[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	Мудно ходи нашто време…


P>
	Мудно ходи нашто време;
	мина вече наший ред…
	Зрей отсега младо племе,
	със надежди за напред.
	Нас неволи надделяха —
	вазе те да не смутят…
	Уморените заспаха
	живите — те нека бдят.

	Срам томува, който тъжи,
	че в света й минутен гост —
	слава, във ръка с оръже,
	който бди на своя пост.
	Туй, що старите зачнаха,
	млади ще го вкарат в път…
	Уморените заспаха,
	живите — те нека бдят.

	Почвата е веч готова,
	сейте, пролет дори грей —
	семето на право слово
	с време да класи и зрей.
	Ето нови дни настаха,
	те на смяна ви зоват…
	Уморените заспаха
	живите — те нека бдят.
P$


	КРАЙ
I>

	(Това е преработката, която Пенчо Славейков прави на текста на своя баща. Широката си известност стихотворението е придобило в тази редакция.)

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4219]
I$