[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Мъдър Ежко


	Едно време всичките животни край морето се събрали. На царски трон седял Лъвчо. А редом с него Баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Ежко Бежко, Котаранчо, Петлю сладкогласен…
	Кой такваз отбор дружина по ум би могъл надмина?
	Изправил се Лъвчо и рекъл:
	— Братя, нека ни Петлю обади за какво сме се събрали!
	Кацнал Петлю на дърво високо и започнал:
	— Другари, очи към небето подигнете и златен Слънча погледнете! Откак свят светува, той ни праща светлина и топлина. А сетихме ли се нявга ние да му сторим що-годе добрина? И ето, днес сме се събрали да обмислям и решим как да му се отплатим! Съгласни ли сте, другари?
	— Съгласни, съгласни!
	Погледнал Лъвчо към небето и добавил:
	— Сега остава, мили братя, да мисли всеки, та по-скоро да измислим с какво на Слънча да се отплатим!
	И сложили всички животни пръсти на челата…
	Мислили, мислили, ала никой не можал да намисли наспоред слънцето отплата.
	Изправил се тогава мъдър Ежко и казал:
	— Братя, откак сме се родили, ние с другари понасяме и радости, и скърби. Задружно ходим и пеем, другарски живот живеем. А Слънчо открай време си свети все самичък. За да не му е мъчно, знаете ли какво съм намислил?
	— Казвай, казвай!
	— Намислил съм да го оженим, другарка да му намерим, та и той радост да види. Съгласни ли сте?
	— Съгласни сме, съгласни!… Да живее Ежко! — еква ширинето.
	А Слънчо слуша и му става драго-драго — ще скочи от небето, Само Лъвчо не снемал още пръст от чело.
	— Що мислиш още, царю честити? — попитала го Мечката. — Добре е туй, дето дума Ежко! Да оженим Слънча! Стига е греел самичък!
	Изправил се Лъвчо и рекъл:
	— Не бързайте, братя, да хвалите Ежка! Помислете всички! Сега едно слънце грее, та лете едвам се търпи. А ако го оженим и му се родят слънчица, къде ще ни свърти. Ще изгорят и поля, и нивя, и гори! Вярно ли казвам?
	— Вярно, вярно! — викнали всички. — Няма да го женим. Ще намислим друго.
	Като чуло Слънцето тия думи, станало му много мъчно, замижало и — цоп — сред морето!…
	Изведнъж притъмняло. Станало студено. Ами сега? Що да правят? Ударват на молба.
	И на женитба склонили дори. Ала Слънчо не излиза, та не излиза…
	— Защо се плашите толкова, бе братя? — обадил се Петлю. — Аз да съм ви жив! Ей сега като запея, ще видите как Слънчо ще изгрее!
	Пял Петлю три дни и три нощи. Ала Слънчо се в морето още.
	Тъй ли? Като не може с песни, и друго Петлю знай.
	Една сутрин той се хвърлил сред водата и излязъл мокър-мокреничък от краката до главата. А Слънчо понадникнал от морето и запитал:
	— Защо, Петльо, си кахърен и трепереш?
	— Остави се, Слънце ясно! Ако не бях слушал приятели да се женя, нямаше да се мъча и треперя. Ергенство, че пак ергенство!
	Като чул тия думи, Слънчо златен се издигнал, па изгрял пак над морето. А петлето разтърсило мокри криле, па запяло:
	— Кукуригу-у!
	Оттогава до ден днешен Петлю все приплясва криле, преди да запее. Мисли си, че все са мокри от оня ден, когато накарал Слънча да изгрее.
	А Ежко много трябва да се е засрамил, горкият, от лъва и другите животни, та оттогава и досега в бодли си крие лицето.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3323]
I$