[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Новата шапка на Дабка


	Имал Дабко шапчица. Майка му я оплела. Целичката червена. Със пискюлченце отгоре.
	— Като тая шапчица няма друга на света! Мама ми я оплела!
	Тъй си Дабко повтарял и се радвал от сърце.
	И ето го един ден кривнал шапка на глава. Мушнал ръце в джобове. Тръгнал да се разходи.
	Насреща му Чудомир, съседското момченце. Дяла клечка с ножченце.
	— Спри се, Дабко, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи това ножченце! Ножчето е чудесно!
	— Не си давам шапката!
	— С това ножче, момченце, девет шапки ще взема!
	— Може и сто да вземеш, но моята не давам! Мама ми я оплела!
	Тръгнал Дабко нататък. Насреща му циганин. Разиграва маймунка.
	— Хей, момченце, почакай! Дай ми твоята шапчица, вземи тая маймунка!
	— Не си давам шапката!
	— Простичко си, момченце! За таз жива маймунка трийсет шапки ще взема.
	— Може триста да вземеш, но моята не давам. Мама ми я оплела!
	Вървял Дабко, що вървял, настигнал го рибарин. Държи рибка в ръка. Спрял той Дабка и рекъл:
	— Приятелчо, почакай! Дай ми твоята шапчица, вземи рибки за нея. Рибката е чудесна! Със позлатени перчици! Бях я хванал за царя!
	— Не си давам шапката!
	— Тъй ли, глупчо глупави? За таз рибка избрана пет жълтици ще взема! Хем направо от царя.
	— Може двеста да вземеш. Носи му я на царя. Шапката си не давам Мама ми я оплела.
	Тръгнал Дабко нататък. Спрял пред царски палати. До портите — пазач.
	— Пуснете ме, чичовци! Царя искам да видя!
	— Я върви си по пътя! Царят за тебе размита!
	— Оттук няма да мръдна. Разберете човешки! Царя искам да видя!
	— — Бре момченце мъничко, не си търси бедата! Замини си по пътя!
	— Няма да си замина! Царя искам да видя!
	— Пуснете го, пазачи! — викнал някой отвътре.
	Дабко трепнал. Погледнал. В двора малка царкиня. Давала му знак с ръка. Викала го при нея.
	— Ела тука, момченце! Ще отидем при царя.
	— Да си живо, царкинче! Нали не е лош царят, като тия пазачи. Само ще го погледна и пак ще си отида. Не съм още цар виждал.
	— Сега вече ще видиш. Ама слушай, момченце! На ти това пръстенче с драгоценни камъни, дай ми твойта шапчица с червената висулка! Много ми се харесва.
	— Не си давам шапката!
	— Огърлица ще ти дам. Отстъпи ми шапката!
	— Не, не може, царкинче. Шапката си не давам. Мама ми я оплела. Майка имаш. Разбираш. Няма да се разсърдиш. Заведи ме при царя!
	— Добре, добре, момченце. Ела сега със мене! Хванала го за ръка. Завела го при царя.
	— Татко, това момченце иска тебе да види. Царят седял на трона със корона на глава.
	Короната греела с драгоценни камъни.
	— Добре дошло, момченце! — рекъл царят на Дабка. — Казвай сега що искаш!
	— Нищо, царю честити. Искам да те погледам.
	— Погледай ме, щом искаш. Аз пък много харесвам червената шапчица. Дай я на мен, момченце! Златна ще ти направя.
	— Не си давам шапката!
	А царят се усмихнал, короната отложил.
	— Вземи тая корона, дай ми твойта шапчица!
	— Шапката си не давам! Мама ми я оплела!
	— Живо да си, момченце! — рекъл царят на Дабка. — Честита е майка ти, че така я обичаш!
	И царят го целунал. Напълнил му шапката със жълти жълтици.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3338]
I$