[Kodirane UTF-8]

|	Ран Босилек
|	Косе Босе


	Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.
	Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
	— Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица.
	Косенцето й дало едно яйчице.
	На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
	— Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости.
	Косенцето пак й дало.
	Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла:
	— Косенце Босенце, дай ми яйчице!
	— Нямам, Лиске — отговорило Косенцето.
	— Като нямаш, тебе ще изям!
	Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
	На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:
	— Защо плачеш, Косе Босе?
	— Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде.
	— Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“
	Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
	— Косе Босе, дай ми яйчице!
	— Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея.
	Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
	Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила.
	Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си:
	— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
	— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
	— Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?
	— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
	— Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?
	— И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“
	— Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
	— Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.
	— Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън.
	Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.


	КРАЙ
I>
	©  Ран Босилек

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
	__Публикация:__
	БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
	ХУМОР \* ПРИКЛЮЧЕНИЯ \* ЗАБАВНО ЧЕТИВО

	Ран Босилек
	ГАРВАН ГРАЧИ
	Весели приказки и разкази
	Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
	Художник Ани Ралчева
	Художествен редактор Георги Недялков
	Технически редактор Катя Бижева
	Коректор Емилия Кожухарова
	Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
	Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
	Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
	Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
	Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
	Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
	Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
	„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
	Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
	София 1973

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3286]
I$