyxO19GWZCuA2AUJ6g87QAM1x/xD8P6/ZPi+ Njc6XY3ssAj88CVoZQPLZGwDJtfO4HJAPHQUn7XXjRbL4X2ngiRrG61HXNVtropHBHHJbWy AbdzIFADu6KF+UYjYgAYNe6/DHwlpPir4HeF08UaLZ6vd/ZobS5e7AMsYj3pHj+JvlVDng8 5PQ1motuyNk7K5yv7OfhiC/0gRXjXlhqtgWSWFHZo/LZdyuAwypZZFBHQFcD1r2XWfhxY6t 4Vj0u/mSWKVGgQzkGSRWBLAkY+YAEqT0x7Vp6f4asdGkurqJrMGWJRNKRmTYhz94YLKBgZP O1VqPVfGUl7PHaWGknXkMAlJRFMThh0V2+Uts3EDHNbwjZWMpS1OI0L4b3Xwh0pL2S+1B3u LkQXs8r7nQOpRHDKCQu9l+XkdGOCDWN4l+IXim9+IlxpE2iym0srUxBLqdVQqrIDPvLKHjb co8wjALFcZrvrLxZJ4u1w3UOl3P262f7NPYNIQFiSRGEuxhlpF4BVAwGDjeQK0E1+Xw1rGi reTxapaa9P5X2mUC4NskiumJAAFVPtLQpgMeuOMYFOOgrrqcDrd/feNPhfrfmNK8USSWySh 0t1gIjfcg3NufYzkEx4yBwCFNYfjb4Ya3oHhRdP/sm3sbafVLcRarpyncoY+S4lZlBKsGXc FDLhFIJzx7RHoEOp/BnX4dPjttPlktHjeAQsI7GZEVGVA6qwTCnkjcd55xXWfD/VbPTvEU9 nfQrHa6gQNKuzcqUmUIHNsV3bt6nzCpx9xMZ+UE6RutjlqJ31Z8KftjfCm+8e6Ja6ja6fB9 o0h5o3AlYzGFCUYIASCpyzKxHKqCOpFeTa5qt3YfC6x8MLDNEI7FbyBATh1MjJIG3YBO0DG Og5719//FH4aaXB4q0/xFDpNtP9hkaw1iKIrbK1q0ZcMWLHcIztbGC2G4wRXzR+0j8BLz4b +NYdYhuk8TaJ4jsmg0EXRPkW6sqkDK4+fblgfzqG9zaOyPm3xx4WtfD3iCY+VcRwzwW91BM D8kwcFXC/3iAw9sCvpz9nS+sdU8O6VGyxxXGnoLW5lMBBlLBhgN6EY9smuGTw5JL4Z8I6hf 6dNNHdRGxiEQWRI9koHIPY4/WvffhjNbvrsjXEFs01tLHCHii8v7igbig45YdKiM47Nmzgj 0nwDodnpSMsgXdEmxSxAyMgIBx7Yx3Ncb+0z4Ns/EEfhfUVayfVY/G/h6yFyI9pQJqMc2wd cAbV4zz+NemW3hpby33n5gcbHBAJB7n33DPHpXnPxu0fT9ET4dRw3KxTXXjzTpMyHCSyb3l bgkDOYxgjkjA6GrTITV7nu+leXaacJNzoM5Bx9zOeMnt1/DFPtNThv3Me0FkI5JxuBxyPcd KoxNnS7dWYedKgJycd8ZA9Oau+GdHSW+WRWfaGwQOSCDjr/ntWl3azM5WudDYRZCeXGCVJX jryOf51bNiqyxnhUyMLjAH481ga3PfWHjbwyLNh9jklm+2qDhHXaCjdc5BLY7c/St29lu54 X+zQw+dEAEEpKRsSRznqMDP1OBTdRrQrmcY7GfrPjLT9H1H7HeblmjjVgMYG0lgMHPPKn6U VrXWhQakFe6t7e4IyELpuwM9BxRS5mR7Z9j4S0/8AaD8HfGOPV5VvbPTdW8MRPaJaysbW31 YpG3keU33mVgoXcW75ycEHf+Ff7SXw58SeHlutT1eDwtfRysj2N9KImtZYmJHBBVlO4YdSQ 4bjviGL9j34d6V4Mvdf1bSbo2dqFiE0WotbxyKjH5yygLt9GAUH5c5PNReCP2W/hNPoi6jp vhnUYVu7kKkl7ezXc2eSCvmseNpB3DPBGD8tZKNRR+YP2aZ5z4n8ReCPh58fW+KVvqlrpEk sEzNdofLXesPEvAKsjnAJOeU+bGa998E/tJ+C/iR4WiutR8feEZNSvgsLKNZgiktw8YwpQO r/AHgWAGGwx64FeD/Er9nKT4aC01HT2mvvCrSXDWMVyjtJENwYw4ZQdzfOBkYKgVkfs6fs9 t8QfHkusS+DY9P0DyEF1qH2GK0m1K4YjZbhsCRWxncwACrn5slQcXVnCai1dsc8PCcee9rH qfxy+MOleE9Cs4dDubfUVE9vIbxAXHko65jZzzuIDEkjvknFewaZrHhO48IR3S+IvD8dlqE k98ss+oRuUyxYhmJwoBIHTp9c1xuo/syeA9e0WTUYdNvNF1lkkkt7S5v2kDMPlDMgPzRuwA IJ5X8q4T4f/szaD4wbX9O8SaHZW95pirHLZWzNBFcM/wAw8ohgWKkdMKBlVrWHtHNylppsZ SlTSUYnq7/FHwlo+i3ljba74f1RIw1wLiC7gPlIwCMvysBnfxtHIHUVyGkfG7wx4cR7r+39 KnuZ4lWBo76EQ25KlzuZGJTlsDORjjIrlPEn7Mmi3Gu2/h+HStRsdNiEbm9hcCK6OPLCyFh ub5QGZs8ehyTVjTv2RfBPhnxtHo+padY31yVlkgtVnxJ8igln2sDyCuF7DBxnrvKc+W0dyV GD3PTdV8Y6DrV9MV8TaLpUl7bxq7TXqAysqjOxc9QCRgE7s5wazviB8XtI0bwRNHBNp2rXs ECT2ssF2C0/IQkqOVORyucHd1rj/if8EvDdlDp8mi6Ha3kGp3ixpLcvK+DJ1kxuHouOgIFZ GtfAbT9B8D2d1Pa6TbQxkGdlRkWF92AwbcdqsXBIGSD3ojKqo2aCVOKjzJnlUP7Smn+DC+i 6/b+JtFsYxJdm5060M8k+FbaroqtgiQhdoGCjk5yAa6v4bft0W+hX1z53hfxFcWN40X2ScC FI598arGyxu4I3ONpUZOSM4ziuS1Tw1ZaTq80KF7Y2oIR4Y2mQgytl96nDKqlSegOccGrfi LxH4R0mCPQbyz0y61VGP2mVTvRZWZHUrtYEcsrYB++mMkZrnlGcY8pUnRk7yuma3/DZ848P XWn618LfElrNdRNFIk2p2dsJEMnUbpd2QGHygehOK2fC37YFjZ6E7aV4Pk04pEN8R1O1fYw UgKxVyQcdgOOPeq8ehadpHj6GaPQNNj1S1MZnE8P2rzZ/lXeVk3jfjbzxtI4r1zSND0nXfi XJ4duvCnhW90pG3XYNhBHKszncrZjQcc555GTk9qmnGbi0uhm6dGEkknrrueGzftty3Xi9J ofAaJaX0IS6Iu4ZGmYBm3IyjDAsBgE5IHpXN+Mvj7YfGjxi+7w1LZR2m5Y7m5nWRg52gqgA ODhQcjsBxX0t8YPg7da/r9nH4Tt9FsbGUSy3MTadF5UG1MIy8DKl8cAHk5OKwLD9n+C+8E2 DaT9n06B7OGQIQJ4oGk2vIzj5WLFs9wVHStZRnKy6DjKne9z5z0678SeH9UkbwvrFzo9lqi pb6iEcq1wiMzgqF/jLfKSMZHevfPCX/BQC38PaedL8SW897qcT4a50+AOfL2/LvQkFTjuCQ 2QQKwPE3wLXR9RePT7XY8B8x5djGKZmUAbNzY+9uyMcdTya8+/ae+GeteFvA9reaPMZRLcq 2oyxWypJbIyqqM2ANyBiBxzyOMVzVKlWltqjflpT0juz3/wV+1hp/j3xfGdPh1CSzVjDKxR VMOQSCynqOO3IPUcGur+JvjW18XeCmtdN1aGOTVG8lpUu44niU5G7cDwOCM57DHJxXw98GY tN8NW2sah4gjGpKjMtiLpwIhIAr7iisCVOSq7unzZGK6j4ja5onifT9PvrfXjc3vi4JAbOF 1+y2bKMFQjEbQCCMep6itHiZKmn3F9WvO19Ec7qfwntW13WHuNcu9Uulm2PO8nmTxonAVXY HaGYHOB82BgjFfVPwE/bD0nw/wDCfTbLWNQjW8snexlnkf8A1QHKF8Z27ucnoMAnGRXxz8S dVvPhh4Mivysl9Bbypp4dHUu/zfM2M7iBz8yggHtjNZVxYzeJrNZLf7TaWTbmFvBIFN0xwf OByNzDJU88kE9K5YY2pu1odH1eLWp9TeMv+Chmi+D9XkmbxBb6hNI7Sz24VzHHEmQojKoDn oed2cEivMv2i/2yYPjZ4SGi+HtDeykvHSW91aWNlbaTudApUEYOADnPXAHWvnhPFOmweK4r OKC21W+nYRzqX3+UANvUqQp46Dn35r2f4dfCXS/EOmPNb3qq1ueZLiOQyz7twAVkXax+Xk9 RwaHi5zXLFbijhVBp3IP2Pf2jdN8M+KZvD3jC1a2aO6LWmtSx7YZZFwAhY5GwqUbdx8wNfZ UfiDwX4e8RabdajrmnHV7iB7mBTdrI0qbGUBPmbcQjbflzkepr5A8SfBeKfxXYyXULjymUh 8CMRptCjBPUEnHp8pNcv41+D1tr9zef2PZXcstoTJLHA5WaJWVTuI3Hav3cH+VdMK7ikprV E1KKldrqfanj79qzwzofheF447e5vZAFa0LmLczAKW3MMYHAzzzgVWb9or4e6R4us1uPEGn w3SWLzJEH3lSVRyxPIBC7srnPXgV8T6T+yjq10EuI5NcvY7fFzFl2VXzyV3kkgH0I/Gr3gn 9jp9P01IoNNvIoIXbzAEeQ7nDqyuWIzt54xjGD6UliW3ojmrYVtJXPve1+OXhXQvCq3UPiL wxpVpqERlaITwRblChhgbh0IXdkdfpXzN8a/wBrPT/AXhB9H0e10PXpbu4vJjd22qxACKSZ 5d6IgJdirjI4UEk5OK+edR/ZBbw54a3W+k6yy2MUv2SK5AZY1cO527SSEYsSTjnoR0rC+Ef w+h8F6/Bod1o8el/brsJGVgaaSFJI2eTy0YLt4RhtO0DIx3pyrOS2HRwbg9W2aPwyjvtJ+J b+P47QeRe7ZreGG5Z49oYtJvOOFcM+SPcjpXvq/tT6t4e8OyNo/hXSo7uNHnt0N62xd53b2 jdAWCEZZSwPpwDUtr8B9J0Tw752jNdiOQu8izRgCBdw2gbWZSOS3IBycdMVcv8A4MWdjaSW 8mpBr5oM24MY80A4Of8AayMntjPtXA6lSD91HbKnTloO0/8A4KYJ4Z0qK+1rwTqlzd3EGJL iwmDRysBtVlVl4GRg8nGfbFT33/BSXw1caLZai1r4i03ULhFWSA2LTBW3HdGjgbX4HU4Hri uMtPg9Hocdnbw6lA0N65gjBt1CQDDsAqKw4ypJ+op+o+HLO5sb+NryO4t7eRXiZIGj8sLwx dwzLxzt47kZ540+sVXq0L6vTa0Mzxpq1r4vVdUvLa4gfV7s3EcVyAt0VJYorsG+Xg5wDgZG D2q58Ifjj488I6uzXUwe2hiECl5gHlQOHZ2JyA4LHgn+A+tbmufC+30rw3feZqFpdXM6G4i j8lhLIdvLb84J4DAceg614B8Q9c8SpdwRaLqWkmxurgmWW6t2eOBEUKvzKRndlgykHBxipj 7SLvHc2cINWep92eHf2s/CWv3awTeIp7f7NABFLcozSLKwG/aqbiw2lgSvTI96b8VfjZ8D9 P8AADt4g1DWLi6gkLWciWUjXd0DKhKwhk+Vii7Rkj5dxzkivz9vPEereB5xa3Mj29pcv5pF hIsLBM8qpZT1B4U/Wu6+GHw+8Q3HjDSdQvLrxCnhlz/pGqwOl3JHEm0OCV3AgbgSF25A56c dCqTm7Wsc6opbn2j8N/21vBkXh2eaWPxLYXt1ftdaZLFZSMqQ/JiMgquxHjA3p82GOQVfGO tvv+CiPh/xH4aNnqPhfWLiN0aF7uygjurWOWNhtWSIyrIWbBPIBRhg5xk+Jx6D4BsNTuNPs obvxHomswfZ21ON1UWIdU8pnjVVJdJFGAWAId22FlAPpv7MXwW8E6N8Fb22gtbTVtU1LUWW TUbmAPc3kfmIp+RwWUIpKk4yy/McZ42gp3b7EqnH4kyj4w/a50f4g3d1qlv4Snu0SwmGpGa dbOWWZohGpCBmLKsnzEsAwAAAHWvGfAPxa8afCixvL4WOseLrSGxV2tdVvNkHmIyGKaNlYf Z5Byd65YhcEckj7C8L/s76B4Wt7iwi0ux1O0a5Lob2JDJGrqGfDqmT85wMjPHXgVyuneI7G HXXfWptQ0CDSJ5klEFsWCMg4ilEavGyug3LyGxyOTiseWfPzN6Gi5OqPGPCv/BSXxh4s8EX Gmp4L8O6nPcLJCk66xmSQvuZnTauFcb+FKjocelcF8Rv2qfif8U/h7H4X1/wnoGkWekO91Y Xhv5lmTyVZQqptYyghl/u4OckgV9VwaRpepeILDU9R03RBFfyG104PpypIQGY7uEAU7UP3w Rngfer5O/4KDfC6bUPGJ1KxF7p+kDT8FxC0JhZccoqkErICynaVIGQQBis8ROcXeOxpSjFu yVjgdJ/aaXUPgDaWsCxXeo6XeuPsyzuZMk4+RBknLkHAGSTnHeubvP+ChuvfDzxBDax6HZx 3Udysl3bTXDRv8oBCsCvyuevvn61xfwP8SR+F9N/sKzjtYrTWL6O4vW8gG6ULuz87ZIXgYA /wrU8Y/Cvw/8AEbxy91Z2kdtJe3KsQAZQ5IwSSx3Akn14yRx0q90acsT26X/gul4m0DDR/B oS6dbP5RQaywuUwBncPLIJyCdygqQR1o+Nn7ZXjT9sP4M23ijQ/AWr6L9gneO2tY0N4lnOy nZJJMFCxtlQAQMoGJzk4rw740fA8aH4gjhXM0c9sGKWkjRBo9pBUgbjywVcjnvX05+z38eb rw5+z3DZmF9JvLG1ufNUcmWRR8jtnrlcA+oAwBWsLvUxbUXe1zjvg58SPjV4iXQNd8OaLrt 1qml3Mduj6mXa0mw+XCuzZZV5G45Rtv3geK+kfDn7WP7QVtc2n2/4e6PaWl+5igubuMxP5r ylUR185EUYHBOBgDJrwvwh+1zrGgaxb38pZojE0BRnITA+6Bx7Z56/pX0l8Bf2p9P+NmoRa Pq1k6bXW6gMgG1JkyyY74xyD+FFPR6tmUrSXvI09I8T/tSXPi+6sW8O+FvsCwr5N3ciEpC+ zLqWjlwxViFGcDrzkEnU8P8Aib9pDXL/AFC1ksfD9s1qGieUwwG3WRecoyu249OpIz8vUg1 7XpV/Z/Z4myI5ZovM5+XK7gWfB4AGQDWtp+ppfyOtvcN5MPUKTtI/vZ79auMrya6BF2R8mf FH41ftReCrmzt7XwDrWuRlWVpdK0e3vPmXaC0n7wbWbOQANpA45yAV9eWtmNQaQRqWijbCb 5irAfXI3dOv1/EqGmna4/aeR4D8cPinp/wy8MS2sOiLqF1qVu0l9bKgeCMRts3sgyoY5XHY 4HcZrE8KXt9rfg1NYbw/Pqltes0Wn2sFx5f2eDLBGVtu0sQCM8Ejg1efwIJdVi1LVNUg1C9 SyW2QywtJ5kL7/LZxja2W2YJByVz8ua9H8CeLbTT/AAVYqtvJBbw20LKYUVI1z8pXluCH7d cV6Dm1FHKtmjwbxxdah4n8B6DrF7Zy6fpcGqG1NlLLmeRAA7F1zhXx8rDtk819KvoS6isrL cwnT5raHyrZUAAZct16gFcAemK8n/aVvoNU8I6IkcIi83UZCCAHjaXYVBIHU8YyeK9sglxa 20yxJ5ksamUZBVW29/8AD3riUv3zkjTl5qSijiNW+FsetX0kd1cXE7uFYzjaghBH3V4xg4B 2jgHnHJovPh3qUxsbry4IWhcWkKBVkcxgE5Bxy5A6D0rtBrKvfRqR8sSsXVCNmTjDY+nOR0 6VbXWkZnt12xzRgyRGQYKtg4YDPI/pmuly967MJU+ZaLY8zv8A4eyQaPJf6a19qSwsZI4Gk DNIwbJVMDCjBIXtxya4fw14T8MfEz4v6fqM1jfabqGi20s8guDtmuZXba6sjDlAuTlTj5xz xivbrnVkfR5IrZHVlLWjm3ITy5doyyjuMnjNeStBb6N4x1S+1i1mS4v3A+1AlRCrhQ2ASSu SnpjrTd7XEqd9jptV0TTdG8JWei2FrcXcEYaC2lQtMLPaQUdyvzHG7A9SfaqXivwZJr3geb SZbcxTyWfmT3AKsFkGBwnU/wATADGDjPSu00XR7Pwj/pkdwHhncQICQAwPTBB+Y8DAHpUWv XX9jxSz2McHnyEBjImFCkZbOfbHHekpNvRkz91JHyf8Sfg/fXd5YW+lrcJ/Z7yaPBcu+6E2 swGGmXg78seegBB6isvRP2ctF+HMOl3viSRPCviB555Y4Z4VniYwAIZGbjbG5+ZRnGGJ65r 07wPp2rP4+8ZaLrl8lsbkGKBwWVEkfEiKrkAt94AAdNuM4Aqt4u8R6t8QfEOreE/7J1tJZN AuZLXUbmGKW3UxxcSRHcVZJRuUliCGwOoOHyPVvoNLni7HkVhoH/CI+IJLX+2JdTupXiuHv oSFZi21sqVLYADcHpx0r1LwX8O7Hw14j8Q6zcag7xWhWQiSd38y4ZVJXaOcKECkk9WI7GvI PCGlvostu1vHCsf2SKSAAkrGygDaVBO3lCNueAVz1r2bwD411zxOk95JpOmzW4aW1mnmj8u 3Qxxg77kEb5MsqjaPUn1B5sLUtOSa0uaVqL5YPyOk8BfFbVPiP4kh06W1JshEuBFa5MEqMX LF3BG07FXOM9cc4rtNF8Oqnh6427f9LdmKKxEG4ZDFVI+UbhjAODjOASa5jw3pGpafpGn7Z bGFI3jk1W8tCAZdq7gqKV4Qg4K8HAB68V1o8SWsunzQiZnM5LEwA70HbGcgZ4z6c123uzzu X2b73OU1/TlhsyyKN6SbUXaDySflAH9a+a/2sn8Uaf4hmh0vUWiAs2nnkcKizQ7c+W6KCPl UEZ6n1r6bnRLW7luPLuZks4mkjbDbGZdpCs4wNxJGOCeD2rzTwt8M5vihcatq+o28YW+WZp ACQGAU7gpPpkZI6ZFctVJJndR0akfC/iez1Lxv8JNKexVrCWzDpdziMyS3rN0c5OMgfL0HA HpXmOk6XrviDxVJBYwtLDaMQlw52xArzyWJAPB4r77+B/gnQbbRtSh1+xlu9OsYcGJF+ZiT kMxUEheCOueTkVz2t+F9O8S67brYxW2i3FzMxmv4bUlNMtkLbD5bjJLbiMYyAwODtJrmUbx Vjsc3e6PC/BP7IHiHxTfNdalr8VuJkABd2JBYg+Wm0YHHUA8YNek33wMFi9lpt5MtuJLdbW EvdMRE4J4VO4OCRnnPJPr6n8V/GOi6P4qt7Wzs0GmabAvlpbYDlnAIZhx8x+9kDoT16jJ1D R9N+I2r3Sa5azWyaVuuoriSdWSJRtwzuv3chlAzjBPI9T2GuhpGpdI+ffB/7Jfh34XfGjw9 NDqMmrytetdKXDE8BnYOuSTgbucYztPavpDxZqXh34U2cWqC1uI1u5DstgAs078KnLA7sDd 05xjmuD0LxW3/AAvDw5qk0JtbCWW5ihMiqLdgsIVDkZPLA9QM+mK9Vg1fRvGHgK7023msru 9vm8yJpnUBbh3Z0iiXnYoA2rjk5HOQa1pU0lczqSbZe0pLH4teFlj0fVoNRkur6EXEsEAhc Lgkhgc8J90njOOlLqljp3hF7i3jtLYSROykrEC8hLKqkAABixwe/TIHeuI0CxvPh2ya5o8L RWy2LXFyvklXdVdUlg2nGGGQc4z8pr134UeLdH+J8tvcXEOn+dZ2xu7Z5HZZIsKisVVh8xV lJzztzWnLGRjGT1fQy5btrv4O6trNjbQtqS2jvEssXmC0ZndEYocbmGw4U+3BGRWR8GdBub XwhpI1iSf+0NUiE1syop+3IFWNXcDG2RmDjHoi9OtXbfVda+Imu3Wn+G5lt7KK5luBNwuF3 bkkkbPIXcx759q734geJ7L4f6m66Do66lqNrp0cdvMG3JEFL7mQHPIyoA785PFRJJR0LeqV jwz43adqvhbWZ9Kjj8mS/RoHjjK71YElThgcKUGT1PHGc15d49+HOoeHvj/8PWnufJ0/VdJ vb5EwpVJYLdEOCMFQd4HzdcEZ4r2jW4V8Z+HJta1CR5PE63ELEFSkjo3yk53bVO3cowvcjF Z/xu8PR28+i6utrFfXdjol0sBuGG8K2xy3I+VMkZGP4VPNTGm73NXK2jMXw/4nh0nw3Nbzr Y6U0UAaa6dw6b3PCmMnOFC5PIBJ/GsXx9r+o3GkvcWt1brPtiKyArHGdp3bV+YlQQvUHBHF eI+NfiK11ryX0NxYWSTeVO8bgzLNLtGQ4AHAPAPTtziua8e/Fy9v7Iw280cssitG4VNkUIU /IqZzj+vtUuNnqZpWd0d18QfjvDqVw1rZXx05WKYYx7GtmA/hxksSdx5x96uGk+OGvx2UWm tLpn2m5YtNcLA0IwGyqsgIVtwHJOfvHivPBLNcT7bzM07YZiGJx6dfQ1r/AGpteu0RYoSsB VFJGWkPrg9cZHSsnZu9i4y1PQ/iH8bNS8Y2VnFeajF5tuou0KQCPypCApX5TyB0HtXGw6+u pWTQxsLy3bcwbdxvPBUk46Y54qrpWiahrmpSLHaXN3cG5FoUiQsQSRg4A4z1/pxXoGk/DPW tS1600ddJlmvr8bYrdUUyknkfL2GMnPTFUm73No2scHqmjTQ+G7ppp45A0DFi+MLg7gAe3I xXo/w3+LuueEvhLb+HbaeK302fbKmEHnQOcl0V+CEY5J617ZN/wTvj0bwFqd54r1K68lrJl RrE4jt5CQFL7gcjJ5AHb8a7/wAa/wDBNnwzc6bo11p+oahYx3kMMbieTcsPyYMjHB/i2jGe hzVwVmwUkzzH4Jy2HxQhns9W1OWw8STC2tNLSJ1t4JI0HzGViGDP2BPOPevrix+KHw88KeH JNH0PxFpy3mj2X2qQWx8ySYqCp3uoIZ2bGVUhs84r5f8AHH/BPT4geBITNZw2+tW0KBg9pP uk29AdpAIOB6VyHwy1Pxd+zJ8R9Q1jVtH1C10G8s2sZc2eHjdsFWRyNqsDjBznnitebRIXK mtD9Evht4t1LxBp+ka7eNNBod3ayrdq0JU28pJZGct8yJsU8n+LiuhRbO9hD6IbCG0t5Tuu YUjMbHePMG4kfNjeMrkZ688Vxfwh8X6X4j+HOgX2l3uo6pbeJIIba6uY52uQjKv75XD4VVy jhiRkMeBg8Y37SOraT8D/AIArdaULubRhdIsMdhOpaISTh3kU87hgOAOQAxIxxRojM6742X 0ekeFLq8tVhbVIFZ7aaSRQlowUDIypwcEsAQcsB07eV/tM+AbzxJ8GYtU1JkaB3h2WUESyq yyhNzSswwTklgVUYOACetc14l+K3hH4m6/b+GdJ0Oz1PStRvEOr6ndStI6KVVnKu5V96ucA gk/KcDrT/wBor9ojR4/2bW0/S5ft7aPKsOoMC0wggR2VS8jDKnIT8VHNZ1LKL0uVFNM+Wvj P+zz4b8B+KtI161Ja21qWNQ0B2vp08TIrsi7iGBwcjjqa8j8GeINQ0TxlbsZHmuLO/aO3dk 4eRZz8x4x1we/euum8bWviP4QQX0t9dR6xDezJZQQgSxQqWDBiWJ2klQc+544rP+D9rF448 W+HrmdppTpd4rxxxHZ9ouHbcXdRgMv3uOgPNZ3VkXszmvAFj4m8W/EHU9U8RWd3aW8Ilkdp 90avEFzgg9ApK555yMcZr1jwVqn9vQyWNvsuEvojFCyFWVyflHI6j1/+tX1Vo3wJ8O+NPBl 5a6nptvfwXUTQXNrMNoA3c5IIIJ2jBB4681554I/ZhsfhbeQWei20lvZ6eHNkSxdoyzE8k5 ycseTnOKcEl1FK3LY8N8a+A9S+F/i2xhW4t72ESxTTtDKXj6AqmSBhjkn0HPrX05+zd4Gtv EfjOx1yGOS2lhO6RUbj5vugAde5Of7o4rzb4s/CGd9P+1KtwxmdVULnapDDcWx0x03fnxXu P7F97Y6b4dsdJnn8y+YSeXuBbzVDEggEDaNoGPqaalZ3Zm3ofQt58JoU1W11pNW1GRXSZHt LgtPGPNXa2zPCouAAo+7luvBEXh/Q7fw5Y6tHG0iTXjSSAOq+YC2SWA67PQYGAPemJ8RFma +tLcCR9OVfNQZJjPT0xwe464NeO+J9XvfHfxrXT5GmeCUC1eBX2KQ3yblC56tkgnnr6U+d3 ujMxvif+2v4g+D+qQ21p4bGvtcKRNukJW3dcfdwejBgee4x2orx/wCOvhXXvCfxd1jR9P02 0k/s9gHutUvZGjlVmcqkZXgsnO9u+9OwABXPKpLm3OuNNWPsmO6k8WeHdEuIEtoLK7dre4d yUlt2U7AFHdNwJBJAxyK5Dxt4IvPCnhW60Wy1h9OdZWtbO+Fg12LeR23RM6cBkAOGyQPlBJ PSvV9esIdK0ywsrO3t08mNVSMpllAORgc5981mfFzwx4j8b+DBFofiRvDV87Bnu47RbohR8 pXa3TOfvdcjjpXqOTXmjjUk9DwTxp/wkB+C3hO68TxxW+rLPJFexgH/AFyEo7IMAAMF3BcY Gcc5r6D8BeKdP+IvhW11DRrpryCH/R3LRNE6TIAGDK20g/hj04rzP9rLTf7C+Gmg2RkV5vt aoGcbnkxC+5v++sHBP8XWvV/hVNJrHw80O4nLSTvaR7ncAszKoGSR9PXpXDq6t+5q9FpsaM NixYM21pGU5LDC+nHoMfyFVYrDGqSXH2e3VjAYlcDDbAc7Se4ySeOhJrcuLZTCjAPlvmYhv xx9P8arC3mXb8quu0jOPvZ56ewPb0rp6GMYtO5hpodzrmm3UbXElhKzrMqRgEwhcMeV+8Dj gnHpSaW9j4viLeTGHjYLJJKA2G37dp69Tnn9a0dRWTWLF7W3me3ml2fvYzhsqwO3Oe5BHuD iqeteG7jVtEvrUbYPt8TEgoGbcANjDsCGUHH8qu+liZfEmcfqVlrV5rgebRdO26fdwvHJ5u 6NoFly0uxTlZOXYD1xnir0evJ4ku1tre+jJtrkm5ikh/eFVY7QNp2kYx6H8qn+KPhWbxrJ4 dm+2QWdhYXn2i/3ytA0yuuxAGBwSHYfK3BJGOcGqGleE21TxNrVn9qu9NtxOrxSxOvnKWJc BCVI8vgghsnGfaiMkZ1Ixj71r3Knxf8ABsfiPWNO1N2lhi06LzI5WBdEkaQZLjOcFQQCB1a s248eSaR4q1a2uLeaXT9Ht1ngSCATy3ZIIKQcj5gzAFSAAG9GOOyvIk8W6HdrEtvdtDuNsd 4HmOhK8nAAztOfQ1yvhqSTUdUlvruW2860gQqELIIJnHzPleOcKOeDxmkql/dKjywXNFbng XxA8Bt4c8aJb21okSX9/FeJbuCgjE2HEZ2kgOpYjuMivbPG6WN/f6Rb/wBpXVhqBH2ae2sk 3iUSxn5pWz8uMcN1z0PpxPxAbULj40WEkhzJeRW89sdmUdgWUDOTwGUqeeSDXVa34c1LRpX uLO+mttV1JxFOBLshkYKQmxRksiNyckYx6E1nhrxlKxWIk5KK6WNbxB4ZCaDerYQol9cQCN oyxUv1zKw/ib3689awdL8OapcX2kQrHFbxRyP9qBUNLIijagyc7cHk46hR6muhtYtU8TJfD y452miNnFJEMZ4wZCwxhWHQDNa3hfSZvDuoW9nNbyTtcReSCo4DIrh+v3RgLgnruFdcNNWc 8kkkkRWOh29/ok1nDIlyt27xnc3mCNmGCTnsvUD+Vad94YstA8C3lrDHHDHa2MyKSNuMoVL ZPbucD15q94f0e18LxwWrTLtlVmJf5MHqMnOB6Ae1cz8XPF03iiwk8H6POratqsTJdzDmHS 7Q5EkzNnAZgGVF5JYg/dU1jVldMqMWfOPhbxdbeGPCWsWen29zrd3rFq0Ulpp1s8s9uQ3yh tv3d+CoBP8AFz1FeTRePrjQ7S5WPTdU0qR1M0jzmIR2/wDFscbix3Ag4z0HHes/4wftB3vw 90/RfC/h+G5t5pNPNncxQSg3BleRnXaV65kdSzDk4+XHWvW/g9+wG3xJ+GGm+OPGE10rrtj S2hkaS4YxAjErTM64HfahYZ61z037qSN+XTU8M1H4w6lcX0LXGrRTQaof9KI02NkVS2Qyfx qBgqQWyfcGmt8XPidpfhe6/sVTHZO+0m5tkiW6gA+VArANjaOzfMTX0b8fvHfhf9ln4c6do aeHrOe/kQ3MVkxwBzt86RsbiCehP3iOvAr5f+IP7bmr+P8AUPs2oWNmLaV0aJE3ERlOihmY +/HTn6UpXs9dQpJ82i0Oj+Evj1ota0PPh2e08VXFzcOqrGJbZt0DIMQuOvX7uevXNek6hpE mp6lp+hx6ToelapPfRXEksDsZ18ok58rCtHkMSWGQMV8/a18V5PE1z4euDcTpNo+oi6tAIs yWrohI2uCDtOMEdOOa9p1j9p7TPinokE98q+HvE1lFstr6NhHOhb5cpgfOhBYFTwOcetaU6 l0ayi73NtvGTeOvFOr2Ja2utN8qezgLSsnmMR5fmFvusBtfA4+8D1rjpINQ8FX8F14evmdG tESRYyZ1ELMFLO38AVcng5NSeCPHvhvVtOk0W+0/+yL22sGWBo7iRIb64AdCxzyDn5gDkHc TWBqfjqOHQrXQprO1hFwAEvYJfNa02qFTKryy5PIODTlqFNWbR9D+G/FX/Ca+A08PeC9X0+ 0S7b7JPqzgsxPzuzbguWOBghh0PGK6z4Z+HYo9NSz06Ua/qdvA3nzJIqRzr90Md20BQTgDJ BBJ5OK+fv2YPDupeHfCmr3VwPtllqUq20UiIfKErORuPBAVhnIHpg8Gvpb4c/2HoRmutOmE 810QJ40XYLQIxVgR/CoyW64x04waiEW3rsN6KxNr/wACYdVvbfUJLW1ubaNGP2XaVRpMFUx sycCQA546Zryr9pDwtrV94ktLPT9UtoryDQbpHtZYd4ZX2K29s99h2jqQCTX1JbaiJIE8v5 125BQ/KrE9yAc/4e4ryD9qjS7fT/Cdzq1xeW+nSRlmifYVnYrGV3cElkG77uOcA471qmkrs iUb2Py+13w9HpVzPArLNDbKzIUkbavAbaA3RQScZ6Zrj5LaS7Css2xxLl/kDo4/x/z7V7Nq eg2ureCdWvPJme/jlV4pWcqkCbu47qeTXjdjGo8VnT7f99K2WVFbdk5JJJ6dOfyrmdTUuMd Gy7oek32r63bW8MTzzXkghAVcncegyO/f8K+lbb9lHT/BKWdzd6jY6PcLEjyT3t8IxHMQOA MYJJ+ULn3ryL4LTRv4haN9Th0za/myPO2Ps8iZ2tjq2QxG0da+grm1t9UupNTsdN+3TWKrK de16VhayNxuMcRVoxxkKWwcsTnJqHrqTZt2Rs/Dn4OSarNHpemaitxockoup9XgQRK824h3 a5kG5hjO0L0wK95+GPw90PwVD9u8N2f22eaJUl8Q3cImlu3GU6cOQD1YbE46kZr5bvPjzce HYYI7ISeItaidktBfsZLeKE4ZfKtYztDD+8eg5HpXvHwq/Z+8SfHfT2vPHHiTUb/zFSZdH0 uURW0SkZw20c8HBAAIP8Rq15F8rWrOq+JnjPwroPwd8WXWo69az6tawNZzTXN2hDyKU+VYl bC8/NsUBjtOe5rct/jl4N174bWEI8R+HY/JtIHlW9l2x7E2o+WBB8wANtAOcgcYNcj8a/gL 8Nfhp8J9Wm/4Ru08mNFEguWeVX/eKATuYndluDjNedfF34l/DHwF4StdNuND0s6jcWMU0EF tbbAkjLt8x3UKAy7RjksDnIoje7sPQ+np/iJFpXibR7r+3IbXT5CHiM4ZraSIIQS8i4C5Zk IZmI6EA811PjPSdP8Ain4Ul0vUrG3uYdSgZntmdHWdSOGVwD06qwwenSvy6+G/7RF94N8XS LpGqXFqsjiJkWTBmUcAlfutgeo719p/Bj9qOD4y+D7jT9SSWx1ixhkubR7BVUXiopOxEOds gHULxxuBxwLhK4uWSjoN8FfAfUP2V/iXbTaPqV14g8H32+S7sjITPYyvkCSK3XAZezAZ3cE c5xuftBfCmP4neFNbmul1bTNFspIbuGeFyovF2hJ4/IYnIww42jkYAJzXKD4mXHxW1G3vpv t+l6j4Jt51e+izGdRm3oqb4mX5vLkIMig5IL4HQVz/AMZ/2hPEPwz8IL4i0i4s7nQNdu3t5 oTbBDa3TBWlZHDHdG5Ryu4AqxzjtROSSFBSvruYV1DP8F/HVjfabpUOn/YJfs2m2UknmTGU goZpFBYCPDNnrglea8u/a18Q/wDCtNI8R6Ra6pFfanqM0L397ZoogYsA7xKy9UQnkkZ45r3 v/hsD4W/FWG81Kz12w0rX7KFUhn1GIK0iu2JFYKAowqDkZPWvnX4u2eh/Efwrqcnh2GXUtZ vb1prq3s7Z2ttPiDbUYOvDBxyc4HOKwlO8WjePmY3gbQ7P4eS2Oi6TDbanr13bLLumfMM0r j7qFlG3KNuG3k4I71514bTWPDXiaa7e3m0+fRtTCXUqKcWcwdsqR0IyT07EEda91+FniK4+ F2uweKdWsdIhS7u4J1sroFru2eKN1DIqttijKBtw25Hy85xWV8WMfEfxFrkdgollv3e9muk UiJPMCSIQV+VgECLkj+EetK+g07nY+Fv2sbxdctbW3WGaO4XdcyglTtIUFgOwGeO2K+j/AA Xq1h4w8IpJHdGGT7QsMhDAMGVgMnPQMDwQeQa+Ltd+Csmh6R4dt7Fkm1W0h865lwFGSysoQ 8bgBx7/AIV9J/AGwmPiddJ1HSUl+0KrsjOSWVlADEn6lsdQfQDieb3iJxurI9Bl+HskPhW/ t5gk13by3UVqkpIMyud8e5h0DEjJ9OlYPhDwRffDzXtC1a4t1s9TWUxXdpA5uIkDD5mDKOV 64PYNX0Lo/hXztQubq4RWeVVjzgkOqfKu7JPOAMH25qhc/CK38S35+0xzZiJZGjB3A5zlQM Z6dOnsa2MuVpam34b06zfSYrgPCzTQK9zOhAWTA3btvYDqd3pXg/xt/bC+DP7LVnbaxrGuW upw304n07+ym/tGSRjuLSqI9w2KTjeSMHbjNe4eIvBEum6BqEjRpqFi2nTGeBifNmTYd6nP GCm7nOQRgjFfmH+zZ4W+Bf7VH7b114A0fw/q/htF850zehotQggGWiQEEhjkgkcDY20jcAI bfwmltNT3b9pD4zP8ZPiLHb+HNNsWsdH0+3kbULm1VmvWuVMwALDBCIU5XHLkdhRXtPiX9i 638O6hNDoeoCw01ZTHBbSK7NAiIiKu8ElgFAALHPFFcrqO5qpI9j+Inl2utR3jXJaG4OwRj HOMsQM9OPQjj1robXWdNH2Xy2USzDCAfxMf6dwT61yV14QtfEOua1YiPUnstWtY76GaWZZn mkJ+dkjRcqqNtGc8nOBxmqtxrDfC/wALWmn2FxFbxI5WWW5uR8ij5mG5iDyBgDr1r11UTVj kUEnc5L9tixuLy78IafHDHNNrGpvBaIhALMIcsuMYPrnkAA16t4Q8Oy+GvB+maeYliNvAoc EbgrfxE7Rg/MSB65r5/wDjP8cZrzxR4H1KwbStW/sd5dSso4pg2ZHHl4ds/KPLIwOOTkZzW z8L/wBttjdX0fi6z2tJKZIDbREm3TaAVZCSW6bhyTmvOlUXPoa8rcND6DsQJkKzMJihwXAy hwePwrC1mxl1fSr+wMkqrdBXjkQlHj74Djocgc/TrWb4Y/aC8F+KLVW0/wAQaaJWTcsUjiG RWOAMo2D7VvJ400C5hV49W0ud2IjJW7TG8Dn+LPXt7V2e0ViFsU5NPvNKtdNRpJJnV1WVjg FztOTn1Jwfc84rXhaSV1ZoyHJBOAOmOcVV8ReJdLggJbVNOjdnXYWmVQX52gc4JyB71yXgr 9oDwrqFgI5PEWjzXkKKJxFN8u5TtYru5I3AjIyM9+RTUrbmco67m9rekXWoRzQzQxtZEKE2 ks7kNnkdgCEYdzjPUVSn0qPTLeV7dpIpXKqjgZC7QABznsM/402T4t+E73VbW1tdc0s3t9G 08MRv08yZchQyIzZwGJU4B5x60l74rsbHch1G28yE4cGVAQe4ILdcEdgRzVc0bbh7rjyo5D WbDxBp+rab9gmQWUu5L5FRWk3MRgqByN2Wyx+UcDqa1l1uDWINQ0uC0ljuoIAJHKhTIMnYB k8sQOp4rlvGn7QHg3wjrkUNx4g0zzi6CWKK5Qsm5vlY4JO09z2HJFeY+If25PDF5r+oW/h2 3e81W3Uot+7GG0cqN3y7lLuqg/3R+RzWEqyjJDhSdmlqbnxMZYPjv4WjkklhWVIRbBzyrJO ylTnvhvyIPNe06ydPXVVsbpYZppnEcDu+HLFCSN3OCFxnHPT6V8dXfxN1n4g6jb65MNPnv7 J1lthbvktyHwd3c49O1fRlr+0X4V1+ztL++UW17GP47ZmeLgBwCoPbgn0+tTQqqUmxVqUtL bI9G0HTn06wWJVTEQZECNgIufl9M4GM1nwahGdRi1K5WUFJZYYApB84D7zgdOdo+gHvXGeL f2q/CWj6abyxvodSaAedIsYbcUx2OMBj1weSAR2FX/Bv7QPg/wAUaCtx/aVvam4DBIJ85jX +IA7cL+eD2NdqlZbnNytuxz37QvxMTS4Y4beR0uGIQ2yHY5by+WJ6gEsSMc9a8/8AhJ9otr 7xI1xfNEFsJp5XRGWM4RiA7BWHU4+YjIXAPaui+PPx3+FttDmOzW/1SFolFwA+1SrBSGY5O 3aSSQDnAHevGfj/APtBeGvijeXWi+A7/URDdu0bJBbtZ20iFWVizZ3OowcbgpyQcAZFc1So rM0jFvRHMaf4eh0bxhe+Kbq1czW1tJbpG8atHIqLK5Ysw/dnYjMrKSVZFypANfVv7P8A8YI fFnwVj1S2kW5lgM1+bJZke4gLZcRyKABuJHBI2sGUg4NfNXw0tLXxXdQ6Hq2qQWt1psSGGW a6SDyS5bMwBILBWLjbhj8/JArgfir8fY/hv8adMsPAcMtjpVhaSRXN1MViE2ZSwVOoKMPmI cYLHPBrGnUSSfRm0qctkaP7dP7Svivxt8SNYuJobeztda04Wpd4AzPbhmKbSw4YhsNt6Fcd VzXyIky6XMZpcsX4UlcFufTtX07498Qt+0dpZvV0+y03UIgzXLpNJKlywYKGWI7vLYAEkR5 BLE15tP8AsueLNVvIhHpMDwNOyjfOqB9rYJKnBUHg8jOPrWsWmtDWm7J33PPPCWuTaz4htl jjZnEhiQF8KCyNuJ9AP616/q3hfTY/BEMmoeVLNZjaY4mIZc4+bdzkZOOwNZvg/wCAM/w++ Iul2eua1baUmqzPD9pmgGy1KqW2EnAIbIAb35rpviN8HFn1CCTT9YOrmLi4jigJCrk8MigE AYBJ545FVF9ege0S3ZY+BEaeNNTg0KfGoSQgnT7sgq8ZU425Y4KrngYPU19DaH+yNp99HKs 0+68wDE4Y7QoXcQ2Nv4DmvI/gz8APFQ+IOl+dss7a3ihuY0imjWRYmJbeoYFicY9CM+9ex+ PP2ivDPwm8Spp+qX0/nx2ZmldSCAQGCIzZGZGHIHuKtNJamXM1K8dT1Hwd8NF8N+BobHSfK gigjZRJMm7zGLMW+UcYweOM9RXV/D/4f2vhrwjp9x5M51J1kluncFXnZ23MzqcZOQPvdAK+ O/gP/wAFNfC9u1/o/inSvEWhbZ91kRBJcrKjt8hygwrEnd16ZH1+tv2ZvjV4b+MPh24v9Av r3UFjl+yTwXZZHhClgMpyRuzndg5B5ORgP4otxJc2n7ysdNqfiVStvNbxyjz51hQKCwT5iA QOwADEnHT1rwX9ujxho6Xuh+H9WmSFtVtL2aOdZVjnsp0EYjk3kgKpG9COjhuemK7n9sv9q 7RP2YfhtPqjLZ3viGNlWw0IN/pFwzttY7R8wRV3fMPwJzXwb8Stc1b4733i3xvr2ntFNrKN LZaY6gtawnCrEFJxxncVHcE9zXLWxEYwt1N8PT9o/I8q17Vdc1rRtch/cSWlwsimWInDop4 UHPQe3TNZXwA+Hf8AwkOuyNI32ibTCjtGgUyNCQ25t2BgADb6ncMdK3LGzstA0I6VfXk1la 26FIIiGaVgSdzEj7uTzjsPzrE+EthcaZ40hkjju5YZWeGVbd382VeclhjldueM44rh9vre+ h0Omk2kz0G+/ZcuNP1RNR0O3vLibzGaC2KGQsRg4VtwBZcjIboetaeu6p4snt7LR9WW50Jd VdYpdySMCFODMEzhoweGIJANfUlj458I3PgzSH1zV5YNceGaMvaIUVVLfJvUcAsgCsedxyT 0rwv4x3q3dreWV5cWsulvLPdaZPdTb5LaIyFn5UqFRtxOwqwBAwK6eZNaMhLW9hPgvpuk/D CS6XzrPU9Rvle2nuIJFkwBxjByVwpBK8HPU9MfRHwg/aLuPhe9rDbqZp3dYQIl8xo1dtrMU zwASBgg8+1fMVt4J8E/Df4fprUPiLQItWs/LguYJIZzd+Ukm4qzqPLXOSS20DIAJOK9d0z4 nfCjxB4ftPEkeuQWOrafjyrIgQtJ5bA7UckiRTtXBU564Jyaa0aaY3FWPV/25f2hr/wv+zp f+TY2aM8X2P7WYFcwFzxIyEYY7goH3Tlshsjn84vF/wAWNW+IGlaX9uuPtBsIfKRtgQgHk5 HY55/Gvqf4wftD6T8XfA1x4XMN2L68nKNHLA6COEqz+arMMMykDGe7g18y3Pguz8JxTwvcO bewQNJO6D95wMnAOT/9arjL3mr7kxSMLT9Na8mjmjtWmmVlIIYK3Xk59P1r6o8E21/8KdD0 LxRZXzNqFhfQTLbuAVBbIYN0I+8VwOoNeFfBnxP4ZuPG2lvfatZQ6Wsi+cxjYvGpJJYJtw2 MdyDnscV9za/+1F8BPg18Ow/27S9aukQT2yvaNLNe3CDcnzFMKykrjHTjim5JO4nfYr/GrU 77wn8abDxFb3KQ2up7VvEicmD7UykeU4U4UEEMWxz1OcV4v8SbK4n0nXtJ0Fb2w0bUNT+0Q aXdDdbeep2v5bEjbHJ8zKxwflx0Irzb4ofteQfEXxzdxWEtzLp+u3Ud4RHFvW3mxlTs4J+6 AdvI71tJ+0hpsFvY2Ovab4itdZhgVPtkVviCVQXKdSVJ2gnBweR7Zz5k2xxXVlLwhdXXgXx Veafpdgktjexlxey2vly6c7tsfaoLMy/OTtU5wCRwDXT6XO/wf+EmqeJPCd6t+l/Z28F5FP cosMr+d18oN5keWUtk9Bxz347xN+3A1l4Y0uzuPDV6tzodxJdxSWcSpLfWzKwSKRBhFLb8n qRjj35bQPg9rfxw8SQ6xZ6TceHtNln2XCancExzKWBRV2YYgHjnHJ61nKa5W0Wot/Ej2qHx 9Y6D8Hrrw/4y8H6ZJqWq3UGpxebAbgPJLIpMiuqlhGIyVCNnJdflNXNc+Lui+C9I1Tw34b0 Y21ncpGgLwrlJTEoZu5Rd2SF6DptGMCD4b/tK+F/hDrUq/ETSdQ1HxBpoWOztrWzLW7Pbr+ 5IeTCsrfKWGTyP9nB+bfHX7eV98SPjT4uuNB8PwaVZaxJG9tYi3UQ237tRKecMXaTc2RkZb gY63F6IpRSPr6+02y+KmgeHNa0vRru7uER7a6VbtogsiGM5G3+E8nn0PrX0f+zn4de41O0u riBrWdS0BQtkowzwCeSPSvnP4JfFSLUfCOg6fpWhNFm5W1lLShI3lZQ0svIzhSQCO3POK9C 8E/tB/wDCMeO7DWGuYrrw9GrpI9uvnIW5/eZUj5VI5PIXByec1dldeZnI+z4PDcaOvlsVEQ yu8HBUAZGR3O7P4VpCVbGNdu0uWGx8F8+57/8A6q8w+DX7V3gH44WtzD4Y8XaPqs9nCJbuK Cdd8OPlJKnsGyPqOtdJ4t15dJ8iLzAs10gZVLbQik7dzEjGMnseM5PQ1psYyqRcmux1uqWD eItJv7bcUe7gmtVds4jZ42QlvUAkn8cV+Rn7CP8AwTK+Jn7Pn/BQnwF448QaUnh7TbDVbnS ru1nuFkkvI1s5Y/tUDKSHhkwG3dVJx2yP1Hl+MWh+FILaXWNa0/TorhdwM865lIUHAXPJIb OAOmPWuY8KfELw18VNVsNdjvreR9Fu2e3MsqxNAXVkLYbBGQenTkVLkkyud2sj1rTdKMtzN mSeMhU+7HuPQjB+mMe/NFeTfG79tf4b/AfU7SDxF4osbG6vQyhARM2Ywm7dg/KfnHB9aKXN DsTzSPmTTfgNrGu+JZjLeeIdGttLEMKapp13M6vtxtO0AuoBKllVh/F1DAV0afs96Tcywpq DeINZvUlVA1+7fZ7+VzgPk8KRliNpz1GTX0trWtWkGq28TMUuHVpY4Ixg3mxSD/3ySpPHYD 0xmt4+8K+JrG7ex1TTL6306ZRcJbSLIInYqW3D+8G4wO5A4IxS9jpqP2kr9jwn4l/siT+Gd Gk1Dw6Z45LREi8sReYI1RSN0YLZI2qcr0Ocjk1xOmxWt7AZhJbvJDDulWSPayAYBJXqp9Ae mK+4p7WLUdKa5jVvLeBUyV7MMng9e3P/ANevOvH37O/h3xNbxC3sDpTxJ5TNZIIjKCDgsFH zEElsnmsJYZqfNE0jWZ4X8K/g1qPi3VLrUdT8LrJo/wBiZ7aWchDcTNtKbcEFVKjd25I68m vQJv2W9N1W/he6sLK2jkjBms4Iy0ZPzArk+vRs5ycdODXuGgyR2mmQ2rGFQqrDEpHzuEXBO P4uB/WlQyajqMlwkLmMxeQZgo8skNyuepPf6KOe1b06LauRKTZ5fqv7PXg+O2lWHw3ZSyR2 52I7OwjZGGWUs3yknPTjjjFfOX7VnwV8HaT4ms7R48RXmmeZf2Udw0aQl2YluOdrBchc/wA ANfZ1/pn2u7m84QtFIQrgx7hGowSOD3z1/CvBPjd8ILXU/wBpu38S3Cy6ro7WEUN/YohzbH /URNtUjegyWOT8pXPtW1aHulU5WPmT4afsnaf4zmju9F8IXUCaSA1rrEqIwnVt37mORiJF+ Vw3HTOAR0rs9Q/Zs8UeKrS+hi0E6XFbvEXeTU0UX7hVOWJJwA273IyDg19b+EtGs7W/vIza iNbicsSh2DciqOmRtACrgdCDTtbtLFLCaFYXij8zMgVQcHrxz04zkVjHCpxu2TGs5O7Wx8F Rfs66XHfzW2pafe6BrVlIVukUsouVc5DKcBZI/RhkEZx3FaWq/CrUtOPm+H9BvdaEltmK4g spCyuoCj5iNrPnByB8pGDkV9iR2+nh5JXma+iQBQzRhmi25JBP8Iz+tVtPXzEOxpGjVAQSG 3Lk8cHnJ5/ziuZ4XXR6Gvt3b3UfGNj4Q8baHc2NwvhPxJCkSmO4820ZFVFUsWyBgnqeAMcd Q2K3k8KeNdStDft4f8QGB0a5hihtnLsmAQwVck57jHQ5Ir6+fSFuoEkWQPt5mjJJLKQcge+ duc54BrSuNOjcQtGuwKoJy2cgjAGewrop4NLVMiVZrc+HND8D+KPFehNb2+j6rFPLGbdEYC GUMchmeIjIb3x+NdFc+BPGHha/06E6DqkaGJYgJbRlELA5+bAwf68Gvr218E2tlNFdSxp56 /uxOq7pArsAq5xkrnn0GTV/U9I0+7izeRiQwM0sRWLc6uilicE+gPHWr9i2tXsZusrbHx38 Q9Hnk0prS7W3tTeO0LvJEw8wou9+Oq4OMf3sViReB49LitptNFsizESXtwSGHlbGAUdlO4j nqdpX1NepfGC5s7vxYby+iKNtXZEHBZ2dSNwbHAUg5yMjnArF+F9q+nLr1nYWsU0c+lTzPD cRLJHG6ESK5QnoNkjAAZJx0BNc9Sn7/J5GkKlomt41/YU0O88O211rHijyb63WJpQtipWNW 4+V2k3McEYPHQ8V8/8Axj/ZL0m7+NGn+GdL8URz2ckMfmStASyzSiR1GFc7sLGSzbhjcowc jPWeKPG2taP4QElxqxvrbVrlmDvcAu0a4dyqDJG8smPQo3QdW+LvinofgjTdPt4lgXV76Bb gylCWLBcKV+8VbaxyP9o4x0rotay6Iyi53uzgfGnhfUP2dNMhtLXxJFqkMb/O8No0KeY2Qy gBmfaVwoz1z0riNL+OvxB06/v/AOy41MdzM0l0bmVpTISvDMCc8DA3fLxgc9a0fEfjm+8Y+ LdPs1hke3vPOAulLBS4VG2fMNrOM4K549c4rsfCXh+fW9PvtHl0TUINSuNNl1JLvPlQ20cW TsfGSGJzwffuamN220i5U4tJyPDviV4j8UfEtpbzVrl0so2MNvKsDEFwoyoCk7uO5JNc34f fX9ERGs57qISIwhuBMwQHAViwJBBxkY9vSvsHQv2ffFx8JyqNNns4rS4QvKkcW26YKC77+C vDcbuv1r03WP8Agmnpfi23jvpLy7s7yZ1d4JlWSCRThiWGB83THOOxrX2U3a2wo1YLSx8q/ D/w74h0bR7bVItTvFmkgUNPFdhB5ZBXdgk5wuc4PyjBrd0bRIrHVtPm1OMTR71e5ZpGnnjV yV84BvlaNf4s8qDntXtE/wCz3a6jpPiGO8a4kstCuRARGqQqICcFiGywLDJwOAoJ6Ypum/B vw/f/AAyivLuSS21zTbiRJ41U7LuEhvLI2kY2qB1xjvzXFiJTi7S2OinGMleJwV14P024tr e80/z7ZkPmiRlEkTJzg7R0yQT7Dp0rjvE3wR8TfEa2+16DrkiKqyJG9lqctjMxDfMS0Zwyj phsEHuM16j8IfCUs2txaNftMsF7cQ2pkyDKyuxBI9wjH1696+mb39gmLw5oVza6dqH2Ieft topTv3RKzgKcD5iFKfNgn5emeK6MPRk05p9tDCrUUdGfDfw1/ZevNH8T3Gr+ItSk1TW7NhF FC7y30u1ASu9mY4BQbsAcdT616x46/Znt/Gf7NGoeN77UNW0pLS8RbWNCsUV0xZVEqFgSV+ YqQQOQcHFfZkv7M3hnwNqEV/o8E9hr+qXkf2m/tmw5kMKxyOu4fIpjQ8KE3HA715j+2pfx6 t+yV4lstJU3GnxuLezQjBhWNlj3Iq43KxZsZzyhOc811SoRkryRlHErRRPzn1T4IyWXj+5N 1rdvcxsRHvKs8oAZhtKkBB0BwDg7q6nTvgtqnw78UwrdTWUFjdxZgle5MaTuVLFQVB2ngYJ 49Ca5ORv7P+Ist6c2sG5pIbJrlpQRgK7ZbBI3dAc7c496+gdF0eT4gR+GNJfSdsGpndFdWm bhguF2xsjZOVAbLccZB61yywcGrHR7Z35WeM/E3Q9YCzayLtlazbKiFGa38rcqBl3EZO/o3 GAecZrI0r4gSagtpdalptpqenyFlhzDsz2diSG2/KSQOhxX6EePv2b7K88BX+kz6XbyKulw TI8FupaaVTgAL2BwgY/pXydpPgSHxV4n03RY1htbrVbtUQiNQpkcgqp3YXABOT+GK56uHdN qC6lUayleXY4/RYm1C0VdKt7t/OVkit3tGntwR86AMfnbcm4ZJ255r034Zfs/eG/iiulSap Oum3cCbLvSpYTLL5ihvmDKuIwVJxj+5yMZz6Rd+EbL4c/EaDR/DEemy+YiW51C3u2SVZNzL ITk7fMAUlRwDtI5zXp1t8F/tOgT/wBmmyh8S3UCNPe6lN9pRGx8pVGIUEcZx0wAc557YYeK gkL2zkrnjXgn9jvQ/AOpnTdeTXtYupX32lzDcLHOWZWyEQg7wzDuSARyQpqn4z+DPgvwR8X dHs7iDVNdi1l9l/oc7p5ukQunEjvG2F+c7sZIwcehr6Q+H/7M7fCfS5WvPEGs6hq+rytPcz iV4yDtbJTaG3HGBtJ2r/CB38h8XeDYvEGu6zocTTeFrTT3X7dYWwjae6VjvZpnUlmd1ZGKD eQdmcAmtXRSSOeNaXN5Hjeh/BjwXZ/E+70rwT4XutT1m/DQAapOY4bFlZcOqoyl18sOQS/z fJwDwfBvjZ8PNd1nW10+4gt5NVuZVgEUERePTmwwKlF5VAqFgM5yDk4Ir711D4NQ2zTeF/A 9rf3Wv3TLFrGqyR+ZDpMCAqIA7KFE2yQMUTBO8sDlRt9w+EfwK8P+C/DlvDeeHZxdWcSx3N 2IlM+pEgbWcg52pz8rE9AcEioeHcmarEL7W5+Tv7K37L/jfxH4r02ax0cyIdShhu9TeBf9A hDqHXY0gK5QghSBuAIAPNfSn7UnwGGm6/cWOn+IJJLW0djPYXOnC3uLORVO3LFShTnIILdP YGvta78QeAfghemS709NI8R3yG4Mjwt50krAhJQ2GiEjHCqQx29DjAFeM/G74r+HfE/wH1e z8STXU99bRGa1vblwZoZXcJJbqRgyBQd38PI/hC1zypRvYtSfNdn5f+L9Hu9K1ud9UuLm6m jVYGlRmdJohg7pWHcjn5c8GvsX9lH4U6T8RdE8MSm7nuN12IDIb2WEqpQtuXOVUKqrhmXnd mvFoLjTtW+MD6Ta2czWVuWuRJLM2z5EXaqbty/NlCcg4wQMV9RfCLwtbz/s6Xsk2mvpunvF DeXMcEBS5khdvJLRsVw0YcsWC84QAlAa5+SPO4o1nJ8urPWPix+yt8JdQ8PaPMtxLaaxeyp LcvPdNePLG67TIqMyhcgEqzAjgEjpXyX4V/4Ja6P8T/izrOqSeItbs/KW6e31GW0X7N5MUg t4lkcD5pJXdmI25VCCAeGrv9S+DWjeFPjF4XsdP1q7nVpraW5EV0zwxiZQco0hYARqwCkAc N0Fe6ftHeKr/wAHeB9S0HUNa8J2mi6q0f8AZ0dhFLBIuwJumZl4YhgXJ+UE1vH3XcyUrrQ8 N8H/ALDzeF5W0B9a0aH7FdC+1KdQZ2gR+HSNWClvlRTlcgk81wz/AA7+HvhHx1cQ2mq38Bt y0cDrB2BxlgVKknPqM/magsPjZ4o8IJrl9rGlXtxbX7uqzQS4kmR/lV1J3YXaBxXnF18Z7H xQ1msei3Md7DOyDzX2skLKCn3cAsVIO4DtipcL6ou90fS/wT+CHwpg8SCaHWtQjGpzvNJNY 2kUMc7LkusgwxVgR0A5H0xXt91+zD4R1GySbTPF0lj/AGg4QJdqsv2lF+XaoDLgffwSvQYN fJ/hTTdS8O6ra6xpe6FVKODFErkuQGYsG4IYOCwAGePSvYtCm1Ky1K1nup4p7q2jaSAKSVg wSSuccYP8JGOc5Oci3HSwpalr4s/AnQdI8N2+pLqqanb28skMESMyzRQkgFimSVTzAqgZJy FPCiuD8O/DLVvHGm60fDOm2viHXtLhMsFiWVTdBdpMLO2VV2XcVBUgleCDjHofxI0b7Dp2o R6leX+iWGq2rCW7gQvJFDcghwu3AZctu4z9wDnmvPfhVpd/8D2k/s3xJqOoyKzrb6ugSGa+ VJpI2Eioq5eBdqEFejKR3rF0kpK7CEklY5PTv2OvHXx5gbVNT+GNv4bkhcxGPWLmCIyycb/ LMnzMAAmW2gZbAzg4K9pg+NPi/wAQWMGoTzR33mL5K/aFjbyynLY3A8lmJOAOeO3BXSox7F cyPta2aQalPFdwqtoWVolyQ+AMblIOAoJIIPJH1NYmtfD7R4da1DV9P0fT4b+4/ezyqNq3Z JzubnBYnk47kHtXSzXpV542tZMqquJGjIBU9dpI+bG09O5FSAmaYL1ZnGAqc49eeB06cGtX UTVkjklsYvhWK8sLK5kkw8MkMQtULbtgVWBBPTGSowB2zUrWYW4kJ3xqIRKcAqGLcFfr2q1 rF4X1UQ4iaEQM21VG4OG4GepBUnA/OpdVMdhbw5j80uSjg9MEZOcfT8DTWisC2K8elWrxhn jEkbDKny8vESD90j7pqaG3htZHit4ZLcSgIYy2UXB6L6nufU1TsXjimmk2lY2wBndlxjOB2 J9x1qbULn7XBK0bPiMLwMjBzyCSM4pcrvuMffzqIC2w7TkliecZwBjv04+teX+I9Mj8QfE/ WdKub97Owm0CFmjiKxuXeS4Xd5h4AK5K9CCmfSu30i5bV9TljkaOSKMlgYDuUgc4zx3/AJi vO/ixqnk/E2b7No7X1zqemRwW85KmNDG8hKs5Py5V2xwep9KuWt0Lpc6wWi6L4fMJlN09uF hJMYRkCqNpIHXgD6n2rPtXkudPnjkYSJMVyVwHQ45HHbv+dZ9r4tbRbgWt6Y5DPGAm05VCV Hybh1y2fTjFS2q2d/p/mW8LQ2+C4cBSHGCCflJ3emeuaz2IhJ7WM+Szh065Mi/MkowUAB3E Hrz7npV0LHbkuzDMgCgjsd2MgAcc1n3N+slzDHbSb4ZcnduA2MOAPduehx3q9eSxWtx5M2S sjKuRnZk9gPUnjn2pWfN5GnS4sFywjM0cm9AocFuc557dTntUcmqyWD+a0im1w0ju5CeWuP 7x4A5zzjofrTjeR6Jo/nTNMIdwICxlioLEADHOB6/TpXMa3qI0vXbaDULW6/sy/Y2MriTzA zOp2htuSgPIBPAB5IrpjLRpHLJtvzO7sdWM6RFGLRy8ltwA57+pHpVXW9USMhZgyRkAusrc KOcH5c5ORgj0yRyKo2up2EdjFDbnatuBEgByVVVwASfvYHG72rL+IttqT+DtWbS18rUXsm+ zMuSyyj/V9vmO/oO/PvVqyVhK7dkeQ+KIINT8QTWsd1dxW1srTBDEG89kBZot2RhVyxOeSF XPNP8AC+kWt58OdRZdWi0e8k1NZIblA2ZEK+WyA9hsL5BGMEA4yDUHwft/EWuxX+peIktNO vdBhnGsREgJFKI3UrGpAY+Yu0sDyDyeea6U65Y6b+zNZtNBYRSNKy2jBGcOzsdzNg5Z9rHP IxtBzxiuS16l/I3TafLY+f8Axh4R0mz17UrVI2+xvds0SBSr5ZtqjhcDIVeRxx6Vz2t/CjT fGMBtJobMavsVrbUJ3fNqFcNs2hsOpzj5gcED3rvfE9kPFF9L58U0MixAOjP5bTMpDqxKnc oAyAM9CR0rNn0lL1ZvLSAOY9gLS7SqfKMjdk4BPTg5xyBmoaWxocj8IPgxZ33jPw9CL/ULy 7S5mdAX8sB0gZztGAfMwvDAcrg9K+q/2YPgte+Btb8Q6tcX2n+ING1hDHaO2ZZbclzvTdgK YxtIOM5PJxXl3w58OWmmfFHwmZJ7GC4tL2YKCSXuC1s5CkMchgqHp/CQPSvd/iXrdt8N/Ma FZRMlk6zme+NnYQxDBJSMkFnJCgbeSR1xXRQhZXM8Q24aGx4a8T6LdpLo+JpZYLj7XfxiIs Idx+VXZcrkHjHzcLVb4m/FWfQPE+mW+gm11+2AaG6sQ4E0z8fcZT8uFbJDDYcHpXzrpnjj4 keJPihqWm2GrIvhm4vft0F7bRGKTc7DEKuuQI1JySTkgV9JfB/4JXHh9NUvdShnF80qiG5l 27bhQpwyr1VeT97ktyeMV1Ru1dGC92Kb3Ontvh6vi610eXV4408s+fJZxPujDAYVWC/KVG4 EjoSMdM54bQvhZpd7onjFZbaJZtPvmWCUj96gdXGeOo53AegNexaI0ijSoTsWT7O7S7SOSC mcZ7DPp0ry/wCEnijT4Piz4s0y+8qePWb1TZuAXimKbwVBBII5z+Dc1hiaSbSt0Loymm30P nzwF4fa0uX1yNrm1fwtqEM0qvbEy3Ci4jVmjyMZGQSuec4B7V9f/B/4x+EPi5b6lb+G51ee Od7+a0lbE0TO5JlKsSVUuCO2CMcV5j8Xoo9Ns7rR1082bag8aKZCsaIitv3Mq4BZig5xgZP fisz9k/4R2/hL48z61b5Se+0xrOUugTeOHABH3j8oI46A+tLAyXM4yRVfWPMj2D416Jc6r8 ONPuLgKupaNe2urExRs6yyQOH2qqkE7iAAeSuc4OBXkHxwS+b4DrqCjSxANKuL67tHAEjmQ h8Lx1jUjb2yxJ5r2v4peILfSPDV5pd5eRNc3NlIEWKPdNJ8hAKoORgkc+/HSvnz9sPwtrcn wc0mSxvJ4r+xgMVybeTy0lhcAOjrnBAAAzkZxwOa65xUU/M56K2ufm7ruhC/+INlq08awyW ayJEMk7UcsCT6sTt68Yr63/YI8Q2+hatdfaftDhET7DGIw8chVgsh37lCgFx8gOT1wcV80a zoS3fi6LZvZATbzFGL/ZyzZLFTywAA5HQCvp74c+E9S+GfhWGS31qyX7VYI6iBGWGXcdpVk dRuYNjJ9QB16ccW07nbUV1ofSnjfVI4DpU2pX1uLG2L72nJQs7sdo3BsAKgI5Iy2MV8T+L2 1DSrfxB/wjd1e6PqF2A1te28yx3ml4lADxZHMhAK7QVB3Zz8tdf8U/F3iTXvC7WOrXT3Ftb x4jVFEaIw5AdVGXHGQAeMjg187aW+s+M9VjtbS1u79bK5F1bR8RxDDdXypJG1nwTxkj2rlr Pmqo1ox5Ys9t+DfxjsbDwrY2+uGbXhZfuHvb20NqrrHhDNK6sVPIU7gQQUB5ya7rT/AI6v4 58WR3V7a20dxFbG2gitDJNb7E4WUM2c/dzgHB981zH7OXh/T9c8PXk3ii6D2mgssc8RB855 RPvI+VvmBRVXhR1Gc5rv7v4e2fjJdTvtBjvrNtJuc3FjeqYhsKhzs+RSUG4YPOS2DjFdNOM rkynFM9b0Hxxqfxk0VNBtNcGm3ptvtMl7bxFA4Qom1UzuU72O49BsGAM1a+HX7NUeiWeqXv ia6n1TWL5/tM72krQMsmDlF2hWcEKPmY8ljkd68u+AHjiLwt8VLYPfWGmafPbywyfaZNg8v CyAO7FeS7ORjoOOa950WFtU8V6vcXst3eLqLwpZ28Upf7EgBQuu0rtDMpL9TwMcHFb8ybuz lu09Cz8OfiBoOnNDoOiQS6RMAyxRXto0S7gu5xnILMWZmJJJLBuTVf4y+E9c8W6gbTSdcj0 RtNljaS7uHMdvNavh5oivKOdqLyRyGZQQTkbHi7R9Dl8QW9xfWLyalpUXn2xVGljBLcKVUg ZyisAxBIJxzkDzVfhj8S9d1VHWC01+0Rp1nn1V0txMnmIu5AhO1yRkAqAFX+HvnKb2Whr7N OzKOs+LPDPxG8c+ItQ8VeJF0/QJFeOyE8gVoY4WdguwksHK7mVVGSOWyQK+NviR8c9N8Za7 dJ+8t/CNhuubJPJAk1FtpT5mO4jzBgEA4GPXNd3+1L8NPEXxZ+OlwdRWzHh7SZZYRbaSzfZ 22OiYAPzBz8pz0GewJrg/EX7B2vfEr4hnwz4dml0dbfUPNspp1U+b5ClplZmb5ipbbtA+YE j5cc8bjZuRvGTsZ/7Nnwlj8Sabr3iq+0yZbYssNvlWeJYpWX5sbcA543Hjn2r7Pu/h7Z6XF 4Giu11SO/g0qaOOGWIi1uImWTYpcMNreZKWGM/6tVIHBrF0PSdH8K/s231z/aEcF5cRw2y6 XEjAWq+ajPK+eACYyQCflOOeefZ/jM2q2/w98IxrDqDvLbRNPqLsvlsWUBEkc5/jYkDsTkE 9DlTj77bCpJ8p83az4Jmv/DNxILFRLbt5ETXEQJiYMgKrt4Z/nxkE5DE8gceU/GL4qQ+L/B q6B9miX7RKLTe0zMwCsElCwsQygMjckA4U4OCM/QVhr9wPFMdnLb3rXCTxySrEgaKPYpRcK 2APlwMgjhh0wK8C/al8QL4uXS5tK02G2161v5hNq8ULSRmbztixopHcMMZXJ38HmtuXYUdN D5x8Y/tRx/C7RZ/Dsul3WqMDtsLuVMSWAdSG2ZILJtVQB2JBrqfhj4z8LfFHQIWjbUbcxWj 2qXMseG3JgoCASMoW7k5A49BkfFX9nrW7HxDp2rX7LPdam+6INAUwq4/duGABIJGQPy9er8 D/ALNC/CbRtQvpbqNoNScQpEMyPLMyYVgo+VVyTk+gzxniF5m2lj1D4SQWNu88N3dS3X2/E UMUZLDzAqENkDOwEEEgcbh2ya9x+E1j5OoWJ1CPzkjlLvsT90yxqu0JhssPlXPGevbNeEfD Tw1e6jrVtHqVvh43WVcqFzE7KHCnvxk4Bzhewr6k0j4SWN/4dtI9JVdIkilE4e2iaN/mG0s TuCjAJJAOWXHrighsg8F7ZPjH4ekvY2mtorpDBBKDJF9nLEBCvRQquWye4J4Oawvih4atW/ aA1q20vSdtoouJkt7KRdzzzSu8jsNu0KzYDLwFbcetJoa3Go654fa3efUp2hjupsRttuIgw DqQfu55b0G7Ge51fhvrupa5rF35em51aZm+13LWixs6xSsnlQspZCfmBJyQG7E9JcU3cNjz PxHp2qaJdtM2ns6X0ssqREhhbLvOI8jjcAQTwOo5NFe/yeIf+EZZrXTdKNu0Z23AuEikkkc AfOTJzyO464PpRVa9hXZ7tdais0EKnzk6KolC5ddoIIx0B5P4CnzHzJ1Kybo9hLKSMP8AXB wT6Y4Jp1s/+hSxuyPJaoqbj8vmADngnn+7zx71H4eu/wC1lmm27o1IYbPvN8o7Dr0rdRtuY pWM3VuLj7RcsypDGTlAcn5ck/7Iz2HXpxXM/Ebxmz6PE1o7KYllV2ZPlZivyge5JHXrj2rt PH2oWNp4ena4WXzIyr5ikZJldjtVQFO4ZJAyOOe9czF8OB4g8PWLXOnyGGeENOLmXNzabCc deWYdPyPNWopahfU5nw1r2rWGnudWjlg8wp5M6QsoVWIG3cSQGBx6HLVJ45+KaaHo08Mnnx 3d1J+4RZNrIFKqSf7pJ4z0ODXfSeBrPU9IhRfPHlMZIhLcMyBic7nUEZOefwBHPNeJfG3T1 fxPbI013dQsQs8saYWZicBGABIO4KSOTg8d6S5Yq7FZmh4U+KrW2vzwyQyLcRgoDkKz79pA bnGQoB46Y61z2u+GZ/E/7QraTNbzwWFzoyXbT29+2A5lkjYbMlWGUPGRtOOuRWFcuvg/V7I 2d3Btefezv8kVqm4hx833sAAZ7Y5Fa/hjxLDdftlWNu19HcFPAUcoXzVbcxvpcOduf4dw68 8ZBNCmmndDVuh0Xj6wWHwbLpfh2LffJdraZncERnPzbmYZJ28jg8kAVw/w0+JP9heGrmyjk S/FjqRtRPECImDLvx2IYHeuMAErnoa9K8dXb6TrUupXFrbG3gXzY32Z8tySpc8cdRg9sZrn 9Nu5vGPh+TUprGKOK0dzAYkEYd1f77ADJDDOScjGB3rH2jc1BLQZY1G4m1nXYL6G3WLT7ZJ FuSAy3FtIVBxtU4YYx7jGe9WNLu5pYgt15k6SlRA7ptkkiIyQyno6kHPsAado2pwW/h+WSH zokkJy85Ej/KQXz0IXgDp39K5fV4bnxBpN9DbXU9jcIYZrO5BUhXVjtP8AtDouD1Bx3q23e wGl4ltdU17x9Z3Ef9mB4QyIryOC9q67GVwF+WTzCBwcbfrVbxru0W1l0+eQald+IrpYI4ot oMcaKArYJ+baF+7xv3Ywc1Dc6NJrc0eq61a6PeamLZrVJIZngG7cMM/GVPmYG3ooyepFXrD wyus6rp2qSMgv7eBreZo2yDk5Lc9QPlwRg5yav2iSVyW18znPhf4W8RPr1ta6pJfXFrYIWi d4PKVJVHBHJO1g20q2M7Q2MGvV/D9qt9eNbtu82Rd/J3ckEBlGQTx1x+lcrp0Nxb+JbiYvc fZc/KZZVG4c8gDsAev4Uz4lXXhPTY7HUdaj1GXUtHC3tqbXU2hJkQ/LsC9VPy5BDBqdOquV 85PLZrl6nhHxF1ltO8ceJFuLx7m4SWUSSrKB577iu5VUH72OQe3Feh/CzUrxv2dLKMPavbk T24hkIjjAO9UzgZZ+Wxgjacc8YrlNbi0DxTZ3WvaXJp5lu18hbKUsLuLYJJHkdicA+hHUDp zXOXPxb02z+GjCGPVJVtrUwXEKRLIkjLGMFDkBidpYkcqWIFc8GvaGlRPp3LGnQPp1yWkhd rxjttDK64QBiHQgjjCsvOR1bNQW/he10aeRpJIy5zIJoSduGycenALHB6elT6LYr4q+Htnq 0VhcWZ1CVnRWkErKQoJA4zn7zZOOc5qrL4fefVILee3a3ligBlugcLdZYkMwJ2ZCjacHPy+ prR7piujL8QeGPEXiX4g+HbP+z7HSJm1AXNvKbpsuqROHZ2jAYAq+PvZ5HBGa9t0r4Aahru rrqGvTm8ujtmeZ5i24DBVOFGMDAIxzjOOa8q0bxDq0vjbT7Um2UMrTxbUwpO0rldvIG1iuT 3xwa+mfBVgw8P2Bmu7kPcyrcDaWYsQMgEnICbQOv/1q2oXb0ZnWmkrHRfCfwDY+FtUuWtbd Ybd7dZYoQ7MqSFmLMoJwp5HzU/xJ8Q7yz+L9l4fVrWS0v9LMygnDxSKxPzY7FRgVc0bUoDr Tqywb7eIJEgcb1bJBYjIBAXB5Hqa4zxF4QsLX45WWoaXfQjVJrKS8kDo0vmsjbckA5IAJwA ecV1ptrU54RvqzotW1nyb3TNU8x/7I0qaSwuXmJj2l22FsnJOBwemMA1yt34a0/wCH/wC0B oszSW6faHYQRRP88RfIUsoHTJ446ZPbNdD8SfEMJ8KTxyRtFEb51uUYBHkdVB47AlucdhnG a5LVPGTeKdHDwxrpUOl20dxa3jKJLi4lQncoGS2M9xzgHsMVi5q+pvG/LpuP+PkV5pf7vUb 63MUVyxglCnfFC7MQHLclR90dfukmvX/BdtY6TotrIjQ+eIVd3xhgzKD+GAccfhXzx8VvFF j418NHXEZ7g3F3BbTSuzKRtV32e4yBn3J9a+hdL8OR32ni5jx80aOgY4CDaMDHUdQMGssO0 ptiqc3JZbnMS+JjL4g1+TUHtlit3SOFiArlV3ALnPI5U/ia8/8A2lLObxT4Ia1WGVpRKMhJ zEroCCVYjIbjjaepNaPiPT10bxX4iuZJLhmtkhZADvQBxvK49M5HHOQBXknx3+NkPhTRoWE lhZ6hfSs8UN8kkckSBQzgKNwfc3PRcE8k1dSpeLutQpxvvufP3jXwJda14lvJtJ0udLiw3N PEsflRkOwH3erhWyGUf0Ndz4fnuLuDSrgzXGsWstsYITLIY/KMUrEhkbhcLtOByfU81578D /if9t8VTzXUMllJeW015BeQyszyuJSxkRW3ImQhBwBnA4Oc16d488beH7/whHqGnv8AZLq0 u2mmfIdHWT5GXtg9/bb71lGScTdRa31Nq28E67rvw71G5tYZPOLskUolTbweGUnlQODzXzv 4Nu/semahfyXVvBLeTI08pkYRXKkvkOFwWJkKEYC46dOa9f079qFvhra3dnHPpp+3SNILi5 3IUCr8wCjgk4wMdzXyzqY+y3GpI0yJbagjSSpGN3mqzEgDOcMC3BHSuDEVOWpFo3pptNM+z PhH8RvCfgzQ/Ieze5ufJWUSHTvNeS9YMZI0cnIiVkXGec55OK6Hxd8YLzxb4N86xX+wNSa2 NxG5DFBjccJgcr8hyD16V80/Dv4za18PPFmmXSZfUbtA3lTSKWklMeEU5KgByX+UdCV4Pf2 yTx9Z/FPwW159hubae8YuhgYC4szGVEigsB+7BD78jILHviu1VLq5jKCizlPibqLaJpE15q Lx65cXlskTus6mFt0jMqlWRSCFXA/vlvxPon7PHxgm8IeGLbzNL1DTbmKLzIw0jSxBTy7Rw kssaMFU7Sd2WLKFGK5rTJPC/h21uNVmV7iS1eNVuZ5TIXkcjbhzkbQCAvACk9TmsnxBqfjP xl4mRtCuAsckas0CW3mpCpj4bfyjK0YXAOBvCjGc0k3uNtPSx798J/2wF8QeP7nSStleQfa EuLyQQNFIjsqJ5RSRjuCthtycKF5wea0/jpqv/Cybi40bQrqzeCKP7NbGG+ezstOkZgZndI wwnbDr8rMNrZPevMfAHwy8Ta3drovi7xBMk63CtpSTRJIwbJ3yzvECFBZGVUz09cV6N8Ov2 b18PLeyLqGmPDb5W7WCLAVXIdgXKgDnkDB+8CelTzt6sEkldHI/EPwdpPgb4Zf2bpcd5rV5 Ddxve3qXt0EuInVgBy20oGKENjO9BwOlevfBbxn4Rm+EmteBpJ7TR9V0SzuLg2CXbPduiKX ef5ss25x82Bkg9F4rK8L+H/7ZgXw632Ox06SZJZZp3WWZYYg7KU24PzS+UOeCobgd8f4o/E fwd4Dmk/4R/wAJ+FbnUbe4mZPLsxGXikLi4VZGUH5y5J25yXzzgih1FyvTULJ7nk2o61HPp 0lpDFH57XhQRJGynIKqSGJJJJx8vTlR3r6I+I9/A/wftdNGuLbXE+nwRytcoCDIkefmJOFP ylgo/iX3xXzt4w+MvhfxH4Q0nU9IuXe8t55NWnsJ4FJZvP2jZsHQLEDnrgrxzXP/ABk/aK1 7xLrtnH4a8NQ3CxvbzXtoL4yFlB+d2iCgOy7shSwK5bj5TWFKSu9CqkG9juPiBrFj4a8MiB by3iudOtvt1vPEGDSAIgCueeQ4ADYH3eeOnxp8PvGkl98S/tX9qXNy11cPP9lMbSLI4Zymc cYDKp4GeAMYr07/AIKE6ifE0egeRGyW1hA0U1xYSF7cBnGVY53F1Ibgr3xznNcr8JfhXJoO tWN7aw22pRJcwyxQWszHzV2pvLORkHn04OfxuSb6lRVkd94u1Wz8TeBtLOuqyi2Mrq0cmXy SuNuPmVj247e1XfAnhnR/FOrhm1h7V7SDZbi8gd1ACAEOMDbv+7uyCDyM456jw7+zzpepaw 2oXN1JctMW36fOR5aAjDruIO9TlucDGSa9A+GXwV0n4b63BfWulw6jb26GMWszoqTE9XZmZ V3AM4wfvD6ChaPVg2kjT8AeAbLXtFlW6kgsxEsa20dypX5WZSuxyW3KVK4zwNpHO7j1a+0B fhtqF5Y3Gqaa9pfQsYoDAN6SsFwQW7BQzFeo3g1Pq+g2WieDoEXQ9NsLjTkO23z5sUNqiME Ukg5XaBjIJHfNY+t+AZtV8AW91qnhi9uLG2eS3+0NcyFpFbJEqIdrKQCox0G1R2xVuPu2Rj KV2cv8JtDkvfE0c1xJAbDT51hSS3fdEq5+dgSeFXajY/i2+5qH4JtJ8QINWs5JNTmms7tpI RBceXCYWV8kjoGLbPTjPuar+GLi80PRvFEs9u1vpuiqrWiAKDGrxj5mC9zhue+8jgiuU/Zz +OOm/C281LT761vYL3XisNlNCyl4WKkcMc8gMDnHFcE5SVSMe50xgnBs+kNC8C26aFYsum3 ULiAQypcyNvLIzLuJxzuXaepA6DpRXIW3jbxVazm28MzX2pC3iRbkTXYuDEctsw8gGQV9Oh BB6CivQ5ktCOSPc9n0xrazgkkEyzTSIZHJYMGOOQnYKMEd6w/C3ipbHxPcw295caqZAXlUB FSwwMeWu37x7nPILHtivIdQ+G3/AAi2nwabo174ls7WWZopD/aksnkTElSIkLfu1JJO0EDg g9ap+BvgK3w++IL6xefETXrnRbxyZ9MtZVRmuXydzyBdxAK5ByecgcA0r2MJK7tE9y8f2dn 4ssp7WOKbTtUvoFhF7ESk8ABLIQw+ZdjjccEdKLzxJb+FvCVsz3CzXMyoJzFceYGZVCEgdT nHTAPIz3J42b4NaD47vMnUPFPlqhtpfL1udluFZRnehZkD987R1rP1H9lLwzqOg22k302vr Ejstq0N+Im2jllA2lQdpOSF9803NvRA01ueYf8ABQr9su++Av7P8snhi/RfFkrhQLaPz/sq gqXJwCqnoM9VGT2ryT4Hy/EP4q+H9D1HxJJpl54s1SBNQuJUu44HtoJGb50j/wCWgZCqsV4 VkC9Tmu//AGmf2X7f4U6ZbT6XdC+0i8njjjW5KrcWQVSdqlcCRSdxwQTkkHisH4C/A28+EP xJm+JV9quheINR8TaOumSW7QBE0oKyyRyorFsuxVVcgA4CAcispSk3yW0Ro4rlTT0I/i94u 8PeBo7bV9W1y1v4oYpT/ZiTC4vIIyoXcQqkK29l+VwpIPG7pXzFp/xv8TfBf48x+NNLvb2T W7/Tl01U1eyWGya0DeamzYw3Orux+bPDj0zX2H4r+Dvg/wCL/wAYLnVdZ0eKyjghUutlaOr 3kjqclzGo3EbVBB6EDpt5yNa/Z58M63YahZWOi2MdvJbBUeSaXduI2gqhyysBwVzt7EHGKm pGo3aOw6fJa0jovg7+29o3xu8JX1jqJi0LxNpZKXNhPkR3ITbvkiZhhgOpXOVx3HNd/rOpX 1r4BmezlUFhFsERUB4+AxQsQrDnkAjj6V8q/E39jHwPr+ny6XazavYXjhnmkDyTNhoyilmb AjbaMD7wAU8HFYv7Mv7A3jrwHrFpb33irWG8MzTBTYXN65kihboyFvkYKSCMp82SOQ3FRTj ZrcHFdD6iudWGtW8lu/l29xAokjt53H2h8ggkISCy+vUc57Co9As45IptPvFuDFOwkhmgYl 1fkAB2BDDqSDwduMZGa8h/aA/Y81zQdT0ibwvqxuZ3mKT/AGtGMnlFGH+sZsFgQGIJHUHms r4Tfs2eLvF3h+/1LULm/s2sHls5dPtVlL+YhVo2RQ+GzuDAqRneeeoqXKafvLci2lz6e1TU bS00t7S4aG6ARVlItmUSA/dwuSBkdfU1kQ+LFtNdvEeNE06AqI5SCgdyoJUDsF4XB6YB718 +6f8AsRfErwrquqalcfELxBNZ6kyv9iOo3ISAsDyqYYxgZwV+YDgjpWr4E+BPxG8OzXKy+I i1jkKXv52uARgsDtJOeWxnA7Gqk3bYPZ3d4s+hG1KNFhk/cR2qOpnEhKttPoRwMDGc8Yryr 48al4dt4H+zhblpL2ZbKeAOTujCEhwBkrsywKtjBz1yK43W9S8Q+CbKZb7xDetb5UDgEXBb 1JHCbsgYzwO1Zuj+H/E3xJ0CZNJnvWiGPMAaOKNm+7t34xng/KcHAHtnP2t04W1Y1Rle5gX PhTULqyj1iOCK3MiASSIrMib8gN7EruPQHLY5xg9VoXg3yPCsV9ALNIoQyrAt0okj2hfMlk UjOdyt04XGea4G6+DfiDwfq6XV9dXjGyZbkwJOskDYAIIXOAVPbGPk/OJfhknj+4uLpbe5/ sqzdry5UXTCRmbGVUjkFn5Kg4wD7YiMkp2W5ty3i5PY9p+E13pviWK8nkE+mz6jKq2KyOyv OrBleXGAixnjpjkjrUGpafb6b4jtdKja3a489Wdopww9l3ZPXAJJIGW4zjFcdpsmo6pc2c0 qalbRzRfZE8wMqqiKigJwQxyeF7DrmtDU/g74x1C2kuV1I2Vw7LEfssw8lFRRJuYAAFsADB xz0rrU0ldnJFNsb8R538Ma/oXiiWNLSysdRKXkqDGdxdF2AfwAHJ6k5OOmD7r8INX1S68Qe HGtb6yfw6+mM04SAF2kG4qGkJJAHyYAAzXzK3hD4geLdEMMd7PdaespkSR4V2yowHyl2x83 Oc9QCO1cHr1j4s8FajZSWviHX9Jjs45kigsZwtpA7jaQAG5zgn05J5op1kum5cqDkuh+gfg vXYLf4ratLfTRyMYCyM6BGdUUBsAk4GSBjuCa8/8AHvxAGjeL7XVLm6hs49PuVkijik5ihk PzADHJwMdh3r4fv/ir8R7m/Hiiz1PxPftpcn2WG7M6gQhdu8AsArK2/wDi6gEdq1bP4k+Nv FUGoTXmseIWnuXW1EEMKCWRFXLspUMuUBHyghmyOeDjolVSRnCjLofUNx8Tv7dvNWvLq9mS G9uJCsaFdsYdiQ2zn5gMAnrzmq3wk0g3NtqLSXUdvqRUkQ3lyZCiOuGkQZBEjjBIwQBk9TX iPgP9i/xfHeQ3kXijVmjuJ5FhvGvJkmhBKcHIIZwDzvBXDHHKmvRPDn7Gj/EnxrFZN4p8XW P2KVGe3uLlEmvYEb99PFMseNwG9VVskrt3deMeWU7dNSklFcrZta74u/s3wh5d0BcWcOoF5 3hlWNIogEiMjbiAo3zoGJNfSPwe/aD0XVYdN0aK7iufOgVIJkn3qw2KEVio+8R1Hbb+fns/ /BPTwv4s8CSWd9q/jKSGS2Z/sTXizW7FmIUuqxru5RTkkcgei15Hf/s32vwx0+W40ObXNFg sHWGC6lQNIjlQd7RgtnPIBz16jNHtHTk7oOVS0ufWHxQ0uwubVVurqfy7yOO3RUTH70NwwI OTglQQeoA5r5A/bWjjntx9ruI4odMhdnlklWM+WuGZh1wQAeeeRXB63oHiLxTr1tY6nqUuo QSxGO4nM7pcwzhSNqAHDMWxyu0YbI6Yryb4i/syWuva1qN5fjUPKtLeVjp7yTztIqsQN7lw uNu0bdp5x8x6USrJ3STKhRad29Dl/FX7Qtp4Bt5HsdYtryRGSdLCIG4TUkKt8wf76uRgKAM cMawLz9uvw5410S5s7BryzuJZstBLENm1cd8AY+8QcdjnHSqu+z8A6ulu2hz2UMltA04kiV QryfcmZ8AFSAo3euexqrL4Y0TxOkkdnotvcmCKaOCBYvLa0Bbcq7WAEgZw2GHQcjhs1y+2f RHUqaPVvB37QXw68SeHNJXxJOES8vFQ3JdYpkYOu47cENGVwCBksOnetDUPDOn6/ql5JpMe yzunl8gktsWEtlAqbvl+X06e9ebaZb+HdN+NmleGo/CrXvlPDYrPaWwMGXUs7x7V3DDbssx G3bjuK938ffCm6+DJhiaw+1afJGu4QKQ8bBj8rjceQApznBz04rHEU5zippW1HHlje55n4r 8T+IPhbGNUt9L03UL4xtaggMZHhkURhthBxkHHyqCeves74XfHDxp4d+HkOk/2jqcckl5cr K7R4adXYs0e7GWzJuyByNq19E+APgfafEzS7i8vL9IbezXJewlWW6jdgCFYNwAFOT83Q8dT jptX/YlTWLWz0218Q3GoaJYwSbnubSJXjlbLbQY2GcuzN90DtzV0HNRTktSHaTPmCw/aTtr bSdTs768utNu7CeG5tBbI03mbDnbIrEhSD8ykD+8DxjH3p+zD8XNM+IXwWX7L4r0HVtWktk uLiFGW1NpFI2NpTIMbYyMH+MmvmW7/AGGZPhY0viCW10XW9Lt03zNLatHe2lwANrInO5BuA HOevbivKtH/AGffE3jfUdWuo7XQhBPe2NtPJds1tDYtd3CwCZ2CjcsYILofmCuCAcZrpjJ9 US4rofo54C0zQ4LaNbzVNIKmMxIYLwIsYRslj8wCuAVYjsSe1P0/9or4c+BrO+N34o8PbJJ Fs7u0F7FM7uDsyvILAhgxwDwc81+Zfjr4Hn4QarNa33h+WS803U59KmU6yyW+pF4g6XUSkj ERUMF2bsMCr7SyisXQpfDOuLc2ur/DhbO6IeC2ktkaZb+4dQ8UCNgbmdcnH3htPHSpTs3bo CprufeXir9vvwr8IPitq1ze6x4bn8NSGa3hktUV2lONsW11IIRirKSwGBtxnjPmHxW/bH0/ xf4B0m4060mSzuNNiuV1ovAhLOWR7fAOGMRU79h/iyTliB832ngqwvdXsNPm8OxrIIDaaVc 3sASZUXl2LZKDy1JXqG3FcgbSCsHwYttXkWOHTbSe5ur9whlhRHWFSBgYHygkZ3HBYEEHJx UubkrMapXPoHR7nStK0y11aPxBpFzFbxNdtbW1ykhCoxZ2dQQArfKcnGd4Hcim/Dr4m6Hr+ qah40j1nRDq2oXB+wQXkH2eedApyyqMxqobKhhyoT5s558D1fQIPg/8LPFd8JrS5ubiWO3K WsBDJF8pIfIAZmIXJXjH0qr4n0+1uvhTH5em2NxHohhikkntmgmZvKeVpE3LwgbK+jZHXIr kjVSquMVqb+ybhzdNjp/jh8dPDvxF8axWZvLKwvbS7lguY4G3K0MZJVgifdTqcEbiTzk817 B8Bvip4T13V7KP7c9rpunWU7R3MxW3RplClVAb5mYgFizKF25OTg4/Njxbqr+LvHhvI9Ktb EXDCJ2QkPASxDEMu1j1IxyCByKv+JNE03RrOJtRtYNTsrjDGcRpFOHyQOScMMDpnPJI6V0x k2rmbpPofpFfftheF9L8YWyRaxYXkN/L9itp4riKSJCuSWO0gKxGSN33gDgjFe3f8JPZato 8F1qs9tZ6TdhZXvXu444bZ2wFY5ba0ZU+4+Yjkjj8OfEGh6fFqFnNZ6CyWUgVZIPP8yV2cH aBtJwcYIOOrY9q9++AX7E+m/Fq0ivNT8ReIbvw1GhNtZWxaR2O4gKoyQNp64HVsDBNFSSVm 9ifYt6Jn7VeANLvl0fVbP7d/Z8Vxbq6XsE63IRY4z5SnBZsM3opBGec16Xc6zNqPwytpLXV nN1b2RMd0qF/PZIzkhG67lBz1Az7V+XPhD9jax8Jaxpk2h6l4g0iVYc294NduY5pk+6EGG+ VvlC7WC4ByRjmvQdU+HnjTQ9LEVj4r8U22nxyT2cstlc3jspw7ea1wzMqncyruAG4gLt45q OJ5laIvYJdT6W+I2n30XwI1vxNqLWGvWltpE11qYhkVZAu0u8inblVUqj7TnG0rn5jXkn7M z+H7jxFNcat9heW005bu2F1MqbmAHJOQdvzoD3yw9K5v4S/soa98TPFN3p/ij4veNk0g6dJ HbW93qAeCaBxsferH5iYw67cNg4JPUHpZv8AgkN4X8MfDq00+1vvEPii0tFY21qbuGz8xhy obCs7Ls3ZGAS23PBqZ025qp2HF2XKesXvxivNLZptD8OQapbXEr7pIUlmjRgQzBWXPG524P Tp2NFeGfCv9lzRfBVvqFtDrfizwurzBzZaPcPMIyRnEgJwrc52gADcR2wCsZUZ3H7OLPrfx lqWpC+0r7Hoeo6rDtaSc26RiOVVwwbe7LhxxgcE4OCc4pdc+Gn/AAnt/b3V60EtnLYKsUMr nfHKjhypVcAbtuD168dcnp9Nlt/Fjz26TWyNHcCMrG7bgzLuCuDg4I79eeKm8I2H9nwXi3E RW9jcBHIYbwxDjGT0yOmMnHNd2jd+hy2aMv4d+DJvDGhCZYEt7aWZnJJ+eTJwCWYAjAwMdu vtWhJMlteNbM88yxBZnJiJIQlvlDH1x1zzjmutisRq2zzNzlzkkHk55BIPUdB9ap6Z4Ok0v UJ7q4xO1wQoTjCYAHHbB4J571dNJPQZ43+2BaQah8NbW6hhNtHa3MbSnAUorDYCmeuXdQTz 19qxNH+H883gTw7DHBHazPAm24AAaUOC7ls8rwcAk+nbivQP2w9MubP4F6lCuni9iupYhKy E7oI0YMHx0++FHfjnmtPTre3j8PWk0kZaJ7aIRBdxAGxQOnB6HnA9KwlrV+Q3H3UjzPwik0 +l3qXdjfWF3Z3c1qqlCFu1RsF92ckPjcCeuQeOlbOlQeXBK0hDySkZL/M4BbIXpkgHJ+p9K 6bRvCov9TmkjaIQTSeYHIIKgrlgM9OcVY8baFb6ZAZoYyTBE25kGSxC4J4/2c+3NbRTbv0M 7pPU8L+JulTGznmhVri6Lh1I3FSFyoLBjhiA5G0+vGab4O+Iq/2xawKsDR20Od9tgxKxYKN w4JPQn3B7itrxtqv2zRVjjkgDPMA8rSYEOc/MQvJGQox1+Y9K4vw18PbrTPEVwtvDaiwuBt jYFhJubaXLlvmODls8ZJpytI1urHuF3f2etaAjT+XcRzE7UVOF54YnuRisrw/q9vpcYS3aC wRZNmHIzI3OAxGM+1cHonji8tdOuLNYiUheQRyldzld2FzjAzgHHI5wOabp2rx3Ghy6heR3 UUVu7EW5yxJVuGbJyp6k/Slp1I5mj0k2jak9u03+kyLKPkDclSpBJ7Ej06Zwe1Yuv+BDql/ Iwm8iIJsySwKvzgnsT0GenbBrk3+JF3qVpZaj9ljh0e6n+zrKZwkqSZZFIUHON4A5OK7ix8 STarobNlJz5JdgfnOCuevAB68UXYnJ9Dz3xN8OmufCN9bzX6301vYXDTO8Ced5u0sqlF+Vc kEZAGOMZrB/ZTKaL8HJpI45JJ5rqZpkRyWuSnQbWOFKg7RjAO0decesfFTQW1j4c3m2ARXV xbLADajZLsdlG4kDll+Vj9Mdq8n+GHw4vYPgHqGl+FdQsp/FWn3VzcQFypBYyFEjkVSQA/l 7sZBwc54wcOW1VKxpOX7ux1fi/wAI2PiHQhcR2eftNvImA/ljaQRnBGM89gOfWuB0jwna+H bKPSrXznectPGgiKHLc7t+OgHQnp+PPr3gvRtfn8J6aniS0gsNVERj1AQyB0SY5AZDn5hjb 6daLzRrOyDK0iR3EDGQBlGJiDkA8Z6Y9+B0xWkqSTU0iKcnZps85t/DV1o2rW8J1L7PDqEY X7M6F5NrLywPIGNoBJwcV6Jqvh23sfhzeXcYit7j7E8kjRqpRVRCxZATjdtB7jk+1ULXwXb 3WsiONCGjkZ2SOVvMETjcygEksMcZzk5x169La2Nq/wAHdW3TQw2VnpV889tdH5otlu7spH OBhS2SP71CSasVZXM/w34Ue3+Gtra3M2n3Md0iTW80c7OLq3dAyF2IyrYwCOgAA4wa+Tv2h Ph/Nd+OG0nT4Z2kjuVLmBm2uxXcquVONuCc7R3GM17p4s+Lq+Ervwr4ZjntoYP7Kt0lSa6U lSIcuEBOWI2soH8uK4Px34r0O/0r+0FuL3T0vE3ygS4l3BSThgTtGADgZwQBmpjHoy9jz3W rq40/4c6dHePJo5jkVEcgPChwAFEYOQ52Hk8ZZfevU/2f/wBma6+IFhc3jXmkW1mk2+xWW3 LLbuqqxKrgMkhRxhhxyxJOa8o+FPwsf9pPxFNdS3T2ejaewt7USOI5LoqOuB94nA+Y5A3Zr 7Z0fwxH4W1ObTNMjEVnqIRi8ZO5WCIhJ3DjcqqAfr0rqjFPdGcptbHTeFPD2k+FtL0+3uJ4 JHt4wBI8YDPkqXbC5/eOygnPToOOaj8TaXqKeKtLvvCOn6VdySXWL+Z5WjFvblkQsgUnJck qDuwuTlTnI57UJ7n/AITS30xpxLF5DT5KNuyu1e3bOOmCfSvd/gP4E0zwh4ZEzLC8UhMrkx hlATdsLEjB2kFtwzj06GumlTUpWZw1pTV5MzRol98PvDmt/wBsXMNxd2cTlbhF4uVDEKRnP TdtyMcqDjjn4t8afFky+IdRhlWWZZTLIm5WkEjgcDn5cE5GeoP519O/tp/ESKK40XRba6+0 XLgXEsUU7IGiflAWPXJ4Gecdua8Cl+F9rLcXs99o99bnKv5QLZllLAlSn3ghXA3dM8VlWaW iNMKm4qUjxfwb4v1jxq1xHZQ6YU0pJLiZWiWO55JLoSSDv2gbSOR8uKryeFLPU9aS41zUIZ dI1D7XBYEMInS4SN8xs7A52qrNnOPk5Gea9a1r4K2niPwpqGoaO32K9uLk2n2TauIVGf4sB mYE4GSetXfAHwk8Pi0j0PWrXTda89JYp/OQvDbzEsqEygho5AzcOuCCCM44rn5G9Wdelj8+ v2jvBOreP/D9sml6xpOofaL3TdKs7BflnaJrxSn3V+bBX5mbop6kk49D/Zy/Zo0/4kaPcXl /rBsJNCnbUGtPuM8BTeypJuyI0K4z0AIPGa1P2svhv4i+CPw6v9e1izktNTtPFGnWukXSuF ur1hdIGVolXCxbWfnJ3EKcgNg+iaLLoPw/0vVbyabT4EiuJh5Ut2sf22NWUnmMggK7CMLgr 8p7HiIRtJ32L5mkmjnfin4P8L/AHx+uqwefcvYwR6obNMbLglt2zccbnkbexbJwcZGDxx3j j9orcbdtHt2ih2qjR3v7wPGzbmQ8H5lyPmIzgY5ya81+KfxmuviZ8QL+9kZlN5KCsIcyC2C KFC7j94ADqOCSD3rIW8lKBpIxIYwVw5/LpQtrFxTa1NTwz8UdX+CfxRvb/T40u7O+O9oJyZ EmV1CsACfTHpwK+3vhj+0rb/Er4fLqVtI9pdTowMEgCi2MXBVQpORz09DxXx78OvgNefFDw ndaxCzvP5rWttZlGVrmQIXO1yu0BVHr1GCRxTPgX8QY/hx42trG5SRLOS4KyQEAsGbKOPmz jvkjnnrUSvsxaN6H178M9V8SfEzxhYKXtTYXcAMkUrcOgDMzgAH5m+RecggtnJIq38f/AIE 33ijw14hs9J1a40qzLwSxwToZ1S6VkKurNjDKVQ59scgnHcfCb4saPbQ6TZ+GtOS0t7mNni cKrSlxIQFZhyF3DgdDnPtXa6j8UNNtoxJqlxaWd+xmmA3B1lKsAS6lemcDp1U9Cafkgbdz4 /8A2sfhlr2v+A9Pg+J2jRQ+ItEilhsr7TLRSLjzGZyHeNt2wq8agHdggk89fmjQPCuqeGdI 8O6tpsctneW0c0UavOGVX2ojBkcExthAwbgk7COlfffxE8cX3xZ8ZX9/ZtJK1pfKtjFBaNs hiSBC8027jGVfPH8WMDFfGXxLu7iHUmh09o7iVXkvrpy2HmbzmQMdw+7hhjOOMdRzS05uZd SjdtvGyjWptUvtQSaa0sRokAnlZjp0YYNIxBxgMzPgc8v16AfSX7OPwj0HRIrfXJrKS/1HV LWVLa01GVY0tEyFLIFJO59owpGDu424r4bsb5tI8SXAYRXVxJKYpYpXIe63kY3MCBgMBgcd BXfWvx5vLTw7bSabbXI1GVFhinMx8zT2jcK/XjptAPHTOaE0ndITv0Ol+Kfwh0f4i/GS+8J 2urT6j4bstSWfU72aFIXZokYGHChQxy+0FRyrZI+UtXJ/tsfDvwr4U8FQ6H4JvdXR4zG0un yXKzQCDDFW3hV74+UkkHGScGtzwZ411rStCv8AS7WzSG5a/F/dakWDBFbkrhumeSe/AGetV 7zw5e/HT4gWrXdrcXOgh1tbnUYo1ijIJIVSxwBhiF9uDiso0o87qLqa+0bio30PmTwr8It1 lcXl5qUVuyA+Rklt8pAzuVecYJBPTJrJ1TwfeJPG11dW53SqDGAzuOpznGFXnjvya9k8VeF 4H8WTLFCkNpZXC2sFsCDOEXcwLsSQSduCQBu9qnb4f2vmXCxybI7mBo2DKrqhfIZxuGVfkE Y46U/QSbPF4vBGl+IdWZpobhbO4k8w+QjKJJk+420nG1eVIHQ4JHNfoL/wTy+CsPhey1nxl 4sX+0dQ1We4k060MUMkGnFI0j+1WxTgSMowecqWYgAkkeA6T8Bo7iLSbFY5Z51jkUNGFia6 IQsoIXIJ3LkkAdW6dR9z/su/DCPxF8K5IrF82Ol6rcaf9mJMPkXETFHC7flZN785OdoyOnL ir76kzk0N+Jfwi8SeNtDXwf4B1B9L1u8ibUbvXdTWI2mmQTLvMSu2GWaRyyjh2ABz0BGZ4O 1HxBoHww0iHUre61DXtGnmTWoQ+5bgh9qMUU/K6MWPUg4UkZOK9S8QeAL67jvft1pd3E2nw uN8KMjBjtZSwwFYAHgdTkDgiqngHRfGWnfEi/W78JX2mSvtcam9wvlmNwEAZAvzuwKthQdm DubOM6cut0rGd2dL+zr4J8P/AG61vYWlkv4SUhFyjKjDkjcjHBYbwMgDDcYPJr16W2s4NS1 C1k/0eQ3Co7IozuZMhuQQOhGSME8VleFtO1TTbVZ5rBbFihga3RMyOwCYweQpZiwHqpGTVj xmZNf02IxvgxEsSYSryEAsiKV7K3cZ5Ax1p2Q+hyuhLpen6afItPJkE0kctxAY42vCpzvfO CTlmHI6g8kEUVe+H9z4g8OaN9hutN1nWLdds1vqMkKN9tDorMwyQcA8ZIBOPailqTZ9zrvC eg3lrAPs8cE1wz8uwVXfHIUsB6k8nNJe2MtlN9ob7Om0/vFQfcIYnBI6n5ieMjGK0vAlzNp fhDTlvLyKa+MIWWZBlXcDBYE8kH1PWoNcuVj017hZhKY4iysgLITzyCODyQMds1UY2VrmUr 9WS6Z4gaCGNpBFHI5ATBwME8E+gyK2Fum1NRH5bspTcsoz5O4HBXIOA2PmIx0zXmfh3X7jU VVruMTPcsz7VcMUD52Hd1APUgYrofAlxq+leFbhfEMlqk9uZRvtgFR487kYEDg7QQw5yRnN Va2t9ATG/tN30a/ALxHM8ZYxWqnGBtIMibQey57k9M1zPhvUryw8AQw3zQvsjUHZ8qxjHBG Rx8pHt3qL9rrx9ZaD+zf4is7gBU11FsIkMm1xE+0uwAGQFAOM45xg1w/gH4x2fiHwjZ6ldb 0+TBQAlFZTsCswOM/LuIHQcVm5RU1Z9C1JyVmjt/DOtH7RPHNM1uITjLsGRl55zjGcZ+nvU Xjr4jaa2kLahlklnn8hpYh8sfXhwcbckbeR1I+lePax4/W/8MvcR6hNaRwbke4JH7wszFl2 sOcEgeoBqtqHjW18S6RcXSxJMWljm3XLjZGowXOV4Kjk7v8AaFW6iikkTypbHQQaTDqUaw3 gW4Xe8kUkIPlSbScBT2ILLyeDjvitK78LQ3fiTzI2MkqxbnIJydylABjgBdoIPuap+H9a+0 w2cflyLEHaJzjCAMrYCjGBkg4IyOOcYraj1yz0a0S58l/LmdIAoGRnIUNgds+uOtJSUtBai +IPCEdpaWqKgkSUlmQAAORjBOO2QTj1NZGq+FZri1aOGGORtyuybwqmP+JuoyQCD6+xrpfE /jNRpskyqViX7j46cHrzx0z+GOuK5pPEh03yri6aGSO3doGeAbkZSp2ue5XIz37VtyXWhLZ wXxa8LSafbLbKyWsFwyyQG2G0s+QSrqQANxywI7n2rofhNqEWlWqQtcPOJJAkTFeWG3OTz8 vB/D8K4f4ieMLrU9YWK681XsYkUIXCl5CSS5A4b5VHTnmvRvgdDo8kUkjeWfNm84xOcyKSM dPQncc9s1Eo6pDkei+Gre6nsG85SJJSw3AkqwBODyeMntgcV5J+yvoslj4p8VzNHLbqs8sS siHbLid125I+YKBkY6bznqK9u0/W0u5bmJNp2FY8kZ3BuCwB4AAwc+9ef/BvS9T0/wACTXl ktqIBe3ShJ5GXLeewkZz/AAvvUkjHIAAA61lKMvaKzHzNRsjuNdjilsjbRibzZCq2yBiomk HKhmH3Rxkn/ZOa4z4yQ32k6GLrSbIahfRzRm4ticMytkF1x128DPcflXeWIFrM9xJeIJpUj WRgzALycKB0IwWPX69ap61oNzdRuqTRlJ/nLrEQynPABJ4BOeDnkZrZ3asydWcp4Y8Mf2df QXi2M1u82W8pWAOdqkjk/KePX39KqfG3VtL8Q/DDxJZ+TNbrc6PcM0VrugdGELKxnbow2gg L90hj1yK7q90FrfSvMjjRnxmRCRlmCgscHjI4444bHavIPEPxC0seFPGWqagfMuF8OX0KWj AizZijFWyekgP3RnBw3TFZtWTLppvRnzZ8evhFpranpmteL5r61urAtcQXaSqJgqKiW4dQe ATuO1cehPGDwVtf6l8bNfWxj+131vMTJdssCq8S5+ZEVDt2nggEZFTftV/HRfi5P/oMS6iL WI2sUTWwt/LdGVSjIQDwQQGxg4BFbn7IWjXXgvSobOXT7GPUtWkhvDqQnLKsIl84Qqmc542 kEKfUVFKLcrNm19D6X/ZW+Fln8NtNs1sGW6vN7CEPvVYIztZlBKkKFAUjqCc4OTXv0HibT9 N1K5sb2VLK4AV90qEo688K54boM+ma8t+HGsw+Ap7XT2Q3Fp5DSmXcGaNHwdqg/MfmQZHYH 8+w1KbQvGETrLGg1FYFlRdwSZQh3eWGbPIOQV+uc11u9kjG6W5d8E6/put65cWcN5JdKsrs kcqmNvlw3H97lkGc5xXpHgvxjPZeG2+0G8mngDbJp4/LwWzjGAA20DCk9hzzmvE/hdZTNql 1fRqbo28imAxsSI1Ysu5gP4wCQR04A7ce32Eaa1o+6OYSMDhwAQFGP4gemM5PQfWtKcnbQx qJP0PGPjz4F1DxD8Q7PxFZtc3s16IbNoEXd5DIGKyEjjbng52gHvW34R0S41e4ka6a6a+gh Pnu5LAqCON3AC57Anr3xXcJZiO5LSLGiSSNGoLhMEHI+bGOoPHfNYPxR8Vw+EPDlzPaxxxF otvmYPvknnnkDI46VDj1l1KjOySR5vrclj8P9auNWvL6xNqW8wCJWRoCozhyc7hwQMYNeQf FT9sLTfDOqQ+H9Ang1S/unuo7iRYSIYVcM5bap+YgYXhs7gT3xXzl+1b+1TqniXVp4bO8ZN NkkMWYHyQyNgjrkHcDj0AFeO2epXjv5zQyC4uImIlkwpIY5LKxx9c9+2azcrKyNlBt67Hdf tuftCSfEn4SSaEs3m2q3Fi7uEaNUlWUZ2AnK53c5/u15TeaN/Y+mBRNJMtohWFsbGRdpXa3 JDZHc/pS/EDRNSuvCNzDBErzwPbTSJIN0ip5i4bYOT2HPt9K1vhd8INd8ReG4Y5pLi9ilcw JOsZf7SxkVAit2Pzr8xHBwDz1wfVmuiRj6FZebdxLHGXM6BUTGWJOPlx3PQV2vhD4LeJPHm oXFvbadc2aWrBHnvY2t4o26feYDJ57ZNfX3wS/Z00H9n3wLFfS2Mmsa/eBxB5cKz3FuyquI Y2A25yCxJIxyCcA1z/xQ+OCLbWiwzaxc+J5LbypIUhjdLdiWLlj91GBwMgd+CRVXsrk8zex T8GLH8Ifg7F4ft7lNQlkdmllWdYoiz/fKFlDMNox0+Y5A7V5nrn7JHibxTrevavcaxoctvH K0tvdzMIVYhSY4yAOXKgL7Hgnpn1H/hWt14n8C6hqkjTW8Op2yTXcc75e1CsflDkE+YWIKl PlCgA89fXfh82m6P4Xsl1xljh1B7dLSERiWaOWFQ4kKngjI6EdWH1pKN3uRqndbnhX7Cvxw j8DzahpOoz+RJdlQqLES0aod7sW5Kn5SSQvAGa+j/EugWfxN8EXun+Gl0uPUWuYZNMe5mIK zxsZTh1XL7o2ztJG/pzzj5w+MfwjvPDXxTvPF2n2seqReGruG41LbEqRkTkuikR/xBfvHPO fSvpf4N6zovifw7ok+iyrraWtzDqCK9oEWGRGclS2AWZN7BS3yjafWs3C+5XMt2zl/gjr8k Fhqkd0s17eNf8An3cnnCOO2LwsjsUzhdzcBc8Hjmvh39oHxG2qeJ4JtFmlhufsMdtduIhuc qzBlZOxbAJHrzzX3B8RNFvoNc8eTeG7yXUNXllQPayP5NttnDuzOi/KxiOPfgnqa+JPiP8A DvVNEjm1O5mgZrpVuC8Uu9ZS8jKWXuMYzg9KdN+6maHnV5JeaPPK919ni1GVApLwAtGoOVY Zzhu4PY/WtzwBputT+I4WhWS6uteRoYIAgVJ93yjAxjrz6ZFZekQN4y8UR2l7MT5rgSzB1y qD7x+bvivoj9krwzJ4p+IjakslhNo3h2VbW2h1OIS4UkZZFUqDJ1IPPU+gpvV6FapanMj4J +LvBGrDwhNNpEWta7G0T3N+/G3BcFW6E7QcHnngc4r6m8C/D3wX4C8B6ppd1JA+maV5b3yS Ev50rpkyTuRwP4kXoCo4yRmz8TbU/Er4lXFkupWlpY+F7ISsHCvLO7AO+NuSqrGvHQswYem fFvid4+uk8M61DosjiOe43Xkshy0uSgRdm7HAXHH40rtbEnhfjDwXa+I/i9r2peFLFIPC0d zNMpXKKUdmbcFbnGMY/KrHhyx1K98VRWMgea0Uxnf5QCSBgMYfGA3TjPUV6heeAo/C+kTrD GRJI8YeNTkShlOFKk4AOM88DFaQ0WbQtJe2ZHjklUIPLQ79wI2bQqsBzjscBs1zVZOKUjSO tztfgh4Dii1+KzGm3qzW8C7ZZMJ5JUlsKc8E4cZBwAuOjV9Rfsf/AAlXRdb8eXs8ivHfeIf Ojt4SQiOtrAjOy4GGYgk465B5zXkP7Lnh24i0nzry+ttSvvIYxyooV1ZypKkZ+Yrnljgk+w r1Lwf4zXwjL4gWzuR9rbUPPlBBYWwNpFhnAOSuVJGM4HPrW+HrLsZ1Vfc+jTpdprKmNplVm xnCjnH8We5A9ayNS0hoGW1/eT28QZmBcl3YjILE4zz+nA6Cvn3wl8e9csdYujeIL7ynCywj bGbVg2wZ2npz3z3r3rwn8TYfEkEEV5JFBdLChwJFK/NgFQepIJHr14rWV2LU1LSxu5NLlSY b2aQmHY+5nBbjGehBAyD7evGDFoVwdQkFxI0yRy4iERwjAEFGIbOWDg5wRtAxitS78T28Gp tb3x8q3BYO5+7IMZdWx90AZDEgYFNXxppNhqen2lnd2Y8x2jt7eMhlRUwHC47L0J5AOB1OK rmVrWM3NW0ZyS+L9V06N/NurcgzMqHyvMV1UKNy44UE5G0E4INFdV4i8E2mtNHuuUtNrPIq lVYEOQeOcdu3rRSuZ87Pjv8A4J5ftO6hf/s3aB4X8byO/i3wrH/Y2sx+cslzAY2Kq02cbSY woyewJHNfQ/j744eEfgN8Or7WNS1PT9O0uzgaVbdLlZZJAp6IgJLFiMdO5J9a/PjxX8DbHV vFa67o3hMvFqjyR3CXd/Ldzuy9JZHbLMwG3Oc5BGCOtHhHSV1PXbb7R4WsbYyGYXblp55CE YIkTIuNvOMMG5LDOc8Z83LZtbm0oJnrf7Pn/BTfwbrXg/WNI8WTXPhPxHZ65Na2j3JdvP0+ dnljlyq5VcHC/Kei+tev+JP+CgHhPX/D2rWvh9Ly9kjAVJJbVolBbPzncPmXAyMfe56V8ze OfDEOna3qd9H4dt7fQ723UR3MAuWMGMEEO0jO7qCfXIUnhuBn+APA9np/gpWfULW+1CBAL4 TQeRcBGOVwVUJLGcHDrwc5J3E1nUrzSbSCnTTZueIvH2rfEHzptWvrq8huTuUT3GV3ZwBtO AAMDH5YqnP4+t/AHh2WPU9Qkhht3MsWCWjUk8HYPvHooA7nnitvX/ANm3w0sNbumu5Uvbsr FbRRELFDHjc7FhjJkZAv+0CM1seIbXwrc+FpWbSrOC3nysQ1OFZzqcW0KpIYNtcSElSNuRk dq4Kcak5Kq+x1S5I6XuebP+1P8LrexsIdQ142l5qUq29sXdtrMxZZGkVuEUPtG6QgBfrmvc PhXqNpqNvEVh0zVY7uBku7GWUG2KNtKlWUkMrhdwx8u046GvPLe6+HOoeEm0bxB4BjtpoHA S10pFjaXaQyxCRt21JPnB44CjH3gK5LwZ+yH8M9R1GZo7XxMY9RBRIZZUtYbbfuZlV4Cu5E OAokVgSMng4r0FrFNrU5pJN6n174U8JaZ4p066thfPZL5KNFDE37ouihsITjbguQQPfvmr2 ufCyLXns7G6urqG3YIsn2Ztm5iVbeeMkgpjOOjYxXz1p/wFt/B+i6c2n+K7nTtLhY2TGDUb i1lWJlDh8K2xskpv2oMBWPPAGYLDxt4n1p9L0nx14qUWjYjInW4hlZeFeRGXcqEbeSSdrEg /LV8zS0IcbrQ+lvhX8EtL8N+C59BvLu9BSWZYik5JVS5IZQwP3gV4OcEHHpWXqngu28O2Ek NvcT3kdsrNFK6qHx93aQuACfu9OvNfDV9L8Vda113/4WNqtvDfym1j+zxlpLWUDB3BeQmSA WJIOc4rr9F8G/Grxrcr4di+J0P2swtJbWt3BAtxcSIw+TlcM53FgvVgMjIyKPrCav2J9nJd Uex/EexkS1+zW+k3Er2l5E0c5Qb2iYBXYNzlPmA2tzux2rS+F0t1a+KWtZJBBGhCgyPtA6f U4P3RjAyw7Vz3wO+Cfxu0R7Gz1zxFY/YdaKXst1NpizG3dSwyy5GJGP3iw2oBuwK3vGX7MP xQ8M3usXWkeKtL1sywLcWcDWUMNvI5+7sJDN8q7D8xKkb8g4FaRlfUTtoj2zwlqS2+r6fa3 F0jxybiRG6s0exjgEk8Dp+Oa4j4YeO9KT4bajZwWslrJDq95K8UlwX8ySW7cgOV4YEgtleg IBHBqPTvB9l4K8B22tNqt3qWp2KI99JI8XluxADKPLRQqqWBBYHI2g+3hPiX40PY3uqaHpq mK3hvCsc8Q3GBixcZXuMseT2zWdSqoyu0V7NS2PqqaKPWbzQfs94xj0rU1S5BAEbQtGQ24c ZIOMe/416BNexkRx7Y5rdjh5FlBBbgqoxjI57elfLPhzwn40m+H1xdabrllONQud7wm5ZDM Co6jbxwTwDxmq9n4P+K+h6aum6ffWNvLGPMtWuL0tbpycksV3EgE8cDJ5PFaRrJ20J5Gj6T 8TeGrbUY7OS4MjwWLSPsiJKyMysAGw2c8sfqQa+Xv2qJZPCmj+INPtYZLux1PSLpdSAdgYl Kui4IBw+TgBiDk8dzXT6l4M+N11ZR/2fqnha3jKeeEbV5FEuDghkjh27twyPmwMAnriuG8d fB34k/FrXF0LWvEs+oWcBhu72OJka2GCdqkGNS8megLEDuO9TWkmrI0pWW589fszfsxXHxZ +ImqavqviBXupUjvxplzb7JLYnao2ANhlYKAducEEEZbJ+qtG+E2keCdSkja3+wxNOLi7QS +c8cg+XegY/KTvAIx1xwK4r4g/BK48KeH7b7HeWWoaks6wRwvpyeZvAIXDAkpt27hzjjGK8 3ufDmv6t4s+z2c0Vk9yCYHjnZkweWUgddpBYjAIOBWOHm0ryWpdRJ/Cz6f8W3dt4d1QrHdx tEIleUzBcJlR8pK9McYJxzSah4dhudETVr5Jo4ZIVktXjnIM4cZyVUkkjkjPevBdE+A/i7W rnU5JvEQW12BXltp2czSKQFGCcDnt2r0i38E+ILOwjsrjWpRJpQLoXDqyjGflDc4JyMDp71 3Krdo4pU5OW+h7x8NPihoVr4FsppL9UuppzDIspHmOykgk5AwDjIJ9etdDF8bNH0XTbnzdU gFus26R87+WIYKQp5PU45AFfIOp/s73Fr5+pWOua19uniLC2LtidhgnH9054989K5b4b/su ah8YvAumeItO1rTxp13LMzxzRM0nyO6MwwRyHRhgDIIOaJVbO1i401u2feHhz45aLrUs9rB dxRTBDcSqyAfJjO4gA54wTjuPSuf+LUaeK9Dk026kt7Wz1FWRZ5plDSblO/aBz0/U1862n7 JGpW32fUI/GDWcltIHZUhaRJgV2lPvLtUckqOcjtxjD0L9nTXviN4j1W31Dx99nXSJVjbGk xul3FuOAxZi6nuNuBxyc8VKq83QfKrqxwPxI/Z68G+G77WryTU9OEFiqPa2UcytPdxhgvlo SSVcnAOBlQx61au9Z+H+r/DzSWt0juJrGWaBZvPja4tbZGbbbs3BZAu0btuWRj3Oa6q//wC Cd80VrLfaZ4tGrst20rGS0EKPH8waM7X+YAYPttAyc4qnYfspNokcF3BewRXDYaaI242zKx +VtpOT82eoH51i6itobWbe55J4o8d2PiH4gt4mvdJi1HSL0RWOo2y2xe4tlVoCGhQr8oMSY AY7V3j0Ir6W1j4reDfhR8NdR1LwtpdtNHKlvBaaPewt5LOsvDJuLBmIKsygjc0Q5Bwa4y2/ ZrvPFcl7ptr58rTRJaPNYQp5zRK25MmRgOSuSM8dK0L3/gnlceHLeJpvFwgsIn+1Rac4eQx yMrh9pZjsAAJHoA3QVPtXZqw5RXRnSfBn40n416drerx2NnpN3aRR2cOnmSOWaNt2+RUC7Q Y3/d4OVbcWBIwDWF4h+Cem2/jabVHuGg1TUALPTrSO/Ty7iMlN0zuPmkVcsSpBAC7ecgnnr b9jeHTn8PWMl5eW011DIZp7SBCqyhC5Z3XAOWVVBPUuemBnhLj9kDUvD15d63q3jLXbxZ72 byS8ouItPiwwdl3sDtdly+OQu1QSFzVRqKXQST6HqPhHxta6vqN3o9tqeh6JdfaZYHsrsum 6V2AR2JXCxqQfmPy7VAAyc167dePLHwbrfhacWmkie1vmgnnspVn2Wqq6K5HU72ccHJXdgn K18t2/wRvPGVss1nrWmwEWivcpd2zedas+Gjh+X52yUdskDmMccgC1Np+rzTW+kLp+onxBd vA0AhsGVTuYO7A7TujKqTgnnH1NJ4hpe8ipRuj62nm8J+G/ArS+Op7XSG8Q2TRMk5iid5kI RGVVYkkR/MCykBTyRtNcJ8MbPQfgT8S5tLuNSt7zw74gtm1DRrq1uQbVZYx+9jdgTtjYKHx ggbhjrXFWn7NWvfE/w3L4g0m2s7Q3UflWl1ft5UbrlU27CQWy+cfLtPvyT12pf8E1tWs/DM VnNqHhm41TWYfswEStZRW87KzIyvgkAGMZCqN24YB5o5243tYiMY3tJmtNomn+Ofid4z/sW 9ez0+aJ7ywmtgXEnlqhZlQ4DbjuAGO+R1xXyj+0Z4N17w9qf2q98PPoOkX8bFBdTofKDksz Mi8qwzkr2NfTfwb/AGcPFnjzw/ctI9lpl9Yzy2FzLa6gwNqwUq7bAok2MAcYHIbuOa+Zv27 vhRq3gfRZl1rxVqWpTQyohTUXnjR4ywRjErgE7Rt5wSQDkk1zxnJR5WtTdWtozx3wB4U0W4 8cNu1C0vNPeGVzOkvcLleB36Yr6V/Z88Q+HfD/AMMZ766WK3020uTKZNoXY6bApdsksGUsW +UAbBk5r44+HPwjtfE3i7VL2ztfNsLNfLXymYLJubA5AyQR1HB47V9q/Dr9hfxB4a+EWiw6 hfaRAbuJZJjDaNczxs4GxTGWVWchwMDjg5PY6RlZXtcmST3Z518Rv2p7qzurqDRLyHV/Dt/ M80kKWixRW4kkZwqyKNzgAIScnK8EDFTt4h8M+Kvh/Jbya7ZWzzulxE+CoZlKtkgj5Q4yPU Bua2/2g/2WW+HmneHvDtv4kt3iR2XyhpqxEsmFUsVPyk55CgqM9eMVf8L/ALEO7S7TfrTuk gJcPGDknoV7cZP+FTefYHKNtCmvx/8ABOm6TaefqkVy0kIEpgRpzDKoUeV03byecdAehrD1 39qrw3omoJut9d1C9Vi0VvFZSpMmesnzLgqpIGc+2K9b0P8AYY0lYryRvE2oW8k23y4vs8Z iiYAAck7jkgtkEHJOKj8U/sl654K0dNS0m5XX47Nmku4xbCLyUADBkG4llxnI65HoM1lUc7 aoqLVtzk/CH7XurXPiy0udC8N+IdLhtsmVr23CRXTY+Vn2nK5zjOeMc819MfsV6a3xQsvFk niSzVri41g39q6MwRYzFEvkuRglYmUjHQrJ2BxXzPF4ps4Z4ra6vjDHPKvE6SBGZmQEg4Kl VLoCAP4lr3f9nnSfHtrqr33gO3sdYS1hnRP7RuHh06OZgF2yMrKDnamSu5hgfL1FZ4ao07N aBWg+Rcr1Pp/TPgBpWlXn2uETRrcOGuY0bfFGw5XarDITGcDsvA9ad4i+BNnrdz5ytFaXEa r5NykQ3wMoA3DlR1X7p96y7Gy+JfirwxY3F58QPBXhO+V1a5s9K8PtqULAEF08+4mVm6MpI jXBA7VZuPBnjW6t5JJvidOiIdo+weH7KCPcTkA7wxzg4698969DmRlFaanSaR8OPJs7q4mj ur24eZ9lu3ESqx2NhcgMCpydxIUZx2rkviH4O1DwPpQ2ppNtbaNi5ifYqGFVDu7M54QbdoL cYOScjiuV8V/CLxRdXdkbz4seO5BPcbSYntrWK3i2/MQFAAIJABYZyeB6fPH7cX7DWufE3T YtPuvij43vNMugIpo5tauY5BCM+YgRQ0Thk4OVGcn6VPtOV2M/ZRufV/wt+MHh34v+Hm1K0 8RaTqiLK0bLBfxYtiCcqRk4OcjqQQoI60V8D/sK/wDBMmKf4RtP4dm8L69oN9O9za6lqRae 6u/3skTFgICqBfKCgKSCBnPNFHtPU39nHuenaE1vPZW9xJZlkmkxsbOwBgBklTkKSCDwAdx 4FO8QWlr4Q8PXVxDYu0zYA+x3KmOBkbO7fjC7coSpwNyDHIrK8LeIWm0q0kkaOFroFnMZ2M T8wQDjl8Fd3ZjnFbnxV8Rrrnhf+xbWa9kidYXuy7KtvHLGrIisY+QSHyQcY5zzinpblZmcl exza7Jawm+inUwOIrW2gkSZFkXjzA3yNgs5KrgKCCQTmul+IPirwzpHwt1O18N2LW8s8Vtp NzaXcTQ3ayRDLzEtklWbJGOOg54NZHgfxwfAPiWCP7CLt5VEVybd/wBy0WxQCE5HJYkN1Ax nPSrnxo8GafdfDVdWmbULzUbpFkuFMJHzFcEOw5ZtyEgfeAGehFYVJNQutzSKTlZnoHhbSD 4i/Ze0y8n1e1gfR5p1EErNJIYR8zeUgI2uRuODlT8zHBrg/iN418Paho8Wg2Oj2ri2lJF+M 28lzCpG0bjysbHLE8nnNY1xod9L8MtF1yxuLm2Ri3mq8rLASmFK4Ib52WTGc4278d8sZ7fT mkXUoIGm8/Y0K5aTq5YZ4GcEE9+MZwaMLdU1cTtcxfEvgzSbu7tbFdVvr68kgjmuUA3TWbF gWG88SbQvLemCMkYr0f4W2Wmj4PX9nckW7WV4ktu6SgG9QtsMKMMBjsOQO5HQVxVvrdppWn +JppLeMX00ENrE3lhnVdyLgE8qDnBI+bBAPrXd/D74saL4GMLvby2dlZXqvbWk8Ec+YlX98 ynA+dmVlGeACpBroVkrC1MLxJHfeHGEP9rvBZxs8CWVwRJJFAxUncy9iCBwc54rO+EHxAh+ GHjiG4t7e7h0uGJpLg+SXE0cYcyEoB8zDgBRztUDtX0R8ZtJ8M+M/h3L4n0W1sYpJoQ8Enk KPO8rB2OBxyBggjgnJ9uU8d2f/CO/Bq3uY2/1NpNc+RFnKyyqdjFgCNm9zuzwQeDkAUcrTF zWPMvhobzw/q3gTWNF8Nw3fhfxEqzareu5judGmZnQrLEQzEbjHuJ6YGa7ib9nmaw+L8M8d rpkb2CCW3vrV3+0GMbyN4B2l1ATaQFyCVzyQeS+Ad9D4s0XUvBuqrFf2d/Es9xCDhpCpCBt wxhUL5yMEjFeweARZ/DjWbDw+NQzeXmbRHnuC9xLFGrDAy2Tt4YkZ6ADFTh+Vxt5mdSo7ke l+MrG61m8huNYWa+07bZ3cAICxOxchGAwA+CucgNwK71JbPxP4bbRfOkE9mY/KnRQrQEqAz KM5Y4HqBkVxniP4V6Rdxanqnhu0WHU7lEt70RcNezQMNsjHufnyzbiDjnJFcje+NB4Q8O6p rl1bXt5Lpl3Bay/Zwxlkl3Ig+U8tkEkHAyVz0zXRKylZGWzudZ8R/ht/wAIH8Gde0e8uJLm 81kD7DbSStvd1XIUOfuruO49hu6V836N8J77w1pdvNq0UwmuFRzOFPlFjvGF4GTxycZNfWe oanDrsWj3V5HdalZXUbXEO7LSb2VSqPnkHOcL7V5d+1XoMOi+NdO1KOGaE6nYJLLvywLo5X GBwpUbSQOzjHescdGMop9jahK2jOR+GDXCXcdm7PHZpdCYIrEmRRgowx6Z6ei165YaPfWFg 9/cM8c4BiMUoUx7sgqcngZBbA4rgvhdoNlqt7EskipJhsyhzyRnhT2IJ+uK9X8TmPQvANtb 6ii3Km4RJSSp8yJGPzMfQhV498Ems8MnyrsE5XbR5z8VPG2oQ6NHcWGoIstv++hZEw1xyVK t2KhixPQcAds1qfCXWo7TTHtbmCaK5e4Wa4mcjM5Kqd2OcHAwPpir/iTwtoviy7kVbe2l0z RUSS4utqgSSBtwVnGMMoAZuABuUdMiuY+KXibT9E8Qf2TpdzN/wlV48e2KNSqWqvyrucbTh D2710pJ6WIt2NHxvoNt4z1iCL+1JtNuXuZXtYVTgzbSSx7ZC4PzZByeK8O8ZeAh4VbUNSvr q323RaERWwCzmYrhg5HyKNxU8c5I5616lbL5lt4euxMbJra5eCS5YeZG8zFMs+48HaTlu4J /C74l8P6PqGlXNjY2aapeahdiOY+b5kcZdlDzIpJwMbjgE4OKz5VF6IfSxT/Z48PTaP4ON4 ka391qHlyXTpEogLIgCjbnAII5JPLc122sWQ1zXbGaSSEWRLSXBBUmVgcIuOpJJbnGAF/Co 9As7XRtUjt8XC2mrWzpMrHZtl+9vyeeQSMdeMjoBSfGLwk2peDR/Ztz9ikivIbpFiGfKCNk hc8nJxnJ5561vdLdGfLrdHQadYKfEAbzESGWKOBCpGIih+VlK465OTnnFeL/ALMnwgis/hP Kza0lreNq+rXcIRzIkFvJfTyRgKpyQyHdkdGb2r2BLP7J4RljW8wjWDJFcqm5ULAEYA4znn Oeg46189/AvVNS8BeGYtWWS6nksvOsZ4WUbFCTbVXcc/JgZA6gKeepqIytJ37FRPbNK+y3F 0llHdQ3KXBNzMpSSMMF67WkC5Xau4+nzcnFYfizwTZp4os5bfVvI1q+O2KIOFaeEbepA+Yg lCc9io7074ZfFe18a+FjZak1rZrZxRJbGQkrl3dSwB5OCOnuByG5qeOrBl8eaB4kSNLiy0w NFLHH85aJ9xeUA/3AEI7gqB0raWyaC2tzq/CfieS7jt7C5+xJqPky7EglAGQ20vkHqOM8HP pwa5ZPh3pDx+Ib57jULG40+9aya5SQ+T8jg+SpbJLABvmAAywA56avhy88O6/BayeXFKb5J D9paIiSRtzK3PG0hwcZ6jIzUni/xHceHtPW1uB9qjeeK8djOXKgAQkqAc/fUMf9t2I9sZRV 9RxlZtnkd38Q9U8B6+15oNvbXkktur3Ecs5ihWGRwilguW8zPVTnBPI5rmpLvXrvxPql5Bf 6lqVrbpcBZLi2y9m0sh3yfey0gTCKFACqckHk17hrHjGG8sJdQmmtY9KkiiRpGjTdtUkFgW DPu37QTk5YZHPX5s/aZ+K3iLUrXxV4L8Kz3Uep3WxZL9A0JsY1RncIykFt+UTAPHzcjcBWe q1saxlfodVqUHja+sreSbT9Sit7SKQTuD/qY4gFC8twTkMDzuIJ64rldX8eXnxI8K2NvD55 aKcwXJK4fyduXjRxj5ZMBW4JHz98Vzf7FfxL8Z+FvhTfal4yuE26I/8AZDE4+a5ZlK7cHdJ uVUVg3AZlxnnHu+ueKND+D3wblkvFhj1zUI5ore9jgMjyyKkj7ikwByYxgyFSu9gQpAAJKN 7WZXMfKvxZ+NOteH/irFYw3UNi2n2hie5gjJl1CN2LhZj3ddz5VgBtGevNfRX7M/xKvPGNt YahqFvPdXuvahMsltHEJFht1heOFlj3KVj6hmDYwQT1r4t+IviDV5PGVw0dpFp8eqXqPeW0 EYjtdypsDLCuc7Qe3Oc5619L/sw6xcaf4b1DWtNnlttFgeaxSadGh+zM8arM6rhiUDEqOOr HgEcTq9GDbtc+ntc+OM/w4vtP023th4d0a3sYktbe4gllEXkBF2l490Zyp3KGkzgpuUEnPf RftCxa/o9jHcXdldy3flPZ3GnSgTpKrKoIQnazeYP4gEIBDcZB+a/Gfw4tNektLuz1HxRNo elKbGCK4uHlhvGkGSxEn7zEbxhRkfeUKOgDc1Z2Gn+CIbDVNFmvIU0mdrC2u4sObsiQByV2 sxxgjbgMfmA55NwTtqRvqey3n7Sem+Dfjzd3dqL2Lwj4v8tpZpU+y20d0yuyyKzEM2Srb0B QbmQ7uTno/wBozw3pnjhfD83iCGC/sILtDBp1/br9njXYwJcqzeYC2MZPORyTzXzb8efGmo TeGZrKbbqGnT3qrpmoPD5umTSyB8LNIMeXMm8qIwAQXXdyoFeufBHxU3jX4WeH7HxNc22sw pZzGX7XDshiljOwJIN2cIEZhkcnGTyDTjFN6lpNI+UvB/iDwj4U+M2qM0P2W2kiVU0y3Vit zIRkSoVPC8E4J7V9O+GfiXrvjn4oWUFrNaroWnXsVzJCs37yWFICUVSDwFk6jPOcH0r5x+P nw/0vWP2gNKvPC8Vgui2sC6XBcl1W3vDFAp3DazZG7zFyTklCK9M+GS+Jvg5oV14th8Hll1 63SJpoA00MEOX2kKuSrv8AM244GFA71lSaaaKlC5iftE+JdQi+KM0rSzXU6yo+q2hJnTT5i pZDCxG7y2G35Qfw6Y9a+HniHUPEWgxxzwG1MaJLgMpMpxhlPTaQwPtz1rwGyOp+K/ihqmo6 nmG/urkTXKOx3BwoC8EEYAxt9BjHFfRfgvQxpdhbyL5cbzo00jlsgN02heCw+Z/++aqJMkk jT1rxvZ+EoEa6aO2CsrEgggKzbeWPbLDOCOld58I/idZ67qNuJBHbvcZkht5XDSuqkISVPJ ByexBC9cEV4P8AES+hn1C1t761XUVjBYxMpEbsAdzKV5OMLgMMYBOeBXrX7N2oWWpaJaW+o ac39tLuktb1hgsp2j5WXGTg+mO474bSa1M+Yv6f8I9J+Ffxbk1eS2gudOtNUhfTdPS0Upay 3GSGkaRtipFvwDjcMg5UhSey+IX7Qug6NMLWTUra52jclppzqyoS2Sdq/KMswPrz3rlvj2Z PGOjeLvDtjNc22pyjTUJhUOSZd6YBU5yTsU55X5SRjmvnP4VfCPxJc+O77w5qCme4t9REc8 sKRpPIEDM0THBVSxIzwVATgbRUU4KOiRq227s+oLT4mahp9nNeWcbl2SOZLZwdzF1G37oB3 Y4wiHO0n0rqPB3xcXxvokqri01W0cRSwkMDE2SDtTAOflJyfXkYxV3Q9P0fwd4U0GyaHTdL KQRrdvcHzPKyrYV5AFOcg8jB9ABisXVfh9JNq9vIwmtFW6ZtQYHMdxvVixdiQSF2jYvVmYH JBrXlS0ZlKVjpdS8f2MUtvY3cNu+s3ieXaPJGLiAMVLqCDx/AD9VGazdT+I2iNpmsW99ZzR 6hDaGWddQnKRy5ZlRVJbBwU+bZwVxxyarQabbppmqadpk8d5c6mTFZxRAiSB2Yw7sjldrIS dvC7Cehq9dfDeG61uFZFiub42i6eqZZXiYq6pIOhP3ipB44IPB4WjVmNtpXPIv+CZ3iS9T9 k/RLTR7e4fTdOlnt7cTmMXHlmaSRS4zhRiTaFBONhyc0V2H7D3hy70X4I2untCvm2k0/mOE 2CRmuZiWA5wpOSBngHHainoQ6jPla80cz2Tx3EEgjV8s8UrRMGUZ24BwScDIIJ/Oj4eL4fu vGN/putX01ha30UiQTXFw0NujlUKiV+NvyE8gjsDzipLSw1HxDINWtLvSrVijRzibc+4ohy FTqGGQpOD1B4BzWDq0+m6vraR31uZA0tu6RRgCNcNvc9twO4KVPoTXM5Sfob9DsvEN60EOo +dqXh3V/LcWiC0iIktEVipwVwWUnuc5yOuM12/iO2uPEfg+41KGTdYWNq0lsJ0WRblQm5hg MdpXnnv1A4ryPwd4DYawJrPTLdbPXNQmg04XBMUEELk7gm7Abn7jHIBGeMivaI/Clv8PfDv jK0jiK2f8AZBaXzUPlQKqb3dJGwCOWHGcqBk5olG8WluxbanLaLeWWq/DmK11hpF0S0vId8 kUeWjZfMRYyOQN3m9cY3KCetT6z8PoYfh5cRqscfiBrgma4EqyiKONh8pXPMhPQg8jmtz4W /BvU7HSbbWI/Dtzr+k6nGs4eymiNpYvuxH9oQvvY5cscKVAGCc8V6X8SbLRvDvwwsZLi1t5 J5LiITGAiIIyq4LEr1jB5P15qaKlyqJUt9D5x8ReD307yLjToZLRNRNuI53DCErtIfAPJ3S bWzyfl6Yq5r2iSE6fcXdhJdPq9kLC1KyhWhYMyedGo+7xvyGyMEnjAr3/Wvhu3xT8GeHL22 1i0sJNOKu8VqokjvI+RtBI6gEEHpuANeXfEOPwf4faB7OZkGhjZaWl5O0MiMFZjhxyVyhBB yCWIxzWsVK3vMnmLfh5brT/h7o3gu/l1C6/tJZILmKFNs0UUjndJvJ+VONxfPI4HpXRW2h2 Xgf4W+K9Lubi7vYYdJmgEryKzAbDJBhmIOVkCjHPb1r578Ua7c+MPGN34mutYbT5YXijtra OYgtCSPkVR1KsA2WIHX0Br0NNQHxP+F3iW9Uf6LpMUkV3C2MZ+SWMj5gWCsgJwCoKe9LzuT ZnEfsreK/7c8XapDHp+rDUvsEbyXMQDQxozghW6FXYrt7g4PIr2ZvAOrad+0B4f8WandG10 rS1EMcBZnlvWkheOTgDhRHsKjA3M55ytYP7IGof2L4ovpJLNDb6jbPbXEoTLq2UdcgHlB8+ R6sCK9u8TWc3i6+lsLuzdoiFVJ1YqC2S4ZQOV5xk9jxWmGjHk0M60kpaIs/DDXtL0Sykks7 RdKggLgpLKXQkkkNkkjJxggE/MDXE3viO8u4ll0dWuPtF242RpuU7mCqpyMZGR1HGevFVte 0lfCc13pNk001q8W8MJBgZkG7aGB2vlmPPUHPeuk/tmx+EGkau/mta2pKXFtjBclwFKoOA2 SAQM4BbmtXJLTqZnZ/DPwfbp4P8As/iEx3OpSsu+QEFlBUgFT2YdeMHNcf8Ate+HGh8AaRJ t+1DTJ1gNxLzIEdSFU+pYoDn1zWn8NfF19qGv6Vcappd1YnxALi0gtblTHc27wbQqsxOPMk +chR2UYJ6GT9rLcvwst4lZfP8AtcUcTuMOsg3dc9gowc+opzV6buaRtzXZ5P8AAu2086ZdS Tf2hLJHMYswIZBAG5LOPTgc4PDcV0nxyv4fC3hiO40/U4JpLi7mcrK7MqB4lIP+yvmBWHBG MD1rO+B/hO7t/D17cWqhTJOI3XaT5ZB9OjcHr715l+0LFZafrGoX0kq3s0UbRAQuzwwQ7cb dvViGySRnaAMGsaTSp8rCTTloYPxF+O9nfDR/BtncOkS6xEmpNBuzqAcg3GQDwjvlgR06DG AK9y0fXtD1PULy6uLGIyuz2wMx2Sqm0H5yOQSQPoODXyz4v+GGn2OqaLfTaXNakzxySTRO1 x5gkKncozwoUglc9j05Ne0fBTSm0vSNauJGmFm04gt5QqmIhANxV88HcVGScg5HOKunJu19 iuW6vc674ieKbfwv4fs5mtrUQSXiAhCGWJd4Yng8/KWO7GOoJriL74t2uj/FWyl0HSZLm1s 4N06xKocnaVChSclhnPPGFJzkVa+I8Fx43+Elx9hlQ3vmiIyrJmNy4wgLhcKAxYEY7dOTVL QrpfhpruseItUubF76MNbxwzEt5rR/LuG3OZJSSQo+6MUqralymfL1ubPi7xRrvj/w82oW2 kS6Rd6DdR3kTSzZjdUGHhC8FiemOcBhzWh43+PHhl/h0l5NfYmDrdZidl/hCpuC5wgYndno MntXF+IPBHjL436cpg+w+GbCIAyz3Ku1zL8oXbgAO2FwGLMoPvWDoX/BPLRdT8IpHqnibVL xbUCJ4IY1treRskblPPyYwcg56jrmtpX5dEOy6lfW/wBt6xgSXT5JFubFcRCSKBt8IOFYtl sNg8qR1IIIAIzxnw1+Llx8QPhZqVvp0XiO9vXuLi7liSyYIxmmlKgt0CnYCCOxI5OVr074K fA7w9oniSx8N6p4X0qd7e2Mf9qyxrNFcxqSCzHaCzlMAg9Mda6HTrWa28JFdLkis7RfOWeN YcKqid9jJtUjq+AoONreq1nFbsd0eK/2/ew6NNqmoS3lh50cBtIksWClY3k3FJCVOzOw7n2 9hs5Gev8AA/7Ylvr12uh3a2XkW9oJfNtRkRJtADbeN20hgVBHrg459ht/A8N6kM1xfARMHl KM7FUjYgkxgjKgMg4xnkjpWH4ht/CfjpRZR6Hpt9LpAWzLSRJG1vb7vnK5UKHzkAKBngZyO aldKwc12eWeFf2s/D+iXclxDol5eR+ZItk9ldloQocuyszLk8NvBUlWBGSBgnM+NP7a/heH xB4bfw7r/wDZ1hKl7/a0U0bEwrIUkiG0j5jvUsCMgZI716Pr37KPw2+IHgqXy2j8Oatchm+ 1Qqz7Sqj5iMhQBswy4G0LjjNfO2t/AfwLb+C4b7Tbe18RzW8qSajqQ3Odw2l0SNx80S5JGQ Rhl44rFt2sONm7Hmfxc/bxuPHnizS5NKjS3tdL1dpYICg2T26qAhkBOApbLbeoIq7B+1zr1 9LeXlutjazXgZZnWAStMNwZg+7cGXcp4xkba6jxB8BLe11myjk8P2KxwavbGzltbEKBlxI5 Z2O1zh1Tsp6Hkmu3i+AWk+JvGPiPw7b+H7AQwaXJqVncWrrB5twyKoLsDl1D5G1c8nJPFJX aL5UkeNaV+1f4i1vxFpem301pDpaX6XtzLbW4S43Jg7sqB1jf5ScngjpxV0/EO68b6lcanJ IIIZJWD25ct9nRiAFweoACj1JP5es/Dr9g618bfAq1vLO+0uLWA7SLfQPi2A83c6yOSzsyJ lcYABX05qST9iG18S/Ei8bw3q3maVCIGcyKSwIDCcJgbXYYBXnnByelUk0io2scV8NBean4 ovmgt2l8RajMLe2vbsPJFYRuwBnd8EJtX5gQVPFey/AnQo7nS7fwXpdlZZ8T3Eou9WlaR4p 44G3lkkYBpHDBSdpO4sM5HNcVqfwR8b/BCwlbR9bt9R0bU5DPMFLRwXfltiPKMSGjwQ2W6/ MCDXQ+F/jBcfAvxfokPizSRp9/earbKb63CTxLbtkMttjbGsbggYHbBbkDCitbhoetfFC5S 68RHV9Jku9VXQbmI3kkEbX0824q8yOxZRFI0TuxztC/dJBq/wCGNY0nUp5Jp/DOqSaZZyy3 JiuLaORZPLV96qVbKSh97bcksqkg/MAdPwl4i8O+PPG1rFb68LRbnSZWisYdaBuXLb0eSVE zGrhTuUknGTx8owug6RbxeD5dE0eR7XTEvZpZ7wSC4a43lnYQxqGbPblSMLu75IuZMm9jyN 7Kx1KX4ieHVh1a20mWa31ZI7hzFawIWjbzGRhnKzKS+Mnau08VvfD3wJs1PxPpepXUey1nX M2VcNHMyyIobKt9nBZmxyTuAGOK8x8axJaeKPGN9c67rGrx6jEkPh66nvist25ETmN0YDao ZlXbsUAsQcdvcPAnw11LR08QN4sktzDcbbuP7MWkVURYi8a7iV3I6cjONrlh14rXTQNVoeR fEPwd/wAJD+1VY+DdY/s2RoJW1K38lDFZahaLbFx+7UDbJ83OMYOTyDXp9z8RtW8K/sxN9o tbnT5NJsi5sLmVUlnsmwYVR1ODwMBvvLyD0rz/APa7to9B+O2l65JJJcwWVpCtyJ12yXTG3 VAVXIPKYbjrtwQCTWD+01rr+J/FVjZ6H9iXw9a6fDLcQyz48yIJtCMwyWOEC4AJ5JI6Csaa STS7mk3ezOh+I2gXWrfFbwfbzR22m6x4h0e2uL+OAKqxyHIDZHDH5Svbgc8107eJRpmly2p dXjhmaNGkCuwKEqGXtgkZ9Rurxv4ZeN9R8feOfFPivU4bhoY9PMFskG7/AEcl08lU+X7uA/ YcA81qWlrqGvmZbe1EEkgBBYE5GDySSOeoP1NaRJkesaBYWfi3bdWt4iahb2rBEA8iKeN8E byPu8DHXjdnivRvghqMesaCVup3t5tPiluLAI+2VwgIRiy9AwGAOSQeeK8h+Ees/ZtPllhd 7ibOGCorODndht3CqSCDnjHTrXqXw70eaw8a209wtuqPHNDHZs+ItrfN8i8j5FwOSMcgDFV v5Eep6H4Glt9U1DVJI47y8F/aaXfxi4x+7YtOdinGMBokbPTJ7jArhdL0PxSPixa6lDostm wlSe5Uy8WrAyKJN52rkRmNSBkHjPXFaEXxEt/CviaLRWkWG4Gj6Pm2VCkhUtco5XI+bB6Dn BK5+9Wv4/8AiNNY63ax2Z+0f2b/AKNcAQhzNC/3cMBhXBhdCz8Db13YoVk7ocdtT2T4ReO1 n0q6tWlEy2cslk86HdKWRsbmYDhyPmxyFyB2qJ3/ALX1K4+3fZo0e5aKTz3YLDGq5yeApBK o3HQlsnmvA7H4t3nhvXEs7nVngSJHkeeOI7dxkICoMEsOHUMcknbwFGT6hp2rWd9YNaXl81 7bGFomOwPHIGLI+Ao5AOVJPOd2Krmu9UTJJvVll9V1Lw/r2iwzWaNNeiVHFhH5lvDu3kSrI 3IVlCllHcZ5zmt3S7hYdeN1+/MkhG6WQeWzKij5MKRgdDn72c9eK5nwLNJeQ3MyqkBvZ0st LWV5DL5YZjudWGA52BlHI2BRkHit3RtWt7fxFZtM4dbmWWzVMYbIbLNyc/wEgegxzUbpIla uzPKv2aNdvPD3wU0G3vJbnU7hbdlMkICtgSOMvz94nJPfOcgdKK7L4HeB7Wx8MXVvLdb4ob 66SBYGKeWguZuD3PzbvYcgcCii6K5Uea+GPgL4h0bT4fsc1taSeViW2vQjW8jFVSR0cnKl2 U5B5x0yK5H4sfs6Wfhp7prG8FxrFxO1vcQTXaxx4bAVnVjkEKTy20HeDyFNSL+xv4J8X+Hx ceHvGXiGS2jnNrveIXC28gGT8g2ngMOCMAEE1n3P7C9vqPi62+w+LtghWWG9+06aPO2NsCY O4huS7E/hxk1zOcl9n8Tb3d7nP2mh/D7xR8LbLSviN4u0uwTQtWFvpc411G82ZUOYg4ZS3z BRjHYk5AU1Y8e/tG6H428Jrouh65NqbBvLujH5jW8cJVVZUcqEKOQw2rkEKefXo/Dn7AHgf wX4s03U5pPC+qb7tZzbT6BDEdTaMM+0PGdwDsBu3An5epzXA/s2/Cm1+PPi69jvPEUHhM2a pDapJZie21RgrO8Y3MpRUXZkrvwXGATkDGdWbjZKzZpTjTbvJ6G78D/2z/BXwo8Ktp7eKtN GqSSTWT2UrOpjYsT+8IXagAB5bHGMHPNc/dftq+AdP8S+XJq+oRP/AGddNMup2FxFaCeSdR Ed7IY1j2K7KzkKQwyeprs5v2SfAvhrxRc2+tfEb7O+rFme1sdM3jcp2ELJIw6Ac7l4OCODW 5q37Kug6tPfX8Xje5v4HtVaJILCGEOMZUMTu3ALkgcDmqhUqpKLQVI0m1yM423/AGwbGDwZ DY6fqGmi5ityDLaXUG1TgOCFVsABc7ieMLkdcDzXxN8RPCOm/GDSfCuuahFa6j4vSG+0xnl U2DLNtKAzElVKjO07vm9ea1PiB+ztpLeNbG30K88Mak0i/b7221SH7JPFEwVFmXyw25VkAJ Hy5OM7gKZ8Uf2Xv7E8M6hZeLfDum3LafBCkktltlR4AV2iOPG8oqgnGAwwcYxUzxE1LkaCN OL6m38R/Bdr4Z8X3el6cx1ORoraVHlC8bwvmFyoHDgMwxzzgZryyH9oHW9S0bxJ4e8F6fp3 9n+LLOfR7vXXUxx2K5+YRov32IyM54BIPIwOC8KeBrB9Ni1C48M6umm68i3dva6nd+ZaNbx yOgzITtLocYjHC7jya9k+BvwUXxDbQaLpFxo2l36QNcRaPOzRgwMMpIjKuOjkkYDc45rOpi GrKK1NKdKLV5Ox71o3iKTxl4a8HWXhe60mKVtMgS8mTak325GQsXYYYArGW3EYORzjNeyau 2uS66sekm2ubSzP72Xjczb+igHrjcSp9q+LV/Z+8a+CPFKaXp94t1q0dqskSWE5aB4gXBVt wXkdOpHHQ1v6Z8IPiVoniD7Va3X9iPcuJpHs71kARUB3OANqsPnBDc4574HTSxErXtqctTD 3lo9D611Qw+IL6z1K5jhaP7O6vLG+0MV4YFFyRjAJ64zivD/iDEujePrrWpI2uF8L/Yg2nu 26GITMuzYpI3NguQP9knBrxfxZqPjrxB4lltbmTWra5t2NutpBPMUuJkj3IW2sVZXGG3ZwS 38Nc58Ida15NGvYvFVjeJc3V00U5DM9wHh5RXLNxjDqFwcEN0rPEYqDVtbmkMK0rto+rpv2 ydFk8R6K2o6DqD2NvfLKLoSZmt23Ab0xwx6Z9VyK7T9on43eF/HaW2j6LeG+ma9WcSoCYgE 4dg2MNlWAHpg5xXyjba8tvJPttBEYyjGOVWQlWDZYDHIBUA5wcuOOataP46vtZ1VxotrKjW qJHthcJ5824DAYj7w5P1+ma0pV7U7S6qxlKlZ3ufV3wk1Kxg8P6hDJMqtb3AyMsCqPgq+3s CQVz0+U5xXFfEe6ttG06aWPw3oeoW6Ru6S29sZJbVs4eQdQw2MDt68HHSuA8JfBnWPic83i S51AWbNIY2iIPmKyKASrcDk/w8g5J46VX174J/EPxUt7p+h+KtQttPCA3UdlfrbyrtG4Krd VzjkKc9R0ranUvHQzVN3R3thpsfjPwtY2LRWVojFS7LKpiKxgMvlZGdsgQZXjO33rL8N/D9 dSivob+C32yOvlW0Ue2OCNgdzA5wxG3k4xwD354LWP2Z/iVq86fL4g06BpFWwS21fKwOBja WVwRGfmYsQSMdDxXKfEDwz8Tvhs0rJq2qxT3TbnkEq3UUkuRy+4fKT8oBXCnFR7aK01N3Sk et+IvD03gHVobbS7ewk0XVtRheWAxmORCpbc+QcLwMggckDPWma9G0/xAa8axs/IRJDPPdl f3pZPmCICMYGASck7jzXz1e+L/idDbzf2pqHiBRDIpiUadvLYycg7csScY55HTpirfi3xx4 zHhV9W8WXGvWemKjGW/l01oIoY8KAXdU+Xk+wwy9Kcq0X7xKw8m2fS66ysMVrLcyTXqzhSF DlAG5xkLgAcdP516BcahHeeGZPLeImOJjKkg+Zf4gSMZA29OO9fEXwbuvFHjTTL5dC1PVtQ 0exXzDLaXAQOWY4O1m6HCkgYIwT2Gej1L4a+NprZLM/bkfUJ1VzJq+BEzZ2hwpJ4VQN3AHH 3u1fWuZWRn7C27N39oT9qe4+C2kx6pYaJPqCQLIHktk2G2Z8bCGzhSxbqeMA5xxXz78NP+C l3jfwX8MWu9S8E22r2t1dtIb6AswjV58lcLhdwdyMggHGecV23in9lXWr6LUG1bR4r+7t7U TrMb1Jg5BC7QrurNIr4JUA4XkdDWB4N+EuuWjaVp9j4dv8Aw+0TG6a1ugIbZQzPvRAu4MGz napIXvjrUPESjJRSubRoxa1Z9afA/wARab+0n4MsfFFgzz23kSWlzYmcxPZTAqJIpD/eDLw Dzx3rtrH4W2fhq2urewtWa5vy124lLO0zKoOAemwkoOT69zXzP4W/Zg8SeELOaK3uLLR7fV ZFuL2Kz1eSGIdllfKqzSDqWAPzcc81zY/Z88W/DrxvqF9rPjDxLqEVwhm0pI/Ed3dWFyuDv DpIQFfdt+XZtG4Nkk8bVMRFe9NNWMfZLmfK9D7A1TR/7A1m1024W38i9RY8RKfOjlIOwk5w IcA5wOuM9a8419dd0qzltNN8P6XJ4dFvm4nSwQ3Nu3IYpgbmUJhmU9QTg81594T+Avj/AMb +BLzXNU8U3jb3SaBLrUJba7gVAAjJtVsIysSSGAYHG05Ip+mfsg+Jvi3o2pRr4mnvtDhuN1 xay6xeQwSyoEKqoI+ZM4HUdG9qy9tF/DctRa6pHpF94TtfE+l28N5JDYxNG1yUgkdVuZkCs jqBllywRuOhGeoFYPw+sl0i91PVdWgtLyH7DFHd3j2igTtIAH2OAGdV2xqFJGCDxycZHjD9 inxMtxHcX01nbS3TvJZNFqspSzKku2APmKBdxVVJYEqCSAc+Y/GPwnffALwRb6xq19qkOi3 8UL3Eun3kj20c0mGVZ49wCtLkgOARliWwaUqyhumUqd93+B0WoWHiSxe/h8O+KrrRW1N/7W XRo9OjlS7BLxz2RjjXKny9hBRgVO9mzXsPhHxDY/CCbS7mZlsrq5iUX6lmlgeJioafLDYoS V1Hy8levrXw74isrjXPFGm2+lT6jqMsax2dkk2oskbSTL8xJRgpWQMgB4AbAPXNex+FPhLq 6+DI9B/sXWbZNJLpcPFcBIt7hSkCIjbCiANIuAPmd+cAYzWMT2ubRw+m56R8X/h/cL418P2 7apYnTfDNwkGoCRmZZUd1YqNoJYBtjKvy4IZcEGuL/aW8Q6vY+CtN8P3mg2Or3EHiuzYXss 37l1WZnnSGNwGAaNSxw21WUAbRtFcrqfwJ8ceLfh7ZNpbX1nqOm3cNndvaXYlleJHQxiRGY EtLGUZVJGMjnuG+Dvg54gtbLUNM1WPVryCyV72e4uyrSwLMxUMhZiVcOApBJOMAcHNV9aSj zJO5jy67n0b+yx+1H8OdG0S18E2txBYySC5u4I7uDypbpd8jPbGORsPMCjEYPzIFI54r3ex lm1y2hjl0PSLfU7RVv4zcwusNos0Z2Avwr5TsCF3A8fKM/nrqHwB83X77UrjSdTit5wLWWK GJ5vMjIAE6YAKssjPvVTnaMnkCuq8VfFr4zfCHRWR9Z8Sapo2lWSraMNCdjCivsLTOqtvXY TtYggMVZsDBq6WMi4vmVg9jrdMk8TaHN43/AGtrOXU7zToLDfNPbLBOGg2BSib37LI6jJHB 38D16H4h/tNTWv7UFjHrGkuPD0lrHZzTRSGW1mEjoqROoYAHeMHkP83PXFeHfDSPxb8XbjU fEN94n1SGG61FLJRbRxiSRNjMVS4QsdpYjKq3VWAGTitz49jWtf8AAg8J339qxr4WZdQSye yjge4gdkd5xlVkY4V13NhgF4JyayjioOSSuy/YN+8evf8ABWi4uPDOh+DdS0WxjhuTabGjt 0WUS7ZlSFXzkqUDvsIwG5Havmv4iajpuhRaRpMnnw6nc2iT3Edy4Lmclw2BgbflC/LnIzXp Xjv4MfELUvC+n65NZ+KdYsprC1u11O/kEs0YjQmBQjHdsTdnBG1V5OeTXzb8R/GutfFv4tx 6drE1qJdPVUublLCD7THL8rMqAfeYMQN3TgkUQrRu1Z7hyNJJ9j6s+DXw2fU/2b/GHiD7VJ pt19oS1gSeVoY3jhjDuqgj5iWdV/2cema9E+BOiQ614Zs0aKQStEN7vKJQzAEcYJ4+hx3r5 Ti+Jnjbwn8DJNLvPEmrp4Zhnmu7Ox1HSkhMzs5VBI23dj5HI5wc5xxWb8Pv2ivGFtrdlHJ4 ivtM02GVPtb2EJFwgLZyiDCyHAYbc8gHPTnZYiCaQSpSauffWg/CNdJ8cmaE28drdKweFh5 bzykfeLYGQAOnJyor0rRfBdnaXE+rTajbs+j4ecTuoiskZSrhj2LKCcscjkdq858H/CbxZ8 QdBstRs/ixrC2F1brNaGKyhjdVdVO8vG6sWxkYOQNxPUCuU1r/AIJ1eItdtZ7G68WQX+k3c krtbz+cizFxtcuoYhmIBG4ndznPQAnVsrpNkqCep5E37Sui/Ez9uKORb5fD+g2turWmr6nc tIs6xytH9nG1WVFl3OyFmAIQjktx9Iah4PvfFGsajfWdxAtpNcLMZIJt0ToittRlViSSzEk ZbO4ZGDXhnhn9iLxB+z+39k+E/Dtle2ktsSfKYsGYN993YAFwrbVznA3eoqnpnwz+IHhvxX pN5b6akF2Lo2ts9rMUktJQxUsXRvlXI5JzhcnpxWKxEtFZlcqezPozwl8MNN1F/tU9jGY9N BSK6gG2aPKHBRCuBkvuUsGUZODxz6L4K+DVtaW/nxNqHlXKF3d7ppFDbiyujbcg8lc4zkkj 1r5b8Ex+OPHFvJqVn43Zry9hZp7K01meWbbGxRVd4yw83CsQjYOwAjNbtx8Avinr+np5yz6 jC6kvaXviOUCRixKNhhncoJ6A4IxyKt4iVtUyZUfM+mdG0W51P4lXM/8AwkGj3GkWdlEsVl HEv2zT5dzeYzuGO5XUxY+UFdrD+Lh/xZ8Z6R8KfBV1qOqala6UY5Wb7Q06J5YAPILDPQliE BY7iAOK+MtK/Z/8XXnxAg8N2Whpca7pIa6kEd0my38xQ5G8Mu0YcHae7kkDg1ufEH9mLxje RSWes+B4dQV40vHG6C6Egj+TCk5JwvTHIxnuMx9avrysv6qrXueWfCP/AIKy+JPhzeeMdNt /COoePtCm8UalqOja2999jnurWe4d0Dxr8qBRhVVcAAcAAiir+pfsrah8K9R1C9m8I+JtPt /E1/Nf20W0PEi4Rdse0nCj0b5sk57AFX9Yl2I9lE9o+Gf7SWteH/ECWkGn3EGn2loXuhKWl uFxtLs7KNrOWABJ5YkdOldhqHxm0v4jW2k6ja3drY317PsQOxXzYVXlgVOBtxjJ6+lUPAvw 5TRfCuo63pCSDW7ywkht5cY8qYNlVC/xffCseoKggjiud8NaNp+i6dqWiaLfW99dald2zwX OoRCI2L7d7QKGU7iysV2/xFOnIxs2rJkJdT0v4arDqGvabeXEa71uYY440APlh5NhDdcAMd 2cHvXkfhz4ZTeDv2cvCepXMawanZwNqDySSqZFkuHlcvuwdzAOpK9AOM/KK6DwvqWu6BpKa kPEOjWEWi2012Bd2zTAlZMqpAZQzh3AQZOxnUkHGK7TwGNS1L4NaFd6tCZIrSGITwGBHiaB VGFYNgnfHjjAHzA5HSpuh6pHlWlaXCdAivNQ1OK5j+zC5kuJFERQs7ZJdsgLxgnuGPAGK29 M8K3jaeWtvKW2kt41ilji3hjhjkgcMMBMAddxHHFdN4h8FfDnW7uO31uzhOiXMaxPaR2n2W GRpVYKW2sMhSDjnlsDgVt6t4V0Pwl4Rt7DR9QurgW8cn2dREuI1ACoMk8YGR3OQea1inLVk qy2OIm8OXXiDSHm1bStJ8qEhbGe3D+chyVcu/BVchTgZ4BGD1q54N8IaprHirSluPMNpZ3K XatcPvMEJCl8sSWZjkbVIwS2MAV698HdZs9Wmi0Xy7m608KqB7mBY2DFSWBG77nVS2Oqc9a yPH8Wh3d7D4b0P7ads7Sg28CsGmDbgSxyfLU7FUjnBOO9TpZX3GnbY+V/hN8MtKvPg9aSat fRyaXHamWw0wWgV7JnkkmEbOxI2kuWKgZJYAba9L8HeGdE+H+lX+r6bYqBEiKdTdRvZjgrE jDB+UAgDHoWPNYvib4P6hY6J4c01vFV3HoMrPDbzyWpaCyulZg8Lvv3yBtu4EAcMoGRXoOj /CjR00Hat4+qaWxLTzxzkRs6FkcY25CkLznBIbAJxU+xjfmBy0OK0v4hwv8AEa51qO+t9Te eAwFI5FUI45x0BOdvUHgkDvx0HjP4gvLo7QwLdPqN5PDLHESckjdjjOWDKpXC8EnnIrIsvg voqSyWM1npi2qW63wktrp/uZKo4Bzt65Kkn5V74rX8P/Bq8tJ9JmsyZTar5ksssgm+0qh5V dxJXMeMHdj51yOuFTj7/MupDtc8h+N/j/UrDw/bXC3V3bz2MzTxC3O1gfMAbeVAIOcHjI57 EVkeFviVr3ifwoJLrxJJZCa5a9ijaCGZPPZkLks43jcocsqkA7u/WvTvEngmPxvqF9aTWps hBatbx3E0B23TZ+9jI3MNpw2emCB0rzvV/DGk2cdvZ3itHfQnc4twCPmX5cqcAfMRg9QOQe gqK1FNrQ0joj0jwx8RrH4r3trpk2h6XBDGI1gvHhMlxJMQQzM5Ctg8kjHpzmtNfDGm+GP2i V0pNLk2QyqDDGwHm3O0MJSM/cOSx5ION3fFch4Ss9W0wQW9nYz6hC0ImnEW2aVVjZQHJA+V uTzkDnByDXfeHfFMfgz9oi81DX4ZL641jTUe0eLDJCJI0COOcAJGGRsHBKvjOBmKidktCox u7t7HW2OpWfhrTb3Sc+RPCTKEd9xCuwyxJwfunr7VqaPPOyB7NVihEjeaofLMMfePHOAMep zXmnxk+I2kfDO3k16W8srybUZIbN1kXh1b5gyZIJwFKkdj3O6ug+Fvxe03xV4Sg8QLdRJBc oVe2IKPGcsDuTtgAHuBurr5bLRGMr20Or8XfFGfw5prqt5bQwiBhvOFaNlBGTnhccnPHWvm L4xftK/8Ih8NE1VY1vH1e6a2tLaZQxl5B81TnOzrg8n8DXsHxR0jS9dvtKtb6a2fRriUSXx 8wme4DHIiVVIbJYc88rng548s+LPwr8MftA6fYXcVreeGrfwlfz2Vk1tsdNSRslnUthURCg TaOcqV4752ezQQ8zZ+BHxAvfin4eu7WXzra6unhacJJiONQeSAOMdMEeprtvF2hTXvhvVtD WJ5ba+gkikV02q6urpyuBkZOQOmB3rO8AeG7H4Tj7Ha6SttaXaJuebc09wqrtDHcOASoPyj BBP4d5Br1pqF6+l2l9psOpC1aRAwDMgZSUyCecADv2wBzmrlTvTvElyaeh87fs2W1roPwx0 +fTVg0aC4SNb51AAuP3ZckqSSS2Rk8AHAxXregy6bdXtpfG4kjnsUWKd4hlZBJhBvU5+YFe G7DOeprjPhj4dtbv4W+H7jWLn9yk8dtN5EDeZNKUKpsRQSBk9ByfwrrtF8GXXw28PTapcLI 7+VFcCHA89mdlADFSeUUEbUO0tzyQKdOGiVieZp6m+mjWl34inv5GSa1kRlXDDyyOmcdiPT jpXK6PqsVnrGoeVHfX1xEZWiisbSadtxAAz8uBgAqSCR71e+KXxo03wLocl99nmkt4Qolnn RrXCtkAjcvzHJXnqcVd8FeLl8aXNuNKihWznsRcwgTGR4kYsDI46KXb5VUZ+6WPXA2jZvmt sHO7DfDWu/a9EimvNNvLW4iVomSQNG7qjDeQDyoAyRnrhq5H9pHTbqK78Pabp5tp545Xtrc JKyyzs8g27lI4UZRc9AWAr1LS7PR9R1+Zl1S0SbSwqyWyAABm6sxOW5BxjpkjPavF/2gbNd F+JGi3lmE+0WyRSl1O+aUrMuzcepbg49yD3rDFWcFfq0Kmm5aH0Dr3gy6sdIsbG5WKKNY4Y 4ERSxkVAqBcKCDnkn8K1b/wAUWfgnwnCLqSDSzZfuZ3fDR72BwFVSDIc5B5XaPpXhHi3/AI KWW0M8EqeDNXFvouorFqMsuZXhJLggj5SrEqygngbcHpWX+0p8cbH4uXFhZqt5pVjfStJYx CRTdXUyJvAZVAjCruyQCSADzk4K5ktEVGlJSuzufFP7QGm6v8QLK0W8gjmkimYrJIqrGiYZ JX3ZKfMAflHOWGWxtaj4g0ma88E+CNPfS7fUpGebV7i3lud8M5SN23BggR2LOpSMjaFB7Lk fPGqeB9a8BfGi4t7r7CIGgDLfoGmDodrJFvUBA43qOmCcjBr6s+Auk6fqXgPRdJ1K51OePw 8y3UkV3bBEkmZnZI0RiZCoDoxZSUcqnPBWiMFNGstHofJvxO/Z/m+GPjfTbwvYWGna9KNSE FjGI1sZ0mXyw7sckOCAygHa5yBtUAangTW9U8CeLbnUrkXL28yQG9DRFWuIt3LKM/eXB2t1 wxGMGvUv2vdC1LxLd61Bp+r6A2jSaZLPHBGwnu5E89B5WwICqeYhzy5JB5BIFeSa7dzax4o uGPkSRWRhhiYSsDAz5LIyA8so24Zufm4A5FYxjyvQqN2tTq9V+KB+HvjnUtY8Hy3C6br1lC tzIjiS3MjbkeZd3yrIuC3QMwOCeasfDuDxBFrGpT+JbPUbiw8X6Z/aKSLGimW3R03vIAcCQ K6ZXnrx1xXhmqeMIPB2of2lCsitealbMY5ZWEMqklHlVWUqwYMRxz+Nej6n4v8A7T0ez8P+ KLjW7HT9EuHgh1W2CyllUgohYDO08KRj5dg61tCSaJcbKyNr4k/ErUtN8C+IpNPItbcAgi0 uWEiRGMslwgIyolTZGdqKCwB6jNeZfFz9t7UP2StAs9LhupdU1uW2LW/nSlz9kaPhZMHgqW KjsSgBrvdXj+HemfByzuNUvruOWy1F10+2tHCSNMn70G4YZ8wFwWC4C4IyMivPvi5+zl4b+ NnjO38ZWethtF1y1F0JpYGR4ViLo8TRgsgYuucFsYfnJHOcr7NblwV9y3/wTr8W3WveBxqR 1J5dK1LW7XVbywitWWO0vI53VJI44+WVhIG2qoO5PukDJ9w/ad+HmseNv2gLPXLVb3UG0+w mtdXngiW4NvGY3dWKjkjuF5wWHHIry39i+7sfAsVtYvpv2FIdbh+0RF1llv5CoBYjCqsY+R kAH3SRnIJr698S6NpcvivTbGaGJXuY2muTDcSw27xqoSTCBgpIKw4BY8BugHLUI7pDcraXP nX9n7ULr4x/sv6pY6X5utXGhGW0hQyeQ88KAsjsJctjDMFOCWK7cYGR8yeMYLfw5baYG8Ta PYX/ANke5liurc/a/MdjtiLBccMW57dMcCvtbwRbp8PfEPiLRI9H0/TdO8R6nJZprunHYt5 K8RcQOhYugC7gsi8MeB1Br578XaHofj74laNott4e0+xt7GZSJ7ndb3l3bIyuyyybsFldJC CecnFJ6LYL3PKNT+O+s+LvgdD4dmvI7SHTrYTMsyrLLt8wEq7MTlHYAndk5x7CjQfhpH4Wf QNe1PVFTRrm5Vrs20Tb7cqCdgPcOm5QoGQw4IFdPqHwStfE/wAUtVurKFDbXDO8MTgyPJDG FZFwvykk7ckZPOQMZr6L8F/s56fb6R8P4pNIjvrT+1ZJL+1ZlaEIsFzOdzZy3zqgG3qeORW U4qerWqNIVHHS5y3wp/bL1Lwj4TTSbOPzVgVYHgOUNmdwBXBBG0HYCWx8rZGSa+k/hH+1tZ 6gIIdUaK1iunADAgi3Z8KFbBOfmdRk4A3D3x8O+IfCGqfDz45eLhDJd6RZ6vb3d6hik8kX9 mjLII1+U5x5W4EjIKHAwa+hPgl4H0j4vtBbfbrW2GmQGVEkiSBQUYxM6tuwQzqchjwxBzjF bqatsZ2t1PrS58faTa2lxJJqNsUTPmMi7lQ5IwSpIBzkZ5BrodF0Gw8RaQZFCyxzQModXAB 3gqxLf3jnOfb1zXlnwk+B+mrf3RF5LqlikQVGaZDEU+ZGaQZwqIxZgMk4U88it3TviVB8J/ h4vkwrNZxBmSUAkwkgYGFXByWBypxtOeBk01FpXRmdN4R8IaR8O/DL2OkWFtaWlxKJ5REqg vMFWNZGwMEqqgA/hRqWu26+bcPJGnlELtLrlW2k8knK9/m6cduteR2X7YMfj3x4PDel2v2r XblS0BZjGs/GWUFlGSM5xknA/Cu28E+HVvdV1T7VHcWN1LFGwhuFCJKy8uyk44Q45UkHIx0 pqF92Fzi/gbfa1cfFrxrqVzqFjfaXbavLY3oWVoptMuUht2SIR7SGRoPJJcNyVUAfK2fTtT +JyeEZ4r6aCa4kRXMEMUqvLKrY+VD2J+XCtzlcAjrXh2s+Lbf4NXXxXurGO0We58ZiOYxSo Ip5E0+zLsQQCCWfBPvjPOa7H4LWtx8Rr/8AtRJIWOm+Rd3UpdHt9hkQtGF53PtQsGG3lAOd 3MqlbfYrW90Taf8At5eF7NHE39uR3G9klSS0ZZY2UkFXDhQGHoueMZPSirHjzV/h38a9ZjT xNYxrc6PCFVpdNkSN2kd2bYT94jaoJye3OMUUBzMp/Fbxs3h3QLGKzjtre3051hyEWVZZlj Dvh1x8oCsp6dDkdDXN3Ntc/FPwLeahZ6Xb3MU7Pb2ZEZuPJyVVpECggGN8FGDHBQYPFXfDX iaz8WWulxtK9rYRzyLHJ5OYopSjxu2xgPlDOCeeuSODivTPCHhpvAvhGSx0mRNYQFLgrFkL My5IVGyQFwFXAzj5z71okmyW7I8isPDl98TPhjdxalYpPdWNvcrOPKxuuYW85pGU4xkJGCM E5A444i8ET3Fv4v0Hw3q18bGx1RYG27mAljdMxH0B2AMBwMrg969O/suG28TyWsaSLqusvc 390jspigd4AkgLEY+Y9O4wfWvOrLRbnxnoej6lasXv9NhLyHyiu5YtqsuwEkIEDkHcN3YVn 7NKXMyozvGw740eA5PCt/d6bAt2+n3N3GRqIYTOM5ckLnKsHxjPB3ds4rR0aFtS1e3ea4JN rbsnk/x3coHBCqMCNfmySfvEDoTU9h4Ev/EdmINZupbC/hc3dp5r5DxP9xmJIBGR97HBK+t btnpLXWqRQ2VubfU4kAncsv8Ao7Jyq9PnAOCQO5GfQjXW5DvbQW88E6poHg7T7HTl36hrTy Nctv2x2sIwyqzrjkknK9GI46VF8MtBk1vTLCfVLfydZt/3MrGTYITkhSrLnjbv57g+pFaM2 i614M0Oee+1S2IYstxO4dgoYs7MCoBXGM56ZOKSOWy1u1hs7bWbm2hnBlu7mALvicKuQ6bQ NrDJ5Hy9z0Fay99JAr9Txbw5beK/EcV2kWkwX2mXm6TTtOhTcXZGSPZE5IERDKGUyADC5z8 2a9B+Hek6f4t+H0F5JaalpttbOXhsrtWiu7Vw5UiRATnY6uoAOOQeRg18y/Bz4y+MvCf7SE umxeFxYRTWUK6UIHm8q/jDsvkSkAIJHjIZQuSo78ivrr4YeNrPxzYSTWtl9gb7WWvYA4LRX BOXJGPuuTuHTrnHJrO1m3Yc9Fcq+HfBmt3nil7aTw7Y2+mzITBfySjzbqXaWZXQDaF2M+Dk 5IwRzXM22p32m/EbUdDvIr61hZIVtL1LR/ImUBnkQsflVuBhh2XGM4r3W+uJZZANzJBDuni O5lA2qTz2wR/MVxPxE1HUdb8PSad5+sWwleF4rm2Czpu27mAOMqATtPStYp73sYSu9keb+M objR5L0WKiKOdCswiIiKgDCLuzyeNu7OV3dK8uvtIXV/iFd2MrRR3trmSUCFWfIUlsHrtCq OATgY4J69z8StUfT7qO3maeeCSOFdssLROjEbmUngMSEJ4Oc56V5T4r1V/+E3tdeWFpY7yW S4trpW8lo5NpR4gwzg7EjJXH908dayqyVt9TaCdjrvBOtSeGle4EbXMcxcTxQLu86FTjYQe CC6KeeBgHnFa2gwWOjeMtHvNUupreDTPDcs0qPCriCYXjIkaYOAPnY4HAByMgYrD8DW0F2b u1U3Ma3sS2+0MqEo8hGflzkEMVbk8FfUVj6r4Uv4fHu4zCz0+W2SW1a4uSgmhUhCm48t+8D jPXnOOK5qijyps1p2bsdtZeCvCPirRL3Udalsr27aGWHS1eVo5LBnbLTlcgAqWXa3PtxkVm fD6y0zTbWS10iSaaGEhXlt0YbpnZ2lIDZ3LucFWJ+6OnIrldb+HGsT67da0bWx+z3DKsr6P erdxRxOpxtT75RcgE9FxgmvTfg9o91pInu9VscWsXltHdIFZTvKqQFJGP4jzgKDz0rp5rrQ h9ya/+HOpeI5DGmqWml+GpIo0lleL/AE66ycuqE5EX8KFhlmBJG3INT+IYdB8PaPp2k+Xbq ktw0oO8IIlBCkhcDAIU8HnB7k89T4iGqXK3cnh+73Wt2iy2bXcD/ZZyzM7sHIZXb+Fdpwc8 461geOvEfhPT7O1t1tWnuJlM/mXdk8sk5Ub9qoOcklsYJ7VWsnoRKVi5498NRz6DeavMkN8 IoVS3STdHGQFB3OFxuXIyAMdTk9qoa1o2qabpGmX1ha6UmoXEcbS3s0KgIPLYFUTIbgnjJz gY+YmqOr30mt+FY9NthcWN1cOqEPFuFujDDsVGANuAPfPtiur+Ingy61D4KXlhaMt1MgWYz XbkPIUO5mDMTjheFHHOMUpXim09UZ3uzx74J2w8EyabqswvNea2ugwm2GS6jQ71McaLlsMC GYDk4BJPGPT/ABgraxYxy29rqNvFdlWlE8KxyyElWjhRGIY52ZAAzw3PNebfDebUNH8IWTW fkn7PeMHQthjEGZS27k52kBRkds16eNQ0HwD4UuPEl9BHLf3DmIXEx8x13kKsSMDkKWAGBg AufWuqm04psJGP+0boGjfEP4fzx+KrOWxs449hhuhteaYlFAAUkBRjPBzlV44rjPhp4L1rR fGEdvp/k2em3gNzeYuVBlClfLgUMGIjVRgkgluRnBOdPxXb3GnLot9rF8dYutQj+0I7glbB XEeYEYcld3frxyeldNpaW+n+O7S3SEPHcS/vcnKKGAJGOwBwAPr60RXLK4le1jRi8u4uJ9T +zW8a2UbW5BKvHcFXwwwBllBAxgjBUjFeRrpV542+MdtFqkdxHbbnJdCrSsiM7hF5ypIQqA R1PevV9Ls5LHS/7PbzLgASqQ6gJEplZ+COCnYNxlQp715wukN431bTjceYpkF1cStabmz5A curBejYVx13MWCj1GFS05q46d09CbxzNq3j+01S1sLGGG9t57rULtifLjgZ53AtZMgeYSCu FYBtwboDinfDT9nz/hIfDMWqarp91pKxW0WpnTgFkuN25z5asrAKXVFUrkclVJxms3w/p3/ CQQ6qlvqWmnS5rm1u54r2Jrl7gTNK8cqgNnzAUxgHC8HJ211PifxD4k+HyW+qWd0jCw1NbC 80p5/lvYpVCQLC5+7+8O4jkc+xFL3U2zdNs8c/aF19vHFlb3HhXULGGO6Exksb63ZbqzljY