[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Бърза работа


	На Гергьовден рано-рано тръгнал Ежко из гората. Поотбил се у Лисини.
	— Как си, Лиске?
	— Зле съм, Ежко.
	— Какво ти е?
	— От три деня болна лежа. Гърлото ми пресъхнало. Моля ти се, Ежко Бежко, иди донеси водица! Вземи писания бъкел! Ала скоричко върни се, че от жажда си умирам!
	— Бива, бива, Кума Лиске. Само бъди търпелива! Бързането не обичам.
	Взел бъкела Ежко Бежко. Тръгнал за вода студена.
	Вървял, вървял, сядал, ставал…
	Косачите поносили. Златни ниви клас превили…
	Стигнала го Баба Меца.
	— Къде бързаш, Ежко Бежко? Чакай малко! Почини си!
	— Право казваш, Бабо Мецо. От бързане полза няма. Но кумицата е болна. По Гергьовден бях при нея, та ме прати за водица. Затуй бързам. А ти как си?
	— Зле съм, Ежко. Лапнах недозряла круша. Преседна ми, та сега едвам говоря.
	— Що не чака да узрее? От бързане така става. Я се върни при Лисана! Ще ти донеса водица. Щом си сръбнеш, ще ти мине.
	И пак тръгнал Ежко Бежко. Вървял, вървял. Сядал, ставал… Жетварите пожънали. Вършачите овършали. Настигнал го Кумчо Вълчо.
	— Къде бързаш, Ежко Бежко? Седни малко да починеш!
	— Право казваш, Кумчо Вълчо. От бързане полза няма. Но кумицата е болна. По Гергьовден бях при нея, та ме прати за водица. Пък и Баба Меца там е. Яла преседлива круша. И тя за водица чака. А ти как си, Кумчо Вълчо?
	— Зле съм, Ежко. Бях надолу по селата. Карах телци по гората. Та от работата тежка ме разлюшка люта треска. Цял съм в огън. Търся нещо за разхладка.
	Ежко Бежко отговорил:
	— Много, Кумчо, си прибързал за работа да се хващаш. Но не бой се. Върни се при Кума Лиса. Ще ти донеса водица. И треската ще ти мине.
	И пак тръгнал Ежко Бежко.
	Вървял, вървял. Сядал, ставал… Сняг захвъркал.
	Застигнал го Заю Баю.
	— Къде бързаш, Ежко Бежко? Спри се малко да починеш!
	— Право казваш, Зайо Байо. От бързане полза няма. Но кумицата е болна. По Гергьовден бях при нея, та ме прати за водица. Пък и Баба Меца там е. Яла преседлива круша, та и тя за вода чака. Там е още Кумчо Вълчо. Телци пасъл. Понастинал. Люшнала го люта треска. И той за вода примира… А ти как си, Зайо Байо?
	— Зле съм, Ежко. Бях у баба попадия. Тя ме гости със туршия. Но солена, пресолена! Сега свил ми се езикът. Търся водица да пия.
	Ежко се засмял и рекъл:
	— Зайо Байо, ще прощаваш, ала много си прибързал с зимнина да се гощаваш. Върни се при Кума Лиса. Там почакай за водица. Ще донеса подир малко.
	И пак тръгнал Ежко Бежко.
	Ходил, ходил, сядал, ставал. Тук се спрял да поприказва. Там отбил се да почине. Налял вода най-подире и тръгнал да си отива. И пак сядал, и пак ставал. И пак срещи и почивки. Кой го знае де се скитал. Чак на третата година при кумицата се върнал. Чакали го там при нея: Баба Меца, Кумчо Вълчо, Заю Баю бързокраки.
	Щом ги зърнал, Ежко Бежко се затекъл, препънал се и цоп — паднал. Сцепил бъкела в средата и разляла се водата.
	Кума Лиса се разсмяла:
	— А бре, Ежко, защо бързаш! Ще си разбиеш главата!
	— Право казваш, Кума Лисо. Накрай време се посрамих. Поизбързах и ето на — излях до капка водата!


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3325]
I$