[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Лъв и човек


	Похвалил се лъвът пред Баба Меца на: — Няма на земята по-силен от мене!
	— Има, Лъвчо, има! — рекла Баба Меца. — Това е човекът. И аз като тебе малко го познавах. Почнах да му тъпча начесто нивята. Взех да му заплашвам телците в гората. Но той ми докара ума във главата. В дълбок трап без мъка веднъж ме събори. Оттогава куцам. От човека, братко, по-силен не зная. Той със ум се бори.
	— Де е той да види лъвската ми сила! — ревнал гневно лъвът.
	— Дърва сече днеска зад хълма в гората — отвърнала Меца.
	Запътил се лъвът да дири човека. На една поляна вързан кон съгледал. — Кой те върза, коньо?
	— Човекът! Човекът! — Де е той?
	— В гората. Дървета събаря.
	Постреснал се лъвът, но тръгнал нататък. Край гората стигнал. Там видял наблизо впрегнати волове.
	— Кой ви впрегна, братя?
	— Човекът! Човекът! — Де е да го видя?
	— Навътре в гората. Цели буки сваля! Уплашил се лъвът, но влязъл в гората. Там дървар съгледал. Събарял букаци. Но щом видял лъва, покачил се бързо на дърво високо. — Кой си? — викнал лъвът.
	— Човек.
	— Тебе диря. Слез да се поборим!
	— Ей сега ще сляза. Ала покажи ми каква сила имаш. Искам да те видя как бук ще събориш.
	Запретнал се лъвът. Блъскал, драскал, гризал. Изморил се страшно. Ала най-подире висок бук съборил.
	— Ей, човече, слизай! С една лапа само и теб ще съборя!
	— Слизам, слизам, Лъвчо. Щом толкова искаш, нека се поборим. Но по-напред трябва там от онуй дърво клина да извадя. Ти си силен, виждам. Хайде, помогни ми! Пъхни предни лапи в цепката до клина, па напъни здраво! Клинът ще изскочи.
	Лъвът пъхнал лапи. Дърварят тогава слязъл от дървото. Замахнал с топора. Избил бързо клина. Приклещил юнашки лъвовите лапи.
	Охнал, ревнал лъвът — разлюлял гората.
	Пата-кюта, пата! — заиграл топорът.
	Примрял от бой лъвът.
	Като натоварил дърварят дървата, наместил и лъва. Подкарал колата.
	Щом пристигнал в къщи, от двора завикал:
	— Излез, излез, жено! Кожухче ти нося! Скочила жената. Припнали децата. Гледат и се чудят:
	— И-и, какво мечище е домъкнал тато!
	Чак до тъмно вънка си играли с лъва. А той не помръдвал.
	— А влизайте вътре! Чака ви софрата! — извикал дърварят и прибрал децата.
	Взели да вечерят.
	Посвестил се лъвът. Въздъхнал и рекъл:
	— Все пак жив останах! Право казва Меца. Човекът е силен. Навред с ум се бори.
	В този миг отвътре завикал дърварят:
	— Ах, ти, Котарако! Ти ли пак излапа пържената риба. Вън, вън, готованко!
	— Мяу! — Котаракът на двора изскочил.
	— Що има, роднино? — попитал го лъвът.
	— Набиха ме, братко!
	— Кой? Пак ли човекът?
	— Той, ами кой други? Никак не обича, кога чуждо грабя.
	— От бой ли, роднино, ти не си порасъл?
	— Постой и ти тука, после ще те видим! И ти като мене наготово чакаш!
	Уплашил се лъвът. Избягал далече. По горите наши не се върнал вече.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3314]
I$