[Kodirane UTF-8] | Ран Босилек | Баба Меца и човекът Прочула се Баба Меца. Няма юнак като нея! Тя се много възгордяла. Един ден били събрани всички горски животни. Пред тях Баба Меца рекла: — Знай ли някой да ми каже юнак, по-голям от мене? Обадил се Ежко Бежко: — Твойта сила, Бабо Мецо, е навсякъде позната. Но по-силен от човека аз не зная на земята. — Как тъй може! — виква Меца. — Искам с него да се боря! — Остави се! — рекла Лиса. — Не мери се ти с човека! Безчет майстории знае. Изведнъж ще те събори. — Право казва Кума Лиса! — обадил се Заю Баю. — Аз съм такъв бързоходец. На сто кучета убягвам! Но от човека се плаша. — И аз човек щом подуша — намесил се Кумчо Вълчо, — отдалече забикалям. — Вие всички сте страхливци! — изревала Баба Меца. — Още ей сега отивам да се срещна със човека. Нека и той да узнае силата на Баба Меца! Тя вървяла, що вървяла — насреща си кон видяла. — Добра среща, Вихрогоне! — Добра среща, Бабо Мецо! — Имам нещо да те питам. — Що те носи насам, Мецо? — Ти познаваш ли човека? Искам с него да се боря. — Стой, не думай, Бабо Мецо! С човека шега не бива. Аз съм по-голям от него, но ме язди и ме впряга. С хитрина и ум се бори! — Като си такъв страхливко, ще те язди, то се знае. Нека с мене да опита! Заминала по-нататък. Насреща й бивол иде. — Добра среща, Чернокожко! — Добра среща, Бабо Мецо! — Ти си опитен и умей. Искам нещо да те питам. — Питай, Мецо, що ще питаш. Готов съм да отговоря. — Как познаваш ти човека? Искам с него да се боря! — Откажи се, Бабо Мецо. Като него юнак няма. Аз съм по-силен от тебе, но пред него съм покорен. Той ме впряга и товари. Цял ден с мен оре земята. С хитрина и ум се бори! — Бива ли тъй да се плашиш? — изревала Баба Меца. — Не ти прилича на боя! Я кажи ми де го него! Да го пипна за снагата! — Мецо, свивай си устата! Тясна ще ти е гората! — От страхливци ум не искам! Пак тръгнала Баба Меца. Ще се бори със човека. Вървяла, какво вървяла, сред гора дървар видяла. — Ей, двукрачо — рекла Меца. — Виждал ли си тук човека? — Аз съм, Мецо. Какво трябва? — Искам с тебе да се боря! — Затуй ли си дошла тука? Ей сега ще се поборим. Но две юначества имам — едното е за всеки ден. Другото е за юнаци. Ти на борба си прочута. Искам чест да ти направя. Затуй ще почакаш малко. Аз ще ида да си взема голямото юначество. Ама ти да не избягаш? — Няма, няма — рекла Меца. — Толкоз време как те диря! Може ли сега да бягам! А дърварят отговорил: — Лъгали са ме юнаци, та не вярвам голи думи. По-добре е да те вържа. — Аз и без туй ще те чакам. Но щом искаш, завържи ме. Вързал дърварят Мецана. Влязъл навътре в гората. Избрал дълга суровица. Отсякъл я. Нарамил я. Върнал се при Баба Меца. Па като заудрял здраво. Че по-горе, че по-доле. Хем я удря, хем нарежда: Мецо ле, Мецо, Мецаио, дълго ти руно непрано. Ще го отупам в гората, ще го опера в реката! Обикаля Баба Меца, завързана о дървото. Реве страшно и се моли: — Стига! Пусни ме, човече! Ти си по-силен от мене! Пуснал я тогаз дърварят. И Меца — беж да я няма. Насреща й Кума Лиса: — Как е, Мецо? Какво стана? Борихте ли се с човека? — Остави се, Кума Лисо! Вие добре си го знаете. Със него шега не бива. Две юначества си има. Със едното само връзва, а със другото налага! КРАЙ I> © Ран Босилек Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007 __Публикация:__ БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“ ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО Ран Босилек ГАРВАН ГРАЧИ Весели приказки и разкази Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев Художник Ани Ралчева Художествен редактор Георги Недялков Технически редактор Катя Бижева Коректор Емилия Кожухарова Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972. Дадена за набор на 5. VII. 1972 година. Подписана за печат на 15. X. 1972 година. Излязла от печат на 25. II. 1973 година. Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75. Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева. Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева. „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ София 1973 Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3303] I$