[Kodirane UTF-8]

|	Жорж Нурижан
|	Латински сентенции и мъдри мисли


>	Вместо предговор

	Из съкровищниците на античността се крият толкова много неоценими познания, истинска мъдрост и образна красота, които остават да блестят като благороден камък пред дверите на вековете.
	В тия мисли човечеството съзира себе си, обгорено от житейски изпитания, възвисявайки се към редките добродетели и увековечени истини.
	Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувствуваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.
	Който иска да осмисли и облагороди живота си, нека проникне в потаеното величие на тия приблизително хиляда бисери на мисълта, за да почувствува своя истински духовен облик.
@	Жорж Нурижан


>	A

	_a cuspide corona_ (а куспиде корона) — корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.
	_a posteriori_ (а постериори) — по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.
	_a priori_ (а приори) — предварително, от по-напред, от по-раншно.
	_a verbis ad verbe_ (а вербис ад вербера) — от думи на удари.
	_ab absurdo_ (аб абсурдо) — според безсмислието (метод за показване на математическите науки).
	_ab alio axspectes, alteri quod feceris_ (аб алио експектес алтери квод фецерис) — трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
	_ab antiqo_ (аб антикво) — от древно време, от памти века.
	_ab hoc et ab hac_ (аб хок ет аб хак) — от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.
	_ab imo pectore_ (аб имо пекторе) — от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.
	_ab initio_ (аб иницио) — от начало.
	_ab intestat_ (аб интестат) — без завещание.
	_ab irato_ (аб ирато) — от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).
	_ab origine_ (аб оригине) — от началото (напр.: започвам аб оригине). аЬ ovo (аб ово) — от яйцето, т. е от самото начало. аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала) — от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край. аЬ sit omen (аб сит омен) — далеч от мен зла умисъл. аЬ urbe condita (аб урбе кондита) — от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.
	_absque argento amnia vana_ (абскве аргенто омниа вана) — без пари всичко е напразно.
	_abundat dulcibus vitiis_ (абундат дулцибус вициис) — той изобилствува с приятни пороци.
	_abusus non tollit usum_ (абузус нон толит узум) — възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.
	_abussus abyssum invocat_ (абисус абисум инвокат) — бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.
	_accusare nemo se debet nisi coram Deo_ (акузаре немо се дебет низи корам део) — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.
	_acti labores jucundi_ (акти лаборес юкунди) — завършените работи са приятни.
	_acta est fabula_ (акта ест фабула) — пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.
	_ad aperturam libri_ (ад апертурам либри) — при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.
	_ad augusta per angusta_ (ад аугуста пер ангуста) — към великите неща се отива по тесни пътища.
	_ad calendas graecas_ (ад календас грекас) — на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.
	_ad duo festinans neutrum bene peregeris_ (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис) — който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.
	_ad extremum_ (ад екстремум) — до крайност.
	_ad gloriam_ (ад глориам) — за слава.
	_ad gustum_ (ад густум) — по вкуса си.
	_ad hoc_ (ад хок) — затова, нарочно за това, специално.
	_ad hominem_ (ад хоминем) — до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.
	_ad honores_ (ад хонорес) — за почестта, т. е. безплатно.
	_ad huc sub judice lis est_ (ад хук суб юдице лис ест) — делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.
	_ad impossibilia nemo tenetur_ (ад импосибилиа немо тенетур) — никой не е длъжен да върши неща невъзможни.
	_ad infinitum_ (ад инфинитум) — до безкрайност, до безконечност.
	_ad interim_ (ад интерим) — временно.
	_ad libitum_ (ад либитум) — по избор, произволно, както е угодно.
	_ad litteram_ (ад летерам) — буквално, дословно, дума по дума.
	_ad majorem dei gloriam_ (ад майорем де глориам) — за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден — чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.
	_ad perpetuam rei memoriam_ (ад перпетуам рей мемориам) — за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)
	_ad poenitendum properat, cito qui iudicat_ (ад пеницендум преперат цито кви юдикат) — скоро се разкайва този, който бързо съди.
	_ad normam_ (ад нормам) — според нормата, по правилото.
	_ad rem_ (ад рем) — на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).
	_ad valorem_ (ад валорем) — според стойността.
	_ad vitam aeternam_ (ад витам етернам) — за вечен живот, т. е. за винаги.
	_ad usum_ (ад узум) — според употреблението, според случая.
	_adulatio vitiorum altrix_ (адулацио вициорум алтрикс) — ласкателството е кърмачка на пороците.
	_adversa magnos probant_ (адверса магнос пробант) — несгодите изпитват силния.
	_aequo animo_ (еквуо анимо) — без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.
	_aequam memento rebus in arduis servare mentem_ (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем) — помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.
	_aeternum vale_ (етернум вале) — вечно сбогом; прощавай, сбогом.
	_aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur_ (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур) — пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.
	_age quod agis_ (аге квод агис) — прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.
	_alea jacta est_ (алеа якта ест) — жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.
	_alia tentanda via est_ (алиа тентанда виа ест) — трябва да се опита друг способ.
	_aliena oprimum frui insania_ (алиена опцимум фруи инсаниа) — добре е да се ползува човека от лудостта на другите.
	_aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua_ (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа) — всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.
	_alienum nobis nostrum plus aliis placet_ (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) — чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.
	_aliter de aliis ac de nobis judicamus_ (алитер де алиис ак де нобис юдикамус) — различно съдиме за другите и за себе си.
	_alteri vivas oportet si vis tibi vivere_ (алтери вивас опортет си вие тиби вивере) — трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
	_alta candunt odiis, parva axtolluntur amore_ (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе) — великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.
	_alter ego_ (алтер его) — другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.
	_alterumr alterius auxilio eget_ (алтерум алтериус ауксилио егет) — единия има нужда от помощта на другия.
	_amare et sapere vix deo conceditur_ (амаре ет сапере викс део концедитур) — да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.
	_amare iuveni fructis est, crimen seni_ (амаре ювени фруктис ест кримен сени) — за юношата любовта е наслада, за стареца — престъпление.
	_amicus humeni generic_ (амикус хумани генерис) — приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел.
	_agnosco veteris vestigial fiammae_ (агноско ветерис весгигия фиаме) — в един стих на Виргилий — човек винаги си спомня за първата любов.
	_amici vitia si feras, facis tua_ (амици вициа си ферас фацис туа) — ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
	_amicos res secundae parant, adversae probant_ (амикос рес секунде парант адверсе пробант) — човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.
	_amicus animae dimidium_ (амикус аниме димидиум) — приятелят е половината ни душа.
	_amicus certus in re incerta cernitur_ (амикус цертус ин ре инцерта цернитур) — в нещастието се познава верния приятел.
	_amicus Plato, sed magis amica veritas_ (амикус Плато сед магис амика веритас) — приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.
	_amor misceri cum timore non potest_ (амор мисцери кум тиморе нон потест) — любовта не може да се смесва със страха.
	_amor vincit omnia_ (амор винцит омниа) — любовта всичко надвива.
	_annosus stultus non diu, diu fuit_ (анозус стултус нон диу, диу фуит) — глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.
	_ante mare undae_ (анте маре унде) — преди морето водите, т. е. причината предшествува следствието.
	_anguis in herba_ (ангуис ин херба) — змия в тревата (т. е. не се доверявай и на най-привлекателната вънкашност).
	_an divea, omnes quaerimus, nemo an bonus_ (ан диве омнес кверимус немо ан бонус) — всички питаме — дали е богат, никой — дали е добър.
	_annuzio vobis gaudium magnum_ (анунцио вобис гаудиум магнум) — известявам ви най-голяма (радостна) вест.
	_Apage, Satana!_ (Апаге, Сатана) — махни се, Сатана! (Еванг.).
	_aquila non capit muscas_ (аквила нон капит мускас) — орелът не хваща мухи. Който не се занимава с дреболии.
	_argumentum ad hominem_ (аргументум ад хоминем) — доказателство (приложено) върху човек, т. е. с бой вместо с убеждение.
	_ars longa, vita brevis_ (арс лонга вита бревис) — изкуството (е) дълго, животът кратък.
	_asinus ad lyram_ (азинус ад лирам) — осел на лирата, т. е. за човек, който върши нещо несръчно, глупаво.
	_asinus asinum fricat_ (азинус азинум фрикат) — магаре-магаре тамари (взаимни оправдания).
	_aspicere oportet, quicquid nolis perdere_ (аспицере опортет квиквид нолие пердере) — трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.
	_audaces fortuna juvat_ (аудацес фортуна юват) — щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий — изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.
	_audax et cautus_ (аудак ет каутус) — смел и осторожен.
	_audi elteram partem_ (ауди алтерам партем) — вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си.
	_audi, vide, tace, si vis manere in pace_ (ауди, виде, таце си вис манере ин паце) — слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир.
	_aura sacra fames_ (аура сакра фамес) — проклетата жажда (алчност) за злато.
	_aures mediocritas_ (ауреа медиокритас) — златна средина (за умереност).
	_aures habent et non audiunt_ (аурес хабент ет нон аудиунт) — имаш уши и не чуят.
	_aut Ceasar, aut nihil_ (аут Цезар аут нихил) — или Цезар, или нищо. Девиз приписван на Цезар Борджия и който може да служи на всички славолюбиви люде.
	_aut vincere, aut mori_ (аут винцере аут мори) — или да победиш, или да умреш.
	_avarus ipse miseriae causa est suae_ (аварус ипсе мизерие кауза ест суе) — скъперникът сам е виновен за своето нещастие.
	_avarus nec sibi carus_ (аварус нек сиби карус) — скъперникът и на себе си не е мил.
	_ave, Ceaser, morituri te salutant_ (аве, Цезар, моритури те салутант) — здравей, Цезаре, отиващите да умрат те приветствуват! (Думи произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна, преди сражението в цирка).

>	B

	_basis virtutum constantia_ (базис виртутум констанциа) — постоянството е основата на добродетелите.
	_beati monoculi in tera caecorum_ (беаги моноколи ин тера цекорум) — блажени ония, които имат едно око на земята на слепците.
	_beati pauperes spiriti_ (беати пауперес спирити) — блажен ниши духом (Еванг. Мат. V. 3.)
	_beati possidentes_ (беати посидентес) — блажени (са) притежаващи (те); честити ония, които имат. Честити богатите! (израз въведен от Бисмарк: когато искаш да спечелиш нещо, или да завоюваш земя — заеми я по-напред, да се видят противниците пред свършения факт).
	_beatum vitam in animi securitate ponimus_ (беатум витам ин аними секуритате понимус) — щастливият живот виждаме в душевното спокойствие.
	_beatus non qui habet, quae cupit, sed qui non cupit, quae non habet_ (беатус нон кви хабет, кве купит сед кви нон купит кве нон хабет) — честит е не онзи, който има това, що желае, а онзи, който не желае това — което няма.
	_bella matribus detensita_ (бела матрибус детензита) — войните са омразни на майките (израз на Хораций, Оди, I. 124. 29).
	_bellua multorum capitum_ (белуа мулторум капитум) — така Хораций нарича народа: звяр с много глави.
	_bellum omnium contra omnis_ (белум омниум контра омнис) — война на всички против всички.
	_bene facit, qui ex aliorum erroribus sibi exemplum sumat_ (бене фацит кви екс алиорум ерорибус сиби екземплум сумат) — добре прави онзи, който взима поука от грешките на другите.
	_bene vixit is, qui potuis, quum voluit, mori_ (бене виксит ис кви потуит квуум волуит мори) — добре е живял тоя, който е можал да умре, когато е поискал това.
	_bipede implume_ (бипеде имплуме) — човекът.
	_bis dat qui cito dat_ (бис дат кви цито дат) — двойно дава, който навреме дава.
	_bis vincit, qui ce vincit in victoria_ (бис винцит кви се винцит ин викториа) — дваж побеждава, който победи себе си в победа.
	_bona fide_ (бона фиде) — с пълно доверие, чистосърдечно.
	_bona opinio hominum tutior pecunia est_ (бона опинио хоминум туциор пекуниа ест) — доброто мнение на хората е по сигурно от парите.
	_boni nullo emolumento impelentur in fraudem improbi saepe parvo_ (бони нуло емолументо импелентур ин фраудем импроби сепе парво) — сентенция на Цезар: добрите люде, колкото и да ги възнаграждаваш не могат да направят зло, лошият човек за най-малко може да го извърши.
	_boni pastoris est tondere pecus, non deglubere_ (бони пасторис ест тондере пекус нон деглубере) — добрият овчар стриже овцете, но не ги дере.
	_bono iustitiae proxima est severitas_ (боно юстицие проксима ест северитас) — за добрия строгостта е най-близо до справедливостта.
	_bonum vinum laetificat cor hominis_ (бонум винум летификат кор хоминис) — доброто вино весели сърцето на човека.

