[Kodirane UTF-8] | Ран Босилек | Гарван грачи | Смешен филм за деца > АХ, ТУЙ МАГАРЕ! Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га! Господа, започва говорящият филм „Гарван грачи“. Трак-трак, га-га! Това значи: черноперко кълве млин в тава, на извисен комин. Кълве и зове певеца Магарини с приятелски слова: — Ела, певецо благ! Гост драг бъди ми! Навред аз славя твойто име. Мъдрец си ти и твоят глас трепти като божествена музика. Ела да си пооблажиш езика. Разкошен млин аз имам тука! Качи се! Нямай страх от правия комин и от случайна злополука! На кино всичко може. И нещо да се случи, не дай си боже, недей се плаши! Знай — киномайсторите вещи ще му намерят леснината. Не виждаш ли тавата и мене как сме на комина закрепени? — Аха, аха! Разбирам. Ида! — отвръща Магарини и слага преден крак на бай Мулешковата къща. Подига си и задницата тежка. И хоп на покрива се качи. Крачи. Дига предни крака и по комина се катери. А Гарванчо отгоре грачи: — Така-така! След миг при мен ще се намериш. Така-така! Нагоре! Все нагоре. Недей се спира! Браво! А Дългоушко се катери здраво. — Ах, стигнах най-подире! — Добре дошел! И да не губим време! Да почнем да ядеме! — Да, да-а-а! — реве усмихнат гостът драг. И почва да яде. Лапа, лапа, лапа. Поема дъх и лапа пак. Коремът му расте, расте. А Гарчо гледа изумен. Уста разтваря. Очи пули! Ще стори пакост това муле! И виква: — Бай Мулешко, бай Мулешко, излез, че на другаря ми е тежко! Излиза бай Мулешко. Гледа: балон космат. Над него две уши стърчат. Бай Мулешко грабва набързо прът и почва да подпира госта ястелив. Подпира и мърмори: — Ах, туй магаре, туй магаре! — кой дявол го подстори на връх комина да се качи! А и ти, зловеснико проклети, на хубаво не грачиш! Какво ли зло ще ни сполети! Вятърко всесилни, пази ни! А Магарини лапа, лапа, лапа. Суровото тесто в корема му кипи, кипи, кипи. Навън напира. Бай Мулешко пухти отдолу и подпира. Ах, туй магаре, туй магаре! А Гарванчо примира, дъх запира. И в миг магарето избухва — гръм, трясък, рев! Ужасен вик! Глава, крака, опашка летят нагоре към небето. А Гарчо и Мулешко с дълбока мъка на сърцето нареждат: — Тежко, тежко, тежко! Но вие не тъжете, читателю любезни! Наш Дългоушко от небето пак ще слезне. Че има още да си пати и да се слави с лудории чудновати. > РИБАТА ХВАЩА РИБАРЯ Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га! Господа, продължава говорящият филм „Гарван грачи“. Оставихме Гарванча да плаче и да нарежда заедно с опечаления Мулешко: „О, тежко, тежко, тежко! Загина даровитият певец! И никога не ще ни радва вече божественият му гласец!“ Но в този миг до тях — цоп — от небето падна крак, после втори, трети, четвърти, после труп, после глава. — Какво ли е това? — Магарешка глава! — Той е, той е, той! — Ах, леле мале, Магарини мили мой. — Ала на части пада от небето! — Това не вреди! Ще го сглобиме! Ах, муленцето мило! А Бай Мулешко се затири, донесе кинематографическо лепило, което всичко залепява и като живата вода и камъните дори съживява: — На работа сега! Сглобявай, Гарване! — извика бай Мулешко. — Аз със лепилото ще мажа, а ти слепявай о трупа крака, врат, глава! — Така-а! Така-а! Крака, врат, глава! Гарванчо повтаря и всяка част на мястото поставя. — Опашката остана. Но де я нея? — Де я? — се лута майсторът и дири. Тук опашка, там опашка — няма. Тогава Гарванчо въже дебело взема, разчепква го на края ч добавя: — Кой казва, че не зная и мулешки опашки аз да правя! През това време Магарини оживява и от все гърло заревава: — Да сте жи-виии-и, при-я-те-ли ми-ли-и, дето до-бре-е сте ме за-ле-пи-ли-и! И ритна той от радост, опашката повлече, а Гарванчо му рече: — Така-а, така-а! Зная, зная: на опашката на края ще вържем въдици и двама риба ще ловим. Да вървим! И ето, те стигнаха, морето. Магарини спусна дългата опашка със въдици в водата, а Гарванчо заклати одобрително главата. Но скоро Магарини сети, че нещо опашката опъна. Нозете той напъна. Но сила по-голяма го дръпна към водата. Додето Гарванчо изграка, Магарето ревеше на великанска риба във устата. Тя му погълна трупа до главата. Но Магарини зарита със краката, проби на рибата корема. И към брега се той подема като с подводница крилата. Опашката му плува из водата и други риби с въдиците хваща. А Гарванчо молитва към брега изпраща: „О, кой ще ни помогне!