[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Не пей ми се


P>
	Не пей ми се. И защо ли да пея
	в тез години аз в каквито живея!
	Как ся пеят славни песни за стари,
	тамо, дето днешните са заспали?
	Как се слави древна мудрост, юнашство,
	тамо дето днес от тях е сирашство?
	Пеял бил съм и стихове нареждал,
	коя полза и каква ли надежда,
	като няма кой да слуша, разбира
	туй, що пея, туй, що дрънкам на лира?
	— Като няма в труд поету награда,
	чезне песен, фантазия отпада.

		Ах, напразно стар ся спомен тъй сили
	да направи песните ми премили!
	Веч за песни миналото не пита,
	сегашното — люби лира разбита…
	Славни песни днес нито са възможни;
	веч за слава достойните измрели,
	а живите кат че не са живели —
	нечувствени, равнодушни, нищтожни…
	— Народ, който глух на песни остава,
	глуха вечно за него е и слава.

		Кой да слуша като не ся намира,
	ще окача нямата си аз лира
	там в безводни и ронливи долини,
	на безродни и бодливи глогини…

		Нека там и ветрец струни подрънва,
	нека глухо с звук на жалби покънва,
	дор настане друг род с чувство по-знойно,
	ново време, по за песни достойно…

@@	1870
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4222]
I$