>	C

	_ceaca invidia est, nec quidquam, aliud scit, quam detrectare virtutes_ (цека инзидиа ест нек квидквам алиуд сцит квам детректаре виртутес) — завистта е сляпа и не знае нищо друго, освен да унижава добродетелите.
	_canes timidi vehementius_ (канес тимиди вехеменциус) — страхливите кучета лаят най-високо.
	_carere patria intolerabile est_ (карере патриа интолерабиле ест) — непоносимо е да се лишиш от отечеството си.
	_carmina non dant panem_ (кармина нон дант панем) — поезията не храни.
	_carpe diem_ (карпе дием) — използвай деня. Думи на Хораций, който препоръчва да се използува всеки ден от живота, понеже последният е кратък.
	_castigat ridendo mores_ (кастигат ридендо морес) — поправя нравите чрез смеха. Девиз на комедията.
	_casus belli_ (казус бели) — случай за война, т. е. повод за война. Употребява се, когато се говори за дела, които могат да предизвикат неприятелски действия между два народа.
	_casus foederis_ (казус федерис) — случай на съюз, т. е. повод да се приложи съюзен договор.
	_cautio juridicatum solvi_ (кауцио юридикатум солви) — гаранция, поръчителство, че ще се заплати присъденото (съдебни разноски и др.).
	_cave illum simper, qui tibi imposuit semel_ (каве илум сампер кви тиби импозуит семел) — пази се винаги от тоя, който веднаж те е излъгал.
	_caveant consules!_ (кавеат консулес) — нека внимават консулите! Чрез тези думи римският сенат, в критически моменти, подканвал консулите да посочват диктатор; сега прен. отговорните върховни властници да пазят, да внимават за държавата.
	_cedant arma togae_ (цедант арма тоге) — нека оръжията да отстъпят пред тогата, т. е. да от стъпи военната власт пред гражданската.
	_certa amittimus, dum in certa petimus_ (церта амицимус дум ин церта пецимус) — често губиме сигурното, докато търсиме несигурното.
	_certum est, quia impossibile est_ (цертум ест, квиа импосибиле ест) — сигурно (положително е, защото е невъзможно) невъзможно се разбира със средствата, които разполага човекът. Девиз на християнската религия.
	_circulus vitiosus_ (циркулус вициозус) — омагьосан кръг; умозаключение, при което се представя като доказателство именно онова, което трябва да се докаже.
	_clara pacta, boni amici_ (клара пакта бони амици) — ясни условия — добри приятели.
	_cogito, ergo sum_ (когито, ерго сум) — мисля, следователно съществувам — мисъл на големия френски философ Декарт.
	_compos sui_ (компос суи) — господар на себе си.
	_communio est mater rixarum_ (комунио ест матер риксарум) — общото е майката на раздорите.
	_conatus sese conservandi primum et unicum virtutis est fondamentum_ (конатус сесе консерванди примум ет уникум виртутис ест фондаментум) — стремежът към самохранението е първата и единствена основа на добродетелта (Спиноза).
	_concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur_ (конкордия парве рес крескунт, дискордиа максиме дилабунтур) — със съгласие малките работи стават голями, а без съгласие голямите работи стават малки.
	_condictio indebiti_ (кондикцио индебити) — съискване искане на недължимо.
	_conditio sine qua non_ (кондицио сине ква нон) — условие, без което не може, т. е. необходимо, неизбежно условие.
	_confessio conscientiae vox est_ (конфесио консциенцие вокс ест) — признанието е глас на съвестта.
	_consilio melius vincas, quam iracundia_ (консилис мелиус винкас квам иракундиа) — с разум се побеждава по-лесно, отколкото с гнев.
	_consuetudinis magna vis est_ (консуетудинис магна вис ест) — голяма е силата на навика (Цицерон).
	_consuetudo est altera natura_ (консуетудо ест алтера натура) — навикът е втора природа.
	_consultor homini tempus utilissimus_ (консултор хомини темпус утилисимус) — времето е най-полезният съветник за човека.
	_contentus abundant_ (контентус абундат) — доволният има всичко в изобилие.
	_contra factum non dadur argumentum_ (контра фактум нон дадур аргументум) — не съществува аргументация срещу даден факт.
	_contra impudentem stulta est nimia ingenuitas_ (контра импуденцем стулта ест нимиа ингенуитас) — прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.
	_contraria contrariis curantur_ (контрариа контрариис курантур) — противни неща се лекуват с противни средства.
	_cornix cornici numquam oculos effodit_ (корникс корници нумквуам окулос ефодит) — гарван гарвану око не вади.
	_corpus delicti_ (корпус деликти) — тялото на престъплението, т. е. предметът, който доказва съществуването на престъплението, било че той е послужил за неговото извършване, било че е резултат от него.
	_credo quia absurdum_ (кредо квиа абсурдум) — вярвам, защото е абсурдно. Парадокс, който се приписва на Тертулиан в подкрепа на религиозната вяра.
	_crudelis est in re adversa obiurgatio_ (круделис ест ин ре адверса обиургацио) — да кориш някого в нещастие е жестоко.
	_cui nusquam domus est, sine sepulcro est mortuus_ (кви нусквуам домус ест сине сепулкро ест мортуус) — който няма нийде подслон, е мъртвец без гроб.
	_cui prodest scelus, in fecit_ (кви продест сцелус ин фецит) — онзи извърши престъплението на когото му бе изгодно (Сенека).
	_cuique suum_ (куикве суум) — всякиму своето.
	_cujus regio, ejus religio_ (куиус регко еиус религио) — от каквато страна е, от нейната вяра е, т. е. човек изповядва вярата на отечеството си (латинска поговорка).
	_cuivis artifici in arte credendum est sua_ (куивис артифици ин арте кредендум ест суа) — трябва да верваме на всяки майстор в неговото изкуство.
	_cum grano salis_ (кум грано салис) — с едно зърно от сол, т. е. с малко повече благоразумие, на шега (Плиний стария).
	_cupido atque ira consultores pessimi_ (купидо аткве ира консулторес песими) — страстта и гневът са най-лошите съветници.
	_cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est_ (купидо доминанди кунктис афектибус флагранциор ест) — жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.
	_curenti calamo_ (куренти каламо) — с течеще перо, т. е. бързо и без много размишления.
	_curriculum vitae_ (курикулум вите) — животописен очърт.

>	D

	_dat veniam corvis, vexat censura columbas_ (дат вениам корвис вексат цензура колумбас) — критиката прощава на гарваните, а обижда гургулиците (Ювенал).
	_Davus sum, non Oedipus_ (Давус сум нон Едипус) аз съм Давий (слугата), а не Едип мъдрецът, който обяснил загадката за Свинкса), мисъл на Теренций която с известна ирония е искал да подчертае: азъ съм невежа, а никакъв учен — ти знаеш по-добре от мен!
	_dediscit animo sero, quod dedicit diu_ (дедесцит анимо серо, квод дедецит диу) — късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.
	_deductio ad absurdum_ (дедукцио ад абсурдум) — заключение от нелепо съпоставяне на понятия.
	_de facto_ (де факто) — в същност, в действителност, фактически.
	_de jure_ (де юре) — по право, по закона, формално.
	_de gustus et coloribus non disputandum_ (де гусгибус ет колорибус нон диспутандум) — за вкусовете и цветовете не се спори.
	_de hoc satis_ (де хок сатис) — до тук достатъчно.
	_delenda Carthago_ (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.
	_deliberaudum est diu, quod statuendum est semel_ (делиберандум ест диу квод статуендум ест семел) — дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.
	_deliberando discitur sapientia_ (делиберандо дисцитур сапиенциа) — мъдростта се учи чрез мислене.
	_de minimis non curat Praetor_ (де минимис нон курат претор) — на малките неща не трябва да се отдава голямо значение.
	_de mortibus, nihil nisi bene_ (де мортибус нихил низи бене) — за умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.
	_de nihilo nihilum, in nihilum nie posse reverti_ (де нихило нихилум ин нихилум ние посе реверти) — нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.
	_desideria pia_ (дезидериа пиа) — хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.
	_despicere oportet, quicquid possis perdere_ (деспицири опортет квиквид посис пердере) — трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.
	_de te fabula narrator_ (де те фабула наратур) — за теб се разказва в баснята (подметане, когато някой не разбира).
	_Deus est qui regit omnia_ (деус ест кви регит омниа) — има един Бог, който управлява всичко.
	_dictum factum_ (диктум фактум) — речено-сторено.
	_didecere glere feminae in mendacium_ (дидецере флере фемине ин мендациум) — някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.
	_dies quod donat, timeas; cito raptum venit_ (диес квод донат тимеас цито раптум венит) — бои се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.
	_defficile est crimen non prodere vultu_ (дифициле ест кримен нон продере вулту) — мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.
	_difficile satiram non_ (дифициле сатирам нон скрибере) — мъчно е да не пише човек сатири.
	_discordia fit carior concordia_ (дискордиа фит кариор конкордиа) — понякога свадата заякчава сговора.
	_diu apparandum est bellum, ut vincas celeries_ (диу апарандум ест белум ут винкас целериус) — дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.
	_diuturna quies vitiis alimenta ministrant_ (диутурна квиес вициис алимента министрат) — продължителната почивка е храна на пороците.
	_divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio_ (дивицие апуд сапиенцем вирум ин сервитут, сунт, апуд стултум ин империо) — богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.
	_divide et impera_ (дивиде ет импера) — разделяй и владей! (политическо правило на Макиавели, усвоено и прилагано от монарсите на бившата Австро-Унгарска империя, която се населяваше от разни народности, управлението на които е било възможно само чрез противопоставяне на техните интереси.
	_dixi!_ (дикси) — казах! (формула, с която некои оратори, защитници пред съд и др. завършват речта си.
	_dona ingeni et fortunae proposita omnibus_ (дона ингени ет фортуне пропозита омнибус) даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.
	_docendo discimus_ (доцендо дисцимус) — като учиме другите и сами се учиме.
	_dolorem dies consumit_ (долорем диес консумит) — времето унищожава скръбта.
	_dones eris felix, multos numerabis amicos, tempora si fuerint nubila, solus eris_ (донек ерис феликс мултос нумерабис амикос, темпора си фуеринт нубила солус ерис) — докато си щастлив много приятели ще имаш, изменят ли се времената, сам ще останеш.
	_do ut des_ (до ут дес) — дай за да ти дам.
	_dos non facit faustum conjugium, sed virtus_ (дос нон фацит фаустум конюгиум сед виртус) — зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.
	_dulce et decorum est pro patria mori_ (дулце ет декорум ест про патриа мори) — приятно и хубаво е да умреш за отечеството си (стих от Хораций, отправен до младите римляни, за да ги посъветва да подражават примера на своите прадеди).
	_dulcis malorum praeteritorum memoria_ (дулцис малорум претериторум мемориа) — сладък е споменът за изминалите нещастия.
	_dulcia non novit, qui non gustavit amara_ (дулциа нон новит, кви нон густавит амара) — не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.
	_dum spiro spero_ (дум спиро сперо) — докато дишам, надявам се, т. е. докато съм жив не губя надежда.
	_dum vivimus, vivamus_ (дум вивимус вивамус) — докато живеем, нека живеем.
	_dum vivant stulti vitia, in contraria currunt_ (дум витант стулти вициа ин контрариа курунт) — докато глупавите бягат от едни пороци, изпадат в други.
	_duplicatur bonitas, simul accessit celeritas_ (дубликатур бонитас, симул ацесит целеритас) — двойно е стореното добро, щом е на време.
	_dura lex, sed lex_ (дура лекс сед лекс) — законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).

