[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Тигърът и лисицата
|	Китайска народна приказка


	Страшният тигър настигна в гората една лисица.
	— Стой! — извика той.
	Хитрата лисица врътна пухкавата си опашка, изви муцунката си нагоре и рече:
	— Да не си посмял да ме изядеш, защото си загубен. Гората ще ти стане тясна.
	— Я гледай — стъписа се тигърът, — че коя си ти?
	— Аз съм дъщеря на китайския император.
	— Не може да бъде!
	— Щом като не вярваш, тръгвай подире ми — рече лисица, — за да видиш как всичките зверове се страхуват от мен.
	— Добре — съгласи се тигърът и тръгна.
	Лисицата важно пристъпяше напред, а тигърът след нея. И какво се случи? Като видяха тигъра, всичките зверове търтиха да бягат, изпокриха се в горските гъсталаци, навряха се в тъмните планински пещери, а птиците литнаха високо към облаците.
	— Видя ли — обърна се лисицата към тигъра — как всичко живо се бои от мене.
	— Видях — поклати глава глупавият тигър, — ти наистина си могъща и страшна!


	КРАЙ
I>
	© 1967 Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
	Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/13218]
I$