Братя Грим
	Хитрата сойка


	Живяла някога една сврака. Свила си гнездо на върха на едно дърво и отгледала пет пиленца. Тъкмо пиленцата се научили да летят, когато дошла лисицата, клекнала под дървото и рекла:
	— Ей, сврако, ако не ми хвърлиш едно пиленце, ще изтръгна дървото из корена и ще изям и теб, и децата ти.
	Свраката се изплашила, горко заплакала и хвърлила едно от пиленцата на земята. Лисицата го грабнала и избягала.
	Като огладняла, лисицата отново отишла под дървото и заплашила свраката. Тя пак й пуснала пиленце и така за четири дни лисицата изяла четири пиленца. Останало само едно. Свраката се сгушила тъжна в гнездото и заплакала. В това време долетяла една сойка. Като видяла, че свраката плаче, я попитала:
	— Ей, сврако, защо плачеш?
	— Как да не плача, като лисицата ми изяде четири пиленца и утре ще дойде за последното! — отвърнала свраката. — Ако не й го дам, ще изкорени дървото и ще изяде и мен.
	— Слушай, сврако — рекла сойката, — когато лисицата дойде, ти й кажи: „Ако искаш, изкорени дървото, ако не искаш, недей, но аз няма да ти дам последното си пиленце. Не ме е страх от теб!“
	Като казала това, сойката отлетяла. След малко дошла лисицата и поискала пиленцето. Свраката й отговорила, както я научила сойката. Лисицата се учудила и рекла:
	— Ей, сврако, кой те научи на това?
	— Научи ме сойката — отговорила свраката.
	Лисицата поседяла под дървото и като видяла, че свраката наистина не се страхува, тръгнала да търси сойката. Не щеш ли изведнъж я съзряла на една ливада. Тихо се прокраднала и ловко я хванала.
	— Ей, лисо, какво ще правиш с мен? — изпискала сойката.
	— Ти си научила свраката да не ми даде пиленцето си и затова сега ще изям теб!
	— Аз съм малка. И да ме изядеш, ще останеш гладна. Имам толкова месо колкото за единия ти зъб. Ако не ме изядеш, ще те заведа да се нахраниш добре.
	— Как ще ме нахраниш? — усъмнила се лисицата.
	— Днес в близкото село има сватба — рекла сойката. — Ще излезем на пътя и ти ще се скриеш във високата трева. Когато се зададат жени с кошници, пълни с храна, аз ще изпърхам в краката им и ще започна жалостиво да пискам. Те ще оставят кошниците на земята и ще се опитат да ме хванат. Аз ще тичам по пътя и ще ги отведа надалеч. В това време ти ще се нахраниш.
	Така и направили. Скоро на пътя се появили жени с кошници. Хитрата сойка излязла на пътя и жалостиво запискала. Една от жените рекла:
	— Гледайте! Сойка!
	Друга оставила кошницата на земята и казала:
	— Хайде да я хванем, изглежда, не може да лети!
	Спуснали се те към сойката, а тя заподскачала пред тях, докато ги отвела далече, далече. После изпърхала с криле и отлетяла. В това време лисицата хубаво си похапнала и тръгнала към гората. Като стигнала, видяла сойката и й рекла:
	— Ти ме нахрани добре, а сега ме позабавлявай.
	Тогава сойката я завела до една къща на края на селото. Там, в двора, една старица дояла кравата си. Сойката кацнала на кравешкия рог. Старицата я видяла и извикала мъжа си. Той замахнал, за да хване птицата, а кравата се уплашила, ритнала ведрото и млякото се разляло. Лисицата се смяла до сълзи, а сойката отлетяла, без да се сбогува. На другия ден доволната лисица отново я потърсила.
	— Искам пак да ме нахраниш и развеселиш, иначе ще те изям.
	Сойката си помислила: „Време е да се избавя от тази досадна лисица. Ако ме хване, наистина ще ме изяде.“ А на глас рекла:
	— Добре. И днес ще те нахраня. Ще те заведа недалеч от селото, където видях един човек да оставя парче месо.
	Като отишли, лисицата веднага се нахвърлила върху месото. Изведнъж нещо щракнало и захапало крака й. Сойката знаела, че селяните са сложили капан, и затова завела там лакомата и досадна лисица. А когато хората я намерили, се зарадвали, че от кожата й ще си направят хубави калпаци.


	КРАЙ

	©  Димитър Стоевски, превод от немски

	Brüder Grimm

	Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
	Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“