[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Царят с магарешките уши


	Цар Траян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Никой не знаел, че негово величество е клепоух. След всяко бръснене тоз час влизал царският палач и погубвал злополучния бръснар, за да не разкаже никому за магарешките уши на царя. Два пъти седмично в двореца падали бръснарски глави. Намалял броят на бръснарите в Траяновото царство. Дошъл редът и на едно голобрадо бръснарче. То влязло в двореца разтреперано. Като обръснало царя и видяло ушите, момчето захванало плахо да се озърта. Царят го попитал:
	— Ти, момче, имаш ли други братя?
	— Нямам — отвърнало бръснарчето, — едничък съм на мама.
	— Щом си едничък, ще те пощадя, но ми дай дума, че на никого няма да казваш какво си видял на главата ми. Кажеш ли някому — загубен си!
	Момчето се врекло, че ще мълчи, и си отишло. Прибрало се в къщи живо и здраво, но оттогава насетне захванало да линее. Заприличало на суха вейка. Да го духнеш, ще падне. Тайната го мъчела. Затъжила се неговата майка, като го гледала как се топи, и му рекла:
	— Кажи ми, сине, каква болка имаш на сърцето си.
	— Не мога, майко, ти каза, защото съм дал дума да мълча пред хората. Проговоря ли — свършено е с мене.
	Тогава умната майка научила момчето си да иде в гората, Да изкопае един дълбок трап, да се наведе и три пъти да изговори онова, що му тежи на сърцето.
	Както го научила майката — тъй сторило бръснарчето. Като изкопало трапа, то коленичило и до три пъти извикало:
	— Цар Траян има магарешки уши!
	— Царските уши са магарешки!
	— Нашият цар е клепоух! И заринало трапа.
	Изведнъж му олекнало. Тръгнало си весело към дома.
	Минало, що минало, и на мястото, където копало момчето, поникнала свирчовина. Веднъж селските воловарчета видели свирчовината, отсекли си пръчки, направили си свирки и ги надули. Тогава свирките заговорили с човешки гласове:
	— Цар Траян има магарешки уши!
	— Царските уши са магарешки!
	— Нашият цар е клепоух!
	Бре! До вечерта новината се разнесла по цялата страна. Узнал самият цар и заповядал да му доведат бръснарчето. То му разправило какво се е случило. Тогава клепоухият сам си издялал една свирка, надул я, чул думите й, па си рекъл:
	— Няма вече полза от криене. И си открил магарешките уши.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев
	Български народни приказки
	Издателство „Народна младеж“

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3555]
I$