“ — О, бай, Мулешко, помогни ни! Най-после Магарини изскочи на брега с нечуван лов! Закрачи той честит с една голяма риба като кит и много още други дребни, на бай Мулешко за гозбица потребни. И сбра се мало и голямо да гледа това чудно чудо. А Гарванчо, зарадван лудо, положи венец от лаври на рибаря и изграка: — Га-га-га-га! Слава и чест на Магарини! По сила и лъва ще надмине! > КОЛКО ЧИНИ МАГАРИНИ Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га! — Господа, пак продължава говорящият филм „Гарван грачи“. Магариии крачи и с лъвска сила влачи риба тежка. Над него Гарванчо захвърка и заграчи: — Напред към бай Мулешко! А бай Мулешко се задава, гледа и се чуди: каква е тая риба с магарешки крака? Мале мила! Как може? Рибешка уста, а от нея се подава магарешка глава! В туй време, додето бай Мулешко се съвземе, Магарини гръмко заревава: — Ехей! Здравей! Това се вика лов! Ела при мене, бай Мулешко! Съвети дай ми ти сърдечни, какво да сторим с тоя лов! Да свърша всичко съм готов. — Ах, ти ли си, бре Магарини? Че как тъй стана, мамин сине! Това чудовище как хвана! Елате с Гарча двама тука! От тая по-голяма слука — кажи му здраве! Сега ме чуйте що ще правим! Ще яхна тая риба аз и този час ще идем на пазара. Ще я продам без мъка на рибаря. А скрит в нея, Магарини ще чака сгоден случай, за да покаже колко чини. Сега напред! — Да, да-а! Добър съвет! — изкряка Гарчо. — Приет, приет! — добави Магарини. — Да вървиме! На рибата бай Мулешко се покачи. Пред него Гарванчо заграчи. Каквото бай Мулешко рече, така стана. Намериха рибаря. И рибата цена висока хвана. Дори и бай Мулешко като помощник-продавач остана. Възпретна той ръкави, па завика: — Тука, тука! Пресна, едра! Без забава реже, дава! Който купи, ще повтори! Леля Дана Дебелана с чича Лича вече тичат. Тя отдалече говори: — Де бре, чичо, какво чудо! Риба като нас дебела! Ще си купим, ще похапнем, та каквото ще да става! — Реже, дава, реже, дава! Чичо Личо се провикна: — Хайде де! Сечи, рибарю! Ей оттука! Тъй наслука! Премери я. Колко дойде, честно плащам! Леля Дана Дебелана се поклаща и добавя: — Ех, каква яхния, леле, от таз риба ще направя! Бай Мулешко дигна ножа. Ала така се увлече, че забрави Магарини. С мъжка сила той замахна. Рибешкия гръб разсече и засегна Магарини… В миг той ревна, рипна, охна, като граната изскочи, литна горе, падна доле, върху пода се стовари. Той отхвръкна, купувачите издигна. Те летят, от страх примират. — Майчице, какво магаре! Но когато се съвземат, те разбират, че ги влачи хала съща и със сила всемогъща реве, та земята търси: — Бай Мулешко, бай Мулешко! Жежко, жежко, жежко, жежко. Никак не беше човешко, дето гърба ми посече! И така ме натовари! Ала и яма що да сторя! Нали пусто съм магаре! > ТРАМВАЙ МАГАРИНИ Трак-трак-трак-трак! Га-га-га-га! — Господа, и сега продължава говорящият; филм „Гарван грачи“. Раненият Магарини лудо тича и носи на гърба си леля Дана Дебелана и чича Лича. А бай Мулешко завика подир него: — Запри се, Магаринчо! Прости ме, братко мили! А Гарванчо добави: — Запри се! И прости на бай Мулешка. Той, без да иска, с ножа по гърбеца те засегна. Стана грешка. Прости го ти сега! Га-га! При нас ела! Но кой ти чува? Магарини гърлището надува и с тежкия товар все тича, тича… Най-после, кой знае как, между два княжевски трамвая се намери. Единият отива, а другият се връща. И Магарини със сила всемогъща отхвърли връх колата и леля Дана, и чича Лича, па плю си на краката и почна по релсите да тича. И както размахваше опашка, с железните въдици на края опашката о жиците се хваща. По нея