[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Лозарят и косето


	Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето:
	— Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
	— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гняздо вия.
	И отлетяло за сламчици.
	Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гняздото на косето:
	— Тръгвай, косе, с мене — да прекопаем лозето!
	— Дума да не става! — отвърнало косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
	И се накокошинило в гняздото.
	Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал на косето:
	— Косе-босе! Хайде да пръскаме, че маната може да изгори гроздето.
	— Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало косето и притихнало в гняздото.
	Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и попитал косето:
	— Няма ли, косенце, да дойдеш с мене да оплевим лозето?
	— Няма! — отвърнало косето. — Сега пък ще уча пиленцата си да хвърчат.
	Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът подкарал кораба към лозето.
	— Къде си, косе-босе? — провикнал се той.
	— Тук! — изчуруликало косето.
	— Хайде да берем грозде!
	— Ида! — пръпнало косето. — Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще береме!


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев
	Български народни приказки
	Издателство „Народна младеж“

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3548]
I$