[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Петлето и бобеното зърно
|	Руска народна приказка


	В кокошарника живееха едно петле и една кокошчица. Те бяха неразделни и навсякъде ходеха заедно да кълват зрънца, червейчета и буболечки. Петленцето беше много лакомо, затуй кокошчицата често му повтаряше:
	— Не бързай, Петльо! Внимавай какво кълвеш, защото ще се задавиш!
	Но петлето си знаеше своето.
	Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха и торба разпилени бобени зърна. Очите на петлето светнаха, щом ги съзря. То протегна шия, развика се: „Ко-ко-ко!“ — и клъвна най-голямото зърно. Тогава коравото бобено зърно заседна в гърлото му и петленцето се задави. Падна на гърба си, вдигна нагоре крачката си — нито шава, нито става.
	Че като се уплаши оная ми ти кокошчица! Разпери криле и право при птичарката.
	— Мила стопанке — извика кокошчицата, — голяма бе се случи!
	— Каква беда? — попита птичарката.
	— Нашето лакомо петленце се задави с бобено зърно. Кажи какво да го правя?
	— На ти моя напръстник! — рече птичарката. — Иди в гората да го напълниш с водичка от горското кладенче. Щом налееш една глътка в гърлото на петленцето, то ще преглътне водичката и ще му мине.
	Втурна се кокошчицата, прехвръкна през оградата, завтече се през поляната и навлезе в гората. Намери Мъхнатото кладенче и му се помоли:
	— Мило кладенче, нашето лакомо петленце се задави с едно бобено зърно. Птичарката каза да му занеса една глътка водичка. Щом я налея в гърлото му, то ще оживее. Мога ли да си гребна един напръстник бистра водица от твоята?
	— Не можеш — отвърна студеното кладенче.
	— Защо? — учуди се кокошчицата.
	— Защото съм цялото оковано в лед. Още през зимата съм замръзнало.
	— Майчице — изкудкудяка кокошчицата, — какво да направя, за да помогна на петленцето?
	— Какво ли — обади се един стар дъб, който беше разперил клони над кладенчето, — хвръкни към небето и кацни на най-горното ми клонче. Изкудкудякай три пъти и когато ти се обади пролетното слънце, ти го помоли да разтопи леда на кладенчето.
	Хвръкна кокошката пъргаво над гората, кацна върху най-горното клонче на дъба и се разкудкудяка:
	— Кудкудяк! Кудкудяк! Кудкудяк!
	Слънцето, което току-що се беше показало над върхарите, попита:
	— Какво искаш, кокошчице?
	— Мило слънчице — рече кокошката, — нашето лакомо петленце се задави с едно бобено зърно. Падна на гърба си като умряло. Нито шава, нито става. Птичарката ми даде напръстника си да му гребна водичка от горското кладенче, но кладенчето е замръзнало. Помогни ми, златно слънчице!
	— Ще ти помогна! — отвърна слънцето и се вдигна още по-високо.
	Надникна над дъба, напече тънката ледена коричка на кладенчето и я разтопи, додето кокошката слезе на земята.
	— Благодаря, слънчице! Да си живо и бъбриво, кладенче! — извика кокошчицата и нагреба бистра кладенчова водичка в напръстника.
	Отнесе я в птичарника. А там петлето лежи. Нито шава, нито става. Кокошчицата внимателно наля в отворената му човка водичката и петленцето, щом я усети, преглътна бобеното зърно, скочи на крака, проточи шия, запляска с криле и се провикна:
	— Кукуригууу!


	КРАЙ
I>
	© 1967 Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
	Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/13210]
I$