qsc6DJByWXnP3S2T3wvhz8afFkOjWeneZeWT6EI2nupZXEk6oocRp8rHywxYDd8p27QTgY9 L1zxl4J8ZfFLS7q30nUbTxbdBrS7juEeBUXY7MGQExlSGYb05+VTwc4+fPCuoTN8c9Q0a+t 7nW7DX7W5EE8yssPlvMVjUqSVfY6nHYHkY4rPmtew5Rues+H/AI53HxEvbTXPHNjFpmhxQL ZRXJiZnjkeQuzSsACuHQNldo+bHOOePufCK2XivxJfa1qMcPhe4uykCiQ2krOqx7ZUkUclu DzkMAScYNdToupf2No114E0az/faus8bokAYWimRmMkucswZAoCkY+brhsDtNCh8LWvgiHS 5tGub660W4FrKkd2bq6QqAu8hiTgRsWK8HBxjGKG7tNhGNjwL4d/CHRfiXpl5dXepaxpMaX 5s9NjnlVElVV3Jg7dwZR8wbkYUjg8no5PghHPrkdnHrYvtPtZBf6jBK6tPC3mZZXZTtXdG2 QVXc2BkcYr1LxDovhDXvDV1Y2cepIumld8sEkiGHEzA52/LxtJIychfWsr9nnxToEsCQ3Ft DocPiYy3dpd3ZdI9QuVXDsokPBJCsoJIK4OO1CauVtsWL/4NeD7u1t9a0/RdDnv4ZBdq8oL xTWu3y/3iL8i53bg23PAPtXBeIvhjD4X0PWp9LtbXTL/AGK0sCamJrWZGYF7iJBgJ+7YttI 6j2ra+LOo6/qXw68Pm3hSWRTPY/2lZy+fskdtkQkkQ5Dll+62EPGeQKzPiCfCfjPwvdLpMm nwXVpZi21ea6ug1xp87DykLom4n5uARnhSTV8rbI1R2XiT4DeB/hbp/hHXpdb1HTNU8QXdv Y6dqEc7Swxhw0YeQ48tkPmLJtYA4RsMCua8z/aK1XxRpvxNtfD2veJJtQsrFoFtr2VBD5yh sOz7cLkMXXcAPkUZpPi98Z9Im8O6P8O28TebYeHp7S4WVImZYJI1BSYAdUXkderHg1574s8 P694suLa9bUrfWEkRo45bdmmGS7ZJ388tkgDsaiKSdh20TZ9G+F/Dnh+B/GOhrqt3J4fuNU tSmo2N6hnSSNUaJ1Uqd6qyBSQVOATk5rkWspPEn7RGoaha+deQLKyh7xFkMylQAoTHy5+Y5 z/EMnJqH4AfBqaVrq4+ztG6zyIZiWEUR3fNkqCC24ZxycHjPNfQfif4IJ4L8IWVnp3mXF/q U8VreXBQs4R2HmOMcgBAx9APpVSTtqCtbQg8MfCvT7Dww2uWNsst5pKNLaSqjZRipjdQq8D G7aW5xxjOONfVPhZeabrWiXCTR2rrqN1DY6dYBkSD/iUXgaXcxO1lONm0gBS5POMaHg3x1r Pi+/ihsbVdF06G6ZJ4o1KTxbcPEdu0BlICfLn5gw5OaPFLX2v/ABw8G/Z4dQkhlGrEgyIv2 VzZXMYbCthcvJk7hk59qnkVrpkqSbPNPin4c8Navo2jXOuTsfFuu3v9nJdvc7y+1JUWLBXu S7E7j8q8nnjE+DPwui8OeJmstSvIb+wuPOtRFAjELnB3MSxwQyoMYIY7hxk161f+BbzxL8f rTxD/AGLHer4QvYrG2vBBmK1lSEKkQBJ2s5wzsnA3rluCK7/who+h+CLbWtYt7DTbqK1F0s 8yMzoWAR1V8EMu0OVJHI2JtNCWhV7aHL3f7OGufEv4Mato+i+IpfDOkT6kt7Z3JUJNiBnDr Im7jdJjC5CjbxnFe3fD0yaH4B8P6b4mj0m81GaCGyvIIU81bmbZtfcrZxGVYnpwHzz28L+E nxbtJfGmpWrR6fdW/iB1tpoJZ2njlWc7zkgY3jAYlsNkjgnNeg6baaR4LkgvNYt2k13SLhb e3azuXuMxrkpO6sRsdlKqfoRwCc7Pa62JLumfsw/D34eeNE1C00y8tbiHWW1aKea534ndiF RWC8RgkqFzjGOa9T8VeH7PWrK284FLyFPIFy2TNHuGD5fBweSM9ue+K4Pwx4xt/iHo97fN+ 5t7UiZHiZPMLBsZCnpkgcHoPU9Mq2+MV3fWtvY65JPozLcwzR3IgYyMqupGEAJbdwpPbO6l TslqyZPU+T/jz+zC3i//AIWLpgutWl0OXXL+8MuPPkS7eSBHf5uJCEUkA8cAbTjFdJ+y74I g+D17LpPh3xYdVt/Dcsf9nS3llsN/G6KJFuAG3M8RwyNtYBSynjGNv4nfHqHTfin488GWIt LcnX729nshF88kKzxoGR8AOCwBO07lz0NeDX3xNufAr3Ml1olubNtVXTTcpO0cVtDIZpYrs sJFZUKx7cHcnySbtpZVGCupX6GibSZ95eJ/jrb+BbqK3m0261BbpPtCy6koDMWJ3GMYOEyM DgfdxzjNFT/AQ+G/HfwJ8LaxrF1NNeX1sxa6jnci52uVByrYIChQD6AA8g0Vt7pnzHH2nw8 ttB8FWNvZNduJriXUZrKdFLx3MoDvtKr8qgopC4bGTk81d0LWZvAfhqOa6+02ZimSOG1dAo iPIKpwPvKSQO3INYfg7R9Q1TTIVvPFXjhb+3czEx2reYmWKuNrJtZjgNkgk+1cZ+0H4f8AH HhK2TVNK8S61qGmW8Ttdz6hbQGPTmRsmQ5UBmZmI5GcnjjNYylZc7RfLzaXJPjJ+034a+C/ h678U+Kf7QvbC43XcVtYWBmubq0UvGWVjjygrHcWJBIU9Oao/DPVtL0LU5Zo9SvpfCniqwb UhNO6hAsu1khR1UEIMb1YEEA4bcK8u0X4MeP/ANp3xrqMqeJtF0mzsFhjSLUbD7W20hiwjj UqFjJOGJKkMzMBzkaPhP8A4JWa58OZ2ktvGeizxXpYIDZTq0e5juUbWKqPm6BQSRnvWcMUp e8ldD5VFcp7349W8+KPh0XlnNDPFLawxxGIRS27FGZHbcgLud2xgSccg4HNWPCfwo17wlqF rdTahZyzW8beZE/yGdSpO8sFAbGPfOPxrxHwV/wS+8X+FpydJ8eaH4asCpRLK0e/jh37smU xBlQb8qCo44JyTWT8Uv2EvGHizwvcafr3xMhu5bAoZbSLU9QdIolL5VXEqswYbc7gduB82M g0qieyY401ytt/gfSniHxDq+rWbW+o2GmxabsMV2bfUke5AK5T92F6M64IJyofdg9K+Yf+C jfifw/8Fv2e4fFGm3moXerw6nCdRgLSQLLHIQAWAAEiptZW6ISAT2zl/ET9mnWItC0SbRN1 z4om1H7LZyR3s9vdSRpC0gWSIny3iRU3hnzuyQM5NWf2hP2J/i/8ePhDc+H7zxN4O1DULmF 5PNmuJFMmHUtaOnl4UbvmDorbgXXIGBVRrK90huKVtT0r4VR+Efit4V0zxx4Z8Rade6ra2t vqiQC/V7SyvPsqK6lAcRyYQZY85U5617Fa6k18mmeItNuLCODUYI47+GRwnm5UlHi7NIrEA gkBlAxyK+YPhB+wT40+GGhWZ0e68FaJa7FjvLC2mnNvcbGLsx/dMGydwHddxOTUjw+Mfh3a SSN460yI2lwb2VLeC4mW2V2YhkDDO0ZwdwAwcehrOjXvdSRMldHtPxZ1PxNpOp6X47ik1Cf StPl+z3WiXCG1cwyYjaRgvBwWDjPQHoNtXvF2oW/g7RLzUtL1bUtIvPEUqSXULqs0MLldvO TtQFcDGVB2HGDmvKPCGl/Ef4lyaU2qeNNM1DSby/2yC2lWe5lWJi/mIHQK3Iz1wM8jPFT63 8DPidZ+LrnVvsWi6pp0ZJee2ukiW4jyN2EZWXA2AkFAuNwGciuiVSNripxbR6v4z1STSNCt maPTtVtmVcvBEJEcOCMgNk4Axgg5A+tcF4o+EGseKfDNpJpbpbQwTG7lshZYVWJKts6/KBs 6ngcdK8g+IutfED4b+HbHUW0Oy0uzkdILdAsgs5ZlO0n/AFjFXJGAvGdw4rc8T/Evx1pkaa fNc27zRxQ+a1jKsaKu35lGTksCxx/ugHNczxEev5GsqDjbVam/4rtPEWk+I7SytbO3a2aZX lu40jCeWuCQ7hgI1O35gQASMcZNct+1Z4rsfDPww8PGTUZLmTQNTeK5uLWbZJaq88bRMjjB JSYsxA4xkjOazfGf/CyPEWvWegw6PdyHUA0l2lvc2sbMiFnXDDjdznavcHryBw2r+D9S8aX etWN1ZTxpA6Pex6ldRoLZyWRAzSMCSSeFPJC5HTNT7bmsorQIpR3Z9W/BjwdNqHg6236jeW 6Tu7XFjFdrNA7O2SVcNkE5PAyADtPTNejvLH8NvBs41QNPp8MDQIsg3maNgVWPDbs/eA+hP 1r5p+HvhDxZ8OvCVlpOoXWp29xp0XlJDHcKQPm+Ri4BUNgjnnAIzmrfxJg+Lmn/AAze90uP UvEVsqs09lfmCKVmBGZEcr+8XbtZUABbawAreMrLVGb30PojRIrGz+GwVrGw0mGO3BTyCyx WaMpBbknBweBz2FY3inw5Hp1tDcSOiLYWb3iGV1eIRgAKz7lJUYIPAGMY7ivmP4U/tK/EbV L+10m0sbu7VZ1gNlLpyzTbnI4dNokRR97L4CjA4zXSeNY/jt8QvEVjputaR4V0PR7yUlXnl nsrplBypYL5itGXUHbkE7RleM1SknsyeV/aO11fx3p/iWG0utAJkkk/c3KmJhCTtUgqemMl zx0GOKb4r/aOj8O6HJYXDWVvcxwCOWCCYyMUcMgAUhTg57HqOtcrfeAvGXg9Y7C2s7JbFnM ks6yB1V8ElTnG1Tg/MVB5PQ1jT6PrOp+Zb3k+mXV2q+Y1zLsZmAYsYsBW3K+AoGRtIX3rPm er7hGEWzo/hbcrY+BtQs4po7mbTyVlMKZuLhW+ZSq8BmLZBbPoBXY39o+naxpenzQXX9m6f G0kLh1HlvuVUUAZZSowd3UHnIwa8v0nRNQ8GapaXD6xpek3ExVBB5pnkcFmdd6KMbsBfl5Z eD9avxi+JXiLwpeWZvLwfZbmb99NDbHz5YmJwybjtVeCSWGQMV0UqloczM5QSlo7nsGq22n eI/G7gQ3k0NtHvXF2wjnCLu29cjkIcjgHGQay/FqaTpugajNbz/YFupRczywXUokgYMufJD AhQVDZXByWZvevOLHxdrPj/wANzWsd6LeztwHgcxiCWTeN7x/K2WOeB/e28DtXhfiKHxV4l uJ9K/t66ga+DTPY3ku5DCGJLKcbMEgE4yVDKGBBqpVIp3kJU5Nqx9d+CfjBp8ukX0i3U4t7 RBDBkqySCNPLDh1A2jABKkEBlcjqBXN+EfiNo/hz4vXrWEkL3r2kl1NbyT5W3WWJFZyuRvB IwABkYOQc18U6boOueH4Zvs/jC5t9Lk8ycpADG7E7W2KrDKjceR064wMV7Z8GvgVqVlqsWr 6Sgl8/Tc3U1zfqQzOygRs7DIZdjHA4wVJPNYzxCS54K5caTT949M/af0XwTAfD8OnXw0/7E iQalcWkyizk2QnYpRshpCpyFBJVWz1NeSfGn486bc6/pmnzX1zp/wDYUaJDfNIFt7iRWyGz gKrRszKvcZHTrXRfGL9mSDxdoskWp69Jodis2+RLSd9t0ShCFnjYKGAOV+VsnA9RXmukeGb fxL4Y0rRY9JQWmh3E1sragzZeWMuoZGOGZ2yD84BIJx92uedZ2Urbm0Ukdh8GrrVPine2kl 5PfXcNvcxTqZ7bM0aIyswcsPMKFcnOQfmHUVmfHDw03h/4tPNa3hjt9PSSe1sCm77CrYfyU fKq24MrDGQp7k1gaJ4gFt48uJLwi1axlaOWUXLLOZNpG0qeSFBPGcKMelXfFOqalrFmypa3 et2sTxmCGaRnd3IZUES9W5wNq4GAT/DR7S8b9S+VF/w543/sq9Ooabfm1u7qdpr2SVBPFwC YxGVKlsDYHYg/xYB617R4F17SdM8QBrO6kki1w4/fEtPLMiszruOQVKKB14C7enA8AvfA2p 6pZC3uNFvY7ZXVpbdGEQdlHA+YqxXI59QPyuXHj3XYNJTT7a8trO0CMMOi+bbycKFBUZ3YJ AIzjOcnpVU6jk7NWfQl7nqun+Kl8U6DHN9nh0/R/EF2YpL6eZIJAwkKQlQWwwUoFZeVdTnI LGpP2ml0j4h6L4Z8K6euoLrHh2eFob2FCqWxTb8vy/KZGUKV+UqA3OOleDj4s+INDlsme8s XvEVtPtLR7ILHa28ahSjI2SxkIHI6AnsDWN42+OfiTT9Rivbi1eC/FzHY288KzPblNqtIqO FVQ+c8AZYp0OBjVSSWrEe7T/FV/iL4Y8TaFZ2t7o91ZWsdzfW0jbDaTIX4Ubf4ztZioPIxi vIPEPiW28P+Lb6LT7C0vbHWvIkv7qyUx7sqheN3BxgMHIO0YLE45OMbRvjpJN8T9Rvzp0Kz 4iYRQSNESFHzYUgd/X6VN4Z0Hxl8YtRuLGHwlrekWOWuAkghMRL9XZlcEYwMKVyM5Aocrq6 YNK5mfFxrXxJ8QboeHZEs7WSOMAQdNvl4Kkr3BOMdyM19C/sy/s/+KNfu/DH2xbVtLmtVmd YJtxjk2nbJg4xkAZUZA3cVxHw6/Z11s69Hp9rayzXrDfOHgCmIbtu8t0CZHDd+K+nfgX4W8 ZeGbhdLtdF0rVriEtFE95OyJbugwG3KpVlxtwMjnkHIFc+Hk1Jt7MKjfKkj0rwB8PtK8KaZ rUq2gubApNKbdi0jNIFJ7gZDHOBj+IjJrsZ/DH2zR9KvGuHnmsdajviVlaARxMsi7VZeQI1 kU9OdvPWvEPjn8TvjN8HvDq65/wAIL4eutFebZqFzZ3Ms7W8ZbYWaMYdVLHIJ4HHOK6P4aa f8QvH3gyxmbVPCcAEK6hYI086rcIuWjkchQVBVjxkna4IX07Y8jRiot9T1v4laNcahfT3Nv PHGZSsxKDa8jhgAzkE7vlwOcY9a8h8YalpfhP4w+F9SvtTlsbLVbm6sZp53+zRW6vARlmY4 AV9gY8j5gcHkq/whcfGrxd4dvm8R2/w90W+ib7PFY2tzcXi3ibvvFyFAJUBtucEMOc14z8Z f2WdY+KniS0i1zxIwnfF7LC9sVtLdjwVAjYhiCBtOMFm+8oG6sHJJbFRikz60s/E+hy6hJD Z6lp5svIllEOlXitNI5Hzsqrncx6sy5yRyKXQfhD/aPhC7XRY0isL+w2G++cCaR2XKup+Xz AAuc5JwV9a+WPh7+womkeGp5pfEUKf2VqYsHklgMjA7VdSjlmKMQVYD5sbxnJXnZh/Z00nV dPspv+Eo16ewgmMflSurJCzYLTqwKqZByfujj8aSqOzsmVyW2dy7rtr4d8H2+qxr4sbRm00 4RrkJCb4IBv2pyWKEgBlH8DcE4zy3wN/a68YfEDx1d+FH0NEtZ9OleW/IEnlI4LhSSqsr+Y +CGbIKhSNpxXmjeDvGHh/xUq6X4vvL5bG9uLK3vItOMs9xtndYJfl3MrtGMjnkHaNxGT77a fsV+PrrwvoesXXj4aTc20rX2wKzy2bMvPnPycsVCttxtUjqy1KrXa0dkbKmlG7Z7XN4Avvh J440DT44r3XLDUdNa6nfTrVY5LNVkREeUF8SIN3Khl49cEVyfxi1C10DWJL7SXvF1KG4WO3 EW4vIHZ2ZUjJZs4cj5Rjj0bNbOifD74uDV41m+K2+2t5YoUd9OF1POxbHIdVCDO7qT93OOa zPi54X+Jmmx6pcN8TI4o7faiT2OhQRXJ3cld/lsYyoLDI7AEMCa1nJW0MbK6PkT4kfB64+J v7Vd2v/AAln9hae3im+SSG5gZVvxIyPcxGQH5WJiVY8gfMWC4bIr3Hxp+y9Y+JLXRNVvPA+ patfaHptzoE9xaTNHZ3tjMrRvBLEw+YFHcqyMrq4DZ+bjKsf2V7uXw0FvvEGlqhgE6R31gb hVZz1b5jvyed3U7s9ayr/AE/xt8Kda0zSfD7y2FvLGWe507U7m0yqunzJG25Bje2VKMW3Eb lwDXNTqS2kjWShpZlWT4B658M410+Sy8QfZ2YywzWdq4hm3YLYXPG0nb6HAI4NFewR/CD4u adpttNpPxO1BDdLvnaa5juJHbjGfMjYLjJG1cdyck0Vt7Qi0TlfDPxxvoNYmj1mAyPald5i aXyrjCkBhuwTkkbiw/Xp6f8AB74hf8JLpN/a3Fkv28W0t1LbSYZL1VVwq8kclTg8EH69PDN M+MVv8ZbxtQ/s82F4qKwDEQwhgzB2I2lsF84GQNqc/eBrtPh3Z+IL3WIV82K1sLyefSrDUJ JVEccjgBlUFgWBLqu0Agb91aSnKzehny6pFn9nZmuvD/iD7Hp6R3KzI5ullO5YzkpDnrhSG b3yM56Va8V/FW41iHSns21C9DG4jMUDuBJMMCMYUFiVXLenXvinfs/+NbPSPhrqXhu4tZdM kgvXnluyC5BwiCE4yx2kFd3Yk9etec/FL9svRP2b/HFnpkFvJqliixtdRQ26yTWK3E4SQOV PyqkYdiQckbe5qcPdRVki5L3rdj22T4w69fQf2THHevcTyNbQ3FzbCGORgSyBTjO/5WB4yy qe5rlNb8Ca0fiFrJ0W4kmjuBIg89AkAIkRnjDHABCkd+cNxWl431Sfw94+sdU0m7h1jT9Yl g1BZLaFnSzYyqEwzKBG+wglCCWLYHcV2vjTVl8HeELWay1Ga4u9YRZ4DdyjzVJXDMVChTnK Ebhk4ya1s3qtDPm1sed+Jb7/AIVj4907VdQupJJJdUSS0QkFIYpILiMZfAycAKFHQlfWmXX xyafV5LpZL3ToV3RyySxq05UggMoJ2KC+OSCcAYHNZH7Q3jeTxZdaTcJpVwYY3QTyn/lg2J XKhxxgHAA61jvo0N3a3STL+8t4UV85CyPwFz6+59hxWVneyQz0IfHu3tNKtfOke6t5I9ryv GA1y20DJAwq7mzkAYxnFcy/haPxBdXN60gt11UmSRyqtFcgLhVZTyVA474PIrg/Jaz0i4kR 0s2lRjECfNRMjGVBJBzwRjoDirfjDxpe+HfBmlTLY6zqE8KArHYWzXMsqsMN83AXbjOCQT0 64oUls1YfKzqNB0K48CafeQadP5EcckpDxFmjDgbC5LH5hkA9uucVBF8QbpNXtZG1S4s4Vj jDQOQ8M+3aHcAHDbgpPPH+ycVS0HxlF4t0mwh8rU7STVbZpGM8LQSGUY+VlPKuecjnp1qDx LNpvh/S9Lhvra4dridrUy+WrrEx3MAUH3ScfKSMfnVe70YPQT4ueM4vHWl60s1vHbhY47hb kjdDbmCVZY8qrAKGZPnI+bYGx1xWT4Wktbq6iaazvJxEWEs7LEEZ2YbeCxcDcGOCOi9zTvi N4S1bxn8N9ah0mznutOa2YvKHVVidgyr1GcF9nHIx+R7v4PeEVvfC0V1cw6Xb6vHbRRWjRR tNKFAyocfdyCMHAPLcnnFLkUkPoeT/AB2+Nh+FmlaS01xeQ6w+oGSwuUCCNZxgOeQdybDyC MfNx6VY+IPiG/8A2oPhNd3EFheRJPq9vEZ7eeIvLLBazM7FioChl4HzEKxGAOasftQ/CNvF nhLWLj7PHq99aur3JSUWkMxA3OgVl2xPhCFPT5BnBOR1f7KtrpfhT4a6RaW9xbQx6ncpK4e JtkIKk+WGYktySBxjnGewUYcqtFETtZCfAbwvrnjDwposmuX13DfxwkCG5cEqUcnDuPvEhd p+bjPtXrHx61jXNDhhTS/7BvtDltEuJrW7la3mVkLHdHLhlIwFzuGOMD7xNLq9hpdnpo02a 3Pl3krTGWBtqxM7MXkyeh3EHpggmuB0k+FtX8Na6upalqUtt4asSt5BYAySyO07ohRWyGYn adq5Xn0yK0SuuVkqL3NP4EeCfFnhb4j6jeeIrG2tbPxBa293HqAvy8twNxZDIAemXC4PJym cgDHonxL+H1t8QfC9810bh75pg6XUU6/aISq4WSN1yFKggjHXJz7YF/pkHxlFpZWOo+KYrR dIjuxBOI0I2OiLEQoXb93POWwuQcEiuv8ABWg2ek2zLHqF3PFaWxjZJ2VvJYbmyQANoxn16 DmtKcFyWsOerPHfHWkagdNtkur43jxxhVckI07DPzMvQk9+O9eay/6NG/2qx1A4TyyxJGWI faoA4zkqQD1wPWvSvHPiywGsTXkiefIWPlA5RGVSQu0+pGOR0rxb4tfEFLfw5cah9skgubW WIJbBP3SKWZm3NnczrlcMOnQjvWcqaitQT0scp48+BmqaBYP4t/tzW31HTXju7S2tIWdrN4 2QgMg5znAOecA8AVynxH1zWPiVpq6hqutMFtMRvbsnlGeVmXCunZRgcEADOTz07jVfjjfeI rKxXT90zuqGcQyYeUnIwSx4ABGT/sc5zVfWPDMeneGdbkt47ILPcqrxuQZShZ95wTzkuvGD gJmoqRahZMqnq9UeRQ/EXWvt0VqZle7iRWjKyBDEVU5UkdTjkA8dK1/Bnxn1C6ubzR9YhFy JYpJWZ4GYOmMBQ6r8rYwwHTNex/Bz4daXdeE9R8zS7O7vriWbbLNGschj2El9zHaAp3L1AG BXJ+PvA1rqWqXtvHYw266XNFYozSswaV1DhBwF2jKANzuGegqoXcVzasp25jyXwpHL4nltL Wz02G8sLJxLM0gAkuXyuFZmPKcdfUnPWvojwr450vwNoV5eT61bW8KTAxWssBd2DKgZCgbH UDDZxgngVxfjv4Sr4K8NMtrZy6e6lJZ5QdqhcgMFLHK4Y5wPvY6dK6e++DCzeFt032C6nuY ES5ZpQGcbT+8YFcAEYHByc4I5FJQSVhy2M/4lftD31tBZSrFDJHeSkwQEqkbqqjDAZ4UkbQ zYAINedeMvG1j408GvF/ZMltd6TcLetKJizyTK27YgY4JJ4bPIB7ZzWL8btY0/w7olhbRxa Pv05xaq6bpWlj5YqDgYI+bPfp6Vg/DXxTo+hXt59v0uzuBFaG7hQ78MzLlAdrcMQSSpORjk VLsNaHX+KdAuPEnxB8Pi+vJdOkv7xJIpCMKgeN/l2MNpG3IBBIGWxX0v431PQfgZZQmOGO8 n8ooboFVklbawALj5V4YkBQBy3evifxp8Zf7R8G6FH4fsY9O1pr5be3cuZIkJkASRNwKKMD btBwuDj1Psvj7xRdeONPFhI0zahpSq99cxAxCNtwJZd+A3AJC8gjjvmopRvdtBM5Hx58c/s TSLBqkcL3ZEflwI0hVVfGQSeCenIJ6noK4rxH8UIo2h1fSbiCWzaT97HErOSXLBlyeDwu9Q AWO04ZRwY/GugabJew2+mKLmW7VxczG2UOFEm1CC/wAyssZOMEngcnrXqOmeDNJvYUkkt2N pocYAeK0QBEWQ7GWLH8CEhjgZAHGRWig29CdEZXwC+H03inVVvBYxXV86lHkKnNpCuTCfmO DIQCpAIPIJPXPe6z4E1qPRLbTT4fvJyl5O9tLLbLdwzs8rsm5e3yscZBGTwelaWo+HbPwjD L/Yd4bS5t2+13MVsSizD++cfdkI5z05xgV6b4KuVfVNL16+8Safp8UWpoLcTjct5IgO0fKe SPyGKbgrJCi9TA/ZS+CVvaxzz3vh+8sr2KaUOt5aFJI/mypOAHKjBGB0wCeTXsWq/Bq+0Bd M1fQ7yJbxQBPBeRFodQiJO9flIMcmMFW5BwFIOaqXNlrmt+LJbiHWrCG3t794ZpoIZF8yUq mQwIzgDb1Oc8ZxivaPDXhq4utDnjufst+I8yoi5VSvVeDnDds+1WoLl00ZEnqeT+MNVbRNC jmt9PGlySMq3QluFJeLcQynGN2R0XkZwRivdPhXDDJ4Ktr60hS2gliUpnP7tFULj73Xgj/6 9YcHhrT/ABheWM2ueGdYjEDkgPaCaMNu2rjbnCjH3sEfN17Vy37S/wC0kvwE8PWul+FfDup 6pcxwsREIJYxbKGIPBU7gp5OOOBnINJWitUHO2i38d9F1rSPA+tarNq2r3NvqFwtvNbS3Z+ yJDuXYqwjIDbgAG/iH3q4v4beD/EVp4MsfFGl30cavqM+lR20kiqpLq7DG47fmIUAn5sIMc DBqeF/23vD/AMWvg5rGh+J7y4t/Es1u8NnbPZuC9yAroVKggA4B3HAAGRwDXW/D+GVfgHo0 L2c2oW8lzb6vc2jW44haXBYFjtLIVX5c7sngjNc/NL2tls0dEYr2fM9zQ8L6Dr17Z3UMyxj Uo/tVsHEoYShA6xMmOz8ZBxgKOpwa5vS7VoLHXtMt9IudSSAJBJmfyBEjD52kViMHJbAUHO OGxis7x1471Xwj8SLbSbGeKzhvdeZ0e2iaZ7JHijYxOnXchdeT8oLYAGa9MtfC1v4e0K70m a1gw2nyC4jYhjJMAgZSyE4G536cfOeoArdx01MXornHeBJ5vB9jdWcsc10JmW7WGKMST5jb Yqs5O7BBwABkZyT2ra8CSw3/AIUF/eW0umOt60t3pk0R8yBYn3rwQGw6hRz79Mmsv4eaTDb awrag0EOpWLmKB4y0qARptDAq2ScKflwAckEZrr/Deopca/a+c3mmRnaUB9wbewyu4nPUgj vjqaU03FuJKnqeDfAz4vRfDXxTqLXs0NvY3yKZJEwoUguyqOxHztwOmfavd9C/aS0fxDrv9 l2F9ZiVJEYtKGInQMqsqrg7WGQce4PTivjj47y3vwtsPFEa6cv/ABTOqqssR+YwRO7W+0nP LEPu27SMIWyMGtb4NfF3Rrzxut7ZrLqOmvp4ltSL2A+XC7BE8yJlMiOmDlQ+F5GeTXPhZpw vPc3norH23pnxBt/DfxK0jR7z7RH/AGpA0sWEVPs0w3u7uRjBYMBnjqPWsr4kfEnSpvEUti Wik07ULdoDO5KwyNkbsjpgAnO4dcAV49J+2xqFjZ6vp8dnYX1zqenAAxo0JdBkI53kMxyWV hnOWJGOtSQeB7j4seDLc+Hvsdh5c80jLcgedGqwSSOoyCxVJEAYgkFsY5OV6uVWvcz1Z67a aLa6X4Kswlq876faRI4ZFdnjxyFIJyMDjOOOleN/tHa1D4YuNIvNSUwxh7gR7J9sUUYQkM6 BcD7zHk9doz653xI+PutaXa2dt5N1E4t7fzY/NXcU27fM3L8rZLEg8Y5BHpJ4p8Rab8b/AN nqxs4pbubWLPUZ7aUIhMM32e2YQo+Rg/6xuwyyIDk5wWSTtqFtbHIWH7Wr6LpcIsbW6uLXL Rh9xIZlwScc4JDKTjjkehAK5fTfgvc+HtKtpms9a0X7dGGkS3tPtEUsy/K7rs3cH5eSeTnj jJKx5ZFcqOn8LQWuqeFb7VLa44gcWrIFXEbMQQGUHI3I6sM4zvHqK7awvrqHS4rFbd57OW4 h+fesaK0TB32E5+eTZjC4J2DnivNtJsbjw1rd9pd1YhJl8pNyna0qKpEDk42t+7EYyf4Qoz 8or0LQNNtdX0KJfLYPZu7xEyNmKZ5CBjp8y78g5xhucjila7d2J6sv6FqejeH9E8Q2z3F7L NrHiK+SBwFfNtHOqozsPvFtjMBxwx71kfFDwp8M18JWcdx/Z90be8a91m5tIPNuNXJVN8A3 HDHYVxuIUFcgcGud8GeDL/QZtQsbvVNH03VonlsJ4r9Z5Yrdt2x3IjVsEtkBsYDZxg8GPVf 2efEmnpbeRYyYvASj2nmz2jSEFXifcibHKgHgEdwSQaWHklCyRco2sa3wmNx4g1FdM0m3uN P1S7K6m8019/o5VJXmBYMGwwUJmMYUleR8wNfS8Ml54gleWHTTbXQVpIBLEMXMZVApO0nb0 A9Bg8cV85/C/W9a0iO4g1GPwhptqu6GW5vYpRuywBT5YmCE7AAGKsWZuORXr3gDXPFF5pCz Wr+HdeN/bF4JYdVU28SFvlDkElQjMV2L83GOoIG8HdaGTik7nD/tQeA57vS7Sazjt7bS5r2 3llisZS6LcvHIDuQ4Chgn3/X2JrmZbObWrR4YbcxwSOCXkGVKjcMYznr2PPeuj/bB+Kdj4Y 8SeFfC88cNvqWo3ZknQXHlxqUtySyHjcQXwFIyRng4NZGlWwTUbzT7dpblwzLChJZlYJnAK 9iQ3zfQ05RaZXQ5hvB0N/4XfbcOYETyo4RMYlIfG/5yMjnjA6A/jXYv8HNFv/D9nu1STSpJ SJD9mJmQMBgKAWG3oRkZPX0qhNoep6Brs0d8zKQrOmSiojAAY3cbuqDjnDZ6VW1LSNQvNNj k86J/KK3KNIGCykK+0kevUZOPpWFSm7BEseFvgpqXh/W44rPxBY6/HFcTyRvq75eyZ2LqI2 BJKDeqjcMgYPGak1PTLextb2/1CSRrmwRkMVvdGNvNH3QccEAknJHQYFVX8M6h4P1BhdX1u tld3Nv586RETDcAT3HGCRyPQc9a4f4ka5dQ6frXmSNMwE8MkT5aaMIHVuAMAfJkk9OCODSj T+8biuhd1LxHbeF9F1zw1p+oatdXXiLTJFnM7r5ayjLAHAUhyWByO4XpmvbdD8RWukfD211 nUHig1Oa0mh+zMdpLJnzDnA25OScfQdBXzRoaR+LfCyzXGlyzaqjSTwnfkOzgLCDu+VkbcM kEEdjla9l+I/gq3+OHgm1vte1y48LwaTGt1eWjzA3dy7llaEhMMUIfnO3JX0Ga2hJ83vCdi rDd3Hj/AOH2pSQ+JLOOznMsdzAsDMqyMVVSSx6rnGQOBuOflri/Bt7caBqY0uS3i1aT7SPJ EMTRpGQeGRd25SMcHqfTmuw+FWm+HdKv7WDw35t3DautxewKVdYWOfuJwMMoXknJJ4ya7s6 fYax8RLi51C1tkZY4X05kZUEy4O5jtyG+Yg7uox7Vck5K5PumTbnWptcgutodNqwslwM+WQ MhsdCvzZPXgVzOkeHNR+GXi610+4W3a+1fQJr27LpsEztOkgXC7eVC7Vx6+1enSXl94qspb fT7eeG2MvDou0BNwJwcjIA4GPyrE+OfhiDxjqPlznUwY7dIo72KzaSW1YHdnC9VZQyt9c0m n3JUlflG/C3xwul/Ee9uGtpmmbw/cyCJXzF5nnw7VbkLnD8H03etVvG/xYvLjwPJcC1Ol30 8Usc9suBvLb0Y5AycgEhhnIFcX4T8Qx6F400ext5JraKXS54pmMSwNfMlxuZmj/hGwKQv8Q PoKq/tDfErVNWmgs/DNkbi7RftJck+Y4TDYUZwAcjB9ziqVRJJRQ5LXQ4u+nv9d8V34juI7 e+0qQ2rRgsNoypVgem7DgnNeb+JdHuvHfiK/wDJV5bLzUikPLtcYZUclFUnYDgk4AyNvXr6 d4c+HniSfRbvUF0xU1fU4Lm/fzULMsjsuZG28bsHseSea6n9mS2u9e8LBZNPljnuvDzyret AIZbecM8ZK4JB2yYZj3A79al3lo9ykklc8gsvCdp4Hm01Pmtr0xyRbUBXGwgEbhwoIbPPXH 1q98ONOXx58LfGNxdwFriykt3QzOHKx78DaRncBkDHoeehruv2g/EGtaH4wm8Nto+nGJoUn trsRGRpLqVlUBX4GFTc3J+Uj3xWf4e8XyfCPwD470vxFDlb7y9PsGjiXy/PYAIpcdSUO4KM HCE8Gsqnw27ldD0fWvgKLr4UaWGkWGC9sLYuiSbAIZNrvvJ5HVc4xjPbrXnyfBSOz1R54tY uZfsTm4gtwBtDIoUbHYEjZ8uFYEgsWFetfEbxzp9j8NtA0m4kjluW0+2tY1S4KPhoEVmYKc 7QMbScZJGM4NZeneIrbSdLtraOQskl2zs8Tb57ZipYxsh/eL87BdxzhRjjgV1xs4pMybdzM 0o3F5JfaWbez1Jks4YLTeGjERVtg+Xb5mSd2SD1C4AzmuW+IukWtlaQtoujvrOs4mSRbhzD bwvnaFcMwTYGAwy8hVIJGDXXSfFeLSNDiu73S7Rr0kbt7mNpNoBZlUYIVSTnIxnGKwPGPxk uNMuWNrJ/aGm+fEt0iRrmISbsBQxJzuLAngE445zWcvMuN+p87fF7wPH8UVtVuHj0qSGMxX Edu4uGt9nHmkq2xxlGCkE53jkEc/Pmh+HI9IIWSO+/tAsphRgbeNoWLfewflKqTz0OMGvsn UdQkh1w6Xq1gbWeWBbizmSNQY/ODOSegYLyoG7bk/QVw/ibwTo+oXt5J9jihuZJYREkUbHL AbDjnBXIcnAweKxlF3uWmzyzwj8I/wC1vEFhNDeaNqMV7cNv0qOOQSWsiKzF3fbtJYICCue B27dr4l0q+8VXEVtKtzDYt5UovJY/LldSFi3A/wAQ8zdzjt7V1Phfwg/gLUIb+xtoYrqa6j gEsaNKYVaF0yAcAsrBOc9Bjua7z4gfZB8F9MtZLPybi102O2uZHASR3N4kiFivTeGJHu3Tm qi7LYDxrUPgC/hXwnf64lxFebC+5Cf3oVWVfPGMAg/OCvcciofAXjPVNI8Wt5cTMzI6FFbH OFwD9Mj8zX0X8JbRta+JY8CeILOGKze2Nmk08YBdmi80bQDzwcY5HbgjFVfFn7Nen/DvQrf Ur6zljj0u6ubSUu/7uWQshSdiPmaPb94HptyMrmq0Tuuor3Z5xoP9oeMrTUbO3sY7nUblFS PZkKN7qgYkctjcOOn54r1T4feFrfw/p1/pdxaeYmg6q0EUh+fyneBc5B5IMgJyMYXrW1+zj 4cg1bx5psei3WjzRwyz311cRkNGlvGwWOPcDkliSwIPAUGtHxJodvr3izW7rQ/GHh+1uTcy XV/ZT6okDXcaAESQkZO4AOpUAklB2zhRTv6i0TOm+HOsaboPgHxJc6jc3N1Hbaz5LxwQZkj V4InZm2jsHLFuw4z8ox7P4e0670HWNP0+wZP7MmijeNyN7BtszYcseA2Fwx4yMVyv7Ovg6G aPXVW3Emn22syiBJoGSa4YQQhjJux8pDEoDyy7TwOK6PWfihpmifFO70OS1FxqM9jDPYW7u P8ASHVpAFQA9cyKQCCM+mM1q2mrW1M5bno0cVr4iia7dpStpaM5ZGP3g4VQehCliO3cDpXx 7+2XPrvxd8cTeGXF/puieFYA93qdqo8xpJGUqnPKptKghQQxZecE19P+OfEt94F8MXE1vNH DJdKpEGwl9qqjbXHILBtwOOpx6c/J3xQ+G/xMutcurrVdXjl0TUZ0vmtkBtjcL8oRUfO5uF x8owuBxis6jTVtgh3PG/h78CPEngHxdfeJNQmj1XQDdfYUSK2cT6VIcIofOcJJkkn+Hfjua +t/A1guv/A+6h03xBrSy2lt5V3awXKyWtoSpdYxG67UkIycKenfJFdHfWWn6v8ABfXo7eOG ws20yS8nRbfaBMD5iM/G5sOo68sc5znjxODTv+EW+GGj3ltqV/olxr9mwv8AUSDJbQIkgkj UDGDOBnDccbgTzXCoyjVtbodEdUereH/DDeJfDC6jpM2m6trunw7Le9gfyJ7iLcGQO7qyll C5HPG7B5HHn/274raDqt5r2o28Vzp2lTrBdxKsMqbZQEkZFjJMm3DHcgIztJwM1heHfiN4i +Hfi23NppNxdX15OZAw8xbXULKMb2u/LUgo8qDG/vuVsYPPpXxV/aBu9D8H+I59PtS808dw 9r5RMzwtGqoHK4DCNi5bgHG0Y7iu6zfoYy2Ivhtr2jz/ABNu7WLULaZbi9cW1w8IhjZTjG9 WwFkYZJHPLGul+1Dwx4/tUmKQoZ1sy45OC42uwXg5XHI5wcHFfMf7K37UGofBGXUNG8fW+n 6payWzXlhPdxos6TOodoT5nPyg4JHKhT6MK7D9qX462fiTwb4fn8KhbPUda1FbTMZINodvy lyvAQsEG5Qdpbt1qm04txM4xfNY5b48HWmT4qXeq6wNFs7rX5Ybq9+zPPBhWkzDKihmb5Q4 Q443D5lwxHlvwG8JWHijVbDUB9ssxeyOwS3uYntJ4SoAgTzWkkaPLIoAbClgAflBrs9F8V6 vrfjj/hGWk1fVtWvgbnWtLQvs1mJMvMkspBVkMm1mBHO5Tn5qh+E+qaz8LvhXJFd/8TDVLf UJ7RII5x5WkxpJtKERn55EMQV1TYCX43LurloxXJtqdUjtvC/wQt5I4JlY6ncBGjUQWiRxx IUAZml+UyMpKgE/KduAo+8elg8ej4V3llLpc0Ml/eXLWN/bSovkx2zK0hmZ2+6yOyIFJxsL gBgSK5+f4tXkGqzapYz6LqF4sENxMHsElWNvOKqm5lMjoMfeyCcHGMjGx4a+JnhvxhpV/Ye MtZl0W31a5jQa3Y6TATYCBQ5V0SPy1V23qGYFgWUckirVluQr9TB1HXNe0DwZqOiaxcWd2+ sJFdqptELwltwKo/VlVmXOCVVjhsYzXa/AX4SQ+JfhJrulx6o2ga5o10usSvqjiOO2UhGUy KoyymTKhcH5nVh2x54dZ8Mn4bS2un/Y7G9jNybZlmnjkngVy6SIVkMcirGxGcFWLOScjFYP gDRtTv8AxLb+RdRGfWIrtJ53ucg3CS2hjDFhhlx5mQcFdu4EjK05y7vQajd6H07ovijSNQ0 u2t5NeuL69sYglxLYRupJLMQJPMQfN1+7leSRwRRXgfx18bXXhC90FNPtoWa40uN7iZAZFl cM69cE7sAHBxhWQADGKKnmH7GR7HqnwQ1q28TNr6alO9m0TQI92I1SEqAEV2BOQVVc49K5K 10DXjrl4+v3UOmadDbGO3fzFbzAjBiYxGGdyMDcdoPygHgVb8S+EPjglsixax4f1TULVGgF vHrccIRTwWZVjCEMdxI+9nBHSqHiD9mX4nazftqHiGfTNR0ywtTEj3PiExG3Z/mlAZAOB94 FmPT7uOKl1rJyUdR+z8zz34y+PdL1j9raCFWsW/4Smwe4tXurkxxzIm0XET7QCdzEOuMtle nUn6Jtvg9a+PbG4htby/v54zG9ql3dMGsptysuxgqttyM7WPHbOa+dvFf7F/ij4j+FtEbRo 7Vtd0AJqGmXa38E8bm3YyIyu2AUYkg8ZcEjGMVtweKvjv8ADbQ9S1yXwj4u0vR4J3uLp102 O8EW9vnEEMbM5jUruIQMFGOnQzRqc2skTKPZ3PVPB3wX1LQNQ8Qvr9n4qa9a8S4tYNMuf3R bbuVkjfcqthuyfKSDzxW54euPAOta5afbNBGl6i963/EuuY0iOoSCEozSGMq4+Y7tu4BWJI HJrgfgV8Yvi9+0T8Ko/GHhzxVZSaXqdzNFbF4LW1uxJHIULeW8Xy/d5DnOCcHOKva/o3x+N vZ3V54h8PtNpzNcQtcvarG6hgSrCNMMccjO3nI7AnT2kLWQcr3I/wBsGAWGv+FrTT9Bslgv XRo4ZYEuZpREVDTqzBmTyhjBDZKu5JwOd3RPFuix67eXF5Jb2R0F85aYPNd7gihAildqqdx B54AyR38q+P8A+yl8bvjdr9j4kuvEWjXs2kBJ7aTTLx7e7tJkR0/dqsaoFZGbKbgpYj5sgm u7s/gx8RPF/h7TduueFLzVNOjR7a6uMwXUDAFSHbywrOdzK5YNuyxJIOacq3vaAoprc9kl1 Tw21rb61DFbXdtJbKsbzosjIwBKuQQTkjChhySo47mhb3kM2kCSS0j3bxySmJ0Y5xjqcHja eRnivMPEXgX4rX+lpHPrWhJf24EwtLLUII3jKkDJUqqP9zp2zxXhXiL4nfEbxn8SLvwhBe6 7Pqltn7TaG0S3WwB5WeR1+RlAxgg4Y4xk8Vc5RVmyOVn11YXWpPq7w6lYxR6bMCsDiBZC6o BhjjgNkjg9NnbpXJ/EC+8E+DNF1SXW4LC2m1OCeFrkWhacgqyu3AyThiPr+FefeJfgv8SNI 8O2kOh+OZdS1KY7UtEhWExu4G4+eSXZSDkjbnA6HAxg61+ylqWo+DbW1uNWm014izzxX6F5 YGycrtDkjnIDBjncp2jpU8ya5rO4R3Keq/HLwv4S8Av4f0/beWujMs9tbXLG3upG3B9zs/M ahfmUcc7cEVN8Efjn4X+IXiy9WDUNHaW+cO8LnzrqOMNhSEkzvJIVSAMjIJ6g1yV1+y+fHd 3p66b4k8Ma/Fpot2eJrafzYZdxG1mZQGAUBcjJJHzdBWnbfsTeJbb4gNJcXuiWP22RhFPaa fPCyS5Y7g4cE7TwG498cVnGvUbd1aw2k0er+BfBLWGrJqFmqSQX10wlijj3RwqzMyMoOCnz KVK4IHHA6119lpUWkanHHdRyKkNsJggbaI1ZsKNoGMkcemCK8Qfxp8XPh5C3hPUvG3hWfTd OlNtpkr6S7SqHJAMjxnnno3Jy3LseDvR+OviZpWsNHeeJvh7qdraxeSDNYS+ZDlwQxYowZw flAPOOnqduZKxk4NntJ8QG28Oi+hYeTaBg8SZ3MMBSTzkAcEHpg+1cnN8cLGzvkv7VmuLtH ZBEznbMqgMxxjJABGeO9c/oniH4yap4VvBPdfDeK1vGaKVIgYd0bA/OdybixLgnvzgY2181 +O9G8f8AgjxhKq+JtV2xPE0dvZ6TBdI8TpyouSQFBUFgMk4wcEgZxliIxkovYuNBvqdV+0b 43vo/Fun6/aXETrq0jWS2sXy/Z5JGbLIxwR0VeP4RXS/CrxNaXOk2N94gljhfULN/NN0jLc M8ecqjbQBIAVAAyOMHB6UNU8BeMfiB4Gs7xrDRv7D092eW7lgIR5SVRwsmCWK/LjjCvyMc1 R1n9n/4g/EeFLbWNVMgswbvSkeVpltpCRuLPgMFbjIw2OMYwaKdRXv0RSjZanukWmtO1teQ zSiC8KMLYEPuTcGYyZwWJzggDA7dKTwxph8DrBNKZILq9RjcQxSqsSK5R2CDqc7cYJxywAJ YVwfhf4a/EvwvcW95q2uaTqMbwNatZQAeW4wAA7bWJAJX5gCeMjPFedfGP4c/E688aJda/w CO4l0pin9nrojQIsZAHmI4VQ+Fb7pcA9fQVrKtHcqNNydke83HhuLx6boNZ2ja/aGS50+e6 cqLlHV0RlRRkFU3EDHDbcg1zHxX+A2v+LPCltf/APEtg0+1uRrU9ntaYxRwxhArPnBfeSwY dB14JrR+DPgj4ma58Koriz+IEKbTLaLJLpUM97c7QhJaRvurkn5QDkEk8iuK8d/C3x9r2sm LUviFNPCIwkqOflZSHGURWXJUk4yMZbIGaXR2Jdk7SZ137P3gPVviV4QubzXtHCtaSI1tcs VaF1TeI33KNyrIq4cc7SBt5yB6NrHhiOx1KDV7SF4fMvoIEeJw/wBmCKSWORjrhcdSEGckc fPupfBLxJ4K8SaVeWPxM8drDbIqLpGlSvb2V5kM6j5pCANz52kKhPJOSa0LO1up/wCzr6z+ KXxBtLy9K6hKN0OA5ZijOAFDMNzAjByMcjg01LlV027A7PZns/ij4fR/HPVLy0vLWeKFrZf s32a2EUhYkHJbaGVcqGO4jdkj0I+dPEfgxtO8Z6os0d1b3Fu6K5CAiSVJAvKgk8bgSOnBPP WvWvAngzxp4yuprmH4seNra1liLW0MluW2MygmQ7ZSeQScE5AB4GRXln7Qn7I+seP79r6O8 8VeKJ/Kl+2vbahNpMg+VX3PtdgVzgKASx+YHGOMK1bkkpPZmkYtpaqxa8Wy6xq/jO002bT2 uYrO7QXDXKKsN00im3hRnViY4/MKE9OXOBuIFaPh79nLWfEPhT+2reG4nt7u1jFvAg/erdi Vo5oSOSpSRSQSPmTce1Z/7NvwE8RePPBt54dsfEV9pkGlxRXOohdQaQiIudvzt80rtJGHJc ghlzmr93+zh4r8RaXbeIrDxQ2pJJPKEguAVlugeJN8iksuXBJYNxufA+YVUKqd2k2N07PVn KftW+A/FngHw5o6Kq2OsyXUQgnUBnfZIjurjGPuCRl4BZjgZ5x7povwV0fxP8Mre18O3tvf 6vrkUVxNe3c63JjKlZCPLC4XGxsKeVAA9x4LY/D7xL4N8dWdzfalol3rdq7otrev5yWbMgK sXYtukSMhlLB8Bzjls16r4L/Zg8Q3Wl6U+neINPttTCNO2Ypo5pG2sUG5W8wBVdzlWwwAJD AYJConFqz/AK6EW1Q74m6fFpup2hu1MWpPLa5vrZCXA2rlSVwyDywmOc4YfSq/j39p+afxV c6Xcaaut6XDc2sGogrmORDHvQ8H5WkGyM5wAzAn2rfGP9kv4oePPh3q+qR/FG1W50yHzYzL E0mxk/eERtt3Mx2chxyQQMcVw/gv4P8Ajq+0VZLzVtNhsPEKR+VJLaJLLA427mdiCzMjpu3 j5cLkc7cEay0RTp26o+kvhvoul/Cr4V22ptDpGiYt3v8AUdhAhYkBvLV3JKrsVVVQcLu4FQ ar+2H4F8O/DZ7SPSTqXiKRTc29qmnKsfnOAQVduBtPJJPb61w2j+DPHXxk8MatLcalo95FY MsB0g7YpUePKsqoFC5O3cgzg5BU/MK8iur2C0vl8xWLll3OX5yMke2Dx05ycVjiMX7P3V1H Ro87PeP2evi/quheLNWimt7y/tdZRp3jYpkSLtCSFh95iNinHXcuMivXp/hZbyeItB166aS w8U2M7zkT7HeeJwUMbIPbBXnAZQe5FfN3w01XWfDVhN4g0WayW60yAzP9uCyb84xGkRDF3C 4YYB2nb7CuvuP2gPiN478Tafcwr4emheENDeQRbYkY4LKXJyX4UgbQBhuc1vQrc0UpPUyqx al7ux7p4v8AinFY+MdO0FmV7lI5JQ80yowQMCpbjoQpHYjaPXnhvG3iyPXvFluuoXJkhvLh YoQgVWRSdqcDnjcDkdjXl3xM+FPxh1/xvY+JLXXvCtzCm1bq1e5XzY7UgsVV2UA7gp4BPL8 c81Tk8K+OtS8Ty3Vrpujzy2MjK9tFfKJN5VSm1GOXU4GCpHB3cDitYyi3e4uVn2PZeEdP0T wlq0d3IFsVsJvtbyuMwKIiWYknHHLc4r5r0DQ9P+In7HmmaPeSRiJLsC72XIzZu0uUVwSCX ZHVguRncQDwMzeM7b4ofE3QL7w7rVvobabIqR6i6ahHFGVcD9053ZLFiikcjtyTXzz+0Bqu ofCvxn/YL69eeHvEN6kNm+iXBAtL15GHky7irRiQGRVSQqQMgZBArOpVXNdG1O1tXY+o/A3 wL1Tw9Z6drFnb29hNDEtm84kcvdxKE+cyGTClowqlUj5/vfLg9qdB0lPElxY3FjZ2dpNeTs 8qBf3kb7XKurZOcpnIypLbl2kYr4c8G/ET4pfC7XvDem6L4u1ybT55ZWs7G9dbi3jmRELMx kbzF2h1YblUEMMHFdZ4h/bN8SeHtFsZtWutU1nVYiqQulpbW9kkb4SSSZShMkeGXYzEAMe4 FVGakvdM5U2zC+PPwe0b4ptPovw71T/hJ/EvgO6uNV1NpR+9jsneKARxxhSr+UxyxVXdFZi Q27jxT4ffEK00fwVqOjzLq+vJb3M8dzJauPttl5U6eQyBV2eXuUK6rkOjE4UFBX0R8VfDfw 8bwp4P8WWeqeM7RrW8lnRtEns7O4BZVkd5H8lWaN3RCFJIOST1NU7v4Z+ANX+GGs6FDrWsW VjApuo4ri4s4o7tCsZfeY0WRg24EqhAdlGQTgVEpOKaSLpR15TyzwR4+8VftQfE2xvdK09o dYltDp1xHpyNaGRlQxozhDhZH2fUkHnANb/gr4Y+Kvh9DaeFdK0Vda8T6OJmkNy8qwwqJGf zjtLFVSN9xKLuBLK24HYdWTVvBei6uVs9W8bfYBaxWk2p6ZpcUNrpeFVVQbSsiBVJUqp+X+ LJOK9i+Fv7MVr4ss7u+s/iP8RLVL+NlDLdwkmN2V1WVJFYkA7SFYnrknOayjJp3sy6iu7pn nr6j440CTVNH8VaJBBHFD5VtqMrLPaXDvIMSJdW6q7F3Rmz95ChBChTUE/wWm8f2GoS6a6W 8WnFo386Y3EVzducKqqR8qEjcoYsd79cZr3XTv2UY/C2mz2Wl/EzxA1rq7LZzh7K2JtlLb2 lZWykgZSyn5F5cenPmPxO/wCCeUelRHxJ4PvBqdpp0zWQtLq68qa+kZQpkVwfnjQlAVbjLP jpmh33sRy36nAyfBvxHc2B2s1xFocEcX9mWDM81qnl7HCxkKVYHzCyquwF2O7HNdP4N1K5O hRXWmqbX7HacIEVHYDeC7BgV3sozn1HB71rWnw5v/DOhaZfa5bxWh1tGljS3mZVVYzghi2C Wyy4Zid24nJGK2fBeh3niPzbTT9Jn1Nb5GRHEuzDKyO3zs21mKKVAJGFdiORXn1K0ptLZo7 qNGMUpNo8t8KfDHwF8VrfULn4jan4gu7iw1CW201YdbfT44rYrHKoG0MXIEiqxOMOjYGDRX WeKf2fL7XNcmij1LSYri1J8+MTMWiLszBGKpsLKODsyOOpOTRWqrVOzDkg+p7V438XXfh27 vrS18qOMI0W7b8zZx8xPdhk4JqTwt8TNXvPAmlrJOp+1BxL8md20Lg4PGeT2+mKKK9U47Gf pvxP1jT/ABjo7LOrPsFuGdM4XzGHToThupB6D0rsPE/7QHiPwl4atbyznhWZpkDblJBUBjt 69M9xz70UUCsji/2eviBdQ/F3xtosVtYw6dDrFzdpFHEVCPKEmfGDwC7seP8AHPtfjjR7fX tDIuYkZWt3l2hQNu0ZAB6gZ54PXpiiigxsrnj3w38QXkVvqUguJWNvFEiCVjMMbePv7sfhi t34NazNpXhLXrqNYXkju24aMbSTIAScY5wx5ooouXZHk3xf+POtWXxThkjg0sPb20Sqfs/X dncTzyTmszxj4iZfHOi6xDa2tpq3igQWN/d24eKSSNIHdPutjKktgEEc8g8YKKZVkUPBnxJ 1aLVbKFrjzGhkVvNYfvGO09SPbA4xwAK9G1fxtfaPrBurdo45vmUsF+8GVc59eQDz3ooq7j 5UdX8DNLtoPiIqRwRxJqlqL6ZUyFEib8bR0UfMc468V0Oi3EmoeOJvtEjz+XJJbpvYkIqyB RgdM470UVndkWR4z44s7d/FmoWQt7dbfZL8vlhv9XIhTk5PG1eOnyj0rA8CaHFJ4zeGR5ZY lgjm2uQ37xgpLZxnOffHrmiis2VZHrPw48RXCxQW77JoprvY4cZJCnI565BJP1NZf7Rxbw3 8I7i2t5JDDJOrlZHLYO8rx7YA/n15oorKv8JUUix4Ask1r9j7R9Pk8yO3uGnnm8qRkeZzJu LM2c5z6YrJ+IHiu98Oz3kNvKeI0Xe5LPgEL94nOe+euec0UVtR+AzikeZWvxN1az8S6NHDK sK3k/kEpkNECEGUOcq2GPI5rY8A2Qh+KJ8N3MkupWNksjJLet51w2UJwznrjeQDjOOM0UVN T4TamM8EfEXVvB3gFtLsbpks1u7vajDO0F1GB7Dkj3JryvxF8QdVttSS8+0mSVZp51Eg3BG iKouM89CSeep7UUVtD4TGolc9CTx5qly+kTyXTSSXUdtK2egObjOB6HYuQc1e+HOk23jbxJ G95CFaOaWTMTFS5SMFd3PI4AweMcUUVD3CmkehG9m8Oa3dNaSGPNvCcAAcs3PQfp0rotX1u S71PUYWjt1aSMQtMkYWVl8tyQT3yQM5oorOr8JVlc8+/ZS1640fU9e0uLBtdUsEu5wxO8sr xrgMCDtIc5H/ANfPZ+G79tCudDs7FIbK3nu5g6wRiPdncxPHc7QCe449MFFVQ+FFzS5jmPE vwo0/Wvhz/wAJW1xewal5l1O6xMgimfK5ZwVLEkKoPzdEX0qDwt451a18C2d9HfXCXBM9sS rbQUSTC9McgdxRRXRTbuTyo2PiB8R9S0uHRZoWhX7Rc7pkKZjm/wB5en49aox6Bb+JNAs76 487/SPEbwPAkzCIoScjru7+vYUUVjILI898E+Ir7wp4jutasrq4jvNQnW2my5ZGSMOq8fRR zntxjJr0L9hDR7HxD4g1aw1DT7G+truzW6K3EIkMbZKlVJ6KRI2R3OD1FFFcOJSco3N6G0i n+19Mnwm8f6Xb6DbWdjb3UFyjQiBWjQKw+4pBC58sZx/eb1481i8aXGpSK0UNrp6NaTXDxW itHHJJ5g+Yrkj+I8DA4HpRRXRTOeKR6Bo3iS+0L4dN5NzKyy6NHfbXbhH81OBjBxgkc5OO9 Z+g+NtUto/EVot18kWpPcRuYk8yP52GxWxkIdi8dRyAQCRRRWg+VCfskfGvX9D8Va14Ze4j 1HT4dZlxJep5tww2RvtaTILAFuM8jAwQea9/+OnwK8FeN5bOXVPCui3l1fJGJbmWDfcHauV IkJLAqQCuD8pAK4IBBRRV2Isj4P8Ajfoa/C39qfxVZaLd6lb2twZldJLt5iwE0I+85JyQeW zuIVQTgAVm+CbhdD8bCwEMd3GSqRPdbpZLYLbkr5ZJ4Ck8DkcDINFFTS+E6C5+058WdX1r4 O+HdRuPsck9rN5ig267X+ZxtYd1wgGPRmHQ4rk9C0O08VeG4dUmt47e6sfEH9n2v2ceWtvA IUZUXvhSTjJJAoooiKyPfPCXxG1D4c/Bo61pa2sdzCJ5nSaETRXMgeSAPIHyXOGL4JwXAYg 9Kk1j4lag3ge8uoEtrPydPe8iigVliiYsuVClj8nOdpyPw4ooqofERFLmOr+HnxT1j/hDLO 5urhtQl+3QW5Nw7/MrKwYnaw5IjX2GTgCuj1PWrjWP2f7W1SRrFbHV4Fge1YpIitcxxsNxJ JyrtnOc5oorQJJHouh+XJ8H5Jr63tdWm0W6FtayX0CzMi72HUjrxnjHJPY4rhPFnj3VIr5r 37RvkUtZrG6hoVjcKGAjPyAkEgkDOKKK5ZpcwJaHjWpXL61r97cTEqxZYxHETHGoUYyFXAy epPc0UUVsaRSsf//Z /9j/4AAQSkZJRgABAQEAYABgAAD/4QCuRXhpZgAATU0AKgAAAAgAAYdpAAQAAAABAAAAGgA AAAAAAZKGAAcAAAB6AAAALAAAAABVTklDT0RFAABDAFIARQBBAFQATwBSADoAIABnAGQALQ BqAHAAZQBnACAAdgAxAC4AMAAgACgAdQBzAGkAbgBnACAASQBKAEcAIABKAFAARQBHACAAd gA4ADAAKQAsACAAcQB1AGEAbABpAHQAeQAgAD0AIAA5ADUACv/bAEMAAgEBAgEBAgICAgIC AgIDBQMDAwMDBgQEAwUHBgcHBwYHBwgJCwkICAoIBwcKDQoKCwwMDAwHCQ4PDQwOCwwMDP/ bAEMBAgICAwMDBgMDBgwIBwgMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDA wMDAwMDAwMDAwMDAwMDP/AABEIAoQBpQMBIgACEQEDEQH/xAAfAAABBQEBAQEBAQAAAAAAA AAAAQIDBAUGBwgJCgv/xAC1EAACAQMDAgQDBQUEBAAAAX0BAgMABBEFEiExQQYTUWEHInEU MoGRoQgjQrHBFVLR8CQzYnKCCQoWFxgZGiUmJygpKjQ1Njc4OTpDREVGR0hJSlNUVVZXWFl aY2RlZmdoaWpzdHV2d3h5eoOEhYaHiImKkpOUlZaXmJmaoqOkpaanqKmqsrO0tba3uLm6ws PExcbHyMnK0tPU1dbX2Nna4eLj5OXm5+jp6vHy8/T19vf4+fr/xAAfAQADAQEBAQEBAQEBA AAAAAAAAQIDBAUGBwgJCgv/xAC1EQACAQIEBAMEBwUEBAABAncAAQIDEQQFITEGEkFRB2Fx EyIygQgUQpGhscEJIzNS8BVictEKFiQ04SXxFxgZGiYnKCkqNTY3ODk6Q0RFRkdISUpTVFV WV1hZWmNkZWZnaGlqc3R1dnd4eXqCg4SFhoeIiYqSk5SVlpeYmZqio6Slpqeoqaqys7S1tr e4ubrCw8TFxsfIycrS09TV1tfY2dri4+Tl5ufo6ery8/T19vf4+fr/2gAMAwEAAhEDEQA/A OU/ae/ZL03U/Amu+MPAd1I9/YrLeR23nMqW8ayF5WQKctJKm1CWHKqpz1Ncj8HvjBqOsfDc ahqkf/Ez1mKVrqQSKd7OMIzDAGcDdnk/LnPIr27wL42tvGnxV+0aXod7HoZg+yPdwKUtgqB ceajcsOq4KnOQTwK8G8UfDnV/gnq1p4c8QR6Npeh63JdXWjXdmpuWVYWQNC+3BVSrow+Xgl l7CqxUlCm5LZFZRleJzHFwweEi5Tk7JLdsofEOw8Zav8N7u60e3efSrGcPdtGu5omKqN5AO WXLKPbnOQK5f4F/DPUNa8EeKL3WNYuB4ntkjurSwRIwjqGAd3ZR1+ZT8pBO5SelfQvwi+NH gz4Z2cVvJJ9ujvLcR6qstm8i3Lhm2lA3ATBUFTx8vTvXFeJfF2ly6VNp+iarZaVZzyXG9Vs JNzq7sYySFyGVGC4B24WvOw+ZUVBKctvJn3tTwf4s5nbCS/D/ADKumeIprr4X+Gdc/sm6vL vSLfY1+sAzuLL5kZYH5mGVUhhkMgIxkkz/ABasfGC/BrXry+uNPmh0SCTUyJsI8g8oEIMjA yW24xngdK5vw7oOlaX9vt7jxZPNYahKs8sSWsqM7lf3hJCjAZwGG3BBJOcmuq+InijRfiT8 MNY0W+13df6tAtuZzZS7Aqrt+YDBY7cDn0X0ro/tXD30l+DI/wCIO8W/9Akvw/zODsvjV41 8YaFokt9pMWLq0S5tLu3lSJLpkHzq5AOd6EKMFR1Az1rR8X/EXS/E3ji2bT/D+pWNytqLeS 5iv/3d2yBEBVGUAY2Eds8EjINeifBbwHpetfs16V4fvrifxBc6DcxWWbK3kia4leByp3MBt XZAWIYhd5461e0L9m3wT4emgm8RCFWtUkgNuLgy/u5CnlFx82CrKMkd88jFdNGt7aPNTd0f EZ1keNynFPB4+DhUVrp7q60PlL/gqMmoXfwK8F2FrcXuqw6b4gYpqrjEqfaLYgR7V/i+TBZ eCQntXa/A/wAdeJvj14f0JxY2Mf8AZrro2o3JgDTW6wwlg/lsVXcAGY88FTjIr1/9qO48La 5quleC7+OXSLJYDqFjMbYtb3siSQuHidB80kUkSh0bBKSZBwxI5/X/AIX2HwF+Kk182tW0P hXxHdQ3MtskTEXSzKFSaGRhlo5I3w2PulHVgpVql4iMp+zT1SNK3D+Oo4GOYypv2U20pbq/ bTZ+pxw/tb4e/CZvFWrX8dxquo63OrSSguBCsESKyv8Af+cO20AFTgAEHNYd38V9J8HeJYd cjs4rzwZql7NGl2Il8qwungV3VMnKSRAsVYqSxTHO3B9d1TwhoOmeP10/SdJ1BdA1Kc3UjC QCPYUwEyxwBlyy8feHQEV4t480PUPhN+zbfrruo6Tp2pXcjaPHHeRDbLDdOYYGmRRsLx2rl t7HPA5J5Gul7y1Z4x0uo6Ld/EB/Bc2m2qyaNb2ig2kI3T3AmZxCZnC58xpEgPLLgOBgDiuO +BnxE1vVYDb3Gi2en69pGq3C3jpCftFxNucmZyy9AMqkeQBtB5yTXu/xEtLb4K/B3TNW/tD +0rzQ9Ma51OdA1vc3KIsY3oDy6vGispDDDMGDYNcLrui3Hw+u/DXi7SdZi17xF4lnvLS1M8 TG6lkijVl2oy7GIkuI8KcAgNnJxWUqkVJRvq9j0MPk+KrYWpjacG6dNpN9E3tcvXfxy8bfA nxpDql9dahJb6TAjzJ5vmPLbyOiPJ5PO1SsqMgfHQ4PGK8m+O/hf+x/jVpvilZLxNPv5P7H 1WBYD9rEzKkkTDuYzlQeMKQM1qQ/2z8Qfipf295qEks3ieSO3kW5iJmtGhdXe227sbQzbUG SGJ6KQBXn114h1HxV4m1mfXL52ludXWeHzi0kkflOQ7KwyVUAIOfmJUjHSrmrxaOCO56Pc6 lrNlq1teQ/2fdW8LbZ3+0gTQuXwpYL91T85LEdsZNeiJrura9r2mQ26i5bc8zwnUPsZJRXR 1R2BAJXKjjntnrXk3g65jtvH73l5581lJb+UNhyqGSUQlX3DPIcMBgndt9CK9J/ZX0m/wDi D4a0zS7i8+x3hsn0e5hS13tcrFOXjnjcqdhyFGcg5XA+UiuKnUhQV5Pc93KeHcfmnPLBU3P kV21skt229Dv/AIeaVcXnxRvPCuoWN7No+rWdtINRt7szwKkxcqpfcEb5lZMEByVwAc14r4 k8e3Gl/CW00iz0/wAT6hqGp3sEV7PZNiK+h85dkOV+cPIEHQ8MpHvXtXhP4rzfBP4q6bo93 ZSRag8aWF9BPaLLIlsHnnR4mIO1ypLbgeGQjnvt/CDwtpnxx+HknjCxuGSGB5FtdMYrKwH3 A25SDGz4LccEuQeDk90U27o+flzRk4yOK+GXwk1PVLHT7jxFDq2oJe6u1pa2l7LJLLprBfM 3OpLCQ71KuWHT0AAr2CKHUvA+tw3VvD9qsZRJBeLAgjiibezLJgYCqhPLZPAFUfDqXHirWb aQag9nBp8puRDx5iOE8srxxxuJHB6Y56074heNtB8DaVJp5ktGlvwizWKMXltIwQ+SoO1d7 diQcHheCTpUrQprnm7I9LKchzDNsQsNl9J1J+Sb+/svU7y08fWUMbNDdQXUsW6C3lReJwDg OB0XOPvA9snrUOheIJtf8b3Nz5kJlmlRVlGXEa+WAAxbJHO49fmyOnNeATfH/TPDUWx2nWF yVMcs6RoVCkKqkjONx3HvwB710Oi/8FAvDvhtFSXS7KzQAASjUVUscAZO9MHjpyMGuF5xRs 1FN+dj9Gl4H8SxgvbRhCT6OcU/uuQalaDwj8R9QtWWEK940aLcQsIQsg2ltpP3cNgc9utd9 4o8Ir8RfiFd6XrkenNpekxwWM0FsrLFOVXzEQvu+YD7xAx02nPfjNQ8deEPjrc+dH4gh0Vr m2EIjurNUtiynIKyxsyjJJ5ZUHPUda39dZ/h54vsdLt5nYrarfiWdWaLUWZhvlglXKygAbc K2BnHXNVgsTSqR5E9b+jPleIOB85yZqWOouMekt0/mroxNKh0D4I6xe3Vj4N13RNRvNzTNZ 232qG4DF1YsVZsFuSeM5IB6CuS1T4oqPGc8fh+/v30m1ifT4ba5Xy2gmeJnVnX7yqCUODhh hgBjmu98XeONTi8S2c1x4g0vTPDV5fJELaGLF2iBdxkmDY2qsm0dMYbqc5rll8Q6f4kXU/E yiJGh1+ObyI0CGSNFJZ2z8x3IjxgZPJOeld8kklZnyaK3h2Gbwo00un+LjpaarCv9o6mUJt 5mLuiyuCDtClCoY4OF688avhTU9U0vwjeaXZ6presa19pS9t/Ehv2W11CzOUkYR8neHOCOR tC9jmuo1r46xeG/HmrSabosmqab4h06K0a0sWigntMLuCgMwyDvz8vzAgcHrXO+G/H+i+Pv iAfCfiDTZdN8UbYINIL2gSG0aSdoWcoh+WR2Qb8g4DdSayrVuSKnN2R6GV5Visxr/VsJByn ZtJdkrv7kbus+L/ix8M9Vhm17RtI8UaboYYpBNczW9zPbuMMFEarggKDtJwzDAJzivT4fiL 4Z8OeK9N1DVvDfhXTtLutI+2Wmp27ZcLsUvbyZAYqC+Vzk/N0HSvH9M1yWSyXStbh+JGh3k cotbNZZXmsL5k2ogLsCFUsobAAIDKvUc3vG2iaxefDnbqd1pmq6No8UGI7m0a2klCbSqqd3 zAxqVbAB64yRWkpxaS3R50qbhJwktT0DRv2pNPX4za7aC2h1LwrcaQv9lXatutJLry/MeIg DAJRuuSVwRgV4w3wXj+MfgDVrBZDDb6YYXuDHOFkj+b5sFlO5ioIwSMZBz2PfeFvBXhO/wD h7595dSaRZ6RYzXiGHbFBas6l8DcQZGJ2qRwXAA9MTfArTo9Y+AespJvOpa5dRx26K+HWYh 9gfuuAM5I4xyRiuCtDnrJNNJLc3pytF2Ln7MH7LnhHSfB2g6hJc3dnq1hqnnWkS3AMe1FUq twg/wBWxcBtwOSTj2OV+0RqTeCfFms3CWaadLPKPKuLhPOsbuFZFd4EOPmJZASjhW2t6YNV 5/CV/wCCYNV1jUvGerWEVxHaae2dNjWGJWm/124sdxj4Bbq24YHNcn8QvDHjL9mjR/EF7rt 14T8U+FdTuY5rlZZJ57xQZAqzuhYJv8thu8vYQNygnK11zkowu7k4ejUr1VSpq8pNJLu3sa Pgn9nbXPGGrXa+GNSWxWeR2tdMu9RkltYFkVgjRk/NGUVyyhWGQB8vStlv2O/CvjbXrrXL7 VLvW9QsryXw+l1dRrYw214m0iaBUYnaUO4MxYkkAdDXCRaX4z8PWNprHhe/1bUdM1iaaaKD w9ZLZm1Nue4kZ5G4KqFXgD8q7vxR4a8WePfh7pWl6DJ4skjbUlvdRifTorZ4WRFZ/OmYLH5 LSOoBIUnDHnoJw8ozipQd0dWZZbiMBXlhsXFxnF2ae6ZnTfs1TaB4okvLPxAddE3lwySX2s qXKocoHJYN8pz04zzjrVXxe+m+CtY0mO28I3U1416kkOolnMyMGLKok2hPLKn5jgjazZAzx 7X8JP2ffC/iSYR6xpFxJqFjK0tqi3L/AGdSGB3M4YeYdyp8oO0gEVH8S/CsemQXTax4q07Q 1tJRFa+aFhghVyXyyZwNx5U9Tk8nAq6kdDz9DxDV/i7auNY8Lrp6areXEf2eI2ShWjmfYF+ fBAbJHpwuM5Y44vxM7W/ga78uK/gSCLyo0jI3byMD/vkkE8Z256DOPVfiB4q0zwj8QvDd3Z 6Tp+o28RnMqRBQ9xCYgduSAu6VgrDcQVKKcjGa5fxboLfH/wAD6XqfhCymt5rjWb5Z9NnZo jaujIfNCk4YbI8AYwS4B2nrw1KUpSU0joo1VGLi+p5vL8YIPh54L0j7Naaxpj2Jj3uLaOK3 jujhZGZRtVidwB9STk9af4I+O3iDxL4wW61a80U+H9B1COd7i9aAySTbf9GWBGO75m37mX7 oCg47+l6il5qHw7urH/hDbXS9SkTeb1Yo4SXBLsZPlJZOx2Yy2d2eh4z4feBvEV94feHUvE GqSaQyAmxinVLa6uC25G2FMEAhsNx94D2O6i+qRMeS2u5wt1+zN4nXxP4x8Y+KPFega3ds4 vNIk0XVhdmJnkZmCqNphKny8AjLYkDHLVzP/CHT63q1vq0VhdabrFrc/PvASaBmfIZCOPLO W46YGMHOK+lLlhqWnafYappvhuYvbvbMbvSoIjMpPmKJXRch8ISWU8E7jjiuYT4Of8Iz4rN 14f8AEceg67Gj/Z0tXNzaHO4MJI5wwjdOoVCDjBPJxUybvdhcg+E37KOsWmqLeapqWkxrb2 1xPA1y4KrcRqTG0qsFEUW/ZhsgMSoHUmqPxf8A2sLH4OaBc6DH4jkktmZtNDx5P2hUbajsq gDawBfocAc5OTXNzanq/hHVdT0nUtYtmv8AUg0V5fwX32iz1BiySbHO4SRSPsYFZMEllwzZ 48q+MVpefGP9sm1XVbPSby2TSI5IorX90kckSoHaRFwV+8qbjn0OckBSsouTYowfMj234Ze IGtEsIWLQrqCLL5m8hJSGBRpMc4O4MD14A7U34y+E4br4laVa6pBpEunl5bmO4hiEVxYvDs lAL4JYFiVdXODkdMZqOx1a5jvbH7LC8zpPGWMS8oqZfADdhtzjr7Htr6nrNh4gbVG1KO5UW 1pLcrMEJKsYZFWDDdJJdwG4Anrgd6ywsny3RtU5bu53ng1fCPiL4banqd1o+jabe39hNe6W 9rCsaRyDcGEituDRJIDgqR8zHhgpNfLnxXuvF8t7e6Pa+JrSxsrvUZ3u0ltRd29qysxbe7K sjncjAhV5bIyeDXXaV4a8UXGh6hqV5PZJpJtGigtDMVFn5uyaKSEg/Ku53GQO+CTjlbPQ9P 8AGfxa0j7Cthd2dnAGvSXylxK0TXMzNkDHzO3UkgN6itk301MlFWucX4Ntfi1ZWbfZT4dut yqsjXFpLBtZcjaA5IJHfHQ8HoKK+gfhT4lt/gdLq/k6Hda6muXAu4ridgVWH5tiqm19pyzk 9Mhl4yDRRzsD0vRvGmueB/Ha6y/h1f7CspJoHltT5ZyCiSNsY5HzbsdTlTzgivMP2wvECa5 4+8AyRW4gW4TV5yAflPNsEIHqUCsf97Hbj6h+LfjFH8FXVrJp6qdSSZY4pUCKjCNnLbcYwN o9Bk18TfF6y1zTvHngQa1fC9e+sNRv4gCGEAkNvlA4A3AbQc84zjtSzJcmHaT3R+ieEmnFW F9f0ZS/bI8F6f4R+LninRtBs9asbqDV5ri3eCeZ7cWyMUaFV3cEMVYnooPoOL3wc+Fmh+L/ AIS6fHqa6rDqeqk3i6ydRn2xxFWCqED7Nu7nn5vkI4zmvpXx/ong2D4m67r2sLNcaxDrd/p kNnHJuS4FxMY87NwAbBGWPIVRnjrwXwp+MPw2ubO50zTfDes+HLaykSOGZrdj57IGypQdSS SDjruJzjFYYHDxnQi5RW3kcef8YZ1HMa0YYqaSk/tPv6nNSfsy6RpmqDVNT89NJ0omK4tbT Ubh5bzbGrqdglLI0jKygEjh1IBrH+Lvg/wLo3gOW4ttP1LRdRMot7ZbnU7tHnHl73dlZsLj KLkHb83rnHYePfijPofjTxdJ4QhttSvNTFpI9q4UqmYS0YTcwUSOwwobdgjkZwK5X9pb4x+ Gb3R9L3Wfma20OILy9iCmzGzJYttwCGDKwKgHiuqOGpaqyODCcY5468L4qe6+0+/qO+A3iS 4t/wBkeO8uGvbhbzU9HS6aJzvcyWlyu5yeoDsGO4gZAya4/VPFOrWdp9vsdXsZElimt7z7T EZZC8TsEYopwuVCAEHGQ3GASeo/Z11HQ4f2UtG0/wAQ5XT9Y1PSbV3LgIqnT7tnVweCrRh1 56Fge1e++D/gT4Z/4RTUYdE02ygh1xxIkpQrDGwQqkiY6bFLAcdyK4srk402o92fV+M0nLi OUpO7cKf/AKSj5S8S/GpvjzoXhHwNq11e2OrPqM+o6bqSWax+VMtu+NqA4YGSSNWXgMrOM8 17D+zD4qsfjHpkvwt8dQ/2frmj3kkOmMZRu0y/YDfbbj1hnBDRscAM6njc2PMP2tfgJ4g8I fFT4X3+n3BudTj1O9ntYoLTZICDbM3ThlLO/JGMJk8V03x98I6lryWvxB0XTbgeJtORINbt LZMNqUSqCxQD70kZ3MmM5+Zc/MMaY7Dydq0PiX4rsc/h9xPh4RnkGbO+Fr6X/kn0ku2p6X8 RvFD/AAa8ILp58NXOnaPYWzONSnYZZYvMLJJk5EgYpz7Y9K+Z9I+Mum/GDwHf+EPEloL2LU oStyVZd6sWLxSADJDRMz8EghSSeDge2fFy41r9tz9m1tY8LX633ifTorUaxbfafLGoWm9FF 9HnhmK7VlU9WVW/jOPAvgB+zDrP7O3j2++ImuyWM+laHbSR3FrNM7m5MxMafdGBguG6Zx6H Fb4fEQqU1JLXr5M+T4q4bxGSZhPBV9lrF9Gns0+t0eufEvX9L8ZfsI6toKNdatr3gTRrzTN Xus7vtrRW7hLgOOQmEQhT16dK1dR+B8fxJ/Zu8B655l7FP4e8QXwgeBVbY7w2pXcCQSCU24 BzlgewrlfFvhCXWPgF45vrqzmltbnQL68S5j3BfMWCVEVio5KqijHQqPm4r1n4Xy+ILr4Fe DNO0e9FlbXutXpu3aBZUiVVs8SncQF2AucnjjtxXDWkniabt3/I+y4b04MzP/HS/NmF8A/A ej+G9ev31q11Gy8RawVWy0+SItFZsdsjyLIS2SCcq2cgAV5f+1R4f8OaTqclpZ2saX+u6jL fyujZ8vYqKoTHKgyOWIHHrmvdtR+OFmniXTdDm17Ste1axiknE9rFlZogQrMHHRmPBAyOvW vDv2rZIfEOu+GtQsLOScXQntIXRSgjmQpuQkDI4bdnsM88Yr1KnLCm29lqfmuW5fXx2KhhM OnKc2kkutzitV8P/wDCZXWk6TbtdRNauJr0ROwzggIuAxB3NuYDt8xxnFeia7p994Hu9M0O 1uDokc0PnPfxyFFEqMAkJCjd5aDcDt+85HZcnm31xPgL4StNQ3RXet38yeQJmO5lLYeboTu 2h1jB4yuf4Rn0PVdVj8Q/DH7Knh+71a4vmS10ua6uFYTzOVO8uGyAudz5wFVSMg14eGpyrV PbS2T0X6n7hxjmVDhTJ1wrlsk680nXmu/8ifl1Os+BVp/wmt9p2q+I7qC6voWl09mu5lhuL qBiURlRzuZVLHlATkA9M1lfs4+DrfwuEtdUmtNHNjA8FpLp07SHW5QziOR0ztJGchvuuy4x 8prY8O/FXTvjT8eLDR9a3KfDIngsoDKqm4mfCs7hT1CZYKDwSOoNcj+1job/AA813R5vDN8 1tfX1xbwQFbULHF5QZgWAGwtFGgOBjqh5JOfcnUjCDqPpufieU5XXzLG0sDh1edRpL5sztY 8bahYeKbzTdBaS1bMkN1OhLSb3I3RrkZWTH3mHKlsDBBxr6F8JbfQvE/hm28TtNHD4kabyY IZdkhKAnMjkHYC23P8AFhs5FaPwn8Ip4BtdNuJLeS41O+CzwbxvZYyd2WJBPmSYZix5wQf4 jXfaLoC+JPjXqfiCGGKxuoUhiiN6HcW2I1eRdhwVLbuOnBGevPl4ajLFS9vX26L9T974n4w ocGYP/VvhqyrJWq1Vu5dVF9Etg+BHhG88P3t4JtE0TTdPubFTLLCjLOsjMQq73UFjhsHls7 CcjAr019M+24MkA3KFgSFwGDIhzluuOx9wcVRsooBoWo2+qSXU9vJIzbGIjfC4PyhRuGQFH +FSxazBDbQ3dtJKu5FBReWwVGCQTnIBHPfPNe9TpQiuVI/nzEZrjcRUdatVlKT1bbbZ8+fE 79mXw1r3xTElnFf+HtS1KKWaS40tlhEbpzudADG6kZ4kQ5xjg1zXhD4m6x8FNYtvCvjKC31 7w1rTefavExjgvcAkvA2Wa1vEUE7QSGAP30DKvsXxDtNQ0vxy+qaaBLcXsLGXfIcfMy7m9S q4OB6kgV5r8TPAUPj3QtVh1DUP+JcUj+z29shiljmyCjIzcK6N84PJyPQnPmYnAwqLmj7su jR+gcH+ImMy+awmPftsLLScJa6Pdq+zXSx2HjDw5qni7XYNLhjg1fwbrNibvTtdnVPPudoU GB1Byjxsu11P8e0jcrKxf4P+BdmnhWe61y8vY/PEphsy8SxRZ5yRtJbjacdjXN/sT/FLU9Q i1b4d6wEGrTylbPeMLFqaR74JUBztS6iZV9jJHnJStKbxN4g1LxEmofZ1OnWrpboXLH7RtZ QcjoqbmXOBngg9KWBrOqnCppJaP/M5/EThellGNjWwT5sPWSnTfk+j81sYHhz4WTTizNneX 8LrFdMkpiUzSzIwV0LOuFYHgcdsc9sTwjZ+V+3L4VuZdY/tu9v4NJlu52Kh1k+3yrtdVVQr BVUYA7V7pf6NHcStYzaxPbxW9vvlklRcj5gWYEnqRuxjuTXjUHgjS/An/BQnRLXS57y5jnG kzytOAPna9fOzH8Jxn6sazzJWoNL+tT0/Btp8SU/8E/8A0lnVeAvhXqnxY0zxNqV1qLTtaT 3FrGZJZmF1OjMd0BLlVVWXAYKpycZIUitS5+JepXHhmC31PS5LoahpInhghVZBEz7ofmQAh djgnkZGwk9M1c+K/wAddP8AA+nTzTaXqOnaNY6uIRJZpsZWUqDGPlPVt77iCGzgAYJrtbL4 2+D9N0+6XRV0ySfVrc3AZFWN70SF278lCzP0GCSc16NNe6mt7H5tmH+8z9X+Z86/Hbwj4qj 1/wCH7C1nHhS/l+1JLC5dI0QKW3qvADKUClzkFiQMc16b+z/rvhbTZNTj8UwwrbxMZbOU3T xGR+B/Cy8/e5546jvWB4q+IMnhX4YavZ3F212utoklgoO+JGLKmxAwwojRTnbjknrVLwRa6 x4o+C02nppenapeRamzpcSqArrIYwcgAuCkYAODg5boTXN73t1zPSxnTvyM9V8efCfwdqng 24nt9V1y10jWIkEemC5F3bgnBPLlgVUfMVxgnGSQK8m/aR8FatpvwK8VSXHiaHVtK06ysY4 BOqRO48yNI1BVQzOicFW4HB54z7donw2j0X4NQ6ReNaXTWyNC9sg3KDIxLAnAcqh7dwCM15 b+13pOj/8ADPXia3tdI0mO+0tLfD2xG5VEsau+DkjkqMHnnHaujEW9m7X2Z6fDcv8AhVw/+ OP5os6B8RJ/h18GvBN0zWS2JvbwMZpjEQzSIh+bIGApLAZ5ZQMHJrs/Av7R914s+G0mpMz/ AGK6gFrEiOoe6YMQDhuAGXaee2MjFYPhnwl4I8dfsvaDpfia00+TVLi7uzY3E1u00sIEicI F+YZY9RyCK43xr8K9H0W40+PQzrLadZeUqR3UErW87q219uUIVVUA4575PNceVyf1dXWn/B PrfFqz4pxf+L9Ee0aH8ZH8P2Fvd27TwX8btbRIQr26DKNhnXO18KxOCRtPauH8f/ESz/aD0 jxX4R8QWbtq/wBjPkT3Gfst0EZHKqw+8Y22Asn3PMGQc4rs/AvwKu/E1nGhmktDJL9ptxOi xxK+CcSBRu2gOQeeRgjGCDQ8PeCfEGgavpOuX1vZaXZxPdQ3unib7SZpQW+bDKSySMikgEd F69K9CUrrl2PzU+UfhbZ+Jv2ldH1rQ7W61GXxL4QkFpAwtiAluudjMyglkkkaJBuUbCGYsA zY+h/hnq/iDwR8H7OHXLzTrPxBpN9dWpmuXVRe3WzzDCjq20SFmAIb7zHGATx2nw4v7X4c/ Gq41yxsZrSbWERL8QWgiWccjzHQdGUovQgc9qyfgzoWhXXwl+JXhvXofst9q+q3WrPHdOxN td7ldZYtw3LiREYleCSwB6VMdFuVdND/AIXX2v8AxA0KHUFshbSQg219Dfq0RsLlGCvGARz tb6/eHXNcR8Y/iNrnhjTtQgvfD011Y6aFuv7QsyqxMI3I4G0H5GYAqAST145rjdM+Kmvfs0 apq66nJealoWqWkmoaY9u73UQuXkRXh3sCGcpvcnB6jHIr6F13xjpLeF4/FMc9/d6ZcaWhu 3uLYSeZEJGZZ5EXgso4JGeVGTkCipG65o/MI2iziNCsdWvtMgXUY9NW4mkV7Z5127lZUYsC 3TLfNt4xvAPcVm+LoU1T7LYeJPDt4t1bzmA3FmBIsO9TiYPHuwpwgyw6nqMU+11qPxVqFlq mh3nlRXaNfSxTM58qTIDK7N0B5IHQhx1xW5fQ2Pi7TYY2jFtf5G6cI/D5ABY8NtB5+U8ckA ZNS43Q202eFfEn9nyP4QafJ4i0vUtE1G2uSY73TtZQYvVfICI4PymMZ245JAPYCvPPhD4cS Hxc2vQxtG2uwsb2KUma7sg5HlF3JyE+XGP4jJnsDX1b8TfH95+ztpEWreKNPv8A+xLqG3aC V0bF3ukYFoww+dSBndnaehpvh74k+H/jf4NuJtMs2fRdXmWG3iitFtpIw2HaRkGCMblJBAO egJrKpTvBmsZ8rTaPANZ1yTwpaxQ3Fvdm3tdRWeee2G9kV/kLuVGVQMyKeOhJHQ1van4jmm 1qOxt4raY2aedDcJbtJtlRHZF2fcZnkCLlwT83pjG34j0WT4deJ7+GQ/2lYXEHlgANBO6Mj I6Eq24E7o2DqQCA3yjgjmLjwhfTavpWktHbWkcP2a4uJFkLNJHvzsVjnj5D/tKc8/NWOHSS V1qOpPnfNY63wFp2n/GHSo/Bl/Z3uneJbLTFgsJNOjUi9tbffKqMdwVJWdCxYg5wMjPNec+ A/wBhqz+NvizWNY0+9vvBzaPMmk206XrW0srJAm+N3V12j96FLbXBKNwe/wBB/s3+E7PSPF DeLL64gWWaVrOGBoAjxKyxxLtwMKpywwfXvmr3w50P+wvCVxDDp93Lqt5q1xqM8lvCHnuLZ 5Cu1nUEo2FXG7kbFPIyK3jDtoQqj2PCLj9ifw+zra3PxK8VWc1gghl33U86vJkltrKIwcAq CcEk5GTgUV7/AP29YWMD6VceGZ449CuZbCKC5vfPlAXa3mNIm0MX3D6bcYBzkqvY+bDmPaP E/g/SfGOjwyXHmSRNG628cb7ElLqwbgD5TywyeBXyZ+274D0/wd8T/hsdPkugsel6hZmK4Y OwCfZirZUBRw+3AA4UHGea2f2TP2qdb8JWujeDvHV59r1W4muJEui6u6WhVTHK75K7SWPPU 8D1NeQfG7xdr3jT486Hfa5eJcGaK/a3jhLeTDHi3ACggYJAGff1xWGaOLoO71P0Xwli3xRh ZdL/AKM9r+LnhHVJPjT428RaBqEV1d+Htae9i0phjz7jz5FdSOjZjCfeIHJxyBjN8P8Aifx BpGgW2uXHizwnPqUkUU6Wi6aFkVSxHmO6EbuNwDZzhOmAM9n4b+IvhvSf2gPiRLdahaw37+ Iry1kiuCsbKkLMSuWIwGzkddwPuKk0T4bfC/UfFGpm10vSpmimBaO11FoJEBBKFl3DILu+N nIG30pYWMnQj6I+O4gklmeI/wAUvzOJ+Kfge/8Ag18ZTrWi/Yr611q0SB7ctslE21nVgoB3 IfLfBGORg9a0fiz8HLL43eAdRutahjSK8hjnhktkZZTMI1Mm/cMbCWZf+Abq9S8UReG9Vv7 fWLy5tLdLAIluyXSsXBH3ep+YdB3OTniuQ+IHiu71vwFqkmmnf9kbyHdgHDKqLuC5PzZBUE 9vmODiurkdrydjhwd3XhbuvzPkbVRI37EnhTbGZYv7f0lZkHV0bSr8HjBJwSG4Gflr6G/Zh +Mlr4f0xvC+pW99p0+lhZkhutyuYnYtHgMc8phvl+nU15J4F8WWngb9iXR9Wm0eLWrrT9a0 Sext5JvKTzlsLsBmPcBS3HepLf8AbUuPil8PrDUtH8DxS61p05gbVr2JoorFQoXLOvEzKTu AUEKD0BrzcraVNuTSV2fp3jHGT4iaSv8Au6f/AKSj2/8Aas+L2m+B/G3w71rUbq3tw2pXlh LIclYxPbhgueqqWjX24HPNR3Hx1HhKK1FrapLFqKF5XRC0aM+8gkgZPzdAOua/Pb4h+LPE3 