>	E

	_ecce homo_ (екце хомо) — ето человекът! (думи на Пилата към евреите, когато им показал Исуса Христа с трънен венец на главата му).
	_eda, bibi, lude_ (еда, биби, луде) — яж, пий, весели се.
	_editio princes_ (едицио принцепс) — първо издание (на книга).
	_e duobus malis minimum eligendum est_ (е дуобус малис минимум елигендум ест) — от двете злини трябва да се избира по-малката.
	_effugere cupiditatem, regnum est vincere_ (ефугере купидитатем регнум ест винцере) — който отбегне страстите, е по-силен от цар.
	_eget minus mortalis, quo minus cupit_ (егет минус морталис кво минус купит) — колкото по-малко желае човек, толкова по-малко се нуждае.
	_ense et eratro_ (енсе ет ератро) — с меч и рало.
	_e pluribus unum_ (е плурибус унум) — от многото само едно. — Девиз на Съединените щати, като една република — съставена от много щати (държави). errata (ерата) — списъкът на печатните грешки в едно съчинение.
	_error communis facit jus_ (ерор комунис фацит юс) — грешката на мнозина съставлява закон, мисъл изказана от Дигест в III закон).
	_esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas_ (есе опортет ут вивас нон вивере ут едас) — трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.
	_est regium male audire et benefacere_ (ест региум мале аудире ет бенефацере) — да чуваш, че те хулят, и пак да правиш добро е по-царски.
	_errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est_ (ераре хуманум ест — сед персевераре ин ероре турпе ест) — да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно.
	_esto quod esse videris_ (есто квод есе видерис) — бъди каквото се виждаш да си.
	_etiam hosti fides servanda_ (ециам хости фидес серванда) — и спрямо неприятеля трябва да се спазва дадената дума.
	_etiam sine magistro vitia discuntur_ (ециам сине магистро вициа дискунтур) — пороците се учат и без учител.
	_et post malam segetem serendum_ (ет пост малем сегетем серендум) — и след лоша жътва трябва да се сее.
	_et in Arcadia ego_ (ет ин Аркадиа его) — и аз живея в Аркадия! (Възклик за ефимерността на щастието).
	_etiam sine lege poena est conscientia_ (ециам сине леге пена ест консциенциа) — съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.
	_etiam sanato vulnere cicatrix manet_ (ециам санато вулнере цикатрикс манет) — дори от излекувана рана остава белег.
	_et miseriarum portus et partientia_ (ет мизериарум портус ест пациенциа) — търпението е пристанище на нещастните.
	_et monere et moneri proprium est verae amicitiae_ (ет монере ет монери проприум ест вере амицицие) — да мъмреш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство (Цицерон).
	_ex abrupto_ (екс абрупто) — внезапно, без подготовка.
	_ex aequo_ (екс еквуо) — по равно, наравно.
	_ex cathedra_ (екс катедра) — от височината на катедрата, т. е. с авторитет.
	_ex commodo_ (екс комодо) — удобно, без притеснение.
	_ex-libris_ (екс либрис) — измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги — заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.
	_ex nihilo nixil_ (екс нихило нихил) — от нищо не може да произлезе друго освен нищо (философски възглед на Лукреции и на Епикур).
	_exegi monumentum aere perennius_ (екзеги монументум ере перениус) — издигнах паметник по-траен от бронза! (първият стих от 30-та и последна песен от III-та книга на Хорациевите „Оди“.
	_ex nunc_ (екс нунк) — от сега (нататък).
	_ex officio_ (екс официо) — по служба, служебно, по длъжност.
	_ex ore parvulorum veritas_ (екс оре парвулорум веритас) — из устата на малките излиза истината.
	_ex professo_ (екс професо) — в качеството на човек, който познава напълно предмета си (напр.: говоря екс професо).
	_ex tunc_ (екс тунк) от тогава насам, до сега.
	_exceptis excipiendis_ (ексцептис ексципиендис) — с изключение на онова, което трябва да бъде изключено (напр.: това е едно общо правило, ексцептис ексципиендис).
	_excusatio non petita, accusatio manifesta_ (екс кузацио нон петита, акузацио манифеста) — непоискано извинение потвърждава едно обвинение.
	_ex ungue leonem_ (екс унгве леонем) — по нокът (ще познаеш) лъва, т. е. един художник ще познаеш по няколко малки драски, (тонове, стихове и пр.).
	_ex vitio alterius sapiens emendat suum_ (екс вицио алтериус сапиенс емендат суум) — мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.
	_ex uno disce omnes_ (екс уно дисце омнис) — от едно научи всичко; от едно съди за цялото.
	_experientia docet stu etos_ (експериециа доцет сту етос) — опитът учи глупците.
	_exempla sunt odioda_ (екземпла сунт одиода) — примерите обиждат.
	_ex omnilus aliquid, ex toto nihil_ (екс омнилус аликвид екс тото нихил) — от всичко по нещо, от цялото нищо.
	_experientia est oplima rerum magistra_ (експериенца ест оплима рерум магистра) — опитът е най-добрия учител.
	_experto crede Roberto_ (експерто креде Роберто) — вервай в Роберта, който го знае от опит; отговаря на българското „питай патило“.
	_exceptio probat regulam_ (ексцепцио пробат регулам) — изключението доказва правилото.
	_exire magnus ex tugurio vir potest_ (ексире магнус екс тугурио вир потест) — и от колиба може да излезе велик мъж.
	_extrema semper de antefactis iudicant_ (екстрема семпер де антефактис юдикант) — краят винаги преценява предишните постъпки.
	_exitus acta probat_ (екзитус акта пробат) — успехът хвали делата.
	_ex lingua stulta veniunt incommode multa_ (екс лингва стулта вениунт инкомода мулта) — от глупавия език произтичат много нещастия.
	_ex minimis seminibus nascuntur ingentia_ (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа) — от малки семена изникват големи неща.

>	F

	_facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis_ (фациле омнес кум валемус ректа консулиа егротис) — всички, когато сме здрави, даваме добри съвети на болните.
	_factotum_ (фактотум) — човек, комуто се възлага да върши всичко.
	_fama volat_ (фама волат) — мълвата лети, т. е. разпространява се много бързо.
	_famam curant multi, pauci conscientiam_ (фамам курант мулти, пауци консциенциам) — мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.
	_fas est ab hoste doceri_ (фас ест аб хосте доцери) — позволено е да се учи човек и от неприятел.
	_felix qui rerum potuit conoscere causas_ (феликс кви рерум потуит коносцере каузас) — щастлив е, който е можал да узнае причината на нещата (Виргилий).
	_fervet opus_ (фервет опус) — кипи животът.
	_festina lente_ (фестина ленте) — бързай бавно! Думи, приписвани на римския император Август.
	_festinationis comites sunt error et paenitentia_ (фестинационис комитес сунт ерор ет пенитенциа) — грешките и разкаянието са съпътници на бързането.
	_fiat justitia, pereat mundus_ (фиат юстициа переат мундус) — да владее правдата, ако ще да погине света.
	_fidem qui perdit, perdere ultra nil potest_ (фидем кви пердит пердере ултра нил потест) — който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.
	_finis coronat opus_ (финис коронат опус) — краят, завършекът увенчава делото.
	_fletus aerumnas levat_ (флетус ерумнас леват) — плачът облекчава тъгата.
	_fluctuat nec mergitur_ (флуктуат нек мергитур) — клатушка се, но не потъва. Девиз на гр. Париж, чиято емблема била още в старо време един кораб над вълни.
	_formosa facies muta commendatio est_ (формоза фациус мута комендацио ест) — красивото лице е нема препоръка.
	_fortuna nimium quem fovet, stultum facit_ (фортуна нимиум квем фовет стултум фацит) — щастието прави глупав оногова, когото прекалено покровителствува.
	_fortunam citius reperias, quam retineas_ (фортунам цициус репериас квам рецинеас) — по-лесно е да намериш щастие, отколкото да го задържиш.
	_fraus est accipere, quod non possis reddere_ (фраус ест акципере квод нон посис редере) — коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.
	_frangar non flectar_ (франгар нон флектар) — чупя се, но не се огъвам, (употребява се за изразяване силата на характера.
	_fruges consumere nati_ (фругес консумере нати) — родени за да пасят (употребява се за хора които бездействуват).
	_frugit irreparabile tempus_ (фругит ирепарабиле темпус) — времето бяга (лети) безвъзвратно (Виргилий).
	_frustra habet, qui non utitur_ (фрустра хебет кви утитур) — напраздно притежава онзи, който не го използува.
	_frustra rogatur, qui miserere non potest_ (фрустра рогатур кви мизерере нон потест) — напразни са молбите към този, който не може да се съжали.

>	G

	_gaudeamus igitur, juvenus fum sumus!_ (гаудиамос игитур ювенес дум сумус) — да се веселим, прочее, докато сме млади; началните думи на традиционната песен на латински език, която обичат да пеят студентите в Германия в чест на своите професори и пр.
	_gaudet tentamine virtus_ (гаудтг тентамине виртус) — добродетелта се радва в изкушение.
	_gaudia principium nostri sunt saepe doloris_ (геудиа принципиум ностри сунт сепе долорис) — радостта често е начало на нашата скръб.
	_generatio aequivoca_ (генерацио еквивока) — първично зараждане.
	_generosos animos labor nutrit_ (генерозос анимос лабор нутрит) — трудът храни благородните души.
	_generosus equus haud curat latratum canum_ (генерозус еквуус хауд курат латратум канум) — породистият кон не обръща внимание на лая на псетата.
	_genus iritabile vatum_ (генус иритабиле ватум) — лютият род на поетите (така Хораций представя раздразнителността на поети и писатели).
	_gladii jus et potestas_ (гладии юс ет потестас) — правото и силата на меча.
	_gloria invidiam invidia seguitur_ (глориа ивнидиам инвидиа сегуитур) — завистта следва силата.
	_gloria in excelsis Deo_ (глориа ин ексцелзис део) — слава на вишних Богу!
	_gloria victis_ (глориа виктис) — слава на победените (девиз върху паметници на паднали войници-герои).
	_Gnothi telos_ (гньоти телос) — по гръцки — познай целта, която преследваш.
	_graecum est, non legitur_ (грекум ест, нон легитур) — по гръцки е, не се чете. Така се е писало и говорило през средните векове — когато гръцкия език не е бил добре познат. Употребява се за неща, които не могат да се разбират.
	_gradus futuri est finis praesentis mali_ (градус футури ест финис презентис мали) — краят на настоящето зло е стъпка към бъдеще такова.
	_gratis pro Deo_ (гратис про део) — за Бог да прости, даром.
	_gravissimum est imperium consuetudinis_ (грависимум ест империум консуетудинис) — най-тежка е властта на навика.
	_gravissima est probi hominis iracundia_ (грависима ест проби хоминис иракундиа) — най-тежък е гневът на честния човек.
	_grosso modo_ (гросо модо) — на едро, горе-долу, приблизително, без подробности.

>	H

	_habent sua fata libeli_ (хабент суа фата либели) — имат своя съдба (и) книгите — израз на латинския поет-граматик Теренциан Мавър.
	_Hannibal ante portas_ (Ханибал анте портас) — Ханибал е пред вратите (на Рим). Употребява се, за да се изтъкне една грозяща опасност.
	_heu! quam difficilis gloriae custodia est_ (хеу! квам дифицилис глорие кустодиа ест) — о, колко е мъчно да се запази славата.
	_hoc natura est insitum, ut quem timueris, hun semper oderis_ (хок натура ест инситум ут квем тимуерис хун семпер одерис) — природен закон е да мразиш оногова, от когото се боиш.
	_hodie mihi, cras tibi_ (ходие михи крас тиби) — днес на мен, утре на тебе, т. е. злините сполетяват по ред людете.
	_homo bonus semper tiro est_ (хомо бонус семпер тиро ест) — добрият човек е винаги един новак (начинающ).
	_hominem quaero!_ (хоминем кверо) — търся човека!
	_hominis tota vita nihil aliud est, quam ad mortem iter_ (хоминис тота вита нихил алиуд ест квам ад мортем итер) — целият човешки живот не е нищо друго, освен път към смъртта.
	_hominem experiri multa paupertas iubet_ (хоминем експерити мулта паупертас юбет) — бедността принуждава човека да прави много опити.
	_homo homini lupos_ (хомо хомине лупос) — човек за човека е вълк! (израз на Плавт, възприет от Бейкън и Хобс като характеристика на лошите качества, вродени у човека).
	_homo ornat locum, non hominem locus_ (хомо ор-нат локум, нон хоминем локус) — човек краси местото, а не местото човека.
	_homo, qui tacere nescit, nescit dicere_ (хомо кви тацере несцит, несцит дицере) — човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.
	_homo sum: humani nihil a me alienum puto_ (хомо сум: хумани нихил а ме алиенум путо) — човек съм и сметам, че нищо човешко не ми е чуждо (стих от Теренций, в който се изразява човешката солидарност).
	_humanitatis optima est certatio_ (хуманитатис оптима ест цертацио) — най-похвално е съревнованието в човечност.
	_honesta fama est alterum patrimonium_ (хонеста фама ест алтерум патримониум) — доброто име е второ наследство.
	_honesta mors turpi vita potior_ (хонеста морс турпи вита поциор) — честната смърт е по добра от позорния живот.
	_honores mutant mores_ (хонорес мутант морес) — почести менят нрави (правят да се изменят нравът на човека).
	_honos honestum decorat, inhonestum notat_ (хонос хонестум декорат инхонестум нотат) — за честния честта е украшение, за нечестния петно.

