[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	На нощта си ясен месец…


P>
	На нощта си ясен месец,
	на денят си светлина,
	като твойта хубост, пиле,
	няма друга ни една.
		Ангел ли си от небето
		че на хубост си сама,
		на жените си корона
		и царица, и мома.
	Първо и първо кат те видях,
	в огън пламнах сиромах,
	от тогази и досега
	де съм, как съм не познах.
		С теб сънувам, с теб бълнувам
		и въздишам от сърце,
		тебе мисля, тебе диря,
		теб простирам аз ръце.
	И в смъртта си, душо мила,
	и на гробните врата
	пак твоето сладко име
	ще да шепна със уста.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4206]
I$