[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Златното момиче


	На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче.
	Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:
	— Туй момиче не го ща в къщи!
	— Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и глупаво? — отговорил бащата.
	— Където щеш го заведи — в гората, в морето — само да не се мярка пред очите ми.
	Днес раздор, утре раздор, най-сетне бащата склонил да махне първото си дете от къщи.
	— Омеси една питка! — поръчал той на жена си.
	Мащехата омесила питка от просо, пуснала я в торбата и подала торбата на мъжа си. Той преметнал торбата през рамо, повел момичето и го завел в една страшна гора. Там имало малък хълм. Извел бащата детето си на хълма, извадил питката от торбата, търкулнал я надолу и рекъл:
	— Тичай, чедо, да уловиш питката.
	Момичето се затекло подир питката и я хванало в треволяка. В туй време бащата се мушнал в гората и се загубил.
	— Тате, аз хванах питката! — обърнало се назад момичето. — Тате, къде си?
	Изкачило се пак на хълма, погледнало насам-нататък — жива душа няма. Очите му се насълзили Тръгнало под старите дървета да търси пътека. Тук пътека, там пътека — никаква пътека нямало. Цял ден се лутало момичето. А когато слънцето потънало надолу зад гъстата шума на гората и взело да притъмнява, то се уплашило и почнало да плаче с глас.
	Вдън гората в дървена колиба живеела една бабичка знахарка. Като чула човешки глас, тя излязла и викнала в тъмнината:
	— Кой плаче там? Момиче или момче? Ако си момиче, ела при баба, ако си момче — махай се!
	— Момиче съм, бабо — отвърнала сиротинката.
	— Тогава по-скоро ела!
	Като наближило, момичето попитало:
	— Защо не искаш момче, бабичко?
	— Защото ми трябва шетачка, а момчетата не умеят да шетат вкъщи.
	Момичето влязло в колибата. Бабичката го нагостила, постлала му и то легнало да спи. Подир малко легнала и бабичката. На заранта момичето станало преди бабичката, разтребило, помело, донесло вода. Като се събудила старата и видяла какво е сторило гостенчето й, усмихнала се, но нищо не казала. Облякла се и тръгнала за гъби. На излизане тя заръчала на пъргавото момиче:
	— В избата имам гадинки: змии, гущери, костенурки. Ти им попари трички и ги нахрани. Не бива да се боиш от тях, защото не хапят.
	Момиченцето попарило трици, оставило ги да изстинат, занесло ги в избата, нахранило хубаво гадинките и като нямало друго що да прави, нанизало герданчета и вързало по едно на всяка гадинка. На пладне се задала бабичката. Гадинките се втурнали да я посрещат и почнали да се хвалят:
	— Бабо, кака ни върза герданчета! Бабо, кака ни сладко нахрани!
	— И на кака ви баба ще върже герданче! — отговорила бабичката и пак се усмихнала.
	Близо до колибата течала чудна река. Тя всеки час променяла боята си. Подир пладне бабичката завела момичето на речния бряг, легнала на тревата и рекла:
	— Баби, аз ще подремна на тревата, а ти ми попей, защото не ме лови сън без песен.
	Момичето седнало до главата на бабичката и кротко запяло. Песента му била тиха като бръмчене на пчела. Преди да заспи, бабата проговорила сънена:
	— Гледай водата. Най-напред ще потече синя вода, сетне червена, сетне черна. Подир черната ще се зададе жълта. Събуди ме, когато дойде жълтата вода!
	И задрямала. Момичето учудено гледало реката. Реката час по час променяла водата си: ту синя, ту червена, ту черна. По едно време се задала жълтата вода и то събудило бабичката. Бабичката бърже скокнала, сграбила момичето и го потопила в реката.
	— Дръж, баби — рекла тя, — хвани каквото можеш!
	Момичето стиснало нещо и когато старицата, го извадила, видяло, че държи едно сандъче.
	— Какво има в него? — попитало момичето.
	— Когато идеш у дома си, ще го отключиш с туй ключе и ще видиш какво има — рекла бабичката, подала му едно че, извела го от гората, показала му пътеката към тяхната къща и го изпроводила да си иде със здраве.
