[Kodirane UTF-8] | Ран Босилек | Кума Лиса и овчарко Разболяла се Лисанка. — Какво ти е, Кума Лиске? — попитал я млад овчарко. — Болно ми е, млад овчарко. Девет дена не съм яла. — Ще ти мине, Кума Лиске. На ти млечице. Хапни си! Хапнала си Кума Лиска. Дигнала се от постеля. Не минало дълго време, дотърчала при овчарка и му рекла: — Жив да си ми, млад овчарко! Умряла бях, съживи ме. И аз искам да си върна. Царски зет ще те направя! — Луда ли си, мари Лиске! Де се чуло и видяло овчар царски зет да стане! — Ще се види, ще се чуе! — отговорила Лисанка. — Трябва само да ме слушаш. Сега искам да намериш една сребърна парица. Бръкнал в джеба си овчарко. Сребърна пара извадил. — На ти сребърна парица! — рекъл той на Кума Лиса. — Па да видим що ще стане! Взела Лисанка парата и беж — в царювите двори. Пуснали я чак при царя. — Царю — рекла Кума Лиса, — дай ми царската мерилка. Моят господар я иска — среброто си да премери. Дал й царят царска крина. Взела крината Лисанка. Отнесла я сред гората. И там в царската мерилка тя залостила парата. На сутринта рано-рано тя пристигнала в двореца. Връща царската мерилка. Предала я, дето трябва, и тръгнала да си ходи. — Кума Лиске, Кума Лиске! — рекли царските пазачи. — Твоят господар забравил в крината една парица. — Нищо, нищо, царски хора! Не си струва да се връщам. У нас пари със чували! Чул я царят и си рекъл: „Богат ще е господарят!“… Върнала се Кума Лиса. Тича право при овчаря. — Жив бъди ми, млад овчарко! Всичко на добре отива. Сега жълтица ми трябва. Виж отгде ще ми намериш! Продал овчарко овненце. Дал на Лисана жълтица. Тя припнала пак при царя. — Царю — рекла, — много здраве от моя стопанин Слави. Моли пак да му услужиш. Царската мерилка иска — златото си да премери. Дал й царят царска крина. На сутринта тя я връща. Тръгнала пак да си ходи. — Кума Лиске, Кума Лиске! — рекли царските пазачи. — Твоят господар забравил в крината една жълтица! — Нищо, нищо, царски хора! Не си струва да се връщам. У нас жълтици с кошове. Чул я царят и си рекъл: „Тоя господар ме смая. По-богат ще е от мене!“ Минали се два-три дена. Пак пристигнала Лисанка. — Ща те носи, Кума Лиске? — попитал усмихнат царят. — Царю, нося много здраве от моя стопанин Слави. Той реши да се ожени. Прати ме да те попитам зет искаш ли да ти стане. Мислил, мислил, мислил царят. Най-подире отговорил: — На твоя стопанин Слави предай от мен много здраве. Кажи му да дойде тука. Ще се видим по-отблизо и сватбата ще направим. Припнала Кума Лисанка. Дотърчала при овчаря. — Всичко на добре отива! Жив да си ми, млад овчарко! Съгласи се вече царят. Ще ти даде дъщеря си. Там сватбата ще направим. — Ами дрехи? — Ти за дрехи недей мисли — рекла Лиса. — Ще ме чакаш сред гората. Аз ще доведа сватбари и ще намеря премяна. — Нали ще видят какъв съм? — Остави това на мене. Зная какво да им кажа… Още на сутринта рано тръгват Лиса и овчарко. Като стигнали в гората, Лиса рекла: — Чакай тука! И припнала към двореца. Стигнала. При царя влязла. Поклонила се и рекла: — Ох, царю, отде да почна! Душица ми не остана! Разбойници ни обраха. Що носехме, всичко взеха! Съблякоха господаря. Той сега в гората чака, облечен в овчарски дрехи. — Как тъй може! — викнал царят. — Скоро дрехи занесете! Скоро зетя ми срещнете! Тръгват отбор царедворци. Срещат овчаря в гората. Облекли му царски дрехи и завели го при царя. — Гледай, дъще — рекъл царят. — Харесваш ли тоя момък? — Как не, татко! Той е млад и такъв хубав! Скоро младите венчали. Гощавки богати дали. Три дни яли, три дни пили. На четвъртия решили: царят и всичките гости да изпратят чак до в къщи младоженците честити. Тръгват царски колесници. Пред тях хуква Кума Лиса. Вижда дружина косачи и поръка им поръчва: — Ще мине оттука царят. Ще попита на кого са тез ливади. Вий кажете: „На княз Слави!“ Минал царят и попитал: — На кого са тез ливади? — На княз Слави! На княз Слави! А Лисанка напред тича. При жетвари се запира. — Ей, жетвари! — рекла Лиса. — След мене пристига царят. Ще попита тези ниви на кого са. Вий кажете: „На княз Слави!“ Минал царят. Попитал ги: — Тези ниви на кого са? — На княз Слави! На княз Слави! А Лисана през туй реме среща в гората дървари. — Ей, дървари! — рекла Лиса. — Отдолу пристига царят. Ще попита — тези гори на кого са? Вий кажете: „На княз Слави!“ Минал царят. Попитал ги: — Тези гори на кого са? — На княз Слави! На княз Слави! — викнали изедно всички. Царят рекъл на жена си: — Случихме си зет, царице. Виж какъв е млад и хубав! Земя има цяло царство! А Лисана дотърчала пред двореца на зла ламя. — Чук-чук! Ламке, отвори ми! — Какво има, Кума Лисо? — Отвори ми да се скрия! И ти бягай, дето можеш! Страшна войска иде тука! Царят я самичък води. Иде сам да те погуби. Хората му си ядяла! — Къде, Лиске, да се скрия? — Скрий се в кладенеца скоро! Аз с листак ще те покрия. Тоз час ламята се скрила. Лиса гостите посреща: — Добре дошли, скъпи гости! Заповядайте в двореца! Но тук стар обичай има. Който дойде, трябва камък в тоз кладенец да хвърли. Всеки гост по камък хвърлил. Кладенецът се напълнил. Ламята си там умряла. А гостите влезли вътре. Чудили се, маяли се на богатите палати. Лиса им гощавка дава. С царски гозби ги гостила. Три дни яли, три дни пили. На младите пожелали да живеят дълго време, да са весели и здрави. КРАЙ I> © Ран Босилек Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007 __Публикация:__ БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“ ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО Ран Босилек ГАРВАН ГРАЧИ Весели приказки и разкази Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев Художник Ани Ралчева Художествен редактор Георги Недялков Технически редактор Катя Бижева Коректор Емилия Кожухарова Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972. Дадена за набор на 5. VII. 1972 година. Подписана за печат на 15. X. 1972 година. Излязла от печат на 25. II. 1973 година. Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75. Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева. Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева. „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ София 1973 Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3299] I$