>	I

	_iacet omnis virtus, fama nisi late paret_ (иацет омнис виртус фама низи лате парет) — всяка заслуга остава в неизвестност, ако мълвата не я разгласи.
	_ibidem_ (ибидем) — пак там, на същото място (употребява се, когато се цитира няколко пъти едно и също съчинение).
	_ibi pote velet populus, ubi leges valent_ (иби поте валет популус уби легес валент) — там е силен народът, дето се зачитат законите.
	_id agas, tuo te merito ne quis oderit_ (ид агас туо те мерито не квис одерит) — така постъпвай, че никой да не те мрази заслужено.
	_id alteri crimini no dabis, quod ipse fecisti_ (ид алтери нон дабис квод ипсе фецисти) — не вменявай във вина другиму това, което сам си извършил.
	_idem_ (идем) — същият или същото (употребява се за избегване на повторения).
	_ignoramus et ignorabimus_ (игнорамус ет игнорабимус) — не знаем и не ще знаем, думи на естественика Дюбоа Раймонд за основните въпроси на човешкото познание, т. е. световни загадки (същност на душа, материя — и др.).
	_ignorantia legis neminem exusat_ (игноранциа легис неминем екскузат) — незнаене закона не извинява никому.
	_ignosce saepe alteri, nunquam tibi_ (игносце сепе алтери нунквуам тиби) — прощавай другиму често, на себе си никога.
	_ignoti nulla cupido_ (игноти нула купидо) — за непознатото никакво силно желание няма.
	_imago animi vultus est_ (имаго аними вултус ест) — лицето е огледало на душата.
	_immodica ira gignit insaniam_ (имодика ира гигнит инсаниам) — неумереният гнев ражда безумие.
	_imedit ira animum, ne possis cernere verum_ (импедит ира анимум не посис цернере верум) — гневът пречи да не можеш да видиш истината.
	_imperium in imperio_ (империум ин империо) — държава в държава, кога известни лица в една държава избягват да се подчиняват на общодържавните закони, а се подчиняват на свои и в такъв случай изглеждат като че ли представляват друга държава.
	_in abstracto_ (ин абстракто) — в абстрактността, т. е. без да се държи сметка за действителността.
	_in corpore_ (ин корпоре) — вкупом; в пълен състав.
	_in globo_ (ин глобо) — изцяло, вкупом, глобално.
	_in aeternum_ (ин етернум) — във вечността, т. е. за винаги.
	_in cauda venenum_ (ин кауда вененум) — в опашката е отровата (когато искаме да кажем, че жлъчността се проявява в края на една реч или на едно писмо).
	_in extenso_ (ин екстензо) — изцяло, на дълго и широко, обширно.
	_in extremis_ (ин екстремис) — в крайния, последния момент (напр.: изповедвам се ин екстремис).
	_in infinitum_ (ин инфинитум) — до безконечност, до безкрайност.
	_in dubiis abstim_ (ин дубиис абстим) — в колебанието си спри да вземаш всякакво решение.
	_insertus animus dimidium est sapientiae_ (инцертус анимус димидиум ест сапиенцие) — съмнението е половин мъдрост.
	_in amore forma plus valet, quam auctoritas_ (ин аморе форма плус валет квам аукторитас) — в любовта хубостта има по-голямо значение от властта.
	_in amore semper mendax iracundia est_ (ин аморе семпер мендакс иракундиа ест) — в любовта винаги гневът е престорен.
	_in facto_ (ин факто) — на дело, в действителност.
	_in honorem_ (ин хонорем) — в чест.
	_in hoc signo vinces_ (ин хок сигно винцес) — с този знак ще победиш. — Според преданието, когато император Константин тръгнал да воюва срещу Максенций, на небето се появил кръст с горните думи.
	_iniquum est collapses manum non porrigere_ (иниквуум ест колапсис манум нон поригере) — несправедливо (жестоко) е да не подаваш ръка на падналите (Сенека).
	_ingrato tellus homine nil peius creat_ (инграто телус хомине нил пеиус креат) — нищо по-лошо земята не създава от неблагодарния човек.
	_inimicum, quamovis humilem, docti metuere est_ (инимикум квамовис хумилем докти метуере ест) — мъдрият се бои и от най-слабия враг.
	_in limine_ (ин лимине) — на прага, в самото начало.
	_in medias res_ (ин медиас рее) — в самия въпрос, в средните работи.
	_in medio stat virtus_ (ин медио стат виртус) — добродетелта стои по средата, т. е. не отива до крайности.
	_in memoriam_ (ин мемориам) — в памет на, в спомен, за спомен.
	_in nihil sapiendo vita est in iucundissima_ (ин нихил сапиендо вита ест юкундисима) — животът е приятен, когато не мъдруваме.
	_in omnia paratus_ (ин омниа паратус) — готов за всичко.
	_intus et in cute_ (интус ет ин куте) — вътре и под кожата; прен. основно: той го познава интус ет ин куте.
	_in partibus_ (ин партибус) — в страните (на неверващите). Този израз се употребявал за епископи с чисто почетни титли, без никаква юрисдикция. Днес за ирония, се казва за министър — висш чиновник и др., които нямат занятие или са без функции.
	_in rerum natura_ (ин рерум натура) — в природата (естеството) на нещата.
	_in secula seculorum_ (ин секула секулорум) — отговаря на старобългарското, во век и веков: във вековете на вековете — вековечно.
	_instar omnium_ (инстар омниум) — по подобие на всички.
	_in statu quo ante_ (ин стату кво анге) — в по-раншното, т. е в същото положение.
	_intensus arcus nimium facile rumpitur_ (интензус аркус нимиум фациле румпитур) — прекалено обтегнатият лък лесно се чупи.
	_intelligenti pauca_ (интелигенти паука) — на човек, който знае да разбира, малко думи са потребни.
	_in tempore opportuno_ (ин темпоре опортуно) — в благоприятния момент.
	_inter arma silent leges_ (интар арма силент легес) — между оръжията законите мълчат, т. е. там, дето говори оръжието, законите остават мъртва буква.
	_in terminis_ (ин терминис) — на края, на последно място, в последния момент.
	_inter nos_ (интер нос) — помежду нас, т. е. помежду нас да си остане.
	_inter os et offam multa accidere possunt_ (интер ос ет офам мулта акцидере посунт) — между устата и залъка много нещо може да се случи.
	_in Venere semper certat dolor et gaudium_ (ин Венере семпер цертат долор ет гаудиум) — в любовта винаги се борят скръбта и радостта.
	_inventus-ventus_ (инвентус-вентус) — младостта минава като ветъра.
	_in usum Delphini_ (ин узум Делфини) — за употреба на престолонаследника или дофина.
	_ipso facto_ (ипсо факто) — по силата на самото дело, на фактите.
	_ipso jure_ (ипсо юре) — по силата на правото, на закона.
	_ira furor brevis est_ (ира фурор бревис ест) — гневът е краткотрайна лудост (стих от Хораций).
	_iratus, cum ad se rediit, sibi tum irascitur_ (иратус кум ад се редиит сиби тум ирасцитур) — разгневеният, щом се опомни, се гневи на себе си.
	_is fecit cui prodest_ (ис фецит кви продест) — тоз го направи, който има от това изгода.
	_iter est, quacumque dat prior vestigium_ (итер ест квакумкве дат приор вестигиум) — всеки може да мине, дето преди него е оставено човешка следа.
	_iusta atque audire magistratum decet_ (юста аткве инюста аудире магистратум децет) — на управника прилича да изслуша справедливото и несправедливото.

>	L

	_labia pudenti_ (лабиа пуденти) — срамните устни.
	_labores parturientum_ (лаборес партуриентум) — родилните болки.
	_labor vincit omnia_ (лабор винцит омниа) — трудът всичко побеждава.
	_labor non onus, sed beneficium_ (лабор нон онус сед бенефициум) — трудът не е бреме, а благодеяние.
	_labore peracto, quiis jacanda_ (лаборе перакто квиис юканда) — след извършена работа, почивката е приятна.
	_lacrimae pondera vocis habent_ (лакриме пондера воцис хабент) — сълзите имат силата на гласа.
	_lascivia et laus nunquam habent concordiam_ (ласцивиа ет лаус нунквам хабент конкордиам) — разпуснатостта и добродетелта никога не живеят в съгласие.
	_lapis phiiosophorum_ (лапис философорум) — философски камък, който според алхимиците, имал свойство да превръща металите в злато.
	_lapsus calami_ (лапсус калами) — грешка на перото, т. е. при писането.
	_lapsus linguae_ (лапсус лингве) — грешка на езика, т. е. при изговарянето.
	_lassata necdum satiata_ (ласата некдум сациата) — изморена, но не още наситена (израз, с който Ювенал описва ненаситната похот на Месалина при нощните приключения).
	_latu sensu_ (лату сенсу) — в широкия смисъл на думата.
	_lege artis_ (леге артис) — по правилата на изкуствата.
	_leo a laportibus insultatur mortuus_ (лео а лапорибус инсултатур мортуус) — с умрелия лъв дори заяците се гаврят.
	_levis sit tibi terra!_ (левис сит тиби тера) — лека ти пръст!
	_leve fut onis, quod bene fertur_ (леве фут онис квод бене фертур) — лек става товарът, който добре се носи.
	_lex loci_ (лекс лоци) — местен закон (или обичай).
	_lex non scripta_ (лекс нон скрипта) — неписан закон, т. е. обичайното право.
	_libenter homines id, quod volunt, credunt_ (либентер хоминес ид квод волунт кредунт) — хората на драго сърдце вярват в това, което желаят.
	_libido sexualis_ (либидо сексуалис) — полово влечение.
	_linguam compescere virtus non minima est_ (лингвам компесцере виртус нон минима ест) — не е малка добродетел да обуздаеш езика си.
	_loco dolenti_ (локо доленти) — на болното место (медицински израз).
	_loco citato_ (локо цитато) — на цитираното (посоченото, гореказаното) место.
	_locum tenens_ (локум тененс) — заместник, наместник.
	_locus criminis_ (локус криминис) — местото, където е извършено престъплението; местопрестъпление.
	_lucrum sine damno alterius fieri non potest_ (лукрум сине дамно алтериус фиери нон потест) — печалбата за едного е загуба за другиго.
	_lupus in fabula_ (лупус ин фабула) — говорят за вълка, а той е в кошарата.

>	M

	_magister dixit_ (магистер диксит) — учителят каза; думи, използувани като довод идящ от авторитет.
	_magistratus lex est loquens, lex autem mutus magistratus_ (магистратус лекс ест локвенс лекс аутем мутус магистратус) — чиновникът е закон, който говори, а пък законът е чиновник, който мълчи.
	_magni animi est injurias despicere_ (магни аними ест инюриас деспицере) — на великия дух е свойствено да презира обидите.
	_mala sunt vicina bonis_ (мала сунт вицина бонис) — злото е съсед на доброто.
	_mala tempora curront_ (мала темпора куронт) — тежки времена преживяваме.
	_malefacere qui vult, nunquam non causam invenit_ (малефацере кви вулт нунквам нон каузам инвенит) — който иска да направи зло, всекога ще намери повод.
	_male vivet, quisquis nesciet mori bene_ (мале вивет квисквис несциет мори бене) — лошо живее този, който не ще знае да умре достойно.
	_malo periculosam libertatem quam quietum servitium_ (мало перикулозам либертатем квам квиетум сервициум) — предпочитам една свобода с всички свои угрози, пред едно тираническо правителство с всички свои благодеяния.
	_malo videri nimis timidis, quam parum prudens_ (мало видери нимис тимидус квам парум пруденс) — предпочитам да изглеждам прекалено страхлив, отколкото малко благоразумен.
	_malus bonum ubi se simulat, tunc est pessimis_ (малус бонум уби се симулат — тунк ест песимус) — когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.
	_malus est vocandus, qui sui causa est bonus_ (малус ест вокандус кви суи кауза ест бонус) — лош е тоя, който е добър за лична облага.
	_manu militari_ (ману милитари) — с въоръжена сила, т. е. чрез прибегване до въоръжена сила, до милицията.
	_manus manum lavat_ (манус манум лават) — ръка, ръка мие.
	_maxima egestas avaritia_ (максима егестас аварициа) — скъперничеството е най-голямата сиромашия.
	_medice, cura te ipsum_ (медице кура те ипсум) — лекарю, сам себе си излекувай! (казва се на неканен съветник, който сам се нуждае от съвет).
	_melius est nubere quam uri_ (мелиус ест нубере квам ури) — по-добре е да се женят, отколкото да се разженват. Думи на св. Павел в първото му послание към коринтяните (глава 7 и 8). Апостол Павел бил привърженик на безбрачието, но казвал, че все по-добре е да се ожени човек, отколкото да гори от огъня на страстите, тъй като не всекому е дадено да се въздържа.
	_memento_ (мементо) — бележка за напомняне; бележник за вписване на неща, за които човек иска да си спомни по-късно.
	_memento mori_ (мементо мори) — помни, че ще умреш.
	_Mane, Thekel, Phares!_ — (т. е. отмерено, преброено, разделяно), пророческо заплашване, което невидима ръка начертала върху стените на залата, в която Балтасар, крал на Калдея, се отдавал на последната си оргия, именно в деня, когато Кир проникнал във Вавилон. Употребява се, когато иска да се предскаже настъпващо опасно събитие.
	_memoria minuitur, nisi eam exerceas_ (мемориа минуитур низи еам екзерцес) — паметта намалява, ако не я упражняваш.
	_mendacem memorem esse oportet_ (мендацем меморем есе опортет) — лъжецът трябва да помни.
	_mendax est furax_ (мендакс ест фуракс) — лъжецът е крадец.
	_mens sana in corpore sano_ (менс сана ин корпоре сано) — здрав дух в здраво тяло (думи на Ювенал).
	_memento, homo, quia pulvis es et in pulvere reverteris_ (мементо хомо, квиа пулвис ес ет ин пулвере ревертерис) — спомняй си, човече, че си прах и че на прах ще се превърнеш.
	_mirabile dictu_ (мирабиле дикту) — чудно да се каже.
	_mirabile visu_ (мирабиле визу) — чудно да се види.
	_minime sibi quisque notus est_ (мини ме сиби квисквие нотус ест) — всекой най-малко е познат на себе си.
	_miseri est nescire sine periclo vivere_ (мизери ест несцире сине перикло вивере) — злощастен е оня, който не умее да живее сред опасност.
	_modus operandi_ (модус операнди) — начин за действуване, постъпване.
	_modus procedendi_ (модус процеденди) — начин на постъпване, начин на действие.
	_modus vivendi_ (модус вивенди) — начин на живеене (в смисъл: спогодба, споразумение между две враждуващи или неприятелски настроени страни за взаимно търпение).
	_mora cogitationis deligentia est_ (мора когитационис дилигенциа ест) — бавността в мисленето е голямо достойнство.
	_more maiorum_ (море маиорум) — обичая на старите.
	_mors ultima ratio_ (море ултима рацио) — смъртта е последния разум (последно гледане на сметки, отчитане) крайният смисъл на всичко.
	_moto proprio_ (мото проприо) — по свое побуждение, непринудено.
	_multi sunt vocati, pauci vero electi_ (мулти сунт вокати, пауци веро електи) — мнозина са звани, но малцина избрани. Думи на Исус Христос (според евангелието на Матея и Марка).
	_musco lapis volutus obducitur_ (муско лапис волутус обдуцитур) — търкалящият се камък не хваща мъх.
	_mutatis mutandis_ (мутатис мутандис) — откак се изменят ония неща, които трябва да бъдат изменени, с неизбежни промени.

