[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Проповедник


P>
	Откак са събрах със наште хора
	и злобата им запознах,
	докле търпях да н’им мърмора,
	живях спокойно между тях.

	Хванах ли аз да проповядвам
	любов и правда между тях,
	хванах ли да им заповядвам
	да имат сички божи страх,

	за тези чисти ми ученья,
	моите ближни скочиха
	как бесни всичките връх меня
	и камънье ма погнаха.

	Главата си посипах с пепел,
	далеч забягнах от света
	в горите, дето съм залетел,
	и тук ми дава бог храна.

	Тук сичкото земно творенье,
	кат пази божия завет,
	минува са добре със мене,
	покорен ми е божи свет.

	Небесните звезди ма слушат,
	играят радостно с зари,
	като другари ма разтушат
	и хладнй ветрец ма мири.

	А пък кога през град минувам,
	свенлив, загърнат, укорен,
	хули и присмях само чувам
	и тъй хортуват зарад мен!

	„Я вижте наший сладкодумник,
	що ище да ни увери,
	че е от нас по-хитър умник
	и думи му са по-добри.

	Глупец, ей тъй сега за него,
	самси в горите да живей,
	да си мълчи не мож… яде го…
	Той ще ни учи, мухозей!

	Я виж го скълмен, худ и бледен,
	кръвника, там… далеч от нас,
	да ходи гладен, гол и беден —
	деца, да бъде пример туй за вас!“
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4245]
I$