тръгва ток. И Магарини полетява с по-голяма скорост от трамвая. — Зър-зър-зър! — лети към Княжево и никъде не спира. Ала дружина скиорска го съзира и вик надава: — О, Магарини, ти ли си? Спри, спри, спри! И в Княжево ни отнеси! Там шанцата ще осве-тиме и със скокове юнашки ще придобием славно име! — Стой! — извика Магарини, — Качете се, та да вървиме! Но в тоя миг се чу и бай Мулешковият вик: — Магарине, Магарине-е! Почакай малко! И нас със Гарча покачи ни! — Га, га-а! И ний пристигаме сега! Почакай, почакай малко, Магарине! И рибата довлече бай Мулешко. Почакай! Ще окачим и нея. И тя с Мулешка ще се влачи! А бай Мулешко с мъка крачи и рибата довлича. Дружината на трамвай „Магарини“ се покачи. А за трамвая бай Мулешко рибата окачи и седна върху нея. Готово! Зър-зър-зър!… — лети към Княжево е товара Магарини. Такъв трамвай кой може да надмине? Дори и Гарванчо редом с тях едвам летеше. А скиорската дружина размахваше ръце и от все сърце крещеше: — Ура! Напред! Напред към планините! G отлични скокове навред сме ние винаги прочути! А Магаринчо слуша, не се стърпява, навирва си ушите и от все гърло заревава: — Аха, аха-а! Не се хвалете! За после дръжте си хвалбите! И нека всеки знае, че бае Магарини със ски света ще смае и първенците ще надмине! А скиорската дружина главата му притиска и се киска: — И ти не се хвали, о, Магарини! Ще видим горе колко чиниш! А сега спри да слезем! И ако искаш, с нас ела, да видим как те бива! — Сега, сега! Слезнете и вървете! Като вас виждал съм такива. Тоз час за ски отивам. И ида, ида!… — Добре, добре! И тръгна славната дружина. А Магарини към Княжево замина с бай Мулешко. > ПЪРВЕНЕЦ Трак-тряк-трак-трак. Га-га-га-га. — Господа, Магарини към селото крачи, да дири ски, та и той като спортист да се прослави. Бай Мулешко се поотби в една кръчма край селото да си похапне и посръбне. А скиорската дружина към планината се отправи и шанцата задмина. И почна да се качвай се спуща. Но изведнъж зачу се рев до бога. И вдигна се тревога. — Кой реве? — За помощ кой зове? — Напред, момчета! От гибел да го отървеме, А през туй време Магарини, потънал във снега, реве със всички сили: — Хора, бре-е! Де сте, бе-е! Тук сега-а във снега-а, ще умра-а! Към тоз ужасен вик се спуснаха за миг сърцатите скиори. И над снега отгоре измъкнаха потъналия скиор. Наблизо имаше стобор. И някой се провикна: — Дъските откъртете! По-скоро тук ги донесете! На подкованите нозе на Магарини за ски ги прикрепете! Додето Магарини се усети, дъските бяха вече на нозете. На всяка нога по една. — Сега напред! Нагоре по тая върла стръмнина! — Това е лесно за скиори, но що да чини Магарини? Опитва тъй, опитва инак — не може крачка да възлезе. Задъха се, език изплези и на молба удари: — Не мога-а! Не мога-а! Помогнете ми, другари! И скиорската дружина започва да го тика. Но доста време мина, а той не мръдва. Тогава най-малкият скиор извиква: — Задните крака напред му обърнете и за опашката теглете! — Така, отлично! Браво! — Теглете все нагоре и дръжте здраво! Дано не се случи някой да изпусне, Магарини с такава сила надолу ще се спусне, та ще повлече и нас, и всички, що на пътя му се мернат! За здравата опашка го дърпа дружината юнашка и с дружна сила прекомерна чак горе го извлича. Тогава мъдри Магарини разбра, що трябва тук да чини. Погледна отвисоко, посочи шанцата там долу и затръби на вси страни с гръмовен глас: — Настана вече моят час! Да види целий свят какво аз мога! Най-главният скиор приятелски му рече: — Послушай, приятелю стари, о, човече, пардон, о, магаре! Такъв опасен спорт недей подхваща! Но Магарини главата си поклаща: — Аз слушам, приятелю стари, о, магаре, пардон, о, човече, но тука няма да послушам вече. Прослава диря аз, прослава! Разберете! Не ми пречете!