[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Сън
|	Разказва кучето Джафко


	Знайте ли кое е на света най-сладко? Всички ще речете: „Знаем, Джафко, знаем. Ти месце обичаш. То за теб ще бъде най-сладкото нещо!“ — Лъжете се, братя! Няма да отричам, че месце обичам. Но не зная нещо, от съня по-сладко.
	Цял ден си лудувал, джафкал си, играл си. Хапнал недохапнал, сръбнал недосръбнал — сгушиш се на топло, па заспиш си сладко. И още по-сладки сънища сънуваш. Насън всичко може. Ходиш, дето искаш. Правиш си на воля, каквото желаеш. Цял ден ти се щяло нещичко да хапнеш, легнеш вечер гладен и — хоп — насън виждаш богата трапеза. И хапнеш, и сръбнеш. Никой ти не виква. Никой те не ритва…
	Ето оназ вечер какъв сън сънувах:
	Вървя с наша Данка. Стигаме до моста. Изведнъж усещам, че някой ме дръпва и така ми казва:
	— Пардон, господине! Вие нали бяхте стихоплетът Джафко?
	Аз се понавъсвам. Отвръщам сърдито:
	— Не съм стихоплетът, а поетът Джафко. За какво ти трябвам?
	— Извинете, моля. Едно писмо нося. Царят ви го праща.
	Аз питам учуден?
	— Кой цар ми го праща?
	— Царят, що владее кучешкото царство. Отварям писмото. Чета и не зная от радост къде съм.
	— Драги ми поете — пише ми сам царят, — с наслада ти четох днеска стиховете. И те назначавам придворен учител. Ела тук веднага. Че на царедворци чакат синовете, за да ги направиш всичките поети!
	Подавам писмото на Дана и казвам:
	— На, чети, да видиш каква чест ми правят, та и ти да знаеш как да ме зачиташ. А сега прощавай! При царя отивам.
	Дигам глава гордо. С пратеника тръгвам.
	Пристигаме скоро в школото на царя. Там сварвам чедата на видните псета. Като ме съзряха, зашепнаха тихо: „Поета, поета!“
	Сам царят ме среща. Аз му се покланям.
	— Благодаря, царю, за честта голяма. За мене по-драга от таз служба няма. Но тясно е тука, о, царю честити, за мойта наука. Вънка на открито трябва да излязат моите ученици. И волни да бъдат като горски птици. По двор и градини, в гори и долини да тичат, да скачат. С мене да играят. И аз ще ги уча що трябва да знаят. Тука ще се връщат всички изгладнели. Та ядене царско за вечер гласете!
	И царят знак дава! — Да бъде, поете!
	И радост голяма тогава настава. На възбог ме дигат моите ученици и скачат, и викат:
	— Учителю драги, жив и здрав бъди ни! По-скоро навънка! По-скоро води ни в царските градини!
	Но един глас страшен най-силно крещеше:
	— Навънка! Навънка!
	И аз се събудих.
	Готвачката Деша викаше сърдито:
	— Вънка, вънка, вънка! Легнал ми в леглото! Ах, Джафко проклети!
	И тя ме изрита. Но аз й прощавам. Че тя знае само да пържи кюфтета. Затова тъй грубо съня ми прекъсна. Но от туй той още по-сладък ми стана. И аз ще го помня, докато живея!


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3331]
I$