[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Кон и лисица


	Стар кон вървял из гората. Вървял и тъжно нареждал:
	— Цял живот не съм почивал. Работих за господаря. Сега на стари години той не нека да ме храни. Изпъди ме от обора. Къде сега ще отида? Както съм стар и отслабнал, кой господар ще ме вземе? През туй време се задала насреща му Кума Лиса.
	— Къде. Коньо?
	— Остави се, Кума Лиске! Изпъди ме господарят. Не съм можел да работя, да си изкарвам прехрана. А цял живот, както знаеш, само за него се трудех. Остави, че ме изпъди, а взел, че ми се надсмива.
	— Как ти се надсмива, братко?
	— Можеш, казва, да се върнеш да живееш лак при мене, но ако ми лъв докараш. Де се е чуло и видяло стар кон с лъв да се разправя? Научи ме, Кума Лиске, какво сега да направя! Кажи къде да се дяна?
	Позамислила се Лиса, усмихнала се и рекла:
	— Слушай, Коньо! Легни тука и се престори на мъртъв. Аз ще ти доведа лъва, хитричко ще го привържа за опашката ти с въже и ти ще го влачиш лесно — подарък за господаря.
	— Да си жива, Кума Лиске! Зная, че ще ми помогнеш. Но със моя ум не мога да разбера — аз ли лъва, или лъвът мен ще влачи. Той е толкоз много силен. С един скок ще ме събори и за мир ще ме излапа.
	— Не плаши се! — рекла Лиса. — Аз ще го овържа здраво. Тука имам въже скрито. Лежи и чакай спокойно!
	Легнал конят. Хуква Лиса. Стига при лъва и казва:
	— Здрав бъди ми, Лъвчо славен!
	— И ти да си здрава, Лисо! За какво пристигаш тука?
	— Умрял кон за теб намерих. Ще се нагостиш богато. Ела с мене! Тук е близко.
	— Благодаря ти, Лисано, че за мен така се грижиш. Тъкмо навреме пристигаш. Да вървим! От глад умирам!
	Тръгнал Лъвчо с Кума Лиса. Като наближили коня, Кумицата кротко рекла:
	— Няма да ти е удобно да изядеш тука коня. За опашката ти с въже ще го завържа аз здраво. До леговището, Лъвчо, завлечи го и изяж го!
	— Бива, Лиске, завържи го!
	Кума Лиса се затекла, скритото си въже взела, към лъва се приближила, поклонила се и рекла:
	— Реших да не връзвам, царю, за опашката ти коня. За да не усещаш болка, за врата и над краката аз ще ти завържа коня. Тъй по-лесно ще го влачиш.
	— Както по-добре ще бъде, тъй го вържи, Кума Лисо. Ти от връзване разбираш. Както знаеш, тъй ще сториш.
	Кума Лиса омотала на лъва краката здраво. Стегнала му и главата, и шията, и устата. Вързала го незабавно за опашката на коня, па извикала доволна:
	— Хайде, Коньо! Тегли здраво! Завлечи го незабавно при твоя стопанин в къщи. За насмешката върни си!
	Рипнал конят, събрал сили, завлякъл чак в къщи лъва. Господарят му се слисал:
	— А бре, Коньо, какво стори? Как направи това чудо?
	А конят му отговорил:
	— Не се чуди, господарю. Тоя лъв неблагодарен старите си слуги пъдел. Те го вързали тъй здраво. Аз пък гост на теб го водя. Поприказвайте си с него.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3362]
I$