[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Овчица-душица


	Вълкът спря пред кошарата, погледна вътре през една дупка и рече на заключената овца:
	— Овчице — душице, какви тънки крачка имаш, като шарени вретена! Я излез навън да ми тропнеш една ръченица! Комарът ще посвири, а ти ще поиграеш.
	— Хитър си ти, Кумчо — вълчо — отвърна овцата, — искаш да ми схрускаш крачката!
	— Не бой се, овчице — душице, не ям вече месо, защото станах вегетарианец.
	Сухи дренки си похапвам, бистра водица си посръбвам и ми е леко на душата. Ако намеря киселици, и от тях не се отказвам. Не правя вече грехове. Ах, овчице — душице, каква мека черна вълна имаш, като коприна! Излез да я помилвам.
	— Хитър си ти, Кумчо — вълчо, искаш да ме изядеш.
	— Не бой се де! Нали съм вече вегетарианец. Ах, овчице — душице, какви черни очички имаш! Като кюстендилски череши.
	Излез да им се порадвам.
	— Хитър си ти, Кумчо — вълчо!
	— Всичко ти е хубаво и прехубаво, овчице — душице, само опашката ти е грозна:
	— Защо, Кумчо?
	— Защото има едно бяло косъмче — старееш вече, хубавице овчице!
	— Няма бяло косъмче на опашката ми!
	— Има, излез да го отскубна. Ей го — виждам го през дупката. Ти си най-хубавата овца на света, ала бялото косъмче грози опашката ти. Отключи де!
	Полъга се хубавицата и отключи кошарата. Старият вълк се вмъкна, хвърли се, удуши глупавата овца, метна я на гърба си и побягна в гората.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.
	Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

	__Издание:__
	Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982
	Издателство „Български писател“, 1982

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9076]
I$