[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Хитър Петър и чорбаджията


	Събрали се селските главатари под едно дърво да оправят общите работи. Отишъл и Хитър Петър да послуша какво ще решат. Най-старият чорбаджия, който имал зъб на Хитър Петра, намислил да го направи за смях и да го прогони. Пресегнал се, грабнал му калпака и го ударил върху земята.
	Хитър Петър нищо не казал. Навел се, взел си калпака, отърсил го и се обърнал към първенците:
	— Да ви разкажа ли една приказка?
	— Разказвай! — отвърнали всичките.
	— Едно време — започнал Хитър Петър — цар Соломон, който разбирал езика на животните, заповядал да се извървят пред него всичките горски жители, за да чуе какво си приказват и да узнае какво става в гората.
	Седнал на златния си трон пред двореца, а от двете му страни се наредили неговите големци. Навървйли се животните. Най-напред вървели лъвовете, подире им — слоновете, сетне мечките, вълците, зайците. Всички минавали пред Соломона кротко и прилично. Минавали шепнешком.
	Най-сетне дошъл редът и на магарето.
	Щом наближило до Соломона, то навирило опашка, опънало шия, захванало да реве, колкото му глас държи, заподскачало и заритало.
	— Какво правиш, братовчеде? — възмутил се конят от държането на магарето. — Ти посрами рода ни!
	— Аз — отвърнало магарето — на такова високо място и пред толкова народ ако не си покажа магарията, къде другаде?
	Старият чорбаджия разбрал накъде бие тая приказка, потънал в земята от срам и тихомълком се измъкнал от събранието.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев
	Български народни приказки
	Издателство „Народна младеж“

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3551]
I$