[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Иванка и Марийка


	Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка.
	На обяд господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше.
	Марийка реши да се махне от господарската къща и да побегне, където й видят очите. Когато настана нощ, тя взе хурката, къделята, вретеното и тихичко се измъкна от господарския дом. Отиде в гората. Дълго вървя между дърветата. Най-сетне се умори много, седна до дънера на един стар дъб, сложи главата си на мекия мъх и заспа дълбоко.
	Събуди се късно. Озърна се наоколо, но не видя жива душа. Само гласове на птички се чуваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непознатата мълчалива гора. Най-подир зърна една дървена къщурка, покрита с мъх.
	Приближи се до нея, отвори вратата и влезе. Вътре нямаше никой. Леглото разхвърляно, огънят угаснал. На поличката-наредени една до друга седем делви със завързани похлупаци. Нали не беше научена да седи със скръстени ръце, Марийка остави хурката си в къта, запретна ръкави и почна да разтребва. Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.
	По едно време, топур-лопур, пристигна стопанката на къщата — една стара рунтава мецана-и почна да ръмжи сърдито:
	— Що щеш в моя дом?
	Но като видя как всичко е ошътано, мечката се укроти, приседна до Марийка и започна да я разпитва защо е дошла в гората между дивите зверове.
	Марийка й разправи теглото си.
	Мечката въздъхна и поклати глава.
	— Ами туй нещо — попита тя — какво е?
	И посочи с лапа къделята.
	— Коноп — отвърна Марийка.
	— Откъде го вземате?
	— Сеем го.
	— Как го сеете?
	Марийка нагреба шепа пепел, от огнището, излезе навън и пръсна пепелта.
	— Ей как го сеем! — рече тя.
	— Сетне? — попита мечката.
	— Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, решим го…
	— Как го решите? — прекъсна я мечката.
	Марийка протегна ръка и почна лекичко с пръсти да чеше мечката по козината.
	Мечката зажумя и сладко задряма. Като се пробуди, тя рече на Марийка:
	— Ти си много добро момиче. Аз бих те задържала да ми помагаш в къщната работа, но тук е гора, има много люти зверове. Страх ме е да не ти направят нещо лошо. По-добре е да се върнеш пак при хората. За награда ще ти дам една от моите седем делви. Избирай!
	Марийка посегна към най-малката, но мечката й даде най-голямата.
	— Отвори я — рече тя, — когато си идеш у дома.
	Марийка пое делвата, поклони се на мечката и си тръгна. Когато стигна в село, тя не отиде в господарската къща, а се прибра в полусъборената къща на баща си, където се беше родила. И нали беше страшно огладняла, тя дигна похлупака на делвата и мушна ръката си да гребне мед, но наместо мед извади шепа жълтици. Премалня от радост. Затече се към пазара и си накупи всичко, каквото й трябва. И заживя човешки, като не забравяше сиромасите.
	Научи се господарката й за мечата делва, отиде на гости у Марийкини и дълго я разпитва как е спечелила цяла делва с жълтици. Марийка нищо не скри.
	— И аз ще проводя моята Иванка да донесе още по-голяма делва — рече господарката, прибра се в къщи и почна да тъкми дъщеря си. Премени я, даде й хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гората.
	Тръгна Иванка между дърветата и почна да кълне мечката, че се е пръждосала вдън гора. Като стигна до къщурката с мъховия покрив, ритна вратата и влезе вътре.
	— Ох, че на лошо мирише! — рече господарската дъщеря и почна да тършува.
	Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка. Тъкмо дигна похлупака и някой грозно изрева зад гърба й:
	— Стоой! Кой ти позволи да бъркаш в делвата ми?
	Иванка изтърва похлупака, обърна се, видя мечката и цяла се разтрепера от страх. Сви се в къта и почна да мига.
	Мечката изръмжа, озърна се, огледа разхвърляната къща, но нищо не каза. Разтреби, сложи всяко нещо на мястото му. Накладе огъня, седна край камината и повика Иванка при себе си.
	Иванка приближи и надяна хурката си. Мечката втренчи очи в къделята и попита:
	— Туй какво е?
	— Вълна — отвърна Иванка.
	— Откъде я имате?
	— Стрижем я — троснато каза Иванка.
	— Как я стрижете?
	Иванка остави вретеното, откачи мечата ножица от стената, хвана рунтавата опашка на мечката и — швък! — отряза половината.
	— Ей как я стрижем! — извика тя. Но мечката подскочи, грозно изрева от болка, изправи се на задните си крака, хвана с предните си лапи Иванкината коса и почна да я скубе тъй, както Иванка скубеше косата на Марийка.
	— Олелее! — писна Иванка.
	— Вън! Вън! Вън! — заблъска я мечката. — Да се махаш от гората ми или ще те разкъсам на парчета!
	Иванка изхвръкна навън, но се досети за делвата и се обърна назад.
	— Делвата! — викна тя. — Дай ми делвата!
	Мечката сне от полицата оная делва, която беше най-здраво захлупена, и я търкулна към Иванка. Господарската дъщеря я грабяса и хукна към село.
	Вкъщи майка й захълца от радост:
	— Дай, умно чедо мамино, да видим какво имане носиш!
	И като заключи вратата и пусна пердето на прозореца, господарката с разтреперани ръце отвори похлупака на делвата. Но отвътре рукнаха цял рой оси и подгониха двете зли жени. Почнаха да ги жилят навсякъде: по ръцете, по страните, по носовете, по ушите. Така ги изпожилиха, че Иванка и майка и отекоха и станаха като бъчви. Цели три недели не посмяха да се покажат пред хората.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Източник: http://bezmonitor.com
	Сканиране и разпознаване: Виктор, 2003
	Редакция: Свилена Симеонова, 2003
	Доп. корекция: Светослав Иванов, 2007 

	__Публикация:__
	АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
	ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
	III издание
	Художник Александър Денков
	Редактор Иван Кръстев
	Худ. редактор Кирил Гюлеметов
	Техн. редактор Здравко Божанов
	Коректор Евелина Георчева

	Лит. група V. Код 21/95371 26237 (60–54) 80
	Дадена за печат на 20. IX. 1979 г.
	Излязла от печат на 30. X. 1979 г.
	Формат 16/70/100. Печ. коли 6. Изд. коли 7,70.
	Тираж 85120. Цена 0, 88 лв. Индекс ДБ—3

	ДПК „Д. Благоев“, ул. „Н. Ракитин“ 2, София
	Издателство „Български художник“
	ул. „Московска“ 37, София
	1979

	© Ангел Каралийчев
	© Александър Денков
	c/o Jusautor, Sofia

	Съдържание:
	[[2679|Братче и сестриче]]
	[[2680|Двамата старци и месечината]]
	[[2681|Златното момиче]]
	[[2682|Хитрата лисица]]
	[[2683|Иванка и Марийка]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/2683]
I$