[Kodirane UTF-8]

|	Жан дьо Лафонтен
|	Младата вдовица


	Със плач изпраща се умрелият съпруг,
	но безутешната все пак се утешава.
	Със времето скръбта й неусетно отлетява.
	Животът й е вече друг.
	Особено като отмине
	незабелязано година,
	вдовицата съвсем не можеш я позна.
	Каква бе другата, каква е тая!
	Оная бе скърбяща, а тая е жена.
	Фалшиво или не — въздишаше оная…
	все същата осанка, все същата тъга…
	И смятаха я за неутешима,
	а то, изглежда, не било така.
	От тая басня ще се убедиме,
	от истината — още по-добре.
	Дойде редът на млад мъж да умре.
	А на изпращане за оня свят жена му
	ридаеше над него: „Ще бъдем скоро двама,
	душата ми при твоята душа ще отлети.“
	Мъжът отиде си самичък.
	Баща й поизчака да отмине всичко,
	скръбта да се поукроти.
	И каза: „Доста плака ти,
	не ще го възкресиш, та с плач да се погубваш,
	той няма нужда да съсипваш свойта хубост.
	За живите, а не за мъртвите мисли.
	Не казвам ти, че скоро трябва
	скръбта да свърши с нова сватба
	и болката да преболи.
	Но след известно време, не се учудвай, може
	млад, хубав мъж любов и брак да ти предложи.“
	„Не, не — вдовицата отвърна изведнъж, —
	на мен ми трябва манастир, не мъж.“
	Бащата я остави сама да си говори.
	Отмина месец… идва втори…
	Тя почна да променя по нещо всеки ден
	във дрехи… във бельо… в прическа.
	във нагласа…
	И траурът й за украса
	като че бе приспособен.
	Домът й стана оживен
	от палави игри, от смехове, от танци.
	Отмина тихата тъга.
	И сутрин… вечер… все така…
	отново радва се на младостта си.
	И против скръб по мил покойник има лек.
	А щом бащата оттогава не повтори —
	„Къде е оня млад човек —
	попита тя, — за който ми говори?“


	КРАЙ
I>
	©  Тодор Харманджиев, превод

	Jean de La Fontaine

	Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007
	__Публикация:__
	100 шедьоври на баснята
	Подбор Банчо Банов
	Предговор и бележки © Банчо Банов
	Превод © КОЛЕКТИВ
	Издателство „Народна култура“, София, 1983 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3956]
I$