>	N

	_natura non facit saltus_ (натура нон фацит салтус) — природата не прави скокове, т. е. всичко у нея се развива естествено, с последователност.
	_naturalia non sunt turpia_ (натурална нон сунт турпиа) — естествените неща не са срамотии.
	_naturam expelles furca, tamen usque recurret_ (натурам експелес фурка тамен ускве рекурет) — ще прогоня природата (т. е. естествения инстинкт) с вилицата (със силата) — но тя отново (винаги) ще се завърне (Хораций). С други думи, тази мисъл напомня за котката на Езопа, която превърната в жена, стояла доста прилично на масата до тогава, докато видела да бяга една мишка.
	_naturae convenienter vive_ (натуре конвениентер виве) — живей съгласно с природата.
	_ne cede malis_ (не цеде малис) — не отстъпвай пред нещастието.
	_necessitas egentem mendacem facit_ (нецеситас егентем мендацем фацит) — нуждата прави бедния лъжец.
	_Necessitas, quod poscit, nisi das, eripit_ (нецеситас квод посцит низи дас ерипит) — нуждата трябва това, което иска, ако не й се дава.
	_nec pluribus impar_ (нек плурибус импар) — не равен на мнозина (на много слънца), т. е. по-висш от другите. Самонадеен девиз на френския крал Людовик XIV, който прибавял този латински израз към емблемата си — слънце, което пръска лъчите си по земното кълбо.
	_nec plus ultra_ (нек плус ултра) — не по-далеч, т. е. от туй повече е невъзможно. Надпис, който, според преданието, бил поставен от Херкулес на двете планини Калпея и Абила, който той сметал за крайните точки на света и които разделил, за да съедини Океана със Средиземно море.
	_nec scire pas est omnia_ (нек сцире пас ест омниа) — не е позволено да знае човек всичко.
	_negando causa avaro nunquam deficit_ (негандо кауза аваро нунквам дефицит) — скъперникът винаги намира повод да откаже.
	_negat sibi ipse, qui, quod difficile est petit_ (негат сиби ипсе кви квод дифициле ест петит) — сам на себе си отказва този, който иска това което е мъчно.
	_nemo ante mortem beatus_ (немо анте мортем беатус) — никой не е блажен преди смъртта си (думи на гръцкия мъдрец Солун към богатия цар Крез, който се мислил честит).
	_nemo ignavia immortalis factus est_ (немо игнавиа иморталис фактус ест) — никой чрез леност не е станал безсмъртен.
	_nemo ita pauper vivit, quam pauper natus est_ (немо ита паупер вивит квам паупер натус ест) — никой не живее толкова беден, колкото беден е роден.
	_nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua_ (немо патриам, квиа магна ест амат сед квиа суа) — никой не обича родината затова, че тя е голяма, а че е негова.
	_nemo potest omnia scire_ (немо потест омниа сцире) — никой не може да знае всичко.
	_nemo prudens punit, quia peccatum est, sed ne peccetur_ (немо пруденс пунит квиа пекатум ест сед не пецетур) — никой благоразумен не наказва затова, защото е сгрешено, а за да се не греши.
	_nemo timendo ad summum pervenit locum_ (немо тимендо ад сумум первенит локум) — никой не е достигнал със страх до най-високото място.
	_ne plus promittas, quam praestari possis_ (не плус промитас квам престари посис) — да не обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш.
	_ne quidquam incipies, quod poeniteat, cave_ (не квидквам инципиес квод пеницет каве) — пази се, да не се заловиш за нещо, за което да се разкайваш.
	_nervus probandi_ (нервус пробанди) — нервът на онова, което трябва да се докаже.
	_nervus rerum_ (нервус рерум) — нерв на нещата (които има да се вършат); главното нещо за предприятия — парите.
	_ne varietur_ (не вариетур) — да не се изменя! (казва се за редакция на документ или за издание в окончателен вид).
	_nihil aliud est ebrietas quam voluntaria insania_ (нихил алиуд ест ебриетас квам волунтариа инсаниа) — пиянството не е нищо друго освен доброволна лудост.
	_nihil est in intellectu quod prius non fuerit in sensu_ (нихил ест ин интелекту квод приус нон фуерит ин сенсу) — нищо няма в разума, което преди това да не е било в чувствата.
	_ninil est simul et inventum et perfectum_ (нихил ест симул ет инвентум ет перфектум) — нищо не е едновременно изнамерено и усъвършенствувано.
	_nihil sub sole novum_ (нихил суб соле новум) — нищо не е ново под слънцето.
	_nihilo minus_ (нихило минус) — нищо по-малко.
	_nil nimis_ (нил нимис) — нищо прекалено.
	_nil novi sub sole_ (нил нови суб соле) — нищо ново под слънцето (думи на цар Соломон).
	_nil sine magno vita labore dedit mortalibus_ (нил сине магно вита лаборе дедит морталибус) — нищо без голям труд животът не е дарил на простосмъртните.
	_nimis alit flammam, grandior aura necat_ (нимис алит фламам грандиор аура некат) — тихият ветър храни пламъка, силният го задушава.
	_nisi per te sapias, frustra sapientem audias_ (низи пер те сапиас фрустра сапиенцем аудиас) — ако мъдростта не е в тебе, напраздно ще слушаш мъдреците.
	_nitimur in vetitum semper cupimusque negata_ (нитимур ин ветитум семпер купимускве негата) — винаги се стремим към това, което е забранено и желаем нещата, които ни се отказват.
	_nil admirari_ (нил адмирари) — от нищо да не се трогвате (в морално и интелектуално отношение). Този израз, възприет от Хораций като принцип на щастие, е превод от старогръцка поговорка, приписана от Питагор. Днес му се придава смисъл: не се учудвай на нищо и е девиз на скептиците, апатичните и пр.
	_nolens-volens_ (ноленс-воленс) — волю-неволю, щеш-нещеш.
	_noli me tangere_ (поли ме тангере) — не се докосвай до мене! (думи на Христа към Магдалина). Употребява се в прен. смисъл за нещо забранено.
	_nolite mittere margaritas ante porcos_ (нолите митере маргаритас анте поркос) — не хвърляй бисери на свинете.
	_nomen et omen_ (номен ет омен) — име и коба (злокобност).
	_nomina stultorum scribuntur ubique locorum_ (номина стулторум скрибунтур убикве локорум) — имената на глупците висят по стените.
	_non bis in idem_ (нон бис ин идем) — правосъдна аксиома, според която човек не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.
	_non bonus est ulli, qui malus ipse sibi_ (нон бонус ест ули кви малус ипсе сиби) — за никого не е добър, който е лош за себе си.
	_non est bonitas esse meliorem pessimo_ (нон ест бонитас есе мелиорем песимо) — да си по-добър от най-лошия, не значи да си добър.
	_non ex quovis ligno fit Mercurius_ (нон екс квовис лигно фит Меркуриус) — не от всеко дърво може да се извае Меркурий, — отговаря на българската поговорка: от всеко дърво свирка не става.
	_non facile de innocente crimen fingitur_ (нон фациле де иноценте кримен фингитур) — не лесно се измисля престъпление за невинния.
	_non ignara mala miseris succurrere disco_ (нон игнара мала мизерис сукурере диско) — познавайки нещастието, зная да помагам на нещастните.
	_non est tuum, fortuna quod fecit tuum_ (нон ест туум фортуна квод фецит туум) — не е твое това, което щастието е направило твое.
	_non ille beatus, qui multa scit, sed qui facit, quae bona esse scit_ (нон иле беатус кви мулта сцит сед кви фацит квуе бона есе сцит) — не е щастлив, който много знае, но който прави това, което знае, че е добро.
	_non metuit mortem qui scit contemnere vitam_ (нон метуит мортем кви сцит контемнере витам) — не се страхува от смъртта, който умее да презира живота.
	_non multa, sed multum_ (нон мулта сед мултум) — не много думи, а много дела.
	_nonunquam sera est ad bonus mores via_ (нонуквам сера ест ад бонус морес виа) — понекога е късно да влезем в правия път.
	_non novit virtus calamitati cedere_ (нон новит виртус каламитати цедере) — смелостта не умее да отстъпва пред опасностите.
	_non numeranda, sed ponderanda argumenta_ (нон нумеранда сед пондеранда аргумента) — доказателствата не се броят, а се теглят.
	_non plus ultra_ (нон плус ултра) — не повече оттатък т. е. предел, зад който не може да се откаже прен.: нещо съвършено, ненадминато.
	_non possimus_ (нон посимус) — не можем (израз на отричане или на съпротива срещу предявено искане).
	_non potest bene geri res pubblica multorum imperiis_ (нон потест бене гери рес публика мулториум империис) — държавата не може да се управлява добре, когато мнозина заповедват.
	_no pudere dicere quod non pude est centire_ (нон пудере дицере квод нон пуде ест центире) — не се срамувам да изкажа това, за което не се срамувам да мисля (Виргилий).
	_non qui parum habent, sed qui plus cupido pauc per est_ (нон кви парум хабент сед кви плу купидо паупер ест) — не този, който има малко но който иска да има повече, е беден (Сенека).
	_non sibi, sed patriae_ (нон сиби сед патрие) — не за нас, а за нашето отечество.
	_Non quam diu, sed quam ben vixseris refert_ (нон квам диу сед квам бен виксерис реферт) — не е важно колко време, а колко добре си живел.
	_nun qua itur, sed qua eumdur est_ (нон ква итур сед ква еумдур ест) — не през где се минава, а през где требва да се мине.
	_non quis, sed quid_ (нон квис сед квид) — не кой, а какво, т. е. не лицето, а делото.
	_non scit vox missa reverti_ (нон сцит вокс миса реверти) — казаната дума не се връща вече.
	_non scholae, sed vitae discendum_ (нон скхоле сед вите дисцендум) — требва да се учим, не за училището, а за живота.
	_non sibi, sed omnibus_ (нон сиби сед омнибус) — не за себе си, а за всички.
	_nosce te ipsum_ (носце те ипсум) — познай себе си! (латински превод на прочутия старогръцки надпис гноти сеавтон върху храма на Аполона в Делфи).
	_nota bene_ (нота бене) — забележи добре, т. е. обърни внимание! — Съкратено се пише: N. B.
	_novissima verba_ (новисима верба) — най-нови, т. е. последни думи. Употребява се обикновено за означаване на последните думи на умиращ.
	_nulla regula sine exceptione_ (нула регула сине ексцепционе) — няма правило без изключение.
	_nunquam non paratus_ (нунквам нон паратус) — никога неприготвен.
	_nulla dies sine linea_ (нула диес сине линеа) — никакъв ден без ред, т. е. не пропускай ден, без да извършиш нещо!
	_nullum magnum ingenium sine mixtura dementiae fuit_ (нулум магнум ингениум сине микстура деменцие фуит) — не съществува голем талант без доза от лудост (Сенека).
	_nulla tempestas magna perdurat_ (нула темпестас магна пердурат) — нито една голяма буря не трае дълго време.
	_nullus agenti dies longus est_ (нулус агенти циес лонгус ест) — за трудолюбието нито един ден не е дълъг.
	_nullum tam impudens mendacium est, ut teste careat_ (нулам там импуденс мендациум ест ут тесте кареат) — никоя лъжа не е тъй безочлива, както тази, за която няма свидетел.
	_nunc aut numquam_ (нунк аут нумквам) — сега или никога.
	_nunc est bibendum_ (нунк ест бибендум) — сега трябва да пием! (израз на Хораций по повод на победата при Акциум. Употребява се фамилиарно като покана за чествуване голям или неочакван успех).
	_nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor_ (нунквам уби ду фуит игнис дефицит вапор) — никога не липсва дим там, дето дълго е имало огън.
	_nunquam aliud natura, aliud sapientia dicit_ (нунквам алиуд натура алиуд сапиенциа дицит) — никога природата не говори едно, а мъдростта друго.
	_nunquam periculum sine periculo vincitur_ (нунквам перикулум сине перикуло винцитур) — никога опасността не се побеждава без опасност.
	_nutritur vento, vento restinguitur ignis_ (нутритур венто венто рестингуитур игнис) — огънят се подхранва и гаси от ветъра.