jr4reGLHxJfQNaXeqqwnWYCMNL+5R1LcLGN/PHG7rxmvvXwn8H/AAx4e1yLQxqWp6hr1ouw RpNGfsJJb5D/AAsxVyVwSR156V6kpKVuVX8z8n5XHU4eJ9b/AGTfiPpPjfTLT7L4Z8Q3RSS 3lOYra5lyrxyJwVt7oF1Kn7shbp5igd14sudU0DxDZXWi20mq/DzxsSbd1SK4udOK4Etu6O eZYSVG44DKY2H3sC14x8M6bZeD7Xwfrl6ddiu0mivDeHOUaJkVSV5Uhj1HOVBHPThP2Ofje 3wr8X3nw+8YXE8+i3vlzJeSoQdqkCC9GP442OyVR99Dux8y48nEU3hqntofDLc/bMnrR4vy f+x6/wDvlBN0m95xWrg35dDR+MX7QC2vwH8ceGdD0K/W1g8PahZ3LTWU0RiY2rqX+YbRxu3 fMeQSOCK9B+EWmWF5+yjYSaja6xJb/bb+Ez6flnh3x2mQVB5+UE8gj5cYyRWb+134D8Saf+ z744uNYaDMGlX3miKcTsF+zOUfeoA2yKcggnKkcmnfC7x03hH9nbw7FFNaQzXN/qOHuH2xx DZZLvPI6FsZ6gGitKLxNOS21/I4eH6NSlwhmlKpG0lOmmuqabPJE0HQ/ht8Mrj/AIR/UJm1 X7XJjUtRtwJIYVZX2ANt2xgOGCnGct3xUug3uqfFa8j1jWIZ5rDSoilraQxbCquc7QO0kpA LMeVRAD93mh4puJvin4/ks4byK80+zdjc3YceRdMh3liw48uIAszdPlAP3SK5r42/tSzfCX RY7XwlaS6rDEGZgxSKOdAAJJS7MMuT8qKpLEcAZU1niJfWa3sYP3Vu/wBD6Dh3B0uDMk/1g xsU8XXTVCL3invNr8it8cfBXiDWGm1iazDzQMH8q3gaVpUUYWJUH3VUYIPQbRzwct0n4t+L vgr8B7O60fR3mtby5mh3TIfPjVyVdtrctz0P8S44PNeX+PP2l7z4/wDwXtG0y+mbxKdTWG0 0+wuTYSBGjfe7SMMtGhSPJOMvvGcEZ90/Zt+NB8TaO2k/ES80yDWrKJQl2J0mg1QBRIG3Rg oJVDbWAP3s98getTpRhHki/RH4XjMZWxVeWIxDcpSbbb3be5wvwV8d67beLbeXXprcX2pXc t4soZJJ1vUVTEEdTlR8zh14XafmBIBr2Pw0upfG7486VoWqSXrw+HYltrlZ3VmjkdRc3TAo SDiBYFXuMEHuK8Q8SaJpenfF/WY9I1BJrRrqC/i2xllt32sHVBuX7zIh5U8dTgkH1T9j7VL zRfhj4p8V6i4m1MWU0ryBlhLvNdpD8uSMN9nDhQOuAK8jH1XyKlf4mkz9c8IMKqOLxOcTV/ q9KUl/iasvxPpD4saVpcBsdXuhcKqusKJb2zBI+GULIyggDYw64+6DyK0/BnhiPQ72XVlkh nOpS3Mw2IH89USJMgd2AKZ9NoJ4ryHxD+2xb3XgPVbO20fUJ9Yk09XjSIwWz7dy7ZtzMy8Z BI56EDk14lefGv4iWXjXRr3VtQ07w3JEjWZnivA0DRXCxq7OVUhWRo1ZjtzjI4xmvXo1KUY pReiPyXH1K1evOvVu5SbbfdvU+ytVtZhqlnNHHIIvmjMi4UbD94gc5Pb8KI5bqw1OU2jGPI EcwdMr5Y6fMDwcjH/6q+WPi5+1P4u/4RaO3sltZdyCSN9NJdFmDYIO4B9vyk7lyvIJPJxd+ C/7UniPxHomqN4wtdLsLeONLW4njvQz7pPlCoCAPMO3IzxwSffqhOLWj1PP5ZX1Vjp/GPxh kn1m8vtPme/iKrZFEkOVHmNtCgjkg5zj+92pF8T6Rrllb3CpNA14dgllkbDTIARjHUjp6ck H0rzLx9onjDwbb2c2gafDbSWt41xAk95BO0sLFwUcq3JIJBYd8DtVrTU1rTYbSa88PySvBd 7IBb38cm93LOiuihsEjJznsM4ziuWNZO7e6OjlWiRL45vtU8GfFnwvrxdoZL+H+zHnTKN50 DST2zlf4WCrMuT13JjjFev/ALRPxOm0DxzFqtnHH/ZviqG31iK1MLNHtuIszopUELtnEinO PuD8Pnv4hXmv3fgvxHcTaTqCx+G57bU5hIxlMGy5jd2yBnIjDgnAUIW55r1T4m2Nx4k+EHw 51j+y9U1iDQbjUNKlSxTfIAksVygxznIupiM8fIQOSBXmufssYpLaS/I/Z6j/ALV4AfPrPC VEk+qjNbfejZ8O/F+Dxs1mY7WS7+1M0cTpOFUEE71djk4yAPWue8HSM/7cnhcTed9rEelee G2lA3298bCpORjHXnJOa4/wV4k1fwX4guY7nR/E1npeoXYvLiKawMRhkBaMlCp2srA5AXlT kHqBXSfDDxKnif8AbM8IyR2c1ktvHpkCpMmyRguoy4Zhk4JGD1/LpWmZVE6DS/rU8rwbi1x HTf8Acn/6Sz2nxHrSeJNM1K31C7uzBJO6iBIinKSMU24AIKnnccknHavOfCH7LF9pMF3qlx qs0s0Jji0lItuRaRNvRJAdxBcsRt+Vs+2RVDxL+2x4HsPENxY3l0Y9Ze5dHgi5EbFyuDg4U Bh1zyT9ahl/bjguTqGgaD4b1jUL+zDtNCbKQiMxAB13JuDZO7GN3Q8evoQ5XGNmfmeM5vrF T/E/zNP9pi2sbbUPC9vpcMyaNdWkt1AGbzSkxkG4DODg/MQvb9KqfCn44T/D3U30ixW0aW9 ljuDLIzbyGwqrgjHB7js3OMLXE6Z43174v+K9V1Bo0sfDvmpC9oIDE0d75S7ldWwxAwzdFB LAAcE1zEumxaN8ctHvFW5ur2yWS8W2hkLPKrMoy6ckRgrnAwCScdK5ZSjHEJJ6BGTdNxPrj 43/ALRy+BvDelDT7GbVpLja0pWN1COWVVHyg9z3xnP1rif2n9CvrH4MeJbvUIUWObSIZVeM hX+0PdIWWXJJJ24IHA46cVzWnftExeCo7poNDvNS1Kzby0VFO0LuDMoVyMY/2l3DGQcCuX+ L37TGofEv4QeIrDUrax0z7ZHFcojXCyy3Ba5XCr/ENg4PbJ4PauzESjKm9Vselw3GSzXDv+ /H80e//CjVbyL4U+DrGCGza3updSaV3C+duV48Kp+8Bgk8f3fWvT18LrqGkNGmsaxpxcLHG 1tOGTaT90oVKsgIB2nacMcnqK8b8K6/a6L8E/CP2jUrXTAZ75zK6B5AokT7oA3AHkZHTvmu VP7R89t4mmsZpJRpt3Eqx3sbF03IQNquoAEhUYwCc7vrjhyyzw6V7b/mfWeLV/8AWrF+v6I +ofhdqGoWniOZ5Ypp9LntsJPO4DwhWIVjnn512tgdBgdDUfxg8Yz6DoM6aXatfajPIpSOAq xABJDFWbcx3dNoIOD6V8ZfHL9tjxJ4C2nw/wCVdWMSKbkXFyjvIu0bBEgOZDGgUsMrwFxno eX+K/xk1j4z2Xgy+0rUpLXxBZJLdXl7qU8un/2bEsyMjIFwGYgyEdcK208jNepzQ5bdup+Z KM76n174N+CWu3/iHSfHWuatbtq11YyzLaoG/wBAnaHMMbquAQpYlsEkFe5rzbwJ4i0HSP2 h/wC2G8S+S9o8ujX2nXpNw87Rsq7oSMqqu7OwHQAjPzV0fwJ/a10+PwjNb+LtRt4tfj+Uyw xtJa6koJjEyZxzIF3ENgnJPHSvl2+8TaBofjzxHrVvfWlzFJq73afa7hRcMuHQIhyAuTI3H 8b89hjGbUGpbo1pq6dz6vtvBfh3QPjfpGjtbrqupa3aTGCOZ/OhsVjEjOyKVC+Zs+XnAAPc nNeWfDPw94v8G/FSb4fi8ntNL0i5N5ZEzKYxYspVoXJzuCsd23HGMCuKuf2otL8LeMLjWNY u9RlTSGh/sq7tof3bsdqtvkPzD5WZdp45yMjmvevhx+1p8O/Eetm1v5LTRdXEbGJ9SRYmlR 23EK7DkFznaTnjOAKE23eIcrMv4h+Hn8U/De/1bRb5tQvdPhPkkSpGkgR2Uwu4CgEbd/PPI HOBSfsYftG+OvD9pqlpdfEDT/hjEsivN/a41FGvmC5JQW1nMmyNQSS7ow3jjGSLHxQ+M/gf T9QfUI9YhllsoGHkWVysdvcNlWIbJ2qQq8DGTux1rhLv9oH4R/EjXZbq3v7C3uIVaR0uX4k ZyFP7oEhjnDZPU5Pc1UYzd7FRWx9Q/taTaD8cdZNzeanbeM7eXRtOilu9kwivJobSNHdVkV JOZA+GZFPOcc18L3PxS8QfBDwfcx6TZ203h+6ulW2ngdYzb3DSKvzHBZQx2Dbgjg84r3H4j /GXR9I0WeTTZmu2eJo0kQMUCnJYA7cFR8uPXP0rwTxJrsXiFmtV0SOOa8UywfbBJGkOzcyF IwMO+SxBbKjAxk1jLlpvRmrhKTV/JHo3wi8fw/FHULm+11XtdUS/hvHtwAy7BE6Kq/WNm9M 7M4FdJp3iK18W6hqurSxXN1pun3S2csJdY547gMCJlQjLJIHKhcDbuTO4818+/s5aLJa/Eu 58vxFJrsF0yLPvfy/JfY0aogJAwgVV2ZyM+pr3Pwn4d0O38ceMtZ222l6HPPDPPZaldLDFF M6ndMvzLIVddhTBJUg4J4pKSkuaKFODi7Ms/FjxnqXhzwrqVuLqKFdSQLdNEx8m3mMbIu1w MlMuPmwDlGbFWv2Y/wBojxB4y1XXtF8qK3uPBpS2uYIidl46qEVQ55DuRubd/BjB5rX8EX/ w71rT5dN0e3065s5BKk8E2qTyZZmdx95/mV2LANwcNjtgbvwi+A+mXc0mt2+ni2vdWi26hL bFkJjVyyb1BwHjXcu7G4ByCcGtIyaWqMxmp63eSBbmaS3AvGaVN/zHHAOGUoWGQcFsn6dKK 6HxGdB+G2pyWOo6q1pfElzFbSxKIYySUQjG0BcsAFVcDqKKjmkacq7nyq/wVv8A4IeNG0uT TdBs570+dp1vd36PNc7Ix8i7j864J+Vc5HOMg1i+I9Ovrfx34RmvpEkn+xXkDqjiRY9iWyq u8dTs2deeOeeK+rPiB8B9P8RaG03irUppxpkbXAvnQiWBwEXcnX922V4IyB05rx39pX4YeH PC3j/4eXnhqQTDXLTVJJmWQFZWVrMBsAAA/vMH615eOw3LSbu9j9M8Ka0XxNhYxXX8kbf7Q XhC9i+P3jvUv7F0SSG3vrmS5abUIY5p0kkZEKBsZfaM5ydmcHBArjLn4Z2+vySX1hoOpRxW zD/TNTPkRxSEgIyOAqsSGHzZOQRg816f8W73QviD8bvE8aLJLc2Ot3cMq3NsDvaKQNtVz91 VJZsEDIJz1Fafw/0jSrXxxf8AhnXrCS38gobSI3TSRxylS0rEMxwgJVUxwFGO1bUaNqUbNr RHxWeVv+FGu49ZS/M8m8F6Z4q8D63aagvhG4lhllVwJolu3by2IYlQcKG+UOAAcDtk55v4m 20mi6RdaXqdv4k0Z9QgaWBBbtbvIqKS6qeyjd245IzmvqE+CLXVfiDqul213DHJHateJuAG xZAcsMDvgD8O5r5y+Mk+l6j8ZNaeMzO2kWS2So7byjmMvJhjyFOV4B4xitKkJxg5NvQ5cDW viIKK6oxtA0+2u/2CreW8Zo4LTUdHlZ16xj7BdDd7Yzn64rm/CXjbT9E8HWkNvKsN1PEHtI XPzzMZCPLCLjZleehyduOCa7T4eTxR/sIoJlhdJL7SIysq5V82N0MY9aTxELWw+H802j3mi /29Y2axWMXkIFvwoynRSwdRuXkj7gOcc15uX01ODjfqz9L8YKvLxC/8FP8A9JR8+/GuysfF fi67sI2S3mt547Z4yVjktizGTcQflGHBBPqn4VmLfeMNA8c6ZfabrmryXUd9Fb3TszeRM2A FxGnzYLfxD0IOcV7Z4L8eah8SBaahdWeinUmYXFw0sQLl0UlmyBljtBx06AHOMnG8ceFG+P fhsX2l/arKCwljupUa3McqTIMK8cgZcAOGY5AICj1zXqxjOHwvQ/JudPdHEeLP2v8A4weHv GUz/wDCPx6l9lQ24YWzH5VX5mGeDkbiD2Oa9t+CvhTW/inp974o1S1ubvU5bBUgtnlCsHZf 3cIfGFDONzHnCIOpXng7D4cTeNPiva3yahJqt3qMATUHSVmluW3GNFkX7qyOFwdvDIO27n0 1fitq3hH4t6l4NTSNSttA0K2eC7uxEdk108SubneFIKLtZFUkZVAx6kVwYqpPEVFhovRav/ I/ceEaUeFchnxPXVsRVTjRT3V9HP7tifX9e8VfEb9nHxJ8PfGBuNH+I3hPw/dT6UJziLxZp XlOPLQqdrTREkoATjMidDEKu+MrK48Q/BDwHo9gudQk1TUi0gx/oahLLLsT04DAZ4JHPANZ X7TfxJg+KvwF0fVrLTbuLxR4Rin1A3nypjy4yXAUcMjoFDKcHHHUKRpapZw6B8JdH1PzFEv iK4vIJQSV2rbrbuihgD8rPL8w4yFHOM1w4vD1KdSFOL9PLufV8KcQZTiuGMdmmYwftYyg5p JWlJX5X83uUNF8XWvwZ1Lw14n8NyNfaTpdydH1qzvIVaH94xSKdwQS1vcB3gcP/fTIG5iek /a8+CfhHTPhjputaLpNrqsXjC5W7tbhbRYZI1Z5A0LiNNhaLiJ+FG5Ekwd2Go/s4aTpPj61 8S+DNatrW7ttZ05pTKJPmdGIEkKuOFKkK2euRnORxe+Avi/WNQ8LeNvgrNfWd54lspnh0K7 uG2xy3u3ELbv4Uu41CN2EyqCdqsa7vYrDSjNfDKyfr3PkpZpU42y2th69vrVC8qdla8N3BL +70Mex+C/h/S71tN0e00W3W0szO1o9ulzLbQSqpDOzgjd821RGowx65FZ2pfsq5spI8w6Ym 3zEeeyE32fdGQp8sYUDIXcMkbsnk8VsfAy48UR/E7wtY+MGs2/4SFJYYGSDa0bRYfyHkUAH JUssYzgYbgkipYPGK+J/jt4m8IeKNWkj0m9sVmlWRzDFMI23rEjHAQElVOMFgODzXrunHSU D8PlzxfJI574keDPDug+GtL1aLQ9EvbhUjW/mTTliW6ZPld9yHcu5QTgH65xzp/s7WMcH7F muahILdpLO20mcefb+em7yLmTdsH3juQY7eoqn8QNBgtfDciaPqltfaFfTvZWFuCWFj2kjU n+FZEOB2B6nNb37Kemf8Jd+xprGjtcLax6jb6PFO7A4jQW12HJwQRg4GQc5IrxsdTj7emnt c/ZPD2bXDecOG/JH7uZXOIF5oOr+ENE1DVPD+nW13aICRFdkFZCokQSxtlWDLk7Tj5l5ABr sZ7vwX8T7ax1LVtF8JI0kxunQ2CpKYjlAHxjADZPzA+xINQeC/D2g+PpdS1aRLZbHWLy2jc 5yqlIwsCcMCRtBUsT6g8k1w3xH0Gytf2gdP0Gxul0TR9clCzMEVhDhWZTtLYZCQqkA4O4e9 etyKEfdVj8blVbW+p6BP8JvB8Gr6XbW9ub5o4mmtrqyRY4UUc+WUU7Q2MgN06ZHesLwj8Eb O+0+71KWFbCAX3kJbocEtAmEYKQSZAAqscZYgHJr6B8IfCjT/h54O/smzWSG3tIipaQ5mlZ hksXxnJbH546VyfjiTTTu09EiTVoJXmaBJF+ZjlwT2Jxt468VvGFkmjNTbdnueX6zYt/Z2l wxzPF5TNNISRgKoBKsT833txAJ6mt7w/o9vYXeq2OrX95BbSxrsnzlPOZSdx2nI2HaMcY4H QkU0eANeu76XUrO3j1KSTaDaXC+WhB5bG7juSBnJOBUOlavY/EbxNb2Mv23Sb6+iYqHIZLg o20o+SSjFtpQEKWA6Vgoq7ZUtNDz34iWkz+D/Eumlrm2WPTJrdjJJk3JeP5ncqxB3ZJC9AM detetfD/x/J4d/ZTtNREc0ph12GQhH/hnswHP1GxTn2rhvHujWXhTS/FNlfXEUbSaZPdMYl zJvSIkDJ6Kzc8cYDdMV6h+z/p/2f8AZkW1nhSSK41W2twCoJ3JaMOB7Fkz7E15+K1xFO3dn 7NwWv8AjDc25tv3f33OMn8caVY6VqV5fXF/DdTEQ3FpNbsXdUfenLDJG/DDCsGLce2db+KG 8MftLaFrTLJdSafpdjfPCVKZKXsz7FJycEDqRxnpxXvcer6Dqcc2tpc2yyTWzW10shWbyGY kqQOTksCR7H1PHkeiXGk3/wC3D4SXSbg3dmYNLB3DPXUZSRyAe+efX0rTNKaWHbtqcPgrWj Hiik5q8VGd1tdcr0OKv0+Gt9fzSXFxcyAztJGDPZrJCpbeqbwgYhW5BPOT9K3bT4j+DbK8v LldY1RpLu1Nt82o2+E+8CwwoJY7skk5yARivAfGWqjw74gvb2GKY2mraldxWgQCSXzHmd8R lQc8lxtPQqO3B9t8P3vhW28AaHZtpslx4vu743d7eOQ0umW8cgWO1ZSoAbeUD7RgkHJPbz6 WCrSV1N6H0GM474ThWlF5Qm7v7b7nRj4u/DiDQXs7extrSZrr7ULqK6t1mXMaoyZC8oSN2G yQT1rl/G+s+A/GenxRrrGqaZcQzF1ubTUbeOQoQyvE3y/MjBzkevIwam07wLPo3ir+2NLs7 lLm1uGlHmlVjnDKctNjoCxbAwcFR6rjF0Hwx4i8d+ENB8SaVDZwRX97OlxNexCNmZfuRgNk FfLBXJGM1tHLqqlz+0d/Q448fcJa/wDCOv8AwNneXXxw8I3e4zXzzNMsX2gzT2kn2ho12I7 ZXhtgAyOTgE89cjx1488E+NvA2qaJFJGJtUMQhkknt5Gt2V0cbMKGGSvQHHzdK3PC3xK0Wz 102Nxa2t3dT21urwS2yL5Q279rHBBI4GRzwfaua+MOlab4G+C3ja30+ZNQsdQv7a/s5p4h5 lqLmVHaFDgfKHDsCMYVguKqtgKyg5Oo2enkfHPCs8wowpZSoyckk+d6O61+R3mu+ILXw/8A CbwK88aSTOdTFuGcqxYMhbaB94hecdMc4r0rRr+1+L/wr0WTRbpPD2rWwWCeUlfNimdWLFG CkFmxuViu0kkGvI/iJqFvYfAzwd5vkxyMb8RzSkgRZlQHPbB4GTyO1dz+yZ4kttS8K3+m3X leXpU6vBMUwbmB+d+48sVYlcD2x1rTJ9aVmfGeL0r8U4tx/m/REnxt8G6dH4l8F2drocV9Y JIj6hPJB5QkDBQwkeMhQHYM3K7gykAgHm5b+DINU/tXTdNupJYbKePTrm1itxbK8gYsiqpA O3b8+5jkjGPSvC/FXxf8Za1qvjBbbxJZaZ4fsNXigsoL4sZ4EWFXMsbBSAGY7WyDhm46V7V 8AJ9V0vx/q+g61q32+/TQmv8AT7oooy3KOikAMzR7gMtgnBIGCK9ZU499WfmTukZ3ij4EW/ g22e9v9Um0ePT5xtniSMjzVfeykyZBD46A5GTzg7a6P4h6o+k2g1DSNIsooWInmLadbyNEX UZKMVDJz34zuGOma4H4W+OtF1DWPGGl+NJHmh0rUftdla36M6XEpVo3k287nEZY4I+UvwTx j2X4VeGYdP8ABELWWqNqml61ALiBrgkskQYOiEnLYAZh83OeMcVMad1dolt9Ty/TfB1l8Qd K8QWuuGx0/Tb60cQSugYWLQsroGDDKcoTkEA5wMk14Jp9vbfFrxZa6HdWGmmDUp4LPzb0LM FYMcMpkAJPOAfQADpXrv7XfiC48APYWOiyPb6hrwuLW/leETxXi5V2bew4wQVzwV2rgYrx3 XPhbD4u8OWcN5eTwz2NxHcJImPMJjHyKWA6D15I4rz8RUipxdrdztwsW4ux9OeCv2VfDvwk 8ZTWCWWiatZSWOQ3kKH3FtiyncCFIK8sMHD8cDFVf2dvgn8MfDfg7xWvjLxV8OLTUD4nvrz w9/bdjPLcRQnTLy3hgLQW0zt5V08chHGNgYZZVA84i/aNt5PiAs1xqUmi2VxqkWiXMruI3s VmtUVCytkthySNudy8+oFj43fs12vw9+Feq2WiyXeqape3kt5bapflnj+0yxujsk0Q2xeZk 5yFAY4yCwNd/u8jiuttfmc0bqfN1X/DGV8VfjBpU/xj0+68OyaB4wsfDuj6Lpep6jptlJDZ 311FYRJeSQpJFFK2Z0lHzRpuJLEd6beap4L8U6Tb6rbeG00q+gAYpPLKJgrFxsDs+V5csMd 8DivHf2dvH03w9nurPT9LvZbme/AuUgtwYm2bkaUF2LqsjkgsefnALDg17X4h+G198UvD0e oQv9lWLfcfZJWXzbEICfJc4J+X5ydvdDgnINZ+zUr82pcqkna3Sy+4j8C/s5eAbPw1Bdan4 e0K51QOLp5Wu7mP5n7OwfLMUwCACMjGMCsHV9G+G+k/GsabNZG6S5lhyYLydfsrMWOch9xX oFYDGOMAgkxDwxeeIfGuh2GjSX2pJFIhUTRGC0i2LkthjuCNglSRu+YkDAFd5rvwat/HmvX PntbaZfukKpd+YDNDMdivh8E8AMAuCCRxjmmqcbJJaC53zc1zbT9nvwDqF/dtoun6l9o1WJ mk+zX6ylh13ASKwyrc+g6DGTXg+n6jo/w38eXeowKYNX02+it7i1eeZbfVGiyNrLkBgSqMe oywxkA179pfw41L9n/wfPfTSPq06SKvnwE5SFCerHJGflyPUEc8Vo/tCeDbPxh8Oda1y1tb OUeHbNtUikgdZ7ksqo7xLGGUAyRqy/MeAq/LxWdWLirwdjWlWs/eVz5x8G/s1/8AC3Jrm60 /T/DXii+iSN9R1G8mcebM+4kLtBPBDdccFcDrRXs37DfwdvPGPhfxLef8JBeratqY+ziH/R 5UBiQsjhWydrEgbuchvWiqhGVuplKXvHuWu/EPVH8S3ST6WsttZs1sYYyz/aQuSWw2QQNoO OOleU/GiwtfEH7VXw30OzhWOFYZZjAItoja9vLUFRgAkEwMRxXuWq2+oeHdeiuLCCK5UxmM u6lyGKlhhe4JJyeteH/21feNf26NU1OO282bwvpVukUWAQZbe1mvgCDwCWuY1I6cCsc2lak 13sj9N8IKd89+sy+GlCcm+1ov9TrfHtzeN8Std1HwvqmjjUNTvnW0S+CLBdEws7qrsW3El9 uSAxKADoBXNax+zx4m+J/w4uNS0PU9Y0jWLTUI22PErzFo9xuEA6yoWyAMjIAxjOK4qXTG+ M/xFsY/DGnz6WNFtjPcJO+2O2uXUMxB5yQyKyqM4VsdzXvvh74jz/BPwxBL4h1SPW7hoAq3 cJLNKxbBBOMAK3XGSMV10I6KKPzfG1nUxE6ndt/ezlvgveXnxB8E23jCOUQavFDPY6hA5MR DRv8AIxRjtAUNwNxxnj1rwn9oDQj4P8U61rM9tfxzakkxOQf3kzqM7SRsOGHbOcge1fR2i2 WpP/aGseF7q3bQtcnGoW8t2F2uz7lfagGNj8lT0+Rckc1yf7SfhuPXfhLrV5HqtvqNxMjC1 xET5cu0h1ZiTwzBWzgFeefSK0HyONysBJrEwt3R4f8AD5LjU/2MNIsbVYzNfavosSs7AbD9 guiNuepJAUe7Cu++BGh6JD4ii0+8Wf8AtC3tftMSGEtDI7gJgNjBkBIOM9znpXC/BG4Rf2Y /C0sknlw2fiHQZ5QDhpFW0uflHuf5ZrrfiH+0PonwltdDbVLO4NvBrLQQGCVo0hSblyPlw2 PlJXjjOO+fKyuN182fpXjBLm4gbX8kP/SUciPhdr3wO8bNf3rWd1pF7d3kqQJa7DCSXWHLY w2EZ23R4xuxgkDPoXhlNH8M/DPxjd+L7I3i3Agjht4t1rNfb0GxozwQ7SDbnryWICmkh8Y2 fxR+DJ1qzn8R77PWYgLaIQvdWbCQI7JuU7lZZFOGBHJOMiuS1DwevxF/aBvbXSdSvtU0yG4 WGO4uX3iSVFZZJjgYIiVnjUgDO1sD7tduOrexhzdenqeN4e8JSz7No0Z6Uoe9UfRRWr+/Yb 8Efh8fhN4Aj1C0g331xcCC2UHLs7sBNKpbJOxDtRsHDEHqprqPGNhp/wAUvDnxAbxLdXmne IPCpe3tpLSULBqSOjo29CDuARRgj7uVPeum+LXhbR7LU/BSxte2kdnqpsT5jLGlqi42SuAM vGZAWPzKSTwDwK4n41/D7xBoHwiubzWLrSNWv7PVQzvZI8cOoWzK0gjcnB2sEVfXpUYHDOn Dnn8UtX/kdfiZxVDOMz9nhdMPRShTS2UVpf1e7OHGgWs/7JF9qk0q21xpvhq8JJlMgneS1e PbkcEszFvUDPWux8W6b/aPwQ+HytIqxPqWqRSIwO11dLAdcYGPfsT14rmfiTDp+g/s8eKYU s4be10/Qbny1aQvhniZIlAGACu/r6Dkda6HxvEz/APwLtZgxvtWXAXIOY7D3wD0rmxUk8RB +p6fDf8AyRmZf46f5s7nXfhe3wt8Ww3Gg2UMyCUxT2wkEaJNFGqOACFXa/LAcZ3v2PHm37T F1BfNonxS8MwwBNP3JrP2b/Xm3ZkXawABLRMDKpI3Y3KDzXt/xB8azTfCrT9NkltJfGOopC 8tosxfKsCzShiMqjMqgrgjkDHNcnouqeNviVq/gu48J2Mf/CPPLdQ6ibt0me1clEKmMnHAR wGCnaG7GvWxFGM6Xs3sz894fzqvlWPp47Dv3oNP17p+TRiftG+II/ip8JdD+JWg2qS+I4Lu GDU7uK5aFLe7UF4rjCKfkuUDkt0DrJ0BWvOvh58V7H4qfFi203xdZQS+IGnjsIGEe22vGKb yyOAA0ib1AGSpVfc11/wx1L/hlf48a14H1y1mt/CetROq2iSiRl0+RlZ40/6aWsjI6Z/h8s HI3U79o/4XWvhX4a6J4Z8mDTY9F12GewvEA8p1RXa2mR1BLJKuJOeSrknGNtcGArSjL2E3q vyPuPEjJaCdPP8ALV/s+IV7L7M/tRfbXVHmnxd+HF74T+K+heBdLvBdpqWojY12RGVd9zOr upwm7YDuIODu6jFe4/8ABO3Sn0S18beB9QWA3dlYX1ioILqstpd5RlBxnEG5hnnB7V4p4z+ G/inxj4uvdQivk1DUtEkh+zR2w/eSFw3loH42uzqcE8YU8nOD6R8NfiJdfCL9tmXUNctxaW +qSQ3d5GCG3IYEs75OOrrGY2OeS0hJ5zSx8bJVV9lpnb4S1o1q+LyeT/3ilKK/xJXX4o7/A OMXhnTfDnw2s4Le1OnW0d8TKYIhG6nG4uOmBhCw69T758IT9n9vid4g1abSdQmudQstRhht 5rk5gjZ40dVdQDmNVVmJHd0JyOnqn7afwS8U2Xi+6aPWNtvavLcyKpYLIqLsTywD829STng YPFdX8B/h9b+GfhDea9DMIdSmgnuLhnI8pHT5EYBmyvyqP++iOletGPtYqSZ+SYijOjUlSq K0otprzRS8MXeoatrcljf6h9qktrprcuAYwFAJJAPUZUkH27ZrP+KvwZtJtQGq295eR3kUT XO1GDCaYsNjMT91VUH5V/Wu78M2K+I/AFvr8fkw3k1uVnMsanzZGYKJAMDgp1I9QOTXEjVP EGvNcadcWoS43PAZxkbBwvmBDyQc8djjFacq5dWc7dyS3+Mum6O0Edw8819HGgeJY2yWwdx 4HOOfaoovA/hzxN4+l1u1EvmyIsoQP8qkFWQ4PGRIpbjnGOuKzNb+C+r2OpwXltaTQy6Xuk nupJFCzjG1tgDEjO5vlYdxnFS+MPFFro2nW2m2GoWMF5sVVlCk/KVG0rjJJPXbyccCputNL M1joro4L9s+7i8Q6escTGcagkOmxSROAP3zCIk4XkYZjj0Gc1a+NHiW+8J/s/8Ag/SdJuZN P1PVdSvdXFzEWDxxIqQIAF6hnhfg9QGGOarfEewfV9U8J6bJJJeaiM6teZQg7grQQLtPI3O 0jY9YRXd/GPwvp/iO0h03S7hri88KWK6bcJESFhKEtLLgcyDzncYGQCQcHmvBqSdTGJR+ym /vP3GjS/srw7nOrpLF1FZd4wW/pc+I7Hxp480L4pJqBmu5k1WeQTw7FWKdUDPwo4XPbuPav qD4JafDZftkeFJrfeIr2HSJwjptePN7INrD+8Mc+h4ryzTPhdrFp4qSS8t5JXRJpleQ4SJV RyGJPAxndjjOOAM16f8AAXWZ9X/a78HrcTPO9lBpFqZHA3NtvX+Zu+TnPPNa5hOToO7PE8H ElxJT/wAE/wD0lnL/ALP1/pqfEy5FhZ2l7qVjfah5j3zskcjOzlVCMdioAG+cAF3Y5PSuz+ Jnwe+IMeitD4Ng8PC4nnS41O7sAUurmGMgrBEXykcrjaz5znOcjFeE/AjxG+ofGHWm+2R2W g2+oSR3M8p3CSSSSR4kckcLvQt6YGOMivrD4eR6v4Ytba7gvBfW92Td3E6J5kcsjk5KMp4U q23Hau2nBuCaPzfMW/rM/V/meH/su+MNeN5rF14p0jVbqINNbXFujl3smSQPEwdsgnMezO7 OSQOor3WKz0e28IW+rW6WxjiBe2PkY3qNwHBztIzjjnAxya0bDx/Br8msK1lHaW+nSxkROi ogmPzJIwAHTJPXAbnrXF+I/hF/b/hB7rwTqzeWwkH2JyVhDjLuFbsCchc8jIxWuqV5/ecTu 2Z3xd0XRLHw1aahY20lvrkjowmDmZELgmWRwB0VQoA9gCepHPftY/G57T4Lf2Poulxrputa na2EtzOocRxRFXwhA+8SEGfTPHeres/C3V7/AMP2pvLyK1t45kY2t46lpe5iYEjKjkgdeFz 78/8A8FAYZIdc8JWNvGY9JtNODRSRqAl06zRLvIBODt4yepPGcZGFaX7p22Z7vDf/ACNcP/ jj+aPWl8OR+ILH4VQyyoqT3N9EVckLuFxG6EEdDlcZ9SD2raa1m+Euvy6xpdnF/ZixteNby owlQOzO8SryWbrgdTxjNYHiWC6ufhz8Nv7PkWDUPtt2YJTnCMLiLBwOW57Dtmui+K3xFS7N nZ6Ksd3d6D5l1f26FljGxYzsibOSChcdSFx61jlC/cc3W59f4t6cUYq3836IyPi/4abVNWH iCG2DQ3ViHthc2rqqMod3MqMqk43bd3PRRnnFcv8AFrUNct10LWrLT7Pw5eJE1ydTdZRlWA R2dgQFUAjBbj5a9N+Ffh3xl8Q/iHba1puoaWfCV/o0KR2gnDvMyhiY5crnG5zyO6A9RWR4l 8JWt9o2rbRb3F805j1O1Dl0vWIkCbnOCoKlVK425YZBxXZKOvMtz8zujlv2efGFr8avHv8A wj/izS7jT9d8QQXREl2PJa5hRsCS2ZhhWKoNwGSS5PcY+jNO+HMnw40I6fb3E02k6LCZ7SR XUu33V8tgVBZU3FlJz1xztyflH9rK4vtU1T4b3nmt4d1GwiuGtLmVGkSCR2TzVJX5Qp3qvB 4woXgA165+xDrvinxX4d1zVvF15NevY3EsTsQyq8aRb1G05ztZlyQf4mHsNINSja+qE4t6o yP2tNA1I6/ojXVqqaU6+dDcmNsyySKd8ZY8bhsY8HnevHFcRe2n2eFNpLqytsUqCzMuAevH dfpXZ/tOfF658Van4Q8OrYXUF3mbUJ7mUgwrGVACqcAM4JAI6hcHvXGzeHLjVNXisI5o/Pk ZYYXdsKjuduc8cBsHPpx3NePiYv2/K9bnqYWyplPQ9N8N+I/Cl1p/iaGW00nVNSjjTVBHHm 3uGG2J0DggMpQrk9Q+VHy5r71/ZC+PXhfw/wCBtUGpeI/ES2d7NGbqPTdOjmt9VhW3uIXgd DNEAivIr4IYMQp6gEfEt54nuPjH+zxrl/dabpuoXGlXbTusaPLHcpBHhwiMcsY2SRkOV3Hk AAivR/2XtPurjQm0TStDvdWvLeAXNtDpUMlx5tsyq28Iu4qMsBjPyhR1zXrU4LkcH/Wx5z0 nzdv+GMj4xXug+BfiXer4Zb/hKvD/AIjtlt3u723itJdOZFGYgiSSMquQCFLtuZD0zgaXha PS5tG+1WN1LHbrc+ZI1uBb7yVJ2HA+aPB9+QBnGK8z134HXF98RJJNB8jQ/sEuJ9OaN5WuG BDSZWQgKwVn4X0bDA8Vynxb8HeKPB8t1rWj6lqk9po8Vm08Fxtkt9QaSUmWCJFX7iRDJJwR jjFEWh7s7jx145vNZ8LXmn6YbqKeG4jvVvpwmLdUYqEQqB2DY4OVbGe9c34t8e6tpzWOq3Q Fy0wRbSa2xEizOG2ITyRnHfOPauy1jQriD4Sy301naxGfTxJFMcIzEYJiOSMAgrjP1HUivK Ph+1n8SPgz4h0u+ltLOKxQzxAxSxS+YikRqHOWZS+3Bzk85FS5JPQfKj3rQPjpNrvww1Q3+ h3t/LBBHLel74uHTAwGVcjO3k4AI45Br0Xwdq3h7xl8Mry60XTpLO0utGnmlRzjYxhcIm8n duVwDghsLg9xnyP9n1Lfx/8ABO/0vQZrg30uiC4h/fssd4NzB2V8FsZQKOPbOOK9Z/Z1+HO l2vhJvEN5cXkkP2MrOHwbeWYja6kqu7C7V6n6ntVSd000RscN+zh4Muvhx4+8fafp9n4gh0 ia5tL2w/ci3Xy5YmLKoIJZVkDqHON2OgxRXrnw+m8r4peMXvVW8XZp8VqUkWOOOEQM5UbmG SJXmyQSOnTpRRHmt0DmOh8UT2Sw38yzbIbSyM0qybYkEKZLMTn5VAzk9se9fP8A+yjcT65N 4w8cahDi78USTmFJSEKrKwfacg/6uFIY+M9cVb+JfjG5/aE1P/hGPCdvLa2N1CU1q5Z1Xzo DIm5eTnYzbQ57qSuCGJHX+JfC2pfD9tG0nQLNbjSbNIpLy7icbw3mfOFQcsSp+b1A7mvJr4 inXrxgmuWLu3ffsj94yvh3MeGshxFWvQl9ZxK5Ixs7xi7czdlpcxdW8Fab4j8aWeqNqS6NH fQPaXcdsh/0hlQIpXoONq8n+73rlvih4i8E/C7wdremafpeo/EPVdCu7W3vdHjZojBBIGJY uVYYAfkgk7nVcqTxtOuu6148sZDod3a2OmXHA8tvLmXJBbBAIyOevBb2rI+L2h6pFMbvwfo Wp6bPqVlNp948cDCaEBlyd4G52c7XEpJYfMASOB6X1rDp6SWvmfkP+rma/wDQPP8A8Bf+Rs +L/jp4A/YJ+AOjahbf25qGl39w8mmaIWDyxI6o7xLu+4qZDbW6ZNVfCf7S3g39oDwPr11pd rbGK5gElvBG+J4GbcHGwcgAlMnuMHvXgOu/Bbxf49+G2nXNz4Z1V77T7aa1ube9DbjI+2SO dVbkkbQrbMk73B6AVhfst/AjVvhp8XbyHUNB1XSdN1DTZNmoizcLDIORGTjAVgNvOD0PGTi amKouKSa0Xc2wvD2ZRrRboS3XR9/Q1PAWs/2V+xWt0be9u0s7zR5ngtGCzyBbWf7meMg4PP pXoa6tYftIfBXU9Pk00zWCoLqxeRAXhlBK7t2MKc5yv92j9iHTbSb9nzUtP1SKFt8NhDJDM gZubeVWG1uhxkfjXQfCDwno/wAGvh7r1xNd3qWMkMoDToYYrZVLOXZSMg7Ac5PIHtXn5bUh GLTavdn3Xipl+Lq525qnJrlgr2dr8qVrni/gT4j6p4B0bW/DMNw8d5fTkWyIm37CrCN3uFO OCoXbtP8Ay0wcYzXca7pDfCz9nG/1Gw1I6Xq4+zSqInAngthInlg8hgJHKFjnJXGRgnPP/B 3wn/ws/wCI97rE1o8NtOVnmj5LQW6LtjiOT95sAsM9Wbn5RXe/tUfsyal4qkvJtB1BYYNc0 wSS20kitNJchgAqgjAQKEAyOABxxRT/ANoxHO/hjt5s+lzitDg/hiOU0nbFYpJ1H1jHpH5l ab4g2XjLw80fiOO/t5pL/wC2WGoTwPHEqzRxskS7WJWMsFIJJGFJGMc97qXj3SfiB8L7Wxe 3t7G3s5BFPFEwkVYoMFsk8lvmwSe4Nc18OvF1x4Q0Kz8C+MNCt9RJsoJtOmMRZWYceQ5PKu jZxjOF4yeKd4L0ASSeIx4ksIII7iRrIaoAVEe7czjB+9ySoOcHgdea9aL7n8/Su2eR/tReK LXxP8N5LaxtktorbQrxp3RGBmZY3RQw7YCEAegFdf8AFLU4LD9m/wACxySBZ7jU9TWFNrMZ G22HACjPUj0FZn7Zmh6PovwfS+0W5M9kumX2msASxlBiZ0cnHzLlnxnp+NaPxU1ObSP2cfA Fxb+Zvt9bv5TsHA2LYMAxHIBIxmvCxbtXhfzP1zhlN8GZkv71P82XfHvxjvvDXxb0+yuPDN xdzWsEf72BNq/a1ZsM5VQzKY0VlweqkkYWuo0S4s/AXw6i8Z2PiOw03RPEEFrdXcExMRiml UbmikUEkdSflz8hyRxjM+Dvj/TfifqWqW9/bx/azoc0TStKVxJLE6OVY4zwUVSPu5IH3qf8 EPDGpw/DG38P69pLX9j4evGsCJIhiQK3yttPUbSckjG09TXt0ql1fr0PyGUpRlZo88120j/ aPXVPEGh30l/qltNJqOh3c7lWnVAUKsCflhk2SRnPPzhiARitvVPitqv7Q37HcOn6LcwG88 Hv/bcSzJma401Fk8+DPUPbu7OV/ueb/wA81FTat4R0nxuurWPhLVodO1rTtXk0e72EBfs4V XeRgMF8AuowD86gcisHVvB17+yL8SvDetaXdRyaV4jk3o5QeVb6ki5kjZTx5c8YY7TwSrg/ exXBjouLVeK1W/mj9g8O8yoZhhq3CuPfuVtabf2ai29L7HrP7Jvw2vdL8FXviK5IlkvCXkt XwWDW0RVMt91uGcj2K980z44fBa4+Kvwmh8ceHbMS6/ossuovbxE7pSjeXNbA4wfNj3lQf+ WiIc4FdB4r+JH/AAjPwpjs/CtvcNpvie2kksBFc7ZLYlybi1Z2By8ZIUNy2zy2P3q3PgT8R rNPgv4dWzmt54b2FYXwcFGDkAsMZDHIyeckEnrXqtUq9HTVNH5+qmN4dzhOzjVoy/J/kyn8 N/iZa/tGfALT7y1RdT17w1ZLbuoGXu7LbsgnOecR5ETjquIyRy2OavNc1SW3h8K6kkensEW OYrGWj+bcyxk9CSc59etYfi3wB4s+A/jqf4keCNPv4bP7VJc6tpUMSvNaSknzLmCNc+ZFKC fNhwc7mZQ25lrtbX4oaB+0l4fg1Hw7fadp2sXDrK+mSzhLe4l6GS2mZgvHTypCHXJUF68vD 4mWGfsa2i6PpY/SOJ+G6fElP/WHII8zlrVpL4oy6tLdpvsbmh6FLpvguDTY2m86K18tsHB3 KSdvvnmsPT7a00qwvfEl1dS2iWq7mgcHCblAJDdTyBx2O6s6RPHeleIbaPWY7ixk87dAJYw ituYglj2A4I65FVPilZ3lu0VtNdGXTdXldZhGdwyVyCwPzYJGc9jXpOrB2kpJn5HLLcTTm4 VINPs07nES/GvW/iprUmkxvqYtr2SNjBK5AZFI3bTz1OWOc4AGOcVn393o/gbxtc3WrTHUd OvLB9PFkEBTdGyOCvGdwbgY+b5lxXaXfha1+GdxBfzX0EJB8yBLchriUFlyNg5X5QeW2j3r z7Xp7fxX4k024ubWytZ1dLSzhhQbpZnKoDyfmkchRngAD0BNcWKzKMfdXvS2SR+n8E+FuPz SaxmYRdDCx1lOemi1dr2u2dJ8ELS6n8QTeKtcb7RqKlWiDjPm3CIFgiGOvlou5iOCwJ6tVu DxFqmifD631axglujYXU1wwkjUtKWVQ6ufvN8zk4xyAO4r2XQfhgPDPhC3X7TYiC323QV4c SWsgAEmJlY7gTuyCO5GcAVxPw38RzaAdfki01rrwzYkSz3NyfK8psLwg/iZvlHygdickg0s vwsqSc6luaWr/wAjn8TuLaGa4yGDy1WwuHShTXe27+b1PHPHniLXta1A6cbOHTYdSHnXLBN rMdquqk4yqkbeAO3vWp8JPCd94X/bG8ISX1uLc6hDpNxEA+7ev2513eo5U9fSvSUvdE+Kfx Bs7pbjybmGeG7tgFAa8JQrsQthVYHDFWxkKcZo8e2J0r9vXwDZtcR3DWemaTCSi4xt1GcD6 1GZQaw7foX4OS/4yWmv7k//AElnyt8HPhTa6trXjfQd11uuNWklLzxAyCRHk2EKOAN2SAOg Lc4r6L+BHippvAi6dDpdzpdjpMP2UxGNkVJg7EyDdyASAcDgD2xXn/hu1s734ha+9jbSQRa neZtXBJMchO3cGzg8h2UsQPnIxXTeIfGXi7xL4vWGwEkE8CLaWsF0237TlTuZs/K2cLycDL DrXo4f3Yq76H5xmX+8VPV/mdP4w8LalD4a1NrCzsDa3MDPNdRSqZZ/vK8KL/EdpDEj7pJAN cX4G8WReCrafQ7V73TL6wgS6uI50JBcMyuxJ4BJwV6Ag45JrrfC3i+88NeCdCsfEUdtZa5q IeJIoQWWJwOS/J28ndxn73B545n4h+A21zxLcXNnqXkancQbNQhldgtyFVBHHuY5X50TOTg j60qnu6rY44u+j2OwvvCmg/EfwtJp+pSK1xvZLd4sfun2hScDsTgOOp9RkY8P/ag8OX3h7w L4ZtdQuY7ue0tpYQYfljjjWeFEG1ssGzvPXgMASTzVqy8Sa/8ABi4Rb7S7gxWRSW4KsZVRn K7cDOSGxnj7v1pn7TthrWoeEbXVr+GGDTLxEawUHL7TMhO/nO7bg/ieM81zYppUHKLPd4Zi v7Ww9/54/mj1y6gvL3w/8KILG3M9wb++kBCbxGEZX3HuMEDpz1PauI8ZfFzXtD8eeIprzw/ EljaozG6fJW0hHlpMm0EYJkZvmAJbcAAcGu/vLXUB8Nvh/c2MkkLiTUo0cY27vNjJDHsNo7 9sjnJra8X+EIfip8OvGWnJYpE+pmOC1kZCJJBGVlTHXgFHbOehJauXK7qgmv61PrPFyV+Kc Uu0v0RjeOte0H9nfQ0vDrWqHRbyaW4g05LR5pkIGfkaMDIZuBuOPm4HFc18JfGdppfgC/1y 5YxrbRrd3abw8oVhvCHB+aTY45XoQwArq/A1nfTeA9KufElvB9nNs0Us0jKpgADIWJHcgDG PmJ59DXnGjaZ4f+PGn6JfaLq0mnNsaTV7dMeY7I5RFCds53biSdp2kZr1LtdLo/N0rHjXiH 44+JPjh45j0lprk6J4dupYrGG6DNIqXFzGE3uRlkb5FUgcBAetfdPwGgb4G/BSTXZZmufNs BfPFcJuWN5W3umcANnIGTjJB45xXw3+2t8E9X+Hnx90y88PozW2u6fFbx7VYSkiRAkRBIwF cJggA4K+pFes/Ez4+a14g+BcWn3mn3kEOkRJPfidJIJGSJEBKqcbyMblHO5gTgg5q6cotN3 CXQ9G8f6J4n8ZaRpPizVnj/4Q9IJItNs3iVPsU0p3ujbT8+1UChsYwNuSRXF+JtTtrnTr/w AiYTNHBJOTAzEx7VJGSuWBBO7pnCk9FNe1/ED4jaP4o/Zcume4he3OmRXUMwRlaC5WNV5VS HX94CGI/hcg4FfKnxIktG8G3+oeH0i06e8MEqQBAmW2IzIwPTAZmY9Cqt1yM+fWwv77nb2N 6dWXK4He/sk/HbS2+HWj+GZRbWMEqrZi8nkba8zvvYOkh4Lu5OM4yCOBxX0X+yb8R7PwN4O 1X4d3XjHw74A8RprttPPdzzzW0HiK1WCVY0eeFXKyozo/lSYUgnDblRT8q69oGr6t8ENRuJ PD6QX2ohr62gW3hjhWZWXYRIrFmjZg77gTtRVGSa9L/Zx8Jw+M/BMsniC4hudbjdxKCdiEo UfccgsRkIQwA4AHQ12890427foYK6afY9+/aW8U+HfiX+0PDrml3n9sXFlaQ6fLrKJJH/aN xFbJFNM4fDFJHDsCy7n4ZgCTXnet+Kp/BOl6bp9xpd7qM0Mm2MiFQk5JYqwJIAbb0BHJIrx T48eN7r4VeNRaWtiNQsNYjEMksnmBN6l3YqR/GEVm5PYcN0PqFt8YtN8S/s7WuvbotQkgiW dwl2sLpJGc5V+qngFQeeR6jNU4xtaI3du7Lj+PJvHfh7XdJuNLit7uGGO4WK5RWSD5jhjn+ PK8L2JxnFYHiXwtBp3gu88RaTpNrJNYWjPIkBVLiSQqSGRONsgyRt5OQOPlr0vwZqnhzxdd XsenyxPJr2nQ6uCFXzJI+mS3OdpABHQE8VtN4Z0Hwbayl7i3ae/ZiDfNlgz8MQBjdn+WfUm olHXRB6HnvwJ+JvgDQPhvKmg2b20mh2gSUSH5oELBhE3AYbfn2gjjB5716N8I/AbeJvgloM s2vXEdhrFm09wIowI0Z5WBd9rYX5l2sPmxycYzjl5/2XLLVL/VNa0ORbHUJNNmgu7SFN1rf gRfdYfewdzkHJbdyTgmu+/Y8s5I/wBmnSLa+txpuq2JvNKltWLGPzFuJFUSJ/EZNytuBx8+ RxxTUk9dmRJtK5l/C/wjo1/qGrQtoGmxfZRBGLjzm23W1ChZMsCFJQttBIDSNjGcUV03w2S 41P4heNtJutPWObw9d2tpLJIwSOV3tY5m2Yz8o8wY6cFfU0VXszP2kux8qWPwL1PxhY6U2m a3aaTeahpM+pxJfQgw3Hl3LQlFfcCpCqzHII6c9cdfqP7F99pmhx3U3xCs4pXRSQdIBiB4B G8S8j0OOa5rUPjCvw8+OHh/w5eeXYxx+G7G2t7ya23RwtPH9qlViV5VvPxwOCucnFe+aX4N 1iDTrixutWE9pNbLtaBDAkLHaxYAkBlKnOR92vFy7L6E6KdRXbVz+gvELxg4ihn+KpYTEON OMmkklZJadj5k+OPwk1j4Nx2d/a+JrHXtLlvLW2dhZeQ7ebMUIA8xiCAA2eRyK37/APZ7u7 u0sL9fFVvpljf6PBexxNZG5m855HRwcMoWMBAQeWyTxXV/tu+HINO+FGk3Ecxll/t3Toy4k 3eaPOGM+pHHJ659q7zw74HkvvBfhLVIrG3ut+hQxOHkAaTDy7QMkYGcjjuc9qzqZfTWKVOK 0tf8T2KfiTn74JlmLrv2vtlG9le1ttjwxP2YNas9KiutW8daPFHM7AG105pFRQpZS25lwxw QVGcGsi3/AGf21C4lhm8cRQSxkYB0tfmU/wAQHm5x+Heu7+I3wQ1W21Kzj877UgiZ4EmuPL itmLLhHAbDAZJBGSfpmt+++HHhtdKm/tKTbdWojkkEUpMiKjfOSPvFWBOAPQelekstoJ2ts fmMvFniiS1xLfyX+R8u/HDwLq3wxttUuNK1uHWo9OtzMo+xLEzsqlipXzCcA4HGT144rp9C 8L3nxE/ZtvJLTVbLS9OTVYL6+kuTkPAtvI4ULxuy4T5QRn36VgeONSEviTUdRsbf7RBIzeT JcrucQ5KbipHyqSdp5xhh0INV/hFFdXvwX0nSdQ8u20+yWG9uXl+URNChQNnPzAg5A5ydpF eXjqdOjNOmv+Cfq3h3nWacS4LF0cyr25OWXPJK0Und9N7bHf8AwF1y/wD+EHutO/srULi7m uGnFzZSi3uJVIQRxbGVlDghj1xhzkcc5Vz8bNb8A+NtGutch1ES7xbvNLudY3Z5AFJOCxVX TIwFzn0r3z4e+CtNtvhXZXOl3M6fbYHlkkt5cZZW+TucOVVgSO5OAOK86+MOm2fxi8e6Jp8 jw2twjNf2YlAOWQENG2OjNjqc4wa7svw86cLz69D8p8SuI8JmuaXwa92C5ed6ubWl9dl2se r+H1ufGWupqb7L2DT4xcRQNHmSVyCpRj124OcjptHWs7xJ42t/HcOv6TfSQWVukjITO4CW4 RSwctgYAJXnA3HAxzXQ6DrNnpvh+O6mkhtILKwVtQZpxttggbeCw4IA6n0xXht1DdfG7x9f 6lawyW9jIVeNJSQRGpwksgJ5kIOcfwg467iejF42FKFkryeyM/D7gOtxFiZTqTVPD01ec3t Ff5vocb4s0u18Y/CiTw5qIaGBJZTHcxvjZG6smACO+7PIHpjvUt3+0DaaZ4OsdJ+x2usWWk 3Ms0JMCyNHLIIw4JZlU8RKcEY4b2rov2ofh94Z8NfCKbSJrhJtWvpMTy+Yf3MSqzOBjGB0G RySRk4GK+W/DdleeCPGdtpdzYyXNprB3pdxHcqqwB2upIzjJGRzjJ9a8mtg6lR89d2fZH6Z jPEjh/IaE8o4awkakLrmnU152tnbt2PojwF8cbjTdmoaL4FhlhMoPmW2nRNhlJ5Iil3cFfT qBXVeHP2kfDvio6tot1Jq/hu91J/Nuoo2eQwNu3MTa3G2VVJyGKyYweh6V0P7Mmj+DofhBI dYvtOtb/SLuSS6hllWNo5CxKlRuxtKhcZ6k1w3ia58D/tHXUl5M1tHNamS2ga5lWF1dWDb4 nUrIsh4wQR949a1o4CajzU5NP1PkY+JGXY2Xss2y6k4PdwXLJeaaOJ8f/DqH9n/AOJOm+NI r2O/0e8lZbW5tGd7a6nYbFDOVGyQKQSkgDdSFI5rp/2k/j14f/aJ+CUmjWvmWGtaLOyDClk tZEUmNwy5wwYA7hwOoGc1xPhH4wQeAPHeoeDtUkXxH4d1Ym2aG/GE1FAc+RNtwFnUfMk0e0 kruXawIPZ6n8B/DXhvVZ7u3hcaR4kENzo9+hwZl8wo9rMm7b5kTKQ7Dja6sPlYV0UcS23Qx G6/E8vibhOngaVPPMim54eT0f2oS3tL06F79nj4pa5ZabNpi3+na14Pv2hvZRPbCK5t7mMj cYhuKktwrYyGUqSBgERxfFfT/hpfPpckcw0G8kSYSytzaom5NoK4ztOzKgDgc85NUpYdN8M 6DEmk6miS6dqLrLFA6tHjBWUI4YnaVI5+78mc8YPXeBtGHxubVPAq2GmSTm0Z7C6eVM2xVS AXdjkqy4YbRkHoK1pyVONoaI+PzDM8TmeLjicdLmk7JtpJu3e257F+y38YLr45/Cn+37fR4 7O4kfTje24mNxDtuUleR40YZyGjGFyeGPpWf41/Ye0nxReX+sW803hnWbqYyfatLVY458tx 5sLKY5D/ALRUPzjdjmvN/wBjO58Y2H7JZXwTax3msvcaLGYndUDJ9lvOAW4yXCD3zXpFnqn xguftUmoaBFZSRBRcm4voIoxLtztChiVO3HGP4SfrOX8lak1X11e6ufbceupw7n0Xk0nR9y D91tauKb+9s4vUPhz8Wvhbf/2Xo/iaLV4VQyLGRcWargZwyhpUJ4HQD6dq5zxT4m+JNjpEl zqslrDDHP5GEuZWk54LACBcrgnnNddFc/GDxFNfXui2Md1p0dzsuWW9WQKyA7wgZiwzkBlA A5BAwaofETwF4o8aeDIJpYL6y7kylQWfOM8McAc84GcVM8swrk+QMP4ycRRiueUJNdXCLf3 tHIeGPCt5r3i17TxDeXVnHtUmSOLaSWG5SSxJZTyDjaee3Sum0bVfC0/iPwzoLWthb65pmq LdRSs+6NXjZhvLsctkKBtY5z04xnBm+Gl4LBbzVfiNKptoo1e3sgJ5GUsOolYHI46AdD1ra 134RTSeGdS1KXxBqHiS60pBLbyJbW/3Y2Dq85H7xUVgF65bGR8vFXQoUqPvKPzPneIePM9z qKp4/ENw6R2X3KyOguPiU+tfH6w+H2p292dNhiso1NtciASebPJGxdSh3j5Q2Bt5zyQeMD9 pHxFr3gbSvFVjHotzJpkN1bSXjwuYR5YlVCoYLtLbWBAAOMdCAa4f4F63d63+1pojXmWeNN Mw5HzSFryRmP03EhR2AAHFQfE79p7x5a+O79LxtHdTdzvaia3Z0ZUkO3JB2gjG4E4IwOe9c 1Cu6leor6aW8j6bPMqwWB4fyrHxppynzuf960lZP5aGl4Y+JngPw1aww+Tqd88BZlkuNZBk 5PqIV6DKjA4Brq/BHxE0b4tftT+DNa08JBdWc2m6dLCLkTFo0vGdZD8qnJLsM9Plryaw/ab 1O1+I2k3t1b2KTWySWizrEUUu43YcqSjHhtp5xj8a6D9nbWNQ8QftmaHf39vHbrfTadcQBI 2RGVtQclhuZs5bdyDjP41x46hUjS5nNtdj9N8OeMckxubLDYbLY0ajhO01Jtr3XfTbU3/C2 j6Lo/xU8SXGm+ILWGyNzvljSVSNzncy4J5TI6L0IHTBFem+I/HMcyxwCSCSSdPOhJIDKqIN 2Hxz2JAIIFfLXhC1n0G8ks/EXh2OCLS72aJ7iKymlurnzJFDKjIwVnJGQrD5S+cYNaep+OF 1TQF1Kdb/AEzUNGnaGOwutM+xyxW8qBUyjjDE8qW+8duWr3KNWKppvU/mbMabeLnr1f5lD9 oZ9W8RXbavpuoTQXDzxujmTdEiqVLquTypRWCjgkv617l8MdatdT8N6Ff3S2V1C0HkXkryk S27IxYBwRyx2Db1PHsa8UWPxF8VfCVrdXOlafPZWu5Y3kv47OS4VS3zJEADIqjq3GMgc4yd uP4XfEKDSJDouk6hb2DFJXhDxyrIyPwCQwwdwG0gfXjOap14tPm2Od0mlY+gJfB+lw+M5V1 bSW8rULQST6jDdNGLlUO8JMM7dgJwPU5z1ryr9oTQ9J+LNhaxaTr10kW/yxAU3CMJtPmlTg 4O1B7hj6E0t5N4ysrWG51bQvEerylGiFtbXcSRSROQPmO4BQVDZA5BII6VZ13x5out+Kvst rp1zokunWUNu9nNGsbwM2ZCM5+bcGPzt147YrPEezlTfKjbB4ieHqxrQdpRd16or+D/AI7a poU+ieEdWV72xsoL6+DWUn2Np1aW3TypAyuWUlmPylc8DkZreg/ag8P+HHngj863OJIXibW YR5e/IdcGLg9Rz2yK8sg1W11H9piyjt5ROsGkyB3XJTcbi3JAOMEjHOPUV1Xx81u71r9o/w AbL/aFupsdbvomiiRZFhiE8ituQ/eO0qGBBAzk4rw4RlKq4Qk4pJaH9GyzrJcNw9hc6zjBL E168p3k20/dsltuVD8WvB9t4dXSmu7+4sUdpBHLr0DjcwwesXTHbtgYrnfAvjH4f/C7xjPr elxyi6uBtZJdahaMLuDkACIHBYAkZ5xVjxB46OgvoOoxWOhT6bDdqL23vbCJw7IzNtRlwEX YxYkd84OFFbfxO8T+EfG/hx4bHQ910shuLOVo42MbMzvgPyAoYk7W4weB0Fdiw1a11UZ8vP jzhibtHKIr/t5lb4m/tDeFfiprel32oKsU+lypMnkatColKSLIFcNGfl3IvAx7Yrp9N8Taf 8TPAni7VrltX1GJgsrwvexyQ3H2lfIbaVjUqAqrjaeoGO1eTeHLbwWNXs7i7hlt/wBxI0yQ 2qyIJCpRkkPHKlWIK5BAAIya1v2ans2+AGtwtI0OmzG2iMrMYxFG08oV2284UlWI9Ac1Eo1 KU43ndNnbSx2QZzlONlh8AqM6cLpptu90up2PwB8SXeg+HX0m8M974dWZ4nMp8xo0dnDoSR nHyqcN8zE5IHSuR8Calpt5pmsw3Fhe6lqmo3V1b2xnG23SMKoDjGcssaMOcDLEV21x4q8M+ NPBV7a31hJZ65badGRc2hkijvlT5gWYrh85+8xxgZDV5N4cl1TTp/JmtYr2KR2mt4orxY0s S2SFRxuHAGSSNzAHOK9WrUVvetdn4fhqLlOKPT/DF/L8VP2Prp9Os9WW+UabHFFHc/aGi8x ZWxF8oZEUxoMZPyDHbn1z9mf9qvQP2cPA+uavqWi6CNVu7+CD7FqenLe3DobaeOJomkidYg l4sU0ilkZ0Kqdyqy14L8EfFmoeEv2Nbi4sLe6vJ7ibR7aSOFlBKvDdjJ3EAru2/wA+1c7qf xKj1DTNZ0mTwP4puVYLbXVw9xAfPmROWU7uUIc/dzyccYriwOIfI1N7v52uj7vxKyjDYDNY 08JBKPJB2XdxTb+9n2D+0t4o8F/GOfVL6GbR9Wuo7W1lluNKtFjt7rUFtUSea2i2qF/e+YV ZVUfMWGARXwn+0mZPhVPoi6HLZajpV9vujFDMyGGWEpJsnhzne8fJDcfeA5Ar2T4S/tM+D/ g9o9pqWvWesaOAQ6WSaS8pjVTt/wCWW6MnGG6gscEgVt/Hnxv8J/2iPDem6pqNpc/6ZG8Vh qsVlPBdWquvKvtG85yDtYEYJ716qikueP5n5zd395Htnwl07StZ8PaDq+m6WtmDpsU1o8ER QCKRFZ4mAwoGWLAD0Pet7xYbi2tpdUuIpn0m3i+2NHO0Ijt1iVXfLs25dy7j0I+RumRXl3w 7+O+h6d4f0DR7Txfp/wBhtbQW2TasiqqHCrJuAZOAcZGOM85rC+Iv7QGu/HHyvh/ax6bLa3 1zG9zd25+aW2Vv3auR8o81wSx/uI4IAascRXjTpObex9Hwrw/VzjMqWBp7Ser6JLVt/I9I+ DP7b89/qGn2K+GbW1j1a7EUR84pJHBJLtQuoX7/AJZUtzgtmvcfjR8RZPgZ8PNT8SzaVJDZ 6VOVsFdBC1zIAG811U5wcFVOMseTjivjO90ex0P9rvwra6feLd28GnWEaFEUREC8YllZSS2 92diTjGcAYAJ7b43654o+MPja4sfE+sJd2ugXVy8cVscRSlZW2MQMAsEAz1AYgAk5rx8Dip RlN1XrZNL1P1bxWyTJKOX4Kvk1JQjJzTd23LlaV362Z458EP2pPih4Q8feO9bs5muLLxpew 6vHC8HnNaEo0flknoQiJwOBjA6UV02v/BpdUnhLwz6WI4go8h3iaU5JO/ZjOD0B6A+5orsh m07bH4r9Rj/MelW3wv0/9trSrzxB/aUWn6XoV4BZYtZvOudOMarE0qDGweWeqlmx3rmPCHw H+JWk6tqtnpvjXTre18PzvGYLu7Z/Mt1LKCHx86429gWHTmvo39kDwFb+BX1KzkkuHS3VrW x87aS1nklFJUANjB6DI4XsTTPF+i6HcGKzhk0/7ez4R442G9Q7kjbtIUncmc9D0NduHwzpR Si9jnxmMlia861TWUm2/Vu58s/tJeA/FHhn4Y6Bc6xr+lXlvLrlgTbWaSMMM4KEuwABAAyO SNw9a9cuPhX42v8Awx4J8SaNqWny6T/YdtB9gnnaIoyzSFnJAIxkg57YOa5D9t/Uo1+FuiW dvc+fHbeJrKNsYLKAwCq56lwFAyeqqCODXtHwW+Lcmm+F/DHh/ZGdmgRTxSou4pueTcrg+p VSOeRu461wVW3jlr0P1SMv+NeS/wCv6/8ASTzP4wfAX4qfEJP7PvtP8MataqSIpre+a3kiV wP4udwRl+6QOSD0JrynTfGlx4d8OvZaqLdLi3imt5Lvz1VgjhFZV7N8yZzzt3nHWvqvWPi5 NpGk+IolureGSzilmh3AJHDK27buJyfmOePVOetfGNx4uk1oaholraxXNzfSR77x4V862Xc XKxkjIZzjJ/hXnrtrTMK86aTufE8J8N4jO8ZHB4dat6vol1bfRJHKeGvCuoeNr6KwuG3adY 3Ms0SNuBjZsb1ZiT+7XaC3Ykeua9M1LQLlPhoJNPsbe8jlvDYy6dcqB9sVuBOzbchSwARVy MYPLZA9L+CfwstvAtlPDdQQ/bGs8JCQpOTjaFBPACgjPcnJ6Cu006x0vWvA9npsnmQrHMXL ugIgCzB0VCB0UAcE5BBNceGwtWc1Vq/JdkfoXG/FGDy3BrhfIH+7j/Emt6klvr/KeafCH9j PxR8PNJtbjSNUsERwtwbf+0JZRC7/AH1COu1gOOSQfasSz+BXizQvHcMtrd6ROLuc4eXcZY ZFZueAdsed2e3OcdK+wdF0e40OTzNNmM9pcjccDb5Z7lSc8nqCOtYunXLwXIFwEjVJHMRKr 9ofgklWPyliOM17CjJJXZ+LRnKcuU+NviJp3xC0f4yXngHW/sL2d3FbXrrZHIvQ0rCJQOqh 5ELEHk+WARgnPovg2K+mZLHw7p8uo6fYmSCe8gb5ZrkNsZucZUlWUDJGxVY4zWf8NfFbfEr 4weOviJeRs0dvJPLaofmIVCtnbKNo9FM3H8RYiu9/ZT1PWNavfEfkWEOj+G0YiC6+ZVnlQM ZGCdAm9lUMOfkP0rxsPF1cS6jei0R+78aY6WQcNYTh7C+7KslUq23fN8KflboeMfGD9jzx5 4q8Qzafe3thb/2yQsBtJGkKQ5JYO7AgZPBAPfHQ1TsP2CvGXhXV0sdW1Tw7b3FjbNIlsryS IdqfKN204YqQeTjJbPWvpT4e+PNae21a4upbS2urLVZY7SNovMkAKh8SqT8pIJZcdiT6Vg/ HTxBqV6st5daktsuoTpGpTlGmzkxkZ6bQfl5wK9Sph+Z3kz8NVVrQ+bNF/Zc1zQPD9zfQXG nzNJO3n2cUnmM7ZG5wwyoAIb5TzlRUt7+zxdaB4cf7RpemX8twxeJoipki+UkDYcDpg5yeh 5Fep6j4xu/D7Lps0CxPfRGeeWOMRRtsKrjAJ3ZHGDjJOe9cpr2qR67praTcxyWhun2xzi5Y pCo5XCgZIBGTj8Kf1VJXTsROpoYNh8CNPtPDeo2F9p8DWU9gtvPLCR5sc5O9Z4ztBRkwpUg kKwyRxitn9ne3v/HHhrW/hv4lhNvr1sZJLUAgNDqMUIf5COiXVsRgA8l4v7tdPc6RqHhbwi 19bL9v+ziGRzcvuju8MpC5PLK3Q+u70rj/AIg/FiC3/aT8M+KNFtBpF3dafGs0UaKkSXlhN uiZNuPvwuo5AO2FR2rzcfRSpe0XxJn654T5j9axFXIMX/DxEWkn0kleLXncs/CjwHp8eted daXBcIHEQQDAYDJbcW+XcAwX6E+mK9m+G3wYvdH+KFpNZwPp8ULPcBxHlgy/dXevUMuc5HS vRNG8C6B4J8Zz3TQ2smh+JHW6gjcKGCTp5kIjOPlZY2UHnnbmoNT+N/hfwXp6rNc30jGWVf KMRJiVC4UlwMYJAGM5rsw9Jumpb3Vz86xeHqYbMXhpLWErP5Ox5F/wTgs7O6/ZpvmvZZIFi GiyRyRuI3SQQ3O0hjwvPf0r1y9aTwzot5cXckM0tzE8xd3ZsOQFHOcsGAUhjwMMO9eNf8E6 9DsvEn7Nc1vfOY4y+iupDFRuEF0QCR2xnrxXrP7QK2Gj6Pax6ewYWo2FSQzIhGdpKjaRggn 61nlelKTt1Z954yf8lAv+vdP/ANIR5L8DP2gbrw5qF14cv9Pe3tSZWu5y2WmujOy+dvHLKy BFHPGfYVl/HPxfqjS3MOnrbmIsw8ogsnBVgcdPX8OlO0rQU8PXFvdalYvDGrOLYoPNzuUHO 332Y56ZOK5zxxfx23i+KOKZ5lkjN3I7A4cbSpXI46ZBHpXc5NK6Py1JXPMfC/huS616DVLj fNdxys9zvb5WGcgMB1xuU49wMcGvYNC16zh+DfjaS1vYpLu4RY5Yth8+BUlXAdixyhGDgDj OM15d4Pkk07WysoFxB9oUkfMwICgDJA+ZvmPBxnHvwviCwmg1HWJvJktkimZCUGI5d7Aheo /hUHv92s5VGou/Y0jFNrU0P2dplm/a50xQ+90OlhjnOSbyT/OK634qfAu80XxFr32q0s77T bydpra+iZd8bFyVRl7biccehPvXF/s0iQftZaY0mAWOl4wcg/6ZJkj8a6bwX8ZIfFH7RdzZ 3N2bVdUuLiyuXZuUkEzlAobIXdhVJHSvIy+N8RP5H7Bxvf8A1Syj0qf+lGNrOg6XpmrySXm kxPa3FpEt25kK+SHQKcAfeyAwz2IHvXU/DzxDbeIv2w/Ab2mVtoLHSIokPWNRqMu0H1OMH8 ayP2jfC2oaNq0c1ms81ubtY5QEVvLB+6pzx13cnjnPFVP2d5JD+114WjnXZdRDS1lQJt2H7 c5GB6Y5rpzCKWHkuv8AwTz/AAd/5KSH+Cf/AKSzZ8Ly65o2s3TNL9ksL+7nnM75VmJbIclc cEEDPXBrrPHt/Ne/DXxb5mL2zNhIIUOGUSOm1QCT/wA9HyD2GK0fE3w+bUdCv7W31TdZ29z cG3t5SqRTzGQEIRnkKAQvIwCB2qh410uzvvhxq1utne21xqdlJEbUMzsr4yh4xhflU4HpnP NdlOMXFRaPzPMKl8TP1f5nE+CPC3hjwn4Oszq1+tn4gaKGOJ4irSO4gRGVAcho8g8H374qH XPFvjzwxpmjzafItvpkwUZmiGJdjBTK6HsWzyOmT6Zru9A8K6ZoHi3wu2oLpsUlppcKzm4O PKm2bxhSQT82QB2ye1dn8bLq3+IvgG11O3ktJrCCIpGyFXGGwGLKV+vK/TvUT5ox5oLY54y bdzzb4Y/GhvFrDTdc0aDWLlZGuILhSRHGpwdzkBsFCeoHvisr4sfC3RNA+KWt+INO1a3uPE L6QGt9NhcyiFUlZhIFxsfKELtIA4JHTnhdD1XVPCnxBubGG5aZbiy8qBlHls4yGZcdjz948 /J7V0GneDPFWt+LI9LTULGWTUCtkWdVSTD7S6oVB3AArkddo44qFUvH3tynFKdzFtpobj9o HSnbUNQ1DU5NNle6E4TyogZrQoE2ADpnJPJG3NfQv7esXhe38fanrkmjvqGopPJG8SL5Uk6 +c6sxfHIXZypwGVgOwr580zwY3gb476XZMsyrBbXkLF1KjzEns94HboVOBxhh0r1340+HtQ X4qeObC6Y22i65qOpGe5uZcyRoJ3EiwMThZNoCqP8AaBxzXDQjGeJnfsj9h4of/GE5Xb+ap +aPnr4d+L4vhF4qtfCuoadpfiy2urZdQAukKywpIDiOMkDjDrk4zk47mvSfGf7Nuja4bTUL OS60fTbgRy3aJftEbRdruyojLldm3GD7DFQfDb4bzN8PH8aXei2NxJpsUFvDfR2xkuIiind CeQx8ouGLYwSvUgEV9Aab8DZviV4Astd1y7zDqIgnaWGBV3KCNgJ5OHJBIABPyivYVGLXvL Y/HY1pJ2R81+B/hlo9yuoaZ4XZba20uVdQlgluwr3EBKhpkdhjeSS2Dj61Z/Y/8HXnjT4Me I7Wztfts7xwu0Ty7SyieQnLdj75pf2qo9cvvjPpWneDru20/Uoomt4/sdgkcciAnAKtnJxj A45J5545DwJf+LPBP7Fniabw/qFzY6/GbGCe4iK7iDPKrgk8FWIwfY15+MUFOHa5+p8Bxc8 qzSS1tTX5o7if4t6joPhe/kaOwgs4JYllhlMU6XKlyjJlgV7nK7eSRzzVvwX8RPhxoviC/l v7GwkieZXtg9puKs4UOiqg2qVKbgx65xya8G+AOheKPENpqPh3xMsV59vha4jmjQmKAlhuk KqNo4UjPopI5Fexw/Cax8F6dcNeJaG6d3RZ7dhsljVVdJBzkCSORGGcHOR2xXdLlW6TR+a4 dtVY2fVGp+yz4psvDP7Ll/eXNjHqUbSaT5EDkje+y5ZSpAJDDBOfbqDzXr/7JGreNPCXh/V bH4Z3Hg9fG0viGG4vnvb6zt7+50Rra5z9ke7KoQk5h81YnDsAjH5A9ecfsBeTN8E1jaFLi4 J0trQPnYsqw3TBmA6gKHOO/TvXnX7YsM7/ABFsI9KuEgnjWMagtvD+53bNpdsLhUKsvGB8y 8n7xPn4OmnTba6vXrv/AEj9K8WJ/wDC1Br/AJ90/wD0hH0Z+0RoHg/xl+1T4m0+1tfDWpRQ 6Vp9zqNzoflrp7akYI0vGhELCMZnMhDJ8hJYLlcGvGNU+Ei3XiN/stqpjju1iS3lkMFo1uc FpUcrkyHJCjJDEEe9aVh8Gmn8SSXOjatcw6sumfZ7lUuMx3SsMsu4ADkjoMfd6isOD4J3jT W7LeymKWDBjDliSCSOCfl7Dj+4DXXyxUVF/gfmPM5ysjubb4QaLoOh3+sXc0ui6PpJuJJ0g fzzcqirsZGJ3LJkkAHIzgbTnFcXaWmpeDvh1f6pp09rpfirxXcbLNpwJjZwtIquwX7zYUrC MDnMrcbeGeCfDGteJPGx8EQ3yXGnS3cV7fkgMqOuWRS39xeZW5z8keetdB4g1KTQf2gPEkI AOi6bGmlWoNuJHSFbeJxkAMNxkcujEgb3YfxGvNqQVeuoQ+GOr9ex+wZf/wAYzw1PGy0xGL TjDuqf2n89h+jeDNS8H/tNeC/7XUrqF9p1ncSxj7kOb1vlQnkgHPJ4OeOMV7t4o/4QzT/Em kafo+patf8AiHxJqN4pthFFP5BR2XJRirbWbd8u/KLk7WNeIReO9Y8c/tT+Cjq0Kxf2fpVh a25MeJGjW8bG9sncw6E+ua6D4s+BptN+Lj6pNAdQu9L1NpYYIJmtzMm5yMvgnfhhuODkKB7 U6dOmsVNS10QcXc8uDsplf/n5f/wI9W034aal46t2kt9LjMcDkDZrFvA6A4wsiByVkAAJUk gbsAnk0V5v4C+EvjP9pWXUJP8AhINLW40uUvMksjRrbmZ3PlIVIyiFCAD0/E0V6H1en2Px3 mkeyfAPxHN4X8Y7L61/dapLMts8I3FGaaQ+XJk5QZIIOACCT616HqXhHSdE8YQ6zr919sn1 qY24ZDuijlK7kYMuCpGzaByDx61474P8Jz+F/E+rrqHij7JeTBSk9qFYPMh3Zw2BgsRwBx8 y5713dl43h8WTrYw2890zXIW6skcxrJuxkKcALtAOW/DODXdzc6bl0OS1nc+Wf20J7g3Uyr 566Z/b1mbeRkMaTlbnBXBHzsodeR0we2K9D1T4h2ukfDPwfpel28k/iOTSIpnEClpSnmMFB A7YDEenWuF/b+vNBh/sbTdNS4N9a+IIWvHlLZaQznDKT8rKF+U4xyo610Pi3xdp3we+Fnhn Wre3t5/E+t6PDb2gJJkdY2fgn+GNSdzHqcgdSK8etNQxXM+x+3ZRltfH8ErCYWLlOWISSX+ E4P41a/eeHzqekya0t3f6ntK2sUWVtoydxndyeoIKhOjFiegNN8DeFLf4dfDrT/EjAXEWqz yW8csb7jbuhdpA4AyJCFDe6up7ms/TPhT/AGr4I17WNauPOv8AUIWcpuKSyM5CMwwQV2hht A+7gVj/ALMvj2TTbnU/APiy4MMF4UQ3UgISOQFlttQXj7pIdJMf9NBztWuWpUlUqKrUXurb /M+zy/LcFl+U4jh7KKv+3uN5yVtbfFCL7pdj3vwtpf8Awml1Frdtfb5bq3Kgs+0jHIOT93I 9+c+1db8PPC+n36m2+2K1yhWSRUc7AT1D579SCPT3ryHw/wCC9V8CTw6PPFNZ31rI0Nwhl3 FZNzYPA+6RyDzwODXZ/C66u9A8XyWkUkcaTwGR5Q/7xHLKqqyn1G5vbmvejOLs0z+ZK8Z05 uFRare57nrOs6ta6RbPAqkyO20yjKKg+6Nw4XO09ex9a86+IHjS68NeDNU1iJoftGkWFzfX E5cbQIoWfCZ5OcfL64NSTx3ninxtp7X0s6yw3DTQWkEubcRKpKiRcA+5Gccda8q/aU8XSSf Bfx7o4ZIL+DRr5FHm+ak8KwujYYDh1TJA6DgZrapHlpydzpyiiqmNpQfWUfxaI/2XdJk8M/ BOwt1iea5vLuGDGCRMLazcurH3a4Q9Qcgde3unwde8tvDNrbNZmLS/szxzyj5kKrKSvHTOO OM5wea439mWfT7P4ZaVHeLu+0alqu0B9rDbBp6bhjk7RITxzzXa+HtUZ7Z7azeGazt8BVm3 IJWcgM2DgjHHXr1rx8rp/uuZ9W/zP0zxoquXE9Wl0goJeiijj9S+HF3afHu41OCWbVdCubR 7yRI+BE0bFUVt3QnBK85GcciofiX8WNJl8PeH760CWDpeeVqdnEm+R8nCMC2VO3BycZ+cH0 r0hPiRH4ZsrrQZNJjmmvgXE77SgXbyDkgkYAP0Fee/tFxeHPC3wza81Dw9b2qKyvO8A2lFL AKVJBKlnwDj7wHtXqOEldn5RvuWL/SvBnxQ0IXFhYiO7WP5J5p2SJ2fcjK/UlQMMcjqAeK8 i8afCbUvBmhLqX+hSRSSyJL5DmQQBCgBG7DE/MSCMdPwr2Tw1pcPia1VdIshY6LFFCHnlAj S2yu4MnPzHPrnd36CuI/ab0nQNJnjl0ueW61S9tvsVyYJSiXIXALEHKodvGRjgepquS8FNd ASs7F74YfBLW/jR8KtTm0+4gFuGWFEdzGwmVkcgZ6bd3PTjPFeFftPeCrz4deJPDsN7DcW9 zo2oWysJlUMfOLW7MSuQQTOe/8ADzyK+vvgL8QdN8J+FbTS3+1w31hAgu7KaNfOeQKW88EY G3gg5OeQeK8K/wCCqeoPqXiezuAWjgjs9PkhygQOFu1fA9RkbvX615+ZU702z6ngfFyoZ7h akd1OP5o6u+8Sa9q2g/D9pFWbw8dEt2Q5UYu4Lu5tipOdy4iSI57g47V2usfs9XHijwjJMm lwXUl9GXF0ZlVbXcxUrtOWb7xwwx971FcL4G+yr4T+G81+zm1Mt9aSlSBti+0K+ST0wzsc9 RXseomS78YN4fOpPA0MRZESRlE0bp8qOi8ZBBZQSM8n2pZe+fDpN7HveI2GVDi7EwitOe/3 u/6nz9+wJ4vt/BP7JmqXE8iwmSLRoYnaLzFD+Rcnle4wpr0HwlpU3irwvrOpXWpy6ifJc2E rofK5j5CkE7l3KwB4yRnivAf2WvEfibw78B9LbRfD8uvWcaaZcSiK2kne3uY4ZTAwEbKw+U y5zlTjkdK7j/hfPjbw9pDwjwJdWllK7SlF0e4WMM33iAHwvToMdz3rgweOdKDhyOWr1R+ue IHhu81zKGM+uUafNTp6TlZq0Vuix4k1rSdd+FVjo8GoSSagqlXuU3Lkhyd29hyjA8HHHvXl N3oU/g/RLzUr6KRrS6lEETllxCqr8yjbgZ5bjrz3612c3xc1pHurN/h/KrSIvnRHSLoYXHy 8b/lHI6YzmsHxP8ZofDmiLpuseCIrWxuJPNSC40+7Cs3IyoMvB5PT1raWYyf/AC7Z8P8A8Q eaf/Iyw/8A4GR/sleEHuvHOra00l1d6Vpc4kVXIcSb1b+EElSOWCjPABr1j9pTwhpN18LNQ 1b7LFDqELLse3Tbv3uMhsHoQzHuc1534G8T33gmwhutB+G1xY2rBWSSLTb0IwP3TzLz6D8q t+Kvjlq1tot3p+reCXSyLBriKXTrpQG3DGf3mRzt/SqqZguS3s3cP+IPu/8AyMsP/wCBnn/ 7Myk/tR6LJzhv7MwCMEYvH4P0zj8O9bniH4It8S/jF4huNBuNPa3ivGvo5onWMwszFQqp97 KlTnGR1PcCpvgn4m0TxP8AtFaBNY6TFpGox3Vgk0UcU0avF9pYo2JGbJ3FwSD2FdX8TPDfh v4V+PZ7iMX2kajLdSlJLGMBGVp1aRCONoKnBJGMEjtWOWS9pXnJq2x6niplH9l8O5Vg3VjU 5VP3oO6d2tn5GR4g1jXNY0S60a8t7e4luBiW5YklWjOQQTwGPI3HHGapfCrSJNI/bT8L+Z5 e6ZNLfg5YD7e4AY9yMdRweteyeIotLtYtRsLWzuwupWrElUDeUBhsPnuxbr04H4+JLqcni7 9prR5PD90zapNpNhDBlBE1tci7lVVJJIOHwQ3TkcDpXVmkZexlJ+R874K01U4opQbSTjNXe yvF6s9N8f8Aiex01NV0/wASaa1veRPcz6Y9rPmKSVjlVcEjaMFeWwCe4rHvvCmpW/wu1uFr ptskUlxbTRSfMscYIdQxPzDCkg4ztPHFc/qPxe8e+ItVu4rjSb66u7edoZg8dgGLDIIOWBZ evtx7caei+O/ij4imNnZ6LqV8UVl8vOnSRkKOVXLlTgdh0x9a54ZhVSVqb+893FeE+Tyqyk 85optvS5zGmeHfiB+0L4C0CXUJtGsdWkgi+zO0ipNcOqgKqrzn1YN03980/wAJeAPEuh+BL yxmvtH1KVDJh0YJAGD73YDOOuTnHPHUYqzaftn6x4Q8VabBqGh2819FIhtFl0u3nJZcbQn2 di5OFHA5IxxXWfDv4x+AviDr8v2hrnw7d4ZbqNA1zbIzZwJIHUTwDJJyC55I2+kvM5J/vE4 r8DyMR4P4qUHPKcTSxFtbQkub5J7nk3hpdW8Q65FZ20EVzqNneFJsIpdjt42E/ej2naR1+Y 9hmvV7Lx1ofwJ+I2lR+KtJ1C4udNd7idYIgoW7kiCo4AIBVUAUEAHAHoQeV1C61P8AZ7+KU lj9lT7RrAWSyv0ijltL6J3CiS1m6NGVIVl4YMGUgHIq1400zVviFr2qS67YaxNdSQyeUIgw 3yopIRDkFPL2MwPQuu3kZrrpYhOKk9T8rxmDrYetKjXi4zi7NNWafodH+0/4v0Tx78fPhxq uhXUd1b3nhu6eVg53rL9stwyumflYYHUZPGc4Fe4fEvQbX4bN48uI1MqjWbzWYnnt8i0mcv kpkjJx8w4xur4Z8GWkNj+0Vaww3N1dRxadKqyS4AI+025GFA+U8ncMnn619L/t1ftbM3iDx f4Zt4LV7S1u7i2nlkiZXEgkbGz5lB24G4kHrxkVzUbPFTlDsj9U4obXBWVpL7VT80bP7J+j ab4p8Jz/AGeZ5LxDK89sxCK0zMUSTaOMhcA54yfauV0T4x+KPBdlpNjJdQvp2mTGOO0Iwso X5Ar553Ywx5+9k8E1W/Yh+JFnaeDnWx86bUtUcmeQxbdke/hQcgKAzEkkDIr1DRvhXpPjHx xaNdQ3MFyVaaS5sII2s3kCt8zhh85bgn0I64xXvQk+VNH47KKu0eC/HbWY9c+Ofh7VFhazv LnSIp5yyAGWQTtz8o6YUYHPbJJOap/sq3Wh6X+zl4jvvEVnJqOmQSWMklsn/Ly32yQBSD1U k8jrjNc18ZvG2qat8dJNPktbdRaSxaXA0WAJSJC5YZIC/dUjBwobBPFXvgBruj6B+yRq99r d7aWelrdaa00s8uyN1+1yNtLAg4OOxBx0IPNeNjknUppdWfsHhzH/AIRs2/69L80N8V+MJN H8eQTeCdEi0Wa7n/1Owv8AaLZyqPburHbIodxn5cqSBxg56+Xwvpl/4a/tiGGLT7m8thFNa iHypLd1+VUcdB0zxwQ3QdKpfs9/F7wD8fP2w5Wt9Y0wWEVtd3NlFLOW+1yySiSVVaTpgs+1 j8xyxOSRWz8fdF1fwf4xla8mGo6NfSwx2l/cEF5AdoCybWJVlOVBP3gAenT0ZQcVZrQ/KcP Je1in3X5nlfwP1STQ/wBlZrqMzKba60di8UpjMY8q6XcWHIGSAcetfX37Nfij4Y+JWvdF8R a14I0vUfEsnl3beJNHe/nvtPhtrkM1rJHbTeTJHcTQOXDxP8qkOwBU/NP7GHh1vE/7N2r2W +3WOW205XWeLzElVo7hdu31ywIPqBXC/tNeA7vRfjr4H0nRXuNk+h3CCKSQqSkbp5h39WJy AR0wozXDgP4MoPZvf7j9G8VnbOab7U6f/pKPQ7rxNH4O+Kt1ofhvUNF8XYhSE63phnjtHLJ uby1nijkAQOwJKAbjhSRzWr8QJZvhDoaSy29y6RW8tsFfg3Em9QioT/EWbHfOar/BnwDJ4c 8UW922n3F/PG6idj82xQwGD3G0nHtx1rsfitqk37RHxr0bwjZ25TTvC7G4vXADObhlDbd3/ TONumcF5R0K8Viq7p03JO54nBPD/wDa+ZwpS0px96b6KK1ZV/Zr+Hs2l6bBJdMo1jxVKzyy hT8kZYFyAOQrOAo9Ejx0aub8N/DpNZ/ax8Yx+IvFVrpOlvd/ZxaWQ8+S+htlhjRfLXJUmRG YtwdqZzxgfQPhz4Xa1p/iJ7qa3GnWMkf2chWU+RDtRECqeWxtA45HWvlf4NfD+4vf20PiL4 r0bXLNE8M6zfXAubqVvIgM6m3jVGH32BchcgqX3ZyCKnL6PLC8t3q/UrjriL+1szlOlpSpp RguiitF9+7PW/jX4Tt/Cf7Y3gSO1torWGbSbWRERzICP7QbB3Hlgc5yQDzzzXtX7U3hePw5 rjzxwiGykuS5jByZGXcWc55IwT7jGK8Q+MF1dSftg+AoLuMRy22jWKMQ+5Xb7YcsBjKgnnB 9a9d/b9l1qz1DRZLKaExvfTCS0JY/aCW2LyegTczEfSs6Cj9aqXXY+r4vk/8AU/Kbf9PPzR w/gT4b614e8T+IWsbWe5gup0lZjMkKl2LuSnzYKFXQgAnBznGaK6IeOrz4ZfDPwro9xHbXX 2W2ZTGlyrSwv8m7eY+CG4Kk84yO1FepyyXU/Id9TxTxR8SfDerfEvUPtNvqVjZakFFulgEk lsVRyXlkjLBTgMjAAjK5zhlxXtnwQvdU1DW5bXQdQsbuLTAq3d5OmI7hRgqwBBAcjBA4PI7 MTXyprXw0tfC3xajvbfUZrGGSxm1AiNhIssBYLuQHJUOmWIyeh9a+5/2N9c8K+L/h/dzWf9 l6ubRLWVRbIFlulKhlWRG6MqkhTwNoHfiiEnKSX3mdRWR8x/8ABRe2tTqvh1o2U3S6rbq6q xdQvn5UgnONxZzjoOPU1y8unXTWNnqurB3ns7BYdOV4hnyEZ3Q443Dc7bRyT9FFep/8FIvD Gn6ZbWD21iqONZ07ZLk7VVp2O0D+8AQD7GrenfAe6+IulaFqE/kw2Nh4atJYSqb55pPOlG5 FJAIXaAepwe2c15eMoqeNUJLS1/U/fOG+JMRk/AFathbc8qvKm1qk1q12djzT4X64ut3OqW mpRr9kkWQyqRnfGY92FJ443Bhnun1rB8XfBDUPGPwjtvFWjQ3F14g8Nz3AjhDj/S7cFWkts erj5l9JEXszV6frPw9X4Y+CvLvJrC7eS7RkuwhG9WC8NgDaG+bP8IwBWj4DmD+CLfR7NpLl ZLmaaQpjar7u3GQxGOSewHeuypR9p7j2PxfK86xOCxscwpSfPFp3+fX16jP2d/Hdr8efhxa 6jFMLvW9Aso0c/wAd/p5wiSnPO+HdscddpjP8LVh+BvhLdWHxr1TVL67UQSDzIkinzJlx0d SOcdyCM9e2Dwml6ZrX7H3xqsdcsVVdG1K/ZIklcukNy6lnhk7eVdxmQgZ+8sy8EqK+grnwZ p9u1vq2gyyyaB4is3u7OSRyzw/MVktnPZ4nYq3qArDhhXJgqjhN4ee6280foviFk9DHYWnx Tli/d1tKiX2anX0T3RD4l0eb+zND8q6lstSaUQmYbiJVC4VmYDndjIz1zg9DXnH7VngVrn4 