[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Главата и опашката


	Тръгна магарешката глава на път. Навърви се подире и опашката.
	— Къде отиваме? — попита опашката.
	— Бягаме — отвърна главата.
	— Защо бягаме?
	— Бягаме от циганина, нашия господар. Снощи, като се върнахме в къщи от пазар, чух циганката.
	— Манго — рече тя, — кога родя три циганчета, на какъв занаят ще ги дадеме?
	— Ще ги направиме свирачи, да свирят по хората и сватбите.
	— Ами кой ще носи тъпана?
	— Най-малкото ще го носи и ще удря с една бухалка.
	— Лесна работа. Ти не бери грижа. Като родиш циганчетата, аз ще одера кожата на магарето и ще направя от нея тъпан.
	— Не коли магарето! — викна циганката. — Кой ще пренася яйцата на пазара?
	— Аз ще ги нося! — отговори циганинът. — А магарето ще заколя, защото нощем очите му не виждат. Като минава по моста, може да падне в реката и да се удави. Ще иде и кожата му туй за туй.
	— Ето защо, като чух тоя разговор, реших да бягам — каза магарешката глава.
	Опашката, която цял живот беше пъдила мухите и мислеше, че това е най-важната работа в живота, избухна.
	— Ох ти, главо магарешка! Ето докъде ме доведе с твоята слепота! Цял живот съм вървяла подире ти, хиляди мухи съм избила, за да те пазя от тях, а ти какво направи? Ослепя на старини. Не съм съгласна повече да вървя подире ти. Отсега нататък аз ще те водя!
	— Добре — рече главата, — ти ме води!
	Тръгна опашката напред. Отби се от утъпкания път, удари през ниви, през ливади, през трънливи поляни, слепешката право към дълбоката река.
	И нали нямаше очи — удави магарето.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.
	Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

	__Издание:__
	Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982
	Издателство „Български писател“, 1982

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9064]
I$