[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Спомен


D>
	По Н. Батюшков
D$
P>
	На запад слънцето трепти, едва гори
		и в огнени вълми мъждее.
	Усмислен месецът занича през гори
		струите си как Етър лее.
	Заспало все и пусти речни богове,
		едвам е чут, като чуртят водите
	и вятърът като люлей горите
		и шепне с листовете.

	Сам тука по разбъчканите камъни
		на таз огромната направа
	пълзя и мярка ми се между тъмнини
		следа от миналата слава:
	съсипани стени, обрасли трапища,
		палати срутени, с земята уравнени,
	твърдини мъховити, църкви запустени,
		с зарити гробища.

	Вред тишина, мълчанье мъртво в тез места,
		едвам едно възпоменанье
	живей и ме вглъбява в сладостна мечта,
		за да пригледвам със мълчанье
	там, там, където е обрасло с буренак,
		где вятърът люлей пусналата коприва,
	где месецът насилам зарите си впива
		под дребний камънак.

	Там някога юнак, от битви уморен,
		в дома от старина оставал,
	изпращал сина си на бой и ободрен
		своята сабя му подавал.

@@	1852 г.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4212]
I$