I+Jv7ImhkmsdHvTPcTllldvs7tIqgcHeFXHp9CK9Un1218a+D9RsL2y1Bb3RwsqWsUnltKq KNpAHXAO4cjp71yHivTl8T6VLbeXNNb6qGhlEY3ko6Y3Z9Cc5P6Yr1qkU48p+Y5ZW9liqdT +Vp/c0T/A3y9T+B2k3KtGv2HXbxxIQCcSW9mVUc5G4Rv9dvWvTbbX00bTHkumgFvAuxJEi2 yFhnC5/izwMYxxz0rx7/AIJ8Xtxr/wAGNV0iWRItS0X7FfSrKcbGtzJZ3IOe4kkTr/c9q9X 8b+Bf7esbOeO8uAjjflGCtIyqSFGBgZyMH1B9RXmZU/3XK+jaP0vxmo/8ZFLErarCEk+6cU cz4d+INv8AH/Wbu6t2kgstIuVtp0uVVeqkowJHzDCNkfjV3xL8O9N8c/DvxVHJqlzM19bCR YmTdiJGZwATzwRuA6gsD71Bq1jb6B8PNba3tbe0uYb2zN2oG1yqIyIxweowQfUk10XwlfS9 U8M6fDdwwWl1c2cjea0hVZGcMyBl7AjAOevA4r0r3l7yPyh9y/428S6fpvwT0fSjdLFbtaw 2zvKo85wygEEAfKSDnd+INeEfGn4A6lBr2oLZJe2unsVluUTmOYiPKlGJOCOeB2fntXs3iH 4caH8VPh5c6XDJLZ3mtWiJDfm6YmCRdrJGEHyfI2Bxzt4zUPwavfFK+LdS8N+Kit3HbxCJL 0xAi4CrgspJP8WVIOOn0qeb3eQEzH+CPiGx134ZyaJb27b0tHaRo8eaz7VjkZ3bO4NkHjnP vXjv7c+l6hovgnQ9Hv43FsGsxZmT53LPdxI2XwCcK3pwc/WvdrTw7qHwt8TXsjS6RFb3Kee GhgVfLXc2VPc8KuRjn8q8O/bZ1KHV/Efhayj1BLxpb5p3gD5MEcSvKSBk4HmmDnj71cONuq DPr+A8HLFcQ4SjFbzj9103+B0mm+E5vFPw18C2ahdojv70M7bFQiVwAW7EmJsY69OtbXw0+ LN54juRKtxAPEWnTRSzy3O1k1CFUaL5GGMFBs3Bv4m46nMlnq1vofhjS9HvLtLaG00uwicF 8NE8jPcMwBIGQZiPb884U3hd7S8try3t7hVmDROY5ckRo4dVkCgAAhC27P8ACOuanLV7Ohd 9V+Z6viFjFieLMTVjt7Sy+Tt+hxP7Kcmpj9jO/m0u4ltri2OjSsyMwJX7NeLg7RyCzL/PtX tnw4ff4YW8j1C7+xRssyRXGJdwKjerH+IFiRxx8vTJryP9hHxlovhD9l65uNcsRf2zHRkhQ gEJL5F0VbBB7AjofvV3PifxPqmpaMq2bG2t7lzMBZr/AKlWwxUc+5OPU4rTKr+yfa7PU8Ya knnit/z7p/8ApKNqLUIdY8aQSW6yxuwVZCW2qNgGQOp7DI5rzv8AaI0ixvtR0s2+ZGS9Ryz neCQCd7HOcjJwfc1Lc+Pv7KCJfP5LrmPZ5RG5QcFg31Gcjg881wfj74kr4p1Q2unWkhF4PL giTBZDjG7J9Rn6elelyrluj8qjOaep6f4u+K0cXhaNtNkkuYrY+TcGLMZ2ABeM/eJbj05pn jnxroXiz4N6pc2ensrX1kDkk5hcMpUNx3DbgSaofCXwHqOj6YW1azNrLGNqlJ0kaRh8yqo6 A8HB9s9qRtUD6NrCT6XNocZsrhEtSFCSsoDhsk43gjr0IPtRUtKFrBzy5tzy/wCCum/2b+1 hobFtxkGmryTkBL2Rec9+DXq3xl+G3iDxvoni+K3vFQ3ZujBKlysd3IRJIyLHnpGwyrLkcr k9cV5T8IL0TftI+DJhHIn2iy0ych+WJe+mbOe/X+Ve5vr81jfalL50Rkh1GbYAcKqvIzBev A5JOTxt7V4uDg1iJpeR+vcaVL8JZR6VPzKnwL+Jeh/ETRtHtNWtbyHxFb6ZDa3EcpYbmRVV gV4BLbMDPb3ry/4d+EofBn7e2l2tvcSXCtcabId0Wzy2N8+QDn5sev4dq9ZDaPP4/TWPLW3 1Qqq+WoxJMq8MOODtJLc9mHXrXAQeJbrW/wDgoBoMd1a/ZmsBpcKkJt81TfyMG9/vfpWmZN ujd/1qcfg67cSQ/wAM/wD0lnr194ai1XxDJZzwr9oi2KmpAbDcwhmBicH+LOfm688jirNzb 23gDWopFmu451ErnMjmBhISWGAMLktj3z2rifGGhfEK/ubiazlgZo7oRi1MflvdosnyshOD juTx93vW8fEPirxb8O5bFtH1AX9qgS9E2FTfGC6qzdVQADJ4J3EZPFdFO1lY/Ncwl/tM/V/ meBfHn4aeIPij4v0vUvBfhmVP7L1CCCIC/jia6khOJtisSABgMCfTuendfHzwtb/tE+AoNY 0+yk03xLo0++MxJsv7FXwzQBjjcoJfKvlWZSCOa5fUPjbb+DLPTNQ8K61pupW1+rLc6bKv/ HtOyhSx3HcEYEYDAdz3NeyeANBTwrrs3ii91topdSsFMtm2HkeRthJZ14Xa43ZHUNg965a0 LpxavfY3wOYYjB1Y18PNxlF3TTa1PPP2UPFlj8T/ABC3ww8b+TfW8OqJ9nkjZoltr3g29xE SdyR3AAikUnjc2fmiVq6GTwhovxR+KOqXF1qDTabd2tqkFgZijWpilYsoVWDq5YOrFgDlj2 rzL433Nxo/7UNhrlvpZ0mPVoJrNbiIYS7kiKzxyZHAkH70+vz96779pf4M3MvxI8Va9pbLC 2sRQeIJ5Vj8s28NyiztFGN2T8zvuZcABTn34cK/ZVHRk9LXR+t+IEoZvkWC4lslVk3TqNdZ RtZvza3OK+IPwy0n4eftFeG20u5WZb7SbrzFTO1Nl1bBepJJwcE5/hpv7X3w3uPDH7R/if7 UY9QGpapqF7A43N5SG4LFGBJG4Fx7YzxkV5r8Np5z+0LZxzTXcwh02VI/Oct8ont8EE+ucn tXs3xG8Uah8R/2m/G8P2We20zQNZv7SeUbZY3n8+copbOFLRhTt6/TGKmndV5cr6Iy4llfg vK7/wA1T80eceFPGUfhrx5b2txcyW0OsWzWRaJVJKSTRkuVbngAYIxjLA8FsfXXwV+OGn+I rG08Pasg8N6xpsCwYnBEMq7VRGXacb2yrckde/SvnXVPgtf+INTgvtA0rRL+9huJBctPOxm XdGu1bdCyqrAAHqeQcdzUd1H4iuvHKrqVusN9JBCjW7yrHOoBIj3HpvUYJ9wOeM19DhayjT Snqmj8crRam0U/2oPDQ8N/tXeUsq3ZSJZ44ThmjYFl9Pm3Bgx3Doc+lbP7K62q/steKo7qH T5Imht1Rby1S5hV/OnKZRlYE7gACBxnOcZrj/ifqd18QvjrcSbEl1HTLaGQKCI5HaNdu7cx wy4RQccEuxrT+CvjyPwN+xr4p1abzEcizRCHVcM886sCW4A2lhxk+leXmElKrTS2uj9e8Of +RLmyX/Ppfmjr0/Zw8NpeXOqatFp1rPpWlpq+k3Oh2ccEVzcPcrGkDKykyAhkOG5ILAYAFd H4w8cwaV4Whh16CCX7K29FdVlR0YAorqpxwTtw3KsFPFeeWnxch+Inhey0/wAN600968Atn 0m3Be6MKsuxXC5AUR45HUqTxtFe4fCq2TVfg1qtnqlrLb+TLJHMhJDRwvEBlC2cchsH0Ga9 flXK4rdfcfkeHilWi33PD/2MtVjsv2ddUZo93nwaaEyxAUhLhwTj2Wvf/gz4s1nxr4eOpeF 9L+El54u0fXIbeV/FqaCbuLTGs5kZrU6qQyo1z9mV/JOSdu7qK8H/AGIgLT4B3cqyeVHbpp jF2xwvl3IOQQc/KTx3qJbm4vPjLpZWS0uYbu1uLWclAsdywaOUFHIzvEiIw9CR2FefgfeoS j3f5NH6V4qX/tqHlTh+MEj1H4+/tR+Kfhz8VdXk1K18JSa0tvHZx2+iC0awnldVaJkayP2f G0ZbyySuJN3IOOi/ZK+GMPhrwZ/aWqXiSarr0xlupZZVEhDnzCz+jSszPjvlcDivBvA0zfF rx2v2qbyPB3hEOyRscQh1ULKwIHLMQIgeeTJjg19NfBXxhpPiOC4a4t7Rb+0ZZLmQQIrSRk blVgBhtgG0HGQFX61zU6ar1/KP4s9TFyXDnDSw8dMRi0m+8afReXMeo+Kvs9t4dv8Ay7ndG LR7kKHbanlqSGBAyQCoyPTpXyJ+z58Frj4jeP8AyUk2+XaK+xF2oxDHYxHG5kZi5JyQTkHO K+ptc8UaH4i8Ea/Z2TQR3EdlcQgISm1jFu9hjgZ49a+OfB/xsn+Bfiy01pJkEAKpNEHCxsr bdynsT8wYD2OcYrvlK1VRZ+SUYqUZS7Honxw0i88P/te/Dux1K8lvdStdEsUuZZDlmb7c2O cDPHevof8AaE8P23xNtStxmzlgvX+zkxEnazLvVV5OWVSBx82B0ya8A/aGv7XW/wBtDwBqV nNJLBf6JYyqXbcVzfOQNw4b5SOa9iu/FsutavNJfG8mvReuAYISFkVJWKsBgbQF2qzHHIB6 HNc+GX+11F6H6xxj/wAkdlFv+nn5o8l+Nen+INSsfDskenaNpsMNrLbh0uJLUzMkrB90chD IwYk7ecB1wcYoru/2uNA/4Sa+8PzWun6HcTx27pcNfsvUCMDaqhlXOCSQecjriivQ5Kh+Pc x8D2/xDsfij4n1/wANxaHdWF1oNnDYzXxmZWvIVbJmQkDao2oWAJ3A54GRX1N+z18AfEHw2 hu9S0Gaaa2UReVAg8q4ZQN4KrkFsZcqBnCkLn5ayLL9h+zuLCHxhDa6i9j5r2YaK8RY5G8g 5JkZfmUtvyGHIAUHPzV6Tp2keJPD2kLb6X40Uadodo4tBJGnmWrxpvjQuFAOG/dnqBx61FG M21zKzLqyUvheh43+1R8XNc8W+H9N0zUtPhNvFrlji78p1lUrNwpYkqcjjpn5ep5r07XfjU vgLw/4J02W1a4abw5C1s0YORulkDKxGNucdeeM8V5f+0Lp2oWfhQTSeI7nUY7rW9MkuIHhj ERkM247CoG3BcEqABz0Fe0XXwr1Tx14U+Hk1rqWiRpHoySJa6jpwnjdUaUurMrqx3YGFPB5 we1cdWtL68pNXsj9ajb/AIh47/8AQQv/AEk4CbWLXVdJ8QXd1JdXM4sJEEU11tjjlcqyYAV snI+6OTgAleRXT/BLTNU8QeErW5VY5jbEWiTxOMQOOApXqD1Jz/eGTWFpnwW8XXPiLU7rWb m1sdHsSwh+w2e8xfMrFhGpUBMLj7w7detWtM+G3iLX/BGs6l4d16ztoLDVF04yLJIrX804R UV0yxjMm8KGweSQcgV1e0nKala3dn5KuVxdjpNW+GsPxW8La94Z17SrpW1O2+zxzgbWEqMp SSM9FaN8MjHqUOM455n9h/4t3HhHxVq3wx8ZtAs/2v7MJpRshgvSNsNymfuw3Me1W7KSpPM RrA8b+B/iB8DLuaHUNXvbZ5rgmMPdtcQyBChLLgnnLFeneuI+LlrceJb+58YWUk8ureGrdP ttq2DLqWnkln28As8TZkQDJwXUDLZrjx1py5qfxR1X+R+o+G+eUaFSeTZm74XErllf7Mvsy Xoz6R8TXV34R8R22nXMKW9tLKY5XfI8qVW2lH2/MDgkBT3rKt5G8MeK9e09Y7jYgW9gL/IP KbIUKOQRuJ49OD6U7wRrUn7TvgjTPEEOsD7foccMerIkayG7jbC2+oBifmDKVSTr86RsTmQ 1T+Mf7P2oeN9XSa48c3llqykCxubZCJVBK/KAGxgH5jkfwjnk114XF+2gnY+P4s4br5HmNT A1vsvR9HF6prysee/BbWYPgz+1prOi6vIttofixHuZGJBEdpqAZJXYY6xXStMR2DR+or2bx Zd3HgnX4tKZrqMQgWt8jMCyTKxV8diu5evGcA14z8fP2UfFPhzwloWu2OqWXiTVPDMMruI4 Sl5fK5zNbyNuIZmUAp0w8aDoSa6GxvIv2ufhfY6xY3IvdX0XT0h1W0DlJdTs4wBFdpxuMkS jy5VPICoxHLkcMZfV8Q1Je7Lb1P0TNKT4n4Wo47D+9iMIuSaW7h9mSXVLY0fj58QrL4cfBH WlbWo72XWrVtgWZBcRyhgQw74IPb6e46H4fT6P478O2+oabrAvb1bZXjtDmKUrtK7iG5YBg wyOOD6CvFfFnwK0bUYrzVoYbgak8YgtIZ2YuWVV+cufkVc4yD/CO/FM1f4Ww+E9Cj1CHxIL 1ltngAafZ57RHLMgU/Kn3xkg9Rgevqc7b0Wh+L+zfVn05oqRwaNbWlvbNA1o7fMz4AVWJVV wD827cQMYOKW38W67HLczLbNcQxOpk+yxAXTseGUAjDIyktgcg9a8y+FHhnQ9fintbfXL+e 41CJ12x3vmA5XG9XIUjPbgH5ec54l8OfAfwb4UvGuvEGqapeMp4shdMohLtsw21gX+YZIyO h61pO7SaWwKNmWPDc0L6xfeH/EsN/Fa6lfCbTru8tsMrbSRDI3QLgZwT/Ea8e8aaLpXiH9p GSxs7qO40Pw1F9glvRwGCnz72QHJ+VAFj5PWBuea674+zeF/A/hs2mk3F/8A25cPKum2UU9 x9kt4dzIk7hpPvR4J55ZsKMDkeY6HY2PgfwPJZz3X2W41a2ZFcljKkCnczZAJLySbSe+0N1 3V4uYVHUaow1b39D9y8N8tWTYOtxXj1yxjFqkn9qbVrrul3Ov8QaXo/wAU73VtXk8QRut2z XShZVCRqPmRQp5GwYGDz8prK8Sa+NN1aM6NqTX0VxGcwJdqSGC425yMcH7vPGa4XV/AlufC dm1q121mxl2XBJIDAKWDKvKyKM4Vlw3J6Yq5ZeD7Tw/q6WH267W2vLf7UL2RB+4kBYZzwWb Gz/aOfQV1U4WjyWdj8hliXXxft5u8pSu/Ntmr8AXvY/2NmksIZZriG50aQLGwV1AtbzLDPX HXFafwd8PfFLxhqqrBKLPRgqLE73sa5kPO0ofmUbSDkL14watfsfvcJ+x/qv2VQ8rQaUpXj DKbe5DA59ia7Hwx8RbHRvFx0H7Ss++5BFyoEW2MjLqQeowVUEf3eMVGWQfI2nbVn3vi5NrO 1/17p/8ApKOF+Keg+OfDdxeLda2z6dZRpIovpVZriYgB1VcH5VZjy23OMkDiuD1fXvFNtpN ncR6toP2eMMGnbYHf5QSodl5KhgOvB7jjPffGjxpbaWkgvFjks/tuLaJQJ124CE7mO4hRkk HgYHWvOfHej2/jJtNitY1aO2EkSMiYjfOMtg8M3A555UdhXdZrS5+XKTudNZ/F3xN4elayL aZqMimIwKbny9oUDY4ZW+6SACQeD9ar/Ev4nfEr4h6ZBpP2XSbSzuoTPNJGCxBIKkJ12qc8 FuTjqeop+BrqGSWGPUdzPpgkgs5AgWO4VG2kqP4cMOR0PJBNX/EfjGbSlubLTbFpbe9gWSQ mbCzv825SM5ZQvHatnzON0yYO6uzD/ZZku4vj14XhuWvnjt4dNSB7kgkxC9kC7AOAvHH/AN evdNI8W6tfeLr+S28PxC1FzKYpoJxIq8kMSADgH36ZPWvL/hpG8H7V3h8TTLJMbXSS6pEI4 of9LcKiY6qAAM/Wn618SfFfgfxZqlq11BPHb3LupW2HzoHYIWI+8oUbTgEjHWvKwkmsVNN9 j9d4wV+E8pt2n+Z3Xhfxj4x8XeJJtPi8GWE6ykI5numSKMEkHD/3+gJHOOMVk+HNKudA/bm 8N2t5a6fa3USaX5iWk8syc3zkZaQBs7SOOQOK1fDniTXvGOhPdWbJptu8LM6Qgn5nHLE9eQ Dgg9Wqvbszftv+DWkuprqb7HpJkaXqrfbX49cdxn1qszj+5vc5vB+/+sdP/DP/ANJZt/Eb4 0fEfxP451LRbfRdJuNNjnezcCKTzbZnHyFz8u0kN8pB2Ng8cHHNeBfEPxE+GfhK/uHtrt9J jthpMUEsyStaqY2cR4xk4jDHAUhcbTt6HU/ag+KEkfjCyn0c32m6k1yyu8gBWeEEoxcr8vB dtp6Dg5rS159U8OafEtjHeX9vb28d1Kk9zhYpiu+RsFSSAGxuHUkgdK6lTbiuVn5zjpJ4ma t1f5nifw4+Cuv6+q3VnoataRQfZHjaNYsqg+UfOBlgOee5xmun1u48VfDXw+8n2O5mtwqh0 lkZzA3HQKcbefqK9Z8Oabea/oa3FvrOm2V4iK0KNKRDCHw7M7uMNtVlO4DJOBjFeWeIfibr 2taVeTajePdQW8BE0sUQQXDFuSPlBG0hDjGOv0rNUnHqZxk5NRijkdY+I+seNfG/hjS7xLY W9lJcaioR2MseIHi2upHykGUd+jD2r3b47fEaXTfFAsdS8Jzaxa6HpmmWsU4vVgdwllbh1w VbapYPuJHylAQRXlfwk8OR/En4tHVJlFvp0gWFXwV2WyAPcS4J4yEAHPPljrurQ8YatrHjv xj4ouYZV01/ENxKRHOGkNsXPysig8kL8oHTGc15dGKrYuVnolY/buMMLLKeCsBluIXLVqSl Uae6TSSv6nL/AA20MSftFeG7ddJu9Oe7tnZI7udZ53ikuLQIpZcKVyHxgfxHJNe0eItXg0X xD8QvC2maRqDX3ivXb7UfOaFpXMhm81nV1GAVUZDEngBcevnH7M/gseGf2k7d7ib7Va+FbW 3klZTuUGFXvJlUHgDaI/l6ZbHNZmm/HTxF4c8dSwzX8ssTTySuYkVJbuN2G5DuUhcAHkYOT WmEop1526WR5PGLeH4WyvCzVpNTnbyb0Zb1nxXq3hDVJZLzS9aNxZt893FaSJJFuXAYqY94 YlsBQOh9xnVl1vQfizfWOpeMPFmoeFtWtooo7kHRpW+1KAC8gkRQAx28qwODxmtnxD8X7PW prWEapdWsP2tRLPdoGu0iZOVfZhWTcoO7JYEE8AYqnaeIPEth4hkvLeaO5gY/MZjvIXGGKH OAO/PofavRpUXDRu5+RSq8yu0eYfEbQdP+I3xy8R67Y61Anh1L6K004W9nuWeBIVKKgk6yK NgYFRlt5HvqeF/DcPjP9hfxPZ3sMl6JZ9OZgRsJb7VN8zbVIXGcnAAHtXunhr47Wei6dqNw fDdggvr6W4u9RtjuEJCxxLhCCApEYOB0OT6Vx37KniA6T+zt4nvIII7pGe1xGX8tHVrmbg8 HI6fL36VwY6nPnp81rX0P13w4qL+x82dv+XS/NHEfsQeCPAfwi+OdhrUeoxQxrDslW9tzcx yO64ykinEZQkfMdwbtg8V9m/FLXfDp8MX629/p4e8ibEYnUrMQpBCAHjA5x7H6V8neKtSmu 7e9uodN0rR7uWJjMxhVYyRjaWVeGIy2Cw4xW/8ABHSv+E01CeDVJLFrAjzIYIpfllbIZlVl 5UAN3xw2a9aNTlj7O2vc/KqKjKrFp9UVP2G9NGofs6agvLAxaWRg4Y4W4PHHXAx9M1wf7RG uXOmfGrT7PS9TtLvU9Ju3hS3QEpbGWBhIzAcEruRsHugHeu3/AGQ/CU3i39l/WbW1WBXji0 2QCUZVQI7kYB7HkDNcR8JfC2m6Hr+peKbq1g+w6Ifs0XlfOuoTB2ClT3811znkFIs55rxae IcKMox+Jtpep/QOeZDTx3FEa+K0oUaVOc35KKdvVs7/AMJaNp/g200TwmurWmmGYJcai8j5 JO0mOJ+OWVTu25yzu+SNvPqHg6x0XQ0/4k+tQTatZiP7TK06JFODtG5MkELlsHvwfWvBNXn vPFcP25bG4lkmumkuZ5TmUqzDkAEkHHOR03V0ej/CP+zYo7xDZXGjTWqiBp3miUzFs7WwxA ypbaMfMU7d+vB0XSST36+p+NcWZ/LN8xni3s3aK7JaJL5H0lpnie1k0WWGe3sJJNZtJknkh ZQplIZQAM8YHzHJr5JePRvFej6xBmM7ZpbKScxbre0d2JMi7mG5sr02kMrHHUV0vgfTJ77x ibOGwurnc7QzxC8I2ru+ZdxVSOMAjBxuPTGK2Nd+B3hq41t7A6RrSa/pdzNImmW07uNu3AG 45DRnllUcqM9BWtaLk1K17HgUaigmnsznvAGt32tfHH4eLeQpF9h062tUeFw8E4TUXG+Nsk lSMdehyO1fYfi/wPB4c8eakmn6p5epJeSXE1s05lcqSAYlBO4LwrYxgHHFfJWn/DGP4c/tV eFmhsU02PUrW2kWAOrsuy+ZCXIAGcg54zwa95/aG+CHhvwJ4D1fxvpt9cIul6oRqDHUWjhV 3nCMxlXG352TgHHJzXNhqlsTOUk3otj9c4winwdlKX/Tz80dz4v8K614is9NvGsbe6WaI7Z FVYcBcLs28Yxt9O9FfMviGz1+4e3k1a4dLqeETLHdXjxtEjE7VwccjBBxkcfWivR+tR8z8f 5H5HQ+GPGHinxl4C1jQ5rz7DaxWUt5FFcRrsglVN52qNoIOflX3AqM6zH4m0eG4vL+6e08g swndooSwUBVVAMtls5LdWI7cnq/hPPN4t83S3+xR/apmiiunwZGhbZ5e92P8KkYIxjHIJOa 2PEPwI0nwHHPqWta9puvTWGpxCO204LtmtRIHztPWTCKuGyuOa7Y3cUcijZ6M+TPi3qmsTy aXGZkXThrFmssCsRg+aCpAPbIzg5welfUPgzxJqEGueD7e1vXijs9CtJXQuUQozyqwDYwGy wbBP8AD36V3nxm0D4b/tCeF7Ox1DQtN0yO1vYbiGe0LWklsVztUyRlW2klfXoD654nwF4Qh 8HeIvEGmtfXEsFlKsVjbXNyZjDbozmFC7EuzBXLAMSecZwAB50sLUWIVbpax94uKMP/AKqv I3F+0dRTvpa1rfee0fD3x3b+PtG1axuFht7tQ9o8L/IbhyuGZORycqM578Vyfj7whfeA9Fm 0T+x4YtJWW1mtr+2iMjSMsi4eRQRulR/mU5wDzxmrGleEJonkvreSYyWsv2gmRCpYDIwB3x nr6CtC8+I8Ot+II9PXVIbcSlHkguJGQlW43jdxwcjgZ/nXopN6nwlJ2Wp47+0pd6peeGtGl 1Wwk065lll8re2C67VVmdB90nYDjJwK8t+HHw91bxvqzXlheWsEGmtE88MsjHzVdlVVyBgf IHOT3x616p+3J4gh1HUPDVujLKtvBLcupUAn5gg3bQN2QuffH58x+zhd6XL4f8XW+q6l/ZP mWUM1q6DmVk3/AC+oPz5A9QfSvKxEbYpRXzOyEmqVzjvAPiaT9i/9o+3i09lu/D99JK1taN wgjYk3WmycEY2kyR+gJAH7oV9La34dtL/xDZ6lY3zX2nXka6jprqNrXsDnlWHRSDuRwOFdS Oor59u/D+keIvhh/Z/iAQ61O+ordw3VpcsHj2yO29mUqyMCUCgEHaHHRufRf2cvAviSG20j +y5r2XwxJqkxS2v7prgW8IDFwrOS6q7IQQpALoMjOCVDDSo13Om/dfTzP0LPOLsLnGRUMNj Yv61R0U9Peh0T63R0Hjz4waXfS6hYpv2BY3NpvwswLFHQsBwQOex5r5l1SDXvhR8RR4u8Bw 3imS4N5cWNpKDIspOWngJ4WQ/xxt8smc8MTv8AU9Ug8S6/8Sb3wxqHh+/sb0ymCxlgj2Ys2 ZUDOTw3zHBOQWPbNdb8GfhdJ8I/j/No/iIXN5ZarpqXFoJwv2SyvVZQ4R+oZ0Vc5OPlx0rp xNONaPJJHyvDnEWMyTFrF4OVns09VJPdNdU/M87i+J/gz9oxppb67l8LeIVlU30BjkSwklQ AYkgA8y1kOPmXYyHOQEHFek6V8MYfiDD9lurjQ7q1imWSCeyuYJFCbSuwhWyAP9oZ6Z6VB+ 0p+zv4TOgyX2paVb/2q9w7xahbloJoVZSQiyqVkVcqMJnByTzms/wF+wZp/i/wzaXFr4y8V 2Nw0IMqTLa3aBmVSpUNGsm056lz35rg9hjKatBprs9z9CqZlwRnL9vjqc8NVe/s7Si31aWl vkbutfCrSfh3490xrXUNP0ywg0JhJMrqyJOGTcpP8Rbqvpg9M1w/xS+M2h2ulNb6PZreXzA GW7kJECuCMsB1Y8E4+UfMatW/7IdjH8atM8L6h4w1hbe8sridp47aCAs6SIiqu5X/AL5JyR wvFe5aZ+yD4H+GOmxyW9hHqmrOVaG91C5adsZAZkVv3asDyNqA4NONHHVFytqKO/CVvDrKn 9YXtcVJapNKMb+Z8k+GPh/qvjvUJ9e1FZ7hZyXM8w2m7IyQq8YCjsMbcdM9Ktaz8LtV1TVb uZjbzstsIog6jMJfcp+bj5grdOnH0FfUuu+ELawsJ9uxZlLAMw2rKVLAEgdsfT16V88+LfG 0fwu8b3TXWjyzW1zfmeCRHzgunlEsCMEqUAAOOCTiuijl6pa3u+rPjONOP8VxBONNxVOjT0 hCOiS/V+ZxuifDG40DTbWSGSK9uG1IGBHiYho4/lZio464PJyQTW98bpNJ1PwdYyboLTUpA 009lGql4im5Qqlvu4IJA67Sv1ruvhV8PE+N2m6jcWOyytonMfnQAxuJsJJtDFsMNzZICjrj Nbumfswal418Q2c2sQ2zRmUtIHH3mC7Sy46bgoXjGQ3OetbRjpZ7nw9GpGNRTfQ8Y/YritZ /2QNajuzIsL2+k4KHDbhDcMAD2yRjPHWs34taVbx6PJe6bYTaV4jyl0Z4rgvEV2/c3dCVQj JAGTnFez6x8CdD+Afwx1HRvCIuxcX8C2ptXuprmOaSNWCKkcjHaVDtjGOOtc58Qb641JIdA vLe1n8+K2W5lVFSdGWJFkYEYEZJDbjg8Cpw+HlRp8srXbufWcccQ0c5zBYzDppcsY2e94pJ /kcf8LvBOh+JvAdpfan5U11Y3TLfwSAsGwN4LLkfIc8H860PE66fo/huONdGhWOwKyWsgyg ZS2Mhz/CoYHPfk1k+H/CMnh34jrpPkGGK9kLSrFKJVuI0JKsrdwVwMntnFev/ABf8J2t34Z yI0khgVUEOMvnaXVUJ5KgjHfIB5rqjFOPMlqj4zmszzeLxhodjbxSX2mWEalcEG2yEZvvDn jHUjt3Bq3d+Dl8ZeHbX7OsVy0ztJFFFGqmLHCNuA5UgYx6nPauAur9tU1mDSL2TMzzqN2Bt ZRuyAO7DgAnjnNd7+z98Sls/D99osl0Yr6wkYLEqIZGQHKFCwGSccD2NXGKmmohZHnHw8gl t/wBr7SLeYs00CaahDNkr/psp2/h0r1P9oH4UaV4y1KbXtNk+z27xzbFLCMJIjEYUdSdwxg 5B/Os7xL8OdF+It7L4utZZ9A8XKI/s1zBqDRRTtG+4NIFwAd5bGMYJ7gVyepfELXbOe0s9W aS7cuBK8QVBjeWbbjGOcnjPeuCnheSrOcutrfI+8zziWhjckwWW0k1KipXb2fM9LFv4VfE8 eEvDsmgXVpHHcPI1rJMU5hVSTu3DAOSenP6VR07xQ2lfthaRq2seZGNPtrC5uSE5VEvZXJV R1wg7dcVqeG9OTUbm5vI42nhm2h/tI3AZxkD5c+mD6k+orO+I3hTTNR8aw6lqFrfWvmQC13 215MjrAhOGYKwzhi5wem4dhWeKpyrUnBaMXh/xDhclzmGPxkXKCTTStfVW0N749WNh8VdWt ZrHxJotlDYtKkKm3uQvlu2QSBCSW6HkkZHSsH4baHq3hqzjtda8daPq0diQbWci8EkgXCoJ F8kD5VAAIPO0Z6msH4ufC638JLol1puo6s1jqlpuEj6hOE87IJUszcEBgMdDg49vOfGgvNV 1Ir4dv9Ytzb2X2i5t3v5JBGU2ozByw/ds7A/3l6ZOc15cfrSlZTR9/UzHw1nL2ssPWu/7yP pHx1q2m+K9EjtbjUdIuYZWb7TCkM77gVCDazRLyBgYPHHUVxWsovivUYrNfNu5pSQURMzXJ JBJZV5PQZP1z3rnfhX8PNSa+kutahvL4WoVBYTX0n704y5ZdxJ5ZCAOvA717l8DfCljdaZJ p+i20EV5qFvIY3S2LM3ltvlUyDuCrLk9lx3rb6riaitUnp5G+F424GyeX1jK8ulUqrZ1JJp Pvbqcx4J/s3w54qu/DepXtvot/HaQ3Mv2mJpbS7gd5UMAkiDFSDFnIBUkgbhtINaGwsPhR8 QrnV7O+g8RSQRvDppE7GKMbvlZ125zgc855xxnjpP2svhLpNto9lq0OnlNSgt4Wur+2uprV oYcgBE2EBgzyZ2sGAOem6uMHwH1AeMNFktdSmTSBeAXA1CcOs8K88EKudwyfmHQc1McFXpS 5aLST77m0+POFM7qxzTialUnXX2YtKFk9El0S2NP4XQP8K/CF5fWkU9zqWruymVIy7IhcPN KxGdpZlCgngKDkgYryz4u+IbG7ne8itbu7luZdsBBCyOu4Zxu6ZHHpx3zmvfNb0O48HfEd9 NELXHn6VdRNZ2jj7PLC+SGPYANuJB4A9uK870r4HXHjLwy8suh3dxdtdM9usRO2NWO4hcnP TBG72Fd2FwzoRabu27tn5jxzxa8/wAw+tQgqdOKUYQW0Yrb/gnn1z8LdetPDkt1Hbtp6hFm dJxuLqQQzZPA4Y8iofh78SLq2zpc8jNFbWz3DSEHOATgEdzg5A9/xr6IvvDEXhTRJGZZmtp YCogcHELbQQp7Ecqv1WvOLjwxYWusiG3s7a4j1kOrso2rankfLtPzHbjnGOOOtdcoytc+JT sYVr8ShpthHYu0bT3sqW5iiG5X3EFmAHQEkH2B9a6r9lG3N3+zP4iVV+WMWkjAg52rcSnjH Q1574l8BTeHl1XUoYY3S1aN7JXLHBULnocjJ559xiug0LQl8B/CycwjUNPa/dDNALyV4poS xdSEZiqsCDgrg/NjpmuTEUJVHCV/hdz7vhfiahlmAxuFqpt14KKato7p3fkdRaeH7rxjcW7 WdqDaTkqCOrls4LnOQQRjPvXWeEvBp+EnxE0LMUmotf6NNeTocsobKKoAIA3KSd3rx1xXd/ D3Qom8BeGptP8AIS7NojyxKVPJjJy2M/3h+OM89G65rKRfGfR4Z5IriWfSbuJFQZkjG6PeV xjB5xkjpXZGEredz4ijVUZqT6Hzl8DvGtxo37LGoaTptw9rq3iBNNhiKBg6whZhMyEDG8K6 hR1ywI6GvVPDHwkt7fQbHRigh0/S033UqAmJbjGApx94Kq7OOmGOeat2P7Nfg/wIljqOm2+ pWK6S0UkMLandEIysrIMM5TtyMFeorq9F0JLvwrfzSeWJp95PnphoB8xZQoO1vu/KOpyK8/ D5bONTnqPRbL1P2bjfxKwOZZdHB5ZBwnNRVSTtqopJJW6XRh/C220vQvGNrYyabMsktzJF9 rIUgKyAo4zxglTz0x712Ot2t1oyWdoug6Zf2mnqJkmKErMjghWzjO8fOB165rxD9n/x/wCI PEXivS7TVNJ1TSWhEwmTUYlVVhAJQxck7SWT5WOVIINe/wCn6xcQaZb2ckdw8zj5S5CFVJI ycnAPIBPPbFerGMEtNT8V5rHkWtXGpeAzPfaQuj25muprJ45YWuGiVmEiY+YZY5yGHORmqt n+1/feGfida3G23uktBC/mPbqQQ8H2eXcqkMTG4yvOMn1OK7j4j2+l3uu2t5DcT3Eun36SP BbhSzMQiltzYUsFUjbz93kYNfOM/grVtQ8WXkfhfTdY1O5ha5Z7SPTjcSW0asjIHbbtZA2W 3Hggr97pWHM0+hcbONz3H4xalrGqftb/AA8m1m1a2uJtHtZADAsJIbUZCPlGO208gNkkHPU +r/tnadovw++B+raFHeXUlxNa3V5FLPKZViAc+YQGwGBlmQ7ccgf7PGze/CHwp+0HN4T8Ua 5peuW/iCGwijjnt72e0lUJh2VgrqrHzCcHaTkjtXlf7fmoyeLPCHiW7ht/tCWlz9hubi2nB uoY8YdWX7pVznI4LEH61jTw0o15VHtKx9rn3FNDG5FgcqppqVDmu3s+Zrb0O58b3+nWfiK8 a6t/tV807Jc4s0ljEiBVZl9N7bnOOCX4AFFe8JpfhLxnL5PnSW/2OKKVZBKIvtiSoGWbJ+8 W2kH0KkelFdXsPI/P3J3Pnj4J/BBL3WtS0e7a6s9d0C1V9pcbVVgjlQCSTw69CR0PFY/i7w 2tp8QrzSYbqODN35ALlmWZ1OHUEcZCM23t7HFdN8KfE3ibwl8e7bWrWGDUn1qAaLeadKzAK gCsZt7AqCqomD9ckA1du/CGm3vjm4bxNLcWWlSeJJIJ1kAXygV+Q717Orggj0Oe1bS9yHLf U1SSdzn7n9mjSfj94+nk8K+M7/wza/bT9osJgzvIqMOFUsCQ2RjrjuK9LP7EnhnxL8QtQ1q +8Va9a3HiO4aZotsQiDKRho8/OqggHGcrz61uSfsiWfhKe38SaB4guNI1OG5a4WN51lMkYY BgAfuh4wwGOcvntVvwNJe6rqN7Bq00sljalVVlCkzE4O1cf3sg/nzxU0ot73REpXeh2uveB LOy8NiJWlvms7UxCVSFkmQKAyqB/E/UkcZFeeR/Bmz8U+IrPUUjWCzusJAHt8yw7doddx+7 0PHtXb3HxF03R4iieYpO0ncMbDxhQAORjnGQPWtm+8V2WteEo7rzGhjd1iIjAWRtxHygYO4 gnk44XNdPI07R2IjufFP7dXguLw/470SG3mmmtrqB7OAsQz5QjBPbB5+pTjrXFweH7k+AtH 0fT9Gmvbu6Bna6DM7TNLlkjO0BVBRVZVPIJPXNe2ftuQnxN8VdB0uzmLSR2qysluQfs7lmY LwC+8KowRzlxmug/ZU8H6Zo3gFdQvtTs7nRdUsrd3trpS1xDMCw24bACgkg8A/KOBjnyJQc 8U5HZKVqdjgP2UvA3g34kfC+W1vtLez1QM5v4orkZuyWUq6luVxngDn5eSa9w1bTtZTUWcX MOh2NnCbWytigY7Qww5buxxnb06+tWfFXgTwxZeHptX8Pw6SvkohtTAdscOxjlgFbkAnn3O DWh4ZspvHFhqcdzvmSwTzUu4nA8xTtZVTHfjJ+vUV6EKNlY5/aXPNPiFa6p4Gt7i9s5Ib5t SJZ54ZQRtITDvgb1wFAByQpHPSvPpvijB8Tvj9a6W8kYKSyLbCeMibzEjLuXzjBYpnjqO3N dfrviDxRrnjlbTR9F0TyjCQHnfL3MSkb1cA8cg4OMDPFbvx6+HlnqMVp4o0bTrfS9c0KfzU l8rzC48s4VyDyT90A5zuOelNxcW0g512MvxEsfi6aystWhxPEAyhju5U4KnHcfeA64YV29v 4Wu9I8RCS2EiRtEtoIIomZgo4DAAZJLDjrx6V5H4f13UfGfjlJLxhp9spMgjzsZGIw4IA5y QCM9OO2a9X1f4nfYE0mO4bawhJiMD7nLbsLux97O7PGO34Je9qugpxskzK8P/DiTXvjBZXl wt1HcWckwWIKNjpmNi5wNy8ohyB/Dxzmt0Sata+Mrixm1HR2gkDSREXAZlABBwrKGRsNgfd 6jr0rB+F+p3Nj8S7W6a7kXTLGwlSV9rKLudZPkOeAfLjyvXgHnhcnnviHDqWreJL/AFi1sp JreArN5mVBKll3BwuCR/EMDAxnqae2twjG/U3fEdj9ttxJeXSySojJKAxbd3U8deM8968X1 9NJ8SXOr6LJNYy6pZXO+KCXAKo6/Jv4JHzEHcOR8tdmlxqFyti0ccducsShJJkReNvHTHHU 5Pes+0+G1q3jjUvEM0Kw6ne2q2zuCWBiVtykoeBINxG4dRjPSoer8hdTu/2ULS1+H3g/UdF lhjSe61J7uPKj50dI03Bv+Ad+pr0bxpq8mg+E9QmVWa4ijItyU+4rL1PHuMY6V5n4Ve30HU 1mk8yWVZMmWU7dgKgAAA4Y56cYA610fjn4m2eheEdSluGkeO2tpHeQsDI2FOAFORnpxgg49 q6oxVkrE82tjyD4g+FJ9T+GA1S9uAJbGBmgEUjFZFdjkkg5Pp688VT0MWWnfDrTbnUpPtni GGAsZ53EYcSKofcoHy8YA64Hr1re8AeKLfxl4UghvLbbHaGW0E8b7/NkDEKdhADLjYQAB19 Aao678MYLdbbUoXkvL20RUNsdmZlJBdhyMcE49jUqmmve3KTd2rnnGp+CtU1D9qzwPriasB 4f0fSZYtTskZXWRpUdVUAg4Ckpg9QeRnNa/wAWtcurLTniZ5rd7UiK5Mh+cttYKqnHHH6n3 r1b7FHYXsci6ev2eOTMbpFlWYLj5iO3OB7+tc34j8J2/iG41KfVFVRdSmRRlXb5VIyQDgdP 0FS7wjyocWrpnzNCovvEtjdrbXF5bxSrLPCVI39Bt3A9MbeT0/Cuq1HwLpen+G7HVpmmW61 K5WYIsgjNkGOfLZjxyDt5wQGzwRW34i8IzeCr1riONoZshLS7VGkiV+SdyjOBjBIK844qxo f7M/if4qeE7m+0+3OvacJTHc3AubeziikJ3IGE0i5Y7W+72A98c9OMm/dWvkOdaC1k7LzOk /Z8Gh2f9oyatBFJpVqVWO3CCQEE7l27my2MHuM5PevVpvBXgn4kyLqmmw+EyuwqbaW2KSQs GCElnBZTnbkoW7ntz5d4P/Z91zwhpaab4nsItDup51u7Oe7uVU3kYAA2OrMjBWPLKSOQCAD iuotP2dvGWuaDcQ2lut5Y6UWuXliu4UaEby8g2lt0ihV3dCMEgeldFRN7LVbk+1glzX0fW5 z3jn4aWvw71n+ytJ1C51W9uWLGCJlZFJ+barAkAbRknPQZwpOBlaPpyP43so2ima8jkWJA8 TPFMCwAADDBIICngE7+3Fdr4Z8MatZ6nvazAtbZJbaWeJ1BBdCBkKTuHQjjqR6VX8BfD3Uv iT4oj0lftV1qCqLa3ijuVDR7WZwyHCoPuuuSenHYVjGlKbShuzWU4xjzN2Ryf7QGu3F5faZ bXMb3SWlo80SW9mFjhJZUC/KGBzjG7sqYyDxXLWfw40/4qeBvD+sXtlbaWmLjRCY41kW5UM zOHXgquyUZPqAeoFfRfxO/Z98SW1hb6tqGky2Wl6RZgXTJdwSND8wQbjGxZtxweFA5GcYry LSLqLxdqNt4JsbHUL7ULnVEuIPsACGNiPLbfIxVVyfL45z3yK86WHlDEcrWr20No1qcqHNF qyerucdq3gab4eWrzWt5py3SwrLpiQXzxvOxKRl3hYfMu0sy5YjKnjNdF8HNG1XTJfDmm6Z NdfaLe3kiWeIkxRB2/eOcDAGzb8zfMDuBxivftI/Zk0f40XmvGzsfsE8lmkIsmlBBRAS7qf uKwZnG4EDJ7V5J4V+CniXXvFSadoF6sS3YaGyv3kETyLEwVVLhud5K5LYLFTyQua7OWcWtN /xMY1oPd7bnbfF7xzY+JfC/9g61a6bqD6pi2jlY+RDO6EMqseAhJdW/hUHjIrzf4o+B9D8H aPataTxrHaXluWgEjlrLAHmnlceXzgbs/wAPrUnxr+Dvij4d6/Ho+vLezalkXICsjwTK7I2 VZOAchQSxBGRzjioPAHi/xT8QfFEWg33/ABMZriZLSSC4CiRFQoQS7Yz15LnOFAzgYp+7J8 trP9SqfK1zJ6bnl+ja94s8BfEoNNrVprB1DR57W2EkCWzxJG6LGrvnHzKGxnDE/ertvh78W Yx4Il8icfbJJQ8jqDvjYYG1wSdy4AHGMFeRXea1+xj8SzZXtxqWgaZqkl3E0EVxFqVosADP vAIaVT5gIXLA8g9eOfLfg/4Hj+Ht1rC+JEs7i6tpptPYwqVMLJkOdoZlbPQEE5Izk9avllB 2mvvM4VoVL8rTt2PXISfEvhWPc0Nyl3beZsAX93Gy4C9OpY9+g+lc5qHhzS/C/h2K3Omw25 tk/wBCu3I3SkndtLDkNxgjp8uK6Hwx4TEeizNJqMlxcwNG5jAZY44WXCRnd/EAM8Z6E96wP GmhSeI9Et41khtHsZWYtIGKupJG0AH1wcngYqpO/vWKOJ1nw5b6xFeQ2hDysWn2xRhkkwQe cDgEBuBgVH8TPBkHizwFbQxyXGmgokDFQzLj5sEbuQMnj6iursNOt/BOmzW63Xl6g6Nv2OG jCEBtny9c8HI6CubvfEcmpahtt4TqMsaMJEEjcZ6beCCAQBSsmthOTRx/w9+JWp/C7WYdIu pjcW6QKoLYILAYxnqOM5rcsPFEnjT4t6TqVmxia3E0EjbwAquYjtZcZP3DyPUVwvxC+INje 66xksXtZN5aWKbKhGB+fBBwcdD65rH8K+LJrPxNp9xb2qLJKHkYxvlUCkKWyPXjHPGDxQk0 0hJdT6I1H4jx6vrDWEzXIktywTaOXBJOGBGeu05UZGD2rW0XXf7W0i58mB4pLvc5IXzCpyd 5JIHfoa8JPx+vpPEgZrohoRsIcK2FYrzkDLdxg5xn3r0nwN8S/wC0LNJIbp2mctHIkQUKxB 4OM8ZwPfrWkJOTJd77aHS3ovNMt45Lf7P9qErMZ25kgOMkgZIYk4B7fWt+LwVca9pS38nnX mqTBWEkgGECjONhIRRnruzUGi3MdxMkd04eO4GV2svlLx97rg9SPbvW3dwTQeGJbKxjuhby KV81F3CRXJAKEcg5ORnris5Rd32A5u78H6V8QWu9P8S3llZy2QUMUn+eNCpYNICQqnO8YHf GTXZ/AGK8sb2S1kihnj0K5awg1GJQguoQySBioPyuMr1+9gnpXzv8Xf2e/F+o+L9PaGxvr7 +1QDLcowjSBRwrPuI+baAxDdgMcnFe0eA/D+oeAvgN4pvZprvQ9btpIY7mVpWEcjIqIjLg/ MZIyc98ntipjyKXNI15XayZ7J8YTPolpod1Zyi4gs3/ALQLh0RLdGV0O3HLMUbIBG3aM9a8 t+IP9j/Fbwh4gvH1IQWkmkyXllHbIoe0m2gsXXk+YAxOw5OHIOTxWHoeq6v8UvCd9oOq6le ra2UDNBOImjQqVYqpwANu0Dk56npg4y7UWPwv0qbRQmnaleeMNIthbsXILOp8t5+QfmYlTl Qu3YuOprWNpaEOD7n1j8C/Btn8Z/h3Y6xc+FLex/dJBFFeSMfLVVACx/KPkHY9yT3zRUfwg 8aaroXhny767XypNr27jBWRdoDEd+WBOT6+1FbciOV1NThvE3wO8ReHtJtobG602C7jllS1 ublyZruN42Rl3AfLIFclQepUcjFeTWGs+N/i14rsfDuoQiNhcw3F1PPCGUtD8rIXX77MicD rnnpkj0nXPjH41vvEQvG8GmGztkdkikvYj57yZKnapPyj5QW4II6AZqjb/tW3Hgm9sJPFXw +WHdcMiyW94s3kyBFRmGAuyTDoNxwSM8nBrmmmne50XbSXU7PXfixJ478rS9JlkSOC4UF5I hHNaqfkCuQMgfwk4x8pNZur6Jq3h29s9sd1Z29zH9njntJWBRgrsFIzhQAh5/2hXH+NP2y/ hjfXkbX3h/xdJdzW/wBluPsCLKUiVssCQw5Hze/pW54K/aR8F+MfDF1ovha38ZyXcyM/nm2 80RxvtywlLEABSc5Py+uea6I4jS10TykOiWeoeLtUkgZJ9OaCAfbL2GISx8HJdlbpJtBPy+ vSvR9M0eab4dCz0BpJNkstxDcTsCbh8EEtj7uegUDAzzjmue0bxRN8K/Ckejaf4X1zxFeG7 aa4nury3hjMTHKqSzEkAD5QB1Jyetalr4o1LXGu9Qi8N6npmi3VptMLTRsACp3uu1s/MowM EZNT7S6u3qF7aHzsvirUIf2g4tR1yH7HqMUhkngiGDEyLhlJOAH2/N35z7V3ngT4JeH7WfW 7TXLy/upL8yLE1hdbWhDyswU8YYqHB68nJNee6jJZeM5JZFZ4XciNZmdWnt40UIqlz1kARQ 3HPel0Lxr8SvEuiaBouj6bq4sbR5JF8myjkFy+CN4kUB9hXDAuflBPPSuGnKKk3J6nU7tLQ 9h8OfB+38ExI2i+JL+9stLgdDbyhctn5XVlXAY7lBBxznnpmuw+D/iddV8C6readcMJ7SPz DC+ICV8t0KkbiobKYweD75rwbWfBnxMsvD/23Sb23bUbSAzxWVqY/NZgW3RyfM27nBJOck1 5x8G7v48eEPDmtf8ACU/D6a9sPElgI4RFPGJBsd5knIVjuZSWG4qOOO1dVPEQvo380ZujK2 p638PbPVJfjJNf6ReOnlBllt5uDcgsWAAJ+XgMAOhGT2Fd18UbS6sPh9Y61DcXYuJrlkuQ/ JiZWYgMp44YZ7dq+YNZ+PesaTHbT6bpy6Frs0awOt26y+VJuYqWVsA9fUjrXoVv+0R8QvHP w0Hh660nTbbVlcu0sJXbMCSyOqMx2kKVJByuRgURxCbbb+QvYtO72IrvxTcvq8Mj6b5UxZg D5u37oO76jOB68/jVq5/acXRDE194VuLuezuElj2TKXYIytlVyCFICqT1/kebfwn8S7jVWa GONjdxBzAI1ZfMC7d4UgMw3YLYboTgdK5jxH8J/jFpfim4vIL3zVh3SyRLDCgVdpyqKAc7R kYJJ9zxXK6zu1Y2tFnsXw6+NDeIfiPfXeu+Zb6c9or2cb2+I7Gcyq+4kYMjHDBiR03ADnns fiT8SI/EnxUW+02+nu7dbdYpwkQjilIY/cUAZA3Fc7RkAZr5Fi+PfjBlmt763jaeJlmiYWU bCZSSGDMo38HkqeQOtX/HXxZ+KHh/To9V0bS7W1FxtZ7b7Gsp2YGWXDKVyWXntg4BrOnimk ubUTpJu6PrD7Uj2PmxqkUYJBTbsDEnnHp1/Ssq61PTbq9gSPy1unZg7pJtEwXGRyMKAGGSe nU18q+Nfin8Z7nw5Z3UaXOnWrgF5U0xNhj5LuQ+QOFOMcZTrxisCB/itH4qudQ0rWo9Ut/K jdpooEjtlVly6puw0khyrOB0A9K2+uRaskQ6TZ9WaRfXz3GpQ3F3YXl3ot0baeK0ffE25Q6 o3ygblBXp6ds1m/Gfx3pfgrwFJJqi21xf37GLyFDFjuyFAycKuOGI4B9DXjOkfGD4leNdc1 NtJ/sLWbYARTQGza3khCAnIXd/rMnli56HIxiqfxI+B/ijx1p2kahqEl1f3JuRbu6BoorcF v4mYklAMnOMexrb6zaPupshUlf3me5/sh2Enhz4DeHn1Brea9jR2lMjBmaR53dt/rwzKM8j nngV3eq6g9xaytFbWdvLdxsN5OZI1U8gFT3wACfQV57+zL8JtY+HHhE+G7Xxdpki3ErO8M1 gbzYzZbcj7lz1JwykA+hNL8Yrnxh8Gba71jT9T8M67IkOJIHtJrSRT90vwXBXYGYjg5IIzj mqVfRJpolwV7pnZ6dr8Nkt7asrOJGaJDu3oNoyrEkDr6Y4PPNcP4i8Y6X4S1GZXVreeUKC/ PlxrnBIODzk5Pt9K+ffA/7YXijxwYI5Le+t7gE7xFp6yQISflKs0gDK3BzhWUHoTXdXviLV PEs8VxFoMUh2bJp2JQMNx6buo3DqB2q51EvhdxqNt0P8TfFO30Rb+806G5uo5ZdiebbKXK+ oLdFyOCp6Cu7+FPxH8AeKv2TvGl34kvNf0rS7bxLZF/sFus0rzG0uSiKszKMNhu/3to6GvI vir8PItG8MLq2rahqAl1CWO3Ad8x2sTZzKAAAxP3RjB5r034A3fhrwr8Jb7w/PpemeNdP1j UIL+aHXzP5cFzGjqgjEciEYEjDac53dT2MNNpycktV8tzDFU1NJwWqZs/F349+B4/2U/D19 4TnvZvBun6jdaLO91ZFb61vpokl2FVLIsZjjzujZwSjhiCa2f2OPjnoXxC+JUbTXF5Jbp4S 1Mag4IhdUSDAZd2RgIrjdg/MOe4Hi/wAWfidqHiTRLHw/L4C0u08I6Pqck0+maLZMYPOf5P PfzGaSUlRtUs3yqzemKpfCz45r8AvinJNZ6DpdzNJYXGnXGm39szgxyK6PC21lbAUZxuAw3 ua1ji4xquVtLW/AxjhpOh7Prv8AifTqePPBsPgLxNr3ha+8Rm18KXEDXsGqQqYJRK2xXhkj VQ2G2qRjHOQTg1ifsY/F/wAIeN/j9b6hHDqen393LM8FsiEQ7RDL+83NztZckKPlX1NfNfx U/aY1z4kfC1NA0PSfDPhPw7rUq3N5aaNaPG1yU4R5GmlkkIGSUTdt5PGcGvRb74X6/wDsja Ba+JrdNE1C48Q6TDp8Wr/ZpptS0z7RBsKQoJVjVnL7N0iPjA27Tknjp5hF1rxWi7dzsnhZr D8s93ovJeZ618JvidB4p0D4tTaeVi0eDS4Usg4JchryIsznv8z7ef7tec/s/eK5of2ivCtr NHGFvfEViN9swPyi6Rl6ncMlCDwAVbpWF8KdF0/4GeDvFNvPrkMVp4ysorM6WQRcBYXWYeV ufCuCgVmKlTk4ORmrtp+0V4Z+GF54fu7HTrDU/FOmajDdWFpay+YxZCc+cEJJG8LyWzwcdc gjVUq9OpLRLf7yI0LU6lNddvuR9I6p8edF8J+AfFkXgex1aVfCupv/AMJEhtPKur6Hci/aI dxLNbpIrK44YbgxwDx8i+Jf2iLi8vFk06W60q1Fws1x5Cq7zBWPRmJbI4yDjdjAPSvePgj8 XLqPxk3iG4to7DWZrlmcRBXjlhf5nidG5MbEuME5OQQQQKrfEHWND8Paw6yeH9Mdrq5aeMQ WZkjaNssqyKynZgN6k46ndW1SvOTi1bTp2t2M6NDki4vXz6nRfE79ozwDbfEfwfpfigeNo9 U1Tw1pBS+t/InsFM8C7GMLfvd4LAsQ2TgYzjFc7qmhyaN8Qbyx07wXfavqelX9xbape6fEk Qupo3ZZGVmcBt6Kny4yu3rXTeLPHVzNb6fqdr8NfBN34m8PwRWdtfS6U80mniEBIApkfYzA IGXgfdGBkcQ/DX40ab4Z+FmmjUrx7jxLZ3FxdX74LSXMlxO7ySuwHyFg4XIOGzwDW1aXtJ+ 6le7d7dHa3zFhacqas9kktX16nI+MfHWqQ/se6fNc6Hfx248XS2MonkCzLGLYMGYjHAIK45 J2968rgW80Kee4utNuba3kaNprd9MDxLGVf5d4HDMGDFs8gdMV9N/FD4t+D9T+BtvFeLp5V dQGpQ2Yw08U+Nhfg8kDkcdxz6eF21nqPxF0rUW0++1G0tVmMrSrcr9pcqcksmQpXYQoC4J4 FYVozlUu+y/CxeHj7OLi11b+93OVtP2tfD+gapp2g3EJjW9hVllSBmSPCsqhyP4iQBlumR0 qpq3x80ubUriddSWBIHCOggcsrEE7TGDyOM5GQcEVrX/wk/4THwFrbabu0++07zpLa4to1A llBILPkMSBxgAMDjrzXkXxC+HusXfg0R2trDFrkjxweYUZJGVW3bmH8Sn04JyccUcz2N011 Hj4xWXi/S/7Qm1iSxvIZJUuLdw+ZlHCsABhQcY5PBGOa7f4N/ES1juo7i31jT7aUMySiVxC +OvRsdM9QfSuX8N/CDX9e0F1+z6S+rSQq1zO0DW4GWyQoIJPBLYwPumovij+zlrGg2Qu/Et npSTGYLbfZnOJRIUVY9h+8F65HXIrJVHFc1rl+6zmfi1d6Rd+NLj7VqdtJZXzrMpMgYAsw3 8r+J9fauW0TUYdO8ZNa2cUiQeS00U5G5ZlDDCp6455x1HfmtvXfhdo+vad/ZmsXC6elqQyO jxq0inGxtu3IJXPAPFcjM2m+HNbaxbUPLjtnEUUku4b4+CNuCOo7c1nKq7ppP7x2i9InoXi HTNN0fxJbW4geS11G3V/Nl2mZctywwOARtYfkRXd/DfTLfTLa3WG4LwvMHSaQiIOjHJGBzv DKCDznPpXi3xM+HsT7NQi8QfaDeRCRH+zMxQkA7Wyx6HA6Y4rjtNHiLTboLJ4kiCwFeMFsg kfMoUHBHt6dKI1IPVpp+hXI7WufpV4J+E1nDpH2xb641Nr4mWKEoP3DOMsGA+Xt14xyB79l p3hqTw/4SFqzm3gt1/dpK6hQvJ2q2FweRg5IHvXwF8P/EXjyWzFjH4p09ojIslsJ5wEZicD 7yj64zjpn0r1D/hO/ip4quLS01S+1GaEHNxJ5HnQbdxAcdFIOOMlR6Z4reWJoJpK9/QwjGb V00j6Yub7UNA0HTru91WG1mWV7a4tYnSZ2VssgZsHkgEnH3emcmu48K+LvD/xB+GNxa63a2 EkVrBLghM7UVsIz46su1T0OAM9TXxrBeeKLTV9G03XJvsUVzLPEEEEcQnZUbClwPmIIJO8k gDHTAq5qJ1zTrKNdP8AHFuk9xI1vPZx6VJLBCmRuYyblLLzztBwB1PSk6lFq2rKcZK12eof DT4cW/hu51HT5r5Te3Fy07Pb3bSLNAUJEbqSAOWc5+U4J44rS8Y2enaT4Q8R6Pql1NDHpGm SyxXkSLsKpL58cbsV3fK4G0KQcDkggV4zodtr/heza1bVvCrC5k8yN7CO4Z5ZcBVlwoYrL8 /BJ25Y9O1zx94k+Jmg+GZrHVbizXRfEdgPt4MTmWJVH3g4xtZiWVwdyk5AHArOVWKjZN/cO Kd7to+oJfi+mraJp01munXu6FSPPjCbIyiMmPqWfP096K+efBdp48+HXhu1+xPZvpGpILiz uJ7VLnzweTt+bKgbhwQCc0VisYuzD6vF9UXNJ+PF1fam0Nq0KGyMpgjMZ3AAqDkDlgBubHX Ndh4LttY8VXGo6PqFxpt1bXkS3WJUZpr1gCQFkXHlsAWwR8ykkHkVwXivw7feB/GN3p1xZr 586s1srSpE8Uo+9sYDnJU5z13e9ehfsw/FRfDWv6dBcNL9juLYJjyVCiVHYFdzbmVXBMjlQ Cz88AVu586V0LlaV0eafHn4Pt8IviLobWly4XV4VndMliGJcgM5OTt6bsgFcZHPHYeAvELf C7StHsdBmtdS1vUoZ3v4pwIgLlnLBkJ+UxiMr3z8uDnIrqf2j/hhrnxT+Pvg2NhbWOjXeiX +oziKLNyDE8KxKpH/ACzYyZbjoRgGuu8f/sg+HfiV4H8OX2nLbwX2mz/aJyAySzhk6YB+XD Khyey98CsqWH5azkloi6tSLilHfqcp4l8aw3V28tvI+k391bML3yoS7TfJsVQoIBZSpAx6n PeqOn/GtvBvgZdBs7XUJLu8Zp59g8xZJGxvZATlUwpJVjwc44rstD+EGl/DbWorm3u1mH2v z91xNsMTM2CrZBJ+bI2g4P413Gr/AAJ8IfEc3zWt1/Z+oW8XmtcK2xpnOS8ZxjcuCPl7bva u7maltucz1VkfP73HhK81aHVrrT5njkgaS6lctGtzMeqgA4Uds459TWj4u+Lg8AfC2XVPCc skeq3tvBaJASTFZtKSuGGeqqvB6gMegIFU/iL8LNW+F9/BeXMfmaKko3xRSHM6hWVVYKc4J wT2wMVyHifxhbwW+oQzaXJb5nhuopXKksI9pWIqSPvMVzjqq8jms48qblpc0px03Z59d+PN W+E/xD0bWrLVpoLi3kRr5IpCqXMRx5of+8CM5HXkHjGa+kNe+OHi7VLW18RW6wQRxpJb2to YwTPE6glywG1gyqpzuzuPTrXzl4A02z+Lvxju9GuIbZY7+yuZLEudv3WXeqAE/vDHuIzwMN 6V9j6B4csB8OreyfSY7qHTLyW5itZC0X2dI49i7W6nAGcDHJ461NGTbdhT91rU+JviLrl54 ++Ovhmx1LRJtMtdbst11coQguVSRkEjKxODhyvBHUelfXHwT8BQ2HxOn0K+0XVX+waYr2uq yqPJnX5QsWR0kCnOMk+ma8M+J/hvVviX8VPD0xjt7aHQtPBllk+QbXnJjbHBK7gV3Y6Bepz X6A/DiSO28MQK00bRR7VQocqzD5S2fzx7A+lTGjB1ObqVKbaSMU+AbXT9OivoowGEYXYSRK vGSMdeSOlaE3ga11DSNy24jG9Q/GWXI5H44PPrW3ZxDUrq9t2uMiGUTI6LhWzn5EbJ3bf4u mC3SqVjp+paU10hQJE84KR71QqoA5L55/i7AgjvW0oqLuZ6o5t/2ZPDtzqkV5HaQQyoGCMN okjVjlgO/J/HPFZnif8AZj0ye6aaGLEhTGd5Y4OOx4Br0MxXMn3Lje0jK7EtwMknGBngfjy ax9Z8V/YDBHtmjMlytuHVNwyflz0O0ZK8kcE4PWn7KNrWLUmup85eJ/hBF4Qi1mFIIZHliZ 3MoLLcEKx2uARkEckZGTjjrXk/7MPgeT/hSsEszMYFvZpvs0ysHijIC5UjhQVVAAAOAfevs H4i6XDdQLcBolnthuJHAyD7df6V4P8AD3RLHTPB8ej26xwsyyMGjYgFSzFzg8sRu5J+9z0r kqUVdWRftdLGT8M7zQbbxu9na+Ho7+xErSzXIceZG2OCW2lmxux9B1r6L0rw5ofiewRdPtI 1kQZlAU7Q3PXsTndnHrXhfgr4QW9pr0p02S4tbu4lbzblJCEcDjBAOC3zAH168YBr6D+Guj 2lv8OALdXPko0byEYZmRiGAB79+DzXXTglC1jHVu55Ta/s8nwp48N9p8ke5kU5cscMd24AY wOOmfeum8Safb+JYhb3lja+YhMcrhOGOMbQD1XBPFdffR/2PqElw16AL9FW3hdlBBUkkpjn 7pHqM1w3j7w9rGoTSSW+sS2EdyuCUgUuhAJ6njkgcjtQ0loUeFeP/hra6Ruh03SUtMSeWIU Xbtj3c4x97oOp6V2Hwe+FekeK/jRPZ6tcTRaXZ6RNqSRQkJJNsj3MF3AjqGzxXCfEjStW8N eJNP1i+1Ka80+4u2WQvlC21VO0hTjaTzxg8Y711nwP8TLcfGTxVfLcQ3LQ+FdVm4BWSHFvI QuD9Dyp7dqeHjHncmtEmY4iU+R2Zf8AF+l/DL4667rnhtdN8YIfDekXeoNJK0L2kpggeQRs oTLEhSRtIxnORxXlHwA8Kf27490Ga1zDbfaUADxkJtOUJGSTuC87j3UHvXVfskeMdL+Injn Wba1W8i1AeHNUS8E6EzM32N02qR93ZnBBJByp4NP0L4lWvgvxtoUl9l1mmiRUYiMhnZVwoX qOmT0xnHNdCoqdSCa0aOeM3CEkm9P8j2X4j/BzwF8PJ7rw1K/iC+kmuJYWl07yA8DcuGJdT 5kijk/dAJI7V83ftw/Def4d6hPrsUdpc29rYJqtlfxQst1fST5WMOn8K4XaU5AZeSRmvd/i 38Ctc1X9qPWdY0Ox1bWNHu7+b99pzSXEMV1vG+OVVGISGBDFyOACPlIrhf8Ago4bjUovCPh 61+xRra20NheX5CyRxyozysUHR1VmKDHUsfxxxVOPsnJqzvZE4eo+aNpXutfwPlH4T/AbRf B2hR+Lvirqni2G01rWH8P6HoejCJL3UZkRGuTI7q0cUMLsq7lVjuYgAbSa91/aej074n/BL S/EemaxqFv8PTrcOmazDqbf6dYyxMgjVHj/AHbRuiuwkwjZQggkg1W0vWviNP8AsTaJpnw/ i/4SLxp4F1e6uNR0xvD1nq2pXlncyJMtzbxXETuxUBwwiy5yhIwQw3P2yJviX4K+GGj3njn xLYwaGdetr+TQxolpazTWqKrJLcMkavHIsjNGkW3L5JJAFY+xjTpuy6LW3V2vqVHEVZ1FzP q1a/RHi/wW8FaL8Yri9XXNYm0/wlZhjBKHJvtQRGZFggMgVvMcnHzfcxI2CFBb6n+BX7C/w 5svDVz4h8OReJPDbTyf2eG1OeN7tZ3VMyRzqqbxsV1KsrL8/wApIyB4V8JfBDfFj436vb6H eakk3h+yt9StdKnWNG1K5B+a1bB8tZlBLbQDv27eC1fZfhb/AISjxf8AA6TU/H2lL4d1m3v N+lW01sLSS1U71YMmFIQt5ahmGST1OeOijRUqTctNP17k4itKNRcj62t8u3U+bNa+Hnir4W eOp/DZFnrVpjz4bvYYJRCm/Zkj5dyhDuwMErwa9Z+E3h7Tbzw1PYeINVkO2J7i4jZNt4rEB vLi3LzuwuF6ZYngLXKfEX4o3msl/wDiYw3jJI8Fwsc6s8LDcANvTcdpIHcHJ610PgPwLq/x tX7Ql/JpOtLDKwilhV/tc0O3bE3K4O3ocgZ+Ug0qMWn3OipJ8t27XL1v4Js/iz4J1C+8O32 v6GNLvDa3y6rcLMk26OR1dPLWMBgU2sNuWU/eY14V+zZ8PNH+Jviiw0G8e7Wya2vWnEUgXz PJSS5iY8EKWMeSB1UZJzzX0/Z+JfGHw1+FXiM+PJNPspLSdTokMtsttLfnD+cREm0smCmGI JB7npXi3/BOLwp/wmnxMvtUSREnxe2S5Iw6vazAMv8AdYEgHsACK6ZQ/fcqW69NTnjVkqM5 dtuv4lj4Bfs12/xjtNQn1K8a30eygntrOdYlFzeTJG8saIzA4QRoWYlc42/3gab8G/A8Nlq cC2/msJLZUkuJ33SJNISdyAYQEIF5wOW9a9K+GXiGx0L4r+H/AA/os5vdH0PS9QUXJUn7fO 1nM8twQOocgBT3RVA6Vxvh7W9UsfHCXMjWE1raQxrFGwKF5mHylVDZyuQw4Ocg1VSnHmgl/ wAPqFGrUblzdk15Fb9qD4T3H7PnxQ8Px6Hqmuajo9+BbuJQjTRmNmSXJXaGB+QnAztY57Cq 3xu/ZUvPA3ivwh4gs9V1m51PWBPJrSFYPLtpFWIeWhCgrGpkYEsWOUPavYPFen3Hjv41eLL PWrO3udN8FeJYtcjedQyw6e8P+l8E8hWjjYH/AGj1wa8g/aA+P9h4n+C/gXWta1B7NfEGra uwOVV1X7TEfl2n5lGR05II9c0VadOMW16ry2M8LiKkpQi+l0/PsO0Xwst211e+KLuysvCfh O3N61/phD3GqLlRGqJn/WBmbccYABYjFW/2lPFvhf4r/BfxBq2htPJeeDbK01IyymG4intX njVmR4o1KyKXUlWUnC8EYrtf2YNb0L4neCvE0nhW10vxLqlpBbpBZXMQmhDOziSUxsMMdu3 5fm6Z29qreIfC/j9Pg98TfDetQ2tpqV9oL3GmaPpNhBBNcbJ4WLx20ShmEaggs4G7edoO1i IVO9J27N7dUu5VarJVV5NL5O19D4Xu/hn4S8a+I4LzxN/bF5ocA23I0S7iS5kIQ7GR2VlbL Ehj1+h6dd8VP2bPgP4M8DeDp9vxMurrxhpU2oaXFPe2RMBjmkiVZCsOWAaPcSCDg4zmuA1j xXF4ZMmkz2LNNhtTe5hTyRBI0bB41RtpKguTznBAwK9S+P2jrF8DfgMbW+sQsvh+czsxK5i F9cOrYAxgkknI5ZRXFGzou61TS89UdlSL9tGzdnc+ePB+iQ678QNG8PnU9Ns9L1q8jsJr/U Z1jg04u4VmeRyoVEXLHp0r334dfAz4G/EH4yW3g/wzqXjhNbupxp2ma3cS209hcXJ+RSbUR eYsbHB3CZiqtkjjFQ/Br4G/D34m/HjQr3xJe2L2V5dMJ7GZvs1tfOkbeWkjg4VZJAis3BAY nOeR9Afs73vxe8F/tBeFH8TaLofww8HpqMVtcwJoVlo9tKzn5YLaVVEtwWbC/Kz9SzNtDGu nB4eLUVLZ3v8A8OcuYVpxbUOivv8A1c+UPA/wNtbrVbl5opm1Xw7I5uYnmJgiEbYb5gRuAz wBg8mvSPAGrx+LNfFvpWpXMVvDZlVgjQIqkEdR0IJO0EcgDgjNTv8ACm60b4leKLO+XUNHv UvpfOiuAysfmd1ARsEBl29iTuUg4rlfCLQ+BPFrw6fMlqzYMsxY8NySq56ADk+9edy90ejG 0loehePfCF7rN5oVhqGpQX6T30M8W0bWWRZFDHJ/2GcDbnPzA8k19GXPwHmubqa30mwQ2Vt aCzEs9r5fnu6hHYbm3tgljuxjk8YFfPmj6wvjn4keE7hbe5lubfU7WVxFgyOVmV0jRSP+Wj gKO2Gxg5r9CFuYUsYLyzbJnmWRYNmZAWyWVQTxkErnPGewFP2aaHUbsj5Pk/Z+sPh3qsv9q W/ksIE8u8gBUJMSGRChyWjwr4YHqo4xg1HqHgrSvGfg++khvrjUl8R3CupeVs2yIQojRDwp DLhwOC2TnOc+u/G74iLJoF/LHZ2d3b3ts0KTuhll0xgMFgRj5hu6dSGwDxXBfDCb+3vE0Fv fWaqVdYXSe0KQz+YQCiFWydpbcGJX5iAcbuNI0rK7Mrs6rwr+zp4DisD9l+0WtjNieK3+1M sUbMPmKKOFBIAwMfd6Ciuzt/hxo/wd0uHSZhHd/PJKoedozEGbOAFPTnAySePwooVOHZiuf C37QniCPUvE82tX32u21q+1FrgoEINshyyn0BLZyB/dzgYFZtp8QdM8AeJvCi6tZ6hYxXNx BZR6nFdMkKYlZHndFXLMWdVY4Jxz3Irs/ild3kvx6m1WcWUv2XVVd0uGBjlaOTHktkHA2qf vcNyc5pf2s/hXH8RvhxdHTNJhtILC9ubkQyyt9ocSKGECAAgoSWYDgE8ZB6YSk1J3R1XT0N jwV8TtZvvjJremWNqNe1zwfpV1Ibp7hggUTAqEDHaEI2YUYBP0r3e3+Itx4b0PRpbuzaLUt cu7e0ntljb92w4YhB0xkNzxivmX9gfQLHRv2lfErrqEup3MWkWcExuXJ8xtke4gfxL5kZPO fQZya+v/ABLZ2t22nXGrLCtzYFvLRAQpmYKoI9zzgZ/i6cVvR5viMpxSdg8d+B9D+ImnXC2 kMSvaDdNBA+yRnU7ywIOBxz/e46CvPfhp480lfhpbTNbwyfbL1GKzkRSxSKArMqMfmGNmSO GAPQg1fl8OaX4N+JFr4mupr+3vksG/tO2V820o2qo2DozLu2kcE8ZPqzwTJo/xJlvY5NDj0 60D+Xa208G0Qx7m3Mzgnly+7aPu5x2Nbxl712SlfUwP2hvi9pfw51rTIV0G28SvI4muYmuD G1vAxCI/fC73wPSp/id8G/DfxR+HNpDptxC2oRF5vtKSIQvnJ5bb2UfNtGCCMY2+przz4vf s/eJvh38SdJvtNNvr+maTBdSvbag7SKIDEVMYbAyBkMMkhSARjFWf2NfGOpL8HNTsXsZtS8 yUTW14qELwW3LknHYKe/AqJ8jeqLjflujyj4UWf2j9p/QdPnt7fT9Ss2nlEATCLshKI4IwG 3/MSOOR0r688T+KP+EX8O+ILq5kiE15YNPbMeqA5V1XjOV5xj0FfH/gqHx9YftK/wBtv4Vl vtO1RmaJoiE3DKt99h8hUqMr6sQOteu/Frxz8UNS8JaXNF4b0qxsLHUApEt0v2hhv2tEzAf NGwJYccZ6msqKs3Zk1E7pnmng7xs/xI+OV9qiq13p91occV3ZSxjzJ9ksojYZGVG8bhjjkG vsT4Hanq1x4aawu7SSyvbXaCMgjaTkqhz83pn3NfN2ieB9UtvGtjeOI1t57O22PDGsQL+Yw eMscEhSCAewzX0l8PLe71GRJB5tqjuIAkhyqt0DKT7880R1buT1PQWsNQktEt9Nt4Y7eGRm kQFY1ddxLLtzwx5w3r14roLbSvscEyyZiDSZjgLKVjBAyVOMnJySCcVwn7PD6xe+EI5Na3C 9nmnW5kDthtkrohAONoKpnB7N3rvMTROzTRs0cZDQksccg8Z68A9fWteVuNn3K3OZ1ZY/D3 iVNS1HVUt7GSL7F9mIxul5ZXTHLEhQuBkkCmaqf3V1NHJBmdVmheXd5cbNjCkdcggNjtn2q 9d6DHrl9DK0kk1tBIzokpyysM45x0HP55p+rW8awXSuqOHGAmDhu3+HNPVNCtrc858S6Xfa jbpBJHGkpHzojZDEcbunTv7Vwfhz4drYazasrQx29/cTRQxO7LK8ys21FA7NtcnP930r23Q 9FVr2LAQtIcBCPuAYx161y/w7i0e90qe3urCP7UmsX0sUhRjtInmVcOMFf48YyPmx3pSi3s K2l2U0+HrxXIuHaaE4X5FUDpzu9yM/jXSeE/7YutRlXzl+xwrkBIV/euF5Yg+4GMdCMcjNb WuRRtYW7KhhtlKqRglkbHp1P/66t6ekcWmfuvlLjLblO4L2OByD+tVFvZiTT2OW1PQZbKTT Guo4L/T1i+VpVVpEmHKsGxwMEjjCnHsKqa1FHqO1ofnUoSCEHDY2gYOfQ5ropljumRZtkrq CzmRdoZecKFJ6kt1xng9KhbwzZ21vIsdtbRBl5jVQQxIJ7d80ovuVHY+T/wBsj4X6lqOqeG hDceRpzLJBcTNKqqsjuCxKjofLHB6cHOOteV6T+yHeJPDpdpqQttL+VtUMr77iTadwEZPIj LcgHOMnr1r6++JXh4al4z0PTfsxvE1OG7iKu+IolCoTv47qWArH8P8AwtMGkRXWoWtvHqNr Esb3MBHluFLBNqg9NpUYPfis5K07j30PF38G2/w6tpL37C1pNcI0ImhVcRqxG588/O4UE/3 iea5Pxj4Pv9b1/RNZhs5ZLfSrmO+MULq7wqjkO3zDBDAkY9xgjGa9M+J6asks9vDFL9muY2 t0UTH947EheCCAchcNjPYEVy+i+AbnV/3d1qd8EaA/abOFgvnBsGJTkEqQUbOffg8U4tqSl B6oXs1Zp7Mi1PWtB+Jfxf8AE/iManqOm6f4o1G4mjt3Igcnczor7CQxUE7jucDOAeBVhPDY +OPgK403Rdej8QNpV2IbmVE+e23Hfs3OOfu5yMkY4xVLxT4Bk1LwfdrosmnXGo2tnLZxWQ3 Qi2d1Klg6ggfMVOABznkZrI+E/wAM9c+Efgy8S5a6sBMi24gsys+19xQSSEMGIOSMlckdKT lvGQ4xUVoee/twfBy8vIdLkj1C6iudLYO5tRhbp90almA5wkYJLHlQp57V9FfGTSvD3xQ+E c2n3kkQktUjk3yjEdvlwsTMxxnc7dSe9fMfi7xbq0V14rtXvnmuIdKeeSBwRgu6RyoFPR8b QeenHU123xcGveMfgz4U1Ka1uje2cFqdXEE6r58UYRwpXOGkOSCOgKE5FZUJXTjIJxVkT/A 3wjZ+EvAHivXJrV0k1WX7JcAlSlxNHhSIw3IClBkkfMScYrur/wAfal4z+FLaDEph1CaBFU 2yM4KgKSWzkZwXBOCA3IJNfP1h+0Hq1iJNLt9Nu7samZ5ZYHiVorAmV2CkY+ZBuQFhkAEti tpdb1X4iXUS+F9WGmxaLEts1zESYblXkDyqpHLSLtQLyOAeRjB1jNLRbEyjZp2NTwnpV1qn jvUNLsdYudOs7OVYpP8ARPtKTtsIkZGUKdwX73QgjHXNfZPgyye80eS5uIZWmktGhuJXVUL sYxjB74IGM4wRyMjNfOnhjxBovgWHSb7W/EL2upQxmXUGVVW3jZywGU2rv4CgkYPI5p/g/w DbD0G41a70+01uabDq919szDCiuQuxHRdwXGZCATwF7nA2py0KlZ62PoHxxptv8SfBVtJHb abLrtraLJDazsAse0/eLAEhMDkrxzXyDYfEvwr8MfAmteH9U1Cwuk1xJmEcU7HdmRgWQryO 2OeRj14+xNO+Hlvqvhq2tryzS5tdWgjMl5CWJcZDorO3LICATz0x61434r/ZmsLrw3qd1b2 Y3pK8JMESh5yjMjurKORlD0/vcjoamUpKZEHdNSVjyOD9orR9In0Nm1VbrR7C0jMcscM3mI 6MNilzkbEU4PJOR1GQB6noX7S/gO9sbPVvtllc6vK7bodRtfJMMxUoNjnO7C7ec7gR6VkeD /h5DdvpNrrGm6jb6PJIbcG1UOSBtCyOSDtQPjLHoRz1r0/x34a0fWfAupaZb+G7zVLeTKR7 7YRQ3CLvzKJGXy8ggfeIByPpWvNK1y1Y8ki8YaH8ZvEcKaLPZQLeuY4xMW/0ZsYdVZfmKhR kbyQoJ9eNf4zaL4B0j4bw6hrMmk6prEbrC03k7UkiQYLkR/KXKgfMeSpXFefa78IdPeymtb zw3ZaPNaRNF9osiI5y235CjRMF6dSDxk8c4p/hz9m+b4q6NDY6FJcaUhjNrq7vO9wk6qysD ggkscEg8HBUd6w5ub1HGMVsdn8FPFHw+v8AwTqXiLw7M/h+3tX8m5NtO1uY7gBiitnBaN/v YO3aR3rmP2kfDHizTb7w8virVNSs9Lu7wW1tftpwuhEJAm9XdNp25Viu9e55Oc1d/wCGM/C MmvyRxLIukTwLcmC31VzDfSoDiRCy7ldUR8h1xk4B61T+O3jOaHwjZeE7HXl8WWf9q23kQX wC3EcLSINiSIqnPyuM9sjGTgVM5StZDUVzHA6R4AsZNattN8ZaLfawiAyPqsTFvtiq2WXIY MpCttJ5GVBxXP8AjLw5JZeI9R1HwjCF0MxqpjubhpDAhVQFwcYC52qecDrXb6z4vuvgxbx6 m0jzaVqU5tX0y/BDW11t2kxTEkq6FwwbBGSRjivNfiBM1t4cs518UXesLcOv9oQwzAXECsx BV2KqZApXr04rFRcfVmltTmJvHFrqcKW8Om7brRp3ae4lmJ8xuhAVQMoACMH0JzW/qUTeK/ BV5qcN819fWqqIEtixW1Vv4VBxwMHpwM1w2sXDtfR3Ont9peFVV5FjGJ0x82echjnGfc5r1 74ZJa+AZbO4XTSYzO0pgnmxGwkjCgkDBJG8sOeSvtUxqSu7lSjHQ6D4fzX3huDS7MWcIScx pA5vDMqxsudzEfxM29ccndjFWvHEMt3cfaJo5NNsobkQlwhSFihdd0mBkMflHX3PeuPjOpN 8TryHSrr7ba6c4KMUGbZsZVkHONuCQffoDXouiaRqOueD5LXW7W8vbZka5BklC75k3MzY+8 R9BgHNEqik1AThbU5Pxn8WZvh9feD7bTbhrDXIvFem+bOVIBEd5E4A344Yqgb+EKfav1I+J fjx/AVpF5djG8U8csrB13GNtrYKsGH8RPsc+9fkj8bprX4xx6bDZ3kUd8ZYbeCUknyZg28s 4HBwqFuQcjsSa+yf2Yf2s9W+KEPjTSNY0uWzvPC0kNtcRXKB4y5gClg5+8B+7ZNnJVxkd63 ptJNLddO5lUva5sW3jW8/si4t5kk0u3VjMWJV2kYyK4I/u5DAf8BGTzx1fwB8C6rN4ki1K6 0l47XQ42iWWWeQ/abcMDEyA5VscHd+Bya8R8DyeMTexWSQR6lKXzqNzHFiCOEFJV3kk7cgL wDn5SDxiu+0T9sDXJtUtbDw7b2qWMYNuhILoFWb5UWQZKkbguOhKg8VSfvcz6GXKz6IS7T4 mStrNjocyrcAKTcjaZQucOAw4yS3A4wBRWp8MPGC+MrSa6uo45ZNkakC4SNUPzZAyecn5sj swop380TdHzB4e/ZY1Dw1owkm0htWvDd2eob725BhmKNvdWTjlXyBk855Pauz+P3hGTwp4U udU1a4jtrLT43vLAjm4kkKu7tOrHDAlQoA7fWvZ7TxnCLW3MWy4nJEZKhVTrj5RzggsPqOe 1eWftUfF3ST4A8RSSf2VFc6RbMUaYqz3LL9wspHKrIF46Hb1FCo21NKcuZ3Pzv+CHiXXrT9 qCbxHps32O01PXI4poY8iJA6D90FHLAOeAMfd96+7r/x3e+LbdPOaXEgRopVBIDYYnGBkZI IBzXxr+yG2m6nrWleItS1JBB/aovHkhhOxmRRuclR8pckkrwV2A9K++IfFej6VeolyRC1tO sqywp8kkrnK7cYPAfLADC7uelY4epKTb6F1NWXJvhRdarpmm3xnjvLX7MsV3aGNSty2T+9R 87lYAk46HaRSW3w7uvD2uWPzCawZ2tnVAAoMmx42LDk4KAcf3qlttd0+DxL/Y6tdNNeI95a QSr8kxyQ6IfUE7hnjng9q7/S9DW5g023mjAmtjE8c6SZ8pkByxXGGAIAI7bs10RTtexm29l sZvizwfpfjTw/Louopdul3ZGJ0UK6XHGXUcAqoHUd+veuU+D/AOz34f8AhL8NL7Tbe5uJJt Z1GSaJ2wEVnViUCqMKgCKB6E16vqHhWa+umFrMPPsH3x+V1QbRnleo5II6cVw3i3xDpPwl8 Jzap4kmlFjD51urwxM7QuTy5A6EAnH9M1XsVLcq7Wx5n4r1Q6brUml6Y1xD9sYRzXZIeNmB JfYqjjGRlsnPUEYro9O0Pwvrfw1ST7Ne3sVzMsUrq7eYj8EtsHbK4wOe9bHhP4ZaVdeH9M8 T6fdXEMN/BFcrNMgH2pXVAm5DnaGDcrjrWl4K+HlloEeoaUmDZo7QRFHyFk3B3KtjPDcAds 4zU046Wsc3PK9jxLxJHa2XikaXpsb3mnQ3zCzl+4UilxIyvnqyuGw3U5xk19AeB9DW002Hd tLKMjJ3MvUkn0yK8H/aNx4I+OegNCryxX1qsCRsMxPMjcM23lcJ1IyeK918GxCKJRHIzxXA 81GU8ADPr3FS42lY6XrY2tG1GM3c8WQoM7PsJzlSAQoGfm5/DmoNY1pbHWJPmiRmRYfvNnP JweoGPXFZur6kvheVFIhF1O6sDJKsbMSCBtBIzlugX2JArgfHc0nijxFFGZprH7U3nMylkV URSHAOM7snGOpwDVRT1FdHqFhrIjiRRJ574IYB8FsenHJqn4gu4YrWJmkAdwxxGVLkEgADP bnnBrkrVr7SriHT2ktLq6tbZm81Z/MKoBkBjxhip6HrtNcN42+LH2/WYrATQxW9gskKS4y5 ZcAnC52nd36cciiKutRXvoe0+GtWh03w9JdtKn7r5CzKTtG0HkH0yD68GvKdB8Zwaj4ilju Ne05NOtb+ZraK3G+ScSMzBX/ukFuOBkDvV34TeMdQ1+Py7iRkKhXkcAOzEhdi8nk8Y54Oce tM/Zv8MrPaeMLqZrfWLvS9b1GC3L2yqyCOd0VQQPm4HVj8pYinHVai3Vjq7TxVd6PY/Z5oW EQKrb7wxyvGAe4IHzfjWzH4mjgSNd8DyTyeWQcqGbnK+p+npWTe6RceKvFkV1LCYLS1sgxi UbdkhYMQ7H5cgd/rV3V7G3gjmmnt/Nawdbi3jRV8x/mBUrk9cgr69RTjZq6FGNtih4x8J6t cx/atFvLG0mmA8030LXRdlAG75WTHA5554qlFovihPEUXmeJoZmDhjbJpSwwTAqy7SS7P1O QQ2OBwe+vaeJpLrSIZP7L1a4Fw6sE8rY0XTLOWZVIAJ+XJJ6YrB0rx7q//AAmMCTeH7uzso 5eZbq5iyFCk52KWIycYAOMAEkHip7suOxl/FAXGjeLvD82oXWlWggiuvKeN2DOzKjMo3Dhi EwAOTu9qd4c8S/2lFEbu2uPs11bgi4LKVuuTxtOG3fLnOBnp71y/xv8AiDe3PxA8OaWtit8 dQuWa0kltA0UbKAdyur8YVsZZcfNyPTd1Z5Lbw9P/AG7JeTX1nEW2Q2Usao3XCMF2M3PVWx +VGv3kTi5WaZzXjbwPcajPIYPtMUEMqyJ5IXazbgd3UnIPXoflzivBrOHxB4Rutb0e4ltiP Oeezu5EaOWSNVOVLc7jk4BJBzkdq+idLfVL+yln3Txq78LMcbAR1K47GprXS5LqyuVkjJjY FE5wSVAyxHQc5J796l3S90pXXU8F0T41aXb67oek6bDpl5fzPDHdOXBVWcEFcFsgq+3J79R mvU9K+GkPxIutRXTJrWG2t7eSRZQzCW6uiuSxGdpjVwAuccfWuET4d6fpHxQFxq2l6VI1xc qLY3YU4YDL4yuBnJIx3FegJ8O/Ct1HAIdHFlNPvNwbOVoCF3cruXHGcnjFQlzrXTUbSvc+X f8AgoX4Pv8ATNFutQ0CC1j1pdOgmvJYkYiZlVWkYqQu1XVW5yckA8Zr0DxV4gurz4YeFplj iA1WwjuZIJFEYK7eVCnldpGMA+mOuK0/2tvCOn6D8PrmOxvNahmu4GXynkM0b/LhS2fmUKO Ac1xHw18Hy+JPAkVjHeXc9np0iQWUt3KolSEEs4bcpJAcuM54AGaxjG0mi+W6v2OZ03wDb6 54z1Ca3txH4ig3XZdziLUV2YeHeDwSoCgrg4AHTNfQPwt8E6Dd6JHp8Wn6f4cjsmd1tYLsb knJOduB8w46Akg5rjdJ+GjafcRXEmqTQW7q7CWAK6q0J64VcEYfkjHXHNbifAzXPGUyXMWu CW1PKO9sispLA7lI2gMBz05INbQdtdkSTeNfgBqFrfNc2+l6NqBsUe/lF/CZftLg7CpXkNx yDgAbV98xj4d6P4LRfE00OlQSXFkWvS7pGI3KBQ3P8I4UkAfLweor0LwD4C8UT+I9S03UvG WryWt1aCGIBIEeFhyWVvLJDEDnORW1e/sOeCtemeXUIdWvg0ZgczapORInPylQwGOc9P5U4 SSd1qCvewui/G/R7bw1AbvXPCtn55EUoeUCZwkYbL7mwCAMgDGcZ9BWBB8evD/hv4OTJoFr 4h13YHZHh0ucfI7O6yBmQRkAsMfMAcHmu08OfC3wd8LvExtdL8I6Bp1u1sxj1NLNXZXRQdr tt3KMbvmB/nXE+AtR8VfFT4DW99ZWKS6rLfupinjFvFPbee/zorKMKBs6dQrdea19pd6jcb K54xeftEaprVzZaOfh7rElzcW09m9xcyraLEzsrjazEq0mVA642sQOSDXodn8V/iJpXhO6s ZPh3LfqXYb4dXgMhaQDbt3HLDaFyCPvDgd6zNftfHCPa2firRbee2tbqGSy/scmaS3mRi2W HygLtwCxAB9jXRL8QIU0i3uL7wr4j0mLy5nnD2cjS2zK6qsxCryrfO2RnaMdQaqMrpiWh8x fFTWfH3xC1S4kt/D8mm3Fhd4uYzeK0rEjaY3G4dcjnA+YjHbHffB34zeMvh/r+maP4u0Oaa 0ggYQXGkwCaazVwMrMEBJZQcHGMEDqRiu+8baZ4d1zXDp8WsSaTfm4DS/aFMRuCVG4qzAck MB2OTxzXKfEfwX4u8N6PBZ6be/6YC/kXonMDyDcGAl2/KygqhYnG7aCQSCayjTSas9SrrqY vxo8fabpGuXeu6Xqq6ub60ayWKCcSGzLLhPMXcrLje6sDgrnjPSvN9e+GC6h47kul1CA3ul WsNmBbEbRcSNIWUnIy8YA28bg2Oegr2jWPgZo/jK60JdY0Nbnxbd6Mv2kRssbIx+d3JRsMS ArEMMA89c1xX7REM3heSzWzhiuNLF/albi1uSZZJVYkoVIyxIXJOTyo/HnrXbu2VB3dkcPF 