[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Кумчо Вълчо рибар


	Отишъл Кумчо Вълчо у Кума Лиса на гости. Сварил я, че яде прясна риба.
	— Кума Лиске, дай ми малко рибица — рекъл Вълчо.
	— Нямам, Кумчо — отговорила Кума Лиса, — Колкото имах, изядох я. Иди си налови.
	— Не зная как се лови, сестричке.
	— Много лесно. Намери една делва. Аз ще те науча.
	Кумчо Вълчо намерил делва. Занесъл я на Лиса.
	Вечерта отишли двамата на реката. Водата била замръзнала.
	— Пробий дупка на леда! — рекла Лиса на Кумча Вълча.
	Вълчо пробил дупка.
	— Дай сега да ти вържа делвата за опашката! Вълчо си подал опашката.
	Кума Лиса вързала делвата и рекла:
	— Потопи сега опашката си в дупката! Тук ще чакаш цяла нощ. Чак утре ще извадиш делвата, препълнена с риба.
	Вълчо си потопил опашката. Чакал, зъзнал, чакал, зъзнал. Затракали му зъбите от студ. А Кума Лиса обикаляла наоколо и повтаряла:
	— Ясней, небе, мръзни, вълча опашко! Ясней, небе, мръзни, вълча опашко!
	— Какво си приказваш, Лисано? — попитал я Вълчо.
	— Бая си, Кумчо: „Лови се, рибо, и дребна, и едра! Лови се, рибо, и дребна, и едра!“
	И Вълчо пак чакал, зъзнал, чакал, зъзнал. Съмнало се. Той подръпнал опашка. Делвата не мърда.
	— Кума Лисо! — викнал Вълчо. — Делвата не излиза.
	— Ще излезе, Куме, ще излезе! — рекла Лиса. — Напълнила се е догоре. Затова мъчно излиза.
	Тъкмо в туй време дошли жени на реката. Видели Вълча. Завикали:
	— У-у-у, вълк, вълк!
	Изскочили селяни — кой с вила, кой с прът, кой с кобилица, — заудряли Кумча Вълча. Удрят и викат:
	— Падна ли ни, Вълчо! Сега ще ти отплатим! Че ако ти хареса, пак граби агнета, пак овце разкъсвай!
	Те бият, той се дърпа; те бият, той се дърпа. Най-после опашката му се откъснала и той хукнал към гората.
	А Кума Лиса влязла в една воденица. Нацапала си главата с брашнена каша. Настигнала Вълча. Рекла му:
	— Ох, Кумчо Вълчо! Ох, братко! Какво си изпатихме!
	— Ти какво си видяла? — казал Вълчо. — Мене биха, ти охкаш!
	— Ох, олеле! Я ме погледни! От бой мозъкът ми изтече! Не мога да вървя!
	Съжалил я Кумчо Вълчо. Рекъл й:
	— Покачи се на гърба ми, да те понося.
	Покачила се Кума Лиса. Тръгнал Вълчо. Върви и пъшка под товара. А Лиса току повтаря:
	— Бит небит носи! Бит небит носи!
	— Какво приказваш, Лисано?
	— Бая си на главата, Кумчо, да не усещам болките.
	Занесъл я Вълчо до дупката й. Оставил я. Легнал да си почине. А Лисана се вмъкнала в дупката си и рекла:
	— Ех, глупак Вълчо! Лови ли се риба с рунтава опашка! И не знаеш ли, глупчо, какво е мозък, какво е каша? Ами бит пребит, чак дотука ме донесе.
	Ядосал се Вълчо. Хвърлил се подир Лиса, Захапал я за крака. А Лиса завикала отвътре:
	— Вълчо сглупи пак! Вълчо сглупи пак! Хвана корен вместо крак.
	Чул я Вълчо. Пуснал Лисиния крак. Хванал един корен в дупката. Че като задърпал! Дърпал, дърпал — изскубал се коренът и — хоп — Вълчо се търкулнал надолу из баира.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3292]
I$