[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Петимата добри приятели
|	Бирманска народна приказка


	Искате ли да чуете една приказка за петимата добри приятели?
	Живееха в една къщичка петима братя.
	Най-старият от тях беше по-силен и по-опитен от четиримата. Той нямаше висок ръст, но беше набит и як, затуй го наричаха Юначага.
	Вторият брат носеше име Побойник, защото винаги първи показваше оня, с когото ще започнат бой при някое скарване.
	Третият се наричаше Дангалак, защото всъщност той на ръст надминаваше всичките братя. Беше най-високият.
	Четвъртият носеше име Богатия, защото беше най-загриженият, най-внимателният и най-пестеливият.
	Петият брат се наричаше Малчо, тъй като между другите изглеждаше най-мъничък.
	Дълго време ходиха по света тези петима добри приятели, задружно работеха, заедно се хранеха и нощем лягаха да спят един до друг. Когато станаха големи, петимата братя започнаха да вършат подвизи, които учудваха мало и голямо.
	Веднъж братята стигнаха до стените на някакъв голям и богат град, където царуваше много жесток цар.
	Като погледна високите стени, които окръжаваха града Юначагата викна на четиримата си братя:
	— Чуйте какво ще ви кажа! Доста сме яли и пили! Доста сме бродили по света и сме вършили дребни работи, от които няма да спечелим никаква слава Я хайде, братя да се заловим и да завладеем този град, където се е разположил елин много жесток владетел. Ние ще нападнем града и ще освободим неговите заробени граждани, които страдат под игото на своя цар. Съгласни ли сте?
	— Съгласни сме! — отговориха дружно останалите четирима братя и наближиха до златните стени на града.
	Най-напред се втурна Побойника и стъпи на Златната стена.
	— Нека излезе царят на този град! — извика той и посочи към царския дворец.
	— Защо ти е нашият цар? — отвърнаха много гласове отвътре.
	— Ние сме дошли да се бием с него. Ние искаме да го победим.
	— Тъй ли? — разсърдиха се царските слуги, разтвориха царските врати и се втурнаха с оръжия срещу петимата братя.
	Пламна лют бой. Петимата братя се биеха задружно против царя и неговите телопазители. В този бой на първо място излезе и се отличи Най-високия. Един след друг той първи хващаше царските хора и ги пръскаше по бойното поле. Най-сетне жестокият цар дигна ръце нагоре и се призна за победен, а златният град въздъхна с облекчение, защото петимата братя му смъкнаха робските вериги.
	Тогава петимата братя се събраха на съвет и почнаха да мислят кой да поеме управлението на града.
	Четиримата казаха, че Юначагата трябва да управлява освободения град, защото той е най-якият, най-опитният и от другите е по-стар. Но Юначагата поклати глава и скромно отказа. Той предложи градът да бъде управляван от Побойника, защото той първи бе повикал царя на бой и започнал сражението.
	Но и Побойника не рачи да поеме управлението. Той каза, че тази чест се пада на Най-високия, защото той се бе отличил по време на битката и донесъл победата.
	Но и Най-висока не склони. Той каза, че в града има толкова много съкровища, които не се наема да преброи. По-добре ще бъде управителят на този град да стане Богатия.
	Богатия също не пожела да управлява града. Нека поеме управлението Малчо.
	— Нашият Малчо — извика той — е най-слабият от всичките братя. Той никога не може да си завладее друго царство.
	— Дума да не става! — извика с тънкия си гласец Малчо. Какъв управител ще стана аз, когато съм толкова мъничък и слаб?
	Дълго спориха добрите петима приятели и най-сетне стигнаха до единодушно съгласие: „Ще управляваме града — решиха те — задружно петимата.“
	А сега, деца, погледнете своите ръце! Всяка ваша ръка има също петима добри приятели, готови вярно да ви служат. Ето вижте. Най-големият — той е палецът, най-силният и най-якият пръст на ръката. Вашият показалец е Побойника, защото, когато искате да раздразните някого, го посочвате с показалец! Средният ви пръст е по-висок от другите, той е Най-високият от всички пръсти. Безименният пръст е Богаташа, защото върху него възрастните носят сребърни и златни пръстени. А ваше то кутре, то се знае, е Малчо, защото е такова мъничко, слабичко и смешно.
	И тъй, деца, вие виждате, че имате на всяка ръка по петима добри приятели, които са готови да ви помогнат в работата. Те ще станат ваши неразделни помощници, когато тръгнете да си търсите късмета.


	КРАЙ
I>
	© 1967 Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
	Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/13206]
I$