… Едно, две… И Магарини полетя. Като хала надолу се понесе. От шанцата отлитна и хвръкна като самолет… Когато кацна, беше вече най-великият скиор по цялата земя. И забръмчаха телеграфи, радиоапарати: — Хвала и чест на Магарини! Той всички първенци по дяволите прати! > ВЕЛИК ПЕВЕЦ Трак-трак-трак-трак! Тонфилмът продължава. Ще видим как прославеният Магарини от много слава си изпати. От завист скиорите познати оставиха Магарини, потънал от чутовния скок в снега дълбок. Напразно той ревеше: — Господа! Не ме оставяйте самин! Върнете се, върнете! Не е ли срам за вас — прославеният Магарини да загине! Елате ме спасете! Освободете ми нозете! Но никой го не чу и той остана сам-самичък. Прекара тежка нощ. На сутринта, когато слънце запрепича, той пак започна да реве: — Докога аз ще се мъча тук в снега-а! И болки сещам по гърба. Навярно от скачането придобити рани. А слънцето препича. Какво сега ще стане?… В туй време мина бояджия. Боя държеше във кутия. И спря го Магарини. — Ах, помогни ми, господине! — Но как? — Освободи ми поне едина крак и раните със нещо намажи ми, че болката ме дразни. — Добре, добре! Измъкна му краката и раните нацапа със боята. И първенецът Магарини се превърна на животина чудновата. И с мъки тежки и болежки от планината той се смъкна. Вървя, вървя, пристигна в София. До Зоологическата градина се домъкна. Побутна с крак вратата и при животните се вмъкна. — Къде, Жирафомагарине? — запита го чистачът. — Ох, остави ме да почина тука, господине! Едвам-едвам се влача. — Заповядай, заповядай! Нали за редки жи-вотини като тебе са тез градини. И Магарини край слона мина гордо-гордо. А той го гледа, очи пули. — Бре, какво е туй жирафомуле! Маймуната го спря и рече: — Добре дошел! Аз чакам те отдавна вече. По радиото чух как се разнася твойто име из нашенско и вредом по чужбина! Ще бъдеш гордостта на нашата градина! Сега тук нещо да поуредиме, та нашия народ да поразвеселиме! — Концерт! — отсече Магарини. — Пред лъва искам аз да се прочуя! — Отлично — извика хитрата маймунка. — Концерта ще разглася аз Лично със звънец и със обяви, от мене по-големи. И без да губи време, тя съобщи на всички животни, че Магарини-Жерафини ще пее арии из „Фауст“, „Риголето“ и „Аида“. И лъвът първи викна: — Ида, ида! След него ред по ред дойдоха всички животни. Започна Магарини. Отпусна своето гърлище. Но лъвът изрева: — Я го вижте! Та нима песен е това! Да се накаже за измама! Но Магарини прихна. — Не слушам аз критик несвестен! Аз пея моя песен и с нея се гордея! Но лъвът скочи. — Сега ще видиш, майчин сине! Насмалко щеше да загине Магарини. Добре, че чу го бай Мулешко, който в София се беше върнал, и го избави от положението тежко. И тръгнаха към бай Мулешковата къща. Тогава Гарванчо ги зърна, че се връщат. При тях дойде и радостно заграка: — Га-га! Приятна вест ви нося аз сега. Всичко, всичко, което тези дни задружно преживяхме на филм е вече снето. И в книга е разказано чудесно. На трима ни поставени са ликовете. Ако не вярвате, идете и книжката „Гарван грачи“ си купете. Разгледайте я и я прочетете! Га-га-га! Честити сме сега! Цял свят за нас говори! И най-добре ще сторим, то се знай, да сложим тъкмо тука, и ри най-върховната сполука — КРАЙ. КРАЙ I> © Ран Босилек Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007 __Публикация:__ БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“ ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО Ран Босилек ГАРВАН ГРАЧИ Весели приказки и разкази Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев Художник Ани Ралчева Художествен редактор Георги Недялков Технически редактор Катя Бижева Коректор Емилия Кожухарова Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972. Дадена за набор на 5. VII. 1972 година. Подписана за печат на 15. X. 1972 година. Излязла от печат на 25. II. 1973 година. Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75. Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева. Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева. „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ София 1973 Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3337] I$