[Kodirane UTF-8]

|	Шарл Перо
|	Червената шапчица


	Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му — още повече.
	Добрата бабичка му направила малка червена шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената шапчица.
	Един ден майката, като пекла хляба, направила питка и казала на момиченцето:
	— Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси й питка и това гърненце с масло!
	Червената шапчица веднага тръгнала да отиде при баба си, която живеела в друго село.
	Като минавала през гората, срещнала Кумчо Вълчо. На него много му се дощяло да я изяде, но не посмял, понеже наблизо имало дървари.
	Попитал я къде отива. Горкото дете не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало:
	— Отивам да видя баба и да й занеса питката и гърненцето с масло, които мама й изпраща.
	— Много ли далеч живее баба ти? — попитал вълкът.
	— О, да, много далеч — отвърнала Червената шапчица, — чак зад воденицата, гдето се вижда ей там долу, в първата къща накрай селото.
	— Добре — казал вълкът, — и аз искам да ида и да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по-рано!
	Вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се улисвало да бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от горски цветя.
	Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал:
	— Чук-чук!
	— Кой е там?
	— Твоята внучка, Червената шапчица — казал вълкът с преправен глас. — Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
	Бабичката, която лежала в леглото, защото била малко болна, му извикала:
	— Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
	Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила.
	Той се хвърлил върху бабичката и я нагълтал цяла, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица, която след малко дошла и почукала на вратата:
	— Чук-чук!
	— Кой е там?
	Като чула дебелия глас на вълка, Червената шапчица отначало се изплашила, но помислила, че баба й е хремава, и отговорила:
	— Твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
	Вълкът й извикал с малко по-тънък глас:
	— Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
	Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.
	Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под юргана и й казал:
	— Сложи питката и гърненцето с маслото на раклата и ела да си полегнеш при мене.
	Червената шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се зачудила, като видяла как изглеждала съблечена баба й, и казала:
	— Бабо, защо ти са толкова големи ръцете?
	— За да те прегръщам по-добре, внучето ми.
	— Бабо, защо ти са толкова големи краката?
	— За да тичам по-добре, детето ми.
	— Бабо, защо ти са толкова големи ушите?
	— За да чувам по-добре, детето ми.
	— Бабо, защо ти са толкова големи очите?
	— За да те виждам по-добре, детето ми.
	— Бабо, защо ти са толкова големи зъбите?
	— За да те изям!
	При тези думи лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и нагълтал и нея.
	Като се наял добре, отново легнал в леглото, заспал и започнал силно да хърка. Тогава край къщата минал един ловец.
	— О — казал си той, — колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна!
	Влязъл в стаята, доближил се до леглото и като видял, че вълкът хъркал така силно, разбрал каква е работата.
	— А, пипнах ли те, негоднико — казал ловецът, — откога те търся!
	Той щял да го гръмне, но се сетил, че вълкът може само да е глътнал бабата и тя да е още жива, затова взел едни големи ножици и вместо да стреля, почнал да разпаря дебелия корем на вълка, който продължавал да хърка. Рязнал само веднъж и Червената шапчица се подала. Като рязнал още два пъти, освободеното момиченце скочило на земята и извикало:
	— О, колко страшно, колко тъмно беше в корема на вълка!
	След малко и бабичката се усмихнала. Тя била още жива, но едва дишала.
	Червената шапчица донесла големи камъни и напълнили с тях корема на вълка.
	Когато той се събудил и видял толкова хора наоколо, скочил през прозореца, но камъните натежали. Вълкът се строполил на земята и веднага умрял.
	Едва тогава се зарадвали нашите трима приятели. Ловецът взел кожата на вълка и си отишъл, бабата изяла питката и маслото и много ги харесала, а Червената шапчица се върнала радостна при майка си.


	КРАЙ
I>
	© 1976 Зефира Кацкова, превод от френски

	Charles Perrault

	Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

	__Издание:__
	Шарл Перо. Приказки
	Редактор: Надя Трендафилова
	Художник: Петър Чуклев
	Художествен редактор: Михаил Руев
	Технически редактор: Гинка Григорова
	Коректор: Елена Иванова
	Издателство „Народна младеж“, София, 1976

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/15863]
	Последна редакция: 2010-04-09 23:30:00
I$