>	O

	_obsequium, amicos verita odium parit_ (обсеквиум амикос верита одиум парит) — угаждането създава приятели, истината — неприятели.
	_oderint, dum metuant_ (одерит дум метуант) — нека ме мразят, стига да се боят. Израз на латинския трагически поет Аций — цитиран от Цицерон. — Може да служи за девиз на деспотическите и мнителни владетели.
	_odi profanum vilgus_ (оди профанум вилгус) — мразя простия народ (Хораций).
	_odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit_ (оди сапиенцем кви сиби ипси нон сапит) — мразя мъдрец, който за себе си не е мъдрец.
	_odium est ira inveterata_ (одиум ест ира инветерата) — омразата е застарял гнев.
	_officium damno esse haud decet praestantibus_ (официум дамно есе хауд децет престантибус) — услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.
	_oleum perdidisti_ (олеум пердидисти) — прахосал си маслото, т. е. изгубил си времето. (Древните се осветявали с дървено масло и казвали за едно лошо съчинение, че авторът му напусто е изразходвал маслото си, докато го напише).
	_omne ignotum pro magnifico est_ (омне игнотум про магнифико ест) — всеко нещо, което не познаваме, считаме го за чудесно. (Великолепен афоризъм на Тацит).
	_omne nimium nocet_ (омне нимиум ноцег) — всеко излишество (всеко прекалено) вреди.
	_omne principium grave_ (омне принципиун граве) — всеко начало е трудно.
	_omne vivum ex ovo_ (омне вивум екс ово) — всека жива твар произхожда от зародиш. Афоризъм на английския биолог Харвей).
	_omne nimium vertitur in vitium_ (омне нимиум вертитур ин вициум) — всичко прекалено се превръща в порок.
	_omnia bona bonis_ (омниа бона бонис) — всички неща са добри за добрите.
	_omnia mecum porto_ (омниа мекум порто) — всичкото си богатство нося със себе си. — Отговор на гръцкия мъдрец Биас към неговите съграждани, които, като бягали от родния си град Приен пред настъпващите войски на Кир и били претоварени с дрехи и вещи, се чудели, че философът не носел нищо със себе си. — Той искал да каже, че истинското богатство се състои в мъдростта.
	_omnia si perdas, famam servare memento!_ (омниа си пердас фамам серваре мементо) — ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.
	_omnia sunt incerta, cum a jure discessum est_ (омниа сунт инцерта кум а юре дисцесум ест) — всичко е несигурно, когато човек е отстъпил от правото.
	_omnia vincit amor_ (омниа винцит амор) — любовта всичко побеждава.
	_omnis amans amens_ (омние аманс аменс) — всеки влюбен е безумен.
	_omnis dies velut ultimus ordinandus est_ (омнис диес велут ултимус ординандус ест) — всеки ден требва да се разпределя така, като че ли е последен.
	_omnis homo mendax_ (омнис хомо мендакс) — всеки човек е лъжец.
	_omnium rerum mors est extremum_ (омниум рерум морс ест екстремум) — от всички неща смъртта е последното.
	_onus probandi_ (онус пробанди) — задължението (главно на обвинителя) да подкрепи с доказателства обвиненията си.
	_opera et studio_ (опера ет студио) — с труд и прилежание.
	_o pessimum periclum, quod opertum latet!_ (о песимум периклум квод опертум латет) — най-лоша е скритата опасност.
	_ora et labora_ (ора ет лабора) — моли се и работи.
	_ora pro nobis_ (ора про нобис) — моли се за нас.
	_orbis pictus_ (орбис пиктус) — пъстър свет, свет в образи, труд на бележития чешки педагог Ян Амос Коменски.
	_o sancta simplicitas!_ (о санкта симплицитас) — о свещена простота! Възклик, приписван на Ян Хус (а според други — на Иероним Пражки), когато видел една баба да хвърли и тя дървета в кладата, над която той горел жив. — Този израз се употребява иронично, за да се осмее наивен — простодушен израз или поведение.
	_o tempora, o mores!_ (о темпора, о морес) — о времена, о нрави! Възклик, с който Цицерон изказва възмущението си от покварата на съвременниците си, в първата си реч против Катилина.

>	P

	_pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe_ (пацем кум хоминибус белум кум вициис хабе) — живей в мир с хората, а води война с пороците им.
	_palmam qui metuit ferat_ (палмам кви метуит ферат) — нека носи палмата онзи, който я заслужил.
	_panem et circenses_ (панем ет цирцензес) — хляб и зрелища. Презрителни думи на Ювенал към римляните от епохата на упадъка, които не мислели вече за друго, освен за безплатен хляб и за безплатни зрелища.
	_paratae lacrimae insidias, non fletum indicant_ (парате лакриме инсидиас нон флетум индикант) — престорените сълзи издават коварство, а не плач.
	_parcere subjectis et debellare superbos_ (парцере субиектис ет дебеларе супербос) — да щадиш подчинилите се и да укротиш надменните. Думи поставени от Виргилий в устата на Анхиз, когато обяснявал на Еней бъдещата роля на римския народ.
	_parcimonia est magnum vectigal_ (парцимониа ест магнум вектигал) — пестеливостта е голям доход.
	_parem non fert_ (парем нон ферт) — не понася, не търпи равен на себе си.
	_pares cum paribus facillime congragantur_ (парес кум парибус фацилиме конграгантур) — равни с равни най-лесно се събират.
	_par interim_ (пар интерим) — привременно. Употребява се за означаване временно заместване на длъжностно лице (напр.: управляващ легация пар интерим).
	_paritur pax bello_ (пари тур пакс бело) — мирът се ражда от война.
	_pars adversa_ (парс адверса) — противната страна (в процес).
	_parum fidei miseris est_ (парум фидеи мизерис ест) — на нещастниците се вярва малко.
	_parturient montes, nascetur ridiculus mus!_ (партуриент монгес насцетур ридикулус мус) — замъчила се е планината и родила мишка. (Хораций).
	_parvum parva decent_ (парвум парва децент) — на малкия прилича малкото.
	_paciens, quia aeternus_ (пациенс квиа етернус) — търпелив, защото е вечен. Израз, с който св. Августин изказва възхищението си от преголямата търпеливост на Бога спрямо погрешимостта и престъпността на човечеството.
	_pauca, sed bona_ (паука сед бона) — малко неща, но добри неща.
	_pecunia tua tecum est_ (пекуниа туа текум ест) — парите ти заедно с тебе да погинат! Прочути думи, отправени от апостол Петър към Симон Магесника, който (според Дела ет апостолите, VIII, 20) предложил пари, за да му се даде Светия Дух.
	_pectus facit theologum_ (пектус фацит теологум) — сърдцето прави богослова, т. е. богослов става по убеждение.
	_pecunia una regimem est rerum omnium_ (пекуниа уна регимем ест рерум омниум) — парите са едничък двигател на всички неща.
	_per aspera ad astra_ (пер аспера ад астра) — през грапавините към звездите, т. е. с труд всичко се постига.
	_pereat mundus_ (переат мундус) — нека погине светът!
	_pericla timidus, etiam quae non sunt, videt!_ (перикла тимидус ециам квуе нон сунт видет) — страхливецът вижда опасности и там дето ги няма.
	_per fas et nefas_ (пер фас ет нефас) — чрез позволеното и непозволеното, т. е. чрез всички средства, на всека цена.
	_pericula qui audit ante vicit, quam accipit_ (перикула кви вудет анте вицит квуам акципит) — смелият побеждава опасността, преди да е изпитал.
	_perdes maiora, minora nisi sevaveris_ (пердес майора минора низи серваверис) — ще изгубиш в големите работи, ако не умееш да пазиш малкото.
	_perpetuo vincit, qui utitur clementia_ (перпетус винцит кви утитур клеменциа) — винаги побеждава, който е снизходителен.
	_per quae sis tutus, illa simper sogites_ (пер квуе сис тутус ила семпер когитес) — винаги мисли за това, което ти осигурява спокойствието.
	_pingue ingenium_ (пингве ингениум) — затлъстял, тъп ум.
	_plaudete cives_ (плаудете цивес) — ръкоплескайте, граждани! С тези думи актьорите на древния Рим молели публиката да ръкоплеска след свършването на една комедия.
	_plus stricto mendax offendit lingua mucrone_ (плус стрикто мендакс офендит лингва мукроне) — лъжливият език наранява по-силно от извадения меч.
	_plerique metu boni, non innocentia_ (плерикве мету бони нон иноценциа) — повечето хора са добри от страх, не от добродетел.
	_poena potest demi, culpa perennis erit_ (пена потест деми кулпа перенис ерит) — наказанието може да се намали, а вината е вечна.
	_poeta nascitur, orator fit_ (поета насцитур, оратор фит) — поетът се ражда, ораторът се създава.
	_post calamitatem memoria alia est calamitas_ (пост каламитатем мемориа алиа ест каламитас) — споменът за преживено нещастие е ново нещастие.
	_post factum_ (пост фактум) — след свършения факт, след случката.
	_post festum_ (пост фестум) — след праздника, т. е. много късно.
	_post factum, nullum consilium_ (пост фактум нулум консилиум) — след извършено нещо, безполезно е да се разсъждава повече.
	_post scriptum_ (пост скриптум) — после писаното, п.п. приписано нещо към свършено и подписано писмо.
	_potius mori quam foedari_ (поциус мори квуам федари) — по-добре да умреш, отколкото да се опозориш.
	_praemissis praemittendis_ (премисис премитендис) — нещата, които са за предпоставки.
	_primo mihi_ (примо михи) — най-напред на мене си (девиз на егоистите).
	_primo occupanti_ (примо окупанти) — на първия завоевател. Формула, според която правото на първото завземане съставя, при липса на други обстоятелства, най-малко оспоримо право на собственост.
	_primum discere, dein docere_ (примум дисцере деин доцере) — първо се научи, след това учи.
	_primum vivere deinde philosophari_ (примум ви-вере деинде философари) — най-напред да мислим за живота, та после за философията. Подигравателни думи, отправяни в старо време към ония, които обичали да философствуват и да разискват, а не били способни да изкарват препитанието си.
	_primus inter pares_ (примус интер парес) — пръв между равните на себе си.
	_privatissime_ (приватисиме) — в най-тесен кръг.
	_pro aris et focis_ (про арис ет фоцис) — за олтарите на огнищата. Употребява се когато искаме да подкрепим една справедлива война.
	_prodest, quicunque obesse non vult, quum potest_ (продест квикункве обесе нон вулт квуум потест) — принася полза, който не желае да вреди, когато може.
	_pro doma sua_ (про дома суа) — за дома си, т. е. за собствената си черга, за личния си интерес.
	_pro forma_ (про форма) — за форма, за лице, за очи (когато се говори за нещо, което е направено — само за да се каже, че е направено).
	_pro memoria_ (про мемориа) — за напомняне. — Израз, употребяван в дипломацията за писмените изложения на некои специални въпроси.
	_promissum cadit in debitum_ (промисум кадит ин дебитум) — всяко обещание е едно задължение (дълг).
	_pro patria_ (про патриа) — за отечеството.
	_pro rege saepe, pro patria semper_ (про реге сепе про патриа семпер) — често за краля, винаги за отечеството. (Девиз на френския държавник Колбер).
	_pudorem alienum qui eripit, perdit suum_ (пудорем алиенум кви ерипит пердит суум) — който лишава другиго от срам, губи своя.
	_pulvis et umbra sumus_ (пулвис ет умбра сумус) — прах и сянка сме.

