[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Вълкът и неговите жертви


	Влязла овцата в една кръчма и като обърсала очите си, рекла на кръчмарина:
	— Дай ми една паница вино!
	Кръчмаринът наточил тригодишно вино. Вдигнала овцата паницата, изпила виното и си поръчала пак:
	— Още една паница!
	— Защо пиеш толкова много? — попитал я старият кръчмарин.
	— Тежко ми е на душата — отвърнала овцата.
	— Какво има?
	— Нощес вълкът се вмъкнал в кошарата и изял баща ми — стария овен. Няма го вече виторогия ми баща. Само звънецът му остана.
	— Пий тогава, ще ти олекне — посъветвал кръчмаринът овцата. Дял ден пила овцата и като се натаралянкала, излязла навън и почнала да блее с пресипнал глас.
	— Защо блееш? — попитала я козата.
	— Пияна съм.
	— Недей пи много, защото не е хубаво.
	— Как да не пия — отговорила овцата, — мъка ме дави, нощес вълкът изяде добрия ми баща.
	— Ами къде отиваш сега?
	— В гората.
	— Какво ще правиш там?
	— Ще се боря с вълка. Ако го надвия, ще му смъкна кожата от гърба и ще я дам на цигуларите да си направят тъпан. Тъпанът ще тумка, пък аз ще играя хоро.
	Очите на овцата светели от гняв.
	— Да дойда и аз, моите рога са остри! — рекла козата.
	— Не ми трябваш — отвърнала овцата, — аз сама ще се разправя с вълка.
	Излязла пияната овца от село, поела към гората. Срещнала овчарското куче.
	— Нека дойда и аз с тебе — помолило се кучето. — Лятос вълкът изяде двамата ми братя. Аз му имам зъб. Додето се бориш с него, аз ще се хвърля на гърба му и ще го захапя за гърлото.
	— Гледай си работата — казала овцата, — моят гняв е толкова голям, че с един удар ще го поваля на земята!
	Отишла овцата сама да се бори с вълка и той я одрънкал.
	Отишла подире й козата, за да отмъсти за другарката си, и вълкът закусил с козе месо.
	Дигнало се овчарското куче, навлязло в гората да дири вълка и да го пита защо е изял братята му, но вече не се върнало.
	А вълкът се разхождал из гората, гледал към селото, което димяло, в снега, и си думал:
	— Дано не се сетят някога да излязат срещу мене всичките овце, всичките рогати кози и всичките зъбати овчарски кучета тогава гората ще ми стане тясна!


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев
	Български народни приказки
	Издателство „Народна младеж“

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3542]
I$