[Kodirane UTF-8]

|	Ангел Каралийчев
|	Бабата и мечката


	Отишла една баба втората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна — и мечката под дряна.
	— Слизай, бабо! — изръмжала мецана.
	— Защо да сляза? — попитала бабата.
	— Да те изям!
	— Олелеее! — завайкала се бабата. — Недей, мецано, ме яде, защото съм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата — Веченка. Която си избереш — нея изяж.
	Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала в къщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:
	— Дай ми, бабо, Мекушка! А бабата се обадила отвътре:
	— Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала!
	— Дай ми, бабо, Якушка! — захлопала мецана.
	— Якушка е яко вратата заключила! — отвърнала бабата.
	— Дай ми, бабо, Веченка, или ще те изям! — изревала мечката.
	— Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки — рекла бабата и угасила светлинката.
	А мечката си повлякла опашката към гората.


	КРАЙ
I>
	©  Ангел Каралийчев

	Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

	__Публикация:__
	Ангел Каралийчев
	Български народни приказки
	Издателство „Народна младеж“

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3543]
I$