[Kodirane UTF-8] | Ран Босилек | Куку и Мяу Баба Кукумявка на слънчице поспала, на месечника попрела. Хем преде, хем немирните си внучета Куку и Мяу наглежда. Те уж седят на клончето до нея, ала очите им все в гъсталака насреща. Месечко ги гледа и се усмихва дяволито. — Бабо, защо се смее дядо Месечко? — пита Мяу. — Защо питаш, бе глупчо? — обажда се Куку. — Нали знаеш от приказката. Още му е сладко. Цяло гърне с мед изгълтал, когато бил малък. Хем с шепи лапал… — Аха, сещам се — прекъсва го Мяу. — Лапал той, ала киселичко му излязло. Издебнала го майка му. Пернала го по страната. Той се хванал за лицето и — беж да го няма. Избягал в гората. Затуй и досега му е измацано лицето. Той трябва да плаче, а не да се смее! — Защо ще плаче? Туй не си ти. От най-малко нещо замяукваш! Мяу замълча. После изведнъж попита: — Бабо, ами кой покачил Месечка на небето? Той нали няма крила? Баба Кукумявка понатикна хурката в коланя на престилката си и рече: — Като избягал Месечко в гората, скрил се в една хралупа. Страх го било да го не намери майка му. Там живяла на мойта баба баба й. Той й се примолил и тя го отнесла през нощта иа небето. Като летели, от ръцете и лицето на Месечка се стичали капки мед. Тези капчици станали звездици. Те и сега светят на небето. — Че на твойта баба баба й защо не останала при Месечка? — попита Куку. — Сега щяхме да й ходим на гости. — Защото там няма мишчета и комар чета. Тя се върнала пак в хралупата. Но там било изцапано с мед. На мойта баба баба й близнала малко от меда и се превърнала на орел. Дотогава нямало орли на земята. Такай се отплатил Месечко. Казват, че и досега стояла тая хралупа и медът никога не засъхвал в нея. Която кукумявка близне от тоя мед, става тоз час орел. — Бабо, пусни ни да идем в гората! — рече Мяу. — Може да намерим хралупата! — Тъй се намирало то! Само послушни кукумявчета могат да станат орли! — Пусни ни, бабо — замоли се Куку. — И ние ще слушаме. Не ни се седи вече тука! — Не може. Къде ще ви търся после из гората! — Бабо, падна ми пантофката! Ще сляза да я взема. — Ах, и мойта! Докато ги види баба Кукумявка, Куку и Мяу скочиха от дървото и се изгубиха из гората. Като вървяха какво вървяха, Мяу дръпна Кука и пошепна: — Куко, стой! — Какво има? — попита Куку. — Нещо шава в трънака. — Лисица! Да бягаме! — Чакай! Не е лисица. Мишка! Дръж, Куко, за опашката! Куку се хвърли. Хвана мишката за опашката. Тя го повлече из трънака. Хвърли се и Мяу на помощ. Мяу дърпа Кука. Куку дърпа мишата опашка. Мишката ги влачи и двамата. Най-после мишката се намъква в една дупка. Но и Куку, и Мяу държат здраво опашката. Мишката тегли навътре, те навън, тя навътре, те навън. Най-после опашката се скъсва и юнаците падат по гърба си. Мишката изпищя, но после подаде глава из дупката и рече: — Дайте ми опашката! — Защо ти е скъсана опашка? — каза Мяу. — Ще си я хруснем с Кука. — Аз ще си я залепя с мед — рече мишката. — Дайте ми я! — С мед ли? — викна Куку. — Заведи ни при меда, ще ти дадем опашката! Мишката ги заведе при една хралупа. Там имаше див мед. Мишката бе прогризала една дупчица, запушвайте я с восък и често ходеше да по-хапва мед, без да сърди пчелите. Тя отпуши дупчицата и медът потече. — Ето ви меда — каза мишката. — Дайте ми сега опашката! Тя сграби опашката, па избяга в гъсталака. — Ближи сега, братко, да ближем! — рече Куку. — Това ще да е Месечковият мед. — Нека види баба, че и ние можем да станем орли! — викна Мяу. Близаха, близаха, но все кукумявчета си оставаха. — Да се облеем цели! — каза Куку. Те се подложиха под дупката и медът се за-стича по тях. По едно време облещиха очи. — Мяу, приличаш на удавена мишка! — Ти на плъх! — Как ще се върнем? — Ти каза да се облеем. — Ти си глупчо! — Сега ще видим кой е глупчо! Мяу удари Кука и поиска да хвръкне. Но крилата му бяха залепнали. Куку го блъсна и той падна на земята. Сухи листа полепнаха по перата му. Мяу стана, пъхна се между краката на Кука и го търкулна в шумака. Така битката продължи дълго. Най-после двете кукумявчета се спогледаха и изкрещяха от радост: — Гледай, гледай, Куко! Ти си цял орел! Какви дълги жълти пера поникнали по тебе! — И по тебе, Мяу! И ти си орел! Напред сега! Нека види баба! Като попреде какво попреде, баба Кукумявка слезе от дървото и почна да вика немирните си внучета: — Куку, Мяу! Прибирайте се! Стига играхте! Куку, Мяу! Ала никой не се обади. — Ах, вие играчи такива! Нека се върнете, ще ви дам да разберете! Баба Кукумявка седна до хралупатото дърво. Тя попреде, попреде, па задряма. През туй време се зададоха Куку и Мяу. Вървяха и пееха: „Дървесата клони дигат. Славните орли пристигат! Излез, бабо, посрещни ги! С царски гостби нагости ги!“ Стресна се баба Кукумявка, изкряка и подхвръква на дървото. После се повзря и позна своите немирници. А те пеят ли, пеят! Баба Кукумявка скочи от дървото, взе хурката и ги заудря по новата премяна. Бий и вика: — Бабините орлета, нагостени бъдете! Че пак сами ходете! Че пак баба плашете! А Месечко гледа и се смее от небето. КРАЙ I> © Ран Босилек Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007 __Публикация:__ БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“ ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО Ран Босилек ГАРВАН ГРАЧИ Весели приказки и разкази Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев Художник Ани Ралчева Художествен редактор Георги Недялков Технически редактор Катя Бижева Коректор Емилия Кожухарова Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972. Дадена за набор на 5. VII. 1972 година. Подписана за печат на 15. X. 1972 година. Излязла от печат на 25. II. 1973 година. Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75. Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева. Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева. „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ София 1973 Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3330] I$