[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Евтин бръснар — скъпо бръснене


	Случило се, че в една гостоприемница се събрали двайсетина хитрувачи. Те насядали в кръчмата на гостоприемницата и почнали да се надлъгват и надхитруват. Лъгали се, каквото се лъгали, докато най-старият хитрец, който бил прочут скъперник, рекъл:
	— Приказките, момчета, свършване нямат, ами знаете ли, че утре е неделя. Я да повикаме бръснар, та всички ни наведнъж да обръсне. По-евтино ще ни излезе.
	— Аз съм бръснар — обадил се най-младият хитрец, който дотогава мълчал. — Недейте търси други.
	— По колко пари ще вземеш на глава? — попитал скъперникът.
	— А бе, дайте там по един лев, колкото да не е без пари.
	— Скъпо искаш.
	— И аз съм сиромах човек. Ала като ви се види скъпо, ще ви отстъпя. Сторил съм днес пет лева разноски. Платете ги на кръчмаря и повече няма да искам.
	— Съгласни сме — рекъл скъперникът.
	— Като е тъй, всеки да отиде в стаята си. Аз ще взема каквото ми трябва за бръснене и ей сега ще дойда.
	Като излязъл бръснарят, старият хитрец се изсмял и рекъл:
	— Хубаво го излъгахме. Мълчете си. Наместо той нас ние него ще обръснем. Хайде сега всеки в стаята си!
	През туй време бръснарят изпросил от ханджията сапун, леген и топла вода, па се заловил за работа.
	Отишъл най-напред в стаята на скъперника. Насапунисал му лицето, брадата и главата, па рекъл:
	— Брей, почакай, че съм си забравил бръсначите!
	И бръснарят бързо излязъл, като оставил сапунисания. Тръгнал сетне от стая в стая, насапунисвал всичките и все ги оставял да почакат, докато си вземе бръсначите.
	Сапунът бил лютив. Който си поотворел очите, долютявало му, та, ще не ще, трябвало да мижи и да чака бръснаря, а той понасапунисал и себе си, за да не го познаят, па хукнал от стая в стая и завикал колкото му глас държи:
	— Брей! Де го тоя бръснар! Ще го науча аз него. С мен ще се подиграва!
	Наизскачали всички от стаите, погледнали се и що да видят — до един били изцапани. Сапунената пяна потекла в пазвите им.
	И почнали да тичат и да викат:
	— Где се скри? Дръжте тоя нехранимайко!
	— По-скоро вода!
	— Олеле, люти! Изтекоха ми очите! Бръснарят най-силно крещял:
	— Дръжте го! Дръжте го!
	Насъбрало се мало и голямо. Кой как ги погледнел, изпокъсвал се от смях.
	През това време бръснарят се измъкнал от гостоприемницата.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3307]
I$