[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Кучето и котката
|	Естонска народна приказка


	Някога кучето и котката си живееха като брат и сестра. А сега кучето мрази котката, гони я, лае подир нея, иска да я ухапе. Защо? Ще ви кажа.
	Веднъж стопанинът повика при себе си кучето и котката и рече:
	— Отваряйте си очите! Пазете ми имота, защото покрай моята къща се навъртат крадци, а зимникът е пълен с мишки.
	— Ще го пазим — измяука котката, — но ти какво ще ни дадеш?
	— Ще ви храня — отвърна стопанинът.
	— С какво? — попита кучето.
	— Сутрин ще ви давам варено месо, а вечер — печено.
	— Чудесно! — облиза се котката. — Хайде да сключим договор.
	— Може — рече стопанинът и написа договора. Подписа се най-отдолу и го предаде на котката. Тя захапа бялата книга и с меки стъпки се спусна към зимника.
	— Къде отиваш? — попита я кучето.
	— Отивам да скрия договора в зимника. Там има едно тъмно и скришно място зад чувалите, в които стопанинът държи житото си. Никой не може да го намери.
	Но още през същата нощ мишките намериха договора и го изгризаха. Сладко-сладко си похапнаха.
	Минаха два-три дни. Кучето и котката огладняха и отидоха при стопанина. — Дай ни да ядем месо!
	— Какво месо? — попита ги разсеяният стопанин.
	— Месото, което ни се полага по договор.
	— Какъв договор? Донесете го.
	Котката и кучето се вмъкнаха в зимника, претършуваха много място, но от договора бяха останали само огризки. Тогава кучето кипна от гняв и подгони котката.
	И не можа да й прости до ден днешен за изгризания от мишките договор.


	КРАЙ
I>
	© 1967 Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
	Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/13216]
I$