8NpPEd1oXiRrK68QavpzurWAnDeeyHzCWBXAOAW6Hdg8gqc3P2nvgVceItIHi3QA6NdqqTW RjwY5U3O4bJIXOAo7HrxXp3gm3vJfBdjdWN3CyxuILs2oV3hcjbtYEAq+7BP3Rxz1p3iT4d eItc8H3ul3kF1b229pYmCZSaRxuULhiwyVVSrdR0NZqL2bK6nx74l8L/bvCFlqWm24ju2lV JYiAFkmBXITJ6dB1FdpoUtx44+FsJs7ZL678M4lvpZUaSQKX+62D90EHHoBS+KPAuqHQbS1 l0m7t7JJ5GthDG2PM4Vt24khlxjr3PA7X/haup6ELqxufNtFvoVhWW2TduYEhd47k7iOeOe 1E3yq5pFanR+C9WmsfHkNxbabHHbarbqXS2hYZdF6OSpxnt6896peKtX1rXtGmhEc0b2SSB 53uWVUVs5O0jIXOePU16nNY30nhySTTLea7vbWVbfaLlYn2SKBnGck5HHpj3zXFafb6hpbP F4ks9eFus7WMzxlUDEMMhjtJYj1z0Nc9OV+uppKb7Hi9joMPiL4y+FltIRYtok0M9+ZH2Gd 9zgMQDgNtIXaDzyTX2j8N4x4i8IajNa2261vdaa5lMYLTY4jD46sBHEDkDIwOoAr468b+GZ JtZu5/Ll0fdekRjhpkIC7OMYPL8f/Wr6m/Y68Uf2VremLqdimm3lsIEDTSnLsuAFAUEDLKe eD82COK7cO3bzOetdps90/Zs8Y6X4V17Wo7yVYodcf7FOHGd+7escxXrglgpOMYcc8V578b fCDfs4fFfRtN8JKNM/tFJXaOe4WCGJkkwI3QYDblY7OTuK56nir+1gniH4ceK7PUlkkhieJ 7af7JPsllhZWZdpOOhIwB6ZIw2K83+I/wC1bbeL/Cul2PibTNQ0vUrpbe90rUbq2M7RPCwd hnO/Lxs5DNgbwgIwxxrK0lro0c0b2TPsX4a+M21XTrxtNspbyRLgrfYgMhS4AAcE9RyPu9v qTRXm3jn4/N8G/EV5oOnyw2zJcNdztZA2ySvMqvyoZSW5ySc8sQDxRRzPsh8jNn4xfHDQ/A fhK6urnUJdDtdU1G0spbuFhGlq0k6RiV3PCLg8s3J4xXzZ+39faVpfhPQtAXWJWOrXatfXF q3mTraqAyks3DM7MCBnkdeCKwf2nvj3Y/Gn4eXmi+G5NR1a31Bopr2/tLSVbWCOI72UyFQP MO1flIJXLHAIFfNGjajrWvfDnRPCsI1G7k04Nb2V6kLOY4ixeNApXOEVlUtyAB6LWeIqKDa Wp0U6aWp9PfsPrLonxGvY76OKez1VZiIGQItqyu0auijguRwxxk5bnivqdPCElv4S1y/vES wuLWylgEBjZ4bYlSF2FuQTvZmYYycV+dfgK/8Air4T1p7OHWNKuLu1X/R5LjymWfGN6792A eNx3c5z3aux039qz42xtt1e18F6hLPaNbTI+sx26DGcDY0pUso6FgOSM9qzw9aKXmOpTu7p n1Z8MviNr9zBoNw19HcXumh1hhiXc8sA2+YxJIJfBYEHnpxX0rovjtrq105o7X7L9jlB3nn zFbr82c4x1BHfmvgD4T/tC6PY+KbAtq0mnC3iLTxXKMFib7pIdcqVJwN24jJ9MV9JeDP2ov CtysKy6laZiyJyh3+Q2B8mFGc7eensRXXRld8xzyTTPpLU/wBoDS/hlZtHcRst5rDkosQYl EVP3r88LtAU5PXPHNYvhPQP+FkTX+qS+Rd6C1oEtgSZBdoACZNp4DErtPfK/hXjl/8Atv8A gHwl4fubi6nu7g3bCJgLWQyPA/yggFcKWO47SQeOlVfAf7efg7TkNlp9nqg0Zi6hD5KywS7 yXUoHwqAMG253DI7Vu0ne25EqnKrnv174l0/4Y6ZZ29vG9yI7IfY3ZDkyqAAHUcDjB6dUqp peqarD4gtLCS3eMi2NzLdn5VmZyN+VPfJ4xzj6V5rrn7Sek+JvDFvqUd4mnNiS0itrqaGJs Nggt8zZwMNkEfhXp9p8Z/CfinwjBqE3iDRba6WLe6HU4FlLDOfkLZ6+2OaajoYc0lpLqfP/ AO1Jesf2j9DdfJmg0q2WRoUJziQsA7ZPAyGAPbvXpHgD4orYGCGS8g89RiSPLbSrMdjKcde OR6c18+/tCfHDR7n476jfpGb6G405dMZI541Q7HEiuzMQDjcRxnJxXC618dv+FcanYate2m o31iL1eLMrI6KPlBGWUMBlRnPQ9K4alTlnvc7VTk0rH3B4x8fyarPpdqv9nkTuxQXO1DMqF d0Ue7G5iGOCOhGenNdLHZ2KsL6O4iu7eeQSQRvCp8oNnLKec8ccjjGB1r4d1L9ud9akt7u3 8E6/qqeHmFxFbTmCJolVSqSK4ZlYsx27Rg4B5PFJD/wUMubSCwXUNH13SGsbVEdHtjcRStx yJICwO4nodpHvitZVlaydxcrPtT4k61o+i6OZridB5ALhFdYzKo5PTG4gZI9O4PSvnOw1/S NT8YatLE1rJFdgLJ5WYXKnOxPmXBJDc7fQ854r5w+NHxxj/aR8Rz3Et5eWsej2Et1FEIZ4z K8RDBSCqhXbcuFzuZSD256z9mH4l6P8T9Em1Ty9Qs77TA1sdGmssyRqSC0kblR52QzMBndu JGMgVEqi0UXcTi1qe1eGfGGk+HviNJ57TraQTLCI4omljgO7fudwRuIAIzyenaur/YA+Jum /EDwh8QbrS5naCXx1rJaQABstdNgsBlgP94c5z3r5N+Lvxf03xDdXfhvw3ot2um6jPGl8+s oYpYSq7hJsUb41bcQQSemcgcV5Z8PvE3jL9njXxf6Dc3HhO13G8ghs7hhpl7ME++6yMcs5U q28YLA55IxhLEJPlRp7J2uj9QvGXhnUp4orGNftMLTtIGL5VmyQN69xz0IxjA963tV8G2t/ pU9gzfZxDEhgcZQRsuDgeihhz29Aa+X/AAP/AMFQPC3ifw7okniWQ+H9eIWO5jXdJbTM6h1 lRlXhSwIKt8yn1FbaftGf8LBuZotLiadZIWU3NtKq7lyQdrNkZIPoK2pS7GfK10PaNM+IKT +ILmxuEY3KJuLLko7gZPzDjHPB46+1V7+7juN0zNIduRs3/MhUdM544wf1r5v8V2fiLxDrc c0bXVvHbvttgt27NhuWVwpAOMY6dPep9T+H3iF72PVH1ozSWLKzk7iIZGUhiAWPODgk9cnt itHU8iORvqe42MsPiDxB4eljmDiwllkZvMMrBXjAHJHQlcemcfSuuu2s5NZjk3Mkly6L85A SRR8oAB4yc+navmHTfCmsT3EdvLr2otBDGXRIJGWKLdkkDHC4AyDjr1Fcn4m8G32ofFjTND bVr64h1pJrm2vLkOUj8tSzj2wpU7Rgnd6VpKpFJXFytaXPsTWH03TZ52aMsoJlchdwjAUcj OTwcnpjjGK5zXdcs7vYkEyo6L5oQkBRxxnjnofXpzivAU/Z11LS1hMeuxpauFWQIhMhcEnI 2tzkZO0HkdaxtW/Zwe20ueG58bajJCWYOZNNVhKrk7uWkIAUDAXHNR7ZJ2SKjHU9E+IEHhH WdLa71e6sEuL2JrWC5NwI1jjVt20MW25OM1S8MfHTwroujLZya9p0klhEiCcTDZcYXIZW6N 055614tcfsp2+u3xjuvFt3I4mDq7afF86jIAOCM4H93uOorn9f+AcvhPUZYJtWnvbTY7Rzr BsMcW7jOXIG0kL6EDvWMqlk7Glr2sdT8ff2mNF1DR7vR7e+jWbWYP8ARJSWdIgzbEJZRtXk +uQBzjBrjf2efi9GuiX8eoWd5biORRKPKJLgKAWUHkiRgzE994FUNN+GP9pzbdQuI75bcGC WIxj5onBJbG7rkgexJI4rt5vgjod7d7ms7ppwixo5kKALtwu0K2BgD0PasuZ35rHRGMUuW+ 5z2qftGaZZa2ESe5lWeUwxwqGAjDEgBgRy2OGxjrnqK988A/tN2Gm6KH1WbT9K8iDzSWlU/ LtbPy5PPy42jJycdxn5h8D+EB4V8czeZHBrFrDPNFc27OHlV1Z9rNtI2AgAnnoRXd3nifw/ FcQSavpF5bsjs/kQlgm0BSzEsGAQAjrjO4UuZv1J5VHY7uf9reB/Fj+IPD2o2eo2S2DIUFy gli5c5aAgyAqQG29eenp6n8C/24PDHxX8N3H2zVrXSNRiHzwuWjjJyAAjsBubIyQAMZ6cE1 4B4Ak8K+PvEl/caZ4MvJoboKTJbXuy8ChWYsu5lVlyFUdSOck/KK6Cx8F+EbXUbEaLo5urv UoZLm3N1cyrIkisysjqm0M67ScdfmIyOtVGo0rWJcFLd2PWPjv8QLbxXZXmn6X4uWDfbMkk tpcw7UVlbKBgGy2MfKw53jvgir+zR4gsfCXgmC3uNY1iZ9JDR2fn3RZLmFmKMvTDbCGOO4b jrx4j8RvAWq22rWUNjqGlaBOyLczCa3Z2liZjjCeaxJUc43HvyteWeOtY8YajdWtvH4ss4Y bGJjB9msBsMIIZWbZIx3EjGccZqIznCpzdAlZwcVufoh4TWPVr43StIxIJAIClO273P9K6G HVp/OtmkW3eJA2W3sjjBzjvkcHgnHHvX5f21p4++LmqLaaT4r+JN9NpNsLi5k0ufydPCN8x VRkO2QpXBPJH4Vj+KvhP8SNM8MR6xpPjrXtbZLtYJ9NuNRedrfIDZZVb7pO4Y4YkEACuqNS T1S3OeNF/aZ+lnjVbL4g2d3Z6lp0Mlu6MBK8aSws2R8pBJIIwCcjHTvXy58fvCq+DtB8/w1 4ivLRbe7i0/UtOs7lbmNSykM8UcjERkA5+UoFIJ6CvO2/YK+I/h6K31iLxzYtcami3Wo6da RTwwsNoGUdXPmfKVBJHoM81q6B8KL5YWh1TRhd6fp77nvdFijn87cMlWwyv6feXvjtzNScl olqbRSW7MPWviLcWlpm11X7RFaI0LtLeiO8lRMM7ORuViScnYw9NvQ09/F2k/FX4b6GbS8W WaS5mSCKGPbPaFI2yHQ8Bs7Czc/Ke5IrD8V+HfBr31ytvHqWj6jbRs4N/EbYzKdvWOQrwOB 3Uk9ayPB+g2s2lS30UOrWM1tMktpewoskaleFBCtvJZjjcucKnoBWEpTkuWxcVFNM+pPhR4 C1TS559bsbW2hWadp9SsJUEcVyqLlnU8lCSA20gjGOle1eKfD2mat4Ak1rw6NHS/SWN7ja7 TAMSMnnkDODx06+tfBvxWt/jh4pbRF0vxRqN5p/iGCSHT4beJVW6ZWCvGdv3JMZGCfm6DOe Kk3iP4ofsr+KfJvNak0e6uIHtLqyEEbOVDAuyblO0Y6vwASOcE1pKyirkyjLpZn2x46+H2m +JbSz1Bre3gaQNLcID+6eYMVdsHoW65PrXl3if4aRaL4jljuNNtYLS7kWRZBk5UkEOFAAx1 /Eda+Pvid+114y0TxHZWOreMrtrNgu61uAscpiZsDcFT5ee452kEetdZ4E+OOra74Murqx1 i4k0uxvmtgYbgvFYS7csEdjlY2568HJNRLlY0pLVn06Nca2Rr6HR7poLePFxPEEVrZySNuw glwyIPQruByBXLXusah4l0S71q+kj/sXUb1Y/7Lhtj5cDJlmkLtkbh8p4J7jmuW8A/tVxaX evHdaP4h8TOLZ7XZZQB4kYKVDBwcM/LdOx6HArBT47aPo/gSW3n/4SHT5Y52E+mXdvLAIyx yN65wqjcCcHDck9qmMWviRV2aPxwezvNU0DUtFVZNJvNTtXilCDEsavtYMQRmQMT1HK4/u1 618D/AOn6skN5qF4LB7IGdklVg4j3bkIz1JZiMDpjJ7CvmOD4ga/4i8I2+ix+HPEUOlW8/2 kXNlp0o3DbhTyuDkgncCOg7jNdX8Nv2qdT+Hl9qK32g+JNZgkiAt47ywuZFJDK5ZWVD8hAy 3GQTwGJNXSlFT5WDpylG6PfPiirfETXPO1RLe/i0J1gcs3zKW5dlPoFPK9+p9KzPi78FW0v 4Q6dqNncXVvHbXkR0mWQB2bIfIwCW2rv9RyAcEVU0T9te61Xwkmlx/C+w1OwllDbLaW5iuJ C55cp5SSI2W/jBGCCCQK63xn+1Lb+Bfh5BDqHwW8XSPcRuyS2Ft/aBSRVO1ZV2oRHh0b5f4 TlckYq5wU3eLV/UwlGy0MjW7z4Z+PbezvPGUlhca/HEIbqO4ud88TgBmLlsfeLEjAAorzfw o+m/EaBtU1j4LeLtR8QTpGdSc2ZhVZduPlVTnbgcFsEgDvmip5pFqOh6drXja107wra6LZx x6bp5QwwQQJ5EaKqn5VC/d/iBJ5x1NeS+P/AId2nxCewl1K8u4r6a6SCwaByvmOy5ZNynJA RWP0X6ivRPGF0uh+ErPRWkuL/VGby2YRfO4wwXcVyR0AJPUDmrvgT4T3VnrGn3GpNCHv3Ei GVwWRWAXIXowxuJJBPzYrqjGLk0ZupJK54f8AE/8AYYu/Bk9ncDS5b+ae2YRRRS5uRIVQFm cttfB9e/bgYpeOv2HHsfEtrJuWFo7Jbh7m4Jlljm+UmMn+5s3EN13HHavqT4U+Oo/iB8L4Z La11bWLS01m506KR4QDKkBIdox3XfuUZIDFCeRWp4Z8B6ebK737rp48TxiVlLoXUgq2CN3K 5YDvnGOtdEMLBxOb60z5Jg/YmtfB+qya9HNt0aJ1ENnGXRlDsFZXIJ3Hd16AAqccc+3eFf2 fPho1lPJceHLfzrlfNkH9q3Ks0vAMh2yAElcjnoATirvjVph4xOkzNOkekxL8kg4kkcb8EA cgLtxnpnGa43VNYk1f4h6boVikl2hDXGokRsdiqqkEMeF3cqOvRl4zmuGyVXkjsbzbcE+53 vgX9nH4KeK43Nj4Qs5LO8lWV4orucFJBnDFfMyOVzk7s4z6VseNPgj4F8B3smrWFktla3LN 56SXczxFkjChsFixJARfTgZNcpJ4b1DRbprjT2e3lt5xNPHbACURsQik5IwpY5HOB04FXPH /AIN8ReL/AARZ3kF4mm3lnMUhiunG1pAQdr5z8rqCeCQeBnvXcqVtTnUk01c8o+IGl6b4pv bG18NeGbfxHpeqyt5rmWT9wS2xlXa3yuCD1+79K1vFn7POiTa2LJNMjgutPtDE2pWxlSVFT 5xGAxZQjYKtvGSOR3x7F8KvgMvwn+Gljbwia51yaU3Szq6rE7n55NiDoN3OCc5TOTWP8bdZ ksfGdnC0WYNbSZXvHBBLpExWNtvXIJwxPX61TpqMXzGcakotJanij6dYX2ozWNxp7C0mlHl Slw4uXKgEADG3aACccY9K9wu/g78NdT8KQNJD4ieAP5c9kL378iLlGV2G9MsoyEPcYxivOL 6SCyW1jaGNru3K+XIyEsoY7CQqg5PzY2+pWujj1m61DVrSz0m2uAkMW4zEbVdj9/cD93afm 456D1rz6MVJKUlodcpSTumbGhaR8J9Q0T7L/wAIz4o0qYxEGefU52mlCbfvsM5GSOOv3iKZ 4w8A+ArC08nTdFvbmNLQMBb3c7z+ahVlwCzKzM3TKHnIyAeNeHS013SLuSAI0lqpQOE+aWM rxIWYYPOBg9Oa82+JU3iDwxr2lwaONStpNVfyZJYwreSuc5G44VgDy3XBGOOa6vY01qRGvJ 6orfCT4P2XiLQ5bix8ZXv221xdWunalYJC8yyNua3lCsJGkQoCR+YUcV3mk2dv8NbuG7k+y Lo8jtLJdRxNzIkfzKqYyrbiGJxjAyDwax7syDVRJNJDLcMFwU2+arAqclwN2SQe+OgFdh4u 8Mw+Lvgtf27bbd4la6jBb/Vsi7uvXkKRzz81ZRw8IXmialeTST7m1+z7pEs3hWTVJLO3aXV pftAlMymUKHcKM4zkDbweMMPWuxPgK21UxR6l/plxBLJP5U6RiLLLtLBcEFsHqep5xisj4A QWr/B7RpvJVP7Qtlmdyp3SE9M4HXacZNdtbalb31wZLWNLhrYvC4B3NEygHax/hOMEHOcYB raGHg9SpV5J2R4R+0J+yvpPjuzfULxhoM8ZVopLaBJHlP3RlFG1WznlV6EUvhv4FRfDiKSf SNQnvrfEJiu7lAj78FHDKoDYBUrz3BPTivofTj9tt5457dC25ljynmGRflIb2yNpxnryK4n xr4SudIuXmjjP2ONNyQg7gVJPykA9cnIbttFWqUUtBe2n1KXgZJpWkknjjk4OIySN7FgVbP cgc8cHBrbi1WXyJrW6jSMsN4BRQZMA8kn3AwT0zU9vcxWYEdxC1tLKqgyFQEbgckE/KwOc/ wD16sxafY6pGk2VUlGmxvHnKE+8AueQeDwO9Q6bTtbQJVFHfcoeFdKQeFLiGS4jbULqNhdO pUshLK3ynnIHQkcc8V5/8fNMg1v4pfDV5LyGyjin1E3f73BVfse0hQTj5mZMsOgUV3UL6f4 en1HVFmLW88pJ8pNwy+AVXbkk42nPSvHv2gtW03xT478Oxr/aMd1bTmAiS2dAqFTkr8vzgn bnB7e1Yz0aT7lwTfvG1darp/hL54dQu5YY5WZVe0nDWzREjdnhWRmG3cvZlIOOtDW7xPEGl H/iYlUmUvKYpB80R6ALnKnIwM4Od1anjnTNX0yxsYlaVYLKB4pXLFHMRVd+GXnICjHIORn2 rxnxN47h1zXBBbRwxvch0aSUsnls6FQx4JZiT07ZznNOzbdyoyjtc3dEvLzwv5c0dzHd6PN G5iuJZOqhQQUJPAwAOehHvUmqx2fxJto7brHJEpxHJtLqcndjOOTtB549Ki0qCLSdHstD1S P7Q9lA6xF4yI5F5K8/7IDDPHrWH4G0WOzj8QtptykM9vPHIABsZV2oy7hggsWDq3HT86xlF 2saK11qY/j2W18P2TSK/wBm/soMACCXd1IAJyeGYtt29SoyK5+z+Ll9e6ddTrdXSXmnureW qs4kjTqAD6noRkn0FafibxvDY+GbyGPTUt7qSdpFcnKSsMPuJ6EjI5Hoa4GT4oX2r+HZr2N ng+w3SSMXCgSBgu9DuwWG0NnIPJHbg4yunobRszkdA+I7eE/jlr2rQQ3tr/aljFFJE8yllY zuC7dApH3c89B3r2jQPM+KmnW2necrXk6DNsJeZoQCXKEfeHyAdcgCvHdS0m01P4r6pPJpm pHR9MshLNclVJJkmkaN+OtuxwA3ctjFe0fs2vb2+tT3FjYXM+q211vaSYYjeILtCqw+URlW JxjOEPPNCTvYbVjc8HSN8O9Vs7zTdLtbffthc5ZhNu7HLcLtBI4HOO9e4af4cb4i+IPtVq0 imSZZHS3cRvuCMDswVKyEkANyTnGM15rp1/H4n8RLDqFuyTJK008Ah8ryFKgIFBGQhAyMkn LMM12lt4kt/CMbX+m3RVmnDT2iRK3kfNuyu7nG3YcDGwksT6Wo63Jd+h53+0v40tPh7c395 qDX9tNfxzWej28kSyLOw4OdykjywwZgpDFuhFcj4Ut/B3xe36pbX0xuDElvNCLlhEs7KWdl 4D+WQcbWb5Qm0nkmvbP22U8O/tA/Dnwzc28atruma1bS3dzbK0TLFIwRmRTkLI42ZOGBOc5 zXz9onhXVvg54g1bR7g3LxaXqDXTgxLGbhHUBeo252bDuHXI44qpSuuWwopnuH7O/gmXw9r 8v9kalpMEMrjzWexcmULtJRWLkKFYgbiDk54Xipfi74D+IV/HLoPhubRILLxEWuZ5ETyiJd xYuxJDNlQi8AAfiRVf4Lxz+E9G+0TRyfZLmBZ0gd9rMwfaFY4JBOwHOCMZJPYesa/4ntdFb T7yK0jF7vS3aCdQ0Nk5BywOBwfu7gegI4rWnsjN3U7mT4L0fx7pEGixrpel3D21qtvdJFet F5Q2ru8sGPayhlH4HGeK2rjV/7W0LUBqHhu8iVJWt7hFdZxhSoOTGS6/fJHH5dKufAvxTqf iDxTrtnf3ENzbWiqpQp5U0EgJHZQGVipwQTgDBPNdF4oubPT7F71ZLrSGmu4YLp0ODKu7bu 5OA20YLccd+9U49WJs+fv2i/gXFd6bNrEWpaVdw+Q9vZwSW3nRzgtwobBUHvlwVBUZHGKxd V8CeHPgWlprPhPSwJW06BtT0Wct5lnJIqOzRF28snBztAxywUqeB7x8co9S0L4e6ze6PBDN ujYojAiOW3EbvJLhPvOqqWBHJ2jrmvEtM8V6f8aNJsbXXJt2r6HDFZS7rdkadUjOxjg/N/D uYn+LopJNaUKaM5SSWp1uqQ6X4j+DMH/COwx2Yt5hfPDFGzfZmC7gQAQY+cNg91HvXzp8dP iNrXxhlszrhtLm+0hDFb38cYWW8gJ4ecgbQeB+J9a2r749SfArxjJoOn6bBb2F9FnUWd2El 6rM+1lByVdVJDZ6569K5/wCLegaRqNot94ftbmy8O6rbM0N1N+9jJT52UBRlTngbuCRROkn uKnKS0Z5uv7GSfFK903Wr26llsrfVVjuWkwIIoGZsszgjBOFUfXnsK9mvv2eNH+D3h6bwzp scsUE2oi8spMLJDJuVVJcsdrLkZOeAOK4fwD41up/Aninw3NN9ltLeNbuN5XCHcq5VAG4bJ wTxXqGj+H4dbh8MyWN9fywxaYszRSkuZGOfMjKnIVcbiDjBPSo9lZaGrqNtI2NA8TWfwxvd Kmiit21i5RYR5SeXbo3O0oqg89ck9BxXOftLfDHV/iL4B1jXFhsrDxJNr+laRBdyQeZJ5sr iNo33ctEAWYd8/SvUfDPw6vvEF7aM6i0SAm8ikQDepAGOP4gM42j1rV+O/hy3stO0uK+uI7 u+1nxboFy4MpLKZLtYoZGQckK7IMZ7EHGapU01qL2j5uVHLaZ4d1PxEssYurmXTbshZGnBS PCsCipg5bH1xz0rufAPhzWrPVl0+HcIbB/KtvLBO1DyV2tkFefw/Gva9I8CWoVIYYIvJRy0 YKnOcED72cDJ7irnh3wS2jXrN8pbcTgA/eHX+v5Cm6Mb6IzdSSdkcENOvlmvI9NHn31hCjG Uxb45UHBBI53ANgjt6GvZ/Bmk3V34a0uK6km+0W8SE4P+sVFAGfYg9P0rShsvLtN9rsiJfd IwBXDAfe6+nHuSamsYylyuNoVz5iFgTkd+TWkaUYvYmMnJaEcekx6LfXF0qyNJqBVmJ/duA owFJGcgZOM9MmitqaJUVWDKyyZI3gZoq+Vf0jT3z4x8QeFbbxFOZZJksb+Aqvm3DrGA5cbW DNnLBjgEdS2Pp1Xhe3knlu49UuIp00y1DIkSqqycspABP312Ljb0PJrmPiLPJf3dzcapqjP f3ZWJ0e22wWSo2cbGGQy4Zsnnv6VseGtcfTYNNtXtdMvrmd1tftLgvH852u77WG5GwAFznd zxjFYWbSaOXm6jJLi5QXkGgzCz0OO5a9S1tCqMqqoLKqhdyhXXJUcbnb1NQfC21Ooa7dSah NJY6heML6COSIKu2RmKKnUMN27OQWAYEgZzXF6l8avCnxG/aL1/wLB9t0rxNaSG2ls0gbY4 2gh1kC7S2CQyrlhnGOprsrnwnr/gzTxGZkt55Z/MNstszyzR/KGSMY/doCo5PUHAFdEJq2p jy2Vmcv8AEnULDxRrF5q1mI5rmwk8q6gYnLNGxRGDDGQQhBB4GOOK3vAPg+30JY1utMuf7V 1JgM2wy0cLHcHLchduwnkjB5+tCz0q5m8EXNneXEN1qclyyzhYlQxK82I4wB94DB6+v5+gW viXT/AXxBmt7vUH1Fbm1+yC3jiOwsishDSY27vlYNnHQdTXNTopVXLyOqpUXslZnA+JvhLf eONOKxzyRvdI1s7q+37Z5ZBCs4670BPTHfrV3wrDN4c8PWNrql1HOtsXuHinG8wsjHYjMM8 lON3TpzxXqkPjC2bULe4017KfSbdzA1uY2jbKoSzD0yuQTjryMdK4fxLbPpWtWkOms8Wo4Z g9uRMY2fLJvHO4ABsduRmu3mbWmxwqVy1ceM01azH2dLO3QAiJ7cgxwqAMZZuVJB5Hv3ry/ VvD0XijwpdXF1HcfbrGe8NvPltyhS6sSnOMoBjA49e1dnJ4Nbwrb3UbGL7TYuJHiVOJGcDe zAHnucflggUvjvwa174OguLOSKOS9064ZUjVo1KlWCkqOQSpxg56D0qZxbi0dMJtW5Txbwz b3U0+m3UTfZxZBWincsswdlO3JHBXvgg+tdR8Pfh1qOt+KdatrxmtoY54760uY2G0NxmMgE YZhk+3oa0/g/4fceCINREazWoYxFHTcIxtAJBz1BGB3roPG9gt/o4XTVndYJjOJUyrEgYVm x1ZcdfUehrjoxXs7s1rSfN7rXzM3xD4K1Hwl4bnmtbyPZApJVXKlUGCwY8g8YI79cDirOg6 Imuadb6hIsu0W42Wys3ksGzn5mOS2cEk88Y9BWjomr3UfhqS51mGO4hlRVeTywynqqvtB+X OOe3Bq/4Enj1jw59n+yWjPCFcx20m5Sp+ZGwD8uRz369q3STVzljJq9meYeMfDLeBNZutWt YH1C4ZVgZ2kCpIxI29wAR7joKtWFj/AMJh4OvLPVIozo93ZMyEOMhsFlc/QjjH938K7fUvE mj3up6tbrYzTyWLssqyKNnmFfmwBzwDwe/6155r/jVvD9hqDal5FjGdPlit4pwIvMJUhIQv 8RyV469SadRJKy2L3setfBzWHb4deDIYYbiVZ4ESd41JjjRE5ZiOikgc9STXqmm6ZbzaacQ o26TduCFTjpux1PQc/SvHv2Or6O8+EWmQny21DTZPsNwUJYSyJlhkdAoBXnv+Ve6aeIolOJ SZJmV23Biv4D047YFVGKUVIUZ3buVdNsvLLqqPb5GDk8/KOAv+PeqWpWi3100knlzRMFAJO SpxgkjoTjH61uSzw2zN8xMshJZMjBOPYc/TNczeyS3SuJJAqjOSV2qFHp6H1NFr6jk2jK8U Wf265hs2byLGRGjYhiCzH7oDcnkgfe44rIu/CskOn6bp0k1nNcaoWjm8p/Le1BDF92AGYKq BQeu5s+1bVx8SNGsLyOGbWrCGWMFghlQMcYzgNnI6jpXc29xa+INNt7qxYFLpcjJCvt55PG e/HQ5rRJOJlUm3q0fM/wAZdKj+H6nSbddV1Wxdnu4rZgzmyZsqQsijJjGWYK2SACccE14br txeeGIF0/8AtS4vLqG6Vl3EyiQqedpb5ipUgdgcEV9S/Enwc0Xjr+0LiTULu2tx5qWUefLk 2jBYgL87MCV2scZIxjrXkX7SOjeGrPwLofiPSwyyRzFri0kZ1lznJPJJRlICk524ziuCtG2 p20ZLRI2Nb+Ldr4q+F8TX66pLdXFr5F0tvEAY2JbjJY4YAZwGJxjg5xXnur/Caz0PUxdPcT 6heWMSgiWMRxJtBPXacMBxknPyjjjir8MhqcjyXmoTwXGl3Vy6RILgLK8j7HVQpyGchsDGc 7T0OK9hshZeNbKHS7h0e6ngaZoJUKJJGBg7lPzhs5xxnHNXyppDmop3Oe1bSv7StJrxfM8o xCTy2Ab76knaevOD145rmPh3odjYaVPffZ5nOo3zQqJwPMiRfkUtzll3sx6k7W444r2H4qe G7XRfD5uI7eWYQlEiRAdq5GBuUdgDgY9a43wx4EltPD0lrcCJJtTv5bwWc+5WWN0G1VbozE p0XgAsOoqeSz1FGaR5B8bPDs11bQ2G5ne1bAnYACLYgTkZ5znoPTpXimqaJqFozWl0yy2E1 zEsgEPmFUVTvA7KCHz16qtfZOkeA4fHng6bVFthJIxa3uDChcRsBg4IJ+TADBvcZryDXfB8 9v8AD6S3hhbVGhe4VdQiiCtKqSMgUBTlSuCp7/Lk1jWot6o3oVUm0zntV8OWtrqGqppWm2s 2hW2hIt09xd7DJDG7hITk7t7FuFwAMZJ6VkfDzxBIukDT7CKTR4h5N1HAkpCSZ+UtnqzbMZ XngD0GKS6m1x48tPC7yLcWc+hXX24eaFkkmVkcMy5JQhgyn0UHkE12mkfs/wCqN4ls7yyaR bKKeGCKJE+WIDYVyFBGBjGcnIOTg1ilorbm8ppbs9J0CLWPiVc2bX161reL5jCdAoR4UIA4 PfAPHTmvU/B99o2leO49WmsreS20Vre8kUsj7+TGYvLbhiylTwcA84OBWRpWgRx6mLO1jVr iyiWKVyrDIdQyNgZyME8cfrVrVfhhfag8bRrbJeK6OIpQrqxRiSWVsrswoHTrjOa3UNLmHt ot2OL/AGqPFvhvXbS51DTUsLDT9Oltbu6ihyyxO19GWZCuA2AUJ6g87QAM1x/xD8P6/ZPi+ Njc6XY3ssAj88CVoZQPLZGwDJtfO4HJAPHQUn7XXjRbL4X2ngiRrG61HXNVtropHBHHJbWy AbdzIFADu6KF+UYjYgAYNe6/DHwlpPir4HeF08UaLZ6vd/ZobS5e7AMsYj3pHj+JvlVDng8 5PQ1motuyNk7K5yv7OfhiC/0gRXjXlhqtgWSWFHZo/LZdyuAwypZZFBHQFcD1r2XWfhxY6t 4Vj0u/mSWKVGgQzkGSRWBLAkY+YAEqT0x7Vp6f4asdGkurqJrMGWJRNKRmTYhz94YLKBgZP O1VqPVfGUl7PHaWGknXkMAlJRFMThh0V2+Uts3EDHNbwjZWMpS1OI0L4b3Xwh0pL2S+1B3u LkQXs8r7nQOpRHDKCQu9l+XkdGOCDWN4l+IXim9+IlxpE2iym0srUxBLqdVQqrIDPvLKHjb co8wjALFcZrvrLxZJ4u1w3UOl3P262f7NPYNIQFiSRGEuxhlpF4BVAwGDjeQK0E1+Xw1rGi reTxapaa9P5X2mUC4NskiumJAAFVPtLQpgMeuOMYFOOgrrqcDrd/feNPhfrfmNK8USSWySh 0t1gIjfcg3NufYzkEx4yBwCFNYfjb4Ya3oHhRdP/sm3sbafVLcRarpyncoY+S4lZlBKsGXc FDLhFIJzx7RHoEOp/BnX4dPjttPlktHjeAQsI7GZEVGVA6qwTCnkjcd55xXWfD/VbPTvEU9 nfQrHa6gQNKuzcqUmUIHNsV3bt6nzCpx9xMZ+UE6RutjlqJ31Z8KftjfCm+8e6Ja6ja6fB9 o0h5o3AlYzGFCUYIASCpyzKxHKqCOpFeTa5qt3YfC6x8MLDNEI7FbyBATh1MjJIG3YBO0DG Og5719//FH4aaXB4q0/xFDpNtP9hkaw1iKIrbK1q0ZcMWLHcIztbGC2G4wRXzR+0j8BLz4b +NYdYhuk8TaJ4jsmg0EXRPkW6sqkDK4+fblgfzqG9zaOyPm3xx4WtfD3iCY+VcRwzwW91BM D8kwcFXC/3iAw9sCvpz9nS+sdU8O6VGyxxXGnoLW5lMBBlLBhgN6EY9smuGTw5JL4Z8I6hf 6dNNHdRGxiEQWRI9koHIPY4/WvffhjNbvrsjXEFs01tLHCHii8v7igbig45YdKiM47Nmzgj 0nwDodnpSMsgXdEmxSxAyMgIBx7Yx3Ncb+0z4Ns/EEfhfUVayfVY/G/h6yFyI9pQJqMc2wd cAbV4zz+NemW3hpby33n5gcbHBAJB7n33DPHpXnPxu0fT9ET4dRw3KxTXXjzTpMyHCSyb3l bgkDOYxgjkjA6GrTITV7nu+leXaacJNzoM5Bx9zOeMnt1/DFPtNThv3Me0FkI5JxuBxyPcd KoxNnS7dWYedKgJycd8ZA9Oau+GdHSW+WRWfaGwQOSCDjr/ntWl3azM5WudDYRZCeXGCVJX jryOf51bNiqyxnhUyMLjAH481ga3PfWHjbwyLNh9jklm+2qDhHXaCjdc5BLY7c/St29lu54 X+zQw+dEAEEpKRsSRznqMDP1OBTdRrQrmcY7GfrPjLT9H1H7HeblmjjVgMYG0lgMHPPKn6U VrXWhQakFe6t7e4IyELpuwM9BxRS5mR7Z9j4S0/8AaD8HfGOPV5VvbPTdW8MRPaJaysbW31 YpG3keU33mVgoXcW75ycEHf+Ff7SXw58SeHlutT1eDwtfRysj2N9KImtZYmJHBBVlO4YdSQ 4bjviGL9j34d6V4Mvdf1bSbo2dqFiE0WotbxyKjH5yygLt9GAUH5c5PNReCP2W/hNPoi6jp vhnUYVu7kKkl7ezXc2eSCvmseNpB3DPBGD8tZKNRR+YP2aZ5z4n8ReCPh58fW+KVvqlrpEk sEzNdofLXesPEvAKsjnAJOeU+bGa998E/tJ+C/iR4WiutR8feEZNSvgsLKNZgiktw8YwpQO r/AHgWAGGwx64FeD/Er9nKT4aC01HT2mvvCrSXDWMVyjtJENwYw4ZQdzfOBkYKgVkfs6fs9 t8QfHkusS+DY9P0DyEF1qH2GK0m1K4YjZbhsCRWxncwACrn5slQcXVnCai1dsc8PCcee9rH qfxy+MOleE9Cs4dDubfUVE9vIbxAXHko65jZzzuIDEkjvknFewaZrHhO48IR3S+IvD8dlqE k98ss+oRuUyxYhmJwoBIHTp9c1xuo/syeA9e0WTUYdNvNF1lkkkt7S5v2kDMPlDMgPzRuwA IJ5X8q4T4f/szaD4wbX9O8SaHZW95pirHLZWzNBFcM/wAw8ohgWKkdMKBlVrWHtHNylppsZ SlTSUYnq7/FHwlo+i3ljba74f1RIw1wLiC7gPlIwCMvysBnfxtHIHUVyGkfG7wx4cR7r+39 KnuZ4lWBo76EQ25KlzuZGJTlsDORjjIrlPEn7Mmi3Gu2/h+HStRsdNiEbm9hcCK6OPLCyFh ub5QGZs8ehyTVjTv2RfBPhnxtHo+padY31yVlkgtVnxJ8igln2sDyCuF7DBxnrvKc+W0dyV GD3PTdV8Y6DrV9MV8TaLpUl7bxq7TXqAysqjOxc9QCRgE7s5wazviB8XtI0bwRNHBNp2rXs ECT2ssF2C0/IQkqOVORyucHd1rj/if8EvDdlDp8mi6Ha3kGp3ixpLcvK+DJ1kxuHouOgIFZ GtfAbT9B8D2d1Pa6TbQxkGdlRkWF92AwbcdqsXBIGSD3ojKqo2aCVOKjzJnlUP7Smn+DC+i 6/b+JtFsYxJdm5060M8k+FbaroqtgiQhdoGCjk5yAa6v4bft0W+hX1z53hfxFcWN40X2ScC FI598arGyxu4I3ONpUZOSM4ziuS1Tw1ZaTq80KF7Y2oIR4Y2mQgytl96nDKqlSegOccGrfi LxH4R0mCPQbyz0y61VGP2mVTvRZWZHUrtYEcsrYB++mMkZrnlGcY8pUnRk7yuma3/DZ848P XWn618LfElrNdRNFIk2p2dsJEMnUbpd2QGHygehOK2fC37YFjZ6E7aV4Pk04pEN8R1O1fYw UgKxVyQcdgOOPeq8ehadpHj6GaPQNNj1S1MZnE8P2rzZ/lXeVk3jfjbzxtI4r1zSND0nXfi XJ4duvCnhW90pG3XYNhBHKszncrZjQcc555GTk9qmnGbi0uhm6dGEkknrrueGzftty3Xi9J ofAaJaX0IS6Iu4ZGmYBm3IyjDAsBgE5IHpXN+Mvj7YfGjxi+7w1LZR2m5Y7m5nWRg52gqgA ODhQcjsBxX0t8YPg7da/r9nH4Tt9FsbGUSy3MTadF5UG1MIy8DKl8cAHk5OKwLD9n+C+8E2 DaT9n06B7OGQIQJ4oGk2vIzj5WLFs9wVHStZRnKy6DjKne9z5z0678SeH9UkbwvrFzo9lqi pb6iEcq1wiMzgqF/jLfKSMZHevfPCX/BQC38PaedL8SW897qcT4a50+AOfL2/LvQkFTjuCQ 2QQKwPE3wLXR9RePT7XY8B8x5djGKZmUAbNzY+9uyMcdTya8+/ae+GeteFvA9reaPMZRLcq 2oyxWypJbIyqqM2ANyBiBxzyOMVzVKlWltqjflpT0juz3/wV+1hp/j3xfGdPh1CSzVjDKxR VMOQSCynqOO3IPUcGur+JvjW18XeCmtdN1aGOTVG8lpUu44niU5G7cDwOCM57DHJxXw98GY tN8NW2sah4gjGpKjMtiLpwIhIAr7iisCVOSq7unzZGK6j4ja5onifT9PvrfXjc3vi4JAbOF 1+y2bKMFQjEbQCCMep6itHiZKmn3F9WvO19Ec7qfwntW13WHuNcu9Uulm2PO8nmTxonAVXY HaGYHOB82BgjFfVPwE/bD0nw/wDCfTbLWNQjW8snexlnkf8A1QHKF8Z27ucnoMAnGRXxz8S dVvPhh4Mivysl9Bbypp4dHUu/zfM2M7iBz8yggHtjNZVxYzeJrNZLf7TaWTbmFvBIFN0xwf OByNzDJU88kE9K5YY2pu1odH1eLWp9TeMv+Chmi+D9XkmbxBb6hNI7Sz24VzHHEmQojKoDn oed2cEivMv2i/2yYPjZ4SGi+HtDeykvHSW91aWNlbaTudApUEYOADnPXAHWvnhPFOmweK4r OKC21W+nYRzqX3+UANvUqQp46Dn35r2f4dfCXS/EOmPNb3qq1ueZLiOQyz7twAVkXax+Xk9 RwaHi5zXLFbijhVBp3IP2Pf2jdN8M+KZvD3jC1a2aO6LWmtSx7YZZFwAhY5GwqUbdx8wNfZ UfiDwX4e8RabdajrmnHV7iB7mBTdrI0qbGUBPmbcQjbflzkepr5A8SfBeKfxXYyXULjymUh 8CMRptCjBPUEnHp8pNcv41+D1tr9zef2PZXcstoTJLHA5WaJWVTuI3Hav3cH+VdMK7ikprV E1KKldrqfanj79qzwzofheF447e5vZAFa0LmLczAKW3MMYHAzzzgVWb9or4e6R4us1uPEGn w3SWLzJEH3lSVRyxPIBC7srnPXgV8T6T+yjq10EuI5NcvY7fFzFl2VXzyV3kkgH0I/Gr3gn 9jp9P01IoNNvIoIXbzAEeQ7nDqyuWIzt54xjGD6UliW3ojmrYVtJXPve1+OXhXQvCq3UPiL wxpVpqERlaITwRblChhgbh0IXdkdfpXzN8a/wBrPT/AXhB9H0e10PXpbu4vJjd22qxACKSZ 5d6IgJdirjI4UEk5OK+edR/ZBbw54a3W+k6yy2MUv2SK5AZY1cO527SSEYsSTjnoR0rC+Ef w+h8F6/Bod1o8el/brsJGVgaaSFJI2eTy0YLt4RhtO0DIx3pyrOS2HRwbg9W2aPwyjvtJ+J b+P47QeRe7ZreGG5Z49oYtJvOOFcM+SPcjpXvq/tT6t4e8OyNo/hXSo7uNHnt0N62xd53b2 jdAWCEZZSwPpwDUtr8B9J0Tw752jNdiOQu8izRgCBdw2gbWZSOS3IBycdMVcv8A4MWdjaSW 8mpBr5oM24MY80A4Of8AayMntjPtXA6lSD91HbKnTloO0/8A4KYJ4Z0qK+1rwTqlzd3EGJL iwmDRysBtVlVl4GRg8nGfbFT33/BSXw1caLZai1r4i03ULhFWSA2LTBW3HdGjgbX4HU4Hri uMtPg9Hocdnbw6lA0N65gjBt1CQDDsAqKw4ypJ+op+o+HLO5sb+NryO4t7eRXiZIGj8sLwx dwzLxzt47kZ540+sVXq0L6vTa0Mzxpq1r4vVdUvLa4gfV7s3EcVyAt0VJYorsG+Xg5wDgZG D2q58Ifjj488I6uzXUwe2hiECl5gHlQOHZ2JyA4LHgn+A+tbmufC+30rw3feZqFpdXM6G4i j8lhLIdvLb84J4DAceg614B8Q9c8SpdwRaLqWkmxurgmWW6t2eOBEUKvzKRndlgykHBxipj 7SLvHc2cINWep92eHf2s/CWv3awTeIp7f7NABFLcozSLKwG/aqbiw2lgSvTI96b8VfjZ8D9 P8AADt4g1DWLi6gkLWciWUjXd0DKhKwhk+Vii7Rkj5dxzkivz9vPEereB5xa3Mj29pcv5pF hIsLBM8qpZT1B4U/Wu6+GHw+8Q3HjDSdQvLrxCnhlz/pGqwOl3JHEm0OCV3AgbgSF25A56c dCqTm7Wsc6opbn2j8N/21vBkXh2eaWPxLYXt1ftdaZLFZSMqQ/JiMgquxHjA3p82GOQVfGO tvv+CiPh/xH4aNnqPhfWLiN0aF7uygjurWOWNhtWSIyrIWbBPIBRhg5xk+Jx6D4BsNTuNPs obvxHomswfZ21ON1UWIdU8pnjVVJdJFGAWAId22FlAPpv7MXwW8E6N8Fb22gtbTVtU1LUWW TUbmAPc3kfmIp+RwWUIpKk4yy/McZ42gp3b7EqnH4kyj4w/a50f4g3d1qlv4Snu0SwmGpGa dbOWWZohGpCBmLKsnzEsAwAAAHWvGfAPxa8afCixvL4WOseLrSGxV2tdVvNkHmIyGKaNlYf Z5Byd65YhcEckj7C8L/s76B4Wt7iwi0ux1O0a5Lob2JDJGrqGfDqmT85wMjPHXgVyuneI7G HXXfWptQ0CDSJ5klEFsWCMg4ilEavGyug3LyGxyOTiseWfPzN6Gi5OqPGPCv/BSXxh4s8EX Gmp4L8O6nPcLJCk66xmSQvuZnTauFcb+FKjocelcF8Rv2qfif8U/h7H4X1/wnoGkWekO91Y Xhv5lmTyVZQqptYyghl/u4OckgV9VwaRpepeILDU9R03RBFfyG104PpypIQGY7uEAU7UP3w Rngfer5O/4KDfC6bUPGJ1KxF7p+kDT8FxC0JhZccoqkErICynaVIGQQBis8ROcXeOxpSjFu yVjgdJ/aaXUPgDaWsCxXeo6XeuPsyzuZMk4+RBknLkHAGSTnHeubvP+ChuvfDzxBDax6HZx 3Udysl3bTXDRv8oBCsCvyuevvn61xfwP8SR+F9N/sKzjtYrTWL6O4vW8gG6ULuz87ZIXgYA /wrU8Y/Cvw/8AEbxy91Z2kdtJe3KsQAZQ5IwSSx3Akn14yRx0q90acsT26X/gul4m0DDR/B oS6dbP5RQaywuUwBncPLIJyCdygqQR1o+Nn7ZXjT9sP4M23ijQ/AWr6L9gneO2tY0N4lnOy nZJJMFCxtlQAQMoGJzk4rw740fA8aH4gjhXM0c9sGKWkjRBo9pBUgbjywVcjnvX05+z38eb rw5+z3DZmF9JvLG1ufNUcmWRR8jtnrlcA+oAwBWsLvUxbUXe1zjvg58SPjV4iXQNd8OaLrt 1qml3Mduj6mXa0mw+XCuzZZV5G45Rtv3geK+kfDn7WP7QVtc2n2/4e6PaWl+5igubuMxP5r ylUR185EUYHBOBgDJrwvwh+1zrGgaxb38pZojE0BRnITA+6Bx7Z56/pX0l8Bf2p9P+NmoRa Pq1k6bXW6gMgG1JkyyY74xyD+FFPR6tmUrSXvI09I8T/tSXPi+6sW8O+FvsCwr5N3ciEpC+ zLqWjlwxViFGcDrzkEnU8P8Aib9pDXL/AFC1ksfD9s1qGieUwwG3WRecoyu249OpIz8vUg1 7XpV/Z/Z4myI5ZovM5+XK7gWfB4AGQDWtp+ppfyOtvcN5MPUKTtI/vZ79auMrya6BF2R8mf FH41ftReCrmzt7XwDrWuRlWVpdK0e3vPmXaC0n7wbWbOQANpA45yAV9eWtmNQaQRqWijbCb 5irAfXI3dOv1/EqGmna4/aeR4D8cPinp/wy8MS2sOiLqF1qVu0l9bKgeCMRts3sgyoY5XHY 4HcZrE8KXt9rfg1NYbw/Pqltes0Wn2sFx5f2eDLBGVtu0sQCM8Ejg1efwIJdVi1LVNUg1C9 SyW2QywtJ5kL7/LZxja2W2YJByVz8ua9H8CeLbTT/AAVYqtvJBbw20LKYUVI1z8pXluCH7d cV6Dm1FHKtmjwbxxdah4n8B6DrF7Zy6fpcGqG1NlLLmeRAA7F1zhXx8rDtk819KvoS6isrL cwnT5raHyrZUAAZct16gFcAemK8n/aVvoNU8I6IkcIi83UZCCAHjaXYVBIHU8YyeK9sglxa 20yxJ5ksamUZBVW29/8AD3riUv3zkjTl5qSijiNW+FsetX0kd1cXE7uFYzjaghBH3V4xg4B 2jgHnHJovPh3qUxsbry4IWhcWkKBVkcxgE5Bxy5A6D0rtBrKvfRqR8sSsXVCNmTjDY+nOR0 6VbXWkZnt12xzRgyRGQYKtg4YDPI/pmuly967MJU+ZaLY8zv8A4eyQaPJf6a19qSwsZI4Gk DNIwbJVMDCjBIXtxya4fw14T8MfEz4v6fqM1jfabqGi20s8guDtmuZXba6sjDlAuTlTj5xz xivbrnVkfR5IrZHVlLWjm3ITy5doyyjuMnjNeStBb6N4x1S+1i1mS4v3A+1AlRCrhQ2ASSu SnpjrTd7XEqd9jptV0TTdG8JWei2FrcXcEYaC2lQtMLPaQUdyvzHG7A9SfaqXivwZJr3geb SZbcxTyWfmT3AKsFkGBwnU/wATADGDjPSu00XR7Pwj/pkdwHhncQICQAwPTBB+Y8DAHpUWv XX9jxSz2McHnyEBjImFCkZbOfbHHekpNvRkz91JHyf8Sfg/fXd5YW+lrcJ/Z7yaPBcu+6E2 swGGmXg78seegBB6isvRP2ctF+HMOl3viSRPCviB555Y4Z4VniYwAIZGbjbG5+ZRnGGJ65r 07wPp2rP4+8ZaLrl8lsbkGKBwWVEkfEiKrkAt94AAdNuM4Aqt4u8R6t8QfEOreE/7J1tJZN AuZLXUbmGKW3UxxcSRHcVZJRuUliCGwOoOHyPVvoNLni7HkVhoH/CI+IJLX+2JdTupXiuHv oSFZi21sqVLYADcHpx0r1LwX8O7Hw14j8Q6zcag7xWhWQiSd38y4ZVJXaOcKECkk9WI7GvI PCGlvostu1vHCsf2SKSAAkrGygDaVBO3lCNueAVz1r2bwD411zxOk95JpOmzW4aW1mnmj8u 3Qxxg77kEb5MsqjaPUn1B5sLUtOSa0uaVqL5YPyOk8BfFbVPiP4kh06W1JshEuBFa5MEqMX LF3BG07FXOM9cc4rtNF8Oqnh6427f9LdmKKxEG4ZDFVI+UbhjAODjOASa5jw3pGpafpGn7Z bGFI3jk1W8tCAZdq7gqKV4Qg4K8HAB68V1o8SWsunzQiZnM5LEwA70HbGcgZ4z6c123uzzu X2b73OU1/TlhsyyKN6SbUXaDySflAH9a+a/2sn8Uaf4hmh0vUWiAs2nnkcKizQ7c+W6KCPl UEZ6n1r6bnRLW7luPLuZks4mkjbDbGZdpCs4wNxJGOCeD2rzTwt8M5vihcatq+o28YW+WZp ACQGAU7gpPpkZI6ZFctVJJndR0akfC/iez1Lxv8JNKexVrCWzDpdziMyS3rN0c5OMgfL0HA HpXmOk6XrviDxVJBYwtLDaMQlw52xArzyWJAPB4r77+B/gnQbbRtSh1+xlu9OsYcGJF+ZiT kMxUEheCOueTkVz2t+F9O8S67brYxW2i3FzMxmv4bUlNMtkLbD5bjJLbiMYyAwODtJrmUbx Vjsc3e6PC/BP7IHiHxTfNdalr8VuJkABd2JBYg+Wm0YHHUA8YNek33wMFi9lpt5MtuJLdbW EvdMRE4J4VO4OCRnnPJPr6n8V/GOi6P4qt7Wzs0GmabAvlpbYDlnAIZhx8x+9kDoT16jJ1D R9N+I2r3Sa5azWyaVuuoriSdWSJRtwzuv3chlAzjBPI9T2GuhpGpdI+ffB/7Jfh34XfGjw9 NDqMmrytetdKXDE8BnYOuSTgbucYztPavpDxZqXh34U2cWqC1uI1u5DstgAs078KnLA7sDd 05xjmuD0LxW3/AAvDw5qk0JtbCWW5ihMiqLdgsIVDkZPLA9QM+mK9Vg1fRvGHgK7023msru 9vm8yJpnUBbh3Z0iiXnYoA2rjk5HOQa1pU0lczqSbZe0pLH4teFlj0fVoNRkur6EXEsEAhc Lgkhgc8J90njOOlLqljp3hF7i3jtLYSROykrEC8hLKqkAABixwe/TIHeuI0CxvPh2ya5o8L RWy2LXFyvklXdVdUlg2nGGGQc4z8pr134UeLdH+J8tvcXEOn+dZ2xu7Z5HZZIsKisVVh8xV lJzztzWnLGRjGT1fQy5btrv4O6trNjbQtqS2jvEssXmC0ZndEYocbmGw4U+3BGRWR8GdBub XwhpI1iSf+0NUiE1syop+3IFWNXcDG2RmDjHoi9OtXbfVda+Imu3Wn+G5lt7KK5luBNwuF3 bkkkbPIXcx759q734geJ7L4f6m66Do66lqNrp0cdvMG3JEFL7mQHPIyoA785PFRJJR0LeqV jwz43adqvhbWZ9Kjj8mS/RoHjjK71YElThgcKUGT1PHGc15d49+HOoeHvj/8PWnufJ0/VdJ vb5EwpVJYLdEOCMFQd4HzdcEZ4r2jW4V8Z+HJta1CR5PE63ELEFSkjo3yk53bVO3cowvcjF Z/xu8PR28+i6utrFfXdjol0sBuGG8K2xy3I+VMkZGP4VPNTGm73NXK2jMXw/4nh0nw3Nbzr Y6U0UAaa6dw6b3PCmMnOFC5PIBJ/GsXx9r+o3GkvcWt1brPtiKyArHGdp3bV+YlQQvUHBHF eI+NfiK11ryX0NxYWSTeVO8bgzLNLtGQ4AHAPAPTtziua8e/Fy9v7Iw280cssitG4VNkUIU /IqZzj+vtUuNnqZpWd0d18QfjvDqVw1rZXx05WKYYx7GtmA/hxksSdx5x96uGk+OGvx2UWm tLpn2m5YtNcLA0IwGyqsgIVtwHJOfvHivPBLNcT7bzM07YZiGJx6dfQ1r/AGpteu0RYoSsB VFJGWkPrg9cZHSsnZu9i4y1PQ/iH8bNS8Y2VnFeajF5tuou0KQCPypCApX5TyB0HtXGw6+u pWTQxsLy3bcwbdxvPBUk46Y54qrpWiahrmpSLHaXN3cG5FoUiQsQSRg4A4z1/pxXoGk/DPW tS1600ddJlmvr8bYrdUUyknkfL2GMnPTFUm73No2scHqmjTQ+G7ppp45A0DFi+MLg7gAe3I xXo/w3+LuueEvhLb+HbaeK302fbKmEHnQOcl0V+CEY5J617ZN/wTvj0bwFqd54r1K68lrJl RrE4jt5CQFL7gcjJ5AHb8a7/wAa/wDBNnwzc6bo11p+oahYx3kMMbieTcsPyYMjHB/i2jGe hzVwVmwUkzzH4Jy2HxQhns9W1OWw8STC2tNLSJ1t4JI0HzGViGDP2BPOPevrix+KHw88KeH JNH0PxFpy3mj2X2qQWx8ySYqCp3uoIZ2bGVUhs84r5f8AHH/BPT4geBITNZw2+tW0KBg9pP uk29AdpAIOB6VyHwy1Pxd+zJ8R9Q1jVtH1C10G8s2sZc2eHjdsFWRyNqsDjBznnitebRIXK mtD9Evht4t1LxBp+ka7eNNBod3ayrdq0JU28pJZGct8yJsU8n+LiuhRbO9hD6IbCG0t5Tuu YUjMbHePMG4kfNjeMrkZ688Vxfwh8X6X4j+HOgX2l3uo6pbeJIIba6uY52uQjKv75XD4VVy jhiRkMeBg8Y37SOraT8D/AIArdaULubRhdIsMdhOpaISTh3kU87hgOAOQAxIxxRojM6742X 0ekeFLq8tVhbVIFZ7aaSRQlowUDIypwcEsAQcsB07eV/tM+AbzxJ8GYtU1JkaB3h2WUESyq yyhNzSswwTklgVUYOACetc14l+K3hH4m6/b+GdJ0Oz1PStRvEOr6ndStI6KVVnKu5V96ucA gk/KcDrT/wBor9ojR4/2bW0/S5ft7aPKsOoMC0wggR2VS8jDKnIT8VHNZ1LKL0uVFNM+Wvj P+zz4b8B+KtI161Ja21qWNQ0B2vp08TIrsi7iGBwcjjqa8j8GeINQ0TxlbsZHmuLO/aO3dk 4eRZz8x4x1we/euum8bWviP4QQX0t9dR6xDezJZQQgSxQqWDBiWJ2klQc+544rP+D9rF448 W+HrmdppTpd4rxxxHZ9ouHbcXdRgMv3uOgPNZ3VkXszmvAFj4m8W/EHU9U8RWd3aW8Ilkdp 90avEFzgg9ApK555yMcZr1jwVqn9vQyWNvsuEvojFCyFWVyflHI6j1/+tX1Vo3wJ8O+NPBl 5a6nptvfwXUTQXNrMNoA3c5IIIJ2jBB4681554I/ZhsfhbeQWei20lvZ6eHNkSxdoyzE8k5 ycseTnOKcEl1FK3LY8N8a+A9S+F/i2xhW4t72ESxTTtDKXj6AqmSBhjkn0HPrX05+zd4Gtv EfjOx1yGOS2lhO6RUbj5vugAde5Of7o4rzb4s/CGd9P+1KtwxmdVULnapDDcWx0x03fnxXu P7F97Y6b4dsdJnn8y+YSeXuBbzVDEggEDaNoGPqaalZ3Zm3ofQt58JoU1W11pNW1GRXSZHt LgtPGPNXa2zPCouAAo+7luvBEXh/Q7fw5Y6tHG0iTXjSSAOq+YC2SWA67PQYGAPemJ8RFma +tLcCR9OVfNQZJjPT0xwe464NeO+J9XvfHfxrXT5GmeCUC1eBX2KQ3yblC56tkgnnr6U+d3 ujMxvif+2v4g+D+qQ21p4bGvtcKRNukJW3dcfdwejBgee4x2orx/wCOvhXXvCfxd1jR9P02 0k/s9gHutUvZGjlVmcqkZXgsnO9u+9OwABXPKpLm3OuNNWPsmO6k8WeHdEuIEtoLK7dre4d yUlt2U7AFHdNwJBJAxyK5Dxt4IvPCnhW60Wy1h9OdZWtbO+Fg12LeR23RM6cBkAOGyQPlBJ PSvV9esIdK0ywsrO3t08mNVSMpllAORgc5981mfFzwx4j8b+DBFofiRvDV87Bnu47RbohR8 pXa3TOfvdcjjpXqOTXmjjUk9DwTxp/wkB+C3hO68TxxW+rLPJFexgH/AFyEo7IMAAMF3BcY Gcc5r6D8BeKdP+IvhW11DRrpryCH/R3LRNE6TIAGDK20g/hj04rzP9rLTf7C+Gmg2RkV5vt aoGcbnkxC+5v++sHBP8XWvV/hVNJrHw80O4nLSTvaR7ncAszKoGSR9PXpXDq6t+5q9FpsaM NixYM21pGU5LDC+nHoMfyFVYrDGqSXH2e3VjAYlcDDbAc7Se4ySeOhJrcuLZTCjAPlvmYhv xx9P8arC3mXb8quu0jOPvZ56ewPb0rp6GMYtO5hpodzrmm3UbXElhKzrMqRgEwhcMeV+8Dj gnHpSaW9j4viLeTGHjYLJJKA2G37dp69Tnn9a0dRWTWLF7W3me3ml2fvYzhsqwO3Oe5BHuD iqeteG7jVtEvrUbYPt8TEgoGbcANjDsCGUHH8qu+liZfEmcfqVlrV5rgebRdO26fdwvHJ5u 6NoFly0uxTlZOXYD1xnir0evJ4ku1tre+jJtrkm5ikh/eFVY7QNp2kYx6H8qn+KPhWbxrJ4 dm+2QWdhYXn2i/3ytA0yuuxAGBwSHYfK3BJGOcGqGleE21TxNrVn9qu9NtxOrxSxOvnKWJc BCVI8vgghsnGfaiMkZ1Ixj71r3Knxf8ABsfiPWNO1N2lhi06LzI5WBdEkaQZLjOcFQQCB1a s248eSaR4q1a2uLeaXT9Ht1ngSCATy3ZIIKQcj5gzAFSAAG9GOOyvIk8W6HdrEtvdtDuNsd 4HmOhK8nAAztOfQ1yvhqSTUdUlvruW2860gQqELIIJnHzPleOcKOeDxmkql/dKjywXNFbng XxA8Bt4c8aJb21okSX9/FeJbuCgjE2HEZ2kgOpYjuMivbPG6WN/f6Rb/wBpXVhqBH2ae2sk 3iUSxn5pWz8uMcN1z0PpxPxAbULj40WEkhzJeRW89sdmUdgWUDOTwGUqeeSDXVa34c1LRpX uLO+mttV1JxFOBLshkYKQmxRksiNyckYx6E1nhrxlKxWIk5KK6WNbxB4ZCaDerYQol9cQCN oyxUv1zKw/ib3689awdL8OapcX2kQrHFbxRyP9qBUNLIijagyc7cHk46hR6muhtYtU8TJfD y452miNnFJEMZ4wZCwxhWHQDNa3hfSZvDuoW9nNbyTtcReSCo4DIrh+v3RgLgnruFdcNNWc 8kkkkRWOh29/ok1nDIlyt27xnc3mCNmGCTnsvUD+Vad94YstA8C3lrDHHDHa2MyKSNuMoVL ZPbucD15q94f0e18LxwWrTLtlVmJf5MHqMnOB6Ae1cz8XPF03iiwk8H6POratqsTJdzDmHS 7Q5EkzNnAZgGVF5JYg/dU1jVldMqMWfOPhbxdbeGPCWsWen29zrd3rFq0Ulpp1s8s9uQ3yh tv3d+CoBP8AFz1FeTRePrjQ7S5WPTdU0qR1M0jzmIR2/wDFscbix3Ag4z0HHes/4wftB3vw 90/RfC/h+G5t5pNPNncxQSg3BleRnXaV65kdSzDk4+XHWvW/g9+wG3xJ+GGm+OPGE10rrtj S2hkaS4YxAjErTM64HfahYZ61z037qSN+XTU8M1H4w6lcX0LXGrRTQaof9KI02NkVS2Qyfx qBgqQWyfcGmt8XPidpfhe6/sVTHZO+0m5tkiW6gA+VArANjaOzfMTX0b8fvHfhf9ln4c6do aeHrOe/kQ3MVkxwBzt86RsbiCehP3iOvAr5f+IP7bmr+P8AUPs2oWNmLaV0aJE3ERlOihmY +/HTn6UpXs9dQpJ82i0Oj+Evj1ota0PPh2e08VXFzcOqrGJbZt0DIMQuOvX7uevXNek6hpE mp6lp+hx6ToelapPfRXEksDsZ18ok58rCtHkMSWGQMV8/a18V5PE1z4euDcTpNo+oi6tAIs yWrohI2uCDtOMEdOOa9p1j9p7TPinokE98q+HvE1lFstr6NhHOhb5cpgfOhBYFTwOcetaU6 l0ayi73NtvGTeOvFOr2Ja2utN8qezgLSsnmMR5fmFvusBtfA4+8D1rjpINQ8FX8F14evmdG tESRYyZ1ELMFLO38AVcng5NSeCPHvhvVtOk0W+0/+yL22sGWBo7iRIb64AdCxzyDn5gDkHc TWBqfjqOHQrXQprO1hFwAEvYJfNa02qFTKryy5PIODTlqFNWbR9D+G/FX/Ca+A08PeC9X0+ 0S7b7JPqzgsxPzuzbguWOBghh0PGK6z4Z+HYo9NSz06Ua/qdvA3nzJIqRzr90Md20BQTgDJ BBJ5OK+fv2YPDupeHfCmr3VwPtllqUq20UiIfKErORuPBAVhnIHpg8Gvpb4c/2HoRmutOmE 810QJ40XYLQIxVgR/CoyW64x04waiEW3rsN6KxNr/wACYdVvbfUJLW1ubaNGP2XaVRpMFUx sycCQA546Zryr9pDwtrV94ktLPT9UtoryDQbpHtZYd4ZX2K29s99h2jqQCTX1JbaiJIE8v5 125BQ/KrE9yAc/4e4ryD9qjS7fT/Cdzq1xeW+nSRlmifYVnYrGV3cElkG77uOcA471qmkrs iUb2Py+13w9HpVzPArLNDbKzIUkbavAbaA3RQScZ6Zrj5LaS7Css2xxLl/kDo4/x/z7V7Nq eg2ureCdWvPJme/jlV4pWcqkCbu47qeTXjdjGo8VnT7f99K2WVFbdk5JJJ6dOfyrmdTUuMd Gy7oek32r63bW8MTzzXkghAVcncegyO/f8K+lbb9lHT/BKWdzd6jY6PcLEjyT3t8IxHMQOA MYJJ+ULn3ryL4LTRv4haN9Th0za/myPO2Ps8iZ2tjq2QxG0da+grm1t9UupNTsdN+3TWKrK de16VhayNxuMcRVoxxkKWwcsTnJqHrqTZt2Rs/Dn4OSarNHpemaitxockoup9XgQRK824h3 a5kG5hjO0L0wK95+GPw90PwVD9u8N2f22eaJUl8Q3cImlu3GU6cOQD1YbE46kZr5bvPjzce HYYI7ISeItaidktBfsZLeKE4ZfKtYztDD+8eg5HpXvHwq/Z+8SfHfT2vPHHiTUb/zFSZdH0 uURW0SkZw20c8HBAAIP8Rq15F8rWrOq+JnjPwroPwd8WXWo69az6tawNZzTXN2hDyKU+VYl bC8/NsUBjtOe5rct/jl4N174bWEI8R+HY/JtIHlW9l2x7E2o+WBB8wANtAOcgcYNcj8a/gL 8Nfhp8J9Wm/4Ru08mNFEguWeVX/eKATuYndluDjNedfF34l/DHwF4StdNuND0s6jcWMU0EF tbbAkjLt8x3UKAy7RjksDnIoje7sPQ+np/iJFpXibR7r+3IbXT5CHiM4ZraSIIQS8i4C5Zk IZmI6EA811PjPSdP8Ain4Ul0vUrG3uYdSgZntmdHWdSOGVwD06qwwenSvy6+G/7RF94N8XS LpGqXFqsjiJkWTBmUcAlfutgeo719p/Bj9qOD4y+D7jT9SSWx1ixhkubR7BVUXiopOxEOds gHULxxuBxwLhK4uWSjoN8FfAfUP2V/iXbTaPqV14g8H32+S7sjITPYyvkCSK3XAZezAZ3cE c5xuftBfCmP4neFNbmul1bTNFspIbuGeFyovF2hJ4/IYnIww42jkYAJzXKD4mXHxW1G3vpv t+l6j4Jt51e+izGdRm3oqb4mX5vLkIMig5IL4HQVz/AMZ/2hPEPwz8IL4i0i4s7nQNdu3t5 oTbBDa3TBWlZHDHdG5Ryu4AqxzjtROSSFBSvruYV1DP8F/HVjfabpUOn/YJfs2m2UknmTGU goZpFBYCPDNnrglea8u/a18Q/wDCtNI8R6Ra6pFfanqM0L397ZoogYsA7xKy9UQnkkZ45r3 v/hsD4W/FWG81Kz12w0rX7KFUhn1GIK0iu2JFYKAowqDkZPWvnX4u2eh/Efwrqcnh2GXUtZ vb1prq3s7Z2ttPiDbUYOvDBxyc4HOKwlO8WjePmY3gbQ7P4eS2Oi6TDbanr13bLLumfMM0r j7qFlG3KNuG3k4I71514bTWPDXiaa7e3m0+fRtTCXUqKcWcwdsqR0IyT07EEda91+FniK4+ F2uweKdWsdIhS7u4J1sroFru2eKN1DIqttijKBtw25Hy85xWV8WMfEfxFrkdgollv3e9muk UiJPMCSIQV+VgECLkj+EetK+g07nY+Fv2sbxdctbW3WGaO4XdcyglTtIUFgOwGeO2K+j/AA Xq1h4w8IpJHdGGT7QsMhDAMGVgMnPQMDwQeQa+Ltd+Csmh6R4dt7Fkm1W0h865lwFGSysoQ 8bgBx7/AIV9J/AGwmPiddJ1HSUl+0KrsjOSWVlADEn6lsdQfQDieb3iJxurI9Bl+HskPhW/ t5gk13by3UVqkpIMyud8e5h0DEjJ9OlYPhDwRffDzXtC1a4t1s9TWUxXdpA5uIkDD5mDKOV 64PYNX0Lo/hXztQubq4RWeVVjzgkOqfKu7JPOAMH25qhc/CK38S35+0xzZiJZGjB3A5zlQM Z6dOnsa2MuVpam34b06zfSYrgPCzTQK9zOhAWTA3btvYDqd3pXg/xt/bC+DP7LVnbaxrGuW upw304n07+ym/tGSRjuLSqI9w2KTjeSMHbjNe4eIvBEum6BqEjRpqFi2nTGeBifNmTYd6nP GCm7nOQRgjFfmH+zZ4W+Bf7VH7b114A0fw/q/htF850zehotQggGWiQEEhjkgkcDY20jcAI bfwmltNT3b9pD4zP8ZPiLHb+HNNsWsdH0+3kbULm1VmvWuVMwALDBCIU5XHLkdhRXtPiX9i 638O6hNDoeoCw01ZTHBbSK7NAiIiKu8ElgFAALHPFFcrqO5qpI9j+Inl2utR3jXJaG4OwRj HOMsQM9OPQjj1robXWdNH2Xy2USzDCAfxMf6dwT61yV14QtfEOua1YiPUnstWtY76GaWZZn mkJ+dkjRcqqNtGc8nOBxmqtxrDfC/wALWmn2FxFbxI5WWW5uR8ij5mG5iDyBgDr1r11UTVj kUEnc5L9tixuLy78IafHDHNNrGpvBaIhALMIcsuMYPrnkAA16t4Q8Oy+GvB+maeYliNvAoc EbgrfxE7Rg/MSB65r5/wDjP8cZrzxR4H1KwbStW/sd5dSso4pg2ZHHl4ds/KPLIwOOTkZzW z8L/wBttjdX0fi6z2tJKZIDbREm3TaAVZCSW6bhyTmvOlUXPoa8rcND6DsQJkKzMJihwXAy hwePwrC1mxl1fSr+wMkqrdBXjkQlHj74Djocgc/TrWb4Y/aC8F+KLVW0/wAQaaJWTcsUjiG RWOAMo2D7VvJ400C5hV49W0ud2IjJW7TG8Dn+LPXt7V2e0ViFsU5NPvNKtdNRpJJnV1WVjg FztOTn1Jwfc84rXhaSV1ZoyHJBOAOmOcVV8ReJdLggJbVNOjdnXYWmVQX52gc4JyB71yXgr 9oDwrqFgI5PEWjzXkKKJxFN8u5TtYru5I3AjIyM9+RTUrbmco67m9rekXWoRzQzQxtZEKE2 ks7kNnkdgCEYdzjPUVSn0qPTLeV7dpIpXKqjgZC7QABznsM/402T4t+E73VbW1tdc0s3t9G 08MRv08yZchQyIzZwGJU4B5x60l74rsbHch1G28yE4cGVAQe4ILdcEdgRzVc0bbh7rjyo5D WbDxBp+rab9gmQWUu5L5FRWk3MRgqByN2Wyx+UcDqa1l1uDWINQ0uC0ljuoIAJHKhTIMnYB k8sQOp4rlvGn7QHg3wjrkUNx4g0zzi6CWKK5Qsm5vlY4JO09z2HJFeY+If25PDF5r+oW/h2 3e81W3Uot+7GG0cqN3y7lLuqg/3R+RzWEqyjJDhSdmlqbnxMZYPjv4WjkklhWVIRbBzyrJO ylTnvhvyIPNe06ydPXVVsbpYZppnEcDu+HLFCSN3OCFxnHPT6V8dXfxN1n4g6jb65MNPnv7 J1lthbvktyHwd3c49O1fRlr+0X4V1+ztL++UW17GP47ZmeLgBwCoPbgn0+tTQqqUmxVqUtL bI9G0HTn06wWJVTEQZECNgIufl9M4GM1nwahGdRi1K5WUFJZYYApB84D7zgdOdo+gHvXGeL f2q/CWj6abyxvodSaAedIsYbcUx2OMBj1weSAR2FX/Bv7QPg/wAUaCtx/aVvam4DBIJ85jX +IA7cL+eD2NdqlZbnNytuxz37QvxMTS4Y4beR0uGIQ2yHY5by+WJ6gEsSMc9a8/8AhJ9otr 7xI1xfNEFsJp5XRGWM4RiA7BWHU4+YjIXAPaui+PPx3+FttDmOzW/1SFolFwA+1SrBSGY5O 3aSSQDnAHevGfj/APtBeGvijeXWi+A7/URDdu0bJBbtZ20iFWVizZ3OowcbgpyQcAZFc1So rM0jFvRHMaf4eh0bxhe+Kbq1czW1tJbpG8atHIqLK5Ysw/dnYjMrKSVZFypANfVv7P8A8YI fFnwVj1S2kW5lgM1+bJZke4gLZcRyKABuJHBI2sGUg4NfNXw0tLXxXdQ6Hq2qQWt1psSGGW a6SDyS5bMwBILBWLjbhj8/JArgfir8fY/hv8adMsPAcMtjpVhaSRXN1MViE2ZSwVOoKMPmI cYLHPBrGnUSSfRm0qctkaP7dP7Svivxt8SNYuJobeztda04Wpd4AzPbhmKbSw4YhsNt6Fcd VzXyIky6XMZpcsX4UlcFufTtX07498Qt+0dpZvV0+y03UIgzXLpNJKlywYKGWI7vLYAEkR5 BLE15tP8AsueLNVvIhHpMDwNOyjfOqB9rYJKnBUHg8jOPrWsWmtDWm7J33PPPCWuTaz4htl jjZnEhiQF8KCyNuJ9AP616/q3hfTY/BEMmoeVLNZjaY4mIZc4+bdzkZOOwNZvg/wCAM/w++ Iul2eua1baUmqzPD9pmgGy1KqW2EnAIbIAb35rpviN8HFn1CCTT9YOrmLi4jigJCrk8MigE AYBJ545FVF9ege0S3ZY+BEaeNNTg0KfGoSQgnT7sgq8ZU425Y4KrngYPU19DaH+yNp99HKs 0+68wDE4Y7QoXcQ2Nv4DmvI/gz8APFQ+IOl+dss7a3ihuY0imjWRYmJbeoYFicY9CM+9ex+ PP2ivDPwm8Spp+qX0/nx2ZmldSCAQGCIzZGZGHIHuKtNJamXM1K8dT1Hwd8NF8N+BobHSfK gigjZRJMm7zGLMW+UcYweOM9RXV/D/4f2vhrwjp9x5M51J1kluncFXnZ23MzqcZOQPvdAK+ O/gP/wAFNfC9u1/o/inSvEWhbZ91kRBJcrKjt8hygwrEnd16ZH1+tv2ZvjV4b+MPh24v9Av r3UFjl+yTwXZZHhClgMpyRuzndg5B5ORgP4otxJc2n7ysdNqfiVStvNbxyjz51hQKCwT5iA QOwADEnHT1rwX9ujxho6Xuh+H9WmSFtVtL2aOdZVjnsp0EYjk3kgKpG9COjhuemK7n9sv9q 7RP2YfhtPqjLZ3viGNlWw0IN/pFwzttY7R8wRV3fMPwJzXwb8Stc1b4733i3xvr2ntFNrKN LZaY6gtawnCrEFJxxncVHcE9zXLWxEYwt1N8PT9o/I8q17Vdc1rRtch/cSWlwsimWInDop4 UHPQe3TNZXwA+Hf8AwkOuyNI32ibTCjtGgUyNCQ25t2BgADb6ncMdK3LGzstA0I6VfXk1la 26FIIiGaVgSdzEj7uTzjsPzrE+EthcaZ40hkjju5YZWeGVbd382VeclhjldueM44rh9vre+ h0Omk2kz0G+/ZcuNP1RNR0O3vLibzGaC2KGQsRg4VtwBZcjIboetaeu6p4snt7LR9WW50Jd VdYpdySMCFODMEzhoweGIJANfUlj458I3PgzSH1zV5YNceGaMvaIUVVLfJvUcAsgCsedxyT 0rwv4x3q3dreWV5cWsulvLPdaZPdTb5LaIyFn5UqFRtxOwqwBAwK6eZNaMhLW9hPgvpuk/D CS6XzrPU9Rvle2nuIJFkwBxjByVwpBK8HPU9MfRHwg/aLuPhe9rDbqZp3dYQIl8xo1dtrMU zwASBgg8+1fMVt4J8E/Df4fprUPiLQItWs/LguYJIZzd+Ukm4qzqPLXOSS20DIAJOK9d0z4 nfCjxB4ftPEkeuQWOrafjyrIgQtJ5bA7UckiRTtXBU564Jyaa0aaY3FWPV/25f2hr/wv+zp f+TY2aM8X2P7WYFcwFzxIyEYY7goH3Tlshsjn84vF/wAWNW+IGlaX9uuPtBsIfKRtgQgHk5 HY55/Gvqf4wftD6T8XfA1x4XMN2L68nKNHLA6COEqz+arMMMykDGe7g18y3Pguz8JxTwvcO bewQNJO6D95wMnAOT/9arjL3mr7kxSMLT9Na8mjmjtWmmVlIIYK3Xk59P1r6o8E21/8KdD0 LxRZXzNqFhfQTLbuAVBbIYN0I+8VwOoNeFfBnxP4ZuPG2lvfatZQ6Wsi+cxjYvGpJJYJtw2 MdyDnscV9za/+1F8BPg18Ow/27S9aukQT2yvaNLNe3CDcnzFMKykrjHTjim5JO4nfYr/GrU 77wn8abDxFb3KQ2up7VvEicmD7UykeU4U4UEEMWxz1OcV4v8SbK4n0nXtJ0Fb2w0bUNT+0Q aXdDdbeep2v5bEjbHJ8zKxwflx0Irzb4ofteQfEXxzdxWEtzLp+u3Ud4RHFvW3mxlTs4J+6 AdvI71tJ+0hpsFvY2Ovab4itdZhgVPtkVviCVQXKdSVJ2gnBweR7Zz5k2xxXVlLwhdXXgXx Veafpdgktjexlxey2vly6c7tsfaoLMy/OTtU5wCRwDXT6XO/wf+EmqeJPCd6t+l/Z28F5FP cosMr+d18oN5keWUtk9Bxz347xN+3A1l4Y0uzuPDV6tzodxJdxSWcSpLfWzKwSKRBhFLb8n qRjj35bQPg9rfxw8SQ6xZ6TceHtNln2XCancExzKWBRV2YYgHjnHJ61nKa5W0Wot/Ej2qHx 9Y6D8Hrrw/4y8H6ZJqWq3UGpxebAbgPJLIpMiuqlhGIyVCNnJdflNXNc+Lui+C9I1Tw34b0 Y21ncpGgLwrlJTEoZu5Rd2SF6DptGMCD4b/tK+F/hDrUq/ETSdQ1HxBpoWOztrWzLW7Pbr+ 5IeTCsrfKWGTyP9nB+bfHX7eV98SPjT4uuNB8PwaVZaxJG9tYi3UQ237tRKecMXaTc2RkZb gY63F6IpRSPr6+02y+KmgeHNa0vRru7uER7a6VbtogsiGM5G3+E8nn0PrX0f+zn4de41O0u riBrWdS0BQtkowzwCeSPSvnP4JfFSLUfCOg6fpWhNFm5W1lLShI3lZQ0svIzhSQCO3POK9C 8E/tB/wDCMeO7DWGuYrrw9GrpI9uvnIW5/eZUj5VI5PIXByec1dldeZnI+z4PDcaOvlsVEQ yu8HBUAZGR3O7P4VpCVbGNdu0uWGx8F8+57/8A6q8w+DX7V3gH44WtzD4Y8XaPqs9nCJbuK Cdd8OPlJKnsGyPqOtdJ4t15dJ8iLzAs10gZVLbQik7dzEjGMnseM5PQ1psYyqRcmux1uqWD eItJv7bcUe7gmtVds4jZ42QlvUAkn8cV+Rn7CP8AwTK+Jn7Pn/BQnwF448QaUnh7TbDVbnS ru1nuFkkvI1s5Y/tUDKSHhkwG3dVJx2yP1Hl+MWh+FILaXWNa0/TorhdwM865lIUHAXPJIb OAOmPWuY8KfELw18VNVsNdjvreR9Fu2e3MsqxNAXVkLYbBGQenTkVLkkyud2sj1rTdKMtzN mSeMhU+7HuPQjB+mMe/NFeTfG79tf4b/AfU7SDxF4osbG6vQyhARM2Ywm7dg/KfnHB9aKXN DsTzSPmTTfgNrGu+JZjLeeIdGttLEMKapp13M6vtxtO0AuoBKllVh/F1DAV0afs96Tcywpq DeINZvUlVA1+7fZ7+VzgPk8KRliNpz1GTX0trWtWkGq28TMUuHVpY4Ixg3mxSD/3ySpPHYD 0xmt4+8K+JrG7ex1TTL6306ZRcJbSLIInYqW3D+8G4wO5A4IxS9jpqP2kr9jwn4l/siT+Gd Gk1Dw6Z45LREi8sReYI1RSN0YLZI2qcr0Ocjk1xOmxWt7AZhJbvJDDulWSPayAYBJXqp9Ae mK+4p7WLUdKa5jVvLeBUyV7MMng9e3P/ANevOvH37O/h3xNbxC3sDpTxJ5TNZIIjKCDgsFH zEElsnmsJYZqfNE0jWZ4X8K/g1qPi3VLrUdT8LrJo/wBiZ7aWchDcTNtKbcEFVKjd25I68m vQJv2W9N1W/he6sLK2jkjBms4Iy0ZPzArk+vRs5ycdODXuGgyR2mmQ2rGFQqrDEpHzuEXBO P4uB/WlQyajqMlwkLmMxeQZgo8skNyuepPf6KOe1b06LauRKTZ5fqv7PXg+O2lWHw3ZSyR2 52I7OwjZGGWUs3yknPTjjjFfOX7VnwV8HaT4ms7R48RXmmeZf2Udw0aQl2YluOdrBchc/wA ANfZ1/pn2u7m84QtFIQrgx7hGowSOD3z1/CvBPjd8ILXU/wBpu38S3Cy6ro7WEUN/YohzbH /URNtUjegyWOT8pXPtW1aHulU5WPmT4afsnaf4zmju9F8IXUCaSA1rrEqIwnVt37mORiJF+ Vw3HTOAR0rs9Q/Zs8UeKrS+hi0E6XFbvEXeTU0UX7hVOWJJwA273IyDg19b+EtGs7W/vIza iNbicsSh2DciqOmRtACrgdCDTtbtLFLCaFYXij8zMgVQcHrxz04zkVjHCpxu2TGs5O7Wx8F Rfs66XHfzW2pafe6BrVlIVukUsouVc5DKcBZI/RhkEZx3FaWq/CrUtOPm+H9BvdaEltmK4g spCyuoCj5iNrPnByB8pGDkV9iR2+nh5JXma+iQBQzRhmi25JBP8Iz+tVtPXzEOxpGjVAQSG 3Lk8cHnJ5/ziuZ4XXR6Gvt3b3UfGNj4Q8baHc2NwvhPxJCkSmO4820ZFVFUsWyBgnqeAMcd Q2K3k8KeNdStDft4f8QGB0a5hihtnLsmAQwVck57jHQ5Ir6+fSFuoEkWQPt5mjJJLKQcge+ duc54BrSuNOjcQtGuwKoJy2cgjAGewrop4NLVMiVZrc+HND8D+KPFehNb2+j6rFPLGbdEYC GUMchmeIjIb3x+NdFc+BPGHha/06E6DqkaGJYgJbRlELA5+bAwf68Gvr218E2tlNFdSxp56 /uxOq7pArsAq5xkrnn0GTV/U9I0+7izeRiQwM0sRWLc6uilicE+gPHWr9i2tXsZusrbHx38 Q9Hnk0prS7W3tTeO0LvJEw8wou9+Oq4OMf3sViReB49LitptNFsizESXtwSGHlbGAUdlO4j nqdpX1NepfGC5s7vxYby+iKNtXZEHBZ2dSNwbHAUg5yMjnArF+F9q+nLr1nYWsU0c+lTzPD cRLJHG6ESK5QnoNkjAAZJx0BNc9Sn7/J5GkKlomt41/YU0O88O211rHijyb63WJpQtipWNW 4+V2k3McEYPHQ8V8/8Axj/ZL0m7+NGn+GdL8URz2ckMfmStASyzSiR1GFc7sLGSzbhjcowc jPWeKPG2taP4QElxqxvrbVrlmDvcAu0a4dyqDJG8smPQo3QdW+LvinofgjTdPt4lgXV76Bb gylCWLBcKV+8VbaxyP9o4x0rotay6Iyi53uzgfGnhfUP2dNMhtLXxJFqkMb/O8No0KeY2Qy gBmfaVwoz1z0riNL+OvxB06/v/AOy41MdzM0l0bmVpTISvDMCc8DA3fLxgc9a0fEfjm+8Y+ LdPs1hke3vPOAulLBS4VG2fMNrOM4K549c4rsfCXh+fW9PvtHl0TUINSuNNl1JLvPlQ20cW TsfGSGJzwffuamN220i5U4tJyPDviV4j8UfEtpbzVrl0so2MNvKsDEFwoyoCk7uO5JNc34f fX9ERGs57qISIwhuBMwQHAViwJBBxkY9vSvsHQv2ffFx8JyqNNns4rS4QvKkcW26YKC77+C vDcbuv1r03WP8Agmnpfi23jvpLy7s7yZ1d4JlWSCRThiWGB83THOOxrX2U3a2wo1YLSx8q/ D/w74h0bR7bVItTvFmkgUNPFdhB5ZBXdgk5wuc4PyjBrd0bRIrHVtPm1OMTR71e5ZpGnnjV yV84BvlaNf4s8qDntXtE/wCz3a6jpPiGO8a4kstCuRARGqQqICcFiGywLDJwOAoJ6Ypum/B vw/f/AAyivLuSS21zTbiRJ41U7LuEhvLI2kY2qB1xjvzXFiJTi7S2OinGMleJwV14P024tr e80/z7ZkPmiRlEkTJzg7R0yQT7Dp0rjvE3wR8TfEa2+16DrkiKqyJG9lqctjMxDfMS0Zwyj phsEHuM16j8IfCUs2txaNftMsF7cQ2pkyDKyuxBI9wjH1696+mb39gmLw5oVza6dqH2Ieft topTv3RKzgKcD5iFKfNgn5emeK6MPRk05p9tDCrUUdGfDfw1/ZevNH8T3Gr+ItSk1TW7NhF FC7y30u1ASu9mY4BQbsAcdT616x46/Znt/Gf7NGoeN77UNW0pLS8RbWNCsUV0xZVEqFgSV+ YqQQOQcHFfZkv7M3hnwNqEV/o8E9hr+qXkf2m/tmw5kMKxyOu4fIpjQ8KE3HA715j+2pfx6 t+yV4lstJU3GnxuLezQjBhWNlj3Iq43KxZsZzyhOc811SoRkryRlHErRRPzn1T4IyWXj+5N 1rdvcxsRHvKs8oAZhtKkBB0BwDg7q6nTvgtqnw78UwrdTWUFjdxZgle5MaTuVLFQVB2ngYJ 49Ca5ORv7P+Ist6c2sG5pIbJrlpQRgK7ZbBI3dAc7c496+gdF0eT4gR+GNJfSdsGpndFdWm bhguF2xsjZOVAbLccZB61yywcGrHR7Z35WeM/E3Q9YCzayLtlazbKiFGa38rcqBl3EZO/o3 GAecZrI0r4gSagtpdalptpqenyFlhzDsz2diSG2/KSQOhxX6EePv2b7K88BX+kz6XbyKulw TI8FupaaVTgAL2BwgY/pXydpPgSHxV4n03RY1htbrVbtUQiNQpkcgqp3YXABOT+GK56uHdN qC6lUayleXY4/RYm1C0VdKt7t/OVkit3tGntwR86AMfnbcm4ZJ255r034Zfs/eG/iiulSap Oum3cCbLvSpYTLL5ihvmDKuIwVJxj+5yMZz6Rd+EbL4c/EaDR/DEemy+YiW51C3u2SVZNzL ITk7fMAUlRwDtI5zXp1t8F/tOgT/wBmmyh8S3UCNPe6lN9pRGx8pVGIUEcZx0wAc557YYeK gkL2zkrnjXgn9jvQ/AOpnTdeTXtYupX32lzDcLHOWZWyEQg7wzDuSARyQpqn4z+DPgvwR8X dHs7iDVNdi1l9l/oc7p5ukQunEjvG2F+c7sZIwcehr6Q+H/7M7fCfS5WvPEGs6hq+rytPcz iV4yDtbJTaG3HGBtJ2r/CB38h8XeDYvEGu6zocTTeFrTT3X7dYWwjae6VjvZpnUlmd1ZGKD eQdmcAmtXRSSOeNaXN5Hjeh/BjwXZ/E+70rwT4XutT1m/DQAapOY4bFlZcOqoyl18sOQS/z fJwDwfBvjZ8PNd1nW10+4gt5NVuZVgEUERePTmwwKlF5VAqFgM5yDk4Ir711D4NQ2zTeF/A 9rf3Wv3TLFrGqyR+ZDpMCAqIA7KFE2yQMUTBO8sDlRt9w+EfwK8P+C/DlvDeeHZxdWcSx3N 2IlM+pEgbWcg52pz8rE9AcEioeHcmarEL7W5+Tv7K37L/jfxH4r02ax0cyIdShhu9TeBf9A hDqHXY0gK5QghSBuAIAPNfSn7UnwGGm6/cWOn+IJJLW0djPYXOnC3uLORVO3LFShTnIILdP YGvta78QeAfghemS709NI8R3yG4Mjwt50krAhJQ2GiEjHCqQx29DjAFeM/G74r+HfE/wH1e z8STXU99bRGa1vblwZoZXcJJbqRgyBQd38PI/hC1zypRvYtSfNdn5f+L9Hu9K1ud9UuLm6m jVYGlRmdJohg7pWHcjn5c8GvsX9lH4U6T8RdE8MSm7nuN12IDIb2WEqpQtuXOVUKqrhmXnd mvFoLjTtW+MD6Ta2czWVuWuRJLM2z5EXaqbty/NlCcg4wQMV9RfCLwtbz/s6Xsk2mvpunvF DeXMcEBS5khdvJLRsVw0YcsWC84QAlAa5+SPO4o1nJ8urPWPix+yt8JdQ8PaPMtxLaaxeyp LcvPdNePLG67TIqMyhcgEqzAjgEjpXyX4V/4Ja6P8T/izrOqSeItbs/KW6e31GW0X7N5MUg t4lkcD5pJXdmI25VCCAeGrv9S+DWjeFPjF4XsdP1q7nVpraW5EV0zwxiZQco0hYARqwCkAc N0Fe6ftHeKr/wAHeB9S0HUNa8J2mi6q0f8AZ0dhFLBIuwJumZl4YhgXJ+UE1vH3XcyUrrQ8 N8H/ALDzeF5W0B9a0aH7FdC+1KdQZ2gR+HSNWClvlRTlcgk81wz/AA7+HvhHx1cQ2mq38Bt