>	Q

	_quae desiit amicitia, ne cepit quidem_ (квуе дезиит амицициа не цепит квидем) — приятелството, което е престанало, дори не е почвало.
	_quails artifex pereo!_ (квалис артифекс перео) — загивам като голям артист! Това са последните думи, които Нерон изрекъл — преди да загине, за да изрази голямата загуба за човечеството със смъртта на един човек като него, който се сметал за голям артист на сцената и в цирка.
	_quails pater, talis filius_ (квалис патер талис филиус) — какъвто бащата, такъв и синът.
	_quails rex, talis grex_ (квалис рекс талис грекс) — какъвто царят, такова и стадото (от поданици).
	_quails vita, finis ita_ (квалис вита финис ита) — какъвто е животът, такъв е и краят.
	_quam miserum est mortem cupere, nec posse emore!_ (квам мизерум ест мортем купере нек посе емори) — какво нещастие, да искаш да умреш и да не можеш!
	_quam miserium est, ubi te capitant, qui defenderint!_ (квам мизериум ест уби те капитант кви дефендеринт) — какво нещастие, да бъдеш нападнат от тия, които са те защищавали.
	_quam saepe veniam, qui negaverat petit!_ (квам сепе вениам кви нагаверат петит) — колко често иска прошка тоя, който я е отказвал!
	_quam timidus is est, paupertatem qui temet!_ (квуам темидус ис ест паупертатем кви тимет) — колко е страхлив тоя, който се бои от бедност!
	_quamvis acerbus, qui monet, nulli nocet_ (квуамвис ацербус кви монет нули ноцет) — колкото и досадни, съветите никому не вредят.
	_quantum satis_ (квуатум сатис) — колкото е достатъчно, колкото трябва.
	_quasi_ (квази) — уж, като че; почти.
	_quasi modo genitus_ (квази модо генитус) — по някакъв си начин роден; уж некак роден.
	_quem Deus vult perdere demental_ (квуем деус вулт пердере дементал) — Бог отнима разума на онзи, когото иска да погуби.
	_quem Jupiter perdere vult, dementat prius_ (квуем Юпитер пердере вулт деменгат приус) — когото Юпитер иска да погуби, по-напред му взема ума.
	_quid ipse sis, non quid habearis interest_ (квуид ипсе сис нон квуид хаберис интерест) — важи какъв си, не за какъв се сметаш сам.
	_qui aequo malis animo miscetur, est malus_ (кви еквуо малис анимо мисцстур ест малус) — който равнодушно гледа злото е лош.
	_quid leges sine moribus vanae proficiynt?_ (квид легес сине морибус ване профициунт) — каква полза от закони, когато няма добри нрави?
	_quid novi_ (квид нови) — какво ново има? Фамилиарно запитване между две близки лица, когато се срещнат.
	_qui accusare volunt, probationes habere debent_ (кви акузаре волунт пробационес хабере дебент) — тия, които обвиняват, требва да имат доказателства.
	_quidquid agis, prudenter age, et respice finem_ (квидквид агис прудентер аге ет респице финем) — каквото вършиш, благоразумно го върши и мисли за краят му.
	_quid tibi pecunia opus est, si ea uti non potes?_ (квид тиби пекуниа опус ест си еа ути нон потес) — каква нужда имаш от пари, щом не можеш да ги използуваш.
	_quieta non movere_ (квиета нон мовере) — спокойните работи да не се смущават, т. е. неразумно е да се подигат наново утихналите спорове.
	_qui facilis credit, facilis quoque fallitur idem_ (кви фацилис кредит фацилис квоквуе фалитур идем) — който лесно вярва, лесно се лъже.
	_qui nescit dissimulare, nescit regnare_ (кви несцит дисимуларе несцит регнаре) — който не знае да прикрива, не може да царува. Любим израз на Людовик XI.
	_qui nescit pati, nescit dominari_ (кви несцит пети несцит доминари) — който не умее да търпи, не умее да управлява.
	_qui nimium probat, nihil probat_ (кви нимиум пробат нихил пробат) — който доказва твърде много, не доказва нищо.
	_qui potui, feci; faciant meliora potentes_ (кви потуи феци фациант мелиора потентес) — каквото можах, направих; нека правят по-добре ония, които могат.
	_qui pro quo_ (кви про кво) — кой за кого — погрешка или недоразумение, което произхожда от взимане едно нещо (или лице) за друго.
	_qui semet accusat, crimine non indigent_ (кве семет акузат кримине нон индигет) — който себе си обвинява, винаги има за какво.
	_qui scribit, bis legit_ (кви скрибит бис легит) — който пише, два пъти чете, т. е. за да разбереш един текст — ако го препишеш, все едно, че си го прочел два пъти.
	_qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus_ (кви сиби модо вивит мерито алиис ест мортуус) — който живее само за себе си, с право се счита умрел за другите.
	_qui tacet consentire vedetur_ (кви тацет консентире ведетур) — който мълчи, значи е съгласен (одобрява). Максима от римското право.
	_qui ventum seminat, turbinem metet_ (кви вентум семинат турбинем метет) — който сее ветър, ще жъне буря.
	_qui usque tandem_ (кво усквуе тандем) — това са началните думи на първата реч, която Цицерон произнесъл срещу Катилина, когато последния се осмелил да се яви в сената, след като бил разкрит превратът, готвен от него срещу републиканското управление.
	_quod Deus conjunxit, homo non separet_ (квод деус конюнксит хомо нон сепарет) — каквото Бог съедини, човекът не може да раздели; известният принцип от Евангелието (I. Матей).
	_quod bonum felix faustum fortunatumque sit_ (квод бонум феликс фаустум фортунатумквуе сит) — израз на благопожелание: нека това се увенчае с щастие и добър успех.
	_quod cibus aliis, aliis est atrum venenum_ (квод цибус алиис алиис ест атрум вененум) — това, което за едни е храна, за други е отрова.
	_quod erat demonstrandum_ (квод ерат демонстрандум) — това, което требваше да се докаже.
	_quo felicitas devertit, ibi pernoctat et invidia_ (кво фелицитас девертит иби перноктат ет инвидиа) — дето се подслони щастието, там нощува и завистта.
	_quod sors feret, feremus aequo animo_ (квод сорс ферет феремус еквуо анимо) — това, което ни донесе съдбата, нека го понесем със смирение (Теренций).
	_quod timeas, citius, quam quod speres, evenit_ (квод тимеас цициус квуам квод сперес евенит) — по-бърже се случва това, от което се боиш, отколкото това, на което се надеваш.
	_quod vult cupiditas cogitat, non quod decet_ (квод вулт купидитас когитат нон квод децет) — страстта мисли, каквото иска, не каквото е прилично.
	_quos ego_ (квуос его) — латински израз със смисъл: „Ще ви науча аз вас!“ Думи, които Виргилий поставя в устата на Нептун, когато се разсърдил на развилнелите се над морето ветрове; израз на гнев и на заплашване.
	_quot capita, tot sensus_ (квот капита, тот сенсус) — колкото глави, толкова мнения.
	_quousque tandem, Catilina, abutere patientia nostra_ (квуоусквуе тандем Катилина абутере пациенциа ностра) — до кога, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
	_quum ames, non sapias, aut quum sapias, non ames_ (квуум амес нон сапиас аут квуум сапиас нон амес) — когато обичаме, не сме мъдри, а когато сме мъдри, не обичаме.

>	R

	_rapere est accipere, quod non possis reddere_ (рапере ест акципере квуод нон посис редере) — да получиш, което не можеш върна, значи да го потребиш.
	_rarum est felix idemque senex_ (рарум ест феликс идемквуе сенекс) — редко един и същ човек е и щастлив и стар.
	_rebus sic stantibus_ (ребус сик стантибус) — при това положение на нещата.
	_recta linea est brevissima, recta via tutissima_ (речта линее ест бревисима ректа виа тутисима) — правата линия е най-къса, правият път най-сигурен.
	_recte sapit, periclo qui alieno sapit_ (ректе сапит перикло кви алиено сапит) — истинска мъдрост добива, който се учи от чужда опасност.
	_recte valere et sapere duo vatae bona_ (ректе валере ет сапере дуо вите бона) — здравето и мъдростта са двете блага на живота.
	_redde Caesari, quae sunt Caesaris et quae sunt Dei-Deo_ (реде Цезари квуе сунт Цазарис ет квуе сунт дей део) — отдай кесаревото Кесарю и божието Богу (Еванг. Мат. 22 21).
	_reddere suum cuique_ (редере суум куиквуе) — отдай всекиму своето.
	_repetitio est mater studiorium_ (репетицио ест матер студиорум) — повторението е майка на учението.
	_remedium est frustra contra fulmen quaerere_ (ремедиум ест фрустра контра фулмен кверере) — безполезно е да се търси средство против светкавица.
	_res judicata pro veritate habetur_ (рее юдиката про веритате хабетур) — решението на съда трябва да се смята за истинско. (Аксиома на древното римско право в смисъл, че щом по едно дело се е произнесла последната съдебна инстанция, то не може да бъде наново разглеждано.
	_res non verba_ (рес нон верба) — дела, а не думи.
	_res nullius_ (рее нулиус) — вещ, която не принадлежи никому, т. е. безстопанствена.
	_requiscat in pace_ (реквуискат ин паце) — нека почива в мир — мир на прахът му, лека му пръст!
	_restitutio in integrum_ (реституцио им интегрум) — възстановяване в целокупност, целокупно връщане в изправно състояние или положение.
	_rex esse nolim, ut esse crudelis velim_ (рекс есе холим ут есе круделис велим) — не бих искал да бъда цар, ако би трябвало да бъда жесток.
	_ridendo dicere verum_ (ридендо дицере верум) — казвам истината некому под форма на шега.
	_ridentem dicere verum quid vetat?_ (ридентем дицере верум квуид ветат) — какво забранява (на) смеещия се, да казва истината? (Хораций).
	_risus abundat in ore stultorum_ (ризус абундат ин оре стулторум) — смехът изобилствува върху устните на глупците.
	_ruborem amico excutere amicum est perdere_ (руберем амико екскутере амикум ест пердере) — да накараш приятел да се изчерви, значи да го загубиш.
	_rustica progenies semper villana fuit_ (рустика прогениес семпер вилиана фуит) — природата на селяните е била винаги просташка.

>	S

	_salus revolutiae supreme lex!_ — революцията осветява вечно.
	_saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali_ (сепе окли ет аурес вулги сунт тестес мали) — често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.
	_salve_ (салве) — здравей! Здравейте!
	_salus populi suprema lex esto_ (салус попули супрема лекс есто) — благото на народа трябва да бъде висш закон.
	_sancta sanctorum_ (санкта санкторум) — святая святих.
	_sapiens nihil affirmat, quod non probet_ (сапиенс нихил афирмат квод нон пробет) — мъдрият нищо не потвърдява, изказва, преди да не го е изпитал.
	_sapienti sat_ (сапиенти сат) — на умния стига да се каже малко, за да разбере.
	_sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit_ (сапит неквиквуам кви сиби ипси нон сапит) — напраздно е мъдър, който не е мъдър за себе си.
	_satius ignorare est rem, quam male discere_ (сациус игнораре ест рем квуам мале дисцере) — по-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.
	_scribere scribendo, dicendo dicere disces_ (скрибере скрибенцо дицендо дицере дисцес) — писаното се научава чрез писане, а говоренето — чрез говорене.
	_scripta manent, verba volant_ (скрипта манент верба волант) — писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло.
	_semper avarus eget_ (семпер аварус егет) — скъперникът винаги се нуждае.
	_senectus ipsa est morbus_ (сенектус ипса ест морбус) — старостта е от себе си една болест.
	_senem ante tempus fieri miserum est_ (сенем анте темпус фиери мизерум ест) — нещастие е да остарееш без време.
	_senex bis puer_ (сенекс бис пуер) — старецът е дваж момче (дете).
	_senex laudator temporis ecti_ (сенекс лаудатор темпорис екти) — старите хвалят миналото.
	_serum est cavendi tempus in mediis malis_ (серум ест кавенди темпус ин медиис малис) — късно е вече сред злото да се предпазваме.
	_sic!_ (сик) — така, така ли? — Употребява се иронично, за да се означи неверност на мисълта или неправилност на изражението.
	_sibi quisque peccat_ (сиби квуисквуе пекат) — все кой греши за себе си.
	_servum pecus_ (сервум пекус) — добитък от роби. Възклик на Хораций към подражателите.
	_sic transit gloria mundi_ (сик транзит глориа мунди) — тъй преминава световната слава! (Думи, отправени до главата на римокатолическата църква, при неговото възкачване на папския престол, за да му се припомни крехкостта на всека човешка власт).
	_sic volo, sic jubeo_ (сик воло сик юбео) — тъй искам, тъй заповедвам! Този латински израз понекога се придружава още с думите sit pro ratione voluntas = нека вместо разума бъде волята ми.
	_si fractis illabatur orbis, impavidum ferient ruine_ (си фрактис илабатур орбис импавидум фериент руине) — когато светът дори би се разпаднал на късове, то и тогава неговите развалини не биха смутили безстрашния човек.
	_silent leges inter arma_ (силент легес интер арма) — законите мълчат всред оръжията, т. е. във време на война.
	_similia similibus curantur_ (симилиа симилибус курантур) — подобните с подобни (средства) се лекуват — основно начало на медицинската наука.
	_similis simili gaudet_ (симилис симили гаудет) — подобният се радва на подобния.
	_simulans amicum imimicus inimicissimus_ (симуланс амикум инимикус инимицисимус) — най-голям враг е този, който се преструва на приятел.
	_sine Cerere et Bacho frigit Venus_ (сине Церере ет Бакхо фригит Венус) — без Церера и Бакхуса омръзва на Венера, т. е. без храна и вино любовта е мъртва.
	_sine ira et studio_ (сине ира ет студио) — без гнев и пристрастие. — Израз у Тацита (в неговите „Анали“); сам Тацит редко е следвал това правило в съчиненията си.
	_sit tibi terra brevis_ (сит тиби тера бревис) — нека ти бъде лека пръст!
	_si vis pacem, para bellum_ (си вис пацем пара белум) — искаш ли мир, готви се за война.
	_sola fides sufficit?_ (сола фидес суфицит?) — достатъчно ли е само да вярваш?
	_sola nobilitas vertus_ (сола нобилитас вертус) — добродетелта е едничкото благородство.
	_sol lucet omnibus_ (сол луцет омнибус) — слънцето грее за всички, т. е. всички имат право да се ползуват от известни природни блага.
	_solamen miseris socios habuisse malorum_ (соламен мизерис социос хабуисе малорум) — за нещастниците е утеха да имат другари в нещастието.
	_somel pro simper_ (сомел про семпер) — веднаж за винаги.
	_statu ante bellum_ (стату анте белум) — в положение, в което (е било) преди войната.
	_statu quo(ante)_ (стату кво(анте)) — в положение, в което по-преди е било.
	_stricto jure_ (стрикто юре) — в строго юридическа смисъл; точно според закона.
	_strictu sensu_ (стрикту сенсу) — в тясния смисъл на думата.
	_stultitia est insectari, quem omnes deligunt_ (стултициа ест инсектари квуем омнес делигунт) — глупост е да хулиш тогова, когото всички почитат.
	_stultum imperare reliquis, qui nescit sibi_ (стултум импераре реликвуис кви несцит сиби) — глупаво е да заповядва на другите, който не умее да заповядва на себе си.
	_suae quisque fortune faber est_ (суе квуискве фортуне фабер ест) — всеки е сам ковач на своето щастие.
	_sublata causa, tollitur effectus_ (сублата кауза толитур ефектус) — премахне ли се причината, ще изчезне и последицата.
	_sudore et sanguine_ (судоре ет сангвуине) — с пот и кръв, т. е. с пот на челото.
	_sui generis_ (суи генерис) — своего рода, т. е. своеобразен, особен.
	_suis qui nescit parcere, inimicis favet_ (суис кви несцит парцере инимицис фавет) — който не умее да щади своите, помага на враговете си.
	_sume superbiam quaesitam meritis_ (суме съпербиам квезитам меритис) — заеми достойнството спечелено с това, което струваш (Хораций).
	_summum crede nefas animam praeferre pudori et propter vitam vivendi perdere causas_ (сумум креде нефас анимам префере пудори ет проптем витам вивинди пердере каузас) — трябва да се предпочита смъртта пред лъжесвидетелствуването и да не жертвуваме честта заради живота (Ювенал).
	_summum jus, summa injuria_ (сумум юс сума инюриа) — прекаленото правосъдие води към крайна несправедливост, т. е. много строгото прилагане на закона създава често пъти несправедливости.
	_sunt verba et voces_ (сунт верба ет воцес) — праздни приказки (Хораций).
	_supremum vale_ (супремум вале) — последно сбогом (Думи отправени, според поета Овидий, от Орфей към Евридика, когато я загубил за втори път).
	_sursum corda_ (сурсум корда) — горе сърдцата! т. е. да отправим чувствата си към Бога!
	_superstitione tollenda non tolitur religio_ (суперстиционе толенда нон толитур религио) — с премахването на суеверието не се премахва вярата.
	_suspicio probo homini tacita iniuria est_ (суспицио пробо хомини тацита инюриа ест) — да подозираш честен човек, значи мълком да го обиждаш.
	_sustine et abstine_ (сустине ет абстине) — търпи и се въздържай! (максима на стоиците).
	_sutor, ne supra crepidam_ (сутор не супра крепидам) — обущарю, не отивай по горе от обущата! — Думи на художника Апел към един обущар, който след като разкритикувал обувките, нарисувани на една от Апеловите картини, поискал да критикува и цялата картина. Този израз се употребява за лица, които претендират да говорят като вещи познавачи за работи, които са извън тяхната компетентност.
	_suum cuique_ (суум куикве) — всекиму своето, т. е. отдай всекиму своето, което му се пада.

