[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Шарко, Деко и Дана


	Що мъка изтегли Шарко от Деко и Дана! Ту го щипнат за носа, ту с вода го полеят, ту в количка го впрегнат.
	Търпя, търпя Шарко, не можа да изтрае. Избяга в кучешката страна.
	В тая чудна страна само кучета живеят. Дори една котка няма. Кучета ходят с чадъри. Кучета четат вестници. Кучета продават месо в месарница. Кучета купуват гевреци. По улици, магазини, из дворища и къщя — навсякъде се чува само: ay, ay, ay!…
	Сред кучешката страна се издига златна колиба. В колибата живее най-едрото, най-силното и най-умното куче. Всички кучета са го избрали за свой мъдър и справедлив главатар. На шията му блести гердан от скъпоценни камъни.
	Отиде Шарко при кучешкия главатар, поклони се и рече:
	— Много ме мъчат Деко и Дана.
	— Как те мъчат?
	— В кола ме впрягат. Шията ми с верига обвръзват. С вода ме поливат…
	— Стига, стига! Тия немирници ще получат, каквото заслужават. Ти остани тука! Хей, Черньо!
	Едно рунтаво куче изскочи пред главатаря:
	— Иди доведи Дека и Дана!
	— Слушам!
	Черньо замаха опашка и тоз час се втурна през гори, поля и планини към къщата, дето живееха Деко и Дана.
	Деко и Дана се прибираха от игрището. Черньо ги причака на вратата. Щом го видяха, Деко и Дана плеснаха с ръце и извикаха: „Ах, какво голямо куче! Ей сега ще го впрегнем!“
	Докараха количка. Впрегнаха Черня. Деко и Дана седнаха в колата. Шибнаха Черньо. А той това чака. Полетя като вятър.
	Уплашиха се Деко и Дана. Закрещяха:
	— Спри, куче! Стой, стой! А Черньо тича ли, тича!
	Деко и Дана ударват на молба. А Черньо мълчи и тича колкото може през гори, поля и планини. Спря се чак пред главатарската колиба в страната на кучетата. Две страшни кучета свалиха Дека и Дана от колата.
	— Ох, майчице, къде сме? — изпищя Деко.
	— Не ни изядайте!… Олеле-е! — заплака Дана.
	— Ние не ядем деца — отговориха кучетата. — Ние сме помощници на нашия главатар. Вас чакаме. Ще ви заведем при него. Той ще ви съди, дето измъчвахте Шарко.
	През туй време кучешкият главатар излезе от колибата.
	— Р-р-р-р! — изръмжа главатарят и показа зъбите си.
	„Ей сега ще ни изяде!“ — помислиха си Деко и Дана и затрепераха.
	— Ах, вий, лоши деца! — заговори кучешкият главатар. — Как смеете да мъчите наш другар! Ще останете тука, докато ви дойде умът в главата!
	Двамата пазачи затвориха Дека и Дана в една колиба. Немирниците се хвърлиха върху купчина слама и заплакаха. Дълго време не можаха да заспят. Най-после заспаха. Присъни им се, че са в къщи при майка си и ядат сладки банички. Но когато се събудиха, намериха само късче сух хляб.
	Деко и Дана взеха хляба и го разчупиха. Но две кучета се втурнаха. Отнеха го от ръцете им. Тъй и те отнемаха често хляба от устата на Шарка.
	— Ay, ay! — влезе бяло куче в колибата и изведе Дека и Дана.
	Впрегна ги в една количка. Седна в количката и ги подкара.
	Тичаха, тичаха Деко и Дана — умориха се. Спряха насред пътя.
	— Бяло кученце — замоли се Дана, — закарай ни при вашия главатар! Искаме да му кажеме нещо.
	Бялото куче ги закара при главатаря.
	— Какво искате? — изръмжа той.
	— Искаме да станем добри! — каза Дана.
	— Като искате, защо не станете?
	— Пусни ни да си отидем при мама! Там ще бъдем много добри! Никога няма да измъчваме Шарка.
	— Да дойде тука Шарко! — рече кучешкият главатар на своите помощници.
	Те излаяха силно.
	Дотърча Шарко и погледна децата.
	— Ще простиш ли на тези деца, Шарко? — попита главатарят. — Те казват, че няма вече да те мъчат.
	Шарко замаха опашка и рече:
	— Мога ли да не им простя. Те ще станат добри деца. Сега разбраха какво ми е било, когато са ме мъчили.
	— Щом е тъй, откарайте ги при майка им!
	Деко и Дана се поклониха и излязоха. Позволиха им да се качат на количката. Те взеха и Шарка при себе си. Помощниците впрегнаха Черня и той полетя с количката към къщата на децата.
	Деко прегърна Шарка и рече:
	— Жив да си ни, Шарченце! Ти ни спаси. Никога вече няма да те мъчим!
	— И котките няма да мъчим! — добави Дана. — И птичките. Че имай котешка страна, и птичи главатар. Нали, Шарко?
	— Ау-ау! — отвърна Шарко и близна Дана по нослето.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3346]
I$