y0cDrB2BxlgVKknPqM/magsPjZ4o8IJrl9rGlXtxbX7uqzQS4kmR/lV1J3YXaBxXnF18Z7H xQ1msei3Md7DOyDzX2skLKCn3cAsVIO4DtipcL6ou90fS/wT+CHwpg8SCaHWtQjGpzvNJNY 2kUMc7LkusgwxVgR0A5H0xXt91+zD4R1GySbTPF0lj/AGg4QJdqsv2lF+XaoDLgffwSvQYN fJ/hTTdS8O6ra6xpe6FVKODFErkuQGYsG4IYOCwAGePSvYtCm1Ky1K1nup4p7q2jaSAKSVg wSSuccYP8JGOc5Oci3HSwpalr4s/AnQdI8N2+pLqqanb28skMESMyzRQkgFimSVTzAqgZJy FPCiuD8O/DLVvHGm60fDOm2viHXtLhMsFiWVTdBdpMLO2VV2XcVBUgleCDjHofxI0b7Dp2o R6leX+iWGq2rCW7gQvJFDcghwu3AZctu4z9wDnmvPfhVpd/8D2k/s3xJqOoyKzrb6ugSGa+ VJpI2Eioq5eBdqEFejKR3rF0kpK7CEklY5PTv2OvHXx5gbVNT+GNv4bkhcxGPWLmCIyycb/ LMnzMAAmW2gZbAzg4K9pg+NPi/wAQWMGoTzR33mL5K/aFjbyynLY3A8lmJOAOeO3BXSox7F cyPta2aQalPFdwqtoWVolyQ+AMblIOAoJIIPJH1NYmtfD7R4da1DV9P0fT4b+4/ezyqNq3Z JzubnBYnk47kHtXSzXpV542tZMqquJGjIBU9dpI+bG09O5FSAmaYL1ZnGAqc49eeB06cGtX UTVkjklsYvhWK8sLK5kkw8MkMQtULbtgVWBBPTGSowB2zUrWYW4kJ3xqIRKcAqGLcFfr2q1 rF4X1UQ4iaEQM21VG4OG4GepBUnA/OpdVMdhbw5j80uSjg9MEZOcfT8DTWisC2K8elWrxhn jEkbDKny8vESD90j7pqaG3htZHit4ZLcSgIYy2UXB6L6nufU1TsXjimmk2lY2wBndlxjOB2 J9x1qbULn7XBK0bPiMLwMjBzyCSM4pcrvuMffzqIC2w7TkliecZwBjv04+teX+I9Mj8QfE/ WdKub97Owm0CFmjiKxuXeS4Xd5h4AK5K9CCmfSu30i5bV9TljkaOSKMlgYDuUgc4zx3/AJi vO/ixqnk/E2b7No7X1zqemRwW85KmNDG8hKs5Py5V2xwep9KuWt0Lpc6wWi6L4fMJlN09uF hJMYRkCqNpIHXgD6n2rPtXkudPnjkYSJMVyVwHQ45HHbv+dZ9r4tbRbgWt6Y5DPGAm05VCV Hybh1y2fTjFS2q2d/p/mW8LQ2+C4cBSHGCCflJ3emeuaz2IhJ7WM+Szh065Mi/MkowUAB3E Hrz7npV0LHbkuzDMgCgjsd2MgAcc1n3N+slzDHbSb4ZcnduA2MOAPduehx3q9eSxWtx5M2S sjKuRnZk9gPUnjn2pWfN5GnS4sFywjM0cm9AocFuc557dTntUcmqyWD+a0im1w0ju5CeWuP 7x4A5zzjofrTjeR6Jo/nTNMIdwICxlioLEADHOB6/TpXMa3qI0vXbaDULW6/sy/Y2MriTzA zOp2htuSgPIBPAB5IrpjLRpHLJtvzO7sdWM6RFGLRy8ltwA57+pHpVXW9USMhZgyRkAusrc KOcH5c5ORgj0yRyKo2up2EdjFDbnatuBEgByVVVwASfvYHG72rL+IttqT+DtWbS18rUXsm+ zMuSyyj/V9vmO/oO/PvVqyVhK7dkeQ+KIINT8QTWsd1dxW1srTBDEG89kBZot2RhVyxOeSF XPNP8AC+kWt58OdRZdWi0e8k1NZIblA2ZEK+WyA9hsL5BGMEA4yDUHwft/EWuxX+peIktNO vdBhnGsREgJFKI3UrGpAY+Yu0sDyDyeea6U65Y6b+zNZtNBYRSNKy2jBGcOzsdzNg5Z9rHP IxtBzxiuS16l/I3TafLY+f8Axh4R0mz17UrVI2+xvds0SBSr5ZtqjhcDIVeRxx6Vz2t/CjT fGMBtJobMavsVrbUJ3fNqFcNs2hsOpzj5gcED3rvfE9kPFF9L58U0MixAOjP5bTMpDqxKnc oAyAM9CR0rNn0lL1ZvLSAOY9gLS7SqfKMjdk4BPTg5xyBmoaWxocj8IPgxZ33jPw9CL/ULy 7S5mdAX8sB0gZztGAfMwvDAcrg9K+q/2YPgte+Btb8Q6tcX2n+ING1hDHaO2ZZbclzvTdgK YxtIOM5PJxXl3w58OWmmfFHwmZJ7GC4tL2YKCSXuC1s5CkMchgqHp/CQPSvd/iXrdt8N/Ma FZRMlk6zme+NnYQxDBJSMkFnJCgbeSR1xXRQhZXM8Q24aGx4a8T6LdpLo+JpZYLj7XfxiIs Idx+VXZcrkHjHzcLVb4m/FWfQPE+mW+gm11+2AaG6sQ4E0z8fcZT8uFbJDDYcHpXzrpnjj4 keJPihqWm2GrIvhm4vft0F7bRGKTc7DEKuuQI1JySTkgV9JfB/4JXHh9NUvdShnF80qiG5l 27bhQpwyr1VeT97ktyeMV1Ru1dGC92Kb3Ontvh6vi610eXV4408s+fJZxPujDAYVWC/KVG4 EjoSMdM54bQvhZpd7onjFZbaJZtPvmWCUj96gdXGeOo53AegNexaI0ijSoTsWT7O7S7SOSC mcZ7DPp0ry/wCEnijT4Piz4s0y+8qePWb1TZuAXimKbwVBBII5z+Dc1hiaSbSt0Loymm30P nzwF4fa0uX1yNrm1fwtqEM0qvbEy3Ci4jVmjyMZGQSuec4B7V9f/B/4x+EPi5b6lb+G51ee Od7+a0lbE0TO5JlKsSVUuCO2CMcV5j8Xoo9Ns7rR1082bag8aKZCsaIitv3Mq4BZig5xgZP fisz9k/4R2/hL48z61b5Se+0xrOUugTeOHABH3j8oI46A+tLAyXM4yRVfWPMj2D416Jc6r8 ONPuLgKupaNe2urExRs6yyQOH2qqkE7iAAeSuc4OBXkHxwS+b4DrqCjSxANKuL67tHAEjmQ h8Lx1jUjb2yxJ5r2v4peILfSPDV5pd5eRNc3NlIEWKPdNJ8hAKoORgkc+/HSvnz9sPwtrcn wc0mSxvJ4r+xgMVybeTy0lhcAOjrnBAAAzkZxwOa65xUU/M56K2ufm7ruhC/+INlq08awyW ayJEMk7UcsCT6sTt68Yr63/YI8Q2+hatdfaftDhET7DGIw8chVgsh37lCgFx8gOT1wcV80a zoS3fi6LZvZATbzFGL/ZyzZLFTywAA5HQCvp74c+E9S+GfhWGS31qyX7VYI6iBGWGXcdpVk dRuYNjJ9QB16ccW07nbUV1ofSnjfVI4DpU2pX1uLG2L72nJQs7sdo3BsAKgI5Iy2MV8T+L2 1DSrfxB/wjd1e6PqF2A1te28yx3ml4lADxZHMhAK7QVB3Zz8tdf8U/F3iTXvC7WOrXT3Ftb x4jVFEaIw5AdVGXHGQAeMjg187aW+s+M9VjtbS1u79bK5F1bR8RxDDdXypJG1nwTxkj2rlr Pmqo1ox5Ys9t+DfxjsbDwrY2+uGbXhZfuHvb20NqrrHhDNK6sVPIU7gQQUB5ya7rT/AI6v4 58WR3V7a20dxFbG2gitDJNb7E4WUM2c/dzgHB981zH7OXh/T9c8PXk3ii6D2mgssc8RB855 RPvI+VvmBRVXhR1Gc5rv7v4e2fjJdTvtBjvrNtJuc3FjeqYhsKhzs+RSUG4YPOS2DjFdNOM rkynFM9b0Hxxqfxk0VNBtNcGm3ptvtMl7bxFA4Qom1UzuU72O49BsGAM1a+HX7NUeiWeqXv ia6n1TWL5/tM72krQMsmDlF2hWcEKPmY8ljkd68u+AHjiLwt8VLYPfWGmafPbywyfaZNg8v CyAO7FeS7ORjoOOa950WFtU8V6vcXst3eLqLwpZ28Upf7EgBQuu0rtDMpL9TwMcHFb8ybuz lu09Cz8OfiBoOnNDoOiQS6RMAyxRXto0S7gu5xnILMWZmJJJLBuTVf4y+E9c8W6gbTSdcj0 RtNljaS7uHMdvNavh5oivKOdqLyRyGZQQTkbHi7R9Dl8QW9xfWLyalpUXn2xVGljBLcKVUg ZyisAxBIJxzkDzVfhj8S9d1VHWC01+0Rp1nn1V0txMnmIu5AhO1yRkAqAFX+HvnKb2Whr7N OzKOs+LPDPxG8c+ItQ8VeJF0/QJFeOyE8gVoY4WdguwksHK7mVVGSOWyQK+NviR8c9N8Za7 dJ+8t/CNhuubJPJAk1FtpT5mO4jzBgEA4GPXNd3+1L8NPEXxZ+OlwdRWzHh7SZZYRbaSzfZ 22OiYAPzBz8pz0GewJrg/EX7B2vfEr4hnwz4dml0dbfUPNspp1U+b5ClplZmb5ipbbtA+YE j5cc8bjZuRvGTsZ/7Nnwlj8Sabr3iq+0yZbYssNvlWeJYpWX5sbcA543Hjn2r7Pu/h7Z6XF 4Giu11SO/g0qaOOGWIi1uImWTYpcMNreZKWGM/6tVIHBrF0PSdH8K/s231z/aEcF5cRw2y6 XEjAWq+ajPK+eACYyQCflOOeefZ/jM2q2/w98IxrDqDvLbRNPqLsvlsWUBEkc5/jYkDsTkE 9DlTj77bCpJ8p83az4Jmv/DNxILFRLbt5ETXEQJiYMgKrt4Z/nxkE5DE8gceU/GL4qQ+L/B q6B9miX7RKLTe0zMwCsElCwsQygMjckA4U4OCM/QVhr9wPFMdnLb3rXCTxySrEgaKPYpRcK 2APlwMgjhh0wK8C/al8QL4uXS5tK02G2161v5hNq8ULSRmbztixopHcMMZXJ38HmtuXYUdN D5x8Y/tRx/C7RZ/Dsul3WqMDtsLuVMSWAdSG2ZILJtVQB2JBrqfhj4z8LfFHQIWjbUbcxWj 2qXMseG3JgoCASMoW7k5A49BkfFX9nrW7HxDp2rX7LPdam+6INAUwq4/duGABIJGQPy9er8 D/ALNC/CbRtQvpbqNoNScQpEMyPLMyYVgo+VVyTk+gzxniF5m2lj1D4SQWNu88N3dS3X2/E UMUZLDzAqENkDOwEEEgcbh2ya9x+E1j5OoWJ1CPzkjlLvsT90yxqu0JhssPlXPGevbNeEfD Tw1e6jrVtHqVvh43WVcqFzE7KHCnvxk4Bzhewr6k0j4SWN/4dtI9JVdIkilE4e2iaN/mG0s TuCjAJJAOWXHrighsg8F7ZPjH4ekvY2mtorpDBBKDJF9nLEBCvRQquWye4J4Oawvih4atW/ aA1q20vSdtoouJkt7KRdzzzSu8jsNu0KzYDLwFbcetJoa3Go654fa3efUp2hjupsRttuIgw DqQfu55b0G7Ge51fhvrupa5rF35em51aZm+13LWixs6xSsnlQspZCfmBJyQG7E9JcU3cNjz PxHp2qaJdtM2ns6X0ssqREhhbLvOI8jjcAQTwOo5NFe/yeIf+EZZrXTdKNu0Z23AuEikkkc AfOTJzyO464PpRVa9hXZ7tdais0EKnzk6KolC5ddoIIx0B5P4CnzHzJ1Kybo9hLKSMP8AXB wT6Y4Jp1s/+hSxuyPJaoqbj8vmADngnn+7zx71H4eu/wC1lmm27o1IYbPvN8o7Dr0rdRtuY pWM3VuLj7RcsypDGTlAcn5ck/7Iz2HXpxXM/Ebxmz6PE1o7KYllV2ZPlZivyge5JHXrj2rt PH2oWNp4ena4WXzIyr5ikZJldjtVQFO4ZJAyOOe9czF8OB4g8PWLXOnyGGeENOLmXNzabCc deWYdPyPNWopahfU5nw1r2rWGnudWjlg8wp5M6QsoVWIG3cSQGBx6HLVJ45+KaaHo08Mnnx 3d1J+4RZNrIFKqSf7pJ4z0ODXfSeBrPU9IhRfPHlMZIhLcMyBic7nUEZOefwBHPNeJfG3T1 fxPbI013dQsQs8saYWZicBGABIO4KSOTg8d6S5Yq7FZmh4U+KrW2vzwyQyLcRgoDkKz79pA bnGQoB46Y61z2u+GZ/E/7QraTNbzwWFzoyXbT29+2A5lkjYbMlWGUPGRtOOuRWFcuvg/V7I 2d3Btefezv8kVqm4hx833sAAZ7Y5Fa/hjxLDdftlWNu19HcFPAUcoXzVbcxvpcOduf4dw68 8ZBNCmmndDVuh0Xj6wWHwbLpfh2LffJdraZncERnPzbmYZJ28jg8kAVw/w0+JP9heGrmyjk S/FjqRtRPECImDLvx2IYHeuMAErnoa9K8dXb6TrUupXFrbG3gXzY32Z8tySpc8cdRg9sZrn 9Nu5vGPh+TUprGKOK0dzAYkEYd1f77ADJDDOScjGB3rH2jc1BLQZY1G4m1nXYL6G3WLT7ZJ FuSAy3FtIVBxtU4YYx7jGe9WNLu5pYgt15k6SlRA7ptkkiIyQyno6kHPsAado2pwW/h+WSH zokkJy85Ej/KQXz0IXgDp39K5fV4bnxBpN9DbXU9jcIYZrO5BUhXVjtP8AtDouD1Bx3q23e wGl4ltdU17x9Z3Ef9mB4QyIryOC9q67GVwF+WTzCBwcbfrVbxru0W1l0+eQald+IrpYI4ot oMcaKArYJ+baF+7xv3Ywc1Dc6NJrc0eq61a6PeamLZrVJIZngG7cMM/GVPmYG3ooyepFXrD wyus6rp2qSMgv7eBreZo2yDk5Lc9QPlwRg5yav2iSVyW18znPhf4W8RPr1ta6pJfXFrYIWi d4PKVJVHBHJO1g20q2M7Q2MGvV/D9qt9eNbtu82Rd/J3ckEBlGQTx1x+lcrp0Nxb+JbiYvc fZc/KZZVG4c8gDsAev4Uz4lXXhPTY7HUdaj1GXUtHC3tqbXU2hJkQ/LsC9VPy5BDBqdOquV 85PLZrl6nhHxF1ltO8ceJFuLx7m4SWUSSrKB577iu5VUH72OQe3Feh/CzUrxv2dLKMPavbk T24hkIjjAO9UzgZZ+Wxgjacc8YrlNbi0DxTZ3WvaXJp5lu18hbKUsLuLYJJHkdicA+hHUDp zXOXPxb02z+GjCGPVJVtrUwXEKRLIkjLGMFDkBidpYkcqWIFc8GvaGlRPp3LGnQPp1yWkhd rxjttDK64QBiHQgjjCsvOR1bNQW/he10aeRpJIy5zIJoSduGycenALHB6elT6LYr4q+Htnq 0VhcWZ1CVnRWkErKQoJA4zn7zZOOc5qrL4fefVILee3a3ligBlugcLdZYkMwJ2ZCjacHPy+ prR7piujL8QeGPEXiX4g+HbP+z7HSJm1AXNvKbpsuqROHZ2jAYAq+PvZ5HBGa9t0r4Aahru rrqGvTm8ujtmeZ5i24DBVOFGMDAIxzjOOa8q0bxDq0vjbT7Um2UMrTxbUwpO0rldvIG1iuT 3xwa+mfBVgw8P2Bmu7kPcyrcDaWYsQMgEnICbQOv/1q2oXb0ZnWmkrHRfCfwDY+FtUuWtbd Ybd7dZYoQ7MqSFmLMoJwp5HzU/xJ8Q7yz+L9l4fVrWS0v9LMygnDxSKxPzY7FRgVc0bUoDr Tqywb7eIJEgcb1bJBYjIBAXB5Hqa4zxF4QsLX45WWoaXfQjVJrKS8kDo0vmsjbckA5IAJwA ecV1ptrU54RvqzotW1nyb3TNU8x/7I0qaSwuXmJj2l22FsnJOBwemMA1yt34a0/wCH/wC0B oszSW6faHYQRRP88RfIUsoHTJ446ZPbNdD8SfEMJ8KTxyRtFEb51uUYBHkdVB47AlucdhnG a5LVPGTeKdHDwxrpUOl20dxa3jKJLi4lQncoGS2M9xzgHsMVi5q+pvG/LpuP+PkV5pf7vUb 63MUVyxglCnfFC7MQHLclR90dfukmvX/BdtY6TotrIjQ+eIVd3xhgzKD+GAccfhXzx8VvFF j418NHXEZ7g3F3BbTSuzKRtV32e4yBn3J9a+hdL8OR32ni5jx80aOgY4CDaMDHUdQMGssO0 ptiqc3JZbnMS+JjL4g1+TUHtlit3SOFiArlV3ALnPI5U/ia8/8A2lLObxT4Ia1WGVpRKMhJ zEroCCVYjIbjjaepNaPiPT10bxX4iuZJLhmtkhZADvQBxvK49M5HHOQBXknx3+NkPhTRoWE lhZ6hfSs8UN8kkckSBQzgKNwfc3PRcE8k1dSpeLutQpxvvufP3jXwJda14lvJtJ0udLiw3N PEsflRkOwH3erhWyGUf0Ndz4fnuLuDSrgzXGsWstsYITLIY/KMUrEhkbhcLtOByfU81578D /if9t8VTzXUMllJeW015BeQyszyuJSxkRW3ImQhBwBnA4Oc16d488beH7/whHqGnv8AZLq0 u2mmfIdHWT5GXtg9/bb71lGScTdRa31Nq28E67rvw71G5tYZPOLskUolTbweGUnlQODzXzv 4Nu/semahfyXVvBLeTI08pkYRXKkvkOFwWJkKEYC46dOa9f079qFvhra3dnHPpp+3SNILi5 3IUCr8wCjgk4wMdzXyzqY+y3GpI0yJbagjSSpGN3mqzEgDOcMC3BHSuDEVOWpFo3pptNM+z PhH8RvCfgzQ/Ieze5ufJWUSHTvNeS9YMZI0cnIiVkXGec55OK6Hxd8YLzxb4N86xX+wNSa2 NxG5DFBjccJgcr8hyD16V80/Dv4za18PPFmmXSZfUbtA3lTSKWklMeEU5KgByX+UdCV4Pf2 yTx9Z/FPwW159hubae8YuhgYC4szGVEigsB+7BD78jILHviu1VLq5jKCizlPibqLaJpE15q Lx65cXlskTus6mFt0jMqlWRSCFXA/vlvxPon7PHxgm8IeGLbzNL1DTbmKLzIw0jSxBTy7Rw kssaMFU7Sd2WLKFGK5rTJPC/h21uNVmV7iS1eNVuZ5TIXkcjbhzkbQCAvACk9TmsnxBqfjP xl4mRtCuAsckas0CW3mpCpj4bfyjK0YXAOBvCjGc0k3uNtPSx798J/2wF8QeP7nSStleQfa EuLyQQNFIjsqJ5RSRjuCthtycKF5wea0/jpqv/Cybi40bQrqzeCKP7NbGG+ezstOkZgZndI wwnbDr8rMNrZPevMfAHwy8Ta3drovi7xBMk63CtpSTRJIwbJ3yzvECFBZGVUz09cV6N8Ov2 b18PLeyLqGmPDb5W7WCLAVXIdgXKgDnkDB+8CelTzt6sEkldHI/EPwdpPgb4Zf2bpcd5rV5 Ddxve3qXt0EuInVgBy20oGKENjO9BwOlevfBbxn4Rm+EmteBpJ7TR9V0SzuLg2CXbPduiKX ef5ss25x82Bkg9F4rK8L+H/7ZgXw632Ox06SZJZZp3WWZYYg7KU24PzS+UOeCobgd8f4o/E fwd4Dmk/4R/wAJ+FbnUbe4mZPLsxGXikLi4VZGUH5y5J25yXzzgih1FyvTULJ7nk2o61HPp 0lpDFH57XhQRJGynIKqSGJJJJx8vTlR3r6I+I9/A/wftdNGuLbXE+nwRytcoCDIkefmJOFP ylgo/iX3xXzt4w+MvhfxH4Q0nU9IuXe8t55NWnsJ4FJZvP2jZsHQLEDnrgrxzXP/ABk/aK1 7xLrtnH4a8NQ3CxvbzXtoL4yFlB+d2iCgOy7shSwK5bj5TWFKSu9CqkG9juPiBrFj4a8MiB by3iudOtvt1vPEGDSAIgCueeQ4ADYH3eeOnxp8PvGkl98S/tX9qXNy11cPP9lMbSLI4Zymc cYDKp4GeAMYr07/AIKE6ifE0egeRGyW1hA0U1xYSF7cBnGVY53F1Ibgr3xznNcr8JfhXJoO tWN7aw22pRJcwyxQWszHzV2pvLORkHn04OfxuSb6lRVkd94u1Wz8TeBtLOuqyi2Mrq0cmXy SuNuPmVj247e1XfAnhnR/FOrhm1h7V7SDZbi8gd1ACAEOMDbv+7uyCDyM456jw7+zzpepaw 2oXN1JctMW36fOR5aAjDruIO9TlucDGSa9A+GXwV0n4b63BfWulw6jb26GMWszoqTE9XZmZ V3AM4wfvD6ChaPVg2kjT8AeAbLXtFlW6kgsxEsa20dypX5WZSuxyW3KVK4zwNpHO7j1a+0B fhtqF5Y3Gqaa9pfQsYoDAN6SsFwQW7BQzFeo3g1Pq+g2WieDoEXQ9NsLjTkO23z5sUNqiME Ukg5XaBjIJHfNY+t+AZtV8AW91qnhi9uLG2eS3+0NcyFpFbJEqIdrKQCox0G1R2xVuPu2Rj KV2cv8JtDkvfE0c1xJAbDT51hSS3fdEq5+dgSeFXajY/i2+5qH4JtJ8QINWs5JNTmms7tpI RBceXCYWV8kjoGLbPTjPuar+GLi80PRvFEs9u1vpuiqrWiAKDGrxj5mC9zhue+8jgiuU/Zz +OOm/C281LT761vYL3XisNlNCyl4WKkcMc8gMDnHFcE5SVSMe50xgnBs+kNC8C26aFYsum3 ULiAQypcyNvLIzLuJxzuXaepA6DpRXIW3jbxVazm28MzX2pC3iRbkTXYuDEctsw8gGQV9Oh BB6CivQ5ktCOSPc9n0xrazgkkEyzTSIZHJYMGOOQnYKMEd6w/C3ipbHxPcw295caqZAXlUB FSwwMeWu37x7nPILHtivIdQ+G3/AAi2nwabo174ls7WWZopD/aksnkTElSIkLfu1JJO0EDg g9ap+BvgK3w++IL6xefETXrnRbxyZ9MtZVRmuXydzyBdxAK5ByecgcA0r2MJK7tE9y8f2dn 4ssp7WOKbTtUvoFhF7ESk8ABLIQw+ZdjjccEdKLzxJb+FvCVsz3CzXMyoJzFceYGZVCEgdT nHTAPIz3J42b4NaD47vMnUPFPlqhtpfL1udluFZRnehZkD987R1rP1H9lLwzqOg22k302vr Ejstq0N+Im2jllA2lQdpOSF9803NvRA01ueYf8ABQr9su++Av7P8snhi/RfFkrhQLaPz/sq gqXJwCqnoM9VGT2ryT4Hy/EP4q+H9D1HxJJpl54s1SBNQuJUu44HtoJGb50j/wCWgZCqsV4 VkC9Tmu//AGmf2X7f4U6ZbT6XdC+0i8njjjW5KrcWQVSdqlcCRSdxwQTkkHisH4C/A28+EP xJm+JV9quheINR8TaOumSW7QBE0oKyyRyorFsuxVVcgA4CAcispSk3yW0Ro4rlTT0I/i94u 8PeBo7bV9W1y1v4oYpT/ZiTC4vIIyoXcQqkK29l+VwpIPG7pXzFp/xv8TfBf48x+NNLvb2T W7/Tl01U1eyWGya0DeamzYw3Orux+bPDj0zX2H4r+Dvg/wCL/wAYLnVdZ0eKyjghUutlaOr 3kjqclzGo3EbVBB6EDpt5yNa/Z58M63YahZWOi2MdvJbBUeSaXduI2gqhyysBwVzt7EHGKm pGo3aOw6fJa0jovg7+29o3xu8JX1jqJi0LxNpZKXNhPkR3ITbvkiZhhgOpXOVx3HNd/rOpX 1r4BmezlUFhFsERUB4+AxQsQrDnkAjj6V8q/E39jHwPr+ny6XazavYXjhnmkDyTNhoyilmb AjbaMD7wAU8HFYv7Mv7A3jrwHrFpb33irWG8MzTBTYXN65kihboyFvkYKSCMp82SOQ3FRTj ZrcHFdD6iudWGtW8lu/l29xAokjt53H2h8ggkISCy+vUc57Co9As45IptPvFuDFOwkhmgYl 1fkAB2BDDqSDwduMZGa8h/aA/Y81zQdT0ibwvqxuZ3mKT/AGtGMnlFGH+sZsFgQGIJHUHms r4Tfs2eLvF3h+/1LULm/s2sHls5dPtVlL+YhVo2RQ+GzuDAqRneeeoqXKafvLci2lz6e1TU bS00t7S4aG6ARVlItmUSA/dwuSBkdfU1kQ+LFtNdvEeNE06AqI5SCgdyoJUDsF4XB6YB718 +6f8AsRfErwrquqalcfELxBNZ6kyv9iOo3ISAsDyqYYxgZwV+YDgjpWr4E+BPxG8OzXKy+I i1jkKXv52uARgsDtJOeWxnA7Gqk3bYPZ3d4s+hG1KNFhk/cR2qOpnEhKttPoRwMDGc8Yryr 48al4dt4H+zhblpL2ZbKeAOTujCEhwBkrsywKtjBz1yK43W9S8Q+CbKZb7xDetb5UDgEXBb 1JHCbsgYzwO1Zuj+H/E3xJ0CZNJnvWiGPMAaOKNm+7t34xng/KcHAHtnP2t04W1Y1Rle5gX PhTULqyj1iOCK3MiASSIrMib8gN7EruPQHLY5xg9VoXg3yPCsV9ALNIoQyrAt0okj2hfMlk UjOdyt04XGea4G6+DfiDwfq6XV9dXjGyZbkwJOskDYAIIXOAVPbGPk/OJfhknj+4uLpbe5/ sqzdry5UXTCRmbGVUjkFn5Kg4wD7YiMkp2W5ty3i5PY9p+E13pviWK8nkE+mz6jKq2KyOyv OrBleXGAixnjpjkjrUGpafb6b4jtdKja3a489Wdopww9l3ZPXAJJIGW4zjFcdpsmo6pc2c0 qalbRzRfZE8wMqqiKigJwQxyeF7DrmtDU/g74x1C2kuV1I2Vw7LEfssw8lFRRJuYAAFsADB xz0rrU0ldnJFNsb8R538Ma/oXiiWNLSysdRKXkqDGdxdF2AfwAHJ6k5OOmD7r8INX1S68Qe HGtb6yfw6+mM04SAF2kG4qGkJJAHyYAAzXzK3hD4geLdEMMd7PdaespkSR4V2yowHyl2x83 Oc9QCO1cHr1j4s8FajZSWviHX9Jjs45kigsZwtpA7jaQAG5zgn05J5op1kum5cqDkuh+gfg vXYLf4ratLfTRyMYCyM6BGdUUBsAk4GSBjuCa8/8AHvxAGjeL7XVLm6hs49PuVkijik5ihk PzADHJwMdh3r4fv/ir8R7m/Hiiz1PxPftpcn2WG7M6gQhdu8AsArK2/wDi6gEdq1bP4k+Nv FUGoTXmseIWnuXW1EEMKCWRFXLspUMuUBHyghmyOeDjolVSRnCjLofUNx8Tv7dvNWvLq9mS G9uJCsaFdsYdiQ2zn5gMAnrzmq3wk0g3NtqLSXUdvqRUkQ3lyZCiOuGkQZBEjjBIwQBk9TX iPgP9i/xfHeQ3kXijVmjuJ5FhvGvJkmhBKcHIIZwDzvBXDHHKmvRPDn7Gj/EnxrFZN4p8XW P2KVGe3uLlEmvYEb99PFMseNwG9VVskrt3deMeWU7dNSklFcrZta74u/s3wh5d0BcWcOoF5 3hlWNIogEiMjbiAo3zoGJNfSPwe/aD0XVYdN0aK7iufOgVIJkn3qw2KEVio+8R1Hbb+fns/ /BPTwv4s8CSWd9q/jKSGS2Z/sTXizW7FmIUuqxru5RTkkcgei15Hf/s32vwx0+W40ObXNFg sHWGC6lQNIjlQd7RgtnPIBz16jNHtHTk7oOVS0ufWHxQ0uwubVVurqfy7yOO3RUTH70NwwI OTglQQeoA5r5A/bWjjntx9ruI4odMhdnlklWM+WuGZh1wQAeeeRXB63oHiLxTr1tY6nqUuo QSxGO4nM7pcwzhSNqAHDMWxyu0YbI6Yryb4i/syWuva1qN5fjUPKtLeVjp7yTztIqsQN7lw uNu0bdp5x8x6USrJ3STKhRad29Dl/FX7Qtp4Bt5HsdYtryRGSdLCIG4TUkKt8wf76uRgKAM cMawLz9uvw5410S5s7BryzuJZstBLENm1cd8AY+8QcdjnHSqu+z8A6ulu2hz2UMltA04kiV QryfcmZ8AFSAo3euexqrL4Y0TxOkkdnotvcmCKaOCBYvLa0Bbcq7WAEgZw2GHQcjhs1y+2f RHUqaPVvB37QXw68SeHNJXxJOES8vFQ3JdYpkYOu47cENGVwCBksOnetDUPDOn6/ql5JpMe yzunl8gktsWEtlAqbvl+X06e9ebaZb+HdN+NmleGo/CrXvlPDYrPaWwMGXUs7x7V3DDbssx G3bjuK938ffCm6+DJhiaw+1afJGu4QKQ8bBj8rjceQApznBz04rHEU5zippW1HHlje55n4r 8T+IPhbGNUt9L03UL4xtaggMZHhkURhthBxkHHyqCeves74XfHDxp4d+HkOk/2jqcckl5cr K7R4adXYs0e7GWzJuyByNq19E+APgfafEzS7i8vL9IbezXJewlWW6jdgCFYNwAFOT83Q8dT jptX/YlTWLWz0218Q3GoaJYwSbnubSJXjlbLbQY2GcuzN90DtzV0HNRTktSHaTPmCw/aTtr bSdTs768utNu7CeG5tBbI03mbDnbIrEhSD8ykD+8DxjH3p+zD8XNM+IXwWX7L4r0HVtWktk uLiFGW1NpFI2NpTIMbYyMH+MmvmW7/AGGZPhY0viCW10XW9Lt03zNLatHe2lwANrInO5BuA HOevbivKtH/AGffE3jfUdWuo7XQhBPe2NtPJds1tDYtd3CwCZ2CjcsYILofmCuCAcZrpjJ9 US4rofo54C0zQ4LaNbzVNIKmMxIYLwIsYRslj8wCuAVYjsSe1P0/9or4c+BrO+N34o8PbJJ Fs7u0F7FM7uDsyvILAhgxwDwc81+Zfjr4Hn4QarNa33h+WS803U59KmU6yyW+pF4g6XUSkj ERUMF2bsMCr7SyisXQpfDOuLc2ur/DhbO6IeC2ktkaZb+4dQ8UCNgbmdcnH3htPHSpTs3bo CprufeXir9vvwr8IPitq1ze6x4bn8NSGa3hktUV2lONsW11IIRirKSwGBtxnjPmHxW/bH0/ xf4B0m4060mSzuNNiuV1ovAhLOWR7fAOGMRU79h/iyTliB832ngqwvdXsNPm8OxrIIDaaVc 3sASZUXl2LZKDy1JXqG3FcgbSCsHwYttXkWOHTbSe5ur9whlhRHWFSBgYHygkZ3HBYEEHJx UubkrMapXPoHR7nStK0y11aPxBpFzFbxNdtbW1ykhCoxZ2dQQArfKcnGd4Hcim/Dr4m6Hr+ qah40j1nRDq2oXB+wQXkH2eedApyyqMxqobKhhyoT5s558D1fQIPg/8LPFd8JrS5ubiWO3K WsBDJF8pIfIAZmIXJXjH0qr4n0+1uvhTH5em2NxHohhikkntmgmZvKeVpE3LwgbK+jZHXIr kjVSquMVqb+ybhzdNjp/jh8dPDvxF8axWZvLKwvbS7lguY4G3K0MZJVgifdTqcEbiTzk817 B8Bvip4T13V7KP7c9rpunWU7R3MxW3RplClVAb5mYgFizKF25OTg4/Njxbqr+LvHhvI9Ktb EXDCJ2QkPASxDEMu1j1IxyCByKv+JNE03RrOJtRtYNTsrjDGcRpFOHyQOScMMDpnPJI6V0x k2rmbpPofpFfftheF9L8YWyRaxYXkN/L9itp4riKSJCuSWO0gKxGSN33gDgjFe3f8JPZato 8F1qs9tZ6TdhZXvXu444bZ2wFY5ba0ZU+4+Yjkjj8OfEGh6fFqFnNZ6CyWUgVZIPP8yV2cH aBtJwcYIOOrY9q9++AX7E+m/Fq0ivNT8ReIbvw1GhNtZWxaR2O4gKoyQNp64HVsDBNFSSVm 9ifYt6Jn7VeANLvl0fVbP7d/Z8Vxbq6XsE63IRY4z5SnBZsM3opBGec16Xc6zNqPwytpLXV nN1b2RMd0qF/PZIzkhG67lBz1Az7V+XPhD9jax8Jaxpk2h6l4g0iVYc294NduY5pk+6EGG+ VvlC7WC4ByRjmvQdU+HnjTQ9LEVj4r8U22nxyT2cstlc3jspw7ea1wzMqncyruAG4gLt45q OJ5laIvYJdT6W+I2n30XwI1vxNqLWGvWltpE11qYhkVZAu0u8inblVUqj7TnG0rn5jXkn7M z+H7jxFNcat9heW005bu2F1MqbmAHJOQdvzoD3yw9K5v4S/soa98TPFN3p/ij4veNk0g6dJ HbW93qAeCaBxsferH5iYw67cNg4JPUHpZv8AgkN4X8MfDq00+1vvEPii0tFY21qbuGz8xhy obCs7Ls3ZGAS23PBqZ025qp2HF2XKesXvxivNLZptD8OQapbXEr7pIUlmjRgQzBWXPG524P Tp2NFeGfCv9lzRfBVvqFtDrfizwurzBzZaPcPMIyRnEgJwrc52gADcR2wCsZUZ3H7OLPrfx lqWpC+0r7Hoeo6rDtaSc26RiOVVwwbe7LhxxgcE4OCc4pdc+Gn/AAnt/b3V60EtnLYKsUMr nfHKjhypVcAbtuD168dcnp9Nlt/Fjz26TWyNHcCMrG7bgzLuCuDg4I79eeKm8I2H9nwXi3E RW9jcBHIYbwxDjGT0yOmMnHNd2jd+hy2aMv4d+DJvDGhCZYEt7aWZnJJ+eTJwCWYAjAwMdu vtWhJMlteNbM88yxBZnJiJIQlvlDH1x1zzjmutisRq2zzNzlzkkHk55BIPUdB9ap6Z4Ok0v UJ7q4xO1wQoTjCYAHHbB4J571dNJPQZ43+2BaQah8NbW6hhNtHa3MbSnAUorDYCmeuXdQTz 19qxNH+H883gTw7DHBHazPAm24AAaUOC7ls8rwcAk+nbivQP2w9MubP4F6lCuni9iupYhKy E7oI0YMHx0++FHfjnmtPTre3j8PWk0kZaJ7aIRBdxAGxQOnB6HnA9KwlrV+Q3H3UjzPwik0 +l3qXdjfWF3Z3c1qqlCFu1RsF92ckPjcCeuQeOlbOlQeXBK0hDySkZL/M4BbIXpkgHJ+p9K 6bRvCov9TmkjaIQTSeYHIIKgrlgM9OcVY8baFb6ZAZoYyTBE25kGSxC4J4/2c+3NbRTbv0M 7pPU8L+JulTGznmhVri6Lh1I3FSFyoLBjhiA5G0+vGab4O+Iq/2xawKsDR20Od9tgxKxYKN w4JPQn3B7itrxtqv2zRVjjkgDPMA8rSYEOc/MQvJGQox1+Y9K4vw18PbrTPEVwtvDaiwuBt jYFhJubaXLlvmODls8ZJpytI1urHuF3f2etaAjT+XcRzE7UVOF54YnuRisrw/q9vpcYS3aC wRZNmHIzI3OAxGM+1cHonji8tdOuLNYiUheQRyldzld2FzjAzgHHI5wOabp2rx3Ghy6heR3 UUVu7EW5yxJVuGbJyp6k/Slp1I5mj0k2jak9u03+kyLKPkDclSpBJ7Ej06Zwe1Yuv+BDql/ Iwm8iIJsySwKvzgnsT0GenbBrk3+JF3qVpZaj9ljh0e6n+zrKZwkqSZZFIUHON4A5OK7ix8 STarobNlJz5JdgfnOCuevAB68UXYnJ9Dz3xN8OmufCN9bzX6301vYXDTO8Ced5u0sqlF+Vc kEZAGOMZrB/ZTKaL8HJpI45JJ5rqZpkRyWuSnQbWOFKg7RjAO0decesfFTQW1j4c3m2ARXV xbLADajZLsdlG4kDll+Vj9Mdq8n+GHw4vYPgHqGl+FdQsp/FWn3VzcQFypBYyFEjkVSQA/l 7sZBwc54wcOW1VKxpOX7ux1fi/wAI2PiHQhcR2eftNvImA/ljaQRnBGM89gOfWuB0jwna+H bKPSrXznectPGgiKHLc7t+OgHQnp+PPr3gvRtfn8J6aniS0gsNVERj1AQyB0SY5AZDn5hjb 6daLzRrOyDK0iR3EDGQBlGJiDkA8Z6Y9+B0xWkqSTU0iKcnZps85t/DV1o2rW8J1L7PDqEY X7M6F5NrLywPIGNoBJwcV6Jqvh23sfhzeXcYit7j7E8kjRqpRVRCxZATjdtB7jk+1ULXwXb 3WsiONCGjkZ2SOVvMETjcygEksMcZzk5x169La2Nq/wAHdW3TQw2VnpV889tdH5otlu7spH OBhS2SP71CSasVZXM/w34Ue3+Gtra3M2n3Md0iTW80c7OLq3dAyF2IyrYwCOgAA4wa+Tv2h Ph/Nd+OG0nT4Z2kjuVLmBm2uxXcquVONuCc7R3GM17p4s+Lq+Ervwr4ZjntoYP7Kt0lSa6U lSIcuEBOWI2soH8uK4Px34r0O/0r+0FuL3T0vE3ygS4l3BSThgTtGADgZwQBmpjHoy9jz3W rq40/4c6dHePJo5jkVEcgPChwAFEYOQ52Hk8ZZfevU/2f/wBma6+IFhc3jXmkW1mk2+xWW3 LLbuqqxKrgMkhRxhhxyxJOa8o+FPwsf9pPxFNdS3T2ejaewt7USOI5LoqOuB94nA+Y5A3Zr 7Z0fwxH4W1ObTNMjEVnqIRi8ZO5WCIhJ3DjcqqAfr0rqjFPdGcptbHTeFPD2k+FtL0+3uJ4 JHt4wBI8YDPkqXbC5/eOygnPToOOaj8TaXqKeKtLvvCOn6VdySXWL+Z5WjFvblkQsgUnJck qDuwuTlTnI57UJ7n/AITS30xpxLF5DT5KNuyu1e3bOOmCfSvd/gP4E0zwh4ZEzLC8UhMrkx hlATdsLEjB2kFtwzj06GumlTUpWZw1pTV5MzRol98PvDmt/wBsXMNxd2cTlbhF4uVDEKRnP TdtyMcqDjjn4t8afFky+IdRhlWWZZTLIm5WkEjgcDn5cE5GeoP519O/tp/ESKK40XRba6+0 XLgXEsUU7IGiflAWPXJ4Gecdua8Cl+F9rLcXs99o99bnKv5QLZllLAlSn3ghXA3dM8VlWaW iNMKm4qUjxfwb4v1jxq1xHZQ6YU0pJLiZWiWO55JLoSSDv2gbSOR8uKryeFLPU9aS41zUIZ dI1D7XBYEMInS4SN8xs7A52qrNnOPk5Gea9a1r4K2niPwpqGoaO32K9uLk2n2TauIVGf4sB mYE4GSetXfAHwk8Pi0j0PWrXTda89JYp/OQvDbzEsqEygho5AzcOuCCCM44rn5G9Wdelj8+ v2jvBOreP/D9sml6xpOofaL3TdKs7BflnaJrxSn3V+bBX5mbop6kk49D/Zy/Zo0/4kaPcXl /rBsJNCnbUGtPuM8BTeypJuyI0K4z0AIPGa1P2svhv4i+CPw6v9e1izktNTtPFGnWukXSuF ur1hdIGVolXCxbWfnJ3EKcgNg+iaLLoPw/0vVbyabT4EiuJh5Ut2sf22NWUnmMggK7CMLgr 8p7HiIRtJ32L5mkmjnfin4P8L/AHx+uqwefcvYwR6obNMbLglt2zccbnkbexbJwcZGDxx3j j9orcbdtHt2ih2qjR3v7wPGzbmQ8H5lyPmIzgY5ya81+KfxmuviZ8QL+9kZlN5KCsIcyC2C KFC7j94ADqOCSD3rIW8lKBpIxIYwVw5/LpQtrFxTa1NTwz8UdX+CfxRvb/T40u7O+O9oJyZ EmV1CsACfTHpwK+3vhj+0rb/Er4fLqVtI9pdTowMEgCi2MXBVQpORz09DxXx78OvgNefFDw ndaxCzvP5rWttZlGVrmQIXO1yu0BVHr1GCRxTPgX8QY/hx42trG5SRLOS4KyQEAsGbKOPmz jvkjnnrUSvsxaN6H178M9V8SfEzxhYKXtTYXcAMkUrcOgDMzgAH5m+RecggtnJIq38f/AIE 33ijw14hs9J1a40qzLwSxwToZ1S6VkKurNjDKVQ59scgnHcfCb4saPbQ6TZ+GtOS0t7mNni cKrSlxIQFZhyF3DgdDnPtXa6j8UNNtoxJqlxaWd+xmmA3B1lKsAS6lemcDp1U9Cafkgbdz4 /8A2sfhlr2v+A9Pg+J2jRQ+ItEilhsr7TLRSLjzGZyHeNt2wq8agHdggk89fmjQPCuqeGdI 8O6tpsctneW0c0UavOGVX2ojBkcExthAwbgk7COlfffxE8cX3xZ8ZX9/ZtJK1pfKtjFBaNs hiSBC8027jGVfPH8WMDFfGXxLu7iHUmh09o7iVXkvrpy2HmbzmQMdw+7hhjOOMdRzS05uZd SjdtvGyjWptUvtQSaa0sRokAnlZjp0YYNIxBxgMzPgc8v16AfSX7OPwj0HRIrfXJrKS/1HV LWVLa01GVY0tEyFLIFJO59owpGDu424r4bsb5tI8SXAYRXVxJKYpYpXIe63kY3MCBgMBgcd BXfWvx5vLTw7bSabbXI1GVFhinMx8zT2jcK/XjptAPHTOaE0ndITv0Ol+Kfwh0f4i/GS+8J 2urT6j4bstSWfU72aFIXZokYGHChQxy+0FRyrZI+UtXJ/tsfDvwr4U8FQ6H4JvdXR4zG0un yXKzQCDDFW3hV74+UkkHGScGtzwZ411rStCv8AS7WzSG5a/F/dakWDBFbkrhumeSe/AGetV 7zw5e/HT4gWrXdrcXOgh1tbnUYo1ijIJIVSxwBhiF9uDiso0o87qLqa+0bio30PmTwr8It1 lcXl5qUVuyA+Rklt8pAzuVecYJBPTJrJ1TwfeJPG11dW53SqDGAzuOpznGFXnjvya9k8VeF 4H8WTLFCkNpZXC2sFsCDOEXcwLsSQSduCQBu9qnb4f2vmXCxybI7mBo2DKrqhfIZxuGVfkE Y46U/QSbPF4vBGl+IdWZpobhbO4k8w+QjKJJk+420nG1eVIHQ4JHNfoL/wTy+CsPhey1nxl 4sX+0dQ1We4k060MUMkGnFI0j+1WxTgSMowecqWYgAkkeA6T8Bo7iLSbFY5Z51jkUNGFia6 IQsoIXIJ3LkkAdW6dR9z/su/DCPxF8K5IrF82Ol6rcaf9mJMPkXETFHC7flZN785OdoyOnL ir76kzk0N+Jfwi8SeNtDXwf4B1B9L1u8ibUbvXdTWI2mmQTLvMSu2GWaRyyjh2ABz0BGZ4O 1HxBoHww0iHUre61DXtGnmTWoQ+5bgh9qMUU/K6MWPUg4UkZOK9S8QeAL67jvft1pd3E2nw uN8KMjBjtZSwwFYAHgdTkDgiqngHRfGWnfEi/W78JX2mSvtcam9wvlmNwEAZAvzuwKthQdm DubOM6cut0rGd2dL+zr4J8P/AG61vYWlkv4SUhFyjKjDkjcjHBYbwMgDDcYPJr16W2s4NS1 C1k/0eQ3Co7IozuZMhuQQOhGSME8VleFtO1TTbVZ5rBbFihga3RMyOwCYweQpZiwHqpGTVj xmZNf02IxvgxEsSYSryEAsiKV7K3cZ5Ax1p2Q+hyuhLpen6afItPJkE0kctxAY42vCpzvfO CTlmHI6g8kEUVe+H9z4g8OaN9hutN1nWLdds1vqMkKN9tDorMwyQcA8ZIBOPailqTZ9zrvC eg3lrAPs8cE1wz8uwVXfHIUsB6k8nNJe2MtlN9ob7Om0/vFQfcIYnBI6n5ieMjGK0vAlzNp fhDTlvLyKa+MIWWZBlXcDBYE8kH1PWoNcuVj017hZhKY4iysgLITzyCODyQMds1UY2VrmUr 9WS6Z4gaCGNpBFHI5ATBwME8E+gyK2Fum1NRH5bspTcsoz5O4HBXIOA2PmIx0zXmfh3X7jU VVruMTPcsz7VcMUD52Hd1APUgYrofAlxq+leFbhfEMlqk9uZRvtgFR487kYEDg7QQw5yRnN Va2t9ATG/tN30a/ALxHM8ZYxWqnGBtIMibQey57k9M1zPhvUryw8AQw3zQvsjUHZ8qxjHBG Rx8pHt3qL9rrx9ZaD+zf4is7gBU11FsIkMm1xE+0uwAGQFAOM45xg1w/gH4x2fiHwjZ6ldb 0+TBQAlFZTsCswOM/LuIHQcVm5RU1Z9C1JyVmjt/DOtH7RPHNM1uITjLsGRl55zjGcZ+nvU Xjr4jaa2kLahlklnn8hpYh8sfXhwcbckbeR1I+lePax4/W/8MvcR6hNaRwbke4JH7wszFl2 sOcEgeoBqtqHjW18S6RcXSxJMWljm3XLjZGowXOV4Kjk7v8AaFW6iikkTypbHQQaTDqUaw3 gW4Xe8kUkIPlSbScBT2ILLyeDjvitK78LQ3fiTzI2MkqxbnIJydylABjgBdoIPuap+H9a+0 w2cflyLEHaJzjCAMrYCjGBkg4IyOOcYraj1yz0a0S58l/LmdIAoGRnIUNgds+uOtJSUtBai +IPCEdpaWqKgkSUlmQAAORjBOO2QTj1NZGq+FZri1aOGGORtyuybwqmP+JuoyQCD6+xrpfE /jNRpskyqViX7j46cHrzx0z+GOuK5pPEh03yri6aGSO3doGeAbkZSp2ue5XIz37VtyXWhLZ wXxa8LSafbLbKyWsFwyyQG2G0s+QSrqQANxywI7n2rofhNqEWlWqQtcPOJJAkTFeWG3OTz8 vB/D8K4f4ieMLrU9YWK681XsYkUIXCl5CSS5A4b5VHTnmvRvgdDo8kUkjeWfNm84xOcyKSM dPQncc9s1Eo6pDkei+Gre6nsG85SJJSw3AkqwBODyeMntgcV5J+yvoslj4p8VzNHLbqs8sS siHbLid125I+YKBkY6bznqK9u0/W0u5bmJNp2FY8kZ3BuCwB4AAwc+9ef/BvS9T0/wACTXl ktqIBe3ShJ5GXLeewkZz/AAvvUkjHIAAA61lKMvaKzHzNRsjuNdjilsjbRibzZCq2yBiomk HKhmH3Rxkn/ZOa4z4yQ32k6GLrSbIahfRzRm4ticMytkF1x128DPcflXeWIFrM9xJeIJpUj WRgzALycKB0IwWPX69ap61oNzdRuqTRlJ/nLrEQynPABJ4BOeDnkZrZ3asydWcp4Y8Mf2df QXi2M1u82W8pWAOdqkjk/KePX39KqfG3VtL8Q/DDxJZ+TNbrc6PcM0VrugdGELKxnbow2gg L90hj1yK7q90FrfSvMjjRnxmRCRlmCgscHjI4444bHavIPEPxC0seFPGWqagfMuF8OX0KWj AizZijFWyekgP3RnBw3TFZtWTLppvRnzZ8evhFpranpmteL5r61urAtcQXaSqJgqKiW4dQe ATuO1cehPGDwVtf6l8bNfWxj+131vMTJdssCq8S5+ZEVDt2nggEZFTftV/HRfi5P/oMS6iL WI2sUTWwt/LdGVSjIQDwQQGxg4BFbn7IWjXXgvSobOXT7GPUtWkhvDqQnLKsIl84Qqmc542 kEKfUVFKLcrNm19D6X/ZW+Fln8NtNs1sGW6vN7CEPvVYIztZlBKkKFAUjqCc4OTXv0HibT9 N1K5sb2VLK4AV90qEo688K54boM+ma8t+HGsw+Ap7XT2Q3Fp5DSmXcGaNHwdqg/MfmQZHYH 8+w1KbQvGETrLGg1FYFlRdwSZQh3eWGbPIOQV+uc11u9kjG6W5d8E6/put65cWcN5JdKsrs kcqmNvlw3H97lkGc5xXpHgvxjPZeG2+0G8mngDbJp4/LwWzjGAA20DCk9hzzmvE/hdZTNql 1fRqbo28imAxsSI1Ysu5gP4wCQR04A7ce32Eaa1o+6OYSMDhwAQFGP4gemM5PQfWtKcnbQx qJP0PGPjz4F1DxD8Q7PxFZtc3s16IbNoEXd5DIGKyEjjbng52gHvW34R0S41e4ka6a6a+gh Pnu5LAqCON3AC57Anr3xXcJZiO5LSLGiSSNGoLhMEHI+bGOoPHfNYPxR8Vw+EPDlzPaxxxF otvmYPvknnnkDI46VDj1l1KjOySR5vrclj8P9auNWvL6xNqW8wCJWRoCozhyc7hwQMYNeQf FT9sLTfDOqQ+H9Ang1S/unuo7iRYSIYVcM5bap+YgYXhs7gT3xXzl+1b+1TqniXVp4bO8ZN NkkMWYHyQyNgjrkHcDj0AFeO2epXjv5zQyC4uImIlkwpIY5LKxx9c9+2azcrKyNlBt67Hdf tuftCSfEn4SSaEs3m2q3Fi7uEaNUlWUZ2AnK53c5/u15TeaN/Y+mBRNJMtohWFsbGRdpXa3 JDZHc/pS/EDRNSuvCNzDBErzwPbTSJIN0ip5i4bYOT2HPt9K1vhd8INd8ReG4Y5pLi9ilcw JOsZf7SxkVAit2Pzr8xHBwDz1wfVmuiRj6FZebdxLHGXM6BUTGWJOPlx3PQV2vhD4LeJPHm oXFvbadc2aWrBHnvY2t4o26feYDJ57ZNfX3wS/Z00H9n3wLFfS2Mmsa/eBxB5cKz3FuyquI Y2A25yCxJIxyCcA1z/xQ+OCLbWiwzaxc+J5LbypIUhjdLdiWLlj91GBwMgd+CRVXsrk8zex T8GLH8Ifg7F4ft7lNQlkdmllWdYoiz/fKFlDMNox0+Y5A7V5nrn7JHibxTrevavcaxoctvH K0tvdzMIVYhSY4yAOXKgL7Hgnpn1H/hWt14n8C6hqkjTW8Op2yTXcc75e1CsflDkE+YWIKl PlCgA89fXfh82m6P4Xsl1xljh1B7dLSERiWaOWFQ4kKngjI6EdWH1pKN3uRqndbnhX7Cvxw j8DzahpOoz+RJdlQqLES0aod7sW5Kn5SSQvAGa+j/EugWfxN8EXun+Gl0uPUWuYZNMe5mIK zxsZTh1XL7o2ztJG/pzzj5w+MfwjvPDXxTvPF2n2seqReGruG41LbEqRkTkuikR/xBfvHPO fSvpf4N6zovifw7ok+iyrraWtzDqCK9oEWGRGclS2AWZN7BS3yjafWs3C+5XMt2zl/gjr8k Fhqkd0s17eNf8An3cnnCOO2LwsjsUzhdzcBc8Hjmvh39oHxG2qeJ4JtFmlhufsMdtduIhuc qzBlZOxbAJHrzzX3B8RNFvoNc8eTeG7yXUNXllQPayP5NttnDuzOi/KxiOPfgnqa+JPiP8A DvVNEjm1O5mgZrpVuC8Uu9ZS8jKWXuMYzg9KdN+6maHnV5JeaPPK919ni1GVApLwAtGoOVY Zzhu4PY/WtzwBputT+I4WhWS6uteRoYIAgVJ93yjAxjrz6ZFZekQN4y8UR2l7MT5rgSzB1y qD7x+bvivoj9krwzJ4p+IjakslhNo3h2VbW2h1OIS4UkZZFUqDJ1IPPU+gpvV6FapanMj4J +LvBGrDwhNNpEWta7G0T3N+/G3BcFW6E7QcHnngc4r6m8C/D3wX4C8B6ppd1JA+maV5b3yS Ev50rpkyTuRwP4kXoCo4yRmz8TbU/Er4lXFkupWlpY+F7ISsHCvLO7AO+NuSqrGvHQswYem fFvid4+uk8M61DosjiOe43Xkshy0uSgRdm7HAXHH40rtbEnhfjDwXa+I/i9r2peFLFIPC0d zNMpXKKUdmbcFbnGMY/KrHhyx1K98VRWMgea0Uxnf5QCSBgMYfGA3TjPUV6heeAo/C+kTrD GRJI8YeNTkShlOFKk4AOM88DFaQ0WbQtJe2ZHjklUIPLQ79wI2bQqsBzjscBs1zVZOKUjSO tztfgh4Dii1+KzGm3qzW8C7ZZMJ5JUlsKc8E4cZBwAuOjV9Rfsf/AAlXRdb8eXs8ivHfeIf Ojt4SQiOtrAjOy4GGYgk465B5zXkP7Lnh24i0nzry+ttSvvIYxyooV1ZypKkZ+Yrnljgk+w r1Lwf4zXwjL4gWzuR9rbUPPlBBYWwNpFhnAOSuVJGM4HPrW+HrLsZ1Vfc+jTpdprKmNplVm xnCjnH8We5A9ayNS0hoGW1/eT28QZmBcl3YjILE4zz+nA6Cvn3wl8e9csdYujeIL7ynCywj bGbVg2wZ2npz3z3r3rwn8TYfEkEEV5JFBdLChwJFK/NgFQepIJHr14rWV2LU1LSxu5NLlSY b2aQmHY+5nBbjGehBAyD7evGDFoVwdQkFxI0yRy4iERwjAEFGIbOWDg5wRtAxitS78T28Gp tb3x8q3BYO5+7IMZdWx90AZDEgYFNXxppNhqen2lnd2Y8x2jt7eMhlRUwHC47L0J5AOB1OK rmVrWM3NW0ZyS+L9V06N/NurcgzMqHyvMV1UKNy44UE5G0E4INFdV4i8E2mtNHuuUtNrPIq lVYEOQeOcdu3rRSuZ87Pjv8A4J5ftO6hf/s3aB4X8byO/i3wrH/Y2sx+cslzAY2Kq02cbSY woyewJHNfQ/j744eEfgN8Or7WNS1PT9O0uzgaVbdLlZZJAp6IgJLFiMdO5J9a/PjxX8DbHV vFa67o3hMvFqjyR3CXd/Ldzuy9JZHbLMwG3Oc5BGCOtHhHSV1PXbb7R4WsbYyGYXblp55CE YIkTIuNvOMMG5LDOc8Z83LZtbm0oJnrf7Pn/BTfwbrXg/WNI8WTXPhPxHZ65Na2j3JdvP0+ dnljlyq5VcHC/Kei+tev+JP+CgHhPX/D2rWvh9Ly9kjAVJJbVolBbPzncPmXAyMfe56V8ze OfDEOna3qd9H4dt7fQ723UR3MAuWMGMEEO0jO7qCfXIUnhuBn+APA9np/gpWfULW+1CBAL4 TQeRcBGOVwVUJLGcHDrwc5J3E1nUrzSbSCnTTZueIvH2rfEHzptWvrq8huTuUT3GV3ZwBtO AAMDH5YqnP4+t/AHh2WPU9Qkhht3MsWCWjUk8HYPvHooA7nnitvX/ANm3w0sNbumu5Uvbsr FbRRELFDHjc7FhjJkZAv+0CM1seIbXwrc+FpWbSrOC3nysQ1OFZzqcW0KpIYNtcSElSNuRk dq4Kcak5Kq+x1S5I6XuebP+1P8LrexsIdQ142l5qUq29sXdtrMxZZGkVuEUPtG6QgBfrmvc PhXqNpqNvEVh0zVY7uBku7GWUG2KNtKlWUkMrhdwx8u046GvPLe6+HOoeEm0bxB4BjtpoHA S10pFjaXaQyxCRt21JPnB44CjH3gK5LwZ+yH8M9R1GZo7XxMY9RBRIZZUtYbbfuZlV4Cu5E OAokVgSMng4r0FrFNrU5pJN6n174U8JaZ4p066thfPZL5KNFDE37ouihsITjbguQQPfvmr2 ufCyLXns7G6urqG3YIsn2Ztm5iVbeeMkgpjOOjYxXz1p/wFt/B+i6c2n+K7nTtLhY2TGDUb i1lWJlDh8K2xskpv2oMBWPPAGYLDxt4n1p9L0nx14qUWjYjInW4hlZeFeRGXcqEbeSSdrEg /LV8zS0IcbrQ+lvhX8EtL8N+C59BvLu9BSWZYik5JVS5IZQwP3gV4OcEHHpWXqngu28O2Ek NvcT3kdsrNFK6qHx93aQuACfu9OvNfDV9L8Vda113/4WNqtvDfym1j+zxlpLWUDB3BeQmSA WJIOc4rr9F8G/Grxrcr4di+J0P2swtJbWt3BAtxcSIw+TlcM53FgvVgMjIyKPrCav2J9nJd Uex/EexkS1+zW+k3Er2l5E0c5Qb2iYBXYNzlPmA2tzux2rS+F0t1a+KWtZJBBGhCgyPtA6f U4P3RjAyw7Vz3wO+Cfxu0R7Gz1zxFY/YdaKXst1NpizG3dSwyy5GJGP3iw2oBuwK3vGX7MP xQ8M3usXWkeKtL1sywLcWcDWUMNvI5+7sJDN8q7D8xKkb8g4FaRlfUTtoj2zwlqS2+r6fa3 F0jxybiRG6s0exjgEk8Dp+Oa4j4YeO9KT4bajZwWslrJDq95K8UlwX8ySW7cgOV4YEgtleg IBHBqPTvB9l4K8B22tNqt3qWp2KI99JI8XluxADKPLRQqqWBBYHI2g+3hPiX40PY3uqaHpq mK3hvCsc8Q3GBixcZXuMseT2zWdSqoyu0V7NS2PqqaKPWbzQfs94xj0rU1S5BAEbQtGQ24c ZIOMe/416BNexkRx7Y5rdjh5FlBBbgqoxjI57elfLPhzwn40m+H1xdabrllONQud7wm5ZDM Co6jbxwTwDxmq9n4P+K+h6aum6ffWNvLGPMtWuL0tbpycksV3EgE8cDJ5PFaRrJ20J5Gj6T 8TeGrbUY7OS4MjwWLSPsiJKyMysAGw2c8sfqQa+Xv2qJZPCmj+INPtYZLux1PSLpdSAdgYl Kui4IBw+TgBiDk8dzXT6l4M+N11ZR/2fqnha3jKeeEbV5FEuDghkjh27twyPmwMAnriuG8d fB34k/FrXF0LWvEs+oWcBhu72OJka2GCdqkGNS8megLEDuO9TWkmrI0pWW589fszfsxXHxZ +ImqavqviBXupUjvxplzb7JLYnao2ANhlYKAducEEEZbJ+qtG+E2keCdSkja3+wxNOLi7QS +c8cg+XegY/KTvAIx1xwK4r4g/BK48KeH7b7HeWWoaks6wRwvpyeZvAIXDAkpt27hzjjGK8 3ufDmv6t4s+z2c0Vk9yCYHjnZkweWUgddpBYjAIOBWOHm0ryWpdRJ/Cz6f8W3dt4d1QrHdx tEIleUzBcJlR8pK9McYJxzSah4dhudETVr5Jo4ZIVktXjnIM4cZyVUkkjkjPevBdE+A/i7W rnU5JvEQW12BXltp2czSKQFGCcDnt2r0i38E+ILOwjsrjWpRJpQLoXDqyjGflDc4JyMDp71 3Krdo4pU5OW+h7x8NPihoVr4FsppL9UuppzDIspHmOykgk5AwDjIJ9etdDF8bNH0XTbnzdU gFus26R87+WIYKQp5PU45AFfIOp/s73Fr5+pWOua19uniLC2LtidhgnH9054989K5b4b/su ah8YvAumeItO1rTxp13LMzxzRM0nyO6MwwRyHRhgDIIOaJVbO1i401u2feHhz45aLrUs9rB dxRTBDcSqyAfJjO4gA54wTjuPSuf+LUaeK9Dk026kt7Wz1FWRZ5plDSblO/aBz0/U1862n7 JGpW32fUI/GDWcltIHZUhaRJgV2lPvLtUckqOcjtxjD0L9nTXviN4j1W31Dx99nXSJVjbGk xul3FuOAxZi6nuNuBxyc8VKq83QfKrqxwPxI/Z68G+G77WryTU9OEFiqPa2UcytPdxhgvlo SSVcnAOBlQx61au9Z+H+r/DzSWt0juJrGWaBZvPja4tbZGbbbs3BZAu0btuWRj3Oa6q//wC Cd80VrLfaZ4tGrst20rGS0EKPH8waM7X+YAYPttAyc4qnYfspNokcF3BewRXDYaaI242zKx +VtpOT82eoH51i6itobWbe55J4o8d2PiH4gt4mvdJi1HSL0RWOo2y2xe4tlVoCGhQr8oMSY AY7V3j0Ir6W1j4reDfhR8NdR1LwtpdtNHKlvBaaPewt5LOsvDJuLBmIKsygjc0Q5Bwa4y2/ ZrvPFcl7ptr58rTRJaPNYQp5zRK25MmRgOSuSM8dK0L3/gnlceHLeJpvFwgsIn+1Rac4eQx yMrh9pZjsAAJHoA3QVPtXZqw5RXRnSfBn40n416drerx2NnpN3aRR2cOnmSOWaNt2+RUC7Q Y3/d4OVbcWBIwDWF4h+Cem2/jabVHuGg1TUALPTrSO/Ty7iMlN0zuPmkVcsSpBAC7ecgnnr b9jeHTn8PWMl5eW011DIZp7SBCqyhC5Z3XAOWVVBPUuemBnhLj9kDUvD15d63q3jLXbxZ72 byS8ouItPiwwdl3sDtdly+OQu1QSFzVRqKXQST6HqPhHxta6vqN3o9tqeh6JdfaZYHsrsum 6V2AR2JXCxqQfmPy7VAAyc167dePLHwbrfhacWmkie1vmgnnspVn2Wqq6K5HU72ccHJXdgn K18t2/wRvPGVss1nrWmwEWivcpd2zedas+Gjh+X52yUdskDmMccgC1Np+rzTW+kLp+onxBd vA0AhsGVTuYO7A7TujKqTgnnH1NJ4hpe8ipRuj62nm8J+G/ArS+Op7XSG8Q2TRMk5iid5kI RGVVYkkR/MCykBTyRtNcJ8MbPQfgT8S5tLuNSt7zw74gtm1DRrq1uQbVZYx+9jdgTtjYKHx ggbhjrXFWn7NWvfE/w3L4g0m2s7Q3UflWl1ft5UbrlU27CQWy+cfLtPvyT12pf8E1tWs/DM VnNqHhm41TWYfswEStZRW87KzIyvgkAGMZCqN24YB5o5243tYiMY3tJmtNomn+Ofid4z/sW 9ez0+aJ7ywmtgXEnlqhZlQ4DbjuAGO+R1xXyj+0Z4N17w9qf2q98PPoOkX8bFBdTofKDksz Mi8qwzkr2NfTfwb/AGcPFnjzw/ctI9lpl9Yzy2FzLa6gwNqwUq7bAok2MAcYHIbuOa+Zv27 vhRq3gfRZl1rxVqWpTQyohTUXnjR4ywRjErgE7Rt5wSQDkk1zxnJR5WtTdWtozx3wB4U0W4 8cNu1C0vNPeGVzOkvcLleB36Yr6V/Z88Q+HfD/AMMZ766WK3020uTKZNoXY6bApdsksGUsW +UAbBk5r44+HPwjtfE3i7VL2ztfNsLNfLXymYLJubA5AyQR1HB47V9q/Dr9hfxB4a+EWiw6 hfaRAbuJZJjDaNczxs4GxTGWVWchwMDjg5PY6RlZXtcmST3Z518Rv2p7qzurqDRLyHV/Dt/ M80kKWixRW4kkZwqyKNzgAIScnK8EDFTt4h8M+Kvh/Jbya7ZWzzulxE+CoZlKtkgj5Q4yPU Bua2/2g/2WW+HmneHvDtv4kt3iR2XyhpqxEsmFUsVPyk55CgqM9eMVf8L/ALEO7S7TfrTuk gJcPGDknoV7cZP+FTefYHKNtCmvx/8ABOm6TaefqkVy0kIEpgRpzDKoUeV03byecdAehrD1 39qrw3omoJut9d1C9Vi0VvFZSpMmesnzLgqpIGc+2K9b0P8AYY0lYryRvE2oW8k23y4vs8Z iiYAAck7jkgtkEHJOKj8U/sl654K0dNS0m5XX47Nmku4xbCLyUADBkG4llxnI65HoM1lUc7 aoqLVtzk/CH7XurXPiy0udC8N+IdLhtsmVr23CRXTY+Vn2nK5zjOeMc819MfsV6a3xQsvFk niSzVri41g39q6MwRYzFEvkuRglYmUjHQrJ2BxXzPF4ps4Z4ra6vjDHPKvE6SBGZmQEg4Kl VLoCAP4lr3f9nnSfHtrqr33gO3sdYS1hnRP7RuHh06OZgF2yMrKDnamSu5hgfL1FZ4ao07N aBWg+Rcr1Pp/TPgBpWlXn2uETRrcOGuY0bfFGw5XarDITGcDsvA9ad4i+BNnrdz5ytFaXEa r5NykQ3wMoA3DlR1X7p96y7Gy+JfirwxY3F58QPBXhO+V1a5s9K8PtqULAEF08+4mVm6MpI jXBA7VZuPBnjW6t5JJvidOiIdo+weH7KCPcTkA7wxzg4698969DmRlFaanSaR8OPJs7q4mj ur24eZ9lu3ESqx2NhcgMCpydxIUZx2rkviH4O1DwPpQ2ppNtbaNi5ifYqGFVDu7M54QbdoL cYOScjiuV8V/CLxRdXdkbz4seO5BPcbSYntrWK3i2/MQFAAIJABYZyeB6fPH7cX7DWufE3T YtPuvij43vNMugIpo5tauY5BCM+YgRQ0Thk4OVGcn6VPtOV2M/ZRufV/wt+MHh34v+Hm1K0 8RaTqiLK0bLBfxYtiCcqRk4OcjqQQoI60V8D/sK/wDBMmKf4RtP4dm8L69oN9O9za6lqRae 6u/3skTFgICqBfKCgKSCBnPNFHtPU39nHuenaE1vPZW9xJZlkmkxsbOwBgBklTkKSCDwAdx 4FO8QWlr4Q8PXVxDYu0zYA+x3KmOBkbO7fjC7coSpwNyDHIrK8LeIWm0q0kkaOFroFnMZ2M T8wQDjl8Fd3ZjnFbnxV8Rrrnhf+xbWa9kidYXuy7KtvHLGrIisY+QSHyQcY5zzinpblZmcl exza7Jawm+inUwOIrW2gkSZFkXjzA3yNgs5KrgKCCQTmul+IPirwzpHwt1O18N2LW8s8Vtp NzaXcTQ3ayRDLzEtklWbJGOOg54NZHgfxwfAPiWCP7CLt5VEVybd/wBy0WxQCE5HJYkN1Ax nPSrnxo8GafdfDVdWmbULzUbpFkuFMJHzFcEOw5ZtyEgfeAGehFYVJNQutzSKTlZnoHhbSD 4i/Ze0y8n1e1gfR5p1EErNJIYR8zeUgI2uRuODlT8zHBrg/iN418Paho8Wg2Oj2ri2lJF+M 28lzCpG0bjysbHLE8nnNY1xod9L8MtF1yxuLm2Ri3mq8rLASmFK4Ib52WTGc4278d8sZ7fT mkXUoIGm8/Y0K5aTq5YZ4GcEE9+MZwaMLdU1cTtcxfEvgzSbu7tbFdVvr68kgjmuUA3TWbF gWG88SbQvLemCMkYr0f4W2Wmj4PX9nckW7WV4ktu6SgG9QtsMKMMBjsOQO5HQVxVvrdppWn +JppLeMX00ENrE3lhnVdyLgE8qDnBI+bBAPrXd/D74saL4GMLvby2dlZXqvbWk8Ec+YlX98 ynA+dmVlGeACpBroVkrC1MLxJHfeHGEP9rvBZxs8CWVwRJJFAxUncy9iCBwc54rO+EHxAh+ GHjiG4t7e7h0uGJpLg+SXE0cYcyEoB8zDgBRztUDtX0R8ZtJ8M+M/h3L4n0W1sYpJoQ8Enk KPO8rB2OBxyBggjgnJ9uU8d2f/CO/Bq3uY2/1NpNc+RFnKyyqdjFgCNm9zuzwQeDkAUcrTF zWPMvhobzw/q3gTWNF8Nw3fhfxEqzareu5judGmZnQrLEQzEbjHuJ6YGa7ib9nmaw+L8M8d rpkb2CCW3vrV3+0GMbyN4B2l1ATaQFyCVzyQeS+Ad9D4s0XUvBuqrFf2d/Es9xCDhpCpCBt wxhUL5yMEjFeweARZ/DjWbDw+NQzeXmbRHnuC9xLFGrDAy2Tt4YkZ6ADFTh+Vxt5mdSo7ke l+MrG61m8huNYWa+07bZ3cAICxOxchGAwA+CucgNwK71JbPxP4bbRfOkE9mY/KnRQrQEqAz KM5Y4HqBkVxniP4V6Rdxanqnhu0WHU7lEt70RcNezQMNsjHufnyzbiDjnJFcje+NB4Q8O6p rl1bXt5Lpl3Bay/Zwxlkl3Ig+U8tkEkHAyVz0zXRKylZGWzudZ8R/ht/wAIH8Gde0e8uJLm 81kD7DbSStvd1XIUOfuruO49hu6V836N8J77w1pdvNq0UwmuFRzOFPlFjvGF4GTxycZNfWe oanDrsWj3V5HdalZXUbXEO7LSb2VSqPnkHOcL7V5d+1XoMOi+NdO1KOGaE6nYJLLvywLo5X GBwpUbSQOzjHescdGMop9jahK2jOR+GDXCXcdm7PHZpdCYIrEmRRgowx6Z6ei165YaPfWFg 9/cM8c4BiMUoUx7sgqcngZBbA4rgvhdoNlqt7EskipJhsyhzyRnhT2IJ+uK9X8TmPQvANtb 6ii3Km4RJSSp8yJGPzMfQhV498Ems8MnyrsE5XbR5z8VPG2oQ6NHcWGoIstv++hZEw1xyVK t2KhixPQcAds1qfCXWo7TTHtbmCaK5e4Wa4mcjM5Kqd2OcHAwPpir/iTwtoviy7kVbe2l0z RUSS4utqgSSBtwVnGMMoAZuABuUdMiuY+KXibT9E8Qf2TpdzN/wlV48e2KNSqWqvyrucbTh D2710pJ6WIt2NHxvoNt4z1iCL+1JtNuXuZXtYVTgzbSSx7ZC4PzZByeK8O8ZeAh4VbUNSvr q323RaERWwCzmYrhg5HyKNxU8c5I5616lbL5lt4euxMbJra5eCS5YeZG8zFMs+48HaTlu4J /C74l8P6PqGlXNjY2aapeahdiOY+b5kcZdlDzIpJwMbjgE4OKz5VF6IfSxT/Z48PTaP4ON4 ka391qHlyXTpEogLIgCjbnAII5JPLc122sWQ1zXbGaSSEWRLSXBBUmVgcIuOpJJbnGAF/Co 9As7XRtUjt8XC2mrWzpMrHZtl+9vyeeQSMdeMjoBSfGLwk2peDR/Ztz9ikivIbpFiGfKCNk hc8nJxnJ5561vdLdGfLrdHQadYKfEAbzESGWKOBCpGIih+VlK465OTnnFeL/ALMnwgis/hP Kza0lreNq+rXcIRzIkFvJfTyRgKpyQyHdkdGb2r2BLP7J4RljW8wjWDJFcqm5ULAEYA4znn Oeg46189/AvVNS8BeGYtWWS6nksvOsZ4WUbFCTbVXcc/JgZA6gKeepqIytJ37FRPbNK+y3F 0llHdQ3KXBNzMpSSMMF67WkC5Xau4+nzcnFYfizwTZp4os5bfVvI1q+O2KIOFaeEbepA+Yg lCc9io7074ZfFe18a+FjZak1rZrZxRJbGQkrl3dSwB5OCOnuByG5qeOrBl8eaB4kSNLiy0w NFLHH85aJ9xeUA/3AEI7gqB0raWyaC2tzq/CfieS7jt7C5+xJqPky7EglAGQ20vkHqOM8HP pwa5ZPh3pDx+Ib57jULG40+9aya5SQ+T8jg+SpbJLABvmAAywA56avhy88O6/BayeXFKb5J D9paIiSRtzK3PG0hwcZ6jIzUni/xHceHtPW1uB9qjeeK8djOXKgAQkqAc/fUMf9t2I9sZRV 9RxlZtnkd38Q9U8B6+15oNvbXkktur3Ecs5ihWGRwilguW8zPVTnBPI5rmpLvXrvxPql5Bf 6lqVrbpcBZLi2y9m0sh3yfey0gTCKFACqckHk17hrHjGG8sJdQmmtY9KkiiRpGjTdtUkFgW DPu37QTk5YZHPX5s/aZ+K3iLUrXxV4L8Kz3Uep3WxZL9A0JsY1RncIykFt+UTAPHzcjcBWe q1saxlfodVqUHja+sreSbT9Sit7SKQTuD/qY4gFC8twTkMDzuIJ64rldX8eXnxI8K2NvD55 aKcwXJK4fyduXjRxj5ZMBW4JHz98Vzf7FfxL8Z+FvhTfal4yuE26I/8AZDE4+a5ZlK7cHdJ uVUVg3AZlxnnHu+ueKND+D3wblkvFhj1zUI5ore9jgMjyyKkj7ikwByYxgyFSu9gQpAAJKN 7WZXMfKvxZ+NOteH/irFYw3UNi2n2hie5gjJl1CN2LhZj3ddz5VgBtGevNfRX7M/xKvPGNt YahqFvPdXuvahMsltHEJFht1heOFlj3KVj6hmDYwQT1r4t+IviDV5PGVw0dpFp8eqXqPeW0 EYjtdypsDLCuc7Qe3Oc5619L/sw6xcaf4b1DWtNnlttFgeaxSadGh+zM8arM6rhiUDEqOOr HgEcTq9GDbtc+ntc+OM/w4vtP023th4d0a3sYktbe4gllEXkBF2l490Zyp3KGkzgpuUEnPf RftCxa/o9jHcXdldy3flPZ3GnSgTpKrKoIQnazeYP4gEIBDcZB+a/Gfw4tNektLuz1HxRNo elKbGCK4uHlhvGkGSxEn7zEbxhRkfeUKOgDc1Z2Gn+CIbDVNFmvIU0mdrC2u4sObsiQByV2 sxxgjbgMfmA55NwTtqRvqey3n7Sem+Dfjzd3dqL2Lwj4v8tpZpU+y20d0yuyyKzEM2Srb0B QbmQ7uTno/wBozw3pnjhfD83iCGC/sILtDBp1/br9njXYwJcqzeYC2MZPORyTzXzb8efGmo TeGZrKbbqGnT3qrpmoPD5umTSyB8LNIMeXMm8qIwAQXXdyoFeufBHxU3jX4WeH7HxNc22sw pZzGX7XDshiljOwJIN2cIEZhkcnGTyDTjFN6lpNI+UvB/iDwj4U+M2qM0P2W2kiVU0y3Vit zIRkSoVPC8E4J7V9O+GfiXrvjn4oWUFrNaroWnXsVzJCs37yWFICUVSDwFk6jPOcH0r5x+P nw/0vWP2gNKvPC8Vgui2sC6XBcl1W3vDFAp3DazZG7zFyTklCK9M+GS+Jvg5oV14th8Hll1 63SJpoA00MEOX2kKuSrv8AM244GFA71lSaaaKlC5iftE+JdQi+KM0rSzXU6yo+q2hJnTT5i pZDCxG7y2G35Qfw6Y9a+HniHUPEWgxxzwG1MaJLgMpMpxhlPTaQwPtz1rwGyOp+K/ihqmo6 nmG/urkTXKOx3BwoC8EEYAxt9BjHFfRfgvQxpdhbyL5cbzo00jlsgN02heCw+Z/++aqJMkk jT1rxvZ+EoEa6aO2CsrEgggKzbeWPbLDOCOld58I/idZ67qNuJBHbvcZkht5XDSuqkISVPJ ByexBC9cEV4P8AES+hn1C1t761XUVjBYxMpEbsAdzKV5OMLgMMYBOeBXrX7N2oWWpaJaW+o ac39tLuktb1hgsp2j5WXGTg+mO474bSa1M+Yv6f8I9J+Ffxbk1eS2gudOtNUhfTdPS0Upay 3GSGkaRtipFvwDjcMg5UhSey+IX7Qug6NMLWTUra52jclppzqyoS2Sdq/KMswPrz3rlvj2Z PGOjeLvDtjNc22pyjTUJhUOSZd6YBU5yTsU55X5SRjmvnP4VfCPxJc+O77w5qCme4t9REc8 sKRpPIEDM0THBVSxIzwVATgbRUU4KOiRq227s+oLT4mahp9nNeWcbl2SOZLZwdzF1G37oB3 Y4wiHO0n0rqPB3xcXxvokqri01W0cRSwkMDE2SDtTAOflJyfXkYxV3Q9P0fwd4U0GyaHTdL KQRrdvcHzPKyrYV5AFOcg8jB9ABisXVfh9JNq9vIwmtFW6ZtQYHMdxvVixdiQSF2jYvVmYH JBrXlS0ZlKVjpdS8f2MUtvY3cNu+s3ieXaPJGLiAMVLqCDx/AD9VGazdT+I2iNpmsW99ZzR 6hDaGWddQnKRy5ZlRVJbBwU+bZwVxxyarQabbppmqadpk8d5c6mTFZxRAiSB2Yw7sjldrIS dvC7Cehq9dfDeG61uFZFiub42i6eqZZXiYq6pIOhP3ipB44IPB4WjVmNtpXPIv+CZ3iS9T9 k/RLTR7e4fTdOlnt7cTmMXHlmaSRS4zhRiTaFBONhyc0V2H7D3hy70X4I2untCvm2k0/mOE 2CRmuZiWA5wpOSBngHHainoQ6jPla80cz2Tx3EEgjV8s8UrRMGUZ24BwScDIIJ/Oj4eL4fu vGN/putX01ha30UiQTXFw0NujlUKiV+NvyE8gjsDzipLSw1HxDINWtLvSrVijRzibc+4ohy FTqGGQpOD1B4BzWDq0+m6vraR31uZA0tu6RRgCNcNvc9twO4KVPoTXM5Sfob9DsvEN60EOo +dqXh3V/LcWiC0iIktEVipwVwWUnuc5yOuM12/iO2uPEfg+41KGTdYWNq0lsJ0WRblQm5hg MdpXnnv1A4ryPwd4DYawJrPTLdbPXNQmg04XBMUEELk7gm7Abn7jHIBGeMivaI/Clv8PfDv jK0jiK2f8AZBaXzUPlQKqb3dJGwCOWHGcqBk5olG8WluxbanLaLeWWq/DmK11hpF0S0vId8 kUeWjZfMRYyOQN3m9cY3KCetT6z8PoYfh5cRqscfiBrgma4EqyiKONh8pXPMhPQg8jmtz4W /BvU7HSbbWI/Dtzr+k6nGs4eymiNpYvuxH9oQvvY5cscKVAGCc8V6X8SbLRvDvwwsZLi1t5 J5LiITGAiIIyq4LEr1jB5P15qaKlyqJUt9D5x8ReD307yLjToZLRNRNuI53DCErtIfAPJ3S bWzyfl6Yq5r2iSE6fcXdhJdPq9kLC1KyhWhYMyedGo+7xvyGyMEnjAr3/Wvhu3xT8GeHL22 1i0sJNOKu8VqokjvI+RtBI6gEEHpuANeXfEOPwf4faB7OZkGhjZaWl5O0MiMFZjhxyVyhBB yCWIxzWsVK3vMnmLfh5brT/h7o3gu/l1C6/tJZILmKFNs0UUjndJvJ+VONxfPI4HpXRW2h2 Xgf4W+K9Lubi7vYYdJmgEryKzAbDJBhmIOVkCjHPb1r578Ua7c+MPGN34mutYbT5YXijtra OYgtCSPkVR1KsA2WIHX0Br0NNQHxP+F3iW9Uf6LpMUkV3C2MZ+SWMj5gWCsgJwCoKe9LzuT ZnEfsreK/7c8XapDHp+rDUvsEbyXMQDQxozghW6FXYrt7g4PIr2ZvAOrad+0B4f8WandG10 rS1EMcBZnlvWkheOTgDhRHsKjA3M55ytYP7IGof2L4ovpJLNDb6jbPbXEoTLq2UdcgHlB8+ R6sCK9u8TWc3i6+lsLuzdoiFVJ1YqC2S4ZQOV5xk9jxWmGjHk0M60kpaIs/DDXtL0Sykks7 RdKggLgpLKXQkkkNkkjJxggE/MDXE3viO8u4ll0dWuPtF242RpuU7mCqpyMZGR1HGevFVte 0lfCc13pNk001q8W8MJBgZkG7aGB2vlmPPUHPeuk/tmx+EGkau/mta2pKXFtjBclwFKoOA2 SAQM4BbmtXJLTqZnZ/DPwfbp4P8As/iEx3OpSsu+QEFlBUgFT2YdeMHNcf8Ate+HGh8AaRJ t+1DTJ1gNxLzIEdSFU+pYoDn1zWn8NfF19qGv6Vcappd1YnxALi0gtblTHc27wbQqsxOPMk +chR2UYJ6GT9rLcvwst4lZfP8AtcUcTuMOsg3dc9gowc+opzV6buaRtzXZ5P8AAu2086ZdS Tf2hLJHMYswIZBAG5LOPTgc4PDcV0nxyv4fC3hiO40/U4JpLi7mcrK7MqB4lIP+yvmBWHBG MD1rO+B/hO7t/D17cWqhTJOI3XaT5ZB9OjcHr715l+0LFZafrGoX0kq3s0UbRAQuzwwQ7cb dvViGySRnaAMGsaTSp8rCTTloYPxF+O9nfDR/BtncOkS6xEmpNBuzqAcg3GQDwjvlgR06DG AK9y0fXtD1PULy6uLGIyuz2wMx2Sqm0H5yOQSQPoODXyz4v+GGn2OqaLfTaXNakzxySTRO1 x5gkKncozwoUglc9j05Ne0fBTSm0vSNauJGmFm04gt5QqmIhANxV88HcVGScg5HOKunJu19 iuW6vc674ieKbfwv4fs5mtrUQSXiAhCGWJd4Yng8/KWO7GOoJriL74t2uj/FWyl0HSZLm1s 4N06xKocnaVChSclhnPPGFJzkVa+I8Fx43+Elx9hlQ3vmiIyrJmNy4wgLhcKAxYEY7dOTVL QrpfhpruseItUubF76MNbxwzEt5rR/LuG3OZJSSQo+6MUqralymfL1ubPi7xRrvj/w82oW2 kS6Rd6DdR3kTSzZjdUGHhC8FiemOcBhzWh43+PHhl/h0l5NfYmDrdZidl/hCpuC5wgYndno MntXF+IPBHjL436cpg+w+GbCIAyz3Ku1zL8oXbgAO2FwGLMoPvWDoX/BPLRdT8IpHqnibVL xbUCJ4IY1treRskblPPyYwcg56jrmtpX5dEOy6lfW/wBt6xgSXT5JFubFcRCSKBt8IOFYtl sNg8qR1IIIAIzxnw1+Llx8QPhZqVvp0XiO9vXuLi7liSyYIxmmlKgt0CnYCCOxI5OVr074K fA7w9oniSx8N6p4X0qd7e2Mf9qyxrNFcxqSCzHaCzlMAg9Mda6HTrWa28JFdLkis7RfOWeN YcKqid9jJtUjq+AoONreq1nFbsd0eK/2/ew6NNqmoS3lh50cBtIksWClY3k3FJCVOzOw7n2 9hs5Gev8AA/7Ylvr12uh3a2XkW9oJfNtRkRJtADbeN20hgVBHrg459ht/A8N6kM1xfARMHl KM7FUjYgkxgjKgMg4xnkjpWH4ht/CfjpRZR6Hpt9LpAWzLSRJG1vb7vnK5UKHzkAKBngZyO aldKwc12eWeFf2s/D+iXclxDol5eR+ZItk9ldloQocuyszLk8NvBUlWBGSBgnM+NP7a/heH xB4bfw7r/wDZ1hKl7/a0U0bEwrIUkiG0j5jvUsCMgZI716Pr37KPw2+IHgqXy2j8Oatchm+ 1Qqz7Sqj5iMhQBswy4G0LjjNfO2t/AfwLb+C4b7Tbe18RzW8qSajqQ3Odw2l0SNx80S5JGQ Rhl44rFt2sONm7Hmfxc/bxuPHnizS5NKjS3tdL1dpYICg2T26qAhkBOApbLbeoIq7B+1zr1 9LeXlutjazXgZZnWAStMNwZg+7cGXcp4xkba6jxB8BLe11myjk8P2KxwavbGzltbEKBlxI5 Z2O1zh1Tsp6Hkmu3i+AWk+JvGPiPw7b+H7AQwaXJqVncWrrB5twyKoLsDl1D5G1c8nJPFJX aL5UkeNaV+1f4i1vxFpem301pDpaX6XtzLbW4S43Jg7sqB1jf5ScngjpxV0/EO68b6lcanJ IIIZJWD25ct9nRiAFweoACj1JP5es/Dr9g618bfAq1vLO+0uLWA7SLfQPi2A83c6yOSzsyJ lcYABX05qST9iG18S/Ei8bw3q3maVCIGcyKSwIDCcJgbXYYBXnnByelUk0io2scV8NBean4 ovmgt2l8RajMLe2vbsPJFYRuwBnd8EJtX5gQVPFey/AnQo7nS7fwXpdlZZ8T3Eou9WlaR4p 44G3lkkYBpHDBSdpO4sM5HNcVqfwR8b/BCwlbR9bt9R0bU5DPMFLRwXfltiPKMSGjwQ2W6/ MCDXQ+F/jBcfAvxfokPizSRp9/earbKb63CTxLbtkMttjbGsbggYHbBbkDCitbhoetfFC5S 68RHV9Jku9VXQbmI3kkEbX0824q8yOxZRFI0TuxztC/dJBq/wCGNY0nUp5Jp/DOqSaZZyy3 JiuLaORZPLV96qVbKSh97bcksqkg/MAdPwl4i8O+PPG1rFb68LRbnSZWisYdaBuXLb0eSVE zGrhTuUknGTx8owug6RbxeD5dE0eR7XTEvZpZ7wSC4a43lnYQxqGbPblSMLu75IuZMm9jyN 7Kx1KX4ieHVh1a20mWa31ZI7hzFawIWjbzGRhnKzKS+Mnau08VvfD3wJs1PxPpepXUey1nX M2VcNHMyyIobKt9nBZmxyTuAGOK8x8axJaeKPGN9c67rGrx6jEkPh66nvist25ETmN0YDao ZlXbsUAsQcdvcPAnw11LR08QN4sktzDcbbuP7MWkVURYi8a7iV3I6cjONrlh14rXTQNVoeR fEPwd/wAJD+1VY+DdY/s2RoJW1K38lDFZahaLbFx+7UDbJ83OMYOTyDXp9z8RtW8K/sxN9o tbnT5NJsi5sLmVUlnsmwYVR1ODwMBvvLyD0rz/APa7to9B+O2l65JJJcwWVpCtyJ12yXTG3 VAVXIPKYbjrtwQCTWD+01rr+J/FVjZ6H9iXw9a6fDLcQyz48yIJtCMwyWOEC4AJ5JI6Csaa STS7mk3ezOh+I2gXWrfFbwfbzR22m6x4h0e2uL+OAKqxyHIDZHDH5Svbgc8107eJRpmly2p dXjhmaNGkCuwKEqGXtgkZ9Rurxv4ZeN9R8feOfFPivU4bhoY9PMFskG7/AEcl08lU+X7uA/ YcA81qWlrqGvmZbe1EEkgBBYE5GDySSOeoP1NaRJkesaBYWfi3bdWt4iahb2rBEA8iKeN8E byPu8DHXjdnivRvghqMesaCVup3t5tPiluLAI+2VwgIRiy9AwGAOSQeeK8h+Ees/ZtPllhd 7ibOGCorODndht3CqSCDnjHTrXqXw70eaw8a209wtuqPHNDHZs+ItrfN8i8j5FwOSMcgDFV v5Eep6H4Glt9U1DVJI47y8F/aaXfxi4x+7YtOdinGMBokbPTJ7jArhdL0PxSPixa6lDostm wlSe5Uy8WrAyKJN52rkRmNSBkHjPXFaEXxEt/CviaLRWkWG4Gj6Pm2VCkhUtco5XI+bB6Dn BK5+9Wv4/8AiNNY63ax2Z+0f2b/AKNcAQhzNC/3cMBhXBhdCz8Db13YoVk7ocdtT2T4ReO1 n0q6tWlEy2cslk86HdKWRsbmYDhyPmxyFyB2qJ3/ALX1K4+3fZo0e5aKTz3YLDGq5yeApBK o3HQlsnmvA7H4t3nhvXEs7nVngSJHkeeOI7dxkICoMEsOHUMcknbwFGT6hp2rWd9YNaXl81 7bGFomOwPHIGLI+Ao5AOVJPOd2Krmu9UTJJvVll9V1Lw/r2iwzWaNNeiVHFhH5lvDu3kSrI 