>	T

	_tabula rasa_ (табула раза) — остъргана гладка плоча или дъсчица, на която още нищо не е написано или издълбано. Според английския мислител Джон Лок душата (съзнанието на всеко новородено дете е табула раза, т. е. че в детската душа нищо не е вродено и че тя се образува отпосле, чрез сетивата.
	_tacendo non incurritur periculam_ (тацендо нон инкуритур перикулам) — който мълчи, не се излага на опасност.
	_tacere nescit idem, qui nescit loqui_ (тацере несцит идем кви несцит локвуи) — не умее да мълчи, който не умее да говори.
	_taciturnitas stulto homini pro sapientia est_ (тацитурнитас стулто хомине про сапиенциа ест) — мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта.
	_tamen est laudanda voluntas_ (тамен ест лауданта волунтас) — свободата е по-достойна от похвалата.
	_tanti nomini nullum par elogium_ (танти номини нулум пар елогиум) — много звани, малко призвани.
	_tantum scimus, quantum memoria tenemus_ (тантум сцимус квуантум мемориа тенемус) — толкова знаем, колкото помним.
	_tarde venientibus ossa_ (тарде вениентибус оса) — на закъснелите (за ядене) — само кокалите.
	_tempora mutantur_ (темпора мутантур) — времената се менят.
	_tempora mutantur et nos mutamur in illis_ (темпора мутантур ет нос мутамур ин илис) — времената се менят и ние се меним заедно с тях.
	_tempus omnia revelat_ (темпус омниа ревелат) — времето всичко открива.
	_terra incognita_ (тера инкогнита) — непозната земя (Употребява се, когато се говори за нещо съвсем неизвестно).
	_tertius gaudet_ (терциус гаудет) — третият се радва, когато двама се карат, третият печели.
	_testimonium paupertatis animi_ (тестимониум паупертатис аними) — свидетелство за бедност на духа, т. е. доказателство за невежество, за простотия.
	_testis unus, testis nullus_ (тестис унус тестис нулус) — един свидетел не е никакъв свидетел.
	_timeo danaos et dona ferentis_ (тимео данаос ет дона ферентис) — боя се от данайците (гърците) дори когато поднасят дарове. Думите, които Виргилий поставя в устата на Лаокоон, който разубеждавал троянците да не вкарват в града си дървения кон, оставен от гърците на брега, в чиято вътрешност били скрити отбор въоръжени бойци.
	_timeo hominem unius libri_ (тимео хоминем униус либри) — боя се от човека на едната книга.
	_timidus vocat se cautum, parcum sordidus_ (тимидус вокат се каутум паркум сордидус) — страхливецът нарича себе си предпазлив, скъперникът — пестелив.
	_tot capita, tot sensus_ (тот капита тот сенсус) — колкото глави, толкова и мнения.
	_tres faciunt collegium_ (трес фациунт колегиум) — трима души вече съставляват дружество.
	_turpis iactura est, quae fit negligentia_ (турпис яктура ест квуе фит неглигенциа) — позорна е загубата, причинена от небрежност.

>	U

	_ubi bene, ibi patria_ (уби бене иби патриа) — дето (ти е ) добре, там (ти е) отечеството.
	_ubi coepit pauper divitem imitari, perit_ (уби кепит паупер дивитем имитари перит) — когато бедният почне да подражава на богатия, загива.
	_ubi concordia, ibi victoria_ (уби конкордиа иби викториа) — дето има сговор, там има и победа.
	_ubi libertas cecidit, audet nemo loqui_ (уби либертас цецидит аудет немо локвуи) — когато загине свободата, никой не смее да говори.
	_ubi maxime gaudebis, metues maxime_ (уби максиме гаудебис метуес максиме) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
	_ultima ratio regum_ (ултима рацио регум) — последно, крайно средство на царете. Девиз, който, по заповед на Людвик XIV, бил гравиран върху оръдията на френската армия.
	_ultima petita_ (ултима петита) — отвъд исканото. (Употребява се за съдебни решения, които постановяват за неща, с каквито не е бил сезиран съдът).
	_ultra posse nemo obligatur_ (ултра посе немо облигатур) — оттатък моженето (пряко силата си) никое не се задължава, сиреч от никого не може да се иска невъзможното.
	_una salus victis, nullam sperare salutem_ (уна салус виктис нулам спераре салутем) — победените имат само един изход за спасение, да не очакват никакво спасение, сиреч да не воюват до смърт (Виргилий).
	_unguibus et rosto_ (унгвуибус ет росто) — с ноктите и с кълвуна, т. е. с все сила.
	_urbi et orbi_ (урби ет орби) — в града (Рим) и по света. Папско благословение, за да се означи, че то се разпростира над цялата вселена. Употребява се често в смисъл: на всякъде, на всеуслишание.
	_usque ad finem_ (усквуе ад финем) — до край (употребява се за да се изтъкне упоритост при преследване на една цел).
	_usus tyrannus_ (узус тиранус) — навикът (обичаят) е тиранин.
	_uti, non abuti_ (ути нон абути) — ползувай се, без да злоупотребяваш.
	_ut plures corrigantur, rite unus perit_ (ут плурес коригантур рите унус перит) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
	_ut supra_ (ут супра) — както по-горе (при цитати).

>	V

	_vade retro satana!_ (ваде ретро сатана) — махни се от мене, Сатано! (думи на Христа). Този израз се употребява за отблъскване на човек със съблазнителни предложения.
	_vae soli_ (ве соли) — горко на самотния!
	_vae victis_ (ве виктис) — горко на победените!
	_valet anchora artus_ (валет анкхора артус) — добродетелта служи като котва.
	_vanitas vanitatum et omnia vanitas_ (венитас ванитатум ет омниа ванитас) — суета на суетите и всичко е суета; превод на Соломоновите думи в началото на кн. „Еклисиаст“.
	_varium et mutabile semper foemina_ (вариум ет мутабиле семпер фемина) — жената е винаги изменна и променлива.
	_vel capillus habet umbram suam_ (вел капилус хабет умбрам суам) — дори и косъмът има сенка.
	_velle et molle_ (веле ет моле) — щеш-нещеш.
	_vel taceas, vel meliora dic silento_ (вел тацеас вел мелиора дик силенцио) — или мълчи, или думите ти да са по-хубави от мълчанието.
	_veni, vidi, vici_ (вени, види, вици) — дойдох, видях, победих. Знаменити думи, с които Юлий Цезар съобщил на римския сенат за бързината, с която спечелил победата при Зала над понтийския цар Фарнак. — Образец на лаконизъм.
	_verba volant, scripta manent_ (верба волант скрипта манент) — думите летят, писаното остава.
	_veritas odium parit_ (веритас одиум парит) — истината възбужда ненавист.
	_veritatis simplex oratio est_ (веритатис симплекс орацио ест) — езикът на истината е прост.
	_verum cur non audimus? quia non dicimus_ (верум кур нон аудимус? квуиа нон децимус) — защо не чуваме истината? Защото не я говорим.
	_verum ipsum factum_ ( верум ипсум фактум) — фактът е критериума на истината.
	_verus amor nullum novit habere modum_ (верус амор нулум нови хабере модум) — истинската любов не познава граници (Пропеций).
	_vestigia terrent!_ (вестигиа терент) — следите (от кръвта) ме плашат! (Хораций).
	_veto_ (вето) — забранявам. Право на вето: право на някого да каже забранявам, та с това да спре изпълнението на решение.
	_vice-versa_ (вице-верса) — обратно, взаимно.
	_vi et armis_ (ви ет армис) — със сила и оръжие, т. е. с все сила.
	_videant consules_ (видеант консулес) — внимание, консули!
	_video meliora proboque, deteriora sequor_ (видео мелиора пробоквуе детериора секвуор) — виждам доброто, а злото върша (Овидий).
	_vinci qui se vincit_ (винци кви се винцит) — побеждава този, който най-напред себе си надвива.
	_viribus unitis_ (вирибус унитис) — с общи усилия.
	_virtute duce, comite fortuna_ (виртуте дуце комите фортуна) — мисъл на Цицерон: добродетелта да ти бъде водач, а щастието — другар.
	_virtuti melius, quam fortunae creditur_ (виртути мелиус квуам фортуне кредитур) — на добродетелта вярваме по-лесно, отколкото на щастието.
	_virtuti omni impedimento falsus est pudor_ (виртути омни импедименто фалсус ест пудор) — лъжливият срам е пречка за всека добродетел.
	_vis vitalis_ (вис виталис) — жизнена сила.
	_vita brevis, ars longa est_ (вита бревис арс лонга ест) — животът (е) къс, изкуството (науката) дълго.
	_vita otiose regnum est et curae minus_ (вита оциоза регнум ест ет куре минус) — спокоен и безгрижен живот е царство.
	_virum bonum natura, non ordo facit_ (вирум бонум натура нон ордо фацит) — природата, не положението, прави човека добър.
	_vitam impendere vero!_ (витам импендере веро) — да посветиш живота си на истината! (Думи на Ювенал, които Русо е взел за мото).
	_vitandae causa invidiae vela opulentiam_ (витанде кауза инвидие вела опуленциам) — за да отбегнеш завистта, крий богатството си.
	_vivere militare est_ (вивере милитаре ест) — животът е борба.
	_vivere si recte nescis, decede peritis_ (вивере си ректе несцис децеде перитис) — ако не познаваш изкуството да живееш, то отнеси се до тоя, който е опитен в живота (Хораций).
	_vox clamantis in deserto_ (вокс кламанитис ин дезерто) — глас въпиющи в пустиня! (Думи на Ив. Кръстителя, когато евреите го попитали, кой е?)
	_vox populi, vox Dei_ (вокс попули, вокс дей) — глас народен, глас Божи.
	_vulnerant omnes, ultima necat_ (вулнерант омнес ултима некат) — всички нараняват (за часове), последния убива (стара поговорка, която често се среща като надпис над католическите черковни часовници).
	_valtu, an natura sapiens sis, multum interest_ (вулту ан натура сапиенс сис мултум интерест) — много важи, дали си мъдър само наглед или в действителност.
	_vultus est index animi_ (вултус ест индекс аними) — лицето изразява душата.


	КРАЙ
I>
	© 1945 Жорж Нурижан

	Източник: http://bezmonitor.com
	OCR: Buse4kata
	София — 1945 г., печатница „Мусала“ — София, ул. Три уши, 15

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/1957]
	Последна редакция: 2007-03-10 10:32:27
I$