[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Хитрата лисица


	Петелът с червения гребен си ровел на торището и там си изкарвал прехраната. Веднъж, като пъпрел, той намерил една парица и тръгнал към пазара да си купи нещо за кълване. Срещнала го мечката:
	— Къде, Петльо?
	— На пазар съм тръгнал.
	— Заведи и мене.
	— Да те заведа, но трябва да ти кажа, че на пътя има дълбок трап — не можеш го прескочи, защото си много тежка.
	— Ами, не мога. Какви големи трапове съм прескачала, кога ме подгонят ловците!
	— Тръгвай тогава.
	Упътили се двамата. Ето насреща им един вълк.
	— Къде отивате? — попитал вълкът.
	— На пазар отиваме — отговорил петелът.
	— Вземете и мене — почнал да се моли вълкът.
	— Да те вземем, Вълчо, но ей там на пътя има трап. Не можеш го прескочи.
	— Ами, не мога. Колко съм ги прескачал, когато ме подгонят овчарските кучета.
	Взели и вълка. Продължили пътя си. Срещнала ги лисицата, наредила се и тя подире им.
	Вървели, вървели, стигнали до трапа. Петелът разперил криле, полетял и прехвръкнал отвъд. Засилила се подире му мечката и — туп! — в трапа. Втори се засилил да прескочи вълкът, но и той се строполил долу. Паднала и лисицата.
	Петлето отишло самичко на пазар, а другарите му останали в трапа. Минал ден, минали два, налегнал ги глад.
	Най-напред се обадила лисицата:
	— Гладни ли сте?
	— Иска ли питане! — отговорила мечката.
	— Тогава, хайде да си баем-който е най-сладък, него ще изядем.
	— Хайде! — изръмжали вълкът и мечката. — Почни ти да баеш!
	Лисицата клекнала, повдигнала нагоре предните си крака и почнала да бае:
P>
	„Лиса опашатка —
	никак не е сладка,
	Кумчо Вълчо див —
	много е горчив.

	Меца медунка —
	ех, че е сладунка!
	Дръж, кумчо,
	да я изядем!“
P$
	Хвърлили се двамата върху мечката, започнали да я давичкат, додето й видели работата. Свършили я за два-три дни. Полежали, полежали, пак огладнели. Но лисицата, нали е хитра, скрила едно от мечите черва под мишницата и като огладняла, извадила червото и започнала да го яде.
	— Какво ядеш, кумичке? — попитал вълкът.
	— Пробих си кожата и си вадя черва.
	— Дай и на мен от тях!
	— Не ти давам, защото и ти си имаш. Пробий си кожата и вади!
	Вълкът захванал да си дере кожата с нокти, но спрял, защото го заболяло.
	— Не мога — рекъл, — пробий я ти!
	Лисицата почнала да го дере стръвно.
	— Ох, боли! — развикал се вълкът.
	— И мене ме болеше, но търпях.
	Пробила лисицата кожата на вълка и той умрял. Изяла и него. Полежала, полежала и пак почнала да огладнява. Стой в трапа, гладува и гледа нагоре. По едно време видяла, че едно косе лети над трапа.
	— Косенце-босенце, помогни ми да изляза от трапа. Ако ми помогнеш, ще те заведа в една гора. Там има едно хубаво дърво. На него ще свиеш гнездо и ще си измътиш пиленца.
	— Как да ти помогна? — попитало косето.
	— Хвърляй камъчета, додето се напълни трапът, и аз ще изскоча навън.
	Косето почнало да кълве с човката си камъчета и да ги пуска в трапа. Хвърляло, хвърляло, хвърляло и най-сетне напълнило трапа с камъчета. Когато лисицата се измъкнала, завела косето в гората и му показала дървото. Косето си свило гнездо, снесло си яйца, измътило си пиленца и запяло. Чурулика и весели рожбите си. Лисицата, като подушила пилетата, клекнала под дървото и се замолила:
	— Косе, братче, я ми пусни едно пиле, че е дошла на гости майчицата ми — да я нагостя.
	— Как тъй? — рекло косето. — Аз не си давам рожбите!
	— Тогава ще отсека дървото и като падне гнездото, ще ти изям всичките косенца! — заканила се лисицата и замахнала с опашката си, както дърварят замахва със секирата си.
	Косето се уплашило и пуснало долу едно пиле.
	На другия ден лисицата дошла пак, излъгала косето, че пристигнал кумът й на гости, и му взела още едно пиле. На третия му взела третото пиленце. В гнездото останало само едно. Косето викнало да плаче. Плаче, та се дере, цялата гора намокрило със сълзи. Дошъл един гарван и го попитал защо плаче. Косето му разправило какво се е случило.
	— Не бой се — рекъл гарванът, — не си давай пилето, защото лисицата не може нищо лошо да ти стори. Тя замахва да отсече дървото с опашката си, а опашката й не е секира!
	Отлетял гарванът, дошла пак лисицата.
	— Косе-босе, дойде ми на гости вуйчо лъв, пусни последното пиленце да го нагостя.
	— Няма да го пусна!
	— Тогава ще отсека дървото!
	— С какво?
	— Ще видиш с какво!
	И лисицата замахнала с опашката си.
	— То не е секира, а опашка! — изчуруликало косенцето.
	— Кой ти каза, че не е секира? — ядосала се лисицата.
	— Гарванът.
	— Аз ще го науча него — заканила се лисицата и отишла на един кръстопът. Легнала, престорила се на мъртва. Дошъл гарванът да кълве леш. Приближил до лисицата, протегнал шия и клъвнал най-напред окото й. Лисицата примряла от болка, почнала да врещи, а гарванът отлетял.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Източник: http://bezmonitor.com
	Сканиране и разпознаване: Виктор, 2003
	Редакция: Свилена Симеонова, 2003

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев, „Имало едно време“
	Приказки
	Съдържание:
	[[2679|Братче и сестриче]]
	[[2680|Двамата старци и месечината]]
	[[2681|Златното момиче]]
	[[2682|Хитрата лисица]]
	[[2683|Иванка и Марийка]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/2682]
I$