[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Котаран


	Една сутрин Заю Баю срещнал Лиса сред гората.
	— Кума Лиске — рекъл Заю, — иска ми се да подойда тия дни при теб на гости.
	— Не ти трябва, Заю Баю! Котаран при мен живее. Какъвто е лош и страшен — къс по къс ще те раздърпа!
	Уплашил се Заю Баю. Кого видел, кого срещнел — все за Котака разказвал.
	Чули за тоя звяр страшен Кумчо Вълчо, Баба Меца, дългомуцунест Глиганчо. Заедно със Заю Баю сдумали се една заран да поканят на трапеза Котарака с Кума Лиса. По-отблизо да го видят.
	— Аз месото ще приготвя за трапезата богата! — обадил се Кумчо Вълчо.
	— Аз пък цвекло и картофи ще изровя за софрата! — силно изгрухтял Глиганчо.
	— Аз мед сладък ще домъкна! — рекла рун-тава Мецана.
	— Аз пък моркови и зеле! — най-подир добавил Заю.
	И разтичали се всички. Гозби почнали да готвят. Кога всичко пригласили, пак на съвет се събрали. Питали се един други кой гостите да покани.
	— Аз не мога — рекла Меца. — Каквато съм тежкокрака, ако Котаран ме погне, с бяг не мога се избави!
	— И мен за бяг не ме бива! — одумал се и Глиганчо.
	— Аз пък стар съм и не видя — рекъл Вълчо и въздъхнал. — Нека иде Заю Баю?
	Престрашил се Заю Баю. Тръгнал гостите да кани. Стигнал Лисината къща и почукал на вратата. Подала се Кума Лиса.
	— Кого търсиш, Заю Баю?
	— Добър ден ти, Кума Лиске! Много здраве от Мецана, от Кум Вълча и Глигана! Днес трапеза нагласихме, та дойдох да ви поканя — теб и твоя Котаранчо…
	— Ний на гости рядко ходим — отговорила Кумата. — Ала щом сте пригласили, ще ви дойдем. Но послушай! Щом ни видите, че идем, да се скрийте кой де може! Котаран е лош и страшен! Къс по къс ще ви раздърпа!
	Хукнал назад Заю Баю и отдалеч се провикнал:
	— Крийте се кой дето може! Котаран е лош ш страшен, къс по къс ще ни раздърпа!
	Още Заю не издумал, Баба Меца се покачва на едно дърво високо. Вълчо в храстите се мушнал. Заю зад гнил дънер скрил се, а Глигана — под софрата.
	Котаран и Кума Лиса до трапезата пристигат. Щом месото помирисал, Котаран очи изблещил. Зафучал и взел да лапа. Лапал, лапал — до-насита. Па изтегнал се доволен и замъркал…
	През туй време под софрата комар ощипал Глиганча и той, без да ще, помръднал. Котара веднага скочил. Помислил, че мишка шава, Хвърлил се и стиснал силно за опашката Глигана. Рипва той със всичка сила. Бяга душа да спасява. Котаран от страх настръхнал. Изфучал, назад отскочил и за миг се покатерил на дървото при Мецана. Тя се стрясва и цоп — долу: право върху Кумча Вълча…
	Хуква Меца, хуква Вълчо, а след тях и Заю Баю. Стигат Глигана в гората и на бяг ударят всички. Бягали те, без да спират, цели три дни и три нощи. Най-подире се запрели. Заю дъх поел и рекъл:
	— Пред какви не страхотии аз юнашки съм излизал, ала такъв звяр нечуван до ден-днешен не бях срещал. Право казва Кума Лиса. Тоя Котаран ни слиса!


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3289]
I$