[Kodirane UTF-8]

|	Алеко Константинов
|	Един белгийски министър


	_Многоуважаемий господин редакторе,_
	Ако счетете, че не ще бъде злоупотребление с гостоприемството на уважаемий ви в. „Знаме“ поместванието на приложений тук превод, имайте добрината да го напечатате като подлистник. Дългите нощи на дълбоката есен в нашата глуха провинция ни карат, макар и по неволя, да търсим разтуха в запрашените томове на нашата бедна библиотека. Стремлението на почитаемото правителство да направи от нашето отечество една втора Белгия е възбудило у мене до такава степен силно желание да се запозная с тази страна, щото от някое време насам, аз с жажда поглъщам всичко, което ме запознава с Белгия. И смея да ви уверя, господин редакторе, че трудът ми не пропада даром. Аз открих едно във висша степен оригинално предписание, писано в края на миналото столетие от известния белгийски министър Труве Бенуа до супрефекта на град Peroppe. Думата ми е за знаменития картоиграч Бенуа, който в младините си, както е известно от белгийската история, беше си съставил значително състояние чрез картоиграние, с недотам чистата помощ на известната куртизанка Стазон Пияде, същата онази Пияде, която според историята е била причина за умственото разстройство на Жорж Мано (Georges Maneaux), но не картоиграча Жорж Мано, а другия Мано, законоведеца. За Труве Бенуа историята говори само това, че той, страстно увлечен от хазартни игри в карти, е отслабнал умствено до такава степен, щото не е бил в състояние да изкаже някоя мисъл или да напише нещо, освен с езика на термините на кортоиграчите. Бурните политически събития издигнаха този белгиец до министерски пост. Във време на една криза за белгийския кабинет президент-министърът се обръща един ден към Бенуа с въпрос:
	— Я ми кажи, Бенуа, ако те направя министър, можеш ли да спечелиш предстоящите избори, наемаш ли се да обезсилиш опозицията?
	— Аз ли? Аз ще ги натъпча всичките _соло, с двата крака_, няма да им дам ни една _взятка_ да вземат — отговаря Бенуа със светнали очи, като че въпросът се е касаел не до избори, а до една партия преферанс.
	— Браво, Бенуа — извиква възторжено президентът и го потупва по гърба. — Такива хора ни трябват сега. Но кажи ми, Бенуа, на какви средства разчиташ ти, като говориш с такава увереност? Кажи ми, по какъв начин смяташ да съсипеш опозицията?
	— Всичко зависи от умението да си приготвиш _снопчета_ и да ги _шибнеш в колодата_.
	— Какво? Какво?! — пита президентът, готов да прихне от смях, като слуша своеобразната терминология на разпаления Бенуа.
	— Как _какво_? Приготви _снопчета_ с бюлетини, па _шибай_ в урната. Ще накарам Пияде… Ах, пардон, ще накараме разна наемна сволоч да извърши тая работа.
	— Ах, Бенуа, какви некрасиви думи изговаряш — казва шокиращият президент с престорено недоволство. — Може ли един бъдущ министър да говори така?
	— Ни-и-що, нищо, нищо — успокоява го Бенуа и продължава да развива своя план на избирателната борба: — Като наблъскам урните с _големия шлагер_…
	— Какво?!
	— С наши бюлетини, искам да кажа. Сетне, като ги _таксуваш, шибнии от малкия_, па, колкото за очи, дай и на _хамсиите_ по нещо…
	— Боже мой, Бенуа, на какъв езки говориш ти?
	— Как на какъв език? Думата ми е, че трябва от кумова срама да се оставят и няколко опозиционни бюлетини _в колодата_. Не може инак, ще дигнат гюрултия _партньорите_.
	— Кои?
	— Опозицията. Сетне ще си имаме _вдругата стая_ готови _снопчета_ в запас, та като дойде време да _густираме_ бюлетините, ако бъдат малко, можем да отидем на _парол_, а в краен случай ще _шибнем_ и едно _мазо_…
	— Говори човешки, драгий Бенуа, аз преставам да те разбирам.
	— Искам да кажа, че бюлетини можеш да наблъскаш колкото обичаш, особено ако бъде _дьо табло_, защото при _шмендефер_…
	— Ще оставиш ли най-сетне този жаргон…
	— Пардон. Но аз мисля, че вий ме разбирате, господин президенте: думата ми е, че там, гдето ще има само една урна, не може да правиш шмекерии, освен ако духнещ свещта…
	— Но недей забравя, Бенуа, че всичките партии са се опълчили против нас.
	— _Ни-и-щ-о, нищо, нищо! Безуплашение!_ Щом излязат трите _туза_, ще им _шибна_ по един _козир_.
	— Разбрах те, Бенуа; това добре, ами ако излезе четвъртият, _туз каро_!
	— _Ще го цакна_, а ако не стигнат _козири_, ще _разваля играта_.
	— Доста, драгий Бенуа, аз се убедих вече, че ти си усвоил основателно изкуството на конституционното управление. Поздравявам те с министерски пост!… A propos, Бенуа, ти в кой университет получи учената си титла? — попита случайно президентът.
	— Аз ли? Аз, да… аз свърших курса на науките в колегията на Kopristice, а всъщност моята специалност дължа на столичната академия.

	* * *

	Ето по какъв начин Труве Бенуа е станал министър. Аз счетох за нужно да ви цитирам горния пасаж из историята на Белгия, за да полаская патриотическото чувство на вашите читатели, които ще видят твърде ясно, че в много отношения нашата България е надминала своята съперница Белгия: както щете, господин редакторе, но ще се съгласите с мене, че подобен министър като Труве Бенуа у нас е невъзможен.

	И тъй, да живее България!

@@	_Бяла Слатина_, 2 ноемврий 1896 г.

@	С почитание _Беньо Найденов_

	P.S. Употребените тука термини представляват жаргона на Брюкселската академия.


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3733]
I$