	Отишло си момичето и като влязло в къщи, цялата къща светнала, защото жълтата вода била златна и то станало златно. Мащехата прехапала устни от завист.
	— Какво носиш в сандъчето? — попитал бащата.
	Момичето отключило сандъчето, отворило го и всички ахнали: сандъчето било догоре пълно с жълтици.
	— Разправи къде си била? — попитала мащехата.
	Златното момиче всичко разказало.
	— По-скоро да заведеш и моето момиче в оная гора! — викнала мащехата на мъжа си.
	— Меси една питка, като е тъй!
	Мащехата се запретнала и омесила една житена питка. Бащата повел доведеното момиче, завел го на хълма в гората, търкулнал питката и когато момичето се затекло подире й, той се потулил.
	Цял ден се лутало момичето в гората и надвечер викнало да плаче.
	— Кой плаче? — попитала пак същата бабичка от тъмнината. — Момиче или момче? Ако си момче, махни се, ако си момиче, ела насам!
	— Момиче съм! — отвърнало доведеното и влязло в колибата.
	Горската бабичка го нагостила и му постлала да спи. На сутринта, когато слънцето напекло, бабичката се дигнала, а гостенчето й още спяло. Намръщила се стопанката на колибата, ала нищо не казала. Събудила момичето и му рекла:
	— Аз отивам за гъби, а ти разтреби в къщи, попари трички и нахрани гадинките ми. Те са в избата. Не се плаши от тях, защото не хапят.
	Момичето станало, взело метлата, почнало да мете, без да поръси земята с вода, дигнало пушилка. Попарило трици, занесло ги горещи на змиите, гущерите и костенурките. Гадините се изпопарили и когато на пладне се върнала бабичката от гората, те почнали да й се оплакват.
	— Бабо, кака ни изпари с триците! Много ни изпари. Боли, бабичко!
	— И баба ще изпари кака ви! — продумала бабичката и влязла в колибата.
	Подир пладне тя завела момичето при чудната река и му заръчала:
	— Аз ще подремна, а ти гледай реката — като мине синя вода, не ме буди, като мине жълта — пак не ме буди, като дотече червената — пак не ме буди. Когато дойде черната — събуди ме! Хайде сега, попей ми една песен, додето заспя!
	Момичето викнало, но то пеело толкова силно и лошо, че бабата го прекъснала.
	— Спри! — рекла му тя. — Не можеш ме приспа с тая песен.
	Момичето млъкнало. Бабичката задрямала, а реката зашумяла и почнала да мени боята си. Когато дошла черната вода, то събудило бабичката. Горската старица скочила, хванала момичето за косите, потопила го във водата и викнала:
	— Дръж, баби, каквото можеш, дръж! Момичето напипало едно сандъче и го стиснало. Бабичката изтеглила момичето на брега, дала му едно ключе, с което да отключи сандъчето, когато си иде в къщи, извела го от гората и му показала пътя към бащината му къща. Мащехата го чакала накрай село. Било надвечер. Когато го видяла, че е станало черно и грозно, пожълтяла от яд, н си рекла:
	— Дано поне сандъчето е пълно жълтици.
	Отишли си в къщи, отключили сандъчето и що да видят — вътре само змии, гущери и раци. Запищели всички, разбягали се. Златното момиче побягнало на улицата.
	— Тичай по-скоро да му вземеш златните дрехи, за да облечем с тях моето доведено момиче! — извикала мащехата на мъжа си.
	Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че бащата ще го настигне, златното момиче разперило ръце и хвръкнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало.
	Бащата останал с отворени уста. Такова чудо никога не бил виждал.
	Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Източник: http://bezmonitor.com
	Сканиране и разпознаване: Виктор, 2003
	Редакция: Свилена Симеонова, 2003

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев, „Имало едно време“
	Приказки
	Съдържание:
	[[2679|Братче и сестриче]]
	[[2680|Двамата старци и месечината]]
	[[2681|Златното момиче]]
	[[2682|Хитрата лисица]]
	[[2683|Иванка и Марийка]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/2681]
I$