[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Напомняне


P>
	Ето, Петко, остаряваш,
	видиш, вече побеляваш,
		гасне младий, буйний жар.
	Нал усещаш и кръвта ти,
	как ти казва толкоз пъти:
	Петко, Петко, веч си стар!
	Младините забрави ги,
	цалувките остави ги,
		не мисли веч за любов.
	Да посрещаш с черна жалост
	горчивата тежка старост,
		отсега бъди готов.
	Теб песни ти не приличат,
	нето китки веч та кичат;
		минаха са младини!
	Нине гроб ти приближава,
	нине смъртта призовава,
	нине тежки старини!
	Бар отсега приготви са,
	от света веч отречи са,
		сбогом, сбогом му кажи.
	И  кат мислиш старостта си,
	за разтуха на скръбта си,
		ти сълзите задържи.
P$


	КРАЙ
I>

	Напечатано за пръв път в „Залагалка“, 1862 г.

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4217]
I$