[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Трите мишлета
|	Монголска народна приказка


	Имаше три мустакати мишлета с дълги опашки. Те живееха в дълбока дупка, която се намираше в една нивичка, голяма колкото детска длан. През зимата върху мишата нивичка падна половин шепа сняг. Трите мишлета щом напече пролетното слънце, изскочиха от дупката и се заловиха да гребат снега с мишите си лопатки. По едно време неочаквано мишлетата намериха замръзнало парче масълце, голямо колкото грахово зърно, внесоха го в дупката и го предадоха на най-малкото мишле да го пази. Но щом двете по-големи мишлета излязоха навън пак да ринат снега, малкото им братче помириса масълцето, устата му се налях и то го изяде. По едно време уморените братлета влязоха пак в дупката и потърсиха масълцето. Щом разбраха, че най-малкото им братче се е съблазнило и го е изяло, те се ядосаха, започнаха да го тупат и го отведоха при съдията да го накаже.
	Съдията седеше с увиснали бели мустаци и опашката му стигаше от стола до земята.
	Той захвана да разпитва мишлетата защо са дошли. Първо се изправи най-голямото мишле и започна да говори.
	— Ние сме трима братя.
	— Каква голяма дружина! — извика съдията.
	— Ние имаме нива, голяма колкото детска длан…
	— Че вашата нива е цяла държава — плесна с ръце съдията.
	— На нашата нива падна сняг колкото половин кривач!
	— Ах — учуди се съдията, — там с бушувала същинска снежна виелица!
	— Като изгря слънцето, ние изскочихме с лопати и захванахме да ринем снега.
	— С много тежка работа сте се заловили! — поклати глава съдията.
	— Неочаквано — пропищя средното мишле — намерихме в снега късче масло, голямо колкото грахово зърно.
	— Вие сте намерили цяло съкровище! — усмихна се съдията.
	— Предадохме го на най-малкия си брат и му поръчахме да го пази в дупката, докато се върнем.
	— Какъв добър пазач! — промълви съдията.
	— Но този пазач се съблазнил и излапал масълцето.
	— Много лакомо мишле е вашият брат! — викна съдията.
	— Тогава ние се нахвърлихме върху него и хубаво го натупахме.
	— Вие сте водили истинска война! — затресе се съдията и издаде такава присъда: — Сключете мир помежду си не се бийте и живейте занапред като братя. А сега приберете се пак в мишата дупка!


	КРАЙ
I>
	© 1967 Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
	Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/13205]
I$