[Kodirane UTF-8]

|	Жан дьо Лафонтен
|	Слънцето и жабите


	Пирувал някога народът безотчетно
	на сватбата на някакъв тиран.
	Езоп едничък сред ликуващата сган
	таз веселба за глупост сме шал.
	— Веднъж — разказал той — (столетия оттогаз)
	намислил Слънчо да се жени.
	Щом чули жабите, смутили се завчас
	и свойта участ нажалени
	те заокайвали на глас.
	— Какво ще правим, щом му се родят, деца? —
	рекли те. — Слънцето едно едва се трае.
	На всичките блата, кажи го, идва края,
	когато заблестят рояк слънца.
	Прощавай, тръст и глен! Отива нашто племе
	във ледения Стикс без време.

	Наричат жабите нещастни живинки,
	ала те глупаво не мислят все таки.


	КРАЙ
I>
	©  Атанас Далчев, превод
	©  Александър Муратов, превод

	Jean de La Fontaine

	Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007
	__Публикация:__
	100 шедьоври на баснята
	Подбор Банчо Банов
	Предговор и бележки © Банчо Банов
	Превод © КОЛЕКТИВ
	Издателство „Народна култура“, София, 1983 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3953]
I$