3IVlCllHcZ5zmt3S7hYdeN1+/MkhG6WQeWzKij5MKRgdDn72c9eK5nwLNJeQ3MyqkBvZ0st LWV5DL5YZjudWGA52BlHI2BRkHit3RtWt7fxFZtM4dbmWWzVMYbIbLNyc/wEgegxzUbpIla uzPKv2aNdvPD3wU0G3vJbnU7hbdlMkICtgSOMvz94nJPfOcgdKK7L4HeB7Wx8MXVvLdb4ob 66SBYGKeWguZuD3PzbvYcgcCii6K5Uea+GPgL4h0bT4fsc1taSeViW2vQjW8jFVSR0cnKl2 U5B5x0yK5H4sfs6Wfhp7prG8FxrFxO1vcQTXaxx4bAVnVjkEKTy20HeDyFNSL+xv4J8X+Hx ceHvGXiGS2jnNrveIXC28gGT8g2ngMOCMAEE1n3P7C9vqPi62+w+LtghWWG9+06aPO2NsCY O4huS7E/hxk1zOcl9n8Tb3d7nP2mh/D7xR8LbLSviN4u0uwTQtWFvpc411G82ZUOYg4ZS3z BRjHYk5AU1Y8e/tG6H428Jrouh65NqbBvLujH5jW8cJVVZUcqEKOQw2rkEKefXo/Dn7AHgf wX4s03U5pPC+qb7tZzbT6BDEdTaMM+0PGdwDsBu3An5epzXA/s2/Cm1+PPi69jvPEUHhM2a pDapJZie21RgrO8Y3MpRUXZkrvwXGATkDGdWbjZKzZpTjTbvJ6G78D/2z/BXwo8Ktp7eKtN GqSSTWT2UrOpjYsT+8IXagAB5bHGMHPNc/dftq+AdP8S+XJq+oRP/AGddNMup2FxFaCeSdR Ed7IY1j2K7KzkKQwyeprs5v2SfAvhrxRc2+tfEb7O+rFme1sdM3jcp2ELJIw6Ac7l4OCODW 5q37Kug6tPfX8Xje5v4HtVaJILCGEOMZUMTu3ALkgcDmqhUqpKLQVI0m1yM423/AGwbGDwZ DY6fqGmi5ityDLaXUG1TgOCFVsABc7ieMLkdcDzXxN8RPCOm/GDSfCuuahFa6j4vSG+0xnl U2DLNtKAzElVKjO07vm9ea1PiB+ztpLeNbG30K88Mak0i/b7221SH7JPFEwVFmXyw25VkAJ Hy5OM7gKZ8Uf2Xv7E8M6hZeLfDum3LafBCkktltlR4AV2iOPG8oqgnGAwwcYxUzxE1LkaCN OL6m38R/Bdr4Z8X3el6cx1ORoraVHlC8bwvmFyoHDgMwxzzgZryyH9oHW9S0bxJ4e8F6fp3 9n+LLOfR7vXXUxx2K5+YRov32IyM54BIPIwOC8KeBrB9Ni1C48M6umm68i3dva6nd+ZaNbx yOgzITtLocYjHC7jya9k+BvwUXxDbQaLpFxo2l36QNcRaPOzRgwMMpIjKuOjkkYDc45rOpi GrKK1NKdKLV5Ox71o3iKTxl4a8HWXhe60mKVtMgS8mTak325GQsXYYYArGW3EYORzjNeyau 2uS66sekm2ubSzP72Xjczb+igHrjcSp9q+LV/Z+8a+CPFKaXp94t1q0dqskSWE5aB4gXBVt wXkdOpHHQ1v6Z8IPiVoniD7Va3X9iPcuJpHs71kARUB3OANqsPnBDc4574HTSxErXtqctTD 3lo9D611Qw+IL6z1K5jhaP7O6vLG+0MV4YFFyRjAJ64zivD/iDEujePrrWpI2uF8L/Yg2nu 26GITMuzYpI3NguQP9knBrxfxZqPjrxB4lltbmTWra5t2NutpBPMUuJkj3IW2sVZXGG3ZwS 38Nc58Ida15NGvYvFVjeJc3V00U5DM9wHh5RXLNxjDqFwcEN0rPEYqDVtbmkMK0rto+rpv2 ydFk8R6K2o6DqD2NvfLKLoSZmt23Ab0xwx6Z9VyK7T9on43eF/HaW2j6LeG+ma9WcSoCYgE 4dg2MNlWAHpg5xXyjba8tvJPttBEYyjGOVWQlWDZYDHIBUA5wcuOOataP46vtZ1VxotrKjW qJHthcJ5824DAYj7w5P1+ma0pV7U7S6qxlKlZ3ufV3wk1Kxg8P6hDJMqtb3AyMsCqPgq+3s CQVz0+U5xXFfEe6ttG06aWPw3oeoW6Ru6S29sZJbVs4eQdQw2MDt68HHSuA8JfBnWPic83i S51AWbNIY2iIPmKyKASrcDk/w8g5J46VX174J/EPxUt7p+h+KtQttPCA3UdlfrbyrtG4Krd VzjkKc9R0ranUvHQzVN3R3thpsfjPwtY2LRWVojFS7LKpiKxgMvlZGdsgQZXjO33rL8N/D9 dSivob+C32yOvlW0Ue2OCNgdzA5wxG3k4xwD354LWP2Z/iVq86fL4g06BpFWwS21fKwOBja WVwRGfmYsQSMdDxXKfEDwz8Tvhs0rJq2qxT3TbnkEq3UUkuRy+4fKT8oBXCnFR7aK01N3Sk et+IvD03gHVobbS7ewk0XVtRheWAxmORCpbc+QcLwMggckDPWma9G0/xAa8axs/IRJDPPdl f3pZPmCICMYGASck7jzXz1e+L/idDbzf2pqHiBRDIpiUadvLYycg7csScY55HTpirfi3xx4 zHhV9W8WXGvWemKjGW/l01oIoY8KAXdU+Xk+wwy9Kcq0X7xKw8m2fS66ysMVrLcyTXqzhSF DlAG5xkLgAcdP516BcahHeeGZPLeImOJjKkg+Zf4gSMZA29OO9fEXwbuvFHjTTL5dC1PVtQ 0exXzDLaXAQOWY4O1m6HCkgYIwT2Gej1L4a+NprZLM/bkfUJ1VzJq+BEzZ2hwpJ4VQN3AHH 3u1fWuZWRn7C27N39oT9qe4+C2kx6pYaJPqCQLIHktk2G2Z8bCGzhSxbqeMA5xxXz78NP+C l3jfwX8MWu9S8E22r2t1dtIb6AswjV58lcLhdwdyMggHGecV23in9lXWr6LUG1bR4r+7t7U TrMb1Jg5BC7QrurNIr4JUA4XkdDWB4N+EuuWjaVp9j4dv8Aw+0TG6a1ugIbZQzPvRAu4MGz napIXvjrUPESjJRSubRoxa1Z9afA/wARab+0n4MsfFFgzz23kSWlzYmcxPZTAqJIpD/eDLw Dzx3rtrH4W2fhq2urewtWa5vy124lLO0zKoOAemwkoOT69zXzP4W/Zg8SeELOaK3uLLR7fV ZFuL2Kz1eSGIdllfKqzSDqWAPzcc81zY/Z88W/DrxvqF9rPjDxLqEVwhm0pI/Ed3dWFyuDv DpIQFfdt+XZtG4Nkk8bVMRFe9NNWMfZLmfK9D7A1TR/7A1m1024W38i9RY8RKfOjlIOwk5w IcA5wOuM9a8419dd0qzltNN8P6XJ4dFvm4nSwQ3Nu3IYpgbmUJhmU9QTg81594T+Avj/AMb +BLzXNU8U3jb3SaBLrUJba7gVAAjJtVsIysSSGAYHG05Ip+mfsg+Jvi3o2pRr4mnvtDhuN1 xay6xeQwSyoEKqoI+ZM4HUdG9qy9tF/DctRa6pHpF94TtfE+l28N5JDYxNG1yUgkdVuZkCs jqBllywRuOhGeoFYPw+sl0i91PVdWgtLyH7DFHd3j2igTtIAH2OAGdV2xqFJGCDxycZHjD9 inxMtxHcX01nbS3TvJZNFqspSzKku2APmKBdxVVJYEqCSAc+Y/GPwnffALwRb6xq19qkOi3 8UL3Eun3kj20c0mGVZ49wCtLkgOARliWwaUqyhumUqd93+B0WoWHiSxe/h8O+KrrRW1N/7W XRo9OjlS7BLxz2RjjXKny9hBRgVO9mzXsPhHxDY/CCbS7mZlsrq5iUX6lmlgeJioafLDYoS V1Hy8levrXw74isrjXPFGm2+lT6jqMsax2dkk2oskbSTL8xJRgpWQMgB4AbAPXNex+FPhLq 6+DI9B/sXWbZNJLpcPFcBIt7hSkCIjbCiANIuAPmd+cAYzWMT2ubRw+m56R8X/h/cL418P2 7apYnTfDNwkGoCRmZZUd1YqNoJYBtjKvy4IZcEGuL/aW8Q6vY+CtN8P3mg2Or3EHiuzYXss 37l1WZnnSGNwGAaNSxw21WUAbRtFcrqfwJ8ceLfh7ZNpbX1nqOm3cNndvaXYlleJHQxiRGY EtLGUZVJGMjnuG+Dvg54gtbLUNM1WPVryCyV72e4uyrSwLMxUMhZiVcOApBJOMAcHNV9aSj zJO5jy67n0b+yx+1H8OdG0S18E2txBYySC5u4I7uDypbpd8jPbGORsPMCjEYPzIFI54r3ex lm1y2hjl0PSLfU7RVv4zcwusNos0Z2Avwr5TsCF3A8fKM/nrqHwB83X77UrjSdTit5wLWWK GJ5vMjIAE6YAKssjPvVTnaMnkCuq8VfFr4zfCHRWR9Z8Sapo2lWSraMNCdjCivsLTOqtvXY TtYggMVZsDBq6WMi4vmVg9jrdMk8TaHN43/AGtrOXU7zToLDfNPbLBOGg2BSib37LI6jJHB 38D16H4h/tNTWv7UFjHrGkuPD0lrHZzTRSGW1mEjoqROoYAHeMHkP83PXFeHfDSPxb8XbjU fEN94n1SGG61FLJRbRxiSRNjMVS4QsdpYjKq3VWAGTitz49jWtf8AAg8J339qxr4WZdQSye yjge4gdkd5xlVkY4V13NhgF4JyayjioOSSuy/YN+8evf8ABWi4uPDOh+DdS0WxjhuTabGjt 0WUS7ZlSFXzkqUDvsIwG5Havmv4iajpuhRaRpMnnw6nc2iT3Edy4Lmclw2BgbflC/LnIzXp Xjv4MfELUvC+n65NZ+KdYsprC1u11O/kEs0YjQmBQjHdsTdnBG1V5OeTXzb8R/GutfFv4tx 6drE1qJdPVUublLCD7THL8rMqAfeYMQN3TgkUQrRu1Z7hyNJJ9j6s+DXw2fU/2b/GHiD7VJ pt19oS1gSeVoY3jhjDuqgj5iWdV/2cema9E+BOiQ614Zs0aKQStEN7vKJQzAEcYJ4+hx3r5 Ti+Jnjbwn8DJNLvPEmrp4Zhnmu7Ox1HSkhMzs5VBI23dj5HI5wc5xxWb8Pv2ivGFtrdlHJ4 ivtM02GVPtb2EJFwgLZyiDCyHAYbc8gHPTnZYiCaQSpSauffWg/CNdJ8cmaE28drdKweFh5 bzykfeLYGQAOnJyor0rRfBdnaXE+rTajbs+j4ecTuoiskZSrhj2LKCcscjkdq858H/CbxZ8 QdBstRs/ixrC2F1brNaGKyhjdVdVO8vG6sWxkYOQNxPUCuU1r/AIJ1eItdtZ7G68WQX+k3c krtbz+cizFxtcuoYhmIBG4ndznPQAnVsrpNkqCep5E37Sui/Ez9uKORb5fD+g2turWmr6nc tIs6xytH9nG1WVFl3OyFmAIQjktx9Iah4PvfFGsajfWdxAtpNcLMZIJt0ToittRlViSSzEk ZbO4ZGDXhnhn9iLxB+z+39k+E/Dtle2ktsSfKYsGYN993YAFwrbVznA3eoqnpnwz+IHhvxX pN5b6akF2Lo2ts9rMUktJQxUsXRvlXI5JzhcnpxWKxEtFZlcqezPozwl8MNN1F/tU9jGY9N BSK6gG2aPKHBRCuBkvuUsGUZODxz6L4K+DVtaW/nxNqHlXKF3d7ppFDbiyujbcg8lc4zkkj 1r5b8Ex+OPHFvJqVn43Zry9hZp7K01meWbbGxRVd4yw83CsQjYOwAjNbtx8Avinr+np5yz6 jC6kvaXviOUCRixKNhhncoJ6A4IxyKt4iVtUyZUfM+mdG0W51P4lXM/8AwkGj3GkWdlEsVl HEv2zT5dzeYzuGO5XUxY+UFdrD+Lh/xZ8Z6R8KfBV1qOqala6UY5Wb7Q06J5YAPILDPQliE BY7iAOK+MtK/Z/8XXnxAg8N2Whpca7pIa6kEd0my38xQ5G8Mu0YcHae7kkDg1ufEH9mLxje RSWes+B4dQV40vHG6C6Egj+TCk5JwvTHIxnuMx9avrysv6qrXueWfCP/AIKy+JPhzeeMdNt /COoePtCm8UalqOja2999jnurWe4d0Dxr8qBRhVVcAAcAAiir+pfsrah8K9R1C9m8I+JtPt /E1/Nf20W0PEi4Rdse0nCj0b5sk57AFX9Yl2I9lE9o+Gf7SWteH/ECWkGn3EGn2loXuhKWl uFxtLs7KNrOWABJ5YkdOldhqHxm0v4jW2k6ja3drY317PsQOxXzYVXlgVOBtxjJ6+lUPAvw 5TRfCuo63pCSDW7ywkht5cY8qYNlVC/xffCseoKggjiud8NaNp+i6dqWiaLfW99dald2zwX OoRCI2L7d7QKGU7iysV2/xFOnIxs2rJkJdT0v4arDqGvabeXEa71uYY440APlh5NhDdcAMd 2cHvXkfhz4ZTeDv2cvCepXMawanZwNqDySSqZFkuHlcvuwdzAOpK9AOM/KK6DwvqWu6BpKa kPEOjWEWi2012Bd2zTAlZMqpAZQzh3AQZOxnUkHGK7TwGNS1L4NaFd6tCZIrSGITwGBHiaB VGFYNgnfHjjAHzA5HSpuh6pHlWlaXCdAivNQ1OK5j+zC5kuJFERQs7ZJdsgLxgnuGPAGK29 M8K3jaeWtvKW2kt41ilji3hjhjkgcMMBMAddxHHFdN4h8FfDnW7uO31uzhOiXMaxPaR2n2W GRpVYKW2sMhSDjnlsDgVt6t4V0Pwl4Rt7DR9QurgW8cn2dREuI1ACoMk8YGR3OQea1inLVk qy2OIm8OXXiDSHm1bStJ8qEhbGe3D+chyVcu/BVchTgZ4BGD1q54N8IaprHirSluPMNpZ3K XatcPvMEJCl8sSWZjkbVIwS2MAV698HdZs9Wmi0Xy7m608KqB7mBY2DFSWBG77nVS2Oqc9a yPH8Wh3d7D4b0P7ads7Sg28CsGmDbgSxyfLU7FUjnBOO9TpZX3GnbY+V/hN8MtKvPg9aSat fRyaXHamWw0wWgV7JnkkmEbOxI2kuWKgZJYAba9L8HeGdE+H+lX+r6bYqBEiKdTdRvZjgrE jDB+UAgDHoWPNYvib4P6hY6J4c01vFV3HoMrPDbzyWpaCyulZg8Lvv3yBtu4EAcMoGRXoOj /CjR00Hat4+qaWxLTzxzkRs6FkcY25CkLznBIbAJxU+xjfmBy0OK0v4hwv8AEa51qO+t9Te eAwFI5FUI45x0BOdvUHgkDvx0HjP4gvLo7QwLdPqN5PDLHESckjdjjOWDKpXC8EnnIrIsvg voqSyWM1npi2qW63wktrp/uZKo4Bzt65Kkn5V74rX8P/Bq8tJ9JmsyZTar5ksssgm+0qh5V dxJXMeMHdj51yOuFTj7/MupDtc8h+N/j/UrDw/bXC3V3bz2MzTxC3O1gfMAbeVAIOcHjI57 EVkeFviVr3ifwoJLrxJJZCa5a9ijaCGZPPZkLks43jcocsqkA7u/WvTvEngmPxvqF9aTWps hBatbx3E0B23TZ+9jI3MNpw2emCB0rzvV/DGk2cdvZ3itHfQnc4twCPmX5cqcAfMRg9QOQe gqK1FNrQ0joj0jwx8RrH4r3trpk2h6XBDGI1gvHhMlxJMQQzM5Ctg8kjHpzmtNfDGm+GP2i V0pNLk2QyqDDGwHm3O0MJSM/cOSx5ION3fFch4Ss9W0wQW9nYz6hC0ImnEW2aVVjZQHJA+V uTzkDnByDXfeHfFMfgz9oi81DX4ZL641jTUe0eLDJCJI0COOcAJGGRsHBKvjOBmKidktCox u7t7HW2OpWfhrTb3Sc+RPCTKEd9xCuwyxJwfunr7VqaPPOyB7NVihEjeaofLMMfePHOAMep zXmnxk+I2kfDO3k16W8srybUZIbN1kXh1b5gyZIJwFKkdj3O6ug+Fvxe03xV4Sg8QLdRJBc oVe2IKPGcsDuTtgAHuBurr5bLRGMr20Or8XfFGfw5prqt5bQwiBhvOFaNlBGTnhccnPHWvm L4xftK/8Ih8NE1VY1vH1e6a2tLaZQxl5B81TnOzrg8n8DXsHxR0jS9dvtKtb6a2fRriUSXx 8wme4DHIiVVIbJYc88rng548s+LPwr8MftA6fYXcVreeGrfwlfz2Vk1tsdNSRslnUthURCg TaOcqV4752ezQQ8zZ+BHxAvfin4eu7WXzra6unhacJJiONQeSAOMdMEeprtvF2hTXvhvVtD WJ5ba+gkikV02q6urpyuBkZOQOmB3rO8AeG7H4Tj7Ha6SttaXaJuebc09wqrtDHcOASoPyj BBP4d5Br1pqF6+l2l9psOpC1aRAwDMgZSUyCecADv2wBzmrlTvTvElyaeh87fs2W1roPwx0 +fTVg0aC4SNb51AAuP3ZckqSSS2Rk8AHAxXregy6bdXtpfG4kjnsUWKd4hlZBJhBvU5+YFe G7DOeprjPhj4dtbv4W+H7jWLn9yk8dtN5EDeZNKUKpsRQSBk9ByfwrrtF8GXXw28PTapcLI 7+VFcCHA89mdlADFSeUUEbUO0tzyQKdOGiVieZp6m+mjWl34inv5GSa1kRlXDDyyOmcdiPT jpXK6PqsVnrGoeVHfX1xEZWiisbSadtxAAz8uBgAqSCR71e+KXxo03wLocl99nmkt4Qolnn RrXCtkAjcvzHJXnqcVd8FeLl8aXNuNKihWznsRcwgTGR4kYsDI46KXb5VUZ+6WPXA2jZvmt sHO7DfDWu/a9EimvNNvLW4iVomSQNG7qjDeQDyoAyRnrhq5H9pHTbqK78Pabp5tp545Xtrc JKyyzs8g27lI4UZRc9AWAr1LS7PR9R1+Zl1S0SbSwqyWyAABm6sxOW5BxjpkjPavF/2gbNd F+JGi3lmE+0WyRSl1O+aUrMuzcepbg49yD3rDFWcFfq0Kmm5aH0Dr3gy6sdIsbG5WKKNY4Y 4ERSxkVAqBcKCDnkn8K1b/wAUWfgnwnCLqSDSzZfuZ3fDR72BwFVSDIc5B5XaPpXhHi3/AI KWW0M8EqeDNXFvouorFqMsuZXhJLggj5SrEqygngbcHpWX+0p8cbH4uXFhZqt5pVjfStJYx CRTdXUyJvAZVAjCruyQCSADzk4K5ktEVGlJSuzufFP7QGm6v8QLK0W8gjmkimYrJIqrGiYZ JX3ZKfMAflHOWGWxtaj4g0ma88E+CNPfS7fUpGebV7i3lud8M5SN23BggR2LOpSMjaFB7Lk fPGqeB9a8BfGi4t7r7CIGgDLfoGmDodrJFvUBA43qOmCcjBr6s+Auk6fqXgPRdJ1K51OePw 8y3UkV3bBEkmZnZI0RiZCoDoxZSUcqnPBWiMFNGstHofJvxO/Z/m+GPjfTbwvYWGna9KNSE FjGI1sZ0mXyw7sckOCAygHa5yBtUAangTW9U8CeLbnUrkXL28yQG9DRFWuIt3LKM/eXB2t1 wxGMGvUv2vdC1LxLd61Bp+r6A2jSaZLPHBGwnu5E89B5WwICqeYhzy5JB5BIFeSa7dzax4o uGPkSRWRhhiYSsDAz5LIyA8so24Zufm4A5FYxjyvQqN2tTq9V+KB+HvjnUtY8Hy3C6br1lC tzIjiS3MjbkeZd3yrIuC3QMwOCeasfDuDxBFrGpT+JbPUbiw8X6Z/aKSLGimW3R03vIAcCQ K6ZXnrx1xXhmqeMIPB2of2lCsitealbMY5ZWEMqklHlVWUqwYMRxz+Nej6n4v8A7T0ez8P+ KLjW7HT9EuHgh1W2CyllUgohYDO08KRj5dg61tCSaJcbKyNr4k/ErUtN8C+IpNPItbcAgi0 uWEiRGMslwgIyolTZGdqKCwB6jNeZfFz9t7UP2StAs9LhupdU1uW2LW/nSlz9kaPhZMHgqW KjsSgBrvdXj+HemfByzuNUvruOWy1F10+2tHCSNMn70G4YZ8wFwWC4C4IyMivPvi5+zl4b+ NnjO38ZWethtF1y1F0JpYGR4ViLo8TRgsgYuucFsYfnJHOcr7NblwV9y3/wTr8W3WveBxqR 1J5dK1LW7XVbywitWWO0vI53VJI44+WVhIG2qoO5PukDJ9w/ad+HmseNv2gLPXLVb3UG0+w mtdXngiW4NvGY3dWKjkjuF5wWHHIry39i+7sfAsVtYvpv2FIdbh+0RF1llv5CoBYjCqsY+R kAH3SRnIJr698S6NpcvivTbGaGJXuY2muTDcSw27xqoSTCBgpIKw4BY8BugHLUI7pDcraXP nX9n7ULr4x/sv6pY6X5utXGhGW0hQyeQ88KAsjsJctjDMFOCWK7cYGR8yeMYLfw5baYG8Ta PYX/ANke5liurc/a/MdjtiLBccMW57dMcCvtbwRbp8PfEPiLRI9H0/TdO8R6nJZprunHYt5 K8RcQOhYugC7gsi8MeB1Br578XaHofj74laNott4e0+xt7GZSJ7ndb3l3bIyuyyybsFldJC CecnFJ6LYL3PKNT+O+s+LvgdD4dmvI7SHTrYTMsyrLLt8wEq7MTlHYAndk5x7CjQfhpH4Wf QNe1PVFTRrm5Vrs20Tb7cqCdgPcOm5QoGQw4IFdPqHwStfE/wAUtVurKFDbXDO8MTgyPJDG FZFwvykk7ckZPOQMZr6L8F/s56fb6R8P4pNIjvrT+1ZJL+1ZlaEIsFzOdzZy3zqgG3qeORW U4qerWqNIVHHS5y3wp/bL1Lwj4TTSbOPzVgVYHgOUNmdwBXBBG0HYCWx8rZGSa+k/hH+1tZ 6gIIdUaK1iunADAgi3Z8KFbBOfmdRk4A3D3x8O+IfCGqfDz45eLhDJd6RZ6vb3d6hik8kX9 mjLII1+U5x5W4EjIKHAwa+hPgl4H0j4vtBbfbrW2GmQGVEkiSBQUYxM6tuwQzqchjwxBzjF bqatsZ2t1PrS58faTa2lxJJqNsUTPmMi7lQ5IwSpIBzkZ5BrodF0Gw8RaQZFCyxzQModXAB 3gqxLf3jnOfb1zXlnwk+B+mrf3RF5LqlikQVGaZDEU+ZGaQZwqIxZgMk4U88it3TviVB8J/ h4vkwrNZxBmSUAkwkgYGFXByWBypxtOeBk01FpXRmdN4R8IaR8O/DL2OkWFtaWlxKJ5REqg vMFWNZGwMEqqgA/hRqWu26+bcPJGnlELtLrlW2k8knK9/m6cduteR2X7YMfj3x4PDel2v2r XblS0BZjGs/GWUFlGSM5xknA/Cu28E+HVvdV1T7VHcWN1LFGwhuFCJKy8uyk44Q45UkHIx0 pqF92Fzi/gbfa1cfFrxrqVzqFjfaXbavLY3oWVoptMuUht2SIR7SGRoPJJcNyVUAfK2fTtT +JyeEZ4r6aCa4kRXMEMUqvLKrY+VD2J+XCtzlcAjrXh2s+Lbf4NXXxXurGO0We58ZiOYxSo Ip5E0+zLsQQCCWfBPvjPOa7H4LWtx8Rr/8AtRJIWOm+Rd3UpdHt9hkQtGF53PtQsGG3lAOd 3MqlbfYrW90Taf8At5eF7NHE39uR3G9klSS0ZZY2UkFXDhQGHoueMZPSirHjzV/h38a9ZjT xNYxrc6PCFVpdNkSN2kd2bYT94jaoJye3OMUUBzMp/Fbxs3h3QLGKzjtre3051hyEWVZZlj Dvh1x8oCsp6dDkdDXN3Ntc/FPwLeahZ6Xb3MU7Pb2ZEZuPJyVVpECggGN8FGDHBQYPFXfDX iaz8WWulxtK9rYRzyLHJ5OYopSjxu2xgPlDOCeeuSODivTPCHhpvAvhGSx0mRNYQFLgrFkL My5IVGyQFwFXAzj5z71okmyW7I8isPDl98TPhjdxalYpPdWNvcrOPKxuuYW85pGU4xkJGCM E5A444i8ET3Fv4v0Hw3q18bGx1RYG27mAljdMxH0B2AMBwMrg969O/suG28TyWsaSLqusvc 390jspigd4AkgLEY+Y9O4wfWvOrLRbnxnoej6lasXv9NhLyHyiu5YtqsuwEkIEDkHcN3YVn 7NKXMyozvGw740eA5PCt/d6bAt2+n3N3GRqIYTOM5ckLnKsHxjPB3ds4rR0aFtS1e3ea4JN rbsnk/x3coHBCqMCNfmySfvEDoTU9h4Ev/EdmINZupbC/hc3dp5r5DxP9xmJIBGR97HBK+t btnpLXWqRQ2VubfU4kAncsv8Ao7Jyq9PnAOCQO5GfQjXW5DvbQW88E6poHg7T7HTl36hrTy Nctv2x2sIwyqzrjkknK9GI46VF8MtBk1vTLCfVLfydZt/3MrGTYITkhSrLnjbv57g+pFaM2 i614M0Oee+1S2IYstxO4dgoYs7MCoBXGM56ZOKSOWy1u1hs7bWbm2hnBlu7mALvicKuQ6bQ NrDJ5Hy9z0Fay99JAr9Txbw5beK/EcV2kWkwX2mXm6TTtOhTcXZGSPZE5IERDKGUyADC5z8 2a9B+Hek6f4t+H0F5JaalpttbOXhsrtWiu7Vw5UiRATnY6uoAOOQeRg18y/Bz4y+MvCf7SE umxeFxYRTWUK6UIHm8q/jDsvkSkAIJHjIZQuSo78ivrr4YeNrPxzYSTWtl9gb7WWvYA4LRX BOXJGPuuTuHTrnHJrO1m3Yc9Fcq+HfBmt3nil7aTw7Y2+mzITBfySjzbqXaWZXQDaF2M+Dk 5IwRzXM22p32m/EbUdDvIr61hZIVtL1LR/ImUBnkQsflVuBhh2XGM4r3W+uJZZANzJBDuni O5lA2qTz2wR/MVxPxE1HUdb8PSad5+sWwleF4rm2Czpu27mAOMqATtPStYp73sYSu9keb+M objR5L0WKiKOdCswiIiKgDCLuzyeNu7OV3dK8uvtIXV/iFd2MrRR3trmSUCFWfIUlsHrtCq OATgY4J69z8StUfT7qO3maeeCSOFdssLROjEbmUngMSEJ4Oc56V5T4r1V/+E3tdeWFpY7yW S4trpW8lo5NpR4gwzg7EjJXH908dayqyVt9TaCdjrvBOtSeGle4EbXMcxcTxQLu86FTjYQe CC6KeeBgHnFa2gwWOjeMtHvNUupreDTPDcs0qPCriCYXjIkaYOAPnY4HAByMgYrD8DW0F2b u1U3Ma3sS2+0MqEo8hGflzkEMVbk8FfUVj6r4Uv4fHu4zCz0+W2SW1a4uSgmhUhCm48t+8D jPXnOOK5qijyps1p2bsdtZeCvCPirRL3Udalsr27aGWHS1eVo5LBnbLTlcgAqWXa3PtxkVm fD6y0zTbWS10iSaaGEhXlt0YbpnZ2lIDZ3LucFWJ+6OnIrldb+HGsT67da0bWx+z3DKsr6P erdxRxOpxtT75RcgE9FxgmvTfg9o91pInu9VscWsXltHdIFZTvKqQFJGP4jzgKDz0rp5rrQ h9ya/+HOpeI5DGmqWml+GpIo0lleL/AE66ycuqE5EX8KFhlmBJG3INT+IYdB8PaPp2k+Xbq ktw0oO8IIlBCkhcDAIU8HnB7k89T4iGqXK3cnh+73Wt2iy2bXcD/ZZyzM7sHIZXb+Fdpwc8 461geOvEfhPT7O1t1tWnuJlM/mXdk8sk5Ub9qoOcklsYJ7VWsnoRKVi5498NRz6DeavMkN8 IoVS3STdHGQFB3OFxuXIyAMdTk9qoa1o2qabpGmX1ha6UmoXEcbS3s0KgIPLYFUTIbgnjJz gY+YmqOr30mt+FY9NthcWN1cOqEPFuFujDDsVGANuAPfPtiur+Ingy61D4KXlhaMt1MgWYz XbkPIUO5mDMTjheFHHOMUpXim09UZ3uzx74J2w8EyabqswvNea2ugwm2GS6jQ71McaLlsMC GYDk4BJPGPT/ABgraxYxy29rqNvFdlWlE8KxyyElWjhRGIY52ZAAzw3PNebfDebUNH8IWTW fkn7PeMHQthjEGZS27k52kBRkds16eNQ0HwD4UuPEl9BHLf3DmIXEx8x13kKsSMDkKWAGBg AufWuqm04psJGP+0boGjfEP4fzx+KrOWxs449hhuhteaYlFAAUkBRjPBzlV44rjPhp4L1rR fGEdvp/k2em3gNzeYuVBlClfLgUMGIjVRgkgluRnBOdPxXb3GnLot9rF8dYutQj+0I7glbB XEeYEYcld3frxyeldNpaW+n+O7S3SEPHcS/vcnKKGAJGOwBwAPr60RXLK4le1jRi8u4uJ9T +zW8a2UbW5BKvHcFXwwwBllBAxgjBUjFeRrpV542+MdtFqkdxHbbnJdCrSsiM7hF5ypIQqA R1PevV9Ls5LHS/7PbzLgASqQ6gJEplZ+COCnYNxlQp715wukN431bTjceYpkF1cStabmz5A curBejYVx13MWCj1GFS05q46d09CbxzNq3j+01S1sLGGG9t57rULtifLjgZ53AtZMgeYSCu FYBtwboDinfDT9nz/hIfDMWqarp91pKxW0WpnTgFkuN25z5asrAKXVFUrkclVJxms3w/p3/ CQQ6qlvqWmnS5rm1u54r2Jrl7gTNK8cqgNnzAUxgHC8HJ211PifxD4k+HyW+qWd0jCw1NbC 80p5/lvYpVCQLC5+7+8O4jkc+xFL3U2zdNs8c/aF19vHFlb3HhXULGGO6Exksb63ZbqzljY qsc6DJByWXnP3S2T3wvhz8afFkOjWeneZeWT6EI2nupZXEk6oocRp8rHywxYDd8p27QTgY9 L1zxl4J8ZfFLS7q30nUbTxbdBrS7juEeBUXY7MGQExlSGYb05+VTwc4+fPCuoTN8c9Q0a+t 7nW7DX7W5EE8yssPlvMVjUqSVfY6nHYHkY4rPmtew5Rues+H/AI53HxEvbTXPHNjFpmhxQL ZRXJiZnjkeQuzSsACuHQNldo+bHOOePufCK2XivxJfa1qMcPhe4uykCiQ2krOqx7ZUkUclu DzkMAScYNdToupf2No114E0az/faus8bokAYWimRmMkucswZAoCkY+brhsDtNCh8LWvgiHS 5tGub660W4FrKkd2bq6QqAu8hiTgRsWK8HBxjGKG7tNhGNjwL4d/CHRfiXpl5dXepaxpMaX 5s9NjnlVElVV3Jg7dwZR8wbkYUjg8no5PghHPrkdnHrYvtPtZBf6jBK6tPC3mZZXZTtXdG2 QVXc2BkcYr1LxDovhDXvDV1Y2cepIumld8sEkiGHEzA52/LxtJIychfWsr9nnxToEsCQ3Ft DocPiYy3dpd3ZdI9QuVXDsokPBJCsoJIK4OO1CauVtsWL/4NeD7u1t9a0/RdDnv4ZBdq8oL xTWu3y/3iL8i53bg23PAPtXBeIvhjD4X0PWp9LtbXTL/AGK0sCamJrWZGYF7iJBgJ+7YttI 6j2ra+LOo6/qXw68Pm3hSWRTPY/2lZy+fskdtkQkkQ5Dll+62EPGeQKzPiCfCfjPwvdLpMm nwXVpZi21ea6ug1xp87DykLom4n5uARnhSTV8rbI1R2XiT4DeB/hbp/hHXpdb1HTNU8QXdv Y6dqEc7Swxhw0YeQ48tkPmLJtYA4RsMCua8z/aK1XxRpvxNtfD2veJJtQsrFoFtr2VBD5yh sOz7cLkMXXcAPkUZpPi98Z9Im8O6P8O28TebYeHp7S4WVImZYJI1BSYAdUXkderHg1574s8 P694suLa9bUrfWEkRo45bdmmGS7ZJ388tkgDsaiKSdh20TZ9G+F/Dnh+B/GOhrqt3J4fuNU tSmo2N6hnSSNUaJ1Uqd6qyBSQVOATk5rkWspPEn7RGoaha+deQLKyh7xFkMylQAoTHy5+Y5 z/EMnJqH4AfBqaVrq4+ztG6zyIZiWEUR3fNkqCC24ZxycHjPNfQfif4IJ4L8IWVnp3mXF/q U8VreXBQs4R2HmOMcgBAx9APpVSTtqCtbQg8MfCvT7Dww2uWNsst5pKNLaSqjZRipjdQq8D G7aW5xxjOONfVPhZeabrWiXCTR2rrqN1DY6dYBkSD/iUXgaXcxO1lONm0gBS5POMaHg3x1r Pi+/ihsbVdF06G6ZJ4o1KTxbcPEdu0BlICfLn5gw5OaPFLX2v/ABw8G/Z4dQkhlGrEgyIv2 VzZXMYbCthcvJk7hk59qnkVrpkqSbPNPin4c8Navo2jXOuTsfFuu3v9nJdvc7y+1JUWLBXu S7E7j8q8nnjE+DPwui8OeJmstSvIb+wuPOtRFAjELnB3MSxwQyoMYIY7hxk161f+BbzxL8f rTxD/AGLHer4QvYrG2vBBmK1lSEKkQBJ2s5wzsnA3rluCK7/who+h+CLbWtYt7DTbqK1F0s 8yMzoWAR1V8EMu0OVJHI2JtNCWhV7aHL3f7OGufEv4Mato+i+IpfDOkT6kt7Z3JUJNiBnDr Im7jdJjC5CjbxnFe3fD0yaH4B8P6b4mj0m81GaCGyvIIU81bmbZtfcrZxGVYnpwHzz28L+E nxbtJfGmpWrR6fdW/iB1tpoJZ2njlWc7zkgY3jAYlsNkjgnNeg6baaR4LkgvNYt2k13SLhb e3azuXuMxrkpO6sRsdlKqfoRwCc7Pa62JLumfsw/D34eeNE1C00y8tbiHWW1aKea534ndiF RWC8RgkqFzjGOa9T8VeH7PWrK284FLyFPIFy2TNHuGD5fBweSM9ue+K4Pwx4xt/iHo97fN+ 5t7UiZHiZPMLBsZCnpkgcHoPU9Mq2+MV3fWtvY65JPozLcwzR3IgYyMqupGEAJbdwpPbO6l TslqyZPU+T/jz+zC3i//AIWLpgutWl0OXXL+8MuPPkS7eSBHf5uJCEUkA8cAbTjFdJ+y74I g+D17LpPh3xYdVt/Dcsf9nS3llsN/G6KJFuAG3M8RwyNtYBSynjGNv4nfHqHTfin488GWIt LcnX729nshF88kKzxoGR8AOCwBO07lz0NeDX3xNufAr3Ml1olubNtVXTTcpO0cVtDIZpYrs sJFZUKx7cHcnySbtpZVGCupX6GibSZ95eJ/jrb+BbqK3m0261BbpPtCy6koDMWJ3GMYOEyM DgfdxzjNFT/AQ+G/HfwJ8LaxrF1NNeX1sxa6jnci52uVByrYIChQD6AA8g0Vt7pnzHH2nw8 ttB8FWNvZNduJriXUZrKdFLx3MoDvtKr8qgopC4bGTk81d0LWZvAfhqOa6+02ZimSOG1dAo iPIKpwPvKSQO3INYfg7R9Q1TTIVvPFXjhb+3czEx2reYmWKuNrJtZjgNkgk+1cZ+0H4f8AH HhK2TVNK8S61qGmW8Ttdz6hbQGPTmRsmQ5UBmZmI5GcnjjNYylZc7RfLzaXJPjJ+034a+C/ h678U+Kf7QvbC43XcVtYWBmubq0UvGWVjjygrHcWJBIU9Oao/DPVtL0LU5Zo9SvpfCniqwb UhNO6hAsu1khR1UEIMb1YEEA4bcK8u0X4MeP/ANp3xrqMqeJtF0mzsFhjSLUbD7W20hiwjj UqFjJOGJKkMzMBzkaPhP8A4JWa58OZ2ktvGeizxXpYIDZTq0e5juUbWKqPm6BQSRnvWcMUp e8ldD5VFcp7349W8+KPh0XlnNDPFLawxxGIRS27FGZHbcgLud2xgSccg4HNWPCfwo17wlqF rdTahZyzW8beZE/yGdSpO8sFAbGPfOPxrxHwV/wS+8X+FpydJ8eaH4asCpRLK0e/jh37smU xBlQb8qCo44JyTWT8Uv2EvGHizwvcafr3xMhu5bAoZbSLU9QdIolL5VXEqswYbc7gduB82M g0qieyY401ytt/gfSniHxDq+rWbW+o2GmxabsMV2bfUke5AK5T92F6M64IJyofdg9K+Yf+C jfifw/8Fv2e4fFGm3moXerw6nCdRgLSQLLHIQAWAAEiptZW6ISAT2zl/ET9mnWItC0SbRN1 z4om1H7LZyR3s9vdSRpC0gWSIny3iRU3hnzuyQM5NWf2hP2J/i/8ePhDc+H7zxN4O1DULmF 5PNmuJFMmHUtaOnl4UbvmDorbgXXIGBVRrK90huKVtT0r4VR+Efit4V0zxx4Z8Rade6ra2t vqiQC/V7SyvPsqK6lAcRyYQZY85U5617Fa6k18mmeItNuLCODUYI47+GRwnm5UlHi7NIrEA gkBlAxyK+YPhB+wT40+GGhWZ0e68FaJa7FjvLC2mnNvcbGLsx/dMGydwHddxOTUjw+Mfh3a SSN460yI2lwb2VLeC4mW2V2YhkDDO0ZwdwAwcehrOjXvdSRMldHtPxZ1PxNpOp6X47ik1Cf StPl+z3WiXCG1cwyYjaRgvBwWDjPQHoNtXvF2oW/g7RLzUtL1bUtIvPEUqSXULqs0MLldvO TtQFcDGVB2HGDmvKPCGl/Ef4lyaU2qeNNM1DSby/2yC2lWe5lWJi/mIHQK3Iz1wM8jPFT63 8DPidZ+LrnVvsWi6pp0ZJee2ukiW4jyN2EZWXA2AkFAuNwGciuiVSNripxbR6v4z1STSNCt maPTtVtmVcvBEJEcOCMgNk4Axgg5A+tcF4o+EGseKfDNpJpbpbQwTG7lshZYVWJKts6/KBs 6ngcdK8g+IutfED4b+HbHUW0Oy0uzkdILdAsgs5ZlO0n/AFjFXJGAvGdw4rc8T/Evx1pkaa fNc27zRxQ+a1jKsaKu35lGTksCxx/ugHNczxEev5GsqDjbVam/4rtPEWk+I7SytbO3a2aZX lu40jCeWuCQ7hgI1O35gQASMcZNct+1Z4rsfDPww8PGTUZLmTQNTeK5uLWbZJaq88bRMjjB JSYsxA4xkjOazfGf/CyPEWvWegw6PdyHUA0l2lvc2sbMiFnXDDjdznavcHryBw2r+D9S8aX etWN1ZTxpA6Pex6ldRoLZyWRAzSMCSSeFPJC5HTNT7bmsorQIpR3Z9W/BjwdNqHg6236jeW 6Tu7XFjFdrNA7O2SVcNkE5PAyADtPTNejvLH8NvBs41QNPp8MDQIsg3maNgVWPDbs/eA+hP 1r5p+HvhDxZ8OvCVlpOoXWp29xp0XlJDHcKQPm+Ri4BUNgjnnAIzmrfxJg+Lmn/AAze90uP UvEVsqs09lfmCKVmBGZEcr+8XbtZUABbawAreMrLVGb30PojRIrGz+GwVrGw0mGO3BTyCyx WaMpBbknBweBz2FY3inw5Hp1tDcSOiLYWb3iGV1eIRgAKz7lJUYIPAGMY7ivmP4U/tK/EbV L+10m0sbu7VZ1gNlLpyzTbnI4dNokRR97L4CjA4zXSeNY/jt8QvEVjputaR4V0PR7yUlXnl nsrplBypYL5itGXUHbkE7RleM1SknsyeV/aO11fx3p/iWG0utAJkkk/c3KmJhCTtUgqemMl zx0GOKb4r/aOj8O6HJYXDWVvcxwCOWCCYyMUcMgAUhTg57HqOtcrfeAvGXg9Y7C2s7JbFnM ks6yB1V8ElTnG1Tg/MVB5PQ1jT6PrOp+Zb3k+mXV2q+Y1zLsZmAYsYsBW3K+AoGRtIX3rPm er7hGEWzo/hbcrY+BtQs4po7mbTyVlMKZuLhW+ZSq8BmLZBbPoBXY39o+naxpenzQXX9m6f G0kLh1HlvuVUUAZZSowd3UHnIwa8v0nRNQ8GapaXD6xpek3ExVBB5pnkcFmdd6KMbsBfl5Z eD9avxi+JXiLwpeWZvLwfZbmb99NDbHz5YmJwybjtVeCSWGQMV0UqloczM5QSlo7nsGq22n eI/G7gQ3k0NtHvXF2wjnCLu29cjkIcjgHGQay/FqaTpugajNbz/YFupRczywXUokgYMufJD AhQVDZXByWZvevOLHxdrPj/wANzWsd6LeztwHgcxiCWTeN7x/K2WOeB/e28DtXhfiKHxV4l uJ9K/t66ga+DTPY3ku5DCGJLKcbMEgE4yVDKGBBqpVIp3kJU5Nqx9d+CfjBp8ukX0i3U4t7 RBDBkqySCNPLDh1A2jABKkEBlcjqBXN+EfiNo/hz4vXrWEkL3r2kl1NbyT5W3WWJFZyuRvB IwABkYOQc18U6boOueH4Zvs/jC5t9Lk8ycpADG7E7W2KrDKjceR064wMV7Z8GvgVqVlqsWr 6Sgl8/Tc3U1zfqQzOygRs7DIZdjHA4wVJPNYzxCS54K5caTT949M/af0XwTAfD8OnXw0/7E iQalcWkyizk2QnYpRshpCpyFBJVWz1NeSfGn486bc6/pmnzX1zp/wDYUaJDfNIFt7iRWyGz gKrRszKvcZHTrXRfGL9mSDxdoskWp69Jodis2+RLSd9t0ShCFnjYKGAOV+VsnA9RXmukeGb fxL4Y0rRY9JQWmh3E1sragzZeWMuoZGOGZ2yD84BIJx92uedZ2Urbm0Ukdh8GrrVPine2kl 5PfXcNvcxTqZ7bM0aIyswcsPMKFcnOQfmHUVmfHDw03h/4tPNa3hjt9PSSe1sCm77CrYfyU fKq24MrDGQp7k1gaJ4gFt48uJLwi1axlaOWUXLLOZNpG0qeSFBPGcKMelXfFOqalrFmypa3 et2sTxmCGaRnd3IZUES9W5wNq4GAT/DR7S8b9S+VF/w543/sq9Ooabfm1u7qdpr2SVBPFwC YxGVKlsDYHYg/xYB617R4F17SdM8QBrO6kki1w4/fEtPLMiszruOQVKKB14C7enA8AvfA2p 6pZC3uNFvY7ZXVpbdGEQdlHA+YqxXI59QPyuXHj3XYNJTT7a8trO0CMMOi+bbycKFBUZ3YJ AIzjOcnpVU6jk7NWfQl7nqun+Kl8U6DHN9nh0/R/EF2YpL6eZIJAwkKQlQWwwUoFZeVdTnI LGpP2ml0j4h6L4Z8K6euoLrHh2eFob2FCqWxTb8vy/KZGUKV+UqA3OOleDj4s+INDlsme8s XvEVtPtLR7ILHa28ahSjI2SxkIHI6AnsDWN42+OfiTT9Rivbi1eC/FzHY288KzPblNqtIqO FVQ+c8AZYp0OBjVSSWrEe7T/FV/iL4Y8TaFZ2t7o91ZWsdzfW0jbDaTIX4Ubf4ztZioPIxi vIPEPiW28P+Lb6LT7C0vbHWvIkv7qyUx7sqheN3BxgMHIO0YLE45OMbRvjpJN8T9Rvzp0Kz 4iYRQSNESFHzYUgd/X6VN4Z0Hxl8YtRuLGHwlrekWOWuAkghMRL9XZlcEYwMKVyM5Aocrq6 YNK5mfFxrXxJ8QboeHZEs7WSOMAQdNvl4Kkr3BOMdyM19C/sy/s/+KNfu/DH2xbVtLmtVmd YJtxjk2nbJg4xkAZUZA3cVxHw6/Z11s69Hp9rayzXrDfOHgCmIbtu8t0CZHDd+K+nfgX4W8 ZeGbhdLtdF0rVriEtFE95OyJbugwG3KpVlxtwMjnkHIFc+Hk1Jt7MKjfKkj0rwB8PtK8KaZ rUq2gubApNKbdi0jNIFJ7gZDHOBj+IjJrsZ/DH2zR9KvGuHnmsdajviVlaARxMsi7VZeQI1 kU9OdvPWvEPjn8TvjN8HvDq65/wAIL4eutFebZqFzZ3Ms7W8ZbYWaMYdVLHIJ4HHOK6P4aa f8QvH3gyxmbVPCcAEK6hYI086rcIuWjkchQVBVjxkna4IX07Y8jRiot9T1v4laNcahfT3Nv PHGZSsxKDa8jhgAzkE7vlwOcY9a8h8YalpfhP4w+F9SvtTlsbLVbm6sZp53+zRW6vARlmY4 AV9gY8j5gcHkq/whcfGrxd4dvm8R2/w90W+ib7PFY2tzcXi3ibvvFyFAJUBtucEMOc14z8Z f2WdY+KniS0i1zxIwnfF7LC9sVtLdjwVAjYhiCBtOMFm+8oG6sHJJbFRikz60s/E+hy6hJD Z6lp5svIllEOlXitNI5Hzsqrncx6sy5yRyKXQfhD/aPhC7XRY0isL+w2G++cCaR2XKup+Xz AAuc5JwV9a+WPh7+womkeGp5pfEUKf2VqYsHklgMjA7VdSjlmKMQVYD5sbxnJXnZh/Z00nV dPspv+Eo16ewgmMflSurJCzYLTqwKqZByfujj8aSqOzsmVyW2dy7rtr4d8H2+qxr4sbRm00 4RrkJCb4IBv2pyWKEgBlH8DcE4zy3wN/a68YfEDx1d+FH0NEtZ9OleW/IEnlI4LhSSqsr+Y +CGbIKhSNpxXmjeDvGHh/xUq6X4vvL5bG9uLK3vItOMs9xtndYJfl3MrtGMjnkHaNxGT77a fsV+PrrwvoesXXj4aTc20rX2wKzy2bMvPnPycsVCttxtUjqy1KrXa0dkbKmlG7Z7XN4Avvh J440DT44r3XLDUdNa6nfTrVY5LNVkREeUF8SIN3Khl49cEVyfxi1C10DWJL7SXvF1KG4WO3 EW4vIHZ2ZUjJZs4cj5Rjj0bNbOifD74uDV41m+K2+2t5YoUd9OF1POxbHIdVCDO7qT93OOa zPi54X+Jmmx6pcN8TI4o7faiT2OhQRXJ3cld/lsYyoLDI7AEMCa1nJW0MbK6PkT4kfB64+J v7Vd2v/AAln9hae3im+SSG5gZVvxIyPcxGQH5WJiVY8gfMWC4bIr3Hxp+y9Y+JLXRNVvPA+ patfaHptzoE9xaTNHZ3tjMrRvBLEw+YFHcqyMrq4DZ+bjKsf2V7uXw0FvvEGlqhgE6R31gb hVZz1b5jvyed3U7s9ayr/AE/xt8Kda0zSfD7y2FvLGWe507U7m0yqunzJG25Bje2VKMW3Eb lwDXNTqS2kjWShpZlWT4B658M410+Sy8QfZ2YywzWdq4hm3YLYXPG0nb6HAI4NFewR/CD4u adpttNpPxO1BDdLvnaa5juJHbjGfMjYLjJG1cdyck0Vt7Qi0TlfDPxxvoNYmj1mAyPald5i aXyrjCkBhuwTkkbiw/Xp6f8AB74hf8JLpN/a3Fkv28W0t1LbSYZL1VVwq8kclTg8EH69PDN M+MVv8ZbxtQ/s82F4qKwDEQwhgzB2I2lsF84GQNqc/eBrtPh3Z+IL3WIV82K1sLyefSrDUJ JVEccjgBlUFgWBLqu0Agb91aSnKzehny6pFn9nZmuvD/iD7Hp6R3KzI5ullO5YzkpDnrhSG b3yM56Va8V/FW41iHSns21C9DG4jMUDuBJMMCMYUFiVXLenXvinfs/+NbPSPhrqXhu4tZdM kgvXnluyC5BwiCE4yx2kFd3Yk9etec/FL9svRP2b/HFnpkFvJqliixtdRQ26yTWK3E4SQOV PyqkYdiQckbe5qcPdRVki5L3rdj22T4w69fQf2THHevcTyNbQ3FzbCGORgSyBTjO/5WB4yy qe5rlNb8Ca0fiFrJ0W4kmjuBIg89AkAIkRnjDHABCkd+cNxWl431Sfw94+sdU0m7h1jT9Yl g1BZLaFnSzYyqEwzKBG+wglCCWLYHcV2vjTVl8HeELWay1Ga4u9YRZ4DdyjzVJXDMVChTnK Ebhk4ya1s3qtDPm1sed+Jb7/AIVj4907VdQupJJJdUSS0QkFIYpILiMZfAycAKFHQlfWmXX xyafV5LpZL3ToV3RyySxq05UggMoJ2KC+OSCcAYHNZH7Q3jeTxZdaTcJpVwYY3QTyn/lg2J XKhxxgHAA61jvo0N3a3STL+8t4UV85CyPwFz6+59hxWVneyQz0IfHu3tNKtfOke6t5I9ryv GA1y20DJAwq7mzkAYxnFcy/haPxBdXN60gt11UmSRyqtFcgLhVZTyVA474PIrg/Jaz0i4kR 0s2lRjECfNRMjGVBJBzwRjoDirfjDxpe+HfBmlTLY6zqE8KArHYWzXMsqsMN83AXbjOCQT0 64oUls1YfKzqNB0K48CafeQadP5EcckpDxFmjDgbC5LH5hkA9uucVBF8QbpNXtZG1S4s4Vj jDQOQ8M+3aHcAHDbgpPPH+ycVS0HxlF4t0mwh8rU7STVbZpGM8LQSGUY+VlPKuecjnp1qDx LNpvh/S9Lhvra4dridrUy+WrrEx3MAUH3ScfKSMfnVe70YPQT4ueM4vHWl60s1vHbhY47hb kjdDbmCVZY8qrAKGZPnI+bYGx1xWT4Wktbq6iaazvJxEWEs7LEEZ2YbeCxcDcGOCOi9zTvi N4S1bxn8N9ah0mznutOa2YvKHVVidgyr1GcF9nHIx+R7v4PeEVvfC0V1cw6Xb6vHbRRWjRR tNKFAyocfdyCMHAPLcnnFLkUkPoeT/AB2+Nh+FmlaS01xeQ6w+oGSwuUCCNZxgOeQdybDyC MfNx6VY+IPiG/8A2oPhNd3EFheRJPq9vEZ7eeIvLLBazM7FioChl4HzEKxGAOasftQ/CNvF nhLWLj7PHq99aur3JSUWkMxA3OgVl2xPhCFPT5BnBOR1f7KtrpfhT4a6RaW9xbQx6ncpK4e JtkIKk+WGYktySBxjnGewUYcqtFETtZCfAbwvrnjDwposmuX13DfxwkCG5cEqUcnDuPvEhd p+bjPtXrHx61jXNDhhTS/7BvtDltEuJrW7la3mVkLHdHLhlIwFzuGOMD7xNLq9hpdnpo02a 3Pl3krTGWBtqxM7MXkyeh3EHpggmuB0k+FtX8Na6upalqUtt4asSt5BYAySyO07ohRWyGYn adq5Xn0yK0SuuVkqL3NP4EeCfFnhb4j6jeeIrG2tbPxBa293HqAvy8twNxZDIAemXC4PJym cgDHonxL+H1t8QfC9810bh75pg6XUU6/aISq4WSN1yFKggjHXJz7YF/pkHxlFpZWOo+KYrR dIjuxBOI0I2OiLEQoXb93POWwuQcEiuv8ABWg2ek2zLHqF3PFaWxjZJ2VvJYbmyQANoxn16 DmtKcFyWsOerPHfHWkagdNtkur43jxxhVckI07DPzMvQk9+O9eay/6NG/2qx1A4TyyxJGWI faoA4zkqQD1wPWvSvHPiywGsTXkiefIWPlA5RGVSQu0+pGOR0rxb4tfEFLfw5cah9skgubW WIJbBP3SKWZm3NnczrlcMOnQjvWcqaitQT0scp48+BmqaBYP4t/tzW31HTXju7S2tIWdrN4 2QgMg5znAOecA8AVynxH1zWPiVpq6hqutMFtMRvbsnlGeVmXCunZRgcEADOTz07jVfjjfeI rKxXT90zuqGcQyYeUnIwSx4ABGT/sc5zVfWPDMeneGdbkt47ILPcqrxuQZShZ95wTzkuvGD gJmoqRahZMqnq9UeRQ/EXWvt0VqZle7iRWjKyBDEVU5UkdTjkA8dK1/Bnxn1C6ubzR9YhFy JYpJWZ4GYOmMBQ6r8rYwwHTNex/Bz4daXdeE9R8zS7O7vriWbbLNGschj2El9zHaAp3L1AG BXJ+PvA1rqWqXtvHYw266XNFYozSswaV1DhBwF2jKANzuGegqoXcVzasp25jyXwpHL4nltL Wz02G8sLJxLM0gAkuXyuFZmPKcdfUnPWvojwr450vwNoV5eT61bW8KTAxWssBd2DKgZCgbH UDDZxgngVxfjv4Sr4K8NMtrZy6e6lJZ5QdqhcgMFLHK4Y5wPvY6dK6e++DCzeFt032C6nuY ES5ZpQGcbT+8YFcAEYHByc4I5FJQSVhy2M/4lftD31tBZSrFDJHeSkwQEqkbqqjDAZ4UkbQ zYAINedeMvG1j408GvF/ZMltd6TcLetKJizyTK27YgY4JJ4bPIB7ZzWL8btY0/w7olhbRxa Pv05xaq6bpWlj5YqDgYI+bPfp6Vg/DXxTo+hXt59v0uzuBFaG7hQ78MzLlAdrcMQSSpORjk VLsNaHX+KdAuPEnxB8Pi+vJdOkv7xJIpCMKgeN/l2MNpG3IBBIGWxX0v431PQfgZZQmOGO8 n8ooboFVklbawALj5V4YkBQBy3evifxp8Zf7R8G6FH4fsY9O1pr5be3cuZIkJkASRNwKKMD btBwuDj1Psvj7xRdeONPFhI0zahpSq99cxAxCNtwJZd+A3AJC8gjjvmopRvdtBM5Hx58c/s TSLBqkcL3ZEflwI0hVVfGQSeCenIJ6noK4rxH8UIo2h1fSbiCWzaT97HErOSXLBlyeDwu9Q AWO04ZRwY/GugabJew2+mKLmW7VxczG2UOFEm1CC/wAyssZOMEngcnrXqOmeDNJvYUkkt2N pocYAeK0QBEWQ7GWLH8CEhjgZAHGRWig29CdEZXwC+H03inVVvBYxXV86lHkKnNpCuTCfmO DIQCpAIPIJPXPe6z4E1qPRLbTT4fvJyl5O9tLLbLdwzs8rsm5e3yscZBGTwelaWo+HbPwjD L/Yd4bS5t2+13MVsSizD++cfdkI5z05xgV6b4KuVfVNL16+8Safp8UWpoLcTjct5IgO0fKe SPyGKbgrJCi9TA/ZS+CVvaxzz3vh+8sr2KaUOt5aFJI/mypOAHKjBGB0wCeTXsWq/Bq+0Bd M1fQ7yJbxQBPBeRFodQiJO9flIMcmMFW5BwFIOaqXNlrmt+LJbiHWrCG3t794ZpoIZF8yUq mQwIzgDb1Oc8ZxivaPDXhq4utDnjufst+I8yoi5VSvVeDnDds+1WoLl00ZEnqeT+MNVbRNC jmt9PGlySMq3QluFJeLcQynGN2R0XkZwRivdPhXDDJ4Ktr60hS2gliUpnP7tFULj73Xgj/6 9YcHhrT/ABheWM2ueGdYjEDkgPaCaMNu2rjbnCjH3sEfN17Vy37S/wC0kvwE8PWul+FfDup 6pcxwsREIJYxbKGIPBU7gp5OOOBnINJWitUHO2i38d9F1rSPA+tarNq2r3NvqFwtvNbS3Z+ yJDuXYqwjIDbgAG/iH3q4v4beD/EVp4MsfFGl30cavqM+lR20kiqpLq7DG47fmIUAn5sIMc DBqeF/23vD/AMWvg5rGh+J7y4t/Es1u8NnbPZuC9yAroVKggA4B3HAAGRwDXW/D+GVfgHo0 L2c2oW8lzb6vc2jW44haXBYFjtLIVX5c7sngjNc/NL2tls0dEYr2fM9zQ8L6Dr17Z3UMyxj Uo/tVsHEoYShA6xMmOz8ZBxgKOpwa5vS7VoLHXtMt9IudSSAJBJmfyBEjD52kViMHJbAUHO OGxis7x1471Xwj8SLbSbGeKzhvdeZ0e2iaZ7JHijYxOnXchdeT8oLYAGa9MtfC1v4e0K70m a1gw2nyC4jYhjJMAgZSyE4G536cfOeoArdx01MXornHeBJ5vB9jdWcsc10JmW7WGKMST5jb Yqs5O7BBwABkZyT2ra8CSw3/AIUF/eW0umOt60t3pk0R8yBYn3rwQGw6hRz79Mmsv4eaTDb awrag0EOpWLmKB4y0qARptDAq2ScKflwAckEZrr/Deopca/a+c3mmRnaUB9wbewyu4nPUgj vjqaU03FuJKnqeDfAz4vRfDXxTqLXs0NvY3yKZJEwoUguyqOxHztwOmfavd9C/aS0fxDrv9 l2F9ZiVJEYtKGInQMqsqrg7WGQce4PTivjj47y3vwtsPFEa6cv/ABTOqqssR+YwRO7W+0nP LEPu27SMIWyMGtb4NfF3Rrzxut7ZrLqOmvp4ltSL2A+XC7BE8yJlMiOmDlQ+F5GeTXPhZpw vPc3norH23pnxBt/DfxK0jR7z7RH/AGpA0sWEVPs0w3u7uRjBYMBnjqPWsr4kfEnSpvEUti Wik07ULdoDO5KwyNkbsjpgAnO4dcAV49J+2xqFjZ6vp8dnYX1zqenAAxo0JdBkI53kMxyWV hnOWJGOtSQeB7j4seDLc+Hvsdh5c80jLcgedGqwSSOoyCxVJEAYgkFsY5OV6uVWvcz1Z67a aLa6X4Kswlq876faRI4ZFdnjxyFIJyMDjOOOleN/tHa1D4YuNIvNSUwxh7gR7J9sUUYQkM6 BcD7zHk9doz653xI+PutaXa2dt5N1E4t7fzY/NXcU27fM3L8rZLEg8Y5BHpJ4p8Rab8b/AN nqxs4pbubWLPUZ7aUIhMM32e2YQo+Rg/6xuwyyIDk5wWSTtqFtbHIWH7Wr6LpcIsbW6uLXL Rh9xIZlwScc4JDKTjjkehAK5fTfgvc+HtKtpms9a0X7dGGkS3tPtEUsy/K7rs3cH5eSeTnj jJKx5ZFcqOn8LQWuqeFb7VLa44gcWrIFXEbMQQGUHI3I6sM4zvHqK7awvrqHS4rFbd57OW4 h+fesaK0TB32E5+eTZjC4J2DnivNtJsbjw1rd9pd1YhJl8pNyna0qKpEDk42t+7EYyf4Qoz 8or0LQNNtdX0KJfLYPZu7xEyNmKZ5CBjp8y78g5xhucjila7d2J6sv6FqejeH9E8Q2z3F7L NrHiK+SBwFfNtHOqozsPvFtjMBxwx71kfFDwp8M18JWcdx/Z90be8a91m5tIPNuNXJVN8A3 HDHYVxuIUFcgcGud8GeDL/QZtQsbvVNH03VonlsJ4r9Z5Yrdt2x3IjVsEtkBsYDZxg8GPVf 2efEmnpbeRYyYvASj2nmz2jSEFXifcibHKgHgEdwSQaWHklCyRco2sa3wmNx4g1FdM0m3uN P1S7K6m8019/o5VJXmBYMGwwUJmMYUleR8wNfS8Ml54gleWHTTbXQVpIBLEMXMZVApO0nb0 A9Bg8cV85/C/W9a0iO4g1GPwhptqu6GW5vYpRuywBT5YmCE7AAGKsWZuORXr3gDXPFF5pCz Wr+HdeN/bF4JYdVU28SFvlDkElQjMV2L83GOoIG8HdaGTik7nD/tQeA57vS7Sazjt7bS5r2 3llisZS6LcvHIDuQ4Chgn3/X2JrmZbObWrR4YbcxwSOCXkGVKjcMYznr2PPeuj/bB+Kdj4Y 8SeFfC88cNvqWo3ZknQXHlxqUtySyHjcQXwFIyRng4NZGlWwTUbzT7dpblwzLChJZlYJnAK 9iQ3zfQ05RaZXQ5hvB0N/4XfbcOYETyo4RMYlIfG/5yMjnjA6A/jXYv8HNFv/D9nu1STSpJ SJD9mJmQMBgKAWG3oRkZPX0qhNoep6Brs0d8zKQrOmSiojAAY3cbuqDjnDZ6VW1LSNQvNNj k86J/KK3KNIGCykK+0kevUZOPpWFSm7BEseFvgpqXh/W44rPxBY6/HFcTyRvq75eyZ2LqI2 BJKDeqjcMgYPGak1PTLextb2/1CSRrmwRkMVvdGNvNH3QccEAknJHQYFVX8M6h4P1BhdX1u tld3Nv586RETDcAT3HGCRyPQc9a4f4ka5dQ6frXmSNMwE8MkT5aaMIHVuAMAfJkk9OCODSj T+8biuhd1LxHbeF9F1zw1p+oatdXXiLTJFnM7r5ayjLAHAUhyWByO4XpmvbdD8RWukfD211 nUHig1Oa0mh+zMdpLJnzDnA25OScfQdBXzRoaR+LfCyzXGlyzaqjSTwnfkOzgLCDu+VkbcM kEEdjla9l+I/gq3+OHgm1vte1y48LwaTGt1eWjzA3dy7llaEhMMUIfnO3JX0Ga2hJ83vCdi rDd3Hj/AOH2pSQ+JLOOznMsdzAsDMqyMVVSSx6rnGQOBuOflri/Bt7caBqY0uS3i1aT7SPJ EMTRpGQeGRd25SMcHqfTmuw+FWm+HdKv7WDw35t3DautxewKVdYWOfuJwMMoXknJJ4ya7s6 fYax8RLi51C1tkZY4X05kZUEy4O5jtyG+Yg7uox7Vck5K5PumTbnWptcgutodNqwslwM+WQ MhsdCvzZPXgVzOkeHNR+GXi610+4W3a+1fQJr27LpsEztOkgXC7eVC7Vx6+1enSXl94qspb fT7eeG2MvDou0BNwJwcjIA4GPyrE+OfhiDxjqPlznUwY7dIo72KzaSW1YHdnC9VZQyt9c0m n3JUlflG/C3xwul/Ee9uGtpmmbw/cyCJXzF5nnw7VbkLnD8H03etVvG/xYvLjwPJcC1Ol30 8Usc9suBvLb0Y5AycgEhhnIFcX4T8Qx6F400ext5JraKXS54pmMSwNfMlxuZmj/hGwKQv8Q PoKq/tDfErVNWmgs/DNkbi7RftJck+Y4TDYUZwAcjB9ziqVRJJRQ5LXQ4u+nv9d8V34juI7 e+0qQ2rRgsNoypVgem7DgnNeb+JdHuvHfiK/wDJV5bLzUikPLtcYZUclFUnYDgk4AyNvXr6 d4c+HniSfRbvUF0xU1fU4Lm/fzULMsjsuZG28bsHseSea6n9mS2u9e8LBZNPljnuvDzyret AIZbecM8ZK4JB2yYZj3A79al3lo9ykklc8gsvCdp4Hm01Pmtr0xyRbUBXGwgEbhwoIbPPXH 1q98ONOXx58LfGNxdwFriykt3QzOHKx78DaRncBkDHoeehruv2g/EGtaH4wm8Nto+nGJoUn trsRGRpLqVlUBX4GFTc3J+Uj3xWf4e8XyfCPwD470vxFDlb7y9PsGjiXy/PYAIpcdSUO4KM HCE8Gsqnw27ldD0fWvgKLr4UaWGkWGC9sLYuiSbAIZNrvvJ5HVc4xjPbrXnyfBSOz1R54tY uZfsTm4gtwBtDIoUbHYEjZ8uFYEgsWFetfEbxzp9j8NtA0m4kjluW0+2tY1S4KPhoEVmYKc 7QMbScZJGM4NZeneIrbSdLtraOQskl2zs8Tb57ZipYxsh/eL87BdxzhRjjgV1xs4pMybdzM 0o3F5JfaWbez1Jks4YLTeGjERVtg+Xb5mSd2SD1C4AzmuW+IukWtlaQtoujvrOs4mSRbhzD bwvnaFcMwTYGAwy8hVIJGDXXSfFeLSNDiu73S7Rr0kbt7mNpNoBZlUYIVSTnIxnGKwPGPxk uNMuWNrJ/aGm+fEt0iRrmISbsBQxJzuLAngE445zWcvMuN+p87fF7wPH8UVtVuHj0qSGMxX Edu4uGt9nHmkq2xxlGCkE53jkEc/Pmh+HI9IIWSO+/tAsphRgbeNoWLfewflKqTz0OMGvsn UdQkh1w6Xq1gbWeWBbizmSNQY/ODOSegYLyoG7bk/QVw/ibwTo+oXt5J9jihuZJYREkUbHL AbDjnBXIcnAweKxlF3uWmzyzwj8I/wC1vEFhNDeaNqMV7cNv0qOOQSWsiKzF3fbtJYICCue B27dr4l0q+8VXEVtKtzDYt5UovJY/LldSFi3A/wAQ8zdzjt7V1Phfwg/gLUIb+xtoYrqa6j gEsaNKYVaF0yAcAsrBOc9Bjua7z4gfZB8F9MtZLPybi102O2uZHASR3N4kiFivTeGJHu3Tm qi7LYDxrUPgC/hXwnf64lxFebC+5Cf3oVWVfPGMAg/OCvcciofAXjPVNI8Wt5cTMzI6FFbH OFwD9Mj8zX0X8JbRta+JY8CeILOGKze2Nmk08YBdmi80bQDzwcY5HbgjFVfFn7Nen/DvQrf Ur6zljj0u6ubSUu/7uWQshSdiPmaPb94HptyMrmq0Tuuor3Z5xoP9oeMrTUbO3sY7nUblFS PZkKN7qgYkctjcOOn54r1T4feFrfw/p1/pdxaeYmg6q0EUh+fyneBc5B5IMgJyMYXrW1+zj 4cg1bx5psei3WjzRwyz311cRkNGlvGwWOPcDkliSwIPAUGtHxJodvr3izW7rQ/GHh+1uTcy XV/ZT6okDXcaAESQkZO4AOpUAklB2zhRTv6i0TOm+HOsaboPgHxJc6jc3N1Hbaz5LxwQZkj V4InZm2jsHLFuw4z8ox7P4e0670HWNP0+wZP7MmijeNyN7BtszYcseA2Fwx4yMVyv7Ovg6G aPXVW3Emn22syiBJoGSa4YQQhjJux8pDEoDyy7TwOK6PWfihpmifFO70OS1FxqM9jDPYW7u P8ASHVpAFQA9cyKQCCM+mM1q2mrW1M5bno0cVr4iia7dpStpaM5ZGP3g4VQehCliO3cDpXx 7+2XPrvxd8cTeGXF/puieFYA93qdqo8xpJGUqnPKptKghQQxZecE19P+OfEt94F8MXE1vNH DJdKpEGwl9qqjbXHILBtwOOpx6c/J3xQ+G/xMutcurrVdXjl0TUZ0vmtkBtjcL8oRUfO5uF x8owuBxis6jTVtgh3PG/h78CPEngHxdfeJNQmj1XQDdfYUSK2cT6VIcIofOcJJkkn+Hfjua +t/A1guv/A+6h03xBrSy2lt5V3awXKyWtoSpdYxG67UkIycKenfJFdHfWWn6v8ABfXo7eOG ws20yS8nRbfaBMD5iM/G5sOo68sc5znjxODTv+EW+GGj3ltqV/olxr9mwv8AUSDJbQIkgkj UDGDOBnDccbgTzXCoyjVtbodEdUereH/DDeJfDC6jpM2m6trunw7Le9gfyJ7iLcGQO7qyll C5HPG7B5HHn/274raDqt5r2o28Vzp2lTrBdxKsMqbZQEkZFjJMm3DHcgIztJwM1heHfiN4i +Hfi23NppNxdX15OZAw8xbXULKMb2u/LUgo8qDG/vuVsYPPpXxV/aBu9D8H+I59PtS808dw 9r5RMzwtGqoHK4DCNi5bgHG0Y7iu6zfoYy2Ivhtr2jz/ABNu7WLULaZbi9cW1w8IhjZTjG9 WwFkYZJHPLGul+1Dwx4/tUmKQoZ1sy45OC42uwXg5XHI5wcHFfMf7K37UGofBGXUNG8fW+n 6payWzXlhPdxos6TOodoT5nPyg4JHKhT6MK7D9qX462fiTwb4fn8KhbPUda1FbTMZINodvy lyvAQsEG5Qdpbt1qm04txM4xfNY5b48HWmT4qXeq6wNFs7rX5Ybq9+zPPBhWkzDKihmb5Q4 Q443D5lwxHlvwG8JWHijVbDUB9ssxeyOwS3uYntJ4SoAgTzWkkaPLIoAbClgAflBrs9F8V6 vrfjj/hGWk1fVtWvgbnWtLQvs1mJMvMkspBVkMm1mBHO5Tn5qh+E+qaz8LvhXJFd/8TDVLf UJ7RII5x5WkxpJtKERn55EMQV1TYCX43LurloxXJtqdUjtvC/wQt5I4JlY6ncBGjUQWiRxx IUAZml+UyMpKgE/KduAo+8elg8ej4V3llLpc0Ml/eXLWN/bSovkx2zK0hmZ2+6yOyIFJxsL gBgSK5+f4tXkGqzapYz6LqF4sENxMHsElWNvOKqm5lMjoMfeyCcHGMjGx4a+JnhvxhpV/Ye MtZl0W31a5jQa3Y6TATYCBQ5V0SPy1V23qGYFgWUckirVluQr9TB1HXNe0DwZqOiaxcWd2+ sJFdqptELwltwKo/VlVmXOCVVjhsYzXa/AX4SQ+JfhJrulx6o2ga5o10usSvqjiOO2UhGUy KoyymTKhcH5nVh2x54dZ8Mn4bS2un/Y7G9jNybZlmnjkngVy6SIVkMcirGxGcFWLOScjFYP gDRtTv8AxLb+RdRGfWIrtJ53ucg3CS2hjDFhhlx5mQcFdu4EjK05y7vQajd6H07ovijSNQ0 u2t5NeuL69sYglxLYRupJLMQJPMQfN1+7leSRwRRXgfx18bXXhC90FNPtoWa40uN7iZAZFl cM69cE7sAHBxhWQADGKKnmH7GR7HqnwQ1q28TNr6alO9m0TQI92I1SEqAEV2BOQVVc49K5K 10DXjrl4+v3UOmadDbGO3fzFbzAjBiYxGGdyMDcdoPygHgVb8S+EPjglsixax4f1TULVGgF vHrccIRTwWZVjCEMdxI+9nBHSqHiD9mX4nazftqHiGfTNR0ywtTEj3PiExG3Z/mlAZAOB94 FmPT7uOKl1rJyUdR+z8zz34y+PdL1j9raCFWsW/4Smwe4tXurkxxzIm0XET7QCdzEOuMtle nUn6Jtvg9a+PbG4htby/v54zG9ql3dMGsptysuxgqttyM7WPHbOa+dvFf7F/ij4j+FtEbRo 7Vtd0AJqGmXa38E8bm3YyIyu2AUYkg8ZcEjGMVtweKvjv8ADbQ9S1yXwj4u0vR4J3uLp102 O8EW9vnEEMbM5jUruIQMFGOnQzRqc2skTKPZ3PVPB3wX1LQNQ8Qvr9n4qa9a8S4tYNMuf3R bbuVkjfcqthuyfKSDzxW54euPAOta5afbNBGl6i963/EuuY0iOoSCEozSGMq4+Y7tu4BWJI HJrgfgV8Yvi9+0T8Ko/GHhzxVZSaXqdzNFbF4LW1uxJHIULeW8Xy/d5DnOCcHOKva/o3x+N vZ3V54h8PtNpzNcQtcvarG6hgSrCNMMccjO3nI7AnT2kLWQcr3I/wBsGAWGv+FrTT9Bslgv XRo4ZYEuZpREVDTqzBmTyhjBDZKu5JwOd3RPFuix67eXF5Jb2R0F85aYPNd7gihAildqqdx B54AyR38q+P8A+yl8bvjdr9j4kuvEWjXs2kBJ7aTTLx7e7tJkR0/dqsaoFZGbKbgpYj5sgm u7s/gx8RPF/h7TduueFLzVNOjR7a6uMwXUDAFSHbywrOdzK5YNuyxJIOacq3vaAoprc9kl1 Tw21rb61DFbXdtJbKsbzosjIwBKuQQTkjChhySo47mhb3kM2kCSS0j3bxySmJ0Y5xjqcHja eRnivMPEXgX4rX+lpHPrWhJf24EwtLLUII3jKkDJUqqP9zp2zxXhXiL4nfEbxn8SLvwhBe6 7Pqltn7TaG0S3WwB5WeR1+RlAxgg4Y4xk8Vc5RVmyOVn11YXWpPq7w6lYxR6bMCsDiBZC6o BhjjgNkjg9NnbpXJ/EC+8E+DNF1SXW4LC2m1OCeFrkWhacgqyu3AyThiPr+FefeJfgv8SNI 8O2kOh+OZdS1KY7UtEhWExu4G4+eSXZSDkjbnA6HAxg61+ylqWo+DbW1uNWm014izzxX6F5 YGycrtDkjnIDBjncp2jpU8ya5rO4R3Keq/HLwv4S8Av4f0/beWujMs9tbXLG3upG3B9zs/M ahfmUcc7cEVN8Efjn4X+IXiy9WDUNHaW+cO8LnzrqOMNhSEkzvJIVSAMjIJ6g1yV1+y+fHd 3p66b4k8Ma/Fpot2eJrafzYZdxG1mZQGAUBcjJJHzdBWnbfsTeJbb4gNJcXuiWP22RhFPaa fPCyS5Y7g4cE7TwG498cVnGvUbd1aw2k0er+BfBLWGrJqFmqSQX10wlijj3RwqzMyMoOCnz KVK4IHHA6119lpUWkanHHdRyKkNsJggbaI1ZsKNoGMkcemCK8Qfxp8XPh5C3hPUvG3hWfTd OlNtpkr6S7SqHJAMjxnnno3Jy3LseDvR+OviZpWsNHeeJvh7qdraxeSDNYS+ZDlwQxYowZw flAPOOnqduZKxk4NntJ8QG28Oi+hYeTaBg8SZ3MMBSTzkAcEHpg+1cnN8cLGzvkv7VmuLtH ZBEznbMqgMxxjJABGeO9c/oniH4yap4VvBPdfDeK1vGaKVIgYd0bA/OdybixLgnvzgY2181 +O9G8f8AgjxhKq+JtV2xPE0dvZ6TBdI8TpyouSQFBUFgMk4wcEgZxliIxkovYuNBvqdV+0b 43vo/Fun6/aXETrq0jWS2sXy/Z5JGbLIxwR0VeP4RXS/CrxNaXOk2N94gljhfULN/NN0jLc M8ecqjbQBIAVAAyOMHB6UNU8BeMfiB4Gs7xrDRv7D092eW7lgIR5SVRwsmCWK/LjjCvyMc1 R1n9n/4g/EeFLbWNVMgswbvSkeVpltpCRuLPgMFbjIw2OMYwaKdRXv0RSjZanukWmtO1teQ zSiC8KMLYEPuTcGYyZwWJzggDA7dKTwxph8DrBNKZILq9RjcQxSqsSK5R2CDqc7cYJxywAJ YVwfhf4a/EvwvcW95q2uaTqMbwNatZQAeW4wAA7bWJAJX5gCeMjPFedfGP4c/E688aJda/w CO4l0pin9nrojQIsZAHmI4VQ+Fb7pcA9fQVrKtHcqNNydke83HhuLx6boNZ2ja/aGS50+e6 cqLlHV0RlRRkFU3EDHDbcg1zHxX+A2v+LPCltf/APEtg0+1uRrU9ntaYxRwxhArPnBfeSwY dB14JrR+DPgj4ma58Koriz+IEKbTLaLJLpUM97c7QhJaRvurkn5QDkEk8iuK8d/C3x9r2sm LUviFNPCIwkqOflZSHGURWXJUk4yMZbIGaXR2Jdk7SZ137P3gPVviV4QubzXtHCtaSI1tcs VaF1TeI33KNyrIq4cc7SBt5yB6NrHhiOx1KDV7SF4fMvoIEeJw/wBmCKSWORjrhcdSEGckc fPupfBLxJ4K8SaVeWPxM8drDbIqLpGlSvb2V5kM6j5pCANz52kKhPJOSa0LO1up/wCzr6z+ KXxBtLy9K6hKN0OA5ZijOAFDMNzAjByMcjg01LlV027A7PZns/ij4fR/HPVLy0vLWeKFrZf s32a2EUhYkHJbaGVcqGO4jdkj0I+dPEfgxtO8Z6os0d1b3Fu6K5CAiSVJAvKgk8bgSOnBPP WvWvAngzxp4yuprmH4seNra1liLW0MluW2MygmQ7ZSeQScE5AB4GRXln7Qn7I+seP79r6O8 8VeKJ/Kl+2vbahNpMg+VX3PtdgVzgKASx+YHGOMK1bkkpPZmkYtpaqxa8Wy6xq/jO002bT2 uYrO7QXDXKKsN00im3hRnViY4/MKE9OXOBuIFaPh79nLWfEPhT+2reG4nt7u1jFvAg/erdi Vo5oSOSpSRSQSPmTce1Z/7NvwE8RePPBt54dsfEV9pkGlxRXOohdQaQiIudvzt80rtJGHJc ghlzmr93+zh4r8RaXbeIrDxQ2pJJPKEguAVlugeJN8iksuXBJYNxufA+YVUKqd2k2N07PVn KftW+A/FngHw5o6Kq2OsyXUQgnUBnfZIjurjGPuCRl4BZjgZ5x7povwV0fxP8Mre18O3tvf 6vrkUVxNe3c63JjKlZCPLC4XGxsKeVAA9x4LY/D7xL4N8dWdzfalol3rdq7otrev5yWbMgK sXYtukSMhlLB8Bzjls16r4L/Zg8Q3Wl6U+neINPttTCNO2Ypo5pG2sUG5W8wBVdzlWwwAJD AYJConFqz/AK6EW1Q74m6fFpup2hu1MWpPLa5vrZCXA2rlSVwyDywmOc4YfSq/j39p+afxV c6Xcaaut6XDc2sGogrmORDHvQ8H5WkGyM5wAzAn2rfGP9kv4oePPh3q+qR/FG1W50yHzYzL E0mxk/eERtt3Mx2chxyQQMcVw/gv4P8Ajq+0VZLzVtNhsPEKR+VJLaJLLA427mdiCzMjpu3 j5cLkc7cEay0RTp26o+kvhvoul/Cr4V22ptDpGiYt3v8AUdhAhYkBvLV3JKrsVVVQcLu4FQ ar+2H4F8O/DZ7SPSTqXiKRTc29qmnKsfnOAQVduBtPJJPb61w2j+DPHXxk8MatLcalo95FY MsB0g7YpUePKsqoFC5O3cgzg5BU/MK8iur2C0vl8xWLll3OX5yMke2Dx05ycVjiMX7P3V1H Ro87PeP2evi/quheLNWimt7y/tdZRp3jYpkSLtCSFh95iNinHXcuMivXp/hZbyeItB166aS w8U2M7zkT7HeeJwUMbIPbBXnAZQe5FfN3w01XWfDVhN4g0WayW60yAzP9uCyb84xGkRDF3C 4YYB2nb7CuvuP2gPiN478Tafcwr4emheENDeQRbYkY4LKXJyX4UgbQBhuc1vQrc0UpPUyqx al7ux7p4v8AinFY+MdO0FmV7lI5JQ80yowQMCpbjoQpHYjaPXnhvG3iyPXvFluuoXJkhvLh YoQgVWRSdqcDnjcDkdjXl3xM+FPxh1/xvY+JLXXvCtzCm1bq1e5XzY7UgsVV2UA7gp4BPL8 c81Tk8K+OtS8Ty3Vrpujzy2MjK9tFfKJN5VSm1GOXU4GCpHB3cDitYyi3e4uVn2PZeEdP0T wlq0d3IFsVsJvtbyuMwKIiWYknHHLc4r5r0DQ9P+In7HmmaPeSRiJLsC72XIzZu0uUVwSCX ZHVguRncQDwMzeM7b4ofE3QL7w7rVvobabIqR6i6ahHFGVcD9053ZLFiikcjtyTXzz+0Bqu ofCvxn/YL69eeHvEN6kNm+iXBAtL15GHky7irRiQGRVSQqQMgZBArOpVXNdG1O1tXY+o/A3 wL1Tw9Z6drFnb29hNDEtm84kcvdxKE+cyGTClowqlUj5/vfLg9qdB0lPElxY3FjZ2dpNeTs 8qBf3kb7XKurZOcpnIypLbl2kYr4c8G/ET4pfC7XvDem6L4u1ybT55ZWs7G9dbi3jmRELMx kbzF2h1YblUEMMHFdZ4h/bN8SeHtFsZtWutU1nVYiqQulpbW9kkb4SSSZShMkeGXYzEAMe4 FVGakvdM5U2zC+PPwe0b4ptPovw71T/hJ/EvgO6uNV1NpR+9jsneKARxxhSr+UxyxVXdFZi Q27jxT4ffEK00fwVqOjzLq+vJb3M8dzJauPttl5U6eQyBV2eXuUK6rkOjE4UFBX0R8VfDfw 8bwp4P8WWeqeM7RrW8lnRtEns7O4BZVkd5H8lWaN3RCFJIOST1NU7v4Z+ANX+GGs6FDrWsW VjApuo4ri4s4o7tCsZfeY0WRg24EqhAdlGQTgVEpOKaSLpR15TyzwR4+8VftQfE2xvdK09o dYltDp1xHpyNaGRlQxozhDhZH2fUkHnANb/gr4Y+Kvh9DaeFdK0Vda8T6OJmkNy8qwwqJGf zjtLFVSN9xKLuBLK24HYdWTVvBei6uVs9W8bfYBaxWk2p6ZpcUNrpeFVVQbSsiBVJUqp+X+ LJOK9i+Fv7MVr4ss7u+s/iP8RLVL+NlDLdwkmN2V1WVJFYkA7SFYnrknOayjJp3sy6iu7pn nr6j440CTVNH8VaJBBHFD5VtqMrLPaXDvIMSJdW6q7F3Rmz95ChBChTUE/wWm8f2GoS6a6W 8WnFo386Y3EVzducKqqR8qEjcoYsd79cZr3XTv2UY/C2mz2Wl/EzxA1rq7LZzh7K2JtlLb2 lZWykgZSyn5F5cenPmPxO/wCCeUelRHxJ4PvBqdpp0zWQtLq68qa+kZQpkVwfnjQlAVbjLP jpmh33sRy36nAyfBvxHc2B2s1xFocEcX9mWDM81qnl7HCxkKVYHzCyquwF2O7HNdP4N1K5O hRXWmqbX7HacIEVHYDeC7BgV3sozn1HB71rWnw5v/DOhaZfa5bxWh1tGljS3mZVVYzghi2C Wyy4Zid24nJGK2fBeh3niPzbTT9Jn1Nb5GRHEuzDKyO3zs21mKKVAJGFdiORXn1K0ptLZo7 qNGMUpNo8t8KfDHwF8VrfULn4jan4gu7iw1CW201YdbfT44rYrHKoG0MXIEiqxOMOjYGDRX WeKf2fL7XNcmij1LSYri1J8+MTMWiLszBGKpsLKODsyOOpOTRWqrVOzDkg+p7V438XXfh27 vrS18qOMI0W7b8zZx8xPdhk4JqTwt8TNXvPAmlrJOp+1BxL8md20Lg4PGeT2+mKKK9U47Gf pvxP1jT/ABjo7LOrPsFuGdM4XzGHToThupB6D0rsPE/7QHiPwl4atbyznhWZpkDblJBUBjt 69M9xz70UUCsji/2eviBdQ/F3xtosVtYw6dDrFzdpFHEVCPKEmfGDwC7seP8AHPtfjjR7fX tDIuYkZWt3l2hQNu0ZAB6gZ54PXpiiigxsrnj3w38QXkVvqUguJWNvFEiCVjMMbePv7sfhi t34NazNpXhLXrqNYXkju24aMbSTIAScY5wx5ooouXZHk3xf+POtWXxThkjg0sPb20Sqfs/X dncTzyTmszxj4iZfHOi6xDa2tpq3igQWN/d24eKSSNIHdPutjKktgEEc8g8YKKZVkUPBnxJ 1aLVbKFrjzGhkVvNYfvGO09SPbA4xwAK9G1fxtfaPrBurdo45vmUsF+8GVc59eQDz3ooq7j 5UdX8DNLtoPiIqRwRxJqlqL6ZUyFEib8bR0UfMc468V0Oi3EmoeOJvtEjz+XJJbpvYkIqyB RgdM470UVndkWR4z44s7d/FmoWQt7dbfZL8vlhv9XIhTk5PG1eOnyj0rA8CaHFJ4zeGR5ZY lgjm2uQ37xgpLZxnOffHrmiis2VZHrPw48RXCxQW77JoprvY4cZJCnI565BJP1NZf7Rxbw3 8I7i2t5JDDJOrlZHLYO8rx7YA/n15oorKv8JUUix4Ask1r9j7R9Pk8yO3uGnnm8qRkeZzJu LM2c5z6YrJ+IHiu98Oz3kNvKeI0Xe5LPgEL94nOe+euec0UVtR+AzikeZWvxN1az8S6NHDK sK3k/kEpkNECEGUOcq2GPI5rY8A2Qh+KJ8N3MkupWNksjJLet51w2UJwznrjeQDjOOM0UVN T4TamM8EfEXVvB3gFtLsbpks1u7vajDO0F1GB7Dkj3JryvxF8QdVttSS8+0mSVZp51Eg3BG iKouM89CSeep7UUVtD4TGolc9CTx5qly+kTyXTSSXUdtK2egObjOB6HYuQc1e+HOk23jbxJ G95CFaOaWTMTFS5SMFd3PI4AweMcUUVD3CmkehG9m8Oa3dNaSGPNvCcAAcs3PQfp0rotX1u S71PUYWjt1aSMQtMkYWVl8tyQT3yQM5oorOr8JVlc8+/ZS1640fU9e0uLBtdUsEu5wxO8sr xrgMCDtIc5H/ANfPZ+G79tCudDs7FIbK3nu5g6wRiPdncxPHc7QCe449MFFVQ+FFzS5jmPE vwo0/Wvhz/wAJW1xewal5l1O6xMgimfK5ZwVLEkKoPzdEX0qDwt451a18C2d9HfXCXBM9sS rbQUSTC9McgdxRRXRTbuTyo2PiB8R9S0uHRZoWhX7Rc7pkKZjm/wB5en49aox6Bb+JNAs76 487/SPEbwPAkzCIoScjru7+vYUUVjILI898E+Ir7wp4jutasrq4jvNQnW2my5ZGSMOq8fRR zntxjJr0L9hDR7HxD4g1aw1DT7G+truzW6K3EIkMbZKlVJ6KRI2R3OD1FFFcOJSco3N6G0i n+19Mnwm8f6Xb6DbWdjb3UFyjQiBWjQKw+4pBC58sZx/eb1481i8aXGpSK0UNrp6NaTXDxW itHHJJ5g+Yrkj+I8DA4HpRRXRTOeKR6Bo3iS+0L4dN5NzKyy6NHfbXbhH81OBjBxgkc5OO9 Z+g+NtUto/EVot18kWpPcRuYk8yP52GxWxkIdi8dRyAQCRRRWg+VCfskfGvX9D8Va14Ze4j 1HT4dZlxJep5tww2RvtaTILAFuM8jAwQea9/+OnwK8FeN5bOXVPCui3l1fJGJbmWDfcHauV IkJLAqQCuD8pAK4IBBRRV2Isj4P8Ajfoa/C39qfxVZaLd6lb2twZldJLt5iwE0I+85JyQeW zuIVQTgAVm+CbhdD8bCwEMd3GSqRPdbpZLYLbkr5ZJ4Ck8DkcDINFFTS+E6C5+058WdX1r4 O+HdRuPsck9rN5ig267X+ZxtYd1wgGPRmHQ4rk9C0O08VeG4dUmt47e6sfEH9n2v2ceWtvA IUZUXvhSTjJJAoooiKyPfPCXxG1D4c/Bo61pa2sdzCJ5nSaETRXMgeSAPIHyXOGL4JwXAYg 9Kk1j4lag3ge8uoEtrPydPe8iigVliiYsuVClj8nOdpyPw4ooqofERFLmOr+HnxT1j/hDLO 5urhtQl+3QW5Nw7/MrKwYnaw5IjX2GTgCuj1PWrjWP2f7W1SRrFbHV4Fge1YpIitcxxsNxJ JyrtnOc5oorQJJHouh+XJ8H5Jr63tdWm0W6FtayX0CzMi72HUjrxnjHJPY4rhPFnj3VIr5r 37RvkUtZrG6hoVjcKGAjPyAkEgkDOKKK5ZpcwJaHjWpXL61r97cTEqxZYxHETHGoUYyFXAy epPc0UUVsaRSsf//Z